21 декември 2010 г.

... много силен скандал. Затова, госпожо председател, възползвайте се от правомощията си и извикайте министъра на вътрешните работи, да обясни пред Народното събрание защо е лъгал.

Уважаеми дами и господа, чл. 132, ал. 2 на Административнопроцесуалния кодекс изрично предвижда всички решения на Висшия съдебен съвет да подлежат на оспорване пред Върховния административен съд. С оглед на това сметнахме, че не е необходимо навсякъде, включително и тук, да се запише, че решението на Висшия съдебен съвет подлежи на обжалване. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! С това преждевременно гласуване не ми дадохте възможност да взема отношение по този текст. Това, което искам да ви кажа, е, че става дума за специфични решения на Висшия съдебен съвет и неслучайно вносителят е изписал изрично, че решението подлежи на обжалване. Това не е общият случай, когато Висшият съдебен съвет се произнася по някои конкретни казуси в рамките на своите правомощия. Това е решението за утвърждаване на комплексна оценка за периодично атестиране. Това е специфично решение. Тук според мен, ако идеята на Правната комисия е да подкрепи текста на вносителя, че това решение ще подлежи на обжалване, а според мен е редно да бъде така, е нужно да има изричен текст, който да казва, че решението подлежи на обжалване. В крайна сметка логиката на вносителя не е просто да товари текстовете с излишни изречения. Вносителят е имал нещо предвид и това е именно, че специфичните решения на Висшия съдебен съвет, както и на всеки един друг орган, в случаите, в които подлежат на обжалване това се изписва изрично – стандартна правна техника. Разбирам изкушенията на колегите да не си признаят, че или са имали нещо друго предвид или има някаква грешка, но в крайна сметка правим закон, който ще се прилага и по-добре е да се каже: „Да, нека да остане текстът по вносител, защото ние нямаме нищо против това решение да се обжалва” или „Не, ние въвеждаме необжалваемост на тези решения по тези и тези причини”. Това е коректното поведение и в крайна сметка, ако вие наистина искате това решение да се обжалва е нужно да влезе текстът по вносител, който казва, че решенията за комплексните оценки при периодично атестиране подлежат на обжалване. Тук няма нищо общо идеята да приключим по-бързо с разглеждането на Закона за съдебната власт – конструктивно предложение, конструктивно решение от мнозинството.

Това е формулата, а не поведение на инат.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 79.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 87, който става § 80: „§ 80. Член 209 се изменя така: „Чл. 209. (1) Атестиране на съдия, прокурор или следовател за придобиване на несменяемост се извършва от Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която изготвя комплексна оценка в едномесечен срок от постъпване на предложение по чл. 203, ал. 1. Комплексната оценка се предоставя на атестирания, който може да направи писмено възражение пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок. (2) При постъпило възражение Висшият съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието. (3) Когато Висшият съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи изготвя нова комплексна оценка. (4) Комплексната оценка за несменяемост се приема с решение на Висшия съдебен съвет. (5) В случаите, когато комплексната оценка от атестирането е отрицателна, Висшият съдебен съвет с решение отказва придобиване статут на несменяемост и атестираният се освобождава от длъжност.”

Уважаеми колеги, имам въпрос към вносителя, тъй като решението за този текст на Правната комисия предлага комплексната оценка за несменяемост да се приема с решение на Висшия съдебен съвет. Тук в тази хипотеза не е изписано нито дали решението подлежи на обжалване, нито дали е окончателно. Би следвало да има уточнение, което да помогне на Висшия съдебен съвет и на заинтересованите от смисъла на това решение лица в практиката, а именно дали могат да атакуват тези актове на Висшия съдебен съвет или не. Ако становището на Правната комисия е, че и тези актове, както и решенията на Висшия съдебен съвет, с които се утвърждават комплексни оценки, подлежат на обжалване това трябва да се каже изрично в тази зала. Още повече, че последиците от едно отрицателно решение, когато става дума за комплексна оценка за несменяемост за конкретния магистрат са изключително важни, а именно предстои неговото освобождаване от длъжност, така че е важно за хората да знаят дали могат да обжалват тези решения на Висшия съдебен съвет или не. Очаквам становището си по този въпрос да каже някой от Правната комисия. Аз подкрепям своето мнение, че, за да не се стига до тълкуване, когато става дума за специфични решения това трябва да бъде ясно изписано в текста, а именно решението подлежи на обжалване или решението е окончателно, но ако така или иначе се възприема подхода по подразбиране от общите правила на Административнопроцесуалния кодекс тогава да се каже, че това е едно от серията решения на Висшия съдебен съвет, които се обжалват.

Колеги, от ГЕРБ и от Правната комисия просто кажете с една дума, за да се знае при прилагането на закона: „Да, тези решения подлежат на обжалване”, за да не възникват въпроси и да няма спорове. Да знаят от Висшия съдебен съвет и съответно от Върховния административен съд как да прилагат закона, а именно, че в случаите, когато става дума за атестиране на магистрат за придобиване на несменяемост решението на Висшия съдебен съвет, с което се утвърждава комплексната оценка ще подлежи на обжалване, защото пак казвам, в случая, когато е отрицателна този магистрат губи качеството си на магистрат и бива освободен от длъжност. Просто кажете, че това решение ще се обжалва.

Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин за § 88: В § 88 думите „Висшият съдебен съвет” се заменят с „Министърът на правосъдието”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 81.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Не само тук, а и в други части на законопроекта, ние сме предложили принципно да се коригира една, според нас, неправилна насока, в която тръгнаха измененията в Закона за съдебната власт. За какво става въпрос? Става въпрос за това, че Висшият съдебен съвет по Конституция е върховният кадрови орган на съдебната власт, но сам по себе си той не е орган на власт, тоест той не е част от органите на съдебната власт, които са изчерпателно изброени в Конституцията. От тази гледна точка Конституцията е предвидила изчерпателно правомощията на Висшия съдебен съвет да кадрува, да назначава и освобождава съдии, прокурори и следователи. Но Конституцията никъде не е давала правомощие на Висшия съдебен съвет да нормотворчества чрез приемането на подзаконови нормативни актове. От тази гледна точка на нас ни се струва абсолютно неправилна тенденцията, която не е дадена само с този закон, а и преди това, наред с конституционното му правомощие да кадрува в съдебната власт, на Висшия съдебен съвет да се дава и правомощие да бъде нормотворец, тоест да приема и подзаконови нормативни актове, включително наредби. Според нас би трябвало да се върнем към духа на Конституцията и рамките, в които трябва да действа този върховен кадрови орган на съдебната власт. Да приема решения за атестиране – да, персонални за назначаване, за освобождаване, дисциплинарни производства, но не и да приема подзаконови нормативни актове. Според нас е по-правилно тези подзаконови нормативни актове да бъдат приемани от истински орган на държавна власт, в случая министърът на правосъдието. В противен случай аз си задавам въпроса: за какво трябва да продължи да съществува фигурата на министъра на правосъдието? С тези промени особено той тотално е откъснат от каквито и да е функции на съдебната власт в стриктния смисъл на тази дума. Дайте, тогава да го наречем министър на затворите, регистрите и съдебното изпълнение, и да приключим! Фигурата на министъра на правосъдието е изпразнена от съдържание по смисъла на думата „правосъдие”. Той няма абсолютно никакви правомощия в частта раздаване на правосъдие и въобще съдебната система, съдебните органи – съд, прокуратура, разследващи органи, министърът на правосъдието нямат абсолютно никакви правомощия. Нека Висшият съдебен съвет да изготвя проекта, но не самият той да нормотворчества, не самият той да приема подзаконови нормативни актове. Това трябва да бъде правомощие на орган на власт, в случая изпълнителната власт, в случая точно министърът на правосъдието, който специфично отговаря за тази материя. В противен случай въобще е безпредметно да съществува тази фигура. Благодаря.

По § 89 има предложение на народния представител Христо Бисеров - § 89 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Корнезов - § 89 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин - § 89 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 82.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В този параграф става дума за възнагражденията на съдиите и на административните ръководители в специализираните съдилища, както и на прокурорите в специализираните прокуратури. Основния принцип, който се залага тук, е, че възнагражденията трябва да бъдат с едно ниво по-високи от тези на съответното ниво в нормалните съдилища и прокуратури. Тоест съдия в специализирания съд трябва да получава заплата на апелативен съдия. Аз искам да попитам: на каква база тези съдии и прокурори ще получават по-високи възнаграждения от колегите си, които се намират на същото ниво? Дали това се базира на критерия „степен на натовареност”, например? Защото ако се базира на този критерий, би ми се сторило много чудно, особено в началото, каква ще бъде натовареността на съдиите от специализирания съд в сравнение с съдиите в Софийския градски съд, съответно и на прокурорите или на съдиите в специализирания апелативен съд в сравнение с колегите им от нормалния – Софийския апелативен съд, което ми се струва абсолютно неоснователно. То ще породи само завист, ще породи напрежение вътре в съдебната система. Според мен правилният подход би трябвало да бъде нивата на възнаграждения да отговарят на нивото, на което се намира съответният орган на съдебната власт, пък бил той и специализиран. Така че на мен ми струва неоснователно едно такова предложение да се елитизират тези магистрати само, защото, видите ли, са били избрани по някакъв начин да бъдат в един нов специализиран орган – дайте да им вдигнем възнагражденията с едно ниво по-високо от техните колеги, които са 100 пъти по-натоварени и разглеждат също толкова сложни дела. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! И вчера, когато се коментираше създаването на този специализиран или извънреден съд, стана дума, че безспорно в общественото мнение един от мотивите за неговото създаване е провалът в набирането на убедителен доказателствен материал при провеждането на съдебните процеси в зала. Стана ясно, че режимът на подбор на членовете на специализираните съдилrща и прокуратури, стигнахме до специализирани следствени служби, което без съмнение ще е в пряка зависимост от изпълнителната власт, която и да е тя – още веднъж искам да го кажа, както отбелязах и вчера. Дайте да не продължаваме да създаваме в магистратурата като цяло впечатлението, че се създава поръчков съд, който освен всичко друго, ще разполага с бонуси за произнасянето на подходящи присъди. От това ще произтекат поне два негативни ефекта. Първият, както казах – в общественото съзнание ще се затвърди тезата, че се създават поръчкови съдилища, прокуратури и следствени служби; и вторият, че те ще бъдат допълнително възнаграждавани за услужливостта си не към правото и държавността, а към произнасянето на поръчани и произнесени предварително от представители на изпълнителната власт присъди в публичното пространство и пред средствата за масова информация. Това е в ущърб на съдебната система, но, уверявам ви, в ущърб и на авторитета и на престижа на Народното събрание, и на народното представителство, в ущърб на българската държавност! Благодаря ви.

По § 90 има предложение от народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 90, който става § 83: „§ 83. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура;”. 2. В ал. 2 след думите „градския съд в град София” се поставя запетая и се добавя „в специализирания наказателен съд”. 3. В ал. 3 след думите „градската прокуратура в град София” се добавя „и прокурорите в специализираната прокуратура”. 4. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Съдиите в апелативния специализиран наказателен съд са с ранг на съдии във Върховния касационен съд. (5) Прокурорите в апелативната специализирана прокуратура са с ранг на прокурор във Върховната касационна прокуратура. (6) Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет може да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 85. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 93 и предлага той да бъде отхвърлен.

По § 94 има предложение от народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 86: „§ 86. В чл. 242 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Висшият съдебен съвет приема правила за дейността на съдиите и прокурорите – наставници.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! В унисон с тезата, която изказах по предходен параграф, ми се струва неуместно да се предлага създаването на тази нова ал. 2, в която се дава ново нормотворческо правомощие на Висшия съдебен съвет. Според мен трябва или целият параграф да отпадне, или ако наистина остане подобна ал. 2, тогава думите „Висшият съдебен съвет” трябва да се заменят с „Министърът на правосъдието” и накрая може да се добави „по предложение на Висшия съдебен съвет”. Нека Висшият съдебен съвет си изготви проекта за правила, но моля, не давайте на Висшия съдебен съвет правомощия, които Конституцията не му е предоставила. Нека това да бъде правомощие на министъра на правосъдието – да приема подобни правила. Нека да са по предложение на Висшия съдебен съвет, но министърът на правосъдието трябва да бъде органът, който да издава подзаконови нормативни актове. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, който става § 87.

По § 96 – предложение на народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Четин Казак и Митхат Метин. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 96 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 97, който става § 88: „§ 88. Създават се чл. 246а и чл. 246б: „Чл. 246а. (1) Съдебните помощници подпомагат съдиите при изпълнението на техните функции. Съдебните помощници изпълняват и други задачи, възложени им от председателя на съда, от неговите заместници, от председателите на отделения или от други съдии. (2) Прокурорските помощници подпомагат прокурорите при изпълнението на техните функции. Прокурорските помощници изпълняват и други задачи, възложени им от съответния административен ръководител или от неговите заместници. Чл. 246б. (1) Съдебните помощници и прокурорските помощници са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица, административните органи и държавата. (2) Във връзка със служебната си дейност съдебните помощници и прокурорските помощници нямат право да дават правни съвети и мнения на страните, на процесуалните им пълномощници или на трети лица. (3) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните помощници и прокурорските помощници трябва да имат поведение съобразено с професионалната етика и да не накърняват престижа на съдебната власт. (4) Съдебните помощници и прокурорските помощници задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.”

Комисията предлага § 98 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 88.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 99 да бъде отхвърлен.

По § 100 – предложение на народните представители Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 100, който става § 89: „§ 89. В чл. 252 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „четирима” се заменят с „петима”, а думата „трима” се заменя с „двама”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 101, който става § 90. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 102, който става § 91. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 103, който става § 92.

По § 104 – предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 104 да бъде отхвърлен.

По § 105 – предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 105 да бъде отхвърлен. По § 106 – предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 106 да бъде отхвърлен.

По § 107 – предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 107, който става § 93: „§ 93. В чл. 262, ал. 3 се изменя така: „(3) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, се командироват за срок една година от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от Управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност пет години”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 108, който става § 94.

По § 109 – предложение на народния представител Христо Бисеров. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 109 да бъде отхвърлен.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо министър! На 20 декември 2010 г., вчера, по време на пленарното заседание, беше приета поправка в чл. 38 от Закона за съдебната власт, която урежда правомощията на административните ръководители да предлагат за назначаване в съответните органи на съдебната власт. При оттеглянето на предложението и неподкрепянето на § 66, вчера в пленарна зала се получиха реално противоречия по предвидената концепция за конкурсното начало, предложена от вносителя. Ще се създадат пречки и неразбиране по процедурите за назначаване и повишаване на магистрати. Считам, че в пленарна зала няма как да коригираме, нямаме възможност да поправим този пропуск, който направихме, затова моля на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат прекратени разискванията и гласуването по тази точка от дневния ред, като същата бъде отложена за разглеждане за следващо пленарно заседание. (Реплики.) Следващо, а не следващото! Също така правя искане за отлагане разглеждането и на точката, която е предвидена в програмата ни за днес – гласуване на второ четене на Наказателно-процесуалния кодекс. Макар и текстовете за специализираните съд и прокуратура да бяха приети безусловно вчера в пленарна зала, самият НПК е обвързан с дейността на тези органи, поради което те са взаимно свързани и няма смисъл, не е логично да бъде приет отделно този законопроект. Това е моето предложение – да се отложат тези две точки. Благодаря.

Извинявайте, госпожо председател. Грешка! Бях взел чужда карта.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Адриана Атанасова – директор дирекция „Съобщения” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.” Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7. По тези параграфи няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани ан блок.

Има предложение на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 8 и 9.

По § 10 има предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната редакция: „§ 10. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 4 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1 3; ” б) точка 7 се изменя така: „7. определя, съответстващи на действащите български и европейски стандарти, нормативи за качеството на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване и осигурява за своя сметка ежегодно извършване на измерването на изпълнението им от независима организация;” в) точка 8 се изменя така: „8. приема система за образуване на пощенските кодове на мрежата на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга;” г) точка 11 се изменя така: „11. разработва методика за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга; методиката се приема от Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията;” д) точка 12 се изменя така: „12. разработва нормативи за определяне на гъстотата на точките за достъп до пощенската мрежа на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, така че да съответстват по брой и гъстота на нуждите на потребителите; нормативите се приемат от Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията;” е) точка 16 се изменя така: „16. предлага на министъра на финансите да включи размера на компенсацията за наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за следващата календарна година;” ж) в т. 17 думите „универсалната пощенска услуга” се заменят с „пощенски услуги”; з) в т. 19 след думите „пощенска услуга и за” се добавя „правилата за”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Решенията на Комисията за регулиране на съобщенията по прилагането на този закон са индивидуални, нормативни или общи административни актове и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.” 3. Създава се ал. 3: „(3) Нормативните административни актове на Комисията за регулиране на съобщенията се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник”.”

Уважаеми дами и господа народни представители, така предложеният текст касае основно ангажиментите и задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията в посока на либерализиране на пазара на пощите по отношение на универсалната услуга. Тук даваме определени правомощия на КРС, включително да определи всички нормативни документи, които касаят изискванията към операторите, които ще изпълняват тази универсална услуга. Сега ще го кажа съвсем простичко. Тук обаче идва големият проблем, големият въпрос. Давайки тези права, без в закона да е ясно определено какъв трябва да бъде операторът, къде трябва да има стационарни пощенски станции, за да изпълняват универсалната услуга, изхождайки от едно досегашно решение на КРС, където е казано, че за да изпълняваш универсалната услуга, трябва да има стационарни станции в населени места с над 800 човека, веднага се задава въпросът: това означава ли, че „Български пощи” ще успеят да запазят, да съхранят всички пощенски станции, които в момента работят в малките населени места? Вървейки по-нататък в закона, където говорим за фонда, който трябва да се създаде, за да се компенсират загубите от извършването на универсалната услуга, ще разберем, че именно такова решение на КРС, което съществува в момента, създава сериозна заплаха тези пощенски станции да не съществуват. Защото няма да се признаят разходите на пощите, които те извършват за тази стационарна пощенска станция. Тоест ще се търсят вариантите за мобилност. В комисията аз дадох пример – в Първомайска община, където живея, за да се осигури веднъж дневно пощенска услуга на населените места, спокойно могат да се организират 3-4 автомобила, които да бъдат в общинската поща, и веднъж на ден да обслужват населението по тези изисквания. Но достатъчно ли е това? Не! Тук има два въпроса, по които ние като политици, като Народното събрание трябва да кажем: пощата остана единственото държавно предприятие, смея да твърдя – и институция, която има досег до всяко населено място. Сега с тези текстове, без ясно да казваме, че пощата трябва да съкрати малките пощенски станции, ние даваме това право на мениджмънта. И е нормално да се вземат тези решения, след като в текстовете – и този текст, и в следващия, който ще приемем за държавния фонд за компенсиране, никъде не даваме гаранции, че ще покрием загубите на тези малки пощенски станции. Това означава, че държавата ще се „изнесе” с пощите оттам. И какво става? Няма училище, няма свещеници, няма пощи, няма телефонни комуникации, няма населено място! А всички плачем за това: дайте да видим какво ще стане със селата, които се обезлюдяват. Направихме реформа в земеделието, за да върнем хората обратно. Ами как ще ги върнем, когато няма училища, няма поща, няма нищо! И това ще бъде един следващ акт, който ние ще направим в ущърб на малките населени места, в ущърб на българските граждани, които живеят в селата. Не трагедизирам проблема. Споменавам го точно по този текст, защото сега ще дадем началото на такъв акт. Някой ще каже – вие защо не предложихте текстове?! Защото трябваше да променим много други текстове, които не са свързани с този закон, а и обикновено ни се отказва: „Тъй като не е свързано с промените, които са предложени, не можем да приемем вашите предложения”. Ние ще приготвим един следващ закон за промяна от следващата година, където държавата ясно да каже, че ще запази в тези малки населени места пощенските клонове. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа, ние от Коалиция за България няма да подкрепим този текст, защото досегашното решение даваше възможност на КРС да приема дефицита, а сега то само го предлага на министъра на финансите. Досега одобряваха доказания дефицит, а тук се предлага на министъра на финансите с изменението в т. 16. Ще се получи закриване на пощите в малките населени места – решение, което ще продължи да създава политика на обезлюдяване на цели региони – както по отношение на лечебните заведения, на здравните заведения, така по отношение на изнесените структури на държавната администрация, а сега това се прави и по отношение на пощите. В малките населени места, когато и пощата се затвори, няма смисъл да има и хора. Така е за цели територии, особено в Северозападна България. Обръщам внимание на всички народни представители от всички парламентарни групи, че това ще бъде поредният удар към живеещите в тези територии хора, и разбира се – по-откъснатите крайни погранични територии. Не може да има държава само по икономически и стопански критерии! Не може! Пощите на Британия, пощите на Германия не винаги се разполагат само в релацията „печалба” на търговско дружество. Пощата е нещо много повече от печеливша търговска дейност. Така че такова елегантно прехвърляне на правомощия към КРС, а той да предлага на Министерския съвет, без да има ангажименти за покриване на тези разходи, на тези компенсации при наличие на справедлива финансова тежест, ще удари много сериозно стотици хиляди български граждани, живеещи в малките населени места. Такова решение не приемаме! Пак казвам, то явно произтича от политиката на правителството да концентрира всички граждани, всички услуги и бюджетни ресурси в няколко големи градове. Това е вредно за развитието на България. Европа прави политика на кохезия, а ние с всички стъпки закриваме живота в тези малки населени места. Благодаря.

Господин Миков, Вие в началото започнахте по един много важен въпрос, който касае ангажимента на финансовия министър по покриване на направените разходи, тъй наречената „несправедлива финансова тежест” поради изпълнение на универсалната услуга. Господин Миков, те обаче няма да получат тези пари веднага следващата година, след като са направили разходите, а две години след това. Обърнете внимание какво пише в т. 6 – че най-напред пощите ще се отчетат пред КРС. Това означава, че трябва да приключат финансовата година и примерно за 2011 г. те ще се отчетат в началото на 2012 г. За да може да се предвиди компенсацията в бюджета, както е записано в текста, това означава, че ще я получат през 2013 г. Тоест пощите ще работят на загуба по универсалната услуга две години. И затова аз поставих въпроса: кога ще бъде времето, когато мениджмънтът ще каже: „Чакайте, ние не можем да работим на загуба, защото в бизнес-плана си ние сме обещали на министъра, който ни е назначил като държавно предприятие, че трябва да имаме печалба”. Това ще бъде актът, по който ще се съкратят всички малки пощенски станции, за да се намалят съответно разходите. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, преди малко бяха хвърлени в пространството няколко тези, за които мога да кажа, че противоречат на цялата идеология на законопроекта, който предлагаме. Уважаеми колеги, нека стане ясно на всички – „Български пощи” имат задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. Говорим за услуга. Тя ще се извършва по задължение от „Български пощи” ЕАД, независимо от това дали „Български пощи” за целта са наели сграда или са предоставили тази възможност примерно на кметството, или пък ще има мобилни пощенски станции, които ще ходят в селата. Уважаеми колеги, никой не говори за закриване на универсалната пощенска услуга на територията на Република България. (Реплики от Коалиция за България.) Вие говорите за пощенските станции, които, ако са нерентабилни, Комисията за регулиране на съобщенията и съответно „Български пощи” имат възможността да закрият. Пак казвам – ако те са нерентабилни и водят дружеството до загуба – да, те ще бъдат закрити. Българското население, населението на Република България, няма да бъде лишено от предоставянето на пощенски услуги. По какъв начин ще става това? „Български пощи” ще вземат решение сами за себе си, като отчетат нетните разходи за извършване на универсалната пощенска услуга. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Иванов, Вие потвърдихте точно тезата, която аз развих досега. Ние не говорим, че няма да бъде предоставена универсалната услуга. Какво казваме с този закон? – ще поемем разходите на пощенските станции – стационарни, ако те имат загуба над 800 човека. Това не е направено с решение на това Народно събрание. Това е направено благодарение на закона, който сега има и възможностите, които ще им дадем – сама КРС да определя тези условия. Нашият въпрос е следният: как мениджмънтът на пощите няма да съкрати малките пощенски станции, след като две години те няма да си получат компенсацията, по текста, който сега искате да гласуваме? Те бяха взели такова решение и вие чрез политически натиск ги накарахте да кажат, че няма да закриват станции, може би до изборите. След изборите няма кой да покрие тези загуби. Какво казваме ние? Ако ние като народни представители сме отговорни и искаме да запазим пощенските станции, а не да осигурим примерно един път на ден пощальон да отива от централното място до малкото населено място, за да раздаде пощенската услуга – универсална, тоест писма, колети и т.н., ще трябва да кажем: държавата ще поеме разходите за малките пощенски станции в малките населени места. Трябва да го кажем с ясен текст във фонда, който трябва да компенсира универсалната услуга. В противен случай, гласувайки това, господин Иванов, означава, че ние казваме: оставяме пощите на свободен пазар, нека те да решават каква ще бъде пощенската мрежа. Може да има, така както е казала Комисията за регулиране на съобщенията, а не Народното събрание, пощенска станция единствено в населените места с над 800 човека. Още веднъж ще повторя: един добър мениджър, когато държавата не му дава тази гаранция, много ясно е, че има ли губещо звено в своето предприятие, той ще го закрие. Уверявам ви, това ще бъде смъртната присъда на всички малки пощенски станции, които в момента наистина са на загуба, и си покриват част от загубите от печелившите дейности на пощите. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Колеги, ние никога не сме говорили, че става въпрос за закриване на самата услуга. Аз не чух това от колегите. Става въпрос за закриване на малките пощенски станции. Дайте да си поговорим обаче за това, какво включват тези услуги в малките населени места. Освен самият процес на писма, колети и т.н., става въпрос, че пощенските станции разплащат и пенсиите. Как си представяте положение, при което имаме график, по който пощенският служител отива там и възрастното население ще трябва да ходи в един-единствен ден, в който си получава пенсиите? Така ли го разбирате това нещо? Досега в няколко управления направихме следното нещо. Първо, накарахме хората да се разболяват по график. Лекарите ходят в четвъртък.

Това не е по темата.

Казвам го само като политика по отношение на малките населени места. Същата работа сега правите и по отношение на пощите. Същевременно казвате, че трябва да прехвърлим още един ангажимент за кметовете, които в края на краищата в тези населени места са пъдари, разнасят призовки, с какво ли не се занимават кметовете – горски и т.н. Разберете, по този начин изключително тежко се удрят малките населени места и това не е в посока подобряване на ситуацията в държавата. Това е елемент от цялата тази работа. Ако това искате, за да се знае за какво става дума, кажете го ясно: ние не искаме да има малки населени места в България! (Реплика от ГЕРБ: „Вие може да искате, ние не искаме”.) Напротив! С всяко едно действие вие показвате именно това! Всяко едно действие – и в Избирателния кодекс, който предлагате – всяко едно действие, което в момента предприемате е в ущърб на малките населени места.

