14 януари 2011 г.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, преди два дни, влизайки в Комисията по външна политика и отбрана, наистина не знаех какво да очаквам. В своето изказване направих апел към колегите, че една такава Декларация би имала истинско значение за държавата, ако събере възможно най-голяма подкрепа – да не бъде акт на една или две политически партии, да бъде акт на цялото Народно събрание. Опитът през последната година и половина показва, че това е доста трудно да се случи и рядко събитие. Затова резултатът, който постигнахме, а именно всички парламентарни сили, без БСП, да се обединят, да подкрепят тази Декларация, въпреки своите различия, ме кара да повярвам, че имаме силите да се обединяваме в името на националния интерес. За мен това е от изключително значение и бих искал да благодаря на всички за тази подкрепа, която се надявам да бъде реализирана и тук, в парламентарната зала след края на дебата. Причините и мотивите за тази Декларация са много, но аз ще се спра само на три от тях. Първо, имаме един конкретен проблем. Имаме проблем, че българската дипломация в момента е компрометирана след изнасянето на тази информация за принадлежността към Държавна сигурност на половината ни посланици. Всички колеги, с които съм разговарял – било отляво или отдясно, признават, че това е проблем, независимо дали имаме несъгласие как сме можели да се справим с този проблем. Така че това е от основно значение. Имаме проблем и той трябва да бъде решен. Не е въпрос дали тези хора са добри или лоши, дали са добри или лоши професионалисти. Въпросът е, че те в момента не могат да представляват Република България. Дори самата Държавна сигурност е осъзнавала, че една такава ситуация би била сериозен проблем и е забранявала посланици да бъдат вербувани, което само по себе си прави сегашната ситуация абсолютно абсурдна. Второ, имаме системен, фундаментален проблем. Този проблем е много по-страшен от първия, тъй като погазва и застрашава основни принципи на демократичната държава, която се гради на ясни правила, открит тост и достъп до информация. Едва ли някой смята, че 50% от българските граждани са били сътрудници на Държавна сигурност. Това практически е невъзможно, това е дори абсурдно да се твърди. Тогава каква е логиката 50% от днешните ни посланици да са били сътрудници на Държавна сигурност? Това означава, че тези хора имат конкурентно предимство пред останалите с една скрита част от своята биография. Как е възможно нещо, което е скрито от обществото, да помага на нечия кариера? Кой знае за тази биография? Кой смята, че това е плюс в тази биография? Тези въпроси изграждат една ужасяваща картина – че има скрита система, държава в държавата, изградена от скрити зависимости и връзки. И вместо с времето тя да отслабва, в това ведомство конкретно с годините се засилва. Опасността от това е за цялата държава. Не може хора на отговорни позиции, представляващи всички ни, да са с неясна обвързаност и зависимост, живеещи в страх от миналото си и държани с една тайна от хора, които разполагат с нея. Това е много по-голямо от темата: на кой точно строй, как и защо тези хора са служили преди 21 години, въпросите – кого представляват днес, сега – 2011 г. Бих искал да цитирам, че преди повече от 200 години Томас Джеферсън – един от основателите на Съединените американски щати, е казал: „Информацията е валута на демокрацията”. Без откритост и прозрачност не можем да имаме функционираща демократична държава. Трето, аз смятам себе си за непоправим оптимист, тъй като ако не мисля, че утре ще е по-добре от днес, защо въобще да гледам с надежда към този ден? Затова смятам, че въпреки тежките два проблема, които споменах, днешният ден всъщност е един голям шанс за нас – шанс да затворим тази тежка страница от нашата история, която държим 21 години отворена. Фактът, че едно цяло поколение след промените сме тук и говорим за агенти, за Държавна сигурност, за досиета, е абсурден. Знам, че е трудно на един човек да се изправи пред миналото си, когато то е натоварено с толкова много болка, а какво остава за една цяла нация, за един цял народ? Но без да погледнем назад, без да решим миналото си, не можем да продължим напред. Призовавам колегите отляво да не гледат на тази декларация като насочена срещу тях и автоматично да я отхвърлят. Това е общ проблем – един наследен проблем. Нека не става така, че след 20 години следващото поколение да е в тази зала, на тази трибуна и да говори за агенти, за Държавна сигурност и за досиета! Това е нашата задача днес – да не позволим това да се случи. Нека изчетем тази страница и я затворим веднъж завинаги! Да престанем да гледаме плахо, през рамо миналото си. Да се обърнем и да гледаме напред, да посрещнем днешните трудности на България – тези, които ни предизвикват днес, за да можем да имаме по-добро утре за България. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги народни представители, от името на Синята коалиция заявявам, че ние ще подкрепим тази декларация. Тази декларация е красноречиво потвърждение на тези, които сините са защитавали в това Народно събрание почти две десетилетия. Всичко това – за необходимостта от изчистването на българската дипломация от служители на Държавна сигурност, за това, че присъствието на бивши служители на Държавна сигурност вреди на авторитета на страната, е казвано от нас много пъти. Тази теза получава красноречиво потвърждение в цялата последна история на решаването на проблема – натискът на Европейския съюз да се приеме закон, с който да се разкрият досиетата; начинът, по който сега се процедира, на практика е заложен от волята и на нашите европейски партньори. В този смисъл ние сме на финала на едно усилие, което аз приветствам и за мен ще бъде истински резултатно, ако стигнем до пълно национално съгласие по този въпрос. Сега от БСП казват: „Няма, няма”. Вижте в какво според мен се състои проблемът. От БСП трябва да поемат отговорността, ако не подкрепят такъв законопроект, за следното. Те превръщат служителите на бившата Държавна сигурност в противници на демократичните промени. Под претекст, че защитават тяхната позиция, ги хвърлят в барикадата от другата страна – те това са правили от двадесет години насам, по времето на целия преход. Тази страница трябва да се затвори, за да може българското общество да продължи напред. Тук съм съгласен с колегата, който говори. Това се затваря, това се приема, това се прощава, ако щете, в една определена фаза и така обществото продължава напред, без да създава войни, без да създава неразбирателства и без да създава основания за непрекъснати скандали. Сега проблемът е в следното: ако ние не направим това, ако не постигнем този национален консенсус, няма да дадем категорични уверения на европейските си партньори, че утре, ако някой друг дойде тук на власт, няма да наруши това съгласие и отново ще започне да ги провокира по същия начин – с тези бивши служители на Държавна сигурност. Ето защо аз призовавам Българската социалистическа партия да не превръща тези хора, голяма част от които даже не са с леви убеждения, във врагове на демократичните промени! Да затворим тази страница по начина, по който ни се подсказва, по който се иска от Европейския съюз, и да продължим напред. Аз правя предложение за съдържанието на декларацията в тази част на моето изказване. Първо, предлагам вместо „призовава”, към първа точка да бъде „настоява” всички, чиито имена са огласени, да се оттеглят от задграничните си постове. И не „доброволно”, защото „доброволно” съдържа елемент на заплаха. Значи Народното събрание ви казва: „Оттеглете се доброволно, иначе ще ви оттеглим с лошо”. Не прилича на Народно събрание да говори по този начин на българските дипломати. Аз предлагам не „призовава”, а „настоява”, защото това са държавни служители, това са в последна сметка служители и на Народното събрание, защото ние им даваме заплатите в буквалния смисъл на думата, приемайки бюджета. Ние сме в правото си да настояваме те да се оттеглят. Друг е въпросът дали те ще го направят или не, но да не бъде със скритата заплаха „доброволно” и да не бъде призоваване. Второ, не знам защо „компетентните органи”; аз съм гледал текст, който беше значително по-добър от този, който в момента се предлага. Кои са компетентните органи съгласно Конституцията, които трябва да предприемат необходимите действия? Президент, правителство и Министерство на външните работи! Нека се посочат! Аз не знам кой го е страх да назове компетентните органи, още повече че правителството вече зае своята позиция и е готово да извърви своята част от пътя. Даже бих оставил тук само президента, но нека да бъде „Президентът, правителството и Министерството на външните работи съгласно Конституцията да предприемат необходимите действия”. Това са ми предложенията. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми народни представители, излизам на трибуната, за да заявя, че ще подкрепя тази декларация, предложена от двама депутати от Политическа партия ГЕРБ. Това е първият такъв самостоятелен документ, който депутатите от ГЕРБ внасят. Надявам се, че тази позиция ще продължи да бъде такава и по-нататък, когато разглеждаме и други въпроси, свързани с тоталитарното минало, където не можем да имаме двусмислени позиции, тъй като нова България или „съвременна България”, както вие тук сте записали, е една демократична държава и тя не може да има колебания, когато засяга тези въпроси. Всъщност въпросът за това кой представлява българската държава беше поставен още през 1990 г., и то по доста открит и откровен начин от британската министър-председателка Маргарет Тачър, която беше заявила, че за нас ще съдят според това кои ние изпращаме да ни представляват пред света. Това всъщност е контекстът на цялата декларация, която е внесена тук за разглеждане. Зависи кои са лицата, които представляват нова България в Обединена Европа и навсякъде в съвременния свят. Очевидно е, че това не могат да бъдат лица, свързани с тоталитарния режим. Все пак по текста на декларацията бих искал да направя три конкретни предложения, които смятам, че ще допринесат за по-цялостното разглеждане на този въпрос и за една по-ясна позиция на Народното събрание. В преамбюла, в първата точка на варианта на текста, предложен от комисията, където е записано: „Службите за сигурност на тоталитарния режим”, предлагам да се каже съвсем ясно: „Службите за сигурност на тоталитарния комунистически режим”. Няма защо да сме срамежливи по този въпрос. Да кажем нещата с истинските им имена. Второто предложение, което правя, е да отбележим след първата точка, където изброяваме различни актове, три наши български акта, които са приели три различни народни събрания, с различни мнозинства. При първото – Тридесет и осмото Народно събрание, например Политическа партия ГЕРБ не беше създадена. При второто решение от 2008 г. на Четиридесетото Народно събрание имаше само един депутат от ГЕРБ – господин Иванов. Третото решение е на нашето Народно събрание – Четиридесет и първото Народно събрание, което смятам, че е редно да бъде посочено като аргумент в преамбюла на декларацията. И така, предлагам след първата точка да се добавят следните три нови точки: 1. Като се съобразява със Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет от Тридесет и осмото Народно събрание, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 37 от 5 май 2000 г. 2. Като взема предвид решението на Четиридесетото Народно събрание от 18 септември 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г., която е обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 84 от 2008 г. 3. Като се позовава на своето решение от 19 ноември 2009 г. относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, публикувано в „Държавен вестник”, бр. 94 от 2009 г. Третото предложение, което правя, е: след текста във втората точка на варианта на комисията: „Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма” да се добави: „и Резолюция 1481/2006 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими”. По последното предложение смятам, че трябва да си дадем сметка, че за да се появи резолюцията на Европейския парламент, първо трябваше да се приеме резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, след което в Европейския парламент започнаха дебати, които продължиха три години и доведоха до приемането на тази резолюция. Нещо повече, началото на приемането на Резолюция 1481 беше на 31 май 2003 г. на един събор на репресираните на остров Персин, Белене, където беше казано, че този въпрос трябва да се постави на международно равнище. Той беше поставен и намери своето решение в тази резолюция на ПАСЕ. Тя е първият такъв международен документ и затова смятам, че трябва да добавим и този документ в преамбюла на декларацията, която разглеждаме. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Няма да има съгласие по тази декларация (възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ), и не може да има. Парламентарната група на Коалиция за България отказва да участва в такава декларация, която противоречи на духа на българската Конституция и на закона. Много се позовавахте тук на различни аргументи, в това число европейски. Но искам да ви кажа ясно, понеже вероятно повечето депутати от ГЕРБ и от другите партии, които ще подкрепят, не са наясно с европейските резолюции – самото позоваване на Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма абсолютно няма отношение към тази декларация, която приемате днес, и показва, че вносителите на декларацията не са чели самата резолюция. Още в преамбюла на резолюцията пише ясно: „Като има предвид, че нито една политическа организация и политическа партия не разполага с монопол върху тълкуването на историята и че тези организации и партии не могат да претендират за обективност; като има предвид, че официалното политическо тълкуване на историческите факти не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите; като има предвид, че един парламент не може да законодателства по отношение на миналото, призовава за полагане на истински усилия във всички държави членки за отваряне на архивите, включително тези на бившите служби за сигурност, тайната полиция и разузнавателните ведомства, въпреки че трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че с този процес не се злоупотребява за политически цели.” Ето това казва Европейският парламент, а не това, което смята да направи днес българският парламент, което е позор за парламента и създава едно алиби за министъра и за правителството, но отговорността ще падне върху вашите глави, не върху техните. Не само върху техните! Искам да ви припомня, че българският закон, разкриващ досиетата на бившата Държавна сигурност, е приет почти три години преди приемането на тази резолюция на Европейския парламент и сме изпълнили това, което реално се е очаквало от нас. Искам да ви припомня също така – вносителите на декларацията да се запознаят с Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Тя касае лустрацията и идеите за лустрацията, където пише: отговорността е която в никакъв случай не е колективна, а само индивидуална и трябва да бъде доказана за всяка отделна личност. Не става дума за колективно прилагане на Закона за лустрацията. Това, което вие правите, е вменяване на колективна вина и колективна лустрация. Това е неприемливо. Както вече казах, с приемането на тази декларация по същество се нарушава Конституцията, както и трайната практика на Конституционния съд на Република България по отношение на забраната за лустрация. Да, Българската социалистическа партия подкрепи Закона за досиетата, но законът никъде не предвижда предприемането на лустрационни мерки. На практика се предлага декларацията да се превърне в първа стъпка към предприемането на лустрация спрямо дипломатическата служба на България и затова няма да подкрепим такава декларация. Колко групи хора вече бяха обявени по закона: министри, заместник-министри, депутати, кметове, медии, шефове на политически кабинети?! И аз питам: вие какъв аршин прилагате? С какъв аршин мерите? С двоен. Защо, питам, министър Цветан Цветанов не си подаде оставка, след като всички вече знаем (силен шум и реплики от ГЕРБ), че е работил в едно от управленията на Държавна сигурност, по-точно Седмо? И не ми приказвайте, че просто било обслужващо управление. В това обслужващо звено са се занимавали със система за контраразузнавателна експлоатация на чужденците и на българските граждани. Аз казвам: не смятам, че тази лустрация трябва да се прилага, но ако правите така, подхождайте еднакво. Същото това важи и за шефа на българските митници – Ваньо Танов, агент на Държавна сигурност; и за шефа на Гранична полиция, който отговаря за Шенген; и за маса други хора, включително четирима областни управители от ГЕРБ – във Варна, Бургас, Сливен и Русе; за заместник-областните управители на Перник и Враца; и за много други представители на ГЕРБ в държавната власт. И не ми приказвайте, че видите ли, авторитетът на държавата щял да пострада заради дипломатите и заради посланиците! (Шум и възгласи в мнозинството.) За ваше сведение от януари 2007 г., когато България стана пълноправен член на Европейския съюз, в Европейския съюз държавата се представя далеч не само от посланиците на България в съответните държави, а от всеки министър и всяко ведомство. Така е в Европейския съюз. Например по отношение на Шенген министър Цветанов представлява България, по отношение на борба с контрабандата, поне на теория отговаря Ваньо Танов, и маса други представители на ГЕРБ, които са били или служители на Държавна сигурност, или агенти. И аз питам: така ли ще прилагате закона или по-точно ще го нарушавате за едни и ще си затваряте очите за други?! Интересна е еволюцията и на позициите на премиера, който нееднократно се е изказвал, чета какво е казал за заместник-кмета на София Минко Герджиков, обяснявайки, че е бил изпратен на обучение в Школата на КГБ: „Времето било такова. Сега ходим на обучение в САЩ, Германия, а тогава се е ходило в Москва” и отправя високи квалификации за руската разузнавателна школа. За какво говорим изобщо?! Не сте ли наясно какво правите? Между другото 11 души от предложените за отзоваване посланици са обявени от Комисията по досиетата през 2007 и 2008 г. чрез проверки на други институции. Някои от тях повече от три години успешно изпълняват своите задължения на представители на България. И какво се оказва? Че на практика холандската кралица официално и без забележки отдавна е приела българския посланик в Хага, но министър Николай Младенов има възражения. За холандската кралица посланикът е персона грата, а за министъра на външните работи на България – персона нон грата. Оказва се, че на българския посланик в Кабул му е връчена грамота през април 2010 г. за награждаване с награден знак за принос към Министерството на отбраната, благодарствени плакети, адреси и други награди от съответните министри на отбраната за периода 2007-2010 г., но министър Николай Младенов има възражение към този посланик, който рискува всеки ден живота си в Кабул. За какво говорим?! Буди искрено недоумение констатацията, че международният авторитет на България и легитимността на дипломатическата служба се поставят под въпрос от изнесените факти и обезпокоителните тенденции. Какво е това? Някакво лицемерие? Казах ви – близо една трета от тези посланици са известни преди да бъдат изпратени, преди да са получили агремани, и са получили агремани. Поставяте дори в глупаво, неудобно положение държавите, които са знаели тази информация – за това, че посланиците са български разузнавачи, и са им дали агреман. А вие казвате: „Вие нещо сте се объркали”. Разбирате ли за какво става дума изобщо?! Мотивът, че повечето от новите страни – членки на Европейския съюз, са минали вече по този път, и че е време България да затвори тази страница от своята история, показва, че или не се знае как са постъпили другите нови страни членки, или съзнателно се заблуждава българското обществено мнение. Няма да назовавам посланици, но в една нова страна – членка на Европейския съюз, след обявяването в подобен списък, аналогичен с този на нашите посланици, на нейния посланик в София, поради добра работа в България му продължи срока на престой в страната ни с 12 14 месеца. Така правят другите страни, които имат институционално и държавническо мислене. Не разбирам какво правите изобщо! Всички български посланици на задгранична работа до постигането на ранг „посланик” са били многократно атестирани през последните години в Министерството на външните работи. И очевидно е, че са били сред най-висококвалифицираните служители в министерството, за да бъдат определени и изпратени да оглавят нашите дипломатически мисии в чужбина.

Системата 3-5-8.

Констатираме липсата на елементарен опит и професионализъм в работата и в подхода на министър Младенов, който с този акт показва, че е чуждо тяло в българската дипломатическа служба. Това е реална констатация. (Шум в мнозинството.) В историята на всички държави тези атестации на посланици и на дипломатически служители са извършвани не само от министър Калфин, а и от предишни министри през последните двадесет години. Извадете атестациите за работата на тези български дипломати и тогава вземайте решение, но не колективно! Миналата година правителството върна от мисиите около 20 ръководители на български мисии. Сега предлагате още 35. Голяма част от мисиите, където са върнати техните ръководители, практически не се управляват. Сега ще обезглавите още 35 посолства за определен период от време в момент, в който трябва да се върши ежедневна работа в интерес на България, и професионално! И после ще хленчите, че нямате дипломатическа и политическа подкрепа за Шенген! Ами кой ще ви върши тази работа?! (Реплики в мнозинството.)

Доносниците.

Опасно е, че парламентът се подвежда от това, което предлага министърът. Министърът се крие зад вашия гръб. И пак ви казвам: вие ще носите отговорност! Трябва да сме наясно, че ако се изпълни това, което е залегнало в декларацията, а още повече и в допълнителните предложения на господин Костов, вие осигурявате груби лустрационни мерки по отношение на група хора. Това по същество противоречи на закона, в това число за досиетата. Осъществявате го на практика. Няма никакви законови основания министърът на външните работи, Министерският съвет и Президентът да предприемат действия по отзоваването на тези посланици – и по Закона за дипломатическата служба, или по друг закон. Просто се опитвате по същество да легитимирате едно беззаконие. Искам да ви кажа, понеже пак се говореше за авторитета на България – чуждите медии се занимават с текущите скандали в България, предизвикани от липсата на професионализъм в правителството на ГЕРБ и от скандалите, които вие произвеждате. Те не говорят за посланиците и за тяхната принадлежност към Държавна сигурност, към българското разузнаване. Публикациите, които излизат напоследък, касаят най-вече изобилието на СРС-тата в националните медии, провала на сегашното правителство с Шенген и непрестанните гафове. Както казва Андре Смеърфайт от ARD - „България не се нуждае от „Уикилийкс”. Скандалите там си ги създават сами. Министри безскрупулно се нападат едни други по телефона и всичко това се записва, после излиза във вестниците”. Това създава тъжния смешен образ на България пред външния свят, пред чуждите медии. Искам да ви призова да се откажете от тази декларация, която смятате да гласувате. (Шум в мнозинството.) Всеки случай с български посланик трябва да бъде разглеждан от институциите – от Президента, Министерския съвет и Министерството на външните работи сам по себе си. На основата на атестацията на неговата работа, на неговия принос или липса на такъв за българската външна политика и за интересите на държавата. Но аз не си правя илюзии по отношение на мнозинството. Апелирам все пак към здравия разум! Не забравяйте едно нещо и с това приключвам: българската държава е създадена през 681 г. Тя е единна. Сменяли са се режими, сменяли са се исторически епохи. Служителите на държавата са работили за тази държава с нейните успехи, с нейните провали и с нейните грешки. Недейте да мислите, че историята започва с вас! Който си мисли така, има много кратко време и като правило – неговото време изтича много бързо. Имайте предвид това! Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи тази декларация.

Само вие мислите така.

