13 December 2010

Доклад относно проект на Изборен кодекс № 054-01-87, внесен от Искра Фидосова и група народни представители на 4 ноември 2010 г., приет на първо гласуване на 18 ноември 2010 г. „Изборен кодекс”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на кодекса.

Глава първа „Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

„Раздел І – Предмет и обхват.” Постъпило е предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел І: „Рездел І – Предмет.”

По чл. 1 има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Екатерина Михайлова – в чл. 1, ал. 1 след думите „кметове на общини” се добавя: „кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно отделение”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак – в чл. 1, ал. 1 след думите „кметове на общини и кметства” се поставя точка и останалият текст отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски – в чл. 1, ал. 1 след израза „кметове на общини” се поставя запетая и се добавя изразът „кметове на райони”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Обхват Чл. 1 (1) Този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства, както и условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства. (2) С кодекса се определят и условията и реда за попълване на мандати при предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител, член на Европейския парламент от Република България, общински съветник, кмет на община и кметство.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което правя, е едно от най-дискутираните и на първо, и на второ четене, а именно – по какъв начин ще бъдат избирани районните кметове в градовете с районно деление. Става въпрос за София – Столична голяма община, Пловдив и Варна, които са градове с районно деление. Историята на избора на тези кметове в новата ни демокрация е вървяла по различни пътища. Имали сме и пряк избор на районни кметове, имали сме и избор на районни кметове през общински съветници. Аз застъпвам позицията и правя предложение, че по-справедливото, по-правилното политически и по-демократичното е районните кметове да бъдат избирани, а не да бъдат назначавани, така както ни се предлага в настоящия Изборен кодекс. Правя това предложение на базата и на натрупания опит в тези 20 години. Ние сме правили подобни предложения и сме правили законодателни промени, когато бяхме управляващо мнозинство – Обединени демократични сили, в посока – тази, която сега ни предлага Партия ГЕРБ. Резултатът не беше добър. Резултатът беше лош, доведе до политически пазарлъци, доведе до безпринципни решения, доведе до това, че хората не определят сами кои да бъдат кметовете на райони, а много от тези райони са много по-големи от общини, в които избираме кметове. По-скоро трябва да се върви към това да бъдат увеличавани техните правомощия, а не да бъдат отнемани правата за избор на районните кметове. В миналия парламент, когато трябваше наново да се решава този въпрос и когато имаше доста бурни дебати, политическата сила, която представлявах – Демократи за силна България, беше от инициаторите за това да бъдат избирани районните кметове – именно на базата на това, което видяхме, че е грешно решение. Обръщам се към народните представители от Политическа партия ГЕРБ: все още има време – през това гласуване да преосмислите позицията си и да направите така, че районните кметове да бъдат избираеми. Аргументите за екипност на големия кмет с районните кметове не са убедителни. В крайна сметка наистина те ще са екип, независимо от начина, по който ще се избират. Аргументите, които чух – „Това ще ни струва скъпо като изборен процес”, са несериозни. Абсолютно несериозно е да отнемаме право на избор за това, че ще спестим малко пари, защото става въпрос за много малко пари. Те ще бъдат избирани по времето, когато ще се избират и общинските съвети, и големите кметове, и когато ще се провежда изборът за президент и вицепрезидент. Ето затова аз се обръщам към народните представители, разбира се, от всички политически групи, но най-вече към управляващата партия – да подкрепят предложението ми в чл. 1 да имаме дефиницията и за избор на районни кметове в Столична голяма община и в двата града с районно деление. Това е по-демократично, пак ще кажа, по-справедливо, политически отговорно, а не водещо до безпринципно сформиране на коалиции само за разпределяне на власт, защото това ще се случи, а резултатите няма да са добри за никого. Мисля, че никой няма илюзия, че ще има самостоятелни мнозинства, и то квалифицирани, в общинските съвети в тези три големи града. Дори това да се случи, води до битки вътре в самата партия. Казвам го с цялата горчивина на това, което съм видяла през опита, който съм натрупала в годините и съм се сблъскала с тези проблеми, независимо че не съм била нито кмет, нито общински съветник. Много от колегите, които бяха в такива позиции, знаят лошата практика, която се случи след въвеждането на тези правила. Затова, моля ви, подкрепете това мое предложение.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още във фазата на първо четене на проекта за Изборен кодекс ние изразихме нашата категорична позиция, че, така предложен, този проект съдържа откровено противоконституционни текстове. За съжаление, водещата Правна комисия не се вслуша в нашата позиция и ни предлага в окончателен вариант още в чл. 1 текст, който откровено дописва Конституцията и влиза в явно противоречие с нея. За какво става въпрос? Член 42, ал. 1 от Конституцията дефинира изчерпателно, повтарям – изчерпателно, условията за участие в изборите за национални и местни органи на власт. Той гласи: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”. И ал. 2 на чл. 42 гласи буквално: „Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон”. С този текст конституционният законодател по ясен и недвусмислен начин е ограничил правомощията на обикновения законодател, на обикновеното Народно събрание, да нормотворчества в областта на изборното законодателство, като му е делегирал изключително и само правото да урежда организацията и реда. В никакъв случай – да предвижда нови условия, каквито Конституцията не е предвидила. За съжаление, още в чл. 1 на проекта за Изборен кодекс, предложен ни от управляващото мнозинство, се дописва Конституцията, като във втората част на ал. 1, след като е казано, че този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори, мнозинството добавя: „както и условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент, членове на Европейския парламент, общински съветници, кметове на общини и кметства”. Този текст, уважаеми дами и господа, е в противоречие с Конституцията. Ние ще видим по-нататък, че той е вкаран неслучайно, за да оправдае добавянето именно на едно ново условие, което Конституцията не предвижда и което в двата текста, в съвкупност представлява флагрантно нарушение на Конституцията и ограничаване на основни права. Ето защо с колегите Ремзи Осман и Янко Янков сме предложили този текст, тази част от ал. 1 на чл. 1 да отпадне и проектът за Изборен кодекс да се ограничи в онази конституционна рамка, която Конституцията му е задала, което правомощие е делегирала на обикновения законодател. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е едно от важните предложения в този кодекс, което е нагледно доказателство на нашата теза, че с кодекса ГЕРБ правят законодателство за себе си, което да обслужи техния теснопартиен интерес и, второ, че ГЕРБ правят законодателство срещу хората с цел да ги демотивират от участие в изборите, да ги откажат да отидат да гласуват, с което делът на контролирания вот ще нарасне неимоверно. Защо мислим така? Защото няма никаква логика, освен теснопартийната, да бъде отказано на жителите на големите столични райони да избират своя районен кмет. В „Люлин” живеят над 180 хил. български граждани, които, разбира се, че в голяма степен ще бъдат демотивирани, ако няма да избират кмета на своя голям район. Освен това трябва да припомним, че в малките населени места, в които живее над 35% от населението, също няма да се избират селските кметове. С 20%, както ще видите по-нататък, се намалява броят на общинските съветници, т.е. 35% от българските граждани – около един милион, два милиона български граждани, които живеят в големите градове с районно отделение, и тези, които ще избират по малко общински съветници, на практика ще гласуват по-малко и ще избират по-малко. Това е идеята – хората да бъдат демотивирани и бъдат отказани от участие в изборите. Това противоречи и на самата стратегия на правителството на ГЕРБ за децентрализация на властта. Напротив, назначаването на районните кметове означава централизация, концентрация на власт в един център, по възможност – в един човек. Считам, че това е решение, което е в посока, обратна на демокрацията. За всеки жител на софийски район, освен това е известно, че назначеният районен кмет ще бъде един обикновен чиновник, който ще трябва да бъде послушен на столичния кмет, докато съвсем друго е самочувствието, тежестта и имиджа на един кмет на голям район, който е избран от гражданите. На пръв поглед може и да изглежда, че това е предложение, което е насочено срещу политическите сили, които евентуално ще имат свои районни кметове в големите градове. Всъщност това е едно решение, което е насочено срещу българските граждани, които живеят в тези градове, защото ще им бъде отнето част от правото да избират – правото да изберат своя районен кмет. Несериозно е твърдението и за екипност между общинския кмет и районните кметове, и за липсата на правомощия, защото, също както ще видите по нататък, от Коалиция за България сме направили подробно предложение за правомощията, които ще имат районните кметове. Всъщност, ако ГЕРБ бяха истински загрижени за това какви са правомощията на районните кметове, просто можеха да направят свои предложения в тази посока. Все пак нека да напомня, че този кодекс се пише в рамките на една година, а освен това и дебатът за местното самоуправление с този текст, според мен, неправомерно се смесва с дебата за изборните правила. Единственото, което мога да кажа в заключение е, че се надявам, че както обикновено сметките на тези, които пишат правилата са едни, а гражданите решават друго. Всички тези граждани, които ще имат отнето право да изберат своя районен кмет, се надявам на изборите да накажат този, който им отнема това право, а именно Политическа партия ГЕРБ.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласуваме един от законопроектите, който беше обявен за първостепенен приоритет на ГЕРБ. Обещахте след изборите – до края на 2009 г., да бъде внесен нов Изборен кодекс, който да позволи да се премахнат деформациите, несъвършенствата в процеса на гласуване на българските граждани, да се създадат нови механизми за прозрачност, да се укрепи и разшири демокрацията в България. Много силна, смела заявка! За съжаление това, което виждаме като краен продукт, не отговаря на нито едно от обещанията на ГЕРБ. И това личи още в първия член на този законопроект, защото още с този член вие ограничавате правата на гражданите да избират свободно своите представители, в частност районните кметове в големите, в най големите градове в страната – в София, във Варна, в Пловдив. Това е едно право, което е придобито, едно право, което стимулира българските граждани в големите градове да гласуват по-активно. И не мога да разбера какъв е мотивът, поне на основата на вашата риторика и вашите обещания, иначе мотивът е ясен - централизация, назначаване на кметове, изпълняване на партийни повели. Уважаеми дами и господа, с този текст, с отпадане на изборността на районните кметове, вие мислите, че ще постигнете ваши политически цели и ще имате още повече кметове в градовете с районно деление. Няма да го постигнете! Повярвайте ми, защото гражданите ще ви накажат на изборите. Никой не обича да му отнемат права, с които разполага, и по никакъв начин аргументът, че ще се постигне по-висока екипност между кмета на голямата община и районните кметове, и другите аргументи не издържат на реалния живот. Казвате, че районните кметове нямат достатъчно пълномощия и за какво ги избираме, ами нека да се разширят правата на районните кметове. Коалиция за България е внесла точно такива предложения в рамките на този Изборен кодекс, за да могат районните кметове действително да бъдат по-полезни за хората. Това са кметовете най-близки до гражданите в трите най-големи града. Нека да получат допълнителни, самостоятелни бюджети чрез децентрализация на бюджетите на София, на Пловдив, на Варна. Нека да получат право те да провеждат обществените поръчки за малките ремонти по улиците. Не знам дали си представяте мащаба и какво означава районен кмет на един „Люлин”, например, в София. Това по същество е един голям областен град. Разбирате ли за какво става дума и какво право отнемате вие на българските граждани в трите най-големи града? Разбира се, че разбирате, само че, пак повтарям, гоните ваши политически цели, както ги преследвате и с ограничаването на правото на жителите на малките села да избират своите кметове. Със същата сметка преди малко госпожа Екатерина Михайлова се позова и на техния опит, в това число и горчив. Ами, попитайте хората от ОДС - през 1999 г. беше въведено същото ограничение - само от 500 души нагоре селата имаха право да избират свой кмет. Така е. И това се върна като бумеранг към сините, след това се тръгна в една правилна посока, и Коалиция за България е била последователна в това нещо. Ние подкрепихме, първо, намаляването от 500 на 250 жители за избор на кмет на малко населено място, а след това, преди изборите от 2007 г., - на 150 жители. Защото за хората е важно да могат да избират своя кмет. И искам да ви информирам, че само в рамките на последните десетина дни са събрани 300 хиляди подписа от български граждани срещу тези две ваши законодателни инициативи, ограничаващи правата на хората, срещу това да не се избират районните кметове и да не се избират кметовете на малки населени места. Затова ви призовавам да подкрепите предложението, което сме внесли, да се допълни „и районни кметове” в чл. 1, защото това е демократично, това е европейско, това отговаря и на вашите ангажименти след изборите.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Станишев, късно се загрижихте за избирателните права на българските граждани. Не правим кодекс, за да преследваме наши политически цели. Не правим кодекс, с който целим спечелване на изборите. Изпълнихме едно наше обещание, което поехме към българските граждани, да предвидим и да изработим такъв Избирателен кодекс, който да бъде готов преди годината на изборите, за да може всички български граждани да се запознаят с тези правила и участниците в изборния процес да бъдат равнопоставени. Не правим промени в дванадесет без пет, както ги правихте вие. След като сте толкова големи демократи и се борите за правата на българските граждани, защо в продължение на четири години – целият ваш мандат, вие не облякохте правото да се избират районни кметове с власт? Защо не им дадохте тези бюджети? Спрете да бъдете само лицемери и демагози тук, от тази трибуна! Имахте четири години възможност да го направите. Нашите аргументи, колеги, са, че районният кмет е част от екипа на кмета на общината. Каква е разликата, господин Станишев, между районния кмет и заместник-кмета – много ми е интересно в дупликата да го обясните тук, и защо не поискахте да избираме и заместник-кметовете? Не лишаваме българските граждани от права, колеги. В Конституцията, господин Станишев, в чл. 139, ал. 1 е казано: „Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон.” Няма отнемане на права по Конституция. Конституцията ни дава право и възможност да направим това. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Фидосова! Не е късно, никога не е късно да се загрижиш за правата на гражданите! Още повече, поне левицата е последователна в своето поведение по отношение на избора на районните кметове, защото като първа стъпка беше въведен изборът на районните кметове именно преди местните избори 2007 г. (Реплики от ГЕРБ.) Това разширява правата...

А защо ги въведохте...

Не ме прекъсвайте! Ще си поискате думата, ще си кажете нещата. (Реплики: „Е-е-е!” от ГЕРБ, шум.) Точно така.

Това разширява мотивацията на хората да гласуват на местни избори. Много добре знаете, че активността на местните избори като правило е доста по-ниска от националните, затова с подобна мярка се разширява мотивът на хората да гласуват. Освен всичко останало, би трябвало да знаете, че и сега при избор на районните кметове никой не пречи на Столична община, на общинския съвет да децентрализира вътрешно бюджета. Това не е забранено. След като ГЕРБ управлява София от 2005 г., а сега имате и абсолютно мнозинство, има избор на районните кметове и повечето са от вашата политическа сила, ако сте толкова загрижени за децентрализацията, ами, да го реши Столичният общински съвет, не е забранено. Но за да няма съмнения, ние сме предложили текстове в Изборния кодекс именно това да се уреди законодателно – децентрализацията, в това число и финансовата, и разширяване правата на районните кметове. Затова нямате никакви основания да ме критикувате точно по тази тема. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще започна с доброто, което виждам в този кодекс. Доброто е, за разлика наистина от господин Станишев, че не се прави в последния момент. Не само че изборното законодателство се приемаше в последния момент от миналия кабинет, но и в последния момент се въведоха много странни, екстравагантни идеи, като, да речем, мажоритарни избори, които не бяха мажоритарни, което беше много лоша практика. Това е доброто – че не се приема в последния момент. Само че, колеги, много ми се искаше партиите, които са членове на Европейската народна партия – говоря само за тях, за ГЕРБ и за Синята коалиция, да имаме ясен консенсус по между си, че работим за повече демокрация. Ясно е, че районните кметове имат проблеми с правомощията. Ясно е, че те трябваше да бъдат разширени и преди това. Всички тези проблеми са ясни, но аз си представях, че, имайки мнозинство в Четиридесет и първото Народно събрание, ние заедно ще предложим повече правомощия за тези хора и съответно повече отговорности. Нека да отидем в гр. София. Забележете, в момента пет от тези кметове са от Синята коалиция – СДС и ДСБ, трима са от БСП, другите са от ГЕРБ. Идеята беше във всичките градове с районно деление те да се явят на избори и да им се потърси отговорност кой как си е свършил работата. Всеки да застане и да каже какво е направил. Независимо че нямат бюджети, всеки от тях е работил, има определени успехи, да излезе пред хората и да бъде гласувано за тези хора, да има оценка за тяхната работа, а това връщане назад в момента не може да бъде обяснено. Аз слушах и госпожа Фидосова. Госпожо Фидосова, не възприемам Вашите аргументи. Мисля, че и хората няма да ги възприемат. Всичко това в крайна сметка ще доведе до следното нещо. Отсега искам да ви кажа – това е моето чувство и ще видим дали ще бъда прав след една година, нито една партия няма да има самостоятелно мнозинство в нито един от трите града с районно деление, което означава как ще бъдат назначавани районните кметове – вероятно от общинския съвет. Вероятно ще започнат тежки пазарлъци, което ви уверявам отсега, искам да предупредя една година по-рано, ще бъде лоша практика и ще доведе до сериозни проблеми. Никой няма полза от тези пазарлъци и ще има доста, винаги става така, безпринципни решения в крайна сметка, което ще доведе до разделение във вашата партия и в други партии. Когато се нарушават основни правила на демокрацията, за това има цена и я плаща партията отвътре. Не си мислете, че това ще мине през някакви спокойни разговори, спокойни преговори. Напротив, ще има много драматични проблеми във връзка с това, което правите с днешна дата. Затова аз ви препоръчвам следното нещо: няма нищо по-разумно от това партиите, членове на Eвропейската народна партия, заедно да предложат повече демокрация в България, отчитайки проблемите, които има. Никой няма да възрази на това, което казвате – че правомощията на районните кметове са ограничени. Нека да поработим за тяхното разширяване. Нека да поработим да имат самостоятелни бюджети, да могат да правят повече неща и наистина да носят повече отговорност. За това сме готови да бъдем партньори, но с днешния акт, който правите в началото на Изборния кодекс, се създават само проблеми и това ще го видите след една година. След една година пак ще бъдем, живот и здраве, в Четиридесет и първото Народно събрание, ще минат местните избори и ще видите какви проблеми ще последват. Искам да ви кажа следното нещо. Говорейки за горчив опит, един от хората с много горчив опит в правене на изборно законодателство е господин Станишев. Аз се радвам, че той взе думата, за съжаление след това напусна залата. (Шум и реплики.)

Тук ли е? Простете, не Ви видях, стоите прав! Даже стои прав да слуша. Извинявайте, господин Станишев, не Ви забелязах. Когато господин Станишев предлагаше мажоритарните избори – ето, беше от тази трибуна, тогава тройната коалиция имаше мнозинство, тук гледаше с лукав поглед. Ние му задавахме логични въпроси, той се опитваше, ама не можеше да отговори и казваше: „Ще видите после колко е хитра тази работа.” Накрая той се докара дотам да бъде предложен в книгата на Гинес – да предложи мажоритарни избори и да няма нито един избран мажоритарен кандидат. (Шум и смях от ГЕРБ.) Нали разбирате? Ето, на това му викам аз горчив опит. Това е горчив опит! Затова моят съвет към вас е следният: постъпете принципно, постъпете демократично – дайте възможност на хората да вземат тези решения, така ще спестите и ваши вътрешни проблеми в партия ГЕРБ. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушах внимателно изказванията и от лявата, и от дясната страна на залата, постарах се да се запозная с всички аргументи „за” и „против”. Наистина проблемите за избора на кметове в градовете с районно деление стои от дълги години. Той е бил решаван по различен начин. Още по времето на Жан Виденов са били изборни, с районни съвети, но тъй като са били лишени от функции, след това по времето на Обединените демократични сили тези функции на районните съвети отпадат. Тук съм съгласен с господин Димитров, че наистина можем да се обединим единствено по децентрализацията и финансовите правомощия, които трябва да имат районните кметове. Аз самият съм бил заместник-районен кмет и мога да ви кажа, че не искам да бъда районен кмет, който няма никакви правомощия. (Реплика от КБ.) Да, ще ви обясня. Много се говори за права и отговорности. В почти всички изказвания на Коалиция за България се говореше за „Люлин” – как ще се лишат от право 100 хил. души да избират, само че правомощията на районен кмет са насочени по-скоро в контролните функции. Те са насочени към констатации, които съществуват в един район, и районният кмет няма правомощията да влияе пряко върху инфраструктурата, върху екологията, върху проблемите със здравеопазването. Там той е изпълнител на волята на големия кмет. Ако не е в един екип с големия кмет, се получават печални резултати, каквито имаме в Пловдив – без да е гласувал за управлението на БСП, пловдивчанинът в момента се управлява от коалиция „БСП – ВМРО”, което е факт. Може би подобни са щенията в тази насока – да могат да влизат през задната врата на управлението в градовете с районно деление, но мисля, че това няма да бъде успешно. Много са аргументите и на Синята коалиция по отношение на това, че районният кмет трябва да има самочувствие, авторитет и че трябва да стои добре сред избирателите. Да, съгласни сме, но той не бива да стои като чучело, защото не може да реши проблемите, които му поставят гражданите. Те трябва веднага да бъдат отнесени към правомощията на големия кмет и на общинския съвет. Единственото правилно решение, по което може да се мисли в тази посока, е районният кмет да има правомощия, но той трябва да има контролен орган, примерно при разходването на бюджетни кредити - като районен съвет, което допълнително увеличава администрацията. А нали ние говорим за оптимизиране състава на администрацията?! Районният кмет не може да влияе и върху транспорта в един район. Транспортът е проблем на голямата община. Районният кмет не може да влияе пряко и в детските градини, защото капиталовите и други разходи са съсредоточени в правомощията на големия кмет. Всичко друго е демагогия и политически цинизъм. Ще тръгне районният кмет да прави кампания, ще обещава на гражданите: „Да, ще направя вашата улица, ще ви направя тази инфраструктура, която ви се полага”, но същевременно няма да може да направи нищо. Тази демагогия и този цинизъм не са необходими. Или даваме правомощия... Според мен това е много закъсняло, защото на тази тема се говори от 2007 г. Постарах се да видя изказванията на Коалиция за България и на Синята коалиция от 2007 г. От три години се говори едно и също. Виждам: как трябвало да имат повече правомощие, как трябвало да откликват на проблемите на гражданите. За разликата между районния кмет и кмета на населеното място. Колежката Манолова говори за 150 души, даже нейното предложение тогава е било за 100 души, сега отиваме на 350. Тя облича функциите на един кмет на кметство с по-нехарактерни според мен задължения – да изпълняват разни битови услуги на своите съграждани. Мисля, че кметът на кметство в някои случаи има повече правомощия от тези на районния кмет, защото има влияние върху инфраструктурата. Кметът на район има влияние само върху част от инфраструктурата на града. Ако кметът на района е от една политическа сила, а кметът на голямата община е от друга политическа сила, възможността да стане скандал и да работят срещу интересите на гражданите е много голяма. Те трябва да бъдат екип! Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми колега Дедев, моята реплика е в следната посока. Ако логиката е, че трябва да отнемем избирателни права на районните кметове, защото нямат правомощие, то би трябвало да отнемем такива избирателни права и на кметовете на кметства, защото и те нямат правомощия. Могли да влияят на инфраструктурата. Могат да влияят горе-долу толкова, колкото влияят и районните кметове. Да си говорим истината. Кметът на населено място от 1000 души няма особено големи правомощия в рамките на общината. Така че това не е аргумент. По-скоро аргументът би трябвало да бъде в посока да дадем правомощия на районните кметове. Тук искам да кажа, че не е късно. Вие казвате – късно е. Не е късно! Не е късно, защото може да се мине през промяна в законите, които уреждат правомощията. Обвиненията Ви към Синята коалиция, че не сме дали тези правомощия, не са особено състоятелни. От 2007 г. до настоящия момент в нито един момент ние не сме били управляващи, за да можем да влияем по този начин, по който влияят управляващите върху законодателството. Ние можем да даваме аргументи, да се опитваме да накараме управляващите да чуят част от тях. Когато обаче не идват от техните редици, обикновено те не ги чуват. Затова не е късно да се дадат правомощия. Нещо повече, даже имам още нещо към репликата си – по-висока е отговорността на хората, които са пряко избрани, отколкото тези, които са спазарени. Това е един от основните аргументи да искаме избор на районни кметове.

Уважаеми колеги! Уважаеми господин Дедев, добре е, че четете парламентарни стенограми. Добре е, че четете моите изказвания, но не е лошо и да вниквате в тяхната същност. Да, правилно пресъздавате дебата от предния парламент, който касаеше необходимостта от избиране на районни кметове и селски кметове. Правилно цитирате моето изказване, с което обяснявам защо са важни толкова техните правомощия. Доколкото разбирам, в момента вие имате една дилема – дали да разширите правомощията на районните кметове или да ги направите назначаеми. От Коалиция за България подробно сме ви разписали вариант на правомощия на районните кметове в Преходните и заключителните разпоредби, което касае Закона за местното самоуправление и местната администрация. Нямаше никакъв проблем в рамките на последната една година да напишете и собствено предложение. Все пак обещанието за децентрализация беше ваше предизборно обещание. Стратегията за децентрализация е залегнала в програмата на вашето правителство. Защо очаквате от БСП и Синята коалиция да ви разписват законодателните инициативи, които да подкрепят стратегията на вашето правителство?! Въпреки всичко ние сме направили това и е въпрос само на политическа воля да приемете нашите предложения във вариант, който ви харесва. Цинично е не това, което сме направили ние, а това, че Вие наричате правото на хората да избират „вход през задната врата”. Кое за Вас е парадният вход? Това, което ще каже столичният кмет? Или според вашето предложение парадният вход е тогава, когато Бойко Борисов посочи общинските кметове и районните кметове?! Това ли е за вас демокрацията? Искам да ви кажа, че самата ви идея за демокрация е дълбоко сбъркана, след като за вас тя е концентрация на власт и след като за вас е недемократично да се даде възможност на хората да избират. Трябва да си оправите основните понятия и да четете по-внимателно парламентарните стенограми.

Господин Дедев, аз очаквах да чуя по-убедителни аргументи от Вас срещу премахването на прекия избор на районни кметове. Мога да Ви помогна с такива примери: Какво като сега се избират районните кметове, след като в подлез в район „Триадица” една метална решетка не може да бъде подменена в продължение на два месеца, което застрашава преминаващите граждани?! Какво като има пряк избор на кметовете на София, когато и в район „Витоша” и досега съществуват затворени улици, по които да преминават само привилегировани бизнесмени и важни мутри?! Какво като има пряк избор на районни кметове, като по тяхна инициатива не е открит поне нито един открит паркинг в районите на София, където паркирането е също така трудно, както в центъра?! Ако трябва да подсиля нещата, преди повече от 20 години, когато бях районен съветник, тогава по инициатива на отделни съветници, въпреки ограничеността на избора, се правеха много повече неща, отколкото сега се правят от районни кметове. Така че ако това е вашата философия, поне кажете: „Ние ще управляваме без демокрация, но ще управляваме по-ефективно и с повече резултати за хората”. Но вие и това не правите.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, ще управляваме демократично. Няма да управляваме, както Вие споменавате. Иначе тази апологетика, която представихте пред нас в защита на назначаемостта на районните кметове, показва само, че вие сте фиксирали някои проблеми в тяхната неефективност поради липсата на финансов ресурс и поради това, че вие ги предложихте през 2007 г. да бъдат избираеми, но не направихте втората крачка – да им дадете и съответните правомощия. По отношение на репликата на госпожа Манолова – да, има цинизъм, госпожо Манолова. Цинично е да се изправите пред избирателите, да им обещаете нещо и да не го изпълните. Вие това правите! Цинично е да не са гласували избирателите за вас, а вие да станете заместник-кмет, независимо дали на Софийска, Пловдивска или Варненска община. Защото там са политическите пазарлъци. Това са политическите договорки, които вие искате да останат. Напротив, трябва да има ясни послания. В общината – независимо дали е София, Пловдив или Варна, избирателите трябва да избират кмет, който ще води единна политика в тази община и ще носи своята политическа отговорност. Той ще се отчита пред гражданите, пред избирателите с целия наличен финансов, законодателен и всякакъв ресурс. Вие искате работа наполовина. Благодаря.

Уважаеми господин Дедев, не аз, а Политическа партия ГЕРБ не си изпълнява предизборните обещания. Защото ваше предизборно обещание е децентрализацията на местната власт, което вие с този кодекс очевидно забравяте. Защото ваше предизборно обещание беше увеличаването на пенсиите на пенсионерите, което вие не правите. (Силен шум и възгласи в блока на мнозинството.)

Мога да продължа дълго с предизборните обещания. Мисля, че Политическа партия ГЕРБ трябва много да внимава, като използва израза „предизборно обещание”, защото няма едно предизборно обещание, което вие да сте изпълнили. И този кодекс е нагледно доказателство за това!

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Виждаме краха на онези, които мислеха, че дебатът по Избирателния кодекс ще бъде експертен, ще бъде лишен от партийна пристрастност. Виждате, че дебатът е силно политизиран. Той не може да бъде друг, разбира се. Казвам това, защото загубихме много време в напразни илюзии, че от опозицията – лявата и дясната, в един момент ще решат и ще се съгласят да бъде направен Избирателен кодекс, който ще бъде лишен от партийни пристрастия, който ще бъде едва ли не експертен, който ще бъде едва ли не разумен и работещ. Виждаме, че оттук нататък докато стане неговото приемане, по всички текстове ще се развихрят партийни пристрастия. Силно партийно оцветен е спорът за изборността на кметовете в населените места до определен брой жители и на районни кметове. Този въпрос в Народното събрание се е развихрял много пъти през тези 20 години, намирал е и едното, и другото решение. Той винаги се е ръководел от чисто партийните пристрастия. Какво имаме в момента? Имаме подали си ръце от лявата страна на залата – партиите на статуквото, и другата партия на статуквото отдясно – тъй наречената Синя коалиция. Защитават се взаимно. Защото от лявата страна на залата хич не ги интересува, честно казано, за изборността на районните кметове, както и от дясната страна на залата, вярвайте ми, изобщо не ги интересува и партийно не ги е еня за изборността на кметовете в малките населени места. В момента виждаме, че този партиен съюз е сключен и топката се подава от едната и от другата страна с големи приказки за демократичност, за изборност, за конституционност, за волята на хората. Можете да бъдете сигурни, а и вие го знаете много добре, че едва ли хората ги интересува този спор. Този спор се развихря тук и едва ли не нещата са нажежени до червено, но хората този въпрос изобщо не ги интересува. Никой не го интересува дали районният кмет ще бъде избиран или назначаван. Разумните съображения, които бяха изказани тук – за работа в екип, която също е демократично начало, и другите примери, които бяха дадени – как един районен кмет не може да влиза в колизия със съседния районен кмет, тъй като градове като София, Пловдив или Варна са едно цяло и не могат да бъдат делени. Винаги съм се чудел какви ще бъдат тези политики, които ще бъдат прилагани относно транспорта, относно ремонта на улиците, когато една улица дели например два района. Тогава кой от двата кмета ще поеме функциите и кой ще трябва да извърши ремонта? Има много други примери, които бяха дадени и от Янаки Стоилов и които говорят в подкрепа на тази теза. Те не могат да изместят партийните пристрастия, защото от СДС и ДСБ са си въобразили, че могат да вземат някой район в София и там да има техен кмет. Тях нищо повече не ги интересува. Районни съображения не ги интересуват. Този кмет ще може, както и в момента става, да „цака” големия кмет, тоест избрания кмет на гр. София. Както и от лявата страна – колкото и да им говориш, тях друго не ги интересува. Те са решили, че в по-малките населени места държат кметове и като тези кметове бъдат изборни, ще имат по-голям стимул да работят в изборната кампания и гласовете, подадени за тях, ще отидат всъщност за избора и на големия кмет, и на общинските съветници, където ще постигнат резултати. Това са мизерните подбуди, строго партийните и чисто политическите партизански интереси – от лявата и от дясната страна. Това е истината. Ясно какъв е резултатът. Съжалявам, че се огънахте с това сваляне от 500 на 350 души, което направихте, но така е като се влияете. Трябва да бъдете по-твърди. Гласуваме текста. Ние от „Атака” ви подкрепяме. Такъв трябва да бъде резултатът! Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господин Шопов, не е вярно, че хората не ги интересува. За 10-12 дни ние от Българската социалистическа партия събрахме подписите на над 300 хиляди души! И те не са само от Българската социалистическа партия. Те са от вашите партии, от управляващите – ГЕРБ и „Атака”. Хората искат да избират кметовете на малките населени места, искат да избират районните кметове. Не знам каква е тази спекулация да кажеш: „Хората не ги интересува”. Ами дайте да отменим изборите! И още нещо. Когато обвинявате кои са партиите на статуквото и „сините”, ние сме губили избори, но власт сме губили през избори. Само на вас и на сегашните ви партньори от ГЕРБ ви се е случило веднъж да спечелите избори. Сега искате така да направите изборното законодателство, че да седите на власт, въпреки желанието на хората. Е, няма как това да стане, защото когато една власт не се губи чрез избори, се губи с други средства, но това е вредно за България. Не може с аргументите, че хората не ги интересуват изборите, вие да ограничавате демократични права, придобити, реализирани и развивани 20 години! Не може, само защото искате да бъдете на власт, всички власти да бъдат ваши – на „Атака” и ГЕРБ. Това няма как да стане! Благодаря.

