23 февруари 2011 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение за изслушване на министъра е свързано с опасенията ни, че няколкото обещания на министъра на земеделието и храните за изплащане на директните плащания на площ и националните доплащания променят датите за тяхното изплащане. Обезпокоени сме не само ние, а естествено и тези, които очакват националните доплащания и директните плащания на площ по европейските средства. Те са абсолютно необходими на земеделските производители. Малко предистория: от 2007 г. досега директните плащания на националните доплащания винаги са стартирали през м. декември. Ако си спомняте, имахме дебат в края на 2009 г., когато беше възможно тези доплащания да бъдат изплатени по-рано. Тогава министър Найденов каза, че тройната коалиция е виновна, не си е свършила работата и затова ще ги плати малко по-късно. Никога не се е случвало така, че плащанията примерно за годината да отиват в следващата година. Вярно е, че крайният срок е 1 юни, но не аз съм казвал тези дати на земеделските производители. Това беше произнесено от името на министъра на няколко пъти. Първият вариант беше в средата на декември, след това – краят на декември, в средата на януари, февруари, края на февруари, а сега се говори да бъдат изплатени до средата на март. Ние искаме да изслушаме министъра тук, в залата, да каже наистина готовността и кога това ще се случи, защото земеделските производители очакват това. Те са взели заеми от банките, те очакват това да се случи възможно най-бързо. Това вълнува земеделските производители. Този отрасъл в период на криза винаги е бил стабилният отрасъл. Искаме изслушване на министъра тази седмица. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на Парламентарната група правя предложение за отпадане на т. 4 – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Основание: Първо, Министерският съвет огласи своя инициатива за изменение в този закон и аз мисля, че е добре и тези предложения да бъдат обсъдени като част от една цялостна, добре осмислена идея за промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия във връзка с новите реалности, в които се намира този отрасъл. Второ, много добре знаете, че има огромни проблеми с кампанията по изкупуването на тютюнева реколта 2010 г., а този закон не само, че не решава нито един реален проблем, но и създава доста притеснения и у тютюнопроизводителите и в лицензираните търговци, които все още не са изпълнили своите ангажименти. Аз призовавам към здрав разум и да приемете категоричната ни оценка, а имайте предвид, че тя не е политически мотивирана, че сега не е времето да се занимаваме с един законопроект, който не само, че не решава проблеми, а може да създаде проблеми с изкупуването на реколта 2010 г. Благодаря за вниманието. Моля да подложите на гласуване процедурното ни предложение.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване като мотивите – освен тези, които вече бяха казани от господин Местан, са: Първо, на двукратния апел на председателя на Народното събрание има ли обратно предложение – ние получихме мълчание от страна на председателя на водещата комисия, включително и на вносителите на този законопроект. Второ, бяха проведени срещи с браншови организации, както на тютюнопроизводители, така и на фирмите, които изкупуват тютюна. Всички са единодушни, че този законопроект вместо да реши проблеми, ще създаде нови. Неговото приемане, в момента, само ще навреди на и без това тежката ситуация с изкупуването на тютюните и въобще ситуацията в този отрасъл. Трето, както стана ясно, правителството има друга, съвсем нова визия за развитието на тютюнопроизводството. Не избързвайте, изчакайте правителствената инициатива, не поставяйте парламента в неудобната ситуация да поставят правителството пред свършен факт! Не поставяйте собственото си правителство в тази ситуация, а и вашият министър на земеделието - нищо не налага този ускорен ритъм на приемане на този законопроект. Ето защо, още един път, поставяме нашето предложение за отпадане на тази точка от дневния ред. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ГЕРБ правя предложение за изменение на работното време през м. март 2011 г. Какво имаме предвид? Знаете празниците, които се събират около 3 март и на практика ние имаме едно заседание, което трябва да проведем на 2 март 2011 г. в сряда. Нашето предложение е в този ден да нямаме пленарно заседание, а от 15 март 2011 г., вторник, да направим седмицата с 5 пленарни заседания, тоест вторник, сряда, четвъртък, петък и събота. Защо предлагаме това? Вие сами разбирате, че както във всяка една парламентарна група, така и в нашата, има хора, които са от много далечни райони в България. Не е ефективно за нас да се провежда едно заседание и хората да идват за един ден, например от Силистра, от Варна или от отдалечените краища на България. Затова нашето предложение е в този ден да не се заседава, но, както се казва, да се отработи. Аз ще прочета проекта за решение и моля да го гласувате: „РЕШЕНИЕ за работа на Народното събрание през м. март 2011 г. Народното събрание на основание чл. 74 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Народното събрание не заседава на 2 март 2011 г. 2. Народното събрание да проведе извънредни пленарни заседания на 15 и 19 март 2011 г.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо моля за процедура – в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, и госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.

„Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-3, внесен от народните представители Менда Стоянова, Ваня Донева, Димитър Главчев и Иван Иванов на 12 януари 2011 г., приет на първо гласуване на 26 януари 2011 г.” „Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1 и 2. „Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция: „§ 4. В Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (обн., ДВ, бр. 98 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2 т. 2 се изменя така: „2. посочено като получател в митническата декларация за режим eдновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба, като данъчно задължено лице в акцизната декларация по чл. 76г, ал. 1 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове или като задължено лице в друг документ, установяващ задължение за акциз;”. 2. В чл. 8: а) в ал. 5 думите „Решението по ал. 3” се заменят с „Решенията по ал. 2 и 3”, а думата „връчва” се заменя с „връчват” и думата „му” се заменя с „им”; б) създава се ал. 6: „(6) Решението по ал. 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на Агенция „Митници”, който се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението се връчва на лицето в 7-дневен срок от датата на издаването му. 3. В чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 5 и 6.

Параграф 7 по Допълнителния доклад на комисията от 11 февруари 2011 г. Предложение на народния представител Костадин Язов, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция: „§ 7. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г., изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и бр. 34 от 2006 г., изм. и доп., бр. 63 от 2006 г., изм., бр. 80, бр. 81, бр. 105 и бр. 108 от 2006 г., бр. 31, бр. 53 и бр. 108 от 2007 г., изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., изм., бр. 36 от 2008 г., изм. и доп., бр. 106 от 2008 г., доп., бр. 6 и бр. 24 от 2009 г., изм. и доп., бр. 44 и бр. 95 от 2009 г., бр. 55 и бр. 94 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 24, ал. 2, т. 3 след думите „електрическа енергия” се поставя запетая и се добавя „от лица, получили лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда на Закона за енергетиката.”. 2. В чл. 32 се създава ал. 10: „(10) Разпоредбата на ал. 1, т. 8 се прилага само за биоетанол, денатуриран по специален метод, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.” 3. В чл. 48: а) в ал. 1 т. 8 се изменя така: „8. имената на служителите, упълномощени да подписват електронни административни документи и спесимени на подписите им;”; б) в ал. 2, т. 14 накрая се добавя „и удостоверения за електронен подпис;”. 4. В чл. 51, ал. 1, т. 9 думата „придружителните” се заменя с „електронни;”. 5. В чл. 57в, ал. 2, т. 7 думите „/придружителни административни документи,” се заличават. 6. В чл. 58а, ал. 2, т. 8 думите „/придружителния административен документ,” се заличават. 7. В чл. 58г, ал. 1, т. 5 думите „/придружителните административни документи” се заличават. 8. В Глава четвърта Раздел VI „Движение на акцизни стоки” с чл. 67-73 се отменя. 9. В чл. 74: а) в текста преди т. 1 думите „в придружителния административен документ или” се заличават; б) т. 1, 2 и 3 се отменят. 10. В чл. 75 думите „чл. 67, т. 4 и” и „придружителния административен документ/” се заличават. 11. В чл. 75а ал. 1 се изменя така: „(1) При наличие на извънредни обстоятелства, когато липсва съобщение за получаване или съобщение за износ, доказателство, че движението на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз е приключило, може да бъде представено под формата на заверка от компетентните органи на държава членка на получаване или на държавата членка, в която е подадена декларацията за износ, че стоките са напуснали територията на Общността.” 12. Чл. 76 се изменя така: „Чл. 76. Когато съобщението за получаване се получи след сроковете по чл. 74, лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките – собственост на титуляра на режима допускане за свободно обращение, или регистрираният изпращач коригира размера на дължимия акциз, възникнал вследствие на прилагането на чл. 74 през данъчния период, в който е получил съобщението за получаване, по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.” 13. В чл. 83е: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Обезпечение, учредено с депозит в пари, се приема в български левове, като не се дължи лихва върху него.”; б) създава се ал. 4: „(4) В случаите по чл. 76в, ал. 4, когато лицето е лицензиран складодържател, обезпечението може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция по реда на митническото законодателство.” 14. В чл. 87 ал. 8 се изменя така: „(8) Акцизната декларация може да се подава и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.” 15. В чл. 88, ал. 4 накрая след думите „по електронен път” се добавя „при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”. 16. В чл. 90а, ал. 2 т. 2 се отменя. 17. В чл. 93, ал. 4 след думите „данъчен склад” се добавя „а в случаите на ръчно маркиране и”. 18. В чл. 100а, ал. 1 думите „не са регистрирани по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и” се заличават. 19. В чл. 113, ал. 1 след думите „придружителен административен документ” се добавя „/електронен административен документ”. 20. В чл.120: а) в ал. 1 след думите „чл. 99, ал. 1” се добавя „т. 1 и 2”; б) в ал. 2 след думите „чл. 99, ал. 2” се добавя „т. 1 и 3”. 21. В Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн. ДВ, бр. 95 от 1.12.2009 г.) параграфи 83 и 84 от Преходните и заключителни разпоредби се отменят. 22. В Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 94 от 2010 г.) в Преходните и заключителни разпоредби се създава § 49: „§ 49. Разпоредбата на чл. 93, ал. 6 не се прилага до 31 март 2011 г.”

Комисията предлага да се създаде нов § 7а, който става § 8: „§ 8. Започналите до влизането в сила на този закон по реда на Глава четвърта, Раздел VІ – „Движение на акцизни стоки по режим отложено плащане на акциз”, се приключват по същия ред в срок до 31 март 2011 г.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9, и § 9, който става § 10.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 11, и предлага следната редакция: „§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаеми колеги, продължаваме по основния доклад. По § 18 на вносителя има постъпило предложение на народния представител Стоян Иванов Иванов, което комисията подкрепя по принцип по точки 1 и 2, а по т. 6 беше оттеглено. Предложение на народните представители Петя Раева и Искра Михайлова, което комисията подкрепя. Предложение на народния представител Меглена Плугчиева, което комисията подкрепя. Предложение на народните представители Пенко Атанасов и Димчо Михалевски: В Преходните и заключителните разпоредби § 18, т. 1 в чл. 9, ал. 1, т. 1 да стане: „1. По т. 1–37 – самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, пряко подчинени на териториалните държавни предприятия по Приложение № 1”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Михаил Михайлов, което комисията подкрепя по принцип. Предложение на народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип. Предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17: § 17. В Закона за защитените територии се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 14, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „доколкото в специален закон не е предвидено друго”. 2. В чл. 31, т. 1 се изменя така: „1. провеждане на гола сеч във всички гори, с изключение на тополовите и нискостеблените гори; сливане на голи, невъзобновени сечища на площ, по-голяма от 2 хектара в нискостеблените гори, с изключение на акациевите;”. 3. В чл. 36, ал. 2 се създава изречение второ: „Когато предложението засяга горски територии, произнасянето по целесъобразност се извършва след съгласуване с Министерството на земеделието и храните и с Изпълнителната агенция по горите.” 4. В чл. 52: а) в ал. 1 след думата „стопанисване” се поставя запетая и се добавя „опазване”; б) в ал. 3 думите „правилник, утвърден от министъра на земеделието и храните” се заменят с „устройствени правилници, утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите”. 5. В чл. 67, ал. 1, изречение второ думата „охраняват” се заменя с „опазват”. 6. В § 1 от Допълнителните разпоредби точки 2 и 3 се изменят така: „2. „Гори" са горските територии по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за горите. 3. „Водни площи" са територии от поземления фонд, горските територии и континенталния шелф, залети с вода”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18: „§ 18. В Закона за опазване на селскостопанското имущество се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2: а) в ал. 1, т. 4 думите „в горския фонд” се заменят с „извън горските територии”; б) в ал. 3 думите „чертите на горския фонд” се заменят с „горските територии по смисъла на Закона за горите”. 2. Член 3 се изменя така: „Чл. 3. По реда на този закон се опазват и намиращи се извън горските територии отделни дървета, както и отглежданите в заградени пространства диви животни, птици и риби, които не подлежат на опазване по специален ред, предвиден в друг закон.” 3. В чл. 6, ал. 2 в изречение първо думите „Държавния горски фонд” се заменят с „горските територии” и думата „охранява” се заменя с „опазва”, а в изречение второ думите „органите на” се заличават и след думата „горите” се добавя „и нейните структури”. 4. В чл. 22, ал. 1 т. 4 се отменя. 5. Параграф 1а от Допълнителните разпоредби се отменя.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.

Комисията предлага § 21 да бъде отхвърлен.

По § 22 е постъпило предложение на народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя. Комисията предлага § 22 да бъде отхвърлен.

