17 февруари 2011 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, когато внасяме такова решение в Народното събрание трябва да се обърнем към българските избиратели с необходимата честност, защото сама по себе си мотивацията, която беше представена току-що, и самото действие, първо, имат неистинен характер и достатъчно популистко значение в своя смисъл. Защо? Защото, първо, възможността въобще да се увеличат възнагражденията на народните представители произтича от увеличеното заплащане в публичния сектор, а не в частния. Това дълбоко трябва да се обясни на българското общество. Защо в 2010 г., по официални данни, почти 11% е завишено заплащането в публичния сектор. Къде точно – в общините? Не! Заплащането е увеличено в министерствата, ведомствата към централния бюджет, агенциите, точно в същия момент, когато нито пенсиите, нито социалните плащания бяха увеличени и непрекъснато беше обяснявано, че няма пари. В същия този момент приехме бюджета за настоящата 2011 г., когато увеличихме със 128 милиона, 128 милиона, заплащането на централната администрация, при положение че задържахме заплащането в общините на нивото след намаляването им с 10% по актуализацията на бюджета. Какво правим всъщност? Кого лъжем в момента, че ние сме толкова добри, че не си увеличаваме заплатите на народните представители? Да, това по този смисъл е справедливо, но справедливо е да не се увеличават никъде другаде. Защото във всички министерства се получаваха допълнителни материални стимулирания в течение на 2010 г., включително 13-та заплата. Затова, госпожо председател, аз ще помоля да не се обосновава това решение с някакви увеличения в частния сектор, защото това не е вярно – средната заплата в частния сектор дори е паднала, а в публичния се е увеличила за 2010 г. Предлагам, тъй като припомням, че бюджета на Народното събрание за миналата година беше около 50 милиона – ние завършихме с разход почти 36, тоест спестихме 14, тази година отново бюджета на Народното събрание е 50 милиона, тоест отново сме дали огромен резерв – всички допълнителни спестявания по основното възнаграждение, което се полага на народните представители, плюс допълнителните изчисления, плюс осигуровките да бъдат насочени към българските общини, откъдето са избрани народните представители, и там, с решение на общинските съвети, да бъдат използвани за благотворителни и социални действия. Ето това е решение, което си струва да вземем днес. Благодаря.

Аз го направих.

Да, имам.

Ще Ви я кажа веднага.

Разбира се, от многото истини и полуистини на господин Михалевски ми прозвуча една истина, едно много голямо признание, което за пръв път чухме от страна на опозицията – на БСП. Представител на БСП, на левицата, тук, от тази трибуна, назова точните цифри на това, което Народното събрание е имало като бюджет и това, което е било спестено. От 50 милиона – 14 милиона са били спестени и това е факт, който явно не се оспорва от БСП. Разбира се, те винаги са се опитвали да го омаловажават, защото ако се върнем назад в предишното Народно събрание, тогава бюджетът беше непрекъснато раздуван, парите все не стигаха, всяка година се увеличаваше, пари отиваха за какви ли не безумни идеи, цели ... Тук от „Атака” сме напомняли много пъти за пари, които отиваха за едно училище за политици. Този въпрос си остана не докрая изследван, да не говорим за командировки, за пътувания тогава на представители на мнозинството. Господин Михалевски, благодаря Ви за това, че Вие признахте това, което 41-то Народно събрание миналата година направи – спести около една трета от бюджета, който беше гласуван като бюджет за миналата година. Благодаря ви.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Отчасти разбирам мотивите на председателя на Народното събрание за внасянето на това проекторешение. Като представител на левицата няма да се противопоставя на неговия замисъл, но искам да поставя редица други въпроси, без които то не може да бъде обсъждано. Спомнете си преди година, когато се внасяше същото решение, то беше мотивирано главно с това, че България се намира в тежка икономическа криза и докато тази криза продължава, ние трябва да сложим едно определено ниво на възнагражденията, което да не бъде увеличавано само за народните представители. Днес, при обсъждането на това проекторешение трябваше тук да бъде, ако не министър-председателят, най-малкото вицепремиерът и министър на финансите, защото той неколкократно обяви края на кризата, а последният срок беше по Димитровден миналата година. Също така се отчитат определени ръстове на икономиката, дори в някои сектори увеличение на възнагражденията. Как се съчетават всички тези данни или твърдения със сега предлаганото решение? Ако България постъпателно се движи икономически и социално, то вече би трябвало да е отпаднало основното мотивационно аргументиране на този проект. Днес, когато вие ще приемете това решение, всъщност ще направите официално парламентарно признание, че кризата в България не е завършила и че социалната ситуация днес е дори по-тежка, отколкото преди една година. Това се дължи включително на редица такива фактори като поскъпването на цените на основни стоки и услуги, на липсата на политика – бих казал в голяма част през целия преход на регулиране и контрол върху цените в пазарни условия, на противодействие срещу картелните споразумения, срещу спекулата, която се заплаща от българските потребители и това в най-голяма степен от най-бедните от тях, защото те консумират това, без което не могат. Ето тези въпроси трябва да се поставят, когато ние разглеждаме отделни решения. Трябва да се постави въпросът, който моят колега тук зададе: защо се допуска да растат възнагражденията в редица сектори на държавната администрация? Ако нямаше такова увеличение, самото проекторешение е безсмислено, тъй като нашите заплати са функция на запазването на средното възнаграждение в публичния сектор. Допуска се, че ние ще си затваряме очите пред подлежащата на контрол от парламента изпълнителна власт и държавна администрация, а всъщност народните представители ще трябва да отговарят и за тези резултати. Да добавя и нещо друго, което съществува като порочна практика в администрацията. Редица нейни дейности, които тя самостоятелно трябва да извършва по договор, се възлагат на външни изпълнители. Това говори за едно от двете неща – или за липса на капацитет те да изпълняват пълноценно своята функция, или за прикрита, но масова форма за корупционни облаги, които трябва да се ползват през възложителите на такива външни услуги за определени длъжностни лица, от които зависи това възлагане. Ето тези течове трябва да бъдат преустановени, защото те са много повече от колко – 1, 2 или 3 милиона, които ще се спестят чрез това решение. С тези милиони ние кой въпрос ще решим? Затова аз предлагам, ако има сериозност по този въпрос, в най-скоро време тук да се внесе решение за увеличаване на минималните възнаграждения в страната. Вие сте управляващи, вие ще кажете с колко лева това може да стане – да се увеличат минималните социални плащания, защото само тогава ние можем да говорим за смислена солидарност, в която участва парламентът, народните представители и която достига до най-засегнатите български граждани. Иначе това решение следва една философия, за съжаление твърде разпространена: „Не е важно на мен да ми е добре, важното е на другите да е зле.” В случая, за българските граждани другите са техните собствени представители. Нашата основна отговорност е да направим живота на хората по-добър, а не просто да на направим своя по-лош. Ние никога няма да достигнем тази степен на удовлетвореност, в която хората да признаят тези иначе необходими и скромни жестове на солидарност. Това е големият въпрос и мисля, че докато ние не променим тази философия, ще следваме събитията и няма да отклоняваме много от критиките, които с основание или без основание се предявяват към представителите. Също така, трябва да се поставят и въпроси... Госпожо председател, според Вас, колко пъти по-голяма например трябва да бъде заплатата на ръководството на Националната банка от това на министрите и на народните представители? Когато говорим за определени действия, те трябва да се разпростират върху всички сектори на властта. Отчасти, това се съдържа в т. 3, но тя съвсем не изчерпва всички случаи, в които парламентът избира определени длъжностни лица. Най-накрая – защо Вие допускате раздуване на държавната администрация? Вчера, например излезе информация, че се създава отделна служба за борба с корупцията, в която ще работят около 150 служители със сравнително високи възнаграждения. ДАНС вече няма ли да се бори с корупцията? Защо в България постоянно се роят паралелни структури, чиито компетенции в голяма степен се дублират? Този разход е много по-голям и много по-съмнителен, защото ако има воля за борба с корупцията, тя може да бъде извършена и от сегашните институции в лицето на МВР, на ДАНС, на съдебната власт, да не изброявам всички други, които по длъжностна характеристика се занимават само с това или главно с това. Докога ще бъде възвеличавано богатството на бизнеса и ще се настоява хората, които упражняват властта и представляват държавата да се характеризират със своята бедност, забравяйки, че политиците се делят на почтени и непочтени, на компетентни и некомпетентни, а не играейки в посоченото поле?! Също така – искате ли по този начин да бъде мълчаливо толерирано злоупотребяването с позициите, които заемат определени лица във властта, преглъщайки винаги, че те трябва да не получават сериозни доходи от официалната си дейност, но да разчитат било на своя страничен бизнес, или на търговията с влияние, която ощетява много повече избирателите? Или да забравяме, че има само две обществени основания за уважение към бизнеса – едното е, на колко хора създават работа с достойно възнаграждение, и второто е – какви данъци плащат на държавата. Аз такава класация за тези години не видях на българския бизнес. Той е класиран по своето богатство, по някакви други странични критерии, но не по тези два единствено важни обществени критерия. Ще кажете, че темата много се разширява. Да, но тя не може да бъде разбрана и решена, без да бъде видяна във всички тези нейни страни. Поради мотивите, които изложих, аз отново казвам – не оспорвам това, че вие ще гласувате днешното решение, но аз няма да участвам в гласуването на това решение, защото то заобикаля и подценява много по-важните въпроси за рационалността на държавните разходи, за подпомагане на бедните слоеве чрез увеличаване на техните доходи, и за ролята на парламента и на държавните институции в цялата система на властта. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Толкова дълго стоя в парламента и досега не мога да свикна с това, че ние от ГЕРБ даваме едно конструктивно предложение – нещо съвсем практично, което може да се реши с „да” и „не”, а тук слушаме господата, които се самохаресват и с тяхното ораторско майсторство се опитват да губят, определено казвам, да губят времето за работата на българския парламент. (Реплики от КБ.) Не апострофирайте, защото именно ваш колега попитах: за какво става въпрос в този парламент? Става въпрос да се работи! Става въпрос да създаваме закони или става въпрос да се надговаряме и от мухата да изкарваме слон? Той тогава ме потупа по гърба и ми каза: „Млад си, колега, водим ви със 100 години, а тези отляво с 20.” Съгласен съм. Аз обаче категорично не искам да се подвеждаме по вашия начин на действие през тези години, не искам и да копираме, когато става въпрос за едно конкретно предложение. Не бих искал да свързвате производството на арпаджик с бедността в Силистренско и решенията на Европейския съюз, защото оттам би намалял, да кажем, брутният вътрешен продукт и т.н. Затова сте майстори – да губите времето на българските граждани! Дава ви се едно конкретно предложение. Моля ви, бъдете конструктивни!

Не мога да не се съглася с Янаки Стоилов за едно нещо – за рационалността на разходите. Вчера колегите, които присъстваха на заседанието на Медийната комисия, където обсъждахме мобилните оператори, станаха свидетели на едно нещо: председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, който взима 90% от заплатата на госпожа Цачева, и има възможност да взима 35% върху тази заплата на година, тоест заплата, колкото две депутатски заплати, значи, тези хора, както и председателят на Комисията за защита на конкуренцията, председателят на Комисията за защита на потребителите – видяхме как в рамките на години – 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 г., – нищо не е направено за развитие на конкурентността на българския мобилен пазар. Затова е всичко, което се случва на българския мобилен пазар. Българинът плаща най-скъпите телефонни услуги, българинът плаща най-скъпия бензин – струва 2,50 лв. Къде в Европа дизелът струва 2,50? Къде е Комисията за защита на конкуренцията, за да каже как се формира дизелът? Навсякъде в Гърция е с 15-20 ст. по-евтин. Къде са тези хора, които трябва да кажат? Защо наистина ги получават тези заплати? Това е големият въпрос! Как държавните служители, и то отговорни, с ранг на министри, с ранг на заместник-министри – как се формират техните заплати? Къде е тяхната отговорност? Това е големият въпрос, а не да уеднаквяваме заплатите на всички. Нека да получават, но нека и да си вършат работата! Това е най-сериозното! Госпожо председател, ние като законодатели наистина трябва да се замислим – по какъв начин? А не в закона да кажем: 90% от вашата заплата получава председателят на КРС и с възможност за още 35%, а да видим каква работа свършва той и какво ще получи за тази работа.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Стоилов, тъй като не разбрах господин Михайлов каква реплика направи, аз мисля, че той Ви подкрепи, но това е отделен въпрос. Аз ще направя реплика. Относно заплатите в държавния сектор – няма да направя този паралел, защо за мен лично, особено сега, след като влязох в парламента, констатирах, че изобщо няма никакво правилно заплащане в цялата сфера, в тази, за която Вие говорите. Защо там сега са повишили заплатите? Да, аз ще ви кажа само, че това, което получих като информация – в „Пътна инфраструктура” заплатите са били безбожно ниски, строителен инженер е получавал 600 лв., а в същото време ръководят фондове за милиарди, както каза и министър Плевнелиев от тази трибуна. Как ще се преборим с корупцията? Нали всички трябва да си отговорим на този въпрос. Как? Като държим определени длъжности. На мен ми е било чудно как един заместник-кмет по строителството, примерно и на София, беше със заплата 600 лв. (Реплики.) Говоря не за сега, а преди време, преди да стане Борисов кмет. Казвам си, в тогавашното време един строителен инженер получаваше по 2000-3000 лв., като ръководеше едно строителство на едно блокче. Това неправилно разпределение на заплащането във времето трябваше да се коригира, оттам идва и увеличаването в заплатите на някои от служителите. Тази криза, за която вие казвате, аз съм съгласен, и съм на мнение, че ние излизаме от кризата. Но вие поставяте въпроса: „Добре, след като излизаме от кризата, защо да не увеличим заплатите?” Аз мисля, че всеки един икономист знае, че излизайки от кризата заплатите може да се увеличат след време – след шест месеца, след една година, а не, ето, показателите са добри и веднага да стане. В заключение искам да ви кажа: опитвате се отново да избягате от отговорност. Ще ви кажа, че негласуването сега в зала е „против”.