Господин Миков, ние от „Атака” също събираме подписи и за по 10-15 дни събираме подписки, които са за много по-важни въпроси, които истински интересуват хората. И за новините на турски език по „Канал 1” събрахме много повече, отколкото вие сте събрали за 10-15 дни. Ваши членове и симпатизанти също се подписват в тази подписка. И за енергоразпределителните дружества сме събирали подписка, и за какво ли още не, но вие не ги зачитате. А това са животрептящи въпроси. Това са въпросите на дневния ред на хората. Колкото до това кой иска чрез законодателство да печели изборите, най-фрапантният пример в миналото Народно събрание беше, когато гледахте тъй наречената мажоритарност. Тук са хората, които я въведоха със зъби и нокти, за да спечелите. Това е типичният пример как със законодателство, с правни норми, с изборен закон искахте да спечелите мнозинство. Обаче толкова бяхте закъсали, така бяхте я закършили, толкова бяхте паднали като рейтинг и в съзнанието на хората, че дори и това, не само че не ви помогна, ами се обърна против вас. Сега ви виждаме, че тук сте я докарали до 40 души, колкото имат от ДПС, за което всъщност през цялото Народното събрание, от тази трибуна, ние от „Атака” ви предупреждавахме, че ще я докарате дотук. Така че не законодателството печели изборите, а онова, което направят политическите сили, партиите в Народното събрание. Каквото си го направят, за това гласуват хората. Не това, че в малките градове, в малките населени места няма да се гласува за кметове, ще докара и ще ви донесе лошия резултат – не е това. Лошият резултат на предстоящите избори – президентски и местни – ще бъде в резултат не на законодателството, а защото вървите надолу и това е закономерно, защото сте се гушнали ето с тия (сочи вляво) до вас и с онези отдясно (сочи вдясно). Всъщност това ви е общата игра.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дискусията, господин Шопов, наистина върви в погрешна посока, щом народното представителство тръгна да сравнява правомощията на районния кмет с кмета на населеното място. Разбира се, че и кметът на населеното място като субект е важен в целия този процес, и кметът на района. По тази тема, господин Шопов, има един популизъм и демагогия от години. Отделни политически сили предлагат изборност или назначаемост на районните кметове, без да предлагат никакви техни правомощия. И едното, и другото е грешно. За първи път от години Коалиция за България прави опит с някакви правомощия в Преходните разпоредби, но това не е достатъчно. Всеки от нас в залата знае, че без изборност на общински съветници в района, изборният районен кмет е излишен. Ако ние като политически сили сме в състояние да направим така, че да има изборни районни съветници и да определим техните правомощия, има смисъл. Господин Янаки Стоилов е прав. И да е избран, и да е назначен, без сериозни правомощия, тези правомощия не са достатъчни. Това, което колегите от БСП са направили, е една първа крачка. С тези правомощия той няма да може да влияе на процеса в общината. За разлика от населеното място, като обособено населено място, кметът на съответния район може да е с 500 хиляди жители, може да е с 1 милион жители, статутът е различен. Разбира се, че трябва да има изборност на всички кметове на населени места. Какви правомощия има или няма? Това е едно отделно населено място, цели райони в страната се обезлюдяват. Останало е единствено да изберат пряко кмета на населеното място. Примерът с населените места в района не е много удачен. Може би след 15-20 години наистина четири града ще бъдат горе-долу 80% от населението на нашата страна. В този вид, в който се предлага сега, за хубаво или за лошо, направиха една стъпка за изборност на районните кметове. Имаме цяла година до местните избори и Временната комисия няколко месеца работи! В началото идеята беше само като процедура за избиране, а не да се занимаваме с правомощия на кметове, после видяхме, че вече говорим за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, ще стигнем и дотам. Даже и без да са разгледани в Комисията по местно самоуправление, това, че те се вкарват в залата, това е друг въпрос, не е противозаконно, но… Може би трябваше всички да работим в една посока – не да назначаваме районните кметове, а да видим дали е възможно за следващите, за предстоящите избори за местни органи на властта да има избор на районни съветници. Това беше политиката и пътят, по който трябваше да вървим. Лично аз професионално не мога да възприема изборност на районен кмет без районни съветници и това не го съпоставям с кметовете на населените места. Техният статут е съвсем друг. Правомощията, които са заложени като правомощия на изборния или на назначавания районен кмет, тук не става въпрос, господин Дедев, дали ще се противопоставят, ако е от една или от друга партия – точно това е смисълът на демокрацията. Съвсем нормално е, както в един общински съвет е по-хубаво да има общински съветници от различни политически сили, така и, ако има изборност на районните кметове. Разбира се, че ще има от различни политически сили. Моето различие с Вас е, че нещо, което е постигнато, да речем, преди две или три години, не бива с лека ръка да се откажем. Моето мнение е, пак повтарям, че без изборност на районните съветници не е възможно тези правомощия да бъдат осъществени. Трябваше да помислим да въведем изборност на районните кметове. Никой в залата в продължение на десетки години, тук госпожа Екатерина Михайлова не е права, те бяха дълго време в управлението, много дълго време в последните 20 години никой не посмя да предложи радикални промени за правомощия на районните съвети в големите градове, трите големи града. Когато се определяше кои градове да бъдат с районно деление, на какъв принцип се спряха? Някой от вас знае ли? Не. Отворете стенограмите, за да видите годината, когато се определяше да бъдат трите града – София, Пловдив и Варна. Защо примерно Стара Загора не попадна там? Защо Русе не попадна там? Защо не попаднаха и други градове, да речем, с над 200 хиляди? Да, законът позволява с решение на общинския съвет да има и градове с районно деление и в другите градове. Има градове със 100 хиляди жители, които са обособени и самите квартали са толкова отдалечени, че се нуждаят. Подходът с въвеждането на изборност на районните кметове не е полезен.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, съгласен съм с половината от Вашите тези. Първо, с тезата, че трябва да има правомощие на районните кметове – да. Но толкова години това не беше направено. Не може, както споменаваха и другите колеги, един район, който има 200 хиляди души население, 95% от проблемите, които има този район, районният кмет да не може да ги реши. Той винаги опира до финансиране и до Голяма община. Тогава за какво е той? Само заради един имидж ли е районният кмет? С изборността, която досега беше въведена, има едни големи очаквания към районния кмет, очаквания без никакво покритие. Да, има положителни неща с постигнатото до момента на изборност на районните кметове, само че това не е ефективно. Не е ефективно и не носи нищо на гражданите. Районният кмет управлява една администрация. По-добре е той да бъде добър администратор и да решава проблемите на гражданите. Ако не може да ги реши, ще бъде сменен. По-добре да се акцентира в изборността на големия кмет, там да са по-големите политически очаквания, там да е политиката, която той ще води и ще отстоява от своята политическа сила или от очакванията на гражданите. В по-голямата си част районният кмет изпълнява технически функции, изпълнява контролни функции. Спокойно той може да бъде назначен. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Осман, напълно съм съгласен с Вашата теза, че докато районният кмет няма реални правомощия и докато ние не поставим на една стабилна основа разширяването на принципите на децентрализация и разширяване на принципите на местното самоуправление в градовете с районно деление, всяка промяна в едната или в другата посока е безпредметна, тъй като тя с нищо няма да промени фактическата ситуация. Проблемът обаче е, че нито сините, когато бяха на власт, фактически те застъпиха първи тезата, че районните кметове не трябва да бъдат избирани. Въобще десницата, която управлява големите градове и по-специално Столична голяма община, когато избира кмета на голяма Столична община, тя никога не е имала интерес да дава изборност на районните кметове. Понеже старата десница няма кмет на Столична голяма община и изведнъж им стана много мил изборът за районните кметове. За мен нашият голям пропуск и най-вече на нашите колеги от Коалиция за България е, че когато приехме в миналия мандат изборност на районните кметове, не разширихме правомощията и не им дадохме достатъчно правомощия, а трябваше да го направим, за да имаме сега аргументи да настояваме това да се запази. Тази ситуация, в която сме в момента, районният кмет по нищо не се различава от кметския наместник на малките села. По нищо не се различава! Ако ще продължаваме така – да държим районните кметове в тази ситуация, да ги наречем не районни кметове, а районни кметски наместници, за да е ясно, че това не са кметове, това са наместници на големия кмет в съответния район или наистина да се направи една сериозна реформа, да се дадат правомощия, за да могат те да решават. Аз съм убеден, че това трябва да се направи. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Казак, аз съм съгласен с казаното от Вас, но ми прави впечатление, че преждеговорившите говорят само за права на районните кметове – правомощията включват и задължения. Никой не говори за задължения на районните кметове за набиране на приходи, които под контрола, разбира се, на районния общински съвет да могат да ги разходват. Така, както в момента се говори – големият общински съвет, той е един в градовете с районно деление, отпусне някакви средства на районните кметове – ами, нали ще ги постави в неравностойно положение, защото в тези три различни града могат да бъдат различни конфигурациите на общинските съвети, доминирани от една политическа сила, районните кметове да бъдат доминирани от друга политическа сила?! Поставяме ли ги в равностойно положение? Не, разбира се. Ако говорим за правомощия на районните кметове, то би следвало да бъде записано от къде те набират приходи, за да могат да ги разходват под контрола на съответните районни общински съвети, за да бъдат поставени в равностойно положение. Всичко останало е популизъм. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Дедев, за разлика от Вас, аз не разглеждам районните кметове като длъжностни лица, само с технически функции. Това, че например изразявам, че районният кмет без изборни районни съветници се обезсмисля, но не е техническо лице, не е човек само с технически функции, както и кметът на населеното място. Даже и в населено място със 100 човека – неговият статут е различен. Не е лице само да изпълнява технически функции. Разликата за изборните длъжности... Субектът е общината, не е районът, но не е грешно да бъде създаден район. Големият въпрос е: какъв подход избираме ние в София, Пловдив и Варна? Ние няма да открием топлата вода. Има я по света и в Европа, и извън Европа, където големите градове се управляват по различен начин – има и в единия модел, има и в другия модел. Този модел, който имаме в България, го няма никъде. Тоест предлагаме нещо, никой не го развива. Сега тук господин Мартин Димитров казва: „Абе можехме ние, партиите от Европейската народна партия”, как се казваше, „трябваше да стиковаме нещата.” Ние сме българският парламент – какво мисли ЕНП, там, на конференцията, говорете. Трябва да се предложи едно разширение. Разбира се, че трябва да има правомощия. Без правомощия, господин Лазаров, какво ще изпълнява? Ще има само избор. Затова казвам, че споделям виждането за изборност на районните кметове, но трябва да има втора крачка. Защо никой не предлага втората крачка? Много просто – политическите сили се плашат, че няма да имат сериозно влияние в изборния районен съвет. ДПС не се плаши от тази посока и ако има изборност на районните съвети, ние ще имаме много сериозно присъствие в София. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушах внимателно дебата досега и като че ли трябва да си припомним каква е функцията на партиите и на органите, които хората избират. Партиите имат основната функция да бъдат посредници между властта и суверена, а органите на властта, които получават тази власт от хората, трябва да защитават техните интереси. Тази посока на овластяване и на прилагане на властта е изключително важна. Тя обвързва действията на властимащите с интересите на тези, които са ги избрали. Тук обаче се предлага коренно различно решение, което, разбира се, е прилагано в миналото и тук прозвуча от тази трибуна, че е оценено като грешка от тези, които го приложиха и вкараха като законодателна норма. Нека сега да погледнем какви са ни ангажиментите в тази посока на овластяване и посока на прилагане на властта. България е присъединена отдавна към принципите на Европейската харта за местно самоуправление. Основен принцип на тази харта е обществените задължения на властимащите да се прилагат от власти, които все повече се приближават към тези, които ги избират. През 2006 г. България е изработила своята стратегия за децентрализация след успешното прилагане на концепцията за финансова децентрализация от 2002 г. и в тази нова стратегия за децентрализация са записани целите, които в рамките до 2015 г., тоест разбирайте от мандата, който предстои българският народ да връчи на местните органи за самоуправление следващата година, трябва да постигнем. Там в тези цели, в тази стратегия, която между другото е и актуализирана от настоящото правителство, и приета с решение на Министерския съвет миналата година, е ясно записано, че посоката е към децентрализацията на функции, правомощия на подобщинско равнище, което обхваща както районите кметове, така и кметовете на кметства. Тази стратегия има и своя програма за изпълнение, която също беше актуализирана миналата година. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и цялото правителство ясно заявиха, че в диалог с Националното сдружение на общините ще прилагат тази политика. Аз питам: каква политика прилагаме с тези решения, които вие предлагате днес в Изборния кодекс? Уважаеми колеги, не бива да забравяме, че властта на районните кметове, на общинските кметове е всъщност, ако можем да го изразим в едно изречение – прилагане на публични услуги за решаване проблемите на хората. Не за партийни услуги, за публични услуги. Тук е голямата фундаментална разлика. По кой механизъм ще тръгнем – да изберем районните кметове, да им възложим допълнителни функции, защото аз не се съгласявам, категорично, че било късно, защото, уважаеми колеги, децентрализацията е процес – тя не е еднократен акт. В този смисъл това е верният път – изборност на районните кметове, възлагане на съответни финансови ресурси. Между другото и в момента законите, дефиниращи закона за общинските бюджети, за местното самоуправление, не забраняват на местните власти да прилагат такива децентрализирани функции на досегашните районните кметове. Това е задача и отговорност на местните органи за самоуправление. Дали законодателят ще разпише конкретно и императивно, както беше разписал за делегираните бюджети в средното образование, е друг въпрос. Тук не може да се обвинява което и да е мнозинство, че не го е разписало. Най-малкото, защото миналото мнозинство даде кардинални крачки в тази посока, освен стратегията – даде и промени Конституцията в рамките на различните диапазони на Закона за местните данъци и такси да се определят от общините и ред други, за да не губя време сега. Уважаеми колеги, изборът, който ние след малко ще направим, е за това: ние продължаваме ли тази линия – свободно и доброволно избрана от нас, подкрепена от настоящето правителство, дали ще денонсираме де факто участието ни в Европейската харта за местно самоуправление, или ще бъдем достатъчно разумни, за да можем да дадем дългосрочен хоризонт тези районните кметове, бидейки близо до хората, да бъдат постепенно овластени. Пак повтарям, единият избор е да овластим хора, които да дават публични услуги, другият избор е да назначим хора, които да предоставят партийни услуги.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да не се съглася с Вашата теза, господин Михалевски. Да, Вие говорите, че специално районните кметове трябва да предоставят публични услуги. Нека сега да акцентираме и да видим какви публични услуги в момента се осъществяват в едно районно кметство? Те са от широка палитра, но едни от основните са: изготвяне на скици, документи, актове за раждане, актове за смърт и други документи, които са необходими за живота на гражданите. Вие стъпвате върху тази основа и казвате, че това са права, а ако районният кмет бъде назначаем, ще бъдат партийни услуги. Нищо партийно няма в издаването на документи, които са от ежедневието на българина. Нищо партийно, господин Михалевски! Ако Вие акцентирате на тази теза, просто бъркате нещата в районната и в местната администрация. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Михалевски! Европейската харта за местно самоуправление говори за децентрализация и формиране на местна политика. Ние поехме ангажимент, и Парламентарната група на ГЕРБ – и правителството на Политическа партия ГЕРБ, да работим за тази децентрализация. Какво означава децентрализацията? Формиране на местна политика. Местната политика, Вие знаете добре, господин Михалевски, се формира от общинския кмет и от общинския съвет. Българските граждани са силно мотивирани да гласуват и да избират именно тези, които ще формират и ще изпълняват на практика тази политика. Затова е необходима и екипността, затова е необходимо и единомислието, когато говорим за политика. Останалото е само демагогия и нищо друго! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не може децентрализацията да бъде демагогия, още повече че Европейската харта дава принципите, а всяка една държава определя накъде тя ще върви. Ние много ясно сме си поставили за цел, че обемът от публични услуги, които в момента предоставят местните власти, страдат – ще спомена само два основни порока – от недостатъчна сигурност на финансиране през икономически обосновани данъци и такси, което означава и демотивация на хората, и второто е недостатъчно качество на тези същите публични услуги и, че това качество все повече се влошава. Тук отговарям и на господин Дедев, че когато говоря за услуги, това означава, че този процес на допълнително овластяване, не само на районите кметове, а и на кметовете на кметства, трябва да бъде съпроводен и през ново дефиниране на обхвата, обема и начина на финансиране на публичните услуги, защото ние не можем да ги разглеждаме като статукво, защото хората не са доволни и до момента от тях. Когато аз говоря за партийни услуги и за публични услуги, имам предвид – ще го разшифровам, за да ме разберете по-ясно, защото явно не сте ме разбрали. Става дума, че когато един районен кмет е получил властта си от хората, той според мен е много по-свободен и по-мотивиран да я прилага и да я отчита, а когато същият този районен кмет зависи в своите действия от назначението на общинския кмет и дали ще бъде уволнен, или продължен неговият мандат, аз не смятам, че той има необходимата степен на свобода. По отношение на демагогията. Няма нищо, което да е различно от това, което ние трябва да заявим, че днес децентрализацията трябва да продължи, както на подобщинско ниво така и на надобщинско ниво във второто ниво за местно самоуправление. Това е много тежък дебат. Много обосновани решения, взаимно, консенсусно постигнати с обществото, трябва да направим. Така че и вашият ангажимент на ГЕРБ, и нашите ангажименти, които ние сме правили в предизборните си програми, са били ясно в тази посока. Още веднъж повтарям: това са ангажименти, които редица правителства, включително и вашето, днешното правителство на Република България, е поело. Аз не разбирам защо вие вървите в друга посока и как ще обясним после, че има разнопосочност в начина на избирането и целите, които си поставяме, в местните органи за самоуправление. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От изказванията, свързани с чл. 1 на Кодекса, става ясно едно, че обвързваме начина на провеждане на изборите със степента на демократичност в едно общество. Аз категорично не съм съгласна с това обвързване и тази пряка връзка, която се търси, защото много добре си спомням, че всички избори в Народната република до 1989 г. бяха много демократични в кавички, бяха масови, бяха преки, избирахме даже съдии и съдебни заседатели, освен всички останали държавни органи на местно и централно ниво. Така че не мога да се съглася с тази теза и с тези количествени измерения на демокрацията – по-малко или повече демокрация тогава, когато ние упражняваме по един или друг начин избирателното право. Вторият акцент, с който също не искам да се съглася, е със съществуването на тази политическа привидност в сегашния начин на избиране на държавни органи. Нека да си спомним дебата за избор на държавния глава. Какво се получи с него? Избираме пряко държавния глава и той няма функции. (Реплики от КБ.) Няма достатъчно функции, добре. Нека всички да си спомним, че масово становището беше, че функциите на държавния глава и тези, които би трябвало да има той, които произтичат от прекия избор, са несъответни. Не искам да правя аналогия, искам да кажа, че тази политическа привидност се е настанила в нашето общество и в момента тя ни пречи да видим очевидното. РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кое е то?

Това, че районните кметове без функции е безсмислено да бъдат пряко избрани от народа. (Реплики от КБ.) Третото, на което също искам да наблегна в тази ситуация: всички говорим за избираемост и назначаемост на тези районни кметове. Нека да си спомним, че това, което в момента правим, е създаването на една фигура на непряк избор на тези органи, защото те ще бъдат избирани от един колективен орган, какъвто е общинският съвет. Те няма да бъдат назначавани и нека всеки един от нас да си направи в собственото съзнание разграничение в тези два момента. Прякото и непряко избирателно право е много широко разпространено, особено когато става въпрос за избор на местни органи. Всяка една страна, съобразно своите политически сили, които я управляват в момента, може да направи избора за това кое ще бъде най-рационалното като решение за избор на местните органи или на определени видове от тях. Аз смятам, че по този въпрос твърде много политическата привидност трябва да бъде елиминирана от сегашния ред на избиране на тези районни кметове. А тогава, когато наистина ние бъдем готови да децентрализираме до такава степен дейности и финанси, а и контрол ако щете, върху фигурата на районния кмет, тогава да обсъждаме въпроса: дали той да бъде пряко или непряко избиран от съответните общински съвети. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Що се отнася до второто възражение по чл. 1, а именно създаването на разпоредби, които добавят условия за избираемост и условия за упражняване на избирателно право спрямо Конституцията, аз смятам, че никой сериозно не мисли по въпроса, че тези ограничения, които ние въвеждаме в момента, са конституционно несъобразни. Тези ограничения са допустими, стига те да не лишават избирателното право от ефективност, да са въведени за правомерна цел и използваните средства да не са непропорционални. Благодаря.

Госпожо председател! Госпожо Колева, изобщо не може да става и дума да сравнявате прекия избор на президента с прекия или непрекия избор на един кмет. Вие също сте юрист, Вие сте опитен юрист, просто ще ни се смеят юристите от І курс „Право”. Президентът има правомощия, и то сериозни правомощия, въпросът е кой как ги разчита. Както и да е. Големият проблем е в следното. Мисля, че изборността на районните кметове не е полезна. Разликата между вас и нас е – преди малко ви я казах – всички трябва да изразходваме нашата енергия за създаването на изборния районен съвет. Никой не мисли по този въпрос. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Като мислите, трябва да излезете, и да кажете: „Да, ние работим в тази посока”. Ако ГЕРБ работи за децентрализация, тук колегите отляво са прави, трябва да заяви: „Ние работим и сме на тази позиция”. Защото при въвеждането на изборността на районните кметове тази беше идеята – първа крачка се прави, след това идва втора крачка, идва трета крачка, но не успяхме да направим. Оттам нататък казвате, че условията и ограниченията в закона не били противоконституционни. Госпожо Колева, ако ми посочите една държава в света, една директива, съответният гражданин да бъде лишен от право да гласува, аз ще си подам още днес оставката и си заминавам, и ще кажете, че съм на грешен път. Не че съм толкова полезен в парламента. Няма държава, където съответният гражданин да бъде лишен от правото да гласува. Не говоря за уседналост, тя е нещо съвсем различно между София и Варна, защото имаме противоконституционни текстове и тук не сте прави.

Благодаря. Уважаема госпожо Колева, категорично текстът в чл. 1, който добавя условия за избиране на народни представители на общински кметове и общински съветници, на президент и вицепрезидент, е противоконституционен, тъй като условията са ясно и изчерпателно дефинирани в Конституцията – чл. 42, ал. 1. Аз ви цитирах ал. 2, че изрично, ясно и точно делегира на обикновения законодател единствено и само правото да уреди реда и организацията на произвеждането на тези избори. Редът и организацията, не да добавя някакви допълнителни условия. Българският обикновен законодател няма право да добавя условия за избиране на национални и местни органи, различни от тези, които Конституцията е дефинирала. Ако вие не приемете нашето предложение, категорично текстът става противоконституционен и то явно противоконституционен, тъй като вие явно дописвате Конституцията още в чл. 1. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колежке Колева, започвам да си давам по-ясен отговор защо премиерът Борисов в някои отношения хвалеше управлението на Тодор Живков, след като и Вие тук, след 20 години промени, ни давате за пример как са избирани по времето на тоталитарния режим. За какво бяха тези 20 и толкова години тук парламентарна делегация...

Напротив, беше казано като анти пример.

Добре, антипример е, но вие с това, което вкарвате, целите точно същото, на практика връщате нещата както бяха по-рано. Общинският съвет преди избираше общинските кметове, сега по същата аналогия и по същия пример предлагате да се избират районните кметове и наместниците под 350 души жители. Копирате същата технология, която беше заявена от всички политически сили и български граждани, че ние трябва да премахнем този тоталитарен режим. Ние де факто се връщаме по този начин към някои от тези практики, според мен, което не е в интерес на демократичния процес. Абсолютно съм убеден в това, което говоря, защото тихомълком като че ли възприемаме някои от тези технологии, които бяха безспорни. Тогава всички с 99% и кусур биваха избирани, така че аз като български социалдемократ съм категорично против всякакви ограничения на правата на личността, включително и на политическите партии, които съгласно чл. 11 от Конституцията фактически се създават, за да изразяват волята на българските граждани. Всяко едно ограничение, включително и тези, които се предлагат, според мен са едно накърняване на правата на българските граждани. Говоря на демократичните общества, в които, надявам се, вече и България е член. Благодаря.

Господин Радославов, приемам на шега това от Ваша страна, че съм дала за пример избираемостта на органите отпреди 10 ноември. Напротив, аз го дадох като пример за противоречие между това как при наличието на пряко избирателно право има не демокрация, като пример за липсата на пряка връзка между степента на демократичност и начина на избиране на органите. Второ, що се отнася до примера с Президента. Дадох го като пример как в нашето общество съществува пример за несъответствие и диспропорция между начина на избиране и функциите (реплика от народния представител Мая Манолова), какъвто пример аз намирам и в този случай с избора на районните кметове. На трето място, въпросът с уседналостта. Уседналостта като условие за избор съществува от 2007 г. и аз се питам – след като принципно смятате, че това условие е конституционно несъобразно, защо Вие не сте сезирали Конституционния съд до настоящия момент?

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да подчертая, че според мен това не е излишна дискусия, независимо от някои аргументи и изказвания в тази посока. Струва ми се, че тук аргументите за пестене на време не са основателни и колкото повече изказвания има от страна на мнозинството като вносители на предложението за отпадане на изборността на районните кметове, толкова по-ясно ще бъде подчертана посоката на аргументи и съответно на позиции. Всъщност тук става дума не само и не толкова за правото на хората да избират районните кметове или по-нататък в текстовете – кметовете на населени места до 350 души жители, става дума за политическата същност на всяка една от парламентарните групи, за демократичните нагласи и за степента на сетивност към демократични принципи и права на гражданите. Тук имаме едно предложение, което е в противовес на тенденцията за повече права на хората да избират своите представители, независимо от властта или нивото във властта – става дума не само и не толкова в рамките на изпълнителната власт, и, съответно става дума за това, да имат повече представители във властта, които се избират от българските граждани. Всъщност имаме едно предложение, което, за съжаление, много красноречиво се вписва в една политическа логика и, съответно поведение на мнозинството от ГЕРБ, което ни демонстрират сега. Това е логиката на централизация на правомощия, на концентрация на власт, на отнемане и ограничаване права на гражданите и, съответно на демотивиране на част от хората от участие в изборния процес, което при всички случаи с отнемане правото на избор на районните кметове и на кметове на населени места ще бъде една от лошите последици от този Изборен кодекс. Тук се опитах да систематизирам до този момент аргументите, които звучат от представители на мнозинството, в подкрепа на предложението за отпадане на избора на районните кметове. Ей, Богу, мога да очертая аргументи, много разбира се пестеливо заявени, само в две посоки: правомощията на районните кметове и, съответно, екипност за кметовете на големите общини. Ясно е, че по отношение на правомощията, това е въпрос, който може да бъде решен. Аз не разбирам защо в такъв случай, след като намирате, че те нямат достатъчно правомощия, дискусията не върви в посока на това какви да бъдат правомощията на районните кметове! Защо мнозинството на практика се отказа от тази дискусия, която определено би осмислила функциите, правомощията и дейността на районните кметове или разбира се по-нататък на кметовете на населени места, независимо от броя на жителите в тях. Както и мнозина тук в тази зала, аз също съм бил кмет на община и не съм чакал някой да ми записва в закон „Правомощия на кметове на населени места”, за да предложа и общинският съвет да приеме, например по отношение на финанси правото да събират и използват такси, наеми, глоби, които се формират на територията на съответното населено място. Необходимо ли е да има изрично разписване, за да има определени функции, бюджет, самостоятелност този кмет на населено място? Очевидно, това е въпрос на някакво функциониране и, съответно, на предложение и инициатива на кмета на общината. Но това е едната тема. Става дума за така наречената екипност. Извинявайте, дами и господа, когато на едното блюдо на везната бъдат поставени права на хората да избират преценявайки реализма, политическата отговорност, съответно инициативността и възможността на кандидатите, естествено, че това тежи много повече, отколкото назначаемостта на този кмет на район или, съответно на населено място, което в общинските съвети без изразено мнозинство, извинявайте, ще се превърне в един продукт на грозни пазарлъци – дано да бъда опроверган – ще бъде предмет на неясни мнозинства, формирани по интереси, на задкулисни сделки и съответно на предварително заложени зависимости при избора на тези кметове. Това прави на практика предложението, което внася мнозинството, неприемливо и ние няма как да го подкрепим.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам думата, за да изразя своите аргументи по повод текста, който се предлага по чл. 1, по-точно обезправяването на гражданите в трите града с районно деление да избират районните си кметове. Може би щях да си спестя това изказване, ако от тази трибуна не прозвучаха думи за „демагогия” и не знам какво. Демагогия е да отнемаш правата на гражданите и да казваш, че спазваш Европейската харта за местно самоуправление по отношение на демократичността. Това е демагогия по дефиниция. Демагогия е да казваш, че изпълняваш ангажиментите по Европейската харта за местно самоуправление по отношение на децентрализацията, а в същото време да забраняваш избора на един орган, който е децентрализиран по отношение на общините. Това е децентрализация, която в момента вие унищожавате. Демагогия е да казваш, че районните кметове нямат права и затова трябва да обезправим гражданите да ги избират. Районните кметове, уважаеми госпожи, най-вече, имат права и те са разписани в Закона за местното самоуправление и местната администрация изчерпателно и точно – какви са правата и задълженията им. Ако някои от вас не са живели и работили в град с районно деление, трябва да имате предвид, че там има делегирани функции и бюджети на районните кметове и сега, независимо че няма достатъчно текстове в Закона за общинските бюджети по отношение на разпределението на гарантираните местни приходи. Що се отнася до разпределението на делегираните от държавата функции, сами разбирате, че там това става по местата на извършване на този вид услуги. Това се казва демагогия! И недейте да си правите еквилибристика с думите, защото хората знаят значението на тази дума и те ще видят във ваше лице – тези, които предлагате това, истински изпечени демагози. „Изпечени” сте знаете ли защо? Защото казвате, че много по-демократично би било общинският съвет – колективен орган, да избира районните кметове. Там имаме две хипотези. Едната хипотеза е, когато една партия или коалиция има управляващо мнозинство в общинския съвет. Тогава просто ще има пар екселанс волята на това управляващо мнозинство по отношение предложенията и избора на районните кметове. Може би тогава ще се появят интересни предложения като например: който е унищожил най-много бюлетини при гласуването в даден район, той ще получи и предложението за назначение на районен кмет, каквито са случаите в Пловдив. Втората хипотеза е, когато няма такова мнозинство и кметът трябва да търси едно гъвкаво решение, за да мине неговото предложение за този кандидат за районен кмет. Тогава идваме в сферата на пазарлъците. Каква е алтернативата? Алтернативата на това да бъде зависим този човек от кмета или от някакво мнозинство, независимо какво е, във всеки един момент да го премахне, ако не му играе по свирката, тоест ако не му изпълнява партийните поръчения. Алтернативата е да бъде избран този районен кмет и да има своята стабилност, относителната стабилност на волята на гражданите. Това е демократичното. Всичко друго са демагогски приказки. Апропо! Пропускате един изключително важен аргумент, който е обществен закон. Когато имаш кметове на райони, дори от различни политически сили – пак се обръщам към моите колеги от Пловдив, имаш конкуренция, имаш стремеж за доказване на своите качества и по-добра работа, отколкото другия или другите. Законът за конкуренцията сте забравили, защото без конкуренция няма прогрес и в обществото.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, позволете ми да не се съглася с някои Ваши тези. Да, конкуренция между кметовете е хубаво нещо, но районните кметове, за които конкретно разговаряме с Вас и за които беше Вашето изказване – един районен кмет, след като е избран от мнозинството избиратели, граждани, жители на този район, той трябва да може да прави политика. Той трябва да има политически послания. Значи, избран е един районен кмет, а той няма правомощия. Говорихме за финансовите ресурси. „Говорихме” означава пак едно неизпълнение на тезите, които районният кмет ще представи пред избирателя. Относно общинския съвет. Във всички общински съвети има мнозинства, независимо как ги наричате вие – гъвкави или негъвкави, които именно вземат решенията, за да могат да се движат процесите в общината. Да, районният кмет ще бъде избиран от общинския съвет, повтарям, независимо дали ще бъде с гъвкаво или негъвкаво мнозинство, той ще бъде избран. Дали има пазарлъци?! И сега районният кмет е зависим от общинския съвет. Той прекарва през общинския съвет своите виждания и тези. Разбира се, те могат да бъдат или да не бъдат подкрепени от големия кмет, но ситуацията в Пловдив, върху която акцентирахте, е показателна. Показателна е за недобра практика по отношение на конфронтацията между районните кметове и големия кмет. Това е за сметка на избирателя, за сметка на гражданите. Самият факт, че на районните кметове се отнеха и малкото правомощия, които имаха, от големия кмет – господин Атанасов, по отношение администрирането на някои наеми, и в момента те са единствено експерти, специалисти, които движат само чисто техническата работа в районните кметства. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поставихте въпроса за двете хипотези – назначаване не чрез пряк избор или избиране на районния кмет от общинския съвет. Бих искал просто да ми отговорите на следния въпрос. Дори и при прекия избор, нали при същите две или три хипотези ще бъдат отпускани средствата, с които той ще разполага? Или може би там има някакъв друг начин, някакви други хипотези?!

Благодаря, госпожо председател. В началото ще отговоря паралелно и на двете реплики, свързани с финансирането на дейностите в районите. Както и в изказването казах, голяма част от финансирането в районите е регламентирано от закона и то не зависи от волята на общинския съвет. На второ място, какво искате да кажете? – Че когато се внася проектът за бюджет, на един район ще се дадат пропорционално по-малко средства за дейности, свързани с функционирането на района, въпреки закона, а на друг повече? Няма такива хипотези, защото районните кметове също работят с общинския съвет в условията на спазване на изискванията на закона. И до днес голяма част от обществените поръчки за дейности не за първостепенните улици, които са приоритет на общината, са в ръцете на районите. Те правят тези обществени поръчки, говоря за Пловдив. Голяма част от приходите от наеми и такси влизат директно в бюджета на районите и те преценяват как да се разходват тези средства.

По чие решение?

Това показва, че независимо каква е пъстротата на този общински съвет, когато има принципни виждания за функциониране на местната власт, нямаме основания да се опасяваме за това. А какво е другото? В общинския съвет има 51% мнозинство и то определя какво да се прави напук на всички останали. Това не е работа! По отношение бюджетирането, финансирането, там е най-сигурно, че общинският съвет ще търси равнопоставеност, защото същото това мнозинство, същите тези общински съветници иначе няма да ги има на следващите избори. Не в това е проблемът. Проблемът е в обезправяването на хората, в отнемането на възможността им да кажат своите предпочитания кой да упражнява властта от тяхно име – това е големият проблем.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, разбирам, че каквито и аргументи и красноречия да употребя в обсъжданата тема, те няма да променят предопределения резултат. Изказвам се от отговорност към парламентаризма в нашата страна, поради убедеността, че ние не трябва да отстъпваме по отношение на изборността и демокрацията оттам, докъдето сме стигнали. Във време, когато говорим за необходимост от разширяване на пряката демокрация, ние ограничаваме дори представителната. Един от фрапиращите случаи е с отмяната на прекия избор на районните кметове. Но все пак смятам, че след като ние обсъждаме и приемаме Кодекса, би трябвало той да урежда трайно основните отношения в областта на изборните права и изборния процес. Затова, ако сте последователни, трябва да приемете, поне от тази юридическа гледна точка, да включите в текста възможността за избор на районните кметове, а да създадете Преходна и заключителна разпоредба, че в предстоящите през 2011 г. избори такива избори няма да се провеждат. Обратното би означавало, че вие принципно отричате необходимостта от по-широка изборност. Защото да се твърди, че демокрацията е в състояние да се утвърждава, без да има количествени измерения на избирателните права, означава неразбиране на самата природа на връзката между тези две категории. Искам да посоча само още два аргумента в подкрепа на това предложение. На предстоящите избори ние ще бъдем свидетели и то в редица случаи на странни, явни и скрити икономически и политически коалиции. Не че те няма да се състоят на много места до издигането и избора на кметове, но в случая поне даваме възможност избирателите, ако пожелаят, да контролират този процес. Защото иначе на много места те ще се озоват в ситуация с известна изненада да научат кого представляват избраните от тях кандидати едва след избора, а в случая след назначението. И другият аргумент е това, което става през последните години в целия свят – повишаване на ролята на част от най-големите градове. Съществува тенденция те да придобиват голяма самостоятелност, говоря особено за мегаполиси, за градове, които имат значителен икономически потенциал, които заемат средищно положение. Част от най-големите български градове могат да играят такава роля. Така че логично е, след като нараства ролята на местната власт в тези общини и населени места, тя да бъде съразмерно разпределена и в техните съставни райони. И най-накрая, трябва да е ясно, че правата са преди всичко завоевание от последователните усилия на множество граждани. Има, разбира се, случаи в историята, които са предоставени по благоволение или по инерцията на съществуващите процеси. Но в големия брой случаи права има там, където самото общество и неговите граждани настоятелно се борят за тези права. И е добре, че голям брой български граждани все пак заявиха своя глас за подкрепа на прекия избор на кметове в райони и в по-малките населени места. Но твърде показателно е, че в никой от големите български градове – София, Пловдив или Варна, не видях дори няколко стотин души, които да излязат и да протестират срещу отнемането на едно от важните техни права. Тези ограничения и на политическите, и на социалните права ще продължават, докато самото общество и неговите представители не поставят категорично своите искания и своите очаквания към властта. Само по себе си това вече говори, че ние сме в преддверието на дълбока криза на представителната власт и демокрацията. А може би вече всъщност сме в самата нея. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Стоилов, репликата ми е към Вас, но всъщност е към всички онези, които се изказват в подкрепа на избора на районни кметове. Имам чувството, че много от тях нямат пълната представа, не са работили тази работа, не знаят за какво става въпрос. И искам да ви кажа от собствен опит, че изборът на районни кметове е абсолютно необходим. Така да го кажа меко. Иначе, ако говорим за децентрализация, за изборност и т.н., дайте да избираме и директорите на ВиК, или пък на Енергото. Може би там хората биха пожелали по-добре да направят този избор. Ненужен е от гледна точка на това, че тези хора няма как да имат правомощия за развитието на града като цяло, да изградят общата визия на града за развитие. Не може един район да си развие градския транспорт, а другият район да не го развие. Просто няма начин. Поради тази причина аз предлагам да не спорим повече на тази тема, не виждам смисъл. На този етап избор на районните кметове просто не може да стане. Да не говорим, че най-вероятно има и политически привкус в този избор, но аз говоря от прагматична гледна точка. Не може да стане и няма никакъв смисъл. Дори за мегаполисите, които споменавате. Никъде няма това многообразие от районни кметове. Дори аз бих казал, че тези районни кметове не трябва и да се наричат районни кметове, те са една администрация, която е по-близо до хората – кметска администрация, общинска администрация, която да обслужва хората по-добре. Това трябва да бъдат. Говоря за градовете, имам предвид София, Варна и Пловдив. От друга страна, защо само София, Варна и Пловдив, защо не говорим за по-малките градове – по същия начин да стане едно малко деление. Не е възможно. Благодаря.