По § 23 има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев, което комисията подкрепя. Предложение на народните представители Раева и Михайлова, което комисията подкрепя. Предложение на народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя. Предложение на народния представител Михаил Михайлов, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 20: „§ 20. В Закона за устройство на територията се правят следните допълнения: 1. В чл. 119 се създава ал. 5: „(5) Заданието по ал. 1 в случаите, когато се засягат горски територии, се одобрява след съгласуване с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, който представя писмено становище в едномесечен срок от датата на получаването му.” 2. В чл. 124, ал. 6 след думата „общи” се добавя „и подробни” и накрая се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 21: „§ 21. В Закона за рибарството и аквакултурите се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 7 се изменя така: „Чл. 7. Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по опазването на рибните ресурси във водните обекти, ползвани за любителски риболов в района на дейност на нейните структури, както и контрол по спазване на правилата за любителски риболов при условията и по реда на този закон и на Закона за горите.” 2. В чл. 22а, ал. 1 след думата „стопанства” се добавя „държавните ловни стопанства” и се поставя запетая. 3. В чл. 90, ал. 6 запетаята след думата „горите” се заличава, а думите „нейните структури и специализирани териториални звена, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства” се заменят с „и нейните структури”. 4. В чл. 91, ал. 2 думите „служителите по горите към Изпълнителната агенция по горите” се заменят със „служители на Изпълнителната агенция по горите и на регионалните дирекции по горите”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 22: „§ 22. В Закона за водите се правят следните изменения: 1. В чл. 10, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. министъра на земеделието и храните: а) за хидромелиоративни системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места; б) чрез Изпълнителната агенция по горите – за насажденията в системите и съоръженията по буква „а”;”. 2. В чл. 60, ал. 3, т. 5 думите „горите и земите от горския фонд” се заменят с „горските територии”.”

По § 26 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 23: „§ 23. В Закона за биологичното разнообразие се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13 думата „горите” се заменя с „горските територии”. 2. В чл. 30, ал. 1 думите „устройствените проекти за горите” се заменят с „областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и програми”. 3. В чл. 39, ал. 3 думата „органи” се заменя със „структури”. 4. В чл. 113 се създава ал. 3: „(3) Регистрите по ал. 1 са публични.” 5. В чл. 115, ал. 1, т. 7 думата „гори” се заменя с „горски територии”. 6. В чл. 117, т. 1 думата „гори” се заменя с „горски територии”. 7. В чл. 118, т. 8 думата „гори” се заменя с „горски територии”. 8. В чл. 119, ал. 1 и 2 думата „гори” се заменя с „горски територии”. 9. В чл. 122: а) в ал. 2, т. 1 след думата „устройствени” съюзът „и” се заменя със запетая, и след думата „технически” се добавя „и горскостопански програми”; б) в ал. 3 думата „Началниците” се заменя с „Директорите”. 10. В § 1 от Допълнителната разпоредба: а) в т. 8 думите „териториите от горския фонд” се заменят с „площи от горските територии”; б) точка 12 се изменя така: „12. „Гори” са горските територии по смисъла на Закона за горите.”; в) в т. 31б думите „лесоустройствените проекти” се заменят с „областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и програми”.”

По § 27 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 24: „§ 24. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 в Раздел ІІІ „Министерство на земеделието и храните” се създават точки 14-19: „14. Северозападно държавно горско предприятие 15. Северноцентрално държавно горско предприятие 16. Североизточно държавно горско предприятие 17. Югоизточно държавно горско предприятие 18. Югозападно държавно горско предприятие 19. Южноцентрално държавно горско предприятие.”

По § 28 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 25: „§ 25. В Закона за движението по пътищата в § 12а от Преходните и заключителните разпоредби думите „служителите по горите” се заменят с „горските инспектори”.”

По § 29 има предложение на народния представител Петър Курумбашев - § 29 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Михаил Михайлов - § 29 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 26: „§ 26. В Закона за обществените поръчки в чл. 12, ал. 1 се създава т. 12: „12. договори за възлагане на дейности по създаване на гори, провеждане на сечи и добив на дървесина и ползване на недървесни горски продукти по смисъла на Закона за горите.”

По § 30 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 27: „§ 27. В Закона за кадастъра и имотния регистър се правят следните изменения: 1. В чл. 52 ал. 3 се изменя така: „(3) В случаите на промяна на предназначението на горски територии, уведомяването на службата по геодезия, картография и кадастър се извършва по реда на чл. 78, ал. 5 и 6 от Закона за горите.” 2. В Допълнителните разпоредби в § 1, т. 10 запетаята след думите „земеделски земи” се заличава, а думите „гори и земи от горския фонд” се заменят с „и горски територии”.”

По § 31 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 28: „§ 28. В Закона за независимите оценители в чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) Създава се нова т. 2: „2. да притежават диплома за висше лесовъдско образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър”, издадена от акредитирано висше училище – за извършване на оценки на горски територии;”; б) досегашните точки 2 и 3 стават съответно точки 3 и 4. 2. В ал. 2, т. 1 думите „с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър”, издадено от акредитирано висше училище” се заличават.”

Комисията предлага да се създадат § 29, 30, 31, 32 и 33: „§ 29. В Закона за пчеларството се правят следните изменения: „1. В чл. 11: а) в ал. 1 думите „земи и гори от горския фонд” се заменят с „горски територии”; б) в ал. 4 думите „гори и земи от горския фонд” се заменят с „горски територии”; 2. В чл. 12 думите „земи и гори от държавния горски фонд” се заменят с „горски територии – държавна собственост”. 3. В чл. 14 думите „ земите от държавния горски фонд - по реда на чл. 86, ал. 9 от” се заменят с „поземлените имоти в горски територии – по реда на”.” § 30. В Закона за държавната собственост (Обн., ДВ, бр...), се правят следните изменения: „1. В чл. 32, ал. 3 т. 3 се изменя така: „3. наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии.” 2. В чл. 41а, ал. 4 думите „гора или земя от горския фонд” се заменят с „горска територия”. 3. В чл. 41б, ал. 2 думите „земи и гори от горския фонд” се заменят с „горска територия” 4. В глава трета, наименованието на Раздел ІІІ се изменя така: „Раздел III – Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии” 5. В чл. 42а, ал. 1 думите „гори и земи от горския фонд” се заменят с „горски територии”, а думите „държавния горски фонд” се заменят с „горските територии – държавна собственост”. 6. В чл. 42б, ал. 2 думите „горите и земите от държавния горски фонд” се заменят с „горските територии – държавна собственост”. 7. В чл. 42в: а) в ал. 1 думите „гори и земи от горския фонд” се заменят с „горски територии”, а думите „гори или земи от държавния горски фонд” се заменят с „от горски територии – държавна собственост”; б) в ал. 2, т. 2 думите „чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори от горския фонд” се заменят с „чл. 86, ал. 2 от Закона за горите – за горските територии”; в) в ал. 4 думите „чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори от горския фонд” се заменят с „чл. 86, ал. 2 от Закона за горите – за горските територии”. 8. В чл. 42г: а) в ал. 1 думите „гори и земи от горски фонд” се заменят с „горски територии”; б) в ал. 2, т. 4 думите „чл. 19, ал. 1” се заменят с „чл. 86, ал. 2”. 9. В чл. 42д думите „чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори, включени в горския фонд” се заменят с „чл. 86, ал. 2 от Закона за горите – за горските територии”. 10. В допълнителните разпоредби в § 1а: а) в т. 1а думите „гора и земя от държавния горски фонд, еднаква по произход и функции с отчуждавания” се заменят с „горска територия, в която горите са с еднакъв произход и функции с отчуждаваните”, а думите „чл. 19, ал. 1” се заменят „чл. 86, ал. 2”; б) в т. 4, б. „в” думите „територии на гори и земи от горския фонд” се заменят с „горските територии”. § 31. В Закона за общинската собственост (Обн., ДВ, бр...), се правят следните изменения: 1. В чл. 7, ал. 1 думите „горите и земите от общинския горски фонд” се заменят с „горските територии – общинска собственост”. 2. В чл. 22, ал. 6 т. 3 се изменя така: „3. наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите – за горските територии.” 3. В допълнителните разпоредби в § 1, т. 3, б. „б” думите „териториите на гори и земи от горския фонд” се заменят с „горските територии”. § 32. В Закона за пътищата (Обн., ДВ, бр...), се правят следните изменения: 1. В чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „в” думите „ гори и земи от горския фонд” се заменят с „горски територии”. 2. В чл. 37, ал. 2 думите „горите и земите от горския фонд” се заменят с „горските територии”. 3. В чл. 38, ал. 3 думите „площи от горския фонд” се заменят с „горски територии”. 4. В чл. 40, ал. 3 думите „гори и земи от Държавния горски фонд” се заменят с „горски територии – държавна собственост.” § 33. (1) В срок една година от влизането на закона в сила лицата, притежаващи удостоверение за завършен курс за оценка на гори и земи от горския фонд, издадени от Лесотехническия университет, Института за гората при Българската академия на науките, Националното управление по горите, Държавната агенция по горите и Изпълнителната агенция по горите, се вписват по право в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители. (2) Вписването по ал. 1 се извършва въз основа на заявление, към което се прилага копие от удостоверението за завършен курс за оценка на гори и земи от горския фонд. (3) След изтичането на срока по ал. 1 оценки на горски територии могат да се извършват само от оценители, вписани в регистъра по ал. 1.”

По параграфи 32, 33, 34, 35 по вносител, няма постъпили предложения от народни представители. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за тези параграфи, които стават съответно § 34, § 35, § 36 и § 37.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 38: „§ 38 (1) Издадените въз основа на отменения Закон за горите подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не противоречат на закона. (2) До приемането на областни планове за развитие на горските територии категоризирането и прекатегоризирането на горските територии се извършват при условията и по реда на наредбата по чл. 18, ал. 1. (3) Подзаконовите нормативни актове, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите в изпълнение на разпоредбите на закона, се обнародват в „Държавен вестник".”

Комисията предлага § 37 по вносител да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39.

Комисията предлага да се създаде § 40: „§ 40. Законът отменя Решението на Народното събрание от 3 септември 2009 г. за спиране на изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна с гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост (ДВ., бр. 72 от 2009 г.).”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 41.

По § 40 има постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 42: „§ 42. Законът влиза в сила от 1 март 2011 г. с изключение на: 1. Параграф 3, § 9, ал. 9-11 и § 16, т. 41, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”; 2. Член 14, ал. 1, т. 2, чл. 115, ал. 1, т. 2, чл. 116, ал. 2, чл. 183, ал. 2, т. 3 и чл. 249, ал. 5, т. 3, които влизат в сила от 1 януари 2016 г.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, ако обърнахте внимание, предложението на комисията е за влизане в сила от 1 март, тъй като очаквахме, че законът ще бъде приет малко по-рано. Вероятността е до 1 март изобщо дори да не е възможно технически да се обнародва законът, затова правя следното предложение: думите „влиза в сила от 1 март 2011 г.” да се заменят с думите „в едномесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник”. Ето писменото ми предложение. (Предава на председателя писменото предложение.)

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, първо се радвам, че и председателят на комисията отчита факта, че законът, който обсъждаме в продължение на няколко месеца, касае сериозни и дълбоки, фундаментални промени в сектора. Разбирате, че срокът за влизане в действие на този закон, даже и с предложението на госпожа Танева – само един месец след като е обнародван в „Държавен вестник”, моля да обърнете внимание – няма да бъде достатъчен, защото касае един сектор, покриващ цялата територия на страната с над 150 структури, с няколко хиляди души служители и в същото време пред сектора стоят сериозни производствени задачи и то с настъпването на пролетта започва залесителна кампания, започват истински активни производствени дейности. Всичко това е свързано и с финансовите ресурси, които са насочени към сектора, с финансовия бюджет, който е предвиден за обслужване на сектора, и е необходимо време, за да може да се направи наистина тази радикална промяна. Затова предлагам на Народното събрание и се обръщам към вас, колеги: да проявим наистина разбиране и да не предизвикваме с незабавното влизане на промените в действие сътресения в сектора, а да се даде възможност на ръководството на министерството, на агенцията да използват времето от няколко месеца и да подготвят този преход и тази фундаментална реформа в сектора. Затова, господин председател, моето предложение е думите „влиза в сила от 1 март 2011 г.” да се заменят с „влиза в сила от 1 юни 2011 г.” Смятам, че това е един разумен срок, в който секторът ще може да се подготви, за да има възможност наистина тази реформа да бъде подготвена, без да предизвика сътресения в структурите и да не се отрази и в работата на сектора. Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за горите, който почти приключва, предвижда много сериозни реформи, изисква със своето съдържание множество наредби. Част от подготовката, независимо че е доста напред, след това трябва да мине и през Министерския съвет. Съгласувателните срокове са сериозни. Въпреки това, като вносители, аз ще кажа, че ние ще направим всичко възможно в изпълнителната власт да изпълним онзи срок, който вие гласувате. Според мен – изказвам лично мнение, без да го налагам – срокове, по-малки от 30 дни, във всички случаи са недостатъчни. Колкото е по-дълъг срокът, толкова по-добре.

По Приложение № 1 към чл. 163, ал. 1 има постъпило предложение от народните представители Танева, Янчева, Гюзелев и Колева, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 1: „Приложение № 1 към чл. 163, ал. 1 „Списък на държавните предприятия 1. Северозападно държавно предприятие 2. Северноцентрално държавно предприятие 3. Североизточно държавно предприятие 4. Югоизточно държавно предприятие 5. Югозападно държавно предприятие 6. Южноцентрално държавно предприятие.”

По текста на вносителя за Приложение № 2 към чл. 27, ал. 3, т. 6 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2.

Честито на всички! Честито на сектора и успешно прилагане на закона!

