19 януари 2011 г.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги! В рамките на последните 30 дни – преди Нова година и след нея, това е третото искане тази декларация да бъде включена в дневния ред. Аз се обръщам главно към колегите от Парламентарната група на ГЕРБ. Ние с вас, уважаеми колеги, представляваме част от едно политическо семейство на Европа, което е заклеймило политическото насилие във всичките му форми, независимо дали те са се случвали в миналото, или в настоящето. Ние с вас сме хора, които в нашата родина трябва да опазват границите на демокрацията. Осъждането на политическото насилие, извършено спрямо българските турци от Комунистическата партия в тоталитарния режим, е наше задължение, за да бъдем демократи. Отказът от включването на тази точка не може да има оправдание в каквато и да е политическа конюнктурна ситуация, защото това не е въпрос на конюнктура – конюнктурата днес е една, утре е друга, а е въпрос на последователна политика, пак ще кажа, на опазване на ценностите на демокрацията. Затова най-настоятелно ви моля да включим декларацията в програмата за тази седмица. Благодаря, господин председател.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Предложението, което сме направили, е за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на всички обстоятелства около скандалния случай в Горна Оряховица и събитията, развили се в и извън парламента след датата 5 декември миналата година. Такава Временна анкетна комисия е единственият орган, който може да изиска и да се запознае със съдебномедицинската експертиза, която беше направена, с използваните специални средства на полицията. Това е комисията, която може и трябва да се запознае с доклада на медицинския одит, който е извършен, и проверката, която според изнесеното от министъра на здравеопазването показва, че в болницата има нарушения. Случаят е от изключителен обществен интерес и ние като народни представители сме длъжни да намерим всички отговори за това какво е правено в тази болница, какво не е направено, какви нарушения са допуснати, какво не е направено както трябва от органите на Министерството на вътрешните работи и какъв е резултатът от проведената петорна съдебномедицинска експертиза. Мълчанието по темата не прави по-добро нито българското здравеопазване, нито прави по-добър българския парламент. Предложението ни е тази анкетна комисия да бъде съставена на паритетен принцип и в крайна сметка да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства около този случай. Предполагам, че ще бъде отказано създаването на такава анкетна комисия, но това означава ние да си затваряме очите както пред лошите неща, които се случват в българското здравеопазване, така и пред лошите неща, които се правят и от страна на Министерството на вътрешните работи. Тук, от тази трибуна, на 5 декември 2010 г. министърът на вътрешните работи гръмна с топчето и с едни СРС-та по лекари в Горна Оряховица и след това започнаха да текат СРС-та навсякъде. Българският парламент има полза от такава комисия. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние считаме, че министър-председателят дължи обяснение пред българския парламент за действията, които ще предприеме, за да информира европейските институции. Неслучайно в повечето парламентарни групи на Европейския парламент вече е станала вътрешна дискусия, предстои дебат и в пленарната зала на Европейския парламент, а ние не знаем каква е позицията на българското правителство. Това, че Бойко Борисов поиска поправителен изпит с този вот на доверие, показва слабост и политическа немощ. Показва, че Бойко Борисов е изгубил доверието на българския народ и затова иска доверие от парламента. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Затова иска доверие от народните представители, които само преди няколко месеца не ги имаше за нищо, освен за послушни пионки. Този отчаян ход на Бойко Борисов...

Да, от това по-голямо същество няма. Затова ние искаме Бойко Борисов да бъде изслушан тук, в пленарната зала. Да заяви какви конкретни мерки е предприело правителството, за да не се пренесе този сигнал в рамките на Европейския съюз и България да не получи политически санкции, защото угрозата, вероятността България да получи санкции, предвид случващото се през последните седмици в България, става все по-голяма и вие ще се убедите след няколко дни в моите думи. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вече виждам съобщението в медиите: ГЕРБ не допусна изслушване на министъра на вътрешните работи, поискано от РЗС. (Реплики и смях от ГЕРБ.) Няма никакво значение общественият интерес и отговорите, които обществото търси. Държавната агенция „Национална сигурност” провежда акция, в която проверява хиляди български граждани, а стотици са разпитвани в домовете им, заставени са да подписват декларации. Въпросите са много: чие е нареждането за тази проверка, по чий сигнал и защо ДАНС, а не прокуратурата? Защо подписката е в ДАНС, а не е в ГРАО, както предвиждат новите изменения в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление? Колко граждани са били разпитвани и какъв е периодът, в който е текла тази проверка, преди да е била уведомена прокуратурата? Защо въпросът за провеждане на референдум за приемане на нова Конституция със свикване на Велико Народно събрание, с който се провеждаше подписката, е подменен с мотивите за преврат? Тези и редица други въпроси водят до естествени изводи: гражданската инициатива и прякото участие на гражданите в държавната власт според управляващото мнозинство представляват заплаха за националната сигурност. Естествено, за да се свика Велико Народно събрание, трябва да се разпусне Четиридесет и първото Народно събрание, и това е включено във въпроса. Но това явно не е изгодно и не се харесва на ГЕРБ. А щом не е изгодно за ГЕРБ, значи застрашава националната сигурност и конституционния ред. Това намирисва на онзи политически ред, в който бяха създадени концлагерите. (Шум и реплики.) Въпросът е: какво ще бъде отражението на тези проверки оттук нататък върху демокрацията и как българските граждани ще тръгнат и ще участват пряко в държавната власт? Как ще бъдат провеждани оттук нататък референдуми и как ще излязат хората да гласуват пред заплахата, че ще бъдат посетени след това с декларация за кого са гласували?

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още миналата седмица вкарахме този въпрос, но не беше приет. Предлагаме да се включи като точка от програмата на Народното събрание Проект на Декларация срещу расизма, ксенофобията и дискриминацията. Уважаеми колеги, апелирам към вас да гласувате „за” вкарването на този проект в Народното събрание, защото, уважаеми господа народни представители, ние живеем в правова държава. В България законите трябва да се спазват! Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Указ № 1 от 3 януари 2011 г. на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г. и мотивите към указа. „На свое заседание комисията разгледа указа на 13 януари 2011 г. Указът и мотивите към него бяха докладвани от председателя на комисията. В началото на мотивите президентът изразява становището, че за всеки парламент е голямо предизвикателство кодификацията на изборното законодателство и установяването на общи принципи и правила за провеждането на избори за органи на държавната власт, местното самоуправление и Европейския парламент, както и въвеждането на норми, които да отчитат особеностите на различните видове избори. Като основна слабост в приетия Изборен кодекс президентът изтъква ограничаването на активното и пасивното избирателно право на българските граждани. Президентът смята, че това изискване по същество е дискриминационно и е в пряко противоречие с принципа на всеобщото избирателно право, като изискването за уседналост редуцира силно кръга на лицата, които могат да избират и да бъдат избирани в изборите за членове на Европейския парламент и в изборите за общински съветници и кметове. На следващо място в мотивите президентът изтъква, че премахването на прякото избиране на районните кметове е сериозно отстъпление от процеса на децентрализация на властта, който е водещ и трайна европейска политика. Според президента е необосновано и силното намаляване на броя на населените места, които пряко ще избират своите кметове. Изтъква се, че намаляването на броя на общинските съветници с предвиденото изменение на чл. 19, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, ще доведе до отслабване на местното самоуправление. Намаляването на съставите на всички общински съвети с над 20 на сто ще доведе до дебалансиране на системата на местното самоуправление и ще редуцира силно броя на партиите, които ще получат мандати в състава на общинските съвети. Президентът отбелязва в мотивите си отпадането на изискването повечето от членовете на Централната избирателна комисия да бъдат с юридическо образование и смята за недопустимо предсрочното прекратяване на пълномощията на член на Централната избирателна комисия по искане на предложилата го партия или коалиция от партии. Според президента разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от Изборния кодекс, с която се предвижда удостоверения за гласуване на друго място да се издават само на лицата, служебно заети в произвеждането на изборите, ограничава възможността на избирателите да упражнят правото си на глас. В мотивите към указа президентът също излага становище, че правилата за гласуване в чужбина при парламентарните избори поставят българските граждани, които се намират извън пределите на Република България, в неравностойно положение спрямо избирателите в страната. Те водят до невъзможност избирателите в чужбина да гласуват с преференции за кандидатска листа, регистрирана в многомандатен изборен район. Според президента би следвало да се създаде самостоятелен многомандатен изборен район за гласуване в чужбина или да се определят правила към кои изборни райони в страната да се прибавят гласовете, подадени в отделните държави. Президентът смята за неприемлива процедурата за експериментално гласуване по електронен път чрез интернет в изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2011 г., тъй като не дава гаранции за спазване на конституционния принцип за тайно гласуване. В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Искра Фидосова, Мая Манолова, Екатерина Михайлова, Четин Казак и Явор Нотев. От името на Парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова заяви, че условията за активното и пасивното избирателно право са определени в рамките на разбирането за избирателното право като публична функция. Тя посочи, че принципът на всеобщото избирателно право, закрепен в чл. 10 от Конституцията, не е накърнен с въвеждането на изискване за уседналост, което е позитивно изискване, за да може ефективно, резултатно и отговорно да се упражни избирателното право. Обърна внимание, че практиката на Съда по правата на човека дава ориентир за допустимостта на въвеждането на изискване за уседналост с оглед осигуряване демократичност на изборите. Посочи, че съдът в Страсбург е приел, че избирателното право, прокламирано в чл. 3 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), не е абсолютно и може да бъде ограничавано от държавите страни по ЕКПЧ. Въвеждането на изискване за уседналост е мотивирано от това, че лицата, които не живеят в страната, не са толкова пряко и трайно засегнати от проблемите в нея и са по-слабо осведомени за тях; кандидатите в изборите имат по-труден достъп до лицата, които не живеят в страната, за да представят различните въпроси в хода на предизборната кампания и да гарантират свободното изразяване на мнението на избирателите; връзката между активното избирателно право и участието в дейността на избраните органи също е по-слаба. По отношение на изискването за уседналост, отбеляза също, че уреждането му в българското изборно законодателство не е новост и текстовете, с които е въведено, досега не са били оспорвани. Разпоредбите на Изборния кодекс са съобразени и с основните принципи, залегнали в Кодекса за добрите практики по изборните въпроси, приет от Европейската комисия за демокрация чрез право, по-известна като „Венецианската комисия”, през 2002 г., за всеобщо, равно, свободно, тайно и пряко избирателно право, както и за провеждането на изборите на редовни интервали. Тя подчерта, че причината за въвеждане на изискването за уседналост при избори за общински съветници и кметове е необходимостта от установяване на по-трайна връзка между избирателя със съответния изборен район. Лица, които временно пребивават на територията на общината, не са достатъчно интегрирани в нея и следователно имат по-слаба способност да изразят мнение относно бъдещото управление на местно ниво. Поради това че изборите за общински съветници и кметове са свързани с територията на съответната община или кметство и на избори за общински съветници и кметове не се гласува извън страната, е прието в § 1, т. 4, че само лица, които имат постоянен и настоящ адрес на територията на една и съща община или кметство или различни общини или кметства, но на територията на Република България, имат право да участват в такива избори. При формулирането на разпоредбата на § 1, т. 4 са отчетени и житейските ситуации, когато едно лице има различен настоящ и постоянен адрес поради това, че учи или работи в друго населено място. В тези случаи лицата ще могат да изберат да гласуват там, където връзката им със съответното населено място е по-силна. Осигурена е възможност и на избирателите, които са променили адресната си регистрация през изискуемия период на уседналост, да могат да гласуват по предишната си адресна регистрация. Така се гарантира, че всеки избирател, който има постоянен и настоящ адрес на територията на страната, ще бъде включен в избирателен списък и нито един български гражданин няма да бъде лишен от право на глас (§ 1, т. 4, абзац последен). Тя отбеляза, че в допълнителните разпоредби понятието за уседналост е изпълнено с различно съдържание поради характера и особеностите на различните видове избори. Относно премахването на прекия избор на кметовете на райони отбеляза, че, след като Конституцията в чл. 139, ал. 1 допуска изборът на кмет на община да се извърши или от населението, или от общинския съвет, това в още по-голяма степен важи и за районните кметове. Конституционният законодател е предвидил възможност и за непряко избиране на кмета, като законодателят има право на свободна преценка. Избирателите трябва да избират кмет на общината, който да води единна политика в цялата община и да носи политическа отговорност. Районните кметове демократично ще се избират от общинските съвети, а няма да се назначават. В този смисъл няма отнемане на права по Конституцията. Във връзка с въвеждането на пряк избор на кметове на населени места с население над 350 души, обърна внимание на факта, че законодателят вече многократно е променял позицията си, като в различни периоди от време прекият избор за кмет на населено място е обхващало населени места с над 100 души, над 500, над 250 и над 150, т.е. няма утвърдена и стабилна законодателна практика по този въпрос. Прекият избор на кметове на кметства с население над 350 души няма да повлияе върху избирателната активност на населението, живеещо в по - малките населени места, тъй като тези избиратели са достатъчно мотивирани да гласуват за общински кмет и съветници, които формират политиката в техните населени места. Посочи, че Конституцията не определя броя на общинските съветници в общинските съвети, като това е предоставено на законодателната власт. Големината на общинските съвети е съобразена с броя на населението на общината, като обърна внимание, че не се „намаляват съставите на всички общински съвети”, а промяната обхваща само броя на общинските съветници при население на общината, посочени в точки от 5 до 10 на чл. 19, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Относно твърдението, че е отпаднало „изискването, съществуващо в сега действащите изборни закони, повечето от членовете на Централната избирателна комисия да бъдат с юридическо образование”; отбеляза, че в Изборния кодекс е възприет препоръчителният характер на нормата на чл. 24, ал. 5 от Закона за местните избори, която е приета през 2003 г. и никога не е била оспорвана. Обърна внимание, че ал. 4 на чл. 16 от Изборния кодекс има по-широко приложение, тъй като се отнася и до членовете на районните и общинските избирателни комисии и е препоръчително всички членове на съответните комисии да са юристи. Относно твърдението, че при избори за народни представители в чужбина няма да се гласува с преференции отбеляза, че по силата на действащото законодателство в чужбина се гласува само за партии и коалиции без имена на кандидатите. Поради това, че не се създава отделен изборен район в чужбина, на практика не е възможно да се гласува с преференции. Тя изтъкна не на последно място, че електронното гласуване отговаря на нуждите и изискванията на съвременното информационно и комуникационно общество и неговото внедряване и използване представлява обективна необходимост. При гласуването по електронен път чрез интернет избирателят ще гласува, без да се установява връзка между самоличността му и съдържанието на подадения от него глас, за да се гарантира тайната на вота. В заключение заяви, че мотивите за връщане за ново обсъждане на кодекса са неоснователни и необосновани, поради което ПП ГЕРБ няма да подкрепи ветото на президента и ще гласува повторно Изборния кодекс. Народният представител Мая Манолова отбеляза, че кодексът унищожава корените на демокрацията и орязва избирателните права на българските граждани. Според нея гражданите ще гласуват по-малко, ще избират по-малко, като част от тях изобщо няма да имат възможност да упражнят правото си на глас, а тези, които ще гласуват, няма да бъдат представени в съответните органи, поради премахването на прекия избор на районни кметове, намаляване броя на общинските съветници и увеличаване броя на населението, което пряко ще избира кметове на кметства. Тя посочи, че ще се увеличи контролираният вот с премахването на интегралната бюлетина, въвеждането на електронното гласуване и лишаването на застъпниците от възможността да получат удостоверение за гласуване на друго място, за да следят за законността на изборите. Допълни, че българските граждани в чужбина са поставени в неравностойно положение спрямо тези в страната, тъй като при всеки вид избор се изискват най-малко 100 заявления за образуване на избирателна секция. Тя отбеляза, че Изборният кодекс ще гарантира служебна победа на изборите за ГЕРБ. Накрая заяви, че парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи ветото, тъй като кодексът е връщане назад от всички добри изборни практики, утвърдени през последните години и посоката му е обратна на демократичния процес. Народният представител Екатерина Михайлова подчерта, че в Изборния кодекс има принципи, които Парламентарната група на Синята коалиция подкрепя и такива, които не подкрепя. Например подкрепя се принципа на уседналост и не се подкрепя отпадането на прекия избор на районни кметове, намаляването на броя на общинските съвети, запазването на общинската избирателна квота и ограничаване избора на селските кметове. Тя отбеляза, че в този вид Централната избирателна комисия не е добро решение и е трябвало да бъде създадена постоянно действаща изборна администрация. В заключение заяви, че от Парламентарната група на Синята коалиция ще гласуват „въздържал се”. Народният представител Четин Казак потвърди принципната позиция на Парламентарната група на Движение за права и свободи, че такъв важен законодателен акт е следвало да бъде плод на търсене на максимално широк консенсус, ако има амбицията да урежда трайно тези обществени отношения. Заяви, че в Изборния кодекс се съдържат противоконституционни разпоредби, като тази за изискването за уседналост. Посочи, че независимо, че принципът за уседналост е въведен в други държави, българската конституция дава право на всеки български гражданин да избира местни и държавни органи, независимо дали се намира в страната или в чужбина. Отбеляза, че Изборният кодекс е в разрез с препоръките на Венецианската комисия за максимално допустимия срок на пребиваване. Подчерта, че Парламентарната група на Движение за права и свободи не е съгласна и с други разпоредби, които ограничават принципа на децентрализация, като прекия избор на районен кмет в малките населени места. Допълни, че разпоредбата на чл. 103 съдържа заплаха от политическо преследване, като премахва всякакъв имунитет на лицата, които биха били кандидати на партии, извън управляващите. Заяви, че Парламентарната група на Движение за права и свободи ще гласува категорично против кодекса и споделя общо взето мотивите на президента. Народният представител Явор Нотев напомни, че конкретните текстове на кодекса са били предмет на дебат в зала и не се нуждаят от допълнително обсъждане. Той посочи, че Парламентарната група на партия „Атака” ще подкрепи текстовете на Изборния кодекс включително и тези, които са обект и предмет на президентското вето, въпреки че не всички техни предложения са приети. В заключение заяви, че за разлика от позицията на Синята коалиция, Парламентарната група на партия „Атака” ще подкрепи кодекса като цяло, за да заработят решенията, които са рационални и споделени от мнозинството, и да се реализират заложените идеи. След приключване на разискванията и проведено гласуване Комисията по правни въпроси прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме повторно Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г. Становището е прието с 15 гласа „за”, 7 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”. Благодаря.

