24 февруари 2011 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 17 февруари 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. В заседанието на комисията взеха участие господин Марий Косев – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, и експерти от министерството. Законопроектът бе представен от заместник-министър Марий Косев. Проектът на Закон за енергията от възобновяеми източници е разработен в съответствие с разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (Директива 2009/28/ЕО). Приетата за България цел е 16 на сто дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, като в нея е включена и задължителната цел от 10 на сто дял на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия в транспорта. За постигане на целите следва да бъдат предвидени и въведени подходящи политики и мерки за насърчаване производството на енергия от възобновяеми източници при отчитане на въздействието от подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на енергоефективни технологии. Директивата дава възможност за изпълнение на националните си цели всяка държава членка да се възползва от механизма за статистически прехвърляния, изпълнението на съвместни проекти и съвместни схеми за подпомагане между държавите членки и с трети държави. Предвидени са задължения за създаване на система за издаване на „гаранции за произход”, регламентиране на административните процедури, присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи и схеми за подпомагане производството на енергия от възобновяеми източници в държавите членки. В законопроекта е предвидено създаването на Агенция по устойчиво енергийно развитие (АУЕР) като правоприемник на Агенцията за енергийна ефективност, която ще бъде отговорна за организиране изпълнението на дейностите и мерките по Националния план, както и за издаването, прехвърлянето и отмяната на гаранциите за произход на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведена от възобновяеми източници, и организирането на планираните статистически прехвърляния на определени количества енергия от възобновяеми източници. Законопроектът предвижда активното участие на органите на местната власт и местното самоуправление при инициирането и изпълнението на мерките за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Нека да ви запозная накратко с основните моменти от него: „СТАНОВИЩЕ относно проект на Закон за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г. На заседанието, проведено на 23 февруари 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за енергията от възобновяеми източници, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, и Александрина Димитрова – началник на отдел в дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”. Законопроектът за енергията от възобновяеми източници има за цел да приведе националното ни законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО. Директива 2009/28/ЕО установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. С нея се задават задължителни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта до 2020 г. Директивата установява критерии за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса, установява правила относно статистическите прехвърляния между държави членки; съвместните проекти между държави членки и трети държави; гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници; административните процедури; информацията, обучението и достъпа до електроенергийната мрежа за енергията от възобновяеми източници. Приетата за България цел е 16 на сто дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, като в нея е включена и задължителната цел от 10 на сто дял на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия в транспорта. Действащият Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата не съответства в достатъчна степен на развитието на обществените отношения към настоящия момент и поетите ангажименти на Република България за осигуряване на 16 на сто дял на енергията от възобновяеми източници до 2020 г., поради което е разработен нов проект на Закон за енергията от възобновяеми източници. В съответствие с изискванията на Директива 2009/28/ЕО законопроектът урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници. При разглеждане на законопроекта следва да се вземе предвид следното: Думите „Общността”, „Общност” или „Европейската общност”, когато не са употребени в заглавие на нормативен акт, следва да бъдат заменени с думите „Съюзът”, „Съюз” или „Европейския/т съюз” (съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за Европейския съюз – Европейският съюз замества Европейската общност и е неин правоприемник). Директива 2009/28/ЕО е от значение за Европейското икономическо пространство, тоест в нейния обхват, освен държавите – членки на Европейския съюз, попадат и държавите, които са страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 5 декември 2010 г. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г., съответства на изискванията на Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение, впоследствие и за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО. С приемането на законопроекта ще бъде осигурено изпълнението на приоритетите в новата енергийна политика на Европейския съюз и постигането на националните цели за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на страната. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 11 гласа „за” единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Призива, който имах пред комисията, ще повторя и пред пленарната зала – този закон трябва да бъде една от темите, по които се търсят най-добрите решения и да не стигаме до политизация, която не е необходима. Законът е твърде важен, за да бъде политизиран, да го кажа по най-директния начин. Ще започна с добрите страни. Макар и да се забави много законопроектът и да влизаме в последните възможни срокове, които ни дава Европейската комисия – последният срок за окончателно приемане е краят на м. март, надявам се, че с общи усилия този срок ще бъде спазен – имаше подобрение на някои текстове в сравнение с първоначалния му вид, като например по-ясни концепции и по-добри дефиниции. Оттук-нататък, колеги, ще кажа това, което мен лично ме притеснява. Има някои възобновяеми източници, като да речем биомасата, която е стратегическо предимство за България. Казано най-просто за колегите, които са малко по-далеч от темата, не всеки е длъжен да следи всички дебати в парламента, нормално е, това означава производството на топлинна и електроенергия, да речем, от слама, от горски отпадъци. Това е стратегическо предимство на България. В доста международни изследвания това стратегическо предимство е посочвано. За съжаление в сегашния вариант на законопроекта няма ясно дефиниране на административните процедури, няма и стимулиращи текстове за този вид възобновяем енергиен източник. Добрата новина е, че при първоначалните разговори, които имах с колеги от ГЕРБ и с представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, те погледнаха с разбиране на този проблем. Дори заместник-министърът на земеделието и храните господин Костов се ангажира с текстове и с решаването на този проблем. Трябва да го решим наистина, този въпрос трябва да бъде решен окончателно. Другата тема, която искам да повдигна пред вас, е следната: колеги, аз съм за зелена енергия категорично. Това е бъдещето. Категорично трябва да заложим на зелената енергия, но трябва да го направим умно и ще ви кажа директно какво ме притеснява. Умно означава да има зелена енергия, но тя да не стане причина за рязко покачване на цените на електроенергията. Ако допуснем рязко покачване на цените на електроенергията заради зелената енергия, ще направим беля. Ще настроим обществото срещу зелената енергия и тази беля няма да бъде решена нито от сегашния парламент, нито от бъдещи парламенти. Трябва много интелигентно да действаме, защото, убеден съм, че обществото също е за зелена енергия. Повечето хора са за зелена енергия, но също така обществото е и за евтина енергия и трябва да бъдем много внимателни в нашите действия. Да намерим този баланс – хем да е екологична, хем да няма голямо поскъпване. Затова, колеги, имаше въпроси от много депутати, които са резонни: когато достигнем целта от 16% възобновяеми източници в общото енергопотребление, електропотребление, колко ще скочи цената на тока, да речем? Тези въпроси трябва да ги решаваме заедно и умно. Не трябва да допуснем обществото да се настрои срещу зелената енергия. На следващо място, въвеждат се зони на присъединяване за възобновяеми енергийни източници. Всичко това, обръщам се към Вас, господин заместник-министър Марий Косев, трябва да бъде направено при ясни конкурентни начала и правила. Трябва да има конкуренция, а да не бъде само принципът: който първи се записал, той е свързан. Това е сложна задача, признавам, но трябва да преценим и да въведем конкурентни правила при големия интерес, който има в момента за такива източници. Който представи по-добри условия за потребителите, забележете, и това условие може да бъде само цената, аз не виждам друга възможност, но това е целта на дебата, може други колеги да предложат други неща – той да бъде свързан. Това е друг много важен въпрос, който трябва да бъде решен. Аз лично се притеснявам да не се окаже, че в определени случаи са по-важни някакви други отношения, неформални, включително с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а не честната конкуренция. Задължително трябва да дадем приоритет на честната конкуренция, господин Косев, и това трябва да бъде гарантирано и от парламента, и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Следващият въпрос, който е много важен – някои европейски страни започнаха да правят нещо, което според мен е доста интелигентно, а именно малки мощности на покривите на сградите, включително за лично потребление, на хиляди, на хиляди места. Това също са възобновяеми енергийни източници. В закона няма необходимите текстове, които да стимулират наистина и докрай такива решения за потребителите. Това е истинската децентрализация и така даваме възможност не само на фирми с много пари, не само на големия и средния бизнес, не само на бизнеса въобще, даваме възможност на хората да построят собствени малки мощности. Това е много сериозен въпрос, колеги, който трябва да изчистим доколкото е възможно между първо и второ четене – да дадем възможност хората да правят свои собствени малки инсталации за производство на ток и да бъдат енергийно независими. Да може тя да се използва за собствено потребление, какъвто проблем в момента съществува. Този въпрос не е изчистен и не е решен в сегашното законодателство, но може да бъде изчистен и решен. Искам да продължа с биогоривата, колеги. Нашата комисия постъпи отговорно и сериозно, когато преди около година и половина приехме от 1 март 2011 г. да има задължително смесване на биоетанола с бензина. Има такава европейска директива, има такива европейски изисквания. Понеже представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма имаха възражение, че производството на базов бензин отнемало време и изисквало нови технологии, ние решихме да дадем срок от повече от година за пренастройване на мрежите на производствените системи на различните фирми. Основно за една фирма, разбира се, става въпрос. Какво правим сега? Без ясни мотиви този срок се променя от 1 март 2011 г. на 2014 г. Когато попитахме на заседание на комисията министър Трайков, за съжаление той нямаше убедителен отговор. Това, което ме притеснява, колеги – съжалявам, че госпожа Цачева я няма в момента, но исках да се обърна към нея със следния въпрос. Симпатизирам на нейните усилия да се опитва да повишава авторитета на Народното събрание. Смятам, че това, което прави тя, трябва да бъде наша обща цел. Нашият председател се опитва да направи така, че Народното събрание да изглежда по-добре, да изглежда по-сериозно. Само че, колеги, когато приемем, че от 1 март 2011 г. има задължително смесване на биоетанол с бензин и няколко дни преди това да се случи, решим да променяме закона, Народното събрание и правителството изглеждат абсолютно несериозно и абсолютно неадекватно. Така че каквито и усилия да полага някой – всеки един от нас, или нашият председател госпожа Цачева, или нейният заместник господин Анастасов, или който и да било друг, тези усилия отиват в крайна сметка на вятъра, защото хората си казват нещо много просто: „Тези от парламента гласуват закони и после сами не си ги спазват!” За да бъда докрай убедителен пред вас, ще ви кажа какво каза министър Трайков пред комисията. Той каза така: „Дадени фирми – които не разбрах кои, но това може да бъде доизяснено, господин Косев – казали, че не са готови”. Някоя фирма може да каже, че не е готова и данъци да плаща. Това причина ли е да отменим някой данък, да речем?! Не може, когато сме дали срок повече от една година за тази готовност, и то с пълно единодушие на комисията, обединихме се всички – даваме срок повече от година за смесване на биоетанола с бензин, и после какво казваме: „Не, няма да спазим този срок.” За съжаление така олеква Народното събрание, олеква правителството. Всички ние губим от това. Аз твърдя, че тук няма управляващи и опозиция. Всички губим. Хората стигат до много простия извод – „Тези за какво гласуват законите, като след това не ги спазват?!” Обръщам се специално – този въпрос да бъде решен! Имах разговори с колеги от ГЕРБ, които също изразиха най-малкото учудване. Смятам, че и този проблем може да бъде решен. Колеги, надявам се да удължим срока за предложения между първо и второ четене – поне на две седмици, ако е възможно, въпреки че срокът за окончателното приемане на закона е края на м. март, защото ни трябва най-добрият възможен закон за екологична енергия при сегашните обстоятелства. Така бих го нарекъл. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Слушах с подчертан интерес изказването на председателя на Комисията по икономическата политика и лидер на една от партиите в българския парламент. Не може да не събуди размисъл неговото съждение, че като постигнем целите за зелена енергия, трябва да дадем отговор на въпроса колко ще струва електроенергията за потребителите и дали тази цена няма да компрометира отношението на българския народ към зелената енергия и въобще към зелената политика. Съвършено верни и основателни твърдения! Къде е изходът? Изходът е в един безпощаден анализ на това какъв микс на видове енергии с техните цени ще даде приемлива цена за потребителите при постигане на целите за зелената енергия. И този анализ ще трябва да ни насочи към разбиране, което не за всички в залата е приемливо – съотношението между най-скъпата зелена енергия и най-евтината е разлика от 50 пъти. Това е съотношението на фотоволтаици към атомна енергия. Господин Димитров, няма как да зачеркнем атомната електроенергия, което е Ваша политическа теза и Вие сте флагман на това твърдение, и да преодолеем опасенията, които съвсем основателно Вие имате. Затова след малко ще чуете едно изказване по този въпрос – много професионално и аргументирано, което сочи изхода. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Димитров, първо искам да се присъединя към логиката – наистина всички знаем, че цената на енергийния микс се вдига нагоре от цената на възобновяемите източници на зелената енергия, но се сваля надолу от атомната. Така че ако наистина сте загрижен за цената на енергийния микс, би трябвало да работим и в двете посоки, пък очевидна е тенденцията Вие да работите в обратната. Аз по-скоро бих искал да се включа в другата тема – за биоетанола. Правилно поставихте въпроса за това, че има срокове, които са определени правилно. Според мен се стигна докрай, защото е абсолютно ясно, че техническа готовност на фирмите, които произвеждат биоетанол, има. Те чакат с нетърпение това, но е ясно и другото – че „Лукойл” вече си е сключил договорите с тях. Защото „Лукойл” няма да чака дали ние ще приемем закона или не. Те имат готовност да изкупуват биоетанола от тях. Друг е въпросът, че в момента им е по-изгодно да не сключат тези договори, да не дават един-два процента настрани, а да продължат да си ги произвеждат. Тоест тук въпросът за техническата готовност е абсолютно ясен. Няма никакъв проблем с техническата готовност, за да започне да се изкупува от м. март. Това, което се случва в момента, е, че се защитава интересът на по-големия, на по-мощния производител, в случая на ОПЕК. Тоест в момента ние защитаваме интересите на производителите на нефт в арабския свят за сметка на едни български производители, които го правят с нашите земеделски производители, с нашия труд, на българска територия. Това правим, което според мен е недопустимо. Убеден съм, че в редиците на ГЕРБ има хора, които стоят зад тази кауза. Моля между първо и второ четене да избегнем това. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, след направените по-скоро политически изказвания, отколкото реплики по същество, бих искал да Ви отправя една реплика.

Това е политика!

Да, господин Божинов, напълно. Вие просто не сте чели закона и правите съждения. Говорим, че законът е забавен. Да, забавен е, но както сами виждате, при цялата работа и всички усилия, които влагаше комисията, ние се стремяхме максимално да съберем мненията и становищата на заинтересованите страни. А това как умно да прецизираме нивото на зелената енергия в микса, така че да не се повишават цените, знаем много добре как ще стане. Господин Божинов, чуйте ме – има Национален план за действие за енергията от възобновяемите енергийни източници, който няма да позволи това да се направи. Трябва да намерим точната мярка кога и по какъв начин да ограничаваме или да стимулираме дадено производство на енергия от различните видове източници – ВЕИ-та. Господин Димитров, относно зоните на присъединяване и цената да бъде конкурентност. Може би след това ще има изказване що е това зони и как те ще бъдат разпределени. Какъв е този термин – знаем много добре. Зоните са местата, където ЕРП-тата или ЕСО изпълняват своята лицензия. Значи на тази територия те имат право да присъединяват. Но като конкурентност не би трябвало да бъде само цената. Тук трябва да обърнем внимание на вида на енергоизточника. Трябва да видим ще можем ли да гарантираме нормалната работа на системата, има ли нужда от необходими балансиращи мощности. За малките инсталации. Съгласен съм, там трябва да се помисли и всичко да се изпипа, но тук въпросът по-скоро опира до методика, при която ще бъде преценено докъде ще бъдат нещата – 30 киловата и 1 мегават, като повече бъде стимулирано собственото производство. И накрая – за биогоривата и биоетанола. Знаем как стоят нещата. Знаем, че и до момента „Лукойл” мълчи. Знаем, че ако сега имаме изход, няма проблем, ще внесем базов бензин, който е възможно да бъде смесен с биоетанола, но тогава какво ще се получи? Къде ще отиде цената? Благодаря.