Уважаеми колеги, представям ви: Доклад за второ гласуване относно Закон за изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-93, внесен от народния представител Стефан Господинов Господинов и група народни представители на 16 ноември 2010 г. и приет на първо гласуване на 27 януари 2011 г. „Закон за изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. Член 11 се отменя.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз знам, че ви досаждам с това изказване, защото по тази тема съм се изказвал много пъти от тази трибуна, но все пак от приемането на закона на първо четене досега мина много време и ми се иска да ви напомня всъщност какво е предложението на колегите за § 1 от този закон. Параграф 1 казва: „Член 11 се отменя.” Ще следват още два параграфа: „Отменя се чл. 16.” и „Отменя се чл. 33.” Най-краткият закон в последните десет години в тази зала и най-лобисткият закон, го твърдя още веднъж. Колеги искам да ви напомня, че тук става въпрос за една дейност в България, която съвсем логично е лицензирана. Тази дейност е лицензирана не само в България, не само в целия Европейски съюз, но и във всички държави, където има такова производство – всички държави, където има тютюнопроизводство, тютюнопреработка и производство на цигари. Това не е случайно, защото всички министри на финансите, във всички държави, за да бъдат сигурни в приходната част на бюджета са въвели тази норма, България – Европейска България ще направи изключение. Неслучайно от няколко месеца съм поискал мнението на министъра на финансите. Такова мнение още не сме получили. Това какво означава? Министърът на финансите, който за пет лева говори поне 15 мин., сега за приходи от няколко стотин милиона не каза и три изречения. Това много ме смущава. Това по-скоро ми говори лично на мен, че той не е съгласен, но не го прави по не знам какви причини. Вместо аз да обяснявам тези неща, може би колегите вносители трябваше да обяснят този текст. Никой досега не ми е отговорил защо този текст, който твърдя, че е изключително лобистки... Няма отговор на този въпрос. Дали е така или не, ще го разберете още следващата седмица, когато законът влезе в сила, защото само европейска България ще разреши търговията на непреработен тютюн от нелицензирани търговци. Всеки в България може да търгува с тютюни, макар че забележете, ако днес искате да продавате цигари, една кутия цигари, вие трябва да се регистрирате при съответните власти, че имате това право. Имайте предвид, че в 40% от населените места в България не се продават цигари – последното нещо от тази брънка – защото нямат лицензи. Днес вие ще разрешите с този текст изкупуването на тютюни да бъде от нелицензирани търговци, тоест и вие, уважаеми колеги от мнозинството, може да станете утре търговци на тютюн, което е крайно неприемливо. Може и да имате такива мераци, но ще направите огромна беля за България и за вашето управление.

Господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че колегата Тасим измества дебата в друга посока. Искам да кажа уточняващо, че само 3% от произведения тютюн в България се преработва във вид на цигари в страната. Така че аргументът за тютюнопроизводителите, всъщност Вие казвате, че защитавате преработвателите на тютюн, тук не издържа, защото за 3%, сещате се, че този тютюн фактически пак се изнася. Разликата е в това, че българският производител няма възможност да получи съответната цена за своя положен труд.

Уважаеми колега, казахте една цифра, едно число – 3%, от произведените цигари, са с български тютюн. Това ли е? Това е възможно да е вярно, ако го умножите по 3 и 4. Но, Вие говорите за производство на цигари. А преработката на цигари? Всъщност този параграф говори за преработката на тютюни. Тоест кои са субектите, които имат право да преработват тютюни, а Вие отговаряте с какво количество, от тези произведени тютюни, се правят цигари в България. Това са две различни неща. Толкова пъти Ви говоря на тези теми от тази трибуна и един път се върнете към това, което съм казал, поне да разберете, че има тютюнопроизводство, тютюнопреработка от лицензирани търговци и цигаропроизводители. Това са различни понятия. Не може с едното да давате аргумент в обратна посока. Сега и вие с този параграф казвате: България няма да има преработватели и търговци на тютюни, които да бъдат лицензирани. Това казвате! А не това дали може да се произвеждат в България български марки цигари с български тютюни. Кажете друго, че в момента в България вече има хора, които са изкупили тютюни нерегламентирано и чакат влизането на този закон. От моя личен опит аз знам, че обикновено такива хора, които са над закона, са към управляващите. Така че това ще цъфне и ще бъде за ваша сметка. Няма да пропусна възможността, оттук до края, докато управлявате, да ви напомня какви бели правите! Така че отговорността е само ваша!

Уважаеми колеги, много пъти съм говорила пред вас за тютюнопроизводство, старала съм се да бъда обективна и да си служа с факти и с числа. И сега ще се постарая да бъда такава. Смятам, че този текст и този закон е лош, и че ще създаде поне три групи проблеми. Първата група са проблеми на държавата, защото чрез този закон ликвидираме един цял сектор. Втората група проблеми са финансови, защото ще ви намалеят приходите от акциз на рязан тютюн и приходите от данъци и такси от преработка на тютюн. Третата група проблеми са социални – засягате над 100 хил. българи, които оставяте без никакъв поминък и без да имате готовност да им предложим някаква алтернатива, защото тепърва ще се изготвя стратегия за развитие на сектора с участие на Министерството на земеделието и с тютюнопроизводителите. Към тези аргументи, които сте чували и друг път, обаче искам да прибавя един нов. Когато на първо четене колегите ми депутати от ГЕРБ аргументираха внасянето на закона, си послужиха с тезата, че той се подкрепя от тютюнопроизводителите. Признавам ви, че тази теза ме респектира, защото аз уважавам мнението на тези хора. Постоянно съм сред тях и винаги съм се съобразявала с това, което те мислят. И наистина тази теза донякъде обезоръжава моето говорене, но в последните две седмици проведох среща с Националната асоциация на тютюнопроизводителите, с тютюнопроизводители на всички видове класи тютюни в цялата страна и те казаха, че не подкрепят този закон. Колеги, вие ни излъгахте! Но това, че сте излъгали в парламента и от тази трибуна, наистина е лошо, но не толкова, колкото е лошо, че ги излъгахте тях. И когато те дойдат тук, под прозорците на парламента, не се сърдете на опозицията, сърдете се на себе си!

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, за пореден път от Вас чувам една огромна глупост. Ние с колегите вносители сме в постоянни контакти с Асоциацията на тютюнопроизводителите. Оплакаха ни се, как миналата седмица с господин Станишев сте извикали представители на асоциацията, и едва ли не сте оказали натиск да се оттеглят от този закон. Това ни се оплакаха самите представители на асоциацията. По отношение на това дали се подкрепя този ЗИД от Асоциацията на тютюнопроизводителите – той се подкрепя от тях, той е по тяхно предложение. Фирмите, които са регистрирани по чл. 21, ал. 1, а именно фирмите преработватели, фирмите, които имат право да изкупуват суровината, те също подкрепят този ЗИД. Защото той дава възможност на суровината, която в момента я има като препроизводство, да намери пазар. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) Да, свръхпроизводство. Тази мярка дава възможност на реалните, заинтересованите фирми, които изкупуват суровината, да навлязат в пазара, да се получи една конкуренция между тях и тази конкуренция да създаде една по-висока цена, в която да има някаква рентабилност на суровината. Това е основното, госпожо Нинова. Вие го знаете много добре! Излизате тук и подвеждате колегите, подвеждате обществото! Благодаря много.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожа Нинова, ще си позволя да цитирам изказване на господин Фикрет Бекир при разглеждането на поправката на закона на първото заседание на комисията. Господин Фикрет Бекир е заместник-председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите и е 10 години управител на Сдружение на тютюнопроизводителите в Силистренско, това са негови думи. Той казва така: „Ние предложихме като производители промяната на тези членове, които обсъждате в момента – става дума в момента, на заседанието на комисията. – Докога българските тютюнопроизводители ще получават мизерни цени за своя труд? С този закон – цитирам отново – смятам, че ще стане така, защото онзи ден водихме преговори с един чужденец, няма да кажа от коя държава е, знаете ли какво иска човекът? Казва, ако платиш освен цената на тютюна плюс един лев за посредника – лицензионната фирма, всъщност посредникът е лицензионната фирма, – можеш да изнасяш тютюн от България. Какво правят тези фирми? Те изкупуват тютюна, слагат етикет и след това го изнасят като преработен тютюн.” Така че нека да не си правим повече пиар акции и разни популистки изказвания. Трябва да направим тази либерализация на цената на тютюна, защото е крайно време нашият тютюнопроизводител да се почувства човек. И стига сте плакали за това, което сами сте си причинили. Ние имаме твърдото убеждение, че трябва да стане така. Аз от тази трибуна казвам, че не лобирам. Ако е лобиране за обикновения производител – да, лобирам за него, за тези хора с напуканите ръце, които ядат хляб заедно със земята! Няма да позволим картелни споразумения, които вие позволявахте години наред!

Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Нинова, Вие преди малко бяхте обвинена в лъжа, аз искам да Ви кажа само, че Парламентарната група на ДПС имаше среща с петте най-големи оператора по този въпрос. Един от въпросите беше отношението към този ЗИД на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Те казаха следното: „Ние сме достатъчно големи, ние оперираме не само в България и нашите отношения винаги са били европейски. Тоест ние работим с договори и ще продължаваме да работим така. На нас този закон може би няма да ни създава проблеми, но огромен проблем ще създава за България и за тютюнопроизводителите”. Това беше мнение, което беше подкрепено от всички големи. Те са: „Сокотаб” – най-големият, „Булгартабак”, „Мисириан”, „Алайънс Уан Тъбако България”, „Кърджали табак”, „Плевен Булгартабак”. Ако смятате, че тези хора могат да бъдат под натиска на опозицията – много се лъжете! Правилата са съвсем други. (Реплики от мнозинството.) Колега, много ми се ще не под формата на реплика, а в изказване, аз да имам възможност да Ви репликирам, за да изчистим тези неща.

Много е важно да изчистим тези неща. Още повече, че преди малко колежката цитира Съюза на тютюнопроизводителите, който е регистриран края на 2010 г. Те пък са искали среща с ръководството на ДПС, където са казали, че този закон наистина ще вреди на България. Това са го казали, не съм присъствал лично, но... (Реплика от ГЕРБ.) Стенограмата – знам от преди два месеца и тези неща, които той е казал, и аз мога да ги потвърдя. Така че нека в различно време да не говорим различни неща. Миналата седмица всички се отказаха от този закон, освен вие – вносителите. Това е истината.

Млади колега, аз съм доказала за времето, в което съм в политиката, че глупости не говоря, когато Вие докажете такова нещо, тогава излизайте тук на трибуната. Господин председателстващ, обръщам Ви внимание, че по правилник имате право и моля да наложите забележка на колегата за използване на обидни думи към народен представител. Сега по същество – на репликата. Първо, ние не сме искали среща с Асоциацията на тютюнопроизводителите. Те я поискаха, те ни помолиха. Второ, никакъв натиск не им е оказван, ако не знаете още, ние сме в опозиция и натиск не можем да оказваме. Натискът го оказвате вие – управляващите. Трето, доказателство, че вие не разбирате за какво говорите, е фактът, че не правите разлика между лицензионен и разрешителен режим. Тютюнопроизводителите наистина искат да се облекчи лицензионният режим на фирмите, които изкупуват, и това е разумно, но те искат да се въведе разрешителен режим, за да има все пак някакъв регистър и някакъв контрол върху тези, които изкупуват тютюна. Вие, вместо да промените от лицензионен в разрешителен режим, изобщо махате всякакви режими. Това е доказателство, че не разбирате материята и не знаете какво правите. Добро беше предложението на Министерския съвет да се въведе разрешителен режим. То оправдаваше искането на тютюнопроизводителите и защитаваше интереса на държавата. Вие не го направихте и от това наистина ще пострадате. Ние също смятаме, че тютюнопроизводителите трябва да получават по-висока и справедлива цена за труда си, но начинът не е това. Разберете, чрез този механизъм те ще бъдат притискани и ще продават все по-евтино, а прекупвачите, на които сега давате свобода, ще увеличават цената по веригата и ще печелят те. Единственият начин тютюнопроизводителите да получат справедливо заплащане на труда си е в бюджета на България да предвидите сумите, разрешени от Брюксел за национални доплащания за тютюнопроизводството и да ги изплатите. Това е начинът! (Реплики от ГЕРБ.) Нямате пари откъде да ги платите? Вземете ги от контрабандистите на цигари, там има 2 милиарда, и дайте на тютюнопроизводителите 100 милиона. (Единични ръкопляскания от опозицията. Реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Колкото по-бързо се научим да не решаваме въпроси, свързани със съдбата на нашите съграждани със заклинания, толкова по-добре. Какво правят вносителите на закона и в каква среда го правят – забележете? Къде сме днес? Проблематична изкупвателна кампания, неясен ангажимент на управляващите кой ще пише и докога ще пише нова стратегия, макар че, ако имаха такова желание, трябваше да го направят миналата година по това време. Трето, силно намаляване на цените, спекулативно от големите изкупвачи, тук ще коментирам точно това, и в същото време тотална липса на яснота някой ще доплаща ли, няма ли да доплаща, тези хора ще имат ли пари за хляб, няма ли да имат?! Какво премахвате, уважаеми вносители, колеги от ГЕРБ? Един член, който между другото, в закона, който беше подготвен от Министерския съвет, не се премахваше напълно. Забележете, първата алинея на чл. 11, която вие премахвате – кои имат право да изкупуват тютюн, в същото време обаче в закона остава чл. 21 и чл. 24, в които преработката на суров тютюн и производството на цигари остава с разрешение на Министерския съвет. Не ви ли се струва, че има дълбоко противоречие?! Едното го премахвате, а другото го оставяте?! Как така?! В проекта на Министерския съвет не е така, там има логика, защото са го писали хора, които разбират, все пак. По-нататък – как се грижите за тези производители като им премахвате възможността да имат сигурност както прекупвачите, така и производителите, която между другото е ясно разписана в двата регламента, които дефинират тютюнопроизводството в рамките на Европейския съюз? Това са Регламент № 1234 от 2007 г. и Регламент № 2075 от 2009 г., където се казва, че основополагащ принцип е сигурността, този, който произведе, да има на кого да продаде, а този, който иска да купи, да знае, че има кой да го произведе. Този принцип вие го зачертавате дебело с отпадането на чл. 11, както зачертавате и възможността хората да получат 20% минимум авансово плащане. С какво утре ще засадят разсада, който трябва в края на февруари, началото на март, да бъде разсаден, за да има нова реколта? С какво?! Със заклинания, с твърдата вяра на ГЕРБ?! Това ли ще направите?! (Възгласи от ГЕРБ.) Не, не се вълнувайте! Това са неща, които хората си слагат, с извинение и без извинение, за наша жалост, си слагат въжето на врата, в момента, в тези региони. Казвам го с цялата отговорност. Защото, уважаеми колеги, когато взимате такова решение... Аз попитах комисията – вносителите: „Хайде, да ми обясните как при свръхпроизводство в момента – не толкова голямо, но отнесено към нуждите на бранша в световен мащаб, как така наличното количество, което в крайна сметка по веригата на прекупвачите трябва да стигне отново до преработвателните фабрики, бидейки или небидейки на територията на страната, ще се повиши цената, като ще има допълнителни търговски посредници по тази верига”? Нямаше обяснение на този въпрос. Тук големият въпрос е, защо миналата година прекупвателните фирми даваха от порядъка на 2-2,50-2,70 до 3 евро на килограм директна изкупна цена, а в момента дават 1,50 1,80 евро, при положение че в Северна Гърция същите прекупвачи изкупуват с 1 евро отгоре? Знаете ли къде е отговорът? Отговорът е, че в момента, когато министърът на земеделието заяви, че ще оттегли Закона на Министерския съвет, когато повече от два месеца и половина се търкалят в публичното пространство тези безумни, безотговорни държавни текстове, основните прекупвачи си направиха ценовата политика. Те направиха картела, в момента го направиха. Искам да попитам, след като всичко това ще го свалим от отговорност от плещите на държавата, как утре ще се изправим пред тези хора, които в момента, след като досега са получавали 8 лв. – поне, с националните доплащания, тази година ще получат в най-добрия случай 5 лв., ако благоволите да им дадете поне 2 лв. някъде към август? Тук искам да оборя една огромна лъжа, че Европейският съюз давал само 143 млн. евро за тази и следващата година. Нищо подобно! Има разписани числа до 2013 г. на Главна дирекция „Земеделие”, че българските тютюнопроизводители могат да получават доплащания в следния размер: - 2010 г. – 168 млн. лв.; - 2011 г. – до 108 млн. лв.; - 2012 г. – 97 млн. лв.; - 2013 г. – 59 млн. лв. Когато спрем да лъжем и искаме да решаваме проблемите, тогава ще бъдем народни представители.