Господин председател, госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Коалиция за България като цяло подкрепя мотивите на президента за повторното обсъждане и оспорване на редица текстове от Избирателния кодекс. Моите колеги подробно ще аргументират мотивите за позицията, която изразяваме, но в приетия Избирателен кодекс има един въпрос, който сам по себе си е достатъчен да бъде подкрепено ветото и този законопроект да продължи да бъде обсъждан и променян. Става дума за отнемането на прекия избор на кметовете в най-големите градове – кметовете на райони, и за значително ограничаване на прекия избор от гражданите на кметове в селата. Искам да обърна внимание, че различният критерий, който се въвежда от подкрепилите законопроекта в тази част при избора на кметове на населени места, не само не е целесъобразен, но той, според нас, е и противоконституционен. Тук се изтъкна, че чл. 139 от Конституцията допуска кметовете, включително на общини, да могат да бъдат избирани или пряко от гражданите, или от общинските съвети. Това е така и съответно това може да се пренесе и към кметовете на райони и населени места. Но забележете, че в случая вие не променяте принципа на избор на кметове и запазвате прекия избор на общинските кметове и на кметовете на населени места с жители над 350. Това обаче влиза в противоречие с друг водещ принцип на Конституцията – принципа за равенството на гражданите, прогласен в чл. 6 и в неговата втора алинея, която не допуска никакви ограничения на правата или привилегии, основани на редица признаци. Следователно вие поставяте в открито дискриминационно отношение живеещите в малките населени места. В случая не става дума за една допустима конституционна целесъобразност, каквато имаше до момента, за да се каже, че в населени места, които имат прекалено малки възможности, за да излъчат кандидати, за да проведат такъв избор, все пак е необходимо по тези обективни причини да се сложи някаква граница за прекия избор. В случая не става дума за такава обективна граница, а за напълно субективен дискриминационен и противоконституционен подход от тези, които подкрепят подобна разпоредба. Затова ние ще поставим този въпрос и пред Конституционния съд, очевидно след като вие търсите в рамките на политическата целесъобразност заобикаляне на принципа за равенството на гражданите пред закона, за недискриминацията и за недопускане на ограничения в правата, основани на каквито и да е други основания. Освен това искам да обърна внимание, че вече самият Конституционен съд със свои решения е дал повод този въпрос да бъде обсъждан по една много по-малко спорна тема. Става дума за оспорените промени в Закона за избор на народни представители преди изборите за Четиридесет и първо Народно събрание, когато тогавашното мнозинство повиши изборната бариера за коалициите от 4 на 8 процента – един въпрос, който тогава обаче беше поставен с оглед на това какви са изискванията към отделните политически партии и двойно завишените изисквания към коалициите. Но дори въпреки тази разлика Конституционният съд – без да коментирам аргументите за неговото решение – тогава сметна, че подобно изменение е противоконституционно, тъй като отново то поставя в неравностойно положение различните участници в изборния процес. Сега Конституционният съд трябва да продължи тази своя логика и да я задълбочи, защото в случая то има двойно по-големи основания да приеме за противоконституционно решението за ограничаване на прекия избор за кметовете на населени места. Поради тези причини аз се обръщам към вас вече да погледнете на въпроса не само от гледна точка на неговата политическа целесъобразност, а от гледна точка на конституционните въпроси, които той поставя. Поради тази причина нашето категорично отношение е, че за посоченото решение този закон трябва да бъде отхвърлен и ние ще го направим при неговото гласуване. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние ви предупредихме, уважаеми колеги от мнозинството, че по всяка вероятност президентът ще се възползва от своето право на вето, защото който и да е президент, когато има противоконституционни текстове и текстове, които противоречат на международни договори, текстове, които предизвикват сериозни притеснения в не малка част от българските граждани, че се лишават техни граждански права, един президент не може да не си позволи правото си на вето. Аз съм убеден, че рано или късно това, което ние сме заявявали преди и днес ще го заявим заедно с моите колеги, истината ще възтържествува и вие ще разберете, че е фатално този закон, в този си вид, да бъде пуснат и да влезе в сила. Още в самото начало казвам, че ние няма да подкрепим закона, и заставаме зад Указа на президента, че поне по време на това обсъждане една част от колегите да разберат, че само с едно механично мнозинство с гласуване не бива да се отнемат граждански права на българските граждани, които са свещени. Не можем да говорим за демокрация и за права на човека, лишавайки от правото на глас. За какво става въпрос? Член 3 – така наречената уседналост, активното избирателно право. Тук още в самото начало искам да се обърна към председателя на Правната комисия, че в своя доклад Правната комисия цели да подведе цялото Народно събрание, давайки един пример, който е некоректен, не отговаря на истината, че съдът в Страсбург допускал лишаването, тоест уседналостта се отъждествява с лишаването на правото на глас. Съдът в Страсбург във връзка с Европейската конвенция за правата на човека – Допълнителният протокол, споменават за уседналостта, но не за лишаване от правото на глас. С този закон за първи път се лишават българските граждани от глас. Един български гражданин, че се намира в чужбина и изпълнява изискванията, особено сега когато водим преговорите във връзка с нашето присъединяване към Шенген, дава настоящ адрес в Белгия и като се върне в София или във Варна, или в Кърджали, където и да е, няма право да гласува. Вие подтиквате българските граждани да не изпълняват изискванията на Европейския съюз. Не знам дали осъзнавате, когато водите, особено министърът на вътрешните работи, когато е много активен с преговорите за Шенген. Как може вие да стимулирате гражданите да не спазват законите? Как може вие да кажете на един български гражданин, който се връща и изведнъж казвате: Ама 12 месеца или преди 5 месеца твоят настоящ адрес е бил в Белгия, в Истанбул или в Ню Йорк? Вие нямате право на глас. Това са противоконституционни текстове. Разбира се, тук много ясно трябва да се подчертае, уседналостта е нещо различно от лишаването на право на глас. Тук целенасочено председателят на Правната комисия посочва в доклада некоректни неща. Целенасочено в доклада на Правната комисия има примери с различни европейски държави. В нито една държава в Европейския съюз, нито една държава в света, където има парламентаризъм и развита демокрация, гражданите не се лишават от правото да гласуват. Да, във всички държави има уседналост, но уседналостта ... И нашата група по принцип заставаме зад тази идея, че не може в последния ден да отидеш в друга община да гласуваш. Това е уседналостта, а не да лишаваш гражданите от глас. Това, че не се харесва на определени наши колеги, че една не малка част – ако си кажем истината, една не малка част от българските граждани живеели в Турция и по време на изборите идвали. Защо днес примерно от автогарата в Кърджали всеки ден има 30 автобуса за Истанбул? По телевизията не предават. Защо се очаква само изборния ден? Това са български граждани. Може да не се хареса на някого, но са български граждани. Уважаеми колеги, по този въпрос колкото и да се смеете, времето ще покаже, че не сте били прави. И вие, колега, (обръща се към дясната страна на залата) ще бъдете първите, които ще останете в историята, че с едно мнозинство отнемате граждански права – права, които са прокламирани от много, много, много преди ГЕРБ да бъде създаден и преди България даже да бъде една демократична държава. Посочете една държава, където се лишават гражданите от право да гласуват! Да, по време на избори от град София идват в Кърджали да гласуват с удостоверение за гласуване. Да, това е изборния туризъм – 2 хил. човека, или в изборния ден отиват да гледат Панорамата в Плевен и 1000 човека гласуват там. Това е изборен туризъм. Защо примерно си кривим душата? Защото определени български граждани в чужбина гласували за една политическа сила. Ами да гласуват за вас. Убедете тези български граждани да гласуват за вас! Знам, че не се харесва, когато казвам тези неща. Знам, че не се харесва, когато ДПС се разширява във всички общини в страната. Знам, че на много хора това не се харесва, но избирателното право е свещено! Само с едно гласуване в парламента това право не може да се отнеме, колеги! Това е едно временно явление, ако с това нещо примерно ще спечелите избори. Това е най-малкият проблем дали в един град, в едно село една политическа сила е спечелила изборите, или не. ДПС не разсъждава така, само заради един изборен резултат. Това е една принципна позиция на моята партия. Що се отнася до това, че три месеца имало изискване и за европейските избори, ние сме заявявали, госпожо Фидосова, и преди, че това е противоконституционен текст, тогава сме били и коалиционни партньори и тогава сме заявявали същото. Друг е въпросът, че българските граждани не са се възползвали от правото да се обърнат към Европейския съд за правата на човека. Ами този път ще се обърнат! И съм убеден, както казах и предишния път, че след една година пак ще говорим, колеги, когато ако един български гражданин го направи, сто на сто ще спечели делото. Няма такава държава! Има един случай в Гибралтар от 70-те години, един спор. Делото е спечелено в Страсбург. Малко по-късно е спечелено едно дело от граждани на Англия, но се намират в тази област, в Гибралтар. Много е интересен случаят, препоръчвам ви го. А не некоректно да посочваме, че в Англия или в някои други държави – Франция, Австрия, Белгия, Дания, Германия, Унгария, е съществувало изискването за уседналостта, то и при нас съществува, но там не съществува изискването – да бъде лишен от право на глас. По този въпрос, колеги, може да се говори и два часа, и десет часа. И съм убеден, че оттук нататък коректното поведение на ДПС трябва да бъде: да информира всички международни организации. Това не е плач – да се оплакваме, това е наше право, на всеки! Във всички европейски институции българският гражданин има право да отнесе своите проблеми, а не когато примерно определени български граждани като отнесат свой проблем в европейските институции да се казва: виждате ли, вие злепоставяте страната. Не е вярно това нещо. Все едно вие да кажете: „Нямаш право да отидеш в съда в София.” Все едно да се обърнеш и да кажеш: „Нямаш право да отидеш в съда в Плевен”. Така че по всяка вероятност ще се намерят граждани, които ще се обърнат към съда. Това е лично право на всеки. Що се отнася за прекия избор на кметовете на населените места, колеги. Защо го предлагате? Ние ви предупредихме. Моето виждане е, че не толкова е противоконституционно, колкото е нецелесъобразно. Не може да има двоен аршин: за едни населени места да има пряк избор, а за други населени места да няма пряк избор. Или предлагаш във всички населени места изборът да е непряк, или предлагаш изборът да е пряк. Защо? Притеснявате се, че в малките населени места няма да има избрани кметове на ГЕРБ ли? Вие сте сериозна политическа сила. Така заявявате. Щом като заявявате, че сте сериозна политическа сила какъв е проблемът да спечелите изборите в малките населени места? Много партии в миналото опитваха и стигнаха до 500 човека, даже. Те опитваха, смятаха, че така ще намалеят, за да не се види, примерно казвам, от 3500–4000 населени места – една политическа сила да не изпадне, че почти няма кметове на населените места. Ами, това е демокрацията! Понякога народът гласува по начин, по който не ти харесва. Тоест ние лишаваме българските граждани от прекия избор, като на определени населени места – те са второкачествени български граждани, но други български граждани, в по-големите населени места, както каза господин Янаки Стоилов, те имат повече права, те могат да гласуват пряко. Ние противопоставяме хората. Ние ги противопоставяме, вместо да ги стимулираме. Вместо тези хора да бъдат наградени, че живеят в Балкана или в населени места, отдалечени от големите градове – вместо да бъдат наградени тези хора, ние ги лишаваме. Призовете тогава да бъдат обезлюдени населените места, то и без това Странджа–Сакар е обезлюдено, западната граница е обезлюдено, остават примерно планинските места да се обезлюдят и всички да дойдат в София. Призовете това нещо, да видим! И без това София вече става 2 милиона, надмина вече и 2 милиона. Това ваше виждане, заедно с колегите, с които сте го прокарали, че 350 човека трябва да живеят, трябва да има в едно населено място, е несправедливо и некоректно към българските граждани. Справедливото е да кажете: нужно ли е България да има институцията кмет на населено място? Това е дискусията, която трябва да се направи, когато има кмет на община, общински съвет. Нужно ли е или не е нужно? Ако е нужно, подходът трябва да е еднакъв – или пряк, или непряк. Не може да ги разделим. Що се отнася до намаляване на броя на общинските съветници? И с това ще завърша. Колеги, да, броят на общинските съветници в България, малко по-висок от някои европейски държави. Да, но в тези европейски държави има второ ниво на самоуправление, има изборни съветници и на второ ниво на самоуправление, има трето ниво на самоуправление, има изборни съветници на трето ниво на самоуправление. Но някой от вас трябва да отвори тези книжки, да ги прочете и да види, че общият брой на съветниците като брой население в един град в Италия е по-висок от България – в една община в Австрия, е по-висок от България. България има най-ниския общ брой на изборни съветници в една община, и днес има най-ниския. Те имат три нива на самоуправление, а ние имаме само едно ниво на самоуправление на равнище община. Какво целим сега? Намалявайки броя в по-големите общини на общинските съветници да не позволяваме по-малките партии в съответния район да нямат съветник. Това ли е целта? Развитието на гражданското общество, на демокрацията изисква ние да подпомагаме максимално представителство в един общински съвет. Вие с вашите текстове ще направите така, че определени политически сили даже да имат 100% мнозинство, което не е добре, или пък да имат страхотно високо мнозинство в един общински съвет, което не е много приятно. Затова намаляването на броя на общинските съветници нито е в интерес на държавата, нито е в интерес на гражданите. Точно обратното: убива гражданската демокрация, убива гражданското общество. Те нямат стимула, за да преодолеят бариерата, да има един съветник или двама съветници в един общински съвет. Необосновано е ние да предложим 20%, ей така? Кой е преценил, че 20% е необходимият праг? Вие казвате на общинските съвети колко заместник-кметове да имат, но има Европейска харта за местно самоуправление, колеги, ратифицирана от България! Има текстове, които противоречат на Европейската харта за местно самоуправление, където изрично се казва: местните органи трябва да бъдат оставени сами да определят своите структури и органи. Прочетете тази Европейска харта за самоуправление! Или не ви се чете, или пък открито заставате срещу международните документи. Призовавам ви още веднъж, колеги, поне днес има възможност, да гласувате против закона. Убеден съм, че ще го направите след малко! (Шум и реплики.) Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ние вече изразихме в комисия нашето становище и позиция на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ, че намираме мотивите на Президента за връщане за ново обсъждане на Изборния кодекс като неоснователни и необосновани. Аз лично смятам и преди да започна моето изложение по конкретните мотиви, смятах, че днес тук, в тази зала, човекът, на когото Конституцията дава правомощие да налага вето на закони, по един толкова важен закон, който касае и устройството, и начина на управление на държавата – защото изборите определят държавното устройство, начина на управление, който ще се провежда в една държава, особено в нашата демократична България, каквато ние я възприемаме и каквато години наред сме се стремили да достигнем да бъде – ще бъде тук днес в тази зала и ще седи на тази трибуна. Когато четох мотивите, видях няколко грешки, които мен лично ме озадачиха. Не знам какво да си мисля и към днешна дата – дали когато са четени текстовете на Изборния кодекс, са четени само по диагонал, отгоре-отгоре? Защото не смея да си помисля, че Президентът на Републиката не е прочел внимателно този толкова важен закон – за първи път имаме кодифициране на изборната материя, и не е видял основни текстове в него. Ще се аргументирам какво имам предвид. Уважаеми колеги, в мотивите господин Георги Първанов казва: „Българските избиратели ще бъдат лишени от правото да гласуват, защото не съществува правно основание, текст в този кодекс те да бъдат включени в който и да е избирателен списък”. Това е едно абсолютно несъстоятелно твърдение. Има толкова много текстове, на които след малко ще се спра, които гарантират категорично, че няма български гражданин, който да бъде в хипотеза и при местните избори, който да има постоянен и настоящ адрес в Република България, да не бъде включен в избирателен списък. Включително когато има промяна по отношение на адресната регистрация, през този визиран 12-месечен срок, той може да бъде включен и да заяви това и по предишен настоящ адрес. Това, което мен ме озадачи, е записаното в мотивите по отношение на районните кметове. Президентът в своите мотиви казва: „Отсъства правна логика и юридическа симетрия пряко да се избират кметове на малки населени места, а в същото време кметовете на райони да се назначават от общинските съвети”. Уважаеми господин президент, кметовете на райони не се назначават от общинските съвети. Такова нещо, колеги, никъде не пише в кодекса. Те се избират. Съгласно нашето право, имаме пряк и непряк избор. Съгласно нашата Конституция – също! Когато избира общинският съвет, той избира с думичката отпред и терминът, който използваме, е „непряко”. Той не назначава районните кметове. Другото, което ми направи впечатление, е по отношение на едно друго изречение в мотивите, което чета: „В § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс се намаляват съставите на всички общински съвети с над 20%”. Уважаеми господин Първанов, дали четохте проекта на Изборен кодекс или четохте това, което прие Народното събрание? Уважаеми колеги, спомняте си какво се прие тук, в тази зала – има намаляване броя на общинските съвети по отношение само на няколко общини, според броя на населението. Няма намаляване на всички! Не знам какво четоха в Президентството, за да наложат вето върху Изборния кодекс и подготвят тези мотиви. Това, което аз чета, ме навежда на мисълта, че някой може би е чел един от проектите, или не знам какво, за да се подготви този документ. Още една неточност, която също ме шокира, четейки мотивите, по отношение на следното изречение, цитирам президента: „Отпаднало е дори изискването, съществуващо в сега действащите изборни закони, повечето от членовете на Централната избирателна комисия да бъдат с юридическо образование”. Уважаеми господин президент, не само, че не е отпаднало, а Изборният кодекс в чл. 16, ал. 4 разширява приложното поле на този текст, който досега действаше в четири изборни закона, като казва, че е препоръчително да са с юридическо образование не само членовете на Централната избирателна комисия, колеги, а и членовете на районните избирателни комисии, както и членовете на общинските избирателни комисии. По отношение на основната тема за активното и пасивното избирателно право, така наречената тема за отседналост, по която вече чухме преди малко едно изказване, в което смея да твърдя, че имаше доста неистини. Аз ще си позволя тук да цитирам извлечение от тези международни актове, които съм засегнала в становището и доклада на Правната комисия, и това, което сме съобразявали и сме имали предвид, когато сме подготвяли и приемали изборните текстове. Уважаеми колеги, според действащото българско право, избирателното право е субективно право. Това е записано в чл. 42 от Конституцията. В същото време има и публична функция. Това е визирано в чл. 10 от Българската конституция с цел осъществяване на общи интереси. Едното не следва и не може да се разглежда отделно от другото. Активното избирателно право безспорно е най-важният елемент от системата на демократичните избори, но по отношение на активното избирателно право Българската конституция допуска въвеждането на ограничения. Те са в няколко посоки. Имаме изискване за възраст, имаме изискване за гражданство, имаме изискване за отнемане на правото, поради установяване на умствена неспособност или престъпно поведение, и изискване за пребиваване – позната практика и в страните от Европейския съюз. Принципът на всеобщото избирателно право, закрепен в чл. 10 от Конституцията не е накърнен с въвеждане на изисквания, необходими за упражняването на избирателното право. Това са позитивни изисквания, уважаеми колеги, за да може ефективно, резултатно и отговорно да се упражни избирателното право и да се извърши една общественополезна функция. Категорично заявявам, че няма ограничаване и отнемане на избирателни права на българските граждани с въвеждане на изискванията за отседналост в Изборния кодекс, тъй като беше засегната темата с практиката на Съда по правата на човека. Практиката на Съда по правата на човека, уважаеми колеги, дава ориентир за допустимостта на въвеждането на изискване за отседналост с оглед осигуряване демократичността на изборите. Съдът в Страсбург е приел, че избирателното право, прокламирано в чл. 3 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, не е абсолютно. Разбира се, че не е абсолютно и може да бъде ограничавано. Разбира се, че може да бъде ограничавано без да се нарушават човешки права и свободи. Цитирам от мотивите на решението на Съда в Страсбург: „Посочени са следните основания, оправдаващи и въвеждането на изискване за отседналост. Лицата, които не живеят в страната, не са толкова пряко и трайно засегнати от проблемите в нея и са по-слабо осведомени за тях, кандидатите в изборите имат по-труден достъп до лицата, които не живеят в страната, за да представят различните въпроси в хода на предизборната кампания и са гарантират свободно изразяване на мнението на избирателите. Връзката между активното избирателно право и участието в дейността на избраните органи също е по-слаба”. Не знам къде тук, в тези мотиви, колегата, който говори преди мен, не видя тези основания, когато четем решенията? Въвеждането на принципа за отседналост при изборите за общински съветници и кметове не нарушава европейското право. Съгласно чл. 4, § 1 от Директива № 94/80 ЕО, ако гражданите на държавата членка по пребиваване трябва да са прекарали определен минимален период, като пребиваващи на територията на тази държава, то гласоподавателите и лицата от Европейския съюз, които имат право да се кандидатират, трябва да се смятат за изпълнили това условие, когато са пребивавали за същия период в други държави членки. И в чл. 4, § 3 се уточнява, че условията в § 1 не накърняват тези разпоредби. Мога да дам за справка на колегите след това да погледнат директивата и да прочетат точки 3 и 4. Цитирам едната точка: „Параграф 1 не накърнява разпоредбите на всяка държава членка, по които упражняването на някое лице на правото да избира и да бъде избирано в дадена основна единица на местно управление, е подчинено на изискването то да е прекарало минимален период от време като пребиващ в тази единица. Параграф 1 – също така – не накърнява нито една национална разпоредба, която вече е била в сила към датата на приемане на настоящата директива, по която упражняването на някое лице на правото да избира и да бъде избирано е подчинено на изискването за пребиваване за минимален период от време в онази съставна част на държавата членка, в която се намира основната единица на местно самоуправление.” Уважаеми колеги, къде тук в тези текстове и на тази директива съзирате несъответствие на текстовете на Изборния кодекс, засягащи активното и пасивното избирателно право или така наречената тема за отседналост? В повечето държави – членки на Европейския съюз, включително Австрия, Белгия, Дания, Франция и Германия, съществува изискване лицето да е живяло в изборния район или на територията на страната определен период от време. При това, когато се разглеждат тези законодателства и когато се прави сравнителен анализ как е уредена тази материя в страните – членки на Европейския съюз, следва да се проследява цялата материя. Ако обърнете внимание, ще видите, че голяма част от тези страни имат изискване предварително, за да се регистрират за участие в изборите – там, където има изискване по техния закон за активна регистрация, тези лица да са живели в съответната община различен период от време. Мога да цитирам, например в Гърция, за да могат да се регистрират като жители на дадена община и да могат да участват в местни избори, избирателите трябва да са пребивавали на територията й в продължение на две години. Следователно, веднъж имаш изискване за две години пребиваване, за да се регистрираш за участие в изборите, след това имаш още месеци изискване отново след тези две години, за да можеш да участваш.