Започвам с колегите от БСП, които няма да споменавам като имена, за да няма лични обяснения. Не трябва да се спекулира, че СДС или Синята коалиция е срещу атомната енергия. Напротив, ние сме за удължаване живота на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй”. Всички знаете това. Инициатори сме на питания и т.н. Казваме нещо друго, за което вие от БСП никога не сте имали логичен отговор. Ако въобще на България е необходима нова атомна мощност, защо не направим още един блок в АЕЦ „Козлодуй”, вместо ужасно скъпата „Белене”?! Като ви зададем този въпрос, не съм чул нито един честен и компетентен отговор. Колеги, така че не спекулирайте с този въпрос. Господин Белишки направи доста конструктивна реплика. Колеги, дадохме повече от година за изпълнение на критериите за смесване на биоетанола с бензин. Намерете ми друга европейска страна, която е дала на целия бизнес, на всички фирми година-година и три месеца да изпълнят тези изисквания и те не са ги изпълнили. Тогава идваме до логиката – и 10 години да им дадем, те пак няма да ги изпълнят. Ще чакат да видят кой управлява през 2014 г., ще отидат при него и ще кажат: „Нямаме готовност” и ще заплашат, че пак трябва да има внос на скъп базов бензин (в зависимост от това колко ще поскъпне цената) и през 2014 г. пак няма да стане. Ще дойде момент, когато ще има българско правителство, на което ще му е опряна главата до стената, че не изпълнява европейската директива и ще вземат да ни глобяват. Тогава кой ще плати глобата? Няма да са фирмите, които постоянно имат претенции, а ние ще платим глобата. Това е, колеги! Политическата отговорност ще бъде поета, разбира се, от парламента, от предишните правителства, от това, което в момента е на власт. Колеги, категорично и, господин Белишки, макар и да разбирам логиката Ви по другите въпроси, по този не съм съгласен с Вас, категорично! Накрая ние ще плащаме глобите. Това е европейска политика и като сме влезли в Европейския съюз, сме се присъединили към тези директиви. Това дето няма да ги спазваме или дайте ще ги спазваме в някакво бъдеще време – олекваме пред нашите европейски партньори. Пак започват наказателни процедури срещу нас, пак ни глобяват и резултатът е лош за всички нас. Призовавам всеки един отговорен член на Четиридесет и първото Народно събрание да разгледаме много детайлно въпроса. Призовавам господин Марий Косев да вземе думата и да обясни как, след като сме дали на тези фирми година и три месеца, те не са успели да изпълнят изискванията, за да го имат това задължително смесване. Станете и кажете какви срокове са дадени в другите страни. Казаха ми нещо, което ще го проверя, не зная дали е истина. Казаха ми, забележете, че в Румъния вече имало задължително смесване. Трябва да проверим дали е вярно. Може би господин Косев ще ни каже дали е вярно. Колеги, по този начин наистина не печелим и не трупаме авторитет. Благодаря.

Уважаеми господин председател, вярно, че по принцип е лошо, когато човек не е чел и говори. Още по-лошо е обаче, когато е прочел или е чул пред очите на публиката и не е разбрал. Затова става дума и това пояснявам. Обърнах се към господин Димитров като лидер на една авторитетна партия, който отрича проекта „Белене”, за който България се готви и работи вече повече от 10 г. Той ни предлага да минем на други релси – за нов блок в „Белене”. Консултирах се за минути. Ако тук всички вдигнем ръце и вземем политическо и управленско решение, най - малко трябват 10 г. Нали знаете колко е животът на двата работещи блока – 2017-2019. Не казвайте, че ще се съгласят да го удължат, ако елиминираме другия проект. Това не е игра, това не е шега! Тогава, господин Белишки, аз Ви питам: какъв микс и с какво ще го правите, ако в България има такава управленска недалновидност? Това са твърде сериозни неща, за да се правят толкова лековати твърдения.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, сутринта слушах анонсите на българските медии и с удивление разбрах, че този закон го няма в анонсите. Счита ли се от нашите медии, че това е един много важен закон? Всички други закони, които трябва да приемем до края на седмицата, бяха споменати, но този закон не беше споменат. Господин Мартин Димитров каза, че в закона няма политика –донякъде съм съгласен. Така, както е направен, в закона няма политика, в закона има лобизъм. Става въпрос обаче за най-важното: за цената на електроенергията. В закона има изключително много политика. Повтарям: според мен това е изключително важен политически закон както за всеки гражданин на България, така и за бизнеса на България. За да се транспортира изискването на Директива 28, за да бъде качествен законът, е много важно да знаем каква ни е картината, какъв ще ни бъде миксът от възобновяеми енергийни източници. Това е основният въпрос: какво ще бъде съотношението; на кой ще дадем предимство; на кой обратно – няма да дадем, ще го подтискаме по някакъв начин; кое ще стимулираме, кое няма да стимулираме? Аз съм убеден, че това не може да влезе като част от закона, би могло да влезе в мотивите към закона. За съжаление, няма го в мотивите към закона. Би трябвало да го има в Енергийната стратегия на България. Напомням, министър Трайчо Трайков, ставайки министър веднага обеща, че до края на 2009 г. Стратегията за развитие на българската енергетика ще влезе в парламента. Това беше негов персонален ангажимент. Парламентът промени механизма – стратегията да не се утвърждава от Министерския съвет, а да се утвърждава от парламента. Да, едно добро решение, едно демократично решение. След това, в началото на 2010 г., господин Иван Иванов сигурно си спомня как самият той заяви: „Да, до края на 2009 г. не можа да стане, но до края на март 2010 г., ще стане!” Такъв ангажимент пое. Стратегията я няма. Вие разбирате, че без тази стратегия е като котка в черен чувал. Ние не знаем какво има вътре. Ние не знаем как ще се развие България. Основният проблем, свързан с този закон, е липсата на Енергийна стратегия. Вторият, по-важен въпрос, това е цената, която трябва да платим, за да реализираме тази стратегия. Във вариантите на стратегии, които се разработваха, изрично се подчертава, че досегашният модел, който използваме, е прекалено скъп; ще струва прекалено много на всеки българин, на българския бизнес и трябва да се търсят по-ефективни решения. Дали ги има тези ефективни решения – това е въпросът, на който искам да се спра. На заседанието на комисията запитах министър Трайчо Трайков има ли прогноза колко ще струва енергията на потребителите в края на този период като достигнем целите, които ни поставя Европейският съюз, като приложим закона? Получих зашеметяващ отговор. Не го очаквах от министър Трайчо Трайков. Той каза: „Прогноза нямаме, но има ДКЕВР, която ще казва какви да бъдат цените”. Това е все едно да питате шефа на БАН има ли прогноза за времето другата седмица, а той да ви каже, че прогноза няма, има Институт по метрология и хидрология и те ще кажат какви да бъдат температурите. Това е абсурдна ситуация! Не може министърът, изпълнителната власт да не дава отговор на този въпрос. Понеже той ме препрати към ДКЕВР, аз съм любопитен човек и помолих да ми изкарат от компютъра актуалното състояние на това, което ДКЕВР пише за цените на енергията. То е изключително любопитно и аз ще ви прочета. Цена при продажба на електрическа енергия от производител на обществен доставчик, лева за мегават часа: АЕЦ ”Козлодуй” – 15,75 лв.; „Марица изток-2”, вторият огромен държавен производител на електроенергия – 35,01 лв., разлика от 2,22 пъти; ТЕЦ ”Бобов дол” – 62,25 лв., 3,95 пъти по-скъпо от „Козлодуй”; ТЕЦ „Марица-3” – 64,95 лв., 4,12 пъти по-скъпо от ”Козлодуй”; „Топлофикация-Русе” – 67,31 лв., 4,27 пъти по-скъпо; ТЕЦ „Варна” – 70,69 лв., 4,49 пъти по-скъпо. Виждате каква е разликата спрямо въглищните централи. Цени на вятърна енергия с инсталирана мощност до 800 киловата и повече – 189 лв. за един мегават час, разликата е 12 пъти в сравнение с „Козлодуй”. Фотоволтаичните централи – 823 лв., разликата е 52,25 пъти. Повтарям, 52 пъти! Сравнете 823 лв. с 15,75 лв. Сами разбирате защо е истерията срещу „Белене”. Има го „Белене”, ако има конкуренция, ако има пазар, другите няма да издържат на конкуренцията. Ето ви отговора защо нещем „Белене”, ето ви отговора защо са затворени от І до ІV блок и, не дай си, Боже, да останем и без V и VІ блок, както най-вероятно ще се случи в резултат на „мъдрата” политика, която водим. В тези неща от закона лъха нескрит лобизъм. Няма да се връщам към въпроса. Цветан Цветанов трябва да се занимава с въпроса кой влезе в този бранш през последните месеци, чии са интересите в този бранш и този лобистки закон чии интереси защитава? Не е моя работа аз да влизам в тези неща. Искам да напомня още нещо, което също е много важно за цените, понеже много ни се говори за авангардни чужди технологии. Знаете, че есента на тази година ТЕЦ-1 на американската AЕS не влезе в експлоатация. В момента върви резервиране на блоковете. За да не закъса България, се спира модернизацията на държавния ТЕЦ-2 и поне половин година ще отиде за отстраняване на недостатъците в ТЕЦ-1. Кой е виновен за всичко това? Кой носи отговорност за тази върхова технология? Аз се чудя къде е „Атака” тук – да изпъчат гърди и да кажат: Интересите на българите са накърнени, трябва да ги защитим! Къде са ултиматумите на Синята коалиция? Къде е ДАНС, къде е Цветан Цветанов? Ето, това е проблемът, който интересува абсолютно всички българи. Аз ще продължа с конкретните числа, тъй като те са важни – колко ще платят потребителите и от бизнеса, и гражданите, ако нещата вървят в тази посока? Ако до 2020 г. 10% – не 16, с водните е 16, 10% от електроенергията се произвежда от фотоволтаични и вятърни централи, това ще доведе до годишни обществени разходи за преференции от 1 млрд. 200 млн. лв. Повтарям: 1 млрд. 200 млн. лв. трябва да извади българинът от джоба си, за да плати тази по-скъпа енергия. Ако погледнете фактурите си, ще видите, че в тях има ред, наречен „Добавка за зелена енергия”. Срещу него през 2020 г. ще стои цифрата 3,1 стотинки за киловатчас, което означава 25% увеличение на цените, които заплащаме в момента. Към това като добавим 2,2 стотинки на киловатчас увеличение за въглероден двуокис се вижда, че ще плащаме с 45% повече само заради емисии и заради възобновяеми енергийни източници. Трябва да ви информирам, че това е оптимистична прогноза, направена при допускането, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще намалява цената на фотоволтаичните и през 2020 г. тази цена ще е два пъти по-ниска от сегашната. На самото заседание на комисията представителите на Асоциацията на фотоволтаиците оптимистично заявиха, че до 2020 г. върху 1 милион български къщи ще има фотоволтаични инсталации. Аз ви задавам простия въпрос: Вие ще си сложите ли на покрива на блока фотоволтаична инсталация, ще пуснете ли инвеститор да я направи и да плащате електроенергията 52 пъти по-скъпа или ще си купувате другата по досегашния начин? Как ще стане това нещо? Посочете ми как в закона са предвидени стимули, за да кажем на българите: Абе, правете си на покривите фотоволтаични инсталации. Това е по-добре, това ще бъде по-евтино. Как да стане това нещо? Къде са стимулите, които ги има в този закон? Никакъв механизъм, никакво участие на държавата. Категорично подкрепям това, че отлагането на въвеждането на биоетанола за 2014 г. освен чрез лобистки интереси по друг начин не може да се обясни. Хората направиха инсталации, хората направиха инвестиции. Какво им казваме сега? Напразно сте си харчили парите. Вашата работа няма да стане, ще чакате 2014 г. Това е подигравка спрямо тези инвеститори. Естествено, че те ще фалират, така че, според мен, това нещо твърдо трябва да се коригира. Аз си мисля, че задължително трябва да въведем горна граница на обществените разходи за насърчаване на ВЕЦ за периода до 2020 г. Да се знае българското общество, гражданите, бизнеса и държавата колко са готови да платят за всяка година. Ако няма такава горна граница, разбирате, че перка върху перка, диспропорция върху диспропорция и цената ще расте с фантастични темпове. Освен това трябва да се въведат ясни схеми за подкрепа на по-евтината възобновяема енергия и за децентрализиране производството на енергията. Това е пътят – малки инсталации, които да обслужват отделни къщи, отделни хора, отделни стопанства. Това е прогресивният път. Да не говоря за още нещо. Румен Овчаров го каза и на комисията. То е много силно – ние големите водноелектрически централи не ги вкарваме в този закон. Защо, да не би те да не са възобновяем енергиен източник? Вкарваме само тези до 10 мегавата. Простете ми, това си е неправомерна субсидия за малките и, разбирате, че оттук нататък по-големи от 10 няма да се правят. Дотам ще се слага границата и няма да се мърда оттам нагоре. Завършвам с това: много е важно, когато една административна структура функционира, да се знае кой носи отговорност за нейните решения. Лошото при законите е, че никой не се подписва. Не виждаме кой ги създава, откъде идват, как се раждат. Само че това, че не се вижда как се раждат, не обяснява защо напуснаха водещите експерти на министерството. На заседанието на комисията беше Костадинка Тодорова, беше директор в министерството и напусна; Христо Казанджиев – директор в министерството, напусна; Ваня Диловска - директор в министерството, напусна; Ива Петрова – един от най-добрите експерти на БЕХ, напусна. Не може да изгоните мозъците, които правят икономиката на тази енергетика и да произведете един качествен закон. Това не са политически кадри. Те бяха заменени по непонятни за мен причини, понеже всички бяха наследени от предходни правителства. Те не бяха назначени от правителството на тройната коалиция. За това аз ви призовавам да отхвърлим този закон, да се въведат необходимите промени в закона, тъй като е изключително важен. Междувременно, докато се правят тези промени, да се внесе стратегията, да я приемем, за да има яснота какъв ще бъде миксът от възобновяеми енергийни източници и какво ще е съотношението, какви ще са критериите и тогава вече да бъде внесен отново този закон и да бъде приет от Народното събрание. Благодаря ви. (Народният представител Петър Димитров иска да се удължи времето.)

Благодаря, господин председател. Аз наистина бих призовал господин Марий Косев веднага да изтегли този закон и да направи един закон за АЕЦ „Белене”, защото аз така разбирам нещата. Тук се говори колко скъпа ще бъде тази енергия и се говори, че, ето на, ние трябва да направим АЕЦ „Белене”, защото иначе ще изпаднем в апокалипсис. Понеже господин Димитров посочваше различни цифри – господин Димитров, колко ще бъде цената на електрическата енергия, произведена от АЕЦ „Белене”? Защо не сте казали досега колко ще струва АЕЦ „Белене” и каква ще е цената? За колко години ще се изплати? От всички договори и меморандуми, които сте подписали, не става ясно колко ще струва това. Тя ще струва ли колкото АЕЦ „Козлодуй”? Това е много интересно. Или с колко пъти ще бъде по-скъпа от АЕЦ „Козлодуй”? Това също е много интересно. А как да изпълним тези индикативни цели и крайните цели за 2020 г. – 16% от крайното потребление? Така че аз не мога да разбера ние в момента обсъждаме Закон за АЕЦ „Белене” и Закон за възобновяемите източници ли правим или говорим за самия Закон за възобновяемите източници на енергия?! Всички тези цени, които казвате, съществуват и в Европа, господин Димитров. Те са винаги по-скъпи, те се дотират сега, защото в един момент ще дойде паритетна цената и тези възобновяеми източници на енергия ще станат по-евтини от всякакъв друг вид енергия. Ще дойде този момент, но за да дойде, обществото трябва да вложи ресурс. Наистина аз не мога да разбера как така правителството трябва да направи прогноза каква ще бъде цената на електроенергията 2020 г., при условие, че ние сме поели ангажимент 16% от крайното потребление да бъде изпълнено. Тоест по някакъв начин трябва да се насърчат инвестициите, за да изпълним тези индикативни цели. Затова е направена Национална програма за това, за да не бъдат повече, но да не бъдат и по-малко. Благодаря, господин председател.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Наистина в подкрепа и на колегата, който говори преди малко, искам също да задам няколко въпроса и все пак да уточня, че на Икономическата комисия над може би 80% от участващите гости и заинтересованите лица по този закон подкрепиха текстовете на закона, а някои от тях, съвсем малка част, с малка разлика и с някакви съвсем минимални предложения, които ще бъдат направени между първо и второ четене, уреждащи отношенията за биомасите, също подкрепят този законопроект. Бих искал, когато Вие използвате цифри и прогнози, които са, мога да кажа, средносрочни и дългосрочни, да Ви попитам: бихте ли бил толкова точен и в прогнозите за цената на петрола, която ще бъде през 2020 г.? В момента виждате, че геополитическата обстановка в страните, които произвеждат този основен енергиен източник, е доста динамична. Както попита и колегата Вальо Николов, нали вие правехте точни прогнози за цената на АЕЦ „Белене”, които се оказаха много, много, много неточни. Това беше потвърдено и от руската страна. Просто тази цена и тези прогнози не бяха потвърдени. Това е отпреди няколко години. Когато казвате: „Да, цената на зелената енергия е по-скъпа”. Къде не е по-скъпа? В коя част на света – в Европа или в Щатите – къде? Наистина това е разлика, която трябва да бъде платена сега. Тази разлика аз мога да я нарека цена за опазване на околната среда – за енергийна независимост и за опазване на околната среда. Колко може да бъде измерена тя? Колко е де факто? Това е разликата в технологиите. Благодаря ви.