Господин Велчев, негласуването по този въпрос е против подхода, който ни предлагате, против едностранчивото решение и против спекулирането с този проблем. Иначе, аз разбирам, все още запазването на правилото от миналата година. Затова и със своя вот не се противопоставям формално на приемането на това решение, но се противопоставям, пак казвам, на това, че днес остават замразени доходите на хората с най-малки възможности. Защото, без да предлагате увеличение, аз не говоря за увеличение на всички възнаграждения автоматично поради факта, както твърдите, че кризата вече остава зад гърба ни, но хората, които изнемогват най-много в резултат на кризата, на инфлацията – техните възнаграждения трябва да бъдат повишени още сега, а не след шест, осем или след дванадесет месеца. По това се различаваме. Мисля, че не може да има едновременно решаване на въпросите на всички лица, след като някои от тях изпитват жизнената потребност това да стане още сега. Искам също да ви припомня, и тук аз не обезценявам труда на квалифицирани служители в държавната администрация, че след приемането на България в Европейския съюз се прие специално постановление, което дава възможност възнагражденията на лицата, които работят по еврофондовете, да бъде в двоен размер. Някои от тях получават и допълнително материално стимулиране. Така че нека да се вгледаме в реалните данни и да видим дали наистина не са направени значителни стъпки в това направление. Но говорих и за нещо друго – че не би следвало за това, за което администрацията получава възнаграждение по длъжностна характеристика, да го възлага по договаряне на външни изпълнители, често за много по-високи цени със съмнителни резултати, като разпределяне на финансовите ефекти от тази дейност. Господин Михайлов наистина направи реплика на госпожа Цачева, а не на мен. По отношение на господин Коцев – него го няма, но няма да крия, дори да изглежда честолюбиво, че одобрението към моите действия от моя страна е по-голямо, отколкото към неговите. Ако стигна до друга оценка, аз няма да говоря пред вас. За такива като него, трябва да кажа, че когато си развил бизнес до голяма степен, стъпвайки върху приватизирано държавно или общинско имущество, винаги трябва да проявяваш известна скромност. Истинското богатство се прави от този, който го сътворява – било носител на капитала или на труда, а не от този, който го преразпределя. И второ, нека такива като него отговорят на въпросите, които задавам не непременно от трибуната – какви данъци плащат, колко хора работят при тях. Само тогава тяхното бизнес достойнство може да значи нещо. Ако той иска да трупа доходите си от тази паралелна стопанска дейност, без да я квалифицирам доколко тя се покрива винаги със закона, нека да го прави. Но нека да не ни налагат това като модел на поведение, защото нашата отговорност е пред избирателите и нашите основни доходи идват от това, което ние вършим тук. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми дами и господа народни представители, искам да върна дебата към това, което приехме като точка в дневния ред. Ние обсъждаме проект за решение. С цялото ми уважение към преждеговорившия, знам, че той е трайно ангажиран с доходите на гражданите, че искрено иска растежът им, но с опита, който имат онези, които много повече от групата на ГЕРБ са преседяли в тази зала и работили в нея, колеги от левицата и от старите десни партии, нали знаете, че доходите на българския народ не можем да ги решим с проект за решение? Това става с проекти в закони. Кой ви спира вас като народни представители да изпълните възможностите си по Конституция...

Вие!

...и да направите законодателни инициативи в тази насока? (Реплики от КБ.) Защо не го направите? Защо не го направихте 2 години по-рано, когато имахте цялата власт в държавата? (Реплики от КБ.) Защо по повод на едно решение, което коментира само нашите възнаграждения и обвързаните въз основа на нашите доходи възнаграждения правим такъв публичен дебат? За разлика от господин Коцев, аз считам, че тук в пленарната зала е мястото да се водят тези разговори. Това не е загубено време! Но много ви моля, когато правите изказвания, за да ги четете утре по вестниците, четете правилника и съобразявайте това, което предлагате като проект за решение – допълнение в нова точка, дали съответства на правилника. Не съответства, господин Михалевски! Затова призовавам народните представители да не подкрепят Вашето предложение, което процедурно ще бъде подложено на гласуване. Защото то е в пряко нарушение на чл. 9, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, освен ако не зачитате правилника! Там е казано, че председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията си по Конституцията, цитирам т. 5: „Организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание”. Знам, че имате желание да ми сложите цедки, гевгири, фунии, можете да го правите. Но докато има този правилник и тази норма, гласуването, по начина, по който вие предлагате, е незаконосъобразно. Предлагам залата да не се подвежда към подобни решения и да вземе законосъобразното решение. И връщам темата в това, че обсъждаме в момента само временното несъобразяване на нашето месечно възнаграждение с отчетената от статистиката средна заплата в публичния сектор. Това е и по причина на големия медиен интерес, и по причина, че така както по Конституция е устроена държавата – за всяко неблагополучие в държавата е виновно Народното събрание, за това, че някъде в някакви сектори нещо се случва, е виновно Народното събрание, на мен като председател все още на това Народно събрание и като народен представител не ми е безразлично какви са коментарите навън по отношение на нашата институция, която трябва да задава тона в държавата. Считам, че с личния пример, който ние тук с всички вас народни представители дадохме за това как трябва да се харчат публични средства, трябва да се съобразяват и хората в изпълнителната власт, и хората в различни независими регулатори, агенции, комитети и т.н. Но нека бъдем коректни! Нека първо да свършим нашата работа – това, което зависи от нас, да направим нашето самоограничение, за да можем след това да имаме очи и съвест, за да искаме и да настояваме същото по отношение на изпълнителната, съдебната и други власти. Моля ви да подкрепите проекта за решение, така както ви го предложих, и по съображенията, които изказах, да не подкрепяте допълнението, което направи господин Михалевски.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожо Цачева, вземам повод от думите Ви, и то последните, от призива Ви и апела Ви за коректност към българските граждани и да имаме очи и доблест да ги гледаме в очите. Позволявам си в моята реплика да отправя само един въпрос към Вас: кога сте искрена – когато правите това предложение да се замразят заплатите или когато само преди една седмица, при призива за икономии, Вие ползвахте „Фалкон”-а, за да пътувате до Израел, до Тел Авив, вземайки в делегацията си секретарката си, бодигард и преводач (ръкопляскания от КБ) и лишихте от участие в конференцията „Приятели на Израел” трима души депутати от този парламент? Така че молбата ми е наистина, когато трябва да говорим за честност, за принципност и за коректност, да не прилагаме двоен стандарт. Моля Ви да отговорите публично пред тази институция и пред българското общество: кога сте искрена и защо когато призовавате за икономии и когато домакините и организаторите платиха на абсолютно всички (реплика на народния представител Красимир Велчев) – на 33 делегации от 33 страни, над 600 участници в тази голяма конференция, всички разходи: за пътни, за нощувки за пребиваването, защо Вие ползвахте „Фалкон”-а и защо лишихте депутати от тази парламент, а взехте в същото време секретарката си, преводач и бодигардове? Както се знае, в Израел няма повече от наистина прилагане на принципи на сигурност. Молбата ми е да дадете отговор на този въпрос и тогава аз с чиста съвест ще гласувам в тази зала за това, което предлагате. (Реплики на народния представител Красимир Велчев.)

Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Цачева, аз остро ще възразя от тази висока трибуна по отношение на Вашия призив, че депутатите от левицата не познавали правилата за своите предложения по отношение политиката на доходите в Република България. Големият въпрос е защо Вие, групата на ГЕРБ, в два последователни бюджета за 2010-а и за 2011 г. не приехте нашите предложения за увеличаване на минималната работна заплата, за увеличаване на необлагаемия минимум, за различните плащания, свързани със социалните дейности и финансиране на българските общини? Така че аз не приемам и остро възразявам срещу Вашия упрек към нас! Тук, госпожо Цачева, големият въпрос е защо по този начин, именно за съвестта и очите ни, се измиваме пред широката публика, че, замразявайки нашите заплати, сме решили проблема? Нека сравним двете числа. Икономията, която ще направи Народното събрание от днешното решение, ще бъде от порядъка на 1 млн. 300 хил. и 1 млн. 500 хил. лв. в годишен план. В сравнение със 128 милиона, с които се увеличиха държавните плащания по доходите на държавната администрация, просто е несравнимо! То е сто пъти! И аз питам: какво измихме? Измихме си очите сто пъти, съвестта ни е сто пъти по-чиста? Не, важно е какво правим, не какво говорим! И по това ще ни оценява българският народ. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо председателстваща! Първо, бих искал да помоля за удължаване на времето на групата на Коалиция за България.

Госпожо председател, Вие поставихте два принципни въпроса. Първият е свързан с това в парламентарната република парламентът да даде пример. Ние дадохме пример с гласуването на бюджета – увеличихме бюджета на държавната администрация със 128 млн. лв. По-брутален пример от този няма как да дадем! Ние за пореден път смачкахме общините – втора година по ред смачкахме бюджетите им, за да увеличим бюджета на държавната администрация. Това е примерът, който залата даде. Аз не мисля, че трябва да започнем със законов акт да определяме минималната работна заплата. Това се прави с постановление на Министерския съвет. Когато говорим за примерите, нека да сме със съзнанието, че животът не започва днес. И второ, аз се притеснявам от това, че пристъпвайки към този акт – няма да коментирам, дали той е популистки, няма да –коментирам от какво е мотивиран, няма да коментирам последствията – всички си даваме сметка утре как ще бъде отразена тази дискусия в Народното събрание. Но тя ще бъде отразена only утре така. Народното събрание с това няма да вдигне своя авторитет. Ние 20 години унизяваме Народното събрание – то не бяха кебапчетата, то не бяха парламентарните кюфтета, то не бяха станциите, то не бяха заплатите, то не бяха почивките. И не разбираме, че като сме наясно, че председателят на Народното събрание надали е в първата петдесетица на заплатите на държавните институции, при цялата отговорност –пак казвам, не говоря понякога, включително униженията, на които се подлага председателят на Народното събрание и народните представители – казвам ви съвсем честно, че с един такъв акт ние даваме приноса за сатанизиране на българския парламент. Благодаря.

Аз ще започна отзад напред с репликиращите. Да, господин Петков, Вие сте прав. Ние сами –народните представители, задаваме тона на сатанизирането на Народното събрание и това започна с репликата на госпожа Плугчиева. (Реплики.) Госпожо Плугчиева, аз съм пътувала с „Фалкон”-а, без да съм длъжна да се отчитам персонално на Вас, защото съм присъствала в два от общо петте дни, в които 17 народни представители от нашия парламент, считано от сряда, а някои и преди това – с други командировки от други дестинации, пристигнаха там. Не зависи от моята воля с какво аз ще пътувам. Казвала съм го, имах желание до Анталия да стигна с плуване (ръкопляскания от ГЕРБ), не зависи от моята воля (викове и ръкопляскания от ГЕРБ) дали ще има служител от НСО. Но затова, че Вие публично излъгахте тук, пред Народното събрание, че съм пътувала с моя секретарка, както Вие заявихте на глас във фоайето на един хотел, че биографията Ви, опитът Ви, познанията Ви по протокол, държейки сказка на 20 души, искам тук от тази зала, след като си направите справката, да отговорите пътувала ли съм със секретари в Израел? Защото не познавате сътрудниците на членовете на Европейския парламент, не познавате служители в Народно събрание и използвате и днешното пленарно заседание за интриги, както не увеличавайки авторитета на Народното събрание, сторихте това вече в пресата миналата седмица. По отношение на останалите двама, които ме репликираха, аз считам, че това, което те казаха, се припокрива с основното ми изказване. Нека да се придържаме към компетентността си. Имаме възможност да правим промени в закони. Всички ние сме отговорни и можем да го правим, така че когато обсъждаме тази тема, тогава да го коментираме. Сега имаме конкретен проект за решение. Повтарям, моля народните представители да подкрепят проекта за решение.

Какво лично обяснение?

Госпожо председателстваща, благодаря Ви за даденото ми право на лично обяснение. Госпожо Цачева, не смятам да влизам в някакво пререкание тук, в залата, с Вас. Не Ви прави чест да си позволявате да обвинявате в лъжа за нещо, което абсолютно не отговаря на истината. Справката, за която става дума, е официална справка от организаторите в Европейския парламент. Аз ще имам грижата това да излезе публично, с подпис от Европейския парламент в пресата, в българската преса и ще Ви бъде предоставено и на Вас. (Шум и реплики.)

Вие непрекъснато го правите.

