20 декември 2010 г.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. Член 179 се изменя така: „Книга за акционерите Чл. 179. (1) В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Това изискване се отнася и за временните удостоверения. (2) Лицето или лицата, представляващи дружеството, са длъжни да осигурят вписването в книгата за акционерите на обстоятелствата по ал. 1 и на настъпилите в тях промени не по-късно от 7 дни от представяне на документите съобразно изискванията на закона и устава.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. чл. 185 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 изречение четвърто се изменя така: „В тези случаи чл. 473 не се прилага.” 2. Създава се ал. 4: (4) В 7-дневен срок от извършване на джирото приобретателят, съответно заложният кредитор, е длъжен да уведоми дружеството и да подаде заявление за вписване на прехвърлянето, съответно залога в книга за акционерите”.”

По § 3 има предложение на народния представител Емил Радев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 3: „§ 3. В чл. 262и се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 след думите „чл. 262л, ал. 5” се добавя „и чл. 262н, ал. 1, т. 5 и ал. 5” и думите „прилага съгласието” се заменят с „прилагат съгласията”. 2. Създава се ал. 4: „(4) Доклад не се съставя, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие за това. В този случай в търговския регистър се представя съгласието да не се изготвя доклад, както и съгласията по ал. 3, ако има такива”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4: „§ 4. В чл. 262н се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думата „сътрудниците” се заменя със „съдружниците”; б) в т. 5 накрая се добавя „или дружеството представя финансови отчети на всеки 6 месеца или през по-кратки периоди от време съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие счетоводният баланс да не се предоставя”. 2. В ал. 2 се създават изречения трето и четвърто: „Материалите не се предоставят, ако в същия срок дружеството ги публикува на своята интернет страница и осигури пълен достъп по електронен път до тях до окончателното произнасяне по заявлението за вписване на преобразуването или изтичане на срока по чл. 263б, ал. 1. Материалите могат да се предоставят и чрез електронна поща, когато съдружник или акционер е дал съгласие дружеството да кореспондира с него по този начин.” 3. Създава се ал. 5: „(5) Алинея 4 не се прилага, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие за това.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5: „§ 5. В чл. 263к, ал. 2, изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „както и да поиска от съда да допусне надлежно обезпечение на вземането чрез запор или възбрана”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6. „§ 6. В чл. 263т се правят следните допълнения: 1. В ал. 2, изречение второ след думите „и 262ж” се поставя запетая и се добавя „ал. 1, ал. 2, т. 1, 3, 4, 8 и 9, ал. 3 и 4”. 2. В ал. 3, изречение второ след думите „Членове 261б” се поставя запетая и се добавя „262и”. 3. Създават се ал. 4, 5, 6 и 7: „(4) Когато при вливане приемащото дружество притежава повече от 90 на сто от дяловете или акциите с право на глас от капитала на преобразуващото се дружество, членове 262и и 262л – 262н не се прилагат. В този случай се прилага чл. 263с, независимо дали правното положение на съдружника или акционера се променя след вливането. (5) При вливане, ако приемащото дружество притежава повече от 90 на сто от дяловете или акциите с право на глас от капитала на преобразуващото се дружество, не е необходимо вземане на решение за вливането от общото събрание на приемащото дружество, ако в срока по чл. 262к, ал. 2, но не по-късно от 5 дни преди датата на общото събрание акционери, притежаващи поне 5 на сто от капитала, не поискат по реда на чл. 223а, ал. 2 провеждане на събранието. (6) При разделяне чрез придобиване, когато капиталът на преобразуващото се дружество се притежава само от приемащите дружества, не е необходимо да се вземе решение за преобразуването от общото събрание на преобразуващото се дружество. (7) При разделяне чрез учредяване чл. 262и, 262л, 262м и чл. 262н, ал. 1, т. 5 не се прилагат, ако акциите или дяловете в новоучредените дружества се разпределят между съдружниците и акционерите съответно на правата им в преобразуващото се дружество.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7. „§ 7. В чл. 284 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) Лицата, които не изпълнят задълженията си по чл. 179, ал. 2, се наказват с глоба от 100 до 500 лв.” 2. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.” 3. Създава се ал. 7: „(7) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10: „§ 10. В чл. 629 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Молбата се обявява в търговския регистър, като чл. 624 се прилага съответно.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Съдът спира делото по ал. 1, ако до датата на постановяване на решение по него кредитор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.” 3. Досегашните алинеи 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11: „§ 11. В чл. 637 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) Не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.” 2. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея: а) в текста преди т. 1 думите „по искове” се заличават; б) създава се т. 3: „3. парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12: „§ 12. В чл. 639б се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Особени случаи на продажба”. 2. Алинея 1 се изменя така: (1) Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, бързо развалящи се движими вещи.” 3. Създава се нова ал. 2: „(2) Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за периода до осребряването по общия ред, след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите.” 4. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1” се добавя „и 2”. 5. Създава се ал. 4: „(4) Друго имущество от масата на несъстоятелността може да бъде продавано по реда на ал. 1 след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите, ако това е необходимо за издръжката на производството по несъстоятелност и ако след приканване по реда на чл. 629б никой от кредиторите не предплати разноските.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15: „§ 15. В чл. 707 се създава ал. 4: „(4) Ако в утвърдения от съда план за оздравяване по чл. 705 не е предвидено друго, с решението си по ал. 1 съдът осъжда длъжника да плати вземанията на кредиторите по чл. 688, ал. 3, включени в допълнителния списък.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Предложение на народния представител Емил Радев и група народни представители за § 21. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20: „§ 20. Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за изменение на директиви 77/91/ЕИО, 78/855/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета и на Директива 2005/56/ЕО по отношение на изискванията за изготвяне на доклади и документи при сливания и разделяния (ОВ, L 259/14 от 2 октомври 2009 г.).”

„Преходни и заключителните разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 21: „§ 21. Притежателите, съответно заложните кредитори, на поименни акции, които не са вписани в книгата за акционерите към датата на влизане в сила на този закон, са длъжни да поискат вписване в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.

Предложение на народния представител Емил Радев и група народни представители за създаване на § 23. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 26: „§ 26. В Закона за Търговския регистър (Обн., ДВ, бр. ...) в Преходните и заключителни разпоредби, в § 4, ал. 1 изречение първо, думите „тригодишен срок от влизането му в сила” се заменят със „срок до 31 декември 2011 г.”

Благодаря. „Доклад относно общ законопроект, на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на приетите на първо гласуване законопроекти, № 054-01 60, внесен от народния представител Искра Фидосова и група народни представители, и № 002-01-78, внесен от Министерския съвет, за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.” Комисията подкрепя теста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

По § 2 има предложение на народния представител Христо Бисеров - § 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Любен Корнезов – § 2, чл. 17, ал. 4 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 1: „(1) За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.” 2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея след думата „избира” се добавя „единадесет”. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „състав” се добавя „единадесет”.”

Моля да ме извините, пропуснах да правя процедурно предложение за допускане в залата на проф. Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет, и на господин Стефан Петров – член на Висшия съдебен съвет.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, правим промяна заради самата промяна! Вижте чл. 17 от сега действащия Закон за съдебната власт. Вижте чл. 130 от Българската конституция! С промяната, която ни се предлага от уважаемата Правна комисия пък и по вносител, ние нищо ново не казваме – възпроизвеждаме стария текст. Кому е необходимо това? Да оставим, че това не е законодателна техника. Единственото ново, което вносителят ни предлага – виждам, че и народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и госпожа Фидосова предлагат заедно с вносителя – става въпрос за членовете на Висшия съдебен съвет, „преди избора кандидатите представят концепция за управление на съдебната власт”. А какво да пишем в тази концепция, бе хора? Концепцията - това са законите. Какво можем да запишем като концепция? Революция ли ще правим в съдебната власт? Добре че Правната комисия предлага, въпреки народните представители от ГЕРБ, да отпадне този абсолютно безсмислен и глупав текст. Но като цяло искам още да ви кажа, уважаеми народни представители, че с това, което ни се предлага, нищо ново не казваме. Това е промяна заради самата промяна. Кому е необходимо това? Ако може, нека някой да ми отговори. Благодаря ви.

По § 3 има предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се алинеи 2 и 3: „(2) Предложенията за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, които се избират от Народното събрание, се правят от народните представители до един месец преди провеждането на избора. Предложенията се публикуват на интернет страницата на Народното събрание заедно с кратка биография на кандидатите. (3) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се правят до един месец преди провеждането на избора по чл. 24. Предложенията се правят от събранията по чл. 23, ал. 1-3 и се изпращат на Висшия съдебен съвет, който ги оповестява публично на страницата си в интернет заедно с кратка биография на кандидатите.”

По § 4 има предложение на народния представител Христо Бисеров - § 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Корнезов - § 4, с който се създава нов чл. 26а, да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 4 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. Създава се чл. 26а: „Чл. 26а. (1) Членовете на Висшия съдебен съвет предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация. (2) Член на Висшия съдебен съвет, който не е получил разрешение за достъп, не може да участва в заседанията, когато се обсъждат материали и документи, съдържащи класифицирана информация, и не се запознават с тях.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Това не е излишен текст. Един от важните текстове е. И моля тук колегите, особено юристите, да вземат отношение. Досега не е имало такъв. Става въпрос за достъп до информация. И това, което ни се предлага по вносител, леко редактирано от Правната комисия, е кой от членовете на Висшия съдебен съвет ще има този достъп и кой няма да го има. Кой ще каже? Цветан Цветанов – министърът на вътрешните работи, респективно ДАНС ще даде или няма да даде достъп. Следователно разделяме членовете на Висшия съдебен съвет на две категории – едните, които имат достъп, и други, които нямат достъп. И не можеш да се защитиш, ако не ти дадат достъп. Казват ти нямаш и това е. Това, уважаеми колеги народни представители, бих го определил на ръба на Конституцията, на разделението на властите. Съдебната власт е независима, а текстът, който ни се предлага, означава, че органите на МВР ще се вмесват в работите на съдебната власт. И то грубо. А знаете и пресата, и медиите какво ще направят тези, които нямат достъп. Освен това този текст е парадоксален. Представете си, че и органите на МВР, тоест министърът на вътрешните работи, на 15 от членовете на Висшия съдебен съвет – те общо са 25 – казват: „Нямате право на достъп.” Тогава Висшият съдебен съвет не може да заседава, не може да има кворум, не може да взима решение. И какво ще правим? Ще избираме нов Висш съдебен съвет или какво? Може да не е на 15, може на 10 човека да каже: не, нямаш достъп по конкретно дело. И този, който няма достъп, няма право да гласува, да вземе отношение по конкретното кадрово дело и по конкретния въпрос на Висшия съдебен съвет. Следователно кадровата политика на Висшия съдебен съвет ще се определя от силовото министерство. Още нещо, което е парадоксално в този текст, уважаеми колеги? Магистратите, нека вземем главния прокурор, има ли право на достъп? Има. Има като магистрат. Само че той е член на Висшия съдебен съвет. Така ли? Така е. Така е и с председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд. Те са по право членове на Висшия съдебен съвет. Сега става така, че когато тези трима първи в съдебната система стоят в своите кабинети, примерно кабинета на главния прокурор и кабинета на председателя на Върховния касационен съд, той ще има достъп. Отиде ли да заседава в сградата на Висшия съдебен съвет, вече като член на Висшия съдебен съвет, той няма да имам достъп. Как става така? Какво е това раздвоение на личността? Моля представителите на министерството, виждам, че госпожа министърът на правосъдието е тук, тя също е вносител, нека ни кажат кой даде този полицейски текст да бъде вмъкнат в Закона на съдебната власт? Недопустимо е, уважаеми колеги, обидно е. Затова предлагам този текст, така наречения новосъздаден чл. 26а, изцяло да бъде отменен за честта на съдебната власт. Благодаря ви.

Нека да е след господин Янев.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, в допълнение на това, което каза проф. Корнезов, би следвало да се добави и логиката на това как народните представители получават достъп до класифицирана информация. Всички народни представители, веднъж избрани и положили клетва, имат достъп до класифицирана информация. И не е редно да се прилага двоен аршин спрямо различните институции. Или всички членове на Висшия съдебен съвет имат право на достъп, или не се поставя условие за ограничаване или по-точно възможност ДАНС, министърът на вътрешните работи да осъществява натиск над съдебната система. Защото знаем по колко субективни причини може да се отнеме достъпът на член на Висшия съдебен съвет. Няма ясно разписани критерии кога, дори веднъж даден допуск може да се отнеме. Нещо повече – във всеки един момент всеки член на Висшия съдебен съвет може да бъде държан в зависимост чрез този допуск за класифицирана информация. И може да бъде подвеждан. Когато в един колективен орган, който по Конституция е 25-членен, го разделиш и лишиш една част от магистратите да участват на такива заседания, на които се разглежда класифицирана информация, а други да не участват, тогава вече се създава изкуствено напрежение вътре в системата. Нещо повече – кажете ми, госпожо министър, искам конкретен отговор, Вие като председател по право на Висшия съдебен съвет досега, за тази година и половина, случвало ли Ви се е да внасяте класифицирана информация за разглеждане във Висшия съдебен съвет? По мои данни такова нещо няма. Висшият съдебен съвет не се занимава с класифицирана информация. Откъде дойде това милиционерско хрумване, за да може сега да се направи това разделение, което смятам, че е в посока на една по-дългосрочна линия, която се води от управляващата партия ГЕРБ. И тя е свързана с това, че парламентът не попълва квотата във Висшия съдебен съвет близо една година, а Вие обещахте на заседание на Висшия съдебен съвет. Бойко Борисов Ви попита и Вие конкретно казахте, че се ангажирате да се реши този проблем. Оттогава мина близо една година и Висшият съдебен съвет стои непопълнен. Смятам, че този текст именно е възможност Вие да прекратите предсрочно мандата на Висшия съдебен съвет. Защото тогава, когато не дадете допуск на двама, трима или пет магистрати и има няколко поредни дела, които са свързани с класифицирана информация, много лесно е да излезете пред обществото и да кажете: Висшият съдебен съвет на практика не може да работи и не може да взема решение, защото съставът на тези, които имат достъп, е под допустимия по закона. След което всичко е ясно, целта е ясна – да прекратите предсрочно мандата на сега действащия Висш съдебен съвет с този текст. И затова, ако имате такива намерения, би следвало народното представителство да бъде запознато навреме с това каква е основната цел, не да се внасят текстове, които впрочем нямат аналог в нито една друга европейска страна. Затова считам, госпожо министър, че Вие дължите отговор на народните представители, за да можем ние, когато гласуваме, да си направим съответната равносметка каква всъщност е целта на този текст. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Разбирам вашето желание дебатът по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и на Наказателно-процесуалния кодекс да минат в ускорено темпо. Както виждате, и ние от опозицията се изказваме само по важните текстове. Например пропуснахме дебата по предния текст, който изискваше представянето на концепция от членовете на Висшия съдебен съвет, когато се избират от Народното събрание, макар да е ясно, че представянето на такава концепция е абсурдно. Но това е един от текстовете, по които няма как да не вземем отношение и няма как този дебат да мине просто така, още повече, че той е във фокуса на вниманието още от първия момент, в който беше внесен този проект за промени в Закона за съдебната власт. Тук възниква въпросът: защо вниманието се фокусира върху този текст? Защото очевидно това е форма на контрол, средство за натиск и удобен повод да се отклони вниманието от същинските проблеми в дейността на Висшия съдебен съвет в посока, която е любопитна на публиката, но която изобщо не е най-важната и най-проблемната за работата на този кадрови орган. Няма как да не кажем, когато анализираме разпоредбата на това предложение за промяна, че с този текст се внася зависимост в дейността на членовете на Висшия съдебен съвет от изпълнителната власт, и то от такива органи на изпълнителната власт, които изобщо не подлежат на съдебен контрол. Тоест изпълнението на конституционни функции на Висшия съдебен съвет, без това да е изписано в Конституцията, се поставя в зависимост от органи на изпълнителната власт. В този смисъл е прав проф. Корнезов, когато каза, че подобен текст е на ръба на конституционносъобразността. Във всички случаи, ако бъде приета редакцията, която предлага Правната комисия, при една атака пред Конституционния съд е много вероятно той да бъде отменен. Защо? Защото е абсолютно в противовес с основните принципи на разделение на властите – съдебната власт се подчинява на хрумванията и на прищявката на изпълнителната власт. Тоест дали този орган ще може да си изпълнява функциите, ще зависи от преценката на изпълнителната власт. Тук трябва да се зададе един друг въпрос: в крайна сметка защо за вносителите на проекта е толкова важен този текст? Защо, въпреки противопоставянето – не само от опозицията, не само от магистратурата, от прокуратурата, от представителите на съдебната власт, от правозащитните организации, продължава да се настоява за наличието на този текст? Може да се зададе въпросът: защо им е по принцип на членовете на Висшия съдебен съвет да имат достъп до класифицирана информация? Тогава трябва да се върнем към разпоредбата на чл. 3, ал. 2, към прословутия принцип „необходимост да се знае” и да си зададем въпроса: какво е необходимо да се знае в рамките на Закона за защита на класифицираната информация от членовете на Висшия съдебен съвет, за да е необходим този текст? Тук трябва да припомним, че има три лица, за които този принцип не важи, и определено магистратите не са в кръга на тези три лица. Това са президентът, премиерът и председателят на Народното събрание. За всички останали тогава, когато им е необходим достъп до класифицирана информация, е необходимо този достъп да се прецени през призмата на принципа „необходимост да се знае”. Да припомним, че за всички, за които се изисква достъп до класифицирана информация в рамките на този принцип, когато става дума за изпълнителната власт, имам предвид министрите, когато става дума за Народното събрание, имам предвид народните представители, е прието, че в рамките на „необходимост да се знае” тези лица имат достъп до класифицирана информация по право. Кое е това, което налага по отношение на третата независима власт в държавата този принцип да бъде нарушен? Защо народните представители да имат достъп по право? Защо министрите и другите представители на изпълнителната власт да имат достъп по право, а специално за членовете на Висшия съдебен съвет да е необходимо да се мине през тази процедура? Отговорът е прост и той се налага сам по себе си – именно защото трябва да се осъществят допълнителни форми на контрол, да се осъществи допълнителен натиск и в крайна сметка да се направи поредният опит съдебната власт да бъде подчинена на изпълнителната. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Това е всъщност онзи неприемлив момент, който ни кара от Коалиция за България да гласуваме против този текст и да кажем ясно, че ако той бъде приет в този му вид, ще означава, че Народното събрание е приело поредния противоконституционен текст.

Благодаря, госпожо председател. Ценя мнението на уважавания юрист Любен Корнезов, но мисля, че не е на ръба – този текст е изцяло, 100%, противоконституционен. Смятам, че ако управляващото мнозинство действително иска да въведе тези нормативни текстове в Закона за съдебната власт, би следвало преди това да инициира процедура за изменение и допълнение на Конституцията. Едва след като, ако, такава промяна в Конституцията бъде направена, това би могло да влезе в Закона за съдебната власт. Иначе в този вариант за мен текстът е изцяло противоконституционен. Уважаеми колеги, вижте какво се предлага в чл. 26а, ал. 1 – „членовете на Висшия съдебен съвет да предприемат необходимите действия”. Ами ако не предприемат необходимите действия, за да си осигурят допуск до класифицирана информация, какво се случва? Когато не са получили такъв допуск – втората алинея го пояснява, те не можело да участват в съответните заседания на Висшия съдебен съвет. Когато не са го получили. Но когато изобщо не са го поискали, какво става, какъв е статутът на тези членове на Висшия съдебен съвет? Изцяло се присъединявам към мнението на преждеговорившите, включително лидера на РЗС Яне Янев – това е вмешателство на изпълнителната власт в работата на независимата съдебна власт. Знаем, че допускът всъщност се разрешава от ДАНС, ДАНС обаче се ръководи, господин Корнезов, от служители на Държавна сигурност и понастоящем. Изпадаме в куриозна ситуация и има голяма опасност, колеги от ГЕРБ, „да разсърдим” господин Бойко Борисов, който знаете, че предприема драстични мерки за справяне с бившите служители на Държавна сигурност. Сега обаче по пътя на този текст ще се окаже, че бивши служители на Държавна сигурност в ДАНС, като добавим към това и очарователната госпожа Цвета Маркова, всъщност ще определят уважавани юристи дали ще могат да вземат участие в работата на Висшия съдебен съвет. Аз съм сигурен, че управляващото мнозинство хубаво ще помисли и в никакъв случай няма да допусне да разсърди своя лидер. Тук нещата обаче са и още по-дълбоки, господин Корнезов, защото ако този текст бъде приет, това означава вмешателство и в законодателната власт, в работата на Народното събрание, на върховната власт в парламентарната република. Оказва се, че Народното събрание ще избере 11 члена на Висшия съдебен съвет, които агентите на Държавна сигурност в ДАНС и очарователната госпожа Маркова няма да допуснат до осъществяване на техните функции. Нещата са не само намеса в работата на съдебната власт, но и на и намеса в работата на законодателната власт. Аз смятам, че по пътя на тази логика, освен противоконституционен, този текст, ако бъде приет, в голяма степен би се оказал и заплаха за националната сигурност. Аз не знам дали пък някой няма да ни потърси отговорност един ден и за престъпление срещу Републиката. Може да се изтълкува в по-широк смисъл това и като едно такова престъпление. Хайде, да не е държавен преврат, но действително мисля, че ще извършим престъпление, ако приемем точно този текст. Затова малко преди да ме предупреди уважаемата председателка, че времето ми изтича, аз правя едно алтернативно предложение. Господин Корнезов направи най-разумното предложение – тези текстове изобщо да отпаднат, на мен това много ми се иска това да стане, но тъй като се опасявам, че това няма да се случи, предлагам един алтернативен текст, а именно: чл. 26а да се състои само от една алинея със следния текст: „На кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет се извършва служебна проверка за достъп до класифицирана информация преди тяхното гласуване от съответните органи.” С това поне ще знаем предварително, преди да се гласува и в пленарната зала, преди и да се избират от съответните общи събрания на магистратите, определените кандидати дали разполагат с достъп. Това го правя като алтернативно предложение с уговорката, че аз ще подкрепя и предложението на уважавания юрист господин Любен Корнезов. Благодаря ви много.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Бих искал да кажа, че този чл. 26а е, за съжаление, поредна стъпка към прегазването на авторитета и самочувствието на съдебната система като цяло. Господин Василев направи едно предложение, което – първо заявява на досегашния Висш съдебен съвет, че той не отговаря на критериите на закона и трябва да бъде избиран нов. Второ, дава възможност на органите, които имат компетенциите за определянето на достъп до класифицирана информация, предварително да правят подбора на съответните кандидати за членове на Висшия съдебен съвет. На трето място бих искал да отбележа, че това не е последното българско правителство. По този начин даваме инструмент на всяко едно правителство, на всяко едно управляващо министерство, на всяка една съвкупност от тези компетентни органи, да решават отнемането на допуск до класифицирана информация, тоест поставяме под съмнение целостта и работата на всеки един Висш съдебен съвет. Мисля, че нямаме никакво съмнение, че с приемането на тези текстове, този Висш съдебен съвет практически е бламиран. През последните 20 години са правени различни опити да бъде агресирана съдебната система, без изключение на политически партии, в това число и от тази, в която съм аз! Не правете това, дами и господа от управляващото мнозинство! Съдебната система е твърде консервативна в добрия смисъл на думата и понякога има навика да отвръща. Едно такова решение днес ще покаже на българските граждани, но преди всичко на магистратурата на Република България, че разделение на властите в страната ни не съществува; че тогава, когато имаме провал на правоохранителните органи в едно или друго разследване; когато имаме катастрофални резултати на правоохранителните органи в едно или друго разследване – виновни ще бъдат магистратите. Ние се замеряме в продължение на 20 години с това кой е по-корумпиран – дали прокурори, дали следователи, дали съдии, дали полицаи. Резултатът е един: очернянето на страната! По същество – самоочернянето на политическата група като цяло. Няма изключения, уверявам ви! Аз не знам, госпожо министър, Вие как ще гледате Вашите колеги?! Не знам как утре ще гледате в очите съдиите и прокурорите. Какво означава това, че Народното събрание ще избере своите представители във Висшия съдебен съвет, но какво означава прокурорите и съдиите да изберат своите представители и после някой пореден министър на вътрешните работи да им отнеме допуска до класифицирана информация, с което да постави под съмнение работата на Висшия съдебен съвет?! Защо трябва да отиваме на такъв експеримент, който ще удари системата като цяло? Ударът върху тази система е удар върху държавността! И ако ние не разбираме, че това разделение на властите – първо, не е измислено в България, и, второ – не е нарушавано никъде, е в основата на държавността, в основата на структурирането и утвърждаването на гражданското общество, ние нищо не разбираме! Ние днес се гаврим със съдиите и с прокурорите! Гаврим се със следователите! Не ви пожелавам те някой ден да имат възможността да ви или да ни го върнат!

