16 февруари 2011 г.

Госпожо председател! Ясно ми е кои са гласували „против” – тези, които мислят, че са приятели на Лукашенко. Искам да им кажа обаче, че Комунистическата партия в Беларус е в опозиция на Лукашенко. Хубаво е да знаете това нещо и да си промените гласа. Обръщам се обаче към онези, които се въздържаха – 66 човека. Става въпрос за режим, който погазва човешките права! Става въпрос за пълно ембарго на Европейския съюз над движението и авоарите на тази страна. И вие давате сигнал – тези въздържали се – давате сигнал за това, че България се отделя от политиката на Европейския съюз по отношение на Беларус. Помислете много сериозно! Решението ви е важно, защото не може с 66 гласа да подкрепим сътрудничество с режим, който е отхвърлен от целия Европейски съюз. България е член на Европейския съюз, уважаеми народни представители! Уважаеми колеги, които сте се въздържали, нека вашата съвест заработи! Нека наистина грижата България да бъде един нормален член на Европейския съюз и да се придържа към общата политика на Европейския съюз, да бъде доказана с промяна на вашия вот. Моля ви гласувайте за това точките да отпаднат.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Предложението на Парламентарната група на Партия „Атака” е следното: На основание чл. 86 от Конституцията на България и чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приемем една декларация, с която да осъдим геноцида на българите в Османската империя в периода 1396-1913 г. Какви са основанията да искаме такава декларация? Това са преди всичко исторически факти, документирани ясно и категорично, недвусмислено от наши и чужди хронисти. В периода на Османското турско робство, подчертавам това, а не присъствие, както беше налагано пет десетилетия в различни учебници, над българския народ и нация е бил осъществен истински геноцид. Той се изразява в следното: смяна на традиционната религия; на ценностната система на българите – насилствено; респективно, смяна на етническата принадлежност, тъй като при османизма това е свързано с принадлежност и към етноса; етническата принадлежност на българите; изтощаване на генофонда на българите чрез така наречения кръвен данък; физическо унищожаване; масови убийства на българите. Това са параметрите на геноцида, осъществяван в продължение на 400-500 години. Информацията за тези извършени престъпления се намира в официални и лични османски документи. Анализът на турските данъчни регистри показва, че през ХV в. от българските земи изчезват 2600 населени места, българското население намалява – селското население с 560 хил. души – ХV в., а градското – с 90 хил. души. Сборът от 680 хил. души представлява 43,5% от цялата българска общност, населявала тогава нашите земи. Напълно е унищожена цялата елитарна класа и елитарната култура на българите. Чета решението, което трябва да приемем: „1. Обявява 17 май, денят на клането в Батак, за Ден на поклонение на жертвите на геноцида над българите в Османската империя и възлага на българското правителство да издигне мемориален комплекс на подходящо място в столицата. 2. Изброените исторически престъпления не могат да бъдат омаловажавани и отричани в държавни и обществени документи, в говорене и в писано слово от държавни и частни медии и в учебници и учебни помагала.” Благодаря за вниманието.

Дами и господа народни представители, аз разбирам притеснението или съображението на някои от гласувалите „въздържал се” да не би да си развалим отношенията с една съседна държава. Уверявам ви, че това, което предлагам, е изцяло в защита на българското национално достойнство. Това по никакъв начин не може да се отрази на отношенията – дипломатически и всякакви други, с която и да е друга държава, тъй като епохата, в която се намираме, е друга. Това е един морален акт, с който ние всъщност даваме своята оценка като българи, защото, ако не беше този геноцид, днес българската нация може би щеше да наброява 60-70 милиона, щеше да бъде една от водещите по мащаб и по присъствие в Европа нация. Така че ние сме длъжни като българи да отчетем този факт, да го кажем ясно и като народно представителство да застанем зад него с позиция. Призовавам ви да гласувате, след което ще ви раздам тази брошура. (Показва брошурата от трибуната.) Тук са описани документално фактите на геноцида над българите. Мисля, че всеки народен представител трябва да има този текст. Призовавам ви да гласувате „за” нашето предложение за Декларация за осъждане на геноцида над българите в Османската империя. Благодаря.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъде допуснат в залата за участие господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.

Благодаря ви. Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154-01-2, внесен от Светлана Ангелова и Станка Шайлекова, приет на първо гласуване на 27 януари 2011 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.

По § 1 – постъпило е предложение на народните представители Михаил Миков, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова: „2. Създава се нова т. 2: „2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Когато в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят не може да ползва платения годишен отпуск по причини, предвидени в чл. 176, ал. 1, 2 и 3, той може да го ползва по друго време в рамките на същата календарна година или след предварително заявяване на друг период, но не по-късно от срока по чл. 176а.” 3. Точка 2 става т. 3.” Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 173 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) До 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет.” 2. В ал. 7 т. 3 се изменя така: „3. в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска, работникът или служителят не е поискал ползването му.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, при обсъждането на второ четене на този законопроект ще разберем, че действително една голяма част от предложенията, които бяха направени още в началото на внасянето на законопроекта, след връщането му от Конституционния съд, при обсъждане на първо четене, в крайна сметка, се приеха. Само че изгубихме доста време, защото реално темата за графика, която беше вписана като ултимативен текст в закона, сега отива като наредба на Министерския съвет. И това е добре, защото това създава възможност за гъвкавост. Разбира се, т. 1, която ние предлагаме, се прие и най-после в този спор, някак си, всички се обединихме, че е по-добре, по-гъвкаво и по-рационално за всички. От друга страна, не мога да разбера логиката защо отпадат и не се приемат нашите предложения по т. 2 и по т. 3. Ние предлагаме, когато в период, посочен по ал. 1, работникът или служителят не може да ползва платен отпуск по причини, които са предвидени в чл. 176, ал. 1, 2 и 3, той може да го ползва по друго време, в рамките на същата календарна година, след предварително заявяване на друг период, но не по-късно от срока, който е посочен в чл. 176а. В същото време текстът, който утвърди комисията и трябваше да го редактира, за да не бъде текстът на опозицията, гласи така: данните, които се съдържат в графика и редът на неговото изменение, подчертавам на думата „изменение”, се урежда с наредба на Министерския съвет. Е, щом ще има изменение, защо това изменение да не е направено по начин, по който да е по-ясно и разписано в закона. Мисля, че се създава едно вътрешно противоречие, но фактически това е същото, което е разписано по-добре от вносителите господин Миков, господин Стойнев и моя милост, и фактически се създава един нов текст, но този текст трябва да бъде редактиран. Аз съм доволна от това, че все пак графикът няма да бъде ултимативен текст в закона, а той ще се подготвя с наредба на Министерския съвет, което действително дава възможност за една значително по-голяма гъвкавост и при всички случаи ще освободи както работниците, така и работодателите от едно излишно напрежение, което ми се струва, че с нормативни документи ние създаваме. Понякога такива административни пречки, въпреки достатъчно добрите данъчни облекчения в страната ни, създават напрежение на инвеститори, които искат да идват у нас. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. В Комисията по труда и социалната политика действително приехме с поправки предложението по т. 1, като имахме забележка само по отношение на изречение трето. Комисията предложи нова редакция на изречение трето на ал. 1, с което всички народни представители се съгласиха. Защо не трябва да се приема предложението на вносителите по т. 2? Защото има несъответствие с така действащите текстове: това което предлагате Вие, госпожо Масларова, заедно с Вашите колеги Миков и Стойнев, е, че когато в периода посочен в графика работникът и служителят отложи платения си годишен отпуск, по причини предвидени в ал. 1 и 2 на чл. 176, е, да може да си го ползва в рамките на същата календарна година. Текстът на ал. 1 и 2 изрично казва, че отпускът се отлага за следващата календарна година. Така че няма как и е недопустимо да приемем такава редакция, която противоречи на вече приети текстове, които действат.

Уважаеми колеги, обсъждането на този параграф и отношението на Политическа партия ГЕРБ към него е много показателно изобщо за подхода, който беше възприет при извършването на промените на Кодекса на труда, а именно подход на политическо упорство и на политически инат и нежелание да се слушат каквито и да е аргументи. Подход, при който се създават проблеми и на бизнеса и на работниците, без да се постигат никакви положителни цели. Има ли човек, който след повече от едногодишния дебат, който се върти по начина на ползването на отпуските, да не си дава сметка, че няма как да се фиксира един график за ползване на отпуските до 31 декември на предходната година? Този график трябва да е адекватен и да отчете всички изненади на икономическата ситуация, всички проблеми, които могат да възникнат пред бизнеса и пред хората. Има ли такъв човек, който да не е убеден, че при динамичната ситуация в България да фиксираш на една фирма правила, по които работниците да си ползват отпуските, е едно намерение – просто да се създават проблеми на фирмата и на хората? Всъщност това е устойчивото желание явно на управляващите, след като вносителите продължават да упорстват, че графикът трябва да бъде фиксиран още в рамките на предната година. Добре, хубаво, вие се съгласявате с първата част на нашето предложение и то под натиск на работодателите и на работниците, че трябва да се направи най-нормалното нещо, а именно графикът да може да се променя в рамките на календарната година. Най-малкото не можете да отговорите на въпроса: какво ще се случи, ако този график не се спазва стриктно? Кой ще бъде санкциониран – дали работодателят или работникът? След като правите тази първа стъпка, най-нормалното е да направите и втората, а именно да приемете предложението на колегите по т. 2 и т. 3 – да се даде възможност и на работника да отложи ползването на платения си годишен отпуск в рамките на същата календарна година. Аргументите, които чух преди малко, са повече от несъстоятелни, защото след като има възможност да се отлага отпускът за следващата календарна година, естествено е, че работникът трябва да има право да премести ползването на отпуска в рамките на същата календарна година. След като позволявате по-голямото, най-нормалното е да позволите и по-малкото. Тук стигаме до това, което си говорихме с колегите от Коалиция за България, че насила можеш да вземеш, не можеш да дадеш. Не можеш да дадеш едно разумно предложение, което в крайна сметка ще бъде в интерес на хората. Честно казано, вашето упорство по промените в Кодекса на труда, които касаят ползването на отпуските, аз го разбирам като агресивно отношение към хората, желание да им се създават проблеми, които по никакъв начин не са нужни. Какъв е проблема в рамките на същата календарна година работникът да отложи ползването на своя отпуск? Така или иначе ще го изчисти до края на тази календарна година, няма да се създадат проблеми нито за работодателя, нито в хипотезите с държавни служители за съответното държавно ведомство, освен желанието, хей така, просто зорлем, на инат, да създавате проблеми на хората. Тези от вас, които не са прочели предложенията по точки 2 и 3 ги прочетете и приемете като разумно и нормално.

Уважаеми колеги, моля ви да преосмислите позицията си по т. 3, защото най-малкото е логично, че след като се дава възможност графикът за ползване на отпуските да бъде променян, това да става и по искане на работника при определени, фиксирани хипотези в рамките на същата календарна година. Няма логика във вашето гласуване, освен ако, хей така, просто без причина и на инат искате да създадете проблеми на хората. Защо да не могат да отложат отпуска си или да променят времето на ползването му в рамките на същата календарна година? Защо да не могат да го направят?

Да.

Предложение на народните представители Вяра Петрова, Ангел Даскалов и Анатолий Йорданов за създаване на нов § 1а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 2 със следната редакция: „§ 2. В чл. 174 думите „по ал. 4” се заменят с „по ал. 7”.”

По § 2 са постъпили три предложения. Предложение на народните представители Вяра Петрова, Ангел Даскалов и Анатолий Йорданов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Михаил Миков, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова: 2. Точка 3 се изменя така: „3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: (4) Отложеният по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 платен годишен отпуск не може да превишава половината от платения годишен отпуск за календарната година, за която се полага.” Комисията подкрепя предложението по т. 1. Комисията не подкрепя предложението по т. 2. Предложения на народните представители Цветан Костов и Лъчезар Тошев: В § 2, т. 3 се изменя така: „3. Досегашната ал. 3 става ал. 4, като думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 2, който става § 3, със следната редакция: „§ 3. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя, ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година. (3) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 4, като в нея, в изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „както и поради ползване на друг законоустановен отпуск”, а изречение второ се заличава. 3. Досегашната ал. 3 се отменя.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не зная дали си спомняте как беше законопроектът в началото. Вносителите разрешаваха да могат да се прехвърлят 10 дни. След това се реши 10 плюс 10, тоест 20 дни. Сега отново, при n-тия брой на обсъждане на закона, се връщаме на тези 10 дни, които могат да се прехвърлят в следващата година. Само че аз искам да попитам колегите, които правят това предложение, тъй като те всъщност предлагат „при уважителни причини по писмено искане на работника или служителя”: кой определя тези уважителни причини? – Работодателят. Кое дава право на работодателя да прецени коя е уважителната причина? Отменя се хипотезата на „производствени причини” и „други причини”. Ако, примерно, се случи в предприятието така, че съм изразходвала 10-те дни по едни уважителни причини, които работодателят е решил, че са уважителни, а се наложат някакви производствени причини, как ще се случи това? Защо отново ограничаваме нещата и отиваме към един стандарт след като, според мен и моите колеги, които правим предложението, е по-разумно да има разписано какви са тези причини, а не да даваме правото работодателят да решава кои са уважителните причини. По-нататък, за да не вземам отношение по този текст, искам да коментирам текста, който ние предлагаме. През цялото време сме предлагали „не повече от половината” от полагащата се отпуска. Това е хипотеза, това е изключение на хората с големи отпуски. Колеги, по статистика хората, работещи първа и втора категория, плюс държавни служители, научни специалисти и т.н., които имат отпуск по 30 или 40 дни, са някъде 150 до 200 хиляди, нека да са 250 хиляди. Това са някъде около 6-7% от заетите в страната, над 3 млн. 200 хил. души. Значи ние не искаме да се съобразим с мнозинството, а искаме да правим текст, който да решава проблемите по изключение на една група от хора. Още повече, кой направи анализ колко хора има да вземат такава отпуска? Колко са хората, които ще ни попречат и ще ни създадат такива драстични сложни проблеми? Какъв е проблемът да бъде половината от отпуска, който може да се прехвърли? Защото 10-те дни са също някаква хипотетична величина, която някой решава – десет дни могат да се прехвърлят, а защо не са 7 или 15 дни? Тоест, отново продължаваме да работим по едни стандарти, просто само да не се приемат някои текстове, въпреки логиката, която споделям с вас. Не може да правим текст за изключения, а да нямаме текст за реалните случаи в страната. Над 3 милиона българи работят, но не взимат всички по 40 дни отпуск, за да казваме, че могат да прехвърлят половината, до 20 дни, за следващата година. Така че това са нашите предложения. Аз съм съгласна, че поне в досегашния текст, който ние предлагаме, приемате т. 1, както и поради ползване на отпуск „на друг законоустановен ред”. Защото ми се струва, че това е логиката – законоустановеният ред е разписан в Кодекса на труда, в предишни текстове и би трябвало ние да се съобразяваме с тези текстове. Пак ми се струва, колеги, че отново някак си правите ей-така от амбиция да не е това, което е казано. Никой няма да изведе дивиденти за това, просто създаваме по-добри практики за хората, които работят. По-услужливи ставаме със закона. Той не е за да пречи, а законът е да се създаде ред и възможност да се работи нормално.

Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаема госпожо Масларова, в никакъв случай не от някакви амбиции не сме приели Вашето предложение по т. 2. Ако беше така, нямаше да има дебат в Комисията по труда и социалната политика и нямаше да приемам предложението по т. 1. Така представено вашето предложение донякъде се припокрива с предложението на колегите Вяра Петрова, Ангел Даскалов и Анатолий Йорданов. Защото по-голяма част от платения годишен отпуск е 20 работни дни, половината на 20 работни дни са 10 работни дни, които могат да се прехвърлят за следващата календарна година. Но има една категория, група работници и служители, като учителското съсловие, които имат между 48 и 56 работни дни платен годишен отпуск. По тази причина, ако приемем вашето предложение – половината от техния отпуск да се прехвърли за следващата календарна година, означава, че 28 дни трябва да се прехвърлят за следващата календарна година. При наличието на 56 работни дни платен годишен отпуск плюс 28 дни това са 84 работни дни. Немислимо е един учител да може да ги ползва в една календарна година, при положение че ваканцията е три месеца. Благодаря.

Госпожо председател! Госпожо Ангелова, с това си изказване Вие потвърдихте моята теза – че ние говорим за изключения, а не за съществуващата практика. Колеги, кои учители излизат по време на учебния процес в отпуск? Колко от тях излизат да ползват 40 или 50 дни отпуск? Аз отново казвам, че хората, които по статистика са в такъв режим, са не повече от 200 хиляди. А 200 хиляди са 6%, пак по статистиката, от работещото население в страната. Не виждам логиката! Не коментирайте това, че не го правите, просто защото искате да бъде нещо друго формулирано и написано, защото има текстове, с които ще ви покажем какво се прави, просто за да не е това, което се предлага. Говорим за масовата практика! А в масовата практика има и 14 работни дни, има и 18 работни дни, разбира се 14 работни дни са при други условия, има и 22 работни дни. Но масовата практика не е 40 или 50 работни дни! В България не работят 3 милиона души учители. Така че тезата Ви е съвсем неоснователна. Другото, което Ви казвам: как може работодателят да прецени кое е уважителна причина? Защо даваме такъв коз в ръцете на работодателя? Нали всички ние говорим за социално партньорство, нали всичко съгласуваме със синдикатите и работодателите? Кой е този работодател, който ще прецени дали моята причина е уважителна или не? За всеки човек неговият проблем е най-големият, той преценява какъв проблем и кога трябва да реши своя проблем. Разбира се, никой не казва да се нарушава законът. По-нататък е казано: „по законоустановения ред”.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Текстът на комисията за окончателна редакция на § 3 е значително по-добър от този на вносителя. В текста на вносителя имаше две хипотези. Едната хипотеза е за отлагане отпуска по така наречените производствени причини, а другата хипотеза – по така наречените уважителни причини. Не беше ясно дали става въпрос за отлагане на 10 или на два пъти по 10 или общо 20 дни. Този текст донякъде се опитва да реши този въпрос. Но аз имам няколко въпроса към вносителите и ако няма отговор на тези въпроси, ще предложа текстът да бъде отложен и още веднъж да бъде разгледан в комисията. Във вида, в който е предложен, той не само, че не решава проблемите, а създава нови. Какво имам предвид? На първо място, в действащия закон чл. 176, ал. 1 не се променя. Вижте какво е написано там: „Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 дни”. Тоест тази хипотеза съществува. Изведнъж се появява втора хипотеза и това е хипотезата на така наречените уважителни причини. След това има един текст, който обединява производствените и уважителните причини и казва: „Не могат да се отложат повече от 10 дни за следващата календарна година”. И сега естественият въпрос, който възниква тук, е кой е този, който ще прецени кои са уважителни причини? И ако това е работодателят и той прецени, че уважителни причини са едни от причините, а работникът и служителят не е съгласен с тях, ще възникнат безкрайни съдебни спорове, които не са в полза нито на работодателя, нито на работника и служителя, не са и чест за законодателя, тъй като не може да се предпоставя в един законов текст някой да тълкува закона. Уважаеми колеги, направих си труда да потърся какво означава „уважителни причини”. Уважителните причини ги има в Закона за насърчаване на заетостта – т. 25 от Допълнителните разпоредби. Вижте какво е казано там: „Уважителни причини” са задържане от органите на властта, явяване на съд или друг държавен орган, участие във военен учебен сбор или преподготовка, заболяване или други случаи, удостоверени с официален документ”. Пак повтарям – кой ще прецени кои от причините са уважителни? И ако вносителите на този текст нямат отговор на този въпрос, защото в Комисията по труда и социалната политика не получихме отговор или отговорът, който получихме, е незадоволителен, защото ни беше обяснено, че работодателят е този, който ще прецени, затова аз предлагам, ако няма отговор на тези въпроси, да отложим този текст, за да можем да намерим най-доброто и безконфликтно предложение за отлагане на 10 дни от платения годишен отпуск.

Благодаря, госпожо председател. Господин Адемов, аз се учудвам, че отново се повдига този въпрос за уважителните причини. Ние го коментирахме в Комисията по труда и социалната политика и стигнахме до извода, че уважителната причина я вкарваме, защото по писмено искане на работника и служителя може да се отложи платеният годишен отпуск за следващата календарна година до 10 дена. В това писмено искане трябва да бъде посочена някаква причина. Но няма как в Преходните и заключителни разпоредби, както предлагате Вие, да напишем кои могат да бъдат уважителните причини. Просто в самото искане трябва да бъде посочена самата причина. Не може работникът или служителят да напише искане до работодателя си, че иска да му бъдат отложени, примерно, 5 дни за следващата календарна година, без да посочи някаква причина. Поради това вкарахме този текст. Ние дебатирахме в Комисията по труда и социалната политика и стигнахме до това становище, че няма някаква пречка текстът да се приеме така.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Ангелова, колеги! Самият факт, че говорим за уважителни причини означава и предпоставя, че има и неуважителни такива. И ние оставяме на субективната воля на работодателя да прецени коя от причините е уважителна или не. Да не би да казвате, че производствените причини не са уважителни причини? Ние веднъж сме заявили производствени причини, след това казваме, че има и уважителни. И сега работодателят субективно трябва да прецени по негова преценка, по негова воля коя от причините е производствена и коя е уважителна. Аз пак повтарям, че може да се намери текст, който да бъде удобен. И, ако сте съгласни, нека да отложим този текст, за да намерим най-доброто решение – решение, което да не създава конфликти.

Да.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смисълът на предложението, което правим, за изменение в § 2, т. 3 е, запазвайки трите действащи в момента алинеи на чл. 176 и разбира се включването на новата ал. 2 по вносител, да бъде спестено създаването на чл. 176а. А то може да бъде спестено, защото не казва нищо по-различно. Затова предлагаме също, ако се приеме това наше предложение, § 3 да отпадне. Още повече, че след запазването на сега действащата ал. 3 от чл. 176, ще се предотврати възникването на необходимост от дискусия за ползването на годишния платен отпуск за 2011 г., аналогична на тази, който тече в момента за отпуска за 2010 г. Що се отнася до предлаганата нова ал. 3: в случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни, аз споделям мнението на д-р Адемов – нека отложим приемането й и да бъде детайлно обсъден този текст в комисията. Благодаря ви.

По § 3 са постъпили две предложения. Предложение на народните представители Вяра Петрова, Ангел Даскалов и Анатолий Йорданов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Цветан Костов и Лъчезар Тошев - § 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 3, който става § 4, със следната редакция: „§ 4. Създава се чл. 176а: „Погасяване на правото на ползване Чл. 176а. (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.”

Предложение от народните представители Вяра Петрова, Ангел Даскалов и Анатолий Йорданов - § 4 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 4 да се отхвърли.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Бих искал да обърна внимание на предложението на вносителите, което би трябвало да решава проблеми, но де факто се направи опит проблемите да се задълбочат. Най-важното е, че това предложение е в разрез с решението на Конституционния съд, който отмени определянето на размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. За това ние алармирахме многократно. Алармирахме и в нашия законопроект, който вие така гордо отхвърлихте. Алармирахме ви още миналата година – вие отново не ни чухте. Имаше и вето на президента – отново не ни чухте. Сега се прави трети опит, който, разбира се, ние ще подкрепим, защото това е правилният опит. Големият въпрос тук е: защо изгубихме толкова ценно време, защо се създаде този хаос и защо толкова тормозихме хората? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин Стойнев, изказването от Ваша страна не е коректно, защото на заседанието на Комисията по труда и социалната политика нямаше никакви дебати и този текст беше приет единодушно от всички членове на комисията. Защо ние предлагаме § 4 да отпадне? Защото се съобразяваме с решението на Конституционния съд, тоест текстът остава такъв, какъвто е решил Конституционният съд.

Разбира се. Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо Ангелова, не е имало дебат, защото това е нашето предложение. Но проблемът тук е: защо вие, и то в продължение на една година, объркахте хората, защо създадохте целия този хаос? Защо не се вслушате в решението на Конституционния съд и защо отново го предложихте, при положение че ви бе казано преди една година? Ако ни слушахте тогава, нямаше да се стигне дотук. Благодаря ви.

Предложение от народните представители Емил Радев и Вяра Петрова за създаването на нови параграфи 4а, 4б и 4в. Предложението е оттеглено на заседанието на комисията. По § 5 са постъпили три предложения. Предложение от народните представители Михаил Миков, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова: В § 5 § 3ж от Преходните разпоредби се изменя така: „§ 3ж. Относно платения годишен отпуск за 2010 г. не се прилага чл. 176, ал. 3.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Цветан Костов и Лъчезар Тошев: В § 5 § 3ж се изменя така: „§ 3ж. Неизползваният платен годишен отпуск или част от него, полагащ се за периода от 1 август 2010 г. до 31 декември 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Хасан Адемов: В § 5 § 3ж се изменя така: „§ 3ж. Относно неизползвания платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложения по реда на чл. 176, ал. 1, не се прилага чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителите за § 5.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което предлагам, е относно неизползвания платен годишен отпуск или част от него за 2010 г. Вие знаете, че промените в Кодекса на труда влязоха в сила от 30 юли 2010 г. Тоест до датата 30 юли 2010 г. няма законов текст, който да налага давностно прекратяване на отпуска след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Този период не подлежи на каквато и да е давност. Няма действащ законов текст. Връщаме се към решението на Конституционния съд. Там е казано, че давността се запазва – да, това е така. Но е употребена едно много интересна думичка – „занапред”. Някой от вас може ли да се ангажира какво означава думата „занапред”? В единия случай означава това, което предлагат вносителите на проекта – през цялата 2010 г. отложеният отпуск или част от него да подлежи на давност. Означава това, което предлагат колегите от Синята коалиция – едната част, до 30 юли, не подлежи на давност, а тази от 30 юли до края на 2010 г. подлежи на давностно погасяване. Или това, което предлагам аз? Аз предлагам отпускът за 2010 г. да бъде отложен по правилата на отпуска до 2009 г., тоест да може да се ползва по желание на работника или служителя. Уважаеми колеги, когато има решение на Конституционния съд, необходимо е предложенията във връзка с тези текстове, по които Конституционният съд се е произнесъл, да бъдат достатъчно ясни и да не позволяват тълкувание, да няма никакво съмнение, че отново се посяга на права със задна дата. Вие твърдите, че уреждате ползването на платения годишен отпуск. Аз твърдя точно обратното – че до 30 юли няма законов текст, по който да има давност! Няма такова нещо. Фактът, че отпускът е платен годишен отпуск, е още един аргумент в полза на това цялата година, тъй като в по-голямата част от нея не е подвластен на давността, да се ползва по правилата за 2009 г. Затова направих предложението. За съжаление, комисията не го подкрепи и остави нотки на съмнение, че отново има противоконституционни елементи.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Има и досега действащ текст по закона и в никакъв случай с нашия текст не противоречим на решението на Конституционния съд. Давностният срок започва да тече от края на календарната година, за която се полага отпускът, така че дали се касае до 1 август или след тази дата, така или иначе годишната отпуска е за годината – няма как да я делим и няма как този закон да се прилага до 31 юли или след това. Освен това с нашето предложение, с което много точно и ясно сме разписали в § 3ж как трябва да се ползва отпуската, ние не отнемаме права, а ги гарантираме. Ако за 2010 г. аз съм си взела само 2 дни от отпуската, господин Адемов, а са ми останали още 42, къде отиват тези дни? По Вашето предложение те отново трябва да се натрупат, а ние не целим това с този закон. Целим да няма прекомерно натрупване и да не ограничаваме бюджетната сфера. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Доктор Шайлекова, този разговор сме го водили многократно, но Вие не искате да разберете, че до 30 юли няма законов текст, който да налага давност. Няма такъв текст! Аргументът, че отпускът е годишен и неделим, е в подкрепа на моето предложение, защото до 30 юли няма законов текст, който да налага давност. Ако вие прекратите на базата на давността част от дните за 2010 г., които са отложени, това означава, че отнемате материални права със задна дата – това, което ви каза Конституционният съд, че не е допустимо. А дали ние сме прави, или вие, вероятно отново ще се произнесе Конституционният съд.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, нали къде и кога ще се изказваме, ще решаваме ние, а няма да ни се казва кой, кога и защо ще се изказва. В крайна сметка така сме преценили, така се изказваме. Не искам да повтарям на 100% изказването на д-р Адемов, защото неговото изказване е това, което и ние казваме с предложението, което внасяме – това е логиката. За съжаление обаче накрая на изказването на д-р Адемов имаше нещо, което би трябвало да чуете отново. В практиката на парламента от 1990 г. насам не знам дали има друг такъв закон, който толкова време да се дебатира и толкова пъти управляващите да променят мнението си в хода на реализирането на промените в него. Върнете се към първия етап, върнете се към следващите неща и си вижте позициите. Извинявайте, колеги, но този текст отново ще ни изпрати в Конституционния съд за това, за което ние предупреждавахме преди, предупреждавахме ви втори път, сега ви предупреждаваме трети път. Аз не мога да разбера що за упорство е това? Толкова ли трудно е да се разбере за какво става реч?! Че става реч за нарушаване на конституционни права. Кой тук, в залата, аз питам и от Министерството на труда и социалната политика: кога направихме анализ, кога видяхме анализа колко са хората, които не са си използвали отпуската за 2010 г.? За колко души става реч? Заради тези хора ние трябва да се върнем отново в Конституционния съд. Що за упорство е това?! Вие ще видите и по-нататък – въпреки че преди малко госпожа Ангелова ми каза: „нека да не поставяме този въпрос, в смисъл, те ще кажат, че е грешка” – как на инат се гласува. В тази комисия се гласува, просто за да не се приеме това, което се предлага от опозицията. Ама, ние не искаме лоши закони, разберете. Няма логика в това, в което искате да ни убедите – че се отнемат права. Ако трябва да бъда коректна, най-точен е текстът на колегите от Синята коалиция. Дайте него да подкрепим. Дайте да влезем в логиката, в професионалното мислене, а не в това: „не, ние не искаме да бъде така, така сме решили”. Всички знаем защо се правят тези промени. Аз го казах и миналия път: правят се, защото трябваше да бъдат уволнени едни хора и понеже не искаме да им платим едни пари, трябва да направим всичко възможно, за да се уредят проблемите с отпуските. Да, добре, всички знаем, че от 2011 г. имаме период, в който ще си ползваме отпуските и повече не може. Добре, това го приемаме всички. И ние сме съгласни с това – да има ред, но вървите против логиката. Ако извадите стенограмите от миналата година м. май досега, ще видите, че това е едно и също – дебатираме по един и същи проблем. Моля ви, моля ви коректно като колеги, дайте да решим проблема, да не влизаме отново в Конституционния съд.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Следя много внимателно този дебат, въпреки че не съм идвал в комисията, но тук става дума за нещо друго. Става дума за големи злоупотреби. Точната дума за мен е „злоупотреби”, и то в бюджетната сфера. Тук и господин Адемов, и Вие говорите за работниците и служителите. Трябва да ви кажа, че 99% от хората, които не са ползвали години наред отпуска, изобщо нямат нищо общо с работници или с частни фирми. Това са хора, които са на заплата от бюджета. Факт е, че не са ползвали толкова години отпуска, което и Вие казахте. Нашата цел не е да не плащаме на тези, които не са ползвали отпуски, а за в бъдеще да прекратим тази порочна практика. За да съм ясен, казвам Ви какво заварихме в Народното събрание: 42 хиляди дни неползван отпуск. Забележете, шефът на „Държавен вестник” имаше да ползва 370 дни. Защо все така се получава, че от този пропуск в закона са се възползвали висши държавни служители главно в образованието? Трябва да Ви кажа, че по една сводка, която аз изисках, над 90% от професори и преподаватели на висше ниво в университетите не са ползвали над 10 години отпуска. И какво се получава?! Ние критикувахме Гърция за преразходване на бюджета. Четох в медиите, че там имало 14 и 15 работна заплата. Ето на практика тук, в България – говоря за определена категория хора, също е имало 14 и 15 работна заплата, защото те имат по 45 дни отпуска, това са два месеца, неползвайки 10 години отпуска, когато се пенсионират или напускат, държавата им изплаща 14 и 15 работна заплата. Затова казвам – ние искаме да прекратим колкото се може по-бързо, наистина да не е в противоречие на Конституцията, но трябва да го направим, трябва да прекратим това.