Аз съм категорично съгласен, че това не е въпрос – дали законът да регламентира изграждането на АЕЦ „Белене” или да не го изгражда. Най-песимистичната прогноза за цена на електроенергията от АЕЦ „Белене”, беше за 5,5 евроцента. Това беше най-песимистичната прогноза. Това е с пъти по-малко от това, което ще се плаща за ТЕЦ 1 и за ТЕЦ 3 по сключените договори три дни преди свършването на мандата от господин Иван Костов. Ясна е позицията на господин Костов. Ако го има „Белене”, ако България има ядрена енергетика, то тези централи ще се окажат в много тежка ситуация. Нека се конкурират – да има пазар, да има избор. Ние тук казваме: „Няма да има избор”, и се поставят ултиматуми. Вие казвате: „Как ще достигнем 16-те процента?”. Аз имам подозрения, че в закона е заложено как ще ги постигнем – като спрем „Козлодуй”. Като спрем „Козлодуй” изведнъж ще достигнем 16-те процента. Ако направим „Белене”, целта става трудно достижима. Това е второ обяснение, защо постъпваме така. Всички са категорични, че ядрената енергетика е зелена енергетика. Тя не цапа въздуха, тя почти няма отпадъци, които да замърсяват България. От тази гледна точка това е простият въпрос. Как правителството да направи прогноза? Как управлява без прогноза бе, джанъм? Нали, за да реши какво да прави следващата седмица на нивата, селскостопанският производител гледа прогнозата, а не си смуче палеца. Тук властта си е сложила палеца в устата и казва: „Колкото излезе”, толкова. Колкото каже ДКЕВР, толкова ще бъдат цените. Господин Червенкондев, върнахте ме в годините, когато бях преподавател и изпитвах, и студентите се опитваха да ми задават въпроси. Да Ви дам прогноза за цената на петрола. Възобновяемите източници не са от петрол. Възобновяемите източници са от слънце, от вятър. Искате ли да ви дам прогноза колко ще грее слънцето и какъв ще е вятърът през 2020 г.? Мога да го направя! Дайте да си говорим сериозно, да не слизаме на нивото на студенти и преподаватели. Завършвам с това – казах го на комисията, няма да го скрия и тук. Повечето от участниците в дискусията казаха „да” на закона. Не знам дали бяха и 80, може би бяха повече, само че там нямаше нито един представител на потребителите на електроенергия. Бяха производителите, бяха инвеститорите, бяха ЕРП-тата, нямаше ги потребителите. Да, аз казах, че това е закон за онези, които ще произвеждат, яка им гърбина на онези, които ще потребяват. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз бих искал да отговоря съвсем накратко на два основни въпроса. Не бих искал да влизаме в дискусии за „Белене”, при положение че в момента гледаме Закона за възобновяемите източници. Ще кажа само две неща на господин Димитров и благодаря на господин Червенкондев и господин Николов, които се изказаха и по този начин ми помогнаха да не се налага да отговарям на всичките неща. Господин Димитров, много добре знаете, че всъщност Енергийната стратегия се обсъжда от средата на миналата година и е доста трудно да се каже, че има хора, които може да не са я прочели, или, че не знаят за какво става въпрос в нея. Добре знаете, че е важно тя да бъде направена както трябва, а не да бъде направена набързо. По въпроса за Закона за възобновяемите източници само едно нещо искам да кажа. Един от големите проблеми, с който ние сме се сблъскали, това е законът, който предишната коалиция прие. Този безконтролен хаос, който в момента съществува, всичките онези кандидати, които са за над 15 хил. мгвт за възобновяеми източници, пораждат въпроса... Всъщност, ако ние се притесняваме за високата цена, какво направи предишното правителство и защо предишният закон позволяваше това нещо? Единственото, което се случва с този закон, е всъщност да се намери начин това нещо да бъде ограничено и да бъде поставен под контрол. Също така, онова, което е заложено в закона, и всъщност ДКЕВР да определя цените и тези цени се определят на базата на технологиите. Тези цени ще се променят ежегодно. Това е възможно най-добрият контрол, който е предприет в този закон, и ние се надяваме, че това ще бъде оценено. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз исках по друг начин да структурирам моето изказване, но провокиран от преждеговорившите, ще тръгна по по-различен начин. Първо, искам да напомня, че предишният закон за възобновяемите и алтернативни източници на енергия е от м. юни 2007 г. Тогава лобистки ли беше този закон, трябва да попитаме ние?! Предполагам, че не. По една база това е изискването, за което говорим, и България е поела, че трябва да направи до 2020 г. 16% от крайното потребление на енергия. Защо там не бяха вписани биогоривата? Защо не беше написан биоетанолът там, като е било възможно? Много странно, а се получават критики и сега! Аз искам да ви кажа, че първото ми образование преди икономическото, е инженер и то автомобилен. Мога да кажа на преждеговорившите, че ако искат могат да вземат биоетанол и да го смесят с бензин и да видим колко километра ще карат така. Аз ви казвам – много малко, защото биоетанолът е този бензин, който се произвежда от „Нефтохим”, въздейства както на октановото число, така и на енергията, произведена от горивния процес, тоест двигателят няма да издържи достатъчно дълго. Вярно е, ние вкарахме миналата година, мисля, задължение да се смесва биоетанолът с бензина, като очаквахме „Нефтохим” да направи необходимите инвестиции и да произвежда това базово гориво. За съжаление, то не е факт. По принцип индикативните цели, които България трябва да достигне, е смесване на биогорива с основни, тоест няма конкретно изискване за биодизел с дизел, биоетанол с бензин. Ние можем да постигнем индикативните си цели като не е задължително да спазим това, което направихме като изменение в Закона за възобновяемите алтернативни източници на енергия, тоест можем да дадем време да се направи тази инвестиция. Ако ги задължим сега от м. март да започнат да ги смесват и при условие, че няма тази инвестиция, какво правим? Тези, които са направили инвестиции, няма да има на кого да продадат своя биоетанол, защото базов бензин няма. Какво ще се получи? Ще се получи, че ние трябва да внасяме именно този базов бензин, а може би дори готовата смес. Ще могат ли тези инвеститори да реализират това, което са произвели? Не. „Нефтохим” ще спре ли работа? Най-вероятно, да. И какво се получава с българската икономика, при условие че тя сега набира сили да се възстановява, сами можете да си отговорите? Аз мисля, че трябва да се даде срок и министерството трябва да упражни всички възможни действия, за да може да се извършат тези инвестиции и в най-кратки срокове да се произвежда този базов бензин в България – да можем да смесваме биоетанолът с бензин, защото това е много добро за българската икономика, както и за селското стопанство. Относно закона, каква беше фактическата обстановка? Именно този Закон за възобновяемите и алтернативните източници на енергия, който беше приет 2007 г., направи такъв огромен хаос, който друг закон в България не знам дали е правил. Хаос! – както в инвестициите, така и в намеренията, така и в заявените мегавати от спекуланти. До такава степен хаос, че новият закон и работната група трудно намери начин, за да може да оправи този хаос. Затова и той се забави. Заявленията бяха за над 14 хиляди мегавата за изграждане на мощности от възобновяеми източници, а над 4 хиляди мегавата бяха към края на миналата година, с предварителни договори. Ако бяха реализирани тези предварителни договори, 16-те процента вече щяхме да ги направим още след година-две, и щяхме да ги надхвърлим много повече. Това направи вашият закон! Тоест цената, за която плачете в момента – за крайните потребители, щеше да нарасне още следващата година или следващите две-три години. Именно този закон в момента ще ограничи тези безразборни инвестиции. Именно този закон ще направи така, че 16-те процента, които сме поели като ангажимент, да бъдат изпълнени 2020 г. – нито по-малко, нито повече, защото има национален план. За да може да ограничим спекулантите, именно с тези предварителни договори, беше въведена цена от 50 хил. лв. на мегават, което се надявам наистина да ги ограничи, макар че имам известни притеснения. Именно заради тези притеснения, аз лично, мисля между първо и второ четене да вкарам поправка, с която да сложим краен срок за изпълнение на проектите, които имат предварителен договор – примерно, една година, но това може би ще стане с дискусия и съответно с разисквания с Министерството на енергетиката. Защото наистина ще се получи един вторичен пазар на такива проекти, който и в момента го има. Виждам какъв натиск има върху НЕК и върху електроразпределителните дружества за сключване на такива предварителни договори преди да е излязъл законът. Това го направи именно този закон, който вие приехте през 2007 г., чиито бакии ние трябва да оправяме! Няма да влизам в подробности по закона, защото и преждеговорившите, и колегите след мен, предполагам ще влязат в подробности, но искам да кажа, че това е един добър закон. Това е един закон, който приеха всички асоциации и казаха, че е добър, защото именно реалните инвеститори се нуждаеха от такъв закон. Мисля, че болшинството инвестиции, които ще се извършват в България, ще бъдат именно във възобновяеми източници на енергия. Този закон вкарва ред именно в тази насока. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, ще Ви помоля да се откажете да гледате, да се концентрирате, в пъпа си, защото събитията, които се случват с енергетиката, са извън Вас, извън пъпа Ви. Колкото до това, че като експерт се изказвате от тази трибуна, аз мога да кажа, че вдясно горе, в залата, стои един и същи експерт, който ме консултираше през 2007 г. и който сега директно консултира Вас. Къде видяхте този хаос в този законопроект от 2007 г. и защо две години работихте по този законопроект? Или, когато четете законопроекта, явно, че четете някакъв друг законопроект, защото и в този законопроект става въпрос за смесването на биоетанола и за онези преференции, които би трябвало да се дадат сега, което Вие ще го направите – ще продължите абсолютно същото в този законопроект. Проблемът тук е, господин Николов, защо, след като отложихте смесването на биоетанола от м. март 2009 г. на 2011 г., Вие днес се отказвате от този ваш законопроект – приет, изменен и допълнен от вашата парламентарна група. Тогава от тази трибуна ние също ви казахме, че основната причина е, че „Лукойл” не иска да въведе новите технологии, „Лукойл” не иска да инвестира близо 1 милиард и вие тогава казахте: не, ние нямаме лобизъм в тази насока, не подкрепяме тези прищевки на „Лукойл”, а сега доказвате точно това, че искате да дадете на „Лукойл” още три години време. Колкото до тази Ваша възможност, че разбирате от двигатели, по-добре да не го бяхте казали от тази трибуна. Благодаря ви.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, за съжаление долових известно противоречие в тезите, които развивахте – в предишната си реплика, и в основното си изказване. Но още по-голямо е притеснението ми, че долових доста висока степен на лобизъм във Вашето изказване по отношение на защитата на тезата, защо да отлагаме въвеждането на смесването с биоетанол. За всички, които се занимават с тази материя е ясно, че количествата на намаляване на вредните емисии чрез въвеждането на тази мярка е в пъти по-ефективно, отколкото всички останали. В случая лобисткото е, че Вие мислите, че доброволно един монополист като „Нефтохим” ще въведе технологии, с които да се внедрят възможностите за смесване с биоетанол. Няма такова нещо. Никой от тях няма никакъв икономически интерес да направи това. Интересът е на държавата в областта на екологията. Колкото до двигателите, което и господин Аталай спомена, просто, тук доста се изложихте. Двигателите на шведите, които са разработили тези технологии, стигат до 70% използване на биоетанол без въобще да дефектират. Така че тук трябва да прочетете повечко неща.

Благодаря. Тогава дайте да купим и да сменим всички двигатели с шведски. Аз ви говоря за съществуващите двигатели. Защо тогава трябва да се прави базов бензин, защо говорим за инвестиции в „Нефтохим”, много интересно?! Много интересно защо?! (Реплики от опозицията.)

Така ли?! Вие ги разбирате много! О, благодаря! Искам да ви кажа, че не знам какъв лобизъм разбирате, при условие, че има един монополист и не сте го задължили. Ние се опитахме да го направим със закон, който м. март го задължава и не видях да сте направили инвестиции. Ще направим всичко възможно и аз мисля, че министерството обяви това. Имаме също Асоциация на производителите на биоетанол и наистина, ако въведем това, няма на кого да продават своя биоетанол при условие, че няма базов бензин.

Ще се внася!