Да, само ние! И от това не ме е срам. Напротив. (Реплики и оживление от ГЕРБ.) Не се срамувам да бъда против едно стадо.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители и колеги, уважаеми господин министър! С Решение № 175 от 14 декември 2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност, бяха обявени имената на 35 посланика, плюс още двама, в различни страни на една немалка част в държави – партньори в Европейския съюз и НАТО, а другата част – в страни от Югоизточна Европа, тоест нашите съседи от балканския регион. Това е един сериозен проблем, уважаеми колеги, който следва да намери своето правилно и цивилизовано решение. При тези обстоятелства трябва да кажем истината – че върху тези наши дипломати, висши дипломати, легна сянката на недоверие от страна на управляващите в тези страни, където те изпълняват своите задължения като посланици на Република България. Тези посланици, уважаеми колеги, трудно биха продължили да изпълняват своите задължения и следва да бъдат отзовани по един цивилизован начин. По-голямата част от тях са работили повече от 20 години, а може би и повече, както каза и господин Станишев, в дипломатическата служба на Република България. Би следвало към тях, господин министър, да не се прилага политиката на лустрация и ръководството на дипломатическото ведомство в нашата страна да успее да запази тяхното човешко достойнство. Защо парламентарната група ще подкрепи Проекта за декларация? Движението за права и свободи и неговата парламентарна група по въпроса за разкриване на архивите на бившата Държавна сигурност от началото на демократичните промени до днес е била последователна в позициите си за намирането веднъж завинаги решение на този изключително обществено чувствителен въпрос. Може би някои от народните представители в тази зала, както например господин Иван Костов, ще си припомнят, че още през 90-те години в българското общество се обсъждаха различни варианти – гръцкия и испанския. Тоест да бъдат унищожени всички документи на бившата Държавна сигурност и да се започне на чисто, за да не се стигне до разделяне и противопоставяне на обществото в страната. Надделя обаче вторият вариант – обявяването пред българското общество на обвързаността със структурите на бившата Държавна сигурност на български граждани, участващи в обществено-политическия живот, народни представители, министри, областни управители, собственици на медии, да не изброявам всичките 32 групи – всички онези групи, които бяха разписани в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Искам обаче тук да припомня още един много важен факт. Тук господин Иван Костов се включи в хора, че те отдавна са искали да решат проблема фундаментално и завинаги. Господин Костов и неговото правителство през тези 4 години – от 1997 г. до 2001 г., обаче имаха изключително голямо мнозинство в българския парламент. Това беше правителството на ОДС и те можеха да направят това, което стана със закона през 2006 г., но не го направиха. Именно тогава се изваждаха списъци на политици и народни представители с оглед да бъдат компрометирани. Сега е лесно да се говори, че всички тук сме за закриване докрай на тази страница от историята на нашата страна. Парламентарната група на Движението за права и свободи, водена от убеждението, че следва да се затвори наистина тази страница от историята на България, през 2006 г. стана съавтор и съвносител на гореспоменатия закон. Убедени сме, че това е правилният път за излизането от тази тема, оставала винаги недоизказана докрай и използвана за нечисти цели. Българското общество трябва да изживее своя катарзис така, както това се случи в повечето страни от Централна и Източна Европа. Уважаеми дами и господа народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложения Проект за декларация със съзнанието, че този парламентарен акт няма да послужи за уреждането на вътрешни политически сметки в управляващите, че няма да стартира лустрационна политика и че няма да бъде употребен за засилване на конфронтацията между държавните институции. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители, тъй като беше изразено съмнение дали познаваме документите, специално европейските, на които сме се позовали в декларацията, искам само да ви прочета трите основни точки от Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма. Точка 6: „Изразява съжаление, че 20 години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа достъпът до документи от личен характер или за целите на научни изследвания е все още необосновано ограничен в някои държави членки; призова за полагане на истински усилия във всички държави членки за отваряне на архивите включително и тези на бившите служби за сигурност, тайната полиция, разузнавателните ведомства ...”. Точка 7: „Решително и недвусмислено осъжда всички престъпления срещу човечеството и масовото нарушаване на правата на човека от страна на всички тоталитарни и авторитарни режими; изразява съчувствие, разбиране и признание за техните страдания на жертвите на тези престъпления и на членовете на техните семейства.” Точка 16: „Изразява убеждение, че крайната цел на разкриване и оценката на престъпленията на комунистическите тоталитарни режими е помирение, което може да се постигне с поемане на отговорност, молба за прошка и насърчаване на морално възраждане.” Второто нещо, към което искам да насоча вашето внимание, са двата основни документа, на които всъщност се обявява статутът на Държавна сигурност. Първият гласи следното: „Разузнавателно управление при КДС на МВР организира активна разузнавателна и контраразузнавателна дейност на територията на капиталистическите страни. Главното направление в работата на разузнавателните органи на Държавна сигурност се определят Турция и Гърция.” Това е съответно от м. юли 1963 г., а след това този документ е изменен през м. юни 1973 г. и гласи следното: „Основната дейност на разузнаването да бъде насочена против главния враг – Съединените американски щати и техните съюзници, на първо място Турция и Гърция. Колеги, каквото и да кажете, наистина се позоваваме на документи и факти с ясното съзнание и отговорност за това. От тази гледна точка наистина днес е изключително важно посланието, с което ще излезе българският парламент, и за това благодаря на всички останали парламентарни групи, които са превъзмогнали частния си партиен интерес и подхождат национално отговорно към тази тема. Много важно е посланието, което ще дадем към нашите международни партньори и сътрудници не само в рамките на Европейския съюз и НАТО – общности, чиито ценности, принципи и цели споделяме като част от тях, но също така и за редица международни организации. Нашите представители и в ООН, и в ЮНЕСКО също имат съответната принадлежност, обявени са лица с принадлежност към бившите служби на тоталитарния режим. От тази гледна точка, недопустимо е в ХХІ век все още да говорим за тайна власт, която държи в зависимост публичната, да имаме формирането на определен тип идеология, която моделира съзнанието днес. Нека наистина да преодолеем нашите стереотипи, нека да последваме примера на държавите от Централна и Източна Европа, новите страни членки, които наистина извървяват своя път – започваме от Чехия, Унгария, продължаваме с Прибалтийските държави – Полша, Словакия, Румъния, която също е приела закон миналата година. Така че, от тази гледна точка, днес пред нас има три основни възможности. Първата е избягването, както персоналното така и дискредитирането на държавата, защото декларацията наистина е един елегантен начин, но същевременно изключително отговорен за преодоляване на ситуацията, в която се намираме в момента. Втората възможност, или пропусната такава, зависи от това какъв ще бъде подходът на държавния глава, който до момента винаги е декларирал, че е обединител на нацията и радетел на Конституцията; зависи от това дали той ще се съобрази с волята на Народното събрание, или съответно ще продължи да следва линията, която до момента демонстрира, което според мен ще постави под въпрос за какво възраждане именно се бори държавният глава. И третата възможност, пред която сме изправени според мен е, че днес трябва ясно да кажем на нашите партньори, на нашите съюзници, че България е готова да прекъсне своите зависимости с бившите служби на тоталитарния режим и да обнови своята дипломатическа служба. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо Панайотова, вземам думата, защото съм провокиран от факта, че Вие четете избирателно и само част от тези текстове. В точка шеста на тази резолюция, която прочетохте, следваше да прочетете и краят, а той е следният: „ ...въпреки че трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че с този процес не се злоупотребява за политически цели.” Всъщност тази избирателност, тази неискреност и това лицемерие, което личи от всичките ви действия, от целите ви усилия, които полагате по отношение на тази декларация, са и причината да не искаме да бъдем част нито от усилията за постигане на съгласие, нито от хората, които ще подкрепят тази декларация. Очевидно е, че след като нямате достатъчно сериозни аргументи до този момент извън клишетата, които звучат от 20 години насам, и които трудно четете, остават три аргумента. Тази декларация е своеобразно алиби за вече предприети действия от Министерския съвет, тази декларация е средство за натиск срещу президента, очевидно параван, зад който предстои да видим изданието на новата сценка с предложенията и съответно с изпращането на посланици, които се смятат за близки и достатъчно лоялни на новата власт. Следователно не очаквайте подкрепа от нас, но бъдете искрени и четете докрай!

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Вие също цитирахте избирателно въпросната резолюция. В никакъв случай не може да се търси политическа цел. В крайна сметка по Закона за дипломатическата служба 20% са разрешените политически назначения на посланици. До момента – ГЕРБ управлява близо две години, нямаме нито едно политическо назначение. Всички предложения са били за дипломати от кариерата, така че това говори само по себе си за това, което твърдите.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще започна с това, което естествено няма да ви учуди, че аз подкрепям декларацията, която е представена пред вас, и призовавам всички да се присъединят към мен и да я подкрепят. Предлаганата декларация няма ултимативен характер. Чрез нея ние призоваваме, ние се обръщаме към хората, които имат отношение към тоталитарните структури, да отстъпят крачка назад. Сега, когато най-после правим уверени първи крачки в европейското сътрудничество, когато доверието към нас постепенно укрепва, когато ние търсим своето достойно място в Европейския съюз пред групата на европейските държави, нека тези хора да не слагат прът в този процес. Реакцията на нашите европейски партньори беше ясна – и учудването, и подозрението, и нежеланието фигури с такова минало да се появяват на техния политически хоризонт. Много от бившите социалистически страни, както вие знаете, вече решиха този проблем. По-голямата част от българското общество разбира и проблема, а много от хората не са забравили и страха, болката, унижението, които тези структури насаждаха в свое време сред тях и също подкрепят настойчиво тази насока на правителството към освобождаване от мрачните елементи на миналото. Затова сега, когато законът по принцип подкрепя тяхното лично достойнство, ние се обръщаме към тяхната съвест, към личната им политическа отговорност за страната и ги призоваваме да постъпят достойно, да дадат път на нови хора, които са необременени от мрачните лабиринти на миналото. Вярваме, че много от тях ще го направят. Животът дава много други пътища по които те могат да тръгнат, да бъдат полезни за себе си, на обществото, и на България. Уверен съм, че правителството, ръководните органи на страната ще намерят правилния път и необходимите процедури за открито представяне и правилно използване на потенциала на хората, имащи отношение към тоталитарните структури. В този ред на мисли ме учудва неистовата защита на определени политически сили – защита, насочена против подобряване на имиджа, защита насочена против подобряване на доверието на партньорите ни към нашата страна. Бих искал да напомня кои всъщност са тези политически сили, които така страстно защитават хората с агентурно минало. Те са тези, които в мрачните години на тоталитаризма създадоха такива структури като Държавна сигурност, когато хората се редяха на доносници, провокатори, агенти, а останалите, които не бяха от тях, живееха в страх. Те са тези, които в зората на демокрацията, разпродадоха и изнесоха държавата в куфарчета – реални и виртуални. Те са тези, които ни дариха с Виденовата зима и месечни заплати от 5 долара. Те са тези, за които пътят към НАТО бе грешният път, като дори един от тях каза: „Командата „Бегом към НАТО!”, е изключително вредна за България.” Те са тези, които забавиха процеса на интегрирането ни в Европейския съюз, а когато въпреки това и въпреки тях бяхме приети в Европейския съюз, те си го приписаха. (Реплики от КБ.) Те са тези, заради които само година след влизането ни в Съюза тотално ни спряха всички европейски програми, заради далавери и усвояване под масата. (Шум и реплики отляво.) И сега, когато доверието към нас бавно и устойчиво се възстановява, когато мъчително се опитваме да поправим нанесените вреди, да се включим достойно в европейското семейство, те отново се опитват да ни спрат, бранейки пожълтелите скелети от миналото. Сигурно е нормално една столетница да се връща в миналото си, най-малко поради това че не вижда бъдещето си. Затова нека не се вслушваме в техния хленч, а да вземем правилното решение – да подкрепим декларацията! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз разбирам, че трябва да се изпълнява повелята на премиера, който ви е казал, че трябва да говорите най-сетне, но, когато се говори, трябва да се мисли какво се приказва. (Възгласи от ГЕРБ.) Извинявайте, да приказвате, че, видите ли, сме били приети в Европейския съюз въпреки БСП, е смешно. (Реплики от ГЕРБ.) Точно така, точно така! (Реплики от ГЕРБ.) Така ли? Защото България стана член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. по време на правителството, в което БСП играеше водеща роля. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Наваксахме изоставането, което беше реално. Преодоляхме риска България да бъде отложена. Когато вие си реализирате целта, обявена от премиера – през м. март 2011 г. да сме член на Шенген, тогава ще си говорим за принос към Европейския съюз. (Смях и възгласи от ГЕРБ.) Така че мълчете! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Госпожо председател, ще помоля да удължите времето на групите. Уважаеми господин Минчев, аз съм офицер от запаса по артилерийско разузнаване. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.) Вие обаче сте полковник от военното контраразузнаване, и когато говорите за НАТО, че някой се е борил против НАТО, аз искам да Ви питам: като полковник от военното контраразузнаване, срещу кого се борихте? Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)

Това просто показва Вашата абсолютна некомпетентност, господине. Абсолютна некомпетентност! Първо, че не е контраразузнаване, а служба „Военна информация”, което е военно разузнаване, и второто, което е по-важното, че аз, като преподавател във Военното училище, за първи път влязох в контакт с това военно разузнаване – контраразузнаване, за което говорите, което всъщност е разузнаване, едва 1998 г., по време на демокрацията и то благодарение на това, че ето тези хора отдясно – Синята коалиция, за първи път разрешиха да има открити конкурси. Аз спечелих такъв открит конкурс. Това е, господин Михалевски. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция.) Искам да Ви кажа още нещо, понеже сега ме предизвиквате. Въпреки че спечелих конкурса, аз нямаше да отида, защото Вашите хора ме спираха. Има един-единствен човек тук в тази зала, който ми помогна, без аз да го познавам и без той да ме познава, благодарение на това, че тогава имаше хора от СДС. Ще Ви кажа: човекът е Христо Бисеров. Той пита началника на Генералния щаб, който беше намерил друг човек, въпреки че аз спечелих конкурса, и така станаха нещата. (Възгласи: „Браво!” от ДПС и КБ.)

Ето това е вашият начин за оправяне на нещата. Аз никога не съм бил в това...

Госпожо председател, уважаеми колеги! Живеем сякаш в подменена действителност. Вместо мнозинството от депутатите в този парламент да са гневни, че има тъй злепоставящи факти за българската дипломатическа служба, се оказва, че е гневна Българската социалистическа партия. Само те са ядосани и всички онези, които смятат себе си за патриотично настроени българи, за хора, които виждат живота на бъдните поколения в един общ европейски дом, в съюз с най-напредналите страни на света – става въпрос за нашите деца и нашите внуци, трябва да се чувстваме виновни за това, че очертаваме това бъдеще. Аз ще си позволя, госпожо председател, да разкажа една случка, която съм преживял лично и заради която съм се червил. Като вицепрезидент на Парламентарната асамблея на НАТО – имах честта да бъда избран на тази позиция, заедно с президента на асамблеята и с всички други най-видни представители на тази асамблея само преди три години бяхме на проучвателна мисия в един тежък конфликтен район. Докладчик на едно от заседанията беше българският посланик. Този посланик изложи всички пропагандни тези на страната от другата страна на конфликта. Дойдоха при мен моите колеги, депутати от редица европейски страни и от Съединените щати и ме попитаха: „Този какъв е?”. Аз ще ви кажа какъв е. Намерих отговора в архивите на Държавния архив. Ето какво пише: „За служители в Държавна сигурност се приемат български граждани, които са безпределно предани и верни на българския народ – дотук О’кей, на БКП, на дружбата със съветските социалистически републики и притежават необходимите лични и делови качества”. Това е в Указ Х1670 на Държавния съвет на Народна република България. Година по-рано в документ на Политбюро на ЦК на БКП се казва следното: „Разузнавателното управление при Комитета за Държавна сигурност обменя материали и провежда съвместни и съгласувани мероприятия с разузнавателните органи на СССР и другите социалистически страни, в съответствие с действащите съглашения”. Тогава, свързвайки тези две неща – едното от историята от преди толкова много години, всъщност това е било ръководното начало на Държавна сигурност, и моите лични, бих казал, притеснителни преживявания в столицата на тази страна в конфликтен район, където България, обърнете внимание, беше контактната страна за НАТО, сега името на посланика излезе в списъка. Аз казвам: трябва ли аз да се червя, трябва ли министърът да се черви, трябва ли всички ние тук, които гледаме напред към европейското, към атлантическото бъдеще на децата и внуците ни, да бъдем със зачервени лица от това, че тези хора, тук отляво, се гневят заради осъществяването най-накрая, след двадесет години влачене по корем, на нещо, което трябваше да се случи в началото? Тук бяха дадени примери за това как на посланик на съюзническа страна бил удължен срокът на действие в България, бил му продължен мандата. За да му удължат мандата, там сигурно са управлявали същите посткомунисти, каквито управляваха у нас!? Защото аз знам, че по времето, примерно на друга страна, когато управляваше същата посткомунистическа партия като у нас, бяха назначавани дипломати, които наричаха предатели собствените си министри, собствените си депутати, защото са предали каузата. Това е ставало в разговор, на който съм присъствал. Това е ставало, защото те са били верни на тези укази и тези постановления, за които говорих преди малко. Тук не става въпрос за лоялност, тук става въпрос за принципи. Ще добавя още нещо – за да се стигне до тази ситуация без да виня когото и да било, ще спомена само историята. Голямата част от тези назначения бяха издадени с указ на сегашния президент на републиката. Няма как да не ми гложди съзнанието разсъждението, че той извърши всичко това, за да оправдае собствената си принадлежност към Държавна сигурност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Синята коалиция и ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Агов, уважаеми господин министър! Преди много години прожектираха един филм с много интересното име „Аз знам, че ти знаеш, че аз знам”, и си мисля, когато искате да промените образа на България пред света, как лицемерието на говорещите се отразява на образа на България пред света. Как мислите, че една Франция би реагирала на речи от подобен род, когато те знаят, че ние знаем, че те знаят за това кой е там и какви са били връзките на предците, господин Агов, точно в тези служби, които цитирате? Затова е по-добре да се откажем от лицемерието, господин министър, защото те наистина знаят, че ние знаем, че те знаят и да действаме почтено, принципно и последователно, за да не ставаме за срам. Защото много държави могат да ни попитат: „А това ли е целия списък и ако не е, защо?”. Когато сте лицемерни, подобрявате ли имиджа на България или го правите жалък, благодарение на това говорене? Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Доколкото знам, във Враца нямат кино, благодарение на дългото управление на БСП в района. (Смях в ГЕРБ.) Чудя се къде е бил на кино господин Божинов, та е гледал този филм?! (Смях от ГЕРБ.) И аз съм избран във Враца, наистина там няма кино. За разлика от господин Божинов обаче, аз искам да кажа следното: аз ходя на кино и днес и съм гледал филма „Животът на другите”. Чудесен филм, създаден от един германски режисьор, който не е живял при комунизъм, живял е в Западна Германия. Той разказва за мизерията, човешката драма, чисто човешката драма, от действията на аналога на българската Държавна сигурност, наречен ЩАЗИ – може би най-зловещата служба след съветската в тогавашния комунистически лагер. Препоръчвам Ви, господин Божинов, преди да говорите тежки думи за лицемерие, гледайте този филм и дано тогава съвестта ви да заработи, та да направите кино във Враца. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви. Госпожо председател, господин министър, колеги! Взимам думата преди всичко, защото считам, че трябва много добре да помислим по какъв начин ще продължим да третираме въпросите, свързани с прилагането на Закона за разкриване на документите и оповестяване на принадлежност. Защото, както добре разбирате, вярвам този процес ще продължи. Вносителите на декларацията се позовават на закона и на Европейската резолюция на Европейския парламент. Предлаганата декларация се разминава и с духа, и с принципите и на закона, и на резолюцията. Съгласно закона, комисията, която е натоварена с разкриване и обявяване, представлява независим държавен орган – чл. 4, който „осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите”. Къде е политиката? Нима ще ми отговорите, че законът е достатъчно за ясна политика? Ние допускаме да бъдем вкарани в един безумен процес да бъде огласена по медиите поредната констатация на комисията и да тръгнем да се чудим какво да правим. Това е във висша степен национално безотговорно, тъй като тази процедура засяга коренни въпроси на националната сигурност на страната. Защо тази декларация не отговаря на закона? Защото преди всичко министърът на външните работи не е използвал своите правомощия по чл. 27, ал. 1, т. 2 от този закон, който му дава право да поиска от комисията списък на лица с принадлежност. Нещо повече, чл. 12 предвижда задължения на комисията да предостави тези данни. По-нататък! Имаме всички основания да имаме изключително остра претенция към министъра на външните работи по начина, по който той процедира след това огласяване – вместо да търси начин въпросът да бъде преодолян възможно най-безболезнено, той търси конфронтация в Народното събрание. И настина, госпожо Панайотова, точка 6 от Европейската резолюция категорично изисква този въпрос да не се политизира, но изказванията, които чухме от подкрепящите декларацията, в 90 % от случаите остро го политизират. В преамбюла на Европейската резолюция има ясно позоваване на опита на комисиите за установяване на справедливостта и истината в страни, живели в условията на авторитарни и тоталитарни режими, които са помогнали на хората да преодолеят различията си и да се помирят. Това, което се прави тук, е точно обратното. Аз бих върнал апела на господин Димитров: господин Димитров, госпожо Панайотова, изтеглете си проекта за декларация! Това не е начинът нито да завоюваме доверие пред нашите партньори, нито да постигнем помирение вътре в нашето общество. Знайте, че никой няма да уважава страна, която не знае да уважава сама себе си! (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Аз никога няма да забравя, че Сергей Станишев, който иначе е активен по всяка една тема, и то доста емоционален, и президентът Първанов, който също така не пропуска тема, по която да заеме позиция, пропуснаха момента, когато руски дипломат каза, че България е Троянският кон на Русия в Европейския съюз.

Каква е темата?

Тогава единият – министър-председател, а другият – президент на България, и двамата замълчаха, което явно показа съгласие с тази позиция.

Не е по темата!