Господин Петков, казахте нещо, което на мен ми се струва наистина много важно. И това е всъщност какво би станало със статута на настоящите членове на Висшия съдебен съвет, които по силата на този текст, ако бъде приет, трябва да подадат също искане за достъп до класифицирана информация? Така излиза – всички членове на Висшия съдебен съвет, а не само новоизбраните, но и тези, които в момента са членове на Висшия съдебен съвет, трябва да направят това. И ако измежду тези членове на Висшия съдебен съвет се окаже, че някой не отговаря на изискванията за достъп до класифицирана информация, не издържи проверката, а тя е специфична проверка, включително на лични, на морални качества, на зависимости – алкохолни, наркотични, сексуални, и каквито и да било други, по специалните изисквания на ДАНС, какво ще стане? Ще се окаже, че те са участвали досега във вземането на решения на Висшия съдебен съвет, които – какво? Те ще бъдат обявени за невалидни ли? И от гледна точка на този аргумент, който Вие подадохте, а аз се опитвам да доразвия, от тази гледна точка наистина ще направим проблем. Ще направим проблем както по отношение на легитимността на сегашния състав на Висшия съдебен съвет, така и по отношение на актовете, които той досега е приемал в този си състав, включително и по отношение на членовете му оттук нататък, които ще бъдат стари членове. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Още веднъж искам да подчертая, че въпросът е принципен. Този въпрос не е един от въпросите на мнозинството или на опозицията. Ние или говорим за стабилност на институциите в държавата, или казваме, че животът всеки път започва с нас, поредните. Онзи ден главният прокурор каза, че действително се прекалява с използването на специални разузнавателни средства в страната. Аз с голямо нетърпение очаквам да излезе статистиката. Отказът да се разглежда финансовата страна на този въпрос публично, меко казано, буди недоумение. Това е правено много пъти. Нима не е необходимо да се направи цялостна проверка в министерството, каквато многократно е правена, за режима на ползването на специалните средства? Това изявление на главния прокурор не е ли повод да се помисли в нечий кабинет за отнемането на допуска му до класифицирана информация? Ние не разбираме ли не пред какво сме изправени, а в какво сме вкарани? Ние сме съучастници във вкарването на обществото в целия този цирк, защото от случая в Горна Оряховица до множеството операции, от които нямаме и 5% успеваемост, всичко това може да бъде повод съдебната система да бъде смачкана. Някои да си мечтаят за края на 1944 – началото на 1945 г. или за 1923 г. Нека да проявим разум, нека да проявим отговорност и нека да сме със съзнанието, че тази система е преди всичко на обществото, а не на това, следващото или предишното мнозинство.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Срещу този текст могат да се изтъкнат няколко групи аргументи. Първата група – конституционни аргументи; втората, на която бих искала да се спра, са аргументи, взети от становища на международни организации и становища на европейски експерти; и третата група са практически аргументи. И така, по отношение на първата – конституционни аргументи. Поради основополагащата независимост на съдебната система този принцип е издигнат в конституционна норма в чл. 117, ал. 2 от Конституцията. Там в изречение второ е казано, че съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат зависими и да се подчиняват единствено на закона. Този принцип е залегнал и в няколко решения на Конституционния съд: като започнем от Решение № 6 от 1993 г. и свършим до Решение № 34 от 1998 г. На второ място – в анекс към Решение на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. се препоръчва промяна на Конституцията, така че да бъде отхвърлена всякаква зависимост на съдебната система от изпълнителната или законодателната. В изпълнение на препоръките в анекса беше приет Закон за изменение и допълнение на Конституцията, който беше обнародван на 6 февруари 2007 г., и с тези конституционни промени се уредиха правомощията на Висшия съдебен съвет. В чл. 130 изчерпателно са изброени изискванията към неговите членове и там няма изискване за допуск до класифицирана информация. Трети аргумент – в чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация има принцип магистратите да не бъдат подлагани на проверка за допуск до класифицирана информация при спазване на принципа „необходимост да се знае”, и то по силата на закон, а не по силата на решение на орган на изпълнителната власт. Тоест Конституцията, Законът за съдебната власт и Законът за защита на класифицираната информация не изискват такъв достъп. Да вземем хипотезата на отказ от достъп. Не предвиждате този отказ да бъде обжалван по съдебен ред, но предвиждате той да попречи на изпълнение на задълженията на член на Висшия съдебен съвет, което на практика може да доведе до неговото отстраняване, и това вече е пряка намеса на изпълнителната власт в състава и работата на съдебната система. Втората ми група аргументи са международни актове и становища на международни експерти. С този текст нарушавате следните международни актове: Основни принципи на Организацията на обединените нации относно независимостта на съдебната власт, приети на VІІ Конгрес на ООН; Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки, в които е и България, относно независимостта, ефективността и ролята на съдиите; Европейска харта за статута на съдиите от Страсбург; становища на Консултативния съвет на европейските съдии – няколко. В тези международни актове – не ги изброявам изчерпателно, има още такива, се казва ясно, че подборът, назначаването, повишаването и освобождаването на магистрати се провеждат от независим от изпълнителната и законодателната власт орган. Тоест с този текст нарушавате европейски и световни норми и не можете да се скриете зад аргумента, че това го иска Европа – аргумент, който често използвате за щяло и нещяло. Напротив, Европа казва, че този текст е неприемлив. Втори международен аргумент: от 28 юли 2009 г. в България се изпълнява проект, финансиран по програма ФАР. Той е за укрепване на публичното управление на съдебната власт и съдебната администрация и се изпълнява, забележете, съвместно от Висшия съдебен съвет на България, Генералния съвет на съдебната власт на Кралство Испания и Германска фондация за международно правно сътрудничество. Този проект е насочен към укрепване на управленския и административния капацитет на Висшия съдебен съвет и той е на голяма стойност – 1 млрд. 200 млн. евро, 101 хил. 410 евро са националното съфинансиране. С този текст обезсмисляте работата на всички по този проект. Нещо повече – експертите, работещи по този проект, са дали становище и казват, че по този начин съответните органи на изпълнителната власт имат възможност да избират членове на Висшия съдебен съвет, които са подходящи за техните интереси, и да изключват такива, които са неудобни, като не им разрешат достъп до класифицирана информация. Това отваря врата към явни нарушения на принципа на независимостта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И на трето, последно място – приключвам, госпожо председател, благодаря Ви, вие не се съобразявате със становищата на цялата гилдия: Висш съдебен съвет, Висш адвокатски съвет и Върховна касационна прокуратура ви казват, че този текст е неприемлив и недопустим. Не искате да чуете тяхното мнение. Кажете един нормален, разумен аргумент: защо го правите против международните норми, против българската Конституция, против професионализма на гилдията? Един аргумент, освен политическия, а той е ясен: да се овладее съдебната система, да се направи послушна и зависима от една политическа партия – партия ГЕРБ.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър! Моята позиция е категорична, че § 4 с включения в него чл. 26а трябва да отпадне. Тъй като това предложение вече беше направено, аз мога само да се присъединя към него и да изложа мотивите си. Считам, че преждеговорившите изложиха твърде много аргументи относно противоконституционността на този текст, както и по отношение на неговата противозаконност. Искам да вникна в нещо друго, в логиката, довела до включването на този текст. В § 2, чл. 17 се казва, че за членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет години юридически стаж. Уважаеми колеги, явно това не е достатъчно. Високите нравствени качества, изключително доказаният професионален опит и стаж не е достатъчен, за да могат тези магистрати да изпълняват своите функции. Тук ние налагаме контрол, юзди върху тях от страна на изпълнителна власт. Кому е нужно това? Считам, че логиката на включването на този чл. 26а е ясна и за хора, които не са юристи, ясна е и за хора, които не са предубедени. Тази логика е поставянето на съдебната система в зависимост от изпълнителната власт. Считам, че този член категорично трябва да отпадне. Считам, че е абсолютно достатъчно, след като за членове на Висшия съдебен съвет се избират хора с високи професионални и нравствени качества и е необходим поне 15-годишен стаж, ние не само че поставяме на унижение някой да преценява техния допуск по отношение на класифицираната информация, но тук вече ги поставяме в тежка зависимост от изпълнителната власт. Това е недопустимо! Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, много се каза, много аргументи бяха изложени. По-интересното е, че няма аргументи от страна на мнозинството и от страна на правителството - по някакъв начин да обосновават направеното предложение. Уважаеми дами и господа, какъв е начинът да имаш достъп до класифицирана информация? По два пътя. Единият е с оглед на функцията ти, която произтича от избор и това конституционно следва за всички независими органи, каквито са Народното събрание, народните представители, Министерският съвет и Висшият съдебен съвет. Другият начин е, когато си назначен. Това, което в момента се предлага за Висшия съдебен съвет, е грубо вмешателство, ако щете - израз на отношение към независимостта на Висшия съдебен съвет като избран върховен орган на съдебната власт. Защо се прави проверка на класифицирана информация? За защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп. И по-нататък - при принципа „необходимост да се знае”, какво трябва да знае Висшият съдебен съвет от класифицираната информация? Едва ли тайните и секретите на евроатлантическите партньори за чуждестранна класифицирана информация или някакви други документи, свързвани с функционирането на държавата, които Министерският съвет ще му изпрати, за да се запознае. Става въпрос за вкарване на специалните разузнавателни средства при преценката на Висшия съдебен съвет по отношение на кадровите решения. Тази идея възникна преди 7-8 месеца. Ясно е за всички, че не могат да се използват специални разузнавателни средства за друго, освен за разкриване, доказване на престъпление и за защита на националната сигурност. Такава функция Висшият съдебен съвет няма. Тази функция не му е и потребна. А другото - да се използват специални разузнавателни средства, както днес се използват от изпълнителната власт в обичайни управленски действия, били те и кадрови, са конституционно недопустими и абсурдни в едно съвременно общество. Уважаеми дами и господа, кой проверява Висшия съдебен съвет и неговите членове? Службите за сигурност, в рамките на необжалваема процедура. И ако по отношение на назначаемите лица проверката винаги е преди това, то една проверка след като бъдат избрани членовете на Висшия съдебен съвет, ще поставя в твърде деликатна и глупава ситуация органа, който ги е избрал. А това са Народното събрание и съответните съдийски, прокурорски и следователски колеги, които избират. Тоест, какво ще излезе? Че това лице няма достъп до класифицирана информация, а в същото време то е избрано да ръководи, да участва във върховния орган на съдебната власт. Извинявайте, но тогава ще възникне резонният въпрос: ако това стане публично, в Народното събрание какви ли са идиоти, та да изберат хора, които нямат достъп до класифицирана информация, да участват в управлението на съдебната система?! Вторият резонен въпрос обаче ще възникне: тези служби, които в рамките на проверката могат да подслушват, могат да проследяват, да използват разузнавателни способи при условия и по ред, определени със закон, да използват данни от своите информационни масиви за физически и юридически лица - обект на проучване, да съхраняват данните, получени в процеса за проучване на физическите лица и на кандидатите, те няма ли да реализират зависимост, няма ли да реализират скрит контрол върху един орган, който пред обществото изглежда публично избран?! Или може би това е целта на закона?! Да кажат вносителите! Защо не се прави проверка на министрите, преди да станат министри, преди да ги предложи министър-председателят, за да им се даде достъп?! Защо не се прави такава проверка на кандидатските листи за народни представители?! Или може би следващите стъпки са в полицейската, в тоталитарната държава да се прави и такава проверка?! Уважаеми дами и господа, един такъв текст ще има много тежки последици въобще за демокрацията в България и за развитието й като конституционна и правова държава. Благодаря.

Уважаеми господин Миков, прав сте абсолютно за заплахите за демокрацията, но аз вземам повод за моята реплика от това, че действително не виждам участие в този много важен дебат от страна на вносителите. Уважаеми колеги, обърнете внимание, че става въпрос за общ законопроект, внесен от Министерския съвет и от председателя на Парламентарната група на ГЕРБ и група народни представители от ГЕРБ. Смятам, че е редно - ползвам тази реплика, за да поканя поне представителите на вносителите - да вземат отношение. Имам предвид госпожа Фидосова и госпожа Попова - министърът на правосъдието. Ако не бъде взето отношение от ваша страна, ние от дясно консервативната опозиция - РЗС, не просто ще считаме, че нямате аргументи, а че изпълнявате политическа поръчка от страна на лидерите на полицейската държава в България. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ! Уважаема госпожо Цачева – председател на Народното събрание, може би ще ме чуете в кабинета си, тъй като и аз съм гласувал за Вашето избиране за председател на Народното събрание. Изнесоха се достатъчно аргументи – юридически, логични. Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание върху моята лична съдба. Родих се в семейство на български офицер и тези от вас, които са поживели повечко, знаят какви години претърпя България след 9-ти септември 1944 г. Тогавашните служби, пак вездесъщата Държавна сигурност, определяше кой е лоялен и кой не към държавата. Сигурно не всички бивши царски офицери бяха лоялни, затова и семейството ми беше изселено, и то от Държавна сигурност, не от българския съд. Баща ми беше съден и след това, през 1968 г., реабилитиран, но не му възстановиха пенсията за военните години преди 9-ти септември 1944 г. Казвам това, защото през цялото си юношество съм живял едва ли не като син на враг на народа, до реабилитацията на баща ми през 1968 г. В първо отделение, когато бяхме изселени в Плевен, учителката Чанкова – няма да я забравя, когато ме наказваше в ъгъла да стоя на колене върху наронена царевица, като сина на враг на народа. Това, което не мога да приема след 20 години демокрация в България – аз съм бил от тези, които са заставали зад промяната през 1989 г., и съм вярвал, че България действително върви към една демократична парламентарна република, да стигна до положение като народен представител втори мандат да съм свидетел на вкарване на текстове, които безспорно ни връщат в друг вариант на полицейска държава. Абсолютно съм съгласен с нещата, които се казаха. Искам да кажа на колегата Миков: колега Миков, това е първото! Ще последват и за народните представители, и за всички министри, и т.н. Страхувам се, че крачка по крачка вървим действително към една полицейска държава. Парадоксът е, че сме държава – член на Европейския съюз. Като българин преди всичко и като социалдемократ не мога да се съглася с това. Колеги, не зная дали вие разбирате какво става?! Не стига, че се подслушва, ами и Висшият съдебен съвет е на предварителна или на последваща проверка. Това като решение е позорно! Не мога да разбера, не се ли разбира това нещо от вас, колеги?! Всеки един, който ще гласува за това, ще остави в историята себе си като човек, който вероятно дори не е вникнал и по инерция гласува, защото такова е решението примерно на парламентарната група. Това е позорно! Разберете, казвам го искрено, като човек, който е страдал през цялото си детство. Трябваше ни специално разрешение, за да можем с брат ми да кандидатстваме във висше учебно заведение, пак като неблагонадеждни. Така беше! Същата Държавна сигурност сега е ДАНС „манс”, не знам какво си, пак по същия начин, но, разбира се, в много по-благовидна роля. Не се смейте, госпожо Фидосова. Действително никой навремето не вярваше, че тази кафява сила ще завладее света, т.е. Европа, пък и целия свят. Имаше един Юлиус Фучик, който казваше: „Хора, бдете!” От тази трибуна се обръщам към българския народ: „Братя българи, бдете! Държавата върви към нова полицейщина.” Никога няма да го приема! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радославов, напълно споделям Вашите опасения и също дълбоко се притеснявам от това, което Вие казахте, че е възможно да се случи. По-страшното е не това да станем полицейска държава, защото някои казват, че ако стане така – ще има ред, ще има дисциплина. По-страшното е друго – да не се случи полицейска анархия. Подобни законодателни промени и инициативи, които до такава степен лишават законодателството от основни демократични права, от основни демократични ценности, вече водят не до полицейска държава – водят до полицейска анархия. Според мен това е изключително притеснително. В последните месеци наблюдаваме, че има тенденция на подмяна на обекта на престъплението. Подмяната на обекта на престъплението вече е нещо много страшно. Страшно е да се стигне до изказване, че всеки може да бъде арестуван и за всеки може да се намери защо да бъде арестуван. Благодаря.

Господин Радославов, понеже ме провокирахте с лична си съдба, да кажа и аз нещо, въпреки че мислих известно време за моята лична съдба. През 2000-та година изнесох данни за незаконното подслушване, което още тогава беше добило гигантски размери – по време на управлението на Иван Костов, и тогавашният шеф на Националната служба за сигурност (през 2000 г.) – едно дребно, нищожно генералче с професия „мръсник”, разпореди и ми беше образувано дело за оперативна разработка.

Правя реплика. Аз бях врагът за националната сигурност само защото като гражданин съм се противопоставял на това безумно подслушване, което сега добива размери, които наистина са абсурд и изключват правовата държава, изключват демокрацията. Опасявам се, че и доста магистрати оттук нататък ще имат тежки лични съдби. Когато един обикновен гражданин е пострадал, през 2000 та година, това е жалко в една демокрация, тъжно е в една правова държава, но когато и магистрати получат такива тежки съдби – това вече не бива да бъде допускано. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Радославов, даже не е само въпросът за демокрацията. Въпросът е за зависимостта. Всички колеги от Висшия съдебен съвет през годините – поне 80-90% от състава, са били действащи магистрати – съдии, прокурори, следователи. Всеки от тях, забележете, по силата на служебната си функция, по закон е получавал право на достъп за делата, по които има такава информация..

Господин председател, не ме репликирайте в движение! Когато те са избрани в управляващия орган, тогава започват проверките с подслушването, с проследяването, с всички разузнавателни оперативни мерки, за да бъдат те зависими в своите решения, за да бъдат максимално зависими. Приемането на този текст цели още нещо – обезправявайки, максимално да дискредитира, да намали силата, авторитета на Висшия съдебен съвет. Това ще се види и в другите текстове – чрез отнемането на различни права на Висшия съдебен съвет. Това е част от смачкването на ръководния орган на съдебната система, за да може чрез него да се смачка цялата съдебна система, да бъде подслушана. За това става въпрос, освен общо демократичния план, който се налага. Благодаря.

Уважаеми колеги, мисля, че много ясно си изказах становището. Безспорно е, че една от подцелите е това – да се държи в зависимост съдебната власт. Искам да кажа, че за периода, за който ви говорих, по същия начин съдебната власт е била подвластна на Държавна сигурност. Ще си направя труда да ви размножа на ксерокс, за да видите с какъв документ беше изселено моето семейство през 1948 г. – една бланка на циклостил, на която със зелено мастило е попълнено: Владимир Велев Радославов, съпруга Милка и синове, еди-какво си ... без печат, със запетая, без да е изведено. Слава Богу, че нещата не могат да се повторят абсолютно същите, защото все пак сме демократична държава и смятам, че ще се преборим с такива опити за въвеждане на нов тип полицейщина, но съм съгласен, че има и такъв подтекст. Честно да ви кажа, чудя се, не мога да повярвам, че в стремежа да се преборим с организираната престъпност се преминават определени граници. Това не може да е мотив – Висшият съдебен съвет да е принуден да прави искане за такъв достъп до класифицирана информация. Аз също искам да се преборим с престъпността на всички нива – всеки, който е престъпил, независимо дали е бил министър или народен представител, какъвто ще да е бил. Но чак пък такова чудо да се прави в името уж на това – не го приемам. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Слушах внимателно всички ваши изказвания по въпроса за така наречения допуск и възможност Висшият съдебен съвет, всички негови членове да работят с класифицирана информация, когато се наложи. Бих искала да заявя, че не чух анализ на професионалните аргументи, така че да стане ясно защо такава процедура в Закона за съдебната власт не трябва да съществува. Ще обърна вашето внимание, абсолютно експертно, на няколко обстоятелства. Първо, в Закона за съдебната власт се урежда организацията и дейността на работа на Висшия съдебен съвет, статутът на Висшия съдебен съвет се урежда в Конституцията и по този въпрос, който дебатираме в момента, валиден е още един нормативен акт и това е, разбира се, Законът за защита на класифицираната информация. Ще посоча само няколко текста, от които ще стане ясна правната логика на направеното предложение. И не случайно проф. Корнезов казва, че това предложение е на ръба на закона, че не е противоконституционно. И той много добре знае защо казва това. Колеги, спирам се най-напред на чл. 36 от Закона за защита на класифицираната информация, в който е казано, че никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено по силата на своето служебно положение, с изключение на случаите по чл. 39 от същия закон. Обръщаме на чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация. Там не намираме изрично посочени членовете на Висшия съдебен съвет, намираме изрично изброени други длъжности включително длъжностите – съдийски, прокурорски, следователски, които имат право на достъп до класифицирана информация във връзка с разследване на конкретни дела, на принципа „това трябва да се знае”. Питам аз, като управленски орган на съдебната система, когато се наложи членовете на Висшия съдебен съвет да боравят с класифицирана информация: по кой ред и как ще направим това? И питам аз, когато Висшият съдебен съвет чрез промяна в Конституцията стана постоянно действащ и в него всички членове губят своите магистратски функции, защо не променихте Закона за класифицираната информация? Защото не е редно! И много правилно не сте го променили, защото членовете на Висшия съдебен съвет губят магистратските си функции, те стават върховен управленски орган, да не се занимават с разследване на дела и затова мястото на членовете на Висшия съдебен съвет не може да бъде в чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация. И питам аз, когато се наложи членовете на Висшия съдебен съвет, моите колеги, да работят с класифицирана информация, както впрочем се наложи преди няколко месеца, те по кой ред ще направят това? Те са ли самостоятелна организационна единица по Закона за класифицираната информация и трябва ли да се подчиняват на законите в Република България, за да поискат достъп, защото те са загубили магистратските си функции. И не случайно, когато преди няколко месеца им се наложи да боравят с класифицирана информация във връзка с поредица от дисциплинарни производства, две трети от членовете на Висшия съдебен съвет казаха: ние нямаме достъп до класифицирана информация и материалите, които бяха пристигнали при тях в сградата на Висшия съдебен съвет, седяха в Деловодството и никой не смее да ги чете. Какво последва след това? Последва едно становище на Висшия съдебен съвет, че те запазват магистратските си функции, което не знам дали и до ден-днешен не съществува на сайта на Висшия съдебен съвет, с което явно никой в залата не се съгласява. И правилно, защото те губят магистратските си функции ставайки, след промяна в Конституцията, върховен управленски орган на съдебната система. Колеги, разбира се, ваше е правото да гласувате „за” или „против” този текст, но аз питам: ако ние в Закона за съдебната власт, който е специален спрямо Закона за управлението и организацията на дейността на съдебната система, нямаме такава разписана процедура, и някога – след дни или месеци – се наложи членовете на Висшия съдебен съвет да боравят с класифицирана информация на принципа: това трябва да се знае. Тогава този дебат отново ли ще го започнем? И какво страшно има членовете на Висшия съдебен съвет да попълнят няколкото страници документи, чрез които те да получат достъп до класифицирана информация? Аз имам доверие на моите колеги във Висшия съдебен съвет, за това че те всички ще получат достъп да работят с класифицирана информация на принципа: това трябва да се знае. Аз имам доверие в държавните институции, в ДАНС и в Комисията за защита на класифицираната информация, затова че никой няма да злоупотреби със своите правомощия и служебни задължения, и достъпът до класифицирана информация тогава, когато се дължи, ще бъде даден. Не мога като магистрат да разсъждавам обратно на нормалната логика. Не мога да разсъждавам, че всеки ще си наруши служебните задължения, за да може да злепостави върховния орган, който управлява и организира дейността на цялата съдебна система. Това са аргументите, които са ни ръководили, за да предложим възможност на Висшия съдебен съвет да работи с класифицирана информация. Те сега, погледнато съвсем простичко, са в неизпълнение на Закона за защита на класифицираната информация, защото като организационна единица не са изпълнили задължението си да поискат този достъп, при положение че ние казваме: не са запазили магистратските си функции и не могат да боравят с такава информация, тъй като те не са магистрати. Кръгът е затворен. И аз питам, когато утре отидат такива материали там, какво правим? Благодаря.

Господин председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Това разяснение, което даде министър Попова и, разбира се, изказванията на множество народни представители преди това ме накараха да предложа разрешение на възникналия проблем за достъпа на членовете на Висшия съдебен съвет до класифицирана информация. Това според мен ще бъде един много сериозен тест: какво се цели с предлаганата разпоредба? Затова ви предлагам да се промени редакцията на предлагания текст на вносителя, приет от комисията, ако не се приеме предложението за неговото цялостно отпадане. Алинея първа на чл. 26а би трябвало да гласи: „Членовете на Висшия съдебен съвет разполагат с достъп до класифицирана информация.” По този въпрос трябва дефинитивно да се знае, че те имат тази възможност, а ал. 2 да бъде променена по следния начин: „Член на Висшия съдебен съвет, на който с мотивирано решение е отнето разрешението за достъп” и до края на остане текстът. Защо трябва да бъде обърнат подходът? Тъй като изборът на определени лица за членове на Висшия съдебен съвет, в техните управленски възможности, би трябвало да се съдържа и тази – да разполагат с класифицирана информация. Ако при избора на тези органи, предлагащите са искали да съберат допълнителна информация, те трябва да са направили това към момента на тяхното предлагане и впоследствие – избор. Обратното би трябвало да важи, ако при определени обстоятелства и при изпълнението на своите функции са възникнали основания, за да се направят проверки и предложат ограничения. Това трябва да бъде вече с оглед на самата дейност и поведението на членовете на Висшия съдебен съвет. Защото в обратния случай текстът, който Вие предлагате съобразно Закона за защита на класифицираната информация, дава следните възможности: да бъдат прилагани и използвани разузнавателни способи при условия и ред, определени със закон, да използват данните от своите информационни масиви за физически и юридически лица, обект на проучване. За да изпълните ал. 1, създавате условия към членовете на Висшия съдебен съвет без всякакви други ограничения, които съществуват по останалите закони, да бъдат постоянно обект на прилагане на средства, които да се използват за всякакви други цели, а не само за получаването на достъп до информация. Смятам, че ако вие наистина искате да гарантирате тези лица да изпълняват достатъчно отговорно своите функции и да не се допусне злоупотреба в процеса на тяхното прилагане, трябва да се даде възможност, ако са възникнали допълнителни основания във връзка с определени производства или други сигнали, подадени към членове на Висшия съдебен съвет, само тогава да се предприемат действия за проверка и евентуално отнемане на достъпа за ползване на класифицирана информация. Тогава тези лица да не участват в нейното обсъждане по определени въпроси, докато евентуално не се стигне до тяхното отстраняване от Висшия съдебен съвет, ако те покриват някои от основанията за такова отстраняване. Колеги, аз ви призовавам, ако наистина остане този текст, да бъде приет в редакцията, която предлагам, и ще даде необходимата самостоятелност на Висшия съдебен съвет по отношение на органите на изпълнителната власт и специално на ръководствата на МВР и на ДАНС, а в същото време те да не се чувстват като неприкосновени, когато има основание и са извършени действия, които дават условията да се предприемат стъпки за ограничаване на достъпа им до класифицирана информация. Това, според мен, е принципният подход, който наистина поставя на предно място ценностите на демокрацията, на правовата държава и оттам нататък използването на другите средства за защита на държавата. Предлагам и на господин Емил Василев да оттегли своето предложение, защото ако то остане и бъде прието, може да се смята, че са променени част от условията за избор на членове на Висшия съдебен съвет и тогава вече да се изисква да бъдат избрани при новосъздадените условия. Това, което той предлага, може да важи вече в бъдеще време, а не като решение по заварените случаи. Затова очаквам и министър Попова да подкрепи публично моето предложение, за да се докажат искрените мотиви, ако такива съществуват, а не използването на класифицираната информация за други средства. Благодаря.

Съгласен съм с Вашите аргументи, но аз изрично заявих, че за мен основното предложение, за което аз ще гласувам, това е отпадането на § 4. Категорично заявих, че като алтернатива на това основно предложение, в случай че не бъде прието, тогава да се гласува като алтернативно моето предложение. Аз ще гласувам за отпадането на § 4, но ако това бъде отхвърлено, не дай си боже, от мнозинството – тогава ще искам моето предложение – да се гласува като по-малко зло.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Стоилов, основният въпрос е друг. Тук не става въпрос за принципно решение, а става въпрос чрез този закон да се увеличи сферата, в която се използват специални разузнавателни средства, и това го каза много ясно министърът преди малко. Тя каза: „Проблемът ни възникна през лятото, когато искахме по дисциплинарни производства да използваме класифицирана информация.” Уважаеми дами и господа, в Закона за специалните разузнавателни средства пише изрично, че се използва единствено и само за разкриване, доказване на престъпления за защита на националната сигурност. Не се използват специалните разузнавателни средства нито за дисциплинарни производства, нито за кадрова дейност. Другото е „Фермата”, другото е Оруел, никъде в Европа и в света няма законодател, който да може да приеме логиката, че специални разузнавателни средства се използват за друго нещо извън доказването, разкриването на престъпления и защита на националната сигурност. Да не говорим, че няма такава държава, в която информацията, събрана от тях, се чете от парламентарната трибуна. Няма такава! За това става въпрос! Това е извратената логика на мислене! Министърът е била магистрат и тогава е имала достъп, станала е министър и няма да я проверяват за достъп. Нейните колеги са били магистрати, станали са членове на ръководния орган на съдебната власт, тях ще ги проверяват за достъп. Ето за това става въпрос и аз не виждам как принцип може да се прокара, когато логиката е извратена – да се използва информация, придобита за нужди на разследване и разкриване на престъпления, в управленска дейност. Това е днес логиката на кабинета!

Уважаема госпожо председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, аз се боя, че в стремежа си да предложите конструктивно решение Вие се разделяте с реалностите в тази зала. Вие очевидно не желаете или не можете да вникнете в това, което се прави през последната година и половина. Това е стремеж на тотално мачкане на съдебната система, стремеж за тотално подчиняване, стремеж за налагането на този извратен стил, в който няма грам логика и усет за държавност, грам чувство за отговорност пред обществото, а има налагането на едни тези: „Да, всички могат и трябва да бъдат подслушвани, с изключение на първите двама-трима”, да речем, ако не разширявам кръга излишно, госпожо председател. Ако Вие не разбирате това, Вашето предложение няма да срещне разбиране в залата. Аз го казвам пределно ясно. Ние имаме поредица от стъпки, които целят смачкването на съдебната система. Госпожа Корнелия Нинова ни показа декларациите на Върховната касационна прокуратура, на Висшия съдебен съвет и на Адвокатския съвет. Госпожа министърката не желае да ги чуе! Единственото, което ние можем и трябва да направим, е да размножим изказването на госпожа министърката в залата, в което имаше много: „Аз питам, аз питам...”, без да отговори на нито един от поставените въпроси и да направим възможното това да стигне до прокурорите, следователите, адвокатите, съдиите, за да стигнем утре, когато му дойде времето, както би казал класикът, до въпроса на Сашо Радославов – хората да мислят какво правят. Съдиите да знаят кого са избирали, прокурорите да знаят кого са избирали, че този, когото са избирали, излиза и казва: „Вашето мнение не ме интересува!” Затова мисля, че Вашето предложение, което, пак казвам, има много разум в себе си, звучи не пред аудиторията, която трябва.

