12 януари 2011 г.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като веднъж вече предложихме тази декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, сега е необходимо да мотивирам само защо го правя отново. Причината е, че ГЕРБ заяви, че основанието за отхвърлянето на влизането на това обсъждане в дневния ред на Народното събрание е претрупаната програма на парламента в края на миналата година и ние посрещнахме с разбиране това обяснение. Беше казано освен това от съпредседател на Парламентарната група на ГЕРБ, че веднага след Нова година този дебат ще се състои. Поради тази причина ние очакваме сега да се включи в дневния ред обсъждането, дебатът и приемането на тази декларация. Благодаря ви.

Вижте какво пълно доверие имам във Вас, госпожо председател, даже се усъмних за миг в собствените си знания за парламентарните процедури и изпълних съвсем чинно това, което ми казахте. Аз предлагам прегласуване, тъй като е съвършено непонятно защо Парламентарната група на ГЕРБ не желае това нещо да влезе, след като са обещали! Ще излезе така, че вие не сдържате собствените си обещания. Ще излезе така, че просто някак си на дребно се лъжем. Аз искам да предупредя Парламентарната група на ГЕРБ, че ще започнем да внасяме всяка седмица тази декларация. Ще търсим подкрепа от останалите представители в парламента, тъй като депортирането на българските етнически турци е в основата на пораждането на огромни проблеми на страната, включително на сегашния тежък демографски проблем. Обещаваме ви, че ще се разгърне голям дебат и той няма да заглъхне в момента, тъй като основният аргумент ние да искаме да се осъди тази асимилационна политика е да покажем своята принадлежност към европейските ценности, където етническата толерантност е една от най-важните и поставени на високо място ценности в представите на самия европеец. Това ме кара да помоля още един път да се постави на гласуване предложението за включване в дневния ред.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обществото буквално е взривено от това, което правителството на ГЕРБ е правило, нарушавайки драстично чл. 32 от българската Конституция през цялата 2010 г. Свидетели сме на безразборно подслушване и следене, което няма аналог в демократичната история на България за последните 20 години. И българският министър-председател с лека ръка седмици наред заявява, че няма проблем да бъдат подслушвани всички. От тази отговорна трибуна искам да му кажа, че има проблем, господин министър-председател, и проблемът е персонално във Вас, че не сте си подредили изпълнителната власт, за да не се случват подобни безобразия. Вчерашните изявления на министър-председателя никак не са удовлетворителни, защото той върна назад и заяви, че нямало никаква пречка народните представители от ГЕРБ да казват кой да бъде назначен за шеф на една или друга митница. Забележете обаче, целият български народ разбра, че министър-председателят и лидер на ГЕРБ не познава собствените си депутати. Той не им знае дори имената. И оттам възниква големият проблем, уважаеми дами и господа! Ние сме парламентарна република, а министър-председателят на управляващата партия не знае имената и фамилиите на собствените си народни представители. Той дори определи една от най-известните депутатки – лицето на ГЕРБ, не като Искра Фидосова, а като Искра Фидосиева. (Оживление в ГЕРБ.)

Това...

Госпожо Цачева, ще свърша след по-малко от секунда. (Оживление в ГЕРБ.) Искам да акцентирам на това, че...

Колко бързо искате да се отървете от тази тема, госпожо председател! Да не би сутринта да Ви се е обаждал Бойко Борисов? (Оживление.) Предлагам прегласуване, защото 73 народни представители осъзнават какво се случва в държавата, осъзнават, че наистина българският министър-председател трябва да дойде тук, в пленарната зала, и в момента да обясни всичко, свързано със следенето и подслушването в държавата и дали той е разпореждал подобни безобразия, или в основата на всичко стои същинският премиер Цветан Цветанов? Това нещо трябва да се знае, защото в противен случай скандалът ще набира скорости, убеден съм, ще стигне до Брюксел. Никой няма да търпи в европейска държава да се случват такива фрапантни закононарушения. Тук не става въпрос само за това, което беше изнесено в медиите. Става въпрос за ползване на нерегламентирани репресивни лостове на държавната машина, чрез които изпълнителната власт иска да си осигури справяне с всички неудобни. Това е абсурд в условия на демокрация и затова е редно час по-скоро българският министър-председател да даде обяснение не под формата на прословутите за него крилати фрази от Димитровград, а да дойде тук. Ние сме парламентарна република и тогава, когато бъде изслушан, парламентът ще реши какви са следващите действия, които би следвало да се предприемат. В противен случай аз съм убеден, че вие няма да приемете и предложението на цялата опозиция за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да изиска всички тези записи, за да може българският парламент час по-скоро да се произнесе.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, през последните дни на тема СРС се изприказва много, но това, което според мен вече е ясно за всички и може да се приеме за безспорно установено, е, че няма постъпили такива магнитни носители в прокуратурата, което ще рече, че няма образувани досъдебни производства срещу Ваньо Танов, вицепремиера Дянков и заместник-министъра на финансите. Освен това, официално беше заявено, че наистина тези разпространени в публичното пространство записи на телефонни разговори са придобити чрез специални разузнавателни средства. Оттук възникват няколко въпроса, няколко проблема, които са много съществени и които следва да бъдат изяснени в Народното събрание, тъй като това е върховният орган в парламентарната република. Първият проблем, който е вече сто процента дефиниран, е, че от специалните служби и от МВР е изтекла класифицирана информация. Вторият проблем е, че тези магнитни носители със записите от телефонните разговори на споменатите висши чиновници не са били унищожени. Подобен род магнитни носители трябва да бъдат или унищожени съгласно разпоредбите на закона, или да се намират в прокуратурата, но това не е така. Смятам, че това са отговори, които могат да бъдат дадени единствено от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов,...

...тъй като – с това приключвам, госпожо председател – въз основа на тези два безспорно дефинирани проблема, за които отговорност носи той и той трябва да каже как ще се справи с тях, възниква и още един – че някой е разпоредил подслушването на тези хора, след като няма данни за...

...извършени тежки умишлени престъпления или заплахи за националната сигурност...