Госпожо Масларова, когато се изказвате, много Ви моля да бъдете достатъчно ясна, за да нямаме подобни реплики на народни представители, които не са разбрали за какво говорите – че тук говорим единствено за 2010 г., а Конституционният съд вече се произнесе по старите отпуски. За да няма празно и излишно говорене от хора, които не разбират за какво става въпрос, бъдете по-ясна. Благодаря ви.

Господин Стойнев, няма да мога да бъда по-ясна. Мисля, че съм достатъчно ясна. Съгласна съм с господин Велчев. Трябва да се сложи край на злоупотребите. Но трябва да го сложим по начин, по който да не предизвикваме допълнително връщане на закона и продължаване на шум в цялата система. Да, най-много натрупани отпуски има в държавната система, в държавния сектор. Абсолютно прав сте. Но ще ви кажа и още нещо. Дайте да си говорим едно към едно. Направете преглед в Столичната община – колко хора взеха по 20, по 30 хил. лв. от натрупани отпуски?! За един ден прекратени, взети отпуски и назначени наново! Нека да си говорим едно към едно! Господин Велчев, има други служби, примерно НСО. В НСО са хората, които всеки момент трябва да бъдат на разположение при различни ситуации, например идва непредвидена делегация, случва се нещо друго. Тези хора не са виновни, че не са използвали отпуската си по някакъв начин. Там са се натрупали. Знаете много добре какъв е режимът там. Давам другите примери – не за учителите, за които коментирахме. Знам, че има такива случаи. Всички сме за това от 2011 г. нататък да няма такива неща – нито вие, нито ние, нито който и да било да има претенции. Но тук е заровено кучето. Това ще ни създаде проблем. Проблемът е в това, че до юли месец ние нямаме законов текст. Това създава противоречие и напрежение. Това е логиката на онова, което казвате. Иначе аз съм напълно съгласна с Вас, че трябва да има ред в това отношение, щом като го подкрепяме безрезервно.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Използвам възможността и да се изкажа, защото искам да защитя тезата си и да имам малко повече време. Още повече, че тук бях упрекнат в неразбиране от страна на председателя на комисията. Не знам той колко трудов стаж има.

Вижте си вашите хора колко трудов стаж имат.

Бъдете по-възпитан. Не говорете, когато аз говоря оттук.

Да ви кажа, че в частния сектор това е абсолютно недопустимо. Госпожо Масларова, разбирам за случаите, които дадохте, но неслучайно казах „шефа на „Държавен вестник”.” Защо? Проверете дали има частна медия, примерно, на която шефът й да не е ползвал толкова години отпуска. Това е абсурд. Второ, знаете, че освен НСО има също частни охранителни фирми, които работят на подобен режим, само че са частни. В нито една от тези фирми или институции няма такава злоупотреба. Затова съм съгласен с Вас, господин Адемов, че не трябва да нарушаваме Конституцията. Това го оставям на нашите специалисти и компетентни в тази област юристи, които да кажат дали противоречи. Защо настояваме това за 2010 г.? Защото философията на закона ни е такава – да спрем злоупотребите. И естествено, когато има констатирани злоупотреби и нарушения, колкото по-бързо влезе в действие този закон, толкова по-бързо ще пресечем това явление. Пак казвам – ако се оспорва, че това не е злоупотреба с държавния бюджет, то това е един момент. Но аз мисля, че нито отляво, нито отдясно има човек, който да каже, че това не е злоупотреба. За мен това си е абсолютна злоупотреба. Тъй като става дума за бюджета, става дума за парите на българския данъкоплатец, затова искам да е ясно на всички, че нашата теза е да се прекрати тази порочна практика!

Господин Велчев, съжалявам, че пак трябва да се обърна към Вас. Никой не оспорва, че тази практика трябва да се прекрати. Тук въпросът е за 2010 г. Затова Ви казвам, че Вие не сте наясно с материята, която дискутираме. Защо? Защото когато законът влиза в сила от 1 август, ние предлагаме за цялата 2010 г. да няма давностен срок, защото от 1 януари до 1 август вие ще отнемете права със задна дата, а Конституционният съд казва, че това е противоконституционно. Затова ние предлагаме само за 2010 г. И колко ще натежи бюджетът? Говорим само за една година – 2010 г. Вие се бъркате и смятате, че говорим от началото на прехода. Не. Там Конституционният съд се е произнесъл. Говорим единствено за 2010 г. Тежестта не е толкова голяма. Тук дори не става въпрос и за злоупотреби. Става въпрос за хаоса, който се създаде в системата. Затова предлагаме – за да няма този хаос, нека 2010 г. да се третира както 2009 г. и 2008 г. А за злоупотребите – разбира се, те трябва да се прекратят. Но това, което Вие говорите, не се отнася за този текст. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Велчев, да, аз съм съгласна с Вашата логика. Повтарям го отново, но през 2010 г. управляващи сте вие. Логиката на това, че вие сте хора, които не допускате такива нарушения, би трябвало да говори, че почти няма хора в държавния сектор, включително и в секторите, които аз посочих като пример или Вие посочихте като пример, които да не са си използвали отпуските. Но ще се намерят няколко десетки хиляди или няколко хиляди души, заради които отново ще ни върнат текста от Конституционния съд. Аз приемам, че вие, поучили се от нашите грешки, видели натрупаните проблеми, не сте допускали през 2010 г. такива грешки в държавния сектор, тъй като там са големите случаи. Приемам логически, че там де факто в по-голяма степен тези отпуски са изчистени, ако мога така да се изразя, както жаргонно коментираме в трудовото право. Затова попитах: има ли анализ колко хора не са си използвали отпуската, дори в държавния сектор? Би трябвало такъв анализ да е направен досега, след като цяла година обсъждаме този закон, след като видяхме проблемите, тоест след като се знаеше, че този закон се прави за 2010 г., че законът ще влезе в сила. Има ли анализ за 2010 г. колко са тези хора в държавния сектор? Би трябвало да ни го дадат от министерството. Колегите би трябвало да са направили това. Иначе пак казвам – аз съм съгласна с Вашата логика изцяло.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Стойнев, споменахте за някакъв хаос, който искате да оправите. Искам да Ви кажа, че хаосът беше създаден в годините, в които ние изобщо не сме били в управлението. Точно с този закон искаме да вкараме някакъв ред. Така че за хаоса попитайте ръководители, които са и от вашата партия. Много добре разбирам, че това касае само една година. Госпожо Масларова, пак говоря за принципа. Лично за мен не е важно колко са хората, които ще засегне този хаос, а дали трябва да прекратим, та да не би някой да си въобразява, че може да нарушава правилата по същия начин!

С досегашните текстове това е направено.

Господин Адемов, не мога да преценя. Разберете ме и ми повярвайте – склонен съм да вярвам повече на нашите експерти, отколкото на вашите. Вие си обяснете защо. Може би ползвате същите експерти, които ни доведоха до това положение, от което се мъчим да излезем. Все едно купувате една частна фирма. Оказва се, че всички параметри са на нула, няма задължения. В следващия момент обаче, когато започвате да управлявате тази фирма, се оказва, че имате да дължите такава сума за отпуски, заради която фирмата ще фалира. Давам все този пример, защото мисля, че най-правилното мислене, включително и на народните представители, е да мислят за бюджета като за лични, собствени пари, или като за собствена фирма. Тогава решенията ни ще са най-правилни. Затова сега не мога да взема становище по Вашия въпрос. Мисля, че съм ясен. Склонен съм да вярвам на нашите експерти. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, новият § 3ж в Преходните разпоредби регламентира ползването на годишния платен отпуск за 2010 г., неизползван изцяло или частично през годината. Очертават се три варианта. Първият – на вносителите, който е в унисон с философията на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – философия, която ние от Синята коалиция споделяме. Твърде спорен е обаче в правилата за погасяване правото на ползване на платения годишен отпуск, включвайки периода преди 30 юли 2010г. Вторият вариант – застъпен от колегите от БСП и ДПС, изключващ цялата 2010 г. от действието на тези правила, безспорно избягва този недостатък, но пък не съвсем хармонира с целите на закона. Третото предложение правим с господин Лъчезар Тошев: на погасителна давност да подлежи неизползваният платен годишен отпуск, полагащ се за периода 1 август 2010 г. – 31 декември 2010 г. Защо след 1 август, изказалите се досега обясниха с влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 30 юли. Това според нас е справедливото решение от конституционна гледна точка на обсъждания днес казус. Аргументи като тези, че платеният годишен отпуск не може да се дели или че влизането в сила на тези правила не от началото на календарната година прави приложението им много сложно, аз не споделям. Затова ви призовавам да подкрепите това наше предложение. Аз и преди малко казах: грешката, която беше допусната в днешното обсъждане с отпадането на действащата в момента ал. 3 от чл. 176, да не се повтаря, защото тази би имала много по-сериозни последици. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, господин Цветан Костов представи нашето предложение на вашето внимание. Бих искал да подчертая, че това предложение има и още един аспект. Законът за Кодекса на труда е променен от Народното събрание миналата година, на 30 юли 2010 г. Промяната в закона е влязла в сила на тази дата. Това разделя 2010 г. на две неравномерни части. Затова в предложението ни предлагаме тази дата да бъде разделната дата, от която нататък действа новата система, която се въвежда, а старото положение да остане в сила до 30 юли 2010 г. Това означава, че седем дванадесети от годишната отпуска ще трябва да бъдат използвани по стария ред и пет дванадесети – по новия ред. Това не е чак толкова трудно да бъде изчислено от администрацията; на администрацията това е работата – да обслужва гражданите и да направи така че промяната да бъде добра за гражданите. Думата „администрация” означава обслужване, както думата „министър” означава служител, и това не трябва да го забравяме. България е заявила още със своята Конституция, че е правова държава; държава, която се гради върху три основни стълба на съвременните европейски държави – демокрация, човешки права и върховенство на закона. Ако спазим закона, не можем да върнем с обратна сила разпоредба, която въвеждаме днес. Това се допуска съгласно Закона за нормативните актове по изключение, когато особено важни държавни съображения налагат това. Такива трябва да бъдат добре мотивирани, в случая не виждаме това. Това се прави с изрична разпоредба, която придава обратна сила на разпоредбата, която се гласува в момента. Такава липсва както в Изменителния закон, такава е липсвала и в закона, който е влязъл в сила на 30 юли 2010 г. Това означава, че няма как с един текст, който днес гласуваме и който действа от днес нататък, няма как той да бъде прехвърлен към 1 януари 2010 г. Периодът 1 януари 2010 – 30 юли 2010 г. трябва да остане по стария режим, още повече че през този период вероятно е имало хора, които са се възползвали от старата система и други, които са смятали да се възползват във втората част на годината, но не са го направили по начина, по който са искали, тъй като е влязла в сила новата разпоредба. Тук се създава една несправедливост. Въпросът за обратното действие на една разпоредба не е маловажен и той е част от принципите на правото, които ние трябва да спазваме. Ако ние нарушаваме този принцип, означава, че поставяме под въпрос и нашата готовност България да се развива като държава, която приема върховенството на закона. Затова намираме, че нашето предложение е справедливо – то е точно по средата на двете предложения, които се правят от вносителите от ГЕРБ и от депутатите от левицата и ДПС, които пледират точно в обратната посока. То е справедливо и разделя на две периода, в който ние приемаме новото предложение, което идва от депутатите на ГЕРБ – да действа от момента, в който то е прието, но за стария период, смятаме, че това не може да бъде направено. Ако бъде наложено с решение на Народното събрание, гласувано след малко, това ще породи още един правен спор, който не смятаме, че ще бъде добър, тъй като в крайна сметка ще завърши по един и същи начин. Имаме система в България, която коригира грешки, допускани от парламента – това е Конституционният съд. Затова ви призовавам да подкрепите нашето предложение. То е равно отдалечено и от двете предложения, които са постъпили – и от вносителите, и от опозицията. Смятам, че може да се постигне съгласие и от двете страни, за да намерим решение, което да бъде най-доброто и най-справедливото за българските граждани. Благодаря.

