МАЯ МАНОЛОВА (КБ)1170 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Историята с министерстването на господин Божидар Димитров завършва точно така, както започна. Назначаването му и по-точно създаването на специален министерски пост, който да бъде зает от него, беше първият знак за това какво ще бъде управлението на ГЕРБ, каква ще бъде кадровата му политика, а именно безпринципна, шуробаджанашка, политика за уреждане с постове на близки и приятели, политика за награждаване с постове за заслуги към ГЕРБ.
Всъщност в света има два вида кадрови политики. Първият вид – има длъжност и за нея се търси подходящия човек, това е политиката на западните цивилизации на демократичните общества. И вторият вид кадрова политика, при която има човек и му се търси място. Търси му се подходящ пост. Тази кадрова политика е известна от времето на Чингиз Хан и е много характерна за едноличните управления, каквото управление се оказа и това на ГЕРБ. Защото най-важният критерий за кадрово израстване на един човек се оказва това той да е приятел на премиера.
Толкова за назначаването на Божидар Димитров, защото днес актуалната тема е неговото освобождаване от министерския пост. Освобождаване, което е също толкова безпринципно, колкото и неговото назначаване – проява на двоен стандарт и на политическо лицемерие от страна на управляващите. Защото, какво означава официално обявеният мотив „принадлежност към бившите служби”?
В редиците на ГЕРБ, включително и в тази зала, има достатъчно лица, за които е обявена принадлежност към бившите служби. Защо точно Божидар Димитров се освобождава? Защо не четиримата областни управители? Защо не заместник-областните управители? Защо не шефовете на агенции или членовете на политическите кабинети, за които е обявена принадлежност към бившите служби? Защо не отстраните или не отзовете кметовете си, заместник-кметовете, пък и даже народните представители? Защо не те, а защо Божидар Димитров? И защо само Божидар Димитров?
Може би защото той така и не успя да се впише в този кръг, остана си чуждо тяло за него. Ами, естествено, той не е завършил нито Спортната, нито Полицейската академия, не рита мач, даже продължава да пуши пури, след като това не е актуално. Вярно, острига си главата, но това не се оказа достатъчно. (Оживление.) И всъщност това обяснение не е достатъчно за българските граждани. Вие ще трябва да отговорите на въпроса кога сте искрени и кое е истинското ви лице – дали тогава, когато уволнявате хора само заради сянката на сивите шлифери, или тогава, когато назначавате хора, въпреки обявената им принадлежност към бившите служби.
Всъщност най-красноречивият пример за това политическо лицемерие е фактът, че и след приемането на декларацията от българския парламент за отзоваване на посланиците с досиета, политическите назначения от ГЕРБ на високи позиции в изпълнителната власт на лицата с обявена принадлежност продължават.
Конкретен и красноречив е примерът с шефа на РДВР в Шумен, който е бил кандидат за народен представител от листата на ГЕРБ и в качеството му на такъв през 2009 г. е обявена неговата принадлежност към бившите служби. Този човек е назначен за шеф на РДВР на 12 януари т.г. – ден, след като българският парламент с подкрепата на мнозинството прие декларация за отзоваване на посланиците, които имат принадлежност към бившите служби. Е, ако и това не е политическо лицемерие – едни се назначават, други се уволняват, абсолютно на едно и също основание!? И то е ясно защо.
Това е един отчаян опит да бъде съхранен образът на ГЕРБ след поредицата от скандали, които тресат българската държава. Това е поредният отчаят опит да излезете сухи от бурята, която самите вие завихрихте, но всъщност в случая Божидар Димитров се оказва един употребен човек, който, тъй като е добър историк, би следвало поне да не е изненадан. Би следвало предварително да знае какво ще бъде развитието на тази история, защото тъжна и несправедлива е съдбата на ренегатите. (Оживление.)
Историята с това назначение обаче е показателна и в няколко други направления.
На първо място – защо и как в България днес, в това управление, се създават министерски постове и различни структури. В нормалните демокрации се създават министерства, министерски постове, институции, с оглед потребностите на гражданското общество, за да отговарят на определени обществени потребности, за да решават определени обществени проблеми. В целия този случай със създаването на този министерски пост българите в чужбина отсъстват. Постът „министър без портфейл”, който да отговаря за българите в чужбина, беше създаден не заради тях, а за да се намери висока позиция на един човек. И сега логично, когато този човек се освобождава, този министерски пост се разформирова, отново без грижа за българските граждани, които живеят зад граница, просто защото не те са хората, които интересуват управляващите.
Между другото същият този закон, който създаде специалния текст за Божидар Димитров – Изборният кодекс, създаде и редица текстове за българите в чужбина. И всички те са ограничителни, всички те са текстове, които им отнемат права, включително и реално правото да гласуват в избирателни секции в районите, в които има големи български диаспори. И това ще удари не българските граждани в Турция, където е фокусът на управляващите, а българските граждани в Западна Европа, защото практически е невъзможно да съберат 100 заявления и активно да се регистрират за участие в изборите. Ясно е защо е така, защото ГЕРБ вече не разчита на гласовете на българите в чужбина.
Казусът с освобождаването на Божидар Димитров е доста интересен и показателен за това какво е управлението и предвид свързването му с един бъдещ казус, а именно обявената публично предстояща оставка на господин Божидар Димитров като народен представител. Както казах, за нея беше създаден специален текст в закона, който да осуети провеждането на частични избори в Бургас, от който район Божидар Димитров е избран като мажоритарен кандидат.
В момента няма да коментирам колко конституционосъобразен е този текст, както и колко честно е това към гражданите от регион Бургас. Истината е съвсем проста – сега ГЕРБ се страхуват от избори. (Шум и реплики, провиквания от ГЕРБ: „Е-е-е!”.) Или даже нещо повече – ГЕРБ предварително знаят какви ще бъдат резултатите от едни избори, защото едно е да си поръчаш социологическо изследване, друго е да видиш конкретно какви са ти резултатите на терен. А те са ясни – срив в общественото доверие.
Затова и беше разигран целият този цирк с оставките на Божидар Димитров и като министър, и след това като народен представител.
Първо беше внесено предложение в Изборния кодекс, след това Изборният кодекс беше приет, след това беше изчакано ветото на президента, след това беше отхвърлено ветото, след това се изчака да бъде обнародван и да влезе в сила Изборният кодекс, за да сме свидетели на това действие, което в момента се развива. Защо? За да не стане ясно за избирателите и за българските граждани какъв е сривът на доверието в ГЕРБ в едни конкретни избори в Бургас.
И в заключение ще кажа: господин Божидар Димитров изигра два пъти ключова роля за това управление – веднъж със своето назначение, веднъж със своето освобождаване. За да бъде назначен, за него беше създаден специален министерски пост. За да бъде освободен, беше приет специален закон. Опасявам се, че резултатът от специалния закон – Изборният кодекс, ще бъде същият като от министерстването на Божидар Димитров: провал! Защото насила хубост не става! (Ръкопляскания от КБ.)