Това е за данъците.

Такава е и практиката във Франция. Избирателните списъци за местни избори се изготвят през месец декември на предходната година и гласоподавателите могат да се регистрират и да участват в изборите, да са включени в тези списъци, само ако са пребивавали в съответното населено място за период от шест месеца или фигурират в съответния регистър на населението за период от пет години без прекъсване. Колеги, следователно има два пъти изискване за такава отседналост: веднъж, за да бъдат включени въобще в списъка на избирателите и да могат да участват в местни избори; и втори път, след като са включени, да продължават да пребивават на територията на съответната община, за да могат да упражнят активно избирателно право. В дебатите по първо и по второ четене ние многократно изразявахме нашите мотиви и аргументи защо въвеждаме това изискване. Ще ги повторя съвсем накратко. Причината да въведем това изискване при избори за общински съветници и кметове е необходимостта от установяване на по-трайна връзка между избирателя със съответния изборен район, община, кметство. Лицата, които временно пребивават на територията на общината, смятаме, че не са достатъчно добре интегрирани в нея и не смятаме, че тези хора трябва да могат да гласуват за местни избори и да дават своя вот, след като не пребивават на територията на съответната община. Когато сме правили и сме изработвали текст за легалната дефиниция в § 1, от нас е търсен балансът между избирателното право като субективно право и като публична функция – това, което споделих в началото на своето изказване: не трябва да разглеждаме поотделно разпоредбите на чл. 10 и чл. 42 на българската Конституция. По този начин българските граждани, които живеят извън страната, се третират по един и същи начин. Не може да има различен аршин, различен подход към едните и към другите български граждани. Няма лишаване от избирателни права, категорично! След като тези граждани фактически не пребивават на територията на страната и нямат право да гласуват в чужбина, не би следвало те да имат право в изборния ден, ако се намират в страната, да гласуват. Колеги, за местните избори няма гласуване в чужбина, никога не е имало. Защо тези хора, които нямат право да гласуват в чужбина, намирайки се – както цитира преди мен господин Осман, в Испания, Турция и не знам къде, в изборния ден да имат право да дойдат в която и да е българска община и да гласуват за местни избори? (Шум и реплики от ДПС.)

И два месеца преди това, господин Осман. Защо трябва да има неравнопоставеност по отношение на българските граждани? След като не се гласува в чужбина – обръщам внимание още веднъж, в чужбина никога не е гласувано за местни избори, защо ще имаме двоен аршин по отношение на българските граждани?! Защо, ако тези хора дойдат дори за два месеца в Република България и се регистрират, за да участват в местните избори, те да могат да упражнят това право и да гласуват за местни избори?! Тезата за всеобщо избирателно право няма да бъде нарушена от въвеждането на изискването за отседналост.

Да не плащат данъци.

Да, Вашата теза е за плащане на данъци. Ами, всеки български гражданин има задължение да плаща данъците си и това е важно, за да продължава да съществува българската държава. Това обаче не е основание и мотив за този гражданин да може да гласува, не живеейки в страната 5-10-15-20 години на местни избори, да идва за един-два месеца, да упражни това право в деня на изборите и след това да не идва до следващите избори. Последно по този въпрос – на въведеното с чл. 4, ал. 3, 4, 5 и 6 изискване, лицата, които се кандидатират в съответните видове избори, да нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз. Ще цитирам Решение 15 от 13 септември 1995 г. на Конституционния съд, който се е произнесъл по въпроса дали може със закон да се предвиди допълнително изискване за упражняване на пасивно избирателно право в местните избори, каквото условие безспорно не е уредено в българската Конституция. Конституционният съд е приел, че независимо от отсъствието на изрично условие кандидатите за местни органи да имат само българско гражданство, уреждането му в закон не противоречи на Конституцията. Съгласно мотивите на решението, Конституцията предвижда изрично такова изискване при преки избори за президент, вицепрезидент и народен представител и при непреки – за членовете на Министерския съвет. В заключение, уважаеми колеги, нека да дадем обективна оценка на направеното от нас със съставянето и приемането на Изборния кодекс. Това е сериозна крачка напред за българската държава, за българската демокрация. Смятам, че направихме всичко възможно, което се изискваше от нас като управляващи, със създаването и на комисията, и на всички дискусии и дебати, които се проведоха в продължение на девет месеца. Чрез тях се опитахме да постигнем, доколкото е възможно, максимален консенсус по повечето теми. Това е изключително важен кодекс за всички нас, за всички български граждани, защото определя по какъв път и в каква посока ще продължи България за следващите, за пó следващите и за всички предстоящи избори. Всички ние искаме тези правила да бъдат ясно регламентирани достатъчно рано. Ние спазихме тези обещания. Смятам, че всички в тази зала имат основания като цяло да подкрепят този Изборен кодекс, макар и някои отделни – една-две-три теми, отделните парламентарни групи да не споделят. Това е кодифициране на изборното законодателство – изключително правилна и сериозна стъпка, която направихме. Тук всички имаме заслуга, защото всеки един от вас, особено колегите от двете комисии участваха активно в изработването на този кодекс. Аз апелирам към всички: моля ви, подкрепете повторно днес, когато се подложи на гласуване, Изборния кодекс. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Фидосова, емоционалната ангажираност на тона Ви няма как да скрие откровено противоконституционния характер на оспорените от Президента на републиката текстове в приетия Изборен кодекс, няма как! Ще Ви моля, именно защото сте юрист, да бъдете малко по-отговорна, когато поставяте въпроса за субективните и публичните измерения на вота, уредени в членове 10 и 42 от Конституцията. Член 10 от българската Конституция не съдържа аргументи в полза на ограничаване нито на активното, нито на пасивното избирателно право. Тъкмо обратното – не дава никакви възможности за ограничаване и на активното, и на пасивното избирателно право. Член 10 говори за „равно общо избирателно право”, а чл. 42 казва кои са изключенията от този принцип. Точка! И нито един обикновен закон не може да дописва тези изключения. Изключително нескопосан е опитът Ви да се позовете на европейска практика и на европейски директиви, използвайки изрази като „изборен район”, „съответна страна”, „единица на местното самоуправление”. Сега ще ви кажа как се съотнасят тези понятия. Когато става въпрос за ограничения във връзка с местния вот, предвид характера на местния избор, законът може да каже къде господин Корнезов няма право да гласува, но трябва да каже къде той ще може да гласува. Няма европейска директива, която да го лиши въобще от право на глас. Пренесен проблемът за избирателен район за местни избори, е по същия начин. Забележете, в рамките на Европейския съюз съответната страна се ситуира като избирателна единица, като избирателен район.

Знам. Ако съответният гражданин няма право да гласува в тази държава като избирателен район, той не губи правото си да гласува в друга държава. Бедата на тези текстове, противоконституционността на вашите текстове е именно в това, че вие не просто ограничавате правото, в смисъл къде не може да гласува, но не казвате къде може да гласува.

Всъщност, казвате: никъде не могат да гласуват определена група български граждани. И това пар екселанс е грубо, скандално погазване на основния закон. Всичко друго е апломб без съдържание.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Местан, за пореден път от тази трибуна казахте две неистини! Аз бях изключително изчерпателна. Ако Вашите колеги и сътрудници не са успели да Ви подготвят тези актове, които цитирах, с удоволствие ще предам моите екземпляри на Вас. (Реплики от ДПС.) Дословно ги цитирах тук, от тази трибуна. Член 10, колеги, от българската Конституция...(Реплики от ДПС.) Коректно беше прочетено от господин Местан. Но, господин Местан, какво означава „общо и равно”? Какво означава „равно избирателно право”, уважаеми колеги? Тези български граждани, които са в чужбина, нямат право да гласуват на местните избори, а тези, които ще бъдат сигурно организирани да дойдат, ще имат право да гласуват на местните избори! Разбирам, че ви боли единствено от изискването за отседналост в този кодекс. Когато гледахме кодекса, спомнете си, колеги, какво се случи на първо четене! Когато минаха текстовете на чл. 4 и чл. 5 от Изборния кодекс, Вие лично от тази трибуна заявихте, че напускате пленарната зала и до приемането на кодекса няма да бъдете в залата! И изпълнихте това, което заявихте тук! Това ли е отговорното поведение и отношение към тази материя? (Реплики от народните представители Лютви Местан и Ремзи Осман.) Това ли е поведението, което трябва да има един български народен представител, изпратен тук от българските граждани? Ние не сме народни представители на определени избиратели – съгласно българската Конституция сме народни представители на всички български граждани! И сме тук, за да отстояваме реда, справедливостта и функциите, които са ни разписани като народни представители и парламент в българската Конституция! Апелирам още веднъж към всички колеги от всички парламентарни групи за сериозно отношение към законодателния процес! Когато се правят изявления от тази трибуна, да не се гледат само и единствено тесно партийните интереси! Благодаря.

Можех и да не правя това изказване, но виждам, че от опозицията започнаха явно да наглеят. Учудвам се до голяма степен, включително на госпожа Фидосова и на изказалите се от ГЕРБ, за това, че се опитват да въведат някакви правни аргументи и някакъв разум в този дебат. Това не може да е така, защото ветото е абсолютно политически акт на Президента и не може да има каквито и да е конституционни съображения в неговите аргументи. Толкова политически акт е, че Георги Първанов влиза като реален политически субект в текущата политика и нищо друго. Неговата цел е да си придаде за пореден път тежест и за пореден път да обслужи ДПС за двете големи услуги, които през годините му бяха направени – и двата пъти беше избран с гласовете на ДПС. За това е плащал много пъти, плаща и в момента – за да ги обслужи, да им върне, да се откупи. Ако преди той плати на ДПС с даването на ДПС на мандат, и то противоконституционно, за съставянето на тройната коалиция, спомняте си как стана това, сега го прави с опита за връщане на Изборния кодекс. Така че Георги Първанов за пореден път обслужва БСП и, разбира се, ДПС. Ако проследим, че видим, че той дава точно такива аргументи, които във всеки един от случаите обслужват едната или другата политическа сила. С отседналостта се обслужва, прави жест, осъществява действие, разбира се, в полза на ДПС. С аргумента за районните кметове – на БСП, тъй като от БСП имаха и имат надеждата в някои от големите три града на България да пробутат свой кандидат, който да победи и оттам нататък да цака големия кмет. С аргумента за намаляване на броя на общинските съветници обслужва и БСП, и ДПС, и то главно с това, че по този начин с участието на разни по-малки партии щяха да се разсейват гласове, което щеше да бъде в полза на тези две политически сили. Че много малки партии нямало да имат общински съветници и с това се нарушавал плурализмът – обслужва БСП и ДПС и отново се касае до разсейване на гласове. С удостоверенията за гласуване на друго място се обслужват и БСП, и ДПС. С аргумента за придружителите се обслужва БСП. Ако продължим в този смисъл, ще видим, че това са чисто политикански сметки. И с опита за връщане на законопроекта, и с наложеното вето в крайна сметка той прави опит да се предотврати онова, което Изборният кодекс постигна – чак сега, след 20 години, за първи път Изборният кодекс, такъв какъвто е приет, до голяма степен прекратява порочните практики на БСП и ДПС, с които много пъти, в продължение на всички избори – местни, президентски, евроизбори и за парламент, ДПС и БСП правиха своите манипулации и фалшификации; въпреки че ние от „Атака” заявяваме, че Изборният кодекс в тези промени и в тези опити за пресичане на действията на БСП и на ДПС можеше да бъде още по-категоричен, още по-радикален, да бъде по-радикален и по отношение на уседналостта, и на мандатността на кметовете, каквато ние предлагахме, и за задължителното гласуване, и в конкретика по много други точки, където кодексът можеше да бъде още по-добър. В крайна сметка ветото на Президента ще има и много положителен ефект в българския политически живот. Днес с това гласуване ще стане ясно отново в българския парламент кой кой е. Президентът с това вето не прави нищо друго, освен че консолидира управляващите и показва ясната значимост на акта, който е приет. Това – едно. От друга страна, след това вето Изборният кодекс – по начина, по който е приет, ще има своята още по-голяма тежест, още по-голямо значение. Както ви предупредихме, когато се приемаше на първо и на второ четене, че ще има вето на Президента, по същия начин можем да очакваме, че кодексът ще бъде отнесен в Конституционния съд, което мисля, че е безспорно, с всички произтичащи от това опасни последици. Ясно и безспорно е какъв е съставът на Конституционния съд – там Георги Първанов и БСП имат своето силно влияние. Днес се касае не за нещо друго, а за поредния смешен плач за демокрация и за човешки права от тези, които винаги са ги нарушавали. Ясно е каква е позицията на „Атака” – всички ние ще гласуваме „против” ветото на Президента и в подкрепа на избирателния закон с всички забележки, които имаме за недостатъчната негова радикалност и решителност по много въпроси, но с ясното съзнание, че се касае, при цялата съпротива, която се оказва от БСП и ДПС, до истински законодателен подвиг, който беше осъществен в Четиридесет и първото Народно събрание. Ние сме наясно с факта, че един от най-значимите актове и най-важните действия на Четиридесет и първото Народно събрание е приемането на същия този Изборен кодекс, против който се обяви Георги Първанов, чието вето днес трябва да отхвърлим. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Шопов! Нашите предложения за промени или за отпадане не обслужват само БСП и ДПС. Предложенията са в интерес на всички български граждани, които искат широко присъствие в общинските съвети. Те не обслужват една политическа сила, точно обратното – вашите предложения обслужват един тесен кръг, както Вие искахте да обслужвате ДПС в 2001 г., но ние отказахме Вие да ни обслужвате.

