ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ3966 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително бяха казани много неща. Има неща, с които естествено ние бихме се съобразили и бихме ги приели за нормални. Тук може би трябва да кажем това, което беше казано и от „Атака”, и от Синята коалиция, и от господин Местан, когато каза, че трябва да се прави политика не за една година, не за няколко месеца, а трябва да бъде с дългосрочна визия.
Уважаеми дами и господа народни представители, и по-специално тези, които управляваха страната, след като тя беше приета в Европейския съюз. Всяка една държава има определени национални приоритети. Да, действително България влезе в НАТО. Това е заслуга не само на правителството. Това се дължи и е заслуга преди всичко на българските граждани и на тези, които работиха като експерти в съответните ведомства. Ако се върнем малко по-назад, преди приоритета НАТО, нека да си припомним какво говореше Гоце. Нека да си припомним какво говореше Българската социалистическа партия като позиция за влизането на страната в НАТО като приоритет при управлението на СДС. Нека да си припомним какво постигнахте и какви бяха критиките.
Защо, след като влязохме в Европейския съюз като страна членка, много скоро беше въведен механизмът за оценка за борбата с организираната престъпност и корупцията? Действително, вие и до ден-днешен не можете да осъзнаете това. Всички ние обаче сме свидетели на обективните доклади, които излизат от Европейската комисия – за 2007, 2008, 2009, 2010 г. Свидетели сме на оценките на някои посланици, излезли в публичното пространство за състоянието на страната – какво е реалното положение на българската политическа класа, срастването й с организираната престъпност и на това, което всъщност не отговаря на оценката и на потребността на българското общество и на евроатлантическите ни партньори като надеждни партньори.
Направили сме си труда да ви го обясним нагледно не само словесно, защото за нас е важно, когато някой излиза и говори, да вижда и графики, да вижда числа, да вижда какво се е случвало.
Приоритетът Шенген не се реализира в правителството на политическа партия ГЕРБ. Приоритетът Шенген влиза в приоритетите на българското правителство, след като влизаме в Европейския съюз през 2007 г. Всички ангажименти, които правителството поема по Шенген, и покриването техническата готовност в Шенгенското пространство, минава през няколко години. Искам да ви напомня, че това са 2007, 2008, 2009, 2010 г. и техническа готовност през м. март 2011 г. Това е решението, което е взето от Европейската комисия и от тук ще започна с първия слайд, за да го дам и нагледно.
През 2007 г. България вече има декларация за готовност.
През 2008 г. имаме съвместна декларация с Румъния и България за влизането в ЕС и мерките, които трябва да бъдат предприети по изпълнението на всички тези неща, които правителството трябва да изпълни, парламентът и българското общество да бъдат запознати.
През 2007 - 2010 г. – подготовка на България за присъединяването към Шенген; прилагане на мерки за изпълнение на Шенгенските критерии; мисии за самооценка на България.
През 2009 - 2010 г. са самите оценки, които трябва да бъдат извършени.
Уважаеми дами и господа народни представители, за да имаш такъв краткосрочен и дългосрочен приоритет, трябва да имаш изградени програми с готовност да усвояваш и да прилагаш всичко това, което говорихте преди малко – това, което е изключително важно и трябва да бъде отчетено като слабост от анализа, който направихме, когато българското правителство пое управлението от Политическа партия ГЕРБ.
Уважаеми дами и господа народни представители, и по-специално тези, които управлявахте! Вие работихте само от целевите групи, които бяха за междуведомственото сътрудничество на експертно ниво. Нямаше никъде политическа позиция и политика, която трябваше да реализирате в изпълнението на този координационен екип, който беше сформиран и създаден от българското правителство.