Мога да отговоря общо на отправените реплики. По никакъв начин не подценявам тенденциите, които се развиват в България през последната година и половина. Но смятам, че ние трябва да апелираме и към мнозинството да поставим въпросите на тяхното правилно място. Защото в края на краищата парламентът е този, който носи най-голяма публична отговорност, в който са представени най-различни мнения – не говоря само между отделни партии и парламентарни групи, а и между самите народни представители. Ние не сме някакво акционерно дружество, в което един от името на всички да вдига табелата с броя на запазените гласове. Затова именно, аз използвам и присъствието на министъра на правосъдието, който би трябвало да носи най-голямата отговорност в кабинета за защита на правата и за принципите на правовата държава, дори когато това не е удобно на органите, занимаващи се приоритетно с други въпроси. Поради тази причина, ако се запази наличието на текст, който поставя въпроса за достъпа до класифицираната информация на магистратите, аз смятам, че текстът, който предлагам има много повече аргументи дори от неговите първоначални вносители да бъде подкрепен, отколкото тяхното предложение, за което господин Михаил Миков правилно посочи отклонението от общите основания, при които ще се прилагат тези средства в Закона за достъп до класифицирана информация. Освен това най-накрая аз мога да направя спокойно това предложение, защото когато се избираше Висшият съдебен съвет, заради наличието в предложения състав на няколко персони, които най-малкото не предизвикват достатъчно високо доверие, за да заемат тези длъжности, аз не съм подкрепил избора. Така че аз съм човекът, който ще защитава стабилността на институциите, независимостта на съдебната власт като върховна гаранция за законност и правата на гражданите, и в същото време не мога да бъда подозиран и упрекван, че се стремя просто да запазя някакво съществуващо състояние, което удовлетворява нечии или други лични интереси. Това е правилното действие, ако ние искаме да вървим напред и ако искат гражданите или по-скоро ако ние искаме гражданите да имат доверие в институциите – било то парламент, правителство или съдебна власт. И най-накрая! Тук едва ли трябва да разчитаме на това, което каза министър-председателят, че той е готов и дори желае да бъде подслушван, защото тогава ние ще стигнем до оправданието, връщащо ни към началото на прехода, Държавна сигурност да бъде намерена като основното изкупление за случилото се в България, независимо доколко добро или лошо е. Защото тези органи винаги се ръководят политически и ако някой каже, че службите са тези, които направляват обществено-политическия живот, означава да подменя собствената си отговорност. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да гласуваме отлагането на този текст сега в пленарната зала, за да може евентуално да обсъдим и да обмислим някакъв вариант на предложението на господин Стоилов, което да удовлетворява всички в тази зала. Благодаря.

По § 5 има предложение на народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5: „§ 5. В чл. 28 думите „длъжността, която е заемал преди избора” се заменят с „длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора”, а думите „чл. 164, ал. 1 – 5” се заменят с „чл. 164, ал. 1 – 7. ”

По § 6 има предложение на народния представител Христо Бисеров: „2. В параграф 6 да се създаде нова т. 2 със следното съдържание: „т. 2. Член 30, ал. 2 се отменя.” Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Предложение на народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точки 2 и 3 се изменят така: „2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на или след съгласуване с министъра на правосъдието, а на военните съдилища – съгласувано с министъра на отбраната; за осъществяване на тази дейност Висшият съдебен съвет съобразно степента на натовареност може да създава и да закрива съдилища, да променя съдебните райони и седалищата на съдилищата; 3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за прокурорите и следователите – и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности;” б) създава се т. 3а: „3а. определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България – и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава длъжности;” в) в т. 4 накрая се добавя „в предвидените от този закон случаи”; г) точка 9 се изменя така: „9. ежегодно анализира и отчита степента на натовареност на органите на съдебната власт;” д) в т. 10 след думата „следователите” се поставя запетая и се добавя „членовете на ВСС, инспекторите в Инспектората към ВСС”, а накрая се добавя „и техните заместници в предвидените от закона случаи съобразно критерии, определени с наредбата по чл. 209а;” е) в т. 12 думите „Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите” се заменят с „Кодекс за етично поведение на българските магистрати”; ж) в т. 18 думата „предлага” се заменя с „възлага”. 2. В ал. 3 изречение второ се заличава.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Тук се поставят няколко принципни въпроса. Първият, на който искам да се спра и съм направил предложение, това е ал. 3 – „Висшият съдебен съвет назначава и освобождава държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Даже съдиите по вписванията искаха среща, те бяха на заседанието на Правната комисия и държат този текст да бъде приет – да ги назначава Висшият съдебен съвет. Казвам го като информация, но въпросът е принципен – може ли на Висшия съдебен съвет, който е конституционен орган и чиито правомощия са изрично разписани в Конституцията, чрез закон да му се дават и други правомощия, извън Конституцията, доколкото това е възможно? Поставям въпроса. Защото изрично е казано в българската Конституция, че съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават от Висшия съдебен съвет и толкоз. Само магистратите, тоест само съдии, прокурори и следователи. Министерството на правосъдието, респективно – Министерският съвет, прави предложение (освен тези магистратски длъжности, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията) техните кадрови въпроси да се решават от Висшия съдебен съвет, а не от Министерството на правосъдието. Струва ми се, че това надхвърля идеята на Конституцията. Второ, кому е необходимо Министерството на правосъдието да се отказва от едни права, които има? Така както вървим, Министерството на правосъдието ще стане излишно, а няма държава без Министерство на правосъдието, госпожо министър. Струва ми се, че тук правилно комисията е възприела предложението ми и в крайния вариант ни предлага това, което Министерският съвет е предвидил. Понеже има и други текстове, и други варианти по-нататък, поставям този въпрос и моля колегите, поне юристите, ако желаят, да вземат отношение – възможно ли е, извън Конституцията, на един конституционен орган да му се възлагат и други правомощия, освен това, което основният закон е дал? Благодаря ви.

Уважаеми колеги, тъй като този проект за промени в Закона за съдебната власт е общ проект и включва две части, едната от които беше внесена от Министерството на правосъдието, използвам случая да ви обърна внимание, че има доста любопитни текстове, които внася Министерството на правосъдието, част от които касаят собствените му правомощия. Четейки и обсъждайки този проект, нямаше как да не си припомним дебатите в предишния парламент, когато беше променена Конституцията, беше създаден Висшият съдебен съвет като постоянно действащ орган и му бяха вменени правомощията, които има сега. Тогава най-големите критици по отношение разширяване на правомощията на Висшия съдебен съвет твърдяха, че по този начин се отнема огромна част от функциите на Министерството на правосъдието, че едва ли не министърът на правосъдието ще остане министър без министерство, едва ли не ще отговаря само за персонала в министерството, което би било непрестижно и неприето от никой министър на правосъдието. Тогава според текстовете на Конституцията, които вменяват на Висшия съдебен съвет да отговаря кариерно, дисциплинарно и във всякакъв смисъл за магистратите, дейностите, които касаят държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията, беше безспорно и логично, че са в правомощията на Министерството на правосъдието. Тогава нямаше народен представител, който да може да предположи, че наистина ще се намери министър на правосъдието, който да внесе законопроект, чрез който да се откаже и от тези свои функции, тоест отговорността, съответно кадрова, за израстването им, бюджетна и прочие за съдиите по вписванията и за държавните съдебни изпълнители. Да не говорим, че е съвсем прав проф. Корнезов, като казва, че на един конституционно определен орган не могат да се възлагат допълнителни правомощия. Хубаво е, че Правната комисия като че ли, следейки текста, който се предлага, се отказва да подкрепи това предложение на Министерството на правосъдието, защото противното би означавало това министерство абсолютно да се изпразни от съдържание и да мислим, колкото и забавно да звучи, за неговото обединяване с други министерства, например Министерство на вътрешните работи и на правосъдието или Министерство на правосъдието и на екологията. Възможни са най-различни варианти, но тогава изобщо се поставя под въпрос защо да имаме министър на правосъдието и Министерство на правосъдието, след като реално то няма да отговаря за нищо. Надявам се да подкрепите отпадането на този текст.

Благодаря Ви, госпожо председател. Изказването ми е по § 6. Ще направя и конкретни предложения. Моето мнение по това, което ни се предлага от комисията – редакцията на § 6, именно по отношение на точки 2 и 3 в ал. 1, е: създава се пак някаква предпоставка за институционални кризи, доколкото се предвижда определянето на броя на съдебните райони да става след съгласуване с министъра на правосъдието. Получава се противоречие между тези две изречения, които се съдържат в т. 2. Вижте второто изречение – „Висшият съдебен съвет, съобразно степента на натовареност, може да създава и закрива съдилища, както и да променя съдебните райони”. Тук възниква въпросът: какво ще стане, ако евентуално министърът на отбраната и министърът на правосъдието откажат да направят такова съгласуване? Вече сме били свидетели на институционални кризи именно поради отказ на определени органи да съгласуват определено управленско действие с друг орган. Тук няма да поставям на разглеждане старата тема дали изобщо имаме нужда от военни съдилища. Тя е коментирана доста и въпросът остава висящ. Но като се абстрахираме от това, аз лично смятам, че е добре да отпадне част от текста на т. 2. Тоест „определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища” – точка. И идва второто изречение: „Висшият съдебен съвет, съобразно степента на натовареност, може да създава и да закрива съдилища, да променя съдебните райони и седалищата на съдилищата.” Тоест след точката в първото изречение да отпадне текстът „по предложение или след съгласуване с министъра на правосъдието, на военните съдилища, съгласувано с министъра на отбраната”.

Това е моето конкретно предложение. Същото се отнася като принципна аргументация и за т. 3. В края на краищата, уважаеми колеги, степента на натовареност е един обективен факт. Степента на натовареност, ако щете, се определя от съдебната статистика – колко дела има в определен съдебен район. Оттук нататък този обективен факт няма смисъл да бъде съгласуван с министрите, нито пък има смисъл по т. 3 да се съгласува с административните ръководители на съответните съдилища. Ако в съдебен район, да речем, на Районен съд – Първомай, се установява, че броят на делата е такъв, че е безпредметно този районен съд да съществува, казвам го като пример, а не че не трябва да съществува Районен съд – Първомай, или пък Районен съд – Каолиново, и административният ръководител на съда в Първомай или на съда в Каолиново откаже да съгласува това нещо – той пък застъпва становище, че е прекомерно натоварен, означава ли, че тук нямаме съгласувателна процедура и че определени съдилища, които изобщо не са натоварени, образно казано – по цял ден там играят карти, не могат да бъдат закрити? Затова отново ще предложа в т. 3 да отпадне част от текста. Тоест „определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени райони съобразно степента на натовареност” – точка. Да отпадне „по предложение или след съгласуване с административните ръководители на съдебната власт”. За прокурорите и следователите – и с главния прокурор, тук да остане текстът „като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности”. Благодаря Ви, госпожо председател. Моля съответно да се подложи на гласуване.

Против!

По § 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. Създава се чл. 30а: „Чл. 30а. (1) Висшият съдебен съвет съставя, води и съхранява кадрово дело за всеки съдия, прокурор и следовател. (2) Кадровото дело съдържа документите, свързани с постъпването и освобождаването от длъжност на съдия, прокурор и следовател, с професионалното му развитие, резултати от проверки във връзка с постъпили сигнали и жалби, поощренията - отличия или награди, които е получил, и наложените наказания. В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, копие от атестационните формуляри и други документи за притежаваните професионални и нравствени качества. (3) Копия от документите по ал. 2, съдържащи се в кадровото дело, се съхраняват в органа на съдебната власт, в който съответният съдия, прокурор или следовател е назначен на длъжност. (4) Всеки съдия, прокурор и следовател има право да се запознае с кадровото си дело при поискване, както и да получава заверени копия от съхраняваните в него документи”.

По § 8 – предложение на народния представител Христо Бисеров ...

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! „ДЕКЛАРАЦИЯ от името на Парламентарната група на Коалиция за България През последните дни и седмици сме свидетели как при поименните проверки, провеждани лично от председателката на парламента Цецка Цачева, се констатира наличието на кворум от над 121 човека, който после не се потвърждава от гласуването с електронните карти веднага след проверката. Една и съща картина – „красива и мила родна картинка”, удивително напомняща като манипулация рецептата на Чичиков от „Мъртви души” на Гогол. Тази драматургия е наблюдавана, както от народните представители, така и от присъстващите журналисти. И едните, и другите можаха да видят колко „израсна” морално парламентарната практика след въвеждането на гласуването с електронни карти. Тогава бе често предмет на порицание гласуването с чужда карта, но в тези случаи отговорността поне се носеше от всеки народен представител, гласувал с чужда карта. Обаче за всичките 20 години модерна демокрация, за първи път имаме председател на Народното събрание, който е така на „ти” с броенето; председател, който така честно от позицията на човек-институция, неподлежащ на съмнение, констатира кворума; председател, който с глас на метален брояч съобщава онова число, което се иска; един председател на Народното събрание, който в никакъв, ама в никакъв случай не си позволява да мами представителството с фалшиви присъствия на народни представители! Затова днес искаме със задавен от вълнение глас да кажем на нашия достоен председател госпожа Цецка Цачева: „Вярваме Ви! Дори когато ни лъжете, Ви вярваме! Вярва Ви и целият ни народ, който гледа този нов Гоголев спектакъл!”. Какъв е сюжетът на спектакъла? С въвеждането на новата система за гласуване след пръстова идентификация, за която бяха похарчени огромни средства на българския данъкоплатец, проблемът с преброяването на живите души в залата беше на път да се разреши. Народните представители вече нямат техническа възможност да гласуват с чужди карти. За изненада обаче на опозицията, на журналистите и на обществото, личните измами на недобросъвестни народни представители бяха заменени с удивително жонгльорство с кворума от страна на председателя на парламента. При поименните проверки народните представители не стават от местата си, за да се види дали са в залата, не заявяват лично присъствието си и то не се отразява в стенографските протоколи. По такъв начин те не носят никаква отговорност за регистрирано присъствие или отсъствие. Председателката на парламента Цецка Цачева еднолично решава и обявява дали даден народен представител е в залата. След това госпожа Цачева брои в списъка народните представители, които е обявила, че са в залата и заявява, че има кворум, без да обяви самият кворум. Следва гласуване с електронната система, което не потвърждава наличието на кворум. При първата поименна проверка на 17 декември т.г. госпожа Цачева обяви като присъстващи в залата 156 народни представители. При гласуването с електронната система народните представители се оказаха 104. Разминаване от 52 народни представители! При втората поименна проверка след 14,30 ч госпожа Цачева обяви като присъстващи в залата 157 народни представители. При гласуването с електронната система народните представители се оказаха 124. Разминаване от 33 народни представители! При третата поименна проверка след 22,11 ч госпожа Цачева обяви като присъстващи в залата 129 народни представители. Всъщност обявените са 132-ма, тъй като има още 3-ма закъснели. При гласуването с електронната система народните представители се оказаха 93-ма! Ето част от мъртвите души от ГЕРБ, които не са гласували непосредствено преди и след проверката: Александър Стойков, Антоний Йорданов, Ваня Донева, Вяра Петрова, Георги Плачков… – всичко 16 народни представители само от ГЕРБ. По такъв начин измамата се прави не от редовите народни представители, а от председателя на парламента. За всичките 20 години на демокрацията, както вие, ГЕРБ, обичате да изтъквате, щото от вас започва демокрацията и доброто на България, нито един председател не опозори името си с подобна измама. Иронията в тази ситуация е, че измамата с проверката на кворума се прави при приемането на второ четене на Избирателния кодекс. Мнозинството се опитва да внуши на обществото, че приема най-прозрачния и демократичен кодекс, който ще направи невъзможно фалшифицирането на изборите, и в същото време пред медиите, пред народното представителство, пред хората се демонстрира нагло и безпардонно фалшифициране на кворума в Народното събрание. Какво ли се готвите да правите по време на самите избори?! Буквално всеки парламентарен ден наблюдаваме и друга измама, за която отговорността отново се носи от госпожа Цачева – регистрацията се прекъсва светкавично, след като се регистрират 121 народни представители, формира се кворум в кворума и парламентът започва да приема решения с шестдесетина народни представители. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Представяте ли си, уважаеми избиратели, вашите граждански права – в парламента да ви представляват избраните от вас 240 народни представители, не са гарантирани, а отнети от гласувалите закона шестдесетина депутати?! Затова ли ги пратихте тези свои избраници?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) За какво става дума, ако не за онази народна приказка: „Мижи куме, да те лажем!” В същото време всички разбират, че всяко гласуване, в което са участвали по-малко от 121 народни представители, е неморално. Това с особена сила срива имиджа на парламента. Представете си екипаж с една четвърт от екипа или оркестър, който свири с една четвърт от музикантите! Този камерен парламент е рожба на председателката госпожа Цачева и е крайно време отговорността за подобна работа да се поеме лично от нея. (Реплики от ГЕРБ.) Във връзка със зачестилите опити за прехвърляне на отговорността за кворума върху опозицията ви напомняме, че във всички демократични страни тази отговорност се носи само и единствено от управляващото мнозинство. Това, че ГЕРБ не може да си гарантира кворум от управляващото мнозинство, е проблем на ГЕРБ, а не на опозицията. Вие не можете да управлявате собственото си присъствие в залата, а се опитвате да управлявате България. Госпожо Цачева, Вие изчерпахте лимита на доверие, с който заехте този пост, затова Ви призоваваме да подадете оставка (шум, реплики и смях от ГЕРБ), за да се прекрати тази срамна практика и да бъде изчистено името на парламента. Понеже Ви познаваме достатъчно добре и не вярваме, че сте способна на подобно морално извисяване, то настояваме: Първо, поименните проверки да се правят само от заместник-председател от опозицията. (Възгласи: „Еее!”) Второ, при проверките присъствието да се декларира от всеки народен представител чрез ставане и ясно артикулиране на присъствието „Аз, тук” и стенографиране на тази лична волеизява. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Така отговорността ще се носи от народните представители, а не от проверяващия. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Трето, резултатът от проверката да се оповестява публично (ръкопляскания и тропане по банките от ГЕРБ) и това да бъде базата за кворума при следващите гласувания.” Продължавайте!

„При намаляване броят на гласуващите под 121 човека, работата на Събранието да се прекъсва автоматично. Абсурдно е да се формира кворум в кворума и решенията на парламента да се приемат със 61 гласа. Госпожо Цачева, народът, който Ви избра, вижда слабите Ви актьорски превъплъщения. (Реплики: „Еее!”. Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Вие си избрахте роля в този сюжет за преброяване на мъртвите души. Но спомняте ли си как завършва великият Гогол историята си за Чичиков в една от частите на романа? „Той в същия час се съблече, качи се в леглото и заспа тежко и дълбоко, по оня прекрасен начин, по който спят само щастливите хора, които не познават ни хемороиди, ни бълхи, нито пък силни умствени способности.” (Шум и реплики от ГЕРБ.) И Вас ще Ви приспи и ще Ви отпише българската история, госпожо Цачева, и Вас! Парламентарна група на Коалиция за България.” (Възгласи: „Браво! Браво!” Частични ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики.)

Вземам тази процедура по начина на воденето, за да поздравя госпожа Цачева. Обикновено ние я критикуваме за начина, по който провежда пленарните заседания, обаче тя показа днес специално как добре могат да бъдат водени пленарните заседания. Аз лично я поздравявам, още повече че действително тя направи забележка на депутатите от управляващото мнозинство, когато започнаха да нарушават реда в залата. Образцовият начин, по който госпожа Цачева води днес пленарното заседание, ясно показва обаче, колеги, защо не трябва да водим нощни пленарни заседания. Защото видяхте какво се случи в петък – народен представител от „Ред, законност и справедливост” беше отстранен от пленарната зала, и то в нарушение на Конституцията. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Този народен представител бях аз и затова ползвам случая да кажа на госпожа Цачева, че тя не е началник на народните представители. Тя няма право да ги наказва, защото не тя ги е изпратила в Народното събрание, а българският народ (шум и реплики от ГЕРБ), и не тя плаща заплатите на народните представители, а българският народ. Така че аз оттук нататък искрено се надявам, че госпожа Цачева ще продължи да дава пример как точно се ръководят пленарни заседания, както например днешното. Благодаря Ви. (Реплика: „Браво!” от ГЕРБ.)

Параграф 8 – предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.

По § 9 има предложение на народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народния представител Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8. Една добавка. Има техническа грешка. Изпуснато е изречението „Чл. 35 се изменя така:” . „§ 8. Чл. 35 се изменя така: „Чл. 35. (1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност. (2) В случаите по ал. 1 членът на Висшия съдебен съвет се отстранява сам, не по-късно от 24 часа преди провеждането на съответното заседание, като обявява обстоятелствата, наложили отстраняването. Ако по уважителни причини не се е запознал с дневния ред на заседанието, членът на Висшия съдебен съвет може да се отстрани и на самото заседание. (3) Когато има данни за наличието на обстоятелствата по ал. 1 и членът на Висшия съдебен съвет не се отстрани сам, Комисията по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси на Висшия съдебен съвет изготвя доклад. Когато в доклада са установени обстоятелства по ал. 1, членът на Висшия съдебен съвет се отстранява по решение на съвета, като се обявяват обстоятелствата, наложили отстраняването. (4) Когато в дневния ред на заседанието на Висшия съдебен съвет са включени извънредни точки, и ако са налице обстоятелствата по ал. 1, извън случаите по ал. 2 и 3, съветът отлага разглеждането на съответната точка.”

Благодаря, госпожо председател. Тук, в чл. 35, става въпрос за тъй наречения отвод или самоотвод на член на Висшия съдебен съвет. Аз съм направил предложение да отпадне по решение на Висшия съдебен съвет. Незнайно как е записано, че комисията подкрепя по принцип предложението. Напротив, комисията въобще не подкрепя моето предложение. Затова, госпожо председател, ще Ви помоля при гласуването - това, което съм направил като предложение, след малко ще го мотивирам, да бъде гласувано.

Това е на страница 9: „Параграф 9 - в чл. 35, ал. 2 думите „или по решение на Висшия съдебен съвет” да отпаднат.” Това съм направил като предложение, но тези думички не отпадат. За самоотвода. Когато член на Висшия съдебен съвет ще трябва да решава въпроси за свои близки роднини (указани са кой кръг, включително за съпруг), трябва да се самоотведе, тъй като попада под конфликт на интереси. Това е ясно и лесно доказуемо, когато си в роднински връзки. Второто обстоятелство обаче е твърде разтегливо - „когато други обстоятелства, освен роднинските връзки”. Кои са тези други обстоятелства? Фактическо положение - че този член на Висшия съдебен съвет има някакъв конкретен интерес при решаването на въпрос. Това са другите обстоятелства! Ако член на Висшия съдебен съвет не се самоотведе, тоест не си направи отвод или участва в гласуването, което е нормално, естествено, но ако не направи това, обърнете внимание, опасността е самият Висш съдебен съвет да го отстрани, да отстрани колегата си! Дали е допустимо това? Всеки член на Висшия съдебен съвет е избран по съответния начин. Всеки член на Висшия съдебен съвет има еднакви права. Как ще конфронтираме при този колегиален орган членовете на Висшия съдебен съвет - съдии, прокурори, следователи, един срещу друг?! Той казва: „Аз нямам никакъв интерес от разглеждането на случая.” Една част от Висшия съдебен съвет обаче казва: „Вън от залата!” Това е недопустимо! Прекрачваме границата! Плюс това този, който е отстранен, как може да се защити като член на Висшия съдебен съвет? Не може да се защити. Само ще бъде окепазен, защото трябва да се посочат обстоятелствата, за да бъде отстранен. Затова, уважаеми народни представители, предлагам: да, трябва да се самоотведе този член на Висшия съдебен съвет, който е в близки роднински отношения, респективно има някакъв интерес при решаването на случая. Той е длъжен, но не можем да дадем право на Висшия съдебен съвет да отстранява колегата си от този орган. Моето предложение е в тази насока и моля, госпожо председател, да го гласуваме. Ще създадем конфликти вътре в този орган. Може да се стигне до саморазправа и извращения по един или друг конкретен случай. Затова е по-добре, както Народното събрание не може да отстранява един или друг народен представител, казвам по аналогия, така да не може Висшият съдебен съвет да отстранява своите членове, избрани по съответния конституционен ред. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В ал. 3 на редакцията на комисията ще предложа редактиране - в изречение първо думата на четвърти ред „интереси” да се запише след „предотвратяване на конфликт на”. Ще прочета цялото изречение първо на ал. 3, както трябва да бъде след редакцията: „(3) Когато има данни за наличието на обстоятелствата по ал. 1 и членът на Висшия съдебен съвет не се отстрани сам, Комисията по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси на Висшия съдебен съвет изготвя доклад.” По нататък съдържанието на изречение второ се запазва.

Благодаря, госпожо председател. Като реплика към госпожа Фидосова за тази Комисия по конфликт на интереси към Висшия съдебен съвет: преди 15-ина дни приехме Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване на конфликт на интереси. Ако си спомняте, създадохме една централна комисия. Даже спорихме кой да я назначава. Само припомням. Да кажем, че Комисията по конфликт на интереси към Висшия съдебен съвет констатира някакъв конфликт, той ще може ли да се обърне към тази централна комисия, за да може тя окончателно да реши въпроса? И дали трябва да се отведе или не трябва да се отведе този член? В този конкретен случай ние обезсмислихме това, което приехме преди петнадесет дни. Не е ли така, госпожо Фидосова?! Струма ми се, че трябва да помислим. Защото човекът, когото отстраняваме, може да е прав. Може той да е прав, да е невинен, но набеден. Тогава как ще се защити, че примерно „няма сестра”?

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Моето изказване беше замислено в духа на репликата на господин Корнезов. Текстът, както сме го предложили в първоначалния, а и в окончателния вид, госпожо Фидосова, противоречи на общата уредба на материята за конфликт на интереси, която приехме съвсем скоро. Така че и моето предложение е в този смисъл - да се помисли и текстът да се прецизира, защото Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси е общ по отношение на материята и с тази норма ние противоречим на общата уредба. Благодаря.

Нека да отговорят нещо.

По § 10 има предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9. § 9. Член 37 се изменя така: „Чл. 37. (1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и постоянна Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”, както и други постоянни комисии, които подпомагат дейността му. (2) Видът и числеността на постоянните комисии, както и правомощията им, с изключение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”, се определят с правилника по чл. 30, ал. 4. (3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” се състоят от по 10 членове. Всяка комисия избира председател измежду членовете си. (4) За осъществяване на правомощията си Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи формира от своя състав две подкомисии – подкомисия за съдии и подкомисия за прокурори и следователи. Всяка подкомисия внася проект на решение пред Висшия съдебен съвет. (5) Висшият съдебен съвет може да създава временни комисии за изпълнение на конкретни задачи във връзка с неговите правомощия.”