Моля да удължите времето.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След това, което чухме от представителите на управляващото мнозинство – на ГЕРБ и на „Атака”, можем да приемем, че този дебат е безсмислен. Управляващите са решили да отхвърлят ветото на президента, при това без да слушат аргументи, без да се опитат да вникнат в неговите мотиви, и то не, защото имат собствени аргументи. Смешни и юридически несъстоятелни са твърденията, които прозвучаха от тази трибуна. Аз се учудвам на самочувствието на човек, който твърди, че изборите определят държавното устройство, да критикува мотивите в президентското вето. Госпожо Фидосова, държавното устройство на Република България се определя не на избори. То е определено в българската Конституция! И не считам за съществени аргументите, че, видите ли, районните кметове нямало да бъдат назначавани, селските кметове нямало да бъдат назначавани, а общинските съвети се намалявали, но не на всички общини. Едва ли е удачно именно Вие да говорите за избирателност в подхода за това в кои общини да бъде намален броя на общинските съветници, след като извън правилата, така между другото, се опитвахте да пробутате сред тях и общинския съвет в гр. Монтана. Управляващите ще отхвърлят ветото и въпреки всички критики, които прозвучаха срещу Изборния кодекс, както от страна на опозицията, от неправителствените организации, така и от българските граждани, а именно, че този Изборен кодекс ни води в посока антиизбори и антидемокрация; че той засилва тенденциите за централизация и концентрация на власт; че той практически ограничава избирателните права на хората. Защо ли? Защото според управляващите този Изборен кодекс е спасителен пояс. Правителството се дави и трябват спешни мерки, които да помогнат на ГЕРБ за спечелване на предстоящите избори. Необходим е балон, който да измъкне управляващите от блатото, в което потъват. Искам да ви кажа, че гафовете напоследък станаха толкова много и толкова тежки, че никакви помощни средства няма да ви свършат работа. Чрез промени в изборните правила няма как да компенсирате загубата на доверие сред българските граждани. (Реплики от ГЕРБ.) Аз ще кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя и споделя аргументите, изложени в президентското вето. Нещо повече, аз бих допълнила и бих продължила критиките срещу някои от основните положения на Изборния кодекс, които на практика връщат лентата назад и са отстъпление от редица демократични изборни практики, които бяха възприети през последните години. Бих добавила и допълнителни основания към посочените от президента аргументи, но най-важното, което трябва да се каже, е, че с този Изборен кодекс се отнемат избирателни права на българските граждани. След неговото приемане хората по-малко ще гласуват, по-малко ще избират и по-малко ще бъдат представени. Така и не чухме разумно обяснение защо се лишават хората в малките населени места от възможността да избират своя кмет. Защо се премахна изборността на районните кметове? Защо се намалява броят на общинските съветници? Отговорът е един – защото така ГЕРБ разбира своя партиен интерес, защото ги е страх от избори; защото ги е страх от избори в малките населени места; защото по този начин те се опитват да демотивират хората от участие в изборите. (Шум и реплики.) Така е, господин Татарски. Вие сте бил кмет в малка община. Кажете ми какъв е мотивът на един човек, който живее на село, да отиде да избори, ако няма да избира своя селски кмет? Какъв е мотивът на хората от „Люлин” да гласуват, след като няма да избират своя районен кмет? Какъв е мотивът на хората да гласуват за малки партии, след като очевидно тези партии няма да прескочат вече високата бариера за влизане в общинския съвет от 10-15, от 20% изборен праг? Идеята е, като се намали изборната активност, което се постига чрез разпоредбите на този кодекс и от непрекъснатите скандали, в които влизат управляващите, да нарасне делът на контролирания вот. Тогава, когато хората гласуват по-малко, по-голяма е тежестта на купения вот, на контролирания вот, на тези гласове, които управляващите могат да си осигурят. Или, ако може да се направи обобщение, то е, че с този кодекс практически се обезвластяват българските граждани за сметка на партийните централи и то по-специално на една партийна централа, която след влизането в сила на този кодекс, ще може да назначава хора на властови позиции, поне на хиляда такива, като имам предвид селските кметове, които няма да се избират, имам предвид районните кметове. Ясно е, че ината и политическото упорство на управляващите няма да им позволят да се вслушат и да използват своя последен шанс да променят някои от абсурдните разпоредби на този кодекс с ясното съзнание, че част от текстовете са противоконституционни. Ще видим доколко ще издържи в Конституционния съд отнемането на възможността на хората от селата да избират своя кмет. Това противоречи на принципа на равното избирателно право. Или един аргумент, който го няма в мотивите на президента, но който ние ще изложим в своята конституционна жалба – фиксирани върху уседналостта в България, върху ограничаването на българите в Турция да упражнят правото си на глас, реално от ГЕРБ ограничиха възможността на стотици хиляди български граждани, които живеят в чужбина, в Западна Европа, да гласуват. Как? Като въведоха изискването за активна регистрация. За да се направи секция в един западноевропейски град, където живеят български граждани, са необходими 100 заявления за гласуване на нашите сънародници в чужбина. Е, как се събират 100 заявления? И защо за българите в България няма изискване за активна регистрация, а за българите в чужбина има? Нещо повече – защо за гражданите на Европейския съюз, които живеят в България, няма такова изискване? Те веднъж заявяват своето желание, че искат да гласуват в България, и оттук нататък се считат записани в избирателните списъци. Е, няма как тази неравнопоставеност да не падне в Конституционния съд, така че ще се наложи да пишем конституционната си жалба предвид тоталното нежелание на управляващите да чуят каквито и да било разумни аргументи. Пак ще повторя, че целта е една – служебно предимство, служебна победа на ГЕРБ на предстоящите избори. И ако това вече, предвид спада на доверие, ще е невъзможно в национален мащаб с каквито и да е промени в изборните правила, надеждата е всички недемократични практики и недемократични решения да се мултиплицират на местните избори в местната власт, като хората се откажат от това да упражнят правото си на глас, като ГЕРБ използва целия си властови ресурс, за да повлияе на изборните резултати. Бих казала, че за първи път след 20 години демократични избори в България, ще се наложи да викаме наблюдатели, защото тогава, когато има съмнения за честността на изборите, за „феър плей” в изборното състезание, международните правозащитни организации изпращат наблюдатели. За съжаление от това ще се нуждаем в България, но много се надявам, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, да останете разочаровани и хората да ви накажат на местния вот за неудобствата, които им създавате, затова, че им отнемате избирателни права; затова, че им забранявате да избират селските си кметове, районните си кметове; затова, че ще избират по-малко общински съветници. Другото, което искам да ви кажа е, че процесите вече са неконтролируеми. Те са тръгнали. Лавината от недоволство срещу начина, по който управлява ГЕРБ, е тръгнала и тя няма как да бъде овладяна на местния вот с никакви промени в изборните правила.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, за пореден път доказахте на всички нас, че сте била отличник по литературно четене в училище, но има един друг предмет, който се изучава и той се казва „математика”. Ако искате, може да си записвате: аз съм от област Габрово, 90% от селата са с около 150 жители. Това е прагът при избор на селски кмет от предишния закон. Статистиката на предишните местни избори в моя регион показва, че в повечето от тях избирателната активност е около 50%, което прави числом и словом гласували около 75-76 души. Има доста кандидати, които желаят, като навършат пенсионната възраст, да са кметове, затова се кандидатират. Да речем, че в повечето случаи са трима или четирима. Всички те събират около 20-22 гласа за себе си. В едно село това, числом и словом, прави всички роднини и комшии. И когато се стигне до балотажа, общо взето, на когото комшиите и роднините надделяват, той е кмет. В повечето от тези села длъжността на един кмет от повечето хора се възприема като една работа, с която да си завършват кариерата, да се пенсионират на малко по-висока заплата. Общо взето това е изборът. Роднините и комшиите избират един кмет, който кмет със сигурност не е кмет на цялото село. Той е кмет, който първо няма никаква отговорност, никакъв бюджет, с който да разполага и не може да реши нито един проблем. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Манолова, ще взема отношение само по темата, свързана с местните органи на самоуправление. Колеги, от 1990 г. участвам в избори. Искам да кажа, че напълно подкрепям специално тези мерки, които касаят гласуването в малките населени места и за районните кметове, даже смятам, че са меки. Защо? Защото толкова народни събрания не намериха желание и време да дадат правомощия на тези органи, на тези хора, а ние лъжем избирателите като им казваме: „Избирайте кметът – селският или районният!”, ама той няма никакви правомощия. Защо правим това упражнение? Защо толкова години не променихме другите закони, така че да дадем правомощия на тези хора? След като това не сме направили, няма смисъл да продължаваме да заблуждаваме избирателите, че имат право да избират. Кого избират? Никой! За мен трябваше тази граница да бъде още по-висока, за да е по-добро управлението в тези населени места. А що се касае до изборните трикове – два случая ще посоча, в които лично съм участвал. Единият беше при последните мажоритарни избори, и аз като такъв спечелих от тази промяна в закона. Спомнете си 1995 г. – трилотажа. Кой го въведе и защо? Трилотажът – не знам колко хора си спомнят за този момент. Напълно подкрепям предложените промени по отношение на местните органи на властта. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манолова, това изказване – Вашето – с колегите имахме възможност да го слушаме в продължение на почти месец и половина от сутрин до вечер, едно и също. В това, което чух аз обаче днес установих, че липсва един важен аргумент във Вашето изказване, който ползвахте в предишни, може би без да искате сте го пропуснали, и аз ще използвам възможността за реплика, за да Ви подсетя. Забравихте да включите Сметната палата. (Шум и оживление.) Актуална тема. Ще имате възможност след малко в дупликата... Не знам защо. (Шум и реплики.) И другото ново обаче, което чух, единственото ново, което чух, може би Ви е дадено като реплика от ръководители на Вашата парламентарна група, които в последните две седмици се изживяват като активни кукловоди и говорители на организираната престъпност, че правителството на Бойко Борисов се дави в блато и че има нужда от спасителен пояс в изборното законодателство. (Реплики от КБ.) Уважаема госпожо Манолова, Изборният кодекс се писа девет месеца. Много отдавна е готов. Българското правителство начело с премиера Борисов не се дави в блато! Българското правителство стои стабилно като правителство за управление на Република България. Това, че има групи в парламента, за съжаление, и хора, които целят с измислени компромати изнесени от нелегитимни лица, от анонимни личности, да свалят това правителство и да доведат страната до дестабилизация няма да се случи, госпожо Манолова, колкото и да Ви боли това нещо! И не мисля, че в дебата за Изборния кодекс най-малкото днес беше актуално и този мотив да извадите като изключително състоятелен и основателен, според Вас, за този Изборен кодекс. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Михов, Вашата висша математика е проста аритметика, но на Вашите цифри и аз ще отговаря с цифри: 35% от българските граждани живеят в малките населени места. Именно на тях вие отнехте правото да избират своя кмет. Там живеят около един милион български граждани. Над два милиона живеят в столичните райони, в градовете с районно деление, които вие лишихте от възможността да избират своите районни кметове. Представете си за какво става дума! На господин Татарски ще кажа, че ако е следил по-внимателно дебата за Изборния кодекс щеше да знае, че ние от Коалиция за България предложихме приемането на правомощие и на селските кметове, и на районните кметове, макар че това не е наш ангажимент. Стратегията за децентрализация е залегнала в програмата за управление на вашето правителство и е нормално законодателните мерки да бъдат предприети от Вас като председател на Регионалната комисия, така че не ни прехвърляйте този Ваш ангажимент. Звучи, според мен, безумно с тези аргументи Вие да твърдите като бивш кмет, че хората нямат право да избират своите селски кметове. А на госпожа Фидосова какво да й кажа? Единственото, че няма да слушам морал от представители на Бирената коалиция. (Шум и оживление.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да изразя позицията на Парламентарната група на Синята коалиция относно второто гледане на Закона за Изборен кодекс. На първо гласуване, когато гледахме Проектозакона за Избирателен кодекс ние обявихме, че ще се въздържим, защото приемаме част от текстовете, част от принципите, част от идеите, които са заложени в Изборния кодекс, но в същото време намираме и решения, които са неприемливи, които според нас правят крачка назад в развитието на изборния процес – решения, които ще доведат до това, че по-малко ще се гласува на предстоящите избори. Аргументите, които имахме и които развихме между първо и второ четене, доведоха до следното – много малка част от възраженията, които имахме, бяха приети. Вярно е, че част от тях бяха приети: за 20% намаление за общинските съветници бяха чуха аргументите, които направихме, и то най-вече в Правната комисия, и не беше редуциран състава на общинските съвети в най-малките общини. Това обаче според нас не е достатъчно. Не трябваше само в тези четири най-малки по размер общини, в които ще се избират общински съветници, те да останат в стария си брой, а трябваше и за останалите общини да не се намалява той с 20%. Трябваше да чуете аргументите за избор на районни кметове. Не ги чухте. Чухте частично само някои от аргументите за това в кои малки населени места ще се гласува и вместо на 500 жители, свалихте на 350. Можеше да чуете още аргументи и тогава Изборният кодекс щеше да стане по-добър. Не чухте и аргументите ни за това, че не се урежда добре и по правилен начин, според нас, гласуването на българските граждани в чужбина. Наистина те са поставени в неравностойна ситуация. Нещо повече – със сегашните текстове, които се предвиждат, откриването на секции в чужбина ще се сведе основно и най-вече в една страна и тук-там в някои други. Практически се получава нещо, което е крайно лошо като решение за българските граждани, които живеят в чужбина и ще гласуват на предстоящи избори. Аз говоря главно по аргументите, които са свързани с ветото, не поглеждам към други текстове на Избирателния кодекс. В същото време обаче ние подкрепяме изцяло, и винаги сме го правили във всички парламенти, принципа за уседналост, който намира решение в този Изборен кодекс. Затова при повторното гласуване на Изборния кодекс днес нашата позиция отново ще бъде за въздържане, защото останаха лошо решени неща в кодекса. В същото време има и добри решения и ние не можем да не отбележим, че едно от тези решения е принципът за уседналост, който съществува в Изборния кодекс.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, вече чухте голяма част от аргументите, заради които Движението за права и свободи няма да подкрепи повторно проекта за Изборен кодекс. Уважаеми колеги от ГЕРБ, напуснахме обсъжданията на второ четене, защото не можехме да станем съучастници в приемането на един законодателен акт от такъв висш порядък, какъвто е кодекс, в който се съдържат явно и откровено противоконституционни разпоредби, и то наложени съзнателно от управляващите, знаейки много добре, че неминуемо това ще доведе до сезирането на Конституционния съд. Уважаеми колеги, всякакво цитиране на някакви международни актове, директиви и т.н., които, забележете, само загатват, че е възможно, ако се прецени, ако е възможно съгласно законодателството на съответната държава, да се въвеждат някакви ограничения на определени избирателни права, в никакъв случай не може да бъде аргумент в българския парламент да се нарушава българската Конституция. Защото българската Конституция е върховният закон, който трябва да се съблюдава, и след това, ако самата Конституция противоречи на някакъв международен договор, първо, тя трябва да се промени и тогава да привеждаме в съответствие със съответния международен акт. Докато българската Конституция изрично предвижда в своя чл. 10, че избирателното право е всеобщо и това е залегнало и в Изборния кодекс, докато българската Конституция изрично предвижда в чл. 42 кои са изчерпателните изисквания за упражняване на активното избирателно право, всякакво допълнително въвеждане на ограничения, които Конституцията не е предвидила, й противоречат. Уважаеми госпожи и господа от управляващата партия ГЕРБ и госпожо Фидосова, само не се опитвайте да вменявате вина, ако след вашето упорство и окончателното приемане на Изборния кодекс бъде сезиран Конституционният съд, че едва ли не опозицията се опитва по някакъв начин да слага прът. Това ваше обвинение щеше да бъде аргументирано, ако не бяхме ви предупреждавали 100 пъти, да не кажа, 1000 пъти, да не правите подобен акт. Въпреки всичките наши предупреждения, вие упорито прокарахте този противоконституционен текст, за да угодите на първо място на Партия „Атака” и, разбира се, на Синята коалиция, които имат стари комплекси в това отношение. Ограничаването на конституционните права на българските граждани никога не е довеждало до някакви дивиденти или допълнителни предимства за партията, която се е опитвала да налага това. Най-малкото Движението за права и свободи е партията, която се притеснява по някакъв начин, защото през всичките тези години ние се нагледахме на много опити по изкуствен начин, служебно, чрез използване на всякакви механизми да се ограничи влиянието на ДПС в българския политически живот. Всички тези опити са били безуспешни. Ако Изборният кодекс бъде обжалван пред Конституционния съд, ако той обяви за противоконституционни някои от неговите разпоредби и по този начин се объркат нечии сметки, вината и отговорността е изцяло ваша. Това трябва да е ясно на всички, защото с упорство и инат в българската политика се постигат само временни победи, но дългосрочно това е пътят към падението. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи нееднократно е заявявала, че водената политика от управляващото мнозинство на ГЕРБ по отношение на отрасъла „Земеделие” и по-конкретно за тютюнопроизводството е неадекватна или погрешна. Прогнозата ни, че това безотговорно поведение на управляващите ще доведе до сериозно напрежение в отделни региони на страната, логично се сбъдна. Обичайно към средата на м. януари кампанията по изкупуването на тютюна е към своя край, а към днешна дата тя още не е започнала. Тютюнът не е стока, която може дълго да се съхрани в домашни условия. Недопустимо е изпълнителната власт да нехае за изкупната кампания на тютюна и да не следи изпълнението на разпоредбите на действащия Закон за тютюна и тютюневите изделия. Още повече, че България е единствената страна в Европа, която се отказа от това печелившо производство. Дори фактът, че тютюнът е най-експортното производство, не говори нищо на управляващите от ГЕРБ. Правителството отказва да изпълнява приетата от Министерския съвет Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национално доплащане и за специфично подпомагане. Разбира се, тази наредба беше нотифицирана от Европейската комисия през м. май 2010 г. Съгласно наредбата тютюнопроизводителите се регистрираха като земеделски производители и платиха всички социални и здравни осигуровки, данъци и т.н. Изпълнителната власт вместо да следи изпълнението на разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия, да приложи нотифицираната от Европейската комисия наредба на Министерския съвет, прави опити за възпрепятстване на обявения на законово основание митинг в община Гърмен. Недопустимо е в страна – членка на Европейския съюз, полицаи и прокурори чрез привикване в държавни учреждения на организаторите на митинга да искат обяснение за прилагане на законните им права за протести. За да се спре ескалирането на напрежението сред тютюнопроизводителите, ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи настояваме изпълнителната власт: Първо, да предприеме необходимите мерки за ускоряване на изкупната кампания и предотвратяване на картелните споразумения между търговците на тютюн съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия. Второ, незабавно да приведе в изпълнение разпоредбите на Наредба № 2 на Министерския съвет от 11.02.2010 г. Трето, да разработи програма за алтернативна заетост, включително за алтернативно земеделие и животновъдство там, където е възможно. Четвърто, да разработи стратегия за развитие на тютюневия отрасъл, като я интегрира с общата стопанска политика на Европейския съюз. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо правя процедурно предложение – в залата да бъде допуснат проф. Валери Димитров, който всъщност е и нашето предложение за председател на Сметната палата.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Народното събрание прие Закон за Сметната палата на 24 ноември 2010 г., който е обнародван в „Държавен вестник”, бр. 98 от 14 декември 2010 г. и влиза в сила от 18 декември 2010 г. В Преходните и заключителни разпоредби на този закон с § 2 се отменя Законът за Сметната палата. В новия Закон за Сметната палата, в Преходните и заключителните разпоредби, § 3, ал. 1, е предвидено в срок от един месец от влизане в сила на закона, Народното събрание да избере председател и заместник-председатели на Сметната палата, а в ал. 2 е разпоредено до избирането на председател и заместник-председатели по ал. 1 избраните по реда на отменения Закон за Сметната палата председател и членове да изпълняват задълженията си. С оглед гореизложеното и на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86 от Конституцията на Република България, чл. 12 и чл. 13 от Закона за Сметната палата и чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасяме Проект за решение за избиране на председател на Сметната палата. За председател на Сметната палата предлагаме да бъде избран проф. Валери Георгиев Димитров. Към предложението прилагаме автобиография, диплома за завършено висше образование, справка за професионален стаж в областта на финансите и одита, декларация, че кандидатът отговаря на изискванията по чл. 13, ал. 2 от Закона за Сметната палата, и свидетелство за съдимост. От приложените документи е видно, че проф. Валери Георгиев Димитров отговаря на изискванията на чл. 13 от Закона за Сметната палата. Уважаеми господин председател, моля проектът за решение да бъде разгледан и приет по установения ред.

Уважаеми колеги, ще ви прочета кратка биографична справка за предложения кандидат. „Господин Валени Димитров е роден на 2 юни 1954 г. в София. Завършил е висше образование, специалност право в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. Професор е по административно право, доцент по финансово право и доктор по финансово право. От 1980 до 1984 г. е юрисконсулт в „Пътни строежи” в гр. София, от 1984 г. преподава финансово право, банково право, борсово право, както и дисциплините „Правен режим на финансовия контрол и одита в публичния сектор” и „Правен режим на международните одитни организации”. От 1991 до 2001 г. е правен съветник на управителя и юридически секретар на Управителния съвет на Българската народна банка. От 1996 до 2001 г. е представител на БНБ в Съвета на директорите на Централния депозитар за ценни книжа. Избран е за народен представител в 39-то Народно събрание, в което е председател на Комисията по икономическа политика и член на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси. Участва в подготовката на Закона за Българската народна банка от 1991 г., Закона за банките и кредитното дело от 1992 г., Закона за банките от 1997 г., Закона за Българската народна банка от 1997 г., с който се въведе валутният борд в България, Валутният закон от 1992 г., Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г., както и на многобройни наредби на Управителния съвет на Българската народна банка. Участва и в подготовката на законодателството за ценните книжа в периода 1994-2000 г. Като председател на Икономическата комисия инициира и ръководи подготовката и приемането на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, законодателството за приватизация и следприватизационен контрол и за обществените поръчки, Закона за банковата несъстоятелност. Инициатор е и ръководи написването и приемането на законодателството за завеждане на частното съдебно изпълнение в България. Участва в разработването и приемането на Закона за Комисията по финансов надзор и на промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Инициира и промени в Закона за съдебната власт, въз основа на които заседанията на Висшия съдебен съвет стават открити. Автор е на книги, студия в областта на банковото, борсовото и финансовото право. Владее английски и руски език. Женен е с две деца. На 7 април 2005 г. е избран от Народното събрание за председател на Сметната палата на Република България. Уважаеми колеги, независимо че всички имате подробна автобиография на проф. Димитров, аз си позволих да ви запозная накратко с тази биографична справка, от която става ясно, че господин Димитров отговаря на всички изисквания по закона да бъде председател на Сметната палата. Освен тези аргументи обаче, аз искам да ви призова да гласувате за кандидата – проф. Димитров, и да изберем господин Димитров за председател на Сметната палата, защото преди всичко той е доказан професионалист, признат в Международната организация на одиторите, безспорен авторитет в българската контролна система. Господин Димитров не е партийна кандидатура. С високия си професионализъм той би бил гарант за провеждане на реформата в Сметната палата – реформа на базата не на партийно политическото представителство, а на базата на професионални качества, на доказване на компетентности, на повишаване ефективността на одита на публичните средства, както въвеждане и прилагане на международните одитни стандарти и Добрите международни практики. Уважаеми господин Димитров, аз ще гласувам за Вас! Като председател на Бюджетната комисия и от името на Бюджетната комисия ще изискваме от Вас да проведете успешно реформата; да използвате всички механизми на закона, за да се превърне Сметната палата наистина в инструмент на парламента за осъществяване на контрол на публичните средства. Не само контрол по законосъобразност какъвто Сметната палата сега извършва, а все по-голям контрол по ефективното, ефикасното и икономичното разходване и управление на публичните средства и имущества. Уважаеми колеги, още веднъж ви призовавам да подкрепите кандидатурата на проф. Димитров за председател на Сметната палата. Благодаря.