Уважаеми колеги, обръщам се към всички и искам още веднъж да ви кажа, че на „Български пощи” няма да им бъдат отрязани разходите, които ще направят за предоставяне на универсалната пощенска услуга, защото това са нетни разходи, които предварително ще бъдат одобрени. Тези разходи ще бъдат признати независимо дали са извършени от мобилната пощенска станция, от кмета или по някакъв друг начин, който те ще предоставят. „Български пощи” имат различни варианти – това първо. Второ, досега съществуващата практика беше точно такава. Има много населени места, в които няма пощенски станции, но населението не е лишено от предоставянето на универсалната пощенска услуга, която е дефинирана и включва в себе си различни услуги, които „Български пощи”, пак казвам, ще предоставя на населението от всички населени места на територията на Република България, независимо от техния брой. По какъв начин и под каква форма ще организират дейността си – това зависи от „Български пощи”. Закриване на пощенски станции като сгради е възможно, но предоставянето на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна, ще бъде гарантирано. Благодаря.

От това, което чухме преди малко, всъщност беше направено признанието, че осигуряването на определени пощенски услуги ще бъде поето като ангажимент, но това по никакъв начин не гарантира запазването на съществуващите пощенски станции. Да, чухте реалния резултат, който ще настъпи, за който ние предупреждаваме и, срещу който ние се противопоставяме. Виждате как законът свива обръча около сегашните малки пощенски станции. От една страна, предвижда общо либерализиране на пазара, от друга страна – предвижда намаляване на средствата с възможностите, които бюджетът залага и които дават на Комисията за регулиране на съобщенията. Нашият апел е, че тези пощенски станции трябва да бъдат запазени. В момента в най-малките населени места държавата има само две изражения: едното е кметът с неговите разностранни, макар и не силни правомощия, който вие предвиждате по Избирателния кодекс, точно в същите населени места, да не бъде избиран от хората, а да бъде назначаван. Второто проявление на държавата вече непряко е чрез структурата на пощенските станции. Наистина рано или късно фактически ще се стигне до тяхното закриване в част от същите тези малки населени места, вместо да стане обратното – да се укрепва присъствието на държавата, включително чрез пощенските станции, които да развиват универсални услуги. Тук въпросът не е само до това как ще се получават писма и колети, а за това, че много от възрастните хора, каквито са почти изцяло жителите в тях, получават своите пенсии, пощенски записи там. Дори там могат да се развият и други услуги, ако ние създадем по-добри възможности от типа на малки дрогерии, където да се продават медикаменти и други неща, тоест тези пощенски станции трябва да се напълнят с дейност, която да предлага всичко това, което е необходимо на хората, като една връзка с центъра и като спестяване на част от тяхното движение и разходите за пътуване. Ето затова ние се противопоставяме на този закон, който не пряко, но косвено ще доведе до ефекта, за който ви предупреждаваме. Това, според мен, е едно неправилно отношение при демографските проблеми, които има страната, вместо да се запазят тези жизнени звена. Защото тези хора са посещавани някъде само един път в седмицата от общопрактикуващия лекар, защото те нямат редовен транспорт, който да им позволява да се придвижват дори до общинския център, а ето с тази стъпка се отива и към още едно ограничаване към дейност, която, трябва да разберете, има не само стопанско, а има дълбоко социално значение. Така че ние не разглеждаме тази дейност през призмата на печелившата икономическа дейност, заради което трябва да бъдат гарантирани достатъчно средства на „Български пощи”, за да могат те да осъществяват освен самите пощенски услуги и социалната функция, която имат пощите в малките населени места. Това е разликата, която трябва да се разбере и тя именно налага корекциите в тази област. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Стоилов, държавата се проявява в малките села не със сградата на кметството, а с кмета. Държавата не се проявява в малките села с пощенската станция, а с услугата, която предоставя. А услугата ще бъде предоставяна. Така че всички тези приказки, които Вие и колегите Ви надувате тук, са пълна безсмислица, просто политически балони. Няма такова нещо! Услугата продължава да съществува, държавата я осигурява. Държавата е там. Хората, животът в малките села го има, благодарение на услугата, а не благодарение на къщичката, която стои там с надпис „Пощенска станция”. Благодаря.

Господин Петров, услугата, мястото и средствата за нейното извършване не могат да бъдат отделени. Не могат, защото, ако продължите тази аналогия, трябва да кажете, че важното е селото да има кмет независимо дали ще има кметство. Той може да обикаля от своя дом по другите домове, да извършва своята дейност, да държи своя печат в дома си, да издава съответните документи. Вие днес трябва да обявите, трябва публично да заявите в резултат на тази мярка, която вие самите вече признавате, че няма да се засегнат в значителна степен класическите, подчертавам, само класическите пощенски услуги, но ще бъдат закрити редица пощенски станции. Вие трябва да оповестите колко на брой пощенски станции очаквате да бъдат закрити в резултат на приемането на тази законодателна промяна и как териториално на картата на България ще се разположи тази дейност. Защото аз от сега си представям част от тези станции заключени, след няколко месеца по-късно – с разбити прозорци, изоставени, така както вече има много сгради в селата – обезлюдени, и създавайки подтискащата картина на нещо, което е изградено, и нещо, което продължава да се руши. Ето тази картина вие предлагате под мотото: „Някаква услуга ще се предоставя”. Но аз ви казах как се предоставят тези услуги, включително и здравни, транспортни, в други сектори, за които никой формално не отрича, че те не съществуват. Да, номинално те съществуват. Но да ви пази, да не казвам кой, от това да прибегнете до техните услуги. Да не се налага на много от хората да прибягват точно до тези услуги. Не искаме това да се допусне, защото това, което бъде премахнато, изоставено и разрушено от силата на времето и от безстопанствеността, няма да може да бъде възстановено години наред. Тези двадесет години го доказаха. Така че нищо успокоително няма във вашите думи с твърдението, че някакви пощенски услуги ще бъдат запазени, независимо от това че ще се закрият самите пощенски станции, служителите в тях и другите съпътстващи дейности, които са не по малко важни от самата пощенска услуга.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, аз просто се удивявам как от един текст, който, с предложението на господин Иван Иванов, смятам, че комисията в добра степен е предложила редакция, може да се политизира. Съжалявам също така, че господин Иванов не е тук, за да каже мотивите, поради които направи това предложение. Всичко това, което се говори е една инсинуация. В т. 12 много ясно е разписан начинът, по който се разработват нормативите за определяне на гъстотата на точките за достъп до пощенската услуга. Тя не се различава, забележете, от това, което е до момента. Не се различава! Не смятам да чета двата текста, но тя не се различава. Напротив, в новия текст е добавено едно изречение, с което освен че КРС, както е било до момента в закона, трябва да определи тази методика и да я предложи на Министерския съвет, в момента тя я предлага на Министерския съвет и Министерският съвет утвърждава тази методика. В момента ние имаме още една възможност за регулиране на тази методика, а не е така, както се казва, че едва ли не в момента някой ще закрива пощенски станции. Това може да се направи в настоящия момент, колеги, ако се стига до това нещо. Но не тези текстове го определят. Затова не е нужно да правим политика. Тук просто са разписани точно определената методика, по която КРС трябва да разработи тази методика и освен това по какъв начин вече трябва да я предложи на министъра на финансите да я включи в компенсациите, защото при приемането на Закона за пощенските услуги ние обещахме, че до края на тази година ще предложим начина за компенсиране на универсалната пощенска услуга, а именно чрез създаване на такъв фонд или чрез директно компенсиране. Аз предлагам в тази насока да дадем думата на заместник министърът господин Първан Русинов, ако е необходимо, а смятам, че е необходимо да направи разяснение по въпроса, за да добиете по-пълна представа.

Има разминаване в логиката и точно това говорим няколко човека последователно и се опитваме да провокираме от вас един ясен отговор. Добре, точно с методика, точно с ясно определени критерии от страна на КРС, където до момента те казват: „Стационарна пощенска станция на 800 човека”. Добре, Министерският съвет ще го приеме. Янаки Стоилов ви попита: Кажете какъв ще бъде критерият, за да знаем колко пощенски станции ще бъдат закрити? Защото големият проблем са наистина малките населени места. Още веднъж ще ви кажа: там няма лекар, там няма полицай, включително и кметовете максимално гледахте да ги съкратите, да си изберат човека, който да ги управлява там, и т.н. и т.н. И сега казваме: няма да има поща, ама ще има услуга. Да, веднъж на ден ще бъде задължена пощата да изпраща един пощальон. Колко време ще стои там? Може би за половин – един час, за колкото смята, че ще си свърши работата и ще тръгне към другото населено място. Но пощата я нямаш, нямаш представител в сграда. Тук не става въпрос само за самата сграда, а за институцията, за предприятието, за мястото на държавата в тези населени места. За това става дума. Няма противоречие в това, но аз ви питам: какво правим? Ние с тези текстове казваме така – че КРС и Министерския съвет определят съответно 800 човека, ще даваме компенсации за стационарни пощенски станции с техния персонал над 800 човека. За всички останали пощите няма да получават пари. Ама викате: ние не казваме да ги закрият. Вие не казвате, ама, кой, кой ще държи предприятие, в което ще има загуби, където държавата му е възложила да извършва определена услуга, където даваме и частична възможност универсалната услуга да се изпълнява от други оператори – това ще каже също и министърът, и същевременно не даваме 100% гаранции, за да запазим сегашната мрежа. Нека да кажем: запазваме досегашната мрежа и държавата ще я компенсира. Ще подкрепим целия закон и ще гласуваме с двете си ръце за него. Дайте да променим текста и така да го направим. Какъв е проблемът? Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Вълков, какво прави досега КРС? Одобрява доказания дефицит от изпълнение на универсалната пощенска услуга. Одобрява го! А сега какво прави? Какво предлагате да прави? Предлага на министъра на финансите да включи размера на компенсацията за наличието за следващ проектозакон за държавния бюджет. Предлага! Догодина – има пари, няма пари, министърът може да включи, може да не включи! Говорим за 2012 г. Какво се случва междувременно? Ами, ако няма пари в бюджета? Как се покрива този дефицит, който досега се одобрява и се приема, че е дефицит? РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Нямаме направени разходи тази година.

Досега! Осигурен ли е този закон в бюджета за тази година, за да се покрие този дефицит? (Реплики от ГЕРБ.) Ами, догодина!

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Вълков! Тук преди малко чухме изказване как, видите ли, с този проектозакон ще се разрушат сгради, няма да има институции. Искам да ви припомня, че доводите бяха точно обратните и звучаха разумно за мен, когато се закриваха училища, защото точно в тези села няма и училища. Когато се приемаха тези законопроекти или се въвеждаше тази политика, никой не правеше, от преждеговорившите, такива политически изказвания. Напротив, тогава доводите бяха разумни и се приемаха за разумни. Благодаря ви.

Уважаеми господин Мутафчиев, никъде в тези текстове не става дума за закриване на пощенски станции. Никъде не става дума. (Реплики.) Знам, че няма да се съгласите, но излишно се политизира въпросът, защото и в настоящия момент положението е същото. Смятам, че това не е предмет на разговора. Това, което каза господин Миков, с него също не съм съгласен, защото в момента по точен начин е разписано как да се правят, как да се оценяват действителните разходи, тоест тези, които са породени от универсалната пощенска услуга и които трябва да бъдат доказани. До този момент предложението беше това доказване да се прави от самия пощенски оператор, а с това предложение се дава възможност на КРС по методиката, по която ще се направи, то да докаже тези разходи. Това е разликата, ако сте вникнали в този текст, това беше и полемиката, която се водеше в комисията по време на разглеждането на този параграф. Никъде, още веднъж казвам, не става дума за закриване. Дава се възможност, както се е давало и в предишните текстове на законопроекта, да се изгради и да се оптимизира мрежата. Затова казах, че ще е добре заместник-министър Първанов да излезе и да разясни точно методиката.

Госпожо председател, моята процедура е по начина на водене.

Учуден съм от Вашия подход. Вие дадохте специална почивка, след като един текст не можа да събере необходимите гласове „за”, не прегласувахте този текст веднага, както е по правилник, а дадохте почивка да се съберат допълнително народни представители, за да гласуват този текст. Госпожо председател, това явно е някакъв нов подход на ръководене лично от Вас. Затова, за да спазите поне веднъж в това Народно събрание правилото, че над половината от регистрираните трябва да гласуват „за” определен текст в закона, категорично протестирам за подобна манипулация на гласуването на текстовете на второ четене на Закона за пощенските услуги. Вие бяхте длъжна да прегласувате текста преди да дадете почивка, а не да събирате по коридорите народните представители, за да дойдат 8 човека да гласуват „за” и да съберете 77, за да са над 71. Честно казано, това надминава всички граници на поведението на един председател. Благодаря.

Предложение на народния представител Иван Иванов за § 11. Предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция: „§ 11. В чл. 15а се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) точка 3 се отменя; б) в т. 5 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1-3”; в) в т. 7 думата „местата” се заменя с „точките”. 2. В ал. 2 думите „чл. 36а, ал. 1” се заменят с „чл. 15, ал. 1, т. 7”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

Предложение на народния представител Иван Иванов за § 13. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция: „§ 13. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 6: „6. анализ на мерките за обезпечаване на пощенската сигурност.” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Комисията за регулиране на съобщенията на всеки пет години от възлагане на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга изготвя доклад относно изпълнението му с оглед неговото продължаване, промяна или отменяне.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „доклад по ал. 1” се заменят с „докладите по ал. 1 и 2”.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! С този текст какво казваме, че на пет години Комисията за регулиране на съобщенията ще представя доклад относно изпълнението на договора за универсална пощенска услуга, което означава, че съответно, ако комисията е констатирала, че не се изпълнява в рамките, ще се търси друг оператор. След пет години отново ще имаме възможността да се търси сключване на договор с друг оператор за универсалната услуга. Това, което направихме до този момент, в доброто си намерение да легализираме пощенския пазар е, че дадохме възможност да се закрият пощенските станции в малките населени места. Сега подготвяме договора с пощите да бъде прекратен след пет години. Това е, което ще направим с този текст. Благодаря.

Предложение на народния представител Иван Иванов за § 14. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и предлага следната редакция: „§ 15. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) създава се нова т. 5: „5. срок за възстановяване на сумата на наложения платеж на подателя;” б) досегашните т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно т. 6, 7, 8, 9, 10 и 11. 2. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1-3”; б) създава се нова т. 4: „4. срок за възстановяване на сумата на наложения платеж на подателя; в) досегашните т. 4, 5, 6, 7 и 8 стават съответно т. 5, 6, 7, 8 и 9. 3. В ал. 4 думата „местата” се заменя с „точките”. 4. В ал. 5 думите „Комисията за защита на конкуренцията” се заменят с „Комисията за защита на потребителите”. 5. В ал. 7 думите „разработва процедура” се заменят с „приема правила”. 6. В ал. 9 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 6”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 16, 17, 18 и 19.

По § 20 има предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.

Уважаеми дами и господа § 20 – това е въпросът, който касае начина, по който да се изплащат компенсациите на пощите за така наречената несправедлива финансова тежест, и начина, по който тя се определя. Това, което споменах пред вас, че ще има забавяне около две години, е, тъй като има текст, който категорично казва, че размерът на компенсацията се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Това означава, че забавянето ще стане две години. Ако съответно се предвиди, че от „Общи разходи”, както много често приемате в бюджета – имахте за 2010 г. около 1 милиард, който дадохте на Министерския съвет да разполага с него, може и от подобно перо на Министерския съвет да се впише, включително тук, да се изплащат. Тогава ще съкратим времето с една година. Сега обаче сте предложили ал. 5, където се казва, че компенсацията по ал. 1 се предоставя след получаване на положително решение от Европейската комисия – и аз веднага задавам въпроса: защо, след като компенсациите за пощенските оператори, извършващи универсална услуга, са регламентирани от директивите на Европейския съюз? Там е казано, че може да се изплаща съответно по определена методика и не е задължително да се изисква нотификация от Европейския съюз. Защото тя още повече ще забави плащанията на Българските пощи. Защо е необходимо? Имаме съмнение в КРС ли? Има ли изискване на европейските директиви задължително да минава нотификация за държавна помощ, след като в самите условия ясно и категорично е казано, че такава компенсация трябва да се плаща? Например договорът, с който субсидии получават пътническите превози за железницата, се нотифицира веднъж в самото начало. След това през другите години се изплаща по решение съответно на Народното събрание при приемането на бюджета, като средства се осигуряват за пътническите превози, за да се гарантират определени услуги на гражданите по Български държавни железници. Моето предложение, госпожо председател, е да отпадне ал. 5. Нека поне в това отношение да облекчим получаването на тези минимални средства, до които надали ще се доберат Български пощи.

По § 21 има предложение на народния представител Иван Иванов. Предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.

По § 23 има предложение на народния представител Иван Иванов. Предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Тук става въпрос за изравняване на условията както в § 23, така и в § 24, с единствения монополен оператор Български пощи, който е 100% държавна собственост. Аз лично не приемам либерализацията да става като всички оператори, които са търговски дружества, ще получават без търг и конкурс общински и държавни имоти. Ако ще правим либерализация, да отнемем правото на Български пощи тогава да получават без търг и конкурс, но всички да участват в търгове и конкурси. Защото това е форма на абсолютно заобикаляне на закона. Откъде накъде, заради това че досега монополният оператор – държавна собственост, е получавал без търг и конкурс, но той е бил 100% държавна собственост, сега дайте на всички, които извършват тази дейност, да им предоставяме без търг и конкурс?! Щом ще правим либерализация, нека да подходим по обратния начин: и „Български пощи” да не получават без търг и конкурс, но не бива и частните оператори да получават без търг и конкурс! Иначе ще стане далавера! Нали прозрачно, нали търгове, нали конкурси, особено при отваряне на пазара на частните оператори?! Вместо да отнемем правото на БТК – добре, решили сте да либерализирате, втори въпрос е как става това, но не може, заради това че досега единственият оператор е получавал без търг и конкурс, да пуснем и частните оператори, които ще влязат на този пазар, да получават без търг и конкурс! Не, с текста в § 23, в чл. 30, когато отпаднат думите „ал. 1” – това е предложено, тези думи се заличават – излиза, че понеже в чл. 30 препратката е към ал. 1 на чл. 24, щом отпадне ал. 1, отпада и ал. 2, където вече не е само „Български пощи” ЕАД, която е държавна собственост, но и всички частни търговски дружества ще придобиват без търг и конкурс. Дайте да направим обратното: щом искате да либерализирате, приемете да отпадне това право и за „Български пощи” и всички да се конкурират! Иначе, един близък до кмета, друг – близък до министъра, ще си вземе имота без търг и конкурс, а другите оператори – какво?! Защо отваряме вратата така?! Това е абсолютно корупционен текст! Хубаво, либерализирате, искате да изградите условия. Премахнете правото на „Български пощи” да получават без търг и конкурс и всички да играят на търг и конкурс – и едноличното търговско държавно дружество, и всички конкуренти. А така, като премахвате ал. 1, излиза, че някой ще ходи и ще се договаря без търг и конкурс. Те обаче са конкурентни оператори, как министърът ще прецени кому да даде без търг и конкурс – по какви правила, партийни или някакви други, какви?! Текстът е корупционен и аз съм против либерализацията да се извършва по такъв начин! По същия начин стои въпросът и в чл. 31 - § 24. Ние правим изключението от търга и конкурса, заради това че има държавен монопол – от държавните пощи. Сега, вместо да премахнем правото на държавните пощи без търг и конкурс, ние казваме на всички частни играчи: „Можете без търг и конкурс”. Но едните са по-близки до властта – до местната, до централната власт, други са по-далечни. Това е корупционен текст. Благодаря ви. (Говори встрани от микрофоните.) Формално предлагам текстът да отпадне.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа от мнозинството, още веднъж ви обръщам внимание, че приемате един явно корупционен текст! Не може, отпадайки ал. 1 от чл. 30 в § 23: „Държавата или общините могат да продават или да предоставят за ползване на основния пощенски оператор – като отпадне ал. 1, досега това са държавните пощи, които са еднолично търговско дружество – на частни оператори за извършване на универсалната пощенска услуга, „без търг или конкурс недвижими имоти, които са държавна или общинска частна собственост”. Е, добре, ако ще либерализираме, освен либерализация вътре в сектора по отношение на монополиста – „Български пощи”, има и един втори вид либерализация. Защо не даваме на лечебните заведения право да придобиват без търг или конкурс или някаква друга значима дейност?! Това е чисто корупционен текст! Либерализацията може да стане и по друг начин: да се отнеме правото на „Български пощи” то да придобива, защото пазарът се отваря и всички се състезават и участват конкурентно. Такъв текст е корупционен, освен ако не сте намислили вече на кого какви имоти ще давате! Моля ви да отпадне този текст!

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук действително става въпрос за една редакционна поправка – в чл. 24 от закона изрично се казва, че „Български пощи” е операторът, който със закон е задължен да предоставя универсална услуга. Понеже членът вследствие на това изменение остава без алинеи, затова и в текста, който в момента коментираме, е заличена ал. 1. Изрично заявявам, че мярката продължава да се прилага единствено за „Български пощи” като оператор, на който със закон е наложено задължението да предоставя универсалната пощенска услуга.

Не пише „БТК”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.

По § 25 има предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25 и предлага следната редакция: „§ 25. В Глава трета, Раздел ІІ се създава чл. 31б: „Чл. 31б. Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга съдейства за нормалното протичане на измерванията по чл. 15, ал. 1, т. 7”.”

По § 26 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26 и предлага следната редакция: „§ 26. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думата „местата” се заменя с „точките”. 2. В ал. 3 думата „местата” се заменя с „точките”, а след думата „мрежа” се добавя „на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга”. 3. Създават се ал. 4, 5, 6, 7 и 8: „(4) Броят и разположението на точките за достъп по ал. 3, за които се изисква откриване на пощенските служби, съобразно нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 12, могат да бъдат променяни след одобряване от Комисията за регулиране на съобщенията, въз основа на мотивирано писмено предложение от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. (5) В срок един месец от получаване на предложението по ал. 4 Комисията за регулиране на съобщенията се произнася с решение, като одобрява промените в случай, че са спазени нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 12. (6) Броят и разположението на точките за достъп по ал. 3, за които не се изисква откриване на пощенски служби, съобразно нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 12, могат да бъдат променяни от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга след писмено уведомление, изпратено до Комисията за регулиране на съобщенията в срок не по-късно от един месец преди датата на промяната. (7) В уведомлението по ал. 6 се съдържа информация за начина, по който ще се гарантира извършването на универсалната пощенска услуга. (8) В срока по ал. 6 Комисията за регулиране на съобщенията може да даде задължителни указания за пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга с оглед гарантиране на извършването на тази услуга.”

Не, ще се изкажа точно по този текст и защо няма да го подкрепя.

Уважаеми дами и господа, вие имате пред вас законопроекта за изменение и допълнение на този закон. Не знам дали имате пред вас текстът на сега действащия закон. Във връзка с промените на чл. 33, които се правят в § 26, искам да ви прочета ал. 1, която касае универсалните услуги при трудно достъпните места, за които говореха досега, че всичко ще бъде перфектно, каза го и господин Иванов,. За съжаление тук, в този текст, не е направена промяна. И вижте какво пише: „Чл. 33. (1) Универсалната пощенска услуга се осигурява през всички работни дни най-малко 5 дни в седмицата освен: 1. при обстоятелствата по чл. 12, ал. 2; 2. в населени места и селищни образования, намиращи се в трудно достъпни райони; конкретните населени места и селищни образования се определят от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, съгласувано с кметовете на съответните общини” и т.н., и т.н. Виждате, че в текста има думичката „освен”, а няма да чета обстоятелствата по чл. 12, ал. 2, за да не губя време. Можете да ги проверите. Това, което до този момент вие твърдяхте, независимо, че сте създали едни нови алинеи 4, 5, 6 и 7, това в никакъв случай не решава въпроса, който поставя ал. 1, тоест ще има ли, включително услуга, в тези трудно достъпни места, така както се полага за всички останали, поне веднъж, поне 5 пъти в седмицата или веднъж на ден, веднъж на работен ден, в съответното населено място? (Реплики от ГЕРБ. Петър Мутафчиев, встрани от микрофоните: „Да, да!”.)

Предлагам ал. 1, обаче от сега действащия закон, който не знам дали по правилник мога да го направя като предложение...

Аз това исках да Ви кажа, че поради това няма да подкрепя чл. 33. Така е, затова аз, чисто и просто, няма да подкрепя този текст, тъй като желанието не е да се създадат условия за извършване на тази услуга.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 27, 28, 29 и 30.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!

Обръщам се към Вас по начина на водене и Ви предлагам да поканите министъра на вътрешните работи господин Цветан Цветанов веднага в залата, за да даде обяснение за съдебномедицинската експертиза за плода, за който той твърдеше, че е умишлено умъртвен от лекарите. Причината да поискам това и да ви дам аргумент е, че във вестниците, в електронните медии, в „Дарик” вече излезе информация от участниците в съдебномедицинския екип, които твърдят, че бебето е родено мъртво, тоест няма как да бъде умъртвено още един път! Затова много Ви моля да поканите веднага министър Цветанов – така както беше добър да прочете СРС-тата от подслушването на лекарите, да дойде и да прочете съдебномедицинската експертиза. Бих прочел съдебномедицинската експертиза сам пред всички колеги, но министърът на здравеопазването ми отказа да я предостави, ползвайки аргументите, че има следствие. Но ако е вярно, че тази съдебномедицинска експертиза показва, че бебето е родено мъртво, тогава не може да има дело срещу лекарите. Може би те да са укорими от етична гледна точка, което е работа на Българския лекарски съюз, което предстои да бъде свършено, но това не представлява вече проблем на прокуратурата. Много Ви моля, за да не продължава повече държавата да се люлее по този кошмарен начин и колкото се може по-бързо скандалите да намират своите естествени решения, да дойде и да прочете тази експертиза. Професор Чернев с името си, участник, казва: „Бебето е родено мъртво”. Моля Ви за яснота. Народните представители от Синята коалиция искат яснота по този случай. Моля Ви, направете това, което трябва.

От името на група!