Затова изведохме като приоритет, че трябва да имаме координационен екип, който да има съответен ръководител, който да координира, и заедно с министъра на финансите ние започнахме да работим и да правим план за изпълнение на всичко това, което беше направено. Така, че междуведомствената работна група с двамата председатели – това са съответните заместник-министри на финансите и на Министерството на вътрешните работи, ние изведохме важността и приоритета не само на експертно ниво, но и на чисто политическо, защото трябваше да поемем ангажимента си и да направим това, което действително трябва да бъде изпълнено като ангажимент и да наваксаме изоставането като период за изпълнение.
Уважаеми народни представители, извинявайте, че ще ви поправя. Не е в моя тон на поведение, но говорихте доста несмислени неща.
Вие нямахте национален Шенгенски план за действие. Той беше направен и изготвен през 2010 г. Бихте ли ми казали какво правихте през 2007, 2008, 2009 г., господа, народни представители, които управлявахте от тройната коалиция? (Ръкопляскания от ГЕРБ).
Разбира се, че в този национален план трябва да бъдат изведени приоритетите. На първо място, да видиш какъв е анализът и какво трябва да направиш, за да имаш законодателство, което да бъде синхронизирано с европейското и със страните, които са в Шенгенското пространство. Да направите – много важно, техническа инфраструктура и административни мерки, които трябва да бъдат предприети. Всичко това трябваше да бъде разписано, господа народни представители. Съжалявам, че точно тези, които управляваха и бяха част от изпълнителната власт – като господин Сергей Станишев, като господин Миков, като господин Румен Петков – преди малко говориха неща, които всъщност не отговаряха на това, което беше хубаво да видят. Вие може би ще им го предадете, аз ще ви оставя презентацията и тя ще остане на съхранение в парламента, за да може да я разучавате допълнително.
Това, което беше казано от господин Миков за План за действие за изпълнение на неотложни мерки през 2010-2011 г. Това са мерки, които в детайли са разписани, за да има и съответните отговорности. Направени са за това и за това се прави това нещо.
Идваме на нещо, което действително дава отговор на много въпроси: къде бяхме, къде стигнахме и защо се забавихме? В момента, когато говорите, че през 2007 г. вие сте положили максимални усилия, за да разработите план за приемането на страната в Шенген и да го изведете като приоритет, това не е само, за да го говорите и да го декларирате с декларацията, която сте заявили през 2007 г.
Уважаеми дами и господа народни представители, има индикативна програма, която е разработена и е направена със съответните усвоявания на средства, която вие всъщност сте заложили. Аз ще ви я зачета, защото това е било ваше решение. „Въз основа на Националната индикативна програма 2007-2009 г. са разработени: годишна индикативна програма за 2007 г. – 67 млн. 499 хил. евро”.
Уважаеми дами и господа, за 2007 г. вашите показатели са нула. Няма нито едно левче или евро, което да е усвоено по тази програма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
За 2008 година в Националната индикативна програма имате заложени 71 млн. 491 хил. евро. Господа, вие тогава сте усвоили 1,43%, а това е 1 милион и малко, което беше казано и от преждеговорившите от политическа партия ГЕРБ.
Уважаеми дами и господа, 2009 г. имате заложени в Годишната индикативна програма 22 млн. 10 хил. евро.
Уважаеми дами и господа! Имаше говорене за това, че всъщност има намаляване на парите, които са за инструмента „Шенген” от Европейската комисия. Аз мога да ви кажа какво е съотношението и каква е била реалната ситуация. По инструмента „Шенген” и за осигуряване на максимално усвояване на средства от Европейския съюз на 26.09.2009 г., България обяви намерението си да промени процента между частта на улесняване на бюджетните потоци и частта за Шенген, в рамките на инструмента „Шенген”.
Първото решение, съотношението, което вие взимате, е 38% срещу 62% за Шенген. Да, това е правилна политика, там парите са 161 млн. евро. Но, господа, при това, което наблюдавате като усвояемост, знаете ли какъв беше срокът за усвояването на тези пари от Европейската комисия? Той беше: към 31 декември 2009 г. парите от Европейската комисия, които са осигурени да бъдат усвоени или ако не бъдат усвоени, трябва да бъдат върнати на Европейската комисия. За вас това е без значение, защото вие всъщност изхарчихте парите на българския данъкоплатец от бюджетния излишък по един изключително безотговорен начин.