Тогава трябваше, господин Станишев, така емоционално да станете и да говорите по тази тема – да кажете, че това е невъзможно и никой не може да си позволява такова отношение – било то Русия или която и да било друга държава. Но тогава Вие не станахме и не взехте отношение по начина, по който го правите днес. И Вашият колега от БСП – господин Първанов, и той не стана, и той не взе отношение. Защо ли? Защото явно в думите, казани тогава, вие сте намерили някаква истина и не защитихте националния интерес на България. Господин Станишев, този проблем на България е свързан с Държавна сигурност, с едно влияние от миналото, с хора, които явно са работили, а може би някои от тях продължават да работят за особени отношения на България с бивши комунистически страни. При положение, че тогава бяхте министър-председател и не заехте ясна и категорична позиция, не очаквайте ние да Ви вярваме, че можете да защитавате интереса на България. Не очаквайте това от нас! Колкото до днешния въпрос, имате шанс: за първи път от 20 години след началото на прехода БСП да покаже, че се демократизира; да покаже, че се отделяте от това влияние на Държавна сигурност; да покажете, че и у вас има нещо ново и демократично, но за пореден път, за съжаление, се проваля. Има нещо много важно: 50% от българските посланици в Европейския съюз са от Държавна сигурност. Това не е случайно, а е защото президентът Първанов е правил такива назначения и вероятно БСП е участвала в тези назначения. Фактически вие пазите своите хора. Тогава обаче не очаквайте от нас да вярваме, че БСП е демократична, че БСП се е променила, че сте социалдемократи. Просто никой не ви вярва. (Шум от БСП. Реплики от народните представители Сергей Станишев и Александър Радославов.)

Господин Мартин Димитров очевидно не е чул това, което казах в началото: България се представлява в Европейския съюз от всички български институции, защото сме пълноправен член на Европейския съюз, запомнете и разберете това, а не само от посланиците, от министър Цветанов, от Ваньо Танов и от други сътрудници на Държавна сигурност, които са от ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

И от СРС-тата! (Смях, оживление в КБ.)

Господин Станишев, във Вашето изказване си признахте, че тогава не взехте отношение. За нас това не е случайно. Знаете ли, позицията на СДС и на Синята коалиция обаче е принципна: ние сме срещу всички агенти на Държавна сигурност – до последния. И тази позиция ще продължи да бъде такава. Ние призовахме премиерът да смени Божидар Димитров, дори в самото начало да не го назначава. Не това обаче е темата на днешната дискусия. Темата е, че има дипломати, които водят политика, различна от политиката на правителството и парламента, които са обвързани с една структура, създадена от комунистическия режим и имаща различни цели от официалните цели на българската държава.

Как ще го докажете?!

Този проблем днес може да бъде решен и ще бъде решен. Имате две възможности от БСП: едната възможност е да останете единствените, които официално защитават Държавна сигурност в България, така сами се представихте днес – единствената партия в Четиридесет и първото Народно събрание, която застава зад хората от Държавна сигурност. Така изглеждате в момента. Това избирате, това е вашият избор. (Силен шум от КБ, реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) Днес … Моля, не ме репликирайте от място! Можете да направите трибунка след заседанието. (Силен шум и реплики от КБ.) Вие останахте единствената парламентарна група в Четиридесет и първото Народно събрание, която застана зад Държавна сигурност. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) И вашият министър-председател Станишев, и вашият президент Първанов бяха хората, които не отговориха, когато руски дипломат каза, че България е Троянският кон на Русия в Европейския съюз. Тези две неща за нас означават, че вие не сте се променили и не сте демократична партия. Благодаря ви.

За нас – и вие!

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Първо, искам да благодаря на вносителите на текста на декларацията, както и на всички парламентарни групи, които днес заявиха категорично, че искат веднъж завинаги България, бидейки страна в Централна и Източна Европа, последна да затвори страниците на обвръзките между бившите тайни служби на комунистическия режим и нейната дипломатическа служба. Понеже днес се говори много за различни случаи, казуси и т.н., кой какво е направил, какво казва един или друг текст на Европейския парламент, искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че през 2007 г. при подобна проверка – по-скоро рутинна – в Полша излиза, че няколко посланици в няколко страни – Кувейт, Австрия, Китай, Турция и други, са сътрудничили на разузнаването на полската народна армия или както се е казвала тя. Една седмица отнема на полската държава да ги прибере обратно във Варшава – една седмица! На вас ви отне 20 години да стигнете до един половинчат закон. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)

Ако това Народно събрание трябваше да приеме, мога да уверя всички български граждани, че този закон щеше да бъде направен далеч по-разумно. (Шум и реплики от КБ. Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Защото, уважаеми дами и господа народни представители отляво, а също така и отдясно, този закон, по който работим днес, е лош закон. (Шум и реплики от КБ.) Аз разбирам фрустрацията на господин Станишев, защото притиснат от обстоятелствата – все пак трябваше да покаже, че по някакъв начин нещо се е променило в неговата партия, се принуди да направи този закон. Този закон трябваше да бъде направен 1990 г., най-късно през 1995 г. …(силен шум и реплики от КБ), трябваше да бъде ясен и категоричен, за да приключи този дебат отдавна. За съжаление това не беше направено. Искам да отчета тук днес, че в тази зала наистина има народни представители и политически партии, които през последните 20 години са били ясни и постоянни в своите виждания относно ролята, мястото и оценката за Държавна сигурност в България. Законът, по който работим днес, третира представителите на Република България – посланиците, генералните консули, ръководителите на задграничните мисии, с особен режим. Законът, който прие вашето мнозинство, създава различен режим за третиране на тези хора, защото тези хора наистина представляват Република България. Искам да обясня още веднъж, уважаеми дами и господа, абв-то на проблема. (Смях, оживление, реплики в мнозинството.) „А” – 45% от посланиците през последните 20 години на Република България са били свързани с Държавна сигурност. „Б” – този процес през последните години нараства, не намалява. Правителството на ГЕРБ, когато излязат данни за такива обвързаности, уволнява свои заместник-министри. Вие – в предното мнозинство, ги изпращате посланици. „В” – взаимните обвръзки, които стават видни от този списък, показват, че веднъж завинаги стъкленият похлупак върху българската дипломатическа служба трябва да бъде премахнат. Вие говорите за човешки съдби. Да, в този списък има безкрайно много човешки съдби. Аз няма да си позволя като вас да играя с инсинуации и да танцувам върху съдбите на хора и за неща, случили се преди 20 години. Това, което обаче искам да се опитате, ако въобще сте способни да го направите, е да помислите за всички тези хора, чиито съдби и имена вие дори не познавате от висотата на вашата партийна йерархия, защото нямаше как да ги видите през тези 20 години под стъкления похлупак, създаден от хората, чиито обвързаности днес излизат наяве. Това е абв-то на проблема днес. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от КБ и ДПС.) И затова, уважаеми дами и господа, аз моля Народното събрание да приеме тази декларация, да докаже, че в нашето българско Народно събрание има представителност, която отразява становището на 70% от българските граждани и над 50% от вашите собствени избиратели. Да отразите това обществено мнение, подкрепяйки декларацията и затваряйки веднъж завинаги тази страница, за да може българската дипломатическа служба да се развива модерно, съвременно и не в зависимости, създадени преди 20 години. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Синята коалиция.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като господин Младенов се обърна лично към мен, съм длъжен лично да му отговоря. Неговото изказване е част от общото лицемерие на тази дискусия. А. Ако господин Младенов и неговата политическа партия, към която той принадлежеше, имаше политическа воля, да бяха приели Закон за досиетата през 1997-2001 г. (Ръкопляскания от КБ.) Б. Правителството на ГЕРБ уволнявало хора, свързани с Държавна сигурност. Ами, уволнете Ваньо Танов, уволнете шефа на Гранична полиция, уволнете шефа на Агенция „Пътна инфраструктура”, уволнете други ваши представители! Четиринадесет от посланиците от този списък са изпратени от ГЕРБ. В. Освен всичко останало, 45% от посланиците в последните двадесет години били разузнавачи в Държавна сигурност. Ами, в този период България влезна в НАТО и в Европейския съюз. Дано успеете до месец март да влезем в Шенген. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, господин министър – лош закон, но закон. Лоши бяха и предишните закони, които бяха приети. Хиляда деветстотин деветдесет и седма година беше приет закон от мнозинството на ОДС и в голямата си част беше отменен от Конституционния съд. И беше много ясно защо Конституционният съд отмени точно тези текстове, които не дадоха възможност да се освети. Може би трябва пак да погледнем състава на Конституционния съд към онзи момент, макар че те решиха техните досиета никога да не бъдат разсекретявани. Косвено отговарям на част от въпросите, които се поставиха. Затова, макар и лош закон, сега трябва да се възползваме от него и да направим стъпките, за да изглежда България по-чиста, да изглежда добре и да върви напред. Съпротивата винаги ще я има. Това не бива да ни смущава. Важното е обаче да правим действия, които наистина да правят демократичен и цивилизован образа на България. Правя едно редакционно предложение. Основанието, освен чл. 78, ал. 1 на правилника, е и основание на Конституцията за приемането на декларацията. Затова да бъде записано: „На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията ...” и следват другите основания за приемане на декларация, госпожо председател.

Благодаря, госпожо председател. Дами и господа, уважаема госпожо Михайлова! Онзи закон от 1997 г. беше осакатен от Конституционния съд. Но голямото осакатяване беше извършено от трима души – Иван Костов, Йордан Соколов и Богомил Бонев, които наложиха онзи текст, който даде право на тогавашните – да ги наречем днешни – служби да активират и деактивират действащи членове от българската политика (ръкопляскания от КБ) и по този начин да ги прикрият. Това е големият проблем на онзи закон. Това са тримата, които го осакатиха. Това е истината.

Стана доста лично емоционално, защото репликиращият ме беше шеф на Комисията по Национална сигурност – водещата комисия по този закон. Това е дупликата ми. (Оживление.)

Той затова знае.

Прочетете ги.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване. (Оживление, шум.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Вземам думата, уважаеми дами и господа, за да обясня отрицателния си вот...

...и да кажа, че зад тази декларация и зад това гласуване лесно можем да открием комбинация от интереси. Можем да открием интереса да се възстановява капитал на мнозинството в средите на европейската десница заради опита да бъде реабилитиран Тодор Живков. Можем да открием желанието да се ползва декларацията като средство за политическа реанимация на отделни политически формации, като средство за повдигане на позавехнал рейтинг, позападащ имидж. Лесно можем да открием желанието да се ползва декларацията като средство за извинение и отклоняване на вниманието за провали в други сфери. Лесно можем да видим желанието да се трупа личен имидж. Няма да видим обаче нищо от онази загриженост за интересите на България и за външнополитическия авторитет на България, които на думи звучаха в залата, но за които няма никаква грижа в хората, които подкрепиха тази декларация. Още веднъж ще кажа – за да не бъдем и за да не бъда част от това политическо лицемерие, което днес намира израз в подкрепата на тази декларация, гласувах „против”. (Ръкопляскания от КБ.)

Госпожо председател, направете забележка все пак!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В тази атмосфера на всеобщо другарско общуване някак си е занимателно човек да вземе думата с риск да смутим тези изключително дълбочинни и колегиални разговори. Искам да кажа много ясно три неща. Първо, декларацията произтича от среди, произтичащи от Държавна сигурност (ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от КБ), възпитани от Държавна сигурност, получили образованието си в резултат на Държавна сигурност. Тук трябва да се попитаме: дали те не са хората на Държавна сигурност в НАТО днес? Второ, тази декларация се изважда в момент, в който трябва да бъде потушен генералният провал на правителството с Шенген. Това е първият стратегически провал през последните 20 години. България постигна членството в НАТО. България постигна пълноправното членство в Европейския съюз. България се проваля за Шенген, и то именно в резултат на неумението, на липсата на ангажираност на правителството в решаването на този ключов въпрос, който всъщност е върхът на членството ни в Европейския съюз. И на трето място, не може да приемаме тази декларация с радост и апломб, когато със същата, но по-тиха радост декларираме, че е добре да имаме в правителството министър, който е работил, започнал кариерата си в Седмо главно управление на Държавна сигурност. В залата има хора, които знаят какво е СКРЕЧ, какво е СКРЕП и какво е „Искра”. Две трети от посланиците знаят с какво са се занимавали тези три системи (сигнал от председателя за изтичане на времето), че те са контролирали чуждите посолства и граждани,...

...че те са контролирали българските граждани и че те са събирали информация за всеки български гражданин.

Когато сигурността на...

...външната ни граница е в ръцете на Държавна сигурност, когато контрабандата е в ръцете на Държавна сигурност,...

...резултатът ще бъде този. (Ръкопляскания от КБ.)

Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз гласувах „против” и ще ви кажа защо. Не мога да приема вменяването на колективна вина. Това ми напомня точно годините след 9-и септември, когато поголовно всички бивши министри, народни представители, български офицери бяха репресирани, някои осъдени и не са на този свят отдавна. Подобен подход не приемам – затова гласувах „против”. Ще призова и за нещо друго, защото лицемерието действително няма граници. От всички парламентарни групи тези, които подкрепят декларацията – бивши членове на Българската комунистическа партия, на Държавна сигурност, на всичките тези служби, да излязат тук, да си посипят главата с пепел и да кажат, че се отказват от всичките си предишни действия и убеждения, защото това е резил! Хора отгледани, достигнали нива благодарение на това, че и родителите им са били членове на тази Българска комунистическа партия и на всички тези служби – да дойдат тук и те да ме нравоучават, когато аз съм от семейство, пострадало от този режим! Затова гласувах „против” и не мога да се съглася с това. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! „От вчера сме свидетели на безпрецедентен скандал в българската държава с организираната и внесена в 41-то Народно събрание подписка от господин Яне Янев и неговите поддръжници. От извършената от ДАНС проверка за автентичността на случаен принцип на 1850 лица от подписката, съдържаща лични данни на повече от 597 хил. български граждани, стартирана, проведена и внесена в 41-то Народно събрание от господин Яне Янев, са установени следните факти: Над 400 български граждани категорично са отрекли да са участвали в подписка и да са предоставяли за тези цели личните си данни, а 290 от тях са удостоверили този факт в писмен документ; 53 лица са починали преди датата на обявяването на началото на подписката; 93 от лицата, фигуриращи в подписката, постоянно пребивават зад граница и не са посещавали страната по време на провеждане на инициативата; за 98 лица е установено, че не пребивават на тези адреси повече от пет години. За едно лице, уважаеми колеги, е установено, че изтърпява наказание в затвора. Писмото на ДАНС завършва със заключение, че са налице данни за извършени престъпления, за което са сезирали Софийската градска прокуратура, както и че ще бъде сезирана Комисията за защита на личните данни. Уважаеми колеги, имаме безпрецедентно и безскрупулно погазване и нарушаване на основни закони в тази държава, включително и на българската Конституция, както и злоупотреба с лични данни и права на българските граждани. Установените в проверката на ДАНС факти недвусмислено сочат за изключително сериозно и драстично нарушение на изискванията на Закона за защита на личните данни. Безспорно е налице незаконосъобразно обработване на лични данни на голям брой български граждани, което организаторите на подписката са осъществили чрез неправомерен достъп, нещо повече – без знанието и съгласието на всичките тези физически лица. Второто много сериозно нарушение е свързано с обстоятелството, че в Закона за защита на личните данни се забранява обработването на лични данни, които разкриват политическите убеждения, без физическото лице, за което се отнасят данните, да е дало изрично своето съгласие за това. Толкова тежко и сериозно нарушаване на този закон и злоупотреба с личните данни на десетки и хиляди български граждани Комисията за защита на личните данни не е установявала досега. Уважаеми колеги, за пореден път днес сме свидетели как хора със съмнителна почтеност и репутация доказаха, че нямат място в българската политика. Яне Янев и хората му от „Ред, законност и справедливост” окончателно показаха пред българските граждани какво би сполетяло държавата ни, ако такива хора участват в политическия живот. Едва ли има човек в България, освен тази група народни представители, за съжаление, който би си позволил да манипулира по толкова долен и безскрупулен начин подписката за разпускане на българския парламент и свикване на Велико Народно събрание, като подправя подписи, използва незаконно лични данни, забележете, и на починали хора. Как събрахте подписите на тези хора?! Скандална е и манипулацията да фигурират подписи на хора с личните им данни, без те самите дори да са уведомени, че са включени в такъв документ. Манипулираното вписване в подписката на РЗС на личните данни на народния представител от ГЕРБ Владимир Тошев и съпругата му са връх на политическия цинизъм и доказателство как болната политическа амбиция и безскрупулност могат да посегнат на изконни ценности като свободата на мнението и личните данни на гражданите. Ужасени сме от способите, които псевдополитици като Яне Янев използват, за да материализират изчезващия си образ пред обществото. Съжаляваме, че дори век, след като великият Алеко Константинов изобличи цинизма и безскрупулното потъпкване на демократичните ценности на приятелите на Бай Ганьо Гочоолу и Дочоолу, и днес за съжаление техните наследници продължават да искат да правят по същия начин избори в европейска и демократична България. И тъй като в изказването си днес другият провалил се лидер на БСП – господин Сергей Станишев, си позволи да ни нарече стадо, аз ще си позволя да му предложа: ако той иска, тъй като е един от кукловодите на „Ред, законност и справедливост”, да сформират нова парламентарна група – тази на лъжците, компроматчиците и манипулаторите. (Ръкопляскания от ГЕРБ, „Атака” и Синята коалиция.) За пореден път легитимни хора страдат от нелегитимните способи на Яне Янев. Това за пореден път доказва колко цинично звучат тезите на партията му за законност и справедливост. Не можеш да лъжеш, да манипулираш, да произвеждаш фалшификати и да се обявяваш за алтернатива на управлението – това е смешно, жалко и комично. Подобни действия от страна на Яне Янев и РЗС будят у нас само съжаление. Уверени сме, че политическите стенания на безпомощност на тези хора ще бъдат правилно разбрани от българските граждани. Но ние не можем да останем равнодушни пред опасността хора като Яне Янев и „Ред, законност и справедливост” да посягат на демокрацията. Ако днес подправят подписи, подхвърлят манипулирани записи, оказват всякакъв вид натиск върху обикновените хора и хвърлят димки в пълни зали, на какво ли биха били способни утре, уважаеми колеги, тези хора?! Затова хора като Яне Янев и доверениците му нямат място нито в българския парламент, нито в българския политически живот. (Ръкопляскания от ГЕРБ, „Атака” и Синята коалиция.) Затова тук, от тази трибуна, от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ настояваме всички парламентарни групи, за които демокрацията, Конституцията на Република България и българските закони са важни и имат основно значение, да осъдят поведението и безскрупулните политически действия на „Ред, законност и справедливост”, Яне Янев и техните кукловоди! Настояваме компетентните органи да проверят действията на тези хора и ако има основание, да им бъде потърсена всякакъв вид отговорност, включително и наказателна.” В заключение, уважаеми колеги, на такива хора бих казала следното, ще използвам една българска поговорка: „Голям подвиг е да извършиш това, което трябва, а не това, което искаш!”. И не трябва да забравяме какво е казал българският народ: „Лъжата корен не хваща!”. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ, „Атака” и Синята коалиция.)

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател, ще призовете ли за малко ред и успокоение в групата на ГЕРБ? Тъй като госпожа Фидосова се обърна лично към мен, трябва да й отговоря също така лично. Първо, няма как Коалиция за България да прави обща парламентарна група с РЗС. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Ние имаме сериозни различия.

Не споделяме тезата за Велико Народно събрание. Смятам, че тя е вредна, че България няма нужда от Велико Народно събрание. България няма нужда от нова Конституция. България няма нужда от президентска република, както няма нужда и от едноличен режим. Това е сериозно различие, бих казал, фундаментално. Аз няма да влизам в детайли за това, че нееднократно съм бил атакуван от господин Янев – лично, с неистини, не само след изборите, когато бяхте заедно (смях в мнозинството, реплика на Красимир Велчев).

Но това, което каза госпожа Фидосова, е недопустимо в една европейска демократична страна. Вие ли, госпожо Фидосова, ще определяте кой ще участва и кой няма да участва в българския политически живот?! (Реплика на Искра Фидосова.) Само българските граждани могат да го направят! И вторият аспект, който за мен е необясним. Как може Държавната агенция „Национална сигурност” да се занимава с верността или неверността на една подписка, каквато и да е тя?! (Реплика на Искра Фидосова.) Как може Държавната агенция „Национална сигурност” да ходи от къща на къща, да чука на вратите на гражданите, да ги притеснява дали са се подписали или не по отношение на едно подписка?!

Това е една не полицейска, а милиционерска държава! Преди 1989 г. беше така! (Смях и възгласи в мнозинството. Народният представител Георги Терзийски иска думата за лично обяснение.)

Госпожо председател, господин премиер, господин вицепремиер! Ще прочета тази декларация. Няма да говоря както обикновено, без написан текст, тъй като тук става дума лично за престъпление. Нещата са сериозни и трябва да пишем черно на бяло. „ДЕКЛАРАЦИЯ на Парламентарната група на партия „Атака” по повод на фалшифицираната подписка на РЗС за Велико Народно събрание През изминалата сесия в Народното събрание беше внесена подписка от инициативен комитет начело с народния представител Яне Янев плюс няколко независими народни представители от партия „Ред, законност и справедливост”. Подписката е с искане да се свика Велико Народно събрание и да се приеме нова Конституция. В парламента бяха внесени 597 хиляди подписа на граждани. Според Закона за допитване до народа при събрани на 500 хиляди подписа Народното събрание е длъжно да разгледа в залата искането за референдум. Такава е била идеята на РЗС при представянето на такава бройка с подписи на гражданите. Още на пръв поглед обаче тази подписка предизвика съмнение във всеки, който я беше погледнал дори и най-бегло. Правеше впечатление, че в цели страници имената на гражданите и техните лични данни са написани с еднакъв почерк. Имаше и други външни данни, които сочеха, че има нещо гнило в подписката. Това даде повод за сигнал до ДАНС с искане агенцията да направи разследване и да даде мнение дали подписката е автентична. Вчера до председателката на Народното събрание дойде писмо от председателя на ДАНС, в което той е изложил резултата от разследването. Какво се оказва? Разследването на агенцията представя данни, които говорят за шокиращи фалшификации и измами, направени от РЗС при организирането на въпросната подписка. Ето някои факти. От подписаните граждани 53 са починали преди датата на обявяването на подписката.”