По § 11 има предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10. „§ 10. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „прави предложения до Висшия съдебен съвет за” се заменят с „предлага на Висшия съдебен съвет проект на решение за”; б) в т. 4 думите „решения за” се заличават. 2. В ал. 2 думите „или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет” се заменят с „и от съответния административен ръководител”. 3. В ал. 3: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „(3) Предложенията от административния ръководител се правят, както следва:” б) точка 1 се изменя така: „1. от председателя на Върховния касационен съд – за заместниците му и за съдиите от този съд;” в) в т. 2 думите „както и за председателите на административните съдилища” се заличават; г) в т. 3 буква „в” се отменя; д) в т. 4 след думите „военно-апелативния прокурор” се добавя „и ръководителя на апелативната специализирана прокуратура”, а след думите „военно-апелативната прокуратура” се добавя „и апелативната специализирана прокуратура;” е) точка 5 се изменя така: „5. от военно-окръжните прокурори и ръководителя на специализираната прокуратура съответно - за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и от специализираната прокуратура, за военните следователи и за следователите от следствените отдели в специализираната прокуратура;” ж) точка 8 се изменя така: „8. от председателите на апелативните съдилища, на военно-апелативния съд и на апелативния специализиран наказателен съд - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;” з) точка 9 се изменя така: „9. от председателите на окръжните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;” и) създава се нова т. 12: „12. от председателя на специализирания наказателен съд – за заместниците му и за съдиите от този съд;” к) досегашната точка 12 става т. 13.” 4. Създава се нова ал. 5: „(5) Завеждащите окръжните следствени отдели и следствените отдели към специализираната прокуратура могат да изготвят предложения до административните ръководители на окръжните прокуратури и до административния ръководител на специализираната прокуратура за следователите от тези отдели.” 5. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7. В т. 6 има техническа грешка: пропусната е думата „досегашната” да се чете: 6. Досегашната ал. 7 се отменя.”

Уважаеми колеги, искам да направя процедурно предложение – разглеждането на § 11, който става § 10, да се отложи до текста, който визира новата структура, която предлагате за съдилищата в България – там, където за първи път, като структурно звено, е споменат специализираният наказателен съд, респективно специализираната прокуратура. Според мен не е редно под рубриката „Избор на административните ръководители и процедури по тяхното предлагане, избиране и назначаване” да мине дебатът за съществуването на специализирания наказателен съд, защото това е дебат „за” или „против” създаването на такива съдилища. Ако този текст бъде приет по начина, по който е разписан в § 11, ще ви задам един много логичен въпрос: като променяте общите правила за предлагане на административните ръководители на съдилищата, кой ще предлага председателя на специализирания наказателен съд? В т. 2 отпада възможността това да се прави от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет и се заменя със съответния административен ръководител. Тъй като съответно няма председател на специализирания съд, такъв, остава висящ въпросът кой ще прави предложението за тази толкова важна фигура, според новата структура, която ГЕРБ предлага, на съдилищата в България. Този въпрос не е за пренебрегване и не виждам този параграф да дава предложения за неговото решение. По-същностно е първата част на моето предложение, което, госпожо Цачева, е чисто процедурно, а именно да се отложи разглеждането на този параграф. Може би експертът ще ми помогне с параграфа, в който специализираният съд за първи път фигурира като самостоятелна структура и след като се вземе решение за съществуването на този съд, тогава вече да се приемат и тестовете, които касаят избора на неговия административен ръководител и другите процедурни въпроси. Според мен беше нормално, първо, да се разгледа Наказателно-процесуалният кодекс с промените в него, които обуславят изобщо съществуването на такъв съд. Но така или иначе, мнозинството е глухо за подобни предложения, поне това, което ще касае изчистването и съществуването на някаква все пак структура, която да може да бъде избирана по съответните законови процедури.

Благодаря Ви, госпожо председател. Правя процедурно предложение за прегласуване. Уважаеми колеги, не искам да блокираме работата, но трябва да се огледа още веднъж този текст. Ако е пред вас проектозаконът: § 11 по вносител е точно две изречения. Вижте го! Въобще не става дума в § 11 по вносител за специализиран съд и въобще за назначавания, освобождавания, уволнявания и т.н. Изведнъж комисията ни предлага § 11 от страница и половина. Вижте го! Как може да се ориентираме? Да оставим, че тук малко надхвърляме изискванията на чл. 74 от нашия правилник. Но хайде, не го поставяме така ребром въпроса. Така и така отложихме един текст, дайте да го огледаме и този текст, за да можем да го гласуваме със съзнанието какво правим. Аз поне много трудно се ориентирам. Работил съм върху текста на първо четене. Две изречения. Къде в първо четене говорим за специализирани съдилища, специализирани прокуратури и т.н. Няма такова нещо! Вижте го! Сега се явява между първо и второ четене като предложение на комисията, на базата на предложението на народните представители, които са излезли извън кръга на приетия на първо четене § 11. Затова, моля, за прегласуване.

Госпожо председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! В § 10 следва да са разписани всички действия, които се отнасят до предложенията за избиране на магистрати и на ръководители в съдебната власт. Два са основните открити въпроси. На първия вие давате своето предложение в т. 2, където се предлага да отпадне един от досегашните начини за представяне на предложения. Те са по инициатива на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет. И в момента остават две възможности – или този, който кандидатства за някаква длъжност, сам да се предложи, или това да бъде направено от неговия административен ръководител. Според мен и двата случая няма да бъдат достатъчни, тъй като без да оспорвам инициативата, която в някои случаи е обоснована, когато идва от самите кандидати за длъжностите, на тези предложения невинаги се гледа с необходимото внимание или те нямат необходимата тежест пред членовете на Висшия съдебен съвет. Другият случай е по предложението на административния ръководител. Аз приемам, че особено в прокуратурата това е и обичайният начин, масовият случай, в който се правят предложения. Но как ще се постъпи, защото и в момента има случаи, когато Висшият съдебен съвет вече е отхвърлил повече от един път предложенията на даден административен ръководител за заемането на определена длъжност? Висшият съдебен съвет няма да има възможност измежду своите членове да прояви инициатива. Тогава за Висшия съдебен съвет остава единствено възможността за някакво вето върху предложенията на административния ръководител, без той да може да направи друго, конкуриращо се предложение, тогава те да бъдат съпоставени, анализирани и да се стигне до решението. Това е първият текст, в който се прави опит за обезличаване на Висшия съдебен съвет като орган, който само приема или отхвърля предложения, а по-нататък ние ще го видим и в други разпоредби. Затова аз правя предложение тази част от т. 2, която съдържа израза „или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет”, да отпадне и да се запази предложението в оставащата му част.

Параграф 10, чл. 38, т. 2, която няма букви, това е на стр. 14 горе, в ал. 2 думите: „или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет” – да отпаднат и да остане само частта: „и от съответния административен ръководител”. Така според мен ще се запазят повече възможности за инициатива, а Висшият съдебен съвет е този, който ще се произнесе по всяка една от тях. Вторият въпрос, който вече беше поставен. Тук аз не виждам, нека да ми бъде посочено в коя точка и в коя буква е даден отговор на въпроса: кой ще прави предложенията за ръководителите на специализираните наказателни съдилища, ако това все пак бъде прието? Защото има отговор на въпроса как административният ръководител ще предлага съдиите, но няма – поне аз не виждам, кой ще прави тези предложения, след като това няма да са нито част от членовете на Висшия съдебен съвет, нито административният ръководител, който към момента и не съществува, защото предстои формирането на тези отговори. Може би в многобройните изброявания някъде да се съдържа пряк или косвен отговор на този въпрос, но аз не го намирам в § 10. Благодаря ви.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Стоилов, беше направено предложение на второ четене за изменение по същество в залата – нещо, което БСП прави от известно време непрекъснато в пленарната зала, което и Вие направихте. По нашия правилник в пленарна зала могат да се правят само предложения, които са граматически, не са по същество и са редакционни. Това предложение, което направихте, не е редакционно. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Има два начина – да сте го направили в срока между двете четения на законопроекта. Това е начинът, по който бихте могли да направите това предложение. Госпожо председател, аз решително се противопоставям на тази практика, която напоследък зачестява и непрекъснато създава затруднения на второ четене. В това отношение типичен е примерът с господин Стоилов. Това е предложение по смисъл, по същество, което не следва да бъде приемано за разглеждане в пленарната зала. Стига с тази практика, която оттук нататък явно ескалира.

Господин Стоилов, тъй като в тази зала мнозинството няма навика да отговаря на зададени въпроси, преди вас аз зададох същия въпрос – ще трябва да си отговорим сами. Със сигурност с промяната в общите правила, с изключването на възможността на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет да предлагат административни ръководители на съдилищата и замяната на този текст с възможност това да се прави само от съответния административен ръководител, остава една-единствена възможност за шефа на специализирания съд и тя произтича не от конкретно изписан текст, тъй като вносителите са пропуснали да го направят – дали умишлено или не, но единствената възможност е той да се самопредложи. Това е отговорът на този въпрос. Дали е редно председателят на специализирания наказателен съд да се самопредложи и да се изключат досега съществуващите органи от това предложение, е една друга тема, но тази друга тема логически следва през целия Закон за съдебната власт по начина, по който е внесен от Министерството на правосъдието и се подкрепя от мнозинството. Идеята там е една: да се обезличи Висшият съдебен съвет и тъй като депутатите от ГЕРБ няма как чрез закон да му отнемат функциите, те просто правят невъзможно изпълнението на тези функции. Ще го видим по-нататък и с децентрализирането на конкурсите, и с децентрализирането на атестациите, сега и с отнемането на възможността членове на Висшия съдебен съвет да правят предложения за административни ръководители. Ясно е защо се прави това: целият процес по кариерното израстване на магистратите и най-вече по заемането на висшите административни длъжности в съдебната система да се централизира по един друг начин, който не е свързан с централизацията в съдебната власт, а е свързан с политическата централизация, която иска да реализира ГЕРБ, включително чрез механизмите да контролират тези процеси в съдебната система. Ето това е отговорът на Вашия въпрос.

Госпожо Манолова, приемам това допълнение, но така или иначе остават въпросите, които ние повдигнахме, без да сме инициатори за създаването на подобни специализирани органи. Дори и тези, които ги предлагат в случая, не посочват начина, по който те ще бъдат формирани като ръководства. Да отговоря на господин Шопов. Трябва да забележите, че самият вносител – Министерският съвет, не предлага отпадането на инициативата от една пета на членовете на Висшия съдебен съвет по кадровите въпроси. Това е предложение на комисията, което...

Как да не го предлага?!

Вижте колко пестелив е текстът в § 11. Там не се съдържа буквално това предложение. На господин Шопов да му припомня правилника – чл. 74, ал. 4, където е казано, че се гласуват предложенията, направени от народните представители по реда на чл. 73, тоест писмени предложения, предложенията на водещата комисия, редакционните поправки, направени по време на обсъждането, както – подчертавам това – и предложения за отпадане или отлагане на текст. Аз съм направил само предложения за отпадане на част от текста, така че да не подлагаме, господин Шопов, под съмнение Вашата състоятелност като заместник-председател на Народното събрание, тъй като Вие по-добре от останалите народни представители трябва да познавате правилника, когато ръководите заседания, а когато не ги ръководите, да не подвеждате народните представители за това, което е възможно да се прави при обсъждането на законопроектите на второ четене. Аз поддържам моето предложение за отпадане на част от съдържанието на т. 2, което направих. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, искам да ви кажа следното нещо за дебата, който слушам до момента, във връзка с този параграф. Колеги, гласувайте спокойно параграфа, тотално е променена философията в Закона за съдебната власт за назначаването и повишаването в рамките на съдебната власт на съдии, прокурори и следователи. Възприема се концепцията за провеждане на конкурс за всички длъжности, на всички нива и по предложение на Комисията по правни въпроси е оставена възможност, ако няма кандидати за конкурса, да се направи предложение от административния ръководител. Ето затова, съвсем естествено отпада този израз предложенията да се правят от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет. Идеята е в съдебната система да се повишават и да се назначават хора единствено и само на конкурсно начало, тотално конкурсно начало, от първата до последната инстанция, с изключение на някои от процедурите за председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд и, разбира се, главния прокурор. Няма никакви пропуски, няма никакви недоразумения, просто конкурсното начало следва много по-назад в проекта – след чл. 180, затова изглежда така текстът. Разбира се, с допълнителното предложение на Правната комисия, освен чрез конкурс да има възможност да бъде предлаган кандидат от ръководителя на съответното звено, при положение че не се е кандидатирал за конкурс, въпреки че лично аз смятам, че тази втора опция няма да може практически да се използва, защото...

За административния ръководител няма конкурс?

За административните ръководители как правим подбора? Как да няма конкурс?! Има процедура за конкурс за назначаване на административни ръководители. Всички административни ръководители и редови съдии, прокурори и следователи минават конкурсна процедура, господин Стоилов, няма никакво съмнение в това. Конкурсна е процедурата и нищо повече от това! Не виждам защо си губите времето да разсъждавате за една пета, две пети и т.н. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Конкурс и ако никой не се кандидатира, има предложение на ръководителя.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е да продължим днес заседанието до 20,00 ч. Мисля, че знаете и няма нужда да ви убеждавам защо се налага това продължение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да ви обясня, че в този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт се създават едни нови глави за създаване на специализиран съд, на апелативен съд и на съответните прокуратури. Ако някой не си е дочел доклада, това е друг проблем. Както се избират председателите на окръжните и на апелативните съдилища, така се избират председателите и на специализираните съдилища. Има една стр. 50, където има един Раздел 2а. Второто изречение на наименованието на раздела е „Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт”. Специализираният съд и прокуратура не са извън системата на съдебната власт, така че редът за едните и за другите е абсолютно еднакъв. Когато Министерският съвет и в частност Министерството на правосъдието предложи всъщност да бъдат отменени от ал. 2 до ал. 7 включително, така или иначе как да няма нормално предложение и нормална реакция от наша страна? Всички предложения в § 10 са именно в тези алинеи. Защо да не бъдат предложени някакви промени, които ние считаме за нормални и всички заедно с колегите приехме на Правна комисия? Благодаря. (Реплики на народния представител Янаки Стоилов.)

Уважаеми колеги, отговорът на министър Попова и изказването на господин Анастасов са още едно потвърждение за основателността на моето искане да се отложи разглеждането на този текст. Няма как наистина всички народни представители да се клонират и да участват във всички заседания на комисии, пленарни заседания, които се проведоха през миналата седмица. Според мен това не е и толкова драматично, тъй като пленарната зала е мястото, където трябва да се огледат, да се обсъдят и да се вземе решение по всеки един текст, особено по важни законопроекти, каквито са Изборният кодекс и какъвто е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. В тази връзка е възможно вие да сте предложили и даже Правната комисия да е възприела един нов подход, който да касае назначаването на административните ръководители на съдилищата и този подход да е конкурсното начало, но тъй като до момента нямаше такъв подход, защото до момента всички знаете как се избираха от Висшия съдебен съвет административните ръководители на всички звена в съдебната система, е нормално текстът, който касае предложенията, да бъде обсъден и приет след текста, който касае въвеждането на конкурсите и за тези длъжности. Това е логическият подход, това е нормалният подход при правене на един закон. Тук не искам да връщам спора от миналата седмица, решението интегралната бюлетина да се смени с отделна, се взе в един текст, който касаеше печати на секционните комисии!?

И така дебатът просто беше несъстоял се. Така че в момента повтарям своето предложение да се отложи разглеждането на този текст, защото фактически той предрешава редица други важни въпроси. На първо място, изобщо съществуването на специализирания наказателен съд, на второ място, промяната изобщо в уредбата на назначаването на административните ръководители, отхвърлянето на ролята на Висшия съдебен съвет в тази процедура в първата й част и въвеждането на конкурсите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не зная кой как може да се клонира и къде да се клонира. Господин Анастасов, тук очевидно се желае да се манипулира залата, да се манипулира обществото. В крайна сметка ние сме на второ четене на този законопроект!

Да!

Ако някой не е разбрал, че сме на второ четене, съжалявам. На първо четене гласувахме създаването на специализирани съдилища, специализиран съд и прокуратура. Ако някой сега иска да отлагаме текст по текст, ако някой иска да създава всевъзможни пречки и този закон да бъде блокиран или да не бъде приет, нека да бъде ясно за всички. Така, както трябва да бъде ясно за всички, че по всякакъв начин се желае да не се приема и Изборният кодекс, за да може да продължават разни регистрации...

Благодаря, госпожо председател. Правя предложение за отпадане в текста на § 10 – чл. 38, т. 3. В ал. 3, точка „д” – да отпадне „апелативната специализирана прокуратура”. Моля това да се подложи на гласуване. В точка „е” – да отпадне „специализираната прокуратура”. В точка „ж” – да отпадне „апелативния специализиран наказателен съд”. В точка „и” – да отпадне „председателя на специализирания наказателен съд”, по-точно да отпадне цялата тази точка в случая. Това, което се предлага в новата ал. 5, да отпадне „следствените отдели към специализираната прокуратура” и „административния ръководител на специализираната прокуратура за следователите от тези отдели”. Правя тези предложения, уважаеми колеги, защото от „Ред, законност и справедливост” сме концептуални противници на идеята за създаване на специализирани съдилища. Аз няма да повтарям, казаха се достатъчно аргументи на първо четене, но не разбирам защо трябва да се дублира нашата правораздавателна система! Това е дублиране на нашата правораздавателна система. В никакъв случай не съм съгласен с аргументите, че сега, на второ четене, не можело да се правят подобен род предложения за редакционни промени. Не е така и затова аз ще помоля да бъдат подложени на гласуване сега направените от мен предложения и ще продължа да правя тези предложения до изчерпване на този законопроект. Благодаря.

По § 12 има предложение на народния представител Христо Бисеров – § 12 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казах и Митхат Метин: „1. В §12, в текста на чл. 39, ал. 1 изразът „и от атестационни комисии в органите на съдебната власт” отпада. 2. В § 12, в чл. 39, ал. 3-6 отпадат.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11: „§ 11. Член 39 се изменя така: „Чл. 39. (1) Атестиране на съдии, прокурори и следователи, на административни ръководители и на заместници на административни ръководители се провежда от Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи на Висшия съдебен съвет и от помощни атестационни комисии в органите на съдебната власт. (2) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда: 1. атестиране за придобиване статут на несменяемост на съдии, прокурори и следователи; 2. периодично атестиране на заместниците на административните ръководители и на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на заместниците на главния прокурор и на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, на директора и на следователите от Националната следствена служба; 3. периодично атестиране на административните ръководители на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на военно-апелативния съд, на районните, окръжните и апелативните прокуратури и на военно-апелативната прокуратура, както и на административните ръководители на Софийския градски съд, Софийската градска прокуратура, специализирания наказателен съд, специализираната прокуратура, апелативния специализиран наказателен съд и специализираната апелативна прокуратура. (3) Помощните атестационни комисии участват в провеждането на периодичното атестиране на съдии, прокурори и следователи и на заместници на административни ръководители извън случаите по ал. 2, т. 2. (4) Помощните атестационни комисии подпомагат Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и се избират в съответните органи на съдебната власт на принципа на случайния подбор за всяко конкретно атестиране. Те се състоят от трима редовни и един резервен член. Административният ръководител не може да бъде избиран за член на атестационна комисия. Помощната атестационна комисия избира председател измежду своите членове. (5) При невъзможност да се формира атестационна комисия от съответния орган на съдебната власт, съставът й се допълва с членове на комисията на горестоящия орган на съдебната власт в съответния съдебен район. (6) Помощни атестационни комисии не се избират в районните съдилища, в административните съдилища, в районните прокуратури, в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура.”

Уважаеми колеги, това е един от текстовете, които според вносителя децентрализират атестирането и конкурсите в съдебната власт. Според мен обаче тук се прави опит Висшият съдебен съвет, като правителство на съдебната система, като висш кадрови орган да бъде обезвластен и от него реално да бъдат иззети наличните му функции, които при това са конституционно определени. Или поне такова беше предложението по вносител, което предвиждаше създаването на атестационни комисии към органите на съдебната власт, които да вършат една дейност, която иначе Конституцията е предоставила на Висшия съдебен съвет. Оставям настрана факта, който би следвало да е ясен за всеки народен представител, включително и от Правната комисия, че едни са критериите за атестиране в Благоевград, други биха били в Ямбол и по този начин абсолютно се нарушава принципът на единност в изискванията към магистратите и една обективност при тяхното оценяване и атестиране. Още повече че то е условие, както става ясно, и за кариерното им развитие, и за участието в конкурси, и пр. Освен това на всеки би следвало да му е ясно, че едно атестиране, което се прави по места, няма как да бъде достатъчно обективно и да не е повлияно от други фактори – така наречените местни, корпоративни и други интереси, които биха се намесили при оценката на дейността на един или друг магистрат. Така че освен желанието и намерението да бъдат отнети функции от Висшия съдебен съвет, аз лично не виждам нито един позитив в това същинската дейност по атестирането да се пренасочи по места към органите на съдебната власт. Още повече че самата функция на магистратите предполага и едни други качества и умения, които са свързани със същинския правораздавателен процес. Това е, с което трябва да се занимават магистратите, а Висшият съдебен съвет има своите функции по оценката и по направляването на тяхното кадрово развитие. Всъщност в това се състои и логиката Висшият съдебен съвет да има няколко квоти, две от които от страна на магистратите, за да може хората, които ще се занимават с атестирането, да са наясно със специфичната работа на магистратите. Но всички тези аргументи не са взети предвид в първоначалния вариант по вносител. Виждаме, че в крайна сметка в текста на Правната комисия се прави някаква корекция, като поне се бяга от непосредствените обвинения в противоконституционност на този текст, защото аз не бих иззела този отговор, който би бил даден по-добре от проф. Корнезов, но когато на един орган му се дават конституционни правомощия, които са дадени на друг орган, или когато от един орган, който има конституционни правомощия, се отнемат неговите конституционни правомощия и се дават на други органи, тук е въпросът доколко са конституционно съобразни подобни движения, подобни предложения и подобни законодателни решения. И може би с цел да се избегне този упрек за противоконституционност, чисто формално се прави един опит, в който атестационните комисии по места, тоест тези, които са към органите на съдебната власт, се наричат помощни атестационни комисии. Не е ясно в какво точно ще бъде спецификата на техните функции, предвид това, че те не са конкретно разписани в предложението на Правната комисия, нито по какво тези помощни комисии ще се различават от същинските комисии, които са внесени в първоначалния вариант от вносителя от Министерски съвет. Така че едва ли наименованието ще спаси този текст от неговото приемане на ръба на конституционносъобразността. Според мен тук по-важно е нещо друго, че се правят едни промени, които откровено работят срещу независимостта на съдебната власт, които вървят в посока да се отнемат права от конституционно създадени органи, които са им конституционно регламентирани, със съмнителни мотиви. Защото е ясно, че ако атестацията се прави по места, това нито ще повлияе на нейната обективност, нито на нейната безпристрастност, нито на нейната прозрачност. Или поне това повлияване няма да бъде с положителен знак. Тук няма да давам примери какви са препоръките и крайните изводи от …

… туинингови проекти, които са правени от българското Министерство на правосъдието с Кралство Испания, …

… с германски организации, но изводът е един – правят се предложения с една-единствена цел – отнемане на функции от Висшия съдебен съвет.

Уважаеми колеги! Тези 5 минути бяха чудесен пример за това как от трибуната на Народното събрание могат да се извеждат доводи, които нямат нищо общо с текста, който се предлага в момента. Нито един от доводите, които госпожа Манолова изтъкна тук пред вас, не съответства на заложения текст като предложение на Правната комисия за промяна в законопроекта. Нито е такъв смисълът на децентрализацията, нито атестирането се извършва от така наречените местни помощни комисии, нито пък логиката е да се изместват функциите на Висшия съдебен съвет в тази посока. Напротив, ако всеки от вас прочете внимателно съдържанието на текста, ще види точно обратното, ще си направи точно обратните изводи на тези, които госпожа Манолова досега говореше пред вас.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви обърна внимание само на едно нещо: забележете, че по всеки текст, по който се говори от моята лява страна, се говори по текстове, внесени от Министерството на правосъдието. Както каза и Юлиана Колева, не се обсъжда изобщо това, което е внесено за обсъждане в момента в залата на второ четене. Приказват се абсолютни небивалици и несъответствия, и то от хора, които изобщо не познават какво се случва в органите на съдебната власт. Това, което ще се прави в помощните атестационни комисии, както каза и госпожа Колева, е същото, което са правили и досега. Никой никому не отнема права във Висшия съдебен съвет. Ако някой не прави разликата, поне да се допита до колеги – административни ръководители на съдилища или прокуратури, да му обяснят за какво става въпрос. Който не го разбира, просто да не става да се изказва! И друго нещо, което искам да ви кажа: оттук нататък до края на закона по всеки един от текстовете ще се става и ще се говори точно това – по текста, внесен преди, когато, не знам от кого, а не върху това, което ще се подложи на гласуване в залата. Благодаря.

Уважаеми колеги! По-малката беда би била, ако наистина това е мое лично мнение, което не съвпада с мнението на мнозинството. Това обаче е мнение, което на заседанието на Правната комисия беше изказано от представители на Върховна касационна прокуратура, на Върховния касационен съд и от страна на Висшия съдебен съвет, тоест това е мнението на хората, които имат пряко отношение към това какво се случва в системата, как се извършва атестирането, какви са неговите проблеми и в каква посока трябва да се върви. Да не говорим, че Висшият съдебен съвет е органът, който създава атестационната комисия и има конкретни ангажименти към атестирането на магистратите. Такова е мнението на Висшия съдебен съвет, което беше официално изказано на заседанието на Правната комисия. Ако в текста, който предлага Правната комисия, се визира нещо различно от текста на вносителя, и съответно функциите на помощните атестационни комисии са такива, че да не изземват основната част на функциите на Висшия съдебен съвет, би следвало, колега Анастасов и колега Колева, това да бъде изписано в конкретни текстове, за да е ясно по какъв точно начин ще подпомагат тези атестационни комисии, които ще се създават в органите на съдебната власт, дейността на атестационната комисия към Висшия съдебен съвет ...

Изписано е.

... и да се знае къде е тънката граница между дейността на тези атестационни комисии – на тези в органите на съдебната власт и на тази, която се създава към Висшия съдебен съвет. Следователно моите опасения не са само мои опасения, а са официално изказани опасения от хора и институции, от органи в съдебната власт. Би следвало вашето притеснение да е относно това: доколко са съответни решенията за законодателни текстове в този закон с мнението на магистратите. Според мен това би трябвало да ви интересува. Нашето участие в този дебат е просто да ви накараме да отговорите на тези въпроси. Когато вземете едно или друго решение в обратна посока, да обяснявате защо. В този смисъл бих ви благодарила за активността в този дебат.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искала да добавя още един аргумент срещу тези текстове, за да не бъдем обвинявани, че злоупотребяваме с времето ви и с несериозни аргументи. Ще цитирам някои неща. Става дума за становище на европейски експерти по туининг проекта за укрепване на публичното управление на съдебната система. Те заявяват буквално, че: „Това предложение е неприемливо и е в явен разрез с европейските стандарти, посочени от Консултативния съвет на европейските съдии за създаване на помощни атестационни комисии.”

Кое предложение е неприемливо?!

Цитирам: „Да се създадат помощни атестационни комисии означава, че единствената гаранция за уеднаквяване на прилагането на критериите за оценяване в цялата страна е създаването на централизиран атестационен орган към Висшия съдебен съвет. Той трябва да бъде със статут на постоянен орган, което ще спомогне за укрепване на капацитета на Висшия съдебен съвет.” Те продължават: „Съгласно предложената система в измененията и допълненията атестирането се провежда от други магистрати, за които тази дейност е допълнителна към ежедневните им задължения като магистрати, което не е адекватно с оглед необходимостта да се осигури сериозен орган за атестиране.” Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Правя конкретно предложение и моля да го подложите на гласуване. В § 11, по отношение на чл. 39, ал. 2, в т. 3 след „Софийска градска прокуратура” да се постави точка. Оттук нататък текстът да отпадне: „специализирания наказателен съд, специализираната прокуратура, апелативния специализиран наказателен съд и специализираната Апелативна прокуратура”. Правя също така предложение в ал. 6, накрая, след „Окръжните прокуратури” да се постави точка и да отпадне изразът „и в следствения отдел в специализираната прокуратура”. Аргументите ми отново са от принципиално естество. Вървим към някакъв дуализъм в правораздавателната ни система. С гласуването на предходния параграф направихме крачка на отдалечаване от правовата държава, ако гласуваме в този вид текста на чл. 39, ще направим и втора крачка на отдалечаване от правовата държава. Благодаря.