Уважаеми дами и господа народни представители! Решението на Министерския съвет е за това, че тези пари ще бъдат загубени и ние няма да можем да се възползваме от солидарността на европейския данъкоплатец, за да покрием техническата готовност и да усвоим тези пари. Затова всъщност правителството взима това решение и променя съотношението 50:50, защото в указанията, които са дадени от Европейската комисия изрично е записано, че тези пари, които се дават за улесняване на паричните потоци, и това, което е свързано с инструмента „Шенген”, за Шенген не трябва да бъдат по-малко от 50% от тези 239,5 млн. евро.
Уважаеми дами и господа! Българското правителство направи всичко възможно, тук трябва да ви кажа, че заслугата е на координираните действия между българското и румънското правителство, на премиерите на България и на Румъния за това, че успяха да убедят Европейската комисия, поради вашата неспособност и проблемите, които имаше в чисто политически вътрешен план – провеждането на два избора, това беше един от аргументите, да отложим сключването на тези договори по възможност до 31 март 2010 г. Ако вие сте следили хронологията на всичко това, което направи българското правителство съвместно с румънското правителство, това решение на Европейската комисия беше взето м. декември 2009 г., с което всъщност България имаше възможността да усвои средствата до 31 март 2010 г.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тези 128 млн. евро, те всъщност са 128,9 милиона, вие много добре знаете, но това не беше споменато, впоследствие ние сме мотивирали предложението си за отлагането за 31 март като сме заявили, че ние ще изпълним ангажимента си по техническата готовност и затова правителството на България взе решение за осигуряването на още 56 млн. лв. национално финансиране, които всъщност са компенсаторните, които щяхме да загубим. Но ние не искахме да загубим парите на Европейския съюз, които се дават за подпомагане на България. Това са реалностите в тези цифри, за които ви говоря.
Какво се случи 2009 г. след м. август? От тези пари, за които говорим – 129 млн. евро, българското правителство с добрата координация и извеждането на приоритета, вече чисто политически като отговорност, ние усвояваме 35,57% от парите, и усвояваме до м. март 2010 г., защото тогава трябваше да бъде последният срок за контрактуването на тези договори и приключването на тези процедури – 37%.
Уважаеми дами и господа! Аз щях да се радвам, ако бях станал министър на вътрешните работи, а премиерът щеше да ви поздрави, ако вие имахте ето това нещо на вашия слайд (посочва графиката на екрана), когато ние идвахме на власт. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Но аз мога да ви кажа, дами и господа, че това е процентът, който е усвоило българското правителство само в рамките на тези, защото като започнем м. август, септември, октомври, ноември, декември – имаме пет месеца от 2009 г., имаме три месеца от 2010 г. За осем месеца българското правителство успя да усвои 100% – ще върна пак (сменя графиката на екрана), защото предполагам, че това ще предизвика интерес за вас – докато вие за три години сте усвоили 26%. Това е реалната ситуация! Тук няма кой да го оспорва, защото това са цифри, а е и онагледено с графика, за да може да ви стане по-ясно и да няма спекулации. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми дами и господа народни представители! Българското правителство пое ангажимент да прави всичко прозрачно, и да бъде в съответствие със защитаване интересите на обществото и гаранция пред неправителствения сектор, че действително страната прави нещо.
Това, което направихме: сключихме меморандум за мониторинг от Фондация „Отворено общество” и вие виждате какви са резултатите от междинния доклад, който беше представен в края на 2010 г., а през м. февруари ще бъде представен окончателният доклад. Това дори, когато го говорихме с Василе Блага – министърът на вътрешните работи на Румъния, в Мадрид, на неформалната среща на откриването и председателството на Испания, тогава се договорихме и те да направят същото, което и ние, за да можем действително да дадем една допълнителна гаранция за начина, по който се усвояват средствата.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вие сте част от най-важната институция в България – това е законодателният орган. Естествено, че трябваше, когато говорите днес от тази трибуна, да знаете все пак какво трябваше да промените като законодателство, защото това беше ваш ангажимент. Знаете ли какво променихте вие докато управлявахте, когато подкрепяхте и когато говорехте тези декларативни позиции за това какво сте направили?