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Найденова, много е притъпена Вашата бдителност. В залата се изказват хора, които нито са участвали в заседанието на Правната комисия, нито са взели отношение там. Как така ги допускате да говорят направо в пленарната зала?! Вие бяхте на път да въведете тук нови правила, които да забраняват на всеки, който не е взел отношение в съответната парламентарна комисия, да си казва мнението в пленарната зала и бележехте успехи. Синята коалиция нещо си позволяват волности. Иначе сериозно, уважаеми колеги, искам да ви кажа, че ако не се вслушате в предложението или на Синята коалиция, или на ДПС, или в нашето предложение, ще се изправите пред парадокса: за втори път Конституционният съд да отмени текст от Кодекса на труда. От мотивите е ясно в какво се състои противоконституционността на текстовете. В момента, в който въвеждате правила със задна дата, а именно за периода от 1 януари 2010 г. до 31 юли 2010 г., влизането в сила на Кодекса на труда, вие вземате едно неконституционосъобразно решение –лишавате със задна дата българските граждани от права, от правото да ползват годишния си платен отпуск по реда, който е бил установен през съответния период. Да, занапред можете да правите промени, които считате за целесъобразни с оглед нуждите на управлението, но със задна дата за тази половин година не можете да отнемете права на хората. Те ще трябва да могат да си ползват отпускът, така както е било регламентирано, съобразно действащото законодателство, до 31 юли. Това е смисълът, това е духът на решението на Конституционния съд. В противен случай ще бъдете смешни, защото за втори път ще си получите отменен текст на Кодекса на труда. Понеже тук се позволи много политическо говорене, което е по принцип и не е свързано с конкретния текст, ще дам един много прост пример на господин Велчев. На него, като много загрижен за това как служителите в различните ведомства си ползват отпуските и как спазват закона, ще му кажа, че в Столична община, за да заобиколят закона, прекратиха трудовите и служебните правоотношения на голяма част от служителите само за един ден. Взеха си парите за неползвания платен годишен отпуск, за всеки един от тях в рамките на 10-20-30 хил. лв. и след това, след ден или два, бяха отново назначени на същите позиции. Е, господин Велчев, какво е това?! Там не е управлявала тройната коалиция. Там управляваше първо господин Бойко Борисов, след това госпожа Фандъкова. И това се прави също така пред Вашия бдителен и зорък поглед, без да вземете отношение за тези нередни неща. Що се касае до експертите, това, което мога да ви кажа, е, че експертите и по време на нашето управление, и по време на вашето управление са едни и същи, което се вижда даже и от присъстващите в тази зала. Но тук проблемът не е в експертите, проблемът е в тези, които взимат политическите решения. А как взимате политическите решения, по отношение на Кодекса на труда, го видяхме всички – на инат, напук! Независимо, че ви се казва, че ви го казва Конституционният съд, вие си имате мнение и това мнение тук разтакава и размотава хората вече повече от една година. Ами провалът, госпожо Найденова, всичките Ви упражнения върху Кодекса на труда? Провал е, защото от една година говорите едни неща, които не могат да станат факт. Не могат да станат факт, първо, защото са против хората; второ, защото са против бизнеса, и трето, защото са против българската Конституция. И на мен лично, ако една година пропагандирам едни промени в Кодекса на труда и ми ги връщат от къде ли не, щеше да ми леко неудобно да се правя на всезнаеща от тази трибуна. Защото Вие се проваляте с Вашите текстове, не ние – с нашите предложения.

Предложение от народните представители Вяра Петрова, Ангел Даскалов и Анатолий Йорданов за създаването на нов § 5а, което се подкрепя от комисията. Комисията предлага да се създаде § 5а, който става § 6, със следната редакция: „§ 6. В Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 58 от 2010 г.), в § 25, т. 2 се отменя.”

Благодаря, госпожо председател. Колеги, ние ще подкрепим предложението на ГЕРБ по една единствена причина – че това де факто е нашето предложение в законопроекта, който вие отхвърлихте, в абсолютно същата редакция, която ние направихме. Редакцията е абсолютно същата, ние ще подкрепим предложението, тъй като по този начин ще се гарантират трудовите права на работниците и служителите. Благодаря ви.

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на подразделението.

Благодаря Ви, госпожо председател. По § 6 са постъпили четири предложения. Предложение на народните представители Вяра Петрова, Ангел Даскалов и Анатолий Йорданов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Михаил Миков, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова: В § 6 се правят следните изменения и допълнения: „1. В т. 1 относно чл. 57 се правят следните изменения и допълнения: „б) в ал. 3 изречение второ се изменя така: „Когато в периода, посочен в графика по ал. 1, държавният служител не може да ползва платения годишен отпуск по причини, предвидени в чл. 59, ал. 1, 2 и 3, той може да го ползва по друго време в рамките на същата календарна година или след предварително заявяване на друг период, но не по-късно от срока по чл. 59а.” 2. В т. 2 относно чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: „б) създава се нова ал. 4: „(4) Отложеният по реда на чл. 59, ал. 1 и 2 платен годишен отпуск не може да превишава половината от платения годишен отпуск за календарната година, за която се полага.” 3. В т. 5, § 8в от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така: „§ 8в. Относно платения годишен отпуск за 2010 г. не се прилага чл. 59, ал. 5” Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „а” и по т. 2, буква „а”. Комисията не подкрепя предложението по т. 1, буква „б”, т. 2, буква „б” и т. 3.” Предложение на народния представител Хасан Адемов: В § 6, т. 5 от Заключителните разпоредби § 8в се изменя така: „§ 8в. Относно неизползвания платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложения по реда на чл. 59, ал. 1 не се прилага чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Цветан Костов и Лъчезар Тошев: В § 6, в т. 5, § 8в се изменя така: „§ 8в. Неизползваният платен годишен отпуск или част от него, полагащ се за периода от 1 август 2010 г. до 31 декември 2010 г., включително и отложения по реда на чл. 59, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 6, който става § 7 със следната редакция: „§ 7. В Закона за държавния служител се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 57 се изменя така: “Ползване на платения годишен отпуск Чл. 57. (1) Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага, в съответствие с утвърден от органа по назначаването график. (2) До 31 декември на предходната календарна година органът по назначаването утвърждава график за ползването от държавните служители на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации, ако има такива. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички държавни служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика и реда за неговото изменение се уреждат с акт на Министерския съвет. (3) Държавният служител ползва платения си годишен отпуск с писмено разрешение на органа по назначаването в съответствие с графика по ал. 2. В случай че в периода, посочен в графика, държавният служител се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година. (4) Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск на държавния служител, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 2, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59. (5) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1.” 2. В чл. 59: а) създават се нови ал. 2 и 3: „(2) При уважителни причини по писмено искане на държавния служител и със съгласието на органа по назначаването ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година. (3) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.” б) досегашната ал. 2 става ал. 4, като в нея в изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „както и поради ползване на друг законоустановен отпуск”, а изречение второ се заличава; в) досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Органът по назначаването издава мотивирана писмена заповед, когато: 1. отлага ползването на част от отпуска по реда на ал. 1; 2. отказва да отложи ползването на част от отпуска в случаите по ал. 2; 3. отказва да разреши ползването на поискан отпуск в други случаи.” г) досегашната ал. 4 става ал. 6; д) досегашната ал. 5 се отменя.” 3. Създава се чл. 59а: „Погасяване на правото на ползване Чл. 59а. (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 59, ал. 4, правото на държавния служител на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.” 4. В Преходните и заключителните разпоредби се създават § 8в и § 8г: „§ 8в. Неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 59, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г. § 8г. Графикът за ползването на платения годишен отпуск за 2011 г. се утвърждава по реда на чл. 57, ал. 2 до 31 март 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В цялостния текст на този параграф се повтаря всъщност част от логиката на колегите, която беше в първата част от Кодекса на труда, се прехвърля към Закона за държавния служител. Една част от това, което ние сме предложили се приема. Радвам се, че има коригиращо поведение на колегите от управляващото мнозинство. За съжаление отново и тук се пренася това, срещу което ние бяхме против и продължаваме да сме против логиката управляващият орган или назначаващият орган да е този, който ще решава кои са причините, поради които може да се даде определен брой отпуска, както беше при работодателя, тоест да се фетишизират или да се дадат повече права на работодателите в това отношение, в случая на назначаващия орган, органът по назначаването в служебните правоотношения. Това е логиката на този текст – пренасят се от Кодекса на труда към Закона за държавния служител. Ние вече говорихме достатъчно дълго по предишните текстове и видяхме, че няма да бъдат променени, няма да бъдат съобразени нашите предложения, но се радвам, че все пак има една корекция, която е в полза на хората и е свързана с графиците за ползване на отпуска. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, в този параграф става въпрос за логиката и философията, която ние предложихме в предишни параграфи. Става въпрос за отпуска от 2010 г., целият и част от него, който да може да бъде прехвърлен за следващи години. Тук става въпрос за държавни служители, за тези, които са по служебни правоотношения. Философията, която предложихме ние беше отхвърлена, що се касае до работници и служители. Аз нямам намерение сега да обяснявам наново каква е логиката. Тя е абсолютно същата що се отнася до държавните служители, но все пак нека това предложение да бъде гласувано.

По § 7 – предложение на народните представители Вяра Петрова, Ангел Даскалов и Анатолий Йорданов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Михаил Миков, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова – в § 7 думите „с изключение на § 4 и § 6, т. 4, които влизат в сила от 1 януари 2012г.” да отпаднат. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 7, който става § 8, със следната редакция: „§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние от Политическа партия ГЕРБ ще подкрепим предложението на народните представители Стойнев, Масларова и Миков, тъй като по същество това съвпада с нашето предложение, на колегите Вяра Петрова и Анатолий Йорданов. Така че моля да подкрепим предложението.

Уважаеми колеги, радвам се, че се намери един здравомислещ в Парламентарната група на ГЕРБ, защото наистина рискувахте да изпаднете в смешна ситуация, а именно да се случи обичайното за Комисията по труда и социалната политика – да приема предложения, когато са на управляващите и абсолютно същите предложения да ги отхвърля, когато са на опозицията. Това е по логиката – ние винаги сме прави, вие винаги сте криви. Искам да ви кажа какво пише буквално в това предложение, така че да го разберат всички. Това е все едно вносителят да е предложил следното изречение: „Светлана Ангелова Найденова иска да стане председател на Социалната комисия на мястото на Драгомир Стойнев.” Ако приемем, че това е предложението на вносител, ГЕРБ предлагат да остане само първата част: „Светлана Ангелова Найденова иска да стане председател на Социалната комисия.” БСП предлагат да отпаднат думите „на мястото на Драго Стойнев”. Едното се подкрепя от Комисията по труда и социалната политика, другото се отхвърля. Ето това беше парадоксът, който беше написан в заключителния параграф на промените на Кодекса на труда. Радвам се, че колегата оттегли гласуването реално на народните представители от ГЕРБ по време на заседанието на Социалната комисия, че вие ще го послушате, защото иначе щяхте да сте в поговорката: „Нашата кокошка винаги е патка, а вашата даже не е врабче!”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, ще направя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.

„На свои заседания, проведени на 27 януари 2011 г. и на 3 февруари 2011 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2010 г. От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на правосъдието госпожа Даниела Машева. Предложенията за изменение и допълнение на Закона за медиацията въвеждат изискванията на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Съгласно директивата държавите членки следва да я въведат преди 21 май 2011 г. С предложенията в законопроекта се допълва предметът на медиацията, като се препраща към понятието „презграничен спор” по смисъла на директивата. В законопроекта се очертават изключенията от поверителния характер на медиацията по съображения, свързани със защитата на обществения ред, закрилата на интересите на децата и др. В тази връзка е предвидено медиаторът да не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил. В дискусията се изложиха правни аргументи по различни въпроси, които се изразяват в следното: - относно предметния обхват на закона и въвеждането на понятието „трансграничен спор” с препращането към Директивата, без да се транспонира в националното законодателство чрез прецизна легална дефинитивна правна норма народните представители изказаха несъгласие и препоръчаха на вносителите задължително такава да бъде създадена между първо и второ четене. Аргумент за това е, че Директивата, за разлика от Регламента, не е с пряк ефект и дава възможност на държавите членки да съобразят законодателството си с националната правна система и правни традиции и се постави и въпроса относно систематичното място на понятието „трансграничен спор”, което не е прецизно да бъде включено в чл. 3 – предмет на медиацията; - като дискусионен се очерта и въпроса във връзка със спирането на давността и един месец след прекратяването на медиацията. Постави се принципният въпрос, че с такава привилегия не се ползва съдебното производство и оправдано ли е, такъв едномесечен срок да бъде даван в повече, за разлика от другите хипотези са спиране на давността. Във връзка с това се обсъди и въпросът, че систематичното място на нормата е в Закона за задълженията и договорите, който урежда института на давността и няма потребност повторно да се урежда и в Закона за медиацията; - въпроси постави предвидената промяна относно придаване на изпълнителна сила на споразумението, постигнато чрез медиация. По този повод се постави въпроса защо споразумението, което е доброволно уреждане на спорове, следва да се изпълнява принудително и какво налага различен режим от общия по Закона за задълженията и договорите и общото изпълнително производство. Във връзка с изпълнението на споразумението се поставиха много въпроси по каква процедура ще се одобрява споразумението – с една молба ли ще се подава, подписана от двете страни или в друга форма, с какъв акт ще се одобрява споразумението от съда, кой ще бъде компетентният съд. Ако е със силата на съдебна спогодба, както предвижда проекта се припомни, че за нея съдебно- спогодителният протокол по чл. 404 е изпълнително основание. Постави се и въпросът за държавната такса – дали ще е както при съдебната спогодба и дали ще се намаля на половина или страните ще плащат два пъти – веднъж на медиатор и втори път държавна такса за одобрение от съда; - по повод декларацията за безпристрастност, подавана от медиатора по всяка процедура, се постави въпроса къде ще се представя тази декларация – на страните или ще се вписва в регистър; - беше направено и предложение законопроектът да бъде допълнен с изисквания за несъвместимост или ограничения – кой не може да бъде медиатор в определена процедура, които биха могли да породят съмнения за безпристрастност. Аргумент за това се съдържа в повечето закони, когато се определя правния статус на лица, заемащи една или друга длъжност или изпълняващи функции, възложени им със закон; - постави се принципният въпрос защо в преходни и заключителни разпоредби на закон се променя Кодекс – Гражданския процесуален кодекс, което е порочна законодателна практика. Споразумението, постигнато в производство по медиация. Аргумент за този законодателен подход народните представители намират в обстоятелството, че споразумението има силата на съдебна спогодба и не е потребно да се въвежда нова процесуална норма в Гражданския процесуален кодекс, която по същество дублира съществуваща, а ангажиментите по изпълнение на изискването на Директивата за придаване изпълнимост на споразумението може елегантно да бъде изпълнено чрез норма в Закона за медиацията, без да се засяга стабилитета на Гражданския процесуален кодекс. От името на вносителя заместник-министърът на правосъдието госпожа Даниела Машева пое ангажимент да предложат текст относно понятието „трансграничен спор”, което да транспонира изискването на Директивата в националния ни закон. След проведеното обсъждане и гласуване с 15 гласа „за”, 1 „против” и 5 „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2010 г. На заседанието, проведено на 9 февруари 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на правосъдието: Даниела Машева – заместник-министър, Елена Владимирова – държавен експерт в Съвета по законодателство и Екатерина Стоянова – старши експерт в отдел „Международно правно сътрудничество по граждански дела”. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с изискванията на Директива 2008/52/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Срокът за транспониране на директивата в националните законодателства на държавите членки е до 21 май 2011 г. С промените в Закона за медиацията се цели насърчаване използването на този алтернативен способ за извънсъдебно разрешаване на спорове. От една страна, това е гарантирано с разпоредбата на новия чл. 11а от законопроекта, която предвижда, че давност не тече, докато трае процедурата по медиация и един месец след прекратяването й. По този начин страните, които избират медиация, впоследствие няма да бъдат възпрепятствани да разрешат спора си по съдебен ред, поради изтичането на давностните срокове в хода на процедурата по медиация, ако тя се окаже неуспешна. От друга страна, за да се приема медиацията като ефективна алтернатива на съдебното производство, чрез промените, произтичащи от директивата, се придава изпълнителна сила на споразумението, постигнато в хода на процедурата по медиация. Писмено споразумение, постигнато в процедура по медиация, по инициатива на всяка от страните (с изричното съгласие на останалите), може да бъде представено за одобрение от съда, освен ако противоречи на закона и на добрите нрави. Одобреното от съда споразумение се приравнява по правни последици с тези на съдебната спогодба с новосъздадения чл. 234а от Гражданския процесуален кодекс. С предложенията в законопроекта се допълва предметът на медиацията, като се препраща към понятието „презграничен спор” по смисъла на директивата. Това е необходимо с оглед ограничаване на медиацията по такива спорове до отношения, при които поне една от страните има местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава-членка, а не при всички такива спорове с международен елемент. В обхвата на приложение на директивата се включват презгранични спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси с изключение на тези, които са свързани с права и задължения, с които страните не могат свободно да се разпореждат според съответното приложимо право. Нововъведение в законопроекта е задължението медиаторът да подписва декларация за безпристрастност за всяка процедура, за която е определен. Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил. Във връзка с изискванията на Директивата, в законопроекта се очертават и изключения от поверителния характер на медиацията по съображения, свързани със защитата на обществения ред, закрилата на интересите на децата, предотвратяване на посегателства върху физическата и психическата неприкосновеност на определено лице, както и когато това е необходимо с оглед прилагането или изпълнението на същото споразумение. Към законопроекта може да бъде направена следната бележка: В § 1 е необходимо да се прецизира текста на чл. 3, ал. 1 и да се даде пояснение за смисъла на „презграничен спор”, като се транспонира текста на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията не противоречи на европейското законодателство и въвежда коректно изискванията на Директива 2008/52/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага със 16 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен Министерския съвет на 21 декември 2010 г.”