Уважаема госпожо председател, не просто е необходимо, длъжни сме да подкрепим предложението, което беше направено в пленарната зала от името на Парламентарната група на Синята коалиция. Аз подновявам предложението от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Виждаме, че министърът на вътрешните работи е в Стара Загора. Това не му пречи да прави коментари, съответно изявления по повод на случая в Горна Оряховица и, разбира се, по случая, който занимава от много дни не само Народното събрание, а цялото общество. В рамките на днешния пленарен ден, който се очертава да бъде достатъчно дълъг, струва ми се, че има възможности – макар и да не е в този момент, до края на пленарното заседание – да бъде поканен министърът на вътрешните работи. Или, ако това е невъзможно, той да бъде поканен в началото на утрешния пленарен ден. Впрочем, държа да кажа, че ние ще направим писмено предложение за включване на изслушването на министъра на вътрешните работи, ако не днес – в утрешния пленарен ден. Струва ми се, че тук и Вие като ръководство на Народното събрание, и народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ трябва да подкрепят подобно предложение. Това изявление на министъра на вътрешните работи, за което настояваме, се дължи не просто на народните представители, то се дължи на цялата професия – лекари, здравеопазване, но повече от това се дължи на българското общество. Той е длъжен да направи разясненията по начина, по който направи това с изчитането на информацията от специалните разузнавателни средства. Един прецедент, който отвори „Кутията на Пандора” и ние трябва да знаем какви са били мотивите. Тези семпли аргументи, които са посочени – че били изчетени специалните разузнавателни средства, за да не се заблуждава българското общество, не са достатъчни като обяснение. Държа да подчертая от името на парламентарната група, че не просто беше дадена информация. Най-голямата заблуда, която беше направена, беше именно с изчитането на специалните разузнавателни средства и в този смисъл той е длъжен да представи и своите обяснения, и своите аргументи тук, в пленарната зала. Той е длъжен да се извини – аз ще направя следващата крачка, на хората, работещи в системата на здравеопазването. Но той е длъжен да се извини и на българското общество за начина, по който беше представен целият този случай – не просто неприемлив, той е дълбоко потресаващ. Затова е необходимо да се намери време съответно да се направи разяснението от страна на министъра на вътрешните работи тук, в Народното събрание. Иначе, уважаеми дами и господа, ще си останем на нивото на коментари как е възможно и що за държава можем да бъдем, когато министър-председателят твърди, че всеки трябва да бъде и може да бъде подслушван. Ще останем на нивото на констатациите, че има няколко хиляди човека, които са предмет и обект на специални разузнавателни средства, и покрай тях десетки пъти повече хора, които са включени в прилагането и съответно ползването на специалните разузнавателни средства. Това е абсурд. Това е кошмарна действителност, на която трябва да се сложи точка. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи изразявам категорична позиция за необходимостта още днес вицепремиерът и министър на вътрешните работи да представи информация за развитието на казуса с използваните специални разузнавателни средства за разговорите между лекарите от Горнооряховската болница. Още когато с една изключителна обстоятелственост и един много силен апломб данните от използваните разузнавателни средства бяха представени в пленарната зала, в Парламентарната група на Движението за права и свободи оценихме този ход на вицепремиера и министър на вътрешните работи като целящ да създаде алиби за прекомерната, вече бихме казали, абсолютно недопустима в едно демократично гражданско общество честота на употреба на специалните разузнавателни средства. Целта на огласяването на скандалния разговор бе да се каже: „Не протестирайте срещу използването на специални разузнавателни средства. Това е изключително необходимо, дори е задължително, тъй като само по този начин можем да разкрием престъпления, които инак не бихме могли да разкрием.” Тази парламентарна изява на вицепремиера и министър на вътрешните работи, която го превърна в четец на специални разузнавателни средства от тази най-висока трибуна в българската държава, имаше за цел да оправдае превръщането на специалните разузнавателни средства от съпътстващ, след като са изчерпани всички останали способи, в основно средство за събиране на доказателства, само че това откровено нарушава права на български граждани. Разбира се, това имаше още една цел, а именно да оправдае цели 100 милиона, заделени за използване на специални разузнавателни средства, което е в повече от бюджета за цялата българска култура. С оглед на всичко това от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, освен че настояваме вицепремиерът и министър на вътрешните работи да бъде изслушан по конкретния казус, но да представи резултатите и от експертизата за това, което реално се е случило с този плод. Аз не се ангажирам да говоря за живородено или мъртвородено и затова използвам по-неутралното – този плод. Но струва ми се, че назряват условията за сериозни парламентарни дебати докъде Министерството на вътрешните работи и другите служби са стигнали с използването на специалните разузнавателни средства. Къде е истината? – Че само 1% са послужили като годно свидетелство за произнасяне на съдебни присъди, само 3% се твърди са допуснати като свидетелства, а от министъра на вътрешните работи чуваме, че цели 36% са били признати за годно свидетелство? Разликата между 1% и 36% е 36 пъти и в българското общество не може да има неяснота за какво точно става въпрос. С оглед на това от името на парламентарната група се обръщам към председателя на Народното събрание наистина да влезе в правомощията си и незабавно да покани министъра на вътрешните работи. Фактът, че той е в провинцията, днес няма актуалността на предложението, което се чу и отдясно, и отляво, сега се чува и от центъра, защото ние ще работим до 19,00 ч. Струва ми се, че има достатъчно време вицепремиерът да дойде още днес и да даде необходимата информация пред Народното събрание. Що се отнася до по-голямата тема, ние най-вероятно ще формализираме това свое искане за специални парламентарни дебати за мащабите на явлението – използване за щяло и нещяло на специални разузнавателни средства. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)

Тук се постави въпрос. Вземете отношение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31 и предлага следната редакция: „§ 31. В чл. 43, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1а след думите „Европейския съюз” се добавя „или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”. 2. В т. 6 думата „местата” се заменя с „точките”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя по параграфи 32, 33, 34, 35 и 36. Предлагаме да бъдат гласувани ан блок.

По § 37 има предложение на народния представител Иван Иванов. Предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37 и предлага следната редакция: „§ 37. В чл. 53 се правят следните изменения: 1. Точка 10 се изменя така: „10. задължително водене на аналитична счетоводна отчетност по реда на чл. 23а;”. 2. В т. 16 думата „местата” се заменя с „точките”. 3. В т. 17 думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.”

По § 38 има предложение на народния представител Иван Иванов. Предложението беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38 и предлага следната редакция: „§ 38. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думата „местата” се заменя с „точките”. 2. Точка 4 се изменя така: „4. оказване на съдействие за нормалното протичане на измерването по чл. 15, ал. 1, т. 7;” 3. Точка 8 се изменя така: „8. задължително прилагане на система за разпределение на разходите и водене на аналитична счетоводна отчетност по реда на чл. 29б, ал. 1; ред за доказване размера на несправедливата финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга;”. 4. Точка 9 се отменя. 5. В т. 16 думите „чл. 77, ал. 2” се заменят с „чл. 77, ал. 1 и 3”. 6. Създава се т. 17: „17. предоставяне на подходящ начин на подробна и актуална информация на потребителите и на пощенските оператори относно характеристиките на извършваната универсална пощенска услуга, условията за достъп до тази услуга, както и за цените и стандартите за качество.”

По § 39 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 40 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 40. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Неуниверсалните пощенски услуги по чл. 38, т. 2 и/или 3 се извършват на територията на Република България или на част от нея” се заменят с „Неуниверсалните пощенски услуги по чл. 38, т. 1-3 се извършват” и след думите „подаване на” се добавя „надлежно”. 2. В ал. 2 т. 1а след думите „Европейския съюз” се добавя „или държава-страна по Споразумението за европейското икономическо пространство”. 3. В ал. 5 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1 3”. 4. В ал. 6 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1 3”. 5. В ал. 10 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1-3”.”

По § 41 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграфа и предлага следната редакция: „§ 41. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1-3”. 2. Точка 5 се изменя така: „5. предприемат мерки за защита на пощенския трафик, както и за недопускане в пощенските пратки на забранени за поставяне предмети и вещества по смисъла на чл. 90 и чл. 91, като доставят, монтират, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка необходимите технически устройства и софтуер и при необходимост осигуряват ползването им по възмезден начин от други пощенски оператори или ползват при необходимост по възмезден начин такива ресурси на други пощенски оператори;”. 3. Създава се нова т. 6: „6. създават условия за осъществяване на наблюдение или контрол върху пощенските пратки от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност”, които могат да дават задължителни за изпълнение указания;”. 4. Досегашните т. 6, 7 и 8 стават съответно т. 7, 8 и 9. 5. Създава се т. 10: „10. ползват отпечатъци съгласно чл. 77, ал. 2.”

По § 42 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: § 42. В чл. 61 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1 3”. 2. В ал. 2 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1 3”. 3. В ал. 4 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1 3”. 4. В ал. 5 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1 3”. 5. Алинея 6 се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 44 и предлага следната редакция: „§ 44. В чл. 62 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. Годишна такса за контрол, включваща административните разходи на Комисията за регулиране на съобщенията, необходими за анализ и контрол на пазара на пощенските услуги, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им – процент от годишните нетни приходи от извършване на лицензираните пощенски услуги.” 2. В ал. 3 думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1 3”.”

Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, какво досега гласеше т. 2 на ал. 2 от чл. 62. Гласи: „годишна такса за контролиране изпълнение на индивидуалните лицензии”. Какво предлагаме в момента ние: „Годишна такса за контрол, включваща административните разходи на Комисията за регулиране на съобщенията, необходими за анализ и контрол на пазара на пощенските услуги...”. Дотук добре. Обърнете внимание обаче: „За изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове, издаване на административни актове и контрол по изпълнението им – процент от годишните нетни приходи от извършване на лицензираните пощенски услуги”. Предлагам, тъй като в края на краищата Комисията за регулиране на съобщенията има своя бюджет, да отпадне текстът „изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове”. Не е нормално една организация, получаваща бюджет за това, че си изпълнява административните задължения по закон, същевременно да събира допълнително средства и като такса от операторите. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя от § 45 до § 58 включително. Тъй като няма направени предложения, предлагаме да бъдат гласувани ан блок.

Предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 59: „§ 59. В чл. 90, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 след думата „оръжие” се добавя „боеприпаси, пиротехнически изделия”. 2. В т. 3 думите „неприлични или” се заличават.”

Предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 60: „§ 60. В чл. 93 се създава ал. 3: „(3) Входящи международни пощенски пратки, с обявено съдържание на оръжие за спортни и колекционерски цели, се предават на получателя след представяне от него на разрешение за притежаване и съхранение на оръжие, на входяща митница, преди попадане в българската пощенска мрежа.”

Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз подкрепих това предложение в комисията, но след като направихме внимателен преглед на целия Закон за пощенските услуги, се оказа, че само с мярката за създаването на ал. 3 в чл. 93 ние не можем да разрешим международните пощенски пратки с обявено в тях оръжие да бъдат доставяни в нашата страна. Член 90 от съществуващия Закон за пощенските услуги изрично забранява преноса на оръжие и боеприпаси за оператора, който е задължен да извършва универсална пощенска услуга. В чл. 60 от Закона за пощенските услуги е казано, че операторите, които извършват не универсална пощенска услуга, за тях също е забранено да пренасят по мрежата си боеприпаси и оръжие. Смятам че, ако подкрепим предложението на господин Иванов, ще създадем един неработещ текст. Самият господин Иванов каза, че прави предложението, ако то не противоречи на действащите закони и правни норми. Мисля, обосновах това, че създаваме прецедент, който няма да работи, и смятам, че предложението не трябва да бъде подкрепено в залата. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 61. По двата параграфа няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани ан блок.

По § 61 има направено предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 61, който става § 62, и предлага следната редакция: „§ 62. Създава се чл. 100б. „Чл. 100б. (1) Пощенски оператор, който извършва пощенски услуги без съгласуване с Комисията за регулиране на съобщенията Общи условия на Договора с потребителите, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. (2) Пощенски оператор, който не изпълнява изискванията на чл. 14, ал. 1, чл. 20, ал. 1, т. 2, т. 7 и 8 и чл. 60, т. 5 и 6, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (3) За повторно нарушение по ал. 2 наказанието е от 5 000 до 10 000 лв.”

По § 62 има направено предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 62, който става § 63, и предлага следната редакция: „§ 63. Член 105а се изменя така: „Чл. 105а. (1) Пощенски оператор, който не изпълни влязло в сила решение на Комисията за регулиране на съобщенията, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв. (2) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, в случай че не изпълни влязло в сила решение на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 33, ал. 5 и 8, се наказва с глоба в размер от 200 до 5000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 64.

По § 64 има направено предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 64, който става § 65, и предлага следната редакция: „§ 65. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думата „местата” се заменя с „точките”. 2. Точка 4 се изменя така: „4. „Точка за достъп” е стационарна или мобилна пощенска станция, пощенско агентство или изнесено пощенско гише, където подателите предават и операторът приема пощенските пратки и пощенските парични преводи, както и пощенски кутии и други устройства за обществено ползване, поставени на достъпни за подателите места.” 3. В т. 5 думите „пряка пощенска реклама” се заличават. 4. В т. 9 думите „(записи и чекове)” се заличават. 5. В т. 23 след думата „кореспонденцията” се добавя „и неприкосновеността на пощенските пратки”. 6. Точка 24 се изменя така: „24. „Нетни разходи” са всички разходи на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, свързани и необходими за дейностите по извършване на универсалната пощенска услуга, изчислени съгласно методиката по чл. 15, ал. 1, т. 11.” 7. Създават се т. 32 и 33: „32. „Пощенска служба” е стационарна или мобилна пощенска станция. 33. „Пряка пощенска реклама” е пощенска пратка, състояща се само от рекламни или маркетингови материали и съдържаща идентични съобщения, с изключение на името, адреса и идентификационния номер на получателя.”

По § 65 има направено предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага то да бъде отразено на систематичното му място като § 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 66 и предлага следната редакция: „§ 66. В останалите текстове на закона думите „чл. 38, т. 2 и/или 3” се заменят с „чл. 38, т. 1-3”.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 66.

Комисията предлага да се създаде нов § 68, който става § 67. „§ 67. В останалите текстове на закона, думите „местата за достъп” се заменят с „точките за достъп”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 68.

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 69.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 70.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението ми е да коригираме датата: „от 1 януари 2011 г.”. Ще изчета целият текст – да стане: „от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, тъй като нямаме време, ако трябва да спазваме 14-дневния срок и законът може да не бъде обнародван в „Държавен вестник” преди 1 януари. Затова смятам, че е коректно да запишем: „Считано от деня на обнародването му в Държавен вестник”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 70, 71 и 72, които стават съответно 71, 72 и 73.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 74.

Редакционно предложение – законът да влезе в сила не от 1 януари 2011 г., а от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще направя две процедурни предложения. Първото, за удължаване на работното време на пленарното заседание до 19,00 ч.

Благодаря, господин председател. Колеги, стигнали сме до Глава дванадесета „Оспорване на резултатите от изборите”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава дванадесета. „Раздел І – „Оспорване на резултатите от изборите за народни представители, за президент и вицепрезидент на Републиката и за членове на Европейския парламент от Република България.” Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел І.

Предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев за чл. 267. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 267, който става чл. 263 със заглавие „Решаване на спорове от Конституционния съд”.

Предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев за чл. 268. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Осман, Янков и Казак: „В чл. 268, навсякъде текста „или избора на народен представител” да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 268, който става чл. 264: „Оспорване при избори за народни представители или членове на Европейския парламент от Република България Чл. 264. (1) Кандидатите за народни представители, съответно за членове на Европейския парламент от Република България, и централните ръководства на партиите и коалициите от партии, компетентни съгласно устава на партията или решението за образуване на коалицията от партии, участвали в изборите, могат да оспорят законността на изборите за народни представители или избора на народен представител, съответно на член на Европейския парламент от Република България, пред органите по чл. 150 ал. 1 от Конституцията на Република България в срок до 7 дни от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия. (2) В срок до 15 дни от обявяването на решението с резултатите от изборите на Централната избирателна комисия органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България могат да сезират Конституционния съд с мотивирано искане да се произнесе по законността на изборите за народни представители или на избора на народен представител, съответно на член на Европейския парламент от Република България. (3) Искането се разглежда при условията и по реда на Закона за Конституционния съд и правилника за организацията на дейността му. (4) Решението на Конституционния съд за незаконност на изборите за народни представители или на избора на народен представител, съответно на член на Европейския парламент от Република България, се изпраща на Народното събрание, Централната избирателна комисия и на заинтересованите лица. (5) При обявяване на незаконност на изборите за народни представители се произвежда нов избор за Народно събрание не по-късно от два месеца от постановяването на решението по ал. 4. (6) При обявяване на незаконност на избора на народен представител, съответно на член на Европейския парламент от Република България, Централната избирателна комисия, съгласно методиката по чл. 26, ал. 1, т. редакционно 27 да се чете – навсякъде в доклада е коригирано, с решение определя резултатите от изборите, като обявява разпределението на мандатите и имената на избраните народни представители, съответно членове на Европейския парламент от Република България. Решението на Централната избирателна комисия не подлежи на обжалване.”

Благодаря, господин председател. В чл. 268 по вносител, който става чл. 264 в ал. 1 думите „и централните ръководства на партиите и коалициите от партии, компетентни съгласно устава на партията или решението за образуване на коалицията от партии” да се заменят с „централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава и ръководствата на коалициите от партии, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията”. Редакционно уточнение.

Уважаеми колеги, оспорването на резултати от парламентарни избори е проблем, който е третиран от Конституцията и практически с тези текстове дописваме текстовете на Конституцията, като слабите пунктове безспорно са няколко. Първият спорен въпрос е по отношение на това: може ли да бъде атакувана законността на избор на отделен народен представител или като цяло изборите за народни представители? Като основание вероятно и на вносителя и на Правната комисия да подкрепи този текст е последното конституционно решение, но нека да не забравяме, че това конституционно решение имаше особени мнения на петима от членовете на Конституционния съд. Този въпрос определено не е безспорен. Втората процедура, която се доразписва в тази процедура по обжалване, е възможността на ръководствата на политическите партии да поискат пред конституционно определените органи в чл. 150, ал. 1 атакуване и респективно искане пред Конституционния съд относно законността на изборите за народни представители. Тук е вторият спорен въпрос, който визира две възможни хипотези или задължителност на органите да отнесат искането на централното ръководство на партиите до Конституционния съд или, ако преценят, че същото е неоснователно – да не сезират Конституционния съд с атака за законността на проведените парламентарни избори. От текста така, както е разписан, единственото изискване е да бъде мотивирано отправеното искане до Конституционния съд, а не те просто да изиграят ролята на пощенска кутия, която пренася искането на някои от недоволните субекти, които са участвали в изборите. Всъщност според мен тук трябва да се даде възможност за преценка на органите в чл. 150, ал. 1. Естествено е при участието в едни избори да има доста недоволни политически субекти, които основателно или неоснователно могат да искат атакуване на изборите. Още повече тук отваряме вратата и казваме, че може да бъде атакуван изборът и на отделен народен представител. Можете да си представите за какво количество жалби може да иде реч и колко ще се проточи тази процедура. Така че необходимо е да се разпише възможността на органите по чл. 150, ал. 1 да преценят основателността на доводите, с които са сезирани от ръководствата на политическите партии и тогава да отправят подобно искане за разглеждане и произнасяне от Конституционния съд. Последното, на което искам да обърна внимание, е включването на изборите за членове на Европейски парламент в хипотезата на оспорване на избори по този текст, което също има своите „за” и „против” с оглед основния текст на Конституцията.

По чл. 269 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 269, който става чл. 265 със заглавие „Оспорване законността на избора на президент и вицепрезидент на републиката”. По чл. 270 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 270, който става чл. 266 със заглавие „Действие на жалбата”. „Раздел ІІ – Оспорване на резултатите от изборите за общински съветници и кметове”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

По чл. 271 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. (Реплика от ГЕРБ.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 271, който става чл. 267: „Оспорване пред административния съд Чл. 267. (1) Всеки кандидат за съветник или кмет и централните ръководства на партиите и коалициите от партии, компетентни съгласно устава на партията или решението за образуване на коалицията от партии, участвали в изборите за общински съветници и кметове, могат да оспорят решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите пред съответния административен съд в срок до 7 дни от обявяването на решението. (2) Жалбата се подава чрез общинската избирателна комисия в два екземпляра. Жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа имената и адреса, телефон, факс или електронен адрес. (3) Общинската избирателна комисия изпраща жалбата на съответния административен съд в срок до три дни от получаването й, заедно с решението, което се оспорва. (4) Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго. (5) Съдът насрочва открито заседание в срок до 7 дни от постъпването на жалбата. (6) Сроковете за призоваване по Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. (7) Съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия в срок до 14 дни от постъпването на жалбата в съда. (8) Решението на съда по ал. 7 може да бъде оспорено с касационна жалба в срок до 7 дни от обявяването му. (9) Върховният административен съд се произнася по жалбата в срок до 14 дни от постъпването й в съда. (10) Съдът може да потвърди решението на общинската избирателна комисия или да обяви избора за недействителен. Когато съдът установи резултат, различен от отразения в протокола на общинската избирателна комисия - поради допусната техническа грешка или грешка в пресмятането, отменя решението и връща книжата на съответната общинска избирателна комисия за обявяване на действителните резултати. (11) Производството пред съответния административен съд и Върховния административен съд приключва в срок до три месеца от подаването на жалбата.”

Господин председател, същата редакция в ал. 1 на чл. 267 – думите „и централните ръководства на партиите и коалициите от партии, компетентни съгласно устава на партията или решението за образуване на коалицията от партии” да се замени с израза „централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава и ръководствата на коалициите от партии, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията”. Редакционно е естеството.

Уважаеми колеги! Искам да обърна вниманието ви върху няколко проблемни теми, записани в този текст. Той касае атакуването на изборите на избрани общински съветници или кметове. Това, което остана недоизчистено в Правната комисия след като тя подкрепи предложението ми само сроковете за призоваване по Административнопроцесуалния кодекс да не се прилагат в тези специфични процедури, тоест в другия случай да важат общите правила, е необходимостта от бързо произнасяне на административните съдилища по тези жалби, но бързо, в разумни срокове, така че записаното в този текст да е възможно за прилагане и в крайна сметка да се случи. Истината е, че няма как Върховният административен съд да се произнесе по жалба в срок до 14 дни от постъпването й в съда. Това освен с насрочването на съдебно заседание във всички случаи е свързано със събирането на доказателства. Всички, които имат отношение към съдебната система, независимо в какво качество – адвокати, съдии, или по някакъв друг повод, знаят, че няма как в рамките на 14 дни да се извърти съдебният процес, който да приключи с окончателно съдебно решение, още повече когато става дума за атакуването на избори. И досега – ако си спомняте отчета на председателя на Върховния административен съд пред пленарна зала в рамките на задължителния доклад за работата на съда, който той представя тук – той изрази своето безпокойство от супер скъсените срокове, в които Върховният административен съд е длъжен да се произнася, и във връзка с невъзможността тези срокове да бъдат спазвани. Ние тук вместо да се съобразим с реалната ситуация, отиваме в обратната посока. В момента изискването за произнасяне от Върховния административен съд беше в рамките на 30 дни, сега се съкращава в рамките на две седмици. Очевидно е, известно и безспорно е, че дори да не се занимават с никакви други дела хората, които гледат изборните дела, върховните съдии, които гледат изборните дела, няма как да се справят в тези супер съкратени срокове. Това означава тези срокове да продължат да имат пожелателен характер и изобщо да не се спазват. Ако се посочи разумен, реален и изпълним срок, това ще е стимул съдът да се включи в рамките на този срок, тъй като спазването на сроковете е и условие за атестирането на съдиите, условие за допълнителни стимули, включително материални и пр., и пр., така че всеки съдия се старае да се включи в рамките на срока, определен му от процесуалния закон. Когато в момента поставяме едни невъзможни срокове, според мен изобщо отказваме върховните съдии да се опитват да влязат в тях. Защото, какво би означавало противното? Би означавало те да изгледат тези дела без да съберат необходимите доказателства, произнасянето по законността на изборите в крайна сметка да бъде претупано в рамките на съкратени срокове без да се изяснят фактите и обстоятелствата. Като Правна комисия ние не направихме следващата крачка, а именно да извършим промени в материално правната компетентност на съда да се произнася по изборите. Той си остава в рамките на предишните си правомощия – да преценява всичко, визирано в жалбата на страните, а няма как преценката на всички основания за незаконосъобразност на избора да се направи в рамките на едно съдебно заседание без събирането на доказателства. Тук става дума за съдебно-технически експертизи, за разпит на свидетели, за изясняване на факти и обстоятелства, което в рамките на тези 14 дни просто няма как да се случи. Затова моето предложение е да остане поне досега съществуващият срок, който и досега според съдиите беше невъзможен за реализиране, а именно 30-дневният срок. Господин председател, формално предложението ми е в ал. 7 „в срок до 14 дни” да бъде променен на „в срок до 30 дни” с ясното съзнание, че този срок е невъзможен.

По чл. 272 има предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 272, който става чл. 268 със заглавие „Действия на влезлите в сила решения”.

По чл. 273 има предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак – чл. 273 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 273, който става чл. 269 със заглавие „Компетентен орган при спряно изпълнение на решение или обявен резултат за недействителен”.

Уважаеми колеги, ще ви обърна внимание върху една изключително интересна хипотеза, която макар и да не следите съвсем внимателно всеки текст от Изборния кодекс, няма как да не ви заинтригува. Тя е следната: какво се случва, когато е спряно изпълнението на решението на избирателната комисия, с което се обявява за избран кмет, или тогава, когато изборът на кмет е обявен за недействителен? Предложението на Правната комисия е през периода, докато бъде проведен нов избор, бившият кмет, чиито пълномощия вече са прекратени, да продължава да изпълнява функцията в рамките на новия мандат – това е хипотеза първа и е в случаите, когато той не се е кандидатирал за кмет. Хипотеза втора е, когато той се е регистрирал като кмет, временно изпълняващият функцията на кмет, но определена от предишния състав на общинския съвет, да изпълнява функциите на кмет в следващия мандат. Според мен това е едно неправилно предложение, защото транспонира действието на общинския съвет, респективно на кмета, чиито правомощия са прекратени към датата на изборите, изтекли са в рамките на новия мандат. Да не говорим, че в случая са възможни злоупотреби. Тоест това, което в момента се предлага от Правната комисия, е като приключат през октомври мандатите на общинските съвети и на кметовете, там, където новоизбраният кмет бъде атакуван и изборът му бъде признат за недействителен или за незаконен от съда, през времето, през което тече оспорването, ако изпълнението е спряно и докато се проведат нови избори, да продължи да изпълнява функциите си старият кмет. Или да продължи да изпълнява функциите на кмет лицето, което старият общински съвет е определило за временно изпълняващ тогава, когато старият кмет се е кандидатирал в новите избори. Е, считате ли, че това е правилно предложение? Аз все пак се надявам някой от присъстващите от мнозинството в тази зала да се вслуша в тези аргументи, защото те ще касаят общините, от които вие сте предложени за народни представители. Така или иначе ще бъдете свързани с тези хипотези. И не е ли по-редно да се направи това, което е най-логично, а именно новият състав на общинския съвет да избере временно изпълняващ длъжността кмет, който да изпълнява тези функции, докато бъдат проведени новите избори. Респективно, ако е спряно от съда решението, с което се обявява за избран кметът, докато бъде спряно това решение, новият общински съвет да определи кой ще изпълнява длъжността кмет временно до окончателното произнасяне на съда. Иначе влизаме в една хипотеза, в която се смесват мандати и правомощия на един орган, който е прекратил вече своето действие, и на един следващ орган. И даже ще ви извадя аргумент от текста, който се предлага, а именно тук пише: „Когато съдът е спрял изпълнението на решението или е обявил резултатите от изборите за недействителни, кметът, чийто срок на пълномощия е изтекъл, продължава да изпълнява функцията кмет”. Ако това стане действащ текст, ние се съгласяваме веднъж, че на този кмет са му изтекли пълномощията, и втори път казваме, че въпреки че са му изтекли пълномощията той продължава да изпълнява длъжността кмет в нов мандат, с нов общински съвет след нови избори. Не е правилна тази хипотеза и според мен този текст трябва да отпадне. И ако се наложи тълкуване и прилагане, като се погледне стенограмата, макар да го няма този текст, по подразбиране да се знае, че длъжността кмет изпълнява временно изпълняващ кмет, определен от новия общински съвет.

А докато го избере новият съвет, кой ще бъде?

Това става на едно заседание.

Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Манолова! Това, което казахте, съдържаше доза истина, но в голямата си част не беше вярно. Колеги, от действащия Закон за местните избори през 2006 г., влязъл в сила 2007 г., от страна на Коалиция за България се предлага точно този текст в закона и правилно сте го предложили. Ние в момента също преценихме, че трябва да бъде запазен като такъв текст, защото, ако този текст го няма, този, който вие сте предложили, тогава приели и действа, ще изпаднем в ситуация и в хипотеза да няма кой да избере временно изпълняващ, докато новият кмет, който е избран, положи клетва да изпълнява длъжността кмет. Защото по различни причини – било поради това, че не може да се сформира мнозинство в общинския съвет, било поради някаква друга причина може да остане в продължение на седмици, а може би и повече, период, в който няма да има кой да изпълнява длъжността кмет. Това са били и вашите мотиви тогава – 2006-2007 г., когато приемате този текст. Ние го коментирахме подробно с колегите юристи в нашата парламентарна група и решихме да го запазим, не намерихме нещо по-добро от това, което и вие самите сте предложили и действа на практика. Няма кой да избере такъв временно изпълняващ кмет, ако се стигне до такава хипотеза. И в други закони имаме възможност за удължаване на мандата, както е в случая. С изтекъл мандат или пълномощно, изрично записано в закона няма пречка. Моля да подкрепите това предложение, най-малкото защото сте го подкрепили и предишния път, когато сте били вносители. Наистина няма какъв друг текст да запишем тук, за да можем да уредим тази хипотеза, колеги. Благодаря.

Уважаеми колеги от мнозинството, ако имате претенцията да правим кодекс или по-точно да правите кодекс, а не просто да преписваме всички решения от досега съществуващите закони, би следвало всеки един спорен текст да бъде преценяван. Излишно е да ви обяснявам, че решенията в предишния парламент не се вземаха от едно монолитно мнозинство, както е в случая от ГЕРБ и „Атака”, които не слушаха аргументи, а така или иначе имаше три партии, които образуваха мнозинството и в крайна сметка решенията се вземаха включително в резултат от дебатите в залата. Слушаше се какво се говори в залата и това, което се говореше имаше смисъл, защото се е стигало до случаи, в които се обръща цялата постройка тогава, когато някой успее да убеди останалите, че неговото решение е по-правилно. В момента не може да вадите аргумент от това, защото в момента разсъждаваме.

Предложи решение.

Решението е следното. Естествено е, че до избора от общинския съвет на временно изпълняващия кмет функцията ще се изпълнява от временно изпълняващия кмет, определен от предния общински съвет, респективно от кмета с изтекли пълномощия тогава, когато не се е кандидатирал. И това е логичното решение, защото и в рамките на кампанията общината не седи без ръководство. Или кметът го изпълнява, или временно изпълняващият. Но да е ясно, че това е до момента, в който новият общински съвет определи лицето, което ще изпълнява функциите на кмет тогава, когато имаме спряно оспорване, спряно съдебно дело, което въпреки 14-дневният срок е ясно, че може да продължи с месеци. И когато може да се насрочи нов избор, който също да се състои след месеци. Тоест, става дума за един интервал, който може да е в рамките на 6, 8, 10 месеца или една година. Ако мислите, че е редно старият кмет с изтекли пълномощия да изпълнява функцията си, респективно лице, определено от бившия общински съвет, който е прекратил своя мандат и пълномощия – ОК, но не може вашият аргумент във всеки един случай да е: това решение е взето еди-кога си. Защото решенията се прилагат в практиката, вижда се кои от тях са работещи, кои са неработещи. Нормално е да се стигне до някакво развитие. Естествено, когато не става дума за принципни въпроси, какъвто например е принципният въпрос интегрална бюлетина или отделна бюлетина. Това е принципен въпрос. Но другите въпроси са и въпрос на правоприлагане, на това как законът ще започне да действа. И вие ще видите – след изборите сами ще се убедите, че много от решенията, като катастрофират в практиката ще се наложи да се променят. Това, че веднъж сте казали така, не значи, че практиката няма да ви опровергае. И така е с всеки мандат на всяко Народно събрание. Не са се намерили тези, които да са съвършени. И със сигурност няма да е това мнозинство.

По чл. 274 – предложение на Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 274, който става чл. 270, със заглавие: „Последици при недействителност”. „Глава тринадесета – Предсрочно прекратяване на пълномощията”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава тринадесета. По чл. 275 - предложение на Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 275, който става чл. 271, със заглавие: „Предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител”. По чл. 276 – предложение на Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 276, който става чл. 272, със заглавие: „Действия на Централната избирателна комисия след предсрочно прекратяване на пълномощията”.

Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин Михов! Обяснявам смисъла на своето изказване. На последното заседание, на което обсъждахме Изборния кодекс, приехме преференция в рамките под 10%. Очакването е, че в определени случаи тази преференция ще сработи. В този текст, който касае действията на ЦИК след предсрочното прекратяване на пълномощията на народни представители, трябва да бъдат отразени хипотезите, които касаят пренареждането на листите при преференциален вот. Ясно е, че тогава когато изначално преференциалният вот е преподредил една листа, в парламента влизат хората, които са получили преференции, които ги извеждат на по-предно място. Тук коментираме случаите, в които някой народен представител по някакъв повод прекрати пълномощията си и изясняваме какво се случва с подреждането на следващите от листата, включително и тогава, когато биха настъпили някакви промени в резултат на преференциалното гласуване. Това, на което искам да ви обърна внимание е, че ако хипотезата на ал. 4 касае случаите, в които един народен представител е прекратил правомощията си и следва да бъде заместен от следващ народен представител, го замества този с най-много предпочитания, то в случая на ал. 2 – тогава, когато един народен представител бъде избран за министър, няма текст, който да обяснява, че на негово място влиза не следващият в листата, а следващият, който има най-много валидни преференции. Или ако ви го обясня популярно – в случая с господин Божидар Димитров, например. Когато той, вече върнал се в Народното събрание, реши да прекрати правомощията си, ако имаше преференциално гласуване, на негово място ще влезе осмият от листата, който има преференции, които го правят, да кажем, трети, ако листата е стигнала до трето място, но в случая, в който той става министър, няма процедура, която да казва, че осмият в листата, който се нарежда трети, според броя на преференциите, ще влезе в парламента на негово място. Това е нещо, което е законодателен пропуск и просто трябва, когато се гласува този текст, да бъде отразено. В противен случай ще има разнобой между текстовете и тогава, когато валидни преференции извеждат един народен представител от края на листата в по-предна позиция, и могат да му дадат възможност да стане депутат на мястото на някой, който е станал министър, това да не се случи, което е против смисъла на преференциалното гласуване.

Моля за прегласуване, защото пултът не ми прие гласуването „за”.

Колеги, искам да ви обърна внимание, че това е една чисто практическа хипотеза със следното съдържание. Представете си един от действащите министри, например господин Цветанов. Той излиза от Великотърновската листа, става министър, и според текста на ал. 2 на неговото място влиза последващия от листата... (Реплики от ГЕРБ.)

Исках прегласуване, но Вие не ми дадохте възможност да го направя. (Оживление.) Вникнете в смисъла, че в условията на преференциално гласуване, даже в листата на господин Цветанов във Велико Търново да е станало разместване, то не се отчита, а влиза следващият по първоначалното подреждане. Защо приемахме преференциалното гласуване в този случай? Разбирате ли, че текстовете, които приемате, утре ще създадат проблеми с прилагането им в практиката? (Шум и реплики.) Алинея 4 визира случаите, в които народният представител има прекратени пълномощия. Това ще е случаят с господин Божидар Димитров, когато той се откаже да бъде народен представител. Тогава ще влезе следващият преференциален. Но когато Божидар Димитров стане министър, неговите пълномощия не се прекратяват, защото той може да се върне и тогава ще влезе следващият не по преференциалното преподреждане, а по първоначалната листа! Разбирате ли какво гласувате? Това обяснявам.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, има резон в това, което казвате, но Вие не давате точно предложение! Вие искате да гласуваме „против” приемането на този член, който урежда ситуацията, когато се избере един народен представител за министър. Искам да помоля – дайте точно и ясно предложение по отношение на този параграф...

Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Аз гласувах „против”, защото не виждам нито в този, нито в следващите текстове, свързани с предсрочно прекратяване на пълномощия, въпроса с предсрочното прекратяване мандатите на мажоритарно избраните народни представители. Това, че в бъдеще няма да се избират, не значи, че тази материя не трябва да уреди до момента, до който има такива избрани в тази легислатура. Мисля си, че щом в Избирателния кодекс уреждаме този въпрос, трябва да се помисли сериозно специално за тази материя – предсрочно прекратяване на сегашните мажоритарно избрани кандидати. Да са живи и здрави – всичко се случва в този живот. Но трябва да има уредба, която да урежда заварените случаи. Мисля, че може да се реши някъде по-назад – да се събере Правната комисия. Това, че в бъдеще няма да се избират такива, ще важи за следващото събрание. (Реплика от докладчика госпожа Искра Фидосова.) Аз не виждам къде има уредба, която да решава въпросите за предсрочно прекратяване на мажоритарно избрани кандидати от това Народно събрание. (Получава отговор от съветника към отдел „Законодателни референти”.) В Преходните разпоредби – добре, но мисля, че тук е трябвало да се впише. Щом е уредено в Преходните разпоредби, благодаря. Извинявайте.

По чл. 277 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 277, който става чл. 273, със заглавие „Предсрочно прекратяване на пълномощията на президента и на вицепрезидента на републиката”. По чл. 278 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 278, който става чл. 274, със заглавие „Предсрочно прекратяване на пълномощията на член на Европейския парламент”.

По чл. 279 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 279, който става чл. 275: „Действия на Централната избирателна комисия след предсрочно прекратяване на пълномощията Чл. 275. (1) При предсрочно прекратяване на пълномощията на член на Европейския парламент от Република България, избран от листата на партия или коалиция от партии, Централната избирателна комисия обявява за член следващия в листата кандидат. (2) Когато в листата няма повече кандидати, мястото остава незаето до края на мандата на Европейския парламент. (3) Когато има кандидат, получил валидни предпочитания (преференции) при условията на чл. 259, ал. 2, но не е обявен за избран, в случаите по ал. 1 той заема мястото на члена на Европейския парламент от Република България, чиито пълномощия са прекратени. (4) При предсрочно прекратяване на пълномощията на член на Европейския парламент от Република България, избран като независим кандидат, мястото му се заема от кандидат на партията или коалицията от партии, представена в Европейския парламент с най-голям неоползотворен остатък. При еднакви остатъци кандидатът се определя чрез жребий.”

По чл. 280 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 280, който става чл. 276, със заглавие „Предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник”. По чл. 281 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 281, който става чл. 277, със заглавие „Действия на общинската избирателна комисия”. По чл. 282 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 282, който става чл. 278, със заглавие „Предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет”.

„Глава четиринадесета –Частични и нови избори.” Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава четиринадесета. „Раздел І – Насрочване и произвеждане на частични избори.” Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел І.

Член 283 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 283, който става чл. 279 със заглавие „Насрочване”. Член 284 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 284, който става чл. 280 със заглавие „Произвеждане”. „Раздел ІІ – Насрочване и произвеждане на нови избори.” Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел ІІ.

Член 285 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 285, който става чл. 281: „Основания Чл. 281. Нови избори се произвеждат: 1. когато при произвеждане на избори за кмет на втори тур няма избран кмет; 2. в случаите по чл. 246, ал. 6;” Моля редакционно: вместо „ал. 6” да се чете препратката „ал. 7”. „3. при създаване на нова община; 4. при създаване на ново кметство; 5. когато изборът за общински съветници или кметове е обявен за недействителен; 6. когато в общините след извършване на административно-териториални промени от съответен вид се стигне до промяна, при условията на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.” Тук в т. 6 – редакционно след „общините” да се добави „или кметствата”.

Член 286 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 286, който става чл. 282: „Насрочване Чл. 282. (1) В срок до 14 дни от узнаване на обстоятелствата по чл. 281, т. 1, 2, 4, 5 и 6 Централната избирателна комисия предлага на президента на републиката да насрочи нови избори. (2) Президентът на републиката в срок до 14 дни от предложението по ал. 1 насрочва нови избори за общински съветници или кметове.”

Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение – следващият чл. 287 да бъде отложен за гласуване и да се гласува след приемане на § 1 във връзка с текста за уседналост като последна редакция, който ще бъде приет.

Член 288 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 288, който става чл. 284 със заглавие „Общи правила”. Член 289 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 289, който става чл. 285 със заглавие „Регистрация при нови избори”. Член 290 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 290, който става чл. 286 със заглавие „Възнаграждение”. Чл. 291 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 291, който става чл. 287 със заглавие „Разходи”.

„Глава петнадесета – Административнонаказателни разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава петнадесета. Член 292 – предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 292, който става чл. 288 със заглавие „Неизпълнение на задължение за публикуване на условия и ред за гласуване извън страната и на списъци”.

По чл. 293 има предложение на Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 293, който става 289: „Нарушаване на изискванията за финансиране на кампанията Чл. 289. (1) При нарушаване на изискванията за финансиране на предизборната кампания по Глава осма, Раздел VІ, на лицето, което представлява партията или инициативният комитет, или на лицата, които представляват коалицията от партии, се налага глоба от 5 хиляди до 10 хил. лв. (2) На кандидат за общински съветник или кмет, който е нарушил изискванията за набиране на средства по Глава осма, Раздел VІ, се налага глоба в размер на 5 хил. лв.”

Уважаеми колеги, очевидно ще се наложи да се изказвам по следващите текстове, защото това са съставите на административнонаказателните разпоредби. Те трябва да бъдат написани по начин, който да предполага някой да носи отговорност, някой да може да бъде санкциониран. Ще обърна внимание на чл. 293 по вносител, който визира отговорността на партии или инициативни комитети, или лица, които представляват тези субекти. Респективно по текста на комисията няма разлика. Тъй като воденето на публичния регистър в крайна сметка е ангажимент на Сметната палата според последните решения на Изборния кодекс, би следвало отговорност за нарушаване на правилата за водене на публичния регистър да носят публичните лица от Сметната палата. След като има задължение за водене на публичен регистър, би следвало за данни, свързани с обявяването в публичния регистър, да се носи отговорност един път от страна на партиите, когато ангажиментът е техен, и един път от страна на тези, които поддържат публичния регистър. Защото в противен случай общото изискване да не се нарушават правилата за финансиране на кампанията не е ангажимент само на политическите партии. Тук с един бланкетен текст ние практически изключваме от отговорност и от търсене на отговорност лицата, които ще поддържат този регистър. Ето, това се случва, когато в движение се променя текстът на вносителя, пише се текст на Правната комисия, отпада една от хипотезите, която е изключително важна, респективно Сметната палата, ако не си изпълнява задълженията, отпада от лицата, на които ще се търси административнонаказателна отговорност. Ето, за това става дума. Предполагам, че ви е по-лесно да не наказваме Сметната палата. Няма сега да се връщам в началната точка, но е редно и тя да има ангажименти по воденето на кампанията. Тя е трансмисията между партията и гражданите, които се интересуват как е станало финансирането.

По чл. 294 има предложение на Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 294, който става чл. 290 със заглавие „Нарушаване на забраната за изнасяне на книжа и материали”. (Мая Манолова иска думата.) Имате изказване ли, госпожо Манолова? След почивката. Обявявам 30 мин. почивка. Продължаваме в 15,15 ч. (След почивката.)

По чл. 295 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 295, който става чл. 291: „Нарушаване на забраната определено лице да е придружител” „Чл. 291. Който наруши разпоредбата на чл. 204, ал. 7, се наказва с глоба от 1000 лв.”

По чл. 296 има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 296, който става чл. 292 със заглавие „Нарушаване на забраната за придружител от длъжностно лице”. По чл. 297 има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 297, който става чл. 293 със заглавие „Злоупотреба с правото на придружител”. По чл. 298 има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 298, който става чл. 294 със заглавие „Нарушаване на забраната за показване на начина на гласуването и използване на възпроизвеждаща техника”. По чл. 299 има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 299, който става чл. 295 със заглавие „Несъответствие на фабричните номера в протоколите”. По чл. 300 има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 300, който става чл. 296 със заглавие „Неподписване на протокола”. По чл. 301 има предложение на народните представители предложение на Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 301, който става чл. 297 със заглавие „Неизпращане на сканиран екземпляр от протокол”. По чл. 302 има предложение на народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 302, който става чл. 298 със заглавие „Нарушаване на изискването за премахване на агитационен материал”. По чл. 303 има предложение на народните представители предложение на Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 303, който става чл. 299 със заглавие „Други нарушения”.

По чл. 304 има предложение от народните представители Красимир Ципов, Колева и Тошев, което е подкрепено от комисията. Има предложение от народните представители Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 304, който става чл. 300: „Установяване на нарушенията и налагане на наказанията от областния управител Чл. 300. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 288, чл. 290-297 и чл. 299 се съставят по решение на съответната избирателна комисия в съответствие с правомощията й в срок до три дни от получаване на сигнала или жалбата за нарушението. (2) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от председателите на: 1. Централната избирателна комисия за нарушения по чл. 299 – в случаите когато комисията упражнява контрол съгласно този кодекс, по чл. 288, ал. 1, чл. 288, ал. 2 – когато нарушението е извършено от длъжностно лица от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чл. 296, ал. 2 и чл. 297; 2. районните или общинските избирателни комисии за нарушения по чл. 299 – в случаите когато комисиите упражняват контрол съгласно този кодекс, чл. 288, ал. 2 – когато нарушението е извършено от кмета на общината, чл. 290-295 и чл. 296, ал. 1. (3) Наказателните постановления се издават от областните управители по местоизвършване на нарушението в срок до три дни от получаване на преписката. Ако актът е срещу областния управител, наказателното постановление се издава от определен от Министерския съвет министър.”

По чл. 305 има предложение от Ципов, Колева и Тошев, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 305, който става чл. 301, със заглавие „Установяване на нарушенията и налагане на наказанията от председателя на Сметната палата”. По чл. 306 има предложение от Ципов, Колева и Тошев, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 306, който става чл. 302 със заглавие „Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието „Допълнителни разпоредби”.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, преди да започнем Допълнителните и Преходните и заключителни разпоредби, с оглед направени и приети редакционни предложения в залата, е необходимо да бъдат направени съответните предложения в една поредица от текстове, за да бъде синхронизирано приемането на тялото на закона с направените предложения. Става дума за следното: ще направя една поредица от редакционни предложения в членове 29, 33, 39, 42, 47, 58 и 218, който става чл. 217. Предложенията се правят именно с оглед на изложените аргументи и са...

Според мен, всяко едно предложение трябва да се гласува отделно и наново – редакцията на съответните членове, госпожо председател. Да започнем поред: В чл. 29, ал. 1, т. 1 думата „изпълнение” да се замени с „прилагане”.

В чл. 33, ал. 1, т. 26 думите „третите екземпляри” да се заменят с „екземплярите”.

В чл. 39, ал. 1, т. 4 думите „за народни представители и” да отпаднат.

В заглавието на чл. 42, думата „други” да отпадне.

В чл. 47 след думите „чл. 59, ал. 1” се добавя „и/или по чл. 63, ал. 1”.

Заглавието на чл. 58 да се измени така: „Части на списъка”, като тук промяната се налага от приетото заглавие на чл. 62 във връзка с прието предложение на господин Миков в залата за заглавието на чл. 62.

Заглавието на чл. 58 да се измени така: „Части на списъка”.

Чл. 218, който става чл. 217, в ал. 2 след думите „първата урна” се поставя точка и текстът до края да отпадне.

Параграф 1 – предложение на народните представители Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев. Комисията подкрепя предложението по буква „б” и не го подкрепя по буква „а”. Предложение на народния представител Екатерина Михайлова – в § 1. от Допълнителните разпоредби отпада т. 16. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак – в § 1, в т. 2 изразът „постоянен и настоящ” да се замени с „постоянен или настоящ”; и в т. 4, буква „б” да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Анастасов: В Допълнителните разпоредби § 1 т. 1 – изречение първо, след думите „български гражданин” се добавя „който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на Република България”. В Допълнителни разпоредби в § 1 т. 10 след „и имат” текстът се променя и става „народен представител в Народното събрание към датата на насрочване на изборите”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. По смисъла на този кодекс: 1. „Живял последните пет години в страната” е български гражданин, който фактически и трайно е пребивавал на територията на страната през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора. За живеене в страната се приема и престоят извън Република България за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава. 2. „Живял най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз” е: а) български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на Република България или адрес на пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз; б) гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на Република България или на друга държава – членка на Европейския съюз, най-малко 60 дни от последните три месеца към датата на произвеждане на изборите. За живеене в страната се приема и престоят извън Република България за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава. 3. „Живял най-малко през последните две години в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз” е: а) български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на Република България или адрес на пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз; б) гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на Република България или на друга държава – членка на Европейския съюз, най-малко една година и четири месеца към датата на произвеждане на изборите. За живеене в страната се приема и престоят извън Република България за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава. 4. „Живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” по смисъла на чл. 3, ал. 4 и 5 е: а) български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство; б) български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства на територията на Република България; в) гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на съответната община или кметство, към дата 12 месеца преди датата на произвеждане на изборите, като променилите адресната си регистрация след тази дата имат право да гласуват по предишната си адресна регистрация, където са включени в избирателните списъци. 5. „Живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” по смисъла на чл. 4, ал. 5 и 6 е: а) български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство; б) гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на съответната община или кметство, към дата 12 месеца преди датата на произвеждане на изборите. 6. „Адрес на пребиваване” е адресът, на който лицето е регистрирано при престоя си в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз. 7. „Статут на продължително и постоянно пребиваване” е статут, придобит при условията и по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. 8. „Документ за самоличност” е: а) лична карта; б) личен (зелен) паспорт само за граждани, ползващи се от разпоредбата на § 9а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските лични документи; в) паспорт (задграничен) на гражданин, намиращ се в деня на изборите извън Република България; г) моряшки паспорт на гражданин, намиращ се в деня на изборите на плавателен съд под българско знаме; д) военна карта на кадрови военнослужещ, намиращ се в деня на изборите извън Република България. 9. „Коалиция от партии” е предизборно сдружаване на политически партии, регистрирани в Централната избирателна комисия, за участие в определен вид избори. 10. „Местна коалиция от партии” е коалиция от партии и/или коалиции от партии по т. 9, от регистрирани в Централната избирателна комисия партии или коалиции от партии, за участие в избори за общински съветници или кметове в съответната община. 11. „Парламентарно представени” са партиите и коалициите от партии, които са участвали на последните избори за народни представители и имат парламентарна група в Народното събрание към датата на насрочване на съответния вид избори, съответно към датата на провеждане на консултациите при назначаване на Централната избирателна комисия. 12. „Видно място” е място на територията на избирателната секция, извън помещенията на общинската администрация, което е общодостъпно и е защитено от атмосферни влияния и посегателства с цел физическото им запазване. 13. „Служебно заети” са кандидатите за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката и членове на Европейския парламент от Република България, членовете на Централната избирателна комисия, на районните избирателни комисии, на общинските избирателни комисии, както и наблюдателите. 14. „Преференциално гласуване” е гласуване, при което избирателят може да изрази своето предпочитание (преференция) относно реда на подреждане на кандидатите от кандидатската листа, за която гласува. 15. „Национална избирателна квота” е частното от деленето на общия брой на действителните гласове на национално ниво на броя на членовете на Европейския парламент от Република България; когато частното не е цяло число, националната избирателна квота е най-близкото до това частно по-голямо цяло число. 16. „Районна избирателна квота” е частното от деленето на общия брой на действителните гласове, подадени в многомандатния изборен район, на броя на определените за този район мандати; когато частното не е цяло число, районната избирателна квота е най-близкото до това частно по-голямо цяло число. 17. „Общинска избирателна квота” е частното от деленето на общия брой на действителните гласове, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет; когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число. 18. „Наблюдатели” са: а) представители на Европейския парламент, на чуждестранни парламенти, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на чуждестранни партии и движения, както и лица, посочени от партии и коалиции от партии, участващи в изборите, и поканени чрез Министерството на външните работи; б) упълномощени членове на български неправителствени организации. 19. „Медийна услуга” е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са: а) печатните медии (вестници, списания и други периодични издания); б) медии, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като: аа) електронни медии (лицензирани или регистрирани доставчици за аудиовизуални медийни услуги или радиоуслуги); бб) онлайн новинарски услуги (електронни издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания). Не са медийни услуги социалните мрежи (фейсбук, туитър и други подобни) и личните блогове. 20. „Доставчик на медийна услуга” е физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за редакционна поправка в § 1, т. 5 е пропусната буква „б” със следния текст: „български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства на територията на Република България” и буква „б” става буква „в”.

Това е т. 5 на § 1. Буква „б” става буква „в”, а буква „б” има текста, който изчетох. (Реплика.) Да, както в предходната точка, това е пропуск.

Уважаеми колеги, аз ще се изкажа по три от предложенията за включване в Допълнителните разпоредби. По предложението, което сме направили с група народни представители от Коалиция за България за промяна в дефиницията на служебно заети лица, което е непосредствено свързано и с възможността за издаване на удостоверения за гласуване на друго място. Коригирах технически нашето предложение и по време на заседанието на Правната комисия вместо „и наблюдателите” да се чете „и застъпниците”. Идеята е по двама застъпника във всяка избирателна секция да имат възможност чрез удостоверение за гласуване на друго място да бъдат през целия изборен ден в секцията, чиято честност на изборите контролират. Обратното би отворило вратата за повече изборни манипулации и за фалшификации на изборния процес. Тъй като сме обосновавали това свое предложение и в други текстове, няма да продължавам да обяснявам необходимостта застъпниците да имат удостоверение за гласуване на друго място в рамките на изборите за президент и вицепрезидент и народни представители. Естествено, това не се отнася за местните избори. Искам да подкрепя предложението за отпадане на т. 16, която регламентира общинската избирателна квота по съображения, които бяха излагани в дебата по същество. Там, където се регламентира понятието „общинска избирателна квота” предвид факта, че по този начин ще се постави преграда пред малките партии за влизане в местните парламенти, реално прагът ще скочи в рамките на 15-20%, което ще ги направи на практика едноцветни. Две или три политически сили – най-големите, ще имат възможност да участват в местния парламент, а хората, които са гласували за други политически субекти, ще останат непредставени и гласовете им ще се преразпределят между най-големите. Предполагам, че това е и причината от страна на ГЕРБ да намали броя на общински съветници, от една страна, а от друга страна, да остане съществуването на общинската изборна квота. По предложението, което беше направено току-що от господин Тодор Димитров, след като в рамките на няколко часа се опитвахме да ви убедим, че ограниченията, които поставяте пред кандидатите за кметове, са прекалено големи, по-големи от ограниченията към хората, които могат да гласуват, и давахме нееднократно пример и с господин Томислав Дончев, очевидно в няколкото дни пауза между разглеждането на Изборния кодекс сте разбрали какво имам предвид. Наистина беше неприемливо да могат да се кандидатират за кметове единствено и само лица, които имат постоянен и настоящ адрес на територията на една община. Това беше неприемливо както от гледна точна на изискванията на Венецианската комисия, които казват, че пред кандидатите за изборни длъжности не трябва да се поставят по-големи ограничения, отколкото към хората, които могат да ги избират, но и от чисто практически и логически разумен смисъл, защото няма логика в това да забраниш на хора, които имат постоянен адрес или настоящ адрес в една община в рамките на 12 месеца да не могат да се кандидатират за кметове. Примерът, който се готвех да ви дам, е, че това би засегнало например и народните представители от ГЕРБ в случаите, в които решат да се кандидатират за кмет от общината, от който избирателен район са избрани за такива. По закон вие би следвало да регистрирате настоящ адрес в София, където живеете, това означава, че никой народен представител от ГЕРБ, например, не би могъл да се кандидатира за кмет, защото няма да има едновременно постоянен и настоящ адрес на територията на населеното място, в което ще се кандидатира. Това е казусът и с господин Томислав Дончев, който към момента на регистрацията си за кандидат за кмет е имал постоянен адрес на територията на община Габрово, но не и настоящ адрес. Естествено той не би могъл да се кандидатира и тогава възникваше въпросът: защо да се поставя такава преграда пред хора, които биха могли да се кандидатират за кметове от родното си място или от мястото си, където имат постоянен адрес? Всъщност по начина, по който приемате този текст, аз лично считам, че той е достатъчно неприемлив, защото отново ще постави много високи изисквания от 12-месечна регистрация за кандидатите за кметове. По-добре е старият текст, който ние сме предложили в предни текстове, който изискваше наличие на тази регистрация към датата на насрочване на изборите...