„Това може да значи две неща – или Яне Янев е намерил начин да общува с мъртвите и да им вземе подписа (смях в блока на мнозинството), или имаме налице измама и злоупотреба с лични данни на български граждани. Господин Янев наистина има характерни черти, които могат да бъдат приети за нестандартни, но не и за извънземни. (Смях в мнозинството.) Все пак нестандартността на господин Янев, за която говоря, в случая се споделя от доста хора в днешно време, включително и примерно кмета на Берлин. Така ми идва наум. (Смях в мнозинството.) Остава тезата, че имаме налице измама и подправка на документ. При разследването от ДАНС са установили, че 400 граждани, чиито подписи и лични данни са в тази подписка на РЗС, са отрекли категорично да са си давали личните данни и да са се подписвали, а 290 човека от тези 400 са удостоверили писмено това – че не са се подписвали и че не са си давали личните данни, че те са използвани без тяхното знание. Сред подписаните има и лица, които излежават ефективно присъда в затвора. Всичко това показва, че народният представител Яне Янев и колегите му от партия РЗС са извършили груба фалшификация и измама и злоупотреба с личните данни на български граждани. Тук прокуратурата ще каже какво точно престъпление е осъществено и какви санкции се налагат. Но ние като народни представители сме длъжни да кажем нашата позиция по повод фалшификацията, извършена от народни представители начело с Яне Янев. С тази измама Янев и колегите му доказват, че не се спират и пред извършване на престъпление, каквато е документната измама, за да провеждат своите PR-акции и да внасят дестабилизация и хаос в страната. Този, който може да подправи подписи и да използва лични данни на граждани по такъв безпардонен начин, може да подправи всичко друго. Аз питам: каква стойност имат разговорите и записите на телефонни разговори от господин Янев и си е и какъв е проблемът да се фалшифицират подобни записи, след като са фалшифицирани толкова много – стотици, стотици, а може би и хиляди подписи на български граждани! Какво да кажем за подписката, която РЗС представи в ЦИК за регистрация на изборите за Европарламент и Народно събрание?! След този прецедент аз имам съмнението, че тази подписка също може да бъде фалшифицирана. От „Атака” настояваме категорично ДАНС и прокуратурата да направят разследване и по тази подписка, защото може да се окаже, че партия РЗС е вкарала депутати по един начин, нарушавайки закона – с документна измама и с фалшификация! И какво следва това? Ще кажат юристите! Друг въпрос, който възникна при този „Янев гейт” – последната буква е под условие. (Смях в блока на мнозинството.) Няма ли прокуратурата да поиска имунитета на Янев и най-после да се разследват начините, по които този одиозен политик направи предизборната си кампания – с огромни пари, със страшно много пари за реклама, с купуване на гласове, за което имах много сигнали при моите обиколки и при моите срещи, както и неговата обвързаност с фигури и кръгове, които днес са подсъдими за рекет и изнудване. И докога ще продължават арогантните компроматни войни на Янев и компания, войни, които удрят по престижа на институциите на парламентарната демокрация и водят към анархия и хаос, а не към ред, законност и справедливост?! Фалшификациите на Янев също така девалвират като цяло идеята за референдум. Защото това е идея за народна демокрация, за допитване до народа. Тази идея в момента е девалвирана, защото, дами и господа народни представители, оттук нататък всяка подписка, дори да е най-коректната на света, ще предизвиква някакво съмнение, ще предизвиква синдрома на лъжливото овчарче – да не би тук да има някаква измама. Ето, това е другият удар, който нанася фалшификацията на Янев! Разбира се, него това не го интересува, защото прави личния си PR, но това са много тежки удари по принципите на демокрацията изобщо. Така че редът, законността и справедливостта днес изискват от нас като народни представители да осъдим морално измамите и фалшификациите на господин Янев и неговите колеги. Аз призовавам всички вас, дами и господа народни представители, да направим това по съответния начин, който позволява правилникът на Народното събрание, защото най-малкото сме длъжни пред гражданите, чиито данни и подписи са използвани неправомерно от господин Янев и неговите колеги.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днешният ден е най-срамният ден за българската демокрация след 10 ноември. (Шум и реплики в мнозинството.)

Няма по-срамно зрелище от това, което в момента излъчва Българската национална телевизия. И добре, че Канал 3, която все пак е една от малкото демократични телевизии в тази държава, излъчва пряко, за да види българският народ от коя групировка и по какви начини се управлява българската държава, кой разпределя контрабандните канали! Щом като българският министър-председател може по телефона да нарежда на Ваньо Танов да прави контрабандни схеми, какво му пречи да разпореди на Светлин Йовчев да отиде по домовете и да репресира почтени български граждани?! (Шум, смях и оживление в мнозинството.)

Вчера, когато поисках от Светлин Йовчев да ми даде обяснение как без прокурорско постановление са нахлули в домовете на 750 български семейства, отговорът беше (шум и реплики в мнозинството), че му е разпоредено от Цецка Цачева. Тя по съвместителство главен прокурор на държавата ли е, питам аз? Ясно е, уважаеми дами и господа, ние от „Ред, законност и справедливост” искаме оставката на Бойко Борисов! (Шум, възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”, тропане по банките.)

Бойко Борисов разрешава в тази държава да се случват тези пародии. Бойко Борисов разрешава само под негово давление Ваньо Танов да прави в митницата това, което му е разпоредил! Затова, дами и господа ...(Шум и реплики от ГЕРБ)

Дами и господа, България може да се излекува от тази милиционерска параноя по един-единствен начин – оставка на правителството на Бойко Борисов!

Благодаря, госпожо председател. В тази пленарна зала беше допуснато да се четат публично присъди над народни представители. На четящите присъдите обаче, чиито телефонни разговори след малко ще бъдат разпространени в пресцентъра на РЗС, трябва да им кажем, госпожо председател, и следваше да им обърнете внимание, че не те са пратили народните представители от „Ред, законност и справедливост” в парламента, а българският народ. Що се отнася до премиера Бойко Борисов, очаквах той да погали своите пудели тук (шум и реплики в залата), докато говореха от парламентарната трибуна. Също се надявам той да стане и да каже защо ДАНС ходи по къщите на хората, задава политически въпроси и ги измъчва. Оставка на Бойко Борисов!

Това лично обяснение ли е?

Това е срам за България! (Шум, оживление и възгласи от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги! Госпожо председател, когато давате думата по процедура по начина на водене, нека да не се правят изказвания от хора, които нямат право да говорят по този начин оттук. Защото в моя дом не е нахлувано от ДАНС. Този човек, който стои ето там ... (Реплики от независимите народни представители.)

Затова искам, когато е за начин на водене, да бъде за начина на водене. Благодаря.

Лъжец!

Да, да, лъжец си! Измамник си!

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа, министри! Уважаеми дами и господа, наистина обстановката отиде твърде далеч. В момента обаче в публичното пространство се изнасят наистина едни много сериозни данни за пряко участие на министър-председателя в прекратяване на митническа акция по отношение на акцизи. Уважаема госпожо председател, в тази връзка Ви предлагам, да отложим дебатите по Шенген. Какъв Шенген след това, което върви извън парламента? Утре всички ще кажат пак, че в парламента се занимават със съвсем други теми от това, което е навън. Да дадете една почивка, за да може министър-председателят да се запознае с всичко това и да проведем едно кратко изслушване. Само така можем да отговорим на обществените очаквания. В противен случай ще се окаже, че парламентът върви по един дневен ред, който е твърде далеч от това, което се случва извън парламента. Това ще бъде най-вече зле за управляващото мнозинство. Процедурата ми е за отлагане, защото обстановката е крайно напрегната, крайно ненормална. Ако тези факти са истина – ДАНС да проверява подписки по къщите – също са индикации за много тревожни неща. Не можем да проведем едни дебати за Шенген, от които България има нужда, ще проведем дебати, които са вредни за България, в един момент. Истинските дебати са извън събранието – контрабандата, покровителството по високите етажи. Това са ми процедурните предложения: отлагане и изслушване на министър-председателя по изнесеното в публичното пространство. Моля да ги подложите на гласуване.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи искам да изразя становище по дискутирания проблем, който стана толкова актуален и по който преди малко се разви този разгорещен дебат, след становището и на някои от парламентарните групи, изказали се преди малко. На първо място, ние от Движението за права и свободи също изразяваме дълбока загриженост от факта и от изнесените данни, ако те наистина отговарят на истината за това, че са представени фалшиви подписи. За това, че в подписка, събрана по силата на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, са използвани без тяхно знание лични данни на български граждани или са полагани подписи вместо тях; че в подписката се съдържат имена на лица, които са починали към датата, която претендира, че е тази на подписката. Ако тези факти наистина отговарят на истината, будят основателни тревоги и опасения у всеки един демократично настроен гражданин относно това що за демокрация е тази в България в момента и как с привидно демократични способи за участие на гражданите в управлението може да се злоупотреби? Този случай е нагледно доказателство и нагледен пример затова защо Движението за права и свободи изказваше принципно своите резерви тогава, когато се приемаше на юруш, на ура, в края на миналия мандат, когато се обсъждаше този закон за пряко участие на гражданите в местното самоуправление и в държавната власт. Ние още тогава изразявахме нашите опасения за това, че трябва много да се внимава тогава, когато се предлага определена група български граждани да заместят конституционно установената законодателна инициатива на Народното събрание – народни представители или на Министерския съвет, и да се превърнат в един нов субект на законодателна инициатива. Още тогава ние изразявахме притесненията и резервите си за това, че може да се злоупотреби с тези нови инструменти, че българската демокрация трябва да извърви своя път така, както това е направила Швейцария или някои други държави, в които пряката демокрация има дълбоки исторически традиции. За съжаление ние тогава не бяхме чути и ето сега сме изправени пред такива примери. На второ място, този случай, който наистина е скандален, поставя въпроса дали пък намесата на ДАНС не е избирателна? Искаме отговор на въпроса защо само по тази подписка ДАНС е сезирана, а не се сезира по други подписки, внесени преди това в Народното събрание. След като ще се настоява тук да се проверяват и други подписки, ние бихме искали да бъде проверена и подписката, която беше внесена преди известно време от инициативен комитет, в който фигурират ярки представители например на една политическа сила като ВМРО, за организиране на референдум за членството на Турция в Европейския съюз, подписка, която беше дадена за проверка в ГРАО, в която бяха установени няколко хиляди невалидни подписи. Настоявам и тази подписка да бъде проверена, след като ДАНС се превръща в всьо и вся, във всевластен контрольор на всичко в тази държава – нещо, срещу което ние по принцип сме против. Този случай доказва как използването на ДАНС като инструмент за решаване на всеки един въпрос, който дадена политическа сила би желала да се реши в нейна полза, може да създаде огромно напрежение в държавата. Ако вървим по тази плоскост, нека да бъдем принципни докрай, нека да се извърши тази проверка! Ето защо беше крайно основателно настояването на Движението за права и свободи тези подписки да бъдат проверявани щателно от ГРАО, но явно се оказва, че тази проверка не е достатъчна. Мисля, че това ще бъде нагледен урок за всички онези политически субекти, които биха се изкушили за в бъдеще, биха се опитали да злоупотребят с инструментите на пряката демокрация. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! В момента тече информация и става достояние на обществото информация, която е дълбоко смущаваща – това е най-мекият израз, който мога да използвам. Това е своеобразна кулминация в една безпрецедентна ситуация, показваща връзки на управляващите, в това число изпълнителната власт и членове на законодателното тяло на Република България с определени фирми – информация, уличаваща представители на управляващите в покровителство на контрабанда.

Госпожо председател, Вие трудно ще намерите основание в Правилника за това, което настояваме и за което вече говори и моят колега Михаил Миков. В момента се тества Вашата способност като председател на Народното събрание да реагирате адекватно, на вас самите като мнозинство, което е сформирало правителството да вземе компетентно, адекватно решение, и способността на министър-председателя да даде задоволителен отговор и на Народното събрание, и на българските граждани по тази информация. Информацията уличава министър-председателя в поемане на ангажименти пред определени фирми.

Информацията уличава министър-председателя в покровителство на тези фирми. (Реплики от ГЕРБ.) Информация, която директно уличава министър-председателя в разговори с шефа на митниците и съответно – в разпореждане за оттегляне на проверяващи. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Откъде го знаеш?

Ние всички сме заинтересовани да чуем истината. Затова, госпожо председател, (шум и реплики от ГЕРБ) Ви моля да се обърнете към министър-председателя да направи съответното изявление в пленарната зала на Народното събрание. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Истина ли е това, което се тиражира? Доколко и в каква степен това подлежи съответно и на проверка, и на представяне пред Народното събрание?

Другото ще бъде неадекватност. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Не. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа! Още веднъж искам да обърна внимание, че обстановката, която се създава след опубличаване на разговори на министър-председателя с шефа на Агенция „Митници”, създава много сериозна и тревожна обстановка. От името на Парламентарната група предлагам почивка, в която да дадем възможност на министър-председателя да се запознае с това, което се изнася в публичното пространство и да даде някакъв отговор и на народното представителство, и на обществото, за да може това, което се случва, да придобие някакви институционални измерения, иначе то ще се развива въпреки нас, въпреки желанието, въпреки замислите на пиарите по кризисен пиар. Почивка от името на парламентарна група.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри! Честно казано съм смутен, най-малкото, за това каква дискусия за подготовката към Шенген ще водим в момента. Тук е подготвено едно очевидно техническо представяне от Министерството на вътрешните работи, когато в публичното пространство се говори съвсем друго нещо. То има пряко отношение към Шенген. Когато се изнесат чрез медиите данни за покровителство на определени фирми за пряка намеса на министър-председателя към работата на Агенция „Митници” по време на осъществяване на акцията, нали разбирате какъв ще бъде отзвукът навън? Ние можем да се направим, че нищо не се случва, можем да си затворим очите. Преди време отказахте дебати на другата тема – за разговора на господин Танов, в който обвини министъра на вътрешните работи, че покровителства фирми. Сега очевидно искате пак да го направите. Отговорност на Народното събрание е да изясни нещата и в интерес на министър-председателя е действително той да заяви своята позиция по отношение на това, което е изнесено. Иначе ще правим едни упражнения по красноречие и по изнасяне на технически данни и няма да постигнем ефект. Все пак, тъй като съм задължен да направя и представяне на проекторешението, искам да обърна внимание върху следното: какво е значението на членството на България в Шенген за обикновените хора? Както добре разбирате, сигурно 60% или две трети от българите не знаят какво е Шенген и по какъв начин това ще повлияе върху живота им. Затова, за да може и вие – от ГЕРБ да се вслушате в това, ще цитирам позициите на министър-председателя, тъй като те са меродавни за вас. През есента на 2009 г. министър-председателят каза, че догодина, когато ще пътуваме в Шенген и влезнем ли в Шенген – трябва да паднат визите за САЩ. Това засяга огромен брой българи, не само които живеят в САЩ, които пътуват там при свои роднини. През октомври 2010 г. министър-председателят, при своята среща с унгарския премиер господин Орбан, заявява: „Членството в Шенген е водещ приоритет на България през следващите шест месеца”, сиреч до м. март т.г. Премиерът заяви също така, че присъединяването към Шенген е най-сериозният сертификат за надеждност и важна зелена светлина за чуждестранните инвестиции. Разбирате колко важно политически, икономически, човешки е членството на България в Шенген. Само да ви обърна внимание, че за миналата година преките чуждестранни инвестиции паднаха три пъти в сравнение с кризисната 2009 г. Затова е важно макар и със закъснение да проведем тази дискусия в парламента, защото когато трябваше да се води тя – по наше предложение, вие предпочетохте в нощни заседания да пробутвате Изборния кодекс в интерес на ГЕРБ, да спечелите служебно изборната победа. Многократно БСП предупреждава за съществуващите рискове, за опасните сигнали за отлагане на членството на страната ни в Шенген и за провал на този външнополитически приоритет. В това число и в декларации, и в парламентарен контрол съм се обръщал към министър-председателя. В началото на този мандат в тогавашния стил на управляващите имаше изприказвани много глупости, в това число и за Шенген. Да ви припомня, че министърът на финансите господин Дянков каза, че хеликоптерите за контрол на границите изобщо са ненужни и са един лукс. Слава Богу, отказахте се от тези глупости. След това, в продължение на повече от година ни се внушава, че всичко е абсолютно под контрол и наред. Да, аз не отричам напредъкът, който съществува и е направен през последната година в техническата подготовка, той е налице. Но очевидно не е свършена цялата работа. Това, първо. И второ, което е по-важно, членството в Шенген има политическа страна. Това е въпрос на доверие към България. Така година и половина бяхме крайни оптимисти. Прекрасно, ако този оптимизъм беше обоснован и потвърден с резултати. На 21 декември 2010 г. обаче се появи писмо от министрите на външните работи на двете ключови държави в Европейския съюз –Германия и Франция, в което, обръщайки се към комисията, председателството на Европейския съюз, те заявяват, че са за отлагане на членството на България в Шенген. Няма как да не се притесним от това. И което е още по-лошо, основният мотив, който изтъкват, е не техническата готовност или неготовност, а корупцията на различни нива и устойчивата организирана престъпност. И се споменава, също така, че в резултат на членството на България в Шенген страната ни ще има пълен достъп до данните, съдържащи се в Шенгенската информационна система. И какво заключават и казват? – Тежки последици за вътрешната сигурност на Европейския съюз и всички държави членки! Уважаеми дами и господа, това е ужасно заключение, стряскащо! Нещо повече! Франс прес допълва, че около дузина правителства са на близка или идентична позиция. Затова този дебат е задължителен и не трябва да го водим формално. Реакциите на българското правителство, струва ми се, бяха твърде лековати: „Ще удвоим усилията”, „до март месец ще сме готови технически”. Дори беше казано от господин Борисов, че ние считаме, че писмата на Франция и Германия са напълно основателни. Какво искаме тогава? Ако те са основателни, накъде тичаме? Какво очакваме? Фактите са следните. Оказва се, че техническите доклади на Европейския съюз, особено последните, констатират недостатъчна готовност на България специално в частта на сухопътна граница. Технически се оказва, че не ние водим пред Румъния, а имаме проблем. Това, разбира се, трябва да се дискутира днес. Но по-важни са политическите въпроси. Какво се случва в България през последните седмици? – Само скандали, разговори на шефа на митниците с министъра на финансите, заместник-министъра, в които шефът на митниците хвърля обвинения към министъра на вътрешните работи за покровителстване на фирми. Това, което се случва днес, е в същия стил и в същия дух – още по-тежко и по-лошо е за България. Повярвайте, не злорадствам! Трябва да има ясна позиция от правителството, от парламента по тези скандали. Изтичат СРС-та! Каква Шенгенска информационна система!? Някой оспорил ли е съдържанието на разговорите на господин Танов, които изтекоха? Все по-очевидно става, че най-вероятно е имало СРС и то е било законно, тоест е бил разследван. Очакваме през следващите седмици да излязат официалните данни за броя СРС-та в страната. Експерти твърдят, че за миналата година са се увеличили два пъти! Който използва така широко СРС та при липса на граждански контрол, те изтичат! И пак опираме до Шенген. Какъв Шенген? Казвам най-отговорно, че това, което е необходимо да се направи, е не такова бодряческо решение, което е предложено от мнозинството: „Подкрепяме усилията”, а и „парламентът да си свърши работата”. Какво парламентът? Първата отговорност е на правителството! Трябва ясна програма от правителството, господин премиер, публично представяне за политически действия от правителството и дипломатически действия за осигуряване на политическа подкрепа, естествено с аргументи – технически и други, в това число координация с Румъния, която е другата страна, желаеща да влезе в Шенген. Странно се получава, че Румъния казва: „Ние няма да сме червеи, ние ще се борим. Няма солидарност!”, а ние казваме: „Прави са Германия и Франция”. Трябва да има координация с Румъния, трябва да има външнополитическа, дипломатическа офанзива. Нали уж ГЕРБ е подкрепян безрезервно от ЕНП? А кой управлява в Германия и Франция? – ЕНП. Второ, довършване на работата по техническите ангажименти, защото се оказва, че хеликоптерите едва ли не имат само шест тренировъчни полета. Единият, закупен по Шенген, доколкото знам, се използва за правителствения авиоотряд. Маса други неща – границата с Турция, цялостната система за мониторинг не е изградена, (председателят дава сигнал за приключване на времето). Приключвам, госпожо председател. А трябват конкретни действия и програма за действия, показване на реални усилия за борба с контрабандата. Защото това е огромен проблем на страната. Той е видим. Искаме от правителството да си свърши работата и да заяви – ще направим първо, второ, трето, четвърто и пето, това ще ни даде членство в Шенген. Тогава разчитайте на нашата подкрепа за това членство. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги! Аз бих искал да благодаря на преждеговорившия, тъй като много ясно изтъкна защо е важен Шенген и какво е трябвало да се направи. Само изводите нещо се губят накрая, което е нормално – всеки има свой начин да чете Евангелието. Моето изказване е формулирано във връзка с предходната тема, тъй като смятам, че са свързани. Аз имам виждането, че нещата трябва да се правят по друг начин в Народното събрание на България. Мирогледът и философията на партиите, представени в парламента по националните проблеми и въпроси, ще бъдат показани днес по начина, по който гласувахме по декларацията, по начина, по който ще се държим тук по този въпрос, който е от голямо национално значение. В изказването си по въпроса за декларацията завърших с това, че трябва да затворим страницата на миналото, за да имаме сили да се справим с предизвикателствата на днешния ден. Влизането в Шенгенското пространство е такова предизвикателство. Как ще подходим към него показва дали можем да бъдем единни или не, можем ли да насочим обществената енергия в единна, градивна посока или не. Изборът е на всеки един човек в тази зала. Решението, което предлагаме е в две точки. Първата показва нашата цел и национална задача, а именно присъединяване към Шенгенското пространство. Мисля, че беше достатъчно ясно показано защо това е важно да бъде подкрепено и едва ли има нужда от допълнително разясняване. Но за мен е по-важна втората точка, на която аз ще се спра по-подробно. Правителството има своята отговорност да изпълни техническите критерии, макар с наследено забавяне от предходното правителство – това трябва да бъде повтаряно и казано, за да знаем къде стоим – то вече навакса и ще се справи в срок. Но всички ние знаем, както беше признато преди малко, че решението за фактическото присъединяване към зоната е политическо. Тук идва необходимостта от национално обединение на всички институции, които да дадат своя принос за общия успех. Тук сред нас има много опитни, дългогодишни парламентаристи, които с времето са изградили добри международни връзки. Нашите постоянни делегации, групи за приятелства, както и двустранните посещения дават много възможности за представяне на българската позиция. Този дипломатически ресурс трябва да бъде използван. Ако не го направим, ние всички ще останем длъжници на българското общество. След успеха на декларацията по-рано, аз имах вярата, че имаме силите да загърбим партийните различия. Дори смятам, че тук имахме възможност и все още имаме такава възможност за цялостно обединение зад една кауза, тъй като тя няма негативния заряд на тежкото минало, с което беше заредена предходната тема. Важното е да се знае, че макар тежестта за довършване на процеса по присъединяване да се е паднал на правителството на ГЕРБ, не ГЕРБ влиза в Шенген, а България влиза в Шенген. Това прави целта, отговорността и задачите обща за всички. Ако усилията ни не бъдат подкрепени от една или друга партия, това би било проява на огромно лицемерие и национална безотговорност. Колеги, затова моят призив към вас е да подкрепите така предложеното решение, което ще прочета. Наистина, позагуби се вяра с това, което чух: колко лесно някой може да хвърли в пространството хора, които се оказва, че са подменяли, фалшифицирали документи, и след това вие на доверие на даваната информация от същите тези хора да измествате дневния ред на държавата. Именно това подкопава доверието в държавата. Всеки един от вас трябва да поеме отговорността за своите думи и действия! Бих искал да прочета проекта за решение, госпожо председател: „РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питането на народните представители Сергей Станишев и Михаил Миков към министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов относно политиката на правителството по отношение на присъединяването на Република България към Шенгенското пространство Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Подкрепя усилията на правителството, необходими за присъединяването на Република България към Шенгенското пространство. 2. Народното събрание да изработи програма от парламентарни и външнополитически действия за осигуряване на подкрепата на присъединяването на страната към Шенгенското пространство.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Позволявам си да взема думата и да направя изказване и като народен представител, и като председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и като един от хората, които пряко имаха ангажименти при решаването на един от най-важните законодателни въпроси, поставяни пред нашата страна по повод на присъединяването към Шенгенското пространство. Присъединяването към Шенгенското пространство през 2011 г. е един от основните приоритети на нашата страна, поради което сами знаете, че Народното събрание насочи своите усилия към осъществяването на необходимите законодателни промени с цел покриване на всички критерии в тази област. Както ни е известно, оценката за готовността за присъединяването към Шенгенското пространство се извършва съгласно специфични критерии и процедури, които трябва да бъдат изпълнени. Това са: засиленият контрол по външните граници на Европейския съюз – морски, въздушни, сухопътни; полицейско сътрудничество – защита на личните данни, визи и Шенгенската информационна система. Изпълнението на критериите в тези области е пряко свързано с гарантирането на вътрешната сигурност на Европейския съюз и в частност – на Република България. Какво означава присъединяването към Шенген? За мен това е цел и кауза на българското общество и в частност наш цел – на Народното събрание, на министрите от нашето правителство. Няма никакъв разумен аргумент срещу това, че от влизането в Шенген ще спечели всеки български гражданин. Шенген означава за нас сигурност, Шенген означава доверие към България. Мисля, че който и да оспорва или отрича направеното през тази година и половина от българското правителство и българския парламент за покриване на критериите за членство на България в Шенген, няма как да отрече постиженията, които успяхме да постигнем. Имах възможност да представя техническа информация за изпълнението на критериите, но предполагам, че колегите от Министерския съвет ще дадат подробна информация в тази посока. Ще се спра на хармонизирането на българското законодателство с постиженията на правото на Шенген. През последната година и половина през Народното събрание бяха внесени, разгледани и приети Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Спомняте си каква широка дискусия предизвика обсъждането на този законопроект. В него е разписан националният механизъм за прилагането на трансграничното наблюдение съгласно чл. 40 от Конвенцията за прилагане на споразуменията от Шенген. Беше приет Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, с който се въведоха изискванията на Рамковото решение 2006/960 на Съвета на Европа от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите – членки на Европейския съюз. Беше отново разгледан и приет Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, с който бяха въведени в националното законодателство разпоредбите на Конвенцията за прилагане на споразуменията от Шенген, които позволяват на България реално да обменя информация в Шенгенската информационна система след техническото ни включване от 6 ноември 2010 г. Този законопроект регламентира създаването в МВР на национална Шенгенска информационна система на Република България, представляваща автоматизирана информационна система с национална база данни, която осигурява обмена на информация между държавите, прилагащи шенгенското законодателство. Мисля, че веднага след използването на тази система бяха постигнати и първите резултати – бяха установени и задържани издирвани лица с европейска заповед за арест. Беше приет и Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в България. Ако си спомняте, вчера приключи второто гласуване на този закон, с който в българското законодателство се въведоха разпоредбите относно отказите за влизане на граждани от трети страни на територията на Шенген. Беше приет и Закон за изменение и допълнение, с който се уреди сътрудничеството между МВР и органите на съдебната власт във връзка с изпълнението на сигналите в ШИС за издирване с цел арест на лица. Доколкото знам и си спомням, в момента предстои разглеждане и на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, чрез който се декриминализира пресичането на бъдещите вътрешни граници на България след присъединяването ни към Шенген. В заключение, искам да добавя следното. Досегашните оценки от извършваните проверки в Република България по повод присъединяването към Шенген са положителни. Вярвам, че през тази 2011 г. нашите български граждани ще могат да се радват на всички възможности и свободи, които ни предоставя Шенгенското споразумение. От друга страна, искам да благодаря на господин министър-председателя. Уважаеми колеги, мисля, че той може винаги да разчита на нашата парламентарна група. Винаги можете да очаквате всякакво съдействие. И това, което каза колегата Димитров – ще направим всичко възможно по т. 2 от решението, което ние предложихме, чрез нашите контакти с колегите ни от другите парламенти да спомогнем България още по-навреме да изпълни критериите за влизането в Шенгенското пространство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! С голямо притеснение се запознахме в Синята коалиция с една извадка от записан разговор, за който се твърди, че е между министър-председателя и шефа на митниците. По този повод, тъй като безспорно това е тема, свързана с Шенген, ние отправяме от тази трибуна призив Главната прокуратура веднага да изземе записа и да гарантира, че в един много кратък срок ще направи безпристрастно изявление това автентичен запис ли е, което ние не искаме да вярваме, или е някакъв монтаж. Искаме да чуем истината – безпристрастна, такава, каквато тя е, защото това са изключително тежки обстоятелства. Нека това изявление от името на нашата група се счита и като приканване към главния прокурор на страната веднага да направи постъпки, да вземе този запис, да го подложи на анализ, при това да проконтролира анализирането на тази информация. Казвам това с искрено желание то да излезе монтаж. Благодаря.