Госпожо Плугчиева, не се съмнявам, че ще го направите, така както направихте публичен скандал в Израел, в Йерусалим. Тук има достатъчно хора от Вашата парламентарна група, с които съм пътувала. Тогава, когато съм била водач на парламентарна делегация, протоколът, програмата и всичко това е било моя отговорност и на моя екип. Но когато сме гости, госпожо Плугчиева, Вие сте човек с опит и богата биография и ги знаете тези неща, не аз съм тази, която отговаря за транспортната схема на отделни депутати. Вие много добре го знаете. А това, че сте специалист и ще раздухате случая, че ще стане понятен в Европейския парламент, в българската преса, няма нужда да го казвате – аз Ви вярвам, Вие го правите, госпожо Плугчиева. Това е Вашата заслуга за издигането на авторитета на Народното събрание. Правите го, благодаря Ви за което. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да ви попитам, колеги от ГЕРБ, кога сте искрени – когато внасяте това предложение, или когато, например, в прочутия „Фалкон” летят само народни представители от ГЕРБ? Нали това е парламентарна делегация, която представлява българския парламент! Тя не представлява просто ГЕРБ, нито представлява някоя друга политическа партия, а всички? Странно в този парламентарен „Фалкон” има място само за народни представители от ГЕРБ, без изброените от госпожа Плугчиева лица. Аз искам да ви попитам кога сте искрени: когато премиерът отива с „Фалкон”-а до Лисабон, след което отива с бизнес класата на презокеански полет, наричайки я градски транспорт, до Бразилия.

Заедно с Масларова.

Точно по проекторешението е, защото трябва да говорим за намаляване на разходите. Искам да ви попитам: кога сте искрени – когато премиерът отива на футболен мач Реал-Мадрид – Барселона за 13 хил. лв. ...

С партийни пари.

...със същия „Фалкон”? Изобщо цялата ви политика е такава, но нека кучетата си лаят – „Фалкон”-ът си лети! (Смях от КБ.)

Селска чест!

Имам чувство за мяра. Извинявайте, уважаеми дами и господа народни представители, че вече ви досаждам. Но когато стана реч, че е необходимо и задължително да пътувам с „Фалкон”-а, поглеждайки листа с депутатите, които трябва да бъдат там, аз прецених, че е най-коректно да поканя двете дами, които са определени. Госпожа Плугчиева пътува по друга дестинация – тя дойде от чужбина, мисля. Поканих госпожа Искра Михайлова, която е тук, в залата, и може да каже дали не съм поканила нея и Десислава Танева да пътуват във „Фалкон”-а. Госпожа Михайлова беше коректна, благодари ми и отказа, тъй като замина по-рано. Те си съобразиха програмата, така както е било. Пак не познахте, господин Курумбашев. И това не е било делегация – пак ви обясних за какво иде реч. Но ако считате, че работим за авторитета, нека да продължим по този начин. Време много до 14,00 ч. – ще приключим темата.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Какъв е моят прочит на това, което в момента дискутираме и мотивите за това решение? Струва ми се, че когато предлагаме тези неща, мотивите на мнозинството, което ще го подкрепи, са в по-различна посока. Може би казвате: нашите народни представители прекрасно си вършат работата, те дават максимума и произвеждат много добър продукт като политици, като членове на Народното събрание. Ако ние повишим тяхното възнаграждение, няма къде по-нагоре да се стигне. Или пък обратното: ние не заслужаваме това възнаграждение, което получаваме и дори да го повишим, няма смисъл. Това е един от прочитите на всичко това, което аз усещам. Нещо друго, което искам да загатна. Вчера имахме среща с представителя на Световната банка - регионалният директор за Европа – господин Питър Харолд. Той направи едни оценки за политиката на правителството, за дейността на това мнозинство, на новото управление. Една от оценките му беше, че, цитирам дословно: „Програмата, която е провеждана по време на криза,” – която той намира за правилна – „е за непредоставяне на стимули на българската икономика по време на криза”. И той намира това за добре. Донякъде е вярно. До какво води това? До понижаване, снижаване на доходите на населението. От друга страна, в това, което казаха колегите от опозицията, аз намирам резон – фактите говорят, че заплатите в администрацията растат. Къде е истината тогава? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Исмаилов, прочитът на това, което внасяме като декларация и като решение, което ще подкрепим, е отношението ни относно това как се харчат бюджетните средства в България. Като институция, която е най-високо в йерархията, по отношение на контрола на тези средства трябва да бъдем в този тон, трябва да бъдем в тази посока. Ние сме отговорни хора – това е прочитът ни. По отношение на това каква политика водим, точно и ясно се виждат фактите – освободени евросредства, които бяха спрени по време на вашето правителство, намаляване на престъпността. Малко ли са тези неща, господин Исмаилов? Това е идеята на проекторешението. Трябва всички да го подкрепим. По отношение на всичко останало видяхме колко социална е социалистическата група в България – социална дотолкова, че ги е страх да вземат едно решение, което проявява толерантност по отношение на състоянието на гражданите и на това как се харчат парите. Това е в основата, господин Исмаилов. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Цачева, Вие изразихте към края на последното си изказване разочарование, че дискусията се протака, че хабим време. (Реплики от народните представители Цецка Цачева и Красимир Велчев: „Напротив, точно обратното!”) Напротив? В такъв случай смятам, че имате основание – може би не съм Ви разбрал правилно. Така че репликите, които се чуват от групата на ГЕРБ, че много дълго се говори, когато някой от опозицията вземе думата, очевидно са несъстоятелни и това е така. Какъв е проблемът? Вие мотивирахте Вашето предложение за решение с необходимостта да се укрепи авторитетът на Народното събрание, да се неутрализират част от атаките срещу парламента, срещу неговото представяне като виновник за всички неудачи в нашия живот. Само че, госпожо Цачева, с това решение на практика се постига обратното. Това е напълно несъстоятелен опит, подчертано популистки, да се реши един проблем, който е много по-дълбок, много по-сериозен и наистина засяга начина на функциониране на държавата. Тук и последният изказал се от групата на ГЕРБ каза, че това е пример за отговорно отношение към харченето на парите в България. Това ли е отговорният подход? Нека вземем и думите на господин Велчев, който обърна внимание на много сериозните несъответствия в заплащането. В България народните представители са заплатени три пъти спрямо средната работна заплата, която очевидно е твърде занижена в публичния сектор, за да може публичният сектор да изпълнява задълженията си така както трябва. Когато ние казваме, че се отказваме от това съотношение, обезценяваме собствения си труд, собствената си отговорност. Не по този начин вие трябва да се постараете да защитите онези разходи на Народното събрание, които са необходими, за да работи то нормално. В предходния парламент бяха направени няколко неща. Първо, беше закрепено в Конституцията, че парламентът има свой самостоятелен бюджет, така както имат местната власт, Сметната палата. Очевидно е, че висшата държавна институция трябва да има свой самостоятелен бюджет в рамките на консолидираната фискална програма на Републиката. Едновременно с това беше въведена цялостна система за програмиране на бюджетните разходи. Всеки от парламентарните комисии, от различните звена знае, че трябва да попълни определени програмни предбюджетни документи, за да обоснове своите разходи в рамките на ясно дефинирани функции на Народното събрание, каквито са законодателната, контролната, представителната. Нещо повече, госпожо Цачева – в рамките на работата на Председателския съвет бяха разпространявани за всички парламентарни групи тригодишни бюджетни програми с обосновките, които са необходими за разходите, с покана парламентарните групи да направят своите предложения. Какво правите Вие днес? Внасяте един проект на решение, който, както разбирам, не е бил дискутиран и на Председателския съвет вчера сутринта като проект за решение. Хвърляте пленарната зала в една дискусия, която очевидно е доста чувствителна, с доста различни проекции, и обвинявате опозицията, че изразява напълно обосновани сериозни съмнения и в подхода Ви, и в замисъла Ви. Позовахте се на ал. 5 от чл. 9. Да, отговорност на председателя е да организира подготовката, изпълнението и контрола върху бюджета. Само че с това Ваше днешно решение Вие изцяло не изпълнявате това свое задължение по необходимия начин. Така че аз напълно се присъединявам към аргументацията на господин Стоилов за неучастие в това гласуване и също така няма да участвам.

Благодаря, госпожо председателстваща. Уважаеми колеги, аз съм малко изненадан. Очаквах, че всички ще се обединим около това решение, както се обединихме всички около предишното решение, на което фактически изтича давността. (Реплика на народния представител Ангел Найденов.) Господин Найденов, Вие и всички около Вас, които говорят, че се срещат всеки ден с част от избирателите си, ги чуват да казват, че доходите не им стигат. Би трябвало да знаете, че ако икономиката излиза от кризата, това не означава, че нашите избиратели също излизат от кризата. Те все още понасят трудностите на кризисните години. Аз се учудвам на вашата наглост и на това как вие обвързвате този морален акт с производителността на труда, който полагате в Народното събрание. Това е морален акт – ние сме народни избраници, ние трябва да покажем на тези хора, че сме съпричастни с тях. На това отгоре вие извъртяхте темата така, че да говорите за правителствени „Фалкон”-и, когато вие купихте два „Еърбъс”-а, защото явно не ви стигаха. Правителството на ГЕРБ се опитваше след това по някакъв начин да реши проблема, за да не плаща огромните суми за тези „Еърбъс”-и. С това ваше решение вие показвате, че не сте съпричастни с българския народ, тоест искате вашите заплати да растат на фона на обедняващото население, за което вие казвате, че обеднява. Това не е ли двоен стандарт, който вие предлагате? Ето го двойния стандарт и вашия популизъм, когато говорите за едно, а не подкрепяте моралния акт, който Народното събрание трябва да направи и да го покаже пред българските избиратели. Аз мисля, че това ще окаже ефект върху вас. Всички хора, които гледат тази дискусия, ще си направят своите изводи за това кой какво говори и какво прави, защото „по делата ще ги познаете”! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Под формата на лично обяснение искам да кажа: уважаеми колеги от мнозинството, ако бяхте мотивирали предложението по този начин, по който се изказа преждеговорившия – като за морален акт, със сигурност щяхте да срещнете подкрепата на Парламентарната група на Коалиция за България. Ако бяхте поискали реакция като съпричастност с българския народ, както Вие се изразихте, със сигурност щяхте да срещнете нашата подкрепа. Вие обаче се опитвате да ни обясните как поради необходимостта от икономии, знак за начина, по който трябва да се изразходват държавните средства, трябва да вземем решението, което предлага председателят на Народното събрание. Е, няма по-груба форма на популизъм от това, което правите! Няма по-груба форма! Вие заявявате, че трябва да се излезе от кризата, че сме излезли от кризата, че имаме движение напред, и в същото време ни обяснявате как правителството не си е свършило работата, защото това е прочитът на предложението, което сте направили. Не сте извели страната от кризата! Не сте преодолели спада в производството! Не стигате до ръст на доходите! С оглед на това предлагате да бъдат замразени заплатите на Народното събрание. Това е дешифрирането на предложението, което сте направили. Ако искате да ви помогнем да излезете от кризата, в която все повече ще изпадате – ГЕРБ и правителството, това е друго. В такъв случай и ние можем да се замислим. Вие обаче искате да вкарате всички в криза – заедно с вас да потънат всички. Няма да участваме в това гласуване, заявихме го! Имаме достатъчно аргументи и няма да ви подкрепяме в този див популизъм, който разигравате в пленарната зала.

Има една причина, поради която може и да се подкрепи това решение, и тази причина е следната: гласувайки това решение, вие давате оценка на собствената си работа, вие давате оценка на това, което правите и се съгласявате с оценките, които ви даде министър-председателят, че сте безделници, заради това, че не събирате кворум сутрин, че сте виновни за случващото се в цялата държава! Само не разбирате, не схващате, че с това давате оценка и на собственото си правителство, защото и на него замразявате заплатите, с това давате оценка и за провалената си антикризисна програма, за проваления ръст на брутния вътрешен продукт на страната, за провалената социална политика – това правите с тази оценка и с това гласуване. Нали не го схващате? Не го схващате, но хората го разбират. Сигурно сте пропуснали факта, че със 7% растат заплатите в обществения сектор. В обществения! Само вие замразявате вашите, защото давате оценка на проваленото си управление на държавата. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Аз бях предизвикан да взема думата, уважаема госпожо председател, колеги, особено като тази толкова материална тема беше натоварена с морално съдържание. Опитвайки се да я погледна откъм моралната страна, имайки предвид, че ние тук с вас сме безделници, си мисля, че на безделниците въобще не трябва да се плащат пари. (Реплики от ГЕРБ.) Това е логиката на морала: лошо работим, безделничим – никакви пари! Така аз помня морала на моите деди. Това е морално. Другото си е чисто материална работа и всеки отвсякъде ще ви упрекне. Наистина е много неуместно тук да става народен представител, след като е поставен въпросът за заплатата му, и да казва: „Не, заплатата ми трябва да бъде увеличена.” Крайно неудобна позиция и много неморална! Крайно неудобна и много неморална и затова това нещо ще мине сега! Аз обаче се замислям дали наистина да не вземем да си намалим заплатите, и без това работим зле. И призовавам народните представители, които споделят това мое мнение, наистина да преценим с колко да намалим заплатите и ако искате да намалим и на другите. Ние можем на всички да намалим заплатите тук, ако не знаете. Това става със законови средства. И ако толкова е зле държавата, дайте да й помогнем! Аз винаги съм казвал, че Синята коалиция е готова на жертви, за да се подпомогне икономиката, да се подпомогне бюджета и т.н. (Оживление, реплики от ГЕРБ.) Но прави са колегите да поставят въпроса: „Ами, другите? Ами другите дали не са безделници и те? Ами те с какво се занимават?” Със скандали и заради скандалите си вдигат и заплатите. Произвеждат скандали, пълнят медиите със скандалите и си вдигат заплатите. Е, морално ли е да произвеждаш скандали и да си увеличаваш заплатата? Аз мисля, че е по-безопасно да безделничиш и все пак да получаваш заплата, отколкото да произвеждаш скандали и да получаваш заплата. (Шум и реплики.) Една част от администрацията произвежда скандали непрекъснато. Ами, дайте да им ударим заплатите. Моето предложение е, ако ще действаме съобразно оценките на народа и приемем тази много ниска оценка за нас, дайте да бъдем радикални и наистина да направим нещо сериозно, а не така срамежливо да се опитваме да решаваме толкова сложни въпроси. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушайки този дебат, възниква въпросът какъв акт е това, от една страна, защо го правим, а от друга страна – оценката на нашата работа. Споделям мнението, че въпреки други твърдения, това все пак е морален акт. Казах и при предишната си реплика – излизайки от кризата, трябва да има период за цялата държава, не става дума само за нашата заплата, в който заплатите трябва да бъдат замразени, да се стабилизира икономиката и при добри положителни резултати следващата естествена мярка е увеличаването на заплатите. В противен случай кризата може да се върне отново и да се задълбочи. Знам, че с нашите заплати ние няма да спрем, да помогнем на кризата или на финансовото състояние на държавата, затова казвам, че това е морален акт. Защото трябва да покажем и на останалите хора, още повече след твърденията на опозицията, че не доходите са замразени, а че народът обеднява, хората обедняват. След като те обедняват, адски неморално е ние да си повишим заплатите. Мисля, че това е акт, който трябва да извършим. От друга страна – дали заслужаваме заплатите си. Колеги, нали има рейтинги. Те показват, че рейтингът на Народното събрание е най-нисък. Значи не работим добре. Смятам, че всеки един от нас, ако смята, че той работи добре, значи нещо не е добре. Фактът, че тук губим времето, това работно време ... Дебати трябва да има. Това е парламент. Но господа, задайте си въпроса: защо примерно и сутринта не започнахме навреме работа? (Реплики от опозицията). Аз не казвам, че опозицията е виновна. Говоря за всички в парламента. Защо? Защо след обяд? Защо в много случаи?... Задайте си въпроса и вие, от опозицията. Ние си го задаваме непрекъснато. Защо, след като започнем работа, половината от депутатите, да не говоря, че 90% от опозицията, е през вратата и навън. Къде отивате? Работите ли? Присъствате ли достатъчно в комисии?