В крайна сметка няма как да се преборим с упорството на народните представители от ГЕРБ. Все пак е добре, че сте се вслушали в нашите предложения и критики и поправяте грешката, която бяхте допуснали по т. 5.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще коментирам само две от точките, които според мен са най-важни. Първо, това е срокът, за който се дава легалната дефиниция „живял най-малко през последните 12 месеца”, което касае местните избори. Уважаеми колеги, направихме си труда през последната седмица да видим какво е реалното движение в няколко части на страната и трябва да ви кажа, че има много обезпокоителни данни. Ще ви дам пример с Кърджали, където за последните 10 месеца броят по настоящ адрес на населението се е увеличил средно между 4 и 7%. Ако тази тенденция беше съпроводена с паралелно увеличаване на постоянното население, нямаше да има драма - ще кажем, че има завишена активност в един от регионите на страната, но от този момент там регистрираните по постоянен адрес пада между 3 и 4%. Подобно е състоянието по Черноморието и, забележете, в малките общини с малко население. Затова моята редакционна поправка, господин председател, е числото „12 месеца” да се замести с „24 месеца”, за да можем да обезсмислим действия, които видимо са провокирани от продължителния съдържателен дебат по Изборния кодекс. Това е нашето редакционно предложение. Второто предложение е свързано с общинската избирателна квота. Видимо колегите са изморени, но аз ще ви дам само едно твърдение, което трябва достатъчно да ни обезпокои. Не ви ли притеснява, че с тази избирателна квота ние ще направим различни праговете за влизане в общинските съвети в различните общини? Праговете за влизане в различните общински съвети ще бъдат различни! Според мен трябва дълбоко да се замислим дали, прилагайки този текст, всъщност не правим едно много грубо нарушение на правомощията на избирателите. Благодаря.

Да.

Благодаря, господин председател. Моята реплика към господин Михалевски е в посока на това, че защитавайки моето предложение за отпадане на избирателната квота, всъщност тя вече беше отхвърлена. Аз не Ви правя възражение по същество, но не ставам да защитавам това свое предложение, защото мнозинството отхвърли предложението ми да отпадне, както мнозинството и в миналия парламент не прие доводите ми за това, че ще се направи беля с въвеждането на общинска избирателна квота. То стана! Стана факт. Вярно е, че все още настоящото мнозинство може да преосмисли и ако приеме това мое предложение, да се върнем и преработим текстове назад. Но не го защитавам в момента и вземам тази реплика, защото практически въпросът беше предрешен и резултатите пак няма да са добри, но ще се видят, когато минат изборите. За съжаление тогава се виждат резултатите на част от решенията, които се предлагат. Репликата ми е, че дебатът в момента е безсмислен, защото вече е изразена волята, че ще има общинска избирателна квота и нещата ще се случат такива, каквито ще се случат. А те ще се случат и няма да са печеливши - дори и тези, които приемат това предложение.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Михалевски, това, което Вие казахте по § 1 - дали ще сложим 24 месеца, ако имате предвид изборите, които ще се произвеждат не догодина, а следващите, след 2011 г., след четири години - 2015 г., защото този параграф, тези 12 месеци касаят принципния въпрос за уседналостта. По-нататък вие ще видите, че за изборите през следващата година там вече става въпрос за 10 месеца и за 6 месеца. Така че безсмислено е това Ваше предложение тези 12 месеца да станат 24 месеца. Защото към 2011 г., 2015 г. те просто по вашата логика няма да сработят. Но в § 23 на Допълнителните разпоредби ние сме записали изменение в Закона за гражданската регистрация, където е казано, че тази порочна практика – всеки да отиде и да се записва на нечий адрес без собственикът на недвижимия имот да знае, се прекратява. Това записване, както сега е практиката и е била такава в продължение на 20 години, може да става, ако представите документ за собственост, ако представите договор за наем или друга форма за ползване на този имот, или ако собственикът изрично представи някакво съгласие за това. Понеже тук се говореше и има такива предложения за изборите догодина да се удължи този срок със задна дата - да не е 10 месеца, а да стане 12 месеца или може би имате предвид 24 месеца, за да се прекрати със задна дата това записване, аз мисля, че това е една форма Конституционният съд да отмени изобщо този принцип за уседналостта - 12 или 10 месеца. Тъй като ние отменяме досега действащия закон, където така или иначе 10 месеца, просто да няма уседналост. Това ще се постигне, ако желаете да бъде записано за изборите за следващата година - уседналост повече от 10 месеца. Това ще бъде резултатът. Ако това желаете – Конституционният съд да отмени изобщо принципа за уседналост, добре!

Не сте прав, уважаеми господин Михалевски, нито Вие, госпожо Михайлова! Защото въпросът с общинската избирателна квота наистина е възлов по отношение на това как ще изглеждат общинските съвети след изборите през следващата година. Не само този въпрос е възлов и дебатът по него трябва да се чуе сега при коментарите на т. 16, но и по следващото предложение на ГЕРБ, което редуцира броят на общинските съветници с 20%. Ето затова, госпожо Михайлова, този дебат не е излишен, защото действието на общинската избирателна квота е мултиплицирано в рамките на този Избирателен кодекс от предложението за намаляване броя на общинските съветници. Тогава ще се види с пълна сила какво означава да се направят такива правила, които да позволят само на една политическа сила да влиза в местния парламент. Така че дебатът, макар да изглежда предрешен по отношение на общинската квота, изобщо не е предрешен по отношение на броя на съветниците. А крайният ефект се получава от мултиплицираното действие на двете разпоредби. Така че кой, каквото има да казва като опасения по отношение на това, че хората ще останат непредставени, гласувайки за едни кандидати и оставяйки тези кандидати извън общинските съвети, та този дебат трябва да прозвучи и да се чуе сега, именно при коментарите по § 1 от Допълнителните разпоредби. Предвид, че мнозинството като цяло е глухо към всякакви доводи, на моменти, в които му се посочат конкретни факти, които могат да ударят и политическа партия ГЕРБ на изборите, то реагира. Такъв беше случаят и с въпросната т. 5.

Когато си направиха сметката, че това ще работи и против тях, мислят и променят текстовете в посоката, в която се чуят аргументи в залата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги! Госпожо Михайлова, аз смятам, че дебатът винаги е смислен, защото ние правим, или поне имаме претенциите, да правим Изборен кодекс за години напред, а не за следващите избори. Аз смятам, че наистина още има шанс да преосмислим общинската изборна квота, защото то ще доведе до силното намаляване на политическото представителство във всички 264 общински съвета на Република България. Господин Лазаров, най-малко мен може да ме заподозрете, че искам да проваля принципа на уседналост.

Така излиза!

Не излиза така! Точно това е моето предложение и то е: 24 месеца да важат още за следващите избори. Ние дълго дебатираме, и това е добре, но през това време други хора си свършиха работата. Пак ще ви дам пример с Кърджали. В община Кърджали за последните 10 месеца са регистрирани с настоящ адрес нови близо 1500 човека - точно толкова, колкото трябва, за да се свърши работа, за да може след като редуцирахме възможността да гласуват отвън, да спечелят изборите. Давам ви един конкретен пример, за да не се спекулира на тази тема. Аргументът на законодателя е много силен. Ако ние наистина искаме да кажем, че за местни избори – това, което развивахме с Вас по време на дебата във временната комисия, че уседналостта, привързаността на човека и като работа, и като пребиваване, и като плащане на данъци достатъчно дълго във времето, не просто 10 или 12 месеца, защото видяхме, че през това време се действа в страната – във волята на законодателя е да каже: „Ние считаме, че качеството на постоянно пребиваващ съответства на две години”. Това е моето предложение. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От позицията ви по отношение на моето изказване и към предложението, което ще направя, ще проличи какво е вашето отношение към законодателната дейност, която осъществяваме в момента: дали вие предлагате закон, както твърдите, насочен към всички български граждани, или се обслужват други по-тесни интереси? Категорично считам, че т. 11 от обсъждания § 1 поставя мен и моите колеги от партия „Ред, законност и справедливост” в дискриминационно и неравностойно положение. Тази точка игнорира вота на близо 200 хиляди български граждани, защото аз не считам, че …

Това е действащ текст от предишните избори.

… ние сме парламентарно представени … Ако обичате, госпожо Фидосова, репликирайте ме след като ми изтече времето и изказването! Считам, че ние сме парламентарно представени и този текст ни поставя, както казах, в дискриминационно и неравнопоставено положение. Досега действащият закон гласеше, ако не се лъжа, това е § 3а, че парламентарно представени партии са тези, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители да образуват такава. Това означава, че това са партии, които са влезли в Народното събрание. Затова аз предлагам редакцията на този текст да бъде: „Парламентарно представени” са партии и коалиции от партии, които са участвали на последните парламентарни избори и имат избрани народни представители”. Смятам, че това е демократичният подход спрямо всички народни представители в Народното събрание, спрямо вота на тези, които са ги подкрепили. Неслучайно има квота, бариера, която трябва да се премине, за да може една партия или коалиция от партии да вкара народни представители в Народното събрание. Всякакво отклонение от този принцип и от този текст означава поставяне в неравнопоставено положение на останалите народни представители. Мисля, че всички народни представители тук сме представители на целия български народ, а не само на отделна коалиция или партия. Поради това е редно всички народни представители да бъдем в равнопоставено положение, така както аз ви чувствам вас. Благодаря. (Предоставя текста на предложението си на председателя господин Анастас Анастасов.)

Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение, като си признавам честно, че в момента не съм наясно дали това е подходящият момент да го направя, но въпреки това го правя. Текстът на § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта да се гласува поотделно точка по точка. Аргументите ми са, че параграфът се състои от 20 точки. Същевременно смятам, че този параграф може би е един от най-важните, ако не и най-важният текст в целия Изборен кодекс. Това са основните неща, които ще определят както начина на провеждане на изборите, но в голяма степен и резултатите от тях. Затова аз моля, господин председател, да подложите това мое процедурно предложение на гласуване – действително да гласуваме точка по точка. Може да се окаже, че някои от народните представители не са съгласни, да речем, единствено с формулировката на т. 4. Какво означава „живял най-малко през последните 12 месеца”? Но те може да са съгласни с останалите 19 точки. Защо трябва да караме тези народни представители да гласуват „против” ан блок целия § 1? Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, колеги! Искам да дам няколко примера пак за общинската избирателна квота, защото разбирате, че тя беше въведена от големите партии пак в интерес на големите партии. Тогава аз гласувах „против”.

Ти къде беше тогава?

Да, точно така е, госпожо Фидосова, защото този текст не е в интерес на партньорите на БСП, които са в Коалиция за България, и аз гласувах „против”. Казах, че може да се случи парадоксът, за който се говори и тук. Може да се случи така, че и ГЕРБ да не участва, както се случи в община Рудозем. Примерно, аз ви казах и миналия път, за община Рудозем се получи така, че такива големи партии като Българската социалистическа партия и Синята коалиция нямат общински съветници, именно заради общинската квота, защото не им достигнаха от 15-20-22 гласа, а пък Движението за социален хуманизъм, което участва самостоятелно в 37 общини, фактически в 5-6 от тях не успяхме да се класираме заради десетина – петнадесет недостигащи гласа за тази квота. И какво се получи? Тази квота беше въведена, за да се елиминират такива – случайни, бизнес, новообразувани партии, инициативни комитети, зад които стоят хора с много пари. И какво се получи?! Получи се втори ешелон от партии. Те най-много пострадаха. Дори има случаи, в които най-големите политически партии не получиха общински съветници. Пледирам към колегите: да отпадне тази общинска избирателна квота. Тя не е естествена, тя не е преграда за случайни образувания, които възникват непосредствено преди изборите. Те поначало не могат да се класират. Какво излиза сега?! Примерно, какво трябва да правим ние обезателно, на всяка цена? Да речем, партия, какъвто е вторият ешелон, да прави обезателно местни коалиции, за да сме сигурни, че ще прескочим тази завишена общинска квота, защото с намаляването на 20% за съветниците тя се качва доста сериозно. Мисля го за изкуствено препятствие, което няма да попречи на това, за което официалният мотив е за евентуално неутрализиране на непочтени и нови образувания, които биха участвали в изборите. Що се касае до предложението на колегата Терзийски, напълно го подкрепям. Защо? Вижте! И сега, когато има коалиции, в бюлетината са изписани партиите, които съставляват коалицията, тоест народните представители, които влизат чрез коалицията в Народното събрание, не са анонимни, защото представляват партии, за които официално всеки избирател чете, че там има, примерно за Коалиция за България се изписва, кои участват. Можете да го видите в бюлетината.

Не се изписва.

Абе, госпожо Фидосова, изписва се! Ще Ви донеса бюлетината. Аз я пазя от последните избори, да видите, че се изписва.

В бюлетината не се изписва.

Изписват се партиите, които са участвали в изборите. Никой от тези партии не е анонимен. И няма логика, че трябва да имаш парламентарна група от 10 души, за да те броят за парламентарно представен, след като те има като официално участвал при изборната борба и си народен представител. Откъде накъде да не е парламентарно представена такава политическа партия?! Това пак е едно изкуствено разделение, което едва ли не да облагодетелства 4-5 партии в българското общество. Това според мен е нарушение на феър плея и на правата на гражданите – ми да!

А в миналия парламент, тогава не беше нарушение?!

Ама не, бе, аз и тогава, и сега съм на същата позиция. Не си изменям позицията: и тогава, и сега смятам, че беше правилно решението. Така е. Няма защо да ме репликирате тук! Можете да проверите в протоколите. Дори ще Ви подаря една книжка с моите изказвания, за да видите, че съм говорил това нещо и го има написано черно на бяло. Благодаря.

Ние настояваме категорично т. 11 да се промени и да не се следва тази порочна практика, която е въпреки волята на българските избиратели. След като суверенът е дал мандат една политическа партия да влезе в парламента, вие тук с апаратни хватки искате да елиминирате 200 хил. български гласоподаватели от възможността да участват реално в изборния процес, тоест да имаме членове на секционните избирателни комисии, на районните и на Централната избирателна комисия. Затова колегата Терзийски направи конкретно предложение, аз го поддържам и считам, че трябва много добре да се замислят и колегите от коалициите, защото всяка политическа партия, както сте предвидили в предишните членове на Изборния кодекс, трябва да се регистрира самостоятелно в Централната избирателна комисия. И ще се окаже, че доста партии, които иначе в коалиция имат десет народни представители, самостоятелно нямат десет депутата и трябва да се регистрират като извънпарламентарни партии. Още повече, че в този член има и други текстове, които са лишени от всякаква логика. Да речем т. 19, където сте дали определение що е медийна услуга. И под медийна услуга според този текст се разбира, че са медиите, разпространявани чрез електронни и съобщителни мрежи. По-нататък се изброява за какво става въпрос. Този текст е едно много голямо недоразумение и трябва да бъде редактиран. Що се отнася до други точки, като т. 9 и т. 10 – коалиция от партии, какво се случва, госпожо Фидосова, ако една коалиция е от четири партии и тези четири партии се регистрират в Централната избирателна комисия, и в срока на регистрацията, само след два дни двете от партиите отиват и си изтеглят документите. И остават само двете партии. Тоест, вие давате възможност на тези две партии, които са останали и не са си изтеглили документите, те да представляват цялата коалиция. А тези други две партии, които са преосмислили поведението си, и може би считат, че тази коалиция е направена на съвсем друга основа, те нямат право. По този начин вие правите неравнопоставени политическите партии.

Напротив, обратното е.

Напротив, тези двете партии, които биха напуснали коалицията, те нямат правата на останалите партии, които са останали, да регистрират. Прочетете внимателно. Нещо повече – не е дадена ясна и конкретна дефиниция по отношение на пълното съдържание що е това коалиция. И една коалиция, когато влезе в парламента, какво се случва, в това число и за държавната субсидия. Този текст, който е свързан със Закона за политическите партии, на практика не кореспондира с текста, който сте заложили тук. Помислете малко, разсъждавайте логично и ще стигнете до този извод. Дефиницията за коалиция от партии не е ясна и трябва да се направи изчерпателно и пълно, защото това ще даде възможност за обжалвания в Административния съд. И пак подчертавам за т. 11. Имате шанс да покажете, че не искате да осъществявате репресии спрямо политически партии, които са в опозиция, които ви критикуват и искате на практика чрез тази т. 11 да лишите от възможност 200 хил. български избиратели да нямат възможност да участват в избирателните комисии.

Репликирам лидера на „Ред, законност и справедливост”, за да обърна специално внимание на нещо изключително важно, което той каза. И аз очаквах тук да станат от Синята коалиция и от Коалиция за България по някакъв начин да му отговорят или опонират. Защото действително във формулировката на т. 11 има една огромна уловка, която може да постави в положение на парламентарно непредставени партиите и от Коалиция за България, и от Синята коалиция. Ще бъде куриозно – по силата на това тълкувание БСП може да се окаже, господин Миков, че не е парламентарно представена партия. Може да се окаже, че СДС и ДСБ не са парламентарно представени партии. Вижте как езуитски е формулиран текстът на т. 11. По силата на други текстове от този Изборен кодекс, които ние вече сме приели, отделните партии трябва да се регистрират първо самостоятелно. Значи СДС и ДСБ отиват и се регистрират първоначално не като Синя коалиция, партиите от левицата не отиват да се регистрират като Коалиция за България, а отиват като СДС, като ДСБ, като БСП. И се оказва, че те не са парламентарно представени, защото парламентарно представена е коалицията. Ще се окаже куриоз БСП да няма право, примерно на свои представители в секционните избирателни комисии, колега Миков, или в Централната избирателна комисия. Същото се отнася и за СДС и ДСБ. Тук има една огромна уловка, която, ако е направена съзнателно, уважаеми колеги, е престъпление.

Бих искал да поясня на колегата Василев, че това е един от текстовете в Изборния кодекс, който ще даде възможност да бъде сезиран Конституционният съд, защото това категорично е противоконституционен текст. Той кореспондира с чл. 17 от сегашния Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. И ако този ограничителен режим в чл. 17 на правилника падне от Конституционния съд, ще падне веднага и тази процедура, която вие тук залагате с дефиниция що е парламентарно представена партия. Не може да ограничавате дефиницията за парламентарно представена партия с условието за десет народни представители. Това е изкуствено число, което няма нищо общо с Конституцията. Замислете се много добре, че ако падне текстът в правилника по отношение на свободния мандат, а ние сме убедени, че няма как да не падне, защото за това се е произнесла и Венецианската комисия, сезирана е и от украинския парламент, и от чешкия парламент, и от полския президент, и от полския парламент. Убедени сме, че това е противоконституционен текст и заради това, госпожо Фидосова, си дайте сметка, че Изборният кодекс ще се проточи чак до м. март, а може да отиде и по-нататък. Защото, ако президентът върне в този му вид и отиде до края на януари пак с дебати в пленарната зала, след това сезираме Конституционния съд и той се произнесе след месец или два, тогава Изборният кодекс ще влезе в сила през април и през май. В крайна сметка вие работите срещу собственото си предизборно обещание Изборният кодекс да бъде приет достатъчно навреме, а не в последния момент, както постъпваха всички партии през целия преход.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, и аз ще тръгна от този текст – кои са парламентарно представени партии и коалиции. Специално в днешния случай с РЗС има една особеност, която не е съществувала досега – че избирателите са дали гласове и е формирана група на РЗС в началото на парламента. По едни или други причини тази група е разтурена. Няма да влизам в дискусия как е разтурена, какво е станало, как вървят парите, как се движат субсидиите. (Оживление и реплики от ГЕРБ.) Не, това е друга тема – не искам да я вкарвам. Мога да я коментирам. (Реплики от ГЕРБ.)

Мога да коментирам къде се превеждат сега субсидиите, но нямате полза от това. Принципният въпрос е друг – избирателите са дали възможност да се формира парламентарно представена партия. Четири процента неслучайно....

Новата коалиция е ясна!

Господин Лазаров, като Ви е ясно, ще кажете оттук. Като са дали 4% от гласовете, те са формирали група. След това вие с Правилника сте попречили да се формират групи при спадащи народни представители от другите. Практически хем онова, което избирателите са дали, не го приемате като парламентарна представеност, хем забранявате да се преструктурира пространството и да се формира група!

Вие не го ли гласувахте този правилник?

Един такъв текст е твърде временен, той е конюнктурен – не отговоря по никакъв начин на справедливото разбиране за парламентарно представена група. Аз не съм съгласен и с тяхното предложение, независимо от броя – с един, с двама, или с трима да се прави парламентарна група. В същото време не мога да отрека, че когато една партия или коалиция е получила доверие от избирателя, формирала е група, то тя е била парламентарно представена в това Народно събрание! Ако има воля на управляващото мнозинство, защото това е само въпрос на воля в управляващото мнозинство, този въпрос може да се реши много лесно, като „имат” се замени със „са образували” парламентарна група в Народното събрание – точка. Иначе, изтегляйки момента назад и назад, може да се окаже така, че при забраната единствено може да намалява броят на групите, без те да могат да се трансформират. Другото решение кое е? Да се отмени онзи текст от Правилника, който пречи да се сформират нови групи не на база на изборите, и тогава вече няма проблем. Тогава може да стои този текст за парламентарно представителство. Или едното, или другото. И това би било принципно и справедливо. Другото, което се прави в момента, просто е ясно – да кажем на РЗС: „Не сте парламентарно представителство”. В предишни народни събрания, когато нямаше такива ограничения в Правилника, имаше избори, на които една парламентарна група – „НИЕ”, получи своите места и в Централната избирателна комисия, и в районните, и в секционните избирателни комисии, без тя да е получавала вот на избирателите! Но тогава нямаше онова ограничение, заковано в Правилника на Народното събрание, което сега съществува – щом излезеш от една парламентарна група, не можеш да ходиш другаде и не могат да се образуват нови парламентарни групи. Когато обаче се приложат и двата подхода, това е отношение към вота на избирателите, към 4-процентната бариера и към това, че парламентарните групи са пряко огледало на всички, прескочили 4-процентната бариера. Това е принципното решение. Сега вие от мнозинството трябва да прецените: принципно решение ли търсите, или ще си продължите войната тук – да съсипвате РЗС. (Смях от ГЕРБ.) Добре, добре – това е позиция! Излезте и го направете. В следващи парламенти сигурно ще има други такива ситуации, други случаи, други ще вадят народни представители от една или друга група, ще поощряват такъв тип движение. Но комбинацията между такъв тип Избирателен закон, така тълкуващ парламентарно представените, и ограничението в Правилника е конюнктурна и конкретна. Ако нямаше онова ограничение в Правилника, тогава този текст би бил съвсем възможен. Но когато се вкара и текстът от Правилника – да не позволяваш на никого да може да направи парламентарна група, и този текст, никой не може да ме убеди, че това е нещо различно, освен индивидуално действие за случая. Благодаря ви. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Само още нещо, господин председател. (Реплики от ГЕРБ.) Редакционно е – от доста време в България няма документи за самоличност, а става въпрос за български лични документи. Не знам дали е съобразено със закона – пише „документ за самоличност”. Доколкото ми е известно, от около година време става въпрос за български лични документи – в т. 8. Само така да го кажа – на вниманието на комисията.

Слушах, господин Миков, слушах и се чудех. Вие от БСП да разправяте всичко това, тези съждения, тези юридико-политически изказвания! Вие, които в миналия парламент в този план, в този ред на мисли (ето тук един човек, който е бил в миналия парламент, се смее и му е много смешно), спомнете си какво направихте по отношение на партия „Атака”! То беше тъпкане, то беше мачкане, и то цялата логика беше обърната с главата надолу – и в Правилника, и в Закона за политическите партии! Вие приехте този текст, за да не дадете субсидия на партия „Атака”, за да няма партия „Атака” свой заместник-председател, за да не може партия „Атака” да има своите членове в комисиите, за да изкарате партия „Атака” вън от закона, като че ли тя не е спечелила избори! Имам предвид за 40-то Народно събрание. Участвахте и Вие самият, с юристите, в Правната комисия и във всички комисии. Правенето на Правилника – целенасочено, миг по миг, час по час, ден по ден, 4 години! И сега Вие излизате и говорите, общо взето, в стил за правата на човека, в смисъл – за правата на политическите сили, на отделните партии, парламентарни групи, спечелили или не избори, и кой кой е! Вие да го казвате това?! Затова ние от „Атака” ще бъдем, макар и по-кратък, бегъл спомен – един спомен за онова, което беше в 40-то Народно събрание! Аз ви обещавам да бъда спомен за нещата, които ставаха през 90-те години! Затова непрекъснато ще напомням, когато лъжете, когато демагогствате, когато променяте своите виждания, своите възгледи на 180 градуса, за да обслужите тяснопартийни цели и интереси, както направихте в момента! Всички тези разсъждения са просто от лукавия.

Благодаря, господин председател. Колеги, радвам се, че започна да се провежда много сериозна дискусия по т. 11. Репликата ми към Миков е следната. Абсолютно, как да кажа, произволно беше прието в правилника парламентарна група да се състои от 10 народни представители. Ако трябваше, примерно, да се определи точната цифра като 4 % от пропорционално избраните народни представители, би следвало да се възприеме, че цифрата е 8. Ако това е била логиката – да съответства на 4-те процента, минималният брой за парламентарна група, но всъщност всяка една цифра може да стои в този текст на парламентарния правилник. Утре някой може да предложи, господин Миков, парламентарна група да могат да образуват партии, които, примерно, имат най-малко 80 народни представители. И тогава знаете ли какво ще стане? Ще има само една парламентарно представена партия по смисъла на текста от т. 11 и това ще бъде ГЕРБ. И тогава всички ние – и лявата опозиция, и дясно консервативната опозиция, и „Атака”, и Синята коалиция, всички ще се окажем извънпарламентарни, защото от ГЕРБ имат мнозинство да направят такава промяна, ако поискат. Ще си променят този текст от правилника – 80 души парламентарна група, и край! Централната избирателна комисия ще се състои само от ГЕРБ, секционните, всички – цялата изборна администрация. И приключихме изборите – вариант № 1! Вариант № 2: ГЕРБ да решат, че, примерно, 120 души трябват за образуване на парламентарна група и трябва това да се запише в правилника.

Тогава какво ще стане, колеги? Няма да има парламентарни групи в Народното събрание. Говоря като юрист. Това теоретично е възможно. И тогава – какво? Институционална криза! Няма да имаме Централна избирателна комисия, няма да можем да провеждаме избори! Така мисля аз, господин Миков, и за това Ви правя тази реплика.