Уважаеми колеги, ще се постарая да бъда съвсем кратък. Първо, към пленарната зала: представителите на Висшия съдебен съвет, на Върховния касационен съд и на Върховна касационна прокуратура на заседанието на Правната комисия, на което госпожа Манолова не присъстваше, при приемането на законопроекта на второ четене одобриха тези текстове. Това искам да стане ясно на цялата пленарна зала. На второ място, към колегите от опозицията: уважаеми колеги, текстовете имат своята логика и своята структура. Прочетете нататък какво пише в предложенията, свързани с атестирането, и ще разберете каква е логиката на предложенията на комисията. Благодаря.

Уважаеми колега Ципов, става дума за това какви ще бъдат точно функциите на помощните атестационни комисии. В моето изказване казах, че не става ясно къде е границата между техните правомощия по атестирането на един магистрат и Атестационната комисия, която е създадена към Висшия съдебен съвет. Цитирам бланкетно как са представени функциите на помощните атестационни комисии. Тук е казано: освен че се създават такива, което е нов момент в атестирането и което е свързано с всички опасения, които изразих преди това, че те участват в провеждането на периодичното атестиране на съдии, прокурори и следователи и на заместниците на административни ръководители, след това: помощните атестационни комисии подпомагат Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и се избират в съответните органи на съдебната власт за всяко конкретно атестиране. И така нататък. Тоест не е ясна границата между правомощията на тези атестационни комисии и Атестационната комисия, която се създава към Висшия съдебен съвет. Ето това е въпросът, който зададох, и беше в контекста, че тези атестационни комисии трябва да имат конкретно разписани правомощия с конкретни критерии, за да бъдат избегнати възможностите за местнически подход при атестирането на магистратите, за различни влияния. Това е, което казах.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Ципов, аз по принцип не приемам, че такъв аргумент – поради това, че този или онзи народен представител от лявата или пък от дясно консервативната опозиция не бил присъствал на еди-кое си обсъждане, би следвало да се противопоставя на необходимостта пленарната зала да разбере за какво става дума. Очевидно мястото на подобен род обсъждания е в пленарната зала и поради тази причина считам, че сте принципиално неправ по този начин да поставяте въпроса.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Ципов, понеже се убедих, че вие не признавате аргументите на опозицията, дори когато са разумни, не признавате в случая аргументите на професионалните среди и препоръките, които те дават, си послужих със становище на европейски експерти и това ще правя до края на изказванията си по този закон. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.) Щом в Правната комисия сте убедили българските професионални среди, че това е правилно, защо в разговорите си с европейските специалисти, с които се работи по този проект, по който са инвестирани 1 млн. 200 хил. евро, не успяхте да ги убедите, че това е правилно?

Това е направено в редакцията на комисията. (Реплики.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, за да разберем какво правят тези помощни атестационни комисии, трябва да гледаме параграфи 12, 69 до 88 включително! Уважаема госпожо Нинова, всичките бележки, които Вие цитирате, са направени в един много, много ранен етап - още преди изготвянето на законопроекта и приемането му от Министерския съвет. (Оживление, реплики от КБ.) Съжалявам много, прочетете си внимателно нещата - къде са направени тези бележки. По отношение репликата на господин Василев ще замълча. Благодаря.

По § 13 – предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. (Шум и реплики.)

Предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12: § 12. В Глава втора, Раздел ІІ се създават чл. 39а и чл. 39б: „Чл. 39а. (1) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”: 1. извършва проучвания, събира необходимата информация и изготвя становище относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт; 2. разглежда сигнали за наличие на поведение, противоречащо на правилата за професионалната етика, и предоставя резултатите от проверката на Висшия съдебен съвет; 3. събира и анализира информация за наличие на корупционни явления в органите на съдебната власт и я предоставя на Висшия съдебен съвет; 4. уведомява Висшия съдебен съвет при сигнали на граждани и на държавни органи за прояви на корупция, както и при публикации в медиите и извършва проверка или предоставя информацията на комисиите за професионална етика за извършване на проверка; 5. организира изпълнението на дейностите по приетите стратегии за борба с корупцията и плана за действие към тях; 6. подготвя участието на Висшия съдебен съвет в съвместни прояви с други държавни органи и юридически лица с нестопанска цел във връзка с проблемите на противодействието на корупцията; 7. подготвя проекти на споразумения за съвместна дейност и обменя информация с държавни и обществени структури, създадени за противодействие на корупцията; 8. подготвя участието в съвместни прояви на Висшия съдебен съвет и други държавни органи и юридически лица с нестопанска цел във връзка с проблемите на противодействие на корупцията; 9. изготвя ежегодно доклад за дейността си, който се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. (2) За изпълнение на правомощието си по ал. 1, т. 1 Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” осъществява взаимодействие с комисиите за професионална етика в органите на съдебната власт, както и с компетентните държавни органи и институции. Чл. 39б. (1) В органите на съдебната власт се избират комисии по професионална етика. (2) Комисиите по професионална етика осъществяват дейността си по прилагането на Кодекса за етично поведение на българските магистрати в съответствие с правилата за организацията и дейността им, приети от Висшия съдебен съвет”.

Уважаеми колеги, ще започна с това, че не присъствах на заседанието на Правната комисия, когато е разгледала този доклад на второ четене. Няма как човек да присъства на всички заседания на всички комисии през миналата седмица, предвид че Народното събрание работеше денонощно. Друг е въпросът защо тези комисии заседаваха едновременно, защо заседаваха късно вечерта и до каква степен това ще се отрази на качеството на приеманите законопроекти? Но тук мога да кажа, че по този текст заявих ясно позицията си на заседанието на Правната комисия при гласуването на този закон на първо четене и виждам, че в окончателния текст на Правната комисия нищо от направените от мен възражения не е взето предвид. Не е взето предвид и становището на магистратите за тези текстове, освен ако съвсем неочаквано те са променили мнението си по време на заседанията на Правната комисия за обсъждането на тези текстове на второ четене. Но както и да е! Ще ви обърна внимание, уважаеми колеги народни представители, на това какви текстове ни предстои да гласуваме: създаването на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”, която ще бъде към Висшия съдебен съвет, както и на една друга комисия. Всъщност тези комисии ще бъдат децентрализирано към органите на съдебната власт. На места ще се създадат такива комисии, които ще следят, вижте за какво: на първо място те ще извършват проучвания, ще събират необходимата информация и ще изготвят становища относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжности в органите на съдебната власт. Тези комисии ще правят проучвания за нравствените качества на кандидатите! По-нататък: те ще събират и анализират информация за корупционни явления. Те ще уведомяват Висшия съдебен съвет при сигнали на граждани и при публикации в медиите. Аз не знам с какво ще се занимават разследващите органи, след като корупцията ще се установява от тези комисии, но искам да ви обърна внимание на най-опасните от тези текстове, а именно текстът, при който тези комисии ще сезират Висшия съдебен съвет при сигнали на граждани и при публикации в медиите. Уважаеми колеги, включително, уважаеми колега Анастасов, който сте бил магистрат, кажете ми в масовия случай, когато в едно съдебно производство има две страни, едната страна обикновено губи делото, защото такъв е принципът на състезателния съдебен процес. Какво си мисли страната, която е загубила делото в най-често срещания случай? Че съответният съдия се е поддал на корупционен натиск и в крайна сметка е постановил съдебен акт в такива условия. Това е най-честото, което си мислят гражданите. Е, според Вас, редно ли е при всеки сигнал на гражданин да се върти това производство и да се хвърля сянка на съмнение върху всеки един съдия, който просто се е произнесъл по едно дело? Представете си, че Вие в качеството си на съдия, кандидатствате за една конкурсна длъжност. Какво би Ви се случило след всички присъди, които сте произнесли като наказателен съдия? Колко сигнала за корупция от Ваша страна ще полетят към органа, който се занимава с този конкурс реално в практиката? Колко? Втори въпрос: следва ли от това, че тези комисии трябва да сезират Висшия съдебен съвет за публикации в медиите, че членовете на Висшия съдебен съвет не четат вестници? Сериозно ли е това тези комисии по етика, които ще преценяват нравствените качества на кандидатите, да се занимават с всеки сигнал на гражданин? Вие тук, колеги от Правната комисия, сте били адвокати, били сте прокурори, били сте съдии и знаете за какво става дума, че винаги едната страна е недоволна, че винаги осъденият е недоволен от размера на присъдата. Е, може ли това да е основание, за да се хвърля съмнение върху един съдия, че е участвал в корупционни практики или че нещо не е наред в нравствените му качества и поради тази причина да започне една процедура? Може ли за всяка публикация в медиите да започва такава процедура? Може ли това да е обект на сигнал от страна на една такава комисия до Висшия съдебен съвет? Правя формално предложение израза „на граждани” след думата „сигнали” в т. 4 да отпадне, както и да отпаднат думите „и при публикации в медиите”. Предложението ми, госпожо председател, е за т. 4, от която да отпаднат „на граждани” и „при публикации в медиите”.

Ами, то нищо не остана! (Оживление.)

Според мен би следвало, но помислете дали да не отпадне цялата т. 1, в която тази комисия и особено по места ще изготвя становища относно нравствените качества на кандидати в конкурсни процедури. Правя предложение и за отпадане на т. 1.

Госпожо председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Наистина пет минути са достатъчно време да се изразят и мотивите, и предложенията. Затова започвам с предложението по т. 4: да отпадне изразът „уведомява Висшия съдебен съвет при” и да се замени с „проучва”. „Проучва сигнали на граждани” и текстът продължава. Вторият предлог „при” също трябва да отпадне. Защо смятам, че не трябва да се подценяват сигналите на гражданите или информацията в медиите? Проблемът е друг – че тези сигнали съвсем не гарантират достоверност, а се изисква според записа комисиите, след като ги получат, като пощальон да ги препратят към Висшия съдебен съвет. И какво? Висшият съдебен съвет ще се занимава с всичко, което някой е казал, без да е доказал, с това, което е твърдял или е обвинявал. По този начин затлачваме Висшия съдебен съвет с информация, част от която съвсем не е сигурно, че съответства на действителността. Точно ролята на тази комисия и на нейните подразделения е да проучат получените сигнали и когато установят някаква основателност, тогава вече би трябвало в информацията, която изпращат на Висшия съдебен съвет като управляващ орган, да подадат точно тази информация, която смятат, че е основание да се образува дисциплинарно производство или пък установява факти, които вече дават основание да бъдат направени заключения за нравствените качества на магистратите или за тяхно участие в корупционни схеми. Защото вие сте се подвели и сте написали текст, все едно че живеем преди 20-30 години, когато медиите бяха по-малко свободни, но, бих казал, в много случаи част от тях по-достоверни, защото те имаха задължение, когато публикуват подобна изобличаваща информация, тя да бъде проучена, да бъде съпроводена със съответни доказателства. Тогава имаше много сурови санкции, ако медиите са си позволили да изнесат информация, която след това не се потвърждава. Докато сега в много случаи, съществуват и всякакви издания, включително свободни – говоря за електронни сайтове и т.н., където се пишат понякога и откровени лъжи. Значи ли, че това, което се е появило, от каквото и естество да е и от когото и да е подадено, трябва да получи едва ли не статут на официален източник, на достоверна информация? Само по себе си това вече засяга магистрата, когато това клеймо се придвижва към висшия орган на съдебната власт. Затова аз съм съгласен, че трябва да допуснем не само държавните органи, но и гражданите, защото понякога самите държавни органи не изпълняват стриктно своите функции или върху тях се оказва давление по една или друга линия. Понякога граждани, заинтересовани или не, могат да подадат информация, в която се оказва, че има достатъчно достоверност и сериозно значение за дейността на определени съдебни институции и магистрати. Така че нека да стимулираме и гражданите, и медиите, защото често това, което преди да стане достояние на държавните органи, понякога излиза чрез медиите и придобива публичност, но да възложим на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” да проучва сигналите. Това ще й даде възможност да ги селектира и онова, което заслужава внимание, да бъде по-нататък предмет на допълнително обсъждане и предприемане на действия. Това е моето предложение за заместващ текст и редакция на т. 4. Окончателно ще звучи така – още веднъж го прочитам за аудиторията: „Проучва сигнали на граждани и на държавни органи за прояви на корупция, както и публикации в медиите, и извършва проверка...” Нататък текстът си остава. Мисля, че това изисква сериозното отношение, а не просто пощенска кутия, която задължително се придвижва без всякакво проучване и без всякакви доказателства до Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо министър! Господин Стоилов, първо, да започнем с това – съжалявам, че преди малко не можах да взема реплика на госпожа Манолова, но в § 9, който гласувахме, в чл. 37, ал. 1: ”Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и постоянна Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”. Член 39а касае тази комисия, която е избрана към Висшия съдебен съвет. Член 39б касае комисиите по професионална етика, които ще осъществяват дейността си към органите на съдебна власт, така че аз не виждам какъв е проблемът. Изрично е писано в ал. 2 на чл. 39б, че тези комисии работят съгласно правилата на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, които ще бъдат приети от Висшия съдебен съвет. Даже при нас възникна проблемът дали изобщо да вписваме това изискване в закона поради простата причина, че в този Етичен кодекс изрично е описано как се избират, при какви условия, какъв е съставът на тези комисии и при какви правила работят, така че това го има, то в момента съществува. Господин Стоилов, за т. 4: „Уведомява Висшия съдебен съвет при сигнали на граждани”. Изразът завършва „в медиите и извършва проверка”. Мисля, че проверката е по-общо понятие и включва и проучването на тези сигнали, така че не виждам смисъл от това предложение. Благодаря.

Господин Анастасов, естествено е, че наборът от правомощия, които са вменени на Комисията за професионална етика и превенция на корупцията към Висшия съдебен съвет, се отнасят и към комисиите по професионална етика към органите на съдебната власт. Естествено е, че те ще изпълняват и тези правомощия.

Всъщност ангажиментите, които има Комисията по професионална етика, която е постоянна, надяваме се, че ще бъдат изисквания, разписани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Тук искам да ви обърна внимание за нещо друго. Може би не съм разбрана правилно, но аз не подценявам сигналите и публикациите в медиите за евентуални нередности в работата на съдебната система. Не подценявам и сигналите на граждани за корупционни практики. Но в случаите, в които става дума за корупция в съдебната система, органът, който трябва да се занимава с това, е българската прокуратура. Тя има ангажимент при публикации в медиите да се самосезира. Ако трябва съответната комисия по професионална етика да сезира някого или да изпраща някъде тези сигнали, то този орган не е Висшият съдебен съвет в магистратските среди.

Това е реплика към господин Янаки Стоилов, който предлагаше редакционни промени в тези текстове. Така че според мен в момента Комисията по професионална етика се превръща в другарски съд по параметри, които не са нейна работа. Когато става дума за корупция, не е нейна работа да проверява докрай един сигнал на гражданите. Окончателното решение по този въпрос да се вземе от органите на разследването и органите на прокуратурата, а не от тези комисии.

Възражението на госпожа Манолова отчасти е основателно, защото тя обръща внимание върху корупцията, която в почти всички случаи би представлявала състав на някакво престъпление по Наказателния кодекс. И не трябва да създаваме впечатление, че дейността на Комисията по професионална етика е заместваща задълженията на прокуратурата. Но тъй като аз не мога да направя нещо повече освен редакционно предложение, иначе дори щях да разширя обхвата на това задължение на комисията, защото в някои случаи може да не става дума за видими признаци на корупция, а за друго нарушение на съдопроизводствените правила или на професионалната етика, което също може да послужи като основание за сигнал, пак казвам, без да е налице пряка връзка между това поведение и корупционни мотиви или изпълването на някакъв наказателен състав за корупция. Но това е текстът, който е предложила комисията, и в рамките на процедурата, в която се намираме, аз мога да направя това предложение. По отношение на бележката на господин Анастасов – тя не опровергава моята идея, защото, забележете, логиката на процеса е: постъпва сигналът, той се проучва от комисията, за което тя може да направи съответните проверки, и когато направи преценка за тези твърдени обстоятелства, тя ще намери или не за необходимо да сигнализира Висшия съдебен съвет. Защото в текста на предложението логиката на тези действия е обърната. Получава се сигналът, комисията е длъжна да уведоми Висшия съдебен съвет и тогава започва да проверява този сигнал, след което може да се окаже, че той е напълно несъстоятелен, но тя вече е сигнализирала Висшия съдебен съвет. След това сигурно трябва повторно да го уведоми: „Сигналът, който ви изпратихме, е несъстоятелен или неоснователен. Моля да прекратите или да не започвате предстоящите действия.” Ясно е, че когато тази комисия е към Висшия съдебен съвет, тя винаги в своята функция съдържа възможността да сезира органа, който я е избрал, както постоянните комисии на Народното събрание винаги когато изразят някакво становище или сметнат за необходимо, могат да поставят въпроса пред ръководството, респективно пред парламента. Затова поддържам моето предложение. То съдържа тази логика на действието – сигнал, проучване и проверка на сигнала и евентуално уведомяване на управляващия орган. Иначе създаваме някаква подобна атмосфера, в която Висшият съдебен съвет постоянно ще бъде информиран за всеки сигнал – здравословен или не, осмислен или не, обоснован или не. И ако вие нямате предвид нещо друго, смятам, че трябва да подкрепите моето предложение. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Този път изцяло ще подкрепя тук предложения от комисията текст по принцип, с някои редакционни корекции, разбира се, които сега ще предложа на председателя да ги подложи на гласуване. Защото досегашната практика на Комисията по етика към Висшия съдебен съвет показваше, че всъщност те не са в състояние да направят реална преценка на моралните качества на даден магистрат, нито пък липсата на морални качества може да се окаже достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание. Така че в този смисъл аз виждам в текста на § 12 и предлаганите текстове на чл. 39а и чл. 39б възможност за разширяване на правомощията на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията, макар някои да възразят, че тя ще се превърне в нещо като ДАНС на съдебната власт. Смятам, че съдебната власт се нуждае от реални вътрешноведомствени механизми за контрол, включително за превенция и противодействие на корупцията, включително и реална преценка на нравствените качества на магистратите. Първата ми конкретна забележка, госпожо председател (аз ще Ви ги дам в изписан вид) е в чл. 39а, ал. 1, където е наименованието на комисията. Предлагам да отпадне думата „професионална” и наименованието да бъде „етика и превенция на корупцията”. В края на краищата етиката на магистрата не е само професионална, но и човешка. Означава ли това, че комисията не би обърнала внимание на някои аморални прояви на определен магистрат, които са извън неговата конкретна професионална дейност. Имаме примери за такива случаи, които аз не бих дал в пленарната зала – на магистрати, които са перфектни професионалисти, но са с тежко укоримо от морална гледна точка поведение в личния и обществения живот. Второто ми предложение за поправка, и аз го намирам за много съществено, е в т. 1 на ал. 1 – „извършва проучвания, събира необходимата информация и изготвя становища относно притежаваните нравствени качества на...”. Тук предлагам, госпожо председател, да се добави: „на прокурорите, съдиите, следователите, както и на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт”. Защото ако изпуснем от обхвата на тази дейност, специално по т. 1 – действащите магистрати, оказва се, че бихме могли да правим оценка на нравствените качества само на кандидатите, но не и на тези, които заемат титулярно дадена длъжност. Според мен това не е правилно. Третото ми конкретно предложение за поправка е в т. 3 – „събира и анализира информация за наличие на корупционни явления в органите на съдебната власт и я предоставя на Висшия съдебен съвет”. Тук да се добави „и на главния прокурор”. Защото корупционните явления и практика в конкретните случаи са престъпления по Наказателния кодекс на Република България. Поради тази причина тази информация да се дава не само на Висшия съдебен съвет, за да предприеме необходимите действия, примерно по образуване на дисциплинарно производство, но да бъде предоставена и на главния прокурор за образуване на наказателно производство срещу евентуално провинилия се в корупционни практики магистрат. В т. 4. да отпадне „професионална” и да се чете „комисиите по етика за извършване на проверка”. В ал. 2 предложението ми е редакционно: на стр. 20 „с комисиите по етика в органите на съдебната власт”.

Пет секунди, госпожо председател. Изцяло подкрепям „проучванията да се извършват по сигнали на медиите”. Понякога, проверена или не, в медиите изтича много съществена информация. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, ще бъда кратка и ще направя конкретно редакционно предложение. Във въпросната т. 4 на ал. 1, която и господин Стоилов обсъждаше, предлагам текстът да започва: „Извършва проверка и уведомява Висшия съдебен съвет при сигнали на граждани, на държавни органи за проява на корупция, както и при публикации в медиите.” Оттам нататък да продължава: „Или предоставя информацията на комисиите за професионална етика за извършване на проверка.” Предлагам да започнем с „извършва проверка” и след това „уведомява Висшия съдебен съвет при сигнали на граждани, на държавни органи за проява на корупция...”.

Очевидно е, че няма да приемете моето предложение за отпадане, поне да дам своя принос наистина за една по-прилична редакция. Нека да се добави текст, от който да става ясно, че ще уведомява Висшия съдебен съвет само в случаи на преценена основателност на сигнали или публикации в медиите. Проверката се оказва безсмислена, ако всичко, което се пише срещу магистрат, е от граждани, които са били страни по дела, които той е председателствал – просто е безсмислено упражнение. Надявам се на здравия разум на колегите, които са част от съдебната система, независимо дали като магистрати или като адвокати. Нека текстовете да се направят такива, че да не уронват престижа и доброто име на съдиите и да не стимулират гражданите, които са недоволни от даден съдебен акт, да си пишат каквото и да е само защото решението е било в полза на другата страна. Това е ежедневната практика, уважаеми колеги, с която се сблъсква всеки човек, който е бил част от съдебната система. Нека да не го стимулираме, а да направим един работещ текст. Така че добавете към вашата редакция „при преценка за основателност, изпраща сигнала във Висшия съдебен съвет”.

Смятам, че Висшият съдебен съвет в качеството си на колективен орган носи достатъчно потенциал и интелигентност, за да прецени кога след свършване на проверката да изпраща материалите на Висшия съдебен съвет, и кога, при неоснователност, да не ги изпраща. Не е необходимо да му разписваме стъпка по стъпка какво точно трябва да извърши, след като извърши проверка. Това е първото. Второ, за да приключим с въпросните комисии, за тези, които не са уведомени и не знаят: от 20 май 2009 г. в Република България действа Кодекс за етично поведение на българските магистрати. Създаден е от Висшия съдебен съвет и правилата за работа на комисиите, както и техните функции са указани в не толкова подробен вид, колкото в момента предлагаме да се запишат в закона.

Благодаря, госпожо председател! Уважаеми народни представители, нямаше да взема думата специално по този текст, но дебатите ми дават основание да си мисля, че наистина не се познава работата на Висшия съдебен съвет толкова добре като процедура и като вземане на решения. Имам предвид предложенията, които се правят отляво, специално за т. 4. Колеги, т. 4, така както е предложена от комисията, е абсолютно на мястото си и е абсолютно правилна. Висшият съдебен съвет е колегиален орган, който взима решения по всяко нещо, което се внася от всяка една комисия на Висшия съдебен съвет. Не може в която и да е комисия на Висшия съдебен съвет да постъпи сигнал и комисията сама да прави преценка ще извършва ли проверка или не. Този сигнал се внася във Висшия съдебен съвет като форум. На негово заседание се взима решение дали да се извърши проверка по този сигнал или не. Сигналът наистина може да бъде неоснователен, може да не бъде конкретен. Тогава Висшият съдебен съвет със свое решение казва: реши – не възлага проверка, или: не съдържа достатъчно конкретни данни и не се налага извършване на проверка. Както е разписана т. 4 – Комисията за професионална етика уведомява Висшия съдебен съвет, след това идва стъпката – те да правят проверка, ако Висшият съдебен съвет вземе решение за извършване на проверка или Висшият съдебен съвет да реши да изпратят тези сигнали на комисиите по места – това са стъпките и това е логиката. Така, както са изписани нещата, са абсолютно правилни, абсолютно закономерни, абсолютно логични. Според мен не се налагат абсолютно никакви прекроявания, разместване на словореда и смяна на замисъла, с който е направен текстът в т. 4. Спокойно може да я гласувате в тази й редакция.

Параграф 14 – предложение на народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага § 14 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 12.

Параграф 15 – предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 13. „§ 13. В чл. 42 се правят следните изменения: 1. Алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) За главен инспектор се избира съдия, прокурор или следовател, който има и най-малко 15 години юридически стаж, от които най-малко 10 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел. (3) За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като за петима от инспекторите в рамките на този стаж се изискват и най-малко 8 години, а за останалите петима – най-малко 5 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.” 2. Алинея 4 се отменя.”

Госпожо председател! Искам да Ви обърна внимание, защото дописваме сегашния текст, който съществува. В сегашния текст за избор на главен инспектор е казано: „За главен инспектор се избира лице, което има най-малко 15 години юридически стаж”. Нали така? Сега добавяме нещо друго. Какво предлагаме сега: „За главен инспектор се избира съдия, прокурор или следовател, който има 15 години стаж.” Това ли е идеята: към момента на избирането на главен инспектор, той трябва да бъде или съдия, или прокурор, или следовател. Защо да не е примерно преподавател от Софийския университет, стига да има юридически стаж, стига от този 15 години юридически стаж, поне 10 години да е бил в практиката? (Реплики от ГЕРБ.) Да, съгласен съм. Но защо да не е примерно адвокат? Колко адвокати имат по 20, 30 години трудов стаж като прокурори, следователи или съдии. Защо трябва да се лишаваме от този кадрови потенциал, който ние българите го имаме? Значи, може да е от три дни съдия, но може да стане главен инспектор, стига към момента да е съдия. Така излиза. (Реплики от ГЕРБ.) Така е в текста! Моето предложение е така, както си е сега: „За главен инспектор се избира лице, което има 15 години юридически стаж, от които най-малко 10 години съдия в окръжен, респективно апелативен съд.” Това ще ни развърже ръцете да имаме по-голям подбор при кадрите. Сега аз да не правя някаква аналогия за сегашния главен инспектор, за който всички ще кажем, че се справя много добре със своите задължения. Към момента на избора той беше адвокат, макар че има 30 години прокурорски стаж. Помислете! Правя едно разумно предложение! Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Заставам тук, за да защитя честта на адвокатурата. Смятам, че текстът в този вариант е дискриминационен. Наистина не е редно така предумишлено да се отстранява една цяла юридическа професия, каквато е адвокатската, от възможността да заема определена длъжност, в случая главен инспектор. Както и господин Корнезов каза, имаме адвокат, който перфектно се справя със своите задължения като главен инспектор, мисля си, че тук лобито на другите юридически професии сигурно е останало недоволно от дейността на този адвокат. Така че конкретното ми предложение е: за да не се променя коренно текстът, да се добави думата „адвокат”. Значи: „избира съдия, прокурор, следовател или адвокат”. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Да, това също е вариант. Господин Корнезов, аз съм съгласен и давам алтернатива. По принцип ще гласувам „за” Вашето предложение.