Да.

Има ли дебат в комисиите? Господин Овчаров, благодаря Ви. Вие сте най-активният в комисията, може би.

В комисиите няма кой да ми отговори!

Нека всеки от нас да си направи вътрешна оценка на работата. Тези предложения, които съществуват – да намалим заплатите, мисля, че когато съм ръководил фирмата, първата мярка, когато не съм доволен от дадено звено във фирмата, е да замразя заплатите или да не раздам премии, да не раздавам допълнителни пари. Втората мярка е намаляване на заплатите. Ако продължим да работим така, може би ще настъпи моментът, в който ще седнем да обсъдим дали тези заплати не са високи спрямо обществото, което ръководим. Благодаря.

Господин Овчаров, аз Ви благодарих.

Благодаря, господин Велчев. За това искам да направя лично обяснение. Аз не смятам, че съм най-активният народен представител, но също така не смятам, че опозицията е тази част от Народното събрание, която трябва да гарантира работата. Ваша е отговорността за това. Вие носите отговорност за това Народното събрание да има кворум. Вие носите отговорност за това в комисиите да има кворум.

А вие защо сте тук?!

А вашите народни представители? От тях 80% ние още не ги познаваме, защото те се изживяват като скъпо платени натискачи на копчета! Не е това ролята на Народното събрание! Нали ви е ясно това?! Освен това проверете си министрите. Колко от тях идват на заседания на комисиите? Колко заместник-министри идват да докладват точките? Министерският съвет е вносител на основната част от законодателството. А те ни пращат разни дребни чиновници. Това също е оценка за работата на вашата администрация. Така че, господин Велчев, когато говорим за оценките, това замразяване на заплатите аз го приемам като ясна и категорична оценка – дай Боже да е така – на самите вас за лошата работа на Народното събрание, за лошото управление на държавата и за проваленото бъдеще на държавата. Защото две години държавата стои на място. Да не кажа,че прави крачки назад. В този смисъл това замразяване е напълно приемливо като първа стъпка. Може би ще стигнете и до по-нататък. Но трябва да започнете с намаляването на заплатите – искам да вляза в тона на господин Костов – от министрите си и от министър-председателя. Защото те са тези, които провалят политиката, те са тези, които провалят управлението на държавата. Вие само им помагате. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)

Дами и господа народни представители, когато говорим за заплати, трябва да уточним, че първо в тази зала има хора, които въобще не живеят от заплати и заплати не са им нужни, тъй като са натрупали милиони от ограбване, и то много милиони! (Ръкопляскания от мнозинството.) Един от тях е преждеговорившият тук Иван Костов, който, като видя, че излизам, избяга от залата. Той от заплата няма нужда. Той е натрупал стотици милиони от ограбване, когато беше министър-председател, и сега може да излиза тук и да се гаври с тези въпроси, с въпросите на заплащането на българите изобщо. Защото ние сме тук освен за това, че получаваме заплати като народни представители, ние сме тук да работим за по-добрия стандарт на българите като цяло. Е, някои другари – сини и червени, поработиха доста добре за своя стандарт. Затова, когато излизат да говорят такива като господин Овчаров, Иван Костов, Румен Петков – ами те са милионери. За какви заплати става дума въобще тук?! За какви дневни, за какви надбавъчни пари за комисии?! Тук става въпрос за милионери. В момента е цинизъм, че те въобще са в Народното събрание. Аз не знам дали има безделници в Народното събрание. Вероятно всяка общност от хора има по-малко дейни и повече дейни хора, но тук със сигурност има цинични и арогантни хора, които излизат, за да демонстрират колко не им пука за всичко, което става в държавата. Един от тях е Иван Костов. Друг е господин Овчаров. Аз предлагам най-накрая те да се съберат в една стая, синята и червената група, да имат една парламентарна стая, защото те без това си говорят помежду си, те си подават шеги помежду си, те се радват на цинизма един на друг. Те са една общност, една група. Тези, за които говорите, господин Овчаров, че не ги познавате – не е нужно да се познават всички народни представители и да бъдат широко известни, защото това са хора, дошли да свършат определена работа. Те не са фолкпевци, те не са шоумени. А тези, които ги познава народът – като Вас, като Иван Костов, за съжаление ги познава в една много негативна светлина. Познава ги като хората, които са управлявали и които са загробили държавата. Затова понякога е по-добре да не си много познат. Това е по отношение на познати и непознати. Важното е да се свърши работата, за която ни е изпратил народът. Важното е да се приемат тук закони и нещата в България да се движат напред, а най-важното е да не се допусне хора като вас – червени и сини милионери, да се върнат отново във властта, защото вие само това искате, това желаете и ще правите всичко възможно... И страната може да запалите, и след това да си свирите като Нерон, само и само да става вашето. Е, няма да става вашето! Затова мисля, че тези дебати в момента са безсмислени. Госпожо председател, ако дадем край на тези дебати, мисля, че ще свършим нещо полезно и ще можем да приемем по-добри текстове по-нататък. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Милионерът!

Уважаеми господин преждеговоривш! Да си милионер не е престъпление. (Смях и оживление в мнозинството.) Тъжното в цялата история е, че аз не съм, а още по-тъжното е, че Вие, господин преждеговоривш, се включвате в хора на – тоест какво да се включвате, Вие отдавна сте там – на онези, как да ги кажа – клеветници или просто мръсници, които като нямат какво да кажат, почват да лепят етикети. А на Вас, господин Сидеров, и на цялата ви политическа група искам да кажа нещо. Политическото помиярство (възгласи: „Еее!” в мнозинството) изглежда много полезно в определени моменти. Имало е и други такива в тази зала. Много е тъжно обаче, когато се срещнете с реалната истина след няколко месеца на изборите. Ще видите, че политическото помиярство ви носи позитиви тук, в залата, но не носи ...

Хулиганско поведение!

Но не носи никакви... (Волен Сидеров, Павел Шопов и Десислав Чуколов се запътват към трибуната).

Ти си помияр! Хулиганско поведение! Вашето поведение е помиярско!

Аз не знам какъв съм, но не съм като вас, управляващите. Разбрахте ли!

Благодаря Ви за вниманието. (Румен Овчаров тръгва към своята парламентарна група, а Волен Сидеров, Павел Шопов и Десислав Чуколов тръгват след него и крамолите в пленарната зала продължават по време на почивката.) (След почивката.)

Уважаема госпожо председател, колеги! Аз съм пропускал покрай ушите си досега много обвинения, клевети и хули, защото съм изхождал от повелята на Библията – Господ е казал на хората: „Не се съдете помежду си, защото аз ще ви съдя всичките.” Тъй като вярвам в Божия съд, никога не съм търсил такъв вид правда на земята. Хората около мен обаче не издържат вече на подобни хули. Затова призовавам господин Волен Сидеров да намери начин да оттегли думите си, защото в противен случай, ако не го направи до края на седмицата, аз ще бъда принуден да заведа дело срещу него. Благодаря.

Не можеш! За всичко казано от трибуната – не можеш! Аз съм проверил.

Виж чл. 48 от Конституцията! (Волен Сидеров иска думата за лично обяснение.)

Господин Костов, не само няма да оттегля думите си, а ще ги потвърдя и ще ги повтарям непрекъснато! Вие сте човекът, под чието управление България беше ограбена! И затова на Вас не Ви пука за заплати. Аз приемам обаче Вашето предложение – Синята коалиция да подпомогне бюджета, защото доколкото съм чул, само Вашите авоари наброявали 600 млн. долара. И ако Вие ги вложите в бюджета, наистина ще бъде решителна помощ. Само че за целта ще трябва да отидете да ги извадите от швейцарските банки. Ще бъдат добре приети в бюджета. Между другото ще свършат полезна работа.

Уважаема госпожо председател, не смятах да взимам думата, но съм възмутен от липсата на базов морал в България. Имам един въпрос към ГЕРБ и „Атака”: кой назначи Петко Сертов за съветник на Бойко Борисов? Не ви ли е срам! Това е човекът на БСП! И вие ще обвинявате после, че ние имаме колаборация с БСП! Е, срам нямате ли бе, колеги?! Капка базов морал нямате ли?! И сега знаете ли, господин Сидеров, какво ще направя аз? Ще извадя всичките изказвания, които Вие сте направили за ДАНС и Петко Сертов и ще Ви питам сега: защо мълчите, като ми се правите на морален съдник? Ще питам същото и ГЕРБ. Знаете ли, за тези 15 минути почивка, която хубаво даде председателят на Събранието, успях вече да извадя първите изказвания, в случая на Бойко Борисов. Какво казва Бойко Борисов за Петко Сертов, докато е председател на ДАНС? Казва следното – ще Ви зачета, господин Сидеров. Слушайте ме внимателно.

Госпожо председател, това не е по темата!

Казва следното: че по негово време службата е деградирала и подчерта, че престъпният свят знае методите, движението на документи, как работи системата и че на това трябвало преструктуриране.

Госпожо председател, слушахме изказвания не по темата – на Сидеров, а и всякакви други изказвания.

Тоест премиерът Борисов определя ДАНС като деградирала по времето на Петко Сертов, а сега го прави свой съветник на тема „Корупция и сигурност”! Абе хора, срам нямате ли?! И как не ви е неудобно – да станете и нас да ни обвинявате в колаборация с БСП?! Ами то е ясно кой прави колаборация с БСП. Срам нямате ли бе, хора?! Петко Сертов е техен виден представител. Беше техният шеф на ДАНС. Той беше заедно с Алексей Петров в ДАНС. Там работеха заедно, а Вие ще ставате да говорите за нас, че ние сме работили с БСП! (Реплики в мнозинството.) И между другото, нямате ли неудобството, че вземайки този човек на тази висока позиция, ясно казвате, че не само ГЕРБ и „Атака” управляват България, но и видни хора от БСП и тройната коалиция също управляват с тях България?! Колеги, правя това изказване със следната молба накрая: трябва да има някакъв елементарен базов морал в страната. И призовавам персонално Сидеров за това назначение – искам да Ви чуя какво мислите, господин Сидеров. Призовавам и Парламентарната група на ГЕРБ – да кажат какво мислят те по това назначение. Искам да ви чуя! Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, първоначално процедура за допускане до залата на заместник-министър Евгени Ангелов и на Емил Алексиев.

Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2010 г., приет на първо гласуване на 16 ноември 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 48, ал. 1 след думите „до сключването на договора” се поставя запетая, добавя се „включително за времето на сключването на договора” и се поставя запетая.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Член 119 се изменя така: „Чл. 119. (1) Заявлението за предоставяне на търговска гаранция съдържа задължително информация за: 1. правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115, и посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112-115; 2. съдържанието и обхвата на търговската гаранция; 3. съществените елементи, необходими за нейното прилагане, и по-специално: начините за предявяване на рекламации; срок на търговската гаранция; териториален обхват на търговската гаранция; име и адрес на лицето, предоставящо търговската гаранция, и име и адрес на лицето, пред което може да бъде предявена търговската гаранция, когато това лице е различно от лицето, предоставящо търговската гаранция. (2) В случай че търговската гаранция се предоставя от производител, който няма представител на територията на страната, и в заявлението за предоставяне на търговска гаранция липсва информацията по ал. 1, т. 1, тази информация се предоставя на потребителя по подходящ начин от продавача. (3) Информацията по ал. 1 трябва да бъде ясна, разбираема и лесна за четене. Информацията задължително се предоставя на български език.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за поправката на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Ако търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и срокът на гаранцията е по-дълъг от сроковете за предявяване на рекламацията по ал. 1, рекламацията може да се предяви до изтичането на срока на търговската гаранция.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

Параграф 11 – предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 148 се създава т. 4: “4. сезира компетентния съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им за нищожни по реда на Глава девета, Раздел ІІІ, в случаите когато предприетите мерки по т. 1 са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, но предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на § 13 да се раздели на отделни параграфи от § 13 до § 25. Комисията предлага следната редакция на § 13: „§ 13. Член 149 се изменя така: „Чл. 149. Разпоредбите на тази глава имат за цел да осигурят защита на потребителите при предлагането, продажбата, препродажбата и замяната на права и/или услуги по договори за предоставяне на разпределено във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти.”