Уважаеми господин председател, многоуважаеми господин Михалевски! Мисля, че все още не сте разбрали, че социалистическата епоха свърши. Ангажиментът на държавата към определен сектор за сметка на други сектори – няма такъв! Само да Ви кажа, че Вие си послужихте с много изопачена информация. Защо се освобождава секторът за изкупуване на тютюн – суров и непреработен, защо остават преработвателите? Естествено, по какъв начин ще се хване акцизът на готовото изделие?! От друга страна, говорите ми за договори. Знаете ли каква е практиката, ако имате понятие от практиката? Аз ще Ви кажа и няма как да не се съгласите. Много голяма част от тютюнопроизводителите сключват по няколко договора с различни фирми. В края на краищата тези договори не се изпълняват, те са формални. По Закона за договорите всеки има право да ги сключва с какъвто иска текст в каквито иска ценови величини. Госпожа Нинова преди малко каза нещо, което също не е вярно. Вие искате да обърнете истината наопаки. Това, че ние освобождаваме пазара и се вдигат изкупните цени е, защото до голяма степен българският тютюн се изнася.

Кой го казва?

Аз го казах. Точно вие казвате, че от това ще пострадат българските тютюнопроизводители. Това е манипулация. Престанете с тези манипулации! Дайте да си говорим нещата, каквито са. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук продължаваме да дъвчем една тема като дъвка. Искам да кажа само на колегите от БСП – когато беше срещата на министър Дянков с Асоциацията на тютюнопроизводителите, там бяха и колегите от ДПС, те ще потвърдят, защо те не дойдоха, за да разберат каква точно е визията на правителството и на колегите депутати, които внасяме този закон? Министър Дянков каза: „Трябва да се направи стратегия”. Нищо подобно, че в момента не се работи стратегия. Аз ще ви кажа, че след тази среща Министерството на земеделието и храните вече работи – поръчало е да се направи анализ за влиянието на тютюнопроизводството, перспективи и решения за бъдещето му. По тази тема работят Институтът по аграрна икономика, Институтът по тютюна и експерти от Министерството на земеделието и храните. Ако нямаме тази стратегия, ние отново ще бъдем принудени да дадем тези пари. А какво ще правим догодина? Стига сме давали пари на хората като социални помощи! Нека да им дадем една конкурентна среда, нека да вкараме нови конкуренти на пазара. Когато наистина има едни и същи лицензирани фирми, те могат да правят каквото си искат. Искам да ви кажа, че сега сме 23 февруари, все още има места, където не е започнало изкупуването на тютюна или има изкупуване на съвсем малки количества. Ние сме направили всичко възможно по ангажимента, който бяхме поели при министър Дянков и в момента по пунктовете, където се изкупува тютюн, обикалят наши експерти от областните дирекции по земеделие, за да дават сигнали. Има отворен горещ телефон. Говорено е с фирмите да открият още пунктове. Така че не казвайте, че нямаме стратегия и не знаем какво да правим. И още една малка вметка. Искам да ви кажа, че госпожа Мария Неделчева се бори усърдно да запази точно този сектор, за да помогнем на нашите тютюнопроизводители в Европейския парламент.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Михалевски, Вие говорихте и изпълнихте 5-те минути време по нашия правилник, но много срамежливо не споменахте нещо, което според мен е много важно. Първо, защо в Европа, в Европейския съюз няма този режим? Защо го няма в съседни държави? На този въпрос няма отговор! Тъй като знам, че сте човек, който разбира от икономика, ще Ви задам следния въпрос: преработвателите са известни, изкупвателите са безброй много и цената ще се увеличи, как ще стане това? Как се случва това чудо? Наричат това пазар, а Вие казвате простичко следното, че е влязъл още един човек между производителя и търговеца и това ще бъдат приятелски фирми или наши момчета. Това със сигурност ще бъдат онези стотинки, които заслужават тютюнопроизводителите и нищо повече. Дали сте съгласни с мен – това ми беше въпросът.

Уважаеми господин председателстващ, започвам отзад напред. Уважаеми господин Тасим, аз точно това обясних – как в едно лимитирано като обем производство и обем налични мощности за преработка, крайни на брой фирми, ще се появят допълнителни посреднически нива и цените ще скочат? Напротив, те в момента показват как падат. Аз искам да попитам и госпожа Караянчева. Вие в началото на м. януари в Кърджали дадохте пресконференция как изкупвателната кампания ще започне на 15 януари. Днес сме в края на м. февруари и сама признавате от това високо място, че даже има места, където не е започнало изкупуването. Но как да започне, като след днешното гласуване ние ще снемем отговорността на изкупвателните фирми да изкупуват тютюна? Ние ще ги оправдаем и когато утре ме попитат в Кърджали, в Смолян, в Силистра, в Търговище и в Разград, аз ще кажа: „Народното събрание е виновно, уважаеми, че не ви се изкупува тютюнът, не са прекупвачите вече!”. Ние сами ще ги оневиним с днешното гласуване. Стратегията, за която говорите, не знам защо тогава Националната асоциация за тютюнопроизводителите, след като се каза, че някой работи по нея, поискаха от нас ние да участваме с експерти и да я напишем. И ние ще участваме, и ще подготвим стратегия. Но се пита в големия въпрос: защо в момента внасяте това недоносче, след като нито има стратегия, нито има яснота каква е политиката на държавата през следващите месеци? Това е големият въпрос! Никой не даде отговор тук. Само че хората навсякъде, където гледат тютюн, в момента не могат да си покрият разходите от миналата година, не могат да си платят борчовете в магазина, не могат да имат пари за разсад и препарати, за да започнат новата кампания. Кой е виновен? – Този, който след малко ще гласува за тези предложения!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги отляво – преждеговоривши, тези изменения на Закона за тютюна и тютюневите изделия, които предлагаме – да отпаднат лицензионните режими на фирмите, които досега извършваха тази дейност, предизвикаха явно доста бурен дебат. Една от причините, поради която може би се предизвиква по-голям интерес, е: за всички ни е ясно, че тези лицензионни фирми до голяма степен източваха фонд „Тютюн”. Те се явяваха онази финансова страна, която можеше да подпомага и политически партии. До голяма степен въпросът, който дискутираме днес, е и политически, защото касае най-вече хората, които са от етноса на ДПС, въпреки че до голяма степен се разрасна и в територии, където има възможности да се работи тютюн – в райони, които са много по-благоприятни за други култури. Какво имам предвид? В годините назад, колеги от ДПС и БСП, бихте могли да създадете една стратегия, на базата на която да има много по-добри условия, гарантирани ясни условия, при които хората да знаят как, докога, с какви възможности държавата ще подпомага този сектор. Вие не направихте това и затова дилемата на този етап е по какъв начин секторът да оцелее. Знаете, че в световен мащаб тютюнопроизводството не е толкова приоритетно, защото като тенденция намаляването на тютюнопушенето е факт. В тази посока може би трябваше да се насочите към създаване на условия за онези бедни райони, където производството на никоя друга култура не може да бъде реализирано. За сметка на това вие допуснахте в региони, където е нормално да се развиват други технически култури, които са богати и плодородни, лица, приближени до вашите обръчи от фирми, да разширяват производството, като по този начин печелят огромни парични потоци. Създаваха се предпоставките да се мами правителството, в това число и Министерството на земеделието, за да се получат средства, които да бъдат насочени към партийни централи. Трябваше много по-рано да помислите в тази посока – този сектор да бъде ограничен, пак повтарям, в регионите, където невъзможността за производство на друга техническа култура да създаде препитание на хората, които живеят в смесените региони, най-вече региони, пак повтарям, където природоклиматичните условия не предполагат друго производство. Защо трябва да остане лицензионният режим по чл. 21 за фирмите, които преработват тютюна? Естествено, знаете много добре, че след като се манипулира тютюнът, той става акцизна стока. Това го определя законът. По какъв друг начин може да се спре този процес на контролиране на акцизната стока? Говори се, че едва ли не по този начин ще се създаде предпоставка нелегално да се изработят тютюневи изделия. Сега при тези условия това би могло да се случи. Така че аз не виждам конкретните причини, които до известна степен да пораждат тази ваша настройка относно нашите предложения. Още веднъж искам да заявя готовността и най-вече уверението на хората, които произвеждат тютюн в Хасковския регион – не е вярно, не е истина, че те са се обърнали и в крайна сметка не подкрепят нашите предложения. Тъкмо обратното, в последните дни, разговаряйки с тях, мога да ви уверя, че те застават плътно зад тази позиция, която ние изразяваме с нашето предложение. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми колега Петров, Вашето изказване го приемам по простата причина, че сте от такъв район, където има и тютюнопроизводство. Приемам, че не разбирате и затова, че не сте се занимавали с тютюн и сте го гледали от разстояние. От такава позиция разбирам тезите, които развивате. Колега Петров, искам да знаете, ама да го запомните, ако може – може да Ви потрябва. Хубавият, качествен тютюн става по южните склонове. Хубавият, качествен тютюн става там, където има минимална влага, тоест иска отцедливи почви. Точно обратното на всяко друго растение, за което се иска много влага. Къде може и къде не може – това го е казала природата, а не някоя партия, както се опитвате да внушавате. Това го е казала природата. Такова производство има от 200 години и се знае. Ненормалното е другото, че през последните 20-25 години в България се вкараха сортове тютюни, които не са типични за България. Такива тютюни можете да видите, а вие, управляващите, пътувате в чужбина, във влажни зони, като Бразилия, Танзания, Индонезия и т.н. България също е в списъка на тези държави, които произвеждат такива тютюни – така наречените американски сортове тютюни. Те няма да съществуват в България, ако държавната фирма „Булгартабак” не ги изкупува, но това е друга тема. Вие казвате, че с тютюна се занимава ДПС електоратът. Прощавайте, ако решите един проблем или допълните техните доходи с нещо, бъдете сигурни, че ще гласуват и за вас. Кое е ненормалното в това хората да гласуват за тези, които ги защитават? Аз съм избран от тях и е нормално да им разбирам проблемите! Вие, като не сте избран, направете така, че да помогнете на тези хора да не се водят такива. Те не са вързани хора – те са хора, не по-малко интелигентни от Вас и Вашия съсед, който е гласувал за Вас. Да дадем определение, че тютюнът не е приоритет е много лесно, защото в България и вашето правителство доведе дотам, че вече има само зърнопроизводство. Имаше зърнопроизводство, тютюнопроизводство и винопроизводство. Вече няма да има тютюнопроизводство, но отговорността е само ваша.

Колега Петров, аз не съм съгласна с Вас и изобщо с тезата Ви, че тютюнопроизводството в световен и в европейски мащаб се ограничава чрез политика на съответните правителства. И искам да подкрепя тази теза с едно проучване, което е правено на територията на Европейския съюз и да Ви покажа (показва таблица), че този – най-високият стълб на производство на тютюни в Европа, 97 798 тона се извършва в Италия. И другите стълбчета от диаграмата също показват, че има високо производство на тютюни в Европейския съюз. Да се аргументирам с един доклад, изготвянето на който е финансирано от Европейския парламент. Той е изготвен от специалисти от шест държави, от немски, унгарски, австрийски, гръцки, испански и италиански университети, финансирани от Европейската комисия. В този доклад те казват, че подкрепата на производителите на тютюн в Европа трябва да продължи. В доклада се заключава, че производството на тютюн е изключително важно за България, Румъния, Полша, изредени са и други държави. Моля да не поддържате, да се откажете от тезата, че тютюнопроизводството няма бъдеще – и в Европа, и в света. Има бъдеще! Има търсене! Има пазари! И Ви припомням, че една голяма тютюнева фирма заяви пред българското правителство, че иска да изкупи българското производство на тютюн за следващите 10 години, тоест има пазари, има купувачи. Дайте да стимулираме производството, за да печели и държавата, и тази голяма група от над 100 хиляди души в България!