...на Република България.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Честита Нова година! Желая ви много здраве и много късмет! Успешна и ползотворна година на всички нас и на целия български народ! Преди около месец министърът на вътрешните работи в тази зала изчете пред нас едни СРС-та. Сега СРС-та четем в пресата, в сайтовете, слушаме по телевизията. Може би това е някакъв иновационен метод за изнасяне на наказателното производство извън съда. Това би било забавно, ако не е изключително страшно. Уважаеми дами и господа народни представители, става въпрос за процесуални способи за установяване на наказателна отговорност, която предвижда лишаване от свобода повече от пет години. Много въпроси възникват и обществото търси техните отговори от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Как е допуснато тези специални разузнавателни средства да станат общодостъпно средство? Един от въпросите е: СРС-тата, станали публично достояние, дали са събрани законосъобразно, съгласно закона, или със средства за налагане на подчинение и контрол? Има ли разработки срещу лицата, които участват в разговорите – Ваньо Танов, семейството му, Искра Фидосова, министър Найденов, Калина Илиева? Уважаеми дами и господа, тези СРС-та са обществено достояние – вече това е факт, който навежда на страшни мисли: че субектът на наказателното производство може да бъде изменян, невинният може да бъде подведен и уличен, а виновният – толериран. Това означава също така, че може да бъде подменен обектът на престъплението. Ето защо аз считам, че е изключително наложително по тези въпроси министърът на вътрешните работи да бъде изслушан в Народното събрание – от тази трибуна. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На 24.06.2010 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на свое заседание прие Декларация срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма с 9 гласа „за” и един „въздържал се” на господин Емил Василев и група народни представители. Какво се случи с въпросната декларация, ние не знаем. Защо близо шест месеца тази декларация не е влязла в пленарната зала? Уважаеми колеги, България е демократична държава и би следвало най-висшият орган в държавата да спазва законите и демократичните принципи. Какви са причините да не влезе в пленарната зала въпросната декларация – пак повтарям – не знаем. За много важна ли я смятате? В нарочна декларация Народното събрание трябва да изрази убеденост, че нашето гражданско общество е вече достатъчно зряло и устойчиво и няма да допусне зачестяване на антиевропейски, недемократични и противоправни прояви с дискриминационен характер в Република България и да даде ясен знак за европейско поведение. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, моля да размислите вашето становище. Обръщам се към народните представители от ГЕРБ. Не виждам нито една причина, поради която всички вие трябваше да гласувате „против” една декларация, която почива изцяло на общодемократични, хуманистични и европейски ценности. Още повече, че тази декларация беше приета с почти пълно единодушие в ресорната комисия, ръководена от колегата Йордан Бакалов. Само един глас „въздържал се”! Това е един от малкото актове на Народното събрание, които практически се приеха единодушно в ресорната комисия с гласовете на народните представители от всички парламентарни сили. Искам да припомня, че правозащитните организации, а и гражданското общество като цяло са изключително чувствителни на тази тема. Притеснявам се, че ще поставим в неловка ситуация председателката на парламента госпожа Цачева, която тези дни беше лично сезирана от една от най-уважаваните правозащитни организации в Европа със запитване защо този акт или подобен акт не влиза в пленарната зала и не бива приеман. В края на краищата във времена, в които има напрежение в българското общество, Народното събрание е органът, който трябва да даде знак на гражданите за малко спокойствие, за малко повече европейско поведение, за малко повече демокрация. Защото това, което в момента имаме, в никакъв случай не ни е в повече, както смятат определени хора. Колеги, моля ви, нека това влезе като точка в дневния ред. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, използвам случая да ви честитя Новата година и да ви пожелая много здраве, много късмет и ползотворна работа! Уважаеми дами и господа, основната цел, която си поставихме в началото на Четиридесет и първото Народно събрание, е изпълнена. България е остров на стабилност по отношение на данъчната политика и на зададените в бюджета за тази година макроикономически параметри. Започваме новата сесия спокойно и с ясното виждане какво ни предстои. Имаме три основни приоритета. Първият от тях е ускорено и качествено приключване на работата по законите за съдебната система. Трябва да променим общата среда в системата, което задължително минава през облекчаване на бюрократичните процедури, разтоварване на Върховния административен съд от несвойствени дейности и наложителни промени в Закона за Търговския регистър. Мониторинговите доклади на Европейската комисия са добър и задължителен стимул. Никой обаче няма да дойде и да ни почисти къщичката, ако не го направим сами. Време е да затворим и тази тема. Вторият ни основен приоритет е да осигурим законовата база за икономическо развитие в условията на гарантирана стабилност. Търсим прозрачност и ефективност навсякъде. Затова промените в Закона за обществените поръчки са от особена важност. Тези промени ще бъдат факт! До края на лятната сесия ще бъдат факт и промените в Закона за енергетиката и Закона за туризма. Когато говорим за законодателна политика, насочена към ускоряване на икономическото развитие и търсенето на сигурност, не на последно място ще отбележа и предстоящите изменения и допълнения в Закона за насърчаване на заетостта. Трето по ред, но не и по степен на важност е да гарантираме правната рамка за продължаване на секторните реформи. Предстоят ни законови промени по отношение на политиките в някои ключови области. В отбраната – на фокус са законопроектите за изменение и допълнение на законите за Въоръжените сили, за резерва на Въоръжените сили и за Военната полиция. Приоритет в земеделието ще бъдат Законът за Агенцията по безопасността на храните и новият Закон за горите, с които започваме още днес. В транспорта на дневен ред са Законопроектът за изменение и допълнение на железопътния транспорт и Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища. В областта на културата ни предстоят обсъждания и приемане на Закона за сценичните изкуства, който ще даде тласък на реформата в този сектор. В чувствителната тема и сфера – здравеопазването, където бюджетът за тази година гарантира повече средства, отколкото когато и да било преди, предстоят промени в законодателството за лекарствената политика. По отношение на темпото на работа нашата цел е една: да не пилеем време! Народното събрание е мястото, където се правят законите, затова ние ще искаме темп и дисциплина. Ще ги искаме за сметка на предизборната политическа риторика и приказки. Виждаме, че се търсят и външни поводи да се спъва това темпо. По този начин се бавят новите законодателни инициативи. Налагането на вето върху законите е право. Когато обаче с това право се злоупотребява, е редно да се запитаме кой и за кого работи и дали няма подмяна на целите. Тези номера няма да минат! Политически отговорно е само и единствено да се върви напред и да не се пилее време. Парламентът е гарант за добрата и ефективна работа на управлението. Точно затова – нека завърша, с което започнах: три са приоритетите ни в законодателството – съдебна система, икономическо развитие и продължаване на реформите. Ще ги следваме! Ще продължим работата си при пълна прозрачност и вслушване в добрите идеи. Денят се познава от утрото. Ако някой се е събудил пак в миналото, то си е за негова сметка. Ние ще гледаме напред и ще продължим това, което сме започнали. Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател, преди всичко за много години! Нека си пожелаем една здрава година за всички! Дано е по-спокойна, по-стабилна за България, дано предизборната надпревара мине в цивилизована атмосфера и на основата на демократичните европейски принципи и правила. Все пак се намираме в началото на важна парламентарна сесия. Това каква ще бъде тя в най-голяма степен зависи от управляващите – партията ГЕРБ и от техните съюзници в парламента. От това, което чухме преди малко от името на партията ГЕРБ, очевидно нагласата е рутинна и бодряческа. Все едно че нищо не се е случило за последните седмици, когато парламентът беше във ваканция. Очевидно се планира продължение на атмосферата на предишната сесия, която впрочем безславно приключи поради липса на кворум от страна на ГЕРБ и вашите сателити в края на миналата година. Кое е новото, случило се в България през последните седмици? Новото е, че все по-видимо, за все повече българи, страната навлиза в управленска криза. Рано е да се говори за политическа криза, но управленската криза е налице. Кои са нейните измерения? На първо място, резултатите от 2010 г. Докато Европейският съюз като цяло започна да излиза от икономическата криза – Германия расте с около 2%, България е на нула, управлявана икономически от, както казвате, най-добрия финансист и икономист едва ли не в света. И това не е нормално, защото когато Германия растеше с този темп предишния мандат, България растеше с 6%. Има очевиден срив на приходите в бюджета. За 2010 г. те са с 2 милиарда по-малко, отколкото в острата фаза на кризата през 2009 г. Единственото обяснение е, че няма политическа воля за борба със сивата икономика, контрабандата и източването на ДДС. Никакви показни акции не могат да прикрият факта, че контрабандата в България се развихри именно през миналата година. Според независими европейски изследвания, по ясна методика, правена във всички страни в Европейския съюз, например в цигарения бранш контрабандата е нараснала двойно – от 17 на 34%, а в по-малките и средни градове тя е над 40%. За каква борба с организираната престъпност говорим? Има срив на инвестициите. Те приключиха с 1 млрд. евро за 2010 г. – близо три пъти по-малко, отколкото през 2009 г. и около шест пъти по-малко от всяка година от предишния мандат. Това не ви ли притеснява? За какъв остров на стабилност може да се говори, след като тази стабилност е мизерна? Има налице инфлация и тя е много значителна. Инфлацията в малката кошница на хранителните продукти, за която българите плащат около 60% от своите разходи, е много повече от официалната. Според проучвания доближава 20% за основните хранителни стоки, в това число в последните дни има видимо поскъпване на хляба. Това означава, че все повече българи живеят все по-бедно. Не са застинали доходите, обедняват хората. В тази ситуация е много важно да има сериозна, задълбочена икономическа политика, която да реагира на тези реалности, които ви посочваме. Разбира се, може да се говори и за плюсовете на управлението от изминалата година в, най-малкото, обществен план, защото се казваше: поне ловят престъпниците. Само че наскоро стана ясно, особено около скандалния случай в Горна Оряховица, че се търсят просто виновни без доказателства - когато министърът на вътрешните работи грубо наруши, погази закона и изчете тук, от тази трибуна, СРС, обвини български лекари в убийство. Изчете една морална присъда едва ли не на цялото лекарско съсловие и се оказа, че лъже отгоре на всичко. Другото, разбира се, строителството на магистрали и инфраструктурни обекти. Само че искам да обърна внимание, че строителството на „Люлин” беше оскъпено със 120 млн. лв. в сравнение с договора, който беше сключен. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защо се приеха тези анекси миналата година? В кого отиде тази разлика? Впрочем вече и тези обекти стават обект на шеги, горчиви шеги от хората. Защото тези дни по телевизията се обади един гражданин и помоли да не се закрива Българската академия на науките, защото може би тя ще изобрети начин как министър-председателят да храни бедните българи и пенсионерите с автомагистрали. Важни са автомагистралите, но не са единственото. Видим е дефицитът на компетентността на управляващите. Днес ще обсъждаме казуса Калина Илиева – много ясна илюстрация на кадровата политика и немощ на ГЕРБ. Назначениe, лично консултирано с министър-председателя, взето от управителен съвет от 15 ключови фигури в изпълнителната власт. Цената на тази грешка е загубени поне 150 млн. лв. на българските производители, които държавата ще трябва и да плаща на производителите, защото се отказахме от европейски възможности. Ами Шенген? Очевиден провал – политически и технологичен, като готовност. Сега започва да се оказва, че сме назад след Румъния. Но това са все неща, които в общи линии се случваха и по-рано. Кое е новото, наистина новото? Това е моралната криза на управлението чрез поредицата от скандали, които излязоха в публичното пространство. Защото дълго време хората казваха: добре, ГЕРБ са неопитни, учат се, допускат грешки, но поне са почтени, поне няма да крадат. Страшното в скандала около Ваньо Танов и неговите разговори с Влади Горанов, с министъра на финансите, с госпожа Искра Фидосова е това, че приповдига за първи път пред обществеността задкулисието, кухнята на управлението и неговото съдържание. Какво лъсва оттам? Лъсват лъжи, клиентелизъм, покровителство на контрабандата, взаимна омраза на хората на власт, ТУИ и прочее такива неща, борба за политическо и икономическо влияние. Това ли е новият морал? Това е най-страшното нещо, което се случва. Впрочем по-страшна е реакцията, защото аз бях дълбоко шокиран, когато чух изявленията на министър-председателя по този въпрос, който каза, че е нормално да се подслушват превантивно министри, заместник-министри, шефове на агенции. Това означава нарушаване на закона и на Конституцията. За каква съдебна реформа, за каква прозрачност говорим, след като в България е твърдо убеждението сред хората, че всеки може да бъде подслушван незаконно от властта за политически цели, контрол и шантаж? Това е моралната криза. Това показва обаче и начина на управление – като в районно полицейско управление, извинявайте. Само че това е държава и така не може. Единственият начин ГЕРБ да излезе от тази ситуация и да създаде нормална атмосфера в работата на парламента през тази сесия е да има независима парламентарна анкетна комисия по този крещящ и актуален въпрос, в който опозицията да има равно представителство. Това е изход с чест и достойнство за вас. Това е почтеното. Всичко друго е замазване и замитане под килима. Действително сега е моментът на истината. Говорехте за важни приоритети – икономика, социална сфера, съдебна реформа, но ако не решите този ключов проблем … (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо председател. … няма да решите въпроса с легитимността на това Народно събрание. Каква е ролята на парламента? Вие пионки ли сте просто на изпълнителната власт, или парламентът ще контролира правителството и ще има свой дневен ред? Това зависи от вас. Искам да ви кажа: това е последният шанс за диалог. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Последният шанс за диалог! И диктатът, който налагате, няма да мине. Ще ви бием всеки ден, ще говорим истината, ще се противопоставяме на вашите безобразия и ако не можете да промените нещата, ще си ходите. (Ръкопляскания в КБ и частични – в ДПС.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Синтезирам пожеланията на Парламентарната група на ДПС за новата 2011 г. в една дума – добруване! В тази дума се съдържа идеята и за здравето, и за просперитета, и за толерантността, разбира се. За съжаление обаче политическата 2010 г. зададе притеснителни тенденции, които, ако се разгърнат и задълбочат, крият риска да се превърнат в откровено опасни за развитието на демократичния процес в страната. Към края на годината в навечерието на Коледа бяха приети актове: Изборен кодекс, Закон за съдебната власт и пр., които не само че не разшириха демократичните права и свободи на българските граждани, а обратното – свива се периметърът на гражданското общество за сметка на разширяване на силовите елементи на управлението, повсеместна и безконтролна употреба на специални разузнавателни средства, с които се гази в личния, мисля си, дори в интимния свят, освен на престъпниците, и на абсолютно невинни, коректни български граждани. Манията за подслушване така е заразила властта, че тя е в параноя и спрямо себе си. Обяснението на правителството в лицето на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов: „Така борим престъпниците” напомня принципа: „Целта оправдава средствата”, но това е мислене, характерно за други времена. Защото противодействието на престъпността и корупцията не може да прикрива един, оказал се доста устойчив, рефлекс на днешните управляващи да използват силовите структури на държавата, които не са чиято и да е партийна собственост за притискане на политическия опонент и на бизнеса, вероятно с цел да бъдат спечелени изборите. В този смисъл питаме защо огласените безспорни, именно защото са документирани, факти за силово печелене на частичните избори в квартал „Изток”, гр. Пловдив, чрез фрапантни и многобройни нарушения на закона от страна на длъжностни лица все още не са ангажирали вниманието на специализираните органи и по-специално на прокуратурата? Необходима е превенция на риска от разгръщането на това опасно явление, защото във връзка с президентския и местния вот изкушението ще бъде много, много по-сериозно. Няма да допуснем зад паравана на противодействието на престъпността и корупцията да бъдат политически репресирани възможни знакови и силни кандидати на партии извън управляващото мнозинство на местния вот. Либералното разбиране на ДПС е, че целта не оправдава средствата, че средствата трябва да бъдат съответни на целите, че болестите на демокрацията се лекуват с още повече демокрация, а не с ограничаване на правата и свободите на гражданите, разбира се, на основата на безусловното прилагане на принципа на върховенството на закона. Този принцип, наред с всичко останало, означава да не се експлоатират държавни, в това число и властови ресурси за партийни цели. 2011 година ще бъде знакова на политически събития. Според ДПС местният и президентският вот са значими с оглед не просто на това кой ще ги спечели, а дали изходът от вота ще представи актуализирана визия за развитие на страната, която да бъде реализирана от едно реформаторско управляващо мнозинство, а не непременно от управляващо реформаторско мнозинство. Инверсията на позициите не е нито случайна, нито пък неволна, защото тези позиции представят различни концепти на политическата отговорност. Изразът – реформаторско управляващо мнозинство – обозначава ангажимента на политическия субект да подкрепя реформаторски политики дори когато обстоятелствата налагат той да не консумира пряко властови ресурси. През този феномен трябва да премине политическият процес на България. Въпрос на зрялост на политическия субект е той да може да подкрепя необходимите за страната политически решения. Уважаеми госпожи и господа, България влезе последна в кризата. Би трябвало това да означава да излезем първи от кризата, но се оказва, че по всяка вероятност ще излезем последни. Обяснението е в управленския концепт, който проповядва днешната власт, изказан в характерен за премиера ясен политически език: „Реформите да сте ги правили вие (разбирайте предишните), когато имаше пари. Сега е криза, няма пари, а реформи се правят с пари!” Това грешно разбиране е основният проблем на управлението. То или не прави реформи, или нерядко, ако се опита да ги прави, по-скоро провежда политика на антиреформа. Класическият пример е отношението към БАН. За властта е полезно, защото преди това е полезно за страната да имат градивно, а не до арогантност деструктивно отношение към българското висше образование и наука и особено към БАН. Междувпрочем проблемът БАН като важен елемент от по-големия проблем за българската наука следва да бъде ясно дефиниран в концептуалния аспект на българската национална идентичност като неин прототип. Ако в този подход виждате прекомерна историчност, то от гледна точка на актуалните политически реалности, днес проблемът БАН има съвсем определящо и наред с това неоспоримо директно отношение към националната сигурност на страната като съвременна философия на държавността, което се разполага в обектива на Консултативния съвет за национална сигурност към Президента на Република България. ДПС има силно очакване държавният глава да ситуира този проблем като дневен ред на нарочно тематично, едноименно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, при това естествено много преди някои от недомислените, строго обезсмислящи институционалния статут, а оттам и същността и съществуването на БАН законопроекти, разгледани в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, да бъдат придвижени към пленарната зала на 41-то Народно събрание. Преди да завърша, държа като израз на заявения от нас конструктивизъм на опозиционалността, да пожелая на правителството на господин Бойко Борисов да успее да включи в календара си за 2011 г. приемането на страната в Шенгенското пространство и това да не остане само едно намерение, защото предходните три правителства оставиха в календара на демократична европейска България безспорни дати на стратегически политически постижения, които обозначават най-новата й история. Политическата 2011 г., уважаеми колеги, е навременила да роди реформаторска алтернатива, която ще продуцира и реализира актуализирана визия за развитие на страната. Дали тази алтернатива ще бъде по необходимост дясна или пък лява, зависи от адекватността на десния и на левия субект съответно. Ние като центристка партия сме готови да поемем своята отговорност, дори не изключваме центристките настроения в обществото да се окажат доминиращи. За да спестя каквото и да е превратно тълкуване на тази теза, ще изкажа гласно нашата актуализирана концепция за политическа зрялост, която предполага подкрепа на реформаторски политики, без дори непременно пряко да се участва във властта. В заключение, пожелаваме ви успешна политическа 2011 г.! А тя би била успешна, ако българските граждани се почувстват едновременно и сигурни, и свободни, ако кризата е приключила не като поредното заклинание на Симеон Дянков, а като реално състояние на икономиката и финансите, и най-вече, ако президентските и местните избори зададат такава трансформация в нагласите на българските граждани, която да осмисля управлението на страната не като силово поведение, а като интелектуално усилие. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожо председател, искам да Ви кажа, че направихте голяма услуга на опозицията като не включихте камерите на Националната телевизия, защото ако това беше станало, доверието към управляващите в следващите седмици щеше да скочи може би с 10%. Хората щяха да видят една толкова безпомощна опозиция, аз следя политиката от 20 години в България, повярвайте ми такава безпомощна опозиция не е имало. Стогодишна партия сте, Станишев, къде избяга?! Стогодишна партия сте, как може такова нещо – взривявали сте църкви, избивали сте хора, правили сте концлагери, какво ли не сте правили. Не можахте да си създадете един елит, който като застане тук и да може да каже нещо на хората ясно, разбираемо, идейно. Политиката е поле на битка на идеи. (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Политиката не е поле за битка на интриги, махленски клюки и евтини скандали. Вие се въртите около един евтин скандал, който ви подхвърлят нечистоплътни хора, които сега също напуснаха залата, няма да ги споменавам по име. Подхвърлят ви го нечистоплътни медии и вие се хващате за него, вкопчвате се и започвате да си изграждате политика. Това не е политика, това не може да бъде политика! Не чух да кажете нито една дума какво алтернативно предлагате на това, което се прави сега. Не чух нито една дума от вас и от ДПС какво точно смятате, че трябва да се направи, за да се подобри положението на тези бедни хора, за които Станишев говори. Той отдавна е милионер и не принадлежи към тях, но се прави, че е загрижен за тях. Същият този Станишев, когато управляваше, направи така, че тези бедни хора да обеднеят още повече. (Реплики от КБ.) Направи така, че наложи данъци, норми и нормативи, които ги ограбиха още повече. Направи така, че българското предприемачество да се срине още повече... (Реплики от КБ и ДПС.)