Комисията предлага да се създадат нови параграфи от 14 – 25: „§14. Член 150 се изменя така: „Чл. 150. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат при договори, сключени между търговец и потребител. (2) Потребител е всяко физическо лице, което действа за цели, които са извън търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице. (3) Търговец е всяко физическо или юридическо лице, както и всяко лице, действащо от името и за сметка на търговеца, което действа за цели, свързани с търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице. (4) Разпоредбите на тази глава не изключват и не ограничават прилагането на правила, регламентирани в закон относно: 1. вписването на движима собственост или недвижим имот в специален регистър или прехвърлянето на имоти; 2. установяването на търговеца и изискванията на разрешителен, лицензионен или друг режим за упражняване на търговска дейност.” § 15. Чл. 151 се изменя така: „Чл. 151. Договор за разпределено във времето право на ползване на собственост е договор, сключен за срок по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва един или няколко имота или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка за повече от един период на обитаване.” § 16. Чл. 152 се изменя така: „Чл. 152. Договор за дългосрочни ваканционни продукти е договор, сключен за срок по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва отстъпки, или други предимства при настаняване за определен период от време, заедно с или без предоставяне на транспорт или други услуги.” § 17. Член 153 се изменя така: „Чл. 153. Договор за препродажба е договор, по силата на който търговец срещу заплащане, съдейства на потребител да продаде или закупи разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.” § 18. Чл. 154 се изменя така: „Чл. 154. Договор за замяна е договор, чрез който потребител срещу заплащане се включва в схема за замяна, в която срещу временно предоставяне на други лица на правата, произтичащи от негов договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, получава достъп до имот или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка или други услуги.” § 19. Чл. 155 се изменя така: „Чл. 155. Допълнителен договор е договор, въз основа на който потребител получава услуги, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост или с договора за дългосрочни ваканционни продукти, като тези услуги се предоставят от търговеца или от трето лице, въз основа на договор между третото лице и търговеца.” § 20. Чл. 156 се изменя така: „Чл. 156. Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или договор по тази глава, търговецът му предоставя своевременно точна и достатъчна информация, необходима за вземане на информирано решение, във формата на стандартен формуляр за предоставяне на информация за: 1. договори за разпределено във времето право на ползване на собственост съгласно приложение № 1; 2. договори за дългосрочни ваканционни продукти съгласно приложение № 2; 3. договори за препродажба съгласно приложение № 3; 4. договори за замяна съгласно приложение № 4.” § 21. Чл. 157 се изменя така: „Чл. 157. Информацията по чл. 156 се предоставя на потребителя безвъзмездно, по ясен и разбираем начин, на хартиен или на друг лесно достъпен за потребителя траен носител.” § 22. Чл. 158 се изменя така: „Чл. 158. Информацията по чл. 156 се предоставя на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.” § 23. Чл. 159 се изменя така: „Чл. 159. Всяка реклама на договор или група договори по тази глава посочва възможността за получаване на информацията по чл. 156 и откъде може да бъде получена.” § 24. Чл. 160 се изменя така: „Чл. 160. (1) Когато на потребителя се предлага договор по тази глава по време на събитие, организирано с цел промоция или продажба, търговецът задължително посочва в отправената до потребителя покана търговската цел и характера на събитието. (2) Търговецът е длъжен да направи информацията по чл. 156 достъпна за потребителя във всеки момент по време на събитието по ал. 1.” § 25. Чл. 161 се изменя така: „Чл. 161. Забранява се предлагането или продаването като инвестиция на разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.”

По § 14 има предложение от народните представители Добрев, Червенкондев и Николов Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14 който става § 26: § 26. В глава седма се създават чл. 161а, 161б, 161в, 161г, 161д, 161е, 161ж, 161з, 161и, 161к, 161л, 161м, 161н, 161о и 161п: „ Чл. 161а. При изчисляване срока на договора за разпределено във времето право на ползване на собственост и на договора за дългосрочни ваканционни продукти се взема предвид всяка клауза на договора за мълчаливо подновяване или продължаване. Чл. 161б. (1) Договорите по тази глава се сключват в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз. (2) Когато потребителят пребивава или търговецът упражнява своята търговска или професионална дейност на територията на Република България, договорът се изготвя на езика по ал. 1 и на български език. (3) При договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, касаещи конкретен недвижим имот, търговецът предоставя на потребителя договора на езика по ал. 1 и в заверен превод на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която се намира имотът, при условие че това е официален език на Европейския съюз. Чл. 161в. (1) Преддоговорната информация по чл. 156 представлява неразделна част от договора. Търговецът не може да променя съдържанието на предоставената информация по чл. 156 с изключение на случаите, когато: 1. страните изрично уговорят друго, или; 2. направените промени се дължат на необичайни и непредвидими обстоятелства, които са извън контрола на търговеца, чиито последици не могат да бъдат избегнати от него, дори ако положи всички необходими грижи. (2) Всяка промяна на предоставената информация, извършена в съответствие с ал. 1, се съобщава на потребителя на хартиен или на друг леснодостъпен за него траен носител преди сключването на договора и се посочва изрично в договора. Чл. 161г. Договорите по тази глава съдържат: 1. имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 2. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец) и адрес за кореспондеция за физическо лице; 3. информацията за съответния вид договор съгласно чл.156; 4. извършените промени в предоставената информация по чл. 156 за съответния вид договор; 5. отделен стандартен формуляр за улесняване упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор съгласно приложение № 5; 6. дата и място на сключването на договора и подписите на страните. Чл. 161д. (1) Преди сключването на договор по тази глава търговецът изрично информира потребителя, че има право на отказ от договора, за продължителността на срока, в който може да упражни правото си на отказ, и за забраната за извършване на авансово плащане по време на срока за отказ. (2) Информацията по ал. 1 се включва в договора и тези договорни клаузи се подписват от потребителя отделно. (3) Потребителят получава екземпляр от договора в момента на сключването му. Чл. 161е. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина да се откаже от сключения договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба или за замяна, в срок 14 календарни дни, считано от датата на: 1. сключване на договора или сключване на обвързващ предварителен договоря или 2. получаване на договора или на обвързващия предварителен договор, когато потребителят ги получава след тяхното сключване. (2) Когато търговецът не попълни и/или не предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител стандартния формуляр за отказ от сключения договор, по чл.161г, т. 5, потребителят има право да се откаже от договора в срок от една година и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване. (3) Когато търговецът попълни и предостави на потребителя стандартния формуляр за отказ от сключения договор на хартиен или на друг траен носител в рамките на една година от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата на която потребителят получи формуляра по чл. 161г, т. 5. (4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156, потребителят има право да се откаже от договора в срок от три месеца и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване. (5) Когато търговецът предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156 в рамките на три месеца, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата на предоставяне на информацията по чл. 156. (6) Когато потребителят сключи едновременно договор за разпределено във времето право на ползване на собственост и договор за замяна, към двата договора се прилага само един срок за упражняване правото на отказ от договора, който започва да тече съгласно изискванията на ал. 1. Чл. 161ж. (1) Потребител, който желае да упражни правото си на отказ от сключения договор, е длъжен да уведоми за това търговеца на хартиен или на друг траен носител преди изтичане на сроковете по чл. 161е. Потребителят може да използва и стандартния формуляр за улесняване упражняване правото на отказ по чл. 161г, т. 5. (2) Упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор прекратява правата и задълженията на страните по договора, като потребителят не дължи разноски и заплащане на услуги, предоставени му преди отказа. Чл. 161з. Забранява се изискването и получаването на авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всяка друга насрещна престация за търговеца или за трето лице при договори за: 1. разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти и за замяна – преди изтичане на сроковете за упражняване правото на отказ от сключения договор по чл. 161е; 2. препродажба – преди осъществяване на действителната продажба или прекратяване на договора за препродажба по друг начин. Чл. 161и. (1) При договорите за дългосрочни ваканционни продукти плащането се извършва по предварително изготвен график за разсрочено плащане. Плащанията, включително членските вноски, се разделят на равни по стойност годишни вноски. (2) Забранява се плащане на цената, посочена в договора по друг начин, който не съответства на графика за разсрочено плащане по ал. 1. (3) Търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмена покана за плащане на хартиен или на друг траен носител най-малко 14 календарни дни преди настъпване на всяка дата на падеж. (4) Потребителят има право след плащане на втората годишна вноска да прекрати договора за дългосрочни ваканционни продукти, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи предизвестие до търговеца в срок 14 календарни дни считано от датата на получаване на поканата за плащане на годишна вноска. Чл. 161к. (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор за разпределено във времето право на ползване на собственост или от договор за дългосрочни ваканционни продукти, всеки договор за замяна, свързан с тези договори, или всеки друг допълнителен договор се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка. (2) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор по тази глава, цената по който е изцяло или отчасти покрита от кредит, предоставен на потребителя от търговеца или от трето лице въз основа на договор между търговеца и третото лице, договорът за кредит се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка. Чл. 161л. (1) Когато по договор по чл. 151-154 е приложимо правото на държава – членка на Европейския съюз, всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата, предоставени му по тази глава, е нищожна. (2) Когато по договор по чл. 151-154 е приложимо правото на държава, която не е член на Европейския съюз, потребителите имат правата по тази глава в следните случаи: 1. когато предметът на договора е свързан с недвижим имот или имоти, някой от които се намира на територията на държава – членка на Европейския съюз, или 2. когато предметът на договора не е свързан с недвижим имот, но търговецът упражнява търговска или професионална дейност в държава – членка на Европейския съюз, или по какъвто и да е начин дейността му е насочена към държава – членка на Европейския съюз, и съответният договор попада в обхвата на тази дейност. Чл. 161м. (1) Комисията за защита на потребителите информира потребителите за техните права и задължения при предлагането и сключването на договори по тази глава, за възможностите за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове и разглежда жалби, сигнали и предложения на потребителите и сдруженията на потребителите. (2) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците и техните браншови организации да информират потребителите за своите кодекси за добра практика и за наличието на възможности за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове, свързани с договори по тази глава. Чл. 161н. Помирителните комисии и медиаторите, създадени по реда на Глава девета, Раздел II, съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, възникнали във връзка с договори по тази глава. Чл. 161о. (1) Всяка уговорка между търговец и потребител, която противоречи на разпоредбите на тази глава и води до увреждане интересите на потребителя или до ограничаване отговорността на търговеца по този закон, е нищожна. (2) Когато не са спазени изискванията на чл. 158, 161, 161б, 161в, 161г, 161з и 161и, съответният договор е недействителен. Чл. 161п. (1) Разпоредбите на тази глава не изключват използването от потребителя на други правни средства за защита на неговите права и интереси. (2) За неуредените по тази глава случаи се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.”

Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов за създаване на нов § 15. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2. Комисията предлага да се създаде нов § 27: § 27. В чл. 165, ал. 8 т. 3 се изменя така: „3. при влизане в сила на съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ характер”.

Да, простете, госпожо председател, напълно сте права. Ще прочета неподкрепеното предложение по т. 1, както стана ясно, това е предложение на Мартин Димитров и Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията по т. 1. „§ 15. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава ново изречение второ: „Броят на мандатите на членовете на комисията, в т.ч. на председателя не могат да бъдат повече от два.”;

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим с моя колега Мартин Димитров, фактически означава, че ние желаем да се въведе ограничение за мандатите на членовете и естествено на председателя на Комисията за защита на потребителите в рамките на два мандата. Предложението ни има за цел да уеднакви принципа за брой на мандати, така както това е направено в почти всички други закони, които третират тази материя, а именно мандатност на определени комисии, които се гласуват в Народното събрание чрез текстовете на закона. Например: - Законът за енергетиката – въведена е същата норма за два мандата за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; - Законът за електронните съобщения – аналогично относно Комисията за регулиране на съобщенията; - Законът за защита на личните данни – също относно Комисията за защита на личните данни; - Законът за статистиката – тази норма е въведена за Националния статистически институт; - Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност; - Законът за достъп и разкриване на документите на Държавна сигурност, съответните комисии, които се създават по тези закони. Тази норма, която ние искаме да се въведе, не цели по никакъв начин каквото и да било предсрочно прекратяване на мандати. Като всяка материално-правна норма, естествено, че тя влиза в сила от деня на обнародването на самия закон. По тази причина за мен беше наистина изключително учудващо и разочароващо, че в комисията представителите основно на ГЕРБ се въздържаха, без аргументи, които да чуя, и които да имат наистина смислено значение. На всички вас, уважаеми колеги, искам да припомня нещо, което между другото е записано в Решение № 13 от 15 декември 2010 г. на Конституционния съд. Естествено, решението е по друга материя, но в него, чуйте това, което казва Конституционният съд: „Изключена е в България безсрочността при упражняване на власт и това е завоевание на демократичната държава. В крайна сметка всяка власт произтича от суверена и е израз на народовластието. Безсрочността е неговото отрицание – отрицание на народовластието.” Наш основен дълг е да съхраним народовластието в демократичната държава. Аз питам: защо трябва да правим изключение в една-единствена комисия – Комисията за защита на потребителите? Има ли някаква логика? За мен няма публична логика. Уви, когато няма публична логика, има някаква друга логика, която не е публична и е от частен характер. Уважаеми колеги, апелирам да защитим духа на българската Конституция и в този закон чрез тази мандатност, за която ви говорих. Направете го дори и за младите хора, които са на балкона и следят тези дебати и защитата на духа на Конституцията. Благодаря ви.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, не му е тук мястото на Вашето предложение, което сте направили, а по-скоро подобно ограничение на броя на мандатите на членовете и председателите на държавните комисии следва да бъде въведено чрез допълнение на Закона за администрацията. Направете това нещо за всички държавни комисии, а не с някаква цел, за която мотивите не са Ви ясни – защо се прави точно тук, към тази комисия. Благодаря.