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Петров! Ще подкрепя мнението на моята колежка и ще продължа с това, че 500 хил. тона тютюневи изделия се потребяват в Европа при производство от 250 хил. тона, значи има 100-процентов потенциал ние да разширяваме производството си. Това трябва да бъде дългосрочна политика на нашата държава. Вашето изказване обаче щеше да прозвучи много на място, ако то беше направено в първите два месеца на вашия мандат, и ако Вие бяхте депутат от опозицията, само че искам да Ви припомня, че вие сте в края на деветнадесетия месец на вашето управление. И е много странно, когато ни говорите за стратегии на предното управление. Да, предното управление имаше практики, и то добри практики да отделя ресурси, след като беше положило усилие да си събере парите, имаше ниска контрабанда на цигари, а сега не е така, и имаше практика да подпомага тези хора. Аз имам два конкретни въпроса: реформата в тютюнопроизводството в европейски мащаб се основава на два периода – 2006-2009 г., който мина и се базираше на старите подпомагания до влизането ни в Европейския съюз през 2007 г., и от 2010 г. нататък. От 2010 г. нататък има два принципа: единият е – 50 на сто от подпомагането да върви по линията на директното подпомагане на площ, и вторите 50% - да върви по линията на укрепване на програмите за селските райони в тютюнопроизводителните географски ареали. Искам да попитам какво направи настоящото управление за тези 19 месеца: а) по подпомагането на единица площ на тютюнопроизводството; и б) какви програми пренасочи Програмата за развитие на селските райони към тютюнопроизводителите? Два конкретни въпроса!

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Може би трябваше да помислите за това във времето, когато бяхте управляващи – защо в годините в предприсъединителния период на България не направихте така, че с европейски пари да има един по-продължителен референтен период, на базата на който да се субсидира този отрасъл? Вие просто това не го направихте. Вие оставихте целия този сектор да бъде издържан от национални доплащания. Сещате ли се защо трябваше да бъдат националните доплащания? Защото оттам можеше да се отклоняват чрез Фонд „Тютюн” огромни средства и да отиват, естествено – къде? В партийни централи. Имахте реалната възможност, особено колегите от ДПС, които имаха двама министри, и ако беше удължен референтният период с европейски доплащания, какво по-хубаво от това?! Защо не помислихте действително за сектора, за тези хора? Защо не го направихте? Оставихте го с национални доплащания – е, не може да стане. Знаете ли какво казва Европейският съюз сега? Просто не може да има национални доплащания. Затова въпреки всичко правителството, чухте лично от министъра, че тези 143 млн. лв. ще бъдат дадени, като още 60-70 млн. лв. ще бъдат предоставени на производителите до м. август т.г., така че онова, което българското правителство може да направи на този етап, то ще го направи въпреки вашите, ако мога да кажа, ирационални становища и взети решения по времето на управление на двама ваши министри! (Реплики.)

По § 2 няма постъпили предложения от народни представители. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Член 16 се отменя.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз продължавам да ви обяснявам в духа на § 1, за какво идва реч в § 2, който е пак от две думи: „§ 2.Отменя се чл. 16”. Член 16 от сега действащия закон казва следното: „Чл. 16. Забранява се препродаването на изсушен, на производителски манипулиран тютюн, както и на тютюна по чл. 12, ал. 2”. А чл. 12, ал. 2 от закона казва следното: „(2) Допуска се изкупуване на неизсушени едролистни тютюни съгласно минималните качествени изисквания, съгласувани с качествена класификация с минимум от три класа, определени в Правилника за прилагане на закона”. Колеги, бързо четох и вероятно не сте разбрали за какво иде реч. С така наречената либерализация, без да го споменавате изрично като понятие, вие, колеги, казвате, че всеки в България може да се занимава с такава дейност. Тук изрично подчертавате и още нещо, че този нелицензиран вече търговец, който може да бъде и депутат, съгласно вашата представа, вече ще купува само толкова тютюн, колкото на него му трябва, без да се има предвид, че тютюнът има няколко качества. Има една специфика, която трябва да се знае. За всички земеделски култури най-важното качество е първото качество, то е и най-използваното, но когато става въпрос за цигари, примерно, най-хубавите цигари не се правят само от първокачествен тютюн. Напротив, правят се хармани, правят се едни манипулации, които включват тютюни първо, второ и трето качество. Няма цигара, която да е само от първокачествен тютюн. Къде е уловката, която вие гоните? Колеги, с приетия преди малко текст казахте, че отменяте задължението търговците на тютюни да купуват тютюна до 1 март на следващата година от производството му. Ако този тютюн се купува след два месеца, задължително тютюнът първо качество вече ще мине по разбираеми причини във второ или трето качество. Тъй като няма вече срокове за изкупуване, нормално е търговците да купуват, когато на тях им е удобно, а те ще купуват тогава, когато тютюнът вече няма да има тази цена и това качество, но за сметка на кой – на тютюнопроизводителя. Ето затова иде реч, тоест въвеждате играчи, които няма да купуват тютюна, когато трябва да се купува, защото тютюнът не може да се съхранява в домашни условия и ако се съхранява така, качеството му задължително пада. Дори и да не падне качеството, търговецът ще има основание да намали цената. Тези хора, които въведохте като посредници между тютюнопроизводители и тютюнопреработватели, ще натискат още повече цената на тютюна. Някои хора ще печелят, но за сметка на всички останали около 100 хиляди човека. Твърдя го! Това ще се види след няколко месеца, че е така.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Моето изказване ще се състои от два въпроса към вносителите, на които бих помолил да отговорят тук, от трибуната. Първият въпрос е: направихте ли си труда да проучите, и ако сте си го направили, надявам се, посочете примери, в които подобна практика, подобна липса на ограничение съществува в съседни нам държави или други държави от Европейския съюз? Ще помоля да посочите държавите, за да имаме основание да сравним тази практика, която съществуваше. А тя не е случайна, колеги. Тя е в две посоки. Законодателят преди нас, аз не мога да кажа кога точно е въведено това, е имал две неща предвид – първото е да се запази и съхрани национален доход, което е изключително важно. Второ, този текст е пряко обвързан с условието за разрешаване за участвалите в изкупвателните кампании към фирмите, които са получавали разрешение от Министерския съвет, защото условие, за да получат това разрешение е съществувало едно понятие „инвестиции”, които те трябва да направят по отношение както на преработвателните мощности, така и по отношение на цялата логистична система в държавата. Скъпи колеги, виждам, че на някои не е интересно и си говорят, но искам да ви припомня, че един от най-големите проблеми на нашата държава и на вашето управление през последните 19 месеца е драстичният спад на преките инвестиции. Няма как да бъде обяснено с такива секторни закони, с които вие очевидно ще намалите националния доход – ще имаме възможност след малко в последния член, който предлагате, да говорим, и с намаляването на изискването за осъществяването на преки инвестиции и тяхната модернизация вие да развивате България. Видимо това не ви е интересно, вие имате други неща за забавление. Пожелавам ви, когато дойде време да обясните и когато говорим в следващите месеци защо няма необходимия растеж, да си припомним и днешното наше действие, защото в момента вие сваляте изискването и естествено големите фирми няма да имат нито задължението, нито мотивацията да правят тези инвестиции. Благодаря.

Господин председател, уважаеми колеги! Виждам, че по точките започваме да се повтаряме в някои изказвания. Ще помоля колегите, когато говорят специално за преработвателите, да се има предвид, че тези, които присъстваха на срещата тук, в парламента – това, което каза и господин Тасим, също са съгласни да се включат в тези пазарни условия. Те са достатъчно мощни и могат да се справят в една конкурентна среда. Не искам да обяснявам принципите на пазарната икономика и на пазара, защото тук колеги се опитват да вменят, че държавата трябва да извършва контрол над всичко. Държавата трябва да извършва контрол над събираемостта на данъците, на акцизите, на ДДС и т.н. – това е основната й функция, и да контролира тези процеси. В изказванията преди почивката имаше такива акценти – стана въпрос за забавеното изкупуване на тютюна в определени райони. Искам да кажа, че в Североизточна България над 95% от тютюна е изкупен. Това е вече работещ пазарен принцип – това, което казахте преди малко. Господин Тасим каза: „Най-хубавият тютюн е в Родопите, южната част”. Там е най-хубавият ориенталски тютюн, но в момента търсенето е за „Американ бленд”. Дали искате, или не искате, пазарните механизми работят в момента и в Североизточна България за американските сортове в тази кампания са получени от 30 до 50% по-високи цени от миналата година. Това никой не го заявява, но такива са фактите. Колкото до договорите за изкупуване, които фирмите са сключили и те действат по стария закон, фирмите са коректни и това го обясниха също на тази среща, че до края на м. март са сключени договорите и всичките количества ще бъдат изкупени, само че предупредиха – става въпрос за ориенталския тютюн. Договорените количества са два пъти по-малко от тези, които са произведени. Има остатъци и от миналата година. Колкото и да се стреми държавата да контролира тези процеси, те не могат да бъдат контролирани 100%, защото пазарните механизми работят. Просто ние освобождаваме тези пазарни механизми и даваме възможност. Отново казвам, който подценява хората в регионите, греши. Живеем вече в 21 век, с новите технологии, така че тези хора много добре знаят за какво става въпрос. Такъв тип организации, като новосформираната асоциация, имат възможност да защитават интересите, от една страна, а от друга страна – както във високоразвити държави да се правят аукциони, да се правят разпродажби било по кооперации, било по други региони. Това е бъдещето, колеги. Знаете, че държавата е лош стопанин. В една пазарна икономика, там, където държавата е стопанин, знаете какъв е секторът, няма да споменавам. Ако живеем в социализъм, кажете. Аз нямам такова впечатление, макар че според мен в момента икономическата среда е постсоциалистическа. Не само в този сектор, в много от секторите е такава. (Реплики от КБ.) Вие отляво, които говорите в момента, затова сме на последно място по доходи в Европа, защото не са въведени точно тези пазарни механизми във всички сфери на нашия живот. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)

Благодаря, господин председател. Ще се опитам да кажа бавничко. Колега Господинов, говорите за конкуренция. Доколкото знам, Вие сте бизнесмен и имате магазин за обувки. Аз пък 5 години бях ръководител на обувно предприятие от 1000 човека, и то по производствената част. Ако се водим по онзи филм и началникът на обущарите е обущар, аз съм съгласен с Вас. Но когато говорим за конкуренция, когато говорим за разговор между големи фирми, как си представяте „Сокотаб” да го е страх от някой, който няма пари и иска да се включи в пазара?! „Сокотаб”, който примерно казвам, вложи над 100 млн. инвестиции в България и ще се притеснява от една ваша идея да вкарате някой изкуствен човек в този сектор. Разбира се, те казват: „Няма никакви проблеми. Законът няма да пречи на нас, ще попречи на България, защото това е едно ноу-хау – да въведете такъв режим в България.” За това иде реч. Има още нещо, което много ме притеснява и нямах намерение да го казвам, но ще го кажа. Да, вярно е, тютюнът в Североизточна България се купи. И Вие да знаете, нищо че живеете там. Тютюнът в Североизточна България е едролистен. Едролистните тютюни се купуват веднага след приключване на производството – такава е технологията. Тютюнът на едролистните тютюни е по-скоро промишлена дейност, отколкото земеделска дейност, но това е дълга тема и ще Ви обясня. Намерете време, не да използвам времето, което е много важно. Другото, което се случи – ще проверя как стана изведнъж така, че едролистните тютюни имат почти двойна цена от миналата година и че единственият купувач на тези тютюни е държавната фирма „Булгартабак”?! Това са много важни въпроси. Мислех по друг начин да подходя, но това го ползвате като някакво предимство. Разбира се, че 95% от тютюните ще бъдат изкупени, защото винаги в този район са изкупувани около Нова година. Ние говорим за тютюнопроизводството и за целия процес въобще, разликата е огромна. Говорите за аукциони на тютюни. Да, това го е имало в миналото, има го по цял свят, само че там идват производители, идват и търговци, които са лицензирани, имащи право да пазаруват. Ако е така, аз съм съгласен с Вас. Това го има някъде в предложението на министъра. Той изчезна някъде и никакъв го няма.

Уважаеми господин председател, колеги! По принцип не съм съгласен с тезата, която се изказа тук, че държавата е лош стопанин и че това едва ли не е приоритет на социалистическото управление. И в момента Франция поддържа 33 до 34% държавна собственост на всички стратегически производства, но никой ни би могъл да упрекне Франция, че не е капиталистическа държава. Този неолиберален модел, който се привнесе от Съединените щати и който до голяма степен владее англосаксонския свят, не е типичен за България. В монархическа България е имало тютюнев монопол, винен монопол и т.н., тоест българската държава, независимо кой управлява, за стратегическите си производства винаги е държала контролния пакет акции като възможност да реагира и да защитава интересите си. Тази поголовна приватизация, която 20 години правим тук, доведе до това – всички вие много добре познавате огромна част от тези печеливши и добри заводи, които имаше и произвеждаха, а след приватизацията се оказа, че точно частните собственици са по-лошите стопани, отколкото е била държавата преди това. Това, което се готви да се направи с „Вазовските машиностроителни заводи” – една от последните перли на нашата отбранителна индустрия, е също капитална грешка да се говори за 100% приватизация, защото ще се разпродадат технологиите, които има, и накрая нищо няма да остане. Дето се казва, нито хората ще имат работа, нито ще произвеждаме нещо, което има осигурен пласмент. Категорично протестирам против насаждането на такова мнение в българското общество, че едва ли не държавата е лош стопанин. Има лоши колеги управленци. Както има лоши частници, така има и лоши стопански ръководители, които държавата е назначила. Въпросът е в качеството на мениджмънта. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги! Не мисля, че бизнесът на един или друг колега в миналото е толкова важен, че да занимаваме колегите. Явно не сте намерили нищо нередно, за да го кажете от трибуната. Става въпрос за нещо друго – че всеки от нас тук е представител на група хора, на една област, и е длъжен да защитава техните интереси. В случая точно това правим. Този ангажимент е поет пред тези хора още преди четири месеца, в присъствието на министъра, който обяви пред камерите подкрепа на тази кауза. (Реплики в ДПС.) Да, обяви подкрепа! Да не се заблуждаваме! Всичко е документирано! Колкото до изкупната кампания в Североизточна България, също не сте прав. Не искам да използвам по-груба дума. Не сте прав! Не е „Булгартабак”. Обадете се на Николай Танчев – фирма „Мисириян”, и попитайте колко тона са изкупили от тази област. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, не знам кога колегите от ГЕРБ са искрени – когато заявяват, че ще се обединят двата законопроекта, което беше заявено от тази трибуна, и то от председателя на Комисията по земеделието и горите, или когато оттеглиха законопроекта на Министерския съвет. Ние казахме, че по принцип виждането ни по този законопроект, който е внесен от Министерския съвет, беше, че е много по-добър, но беше оттеглен. Не знам поради какви причини. Но да се твърди от тази трибуна, че търговците на тютюни са били за либерализацията – да, те са за либерализация, те заявиха, че това не ги притеснява. Говорим за сериозните търговци на тютюни, които оперират на българския пазар. Те са не повече от 7, въпреки че има 29 лицензирани. Те казаха, че това основно ще удари тютюнопроизводителите. Ние за кого правим либерализация?