Всъщност – 2007 г. до м. август 2009 г., нямаме приет нито един закон и няма нито един внесен законопроект. Вие сте направили международни споразумения и подзаконови нормативни актове, които е нормално да бъдат функция на изпълнителната власт, но това според мен не означава някакъв важен и съществен приоритет. Това, което направи българското правителство... (Реплики от КБ.) Кажете, че просто не се чува в залата. (Реплики от КБ.)
Това, което ще ви зачета, което направи българското правителство. Тук може би искате да зададете един въпрос, на който може би аз ще ви отговоря, преди да го зададете, защото той няма да е състоятелен и съотносим към това, което дискутираме.
Българското правителство предложи и българският парламент прие пет законодателни промени, които вече са факт, за да можем да синхронизираме действията си. Аз ще ги зачета, за да бъде ясно какво е направил парламентът, за което искаме от името и на Министерството на вътрешните работи, предполагам, че и премиерът от името на правителството, ще благодари за вашата активна законодателна дейност. Това беше изключително важно, за да наваксаме изоставането за това, което не беше направено три години.
Приет е Законът за изменение и допълнение на Закона за специални разузнавателни средства, обнародван на 6 ноември 2009 г., в който е разписан националният механизъм за прилагане на трансграничното наблюдение, съгласно чл. 40 от Конвенцията за прилагане на Споразумението по Шенген. Комплектът документи за междуведомствено съгласуване, може би това искахте да ме поправите, е изготвен от 12 март 2009 г. от вашето правителство, но не е придвижен до края на мандата на предишното правителство. Ето това са ви приоритетите, разбирате ли?! Вие се събирате, обсъждате, но тук не внасяте и тук няма решение. Това е обсъждано, имали сте някакво намерение да го внесете, и да го направите.
Приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в „Държавен вестник” на 24 ноември 2009 г., с който се въвежда изискването на Рамково решение 2006/960, забележете, от 2006 г. Защо това поне не направихте в измененията, които правихте, господин Миков, по Закона за МВР, защото, ще Ви кажа после какво направихте вие?
Съветът на Европа от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите – членки на Европейския съюз, това е шведската инициатива. Но може би това не беше приоритет, защото за вас информационният обмен с евроатлантическите партньори не беше достатъчен, защото те просто не желаеха да работят с вас. Ще го видите после в критиките, които има по оценката за механизма.
Със Законът за Министерството на вътрешните работи, който беше обнародван на 9 ноември 2010 г., бяха въведени в националното законодателство разпоредбите на конвенциите за прилагане на споразумението от Шенген, които позволяват на България реално да обменя информация в ШИС – това е Шенгенската информационна система. След техническото им включване, реално ние сме част от Шенгенската информационна система.
Господин Петков, после няма да разберете за какво става въпрос. Влизането ни в Шенгенската информационна система е факт от 6 ноември 2010 г. на база законодателството, което прие българския парламент и то само един месец преди това.
Това, което също е изключително важно и реално представляваше изключително голяма важност за влизането ни в Шенген, е Законът за екстрадиция и европейска заповед за арест, в който е учредено сътрудничеството между МВР и органите на съдебната власт във връзка с изпълнението на сигналите в Шенгенската информационна система за издирване с цел арест.