Господин Крайчев, ако продължа Вашата логика, можем да кажем, че в редица случаи самите общини нямат възможност да решат част от въпросите, които засягат тяхната територия. Такъв е например случаят във Варна с блокирането на проекта за изграждане на ново пристанище. Това е и държавен въпрос в по-голяма степен, отколкото общински. Значи ли тогава, че кметовете на общини не трябва да бъдат избирани, защото те не решават абсолютно всички въпроси, за които хората се обръщат към тях на територията, в която те упражняват местната власт? Искам да ви припомня, връщайки се немного назад, към средата на 90-те години, че имаше избор не само на районни кметове, но районни съвети в тези градове. Дискусията вече трябва да бъде: как се децентрализират функциите? Безспорно е, че има общоградски функции, които не могат да бъдат разпределени на районно ниво. Но има други, които засягат непосредствено територията и там не става дума само за административни услуги. Вие проявявате едно ограничено разбиране. Тук става дума, освен за администриране, за предоставяне на услуги, и за участие на гражданите чрез хората, които са избрали, в решаването на проблеми, които имат относителна самостоятелност в рамките на големите градове. Това е философията и аз мога да ви я потвърдя от свой опит. Аз съм бил съветник, и то в район, в края на 80-те години. Тогава тези съветници... (Реакция от народен представител от ГЕРБ.) Какво се чукате по главата? Даже тогава, вие не знаете сигурно, за първи път започнаха да се издигат различни кандидатури, разбира се, не от различни партии, каквито не съществуваха. Тогава аз съм направил повече неща като районен съветник, отколкото Вие сега като народен представител вероятно от района, от който сте избран. По моя инициатива и със съдействие на целия този съвет! Затова ви дадох примера, че демокрацията е жизнена, когато решава въпросите на хората. Първото условие е те да избират и да я контролират. Но второто е тя да бъде не само фасада, а да бъде орган, който се отнася към жизнените, икономически и социални проблеми. За това става дума, а вие се движите в обратната посока – не само да не се решават икономическите и социалните проблеми, но и да се обезправяват хората! Тоест нито едното, нито другото. Тогава тези институции, ако така се продължава процесът, ще се превърнат в някакви – дори не колоси, но на глинени крака, тежки конструкции върху много несигурна и нестабилна почва. Това са големите въпроси и те започват точно от този чл. 1. Нека да не бъде така – много от хората, както преди години по повод на друг, по-съществен член, сега да кажат: „Долу чл. 1 на Изборния кодекс!”.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, разбираемо са дълги разискванията по този чл. 1 от кодекса, защото в него, особено с претенцията, че този кодекс може да гази в конституционни територии, при това не в съзвучие с Конституцията, като ще урежда и условията за избиране на народни представители, Президент, вицепрезидент, членове на Европейския парламент, общински съветници и кметове на общини и кметства, всъщност се представя философията на този Изборен кодекс. Колегите ми вече обосноваха противоконституционността още на чл. 1 от проекта. Неслучайно обаче във връзка с възможността кодексът да урежда и условията за избиране на представителните органи в страната и в Европейския парламент се възбуди дискусията и за уседналостта, като колегата от ГЕРБ дори ни зададе въпрос: вие като смятате този текст за противоконституционен, защо досега не сте се обръщали към Конституционния съд? Аз взех думата по две причини: първо, да отговоря на този въпрос и, после, да защитя определена теза във връзка с необходимостта районните кметове да бъдат избирани пряко. Отговорът ми на този първи въпрос, госпожо, е, че има разлика между уседналост и лишаване от конституционно право на избор. Много е сериозна разликата! Ние никога не сме отричали, че, предвид спецификата на вота, е възможно като законодатели да кажем на господин Ваньо Шарков защо той не може да участва в изборите за община Момчилград, но законът не може да го лиши от право на глас! Ако той не може да гласува в община Момчилград, някъде ще трябва да може да гласува! Всичко друго е в нарушение на чл. 42, ал. 1 от Конституцията. И ви моля: спрете спекулативно да се позовавате на бог знае какви съществуващи европейски практики! И Директива 93109 на Европейския съюз казва, че може да има определени ограничения един гражданин на Европейския съюз да бъде избран или да участва в изборите в определен избирателен район, но вие четете разпоредбата дотук! Тази разпоредба означава само едно – че той трябва да покрива определени условия точно за този избирателен район, но директивата не казва, че той не може да участва в изборите! Това е съвършено различна теза! Ето тук е принципното разминаване между нашите позиции. Затова и чл. 1, и чл. 3, и дефиницията, която давате на уседналостта трябва да стоят на вниманието на Конституционния съд. Що се отнася до ограничението, което налагате – районните кметове да не се избират, а да се назначават, представихте две основни тези. Първата – че е имало противоречие между представителността на процедурата за овластяване на районния кмет, тоест силата на прекия избор, и ограничените му правомощия! Съгласен съм, че има такова противоречие, но то може да се разреши по два начина! Първият е демократичен – да приведете правомощията на районните кметове в съответствие със силата на процедурата, с която той е овластен! Тоест да му дадем повече власт! Вторият е недемократичен. Да кажем, че понеже той няма бог знае какви правомощия, няма да го избираме пряко, а общинският съвет ще го назначава. Тук демокрацията вече е опорочена! Знаете ли защо? Защото няма как сериозен политик от тази трибуна да казва, че пó е демократичен изборът от страна на общинския съвет! Конституцията, ще призная, не ви забранява това. Напротив, чл. 139 казва, че орган на изпълнителната власт в общината е кметът (сигнал от председателя за изтичане на времето) и той може да бъде избран пряко или да бъде назначен! Ами ако е по-демократичен изборът от общинския съвет, защо не предложите общинският съвет да избира и кметовете?! (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Надявам се, че чак дотам няма да стигнете. Последно изречение, госпожо председател. Фактът, че политическата сила, излъчила кмета на общината, не печели изборите във всички райони, означава само едно – че тези райони имат своите специфични проблеми и разпознават политическата сила, която най-адекватно ще може да ги решава чрез районния кмет! Когато това усещане на избирателя прерасне във воля по време на изборите и вие отнемете тази възможност и го назначите, тоест всички районни кметове да бъдат от политическата сила, от която е кметът, влизате в противоречие със свободната воля на избирателите. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Затова това ограничение е недопустимо и аз се надявам вие наистина да преосмислите позицията си по този въпрос. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Местан, съвременното избирателно право възприема избирателното право като съвкупност от субективно право и публични функции. Цитирахте чл. 42 от Конституцията. Член 42 говори за избирателното право като субективно избирателно право, но изразът на избирателното право като публична функция е уредено в чл. 10 от Конституцията на Република България, съгласно която изборите се провеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Принципът на всеобщото избирателно право няма да бъде накърнен с въвеждане на изисквания, необходими за упражняването на избирателното право както по отношение на достигане на възраст, знаете – да не цитирам, няма да ми стигнат двете минути, така и по отношение на гражданство, местоживеене и дееспособност. Основанието за съществуването на квалификации е в основата на избирателното право като публична функция. Една от тези възможни квалификации за придобиване избирателно право е именно въвеждането на изискването за уседналост. Има го в редица страни – членки на Европейския съюз, както и в страни, които са извън Европейския съюз, и това не е нарушение нито на правата на българските граждани, нито на разписаните права в Конституцията на Република България. При изработването на конкретния текст, колеги, и на легалната дефиниция, ние сме потърсили, и смятам, че сме намерили, именно баланса между избирателното право като субективно избирателно право и избирателното право като публична функция. По отношение на районните кметове ще кажа само три изречения и то за последен път: нашето схващане и виждане е, че за да се осъществи регионална политика, политика на местна власт, за да осъществим тази децентрализация, ние смятаме, че районните кметове трябва да бъдат с непряк избор, а не с пряк, защото това означава не да осъществяваме местна политика, а да имат само функции, от които не следва провеждането на такава политика. Аз смятам, че това не е в интерес нито на българските общини, нито на българските граждани и разлика, пак казвам, няма между районния кмет и заместник-кмета. Те са администратори, административни звена. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Местан! Говорим за хората, които живеят извън България, а какво става с хората, които живеят в България? Вие като радетели на човешките права трябва да знаете това по-добре от мен. Не нарушаваме ли правата на хората, които живеят в населените места, които имат право да избират своя кмет и да определят своето бъдеще и кой ще ги управлява следващите четири години? Тези хора живеят в населените места, те плащат данъците, там отглеждат децата си и мисля, че ние трябва да дадем правото на тези хора да определят своето бъдеще. Задължително трябва да се въведе принципът на уседналост, защото ние сме длъжни към българските граждани, които са трайно свързани с България. Те имат право на местен вот. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, изглежда сме предсказуеми в ДПС, защото сте знаели какво ще кажем, тъй като прочетохте предварително написани реплики, което ни ласкае. Това е комплимент. (Реплики от ГЕРБ.) Но, но!... (Реплики от ГЕРБ, силен шум.) Чудесно!... (Реплики.)

Впечатлен съм, колега! Затова направих комплимент. Но няма как да се впечатля с тази абсолютно несъстоятелна, грубо манипулативна теза. Извинете ме, госпожо Фидосова, не Ви прави чест като един от водещите юристи – Вие противопоставихте две конституционни норми. Няма такъв подход! Член 10 е в пълно съзвучие с чл. 42 и не може от чл. 10 да извличате основания за дерогиране на друга конституционна разпоредба. Разбира се, че чл. 10 е основополагащ. Той постановява всеобщото, равно избирателно право! Член 42, ал. 1 уточнява и изрежда изчерпателно изключенията от това всеобщо и равно избирателно право: лицата, поставени под запрещение и лишените от право на свобода. И никакви други ограничения не биха могли да бъдат разписани в никакъв друг обикновен закон, бил той Изборен кодекс! Ето това е истината. Каквито и писани и неписани принципи да търсите, те няма да бъдат по-силни и няма да стоят по-високо от Конституцията! Бъдете малко по-коректни и кажете, че имате конкретна задача да елиминирате определена категория избиратели и това пó ще ви отива, защото дължите минимум коректност и, за да може въобще да говорите за разширяване на конституционната разпоредба относно ограничаването на изборни права, не избирателни, а изборни, нека да ви кажа: трябва да промените чл. 42, ал. 1. Тоест, този дебат – тези дебати, (извинявам се – думата няма единствено число) не биха могли да бъдат проведени като дебати по обикновен закон. Ако искате да разширите кръга на лицата, които не могат да участват в избори, трябва да предложите промяна на Конституцията. Това е актът, с който можете да реализирате тази политическа воля. И ако, примерно, чл. 42, ал. 1 бъде разширена: „Нямат право да гласуват лица, поставени под запрещение и изтърпяващи наказание лишаване от свобода” – „и избирателите на Движението за права и свободи” – можете, но трябва да го предложите в Конституцията, стига да докажете, че е в съответствие с чл. 10! Член 10 е аргумент против внесения от вас закон, а не мотив в полза на закона! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да ви кажа откъде идва историята специално в София. Знаете, че може би тук само с още един мой колега от „Атака” бяхме първо общински съветници от Столичния общински съвет, след това избрани за народни представители. Какво се оказа за районните кметове? Оказва се, че районните кметове вместо да слушкат и да папкат – само папкат, без да слушкат! Мога да ви дам пример с вашия кмет в „Младост”. ГЕРБ – „Младост” даже се опита да го отзове, само че нещо не се получи. Следващото нещо, което исках да ви кажа, е, че в София има двама червени и петима сини районни кметове, а иначе ГЕРБ има абсолютно мнозинство в този общински съвет. Ако разпоредбата беше приета в закона, както искате сега да бъде гласувана, няма гаранция, просто няма как тези 33 общински съветници на ГЕРБ от общо 61, да гласуват 24 районни кмета, които да бъдат от ГЕРБ. Но ето, виждате, че хората в някои райони имат друго мнение и към вас излиза простият въпрос: кое нещо е по-важно – мнението на общинския съвет или мнението на избирателите. За вас очевидно е по-важно мнението на общинския съвет. Освен това знаете, че в тези общински съвети, аз съм сигурен, че и в трите града гласуването ще мине, така и нито една политическа сила няма да има абсолютно мнозинство, започват да влизат разни други групи и групички. Между другото, само в Столичния общински съвет не са влизали така наречените бизнес-партии. От Пловдив нататък, и от Варна – навсякъде има едни формирования, ако искате като „Глас”, ако искате като „МОРЕ”, ако искате – изберете си каквото си искате... Тези групи влизат със съвсем други интереси. Те нямат нищо общо с класическите политически партии и влизат във всякакви мнозинства. Какво искате да направите вие? Районните кметове да станат заложници на брокерските мнозинства?! Искате тези районни кметове да бъдат викани „на килимчето” всеки път, когато трябва, за да вземат решенията, когато трябва, под заплахата да бъдат сменени от тези брокерски мнозинства. В предишния Столичен общински съвет директно имаше такава група от шест човека, през която минаваха всякакъв такъв род решения – за кметове, за заменки и за каквото се сетите. Вие искате тези хора – общински съветници, да вземат решението вместо избирателите. Ние говорим за населени места със 150, 350 или 500 жители – дали трябва да имат кметове, а не говорим за райони с 50 хил. жители дали трябва да имат кметове! За децентрализацията. Добре, нека да вървим в тази посока. Знаете ли колко районни кметове, включително от ГЕРБ, включително и от „сините”, са се обръщали и са казвали: „Искаме да управляваме бюджетите на територията на нашата община”. Например бюджетът за боклука на София грубо е 60-70 млн. лв. в различни години. Имаме 24 районни кмета и те казаха: „Дайте по 2,5 милиона или по 2 милиона, за да останат централно пари за някои по-важни части на София, но ние да ги управляваме, а хората да питат – защо примерно „Триадица” е чиста, пък „Лозенец” не е чиста община, или обратното”. Но централната общинска администрация не искаше да дава това нещо. Знаете ли как е разделена София и продължава да бъде разделена по поръчки за запълване на дупките? Разделена е на три големи фирми – модел, създаден от Антоан Николов и Стефан Софиянски и творчески развит от Бойко Борисов като кмет на града. Всички котарашки практики, развити от това синьо мнозинство, сега са продължени от мнозинството на ГЕРБ и кмета на ГЕРБ. И когато тези фирми трябва да попълнят дупки, какво да направи районният кмет?! Той отива при тях и им казва, че трябва да свършат нещо, защото хората го изискват от него, а те казват: „Ние сме се разбрали с централната администрация. Къде ни търсиш?!”. Когато отиде да каже нещо на „Софийска вода”, те казват: „Ние сме се разбрали с централната администрация. Къде ни търсиш?!”. Когато им каже: „Тук районът не се чисти добре” (ние искахме да направим домоуправителите на блоковете да подписват, че е чисто отпред пред блоковете, а не тези от инспектората, защото са в по-добри отношения с онези, които чистят), те отговарят: „Съжаляваме, ние сме се разбрали с други хора на друго ниво”. Това, което правите вие, не е децентрализация, а централизация, но очевидно ви харесва.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Курумбашев, при цялото ми уважение към Вас и Вашата дейност в Общинския съвет в гр. София, бих искал тук да се обърна към всички онези, които казват: „Дайте правомощия”. Застанах тук, от тази трибуна, защото когато се приемаше този закон, тогава се обърнах към тогавашната управляваща партия и казах: „Добре, ние даваме възможност в момента, но предстоят избори. В навечерието на изборите вие променете този закон и искате София, Пловдив и Варна да бъдат районирани и кметовете да бъдат избирани пряко. Добре, но какви правомощия давате на тези кметове? Какво всъщност ще правят с властта, която им отреждате? Дали не трябваше да бъдат пипнати още три закона?” Тогава от същата тази трибуна се обърнах и държах да кажа на тези, които искат да бъдат точни, да видят, че промяната непосредствено преди изборите за София, Пловдив и Варна няма да даде победа на БСП. Тогава те казаха, че сега не е моментът. Всъщност истината е, че се изчака, за да се види дали функциите на тези кметове, където се очакваше, че ще спечелят места, след това ще бъдат запълнени с промяна в закона. Тъй като това не се случи, затова и законът не бе променен. Държа това да бъде казано тук. Що се отнася до гр. София, господин Курумбашев много добре знае, а и всички в тази зала, че законът - специално за избор на общинските кметове, беше сменян няколко пъти. Господин Курумбашев, трябва да го кажем в интерес на истината. Това беше промяна на закона за пореден път. Знаете, че през 2007 г. поредно бе променен, за да може по някакъв начин да се изтръгне управлението на гр. София от господин Бойко Борисов – нашият лидер. Това беше опит да не може да се получи единна политика за управлението на гр. София и на останалите три града. Защото гр. София, както и един голям град, трябва да има философия на управлението. Знаете, че примерно София може да кандидатства по определени програми. Не може един районен кмет, примерно на район „Лозенец” да кандидатства самостоятелно в една европейска програма и да иска пари за финансиране. Съжалявам, времето ми свърши, но имам много въпроси, които считам, че трябва тук да поставим честно пред нашите колеги – стари депутати и общински съветници.

Благодаря. Съгласен съм с това, че е лоша практика, да се променя изборното законодателство в последния момент. Даже аз исках да бъда инициатор на поправка в Конституцията, в която да се запише, че една година преди избори не могат да се правят промени в изборното законодателство, като тази поправка да влезе в сила от следващото Народно събрание, за да не излезе, че се прави някакво ограничение към сегашното мнозинство. Между другото помислете дали бихте искали да подкрепите такава поправка. Иначе в момента вие въвеждате недемократични правила и сте на път да настъпите същата „мотика”, която настъпват всички управляващи в последните 20 години. Всеки си мисли, че като нагласи правилата по някакъв начин, ще вземе абсолютната власт, но най-често се оказва, че я губи цялата. Помните ли как през 2001 г. успяха да регистрират още две НДСВ-та, за да им отклонят гласове? Помните ли как вкараха Синята коалиция, за която не беше ясно дали ще изкара 4% или не, като им пречиха за регистрацията, пък след това в мажоритарни избори си избрал нула човека? Общо взето всеки гласи някакви правила, но накрая хората като не гласуват за теб, нагласи си каквито искаш правила. Обърнах се към вас и очаквах от вас да продължите. Видях и сред ваши колеги разбиране за тезата, че трябва да има районни съветници. Напротив, трябва да има разширение на демокрацията надолу, особено за райони в София, които са от по 100-120 хил. жители. И те да не си избират пряко кмета, а да ги викат „на килимчета” пред председателя на общинския съвет и големия кмет! Ще ви кажа за историята, само за да знаете – в нашата история има назначен и столичен кмет. Да не ви дам лош пример, но той е назначен от Кимон Георгиев през 1934 г. и между другото е един от най-успешните столични кметове, много кадърен, направил много за София и управлявал 10 години, до 9 септември 1944 г., когато са взели мерки. Но вие не трябва да вземате пример от тази практика, а да разширявате демократизма. В момента вие го стеснявате.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, обсъждаме един широко прокламиран приоритет на ГЕРБ – изборният закон, приоритет, за който се заявяваше, че ще бъде търсено широко съгласие. Дебатите по предмета, включващ чл. 1, показват на първо място, че по този закон няма съгласие. Единствените, които ще гласуват, са двете фракции от управляващата коалиция – коалиция с мнозинство малко над половината Народно събрание. Това е изводът и това не може да бъде скрито. На второ място, беше заявена претенция за създаване на Изборен кодекс. От обхвата на чл. 1 се вижда, че това не е Изборен кодекс. Поне едни избори не присъстват. Поставих този въпрос и в Комисията по правни въпроси, поставям го и тук: Защо в Изборния кодекс не са регламентирани изборите за народни представители във Велико Народно събрание? Ако имаме претенцията за кодекс, той трябва да урежда всички видове избори. Уважаеми дами и господа, очевидно и дебатите дотук показват, че това е един недемократичен закон. Освен недемократичен, чрез него се прави опит, чрез изборното законодателство да се решат въпроси на местното самоуправление, за съжаление в посока на отнемане на местно самоуправление, на местна демокрация и превръщането им във въпроси на дискреционно решаване и назначаване. Имам предвид изборът на районни кметове, изборът на кметове на малките населени места. Уважаеми дами и господа, такъв подход е в пряко противоречие, и по-нататък ще видите и със Сборника изборни практики на Венецианската комисия, включително и по прословутата уседналост, и по ограничение на правата, и по редица други въпроси, които са формирали от 2002-2003 г. най-добрите европейски практики. Може би заради това дискусията, която трябваше да се развие в обществото между първо и второ четене, беше свита в рамките на пет дни. Днешната дискусия е закрита от обществото – минимум информация до гражданите, бързичко да приемем Избирателния кодекс, като едва ли не прикриваме всичко зад юридическа технология. Очевидно и от дискусията дотук се вижда, че не става въпрос за юридическа технология. Включително представители на мнозинството мотивираха едва ли не функционирането на един друг чл. 1, друг чл. 1, от който България се отказа преди 20 години – член 1, заради който хората излизаха на улицата. Уважаеми дами и господа, когато един закон се приема само от управляващото мнозинство, той не може да бъде стабилна основа за демократично развитие на България. Когато чрез закон се правят промени в съвсем друга материя – местно самоуправление, местна администрация, които предизвикват такива остри дебати, включително представителите на мнозинството се включват в тях, това е недобър подход и той при всички случаи ще бъде ревизиран, ревизиран и следващата година, ревизиран и тогава, когато това управляващо мнозинство няма необходимия брой гласове, за да постига решенията си в парламента. Ние, от Социалистическата партия, от Коалиция за България, сигурно в най-скоро време ще внесем предложения за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Когато трябва да се състоят дебатите – как да изглеждат отношенията в местната власт, така че за хората да има повече демокрация. Член 1 доказва само едно: че днешното управляващо мнозинство от ГЕРБ и „Атака” се движи усилено като юридически решения, като философия, като начин на мислене към един друг чл. 1 – онзи чл. 1, който не бива никога да се връща в България. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще бъда кратка. По темата с избора на районни кметове смятам, че казахме достатъчно и се разви наистина сериозен дебат, в който за съжаление прозвучаха повече демагогия и лицемерие, отколкото истината и това, което трябва да се каже в този дебат и българските граждани да чуят. Съжалявам, че господин Местан го няма в момента тук в залата, защото моето изказване ще бъде с обръщение към него. И по моето изказване аз искам да чуя отговор на въпросите, които ще поставя. Уважаеми колеги народни представители! Досега при избор на местна власт никога не се е гласувало в чужбина. Гласуваше се само и единствено в България. Защо? Защото трябва да има трайна връзка на българските граждани, когато гласуват за местна власт, с държавата на първо място и на второ място, с която и да било община или населено място в Република България. Българските граждани, които имат избирателни права, тъй нареченото активно избирателно право, но имат настоящ адрес в чужбина, до този момент никога не са могли да гласуват за местни избори. Уважаеми колеги от Движението за права и свободи и пак се обръщам към господин Местан. Какво предлагаме ние в момента за Изборния кодекс? Колеги, нищо друго освен това, че продължаваме този принцип и практика, която до този момент сме спазвали и най-после излизаме пред българските граждани с ясната политическа воля и казваме следното изречение за местните избори: ще могат да гласуват само тези, които имат постоянен и настоящ адрес на територията на Република България. До този момент смятам, че без това изречение, имаше и нарушения на член 10 от Конституцията по отношение на това, че българските граждани имат равно избирателно право. По равно ли е да живееш близо до българската граница и да дойдеш да гласуваш на местни избори в Кърджали, да живееш в Испания, в Канада, в Съединените американски щати и да не можеш да дойдеш да гласуваш? Това, колеги, не е равно избирателно право. Така е, господин Казак! Усмихвате се, но това е истината и нека да я кажем тук на всички. Когато говорим за права по Конституция, нека да бъдем честни спрямо всички български граждани, защото избирателното право означава и равно избирателно право. Означава пряко, тайно избирателно право. Да – член 42 казва, че условията са определени тук, а редът е определен в законите, но това не е абсолютно. По отношение на пасивното избирателно право, колеги юристи, господин Казак, Вие сте юрист – как няма да уредим условията. Винаги сме ги уреждали и сега законът ги урежда. Ние, от политическа партия ГЕРБ, искаме да променим настоящото статукво. Искаме да бъдем честни към всички български граждани и най-после наистина да осигурим тези права, които са разписани за всеки един от нас в българската Конституция. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема, госпожо Фидосова, малко преждевременно започна този дебат, но както и да е. Българската Конституция трябва да се чете, както всеки закон – добросъвестно. Не както ни отърва или както в момента ни е угодно, за да защитим дори незащитимото. Там има чл. 10, който всеки непредубеден юрист може да изтълкува съвсем правилно и акуратно като даващ правото, всеобщото избирателно право на всички български граждани да участват в избори. Затова се използва и думата всеобщо и вие сте я използвали в чл. 2 на Изборния кодекс. Всеобщо! Избирателното право е всеобщо!След това чл. 42, който досега цитирахме. Член 26 от Конституцията, който гласи, че всички български граждани независимо къде живеят имат всички права и задължения по тази Конституция. Какви по-ясни доказателства и по-ясни конституционни текстове да Ви цитирам, за да Ви убедя като юрист, че Конституцията не допуска определени български граждани да бъдат лишавани от конституционни права, и то лишавани дефинитивно. Вие сте права! Никога досега на местни избори не е гласувано в чужбина. Да, и никой от нас не апелира за това. Нашият апел е всеки български гражданин от момента, в който той има постоянен адрес в Република България и когато се намира в Република България той има право да гласува на всички национални и местни избори, тъй като всеки български гражданин е свързан със своята родина. Вие не можете да ме убедите, че българският гражданин, който е отишъл да работи в Гърция и да бере маслини временно, подгонен от нищетата и от безпаричието, ще го лишите от правото да гласува. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо Фидосова, когато говорите за демагогия, трябва да има факти. Всъщност вие сте най-големите демагози по този закон. Вие казвате, че говорим за избори, за технология на избори, орязвате районните кметове. Казвате, че решавате въпрос за избора и предпоставяте съществуването й, което не е тема на изборен закон, а е тема на местно самоуправление. Казвате за кметовете в малките населени места – няма да се избират, но предпоставяте въпроса за местното самоуправление в малките населени места. Съкращавате броя на съветниците чрез Изборния закон и предпоставяте въпроса за представителността в местното самоуправление в страната. Ето това е същинската демагогия. Понеже вече започвате да я осъзнавате, на всичкото отгоре гледате минимум хора да стигнат до тия дебати. Криете ги в медиите, криете тези, които не издържат, правите заседания – късни, нощни, среднощни като бюджета и другите, само и само до по-малко хора да стигне това, което вършите. Това е същинската демагогия и това са фактите, иначе другото са само твърдения. Твърдите, че прилагате европейски практики, а не искате да изпълните това, което Конгреса на местните власти написа и до Венецианската комисия, и до българския посланик, до българската държава, че този закон трябва да мине на одит от Венецианската комисия. Когато мине, след като е приет, това е лош атестат за България. Ето заради това тази демагогия не може да получи широко съгласие в Народното събрание. Благодаря ви.

Уважаема госпожо Фидосова, с това изказване Вие дадохте отговор и подкрепихте моето твърдение, че на практика Временната парламентарна комисия и след това Правната комисия само имитираха дебат. Една година във Временната парламентарна комисия се разиграваше циркът , водевилът – изработване на Изборен кодекс. Дебат има тогава, когато участниците в него се изслушват, излагат аргументи и вървят към някакво общо решение. Вие предварително знаехте кои са според вас полезните за ГЕРБ решения, които работят в полза на теснопартийни интереси за Политическа партия ГЕРБ и всичко останало беше просто приказване ей така за пред хората и за да можете да се закичите накрая с един кодекс, който според вас е изработен във Временната парламентарна комисия. Всичко, което се различава от вашето мнение, е наречено демагогия, лицемерие, липса на конструктивизъм. Всичко, което подкрепя тезите на Политическа партия ГЕРБ, е правилно, добро и много демократично. Кажете ми по конкретната тема с кой аргумент вие ни убедихте, че е по-добре районните кметове да бъдат назначавани от това да бъдат избирани? С кой аргумент? С вашето разбиране, че районният кмет е един обикновен чиновник ли? Или, че е много трудно да му бъдат разписани правомощия? Или, че такива правомощия са невъзможни да се определят в рамките на общинските съвети, в рамките на сега действащия закон?! Няма един смислен аргумент, който да извадите и който да може да срещне разбиране. В отговор на всички атаки отляво, отдясно, от неправителствените организации, от гражданското общество, вие излизате с голото твърдение, че това, което предлага ГЕРБ, е единствено демократичното. Няма как да се съгласим, че вашата линия за концентрация на власт в един център е демократична. Няма как това да бъде подкрепено, от който и да е разумен човек. Попитахте ли жителите на районите дали искат да се избират кметовете или искат вие да им ги назначавате?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще отговоря първо на господин Казак. Тъй като не чух отговори на въпросите, които поставих, очевидно, когато казваме истината, премълчавана и прикривана дълго време в различни раздели и глави на изборните закони – боли. Господин Казак, всеки български гражданин, който има право да е български гражданин, когато се роди – независимо къде, дали в Република България, колеги, дали на територията на друга държава, получава постоянен адрес, господин Казак. Ако няма такъв адрес, който да се посочи като адрес за регистрация, тогава се записва район „Средец”. Тези, колеги, които сте от София, поне го знаете. Така че това е една голяма лъжа и лицемерие и това имах предвид, господин Казак, когато го казах към българските граждани. Нека да кажем истината – какво беше досега, какво е разписано в законите и какво ние предлагаме в момента да се промени. По отношение на господин Миков – господин Миков, чух и слушах внимателно Вашето изказване, очевидно обаче сте стигнали само до четенето на чл. 1 от този кодекс. Защо изобщо има изречение за препоръка от Венецианската комисия да отиде този кодекс там? Защото, уважаеми господин Миков, през последните години се нагледахме на промени на изборните закони в дванадесет без пет, нагледахме се и на нарушения на процедурите и правилата за провеждане на избори. Нагледахме се на манипулации и на купуване на гласове. Имаме амбицията да сложим край на това или да го ограничим до максимум. Да, ние не сме идеалните, не сме сигурно и най големите демократи, но проявяваме политическа воля и ще я отстояваме с приемането на този кодекс. По отношение на госпожа Манолова – госпожо Манолова, казаната тук днес истина боли. Вас лично много Ви боли също, защото Вие сте част от това статукво. Четири години управлявахте в тройната коалиция заедно с колегите Ви и подкрепяхте това да продължи възможността с изборен туризъм да се печелят избори в Република България в определени общини. Колеги, чухте ли днес тук от тази трибуна някой от Коалиция за България по чл. 1 да казва в своето изказване дали подкрепя или не изискването за отседналост? Аз не чух. Отговорете си сами защо? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от КБ и ДПС.)

Искам лично обяснение.

Нарече ме част от статуквото. Трябва да й отговоря.

Процедура.

Благодаря Ви, госпожо председател. Доколкото има писмо от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – Конгресът за местни власти и местно самоуправление, писмо до Венецианската комисия да се заеме с Избирателния кодекс. Доколкото това писмо е изпратено и до посланика на България в Страсбург – господин Андрей Техов, и е писмо до българските власти да бъде изпратен кодексът преди неговото приемане на Венецианската комисия. Доколкото наистина сравнително рано с друг път се обсъжда изборно законодателство, но никога – за двадесет години, не е правена такава дълбока промяна на изборното законодателство и объркване на изборното законодателство – това е въпрос на дискусия в следващите текстове. Предлагам да се отложи гледането на тази точка от дневния ред (възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е-е!”) и да бъде изпълнено това, което Конгресът на местните власти и местно самоуправление иска от България законът да бъде гледан от Венецианската комисия, преди приемането му в пленарната зала. Моля да подложите на гласуване това процедурно предложение. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, правя обратно становище. Аз мисля, че е несериозно за всяко едно писмо или искане на този парламент, каквито в 20-годишната практика е имало не малко, да се отлага приемането на законите. Искам да напомня, че и Венецианската комисия, и ОССЕ, и ГРЕКО комисиите през 2005 г., 2007 г., 2009 г. изрично са упоменавали, че са приемани законите, касаещи изборите – местни, парламентарни, Евроизбори, в дванадесет без пет, както се казва, и въпреки техните изисквания, не са били съгласувани поне на това основание. Мисля, че това звучене е несериозно, тъй като има някакво писмо ние да отложим гледането на един закон. Аз искам да припомня, че това е вторият кодекс, който е внесен за разглеждане. Защото преди няколко години един такъв беше вкаран на второ четене и поради съпротивата на сега говорещите, той не беше приет. Продължи се тази практика – в дванадесет без пет да се приемат законите, за да не може нормално да протича изборният процес, поради което правя обратно предложение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз много добре си спомням, че в края на миналия парламент, точно когато пак се предлагаха промени по изборните закони, имаше писмено, и на английски и на български, становище на Венецианската комисия, което се взе предвид и бяха коригирани много от първоначалните текстове.

Такова нещо няма!

Има, има, как да няма! Аз съм го чел, имаше и на английски език. Даде ми го точно Ангел Найденов, да го чета. Така че ги знам тези работи, първо. Второ, това е решение на Резолюцията на Съвета на Европа – препоръка на България, не е някакво си обикновено писмо, колега Лазаров! Трябва да разберете, че след като сме член на Европейския съюз, ще трябва да спазваме тези правила на Европейския съюз. Това е!...

...Или ще сме пълноправен член, или не сме. Благодаря. (Реплики.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване, с апела да преосмислите още един път вашата позиция. Сега е шансът да избегнете, предоставянето на златна възможност за нас от опозицията, да сезираме Конституционния съд още с чл. 1. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Преди малко ви прочетох изричния конституционен текст, който дава правото на Обикновеното Народно събрание само да урежда реда и организацията на изборите, а не да предвижда условия. Това, което госпожа Фидосова даде като пример, касае пасивното избирателно право, където Конституцията е предвидила само в изрично лимитирани хипотези-ограничения специално за президента. В Конституцията има изрично записани ограничения в пасивното избирателно право. Докато тук за активното избирателно право има и изричен текст, който дава право на всички граждани да участват в изборите и не може тези условия да се дописват. Не може! Така че осъзнайте грешката, към която ви водят колегите ви от Правната комисия, и подкрепете нашето предложение. Благодаря.

„Раздел ІІ – Избирателно право”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Постъпило е предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев за чл. 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Основни принципи Чл. 2. (1) Изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. (2) Всеки избирател има право на един глас.”

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ето в чл. 2, уважаеми колеги, са дефинирани основните принципи за упражняването на така нареченото субективно избирателно право и първият от тези основни принципи е принципът, че избирателното право е всеобщо. Аз искам госпожа Фидосова или всеки член на Правната комисия, всеки юрист, да излезе тук и да дефинира какво значи „всеобщо”? Какво значи „всеобщо” избирателно право, уважаеми колеги юристи? Значи ли това, че всеки български гражданин, както е записано и в Конституцията, има право да гласува, или според вас някои могат, но някои не могат, някои са равни, защото следващият принцип е след „всеобщо” идва „равно избирателно” право. Означава ли това, че за вас някои граждани са по-малко равни от другите, след като дефинитивно ги лишавате от тяхното право да избират? Не нарушавате ли вие, веднага, в следващия чл. 3 – чл. 2? Искам да ми отговорите на този въпрос: какво значи за вас основният принцип „всеобщо избирателно право”? Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Казак, има едно решение миналата година на Конституционния съд, което касаеше гласуваните от вас принципи за мажоритарните избори. Там, в това решение е казано, как аз мога да гласувам по пропорционалната листа, когато съм в чужбина, а нямам право да гласувам за мажоритарен кандидат и съм лишен, според вас, от това право – Конституционният съд се е произнесъл. Сега да си задаваме въпроси, на които Конституционният съд е отговорил, няма смисъл.

Благодаря. Уважаеми господин Лазаров, никога нито един български закон не е лишавал дефинитивно български граждани от правото им да участват в избори. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Имало е ограничение за това къде, по какъв начин, в какви рамки да се упражнява това конституционно право, но никога както Вие го правите в момента, нито един закон не си е позволявал да се лишават дефинитивно и безапелационно български граждани от тяхното право да избират и да се нарушава по този начин принципът на „всеобщото и равно избирателно право”. Не само, че вашият текст е противоконституционен в чл. 3, а той противоречи и на чл. 2. Вътрешно противоречие се допуска още в началото на Изборния кодекс и затова ви обръщам сериозно внимание върху това, за да не се учудите след това от мотивите на Конституционния съд. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Фидосова! Искам да ви обърна внимание на едно несъответствие между първоначално внесения законопроект и доклада на Правната комисия за второ гласуване в чл. 2. Съвсем мистериозно от текста, който е отбелязан в доклада за второ четене, отсъства ал. 3, която съществуваше по вносител и която гласи: „Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори”. По време на заседание на Комисията по правни въпроси аз естествено възразих или срещу съществуването на този принцип, или срещу начина, по който е разписано електронното гласуване. Тези от вас, които са прочели докрай кодекса, сигурна са видели, че при електронното гласуване гражданинът има право да гласува няколко пъти, а след това да поправи вота си с реално гласуване в избирателната секция. Обясних, че принципите си противоречат с начина, по който са разписани в кодекса, но все пак не очаквах, че това ще бъде основание да се промени текстът по вносител. Надявам се това да е техническа грешка и тя да е единствената техническа грешка, защото наистина кодексът е обемен и ако сте си послужили с подобни хитрини и в други текстове на този кодекс – не, че аз ще бъда изненадана, но няма да бъде коректно, когато бъдат открити несъответствията. Вярно е, че имаше един период от последното заседание на Временната комисия – на 13 септември, до внасянето на кодекса – на 4 ноември, близо 2-месечен, в който текстът на Изборния кодекс беше една от най-строго охраняваните тайни в държавата – периодът, в който трябваше активистите на Политическа партия ГЕРБ да пречупят всеки един член от кодекса по начин, който да работи за партийния интерес на ГЕРБ. Всеки текст трябваше да се преосмисли – ще работи ли за ГЕРБ на изборите, или не, и в крайна сметка с подкрепата на вашия клакьор по темата „Атака” да внесете този кодекс. Тъй като чл. 2 е точно толкова свързан с уседналостта, колкото и чл. 1, защото според мен тази тема изобщо отсъства от чл. 1 – не знам защо госпожа Фидосова реши да я включи там – може би и тя не е прочела всички текстове, както предположи колегата Миков, аз тук ще Ви отговоря във връзка с Вашето обвинение за моето участие като част от тройната коалиция в развитието на външния изборен туризъм. Не знам доколко аз съм допринесла за външния изборен туризъм, но Вие, госпожо Фидосова, като част от ГЕРБ допринесохте много за вътрешния изборен туризъм. Това е голямата беда на изборите в България. Това е една от причините хората да мислят, че изборите не са честни. Връх на вътрешния изборен туризъм на последните парламентарни избори бяха автобусите, които шестваха из страната, за да променят вота в един или друг избирателен район. Следващият връх във вътрешния изборен туризъм ще се види, когато бъдат готови окончателните списъци и окончателните справки на ГРАО – колко български избиратели са били преместени от едни общини в други...

...в този интервал от последните три месеца и кой стои зад това? Но понеже това е една тема, която ще разискваме в следващите текстове...

...ще предложа да не слагаме думи едни-други в устите си – може да предполагате какво ще кажа, но ще сте сигурна, когато се изкажа по съответния текст от Изборния кодекс.

Уважаеми господин председател, аз ще използвам възможността за реплика – няма да правя по същество реплика на госпожа Манолова, тъй като не касае текста. Заявихме, че в чл. 2 по вносител има техническа грешка – изпусната е ал. 3, но тъй като тя отпада в редакцията, ще ви прочета действащата ал. 3 по вносител: „Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори”. Да, има техническа грешка, за която коректно, виждайки тази грешка, сме я заявили. Благодаря за това, че обръщате внимание. Аз щях да я заявя също и от тази трибуна, както направих преди това. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че след тези ожесточени дебати, имаме нужда малко от почивка, за да преосмислим някои неща по следващите текстове. От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам почивка.

Вие много работихте!

Ами, работим!