Уважаеми колеги, аз ще подкрепя на първо гласуване внесения от Министерството на правосъдието Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, защото той съответства на разбирането ми за значението на извънсъдебните способи за разрешаване на спорове. Изхождам от максимата, че всяко едно доброволно споразумение е по-добро от всеки съдебен акт, от всяко съдебно решение, колкото мъдро и законосъобразно да е то. За съжаление в България извънсъдебните способи, включително и медиацията, не се използват достатъчно широко. За справка само ще кажа, че има европейски страни, има развити демокрации, в които споровете, които се решават чрез извънсъдебни способи и медиация, са над 90% при един абсолютно незначителен процент на тези способи за решаване на спорове в България. Една от причините е въпросът с изпълнителната сила на акта, който се постига при медиация, а именно с изпълнителната сила на споразумението, постигнато при медиация. Така че аз лично възприемам подхода, предложен от вносителите, а именно споразумението при медиация да има силата на съдебна спогодба. Ще кажа само, че при създаването на новия Гражданскопроцесуален кодекс ние бяхме предвидили за споразумениeто по медиация процедурата по чл. 417 и следващите от ГПК, което частично решаваше въпроса, но съм съгласна, че процедурата, която в момента предлага Министерството на правосъдието, е по-добра и съответства на най-добрите европейски практики. Разбира се тук трябва да се прецизира един важен въпрос, който не е достатъчно отчетен от вносителите, а именно за съдебните такси, които ще внасят гражданите с оглед да получи изпълнителна сила споразумението при медиация. Има няколко други теми, които също на пръв поглед са спорни. Това е темата за участието на медиатора като свидетел в едно съдебно производство. Аз споделям подхода на вносителите, че това би следвало да бъде ограничено само за случаите, в които има изрично съгласие на страната, посочила медиатора. Но тук може би това трябва да се разшири като условието се постави със съгласие на всички участници в производството по медиация, лицето, което е било медиатор, да може да свидетелства в един съдебен процес. Възприемам всички забележки и предложението за спирането на давностните срокове през времето, през което тече процедурата по медиация, включително и с удължаването на спирането с един месец над формалния срок за процедурата по медиация. Всички, които имат някакъв поглед върху това производство, би трябвало да знаят, че то е достатъчно неформално, достатъчно не е фиксиран нито началният, нито крайният му срок, и хората участват в него доброволно, за да бъдат ограничавани в някакви строги рамки. Този един месец е плюс. С него ще се спре изтичането на давностните срокове и всъщност ще се даде възможност на страните да се подготвят за един съдебен процес, когато процедурата по медиацията не е завършила успешно, а именно със споразумение. От правна гледна точка могат да бъдат прецизирани и други текстове в този вид, включително касаещите транспонирането на Европейските директиви, които разширяват приложното поле на медиацията и случаите на презгранични спорове по някои гражданскоправни и търговски спорове. Но това са неща, които са отстраними между първо и второ гласуване. Аз ви предлагам да подкрепим този законопроект най-вече поради факта, че той е поредната крачка напред към това споровете между граждани, споровете между граждани и институции в България да се решават цивилизовано, доброволно, извън съда, в рамките на едно по-бързо и много по-евтино производство. От друга страна, това ще разтовари в голяма степен и съда от спорове, които спокойно могат да бъдат решавани по реда на извънсъдебните такива, включително по реда на медиацията.

Госпожо председател, уважаеми народни представители, предлагам по тази и по следващата точка да бъде поканен и изслушан от Народното събрание външният министър господин Николай Младенов, тъй като тези два проекта, които предстои да гласуваме, имат и външнополитически контекст. Важно е да чуем каква е позицията на Министерството на външните работи по темата.

Благодаря Ви, госпожо председател. „Закон за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела, подписан на 8 юли 2010 г. в Минск.” Комисията подкрепя текста на вносителя за член единствен.

„Закон за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция, подписан на 8 юли 2010 г. в Минск.” Комисията подкрепя текста на вносителя за член единствен.

Ще призова народните представители да гласуват против този текст на закона, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители, вие чухте моите аргументи преди да започнем истинските прения в днешния пленарен ден – тогава, когато обсъждахме програмата. Аз разбирам аргументите на Министерство на правосъдието. Виждам, че основен докладчик е министърът и Комисията по правни въпроси. Но въпросът е много тежък политически проблем. Как така България ратифицира Споразумение за екстрадиране, а това е общо бланкетно споразумение за повечето страни от Европейския съюз, то е същото като с останалите страни от Европейския съюз, когато у нас могат да поискат убежище хора, които са преследвани от този диктаторски режим? И няма как, трябва да върнем авторитарния управник на Беларус. Тоест, ние нарушаваме един основен принцип на убежище, който е валиден за всички демокрации и особено за демокрациите – членки на Европейския съюз. Аз съм сигурен, че някои ще извадят прецеденти и в други европейски страни, но всичко това се случва след много кървава разправа на режима с демонстрантите на улиците. И аз се обръщам към вашата съвест. Ако сме истински демократи, не позволявайте това да се случи, не позволявайте да насърчаваме един режим, който смазва със сила своите опоненти. Това правим в момента. Готови ли сме да насърчим този режим? Вие сте хора, които участвате в свободния живот на една свободна страна! Част от вас са живели при същия този режим, както и аз. В никакъв случай няма да се съглася такъв режим да бъде насърчаван с гласуване в свободния парламент на една свободна страна! Затова призовавам съвестта ви: ако наистина сте демократи, ако сте свободни хора, отхвърлете тази ратификация! Когато нещата се нормализират и има истинска демокрация в Беларус, а ние желаем това на хората в Беларус от сърце и искрено, тогава нека да ратифицираме този договор. Поемате ли отговорността вие да екстрадирате онези хора, които се борят срещу един диктаторски режим? Поемате ли тази отговорност – ако се наложи, да бъде извършено такова действие? Тоест всички онези, които са бягали от диктаторските режими, защото са преследвани заради убежденията си, няма да могат да намерят убежище в България, защото България на практика застава зад един авторитарен режим, който смазва със сила и хвърля в затвора своите опоненти. Това не е въпрос на политическа битка – това е въпрос на свободна съвест. Обръщам се към вас: помислете, преди да натиснете копчето „въздържал се” или копчето „за”! Нека да не ставаме съучастници в едно насилие срещу невинни хора!

Текстът на споразумението въобще не визира правото на политическо убежище. Право на политическо убежище имат и с приемането на текста на това споразумение. Юристите в тази зала го знаят много добре. Това – първо. Второ, нека да погледнем другата страна на въпроса – как лишаваме от правна помощ българите, попаднали под ударите на този режим, които са в Беларус. В какъв смисъл? Правоохранителни и прочие органи по законодателството, търговски спогодби – всичко това изисква правна помощ, дори когато се води у нас. Ако това споразумение не е гласувано от Народното събрание, ние трябва да се откажем да защитаваме българите, които са попаднали под тези удари, чиито интереси държавата по принцип трябва да защитава. Аз не знам какво мислят колегите от Синята коалиция. Оценката на режима е една – тя е политическа. Много пъти я даваме в Народното събрание. Става дума за междудържавно споразумение. Аз не знам другите европейски държави дали са се отказали да сключат такива споразумения – не съм чувал такова нещо.

Благодаря, госпожо председател. Господин професоре, няма как да излизате на трибуната и да казвате, че не сте чувал такова нещо. Вие не сте и разбрал какво дискутираме. Освен че не сте чувал, не сте и разбрал. Съжалявам, че го казвам от трибуната. Онова предишното, за правната помощ, го ратифицирахме. Сега ратифицираме това за екстрадирането, което е много по-страшно. Аз искам да кажа, професоре, че звучахте много неубедително, защото междудържавно споразумение с режим, който хвърля в затвора своите хора, които са невинни, е споразумение за подкрепа на този режим! Затова Европа се изправя. Политическата оценка не може да не бъде давана тук, в парламента, който е най-политическият орган. Най-политическият орган! Ние трябва да даваме с всяко свое действие политическа оценка, да възразяваме срещу политическото насилие, срещу диктатурата и срещу насилието над човешката съвест! Когато ме репликирате, знаете ли как звучи Вашата реплика? Че Вие защитавате тези, които извършват насилието, а не защитавате българите. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Както и при първото четене на законопроекта, бих искал да възразя за неговото приемане и да предложа този текст, който беше докладван, да отпадне. Мотивите ми за това са съвсем ясни. Още при първото четене изтъкнах Резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от м. януари т.г., в която се призовава страните членки да се въздържат експлицитно да признават законността на проведените избори в Беларус. Оттам следва автоматично и легитимността на управлението на Беларус. От Министерството на правосъдието беше казано, че този договор за екстрадиция между Република Беларус и Република България отговаря на Европейската конвенция за екстрадицията, но това се отнася само по отношение на България, тъй като България е демократична държава, а Беларус не е такава. В Беларус няма дори мораториум върху изпълнението на смъртното наказание. Там се изпълняват смъртните присъди, които се издават. Противниците на режима са арестувани и са хвърлени в затвора! Това са хора, които с мирни средства са протестирали срещу нечестните избори, които са били проведени там! Това е тяхно право – да протестират! Може да се търси арбитър да реши този спор, но когато режимът реагира по този начин, ние пристъпваме точно в този момент към споразумение с този режим – това ще бъде изключително лош сигнал. Това беше мотивът ми да поискам и министърът на външните работи да се включи в тази дискусия, тъй като този сигнал, който ще дадем, няма да е от полза за нашата страна. Според мен в момента това е неподходящ акт на Народното събрание. Народното събрание е поставено в това положение – да вземе отношение, но то не е длъжно незабавно, в момента да вземе отношение по този въпрос. Ето защо смятам, че текстът трябва да отпадне и не можем да подкрепим в момента направеното предложение.

Благодаря Ви, госпожо председател. Процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата за участие следните лица: госпожа Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, господин Йосиф Милошев, началник на отдел „Правен”, и госпожа Снежана Малакова, юрисконсулт – в Националния осигурителен институт; и господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.

Благодаря Ви. Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 002-01-108, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 27 януари 2011 г. „Закон за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Параграфи 1 и 2 са по вносител и са подкрепени от комисията.

По § 3 е постъпило предложение от народните представители Емил Радев и Вяра Петрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 20 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „изплатените или начислените брутни трудови възнаграждения” се заменят с „получените, включително начислените и неизплатените, брутни трудови възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения”. 2. В ал. 4: а) в изречение първо думите „Гарантиране вземанията” се заменят с „Гарантирани вземания”; б) изречение второ се изменя така: „Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, вноските се внасят до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.”

Параграфи 4, 5, 6, 7, 8 и 9 са по вносител и са подкрепени от комисията.

„Заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Постъпило е предложение от народните представители Емил Радев и Вяра Петрова – § 10 се изменя така: „§ 10. В чл. 632 от Търговския закон се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо, след думата „предприятието” се добавя „постановява прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите.” 2. Създават се ал. 6 и 7: „(6) В едномесечен срок от вписването на решението по ал. 1 длъжникът следва да изпрати уведомления за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. (7) В случаите по ал. 1 трудовите правоотношения се уреждат по реда на чл. 325 от Кодекса на труда.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Станка Шайлекова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В Търговския закон в чл. 632 се създава ал. 6: „(6) В едномесечен срок от вписването на решението по ал. 1 длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.”