Искам отново да изкажа една голяма благодарност, защото точно вчера беше приета още една законодателна инициатива, която беше внесена от българското правителство и приета от българския парламент. Това е Законът за чужденците в Република България, в който се въвеждат разпоредбите в българското законодателство относно отказите за влизане на граждани на трети страни на територията на Шенген. Той бе приет окончателно на второ четене вчера – 13 януари, за което ви благодаря. В момента това трябва също да бъде казано за тези подзаконови нормативни актове, които регламентираха всичко, свързано с използването и влизането в шенгенското пространство.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми бивши министри, които си говорите заедно с вашия премиер, този абзац е много важен да го чуете, защото касае нещо, което е изключително парадоксално за страна – членка в Европейския съюз, – Законът за българските документи за самоличност. Въвеждането на съвременните лични документи е важно и с оглед на Шенген.
Какво заварихме? Приключила обществена поръчка за биометрия с огромна ценова стойност, без да е пипната нормативната база, която да позволява издаването на лични документи с биометрия. Това е скандално, но за вас това е нормално.
Първо, правим обществена поръчка. Вероятно, защото в нея има много пари – да припомня само, че договорът е за 116 млн. евро, и че в разговорите, които води българското правителство с фирмата-изпълнител, ние договорихме намаляване на цената с 14 млн. евро, което означава, че оттук нататък погасителните вноски по тези пари, които трябва да бъдат дадени, ще бъдат с по-малко от 14 млн. евро. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Какво обаче е важно тук? Първото спешно нещо, което направихме в условията на дефицит на време, бе да променим Закона за българските документи за самоличност, веднага след като поехме управлението – есента. В края на 2006 г. вие сте внесли промени точно за това, което говорихме преди малко, и, забележете, каква промяна сте направили – старото правителство с парламентарната подкрепа въвежда от октомври 2007 г. да бъдат въведени биометрични данни на българските паспорти. Аз не знам дали има български гражданин, освен Миков, който се снима за това, че му е издаден някакъв паспорт, но те го бяха донесли от чужбина. Нямаше технологична възможност да бъде издаден в България паспорт с биометрични данни. Ако един човек дава отговор на всичко това, което трябва да бъде, здраве му кажи. Това, което правят Европейската комисия и Европейския съюз за всяка една новоприета членка в Европейския съюз, е за уеднаквяването и въвеждането на биометричните данни да дават 12-месечен гратисен период.
Уважаеми дами и господа, уважаемо правителство на България от 2005 до 2009 г.! Когато правихте и знаехте, че ще влизаме в Шенгенското пространство и сте го извели като приоритет, защо не направихте процедурата за българските документи за самоличност, с които всъщност натоварихте нас да носим отговорност на нещо, което вие сключихте като договор м. април 2009 г.? Аз ще ви обясня и това. Когато българското правителство, забележете, взема решение с постановление на Министерския съвет, че ще изгражда Централизирана система за българските документи за самоличност – господин Румен Петков стартира процедурата, защото се съобразява с експертите, които са били в министерството и които са дали становище как да бъде проведена тази процедура. Господин Румен Петков обаче прекратява процедурата, което естествено ни забавя, за да влезем и да можем да изпълним тези си ангажименти, след което бива сменен по неясно какви причини – още не знаем мотивите, или оставката, която той подава, но за всички е ясно. Това, което прави господин Миков е веднага да промени на 180 градуса концепцията за обявяването и провеждането на обществената поръчка за българските документи за самоличност.
Забележете, без мнението на експертите се взема политическо решение без никаква обосновка за въвеждането на децентрализирана система, която, разбира се, няма страна в Европейския съюз, с изключение на две, които са въвели подобен вид системи – децентрализирани. Това е, което господин Миков направи, всъщност правителството на господин Станишев, защото неговият доверен човек, който беше като заместник-министър след смяната на господин Петков, участваше активно в изготвянето и реализирането на този проект. Ние оскъпяваме този проект с децентрализираната система. Да ви обясня – децентрализираната система е това да направиш 28 пункта за издаване на лични документи за самоличност, а централизираната система е да изградиш един високотехнологичен процес за издаването на тези лични документи. Това, което господин Миков беше лансирал в публичното пространство, че това облекчавало, че трябва да пътуват колите постоянно...