Уважаеми господин Миков, ще репликирам Вашето изказване само в три пункта. Първият е разликата между легалната дефиниция на парламентарно представена партия, съгласно действащия Закон за избор на народни представители и Изборния кодекс, където разликата е само момента, към който се преценява наличието на парламентарна група в партия или коалиция, която е участвала в изборите. И този момент е към датата на насрочване на съответния вид избор, и съответно към датата на провеждане на консултациите пред ЦИК. Това е една малка редакционна разлика, която на практика променя целият смисъл. Искам също така да Ви припомня, че в предния парламент, съгласно принципа на свободния мандат, народните представители имаха право, освен да излизат от състава на парламентарни групи, но и да формират други такива и това беше практика в предния парламент, в резултат на което беше формирана в края на парламента една група, в която участваха ВМРО, „Лидер”, представители на Демократическата партия и пр., които бяха влезли в състава на други коалиции. Искам да Ви обърна внимание и на нещо трето, че сега предвид новите правила за регистрация на партиите и коалициите, Политическа партия „Атака”, ако върнем правилата от сега действащия Изборен кодекс към Избори 2005, въобще нямаше да могат да участват в избори. Към датата на изборите през 2005 г. Политическа партия „Атака” не беше регистрирана. Тя се регистрира в последствие и така се казваше коалицията, така че ако точно се приложат новите правила, които според господин Шопов са по-либерални, въобще Политическа партия „Атака” нямаше по никакъв начин да присъства в предишния парламент – нито да присъства, нито да се води за парламентарно представена, просто защото нямаше да може да се регистрира за участие в изборите.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Шопов, тя – госпожа Манолова, постави въпроса, ама аз да Ви кажа: Вашият проблем беше, че партиите и коалициите, които участваха на последните избори носеха само логото „Атака”. Това Ви беше на Вас проблема, не че имахте недостатъчно хора. И Вие много добре си спомняте това! Съвсем друг проблем, съвсем различен проблем! И Вие на това основание тогава – тогава нямаше въобще „Атака”, участвала в изборите. Тя, Манолова, Ви го каза. Там имаше една, две или три, не си спомням кои, партии, които всъщност Ви бяха мандатоносители, а Вие бяхте лого, етикет. Така че няма, ама нищо общо едното с другото! Що се отнася до този въпрос: 8 или 10? Аз лично смятам, че както се отива в твърда пропорционална система, трябва да си се запазят десет души за група. Това си ни е разбиране, защото вече на 8 падаме и пада много! Четирите процента – да, съгласен съм, че при мажоритарния, заради мажоритарния ефект, може би за това Събрание трябваше да е 8, но, така или иначе, не е направено. Сега пак се връщаме към чистата пропорционална система и трябва да си остане 10. Но основният въпрос, който стои, е, че ние противопоставяме на вота на избирателите тези нагласи на роене, без пък да даваме възможност от другата страна с правилника да се търсят политически преструктурирания или формирования на някаква идейна или на някаква друга основа. Това е от едната страна, а другото решение прави нещата много персонални насочени към групата на РЗС. Персонални! Те не са принципи! Принципното решение би трябвало да бъде от такъв порядък. Сигурно този прецедент в бъдещи народни събрания ще се ползва от други мнозинства – да търсят също такива безпринципни решения, но очевидно така сте решили от мнозинството, натам вървите. Пак предлагам моето редакционно предложение за отпадане.

„Парламентарно представени са партиите и коалициите от партии, които са участвали на последните избори за народни представители” и вместо „имат” се допълва „и са образували парламентарна група в Народното събрание”. Точка.

Да, в т. 11. И пак казвам, това систематично да се тълкува с действащия правилник, който пък забранява да се образуват нови групи. Ако не съществуваше онова, тогава това би могло да бъде към датата на изборите. Защото процесът на разпад в един момент може да доведе до Народно събрание, в което да доминират независими народни представители. Може така да се случи по някаква мотивация, че в един момент да бъдат не 3-4 или 5, да бъдат 40-50 или 60-70 народни представители, както сме ограничили от другата страна с правилника. Благодаря ви. Към това ли се стремим?...

Уважаеми господин председател, госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина влязохме в много интересен дебат. Аз искам да Ви кажа, че когато колегата Василев преди малко правеше една реплика за до 120 души, които да не са парламентарно представени, на мен ми идеше да се позасмея, обаче в последствие като чух това, което казаха госпожа Манолова и господин Миков, се оказа, че ако действаше разпоредбата, която действаше в 40-то Народно събрание, това означаваше, че НДСВ със 120-те си депутати да не бъде парламентарно представена партия. Много е важно да се мисли! Второто, което искам да кажа, това е повече като реплика към тези, които се изказаха преди мен, същото се отнася и за така наречените общински избирателни квоти. Аз разбирам госпожа Манолова, когато говори за тези общински избирателни квоти, че тя винаги иска да ги обвърже с намаляване броя на общинските съветници. Госпожо Манолова, Вие ги обвързвате, но тази обвръзка само където само тази малка квота не влияе. Тя е много висока в тези общини, в които не се променя броя на общинските съветници, така че там, където те бяха 11 и беше 9 процента общинската избирателна квота, тя и сега е такава. Тя се намалява в големите общини, където, така или иначе, квотата ще бъде около четирите процента и по-малко след намалението, но трябваше да се мисли, когато се тръгна въобще да се промоцира и да се приема в българското законодателство въвеждането на тази избирателна квота. И аз като господин Радославов ще кажа, че това е една практика, която наистина винаги обслужва по-големите политически партии и, за съжаление, пречи на по-малките такива. Това исках да кажа в моето изказване. Молбата ми, апелът ми към залата е наистина, когато законодателстваме да си даваме сметка не за картината такава каквато е в момента, а да гледаме към създаването на норми, които да издържат във времето и да бъдат прилагани от много други след нас. Благодаря.

Господин Чукарски, ще се опитам отново да Ви обясня каква беше логиката в предния парламент, когато се прие общинската избирателна квота – че е нормално една политическа сила да присъства в местния парламент в случаите, в които е набрала гласове поне за един общински съветник, защото такова беше правилото и за независимите общински съветници. Реално те трябва да си направят гласовете за един съветник, за да влезе един независим в местния парламент и респективно, според мен, беше справедливо това да важи и за партиите, а не партията да влиза с преимущество тогава, когато не може да направи гласове колкото един независим съветник. Но като се видя как действа този текст и сега особено с оглед намаляването на броя на общинските съветници, като се направи изчисление върху реалните избори, тоест като наложиш законодателството върху изборната практика, виждаш, че то води до аномалии. Аз продължавам да твърдя, че аргументът – правилата да са еднакви за партиите и за независимите, или поне да не са по-облекчени за партиите, отколкото за независимите, по принцип е разумна идея, но като видиш как действа тази идея и като намаляваш броя на общинските съветници, квотата скача нагоре, тогава трябва да се противопоставиш и срещу двете. Това е, което се опитваме да приказваме. Както и в случая с парламентарно представените партии. Проблемът е, че в предния парламент, освен че можеха да се правят нови групи, можеха народни представители, които са независими, да се присъединяват към дадена парламентарна група и това беше обвързано с принципа за свободния мандат. Сега като поставиш веднъж едни правила и мултиплицираш към тях и други ограничителни правила, излиза, че се взема конюнктурно решение, което е насочено към дадена политическа сила, при това прескочила 4-те процента – значи спечелила одобрението в някаква степен на българските граждани. Това е, като се наслагват едни върху други ограничения. Всяко само по себе си действа като че ли справедливо и има разумни аргументи, обаче като събереш две и две, както и с квотата, и с намаляването на броя, или в случая промените в правилника и определението за парламентарно представена политическа сила, в крайна сметка се получава едно несправедливо решение. Ето за това става дума.

Аз направих това изказване и искам да отговоря на репликата на госпожа Манолова. Госпожо Манолова, този път изказването Ви наистина звучеше по друг начин и ще Ви кажа какво имам предвид. Имам предвид, че този път Вие казахте това, което ви е мотивирало да прибегнете до тази квота. Молбата ми беше – сега, като се изказвахте 5-6 пъти в рамките на този Изборен кодекс, да казвате, че това е било грешка от ваша страна и че е дало лоши резултати. Това би било вече нещо по-различно и залата би преживяла по-лесно, че толкова много време се отне да се повтаря едно и също нещо. Пак искам да Ви кажа – разберете, големият проблем е в най-малките общини, където тази избирателна квота си остава такава, каквато е била и при предишния закон, действащ към момента. Там, където става това в по-големите общини, ние пак се въртим – това, което казах, около четирите процента. Така че общинската избирателна квота ще остане като текст, ще бъде приета, както беше приета и по-рано в Изборния кодекс. Аз смятам, че бихте били много по-убедителна, заставайки тук, както стана госпожа Екатерина Михайлова и каза за 500-те души от 1999 г., които се приеха за избор на кметове на населени места, ако кажете, че това наистина са грешки, които са доказани във времето като такива и не е редно да се повтарят.

Господин председател, ще бъда пределно кратък. Искам да направя процедура по начина на водене. Беше направено процедурно предложение точките на този параграф да се гледат отделно и да се гласуват отделно.

Не сме стигнали до гласуване, господин Терзийски.

Защо правя в момента тази процедура? Изслушайте ме и ще разберете. Изказванията, които се правят, касаят отделни точки. Това ограничава възможността да се изкажем по различните точки, защото сме ограничени във времето по този начин. Затова, ако го подлагате на гласуване, считам, че е логично да го подложите на гласуване в момента, за да може, ако се гласуват поотделно, поотделно да бъдат правени и изказванията по отношение на тези точки. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Изказвам се по § 1, т. 11 на тема кои партии са парламентарно представени. (Реплики от ГЕРБ.) Някаква пречка ли има срещу моето изказване, госпожо?

Да спрат да ме репликират, аз си губя времето.

Благодаря много. Ако т. 11 бъде приета в този вид, това, което ще направим всички ние в този парламент, се нарича политическа вивисекция. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Как, как? (Шум и реплики.)

Политическа вивисекция. Какво означава „вивисекция”? Това е да се реже жив организъм. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Точно така. Нали точно така, д-р Иванов?

Това в момента, ако се приеме, ще бъде политическа вивисекция на партия „Ред, законност и справедливост”. Досега говорехме за политическо инженерство, оттук нататък вече ще говорим за политическа вивисекция, защото някой чрез едни чисто механични способи се опита да ни лиши от парламентарна група. Добре. Сега отново чрез едни чисто, вече не механични, а издевателски способи някой иска да лиши партия „Ред, законност и справедливост” от представителство в изборната администрация. Това е цялата работа. Само че аз обърнах внимание в предишната си реплика, че това може да засегне и други политически партии, включително и най-голямата политическа партия при определени обстоятелства, затова не бива да допускаме такъв текст, който позволява да се извършва не политическо инженерство, а политическа вивисекция – унищожаване на живи, жизнени политически субекти. Защото парламентарно представени политически партии са тези, които са влезли в парламента, бе, колеги. Тези, които са минали 4-процентната бариера, толкова е просто. Оттук нататък всичко друго представлява политическо инженерство, както стана с правилника, и политическа вивисекция, както става сега с Избирателния кодекс. Това е. Какво излиза иначе? Че специално „Ред, законност и справедливост”, която е преминала 4-процентната бариера и се намира в този парламент, не е парламентарно представена. Ами, в края на краищата тук въпросът опира и до здрав разум. След като РЗС не е парламентарно представена по смисъла на т. 11, какво правя аз тук и защо говоря от името на партия „Ред, законност и справедливост”?! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Ти си независим.

Не знам. Ако тук, в този парламент, има демократи, би следвало да се замислят над този текст. Аз призовавам към това. Колегата Георги Терзийски направи конкретно редакционно предложение. Михаил Миков от левицата също направи конкретно редакционно предложение. Те ще бъдат гласувани. В известна степен не съм съгласен с предложението на Миков, но това е отделен въпрос. Не бива, ще бъде срам за парламента, ако допуснем т. 11 да бъде гласувана в този й вид, защото вижте какво се получи. Куриоз, невероятен куриоз, трети път казвам, правен и политически куриоз. Ние допускаме извънпарламентарната партия НДСВ да има свои представители в цялата изборна администрация – в Централната избирателна комисия, в секционните избирателни комисии, при положение че те нямат депутат, бе, колеги, в този парламент. Същевременно партия, която има избрани десет депутати в този парламент, преминала е 4-те процента, по силата на т. 11 се оказва, че няма да може да вземе пълноценно участие в каквито и да било избори оттук нататък. Е това не е ли куриоз?! Ако някой тук е депутат от партия НДСВ, нека да си вдигне ръката. Съвсем сериозно говоря. Ами, няма такъв. Ами, защо те са в изборната администрация по силата на вече приети норми в Изборния кодекс, а по силата на т. 11, ако бъде приета в този вариант, партия „Ред, законност и справедливост”, която е тук – ето, аз съм от партия „Ред, законност и справедливост”, не може? (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.) Е защо да не може?! Кажете ми, ако някой има разумен аргумент. Ето, тази красива госпожа на първия ред от ГЕРБ, която непрекъснато ме репликира. Заповядайте, госпожо. Кажете Вашия аргумент срещу това, срещу правната логика. Благодаря ви много.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз не мога да проумея логиката, с която гласувате „против”. Искам прегласуване, за да затвърдя убеждението си, че няма демократичен подход при създаването на Изборния кодекс. Считам, че този подход, който се включва в момента, дискриминира част от народните представители. Тук не говорим за Изборен кодекс, който касае всички български граждани, а обслужва конкретни и тесни партийни интереси. Затова искам прегласуване. Далеч съм от мисълта, че бихте променили начина си и поръчката, по която ще гласувате сега.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, когато се прави някой закон за по-дълго време, който да надхвърли легислатурата, мандата на едно Народно събрание, обикновено се търсят компромиси, и то компромиси поне в това Народно събрание. Представете си следващото Народно събрание, в което ще има други партии, други групи, други коалиции. Какво съгласие ще имат те с тази мяра на съотношение, която днес ние възприемаме според собствения си образ и подобие, с 89 гласа? Каква претенция за някаква относителна трайност, не говоря за дълговечност, на Избирателния кодекс? Този Избирателен кодекс ще приключи с края на това Народно събрание като изборно законодателство, защото мнозинството не може да надскочи теснопартийния си интерес. Това е големият ви проблем, на управляващите! Вие не можете да намерите съгласие с една малка фракция в това Народно събрание и ще имате претенцията следващо едно мнозинство или други различни партии, в следващо или по-следващи народни събрания, да уважават тази мяра „ разпределение”, която вие сте приели днес тук. Замислете се върху този въпрос. Всички знаят, че имате достатъчно гласове. Гласовете са във вас и те са ви дадени от избирателя, но колко дълго време произведеното от вас ще има някакво значение за обществото, зависи от умението ви да превърнете броя на гласовете в съгласие с по-широк кръг. Може би малко късно ви давам този съвет. Вече година и половина вие сте си тръгнали по болшевишкия път, но той приключва с легислатурата. Това е! Преосмислете си решението. (Шум и реплики от ГЕРБ..)

Комисията предлага да създаде нов § 2: „§ 2. Разпоредбите за коалициите от партии се прилагат и за местните коалиции от партии при произвеждане на избори за общински съветници и кметове”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 3, който става § 4.

Госпожо председател, преди да продължа с § 4, тъй като отложихме гласуването на чл. 287, който става чл. 283, до приемане на разпоредбата на § 1, касаеща уседналостта, предлагам да се върнем и да гласуваме чл. 287. По чл. 287 има постъпило предложение от народните представители Ципов, Колева и Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 287, който става чл. 283: „Избори при нови общини или кметства Чл. 283. (1) При създаване на нова община президентът на републиката насрочва нови избори за общински съветници и кмет на общината в срок до 14 дни от обнародването в “Държавен вестник” на указа за създаване на новата община. (2) Общините или кметствата, от чиито територии се създават нови административно-териториални единици от съответния вид, запазват своето съществуване. В тях не се произвеждат нови избори за общински съветници или кметове до края на текущия мандат. (3) Право да избират при създаване на нова община или кметство имат българските граждани и гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, които отговарят на условията по чл. 3, ал. 4 или 5 и имат адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес (адрес на пребиваване) на територията, включена в новосъздадената община или кметство към дата 12 месеца преди изборния ден. (4) Право да бъдат избирани при създаването на нова община или кметство имат българските граждани и гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз - при избори за общински съветници, които отговарят на условията по чл. 4, ал. 5 или 6 и имат адресна регистрация по постоянен и настоящ... ”И”-то трябва да бъде заменено – правя редакционно предложение, с „или”, с оглед на това, което приехме в § 1 и става: „...По постоянен или настоящ адрес (адрес на пребиваване) на територията, включена в новосъздадената община или кметство към дата 12 месеца преди изборния ден.”

По § 4 има предложение на народните представители Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за § 4, който става § 5: „§ 5. При произвеждане едновременно на два или повече вида избори, извън случаите, когато се произвеждат само избори за общински съветници и кметове, се прилагат разпоредбите на този кодекс, със следните изключения: 1. при произвеждане на избори за общински съветници и кметове едновременно с избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския парламент от Република България избирател, който е включен в избирателните списъци за отделните видове избори в различни населени места и не може с искане за гласуване по настоящ адрес да гласува на всички видове избори в едно и също населено място, подава заявление по образец до органа по чл. 40, ал. 1 по постоянен адрес (адрес на пребиваване), че при произвеждане на всички видове избори желае да гласува в населеното място, където е включен в избирателните списъци за изборите за общински съветници и кметове; заявлението се подава не по-късно от 14 дни преди изборния ден; органът по чл. 40, ал. 1 издава удостоверение за гласуване в определено населено място в един екземпляр; в удостоверението се посочва населеното място, за което се издава; органът по чл. 40, ал. 1 предава информация за издадените удостоверения на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” не по късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизираното заличаване на избирателя от избирателния списък по постоянен адрес (адрес на пребиваване); за неуредените въпроси се прилагат чл. 49 и чл. 206; 2. при произвеждане едновременно на избори за народни представители или за президент и вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския парламент от Република България се назначава една обща районна избирателна комисия за всеки изборен район (район); 3. при произвеждане на избори за общински съветници и кметове едновременно с избори за президент и вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския парламент от Република България органите по чл. 30 осъществяват правомощията на органи по чл. 27, като: а) при до 150 избирателни секции на територията на общината се назначават 15 членове, с над 150 избирателни секции – 23 членове, за градове с районно деление – 31 членове и за Столичната община – 39 членове; б) Централната избирателна комисия определя възнаграждение за членовете на секционните избирателни комисии в страната в двоен размер; 4. избирателят получава бюлетината си за гласуване при избори за президент и вицепрезидент на републиката и при избори за общински съветници и кметове и празен плик за гласуване при избори за народни представители и при избори за членове на Европейския парламент от Република България и се допуска до гласуване само след като данните от документа му за самоличност се сверят с данните от избирателните списъци за всеки вид избор, който се произвежда и след като във всеки един от избирателните списъци се впише единния му граждански номер (личен номер) и вида и номера на документа му за самоличност (номера на личната му карта или паспорт); 5. при произвеждане едновременно на избори за президент и вицепрезидент на републиката или за народни представители или за членове на Европейския парламент от Република България: а) когато се произвеждат избори за президент и вицепрезидент на републиката с избори за народни представители или за членове на Европейския парламент от Република България в Централната избирателна комисия първо се провежда жребий за определяне на номерата на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети в бюлетината за изборите за президент и вицепрезидент на републиката; партиите и коалициите от партии, които са регистрирани с едно и също наименование и състав за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за народни представители или за членове на Европейския парламент от Република България, за изборите за народни представители или за членове на Европейския парламент от Република България получават същия номер на бюлетините, определен чрез жребия за изборите за президент и вицепрезидент на републиката; б) когато се произвеждат избори за членове на Европейския парламент от Република България и избори за народни представители в Централната избирателна комисия първо се провежда жребия за определяне на номерата на бюлетините за изборите за членове на Европейския парламент от Република България; партиите и коалициите от партии, които са регистрирани с едно и също наименование и състав за изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за изборите за народни представители, за изборите за народни представители получават същия номер на бюлетините, определен чрез жребия за изборите за членове на Европейския парламент от Република България; в) извън случаите по буква „а” и „б” се провежда жребий за определяне на номерата на бюлетините за изборите за членове на Европейския парламент от Република България или за народни представители между партиите и коалициите от партии, които не са участвали в жребия по буква „а” или „б”; номерата на бюлетините на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети следват номерата в бюлетината, съответно на бюлетините на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети, определени чрез жребия, по буква „а” или „б”; 6. в случаите когато избори за общински съветници и кметове се произвеждат едновременно с избори за президент и вицепрезидент на републиката: а) партиите и коалициите от партии, които са регистрирани с едно и също наименование и състав пред Централната избирателна комисия и пред общинските избирателни комисии получават за изборите за общински съветници и кметове същия номер в бюлетината, който им е определен чрез жребия, проведен в Централната избирателна комисия за изборите за президент и вицепрезидент на републиката, като тези партии и коалиции от партии не участват в жребия в общинските избирателни комисии по буква „б”; б) номерата в бюлетината на партиите и коалициите от партии, които са регистрирани с различно наименование и състав в Централната избирателна комисия и в общинските избирателни комисии, за изборите за общински съветници и кметове се определят чрез жребий, проведен в общинските избирателни комисии; номерата в бюлетината на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети следват номерата в бюлетината на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети, определени чрез жребия, проведен в Централната избирателна комисия по буква „а”; 7. когато избори за общински съветници и кметове се произвеждат едновременно с избори за народни представители или за членове на Европейския парламент от Република България номерата в бюлетините за произвежданите избори се определят по реда на т. 6; 8. бюлетините за отделните видове избори на обратната страна (на гърба) са с различен цвят на полиграфическата защита, определен от Централната избирателна комисия; 9. бюлетините за съответните видове избори се пускат в отделни избирателни урни; 10. кандидатите, включени в една кандидатска листа, включително кандидатите за кметове, издигнати от една и съща партия или коалиция от партии могат да бъдат представлявани общо от двама застъпници в една избирателна секция в изборния ден за всички произвеждани избори; в изборното помещение може да присъства само един застъпник; 11. след съставянето на черновата за единия вид избор се преминава към отваряне на избирателните урни за другия вид избор; протоколът за избора, за който е съставена черновата, се попълва, след като се провери в избирателните урни за другия вид избор дали няма пуснати бюлетини и за този вид избор; при произвеждане на избори за общински съветници и кметове едновременно с избори за президент и вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския парламент от Република България първо се отварят избирателните урни и се установява резултата от гласуването за президент и вицепрезидент на републиката, съответно за членове на Европейския парламент от Република България; 12. районната или общинската избирателна комисия определя график за приемането на изборните книжа и материали от секционните избирателни комисии; 13. опакованите изборни книжа и материали се поставят в торби, които са с различен цвят за всеки вид избори; видът и размерът на торбите се определя с решение на Централната избирателна комисия; изборните книжа и материали за отделните видове избори се съхраняват в отделни помещения; при произвеждане на избори за общински съветници и кметове едновременно с избори за президент и вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския парламент от Република България изборните книжа и материали се съхраняват от общинските администрации по реда на чл. 242, ал. 7 и 8”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за § 5, който става § 6: „§ 6. При обявяване на незаконност на изборите за народни представители или разпускане на Народното събрание, както и при обявяване на незаконност на избора на президент и вицепрезидент на републиката или предсрочно прекратяване на пълномощията на президента и на вицепрезидента на републиката, се прилагат разпоредбите на този кодекс, със следните изключения: 1. изборите за народни представители се насрочват от президента на републиката не по-късно от 60 дни преди изборния ден; 2. изборите за президент и вицепрезидент на републиката се насрочват от Народното събрание не по-късно от 60 дни преди изборния ден; 3. за периода от 60 дни преди изборния ден до 45 дни след датата на изборите членовете на Централната избирателна комисия получават месечно възнаграждение; 4. Централната избирателна комисия назначава районните избирателни комисии не по-късно от 45 дни преди изборния ден; 5. методиката за определяне на резултатите от гласуването се приема и обнародва в "Държавен вестник" не по-късно от 55 дни преди изборния ден; 6. условията, редът и организацията за гласуване на българските граждани извън страната се определят не по-късно от 55 дни преди изборния ден; решението се изпраща на Министерството на външните работи не по-късно от 54 дни преди изборния ден; 7. условията и редът за гласуване извън страната се публикуват на интернет страницата на Министерството на външните работи и на дипломатическото и консулското представителство от министъра на външните работи и ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България не по-късно от 52 дни преди изборния ден; 8. наименованията, границите и номерацията на изборните райони се определят от президента на републиката не по-късно от 56 дни преди изборния ден, като броят на мандатите за всеки многомандатен изборен район се определя не по-късно от 55 дни преди изборния ден; 9. заявленията за регистрация на партиите се представят в Централната избирателна комисия не по-късно от 45 дни преди изборния ден, а заявленията за регистрация на коалициите от партии се представят не по-късно от 40 дни преди изборния ден; Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството извършва проверка на списъците по чл. 82, ал. 3, т. 7 не по-късно от 42 дни преди изборния ден; 10. промени в състава на коалиция от партии, настъпили след регистрацията й в Централната избирателна комисия, се извършват не по-късно от 40 дни преди изборния ден; 11. инициативните комитети представят заявление за регистрация не по-късно от 45 дни преди изборния ден при избори за президент и вицепрезидент на републиката и не по-късно от 40 дни преди изборния ден при избори за народни представители.”

Комисията подкрепя текста на вносителите за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 7, който става § 8. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 8, който става § 9.

Параграф 9 – предложение на Тошев, Караянчева, Стаменов и Дедев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на Сидеров и група народни представители – § 9, ал. 4 думите „10 месеца” се заменя с „18 месеца”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски – в § 9, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби числото „10” се заменя с „12”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за § 9, който става § 10. „§ 10. (1) Изборите за президент и вицепрезидент на републиката и изборите за общински съветници и кметове през 2011 г. се произвеждат на една и съща дата. (2) Изборите по ал. 1 се насрочват не по-късно от 90 дни преди изборния ден. (3) При произвеждане на изборите по ал. 1 членовете на Централната избирателна комисия получават месечно възнаграждение за периода от 90 дни преди изборния ден до 45 дни след датата на изборите. Членовете на Централната избирателна комисия получават възнаграждението по чл. 24, ал. 3, увеличено с 50 на сто. (4) При произвеждане на изборите по ал. 1 право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани и гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, който са живели най-малко през последните 10 месеца в съответното населено място. Разпоредбите на чл. 3, ал. 4 и 5, чл. 42, ал. 2, чл. 45, ал. 2, чл. 53, ал. 2, чл. 62, ал. 2 и 3, чл. 63, ал. 1, т. 2, чл. 64, чл. 72 , ал. 7 и на § 1, т. 4 се прилагат съответно към дата 10 месеца. (5) При произвеждане на изборите по ал. 1 право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани и за общински съветници – гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, които са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. Разпоредбите на чл. 4, ал. 5 и 6, чл. 118, ал. 1, т. 4, чл. 126, ал. 1, т. 3 и на § 1, т. 5 се прилагат съответно към дата 6 месеца.”