По чл. 3 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев: Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители от Парламентарната група на партия „ Атака”: В чл. 3 предлагаме следните изменения: 1. В ал.1 след думите "навършили 18 години към изборния ден включително," се добавя текстът "живели са най-малко през последните осемнадесет месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз,". 2. В ал. 2. и ал. 3 думата "три" се заменя с "осемнадесет". 3. В ал. 4 и ал. 5 цифрата „12” се заменя с цифрата „18”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак: 1. В чл. 3, ал. 2 след думата „включително" текстът „живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз" отпада. 2. В чл. 3, ал. 4 след думата „свобода” се поставя точка и останалият текст отпада. 1. В чл. 3, ал. 5 след думите „Република България" текстът „живял е най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място" отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 3 със заглавие „Активно избирателно право”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В предходните текстове вече имахме възможност да дискутираме въпроса с уседналостта. Нашето предложение е свързано точно с тази тема. Искам да дам няколко аргумента в тази посока. Смятам въпроса за изключително важен и съществен. Смятам, че политизирайки дебата, допускаме сериозна грешка, която ще лиши голяма част от българските избиратели от правото да гласуват. Уважаеми колеги, първо, искам да подчертая и да припомня логиката, по която тръгнахме, за да стигнем до тези текстове. Във времената комисия имахме сериозен дебат. Идеята за това ограничение, условие, което се въвежда, е, че трябва да има трайна връзка между съответния избирател и населеното място, в което той има право да гласува. Уважаеми колеги, понятието „трайна връзка”, определението за понятието „трайна връзка” не е дефинирано по никакъв начин. Кой всъщност има трайна връзка с населеното място, в което живее?! Ако човек има постоянен адрес в това населено място, ако има намерения в определен етап от живота си да се върне и живее там, ако има имот, който поддържа, голяма част от времето си прекарва в това населено място, има интерес да бъде избран качествен кмет, който да се грижи за инфраструктурата и за бъдещето на това населено място, това трайна връзка ли е или не е трайна връзка?! Уважаеми колеги, всъщност това, което правим на този етап, е да имитираме понятието „уседналост”. Защо? Ще видите по-нататък в Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс – разшифровката на понятието „трайна връзка” показва, че това е абсолютна имитация. Защо? В определен момент, достатъчно рано всеки български гражданин, мотивиран по определен начин от определена партия или от други интереси, може да си направи настоящ адрес в съответното населено място и да реши да гласува там, без да има никаква трайна връзка с това населено място, без да има никакъв интерес от развитието му. Уважаеми колеги, това, което въвеждаме с този текст, на практика противоречи изключително на Конституцията, на чл. 42 от нея, защото там е записано, че: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на определени категории, имат право да избират държавни и местни органи”. Уважаеми колеги, „и местни органи”! Не можем да въвеждаме никакви условия, които противоречат на този текст. Искам да ви уверя, моите наблюдения показват, че хората, идващи да гласуват отвън в населените места, са не повече от 5% от избирателите в съответното населено място. Тяхното влияние върху крайния вот за избор на кмет или общински съветници е изключително ниско. По този начин ние просто създаваме един прецедент, който според мен не е добър атестат за нашия парламент, не е добър атестат за съвременната визия на България, не е добър атестат за спазването на Конституцията. Уважаеми колеги, нашата парламентарна група – казвал съм това и по-рано – в дебата ще направи всичко възможно да ви убеди този текст да отпадне. Надявам се това, което всички целим, когато конституирахме и временната комисия, е да се създаде прозрачност, справедливост, демократичност на изборния процес в България. Това предполага всички български граждани, независимо къде се намират, да могат да гласуват и да упражнят правото си на глас. Уважаеми колеги, това е изключително сериозен въпрос и ви моля да приемете нашето предложение.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъкмо чл. 3 представлява продължение на започнатата още в чл. 1 посока на противоконституционност на Изборния кодекс. Тук най-ясно проличава волята на управляващата партия и нейния поддръжник – „Атака”, да прокарат откровено противоконституционни текстове, като лишават българските граждани от тяхното конституционно право, дописвайки предвидената в чл. 42, ал. 1 от Конституцията възможност за всички български граждани да участват, да избират държавни и местни органи. В Конституцията пише: „Гражданите, навършили 18 години, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”. Вие нарушавате правото на българските граждани да участват в избори на местни органи чрез въвеждането на изискването за уседналост. Това не е точно тук – в чл. 3, ако беше останало само тук, да кажем, че се установява принципът за трайната връзка между гражданина и съответната община. Ние не възразяваме срещу това, този принцип винаги е бил в сила. Трябва да е ясно къде българските граждани имат право да гласуват на местни избори. Разбира се, те трябва да могат да гласуват само в общината, с която са трайно свързани. Критерият за това е тяхното постоянно местожителство. В Допълнителната разпоредба обаче, където давате дефиниция на понятието: „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място”, въвеждате ограничението като абсолютно за огромна категория български граждани въобще да могат да гласуват където и да било в страната. Уважаеми колеги, дори и това решение, което беше цитирано от господин Лазаров, беше несъотносимо към казуса, който разглеждаме, тъй като там се даваше право на българските граждани, ако се върнат в страната, да могат да гласуват, включително и за мажоритарните кандидати, а ако останат в чужбина, да могат да гласуват единствено за съответната партия. Докато вие тук лишавате дефинитивно и безапелационно от каквато и да била възможност българските граждани, дори да бъдат в страната, да участват в тези местни избори. По този начин вие въвеждате дискриминационна разпоредба, която лишава от права голяма група български граждани, независимо къде живеят. Вие нарушавате и чл. 26 от Конституцията, който гласи: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция”.

Като са в чужбина, значи ги няма!

Където и да се намират, те имат всички права. Ако се върнат в страната, те могат да гласуват. Това е казал и Конституционният съд. Не ме карайте да повтарям онова, което казах. Вие ги лишавате дефинитивно! Каквото и да направят, те няма да могат да упражнят конституционното си право на глас. Уважаеми колеги, вие нарушавате и текст от Наръчника за основните насоки в изборното право, приет от Венецианската комисия, в който категорично Венецианската комисия е дала насоката, че ако се въведе някакво изискване за постоянно местожителство за участие в местните избори, то това изискване не може да надхвърля 6 месеца. Венецианската комисия казва: „По-дълъг период може да се въведе като изискване единствено и само с цел защита на правата на националните малцинства”. Вие какво правите?! Чии права защитавате по този начин?! С въвеждането на това ограничение от 12 месеца вие лишавате над 1 млн. български граждани от правото да участват в местните избори. Ако приемете този текст заедно с дефиницията в Допълнителните разпоредби, откровено той ще бъде противоконституционен и ние ще направим всичко възможно да сезираме Конституционния съд – този текст да отпадне.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, аз Ви уважавам изключително много като юрист. Слушайки Ви днес внимателно, затваряйки си очите, имам чувството, че днес е едно „дежа вю”. Ние сме провеждали този разговор, този диалог. Слушайки Ви, внимателно си припомних диалога, който беше между тогавашната опозиция и вас, когато от опозицията искахме да приемем в закона принципа за уседналост. Обръщам се към Вас: защо според Вас имаме постоянен и настоящ адрес? Нека да побеседваме по тази тема. Втори, също много важен въпрос: считате ли, че български гражданин, който отсъства 12 месеца от настоящия си адрес, е съпричастен към проблемите на общината? Това е втора тема за размисъл. Трета тема: защо считате, че български граждани се стремят да придобият чужд паспорт и чуждо поданство, а след това идват тук, за да участват в изборния процес? Четвърта тема за размисъл, която трябва да поставим: вие използвате някои слабости, действително допуснати в Конституцията – да, мога да го заявя, слабости и непълноти – а вие се обосновавате на тези непълноти и се стремите да изградите добра защитна позиция. И последно, много добре си спомняте, независимо, че бяхте тройна коалиция – имаше огромно разминаваме между вас и вашия коалиционен партньор. Защо? Това ще оставя също на вашите бивши партньори. Виждате, че част от тях са доста мълчаливи. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, Движението за права и свободи винаги е отстоявало своята принципна позиция и ще продължи да я отстоява в полза на защита на права и свободите на всички български граждани, независимо къде са те - дали в страната или в чужбина, независимо какъв етнически произход имат. С този текст – казах и пак ще повторя – вие лишавате от право да гласуват български граждани, живеещи навсякъде по света, независимо дали в Европейския съюз или не. Тези, които са отишли да работят в Гърция преди повече от 12 месеца, Вие ще ги лишите от правото да гласуват.

Нищо подобно!

Тези, които са отишли да работят в Испания, Вие ще ги лишите от правото да гласуват. Тези, които са отишли да работят в Белгия, в Италия, също няма да могат да гласуват. Заради определена група български граждани, които се възползват от своето конституционно право, Вие лишавате всички останали граждани, които живеят в чужбина, от конституционното им право да гласуват. Искам да Ви попитам: кой гражданин е по-трайно свързан със съответната община? Този, който преди 12 месеца и 2 дни е тръгнал да търси своето препитание в Гърция, или този, който преди 10 години се е установил примерно от Пловдив във Варна, работи във Варна и се е регистрирал по настоящ адрес във Варна? Според дефиницията, дадена от вас в допълнителните разпоредби, гражданинът, който преди 10 години е напуснал Пловдив и се е установил във Варна, като от 10 години няма нищо общо с Пловдив, ще има право първо да гласува в Пловдив, а не във Варна, но ако поиска изрично, ще може да гласува във Варна. Къде е трайната връзка, уважаеми колега Иванов, между този гражданин и Пловдив? И с какво той е по-трайно свързан с Пловдив, а този, който е напуснал България преди 12 месеца и 2 дни и е отишъл от Пловдив примерно да работи в Гърция, а вие му казвате, че няма трайна връзка с Пловдив и не може да гласува по никакъв начин?! Ето, това е двойният стандарт, който прилагате! Това е липсата на каквато и да е аргументираност! Единствената насоченост е да дискриминирате български граждани – между такива, които са отишли в чужбина, и тези, които са се преместили. Може да са отишли на другия край на България, но Вие под предлог, че имат някаква връзка с България, Вие им давате право да гласуват, където си поискат – било по настоящ, било по постоянен адрес. Това е неаргументираността и затова този текст трябва да отпадне! Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Чл. 3 наистина е един от най-важните, защото определя основни правила за достъп на наши съграждани до правото да избират различните органи. Тук много ясно трябва да възразя върху направените обвинения срещу Коалиция за България, че не сме се изказали по точката за уседналостта. Това е много разбираемо, защото коментарите преди малко бяха по чл. 1, а сега са по чл. 3. Над 7 месеца аз бях един от участниците, които заедно с моите колеги от различните парламентарни групи обсъждахме проекта за вариант на Изборен кодекс. Там много ясно беше дефинирана позицията на Коалиция за България. В частта за достъпа да избират местни органи за самоуправление, философията на нашето разбиране е следната. Ние не просто трябва да разглеждаме проблема исторически, а и занапред трябва да го разглеждаме като възможности, задължения и права на гражданите на местно равнище. Ние го разглеждахме през призмата на това, че все повече местните органи на самоуправление трябва да бъдат въоръжени с приходоизточници, за да могат да реализират своите местни политики, като тези приходоизточници трябва да бъдат основавани все повече на икономически обосновани данъци и такси. Оттук идва философското развитие на нашето разбиране. Следователно трябва да има действие на всеки гражданин – със своята работа и деятелност, за да може той да генерира тази разширяваща се и необходима приходна база за местните органи на самоуправление. Това е било водещото в нашата позиция, когато по принцип сме подкрепили въвеждането на тези правила за 12 месеца за местните избори, защото смятаме, че това е начинът, по който може да се оцени дали човек в перспектива има принос към местните приходи за дадена община. Защото всяка друга дискусия – за привързаност, за пребиваване, може да има различен поглед и различна гледна точка със своите аргументи и със своите тълкувания и основания. Тук обаче трябва да отбележа, че разписаните текстове ограничават, примерно, нашите съграждани, които са в чужбина, не само в Република Турция. Те ограничават всички, които са в чужбина – и в Испания, и в Белгия, и в Съединените щати, и в Канада. Но ние за съжаление като Временна комисия, не можахме да намерим ясни текстове да ограничим вътрешния туризъм. Защото, извинявайте, колеги, но така, както са разписани нещата, те не го ограничават. И в момента има белези в тази посока. Така че, ако наистина искаме да създадем ясна основа за бъдещето, ние трябва да бъдем еднакво принципни както към ограничаването на така наречения външен туризъм, така и към вътрешния. Нещо, което вече поставя под съмнение какви са основанията ни за текстовете по това законодателство. Позицията на Коалиция за България е ясна, тя има своята философска база и ясна аргументация, но смятам, че в цялост текстът, особено в частта му за вътрешния туризъм, не решава проблемите. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Михалевски, аз приветствам тази Ваша позиция, тъй като тя е и наша. Разбира се, че един от основните критерии за установяването на трайна връзка между гражданина и съответната община, освен постоянния адрес е и факторът плащане на данъци, въобще приносът му към икономическия живот, към социалния живот, към приходната част на съответната община, връзката на общината и гражданина в неговото качество на данъкоплатец. Обръщам се към колегите от ГЕРБ – как ще лишите български граждани, които са данъкоплатци, които плащат своите данъци в съответната община, независимо че живеят в чужбина, всеки от тях ако има поне един имот в тази община, къща, апартамент, ниви, за нивите няма данък, но за останалите недвижими имоти той дължи всяка година и си плаща местните данъци, с които допринася за икономиката на тази община, и вие го лишавате от неговото конституционно право. Ако наистина искате, нека да въведем някаква уседналост за тези, които плащат данъци в съответната община – те да имат право да гласуват. Това е един стар апел на „Атака” – комуто правата, томува и задълженията. Именно тези, които си плащат данъците, те да гласуват. Но с този текст, независимо дали плащат или не своите данъци, вие ги лишавате от правото им да гласуват. Ето това е противоконституционността.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо, искам да отговоря на господин Казак, че тези, които са отишли да работят в Гърция и в Испания, си имат настоящ адрес в населеното място. И ако имат доброто желание, могат да дойдат и да гласуват. Така че нищо не отнемаме. (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)

За уседналостта, през изминалите две седмици ставаше дума, че има само две становища – за и против. Ако се върна в 2007 г. – и февруари, и юли, когато се е обсъждал законът и за евроизборите, и за местните избори, ще видите, че доводите на колегите от ДПС са били същите. Уседналост трябва да има, защото изборът на местни органи за управление е приоритет на хората, които живеят там. Човекът, който избира и трябва да бъде избиран, трябва да познава проблемите на населеното място, трябва да познава човека, който ще бъде избран, който ще му реши проблемите. Не може човек, който е дошъл за малко, да знае за кого трябва да гласува. В предишни парламенти също е предлаган принципът на уседналост. Обаче какво се случва? За да се удовлетворят определени политически интереси или да не се разтури правителство, се прегласува няколко пъти и всъщност остава по постоянен или настоящ адрес. И точно по този повод се получават нещата. Гласуваме по постоянен, имаме удостоверение, гласуваме и по настоящ, защото уседналостта никога не е била в полза на хората. А ние сега имаме желанието и политическата воля да я вкараме в този Изборен кодекс и да я наложим. И още един път ви казвам, няма абсолютно никакво отнемане на права. Така в годините наред местните хора, тъй като не могат да упражнят своя вот така, както искат и ги управляват хора, които са избрани от туристи, се демотивират. Нека да уважаваме нашите български граждани. Има още нещо, което искам да ви кажа защо се налага постоянен и настоящ адрес. По принцип всеки има постоянен адрес. Дори хора, които живеят по 50 години в чужбина и не стъпват в България, също имат постоянен адрес. Който иска да гласува – да дойде от чужбина, да живее 10 месеца преди изборите. Така е по цял свят и няма какво да се спори. Българин, който е живял достатъчно дълго в Париж и Лондон, има право да гласува за кмет на тези градове. По същия начин англичанин, французин, или друг гражданин на Европейския съюз, който е живял достатъчно дълго в София, ще може да гласува за кмет на столицата ни. Това е разумният подход, колеги. Не можеш да избираш местни органи на властта там, където не живееш. И още нещо – принципът за всеобщо избирателно право няма да бъде нарушен с въвеждане на изискванията за уседналост, тъй като ще бъде осигурена възможност на всички избиратели, които живеят в страната, да гласуват. Включително и на тези, които са променили адресната си регистрация през изискуемия период на уседналост.

Господин председател, госпожо Караянчева. Българските граждани, които се намират в чужбина, имат задължението да посочват настоящ адрес в чужбина. Вие трябва да знаете това нещо. А тези, които не посочват, след определен срок в чужбина, са в нарушение. Ако правилно съм разбрал, Вие призовавате гражданите да не спазват законите ли? Тоест, ако няма да спазват законите, да призовем всички български граждани с колите си – никакви правила за движение, ако това е посоката. Първо. И второто – в коя държава гражданин на съответната държава е лишен от правото да гласува? Уседналостта е когато от София отидете във Видин, разбира се, че дали 1 г. или 2 г. и 2 месеца, не може да гласува във Видин. Но има право да гласува в София. Разликата между настоящ и постоянен адрес, и разликата между тези, които са в чужбина – български граждани по рождение. Български гражданин по рождение даже не може да бъде лишаван от гражданство. Харесва се, не се харесва на някого, вие не можете да го лишите от избирателно право. Ще станем първата държава в света, която лишава своите граждани от гласуване. Няма друга държава. Посочете ми коя е тази друга държава на уседналостта. Но може и госпожа Фидосова да не Ви подсказва там.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караянчева, ако благоволите да ме чуете – всеки български гражданин е длъжен да декларира настоящ адрес, когато той се различава от постоянния му. Този пример, който давате Вие, е неадекватен, тъй като ако някой български гражданин не е декларирал, че живее в Гърция или в Испания, значи той нарушава закона. Всички български граждани, които са декларирали, че живеят в Испания, в Гърция пред българските власти, там се вписва, че техният настоящ адрес е в Испания, в Гърция, в Белгия, където и да е. Така че вие искате да накажете българските граждани, които съвестно са декларирали, че настоящият им адрес е в чужбина, като ги лишавате от тяхното конституционно право на глас. Същевременно за онези, които не са го направили, ще може. Уважаема госпожо Караянчева, чрез вашия закон вие искате да стимулирате именно вътрешния туризъм, като тръбите, че ограничавате външния. Всички в Кърджали знаят как благодарение и на вътрешния туризъм ГЕРБ спечели едно място в Кърджали. (Смях от ГЕРБ.) Вие сега се готвите да направите същото за следващите местни избори, именно предвиждайки изключения в уседналостта за тези избори. Вече четем и по вестниците как се местят хора от една община в друга и се регистрират по настоящ адрес. Вие ще стимулирате вътрешния туризъм, за да си гарантирате служебна победа в някои общини. На добър час.

Уважаеми колеги, много хора, които отиват да работят навън за няколко месеца, не посочват настоящ адрес. Те имат настоящ адрес в България и имат право да дойдат да гласуват. Другото, което е. Нямат собственост в определени общини, а няколко човека са регистрирани на един адрес – може би 40-50 човека. Тези, които имат настоящ адрес в чужбина, е, нека да гласуват за кандидат за кмет в чужбина, там където си имат настоящ адрес. Какво знаят те за това, което се случва в населеното място? Нека да останат техните роднини и хората, трайно живеещи там, да изберат своите местни органи! Другото, което е. Ограничаваме движението на вътрешния изборен туризъм с премахването на удостоверенията за гласуване на друго място. Друго нещо, което искам да Ви кажа – не ми го е дала госпожа Фидосова, аз си го имам. Какви са принципите на уседналост в други страни на Европа? В Германия – от шест седмици до шест месеца, в зависимост от провинциите. В Австрия – осем седмици. В Белгия – до пет години. Във Великобритания – от гражданите на Британската общност получава право на глас само този, който е данъкоплатец. Ако си пребивавал в Обединеното Кралство повече от шест месеца, ставаш данъкоплатец за годината и получаваш правото на глас! Не само в парламента, но и в местния парламент се разпределят ресурси, а за да ги разпределяш, ти трябва да си участвал в тяхното събиране! Благодаря.

Уважаеми колеги, разговорът стана много фризиран, такъв един експертен. Говорим си за нещата, като не ги назоваваме с истинските им имена. За какво е целият този вой, за какво е тази съпротива? Те са съвсем конкретни и вие от Кърджали трябваше най-добре да опишете за какво става дума, защото неслучайно защитавате най-много тази теза за уседналостта. Големият проблем тук е, че уседналостта не се разпростира в новия Избирателен кодекс и по отношение на президентските избори, и по отношение на парламентарните, и по отношение на евроизборите. Защото от уседналостта или неуседналостта зависи дали ДПС ще получи още до десетина кмета и до стотици, десетки общински съветници. Зависеше това дали Георги Първанов щеше да стане президент през първия и през втория мандат. (Реплики от ДПС.) В парламентарните избори зависи дали ДПС ще получи между пет и осем депутатски мандата плюс-минус повече. Това е големият въпрос и затова е тази съпротива. От Движението за права и свободи до голяма степен успяха, уважаеми колеги, защото, както се вижда, вие се огънахте и приехте уседналостта да се ограничи само до местните избори. С тази своя жестока съпротива успяха да предотвратят – ето, те са доволни, клатят с глави – и вътрешно са победители в цялата тази свада, в цялата тази битка, която се води от много време насам. Така че грешите тук, като не възприемате нашето предложение, нашите идеи и нашата теза, че уседналостта трябва да се отнася за всички видове избори. Уседналостта – да си го преведем, защото хората ни слушат, на прост език, разбираемо за хората. От този спор пред очите им излизат и се експонират едни картини, едни кадри от българските медии за едни автобуси, за едни избиратели, които не знаят български език; които биват интервюирани от репортерите – всички си спомняте това; които идват от Бурса, Измир, Истанбул; които са уж български граждани, но на практика не са български граждани; които са уж турски граждани, но не са и турски граждани. От ДПС, които пледират за правата на човека, никога не са казвали, не споменават, това остава на заден план и българите не го разбират – тези хора, десетилетия живеещи в тази тяхна вече държава, нямат и турско гражданство. Те биват държани на каишка. Да нямат и турско гражданство, за да могат да претендират за българското гражданство. Ето, това са аспектите, по които ние трябва да разсъждаваме. Те са строго политически и абсолютно прагматични. Тук, въпреки доводите им за правата на българските граждани, живеещи в Испания, в Гърция или в Съединените щати, за тях са празен звук. Да можем по някакъв начин да се подмамим, да се полъжем, да се уплашим от Венецианската комисия, от венецианския търговец или от кой знае кого, за да сведем нещата до това – бълха ги ухапала. Нищо няма, но те навиват, набиват, продължават своята война на рубежа – местни избори. Ние се подлъгахме и ги оставихме. За тях са важни президентските избори, за тях са важни и евроизборите, където тази съседна държава ще има още един депутат, благодарение на това, че въвеждаме уседналостта, страхувайки се от Конституционния съд, от Венецианската комисия, от вой за правата на човека. Така че тук е ясно – това не е голяма война и голяма битка, с това ние нищо не им правим. От това те са доволни – плюс, минус до десетина кмета и до стотина общински съветници! Пак ви казвам – нищо няма! Така че пропускът е наш (реплика от народния представител Хасан Адемов). Резултата ще го видите на президентските избори, ще го видите на следващите парламентарни избори, а след 3,5-4 години те ще си получат тяхното. Автобусите пак ще идват, пак ще се гласува по този начин, ще има вътрешен туризъм, но ваша воля! Каквото сме казвали ние от „Атака”, казвали сме го, предупреждавали сме ви – правете го, както намерите за добре, вие сте мнозинство! Ние ви подкрепяме, но в крайна сметка грешката ще бъде ваша. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, твърде странно е един човек да ви подкрепя текстовете и да се изказва срещу тях! Господин Шопов, това се случва! Вие се опитвате хем да сте мнозинство, хем, ако можете, един от друг да се разграничавате! Не знам – дали от партия ГЕРБ и народните представители приемат Венецианската комисия да се нарича „венециански търговци”?! Това е политически въпрос, който вие от ГЕРБ трябва да си изясните. Те са ясни, но аз искам да ви прочета текст от Сборника „Препоръчителни норми при провеждане на избори” на същата тази Венецианска комисия, която вашите партньори, вашите другари по гласуване, но не по тèзи, като че ли със странно раздвояване, наричат „търговци”. В частта относно ограниченията по повод на мястото на жителството и обикновеното пребиваване изрично е записано, че изискването по отношение на определена продължителност на пребиваване може да се установява само по отношение на гражданите изключително във връзка с участието им в местни и регионални избори. Дотук – добре. Това е и някакъв отговор, и за да му е ясно на господин Шопов, защо вносителите от ГЕРБ не са включили другите избори – не че не искат, ще им се, господин Шопов, само че те все пак знаят, че има Венецианска комисия. Но, по-нататък – изискуемият период на пребиваване не може да превишава шест месеца. По-продължителен срок може да се установява само за защита на национални малцинства. Това е изричният текст на С-4, ограничението от сборника. И затова аз тук правя директно редакционното предложение „12” да се замени с „6” като минимум стандарт. Госпожата от Кърджали – госпожа Караянчева, тя ви прочете как е в Германия, не защото германците не са искали да е 8, 10 или 12, тя ви прочете как е в други страни. Неслучайно максимумът е 6, защото този Сборник, приет през 2003 г., всички страни го прилагат, ако искат Венецианската комисия, Парламентарната асамблея да оценят, че тяхното законодателство е демократично. Другото е атестат за това, което правите. И разберете, че когато това го четат хората извън България, тук някак си ще ги излъготите хората – шменти-капели, едно-друго, скандали малко в медиите, няма да разберат, но там като седнат – хората хващат мащаба и го налагат на това, което сте свършили: едно, две, три, четири, и – хоп, България не е демократична страна! Не опозицията, не неправителствения сектор, не извънпарламентарната опозиция определят това. Това са стандартите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, които вие упорито не искате да прилагате. И е хубаво, че става дискусия тук, за да е ясно. Тази стенограма да си се преведе, да се изпрати на онези хора, и да видят. Тогава, когато се говори в Европа какви избори сте организирали, и законодателство, да е ясна оценката. Ето за това става въпрос. Иначе, емоциите с автобусите, с другите неща, говорете ги. Това е оня план на вътрешната пропаганда на национализма, който всеки се изкушава да го ползва. Всеки! Даже и в стара Европа се изкушават да го ползват, но този национализъм само пожари и войни е палил, до нищо добро не е довел! И затова няма да получавате широко съгласие по този закон. Затова! Можете етнически да играете колкото искате, тук-таме ще хване дикиш, но като цяло оценката за България ще бъде тази, след това, което приемате. Така че, какво да кажа повече? Очевидно вие споделяте оценките за Венецианската комисия на вашите политически партньори и другари по гласуване. Повече нямам какво да ви кажа!

Господин Миков, Вие казахте „онези хора в Европа като четели този закон какво щели да си помислят и какво щели да си кажат”. Ама, онези хора в Европа нямат такива като нас. При онези хора в Европа – нито във Франция идват мароканци или алжирци с автобуси или с кораби, за да гласуват, нито в Италия идват албанци, които да гласуват. Те там такъв проблем нямат. И този проблем им е чужд. Нито във Франция има партия на етническа основа, нито в Германия, въпреки че има 4% турци и турски граждани, няма такава партия. Те изобщо не могат и да помислят, че има страна в Европа, страна в Европейския съюз, член на Европейския съюз, където стават такива неща. А колкото до това – за „пропагандата”, значи вие не сте съгласни и казвате: „Не – това, което виждам, не го виждам или не е истина!”. А всичко виждаме и не само виждаме, ами всички хора, които правим избори сме били свидетели и сме го изпитали това. И сме го усетили! И са го усетили къде ли не – и в Кърджали, и в Разград, с автобусите, с тези хора, които идват за един ден, с платените автобуси, с всичко това, което е ставало. Така че вие пренебрегвате очевидните факти. И тези хора в Европа, на които ние трябва явно да угодим, според вас, и ние да не се съобразим с нашите реалности, с нашите дадености, тези неща не ги знаят. Те не са ги виждали, не са ги чували, не могат да ги повярват, разбира се!

Господин председател, така не мога да репликирам. Притеснен съм. Помолете колегите да седнат. Това не е нормално – десет човека да застанат до трибуната…

Уважаеми господин председател, господин Миков! Венецианската комисия много правилно казва за 6-те месеца. Имаше и даден пример с Германия, но казва ли се, че гражданинът може да бъде лишен от право? Аз това не можах да разбера, че един гражданин, ако се връща отнякъде, може ли да бъде лишен от правото да гласува? Не говорим да уседналост. Ако няма право да гласува в София, той има право да гласува във Видин. Разбира се, че трябва да има това право, но казва ли се някъде, че може да бъде лишен от избирателно право? А Шопов да не се притеснява, автобусите са по-нови!

Благодаря. Уважаеми господин Миков, аз също цитирах основните насоки и препоръки на Венецианската комисия именно, за да се опитам да убедя колегите от ГЕРБ (от „Атака” не могат да бъдат убедени), че ако приемат този текст, те ще имат сериозни неприятности със Съвета на Европа, с Венецианската комисия. И те неслучайно не пожелаха да изпратят проекта за становище на Венецианската комисия и не изчакаха становището на тази Венецианска комисия. Уважаеми господин Миков, това са препоръки, но те препоръчват минимални стандарти за поведение и за законодателстване в областта на изборното законодателство, само че в България от 1991 г. има приета Конституция, която предвижда много по-демократични от тези предвидени минимални стандарти. По българската Конституция не е допустимо въобще да се въвеждат подобни ограничения за упражняването на избирателното право на местни избори. Тук имаме нарушение на Конституцията – първо, а след това и на препоръките на Венецианската комисия. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Осман! Разбира се, че не може да се лишава въобще от право, от активно избирателно право. Всъщност в следващия текст ще видите, как с това се лишават гражданите от пасивното избирателно право. То не е по-малко опасно. То свива кръга на демократичния избор. А по отношение на казаното от господин Казак – да, стандартите са минимални, но България се връща може би, не знам, няколко десетилетия назад в тези стандарти. Даже и тогава – в онази държава, стандартите са били по-високи. В крайна сметка това е избор, политически избор на управляващите от ГЕРБ и „Атака”. И трябва този избор да е ясен на хората. ГЕРБ управлява заедно с „Атака”, приема стандарти според стандарта на „Атака” – това е управлението. И не може да се търси съгласие в парламента по този въпрос. И не може... Въобще няма да коментирам господин Шопов. Те бяха против членството на България в Европейския съюз. Те другаруваха с румънските националисти, които имаха териториални претенции към България – Вадим Тудор и прочие. Въобще тях няма да ги коментирам. Този стандарт обаче е стандарт на мнозинството в българския парламент днес. Това е.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до 24,00 ч. (Силен шум и реплики в КБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Смятам едно такова предложение за неразумно и противоречащо на здравия разум! Работенето по нощите освен доказване, че мнозинството има по-голям брой от опозицията, което е факт от парламентарните избори, освен доказване на своего рода инат и физически възможности да натиснете опозицията, нищо друго не означава. Нито означава, че ще бъде приет по-добър закон, защото в такива ситуации, в Народното събрание обикновено се получават чисто човешки грешки. Да не говорим, че няма никаква необходимост. Изборите са след около десетина-единадесет месеца. Никаква нормална необходимост няма, освен политически инат! Предлагаме да се работи до 20,00 – 21,00 ч., защото и утре, и вдругиден ще работим. Ако смятате, че физически опозицията няма да издържи, то мисля, че колегите от опозицията имат достатъчно политическа отговорност пред тези, които са ги изпратили, за да устоят на ината на управляващите. Благодаря.

Господин председател, моето предложение е за прегласуване на приетото решение. Преди да го поискам, се замислих дали ръководството на парламента няма право да не подлага на гласуване очевидно неразумни, това е мека квалификация, предложения. Да се разчита, че парламентът ще заседава пълноценно около 12 часа и утре ще започне в 9,00 ч. със същата тема, мисля, че е едно твърдение, което никой няма да поддържа. Едва ли трябва да се позоваваме на Кодекса на труда, по който ние не работим. Все пак ние сме хора, подобно на останалите и е нормално да има 12 часа междудневна пауза между единия и другия ден, в който се върши тази важна работа. Това не е някакъв бюджет, където бихме донякъде разбрали усилията, в точно определен ден да свърши тази процедура. Така че аз не виждам защо, след като разполагаме с възможност в дните до Коледа да работим не само продължително, но и сериозно, да се форсират нещата по този начин, само и само някои да си отидат с 1-2 дни по-рано, а тук да бъдат претупани всички въпроси, а пък резултатът – няма значение! Затова настоявам да се прегласува и надявам се този път вие да не подкрепите предложението и след това да се намери поне един разумен човек от Вас, който да стане и да каже: добре, нека да работим примерно до 21,00 ч. или до 22,00 ч. – достатъчно дълго, за да можем все пак да направим кратка пауза преди утрешното заседание. Следващото предложение от групата ни може би ще бъде да работим без прекъсване и да слеем днешното и утрешното заседание. (Ръкопляскания от Коалиция за България, Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, моите процедурни предложения, може би ще са две. Първото е, да гласуваме Народното събрание да работи до приключване на дневния ред за днешния ден. Представете си, че в 9,00 ч. приключим със законопроекта – тогава до 24,00 ч. ли ще стоим? Второто ми предложение е, ако все пак остане по този начин, както Вие предлагате – да работим до 24,00 ч., предложението ми е да минем на пряко предаване по Националното радио и Националната телевизия. Благодаря ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги от ГЕРБ, не знам какво не му харесвате на това предложение, тъй като то практически ще означава, че ще заседаваме няколко дни без прекъсване. Ще имаме време да уведомим и комисията, която се занимава с рекордите на Гинес, да дойде и да регистрира най-дългото пленарно заседание. Така или иначе творим безумия, нека поне да бъдат отразени и оценени по достойнство от световната общественост.

Наистина ли ми давате думата?

Прав сте, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с чл. 3 – съвсем сериозно, досега никой не се е осмелявал да лишава българските граждани от избирателното право. Много ясно трябва да кажа, за да остане в стенограмите, че не става въпрос за отседналост – не става въпрос, ако от една община някой отиде да се регистрира в последния момент в друга община. Става въпрос – не си назовава името, господин Шопов донякъде се постара... По време на изборите идвали автобуси от Турция и гласуват в Кърджали. Колеги, всеки ден от Кърджалийската автогара има 30 автобуса за Турция. Защо сега не снимат журналистите? Всеки ден по 30 автобуса! Това са редовни автобусни линии! Това са български граждани! Ако на някой не се харесва, че отиват до Одрин, Истанбул или Гърция – това е негов проблем. Това е негов проблем! Това, че примерно, щели да приемат някакъв закон, че лишиха българския гражданин – уважаеми колеги, не е сериозно. Не е сериозно това нещо, защото не гласуват за определена политическа сила. Проблемът на политическата сила е български граждани от чужбина, като дойдат в България, да гласуват за съответната политическа сила. Техните лидери да ги убедят. Това е големият проблем. Защо например в чужбина – в Мадрид или в Лондон, не гласуват за определени политически сили? Защото не могат да убедят избирателите. С тези текстове, които се поставят, включително една група платени журналисти, започват да обясняват – видите ли, изборният туризъм е единственият проблем с българските граждани, които трябва да бъдат лишени от правото да гласуват. Да, изборният туризъм в деня на изборите – ние видяхме Панорамата – от София карат хората с удостоверение за гласуване в Плевен или ги карат от един град в едно село, или като застъпници на един човек, идват в другото населено място. Това наистина е изборен туризъм. ДПС е категорично против тези неща. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”. Реплики и смях от ГЕРБ.) Колега, вместо да се смеете, застанете тук за стенограмите поне един път да Ви чуя. Застанете тук! Това е изборен туризъм! Но ако на вас не ви харесва, че български гражданин, това, че се казва Ремзи Осман – вие не може да го лишите от избирателно право, защото в нашия призив и нашия апел винаги казваме не само в българските съдилища. Да, през 2007 г., по същия начин предупредихме, но този път наистина ние ще подготвим хората да заведат дела в Страсбург. Намират се хора и казват: „Плашите ли ни?”. Нали структурите на Европейския съюз, нали структурите на Съвета на Европа са част от нашите структури? Когато български гражданин се обръща към български съд – има право, но когато се обръща към Европейския съд – няма право. Основното задължение на един политик е да води своите избиратели, да показва правилния път, а не неправилния. Например, спомням си в близкото минало имаше хора, които изнасяха пламенни речи срещу потенциални уж избиратели на ДПС, а в същия момент заставаше пред входа на ДПС и искаше да води листата на ДПС в Пловдив и се казва Павел Шопов – 2001 г. Добре, че не сме го приели в ДПС! (Ръкопляскания от ДПС.)

Лично обяснение.

Ремзи Османов! Ремзи Османов най-долно лъже! (Шум и реплики от ДПС. Възгласи от ДПС „Е-е-е!”)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, правя изказване в подкрепа на предложението за отпадане на чл. 3 от Изборния кодекс. Член 3 трябва да отпадне, защото засяга една материя, която е от конституционен ранг – единствено Конституцията на Република България може да въвежда ограничения на активно изборно право и чл. 42, ал. 1 на българската Конституция е изредила изчерпателно тези ограничения. Актът на дописването им с определен закон, бил той и кодекс, противоречи дори само на това основание на българската Конституция. Вносителите на законопроекта и политическите сили, може би е по-уместно да кажем и народните представители, защото съм сигурен, че ще има народни представители, независимо от решенията на парламентарните групи, които ще подкрепят този чл. 3, правят едно невъзможно усилие да облекат в някаква принципна форма едно абсолютно противоконституционно, безпринципно решение. Аз искам да ви дам един много ясен пример до какъв абсурд сте стигнали и може би по-подходящата дума ще бъде до каква политическа гротеска и пародия стигате в усилието си да решите – по-точно да обслужите, един частен партиен интерес. Да отслабите политическия си опонент и ви давам следния пример: ако един български гражданин на 35 години или на 30, или на 40 години, който е трайно обвързан с една община – там му е къщата, там живее семейството му, там се учат децата му, там плаща данъците си – представете си 13 месеца преди местния вот бъде командирован от частна фирма – да речем в Щатите, забележете, и изпълни съвестно задълженията си по тамошното законодателство и си регистрира настоящия адрес там, защото ще живее ...