Госпожо председател, господин премиер, господа министри, колеги! Темата е много широка, много дебатирана, трудно е да се каже нещо ново. Затова искам да засегна един аспект, който е болест на днешния ни парламентаризъм и да сравня двата проекта за решение. Проектът, внесен от опозицията, с който се възлага на Министерския съвет да си свърши работата. Защото, както правилно някой каза – може би господин Димитров, решението е политическо. И това е политическа оценка на управляващите държавата ни днес. И решението на ГЕРБ, което снема отговорността от Министерския съвет и я стоварва върху себе си, върху нас, върху парламента. А преди малко колегата Анастасов обясни как ние сме си свършили работата, колко важни законопроекти сме приели. И защо ние подкрепяме усилията на правителството, които са недостатъчни, защо се натоварваме с отговорности, които не са наши. Ние ли сме органът, който отговаря за външната политика на Република България, та да се включваме в отговорността, която не е наша. Това е моделът на българската демокрация днес. Това е моделът на герберската демокрация – когато парламентът се превръща в придатък на правителството. Това сме го забелязвали и при други управления, но в такава степен никога не е било. Затова провалът за Шенген е провал на българския Министерски съвет, во главе с неговия министър-председател, двамата му вицепремиери и всички министри. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Бисеров! Напротив, наша работа е – наша, на всички нас, които сме в този парламент – да подкрепим усилията на българското правителство, за да изготви, приеме и отговори на всички изисквания, които се очакват от нас, за да можем да влезем и да бъдем приети в Шенген! Всички ние сме отговорни за това. Правителството трябва да изготви законодателните промени. То го прави. Те идват в парламента. А парламентът е този, който трябва да приеме тези законодателни промени, за да отговори на тези изисквания, които е необходимо да изпълним. Пречеше се месеци наред определени закони с непрекъснати процедурни факти да не бъдат приети. Това са важни законодателни промени, необходими ни, за да бъдем приети в тази зона. Затова, уважаеми господин Бисеров, всички ние тук сме отговорни. Това е национална кауза. Влизането ни в зоната Шенген е кауза на всички българи и ние не трябва да се крием и да бягаме от отговорност, а трябва да подкрепим усилията на премиера господин Бойко Борисов и цялото правителство, за да изпълним тези изисквания и да бъдем приети в Шенген. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, господин министър! Не мога да се съглася, господин Бисеров, че отговорността е изцяло на правителството, защото в крайна сметка има разделение на властите и всяка власт трябва да поеме своята отговорност. Защото приемането в Шенгенското пространство не е цел на ГЕРБ, не е само цел на правителството, това е национален приоритет, от който всъщност всички български граждани, ние като такива и техни представители, трябва да работим за това. От тази гледна точка, освен законодателните задължения на парламента, съответно да се възползваме от прерогативите, които имаме да упражняваме публична дипломация и да използваме контактите съответно с нашите парламентаристи в държавите членки на Европейския съюз. Още повече, че след Лисабонския договор нашата роля като национален парламент е много по-голяма от гледна точка на между парламентарните срещи в Брюксел и влиянието, което ще се оказва. В крайна сметка приоритет на унгарското председателство е влизането на България и Румъния в Шенген и това предстои да бъде обсъждано на срещата на председателите на комисиите по европейски въпроси – КОСАК съвсем скоро в Унгария. Така че от тази гледна точка публичната дипломация задължително трябва да бъде мобилизирана. И всички особено разчитаме на вас, защото все пак имате добре установени контакти през годините и наистина да работим за една обща кауза. Нека всеки път, когато България тръгне в правилната посока, да не се спъваме сами. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, госпожо председател, господин министър-председател, господа министри! Аз ще бъда съвсем кратък. Да, всички преждеговоривши бяха прави, защото решението за влизане в Шенген е въпрос на доверие от страна на страните, които са там, към нас. И това доверие се изгражда много, ама много трудно. Сега, когато за първи път те започват наистина да имат доверие в едно българско правителство, изведнъж опозицията скача яростно срещу него. Да, тук беше казано – едната от причините е така наречената от вас корупция. Вие и господин Станишев, като беше министър-председател, господин Костов – като бивш министър-председател, и господин Бисеров – като човек с много опит в политиката, знаят колко е трудно да наследиш една корумпирана, една гнила система и да я промениш за толкова кратко време. Вие много добре знаете, че, за да се промени една система, се искат няколко неща. Първо, смяна в законодателството – това, което правим ние тук, и това, зад което опозицията застава така яростно. Тоест, тя пречи с действията си ние да успеем да се преборим с корупцията. Второ, става дума за смени на хора, които са отговорни, които прокарват фирмени интереси, които определено не работят за България. И в момента, в който правителството с наша подкрепа, защото ние знаем, че това трябва да стане, започна да сменя такива хора, тук изведнъж се скача и се казва, че били политически смени и се правили политически назначения и политически чистки. Една политическа чистка не е направена. За сметка на това се разчистват хора, които определено работят срещу България. Трето, тук беше казано, че голям проблем е изтичането на СРС и аз съм съгласен. Затова първата и най-важна задача е да се спрат тези течове, да се видят хората, които нарушават законите и в това нарушение изкарват неща, които са тайна. И аз ще помоля правителството малко по-твърдо да пипа в този случай. Искам да ви благодаря, понеже времето ми изтече. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Господин премиер, господа министри, колеги, госпожо Фидосова, госпожо Панайотова! Разбира се, че всички имаме отговорности в тази насока. И аз имам съзнанието, че изпълнявам своите отговорности. Бидейки в тази комисия, няма го господин Анастасов, аз съм работил много активно по тези закони. Вижте само колко предложения имам по тези закони. Аз съм си изпълнил задължението. Не че не може и още нещо сигурно да направя, готов съм да го правя. Така че не казвайте, че ние имаме някакви неизпълнени отговорности по закон. Ако някой има неизпълнени отговорности и задължения, това е Министерският съвет. И това е оценката. Защото, госпожо Панайотова, нали разбрахте, че влизането в Шенген не е лобизъм, то е нещо друго – то е постигане на конкретни критерии. Затова става въпрос. Така че не прехвърляйте отговорността от болната глава на здравата. Всички ние сме си изпълнили задълженията. Може и още, но това не означава, че трябва да поемем отговорността на изпълнителната власт. За това става въпрос.

Благодаря, госпожо председател. Първо ще изразя позицията на Синята коалиция по внесените проекти за решения – няма да подкрепим нито един проект за решение и ще кажа защо. Господин Станишев каза тук, че дебатът е закъснял. Само че този дебат в момента е абсолютно безсмислен – не е закъснял, защото всички факти са налице, всички изводи са налице. Онова, което трябва да се направи, също е ясно – под шапката на всички ни. Да приемаме решение тук, в този парламент, в резултат на този, бих казал, окастрен дебат, ми се вижда загуба на парламентарно време. Ето по тази причина, разсъждавайки над всичко това, което се случва в страната, ние от Синята коалиция сме на мнение, че такова решение е абсолютно ненужно в момента и с нищо няма да помогне на процеса на влизането ни в Шенген. Искам да припомня още нещо. Ние първи предупредихме, че се задава такава заплаха – преди два месеца. Казахме го ясно и гласно. Тогава, незнайно защо, господин Цветанов не чу доброжелателния ни тон, а реши да реагира за това, че ние нападаме него. Не го нападаме него – най-малката ни работа е да нападаме господин Цветанов. Ние смятаме, че тук важната работа за всички нас е да се постигне напредъкът към Шенген. Този първи тревожен сигнал, който дадохме, трябваше да бъде сигнал за мобилизация не само на правителството, но и на съдебната система, на Висшия съдебен съвет. Защото една от причините да има повод част от нашето семейство, включващо Германия, Белгия, Холандия, Франция, да намира претекст и да отложи нашето членство е именно отсъствието на постигане на стандарт на справедливост, който е характерен за цяла Европа. Тук става въпрос за справедливост. В България все още няма онази степен на справедливост, тоест виновният да бъде наказан, а невинният да бъде оневинен. Нещо, което е много важен принцип в цялата ни цивилизация, наречена европейска цивилизация. И най-накрая, тъй като ми изтича времето, ще ми позволите, господин министър-председателю, да Ви дам един съвет. Вземете го този телефон, дето е до Вас и го хвърлете в коша. Всичките министри да си изхвърлят телефоните в коша. Като имате нещо да говорите със своите подчинени или със своите министри, извикайте ги при себе си и говорете с тях така. Чрез мобилната телефония да се поздравяваме за рождени дни, а не да разменяме информация, която е чувствителна за цялата държава. Казвам го полу на шега, но Ви моля да се вслушате в моя съвет.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Няма съмнение, че присъединяването на България към Шенгенското пространство е национална кауза. Неслучайно при откриването на политическия сезон в сряда ние пожелахме на кабинета да включи в календара през 2011 г. присъединяването на България към Шенгенското пространство. Предишните три правителства наистина успяха да включат в календара на демократична европейска България безспорни дати на стратегически политически постижения: на Иван Костов – поканата за присъединяване към Европейския съюз и откриването на преговорните глави; правителството на Симеон Сакскобургготски и на Движението за права и свободи – членството в НАТО; на Сергей Станишев – на БСП, на ДПС и на НДСВ – реалното присъединяване на страната към Европейския съюз. Стратегическото политическо постижение, което вие можете да имате, е присъединяването на България към Шенгенското пространство. Разбира се, това е национална кауза, но изпълнението й предполага строго диференциране на отговорностите – и на законодателния орган, и на правителството, и на останалите власти в страната! Радвам се, че господин Цветанов дойде, защото в негово присъствие искам да кажа нещо много важно. Успехът на България няма да се измерва с календарната 2011 г., а през кой месец от тази календарна 2011 г. България ще се присъедини към Шенгенското пространство! Да не забравяме, че ангажиментът беше за м. март! Явно е, че няма да се случи през м. март. Това поставя въпроса за отговорността: защо не се случва през м. март, чия е отговорността, свършихме ли си работата? Точно тук е разликата между двата проекта за решение. Да подкрепим проекта на колегите от ГЕРБ означава: няма проблем, правителството си е свършило работата. Само че ако тази теза беше вярна, ние през м. март трябваше да бъдем вече в Шенгенското пространство. Няма да бъдем. Следователно не всичко е свършено, ерго има много повече логика в проекта за решение, внесен от нас, а именно парламентът да задължи Министерския съвет да предприеме всички необходими действия, които още не са предприети. Естествено нашата отговорност е в подкрепата на адекватни законопроекти, които да ускорят присъединяването на България към Шенгенското пространство. Имам една молба към вас: не гледайте на проекта за решение на опозицията като на враждебен акт! Този проект за решение е с една неоспорима политическа логика, която заслужава да бъде споделена и от мнозинството. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители! Аз също ще продължа с това, което каза колегата Лютви Местан, че включването на България към Шенгенското пространство е национална кауза. Това е наш национален приоритет. Той граничи по важност с приоритетите, които изпълни нашата страна през периодите на различни правителства – както приемането на България през 2004 г. в НАТО по времето на правителството на господин Сакскобургготски; на 1 януари 2007 г. България беше присъединена като пълноправен член към Европейския съюз с министър-председател Станишев. Сега, уважаеми колеги народни представители, България следва да продължи своя път към интегрирането си в Европейския съюз, защото това е дълъг процес. Крайно време е България да изпълни не само критериите за Шенген съгласно договора – те не са само технически, уважаеми колеги. В справките, с които разполагам и от Външно министерство, и от други източници, се вижда, че страната ни, макар че тук се обявява от представители на правителството, че съгласно докладите от 2009 г. за работата по границите, полицейско сътрудничество, визов режим и другите критерии едва ли не вече сме отличници и сме ги изпълнили. Искам да ви кажа един конкретен пример – границата ни по суша с Турция е 270 км, а само 57 – 60 км от тази граница всъщност отговарят на критериите на Шенген. Ако бъркам, нека министърът на вътрешните работи да ме коригира. Искам също да кажа, колеги, че вече към тези емпирични и конкретни критерии, технически показатели, както ги наричаме, се подхожда и се иска политическа оценка. Готова ли е България с тази контрабанда, която се развихря в момента, и то със страни, които са членки на Европейския съюз – имам предвид Гърция и Румъния, отделно е с Македония и с Турция, дали страната ни се справя? Неслучайно тревога будят писмата на министрите на външните работи на Германия и на Франция само преди по-малко от месец до Европейската комисия. Уважаеми колеги, когато имаме национален приоритет, обръщам се към министър-председателя: аз мисля, господин министър-председател, че Вие трябва да потърсите идеите и предложенията също и на опозицията, защото наистина има вероятност, и то голяма, страната ни да не бъде приета в Шенген не само по време на председателството на Унгария, но дори и през следващо председателство. Искам да завърша с това, че ние ще подкрепим декларацията, внесена от група народни представители от Движението за права и свободи и Коалиция за България. Що се отнася до проекта на декларация на колегите от ГЕРБ, мисля, че няма смисъл, защото това е ваше задължение. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, господин министър, уважаеми дами и господа! Странна е днешната дискусия. Тя е предизвикана от опозицията. До момента нямаше никакво желание правителството да потърси съдействието на парламента за подкрепа. Сега вносителите на другата декларация решили, че парламентът трябва да помага. Когато в началото на ноември ние от Социалистическата партия изчетохме тук тревожна декларация след изявлението на Пиер Льолуш – европейски министър на Франция, тогава външният министър, който сега го няма, излезе след мене на тази трибуна и каза: „Няма страшно, няма проблеми, опозицията сънува бели мишки!”. Зададохме питането си в началото на м. декември. Дискусията се отложи заради тези мерки, законите се приеха. В каква ситуация сме днес? Комисията в Брюксел като че ли няма да включи точка за определяне на дата за отпадане на граничния контрол за България и Румъния. Господин министър, Вие ще присъствате на този съвет на 24 февруари 2011 г. И то заради лоша юридическа основа, господин Анастасов, заради ниски нива на борба с корупцията, заради устойчивост на организираната престъпност. Уважаеми дами и господа, още миналата година беше ясно, че в Европа се развиват политически процеси, които не способстват за политически комфорт на нашето приемане. И въпреки това, господин министър, в началото на м. ноември Вие казахте: „Унгарското председателство, март месец ще има решение.” Тогава казах: „Браво!”. Мълчахме до тогава и тогава казахме: „Браво, господин министър, ако сте направили това!”. Явно Вие тогава не сте били достатъчно запознат с външнополитическата обстановка в Европа, за да направите такова бодро изявление. Какво последва в развитието на тези събития? На 27 декември приехте едно Решение на Министерския съвет № 940 по Плана за действие и неотложни мерки. И какво сте включили там? Да се купят гуми за „Гранична полиция”. Това решава Министерският съвет: да се купят гуми за „Гранична полиция”, да се увеличи със 160 хил. литра горивото за „Гранична полиция”. Ама това въобще не е работа на Министерския съвет, бе, извинявайте! И, разбира се, и други мерки, част от които са в изпълнението на техническите въпроси. Ама нашият голям проблем не са техническите въпроси. Нашият голям проблем е политическият. Той се развива от лятото и се потвърждава сега от последния френски министър Лоран Воке с неговите изявления. Как може френският министър да каже, че от България и Румъния влиза най-голямата миграция в Европа и да няма български политик, който да стане и да каже: „Това не е вярно!”? Как Външното министерство, Вътрешното министерство? Това не е вярно! Вземете справката на Средиземноморието откъде влиза миграцията в Европа. Това е позиция, коренно различна от румънската, а след малко ще кажа и за това, която постави България в унизително положение. Една позиция и по отношение на румънската. Господин Станишев ви каза: разграничаването, разделянето, разминаването в позициите беше вредно за процесите на присъединяване и на двете страни. Това е външнополитическа грешка от много висок порядък, за която се плаща политическа цена. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател, мисля, че трябва да потърсите разум в предложението на опозицията, което сме внесли за решение на Народното събрание. То да бъде и вашият документ за пред Европа, и нашият ангажимент чрез нашите политически партньори, защото лидерът на Партията на европейските социалисти беше в София, обсъждахме с него този проблем. Той се върна в Брюксел и имаше най-официално изявление от Партията на европейските социалисти по отношение на България. Защото ако обвинявате за нещо опозицията, за какво ни обвинявате?! Че впрегнахме Партията на европейските социалисти да подкрепя България, а десните партии, партиите на госпожа Меркел, която беше в София, и на господин Саркози, няма да коментирам другите държави поради недостиг на време... Всъщност, ако е толкова важна тази дискусия, защо не я направихме във Вътрешната комисия? Защо не направихме сериозна дискусия? Три минути на група, пет минути на група – пак формално. От какво се страхувате?! Не преценявате ли, както каза господин Местан, че и опозицията понякога може да ви бъде нужна и полезна за нещо, или го преценявате след това, когато няма смисъл? Уважаеми дами и господа, Решение № 940 на Министерския съвет, предвиждащо панически мерки за купуване на гуми, възстановяване на ротацията, която съществуваше, и други, други, други, е паническо решение. То е технологично решение. То ще реши някои въпроси, които сега се появяват при последната проверка. Между другото, трябва да се излезе пред обществото и да се каже ясно какви са резултатите от проверките и ние да ги тълкуваме, защото аз се страхувам, че втвърдяването на тона при техническите проверки е продукт на политическата нагласа и отношение към България. Не са това големите въпроси, но избор на правителството е как ще постъпи. Уважаеми дами и господа, констатира се очевидна неспособност, неразбиране, невъзможност да се кумулира голям обществен и политически ресурс за подкрепа за постигането на тази национална цел. Дефинирането на Шенген като национална цел остава само в трафаретните интервюта, разговори и хвалби. За съжаление то не се превърна в национална цел и не беше разбрано, ако щете – и като медийна политика. Ще отразите хиляди други неща с контрола върху медиите, но темата „Шенген” я нямаше през последната година, а искаме да стане в унгарското председателство. Уважаеми дами и господа, мисля, че на Народното събрание се дължи много ясен отговор на всички тези въпроси – докъде са стигнали организацията, практическото взаимодействие по вътрешните граници, въпросът със сухопътната граница, по отношение на полицейското сътрудничество, за да можем да се ангажираме с нашата подкрепа, с нашите партньори. Вие трябва да сте откровени пред нас и да дефинирате това като национална цел, а не на ГЕРБ. Защото иначе е ясно, че след големите провали, свързани с избора на еврокомисар, с дефиниране на целта ЕРМ-2, Шенген се задава като поредния – то при вас не се знае кой е по-голям – външнополитически неуспех на България. И то не само на вашето правителство, за жалост, а на България. Затова апелирам, включително и към министър-председателя, да подкрепи проекта ни за решение. Не търсете винаги злонамереност в него. Да потърсим с този проект за решение - Вие да отидете при Вашите партньори в Европейската народна партия и да кажете: „Не ми трябва само тупане по гърба и парадни снимки пред строя, трябва ми реална подкрепа за доверието на българите във възможностите на Европейската народна партия да подкрепя моя кабинет”. Това е последен изход. Ако не го направите, тази агония по Шенген ще продължи. (Частични ръкопляскания в КБ.)

