11 March 2011

Госпожо председател, уважаеми колеги! Първо – молба за процедура за допускане в залата на Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност”, и на Христо Атанасов – началник на отдел в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност” – от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

„Доклад относно Законопроект за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 002-01-107, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2010 г., приет на първо гласуване на 3 февруари 2011 г. Закон за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Глава първа – Общи разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) С този закон се уреждат: 1. условията и редът за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности; 2. мерките по прилагане на Регламент /ЕО/ № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ, L 134/1 от 29 май 2009 г.), наричани по-нататък съответно „Регламент /ЕО/ № 428/2009” и „изделия с двойна употреба”; 3. условията и редът за внос на изделия с двойна употреба и брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности; 4. предоставянето на техническа помощ за военна крайна употреба съгласно Съвместно действие на Съвета 2000/401/ОВППС (ОВ, Специално издание на български език, глава 02, том 12). (2) Контролът по ал. 1 се извършва с цел защита на националната сигурност, на икономическите и външнополитическите интереси на Република България, както и за укрепване на международния мир и сигурност и изпълнение на международните задължения на Република България.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

„Глава втора – Условия и ред за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, и брокерска дейност с тях.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

„Раздел І – Общи изисквания.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. (1) Лицата по чл. 5, т. 1 могат да извършват износ и/или внос на продукти, свързани с отбраната, след получаване на лиценз, издаден от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, наричан по нататък „Междуведомствен съвет”, и разрешение за износ или внос, издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката, енергетиката и туризма, наричана по-нататък „Междуведомствената комисия”. (2) Лицата по чл. 5, т. 2 могат да извършват износ и/или внос на продукти, свързани с отбраната, без лиценз по ал. 1 след регистриране на вноса и/или износа от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица. (3) Лицата по чл. 5, т. 1 могат да извършват трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България за територията на друга държава членка след получаване на удостоверение за регистрация за трансфер, издадено от Междуведомствения съвет, и генерално, глобално или индивидуално разрешение за трансфер, издадено от Междуведомствената комисия. (4) Лицата по чл. 5, т. 1 могат да извършват трансфер от територията на Република България за територията на друга държава членка на продукти, свързани с отбраната, след получаване на удостоверение за регистрация за трансфер, издадено от Междуведомствения съвет, и след регистриране на трансфера от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица, когато: 1. получателят е правителствена организация в държава членка; 2. трансферът се осъществява в рамките на структури на Европейския съюз, на НАТО, на Международната агенция за атомна енергия или на други междуправителствени организации с цел изпълнение на техните задачи. (5) Разпоредбите на ал. 4 се прилагат при условие, че трансферът: 1. се осъществява при условия, които не засягат обществения ред и сигурност; 2. не е в противоречие с международните ангажименти, поети от Република България. (6) Лицата по чл. 5, т. 2 могат да доставят продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България до територията на приемащата държава членка, след регистриране на трансфера от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица. (7) Лицата по чл. 5, т. 2 могат да получават продукти, свързани с отбраната, от територията на държавата членка по произход след деклариране на трансфера в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по ред, определен с правилника за прилагане на закона. (8) Лицата по чл. 5, т. 1 могат да получават продукти, свързани с отбраната, посочени в генерално разрешение за трансфер, издадено и публикувано от държавата членка по произход, след получаване на сертификат за получател, издаден от Междуведомствения съвет, и след деклариране на трансфера в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по ред, определен с правилника за прилагане на закона. (9) Лицата по чл. 5, т. 1 могат да получат продукти, свързани с отбраната, от доставчик, който има издадено индивидуално или глобално разрешение за трансфер от държавата членка по произход, след регистриране на трансфера от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица по ред, определен с правилника за прилагане на закона.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.

По чл. 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 8. (1) Не се изисква разрешение за преминаване на продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България, когато държавата на доставчика е издала разрешение за трансфера или държавата на доставчика не изисква издаването на разрешение за трансфера. (2) Не се изисква разрешение за влизането на продукти, свързани с отбраната, на територията на Република България, когато получателят е лице по чл. 5 и държавата на доставчика е издала разрешение за трансфера или държавата на доставчика не изисква издаването на разрешение за трансфера. (3) Превоз на продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България, които се изнасят или внасят от държава членка, различна от Република България, съответно за и от трета държава, се извършва въз основа на разрешение, издадено от Междуведомствената комисия.”

По членове 9, 10, 11 и 12 комисията подкрепя текста на вносителя.

„Раздел ІІ – Лицензиране за износ и внос, за транспортиране на продукти, свързани с отбраната, сертифициране на получатели на продукти, свързани с отбраната, и регистриране за трансфер и за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.13: „Чл. 13. (1) Лиценз за извършване на износ и внос и за транспортиране на продукти, свързани с отбраната, сертификат за получател на продукти, свързани с отбраната, удостоверение за регистрация за трансфер и удостоверение за регистрация за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната, се издават от Междуведомствения съвет по образец за определен срок. (2) Правата по лиценза, сертификатът за получател и удостоверението за регистрация не могат да се прехвърлят и преотстъпват, включително при преобразуване на лицензирания, сертифицирания или регистрирания търговец. (3) Първоначалният лиценз за внос и износ и сертификат за получател се издават със срок на действие една година. След изтичането на този срок всеки следващ лиценз или сертификат за получател се издава за срок три години. (4) Удостоверение за регистрация за трансфер и за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната, се издава за срок три години. (5) Лиценз за внос, износ и за транспортиране, сертификат за получател и удостоверение за регистрация за трансфер се издава на лице по чл. 5, т. 1, което отговаря на изискванията за надеждност и икономическа стабилност. (6) В лиценза, в сертификата за получател и в удостоверението за регистрация се записват наименованието на издаващия орган, името и адресът на получателя, изявление на издаващия орган за това, че получателят отговаря на условията за издаване на съответния документ, датата на издаване и срокът на валидност на документа, както и условията, отнасящи се до предоставяне на информация, необходима за проверка на съответствието с критериите за издаване на съответния документ и до спирането на действието или отнемането на документа. (7) Лиценз, сертификат за получател и удостоверение за регистрация се издават в два екземпляра. Първият екземпляр се предоставя на заявителя, а вторият остава в Междуведомствения съвет”.

Уважаеми господин председател, драги колеги! Всяко ново правителство обещава да съкращава лицензионните режими в страната. Ние подкрепяме Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, но смятаме, че има възможност в лицензионния режим, който този закон предвижда, да има една малка промяна. Браншът приема, че е нормално лицензът да се издава за срок от една година, след това да бъде издаден за срок от три години, но смятат, че следващите лицензи, след третата година на втория лиценз, е нормално да бъдат безсрочни. Така постъпихме при производителите на оръжие и техника. Те смятат, че е добре и в този закон да бъде така. Затова нашето предложение е в чл. 13, ал. 3 да се направи малка промяна във второто изречение: „(3) След изтичането на този срок всеки следващ лиценз или сертификат за получател се издава за срок три години, а след изтичането на срока, следващият лиценз е безсрочен.”

Да. Благодаря ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. (1) Лицата, кандидатстващи за издаване на лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, представят в Междуведомствения съвет: 1. заявление по образец; 2. единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър; 3. копие от разрешение за производство и/или търговия, издадено по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в случаите, когато лицата осъществяват дейности, които попадат в обхвата му; 4. документ, издаден от Държавна агенция „Национална сигурност”, за съгласуване на физическите лица, които са определени да участват в тази дейност; 5. списък на физическите лица, които са определени да участват в тази дейност, придружен от автобиография на лицата, свидетелство за съдимост и нотариално заверен образец от подписа им; 6. свидетелство за съдимост на едноличния търговец, управителя, изпълнителния директор, прокуриста, членовете на управителния и контролния орган на юридическото лице, а в случай че членовете са юридически лица – на техните представители в съответния управителен орган; 7. нотариално заверен образец на подписа на едноличния търговец, управителя, изпълнителния директор или прокуриста; 8. удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липсата на ликвидни и изискуеми публични вземания; 9. декларация на едноличния търговец, управителя, прокуриста, на членовете на управителния и контролния орган на търговското дружество, че заявителят няма ликвидни и изискуеми задължения към физически или юридически лица, когато задължението е признато пред органа по принудително изпълнение; 10. декларация на едноличния търговец, управителя, прокуриста, на членовете на управителния и контролния орган на търговското дружество, че не са свързани с лица и организации, нарушили нормативните актове, регламентиращи дейностите с продукти, свързани с отбраната, и с изделия с двойна употреба в държавите-членки на Европейския съюз и в трети държави; 11. информация от търговеца за планираните външнотърговски дейности с чуждестранни партньори с продукти, свързани с отбраната, за период, не по-малък от една година; 12. документ за платена такса по чл. 71, ал. 1. (2) Лицата, кандидатстващи за издаване на лиценз за транспортиране на продукти, свързани с отбраната, представят в Междуведомствения съвет: 1. заявление по образец; 2. документите по ал. 1, т. 2, 4-12; 3. удостоверение или свидетелство, издадено от компетентен орган на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да извършва съответния вид транспортна дейност.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. Лицата, кандидатстващи за издаване на сертификат за получател, представят в Междуведомствения съвет: 1. заявление по образец; 2. документите по чл. 14, ал. 1, т. 2, 4-12; 3. копие от разрешение за производство и/или търговия, издадено по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в случаите, когато продуктите, свързани с отбраната - обект на трансфера, попадат в обхвата му, или адрес на производствени обекти или складове за съхранение на продукти, свързани с отбраната; 4. документи, предоставящи информация за производствените възможности за интеграция на получаваните при трансфер продукти, свързани с отбраната, в системи и подсистеми; 5. декларация от служител на висша ръководна длъжност, отговорен за трансферите и износа, че дружеството: а) ще предприеме всички необходими стъпки за спазването и прилагането на специфичните условия, отнасящи се до крайната употреба и износ на всеки получен конкретен компонент или продукт; б) ще спазва всички ограничения за последващ износ на продукти, свързани с отбраната, получавани при трансфер; в) предоставя на компетентните органи подробна и изчерпателна информация в отговор на искания и запитвания относно крайните потребители или крайната употреба на всички продукти, изнесени, трансферирани или получени от дружеството по разрешение за трансфер от друга държава членка; 6. описание на утвърдената от лицето по т. 5 система за вътрешен контрол и съответствие или на системата за управление на износа или трансфера; описанието трябва да съдържа данни за организационните, човешките и техническите ресурси, заделени за управлението на трансферите и износа, веригата на отговорност в структурата на дружеството, процедурите за вътрешен одит, системата за повишаване квалификацията на персонала, правилата и реда за осигуряване на физическа и техническа сигурност, водене на регистри и проследяване на трансферите и износа.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16 и предлага следната редакция: „Чл. 16. Лицата, кандидатстващи за регистрация за трансфер, представят в Междуведомствения съвет: 1. заявление по образец; 2. документите по чл. 14, ал. 1, т. 2-12.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17. „Чл. 17. (1) Лицата по чл. 5, т. 1, кандидатстващи за регистрация за брокерска дейност, представят в Междуведомствения съвет: 1. заявление по образец; 2. документите по чл. 14, ал. 1, т. 2 и 4-12; (2) Лицата по чл. 10, ал. 1, т. 2-5, кандидатстващи за регистрация за брокерска дейност, представят в Междуведомствения съвет: 1. заявление по образец; 2. заверено копие на документ за самоличност; 3. нотариално заверен образец на подписа; 4. документ, издаден от Държавна агенция „Национална сигурност” за съгласуване на лицето; 5. свидетелство за съдимост или еквивалентен документ, издаден от държавата на постоянно пребиваване на лицето; 6. удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липсата на ликвидни и изискуеми публични вземания; 7. декларация, че лицето няма ликвидни и изискуеми задължения към физически или юридически лица, когато задължението е признато пред органа по принудително изпълнение; 8. декларация, че лицето не е свързано с лица и организации, нарушили нормативните актове, регламентиращи дейностите с продукти, свързани с отбраната, и с изделия с двойна употреба в държавите-членки на Европейския съюз и в трети държави; 9. информация от лицето за планираните външнотърговски дейности с чуждестранни партньори с продукти, свързани с отбраната, за период не по-малък от една година. 10. документ за платена такса по чл. 71, ал. 1. (3) Лицата по чл. 5, т. 1, притежаващи лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, или сертификат за получател могат да получат удостоверение за регистрация за брокерска дейност по чл. 10, като представят само документите по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 12.”