„§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.” Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията предлага § 11 да се отхвърли.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от нашия Правилник за допускане в пленарна зала на госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, господин Николай Нанков – началник-отдел „Нормотворческа дейност” дирекция „Правно-нормативна дейност”, госпожа Кристина Лазарова – главен юрисконсулт в отдел „Нормативна дейност” към дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерство на вътрешните работи и госпожа Василева – началник-отдел дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” от Министерството на земеделието и храните. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Представям ви „ДОКЛАД за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2010г.; № 054-01-33, внесен от народния представител Мая Манолова и група народни представители на 16.04. 2010 г.; № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 05.05. 2010 г.; № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г.; № 054-01-95, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 30.11.2010 г. и № 154-01-9, внесен от народния представител Фани Христова и група народни представители на 04.02.2011 г. На свои заседания, проведени на 07.07.2010 г. и 10.02.2011 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроекти за изменения и допълнения на Наказателния кодекс. Първият от законопроектите, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет бе представен от госпожа Кристина Лазарова – старши юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” към Министерство на вътрешните работи. Тя изтъкна, че законопроектът е във връзка с изготвения проект за нов Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, приет на първо гласуване в пленарна зала на 11 март 2010 г. Тази промяна в нормативната уредба налага прецизиране на съответните текстове от Наказателния кодекс. Предвижда се изменение на чл. 195, ал. 1, т. 10; чл. 218б, ал. 2, т. 3 и квалифицираната контрабанда по чл. 242, ал. 1, буква „г”, както и членове 337 до 339 от Наказателния кодекс. В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители Димитър Лазаров, Анастас Анастасов и Емил Радев. Вторият от законопроектите, № 054-01-33, беше представен от госпожа Мая Манолова като един от вносителите му. Тя посочи, че със законопроекта се предлага проявите на особена жестокост към животните да се третират като обществено опасни деяния, а извършителите да бъдат подведени под наказателна отговорност, като подчерта, че случаите на жестоко третиране на животните са с доказано трайни и необратими последици върху психиката на човека и особено на децата. Третият от законопроектите, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет беше представен от госпожа Мария Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности” към Министерството на земеделието и храните. Тя изтъкна, от една страна, че с оглед на увеличения брой случаи на публично и демонстративно упражняване на насилие върху животни, е необходимо инкриминирането на проявите на особена жестокост, а от друга – че предвидените в Закона за защита на животните наказания не отговорят на тежестта на извършените деяния и не осигуряват в достатъчна степен превенция срещу проявите на жестокост към животни в бъдеще време. В дискусията по двата законопроекта взеха участие народните представители Четин Казак, Десислава Атанасова, Емил Радев, Искра Фидосова, Анастас Анастасов, Фани Христова, Павел Димитров, Екатерина Михайлова, Явор Нотев и Ивайло Тошев. Следващият от законопроектите, № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г. бе представен от заместник министъра на правосъдието Даниела Машева. С него се цели съобразяване на българското наказателно право с правото на Европейския съюз чрез транспонирането на следните рамкови решения и директиви: Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г.; 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г.; 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма; 2008/913/ПВР от 28 ноември 2008 г.; Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директива 2005/35/ЕО. Следващият законопроект, № 054-01-95, бе представен от неговия вносител – народният представител Лъчезар Тошев. С него се предлага създаването на състави за престъпления срещу мира и човечеството, така както те са уредени в Римския статут за Международния наказателен съд, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и разпоредба, която да изключва давността за определени категории престъпления, извършени в периода 9 септември 1944 – 31 декември 1989 г. Последният от законопроектите, № 154-01-9, внесен от народния представител Фани Христова и група народни представители, бе представен от господин Емил Радев. С него се предлага завишаване на наказанията за престъпленията по чл. 216а, чл. 234б и чл. 234в от Наказателния кодекс в съответствие с констатираната през последните години висока степен на обществена опасност на тези престъпления. След проведено обсъждане и гласуване се получиха следните резултати: 1. С 18 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 19.01.2010 г.; 2. С 18 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 054-01-33, внесен от народния представител Мая Манолова и група народни представители на 16.04.2010 г.; 3. С 19 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 05.05.2010 г.; 4. Със 17 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г.; 5. С 8 гласа „за”, без „против” и 13 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 054-01-95, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 30.11.2010 г.; 6. С 21 гласа „за”, без ”против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпросни предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-9, внесен от народните представители Фани Христова и група народни представители на 04.02.2011 г.”

Благодаря, госпожо председател. „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 8 септември 2010 г., обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс под № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2010 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: Божидар Василев – началник отдел КОС, Красимир Георгиев – полицейски инспектор в отдел КОС – „Охранителна полиция”, Кристина Лазарова – старши юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Райна Димова – директор на същата дирекция. От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Райна Димова. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е във връзка с приетия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В него се предвижда създаването на разрешителен режим за осъществяване на дейности с пиротехнически изделия, както и на разрешителен режим за производство и търговия с неогнестрелно оръжие. Създаването на подобен разрешителен режим следва да бъде отразено в особената част на Наказателния кодекс, като се инкриминира извършването на дейности с пиротехнически изделия наред с оръжията, боеприпасите и взривните вещества. Предвижданите изменения ще засилят ефективността на контрола върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, средства, класифицирани от законодателя като общоопасни. В законопроекта се предлага квалифициран състав на кражба, когато предметът на кражбата е оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, като по този начин се разширява кръгът на вещите – предмет на кражбата, които водят до по-висока наказателна санкция за извършителя. Предвижда се за извършено престъпление с предмет оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия извършителят да бъде лишен от възможността да получи наказание, наложено по административен ред. Друга група промени са свързани с инкриминиране на конкретни дейности, осъществявани с оръжия, както огнестрелни така и неогнестрелни. В този смисъл са предложените промени в текстовете на чл. 337, 338 и 339. Към досега съществуващите вещи се предвижда да се добавят и пиротехническите изделия, отново поради въвеждането на разрешителен режим за всички дейности, свързани с тях. Във възникналата дискусия участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Красимир Ципов и Христо Бисеров. Те обърнаха внимание на водещата комисия при разглеждане на законопроекта да се прецизират внимателно горепосочените разпоредби както по отношение на диференциране на наказателната отговорност спрямо различните видове изделия, така и по отношение на разграничаването на начина на придобиване от характера на това, което е придобито при налагане на дадена санкция. В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи единодушно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс под № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2010 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 5 май 2010 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 19 май 2010 г., на което обсъди Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 5 май 2010г. В работата на комисията взеха участие д-р Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, и експерти. Законопроектът беше представен от министър Найденов, който изтъкна, че инициативата за законопроекта е в отговор на тежък инцидент на публично и демонстративно упражняване на насилие върху животно, получил широк отзвук и предизвикал остра реакция от страна на обществото, неправителствени организации и чужди посолства. Той подчерта, че подобни деяния са с висока степен на обществена опасност, неприемливи са в едно демократично и хуманно общество и че европейската практика е в полза на инкриминирането на подобни деяния. С промените се цели постигане на съответствие между тежестта на извършеното деяние и размера на налаганото наказание, тъй като Закона за защита на животните, който формулира конкретните правила за хуманно отношение, забранява проявите на жестокост към животни и предвижда съответната административнонаказателна отговорност, не осигурява в достатъчна степен превенция срещу прояви на жестокост. С проекта се предлага лицата, които умишлено и противозаконно умъртвят животно, да се наказват с лишаване от свобода до една година и с глоба от 1000 до 3000 лв., а за умишлено и противозаконно причиняване на увреждане, с което трайно или временно се нарушава нормалното функциониране на организма на животното, се предлага наказанието да е пробация и глоба до 3000 лв. За деяния, извършени с особена жестокост или по особено мъчителен за животното начин, извършени на публично място, извършени повторно, извършени от длъжностно лице или от лице, осъществяващо дейност, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, извършени в присъствието на малолетно или непълнолетно лице, както и за деяния извършени по начин или със средства, опасни за живота и здравето на хора или животни, се предвижда лишаване от свобода от една до три години и глоба от 2000 до 5000 лв. Изменението на чл. 62 от Закона за защита на животните, предвидено в заключителните разпоредби, е в съответствие с принципа за недопустимост за едно и също деяние да бъде налагана едновременно административна и наказателна отговорност. Предвижда се Министерският съвет, в срок един месец от влизането в сила на закона, да внесе в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да се приведат в съответствие с този закон. В дискусията взеха участие народните представители Спас Панчев, Георги Божинов, Стоян Гюзелев и Десислава Танева. Господин Панчев заяви, че по принцип не е против приемането на подобни разпоредби, но припомни за случаите, в които животните нападат деца и възрастни хора. Народният представител Георги Божинов, се съгласи, че публични и демонстративни прояви на жестокост трябва да бъдат строго санкционирани, но промените трябва да бъдат внимателно обмислени и да бъдат прецизирани случаите, попадащи в обхвата на предвидената наказателна отговорност. Той припомни, че е имало различни опити за промяна в Наказателния кодекс по конкретни поводи, които са били възпрепятствани от специалистите в областта на наказателното право. Министър Найденов подчерта, че поправката не касае случаите на крайна необходимост, тези които са в съответствие с разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча или Закона за биологичното разнообразие и тези, в които става дума за животни за консумация, попадащи в обсега на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Той припомни, че темата за инкриминирането на жестокостта към животните не може да бъде обсъждана без да се има предвид проблема с популацията на бездомните животни и гратисния период до януари 2011 г., съгласно Закона за защита на животните, в който общините трябва да намерят решение на проблема. След този срок кметовете ще бъдат санкционирани. Относно случаите на нападения върху хора от безстопанствени животни, той обясни, че и в момента има случаи на изплатени обезщетения за ухапвания, но статистиката показва, че повечето нападения върху хора са осъществени от домашни животни, изведени без каишка и намордник или пуснати на свобода от техните собственици. По този повод като административна мярка е предвидено кучетата задължително да бъдат регистрирани в идентификационната система на селскостопанските животни и че ще бъдат налагани санкции на собствениците, които не изпълняват тази разпоредба. Той обясни, че ветеринарномедицинските власти редовно пишат предписания на кметове на общини, които не предприемат необходимите мерки и дори все още нямат приета от общинския съвет програма за овладяване на популацията на бездомните животни. Министърът препоръча да бъдат завишени санкциите за общините и за собствениците, които не изпълняват своите задължения. В заключение народният представител Десислава Танева припомни, че окончателните текстове и различните хипотези на проекта за допълнение на Наказателния кодекс ще бъдат разглеждани на второ четене от Комисията по правни въпроси на Народното събрание, а Комисията по земеделието и горите е съпътстваща и трябва да изрази своето становище по проекта. Между първо и второ четене е необходимо прецизиране на текста на чл. 75 от Закона за защита на животните, в който има позоваване на чл. 62, ал. 3 и който, според направеното предложение за промяна, става ал. 2. След проведените разисквания, Комисията по земеделието и горите с 15 гласа „за”, без „против” и 1 – „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 5 май 2010 г.”

Уважаема госпожо председател! „На заседанието, проведено на 17 ноември 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на правосъдието: Даниела Машева – заместник-министър, Надя Хрингова – главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”, и представители на Министерството на вътрешните работи: Снежана Малеева – началник отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, Кристина Лазарова – юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност, дирекция „Правно-нормативна дейност”. I. С Договора от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., отпада структурата на „стълбовете” в рамките на Европейския съюз и се създава нова институционална рамка. „Третият стълб” в областта на правосъдието и вътрешните работи, към които спадат рамковите решения, следва да се заличи напълно след петгодишен преходен период от влизането в сила на Договора от Лисабон и да се замени с обща политика в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Въпреки че този договор не предвижда рамкови решения като част от вторичното право на Съюза, държавите членки не са освободени от задължението да въведат в националното си законодателство правилата, съдържащи се във вече приети рамкови решения. В тази връзка Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс привежда националното ни законодателство в съответствие със следните актове: - Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите – членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства; - Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма; - Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право; - Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения; - Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право; - Регламент /ЕО/ № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници). II. Първата група предложения от законопроекта са свързани с Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите – членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства. В изпълнение на изискванията на чл. 3 от Рамково решение 2008/675/ПВР, с § 1 от законопроекта се създава нова ал. 2 в чл. 8 от Наказателния кодекс, съгласно която присъдата, постановена в друга държава – членка на Европейския съюз, за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Освен това, в § 30 от Заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда създаване на чл. 4а в Наказателно-процесуалния кодекс относно действието на чуждестранна присъда. Новата разпоредба предвижда, че влязлата в сила присъда, постановена в друга държава – членка на Европейския съюз, ще породи същите правни последици като присъда, постановена от български съд. Следва да се припомни, че рамковото решение е трябвало да бъде транспонирано до 15 август 2010 г. Втората група предложения са свързани с Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма, което следва да бъде въведено до 9 декември 2010 г. С § 3 от законопроекта се въвеждат изменения в чл. 108а, ал. 1 от Наказателния кодекс, като се разширява каталога от деяния, съставляващи тероризъм, в съответствие с чл. 1 от Рамково решение 2008/919/ПВР. В чл. 108а се създава нова ал. 3 относно инкриминиране на обучението или набирането на лица за извършване на тероризъм. В съответствие с чл. 2 от Рамково решение 2002/475/ПВР, в ал. 2 от чл. 108а думите „средства за осъществяване на деянието по ал. 1” се заменят с „финансови или други средства за извършване на престъпление”. С § 7 и § 8 от законопроекта се предвиждат изменения, съответно в чл. 143 и 144 от Наказателния кодекс, свързани с принудата с цел извършване на тероризъм и със закана за извършване на терористично престъпление. В § 4 се правят изменения и допълнения в чл. 109 от Наказателния кодекс по отношение на наказанията на престъпленията, свързани с терористични групи. Третата група предложения са свързани с Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, което следва да бъде въведено до 28 ноември 2010 г. Във връзка с Рамково решение 2008/913/ПВР, с § 9 от законопроекта се предлага изменение на наименованието на Раздел І „Престъпления против националното и расовото равенство” от Глава ІІІ „Престъпления против правата на гражданите” на Наказателния кодекс, като се предлага наименованието „Престъпления против равенството на гражданите”. Освен това е разширено приложно поле на чл. 162, ал.1 и 2 от Наказателния кодекс (§ 10 от законопроекта), във връзка с изискванията на чл. 1 от Рамковото решение 2008/913/ПВР за правонарушенията, свързани с расизма и ксенофобията. За да се постигне пълно съответствие с чл. 1 от рамковото решение, в законопроекта се създават допълнителните квалифициращи обстоятелства „расистки и ксенофобски подбуди” при убийствата (§ 5 от законопроекта) и при телесните повреди (§ 6 от законопроекта). Чрез създаването на нов чл. 419а в Глава четиринадесета „Престъпления против мира и човечеството”, е предвиден нов състав на престъпление, свързан с оправдаването, отричането или грубото омаловажаване на престъпление против мира и човечеството (§ 28 от законопроекта). На четвърто място, предлага се създаването на нова уредба, с която се създават условия за присъединяването на Република България към Шенгенското пространство и премахването на граничния контрол. В чл. 4 от Регламент /ЕО/ № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите е предвидено, че държавите членки въвеждат санкции в съответствие с вътрешното си право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време. Във връзка с това, в законопроекта са предвидени специални разпоредби, съответно в § 2 (относно определяне на понятието „вътрешни граници”), § 16 (относно преминаване на вътрешните граници при премахнат граничен контрол), както и в § 32 от Заключителните разпоредби (относно датата на влизане в сила на § 2 и § 16 – от датата, определена от Съвета на Европейския съюз за премахване на граничния контрол на съответните граници в рамките на Решението на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България). В законопроекта са предвидени и някои редакционни промени, отразени съответно в параграфи 5, 6, 12 и 13. Последната група изменения и допълнения в Наказателния кодекс, които са с най-голям обем, са свързани с Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения, която следва да бъде въведена до 16 ноември 2010 г., и Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право, която следва да бъде въведена до 26 декември 2010 г. В съответствие с чл. 8 и чл. 8а от Директива 2009/123/ЕО, се допълва чл. 352а от Наказателния кодекс (§ 20 от законопроекта) относно замърсяването на териториални или вътрешни морски води. Член 3 от Директива 2008/99/ЕО изброява редица деяния, свързани със замърсяването и влошаването на околната среда, като задължава държавите членки да гарантират, че те съставляват престъпления според националното им наказателно законодателство. В съответствие с изискванията на директивата, в § 11, § 15, § 19 до 27 от законопроекта са предвидени нови състави на престъпления, както и изменения на съществуващи състави на престъпления. Във връзка с изискването на актовете на Европейския съюз, които законопроектът въвежда, да се предвиди отговорност и за юридическите лица, когато съответното поведение е извършено от физическите лица, които са овластени да ги представляват и управляват, в § 31 от Заключителните разпоредби на законопроекта се предлага изменение на чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. III. Към законопроекта могат да бъдат направени следните предложения: - § 2 от законопроекта дава определение на понятието „вътрешни граници”, но липсва такова за понятието „външни граници”, съгласно Регламент /ЕО/ № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите. С оглед избягване различия в тълкуването на понятията, определянето им следва да бъде в съответствие с горепосочения регламент; - § 16 от законопроекта, с който се създава нов чл. 280а от Наказателния кодекс, е формулиран неясно и следва да бъде прецизиран, като същевременно се преформулират и свързаните с него разпоредби; - в § 29, т. 3 от законопроекта, в наименованието на Рамковото решение числото „657” следва да се замени с „675”. IV. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-97, внесен от Министерски съвет на 22.10.2010 г., съответства на изискванията на Рамково решение 2008/675/ПВР, Рамково решение 2008/919/ПВР, Рамково решение 2008/913/ПВР, Директива 2009/123/ЕО, Директива 2008/99/ЕО и на Регламент /ЕО/ № 562/2006. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага, с 14 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2010 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители, „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 ноември 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2010 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Даниела Машева, заместник-министър; госпожа Юлия Меразова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, и господин Флориан Флоров, младши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, а от Министерството на околната среда и водите – госпожа Даниела Панкова, началник отдел „Правен”. От името на вносителите, законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Даниела Машева. Основно място в предложения законопроект заема група изменения и допълнения в Наказателния кодекс, която всъщност касае най-много дейността на Комисията по околната среда и водите и е с най-голям обем. Свързани са с изпълнението на Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения, която следва да бъде въведена до 16 ноември 2010 г., и Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на околната среда чрез наказателното право, която следва да бъде въведена до 26 декември 2010 г. Доколкото Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения вече е транспонирана, законопроектът урежда само допълненията, които се изискват от Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Във връзка с това се допълва чл. 352а от Наказателния кодекс. В чл. 3 от Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на околната среда чрез наказателното право се съдържа каталог от деяния, които държавите членки следва да предвидят в националното си наказателно законодателство като престъпления. Това е направено чрез създаването на нови състави на престъпления (параграфи 10, 13 и 22) и чрез изменения на съществуващи състави на престъпления, като се разширява приложното им поле (параграфи 12, 16, 18, 19, 20, 21, 23 и 24). Всички актове на Европейския съюз, които законопроектът въвежда, изискват предвиждане на отговорност и за юридическите лица, когато съответното поведение е извършено от физическите лица, които са овластени да ги представляват и управляват. Поради това с § 28 се предлага допълване на каталога от престъпления по чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания със съставите, които се предлагат с този Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. След откриването на дебата отношение взеха народните представители Петър Курумбашев, Павел Димитров, Йоана Кирова, Искра Михайлова. След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите единодушно, без ”против” и ”въздържали се”, подкрепи законопроекта и изразява следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2010 г.”

„ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 154-01-9, внесен от народните представители Фани Христова, Красимир Ципов и Емил Радев На свое заседание проведено на 10 февруари 2011 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 154-01-9, внесен от народните представители Фани Христова, Красимир Ципов и Емил Радев на 4 февруари 2011 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите господин Стефан Стефанов – директор на Дирекция „Управление на отпадъците” и госпожа Оля Матова – началник-отдел „Производствени отпадъци”. От името на вносителите, законопроекта и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Фани Христова. Основна цел на предлаганите изменения в Наказателния кодекс е завишаването на регламентираните в чл. 216а, 234б и 234в наказания за извършените деяния във връзка с установената през последните години висока степен на обществена опасност от тези престъпления. Предлаганите изменения в тези членове са пряко свързани с промените, предложени със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-4, с вносител Министерския съвет, който пък е предложен съобразно отчетената статистика за драстично увеличените по брой и стойност кражби на отпадъци от черни и цветни метали и явната необходимост от засилване на контрола при търговската дейност с метални отпадъци. Предлаганите завишения на санкциите по чл. 216а и 234в от Наказателния кодекс се очаква да повишат защитата от престъпни посегателства, които нарушават целостта на съоръжения или обекти от електропреносната и разпределителна мрежа, от газопреносната, топлопреносната системи, от горивопреносни, водоснабдителни или канализационни системи и др. Измененията в чл. 234б са свързани с изискването за лиценз за търговия с черни и цветни метали, което кореспондира с предвижданите промени в Закона за управление на отпадъците, регламентиращи изисквания към площадките, видово разпределяне на отпадъците, видеонаблюдение и писмени договори при търговията с металните отпадъци. Съществената цел на предложените изменения в чл. 234б е пресичането на възможността за незаконна търговия с отпадъци от черни и цветни метали добити от крадени вещи, като в проектозакона за управление на отпадъците се определят рисковите номенклатури – обект на най-чести посегателства (кабели, елементи от съобщителната инфраструктура, елементи или части от тях на железопътната система, пътни знаци, мантинели, капаци от шахти, части от улично осветление, паметници на културата или елементи от тях и др.). След откриването на дебата участие в него взеха народните представители Лъчезар Тошев, Павел Димитров и Джевдет Чакъров. На техни въпроси отговори народния представител Фани Христова. След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите, без „против” и „въздържали се”, единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 154-01-9, внесен от народните представители Фани Христова, Красимир Ципов и Емил Радев на 4 февруари 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми колеги, след като внесохме този законопроект, заедно с колегите от Коалиция за България, много често трябваше да отговаряме на два въпроса. Първият, защо се занимаваме с тази тема, защо се занимаваме с насилниците над животни, дали сме решили човешките проблеми, та се занимаваме с кучешките и дали това е най-актуалният въпрос, който в момента вълнува българското общество? Вторият въпрос, на който непрекъснато трябваше да отговаряме беше защо на фона на глутниците бездомни кучета и многобройните случаи на нахапани хора ние се занимаваме с насилниците над животни? Затова считам за уместно, представяйки нашия законопроект, да започна с отговорите на тези два въпроса. Наистина на фона на вихрещата се криза, на фона на това, че се избиваме по пътищата, на фона на случаите на домашно насилие, насилието сред деца в училищата, трафика на хора, като че ли проблемът с насилието над животни изглежда маловажен. Уверявам ви, че това е само на пръв поглед, защото всъщност всеки знае, че насилието над животни днес, поражда насилие над хора утре. След като проблемът с насилието е толкова важен и широко разпространен в нашето общество, той трябва да бъде решен във всичките му форми. Всъщност статистиките, които се цитират често, когато се говори за насилие над животни, казват, че макар и не всеки, който е насилвал животно в детската си възраст, след това да се е превърнал в престъпник или в убиец, над 90% от серийните убийци като деца са започвали с насилие над животни. За тези, които се интересуват от темата, бихме могли да ви предоставим една справка, изготвена от един специален агент на ФБР, както сега е модерно да се казва профайлър, който е изследвал 40 случая на серийни убийци и в над 35 от тях всички те са започвали в детството си с насилие над животни. Освен това всички други форми на насилие – домашното насилие, трафика на хора, сексуалното насилие, имат своята законова регламентация. Има закон, който, добър или лош, съществува и просто трябва да бъде прилаган. Единствено по отношение насилието над животни съществува законова празнота. По отношение на втория въпрос – защо се занимаваме с насилниците над животни, когато броят на нахапаните хора непрекъснато расте и е ежедневна гледка глутниците безстопанствени кучета да се разхождат по улиците? Аз искам ясно да заявя от тази трибуна, че всъщност такава дилема не съществува. Кого избираме – хората или животните? Кого защитаваме – хората или животните? Кого искаме да накажем – насилниците над животни или собствениците на агресивни кучета, които ги оставят без контрол? Няма такава дилема и с този законопроект ще покажем, че можем да санкционираме и насилниците над животни, и собствениците на агресивни кучета, които ги оставят безконтролно да хапят хора, и че единият въпрос не се намира в колизия с другия. На мен като гражданин ми звучи абсурдно самата идея да се откажем от криминализирането на насилието над животни само защото има многобройни случаи на нахапани хора. Дискусията – Кръглата маса, която проведохме в Народното събрание показа, че хората, които са пострадали от агресивни животни всъщност не са против приемането на закон, който да наказва насилниците над животни. В този смисъл те се показаха една идея, бих казала, по-отговорни и по-широкомислещи от някои от колегите в парламента, които продължават да оспорват правото на съществуване на подобен законопроект. Защото тук ще кажа и собствената си позиция. Когато ние ежедневно се сблъскваме с насилие и несправедливости, които ни изглеждат маловажни, без да реагираме, когато свикваме с насилието, с несправедливостите и в най-дребните им форми, ние практически претръпваме, ставаме безчувствени и както беше казал един западен автор, превръщаме се в зеленчук. Тоест това са проблеми, които не ни интересуват, това са проблеми, които не ни касаят и просто не си даваме сметка как дребните прояви на насилие се превръщат в големи такива. Всъщност решаването на този въпрос ще действа превантивно и по отношение на родителите. Записали сме такива текстове, които се отнасят за родители, които оставят без контрол своите деца, които гледат равнодушно как техните деца насилват животни. Защото това не е само проблем на семейството, а е проблем на обществото. Очевидно нашето общество не е достатъчно чувствително, след като се сещаме да внесем такъв законопроект, след като се случи някакъв фрапантен случай с насилие над животни, какъвто, признавам си, беше случаят с кучето Мима, на което някой злодей беше отрязал четирите лапички. Този случай беше станал публично известен, Мима се превърна в лице на масова акция на неправителствените организации, и в резултат на това ние заедно с колегите от Коалиция за България внесохме този законопроект. Сега, след блестящото разследване на журналистите от „Нова телевизия”, очакването е този законопроект да бъде приет, да бъде подкрепен и от тези, които бяха против него, след като стана ясно, че боевете с животни са широко разпространено явление, след като стана ясно, че там едни хора печелят кървави пари и това се е превърнало в кървав хазартен бизнес. Трябва наистина нещо фрапантно да се случи, за да станем по-чувствителни и да видим дребните форми на насилие, с които се сблъскваме всеки ден. Чуха се най-различни аргументи против законопроекта, между другото, че той е атавизъм, че насилието над животни изобщо не е насилие. От това може да се изкаже предположение, че даже има хора, които считат за нормален факта, че улиците постепенно се превръщат в ловни полета и има случаи, при които се стреля срещу животни и се прострелват хора. Очевидно на всичко това трябва са се сложи край, така че се надявам и най-големите противници на този законопроект да са преосмислили своята позиция, още повече в периода между първо и второ гласуване могат да бъдат внесени и други предложения. Ние, вносителите на този законопроект, се ангажирахме да изготвим такива, които да санкционират, които да наказват и собствениците на агресивни животни, които ги оставят без надзор и тези животни хапят хора и причиняват различни по степен увреждания на хора. Макар да сме засегнали темата за боевете с животни, между първо и второ гласуване се ангажираме да внесем и допълнителни разпоредби, които да санкционират и хората, участващи в боеве с животни, без непременно да са организатори на такива, които предоставят свои имоти за провеждането на такива боеве, които залагат в боеве с животни, които наблюдават такива боеве с животни, защото това наистина се превръща в един отвратителен проблем на нашето общество. Аз лично, за да не се изказвам след това допълнително, ще заявя, че ще подкрепя и законопроекта на Министерския съвет, който урежда същата тема, въпреки несъвършенствата му. Считам, че в периода между първо и второ гласуване и двата законопроекта могат да бъдат подобрени.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, предложението, което внасям, засяга тази част от Наказателния кодекс, която разглежда престъпленията срещу мира и човечеството. Там има доста подробна регламентация по отношение на военните престъпления, състава за такива за престъпления и т.н. Но що се отнася до престъпления срещу човечеството, в тази част от Наказателния кодекс е записано само престъплението „геноцид”. Известно е, че има и много други състави, които се третират като престъпления срещу човечеството. Съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и чл. 15, т. 2 от Международния пакт на ООН за гражданските и политическите права, приет от Генералната асамблея на ООН на 16 декември 1966 г., който съставлява част от Хартата за правата на човека на ООН, нищо не пречи едно лице да бъде съдено и наказано за действие или бездействие, което по време на извършването му е било престъпление, съгласно общите правни принципи, признати от всички народи. Аналогичен е текстът и на Европейската конвенция за правата на човека. За да се приложат обаче конвенциите на ООН, трябваше първо те да бъдат обнародвани. Това са двете конвенции, едната е от 1968 г. – Конвенцията за неприлагане на срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, другата Конвенция е от 1948 г. – за престъплението „геноцид”. Тези две конвенции не бяха обнародвани в „Държавен вестник” съвсем доскоро. Дори в мотивите на моя законопроект аз посочвам този факт. В хода на дискусиите около законопроекта зададох питане към министър-председателя по тази тема, тъй като съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за международните договори на Република България, Министерският съвет е длъжен да осигури обнародването в „Държавен вестник” на действащите необнародвани международни договори, между които са и тези две конвенции. В отговора си на 3 декември 2010 г. министър-председателят заяви, че процедурата по обнародване ще бъде задействана и наистина на 17 декември 2010 г. двете конвенции бяха обнародвани в „Държавен вестник” и съгласно чл. 5 от Конституцията станаха част от нашето вътрешно законодателство. Това са Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението „геноцид” в сила за България от 1951 г. и Конвенцията за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, която е в сила за България от 11 ноември 1970 г. До този момент, когато бяха обнародвани, двата документа не бяха публикувани в „Държавен вестник”. Би трябвало след обнародването им, ако се приложи пряко чл. 5 на Конституцията, те да станат част от нашето вътрешно право. Но в своето Решение № 7 от 2 юли 1992 г. по Конституционно дело № 6 от 1992 г. за тълкуване на чл. 5 от Конституцията, Конституционният съд на Република България е решил следното: „Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени действия или бездействия са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната само, доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях или ако създават задължение за промяна в законодателството”. Тъй като всички тези текстове, намерили място и в Конституцията, че няма давност за престъпленията срещу човечеството, Европейската конвенция, която казва, че няма давност за такива престъпления, когато и да са извършени те и т.н, се отнасят до състави в нашия Наказателен кодекс, трябва да погледнем дали има такива. Виждаме, че такива състави, освен престъплението „геноцид”, няма. Затова съм предложил да използваме текста на Римския статут на Международния наказателен съд, който вече сме ратифицирали и е в сила за Република България от 2002 г., в чийто чл. 7 са дадени съставите за престъпления срещу човечеството в тяхната модерна интерпретация. Тези състави, изброени в чл. 7 на Римския статут на Международния наказателен съд, развиват съставите, дадени в чл. 6с от Статута на Нюрнбергския военен трибунал от 8 август 1945 г., които са подкрепени с Резолюцията на ООН от 13 февруари 1946 г. и тази – на Генералната асамблея на ООН, от 11 декември 1946 г. По този начин, ако бъде прието това предложение, в нашия Наказателен кодекс ще има подробно описани състави за престъпления срещу човечеството, които включват убийство, физическо унищожение, поробване, депортиране или насилствено преместване на населението, лишаване от свобода или друго тежко престъпление, лишаване от физическа свобода в нарушение на основните правила на международното право, изтезания, изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация или всякаква друга форма на сексуално насилие с подобна тежест, преследване на определена група или общност, поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол в съответствие с определението в ал. 3 на този статут и т.н., те са изброени подробно. Всички тези състави или една част от тях поне фигурират и в досега действащия Наказателен кодекс като престъпления срещу личността, но те придобиват смисъл на престъпления против човечеството, когато се извършват като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население. Ние трябва да имаме тези състави в Наказателния кодекс, за да може към тях да се прилагат разпоредбите на конвенциите за неприлагане на давност, нашата разпоредба на Конституцията за неприлагане на давност към такива престъпления и прочие. Ако ги нямаме, ние не можем да приложим тези, ратифицирани вече от Република България, международни договори и документи, които ни задължават и с които ние сами сме се задължили да хармонизираме нашето вътрешно право. Ето защо смятам, че предложението, което правя, е основателно. То има и още един елемент – въпросът за давността. Давност не се прилага към такива престъпления, каквито изброих и които са посочени подробно в законопроекта, когато и те да са извършени. Когато и да се извършени към такива престъпления не може да имат давност, дори ако в момента те не са имали съответния състав в Наказателния кодекс, но по общия смисъл, който е приет международно за такива престъпления, те представляват такива престъпления. Това също е един елемент, който трябва да се има предвид. И следващият елемент, който е последен – може ли да бъде възкресена вече изтеклата давност за такива престъпления, тъй като в момента имаме прецедент с прекратяване на делото за лагерите поради изтекла погасителна давност. Там съдията Румен Ненков, който прекрати това дело, заяви, че Народното събрание би трябвало да приеме акт за възкресяване на тази давност. Неговото решение е приложено към мотивите на законопроекта. Той се позовава на Закона за нормативните актове, който дава възможност със специална разпоредба да се въведе с обратна сила някоя от предложените мерки, в случая една мярка, която е свързана давността на извършени престъпления срещу човечеството. Като един аргумент в подкрепа на предложението, което съм направил, е изследване на общественото мнение от 3 до 9 декември 2010 г., в което 54,3% от българските граждани, смятат, че не трябва да има давност за такива престъпления, които са извършени в миналото, срещу 23,3%, които смятат, че трябва да има давност и 22,4%, които не могат да преценят. Това означава, че предложението, което правя има обществена подкрепа и се смята за справедливо. Ето защо смятам, че с нанасянето на тези корекции в Наказателния кодекс – едни предложения, които доразвиват съставите в главата за престъпления срещу човечеството и ги хармонизират с тези на вече ратифицирания Римски статут на Международния наказателен съд, ние ще можем да имаме един модерен Наказателен кодекс, който и в тази област ще съответства на вече ратифицираните от нас международни договори и документи. Аз смятам, че тези състави ще позволят България да може да отговори на изискванията, които са поети с ратификацията на Римския статут на Международния наказателен съд. Те не действат само спрямо миналото, но също и към бъдещето. Това са състави, които ние трябва да имаме, ако искаме да кажем, че нашият Наказателен кодекс напълно съответства с европейските и международни изисквания. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, чрез предлаганите завишения на санкциите в чл. 216а и чл. 324в от Наказателния кодекс целим засилване на наказателно-правната защита от такива престъпни посегателства, които се изразяват в неправомерно нарушаване на целостта на съоръжения или обекти от електропреносната или електроразпределителната мрежа, от газопреносната или топлопреносната система, от система за пренос на течни горива или на водоснабдителна или канализационна система, неправомерно присъединяване към посочените мрежи и системи, както и неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическата енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода или отведена отпадъчна вода. В значителна степен се завишават сроковете на наказанията лишаване от свобода, както и размерът на кумулативно предвиденото наказание глоба. Разпоредбата на чл. 243б от Наказателния кодекс има за обект много по-широк кръг обществени отношения. Целта е да се пресече възможността чрез незаконна търговия с отпадъци от черни и цветни метали да се реализират откраднати вещи, които в новата, предложена от нас, ал. 3 на чл. 60 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-4 от 2011 г., минал на първо четене, се определят като рискови номенклатури, обект на най-чести посегателства, каквито всички знаем – електропроводни кабели от всякакъв вид и размер, елементи на електронната съобщителна инфраструктура и др., като пътни знаци, мантинели, метални капаци, части от улично осветление и водонапоителни системи. Предвиденият в чл. 234б престъпен състав инкриминира търговията с черни или цветни метали без лиценз, който се изисква по норматива на акт или в негово нарушение. Това, колеги, е бланкетна норма и нейното приложно поле се разширява с всяко включване на допълнителни изисквания при издаването на лиценз или с промяна на параметрите на лиценза. В тази насока са предложените промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, сред които условия за местонахождения на площадките за разделите им според вида отпадъци, за видеонаблюдение, за сключване на писмен договор при търговията с отпадъци от черни и цветни метали, които са генерирани в бита. Ние, вносителите, след обсъждане в правна комисия с всички колеги между първо и второ четене ще се съобразим със забележките на колегите и с размерността в системата на наказания в българското наказателно право. Според мен тези предвидени и предложени от нас текстове ще трябва внимателно да ги прецизираме, за да не останат те необосновано завишени. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Само с две думи ще подкрепя по принцип законопроектите, свързани с криминализирането и усъвършенстването на процедурите по наказателна отговорност за проявите на жестокост спрямо животните, като същевременно държа да внеса уточнението, че пропорционално и адекватно трябва да се засилят законодателните мерки и в посока санкциониране на собственици, на лица, които носят отговорност за животни тогава, когато животните проявяват агресивност и жестокост спрямо хора. Основната част от изказването ми обаче е посветено на внесеният от господин Лъчезар Тошев законопроект. Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепяме този законопроект, тъй като наистина той е плод на сериозни усилия от страна на неговия вносител – усилия, насочени към преодоляване на системни слабости и несъвършенства в нашия Наказателен кодекс по отношение регламентирането на цялата група престъпления, така наречени престъпления против мира и човечеството. Ние напълно споделяме мотивите за това, че в този си вид Наказателният кодекс драстично е изостанал и се разминава с достиженията на международното наказателно право по отношение на санкционирането на този вид престъпления – престъпленията против човечеството. За съжаление в тази си част нашият Наказателен кодекс си остана на онова ниво, на което е бил още при създаването му през далечната 1968 г., при едни съвсем други условия, при други обществени реалности в България и по никакъв начин не се отчитат междувременно настъпили събития както в България, така и в света. На първо място, за съжаление, с тези текстове на Наказателния кодекс, както стана ясно, вече са погасени по давност – нещо, което е недопустимо – такива знакови дела, като делото за лагерите, както каза господин Тошев, и така нареченото Дело № 1 за „възродителния процес”. Заради шиканирането на отделни органи на съдебната власт, заради поставянето на абсолютно неизпълними задължителни предписания от страна на съда към разследващите органи повече от 20 години вече това дело стои в задънена улица и давностният срок за неговото приключване е изтекъл. Безспорно е, че с оглед на дефинициите, които са дадени в Конвенцията на ООН от 1968 г. за непогасяване по давност на престъпленията против човечеството; на дефиницията, дадена в Римския статут, в чл. 7, ал. 1, на Международния наказателен съд, деянията в рамките на така наречения възродителен процес попадат под ударите на тези два международни акта и в рамките на тази дефиниция. Безспорно е, че тогава имаше принудително преместване на големи групи от населението. Безспорно е, че имаше нападение и преследване на големи групи от населението поради техния етнически и религиозен произход. Тези престъпления към този момент останаха абсолютно ненаказани от българската съдебна система. Ние категорично подкрепяме законопроекта, който цели именно да вдигне погасителната давност за този вид престъпления, за да могат най-после те да получат своето възмездие и наказание от българската правосъдна система. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! За съжаление, не виждам вносителите. Разбирам, че законопроектът, внесен от госпожа Манолова и група народни представители, е провокиран от един нехуманен и жесток акт над куче. Искам да започна с това, че аз много обичам кучетата и винаги съм отглеждал по няколко. Когато съм ги възпитавал, никога не съм упражнявал насилие, защото моето разбиране за тяхното възпитание и дресировка не е такова. Извинявам се, госпожо Манолова – не Ви видях. Колеги, наистина умишленото насилие, жестокостите над животни е нещо много лошо. Но въпросът е много по-комплексен. Можехме да кръстим този законопроект, освен за защита на животните от безпричинна жестокост, и за защита на хората от животни. Много повече са случаите, в които оставени без надзор или умишлено отглеждани агресивни породи осакатяват хора и, за съжаление, повечето са деца; или глутници бездомни кучета осакатяват, включително имаше смъртни случаи на хора. Така че успоредно с това да защитим животните, нека да бъдем по-прецизни – да защитим хората от тези, които, волно или неволно, са направили така, че животни да причинят тежки телесни повреди и смърт на хората. Представям ви една хипотеза. Вървите с вашето дете, куче от агресивна порода, изведено не по надлежния ред, напада вашето дете. В защита на вашето дете вие причинявате телесна повреда на кучето или го умъртвявате. За първото деяние, за пускането на такова куче, глобата е 200 лв. За това, че вие сте умъртвили животното или сте го осакатили при форма на неизбежна защита на детето си, ще получите година, две или три затвор – колкото са предвидени. Нали виждате, че има дисбаланс, има несъответствие на наказателните мерки? Много ми е интересно – за съжаление, аз нямам информация, ако вие имате, кажете – как се случва така, че в Париж, Лондон, Мадрид и другите големи европейски столици почти не може да се види бездомно куче, да не кажа, че аз не съм видял? Какво се случва там? Как регулират процеса? Те не би трябвало да имат приюти, в които да има милиони кучета. Или толкова в течение на годините са възпитали своите граждани да не изпускат нито едно куче безпризорно. Или намират някакъв не съвсем регламентиран начин да се справят с този проблем. След като в тези големи мегаполиси са го решили, можем и ние да го решим по същия начин. Задавам следния въпрос: след като бъдат нападнати хора, ще наказваме ли със същата строгост този стопанин на куче или друго животно? Знаете, че се гледаха и тигри, и ягуари в клетки, които нерядко се изпускат. Ако избяга такова животно от зоологическата градина, ще вкараме ли в затвора директора на зоологическата градина? И още един казус – много простичък. Магарето на бай Иван или на бай Хасан отказва да тегли каруцата. Бай Иван или бай Хасан използва остена или пръчката. Ще вкараме ли бай Иван и бай Хасан в затвора, или ще помолим магарето да бъде така добро да си изпълнява задълженията, за да не го ръчкат с остена? Бъдете малко по-прецизни, много ви моля. Благодаря. (Весело оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Димитров, ще Ви оставя сам да си блъскате главата над казуса с магарето, защото не това е предметът на днешния дебат. От оживлението и ръкоплясканията от Парламентарната група на ГЕРБ придобивам усещането, че вие не сте склонни да подкрепите този законопроект. Мисля, че всички, които искаха да чуят разумни аргументи, имаха възможност да ги чуят. На мен ми е малко неудобно да преразказвам ред закони на Вас, господин Димитров, защото като член на Комисията по земеделието и горите, като арендатор на ловно стопанство, като човек, който е бил стопанин на животни, Вие би следвало по-добре от мен да ги познавате. Има законова регламентация за това по какъв начин кметовете трябва да се справят с безстопанствените животни. Друг е въпросът, че те не винаги го правят. Друг е въпросът, че много често тези, които изпълнят законовите изисквания, а именно обезпаразитят, кастрират и върнат обратно кучетата, не си решават проблема, защото се намират кметове на съседни общини, които решават въпроса просто като натоварят своите бездомни кучета и ги преместят в друга община. Много често собствениците на кучета най-безотговорно изхвърлят новородените животинчета просто така, на улицата. Те не са кастрирани и променят популацията, така или иначе, нарушават процеса, който би следвало да сработи в случаите, в които един кмет си е изпълнил ангажиментите. В случая става дума за един законопроект, който ще наказва тези, които умишлено проявяват жестокост към животни, които ги осакатяват, които ги нараняват, които ги убиват. Вие като собственик на кучета би следвало по-добре от мен да разбирате необходимостта от една подобна нормативна уредба.