...след менталните управления на НДСВ, ДПС и преди това на сините. Като казах сините, да се обърна и към тях и да ги призова най-после да направят това, което апелирам вече месеци, може би една година, съединете се, моля ви се, вие сте едно и също вече с БСП. В 2011 г. вече се вижда, че това, което стана на кръглата маса – тогава БКП се раздели на СДС и БСП, сега вече се съединява. Вие гласувате заедно. Във всяко едно гласуване сте заедно с БСП и ДПС, уважаеми псевдоседесари, защото вие не бяхте 1990 г. на барикадите, вие сте измислени герои. Колкото до партията „Ред, законност и Държавна сигурност” мога да ви кажа само (ръкопляскания от ГЕРБ), че по този начин, по който е тръгнала, тя няма да спечели дивиденти. Вече няма да има кой да ви изсипва пари за билбордове. Това, което искате да внушите на обществото, че сега става нещо много страшно, стават някакви страшни скандали, защото Танов си говорил с този и онзи и това трябва да срине правителството, никой няма да се върже на това. Повярвайте ми, господин Василев, познаваме се, били сте мой адвокат, защитавали сте моите тези в съда, сега защитавате други тези. Повярвайте ми, Вие сте разсъждаващ човек. Няма да успеете по този начин! Ще Ви кажа защо. Защото никога с компромати не са се печелили политически дивиденти! Това е стар закон, ако щете, в учебниците го пише, ако щете, и практиката го показва. Това, което правите сега, иска да внуши на хората, че това правителство се е провалило и трябва да дойде друго. Кое, питам?! С министър-председател Георги Първанов, може би, вътрешен министър Яне Янев, финансов министър Иван Костов и президент Алексей Петров – примерно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не, благодаря! (Реплики от ДПС.) Няма да мине, няма да стане! Ще впрегнем цялата си енергия, вие знаете, че имам такава, цялата си спортна злоба – знаете, че имам такава, не можем да допуснем такова нещо, няма как! Не може да убедите българите, че Яне Янев ще е по-добър вътрешен министър от Цветанов или пък Алексей Петров по-добър от този, който ще бъде избран, защото вие за това работите. Трябва да го казвате ясно! Когато водите някаква опозиционна битка, трябва да казвате ясно за какво се борите. Иначе мъглата, която наслагвате с тези компромати, ще се върне към вас, вече става ясно, маските падат, става ясно, че сините и червените са едно, става ясно, че вие играете заедно, става ясно, че проектът на Първанов стои зад това нещо и става ясно, че предизборната кампания е започнала от 1 януари. Това е, което трябва да си кажем, но 2011 г. не трябва да минава под знака на скандали и компромати, 2011 г. е изборна година. Аз не чух от предходните тук говорители нищо по отношение на това какво ще се прави на президентските избори – имат ли те кандидат за президент, или нямат, нищо не казват. Какво се прави на местните избори? Какво трябва да постигнем през 2011 г. на местните избори? Това е година, в която трябва да се разчистят останките от депесарските и бесепарските феодали в общините. Това трябва да направим и това е нашата мисия. Ние затова сме изпратени тук. Хората гласуваха за ГЕРБ и „Атака” като имаха подсъзнателно идеята, че ГЕРБ ще управлява, а „Атака” ще подкрепя това управление точно с тази цел, да бъдат разчистени останките от синьо-червената мъгла, натрупана 20 години. Това се прави! Понеже се прави сега и има много настъпени интереси, виждаме реакцията – компромати, разговори, СРС-та, седмици наред се занимават коментатори, анализатори, медии, всякакви хора виждам, които се занимават с това СРС-та ли са или не са СРС-та. Ако мине така годината, това ще бъде една изключително безумна година в политиката, затова призовавам да се вземем в ръце. Да се вземем в ръце и да си дадем сметка за какво сме тук и тази 2011 г. да бъде година, в която наистина да се видят промени. Промени в общинските власти и в президентската власт – държавният глава, който ще бъде сменен. Най-после да имаме президент, който ако може да не е агент-доносник на ДС (ръкопляскания от ГЕРБ), ако може да защитава българските национални интереси, а не турските, ако може да бъде наистина държавен глава на Република България такъв, какъвто нацията го иска. Ако имаме най-после един такъв президент да кажем: „Браво, най-после се случи нещо добро на двадесетата година.” Ако може тези кметове, които от 1990 г. са червени и депесарски и там мародерстват, феодалстват и дерибействат по места, ако може най-после да си отидат и да имаме общински съвети и кметства, които да работят за регионите и за хората, това ще бъде оценено, бъдете сигурни, че ще бъде оценено. Ето за това трябва да работим и 2011 г. трябва да е годината, в която най-после нещо, което съм повтарял много пъти от тази трибуна, да се създаде, да се направи и да започне да се реализира визията за новата икономическа философия на България. Това е най-важното нещо! Това предлагам на управляващата партия ГЕРБ да започне да прави. Имат нашата подкрепа, имат нашата идейна подкрепа в това отношение, защото вече в Европа и в развития свят се говори за край на неолиберализма. Говори се за нов етап в икономиката, нова икономическа философия със завишено държавно регулиране, с много по-уравновесен модел на управление на икономиката, в който да се сложи край на пазарния фундаментализъм. Мисля, че този момент идва и за България, трябва да го осмислим и смятам, че 2011 г. трябва да бъде годината и на осмислянето на новата икономическа философия. Ние трябва да отидем към една държава много по-социално справедлива, разбира се, но не с измамните лозунги на псевдолевицата, която с едната ръка правеше едно, а с другата друго, а истински социална държава, която да е стъпила на българското предприемачество, на преимуществото на българското предприемачество. Най-после да се сложи едно урегулиране на банките, които за миналата година отчетоха 5,5 милиарда приходи само от лихви, такси и комисионни и в същото време десетки, десетки български фирми фалираха. Това трябва да започне да се коригира. Ето за това ще работим ние от „Атака” през тази година и следващата до края на парламентарния мандат. Ние следваме нашите идеи. Нашите идеи са идеите на българския патриотизъм и национализъм. Тези идеи са по-високи от всички политически интриги, от всички политически компромати, от всички политически театри. Точно затова ние сме убедени в себе си. Ние сме абсолютно уверени в нашия път, продължаваме го, следваме го и това ще е докато съществува България. Да живее България! Успех в българския национален интерес! (Ръкопляскания от „Атака” и ГЕРБ.)

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ние трябва да кажем в самото начало, че до такава степен се сви политическият хоризонт на страната, че не се виждат вече целите и задачите на управлението на ГЕРБ. Липсата на желание и може би на способности да се решават проблемите на Република България чрез реформи причинява всъщност непрекъснати скандали. В скандалите точно потъват управленските цели и задачи на управлението на ГЕРБ. Но в скандалите изплуват сериозни опасения на обществото за полицейско насилие и полицейски произвол. Освен това скандалите аз бих ги оприличил с политически пожар. Когато има скандали, всички гледат скандалите, занимават се с тях и не се занимават с правенето на политика. Един от най-тежките въпроси и аз считам, че тук е ролята на Народното събрание – разбира се, не да ходи на избори, защото на избори ходят политически партии, Народното събрание трябва да си постави първа задача и докато не я реши, да не прави нищо друго, а да спре скандалите и по възможност да направи така, че да не ги допуска в бъдеще. Каква е разликата между позицията на Синята коалиция, а има съществена разлика по тази тема? Ние искаме скандалите да бъдат приключени, а не да бъдат раздухвани. Ние искаме те да намерят убедително решение да не оставят искрици, които да запалят нови политически пожари. Искаме това да бъде направено бързо, защото в политическия пожар на скандалите бързо изчезва авторитетът на управлението. От тази гледна точка ние предлагаме един от първите скандали да бъде решен чрез създаване на Временна анкетна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с инцидента в Многопрофилната болница в Горна Оряховица. Имаше заглавие по вестниците вчера – отново разпалват интригата и отново скандалът придобива внушителни очертания. Ако е вярно, че там има убийци на бебета, тази болница трябва да бъде затворена веднага! Ако там няма убийци на бебета, този, който ги е обвинил, че са убийци, трябва да си понесе заслуженото. Ние предлагаме данните от съдебно-медицинската експертиза да станат достояние на Народното събрание през тази комисия. Всеки народен представител е в състояние да прочете и би трябвало да е в състояние да прочете една съдебно-медицинска експертиза, предназначена за съда, предназначена за прокуратурата, предназначена за защитата на обвиняемите. Така че би трябвало народните представители сами да си създадат впечатление за това къде е истината. Ние не можем да оставяме този скандал в ръцете на други институции, трябва да го приключим чрез създаване на собствено мнение. Второ, подкомисията, а не специална комисия трябва да разследва използването на специални разузнавателни средства за подслушване на вицепремиер, заместник-министър, шеф на митници. Ако се прави извънредна парламентарна комисия, тук отговарям на колегите, без да се убедим дали подкомисията, която сме създали специално за тази цел, е способна да си свърши работата, ние на практика ще действаме вече панически. Затова е добре, ние ще очакваме, ще се включим, ще настояваме и ще бъдем много активни да стане ясно дали всичко е редно, дали всичко е редовно в използването на тези специални разузнавателни средства. Ние ще настояваме Комисията по корупцията да изслуша господин Ваньо Танов за това кое е политическото покровителство върху фирмите или върху фирмата, която контрабандира цигари и благодарение на което са нанесени най-тежките щети на бюджета за 2010 г. Комисията по корупцията е длъжна да разследва това обстоятелство, да разпита господин Ваньо Танов. Той трябва да каже всичко, аз му пожелавам смелост да каже всичко това, което се отнася до този случай, за да можем наистина да хвърлим яснота върху този много важен за Народното събрание въпрос. След това Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред трябва непременно да изслуша господин Ваньо Танов дали са основателни съмненията му, че професионално са се опитали да подхвърлят наркотици на член от неговото семейство. Тук отварям скоба за народните представители от ГЕРБ. Първо подхвърляне на наркотици имаше по времето на Никола Филчев – бяха подхвърлени на прокурора Николай Колев. Тези приказки за инсценировки, за подхвърляния на наркотици и за инсцениране на неща винаги се подемат от хората, които обикновено са извършили нарушението. В този смисъл ние трябва да сме наясно дали действително не се формира във властта структура, която е опасна за гражданите на страната. Защото господин Ваньо Танов е стар полицай дълго време, има огромен опит, знае как да защити членовете на семейството си. Аз попитах вчера по радиото: „Ами тези, които нямат неговия опит, значи ли, че на тях могат да се подхвърлят и скрояват такива обвинения?” В чии ръце е защитата на сигурността на гражданите? И този въпрос не може да бъде премълчаван. Най-големият скандал, според мен, който вече засяга всички граждани, защото това в някакъв смисъл засяга повечето политическата система на страната, е скандалът с покачването на хляба и заканите цената на олиото да се вдигне над 5 лева. Това са много сериозни неща, които трябва да бъдат действително блокирани със силата и авторитета на държавата. Трябва да стане ясно изнесено ли е прекомерно количество зърно, или страната разполага със зърно, достатъчно да осигури баланс, за да спре тази спекула с липсата на зърно, която натиска отдолу цените. Да се обясни защо не са изкупени съответните количества слънчогледово семе, а са изнесени огромни количества слънчогледово семе и сега се чудим защо се покачва цената на олиото, и изобщо наличните количества. Толкова сложно ли е да се направи разумна политика? Ние ще трябва да изясним този случай. Ще направим всичко възможно от парламентарната група да установим има ли Държавният резерв политика, имат ли политика...