Кога са го казали?!

Ние имахме среща с търговците на тютюни. Ако имате нещо да кажете, заявете го тук. Но те споделиха и нещо друго – че към настоящия момент, въпреки че все още действа Законът за тютюна и тютюневите изделия, въпреки че все още има забрана за износ на непреработен тютюн, има данни за изнесен такъв. Законът е нарушен! Има подадени сигнали в съответните органи и структури, но все още няма адекватен отговор. Какво правим с този закон? За какво е това бързане? Искаме да узаконим нерегламентираните продажби, които са забранени със сега действащия закон? Правим либерализация за тези незаконосъобразно изнесени тютюни? Накъде сме тръгнали?! На срещата, която се проведе в Министерството на финансите съвместно с вицепремиера Дянков, с министъра на земеделието и горите, с колеги от ГЕРБ и наши представители, много ясно и точно се заяви, че ще се изработи стратегия за развитието на отрасъла. Това ли е стратегията за развитието на отрасъла?! Там също бе споделено, че внесеният законопроект ще бъде подложен на обстоен анализ, ще бъде направено обществено обсъждане с включително поетия ангажимент за национални доплащания и с включително поетия ангажимент за създаване на консултативен съвет, който също да участва при изработването на стратегията така, че тези входирани сега промени от колегите няма да получат своето развитие, докато не се осъществи този дебат. А какво правим към настоящия момент? Заявяваме едно пред Европейския съюз, пред Европа, подписваме манифест за тютюнопроизводството чрез вашия представител, а де факто към настоящия момент се получава точно обратното. Колеги, искам да ви запозная и с нещо друго. Какво казаха основните търговци на тютюни? Казаха, че ще се създаде пълен хаос в сектора. Те нямат опасения за тях самите, но казаха, че ще се появят такива търговци, които и сега си позволяват да не изпълняват договорните си взаимоотношения, въпреки че към настоящия момент действа Законът за тютюна и тютюневите изделия, въпреки че има някаква регулация. Един неизпълнен ангажимент на колегата Андонов – той беше заявил, че ще ни запознае в кои страни-членки на Европейския съюз, в които се преработват тютюни, има такъв свободен режим. Колега Андонов, няма такава държава-членка на Евросъюза. Недейте да говорите от тази трибуна неистини. Не се провеждат политики по този начин! Ако искате наистина да абдикирате от този сектор, заявете го открито тук, от тази трибуна, а не чрез завоалиране на ваши предложения, чрез които искате да узаконите нерегламентирани продажби. Пак го заявявам. Мисля, че ще сезираме и ще поискаме информация в тази връзка. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Колеги, сега си даваме сметка с този отпор от страна на ДПС за какъв голям финансов поток става въпрос по отношение на техните фирми, за това колко пари те са източили от този сектор, от фонд „Тютюн”! (Силен шум в мнозинството.) Това показва техният отпор! Тези поправки в сектор „Тютюнопроизводство” са дългоочаквани. Дългоочаквани са от страна на тютюнопроизводителите. (Шум, реплики и смях в блока на ДПС.) Този принцип на свободната пазарна икономика в сектор „Тютюнопроизводство” трябваше да залегне още преди влизането ни в Европейския съюз. Искам да ви попитам: колко държави от Европейския съюз субсидираха сектор „Тютюнопроизводство” на базата на произведено количество суровина? Знаете ли колко? Николко! И знаете ли защо го правят това? Защото с това субсидиране единственото, което правехте, е, че целяхте да източите фонд „Тютюн”! (Реплики и възгласи от ДПС.)

Това е парламент! Има стенограф!

Това е основното, което правихте. Европейският съюз даваше възможност този сектор да бъде субсидиран с европейски пари, но не на базата на суровина, а на базата на референтен период. Но по този начин нямаше да може да се източат тези пари. Вие го знаете много добре! Нямаше да могат да се манипулират хората в сектор „Тютюнопроизводство” с вашите фирми, точно с тези 29 фирми, които вие казвате сега. (Смях в блока на ДПС.) Да, точно ваши! И вие го знаете много добре! Затова не желаете тези поправки, които са очаквани в сектор „Тютюнопроизводство”! Благодаря много. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Господин Андонов, пак продължавате по същия начин! Нямате диалог с основните търговци на тютюни. Докарайте други! Това са световно известни компании. Какво значи, че са компании и представители на ДПС?!

Кои са компаниите? „Мисириян”.

Двадесет и девет са лицензираните. Ще ви кажа и нещо друго. Становището и мнението на Асоциацията на тютюнопроизводителите – тези, с които и вие се срещате, знаете ли какво е? Те не са за тази либерализация. Те са за либерализация на режима на лицензиране, а не за този вид либерализация, за които вие направихте тези предложения. А що се отнася за субсидирането и какво е било, през 2006 г. с решение на Европейския парламент беше забранено субсидирането на култури, вредни за здравето. Точно по наша инициатива, чрез нашия министър на земеделието, който беше тогава, съвместно с други 16 страни – членки на Евросъюза, се организира и се учреди асоциация. Тя излезе с призив и чрез своите представители в Европарламента отмениха това решение на Европарламента – за забраната за подпомагане чрез национални доплащания на култури, вредни за здравето, където попадаше и тютюнът. Прочетете малко повече и недейте излиза неподготвен на тази трибуна.

Вземам тази процедура, за да обясня на господин Али, че аз не съм излъгала в залата предния път по повод обяснението ми за обединяване на двата законопроекта. Цитирах Правилника и бях направила реплика на госпожа Корнелия Нинова, която обяви от трибуната, че има входиран нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна. Аз не го бях получила разпределен в моя кабинет. Позовавайки се на нейното изказване, излязох и обясних процедурата по Правилника, че този законопроект като не е гласуван на първо четене и има такъв входиран, двата се обединяват. Това не е мое мнение, това е нашият правилник. Впоследствие се оказа, че все още няма входиран нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, поради което не може да спазим тази процедура. Дори аз видях госпожа Корнелия Нинова в коридора и й казах, че тя е била права по повод на това, че няма такъв входиран. Така че използвам случая, за да обясня, че в никакъв случай от тази трибуна не съм казала лъжа.

Комисията предлага да се създаде нов § 3. „§ 3 В чл. 27, ал. 2 се отменя.” Ще поясня, че това е във връзка с приетия вече § 3, че чл. 11 се отменя. Това е препратка, която чисто правно технически трябва да се уточни.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 4: „§ 4. В чл. 33 ал. 1 се отменя.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! В предните изказвания и реплики, които направих, зададох поне два конкретни въпроса, които, за съжаление, не получиха отговор. Това ми дава основание да ви припомня логичната връзка между трите члена, които вие отменяте – чл. 11, чл. 16 и чл. 33, ал. 1. Ако в чл. 11 законодателят е искал да регламентира и гарантира интересите на производителите и изкупвачите на тютюн, чл. 16 да скъси до възможния минимум търговските посредници, за да гарантира добра изкупна цена и за производителите, и за преработвателите, която да им гарантира конкурентоспособност, то в чл. 33 интересът изцяло е насочен към защита на националния и държавния интерес. Преди малко прозвучаха думи с препратки към социализма, вероятно имайки предвид капитализма, които звучат доста лековато. Държавата като субект на конституционната йерархия във всяко едно общество има основни важни функции. Много може да се спори кое е по-добро. Държавна или частна фирма, държавна инициатива или частна инициатива, но върху едно нещо не може да се спори – не може да има отсъствие на държавата. Отсъствие като субект, който трябва да гарантира интереси на свои съграждани, да гарантира икономическа активност, да гарантира инвестиции в страната. Всъщност досега ние поставихме на абсолютно либерален принцип, подчертавам, в най-лошия смисъл на думата производителите, освободихме изцяло тежестта от раменете на преработвателите. Тук искам дебело да подчертая на преждеговорившия колега, който е един от вносителите – не давайте за пример, че преработвателите са съгласни. Естествено е, че ще са съгласни. Вие им снемате абсолютно всички задължения и те ще се явяват тогава, когато световната конюнктура изисква да купуват. Съответно ще отсъстват в необходимия обем и времева рамка, когато световната конюнктура няма да го налага, докато законодателят досега гарантираше с изискването на инвестиции тяхното присъствие, което означава стабилитет. И накрая искам да ви попитам: отмяната на задължението да се преработва тютюн в страната означава, колеги, ако не сте си направили сметката, минимум около половин процент загуба брутен вътрешен продукт. Искам да попитам вносителите: ще носите ли политическа отговорност, когато тази и следващата година се окаже, че този сектор със своя продукт преработен тютюн ще блести с отсъствието си в достатъчна степен при формирането на това национално усилие наречено брутен вътрешен продукт? Ще ви припомня, че вашият финансов министър си поставя голяма цел по отношение на растежа, по отношение на фискалната стабилност, чийто неизменен елемент е националният продукт. В момента с фриволното гласуване, така най-меко мога да го изразя, вие не само удряте интереса на преработвателите, вие удряте националното усилие България да расте и съответно да има необходимите доходи и стандарт, достоен за една членка на Европейския съюз. Благодаря.

Господин председател, минавайки покрай банките една колежка попита какво точно ще гласуваме в момента. Аз да напомня параграфа: отменя се параграф, който касае чл. 33 – промишлената обработка на суров тютюн се осъществява в страната. Сега действащият закон задължаваше тютюна да се преработва в България. Най-малкото, което този параграф ще засегне, е, че около 20 хил. човека в България може да останат без работа. Да не говоря за по-важния факт, че ако тези тютюни не се преработват в България, за всички това може да струва стотици милиони. По-важно е да се каже, което беше казано и за предходните алинеи – няма такова либерализиране на пазара по този начин в Европа. Няма държава, която казва, че може да има търговия с необработен тютюн. Единствено България в Европейския съюз ще въведе тази норма. За кого? Защо България се отказва от преработката на тютюни? Тук са фабриките, тук е работната ръка, тук е акцизът, тук е и приходът към бюджета. Защо се отказваме ние от тази възможност в условията на криза? Никой не казва. Колеги, ще ви дам един пример: Дания произвежда два пъти повече зърно от България. Знаем, че дълго време в Дания имаше закон за забрана за износ на земеделски зърнени култури. Към настоящия момент това право го нямат, но те го изпълняват. Дания произвежда зърно за около 2 милиарда и половина, не го изнася, но изнася земеделска продукция за 17 милиарда. Няма държава, която да се отказва от преработка на тютюни или от каквато и да е преработка на земеделска продукция; да направи нова добавена стойност; да има нови вноски в бюджета и така да има по-висок жизнен стандарт. Вие казвате: „Не, ще вървим назад като даваме възможност на съмнителни хора да изнасят суров тютюн в трети страни”. Може би тези тютюни ще се върнат като контрабанда в България, което е поощрявано от вас. По време на така наречената тройна коалиция контрабандата беше 10%, сега е около 40%. Може би като изнесем нашите непреработени тютюни в чужбина, те ще се върнат в България като нерегламентирани цигари. Това ще бъде удар по фиска и това ще бъде следствие от това, което предлагате. Твърдя го. Благодаря.

Господин председател, уважаеми колеги, аз искам да помоля колегите да спрем да се повтаряме в някои части от изказванията и да говорим по същество. Колкото се отнася до преработвателите, Вие сам казахте, че големите фирми остават на пазара, те ще си изкупят количествата и те ще си ги преработят. Ще отпаднат тия фирми, точно за които говори господин Андонов – тия, които бяха около вашите така наречени обръчи. Те ще отпаднат, защото те не са конкурентни, те са спекулирали на пазара, те са се ползвали от субсидиите и затова е тоя смешен плач, на който всички ние тук сме свидетели. Нека си го кажем право и открито и да говорим по същество, да не се повтаряме повече. Благодаря ви.