„Раздел ІІІ – Издаване и изменяне на лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация. Отказ за издаване и регистриране, спиране, прекратяване на действието или отнемане на лиценз, сертификат за получател или заличаване на регистрация”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21 и предлага следната редакция: „Чл. 21. (1) Междуведомственият съвет спира с мотивирано решение действието на лиценза, сертификата за получател или удостоверението за регистрация, когато: 1. е налице неизпълнение или нарушение на условията в лиценза, в сертификата за получател или в удостоверението за регистрация; 2. са настъпили промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът, сертификатът за получател или удостоверението за регистрация, и лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице престане да отговаря на изискванията за надеждност и икономическа стабилност; 3. е налице неизпълнение на предвидено в този закон задължение, установено с акт на компетентен държавен орган. (2) Междуведомственият съвет спира действието на лиценза, сертификата за получател или удостоверението за регистрация за срок до 6 месеца, в който забранява извършването на дейността до отстраняване нарушението на изискванията. (3) Ако Междуведомственият съвет не бъде уведомен писмено от лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице в срока по ал. 2, че нередностите, послужили като основание за спиране действието на лиценза, сертификата за получател или удостоверението за регистрация, са отстранени, издаденият лиценз или сертификат за получател се отнема или извършената регистрация се заличава, като издаденото удостоверение се обезсилва.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22 и предлага следната редакция: „Чл. 22. (1) Междуведомственият съвет отнема с мотивирано решение лиценза или сертификата за получател или заличава регистрацията: 1. при възникване на обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 цели и задължения; 2. когато лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице е представило неистински документи или неверни данни, които са послужили като основание за издаването на лиценза, сертификата за получател или удостоверението за регистрация; 3. лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице е извършило системни нарушения по този закон; 4. когато лице, което представлява лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице съгласно търговската регистрация, е осъдено с влязъл в сила съдебен акт за престъпление от общ характер; 5. в случаите по чл. 21, ал. 3. (2) С решението за отнемане на лиценза или сертификата за получател или за заличаване на регистрацията се определя срок, не по-дълъг от две години, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нов лиценз или сертификат за получател или регистрация за същата дейност.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 23 и предлага следната редакция: „Чл. 23. Междуведомственият съвет прекратява с мотивирано решение лиценза или сертификата за получател или заличава регистрацията: 1. по писмена молба на лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице; 2. при заличаване на търговската регистрация на физическото или юридическото лице; 3. при смърт на физическото лице – едноличен търговец; 4. при поставяне на физическото лице – едноличен търговец, под запрещение; 5. при обявяване на търговеца в несъстоятелност или в ликвидация.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27 и предлага следната редакция: „Чл. 27. (1) Междуведомственият съвет предоставя на Европейската комисия, на Европейския парламент и на другите държави членки актуална информация за сертифицираните получатели на продукти, свързани с отбраната. (2) Междуведомственият съвет предоставя на Европейската комисия и на другите държави членки актуална информация за спрените, отнетите и прекратените сертификати за получател.”

„Раздел ІV – Разрешение за износ, внос, брокерска сделка, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.

„Раздел V – Разрешение за трансфер на продукти, свързани с отбраната”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31: „Чл. 31. (1) Трансфер от територията на Република България за територията на друга държава членка на продукти, свързани с отбраната, посочени в списъка по чл. 2, ал. 1, се извършва след издаване на индивидуално, глобално или национално генерално разрешение за трансфер. (2) Индивидуалното разрешение за трансфер се издава на лице по чл. 5, т. 1 за трансфер на определено количество продукти, свързани с отбраната, до определен получател в държава членка чрез една или няколко частични доставки на основание на договорни отношения между доставчика и получателя. Индивидуалното разрешение за трансфер е със срок на валидност до две години и може да бъде продължено еднократно с още една година. (3) Индивидуалното разрешение се издава, когато: 1. искането за разрешение за трансфер се ограничава до един трансфер; 2. са налице съображения за опазване на интереси в сферата на сигурността или на обществения ред; 3. това се налага в изпълнение на поети международни задължения и ангажименти, по които Република България е страна; 4. Междуведомствената комисия има основания да смята, че доставчикът не е в състояние да изпълни условията и реда на глобалното разрешение за трансфер. (4) Глобалното разрешение за трансфер се издава на лице по чл. 5, т. 1 за трансфер на определен тип или категория продукти, свързани с отбраната, до няколко получатели в една или повече държави членки. Глобалното разрешение за трансфер е със срок на валидност три години и може да бъде продължено еднократно за същия срок. (5) Националното генерално разрешение за трансфер се издава от Междуведомствената комисия и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, когато: 1. получателят е част от въоръжените сили на друга държава членка или е договарящ орган в областта на отбраната, който извършва покупки на продукти, свързани с отбраната, предназначени за употреба само от въоръжените сили на държавата членка; 2. получателят е сертифициран като получател на продукти, свързани с отбраната, съгласно националното законодателство на друга държава членка; 3. трансферът се извършва с цел оценяване, изложение или демонстрация; 4. трансферът се извършва с цел поддръжка или поправка на продукти, свързани с отбраната, до получател, който е бил първоначалният им доставчик; 5. трансферът се извършва с цел изпълнение на междуправителствена програма за сътрудничество при разработването, производството или употребата на един или няколко продукта, свързани с отбраната, до други държави членки, които са участници в програмата. (6) В разрешението по ал. 5 се посочват типът или категорията продукти, свързани с отбраната, както и категорията или категориите получатели в друга държава членка. (7) Разрешението по ал. 5 може да включва получатели в повече от една държава членка, когато трансферът е необходим за осъществяване на междуправителствена програма за сътрудничество относно разработването, производството или употребата на един или няколко продукта, свързани с отбраната. (8) Обхватът на разрешението по ал. 5 по отношение на продуктите, свързани с отбраната, които се включват в него, и условията, свързани с неговото използване, се определят от Междуведомствената комисия.”

„Раздел VІ – Регистриране на износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.

„Глава трета – Условия и ред за прилагане на контрол върху износ, трансфер, транзит и внос на изделия с двойна употреба и брокерска дейност с тях”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

„Раздел І – Обхват на контрола върху износа, трансфера, транзита и брокерските услуги с изделия с двойна употреба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.

„Раздел ІІ – Регистрация за износ, брокерска дейност и трансфер на изделия с двойна употреба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38. „Чл. 38. (1) За извършване на регистрацията лицата по чл. 37 представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма документите по чл. 14, ал. 1, т. 1, 2, 5 – 10 и 12 и информация от лицето за планираните външнотърговски дейности с чуждестранни партньори с изделия с двойна употреба за период, не по-малък от една година. (2) Регистрацията по ал. 1 се извършва за срок три години, като всяка следваща регистрация се извършва за същия срок. (3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в срок до 10 работни дни от датата на получаване на заявленията издава удостоверение за регистрация по образец. (4) При констатиране на непълноти и/или нередности в представените документи в срок до 7 работни дни от датата на получаване на документите заявителят се уведомява писмено с указания за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на съобщението до заявителя и се възобновява от датата на постъпване на документите, с които се удостоверява отстраняването на непълнотите и/или нередностите. (5) Решението за регистрация или отказът се съобщава на заявителя в срок до 7 работни дни от датата на вземане на решението.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.

„Раздел ІІІ – Износ на изделия с двойна употреба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.

„Раздел ІV – Брокерска дейност с изделия с двойна употреба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47: „Чл. 47. (1) Разрешение за брокерски услуги с изделия с двойна употреба се изисква, когато брокерът е бил информиран от контролен орган по чл. 67. ал. 1, че изделията са предназначени изцяло или частично за някоя от употребите по чл. 4, параграфи 1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 428/2009, както и в случаите, когато брокерът има основания да смята, че изделията с двойна употреба са или могат да бъдат предназначени за употребите по чл. 4, параграф 1 от същия регламент. (2) За издаване на разрешение по ал. 1, брокерът подава в Междуведомствената комисия заявление по образец, придружено от следните документи, съдържащи: 1. местонахождението на изделията с двойна употреба в третата държава; 2. описание на съответните изделия и количества; 3. третите страни, които участват в сделката; 4. третата държава на местоназначение на изделията; 5. крайния потребител на изделията в държавата по т. 4 и точното му местонахождение; 6. декларация за верността на представените данни. (3) Изискванията за вида и съдържанието на документите по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона. (4) Издаденото разрешение е със срок на валидност до една година и може да бъде продължено еднократно за срок до 6 месеца.”

„Раздел V – Транзит на изделия с двойна употреба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.

„Раздел VІ –Трансфер на изделия с двойна употреба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.

„Раздел VІІ – Внос на изделия с двойна употреба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер, уважаеми гости! Ще представя декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България относно ръста на цените на основни стоки. Уважаеми дами и господа, през последните седмици ситуацията с ръста на цените на основни хранителни стоки, на нефта и на нефтопродуктите става особено тревожна. Негативните ефекти на икономическата криза – ръст на безработицата, ръст на необслужваните кредити, масови фалити на фирми, се комбинират с галопираща инфлация. Огромна част от българите получават намалени заплати, а изплащат кредити, грижат се за своите близки, плащат все повече и повече за продукти от първа необходимост. Това създава песимизъм и отчаяние. Погледнете какво става! В държавата се засилват напрежението и протестите, при това те са повече от основателни. Не е ли парадоксално, че при увеличаваща се инфлация вместо приходите в държавната хазна да се увеличават, те падат. За м. януари т.г. те са със 184 млн. лв. по-малко, отколкото приходите през м. януари на 2010 г. Намаление има в приходите и от ДДС, и от акцизи. В тази ситуация българското правителство вместо да вземе спешни мерки за защита на хората и бизнеса, непрекъснато се оправдава с пазара, с политическата ситуация в арабските страни, с ръста на потреблението в Китай и в Индия. Стигна се дотам, че земеделският министър Мирослав Найденов оправда повишението на цените в България с повишаващото се население в световен мащаб. Едва ли това увеличение се е случило през последните месеци и едва ли е подготвяно, за да задълбочи финансовата и икономическата криза в България. Странното е, че на фона на този демографски бум, през 2010 г. броят на новородените в България е намалял с 3000 за първи път след 2005 г. Не искам да мисля, че това е и в резултат на храненето по стандартите на министър Мирослав Найденов. Всички тези обяснения не могат да се определят по друг начин, освен като израз на безотговорност и цинизъм. Но докато правителството неглижира проблемите, пред които сме изправени всички, и в най-голяма степен нискодоходните слоеве от населението, цените на храните и енергийните стоки растат безконтролно и необосновано. Господа от управляващата партия и мнозинство! Ние не искаме от вас да задържите ръста на цените на международните пазари. Не храним илюзии, че с помощта на специални разузнавателни средства или с някакъв „ценови” ДАНС бихте овладели ценовия шок. Не, ние предявяваме към вас две прости претенции. Първата, защо цените на жизненоважни стоки в България са по-високи от цените в други държави – членки на Европейския съюз? Ето ви скандални примери. Ако отскочите до съседна Гърция, преживяваща най-тежката финансово-икономическа криза в Европейския съюз, с удивление, господа министри, ще откриете, че килограм от най-качествената захар е 1,69 лв., а в България струва поне 2,30 лв. Цените на дизела към 3 март т.г. в 11 страни членки, между които Кипър, Естония, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Румъния, Словакия, Словения, са по-ниски от тези в България. Защо? При положение, че разходите за труд в България са с пъти по-ниски от тези страни, данъците ни са най-ниски в Европейския съюз, нивото на акциза също е под нивото на тези страни – защо? Цените на бензина в четири държави членки също са по-ниски – Кипър, Латвия, Естония. Защо? С една минимална работна заплата към 3 март т.г. българинът може да купи 93 л дизел, румънецът – 128 л, гъркът – 609 л, ирландецът – 1040 литра. Защо? В публичното пространство се търсят и хвърлят всякакви обяснения и наукообразни термини като „картелни споразумения”, иска се намесата на Комисията за защита на конкуренцията, обмисля се създаването на специализирани структури. А дали обяснението не е пределно просто – сговор на управляващите с производители, вносители, търговци?! Непосилните сметки за съжаление се плащат от хората и от фирмите. Най-бедната страна в Европейския съюз плаща едни от най-високите цени в Европейския съюз! И причината за това е не толкова в пазара, а в отсъствието на истински пазар, съзнателната слепота на държавата, нежеланието да се създават условия за здравословна конкуренция. Втората претенция. Защо замразявате цената на най-важната стока на пазара – на работната сила, на труда? Замразихте минималната работна заплата, замразихте пенсиите, замразихте всички социални плащания. Защо? За тях пазар няма ли? Защо за тях има твърди държавни регулации? Защото провеждате жестока дясна политика, господа министри, дами и господа от мнозинството! Защото прехвърляте цялата тежест на инфлацията, на собствената си безотговорност върху хората. Ето ви други скандални примери. Електроразпределителните дружества поискаха увеличение на цените. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране без разчети, без проверки, без анализи на секундата се отзова и заяви, че увеличението ще бъде между 3 и 5%. Защо не замразите тези цени, господа управляващи? В рамките на Европейския съюз, в 20 от 27 страни има фиксирана минимална работна заплата, в 16 от 20 страни минималната работна заплата се е увеличила в кризата, само в четири държави тя не е променяна през последните три години. В България тя е 123 евро, в Естония – 278, в Ирландия – 1462, в Литва – 232 евро. В Словения през 2011 г. размерът на минималната работна заплата е увеличен със 150 евро, тоест с повече, отколкото е минималната работна заплата в България. Единствената страна, която намалява минималната работна заплата през 2009 г. е Великобритания, но през следващата година започва да я увеличава и в момента тя е 1139 евро. Искаме отново да напомним за най-голямата ви социална предизборна лъжа, дами и господа от мнозинството, че за три години доходите на българите ще достигнат средно европейско ниво. Вие главоломно ни отдалечавате не само от средно европейското ниво, вие ни отдалечавате дори от нивото на предпоследната страна – членка на Европейския съюз. Затова Коалиция за България призовава да излезете от състоянието си на социална кома и спешно да предприемете няколко съдбовни мерки. На първо място, да обмислите и да въведете пределни цени на основни хранителни и енергийни продукти. Не може цените на хляба, олиото, бензина, дизела в най-бедната европейска държава да бъдат над нивата на цените в другите държави – членки на Европейския съюз, с ясното съзнание, че това е непазарна мярка и е само за определен период от време. Но след като не можете да се справите по друг начин със спекулата, с картелите, с организираната икономическа престъпност, господин министър на вътрешните работи, с приятелските кръгове, то това е единствената мярка, която ще бъде одобрена и разбрана от хората. На второ място, да започнете да индексирате доходите, които се регулират от държавата с размера на инфлацията. Става дума за минималната работна заплата, става дума за пенсиите, става дума за месечните помощи, за линията на бедност. Призоваваме ви да се откажете от грандоманските цели и да си поставите по-скромни, но възможни цели, примерно да достигнем нивото на доходите в съседна Румъния. На трето място, да започнете битка с бедността, да спрете да се борите с бедните. Спомнете си за данък „колиба”, събарянето на бордейте, войната с гаражната търговия. Да започнете битка с бедността, две години социална безчувственост стигат! (Викове от ГЕРБ: „Еее!”.) Бедните се нуждаят от подкрепа, а не от преследване и от репресии. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Страната ни е въвлечена в огромен международен скандал, свързан с равенството на футболната среща между България и Естония от 9 февруари 2011 г. (Шум в ГЕРБ.) Мачът е организиран от никому неизвестна агенция, а букмейкърските залагания, въпреки минималния зрителски интерес – 150 човека, са достигнали астрономичната сума от 5 млн. евро! За да не позволим името на страната ни да бъде опетнено, настояваме специализираната комисия на Народното събрание, а именно Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика да свикат още в началото на следващата седмица извънредно съвместно заседание и да изслушат министъра на спорта Свилен Нейков и президента на Българския футболен съюз Борислав Михайлов, за да се изяснят фактите около скандалния мач. При съмнение за нарушение, комисията да сезира прокуратурата.