Уважаеми колеги, Инспекторатът е органът, който осъществява контрола върху органите на съдебната власт и върху магистратурата като цяло. Точно затова лицето главен инспектор трябва да бъде избрано измежду магистратите, защото изискването това лице да бъде избрано измежду действащите магистрати не е случайно. Първо, лицата, които имат своята морална и професионална тежест сред магистратурата, са най-подходящи за заемане на ръководното място в този орган. Второ, това лице трябва да има практическите съвременни познания на процеса. Естествено, че е добре в Инспектората да работят хора от всякакви професии, които обаче задължително трябва да са били в органа, който ще проверяват, затова защото процесът не се учи встрани. Учи се в този орган, който след това ще бъде подложен на проверка. Адвокатите могат да имат много и разностранни правни познания, но никога един адвокат от кариерата не може да е усвоил процеса така, както един добър съдия от кариерата. Тези два довода ни накараха да концентрираме изискването специално ръководителят на този орган да бъде избран измежду действащите магистрати. Що се отнася до останалите инспектори, които също са изключително важни фигури в този орган и са натоварени с изключително отговорни функции, те могат да бъдат лица, избрани измежду всички видове юридически професии, стига там вече да отговарят на изискванията за специален стаж така, както сме ги записали в ал. 3.

Благодаря Ви, господин председател. Доживях да чуя такова признание от една дама, която не иска да ме слуша.

Моля за извинение.

Госпожо Колева, доколкото ми е известно, Вие сте адвокат. Чух тук от трибуната, че адвокатите не разбират нищо от правото и от процеса. Точно така казахте. Точно така го казахте - адвокатите не разбират от процеса, само съдиите и прокурорите разбират от процеса.

Само съдиите.

Даже само съдиите, точно така! Само съдиите разбират. Аз съм съдия и казвам – да! Но можем ли да кажем, че адвокатите не разбират?! Как си го признавате това?! Защитете поне гилдията си! Това го казахте, записано е! Още нещо, към момента на избора вие предлагате да бъде съдия, прокурор или следовател. Той може на три дни, хайде на три месеца (реплика от народния представител Юлиана Колева), после искате три месеца, към момента на избора трябва да бъде съдия или прокурор, той може да има три месеца. Тук има адвокати, които са били съдии, следователи десетилетия, не е ли така?! Защо трябва да има ограничение? Кому е необходимо това? Затова ви предлагам да се избира главен инспектор, който има най-малко 15 години юридически стаж, от които 10 години и т.н. по текста. Ясно и категорично! Вижте, имаме и примера! Нашият главен инспектор – госпожа Караиванова, споменаваме това име просто като пример, може ли някой да каже, че не си спазва задълженията, не работи добре. Отвсякъде имаме добри отзиви за нашия Инспекторат. На базата на тази норма обаче тя не може да бъде главен инспектор. Кому е необходимо това?! (Реплика.) Да, защото тя беше адвокат, когато беше избрана. Затова Ви правя репликата, оттеглете си думите, за честта на адвокатурата. Благодаря ви.

Присъединявам се към казаното от господин Корнезов. Госпожо Колева, действително много странно мислене от Ваша страна. Примери могат да бъдат давани още – ние сме имали главен прокурор, който идва от адвокатурата. Примерно господин Григоров да спомена – председател на Върховния касационен съд, също е от адвокатурата и го смятам за един от добрите председатели на ВКС през последните няколко десетилетия. Аз се противопоставям на тази логика и продължавам да твърдя, че ако текстът бъде приет в този му вариант, ще бъде дискриминационен, най-меко казано, а бих казал и обиден към адвокатската професия. Госпожо Колева, ако Вие поставите един до друг един съдия по наказателни дела и един адвокат по граждански дела – кой от двамата разбира по-добре гражданския процес? И обратното, но да не продължаваме кой знае колко по тази тема. Благодаря.

Уважаеми господин председател, госпожо Колева! Аз също искам да кажа, че по никакъв начин не бих се съгласил с констатация, която да дава по какъвто и да е повод предпочитания. Вярно е, че съдиите боравят ежедневно в работата си с процеса, владеят го до съвършенство или поне приемаме, че така би трябвало да бъде, обаче това, което беше казано: следователите и прокурорите извън наказателния процес – не знаят абсолютно нищо, меко казано. Аз наистина смятам, че предложението е за членовете на Инспектората в ал. 3, само че с изискване за 15-годишен общ юридически стаж, е съвсем нормално и смятам, че така би трябвало да бъде гласувано и от нас.

При тези провокации, в добронамерения смисъл на думата, естествено няма как да не взема дуплика. Аз мисля, че се изразих съвършено ясно, че имаме два критерия в случая – единият е този, че проверяваните магистрати ще възприемат много по-респектиращо проверка от един орган, който се оглавява от лице, което до вчера е било измежду тях. Второ, каквото и да говорим, хората, които се занимават с процеса ежедневно и ежечасно, не могат да го владеят по-зле от другите, които също, разбира се, се занимават с процеса, но в някакви по-ограничени мащаби. На последно място, тук не става въпрос за дискриминация, защото нашето изискване е в момента на заемането на поста тези лица да изпълняват магистратските функции, а те са могли да бъдат преди това и други, стига да имат достатъчния специален стаж – такъв, какъвто е разписан. Накрая ще кажа, че ако един съдия е бил 20 години съдия и след това е прекъснал, давам пример със съда, защото той е най-разпространеният вид магистратура, проверяван от Инспектората, и след това е прекъснал стажа си на магистрат, след 5 години, вярвайте, няма да владее толкова добре процеса, а точно това се проверява най-много от Инспектората. Това са моите доводи, а и на комисията, когато приемаше този текст.

Благодаря, господин председател. Правя предложение за прегласуване. Аз не знам защо не го приемате! Даже ние, народните представители – всеки от нас, докато сме тук, имаме стаж по специалността, не е ли така, макар да сме народни представители? Сега направихме така, че никой от нас не може да стане главен инспектор. Аз нямам намерение да ставам главен инспектор, нито съм побелял и нямам намерение да се връщам назад. Нямам никакъв интерес, но кому правите това? Кому? Защо е необходимо това? Затова предлагам поне това, което каза и колегата Емил Василев, поне него приемете. Не зачерквайте една цяла гилдия като адвокатите. Утре всеки един от нас може да отиде при тях. Но и не само за това. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Може ли госпожа Фидосова да ми отговори тази правна норма има действие само занапред или има обратно действие? Хайде, кажете, госпожо Фидосова! (Реплика на докладчика Искра Фидосова.) Кажете го, ама за да се запише!

Уважаеми колеги, при цялото ми желание да пестя времето, което ГЕРБ е определило за разглеждане на този законопроект, не мога да премълча, когато се приема един текст, който е дискриминационен, който е обиден, който е унизителен за българската адвокатура. Не знам каква е цената, уважаеми колеги адвокати от ГЕРБ, на вашата професионална чест и на честта на гилдията, че се налага в Закона за съдебната власт да се приемат такива текстове, които са обидни за професията „адвокат”. Всъщност не чухме отговор кое налага въвеждането на един такъв текст. Може би изненадата ще бъде в Преходните разпоредби, в които на този текст ще се даде обратно действие. Може би идеята е просто да се смени сегашният главен инспектор. Не виждам друго обяснение, но каквито и да са вашите мотиви, не прилича на български адвокати да подкрепят текстове, унизяващи честта и достойнството на българската адвокатура. Може би всеки от нас трябваше да декларира конфликт на интереси. Не съм сигурна точно докъде стигат рамките на подобно деклариране, но във всички случаи нас ще ни оценяват и по изказванията, и по отношението, което сме взели към едни подобни дискриминационни текстове. Не знам с какви очи ще погледнете, колеги от ГЕРБ, които сте адвокати, колегите адвокати! Още повече не беше вярно това, което казахте, госпожо Колева. Достатъчно е един магистрат да е бил два месеца адвокат, за да не може да заеме тази позиция, според начина, по който е разписан този текст. Достатъчно е да си бил пет дни адвокат, за да не можеш да бъдеш главен инспектор, което освен обидно за българските адвокати...

... не знам какво друго цели!

Господин председател, господа народни представители! Аз съжалявам, че в залата в този момент не е министър Попова, която председателства Висшия съдебен съвет, за да ни каже как възприема съдържанието на току-що гласувания текст. Само предложението, което направи господин Корнезов, е принципно. В случая с това гласуване вие изключихте не само адвокатите като равностойна част от юридическата професия, но всички други юридически професии извън тези, които са упоменати като магистратски, при положение че се гарантира в текста, и това е основателно, лице, което може да кандидатства за главен инспектор, да има определен стаж вътре, в самата магистратура, за да може да контролира другите магистрати, познавайки естеството на тяхната работа. От този текст са изключени нотариуси, съдия изпълнители, съдии по вписванията, преподаватели, които в много случаи имат достатъчно голяма квалификация и част от тях могат да са работили през определен период от своята кариера на длъжностите, които тук са посочени. С този запис казвате, че за главен инспектор може да бъде избрано лице, което само към момента на избора заема посочените длъжности на съдия, прокурор или следовател. Това ли е идеята? Защо се прави стесняването на този текст? На всичко отгоре този текст няма да засегне сегашното положение, защото има друго принципно правило - че разпоредбите, които имат обратно действие, трябва изрично да бъде предадено. Такъв текст няма в Преходните и заключителните разпоредби! (Реплики от ГЕРБ.)

Разбира се, че няма! (Реплики от ГЕРБ.)

Кой текст, господин Ципов? Бихте ли ми казали, защото не видях такъв текст. (Реплики от ГЕРБ.) Той е много важен, защото той би показал дали това е някаква грешка или това е замисълът.

Параграф 168.

Параграф 168 – „§ 15 не се прилага по отношение на заварените главен инспектор и инспектори на Инспектората към Висшия съдебен съвет”. Тоест вие нямате такъв умисъл, а защо записвате текст, който дори няма да се прилага и не е правилен по своя замисъл?

Гласувах „против”, защото действително текстът е дискриминационен и обиден. Както вече казах – това се подкрепи и от госпожа Манолова и другите изказали се, ползвам случая да декларирам, че нямам някакъв интерес от това гласуване, тъй като моят юридически стаж е сравнително малък – 10 или 11 години, да не бъркам нещо, така че не бих могъл да заемам подобен род длъжности. За честта на адвокатурата обаче ще дам пример с депутата от парламента на Ню Йорк, републиканецът Даниел Холоран, който наскоро беше в България. Той каза нещо много интересно за себе си. Кандидат е за сенатор от щата Ню Йорк и така достига върховете на политическата кариера в Съединените щати. Работил е няколко години като полицай, след това няколко години като прокурор и след това няколко години като адвокат. Следователно в някои демократични и напреднали общества се смята, че не можеш да прескочиш адвокатската професия…

Приемам Вашите извинения, грешката не е моя. Не съобразих.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 14: „§ 14. В чл. 50 накрая думите „длъжностите, които са заемали преди избора” се заменят с „длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15.

По § 18 има предложение от народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да бъде отхвърлен.

По § 19 има предложение от народния представител Христо Бисеров - § 19 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Любен Корнезов - § 19 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 19 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 16.

Благодаря Ви, господин председателю. С този основен § 19 се изброяват видовете съдилища в България и всъщност създаването на този така наречен специализиран съд. Говорил съм от тази трибуна за специализирания съд, сега няма да произнасям отново слова в тази насока. Само ще ми позволите да ви покажа това, което вероятно вие знаете (показва страница от вестник): Щефан Харабин – председател на Върховния съд на Словакия, бил е министър на правосъдието на Словакия, един от най-авторитетните им юристи, който беше преди двадесетина дни тук. Той казва: „Спецсъдът е полицейски съд за мързеливци.” Не го казва Любен Корнезов. Също така той казва: „Аз предупредих – става дума за бившия министър на правосъдието – да не повтарят нашата грешка.” През 2005 г. Словакия направи така наречения специализиран съд, но Конституционният съд после го отмени. Също така този голям юрист и председател на Върховния им съд в момента казва: „Създаването на специализирания съд е, за да съди враговете” – това казва този човек, а не Любен Корнезов. Аз напълно споделям обаче неговото мнение. Словакия е по-напреднала от нас държава почти във всяко едно отношение. Опарила се е с този специализиран съд. Защо ние трябва да допускаме грешки, изстрадани от други народи, които са горе-долу като големина и територия като нас?! Предлагам – не само аз, разбира се, да отпадне този текст. По-нататък мога да развия какво предлагам за така наречената организирана престъпност. Благодаря ви.

По § 22 има предложение на Христо Бисеров – § 20 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Корнезов – § 20 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казах и Митхат Метин – § 20 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 17.

Само едно изречение. Уважаеми колеги от ГЕРБ, правите груба грешка със създаването на този специализиран съд. И много скоро ще видите и ще се уверите, че сте направили грешка, но ще бъде късно. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че един от мотивите за създаването на този така наречен специализиран съд не фигурира в записа. Истинският мотив за създаването на съда са неколкократните провали на гръмко афишираните предварително специализирани полицейски операции. Очевидният страх на правоохранителната система, че тези провали ще продължат поради негодността на събрания доказателствен материал. Не е това начинът…

Не е това начинът да се гарантира уютът...

Не е това начинът да се гарантира уютът на една провалила се и проваляща се политика в борбата с организираната престъпност.

Благодаря, господин председател. По § 21 има предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 18: „§ 18. В чл. 67 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „70 години” се заменят с „65 години”. 2. В ал. 2 думата „кадрова” се заличава.”

По § 22 има предложение на народния представител Христо Бисеров – § 22 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Корнезов – § 22 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 19.

Благодаря Ви, господин председател. Ето яркия политически елемент на създаването на специализирания съд. Става дума за съдебните заседатели. За колегите, които не са юристи, съдебният заседател има абсолютно същите права като съдията – равен глас.

Не е точно така, няма чукче.

Точно така е. Плюс това съдебните заседатели са винаги повече от съдиите. Примерно един съдия и двама съдебни заседатели. Или двама съдии с трима съдебни заседатели. Следователно, съдебните заседатели могат сами да определят присъдите Става дума за специализирания – за мен извънреден – съд. Кой ще избира съдебните заседатели в извънредния съд? Пише – Столичният общински съвет. Кой има мнозинство в Столичния общински съвет? ГЕРБ. Така ли е? (Реплики от ГЕРБ.) С други думи, ГЕРБ ще си избира съдиите, в конкретния случай съдебните заседатели. Е, не е ли партиен съд? На една партия. Кажете, не си ли правите съд, за да гоните противниците си? Това ли е демокрацията ви? (Реплики от ГЕРБ.) Затова предлагам този текст да отпадне. А кой ще избира съдебните заседатели – после ще ви кажа. (Оживление.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не върви от тази трибуна да се хвърлят такива обвинения към съдебните заседатели, които са част от съдебния състав. Мисля, че това най-малкото е неуместно и несериозно, за да се казва, че съдебните заседатели щели да бъдат избирани от Столичния общински съвет, защото по същата логика това би означавало, господин Корнезов, по Вашата логика, разбирам, че тук правите малко политически пиар, че там, където съдебните заседатели се избират от един общински съвет, който е доминиран от една друга, вляво седяща политическа сила, виждате ли, тя щяла да произнася присъдите. Просто това не е сериозно. Нека да бъде ясно на всички. Така както никой не си позволява да твърди, че този Висш съдебен съвет, знаем кога е избран, вкарва някаква партийна логика при избора на магистрати. Това е обидно и за тях.

Благодаря Ви, господин председател. Господин Лазаров, аз, като дългогодишен съдия, съм подписал не една присъда с особено мнение. Съдебните заседатели са били болшинството, аз съм оставал малцинство. И обратното – някога съдия или пък съдебен заседател подпише присъда с особено мнение, тоест не е бил съгласен. Това е нормална практика. И аз не обиждам ни най-малко съдебните заседатели. Аз ви казвам какъв е пътят за специализирания, вашия, извънредния съд, който вие сега създавате.

За всички съдилища ще е еднакво.

Разбирате ли? Сега вие създавате този съд. И ви показах тук становището на председателя на Върховния касационен съд в Словакия и бивш министър, че този съд е един полицейски съд. Той ви го казва, не аз. И аз ви го повтарям, само че вие не можете да го разберете или не искате да го разбирате. Разбира се, че Столичният съвет ще си избере послушници. Плюс това съдебният заседател е много по-лесно манипулируем, много по-лесно може да му се внуши, отколкото на съдията. Разберете го това. Тези съдебни заседатели не са юристи. Аз не казвам, че всеки ще се поддаде, но много лесно ще се поддаде, защото знае кой го е избрал, знае кой го е посочил. Ето я опасността от извращения в правораздаването. Това е опасността. Друг е въпросът кой. Може да се каже да се избира с квалифицирано мнозинство или с 2/3 на Общинския съвет, защото той е специализиран съд. Или пък някакъв друг орган, ако щете Висшият съдебен съвет или друг орган. Няма проблем. Но не бива един политически орган, в който има мнозинство, да избира съдиите, които трябва да съдят противниците на партия ГЕРБ. Това е истината.

Предложение на народния представител Юлиана Колева за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 20: „§ 20. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се добавя „който започва да тече от датата на полагане на клетвата по чл. 70”. 2. Създава се ал. 2: „(2) Ако разглеждането на делото, в което участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, мандатът им продължава до приключването на делото в съответната съдебна инстанция.”

Предложение на народния представител Любен Корнезов - § 23 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 23 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 21: „§ 21. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея текстът преди т. 1 се изменя така: „(1) Висшият съдебен съвет приема наредба, с която определя:”. 2. Създава се ал. 2: „(2) Наредбата по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник”.”

Благодаря Ви, господин председателю. Искам да поставя един принципен въпрос, защото този текст поставя един принципен въпрос. В сегашния текст на чл. 75, от сега действащия Закон за съдебната власт, изрично е казано „министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба, с която се определят” еди-кои си проблеми. Но министърът на правосъдието я издава. Сега министъра на правосъдието го няма. (Реплика от ГЕРБ.) Да, уважаемият министър е тук – няма го в текста. Защо отнемаме това правомощие на министъра на правосъдието? Министърът на правосъдието е един особен министър, той е трансмисията между изпълнителната власт, Министерския съвет и съдебната власт. Той не е обикновен министър. Така ли е, госпожо Попова? Аз така мисля. Най-деликатният пост у нас е министърът на правосъдието. Сега изведнъж ние му отнемаме това право. Кому е необходимо това? Нямате вяра на министъра, който стои тук – на госпожа Попова? Кажете го. Второ, това, което ни се предлага – Висшият съдебен съвет да издава тази наредба. Наредбата е нормативен акт и изрично е казано, че наредбата се публикува в „Държавен вестник”! Не превръщаме ли Висшия съдебен съвет в един законодателен орган? Превръщаме го! Когато през 1991 г. в тази зала приемахме Конституцията...

Кога?

Юлската Конституция от 1991 г. – трябва най-после да я прочетеш. Стана година и половина, стоиш тук – още не си я прочел. (Оживление.) Янаки Стоилов е тук, пък има и други колеги, които бяха във Великото Народно събрание – през акъла не ни е минавало, че Висшият съдебен съвет ще издава наредби, ще управлява и ще изземе функциите на Министерството на правосъдието! Ние го гледахме само като кадрови орган, който ще назначава, уволнява, ще има своята независимост! Съдиите – ние направихме сега от Висшия съдебен съвет министерство, не, ами двойно министерство – с отделни сгради, главни инспектори, бюджети, включително му даваме права да законодателства! Е, вече прехвърляме границата. Не е необходимо това. Затова съм предложил този текст да отпадне и практически да си остане сега действащият текст, който не е създавал никакви проблеми досега, уважаеми колеги. Какво по-добро: един министър, орган на изпълнителната власт, който има право да издава наредби, разбира се, съгласувано с Висшия съдебен съвет, но носещи подписа на министъра, както е при всички останали министри?! Не отнемайте права на Министерството на правосъдието и не превръщайте Висшия съдебен съвет в законодателен орган! Благодаря ви.

Господин председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Текстът, който комисията предлага, е на основата на текста, предложен от вносителя на законопроекта. Аз не знам, госпожо Попова, какви са били мотивите в Министерството на правосъдието и в Министерския съвет министърът на правосъдието да се лиши от една от основните си функции – да издава подзаконови актове, които се отнасят към прилагането на Закона за съдебната власт. При това, забележете, сегашната логика дава възможност за включването на Висшия съдебен съвет в този процес на подзаконовото нормотворчество, тъй като министърът на правосъдието не може едностранно да издаде този акт, без той да съдържа и волята на Висшия съдебен съвет. Тоест идеята е: парламентът е законодателният орган, който определя условията за устройството на съдебната власт, и в тази своя функция той стои над всички други органи. Когато става дума за прилагането – нормативно или индивидуално, там вече се събират изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието и Висшият съдебен съвет като управляващ орган на съдебната власт, защото те трябва да обсъдят този въпрос във Висшия съдебен съвет и въз основа на това министърът да поеме своята отговорност и да издаде наредбата, която съдържа тази подзаконова уредба. По отношение на индивидуалните решения – те вече са изцяло в обсега на съдебната власт, което гарантира нейната независимост, защото министърът не може да се намесва и сам да решава въпросите от кадрови характер, за дисциплинарната отговорност и т.н. Освен това, фактът, че актът се издава от министъра, включва и възможността за политически контрол през парламента на неговите актове. А когато тези актове се издават от Висшия съдебен съвет, по този начин се избягва контролът на законодателната власт, от чиито текстове произтичат самите последващи подзаконови нормативни актове на управляващия съдебната власт орган. Тази логика се губи. Тя, според мен, не съответства на правилата на разделението на властите, на техния баланс и зачитане на относителната им независимост. Освен това наредбата, която издава Висшият съдебен съвет, ще подлежи ли на контрол за законосъобразност? Това е също много важен въпрос, тъй като контролът за законосъобразност се упражнява от друг съдебен орган – Върховният административен съд. И най-накрая в тази аргументация, но не на последно място, трябва да се има предвид, че такива независими институции като Централната банка, като Висшия съдебен съвет, концентрират твърде много власт и те не трябва да остават безконтролни, защото точно някои техни актове се превръщат в актове от последна инстанция, които не могат да бъдат контролирани нито политически, нито юридически. Това ли искаме да направим ние? Мисля, че не, защото вие дори се опитвате чрез много разпоредби на закона да засилите своя контрол върху съдебната власт, а тук някак си я оставяте в едно празно пространство, в което тя самостоятелно може да се разпорежда. Знаете, че този, който прилага и тълкува закона, често казва какво е законът, а не този, който го създава. Както е казал един известен американски съдия: правото в крайна сметка е това, което съдията казва за него. Аз не съм привърженик точно на тази концепция, но тя си пробива път през определени разпоредби в българската юридическа и обществена практика. Затова аз смятам, че отпадането на тази разпоредба е напълно обосновано и тя с нищо не влошава, напротив, поддържа диалога между съдебната власт и министъра на правосъдието. Засилването на политическата отговорност не е противопоказно на собствената отговорност на съдебната власт. Трябва да има някакво лидерство в добрия смисъл на предлаганите политики, на тяхната нормативна уредба, а Висшият съдебен съвет трябва да има своята самостоятелна територия, която пък по други линии тук виждаме, че се стеснява, вместо да се утвърждава. Затова, надявам се, и вие да подкрепите отпадането на този параграф, защото до тук не се чуха някакви аргументи, да не говоря – силни, в негова подкрепа. Благодаря.

Благодаря, господин Анастасов. Уважаеми народни представители, моят отговор е съвсем кратък и съвсем ясен: във връзка с разпоредбата на чл. 75 от Закона за съдебната власт, единствено и само мотивите за ясно разделение на съдебната и изпълнителната власт са ни водили до това да ограничим намесата на изпълнителната власт и в лицето на министъра на правосъдието, от съдебната власт, като чрез наредбата, която издава Висшия съдебен съвет по никакъв начин няма да се намали значимостта на акта. Вие сте прави, че може би ще отпадне тази възможност за контрол за законосъобразност, но това са изискванията и на Съвета на Европа. И това е логиката, след като сме приели, че ние ще имаме независима съдебна система със свой върховен управителен орган, той да избира и да посочва пътя и процедурите, по които се сформира тялото на съдебните заседатели, които участват в разглеждане на съдебния заседания. Аз не виждам какво прави министърът на правосъдието точно тук, когато прави наредба за подбор на съдебните заседатели, които нямат нищо общо с Министерство на правосъдието, с министъра на правосъдието. Това се били единствените мотиви, които са ни ръководили, за да отделим и в тази част съдебната система от изпълнителната власт. Разбира се, ако народните представители решат, че междуинституционалното сътрудничество може да се търпи по този начин и това не е в повече на изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието, колегите народни представители могат да гласуват по съвест, както намерят за добре. Целта, намеренията и подходът са наистина да се гарантира независимостта във всички политики и във всички действия, които са свързани пряко с правораздаването, защото в системата на правораздаването министърът на правосъдието няма контрол, няма власт и не трябва да има, според Конституцията. Аз не упражнявам власт и контрол нито върху решаването на конкретни дела, нито върху организацията на работа на съдиите, на съдебните състави, така че подборът и организацията на работа на съдебните заседатели, както Вие казвате, господин Корнезов, като равностойни съдии с равен глас със съдиите магистрати, трябва да остане в ръцете на съдебната система, а тук няма къде, освен в ръцете на Висшия съдебен съвет. Това са мотивите, друго не ни е ръководило.

Е, няма как Ви направя реплика?!

По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 22.

По § 25 – предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Корнезов – комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 25.

Предложение на народния представител Христо Бисеров – § 29 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Корнезов – § 29 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин – § 29 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 26.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Правя следното редакционно предложение: предлагам заглавието на Раздел VІа да бъде изменено на „Специализиран наказателен отряд”, защото философията и идеята на този специализиран съд в себе си съдържа точно това – как може да се създава един съд, който е срещу. Срещу може да бъде един отряд. Съд срещу не може да се създава. Ето защо считам, че се опорочава като цяло демокрацията, която е в момента. Считам, че създаването на този специализиран наказателен съд нарушава основни демократични права в Народна република България.

Знам, знам, господин председател. Казах го съвсем умишлено. А иначе предложението ми е: § 29 да отпадне. Подкрепям това предложение, но след като съм сигурен, че вие няма да го подкрепите, предлагам да измените заглавието му, така както съответства на философията и идеята на създаването на този специализиран съд.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми народни представители, всъщност това е главата, където се създава специализираният съд, който има ранг на окръжен съд, създава се Апелативният специализиран съд. Това е новата глава в Закона за съдебната власт. Аз имах вече възможност тук да говоря за специализирания съд, само ще ви припомня нещо. Този специализиран съд ще разглежда около 1% от делата във връзка с чл. 411, каквато поправка направихте там. Това означава около стотина дела годишно. Кому е необходимо да създаваме администрация: председатели, заместник-председатели, секретарки – сега знам, че даже сте намерили и сграда, за 100 дела?

Тежки.

Оставете тежките дела, бе, госпожо Фидосова. Дайте ми делото, аз ще ви кажа дали е тежко или не. (Смях.) То не се мери на килограми. Така е. Това правим – за 100 дела, само че подбрани. Само че с ваши съдебни заседатели, само че с ваши прокурори, съдии и дознатели, или как ги казвате сега там по разследванията, назначени от Цветан Цветанов. Ето това правите за 100 от делата. (Шум и смях.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 27.

Предложение на народния представител Христо Бисеров – § 31 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Корнезов – § 31 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин – § 31 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 28.

Параграф 32 – предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 29: „§ 29. В чл. 114, ал. 1 се създава т. 14: „14. определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години.”

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 30 и 31: „§ 30. В чл. 122, ал. 1 се създава т. 14: „14. определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години.” § 31. В чл. 123, ал. 1 изречение първо след думите „от административен съд” се добавя „или от друг съд със съответен ранг”.”

По § 33 има предложение на народния представител Любен Корнезов - § 33 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 33 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 32.