По нашето законодателство.

И по нашето законодателство – той е длъжен да го направи, защото ще работи там три месеца. Само след три месеца, той се връща в родината си, в общината си, при децата си и понеже 12 месеца преди провеждането на местните избори неговият и постоянен, и настоящ адрес не са в съответната община, той губи право да избира своя кмет, да избира своите общински съветници. Това е престъпление! Това няма разумно обяснение, защото не подлежи на разумно обяснение партийното взломаджийство в територията на правата на човека. Ето това правите! Ако искате да въведете още ограничения, трябва да внесете Проект за изменение на българската Конституция. Ще повторя едно предложение. Там, в чл. 42, ал. 1, трябва да кажете, че освен поставените под запрещение, изтърпяващите наказание и лишаване от свобода, и на избирателите на ДПС трябва да се забрани участие в изборите. (Реплики от ГЕРБ.) Ето това трябва да кажете, ако искате поне да ни спестите политическия си цинизъм, с който един откровен акт на погазване на изборни права ни се представя като принцип. Отговорете ми! Ще ми посочите текста, че командированите от държавата ще бъдат пощадени. Къде в Конституцията е казано, че командированите от държавата ползват предимство пред командированите от частни фирми и как ще реагира десният субект, ми е много любопитно, на това откровено погазване на човешките права? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Местан, бяхте неточен в примера, който дадохте. Когато през последните 13 месеца е командирован такъв български гражданин, уважаеми колеги, от частна или държавна фирма...

Ако не е командирован?

Ще имате възможност пак да се изкажете и да си зададете въпроса. В Преходните разпоредби в т. 4 при легалната дефиниция: „живял най-малко през последните 12 месеца”, ние сме записали, че към дата 12 месеца, преди датата на провеждане на изборите, като: промени ли адресната си регистрация, след тази дата имат право да гласува по предишната си адресна регистрация, където са включени в избирателните списъци. Знаете ли защо бяхте неточен, господин Местан? Защото проблемът Ви не е 13-те месеца – със САЩ, което дадохте като пример. Проблемът Ви е, че за тези, за които Вие говорите, български граждани, през последните 15 години не са били в България и нямат настоящ адрес в България. Затова става въпрос! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Още малко и съвсем ще изплюете камъчето, и ще стигнете до предложението ми да пипнете чл. 42. Този текст ще ви стои много добре и ще бъде истинско украшение за коалицията между ГЕРБ и „Атака”. Не ми давайте пример с командированите, защото свободното движение на хора и капитали предполага пътуване и по частна инициатива. Примерът ми не само, че е точен, той е болезнено точен. Аз знам, че Вие знаете, че текстът Ви е противоконституционен! В момента, в угода на дребния си конюнктурен интерес, жертвате конституционни принципи! Това е една от най-уродливите прояви на съюза между ГЕРБ и „Атака”, и ценностната зависимост на ГЕРБ. Благодаря. (Ръкопляскания отляво.)

Уважаеми колеги, тъй като все още няма 18,00 ч. и не сме се изморили, може би наистина е коректно в общото звучене на дебатите, да има и някаква конкретика. Затова приветствам опита на госпожа Фидосова да върне нещата към юридическата им логика, или по-точно към логиката, която се опитват да им придадат ГЕРБ. Текстът на ал. 4, прочетена сама по себе си, приложена към местните избори, би следвало да намери подкрепа като подход, че гражданите трябва да гласуват в тази община, в която живеят, в това населено място, в което живеят, в което са живели през последните 12 месеца. Да, но в Преходните и заключителните разпоредби е вложено разбирането на Политическа партия ГЕРБ за това, що е то: „живял през последните 12 месеца”. Тук бих искала да кажа, че колегите, които се изказаха преди това, не са точни, защото едно е връзката на човека, който гласува за свой кмет в общината, в която живее и с проблемите на общината, с която е свързан. Да, госпожо Караянчева, аз бих се съгласила с Вас, но дали е такъв случаят с човек, който има постоянен адрес в една община, в която не живее от години. Всъщност текстът, легалната дефиниция на понятието: „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място”, в т. 4 на Преходните разпоредби прави точно обратното. Втората хипотеза казва, че е достатъчно да имаш постоянен и настоящ адрес на територията на различни общини и кметства. Избирателните списъци се правят по постоянен адрес. Вие фигурирате в списъка за постоянен адрес и съответно можете да гласувате в община Черноочене, където имате постоянен адрес, без изобщо да живеете там. Тоест, няма я тази връзка, с която аз съм съгласна, че трябва да има връзка на човека с общината, в която живее, но тази връзка не се постига с този текст. В крайна сметка стигаме до един спецефект, а именно насочваме вниманието към външния изборен туризъм. Доколко се справяте с него, също е спорно. Под популисткото говорене по тази тема всъщност се узаконява един проблем, който е реален за българските граждани и който проблем се нарича вътрешен изборен туризъм. Ето, това е! Тук сме в приказката: „Не ни гледайте какво правим, слушайте ни какво говорим!” И, ако човек наистина ви слуша какво говорите, а не чете какво приемате, ще остане с погрешно впечатление. Тук искам да ви върна към един друг реален факт: справката на ГРАО, която визира последните три месеца и която, ако се включи към нея и м. декември, ще даде едни много интересни резултати, а именно какво се случва с вътрешното движение на избирателите. Има едни политически сили и едни лица – кметове, които местят избирателите и на който проблем тези текстове на чл. 3 не дават решение. Зад политическото говорене анти-депесе, което се вихри в тази зала, всъщност се скрива един реален проблем – проблемът с вътрешния изборен туризъм, който променя резултатите в ред общини, който и на следващите избори ще промени резултатите в ред общини в интерес на определени политически сили. Това ще стане ясно, когато се направи един анализ как са се местили избиратели от м. септември, когато приключи своята работа временната комисия и когато не беше ясно на никого, освен на ГЕРБ и на „Атака”, какви окончателни текстове ще се приемат до м. януари, когато ще финализира този процес. И от тези статистически данни, като се наложат след това и върху резултатите от тези общини, няма да има къде да избягате. Това са неща, които ще си ги говорим, като видим как се случват местните избори и колко нечестни ще бъдат те, и в резултат на вътрешния изборен туризъм. А сега, когато още мога да предполагам какво ще се случи, в крайна сметка, все пак опирайки се на обективните данни на ГРАО, ще ви кажа, че с текстовете, които предлагате, този въпрос не се решава. Би могъл да бъде взет за критерий настоящият адрес, тогава бих казала, че това е еднакво справедливо по отношение на всички български граждани. Бих се съгласила върху някакъв друг обективен критерий, който да показва връзката на човека с дадена община, където работи, учи, плаща данъци – в някоя от тези хипотези, но извинявайте, признакът „постоянен адрес”, където си получил личната карта преди n на брой години, и с която община ти изобщо не си свързан, това просто е основа за популистко говорене. Анти-ДПС, анти-БСП, анти-малцинства – без да се решава един конкретен проблем.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е за прегласуване. Текстът е изключително важен. Молбата ми към всички колеги е, нека да вникнем в същността на грешката, която допускаме, нека в залата да решим проблема, за да не се налага ние да ползваме другите възможности, които ни се предоставят от закона. Уважаеми колеги, България е страна по редица международни документи. Един от тях е Европейската харта за правата на човека. Всички тези документи имат предимство пред нашето вътрешно законодателство. Ние влизаме в противоречие и с тези международни документи. Молбата ми е към всички партии, които имат претенции за демократични и сериозни формации, нека да защитим правото на всеки български гражданин, съгласно Конституцията, да го упражни и да може да участва в изборите.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, в хода на изказването си аз направих предложение за отпадането на чл. 3, и ако не съм го формулирал съвсем ясно, то моля за разбиране. Същността на изказването ми е за отпадането на чл. 3. Това, което гласувахме преди малко, е предложение за промяна в текста на вносителя. Госпожо председател, моля да подложите на гласуване процедура за отпадане на чл. 3. Една процедура, която е уредена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и затова, надявам се, ще подложите на гласуване. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, извинявам се, но направих редакционно предложение числото „12” да се замени с „6”, като се мотивирах с минималния стандарт за ограничаване от шест месеца, максималният стандарт, предвиден в Сборника от изборни практики, приет и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Не Ви чувам, госпожо Фидосова. Понеже ръководеше господин Анастасов, не знам дали това нещо... Моля Ви да го подложите на гласуване.

По кой член и коя алинея?

По чл. 3, мисля че е ал. 4, ако не ме лъже паметта, там е числото „12”.

Четвърта ли е? Да, „дванадесет” да се замени с „шест”, защото в крайна сметка това е максималното ограничение.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Движението за права и свободи искам 30 минути почивка. Благодаря.

По чл. 4 има предложение от народните представители Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Волен Сидеров и група народни представители – в 4 се създава нова ал. 7: „(7) Няма право да се кандидатира за кмет на дадена община или на дадено кметство лице, което е заемало поста кмет на същата община, съответно кмет на същото кметство, за три или повече мандати.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак: „1. Чл. 4, ал. 3 придобива следната редакция: „(3) Право да бъде избран за член на Европейския парламент от Република България има всеки български гражданин, който е навършил 21 години към изборния ден, включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и има постоянен адрес в Република България. 2. В чл. 4, ал. 4 текстът „живял най-малко през последните две години в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз” отпада; 3. Чл. 4, ал. 5 придобива следната редакция: „(5) Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове българските граждани, които за навършили 18 години към изборния ден, включително, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.”; 4. В чл. 4, ал. 6 след думите „пребиваващ в Република България" текстът „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” отпада;” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски - в чл. 4, ал. 5 думите „и са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” се заменят с текста „и са живели преди датата на насрочване на изборите в съответната община.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 след думата „свобода” се поставя точка и текстът „и са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място.” се заличава. 2. В ал. 6 текстът „живял е най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място,” да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Анастасов - в чл. 4, ал. 1 след думата „гражданство” се добавя „в държава извън Европейския съюз”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4 със заглавие „Пасивно избирателно право”.

Уважаеми колеги, това е още едно от предложенията, направени от управляващата партия, с което се ограничават правата на българските граждани, а именно преценката за това кой да бъде избран за кмет на дадено населено място или за общински съветник да зависи от тяхната воля, а не от волята на управляващите. Абсурдно е да се налага такова ограничение – изискване за уседналост за тези, които ще бъдат избирани, тоест за пасивното избирателно право. В крайна сметка наистина хората са тези, които преценяват доколко един кандидат познава проблемите на тяхното населено място, доколко е предложил програма, в която предвижда решаване на тези проблеми и доколко да му имат доверие. Опитът на ГЕРБ да сложи в рамки този избор, като ограничи възможността да се кандидатират граждани, които по спорното разбиране на ГЕРБ за живял в конкретното населено място, е поредното посегателство срещу демократичното право на избор на българските граждани. Това, че хората наистина по-добре могат да направят преценка от управляващите може да се проследи по следния пример - с Томислав Дончев, който беше успешен кмет на Габрово. Според това разбиране на управляващите, той нямаше да може да се кандидатира и да бъде избран за кмет. Нали няма човек в тази зала, който да не е наясно, че същият живееше в София? В крайна сметка преценката дали да го изберат, или да не го изберат е на гражданите на съответната община. Затова предлагаме да се върнем към сега съществуващата разпоредба, която въвежда минимално ограничение в този смисъл, а именно към датата на насрочване на изборите в съответното населено място, което означава някъде около два месеца преди изборния ден, което е едно разумно предложение. Оставям настрана и факта, че тук управляващите визират единствено и само населеното място, в което ще се избира кмет, а не територията на общината, както беше досега. И тук сме свидетели на едно лицемерие, защото макар и разписано по този начин в основния текст, в Преходните и заключителните разпоредби се дава едно друго, различно от основния текст, тълкуване. Така че аз бих ви препоръчала, когато има да се казва нещо ясно на българските граждани като ограничение, то да се напише в основните текстове. Все пак ви предлагам да помислите още веднъж върху този ограничителен признак, а именно лицето, което ще бъде избрано за кмет, да е живяло 12 месеца преди изборите в съответното населено място и забраната за лица, които не отговарят на това изискване, да се кандидатират за кметове и общински съветници в съответното населено място.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето предложение е в тясна взаимовръзка с предложението ни по чл. 3 и като следствие на препоръките на Венецианската комисия. Уважаеми колеги, добре, вие се страхувате от българските граждани, които живеят в чужбина. Не се страхувайте поне от онези, които ще поемат риска да се кандидатират на определен вид избори, защото все пак гражданите, избирателите са тези, които решават дали даден кандидат има качествата, капацитета, компетентностите да ги управлява, да решава или не техните проблеми. Уважаеми колеги, чл. 4 регламентира всички кандидати, за всички видове избори, включително и за кмет на населено място. И в момента има много села, малки общини, където е трудно – особено в селата, да се намерят кандидати, които, първо, биха искали, и второ, биха били в състояние да изпълняват задълженията на кмет. Има села, в които въпреки че има достатъчен брой жители, просто е трудно да се намери човек, който да е в състояние да изпълнява тази функция. Оставете възможността на партиите да преценят и ако намерят подходящия кандидат, който не е живял там, но примерно, е живял в съседната община, да го предложат. Недейте така, слепешката, автоматически да прехвърляме уседналостта от активното към пасивното избирателно право. Недейте, защото включително и вие от ГЕРБ понякога ще се сблъскате с трудността да намерите подходящия кандидат, който да издигнете за съответна община или населено място. Този текст ще ви създаде сериозни трудности. Оставете настрана, че текстът е противоконституционен – уморихме се да ви убеждаваме в това. Той обаче ще ви създаде и практически трудности. Във временната комисия за изборното законодателство апелирахме да се прояви поне малко прагматизъм, да оставим настрана имотите, политическите пристрастия, а малко прагматизъм! Все пак тези кандидати ще бъдат подложени на вота на избирателя. Избирателят е суверенът в тази държава и не само в нея, но и във всяка демократична държава. Оставете на избирателите да преценят дали даден кандидат е в състояние да решава техните проблеми, да управлява съответната община или населено място, а не чрез изкуствени ограничения да ограничавате суверенния вот на избирателите. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак! Вярно е, че сме уморени, но вече не вярвам на ушите си.

Ние не сме уморени.

Да, и аз не съм. Вече обаче не вярвам на ушите си на това, което чувам. Три седмици от сутрин до вечер се говори, че увеличаването на изискването за брой жители е ограничаване на правата на българските граждани да гласуват и т.н., и т.н. Три пъти от тази трибуна Вие заявихте, че в тези малки населени места е проблем да се намерят кандидати и затова, видите ли, трябва да има по-дълъг срок, при който тези, които ще имат право да бъдат избирани, ще имат по-големи правомощия по Конституция от тези, които ще гласуват. Това е недопустимо! Нали говорим за равни избирателни права по чл. 10 от Конституцията?! А този аргумент слушах не само от Вас. Във временната комисия имаше и други колеги, които докато говорехме за пасивното избирателно право, точно това излагаха като довод – че нямало да стигне времето и да се намери кандидат за това село. За това говорим: хайде всички да подкрепите нашето предложение за увеличаване на броя на жителите и няма да се налага да търсите такъв човек!

Господин Казак, мислих, че само госпожа Фидосова не е чела Преходните и заключителните разпоредби, доказателство за което беше току-що нейната току-що направена реплика, но се оказа, че и Вие не сте ги чели. Обяснявам и на двамата. (Силен шум, оживление, смях от ГЕРБ.)

В Преходните и заключителните разпоредби е дадена легална дефиниция какво означава при пасивното избирателно право „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място”. И там – и за Вас, и за госпожа Фидосова казвам – разбирането е за български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство. Господин Казак и госпожо Фидосова, тук увеличаването на броя на жителите в съответните населени места, където ще се избират кметове, няма абсолютно никакво значение.

Той го каза.

Това може да го говори само човек, който не е чел Преходните разпоредби.

Не сте ме слушали, той го каза.

Много добре ви слушах, той го каза, а Вие го потвърдихте. Обяснявам ви, защото няма процедура, в която да го направя. Разберете, вашият аргумент за изборност на кметове в населени места с население над 350 души няма нищо общо с тази разпоредба, нищо общо! Така или иначе, кметът може да се избира от жителите и живеещите в съответната община.

Те са по постоянен адрес.

Това е според вашето предложение, не според моето. Според вашето предложение. А това, че не знаете как се правят списъците по постоянен или настоящ адрес, е друга тема, която не искам да отварям. Много Ви моля: не използвайте аргумент по отношение на една от най-важните за нас теми, а именно, че забранявате на хората от малките населени места да си избират кмет. Самата Вие го допускате във Вашето предложение – кметът да не е от селото, а да е живял в рамките на съответната община.

След като и вносителите не сте чели кодекса и ще го приемаме през нощта, не искам да мисля до какви окончателни текстове ще се стигне.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Читак! (Силен шум и смях.) Извинявайте, господин Четин Казак, извинявайте! Днес чувахме достатъчно дълго чл. 10 от Конституцията. Вие много често се позовавахте на „всеобщо, пряко и равно избирателно право”. Искам да Ви попитам, в комисията също го дебатирахме, предлагате разлика между активното и пасивното избирателно право. Искате да кажете, че може да дойде кандидат за кмет на едно населено място и да няма право да гласува за избор на общински съветници, защото няма да отговаря на условията на гражданите с активно избирателно право?! Следователно, за да избирам кмет или общински съветници, трябва да имам 12 месеца уседналост или 10 месеца за следващите избори, а за да ме избират кмет, е необходимо да имам един-два месеца преди изборите. Тогава този кмет няма да може да гласува за общинските съветници?!

И за себе си не може да гласува, за кмет не може да гласува.

Отделен е въпросът дали би могъл да гласува за себе си. Къде е чл. 10, къде е равното избирателно право?! Не знам. Аз поне не мога да обясня. Освен логиката, за която Вие говорихте, и за прагматизма, защото ние говорим не само за прагматизъм, говорим и за някаква правна логика, ще видите, че има населени места, където няма подходящи кандидати за кметове, та дайте сега да внасяме кметове от единия в другия край на България, защото това важи и за общините, то не важи само за населените места. По тази логика, дайте да внасяме кметове и от чужбина – чужди граждани! Благодаря ви.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, много добре прочетох, включително и Допълнителните разпоредби, а не Преходните и видях силно ограничителния режим, който се предвижда, включително за чл. 4, ал. 5 и 6. Там се изисква лицето, което би могло да бъде кандидат за кмет на населено място, или на община, или за общински съветник, трябва да има постоянен и настоящ адрес най-малко през последните 12 месеца в съответната община или кметство. Тоест, извън общината вие не можете да намерите кандидат нито за кмет на село, нито за кмет на общината. Уважаеми колеги, ще ви прочета това, което и Венецианската комисия е казала в своите насоки, че ограничаването на пасивното избирателно право може да се ограничава по-малко, отколкото активното избирателно право. Това го казва и Венецианската комисия. И второ, ако има такова ограничаване, то трябва да бъде обосновано само и единствено по причини, свързани с психическото здраве или с факта, че лицето е осъждано за криминално престъпление. Това са насоките за Венецианската комисия. Там няма никакво изискване, което да гласи, че едва ли не трябва да сложим знак за равенство между активното и пасивното избирателно право. Напротив, Венецианската комисия позволява ограниченията за пасивното избирателно право да бъдат по-малко строги.

Изборът на президент е пасивен.

А Конституцията, уважаеми господин Лазаров, касае основно активното избирателно право. Всеобщото избирателно право.

Единствено Конституцията е предвидила изрично ограничение в пасивното избирателно право за президент. И то изисквания с уседналост. А за народните представители също има предвидени специфични ограничения, които са ясно и изчерпателно дефинирани. Никой не трябва и няма право да дописва Конституцията и да предвижда други ограничения, извън тези. Вие това правите – и в активното, и в избирателното право вие дописвате българската Конституция. По този начин чрез този подход на не приемане на разумните аргументи, чрез този подход да се опитвате на всяка цена да наложите своята позиция, без да се вслушвате в критиките, вие ще доведете до това да се приеме един текст, който е негоден, който е противоконституционен и ще бъде едно недоносче на българското законодателство. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Фидосова, ние нямаме проблем за търсене и намиране на кандидати за населените места по селата. Не знам защо повдигнахте този въпрос в реплика към колегата.

Господин Казак го каза, не аз.

Не, по принцип го каза господин Казак. Ако се интересувате като политическа сила, такъв проблем нямаме. Въпросът е принципен, ние сме законодатели. Народното събрание не приема закон само за една политическа партия, за една общност. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Да, абсолютно, защото чл. 3 е противоконституционен. Нашите предложения са свързани с чл. 3. Моят колега това разви. Какъв е проблемът? Назначават заместник-кметове, които не отговарят на тези условия в общините, защото са добри мениджъри. Осем милиона население, 8 милиона кандидати за кметове, 8 милиона за съветници, и 8 милиона за депутати, 8 милиона за министри. Няма проблем. В България кандидати има за всичко. Проблемът е да бъдат добри мениджъри, добри управленци, добри финансисти, добри банкери. Какво е лошото, примерно, в един голям град от известна корпорация, ако преценят една група, една политическа сила да издигнат в последния момент неговата кандидатура в един град, далеч от столицата? Какъв е проблемът? Затова тези текстове не са в интерес на самите хора. Тук не става въпрос, че няма да можем да намерим кандидат за село Х. Още по-добре в едно малко населено място, ако се появи много известен финансист по различни програми, или пък проектант, работил по различни проекти, в едно малко населено място, няма значение, където и да е, в което и село да е. На нас ни изглежда много смешно, но като си идем в населените места, хората задават въпроси. Нека да се състезават. Какъв е проблемът. Ако го изберат, той ще допринесе ли с нещо за това село или за тази община? Но ние предварително да залагаме забрани, че те не могат да бъдат и кандидати, да ограничим тяхното пасивно избирателно право, според мен не е сериозно. Между другото, тази наша позиция, не е от днес, господин Лазаров. Това ние повтаряме от 1990 г. Много е последователно и за районните кметове, и по тези текстове. Каквито и примери да даваме, трябва да отворим първо Конституцията и международните договорености, по които ние сме страна. Или спазваме правилата, или не ги спазваме. В последните две години вие – управляващите от „Атака” и от ГЕРБ заявявате, че има страхотно усвояване на фондове и т.н. И какво излезе? В последните 3-4 месеца по няколко фонда, господин Гагаузов, Вие може би също имате информация, ако вземете думата, излиза, че усвояемостта е нула по някои фондове в последните месеци. Кметовете на общини не са активни и общината не е активна. Какъвто и да е проблемът, всеки от тях търси някакъв контакт с хора, които са професионалисти в тази област. Абстрахираме се от нашите избирателни райони. Тези пари няма да ги усвоим, те ще останат. Много се хвалехте, не ги усвоявате. Така е. И сега разбрах, че от някои кметове на големи общини поканиха от София заместник-кметове. Включително една част на бивши мои съветници, поканени от ваши кметове. И се радвам, че професионалистите са били поканени в големи градове. Радвам се. Тоест, когато имаме възможност да назначаваме заместник-кметове, каква е причината, ако подобен човек бъде поканен да се кандидатира в един голям град, примерно в Кърджали, госпожо Караянчева, ние сме съграждани. Какъв е проблемът? Ако спечели – какво по-хубаво от това? Аз не виждам такава опасност, затова призоваваме и вас, колеги, да подкрепите нашите предложения да отпаднат тези забрани, тъй като ние минахме чл. 3, но не приемам забележките на преждеговорившите, че те ще имат повече пасивно избирателно право, отколкото активното избирателно право, защото поначало вие с чл. 3 лишихте една част от българските граждани от правото на глас. И това са тези, които по принцип се намират в чужбина. Тук не става въпрос за една община да се регистрира в друга община. Никой няма правото да лишава българските граждани. Утре вие ще можете да решите, както някои хора поставиха въпроса – за да се възстанови името Ремзи Осман трябва да има национален референдум. Кого трябва да питам аз, за да се казвам Ремзи? Или Лазаров, за да се казва Лазаров, трябва да има национален референдум? Давам примери, защото добре контактуваме с Вас като колеги. В 1990 г. имаше такива изявления, имаше такива организации. Ако аз питам Павел Шопов, той ще иска да има национален референдум по този въпрос. Не е сериозно по някои въпроси даже и референдуми да има.

Не може да има референдум, не може да има закон, който да може да лиши българския гражданин от правото на глас и да има политици, които да не казват на българския гражданин, че има право да се обърне към съда в Страсбург и ще се намери някой журналист: да не ни плашите със съда в Страсбург. Това е наше задължение. Ще помолим и омбудсмана, разбира се, да се обърне към Конституционния съд. Благодаря ви.

Надявам се, че ще подкрепите нашето предложение, господин Лазаров.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, с пълното съзнание, че предложението, което сме направили, противоречи на Конституцията, на чл. 65, ал. 1, искам да изкажа мотивите. Направил съм това предложение, за да предизвикаме дебат. Защото не може за общински съветници да бъдат избирани небългарски граждани, граждани на държави от Европейския съюз, както и за Европейския парламент. България хипотетично, но и теоретично, а може би някога и практично да има представител в Европейския парламент, който да не е български гражданин. И единственото условие е ограничението за народните представители да бъдат единствено и само български граждани. Разбира се, когато е писана Конституцията, не се е имало предвид, че някога България ще стане член на Европейския съюз, за да може да бъдат и те избирани. Над 600-700 хиляди български граждани по една или друга причина, по-голямата част по икономическа принуда, бяха принудени да отидат да живеят и да си изкарват прехраната в Западна Европа и бившите соцстрани. Но голяма част от тях, понеже са качествени хора и понеже българинът е качествен човек, самите държави им дадоха условия да придобият тяхното гражданство. По този начин ние сега дискриминираме тези достойни хора да не могат да бъдат народни представители. Ето това е едно от нещата, което лично мен, българските социалдемократи и Коалиция за България провокираха да предложим този текст, за да можем да променим Конституцията, заедно с вас, за да поправим тази несправедливост. Тя не е на една или друга политическа формация. Тя е на всички български граждани. Затова нека да бъдем справедливи към хората, които живеят в Западна и в Източна Европа. Благодаря ви. Накрая, оттеглям това предложение, което съм направил, защото то наистина противоречи на Конституцията и няма смисъл да се гласува. Но още веднъж това ме провокира да предизвикаме промяна в Конституцията именно за този текст.

Благодаря, господин председател. Постоянният и настоящият адрес е една административна процедура, нищо повече. Въпросът за уседналостта е много съществен и си заслужава всички ние да помислим както по отношение на активното, така и на пасивното избирателно право. По принцип колкото повече изисквания има към едно лице да осъществява своето пасивно или активно избирателно право, толкова повече демокрацията се ограничава - това е абсолютно ясно за всички. Поводът да поискам да се изкажа беше, че отново си спомних за онзи случай преди няколко години, когато „Ред, законност и справедливост” издигна кандидатурите на българските медици за членове на Европейския парламент от Република България по времето, когато те бяха със смъртни присъди в Либия. Както и друг път съм споменавал, няма да се отклонявам, може би един ден, живот и здраве, след двадесет години, когато мине достатъчно време, ще напиша книга как успяхме да влезем в затвора „Джудейда”, да вземем автентичните им подписи на заявленията им за съгласие. Помогнаха ни много приятелски държави, включително специалните служби на приятелски държави; много политици, и то с международен авторитет, които изрично не искаха да се афишират. Но спомнете си как беше отказана регистрацията на българските медици. Беше отказана от ЦИК с аргумент, че не били уседнали в Република България. Когато ние казахме, че те са уседнали от пет години в затвора „Джудейда” не по тяхна воля, оказа се, че това не е аргумент нито за Централната избирателна комисия, нито за Върховния административен съд, който тогава беше председателстван от един човек, който за съжаление избрахме сега и за омбудсман на Република България. Моето лично мнение, пък и в РЗС сме го коментирали много – според нас проблемите са свързани не толкова с изборен туризъм. Ако някой смята, че с уседналост ще намали изборния туризъм, жестоко се лъже. Истината е друга - че българската държава не разполага с ресурс да контролира провеждането на изборите извън Република България, и в частност - на територията на Република Турция. Всички вие си спомняте – предполагам, че с незадоволство си спомнят колегите от ДПС, че по наша жалба Конституционният съд касира един техен мандат в Република Турция. Но, колеги от ДПС, това е истината - българската държава не разполага с ресурс и в много секции не стана ясно как се проведоха изборите. Така че тук е според мен проблемът, а не в уседналостта. Искам всички ние да мислим за демокрацията, защото Избирателният кодекс - с това приключвам - в края на краищата е правилникът, по който ще бъде формиран новият политически елит на България. Новият политически елит на България не може да бъде създаван с ограничения. Това би било ограничение на демокрацията. Благодаря ви.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев, аз се радвам, че Вие и „Ред, законност и справедливост” най-после осъзнахте, че всяко ограничаване на демокрацията е пагубно; че всяко ограничаване, каквото в момента се опитват да прокарат ГЕРБ и „Атака” - и на активното, и на пасивното избирателно право, с аргументи да се харесат, специално ГЕРБ да се хареса на „Атака”, или пък да робуват на някакви популистки изяви, проявления, с които си мислят, че ще привлекат повече избиратели, са пагубни дългосрочно за демокрацията. Аз се радвам, че осъзнахте вашия акт – чрез сезирането на Конституционния съд, който се обърна срещу вас включително, тъй като вие загубихте един народен представител - точно толкова, колкото и Движението за права и свободи, на абсолютно измислено основание от Конституционния съд, с чието решение 18 хиляди действителни гласа бяха отнети, бяха обезсилени и тези граждани бяха лишени от тяхното конституционно право на глас. Днес се оказа, че тогава сте грешили, а сега сте си извлекли поуката. Аз се радвам и ви поздравявам за това. Благодаря.

Господин Казак, истината е, че ако стриктно се спазваше законът, а „Ред, законност и справедливост” съдържа някои формулировки дори в наименованието си като политическа партия, трябваше да бъдат касирани осем мандата на ДПС. (Смях от ДПС.) Тъй като Вие ми хвърлихте една реплика, която се надявах все пак да не ми я хвърляте, аз пък Ви връщам тази дуплика и се надявам да не го приемате много лично. Истината е, че няма никакъв контрол от страна на българската държава – от официалните институции на територията на Република Турция. Това е. (Реплики от ДПС.) Истина е, че ръководителите на изселническите организации на българските турци в Република Турция са на държавна служба в Република Турция. Истина е, че нямаше никакъв контрол нито при съставянето на избирателните списъци, нито при предварителното подаване на заявления. Никой не оспорва определен електорат. Въпросът е този електорат да достигне до урните по честен и почтен начин, по начин, който да убеди всички български граждани, че не е имало нарушение, че са спазени правилата. Върховенството на закона е най важната консервативна ценност. Върховенството на закона ще бъде постигнато, когато всички ние - и гражданите, и политиците имаме усещането, че не сме прецакани, че всичко е станало по правилата.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, с направеното предложение за отпадане на първо място ми се ще, коментирайки го, да премахнем тази спекулация с пропорционалността. Господин Казак прочете стандартите на Венецианската комисия. Няма абсолютно никакво изискване за пропорционалност и е абсолютно възможно ограниченията пред пасивното избирателно право да бъдат по-малки, отколкото пред активното, така че този аргумент, който вие се опитвате да прокарате... Първо слагате 12 месеца за активното и после казвате: „да ги изравним”. Значи, ако сложите 5 години за активното, да ги изравним и за пасивното? Ами, доста е тоталитарна логиката, по която излагате това пред Народното събрание. Единственото, на което разчитате, е, че гражданите не можаха да чуят тази дискусия, но ние ще направим всичко възможно да стигне до тях. Забележете вашата логика, прокарана в този текст, за ограничаване на пасивното право, какво означава? Нито Кристалина Георгиева, нито Симеон Дянков могат да бъдат избирани за общински съветници и селски кметове! (Оживление.) Не, не се смейте! Стриктният прочит на текста показва, че тези хора, кои вие сте сложили по най-високите етажи на властта, за да представляват България - и госпожа Кристалина Георгиева, и Симеон Дянков, не могат да се кандидатират и бъдат избирани за общински съветници и селски кметове. (Шум и реплики.) Ето, това е логиката! Ама, това прокарвате вие в закона! Прочетете си текстовете. (Реплики от ГЕРБ.) Това ли искате? Кажете, че не искате това. И тогава възниква двойният стандарт. Защо прокарвате двоен стандарт? Защото искате максимално да ограничите кръга на възможните за избиране хора; защото искате достатъчно ясно да разберете кои ще са кандидатите и да започнете компроматната и полицейска война срещу тях. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е последователно прокарвана политика и въпреки усмивките ви, затова има достатъчно факти, които ние последователно ще изнасяме. Абсурдно е обаче, дами и господа, да ограничавате европейските граждани в правата им и да въвеждате тук, в тези текстове, имам предвид чл. 4, повече изисквания, отколкото са изискванията към българските граждани. И това е в пряко противоречие с европейските решения на Европейския съюз по отношение на всеобщото, равно и пряко избирателно право. Това вие сте направили в различните хипотези на чл. 4. Аз няма да ви кажа кои са конкретно те преди да приемете тези текстове, а след като ги приемете, ще ги коментираме тогава отново. Трябва да е ясно, че вие въвеждате различни, по-тежки изисквания по отношение на европейските граждани, отколкото по отношение на българските граждани, по отношение на пасивното избирателно право. И накрая, различните хипотези на „живял”, които тръгват от две години, минават през дванадесет месеца, които според хората са по различен начин дефинирани, най-накрая в Преходните и заключителни разпоредби, ще доведат до много сериозни проблеми при прилагането на закона, както по отношение на пасивното право, но там по-малко, защото все пак това е въпрос, който ще се решава от районните избирателни комисии, най-вече по отношение на активното избирателно право. Тези спорове, които тук възникват при тълкуване, и отворете закона в началото - на чл. 3 и чл. 4, и накрая, след 300 текста - пак, това трябва да се върши във всяка секционна избирателна комисия при преценка. Различните стандарти, голямата и тежка казуистика, която сте използвали при описването на хипотезите по-скоро говорят за едни намерения да форматирате като технология изборното законодателство, така че да имате пълен контрол чрез мнозинствата в избирателните комисии. Това е чудесно като подход, ще видим обаче как ще се справите с другите проблеми – неравенството на европейските граждани, защото мисля, че Европейската комисия не бива да стои безучастна, за създаването на различни и по-тежки изисквания по отношение на европейските граждани за участие в изборите в България. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Миков, за пореден път се обръщам към Вас с молба да седнете да прочетете не само кодекса, а и действащите разпоредби на Закона за избиране на членове на Европейския парламент, откъдето ще видите, че това, което сме разписали в чл. 4, ал. 4 е едно към едно действащ текст, който два пъти прилагаме на проведените в България избори за членове на Европейски парламент. Няма различни изисквания! По отношение на ал. 5 и ал. 6 в чл. 4, уважаеми колеги, господин Миков, сме разписали едно и също изискване, а именно „12 месеца”. През последните 12 месеца в съответното населено място - и за българските граждани, и за тези, които са граждани на държава на Европейския съюз и нямат друго гражданство, така че няма различен подход и различни изисквания. Наистина, моля Ви, четете си и действащите закони, направете си справка, вижте как сме избирали два пъти членове на Европейския парламент и какво предлагаме в момента с Изборния кодекс.

Благодаря на господин Лазаров, че ми отстъпи втората реплика. Така, ако господин Миков се затрудни да ни отговори на въпроса, със сигурност той ще може. А въпросът ми е много кратък. Няма смисъл да даваме абстрактни примери с господин Дянков и с госпожа Кристалина Георгиева. Моят въпрос е конкретен: счита ли ГЕРБ, че господин Томислав Дончев, който не отговаря на изискванията за уседналост, беше лош кмет на Габрово? Счита ли, че беше грешка възможността му да се кандидатира за кмет? Считате ли, че в крайна сметка фактът, че той не отговаря на вашите изисквания за уседналост му попречи да е един кмет, който да решава проблемите на този град? Ето това ми е простият въпрос, който го задавам от един месец, но досега нито един представител от ГЕРБ не ми е дал отговор. Какво е вашето отношение към кметуването на господин Томислав Дончев? И даже ще си доразвия въпроса: той ли беше причината да въведете уседналост, така че такива като него повече да не могат да се кандидатират за кметове? Или искате да бетонирате нещо друго, което няма да го казвам от тази парламентарна трибуна, но което е много характерно за тази зала?