Браво!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаеми господин вицепремиер, на 12 февруари 2011 г. стотици цигани нахлуват в бившето млекопреработвателно предприятие „Маркели” в гр. Казанлък. Разграбването започва с демонтирането на около 300 м метална ограда. С каруци, колелета и колички се изнася всичко, което може да се продаде за скрап. По думите на очевидци присъстващите полицаи са били безсилни да спрат вандалщината. От изнесената в медиите информация се разбра, че в района са откраднати 3 т желязо само за един ден – петък, 10 февруари 2011 г. Циганите са се опитали да стигнат и до стаи, в които е имало компютри. Там е имало и десетки трудови книжки на хора, работили в предприятието. Обектът се е стопанисвал от сливенска фирма, която на 1 февруари е свалила охраната му и е наела друга фирма за разчистване и обезопасяване на терена. Наетата фирма е ангажирала физически лица, които от 2 до 9 февруари 2011 г. са разрушавали съоръжения и са ги рязали за скрап. Договорът между двете фирми е изтекъл, но влизането в обекта и безконтролното рязане на съоръжения е продължило. В тази връзка задавам следните въпроси: въпреки че собственикът е предупреден, не е ли редно в случай на невъзможност да се осигури частна охрана, полицията да вземе своевременни мерки срещу противозаконното отнемане на чужда собственост веднага? Защо полицаите са стояли и са наблюдавали безучастно? Защо нищожна част от извършителите са задържани чак впоследствие? Ще бъде ли понесена отговорност от кадровия състав на Казанлъшкото РПУ и ще бъдат ли взети мерки да се осуетят подобни изстъпления занапред, тъй като се знае, че това е третият обект в града, който става жертва на разграбване през последните две години? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хлебаров! На 11 февруари 2011 г. в 11,05 ч. в Районното управление на полицията в Казанлък е получен първият сигнал за разрушаване на сгради в района на „Маркели” ЕАД и извозването на метални отпадъци. Изпратените полицейски служители установяват на място лица, които режат, демонтират, товарят и извозват метали. На основание чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи е издадено писмено разпореждане за временното преустановяване на дейността в обекта до изясняване на случая. Образувани са преписки, по които работят Икономическа и Криминална полиция на Районно управление „Полиция” – Казанлък. С цел предотвратяване на престъпните посегателства в района на фирма „Маркели” е извършена подмяна на маршрутите на полицейските наряди с цел периодичен обход и охрана на обекта. На 12 февруари 2011 г., около 8,00 ч. сутринта, отново са получени сигнали, че около 200 души нахлуват в двора на фирма „Маркели”. Освен намиращите се на място два полицейски екипа на Районното управление „Полиция” – Казанлък, са изпратени допълнителни сили и средства от Окръжната дирекция на МВР в Стара Загора, в това число конна полиция и патрули със служебни кучета. След тяхното дислоциране многобройните нарушители са били изтласкани извън обекта и незабавно е създадена организация за денонощната му полицейска охрана. С постановление на Районна прокуратура – Казанлък, е възложена предварителна проверка с конкретни указания, които да изяснят дали се касае за деяние по смисъл на чл. 194 от Наказателния кодекс – кражба, и има ли данни за участие между лицата, установени като евентуални извършители. В резултат на проведените до този момент оперативно-издирвателни мероприятия е установена самоличността на общо 10 лица, които по време на инцидента са взели непосредствено участие в демонтирането и противозаконното отнемане на метална ограда на имот собственост на фирма „Маркели”. Документирани са данни относно съпричастност на общо 58 лица, участвали в престъпното посегателство върху обекта. Част от събраните предварителни материали са изпратени на Районна прокуратура – Казанлък, с мнение за търсене на административна отговорност по чл. 218б от Наказателния кодекс – на извършителите с чисто минало, а по отношение на останалите лица – с мнение за образуване на досъдебно производство. Разпоредената в Областна дирекция на МВР – Стара Загора, административна проверка не е установила данни за осъществени неправомерни действия от бездействие на служителите на Районно управление „Полиция” – Казанлък. В хода на извършените проверки са констатирани обстоятелства, сочещи за проявено бездействие и незаинтересованост от ръководството на фирма „Маркели” ЕАД относно опазване на личното и недвижимо имущество. В тази връзка и с цел недопускане на повторни инциденти от 12 февруари 2011 г. до настоящия момент за охрана на обекта са отделени допълнително полицейски сили, което създава затруднение в работата на охранителния състав на Районно управление „Полиция” – Казанлък, при и по повод изпълнение на възложените им преки служебни задължения. Това е предприето и това всъщност имаме като компетентност. Искам пак да повторя, че фирмата е тази, която все пак трябва да стопанисва собствеността си. Благодаря.

Аз Ви благодаря за този отговор, който ми дадохте, но това, което мен лично ме притеснява, е, че мои приятели са били очевидци на случая и са видели как полицаите – около 4-5 човека, стоят безучастно отстрани и не са взели мерки. Затова бих искал да пожелая българската полиция занапред да се държи като такава, а не като толерантна полиция или правозащитна полиция, и да си върши работата и занапред. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хлебаров! Не смятам, че трябва да даваме подобна оценка, защото не са малко случаите, когато при действията на полицията сме обвинявани в полицейщина. Единственото, от което се ръководим при действията на полицията, е да спазваме законността и да въдворим съответния обществен ред и сигурност за всички граждани в цялата страна. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! На 14 февруари т.г. полицията разкри и задържа извършителите на жестокото убийство на Красимира Градинарска – магазинерка във Врачанското село Михайлово. Това са непълнолетните роми Милен Макавеев и Цветелин Николов от фамилията Макавееви, от клана Макавееви. Двамата непълнолетни са убили по изключително жесток начин магазинерката, която им е давала храна и пари преди това, за да й отнемат мобилен телефон и дребни пари – около 2 лева. Поздравления, господин министър, за бързата и ефективна работа на криминалистите, които са разкрили и задържали извършителите, но проблемът не приключва с това. Жителите на с. Михайлово са настръхнали и настояват в подписка изселването на клана Макавееви, който тероризира цялото село, доказано с много престъпления. Говори се, че срещу циганите от тази фамилия е била осъществена протекция на бивш служител на МВР, който ги кара, от една страна да му работят, от друга молел и ги изкарвал, когато извършат престъпление, от Врачанския арест. Въпросът е дали това е така и какви мерки се предприемат, за да се установи ред в селото? Това, което искат хората, е да имат постоянно полицейско присъствие там. Бихте ли могли да осигурите постоянно полицейско присъствие? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лаков! Преди да отговоря на въпроса Ви, бих искал да изкажа своите съболезнования на семейството, на близките на Красимира Градинарска. Село Михайлово, област Враца, се обслужва от Полицейски участък „Полиция” в с. Хайредин при РПУ Козлодуй към Областна дирекция на МВР – Враца. Цялата община Хайредин, състояща се от 6 населени места, се обслужва от 8 служители, а с. Михайлово и с. Манастирище – от 1 младши полицейски инспектор. През 2010 г. в с. Михайлово са регистрирани общо 32 престъпления. Преобладават кражби, които са общо 19. От тях 13 са домови, 2 са на проводници на електропреносната мрежа, 2 на електроенергия, 1 на части и вещи от МПС. След убийството на Красимира Градинарска са предприети допълнителни мерки за опазване на живота и собствеността на жителите в с. Михайлово. Засилено е полицейското присъствие. Към момента няма данни за съществуващо напрежение между отделните групи на населението. Не са постъпвали сигнали за безчинства от фамилията на Маковите. Не разполагам с информация, която да потвърждава твърдението за наличие на полицейски чадър над посочената фамилия. Ако Вие имате някакви данни, с удоволствие ще ги получа и ще разпоредя да бъде извършена проверка. От полицейските органи са събрани редица доказателства за престъпления, извършени от заподозрените за убийството през периода 2006-2010 г. За Милен Макавеев са заведени 4 заявителски материала, като извършител на 2 кражби, 1 блудство и за пътно-транспортно произшествие. През 2010 г. има ефективна присъда от Районния съд в Козлодуй и тъй като е непълнолетен, е заменена с налагането на възпитателна мярка „обществено порицание”. За другото заподозряно лице – Цветелин Николов, за периода 2007 2010 г. са регистрирани 3 заявителски материала за извършени кражби. През 2010 г. има ефективна присъда от Районния съд в Козлодуй, също заменена поради непълнолетието му с налагането на възпитателна мярка „обществено порицание”. От ръководството на областна среща МВР – Враца е проведена среща с обществеността на селото и с представителите на местната власт с цел изясняване на възникналите проблеми и предприемане на съвместни адекватни мерки за решаването им. На територията на селото ежедневно се извършват полицейски проверки и е засилено полицейското присъствие. МВР ще предприеме всички необходими законови мерки за недопускане на евентуално ескалиране на напрежението в с. Михайлово след трагичния инцидент. Тук искам да кажа, че когато беше изчезнала майката Красимира Градинарова, в публичното пространство дори се говореше за отвличане. И знаете, че бяха заподозрени и разкрити извършителите на това тежко престъпление. Смятам, че по тази начин показахме, че действително можем да си свършим работата. Просто искам да помоля когато има подобни тежки престъпления, да не излагаме версии, които не отговарят на реалността за извършеното престъпление и мотива. Благодаря.

Благодаря за отговора, господин министър. Той беше изчерпателен, но от него става ясно, че все пак няма да има постоянно полицейско присъствие, тоест няма да има полицаи в селото. Аз го разбирам донякъде заради липсата на финансови средства, което ме кара да поставя още един въпрос, който е важен и е принципен – кога МВР ще внесе и ще инициира ли законопроект или нормативен акт, който да позволи на гражданите да организират самоохрана, самоотбрана, нещо като доброволни отряди? Ние в „Атака” имаме готов такъв проект. Ако нямате възможност или воля предвид времето, бихме могли и ние да го внесем, за да се сложи край и да се мисли по-глобално върху целия проблем. Разбирам напълно, че полицаи във всяко село не може да има, но хората трябва да имат възможност да се самоорганизират, самоохраняват и отбраняват от тези набези, които вече са ежедневие. Благодаря Ви.