Господин Господинов, Вие ме удивявате. Чета пак какво отменяте, чета бавно – член 33 – отпада: „Промишлената обработка на суров тютюн се осъществява в страната”. Това е императив – тютюнът да се обработва в България. Знаете, че структурата и икономиката на България са ужасни. Ние не произвеждаме почти нищо. Поне това, което имаме – малко земеделие и малко тютюнопроизводство, и винопроизводство, поне преработката да бъде тук, да има ангажираност, да има нова добавена стойност, от което ужасно много се нуждаем. С Вашата политика – да се преработва вън, давате възможност България да затъва още повече, още 30-40 години България да бъде на опашката на Европейския съюз, защото няма да има икономика, а добрите приходи идват от нова добавена стойност от най-първичната земеделска продукция. Вие казвате: „Не, тая преработка ще бъде в чужбина”. Неслучайно, ако влезете в някой хипермаркет, както обича да прави министърът на земеделието, 90% от това, което консумираме, са преработени земеделски продукти, но произведени в чужбина. Сега ще бъде същото и с тютюна. Това е неприемливо за България, категорично. Разберете го веднъж завинаги. Няма нужда от манипулации. Просто четете това, което сте внесли.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес финализираме разискванията по един законопроект, преките последствия от прилагането на който ще имат характер на престъпление спрямо отрасъла. Повтарям: ще имат характер на истинско престъпление спрямо отрасъла не само за лицензираните търговци, на последно място е грижата ни за тях, но и за самите тютюнопроизводители. Ние разбираме, че правителството има огромен проблем. Проблемът обаче е в отсъствието на политическа воля да се осигури необходимият финансов ресурс за поддържането на този много важен отрасъл. Понеже явно нямате воля да решите финансовия проблем, се опитвате да го замените с едни уж в полза на тютюнопроизводителите изменения в закона, които в дългосрочен план обаче са откровено насочени срещу техния жизнен интерес. Тази разпоредба, която предлагате сега да отпадне, преди всичко е лишена от елементарна икономическа логика. Коя държава със закон отменя задължението промишлената преработка на една стока, при това тотално регулирана, откакто съществува Третата българска държава, коя държава отменя промишлената преработка на суровината в страната? Аз питам: коя държава? Това е лишено от икономическа логика. Тук има икономисти и аз се обръщам към колегите отдясно – надявам се те да гласуват против тази разпоредба, която се предлага да отпадне, защото е ясно, че преработената суровина има по-висока стойност и оттам носи значително повече приходи в хазната. Това е елементарен принцип. Аз не съм икономист, а съм един най-обикновен филолог, но и необразован да си, това е ясен принцип. Затова още не е късно – последната разпоредба не е гласувана, още не е късно да прекратим разискванията по този престъпен законопроект. Още не е късно той да бъде оттеглен и Министерският съвет да поеме отговорността си за едно трайно решаване на проблема, съобразно новите реалности, пред които се намираме. В противен случай отговорността за последствията, включително и за социалния аспект, ще бъде изцяло ваша. За нас е важно не дали този закон ще бъде приет. За нас е изключително важно с гласовете на кои политически сили ще бъде гласуван днес този, повтарям, престъпен законопроект. Благодаря за вниманието.

Господин председател, колеги, законът наистина е престъпен срещу интересите на обръчите на ДПС. Това е, което мога да кажа. Срещу всички други интереси той е само в положителна посока.

Уважаеми колега, метафората за обръчите има едно изключително актуално ново измерение. Това е обръчът на социалното недоволство от вашето управление, който от страна на тютюнопроизводителите ще се затяга все повече. Ето този обръч е проблемът на управлението ви. Вотът ви ще покаже дали този обръч няма да ви задуши политически. Благодаря за вниманието.

Комисията предлага да се създадат параграфи 5, 6, 7 и 8: „§ 5. В чл. 37, ал. 1, т. 11 думите „лицата по чл. 11”, се заменят с „лицата, занимаващи се с промишлена обработка на тютюн на територията на страната”. § 6. В чл. 38, точки 3, 4 и 5 се отменят. § 7. В чл. 44 се правят следните изменения: „1. В ал. 1 думите „чл. 11” и запетаята след тях се заличават. 2. Алинея 2 се отменя.” § 8. В чл. 52, ал. 1 се правят следните изменения: „1. В т. 2 думата „продоволствието” се заменя с „храните”, а числото „11” и запетаята след него се заличават. 2. В т. 3 числото „11” и запетаята след него се заличават.” Комисията предлага да се създаде Допълнителна разпоредба в § 9: „Допълнителна разпоредба § 9. В останалите текстове на закона думата „продоволствието” се заменят с „храните”.

Уважаеми колеги, на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник, правя предложение за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията, внесен от Министерския съвет на 21 декември 2010 г., с още 7 дни.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие” и Лъчезар Борисов – началник на отдел в дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие.”

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, № 002-02-53, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар. На заседанието присъстваха господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, господин Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, господин Лъчезар Борисов – началник отдел в същата дирекция, и госпожа Генка Белева – началник отдел в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” в Министерството на външните работи. Законопроектът беше представен от заместник-министър Евгени Ангелов. Меморандумът за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар е подписан на 23 март 2010 г. Съгласно него Катарската инвестиционна служба от катарска страна и Националната компания „Индустриални зони” ЕАД от българска страна, ще създадат смесено дружество с капитал най-малко 500 млн. щатски долара. Предвижда се това да улесни инвестициите основно в областта на селското стопанство, търговията с недвижими имоти, туризма и финансовия сектор. В меморандума е предвидено спорните въпроси, които не могат да бъдат решени на приятелска основа, да бъдат отнасяни за решаване пред арбитраж по процедурата, установена в УНСИТРАЛ. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, с направеното от него изменение чрез размяна на ноти.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, № 002-02-53, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. На редовно заседание, проведено на 13 януари 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Меморандумът за разбирателство между двете сродни министерства на Република България и Държавата Катар е в основата на предстоящо създаване на българо-катарска компания. Идеята на нашата страна бе обсъдена и приета по време на официалната българска визита в Доха – Катар. Меморандумът бе подписан от министъра на икономиката, енергетиката и туризма на 23 март 2010 г. Съгласно документа Катарската инвестиционна служба от катарска страна и „Национална компания индустриални зони” ЕАД от българска страна, ще създадат смесено дружество с капитал най-малко 500 милиона щатски долара, което да улесни инвестициите в селското стопанство, търговията с недвижими имоти и финансовия сектор или в други сектори, атрактивни за инвеститорите. Сътрудничеството ще се осъществява на базата на стратегия, която ще изработят двете министерства. Меморандумът ще подпомогне платежния баланс на България чрез приток от преки чуждестранни инвестиции. Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, № 002-02-53, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г. Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 13 януари 2011 г. На 23 март 2010 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма подписа Меморандум за разбирателство между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, отчитайки негативите от икономическата криза и необходимостта от вливането на преки чуждестранни инвестиции в подкрепа на платежния баланс на страната. Съгласно меморандума от катарска страна – Катарската инвестиционна служба, а от българска страна – „Национална компания индустриални зони” ЕАД, ще създадат смесено дружество с капитал най-малко 500 милиона щатски долара, което ще улесни инвестициите в областите на селското стопанство, търговията с недвижими имоти, туризъм и във финансовия сектор или в други сектори, представляващи атрактивни инвестиционни възможности. С него двете страни потвърждават решителността си за обединяване на усилията за подобряване на провежданите мисии и цели за инвестиции, ще се улесни текущото развитие и осигуряване на ефективни и динамични икономически програми и проекти за развитие, които ще доведат до повишаване на икономическия растеж, бизнеса и социалната заетост и възможности за развитие на предприятията в двете страни. В меморандума се предвижда спорните въпроси, които не могат да се решат на приятелска основа, да бъдат отнасяни за решаване пред арбитраж по процедурата, установена в УНСИТРАЛ, поради което същият подлежи на ратификация от Народното събрание. След проведената дискусия и последвалото гласуване, единодушно с 23 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, № 002-02-53, внесен от Министерски съвет на 10 декември 2010 г.” Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедура за гласуване на законопроекта на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, подписан на 23 март 2010 г. в Доха, Катар, с направеното в него изменение чрез размяна на ноти от 16 юни 2010 г. и 24 септември 2010 г.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, първо, правя процедурно предложение съгласно нашия правилник, в залата да бъде допуснат господин Антон Величков – заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2011 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 2 февруари 2011 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2011 г. В работата на комисията взеха участие господин Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието и храните, госпожа Михаела Мавродинова от Националната служба за растителна защита, Евгения Вълева – директор на дирекция „Европейска координация и международни отношения” в Министерството на земеделието и храните и експерти. Законопроектът беше представен от заместник-министър Цветан Димитров, който изтъкна, че предложените промени целят да се приведе националното законодателство в съответствие с европейските изисквания в областта на фитосанитарния контрол, дейностите по разрешаване на продукти за растителна защита, торове и др., тяхното пускане на пазара и употребата им на територията на страната, и подчерта, че в резултат на това разрешителните режими ще бъдат облекчени и оптимизирани. Едната група промени са свързани с разрешителните режими за пускане на пазара на продукти за растителна защита. Въвеждат се изисквания на Регламент № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти на растителна защита и за отмяна на Директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ на Съвета. Прецизират се текстовете относно извършването на експертните оценки на продукти за растителна защита. При паралелна търговия с продукти за растителна защита се въвежда изискване те да бъдат обозначени като паралелно търгувани и към документите да се прилагат инструкции за употреба преведени на български език. Разписано е кога един продукт се счита за идентичен на вече разрешен такъв. Въвежда се разрешителен режим за извършване на изпитвания с неразрешени продукти с експериментална цел. Забранява се реклама на неразрешени продукти за растителна защита. Прецизират се текстовете свързани с разрешителния режим и съответно изискванията към лицата, които се занимават с търговия и преопаковане на продукти за растителна защита или извършват фумигация и обеззаразяване срещу вредители. Търговията се разделя на едро и дребно и се въвеждат съответните изисквания за обектите, в които това става. Създава се регистър на издадените и отнетите разрешения, както и на направените откази. Допълват се хипотезите, при които се отнемат издадените разрешения. Другата група промени са свързани с регистрацията, пускането на пазара и контрола на торове. Въвеждат се изискванията на Регламент № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. относно торовете. В съответствие с него се определя редът за поставяне на маркировката „ЕО ТОР”, позволяваща торовете да се движат свободно в рамките на общността, съответно се определя националният контролен орган, отговорен за изпълнението на изискванията на регламента и редът, по който се извършва контрола. Разписани са редът и условията за одобряване и нотифициране на лаборатории за изпитване на торовете по отношение на техния състав. Предвиждат се и съответните санкции при нарушения. Освен това има текстове въвеждащи изискванията на Регламент № 1185/2009 от 25 ноември 2009 г. относно статистиката за пестициди, които касаят поддържането, съхранението и предоставянето на документацията относно пускането на пазара и употребата на пестициди. Дефинират се използваните понятия и се прецизират съществуващите. Административнонаказателните санкции се увеличават и се въвежда необжалваем минимум за наложени административни наказания. Следва да се отбележи, че законопроектът е подготвен преди приемането и влизането в сила на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, с който осъществяването на официален контрол по отношение на изискванията към фитосанитарната дейност, продуктите за растителна защита и торовете беше вменено на Българската агенция по безопасност на храните. В тази връзка между първо и второ четене текстовете ще бъдат коригирани. В комисията е постъпило становище от отдел „Европейско право” на Народното събрание с конкретни препоръки, които ще бъдат отразени между първо и второ четене на законопроекта. Народният представител Пенко Атанасов изрази подкрепа за законопроекта и постави въпроса дали в него са отразени всички европейски регламенти в областта на фитосанитарния контрол, на което заместник-министър Димитров отговори, че всички изисквания на съотносимото европейско законодателство към момента са включени в законопроекта. След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2011 г.”

Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 януари 2011 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2011 г. На заседанието присъстваха – господин Цветан Димитров, заместник-министър от Министерството на земеделието и храните, господин Антон Величков – изпълнителен директор на Националната служба за растителна защита, госпожа Михаела Мавродинова – главен юрисконсулт на службата; от Министерството на околната среда и водите – госпожа Евдокия Манева – заместник-министър. От името на вносителите, законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Димитров. Законът за защита на растенията урежда фитосанитарния контрол на растенията и растителните продукти, дейностите по разрешаване на продукти за растителна защита, торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати, тяхното пускане на пазара и употребата им на територията на Република България. В условията на пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз, при прилагането на закона се установява частична непълнота или недостатъчна ефективност на някои от неговите текстове, което наложи подготовката на законопроекта. С предлагания законопроект, регламентацията на експертните оценки, които извършват Националната служба за растителна защита, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, се привежда в съответствие с изискванията на Директива на Съвета 91/414 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита. Въвежда се изискване паралелно търгуваните продукти за растителна защита да бъдат обозначавани като такива с цел по-добра проследяемост при пускането им на територията на Република България и по-лесно разграничаване на отговорните субекти. С оглед защитата на здравето на хората, животните и околната среда се въвеждат принципите на Добрата експериментална практика при изпитването на продукти за растителна защита за тяхната ефикасност. Законово се установява разрешителен режим за извършване на изпитвания с неразрешени продукти, с научноизследователска и експериментална цел. Регламентира се събирането на информация за количествата продукти за растителна защита, пуснати на пазара и за количествата, употребени при отглеждане на земеделските култури за целите на изграждането на статистически ред по изискванията на Регламент № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно воденето на статистиката за пестицидите. На второ място законопроектът предвижда промени, свързани с регистрацията, пускането на пазара и контрола на торове. Посочват се случаите, в които торове и други продукти не подлежат на регистрация и се въвеждат изискванията на Регламент (ЕО) 2003/2003 относно торовете по отношение на режима за тяхното обозначаване, както и посочване на лице, установено в Европейската общност, което поема отговорността по Регламент (ЕО) 2003/2003. Законопроектът предвижда промени, свързани с разрешителния режим при осъществяването на дейностите: търговия и преопаковане на продукти за растителна защита и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители. С цел облекчаване на режима се въвеждат промени по отношение на изискванията, на които трябва да отговарят лицата, които работят в селскостопанските аптеки. Действащите текстове се съгласуват с разпоредбите на Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и на Закона за търговския регистър. В съответствие с натрупаната практика по прилагането на закона от органите на държавния контрол, със законопроекта се прецизират Административно-наказателните разпоредби и се въвеждат задължителните санкции при нарушения на Регламент (ЕО) 2003/2003 относно торовете. Предвид специфичните области, които законът урежда, съществуващите санкции се увеличават, разширява се границата между минималните и максималните санкции и се въвежда необжалваем минимум за наложени административни наказания – глоба и имуществена санкция. След откриването на дебата отношение по законопроекта взеха заместник-министър Манева, която обърна внимание, че проектът е съгласуван с Министерството на околната среда и водите, като направените от министерството забележки са коректно отразени в законопроекта. Отношение взе народният представител Иван Алексиев, който посочи някои несъответствия с наименованията на ведомствата. От вносителите бе прието, че направените забележки ще бъдат отразени между първо и второ четене. Беше прието и становището на отдел „Европейско право” с посочените технически грешки и несъответствия, които ще бъдат отстранени между първо и второ четене. След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите с 13 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” подкрепи законопроекта и изразя следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Нека да ви запозная накратко с основните моменти от него: „СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2011 г. На заседанието, проведено на 2 февруари 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законпроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взе участие Антон Величков – изпълнителен директор на Националната служба по растителна защита към Министерство на земеделието и храните. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията има за цел да приведе националното ни законодателство в съответствие с изискванията на европейското право по отношение на дейностите по разрешаване на продукти за растителна защита; регистрацията, пускането на пазара и контрола на торовете; разрешителния режим при осъществяване на дейностите по търговия и преопаковане на продукти за растителна защита, извършване на фумигация и обеззаразяване срещу вредители, както и въвеждането на по-строги административно-наказателни разпоредби. Предложените изменения и допълнения са в няколко основни посоки: На първо място, промените са свързани с процеса на разрешаване на продукти за растителна защита, като с разпоредбите на законопроекта се осигурява прилагането на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета. В §19 от законопроекта се въвежда изискването при издаване на разрешение за изпитвания на неразрешени продукти за растителна защита с научноизследователска и експериментална цел да се представя информационен лист за безопасност, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали. На второ място, законопроектът предвижда промени, свързани с регистрацията, пускането на пазара и контрола на торове. Законопроектът предвижда промени, свързани с разрешителния режим при осъществяването на дейностите: търговия и преопаковане на продукти за растителна защита, извършване на фумигация и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители. По-прецизно се уреждат дейностите, за които се изисква разрешение от генералния директор на Националната служба за растителна защита. Въвежда института на принудителните административни мерки при установени нарушения от страна на контролните органи на Националната служба за растителна защита. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, не противоречи на разпоредбите на горепосочените регламенти. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102 01-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2011 г.”