Нямат.

Ами, няма! Няма, защото Държавният резерв беше похитен по време на предишното управление. Има дела, които не са приключили. Най-малко от ваша страна някой трябваше да подсказва, че няма. „Държавният резерв и военновременните запаси” е сериозен склад за наличието на хлебно зърно, но и не само на хлебно зърно. Трябва да е ясно има ли възможност той да води активна пазарна политика за обновяване на своите резерви, вследствие на което всякакви опити да се сключват монополни, картелни споразумения в ущърб на потребителя и в изгода на производителите на зърно, на мелничари, на всички по веригата нагоре, както и с олиото, това нещо трябва непременно да бъде блокирано! Днес в един вестник пише – вярно, от ГЕРБ не го обичат – че започва инфлационна спирала. Понеже действително условията за започване на инфлационна спирала са налице, това ще бъде най лошият удар върху българския избирател, ако бъде допуснат. Вярвам, че бързото приключване и недопускане на повече скандали, бързият политически и управленски отговор на тази интрига, на тази спекула, на скандала с цената на хляба, олиото и след това с цената на всички хранителни продукти трябва да бъде на дневния ред на Народното събрание през тази сесия. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам да пожелая на всички една успешна и конструктивна година! Ако е успешна за парламента, ще бъде успешна и за България! От името на Синята коалиция сме предложили изменения в Закона за устройството на държавния бюджет. Измененията включват следните текстове: - бюджетът да се състави и приема съгласно европейската методология SA-95; - бюджетното салдо да се отчита според същата тази методология ежемесечно; - от 2013 г. – забележете, 2013 г. бюджетът на консолидирана база да бъде балансиран или с излишък; - по изключение в ситуация на криза или бедствие Народното събрание да може да допуска еднократно дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт; - от 2013 г. нетното нарастване на държавния и на държавно гарантирания дълг може да бъде до 1% от брутния вътрешен продукт в рамките на календарната година; - по изключение в ситуация на криза или бедствие нетното нарастване на държавния и държавно гарантирания дълг да може да бъде над 1% от брутния вътрешен продукт в рамките на календарната година. Слушахме тази сутрин изказвания на председатели на различни парламентарни групи, които говориха политически, говориха много неща, но никой не направи конкретно предложение как България да бъде по-силна и по-стабилна. Това е такова конкретно предложение. Ако то бъде прието, България ще бъде по-силна и по стабилна! Чух различни хора да казват, че едно правителство би трябвало по принцип да следва тази политика. Да, това е така. Причината обаче Германия да запише подобни текстове в германската конституция е, че когато поемеш ангажимент за по-дълъг период от време и той е скрепен с подписите на много политически партии, ти казваш на цялото общество и на всички инвеститори, че си стабилен, че следваш определена политика, която не е само политика на сегашното управление, а е и ангажимент на бъдещи правителства. Уважаеми колеги, полученият ефект е, че по този начин започват да ти вярват повече. Казваш, че си стабилен. България рязко се откроява от Гърция и Румъния и от това, което става в тези страни. България показва, че е стабилна. Прекият икономически ефект, който може да бъде получен и консумиран по този начин, е намаляването на лихвените проценти. Имах разговори по тази тема с премиера Борисов и с финансовия министър Дянков, които реагираха положително на поставените от мен въпроси, но не поеха твърд ангажимент и срокове за приемане на такава теза. Дори премиерът каза нещо разумно, каза така: „Въпрос на време е Европейският съюз да приеме подобни правила за всички европейски страни.” Колеги, има обаче един много важен нюанс: ако ние сами приемем такива правила и бъдем едни от първите, няма значение, че Германия и Естония са приели и вече работят по тези правила, това ще бъде ясен сигнал към целия Европейски съюз, че тук има отговорни хора, мислещи по разумен начин, и основната цел, която си поставят, е стабилността. Така отново можем да решим един от най-тежките проблеми, очертаващ се за 2011 г., а той е липсата на инвестиции. Няма инвестиции, бе, хора, няма ги и не идват. Както се развиват нещата, няма и да дойдат. Трябва да покажем на целия свят, че България е стабилно място и че си решава проблемите. Една от стъпките е тази стъпка! Ако имате някакви редакционни и други съображения, сте добре дошли да ги обсъдим. Ако искате текстът да бъде друг, сте добре дошли да го обсъдим. Ако искате вносители на това да не сме ние, а да е ГЕРБ и вие да го внесете, ако това е проблемът, и така постъпете! Въпросът е, че ако бъдат приети тези текстове, положителните ефекти за България са сигурни. Моят призив към всички колеги и към Народното събрание е следният: да има сериозна дискусия. Може би има и по-умен начин да бъдат записани подобни текстове. Може годината да не е 2013. Ако искате, може хоризонтът да е малко по-дълъг. Склонни сме да обсъдим и това. Но, пак казвам, чуха се много думи тази сутрин, но много малка конкретика как да станем по-стабилни, как да вярват в България и да започнем да решаваме проблемите си. Колеги, виждам и познавам много хора, с които разговарям. Те очакват да се случат чудеса, включително хора от ГЕРБ. Казват така: „Износът и Европейският съюз ще ни извадят от кризата и ще ни решат проблемите.” Ама няма да стане по този начин! Искам да ви дам един индикатор, който е много важно да следите. По официални данни вече безработицата е над 10%. Това включва само хората, които продължават да търсят работа. Тук не се включват тези, които са трайно обезкуражени. Те са отделни други 5% и така стават общо 15%. И това без свеж приток на инвеститори не може да бъде решено. Колеги, този проблем не може да бъде решен без свеж приток на инвеститори – нещо, което за съжаление не се очертава. Основната причина е, че България се разглежда като рискова страна. Това може да бъде видяно по един прост начин. Ще ви дам и прост пример за това, няма нужда да сте големи икономисти, за да го разберете. Германия взема кредити при лихвен процент 3-4 пъти по нисък от този за кредитите, които взема България. Три-четири пъти е разликата! А кредитите, които взема България, са близки до кредитите, които вземат страни в много тежко финансово състояние. Това е международната оценка за положението, в което се намира България. Трябва да видим тези неща! Не трябва да се вайкаме покрай тях или да изпадаме в безпокойство, но има такъв проблем и трябва да видим как да го преодолеем заедно! Именно затова: възприемете законопроекта, внесен от Синята коалиция, като подаване на ръка, за да направим България по силна! Този законопроект ще отвори пътя и към възприемане на еврото. Колеги, основната причина в момента да не можем да сме в чакалнята на еврозоната, както каза министър Дянков – „във фитнес залата на еврозоната”, е големият бюджетен дефицит. Всички други критерии някак си бяха изпълнени, бяха покрити. Това е основната причина. Ако ние не покажем на целия свят, че ще овладеем този бюджетен дефицит, че не само ГЕРБ и „Атака”, както каза един говорител: „те били управляващи в момента в България”, между другото, това е самата истина, не само те, но и другите политически партии в парламента, ако може всички политически партии, дори независимите народни представители да сложат своя подпис под документ за финансова стабилност оттук нататък – това е най-добрият вариант. Следователно каквото и правителство да дойде оттук нататък, ние ще следваме тези принципи. Това ще отвори пред България вратата за влизане в еврозоната, а косвено ще помогне и за Шенген. Виждам само положителни ефекти от тези мерки. Колеги, накрая ви призовавам да поемете тази конструктивно подадена ръка за повече стабилност в България! Да го направим заедно! Уверявам ви, че един ден ще разберете многото положителни ефекти и благодарността, която ще получим за този акт от хората в България! Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Мартин Димитров! Целите, които Вие си поставяте с този законопроект – Ваш и на група народни представители от Синята коалиция, които изложихте пред нас, наистина ги приветствам. Смятам, че са едни правилни цели за финансовата стабилност на държавата, за бюджетната политика на държавата и категорично ги споделям, както министър Дянков и премиера, както Вие споменахте. Но искам да Ви кажа, че това трябва да се направи компетентно, юридически обосновано и най-вече работещо. За съжаление, ако това не се направи по този начин, то ще изглежда като популизъм, тоест едно добро желание, което няма да се случи. В този аспект аз искам да се върна на конкретния законопроект, който аз, за съжаление, за мен е трудно да бъде наречен законопроект. За съжаление, вероятно е писан на коляно, защото той е юридически некомпетентен и от формална, и от съдържателна гледна точка. В този смисъл смятам, че на този етап ние не можем да подкрепим този законопроект. Неслучайно Бюджетната комисия не го гледа два месеца, господин Мартин Димитров. Ние сме направили искане за становище до Министерството на финансите, получили сме от тях становище, поискали сме още едно становище от Министерството на финансите. Искахме вашият законопроект да бъде част от една наистина цялостна реформа в бюджетирането на България, която да отразява европейските тенденции, да отразява ангажиментите, които България е поела в договора с Европейския съюз. Затова не сме го гледали и затова аз смятам, че точно сега в залата ние не бива и да го приемаме, още по-малко в този вид, в който той е предложен. От формална гледна точка този законопроект представлява един чл. 38, който за мен не е ясно къде се намира – в главата „Изпълнение на държавния бюджет”, или в главата „Приемане отчета на държавния бюджет”, защото той е там по средата. Всъщност той се отнася до правилата за изработване съответно на държавния бюджет. Той е един сбор от пет алинеи, които са механично включени в този член. Там се включва методиката ESA 95, там се включват и текстове, чието място би трябвало да бъде в Закона за държавния дълг, но аз ще се спра само на съдържателната част. Защо смятам, че това е неработещо? Алинеи 1 и 2 препращат към директното прилагане на Методиката ESA 95. Това не е възможно да се случи. Методиката ESA 95 в момента се изпълнява от Националния статистически институт. Това е органът, който изчислява по тази методика бюджетния дефицит на България на начислена основа. Тази методика е ориентирана към отчета на Закона за държавния бюджет. Тя включва в себе си такива параметри, които не биха могли директно да бъдат използвани при правенето на самия държавен бюджет. Ще Ви дам един пример, за да разберете за какво става дума. По Методиката ESA 95 данъците на физическите лица, на фирмите, които те декларират с декларациите си към 31 март, към 30 април на следващата година, трябва да бъдат преизчислени и включени към начислената основа на бюджета за предходната година. Така че директно тези разпоредби на тази методика не могат да бъдат приложени. Аз смятам, че те трябва да бъдат заложени в принципите, по които ще се изработва държавния бюджет, но това трябва да бъде разписано в самия Закон за държавния бюджет, там да бъдат записани стъпките, принципите, правилата, които могат да почиват на тази методика, а не директно да я прилагат. Същото трябва да кажа и за алинеи 3 и 4, които фиксират бюджетни дефицити за конкретна година, когато имат Закон за бюджета за тази година. Вие знаете, че бюджетният дефицит е резултат – бил той излишък, бил нулев, бил дефицит, от множество показатели. Неслучайно приемаме тук Закона за държавния бюджет с часове и дебатираме по него с часове. Не може от тази банка сега да вдигнем ръка и да кажем: в 2013 г. ще бъдем на излишък или ще бъдем на нула. Това не може да се случи по този начин. Искам да кажа, че и в момента има достатъчно гаранции за контролиране на фискалната позиция на България и на бюджета на България. На първо място, уважаеми колеги, гаранцията сме ние. Ние всяка година по Конституция приемаме конкретния Закон за държавния бюджет, където са конкретните параметри и конкретният дефицит, конкретният дълг, който ние разрешаваме правителството да поеме или не поеме. Така че това е първата и най-важната гаранция. Ние трябва да гарантираме, че ще държим финансовата стабилност чрез съответните параметри на бюджета. На второ място, не по-малка гаранция е гаранцията на директното прилагане на чл. 126 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, където, за разлика от тук предлагания ни законопроект, има конкретни критерии, има конкретни съотношения, които всяка държава следва да спазва. Там е предвиден и механизъм за контрол, забележете, и механизъм за санкции от страна на комисията, когато не се изпълняват тези параметри на чл. 126. И тук искам да Ви кажа още две неща. В момента в заключителна фаза е подготовката на правила в Европейския съюз, по които правила ще се прилага съгласуване на фискалната политика на всяка държава членка, забележете, чрез предварително разглеждане и уточняване ежегодно на параметрите на съответния бюджет на държавата членка, и то преди неговото внасяне за одобрение в съответните законодателни органи. Нашето правителство ще бъде задължено да съгласува основните си параметри, преди да ги предложи на нас, преди да ги мотивира пред нас. В заключителен етап в момента е изработването на директива по тази тема. Знаете какво е директива – когато се приеме, тя става закон и директно трябва да се прилага от всяка държава членка. Тази директива ще постави изключително конкретни рамки във връзка с бюджетните политики и финансовите политики на всяка държава членка. Но тя ще включва множество технически параметри, които ще направят работещо това. А именно това е една система за бюджетно счетоводство и статистическа отчетност. Там се предвиждат правила и процедури за съставяне на прогнози и цели за бюджетно планиране – фискални правила, конкретна бюджетна процедура, която да се следва. Така че с приемането на тази директива ние ще бъдем задължени да я транспонираме директно в нашето законодателство. И аз трябва да Ви уверя, че в момента в Министерството на финансите се работи по нов устройствен Закон за държавния бюджет, който нов устройствен закон предвижда имплантирането точно на тези неща, за които аз сега говоря. И във връзка с това смятам, че приемането на Вашия законопроект само би объркало бюджетната процедура, в този момент по този начин би създало повече проблеми, отколкото да помогне. Затова смятам, че е нецелесъобразно да го приемем сега. Призовавам колегите да отхвърлим този законопроект и през 2011 г. да имаме удоволствието с един нов цялостен законопроект за устройството на държавния бюджет да гарантираме бъдещата финансова стабилност на държавата. Благодаря.