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков, предполагам, че Вие ще отговорите на репликата на госпожа Манолова. Естествено, че господин Томислав Дончев е успешен кмет и е още по-успешен като министър, надявам се, защото фондовете, които Европейският съюз спря по време на вашето управление, сега са отпушени и ги усвояваме. (Реплики и ръкопляскания ГЕРБ.) Още нещо искам да кажа. Репликата ми е към господин Миков – извинявайте, но все пак ние не правим промяна в избирателните закони в дванадесет без една минута! Нека да бъдем наясно. Ние не правим промяна в избирателните закони, по които са основните критики в продължение на толкова години от Венецианската комисия, два месеца преди самите избори. Нека да бъдем наясно, но дотолкова, доколкото беше споменато, видите ли колко недемократично било, тоталитарен подход бил – да има разлика между пасивното избирателно право и активното избирателно право, тоест ограничавайки, изравнявайки активното и пасивното избирателно право, аз така схванах нещата, това било един тоталитарен контрол. Хайде да не се връщаме в годините назад, когато всички български граждани бяха длъжни да гласуват и се гласуваше 99% и не знам колко още процента, но една категория български граждани само можеха да бъдат избирани, тоест да упражняват пасивното си избирателно право.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Лазаров, прав сте, ама тогава имаше формална конституционна съобразност, защото имаше чл. 1 на Конституцията, а вие с тези досегашните текстове не чрез Конституцията, да кажете, че ГЕРБ е ръководна политическа партия в българското общество, и е ясно. А вие се опитвате чрез текстове на закона да прокарате именно това – да стесните кръга от хората, между които избирателите могат да избират. Това не е ли по малко демокрация? На кой ще го обясните? Ами, сложете им тогава да имат и партийна членска книжка от ГЕРБ, и работа се нареди! Вкарайте и това изискване! (Реплики от ГЕРБ.) Партиен билет или декларация за лоялност към Бòса - и работата приключи! Само това ви липсва на тези текстове! Хайде, разбирам, при активното говорите за туристи, за не знам си какво, ама защо ограничавате хората да избират от повече? И казвате, че това е демократично. Е, не е демократично! И другият въпрос – госпожо Манолова, как да не съм конкретен? Нито Дянков, нито Кристалина можеха да се кандидатират за общински съветници в България, според този закон. И не може да има различни изисквания. Госпожо Фидосова, човек може да е неграмотен да чете, но трябва да е кьорав, за да не види, че пета алинея е изписана на шест реда, а шеста алинея е на девет реда. Поне така ги сравнете, за да видите. (Реплики на Искра Фидосова.) А действащият закон, ама въобще не ме интересува, защото него не го обсъждаме! Сега обсъждаме кодекс, който вие предлагате. Действащият закон, старият действащ - вие сте много интересни хора! Когато ви уйдисва, се позовавате на предишното, а през цялото време говорите колко лошо е било. Ами, като ви е добър действащият закон, защо го променяте бе, госпожо Фидосова? Защо го променяте?! Първо, в нарушение сме на изискванeто за дванадесетте месеца, за което и ние сме били укорявани. Правилно, че не е достатъчно навреме. Вече също сме в нарушение – само да не мислите да отчетете, че е достатъчно рано. Онзи стандарт също е нарушение от вас, както е бил нарушаван и от нас, не крия. Така че хич не се хвалете с това предимство. В стандарта на Венецианската комисия промени за изборното законодателство се правят поне дванадесет месеца преди другите избори. Вие не сте чели добрите практики! Само тук просвета – омръзна ми! Така че, така или иначе вие също сте в нарушение на този стандарт. И хич не се хвалете, че е достатъчно рано. Това достатъчно рано като мине през ПАСЕ и Европейската комисия ще се окаже пак м. май догодина. По-важното е какво се прави – прави се едно достатъчно объркано законодателство, достатъчно ограничително, достатъчно връщащо българските демократични практики назад! Мерси.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда максимално кратък. Ще използвам формата на изказване, за да се обърна към дамите отляво и да им кажа, че по всички етични норми, най-малкото не е културно и възпитано да се дават примери с хора, които в момента не са в залата и не могат да вземат отношение в своя защита и т.н. Второ, мисля, че община Кюстендил е доста далеч от община Габрово. Сигурен съм, че не сте виждали личната карта на министър Томислав Дончев, за да знаете, къде е настоящият му и постоянният му адрес и да знаете той дали има по принцип уседналост или няма. Бъдете сигурна, че аз съм правил изборите в Габрово, участвал съм пряко в тях и зная кога господин Томислав Дончев е регистриран като настоящ и постоянен адрес в Габрово. Той си е чист габровец. Ако вие искате да ни наложите партийни функционери за кандидати в общините, мога да Ви кажа, че в Габрово, поне лично, понеже съм оттам, за кмет ние няма да изберем човек, който не е габровец. Така че както искате, така го интерпретирайте.

Уважаеми господин Михов, страхувам се, че ще Ви се наложи да прочетете Допълнителните разпоредби от този кодекс, където ясно е записано, че по смисъла на този текст, който урежда кой може да бъде избиран, може да бъде избирано само лице, което има и настоящ, и постоянен адрес на територията на съответната община. Тъй като е публично известно, че господин Томислав Дончев живееше в София преди да се кандидатира за кмет на Габрово, аз не мога да допусна, че същият просто не е изпълнил изискването на закона – да си регистрира настоящ адрес там, където живее. Иначе, да – за кмет на Габрово, мисля, че беше добър кмет. Естествено за кмет на Кюстендил не бих го препоръчала. (Смях и реплики от ГЕРБ.) В крайна сметка, нали изискването е такова – свързването на определения кандидат с дадената община. В този смисъл нека преценката да е на гражданите. Защо вие трябва да им налагате къде да е настоящият адрес, къде да е постоянният адрес и какво точно да е лицето, което хората ще си изберат за кмет? Разбирате ли тук къде е проблемът? Вие, вашите колеги и госпожа Фидосова искате да излезете по-умни от гражданите на Габрово по отношение на това кого да си изберат за кмет. Оставете на хората да преценяват. Не се намесвайте в тази работа.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Михов, когато Вие правите реплики от място или пък обиждате колеги, е почтено. Когато наши колеги дават примери с уважавания от всеки от нас министър в Репулика България, господин Дончев, бившият кмет – когато даваме примери, е непочтено. Аз не мога да разбера кога говорите истината, първото. Второ, вече година и половина сме заедно, нали тук се наблюдаваме и горе-долу се познаваме вече. В близкото минало вие знаете, че имаше задължително местожителство и казваха кой къде има право на местожителство. На няколко пъти се даваха примери и това ме навява на мисълта, че такива изисквания ми приличат, уважаеми колеги, на това задължително местожителство. Наистина оставете гражданите да преценят откъдето и да е. Дайте възможност на хората да се кандидатират. Когато има нещо забранително, става постфактум, както е в казармата – когато е забранено да пиеш, войниците тогава пиеха повече.

Благодаря! Уважаеми господин Михов, пред мен е действащият Закон за местните избори, изменен за последно през 2007 г., където чл. 4 гласи: „Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, които нямат друго гражданство в държава, извън Европейския съюз, навършили са 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение и т.н. и са живели преди датата на насрочване на изборите в съответната община”. Достатъчно е било господин Томислав Дончев да се регистрира предния ден в Габрово, за да може да се кандидатира за кмет на Габрово. Ето това е! Това е действащото законодателство! Сега вие и затова ви беше казано, че ако вашият текст се прилагаше за предишните местни избори, господин Томислав Дончев нямаше да може да се кандидатира. Нямаше да може да бъде избран и да управлява така добре Габрово, че да може след това премиерът да го хареса, да го извика в София и да го предложи за министър. Ето това е! Недейте ограничава правото на хората да преценят кой е годен, кой е компетентен да ги управлява. Те ще изберат най-добрия, независимо дали е живял, или не е живял там. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Да не си губим времето, не искам да изпадам в празни словословия с вас, да спорим. Има по-сериозни теми. Да не разводняваме разговора. Госпожо Манолова, ще Ви кажа едно, че Ви пожелавам на Вас, в Кюстендил, да имате такъв кмет като господин Томислав Дончев, искрено Ви го желая. Само да Ви кажа, че смея да твърдя, че не сте виждали личната карта на господин Томислав Дончев. По-добре от Вас зная кога е регистриран, кога и как има настоящ и местен адрес. Всички законови срокове са били спазени. По-лошото е, че това лято ние имахме частични избори за кмет, на които имаше кандидати за кметове, които даже не можеха да гласуват и сами за себе си. Вие представяте ли си какво унижение е това. Кандидатка на дясната коалиция не можа да гласува сама за себе си, защото се беше регистрирала точно предния ден преди изборите. Така че да не губим повече от времето на колегите.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, очевидно че не е празна загуба на време дискусията, която се провежда, доколкото засяга, пак ще се върна към част от принципите, които звучат днес – права на гражданите. Всъщност колегата от Парламентарната група на ГЕРБ каза нещо много съществено, което по-скоро подкрепя предложението за намаляване на този срок и подкрепя предложението, което сме направили с други народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България. Казахте: „Нямаше да си изберете друг, освен габровец”, тоест онова, което е най-силното в преценката, е преценката на хората. Уважаеми дами и господа народни представители, ако погледнете Закона за избиране – в случая на представители в местната власт – кметове, общински съветници, ако се погледнат законите преди това за избор на народни представители, президент, вицепрезидент или съответно законите за местното самоуправление и местната власт – през последните 20 години от 1990 г. насам, ще видите една много странна тенденция и това е тенденцията не на разширяване на демокрацията чрез повече права да се избира или съответно хората да избират, а тенденцията да се въвеждат формални ограничения, да се затруднява изборът и да се орязват права. Това е много парадоксално. В случая в какво се превръща политиката? Тя не се превръща в сблъсък на предложения за решаване на проблемите в населеното място или общината, не се превръща в сблъсък на платформи за начина, по който да бъдат интерпретирани съответно очакванията на хората, които да намерят решение в предложенията, които правят кандидатите, не се превръща в сблъсък на идеи, в сблъсък на разумни решения, които да се предлагат и естествено осъществими, а се превръща в сблъсък на ограничения, в сблъсък на регистрации. Всъщност хората вместо политика ще се опитват да минат през някакво много ситно сито на изисквания – формално поставени пред тяхната кандидатура. Имаше един период от време, в който изборът беше сведен до битка на портфейлите, до битка на банкови сметки. Имаше един период от време, в който всичко онова, което можеше да бъде предложено от една политическа формация, можеше да бъде избрано, в това число не е необходимо да се връщаме десетилетия назад за една прословута реплика от 30-те години – кой може да бъде избран и какъв е предложеният кандидат. Сега се вижда предложение на мнозинството, което превръща, пак ще кажа, изборът в ограничения и в алинеи. Оставете правото на хората да преценят кой от кандидатите, които ще се явят на изборите, в най-голяма степен отговаря на техните очаквания – за човек, който ще решава проблеми, за човек, който може да прави политика, за човек, който ще отговаря на техните очаквания. Не го правете като отговор на формалните изисквания за срока, в който той е живял в едно населено място. Очаквайте политика и съответно въвеждайте изисквания за политика, а не за адресна регистрация.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Найденов, позволете ми да не се съглася с Вашата теза. Изискването за уседналост е пасивното избирателно право, върви право пропорционално и последователно след активното избирателно право. Не бива да подценявате възможностите на местните хора да преценят и да избират местен жител, а ние държим човека, който наистина познава проблемите на населеното място, той да бъде представител на тяхната воля и той с познанията си да прави политика в населеното място. Самият факт, че ще вземете някой – да, може да е подготвен, някой от друго населено място, според нас не се приема еднозначно от местните жители. Тъй като и други колеги преди малко поставиха тезата, че в някои малки населени места, примерно както със 150 души население и не могат да изберат подходящ кандидат, затова ние отиваме на едно друго предложение – по-голям избор – 350 души да се избират в едно населено място. Продължава тезата за избирателния процес, а именно чрез познаване на проблемите на населеното място. Благодаря ви.

Уважаеми господин Дедев, очевидно нямаме различия в схващането, че правото да избират е на хората, правото да преценят кой от кандидатите е по-подходящ – е също на хората. Правото да преценят доколко и в каква степен той съответства на техните очаквания и на техните разбирания за начина, по който трябва да се решават проблемите, е също на гражданите. В тази посока не виждам някакви драматични различия в предложението, което ние правим и във вашето схващане. Разликата е, че вие поставяте формални ограничения пред тяхното право да се кандидатира и съответно хората да преценят и да избират. Ние казваме, че това примерно може да бъде до датата на насрочване на изборите. Има предложения на други колеги изобщо за отпадане на изискването по отношение на кандидатите за кметове или за общински съветници – въпрос на разбиране. Вие казвате: „не, той трябва да отговаря на активното избирателно право 12 месеца.” Тук сам си противоречите, защото в крайна сметка не е преценката на избирателя, а е и вашата преценка на мнозинството. Затова казвам, че вие превръщате политическия сблъсък в сблъсък на адресни регистрации. Това за нас е неприемливо.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Сигурно българските граждани, които ни слушат в момента, си задават въпроса: в крайна сметка каква е целта на този дебат? От това, което се чува в залата, според мен, те трудно могат да стигнат до някакъв общ извод. Би трябвало, уважаеми колеги, точно смисълът на този текст, който приемаме, още в изборния процес, както го заложихме в началото, когато конституирахме Временната комисия, да се създадат условия за сериозно подобряване на качеството на местното самоуправление в Република България. Уважаеми колеги, ако тук в момента имаме една статистика и можем да надникнем в състоянието на органите на местната власт и на местното самоуправление, всички ние ще стигнем до извода, според мен без никакво съмнение, че голяма част от проблемите в развитието на България, във невъзможността да достигнем онези стандарти на живот, които сме си поставили с влизането в Европейския съюз, е точно слабата работа на местното самоуправление и на местната власт. Уважаеми колеги, представителите на нашата парламентарна група във Временната комисия подкрепихме редица мерки – за тях ще стане ясно по-нататък, които имат за цел наистина да подобрят работата на органите на местно самоуправление на местната власт. Регистрацията на партиите, начинът на финансиране, начинът изобщо на организация на изборите и т.н. В случая обаче какво правим? Уважаеми колеги, в чл. 3 ние приехме текст, който трябва откровено да си го кажем, имаше единствено и само за цел чрез нарушение на Конституцията да ограничи присъствието на Движението за права и свободи в местната власт. Това беше текстът, който прие българското Народно събрание. Там обаче имаше определена логика, която някак си звучеше по-добре. Това именно е трайната връзка на избирателя с населеното място. Сега, колеги, може ли някой да обясни каква е логиката на това, което приемаме? Според нас аргументът, че всъщност ограничаването на избирателните права, на активното избирателно право, трябва да доведе до пропорционално ограничаване на пасивното избирателно право, е нереално. Това не е логика, която трябва да бъде приложена тук и няма никакви изисквания тя да бъде прилагана. Ние всъщност тук с текста, който приемаме, ограничаваме възможността българските граждани, които вече, съгласно приетия текст, са трайно свързани с населеното място, имат ясно изразен определен интерес това място да се управлява качествено от общинския съвет, като вътре влязат качествени общински съветници – от кмета, който да отговаря на определени критерии. Лишаваме ги от възможността, уважаеми колеги, те да преценят кой да бъде техният кандидат. Може 99% от общинските съветници да са местни хора, един експерт или кмет – да си привлекат някъде отвън – от който имат нужда, който те искат да изберат. Какъв е проблемът? Защо българските граждани, които живеят в населеното място, да не могат сами да преценят кой да се кандидатира и как да се кандидатира? По-нататък, уважаеми колеги, в кодекса, който ще приемем, става ясно, че политическите партии вече носят изключително сериозна и по-голяма отговорност и за начина, по който те се регистрират и се представят на тези избори. Кандидатите, които ще издигат, не могат да бъдат случайни хора. Така че, уважаеми колеги, нека да прозрем смисъла на този текст. Нека да дадем възможност на хората, които живеят в населените места, в българските общини, сами да преценят на кого да гласуват доверие. Нека да им дадем възможност да си привлекат експерти – хора, които познават инструментариума на местното самоуправление, познават европейските хоризонти и възможностите да ги изведат там. Нека да им дадем тази възможност, за да си повишат качеството на живот! В крайна сметка, нищо не губим, ако това го направим, уважаеми колеги! Никой не губи!

Уважаема госпожо председател, колеги! През изминалите 20 години на прехода едни от малкото плюсове, които получиха българските граждани, и едни от малкото придобивки, които имаме, са свързани с правото да избираме и правото да бъдем избирани в органите на управление на държавата. Днес наблюдаваме един процес, който води до реално отнемане на такива права. През годините бедността, мизерията бяха другите неща, които бяха в плюс. Остана само възможността да говориш свободно, да бъдеш избиран, и да избираш. Днес ние с този текст лишаваме българските граждани да имат правото да се кандидатират в отделни общини, в които смеят и имат възможността да бъдат избрани. През тези 20 години беше засилено миграционното движение в страната. Една немалка част от българските граждани се преместиха от по-малките населени места и отидоха в по-големите. Там те придобиват определен опит и възможности за реализация. Днес, тези хора, имат възможност да помогнат на своите населени места именно със знанията, които са придобили. Ние ги лишаваме от тази възможност. Аз си задавам въпроса: кои сме ние? Кои сме ние, за да лишаваме българските граждани от правото да си изберат кмета, който те искат? Още повече, няма да бъдат толкова много населените места, в които ще има кандидати от други общини. Бъдете сигурни! Тук смея да твърдя, че става въпрос повече за инат от страна на управляващото мнозинство, а не толкова за някаква стратегическа перспектива, която виждате в това ограничаване на възможността – някой да бъде избран в друго населено място. Тук става въпрос за инат, изключителен инат! Аз съм от Ловешкия избирателен район. В нашия избирателен район няма кой знае колко кандидати за кметове, които да са от други населени места. Моята твърда убеденост е, че – един да има, който да е по-качествен, един да има, който да е по-добър, един да има, който да допринесе за своето населено място – ние трябва да дадем право на избирателите да гласуват за него, и да дадем възможност на този човек да реализира своя потенциал. Това е моята твърда убеденост и от тази гледна точка искам да ви кажа, че можем да преразгледаме именно в тази част текста на закона, и да отпадне тази възможност.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, може би вече е време да влезем в залата и мнозинството да започне да има чуваемост към проблемите, които обсъждаме днес в тази зала. Онази преграда, която сте поставили пред вас и не искате да вникнете в проблемите – по този път ние сме минали преди вас, и то не в далечното минало. Само си спомнете, когато не беше 23,59 ч., господин Лазаров, а може би беше 2-3 дни по-рано, но вие днес сигурно в 23,55 ч. ще приемате този законопроект – тогава приехме един закон, където внесохме един мажоритарен елемент, за който България смяташе, че това е разковничето и оттук нататък народните представители, в тази зала, ще бъдат много по-качествени. Вие имате 26 мажоритарни народни представители, но не личи, че имате мажоритарни народни представители. Днес поне те трябваше да вземат отношение в тази зала, от тази трибуна, и да вникнат в проблемите на Изборния кодекс, защото този Изборен кодекс е Изборен кодекс за България, а не Изборен кодекс против Движението за права и свободи! Ще направя едно такова предложение: вниквайки в чл. 4, алинеи 5 и 6, ще ви помоля да се върнете да прегласувате и чл. 3, за да може наистина този кодекс да бъде Изборен кодекс, кодекс, който вие сте го съставили с ясното съзнание, че правите Изборен кодекс на всички български граждани, живеещи или неживеещи в страната, защото демокрацията изисква това. Какво имам предвид, колеги? Имам предвид, че вие нямате никакво правно основание днес да ограничите госпожа Фидосова да не се кандидатира за кмет на община Самуил, защото там тя много добре е възприета. Гражданите на община Самуил я възприемат като мениджър, като един народен представител, разбиращ от право и можещ да внесе спокойствие и да докара инвестиции в тази община. А защо ограничавате господин Лазаров да се кандидатира за София? Може би се притеснявате от госпожа Фандъкова? (Шум и реплики от ГЕРБ.) А именно! Ето виждате, че господин Лазаров иска да се кандидатира за Дръндар, защо го ограничавате? (Оживление. Реплики от ГЕРБ.) Всяко ограничение, уважаеми народни представители, днес в тази зала, не говори добре за демокрацията. Затова нашите народни представители са предложили, да отпадне в чл. 4, алинеи 4 и 5, включително и в трета имат предложения. Да ви помоля да приемете тези предложения и впоследствие да се върнем и да премахнем онези ограничения и в чл. 3, за да разбере обществото, че днес ГЕРБ наистина е в час, днес ГЕРБ наистина мисли за всички граждани на България. Може още много да ви говоря, но усещам, колеги, че най-после махнахте преградата на нечуваемостта и би било много добре наистина представителите, не само мажоритарните, всички представители на ГЕРБ, да излезете на тази трибуна, и да изразите вашето виждане – не само на мажоритарните ви, а и на другите ви народни представители. Госпожо председател, предлагам да бъде прегласувана ал. 3, след като бъде гласувана ал. 4...

Член 4.

...с приетите предложения на нашите народни представители. Това би било най-доброто, което може да се направи в тази зала! Благодаря ви.

Здравейте, уважаеми колеги! Господин Аталай, аз искам да Ви репликирам само в една насока – ние много добре осъзнаваме какво всъщност гласуваме. Член 4 е една първа крачка, може да е малка крачка, но най-после някой се опитва да постави някакъв ред в изборния процес, в правата на гражданите, които казвате, че се отнемат – да бъдат избирани или да избират. В това отношение искам да припомня, че преждеговорившият – господин Горов, каза, че едва ли не лишаваме българските граждани от възможността те да бъдат избирани, което просто не е вярно, уважаеми колеги, тази теза е несъстоятелна. Защото, ако български гражданин иска да се кандидатира за кмет или общински съветник на една община, нека да бъде достатъчно добър и достатъчно любезен дванадесет месеца по-рано да отиде да се регистрира в тази община, да поживее там, да види какви са проблемите на общината и едва тогава да отиде и да бъде избран. На всички е ясно, че ако сложите „парашутисти” в едни партийни изборни листи, които не отговарят на тези условия, те ще бъдат избрани. Е, точно от това ние искаме да избягаме! Искаме да въведем малко ред, а не да продължава хаосът, който е сега. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Аталай! Аз също се загрижих за избирателите от община Самуил, но в края на кодекса е предвидено, че за изборите догодина ще имаме десетмесечен срок. Ако ние приключим на време (реплика от народния представител Искра Фидосова), даже шестмесечен, така че госпожа Фидосова ще има предостатъчно време, ако реши да се кандидатира за кмет на община Самуил, да отиде и да се регистрира. (Смях и оживление.) Същото се отнася, надявам се, и за господин Лазаров – дванадесетте месеца важат за изборите от следващата година нататък. Всеки кандидат, всеки добър потенциален управник на което и да било населено място, ще има достатъчно време за следващите местни избори да се подготви, да се регистрира и да бъде издигнат, от която и да било политическа партия или като независим кандидат.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Аталай, призовавате за разум. Разумът е свързан с компетентност. Не съм съгласен с Вас, че може да се случи след като, ако сте слушали внимателно дискусията цяла вечер в тази зала говори се за принцип на отседналост – неговото значение „отседнал” е този, който се е махнал. Тук даже не говорят за принцип на „уседналост”, а за „отседналост”. (Реплика.) Вижте си стенограмата! Второ, няколко пъти се коментират Преходни и заключителни разпоредби. Ние говорим за Допълнителните разпоредби на закона и техния § 1. Въобще не е ясно, никой в тази зала не обясни, защо съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби „живял най-малко последните 12 месеца” за чл. 3 е едно, а „живял най-малко последните 12 месеца” за чл. 4 е друго, и дали буква „б” от т. 4 на този параграф, където не става дума за съответната община, по принцип – община в България, не може някой да гласува, където си иска, и когато си поиска. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, няма как днес да не стане на въпрос за разума и компетентността, след този момент. Ако това беше повдигнато още в 12 часа, когато започнахме да работим, днес сигурно щяхме да бъдем много по-полезни за страната и за всички народни представители. Уважаеми колеги, моят апел към вас е, да се съгласим с предложението на Движението на права и свободи и да премахнем „живял”, „уседнал”, дали е „отседнал” не знам – 12 месеца в тази община. Да премахнем тези клаузи, за да знаем, че ние от тази зала не даваме ограничения, не внасяме забрани в демократичните процеси, в демократичните промени на тази държава. Всичко друго, което... Дали някой от нас ще отиде в някоя община да стане кмет, е само ей така, колеги, да ви отворя чуваемостта и да знаете, че в редиците на Движението за права и свободи няма народен представител, който да не познава проблемите на общините си от района, в който е избран, включително и на другите региони. Няма начин наш народен представител да седи в тази зала и днес да не е готов, на който и да е пост, да отиде и се кандидатира, но тези 12 месеца, които вие ограничавате бъдете убедени, че вашите народни представители, колкото и да искате днес да ограничите някои общински кметове да не се кандидатират наново, ще им дадете възможност само те да останат и да продължават да дерибействат в тези общини. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако решението отпреди малко все пак е разбираемо, разбираемо от гледна точка на вижданията на управляващото мнозинство – кои български граждани имат право на глас, то това, което в момента обсъждаме е абсолютно неразбираемо. Това е един втори филтър, който означава, че измежду тези български граждани, които имат право на глас, някои не могат да се кандидатират за съветници и кметове в някои от общините. Това означава, че ние въвеждаме едно допълнително изискване, абсолютно нелогично. Не мога да си представя по-нататък, когато решим, че в села, в които има 350 избиратели и на лице е определено кадрови дефицит, липса на достатъчно млади хора, които могат по-добре да работят в администрацията, ние да не допуснем хора излезли от това село или... Всички знаем колко много учители, директори на училища, служители, представители на банки и други институции работят в селата, но нямат тази 12-месечна регистрация. Популярни са, известни са сред хората и те биха могли да бъдат предложени за съветници и да бъдат избрани за кметове на тези населени места. Сега ние ги лишаваме от тази възможност, според мен ненужно. Аз не бих подкрепил и няма да гласувам за един такъв текст. Много е трудно да си представим въобще, с логиката на управляващите, това, което се предлага, че бихме могли в селата и в малките общини да се наложат така наречените „парашутисти”. Хората, особено в малките села и общини, няма да гласуват за непознат човек и ние не бива да се плашим и да мислим, че би могло да се получи нещо, да бъдат наложени хора от партиите или по някакъв друг принцип в тези избирателни райони в малките села и общини за кметове или съветници. Аз лично смятам, че този текст е ненужен. Той би трябвало да отпадне. Не устройва никой от политическите партии, нито пък така наречените независими кандидати.

Благодаря ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи за 20 години от своето съществуване се е доказала като Партия на активното участие в политическия живот на страната. Но ние не можем да бъдем Партия на съучастието, когато едно конюнктурно мнозинство погазва конституционни права на български граждани. След като приехте не просто противоконституционния, но и престъпен чл. 3 от Проекта за Изборен кодекс, сега гласувахте не по-малко престъпния текст на чл. 4. Какво ни казвате с последния си вот? – Че е възможно български гражданин, който в продължение на години не е живял в страната, реализирал е своя личностен потенциал в Световната банка, живеейки в Щатите, може да бъде вицепремиер на Република България – Може! – и този парламент да гласува за неговото избиране,...

Да!

...но не може български гражданин, който е живял ден преди 12-месечното ограничение в Щатите, да не може да избира своя селски кмет даже, своя общински съветник и своя кмет на община. Това казахте! Това казахте с вота си! Това е престъпно решение. Ние смятаме, че чл. 3 и чл. 4 вече отровиха с противоконституционен катран целия Изборен кодекс и по-нататъшното участие на Движението за права и свободи, дори под формата на решителен вот „против”, ще бъде едно съучастие в престъпление, в което няма да участваме, поради което напускаме пленарното заседание! Благодаря за вниманието. (Възгласи: „Браво, браво!” от ГЕРБ, ръкопляскания, шум и реплики към народните представители от Парламентарната група на ДПС, които напускат пленарната зала.)

„Раздел ІІІ – Изборни системи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. (Шум и реплики.)

Ще прочета текста втори път, колеги. „Раздел ІІІ – Изборни системи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Напусна една парламентарна група, в залата няма необходимото мнозинство от 120 души. Ние от Коалиция за България няма да участваме и да правим мнозинство. Затова, уважаема госпожо председател, ние ще излезем, за да се преброите, за да може малко да се дисциплинира мнозинството и сами да си съставите кворум за приемане на този важен закон. Моля от името на Парламентарната група на Коалиция за България за поименна проверка на народните представители. Благодаря. (Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България напускат пленарната зала.)

По чл. 5 е постъпило предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5 със заглавие „Система при избор на народни представители”. По чл. 6 има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6 със заглавие „Система при избор на президент и вицепрезидент на републиката”. И по чл. 7 – предложение на народния представител Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7 със заглавие „Система при избор на членове на Европейския парламент”.

По чл. 8 има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев – създава се заглавие на чл. 8 „Системи при избори на общински съветници и кметове. Разпределение на мандатите”. Комисията не подкрепя предложението относно думите „Разпределение на мандатите” и го подкрепя в останалата част. Постъпило е предложение от народния представител Екатерина Михайлова – в чл. 8 отпада ал. 3. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Михайлов: „В чл. 8, ал. 1 се правят следните промени: след „независими кандидати” се поставят две точки и се добавя: „1. партии и коалиции от партии, чрез преференциално гласуване; 2. независими кандидати”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8 със заглавие „Системи при избори за общински съветници и кметове”.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението, което правя, е да отпадне ал. 3 на чл. 8, а това именно е в разпределението на мандатите за общинския съвет да отпадне създадената норма вътре в общинския съвет да влизат само политическите партии и техните представители, които са минали изборната квота. Това беше въведено в миналия парламент по предложение на Социалистическата партия и тогава аз изразих аргументите, които и днес искам да изразя, а именно, че това предложение, ако бъде възприето и остане с изборна квота, намалява представителната демокрация в общините. Има общини, в които процентът, който трябва да преодолеят партиите, е доста над 4 процентовата бариера, която имаме за българския парламент. Тогава предупреждавах управляващите, че този резултат ще доведе до изкривяване на вота в част от общините. Сега, когато се предвижда и намаляване с 20% на броя на общинските съветници, още повече прагът става тежък. Вярно е, че управляващите от ГЕРБ, в резултат на аргументите, които представих и по време на гледането на комисията се отказаха частично за намаляването с 20% на съветниците в по-малките общини. Въпреки това предложението, което правя, остава актуално, защото в част от общините с това намаление, което имаме като избор на квота, плюс 20%, прави много тежки прагове за част от политическите партии. Ще кажете: трябва да се докажат. Да, трябва да се докажат. Да, трябва да се докажат, в същото време трябва да има достатъчно политическа представителност във всички тези общини. Ще дам няколко примера. Разбира се, единият е съвсем краен, там имаме странен вот, който се е получил на местните избори. Ако сега се повтори същото, разбира се, едва ли ще е същото, но ако се повтори същото, например в община Сандански ще остане само една политическа партия. В други общини от типа на Благоевград, от типа на Бургас ще изчезнат някои от партиите, които сега са представени с един или двама общински съветници. Искам да отбележа още нещо. Ако остане така с изборна квота и 20% намаление в Софийска голяма община, прагът, който трябва да преодоляват партиите, за да имат свой представител, отива над 7000 гласа. Говоря за това, което е, сравнено с миналите избори. Това води до много по-малко представителност на общинските съвети. Нещо, от което няма нужда, при положение че сме приели за избор на общински съвет пропорционална избирателна система. А сега практически ще се получи една част от общините едва ли не мажоритарна избирателна система. Слава Богу, че отпадна поне това, което беше заложено в началото за най-малките общини. Защото там наистина резултатите щяха да са доста изненадващи за Народното събрание. Там просто щеше да има немалко общини, в които да има само една политическа сила, която да има представителство. И това нямаше да е управляващата партия. Затова се обръщам към Вас – подкрепете това предложение. То няма да е във вреда никому, а ще е само в полза на по-голямото представителство в общинските съвети – нещо, което е полезно. Нещо, което ще даде възможност на повече политически сили, на повече граждани, които са дали вота си за такава политическа сила, да виждат своето представителство. Това е аргументът, който искам да изложа пред вас. Той е абсолютно разумен, в полза на политическата представителна демокрация и няма да ощети никого.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато започнахме работата по Изборния кодекс, ние казахме, че единият от основните аргументи е да обединим четирите закона. Това е унифициране на законодателството. Изборите за общински съветници и кметове, изборите за народни представители и за представители в Европейския парламент, както току-що се случи в членове 5, 6 и 7 – Народното събрание прие да бъде мажоритарен избор с преференции. Това, което Синята коалиция предлага с чл. 8, е и общинските съветници да се избират пропорционално с преференции. Веднага казвам защо е необходимо и смятам, че всички ще се съгласите. Хората от един квартал, от един район най добре познават тези, които трябва да изберат. Това важи особено за малките общини. Аз не виждам защо законодателят трябва да се страхува от това да предложи в една община да се избират по преференциален начин общинските съветници, без абсолютно никакъв праг. Няма значение дали ще бъдеш втори, трети, четвърти, пети, шести. Тогава наистина хората, които имат авторитет, а не хората, които се докарват пред партийните ръководства, ще получат признание и по-големия вот. Именно това е унифицирането. Ние какво казваме? С два от членовете казваме: народните представители и представителите в Европейския парламент ще се избират преференциално, а общинските съветници няма да се избират. Кажете ми: защо? Бяха изтъкнати аргументи, че щяла едва ли не да настане братоубийствена война. Нали всяка партия си избира хората, които да са в нейната листа? Когато се предлага това нещо, аз си спомних една китайска поговорка, която казва: „Когато завеят силни ветрове, едни от хората издигат стени, ограждат се колкото се може повече и мислят да се защитават, а хората, които мислят напред, правят вятърни мелници”. Именно ГЕРБ, когато дойде на власт, каза, че ще прави законодателство, което ще бъде нов тип законодателство, където наистина мажоритарният елемент ще бъде водещ. Аз задавам този въпрос: защо да не дадем възможност в една община, в един квартал хората да ги избират, а не няколко партийни водачи, които да определят кой трябва да бъде на първо, кой - на второ или трето място? Според мен това е наистина много сериозен аргумент и не виждам какви са основанията да въвеждаме преференция при избори за народни представители и за Европарламент, а да няма за общински съветници. Всъщност там е местното самоуправление, там са корените на местната демокрация. Така че ви призовавам да подкрепите това наше предложение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изборна квота означава, че там, където има 11 общински съветника, една партия трябва да има над 9%, за да има един общински съветник. Това направиха миналия мандат БСП, ДПС и тези, които вече ги няма - НДСВ. Между другото, Мая Манолова и колегите й, които говорят за много представителност и демокрация, го направиха в миналия мандат. Иначе са демократи по принцип, както е ясно, както се представиха поне. Не мога да разбера, колеги, защо ние продължаваме тази практика. Тоест в една община с 11 съветника, ако една партия изкара 8%, няма да има нито един общински съветник. Това представителност ли е, това демокрация ли е? Обръщам се към вас: в 21,00 ч. можем да свършим една полезна работа, като отпадне така наречената изборна квота. Аз знам, че практиката е да се гласува по доклада и да не се мисли много, но, разберете, ако ще вървим към повече демократичност, това е много добър пример. Освен това, ще ви бъде признато като принос към демократичността в България. Не може една партия или коалиция, която има 7-8%, да няма нито един общински съветник в дадена община. Имайте предвид нещо друго: ако този текст остане така, има голям риск в смесените региони да има само общински съветници от ДПС - да няма никой друг. Те да са си само от ДПС, да има примерно един от друга партия или да няма никой от друга партия. Колеги, затова настоявам да гласувате за предложението, направено от госпожа Михайлова. Благодаря.

Вярно е, колеги от Синята коалиция, че в предходната дискусия защитавах необходимостта от въвеждането на общинска избирателна квота. Тогава аргументите ми бяха, че е нормално една политическа партия да бъде представена в местния парламент, когато е покрила гласовете поне за един общински съветник. Същото е и за кандидатите за независими общински съветници. Нормално е, ако една политическа сила иска да участва в общинския съвет в местния парламент, да направи поне гласовете, колкото един независим общински съветник. Но, има една малка уговорка, която е изключително съществена - че тогава, при броя на тогавашните общински съветници, прагът се движеше между 4 и 8%. Вярно е, че след това фактите на местните избори в голяма степен опровергаха моето очакване, че няма да има общински съвети, в които да доминира една политическа сила или които да бъдат изцяло от една политическа сила. Сега обаче, предвид предложението на Парламентарната група на ГЕРБ за 20% намаление на броя на общинските съветници, реално прагът става 10, 15, 20, в крайна сметка след отпадането на малките партии - на места до 25%. Разбирате ли, колеги, какво въвеждате в местните парламенти? Тотален монопол на една политическа сила, а това все пак са органи, които би следвало да бъдат цветни, пъстри, да представляват гражданите, а не да бъдат едноцветни и да представляват само една политическа сила. Вярно е, че след примерите, които даде госпожа Михайлова на заседанието на Правната комисия, ГЕРБ коригираха в някаква степен своето становище. Но, забележете, госпожо Михайлова, в кои случаи. Аз ще цитирам примерите, които Вие им дадохте. Във всички тях Политическа партия ГЕРБ нямаше нито един общински съветник. Цитирам, това е примерът с община Руен, област Бургас. Това са примерите с Джебел и Кирково в община Кърджали, Крумовград, Черноочене, Кочериново, Сандански ...

В Кирково има седем съветника от ГЕРБ.