След драмите и перипетиите по приемането на Закона за Сметната палата можеше да се очаква, че поне изборът на председател ще мине гладко и без скандали, защото това е добрият подход, когато става дума за една независима институция, която има конституционно определени правомощия. Очевидно е обаче, че такъв подход е невъзможен за мнозинството и доказателството е в Проекта за решение, който е представен пред нас. Видно от него е, че предложението, направено от Парламентарната група на ГЕРБ, не съответства на законовите изисквания. Кандидатурата на господин Валери Димитров не отговаря на изискванията на чл. 13 ал. 4 от новоприетия Закон за Сметната палата, според който председателят на Сметната палата не може да бъде преизбиран. Кандидатурата на господин Валери Димитров не отговоря и на друго изискване на същия чл. 13, а именно същият да има 15 г. професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол и счетоводството. Видно от представената справка господин Димитров не отговоря на изискванията и на досега действащия закон по отношение изискването да не бъде преизбиран, и по отношение на новоприетия закон. Каквото и да означава понятието професионален стаж, въпреки нашите възражения, то беше прието от мнозинството без в него да се вложи необходимото съдържание. Очевидно е, че кандидатът няма такъв, защото професионален стаж е различно от професионален опит, различно е от трудов стаж, различно е от осигурителен стаж и във всички случаи предполага ангажираност на конкретното лице по трудово или по служебно правоотношение в някоя от посочените сфери. Извинявайте, но нито преподавателската сфера е контролна дейност, нито съветническата дейност, макар и по отношение на управителя на Българската народна банка. Възниква въпросът: защо ГЕРБ прави предложение, което противоречи на закона, който самото мнозинство прие буквално преди по-малко от месец? Обясненията са няколко. На първо място, защото тази длъжност беше обещана от госпожа Менда Стоянова на господин Валери Димитров няколко месеца преди приемането на самия закон. Забележете, публично в един централен ежедневник! Защо госпожа Стоянова избра този подход – да ползва медиите, вместо да го каже по телефона? – аз нямам обяснение. По този начин тя опроверга и ширещия се напоследък виц, че ако искате нещо да стане публично известно и да стигне до максимален брой лица, по-добре го кажете по телефона, вместо да го споделяте с медиите. Тогава тази информация щеше да бъде известна на всички от Парламентарната група на ГЕРБ, а не по време на приемането на закона да водим безсмислен спор дали тази длъжност се пише специално за господин Валери Димитров или за някое друго лице. За всички щеше да бъде ясно какво е намерението. Вторият въпрос, който не е ясен, е защо ГЕРБ, въпреки че беше наясно кого ще извика за председател и в негови ръце беше писането на закона, в крайна сметка написа правила, на които професорът да не отговаря. Интересен въпрос. Тук бих казала, че при всичките ми възражения за недопустимост на неговата кандидатура като противоречаща на закона, няма да оспорвам неговите професионални качества. Защо човек, за който може да се твърди, че има необходимите професионални качества, се поставя в ситуация, в която да бъде в нестабилно положение, в едно още по-зависимо от мнозинството положение и в една трета опасност – при евентуална атака на закона пред Конституционния съд, което предстои, и на неговия избор, да се окаже в крайно некомфортна ситуация. Защо? Може би защото мнозинството иска по всякакъв начин да си осигури зависимостта на този човек, или може би обяснението е друго – в Парламентарната група на ГЕРБ има едно тотално неуважение към законите, едно тотално неглижиране на правилата на законите, на реда, дори когато е създаден от самите тях. Няма друго обяснение защо ще пишете закон и след по-малко от месец ще нарушавате разпоредбите на този закон, който самите вие сте приели. По тази логика, уважаеми господа от мнозинството, бих ви посъветвала изобщо да не пишете закони, изобщо да не правите законодателни промени, защото в крайна сметка си правите това, което си искате, без да се съобразявате дори със собствените си законодателни решения. Нека да ви предупредя! Освен атаката пред Конституционния съд на Закона за Сметната палата, ще последва и такава на решението ви за избор на господин Валери Димитров. За евентуалната отмяна на тези актове отговорността ще бъде изцяло и единствено на Политическа партия ГЕРБ и на нейното нежелание да се съобразява със законовия ред в страната дори тогава, когато е установен от самата нея. Благодаря.

Уважаема госпожо Манолова, очаквахме с нетърпение Вашето изказване, което многократно преповтори Вашите думи, казани по време на разглеждането на закона на първо и второ четене, както и по време на гледането по ветото. Правилата в закона не са писани за конкретен човек; те са писани такива, че наистина да осигурят професионализъм и в ръководството, и в работещите в Сметната палата. Колкото до това дали с това предложение ние нарушаваме закона, смятам, че Вие като юрист по-добре от мен знаете, че не го нарушаваме, но просто не Ви е изгодно да го кажете. На първо място ще спомена, че според Вас господин Валери Димитров няма професионален стаж, необходим за заемане на тази длъжност. Смешно е при биографията, която ви прочетох, по това, че господин Валери Димитров е професор и доцент по финансово право да считаме, че няма професионален стаж в областта на финансите. Легално определение, госпожо Манолова, на професионален стаж и професионален опит в българското законодателство няма. Нещо повече, казано е, че именно работодателят преценява кой е професионалния стаж, който той може да признае на съответния кандидат или работник. Ние сме работодателите на председателя на Сметната палата. Колкото до това, че господин Валери Димитров е преизбиран в момента в нарушение на изискването на закона председателят да не може да бъде преизбиран, има ясни юридически аргументи в тази посока. Това е нов закон. Той създава нов едноличен орган и прекратява правомощията на стария колективен орган. В случая става дума за два различни органа от два различни мандата. В този смисъл няма нарушение на закона.

Уважаема госпожо Стоянова, аз не твърдя, че господин Валери Димитров няма необходимите знания, квалификация и професионален опит за заемане на длъжността председател на Сметната палата. Аз твърдя, че той не отговаря на законовите изисквания такива, каквито бяха приети от това мнозинство. Защото, извинявайте, фактът, че вие не пожелахте да се вслушате в нашите аргументи и въведохте едни понятия, които не съществуват в българското законодателство, като например понятието професионален стаж, за да компенсирате с тези понятия тоталната липса на образователни изисквания към хората, които ще бъдат одитори в Сметната палата, извинявайте, това е ваш проблем. Вие реално създадохте предпоставки да се окалинчи цялата институция Сметна палата с липсата на каквито и да е изисквания към одиторите и към хората, които ще заемат различните позиции в Сметната палата. Естествено това се обърна срещу избора на председател, защото новосъздаденото понятие не отговаря на представената от господин Валери Димитров професионална справка. Професионален стаж очевидно означава стаж по трудово или по служебно правоотношение, не просто познания и опит в съответната сфера. Вие вкарахте Валери Димитров в тази история, в тази нестабилна позиция е изправен пред реалната опасност неговия избор да бъде отменен от Конституционния съд. А това, че самият закон е противоконституционен, е едно допълнително основание, включително и начинът, по който беше прекратен мандата на предишната Сметна палата. Това е в разрез с конституционните решения. Бих казала, че доста – ще използвам някоя по-мека дума, да не кажа цинично, ще кажа, че е доста некоректно да се твърди от тази трибуна, че правилата, видите ли, ние ги създаваме и ние си ги преценяваме, и ние си ги нарушаваме. Защото какво означава професионален стаж, щели сме ние да решим тук, тоест разбирай управляващото мнозинство от ГЕРБ. Не, това понятие е вкарано в закона и оттук нататък ГЕРБ ще трябва да се съобразява с това, което е написал в закона самият ГЕРБ, самото мнозинство. Иначе този избор ще бъде отменен от Конституционния съд.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, свидетели сме отново на сугестивно изказване, което нито е първото такова, нито ще е последното в този парламент. Изказване, с което се внушават неверни тези. Затова ще се опитам да допринеса достатъчно доказателства и аргументи за това, че бялото е бяло, защото в момента ние сме поставени в ситуация да доказваме с относими доказателства, че бялото е бяло, че хабилитирано лице, преподавател по финанси, притежава професионален стаж. Госпожа Стоянова е права, че в нашето законодателство няма легална дефиниция относно професионален стаж. Практиката е, когато такова определение липсва, да се подхожда по аналогия. Като доказателство към това, че проф. Димитров отговаря на изискванията за професионален стаж ще приведа чл. 35 от Закона за счетоводството. Обръщам ви внимание – там е казано, че съставител на финансов отчет може да бъде лице, което отговаря на посочените изисквания за задължителна минимална степен за завършено образование и съответстващ към него професионален стаж. Използва се понятието професионален стаж, а не опит, както следва: с висше счетоводно икономическо образование и стаж в областта на счетоводството – външния, вътрешния одит, или като преподавател по счетоводство и контрол съответно две години. Отново обръщам внимание, че професионалния стаж в един толкова специален закон – Законът за счетоводството, е обвързан и със стажа като преподавател по съответната дисциплина. Това е относно въпроса дали проф. Димитров притежава и отговаря на условията за професионален стаж. По повод прекратяването на мандатността. Вече беше казано в репликата на госпожа Стоянова, че законодателят създава с нов нормативен акт нов орган, с нов мандат, с нови правомощия. В този случай прекратения мандат няма действия и последици при правоотношенията, уреждани от новия закон. Тоест новият закон не запазва и не зачита заварения мандат. Това е така, тъй като, на първо място, статутът на Сметната палата се урежда с нов, а не с изменителен закон. На второ място, този нов закон, нов нормативен акт, действа занапред, в бъдеще, оттук нататък. Завареното мандатно правоотношение се обхваща от отменителното действие на новия Закон за Сметната палата, тоест прекратяват се без последици за правоотношения, които ще бъдат уреждани за в бъдеще с новия закон. Това е обичайна нормативна последица, колеги, на нов закон, който изцяло отменя стария. В конкретния случай очевидно сме в хипотезата на предсрочно прекратяване на мандата на орган, уреден в закон, чрез приемането на нов закон. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Закона за Сметната палата, която беше цитирана като нарушена, всъщност няма действие към заварени мандатни правоотношения, защото липсва именно привръзка с преходна норма от новия закон, която да предаде това действие занапред. В този смисъл освен отменителното действие на новия закон друга връзка между двата нормативни акта по отношение на техните ръководни органи няма. Нещо повече, независимо че има съвпадение в наименованията на двете длъжности – председател на Сметната палата, става дума за съвсем нов ръководен орган с нови правомощия. Поради това изборът на председател на Сметната палата, по реда и при действието на новия закон, не представлява преизбиране, независимо дали става дума за едно и също лице. Обръщам се към вас, колеги, да подкрепите предложената кандидатура, точно защото проф. Димитров не само че е професионалист, но и отговаря на изискванията по новия закон. Благодаря.

Уважаема госпожо Донева, ще се наложи да вляза в спор не с Вас, а с този, който Ви е написал конкретното правно становище по темата. Тук могат да се използват и съвсем прости аргументи. Сметната палата е един конституционно определен орган, дефиниран от българската Конституция заедно с нейните правомощия. Това по какъв начин ще се променя закона не променя функциите на Сметната палата, включително и на нейния председател. В момента става дума за упражняването на втори мандат в качеството на председател на един и същи орган – органът е Сметна палата. Това че мандатът му беше предсрочно прекратен е друга тема, която попада под ударите на Конституцията за противоконституционност на съответните текстове от Закона за Сметната палата. Става дума за повтаряне на мандат като председател на един и същи орган. Колко пъти ще променяте закона или ще пишете нов закон, който да даде възможност, пак ли, на господин Валери Димитров да се кандидатира следващия път? Според вас, ако пишете на всеки пет години нов закон или колкото е мандатът на председателя, това означава, че едно и също лице може да бъде до безкрай председател на Сметната палата. В това няма никаква логика – нито правна, нито нормална човешка логика. Аз няма да продължавам спора за професионалния стаж на господин Валери Димитров, тъй като не искам да се почувства засегнат. По никакъв начин не поставям под съмнение неговите професионални качества и опит, включително и че Вашият пример беше неуместен, защото там става дума за преподавателски стаж по счетоводство и контрол, а в случая става дума за преподавателски стаж в правни науки, в областта на финансовото право. Не го коментирам, защото не искам професорът да се почувства засегнат. Коментирам само първата част... (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)

... че във всички случаи има един и същи мандат.

Госпожо Манолова, отново жонглирате с думите, както Ви е угодно. В Конституцията е посочено само, че Сметната палата се избира от Народното събрание и че правомощията, и организацията се уреждат чрез закона. Това което казахте, че правомощията са определени в Конституцията, не е вярно. Точно законът е този, който определя мандатността. Аз считам, че това което трябва сме го направили.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както и да се опитваме да използваме аргументите, за да се убедим взаимно, че няма проблем, трябва да е ясно, че Конституцията на България, определяйки устройството на нашата държава – макар че днес от тази трибуна прозвуча друго, което беше доста впечатляващо, е разписала ясно фигурата на институцията, която трябва да контролира Министерския съвет, всички произтичащи от него органи, при разходването на публичните средства, както, разбира се, и местните органи за самоуправление. Както и да въртиме заглавието на закона, функциите на председателя на Сметната палата, истината, уважаеми колеги, е, че още законодателят, приемайки нашата Конституция ясно е дефинирал, че този публичен контрол, този публичен интерес има нужда от две важни неща: той да бъде независим и да има принцип на мандатност, за да може да се гарантира определено равновесие на всички сили в нашата държава. Това за съжаление показва още веднъж, че ние се опитваме като законодатели, разбира се, тук не пришивам нашата група, защото ние имаме колебанието дали да участваме в днешното гласуване, защото, от една страна, ясно искам да подчертая, че ние уважаваме качествата на всеки един, включително и на проф. Димитров, но ясно заставаме зад принципа, който Конституцията е заложила, за да може да гарантираме тези правила. Затова моят въпрос към проф. Димитров е: „Професоре, не мислите ли, че когато Вие като народен представител сте гласували Закона за Сметната палата, отразявайки интересите, тенденциите, традициите на България, когато впоследствие поемате тежката отговорност да ръководите тази изключително важна институция, днес се натоварвате с една изключително тежка морална отговорност към своите колеги, към гилдията, един път, не толкова значимо може би за Вас, че сме сменили тотално принципа и вида на тази институция, но нарушаваме именно това конституционно правило?”. Ето това е важният въпрос. Затова аз се обръщам към Вас, не се обръщам към колегите от ГЕРБ. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние от Синята коалиция ще подкрепим кандидатурата на господин Валери Димитров. Дори аз днес, макар и болен, останах за това гласуване, защото имаме сериозната надежда, че във своята работа той не само, че ще продължи да бъде принципен, но ще направи от Сметната палата институцията, която трябва да има в България, а именно да засили контрола, да се действа изключително отговорно. Това да бъде институцията, която да започва да вади примери за лошо управление в България и съответно да се взимат мерки, и да се предприемат санкции. Вярваме, че това е възможно и имаме сериозната надежда, че именно този председател на Сметната палата ще свърши тази работа докрай. Бъдещият председател ще има много повече правомощия и съответно отговорности, така че имате нашата подкрепа. Надявам се, господин Димитров, да не се поддавате на никакъв натиск и манипулация оттук нататък, каквито опити винаги има при един председател на толкова важна институция, да запазите досегашната си принципност и да направите от Сметната палата институцията, от която България наистина има нужда, по примера на западноевропейските страни. Благодаря.

„Атака” ще подкрепи кандидатурата на господин Димитров. Искам да напомня, че ние от „Атака” бяхме и съвносители на законопроекта, с който се създаде новият Закон за Сметната палата. Ние сме свидетели в тази зала какъв лют отпор срещна приемането на новия закон, и сме наясно защо това беше така. А това беше така, защото партиите от статуквото – БСП и ДПС, се опитваха наистина да запазят точно статуквото, Сметната палата в онзи вид, в който им беше угодно и изгодно в продължение на много години. Ние не забравяме факта, че първият председател на Сметната палата беше избран от средите на БСП. Така тръгна оттогава и Сметната палата беше силно политизиран орган. Тя трябва да бъде надпартиен орган, който да осъществява своята дейност в зависимост и само съобразно закона. Особено впечатление направи по времето на сегашното управление, по време на управлението на ГЕРБ, подкрепяно от „Атака”, това, което стана с петте одита, които имаше право Сметната палата да направи, по задължение и по инструкции, с решение на Народното събрание, по които одити бяха изнесени умопомрачаващи нарушения, извършени от тройната коалиция. Така че задачата пред господин Димитров е да осъществи една пълна реорганизация на Сметната палата, да я приведе в нов вид, който да бъде модерен, съобразно изискванията, които се поставят пред институцията, като такава. Задачата му, разбира се, знаем, че ще бъде трудна, защото вътре гъмжи от окопали се номенклатурни кадри на досега управляващите, които през различни времена и епохи са ги разставяли, поставяли на определени позиции. Всичко това е било с цел да замитат нарушенията и понякога и престъпленията на управляващите. Оттук нататък той ще има пълната подкрепа от „Атака”, ако действа в тази посока в това отношение, ако работи съобразно органите на прокуратурата, на които своевременно да изпраща своите сигнали, своите констатации, своите доклади и в тясна връзка със съдебната власт, да осъществява нещо повече от контрол, да бъде институция, която да бъде ефективна. Защото до този момент Сметната палата не беше ефективна в своите действия в смисъл, че много често се правеха констатации, които после не се развиваха като процедури и не стигаха до актове и действия, с които да се осъществява нещо реално, да бъде постигнат реален контрол или да бъде търсена отговорността на виновните лица. Разбира се по забележките на БСП, които се направиха, можем спокойно да отговорим, че са псевдо-юридически аргументи, с които се прави в последния момент последният опит в този дълъг маратон, докато се стигне до този момент да се стопира процесът – то беше вето на Президента, което беше абсолютно безсмислено – всичко с цел да се печели време, да се отмества моментът за началото на истинската работа на Сметната палата в новия й вид, който беше предложен. Това само по себе си е успех на опозицията – на БСП и ДПС, защото минаха месеци, откакто Сметната палата трябваше истински да си влезе в ролята. Благодаря.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на поверените на Сметната палата функции, като се ръководя от принципите за независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се!” (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, моля да подложите на гласуване удължаване на срока между първо и второ четене със 7 дни на Законопроекта за ограничаване на плащанията в брой, № 002-01-79, внесен от Министерския съвет.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще направя две процедурни предложения. Първото процедурно предложение е за промяна в дневния ред. Предлагам точка трета да стане „Избор на заместник-омбудсман”, а точка трета да стане съответно точка четвърта. Второто ми процедурно предложение, ако бъде подкрепено първото предложение, което правя, е да бъде допуснат в пленарната зала омбудсманът на Република България господин Константин Пенчев, за да може да направи предложението за избор за заместник-омбудсман, съгласно закона.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана съм внесъл писмено предложение за заместник-омбудсман и предлагам на вашето внимание кандидатурата на господин Хюсеин Халил Исмаил. Господин Исмаил е роден през 1969 г. От 1990 до 1995 г. е учил и е завършил право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Известно време е работил като юрисконсулт на кооперации. От 1999 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия. Освен това господин Исмаил е завършил и Стопанския колеж към Университета за национално и световно стопанство със специалност „Публична администрация” със степен „бакалавър”. Има специализация по „Структурни фондове на Европейския съюз - Оперативни програми в България” в Американския университет и по „Философия на социалния модел. Социалната политика. Проучване и анализи на проблемите на хора с увреждания” по проект, финансиран от програма МАТРА. Позволих си да поставя на вашето внимание тази кандидатура, защото смятам, че както специалността, образованието на господин Хюсеин Исмаил, а така също и богатият му опит в работата с различни неправителствени организации на хора с увреждания, с които той има контакти и много добри връзки, ще бъдат много полезни за институцията на омбудсмана. Смятам, че тази кандидатура е в съзвучие с програмата, която се опитах да изложа от тази трибуна в деня, когато вие гласувахте и ме избрахте на този висок пост. Няма да ви занимавам допълнително с това. Ако имате въпроси, съм готов да ви отговоря. Ще помоля да подкрепите кандидатура за господин Хюсеин Исмаил, защото е човек, който е показал, че има богат опит, необходимото образование и необходимите знания, за да бъде полезен и ефективен заместник-омбудсман в духа на идеята действително институцията на омбудсмана да бъде работеща институция, а не една синекура. Благодаря ви.