По § 34 има предложение на народния представител Любен Корнезов - § 34 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 34 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 33.

По § 35 има предложение на народния представител Любен Корнезов - § 35 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 35 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34.

По § 36 има предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 35: „§ 35. В чл. 143 се създава ал. 4: „(4) Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните прокуратури и на специализираната прокуратура или оправомощени от тях заместници на административните ръководители осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.”

По § 37 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 36.

По § 38 има предложение на народния представител Любен Корнезов - § 38 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 38 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.

Има предложение на народния представител Любен Корнезов § 39 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин § 39 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 38.

Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми народни представители, понеже много монотонно върви – натискаме копчетата, да разберем сега какво гласуваме. Създадохте специализирания, за мен – извънреден съд. Създадохте специализираната или извънредна прокуратура. Сега създаваме специализирано следствено дело.

Къде?

Към прокуратурата, но към специализираната прокуратура, уважаеми млади колега, към специализираната, а не към прокуратурата въобще. Вие изградихте една паралелна – отдолу, от основите догоре, правораздавателна система. Отделна секция към специализираната прокуратура, отделен съд – първа и втора инстанция, отделни прокурори, отделни съдии. Е, не прекаляваме ли? Не прекрачваме ли рамките на разумното? Според мен категорично да! Хайде, като създадохте съда, създавайте го! Защо тогава прокурорите и следователите, които са и сега, да не извършват следствени действия на тези, които, разбира се, са определили. Какъв е проблемът? Защо ги капсулирате? За да им влияете! Не лично вие – тези, които са ви повлияли, за да дойдете тук. Благодаря.

Има предложение на народния представител Любен Корнезов § 40 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин – § 40 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 39.

По § 41 има предложение на народния представител Любен Корнезов - § 41 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин § 41 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 40.

Има предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова за § 42. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 41: § 41. Член 161 се изменя така: „Чл. 161. (1) След влизането в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател, Висшият съдебен съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност. (2) Встъпването в длъжност се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. (3) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа: 1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността; 2. правното основание за заемането на длъжността; 3. наименованието на длъжността и ранга; 4. размера на основното и допълнителните възнаграждения; 5. датата на встъпване в длъжност. (4) Съдията, прокурорът и следователят започват изпълнението на служебните си задължения от датата на встъпване в длъжност. (5) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание.”

Комисията предлага да се създаде нов § 42. § 42. В член 162, т. 3 думите „Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите” се заменят с „Кодекса за етично поведение на българските магистрати”.

Предложение на народния представител Любен Корнезов – § 43 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин – § 43 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.

Предложение на народния представител Христо Бисеров § 44 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Корнезов § 44 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Явор Нотев: „В § 44 да се добавят следните промени: 1. В т. 1, чл. 164, ал. 1 числото „8” се заменя с числото „5”. 2. В чл. 164, ал. 3, числото „8” се заменя с числото „5”. 3. В чл. 164, ал. 4, числото „10” се заменя с числото „8”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин § 44 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44: „§ 44. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) За съдия в специализирания наказателен съд и прокурор в специализираната прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 10 години стаж, от които поне пет като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.”

2. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 4 и 5. 3. Създава се нова ал. 6: „(6) За съдия в апелативния специализиран наказателен съд и за прокурор в апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж, от които поне 8 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 7. 5. Досегашните алинеи 6 и 7 стават съответно алинеи 8 и 9 и в тях думите „ал. 1-5” се заменят с „ал. 1-7”. 6. Създава се ал. 10: „(10) За стаж по ал. 1-7 се зачита стажът, придобит на длъжност „стажант-юрист” по смисъла на чл. 297, ако лицето е работило по трудово отношение с Министерството на правосъдието.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо министър, уважаеми народни представители! Този текст, всъщност това е чл. 164, казва при какви условия може едно лице, един юрист, да бъде избран за съдия в специализирания съд, включително и специализирания апелативен съд, респективно прокурор. Аз съм направил предложение да отпадне този текст, тъй като съм против този извънреден съд и тези извънредни прокуратури. Искам да ви обърна внимание върху един друг проблем, мисля, че на Правната комисия го казах. За съдия в специализирания съд и прокурор в специализираната прокуратура може да бъде избрано лице с 10 години юридически стаж и, обърнете внимание, от които пет години като съдия по наказателни дела. За прокурор и следовател е ясно – той няма други дела. За апелативния се изисква 8 години съдия по наказателни дела, както сте го записали. Това са условията! Висшият съдебен съвет, когато назначава тези съдии, респективно прокурори, трябва да види, дали отговарят на тези условия. Нали е така?! Там е работата за съдиите, че Висшият съдебен съвет, когато назначава един юрист, го назначава за съдия въобще. Съдия в Ямбол, Бургас ли ще бъде, в Монтана не знам имате ли съд? Мисля, че имате.

Окръжен при това.

Даже и окръжен да имате, значи има и районен, имате административен. Да го назначаваш съдия в Окръжен съд – Монтана, или Районен съд – Монтана, това е решението. Те не се назначават съдия по наказателни дела или съдия по граждански дела. Няма такова нещо! Той си е съдия, има право да разглежда наказателни и граждански дела, всички дела, които са подсъдни на съответния съд. Друг е въпросът, че има някаква специализация в рамките на този съд. Вижте, докато в София, Пловдив или Варна съдилищата са големи и имат такава специализация, в някои по-малки съдилища това не е възможно. Да вземем Малко Търново...

Пенкилер.

Моля? Да, пенкилер, както го казахте, ако можем да употребим тази дума. Аз давам пример със себе си, 20 години съм съдия, но съм гледал сигурно колкото наказателни, толкова и граждански дела. Просто необходимост. Гледаме каквото падне! Така е, особено в малките районни съдилища, където някъде са по един, максимум двама – няма как, гледат и едните, и другите. Хайде сега, наказателен съдия ли е той, или е граждански съдия?! Той е и двете! Сега ще започнем да броим делата ли, което е невъзможно? Вижте юристите се делят на цивилисти и пеналисти. Какво е казал древният римски юрист Целс: „Който не е цивилист, не е юрист.” Аз съм цивилист, макар и да съм гледал може би повече наказателни дела. Госпожо председател, затова правя следното предложение, освен предложението, което съм направил, ако се приеме текстът на комисията – „от които поне пет години съдия по наказателни дела или в ал. 6 „поне 8 години съдия по наказателни дела” да отпадне. Разбира се, че Висшият съдебен съвет ще преценява, когато има няколко кандидатури: кой е по-пеналист, кой има повече практика като пеналист, като съдия? Да, това ще го съобрази и няма да назначи един цивилист, който в живота си не е гледал наказателни дела, разбира се, че няма да го назначи! Не е необходимо предварително да слагаме едно такова условие, то ще ни създаде много повече проблеми, особено на Висшия съдебен съвет, отколкото да помогне за по-доброто качествено определяне на юристите в този Специализиран съд. Вижте, по наказателни дела има така наречения граждански наказателен иск. Нали е така?! Този граждански иск се разглежда по реда на цивилистиката, това е непозволено увреждане на чл. 45, прилагат се нормите на ГПК. Правя това предложение, още не съм надхвърлил минутите, но дотук ще спра. Поне ми приемете едно предложение, колеги, поне едно.

Приели сме, и то не едно.

Нищо не сте приели, всичко сте отхвърлили и сега имате възможност да си поправите грешката. Благодаря ви.

По § 45 има предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 45 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на комисията за § 46, който става § 45.

По § 47 има предложение на народния представител Любен Корнезов - § 47 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 47, т. 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова – в § 47 т. 2 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 47, който става § 46: „§ 46. В чл. 167, в ал. 1 т. 2 и 3 се изменят така: „2. председател на апелативен съд, на апелативния специализиран наказателен съд и на военно-апелативния съд, апелативен, военно-апелативен прокурор и ръководител на апелативната специализирана прокуратура; 3. председател на окръжен, административен, специализирания наказателен и на военен съд, окръжен, военно-окръжен прокурор и ръководител на специализираната прокуратура;”

По § 48 има предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 48 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 47: „§ 47. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Заместникът на административния ръководител се назначава от Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител.” 2. Създава се нова ал. 3 и ал. 4 и 5: „(3) При приемане на решението за назначаване Висшият съдебен съвет проверява дали предложеният кандидат отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата, и на документите, съдържащи се в кадровото дело. (4) Висшият съдебен съвет с решение може да откаже назначаване на предложения кандидат за заместник на административен ръководител, ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2. (5) Заместникът на административния ръководител встъпва в длъжност в 14-дневен срок от влизането в сила на решението на Висшия съдебен съвет.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и в нея, в изречение второ думите „свой заместник” се заменят с „кой да го замества”. 4. Създава се ал. 7: „(7) Когато административният ръководител няма заместник, във всички случаи на отсъствие, той възлага с писмена заповед на съдия, прокурор или следовател от съответния орган да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от съдиите, прокурорите или следователите от съответния орган, по старшинство.”

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! С част от съдържанието на § 47 навлизаме в територията на правния абсурд и обезличаването на Висшия съдебен съвет. Обърнете внимание върху ал. 4, в която аз предлагам да отпадне финалният текст след запетаята „ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2”. Когато ние повдигнахме въпроса да съществуват повече възможности за инициатива по предложенията за административни ръководители, това беше отклонено. Сега тази линия се продължава и с предложенията за заместници на административния ръководител. Текстът гласи: „Висшият съдебен съвет с решение може да откаже назначаване на предложения кандидат за заместник на административния ръководител.” Но забележете, че това може да стане при условията на чл. 169, ал. 2, която по-нататък казва: „За заместник на административния ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка „много добра” или „добра” от последното периодично атестиране.” Тоест административният ръководител дори може да предложи лице, неотговарящо на тези изисквания, да има „добра” или „много добра” оценка от атестацията и да липсват необходимите нравствени качества. Въпреки това той го предлага и Висшият съдебен съвет може да прецени дали да се съобрази с констатираната липса на тези качества или въпреки тях той може да го избере за заместник на административния ръководител. С този текст се казва и нещо друго, че Висшият съдебен съвет няма право на преценка за качествата на предложените заместници. В случая дори се изключват и други възможности за предлагане на кандидатури, които да бъдат сравнявани и да се прецени коя от тях има по-добри качества за административен ръководител, мотивирано с така наречения принцип за екипност, че ръководителят единствено може да предлага свои заместници, от което трябва да се разбира, че те изцяло и безпрекословно ще следва да изпълняват неговата воля и ще бъдат такива, докато се ползват с неговото пълно доверие, независимо от това дали той изисква от тях да действат само според закона и според своето вътрешно убеждение или пък ще им възлага и някакви други задачи, които не би искал сам да изпълни. Затова най-малкото, което трябва да се направи в този текст, е да отпадне неговата финална част, което би означавало, че във всички случаи предлаганите лица трябва да отговарят на посочените изисквания. На второ място, Висшият съдебен съвет може да прецени дали да приеме или не предложението на административния ръководител не само на формални основания, но и с оглед на преценката дали тези лица са достатъчно подходящи да заемат посочената длъжност. И досега има случаи в практиката – колкото и да са редки тези случаи, когато един административен ръководител е предлагал неколкократно кандидати за свои заместници и предложенията са били отклонявани от Висшия съдебен съвет, смятайки, че предложените кандидати не са най-подходящи. Сега освен да може да произнася това вето, Висшият съдебен съвет се ограничава единствено в това да намери формални основания, когато предложените кандидати не отговарят на изискванията на закона. Следователно се превръща в орган по регистрацията, по удостоверяването на законосъобразността на предложението, а не орган, който може да участва в управлението на процесите в съдебната власт. Независимо от усилията в комисията този текст да бъде коригиран, това не беше постигнато и оттук следват изводи, които по-нататък не искам да правя, защото те, както се вижда, нямат правната логика и нужната аргументация.

Уважаема госпожо председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Би трябвало въпреки напрегнатия парламентарен ден да си дадем ясна сметка, че сме крайно непоследователни в решенията, които взимаме и които засягат начина на организацията и правомощията в работата на Висшия съдебен съвет. От една страна, ние го правим в не малка степен подчиним или поне предлагахме – за щастие намесата на министъра ни даде възможност да направим някои конструктивни промени, но направихме опит да го направим подчиним на изпълнителната власт чрез режима на допуск до класифицирана информация. От друга страна, даваме му възможност да формулира своята нормативна уредба – имам предвид съответните правилници за работата, вън и независимо и от парламента, и от изпълнителната власт, тоест правим го абсолютно безконтролен. И сега му налагаме едни ограничения, които всъщност го превръщат в регистратор на кадровата политика. Следователно днес ще премахнем основния замисъл при създаването на Висшия съдебен съвет, ако отидем към това решение. Не зная каква е цялостната логика на тези взаимно изключващи се предложения, които гласуваме? Не знам дали, от една страна, целта не е министърът да бъде елиминиран като фактор? Да бъдат принизени и без това не кой знае колко големите според някои съдии функции и правомощия на Министерството на правосъдието? От друга страна, да създадем условия на зависимост на Висшия съдебен съвет от изпълнителната власт. От трета страна, в определени нюанси в работата да създадем абсолютно безконтролие в работата на Висшия съдебен съвет, за да бъде той може би все по уязвим и по-уязвим. И в крайна сметка, с тези взаимно изключващи се идеи да създадем условия след няколко месеца да бъде легитимирана пред обществото тезата за необходимостта от разпускането на този Висш съдебен съвет и избора на нов! Не казвам, че точно това е целта, но взаимно изключващите се идеи поставят тези въпроси. Днес ние оставяме без отговор тези въпроси в пленарната зала. Тези въпроси утре ще тежат върху всички ни. Моля ви да се обърне достатъчно сериозно внимание на едно мисля много прецизно и много конструктивно предложение, което беше направено от господин Стоилов. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Искам да направя само за няколко минути бележка по коментарите, които направиха колегите и народните представители във връзка с избора на заместници на административния ръководител. Колеги, става дума за следното. Ние не можем да търсим последователност, изхождайки и насочвайки вниманието само и единствено върху Висшия съдебен съвет. Хайде да помислим, господин Петков, че в тази страна Висшият съдебен съвет е органът, който управлява съдебната система, състояща се от почти четири хиляди магистрати. За тези хора също трябва да се помисли! Работейки върху този текст, самите съдии, прокурори и магистрати настояваха ръководните органи в съдебната система по места да имат право да се комплектуват така, че в отделните структури на съдебната система да има разбирателство, да има поглед при изпълнението на задачите, да има сговор, добра атмосфера, да има чуваемост, а това се прави от управленски екипи. Следователно не Висшият съдебен съвет да натрапва и назначава заместници на административните ръководители, които те не желаят да имат като свои заместници, а административният ръководител да може да подбере добър свой екип, с който да управлява в рамките на мандата си така, както трябва, че от него да може да се търси отговорност за добър професионален продукт. Именно това е била идеята. Разбира се, когато се разработва един добър закон за управление на съдебната система, не може или поне моето мислене не е такова, не знам защо Вие мислите и разсъждавате така – да разсъждавате единствено и само как Висшият съдебен съвет ще се чувства по-добре. За да се чувства добре той, трябва да се чувстват добре хората долу по места и обратно. Затова залагаме на екипния принцип и затова моля колегите да подкрепят тези текстове в Закона за съдебната власт.

По § 49 има предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 48: „§ 48. Член 169 се изменя така: „Чл. 169. (1) За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка „много добра” или „добра” от последното периодично атестиране. (2) За заместник на административен ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка „много добра” или „добра” от последното периодично атестиране.”

В случая моето изказване не е по оспорване на съдържанието на предлагания § 48, а по неговата редакция, която не би следвало да звучи по този начин. Защото е ясно, че Конституцията определя изискванията за висшите ръководители на съдебната власт, съответно председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и за главния прокурор. Но да се твърди буквално, че за всички други ръководители се изисква те да бъдат с високи нравствени и професионални качества и те да бъдат изключвани от тази категория мисля, че е крайно неуместно. Затова трябва да отпаднат думите „с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор”, защото е ясно, че текстът, който е записан в Закона за съдебната власт, се отнася за реда, по който се назначават останалите ръководители в съдебната власт. За тези тримата редът е определен и изискван от Конституцията, така че за никой юрист това няма да предизвика затруднение в тълкуването. Но от така представената двусмислена редакция излиза, че точно най-висшите ръководители в съдебната власт могат да бъдат назначени, независимо че им липсват професионални и нравствени качества. Предполагам, че никой не твърди това, защото то е конституционно изискване към всички магистрати и няма защо да се записва тук в текста на закона. Това именно показва, че законът не е инструкция за неуки хора, а е норма, която е адресирана към юристи, които достатъчно добре ще се справят с материята. Така че, без да променяме смисъла на записаното, смятам че предложеният от мен пасаж трябва да отпадне, за да не се създава такова етикиране, което може да има и отрицателно оценъчно въздействие, без да променя съдържанието на текста. Благодаря.

По § 50 има предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 49: „§ 49. Член 170 се изменя така: „Чл. 170. (1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1. (2) За административен ръководител на окръжен съд и на окръжна прокуратура и за административен ръководител на административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж съответно по чл. 164, ал. 2 и 3, както и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на специализирания наказателен съд и на специализираната прокуратура се назначава лице, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2-4, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1. (3) За административен ръководител на Националната следствена служба, на апелативен съд и на апелативна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 4 и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на апелативния специализиран наказателен съд и на апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж, по чл. 164, ал. 2-4, от които поне 8 като съдия по наказателни дела или прокурор и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1. (4) За административен ръководител на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5.”

По § 51 има предложение на народния представител Христо Бисеров – § 51 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Корнезов – § 51 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин – § 51 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 50.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Тук става въпрос как висшият съдебен съвет да избира тези ръководители на съдебната система. Предлага ни се за първи път от 20 години това да става с явно гласуване. Няма какво тук да говорим, че винаги по-демократичното е тайното гласуване. Затова тези няколко дни приемаме уж някакъв избирателен кодекс и там винаги е с тайно гласуване. Да не ви обяснявам как се е родило явното гласуване и кога. С тачанката отгоре – гласувайте! Така е ставало. Такива периоди е имало. И то в не много далечната ни история. И не само наша. Затова нормално е при избора да има тайно гласуване – всеки със съвестта си, със своите си убеждения каква бюлетина да пусне. А не това да става пред прожекторите. Второ, има колегиалност, уважаеми колеги, в съдийската гилдия, в прокурорската гилдия. Това са хора, които се познават, години са работили заедно, между тях има приятелство и нормална колегиалност. И когато от този съд или прокуратура хора, които се познават помежду си, има двама-трима кандидати, как да вдигна ръка против своя колега, с който трябва да се гледаме след половин час? Разбира се, че ще се омразим. Така е устроена човешката психика. Може даже да не съм против него, но когато има 3-4 кандидати, предпочиташ един. За един ще гласувам, за другия ще гласувам против. Но това трябва да стане с тайно гласуване. И още един – трети аргумент, уважаеми колеги. Въпросът е конституционален – за тайното гласуване на Висшия съдебен съвет. Изрично чл. 131 от българската Конституция е казал, че решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване и т.н. на магистратите се приема, обърнете внимание, с – таайно гласуване, се приема с тайно гласуване, повтарям изрично. Сега веднага госпожа Фидосова ще каже: чакайте, тук става дума за административни ръководители. Ако ми правите реплика (обръща се към докладчика Искра Фидосова.) Пък аз ще ви кажа в дупликата: административният ръководител си е съдия, той си е прокурор. Председателят на окръжния съд, примерно в Монтана, защото разбрахме, че в Монтана има съдилища, той си е съдия! Окръжният прокурор си е прокурор – той си влиза в заседания, гледа си делата. Даже, ако е истински председател, ще взема винаги по-тежките дела, ще гледа повече дела от другите колеги! Затова е шеф, затова е окръжен прокурор! Или ще има и заместник-председател – да, но той си е също съдия, влиза наред с другите! И аз съм бил председател на съдилища.

Къде?

Е, няма да ти кажа. После. В Ямбол, в Търговище – да не обяснявам по-нататък. Тук имам колеги – могат да потвърдят това. Влизам заедно с колегите си и гледам делата. Аз съм преди всичко съдия, само че някакъв административен ръководител, който подписва там сметки, метки и т.н. Все пак една система трябва да се ръководи. Ние въобще не сме имали представа, когато сме приемали Конституцията, че ще вкараме някакви административни ръководители, които пък явно трябва да се гласуват. Кому е необходимо това? Затова поставям този конституционен въпрос. И ако вие не чуете отново гласа ми – тук не става въпрос никого да заплашвам, просто ще се обърна към вас, да намерим 48 народни представители и да отнесем въпроса до Конституционния съд, защото въпросът е конституционен. Дали явно или тайно – след като Конституцията изрично е казала „тайно” гласуване за магистратите?! Защо се предлага обаче да бъде явно гласуването? (сигнал от председателя за изтичане на времето.) Благодаря Ви, приключвам. За да могат да се контролират членовете на Висшия съдебен съвет. Ето, това е целта. Ти ще гласуваш, ама внимавай как ще гласуваш, примерно за председателя на еди-кой си съд. Това е! Това е положението. Оставете свободата.” Свободата, Санчо, е най-важното нещо.”

Прегласуване!

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз няма да повтарям мотивите или да излагам мотивите си. Предлагам Ви нещо разумно. Гласувайте, както искате, но Ви предлагам нещо разумно – тайното гласуване е определено в Конституцията. Нямам обяснение защо гласувахте по този начин.

Уважаеми колеги, виждате, че много се стараем да не пречим на ударното ви темпо по приемането на този законопроект, но и вие ни влезте в положението. В момента с това си гласуване не направихте нищо друго, освен да ни отваряте работа да пишем конституционна жалба до Конституционния съд. Вслушвайте се поне в разумните не политически непартийни аргументи, които се излагат в залата. Естествено е, че е противоконституционно това, което се приема; че в крайна сметка, ако не приемате в съответствие с Конституцията, поне помислете, че наистина е важна свободата при гласуването на членовете на Висшия съдебен съвет. Няма как при създадената обстановка да се формира и демонстрира свободна воля, когато става дума за гласуване, включително по важни кадрови въпроси в съдебната власт. Отхвърляйки съществуването на тайното гласуване и принуждавайки членовете на Висшия съдебен съвет – всеки от тях да демонстрира своя вот, вие нарушавате Конституцията и правите поредния опит да подчините членовете на този висш кадрови орган в съдебната система на една политическа воля – тази на Политическа партия ГЕРБ.

Предложение на народния представител Любен Корнезов - § 52 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 52 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 51.

Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 53 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 52: „§52. В чл. 175 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 и 2 думите „и или заместник на административен ръководител” се заличават. 2. В ал. 3 думите „както и на негов заместник” се заличават. 3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.” 4. Създава се ал. 7: „(7) Заместник на административен ръководител може да бъде освободен от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител. Заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3 от Конституцията на република България.”

По § 54 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 53.

По § 55 – предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 55 да бъде отхвърлен.

Има предложение на народния представител Христо Бисеров – § 56 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Корнезов по § 56: „На чл. 178, ал. 4 да отпадне”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 54: „§ 54. В чл. 178 се създават ал. 3 и 4: „(3) Свободните длъжности по ал. 1 се обявяват едновременно с обявяването на свободните длъжности в органите на съдебната власт по чл. 178. (4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за свободните длъжности в специализираните съдилища и прокуратури”.”

Моето възражение в случая е за отпадане на ал. 4, която е втората по ред в § 54. Специалността на предвиждания съд и прокуратура се изразява в още едно основание – свободните длъжности в тези случаи да не бъдат обявявани, и при тях да се стесни кръга на лицата и инициативата, чрез която те могат да се заемат. Това още веднъж показва липсата на принципност в подхода, която се вижда и от преди малко приетия текст, на който ви обърнах внимание, в разпоредбите за заместниците на административния ръководител. След като при неговото назначаване има едни условия, при неговото освобождаване те са разширени и там вече Висшият съдебен съвет по предложение на административния ръководител може да освободи заместника на административния ръководител при основания, различни от тези, които са за неговото назначаване. Но в случая става дума непосредствено за обявяването на свободните длъжности в специализираните съдилища и прокуратури, за което не виждам основание те да бъдат заемани по друг ред, освен този, който се изисква за останалите магистрати. Затова предлагам ал. 4 да отпадне. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 57, който става § 55, и предлага следната редакция: „§ 55. В чл. 181 ал. 3 се изменя така: „(3) За участие в конкурса в администрацията на Висшия съдебен съвет се подава заявление, към което се прилагат следните документи: 1. подробна автобиография, подписана от кандидата; 2. нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование по специалността „Право”; 3. нотариално заверено копие от удостоверение за придобита юридическа правоспособност; 4. свидетелство за съдимост, издадено за участие в конкурс по този закон; 5. медицинско удостоверение, издадено в резултат на извършен медицински преглед, че лицето не страда от психическо заболяване; 6. нотариално заверено копие от трудова/служебна и/или осигурителна книжка; 7. други документи, които по преценка на кандидата имат отношение към професионалните или нравствените му качества”.”

Господин председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Предлагам в § 55, в ал. 3, в точки 2, 3 и 6 да отпаднат думите „нотариално заверено”. Правя това предложение, тъй като нотариалната заверка на документите, които са предвидени, не създава никакви допълнителни гаранции. Нотариусът единствено ще удостовери, че съдържанието на представения документ, което заверява, е идентично с представеното. Дали това е обикновено ксерокопие или е нотариално заверено ксерокопие, нищо не променя. Нотариусът не е в състояние и няма задължение да изследва верността на съдържанието на представения документ, така че какво постигаме с нотариалната заверка на тези документи? В случая – нищо. (Реплики от ГЕРБ.) Това, че те са идентични, личи от ксерокопието. Ние не можем да изведем някаква допълнителна информация за съдържанието от самия факт, че нотариусът се е подписал върху ксерокопието. Предполагам, че тези текстове не сте ги създали, за да се търси допълнителна работа и доход на нотариусите? Те нищо повече не постигат в достоверността на съдържанието, защото когато става дума за някои други заверки дали лицето, което извършва някакво правно действие, е същото, тогава нотариалната заверка може да има значение. Има и други случаи, когато нотариусът удостоверява верността на съдържанието, но в този случай аз не намирам такива основания, освен едно допълнително усложнение и създаването на източници на допълнителни приходи. Нямам възможности тук да правя някакви предложения по съдържанието на т. 5, от която се изисква всеки магистрат, за да участва в конкурса за администрация на Висшия съдебен съвет, лицата да минат медицински преглед при психиатър. Това е твърде интересно изискване и не е ли достатъчно да се прилагат общите изисквания в такива случаи – лицата да представят документ, че не се водят на отчет и че нямат някакви констатирани до този момент психически проблеми? Тези изисквания изглеждат твърде квалифицирани, особено когато става дума вече не за магистрати, а за администрацията на Висшия съдебен съвет, но, така или иначе, предвидили сте това изискване, в случая само обръщам внимание върху него, а моето предложение е за отпадане на нотариалната заверка в текстовете, където тя се предвижда. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Това че е написано „нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование...” и т.н. – останалите документи, в случая не можем да поискаме в досието да остават оригиналите, защото един оригинал ще служи и за други случи, където лицето трябва да доказва примерно, че има даденото образование. Но ако оставим едно обикновено копие и утре има спор, че тази диплома е фалшива, не можем, ако не намерим оригинала, първо, да докажем, че това е предоставената диплома в документацията. Второ, когато нотариусът прави заверка, той отзад пише кой е предоставил дадения документ – оригиналът. Така оставя следа, че все пак някой е представил оригинала, за да се направи това нотариално заверено копие. Това е гаранция, че когато оригиналите не стоят там, тези документи са идентични с тях. Не смятам, че това е излишно, особено в случаи на злоупотреба, когато се касае за някакви специални изисквания от закона.