Така ли – ще внася?! Откъде знаете, че няма да се внася готова смес? Откъде знаете? Вие явно сте лобист, явно Вие сте готов вече да внасяте?! Явно сега Ви сецваме именно този бизнес, много интересно, явно сте готов! Ами, заявете го, кажете: „Аз имам фирма, която ще внася такива горива и Вие ми сецвате моя бизнес”. Така е! Аз виждам тук лобистките интереси – АЕЦ „Белене”, ето вноса на горива, ето сецвате нашия бизнес, сецвате нашите комисионни, които можеше да вземем при изграждането на АЕЦ „Белене”. Вие сецвате всички наши доходи. Това разбирам аз от тази трибуна тук! (Реплики от опозицията.) Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да започна с това, че заслужават, все пак поздравления, усилията на правителството да се внесе такъв законопроект, който да подреди нещата в ВЕИ-сектора, тъй като, както бяха тръгнали нещата, наистина България щеше да бъде осеяна половината с перки, а половината със соларни инсталации, ако не се въведе нова регулация. Тук си струва да се поздрави това усилие. Какво обаче не си струва да се поздрави? Първо, искам да ви кажа, по повод на този дебат, който се състоя сега за биоетанола, че на мен за първи път ми се случи като народен представител в комисия, когато се зададе този въпрос, представител на министерството директно да каже име на фирма и да каже: „Тази фирма ни помоли и ние се съгласихме”. (Реплики от мнозинството.) Това ми се случва за първи път от 19 месеца като народен представител. Нещо, което вие сте определили като срок, колеги – 31 март 2011 г., вие поискахте този срок, сега да се премести с още три години. В абсолютен разрез с прилагане на каквито искате европейски директиви и изисквания за зелена икономика. За първи път директно представител на министерството назовава името на фирмата и защо еди-кой си член е бил променен по еди-какъв си начин. Може би, господин заместник-министър, е добре, все пак да говорите с колегите си, нали такива директни прояви на лобизъм, ако може поне в някаква по-учтива форма да бъдат съобщавани на народните представители. По отношение на изказването на господин Димитров искам да го попитам, като е толкова притеснен, че тук цената на тока ще се вдигне от зелената енергия, като са толкова притеснени, че енергията ще стане много скъпа, ако се реализира проектът „Белене”, да попита своя колега по коалиция Иван Костов притеснен ли от цената, на която се изкупува електроенергията от „Марица изток 1”?! Притеснен ли е от тази цена? Тя е три пъти по-висока от цената на „Марица изток 2”. Как две съседни електроцентрали работят и едната произвежда три пъти по-скъп ток от другата? Попитайте го имало ли е една офшорка при създаването на този проект – 12%? Кой е държал тези акции? Информирайте се и когато се притеснявате за цената на тока, притеснявайте се и за цената на тока, произвеждана от тези топлоелектроцентрали. Вие казвате: „от зелена енергия е скъпо, от ядрена енергия е скъпо”, само тези договори, които ние сме подписали с една американска компания за ТЕЦ-ове, там не е скъпо. Интересно защо?! Позволете ми да ви дам няколко примера с няколко държави, към които ние твърдим, че искаме или принадлежим към едно, да речем, общо семейство. Първият пример е с Англия. Там от 2010 до 2020 г. знаят цената, на която ще се изкупува електроенергията – зелената електроенергия, и от вятъра, и от водата, и от слънцето. Такава практика тук, в България, няма. Аз ви препоръчвам ние законодателно да запишем, че това ще бъде задължение на ДКЕВР, защото иначе се получава, че ДКЕВР всяка година се събира на една определена дата и започва да джурка едни числа в зависимост от това кои лобита успеят да надделеят. Това беше проблем и при предишната ДКЕВР. Вие сте дошли на власт, за да отстраните тези проблеми, а не да ги задълбочавате. Всъщност вие от един колегиален орган – ДКЕВР с девет комисари, в момента го превърнахте в едноличен орган и честно казано върху този един човек по-лесно може да се оказва този натиск, за който ви говоря. Следващото нещо, което искам да ви попитам: колеги, къде е интересът на малкия човек в този законопроект? Къде е интересът на човека, който иска да направи 5 киловата соларна инсталация? Интересът на тези, които ще си направят 80 мегавата солар са защитени. Интересите на ЕРП-та са защитени, интересите на тази фирма, за която говорихме за биоетанол са защитени. Тези, които искат да правят малки инсталации – къде е защитен техният интерес? Отговорът на заместник-министъра в нашата комисия беше абсолютно незадоволителен. Там в чл. 23 и чл. 24 са предвидени преференции за тези, които искат да правят инсталации до 30 киловата и никакви преференции за тези, които искат да правят до 5 киловата инсталации. Това, което трябва да се запише в закона е, първо, промяна в ЗУТ, че тези инсталации до 5 киловата не се третират като обекти трета категория, защото в момента ЗУТ не прави разлика и пише: „до 25 мегавата”. Затова дали правиш 5 киловата или 5 мегавата ти извървяваш абсолютно един и същ път. Второто нещо, да ви дам пример с една друга държава – Германия. Там цените за инсталирани соларни инсталации, които са вградени в сгради или са монтирани, които са сложени – има отделна цена за сложени на покрива, отделна цена за сложени на фасада. Цените са до два пъти в някои от случаите, но поне между 20-40% по-високи. Да ви дам още един пример – с Швейцария. Там пък цените са диференцирани и, когато имаш по-малка централа, получаваш по-висока цена, тъй като цената на застроена мощност е по-висока и инвестицията се възвръща по-бавно. Ако ние не запишем тези изисквания в закона и го оставим на ДКЕВР, може да се случи това, което се случваше с предишната ДКЕВР. Затова ние трябва да запишем квота – малките производители до 5 киловата да не се състезават с големите, тъй като, ако 1000 граждани искат да присъединят по 5 киловата, и един голям инвеститор иска да присъедини 5 мегавата, знаете ли как ще завърши този мач? Мога да ви кажа как ще завърши в 99% от случаите. В този ред на мисли ще бъдат и моите предложения между първо и второ четене. Аз приветствам предложението на председателя на комисията да бъде удължено времето между първо и второ четене, поне ако е възможно на две седмици. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Курумбашев, когато започнахте изказването, съгласно правилника на Народното събрание, Вие трябваше да декларирате конфликт на интереси. Вие, според мен, сте съсобственик, а може би и 100% собственик на малка водна електрическа централа в околността на „Цанков камък”. Правилникът на Народното събрание е написан, за да бъде спазван. Второ, аз няма да взема отношение по изложените от Вас тези, свързани със закона, защото самият аз ще направя изказване по закона, вероятно след почивката, но тъй като Вие засегнахте един въпрос, който манипулативно се тиражира, искам да дам яснота по него. Вие говорихте за цената на електроенергията от ТЕЦ „Марица изток 1”. Това е всъщност строежът на две мощности по 335 мегавата на американската компания АЕS. Договорът за цена на електроенергията от ТЕЦ „Марица изток 1 – АES” е сключен през 2006 г. чрез министерството с министър господин Румен Овчаров. Попитайте господин Румен Овчаров каква е тази цена и какви са условията на този договор за цената. Казвам ви цялата истина, защото по този въпрос съм отправял питане към министър Трайчо Трайков и отговорът му беше съвсем точен, включително и датата, на която този договор е подписан между министър Румен Овчаров и АЕS. Що се отнася до „Енел”, цената на „Енел”, както каза господин Петър Димитров, е абсолютно съпоставима с цената на електроенергията от ТЕЦ „Бобов дол”. Но и там договорът за цената не е сключван от правителството на Иван Костов. Договорът за цената е сключен през 2002 г. от правителството на Симеон Сакскобургготски и неговия ресорен министър Милко Ковачев. Ако желаете, ще Ви предоставя официалните сведения, които ми бяха дадени, с дати и с обект на договора. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Курумбашев, относно Вашите притеснения или така поднесената информация, че видите ли малките производители и малките инвеститори с домакинствата, които биха искали да повишат своята енергийна ефективност, или да направят малък енергиен проект до 5 киловата, ние сме казали и съответно в закона е записано, че те имат абсолютно всички предимства и въобще не участват в каквато и да било конкуренция с когото и да било. Законът им дава както бързото и гарантираното присъединяване, така и гарантираното изкупуване на тяхната произведена електроенергия за следващите 25 години. Това нещо е записано – нито внасят депозит за участие, нито участват в конкурси за мощности, нито плащат предварително депозит за присъединяването, което е записано за големите производители по 50 хил. лв. на мегават. Всичко това е предвидено и е записано – не до 5, а до 30 киловата. Мисля, че това нещо е достатъчно гарантирано за всички малки инвеститори, които имат желание да направят такава инвестиция. Това ще спомогне да се направят такива инвестиции в места и в общини, където има проблем с развитието на бизнеса, проблем с развитието на енергийната мрежа. Така че тези малки покриви, малки инсталацийки съответно ще бъдат толерирани и стимулирани от новия закон. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, приемете моите извинения, защото наистина по Закона за конфликт на интереси аз трябваше да декларирам, че съм старши съветник в норвежката компания „Технор Енерджи”. Тя няма дейност на територията на страната, но съм длъжен по закон да го направя, така че Ви благодаря за това напомняне и моля да приемете моите извинения. Между другото винаги, когато съм се изказвал по тази тема тук или в комисия, съм го правил като уточнение. Имам предвид Комисията по околната среда и водите. Що се отнася до другата тема, ако искате може да сезирате примерно парламентарната комисия и да продължим този разговор. Между другото, личната атака издава винаги определена нервност, но в крайна сметка е Ваше право. Да обясня нещо на колегата за 5-те киловата. Става дума, че не давате никакви преференции за тези, които са до 5 киловата. Знаете ли в Англия как се присъединяват 5 киловата? По интернет! Знаете ли какъв е режимът? Регистрационен. Режимът е регистрационен! Просто се подава едно заявление и няма предварителен, няма окончателен договор. Просто през следващите 24 часа ви изпращат съобщение, че вие може да присъедините, само че това трябва да се направи от лицензирана фирма, и то се случва. За тези до 30 киловата – това, което сте предвидили в чл. 24 от закона, те минават през същия ужасяващ ред, който е и в момента – с предварителен и окончателен договор. Те минават същия ужасяващ ред, който е предвиден, както ви казах, в Закона за устройство на територията, за съжаление. Просто е несъвършенство на Закона за устройство на територията, защото там е записано, че всички до 25 мегавата са обекти трета категория. Очевидно обект от 5 киловата не е трета категория и очевидно трябва да мине в по-ниска категория. Аз ви призовавам да работим заедно за това да бъде облекчен режимът на присъединяване. Това е първото нещо. Второто нещо е да запишем в закона, че цените на тези, които правят такива малки инсталации, са по-високи, защото това е един съвсем нормален начин те да бъдат стимулирани. Просто учтиво казано – ние стимулираме хората да имат кладенец в двора, защото по този начин те няма да ползват вода от общата инфраструктура. Това е нещо, което е в интерес и на енергийната система на страната, и на отделните електроразпределителни дружества, и на отделните домакинства. Тоест, това е нещо, което е съпосочно. Не сте предвидили това нещо в момента в закона. Освен това сте го предвидили за доста по-големи производители – 30 киловата, извинявайте, но цената на инвестицията е 150 хил. лв. Ако успеете да ми кажете, че това е границата за хората, които могат да инвестират 150 хил. лв. в зелена икономика, бих казал, че това са, да речем, стотици хора в България, но не повече. А аз ви говоря за масовия потребител. Аз ви говоря за мечтата, примерно, да има един милион такива инсталации по 5 киловата, както това се случва във Франция, в Италия, в Англия и което вярвам, че е ваше искрено желание да се случи и в България. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да премина към изказването си искам да направя едно уточнение за една моя реплика, която отправих в заседанието преди почивката, в която казах, че по време на министър Румен Овчаров е подписано решението за цената от „АЕS – Марица изток 1”. Пред мен е точният отговор от министър Трайков. Оказа се, че това е сторено на 4 юли 2005 г. – след изборите, един от последните актове на министър Мирослав Севлиевски. Минавам към законопроекта, който е обект и на нашето разглеждане. Законът за енергията от възобновяеми източници е един от ключовите закони в областта на енергетиката. В случая той всъщност представлява транспониране в българското законодателство на Директива 2009/28 на Европейските общности. Все пак ще отбележа, че графикът, по който работеше екипът на министерството, трябваше да бъде определен по такъв начин като срокове, че в предвидения от Европейската комисия срок, той е 5 декември 2010 г., този закон трябваше да влезе в сила. Ние сме в известно закъснение, но се надявам в крайна сметка то да бъде уважено от Европейската комисия. Аз няма да се спра на всички забележки, които имам по законопроекта, защото част от тях имат специфичен характер на конкретни забележки около проблемите за производство, за присъединяването и т.н. Но няма да пропусна да кажа някои неща, които считам за важни. Преди всичко, с този законопроект се създава Агенция за устойчиво енергийно развитие. Няма съмнение, че целите, които са поставени в закона, са добри, но агенцията, по един бих казал съвсем механичен начин, реално събира две дейности, които сами по себе си са много различни. Едното е енергийната ефективност, по отношение на която България като управление е в дълг пред гражданите си, защото ние сме на последно място в Европейския съюз по енергийна ефективност. И там трябва да бъдат насочени изключителните усилия, за да преодолеем това изоставане спрямо останалите страни на Европейския съюз. И изведнъж там се появяват и дейностите, свързани с възобновяемите енергийни източници. Смятам, че независимо от добре декларираните цели на тази агенция тя няма да свърши своята работа дори именно поради тази причина, че разглежда две съвсем различни дейности, не е ясно как ще бъде разпределено финансирането и кой ще го управлява. Втората ми забележка е свързана с въпросите, които всъщност интересуват основно тези, които трябва да прилагат закона. Едното е намаляването на административната тежест при присъединяване на производителите на възобновяеми енергии към мрежата. И второто е какви са цените. Там също има определена неяснота и веднага ще кажа, че още в началото на главата „Присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници” се появява един термин, който го няма никъде, и в допълнителните разпоредби като легална дефиниция – зона на присъединяване. Дори не са разписани критериите, на базата на които би трябвало да бъдат определени зоните присъединяване в страната. Това прави изключително неясно в правно отношение хората, които ще искат да реализират определени дейности в производството на енергия от възобновяеми източници, върху каква база могат да се опрат. Към момента тези зони не съществуват в правния мир и има някакво неясно обещание, че в бъдеще ще бъде направена карта на тези зони, но поне ние в закона трябваше да гласуваме критериите, на които да отговарят тези зони, за да могат хората да си направят своите дългосрочни планове. На следващо място, това което много се коментираше, беше около цените на енергията от възобновяеми източници. Има неяснота в закона и направо ще кажа, че за мен до голяма степен е необяснимо защо сроковете, в които е записано изкупуването на електроенергията, са разделени на две. Единият срок е 25 г. за енергия, която е произведена от геотермална и слънчева енергия. И другият срок е 15 г. за енергия, произведена от ВЕЦ-ве и с инсталирана мощност до 10 мегавата, както и електрическа енергия, произведена от други видове възобновяеми източници. В по-голямата част от страните – членки на Европейския съюз, е въведен един общ срок 20 г. Или ако той е различен, ако на това държат министърът и неговия екип, трябва съвсем ясно да обосноват тази разлика в сроковете. Има следващо, което прави впечатление, че тези срокове, които поначало считам че малко произволно са подбрани, престават да важат в пълния си размер след 2015 г. И енергията от мощности, реализирани след 2015 г., ще се изкупува в срок, от който се приспада периодът след 2015 г., в който се реализират тези мощности. И на трето място, което всъщност е общата забележка към закона, законът е разписан единствено с хоризонт 2020 г. Защото, ако сте прочели, се оказва, че всичко онова, което беше основно дебатирано главно от представителите на БСП, престава да съществува с последния доклад на министъра на икономиката, енергетиката и туризма след изтичане на срока 2020 т. Той трябва да представи такъв доклад до 2021 г., след което няма да има никакви преференциални цени, няма да има и никакво задължително изкупуване на електроенергията. Според мен в областта на цените трябва да се поработи много сериозно, за да може, първо, да бъдат защитени интересите на потребители, защото правим закона за българските граждани, не за инвеститори и изпълнители на проекти. И второ, трябва наистина да ги няма тези малко произволни срокове, например 2015 г. Тук е господин Косев. Защо е избрано 2015 г., след което започва да намалява срокът, в който са гарантирани тези преференции, започва да намалява. Да го изберем до 2012 г. или 2013 г. Как изобщо е направено това – не е ясно. И следващото – един такъв остър скок от преференции към липса на каквито и да е преференции, също не е най-доброто. Може да се намалят преференциите още сега, за да не бъде непрекъснато атакувана цената, но в никакъв случай не би трябвало да се извършват такива скокове. И последно, ако ми позволите, госпожо председател, още нещо да кажа...