Благодаря, уважаеми господин председателстващ. Правя реплика, защото не мога да се съглася, че темата „Шенген” е била проформа дискутирана в рамките на парламента, защото в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвяме на всеки шест месеца доклади, които осъществяват контрол върху усвояването на европейските средства. Изследваме 21 финансови инструмента, единият от които е инструментът „Шенген”. Това, което мога да кажа, е, че вицепремиерът Цветанов беше последно изслушван в рамките на комисията съвсем скоро от всички парламентарни групи. От тази гледна точка не мога да приема тази критика. Това, което обаче искам да отбележа като напредък – не виждам с какви очи Вие го коментирате – е, че в рамките на 2007 2008 г. по инструмента „Шенген” имаме 1,43% усвояемост на средствата. До края на 2009 г. е трябвало да бъде усвоена на 100% съответната сума (първо да бъде договорена, а след това усвоена). Това не е извършено. Благодарение на това, което извърши българското правителство с удължаване на срока до м. март 2009 г., българското правителство съумя да договори средствата на 100%. Днес по данни на национален фонд към 31 декември 2010 г. имаме усвояване на 100% на сумата от 252,2 млн. лв., договорени и усвоени средства по инструмента „Шенген”, плюс гласувани с национално финансиране средства от порядъка на 30 млн. евро. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, господа министри! Честно казано, наистина не разбирам как не Ви е срам точно Вие да говорите за престъпност и за корупция. Спряха ви еврофондовете, цялата държава ни беше поставена в ъгъла и обиждана от цяла Европа, че не се справя със своята престъпност, с корупцията. (Смях в блока на КБ.) Станахме емблематични на тези думи. Сега ще ви дам цитат, който постоянно четях в западните медии, понеже се спомена какво говорили сега. Именно когато ставаше дума за България, изреченията започваха по следния начин: „Премиерът на най-бедната и корумпирана държава в Европа”. Това мен лично ме обижда. И ме обижда благодарение на вас. Защото днес не се говори така за България и за премиера й. (Смях в блока на КБ, ръкопляскания в мнозинството.) Явно наистина имате къса памет или смятате, че ние имаме или може би българското общество има. Но честно казано съм сигурен, че си го знаете и искрено Ви съжалявам всяка вечер, когато се прибирате у дома. (Смях в блока на КБ, частични ръкопляскания в мнозинството. Сергей Станишев иска думата за лично обяснение.)

Заповядайте за лично обяснение. (Възгласи и реплики в мнозинството, че не е изречено името му, за да иска думата за лично обяснение.) Господин Станишев, не е изречено името Ви. Така е по правилник. Такава е възприетата практика. Съжалявам. Не мога да Ви дам думата.

Само искам да Ви кажа – очевидно не смятате, че съм бил премиер. Но България остава най-бедната и най-корумпираната страна.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, ще си позволя да изразя несъгласие с Вас от гледна точка на едно прозвучало подценяване на техническата ни готовност. Първо, имам притеснение, че договорените средства, които трябваше да бъдат с адресат, бенефициент – Министерството на вътрешните работи – 160 млн. евро, в началото на 2008 г., не са използвани в цялост. Второ, считам, че на българо-турската граница краят на 2009 и цялата 2010 г. бяха пропилени. Тук ще получим категорично неприемане на неизвършените от нас ангажименти. На трето място ми се струва, че е важно да се знае, че средствата, които бяха договорени по инструмента „Шенген”, бяха договорени в края на 2007 г. Така че няма как повече от 2-3% от тях да бъдат усвоени през 2008 и до средата на 2009 г. Тогава бяха извършени основните процедури по договарянето за доставка на техника и изпълнение на другите задължителни технически условия за членството ни в Шенген. Така че когато човек излиза, независимо от пола си, да говори с апломб от тази трибуна, не е излишно преди това да има мъничко, мъничко информираност и грамотност. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, господин министър! Уважаема госпожице Панайотова, 100% е, след като ги намалихте точно с 30 милиона, изключихте ДДС-то. За това говори и господин Петков. Ние знаем колко са сумите, следим. Така че усвоените пари са намалени с 30 милиона. Да, постигате 100%.

Ще Ви го обясня след малко.

Господин министре, не ми обяснявайте на мен, обяснете го на нашите партньори. Не аз вземам решението. Ако зависи от мен, обяснявате ми и влизаме в Шенген. Зависи от други. На 24 февруари обяснете в Брюксел. А на мен какво има да ми обяснявате?!

Седнете си тогава!

Ние умеем да четем, включително и решения на Министерския съвет за купуване на гуми на Гранична полиция. Браво! (Реплики в мнозинството.) Може би трябваше Народното събрание да приеме специално решение да се купят гуми на Гранична полиция! По отношение на въпроса дали са усвоени средствата. Да, средствата са усвоени, но очевидно липсата, отсъствието ...Шенген не е усвояване на средства. Това ви е политическата грешка. Така го разбирахте. Шенген е разбиране, философия, политика. Усвояването на парче не може да доведе до сигурност на границата. Това ви показа техническата проверка. Формално казвате „Усвоени са парите”, но истинският въпрос е осигурява ли се сухопътната граница, има ли компенсиращи мерки по външните граници след присъединяването? Няма! Не може вертолетът да е в правителствения отряд и някой от Брюксел да приема, че вертолетът служи за охрана на границата, а той да превозва болни хора. Не може! Хубаво е, красиво е да го гледаш по телевизията, ама не може! Има критерии по Шенген, че техниката за Шенген се използва за охрана на граници, а не за PR. Разбиране ви трябва! (Частични ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително бяха казани много неща. Има неща, с които естествено ние бихме се съобразили и бихме ги приели за нормални. Тук може би трябва да кажем това, което беше казано и от „Атака”, и от Синята коалиция, и от господин Местан, когато каза, че трябва да се прави политика не за една година, не за няколко месеца, а трябва да бъде с дългосрочна визия. Уважаеми дами и господа народни представители, и по-специално тези, които управляваха страната, след като тя беше приета в Европейския съюз. Всяка една държава има определени национални приоритети. Да, действително България влезе в НАТО. Това е заслуга не само на правителството. Това се дължи и е заслуга преди всичко на българските граждани и на тези, които работиха като експерти в съответните ведомства. Ако се върнем малко по-назад, преди приоритета НАТО, нека да си припомним какво говореше Гоце. Нека да си припомним какво говореше Българската социалистическа партия като позиция за влизането на страната в НАТО като приоритет при управлението на СДС. Нека да си припомним какво постигнахте и какви бяха критиките. Защо, след като влязохме в Европейския съюз като страна членка, много скоро беше въведен механизмът за оценка за борбата с организираната престъпност и корупцията? Действително, вие и до ден-днешен не можете да осъзнаете това. Всички ние обаче сме свидетели на обективните доклади, които излизат от Европейската комисия – за 2007, 2008, 2009, 2010 г. Свидетели сме на оценките на някои посланици, излезли в публичното пространство за състоянието на страната – какво е реалното положение на българската политическа класа, срастването й с организираната престъпност и на това, което всъщност не отговаря на оценката и на потребността на българското общество и на евроатлантическите ни партньори като надеждни партньори. Направили сме си труда да ви го обясним нагледно не само словесно, защото за нас е важно, когато някой излиза и говори, да вижда и графики, да вижда числа, да вижда какво се е случвало. Приоритетът Шенген не се реализира в правителството на политическа партия ГЕРБ. Приоритетът Шенген влиза в приоритетите на българското правителство, след като влизаме в Европейския съюз през 2007 г. Всички ангажименти, които правителството поема по Шенген, и покриването техническата готовност в Шенгенското пространство, минава през няколко години. Искам да ви напомня, че това са 2007, 2008, 2009, 2010 г. и техническа готовност през м. март 2011 г. Това е решението, което е взето от Европейската комисия и от тук ще започна с първия слайд, за да го дам и нагледно. През 2007 г. България вече има декларация за готовност. През 2008 г. имаме съвместна декларация с Румъния и България за влизането в ЕС и мерките, които трябва да бъдат предприети по изпълнението на всички тези неща, които правителството трябва да изпълни, парламентът и българското общество да бъдат запознати. През 2007 - 2010 г. – подготовка на България за присъединяването към Шенген; прилагане на мерки за изпълнение на Шенгенските критерии; мисии за самооценка на България. През 2009 - 2010 г. са самите оценки, които трябва да бъдат извършени. Уважаеми дами и господа народни представители, за да имаш такъв краткосрочен и дългосрочен приоритет, трябва да имаш изградени програми с готовност да усвояваш и да прилагаш всичко това, което говорихте преди малко – това, което е изключително важно и трябва да бъде отчетено като слабост от анализа, който направихме, когато българското правителство пое управлението от Политическа партия ГЕРБ. Уважаеми дами и господа народни представители, и по-специално тези, които управлявахте! Вие работихте само от целевите групи, които бяха за междуведомственото сътрудничество на експертно ниво. Нямаше никъде политическа позиция и политика, която трябваше да реализирате в изпълнението на този координационен екип, който беше сформиран и създаден от българското правителство. Затова изведохме като приоритет, че трябва да имаме координационен екип, който да има съответен ръководител, който да координира, и заедно с министъра на финансите ние започнахме да работим и да правим план за изпълнение на всичко това, което беше направено. Така, че междуведомствената работна група с двамата председатели – това са съответните заместник-министри на финансите и на Министерството на вътрешните работи, ние изведохме важността и приоритета не само на експертно ниво, но и на чисто политическо, защото трябваше да поемем ангажимента си и да направим това, което действително трябва да бъде изпълнено като ангажимент и да наваксаме изоставането като период за изпълнение. Уважаеми народни представители, извинявайте, че ще ви поправя. Не е в моя тон на поведение, но говорихте доста несмислени неща. Вие нямахте национален Шенгенски план за действие. Той беше направен и изготвен през 2010 г. Бихте ли ми казали какво правихте през 2007, 2008, 2009 г., господа, народни представители, които управлявахте от тройната коалиция? (Ръкопляскания от ГЕРБ). Разбира се, че в този национален план трябва да бъдат изведени приоритетите. На първо място, да видиш какъв е анализът и какво трябва да направиш, за да имаш законодателство, което да бъде синхронизирано с европейското и със страните, които са в Шенгенското пространство. Да направите – много важно, техническа инфраструктура и административни мерки, които трябва да бъдат предприети. Всичко това трябваше да бъде разписано, господа народни представители. Съжалявам, че точно тези, които управляваха и бяха част от изпълнителната власт – като господин Сергей Станишев, като господин Миков, като господин Румен Петков – преди малко говориха неща, които всъщност не отговаряха на това, което беше хубаво да видят. Вие може би ще им го предадете, аз ще ви оставя презентацията и тя ще остане на съхранение в парламента, за да може да я разучавате допълнително. Това, което беше казано от господин Миков за План за действие за изпълнение на неотложни мерки през 2010-2011 г. Това са мерки, които в детайли са разписани, за да има и съответните отговорности. Направени са за това и за това се прави това нещо. Идваме на нещо, което действително дава отговор на много въпроси: къде бяхме, къде стигнахме и защо се забавихме? В момента, когато говорите, че през 2007 г. вие сте положили максимални усилия, за да разработите план за приемането на страната в Шенген и да го изведете като приоритет, това не е само, за да го говорите и да го декларирате с декларацията, която сте заявили през 2007 г. Уважаеми дами и господа народни представители, има индикативна програма, която е разработена и е направена със съответните усвоявания на средства, която вие всъщност сте заложили. Аз ще ви я зачета, защото това е било ваше решение. „Въз основа на Националната индикативна програма 2007-2009 г. са разработени: годишна индикативна програма за 2007 г. – 67 млн. 499 хил. евро”. Уважаеми дами и господа, за 2007 г. вашите показатели са нула. Няма нито едно левче или евро, което да е усвоено по тази програма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) За 2008 година в Националната индикативна програма имате заложени 71 млн. 491 хил. евро. Господа, вие тогава сте усвоили 1,43%, а това е 1 милион и малко, което беше казано и от преждеговорившите от политическа партия ГЕРБ. Уважаеми дами и господа, 2009 г. имате заложени в Годишната индикативна програма 22 млн. 10 хил. евро. Уважаеми дами и господа! Имаше говорене за това, че всъщност има намаляване на парите, които са за инструмента „Шенген” от Европейската комисия. Аз мога да ви кажа какво е съотношението и каква е била реалната ситуация. По инструмента „Шенген” и за осигуряване на максимално усвояване на средства от Европейския съюз на 26.09.2009 г., България обяви намерението си да промени процента между частта на улесняване на бюджетните потоци и частта за Шенген, в рамките на инструмента „Шенген”. Първото решение, съотношението, което вие взимате, е 38% срещу 62% за Шенген. Да, това е правилна политика, там парите са 161 млн. евро. Но, господа, при това, което наблюдавате като усвояемост, знаете ли какъв беше срокът за усвояването на тези пари от Европейската комисия? Той беше: към 31 декември 2009 г. парите от Европейската комисия, които са осигурени да бъдат усвоени или ако не бъдат усвоени, трябва да бъдат върнати на Европейската комисия. За вас това е без значение, защото вие всъщност изхарчихте парите на българския данъкоплатец от бюджетния излишък по един изключително безотговорен начин. Уважаеми дами и господа народни представители! Решението на Министерския съвет е за това, че тези пари ще бъдат загубени и ние няма да можем да се възползваме от солидарността на европейския данъкоплатец, за да покрием техническата готовност и да усвоим тези пари. Затова всъщност правителството взима това решение и променя съотношението 50:50, защото в указанията, които са дадени от Европейската комисия изрично е записано, че тези пари, които се дават за улесняване на паричните потоци, и това, което е свързано с инструмента „Шенген”, за Шенген не трябва да бъдат по-малко от 50% от тези 239,5 млн. евро. Уважаеми дами и господа! Българското правителство направи всичко възможно, тук трябва да ви кажа, че заслугата е на координираните действия между българското и румънското правителство, на премиерите на България и на Румъния за това, че успяха да убедят Европейската комисия, поради вашата неспособност и проблемите, които имаше в чисто политически вътрешен план – провеждането на два избора, това беше един от аргументите, да отложим сключването на тези договори по възможност до 31 март 2010 г. Ако вие сте следили хронологията на всичко това, което направи българското правителство съвместно с румънското правителство, това решение на Европейската комисия беше взето м. декември 2009 г., с което всъщност България имаше възможността да усвои средствата до 31 март 2010 г. Уважаеми дами и господа народни представители! Тези 128 млн. евро, те всъщност са 128,9 милиона, вие много добре знаете, но това не беше споменато, впоследствие ние сме мотивирали предложението си за отлагането за 31 март като сме заявили, че ние ще изпълним ангажимента си по техническата готовност и затова правителството на България взе решение за осигуряването на още 56 млн. лв. национално финансиране, които всъщност са компенсаторните, които щяхме да загубим. Но ние не искахме да загубим парите на Европейския съюз, които се дават за подпомагане на България. Това са реалностите в тези цифри, за които ви говоря. Какво се случи 2009 г. след м. август? От тези пари, за които говорим – 129 млн. евро, българското правителство с добрата координация и извеждането на приоритета, вече чисто политически като отговорност, ние усвояваме 35,57% от парите, и усвояваме до м. март 2010 г., защото тогава трябваше да бъде последният срок за контрактуването на тези договори и приключването на тези процедури – 37%. Уважаеми дами и господа! Аз щях да се радвам, ако бях станал министър на вътрешните работи, а премиерът щеше да ви поздрави, ако вие имахте ето това нещо на вашия слайд (посочва графиката на екрана), когато ние идвахме на власт. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Но аз мога да ви кажа, дами и господа, че това е процентът, който е усвоило българското правителство само в рамките на тези, защото като започнем м. август, септември, октомври, ноември, декември – имаме пет месеца от 2009 г., имаме три месеца от 2010 г. За осем месеца българското правителство успя да усвои 100% – ще върна пак (сменя графиката на екрана), защото предполагам, че това ще предизвика интерес за вас – докато вие за три години сте усвоили 26%. Това е реалната ситуация! Тук няма кой да го оспорва, защото това са цифри, а е и онагледено с графика, за да може да ви стане по-ясно и да няма спекулации. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Уважаеми дами и господа народни представители! Българското правителство пое ангажимент да прави всичко прозрачно, и да бъде в съответствие със защитаване интересите на обществото и гаранция пред неправителствения сектор, че действително страната прави нещо. Това, което направихме: сключихме меморандум за мониторинг от Фондация „Отворено общество” и вие виждате какви са резултатите от междинния доклад, който беше представен в края на 2010 г., а през м. февруари ще бъде представен окончателният доклад. Това дори, когато го говорихме с Василе Блага – министърът на вътрешните работи на Румъния, в Мадрид, на неформалната среща на откриването и председателството на Испания, тогава се договорихме и те да направят същото, което и ние, за да можем действително да дадем една допълнителна гаранция за начина, по който се усвояват средствата. Уважаеми дами и господа народни представители! Вие сте част от най-важната институция в България – това е законодателният орган. Естествено, че трябваше, когато говорите днес от тази трибуна, да знаете все пак какво трябваше да промените като законодателство, защото това беше ваш ангажимент. Знаете ли какво променихте вие докато управлявахте, когато подкрепяхте и когато говорехте тези декларативни позиции за това какво сте направили? Всъщност – 2007 г. до м. август 2009 г., нямаме приет нито един закон и няма нито един внесен законопроект. Вие сте направили международни споразумения и подзаконови нормативни актове, които е нормално да бъдат функция на изпълнителната власт, но това според мен не означава някакъв важен и съществен приоритет. Това, което направи българското правителство... (Реплики от КБ.) Кажете, че просто не се чува в залата. (Реплики от КБ.) Това, което ще ви зачета, което направи българското правителство. Тук може би искате да зададете един въпрос, на който може би аз ще ви отговоря, преди да го зададете, защото той няма да е състоятелен и съотносим към това, което дискутираме. Българското правителство предложи и българският парламент прие пет законодателни промени, които вече са факт, за да можем да синхронизираме действията си. Аз ще ги зачета, за да бъде ясно какво е направил парламентът, за което искаме от името и на Министерството на вътрешните работи, предполагам, че и премиерът от името на правителството, ще благодари за вашата активна законодателна дейност. Това беше изключително важно, за да наваксаме изоставането за това, което не беше направено три години. Приет е Законът за изменение и допълнение на Закона за специални разузнавателни средства, обнародван на 6 ноември 2009 г., в който е разписан националният механизъм за прилагане на трансграничното наблюдение, съгласно чл. 40 от Конвенцията за прилагане на Споразумението по Шенген. Комплектът документи за междуведомствено съгласуване, може би това искахте да ме поправите, е изготвен от 12 март 2009 г. от вашето правителство, но не е придвижен до края на мандата на предишното правителство. Ето това са ви приоритетите, разбирате ли?! Вие се събирате, обсъждате, но тук не внасяте и тук няма решение. Това е обсъждано, имали сте някакво намерение да го внесете, и да го направите. Приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в „Държавен вестник” на 24 ноември 2009 г., с който се въвежда изискването на Рамково решение 2006/960, забележете, от 2006 г. Защо това поне не направихте в измененията, които правихте, господин Миков, по Закона за МВР, защото, ще Ви кажа после какво направихте вие? Съветът на Европа от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите – членки на Европейския съюз, това е шведската инициатива. Но може би това не беше приоритет, защото за вас информационният обмен с евроатлантическите партньори не беше достатъчен, защото те просто не желаеха да работят с вас. Ще го видите после в критиките, които има по оценката за механизма. Със Законът за Министерството на вътрешните работи, който беше обнародван на 9 ноември 2010 г., бяха въведени в националното законодателство разпоредбите на конвенциите за прилагане на споразумението от Шенген, които позволяват на България реално да обменя информация в ШИС – това е Шенгенската информационна система. След техническото им включване, реално ние сме част от Шенгенската информационна система. Господин Петков, после няма да разберете за какво става въпрос. Влизането ни в Шенгенската информационна система е факт от 6 ноември 2010 г. на база законодателството, което прие българския парламент и то само един месец преди това. Това, което също е изключително важно и реално представляваше изключително голяма важност за влизането ни в Шенген, е Законът за екстрадиция и европейска заповед за арест, в който е учредено сътрудничеството между МВР и органите на съдебната власт във връзка с изпълнението на сигналите в Шенгенската информационна система за издирване с цел арест. Искам отново да изкажа една голяма благодарност, защото точно вчера беше приета още една законодателна инициатива, която беше внесена от българското правителство и приета от българския парламент. Това е Законът за чужденците в Република България, в който се въвеждат разпоредбите в българското законодателство относно отказите за влизане на граждани на трети страни на територията на Шенген. Той бе приет окончателно на второ четене вчера – 13 януари, за което ви благодаря. В момента това трябва също да бъде казано за тези подзаконови нормативни актове, които регламентираха всичко, свързано с използването и влизането в шенгенското пространство. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми бивши министри, които си говорите заедно с вашия премиер, този абзац е много важен да го чуете, защото касае нещо, което е изключително парадоксално за страна – членка в Европейския съюз, – Законът за българските документи за самоличност. Въвеждането на съвременните лични документи е важно и с оглед на Шенген. Какво заварихме? Приключила обществена поръчка за биометрия с огромна ценова стойност, без да е пипната нормативната база, която да позволява издаването на лични документи с биометрия. Това е скандално, но за вас това е нормално. Първо, правим обществена поръчка. Вероятно, защото в нея има много пари – да припомня само, че договорът е за 116 млн. евро, и че в разговорите, които води българското правителство с фирмата-изпълнител, ние договорихме намаляване на цената с 14 млн. евро, което означава, че оттук нататък погасителните вноски по тези пари, които трябва да бъдат дадени, ще бъдат с по-малко от 14 млн. евро. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Какво обаче е важно тук? Първото спешно нещо, което направихме в условията на дефицит на време, бе да променим Закона за българските документи за самоличност, веднага след като поехме управлението – есента. В края на 2006 г. вие сте внесли промени точно за това, което говорихме преди малко, и, забележете, каква промяна сте направили – старото правителство с парламентарната подкрепа въвежда от октомври 2007 г. да бъдат въведени биометрични данни на българските паспорти. Аз не знам дали има български гражданин, освен Миков, който се снима за това, че му е издаден някакъв паспорт, но те го бяха донесли от чужбина. Нямаше технологична възможност да бъде издаден в България паспорт с биометрични данни. Ако един човек дава отговор на всичко това, което трябва да бъде, здраве му кажи. Това, което правят Европейската комисия и Европейския съюз за всяка една новоприета членка в Европейския съюз, е за уеднаквяването и въвеждането на биометричните данни да дават 12-месечен гратисен период. Уважаеми дами и господа, уважаемо правителство на България от 2005 до 2009 г.! Когато правихте и знаехте, че ще влизаме в Шенгенското пространство и сте го извели като приоритет, защо не направихте процедурата за българските документи за самоличност, с които всъщност натоварихте нас да носим отговорност на нещо, което вие сключихте като договор м. април 2009 г.? Аз ще ви обясня и това. Когато българското правителство, забележете, взема решение с постановление на Министерския съвет, че ще изгражда Централизирана система за българските документи за самоличност – господин Румен Петков стартира процедурата, защото се съобразява с експертите, които са били в министерството и които са дали становище как да бъде проведена тази процедура. Господин Румен Петков обаче прекратява процедурата, което естествено ни забавя, за да влезем и да можем да изпълним тези си ангажименти, след което бива сменен по неясно какви причини – още не знаем мотивите, или оставката, която той подава, но за всички е ясно. Това, което прави господин Миков е веднага да промени на 180 градуса концепцията за обявяването и провеждането на обществената поръчка за българските документи за самоличност. Забележете, без мнението на експертите се взема политическо решение без никаква обосновка за въвеждането на децентрализирана система, която, разбира се, няма страна в Европейския съюз, с изключение на две, които са въвели подобен вид системи – децентрализирани. Това е, което господин Миков направи, всъщност правителството на господин Станишев, защото неговият доверен човек, който беше като заместник-министър след смяната на господин Петков, участваше активно в изготвянето и реализирането на този проект. Ние оскъпяваме този проект с децентрализираната система. Да ви обясня – децентрализираната система е това да направиш 28 пункта за издаване на лични документи за самоличност, а централизираната система е да изградиш един високотехнологичен процес за издаването на тези лични документи. Това, което господин Миков беше лансирал в публичното пространство, че това облекчавало, че трябва да пътуват колите постоянно... Господин Миков, те и досега пътуват постоянно, защото всичките бланки, които се предават на тези дирекции, пътуват по съответните куриерски служби. Знаете, че след промените, които направихме, Специализираната куриерска служба вече е на разпореждане и е в правомощията на министъра на вътрешните работи, защото е като структура на министерството. Това са вече нещата, които касаят и съответните оценки, които трябва да бъдат извършени. (Показва мултимедия.) Това са оценките, които след периода 2009-2010 г. се извършват, най-важните и най-тежките проверки, но това, което ви обясних преди малко в хронологията на събитията – готовността, усвояването на парите, говори как и пред какво сме изправени като отговорности и ангажименти. Това са мисиите за оценки от м. август 2009 г. до 2010 г., където също са упоменати съответните добри препоръки, които са констатирани. (Показва мултимедия.) Тук мога да кажа, че има препоръки за изчистване и оправяне на всичко, което е свързано с пълната готовност на страната ни и точно за това, господин Миков, защото имаме отговорност към всичко, което правим, детайлизираме, има съответните отговорности и тези мерки, които са предвидени сега, ще бъдат реализирани до средата на м. февруари. До началото на м. март страната вече ще бъде готова с всичко това, което в момента все още трябва да бъде наваксано точно от вашето управление. Това е вече възможността да работим с Националната Шенгенска информационна система. (Показва мултимедия.) Тук е много важно да ви обясня пак, че ние работим след 6 ноември 2010 г. Това, което е важно и направихте като коментар, не знам обаче кой го направи, защото ми си видя доста неловко като обяснение, ще ви зачета някои неща, които са изключително важни във всички тези ШИС-тови попадения, които вече имаме реализирани. Ние вече сме част от сигурността на Шенгенската външна граница на Европейския съюз. Ще ви обясня какво сме постигнали с един-два примера. Заложен обект в Шенгенската информационна система беше локализиран в Добрич и предаден на италианските власти, защото се беше укрил от издадената за него присъда. Когато влязоха през Капитан Андреево 20 кг. хероин, когато ние ги задържахме, в обиските, които бяха направени на адресите в Хасково, имаше един автомобил с испанска регистрация, заложен в Шенгенската информационна система от испанската полиция за специфичен контрол, който беше реализиран. Този специфичен контрол ни даде възможност да намерим тайника, в който са се придвижвали наркотици в количества от 6 до 8 килограма. По това, което казахте, което е изключително несъстоятелно, ще ви прочета чл. 96 от Шенгенската информационна система: „Сигнали за граждани на трети страни, на които е наложена мярка отказ за влизане на територията на Шенгенското пространство, те трябва да не бъдат допускани”. Уважаеми господа, някой от вас се изказва, че са били 500 и всъщност ние нищо не можем да направим с тях. Да, разбира се! Защото, когато спазваш законодателството, ти трябва да се съобразяваш с него. България към настоящия момент, въпреки че борави с Шенгенската информационна система, не може да предприема мерки относно тези лица, които не трябва да бъдат допускани в Шенгенското пространство. Тези лица дори не са 500, както беше казано от един човек, който винаги казва, че много разбира и е имал възможността да борави с тази информация – тя винаги е динамична величина, и в момента можем да говорим дори за над 1000 случая. Да, господин Петков, това е точно за Вас! Но Вие пак не можете да го разберете! Това, което мога да Ви кажа, е, че тези лица, след като бъдат установени на територията на страната, се подават към съответната страна–заявител и в момента, в който страната влезе в Шенгенското пространство, тогава вече ние ще предприемем мерки за тяхното извеждане от страната, защото те ще бъдат нежелани за пребиваване в Шенгенското пространство. (Реплики от народния представител Любен Корнезов.) Това са всъщност нещата, които зададохте като въпроси. Смятам, че това са важни неща, защото те трябва да бъдат онагледени. (Реплики от КБ.) Не ви ли е интересно?