Само кратка реплика. Разбирам вашите мотиви. Те са на принципа: парен каша духа, ако искате да се избегнат случаите от ръководството на фонд „Земеделие”. Аз не оттеглям моето предложение, но си давам сметка за мотивите, които са ви накарали да направите предложението. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 56.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 57: „§ 57. Член 186 се изменя така: Чл. 186. (1) Класирането на кандидатите в конкурса по чл. 176, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити. (2) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” предоставя на Висшия съдебен съвет информация за притежаваните нравствени качества от първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати и изготвя становище за всеки кандидат. (3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 внася във Висшия съдебен съвет предложение за назначаване на кандидатите по ал. 1. (4) Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания. (5) При приемането на решението по ал. 4 Висшият съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията на чл. 162 и 164. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата. При проверката Висшият съдебен съвет взема предвид и становището на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”. (6) Висшият съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията на чл. 162 и 164.”

В този текст мисля, че е намерено общо взето сполучливо решение за провеждането на конкурса. Моят въпрос е: как прословутата Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” ще даде оценка за кандидатите при първоначално постъпване? Как тя ще отговори на този въпрос за хора, които встъпват в системата и следва ли при първоначалното постъпване, когато това е първият конкурс, лицата да бъдат оценявани по други показатели, освен тяхната професионална подготовка? Тази комисия ще изисква информация от някакви други източници за предшестващата биография на лицата, или какво?! Не разбирам как можем, пак казвам, когато става дума за конкурси за първоначално встъпване в системата, особено за лица, които нямат първоначална биография, защото в някои от случаите при първоначално постъпване, да речем, те може да са работили като адвокати и тогава е разбираемо да се изиска информация за тяхната професионална и нравствена пригодност от съответните колеги, където те са членували. Но когато, пак казвам, става дума за лица, които нямат преди това професионална биография, които са показали покриване на съответните професионални изисквания, какви етични оценки ще им бъдат давани и въз основа на какво? Нека се отговори на този въпрос и с оглед на това да се прецени дали не трябва да отпадне в този случай изискването на становища от Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, защото те даже няма как да са се корумпирали, тъй като не са упражнявали съдебна функция. Кой ще дава оценка за техните професионални качества? Навремето имаше структури от рода на Комсомола, Държавна сигурност. Не вярвам да търсите някакви такива паралелни канали, за да събирате информация от тяхната биография и лични прояви, за да може да им дадете достатъчно ясна оценка за нравствена пригодност, встъпвайки в системата. Нека по този въпрос да се вземе отношение и да се види дали не трябва да отпаднат определени части от този текст, или той да остане само за лицата, които имат някаква дейност около съдебната власт, където е разбираемо да се оценяват и техните нравствени, освен професионалните им качества. Благодаря.

Уважаеми колеги, този текст би трябвало да се свърже с текста на чл. 176 от същия закон. Това всъщност е конкурсът за заемане на длъжност за тъй нареченото първоначално назначаване. Господин Стоилов говори за конкурса за младши съдии и младши прокурори, който се подчинява на същите правила. Тогава младите колеги, които нямат професионална биография, ще влязат в системата на съдебната власт без тази оценка от комисията, която визира господин Стоилов. Но когато се кандидатства за първоначално назначаване в системата на колеги, които имат професионален стаж в друг вид професии, естествено е тази комисия да даде своята оценка и своето становище на базата на професионалната дейност на този колега в предходните му работи. (Реплика на Янаки Стоилов.) Двата случая са разделени по друг принцип. Тук става въпрос за първоначално изучаване на колеги в рамките на тези 20%, които са запазени за хора извън системата. В следващата глава ще визираме конкурса, който се организира само за хора в съдебната система, за тяхното преместване и кариерно израстване. (Реплика на Янаки Стоилов.) Да, за двата вида първоначално постъпване. Естествено, когато нямат професионална биография, няма да има такава оценка, но когато имат такава биография, естествено е, че ще имат. Затова е описано.

По § 60. Комисията предлага § 60 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 67.

По § 61 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 58: „§ 58. В чл. 187, ал. 1 думите „ал. 3” се заменят с „ал. 6” и думата „постановяването” се заменя с „обявяването”.”

По § 62 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 59: „§ 59. След чл. 187 се създава Раздел ІІа с чл. 188-194в: „Раздел ІІа Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт” Уважаема госпожо председател, в § 59, след думите „След чл. 187 се създава” да отпадне текстът „Раздел ІІа с чл. 188-194в”. Това е техническа грешка. Вместо него трябва да се запише: „наименование:” Текстът на § 59 трябва да звучи така: „§ 59. След чл. 187 се създава наименование:” По-нататък продължава същият текст.

По § 63 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 60: „§ 60. В чл. 188 се правят следните изменения: (тук редакционно трябва да добавим „и допълнения”): 1. Създава се нова ал. 1: „(1) Административните ръководители уведомяват Висшия съдебен съвет за свободните длъжности в съответните органи на съдебната власт извън тези по чл. 178, ал. 1. 2. Досегашната ал. 1 става ал. 2. 3. Алинея 2 се отменя.” (Предлагам редакционно в т. 3 пред думите „алинея 2” да се добави „Досегашната”.

По § 64 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 64 да бъде отхвърлен.

По § 65 има предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 61: „§ 61. Член 189 се изменя така: „Чл. 189. (1) Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване. (2) Повишаване в длъжност е преминаване на по-висока по степен длъжност в орган на съдебната власт. (3) Преместване е преминаване на равна по степен длъжност в орган на съдебната власт. (4) Конкурсът се провежда от определени от Висшия съдебен съвет конкурсни комисии поотделно за съдии, прокурори и следователи. Комисиите се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове. (5) В конкурсните комисии не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители. (6) В конкурсните комисии за съдии не могат да участват действащи прокурори и следователи. В конкурсните комисии за прокурори и следователи не могат да участват действащи съдии. (7) В зависимост от броя на кандидатите Висшият съдебен съвет може да определи и повече от една конкурсна комисия за провеждането на един конкурс. 8) Поименният състав на всяка комисия се определя от Висшия съдебен съвет на основата на изтеглен на публично заседание жребий, съответно измежду съдиите в апелативните съдилища, Върховния касационен съд и Върховния административен съд и измежду прокурорите в апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и следователите в Националната следствена служба.”

Има предложение на народния представител Христо Бисеров за § 66. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 66 да бъде отхвърлен.

Има предложение на народния представител Христо Бисеров за § 67. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага § 67 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 62.

Има предложение на народния представител Христо Бисеров за § 68 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 62: „§ 62. Член 192 се изменя така: „Чл. 192. (1) Конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. При определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. (2) Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище. (3) Конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол (стенограма) от проведеното събеседване на Висшия съдебен съвет. (4) Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” на Висшия съдебен съвет извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите. (5) Резултатите от класирането се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.”

Има предложение на народния представител Христо Бисеров - § 69 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 63: „§ 63. Член 193 се изменя така: „Чл. 193. (1) Резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” се предоставят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи. (2) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи внася във Висшия съдебен съвет мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. (3) Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата. (4) При приемането на решението по ал. 3 Висшият съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. (5) Висшият съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. В този случай се назначава следващият класиран кандидат, който отговаря на изискванията. (6) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 5 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187.”

Има предложение на народния представител Христо Бисеров в § 70 в края да се добави „и съдебните служители”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 64. „§ 64. Член 194 се изменя така: „Чл. 194. В случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на длъжностите в тях, Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите.”

Параграф 71 –предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 65: § 65. Член 194а се изменя така: „Чл. 194а. (1) Свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт се обявяват от Висшия съдебен съвет с решение, което се обнародва в „Държавен вестник” и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, и се заемат след избор. (2) Кандидатите за административни ръководители се оповестяват публично на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет заедно с кратка биография на кандидата. (3) За участие в избора кандидатите за административни ръководители подават документите по чл. 181, ал. 3 във Висшия съдебен съвет. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите и допуска до участие в избора всички кандидати, които отговарят на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1. (4) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в избора кандидати се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет най-малко 14 дни преди датата на провеждане на избора. (5) В списъка на кандидатите, които не са допуснати за участие в избора се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред Висшия съдебен съвет.”

Параграф 72 – предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова: Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72, който става § 66: „§ 66. В Глава девета, Раздел ІІа се създават чл. 194б и чл. 194в: „Чл. 194б. (1) Процедурата по избор на административни ръководители се провежда от Висшия съдебен съвет чрез събеседване. В рамките на събеседването се прави преценка на кандидата за: 1. професионалната му подготовка като съдия, прокурор или следовател въз основа на резултатите от извършените до момента периодични атестирания; 2. управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт. 3. нравствените качества на кандидатите въз основа на мотивирано становище на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията. (2) Становището по ал. 1, т. 3 се предоставя на кандидатите не по-късно от три дни преди датата на събеседването. (3) Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1. (4) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 3 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187. Чл. 194в. Редът за провеждане на конкурси и избор по Раздели ІІ и ІІа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на Висшия съдебен съвет, която се обнародва в „Държавен вестник”.”

Уважаеми колеги! Изказването ми е в подкрепа на текста по вносител за ал. 1 на чл. 194б, от който става ясно, че процедурата за определяне на административните ръководители е конкурс. Изказването ми е в подкрепа на предложението на Христо Бисеров, което визира даване на оценка от Комисията по професионална етика на всички кандидати, не само на първите трима, тъй като така или иначе Висшият съдебен съвет прави преценка на съответствието на кандидатите с изискванията на чл. 164 и 169, ал. 1. Така и не е ясно защо, след като е казано ясно, че става дума за конкурс за административни ръководители окончателната редакция на комисията визира – процедура по избор на административни ръководители. Не е ясно, че става дума за конкурс, за подреждане на кандидатите и за определяне на кандидата в съответствие от класирането, което е направено.

Очевидно е, че освен изказвания трябва да правим и редакционни предложения. Всъщност промените на текстовете в условията на редакционни поправки не е добрият вариант, защото така могат да се нанесат поражения върху окончателната идея на вносителя и съответно на Правната комисия. Но е хубаво, там където има логика в промените, които са настъпили от страна на Правната комисия, те да бъдат казани, най-малкото, защото при необходимост от тълкуване, ще бъде меродавно това, което е прозвучало в пленарна зала при окончателното приемане на текстовете. Така че моля да ми отговаряте там, където това не ви затруднява. В случая искам прегласуване, тъй като не ми стана ясно защо думата „конкурс” е заменена с израза „процедура по избор”. Ако е конкурс да се каже ясно, че е конкурс. Аз не виждам какво ви притеснява?

Комисията предлага § 73 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 66.

Прекалено бързото темпо не е добро за качеството на законопроекта. Питам защо бива отхвърлен този параграф? Може би заради това, че в него се визира организацията за провеждане на конкурсите – дума, от която в предния текст виждаме, че се бяга. Тя ли е причината? Има ли изобщо някакво притеснение с това да се каже, че изборът на административни ръководители се извършва чрез конкурс, тъй като при внимателния прочит се вижда, че предложенията, които са правени от депутати от ГЕРБ, са за отпадане на думата „конкурс” и замяната на тази дума с изрази с неясно съдържание. Наистина там, където е конкурс, е конкурс, казва се ясно „конкурс”. Не се казва „процедура по избор”, а се казва „конкурс”. Това е българската дума, която се използва за състезание, при което крайният резултат е избор на едно лице за позицията, за която се провежда това състезание. Това е думата – конкурс. Защо е това заобикаляне около нея, аз не разбирам? Затова съм против отпадането на този текст, защото тук ясно се казва, че става дума за организация за провеждане на конкурси, която се организира от администрацията на съответния орган на съдебната власт. Казано е ясно!

Уважаема госпожо Манолова, специално за Вас обяснявам, че в конкурсната процедура се включва: назначаване на конкурсна комисия, явяване на кандидатите пред конкурсната комисия, оценяване на кандидатите от тази конкурсна комисия и предложение от конкурсната комисия до Висшия съдебен съвет. След като Ви разясних това, предполагам, че не е необходимо да обяснявам защо тази процедура, която сме разписали, не се нарича конкурс. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Колева, аз чета буквално какво съдържа процедурата по избор, не конкурса, а процедурата по избор. Тук е разписано, че тази процедура по избор се провежда от Висшия съдебен съвет и се извършва чрез събеседване. Значи Висшият съдебен съвет чрез събеседване решава в рамките на тази процедура по избор. Какво се включва в тази процедура по избор?! Включва се преценка от Висшия съдебен съвет на три неща, които са описани много точно и те са: професионалната подготовка на кандидата като съдия, прокурор или пр. магистратска длъжност, управленската му компетентност като административен ръководител тогава, когато става дума за кандидатстване за такава позиция, и нравствените качества въз основа на онази комисия, която коментирахме в началото на този дебат, така наречената Комисия по професионална етика. Това пише! Ролята на конкурсната комисия за окончателното решение на Висшия съдебен съвет я няма в предната точка, която регламентира решението на Висшия съдебен съвет – на база на какво се взема. Това пише в текста. (Реплика от народния представител Юлиана Колева.) На това по вносител му казват конкурс. Вие му казвате нещо различно и наистина аз като гледам какво е разписано вътре, това може би не е конкурс в истинския смисъл на думата. Тогава се връщаме към изначалния спор, който имахме тук, а именно: как се правят предложенията за административните длъжности в съдебната система и дали това се случва чрез конкурс или не. Защото не само думата „конкурс” я няма, а и процедурата не включва това, за което Вие говорите. Ето, четем заедно на стр. 59 – чл. 194б – това пише.

Предложение на народния представител Александър Ненков за § 74. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Явор Нотев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 67: „§ 67. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 накрая се добавя „или на други юристи”. б) т. 4 се изменя така: „4. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец с изключение на научна и преподавателска дейност, за участие в Централната избирателна комисия и в избирателни комисии при произвеждане на избори за народни представители, членове на Европейски парламент от Република България, президент и вицепрезидент на Републиката и местни избори, за участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание или от органите на изпълнителната власт, както и за упражняване на авторски права и за участие в международни проекти, включително финансирани от Европейския съюз;” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Съдиите от административните съдилища, съдиите от Върховния административен съд, прокурорите от административните отдели на окръжните прокуратури, прокурорите от Върховна административна прокуратура и следователите не могат да бъдат членове на Централната избирателна комисия и на избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, членове на Европейски парламент от Република България, президент и вицепрезидент на Републиката и на местни избори.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „лицата по aл. 1 т. 1” се добавя „съдиите от Конституционния съд”, а думите „чл. 164, ал. 1-5” се заменят с „чл. 164, ал. 1-7”.

Предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова за § 75. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75, който става § 68: „§ 68. Член 196 се изменя така: „Чл. 196. Атестиране се провежда: 1. за придобиване на несменяемост – с навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател; 2. периодично – на всеки четири години от последното атестиране до навършване на 61-годишна възраст – на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител.”

Предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова за § 76. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 69: „§ 69. Член 197 се изменя така: „Чл. 197. (1) Атестирането за придобиване статут на несменяемост има за цел извършване на обективна оценка на професионалната квалификация и деловите качества, проявени след навършване на петгодишен стаж на длъжност съдия, прокурор или следовател. При атестиране за несменяемост се вземат предвид и резултатите от периодичното атестиране на съдия, прокурор и следовател. (2) Периодичното атестиране представлява оценка на професионалната квалификация и деловите качества на съдия, прокурор или следовател, на административен ръководител и заместник на административен ръководител за период от четири години. Атестирането се провежда въз основа на критериите и показателите, определени в този закон и в наредбата по чл. 209а. (3) Въз основа на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от Висшия съдебен съвет.”

По § 77 има предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 70: „§ 70. Член 198 се изменя така: „Чл. 198. (1) Критериите за атестиране на съдия, прокурор и следовател са: 1. правни познания и учения за прилагането им; 2. умение за анализ на правно релевантните факти; 3. умение за оптимална организация на работата; 4. експедитивност и дисциплинираност. (2) При атестирането по ал. 1 се вземат предвид показатели като: 1. спазване на сроковете; 2. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това; 3. резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет; 4. общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.”

Съобразно изискванията на правилника и според тълкуването на ръководството, изказването ми е по предложението на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова, а именно за отпадането от текста по вносител на ал. 4 на чл. 198, като изключва от периода за атестиране времето, прослужено от съответния магистрат като постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието, тъй като от самото атестиране произтичат за съдиите различни благоприятни последици, които са свързани с атестирането, особено когато е положително. Според мен те не би следвало да се лишават от тази възможност, когато са били преподаватели в Националния институт на правосъдието, защото това им е важно, както с оглед процедурата по придобиване на несменяемост, така и с оглед периодичните атестации, респективно комплексните оценки, които биха получили от Висшия съдебен съвет при кандидатстване за различни позиции. Така че според мен магистратите не трябва да се лишават от тази възможност да бъдат атестирани в случаите, в които работят не като каквото и да е на каквато и да е длъжност, изискваща юридически стаж, а именно като преподаватели и именно в Института на правосъдието, а не в който и да е друг институт. Така че аз предлагам ал. 4 да остане в окончателния вариант на чл. 198, където тя ще бъде ал. 3, предвид крайната редакция на Правната комисия.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, тук ще подкрепя колегата Манолова не само да остане ал. 4. Уверявам ви, че е много важно. Хората, които ние търсим, убеждаваме и мотивираме да останат постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието, се безпокоят, че времето, прекарано в института, за да обучават младите колеги на практически умения, остава едно празно пространство в тяхната професионална кариера. Ако те не получават атестиране за този период, се възпрепятства правото им на кариерно развитие в един период, в който те могат да направят това. Така че ал. 4 е много добра, много правилна и ако вие я премахнете, ще има неблагоприятни последици за колеги, които се лишават от работата си в системата на съдебната власт, а отиват на благородно дело да обучават младите колеги в продължение на девет месеца, да ги научат на „А” и „Б” на правораздаването, за да могат тези млади хора да не провалят човешки съдби и човешки интереси, отивайки на бюрата си като съдии, прокурори и следователи. Освен това аз бих искал да ви обърна внимание не само на ал. 4, но и на ал. 3. Става дума за периодичното атестиране на младшите съдии и младшите прокурори. Ние искаме да има значение оценката на съдията или на прокурора наставник. Колеги, в европейското пространство вече от много години, може би повече от пет, много усилено се говори за това какъв трябва да бъде редът за приемането на младшите съдии и младшите прокурори в Националния институт на правосъдието за обучение, след като се отделят от института, кой трябва да ги поеме, отивайки на работа, и как трябва да продължи тяхното кариерно развитие. Фигурата на съдията наставник и прокурора наставник е нещо ново в правното пространство. Не всички познаваме толкова добре тези нови фигури, но те са изключително важни. Ние няма къде да използваме по-добра и по-актуална информация за професионалната подготовка на младите колеги, освен от съдиите и прокурорите наставници. Това е много важно и за да имаме обективно атестиране на тези млади хора, не трябва да пренебрегваме фигурата на съдията и на прокурора наставник. Те са много важни. Моля ви да преосмислите своя поглед върху чл. 198 и да оставите ал. 3 и ал. 4. Те са част от цялостната реформа в съдебната система. Освен това аз имам и много сериозни претенции, че не подкрепяте начина за избор на младши съдии и младши прокурори и оценките, които те получават накрая на обучението в Националния институт на правосъдието. Много е важно тези оценки да се допълват и събират с оценката от теоретичния им изпит за постъпване в Националния институт на правосъдието. Защото и това са европейски изисквания, без които не може. Виждам, че тук текстовете са отхвърлени от комисията, но ако това наистина се случи, аз ви уверявам, колеги, че много скоро след междинния доклад, може би още в първите дни на м. януари или м. Февруари на нас ще ни се наложи да преразгледаме темата за Националния институт на правосъдието и за конкурсите за назначаване на младши съдии и младши прокурори в системата на съдебната власт. Това е много важно и трябва да го направим. Важно е, защото подборът, първоначалното назначаване на младите хора в съдебната система е първата гаранция за чистота, за професионализъм и, разбира се, цялата грижа за тяхното израстване и за тяхната кариера занапред. Така че моля ал. 3 и ал. 4 да бъдат преосмислени и да се готвим след Нова година, ако не променим сега мнението си за избора на младшите магистрати, да работим отново по темата „Национален институт на правосъдието и първоначално постъпване на млади колеги в системата на съдебната власт”. Просто това ще трябва да се случи, иначе няма да има добра оценка за съдебната реформа като цяло.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Ще ползвам изказването, за да направя предложение – ал. 3, както е по вносител, а именно: „При периодичното атестиране на младши съдия и младши прокурор се взема предвид и оценката на определения за негов наставник съдия или прокурор”, да бъде подкрепена в пленарната зала и да стане ал. 3 към редакцията, предложена от комисията в чл. 198 на § 77, който става § 70. Също подкрепям и предложението за ал. 4 на текста по вносител, а именно: „В периода на атестиране се включва и времето, прослужено от съдията, прокурора и следователя като постоянен в Националния институт на правосъдието. Оценката за резултатите от работата като преподавател се дава от управителния съвет”, да стане ал. 4 в текста на § 77, който става § 70, след редакцията на комисията, предложена за алинеи 1, 2 и 3, която предложих, и тази ал. 4. Искам да заявя от името на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и от свое име, че оттегляме нашето предложение за отпадане на ал. 4.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 73.

По § 81 има предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 81, който става § 74: „§ 74. Член 203 се изменя така: „Чл. 203. (1) Атестирането започва по предложение на заинтересования съдия, прокурор или следовател или на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. (2) Предложението за атестиране за придобиване на несменяемост се прави пред Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния срок. (3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи започва периодичното атестиране не по-късно от шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок.”

По § 82 има предложение на народните представители Казак и Метин - § 82 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 82, който става § 75: „§ 75. Член 204 се изменя така: „Чл. 204. (1) При провеждането на периодичното атестиране на съдии, прокурори и следователи участват помощните атестационни комисии, както следва: 1. при атестиране на съдии: а) районен съдия и заместник на административен ръководител на районен съд – помощна атестационна комисия в съответния Окръжен съд, а по отношение на съдиите от Софийския районен съд – помощна атестационна комисия в Софийския градски съд; б) окръжен съдия и съдия от Софийския градски съд, както и заместник на административен ръководител на Окръжен съд и на Софийския градски съд – помощна атестационна комисия в съответния апелативен съд; в) съдия в специализирания наказателен съд и заместник на административния ръководител на специализирания наказателен съд – помощна атестационна комисия в апелативния специализиран наказателен съд; г) административен съдия и заместник на административен ръководител на административен съд – помощна атестационна комисия във Върховния административен съд; д) съдия във военен съд и заместник на административен ръководител на военен съд – помощна атестационна комисия във военно-апелативния съд; е) апелативен съдия, съдия във военно-апелативния съд и съдия в апелативния специализиран наказателен съд, както и заместник на административен ръководител на апелативен съд, на военно-апелативния съд и на апелативен специализиран наказателен съд – помощна атестационна комисия във Върховния касационен съд; 2. при атестиране на прокурори: а) прокурор от районна прокуратура и заместник на административен ръководител на районна прокуратура – помощна атестационна комисия в съответната окръжна прокуратура, а прокурор от Софийската районна прокуратура и заместник на административния ръководител на Софийската районна прокуратура – помощна атестационна комисия в Софийската градска прокуратура; б) прокурор от окръжна прокуратура и прокурор от Софийската градска прокуратура, както и заместник на административен ръководител на окръжна прокуратура и на Софийската градска прокуратура – помощна атестационна комисия в съответната апелативна прокуратура; в) прокурор от специализирана прокуратура и заместник на административен ръководител на специализирана прокуратура –помощна атестационна комисия в апелативната специализирана прокуратура; г) прокурор от военно-окръжна прокуратура и заместник на административен ръководител на военно-окръжна прокуратура – помощна атестационна комисия във военно-апелативната прокуратура; д) прокурор от апелативна прокуратура, прокурор от военно-апелативна прокуратура и прокурор от апелативната специализирана прокуратура, както и заместник на административен ръководител на апелативна прокуратура, на военно-апелативна прокуратура и на апелативната специализирана прокуратура – помощна атестационна комисия на Върховната касационна прокуратура; 3. при атестиране на следователи: а) следовател в окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура, следовател в следствен отдел в Софийската градска прокуратура, следовател в следствен отдел в специализираната прокуратура, завеждащ окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура, завеждащ следствения отдел в Софийската градска прокуратура и завеждащ следствения отдел в специализираната прокуратура – помощна атестационна комисия в Националната следствена служба; б) военен следовател – помощна атестационна комисия във военно-окръжна прокуратура. (2) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда периодичното атестиране на: 1. заместниците на административните ръководители и на съдиите от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд; 2. заместниците на главния прокурор и на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура; 3. директора на Националната следствена служба и на следователите от Националната следствена служба; 4. административните ръководители на районните, окръжните, административните, военно-окръжните и апелативните съдилища, както и на специализирания наказателен съд, апелативния специализиран наказателен съд и на военно-апелативния съд; 5. административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокуратури, както и на специализираната и апелативната специализирана прокуратура и на военно-апелативната прокуратура; 6. административните ръководители на Софийския районен съд, Софийския градски съд, Софийската районна прокуратура и Софийската градска прокуратура.

По § 83 има предложение на Четин Казак и Митхат Метин. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 83, който става § 76: „§ 76. Създава се чл. 204а: „Чл. 204а. (1) При провеждане на периодичното атестиране помощните атестационни комисии и Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършват проверка на деловодните книги, протоколите за извършените от съдиите, прокурорите и следователите процесуални действия и на техните актове за периода на атестирането. (2) За провеждане на атестирането помощните атестационни комисии и Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи могат да изслушат атестирания съдия, прокурор, следовател и заместник на административен ръководител, както и да събират друга допълнителна информация по показателите за атестиране. (3) След провеждане на атестирането Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи изготвя комплексна оценка, която може да бъде положителна и отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка са: 1. задоволителна; 2. добра; 3. много добра. (4) Комплексната оценка се мотивира, като се дават и препоръки към атестирания.”

По § 84 има предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов, Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 84, който става § 77: „§ 77. Член 205 се изменя така: „Чл. 205. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи предоставя комплексната оценка по чл. 204а, ал. 3 на атестирания, който в 7-дневен срок може да направи писмено възражение пред Висшия съдебен съвет. (2) При постъпило възражение Висшият съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието. (3) Когато Висшият съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи изготвя нова комплексна оценка.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 85, който става § 78: „§ 78. Член 206 се изменя така: „Чл. 206. Комплексната оценка от периодичното атестиране заедно с препоръките към атестирания се приема с решение на Висшия съдебен съвет.”

Уважаеми колеги, много се старая да бъда конструктивна и да не преча на доброто темпо, което сте постигнали в залата, но човек, ако хвърли един поглед върху това, което се случва с текстовете, няма как всеки път, като хвърли един поглед, да не забележи едни дребни несъответствия. В случая дребното несъответствие, понеже ме гледате скептично, се изразява в следното. Текстът на вносителя съдържа едно изречение в повече от текста на Правната комисия и това изречение в повече е, че решението на Висшия съдебен съвет, с което се утвърждава комплексната оценка за периодичното атестиране, подлежи на обжалване. Това изречение липсва от редакцията на Правната комисия, която иначе е една проста редакция. И тук аз задавам простия въпрос: дали между другото сте направили това решение необжалваемо, което според вносител би следвало да се обжалва, или просто е технически пропуск, или става дума за нещо друго. Надявам се някой да ми отговори ясно и конкретно, обжалва ли се решението на Висшия съдебен съвет за утвърждаване на комплексна оценка в хипотезата периодично атестиране.