Уважаеми колеги! Това е едно предложение, което касае ограничаването на вътрешния изборен туризъм по време на предстоящите избори, които ще се проведат през 2011 г. Видно е от една справка, която Правната комисия поиска от ГРАО, че вътрешният изборен туризъм вече е започнал. Без да коментираме къде, как и защо, от кои политически сили, истината е, че се движат избиратели. Още повече като се има предвид, че справката вероятно е към дата края на м. ноември, тоест това, което се случва през м. декември, това, което е обект на журналистически разследвания от различни медии, само допълнително ще усложни тази картина. Трябва да е ясно, че ако приемем предложение уседналостта да се брои 10 месеца преди изборния ден ще означава, че с този акт ние ще узаконим вътрешния изборен туризъм. Защото към момента, 10 месеца преди изборния ден, този вътрешен изборен туризъм вече ще се е състоял. Аз мога да предположа кой, какво ще започне да говори от тази трибуна – господин Лазаров, който твърди, че ще въведем едни нови правила за регистрация на граждани на определени адреси с промени в Закона за гражданската регистрация, госпожа Фидосова, която ще твърди, че по този начин ще предизвикаме, при евентуална атака, отмяна за конституционнонесъобразност на тези текстове. Но истината е следната: искаме ли на предстоящите избори да има честни избори по отношение записването на избиратели, или не? Вижте, ако вие споделяте идеята, че уседналостта е ограничаване на правата на българските граждани и тя не трябва да се прави със задна дата, то по този начин ще облекчите и Конституционния съд, който по принцип ще се произнася дали уседналостта е ограничаване, или не, на българските граждани. Според мен в момента става дума за закрепване на едно положение. Тук идеята не е да дадем възможност в бъдеще време да се местят избиратели – на кой, както му хрумва да гласува на местните избори, а наистина хората да гласуват там, където реално живеят, с оглед тяхната връзка с конкретната община. Всякакви други предварителни знаци: моля, прегрупирайте се с оглед на това къде искате да гласувате, са против самата същност на този текст за уседналост, която вие твърдите, че въвеждате с новите изборни правила. Идеята не е да дадем на хората възможност да се разместят из страната с оглед на това кой, къде иска да гласува и да влияе на вота, а всеки да гласува там, където реално живее. В този смисъл ние сме предложили уседналостта да се брои 12 месеца назад зад изборния ден. Даже аз ще подкрепя предложението на народните представители от „Атака”, които предлагат този срок да бъде 18 месеца. Тогава със сигурност ще е ясно, че никой не е предприемал подобни действия. Говорейки за някакво имагинерно бъдеще време, когато, видите ли, след пет-шест години ние ще ограничим вътрешния изборен туризъм – това са едни приказки, които са достатъчно условни и предвид несъвършенствата на това изборно законодателство, което в момента приемаме, е много съмнително дали тези текстове ще останат във вида, в който сега се пишат. Просто, не бъдете прекалени оптимисти да мислите, че сте създали законодателство веднъж и завинаги, предвид че го приемаме през малките часове на денонощието, когато се допускат много грешки. Ако искате да покажете пред хората, че сте искрени с въвеждането на правилата на уседналост, срокът за уседналост трябва да бъде минимум 12 месеца, както сме го предложили, а най-добре е 18 месеца, както предлагат народните представители от „Атака”, защото това ще означава искреност. Другото ще означава, че си затваряте очите пред факта, че изборният туризъм вече се е състоял и към дата 10 месеца преди изборите вече са разместени избирателите, което означава, че изборите през следващата година няма да бъдат честни. Ето това ще бъде знакът от парламента, ако се гласуват 10 месеца уседналост. Пак ви казвам, тук не навлизам изобщо в разсъждения кой ги мести, защо ги мести, коя политическа сила, кой кмет и прочие. Въпросът е, че ако ние, които седим в тази зала, искаме да се разграничим от това по един ясен и категоричен начин, трябва да го покажем, гласувайки срок, който да изключи разместването на хора да повлияе на изборните резултати. Това ще бъде доказателството кой има отношение към вътрешния изборен туризъм и кой няма. Всичко останало ще бъде едни пусти и голи приказки за неопределено бъдеще време.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Манолова, ето как се развива фрустрацията Ви по темата 12-18 месеца – направете го 800 месеца, 20 години го направете! Уважаеми дами и господа, в началото на обсъждането цитирах текстове от сборника „Изборни практики”, където е заложен един стандарт на Венецианската комисия и той е 6 месеца. Шест месеца в мобилния ХХІ век! Ако обсъждахме този закон по темата „уседналост” преди 30-ина години сигурно щеше да е нормално да въведем и пет години въпросната „уседналост”.

Тогава имаше гражданство.

Да, тогава имаше гражданство, минаваха милиционерите по блоковете, който не се е записал, вземаха мерки, всичко беше в списъците и всичко беше точно. Само че ХХІ век е век на мобилността, особено в районите, където има висока безработица. В чужбина и в България – движат се, сменят местоживеенето си. Ние до какво стигаме – 12 месеца е малко, 18?! Направете го 30 години да е живял, за да гласува. Да, 30 години, постоянен и настоящ адрес да се е записал. Тридесет години го направете, да сте сигурни, че няма да има никакъв туризъм – нито изборен, никой няма и да гласува. Опитвам се още веднъж да върна нещата към някакви европейски стандарти в един мобилен век. От едната страна говорите за гласуване по интернет, а от другата разсъждавате с категориите на крепостното право на ХІV век. За това става въпрос! Тези месеци, които се дискутират тук, са несъразмерни, несъотносими към това, което са европейски стандарти.

Шест месеца.

Уважаеми колеги, с тази реплика и с моята дуплика и с това, което ще се случи оттук нататък като дебат, можем да ви покажем, че тъй като от ГЕРБ не желаете да участвате в дебата можем да си го развием и в рамките на Коалиция за България. (Смях и оживление.) Истината е, че е прав господин Миков, че правилата на Венецианската комисия и на добрите изборни практики, които са правило в Европа, трябва да се спазват. Тъй като в този парламент няма уважение към решенията на тази комисия и ще бъдат пренебрегнати нейните препоръки, то е по-добре вместо да се прави нещо, което е нищо и е едно лицемерие, да се направи така, че наистина да ограничат практиките, които се срещат в българската избирателна система, иначе не правим нищо. Признавам си, че се замислих след вашата реплика, чувствам се доста повлияна от парламентарното мнозинство и няма как това да не се случи, при положение, че прекарвам близо 24 часа в последните три седмици с колегите от ГЕРБ и тъй като те не уважават Венецианската комисия се усещам, че започвам и аз доста скептично да се отнасям към нейните актове, но това в кръга на шегата. В рамките на сериозния тон ви казвам, че ако ще се пренебрегват тези препоръки, по-добре е да се направят по начин, който да има някакъв реален смисъл в българските условия. Другото, което предполагам, че те ще направят, ще си въведат едни 10 месеца, след което ще се тупат в гърдите, че са ограничили уж вътрешния изборен туризъм, а на практика ще дадат хей такава зелена светлина (разтваря широко ръце) и ще отворят хей такава врата (разтваря широко ръце) за всички, които искат да направят изборите нечестни, което вече се случва, вижда се, факт е, и пред което не можем да си затворим очите. Като поискаме една справка от ГРАО точно към дата 10 месеца преди изборите ще се види, че това, което видяхме за първите два месеца към дата 30 ноември, ако датата е 30 ноември на тази справка, може би и по-рано, се е мултиплицирало няколко пъти. Знакът, който дава парламента сега с това гласуване ще бъде: „О`кей”. Ние знаем, че изборите няма да се честни, но не ни пука, защото предварително така сме си наумили и ще си ги направим, както ни устройва”. В момента говоря от името на Парламентарната група на ГЕРБ, ако си подкрепят предложението за 10 месеца. (Реплика от народния представител Владимир Тошев.) Това е, господин Тошев, вътрешен изборен туризъм – вече се е състоял и в момента вие ще го узаконите с това гласуване. Ето това е!

Отново се позоваваме на Венецианската комисия, но не се позоваваме на практиката, на това, което става в страната. Всички виждате по страниците на вестниците, по електронните медии, че този туризъм тече, в момента, и са едни шмекерии, едни хора, които по този начин печелят изборите, искат да излъжат нас и целия български народ. Виждате, че ще го направят, ако се гласуват тези 10 месеца. Тази информация е елементарна, тя не е секретна, не е тайна, ясно е днес какво става тук с тези 10 месеца и хората са се съобразили. Този филм сме го гледали и на миналите местни избори. Резултатът е ясен какъв е. ГЕРБ няма избран общински съветник в гр. Несебър. Слава Богу, „Атака” имаше двама, единствената партия, която имаше избрани двама души. Сега нещата ще бъдат подобни и то точно в тези градове – Созопол, Несебър и други важни градове, където общинските съвети и кметове в много голяма степен са криминални. Ние го казахме и на миналите местни избори. Тази дребна шмекерия, ако по този начин приемем цифрата 10 месеца, ще се оставим да ни надлъжат и да ни лъжат. Ние ставаме, в момента, едни глупаци, защото те са по-гъвкави, те са съобразили, работодатели и определени – няма да кажа политически сили или политически лидери, а представители на местния или по-големия от местния бизнес интереси, вече са нагласили нещата, защото те имат тази нишка в главата и са го направили. Венецианската комисия се произнася, дава този срок от 6 месеца. Да, но Венецианската комисия не е имала предвид България на миналите местни избори, които се състояха преди 4 години и няма предвид това, което става в момента в България. Венецианската комисия да бъде така добра, щом толкова й вярваме и е толкова гъвкава, да се съобрази с опита и практиката в нашата държава. Това, което се случва тук и което ние в момента трябва да предотвратим, и ако не го предотвратим и се съобразим с тези 6 месеца на Венецианската комисия ще излезем просто едни глупаци. Рискуваме в общинските съвети за в бъдеще пак да ги напълним с общински съветници и кметове със същия качествен състав, който имаме последните 4 години и знаете какво надроби и натвори. За мен отговорното решение е това, което ние предлагаме – 18 месеца. По този начин да бъдат надхитрени тези дребни хитреци, които вече са си свършили работата. Друг изход няма. Въпросът е в алтернативата – да решите едното или другото, или да ни направят пак на глупаци, както това се случи на миналите избори или като един отговорен законодателен орган да решим въпроса – да се спрем на тези 18 месеца, които ние предлагаме. Имате предложението и тия да останат с прехапан пръст.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Шопов, ето от такова говорене европейските партньори на България с основание – преди малко излезе съобщението, че двамата министри на Франция и на Германия, са изпратили писъмце до Еврокомисията, че „Няма Шенген!”. Ето от такова себеунижаване, говорене, че в Българя едва ли не се провеждат най-спекулираните, най-манипулираните избори – изборен туризъм и пр.! Като ги имаше тези неща, как се постигна това днешно мнозинство на последните избори, бе?

Въпреки това!

Като ви слуша човек, ще рече, че досега всичко е било пълна манипулация и изведнъж се оказва едно мнозинство, което е чисто избрано с доверие на българските граждани. (Реплики на ГЕРБ.) Как се получи така? Разберете, че този тип говорене, включително неспазването на европейските критерии, акцентирането върху тези практики, които аз не отричам, че съществуват, но те не са сериозен атестат за демократичния процес в България и не влияят сериозно върху изборните резултати, това съсипва, уронва престижа на България като европейска и демократична страна! И вие самите сега ще сърбате попарата – и за приказките за корупция във Фонд „Земеделие” – видяхте с Калинкините работи какво стана. По същия начин ще бъдем с това, че вие оплювате способността на България да провежда демократични избори – ние, вие, всички партии през последните 10 години да правим демокрация в България, вие с тези текстове, които сега приемате! Така излиза! Човек, ако ни слуша отвън, ако чете отвън, ако види тази една седмица, ще разбере, че ние винаги мислим как да ограничим големите манипулации, а някой от вас знае ли всъщност, господин Шопов, констатираните от ЦИК манипулации как са повлияли на изборния резултат?

Никак, никак!

Господин Шопов, дори 18 месеца са малък срок. Дори 18 месеца! Със или без Венецианската комисия ние в България по отношение на изборите имаме един проблем и той се нарича изборен туризъм. Вътрешен или външен изборен туризъм, независимо как ще го наречем, това са два различни вида, те са еднакво вредни. Това е проблем, с който ние трябва да се справим, защото в противен случай той с течение на времето ще стане неконтролируем. Всички в тази зала, независимо дали са отляво или отдясно, които някога са се занимавали с правене на избори, го знаят. Не знам защо има колеги, които искат да си заравят главата в пясъка и да се правят, че той не съществува или поне да не търсят неговото решение. Аз между другото искам да кажа, господин Миков, че нито съм съгласен за 6 месеца, нито за 12 месеца, дори смятам, че и 18 месеца са малко, но Вие дадохте едно много добро предложение за 30 години и не е лошо по-нататък да помислим за един по-сериозен вариант. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, Вие говорихте за вътрешния изборен туризъм на миналите местни избори, а истината е, че този вътрешен изборен туризъм се проявява не само в миналите, в по-миналите, а и дори в по-по-миналите избори. Истина е също така, че 18-месечният срок сега за тези избори конкретно може и да реши проблемът – тук съм съгласен с госпожа Манолова, но няма да го реши въобще. Само ще предизвика едно по-ранно регистриране. Тук са необходими изглежда други законодателни промени и други твърди мерки на изпълнителната власт, ако щете, за да може да бъде пресечен този изборен туризъм. Иначе на тема „Кой го извършвал?”, далече не бяха само от ДПС. Ще ви припомня как не на миналите, а на по-миналите местни избори БСП спечели изборите в Созопол – с докарани избиратели в Дюни, в спонсор на господин Президента, който неотдавна беше подсъдим, а после се превърна в свидетел, ако не се лъжа, за някакви източвания там на фондове, от САПАРД. Така че, господин Шопов, да, трябва сега да приемем „18 месеца”, но то трябва да бъде съпроводено и с много активни действия, включително на изпълнителната власт, за да бъде спрян този изборен туризъм. Що се отнася до Венецианската комисия, хората там не са виждали такова нещо в тези страни! Уви! Такова безобразие, такава свинщина, такова демотивиране на избирателите и подмяна на вота, не са виждали!

Господин Миков, ако се вслушваме и съдим по говоренето Ви, ще излезете най-големият демократ.

Уви!

Да не правя други забележки и сравнения, каква е разликата между електрическия и обикновения стол – имаше едни такива каламбури, общо взето като между комунизма и демокрацията. Нещо такова, но както и да е! Казвате, като че ли оттук нататък изборите ще бъдат честни, неманипулирани. Да, всъщност това е нашата надежда и затова подкрепяме този Избирателен кодекс. Затова вие толкова яростно скачате отсреща и сте против него. Но ние дори с 18 месеца, а пък и 30 месеца, както вие предлагате, пак няма да удовлетворим желанието на хората. Много хора и в момента остават излъгани. Много хора се обаждат и казват: „Браво, най-после приехте уседналостта”, като горките хора, които страшно го искат – всички социологически проучвания го показват, си мислят, че правилата се разпростират върху всички избори – и за Президент, и за народни представители, и за Европарламент. Така че всички ще останат много разочаровани от това, че правилата за уседналостта се отнасят само за местните избори. Дайте да направим ефективни тези правила за уседналостта поне по отношение на местните избори. Начинът да надхитрим тези хитреци е просто да го направим ей-сега и ще видите как много усилия и пари, които са вложени, защото това се плаща от тези, които карат хорицата да ходят да се регистрират, ще останат и ще увиснат във въздуха. Това е начинът. Иначе, пак ви казвам, ще имаме криминални общински съветник, криминални кметове. Не съм сигурен дали БСП в градове като Созопол или Несебър ще има общински съветник в тези градове, един дори, както и сега няма. Така че вслушайте се! В полза на партийността е това – на партиите, ако щете, които са основни носители на политиката. Те са основни субекти. Това е демокрацията. Нищо по-демократично от това няма. Демокрация е това да бъдат пресечени опитите на квазиструктури, на интереси, които не са партийни, които са бизнес интереси, да си правят своето, както това е ставало през последните години. (Реплики от КБ.)

По темата, че съм най-големият демократ.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямам никак претенция да съм най-големият демократ. Аз ужасно бих се радвал, ако в това Народно събрание през 2010 г. има някакво мнозинство – не партийно, от народни представители, които уважават и се съобразяват с демократичните стандарти, а те са тези, приети от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Това само държа да кажа и нищо повече. Нямам никаква претенция да съм най-големият демократ. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук се споменаха – аз ще повторя изказването, което преди малко направих от реплика, ще се постарая да бъда по-ясен. Първо, става въпрос само за местни избори. Тук имах чувството, че някои не правят разлика между този принцип дали е за местни избори, или е по принцип за всички видове избори. Що се отнася до различните предложения – 12 месеца, 18 месеца, справките, които са дадени от ГРАО, човек, като вземе едни справки, трябва да ги прочете и анализира. Аз например ще ви кажа, че в община Несебър през 2007 г. само през м. септември и ноември, когато бяха местните избори, регистрираните граждани в община Несебър са около сто и няколко човека. Какво да правим с тези, сменили настоящия си адрес, граждани, които очевидно не живеят там – фиктивно са се регистрирали по настоящ адрес, за да могат само да гласуват? Сега историята се повтаря и дали ще направим 12, 18 или 24 месеца, одеве беше казано. Сега историята се повтаря – дали ще направим 12, дали 18 или 24 месеца, преди малко беше казано. Ще ви кажа данните за един град, който е малко по на юг от Перник. Хиляда деветстотин деветдесет и седма година регистрираните в този град по настоящ адрес само в периода септември-ноември са 89 човека, по настоящ адрес. Очевидно е за какво са регистрирани! Сега в същия този период септември-ноември т.г. са 195 души. Ако ги върна от м. януари т.г., те вървят в същата последователност: 122 души в началото на тази година, първото тримесечие, 120 души през второто тримесечие, за да стигнат до 195. Към тях прибавете 89 само за последното тримесечие на 2007 г. Какво да правим с тях?! За всички ни е очевидно и е ясно защо тези хора са сменили настоящия си адрес. Тези данни ги има за цялата страна, който иска, да седне и ги анализира, но да ги анализира така, че да не ги политизира! Това, което ние предлагаме, знаейки това явление, е изменението в Закона за гражданската регистрация. Да, можете да се регистрирате, но ако покажете документ за собственост, ако представите договор, че сте там под наем, в тази жилищна сграда, или по някакъв друг начин възмездно или безвъзмездно ползвате този имот – без значение, някакво основание. Може да дадете някакво изрично писмено съгласие или лично съгласие, ако, да речем, ваши възрастни родители са дошли през зимата и вие ги регистрирате. Естествено, няма да оформяте документи. Това е начинът! Естествено, от началото на следващата година този принцип следва да се прилага и за вече така регистрираните по 20 30 40 50 100 човека, за да бъдат отписани от тази регистрация. За това става въпрос. Всякакви други приказки: „12 месеца, 18 месеца, 28 месеца”, пак ще повторя, ни изправят пред вероятността и имам чувството, че някой нарочно прави това, за да може Конституционният съд да отмени изискването за уседналост, защото ние със задна дата ще регулираме някаква уседналост. Това е едно добро основание, лично за мен, основателно да бъде отменено едно такова решение. Уважаеми колеги, ние обаче вече отменихме действащ в момента Закон за местните избори, където имаше принцип за 10 месеца, макар и половинчат. Е, ако Конституционният съд отмени досегашните текстове, касаещи уседналостта, по-нататък има един § 23, ще видите, на практика ние ще се окажем пред обстоятелството, че няма да има никаква уседналост. За това става въпрос, уважаеми колеги. А нека колегите от БСП ни предлагат 24 месеца, госпожа Манолова – 12 месеца, и т.н. Изходът е намерен, защото ... Колко по-назад да връщаме?! Нима не знаете, че през 2007 г. също имаше движение и регистрация по селата на такива хора?! Да, имаше, те ще си останат и за тях това няма да важи. Сега обаче с нашето предложение тази регистрация следва да бъде прекратена. Благодаря ви.

Господин Лазаров, честно казано, не знам какво искате да ни внушите с Вашето изказване? – че в момента не се извършва вътрешен изборен туризъм ли, че в момента не се разместват избиратели с оглед изборите през 2011 г. ли?! Това ли искате да ни кажете?! Или че то се е случило преди две години?! Хайде да не си говорим шменти-капели от тази трибуна! Ясно е от справката на ГРАО и ще бъде още по-ясно, когато видим окончателната справка за 10-те месеца преди изборния ден, че избиратели са се размествали. Ще говорим, когато видим окончателните данни. Не искам да казвам точно в кои общини и защо, но такова движение има. И ние или ще го ограничим сега – с увеличаване на срока, който беше 10 месеца, на 12 или най-добре на 18 месеца, или няма да го ограничим! По отношение на вашата законодателна инициатива, искам да цитирам примери от сега развиващата се действителност. В една община от Северна България се записват избиратели в едно общежитие, което е на мина в ликвидация. Спокойно собственикът може да каже: „Записвам тези хора в това общежитие, защото има да вършат работи по ликвидацията на мината”. И какво ще му кажете?! Или това, което се случи тази сутрин по медиите. Едни хора са се регистрирали в Несебър, защото там ще извършват сезонна работа през лятото. Те се регистрират отсега. Намират си съответни адреси на фирмите, които ще ги наемат, и се регистрират. Как ще ги спрете?! Всичко това тук е тинтири-минтири! И десет пъти да повторите за промените в гражданската регистрация, те не променят същността! Истинското решаване на проблема е издърпването на срока назад, независимо кого ще засегне. Да засегне всички, които искат да правят нечестни избори!

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова! Очевидно Вие не сте слушали и сте си мислили за тази община в Северна България. Мисля, че ви прочетох за един град между Перник и Благоевград, там има още два-три града. Казах ви, от началото на годината, от м. януари досега има 122-ма човека, регистрирани по настоящ адрес. Хайде, върнете с 18 месеца назад, докъде ще отидат?! Госпожо Манолова, ясно е Вашето виждане. Мисля, че и аз казах ясно и категорично: да, като въведем това изискване, госпожо Манолова, да има основание то да бъде посочено пред административните служби на ГРАО и кметовете, то ще важи и назад – тези хора да посочат основанието. Разбира се, че ако аз регистрирам 20-30-40 човека на моя адрес и дам съгласие, защото сега и Вие не знаете дали към днешна дата на Вашия адрес в Кюстендил няма регистрирани 7 човека. Това означава ли, че Вие сте ги регистрирали, за да гласуват за БСП?! Очевидно не значи! Разбира се, ако има такива регистрирани. Такъв беше досега проблемът и 20 години никой не искаше да го реши. Сега, след като въвеждаме това изискване, да бъдат добри тези собственици, които казват, че не знаят, че на тяхно име има регистрирани 20-30 човека, да отидат и да заявят желаят ли или не желаят. Но ако желаят да има регистрирани, да отидат в данъчната служба, откъдето ще ги потърсят да си платят съответно за доходите като физически лица за дължимия наем. Всичко останало е желание, пак повтарям: Конституционният съд да отмени принципа за уседналост.

Уважаеми колеги! Параграф 10 още в ал. 1 има противоконституционен текст, че: изборите за президент и вицепрезидент на Републиката и изборите за общински съветници и кметове през 2011 г. – забележете – се произвеждат на една и съща дата. Такова нещо няма как да се случи поради простата причина, че в Конституцията ясно и категорично е казано какво се случва в правомощията на Народното събрание и в правомощията на президента. В правомощията на Народното събрание се казва – чл. 84, ал. 5, т. 4, че „насрочва избори за президент на републиката”. А в чл. 98 – за правомощието на президента, е казано, че „насрочва избори за Народно събрание и органи на местното самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание”. Следователно с този текст е невъзможно вие да ограничавате правомощията на президента, няма как това нещо да се случи! В крайна сметка, ако този текст остане, това също е повод да се сезира Конституционният съд. Конституцията има пряко приложение и вие със закон не може да спирате президента да избере и друга дата, различна от тази, която Народното събрание е насрочило за провеждане на избори за президент и вицепрезидент. Това няма как да се случи. Може да има консултации между президента и парламента, но не може с такъв императивен текст да се каже, че те се произвеждат на една и съща дата. Това няма как да се случи, защото президентът, ако поиска, ще насрочи местните избори на различна дата от тази, която Народното събрание е взело като решение да се проведат изборите за президент и вицепрезидент. Този текст, който сте вписали в § 10 е 100% противоконституционен, нарушава правомощията на президента и има драстично разминаване с императивните дефиниции в Конституцията и по-добре го махнете сега, отколкото след това Конституционният съд да го премахне.

Мисля, че беше редно да се вслушате все пак в гласа на вашия по-малък партньор „Атака”, уважаеми колеги от ГЕРБ. Те не поискаха прегласуване на своето предложение, но 12 месеца е поне някакъв вариант за ограничаване, минимизиране на вредите от вътрешния изборен туризъм. Според мен, вместо да подкрепяте или въпреки че подкрепихте едно предложение, а именно за това изборите да се провеждат в неделя, което е съвсем техническо предложение, беше по-добре да подкрепите едно наистина същностно предложение, което ще ограничи порочните изборни практики. И аз тук не разбирам настървението на депутатите от Политическа партия ГЕРБ, които в момента обясняват някакви неща, които изобщо не са в подкрепа на тяхното твърдение. Ако твърдите, макар че не казвате колко време от началото на тази година се местят избиратели, нека да е 24 месеца, направете предложение, което, като разполагате с данните, да ограничи тези процеси. Аз не разбирам в момента какви аргументи вадите, освен това, че изборите няма да са честни. И освен това, че ние като парламент не правим нищо, за да ограничим нечестността на изборите. Дали ще е 12, 18 или 24 – всяко едно решение трябва да бъде подкрепено, за да не се допускат безобразия по време на вота. Защото тези 100, 150 гласа или колкото са, те променят резултата. Това е.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да подложите на гласуване целия текст, да не пропуснем техническата препратка – в чл. 118, ал. 5, където „ал. 1, т. 4” трябва да отпадне, тъй като препратката е техническа грешка.

Преди това трябва да гласуваме предложението на Яне Янев за отпадането на ал. 1 и ал. 2.

Да, просто напомням това, за да не го забравим преди да гласуваме целия текст.

Колеги, опомнете се малко - вие не разбирате какво правите. Как може с този текст да нарушавате Конституцията? Давате ли си сметка наистина какво ще се случи? Вие не сте вписали текст за съгласувателна процедура, което е нормално и го има в друго законодателство, няма такъв текст - направо по дефиниция казвате, че президентът е длъжен да се съобрази с вашето решение, когато това му е дадено като правомощие от Конституцията! Това просто е невъзможно! Поне малко се опомнете! Ако искате, ако това ви е целта – Изборният кодекс да бъде отменен от Конституционния съд и след това да кажете, че Конституционният съд е виновен за вашия провал, това е вече друг въпрос! Но това, което ви казвам, е абсолютно едно към едно. (Реплика от ГЕРБ.) На теб кой ти е дал право да се обаждаш, бе? Като какъв се обаждаш?

Това е Ваша работа, господин председател.

Пак искам, госпожо Фидосова, да апелирам към Вас: ако искате този текст да бъде все пак в рамките на Конституцията, трябва да предвидите съгласувателен режим. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, гласувах „против”, защото въвежданите стандарти са антидемократични и противоречат на достиженията на стандартите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа! Защото текстовете на алинеи 1 и 2 противоречат на конституционни права на Президента на Републиката! Защото такъв начин на приемане на законодателство, в което с нормативен акт уреждаш конкретен въпрос, е абсурден! Това не се прави със закон. Това е някакъв абсурд, който се твори в тази зала. Благодаря ви.