Уважаемо госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лаков! Ние сме предприели действия и на много места си партнираме изключително добре с местната власт в малки населени места, където имаме необходимия диалог и постоянно сме във връзка, така че при необходимост полицаите веднага реагират. В тази посока аз смятам, че трябва да засилим повече комуникацията. И разбира се това, което казвате – не сме в състояние да сложим на всяко едно малко населено място полицай, защото има населени места, които толкова са обезлюдели, че числеността на населението е много малка, а ресурсът на министерството не е неограничен. Дори тук мога да кажа, че вчера имахме един тежък инцидент в Плевенско, където имаше пострадали и пак беше конфликт между две ромски фамилии, който възникна на територията на Плевенска област. Предприели сме допълнително мерки, за да няма напрежение и полагаме максимални усилия действително да противодействаме на това, което би могло да застраши сигурността и обществения ред в страната.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър председател! Проблемите на Студентски град започват с оформянето му като развлекателен квартал вследствие на прекомерен строеж на заведения, кръчми, дискотеки за сметка на центрове за обучение, спортни площадки, библиотеки и завършват с увеличаване на престъпността. Обществото бе потресено от убийството на Стоян Балтов през 2008 г. Този зверски акт отключи дебат за неконтролируемото насилие в Студентски град. Две години по-късно случаите на масови сбивания, кланета, изнасилвания се превърнаха в ежедневие на студентския живот. Извършени са редица грабежи, както и отвличания от групата на „Наглите”. Чести посетители на барове и дискотеки пък са непълнолетни. Направила съм сводка от медиите за последните престъпления, извършени в района на Студентски град. Всъщност последното е от навечерието на Бъдни вечер – 24.12.2010 г. Охранител е бил пребит в едно от заведенията. На 08.12.2010 г. е имало побой над студенти, момче и момиче – Джевахир от Турция и Мария от Македония, пак пред заведение за закуски. Побойниците са трима мъже. На 03.12.2010 г. пък футболистът на „Левски” Гара Дембеле е бил спрян в 03,30 ч. мъртво пиян в колата си. На 23.11.2010 г. 19-годишният студент Денис Пехливанов е зверски пребит с метална тръба – с мозъчна контузия. На 18.09. – едно много фрапантно циганско клане в Студентски град, където са се вадили саби, мечове, брадви. Въпросът ми към Вас е: какви мерки прилага МВР за справяне с ширещото се насилие на територията на Студентски град и увеличил ли се е броят на патрулиращите служители на МВР през последните две години? Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Гаджева! В резултат на извършената проверка по поставените проблеми е установено следното. Оперативната обстановка на територията на жк „Студентски град” е несъпоставима с тази в други райони на столицата. Спецификата й се определя както от динамичните миграционни процеси, така и от факта, че това е предпочитаното място от млади хора, търсещи забавление в атрактивните увеселителни заведения. Факт е, че това е районът с концентрация не само на университети, но и на дискотеки, ресторанти, казина и нощни клубове. Повишеният криминогенен риск в тази част от столицата идва от съсредоточаването на разнородна общност – жители на близките квартали и населени места от провинцията, чужди граждани. Около това привлекателно място често гравитират хора с престъпни намерения, търсещи място за реализацията им. Опазването на обществения ред и сигурността в този район на София е задължение на Столичната дирекция на вътрешните работи и в частност на служителите от Седмо районно управление на Полицията. След извършените през 2008 г. две убийства в резултат на осъществените комплексни полицейски действия на територията, обслужвана от Седмо районно управление на Полицията, не са регистрирани други убийства и е регистриран спад на престъпленията против личността и собствеността на гражданите. През 2010 г., в сравнение с 2009 г., е отчетено намаление на телесните повреди с 6, грабежите са с два по-малко, а домовите кражби бележат спад с 39. Принос за тази положителна тенденция имат както предприетите превантивни мерки от служителите на СДВР, така и засиленото присъствие на патрулиращи екипи в района. Патрул постоянно следи за опазване на обществения ред на ул. „Атанас Манчев”, където са шест от най-посещаваните дискотеки с капацитет общо около 10 хиляди места. С цел предотвратяване и недопускане на противообществени прояви около увеселителните заведения са изпратени предложения до Столична община, район „Студентски” за ограничаване на работното време на нощните заведения и поставяне на допълнително улично осветление в района. С оглед ефективното противодействие на престъпността в района приоритетно се планират и провеждат специализирани полицейски операции, насочени към разкриването и предотвратяването на различни престъпления, посегателства срещу личността и собствеността, разпространяване на наркотици и други упойващи вещества, по линия на проституцията и сводничеството, за пребиваване на малолетни и непълнолетни в заведенията след 22,00 ч., за шофиране след употреба на алкохол. Проверяват се и охранителни фирми, извършващи дейност по Закона за частната охранителна дейност на територията на Студентски град. Естествено изпълняваните задължения на служителите на МВР, Столичната дирекция на вътрешните работи, включват гарантиране на живота, здравето и собствеността на гражданите в столичния град. Същевременно има процеси, които усложняват оперативната обстановка и затрудняват своевременните и адекватни действия на полицията. Сред тях са: социалните и икономически условия в страната, които превърнаха столичния град в привлекателно място за живот, бягството от безработицата. Търсенето на сигурни доходи и интелектуални занимания са положителна страна на миграционните процеси. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Водени от конституционния принцип за равенство на всички граждани, от закона, и занапред амбицията на служителите на Министерството на вътрешните работи ще бъде насочена към координиране на безкомпромисната и ефективна дейност за превенция и борба срещу престъпността във всяка точка на страната.

Благодаря Ви за отговора, господин вицепремиер. Аз искам да отправя една покана към Вас. Съжалявам, че господин Симеон Дянков не е тук, защото тя е и към него. Да направим една обиколка на Студентски град в тези часове, в които той е в разгара на купона, защото има изключително много нарушения по заведенията от финансов характер. Така ще можете да се запознаете реално с проблемите на Студентски град. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател! Аз искам да благодаря за поканата, но смятам, че трябва да се предприемат съвместни действия със Столична община – да ограничим малко тази увеселителна част и пика на увеселенията в тази част на денонощието. Преди всичко Студентски град го свързваме със студентите, с бъдещето на България и не смятам, че трябва да става епицентър на подобни увеселителни заведения, които да функционират до късните часове – примерно 4-5 часа. На другия ден предполагам, че студентите трябва да отидат на лекции. Предлагам да проверим каква е посещаемостта на студентите в техния учебен процес и ще видите, че десетте хиляди места в увеселителните заведения сигурно са пълни (весело оживление в ГЕРБ) до ранна утрин, а може би студентите рано сутринта малко пренебрегват учебния процес. Това са проблеми, които всички заедно трябва да решаваме. Аз не искам да настройваме дадени възрастови групи от обществото в някакво противоречие. Смятам, че всеки от нас трябва да гради нещо по-положително. Надявам се, че всеки с личния си пример трябва да допринася за недопускане на подобни противообществени прояви, и то под въздействието на алкохол или някакви други упойващи вещества. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! В Северозападна България години наред работи много добре организирана схема за ограбване на селскостопански производители. Поредният обект е земеделска кооперация в с. Малорад, община Борован. В случая схемата е задействана с участието на председателя на кооперацията. Без решение на управителния съвет той поема редица задължения, подписва поредица заповеди, залага неправомерно имущество, закупено със средства от европейските фондове и т.н. Имената на всички участници в схемата са до болка известни в региона. Със случая се занимават МВР, прокуратурата, НАП, съдът и други институции. На три поредни събрания се взема решение да бъде освободен председателят на кооперацията, но за нито едно причините не са еднакви. Иначе всички институции работят много активно. Най-рано ще свърши своята работа частният съдия-изпълнител. След това сигурно ще има резултати и от работата на другите институции, но дотогава дяловото участие на кооператорите ще бъде присвоено, имуществото на кооперацията – продадено, а земята ще остане в плен на щедрите кредитори. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: ще има ли резултат от работата на Икономическа полиция, преди да бъде разграбено имуществото на член-кооператорите?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! С Постановление № 1236 от 29.06.2010 г. на Районна прокуратура – Бяла Слатина, в Районно управление „Полиция” е образувана преписка по повод депозирани множество жалби от членове на Управителния и Контролния съвет на Частната производителна кооперация „Съгласие”, с. Малорад, област Враца, съдържащи предварителни данни за осъществени неправомерни действия от управителя на кооперацията Пламен Йорданов. Материалите от извършената проверка са изпратени на Районна прокуратура – Бяла Слатина, с мнение за образуване на досъдебно производство срещу Йорданов. Събраните материали са по процесуалните изисквания за подсъдност на извършено престъпление по чл. 212 и чл. 282 от Наказателния кодекс. Преписката е препратена по компетентност на Окръжна прокуратура – Враца. С Постановление № 1375 от 18.11.2010 г. е разпоредено на Областна дирекция – МВР, да извърши предварителна проверка по случая. В изпълнение на дадените задължителни указания от наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура – Враца, служители от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” са провели редица оперативно-издирвателни мероприятия за документиране на осъществената престъпна дейност. Въз основа на събрания доказателствен материал е прието за установено, че Пламен Йорданов като председател на Частна производителна кооперация „Съгласие”, с. Малорад не е положил през периода 2009-2011 г. достатъчно грижи за стопанисването и запазването имуществото на кооперацията и от това е последвало негативно разпиляване. Йорданов умишлено е сключил неизгодни финансови сделки с други търговски дружества, в резултат на което е причинил значителна имотна вреда за представляваната от него кооперация. Материалите за приключилата проверка са докладвани на Окръжна прокуратура – Враца, която с постановление от 10.02.2011 г. е образувала досъдебно производство № 292 от 2010 г., водено първоначално срещу неизвестен извършител. Впоследствие в качеството на обвиняем е привлечен Пламен Йорданов за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 от Наказателния кодекс – безстопанственост в особено големи размери и представляваща особено тежък случай. Наказателното производство към момента не е приключило и се води при спазване на процесуално установените срокове, съгласно изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс. В хода на предварителната проверка е изяснено, че са били проведени три общи събрания на членовете на кооперация „Съгласие”, с. Малорад и са взети решения за избор на ново ръководство. Поради допуснати процесуални нарушения решенията са атакувани и отменени от компетентния съд, поради което не е осъществено вписване на новоизбраните ръководни органи в Службата по регистрация във Враца. С определение на Врачанския окръжен съд от 25.02.2011 г. на основание на повдигнато обвинение срещу Пламен Йорданов са спрени изпълнителните действия по воденето изпълнително дело № 246 от 2010 г., въз основа на което е извършен опис на продукцията, движимото и недвижимото имущество, собственост на кооперация „Съгласие”. Благодаря Ви за добрите оценки, които дадохте на полицията и на всички органи.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос беше зададен в средата на миналия месец и беше публикуван във всички медии. Смея да мисля, че поради уважението и респекта, който институциите имат към ведомството, което оглавявате, се задвижиха редица от тях, за които резултати Вие днес докладвате. Имаше активни действия и от други народни представители, за което хората са благодарни. Надявам се, че Вашият отговор ще катализира нова активност на онези институции, които намират „под вола – теле”, както казва народът, за да не впишат решението за промяна на това ръководство, на което са отнети правата и това днес е най-злободневният въпрос. Те знаят кои са, знаят си имената, знаят защо са снети от длъжност при предишния случай в с. Соколаре, но аз се надявам, че Вашият отговор ще катализира този процес. И още една дума – Вие отговорихте за убийство в с. Михайлово, което е в моя избирателен район. То стана на 19 януари т.г. На 25 януари има друго убийство – в с. Горна Кремена. На 15 февруари т.г. има третото убийство в с. Старо село. Значи, не става дума за онази конкретика, която беше в дебата с колегата Лаков. Става дума, и ние ще предизвикаме такъв дебат с Ваше участие, за онази политика, която ще доведе до превенция на тази епидемия в Северозападна България. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Да, Вие сте задали въпроса си преди 2-3 седмици, но ако се върнем към отговора, който Ви дадох, Вие виждате, че с постановление на Окръжна прокуратура – Враца, от 18.11.2010 г. са започнали съответните процесуално-следствени действия от органите на полицията. Разбира се, че има процесуални срокове, които няма как МВР да ги съкращава или пък да изземаме компетентност на други институции. Аз Ви благодаря за оценката, която давате. Що се касае до визираните други две убийства – Вие знаете, че тези убийства с такъв мотив в голямата си част – 90-95%, се разкриват, но тук генезисът е друг. Тук проблемите са наслагвани с годините и тук трябва да работим всички заедно – институции, неправителствени организации, за да можем действително да спрем това насилие, което има в някои от населените места. Те са функция на безработицата, на неинтегрираните малцинства за последните 20 години. Смятам, че по този начин трябва да работим, като правим съвместни политики – всички заедно, както и с депутатите, които сте избрани в съответните региони. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, поводът за моя въпрос е проблем, за който разбрах от колеги лекари от регион Търговище и Шумен. Проблемът е в сферата на първичната медицинска помощ и касае специализантите по обща медицина в Република България. Лекарите, които специализират „Обща медицина”, според наредби и програми, трябва да повеждат практическо обучение в акредитирани лаборатории за първична извънболнична медицинска помощ. Към настоящия момент трябва да отбележим, че в България няма нито една акредитирана лаборатория за това практическо обучение. Това довежда до парадоксалната ситуация лекари, започнали специализация, по ред утвърден от държавата, да не могат да завършат специализацията си, респективно да се явят на изпит за специалност. Според колеги лекари причините за тази нелепа ситуация са няколко, а именно: първо, неприемливо високата такса, която амбулаториите трябва да заплатят за акредитацията си. Според тях тя не е съобразена с обективното им състояние и необходимите им разходи в това отношение. И, второ, те мислят, че новата схема за акредитиране не е удачна и рационална. По времето на старата процедура съществуваха достатъчен брой акредитирани амбулатории по критерии на комисии към медицинските университети, които предлагаха, а министърът на здравеопазването ги утвърждаваше. Във връзка с това е и моят въпрос, уважаеми господин министър – първо, наистина ли специализант по обща медицина няма към настоящия момент никаква възможност да продължи и финализира специализацията си поради горепосочените причини? Второ, знае ли Министерството на здравеопазването за този казус и какви мерки предприема или ще предприеме за решаването на проблема на тези лекар? Благодаря.