Последното е свързано с биоетанола. Смятам, че действително е скандално при един действащ закон, който приехме при година и три месеца, изведнъж скокът да отиде след 3 г. При това, забележете, ние имаме задължение да имаме общо 5,75% възобновяема част в бензина и дизела, общо в горивата, още до края на годината, която завърши на 31.12.2010 г. Аз казах и в комисията, че считам, че екипът на министерството се е подал на корпоративен натиск на производителите на бензин и петролни деривати. Преди всичко това е „Лукоил”. За мен това е абсолютно недопустимо и това ще предизвика наказание на България по европейска процедура.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, наистина Законопроектът за енергията от възобновяеми енергийни източници е един закон, който дълго очаквахме да бъде внесен в пленарна залата. Както каза и господин Иванов, сроковете, в които трябваше да влезем тя е до м. ноември миналата година, бяха пропуснати. Но съм убеден, че след тези дебати народното представителство ще направи всичко възможно да дадем един сериозен срок между първо и второ четене, за да може да се направят достатъчно сериозни предложения и да бъдат обсъдени тези предложения, за да може този закон да бъде работещ закон. Законът за енергията от възобновяеми източници не се базира на рамката, дори не и на философията на закона, който беше приет през 2007 г. Уважаеми колеги, тук е мястото да отбележим, че законопроектът в този си вид е неработещ. Във вида, в който ни се представя, особено от гледна точка на Движението за права и свободи, не може да бъде законопроект, който е много сериозно обмислен, за да се предложи на народните представители. От Движението за права и свободи ще го подкрепим на първо четене с ясната идея, че тези забележки, които ще представим днес пред вас чрез нашите народни представители, чрез другите народни представители, ще бъдат приети и ще бъдат възприети от мнозинството, за да може Законът за енергията от възобновяеми източници наистина да бъде онзи закон, който да отговаря на всички изисквания на директивата, което ни е предложено от Европейския съюз. Аз ще се спра на някои, няма да се спирам на всичките, пропуски в този закон. Впоследствие ще се опитам да взема отношение по темите, които бяха повдигнати тук относно цената на електроенергията от възобновяемите енергийни източници и цената на микса, защото съм напълно убеден, че днешните послания от тази трибуна към обществото не бяха правилните. Изключвам коя политическа сила е отправила тези послания. Ако днес ние не се съобразим с новите технологии, които би трябвало да се въведат в производството на електроенергията, ако не се опрем на диверсификацията и не кажем, че наистина всичко онова, което е възможно, трябва да се произведе от местни ресурси; ако това не залегне в този законопроект, ние ще сме изостанали в производството на електроенергия, ще сме изостанали изобщо от новите технологии, които светът днес поставя като един от основните приоритети. Уважаеми колеги, политиката на възобновяемите източници обхваща не само производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, но също така производството и потреблението на биогорива. Трябва да знаем, че по отношение на производството на енергия от възобновяеми източници са приложими и много други закони. Тук искам да визирам само няколко, в които веднага, след като бъде приет този законопроект, трябва да се направят съответните изменения и допълнения – закони, които пряко имат отношение към възобновяемите енергийни източници. Това са Законът за чистотата на атмосферния въздух, Законът за местните данъци и такси, Законът за общинския дълг, Законът за опазване на земеделските земи, Законът за опазване на околната среда, Законът за водите, Законът за енергийната ефективност. Уважаеми колеги, ограничаването до разпоредбите само в Закона за енергетиката стеснява действието и отражението на Закона за енергията от възобновяеми източници и по този начин няма да помогне за насърчаване развитието и потреблението на енергия от възобновяеми източници. Всички сме убедени, че до този момент при възобновяемите енергийни източници в страната не са постигнати целите, които България би трябвало да постигне – 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 10% дял на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия в транспорта. Ако тук изпаднем, още веднъж наблягам на този въпрос, колеги, в популизъм, че цената на възобновяемите енергийни източници е много висока, бих ви помолил да обърнете внимание на всички събития, които се случват днес в Северна Африка; бих ви помолил да обърнете внимание на скока и растежа на цените на нефтените горива в последните дни. Ако погледнете развитието, добива, оттам и недостига на енергия в световен мащаб, ще се окаже, че ако днес България не вземе правилното решение, не даде възможност, с правилните разпоредби, за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, ще дойде денят, когато това общество, към което сега отправяме послание да внимава, че ще изкупува електроенергия на висока цена, няма да ни прости, че не сме му дали възможност да се възползва от новите технологии, от биогоривата, особено от биомасата като собствен, местен енергоносител. Искам да отбележа и пропуска в чл. 6, където са разписани функциите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Уважаеми колеги, държавната комисия изпълнява функциите на енергийните предприятия за пренос и разпределение на енергия, вместо самите лицензианти. Така излиза, ако прочетете този законопроект. Контролните функции остават на заден план или по-скоро липсват. В т. 3 държавната комисия „одобрява и публикува на интернет страницата си предвижданите максимални електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници”. Колеги, грижата за развитието, оптимизацията, реконструкцията, построяването, разширяването на присъединителните съоръжения е вменена на предприятията, на които е издаден лиценз за пренос и разпределение на електроенергията. От закона обаче става ясно, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще работи вместо предприятията и няма да може да ги контролира, защото би изпаднала сериозно в конфликт – да контролира собствените си действия. Не казвам, колеги, в конфликт на интереси, но в конфликт да контролира собствените си действия. Като че ли тук е мястото да кажа: уважаеми господин Иванов, наистина е добре да наблягаме – който има конфликт на интереси, да го заяви от тази трибуна. Но възниква въпросът: когато приемахме Закона за лова, ловджиите трябваше ли да обявят конфликт на интереси; всички, които караме леки коли, трябваше ли да обявим конфликт на интереси, когато приемахме Закона за движението по пътищата? Аз не знам дали да не обявя в момента конфликт на интереси. Нямам електроцентрали, топлоцентрали, фотоволтаици, но всеки ден, когато влизам вкъщи, натискам звънеца и ползвам електроенергия, защото системата ми е включена към електросистемата. Колеги, умолявам ви да не изпадаме в такива подробности, защото законът, който разглеждаме днес, е много обширен, многообхватен – закон, който трябва да приемем с ясното съзнание, че до този ден не сме дали абсолютно нищо, освен 30-ина страници текст като Закон за възобновяемите енергийни източници; без до този момент да сме дали реална възможност на инвеститорите да се възползват от привилегиите, от ценообразуването, от разширяването на средния, на малкия бизнес, за да могат най-после нашите инвеститори да се обърнат към местния ресурс, пак наблягам, особено в производството на биодизел, биоетанол, производството на топлинна и електроенергия от биомаса. В закона изключително подробно е разработена частта за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, но липсва насърчението за топлинната енергия и енергията за охлаждането. Колеги, няма насърчения, няма ясно ценообразуване. Виждам, че в този законопроект Раздела „Ценообразуване” го няма – оставен е за наредби. Разделът за ценообразуването е сериозен сигнал към инвеститорите и основата за привличане на инвестиции – дали ще са местни, или външни. Ако ние в този законопроект не подредим ценообразуването, преференциите, възможностите за преференциално включване в електропреносната мрежа, а им създаваме денонощно проблеми чрез искане на съответно разрешение за включване в енергийната система от електроразпределителните предприятия, разбирайте, колеги, днес е най-голямата пречка, която е създадена от Националната електрическа компания, защото през последните 6 или 7 месеца няма нито едно разрешение от Националната електрическа компания за включване в електроенергийната система на нито един производител от възобновяеми енергийни източници, независимо от мощностите. Апелът ни е от лицензионен да преминем към регистрационен режим на малките производители на електроенергия. Включването тук на издаване на разрешение от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на производителите до 1 мегават въвежда допълнителни административни пречки, от които ние, колеги, трябва колкото се може по-рано да се освободим. Всичко това, колеги, в този законопроект го няма. Още веднъж казвам, законът е необходим, но в този си вид, в който липсва реална, ясна представа кога ще започне смесването на биоетанола с базисните горива, кога ще постигнем онези проценти, които са необходими за смесване в транспорта, без да имаме ясна представа за всички преференции за биомасата в производството на електроенергия и на топлинна енергия, уважаеми колеги, няма да можем да дадем възможност на малките топлоцентрали от биомаса, които са в състояние още днес да създадат нови работни места, да развият нашата нова икономика, да внесат дял в икономиката на България, няма да сме в час със Закона за възобновяемите енергийни източници. Няколко думи, колеги, за „Белене” и за всичко онова, което искаме да построим. Не може днес да излезем, да застанем на тази трибуна и с ясното съзнание да обявим нашето виждане, че сме против построяването на АЕЦ „Белене”. Нямате нито икономически обосновки, нямате никакви критерии, ако сте запознати, колко енергийни мощности в България ще бъдат закрити поради това, че няма да могат да изпълняват функциите и изискванията за опазване на околната среда и търговията с вредни емисии. Няма как, ако направите отчет и разчети, че ако въведем енергийната ефективност в България и достигнем до всички възможности, отделяйки от бюджета онези средства, чрез които да направим ремонти на покриви, на сгради, на всички съоръжения, които се включват в многофамилните жилища, ще видите, че енергийната мощност на АЕЦ „Белене” е необходима за България. Всички други разяснения от тази трибуна за мен не са обосновани според националните интереси на България. Искам да кажа няколко думи за това, че колегите видяха в стария закон хаоса, който е царял, но се възползваха от този закон. Убеден съм, че днес ГЕРБ ще възприемат всички наши забележки, включително дори в стремежа си да обвинят предишните управляващи, че не са направили онова, което е необходимо днес да имаме вече 16-процентния дял в производството на електроенергия. Ние ще подкрепим този законопроект с ясното съзнание, че в този си вид той е пречка за развитието на възобновяемите енергийни източници. Гледайки залата, виждам, че възприемате нашите тези и сме готови да бъдем полезни за по-нататъшното развитие на Закона за възобновяемите енергийни източници. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се постарая да бъда сравнително по-кратък от господин Аталай, защото все пак той има опита на политик и парламентарист. Ще направя много кратък преглед на всичко, казано досега. Както и да си мислим и да говорим, че законът е пречка и ограничава развитието и инвестициите във възобновяемите енергийни източници в България, смея да твърдя, че това е закон, който ще внесе някаква регулация в цялото това нещо. Тук чухме противоречиви мнения – „против”, „за”. Плискаха се позициите от това да имаме ли АЕЦ „Белене”, срещу какво? Срещу малки до 5 киловата фотоволтаици на покрива или един голям АЕЦ, или може би да минем на варианта на всяка къща на покрива да сложим по един малък атомен реактор. Нека с последните изказвания, които направиха и господин Иванов – споменавам го умишлено, за да може да ме репликира, ако иска, защото му изтече времето, и господин Аталай, наистина да погледнем върху сериозните проблеми, които са заложени в закона. А те какви са? Ние да убедим хората, че няма пречка да бъде инвестирано във ВЕИ, няма пречка да се консумира тази енергия и оттук-нататък щом като сме поели пътя през 2007 г. да бъдем членове на европейското семейство, трябва да се съобразяваме с изискванията. Ако кажем „не” на ВЕИ-тата, тогава защо повечето от вас през 2007 г. са казали „за” присъединяването към Европейския съюз? Какво да говорим по техническите проблеми? Малките 5 киловатови, както ние сме ги нарекли до 30 киловата, колкото са полезни, толкова са и вредни. Не съм съгласен с твърдението, че една такава регистрация може да стане само по интернет. Говоря не като политик, защото нямам претенцията да съм много силен оратор, но смея да твърдя, че съм добър енергетик. Знаете ли какво става с мрежите от тези включвания и изключвания на малки по 5, по 10 киловата в мрежата? Знаете ли какво е качеството на електроенергията? Къде отиваме? Помислете малко и за техническата страна. Относно присъединяването, да, там трябва да има ред. Трябва за всички, които ще бъдат присъединени, както е и досега по закон – до 5 мегавата към разпределителните мрежи и тези, които са над 5 мегавата към преносните мрежи, да има регулация и ясни правила. Никой тук не постави въпроса за цената. Да, цената в началото, като се кажеше, беше смешна, висока, но никой от инвеститорите не се противопостави на тази цена. И какво в крайна сметка излиза? Всички искат регулация, всички са „за”, и то хората, които инвестират и имат пряк интерес, а ние тук правим политически изказвания, с които настройваме хората към този инвестиционен процес. Имаше изказване, в което се казваше, че е много важно да обърнем внимание кои в последния момент се включват в инвестицията във ВЕИ-та. Ами, защо да не обърнем внимание и на тези, които в началото започнаха, тези, които след това поеха щафетата, тези, които преобразуваха терените и чакаха да ги продадат, тези, които блокираха възможността ЕРП-тата не толкова, защото там разпределителната мрежа е с по-голям капацитет, но да могат да бъдат присъединявани в преносната мрежа? Защото НЕК и ЕСО изпаднаха в една такава ситуация, че не могат да удовлетворят всичките желания, които са дадени като заявки. Господин Аталай, ние сме водили разговори и знаем каква политика трябва да бъде водена – не политика на ограничаване, а на урегулиране, на стабилизация. Беше поставен въпросът за големите ВЕЦ-ове над 10 мегавата: защо не се смятат като ВЕИ-та? Господа, дайте да прочетем Закона за енергетиката и да видим кой може да изгради и как се изгражда една централа над 10 мегавата, ВЕЦ. Там е регламентирано кой – че има определена процедура, която се възлага и т.н. Нека да не спекулираме с тези неща. За господин Иванов пак ще повторя – за сливането на двете агенции. Хора от бранша смятат, че това е недопустимо, защото те имали различни функции. Аз съм точно на противоположното мнение – не можем да имаме енергийна ефективност и в същото време да не говорим за ВЕИ-та, защото това е разхищение. Ако говорим сега, че инвестициите на хората да инсталират на покривите си до 5-10-30 инсталации е химера, то по същия начин е химера изискването за енергийната ефективност. Кажете къде са разписани правилата и стимулирането на хората да влагат в енергоефективни ...

В Закона за енергийната ефективност.

Да, господин Иванов, съгласен съм – в Закона за енергийната ефективност, но знаете много добре, че и този закон е проформа. Когато говорим за Закона за енергийната ефективност, кажете ми колко обследвания на големи промишлени предприятия се направиха? Защо се удължи срокът до 2011 г.? На колко от големите промишлени предприятия бяха направени тези обследвания и колко от тях изпълниха препоръчаните мерки? Ето още един неработещ закон! Още една насока, в която трябва да работим заедно. Сигурно ще пропусна много от нещата, но обещах да не съм толкова подробен. Относно обвиненията, господин Иванов, за корпоративен натиск върху правителството – този непрестанен спор. Нека да помислим. Съгласен съм и донякъде приемам, че аз лично за себе си нямам обяснение какъв ще бъде механизмът, по който ще накараме „Лукойл” да направи тази инвестиция. Даже господин Аталай на 22 декември 2009 г. ме обвини, че съм лобист за „Лукойл”. Аз познавам единствено служителите на бензиностанцията на „Лукойл”, в която зареждам. Но съгласен съм, нека Вие и всички, които отправиха този упрек, да седнем заедно и предложете механизма. Убеден съм, че ако той е приемлив, възможен и изпълним, нека да седнем на масата, ние ще го подкрепим. Дайте го. Ако ние нямаме опита, вие го имате. Дайте го и ние ще се съобразим с него. Не на последно място е и това, което говори господин Аталай. Разглеждаме нещата, но трябва да обърнем поглед и към собствените си енергоресурси. Точно там е ресурсът, който имаме – биомасата. Хубаво беше, че на този етап вече е приет Законът за горите. Ние имаме яснотата. Това е начинът, по който не само ще си решим енергийния проблем и задълженията, които имаме към Евросъюза, но ще решим и един социален проблем. Знаем много добре какъв социален ефект ще има, ако ги въведем във високите райони, в смесените райони – нови работни места, ефективно използване на биогоривата. Господин Аталай засегна въпроса, че се обръща особено голямо внимание върху производството на еленергия. Ползвайки биомасата, ние произвеждаме еленергия, но тя в случая е не повече от една трета, максимум до 40%. Съпътстваща е топлината – 60%. Ако успеем да намерим точните технологии, да изградим инфраструктурата, по която да можем да оползотворяваме и тази енергия, тогава можем да кажем, че сме направили нещо наистина значимо и полезно – както за инвеститорите, така и за малките хора. Нека наистина се обединим. Чухме, че имаме разбиране по нещата. Нека прегледаме отново изискванията за присъединяване, методиката за ценообразуването, да разгледаме по-подробно нещата с биомасата и да направим един работещ закон, но когато бъде подкрепен от всички и всички ние осъзнаем, че той ще бъде нужен на хората не само сега, а и за след 2015 г. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще се постарая да бъда сравнително кратък. Много неща се казаха в дебата по този законопроект. Една част от тях бяха конструктивни, а друга част – политически и не толкова конструктивни, но като цяло можем да направим няколко обобщения. Предполагам, че по-голямата част от колегите ще бъдат на същото мнение. Първият извод е, че енергийната зависимост на икономиките по света, както и създаването и разработването на нови и традиционни мощности и въвеждането в употреба на нови източници на традиционните горива направи индустриализираните нации по-зависими в енергиен, икономически и геополитически план от държавите, които притежават тези енергийни ресурси. Факт са в момента събитията, които се случват в Северна Африка, цените на петролните носители, за които говорихме в началото на дебата, тяхното сериозно покачване и най-вече – несигурността в техните доставки. Казвам това, защото голяма част от енергийния микс в момента, който ще бъде в близкото бъдеще и който определя цената на крайния потребител, зависи от прогнозата и реалната цена на петрола. В тази връзка трябва да се обърнем към всичко, което ни заобикаля в момента, и да се постараем да оползотворим голяма част от енергията, която е около нас. Това е енергията от слънцето, вятъра и водата, а също така и енергията, която ние произвеждаме. Ние произвеждаме сериозен продукт – т.нар. биомаса и отпадъчните продукти вследствие на нашето ежедневие. Бих искам да дам малък пример накъде сме се насочили, накъде се е насочил и светът. Днес в Швеция потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници е над 40%. В Исландия е над 81 %, във Финландия е 28,5 %. Уважаеми колеги, целият свят е преценил рисковете, които съществуват в момента с традиционните горива. Целият свят е осъзнал необходимостта от опазване на природата, защото без добра околна среда човешкият живот би бил поставен под съществен проблем. Няма да влизам в подробности за климатичните проблеми, за проблемите с битовите и промишлените отпадъци, за всички екологични аспекти. Те са безспорни. В интернет има достатъчно много информация. Бих искал да припомня каква е целта на България. До 2020 г. би следвало делът ни на възобновяемите енергийни източници в нашата енергетика и потреблението на енергия да бъде 16 %, като задължителната цел е 10 на сто дял от енергията от възобновяеми източници да се ползва в транспорта. Ще припомня защо трябва да подкрепим закона, предлаган от Министерския съвет. Първо, законопроектът предвижда чрез промени в Закона за устройство на територията облекчаване на процедурите за изграждане на инсталации за производство на електрическа и топлинна енергия, за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 киловата, включително към съществуващи сгради в урбанизираните територии, в това число върху покривните и фасадните им конструкции и собствените им поземлени имоти. Това нещо е разписано в Заключителните разпоредби на настоящия законопроект и дава необходимите гаранции за облекчаване на тези инвеститори. Второ, законопроектът създава гарантирани условия за включване на мощностите от възобновяемите енергийни източници към разпределителната и преносната мрежа при ясни и прозрачни правила. Като трето бих искал да спомена, че законопроектът създава условия за информиране на гражданите и предприемачите как да реализират своите инвестиции в сектора на ВЕИ, как да реализират на пазара своите възможности и съответно да поемат новия капацитет от свободни мощности. Законопроектът насърчава производството на енергия от възобновяеми енергийни източници като устойчив бизнес за някои от районите в икономически неравностойно положение. Пето, законопроектът урежда правата и задълженията както на пазарните играчи, така и на регулаторните органи и местните власти, свързани с производството и търговията със зелена енергия. Съществено предимство на новия законопроект е, че се поставят сериозни прегради към спекулантите в този бранш и се регламентира тяхното сериозно и отговорно поведение при проявените от тях инвестиционни намерения. В момента в законопроекта се предлага внасяне на депозит при сключване на предварителен договор за присъединяване към мрежата, който е със съществена величина от 50 хил. лв. на мегават. По този начин наистина смятаме, че самите спекулативни играчи, които замърсяват реалния пазар, биха се отдръпнали, ще бъдат възпрени. Преди всичко законопроектът насърчава една достъпна и сигурна енергия с гарантирани доставки и пазар през следващите десетилетия, като няма да се влияе от геополитическа конюнктура. Друго основно предимство – със законопроекта се урежда гарантираното изкупуване на произведената електроенергия от възобновяеми енергийни източници за дългосрочен период при ясни цени, което ще даде сигурност на потенциалните инвеститори в този бранш, да си направят добре анализа и да инвестират своите средства. Между първо и второ четене ние ще се постараем да дебатираме и предложим промени спрямо цените и начина на тяхното формиране, специално за биомасата, където входящата суровина за производството на енергия от възобновяеми енергийни източници чрез различните видове биомаса, зависи от много икономически параметри. Те могат да се променят през следващите години без да могат да бъдат реално прогнозируеми в началото. Като цяло законопроектът успешно транспонира Директива 2009/28 на Европейския парламент, според която България трябва да покрие до 2020 г. изискването за 16% дял от възобновяемата енергия в брутното крайно потребление. Предлагам да подкрепим законопроекта, защото България е с реални шансове да задържи позицията, в която се намира в момента, и да се пребори за ниша на европейския енергийния пазар на възобновяеми енергийни източници. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Господин Червенкондев, Вие отбелязахте необходимостта от промяна в Закона за възобновяемите енергийни източници на методиката за определяне цената на биомасата, тоест тя да не бъде фиксирана, защото наистина нейните параметри във времето се променят както на суровина, така на труд, осигуровки и т.н. Наистина Ви подкрепям в това Ваше предложение. Абсолютно се присъединявам и към всички мнения, които са изказани във връзка с важността на развитие на точно този вид възобновяем източник. Наистина неговото развитие трябва да се съобразява с мрежите, където има изградени топлопреносни мрежи; да бъде локализиран също така на места, които са близки до източниците, до суровината, а именно гори и селскостопански остатъци. В тази връзка под формата на реплика искам да изкажа мнението си, а Вие да ми отговорите. От специалисти в този бранш се чува мнението, че цената, която в момента е определена за биомасата, е нереално ниска, сравнена с европейската практика. Дали един от стимулите, а именно промяна на цената на биомасата, не би бил дал по-добрият стимул за развитието на тази енергия, отколкото каквито и да е други неща, които бихме записали в закона? Мислите ли, че вдигането на цената и изравняването й донякъде съобразно с европейските, би бил достатъчен стимул, или един от стимулите, които са нужни?

Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми колеги, уважаеми господин Икономов, напълно съм съгласен и моето лично мнение е, че биомасата следва да бъде приоритетен в момента източник за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници поради няколко причини. Първата причина – производството на такава енергия е комплексна и високоефективна. От единица суровина, която е биомасата, се получават минимум два вида енергия – електроенергия и топлоенергия. Освен производството на тези два вида енергия, самото оползотворяване на биомасата има невероятно висок ефект върху околната среда и най-вече върху горите, както и върху селското стопанство. С биомасата се оползотворяват отпадъците от селското стопанство, вторични суровини от животновъдство, от растениевъдство. И пак се връщаме на горите, където трябва чрез просечните сечове и санитарните сечове да се поддържа гората в едно добро здраве. Що се отнася до цената – цената, съгласно закона, който действа в момента, и с предложенията, които ние предлагаме в този законопроект, се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по приета методика, която е обективна и зависи от цената на инвестицията, която е на единица мегават, или киловат инсталирана мощност и от цената на суровината. Според мен, като имам предвид какви са цените на електроенергията, която е определена в съседни наши страни в Европа, според мен тази цена наистина в България на този етап е ниска, защото няма и реални инвестиции, които да действат, и реални заводи за производство на енергия от биомаса. Това е приоритет на държавната комисия. Нашето мнение е, че трябва да е по-висока.

Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги народни представители! Тук наистина стана хубава дискусия по отношение на Закона за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Законът беше погледнат от всички аспекти и се чуха гласове дали е необходим на България такъв закон, дали е нужен. Той просто е неизбежен, защото е в резултат на директива, приета в Европейския съюз, която задължава страната да направи съответните законодателни промени за въвеждане на директивата в действие. В тази връзка е и законът. Той наистина малко е закъснял, защото трябваше да бъде приет в края на м. декември, но е неизбежен. Има си и максима – „Като видиш, че нещо е неизбежно, отпусни се и му се наслади”, казват хората. Аз искам да разгледам закона от една друга гледна точка – от енергийната независимост. Енергийната независимост от производството на енергия от възобновяеми енергийни източници наистина прави страната енергийно по-независима в зависимост от регулацията и процента, който трябва да достигне производството на енергия от възобновяеми енергийни източници до 2020 г., след което ще стане на конкурентен принцип. Двете производства трябва да започнат и да се конкурират. Но, ако ние не развием този сектор, просто няма смисъл утре да се качваме на електроавтомобилите, защото печалбата е никаква. Качвайки се на електроавтомобилите, разликата в цената между горивото и електроенергията, която ще се употреби в автомобила, се заплаща още с покупката на автомобила. Но екологичната част на въпроса – изгорелите газове, които ще отделят един бензинов и дизелов двигател, съответно един електроавтомобил, тоест същите газове ще произведе централата, която ще произведе тока, за да задвижи този автомобил. Така че, ако ние не развием този сектор, наистина ще отпадне и смисъла на това утре и вдругиден да развием този сектор на електроавтомобилите. В този закон ролята на биомасата и производството на биогаз много е подценена. Подценена е не само в закона, подценена е още с разглеждането на закона, защото той не беше разпределен в Комисията по земеделие, която има много важна част в разглеждането именно на биомасата. Донякъде тази част е залегнала в Закона за горите. Но трябва наистина между първо и второ четене да се развие подвръзката на предприятията за производство на биогаз. В закона никъде не е казано как ще бъдат подвързани към газопреносната система на България, никъде не е казано кой ще изготви картата за присъединяване, защото едно предприятие за производство на биогаз не може да бъде разположено навсякъде в България. То трябва да бъде разположено именно в близост до газопреносната мрежа. В този аспект в началото имахме силна съпротива. Сега чувам гласове, че са склонни нещата да бъдат променени и да бъдат разгледани между първо и второ четене. При едно такова условие ние наистина ще подкрепим закона, но между първо и второ четене искаме наистина той да стане работен, за да може да обслужи нуждите на Република България. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване срока за предложения между първо и второ четене на 14 дни.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за промяна в нашата програма, тъй като по следващата точка вносител е господин Татарски, а той отсъства поради болест, правя предложение т. 10 да стане точка последна преди парламентарния контрол и да продължим с първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Преди да започна, правя процедура за допускане в залата на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Георги Прегьов и съветника в министерството Петя Тянкова.

„ДОКЛАД на Комисията по регионална политика и местно самоуправление във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет На две редовни заседания, проведени на 3 февруари и на 17 февруари 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2011 г. В заседанията на комисията взеха участие господин Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Екатерина Захариева и господин Георги Прегьов – заместник-министри на регионалното развитие и благоустройството, експерти от министерството и от Агенция „Пътна инфраструктура” и представители на Националното сдружение на общините в Република България. Една от основните цели на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата е въвеждане на основните изисквания от Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури. Законопроектът въвежда основните изисквания на Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури чрез прилагането на четири основни инструмента: - оценка на въздействието върху пътната безопасност, с която се извършва стратегически сравнителен анализ на въздействието на нов път или на съществено изменение на съществуващата мрежа върху безопасността на пътната мрежа; - одит за пътна безопасност, с който се осигурява независима, подробна и систематична проверка за техническа безопасност, свързана с проектните характеристики на пътен инфраструктурен проект, която обхваща всички етапи от планирането до въвеждането в експлоатация; - управление на безопасността на пътната мрежа, с което да се осигури категоризиране на безопасността на пътната инфраструктура и установяване и класифициране на участъци с висока концентрация на произшествия от пътната инфраструктура; - периодични инспекции за безопасност по време на експлоатация с оглед извършване на проверки на характеристиките и недостатъците, за които се налага постоянна поддръжка от съображения за безопасност. Друга основна цел на законопроекта е и хармонизиране на законодателството на Република България с изискванията и принципите, приети в Европейския съюз, касаещи въвеждането на нов образец на сертификатите за съответствие с техническите изисквания и техническа изправност за всички пътни превозни средства с двигатели „ЕВРО 3, 4 и 5”. С цел повишаване на контрола и избягване на злоупотребите се предвижда задължение собственикът или ползвателят на пътно превозно средство собственоръчно да вписва в указаното поле на винетния стикер регистрационния номер на пътното превозно средство. С промените се предвижда засилване на контрола по прилагането на винетната система и завишаване размерите на налаганите санкции на физически и юридически лица по Закона за движението по пътищата. В срок три месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата се предвижда издаване на наредба от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с министъра на вътрешните работи, с която ще бъдат въведени техническите изисквания на директивата. В хода на дискусията бяха направени редица бележки и възражения по отделни разпоредби от законопроекта като бе обърнато внимание на необходимостта от тяхното прецизиране. Направени бяха и конкретни предложения, като бе постигнато съгласие членовете на комисията съвместно с представители на министерството да подготвят необходимите промени между двете четения на законопроекта. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 13 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2011 г. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата на свое заседание, проведено на 3 февруари 2011 г. Законопроектът бе представен от господин Георги Прегьов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, от господин Лазар Лазаров – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, както и от експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Агенция „Пътна инфраструктура”. Измененията и допълненията в Закона за пътищата са в няколко аспекта: Въвеждат се изискванията на Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури. Създаването на изисквания за строителството на по-безопасна пътна инфраструктура, част от стратегическите приоритети на Европейската програма в областта на пътната безопасност за периода 2011-2020 г. Въвеждането на директивата чрез Закона за пътищата и подзаконовите нормативни актове, които предстои да бъдат издадени въз основа на него, е част от мерките за подобряване на безопасността на пътната инфраструктура и ще стане част от Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011–2020 г. Новите изисквания към управлението на безопасността на пътната инфраструктура предвиждат извършването на оценки за въздействието върху пътната безопасност и извършването на категоризация на безопасността на пътната инфраструктура чрез установяване и класифициране на участъците с висока концентрация на произшествие. Предвижда се извършването на одити за пътна безопасност преди въвеждането на пътя в експлоатация, както и извършването на периодични инспекции за безопасност след въвеждането на пътищата в експлоатация и по време на експлоатацията им. Друга група изменения и допълнения, предложени със законопроекта, е свързана с винетната система, задължението за плащане на винетните такси и съдържанието на винетните стикери. Предложените изменения и допълнения в тази връзка имат за цел създаването на условия за по-ефективен контрол за спазване на задължението за плащане на винетни такси и ограничаване на възможностите за злоупотреби с винетни стикери. Предлага се занапред винетният стикер да съдържа регистрационния номер на превозното средство, който собственикът или ползвателят му вписва саморъчно в стикера. Със законопроекта се предвижда за превозните средства, пътуващи до или преминаващи транзит през територията на страната, винетната такса да се плаща и в граничните контролно-пропускателни пунктове. Предвид действащата вече към момента Резолюция на Съвета на министрите по транспорт, телекомуникации и енергетика на Европейския съюз (Резолюция ITF/TMB/TR (2008) 12), е предвидено съответното допълнение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 12 от Закона за пътищата. С тази резолюция се въвеждат нови образци на сертификатите за съответствие на превозните средства с техническите изисквания и нормите за безопасност и екологичност. Изискването за представяне на нов образец на сертификатите във връзка с удостоверяването на екологичната категория на превозните средства и заплащането на по-ниски винетни такси, ще важи само за новите превозни средства, както и за тези, чийто сертификат е бил загубен, отнет, или унищожен. Със законопроекта се предлага създаването на нова разпоредба, с която лицата и семействата, които отглеждат деца с трайни увреждания, се освобождават от заплащането на винетна такса. Към настоящия момент от заплащане на винетна такса са освободени лицата с намалена работоспособност или определен вид и степен на увреждане, но не и лицата и семействата, отглеждащи деца с увреждания. Промените, свързани с винетната система, предвиждат и увеличаване на размерите на санкциите за нарушаване на изискването за плащане на винетна такса за ползване на републиканските пътища, предвидени в Закона за движението по пътищата. При обсъждането на законопроекта в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения се проведе дискусия по предложените текстове относно изискванията към одиторите за пътна безопасност и по-конкретно относно изискването да притежават 5 години стаж в областта на пътната безопасност. От народните представители бяха изразени мнения, че това изискване би следвало да се преосмисли и да бъде преценена необходимостта от създаването му предвид липсата на адекватни критерии, по които да се оценява отговоря ли съответния специалист на него или не. Още повече, че изискванията за управлението на безопасността на пътните инфраструктури се въвежда с разглеждания законопроект. На заседанието на комисията, при разглеждането на законопроекта бяха дискутирани и някои от предвидените в него санкции. Беше обсъден необосновано, според изказалите се народни представители, високият размер на глобата, предвидена за нарушаване на изискването за премахване на винетния стикер от стъклото на автомобила след изтичане на срока, за който е издаден. Изразено бе становище, че за някои нарушения предвидената санкция е относително определена, тоест предвидени са рамки (минимум и максимум), в които може да бъде определена конкретната санкция. Това, според взелите отношение по този въпрос народни представители, представлява възможност за субективно разглеждане на нарушенията от административнонаказващия орган и определяне на размера на конкретната санкция без ясни и точни критерии. Предложено бе да бъде обмислена възможността за посочване на санкциите в абсолютно определен размер, както и да бъдат изложени подробни мотиви за предложеното увеличение на размера им. Разисквания предизвикаха и измененията и допълненията, предложени с параграфи 9, 11 и 12 от законопроекта. С тях е предвидено от функциите на Агенция „Пътна инфраструктура” да отпадне тази по съгласуване на проекти и устройствени планове за изграждане на местни пътища, както и възможността за финансиране на разходи от бюджета на агенцията за изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища. Дискутиран бе въпросът относно необходимостта от извършването на предложените промени и последиците, които биха настъпили от приемането им. Мотивите на вносителя на законопроекта, изложени по време на заседанието на Комисията транспорт, информационни технологии и съобщения, се изразяват в това, че задължението за съгласуване на проекти и устройствени планове за изграждане на местни пътища, ремонт и поддържане на общинските пътища, следва да отпадне от функциите на Агенция „Пътна инфраструктура”, тъй като не е относимо към дейността и възложената й компетентност. Относно предложението за отпадане на възможността за финансиране от бюджета на агенцията на изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, от представителите на Агенция „Пътна инфраструктура” бе уточнено, че и към настоящия момент такова финансиране не се извършва и текстът не се прилага, тъй като разпоредбата по чл. 44б, ал. 3 от Закона за пътищата забравяна приходите от винетни такси да се използват за финансиране на изграждането на нова пътна инфраструктура, а така също в бюджета на агенцията не се предвиждат и не постъпват средства за това. След проведеното обсъждане Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения със 7 гласа „за”, 1 глас „против” и 4 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2011 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2011 г. На заседанието, проведено на 2 февруари 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект. В заседанието на комисията взеха участие Виолета Ангелиева – директор на дирекция „Технически правила и норми” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, и инж. Александър Косерков – директор на дирекция „Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” в Агенция „Пътна инфраструктура”. I. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата привежда националното ни законодателство в съответствие с европейските изисквания в областта на управлението на безопасността на пътната инфраструктура. II. Основната цел на законопроекта е въвеждане изискванията от Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури. Изискванията на директивата се въвеждат чрез прилагането на четири основни инструмента: - оценка на въздействието върху пътната безопасност; - одит за пътна безопасност; - управление на безопасността на пътната мрежа; - периодични инспекции за безопасност по време на експлоатация. С § 9 от законопроекта се създават т. 17-20 към ал. 3 на чл. 21, относно задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура”, произтичащи от прилагането на Директивата. Изискванията на Директивата относно оценката на въздействието върху пътната безопасност за инфраструктурни проекти, проверките за пътна безопасност за инфраструктурни проекти, както и категоризиране и управление на безопасността на пътната мрежа в експлоатация са въведени с § 10, т. 3 от законопроекта, с който се създават нови членове 36 б – 36 з. Във връзка с извършването на проверките за пътна безопасност, законопроектът предвижда създаването на „одитор за пътна безопасност”, който трябва да отговаря на конкретни изисквания за професионален опит и квалификация, и да е преминал съответно специализирано обучение, в съответствие с изискванията на чл. 9 от Директивата. Следва да се отбележи, че срокът за транспониране на Директива 2008/96/ЕО е 19 декември 2010 г. Цел на законопроекта е и хармонизиране на законодателството на Република България с изискванията и принципите, приети в Европейския съюз, касаещи въвеждането на нов образец на Сертификатите за съответствие с техническите изисквания и техническа изправност за всички пътни превозни средства с двигатели „ЕВРО 3, 4 и 5”. От 1 януари 2009 г. е в сила новата Резолюция ITF/TMB/TR (2008) 12, с която е въведен новият образец на сертификатите за съответствие с техническите изисквания и изискванията за безопасност. С цел повишаване на контрола и избягване на злоупотребите се предвижда задължение собственикът или ползвателят на пътно превозно средство собственоръчно да вписва в указаното поле на винетния стикер регистрационния номер на пътното превозно средство. С промените се предвижда засилване на контрола по прилагането на винетната система и завишаване размерите на налаганите санкции на физически и юридически лица по Закона за движението по пътищата. В срок три месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата се предвижда издаването на наредба от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с министъра на вътрешните работи, с която ще бъдат въведени техническите изисквания на директивата. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, въвежда коректно изискванията на посочените по-горе европейски актове. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно – с 11 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 17 януари 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се учудвам, че няма желаещи за изказвания по този законопроект, но може би отсъствието на един от председателите на комисията... Трябваше малко повече яснота. Надявам се, че председателят на Транспортната комисия ще внесе яснота. Има няколко текста, които са много важни и в Комисията по регионална политика и местно самоуправление те бяха донякъде изяснени, но се нуждаем от представителите на Министерството на регионалното развитие – виждам, че заместник-министърът е тук, това, което казаха и в комисиите, е желателно да го кажат и от трибуната на Народното събрание, за да остане в стенограмите. За какво става въпрос? Аз няма да се връщам за винетки, защото голяма част от хората свързват законопроекта с винетките, донякъде е така, има какво да се желае в тази област. Едно е сигурно, че винетки всеки трябва да си купува, трябва да се заплащат. Аз ще се спра повече за предложените нови членове от 36б до 36з – така нареченото „Управление на безопасността на пътната инфраструктура”: кой провежда, кои могат да бъдат одитори, въвежда се понятието „одитор”? Един одитор може да участва в екипа на двама консултанти и т.н. Господин председател, няколко въпроса към представителите на министерството, въпреки че в комисията отговориха. Има неясноти. За какво става въпрос? Има един одитор за пътната безопасност, който трябва да отговаря, за да стане одитор, на следните изисквания: казва се – да притежава професионална квалификация с доказателства за професионален опит и най-малко 5 години стаж в областта на пътната безопасност. Коректно мисля в Транспортната комисия са посочили, че тъй като сега се въвежда това понятие, как ще има един кандидат за одитор – един няма в България, който да отговаря на тези условия. Трябва да има една яснота за какъв професионален опит става въпрос и този стаж в областта на пътната безопасност, тъй като това понятие сега се въвежда. По-нататък ще ви кажа – има едно разминаване – примерно, в Допълнителните разпоредби се казва, че пътната безопасност е съвкупност от проектни и експлоатационни характеристики на републиканската пътна инфраструктура, изключва се общинската пътна инфраструктура, а в същия момент в един друг член предните 36б, ал. 3 се казва, че съответната администрация на пътя може да прилага изискванията по ал. 1, както и за републиканските пътища. Става въпрос за администрацията и общината. Общината може да изисква тези неща и ако примерно един човек е участвал в областта, във връзка с управление на пътната безопасност – общинските пътища, ще означава ли това, че той няма да има възможност да докаже, че е работил в областта на пътната безопасност?! Разбира се, пътищата, които са от магистрала І и ІІ клас са важни, но един специалист е специалист независимо дали ще е от общинска пътна мрежа или републиканска пътна мрежа – ако е работил, ако му е възложено в тази област да работи – той си е специалист. Строителният инженер си е строителен инженер. Дали работи в областта на път от ІV клас на общинска пътна мрежа, е, разбира се, по-сложно е от І клас, но това е един опит. Господин заместник-министър, в законопроекта това се изключва и може би това е един пропуск или техническа грешка, ако вземете отношение ще бъдем доволни, но по-нататък в комисията казаха, че ще имаме една яснота. Със законопроекта се казва, че тази допълнителна програма, за която трябва да бъдат обучени одиторите, а те ще бъдат много важни лица оттук нататък, трябва да са преминали съответната подготовка във висши технически училища, в областта на строителството. Ние в областта на строителството имаме – специално в областта на строителството, само два университета в България, но има факултети в други университети – строителни и архитектура, освен ВИАС, освен Висшето военностроително училище „Любен Каравелов”, има във Варна – факултет „Архитектура”, и в новия университет в Перник, които са законни университети. Един университет щом отговаря на условията, има факултети, които обучават, дали архитекти или строителни инженери, не е казано непременно да бъде строителен университет, а наистина точно университет от западен тип по различни факултети. Трябва да има яснота по тези въпроси, че със закон или с наредба ние не бива да определяме точно в кои университети. Ако програмата на съответния факултет или подготовката на съответния специалист отговаря на тези изисквания – строителен инженер, с една допълнителна програма може да стане одитор. Явява се на този допълнителен изпит, както счетоводителите и оценителите се явяват. Уважаеми колеги, трябва да има яснота и във връзка с т. 3 на ал. 4 на чл. 36д. Яснота, тъй като в Агенция „Пътища” вече ще се води регистър на одиторите. Там ще се води и за чуждестранните лица, които могат да бъдат одитори. Ние не можем да им забраним. Трябва да има яснота включително и за тях. Ако отговарят на изискванията и идват в България – ще се регистрират със съответните документи и минават съответния курс. Трябва да има яснота в т. 3, включително и за тях, а не само за български граждани, които са завършили образованието в западни университети или в страна по Споразумението за европейското икономическо пространство. Струва ми се, че между първо и второ четене този въпрос трябва да бъде изчистен. Уважаеми господин председател, това са основните ми забележки към законопроекта. Аз ще подкрепя законопроекта, но трябва да бъде изчистен. Има и следващи текстове във връзка с техническите училища и специалности, но по-важното е изискванията за одитори да бъдат изчистени и да има равнопоставеност, ако са работили в областта на общинската пътна мрежа и републиканската пътна мрежа, а не бива само в областта на републиканската пътна мрежа, ако са работили – влиза в понятието „пътна безопасност”. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Господин Осман, може би невнимателно сте слушали доклада, но ние и в комисията обсъждахме точно това, което Вие изразихте като Ваше притеснение тук пред залата. В доклада сме записали точно това – че при обсъждане на законопроекта в комисията от народните представители бяха изразени мнения, че изискването за 5 години би следвало да се преосмисли, да бъде преоценена необходимостта от създаването му предвид липсата на адекватни критерии и т.н. Това го пише в доклада, така че ние в комисията за това говорихме надълго и нашироко. Там казахме също, че ще вземем отношение между първо и второ четене, особено по този проблем. Затова мисля, че в момента е безсмислено да го дискутираме. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Господин Осман, знаете, че в комисията се разрази сериозна дискусия относно изискванията за тези бъдещи одитори. Уговорката, която направихме с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е между първо и второ четене заедно с депутатите и ние като вносители да направим конкретни текстове, които да пояснят по-точно на какви изисквания трябва да отговарят тези одитори. До този момент считаме, че те трябва да бъдат строителни инженери като основа, независимо къде са учили. Както казах, има много места, където има такива специализирани училища, които са легитимни и произвеждат строителни инженери, след това вече да минат тези курсове по квалификация и съответно да им се даде лиценз. Смятам, че между първо и второ гласуване това ще бъде изчистено.