Господин Миков, те и досега пътуват постоянно, защото всичките бланки, които се предават на тези дирекции, пътуват по съответните куриерски служби. Знаете, че след промените, които направихме, Специализираната куриерска служба вече е на разпореждане и е в правомощията на министъра на вътрешните работи, защото е като структура на министерството.
Това са вече нещата, които касаят и съответните оценки, които трябва да бъдат извършени. (Показва мултимедия.) Това са оценките, които след периода 2009-2010 г. се извършват, най-важните и най-тежките проверки, но това, което ви обясних преди малко в хронологията на събитията – готовността, усвояването на парите, говори как и пред какво сме изправени като отговорности и ангажименти.
Това са мисиите за оценки от м. август 2009 г. до 2010 г., където също са упоменати съответните добри препоръки, които са констатирани. (Показва мултимедия.) Тук мога да кажа, че има препоръки за изчистване и оправяне на всичко, което е свързано с пълната готовност на страната ни и точно за това, господин Миков, защото имаме отговорност към всичко, което правим, детайлизираме, има съответните отговорности и тези мерки, които са предвидени сега, ще бъдат реализирани до средата на м. февруари. До началото на м. март страната вече ще бъде готова с всичко това, което в момента все още трябва да бъде наваксано точно от вашето управление.
Това е вече възможността да работим с Националната Шенгенска информационна система. (Показва мултимедия.) Тук е много важно да ви обясня пак, че ние работим след 6 ноември 2010 г. Това, което е важно и направихте като коментар, не знам обаче кой го направи, защото ми си видя доста неловко като обяснение, ще ви зачета някои неща, които са изключително важни във всички тези ШИС-тови попадения, които вече имаме реализирани. Ние вече сме част от сигурността на Шенгенската външна граница на Европейския съюз.
Ще ви обясня какво сме постигнали с един-два примера. Заложен обект в Шенгенската информационна система беше локализиран в Добрич и предаден на италианските власти, защото се беше укрил от издадената за него присъда.
Когато влязоха през Капитан Андреево 20 кг. хероин, когато ние ги задържахме, в обиските, които бяха направени на адресите в Хасково, имаше един автомобил с испанска регистрация, заложен в Шенгенската информационна система от испанската полиция за специфичен контрол, който беше реализиран. Този специфичен контрол ни даде възможност да намерим тайника, в който са се придвижвали наркотици в количества от 6 до 8 килограма.
По това, което казахте, което е изключително несъстоятелно, ще ви прочета чл. 96 от Шенгенската информационна система: „Сигнали за граждани на трети страни, на които е наложена мярка отказ за влизане на територията на Шенгенското пространство, те трябва да не бъдат допускани”.
Уважаеми господа, някой от вас се изказва, че са били 500 и всъщност ние нищо не можем да направим с тях. Да, разбира се! Защото, когато спазваш законодателството, ти трябва да се съобразяваш с него.
България към настоящия момент, въпреки че борави с Шенгенската информационна система, не може да предприема мерки относно тези лица, които не трябва да бъдат допускани в Шенгенското пространство. Тези лица дори не са 500, както беше казано от един човек, който винаги казва, че много разбира и е имал възможността да борави с тази информация – тя винаги е динамична величина, и в момента можем да говорим дори за над 1000 случая. Да, господин Петков, това е точно за Вас! Но Вие пак не можете да го разберете!
Това, което мога да Ви кажа, е, че тези лица, след като бъдат установени на територията на страната, се подават към съответната страна–заявител и в момента, в който страната влезе в Шенгенското пространство, тогава вече ние ще предприемем мерки за тяхното извеждане от страната, защото те ще бъдат нежелани за пребиваване в Шенгенското пространство. (Реплики от народния представител Любен Корнезов.)
Това са всъщност нещата, които зададохте като въпроси. Смятам, че това са важни неща, защото те трябва да бъдат онагледени. (Реплики от КБ.) Не ви ли е интересно?