Уважаема госпожо Цачева, уважаеми народни представители, уважаеми господин Кърджалиев! Министерството на здравеопазването е уведомено за проблема, свързан с обучението и придобиването на специалност „Обща медицина”. Като основен проблем е определена липсата на акредитирани за обучение за придобиване на специалността „Обща медицина” практики – индивидуални или групови. В тази връзка предлагам на вашето внимание следното. Условията и редът за провеждане на обучението за придобиване на специалност „Обща медицина” са определени в Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и Наредба № 15 от 2008 г. за придобиване на специалност „Обща медицина” от общопрактикуващите лекари. В тези нормативни актове е регламентирано, че най-малко шест месеца от практическото обучение за придобиване на специалност „Обща медицина” се провежда в акредитирана за обучение амбулатория за първична медицинска помощ. През последната година нормативната уредба, определяща условията и реда за акредитация на лечебните заведения, беше променена. Законът за лечебните заведения определи, че лечебните заведения, които желаят да получат оценка, за да могат да провеждат практическото си обучение на студенти или специализанти, следва да се акредитират – както цялостната си медицинска дейност, така и отделните медицински дейности. Законът също определи, че за акредитационната процедура се заплащат такси, определени с тарифа на Министерския съвет. Посочените законови изменения наложиха необходимост от съответните изменения в подзаконови нормативни актове, които доведоха до забавяне на процеса по акредитация на лечебните заведения. Необходимите промени в подзаконовия нормативен акт, регламентиращ критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения и условията и реда за осъществяването на акредитация и организацията на дейността на Акредитационния съвет – Наредба № 18 от 20 юни 2005 г., са обнародвани на 1 февруари 2011 г. в „Държавен вестник”. Тарифата за таксите, които се събират по Закона за лечебните заведения, определяща държавната такса и процедурата по акредитация, е обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 16 от 22 февруари т.г. При изготвянето й са взети предвид изразените съображения относно размера на таксата за акредитация на индивидуални или групови практики за първична помощ. Акредитационният съвет възстанови работата си и приоритетно ще бъдат разгледани заявленията за акредитация на индивидуалните и груповите практики с цел даване възможност за продължаване на обучението за придобиване на специалност „Обща медицина”. Така че краткият отговор е: да, това, което казвате, е вярно. Проблемът е известен, решенията вече са намерени, таксата е намалена и е съвсем по възможностите на общопрактикуващите лекари. Въпрос на съвсем малко време е да бъдат акредитирани всички практики, които желаят и отговарят на условията. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Очевидно сте намерили изход от ситуацията. Сами разбирате, че моят въпрос е съвсем добронамерен, имайки предвид едно разумно решаване на проблема и освен това по рационален начин довършване на специализацията на тези хора. Те никак не са малко. При мен попадна и уведомлението от доц. Георги Иванов, който е национален консултант по обща медицина, и д-р Киров, който е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Според тях в този момент, към дата 1 ноември 2010 г., 2443-ма са специализантите, които трябва да изкарат своя стаж в съответно акредитирано лечебно заведение и след това да могат да се явят на изпит за специалност. Мисля, че са резонни техните предложения в тази посока. Говорихте за таксата – това е едното им предложение. Тя досега е била 809 лв., което е много неразумно според тях. Второто им предложение е – да се върне старият ред, а именно определението на амбулаториите да става по утвърдени критерии от комисии към медицинските университети, в които влизат също така и представители на РЦЗ преди, РЗОК, Български лекарски съюз и т.н. Мисля, че това също е един от вариантите за изход от ситуацията. Аз съм доволен от отговора на въпроса. Имайки предвид, че общопрактикуващите лекари всъщност са първото звено от веригата, алгоритъма лечение на пациента, мисля, че този въпрос трябва да бъде решен, и то в най-кратък срок. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 1 юли 2011 г. се навършват 120 години от създаването на курорт „Нареченски бани”. „Нареченски бани” се характеризират с уникалните си природни дадености, а именно минерална вода, природа, микроклимат, които са доказали качествата и лечебните си свойства през годините, и би трябвало да бъде център за здраве, почивка и лечение. Проблемите обаче пред развитието на курорта са значими и е необходимо вземането на управленско решение. Централната баня на курорта, която се намира в парк „Централен”, е затворена преди 15 г. Оттогава жителите на „Нареченски бани” са създали инициативен комитет за възраждане на „Нареченски бани”, чиято цел е прехвърляне собствеността от СБР – филиал „Нареченски бани”, на община Асеновград. И до ден-днешен обаче няма никакъв резултат. Към настоящия момент паркът, както и водопитейният павилион, стопанисвани от гореспоменатото дружество, са в окаяно състояние, а те са неразделна част от процеса на лечение и отдих за всеки посетител на курорта. Уважаеми господин министър, в началото на мандата сегашното правителство пое ангажимента за развитие на балнеолечението и в тази връзка моят въпрос към Вас е: какви са вижданията на повереното Ви министерство за развитието на балнеолечението в България и какви стъпки ще предприемете за развитието на курорт „Нареченски бани”? Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, господин Бакалов, дами и господа народни представители! На основание чл. 46, ал. 2 от Закона за лечебните заведения и във връзка с подадени заявления от „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД за филиала в с. Нареченски бани и управителя на Многопрофилна болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация за стреса, неврологични заболявания, сърдечносъдови заболявания и диабета „Св. Богородица” ЕООД – с. Нареченски бани, Министерството на здравеопазването е издало съответните разрешения за осъществяване на лечебна дейност. По този начин са създадени възможности за развитие на курорт „Нареченски бани”, като нуждаещите се граждани с определени заболявания да могат да ползват не само природните дадености на курорта, микроклимата и минерална вода, но и да получават качествени специализирани медицински услуги в областта на физикалната рехабилитация и медицина. Посочените от Вас обекти са включени в капитала на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД, филиал „Нареченски бани”, и представляват неоперативни активи. В настоящия момент приоритет на ръководството на дружеството са оперативните активи – болничните звена, чрез които се осъществява основната дейност. Средствата за поддръжката и развитието на посочените имоти засега не могат да се отделят. Обсъждат се възможностите за разпореждане с неоперативните активи. Следва да се отбележи, че дружеството е включено в списък по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Съгласно Закона за приватизацията и следприватизационния контрол продажбата на недвижими имоти, собственост на такива дружества, се извършва след решение на Министерския съвет или на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговското дружество, до Министерския съвет или до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. В случай че решението за продажба е прието от Министерския съвет, продажбата се извършва от търговското дружество по реда, предвиден в Правилника за реда и упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. В останалите случаи продажбата се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда на Закона за приватизация. Към настоящия момент в Министерството на здравеопазването не са постъпили предложения или инвестиционни проекти на община Асеновград, свързани с развитието на курорта.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, не съм доволен изобщо от Вашия отговор и ще Ви кажа защо: това е отговор предполагам на чиновник във Вашето ведомство или на заинтересовано лице. Първо, община Асеновград още от 1999 г. прави постъпления да бъде прехвърлена собствеността на община Асеновград. Уважаеми господин министър, сигурно сте чували за така наречената децентрализация, а децентрализацията обхваща и този процес – прехвърляне на държавна собственост към общините, за да могат общините да развият собствена инфраструктура, да бъдат много по-привлекателни. Оказва се, че повереното Ви дружество и повереното Ви министерство не се грижат по никакъв начин за курорта „Нареченски бани”. В момента той е в окаяно състояние. И независимо, че от 15 години тази баня е затворена, в същото време водопитейният павилион, който е важен елемент за лекуването на хората, е в окаяно състояние и по всяка вероятност той ще бъде затворен. Уважаеми господин министър, община Асеновград не може да направи претенции да участва в приватизацията – това, което казвате. Уважаеми господин министър, не си спомням дали Вие бяхте станали вече министър или при предишния министър примерно курортът „Банкя” стана общинска собственост на община София? Да не би случайно курортът „Банкя” и община София да са по-специални и в община София да живеят по-специални хора, за да им се прехвърли собствеността на курорта „Банкя”?! По същия начин и община Асеновград би желала да получи тази собственост, а оттам и да я управлява. Уважаеми господин министър, Вие като министър на здравеопазването би трябвало да изработите една стратегия, защото минералната вода е дадена от Бога на Република България. От тази гледна точка Вие не трябва да толерирате само бутилирането й, Вие трябва да толерирате и балнеолечението, което ще даде много по-големи възможности за туризъм, международен туризъм, за лекуване и оттам сериозен приходоизточник за бюджета на Република България. Така че няма как аз да бъда доволен от този отговор. Ще Ви пратя снимки, за да видите какво в момента представлява самият курорт. Призивът ми към Вас е да си преразгледате решението и отговора, който ми дадохте, защото надали жителите на община Асеновград, в същото време и на „Нареченски бани”, са доволни и ще бъдат доволни изобщо от Вашия отговор. Не може да има двоен стандарт! Вие постоянно го демонстрирате по този начин.

Уважаеми господин Бакалов, не знам дали отговорът ми е на администратор, обаче Вашето питане е типично на политик, който дълги години е упражнявал риториката си. Петнадесет години казвате, че е проблемът. Колко правителства сте сменили? Какво искате да направя за пет месеца? За какъв двоен стандарт говорите? Здравеопазването има остра нужда от пари. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.) Моля, изслушайте ме, нека да Ви отговоря. Моята политика оттук насетне: аз нищо няма да прехвърлям хей-така. Имаме нужда от средства в здравеопазването, имаме имоти, които не можем да стопанисваме. Мъдрото решение е тези имоти да бъдат приватизирани или продадени. До момента, до който нямаме пари в здравеопазването, сърце не ми дава да подарявам каквото и да е. Това е! Казвам Ви го като отговорен министър, който има поверена структура, която изпитва остра нужда от средства. Въпреки че държавата прави каквото може и даваме максимално, имаме нужда от още много средства. Това ще ми е политиката! Да, разбира се, ако някъде ме убедят, че общината много добре ще се грижи, и това може да го направя, но заявете желание. Мисля, че това съвсем не е чиновнически отговор. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Въпросът за бъдещето на тази болница действително минава през статута на лабораторията. Зададеният въпрос има следното съдържание: през 2010 г. МБАЛ „Кнежа” е работила по 57 клинични пътеки, с което е оказала адекватна стационарна помощ на населението от общината и редица съседни населени места при много добри условия и без натрупани задължения. Министерството на здравеопазването издава ново разрешително за дейността на лечебното заведение, като определя първо ниво на компетентност на всички лечебни структури. При подписването на Националния рамков договор за 2011 г. и Приложение № 18, лечебното заведение може да сключва и договори по много ограничен брой клинични пътеки: за 2011 г. това са 13 клинични пътеки. При това положение лечебното заведение не може да окаже стационарна помощ на нуждаещите се от региона, а от друга страна – това неминуемо ще доведе до фалит. При определяне на първо ниво на компетентност на Клиничната лаборатория на МБАЛ „Кнежа”, болницата не може да се възползва от постигнатото споразумение между Лекарския съюз, Касата и министерството. Въпросът, който преди четири седмици зададох на господин министъра, е следният: ние констатираме, че проблемът е в това, че Клиничната лаборатория на болницата има апаратура и персонал за второ ниво на компетентност и министерството е информирано за това. Необходимо е време за процедура за сертифициране и време за промяна на нивото от страна на министерството. Според нас ще бъде недопустимо в момент, в който ще има сертифициране, и с прието второ ниво на компетентност на лаборатория, да няма болница. Господин министър, надявам се, че след продължителното време да се работи по този въпрос, Вие днес ще ни дадете един много утвърдителен и позитивен отговор, за което ще благодарим в реплика.

Господин министър, господин водещ на днешното заседание, уважаеми народни представители! Въпросът за клиничната лаборатория в болницата в Кнежа е сериозен, защото имаше опасност да прекрати своята дейност. Болницата обслужва 16 хил. души на територията на община Кнежа и, респективно, общините Оряхово и Искър. Това са преобладаващо стари хора, възрастни хора, чиито заболявания като исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза, паренхимен мозъчен кръвоизлив и т.н. изискват специфични лечения. По този начин, ако тази болница и тази клинична лаборатория нямат съответния сертификат и съответните клинични пътеки, както са били намалени от 57 на 13, тяхното лечение ще се възпрепятства. Разбира се, това изхожда и от Националния рамков договор, Приложение № 18, на което трябва да отговаря лечебното заведение. Тук искам да дам един пример с един фатален изход на една жена от с. Горни Вадим с мозъчен инсулт, пропътувала 150 км, докато бъде намерена болница, в която да бъде приета за лечение. Днес специално поне нещо положително, някаква светлина се вижда в този тунел с предложението за промени в Закона за спешната помощ, че вече лекарите и съответно болничните заведения не трябва да отказват каквато и да е спешна помощ на който и да е пациент. Господин министър, клиничната лаборатория в тази болница в Кнежа има необходимата апаратура и персонал за второ ниво на компетентност, както и Служебна бележка за започнат външен контрол, но времето от 6 месеца, необходимо за получаване на сертификат и промяната на нивото на болницата, ще бъде в ущърб на пациентите. Затова въпросът ми към Вас е: може ли Министерството на здравеопазването да разреши на болницата в Кнежа да продължи работата по клинични пътеки № 1 и № 3, ползвайки споразумението за първо ниво на компетентност, до излизане на решението за второ ниво на клиничната лаборатория? Между другото, това е подкрепено както от цялата община Кнежа, така и от хората, населяващи тази община, защото там не живеят хора, симпатизиращи на една или друга политическа сила, а живеят български граждани и трябва да им осигурим необходимото адекватно лечение.

Благодаря, господин председателстващ. Дами и господа народни представители, 6 минути са твърде много. Абсолютно сте прави, въпросът беше зададен преди доста време и оттогава нещата се промениха. От 21 февруари болницата в Кнежа, лабораторията има второ ниво на компетентност. Критериите, по които се оценяват тези структури, нямат нищо общо с политиката, нямат нищо общо със собствеността на лечебното заведение, просто или отговаря болницата, или не. Няма да се впускам в темите, които бяха загатнати извън въпроса, просто искам да уведомя хората от Кнежа и народните представители, които с право се интересуват от този въпрос, че въпросът е решен и болницата ще може да продължи да си работи в рамките на компетентностите, които предполагат клинични пътеки второ ниво на компетентност клинична лаборатория. Това е.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, искам най-искрено да Ви благодаря, защото това е един от малкото случаи в парламентарния контрол, на който се дава конкретен, точен и позитивен отговор на реален проблем. Истината е тази, че в един петък, когато времето не стигна до Вас, за да отговорите на въпроса, ние разговаряхме и Вие дадохте дума, че на следващия ден Акредитационната комисия отива и ако всичко е наред, това време ще бъде съкратено. Вие го направихте. Така трябва да се работи. Само две думи от общ характер. Това, което се каза, е изпратено до Вас в края на миналата седмица от община Мездра. Една перфектна общинска болница, много добра, но има следния проблем: невъзможност за реализиране на определените по медицински стандарти обем дейности поради лимитирани финансови рамки. Кръгът е омагьосан, навсякъде е така. Правя едно предложение, защото в онзи разговор разменихме думи и в тази посока. Ако Вие го подхванете, ние ще Ви подкрепим и за това. Става дума за следното: имаме разгърната здравна система – скъпа, трудна за поддържане. Говорим за реформа. Как я правим? С редица правила, решения. То не бяха прогнозни бюджети, то не бяха делегирани бюджети, то не беше намерение за Здравна карта. Правим го така, че да извършваме оперативната дейност и някак си да отмре онова, което е излишно. Не се получава. Тогава разменихме мисли, че трябва да се вземе управленско решение, компетентно решение с политическа тежест, където се налага, където има обезлюдяване, да го направим по-евтино, по-безболезнено и по-полезно за хората, за което Вие и всички ще получите дивидентът, ако е добро. Благодаря ви.