Без Кирково, всичките други примери са коректни. В крайна сметка корекцията, на която се съгласиха от Политическа партия ГЕРБ, е намаляването на броя на общинските съветници да отпадне само за малките общини - там, където ГЕРБ се представя най-зле. Тоест на ГЕРБ не им пука и не ги интересува каква ще бъде представителността в по-големите общини. Интересува ги там, където имат личен проблем с липсата си на съветници. Ето това е истината. И ще ви дам пример с една по-голяма община, каквато е Кюстендил, в която орязването на общинските съветници с 20% ще доведе до това, че ако сега необходимите гласове за един съветник са малко под 700, тогава стават над 1100. И няколко политически сили – едната с един, други три – с двама общински съветници, при преразпределението остават непредставени в местния парламент. В Кюстендил това е в полза на БСП и на десните, защото имаме най-голям брой общински съветници, но ние не искаме такова предимство! На нас такова предимство не ни е нужно, защото в крайна сметка страдат гражданите, които са гласували на тези избори. В крайна сметка техният вот няма да има значение. Какво се случва като се намалява броят на общинските съветници с 20% и остава изискването за общинска избирателна квота? Гласовете на десетки, на стотици хиляди български граждани ще се разпилеят, на тези, които са гласували за малки партии, и те ще се концентрират в големите политически субекти. В този смисъл донякъде и БСП ще спечели от това, но на нас това не ни е нужно. И тъй като социолозите дават като първа политическа сила в момента ГЕРБ – истината е, че вие сте изкушени от това да приберете, да обсебите гласовете и на хората, които ще гласуват за други политически сили. Не е нормално и не е коректно да се намалят веднъж на 20% общинските съветници и втори път да остане общинската избирателна квота, защото това ще означава праг от 15% на ред места, а някъде и повече. За национални избори прагът е 4%, за европейски избори е 5,8%. Защо за местни избори този праг да бъде над 15%? С какво хората са заслужили такова отношение? Това е една от причините да казвам, че с този кодекс хората по-малко ще гласуват, а и тези, които ще гласуват – по-малко ще избират, защото гласовете им ще отидат нахалос.

Разбрах, че бързате, госпожо Фидосова. Но все още господин Анастасов води това заседание!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително през 2007 г. се получи това, за което каза колежката Манолова. Ама, защо се получи? Ще ви кажа – Движението за социален хуманизъм, което знаете, че е член на Коалиция за България, участвахме в 37 общини със самостоятелна листа за общински съветници. Така направиха и други партньори в Коалиция за България, по една или друга причина. И ще ви дам три примера за това какво се получи. Примерно, в община Стрелча, Банско и в Ботевград за 12, 16 и еди-колко си там – около 20 гласа, не можахме да минем тази районна квота. Действително се облагодетелстваха големите партии. Искам да кажа, че става въпрос за солидно присъствие, но ние не можахме да имаме нито един общински съветник. И такива не бяха една и две партии. Те си преразпределиха гласовете и съответно с почти мижави гласове направиха по двама съветника, а ние не можахме да вземем и по един. При новата ситуация, когато се намалява броя на съветниците, очевидно това ще бъде удар върху, ако мога така да кажа, втория ешелон политически партии, това са партиите с изключение на 3 4. И се питаме това нормално ли е, или не е нормално? Според мен не е нормално, защото ограничава фактически възможността на втория ешелон партии да имат достойно представителство в общинските съвети. Аз и тогава не подкрепих тази общинска квота. Сега лично ще си гласувам „против”, защото смятам, че това е ограничение на възможностите на едно по-пъстро представяне в общинските съвети. Говорим за местните парламенти. Защо всичко трябва да е концентрирано в няколко партии? Ако сте демократи, както е ГЕРБ – а ГЕРБ какво е – „Граждани за европейско развитие на България”. Ами, не трябва да има това ограничение, което в действителност беше направено в миналия парламент, и което не е правилно. Госпожа Михайлова каза, че опитът им за районните кметове се оказал неуспешен. Същото е и с опита за ограничаване на тази общинска квота, не беше удачен – това, което се реши през миналия парламент. Аз ви апелирам да не повтаряте тази, според мен грешка или несъвършенство на закона, което се допусна с промените на този закон през Четиридесетото Народно събрание. Просто не го повтаряйте и вие, защото действително не е редно и, дето се казва, не е справедливо! Благодаря.

Господин председател, колеги! Уморени сте, но ще дам конкретен пример, за да разберете какъв е проблемът. В Джебел има 21 общински съветници: 20 от ДПС и 1 от БСП. ГЕРБ няма нито един съветник в Джебел. С тази изборна квота пак няма да има вероятно нито един! Редно ли е в Джебел да няма нито един от ГЕРБ, един от десните, за да можем да бъдем представени там? Това е целият въпрос. Вие казвате, пак повтаряте практиката на БСП, която е лоша практика. Редно е да има в тези смесени региони, където вота за ГЕРБ и за десните е по-малък, да има поне по един наш представител. Това е част от демократичността. Рискувате този път пак да няма нито един. И, хайде, след местните избори, смятате, че имате някакво предимство сега с тази изборна квота, но ще направим един анализ и ще видите, че всеки, който търси такива предимства – греши. Мая Манолова много рядко си признава грешките, но този път си призна, че тази изборна квота, която са въвели – ето, и господин Станишев е до нея, той беше по тези хитринки на изборите, те ги въвеждаха заедно, си признаха поне грешката, така че ние ви съветваме сега, има конкретно предложение, да отпадне този текст. Нека в Джебел да има – ще бъдат най-много от ДПС, то е ясно, но да има един от ГЕРБ, един от десните, един от „Атака”, примерно, да има повече представителност. Благодаря ви.

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Трябва винаги да знаем, че в изборното законодателство има два принципа и тези принципи не са допълващи се, а са конкуриращи се. Първият от тях е: възможно по-голяма представителност. Тази теза, която се застъпва в предложението. Вторият принцип, а той наистина е втори, и в този смисъл не трябва да бъде налаган изцяло за сметка на първия, е възможността за формиране на ефективни, относително устойчиви мнозинства в колективните представителни органи. Според мен да се преувеличава ролята на това, че колкото повече партии са представени в един колективен орган, това винаги е по-добре, не се доказва от практическите резултати. В България, ако има някакво свръхпроизводство в тези 20 години, това е свръхпроизводството на партии, много от които, колкото са по-малки, са толкова по-зависими от най-различни интереси, в една малка част – политически, така че нека да не се увличаме толкова. Тоест, аз не заставам тук, за да се разкайвам за нашето предложение, което мисля, че е имало своя логика. И ви се каза, че това предложение започва да изглежда крайно, поради опита сега да бъдат намалени съставите на общинските съвети. Аз бих подкрепил вашето предложение – на Синята коалиция, обаче вие няма как да направите в момента друго необходимо предложение. Ако отпадне текстът за изборната квота, който има и недостатъци при сегашната ситуация, трябва тогава да се предложи праг, който всяка една от партиите да премине, защото иначе се оказва, че всеки чрез остатъците, които е направил, може при една много ниска представителност, пренебрежимо малка, също да получи един от мандатите при крайното преразпределение. Затова не е логично за парламента да има праг от 4%, а за общинските съвети да няма поне същия праг. Ако това е някаква основа на съгласието, то зависи от управляващите, могат да го заявят и такъв текст да се включи. Тогава решението вече би удовлетворило всички страни. Иначе всеки един от вариантите в някаква степен е неприемлив, включително и Вашето предложение, което отстоявате. Благодаря.

Господин председател, господин Стоилов! Моята реплика е в следната посока. Още в комисията аз казах, че правя това предложение и го обвързвам и с това какво ще реши комисията относно намалението с 20% на броя на общинските съветници, защото тогава прагът става наистина много голям. Ако има съгласие в залата и сред управляващите да сложим друг праг, аз бих подкрепила и бих участвала в изработването на текст, който да сложи изборна бариера 4%. Разбирам логиката да не е на нула, да не влизат маргинални политически представители или въобще да има подбор на истинските участници, истинска представителност на място. В името на истинската представителност не трябва да стигаме до крайността да слагаме толкова високи бариери, които практически елиминират един сериозен вот на гражданите от съответната община. Моята реплика е в посока на това, че ако има съгласие, това е решим проблем. Но това съгласие не се чу в комисията. Предполагам, че ще го чуем или разберем най-малкото чрез гласуването, което предстои в тази залата.

Честно казано, не разбирам притесненията както на Янаки Стоилов, така и на госпожа Михайлова. Реално прагът в комбинацията между намаляването на броя на общинските съветници с 20% и съществуването на общинската избирателна квота във всички случаи е над 10% и в някои конкретни ситуации стига до 20%. Не знам къде виждате проблема да влязат маргинали. Няма такъв проблем.

Ако няма долен праг.

Няма такъв проблем, защото в крайна сметка тук действа естественият механизъм, който при положение, че броят на общинските съветници се намалява, няма как да доведе до сито с прекалено големи отвори. Вашето притеснение в момента е абсурдно. По-скоро трябва да обединим усилията си да отпадне или изборната квота, или намаляването на броя на общинските съветници, защото това ще бъде гилотина върху представителността в общинските съвети. Господин Стоилов, не разбрах къде виждате намерението на управляващите за по-широко представителство? Напротив, идеята е да се концентрира власт, да се съсредоточава власт и всичко да е доминирано от една политическа сила. В крайна сметка тук стигаме до абсурда, че едни хора ще ходят да гласуват и техните гласове ще отиват за най-голямата политическа сила. Никой от това мнозинство няма намерение да осигурява представителство.

Аз не съм го казал така.

Въобще не им пука дали хората, за които са гласували, ще влязат в местните парламенти. Тук идеята е една – този кодекс с всичките му правила да работи единствено и само за ГЕРБ. Това е идеята. Всичките упражнения по красноречие и реторика са абсолютно излишни.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че ние се въртим само около парламентарно представените партии и въобще не си задаваме въпроса, че правим Закон за избори, в които биха участвали и партии, които не са парламентарно представени. А предварително да се говори за маргинали, аз не го приемам. Ще дам един пример – за община Рудозем. Проверете последните избори от 2007 г. – в общинския съвет има три политически партии – ГЕРБ, ДПС и Движението за социален хуманизъм. Нито я има Синята коалиция, нито БСП. Е, питам аз: кой в случая е маргинал? Нещата в изборите за местно самоуправление са много по-различни, отколкото националните избори за парламент и за европейски парламент. В редица общини тези партии, които някои ги наричат маргинали, се представят много по-успешно от големите партии. Аз съм против тази квота, защото ние трябва да дадем възможност и на други политически сили, а и на инициативни комитети да имат в крайна сметка свои представители. Ние не правим закон само за тези партии и коалиции, които са в това Народно събрание. Ако изхождаме от принципите на справедливост и на право на българските граждани, би трябвало да няма такава избирателна квота и всяка – голяма или малка партия, да може да се докаже, а те са 264 общини. Ще видим коя е голяма и коя е малка. Даже и сега, ако погледнете резултатите, ще видите колко е пъстра картината. И щеше да бъде още по-пъстра, ако я нямаше тази избирателна общинска квота. Затова пледирам да дадем възможност на „феър плей” всеки да се докаже колко го има в дадена община. Затова съм против тази избирателна квота. Благодаря.

Отчасти съм съгласен с всичко, казано в репликите, включително в първата част в бележката на госпожа Манолова затова, че при намаляването на броя на общинските съветници в средните и големите общини това по естествен път вдига този праг. Тоест той без да съществува, фактически ще се появи в тези общини, а в малките общини, дори и без намалението на броя на общинските съветници, разпределението на неголям брой мандати също ще изисква получаването на гласове, които в повечето случаи ще бъдат над тези 4%. За другото, госпожо Манолова, аз не съм говорил – че ГЕРБ иска да повиши представителността. Казах, че първата задача на всяка избирателна система е да осигурява представителност. Не съм „упреквал” в такова намерение управляващите. Има и друг въпрос, който не е текстуален. Той е как партиите да печелят влияние. Според мен ние повече трябва да мислим в смесените райони как не само една или две партии да имат представителство, а с каква политика и с какви действия другите партии да потърсят влияние. Защото изборното законодателство все пак е технология, в някаква степен технология на приспособяването, а не политическо и социално действие, което да насочи своите послания към хората, от които се очаква подкрепа. Затова нека финалът на моята дуплика да бъде един апел, че партиите имат много по-сериозни задачи да печелят обществено влияние от това просто да искат чрез математическите правила на изборната система да си осигурят някакво пребиваване в представителните органи в цялата страна. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа, гласувах „против”, защото това е поредната стъпка, с която се намалява представителността на органите на местното самоуправление – ведно с премахването на избора и въобще премахването на районните кметове, заедно с въпроса, свързан с изборността в малките населени места. Тук с увеличаването на изборната квота в някои общини на 10-15% се създава абсолютна неравнопоставеност на отделните партии, защото все пак изборите в отделните общини се правят от партии. Те са основните политически субекти. Единствената полза от това е за големите партии, каквато е ГЕРБ. Ние също имаме полза от това, но това е вредно за демокрацията. В крайна сметка такъв начин на „подстригване” на политическата „ливада”, особено на местно равнище, ще даде лоши резултати за плурализма и най-вече за представителността. „Атака” ще види своите резултати на изборите от тази подкрепа на управляващото мнозинство – ще види колко по-малко ще получи само заради това, че не може да прескочи високата избирателна квота от 10-15% на някои места. Благодаря.

Има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев за чл. 9. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 9 със заглавие „Методика за разпределение на мандатите”. Само едно уточнение: в редакцията по вносител, по чл. 26, ал. 1, т. 26, вместо т. 26 редакционно да се чете т. 27.

Раздел ІV – „Насрочване и произвеждане на изборите. Изборни книжа”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.

Има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев за чл. 10. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 10 със заглавие „Насрочване на изборите”.

Постъпило е предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев за чл. 11. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Волен Сидеров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя по ал. 1 и го подкрепя по принцип по ал. 2. Комисията предлага следната редакция за чл. 11: „Произвеждане на изборите Чл. 11. (1) Изборите се произвеждат в един неделен ден. (2) Изборите за членове на Европейския парламент от Република България се произвеждат в съответствие с изборния период, определен от Съвета на Европейския съюз и при условията на ал. 1.”

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Не виждам нищо смешно в това да подложим на дебат и част от предложенията за заглавия на членовете в този кодекс, защото една част от тях направо са смешни. За пример ще ви дам и заглавието на чл. 11, който гласи: произвеждане. Ето това е заглавието на този текст – произвеждане. Оставам на вас да прецените колко са удачни тези попадения, но във всички случаи няма нищо забавно в това някой да даде по-смислено предложение. Що се касае до конкретния текст. Никой в Правната комисия не можа да ми даде отговор защо подкрепя предложението на „Атака” изборите да се произвеждат вместо в един неработен ден, в един неделен ден, като се има предвид, че през последните години утвърдената практика е изборите да се произвеждат в събота. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Да, в събота се произвеждаха последните избори, освен това...

...предвид текстовете, които касаят електронното гласуване и които предвиждат възможност на избирателите да гласуват в рамките от пет до три дни преди изборния ден. Всъщност по тази логика беше променен и чл. 2, в който беше допусната техническа грешка и в който се казваше, че гражданите могат да гласуват само веднъж. Електронното гласуване въвежда друга методика – да се гласува по няколко пъти. Така че и тук този текст, който заковава деня, в който хората упражняват правото си на глас, в един неделен ден – най-малкото е неприложим, с оглед на текстовете, които след това следват и регламентират електронното гласуване. В крайна сметка е посочено кои са субектите, които насрочват изборите, така че е нормално с оглед конкретната специфика, включително и в случаите, в които става дума за европейски избори, да се прецени кой е удачният неработен ден за цялата страна за насрочване на изборите. При положение че кодексът дава достатъчно разнообразни разпоредби за различните видове избори, включително начина на гласуване, няма нищо, което да е унифицирано и еднакво в единия случай с интегрални бюлетини, в другия случай с отделни бюлетини – в единия случай регистрацията е една, в другия – друга. Точно тук да се търси в тази техническа подробности унифициране, според мен е неуместно.

Точно, госпожа Манолова каза, че напоследък, последните години изборите се повеждали в съботен ден. Защо в съботен ден? Спомнете си в началото на демокрацията, те се провеждаха винаги в неделен ден. Така бяха свикнали хората, така си знаеха, така се бяха нагласили. Но защо в събота? Така нареченият електорат на БСП по малките градове си стои по селата. Електоратът на ДПС никъде не мърда – той също си стои и не ходи по големите градове. Стои си там по селата, него не го интересува съботен или неделен ден. По тази причина, уважаеми колеги, президентът, който насрочваше изборите, виждате, дребната партийна, политическа пристрастност и сметчица, започнаха да провеждат изборите в съботния ден, защото хората от града си отиват по селата, пребивават си там в съботата, заминават си, не се връщат, не гласуват. Тази работа БСП и ДПС не ги интересува, другите партии губят. (Шум реплики от КБ.) Както бяха свикнали хората преди в неделния ден – хората се връщаха към 17,30-18,00 ч. и се нареждаха едни опашки пред изборните урни, защото хората с колите се връщаха и тук всъщност е пак дребната партийна сметчица. Ние объркваме това отношение. Спокойно, колеги, всичко е наред. Точно така, изборите трябва да бъдат фиксирани, да знае българският народ, така както е свикнал, както си провеждаше изборите в неделния ден и да се знае както например в една държава отвъд Океана се знае точно дори датата коя събота или неделя там или кой вторник беше там – първия след еди-коя си дата, поправете ме – може би не греша, но с една абсолютна стриктност и точност поколения наред си знаят как да гласуват. Нашата точност тук е по-малка, но ще се знае – неделният ден са изборите.

Госпожо Манолова, според мен трябваше да се обърне внимание по чл. 9, който предвижда, че методиката, по която ще се изчисляват изборните резултати, се определя от ЦИК. Ние приемаме Кодекс – методиката, която има много по-голямо значение за изборните резултати, се прехвърля на един орган…

Винаги се е определяла от ЦИК.

Винаги се е определяла от ЦИК, но след като приемем кодекс, мисля, че редно би било – и го казвам като възражение, защото дали изборите ще бъдат в събота или в неделя – това няма почти никакво отражение върху изборните резултати. Така че има по-важни въпроси. Аз не подозирам, че „Атака” са се постарали да се доближат до американската уредба, която предвижда във всеки първи вторник на ноември да се провеждат избори, защото един „неделен ден” е достатъчно неопределено коя ще е тази неделя, но да оставим настрана този второстепенен въпрос. За мен има много по-важни въпроси, които кодексът прехвърля, а се занимаваме с определянето на деня на изборите, защото в някои случаи може да се окаже по-целесъобразно да може да се избере дали да бъде в събота или в неделя. Може би, ако изразяваме някакви стремежи да се спечели допълнително подкрепа, сигурно това предложение е насочено към учениците и към учителите, защото, когато изборите са в неделя, понеделник ще бъде неучебен ден. Така че, използвайте го, колеги, във вашата кампания. Благодаря.

Има и съботяни. Те не работят в събота.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, искам да Ви поясня – имате абсолютно неправилно мислене във Вашето изказване. Защо? Защото Вие търсите логиката в предложението, което се предлага за гласуване. Вие търсите рационалното – дали неделният ден или някой друг ден е по-удобен. Може да се разсъждава много. Когато се проведат избори в неделя – това затруднява учебния процес в понеделник. Ако пък се проведат в събота, тогава става дума за петък. Най-различни аргументи. Същината на това предложение и защото е подкрепено от комисията е една проста причина, защото това е единственото предложение на политическа партия „Атака”, което е прието в този Изборен кодекс и трябва да се покаже съавторството на „Атака”, за да имат мотивация да гласуват и всички други безумни предложения на ГЕРБ.

Трябва да се съглася с последната реплика – човек трябва да си слуша председателя на групата, както прави ГЕРБ, слушайки госпожа Фидосова непрекъснато. Истината е, че наистина това е единственото предложение на „Атака”, което е подкрепено в кодекса, и това е единственото предложение на „Атака”, което до този момент беше защитено в залата. „Атака” имаха и други предложения, според мен абсолютно една част даже основателни – има и такива (шум и реплики от ГЕРБ), но не им беше обърнато никакво внимание, просто защото големият брат в лицето на ГЕРБ е казал „не”. Големият брат е казал „не” и предложенията „Атака” даже не си ги подкрепя в залата. Аз все пак се радвам, че нещо се чу, защото в Правната комисия нещата вървяха, ние задаваме въпроси, няма отговор – давай нататък, давай нататък, така и не получих някакъв отговор. Колкото и да е безумен отговорът, който ми даде господин Шопов, това все пак е някакъв отговор. Сега ще ви кажа защо досега изборите се провеждаха в събота. На първо място, защото те се провеждат в сгради, които са в една голяма част обществени институции и които трябва да функционират нормално в понеделник, включително и училища и защото изборните комисии, които много често предават протоколите до рано сутринта, трябва все пак да се подготвят за следващия работен ден. Хората не могат да работят като народните представители до 12,00, до 1,00, до 2,00 и след това да са адекватни следващия ден на работните си места. Нормалните хора не правят така. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Изборите се насрочват в събота, за да могат хората спокойно да отидат на работа в понеделник и съответно помещенията да бъдат пригодени за нормалната им дейност. Защо ГЕРБ подкрепя безумното предложение на „Атака” изборите да се правят в неделя, за мен продължава да бъде непонятно, защото за едни хора, които си подкрепят политическата партия дали изборите ще са в събота или в неделя, вярвайте ми – няма никакво значение.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Аз няма да коментирам малкия партньор. Аз се обръщам към народните представители от голямата парламентарна група в мнозинството – още един път да преосмислят това, което е практика през годините, което е внесено от самите тях и което не чух някой от приелите го вносители, които са подписали другия текст, да изложи някакви по-разумни аргументи от това, което чухме като защита от страна на малкия партньор. Уважаеми дами и господа, освен неудобствата, които госпожа Манолова сподели пред вас, има още един въпрос, който стои. Ако се случи национален празник на този ден – на националния празник ли ще се правят избори? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Възможно е националният празник да се случи в неделен ден, абсурдно е на национален празник.

То и в събота може да се случи.

Да, но тогава може да се прецени при насрочването на изборите да избере единия или другия. Все пак в ден, който е удобен. Има и други причини за това, което господин Шопов ви разправя кои ходели на село, кои си тръгвали от село. Хората си пътуват напред-назад и не може такава политическа параноя да бъде в основата за промяна на една устойчива практика, която 20 години не е показала никакъв проблем. Никакъв проблем! И понеделник да ги направите, хората като решат да ви ошамарят – ще ви ошамарят. Не се опитвайте чрез текстове в закона да създавате повече неудобства, отколкото и без това се създават. Госпожо председател, най-нормалното е в петък да се подготвя, в събота да се проведат, а в неделя да се отчетат резултатите, и в понеделник да тръгне животът. А така вие ще блокирате ден понеделник за цялата държава, включително и за членовете на избирателни комисии.

То няма! Аз предлагам само едно: да се приеме текстът на вносителя. Опозицията иска да се приеме текстът на вносителя, защото не чух никой от вносителите да стане и да каже – защо бе, приемате текст на малкия партньор, освен по този начин да му направите голямата отстъпка и да му кажете, че и той е участвал в приемането на Избирателния кодекс?

Уважаеми колеги! Първо, аз искам да благодаря на нашите колеги, добри приятели от БСП, които станаха най-големите защитници на „Атака”, и да ви кажа, уважаеми, че има и празни заявления за членство в партията. Заповядайте! (Смях. Оживление.) Искам да ви кажа още едно нещо: да, прав бяхте, господин Миков, вярно е – няма значение в кой ден ще ви ошамарят, вие най-добре знаете. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Не знам какво точно да отговоря, освен да запазя усещането си, че колегите от ГЕРБ явно са оценили, че може би в „Атака” повечето са съботяни. Благодаря ви.

Член 12 – постъпило е предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 12: „Изборни книжа Чл. 12. (1) Централната избирателна комисия утвърждава образците на изборните книжа за всички видове избори и ги обнародва в „Държавен вестник”. (2) Централната избирателна комисия утвърждава образците на изборните книжа не по-късно от три дни след насрочване на съответния вид избори. (3) В случай че се установи непълнота или техническа грешка в изборните книжа, Централната избирателна комисия извършва поправка не по-късно от 55 дни преди изборния ден и я обнародва в „Държавен вестник”.”

„Раздел V – Организационно-техническа подготовка на изборите”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел V.

Член 13 – постъпило е предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 13 със заглавие „Подготовка на изборите”.

„Глава втора. Избирателни комисии”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава втора.

„Раздел І. Видове избирателни комисии. Общи разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

Член 14 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 14. „Видове комисии Чл. 14. За произвеждане на изборите се назначават: 1. Централна избирателна комисия – за цялата страна при произвеждане на всички видове избори, включително и за гласуването извън страната при избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България; 2. районни избирателни комисии – за всеки многомандатен изборен район при произвеждане на избори за народни представители, както и за всеки район според районирането на територията на страната при последните избори за народни представители при произвеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България; 3. общински избирателни комисии – за всяка община при произвеждане на избори за общински съветници и кметове; 4. секционни избирателни комисии – за всяка избирателна секция при всички видове избори, включително подвижни секционни избирателни комисии при гласуване с подвижни избирателни урни.”

Предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев за чл. 15. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Тошев, Караянчева и Дедев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Станишев, Манолова, Найденов и Михалевски: „В чл. 15, ал. 3 изречение второ се изменя така: „Председателят, секретарят и заместник-председателят на избирателните комисии се предлагат от различни партии и коалиции от партии.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 15: „Състав Чл. 15. (1) Избирателните комисии се състоят от председател, заместник-председатели, секретари и членове. (2) Избирателните комисии се представляват от своя председател, а в отделни случаи – от определен с решение на съответната комисия заместник-председател, секретар или член. (3) Председателите на една партия или коалиция от партии не могат да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия. Председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиции от партии.”

Прочетено ли е нашето предложение?

Първо тях и после вносителя ли?

Уважаеми колеги, не виждам разумна причина, поради която да не бъде подкрепено нашето предложение. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Надявам се, че тези, които се смеят, ще ме репликират след това, за да видим кое е толкова забавно.

Самата ти си забавна.

Госпожо председател, сложете някакъв ред. Все пак в 10 ч. тук работим по настояване на мнозинството. След като работим в 10,10 ч. по настояване на мнозинството, много Ви моля, осигурете ми условия спокойно да си обоснова предложенията.

Разбирам, че вашето желание е да гласувате хей така, даже без да четете и да вниквате, но все пак това е Изборен кодекс.

Следващият път, в който се смеят преди да са чули какво говоря, вземете някакви мерки. Нашето предложение е: председателят, секретарят и заместник-председателите в избирателните комисии да се предлагат и да бъдат от различни партии и коалиции от партии. Мисля, че е излишно да казвам, че ако се стараем изборният процес или поне, ако твърдите, че се стараете изборният процес да бъде обективен, безпристрастен, да се зачете възможността на гражданите спокойно да упражнят правото си на вот и да не бъдат ощетени никои от политическите сили, е нормално в ръководствата на избирателните комисии да влязат представители на всички политически сили. Противното ще означава, че ГЕРБ иска да си осигури монопол върху ръководствата на изборните комисии, които, както става ясно от следващите текстове, имат много повече правомощия отколкото в случаите досега. Очаквам някакви разумни доводи от тези, които хихикат цяла вечер, защо не приемат това предложение, а именно председателят, заместник-председателят и секретарят на една комисия да са от различни политически сили.

Госпожо Манолова, защо не подкрепяме вашите предложения?! Уважаеми колеги народни представители, досега в изборните закони председателят и секретарят на секционните комисии са били винаги от различни партии и сега предлагаме да продължат да бъдат от различни партии и коалиции. Не е възможно обаче и заместник-председателите да бъдат само от различни поради простата причина, че няма как да се случи това, включително и в настоящия състав на Народното събрание. Ако бяха гласували повече български граждани, включително за вас и за други по-малки партии, това можеше да стане, но това наистина не е възможно, колеги, това е текст, който не следва да бъде подкрепен, тъй като на практика е неприложим и неизпълним. Достатъчна гаранция е председателят и секретарят да са от различни така, както е било досега.

Уважаема госпожо председател, аз имам само един въпрос. Да ми кажете председателят на действащата в момента Централна избирателна комисия от коя партия е и секретарят от коя партия е? Дали случайно не бяха коалиция до миналата година?

Уважаеми колеги, разбира се, че има как да се осигури представителство в ръководствата на изборните комисии на всички политически сили. Това е въпрос на разбиране от страна на управляващата партия и то е насочено в една посока, ако може цялата власт, всички властови позиции да се заемат единствено и само от представители на ГЕРБ. Това кореспондира и с допълнителните правомощия, които в следващите текстове се вижда, че се дават на заместник-председателите. Досега основните действащи лица в изборната комисия бяха председателят и секретарят. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Не само в ЦИК, не се фокусирайте само върху ЦИК, защото изборите се правят от над 12 хил. изборни комисии и изключително важни са секционните изборни комисии, където е било ясно, че и в тях, и в общинските, и в районните, и в централната решенията се подписват от председателя и секретаря. Сега, първо, ГЕРБ си осигурява възможност да има и председател и заместник-председател, втори път си осигурява възможност да избира секретаря на ЦИК, а не да се назначава, както беше досега, и трети път си осигурява възможност решенията да се подписват от председателя и от заместник-председателя. Вижте, не знам защо са ви необходими тези презастраховки. Хората ви подкрепиха на предишните избори, но по начина, по който сте тръгнали да се налагате силово във всяка една ситуация, много се съмнявам, че ще ви подкрепят и на тези избори. (Реплика от ГЕРБ.) Това беше по повод репликата на госпожа Фидосова: „Който се е излъгал на предишните избори – излъгал”. С този Изборен кодекс ще направите всичко възможно да накарате хората да ви накажат за нахалството. Това е! Що се касае до сегашния състав на ЦИК, предвид късното време и вие се обърквате в текстовете, дебатът по секретаря на ЦИК ще бъде след няколко текста, а моето предложение изобщо не противоречи със сегашния състав на ЦИК, защото председателят, заместник-председателя, секретарят са от различни политически сили. Да, секретарят е от ДПС, председателят е от БСП, заместник-председателите са от НДСВ и другите представени в предния парламент – от СДС, от ДСБ, от РЗС и от които са били представени в предния парламент. Освен това за да не се чувствате ощетени, макар че не бяхте парламентарно представени, специално ви разписахме текстове, така че да имате представители във всички секционни комисии. Разберете с цедка в ръководствата на секционните и другите комисии не се печелят избори. Просто затвърждавате впечатлението, че искате да диктувате, да налагате, да репресирате, да пресирате и да тормозите хора, което в крайна сметка си е ваш проблем.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, ясно е какво казва този текст. Обикновено, когато ви е удобно, се позовавате на действащи текстове. Действащите текстове в изборното законодателство осигуряват представителство на всички партии в ръководството на комисиите и в самите комисии, макар че се постига мнозинство от управляващите. С този текст вие искате да елиминирате другите партии извън тайната и нелегална коалиция ГЕРБ-„Атака”. Забележете, че когато тук се говори за партии и коалиции, ограничението е само „регистрирани коалиции”. ГЕРБ и „Атака” са една нерегистрирана коалиция, която може да се проследи в цялата дейност на Народното събрание. Обяснявам, за да е ясно и да не мислите, че хората, които четат текстовете, са толкова глупави. Вие реално с „Атака”, така че не бяхме прави, че е само за неделния ден, сте си разделили местата с „Атака” и формално не сте в коалиция...

Така е.

Госпожа Караянчева потвърждава, че е така. И сега искате хората да ви вярват. Няма да ви вярват!

Само на нас вярват.

Цялата тази история ще остане като едно лошо петно в българската демокрация. След няколко години даже хората ще я забравят. Ние ще направим всичко възможно обаче те да разберат какво сте им приготвили по различни начини. Малките партии, другите парламентарно представени партии, които сега отсъстват – ДПС, Синята коалиция, също в тази ваша комбинация с „Атака” просто сте ги изключили. Това правите с този текст. Не знам защо нещо, което е функционирало 20 години,...

Оле, майко!

...вашият едноличен режим тръгва да го променя със съучастието на атакистите!

Какво променяме сега?

Това е действащият текст.

И ние четем текстове!

По чл. 16 е постъпило предложение от народните представители Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски – в чл. 16, ал. 4 да придобие следното съдържание: „(4) Членовете на Централната избирателна комисия са лица с висше образование и трябва в мнозинството си да са юристи.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 16: „Изисквания за членове Чл. 16. (1) За членове на Централната избирателна комисия се назначават лица с висше образование, които отговарят на условията по чл. 4, ал. 1 и владеят български език. (2) За членове на районните и общинските избирателни комисии се назначават лица с висше образование, които отговарят на условията по чл. 3, ал. 1 и владеят български език. (3) За членове на секционните избирателни комисии се назначават лица, които отговарят на условията по чл. 3, ал. 1 и владеят български език. (4) Членовете на Централната избирателна комисия, на районните и общинските избирателни комисии е препоръчително да са юристи.”

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, наистина важно е да владеят български език. Това е едно високо изискване към членовете на избирателните комисии. Хубаво е, запишете го. Но има една промяна, която съществено променя състава и изискванията към него, приета в последните десетина-петнадесет години. Имаше едно изискване, поне за Централната и за районните избирателни комисии, да бъдат в мнозинството си юристи. И това се съгласуваше между отделните политически партии, така че да може да има хора, които са годни да четат и да тълкуват закона. Очевидно в мнозинството е надделяло от желанието „да бъдат в мнозинството си юристи”, което в преговорите между политическите партии се постигаше, се е стигнало до „препоръчително е да са юристи”. С този текст „препоръчително е” всички могат да бъдат музиковеди, без да обиждам тази или някаква друга професия. Хвърляте един чисто нов закон, достатъчно объркан, натъпкан със старите методически указания и решения на Централната избирателна комисия, с текстове от чл. 3 и чл. 4 накрая с пояснения в Преходни и заключителни разпоредби, в Допълнителните разпоредби. Това човек с юридическо образование доста трудно ще се справи, а какво остава, когато няма изискване за съставите на тези комисии, когато е „препоръчително”, моля ви се! И ако не се изпълни препоръката, ами... „препоръчително е”. Въобще в закон да запишеш, че нещо е препоръчително, да ме прощават вносителите на това предложение, но да питат юристите пише ли се в законите, че нещо е препоръчително. Уважаеми дами и господа, лошото е, че попарата, която дрóбите сега, ще я сърбат всички – ще я сърбат включително вашите членове на комисии, най-вече гражданите. Защото основната задача на Централната избирателна комисия е да тълкува прилагането на този доста объркан закон. Когато няма категоричното изискване поне половината – „в мнозинството си”, както беше досега, това ще позволи на партийните началници по места да не търсят непременно хора с висше юридическо образование, а да сложат „шурата”, „баджата” или някой друг партиен активист. Да, господин Иванов! (Към народния представител Лъчезар Иванов.) Вие имате такива практики, да не ги изброявам – за родата в Министерството на спорта, мога да ви изброявам доста. Но тези хора трябва да имат пригодност, компетентност. Не може текстът да е „препоръчително да са юристи”. Нека да се върнем към това, което винаги е работило: „в мнозинството си са юристи”. Точка! Не може да е препоръчително! Тогава може да няма нито един юрист в една районна комисия. Няма сила, няма санкция, с която законът да възлага това. Защо правите това? Нямате юристи ли? Какъв ви е проблемът? Има достатъчно хора – юристи, които могат да четат и да тълкуват закона. Защо ви е това да е „препоръчително”? „В мнозинството си”! Също така лекичко подменяте ал. 4 по вносител. Явно в началото юристите са я вкарали, после са надделяли неюристите, че за председател и секретар – те ще бъдат от вас (към ГЕРБ) – се назначават лица с юридическо образование. Сложете, както на нашата Земеделска служба във Видин сте ни сложили художник да управлява земеделието. Рисувал крави и ниви! (Смях в ГЕРБ.) Така и тук! Защо бягате от текста на вносителя за председател и секретар? Нали ваши хора ще сложите? Сложете си юристи, моля ви се! Аз предлагам да не се подкрепя предложението на Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев. Да си остане текстът на вносителя – поне секретар и председател да са хора с юридическо образование. Вие от мнозинството ще ги назначите! Не правете повече глупости, цял народ ще пати. Благодаря ви.

Господин Миков, умората си казва думата. Искам да ви припомня, че само преди няколко дни в подобни удължения, късни заседания в тази зала мнозинството прие един друг закон – Законът за Сметната палата, където дори за шефа на Сметната палата нямате ...

Говоря за изискванията за образование.