Уважаема госпожо Стоянова, аз Ви слушах изключително внимателно. Ако Вие давахте оценка на това, което е направила Германия, бихте казали, че то е супер некомпетентно, използвайки Вашите думи. Защо? Това, което сме предложили ние от Синята коалиция, е много по-мек вариант. Те са записали данни за дефицита до 2016 г. – конкретни числа за всяка година, а Вие казвате, че балансиран бюджет или излишък от дадена година нататък е проблем. Германия е стигнала много по-далеч, госпожо Стоянова. Ако Вие бихте участвали в този дебат в Бундестага, бихте казали там, че това е много некомпетентно – като слушам Вашите думи и Вашия начин на разсъждение. Колеги, имате мнозинство с „Атака” – както се казва, всичко може да си гласувате. Накрая искам да ви кажа следното нещо. Има два възможни подхода. Единият подход е – България не прави нищо; тъй като това е внесено още през месец септември 2010 г., чакаме Европейската комисия да приеме правила. Това е пасивната позиция. Ако ние приемем правила, в което аз вярвам. Напишете ги по-добре, ако можете, госпожо Стоянова – ние ще ги подкрепим, ако са в този дух и смисъл. Напишете ги, разбира се. Казах ви, това не е проблем за нас – кой е авторът на тези правила. Да ги внесе Дянков, Борисов или когото си изберете от ГЕРБ – тук нямаме проблем ние от Синята коалиция. Ако можете по-добре да ги напишете, но в тази посока и в този дух. Само че разликата е: какво успяха да постигнат Германия и Естония, което България няма да постигне? Когато имаш проблеми с дефицита и парламентът обещае със свой законопроект, решение, позиция, че от дадена година нататък този проблем ще бъде решен по определен начин, ти поемаш ангажименти пред целия свят, че вървиш в дадена посока и няма мърдане нататък. Даже това, което ние сме предложили, в Германия е било обсъждано, но са решили, че не е достатъчно; решили са, че трябва да се промени самата Конституция, за да е още по-голяма гаранцията. Тоест най-силната икономика в Европейския съюз – германската, те казват така: ние имаме и проблеми с доверието. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) И защото имат проблеми с доверието, приемат един такъв акт. България, помислете си, госпожо Стоянова, колко пъти повече има проблеми с доверието и колко пъти повече има нужда от едно такова действие! За да завърша конструктивно, ви казвам следното нещо. Минаха четири месеца, откакто беше внесен този законопроект. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Госпожо Стоянова, или внесете по-добро, или кажете, че няма да правите нищо в тази насока и ще чакате Европейската комисия. Аз така Ви разбрах.

Уважаеми господин Димитров, аз вземам думата за дуплика, за да не останат колегите в залата с впечатлението, както Вие го казахте, че аз формулирам, че е некомпетентна финансовата политика на Германия. Ако говорим за некомпетентност, може би това е много силна дума, просто недостатъчно добри текстове, които биха гарантирали това, това е вашият законопроект, а не политиката на Германия. Аз също много се надявам България да последва Германия по пътя й, но ще я стигне доста трудно и едва ли само със записи за прилагане на една или друга методика при изчисляване на дефицита. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз напълно убедено съм подписал като народен представител този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, защото той решава две важни задачи. Първата задача е отчитането на дефицита да премине по европейска методология. Нашите опасения са в това, че има сериозно разминаване между методологията за отчитане на дефицита на касова основа и прилаганата от Европейската статистическа служба. По този начин правителството може да отчете и тази година дефицит в рамките на допустимото, а той по европейските критерии да се окаже над допустимия. Тоест поредна година ние да влезем в ситуация на свръхдефицит. Така че смяната на методологията е смяната на основните параметри, по които се осъществява управлението на бюджета. Ако това нещо сега не го направим, следващата година – тази, която се задава, има риск България отново да има прекомерен дефицит. Тогава обясненията, които сега се дават, ще бъдат съвсем нелепи и неразумни. Втората причина, поради която трябва да бъде подкрепен този законопроект, е именно тенденцията на страната да излиза трайно с дефицит в края на годината, и то прекомерен. Ние искаме да ограничим това за всяко правителство, което управлява страната. Ако в устройството на бюджета, в Устройствения закон се запише, че не може да се надхвърля или че при точно определени условия може да се надхвърля до 3%, тоест пак да не е прекомерен дефицитът, това е една гаранция, че страната ще пази финансовата си стабилност. Третата причина е свързана с ограниченията за нарастването на дълга. Може да бъде друго числото, може да не бъде 1% увеличаване на дълга от брутния вътрешен продукт. Ето тази година например дългът на държавата ще се увеличи значително повече, отколкото е този 1%, но то е въпрос на дебат и трябва да се намери точното компромисно число. Ако ние откажем да приемем този законопроект и чакаме Европейската директива, първо, ние сами се поставяме в ролята на подканяни, подсещани и подтиквани хора, които не са в състояние сами да предвидят проблемите в страната и трябва да чакат решение от Европейския съюз, което е тъжно за нивото на компетентност и на способност да се управлява страната. Второ, България има голям проблем. Един от големите проблеми е финансирането на дефицита, включително през тази година. Как ще се финансира дефицитът зависи от доверието, което ще има в нашата страна. Ако Народното събрание приеме този законопроект, със сигурност тези, които ще бъдат потенциални кредитори на страната, купувачи на български държавни ценни книжа, ще бъдат много по-спокойни, че българската държава няма да развие набързо прекомерна задлъжнялост, защото рискът да не се обслужва един нисък външен дълг е много малък и тогава цената, която ще плати българският данъкоплатец за привлечения кредитен ресурс, ще бъде значително по-ниска. В този смисъл, ако законопроектът се приеме сега, се помага много съществено, за да се създаде благоприятна ситуация по отношение на кредитирането на очертаващия се бюджетен дефицит. Нещо повече, създава се предпоставка, след като България излезе в стабилна позиция, да търси кредит и да получи ниски проценти, благодарение на доверието, което и чрез този закон е завоювала. Това ще помогне да бъдат свалени и останалите лихви, лихвите на останалите участници, защото те функционират в една държава, която сама е източник на стабилност. Така се разсъждава. Аз наистина не вниквам въобще в аргументите, с които това нещо може да бъде отхвърлено. Това са аргументи, във всички случаи вгледани в някакви дребни детайли, в нещо малко, което е свързано може би с някакви възможности на Министерството на финансите да маневрира. Но, повярвайте ми, това запазване на тези възможности в сравнение с ефекта, който един такъв закон може да даде на българската икономика, наистина не си заслужава. Ако народните представители го направят, първо, няма кой знае какво да стеснят на Министерския съвет и на Министерството на финансите като маневрени възможности, а, второ, рано или късно тази истина ще се чуе. Мислите ли например, сега като отчетем касов дефицит в рамките на 3-те процента и след това Европейската служба отчете, че нашият дефицит е значително по-висок, какво ще се случи с управлението? Още един удар, който ще бъде нанесен върху неговия авторитет и върху авторитета на самия министър на финансите. Ние не искаме повече да се търгува с авторитета на българските държавни мъже. Те да говорят едно, а след това да правят друго, както вие тук обещахте да подкрепите тази декларация срещу асимилацията на българските турци и след това се отметнахте. Това, като се прави и от министрите и от другите държавни ръководители, работата става съвсем несериозна и самото управление започва да изглежда лековато. Извинявайте, започва и малко постно да изглежда. Затова, моля ви, преценете внимателно основанията и подкрепете законопроекта. Благодаря.

Господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Предложеният законопроект от народни представители от Синята коалиция има за основна идея според мен запазване и поддържане на фискалната устойчивост на Република България. Ако приемем, че тази идея е философията на закона, казвам още от началото – тя заслужава да бъде подкрепена, защото ние трябва да подкрепяме всички предложения, насочени към укрепване на фискалната стабилност на страната. Само че отделните текстове, както споменаха някои от изказалите се досега, се нуждаят от изключително сериозна корекция и редакция. Колегите предлагат да се създаде нов чл. 38, за който не е ясно къде е систематичното му място в целия закон, структуриран по определен начин, и в него да бъдат записани пет алинеи. Условно те могат да бъдат разделени на три групи. Първите две алинеи са методологически. Те предлагат предписания за съставянето, приемането и отчитането на държавния бюджет. Идеята тук е това да става съгласно изискванията на Европейската методология SА 95, което на български означава Европейска система от сметки. Уважаеми колеги, тази Европейска система от сметки е в сила за Европейския съюз от 2002 г. и България, ставайки член на Европейския съюз, автоматично се задължи да дава необходимата информация съгласно системата на Европейския съюз чрез специализираните органи, главно чрез Евростат, за да може Европейският съюз да прави своите сравнителни, подчертавам сравнителни, анализи и изследвания, отнасящи се за отделни страни – членки на Европейския съюз, или отделни групи страни и региони. Уважаеми колеги, сама по себе си тази система не се отнася пряко към бюджетите на отделните страни. Тя се отнася за балансите, характеризиращи икономиките и икономическото развитие на отделните страни. Икономистите знаят, че тук става дума за тъй наречените матрици, таблици „Инпут”, „Аутпут”, известни още като модели на Леонтиев. Покойният академик Матеев в България беше водещ в българската теория, свързана с тази система. Отново повтарям, че тази система няма пряко отношение към бюджетите на отделните страни, тоест така записани алинеи 1 и 2 в никакъв случай не означават – поне аз това чух като конкретна идея – че ние сме длъжни да изчисляваме нашия бюджет на начислена и касова основа. Между другото според мен това може да стане с елементарен текст в самия бюджет, даже и в Закона за устройството на държавния бюджет, но не по този начин. Според мен алинеи 1 и 2 са методологически неправилни. В това отношение госпожа Стоянова е изключително права. Следователно ал. 1 и 2 са с ялови текстове. Те не водят до нищо и трябва да отпаднат. Ако колегите от Синята коалиция имат предвид нещо друго, каквото и да е то, тези текстове трябва да бъдат задължително съгласувани с категорично писмено становище на Националния статистически институт, защото в момента дават регулярно и имат задължение към Евростат и европейските структури да правят изчисления съгласно тази система. Що се отнася до бюджета, очевидно тук става дума за бюджетната класификация. Тя не е регулирана на равнище Европейски съюз. Тоест няма задължение от страна на Европейския съюз за унифициране на бюджетните класификации, както има например задължение за много други показатели като индекс на цените – национален индекс „Хармонизиран индекс на цените”; национални проценти на дългосрочните лихвени проценти – „Хармонизиран дългосрочен лихвен процент” и т.н. Европейският съюз има система, която й трябва, за да прави сравнение между отделните страни. Съгласно тази система България е длъжна да си подава необходимата информация. Това е по чл. 1 и 2. Членове 3 и 4 засягат регулацията и законовото лимитиране на тъй наречения бюджетен баланс и по-точно – на бюджетния дефицит. Смятам, че подобни идеи могат да се приемат, но въпросът е в конкретиката. Уважаеми колеги, бюджетният дефицит е един от маастрихтските критерии. Тоест Европа ни казва, че не може да имаме по-голям бюджетен дефицит от 3%. С този закон ние казваме: „Не, ние искаме да бъдем по-добри от критериите на Европа и не бива да допускаме изобщо бюджетен дефицит.” Нека внимателно да помислим и подложим на сериозна дискусия практическата оправданост на такъв подход. Защото бюджетният дефицит, както и следващият член, отнасящ се за държавния и държавно гарантирания дълг, представляват много силни и важни инструменти за регулиране на икономическата дейност изобщо. Ние знаем, че България благодарение на тройната коалиция има много ниски проценти по отношение на външния дълг. Ако приемем по ал. 5 предложението на колегите от Синята коалиция – всяка година да вдигаме външния дълг с 1% от брутния вътрешен продукт, една елементарна сметка показва, че ако за момента този процент е 15, то след 45 години ние ще стигнем 60-процентен държавен и държавно гарантиран дълг, а 60% е долната граница, изискуема от тъй наречените маастрихтски критерии. Не е ли това прекалено малко за нашата икономика, която се намира на опашката по ред други фундаментални икономически и социални показатели?! Очевидно е, че трябва да се засили регулацията на тези два изключително фискални показателя, какъвто са дефицитът и държавният дълг. Но така записани в предложението, струва ми се, че надценяваме собствените си възможности и не даваме шанс на тези, които в бъдеще ще управляват държавата, да използват този изключително силен механизъм за регулиране на икономическите процеси изобщо. Защото възниква въпросът: „Защо и по какъв начин всички членки на Европейския съюз, особено държавите – членки на Еврозоната, развиха такива огромни дефицити?” Това не е случаен процес. Защо например Гърция има толкова висок дефицит и толкова висок дълг?! Това не означава, че България трябва да върви по пътя на Гърция, но Гърция направи много в рамките на допустимото за развитието на своята икономика. Гърция направи своята инфраструктура, реши много икономически въпроси. Те трябва да бъдат решавани в рамките на критериите на Европейския съюз. Чрез този законопроект ние искаме да въведем наши критерии, които са много, много по-ограничаващи от критериите на Европейския съюз. Ние сме готови да участваме в дискусия, която да конкретизира тези текстове. По същество подкрепяме идеята за стабилизиране и поддържане стабилността на фискалната политика в България. Благодаря.