Избира Хюсеин Халил Исмаил за заместник-омбудсман.” Режим на гласуване за проекта на решение. Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4. (Ръкопляскания.) Предложението е прието. Господин Исмаил, честитя Ви избора за заместник-омбудсман на Република България. Преминаваме към следващата точка от нашата програма: ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА. С доклада за второ четене ще ни запознава председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения господин Вълков. Припомням, че на второ четене този законопроект беше на вниманието на народните представители, докладвани са § 1 и предложенията към него. Започнаха разисквания, които не са приключили, § 1 не е гласуван. Към момента се намираме в процедура по разисквания на § 1. Народните представители, които желаят да вземат отношение по докладвания § 1 и предложенията по него, моля да заявят това. Има ли желаещи? Господин Станислав Иванов.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Това беше много широко дискутиран параграф от преждеговорящите от тази трибуна. Бяха изказани много мнения. Ще се постарая да бъда максимално кратък и ясен в това, което ще кажа. Надявам се, че в крайна сметка този параграф ще бъде подкрепен така, както е предложен. Първо, наистина темата за Синята зона, оформена в град София, е широко дискутирана. Тази Синя зона дава право на собственика на пътя да осъществява правата по паркирането и съответното овъзмездяване или заплащане на това право. Говорилите преди мен колеги нееднократно изтъкваха, че това не е мярка и че разширяването на тази зона няма да доведе до необходимия ефект. Уважаеми колеги, тъй като опитът с тази зона засега е само в София, можем да стъпим само на него. Искам да кажа, че уличната мрежа в гр. София е исторически формирала се, говоря за централната градска част. Това не е улична мрежа, проектирана да има определена пропускливост и капацитет. На база на тази исторически формирала се мрежа ние не можем да я разширяваме по никакъв начин, както и не можем да строим паркинги върху тази улична мрежа, за което бяхме обвинявани нееднократно от опозицията. Политическа партия ГЕРБ още от времето, когато господин премиерът господин Борисов беше кмет на гр. София, затова започна поредица от действия, които водят до разрешаването на проблема с дадените ни възможности от закона. Не само че се строят подземни паркинги в София, но те съвсем скоро ще бъдат пуснати в експлоатация. Става въпрос за паркингите, които се строят успоредно с метрото. Това са подземни паркинги, те са предвидени при строителството на станциите на софийското метро. На Ломско шосе например ще има паркинг за 1200 места. На Цариградско шосе паркингът ще бъде за 1300 автомобила. На „Черни връх” – за 700 автомобила и за 200 автомобила – на Централна гара. По този начин, въпреки че сме притиснати от невъзможността да се разпростираме, разширявайки тази зона, ние правим възможното да въведем един ред чрез даването на право да се заплаща паркирането в гр. София, освен в подземните паркинги, и на улиците. Считам, че по този начин, както доказа и практиката досега, ще можем да въведем ред в съществуващия хаос, който по друг начин няма как да бъде уреден, освен да урегулираме правото на паркиране в централната градска част. Благодаря ви.

Господин Иванов, Вие сте абсолютно прав, като казвате, че уличните платна не са за паркиране. Тогава за какво ни е Синя зона – Ви питам аз. Във Вашето изказване казахте, че това е даденост в момента – уличната мрежа, която е исторически наслагвана през годините, но ние виждаме, че тя не е достатъчна да проведе трафика в София. Сега какво правим? Казваме: „Да, тази улична мрежа не може да проведе трафика, но ние ще отделим зони, където да паркираме – по улиците”. Защо строим улици с четири, с шест платна и от тях две или три да правим за паркиране?! Защо? Ние правим изкуствено тези тапи в София, разберете го това! Трябва да се направи нов план за организация на действие в София, а не да търсим по този начин. Аз съм съгласен да кажем, че Синята зона ще действа примерно още 5, 6 или 10 години. Например както сега с новите правила, които ще приеме общинският съвет, на практика таксата, която ще се взема за паркиране, както се казва от фирмата, която прави в момента проучването, ще бъде някъде три лева за около два часа. Разбирате ли, че вие ще съберете три пъти повече средства?! Ако наистина за 2009 г. от таксите за паркиране са събрани 9 милиона, сега, умножено по три, вие ще събирате 27 милиона! Дайте да се направи нов план, да се вдигнат на друго ниво, или под земята, или на първо и второ ниво, да подобрим организацията на София, а не в момента със Синята зона да казваме: „Да, ние ще увеличаваме, ще искаме повече места за паркиране”. Защо? С една-единствена цел – повече пари да влизат в общината. Стига с този дянковизъм, моля ви се!

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Такоров, благодаря, че повдигнахте този въпрос. Политическа партия ГЕРБ, освен че строи подземни паркинги, прави и нещо друго, много важно. Прави кръстовища на две нива. Това ще бъдат няколко кръстовища, които ще се случат благодарение на усилията, които Политическа партия ГЕРБ прави в тази насока. Това е първото, което искам да ви кажа. Другото. Господин Такоров, Синята зона или зоната за платено паркиране, както би трябвало да бъде наричана, не е само в централната градска част. Това е правото, пак казвам, на собственика на пътя да определя условия и цени за паркиране в различните зони, където е обособена такава нужда. Това са зоните например около МОЛ-овете, около летището, но тези зони имат различни потребности и поради това, че са различни, собственикът на пътя ще определи правилата. Ние даваме само рамката. Моля, запомнете първото, което казах – правим паркинги и кръстовища на няколко нива, което ще отпуши София. Това го прави Политическа партия ГЕРБ. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Имам усещането, че има някакво неразбирателство около понятието „Синя зона” или на български език се казва зона за кратковременно паркиране. Господин Иванов преди малко обясни. Аз искам още малко да внеса пояснение. Така наречената Синя зона не е зона за паркиране на автомобили срещу заплащане – в същността си не е такава зона. Това не е осигуряване на паркинг места. Всъщност Синята зона е инструмент, който е даден на общините да се борят срещу агресивните автомобили, машините, които настъпват по улиците, в домовете ни, на тротоарите, на зелените площи и т.н. Синята зона е да ограничи достъпа в концентрираните части на градовете, това са обикновено централните части, и да го направи икономически неблагоприятен. Това е всъщност Синята зона – тя естествено може да бъде и жълта, и зелена, въпрос на преценка на общините, но това нещо трябва да го има. Автомобилите трябва да бъдат притискани за сметка на пешеходците, на велосипедистите, на екотранспорта и най важното – на градския транспорт. Градският транспорт трябва да бъде толериран, за да се изтеглят тези автомобили от централните зони и хората да се придвижват свободно. Аз пожелавам и на София жълтите павета да бъдат освободени за пешеходци, да няма автомобили, движението да бъде организирано като Синя зона, за да могат свободно да вървят по жълтите павета, а не да претичват между автомобилите с цел да не бъдат ударени. Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Крайчев, като Ви слушах, ми идваше да гласувам „за”, защото идеята на Синята зона може би е тази, но какво става в действителност? Говорим за това по-малко коли да паркират в централната част и да не пречат, да намалим задръстванията. Ами, хайде да вземем пример от София. Хайде да се разходим тук, ако искате, по тези малките улички, за да видим как от двата края на една и съща улица Синята зона разрешава паркиране и не за друго, а за да се събират пари. Това е едното. Говорим, че Синята зона трябва да гарантира пешеходците да се движат по тротоарите. В централната зона на София да сте видели един свободен тротоар? Ами, минете по „Шишман”, ами минете, ако искате по „Гурко”, по „Иван Вазов”, която е идеален пример за това как се паркира на тротоар, минете по която и да е друга улица, на кръстовището на „Гурко” с „Раковски”, идете да видите има ли място за пешеходец там. А, да не говорим за човек с увреждания, ако трябва да мине с количка. Това е предназначението на Синята зона: да ограничи допускането и паркирането на коли в София. Какво правите с вашите предложения? Вие увеличавате възможността – първо, като часово време да се разрешава това. Правите го не до 18,00 ч., а до 20,00 ч. С каква цел – та и лятото даже да не може да се разхождат хората там, така ли? Разрешаваме паркирането и увеличаваме улиците, по които се дава право на паркиране. И обърнете внимание, че не само се увеличава времето, но и даваме право на общината да направи сини зони и в „Младост”, и в Студентски град, и в „Люлин” и така нататък. Защо? Там не е необходима тази Синя зона, тази забрана. Но общината взе да използва Синята зона като начин за печелене на пари. И за голямо съжаление вземат 80 000 лв. на ден, но тази фирма отчита загуба. Не знам дали го знаете. Управлява ГЕРБ – попитайте ги, Вие сте представител на ГЕРБ, за това става дума. И затова ние възразяваме, не по смисъла на съществуването на Синята зона. Само една дума, господин председател, и приключвам – направи се Общинска полиция точно за паркирането по зелените площи. Общинската полиция не трябва да го разрешава, но сега улиците бяха целите в кал и независимо, че нямаше сняг, се плъзгаш с колата. Нито един полицай в момента в Студентския град не се грижи за това, а ходят и седят като катаджии и съответно проверяват автомобили.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение за възможността, която се дава да се паркират автомобилите по тротоарите на улиците. Тротоарите са за движение на пешеходци, а пътищата – за движение на автомобили. По този начин ние стимулираме това, а не ги извеждаме, господин Иванов, от тези зони. Също така даваме възможност и на малките общини. Аз виждам една тенденция като обикалям в приемните дни, че вече в малките общини, в средни общини, навсякъде се гласят за Синя зона в центъра на града. Общините виждат в тази идея начин за придобиване на средства в общинския бюджет, а не за спазване на нормите на екологията или за поддържане на чистотата на централната градска част. Затова ние поискахме да отпадне този текст. Смятам, че трябва внимателно да се разгледа и да сме убедени, че по този начин не създаваме отново възможност да бъде замърсявана централната градска част. Единственият начин да бъдат автомобилите прибрани на място, където няма да замърсяват въздуха и да не пречат на движението на пътя, най-вече, това са паркинги – в големите градове подземни, в по-малките градове да има определени места, където да паркират, а не по улиците, и да търсим начин за придобиване на средства. Придобитите средства, както се каза и одеве, 27 милиона, те няма да отидат за подземни паркинги. Подземните паркинги се правят от средства за метрото, а те отиват съвсем по други пера и това няма да помогне. Ако те отиват за изграждане на паркинги, аз бих гласувал с двете ръце, да се въведат и по-високи такси, да се разшири тази мрежа от Зелена зона и да се паркират автомобилите в тях. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Крайчев, аз не мога да кажа, че Вие не разбирате от тази материя, защото бяхте доста време заместник-кмет на една голяма община, каквато е Варна, и отговаряхте за транспорта. Но не мога да се съглася с тезата, която изказахте тук, че едва ли не със Синята зона ние ще ограничим паркирането по тротоарите, по зелените площи в населените места общо. Не говоря за София, за Варна или за който и да е от градовете. Ами тогава защо не въведем 50 лв. на час? Нали разбирате, че тогава никой няма да паркира?! Това не е целта. Целта наистина е да се съберат пари, но с тези пари да се правят неща, за които каза и господин Иванов, но той само едно не каза, че тези средства, които се събират, те не отиват за изграждане на паркоместа и за подобряването на паркингите. Те отиват в бюджета на Софийска голяма община. Това е истината. И заради това аз пак ви казвам, че не напразно и консултантската фирма „Мат Макдоналд” казва, че трябва паркирането да е минимум 2 лв. на час в София. Постепенно след това на всеки 30 минути да се увеличава. Фирмата е консултант на Столична голяма община. Аз ви казах и преди, че на два часа – 3 лв. ще бъде паркирането в София. Разбирате ли, че това е непоносимо? Това е един косвен данък за хората от София. Нека те да го знаят, че толкова ще струва. И не напразно Софийска община чака ние да приемем този законопроект, за да може тя да си приеме наредбата. Не напразно и тя направи промени и някои от районите вдигна в по-висок клас. Защо? За да може да увеличи Синята зона и за да може да има повече приходи, но пак искам да ви кажа – съгласен съм с това, но тези пари да отиват по предназначение, а не само да повишават приходите на Софийска община. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господа Мутафчиев, Петърнейчев, и господин Такоров! Аз разясних общо взето същността на понятието т. нар. „Синя зона”. Вие ми давате примери от общината в София. Законът не го правим за София, нали? Законът го правим за цялата страна. Защото проблеми с трафика има вече и, дори не казвам в по-големите, а и в по-малките градов,. Навсякъде! Между другото тук – в Стара Загора, също има Синя зона, така че не е само в София този проблем. И във Варна в скоро време ще го има. В Бургас също, само че там е Зелена зона... А, има! Подсказва ми вече и колегата тук. Нека да не изхождаме от това как една община организира своето движение, а приемем един закон, който да бъде за цялата страна, за всички градове. Те да бъдат обезпечени с инструментариума, наречен Синя зона, съгласно този закон. Между другото искам само да вметна тук, че аз първоначално бях против промяната на времето за кратковременното паркиране, което в стария закон беше 3 часа, но в последствие, след като имахме разговори разбрах, че идеята е да бъдат разделени градовете на няколко така наречени „сини зони” – сини, жълти, по-голям център, а за „Младост” и другите квартали не мога да гарантирам. Тоест, по този начин ние даваме наистина един инструментариум на общините да решават проблемите, защото някъде те могат да го ограничат и до 30 минути паркирането, а някъде могат да го разрешат и до 8 часа, така както е написано в този закон. Така че аз пак казвам – чрез този закон ние даваме инструментариум на общините да решат проблемите с трафика. Между другото това е една много малка стъпка. Трябват наистина и паркинги, но разбирам тук, че се строят тези паркинги в метрото, по станциите, тоест прави се нещо. Благодаря.

Уважаеми господин председател, предлагам да прегласуваме тази точка. Моля, призовете народните представители в залата да гласуват. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам прегласуване на предложението на комисията, тъй като приехме предложението на народния представител Иван Иванов, в което думите „възмездно и безвъзмездно” се заменят с „платено и безплатно”. При това положение параграфът ще придобие следния вид: „§ 1. В чл. 99, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В първото изречение думата „кратковременно” се заменя с думите „платено и безплатно”. 2. Второто изречение се заличава.” Това е текстът, който трябва да гласуваме по комисия.

Предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев – да се създадат нови параграфи 1а, 1б, 1в и 1г: „§ 1а. В чл. 100, ал. 1, т. 1 думите „и контролния талон към него” се заличават. § 1б. В чл. 157 ал. 1 се отменя. § 1в. В чл. 160, ал. 1 думите „или на контролен талон към него се издава когато” и „или контролният талон” се заличават. § 1г. В чл. 163, ал. 3 думите „или контролен талон към него” се заличават.” Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Разбрахме, че приехте Синята зона. Навсякъде да е Синя зона и за всяко спиране всеки да паркира в големите градове, най-вече в София. Дано пешеходците си намерят мястото, по което да се движат. Да остане поне една плочка за тях от тротоарите. Дано да излезе най-сетне на печалба това дружество на Софийска община, което в момента издържа само себе си с таксите, които събира от българските граждани. Сега ви предлагам нещо, което също е свързано със синьото. Става дума обаче за друго синьо, което никъде в света го няма, а само в България. Става дума за синия талон, който по закон всеки български гражданин трябва да носи със своята шофьорска книжка. Практика още от старите времена, говоря преди 20 г., когато компютрите не бяха една добре разпространена система. Може би затова, опирайки се на старите практики, е по-трудно на КАТ да се откъсне съответно от тази практика. Никъде в Европа няма такива сини талони. Никъде в Европа не ви искат тези талони, когато извършите нарушение. Защо? Какъв е смисълът на талона? Той принуждава българския гражданин да отиде до КАТ и с акта, който му е направен, да си вземе синия талон, който е отнел съответно контролният орган. По този начин се подобрявала събираемостта и т.н., и т.н. Да, ама сега има и електронни системи, има данъчна система. Има начин, по който за неизплатени данъци, необжалвани глоби и т.н. можеш да спреш гражданин да не излиза включително извън границата на страната. Има хиляди нови пътища – и частният съдия изпълнител, чрез когото може съответно държавата да търси своите задължения от гражданите. За какво ни е този син талон?! Още нещо, след малко ще говорим по този въпрос и вие ще разберете – говорим, че въвеждаме електронния фиш, а пък не искаме да махнем синия талон за това примерно да ни контролират чрез електронната система кой има нарушение. И обърнете внимание – след като ти вземат синия талон, си длъжен със себе си да носиш акта. Какво означава това? Това означава, че когато ме проверява контролният орган, аз трябва да му покажа акта и да му кажа: „Господин полицай, аз съм нарушител и можеш да бъдеш още по-жесток към мен.” Или към шофьора, или към който и да е друг. Защо?! Къде в закона се изисква примерно да представяш на полицая дали си извършвал преди това нарушение? И още нещо. По закон след един месец трябва да ти се даде наказателното постановление на база на акта и да си получиш синия талон. Става ли реално това? Не, уважаеми господа, не става. И стигаме до там, че задължаваме българския гражданин да ходи до КАТ, да си заверява този акт за още един месец, което му отнема време, затова защото КАТ не си е свършил работата за един месец – съответно да пусне наказателното постановление. И тук реално в това наше предложение няма политика. Като ще сме европейска страна, нека всички да бъдем европейци, нека и Министерството на вътрешните работи – аз мисля, че това не им е проблем, има я тази система. Не виждам тук заместник-министър, пък министър – въобще, но аз разчитам на господин Стратиев, че те могат да направят това нещо. В комисията господин Стратиев каза: абе, да, ама сега не сме готови, хайде да го направим по-късно. Какво ни пречи? Ние може да го отлагаме така двадесет години напред. Има принципи и според мен, след като в края на краищата решаваме твърдо, че трябва да минем на електронен фиш, че трябва да има една добра отчетност и то по електронен път, трябва съответно да се премахне и синия талон. Апелирам, уважаеми дами и господа: това няма да наруши с нищо практиките в КАТ, нито пък ще ги ощети, но нека да въведем една система, която да се постарае по електронен път да следи съответно нарушителите и това те дали си плащат своите задължения по отношение на актовете и на фишовете, които им се налагат. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, направените от Вас предложения може би не са лишени от логика, но те не са в духа на предлаганите изменения на този закон. Затова в момента те не могат да бъдат приети. Ще приемем едни текстове, които няма да работят – това го знаете много добре. Затова, ако желаете – Вие го изказахте и по време на заседанията на комисията, може да се върви към разработването на един цялостно нов закон, но не в случая ние да правим едни промени, които няма да сработят, едни промени, които ще утежнят работата. Формалното изписване на четири параграфа, на няколко точки в съществуващия закон и тяхното отпадане няма да доведат до нищо. Напротив, ще утежни работата на контролните органи. Знаете го много добре. Това, което казахте, че синият талон не е необходим и Вие го знаете – аз предполагам, че Вие сте знаели това нещо и когато бяхте министър. Защо не направихте постъпки този талон да отпадне? Може би сте го разбрали сега, когато вече не сте министър?! Предполагам, че сте го знаели и преди. Вие знаете много добре, че това нещо не може да стане просто ей така машинално, но просто го предлагате тук, за да си говорим. Ако част от опитите ви да спънете нашата дейност минат, вие ще бъдете щастливи. Благодаря ви.