Бих желал да направя реплика във връзка с отговора на въпроса.

Благодаря, господин председателстващ. Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Аз също изказвам голямата благодарност на хората, живущи в община Кнежа и съседните общини, които ползват тази болница. Наистина проблемът с финансирането, който е като цяло сериозен не само за здравеопазването, а и за другите социални дейности като образованието, трябва да търси своето решение, особено за тези малки общини, защото както в големите, така и в малките общини живеят български граждани, които имат необходимост от адекватна, същата такава помощ за здравеопазване или за каквото и да било, каквито са на хората в големите общини. Аз много се радвам, ако не се претвори в политиката, обявявана от някои предидущи министри, които искаха да закриват, да ликвидират болниците по общините, особено в по-малките общини. Не ми се ще не само на мен, а и на всички български граждани, да се получи ликвидация на някои от болниците, каквато политика се опитваха да прокарат предидущи министри. Защото с тези ликвидационни комисии, които се създадоха 90-те години за закриването на ТКЗС-тата и на кооперациите, наистина ликвидираха нашето земеделско стопанство. Пак казвам, като български гражданин, не ми се ще да ликвидираме по какъвто и да е начин здравеопазването. Тази политика, която се прокарва в момента, се надявам, че ще бъде именно в полза и на малките общини, а те са много, които имат нужда от финансиране и запазване на някакво адекватно болнично лечение на всеки български гражданин. Още веднъж Ви благодаря и вярвам, че ще запазите всички малки болници в малките общини. Благодаря.

Въпросът е много простичък – малка страна сме, с неголеми финансови ресурси и трябва да направим така, че да ги изразходваме по най-ефикасния начин. Не можем да си позволим да даваме повече пари отколкото произвеждаме, не можем да си позволим да обещаваме на хората неща, които не можем да спазим – да им гарантираме множество болници, множество услуги, качество, което там примерно не може да се постигне. Така че от тая гледна точка трябва да се направят наистина болезнени реформи. Само ще повторя нещо, което винаги съм твърдял: за да бъде успешно това нещо, трябва да стане със сериозен консенсус в обществото – и политически. Използвам случая пак да припомня едно старо предложение, което имах и осъществих с всички парламентарни групи – за среща и за дискусия по Концепцията за развитие на здравеопазването с левицата. Очаквам положителен отговор от страна на БСП да дискутираме тия неща. Мисля, че когато говорим за здравеопазването, трябва да търсим мостовете и пресечните ни точки, а не конфронтацията. Това е моето верую.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос, надявам се, ще бъде продължение на конструктивния дух, който се чува в тази зала. Когато става дума за живота и здравето на хората и за лечението на болни пациенти, не би следвало да има партийни пристрастия. Моят въпрос е една илюстрация на тази теза. Става дума за лечението на пациентите с ревматологични заболявания, които се лекуват с венозни биологични средства. Венозните биологични средства или така наречените антицитокинови препарати, са най-модерният и практически единствен тип лечение за болните с ревматологични заболявания, включително и болестта на Бехтерев, които забавят развитието на тези заболявания. В какво се състои проблемът? До средата на м. октомври миналата година болните можеха да получат необходимите им лекарствени средства направо от аптеките чрез Националната здравноосигурителна каса. От средата на м. октомври тези лекарства бяха извадени от Приложение № 1 към Позитивния лекарствен списък и поставени в Приложение № 2, което означава, че болният трябва да постъпи в болница, където да се извърши инфузията, а именно лечението с венозното биологично средство. За целта болницата трябва да закупи това лекарствено средство. Какъв е проблемът? Проблемът е в това, че цената на това лекарство не е включена в клиничната пътека, че болниците нямат достатъчно средства – те имат делегирани или вече прогнозни бюджети и че Касата се разплаща със забавяне, в резултат на което болниците тотално отказаха на пациентите да ги приемат и считано от средата на м. октомври миналата година 90 хил. ревматологични болни не се лекуват. Това означава, че заболяването прогресира и че 90 хил. души са изложени на риск да бъдат трайно инвалидизирани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Моят въпрос към Вас е: какво ще направите, господин министър, за тези хора – за това да бъде защитено конституционното им право на лечение, защото практически те са оставени на произвола на съдбата без лекарства и без лечение?!

Уважаеми народни представители! Госпожо Манолова, искайки да запазя конструктивния дух, все пак, да изразя учудването си в дълбокото навлизане в медицинските проблеми и смелото твърдение, че 90 хил. ревматологично болни не се лекуват, това мисля, че е малко пресилено. Съгласно промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, считано от 1 юни 2009 г., лекарствените продукти, пределните цени, нивото на заплащане, както и конкретната стойност, която заплаща Националната здравноосигурителна каса, се определят от Комисията по цените и Комисията по Позитивния лекарствен списък, които са към Министерския съвет. В Приложение № 1 на Позитивния списък са включени лекарствените продукти за домашно лечение във включването на венозни биологични продукти в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък, противоречи на чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. Тези лекарствени продукти се прилагат в специални условия и готовност за реанимация, тоест не в домашни условия. Съгласно кратките им характеристики инфузиите трябва да се прилагат в обстановка при непосредствено наличие на пълно оборудване за реанимация, под внимателното наблюдение на опитен лекар и задължително на премедикация. Въз основа на постъпило писмо от НЗОК изх. № 31-00-2 от 9 септември 2010 г., Комисията по позитивния лекарствен списък е взела решение за изключване на венозните биологични лекарствени продукти за лечение на ревматологичните заболявания от Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък със следните мотиви: съгласно кратките характеристики на биологичните лекарствени продукти, използването им за лечение в домашни условия е неприложимо; терапията на пациенти с ревматологични заболявания в домашни условия е обезпечена по други начини в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък лекарствени продукти. В случай, че се налага лечение на ревматологичните заболявания с венозни биологични продукти, същото може да се провежда само в лечебни заведения за болнична помощ. Мисля, че това е ясно, но все пак си давам сметка, че не всички са лекари, общо взето ще го кажа просто – хапчетата могат да се пият вкъщи, а когато нещо се слага във вените, то трябва да е в специални условия, тоест мястото са болниците. Благодаря.

Уважаеми господин министър, аз няма да влизам в медицинската част на този въпрос и на този спор. Бих могла и аз да изтъкна, че според редица медицински специалисти не е необходимо болнично лечение, а е достатъчно в подходяща обстановка в доболничната помощ да бъдат прилагани тези лекарствени средства. Въпросът тук е друг. Въпросът е, че до м. октомври тези хора можеха да получават тези лекарства, те да им бъдат поставяни в ДКЦ-та, или в други лечебни заведения в доболничната помощ и те да се лекуват. След преместването на тези лекарства в Приложение № 2 на позитивния лекарствен списък и натоварването с ангажимента болниците да им осигуряват лекарствата, тези хора практически не се лекуват. Разбирате ли за какво става дума? Тук, спорът дали става дума за 90 хил. или за 50 хил. души, е циничен. Дори да става дума за 5 хил., за хиляда, за 10 български граждани, недопустимо е един лекар, един министър, един човек да се отнася по този начин към тези хора. Аз в момента няма да говоря нито за безхаберието на управляващите в лекарствената политика, нито за цените на клиничните пътеки, нито за задлъжнялостта на болниците, нито за забавените разплащания от страна на Касата, просто ще се обърна към Вас, като към човек и като към лекар – направете нещо, така че тези хора да могат да се лекуват. Разбирате ли, че пет месеца те не получават лечение? Едно лекарствено средство месечно струва около 2500-3000 лв. Във всички европейски страни това се поема от съответните здравни каси. Тук се поемат само на 75%, което обрича тези хора непрекъснато да се чудят откъде да намират пари за тези лекарства. Сега като трябва месечно да плащат по 2500-3000 лв. – дали са 50 или 90 хил. души, това поставя на риск техния живот. Много Ви моля да се ангажирате като лекар с този проблем и в най-скоро време да предложите решение, защото това са български граждани, които са обречени на произвол!

Не Ви е срам, лекари сте!

Много страст и много клишета. За съжаление, пак ще повторя – нещата са простички – когато лекарствен продукт трябва да се прилага венозно, трябва да е в болнични условия. Ако искате да говорим конкретно, това, което трябва да направим, е да въведем дневния стационар, което може да стане с някои законови промени съвсем скоро. Хората, които имат нужда от такова лечение, в момента го получават в болниците и е пълна спекулация да се твърди, че това нещо не може да се случи. Няма да влизам в личностния спор дали се интересувам за пациентите и какви са ми лекарските задължения. Мисля, че го доказвам непрекъснато и ежедневно с работата си и по никакъв начин не се срамувам от това, което правя. Разбира се, ще помагам винаги. Разбира се, че има проблеми – те ще се решават. Недопустимо е да даваме лекарство и да казваме: „Правете си го някъде – в ДКЦ, в лекарски кабинет”, това е несериозно, това не е медицина. Съжалявам наистина, че не разговарям с лекар, за да уточним тези неща, защото са твърде специфични и професионални. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Ще си позволя да кажа само едно изречение по повод предишния въпрос. Към мен се обърнаха болните от тези заболявания с молба за помощ. Те са се обръщали и към Вас. Много Ви моля, не оставяйте безучастен към съдбата на тези хора. Повече няма да коментирам. Просто се надявам да направите нещо като човек и като лекар.

Уважаеми господин министър, напоследък поредица от случаи със закъснели линейки отново поставиха във фокус проблемите в Спешната помощ. Няма да изреждам случаите – става дума за 2-годишно дете в София, за млада жена в Сандански, за мъж в Пазарджик и така нататък, и така нататък. Хора, чийто живот, чието здраве, са поставени в опасност поради неуредиците в организацията на Спешната помощ. В какво се състоят проблемите – лоша организация, или по-точно липса на каквато и да е организация, в работата на Спешната помощ; недостиг на кадри; недостатъчност на медицинските екипи; ниско заплащане на лекарите и на медицинския персонал в Спешната помощ; на места – недостатъчна обезпеченост с техника и с оборудване; административни безумици, които карат шофьорите на линейки да прехвърлят пациентите, преминавайки от една в друга територия, от една линейка в друга, в резултат на което беше погубен един човешки живот преди няколко седмици; липса на каквато и да е координация между Спешната помощ, общинските болници и специализираните клиники, и разбира се, не на последно място – липса на пари, макар че Вие се похвалихте, че тази година министерството разполага с много финансови средства. Аз ще Ви кажа, че парите за Спешната помощ са намалени от 85 милиона през 2010 г., на 78 милиона през 2011 година. От тях само 16 милиона са за дейности извън заплащането на лекарите и на персонала, от тях само 2 милиона са за лекарства и за лекарствени средства, което означава, че при средни годишни повиквания около 1 милион, се плаща по 2 лв. за консумативите и за лекарствата на едно повикване. Моят въпрос към Вас е: как мислите, с какви мерки ще се справите с проблемите в Спешната помощ, за да може тя да изпълнява своите функции и да не представлява заплаха за живота и здравето на българските граждани?

Уважаема госпожо Манолова, дами и господа народни представители! Системата на Спешна медицинска помощ включва 28 центъра за Спешна медицинска помощ и техните 198 филиала, като общият брой на формираните екипи е 389, от които 90 са реанимационни, 262 медицински, лекарски или долекарски, и 37 транспортни екипи. През изминалите години усилията на Министерството на здравеопазването са били насочени основно към материално-техническо обезпечаване на центровете. През периода 2007-2009 г. за нуждите на центровете са закупени 400 нови санитарни автомобила, обслужвани съгласно всички изисквания на европейския стандарт EN 1789. По този начин е осигурено пълно покриване на медицинските екипи с нови автомобили, като освен тях в момента центровете разполагат с още 344 санитарни автомобила. За съжаление и най-добре оборудваните автомобили са безполезни, ако не са осигурени с необходимия квалифициран медицински персонал, не е създадена необходимата организация и координация в рамките на обща система на здравеопазването. За решение на тези проблеми Министерството на здравеопазването изпълнява проект „Пулс”, в рамките на който ще бъде проведено обучение на всички работещи в центровете лекари, специалисти по здравни грижи, шофьори. Общата му стойност е 6 млн. 258 хил. лева. В процес на разработване е и нова концепция за организация на Спешната медицинска помощ, което да уреди отговорностите на всички структури в системата на здравеопазването, общо практикуващи, извънболнични и болници. На базата на концепцията ще се изготви съответният пакет нормативни документи. Целта е да се интегрират и регулират всички структури и дейности в системата на здравеопазването по отношение на Спешната медицинска помощ. Едновременно с това се цели максимално разтоварване на центровете от несвойствените в момента дейности и ефективно използване на наличния ресурс. Предвижданите мерки за оптимизация на системата на Спешна медицинска помощ ще се осъществят в общия контекст на провежданата здравна реформа, в условията на открит диалог с всички заинтересовани страни. Накрая ще кажа, от многото неверни неща, които изрекохте, само две. Не е вярно, че за случая с 2-годишното дете има вина Спешна помощ. Категорично го казвам! Не е вярно, че пациент е починал, защото е бил транспортиран, а върхът на неверните твърдения, който според мен обижда всички хора, които честно и всеотдайно се трудят в Спешните центрове, е че Спешната помощ е опасна за българското здравеопазване. Мисля, че такива неща не трябва да се изричат от тази висока трибуна.