Благодаря. Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Иван Ценов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта, от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Валентин Груев и Лъчезар Борисов, от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол – Емил Караниколов, изпълнителен директор, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – господин Христо Станков.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 002-01-109, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2010 г., приет на първо гласуване на 26 януари 2011 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение от народния представител Петър Димитров: В чл. 3, ал. 3 т. 1 се изменя така: „1. Народното събрание по предложение на Министерския съвет – за търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях, включени в списъка по ал. 1 на основание на мотиви в съответствие с чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове. От този ред се изключват обособени части от лечебни заведения, включени по списъка на ал. 1, за които се прилага чл. 28, ал. 10 от този закон.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Петър Димитров: В чл. 32 ал. 4 се изменя така: „(4) Условията и редът за организация и провеждане на публично предлагане, на публичните търгове, публично оповестените конкурси и централизираните публични търгове се определят с наредби от Министерския съвет.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Петър Димитров: В чл. 35а отпадат думите „повече от 50 на сто”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 9, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се ново изречение второ: „Разпределянето и разходването на средствата по Фонда се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.” Тук правя редакционна поправка – вмъква се думата „досегашното”: „2. Досегашното изречение второ става изречение трето.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Действително предложенията са извън рамките на първо четене и от тази гледна точка комисията има право да възрази срещу тях. Предложенията са от професионалистите от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Аз мисля, че те са добри от гледна точка на управляващите. В чл. 3, ал. 3, т. 1 се предлага предложението от Министерския съвет до Народното събрание да става в съответствие с чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Аз ще ви прочета какво пише в този Закон за нормативните актове: „Проектът на нормативен акт, заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентен орган. Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ на съответствие с правото на Европейския съюз.” Заместник-министър Ангелов, който присъства на заседанието на комисията, каза: „Ние го прилагаме автоматично, точно така постъпваме”. Оказа се, че по внесения проект за закон нито са постъпили така, нито го прилагат. Тоест по принцип това изискване е задължително и то би трябвало да съпътства всяко предложение за закон. Тъй като това не се прави, моето предложение е да се добави този текст в закона, за да може изрично да се спазва. Не виждам политически характер. То е в интерес на всички. Аз ще ви дам пример: предлага се нещо за приватизация, а то отдавна е фалирало, то е кухо. Народните представители обсъждаме нещо, водим дебат, а няма за какво да водим дебат. Тоест разходите, които ще бъдат направени за нашето парламентарно говорене за една процедура за приватизация, са по-големи от приходите, които се очакват от приватизацията на съответното дружество. Понеже прочетоха трите предложения заедно, и аз ще кажа по две думи за трите предложения заедно. Второто предложение – „Условията и редът за организация и провеждане на публично предлагане, на публичните търгове, публично оповестените конкурси и централизираните публични търгове се определят с наредби от Министерския съвет”. В сега действащия текст е изключено публичното предлагане. Смятам, че това също трябва да се регламентира от Министерския съвет, тоест това да бъде тяхно правомощие. Примерно днес ще обсъждаме приватизацията на ВМЗ – Сопот. Там е казано каква част ще се продава с компенсаторни инструменти. Просто Министерският съвет ограничава възможностите си, като изключва публичното предлагане от този списък. Последното предложение е в чл. 35а да отпаднат думите „повече от 50 на сто”. Целият текст, изискванията на тази глава се прилагат при приватизацията на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, които са от значение за националната сигурност на Република България. Имат одобрени от Народното събрание стратегии за приватизация и са включени в списъка-приложение. Давам ви пример с Казанлъшкия завод от военнопромишления комплекс, където държавата има дял, който не е над 50%. Това означава ли, че когато продаваме този дял, ще го продадем на всеки, който го поиска и има достатъчно пари? Това просто не е сериозно. Моето предложение е да отпадне това изискване за над 50%, тъй като и под 50% тези предприятия си остават от военнопромишления комплекс и не можем да допуснем в тях съмнителни капитали, които ще работят против националната сигурност и против общата сигурност на държавите – членки на НАТО. Благодаря ви.

Уважаеми господин Димитров, моята реплика по повод Вашето второ предложение – в чл. 32, ал. 4 да се впишат условия и ред за организация и провеждане на публичното предлагане: аз участвах в работната група и мотивите това да не се подкрепи е, че този ред е конкретно записан в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Няма логика в два закона да записваме едни и същи разпоредби, така че това е изцяло от компетенцията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Благодаря.

По § 1 има предложение от народния представител Георги Пирински. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Любомир Владимиров. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В Раздел І „Министерство на регионалното развитие и благоустройството”: а) точки 10, 35, 44 и 46 се отменят; б) създават се точки 47, 48 и 49: „47. „Кюстендилска вода” - ЕООД, Кюстендил; 48. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, Пазарджик; 49. „Фонд за органите на местното самоуправление в България – ФЛАГ” ЕАД, София.” 2. Наименованието на Раздел ІІ се изменя така: „Раздел ІІ – Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията”. 3. Наименованието на Раздел V се изменя така: „Раздел V – Министерство на образованието, младежта и науката”. 4. В Раздел ІХ „Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: а) точки 3 и 16 се отменят. б) точка 20 се изменя така: „20. „Държавна консолидационна компания” ЕАД, София”. 5. В Раздел ХI „Министерство на физическото възпитание и спорта” се създава т. 4: „4. „Специализирана болница за активно лечение по травматология, ортопедия и спортна медицина” ЕАД, София”.”

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Целта на текста на § 2 е да се намали още повече държавното участие в икономиката. Този параграф изключва редица търговски дружества от списъка, в който те досега фигурират, независимо че в редакцията на комисията не са споменати така, както по вносител, но точките общо-взето съвпадат с изключение на подкрепеното предложение за запазване на Държавна лаборатория „Българска роза”. Аз няма да се впускам в подробен анализ, тъй като за всяко от дружествата вероятно трябва да се направи такъв, но искам да поставя въпроса: защо, например, се предвижда приватизацията на „Техноекспортстрой”? Да, в момента това дружество няма активна стопанска дейност, то има имущество и средства, с които разполага. И се питам не е ли целта на изваждането му от Забранителния списък, просто тези няколко десетки милиона, с които разполага, да бъдат продадени, така както не веднъж е ставало през последните 20 г., от което крайната полза за обществото не само, че е съмнителна, но тя въобще липсва! Случаите тук няма нужда да ги изброявам. Те са многобройни и много по-драстични. Вие всички ги знаете. Освен това наличието на такива дружества дава възможност на държавата да участва чрез тях в големи инфраструктурни проекти, независимо дали става дума за проекти, които в момента все още са актуални, или за бъдещи, в които по този начин държавата може да се включи, и чрез тях да упражнява определено влияние в реализацията на такива проекти. Дори да се освободи от своето участие в тях, това ще бъде на много по-висока цена, когато тези дружества участват в различни проектни компании. И дори не най-важният, но актуалният от тези дни аргумент – чрез това дружество бяха платени разходите за наемане на един самолет, който да отиде и да превози български граждани от Либия до София. Казвам всичко това, защото държавата доброволно свива своя капацитет, което я лишава от възможност не само да играе по-активна икономическа роля, а от тук и регулираща роля в сферата на икономиката и в социалните дейности, но и да реагира при кризисни ситуации. И най-накрая – там, където държавата е създала определено име извън своите предели, чрез дейността на такива дружества за продължителен период от време, трябва да се отчита дори и значенето на марката и възможността при други условия, при една по-активна политика, чрез тях отново да се оперира в икономическата и търговската дейност. Това са моите въпроси, които ме правят резервиран да възприема така направените предложения, затова ги поставям на вашето внимание. Благодаря.

Господин Стоилов, Вие не сте член на нашата икономическа комисия, и доколкото си спомням не присъствахте на дебата на първо и на второ четене в комисията. Ако бяхте присъствали – на него се даде много подробна информация за всяко едно от дружествата. Ако разгледаме в конкретика дружествата, които вадим от списъка – това са дружества, които не развиват някаква особена стопанска дейност. Те или имат само активи, които дават под наем и с приходите от този наем плащат заплати, или са дружества, които вървят към несъстоятелност и ликвидация. Според мен тук няма някакви особени драми при изваждането от списъка на конкретни дружества и предприятия. Що се отнася до „Техноекспортстрой” – всички активи на това предприятие, Вие знаете, както и проекта „Бургас-Александруполис”, са прехвърлени на министъра на финансите. Там също мисля, че не може да става въпрос за нищо друго, освен за изваждането на едно предприятие, което вече няма логика да бъде в този Забранителен списък. Това е. Благодаря.

Господин Добрев, Вие не опонирахте на повечето от въпросите, които поставих. Аз самият не твърдя, че в момента това дружество развива стопанска дейност, но трябва да припомня, че неотдавна в проектните решения за магистрала „Тракия” имаше вариант това дружество също да участва и така да бъде включена българската страна. Това също в момента не е актуално, поради друга схема, по която се развива по-нататък строителството, но не отменя генералния въпрос, който аз използвах възможността да поставя тук и да го илюстрирам с едно от тези дружества – това, че самата държава не използва все още наличният си капацитет и след като има такива дружества, и след като те разполагат не само с капитал, но и с определено имущество, то да бъде ангажирано в активна икономическа дейност. Това е нещо, което го правят други европейски държави с различни модели, които функционират и които виждаме, че дават по-добри резултати, за това аз отново ще кажа, че се опасявам – крайният резултат ще бъде просто приватизация, получаване временно на определени средства от държавата и твърде вероятно облагодетелстване на определени лица от тази продажба. Когато ние говорим, не трябва да говорим абстрактно, а да имаме предвид преобладаващите случаи: това, което стана с Авиокомпания „Балкан”, това което стана с „Кремиковци”. Разбира се, тук мащабите са несравнимо по-малки, но моделите са достатъчно добре утвърдени и прилагани. Досега не сме видели достатъчно убедителни доказателства за преодоляването на тези порочни практики. Затова аз поставих въпроса, но изглежда това е вече въпрос и на различия в икономическите ни възгледи, така че тук няма да постигнем съвпадение. Благодаря.

„Заключителна разпоредба.” Предложение от народния представител Валентин Николов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба” да се измени така: „Заключителни разпоредби”.

Има предложение от народния представител Валентин Николов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 3: „§ 3. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. …) в чл. 82 ал. 2 се отменя.”

Предлагаме да се създаде нов § 2, а досегашният § 2 да стане § 3 и когато го преномерираме, става § 4.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4.

Правя процедурно предложение – да бъдат допуснати в залата Тодор Чобанов – заместник-министър на културата, и Георги Дамянов – директор дирекция „Правна”.

Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2010 г. и приет на първо гласуване на 7 декември 2010 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция: „§ 1. В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 6 се изменя така: „6. реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;”. 2. Точка 8 се изменя така: „8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;”.

Предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция: „§ 2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект.”

Госпожо председател, на основание чл. 74, ал. 2 правя редакционна поправка – в § 1 да се добави, че заглавието на чл. 13 е „Авторско право върху портрети”. По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 3.

Има предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители – да се създаде § 1а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 4 със следната редакция: „§ 4. В чл. 15, ал. 2 се създава изречение второ: „За уточняване на начина на извършване на промените, собственикът на произведението на архитектурата може да подаде искане до организацията по чл. 40, която е длъжна да извърши консултацията.”

По § 2 има предложение от народния представител Величка Шопова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 5: „§ 5. В чл. 18 ал. 2 се правят следните допълнения: 1. В т. 8 изречение първо след думата „преработката” се добавя „и синхронизацията”. 2. В т. 11 след думата „износът” се добавя „в трети държави”.”