За шефа на Сметната палата нямаше изисквания за образование. А вие искате в ЦИК да са юристи?! Те на всички длъжности слагат лица без професионален опит и без изисквания за образование. Да не се налага да се фалшифицират дипломите. (Силен шум, смях, оживление.) Вие очаквате те да ви послушат за ЦИК?! Сега се изкушавам да кажа точно кои професии са на мода и кое учебно заведение, защото обещах на господин Анастасов повече да не го повтарям от тази трибуна, но тук има една категория хора, завършили определено висше учебно заведение, които са с привилегии. Е, Вие искате висше юридическо образование. Ами, къде ще се реализират тези хора? Още повече, тези комисии ще имат други функции – по-полицейски функции, в които трябва да се слага ред и изборите да се контролират. Юристи – разпасана работа! (Шум, смях, оживление.) Да е ясно кой ще командва в ЦИК, в общинските и в районните избирателни комисии.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Миков, „в мнозинството си да са юристи”? Имайки предвид стремежа на една политическа сила днес и предишните дни всячески да провокира и да направи всичко възможно да не се приеме този кодекс, за да има основания отново да говори, че няма кодекс, че не е приет, аз съм почти сигурен, че понеже тази политическа сила няма задължение към всяка една политическа сила, просто няма да предложи членове на ЦИК – юристи и няма да има Централна избирателна комисия, господин Миков! Това е една хипотеза. „В мнозинството си да са юристи.” Една политическа сила няма задължения за нито една политическа сила да предлага юристи. Как ще се формира това мнозинство в ЦИК от юристи? Преди малко зададох въпрос, но някак си не получих отговор и затова ще отговоря, ползвайки правото си на реплика. Тук се говореше, видите ли, как е съставът на ЦИК, председател, секретар, нека си го кажем направо в момента: в действащата ЦИК са от една коалиция, господин Миков. А ние сме записали: „не могат да бъдат от една партия или една коалиция” - нещо, което вие в духа на традицията дълги години не пожелахте да го направите. Това е репликата ми. Сигурен съм, че една определена политическа сила ще блокира назначаването на Централната избирателна комисия, така както блокира с всякакви процедурни и други хватки приемането на този кодекс. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики на народния представител Александър Радославов.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми диалогични Мишо и изрядна госпожо Манолова! Първо, ще ви прочета два текста от действащия Закон за местните избори, които ще помоля да ми изтълкувате, особено господин Миков в дупликата. В него пише така: „Членовете на ЦИК е препоръчително в мнозинството си да са юристи.” (Шум и реплики от КБ.)

Не сме го писали този закон.

В същия Закон за ОИК пише: „По възможност да бъдат в мнозинството си юристи”. В останалите три закона нищо не пише. (Шум и реплики.) По отношение на Централната избирателна комисия пише: „В мнозинството си да са юристи”. Госпожо Манолова, и господин Миков, наясно сте, че това няма как да стане и как да се следи – „в мнозинството си да са юристи”. Това е един мъртъв текст, който не произвежда нищо на практика, защото всяка парламентарно представена партия и коалиция има квота и няма как да се определи предварително от 25-те члена, както е в момента Централната избирателна комисия, по квоти, колко от коя квота на коя партия и коалиция да бъдат юристи. Ние се опитахме да поправим това, доколкото е възможно, написахме препоръчително, като разчитаме на това, че всяка една сериозна парламентарно представена партия и коалиция, разбира се, ще излъчи препоръчителни юристи, но не само юристи, необходими са и математици, необходими са и информатици, и други специалисти за Централната избирателна комисия. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо Фидосова, аз не виждам какво да Ви обяснявам. Вие прочетохте текстовете, където пише: „Препоръчително да са в мнозинството си”. Изпада думичката „мнозинството” и става „ препоръчително”. Какво да Ви обяснявам? Какво?!

Защото не съществува на практика.

Вижте съставите на досегашните избирателни комисии, включително и районните. Вижте съставите! Знам, че вътре можете да вкарате и борци, и мутри, и всичко – на това имате богат кадрови подбор. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Но вижте съставите за 20 години!

Може и сумисти да вкараме. (Шум, смях, оживление.)

Състави, които не предишното мнозинство е правило. От 90-те години досега централните избирателни комисии, дори мисля, че и повечето районни избирателни комисии са в мнозинството си юристи по простата причина ... (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не, спазвали са го всички партии. В края на краищата, вашите областни управители ще провеждат консултациите. Да ме карате да тълкувам нещо, ме е срам. Ясна е идеята и духът на тези норми. Тя е спазвана – проверете го в практиката! Господин Лазаров, Вие се страхувате, че можем да не участваме с юристи в ЦИК.

Сигурен съм.

А не мислите ли, че много политически партии, така както правите изборното законодателство, могат да откажат да участват в ЦИК и да се съберете с „Атака”, и да си направите изборите - вие и „Атака”, така, както я карате? Нали ще ви е хубаво?! Това е духът, който искате да има в България – вие и „Атака” да си изберете централната, районните избирателни комисии и да си направите избори. Харесва ли ви тази постановка?

Няма как да стане.

Ами, другите политически сили просто могат да откажат да участват. Ако ви харесва, можем и тази игра да играем. Да подвиквате, да крещите и накрая да се съберете с „Атака” и да си направите комисиите. Една партия и един скрит партньор си правят избори в България. Честито! Ако това са ви страховете. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да поясня предложението, което сме направили по чл. 16, ал. 4. Става дума за това – единствено членовете на Централната избирателна комисия да са лица с висше образование и в мнозинството си да са юристи. Госпожо Фидосова, няма нужда Вие да интерпретирате нещата по начин, по който не са. В предложението на комисията за Избирателен кодекс в чл. 16, ал. 4 в един кюп са вкарани и Централната избирателна комисия, и районните, и общинските избирателни комисии. И тогава под обяснението, че е препоръчително да са юристи, вие изваждате по същество досега действащия текст, в който членовете на Централната избирателна комисия в мнозинството си трябва да бъдат юристи. Би трябвало много добре да разбирате разликата между целия корпус от участници в избирателни комисии – от общинската, през районната, до централната, и това, което предлагаме за Централната избирателна комисия. Нейната отговорност по отношение на изборите, естествено, е най-голяма. И е съвсем разумно и така е било досега – в мнозинството си в Централната избирателна комисия да бъдат хора не само с висше образование, но и юристи. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Госпожо Фидосова, не се налага да продължавам тълкуването, защото и господин Станишев, и господин Миков съвсем коректно Ви обясниха, че Вие четете само част от действащите закони до този момент – тези, които касаят РИК и ОИК. Нашето предложение касае Централната избирателна комисия.

Да, за него казах.

Не, Вие четохте за РИК и за ОИК, а за Централната избирателна комисия коректно текстът е в мнозинството си членовете и те са юристи. Това, което ние сме предложили, и това, което Вие не възприемате. И за онагледяване, че това предложение винаги е действало и че светът не е започва от вас, ще ви приложа за следващото заседание списъците на Централната избирателна комисия от 1990 г. насам – и тогава, когато е формирана по идея на десните сили, на СДС, и след това в най-различните периоди. Винаги политическите сили са могли да направят такъв състав на ЦИК, че да отговаря на това изискване, от вас започва невъзможността това да се постигне. Аз вече казах какво е обяснението – обяснението е на най-високите нива на властовите позиции да застанат едни хора, които са с друг начин на мислене, с друго образование и по възможност даже да на са юристи. Защо са ви юристи? Едни други хора по-добре изпълняват команди и по-добре раздават команди. Така че това е идеята на това предложение. И тук аз ще продължа това, което ви каза господин Станишев, но аз не знам дали го разбрахте, защото се разсейвате. Между другото ви предупреждавам, че след малко ще искаме проверка на кворума. (Реплики от ГЕРБ.) Обидно ми е тук да ме слушат 50 души. Обсъждаме важни текстове.

Да пуснем БНТ да предава?

Ами, не – просто си предупредете хората. Ако ще стоим тук по ваше настояване до 12,00 ч, ще стоите всички в залата. Така е редно. (Реплики от ГЕРБ).

Искам да си продължа предложението и да предложа изискването за членовете на районните и общинските избирателни комисии да отпадне изискването на висше образование, защото има редица случаи в малки населени места, в които е невъзможно да се осигурят достатъчен брой лица с висше образование. Да не ви давам примерите за най-малките общини, които вие ми давахте. Вие ги знаете не по-зле от мен. Те са много. И тогава се получава следната липса на логика. За да може да гласува един избирател от малка община, трябва да има уседналост от 12 месеца. За да бъде издигнато едно лице за кандидат за кмет или общински съветник, трябва да има уседналост от 12 месеца и тази уседналост да е и по настоящ, и по постоянен адрес. А за хората, които ще контролират изборите, няма изискване изобщо да са от тази община. Защото реално, казвам ви, за да се осигури това изискване, ще се наложи политическите партии да си пращат хора в малките общини, които не живеят в тази община. Това в крайна сметка не работи за подобряването на контрола. Тук няма изискване за уседналост, няма изискване да са от малката община, има изискване за образование, където на места няма да може да бъде покрито от някои политически сили. И, за да продължавам да убеждавам председателката на Народното събрание, че и обсъждането на заглавията на членовете не е излишно, защото по-голямата част от тях са смешни, прочетете заглавието на този член. (Оживление).

Ние като ги пишем тези заглавия, нямаме мръсно подсъзнание.

Госпожо председател, уважаеми колеги, днес „24 часа”, доколкото си спомням, ни посвети почти цяла страница за това какво се случва след 10 часа в парламента. Искам да ви кажа, че няма никакъв смисъл да затвърждаваме впечатлението, че сме хора, които не уважават себе си. Моето предложение е след като се получават неща, които вече са тенденциозни, явно е, че така не се работи, не зная защо държите всеки път да катастрофирате и всеки път да стигате до едни и същи изводи. Така че предлагам да гласуваме прекратяване на това заседание и да минем към утрешното.

Уважаема госпожо председател, човешки предупреждаваме – съберете се, елате в залата, имате си мнозинство с „Атака”. Моля Ви – проверка. Това е за дисциплиниране на мнозинството и аз смятам, че Вие споделяте този подход, госпожо председател. От името на парламентарна група – втора проверка на кворума.

Благодаря Ви, госпожо председател. Процедурата ми е по начина на воденето. Аз Ви моля да се запознаете с чл. 42, ал. 3, където са предвидени две хипотези. Едната е право на председателя във връзка с предстоящо гласуване, където може да я извърши по своя инициатива. Тази инициатива Вие не упражнявате, доколкото сте функция от мнозинството и липсата на кворум пряко засяга интересите на мнозинството. Но втората хипотеза е до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група – проверка на кворума чрез поименно прочитане на имената на народните представители или чрез преброяване. Аз Ви моля да спазвате правилника и да упражним правото си, което е безалтернативно и не зависи от Вашата воля. Вашата воля е хипотеза на първото предложение и Вие можехте да я упражните, за да дисциплинирате мнозинството. Очевидно Вие нямате такова намерение. Тогава ние от опозицията, от Коалиция за България, за втори път искаме да упражним в днешното заседание правото си по чл. 42, ал. 3. Моля Ви – проверка на кворума!

Как ще има? То се вижда, че няма!

Госпожо Цачева, разбира се, че сте длъжна при искане от парламентарна група да извършите проверка на кворума. Още повече, че, видно от гласуването, той е далеч под изискуемите 121 души присъстващи в залата. Хипотезите са две и аз няма да повтарям това, което Ви каза господин Миков, но то е очевидно и за всеки, който не е юрист – че втората възможност, до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група, изобщо не зависи от Вашата воля, от Вашето настроение и от Вашата преценка. Още повече, че няма никакво изключение в парламентарната практика до този момент. Няма случай, в който председателят, който винаги е от мнозинството, да откаже проверка на кворума във връзка с предстоящо гласуване по искане от опозицията! Няма такъв случай! Можете да си направите справка със служителите на Народното събрание! Можете да питате госпожа Михайлова, която има достатъчно парламентарен опит – да Ви каже има ли случай, в който председател на Народното събрание да си е позволил да не изпълни задължението си по правилник и да уважи искането на парламентарна група за проверка на кворума във връзка с предстоящо гласуване! Няма такъв случай. Така че, много Ви моля, спазвайте правилника, защото другото е недопустимо. Вие наистина сте председател на Народното събрание, но именно заради това правилата би следвало да важат още повече за Вас! Най-много за Вас! Вие би трябвало да сте човекът, който да съблюдава спазването на този правилник, а не да се люшкате по партийни пристрастия! Утре Парламентарната група на ГЕРБ може да реши да нарушава друг текст от правилника! Вие за това сте избрана – за да следите за неговото точно прилагане! Много Ви моля, извършете поименната проверка, така както сме я поискали, защото това е Ваш ангажимент и задължение по силата на този правилник.

От КБ не гласуват и не се регистрират.

Хайде, и Вие се регистрирайте, господин Миков! Натиснете бутона. (На таблото се изписва резултатът от гласуването. Шумни възгласи и единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

По чл. 17 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 17 със заглавие „Несъвместимост”. По чл. 18 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 18 със заглавие „Възнаграждение, осигуряване и отпуск на членовете”. По чл. 19 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 19 със заглавие „Статут на членовете”.

По чл. 20 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Станишев, Манолова, Найденов и Михалевски: В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, в изречение първо текстът след израза „председателя и секретаря” се заличава. 2. В ал. 2 изречение второ се заличава. 3. Сегашното изречение трето става изречение второ. 4. Сегашното изречение четвърто става изречение трето и се изменя, както следва: „Когато за приемане на решение не са гласували две трети от присъстващите членове на комисията, е налице отказ.” 5. В ал. 6 изразът „на районните и общинските” се заличава, а след думите „инициативен комитет” се добавят думите „и наблюдатели”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 20: „Чл. 20. (1) Заседанията на избирателните комисии са законни, когато на тях присъстват повече от половината от членовете им. (2) Избирателните комисии се произнасят с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице отказ. (3) За заседанията на избирателните комисии се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря. (4) Членовете на избирателните комисии могат да подписват протоколи и гласуват решения с особено мнение, като изрично отбелязват дали гласуват „за” или „против” конкретното решение и в какво се изразява особеното мнение. (5) Удостоверенията, издавани от Централната избирателна комисия, районните и общинските избирателни комисии и тяхната текуща кореспонденция се подписват от председателя и секретаря. (6) Когато председателят, съответно секретарят, отсъства, решенията, протоколите и удостоверенията се подписват от секретаря, съответно от председателя, и от заместник-председателя. Когато председателят, съответно секретарят, и заместник-председателят са предложени от една и съща партия или коалиция от партии, решенията се подписват от председателя, съответно секретаря, и определен с решение на комисията член, предложени от различни партии и коалиции от партии. Когато отсъстват и председателят, и секретарят решенията се подписват от заместник-председател и определен с решение на комисията член, предложени от различни партии и коалиции от партии. (7) На заседанията на районните и общинските избирателни комисии може да присъства по един застъпник от всяка партия, коалиция от партии или инициативен комитет. Изказаните от него становища, мнения и възражения се записват в протокола”.

Уважаеми колеги, това е едно от предложенията, от които става ясно защо беше особено основателно нашето настояване председателя, заместник-председателя и секретаря на избирателните комисии, и особено на ЦИК, да бъдат от различни политически сили. Виждате, че за първи път се прави отстъпление от една досегашна норма, а именно изискването решенията на избирателните комисии да се подписват от председателя и секретаря. Сега вече решенията ще могат да се подписват от председател и заместник-председател. Като се тръгне с едно изключение от текстове и така си върви нататък. Това в крайна сметка не е в интерес на осигуряването на обективност в работата на комисиите. Какво значи „като отсъства”? Така или иначе, председателят и секретарят подписват решението тогава, когато е в наличност. Какво значи „когато отсъства”? Как досега се е осигурявало удостоверението на едно решение, на неговата истинност, с подпис на председателя и секретаря, а сега изведнъж правилата се променят? Къде възникнаха тези проблеми? В коя практика на кои избирателни комисии я видяхте? И защо в крайна сметка всичките ви предложения са в една посока - в посока нещата да се контролират от ГЕРБ? Аз си мисля, че просто пресовате манджата с това желание да контролирате всичко. Просто прекалявате! И по-нататък - едно следващо наше предложение, което също кореспондира с този текст, който внасяте, а това е предложението ни, което не е прието от комисията, на заседанията на избирателните комисии да присъстват и наблюдатели. Нали ГЕРБ беше за прозрачност? Нали ГЕРБ е за публичност? Нали това беше записано с големи букви в предизборната ви програма? Нали това е част от платформата на вашето правителство – прозрачност и публичност на всички актове? Защо се притеснявате да присъстват наблюдатели на заседанията на комисиите? Така или иначе е ясно, че вие ще контролирате нещата, като имате председател и заместник-председател, а защо не и секретар? Не знам вече нататък какво ще се приеме. Има предложение секретарят да се избира. Защо се притеснявате от това хората да видят начина, по който ще се вземат решенията? Какъв е проблемът?

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манолова, чудя се как може толкова много неверни неща и глупости да говорите тук, от тази трибуна! Първо, в действащите закони, ако си направите справка, ще ви цитирам, ако искате, и членовете, пише, че протоколите се подписват от председателя и секретаря, а в тяхно отсъствие – от заместник-председателя. В нито един изборен закон от четирите до този момент няма добавката, която ние предлагаме, че и в този случай следва да се от различни партии и коалиции. За първи път сме го разписали! За първи път сме разписали изключително подробно, прочетете си цялата ал. 6, хипотезите – когато отсъства председателят или секретарят кой подписва – заместник председателят, как при същата тази хипотеза, ако подписва председател и заместник-председател, те трябва да са от различни партии и коалиции; ако подписва секретар и заместник-председател – също трябва да се от различни партии и коалиции. Това нещо го няма в нито един изборен закон. Записваме го демократично, прозрачно, ясно и кратко. Само да седнете да го прочетете! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо Фидосова, чудя Ви се на самочувствието, след като дебата днес стана ясно, че не сте си прочели даже Допълнителните разпоредби на Кодекса, който Вие предлагате. Имате навика от изборните закони да цитирате избирателно само някои текстове. В случая Ви обръщам внимание, че става дума за различни актове на избирателните комисии – за протоколи, за удостоверения, за решения. В случая става дума за удостоверенията и за решенията, които издават избирателните комисии, които винаги досега са се подписвали от председателя и секретаря. И направих препратка с предния текст, когато за първи път правите изключение и давате възможност от една и съща партия в различните комисии да има и председател, и заместник-председател, което събрано ...

Винаги е било досега така!

Което събрано с това предложение води до изводите, които направих, както и за присъствието на наблюдатели. Какво ви притеснява, ако след като декларирахте прозрачност допуснете на заседанията на избирателните комисии да присъстват наблюдатели? Какво ви притеснява? Аз не чух.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да ви обърна още веднъж внимание на нашето предложение за наблюдателите, защото ще припомня, че за първи път вие разширихте обхвата на служебно заетите лица с наблюдателите. А наблюдателите, ако погледнете в легалната дефиниция, която е включена в края на Преходните разпоредби ясно е записано, че членовете на Централната избирателна комисия, районните и общински избирателни комисии, в това число наблюдателите, са служебно заети лица. Още повече, че тези наблюдатели са чуждестранни представители и представители на неправителствени организации, като първите са поканени от Външно министерство, и следователно няма логика, след като те са в обхвата на служебно заетите лица, да не могат да присъстват на заседанията на районните и общинските избирателни комисии. В крайна сметка това е политически процес на избор на властта и трябва да има независима гледна точка, която да дава мнението си във всички етапи и в цялата технология на провеждането на изборите. И тук не мога да разбера защо това се отхвърля. В крайна сметка щом вие самите разширявате присъствието на наблюдателите, в това число и с всички възможности, които има давате, в следващия момент именно на принципа на прозрачност, на откритост, вие ги ограничавате. Каква е логиката? Защо не искате да допуснете външната гледна точка? (Реплики от ГЕРБ.) Не, не! Ама, застъпниците от всяка партия, извинявайте, са част от политическия процес. Те са от опозицията и от управляващите. Аз обръщам вниманието на страничната гледна точка на заинтересованите страни. Наблюдателите не са в прекия смисъл заинтересовани страни. И ако искаме да имаме тази гаранция, многократно вие сте споделяли информация от различни външни институции, които дават анализ и препоръки – ето, това е реалният ход, който трябва да разрешите. И просто отхвърлянето, защото ние сме го предложили, е несъстоятелно, ако това ви е мотивът. Вашата логика на предложенията изисква това да бъде прието, защото какво пречат наблюдателите да присъстват на някое от заседанията на общинските и районните избирателни комисии? Те само ще дадат онази легитимация и гаранция, че процесът се провежда по правилата. Обратното, извинявайте, означава, че вие не искате да има гаранция, че процесът се провежда по правилата. Опровергайте ме.

Уважаеми господин председател, аз само ще си позволя да прочета текстовете, отнасящи се до наблюдението на изборите от Сборника препоръчителни норми, приет от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа: „Както на националните, така и на международните наблюдатели трябва да бъде предоставена колкото се може по-широка възможност за участие в наблюдението при провеждането на изборите. Наблюдението не се ограничава непосредствено в деня на изборите, а трябва да включва периода на регистрация на кандидатите, при необходимост и избирателите, а така също и периода на провеждане на избирателна кампания”. (Реплика на Димитър Лазаров.)

Благодаря Ви, господин Лазаров. „Това трябва да даде възможност да се установи не са ли били допуснати каквито и да било нарушения до, в хода и след изборите. Наблюдението винаги задължително трябва да се разрешава на етапа на преброяване на гласовете.”

То е разрешено и сега.

„Местата, в които наблюдателите нямат право да се появяват, трябва да бъдат изчерпателно написани в закона.” Този стандарт, приет от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, е категоричен. Тук няма условности. В това отношение текстът, в който вие ограничавате само застъпници – то застъпниците са представители на страните, на кандидатите. Наблюдателите са представители на неправителствения сектор, на гражданството, на обществото. Когато вие ограничавате наблюдателите да участват, тогава обществото не може да бъде убедено, че изборите са честни и че вътре в комисиите при определено мнозинство не се правят „шменди капели”. Ето, за това става въпрос. Затова Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела този доклад и съответно Сборник препоръчителни норми, препоръчани от Венецианската комисия. Всичко това е сериозна логика за провеждане на честни и прозрачни избори, каквито вие очевидно не искате да проведете в България. Две хиляди и десета година, а вие не искате в България да има честни избори! Защото текстовете, които приемате, са в пряко противоречие с това, което Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела като стандарт. Вие връщате изборното законодателство на България в години не преди 10 ноември, а от времето на Гочоолу и Дочоолу. Благодаря.

Защо не покажеш текст, където ЦИК досега е допускала наблюдатели?!

Не е училище, за да показвам.

По чл. 21 има предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21 със заглавие „Печат на комисиите”. По чл. 22 има предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22 със заглавие „Подпомагане на комисиите”.

Уважаеми колеги, ще направя предложение чл. 21 да бъде отложен. Ще кажа защо. На пръв поглед най-вероятно не ви прави впечатление, защото едва ли има някой от ГЕРБ в тази зала, който да си прави труда да чете текстовете. (Силен шум и реплики в мнозинството.)

Хайде без обиди!

Иначе не разбирам вашите реакции. Господин Лазаров, в такъв случай трябва да признаете, че този текст трябва да бъде отложен до решаването на въпроса какъв ще бъде видът на бюлетината по време на изборите за народни представители и да не реагирате възмутено, защото това е текстът, който макар и формално да се занимава с печатите на тези комисии, в случая, в който не регламентира печат на секционните избирателни комисии при избора на народни представители, реално предрешава този факт. Истинският дебат по този текст би следвало да бъде там, където е видът на бюлетината. Така че вашите подсвирквания и хихикания от залата просто са неуместни. От това направих извода, че вие не следите текста, защото иначе би било ясно, че този текст не може да се гласува сега.

Напротив, може.

Това ще означава, че дебатът в залата е излишен, че вие предварително сте си наумили какво ще гласувате и няма никакъв смисъл кой какво говори. Няма смисъл какво ще ви кажат от Синята коалиция, няма смисъл какво ще ви кажем ние, няма смисъл да се слушат аргументи. Вие сте си решили да си гласувате нещо и ще си го гласувате. А това как ще гласувате по отношение на моето предложение – дебатът за интегралната бюлетина да бъде там, където му е мястото, ще бъде много показателно за това изобщо искате ли някакъв дебат или не. Това ще обясни защо гледаме тези текстове в 23,10 ч. вечерта. Защото за вас идеята е просто да се претупа, да няма дебат, да не се чуят мнения, а просто да се изгласува.

Нали ви даваме възможност да говорите!

Е, няма как да стане. Това е Изборен кодекс. Трябва всяка политическа сила, която ще участва в изборите, да си каже мнението. Моля чл. 21 да бъде отложен до провеждане на дебата за интегралната бюлетина.

Ако вас не ви интересува каква ще бъде бюлетината при изборите за народни представители, за тези, които не са чули дебата и не са били в Комисията по правни въпроси, то уверявам ви, че гражданите, които следят този дебат, ги интересува. Защото те ще гласуват на изборите и те не искат да гледат предварително раздаване на бюлетини, контролиране на вота, индианска нишка и всичко, с което се бяхме разделили преди години.

Защо не си направихте предложенията между първо и второ четене?

Госпожо Фидосова, прочетете си правилника. За предложения за отпадане не ми е нужно изрично писмено предложение. Време беше след година и половина да знаете правилника. Предложенията за отпадане се правят устно в залата и се гласуват.

„Раздел ІІ – Централна избирателна комисия.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев за чл. 23. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Михайлов в т. 1 в чл. 23, ал. 5 се правят следните промени: 1. След „предлагат” цифрата 19 се заменя с „и” и след „състава на Централната избирателна комисия” се добавя „по двама за всяка парламентарно представена партия или коалиция”. Останалото се заличава. 2. В чл. 23, ал. 7 се правят следните промени: След „коалиция от партии” се добавя „с най-висок изборен резултат от последните парламентарни избори предлага още един член на ЦИК”. Останалото се заличава. 3. Член 23 ал. 8 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Марио Тагарински, Димитър Чукарски, Венцислав Върбанов Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Анастасов: 1. В чл. 23 ал. 1 се изменя така: „(1) Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента на Републиката не по-късно от 90 дни преди датата на произвеждането на всеки вид избори след консултации и по предложение на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени.” 2. В чл. 23 ал. 9 и ал. 10 – да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 23: „Назначаване и състав Чл. 23. (1) Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента на републиката за срок от 5 години след консултации и по предложение на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени. (2) Председателят на Централната избирателна комисия се назначава по предложение на най-голямата парламентарно представена партия или коалиция от партии. Всяка парламентарно представена партия или коалиция от партии има по един заместник-председател в Централната избирателна комисия. (3) При произвеждане на консултациите по ал. 1 парламентарно представените партии и коалиции от партии и партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, представят пред президента на републиката: 1. писмено предложение за състава на Централната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията от партии, която ги предлага. 2. удостоверение за актуално правно състояние на партията към датата на провеждане на консултациите или решение за образуване на коалицията от партии, с което се удостоверяват пълномощията на представляващия съответната партия или на представляващите коалицията от партии лица; 3. пълномощно от представляващия съответната партия или от представляващите коалицията от партии лица в случаите, когато в консултациите участват упълномощени лица. (4) За резултатите от проведените консултации се съставя протокол, който се подписва от участниците в тях. При отказ да се подпише протоколът, както и когато протоколът е подписан с особено мнение, се прилагат мотивите на участниците. (5) В случаите когато не е постигнато съгласие между представителите на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, президентът на републиката назначава членовете на Централната избирателна комисия въз основа на предложенията, направени от парламентарно представените партии и коалиции от партии и от партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени. (6) Общият брой на членовете на Централната избирателна комисия се определя по реда на ал. 7- 10. (7) Парламентарно представените партии и коалиции от партии правят предложение за общо 19 членове на Централната избирателна комисия, включително тези по ал. 2. При назначаването на състава на Централната избирателна комисия се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции от партии, като се използва методът на най-големия остатък. (8) Партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, имат право на по един свой член в Централната избирателна комисия, извън броя на членовете по ал. 7. (9) В случай че общият брой на членовете на Централната избирателна комисия, определен по реда на ал. 7 и 8, е четно число парламентарно представената партия или коалиция от партии с най-голям неоползотворен остатък предлага още един член на Централната избирателна комисия. При равни остатъци се тегли жребий между партиите и коалициите от партии с равни остатъци. (10) В случай че партията или коалицията от партии, която следва да посочи член при условията на ал. 9 формира мнозинство в Централната избирателна комисия, това право се предоставя на партията или коалицията от партии със следващия най-голям неоползотворен остатък. При равни остатъци се тегли жребий между партиите и коалициите от партии с равни остатъци. (11) Секретарят на Централната избирателна комисия се избира от състава на комисията, назначена по реда на ал. 1-10, при спазване изискването на чл. 15, ал. 3, изречение второ. (12) Не по-късно от 60 дни преди изтичането на мандата на Централната избирателна комисия президентът на републиката назначава с указ новите членове на комисията при спазване изискванията на ал. 1-10. (13) Членовете на Централната избирателна комисия продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите членове.”

Едно изключително важно предложение, което касае назначаването и състава на Централната избирателна комисия. То е много показателно за начина, по който се работеше и във Временната парламентарна комисия, и в Правната комисия – разиграваха се едни евтини сценарии, които не знам кого трябваше да излъжат. Виждате тук, уважаеми колеги, как формално се прави едно предложение от уж независимите народни представители Марио Тагарински, Димитър Чукарски, Венцислав Върбанов. И видите ли, те като представители, да не изреждам на кои партии, ако изобщо представляват вече някакви партии, правят предложения за назначаване и състав на Централната избирателна комисия. Тези предложения естествено касаят осигуряването на предимство на най-голямата парламентарно представена партия. Тези трима независими народни представители, представете си, предлагат промяна в правилата, която да касае осигуряване на предимство на най-голямата парламентарно представена партия. И съвсем неочаквано парламентарното мнозинство, по-точно Политическа партия ГЕРБ, които иначе са абсолютно глухи за всякакви предложения, които не идват от техните среди – подкрепят това предложение. Съберете две и две, за да видите какъв е отговорът. Нещо в задачата не е така – или предложението не е на някой, който не е от ГЕРБ, или няма как ГЕРБ да го подкрепи. Така че истинският автор на това предложение и на ред други интересни предложения на същата тази група, които ще проследим по-нататък, си е госпожа Искра Фидосова. (Шум, смях и реплики от ГЕРБ.) По-коректно е, когато някой прави някакво предложение, да застава със собственото си име, зад това предложение. Тук за по-малкия брат вече се изговори достатъчно, следим го как се развива в рамките на този парламент. Тук става дума за едни други народни представители, които също се оказват третото краче на столчето, което да крепи привидността, която създава мнозинството за някои предложения, дошли отстрани. Те случайно предлагат нещо и случайно госпожа Фидосова се съгласява. Това нещо вижте какво е. Защо вие, уважаеми дами и господа от мнозинството, да променяте правилата за назначаване на ЦИК? Те си действат от много години насам и досега не са създавали проблеми. Никое мнозинство не си ги е променяло в собствена полза – няма такова мнозинство. Вие сте първите, за да сте сигурни, че в Централната избирателна комисия ще имате председател, ще имате заместник-председател и вие ще кажете кой ще е секретарят. За първи път секретарят на ЦИК се определя с решение на Централната избирателна комисия. Сакън да не изпуснете някой властови пост, до запетайката. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Поздравления! Ако и по изборната технология бяхте толкова внимателни, бих ви казала „Браво!”. Няма пропуск в този кодекс. Там където ГЕРБ може да прибере някоя длъжност или някоя позиция я прибира с цената на всякакви циркове и театри. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Тук сега участва някой от народните артисти, които участват в този театър – виждам господин Чукарски да се включи с една пламенна защита и да каже: „Защо, бе, господин Чукарски, Вие предлагате ГЕРБ да има всичко в ЦИК? Защо?” Кое ви притеснява в досегашния начин на формиране на ЦИК? Каква е тази ваша любов към най-голямата парламентарно представена сила, че я крепите с такива предложения? (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Надявам се, че за 24 май ще получим звание „народен артист”, особено ако госпожа Манолова ги раздава. Личното ми обяснение, госпожо Манолова, аз мисля, че Вие по отношение на нашата партийна принадлежност не трябва да берете страхове. Защо го предлагаме? Защото това е един основен демократичен принцип – най-голямата парламентарна сила в момента да има съответното влияние в органите, които отчитат пропорционалното представителство в парламента. Съвсем нормално е, в този парламент ГЕРБ има най-голямата парламентарна група, да има това. Следващият мандат ние с колегите ще се стягаме ние да имаме най-голямата парламентарна група и за това искаме и ние да имаме председател на ЦИК в последствие. За това ви давам този отговор. Бъдете сигурна, просто сме преценили нещата в един малко по-дългосрочен вариант. Аз благодаря на госпожа Фидосова, че има толкова сериозни мисли в перспектива и е успяла и тя да се уреди с добронамерени партньори и следващата най-голяма парламентарна група. Благодаря.

Аз ще започна от това, с което завърши личното обяснение. Не, няма да имате председател на ЦИК.

Ще имаме, ще имаме.

Не, няма да имате.

Добре, вие ще имате.

Да, ние някога ще имаме, бъдете сигурни. Българските социалдемократи ще управляват България. В това съм абсолютно убеден. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Смейте се, смейте се. Ще дойде време, когато ще го разберете. Имаше и други, които се смееха, когато им казвах, че ще бъдат само един-два реда, а сега нямат самостоятелна парламентарна група, а са в коалиция. Не се смейте толкова. Сега пак ще се опитам да обясня. ЦИК – така, ако се приеме този член, е абсурд да имате в следващия парламент председател, ако ще да имате 239 народни представители, защото се приема за пет години – се назначава. В най-добрият случай, избори ще има през 2013 г. След две години, ако вие имате 239 депутата, пак няма да имате председател на ЦИК, а ще имат – тези, които в момента ще бъдат назначени. От тази гледна точка е нашето предложение, тоест на българските социалдемократи в Коалиция за България. За всеки избор да се назначава Централната избирателна комисия. Когато се променя съставът на Народното събрание и има друго мнозинство, тогава вече да се избира нов председател и нов състав. Тогава има резон вашето предложение и няма нищо лошо. Ако текстът си остане така и не се приеме предложението ни за всеки вид избор, в зависимост от съответното мнозинство в Народното събрание, няма да има промени. Има случаи, примерно, съжалявам, че някоя партия от много голяма е станала много малка. В миналия парламент имаше една партия, която беше 54 души. Сега не са в парламента, но представяте ли си, ако беше приет този закон, като втора политическа сила щяха да имат на второ място най-много членове, а вие – ГЕРБ, нямаше да имате нито един в продължение на пет години, през целия ви мандат. Къде е логиката, питам? И вие си задайте този въпрос за вас си. Утре ще се промени статуквото, някои може да имат 220, някои може да имат 230, може да имат 120, за това помислете, защото, когато се приема един закон, той трябва да действа за времето не само за днеска, а за бъдещето. Ще ви припомня, утре ще ви донеса книгата и ще ви го цитирам. Има много хубава книга, случайно издадена през 1968 г. на Димо Казасов – голям български социалдемократ. Там пише, че през 1927 г. мнозинството приема един закон, който се обръща точно срещу него – не правете и вие тази грешка. (Реплика от ГЕРБ.) Да, също и 2009 г. Да, да съгласен съм. Приемането на такива закони, които мислиш, че те обслужват тебе, действат точно обратното. От тази гледна точка, пак ви препоръчвам – помислете си, дали трябва да бъде назначена комисията за пет години. Абсурдно е, не е демократично, защото обричате следващия парламент да се съобразява с това мнозинство. Това ли е демокрацията? Не е това демокрацията, разбира се. Демокрацията е тогава, когато имаш нов парламент и имаш ново мнозинство – това е реалността. Всяко друго нещо е извън демократичните принципи, а налагаме силови методи. Това е.

Аз смятам, че отправяйки репликата, ще стане ясно, че вие всъщност противоречите на това, което преди малко госпожа Манолова изложи като теза. Когато се слага един твърд мандат от пет години, това означава, че тази Централна избирателна комисия би следвало, ако са нормални нещата и ходът на изборния процес, да проведе догодина местни и президентски избори, да проведе следващите парламентарни избори и по-следващите местни избори. Когато имаме най-дълъг мандат – изборен, какъвто е на президента, това означава, че следващото мнозинство вече ще избира следващата Централна избирателна комисия. Ние имаме един мандат, съобразен е с най-дългия мандат, а именно на президента, който много рядко има и хипотеза за по-ранно прекратяване, така че е съвсем нормално и логично мандатът да бъде точно пет годишен.

Уважаеми господин Анастасов, това, което Вие предлагате, е всъщност запазване на досегашната ситуация: за четири отделни вида избори да имаме четири отделни централни избирателни комисии. Вие сте записали, че предлагате с всеки вид избор ние да формираме отново Централна избирателна комисия. Не беше такава нашата идея и между другото тук по този въпрос имахме абсолютен консенсус и във Временната комисия, че ще има една постоянна действаща Централна избирателна комисия. Да, приехме да е с мандат пет години, защото два от националните видове избори са с мандат пет години, както преди мен каза и господин Чукарски. Това са били нашите аргумент.

На първата реплика: напротив, потвърждавате това, което казвам. Няма като как да стане Народното събрание да избира. Записано е: президентът назначава. И с това приключва въпросът – за пет години, както се избира Сметната палата, в което е хубаво да е постоянен органът, както се избира съответната Комисия за надзор – това е нормално. Но не е нормално, тук отговарям и на госпожа Фидосова, да предопределяш на следващото мнозинство какъв ще е съставът на Централната избирателна комисия. Няма логика! Ти имаш вече ново обстоятелство, имаш нова ситуация. Следователно тогава аз бих подкрепил вашето предложение, ако вие... (Реплики от ГЕРБ.) Най важното, което искам да ви подчертая: когато една комисия се назначава от президента с указ, тя вече става пет години постоянна. Е, сменяме се мнозинството след 2013 г., няма да се промени и остава същата комисия. Е, тогава ще ги провежда следващите избори старата и ще си използва своите средства. Ще ви дам един пример. Помните ли какво каза Елцин за втория си мандат, когато спореха неговата партия и опозицията? Той каза накрая: изборите, за да бъдат честни и вие понеже въобще не се съмнявате в моята честност, и всички вярвате в моята честност, централният компютър ще бъде в моя кабинет.