Господин Иванов, не е вярно, че не се чуха доводи както „за”, така и „против” в комисията. Никой не е против мандатността, това стана ясно в комисията. Всички сме „за” мандатността, чуха се даже мнения да се дописва в Преходни и заключителни разпоредби, от кога влиза в сила. Истината и причината да не приемем вашето предложение беше единствено тази, че не става ясно неговото действие – нито Вие го бяхте описали от кога то влиза в сила, как засяга сегашния мандат на сегашната комисия, която е назначена от по-малко от 7-8 месеца – от м. март миналата година е съставена новата комисия. Именно поради тази причина не се прие вашето предложение и остана за едно по-късно ... Ние, колегите от ГЕРБ също имаме ангажимент в тази комисия, че ще приемем едно подробно разписано предложение в тази насока – господин Димитров, обръщам се към Вас – казвате мандатите да бъдат два, но казвате от кога действат, за какво действат. Този мандат, който е – прекратява ли се, или не се, за един мандат ли се счита, за двата пълни мандата ли се счита? Просто тези неща не бяха изяснени във вашето предложение, затова и то не беше прието от комисията. Това не пречи на едно последващо предложение, включително може да бъде и от наша страна. Пак, под формата на реплика, бих искал господин Иванов да отговори и на втората част от предложението, което сте направили, малко повече разяснения да дадете. Говорим за редакцията за влизане в сила на присъдата...

Аз знам, че е прието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще отговоря на двамата колеги последователно. Господин Божилов, за част от националните агенции и комисии, които са разписани със специален закон и отделна глава третира правомощията и състава им, това се прави със специалния закон. За всички останали важи това, което Вие казахте. За тези комисии, аз Ви ги изброих – Закона за енергетиката, Закона за електронните съобщения, иначе, следвайки Вашата логика очаквам Вие утре да направите предложение за премахване на текстовете от изброените закони за всяка една от тези национално значими комисии. Такава е и Комисията за защита на потребителите и това е именно презумпцията, от която се е водил законодателят, когато в тези закони разписва в отделни глави това, което трябва да бъдат правомощия и, от друга страна, състав на комисиите. По отношение на втората реплика, искам да заявя ясно, че няма никакъв друг текст в доклада за второ четене, за да се счита, че има неяснота относно това, което съвсем ясно декларирам. След като тази яснота в момента е налице, кажете ми, коя може да бъде причината, за да не бъде подкрепен този текст? Съвсем ясно се знае, че в един закон, когато има този текст, законът започва да действа, включително и всички текстове – и този текст, от момента, когато се обнародва. Това означава, че комисията в състава, в който е избрана преди осем месеца, мисля, че споменахте – ще продължи да си работи до края на мандата. Това е подразбиращо се, това е нещо, което е съвсем очевидно. След като ви давам това разяснение, се надявам да го подкрепите, защото не би трябвало да имате никакво съмнение в това, което ви казвам. Благодаря ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 28.

Параграф 16 –предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 29. „§ 29. Създават се членове 170а, 170б, 170в, 170г и 170 д: „Чл. 170а. (1) За да бъдат признати за представителни по смисъла на чл. 170, ал. 1, сдруженията на потребителите подават до министъра на икономиката, енергетиката и туризма заявление, към което прилагат следните документи: 1. съдебно решение за първоначална регистрация; 2. удостоверение за актуално състояние, издадено от съда по регистрацията; 3. удостоверение от Централния регистър при Министерството на правосъдието за юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност; 4. актуален устав; 5. годишен отчет за извършената дейност през последната една година; 6. списък на приемните за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областните градове на страната с посочени адреси, работно време, телефони за контакт и имена на лицето, отговарящо за приемната; 7. опис на предоставените от съответната приемна съвети на потребителите през последната една година; 8. декларация от членовете на управителните органи на сдружението, че отговарят на изискванията на чл. 167, ал. 2. (2) Документите по ал. 1, т. 1-4 и 8 се подават в оригинал или заверено копие. Документите по ал. 1, т. 5-7 се подписват от лицата, които представляват организацията. (3) Когато се установят нередовности в представените документи, министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им в 14-дневен срок. (4) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане.” „Чл. 170б. (1) Сдружението на потребителите се признава за представително със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (2) Заповедта по ал. 1 се издава в срок един месец от постъпване на документите по чл. 170а в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В случаите по чл. 170а, ал. 3 срокът спира да тече. (3) Със заповедта по ал. 1 сдружението на потребителите се признава за представително на национално равнище за срок три години. (4) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма обявява на своята интернет страница актуален списък на признатите за представителни сдружения на потребителите.” „Чл. 170в. Признатите за представителни сдружения на потребителите са длъжни да уведомят министъра на икономиката, енергетиката и туризма за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 170а, ал. 1 не по-късно от 14 дни от настъпването й.” „Чл. 170г. (1) Не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока по чл. 170б, ал. 3 представителните сдружения на потребителите подават заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за иницииране на нова процедура по признаване на сдруженията на потребителите за представителни. Към заявлението се прилагат документите по чл. 170а, ал. 1. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава заповед по чл. 170б, ал. 1 по реда на чл. 170а и 170б.” „Чл. 170д. (1) Оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица извършват проверки за наличието на критериите за представителност на всяко от представителните сдружения на потребителите. Резултатите от проверките се отразяват в доклад, който се представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (2) В рамките на всяка процедура по финансиране на сдруженията на потребителите по чл. 172 се извършва проверка за наличието на критериите за представителност. (3) В зависимост от резултатите от проверките по ал. 1 и 2 министърът на икономиката, енергетиката и туризма може да отмени заповедта по чл. 170б, ал. 3 преди изтичането на тригодишния срок, когато: 1. сдружението на потребителите, признато за представително, не представи при поискване актуалните документи по чл. 170а, ал. 1; 2. сдружението на потребителите, признато за представително, не е уведомило за промяна в обстоятелствата в срока по чл. 170в; 3. се установи, че сдружението не отговаря на критериите за представителност по чл. 170, ал. 1 или декларацията по чл. 170а, ал. 1, т. 8 е с невярно съдържание.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 30.

По § 18 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 31: „§ 31. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думата „продоволствието” се заменя с „храните”, след думата „транспорта” се поставя запетая и се добавя „информационните технологии и съобщенията”, а думите „към министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заличават. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Представителите на представителните сдружения на потребителите се определят въз основа на изготвено от тях мотивирано предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 32: „§ 32. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „сигнали, жалби и молби” се заменят с „жалби, сигнали и предложения”, а думите „сигналите, жалбите и молбите” се заменят с „жалбите, сигналите и предложенията”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Жалбите, сигналите или предложенията се подават до Комисията за защита на потребителите в писмена форма или по електронна поща и съдържат: 1. наименование на органа, до който се подава жалбата, сигналът или предложението; 2. имената, пощенски или електронен адрес на жалбоподателя; 3. срещу кого се подава жалбата, сигналът или предложението, като се посочи наименованието на фирмата или на търговския обект, както и неговото седалище или адрес на управление; 4. оплакванията и исканията на жалбоподателя; 5. подпис на лицето, което подава жалбата, сигнала или предложението, или на неговия пълномощник; в случай че жалбата, сигналът или предложението са подадени чрез пълномощник, се прилага пълномощно; 6. доказателства, с които жалбоподателят разполага (копие от касови бележки, фактури, договори и други, на които основава претенцията си).” 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Ако жалбата, сигналът или предложението не отговаря на изискванията на ал. 2, Комисията за защита на потребителите уведомява жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на жалбата и не образува производство по разглеждането й, докато нередовностите не бъдат отстранени.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Жалбите, сигналите и предложенията, подадени до некомпетентен орган, се препращат най-късно 7 дни от датата на постъпването им на компетентния орган, като се уведомят техните податели. Жалбата, сигналът или предложението не се препраща, когато има данни, че въпросът е отнесен и до компетентния орган.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 33.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 34: „§ 34. В чл. 180 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 навсякъде думите „сигнала, жалбата или молбата” се заменят с „жалбата, сигнала или предложението”. 2. В ал. 2 думите „сигнала, жалбата или молбата” се заменят с „жалбата, сигнала или предложението”. 3. В ал. 4 думите „сигнал, жалба или молба” се заменят с „жалба, сигнал или предложение.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 35: „§ 35. В чл. 181 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Сигнали, жалби и молби” се заменят с „Жалби, сигнали и предложения”. 2. В ал. 2 думите „Сигналите, жалбите и молбите” се заменят с „Жалбите, сигналите и предложенията”. 3. В ал. 3 думите „сигнали, жалби и молби” се заменят с „жалби, сигнали и предложения”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 36.

Предложение от народните представители Добрев, Червенкондев и Николов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 37: „§ 37. В чл. 183, ал. 1, изречение второ след думата „представители” се добавя „трябва да притежават подходяща квалификация и”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 38.

По § 25 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, които става § 39: „§ 39. В чл. 186, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. Глава четвърта, Раздел I „Договор, сключен извън търговския обект”, Раздел II „Договор за продажба от разстояние” и Раздел IV „Нелоялни търговски практики”, Глава пета, Раздел II „Гаранция на потребителската стока” и Раздел ІІІ „Рекламации”, Глава шеста „Неравноправни клаузи в потребителски договори” и Глава седма „Договори за разпределено във времето право на ползване на собственост. Договори за дългосрочни ваканционни продукти. Договори за препродажба и замяна“. 2. Точки 3 и 4 се изменят така: „3. Глава четвърта „Търговски съобщения” от Закона за радиото и телевизията; 4. Глава единадесета „Реклама на лекарствените продукти” от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;”. 3. Създава се нова т. 8: „8. Закона за дейностите по предоставяне на услуги;“. 4. Досегашната т. 8 става т. 9. 5. Досегашната т. 9 става т. 10 и в нея буква „з” се изменя така: „з) Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (ОВ, L 33 от 3 февруари 2009 г.);”.

По § 26 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, които става § 40: „§ 40. В чл. 191 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „към министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заличават; 2. Създава се ал. 4: „(4) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (ОВ, L 342 от 22 декември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1222/2009.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 41.

По § 28 – предложение от народните представители Добрев, Червенкондев и Николов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 42: „§ 42. Член 222а се изменя така: „Чл. 222а. За нарушение на чл. 113 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридически лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.”

По § 29 – предложение от народните представители Добрев, Червенкондев и Николов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, но предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на § 29 да се раздели на отделни параграфи от § 43 до § 45. Комисията предлага следната редакция на § 29, който става § 43: „§ 43. Член 223 се изменя така: „Чл. 223. Който не изпълни задълженията си по чл. 156-158, 160, 161б-161д и 161и, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.” Комисията предлага да се създадат § 44 и § 45: „§ 44. Член 224 се изменя така: „Чл. 224. (1) Който рекламира договор или група договори в нарушение на изискванията на чл. 159 и 161, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. (2) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 се налага и на лице, което излъчва или предоставя за излъчване за своя сметка реклама за сключване на договор, която не отговаря на изискванията на чл. 159 и 161.” „§ 45. Член 225 се изменя така: „Чл. 225. (1) Който в нарушение на чл. 161ж пряко или косвено начисли разходи на потребител, който упражнява правото си на отказ от сключения договор, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв. (2) Който в нарушение на чл. 161з изисква или приема авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всякаква друга насрещна престация от потребител, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 46: „§ 46. Член 225а се изменя така: „Чл. 225а. (1) Доставчик по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 4 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. (2) Дистрибутор по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 5 от регламента, се наказва с глоба в размер 500 лв. или с имуществена санкция в размер 2000 лв. (3) Доставчик на превозно средство или дистрибутор на превозно средство по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 6 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 47.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 48: „§ 48. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се § 12а: „§ 12а. Разпоредбите на Глава шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които държавите – членки на Европейския съюз, или Европейският съюз, са страна.” 2. В § 13 се създава т. 32: „32. „Траен носител” е всеки носител, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, който позволява лесното й използване в бъдеще за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.” 3. В § 13а т. 10 се изменя така: „10. Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (ОВ, L 33 от 3 февруари 2009 г.).”

Комисията предлага да се създадат параграфи 49, 50, 51, 52 и 53: „§ 49. Създава се Приложение № 1 към чл. 156, т. 1”. Госпожо председател, тук се налага уточнението, че тези приложения са по вносител и затова няма нужда да бъдат четени, просто е сменено тяхното систематично място в доклада. Ако искате, можем и заедно да ги гласуваме.