Ние спор по същество нямаме. Да, така е и в доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията, е отбелязано. Грешката е моя, грешка на езика. Но дали трябва да бъдат само строителни инженери, колега, малко е относително. Ако погледнем внимателно, в това е проблемът, че все още няма сериозна дискусия какво точно ще прави одиторът. Дали може един архитект, един ландшафтен архитект също да бъде одитор, примерно в тази област? Той не е строителен инженер, в смисъл изцяло със строителство да се занимава. Може да се докаже, примерно, да видим и архитектът да може да бъде одитор, ако премине тази програма по допълнителното обучение. Може би трябва да има повече дискусия в тази област. Едно е сигурно, че единият вариант са строителните инженери, но оттам нататък ландшафтните инженери участват ли? Участват. Архитектите не са за подценяване, примерно с тази допълнителна програма. Трябва да видим как е в другите страни. В някои други държави можем да открием и архитекти да го правят, това не е самото строителство. А що се отнася до това защо тук го казвам, аз не го казвам с упрек. Но да остане в стенограмите, както остана в стенограмите на комисията – аз ще подкрепя законопроекта, но, това нещо да се направи. Радвам се, че и представителите на управляващото мнозинство казват, че ще се поправи.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма съмнение, че така предложеният законопроект има една цел, която може да бъде само адмирирана и тя е, че трябва в българското законодателство да бъдат въведени изискванията на Директива 2008/96 на Европейските общности. Текстовете, които въвежда директивата, безспорно трябва да бъдат подкрепени. В същото време обаче, аз имам и забележки, които считам за твърде сериозни относно предложения ни законопроект. На първо място, когато се говори за управление на безопасността на пътната инфраструктура, в един от нововъведените членове – това е чл. 36б, след като се изброява какво включва управлението на безопасността на пътната инфраструктура, в ал. 2 е записано, че процедурите, свързани с управлението на безопасността, се прилагат за републиканските пътища, в скоби дори е записано „автомагистрали, пътища от Първи и Втори клас”, дори е изключен Трети клас, „които са част от трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България”, независимо на какъв етап се намират – планиране, проектиране, строителство или експлоатация. Значи задължителната норма се въвежда само за трансевропейската пътна мрежа през България. Но аз питам: водачите на моторни превозни средства и участниците в пътното движение могат ли да бъдат разделени на две категории – такива, за които има задължителна норма, която е свързана с управлението на безопасността и се движат само по трансевропейските пътища, и тези, за които има пожелателен характер в следващата ал. 3? Там включително е казано, че може и за общинските пътища, както и за останалите пътища. Но директно може да се заяви, че когато един текст в закона има пожелателен характер, аз не считам, че можем да задължим Агенция „Пътна инфраструктура” или който и да е друг орган да го приложи императивно. Защото точно така е заявено – че могат да прилагат тези изисквания за останалата част от пътната инфраструктура. Считам, че безопасността на пътната инфраструктура като засягаща здравето и живота на българските граждани трябва да бъде въведена по един и същи начин върху цялата ни пътна инфраструктура. Второто, което ми прави впечатление, е, че към мотивите в закона, приложени след текстовете, никъде не е записано, че се правят промени в чл. 49. За да бъда съвсем точен, аз ще ви кажа какво съдържа чл. 49. Той е в Глава „Финансиране”. От него вносителят предлага да отпадне т. 5. Точка 5 е едно от задълженията, които се вменяват на Агенция „Пътна инфраструктура”. Шапката на чл. 49 е следната: „От бюджета на агенцията се финансират разходи при спазване на следните приоритети”. Именно петият приоритет е „Изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища”. С други думи, ние тук, в пленарната зала, сме призовани, без да бъдат давани каквито и да било мотиви от вносителя, да заявим, че общинските пътища повече не могат да бъдат обект на дейност, финансирана от Агенция „Пътна инфраструктура”. В комисията ми беше даден отговор, който аз не считам за задоволителен, че и досега агенцията не е харчила пари за общинските пътища. Пред мен е писмото от Националното сдружение на общините в Република България, в което изрично е записано, че след 2001 г., когато отпадна пътният данък и беше въведена винетната система, източници за финансиране на поддръжката на общинските пътища бяха изцяло централизирани. Те бяха два – единият е Агенция „Пътна инфраструктура”, вторият е целева субсидия за изграждане и основен ремонт на общинските пътища. Целевата субсидия през последните години е в размер само на 42,5 млн. лв. Това показва, че държавата е залагала и на първия източник, ако се съди по данните за извършени ремонти на общинската пътна инфраструктура. С други думи това са средства, които са идвали от финансирането на Агенция „Пътна инфраструктура”. Още по-скандален е следващият текст. Той е в чл. 50. Алинея 2 досега гласи, че общините финансират строителството, ремонта и поддържането на общинските пътища и със собствени бюджетни средства. Това означава, че извън тези два централизирани финансови потока, които са от целевата субсидия и от Агенция „Пътна инфраструктура”, общините при възможност, защото знаете, че бюджетите на общините са силно стеснени, могат да финансират и със собствени средства поддържането на инфраструктурата. Какво предлага вносителят? Той предлага да отпадне съюзът „и”. Как се променя текстът? Той става така: „Общините финансират строителството, ремонта и поддържането на общинските пътища със собствени бюджетни средства”. Това означава, че на общините се възлага от този окастрен бюджет, който имат в момента, да намерят средства за поддържане и на общинските пътища. Уважаеми колеги, последните статистически проучвания дават твърде нерадостна картина за населението на българските села, защото основно там са общински пътища, които свързват селата било с общинския център, било помежду им, и ние напълно ще ги обезлюдим. В момента, при моите обиколки в страната, виждам колко е тежко състоянието на общинските пътища. С тези промени ние реално заявяваме, че оттук-нататък няма да има повече средства за подържане на общинските пътища, а общините да се оправят както могат. Когато казах това в комисията, представителят на агенция „Пътна инфраструктура” каза: „Ние този текст ще го коригираме”. Аз питам защо е внесен? Ако не се види – да мине, ако се види – ще бъде коригиран. Ние в момента гласуваме текстовете такива, каквито са ни дадени за първо четене. Аз по никакъв начин не мога да подкрепя такъв текст и това е причината да не подкрепя и закона. И накрая, в последната част, това са Преходните и заключителни разпоредби, има сериозна отправка към Закона за движението по пътищата, сред които най-важното е това, което се прави с винетните стикери. Въвеждат се глоби – ако на предното стъкло на моторното превозно средство няма залепен валиден стикер или пък се управлява пътно превозно средство, но е залепен невалиден винетен стикер, винетен стикер с изтекъл срок и т.н. Текстът създава впечатлението, че вие можете да си залепите валиден винетен стикер, но ако редом с него е винетният стикер с изтекъл срок, вие можете да бъдете глобен и глобите, в зависимост от моторното превозно средство, са от 400 до 4000 лв. Това не мога да го приема. Трябва да има изричен текст, че ако собственикът на моторното превозно средство е напълно изряден и си е залепил валиден винетен стикер, това, че има невалиден винетен стикер може да бъде санкционирано само с една минимална глоба, доколкото може да се приеме хипотезата, че наличието на още един стикер върху предното стъкло затруднява наблюдението на пътната обстановка, което всъщност не е точно така, но го има в закона. Но, да се налагат такива глоби? Вие знаете, че имаше много остра реакция, включително и по телевизията, защото органите на КАТ – Пътна полиция, започнаха веднага да прилагат този текст и едва след това се заяви, че това ще бъде въведено едва от 1 януари 2012 г. Благодаря ви.

Преждеговорившите засегнаха основните въпроси, които бяха обект на дебата в комисиите. И разбира се, между първо и второ четене и по признание на вносителите ще има доста корекции. Аз искам да обърна внимание върху нещо, по което преди малко стана дебат при изказването на господин Осман и репликите към него, по отношение на професионалната квалификация на бъдещите одитори. Виждам едно развитие, което се движи в следната последователност – в текстовете, които са внесени от вносителя, е записано, че те трябва да притежават сертификат на професионална квалификация и успешно положен изпит във висши технически училища в областта на строителството. Тази формулировка претърпя развитие и преди малко имаше изказване в тази посока, че трябва да се концентрират върху понятието „строителен инженер”. Уважаеми колеги, след дискусията в Комисията по регионална политика и местно самоуправление си направих труда да коментираме и със специалисти в бранша и моето лично убеждение е, че тук трябва да стесним още повече квалификацията, защото самият одит по същество означава, че този, който ще извършва одита, трябва да има най-малко равна и в повечето случаи по-висока квалификация от този, който извършва работното проектиране, а вие сами знаете, че работното проектиране могат да го правят наистина хора, които са завършили „Пътно строителство”. Дори в Строителния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия в специалност „Промишлено и гражданско строителство” се учи един семестър „Пътно строителство”, което е крайно недостатъчно, за да може да се обхване цялата материя. Затова аз искам да обърна внимание и ще направя нужните предложения между първо и второ четене, логично и правилно е и от гледна точка на качеството на тези одити, които ще бъдат извършени, да се изисква не просто университети, които произвеждат строителни инженери, защото те са в много различни посоки, а университети, които произвеждат пътностроителни инженери. И това е много важно обстоятелство, за да можем да гарантираме качеството на тези одити. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, лично аз ще се въздържа при гласуването на този законопроект поради някои от мотивите, които вече бяха споменати от колегите, и поради някои други важни причини. В Комисията по регионална политика и местно самоуправление отлагахме на две заседания разглеждането на този законопроект поради неготовността на представителите на министерството да представят законопроекта като вносители. На третото заседание на комисията, на което всъщност беше разгледан законопроектът, присъстваше министърът, който много ясно и категорично заяви, че не могат да се налагат глоби за това, че върху винетния стикер за 2011 г. не е изписан регистрационният номер на автомобила. Това обаче не е точно така, защото в § 21 на законопроекта, който в момента разглеждаме, е записано, че глоби или имуществени санкции за невписване в указаното поле на годишния винетен стикер, се налагат от 1 януари 2011 г. Това означава, че съгласно сега залепените стикери, които са валидни до 31 януари 2012 г., това дава възможност от 1 януари 2012 г. до края на м. януари – 31-ви, глоби да бъдат налагани за това, че не е вписан регистрационният номер, каквото задължение към настоящия момент няма. Така че с този законопроект се дава възможност точно за един месец – от 1 януари до 31 януари 2012 г. да бъдат налагани глоби за това, че регистрационният номер на автомобила не е вписан във винетния стикер. Друго нещо, което искам да допълня – и господин Иванов засегна тази тема, е в § 20 на Преходните и заключителните разпоредби – промяната в чл. 179, където се създават нови алинеи 3 и 4, в които са записани няколко хипотези относно винетните стикери. Това е хипотезата, при която не е залепен валиден винетен стикер, при която се управлява пътно превозно средство, на което е залепен невалиден винетен стикер и т.н., за които глобите са едни и същи. Аз категорично възразявам срещу това нововъведение, защото не може тежестта на нарушението, когато не е залепен валиден винетен стикер и тогава, когато не е свален старият, вече невалиден винетен стикер, да бъде една и съща. Категорично подкрепям предложението и на второ четене ще внеса предложение да бъде разграничено – за стария винетен стикер да бъде налагана някаква минимална санкция, но не да се отъждествява с нарушението, както при незалепен нов винетен стикер и не заплатена винетна такса.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, госпожо Христова! Знаете, в комисията обсъждахме този въпрос. Между първо и второ гласуване ще поправим този текст – да се внесе по-голяма яснота. От 1 януари 2012 г. става въпрос за стикерите, които са за 2012 г. В случая това не важи за тези, които са за 2011. И аз самият съм си вписал номера във винетката – вече съм го залепил. Може би между първо и второ гласуване трябва да се направи пояснение. Не виждам някакъв проблем в това нещо. Благодаря.