Ако искате, допълнително ще направя повторение за вас. Всеки вторник от 12,00 ч. заповядайте в министерството, ще ви правя презентация. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) До м. август 2009 г. – това е административният капацитет и това са съкращенията, които господин Миков се биеше в гърдите, че е направил в Министерството на вътрешните работи. Но пропусна да направи разделение кое е важно и кое не е и всъщност съкрати тези служители, които бяха предвидени и трябваше да останат на външната граница с Турция. Тук е моментът да кажа, че дори при възможността да има немски експерт точно по Шенген – господин Гьоринг, неговата препоръка е била точно тази – да не се пипат точно тези бройки, защото те са действително важен елемент от външната граница и осигуряването на Шенгенското пространство. Това, което обаче прави господин Миков, е, че ги съкращава. В момента ние сме в процедура по назначаването на нови бройки. Това действително е една от препоръките, която беше дадена и на последната оценка, която беше извършена, на сухопътна граница. Това, което вече дава отговор на друг въпрос, който коментират, и господин Станишев толкова умело и убедително обясняваше, че вече се прави обвързване и на други политики, а не само за това, което е за приемане на страна – членка на Европейския съюз, в Шенгенското пространство. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа управляващи в периода 2005-2009 г.! Това са всъщност оценките. След като страната става член на Европейския съюз, се въвежда механизмът за оценка. Това, което държа да прочета, независимо от това, че го виждате с вашите очи, мисля, че е важно да бъде чуто, не само да бъде видяно: „Необходимост от дългосрочен политически ангажимент и повече доказателства за реално изпълнение. Дълбоко вкоренени проблеми, организирана престъпност и корупция”. Това съответства и с някои посланици, които бяха излезли техните доклади. „През първите шест месеца след присъединяването се отчита напредък, но са показани убедителни резултати в ключови области. Сериозни затруднения пред българското правителство при постигането на реален напредък в съдебната реформа и борбата с организираната престъпност и корупцията”. Господин Станишев, това е хубаво да го чуете или поне да го видите! „Незадоволителни резултати, които да покажат, че системата функционира правилно. Необходима е ясна стратегия и категорична ангажираност на всички нива за реформиране на системата. Недостатъчен политически ангажимент.” Аз само ще ви припомня за нещо, което смятам, че беше необходимо и важно да бъде тема за дискусия в българския парламент. Какво имам предвид? Отвличанията, които бяха; въоръжените грабежи, които бяха; поръчковите убийства, които бяха. Това всъщност е ангажиментът, който страната поема, когато става страна – членка на Европейския съюз, и това искат нашите европейски партньори.

И ние това искаме.

Това се оценките, които да дадени за вашето правителство и за вашето управление. Това са исканията на някои политици, действително да обвързват Шенген с напредъка на страната в борбата срещу организираната престъпност. Те не вярват на краткосрочни резултати, а искат дългосрочни резултати, а вие дадохте една действително широка, много твърда и негативна основа за бъдещите български правителства. Три години – три доклада!

Имате възможност да ги опровергаете.

Да, ето имам възможност да ви опровергая! Много ви благодаря за това, за което ме карате да прехвърля на следващия слайд. Прочетете внимателно и го вижте! Аз ще ви го прочета – докладът през 2010, междинен и летен, който излиза за българското правителство, и това е позиция на Европейската комисия: „Силен устрем за реформи. Силна политическа воля за задълбочена и трайна реформа в съдебната система. За първи път от въвеждането на механизма предприети активни действия спрямо организираната престъпност. Увеличен брой повдигнати обвинения по случаи, свързани с корупция и организирана престъпност. Отчетени са конкретни резултати в ключови области”. Аз само ще ви припомня какво вече всъщност не съпътства криминалните хроники. Нямаме вече отвличания, имаме съдебен процес по групата за отвличанията. Нямаме вече срастването на организираната престъпност и това, което се наричаше възможността да борави в изпълнителната власт, това е операцията „Октопод”. Нямаме възможност днес да коментираме за поръчковите убийства, защото след убийството на Юрий Галев, вие виждате, че ние вече вървим към хващането и разследването на 6-7 поръчкови убийства в рамките на тези години, когато страната вече е станала член на Европейския съюз. Ето това е, което исках да ви покажа. Това са нещата, за които ви благодаря, че ме изслушахте и бяхте така внимателни и си записвахте всичко това което видяхте. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Не очаквах чак такава радост. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател! Господин министър, Вие казахте за хита на деня, аз все си мисля, че хитът на деня няма да е дебатът ни в залата днес. Но не това е най-важното! Искам да кажа няколко неща, за да внеса яснота и да разсея доста цинична лъжа. Първо, преговорите с Европейската комисия за средствата по Инструмента „Шенген” приключиха през есента на 2007 г. и бяха договорени 239 млн. евро, от които 160 млн.евро – в преговорите вътре в правителството с бенефициент МВР, а останалите – с Министерството на външните работи и Министерството на финансите. Нашето правителство през 2010 г., за съжаление, не съумя да усвои тези 160 млн. евро. Усвоиха се 130 млн.евро, както чухме от господин министъра, след което се наложи допълнително финансиране. Това доведе до забавяне. Основните контрактувания започнаха през м. декември 2007 г. и по същество инвестициите с Инструмента „Шенген” бяха контрактувани през 2008 и 2009 г. Действително средства за 130 млн.евро бяха усвоени, но контрактуването беше реализирано преди това и моля да не се лъже по този така доста циничен начин. Защото хората, които знаят за какво става дума, включително във ведомствата в България, много добре знаят кога какво е свършено и кога какво не е свършено. Аз продължавам да се тревожа, че интеграционната информационна система за контрол и наблюдение на българо-турската граница не е мръднала от 2009 г. – от 270 км. към днешна дата мисля, че тя не покрива повече от 60 км., а когато аз напусках Министерството на вътрешните работи, покриваше близо 50. Това е ярка демонстрация на неосъзнаване какво означава Инструмента „Шенген” за страната ни. Прекратената процедура за паспортите.

Ние се опряхме на концепцията, че е необходимо централизирано производство. След това тя беше преосмислена. По поръчковите убийства, нека погледнем справката, за да видим какво е тяхното движение. През периода 2001-2005 г. – до 20- 25 годишно, през 2006-2007 г. – по 5-6 годишно. Добре е да се помнят тези тенденции и е добре да знаем, че животът не е започнал вчера. Благодаря ви. (Реплики от народния представител Михаил Миков.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, господа министри! Уважаеми господин вицепремиер, и 20 години да сте министър, очевидно ще останете в сянката на предшествениците си. (Смях, шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.) Неслучайно десет пъти споменавате имената ни с колегата Петков по най-различни теми – от паспортите през поръчковите убийства. Само едно не стана ясно на тази публика, хубаво е да го чуе и премиерът, защото не знам на него какви му ги разправят. От 160 млн. евро, колкото бяха средствата по Шенген, са усвоени 128 милиона, които Вие отчитате за 100%, първо. Второ, към м. юли, когато Ви предадох министерството, Вие си спомняте, ако си спомняте, че Ви казах, че всички процедури са подготвени и внесени в Министерството на финансите и остава само да се проведат – тези процедури, които Вие сега отчитате. Трето, не сте измислили Вие Националния шенгенски план. Това е третият Национален шенгенски план, който, за съжаление, се оказа негоден да осигури пълноправното членство на България в Шенген. Накрая, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, румънският премиер се извини на румънския народ за това, че правителството, властта не успя да осигури своевременното членство на Румъния. (Силен шум от ГЕРБ.)

Вие извинихте ли се?!

Извинете се вие!