Уважаеми господин Имамов, използвам случая да взема реплика по повод изказването Ви, за да подчертая още веднъж, че – както разбрах от Вашето изказване – всички ние се обединяваме около целите, които този законопроект иска да постигне. Това сме го доказали, гласувайки и настоящия Закон за държавния бюджет за 2011 г. Благодаря Ви, че желаете да се включите в една дискусия по тази тема. За мен Вашата помощ ще бъде много ценна, защото Вие сте един много добър специалист в областта на начина, по който се изчисляват показателите. Смятам обаче, че тази дискусия трябва да се проведе не сега и не по повод на този законопроект. Тази дискусия ще я проведем, когато гледаме изцяло нов Закон за устройство на държавния бюджет с философия, където подобни текстове ще бъдат част от цялата концепция на закона, а не просто като чуждо тяло, имплантирано в сегашния закон. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Имамов, в момента има две групи европейски страни: тези, които действат рационално, разумно и бързо, и другата група – тези, които чакат Европейската комисия да приема директиви и така да бъдат решавани проблемите. Отново искам да ви повторя нещо, което вече казах: основната причина България да не може да влезе дори в чакалнята на Еврозоната е бюджетният дефицит. Ако някой не е разбрал това, крайно време е да го разбере именно по този начин. Проблемът с бюджетния дефицит не е решен. През 2011 г. отново има огромен риск той да бъде над 3% от брутния вътрешен продукт по европейската методология, която в крайна сметка има значение. Не е решен този проблем! Госпожа Менда Стоянова каза следното нещо: „Няма да търсим генерално решение, както направиха Германия, Естония”, да речем. „Ще се търси решение на парче – бюджет по бюджет, година за година.” Това каза госпожа Стоянова в крайна сметка. Другото, което каза, и е важно – ще чакат Европейска директива, която да решава този проблем. Ще чакат, както е казал народът, Михаля.

Ти на мен ли правиш реплика или на него?

Ще чакат да дойде Михаля, за да реши този проблем. Господин Имамов, към Вас имам следният въпрос: ако искаме да възприемем еврото, което е ключово важно за България, за да паднат лихвените проценти не само за държавата, но и за гражданите, такава мярка е изключително наложителна. Изключително наложителна! Най-лесната позиция е да не се направи нищо. Усещам в изказването Ви, че не смятате, че трябва да има ограничение на размера на бюджетните дефицити. Искам да ви напомня следното нещо: вижте докъде стигна Гърция! Гърция стигна дотук, защото в продължение на 10 години имаше големи бюджетни дефицити. България през 2011 г. ще има третата поредна година със сериозен бюджетен дефицит. Колеги, ние вече имаме голям проблем. Къде е неговото решение?! Нямаме генерално решение на този проблем. Благодаря.

Според мен трябва да се направят три неща, имайки предвид идеята на този законопроект. Първо, да се вкара един текст, който да задължава отчитането на дефицита в държавния бюджет да става по касова или начислена основа. С това изчерпваме основното изискване, свързано с двете първи алинеи.

На основата на начисленията.

В момента Европейският съюз го изчислява начислен. Няма никакъв проблем това да става и в България, тоест ние да го правим. Това не е никакъв проблем, дори не е въпрос на законопроект. Дали това да стане сега или утре? Колкото по-скоро, толкова по-добре! Що се отнася до чакалнята, господин Димитров, това е дълга дискусия. Вие много добре знаете, че влизането в чакалнята на Европейския съюз е политически проблем. Много страни престояват в чакалнята 6-7 години. Мога да Ви посоча примери и Вие много добре ги знаете. Това е политическо решение на европейско равнище. Що се отнася дали ние отговаряме на някои от критериите? Не е само този критерий, господин Димитров. Ние имаме сериозни проблеми с хармонизираните дългосрочни лихвени равнища. Това е другият критерий. В момента, ако инфлацията продължава да нараства, както каза господин Костов, след известно време, месеци, може би година, това ще бъде допълнителен проблем за влизането ни в Еврозоната за съжаление.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да кажа, че по принцип подкрепям този законопроект и ще гласувам за него по няколко причини: две от тях са принципни и една е не толкова принципна, по-скоро тактическа. Чисто принципно ще подкрепя законопроекта, защото и трите неща, за които основно се говори в него, са неща, които ние повтаряме от тази трибуна вече повече от една година. Говорихме и за методиката за изчисляване на бюджетния дефицит, когато актуализирахме бюджета за 2009 г. Тогава обаче нямаше кой да ни чуе, включително и от сега предлагащите законопроекта. Още миналата година от тази трибуна говорихме и за 3-те процента ограничение на бюджетния дефицит. И тогава не намерихме подкрепа, включително и от сега предлагащите законопроекта. През цялата минала година говорихме и за ограничаване на ентусиазма, с който се емитира външен дълг, особено пък за доста некомпетентния начин, по който бяха правени част от емисиите, които бяха реализирани през миналата година. Ние, за разлика от сега предлагащите законопроекта, няма да идеологизираме и ще подкрепим или поне аз ще подкрепя този законопроект, защото има още една причина. Става очевидно, че сега управляващите имат нужда от ограничители. Неразбирайки икономическата логика на това, което се случва в държавата, неоценявайки тенденциите, които се случват в Европа и в целия свят, те очевидно имат нужда от някакви репери, които да ги държат в що-годе правилния път. От тази гледна точка аз ще подкрепя законопроекта, макар че от чисто управленска гледна точка е доста нескопосан. Няма как с декретиране ние да определим колко ще бъде бюджетният дефицит в една или друга година още от сега. Няма как с декретиране да определим колко евентуално е необходимата емисия на нов държавен дълг още отсега. От тази чисто управленска гледна точка законопроектът очевидно трябва да бъде доизкусуряван. Трябва да бъде доизкусуряван и от чисто методическа гледна точка – това, за което преди малко тук говори проф. Имамов. Това са така да се каже подробностите. Принципният, основният въпрос е: има ли държавата ни България в този момент нужда от подобен законопроект? Аз мисля, че тя има нужда от подобни ограничители. Съвсем трета тема е дали точно тук е систематичното място на тези промени. Отново повтарям, това са подробностите. По тези съображения аз ще подкрепя законопроекта с всички условности, за които току-що говорих. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, в последните седмици на Четвъртата сесия на Народното събрание няколко пъти, като вносители на Проекта за решение за създаване на временна анкетна комисия, правихме предложения за включване на тази точка в дневния ред на Народното събрание. По една или друга причина – допускам, че най-вече поради типично за мнозинството високомерие, до голяма степен и безразличие – тези предложения бяха отхвърляни. Впрочем това безразличие на мнозинството рязко контрастира с мнението на хората, които в близо 70% от проучване наредиха сагата „Калина Илиева” сред трите антисъбития на 2010 г.: - на първо място беше поставена групата „Верту”; - на второ място – сагата „Калина Илиева”; - на трето място – имотните случаи на вицепремиера Цветанов и на шефа на Столичния общински съвет Андрей Иванов. Тоест, от една страна, имаме повишено внимание към въпроса с назначаването и освобождаването на Калина Илиева за шеф на Държавен фонд „Земеделие”, имаме повишена обществена чувствителност по тази тема и, от друга страна, очевидна незаинтересованост на мнозинството. Това при всички случаи носи ерозия на доверието към мнозинството в парламента, към управлението, но и към институцията, в случая Народното събрание. И ако мен, откровено казано, не ме безпокои толкова, изобщо не ме безпокои ерозията на доверието към ГЕРБ, то при всички случаи ме безпокои отношението на хората към Народното събрание като представителство на мнозинство и на опозиция, естествено в този смисъл и мен, като част от опозицията. Прецедентът „Калина Илиева” показва няколко неща и задава една серия от въпроси. Например: нейното освобождаване; проверките по дипломата; частичните коментари на министъра на земеделието и на министър-председателя около датата на нейното освобождаване очертават някакво приключване на този случай, но в никакъв случай не са финал на сагата „Калина Илиева”. Всъщност, дами и господа народни представители, кои са нещата, които показват една малка част от тези неща, естествено в случая по назначаването и освобождаването на Калина Илиева? На първо място, според нас, като вносители на този проект за решение, показва провала в кадровата политика на ГЕРБ или по-точно е да се каже, че Калина Илиева е поредният, и то достатъчно шумен пример за провала на кадровата политика. Едва ли е необходимо да се връщаме към скандалите около предложението на Румяна Желева за еврокомисар, поредицата здравни министри, за да илюстрираме едно подобно твърдение. Второ, този случай показва едно драстично разминаване в разбирането за компетентност и за отговорност при хора, които са назначавани на значими за държавата и за обществото позиции. Това е позиция, уважаеми дами и господа народни представители, от чиито решения зависят над 40% от всички средства, които България предстои да усвоява по европейските програми. Всъщност позиция, чиито решения засягат стотици фирми. Намесва се, ако не, и определя съдбата на хиляди хора, които са заети в съответния отрасъл. Разбира се, не на последно място, позиция, която пряко засяга авторитета на страната, в този случай и пред нашите международни партньори. Трето, този случай, уважаеми колеги, е много типичен, много красноречив. Той показва характера на взаимоотношенията между ръководни представители в управленските екипи, в този случай на един конкретен сектор, но всъщност моля ви да фокусирате вниманието си върху следната ситуация: представете си ситуацията, в която изпълнителният директор ходи при министъра, окичен с подслушвателни устройства. Всъщност става дума за една ситуация на недоверие, на подозрение, на постоянно следене, на взаимен контрол. Всъщност тази ситуация едва ли е чак толкова странна, след като наблюдението, следеното, подслушването са се превърнали в основен инструмент на управлението. На вашето управление, колеги от мнозинството, тогава, когато те са се превърнали чрез легитимирането от министър-председателя в официална държавна политика. Тогава какво се учудваме, че във Фонд „Земеделие” има подобен тип взаимоотношения между човек, който е предложил да бъде назначен един ръководител, и човек, чието назначение е съгласувано с подписа на министър-председателя? Най-после, този случай показва една много грозна картина на субективност, на безпринципност и на безотговорност в работата на Фонд „Земеделие”. Твърдението, че са нанесени щети на държавния бюджет, поемайки финансиране за близо 150 млн. лв. по проекти, които е следвало да бъдат финансирани от предприсъединителни програми, но които, поради решение на Фонда, респективно ръководителя на Фонда, се прехвърлят като финансиране от държавния бюджет; твърденията, че са възможни претенции за обезщетения в размер на повече от 200 милиона от фирми, които се твърди, че са близо 200, които оспорват решения на ръководителя на Фонда за включването им в така наречения черен списък, са твърде сериозни, за да бъдат подминавани с лека ръка. Уважаеми дами и господа народни представители, най-после този случай показва, че управлението и управляващите не са в състояние по друг начин, освен под натиск от медии, общество, опозиция, да коригират своите грешки и провали, независимо от хилядите СРС-та, които се прилагат, в т.ч. с вашето мълчаливо съгласие и санкция, независимо от атмосферата, която се създава, на подозрителност, на страх, независимо от клетвите и претенциите за нов морал и нов стил на управлението. Този случай, уважаеми дами и господа народни представители, повдига и много въпроси, на които продължаваме да не намираме отговор, независимо от времето, което изминава от освобождаването на Калина Илиева като шеф на Фонд „Земеделие”. Това са въпроси, свързани с твърденията за подавани от нея сигнали към Европейската служба за борба с измамите, към правоохранителните органи в страната, към разследващи структури – МВР и ДАНС, които, според публикации, наброяват повече от 400. Това обаче са въпроси, които са свързани и със степента на усвояване на средствата по проектите и програмите, които са в компетенциите на Фонд „Земеделие”. Това са въпроси, най-после, какви точно критерии са били приложени при избора на госпожа Илиева за шеф на една толкова отговорна структура, каквато е Фонд „Земеделие”. С оглед на всичко това, което изложих до този момент, ние, като вносители, предлагаме да бъде създадена временна анкетна парламентарна комисия, наброяваща шестима членове – по един от всяка парламентарна група и един независим народен представител, със срок на действие един месец, която да изясни ето този кръг от въпроси, които изложих пред вас. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, моля да бъде увеличено времето за парламентарната ни група. Уважаеми колеги, изключително съм обезпокоен, че ако не бях взел думата, щеше да приключи дебатът по това и щяхме да гласуваме предложението. Не може партия ГЕРБ, представителите на ГЕРБ в парламента да нямат позиция по въпроса. Да станат и да кажат искат ли да има такава Временна анкетна комисия. (Реплики от ГЕРБ.) Това е недопустимо! Аз го разбирам по този начин.