„§ 50. Създава се Приложение № 2 към чл. 156, т. 2”. „§ 51. Създава се Приложение № 3 към чл. 156, т. 3”. „§ 52. Създава се Приложение № 4 към чл. 156, т. 4”. „§ 53. Създава се Приложение № 5 към чл. 161г, т. 5”. До тук, а след това ще отидем направо на стр. 55 от доклада.

Комисията предлага да се създаде „Заключителна разпоредба” с § 54: „Заключителна разпоредба § 54. Разпоредбите на § 40, т. 2 и § 46 влизат в сила от 1 ноември 2012 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Юлия Меранзова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерство на правосъдието. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, бих искала да обърна внимание на два от законопроектите – на колегите от Коалиция за България, и на Министерски съвет, които инкриминират, криминализират извършване на престъпление срещу животни. В заседанието на Комисията по правни въпроси и на проведената кръгла маса аз изразих своето становище. Там се въздържах от подкрепа на тези два законопроекта. Ще го направя и в тази зала днес, но искам да представя част от аргументите си, че показател за цивилизованост на цялото общество е хуманното отношение към всички живи същества. Считам обаче, че предложените текстове отговарят само на обществените очаквания на част от хората, които се интересуват от защита правата на животните, а в тях не са предвидили те да отговорят на обществените очаквания, и по-точно на страха на хората по отношение агресията на животните спрямо хората, въпреки че вчера беше заявено, че между първо и второ четене на законопроектите ще бъдат предложени такива текстове. В момента коментирам настоящите предложения. На второ място – считам, че в никакъв случай няма нормативна празнота, така както твърди госпожа Манолова, по отношение проявите на жестокост към животните. Има действащи два закона – Законът за защита на животните, приет на 31 януари 2008 г. и прилаган и към този момент, и Законът за ветеринарномедицинската дейност, в чиито разпоредби, още в началото, в чл. 7, е забранена проявата на жестокост към животните и е дадена дефиниция за проява на жестокост, описано е какво се смята за жестокост и т.н., да не ви запознавам с детайлите. На следващо място, смятам, че е невъзможно да бъде редактиран текстът между първо и второ четене, тъй като въведените правни институти в тези два законопроекта –„особена жестокост”, „тежко и трайно увреждане”, са в хипотезата и приложението на Наказателния кодекс по отношение на хората, а не по отношение на животните. На последно място, разбира се, не по значение, смятам, че предвидените санкции са прекалено високи в своя размер. Колеги, искам да ви обърна внимание на предложението на госпожа Манолова. Създава се чл. 325б. Няма да прочета целия текст, само ще прочета предвиденото наказание: „Наказва с лишаване от свобода до 2 г. или пробация, както и глоба от 1000 до 6000 лева.” Колеги, искам да ви обърна внимание, че в Наказателния кодекс чл. 130 урежда наказанието за лека телесна повреда за хора. Обърнете внимание, че е предвидено наказание „лишаване от свобода до 2 г. или пробация”. Казано съвсем накратко, в предвидените наказания, за трайно увреждане на здравето на куче или умишленото му увреждане се наказва с по-тежко наказание от леката телесна повреда на човек. Поради тези аргументи аз няма да подкрепя тези законопроекти и бих сметнала за необходимо да помоля и колегите евентуално при следващ нов подход и нови предложения, да бъдат помислени по-детайлно текстовете и тогава да получат нашата подкрепа. Благодаря.

Уважаеми колеги, вчера при представянето на законопроекта се опитах да отговоря на двата въпроса, които поставят най-големите противници на този законопроект. Единият от тях е дилемата кого да защитим – хората или животните? Кого да накажем – насилниците над животни или хората, които са собственици на агресивни животни, оставят ги без контрол, в резултат на което причиняват средни телесни повреди или даже смърт на хора? Вчера обясних, както и по време на дебата в Правната комисия, и по време на кръглата маса, която беше организирана от Правната комисия, че такава дилема не съществува, и че това е по-скоро начин за измиване на ръцете на тези, които неизвестно защо са склонни да гледат с равнодушие проявите на жестоко отношение към животни. Разбира се, че няма никаква пречка да бъдат създадени допълнителни законови текстове, които да наказват собствениците на агресивни животни. На госпожа Атанасова, която е прочела донякъде Наказателния кодекс и донякъде Закона за задълженията и договорите, само ще припомня, че в българското законодателство съществуват санкции за причиняване на вреди от животни. Това е делитната отговорност по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите, според който собственикът на едно животно отговоря за вредите, които са причинени от него. Така че според Вашата логика, след като в Закона за ветеринарномедицинската дейност и в Закона за защита на животните има санкции за жестоко отношение към животни, текстът, който е част от действащото гражданско право, би следвало да бъде достатъчен и за решаване на другия проблем. Очевидно обаче това не е така, след като има толкова нахапани хора, след като има толкова пострадали деца от агресивно поведение на животни – това от една страна. От друга страна, след като сме свидетели на безчовечно, на ужасяващо насилие над животни, особено през последните няколко години. Така че като законодатели е нормално да предприемем законодателни промени, които да предупредят, да изпълнят функциите на генералната превенция по Наказателния кодекс, тоест да предупредят, да възпрат всички, които желаят да упражняват безчовечно жестоко насилие над животни. Това всъщност е „а” и „б” на наказателното право и на създаването на текстове в Наказателния кодекс. Мисля, че е безсмислено да водим този спор като юристи, още повече е безсмислен да го водим като граждани. Уважаеми колеги от ГЕРБ, които сте противници на този законопроект. Само защото няма достатъчно санкции срещу собствениците на агресивни животни, които ги оставят без контрол – какво ви пречеше в рамките дори на 1 година, след като сме внесли нашите законопроекти, да напишете такъв законопроект? Направете предложение между първо и второ четене. От няколко дни слушам: „Ние ще го приемем под условие, ние ще го приемем, ако вие напишете еди-какво си.” Ние какво ще напишем, това си е наша работа. Ние ще го напишем не защото вие го чакате, а защото наистина има и съществува такъв проблем. Внесете си такива предложения. Внесете ги, защитете ги, ние ще ги подкрепим. Освен това, тъй като Вие цитирахте Закона за защита на животните, ще се наложи да дочета докрай текстовете, които Вие цитирахте, именно „предвидените административни наказания са в случаите, в които деянието не съставлява престъпление”. Няма колизия между административнонаказателната и наказателната отговорност. Няма такава колизия. Това не може да е аргумент, още повече че би следвало да сте проверили как съответните органи използват своите възможности за административно наказване. Цифрата е ясна: 15 акта за 4 години по Закона за защита на животните и 14 наказателни постановления въз основа на тях. За 5 години: 16 акта по Закона за ветеринарномедицинската дейност и 15 наказателни постановления. Очевидно административнонаказателната отговорност не е достатъчна, тя не може да възпре насилниците над животни. Така че най-нормалното нещо е да направим съответните промени. Що се касае до размера на санкциите, естествено, че подлежи на дискусия. Също така всеки юрист знае, че предвидените санкции „лишаване от свобода до 3 години” при първо нарушение се заменят с административнонаказателна отговорност по чл. 78а. Това беше един от аргументите, които се използваха от Вашите единомишленици по време на дебата в Правната комисия. Смятате ли, че тези санкции са малки за организаторите на боеве с животни, след като напоследък в резултат на журналистически разследвания стана ясно, че това е един кървав, хазартен, отвратителен бизнес? И ние трябва да стоим и да го гледаме равнодушно, без да предвидим съответните санкции?! Честно казано на мен ми е необяснимо вашето упорство. Дори и жертвите, дори пострадалите от агресия на животни, оставени без контрол, които участваха в дебата в парламента, казаха, че не са против и че очакват съответни санкции за насилниците над животни. Как така регулацията на една сфера според вас се отразява на регулацията на друга сфера? Това са две различни теми. Вие, пак повтарям, използвате едната, за да си измиете ръцете и да не подкрепите нещо, което цялото общество очаква. Наистина не ви разбирам! В момента социалната мрежа, неправителственият сектор, гражданите очакват такива законодателни промени. Защо упорствате? Кой въпрос решавате с това, че ще оставите безнаказано да продължава насилието над животни? Да не повтарям всичко, което казах вчера – насилието над животни днес води до насилие над хора утре, че проблемът с насилието наистина е изключително съществен за нашето общество. Насилието в семейството, в училище, сексуалното насилие се започва именно от насилие над животни. България е единствената страна, член на Европейския съюз, която не е инкриминирала насилието над животни. Има три европейски страни, които не са го направили. Това сме ние, Босна и Херцеговина и Албания. Три страни! Очаквам поне тези, които са против този законопроект, да го заявят ясно от тази трибуна, за да си понесат след това обществената оценка за поведението, а не да си мият ръцете с това какво още не е направено в българското законодателство.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам най-отговорно да заявя, че ще подкрепя настоящите предложения. Защо? Защото смятам, че живея в една цивилизована страна, в която, каквато и да е форма на насилие и жестокост трябва да бъде сериозно осъдена и обществото трябва да реагира срещу нея. Не смятам, че ние, като хора, имаме правото да решаваме какво да се случва с живота на животните, които нямат възможността да дойдат тук и да се защитят. Аз съм против безсмисленото насилие, против жестокостта във всяка една форма. Няма да се повтарям с колегите, които се изказаха преди мен, че действително България е една от малкото страни, в които няма закон, който да инкриминира жестокостта над животните. Сега в настоящия закон, ако – казвам хипотетично – някой счупи две пейки, събори две ламарини, ние го подвеждаме под отговорност за хулиганство. Пак по същия закон ние третираме, ако някой отреже крайниците на някое животно, ако някой одере едно коте примерно и т.н. Не може да сложим тези две деяния под един знаменател. Не можем да сложим под една шапка нещо, което има само материален еквивалент, и нещо, което инкриминира нещо много страшно – жестокостта. Смятам, че малко стеснихме дебата, като в частност разглеждахме наистина жестокостта и насилието спрямо животните и наистина нападенията, които примерно кучета извършват спрямо хората. Да, това е тъжно. Фактът, че в нашата страна се случват такива неща, нищо, че живеем в ХХІ век, и нищо, че сме в Европейския съюз, наистина имаме голям проблем с бездомните кучета, наистина е много тъжно и жалко, че хора и деца ежедневно биват хапани и нападани. Но не това е законът. В момента разглеждаме Закон за защита на животните и трябва да гледаме да бъде с оглед на всички животни. Още нещо, което искам да кажа, колеги. Там, където свършва морала, там, където спират моралните ценности и устоите на дадена личност, там е мястото да се намеси законът и там е нашето място да кажем кое е редно и кое не е редно. Смятам, че трябва да инкриминираме и трябва да осъдим всяка форма на жестокост, защото цената на живота е важна, без значение дали става въпрос за човек, дали става въпрос за животно. Ние не сме хората, които просто можем да осъждаме на смърт или да взимаме и решаваме съдбата на животните само защото те нямат възможността да се защитят. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги, пред нас са законопроекти, които са от рода на тези, които не могат да бъдат гласувани и за които да се изяви партийна или парламентарна, като група, подкрепа. Тук става въпрос за оня тип законопроекти, които са въпрос на съвест – гледали сме такива в това Народно събрание и преди това. Лошото обаче е, че с този тип законопроекти, което правим сега, с гласуването или негласуването, приемането или неприемането ние ще приключим дебата, а този дебат ще бъде кратък. Всичко тръгна от един случай, в който садистично бяха отрязани лапите на едно куче – кучето Мима, спомняте си, и набързо, особено гласовити, така наречени природозащитни или дружества за защита на животните, организации, на които това им е работата – като казвам това им е работата, много от NGO-тата (неправителствените организации) са се превърнали в средства за прехрана на участващите в тях, ескалираха нещата и се стигна до тази ситуация в момента, в която до голяма степен има конфузност. В смисъл че тези, които погледнат по-рационално, по-разумно и по-юридически, могат да бъдат обвинени в жестокост и неразбиране на проблемите, свързани с жестокостта към животните. А онези, които подкрепят тази теза, могат да минат точно за обратното – хуманни, едва ли не за защитници на животните и за хора, които са привърженици на доброто отношение към тях. Тук явно БСП взима на въоръжение точно тази дилема и това противоречие, което обективно се създава, и от това излиза с партийна позиция и превръща дебата в партиен, а не в морален, съобразно това, което се диктува от съвестта на всеки народен представител. Кой го прави? БСП. Те искат инкриминиране на нещо, наказателна репресия – същите те от БСП, които са правили винаги всичко възможно и когато са били на власт, са и въздействали, когато не са били на власт, за намаляването на наказателната репресия, намаляването и снижаването на наказанията по начин Наказателният кодекс да бъде винаги колкото може по-беззъб и по неработещ. Тук е отново тяхната демагогия. И то БСП, които отдавна не са имали възможността и задължението и като управляващи да направят нещо, което ние – „Атака”, много пъти сме казвали: нужен е нов Наказателен кодекс. Новият Наказателен кодекс, вместо който бяха направени други нови кодекси – няма да ги изброявам, това е друга тема, но за да не бъде Наказателният кодекс. В момента те се изявяват като – играят винаги блестящо тази игра – привърженици на твърдата политика и на здравата ръка. Така че да накажем лошите хора, които се отнасят лошо към добрите животни. Свеждат въпроса общо взето до въпроса за хората и кучетата, животните или хората, като тук се говори най-често за кучетата. Самият аз съм почитател на котките и задавам въпроса: ние, котките, все пак не сме ли хора? Въпросът е много по-широк, много по-дискусионен, много по-значим. Този въпрос трябва да бъде решен в контекста на един нов Наказателен кодекс, когато винаги ние от „Атака” сме казвали: когато се прави новият Наказателен кодекс, ще бъдат точно преценени и претеглени за различните престъпления различните наказания по тежест и по вид. Само тогава няма да се работи на парче, както сега се работи, а нещата ще бъдат съизмерни. Защото това, което особено БСП предлага в техния законопроект, става страшно за хората, отприщва се възможността за произвол. Защото много често, както и тук изказващи се вчера заявиха и обясниха, че границата е тънка. Защото исторически открай време са се сложили едни отношения между хора и животни и още по-далече – във варварските и нецивилизовани времена, и през годините, като се стигне до сегашното, вече твърде хуманно общество – тук бяха изброени някои случаи, когато се кара работно животно да свърши работата си, как се постъпва. Много такива примери и случаи бяха дадени. Границата е тънка, колеги. По този начин – внесен на парче, особено от БСП с неговата тежест, техния проект за инкриминиране на случаите, в никакъв случай не могат да се направят тези преценки. Ще завърша с един случай от българската история, от българската литература. Малко известен е периодът, в който Иван Вазов като образован, високо ерудиран човек – имало е нужда от такива тогава, особено след Освобождението, за около две години е бил мирови съдия в гр. Берковица. Тогава Иван Вазов написал стихотворението „На едно пребито псе”. Той е написал това стихотворение по повод на смъртна присъда, забележете, по отношение на животно – на куче, което нещо е направило, той го е осъдил и са го пребили с камъни. Това е изконен юридически пример, който се даваше за субект и обект на правото в Юридическия факултет. Аз си го припомням и сега, с оглед на това, за което говоря, защото има и ... сложени неща, които са от други части на правото, от други области, това, ако щете дори, че едно животно се третира в нашето право като предмет. Оттук нататък въпросът се поставя толкова години след Иван Вазов – вече той е осъдил куче на смърт тогава и е написал стихотворението „На едно пребито псе”. Сега ние правим обратното общо взето – започваме да съдим хора в тази връзка и по този начин. Нещата са много по-сложни. Тук се говори за пострадалите от животните, тук има и връзка с темата, и няма връзка с темата. Ще завърша с това – сигурно трябва много сериозно да се мисли по въпросите и дебатът трябва да продължи. Жалко ще бъде, ако с това гласуване сега, ние приключим този дебат с приемането на законите и инкриминирането на тези деяния, които се визират, или обратното. Благодаря ви.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам най-сърдечно да поздравя колежката Йоана Кирова за нейната толкова, бих казал, истинска позиция, изказана не чрез политиканстване, а от това, което, аз така разбрах, че това е нейно дълбоко убеждение – защитата на животните. Това е един пример, защото трябва да има и по-млади хора сред народното представителство, защото се оказва, че тези, които сме с повечко стаж, понякога от мухата правим слон, както в момента, за съжаление го прави моят колега Шопов, като едва ли не цитира и Иван Вазов. Иван Вазов, доколкото знам, без да съм юрист, е ползвал мюсюлманското право, защото по българското право не можеш да осъдиш животно на смърт и не е имало тогава Наказателен кодекс. Това се учи в не знам кой курс при юристите, но като инженери и ние сме научили нещо. Аз смятам, че тук не става въпрос за никаква политика, не би трябвало да се прави партийна политика от която и да е парламентарна група, защото освен този закон, който е на колегите от Коалиция за България, има и такъв на Министерския съвет, които са много близки по съдържание. Още повече, това е първо четене, значи има съвсем добра възможност всички ние, които сме по-съпричастни към тези проблеми, да направим някакви допълнителни предложения, така че да се доусъвършенстват текстовете. Аз мисля, че текстовете не се касаят само за кучетата, а общо се говори за животните, така че няма проблеми и за котките, това, което се тревожи колегата Шопов, примерно. Така че аз призовавам всички да подкрепим и двата законопроекта и с общи усилия действително да покажем, че сме едно цивилизовано общество и да го направим всички заедно, независимо кой от коя парламентарна група е. Пледирам към една такава позиция на всички колеги. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също ще подкрепя и двата законопроекта. Моята принципна позиция до голяма степен се преповтаря и с позицията на моите колеги от моята парламентарна група, и с колегите от левицата. Аз също не смятам, че дебатът е политически, защото също мисля, че в цивилизовано общество като нашето не следва да остава ненаказано желанието за причиняване на болка и на страдание или увреждане на животно, защото защитата на животните представлява ценност в рамките на Европейския съюз и според мен, индикатор за нашата човечност и цивилизованост. Уважаеми колеги, установените към настоящия момент административни санкции в Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, които спомена госпожа Атанасова, според мен не отговарят на тежестта на извършените нарушения и посегателства и не осигуряват в необходимата степен превенция срещу извършените посегателства. В разрез с разпоредбите за хуманно отношение към животните желанието за причиняване на болка, страдание или увреждане на животно или задоволството от причиняване на такъв резултат, известно още като зоосадизъм, не се толерира в цивилизованите общества и за преодоляването на такова поведение се ангажират всички механизми, включително и на наказателното правосъдие. Смятам, че досегашната ненаказуемост на подобни деяния в България е довело до тяхното широко разпространение. Както спомена госпожа Манолова, Законът за защита на животните е в сила едва от 2008 г. и санкциите към него, колеги, както и Законът за ветеринарномедицинската дейност са само административни, тоест само парична глоба, и то в повечето случаи твърде ниска. Например, забележете, за нарушение на правилата за хуманно отношение към животно в Закона за ветеринарномедицинската дейност глобата е от 20 до 50 лв., а при повторно нарушение от 50 до 100 лв. Аз смятам, че тези глоби явно не са достатъчно ефективни, те са разубеждаващи и пропорционални на тежестта на нарушенията. Според мен са нужни по-строги мерки срещу тежките прояви на насилие. Как да обясня, колеги, като майка на моя син, който се върна изключително разстроен от училище, където през голямото междучасие бе наблюдавал как негови съученици са запалили жива котка, просто така за удоволствие, в двора на училището и да му обясня, че те могат да бъдат наказани евентуално със сумата от 20 до 50 лв., а при повторно нарушение до 100 лв.