Две са причините, поради които гласувах срещу този текст. Първата е различна от тази, която изтъкна колегата Миков. Според мен трябваше да се приеме поне срокът от 12 месеца, защото изключението, което се прави за изискването за уседналост за избирателите в местните избори, е сигнал от законодателя, че всички, които искат да злоупотребят в периода на обсъждането и приемането на законопроекта до неговото влизане в сила, разполагат с немного време, за да се организират, прегрупират и регистрират на адресите, където те искат да се упражни контролираният, а вероятно и купен вот. Затова ние не трябваше да се отклоняваме от общия стандарт. Може да се обсъжда колко е целесъобразният срок в този случай, но този срок за предстоящите избори не би следвало да е по кратък от предвидения в закона. Да, наистина Венецианската комисия предвижда стандарти за добри практики. За съжаление обаче, ние трябва заедно с това, прилагайки тези практики по принцип, да се съобразяваме с вече формирани порочни практики в България. Вторият ми мотив е, че останаха алинеи 1 и 2, които поставят въпроса за тяхната противоконституционност. Парламентът се поставя в доста неблагоприятна ситуация - господин Янев да излиза и да дава правилно тълкуване на конституционните разпоредби, а Правната комисия да предлага текст, който противоречи на Конституцията. Това вече е доста лоша атестация за парламента и тя не се нуждае от последващ коментар. Така че това е един от текстовете, които най-вероятно ще предизвикат основание за спорове по този въпрос и пред Конституционния съд. Аз не отричам целесъобразността на съединяване на местните и президентските избори през 2011 г., но това трябва да стане в диалог между парламента и президента, които са органите, които имат самостоятелното право да определят датата на тези избори! И това не може да стане по силата на закона, променяйки техните конституционни правомощия.

Благодаря, господин председател. Не съм се изказвал по същество по този текст, така че имам право и на отрицателен вот. Гласувах „против”, защото, както и лидерът на РЗС Яне Янев подчерта на няколко пъти, текстът на ал. 1 е изначално противоконституционен; защото Народното събрание безспорно има правото със свое решение да насрочва избори за местно самоуправление тогава, когато намери за добре. Президентът има самостоятелно правомощие да насрочва избори за местни органи на власт, а Народното събрание, поправка, за президент. Това са отделни конституционни правомощия. Няма как Народното събрание да ограничава със закон правомощие на президента, което идва от Конституцията, която е нормативен акт от по-висок ранг - все пак това е върховният закон на парламентарната република. Затова считам, че правим грешка. Това беше причината да гласувам „против”. Оттук нататък констатирам с голямо съжаление, че, първо, този Изборен кодекс най-вероятно като цяло ще бъде върнат от президента за повторно разглеждане, а след като повторно бъде евентуално приет от мнозинството, тепърва ще започнат процедури в Конституционния съд, и то по множество други текстове. Единствено съгласувателна процедура би могла да доведе до това двете институции - Народно събрание и Президент, да решат в един ден да насрочат двата вида избори.

Това е истината. Така че отново създаваме възможности за институционални кризи, което наистина е много жалко. Опитът ни досега показва, че от институционални кризи няма никаква полза. Благодаря.

Исках прегласуване!

Уважаеми господин Анастасов, аз исках прегласуване, но Вие не ми дадохте възможност да направя тази процедура. Не знам по какви съображения - дали да пестите време, или просто понеже не гледате вляво. (Реплики.) Не, не сме направили прегласуване на основния текст. Аз исках прегласуване - господин Анастасов не ми даде тази възможност. Сега ще ви обясня, ако ми беше дал възможност, какво щеше да постигне с това. Аз просто исках да дам шанс на господин Лазаров да се разграничи от гласуването на Парламентарната група на ГЕРБ, която в момента узакони вътрешния изборен туризъм, и да му кажа, че в момента, в който той подкрепи уседналост само 10 месеца, няма какво да ми говори за градове южно от София, южно от Перник, северно от Благоевград и прочие. Тук и сега беше мястото всеки от нас да изрази отношението си към местенето на избиратели. Ние от Коалиция за България го направихме, като аз подкрепих предложението на „Атака” за 18 месеца! Имаше резон и предложението, което направи Димчо Михалевски по предните текстове за 24 месеца! Всичко останало е демагогия - кой, къде, какво, защо! По гласуването ще ги познаете! Тези, които подкрепиха уседналост 18 месеца, имат основание да говорят за вътрешен изборен туризъм и за неговото пресичане. Останалите са сред хората, които му дават зелена светлина. (Силен шум, реплики от ГЕРБ.)

Ами, по същество: много Ви моля, гледайте надясно, когато искам да дам шанс на народни представители от вашата парламентарна група да се поправят, да могат да го сторят! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Защото господин Лазаров приключи вече с шанса си да говори за вътрешен изборен туризъм. Точка.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам право на лично обяснение. Ще бъда съвсем кратък: ако някой 20 години, ако някой от 2005 г., когато е управлявал, до момента не е разбрал за какво става дума, и сега няма как да разбере! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Вънка й се обяснявай! (Шум и реплики.) Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. (1) При произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2011 г. се произвежда експериментално гласуване по електронен път чрез интернет. (2) Експерименталното гласуване по електронен път чрез интернет се произвежда в до пет избирателни секции, образувани в страната и в до пет избирателни секции, образувани извън страната. Централната избирателна комисия определя секциите за гласуването по електронен път чрез интернет. (3) Централната избирателна комисия определя условията и сроковете за възлагане чрез конкурс на програмното и апаратно осигуряване на гласуването по електронен път чрез интернет не по-късно от 60 дни преди изборния ден. Разпоредбите на Закона за обществените поръчки за сроковете на процедурите не се прилагат при възлагането на конкурса. (4) Централната избирателна комисия възлага чрез конкурс програмното и апаратното осигуряване на гласуването по електронен път чрез интернет. Решението на Централната избирателна комисия може да се обжалва по реда на чл. 26, ал. 7. (5) Гласуването по електронен път чрез интернет е дистанционно. Електронен глас е гласът на избирател, подаден по електронен път чрез интернет. Електронна избирателна урна е електронно средство за съхраняване на електронните гласове. Парола е индивидуален код за достъп и за идентификация при гласуване по електронен път чрез интернет. (6) Право да гласуват по електронен път чрез интернет имат всички избиратели, които отговарят на условията по чл. 3”. Тук редакционно да се добави „ал. 1”. …„И са включени в избирателния списък (списъка) на секциите по ал. 2. Гласуването се извършва на специално подготвена интернет страница на Централната избирателна комисия, като само избирателите, които предварително са заявили желание и са се регистрирали могат да гласуват по електронен път чрез интернет. (7) Не по-късно от 5 дни от датата на насрочване на изборите Централната избирателна комисия открива интернет страница за предоставяне на информация във връзка с изборите и гласуването по електронен път чрез интернет. Не по-късно от 5 дни от образуването на избирателните секции Централната избирателна комисия открива интернет страница за регистрация на желаещите да гласуват по електронен път чрез интернет. (8) Избирател, който желае да гласува по електронен път чрез интернет заявява това на страницата по ал. 7, изречение второ, не по-късно от 12 дни преди изборния ден, като посочва името си по документ за самоличност, единния си граждански номер, постоянния си адрес (адрес на пребиваване извън страната), в списъка на коя избирателна секция в страната или извън страната е включен и адрес за кореспонденция, ако е различен от постоянния адрес (адрес на пребиваване извън страната), електронен адрес и телефонен номер за връзка. Личните данни се обработват и предоставят при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. (9) Не по-късно от 10 дни преди изборния ден Централната избирателна комисия уведомява органите по чл. 40, ал. 1 и ръководителите на дипломатическите и консулските представителства за извършената регистрация за гласуване по електронен път чрез интернет, за да бъде отбелязано в избирателния списък (списъка) срещу името на лицето „гласуващ по електронен път чрез интернет”. (10) След регистрацията на избирателя за гласуване по електронен път чрез интернет, избирателят получава от Централната избирателна комисия парола за гласуване не по-късно от 7 дни преди изборния ден. Гласуването по електронен път чрез интернет е лично и започва не по-късно от 5 дни преди изборния ден и приключва 48 часа преди изборния ден. (11) При гласуването по електронен път чрез интернет гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето. След като избирателят се идентифицира на екрана се появява електронна бюлетина. (12) Избирателят отбелязва чрез оптичен показалец за гласуване еднозначно своя вот за избраната от него кандидатска листа. Избирателят може да промени своя вот чрез повторно гласуване в срока по ал. 10. В този случай проведеното първо гласуване се анулира. (13) След извършване на гласуването електронният глас се съхранява в електронна избирателна урна. Съхраняваните в електронната избирателна урна гласове не съдържат информация, която да позволи разкриване на самоличността на избирателя. (14) Избирател заявил, че ще гласува по електронен път чрез интернет, може да гласува в избирателната секция по постоянния си адрес (адрес на пребиваване извън страната) в изборния ден след представяне на документ за самоличност и на получената парола. Избирателната секция трябва да е оборудвана с компютър, свързан с Централната избирателна комисия. Секционната избирателна комисия извършва проверка чрез Централната избирателна комисия дали избирателят е гласувал по електронен път чрез интернет. В случай, че избирателят е гласувал по електронен път чрез интернет, той се допуска до гласуване в секцията след като се анулира гласуването му по електронен път. Секционна избирателна комисия по чл. 74, ал. 2, т. 3 извършва проверка дали избирателят е гласувал по електронен път чрез интернет чрез секционната избирателна комисия в съответното дипломатическо или консулско представителство. (15) След изтичането на срока за гласуване по електронен път чрез интернет по ал. 10, Централната избирателна комисия закрива интернет страницата за гласуване. Данните от гласуването в страната се обобщават общо за страната и се изпращат в електронен вид, подписани с електронен подпис на Централната избирателна комисия. Данните от гласуването извън страната се обобщават по кандидатски листи и се изпращат в електронен вид, подписани с електронен подпис на Централната избирателна комисия. (16) При произвеждане на гласуване по електронен път чрез интернет резултатите от гласуването общо за страната се получават като данните от гласуването по електронен път чрез интернет се прибавят към данните от гласуването с хартиени бюлетини. (17) Въз основа на данните от гласуването по електронен път чрез интернет Централната избирателна комисия отчита резултатите от гласуването и съставя протокол. В протокола се вписва броят на избирателите, които са се регистрирали за гласуване по електронен път чрез интернет, броят на избирателите, които са гласували по електронен път чрез интернет, броят на действителните гласове от гласуването по електронен път чрез интернет и общият брой на действителните гласове от гласуването по електронен път чрез интернет. Данните се вписват в протокола с думи и числа. (18) Резултатите, получени при гласуването по електронен път чрез интернет се прибавят към съответните числа на вече създадената база данни от общото гласуване. (19) При нарушаване тайната на вота на подадените в електронната избирателна урна електронни гласове, те се обявяват за недействителни. (20) Разходите по подготовката и осъществяването на гласуването по електронен път чрез интернет са за сметка на държавния бюджет. (21) Към Централната избирателна комисия се създава работна група за провеждане на гласуването по електронен път чрез интернет”.

Уважаеми колеги, аз няма да връщам дебата към такъв на първо четене, когато ние изразихме всичките си резерви към електронното гласуване по начина, по който беше разписано в първия вариант на кодекса, но трябва да кажа, че нищо в посока защита от контрол на вота не се е променило в окончателните текстове на Правната комисия. Обръщам ви внимание на два текста – на ал. 10, която казва, че гласуването по електронен път чрез интернет е лично, и на ал. 11, която казва, че при гласуването по електронен път чрез интернет гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето. Да, това са едни добри пожелания, които обаче нямат никакво практическо приложение или поне нямат никакви гаранции, че на практика това ще се случи. Тук могат да се вадят най-различни примери от практиките в развитите европейски демокрации – да, безспорно е, че има страни, в които се гласува чрез пълномощник; има страни, в които се гласува по пощата; има страни, в които избирателят си депозира вота в съответната избирателна комисия и отива да си върши някаква друга работа, но тези страни са от кръга страни, за които, както стана дума преди малко от коментара за препоръките на Венецианската комисия, отдавна са си решили проблема с нечестните номера по време на избори, с контролирането на вота и с вътрешния изборен туризъм. Искам да ви кажа, че няма как авторите на този кодекс, и тези, които го подкрепят, да твърдят, че са срещу контролирането на вота, след като преди малко узакониха вътрешния изборен туризъм и след като с тези текстове узаконяват улесняването на контрола на вота. Много е ясно какво ще се случи. Много е ясно, че всеки един, който ще купува гласове, може да се снабди по съответния начин с паролите на лица, които ще гласуват уж електронно, и да упражни правото им на вот. Даже не чрез тях, а лично от собствения си персонален компютър. Ние говорим тук за регистрация на адреси. Господин Лазаров говори колко лица могат да се регистрират на един адрес, какви документи трябва да представят, как това ще ограничи контрола на вота, но виждаме, че в тези текстове даже няма изискване колко души могат да упражнят правото си на глас от един компютър. (Реплика от ГЕРБ.) От един компютър ще ви изгласува цялата ромска махала, понеже тук се даваше за пример Перник, ако това ще бъде една от трите секции, които са избрани чрез жребий. Кое ще ги спре? Кое ще спре някое лице, което се занимава с търговия с гласове, да се регистрира за електронно гласуване от името на тези гласоподаватели и няколко дни преди изборите да упражни правото им на глас? При това без да си прави труда да се разкарва из интернет секции или от различни компютри, а от собствения си персонален компютър. Каква е защитата срещу подобни манипулации, питам аз? И тогава целите тези текстове, че един избирател може да гласува неограничен брой пъти, приличат на шизофренно гласуване на едно лице, което може да си сменя мнението през пет минути, защото ако паролата на гласоподавателя е в брокера, който се занимава с купуване на гласове, то е ясно колко пъти ще гласува той. В другия случай просто правим избирателите смешни, че в рамките на три дни могат да гласуват 330 пъти. Това да не е електронна игричка, в която си играем на гласоподаване?! Искам да ви кажа, че по начина, по който са разписани тези текстове, от една страна, не създават никакви гаранции срещу контролирането на вота, от друга страна – са просто смешни.

Уважаема госпожо председател, когато има предложение на Правната комисия, аз мога да се изкажа по него и без да правя редакционни бележки, но тъй като съм против електронното гласуване, предлагам целият текст – между другото има такова предложение, да отпадне. Не защото съм срещу съвременните форми, а защото са написани нескопосано, ето затова. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но не съм и длъжна да правя предложения. Когато има текст на Правната комисия, мога да изкажа съображенията си по него и това е абсолютно резонно, защото след обсъждането на тези текстове на първо гласуване, имаше изявление, че те ще бъдат направени по начин, който да не позволява контролирането на вота. Най-малкото можехте да въведете ограничение за гласуване от един компютър.

Вашето нетърпение си е Ваш проблем. Но тъй като в момента ръководите заседанието, много Ви моля, първо, не ме прекъсвайте (шум и реплики от ГЕРБ), и второ – ми давайте възможност да се изказвам. Все пак председателствате заседанието, а не си водим разговор в нечий кабинет.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще направя изказване само по отношение на две редакции. В ал. 6, когато прочетох текста, добавих, че след „чл. 3” трябва да се запише и „ал. 1” като препратка. В ал. 12, думите на първия ред „чрез оптичен показалец за гласуване” следва да отпаднат. В ал. 14, в изречение четвърто думите „по чл. 74, ал. 2, т. 3” да се заменят с думите „в секция по чл. 74, ал. 4, т. 2”.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа, цялата философия на промените се изгражда върху това да не се контролира и манипулира гласуването. С въвеждането на електронното гласуване се прави точно обратното – създава се възможност от компютър в помещение някъде по света или в България да се наруши, веднъж, тайната на гласуването, втори път, да се упражни натиск, неконтролиран по никакъв начин, върху формиране волята на избирателя. Госпожа Манолова ви спомена. Аз няма да спра да повтарям извлечение от добрите практики на Парламентарната асамблея, предложени от Венецианската комисия и приети от Асамблеята. Там, цитирам по спомен, не конкретно, се казва, че когато няма достатъчно гаранции относно честността и срещу манипулации на вота по електронен път, той не се препоръчва да се прилага в законодателството. Уважаеми дами и господа, какво правите вие? Човек не може да гласува с придружител, ако няма удостоверение от лекарска комисия, а може да седне в стаята пред компютър на брокер, човек зависим – един е дал заем, друг по някакъв друг начин, трети по всякакъв начин да окаже влияние при упражняването на вота, и най-важното – да е наясно за тайната на гласуването. Ето това предлагате! Не може цялата конструкция на Изборния кодекс и ограниченията пред избирателните права да се структурират върху презумпцията, че в България живеят само измамници, а в същото време да се въвежда такава уж съвременна форма – хубаво е да има съвременни форми, при която по никакъв начин не може да се гарантира самостоятелното формиране на индивидуалната воля на гласуващия по интернет. Независимо дали с електронен подпис. Всеки може да бъде до човека, който вкарва своя електронен подпис, а после при упражняването на вота да го мотивира по определен начин. Предвидени са пет секции в страната и пет в чужбина. При оптимален размер на тези секции става въпрос за около 8 до 10 хил. гласа. Тези 8 до 10 хил. гласа абсолютно могат да бъдат повлияни по всякакъв начин, контролирани и манипулирани. Нещо повече, може публикуваните от тях резултати да влияят върху цялостния изборен резултат. Неслучайно са забраните за социологически изследвания, а тук може този резултат да се пусне, за да се повлияе на останалите избиратели, така че категорично съм против въвеждането на този текст и подкрепям предложението за отпадане. Благодаря ви.

Господин Миков, грешката, която правите, опитвайки се да изложите своите аргументи, е предположението, че и хората, които са писали тези текстове, искат по някакъв начин да гарантират тайната на вота и ограничаването на контрола върху избирателите. Само че това определено не е така. Допуснах, че като са дали възможност на един избирател в рамките на три дни неограничен брой пъти да си промени начина на гласуване, те предполагат някакво шизофренно състояние в избирателите, които през пет минути променят вота си за една или друга политическа партия. В момента започвам да се питам дали не е такова състоянието на авторите на този текст.

Мога ли да си довърша мисълта? Не може от тази трибуна да се казва, че изборният туризъм е започнал от началото на тази година и в същото време да се приема уседналост от 10 месеца! Къде е връзката между това, което твърди изказващият се, и това, което гласува?! В случая не може един народен представител да говори, че е срещу контролирането на вота, а в същото време да внесе и да гласува този текст, който казва, че може да се осъществява контрол върху избирателите, че няма тайна на вота, че се легализира и модернизира контролирането на вота. Ето, това е моят въпрос. Кой е този народен представител, който хем твърди, че иска да няма изборен туризъм, хем подкрепя неговото съществуване, хем е против контролирането на вота, хем гласува за текст, който улеснява контролирането на вота? Ето, това аз не разбирам! Господин Миков, очевидно не го разбирате и Вие ...

... след като двамата хабим усилия ... (Говори на изключени микрофони. Частични ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател! Текстовете за електронното гласуване показват, че още преди тази идея да се е реализирала дори като пилотен проект, вие искате да я опорочите тотално по примера на тройната коалиция и най-вече на БСП под ръководството на ДПС, които опорочиха за дълги години напред мажоритарния вот. Както убиха мажоритарното начало с тези 31 многомандатни избирателни района, по същия начин сега вие искате завинаги, мандати наред да убиете възможността за електронно гласуване. За да може да се проведе електронно гласуване, трябва поне една година преди изборите да се провеждат няколко пъти конкретни експерименти, по примера на други държави, да се видят недостатъците и едва тогава, след тези конкретни експерименти да се пишат текстове в изборния закон. А вие правите текст с чисто политическа цел. И елементарно – какво е наказанието, ако в деня на изборите излязат резултатите от електронното гласуване? Наказанието не е никакво! Разбира се, тук сте предвидили една алинея, която по никакъв начин не ограничава тези, които са решили да правят спекулации. Фактически е забранено социологически проучвания да излизат в деня на изборите, но няма никаква пречка резултатите от това пилотно електронно гласуване да се появят в медиите, за да можете да спекулирате с тях. И този вот от тези 10 секции може да бъде контролиран почти 100%! И вие знаете това! Така че не си заслужава да убивате идеята за електронно гласуване, която неминуемо ще търпи позитивно развитие с времето, и то само заради експеримента да покажете в изборния ден, че вашият кандидат за президент или вашите основни претенденти в основните областни центрове са с едни гърди по-напред от другите, за да можете да заблудите тези, които в следващите часове на изборния ден искат да гласуват. Това е основната цел на текста, който сте заложили. Вие знаете, че това електронно гласуване с тези разпоредби, които предвиждате в кодекса, няма как да се реализира. Затова нашето предложение е § 11 да падне и да се впише тогава, когато това нещо е станало както в други европейски държави. В противен случай вие искате, пак повтарям, да убиете веднъж завинаги всякакви надежди за електронно гласуване и да забравим за него, както забравихме за мажоритарните избори. Искам да ви напомня, че за тези 20 години са изписани сигурно над 20 хил. страници за мажоритарните избори. Огромна част от българския народ искаше да има мажоритарни избори за народни представители – от Великото Народно събрание насам. Сега да чувате подобни гласове, да има подобна полемика в обществото? Няма. А няма, защото БСП и ДПС убиха идеята за мажоритарни избори. И пак повтарям, ако вие не си дадете сметка, окончателно ще убиете идеята за електронно гласуване!

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз от 1991-1992 г. не мога да си представя живота без компютър и без интернет. Ето защо проявявам изключително голямо внимание и интерес към електронното гласуване. Лично аз, ако бъде въведено, бих опитал да го направя. Ето защо ще помоля вносителите на този проект на закон под формата на реплика да ми обяснят някои неща от тези, които са разписани в закона. Защото с тази компютърна грамотност, която аз притежавам, считам, че нещата принципно са изключително недомислени и в някои отношения – нелогични. Значи след регистрацията получаваме парола, с която след това явно ще гласуваме чрез интернет. Но гласуваното е лично и започва в някакъв срок. Искам да попитам: как това гласуване ще бъде лично? Ако аз взема и предложа моята парола на госпожа Фидосова, ако я предоставя също както дебитната си карта – давам картата, давам и пин-кода, то как ще бъде лично това гласуване в този момент? Логичен въпрос. По-нататък четем: „Гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето...”. Моля да ми бъде разяснен, да ми бъде преведен този текст. По-нататък: „...чрез оптичен показалец за гласуване”. Ние ще въведем нов електронен компонент ли? Оптичен показалец за гласуване? Може би имате предвид, че с мишката ще кликнем на съответното място в бюлетината?! Мисля, че чисто технически – оптически показалец за гласуване, това не е правилен избор. Обяснете ми какво представлява оптичният показалец за гласуване. Оптичното устройство е нещо съвсем различно.

Ако бяхте в залата, щяхте да разберете.

Електронен глас се съхранява в електронна избирателна урна. И по-нататък: „Съхранените в електронно-избирателна урна гласове не съдържат информация, която да позволява разкриване самоличността на избирателя”. Ще помоля да ми бъде разяснено по какъв начин ще бъде съхранена самоличността на избирателя при положение, че всеки, който има що-годе елементарна компютърна грамотност, знае, че в момента на гласуването се гласува от съответен доставчик на интернет-услуга, със съответен „IР адрес”, използващ съответна парола. И всичко това е абсолютно проследяемо! Ето, това са въпросите, които задавам. Считам, че на този етап при така изложената технология не е възможно да се проведе избиране по електронен път. Това ще опорочи като цяло възможността за такава модерна форма на упражняване на вота. Считам, че няма готовност, нито достатъчна компетентност това да бъде въведено в момента.

Искам реплика.

Благодаря Ви, госпожо председател. Поддържам направеното предложение за отпадане на § 11. Аргументите ми са свързани с нещо, което може да ви се стори доста косвен аргумент, но все пак ще го изложа. През далечната 1983 г., когато бях 11-и клас в Софийската математическа гимназия, тогава се появи първият персонален компютър „Правец”. Казвам ви го, защото съм на 45 г. и хората над определена възраст в България, над 50 г., в своето мнозинство, не могат да работят с компютър, нито пък имат понятие от интернет. (Смях и реплики от ГЕРБ.) По принцип хубаво би било във възможно най-скоро време електронното гласуване да стане практика в България, да не бъде експериментално, а основен способ за гласуване. Това вероятно ще стане след няколко години, когато в резултат на друго управление – на едно по-разумно и по-добро управление, постигнем такова благосъстояние на българския народ, че всяко едно домакинство да разполага с компютър. В момента официалната статистика сочи, че с компютър разполагат по-малко от 30% от българските домакинства, а по-малко от 20% ползват интернет. Ако хипотетично приемем, че в момента въведем електронно гласуване, ще се окаже, че въвеждаме една дискриминация. В края на краищата гласуването в тъмната стаичка е право на всеки един български гражданин, което той може да упражни, ако желае или не желае. Същевременно гласуването по електронен път, когато е недостъпно като техническа възможност и като компютърни умения за 80% от българските граждани, означава, че ние въвеждаме дискриминационен елемент във всичко това. Аз бих искал да се замислим и върху този аспект на проблема. Струва ми се, че е разумно § 11 да отпадне изцяло. Благодаря.

Уважаеми колеги, към серията от въпроси, които бяха зададени от преждеговорившия, искам да добавя още един, с който да кажа, че по начина, по който е разписан текстът, на практика е невъзможно и със сигурност няма как да бъде опазена тайната на вота. Преждеговорившият е прочел донякъде схемата на електронното гласуване, но не е прочел възловата част – в изборния ден избирателят може да отиде в избирателната секция, там да анулира своя глас и да гласува лично с хартиена бюлетина. Какво означава това? В изборната урна, в която се съхраняват гласовете и те са анонимни в изборния ден, няколко дни, след като е затворено електронното гласуване, някой може да анулира конкретния му глас с тази парола. Тези, които сте по-наясно с боравенето с интернет и с айти техниката, кажете ми дали е възможно да бъде проследено как този гласоподавател е гласувал, като два дни, след като е приключило гласуването, на практика може да бъде анулиран неговият глас? – точно неговият глас, а не просто един глас от съответната секция, и от съответната виртуална избирателна урна.

Госпожо Манолова, откакто със съответните промени на Закона за МВР дадохме възможност на господин Цветан Цветанов чрез съответни интерфейси да рови в интернет, не забравяйте, че той няма да пропусне възможността да провери тези граждани, които рискуват да участват в подобен род електронно гласуване, как точно и за кого са гласували. Намирайки се в една полицейска държава, това е още един аргумент да се замислим и върху тайната на вота в този аспект. Вие може би сте права за това, че вотът може да бъде манипулиран. Аз пък поставям и въпроса, че вотът може да бъде контролиран - да бъдат уплашени българските граждани и евентуално министър Цветанов да направи всичко възможно да видим 100% гласуване за партия ГЕРБ по интернет. Докато тази схема на полицейската държава съществува чрез това безконтролно използване на СРС-та и чрез възможността да се рови в интернет, в електронните комуникации на гражданите, не можем да имаме разумно гласуване по интернет. То е изначало компрометирано и антидемократично. Благодаря.