Уважаеми господин министър, че има проблеми в Спешната помощ, знае всеки български гражданин и случаите, които си позволих да цитирам от тази трибуна, бяха широко оповестени от българските медии. Така че тези случаи са факт и лошото е, че те са в резултат от недобрата организация във функционирането на Спешната помощ. Аз мисля, че достатъчно тревожно звучи Вашето намерение тепърва да се прави концепция за Спешната помощ в средата на този управленски мандат, която концепция – за Спешната помощ, очевидно няма да бъде част от общата концепция за здравеопазване, която предлага правителството на ГЕРБ, и с която Вие се ангажирахте да ни запознаете още в края на минала година. Според мен е доста опасно да се прави концепция на парче – една концепция за болничната помощ, една концепция за Спешната помощ, още повече когато тези концепции се бият помежду си. Аз съм истински притеснена от Вашето намерение да бъдат закрити малките и неефективни общински болници. В същото време Спешната помощ, както чух и днес, да бъде обслужвана от парамедици. Според мен това е изключително опасно. Тогава наистина ще бъде застрашен животът и здравето на българските граждани. Защо? Ще Ви дам пример от нашия избирателен район, от който сме и двамата – Бобов дол. Ако например спешна линейка вземе пациент от едно бобовдолско село, след като Вие закрихте болницата в Бобов дол, ще трябва да го транспортира в най-близката болница, каквато да допуснем е общинската болница в Дупница. Да, но тя работи вече с по-малък брой клинични пътеки и след като приеме транспортирания с парамедик пациент, тя ще трябва да го диагностицира. Ще се окаже естествено, че е възможно по това заболяване да няма съответната клинична пътека, което означава, че болният ще трябва да бъде транспортиран в София. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) По някакъв начин това трябва да бъде уредено, да бъде договорено. Не може човешкият живот и здравето на човек да зависи от телефонни разговори между лекари от общинските болници и от тези в специализираните клиники. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Разбирате ли, че трябва да има връзка между Спешната помощ и Вашата концепция за общинско здравеопазване?

В противен случай за съжаление, наистина Спешната помощ, ще бъде заплаха за хората в България.

Уважаема госпожо Манолова, пак Ви казвам, абсолютно нищо от това, което казвате, не е вярно. Преди три дни имах разговор с директорите на Спешна помощ. Има заповед, казано е – линейките трябва да транспортират до най-близката болница, която може да осъществи помощ. Просто директорите на Спешна помощ трябва да се обадят, да видят в РЗИ-тата и в регионалните здравни каси кой и по каква клинична пътека работи и къде трябва да бъде транспортиран. Примерът с болницата в Бобов дол е абсолютно манипулативен и неточен, тъй като Бобов дол, сметнете го на колко километра е от Дупница, и в Дупница има не една, а две болници, които са много за този град, но както и да е. Казали сте, че ще развиваме този вид здравеопазване. Ето, нека се конкурират, нямаме абсолютно никакъв проблем. Хората не искат да отидат на пет метра в болница. Това не ги интересува толкова, колкото ги интересува да попаднат в качествена болница. Взаимно си противоречите, когато казвате, че ние навсякъде трябва да имаме болници, трябва на всяка цена да ги защитим, ама те не могат да работят тази работа. Не, това няма никакво значение, а след това казвате – ама, защо се разкарват. Ами разкарват се, защото болницата не може да работи всичко. Ако Вие се разболеете, или аз, къде ще искаме да ни лекуват – в качествена, в Правителствена болница ще отидем. Нали така? Нека да сме честни към хората, да им гарантираме и на тях това обслужване. Защо трябва да поддържаме болници, които не могат да свържат двата края? А за Бобов дол, изобщо там да не влизаме в дискусия, защото знаете, че нещата са много по-дълбоки и нещата, които се развиват там, нямат нищо общо с медицината. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, преди повече от три месеца Ви поставих същия въпрос относно финансирането на общинските болници в отдалечени и рискови райони за 2010 г. Тогава от тази парламентарни трибуна, всъщност на 3 декември, Вие казахте следното, цитирам: „Министерството на здравеопазването трябва да предоставя субсидии на общинските болници в отдалечените и рискови райони. Точният им брой се определя от Министерството на здравеопазването и се съгласува с Националното сдружение на общините в Република България. През миналата година, тоест 2009 г., министерството е финансирало 75 болници в труднодостъпни райони с 5,9 млн. лв. През тази година министерството ще субсидира 62 лечебни заведения, тоест през 2010 г. За съжаление бюджетът на министерството беше намален няколко пъти. По тази причина финансовите ангажименти към тези общински болници все още не са изпълнени.” Накрая казвате: „Министерството обаче е направило постъпки към Министерството на финансите за коригиране на бюджета и отпускане на нужните средства за тези 62 лечебни заведения. Надявам се, че до края на годината финансовите ангажименти ще бъдат изпълнени.” Не само, че не са изпълнени до края на годината, не са изпълнени и към 18 февруари, когато Ви зададох отново този въпрос, не са изпълнени и към днешна дата. Господин министър, в тази връзка въпросът ми към Вас е: кога ще бъде изпълнено постановление на Министерския съвет от 30 декември 2009 г. и ще бъде осигурено финансирането на тези болници в отдалечените и рискови райони за 2010 г., при положение, че днес сме 11 март 2011 г., и как бихте могли при тази ситуация да гарантирате такова финансиране за настоящата 2011 г.? Благодаря ви.