Уважаеми господин Ненков, в комисията беше заявена готовност от представителите на министерството, че между първо и второ четене ще бъдат внесени редица промени, но все пак важно е какво в момента е записано в текста. Така както е записано, в интерес на истината, ако се погледне стенограмата от заседанието на комисията, ще видите, че министърът се съгласи с това, което казвам и каза, че между първо и второ четене ще се внесат промени. Но към момента в текста, който е внесен, пише и излиза точно това, че от 1 до 31 януари 2012 г. за невписан регистрационен номер ще се налагат глоби. Това е възможността, която дава текстът на настоящия законопроект. Това какво ще стане между първо и второ четене и какво ще излезе като краен резултат от законопроекта, е нещо съвсем различно – едно бъдещо несигурно събитие.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да взема думата и да кажа защо ще гласувам „за” този законопроект. Законопроектът въвежда Директива 2008, която е напълно необходима и полезна. Даже бих казал, че сме закъснели с нейното въвеждане, тъй като тя запълва празнота в нашето законодателство, която е свързана с безопасността на пътната инфраструктура. Няма да се спирам като цяло на четирите основни насоки в тази директива. Само искам да кажа, че някои от текстовете, свързани с одиторите, с изискванията и критериите за тяхното избиране, ще бъдат разгледани в Комисията по регионална политика и местно самоуправление по-подробно – ще бъдат допълнени и ще бъдат направени някои промени. По отношение на пътищата, както беше коментирано по TNT мрежата – защо е въведена само за републиканската пътна инфраструктура и за коридорите, искам да уточня, че това е задължението на самата директива. Това обаче не отменя възможността да се ползва и за останалите видове пътища. То не задължава, но не отменя. В това отношение смятам, че господин Ремзи Осман правилно постави въпроса: „Защо не е?”. Ние казваме, че това не е задължение, но по принцип то може да бъде използвано. Тъй като в момента за това са ни необходими и ресурс, и капацитет, с които явно не разполагаме, на един по-късен етап смятам, че това ще стане факт. Относно винетките – уважаеми дами и господа, за старите винетки текстът е същият, какъвто е до момента. Ако вие не сте прочели стария закон, защо говорите, че сега се глобява за това, че не са премахнати старите винетки? Важи този закон, който е приет и вече важи повече от 5 години. Извинявайте, обаче новият текст с нищо не е в повече от стария. Смятам, че просто не трябва да се преекспонира. По отношение на това, че е възможно един месец да бъдат глобявани водачите на моторни превозни средства – може да бъде избегнато. Технически тази грешка я открихме още преди две седмици в нашата комисия. До 31 януари да бъде предложена и направена промяната в законопроекта. Призовавам ви да гласувате „за” така предложения законопроект, а необходимите промени могат да бъдат направени между първо и второ четене. Няма нещо, което да е опасно за спирането на този законопроект или нещо, което да създаде някакви проблеми за движението по пътищата.

Благодаря, господин председател. Във връзка с неяснотите, които бяха забелязани в двете комисии, и възможността между първо и второ гласуване да се направят конкретни предложения, предлагам да удължим времето за предложения между първо и второ гласуване с една седмица, тъй като сега законоустановеният срок съвпада точно със 7 март, който е почивен ден.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на културата Тодор Чобанов и господин Георги Дамянов – дирекция „Авторско право” в Министерството на културата.

Постъпило е предложение от народния представител Гинче Караминова и група народни представители – да се създаде § 2а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 2а, който става § 6 със следната редакция: „§ 6. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. Заглавието се изменя така: “Разрешено предаване по електронна съобщителна мрежа”. 2. Алинея 1 се изменя така: „(1) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му по всяка друга електронна съобщителна мрежа и за предоставянето на електронен достъп до него по реда на чл.18, ал. 2, т. 10 от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото на излъчване. Не се дължи отделно възнаграждение в случаите, когато в рамките на полученото разрешение по предходното изречение първоначално предаване, съответно електронният достъп до произведението се осъществява от друга организация и това е единственият начин, по който то достига до крайния потребител.” 3. Алинея 2 се изменя така: „(2) Извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение по всички други електронни съобщителни мрежи едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права, освен в случаите, когато правата за предаване на произведенията са отстъпени на доставчиците на медийни услуги в съответствие с чл. 91, ал. 5.” 4. В ал. 3, изречение първо думите “кабелният оператор, който” се заменят с “предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което”. 5. В ал. 4, изречение второ думите “кабелни оператори” се заменят с “предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”. 6. В ал. 5, изречение първо думите “кабелни оператори” се заменят с “предприятия”.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Комисията подкрепя нашето предложение по чл. 21, но тъй като имаше много дебати, аз вземам думата, за да изтъкна нашите аргументи. Редакцията на чл. 21 преди направените промени въвежда във вътрешното законодателство разпоредбите на Предложение 33 и на чл. 1, § 3 от Директива 1993/83 ЕИО на Съвета. С направеното предложение за изменение на чл. 21 изискванията на Директивата продължават да намират своето място в българския закон. Предложението, което правим, е с цел да се разшири действието на полученото разрешение за излъчване по електронна съобщителна мрежа. Съгласно чл. 118 от Договора за функционирането на Европейския съюз, във връзка с чл. 2, § 1 и чл. 3, § 1 актовете, които регламентират интелектуалната собственост на ниво Съюз, спадат към областите на регулиране, които попадат в обхвата на изключителната компетентност на Съюза. В чл. 2, § 1, изречение второ от Договора за функциониране на Европейския съюз е предвидено, че държавите членки могат да приемат правнообвързващи актове с цел прилагане актовете на Съюза. Тъй като към настоящия момент няма нормативна регулация на ниво Европейски съюз по отношение на защитата на авторските права при предаване по електронно-съобщителна мрежа, приетото правно регулиране на материята следва да се възприеме като законодателно решение, насочено към защита правата на авторите до приемане на съответен акт на ниво Европейски съюз. Предложението за промяна на чл. 21 е с цел осъвременяване на нормативната уредба за Закона за авторското право и сродните му права. При предоставяне на достъп до защитено съдържание, имайки предвид бързото технологично развитие и промените в технологичното разнообразие, а също и пазарната ситуация, промените, които предлагаме по чл. 21, са наложителни. Преди всичко законът не трябва да допуска неравнопоставеност и нелоялна конкуренция. Досега в закона се визира предаването на радио-и телевизионни програми, чрез които се предоставя достъп до защитено съдържание, да се предоставят само по кабел, а се изключва прилагането на тези текстове по отношение на всички останали видове технологии – цифрови, сателитни, ТВ-оператори, джиесем, интернет и т.н. С направеното предложение се разширява приложното поле на законовото задължение за уреждане на авторските права в унисон с развитието на новите технологии и основните принципи на авторско-правната доктрина. Логично е за всяко използване на дадено произведение да се дължи съответното възнаграждение на първоносителите, като не се държи сметка как то достига до аудиторията. Посредством предложеното допълнение в чл. 21, ал. 1 се урежда въпросът за едновременното предлагане на достъп до произведенията по безжичен, тъй нареченият „симулкастинг” по отношение на лицата, осъществяващи разрешеното вече излъчване по безжичен път. От съществено значение за предложеното допълнение е, че при едновременното излъчване на произведения по безжичен път и в интернет среда, „симулкастът” на произведението не носи допълнително приходи на ползвателя. В този смисъл и определянето на отделен вид възнаграждение за „симулкастинг” по същество ще означава плащането на две възнаграждения върху едни и същи приходи от използването на произведението, което е икономически и правно необосновано. Извън приложното поле остават тъй наречените уебкастъри, които излъчват само и единствено в интернет средата и именно това интернет пространство представлява основното поле на техния бизнес за реализиране на приходи от съответния вид използване на произведението. Справедливо е те да заплащат за използването на защитени по Закона за авторското право и сродните му права обекти въз основа на генерираните приходи. По този начин ще бъдат спазени изискванията за лоялна конкуренция, тъй като уебкастърите са организациите, излъчващи защитени произведения само по интернет, нямат по Закона за радио и телевизия статут на медии и никой не регулира използваното от тях съдържание. Ще завърша с това, че с направените промени, първо се постига технологична неутралност по отношение на мрежите, предоставени от предприятия на електронни съобщителни услуги, като по този начин се постига технологична равнопоставеност; второ, отчитат се пазарните промени при защита на авторските права; трето, носителите на авторски права са защитени и им се гарантира, че ще получат възнаграждение за всяко ползване на техни произведения, независимо от начина или технологията; четвърто, изпълняват се препоръките на европейските институции към българското законодателство в областта на авторското право, които наблягат на необходимостта от законови промени. Така че с промяната на чл. 21 се създава балансирана и работеща нормативна уредба, в унисон с тенденцията за развитие на технологиите. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният текст дава подчертан приоритет на интересите на ползвателите, игнорирайки в голяма степен законните права и интереси на носителите на авторски и сродни права, които са творци от различни области в културата и изкуството. Направеното предложение за промени в чл. 21 за разширяване на приложеното поле на предоставено право за излъчване на произведения и по отношение на предоставянето на електронен достъп до тях по реда на чл. 18, ал. 2 т. 10, тоест по интернет, е от същата организация без заплащане на допълнително възнаграждение в пълно противоречие с основополагащия за авторското право принцип – че авторът има право на възнаграждение за всеки вид, използван в неговото произведение и за всяко поредно използване от същия вид. Направеното предложение за промяна в чл. 21, ал. 1 води до противоречие с чл. 22 от закона, съдържащ правна фикция, касаеща териториалната отговорност на авторските права в случаите на използване на произведенията, посредством излъчването им чрез спътник. Съгласно европейското законодателство обаче тази правна фикция касае единствено и само правото за излъчване на произведенията посредством спътник. Автоматичното им прехвърляне и по отношение на използването на произведенията в интернет, би довело до още по-драстично ограничаване на имуществените правомощия на носителя на авторско право. Гласуваното от комисията предложение за промяна в чл. 21, ал. 1, с което се въвежда второ изречение, съгласно което не се изисква получаване на отделно разрешение, съответно заплащането на допълнително възнаграждение в случаите, когато в рамките на полученото разрешение за излъчване, първоначалното предаване, съответно на електронен достъп до произведението, се предоставя от други организации, е неприемливо Това е единственият начин, по който то пристига до крайния потребител. Уважаеми колеги, още на дискусията, която беше много оживена, вие чухте и становищата на хората, които практически трябва да ползват с право своя авторски и интелектуален труд. В това отношение разговорът беше много сериозен. До голяма част от комисията дойдоха писма от Европа и от Съединените щати, които напомнят, че не е правилно да бъде приет този текст. Нашето предложение беше, доколкото си спомням това бяха и думите на министър Рашидов, този текст да не се гласува сега. В този смисъл нашето предложение е да не бъдат гласувани тези поправки в чл. 21. Благодаря.

Уважаеми господин Данаилов, ще бъда кратка. „Симул каст” е използването на едно произведение веднъж. Невъзможно е един зрител да гледа едновременно по два или три способа на разпространение. Представете си, че имате концерт, който се излъчва едновременно по бТV, в интернет пространството. Един зрител не може да гледа едновременно и по двете технологии. Напротив, ако отделно се таксуват различните форми на пренос, би означавало двойно и тройно влагане на едни и същи приходи за едно произведение. Явно целта не е разбрана. За да не се наруши принципа, за да се осигури нормалното функциониране на „симул каст” и „уебкаст”, тази промяна е крайно наложителна. Разширява се приложното поле, но не на отстъпеното право, а на лицата, които дължат възнаграждение за него. Това са всички електронни съобщителни предприятия, които пренасят радио- и телевизионно съдържание, независимо от технологията. По този начин не се нарушава принципът на териториалност. За първи път в тези изменения съдържанието, което се разпространява по интернет, се защитава и за него се дължи възнаграждение. Също така съществува и един термин „гео блокиране”, по който различните електронни съобщителни предприятия нямат право да ги предоставят извън територията на страната. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, очевидно това, че не могат да се гледат едновременно и че никой не гледа едновременно телевизор и компютър с една и съща програма, мисля, че всички можем да се досетим. Точно за това трябва да се плаща за отделното показване. В края на краищата рекламата се събира на брой точки и на брой хора, до които си достигнал. Цената на една реклама се определя от това до колко хора достига. Когато ти достигаш до повече хора, точно защото един и същи човек не гледа едновременно и едното, и другото, за това ти имаш повече хора до които достигаш. Това означава, че имаш повече приходи от реклама, което означава, че трябва да платиш повече за авторски права. Изключително логично е. Във връзка с това искам да ви кажа, че както на много други места, така и тук вие сте тръгнали не знам защо упорито в грешната, в неправилната посока. Резултатите както на много други места няма да са никак добри за цяла България, не само за вас. Предполагам, че всички, поне в комисията, би трябвало да са запознати с така наречения Специален доклад 301 на Международния алианс за интелектуална собственост. Предполагам, че сте запознати с резултатите от този доклад и с твърденията вътре. Може би сте и запознати, че тези доклади имат значение за Американския търговски регистър и за едни специални списъци от държави, от които зависи търговията със Съединените щати до голяма степен и с половината свят. Сигурно сте запознати и с факта, че предишното правителство направи огромни усилия и на два пъти успя да повиши качеството на България в тези доклади като първо ни извади от черния списък, а след това, в края на 2008 г., ни извади и от сивия списък на въпросния Американски търговски регистър. В момента ние сме една от държавите, на които, според този регистър и според подобните доклади, се има доверие. Искам да ви прочета доклада, надявам се поне колежките и колегата от комисията да го знаят. За информация на другите, само няколко реда от доклада, които касаят конкретно тези промени, които в момента обсъждаме. Датата е 15 февруари. Ако някой си мисли, че става дума за стар вариант, въпреки че вие сменяхте драфтовете, не става дума за стар, става дума за последния вариант. В него ясно е записано, че: „Ситуацията относно приложението на закона в България (става дума за Закона за авторските права), рязко се е влошила през последните години. Според Американската асоциация на звукозаписната индустрия голям брой пиратски сайтове „даунлоуд”, торент сайтове, „рапид шеър” сайтове и широко разпространеното „пиър ту пиър” пиратство в България, са направили практически невъзможно развитието на легален онлайн пазар в страната, музикален.” Тук се говори и за това, че в този пазар пиратството е 99%, докато в другия пазар, който касае радио-телевизионните оператори, според същия доклад пиратството е 95%. „В допълнение на онлайн стрийминг и даунлоуд пиратството, широко разпространено е и пиратството от страна на радио и телевизионните оператори”, се казва тук. Както и да е. „Ситуацията е извън контрол (част от изводите във въпросния доклад), продължава вече почти 2 г. и представлява абсолютния крах на законността в България”. Това е оценката на това, което правите. Конкретните критики от тяхна страна към закона, който в момента разглеждаме, са пет. Няма да се спирам и на петте по простата причина, че само една от тях касае точката, която в момента разглеждаме. Другите четири критики касаят другите точки, за които ще говорим след това. По този повод категорично се казва, че сред многото грешки на закона са, както изброих има пет, под № 3 от петте грешки стои това, че предложеното елиминиране на симулкастинга и уебкастинга като отделно използване, за което притежателите в момента имат право, а според новия закон вече нямат. Има и още няколко заключения, които е хубаво да направим. Пак цитирам доклада – накрая единственият положителен елемент от първоначалния текст на промените, включващ конкретно предвидени административни мерки за борба с онлайн пиратството, бяха премахнати от предложените промени сега. Изводът в крайна сметка е, че чрез този закон промените в средата в България напредват, като напредват в абсолютно грешната посока, без да бъдат взимани предвид международните и тези на Европейския съюз закони и практики в областта на авторското право. Това е резултата и за кой ли път искам да подчертая, че вие, ако отстоявате текстовете по начина, по който го правихте и в комисията – признавам, че имаше лек напредък и признавам, че от първоначалната ситуация, в която изобщо трябваше да отпадне чл. 26, сега донякъде го има, има лек напредък. Но този напредък не само че не е достатъчен, а ще ви вкара там, откъдето предишното правителство дълго и трудно изкарваше България.

Ще го кажа със съвсем прости думи, защото тук има много хора, които не са специалисти в тази област. Какво искаме с нашата промяна? Досега авторски права заплащаха само кабелните оператори – точка, и никакви други електронни съобщителни предприятия – нито сателити, нито Интернет, нито GSM-и, нито TV-оператори и т.н. Кой защитава повече авторските права – когато всички заплащат или когато заплащат само кабелните оператори? Благодаря.

Нямам никакво намерение да чета целия текст на промените, които предлага госпожа Караминова. Абсолютно очевидно е, че тази точ-ка касае само единия от членове-те, а не всички останали и че има един куп други текстове, които са извън точ-ка-та, защото са общо 3 страници.