Нали ще гласуваме! С гласуването ще кажем.

Аз разбирам, че и с гласуване може да се изрази позиция, но тя ще бъде ли адекватна? Колеги, ние обърнахме държавата с главата надолу! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Браво, браво! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Този случай е изключително показателен. Не може да бъде прието вашето мълчание, както и да го изразите! По всяка вероятност ще бъдете „против” анкетната комисия. А замитането под килима няма да реши въпроса. Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, е органът, който крепи състоянието на нашето земеделие. Всички сме съгласни, че благодарение влизането ни в Европейския съюз тази институция беше връзката – нещото, което правеше така, че в земеделието да се случват добри неща. А безотговорното отношение за факта на назначаване на госпожа Илиева е безпрецедентен. Още тогава беше сигнализирано не само от Коалиция за България, а и от много места, че просто не е подготвен човекът. Още повече мен ме притеснява фактът, че ние сме изслушвали госпожа Калина Илиева в Комисията по земеделие няколко пъти. Тя беше с объркани приоритети. Тя казваше, че ще защитава интересите на фонд „Земеделие”, на европейските данъкоплатци. Аз казвам: „Госпожо Илиева, това не може да бъде приоритет! Приоритетът е максимално да бъдат усвоявани средствата от Европейския съюз, разбира се, по правилата на Европейския съюз. Но не може да бъде приоритет Вие да пазите интересите на фонда и на европейските данъкоплатци.” Има нещо странно, разминаване, такова подозрително, милиционерско. Както искате, така го разбирайте! Вероятно така, по този начин мисли служителка на ОЛАФ, но не е допустимо такова нещо! Ние искаме да има такава анкетна комисия, която да направи така, че такива случаи да не се повтарят. Това е вредно за държавата. Това е вредно за всички нас. Ако вие не разбирате този проблем, е много сериозно! Аз ви призовавам! Първо, наистина искам да чуя позицията ви по въпроса, господа управляващи! Това е изключително важно. Аз искам да не бъде заметено под килима. Това ще бъде ходът, с който ние ще кажем – да, Народното събрание е изключително обезпокоено от факта, че е допусната такава грешка. Знаете ли, че върви даже фактът, че управляващите, включително премиерът е знаел за тази ситуация, умишлено е подписал, за да бъде държана под контрол, и министър Найденов – също. Не знам дали е вярно. Но това е ужасно, това е недопустимо! Колеги, призовавам ви, първо, наистина да чуя вашето мнение, и, после, наистина да подкрепите това наше предложение. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поисках реплика, а не изказване, защото не искам да губя времето на парламента, така както прави опозицията. Смятам, че парламентът трябва да работи по съществени въпроси, да приема закони, да променя политики и да прави политики, така както прави нашето правителство. Зная, че опозицията, и по-точно Коалиция за България, изпитва сатанинско удоволствие да човърка стари рани. Зная, че нито един премиер от опозицията не посипа главата си с пепел, когато затри икономиката, когато вкара България в трета глуха, когато похарчи всичките пари, когато от фонд „Земеделие” се прехвърляха средства и се унищожаваха средства в нечии джобове. Тогава никой не поиска да направи анкетна комисия. Днес ние не се гордеем с този факт. Това според мен е лична вина, която вие искате да пренесете на политическо ниво. Това, че човек като Калина Илиева успя да заблуди една такава институция като ОЛАФ, това, че тя успя да даде документи, които са фалшиви, вие какво ще направите с тази анкетна комисия? Ще установите факти ли? Но това е дело на съда, има си процедури. Не превръщайте Народното събрание в една политическа сцена, на която е неприсъщо да бъде неадекватна и да решава такива проблеми. Има много сериозни и съществени неща и ние сме убедени, че ще ги направим. Защо веднъж не станахте и не поискахте анкетна комисия за пътища и магистрали, за строителство, за пари, които се отпускат, за тежко болни, за всичко това, което се случва? А поискахте по този проблем!? Не човъркайте стари рани! Ще продължим и ще успяваме, въпреки вас! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Смях и подвиквания: „Браво, браво!” от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дукова, вероятно беше най-добре да не ставам да Ви правя дуплика, но не мога да приема факта, че това е губене на време! Просто не е вярно! (Викове от ГЕРБ: „Еее!”) Аз даже се чудя как може по този начин да разсъждавате по въпрос, който е изключително важен! Задавам си въпроса какво правите в Народното събрание, след като не осъзнавате този факт? (Викове от ГЕРБ: „Еее!”) За другото – ясно е на всички.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вземам думата, само за да добавя един важен аспект, според мен, от това защо е необходима тази комисия. Аз чух вече мнения за това, че видите ли едва ли не всичко около Калина Илиева е ясно и защо трябва да продължаваме. Аз, примерно, казвам нещо, което не съм виждал досега и не ми е ясно. И смятам, че една такава комисия е хубаво да го установи. Не ми е ясно, например, как е протекъл конкурсът така, че от 11 възможни човека, кандидатствали за този пост, именно Калина Илиева, която е с година и половина стаж като младши експерт, е тази, която е спечелила. Не ми е ясно как така се случва, че човекът, който в момента изпълнява функцията и заема длъжността на председател на фонда е бил между тези 11 души? Как се е случило така, че не е спечелил той, а спечелила Калина Илиева? Вече повече от половина година в цялото публично пространство ние си говорим за това, че там има проблеми, че огромни са вредите за държавата. Разбира се, че не е маловажна тема. Ако за вас 6 милиарда са маловажна тема, колко му е – 6 милиарда евро, карай нататък! Сигурно Цветелина Бориславова може и повече да събере след някоя и друга година. (Реплики от ГЕРБ.) Но за нас не е маловажна тема. Но фактът, че един конкурс се провежда с 11 участници, вие представяте ли си какви са били другите, ако конкурсът е бил проведен законно и наистина Калина Илиева с фалшивата си диплома и с година и половина стаж като младши експерт във фонда е била най-добрата в конкурса? Не ви ли е интересно да разберете кои са били другите? Защото те трябва да са били чистачки и медицински сестри. (Реплики от ГЕРБ.) Такива трябва да са били, няма как иначе! Как иначе ще загубят от Калина Илиева – с фалшива диплома и с година и половина стаж като младши експерт във фонда?! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Повтори го още пет пъти!

Не пет, още пет пъти ще го повторя, защото то трябва да се запомни не само от вас! Всеки път, когато кадрувате, трябва да го помните, защото така стават истинските проблеми. Сега виждам, че в Тутракан махате шефа на дирекцията „Социално подпомагане”, за който до момента са събрани 2000 подписа. Калинките не са един път и два пъти. Ще го повтаряме и 6, и 10 пъти, докато го запомните и разберете, че това е политика, която не може да се провежда по този начин. Най-важното: запомнете, че манипулирането на конкурс при назначаване в Държавен фонд „Земеделие” на изпълнителен директор всъщност е престъпление. Това е нещо, което се наказва по Наказателния кодекс. Ако на вас не ви е интересно и не ви е важно дали министърът на земеделието и храните или министър-председателят се е подписал под манипулиран конкурс за човек, който ще управлява 6 милиарда, извинявайте, но за мен е важно! Ако трябва да съм откровен, няма други по-важни теми от тази, специално пък това, с което се занимаваме днес! За мен е безспорно, че трябва това да се подкрепи от всички. За госпожата преди мен, която пламенно и по комсомолски произнесе речта си, искам да направя само една забележка: министър-председателите винаги са от управляващите и никога от опозицията! Благодаря.

Уважаеми колеги, разбира се, че е право на парламентарните групи да предлагат участието на свои представители в една или друга парламентарна комисия. Най малкото обаче буди недоумение фактът, че хора, които бяха избрани преди един-два месеца в съответните комисии, сега излизат от тях и се прави някакво странно разместване. Бих искала да кажа на Парламентарната група на ГЕРБ, че парламентът не е хокеен или баскетболен мач, където да се правят смени през два месеца във връзка с тематиката, обсъждана в една или друга комисия. Визирам в случая участието на госпожа Караянчева в Правната комисия. Очевидно ГЕРБ искаше да се застрахова, че госпожа Атанасова, която предполагам отсъства по здравословни или някакви други причини, ще бъде заменена с човек, който ще гласува чинно в Правната комисия. Сега след като според вас отпадна необходимостта от такова бетонирано гласуване, госпожа Караянчева, която не е юрист, излиза от Правната комисия. Тук искам само да ви подскажа, че работата по Изборния кодекс не е приключила: ще се гледа президентското вето и може би ще ви трябват здрави сили, които да гласуват в подкрепа на кодекса и против ветото, включително и в Правната комисия. Казано сериозно, наистина е обезпокояващ фактът, че така лежерно се отнасяте към участието на вашите представители в една или друга комисия. Все пак участието в парламентарна комисия предполага активност, присъствие и ангажираност на членовете на съответните комисии с тематиката, а не просто подмяната им в зависимост от това какво предстои да се гледа. Да очакваме ли, че ако ще се дебатира Законът за СРС-тата, ще има масово нахлуване на полицаи в Правната комисия или при други подобни трансформации?! Апелът ми е да се отнасяте по сериозно към работата в различните комисии, най-вече в Правната комисия, където по настояване на сегашното ръководство практически се гледа цялото законодателство.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, продължаваме със Закона за безопасност на храните. Първо, искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, и госпожа Венцислава Тасева – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”.

По чл. 5 има предложение на народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Атанас Камбитов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Михайлов: „Член 3 се изменя така: „Чл. 3. Българската агенция по безопасност на храните се състои от: 1. Управителен съвет. 2. Изпълнителен директор с администрация и 28 областни дирекции по безопасност на храните и специализирани структури за научноизследователска и лабораторно-диагностична дейност. 3. Център за анализ на риска.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 4: „Чл. 4. (1) Българската агенция по безопасност на храните се състои от: 1. централно управление; 2. 28 областни дирекции по безопасност на храните; 3. специализирани структури за научноизследователска и лабораторно-диагностична дейност; 4. Център за оценка на риска (ЦОР). (2) Структурата, функциите, съставът и числеността на БАБХ се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.”

Предложение на народния представител Михаил Михайлов: „Да се създаде нов чл. 3а със следното съдържание: „Чл. 3а (1) Управителният съвет се състои от 15 членове, които се назначават от министър-председателя, след консултации с министъра на земеделието и храните и с министъра на здравеопазването. Членовете на Управителния съвет се избират от съставен от МЗХ и МЗ списък, в който се включват значително по-голям брой кандидати от броя на членовете, които ще се назначат, плюс представител на Министерския съвет. Петима от членовете трябва да имат професионален опит в организации, представляващи: потребителите (трима представители от НПО) и други групи интереси по хранителната верига – един представител на първичното производство и един представител от производителите на храни. Представителите на потребителите се предлагат за включване в списъка за избиране, по утвърдена от НПО процедура. (2) Членовете на Управителния съвет се назначават по такъв начин, че да се гарантира най-висока степен на компетентност и широк обхват на съответен професионален опит. (3) Мандатът на членовете на Управителния съвет е четири години с право на еднократно подновяване. (4) Управителният съвет приема вътрешния правилник за работа на агенцията, включително на Центъра за анализ на риска, въз основа на предложение от страна на изпълнителния директор. Този правилник се публикува. (5) Управителният съвет избира един от своите членове за председател на съвета за срок от две години, който подлежи на подновяване. (6) Управителният съвет приема правилник за работата си. Ако не е предвидено друго Управителният съвет взема решения с мнозинство. (7) Управителният съвет заседава по покана на неговия председател или по искане на една трета от членовете му. (8) Управителният съвет гарантира, че агенцията (включително и Центъра за анализ на риска) изпълнява функциите си и поставените й задачи при определените в настоящия закон и други нормативни актове условия. (9) Преди 31 януари всяка година, Управителният съвет приема програмата за работата на агенцията (включително и Центъра за анализ на риска) за следващата година. Приема и подлежаща за преразглеждане многогодишна програма. Управителният съвет гарантира, че тези програми съответстват на нормативните изисквания в областта на безопасността на храните. Преди 31 март всяка година, Управителният съвет приема общия отчет за дейността на агенцията (включително и Центъра за анализ на риска) през предходната година. (10) Управителният съвет организира съставянето и изпълнението на бюджета на агенцията (включително и на Центъра за анализ на риска). (11) Управителният съвет представя ежегодно отчет в Министерския съвет за изпълнението на програмата и бюджета на агенцията (включително и Центъра за анализ на риска). (12) Управителният съвет утвърждава браншовите ръководства (наръчници) за добри производствени и хигиенни практики. (13) Членовете на Управителния съвет получават възнаграждения за участието си в заседанията му. Размерът на възнагражденията се определя със заповед на министър-председателя. (14) Изпълнителният директор участва в заседанията на Управителния съвет без право на глас и осигурява секретариата на съвета. Управителният съвет кани изпълнителния директор на „Центъра за анализ на риска” в неговите заседания без право на глас.” Комисията не подкрепя предложението.