И не могат.

И не могат – да. Като тръгнах да споменавам примери от личния си живот, нека да ви разкажа един друг пример, който е особено фрапиращ. В началото на моята адвокатска практика ми се наложи да бъда служебен защитник на едно момче, което беше убило майка си по особено жесток начин. Когато проучвах делото, бях потресена от факта, че като дете той е късал главите на живите гълъби. Това е още едно потвърждение за случаите на такива деца, които от малки са се занимавали с такъв зоосадизъм и са получавали удоволствие от това и по-късно са станали престъпници и убийци. Искам да се върна на фактите. Инспекторите при извършване на контрола по Закона за ветеринарномедицинската дейност срещат множество затруднения. Например в много случаи на извършено насилие срещу животни, то не става в присъствие на контролиращия инспектор. Проверката се извършва впоследствие по сигнал или жалба, така че инспекторът не е в състояние да докаже обстоятелства и не е в състояние да издаде акт за констатирано нарушение. Ветеринарните инспектори нямат правомощия да разследват, да разпитват, да събират доказателства. Тук трябва да се осигури законодателно намесата на прокуратурата. Установеното от ветеринарния инспектор е едно експертно становище, а изясняването на обстоятелствата, свидетелските показания и доказателствата би следвало да е работа на полиция и прокуратурата. За да се намесят полицията и прокуратурата, колеги, то деянията трябва да са включени в Наказателния кодекс. По тези причини, много сигнали за извършена жестокост към животни, ветеринарните инспектори са с вързани ръце и не могат да съставят акт, тъй като имат само съмнения за извършителя, но не и доказателства. От справката, предоставена ни от Националната ветеринарно-медицинска служба, от влизане в сила на Закона за защита на животните, са издадени само 15 акта и са съставени 14 наказателни постановления по тях, а от влизане в сила на Закона за ветеринарно-медицинската дейност досега, са издадени само 16 акта и 15 наказателни постановления по тях. Бих искала да подчертая нещо много важно, колеги, че държавите – членки на Европейския съюз, разполагат с трайна нормативна уредба в областта на хуманното отношение към животните и мнозинството от тях предвиждат тежки санкции за проявите на жестокост към животните. Различните форми на проява на жестокост към животните се наказват с лишаване от свобода, забележете къде – в Обединеното кралство, Франция, Германия, Белгия, Холандия, Испания, Италия, Швейцария, САЩ, Канада и други. В рамките на Европейския съюз са приети редица актове, свързани с нехуманното отношение към животните, защото там животните се третират като същества с усещания, а не като вещи, колеги, каквото е българското право – Законът за задълженията и договорите урежда директната отговорност на собствениците на животни, третирайки ги като вещи. Договорът от Лисабон и от Амстердам добавя, че хуманното отношение към животните следва да бъде като към разумни същества. В Резолюция на Европейския парламент от 23 март 2010 г. относно оценката на Плана за действие за защита и хуманно отношение към животните е посочено, че всяка дейност за защита и за осигуряване благоденствието на животните трябва да се основава на принципа, че животните са същества с усещания, със специфични потребности. И тук трябва да отговоря на колегите, които ме питаха какво правим с растенията, които късаме, имайки предвид, че хуманното отношение към животните в ХХІ век е израз и на нашата хуманност, както вече казах. Относно боевете с животни, колеги, бих искала да ви обърна внимание, макар че ще изляза малко от настоящата дискусия, имайки предвид, че сме на първо четене – в чл. 325а от Наказателния кодекс е предвидено, че организирането на боеве с животни се наказва с пробация и с глоба от 1000 до 5000 лв. Проблемът, свързан с организирането на боеве с животни, съществува и в други страни – членки на Европейския съюз, които са предприели решителни мерки срещу този кървав спорт. В Италия например през последните години една от най-доходоносните дейности на организираната престъпност е именно организирането на боеве, които според правоприлагащите органи се оценява на около 500 млн. долара годишно. През 2004 г. е приет закон, предвиждащ лишаване от свобода до 3 години и глоба до 160 хил. евро за организиране на боевете. Виждаме, че в България организирането на боеве с животни е инкриминирано в Наказателния кодекс, но те продължават да се провеждат. Надявам се, че в резултат на днешния дебат следва да преценим и да работим, доколко предвидените санкции са адекватни и как могат да бъдат предотвратени подобни деяния. От друга страна, съгласна съм с абсолютно всички, които изразиха становище, че следва да се справим и с един друг особено наболял проблем. Какво правим с престъпната безотговорност, според мен, на собствениците на агресивни животни? Считам, че те не осъзнават своята отговорност и задълженията, които произтичат от това. Както вече споменах, тяхната отговорност е уредена в чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Ето защо, смятам, че всички се обединихме около тезата, че имаме волята да подготвим и приемем конкретни текстове в Наказателния кодекс, предвиждащи тежки наказания за собствениците на агресивни животни, като по този начин криминализираме престъпната безотговорност на тези хора, които със своите действия или бездействия, са станали причина техните любимци да нападат хора, като им причиняват болка и страдание, и дори смърт. Те според мен също трябва да носят наказателна отговорност. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се постарая да бъда максимално кратък, тъй като ние в „Атака” обсъждахме, разбира се, този проблем и също сме на мнение, че е необходима промяна на нормативната база. Ще започна с последните думи на колежката Христова, един от вносителите на единия законопроект. Тя каза, че трябва да вземем мерки и срещу престъпната безотговорност на собственици на агресивни животни и т.н. Колеги, струва ми се, че напълно справедливо, възмущавайки се и подкрепяйки общественото недоволство срещу проявите на безсмислена жестокост срещу животни, сме на път отново да приемем законодателни поправки на парче, които не са обвързани с всички останали текстове, примерно в Наказателния кодекс. Пак рискуваме да нарушим баланса в една или друга посока. Пак казвам: ние в „Атака” не сме против да се вземат такива мерки, но също така настояваме да се вземат и мерки за защита на нашите деца от агресивни животни, и да се търси съответната отговорност от техните собственици. Аз специално, а мисля, че и колегите от моята група не могат да гласуват „против”, но няма да гласуват и „за” това предложение. Не знам какво ще се получи между първо и второ четене, тогава пак ще решаваме. Пак казвам: ние сме на мнение, че отново правим опит да решаваме проблемите на парче поради конкретен казус, наистина много жесток. Аз също бях потресен, любител съм на животните. Така законодателство не бива да се прави!

Благодаря Ви, госпожо председател. Моля да подложите на прегласуване току-що гласувания текст.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме този законопроект. Той се отнася за хора, а не за животни – за престъпления срещу човечеството, за въвеждане на състави за престъпления срещу човечеството. Това е тема, за която е много странно мнозинството да гласува „против”. Ние току-що приехме два закона, които защитават животните от жестокост. А да се въздържите при гласуването, когато става въпрос за престъпления срещу човечеството, това е много странно! В Комисията по правни въпроси имаше 4 гласа от БСП, от левицата, които се въздържаха по този закон, а гласуваха „за” другите два закона, които третират жестокост към животните. Може ли така? Аз смятам, че не е редно да се отхвърля такова предложение. Нашият Наказателен кодекс има нужда от тези състави, които вече са ратифицирани от Народното събрание с приемането на Римския статут на Международния наказателен съд. Затова предлагам прегласуване.