Това казвам само за сведение. Аз не очаквам такъв акт от днешната българска власт. И на последно място, ако ние бяхме водили тези разговори преди дебатите, предизвикани от опозицията днес, имаме година и половина, може би нашето членство в Шенген днес нямаше да изглежда по този начин. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много съм удовлетворен от това, че не ме слагат в сянката на моите предшественици, защото ако бях в тяхната сянка, тежко на България за това, което трябваше да изживее пак. Изговориха се доста несериозни неща или някои не слушаха, но ще ви оставя презентацията, за да я видите нагледно. Парите, за които се говори – 161 млн. евро, да, действително това е съотношението на процентите, за които казах и аз. Но тези пари, господа, щяха да бъдат загубени, защото за вашето управление в три години вие сте усвоили само 26%. Нали не си представяте, че с това, което трябваше да направи правителството за пет месеца, ние можехме да наваксаме вашето безхаберие и безотговорно поведение за усвояването на тези пари. Именно затова правителството взе това решение, за да не загубим парите от Европейската комисия. Те влязоха в републиканския бюджет за осигуряването на финансовите потоци. Това, което направи българското правителство, защото такъв беше поетият ангажимент, беше да осигурим национално финансиране, за да не създадем проблеми с техническата готовност. Някои казват, че били контрактувани. Аз говоря за процентите на подписаните и приключени процедури. Един от съществените проблеми при анализа, който направихме, но вече имаше политическо решение да се работи приоритетно за Шенген - изработихме план-график, видяхме проблемните процедури, защото част от закъснението и на българските, и на румънските колеги от разговорите, които сме водили, бяха обжалванията за обществените поръчки, проведени като процедури. Направените от нас разговори със съответните компетентни институции бяха тези процедури да бъдат насрочвани по-бързо, за да могат да бъдат вземани решения: ако трябва да се прави нова процедура, ако не, да се върви към сключване на договор. Всъщност това навакса вашето изоставане. И за паспортите - изключително важен проблем, който вие всъщност не успяхте да решите за целите четири години. Няма български гражданин, който да не си чете в старите лични документи, че през 2010 г. им изтича срокът. Всеки знае, че през 2000 г. беше осъществена генералната паспортизация и подмяна на тези лични документи. Ако вие бяхте направили това, което всъщност ние направихме, трябваше вече да сме приключили процедурата, да сме направили всичко и да беше започнал експлоатационният процес – много по-рано от това, което трябваше да бъде направено в началото на 2010 г. Затова ви моля: нека все пак се придържаме към реалностите, да говорим смислени неща, защото това е българският парламент. И аз, както и българското правителство уважаваме работодателите на българското правителство – това са българските депутати. Нека все пак говорим за реално свършеното и за това, което реално трябва да направим всички! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, уважаеми народни представители! През м. март 2011 г. България ще бъде технически готова да се присъедини към Шенген. Всички изисквания, всички препоръки, които Европейският съюз, страните членки имат, ще бъдат изпълнени. Това е план, който правителството е заложило от идването си на власт, план, който не е променяло и няма намерение да променя. Ежедневната координация между Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи по подготовката на изпълнението на техническите критерии е налице. Смятам, че нямаме никакво основание – поне тези от вас, които наистина се интересуват от ситуацията, трябва да бъдат убедени, че нямаме никакво основание да се съмняваме, че тези изисквания ще бъдат спазени до м. март. Присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство обаче не е само въпрос за изпълнение на технически критерии. То е въпрос, както беше казано и в дебата преди малко, на доверие – доверие, че нашата страна може да поеме отговорността да пази външната граница на Европа, да държи буквално в ръцете си ключовете за входа на всички останали страни – членки на Европейския съюз. Но това е и доверие от нас самите към нашите собствени институции, че ние можем да пазим нашата граница по-добре от всякога по отношение на натиска, който неминуемо ще се появи към нея по отношение на миграционни процеси, които текат в цяла Югоизточна Европа. Именно затова поставеният пред нас приоритет залага не само на изпълнението на техническите критерии по линия на шенгенските изисквания, но и на много по-високи критерии, които трябва да бъдат спазени, особено на българо-турската граница, смятана за една от най-рисковите в това отношение. България обаче трябва да изпълни сама пред себе си, за своите собствени граждани няколко конкретни неща, за да можем ние самите да имаме доверие в своите институции, че ще можем да изпълняваме тези задължения. Когато нашите партньори от Европейския съюз направят политическата връзка и кажат: „Добре, изпълнете техническите критерии, но не забравяйте, че има и политически изисквания, изисквания, свързани с функционирането на българската съдебна система, с правосъдието въобще като тема в нашата страна, за да можем да ви имаме доверие в това”, ние не можем да се крием от това. Ако се крием, ще изпаднем в същото положение, в което беше изпаднало предходното правителство. Това положение, най-меко казано, беше незавидно за страната ни, доказано неведнъж на международни форуми в Брюксел и в българския политически дебат. Министър Цветанов посочи какви са констатациите в докладите на Европейската комисия по отношение на България по време на управлението на предходното правителство и сега. Аз не искам да се връщам конкретно върху тези формулировки, но само ще обърна внимание на това, че доверието, което беше разрушено по време на предходното управление, може да бъде резюмирано само в едно изречение, което казва Европейската комисия в доклада си от средата на миналата година: „България установи ново партньорство с Комисията и подобри качеството на информацията относно напредъка си” и т.н., и т.н. След предходното правителство – да не им казвам имената, всеки ги знае, че пак ще започнат да говорят глупости от трибуната – когато те си тръгнаха от власт, Европейската комисия ясно констатира: „България установи ново партньорство”. Има ли нужда да напомням, че когато по време на управлението на хората, които в момента, слава Богу, стоят в опозиция, Европейската комисия не веднъж посочи, че българската държава и българското правителство са неспособни да се справят със съдебната система, неспособни са да осъществят реформата, от която се нуждаем. Отидоха толкова далеч, че дори си спомням срамния момент, в който някои предходни управляващи изпратиха писмо до Европейската комисия и до нейния председател, казвайки му: „Ние не можем да се справим, елате да ни управлявате вие”. Помните ли този срамен момент, в който се наложи председателят на Европейската комисия господин Барозу да каже на някои предходни управляващи пряко в очите: „Оправете се сами с проблемите си, не ни карайте ние да ги решаваме”? Тази политика, която беше следвана до последните избори, няма продължение от изборите насам. Това правителство няма да излезе и да нарече черното бяло или бялото черно. Когато ние имаме проблем, ние назоваваме какъв е този проблем и го решаваме. Затова не очаквайте да влезем в риторика, която да звучи много красиво по телевизорите, но реално зад нея да няма съдържание. Българското правителство ще подготви до м. март технически страната, за да може тя да се присъедини към Шенген. Между м. март и лятото на тази година ще положим максимални усилия, за да може докладът по мониторинговия механизъм на България да отчете необратим напредък по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Напредък, който е започнал да се регистрира още през миналата година. Именно това ще ни даде реалните политически аргументи да говорим за това какво може да направи страната ни и кога може да се присъедини към Шенгенското пространство. Аз вярвам, че това е възможно и това ще се случи до края на 2011 г. Защото това са реалните срокове, които съществуват, предвид реалните предизвикателства, с които се сблъскваме. Ако вие смятате, че има начин доверие, рушено в продължение на години, да се възстанови за една година, моля ви, кажете. Ако смятате, че българският президент трябва да се извини, както се извини румънският президент, моля ви, призовете го. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Нека да се извини за това управление, което толкова години не успя да реализира приоритет, по който трябваше да започне работа на 1 януари 2007 г. – присъединяването ни към Шенген. Нека да се извини за неизползваните средства. Нека да се извини за стъкления похлупак. Нека да се извини за всичко друго, ако смятате, че това ще помогне. Но аз не смятам, че това ще помогне. Смятам, че това, което ще помогне, е реалното решаване на предизвикателствата пред нас. Именно затова проектът за решение, което Парламентарната група на ГЕРБ е внесла днес в този дебат, включва две точки. Първо – правителството и парламентът работят заедно, парламентът подкрепя усилията на правителството за присъединяване в Шенген. Вие реално правите това. Няма нищо срамно да си го кажем. Поне някои от вас го правят – мнозинството. И второ, Народното събрание от своя страна трябва да приеме свои парламентарни стъпки към своите партньори в Европейския съюз, именно за да може да подпомогне възстановяването на това доверие. Защото част от проблема, с който днес се сблъскваме, е именно фонът, шумът, листчетата хартия, приказките, които се изговарят по цял ден. Всичко това, на което ставаме свидетели в последните няколко седмици има една цел – една единствена и пряка цел – това е да злепоставим не само българското правителство, а да злепостави България. Защото има хора в тази страна, които вярват, че след тях не трябва и трева да расте. Не само трева, и цветя ще растат в тази страна, защото има мнозинство от хора, мнозинство от политици, мнозинство от бюрократи, администратори, финансисти и бизнесмени, които искат честни правила, честно да се работи в тази държава. И идеята за Шенген и за това, че нашата страна ще бъде част от Шенгенското пространство е пряка заплаха за тях, както беше пряка заплаха за тях преди години идеята, че България ще бъде част от НАТО, както беше пряка заплаха за тях, че България ще бъде част от Европейския съюз, както беше и продължава да бъде пряка заплаха за тях това, че България ще има работеща съдебна система, която ще издава присъди, които са справедливи и престъпниците ще бъдат в затвора, а невинните ще могат спокойно да развиват своя бизнес. Това е целта на правителството, това са задачите, които трябва да реализираме. И затова имаме нужда от максималната подкрепа на българския парламент. Благодаря ви за всичко, което правите и продължавайте! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, господа министри! Няма да говоря на темата Шенген, но всичко в живота и в политиката е взаимно свързано. Тук в продължение на близо три часа представители на управляващите, най-вече министрите, ни удавиха или в технически данни и графики, или в лирични изказвания. Не се чу само едно изказване, което в момента се очаква и от медиите, и от българските граждани – това от министър-председателя. И не по темата Шенген, защото, повярвайте ми, никой в момента не слуша тези дебати. Хората слушаха и слушат други неща, които излезнаха днес в публичното пространство, въпреки че това има пряко отношение и към Шенген, и към това в каква държава живеем, и как управлява това правителство. В началото на този парламентарен сезон казах, че влизаме в управленска криза, сочейки спада на приходите за миналата година, двата милиарда приходи, които са по-малко отколкото през 2009 г. Посочих и други неуспехи на правителството – и професионални, и политически. Но една управленска криза може да се преодолява с политическа воля и с управленски решения. Това, което се случва днес, е навлизане в друга фаза на политическото развитие. Става дума вече за политическа криза. Станахме свидетели през последните седмици и месеци на поредица от скандали, генерирани от управляващата партия. Това започна и с назначенията на госпожа Калина Илиева – критериите, които се ползват от ГЕРБ за назначаване на хора на високи позиции, мина се през огласяване на специални разузнавателни средства от министъра на вътрешните работи и тук, от трибуната на парламента, в нарушение на закона, стигна се и до много други действия – скандала около дипломатите, изкуствено предизвикан. Вместо да се търси рационално решение в диалог с институциите се потърси политическо решение и налагане на нещата. От началото на годината цялото общество се тресе от това, което се случва в публичното пространство – изнесените разговори на шефа на митниците с български министри, с министъра на финансите, със заместник-министъра на финансите, с госпожа Искра Фидосова. Страшното в тях е, че се показва начинът на управление, задкулисието на българското управление, говоренето на едно и правенето на съвсем различно. Единственият почтен изход от тази ситуация, включая днешните данни, които излязоха и на които не мога да повярвам – за разговор на министър-председателя с шефа на митниците за прекратяване на операция на митниците заради поет ангажимент пред бизнесмен; единственият начин, в интерес на управляващите, е ясно публично обяснение, също така парламентарна комисия (весело оживление от ГЕРБ) – независима, в която опозицията да има равно представителство. В противен случай опитът да се замитат нещата под килима (реплика от министър-председателя Бойко Борисов) – очакваме изказването на премиера, няма да реши никакъв въпрос. (Реплики от ГЕРБ.) Може да имате мнозинство в тази зала и 240 души, това няма да промени по никакъв начин обществената реакция – това, което хората ще си помислят и което ще направят на избори. (Реплики от ГЕРБ.) По-лошото обаче е, освен всичко останало, какъв ще бъде отзвукът от случващото се при нас в нашите партньори. Аз ви казах и в началото на този дебат – какъв Шенген, какво доверие, каква Шенгенска информационна система при тези данни, ако не бъдат категорично опровергани не само с думи, защото на думи сте силни?! Ако не се докаже лъжливостта на това, което се изнася в публичното пространство, дано е така – в противен случай, ако това не се случи, има само един изход от моя гледна точка. Това е оставка на министър-председателя и на правителството. (Смях от ГЕРБ.) И нищо няма да промени тази тенденция. Става въпрос за доверие, за това в каква държава живеем – на едни думи и други дела или на адекватност между думи и дела. Топката е във вашето поле. Вие трябва да намерите достоен, демократичен, прозрачен отговор на въпросите, които си задава всеки един човек. В противен случай – политическа криза. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители, уважаеми министри! Моето предложение е за удължаване на нашето работно време с два часа. Аргументите ми са за това, че има 27 питания и въпроси. Очевидно, че ние трябва да започнем с тези питания и въпроси днес; очевидно, че може би и по преценка на госпожа председателката примерно следващия петък ще трябва да започнем не от 11,00, а може би от 9,00 ч. с тези въпроси и питания, за да можем да ги изчерпим и за да могат да се задават следващите въпроси. Изглежда ми съвсем логично, сигурно ще има декларация от премиера, може да има още вземания на думата, да си продължим след това работата по нашите питания и въпроси. Така че моето формално предложение е, тъй като все още сме в рамките на нормалното, на редовното заседание, работното ни време да се удължи с два часа съгласно чл. 38 от нашия правилник. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, колеги! Ще започна с това, което моя колега – бившият премиер, явно го интересува много. Най-малко очаквах той да се подведе. За другите е ясно – чули, видели, не разбрали, макар че за всички е ясна схемата: в деня на парламентарния контрол, когато излизат безобразията; че искат да сменят Конституцията с подписка, която е в голямата си част фалшива. Колкото и да искате да защитите тези свои кармични братя (ръкопляскания от ГЕРБ), искам да кажа, че това да изкараш умрели хора да гласуват, да свалят държавния строй, който е в момента, и вие да ги подкрепяте, не ви прави чест. За групата – разбирам: политика, има атака срещу нас, БСП е длъжна да участва. Защо, господин Станишев, Вие се подвеждате, когато същите тези хора извадиха докладите на вашите служби, които ръководехте?! Аз можех също да ги прибера по този начин и сега порция по порция – само това, което искам, да излезе, да го пускам, само че не през в. „Галерия”, а примерно през в. „Рога и копита”. (Смях от ГЕРБ.) Тогава всеки ден ние щяхме да се занимаваме с едно и също нещо. Не ви ли прави впечатление – същите хора, които всъщност ви донесоха най-много неприятности, особено с външните партньори, точно сега, когато е истинският дебат?! Аз бих искал да подкрепя господин Миков в това, което говореше досега. Да, това е правилният дебат, когато говорим за Шенген, защото в Шенген ще пътуват всички. Всички са работили за НАТО, за Европейския съюз, за Шенген – ще работят и по много други теми. Към господин Станишев ми е прекият въпрос: не Ви ли прави впечатление, че тези хора действат целенасочено, планирано, с много ясен мозъчен тръст, с говорители, със събрана информация, с много пари и с много техника?! Ще кажа само няколко думи. Неслучайно, когато във вторник или сряда им казах, че ще чакам с нетърпение да чуя разговора на Менда Стоянова, той до този момент не излиза. Неслучайно, когато пак „подходящи” журналисти ме питаха: „Защо атакуват Цветанов, атакуват Дянков, а Вас някак си Ви пазят?”, аз им казах – просто моят ред ще дойде последен, както Вашият беше последен, и той беше много тежък и планиран!

От кого?

От тези, които изнасят днес документите. Аз бях почтен – когато ми ги донесоха, ги занесох в прокуратурата, вследствие на което тръгнаха всички операции. Нали така? (Реплики от КБ.) Не Ви разбрах, господин Кутев. (Реплики от КБ.) Не, при мен дойде лоялен гражданин, аз предадох на прокурора и с това нашата роля… (Реплика от КБ.) Не, той си беше с име – господин Петров го донесе и аз го предадох на прокурора. Предполагам че вие днес, когато искахте да прекъснем заседанието на парламента за Шенген, знаете от кого е този материал. Господин Миков, искахте да прекъснем за почивка. Кой пусна този материал днес? (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Вие искахте да прекъснем заседанието – Вас питам.

После ще взема лично обяснение.

По тази тема – и ви съветвам, и ви моля, както искате – аз ще коментирам, след като излязат резултатите от проверката на прокуратурата: истински ли е записът, пипан ли е записът. Те си служат с много истини и между тях, като сложиш някакви думи, съдържанието коренно се променя. Едно нещо единствено поисках да ми пратят от митниците сега и то е: „Агенция „Митници” информира, че с Решение № 55 от 8 февруари 2010 г. на изпълнителния директор на Агенция „Митници” е отнет и прекратен лиценз № 249 на лицензирания складодържател „Булбрю БГ” ЕООД за управление на данъчен склад в град Мездра. Прекратено е и действието на удостоверението за регистрация на независима малка пивоварна по лицензирания складодържател „Булбрю БГ” ЕООД”. До 7 юни Агенция „Митници” не връща по никакъв начин лиценза, сиреч няма никакво вмешателство в работата на Агенция „Митници”. С Решение № 1802/7 юни 2010 г. Административният съд в София-град отменя решението на Агенция „Митници” от 8 февруари 2010 г. Решението на съда е по жалба на същата тази фирма. Сиреч това, което иска да се припише на мен, че съм оказвал някакво давление, е факт, че не е така – такова давление няма. А дали решението на митниците е правово, госпожо Нинова, съдът е взел това решение, питайте тях. Те са независими и назначени от вашето правителство на всички ръководни постове. (Реплики от КБ.) Да, имам предвид правителството на тройната коалиция. Ние поне в съдебната система нямаме назначения, за да ни опровергаете. (Реплики от КБ.) Така че мисля, че бях достатъчно ясен по тази тема. Пак се обръщам към господин Станишев: не се подвеждайте, така могат да направят компромати с манипулирани разговори на всеки един от нас, по всяко време. Да, в единия случай може да ни свърши работа на нас, в другия – на вас, на трети, но ако се подведем, ще станем зависими на тези хора. Само вчера или онзи ден това, което направихме по фискалните апарати на митниците и връзването сега и на цистерните с тях – господин Добрев знае (смях и ръкопляскания от мнозинството), е огромен удар върху контрабандата на горива. (Реплика от народния представител Кирил Добрев.) Благодаря. Искате да кажете, че това е добър ход срещу контрабандата. Да или не? (Реплика от народния представител Кирил Добрев.) Благодаря, но ние го направихме. Двадесет години... Аз ви уверявам, че на тези, които се мъчат да ни опетнят името и да ни направят маскари като всички останали, няма да се подведа. Ще изчакаме. Аз съм убеден, че това са манипулирани разговори. Всички вие знаете за точката: „Да, да се обеси” или „Да, да не се обеси”, колко е важно една точка да преместиш. А да ти сложат две-три неща в хилядите разговори? Между другото, господин Станишев, аз снощи се чудих. След 22,00 ч. – само ще си погледна, ако стане интересно след това на службите, да ме питат, но във всички случаи мачът вече вървеше и е било след 22,00 ч. Господин Явор Дачков ми се обади на мобилния телефон. Десет минути поне някъде ме въртя колко е лош Цветанов, колко е лош Дянков, как на мен щели да ми еди какво си майката, какво щели да правят. Чувам, аз все пак малко разбирам от това нещо, чувам. Може би или не им стигаха някои реплики, за да могат да ме вкарат да ги... Защото нямам обяснение – след 22,00 ч. нормално ли е да се обади журналист като Явор Дачков на премиера и 10 минути да му обяснява колко са му лоши министрите.

Ако Ви е близък, може.

Като не съм се чувал с него от години сигурно. А въпросният Мишо, както вие го наричате Бирата, е председател на Федерацията по баскетбол. Не мога да кажа време, понеже аз съм откровен човек, президентът Първанов ми се обади, че митниците натискат по неправомерен начин председателя на Федерацията по баскетбол. (Ръкопляскания, силен смях и тропане по банките.) Да, и аз се надявам, че президентът няма да каже, че не е вярно. Толкоз! Затова казвам, че те имат апаратура и техника от разговорите да ни съберат приказките и да ги направят. Единственото, което съм искал от тях, е да действат по закон. Фактът, че те не са върнали лиценза, е, че действат по закона. Аз съм искал да направят проверката такава, каквато е. Кое от тези изречения са взели? Как могат да го съберат? Какво да направят? За разлика от всички останали, когато сме говорили за Алексей Петров, аз съм казвал, че той е човек с много качества. Неслучайно господин Станишев го ползва 4 години. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ.) В тези неща той е много, много силен. Ама много по-силен от вас, колко си мислите.

Ние не се занимаваме с такива неща. (Силен шум и смях.)

Четири години той ви ръководеше най-секретната служба. Дали се занимавате или не, не знам. Искам да ви кажа: не подценявайте тази атака, тя не е само към нас. Мен тя няма да ме събори. Аз мога отсега да ви кажа следващи неща, които ще направят. Те, господин Станишев, както Вас искаха да Ви държат, така искат да държат и мен. Но в момента, в който усетя, че съм зависим от тях, аз сам ще си отида. Към днешна дата не съм зависим от никой и това са пълни измишльотини, където говорят. Вие сте европейски човек – изчакайте, нека да излезе проверката по записа. Както преди няколко дни им казах, тези медии, които се подведоха, ще се срамуват от това, когато разберат как искат да свалят Конституцията и правовия ред. Умрели, затворници, включително депутати – те не се свенят да подпишат депутат. Ми утре могат да подпишат и министър, който искат, по същия начин да го вкарат някъде. Затова, мисля, че с Вас имаме уважението и в личен план съм Ви казвал, че начинът, по който беше подходено тогава, аз имах два варианта: или този доклад да го задържа при мен с всички останали, но щеше да дойде такъв ден като днес и да ми кажат: „Ние го занесохме, той го скри!”. Аз бях длъжен да го извадя, да кажа източника и да го пратя на прокуратурата. Това са различни неща. Човек с каскет, единият млад, другият дърт – не се подвеждайте. Казвам го с цялото уважение. Иначе колегите – и Цветанов, и Младенов, казаха доста по темите за Шенген. Бих добавил само, че Европейската народна партия, понеже я визирахте няколко пъти, в края на месеца изпраща своя комисия от всички заинтересовани държави, които още веднъж да подпомогнат, да видят, да се запознаят. В този смисъл знаете, че винаги съм изказвал уважение към председателя на Европейските социалисти, правил съм среща с него, поемал съм ангажименти, когато е било необходимо. Надявам се това да направят и Европейските либерали. И всички ние бързо – имаме още един-два месеца за технически срещи, за които и господин Петков каза, по границата да се доправят. Утре идват и трите нови хеликоптера. Ще ги пратим на Безмер – на такова разстояние, което е необходимо за Шенгенската граница, така че до м. март да сме готови с техническите неща. Не могат да разделят България и Румъния, защото р. Дунав е обща граница. Да, румънците предприеха този много остър тон. Аз мисля, че той не е продуктивен, защото действително какво каза президентът Бъсеску: „Имаме проблеми със съдебната система”. Имаме проблеми, които всички ние знаем, че ги имаме, и подобни записи – истински, неистински, само ни пречат в тази политика за Шенген. Надявам се – бях ясен, задоволих любопитството с отговора, който чакахте. Повярвайте ми, няма нито едно нещо, от което да се срамувам или да съм направил в ущърб. И с всички свои действия ще го докажа! И го доказвам! Сутринта беше еврокомисарят Шемета, който на брифинг пред всички журналисти в Министерския съвет определи като много, много добра работата ни с ОЛАФ и с всички служби – като еврокомисар, които той контролира. Неслучайно, знаете и канцлерът Меркел, и премиерът Тус, и премиерът Орбан, и белгийският премиер, да не ги изброявам всичките, на 1 февруари ще дойде канцлерът на Австрия и ще го потвърди, на 23 февруари председателят на Европейския съюз господин Ромпой ще бъде в София. Имаме два-три месеца. Дайте сами на нашата каца в ада да не махаме тези, които пазят да не изплува някой. Аз ви гарантирам, че ако ни приемат в Шенген, първият, на който ще благодаря (обръща се към Сергей Станишев), ще бъдете Вие! (Ръкопляскания от мнозинството.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до гласуване на проектите за решения по разискванията.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа! Предлагам прегласуване със следните мотиви: Моля управляващото мнозинство като минимум да се въздържи по това решение. То е противоконституционно. Член 105 от Конституцията на Република България казва, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, а Народното събрание по силата на чл. 62 осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Не може Народното събрание да приеме акт, с който да се задължи да осъществява външнополитически действия, защото по същество ще влезе в прерогативите на Министерския съвет. Поне се въздръжте по това решение, като не искате да приемете нашето решение. Благодаря ви много.