Вие би следвало по-добре от мен да разбирате защо трябва да се наказват организаторите на боеве с животни, където се печелят едни кървави пари. Това е един широко разпространен, грозен, нелегален и кървав бизнес. Ако това не е престъпление и ако това не заслужава съответните наказания в Наказателния кодекс...

Аз просто нямам думи!

Благодаря. Само с две думи, уважаеми господин Димитров. Аз споделям голяма част от Вашите мотиви и просто за съжаление лимитираното време от 5 минути не ми позволи да развия тезата си по тази проблематика специално.

Съжалявам, добре. Грешката е моя. Проблемът е следният, че този въпрос, свързан с третирането на животните, насилието на животните и над животните е еднакво сложен и труден за решаване. Според мен те не бива да бъдат противопоставяни, а трябва паралелно да се търси усъвършенстване на нашето законодателство и в двете направления, но основно за засилване на санкционните механизми по отношение на онези, които си позволяват жестоко и нехуманно отношение към животните. Искам да ви напомня, че и в момента по действащия Закон за защита на животните има предвидена административно-наказателна отговорност за жестокост спрямо животните. За съжаление обаче ние виждаме, че тези санкции явно са недостатъчни, след като продължават подобни практики, както индивидуални, така също се вижда и растяща тенденция за организиране на боеве на животни. Същевременно с това аз съм категоричен, че проблемът за жестокостта на животни спрямо хора също е поне толкова наболял. Той също се нуждае от една по-детайлна регламентация и разширяване на нашето законодателство по отношение на отговорността както на общините заради това, че не са решили проблема с безпризорните кучета, така и по отношение на всички онези, които спомагат за това да има все още стотици, хиляди бездомни кучета по улиците на нашите градове. Благодаря.

Госпожо Манолова, явно че или не се слушаме добре, или не се разбираме. Изрично подчертах, че подкрепям законопроекта в тази му част, където трябва да се третира за престъпление излишната жестокост към животните. Напълно Ви подкрепям, че за организираните кучешки боеве трябва да се носи наказателна отговорност. Това, върху което акцентирах в изказването си, беше да бъдем по-прецизни и да има адекватни мерки и спрямо животните, които нанасят същите поражения върху хора. (Реплики от КБ.) И понеже Вие споменахте кастриране, веднага бих Ви попитал: отнемането на възпроизводителни и детеродни органи на животните жестокост ли е? Ще вкараме ли в затвора ветеринарните лекари? Просто да бъдем по-прецизни, колеги, защото кастрирането е отнемане на части от тялото на животното. Както щете го гледайте! Дайте тогава да забраним кастрирането.Помолих просто да бъдем по-прецизни. И ще ви кажа това, че едно куче – кастрирано, обезпаразитено и върнато обратно, не означава, че не е агресивно. Понеже казвате, че съм запознат с лова – да, имам познания. Както вълците са от порода „кучета”, и те се организират в глутници. Точно това е една от причините да има най-много нещастни случаи с хора при нападение от кучета. Благодаря.