Господин Иванов, в този парламент съм се нагледал на много матросовци, в недобрият смисъл на думата, в лошия, и Вие продължавате да играете тая роля. Важно е обаче човек да мисли, когато говори, а не нещо да следи. Това, което говорите в момента, не е и партийна повеля. Да, аз бях министър. Знаете обаче че за безопасността и за движението отговаря министърът на вътрешните работи. Не знаете какви са били споровете в нашето правителство, кой какво е предлагал, за да ми говорите от трибуната какво съм мислил тогава и какво не съм мислил. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Аз мога да ви кажа какво мислите вие за метрото и как увеличихте с 40 милиона стойността на метрото. Ако искате, мога да го разкажа на всички. Но тук става дума, че, първо, няма никакво ограничение. Това е промяната, която може да се направи в закона. Не е необходимо да се пише нищо друго. След като се премахва синия талон, има си система, по която се следят и фишовете. Има си електронна система, по която се следят и актовете. Това е единствено една принуда, господин Иванов. Защо го обяснявам на Вас? Вие не искате да го разберете, но може би поне колегите Ви ще разберат, защото тук няма политика, по която да те принудят да отидеш лично ти. Защо тогава трябва да вървим и да заверяваме отново, след като в КАТ не могат да се справят с обработката на всички тия актове? Сега ми се говори, че като въведат електронният фиш щели да имат повече време. Не става дума за това. За принципа – никъде го няма в Европа. И не ти трябват никакви други промени в закона, и няма може би правота – или си прав или си крив. Кажи: абе, Мутафчиев, това, което предлагате, не става. Аз не съм съгласен, че то не е работещо. Напротив, точно с премахването – това са единствените текстове, в които е изключен синият талон. Махнете ги, няма да ги има сините талони, почват си по електронен път, по същия начин си глобяваме, по същия начин си пускаме актовете, но трябва да бъдат малко по стриктни при събирането по електронен път. Затова става дума. Защото след малко ще ви говоря, че електронният фиш ще го пращате по пощата с препоръчано писмо. И там не се съгласихте с мен, и там ще ми говорите, че не съм прав. Защо? Защото нямало електронна система. Защо въвеждаме тогава електронния фиш, защо правите цялото Народно събрание на маймуни? За това става дума. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се мотивирам и да не повтарям думите на колегите защо искаме да отпадне синия талон. Мотивът ни е, че всеки един гражданин, особено важи за международните шофьори – той излиза и на един курс се бави петнадесет дни. На него му е съставен такъв акт. След петнадесет дни влиза в страна, изтекъл му е едномесечният срок, контролните органи го спират и му съставят отново акт, защото в момента той е без свидетелство за правоуправление и не може да управлява автомобила си. Също така неудобството, ако му е съставен акт, няма го талона – той си е подал документи за смяна на книжката, понеже му е изтекъл срокът за валидността на книжката, отива в КАТ да си получи новата книжка, обаче му казват: с акта и книжката не можеш да си получиш. Трябва да си дадеш талона и тогава ти даваме новата книжка. Актът ще го получи след два месеца или по-малко, или повече, но няма да го получи в едномесечния срок. През това време, ако е професионалист, трябва да си вземе три месеца неплатен отпуск, да стои във вкъщи и да чака някой да му изпрати акта, за да може да си получи новата книжка с талона и да тръгне да пътува.

Той е нарушител. Ще търпи.

Нарушител, но нарушението може да е да не му се отнема книжката. Когато е по такъв член за отнемане на книжката, му се взима направо и книжката. Това е административно нарушение, само с глоба, но въпреки това му се взима талона. Това са неудобствата, а не както казва господин Иванов, че на някой му се е прищяло и сега е моментът да направим тези поправки и това да се отстрани. Затова още един път ви моля да помислите добре, че това пречи на хората, които упражняват професията шофьор, та даже и на всички нас, които сме тук. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, аз няма да се спирам върху това, че това предложение по принцип не е в предложенията и допълненията, направени по този законопроект. Това е извън този обхват и е казано много ясно. Смисълът на синия талон е да има контролни функции. Наистина само в две страни в Европа има такъв син талон, но това не значи, че той трябва да бъде премахнат механически с предложенията, които правят народните представители в момента. За да стане това нещо, трябва да има една концепция по административнонаказателните разпоредби, която все пак трябва да се съгласува с Министерството на вътрешните работи, а становището на министерството към този етап е отрицателно към това предложение. Не можем да почнем да правим нещо без да имаме цялостна яснота какво ще постигнем с него. В крайна сметка този талон се взима тогава, когато се даде наказателното постановление. С него може да е месец, наистина се удължава на два месеца, и в тази насока се търси възможност за решение. Точно това се прилага със следващите текстове за електронния фиш. Моето мнение е, че това предложение не може и не бива да бъде прието на този етап. Благодаря ви за вниманието.

По § 2 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев. Предложението се оттегли. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че това е последният шанс в този законопроект да кажем: „Не на Синята зона като цяло, за да може по улиците да вървят автомобилите, по тротоарите – пешеходците!” Текстът, който разглеждаме в момента, е последният ни шанс да дадем глътка въздух на автомобилния трафик в големите, въобще във всички населени места, в които има Синя зона. Пак ви казвам: улиците са правени за автомобили, тротоарите са правени за пешеходци! Няма смисъл да създаваме нови косвени данъци – хората да плащат ежедневно по 2-3 лв., заради това че са отишли до работното си място или до някоя институция да си свършат някаква работа с автомобила. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: По 1 лев.

Нормално ли е това? Мисля, че не е нормално и отново ви казвам, че това не води към подобряване на движението в населените места. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Има предложение на народния представител Иван Вълков и група народни представители. Предложението е оттеглено. Има предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на Иван Вълков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Иван Иванов: „В § 5 думите „чл. 175, ал. 1” да се заменят с „чл. 179, ал. 1”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5.

Има предложение на Иван Вълков и група народни представители. Предложението се оттегля. По § 6 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на Иван Вълков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 5, и предлага следната редакция: „§ 5. В чл. 182 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „10 лв.” се заменят с „20 лв.”; б) в т. 2 числото „30” се заменя с „50”; в) в т. 4 числото „150” се заменя с „200”, а думите „и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство” се заличават; г) в т. 5 числото „41” се заменя с „40”, а числото „200” се заменя с „300”, а думите „и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство” се заличават; д) в т. 6 числото „51” се заменя с „50”, числото „250” се заменя с „350”, а след думата „средство” се поставя запетая и се добавя „като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.” 2. В ал. 2: а) в т. 1 думите „10 лв.” се заменят с „20 лв.”; б) в т. 2 числото „30” се заменя с „50”; в) в т. 3 числото „50” се заменя със „100”; г) в т. 4 числото „100” се заменя със „150”, а думите „и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство” се заличават; д) в т. 5 числото „150” се заменя с „200”, а думите „и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство” се заличават; е) в т. 6 числото „51” се заменя с „50”, числото „200” се заменя с „300”, а думите „и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство” се заменят с „като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.”. 3. В ал. 3: а) в т. 1 думите „10 лв.” се заменят с „20 лв.”; б) в т. 2 числото „30” се заменя с „50”; в) в т. 3 числото „100” се заменя със „150”, а думите „и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство” се заличават; г) в т. 4 числото „200” се заменя с „250”, а думите „и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство” се заличават; д) в т. 5 числото „300” се заменя с „400”, а думите „и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство” се заличават; е) в т. 6 числото „51” се заменя с „50”, числото „400” се заменя с „500”, а след думата „средство” се поставя запетая и се добавя „като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.” 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Когато нарушението по ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.” 5. Създава се ал. 5: „(5) Когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.”

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че от това, което прочете господин Вълков, на мнозинството от залата не им стана ясно какво точно ще гласуват. Искам сега да ви кажа какво ви се предлага да гласувате и вие след това по собствена съвест вземете решение дали ще подкрепите тези текстове или не. Ще ви кажа това, което прочете господин Вълков. Той каза, че за превишаване на скорост с 10-20-30-40-50 км, включително в населено място, при първо засичане на вас няма да ви бъде отнето свидетелството за правоуправление, а ще платите глоба. Значи в едно населено място ще можеш да се движиш с 200-250 км, колкото ти дава право мощността на автомобила, а вие няма да бъдете санкциониран с отнемане на книжката за правоуправление! Другото нещо, което казва текстът – че извън населено място това също може да се получава, че можете да си карате колкото си искате. Там дори са по-леки наказанията, защото знаете, че максималната скорост е 90 км. Глобите с над 5,00 лв. започват да скачат от 140 км нагоре. Не мога да се съглася, че в ал. 3 на чл. 182 ние можем да разрешим в населено място моторни превозни средства да се движат със 100 или 200 км и моторни превозни средства, които превозват опасни товари. Разбирате ли за какво става въпрос?! И друго нещо. С този текст ние създаваме корупционни практики. На практика кой ще определи как се движиш? Защото за ал. 4, 5 и 6, когато е над 30 км, се казва, че при повторно нарушение свидетелството за правоуправление му се отнема за един месец, но при системно нарушение вече то се отнема за срок от три месеца. Питам: кой ще определи системното нарушение? Как ще го определите? Ще ви прочета какво е написано в закона за системно нарушение: „Системно нарушение” е извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същия по вид нарушение”. Аз ви казвам, че 60 е повече от 3. И 4 е повече от 3. Кой ще определя колко повече от 3 ще бъде санкциониран? Разбирате ли, че няма да е еднакво нарушението дали три пъти или четири пъти си хващан да караш със скорост 200 км или си хванат със скорост над 30 км. Те наистина не са равностойни. Може би това е била хипотезата, за да се приложи това системно нарушение, но разбирате ли, че субектът ще решава – дали на 30 или на 3 ще бъдете санкциониран за системно нарушение и ще ви бъде отнето правото за управление. Не мога да се съглася с това. Мисля, че нашите предложения, направени от мен, господин Мутафчиев и господин Петърнейчев, са най-резонните. Защото ние също казваме, че не можеш да минеш през населено място с по-голяма скорост от 30 км, от 50 км и да не ти бъде отнето свидетелството за правоуправление! Разбирате ли?! Няма логика в това, което се предлага. Защото в момента ние казваме: „Който има пари, кара, който няма, си спазва правилника и закона”. Така ли ще е в България?! Предлагам да подкрепите нашите предложения. За това, което се предлага от комисията, не е реално. По този начин ще създаваме потенциални убийства в България. След това като се повишат, вие ще питате: „Защо сте гласували този текст?”. Благодаря.

Уважаеми господин Такоров, репликата ми е по конкретните текстове на чл. 182, ал. 1, 2 и 3 – ал. 1д, ал. 2е, и ал. 3е. В тези текстове тогава, когато водачът на моторното превозно средство е превишил скоростта с над 50 км/час, сме оставили старите текстове. Ако сте прочели правилно и там важи: и лишаване за три месеца право на управление на моторно превозно средство. Така че не подвеждайте залата, дали сме възможност само за: от 30 и 40 км, които са превишили скоростта – за тях да има глоби и то в двоен размер. Това не отговоря на истината, че може да се кара със 100 км в населено място и така нататък.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Такоров! Това, което целим с предложените промени в този закон е следното: дисциплиниране на водачите. Как ще го постигнем? В момента имаме над хиляда проверяващи по пътищата на страната. Те имат около, образно казано, 200 хиляди акта на година. В момента има 15 камери, които за 8 месеца също правят горе-долу толкова актове, произвеждат толкова актове. Какво следва, че ние имаме по-голям контрол на пътя, осъществяваме по-стриктен контрол върху водачите? Няма го досегашното говорене между полицая, субективният фактор: дали да се договорим или така нататък, да видим какво може да се случи, което съществуваше при вас и много дълги години преди това. Това нещо го премахваме. Въвеждаме камери, тези камери установяват нарушителите и ние ги глобяваме по реда, който е разписан в закона. Досегашната практика се премахва. Смятам, че това е една правилна мярка. Увеличаваме броя на камерите, увеличаваме тяхната производителност и по този начин дисциплинираме водачите, не им даваме право да карат с колкото си искат, както вие се изразихте, да нарушават, както желаят Закона за движение по пътищата и след това да се разбират с контролните органи, които ги спират на пътя. Това нещо ще бъде прекратено. Това трябва да Ви е ясно! Това е една добра стъпка, която ние ще наложим с промените в този закон. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги! Господин Вълков, това което предлагате да се гласува в залата и което аз казвам е вярно, защото при първо нарушение – можеш да си караш и с 200 км и няма да бъдеш санкциониран с отнемане на книжката за правоуправление. Така ли е, господин Вълков? Така е!

Не е така.

Е, как да не е? Четете го. (Реплика от народния представител Иван Вълков.) Ето къде е законът, прочетете го, колеги! Ето го. Вие създавате нова ал. 4...

Това не е нова, това е допълнение към съществуващия...

Прочетете текста, господин Вълков, недейте да заблуждавате залата! Пише: ал. 4 се изменя така и създавате съвсем нов текст на алинея ал. 4, и създавате нова ал. 5. Къде е това нещо? Недейте да заблуждавате залата! Ето, тук е и господин Стратиев, ако иска и той да Ви каже. Така че при първо нарушение в населено място може да караш и с 300 км., щом искате да завиша, да не е 200, няма да бъдете санкциониран с отнемане на книжката Ви за управление на моторно превозно средство. Това е факт. Това Вие в момента го предлагате. Така че не е вярно това, което Вие казвате. Господин Иванов, благодаря за репликата, която направихте, защото Вие искате да кажете сега: да, корупцията от ниските нива я изместваме по високите етажи. Значи с камерите няма да се разбираме с полицаите, а ще се разбираме с шефа на „Пътна полиция”.

Как?

Ами, как? Ето, с определението за системно нарушение: три и повече. Аз Ви питам: нали повече – и 50, и повече? Нали този е човекът, който го определя? Ето къде ви е корупционната практика. Вие в момента, ако не може да го разберете, просто съжалявам. Господин Вълков, ако искате оправете си текста. Така е записано в законопроекта.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз все пак искам да ви върна малко назад. На първо четене този закон беше внесен от група народни представители, нали, от ГЕРБ? Интересно е, че същата тази група народни представители ни предлагат промяна точно на § 6. Казвам го не за друго, а за да припомня на господин Станислав Иванов, че поне като внася закон – внеси го качествено, за да не си го поправяш после сам ти. Или това е доказателство, че някои друг е внесъл закона? Законът не Ви е харесал на Вас, само Вашето име са използвали. Има нещо. Тъй като Вие ми давахте съвет като бивш министър какво да правя, аз Ви давам съвет като настоящ депутат какво да правите, за да изглеждате малко по-сериозно в ситуацията, в която се намирате. За какво става дума и какво сме предложили? Няма да повтарям това, което господин Такоров каза. Предложението тук е следното: да отпадне „със завишение над 30 км”, условието за лишаване един месец от правото за управление на шофьора, който го е нарушил, в населено и извън населено място. Една много строга мярка, която беше наложена преди няколко години, с цел да даде съответно отражение върху безопасността на движението, за това за което в момента КАТ се хвали и с право, че са намалели от 1000 на 750 жертвите в България. Дай Боже, да намалеят още повече. Искам да ви кажа, че с техническите средства, които се разположиха по българските автомагистрали, първокласните пътища, не чак толкова с техническите средства, за които луди пари се хвърлиха за градовете и от тях почти няма никакъв ефект в момента, точно по отношение на контрола за движението по пътищата, но с тези камери за превишената скорост и със строгите мерки, които се въведоха – да, постигна се определен ефект и дисциплина по българските пътища. Какво казваме ние? Сега казваме, уважаеми дами и господа, вие може да си карате, стига да си плащате. Затова ще ви въведем един електронен фиш и няма да ви отнемаме книжките. Който има пари може да си вдига скоростта, с колкото си иска да кара и ще си плаща, и това ще е единственото му наказание. Защо казвам „единственото наказание”? Защото, когато ти го пратят с електронен фиш няма да ти вземат даже и точки. Е, какво правим? Защо връщаме системата? От строгата система – правим по-лека система. Ами, не мога да се съглася с това, разберете го! Защото днес, както ще се хвалим с това, че сме постигнали един много добър резултат от другата година, не дай Боже, и не го пожелавам, господин Стратиев, точно заради подобни мерки нас ще ни упрекнат, ако съответно броят на пострадалите по пътищата се увеличи. И може би ще имат основание, защото ние облекчаваме режима. Защо го правим? Какъв е мотивът? Ако е заради технически неща, че не можем примерно, както се казваше, ама, КАТ много трудно може да отнеме книжката на някой, защото идва и казва – майка ми караше, когато е снимано и така нататък. Да, има ги трудностите. Заради трудностите, както се казва, заради бълхата не можем да запалим юргана. Напротив, трябва да намерим път, така че да запазим системата. Сега в момента ние тръгваме назад. И това е по предложение на народни представители. Мисля, че не е нормално. Ние сме съгласни с увеличаване на глобите и приемаме другата логика, но нашето предложение е да запазим - при превишаване на скорост с 30 километра, да се отнема книжката за един месец, при повторност – знаете, че има три месеца и т.н., текстът е написан, да не го повтарям. Но това е наказание, това е санкция. А сега нито точки ще им вземем, нито книжката ще им се отнема за правоуправление за един или три месеца, а само ще си плащат глобата. Тези, които карат счупените автомобили и нямат пари, те не превишават скоростта с 30 километра, превишават я тези, които карат модерни возила, моторни превозни средства. За това става дума. Надявам се, че ще проявите разум. Тук пак не става дума за политика, господа. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, по никакъв начин режимът не става по-лек и ще обясня защо. Първо, към настоящия момент имаме статистика, която казва, въпреки че са отнети точките на близо над 10 хиляди водачи на моторни превозни средства, няма механизъм, който да ги накара да върнат книжките си доброволно в КАТ. Вие това много добре го знаете. То е факт! На практика тази разпоредба не действа. Второ, в законопроекта по никакъв начин вашата версия „плащат и си карат” не е предвидена. Първо, имаме за повторност точно за тези случаи на превишаване с изключително големи размери на скоростта, още при повторност – отнемане на книжката за срок от три месеца, какъвто е максималният срок в момента. За системност, значи при третия път, тук наказанието е завишено двойно – отнемане правото да се управлява моторно превозно средство, и става шест месеца. Вижте ал. 5. Така че тези твърдения просто са несъстоятелни. Трето, мисля, че увеличаването размерът на глобите също е един доста голям стопиращ ефект, още повече въвеждането на новия механизъм, който е електронният фиш. Той ще доведе до много по-ефикасното санкциониране на нарушителите, а не както е в момента, голямата част от нарушителите успяват да избегнат санкцията, и то в реално време. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, Вие казахте, че според Вас досегашният режим ще бъде по-добър. Фактите обаче показват, че това не е така. При вашия, при строгия режим, който беше до момента с отнемане на свидетелството, нямаше никакъв ефект. Знаете какви бяха жертвите, знаете какви бяха произшествията. Казвам Ви го още веднъж, казах го и на господин Такоров – ние целим да превъзпитаме водачите. Това ще стане чрез система от камери, които ще установяват нарушенията. Тези водачи ще бъдат разкривани при всяко едно тяхно нарушение. Няма да го има субективният фактор, при който нарушителят се разбира с контролния орган, който установява нарушението му на пътя. Господин Мутафчиев, моля разберете това – показва го и практиката, след въвеждането на тези камери, които в момента в България са само 15, жертвите по пътищата от 1000 станаха 700. Нека броят да продължи да пада. Нека не считаме и не хвърляме просто едни изрази в пространството, че, видите ли, ние с тежките наказания ще решим проблема. Проблем с наказания не се решава. Проблемът се решава с действия, които водят до предотвратяване на тези нарушения, а не това, че ние ще го накажем. Това, че ще го накажете, няма никакъв ефект! Ефект има, когато той знае, че неговото нарушение ще бъде установено и ще понесе последствията. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Господин Мутафчиев много добре знае от устава в казармата: „Едно нарушение – едно наказание!” Тук като че ли се получават повече. Не е „като че ли”. Първо, ние глобяваме този, който е нарушил законът с парична глоба. Второ, вземаме му книжката. Има и трето – много от тези хора използват своите автомобили, за да си правят бизнеса, тоест да изкарват насъщния си. Ако ние им вземем книжката за един месец, ние ги лишаваме и от това. Защо да го правим това нещо? Увеличавайки единствено паричната глоба, считам, че тези хора ще се дисциплинират и повече няма да нарушават правилата. Това е смисълът на записаното в този закон. Иначе, дайте сега, да ги бием с пръчки или да измислим подобно наказание, за да ги дисциплинираме още повече! Това е немислимо. Благодаря.