По чл. 4 – предложение от народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Атанас Камбитов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Михаил Михайлов: В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Българската агенция по безопасност на храните се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава след явен конкурс и освобождава със заповед на министър-председателя измежду списък от кандидати, изготвен от Министерството на земеделието и храните и Министерството на здравеопазването.” 2. Създават се нови ал. 2 и 3, а останалите се преномерират: „(2) Изпълнителният директор се назначава за срок от 5 години, който подлежи на подновяване. (3) Изпълнителният директор може да бъде освободен предсрочно по предложение на Управителния съвет.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 5: „Чл. 5. (1) Българската агенция по безопасност на храните се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните. (2) За изпълнителен директор се назначава лице с висше образование, с образователно-квалификационна степен „магистър”, с професионален опит в област, свързана с дейността на Българската агенция по безопасност на храните, и професионален опит на ръководна длъжност в администрацията не по-нисък от директор на дирекция. (3) Изпълнителният директор назначава и освобождава служителите в Българската агенция по безопасност на храните.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам една редакционна поправка в чл. 5, ал. 2, където е записано изискването за ръководна длъжност в администрацията – „не по-ниска от директор на дирекция”. Смятам, че това предложение доста ограничава, тъй като в Единния класификатор за ръководните длъжности са посочени ясно кои са такива. Предлагам чл. 5, ал. 2 да придобие следната редакция: „За изпълнителен директор се назначава лице с висше образование, с образователно-квалификационна степен „магистър”, с професионален опит в област, свързана с дейността на Българската агенция по безопасност на храните и/или професионален опит на ръководна длъжност.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Няколко думи по текста и по философията на този текст. Добре е, че изпълнителният директор ще бъде назначаван от министър-председателя. По принцип самата философия тази агенция да бъде под шапката на министъра на земеделието и храните е просто сбъркана. Ние коментирахме в комисията, мислех, че то ще бъде прието от управляващите. Предния мандат имаше нагласата тази агенция да бъде изгласувана и тя да бъде факт, но това не се случи, защото колегите ни от ДПС искаха агенцията да бъде под шапката на Министерството на земеделието; ние имахме предложение да бъде в Министерския съвет, защото подобава да бъде там тази агенция! Още нещо. Когато въобще се съставят управляващите органи, когато в случая министърът по този член предлага на министър председателя лицето, мисля, че е мястото това лице да бъде съгласувано и с министъра на здравеопазването най-малко! Моето процедурно предложение в случая е: след думите „по предложение на министъра на земеделието и храните” – „съгласувано с министъра на здравеопазването”. Мисля, че поне това може да бъде прието и е логично, защото в такава огромна система мястото на органите, които ще изпълняват тези функции, до голяма степен досега са били под шапката на Министерството на здравеопазването. Не е редно да няма никаква намеса от страна на Министерството на здравеопазването. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Господин Атанасов, ние знаем за вашите опити в миналия мандат да създадете агенцията – те бяха неуспешни, въпреки че това беше едно от задължителните изисквания при присъединяването на България в Европейския съюз. Нашето разбиране е, че систематично мястото на тази агенция е точно в Министерството на земеделието и храните. Политиката по безопасност на храните в Европейския съюз е част от общата селскостопанска политика. Точно тук е мястото на агенцията, тук е, както по-нататък в законопроекта ще видите, и контролът върху здравеопазването на животните, върху фитосанитарния контрол, растителната защита и т.н. – все функции и дейности, които се изпълняват в системата на Министерството на земеделието и храните. Смятам, че текстовете, които сме предложили, са добри и ви призовавам да ги подкрепите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аврамов, не мислете, че аз съм по-малко недоволен от това, че ние не гласувахме Агенцията по безопасност на храните предния мандат. Но това не е извинение – сега то е във вашите ръце. Не е достатъчно да казвате, че това е общата политика, че е под шапката на селскостопанската политика безопасността на храните. Ние говорим тук за друго! Въобще не искаме да отнемаме функцията на министъра на земеделието и храните. Ясно е, че цялата тежест ще бъде при него. Но след като и агенцията ще бъде при него, и Центърът за управление на риска, което никъде по света го няма, още по-малко в Европейския съюз, и когато това го коментирахме, вие не го приехте, сега става още по-сложно, разберете! Трудно ще бъде да обясняваме на нашите европейски партньори – да, но и Центърът за управление на риска, и агенцията са под шапката на министъра на земеделието. Аз му се чудя на министъра: защо се нагърбва с такава огромна отговорност, като тя може да бъде споделена и агенцията да бъде на друго ниво, което да отговаря на мястото, на функциите и на задълженията? Разберете, не слагаме пръчки в колелата – подсказваме по-доброто решение! Ако вие имате уши да чуете и очи да виждате, ще разберете, че това, което предлагаме, е правилно. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Предлагам прегласуване на този текст.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колегата от моята парламентарна група Румен Петков предлага да ви се помоля. Аз просто ви призовавам за разумна мисъл в случая. Мисля, че онова, което предложих, е наистина добро. Предлагам прегласуване и това да бъде наистина с гласовете, които са нужни. Благодаря.

По чл. 5 има предложение на народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Атанас Камбитов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 6: „Чл. 6. (1) При осъществяване на правомощията си изпълнителният директор се подпомага от трима заместник-изпълнителни директори. (2) Заместник-изпълнителните директори се назначават от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните. За заместник-изпълнителен директор се назначава лице, отговарящо на изискванията на чл. 5, ал. 2. (3) Изпълнителният директор със заповед може да делегира правомощия на заместник-изпълнителните директори.”

Предлагам към така прочетения чл. 6 да създадем ал. 4 и 5: „(4) Към изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните се създава експертен съвет, който се състои от представители на неправителствени организации, на потребителите и други браншови организации от области ...”.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, оттеглям предложението за създаване на ал. 4 и 5. Смятаме, че това може да бъде постигнато и с подзаконов нормативен акт. Ефектът, който искахме, е да се създаде експертен съвет от представители на неправителствени организации, на потребителите и други браншови организации, който да подпомага изпълнителния директор на Агенцията по безопасност на храните. Такъв съвет ще бъде създаден. Той спокойно може да бъде създаден с наредба или заповед на министъра на земеделието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, поради възникнали допълнителни предложения по някои от текстовете и поради това, че в момента по уважителни причини отсъства и председателят на Комисията по земеделието и горите, предлагам да отложим гласуването на всички останали текстове от закона и да бъде прехвърлен за ново разглеждане евентуално през следващата седмица. Сега да продължим със следващата точка от дневния ред. Благодаря ви.

Колеги, предлагам да продължим със Закона за Агенцията по безопасност на храните. Както знаете, Законът беше включен в програмата ни преди Коледната ваканция. Има неща, които спешно трябва да се случат, за да тръгне агенцията. Предлагам да продължим със закона.

Предложение на народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Атанас Камбитов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови чл. 7 и 8: „Чл. 7. Областните дирекции по безопасност на храните по чл. 4, ал. 1, т. 2 са изградени съобразно административно-териториалното деление на страната, не са юридически лица и се ръководят от директори. Чл. 8. (1) Специализирани структури за научноизследователска и лабораторно-диагностична дейност по чл. 4, ал. 1, т. 3 са: 1. Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт – София; 2. Централна лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология – София; 3. Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол – София; 4. Централна лаборатория по карантина на растенията – София; (2) Структурите по ал. 1 не са юридически лица и се ръководят от директори.”

Предложение на народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Атанас Камбитов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Михайлов – в чл. 6 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думите „по отношение на” се добавя следния текст, добавен на първо място: „на храните”. 2. Ал. 3 се изменя така: „(3) ЦОР се ръководи от директор и се подпомага от един заместник-директор”. 3. Ал. 5, 6, 7 и 8 отпадат. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 9: „Чл. 9. (1) Центърът за оценка на риска е самостоятелно юридическо лице в структурата на Българската агенция по безопасност на храните, третостепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните. (2) Органи на управление на Центъра за оценка на риска са директорът и управителният съвет. (3) Директорът на Центъра за оценка на риска се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните и е пряко подчинен на изпълнителния директор на БАБХ. (4) За директор на Центъра за оценка на риска се назначава хабилитирано лице в област, свързана с дейностите на БАБХ по чл. 3, ал. 1. (5) В състава на управителния съвет се включват изпълнителният директор на БАБХ или предложен от него заместник-изпълнителен директор, както и по един представител от Министерството на земеделието и храните и Министерството на здравеопазването, предложени от съответните министри. (6) Членовете на управителния съвет се одобряват с решение на Министерския съвет за срок 3 години, като член на управителния съвет не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата. (7) Членовете на управителния съвет не могат да бъдат свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. (8) Управителният съвет приема многогодишна и годишна програма за работата на Центъра за оценка на риска, предложение и план за разпределение на утвърдения годишен бюджет и приема отчет за тяхното изпълнение. (9) Управителният съвет представя доклад за изпълнението на годишната програма и бюджета на Центъра за оценка на риска пред Министерския съвет.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Извинявам се, че вземам отношение и спирам така ритмичния ход на взимането на решения по закона и приемането на текстовете, но е недопустимо Центърът за оценка на риска да бъде в Агенцията по храните. Аз разбирам, че вие имате политическо решение, че сте го обсъждали: тук, този директор, поне го съгласувайте отново с министъра на здравеопазването. Това е моето процедурно предложение. Моля ви, наистина, помислете. В Европа е различно – те даже се намират в различни държави. Това го говорихме в комисията – в Италия – Агенцията по храните, и в Ирландия – Центърът за оценка на риска или обратно, може да бъркам, извинявам се, но е факт, за цяла Европа. Ние тук ги слагаме в едно министерство, под шапката на един министър, под строгото ръководство на този същия човек. И как ще работи тази структура? Единият контролен орган, другият? Не става така! Не е добре това! Благодаря.

Предложение на народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Атанас Камбитов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 10: „Чл. 10. (1) Центърът за оценка на риска извършва независима научна оценка на риска по отношение на безопасността на храните, здравето на човека, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, добавките в храните и фуражите, генетично модифицираните организми, диетичните продукти, храненето и алергените, материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, ензими, ароматизанти и спомагателни вещества, биологични опасности, замърсители, здравето на растенията и растителната защита. (2) Центърът за оценка на риска извършва независима научна оценка чрез пряко възлагане от Европейския орган по безопасността на храните (EFSA) и по възлагане от други държавни органи и физически и юридически лица срещу заплащане съгласно ценоразписа по чл. 3, ал. 5. (3) Към директора на ЦОР се създава Консултативен съвет, който се състои от 15 постоянни членове, представители на организации, включени в списъка на ЦОР, изготвен съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 2230/2004 на Комисията от 23 декември 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мрежата от организации, които работят в областите, включени в мисията на Европейския орган за безопасност на храните (ОВ, L 379, 24 декември 2004 г.). При необходимост се привличат представители и на други организации, имащи отношение към безопасността на храните. (4) Съставът на Консултативния съвет, както и правилата за неговата работа се определят със заповед на директора на ЦОР след решение на Управителния съвет. Списъкът на членовете на съвета се публикува на интернет страницата на ЦОР. (5) Консултативният съвет предоставя научни становища на директора на ЦОР при изпълнение на функциите по ал. 1. (6) За участие в заседанията членовете на Консултативния съвет получават възнаграждение. Размерът на възнагражденията се определя по методология, предложена от директора на ЦОР и утвърдена от министъра на земеделието и храните. (7) При осъществяване на дейността си ЦОР може да възлага изготвяне на научни становища относно рисковете, свързани с дейностите по чл. 3, ал. 1 на научни групи и експерти, за което заплаща възнаграждение. (8) Изготвянето на независимата научна оценка по ал. 1 и 2 се основава на принципите за прозрачност, обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение, което да попречи на реалната преценка при изготвянето й.”

Предложение на народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Атанас Камбитов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 11, ал. 2 и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 11: „Чл. 11. (1) Органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от БАБХ при изпълнение на служебните им задължения. (2) Служителите в БАБХ могат да извършват научна, преподавателска дейност или дейност, свързана с упражняване на авторски и сродни права.”

Предложение на народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Атанас Камбитов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага чл. 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 4, ал. 2.