Ще започна от последната реплика. Вижте сега, да оставим пръчките, нека тези приказки да стоят настрани и да говорим сериозно за закона. Когато се нарушава законът, разбира се, всеки трябва да търпи санкциите си, господин Крайчев. Включително ако не спазваш условията за лиценз, когато извършваш определена дейност, ще ти отнемат лиценза и няма да изпълняваш търговската си дейност. Когато твоята работа е свързана с безопасността на движението и това се изисква, трябва да я спазваш. Защото иначе можеш да загубиш правото си на управление. Хайде, сега, всички да си направим фирми и на никого да не налагаме никакви санкции, защото, примерно, ще извършваме превози. Това са абсурдни твърдения. Много Ви моля – аз Ви уважавам, Вие сте сериозен човек, не го казвайте повече. Що се отнася до логиката, аз не мога да я разбера. Няма да се спирам на репликата на господин Станислав Иванов, тя е доста несериозна. Но това, което Вие казахте, Вие си противоречите. От една страна, казвате, че виждате ли, увеличаваме за второ нарушение наказанието на три месеца. А то не е увеличение, защото ще видите какви са предните текстове. Същевременно господин Иванов преди Вас твърди, че ние не можем да направим това нещо. Защо го правите тогава? От една страна, досега бяхте предложили при системно нарушение – да е една година, а сега при същото предложение, на вас като вносители за промяна, предлагате шест месеца. Защо сте го намалили, след като говорите, че увеличавате при повторното нарушение? Значи, някъде логиката куца! Извинявайте, и аз това ви казвам! Не бива да снижаваме изискванията! Това е важно изискване, което е спомогнало за намаляването на произшествията. По стария закон са вземали мерките те, за да могат сега да бъдат по-малко жертвите по пътищата, а вие променяте същия този закон. Къде е логиката тогава? (Реплика на народния представител Станислав Иванов.) Извинявайте, но къде е логиката за това, че някой не може да си свърши работата и да изпълни закона като контролен орган и да отнеме съответно шофьорската книжка? Вие му казвате от трибуната на Народното събрание, че няма как по условие да има отнемане правото за един месец. А как ще му отнемете за три месеца при повторно нарушение, след като не може да го отнемете за един месец?

Ще видим.

Къде е логиката ви? Няма я! Чисто и просто в момента си говорите и мислите, че светът започва от вас. Не, не започва от вас. Но ще си създадете сами проблеми и ще създадете на нацията проблем. (Реплики на народните представители Искра Фидосова и Петър Мутафчиев.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да подложите на гласуване процедурното предложение за удължаване на времето на пленарното заседание, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, до приемането на този законопроект.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще бъда максимално кратък. Във всички изказвания дотук се изразиха много позитиви и негативи относно промените. Искам да кажа следното. Колкото и на колегите отляво да им се струва, че в момента законът е добър, той не е действащ. Едно е да казваме, че по закон им отнемаме свидетелствата за правоуправление за месец-два-три, че глобите са еди-какви си и еди-какви си, най-интересен е фактът колко от глобите са събрани и колко свидетелства са отнети. Комисар Стратиев най-добре може да каже от тези 200 000 издадени наказателни постановления колко реално са влезли в сила, колко свидетелства са отнети и колко книжки са взети. Обсъждахме това на комисията. Вие много добре знаете каква е причината. В момента законът е направен така, че непрекъснато текат игри на котка и мишка, кой е карал превозното средство, дали е тъщата, дали е бабата, дали е вуйчото. Докато текат тези разтакавания за връчване на наказателното постановление и да се разберат кой е шофирал превозното средство, изтича една година, минава давност и хората, нарушили правилата, в момента нито са санкционирани с вземане на свидетелството за правоуправление, нито си плащат глобата. В новия законопроект е записано много ясно, че наказателното постановление се връчва на собственика, всъщност се връчва електронният фиш. Собственикът вече преценява и има право да декларира кой е шофирал, или да я плаща сам той. Иначе в момента ставаме свидетели на следното. Много от нас и от вас са потърпевши и са свидетели как се преписва вината на възрастни роднини на по 80-82 години с три пъти вземани книжки. Това действащ закон ли е?! Според мен – не е. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) Ами, в момента това постановление ще се издава на собственика на автомобила, а не на този, който е шофирал. Благодаря ви.

Тук е разликата и точно затова искам да Ви репликирам, господин Михов. С промяната в закона вие не решавате този проблем. Заради това, че в момента КАТ е затруднен да лиши от право на управление за един месец един шофьор, не решавате проблема, а го махате, тъй като трудно се справяли с въпроса. Тоест, има човек – има проблем, няма човек – няма проблем – известният Сталински принцип. Махаме от закона този текст и няма да имаме притеснения, но дайте да слагаме глоби с електронния фиш, за да можем да събираме парите. Добре, но пак казвам, това кара хората да се чувстват по-безотговорни, защото няма строга санкция. И още нещо – темата за собственика, макар да не искам да я подхващаме пак отново. Казвате: „Досега не можем да намерим виновното лице, за да можем пряко да го санкционираме”, защото то трябва пряко да бъде санкционирано. Кого санкционираме сега? – собственика на автомобила. Ами, един човек може да има собственост пет автомобила – на цялото семейство примерно, на някой по-заможен собственик, който може да плаща скоростите над 30 км в час и винаги него ще санкционирате – той ще е нарушителят, а на цялото семейство нито ще отнемеш точки, нито нищо! За какви принципи става дума?! Това е разликата. Ако бяхте предложили как да решим проблема, аз щях да се съглася, да ви подкрепя и да ви аплодирам, но не правите това, а предлагате нещо съвсем различно. Махате проблемите от закона, за да нямат проблеми контролните органи. Няма да им вземем книжките, защото няма да има отмяна на правото на правоуправление. Само ще ги глобяваме, защото няма как – някой не може да си свърши работата – за това става дума. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Мутафчиев, дискутирахме доста дълго време този въпрос в комисията. Може би не е редно да занимаваме цялата зала с тези подробности. Искам обаче да ви уверя, че в момента системата и на теория, и на практика е блокирала. В момента се получават наказателни постановления отпреди десет месеца, за извършено нарушение преди десет месеца. Представяте ли си тези всички хора – 200-300-500 хил. хора, санкционирани с наказателни постановления, ако ги вкарат в Административния съд да ги обжалват, системата на правораздаването ще блокира! В момента всеки един най-обикновен катаджия във всеки град държи папка с наказателни постановления и вместо да си върши контролните функции по пътя, обикаля по домове и по адреси, за да търси такива извършители. Всеки един от тях носи такава папка. Можете да се срещнете с тях и да ги попитате. Системата на „Пътна полиция” е блокирана изцяло, занимавайки се с тези наказателни постановления.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители! Основният въпрос тук е: кое ще е водещото – глобата или лишаването от правоуправление – това е основният спор, който се води по текстовете, а не предишният разговор, който се водеше. По отношение на лишаването, мисля господин Иванов спомена, наистина, за съжаление фактите са такива, че процентно жертвите по пътищата за последните 3 или 4 години са 52%. Дори за 2009 г. са 55%. Това показва, че неефективно се използва мярката за лишаване от правоуправление на моторното превозно средство. Като казвам „неефективно”, не означава, че мярката не трябва да съществува. Водихме спор с господин Такоров. Предлагам му да се допита до юристите. Текстовете за изменение и допълнение на съществуващия закон са такива, че за над 50 км в час остава лишаването, господин Такоров. В алинеи 4 и 5, които са предложени допълнително от нас, там е регулиран начинът за повторност и съответно за системност на деянието. По отношение на глобата, защо е най-ефективна глобата? Смятаме, че по този начин съществуващите текстове ще бъдат работещи и няма да се получава такова натрупване или то ще бъде минимизирано в контролните органи. Само за първите десет месеца от миналата година от 15 камери имаме над 280 000 нарушения с над 30 км в час. Какво показва това? Нарушенията за превишена скорост за 2009 г. са от порядъка на 300 000. Следователно с 15 камери са засечени толкова нарушения, колкото от цялата „Пътна полиция” за 2009 г. Извинявайте, но това означава, че трябва да бъдат взети 280 000 книжки, а от тях, ако греша, нека ме поправи господин Стратиев, над 60% са раздадените наказателни постановления. За другите няма начин това да стане в срок. Затова предложението ни е първото наказание да бъде завишена глоба. Второто наказание да е двойна глоба, за което мисля, че без изключение всички народни представители в комисията се съгласиха. Безскрупулните водачи, които нарушават закона и карат със скорост над 50 км в час, независимо дали са в населено място или извън населено място, и водачите на опасни товари да бъдат лишавани по съществуващата система. Накрая, искам да ви призова да гласувате за промените, предложени в допълнителния текст. В него направихме ново прецизиране и това беше след доста широко допитване до обществени организации и до контролните органи. Смятам, че се постигна равновесие и то ще има добър ефект върху законопроекта. Благодаря ви.

В това, че нарушенията са се увеличили първия месец на тази година, има логика. Ще ме извини господин Стратиев, но когато излезе шефът на КАТ и каже, че камерите ни са настроени на над 30 км, безспорно хората ще карат по-бързо там, където има камери. Ако са се увеличили, може би това е причината, защото въобще не мисля, че камерите ще бъдат настройвани повече от това, което законът изисква. След като има ограничение за автомагистралата на 130 км, трябва да са настроени на 130 км в час, а не на 140 – с 10 километра повече, или на 160 км. И казваме: „Ама, какво става през м. януари?” Самият факт, че миналата година пак при действието на този закон са били по-малко, показва, че проблемът не е в закона, в тези текстове, а проблемът е в други текстове, с които да помогнем на КАТ и на нейния ръководител да изпълни тази функция по отношение на санкциите. А иначе, вашата логика е като логиката за акцизите на госпожа Фидосова. Ще увеличим акциза, ще увеличим контрабандата...

...и като стане по-голяма контрабандата, ще хванем повече хора, които извършват контрабанда. Сега правим същата история: променяме закона в тази посока и казваме: „хващаме повече нарушители”. Благодаря ви.

По § 7 – предложение от народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 6, и предлага следната редакция: „§ 6. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 10 се отменя. 2. В ал. 4 се създава т. 12: „12. управлява моторно превозно средство по пътна лента, сигнализирана за движение само на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, без да има право на това.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, аз предлагам текстът да се гласува така както сме го предложили, защото текстът, който е предложен от комисията, свежда само до автобусите, които са от редовни линии на обществения превоз. Разбирате ли, че по този начин, както е записано в момента, нито една маршрутка не може да спре на спирка за масовия градски транспорт, защото те не са от редовните линии за обществен транспорт? Те са спомагателни линии. Другото нещо. Автобуси, които извозват деца – къде ще ги пуснем? Да се движат в лентите за автомобили и да се затруднява още повече трафикът?!

Прочетете го, преди да говорите! Не е така!

Как да не е? Прочетете текста. Кой е обществен превоз на пътници? Редовни линии – господин Иванов, четете!

Кажете му на него.

Точно – „пътни превозни средства от редовните линии за обществен транспорт”. Аз питам: ученическите превози, когато има екскурзии на деца, къде ще се движат? Където се движи масовият транспорт или няма да се движат в BUS лентата? Това ли искате да направите в момента? Затова е BUS лента – да се движат всички автобуси, за да могат да се облекчат другите ленти за движение за леки автомобили! Това е смисълът на BUS лентата! А не само за редовния обществен транспорт!

Направил съм го, госпожо председател.

Прочете: „Моторно превозно средство по BUS лентата” – да.

Как да не е? Аз обяснявам това, което е написано, което е предложено от комисията и казваме, че трябва да се гласува нашето предложение. По принцип е прието, но на практика трябва да остане текстът, който ние сме предложили, а не допълнителният текст, който е вкаран. Това искам да ви кажа. Затова предлагам да се гласува отново нашето предложение – то е по-отвореното предложение! Аз питам: като дойде един автобус от провинцията с деца, които да посетят центъра на София, къде ще се движи?

В BUS лентата – къде.

Да, точно така.

По § 8 – предложение на Иван Вълков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 7, и предлага следната редакция: „§ 7. В чл. 188 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.”

По § 9 – предложение на народния представител Цветан Сичанов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Иван Вълков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 8, и предлага следната редакция: „§ 8. В чл. 189 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 4, 5, 6, 7 и 8: „(4) При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. (5) Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2, с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториалната структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. (6) В 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи. Директорът разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. Издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че: 1. моторното превозно средство е било обявено за издирване; 2. нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. (7) Директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи уведомява собственика на превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице – неговият законен представител, за решението си по ал.6, в 7-дневен срок от датата на анулирането, съответно - на отказа за анулиране на фиша. (8) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.” 2. Създават се ал. 9, 10 и 11: „(9) При плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 се дължи 70 на сто от нейния размер. Глобата, наложена с електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от съда, се дължи в пълен размер. (10) Влизат в сила електронните фишове, които: 1. не подлежат на обжалване; 2. не са обжалвани в срока по ал. 8; 3. са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. (11) Влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.” 3. Досегашната ал. 4 става ал. 12. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 13 и в нея след думата „постановления” се добавя „и електронни фишове”. 5. Досегашните ал. 6, 7 и 8 стават съответно ал. 14, 15 и 16”.”

„Въздържал се!”

По § 10 – предложение на народните представители Петър Мутафчиев, Румен Такоров и Георги Петърнейчев. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Вълков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 2, а предложението по т. 1 се оттегля. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 9, и предлага следната редакция: „§ 9. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 се създава ал. 4: „(4) Създава се Фонд за безопасност на движението, управляван от министъра на вътрешните работи: 1. във Фонда за безопасност на движението постъпват средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи, както и средства от дарения и други приходи, предвидени в нормативен акт; 2. средствата от фонда се разходват за дейности по контрола на движението по пътищата и подобряване на пътната безопасност; 3. редът и условията за управление на средствата от фонда се определят с акт на Министерския съвет.” 2. В § 6 се създават т. 61 и 62: “61. “Системно” е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. 62. „Електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”.”

Искам да ви обясня какво е нашето предложение, защото може би наистина от умората, госпожо председател, народните представители вече не усещат за какво става дума. Ние ви предлагаме следното. Господин Вълков ви каза: за един месец – 30 хиляди нарушения, средната глоба я сложете 200 лв., това са до 8 милиона годишно. С текста, който се предлага от вносителите, се казва: тези 8 милиона плюс даренията се отделят в отделен фонд. Няма ги обаче в бюджета, това нещо трябва да се знае. Ние какво предлагаме? Ние казваме: „Министерският съвет да определи фонда”. Ние сме съгласни с фонда. Какъв процент от тези постъпления ще бъдат в този фонд, и нищо повече. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Госпожа Фидосова ще гласува против, защото тя мисли къде е групата на БСП. Парламентарна група може би има, така че не се притеснявайте, ще дойдат колегите от БСП. Помислете какво ви предлагаме ние, защото това несериозно отношение ви води до некачествените закони, които приемате. Защо казвам това? И ви моля при прегласуването да го приемете. Нека правителството само да прецени, след като сме приели веднъж Бюджет 2011, колко да бъдат средствата и по какъв начин да ги определи бюджетът на Министерството на вътрешните работи. Това е в интерес на българското правителство, не на опозицията. Благодаря ви.

„Преходни и заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя наименованието.

По § 11 има предложение на Иван Вълков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 10, и предлага следната редакция: „§ 10. В Закона за административните нарушения и наказания се правят следните изменения: 1. В чл. 39 се създава ал. 4: „(4) За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.” 2. В Глава трета наименованието на Раздел V се изменя така: „Обжалване на наказателните постановления и на електронните фишове”. 3. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 1 думата „подлежи” се заменя с „и електронният фиш подлежат”; б) в ал. 2 се създава изречение второ: „Електронният фиш подлежи на обжалване в определения в Закона за движението по пътищата срок.”; в) в ал. 3 след думата „постановления” се добавя „и електронните фишове”. 4. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 1 след думата „постановление” се добавя „и на електронния фиш”, а думата „го” се заменя с „ги”; б) в ал. 2 след думата „постановление” се добавя „или на обжалвания електронен фиш”. 5. В чл. 61, ал. 1 след думата „постановление” се добавя „или електронния фиш”. 6. В чл. 63, ал. 1 след думата „постановление” се добавя „или електронния фиш”. 7. Създава се чл. 85а: “Чл. 85а. Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата.” 8. След чл. 87 се създава „Допълнителна разпоредба” с § 1: „§ 1. По смисъла на този закон „Електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.” 9. В „Изменение на други закони” досегашният § 1 става § 1а.”

Има предложение на народния представител Иван Иванов – да се създаде § 11а: „§ 11а. В шестмесечен срок след обнародването на закона се извършва актуализация на вертикалната и хоризонталната маркировка на републиканската пътна мрежа и населените места.” Комисията не подкрепя предложението.

По § 12 има предложение на Иван Вълков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 11, и предлага следната редакция: „§ 11. За нарушения, установени до влизане в сила на този закон, се прилага досегашният ред.”