Уважаеми д-р Шарков, дами и господа народни представители! Във връзка с поставения от Вас въпрос Ви уведомявам следното. В съответствие с чл. 42, ал. 1 на ПМС № 324 от 30.12.2009 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2010 г. Министерството на здравеопазването предоставя субсидии на общински болници в отдалечени рискови райони по ред и критерии, определени от министъра на здравеопазването и съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България. Както знаете, с актуализация на бюджета на министерството съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. субсидиите на болниците през изминалата година бяха значително намалени. До края на бюджетната 2010 г. допълнителни средства по бюджета на министерството за 2010 г. в частта за болниците не бяха предоставени и поради лимитираните възможности на бюджета субсидии на общинските болници в отдалечени рискови райони за коментираната 2010 г. не бяха преведени. През настоящата година Министерството на здравеопазването ще субсидира държавни и общински болници, за дейността на които е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет или чрез трансфер от бюджета на Националната здравноосигурителна каса по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването. В тази връзка усилията на екипа на Министерството на здравеопазването са насочени към приоритетно осигуряване субсидирането на извършените в болницата, в това число и общински болници, медицински дейности, финансирани по реда на методиката за субсидиране на лечебните заведения за 2011 г., които включват: лечение на психични заболявания, транспорт и диализно лечение, оказване на спешна медицинска помощ за пациенти със спешни състояния, преминали през спешното отделение на болницата, интензивно лечение, лечение на онкологични заболявания, лечение на болни с активна туберкулоза, продължаващо лечение и рехабилитация на пациенти с туберкулоза, осъществявани дейности от ТЕЛК и много други. В първоначалното разпределение на бюджета на министерството за настоящата година са предвидени средства за гарантиране финансирането на тези дейности. Следва да се има предвид, че освен финансирането от Министерството на здравеопазването за извършване на определени медицински дейности, болниците могат да се възползват и от възможностите за финансиране от ЕС 19. От болниците ще се кандидатства за финансиране по схемата – дълъг номер, да не ви го чета, но общо взето програмата е подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на общински лечебни заведения в градските агломерации. Болниците в Балчик, Велинград, Гоце Делчев, Казанлък, Карлово, Лом, Самоков, Сандански, Свищов могат да получат още 33 млн. лв. за оборудване отделенията си. От коментираните възможности за финансиране от Европейския съюз могат да се възползват и други 11 болници, които се намират в малки общини и за тях са предвидени 40 млн. лв., с които да се преструктурират медицински центрове или да развият структури за рехабилитация и долекуване. Тези лечебни заведения се намират в общините Тетевен, Бяла, Тутракан, Омуртаг, Свиленград, Разлог, Етрополе, Белоградчик, Елхово, Крумовград, Девин. Финансирането ще бъде предоставено по схема в подкрепа и реконструкция на обновяване и оборудване на общинските лечебни заведения в общините. Във връзка с гореизложеното подчертавам принципната позиция на Министерството на здравеопазването за финансиране на реално изпълнени от държавата общински болници и дейности, извършвани съгласно изискванията на медицинските стандарти. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, само преди няколко минути – всъщност може би повече от половин час, тук, от тази парламентарна трибуна Вие казахте, че един от основните Ви ангажименти е да осигурите достатъчно финансиране, за да функционира нормално системата на здравеопазване в Република България. В случая тези лечебни заведения в отдалечени рискови райони, за които става дума в постановлението за изпълнение на Републиканския бюджет, не е някакъв несъществен поднормативен акт, за да не му се обръща достатъчно внимание и да не се изпълнява. Това е постановление на Министерския съвет, което трябва да бъде изпълнено. Тези лечебни заведения са планували своите разходи на базата на това, което им е казано с това постановление и с договорите, които имат сключени с Националната здравноосигурителна каса. Вие им казвате – м. декември, че до края на годината се надявате да си получат финансирането, те разчитат на него, а в крайна сметка се оказва, че не го получават. Това е едното перо, по което от Министерството на финансите не получавате това, което е необходимо, за да функционира, както казвате Вие, достатъчно добре при добро финансиране системата на здравеопазване. Има в чл. 53, ал. 3 на Закона за здравето, която казва, че един процент от събраните ежегодно акцизи върху алкохолните продукти и тютюневите изделия отиват за финансиране на програмите за ограничаване тютюнопушенето, борбата с наркоманиите и т.н. Един процент през последните години представлява между 15 и 17 милиона. На вас от Министерството на финансите, както и на предишното правителство, е даван само 1 милион. Тоест от 2006 г. до момента, при две правителства, Министерството на финансите не си изпълнява ангажиментите и не превежда средства така, както е предвидено в закона. Господин министър, направете необходимото да си получавате от Министерството на финансите парите, които са предвидени по Закона за бюджета, парите, които са предвидени по постановлението на Министерския съвет за изпълнение на бюджета за съответната година, за да осигурите нормално финансиране на здравната система. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, дано в тези два месеца откакто съм задал въпроса той да е добил вече актуалност, в смисъл да са се променили обстоятелствата около него. Въпросната Национална агенция „Музика”, създадена през 2003 г. като концертно артистичен и търговски център, е търговско дружество на държавата. Моите наблюдения са, че до началото на миналата година агенцията развиваше широка дейност и изпълняваше функциите си по популяризиране на българското музикално творчество, музикалната класика и ярки съвременни произведения – във всички случаи по-добре, отколкото чалга музиката. С продуцираните и организирани от Национална агенция „Музика” фестивали и концертни цикли българската публика успя да види и чуе както изявени, така и млади талантливи артисти, фолклорни формации от България и света, камерни, оркестрови, хорови и други формации. Програмата от тематични концертни и поетично-музикални спектакли през всеки сезон в периода 2006-2010 г. поддържаше концертния живот у нас. Различни фестивали – „Софийско музикално лято”, „Стара европейска музика”, музикалните цикли „Творци и поколения” и т.н., да не изброявам всички, помогнаха за възпитанието на младото поколение и удовлетворяване на музикалните потребности на българските граждани. До преди година в специализирания сайт на Национална агенция „Музика” всеки имаше възможност да се запознае с програмата, дейността, структурата и финансовото състояние на дружеството, както и на дейността на четирите представителства на Национална агенция „Музика” в градовете Варна, Враца, Пловдив и Ямбол. Към днешна дата обаче електронната страница на дружеството не функционира. Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е следният: с каква бизнеспрограма е назначен директорът на агенцията, какви са приоритетите в нея и каква беше дейността на Национална агенция „Музика” през 2010 г.? Признавам, че моите наблюдения в тази посока показват, че дейността беше нулева. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, „Национална агенция – Музика” ЕООД е търговско дружество със 100% държавно участие в капитала. Основният предмет на дейност е организиране на концертна, импресарска, продуцентска и рекламна дейност, свързана със създаването и разпространението на сценични, музикални и танцови произведения. Настоящият управител е назначен през м. февруари 2010 г. за срок само от една година при законово допустим срок до три години. През м. юли м.г. управителят представи Концепция за развитието на основната дейност на дружеството: извършване на концертна дейност и на дейности по разпространение на музикални и танцови произведения. Концепцията отчита тежките финансови последици от икономическата криза в страната, поради което не се съдържат конкретни прогнози за реализиране на определен размер на печалби или намаляване на финансовите задължения, натрупани през годините. За анализиране на бъдещото съществуване на дружеството при сегашната финансова ситуация, предвид съществуващата конкуренция на музикалния пазар, от управителя е изискана бизнеспрограма за 2011 г., която предстои да бъде разгледана и обсъдена от ръководството на министерството за вземане на окончателно решение. „Национална агенция – Музика” ЕООД е правоприемник на агенция „Музика” – София, в която са се влели съществуващите в миналото от цялата страна концертни дирекции. Дружеството организира епизодични концерти, благотворителни и други прояви, които за съжаление нямат особен ефект за развитието. Продуцентската и импресарска дейност отдавна е в ръцете на частни предприемачи, рекламни и медийни структури. Дейността на дружеството в областта на развлекателната индустрия предполага самоиздръжка с единични проекти, подпомагани от държавата и местните власти. През есента на 2010 г. в Министерството на културата беше направен анализ на търговските дружества от отрасловата компетентност на министъра на културата за целесъобразността от тяхното преобразуване или съществуване. Независимо от трудностите при осъществяването на основната му дейност беше решено дружеството да не бъде закривано на този етап, тъй като в него се съхранява огромен счетоводен архив, включващ разплащателни документи за възнаграждения, изплащани на служители от закритите концертни дирекции и работещи към тях артисти, оркестранти, вокални изпълнители, балетисти, акробати, илюзионисти и други изпълнители, работили за концертните дирекции в периода 1960-1991 г. Този огромен архив се съхранява и в архивни депа в градовете София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Враца. Факт е, че в променените пазарни условия дружеството не развива дейността, за която е създадено. Ето защо се обмисля стартирането на процедура за неговото преструктуриране, след като бъдат обработени всички архивни документи, за да бъдат предадени на Държавния архив с цел съхраняването и опазването им. Дружеството е включено в така наречения Забранителен списък към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, поради което за прекратяването му е необходимо също така изричното съгласие на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съгласно чл. 28, ал. 6 от същия закон. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Признавам, че съм малко притеснен от последната част на Вашия отговор. Първо, не съм съгласен, че обстоятелствата в страната са такива, че организирането на концертната дейност е изцяло в ръцете на частни предприемачи. Практиката допреди назначаването на въпросния управител показва, че тази национална агенция, функционираща като дружество с ограничена отговорност, е работила със сериозен кадрови потенциал като щатни работници и е реализирала сериозна печалба, което е позволило те да инвестират в цялостната реконструкция и модернизация на летния театър в Пловдив, която беше извършена преди няколко години. Въпрос на мениджмънт е дали ще се случи нещо добро за музикално-сценичния живот в България, или не. Между другото комуникацията със Съюза на музикалните и танцовите дейци на тази агенция пак е близко до нулата. А там има сериозен творчески потенциал. Притеснява ме обаче това, което казахте, за намерението да пуснете дружеството за приватизация. В неговите активите има много сериозна материална част по отношение на музикалните инструменти, в това число и клавирните такива. Голяма част от тях са дарени с идеята българската държава да може да ги разпределя, за да звучат те в различните краища на страната ни. Какво означава това? Ще бъде нарушена волята на дарителя и ще приватизираме за незнайно колко пари. При положение че няма никаква дейност през годината и ако се изчислява цената по принципа на реализираната печалба, всъщност ще се продаде без пари и ще подарим тези клавирни инструменти. Моето мнение е, че ако се стигне дотам, не трябва да се приватизира тази материална част, а да се съхрани или да се предостави по места на общините, за да остане тя общественодостъпна, а не от нея да печелят чужди, тоест други фирми, които нямат нищо общо с привличането на тези активи. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През 1955 г. вилата на Александър Стамболийски в кв. Модерно предградие, ул. „Суходолска” 44, е обявена за исторически паметник на културата с национално значение. В периода 1978-1988 г. там се оформя възпоменателен комплекс. Върху площ от 21 дка са изградени няколко сгради, експозиционни зали с много богат исторически материал. През 1988 г. е открит като музей „Александър Стамболийски”. Разходите за изграждането на комплекса и за осигуряването на експонатите са около 240 хил. лв. През 2009 г. разбрахме, че в помещенията са създадени складове и работи шивашка работилница. Още тогава поискахме от Министерството на културата и от Института за паметниците на културата да бъде създадена комисия, която да се запознае с въпроса, да види кой е собственикът и как се стопанисва, за да се вземе някакво решение музеят да не се разграбва. До този момент нямаме реакция нито от Министерството на културата, нито от Института за паметниците на културата, а през последните дни по медиите видяхме какво е състоянието на музея в момента. Нашият въпрос, господин министър, към Вас е: кой в момента стопанисва музея и какво е неговото състояние? Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Панчев! Вилата на бившия министър-председател на България и лидер на БЗНС Александър Стамболийски е обявена за исторически паметник на културата с национално значение през 1995 г. През 1988 г. официално се открива музеят „Александър Стамболийски” в София, а през 1991 г. Временният столичен изпълнителен съвет взема решение да се изведе музеят „Александър Стамболийски” от системата на Столична дирекция „Културно и историческо наследство” и музеи за история на София и щатно и бюджетно да се предаде на Постоянното присъствие на БЗНС, считано от 1 юни 1991 г. По информация от средата на 2010 г. по документи музеят се стопанисва от БЗНС с главен секретар Георги Пинчев. Музеен комплекс „Александър Стамболийски” е обект, върху който Министерството на културата не упражнява права на управление. Това е констатирала след направената проверка по сигнал на Земеделския съюз „Александър Стамболийски” от 2009 г. Сигнал от граждани, изпратен до Софийска районна прокуратура, бе изпратен до Министерството на културата за извършване на проверка. Независимо от факта, че Министерството на културата не упражнява права на управление върху недвижимия имот, в който се намира Музеен комплекс „Александър Стамболийски”, бяха предприети следните действия: комисията от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” извърши проверки и състави констативен протокол. Констатациите са, че следва да се изясни собственикът на обекта и да се потърси административно-наказателна отговорност от него и от юридическото лице, което стопанисва обекта за неспазване на чл. 71 и чл. 72 от Закона за културното наследство, за нанесени имуществени вреди на вилата на Александър Стамболийски, обявена за исторически паметник на културата с категория „национално значение” и за липсата на експонати, движими културни ценности от музея. Констативният протокол бе изпратен на Софийска районна прокуратура през м. декември 2010 г. Министерството на културата отправи запитване до областния управител на София-област относно собствеността на музейния комплекс. Същото запитване беше отправено до Столична община и кмета на район Връбница и Агенция по вписванията. От Столична община и район Връбница ни предоставиха информация, съгласно която Софийският градски съд с решение от м. март 2000 г. е възстановил собствеността на имота на наследниците на Александър Стамболийски. Информация относно настоящия собственик на имота, както и относно евентуалното предоставяне на вещни права върху него очакваме от Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието. Недопустима е подобна безстопанственост, довела до тоталното съсипване на исторически недвижима културна ценност с национално значение и отговорност ще бъде потърсена. След получаване на исканата информация Министерството на културата незабавно ще образува административно-наказателно производство срещу собствениците и ползвателите на имота по реда на Закона за културното наследство и на Закона за административните нарушения и наказания. Министерството на културата ще задължи на основание правомощията, предоставени от Закона за културното наследство собствениците или ползвателите на недвижима културна ценност да я възстановят по автентични данни за своя сметка. Само ще допълня, че тези дни с Дирекция „Инспекторат” правим много обстоен анализ на всички паметници на културата. Знаете, че първият паметник, който беше разрушен по същия начин, беше в Казанлък, където ние наложихме 30 хил. лв. глоба. Много скоро ще Ви докладвам за много паметници на културата, които, за съжаление, не се рушат сами, а ги рушат умишлено, за да могат да бъдат построени доста солидни сгради. Така че в момента тече една сериозна инициатива на Инспектората. Много скоро ще Ви докладвам. Да, това е поредният обект, за който ние не отговаряме, той е национален паметник, собствениците отговарят и наистина трябва да бъдат наказани и да вземат отношение по опазването както на този паметник, така и на всички паметници, които са с национално значение. Благодаря.

Искам да Ви поздравя, господин министър, за мерките, които предприемате, защото наистина много паметници на културата с местно, регионално, национално значение се намират в плачевно състояние. Знам, че не е по силите на една институция да го направи, но така или иначе на Вас е дадена тази възможност в момента да изпълнявате такива функции. Хубаво е, че ги глобявате, след като разрушат паметниците. Лошото е, че това, което е имало като исторически документи, като материали, се разграбва, и повече не могат да бъдат събрани и да ги има, така че хората, които се интересуват, да се запознаят с тях. Моят въпрос към Вас е какви мерки ще предприемете, за да се опитаме това, което е разграбено от музея „Александър Стамболийски” да бъде върнато отново и да бъде съхранявано от държавата. Пак искам да Ви кажа, че в нашите писма ние изразихме тревога, ние обърнахме внимание на това, че се разграбват музейните експонати и, за съжаление, през тези години не беше направено нищо, за да се запазят. Вероятно Вие ще потърсите услугите на прокуратурата, за да се види кой е виновникът. Аз зная, че не е Ваше управлението, но така или иначе като Министерство на културата, като институция, която има в основата си идеята да пази българската култура и исторически паметници, трябва да го правите. Аз мога да Ви дам копие от писмата, които сме писали до министерството, до института, за да проверите дали и при Вас няма хора, които са виновни за допуснатото небрежно отношение към въпроса. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Панчев, позволявам си да кажа две думи, защото виждам Вашата загриженост. Същата загриженост имаме и ние. Съвсем основателно сте притеснен за това. За съжаление, не е в нашите правомощия ние да издирваме и да търсим. Това го прави друго министерство. Да, в нашите правомощия е едно нещо – да установим чрез Инспектората това, което е станало като престъпление и, разбира се, да сигнализираме. И както сме направили всички органи, които отговарят за това. Разбира се, скоро ще научите за наложеното наказание. Плюс това имаме още един сериозен лост, господин Панчев, че ние забраняваме да се строи каквото и да е било, това вече е в нашите правомощия, и изискваме отново да се възстанови само това, което е било като паметник на културата. Това можем да направим, тази грижа я поемам. Благодаря Ви, че сте загрижен. Ние също сме загрижени. Вярно е, че безценни неща се рушат и безценни неща изчезват. Тук сме единомишленици. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От миналата година параходът „Радецки” е закотвен на лимана край Козлодуй, защото няма необходимите документи, за да извършва плавания с туристи и посетители на кораба-музей. Според публикации в печата, причината е, че Държавната морска администрация в Лом е издала забрана корабът да извършва обичайните си плавания. Липсва разрешителното, лицензът за плаване. Плаващият музей е трябвало да получи доково освидетелстване, но такова не е издадено заради неплатени такси. Според специалисти и уредниците в плаващия музей, за техническия преглед на кораба и за лекия му ремонт са нужни около 200 хил. лв., така че той да може да плава. Въпросът малко поостаря, господин Рашидов, но междувременно станаха известни Вашите изявления, че докато Вие сте министър, този кораб няма да плава. Не зная доколко е правилно това и какви основания имате да твърдите това нещо. Ние от „Атака”, като патриотична партия мислим, че корабът трябва да плава, защото, както се казва в песента „И Радецки гордо плува” – така е написал дядо Вазов. Мисля, че 200 хил. лв. не са проблем, за да стане този кораб годен за плаване. Още повече, да припомня на колегите от ГЕРБ , от кораба „Радецки” тръгват две успешни предизборни кампании на Партия „ГЕРБ”. Мисля, че трябва да се вземем в ръце, държавата да намери тези 200 хил. лв. и за Ботевите празници от началото на май корабът да плава, а не да твърдим, както Божидар Димитров, че това е куп старо желязо, че е менте и че няма нищо общо с истинския „Радецки”, или пък да правим нов кораб за милиони, който да е точно копие на „Радецки”. Господин Рашидов, кажете какво мислите и какво може да се направи, така че едно държавно ведомство, каквото е Националният исторически музей, да приведе пари на друго държавно ведомство, каквото е Морска администрация, за да тръгнат нещата и корабът да плава. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лаков! Благодаря Ви най-сърдечно за подкрепата на дарителската инициатива „Да спасим „Радецки”!” от страна на Партия „Атака”. Корабът наистина е значима българска реликва, но нека светлият й символ да не бъде помрачен. „Радецки” е изживял времето си като плавателен съд и е потенциално опасен. За да може параходът да извършва плаване и с туристи по р. Дунав, е необходимо на всеки пет години той да преминава на технически преглед и на ремонти за потвърждаване на корабния му клас, което струва около 200 хил. лв. Освен това, параходът трябва да бъде снабден допълнително със спасителни жилетки и други съоръжения на стойност около 40 хил. лв. Без изпълнението на тези дейности, които са задължителни за безопасно плаване съгласно изискванията на Българския корабен регистър - Русе, не е възможно да се получи разрешение за движение на парахода. Освен това, ежегодната издръжка на „Радецки” е доста висока – около 100 хил. лв. годишно, а приходите от него не покриват дори една четвърт от нея. През 2010 г. в условията на икономическа криза и намален бюджет Министерството на културата взе решение параходът да бъде закотвен за постоянно в пристанището – гр. Козлодуй, и да се разглежда от посетителите като стационарен музей. В Министерството на културата сме наясно с обществените настроения и значимата подкрепа на идеята „Радецки” отново да плава. Искам обаче да подчертая, че каквото и да се подмени по парахода, колкото и пари да бъдат вложени в ремонта му, той е толкова амортизиран, че няма да стане надежден за плаване. Като министър на културата, повтарям още веднъж, няма да допусна втора трагедия като тази в „Илинден”, дори да има минимална вероятност това да се случи. Нямам нито морала, нито куража да кача хора на прогнилия кораб, само и само за да се случва нещо. Благодаря.

Господин министър, позволявам си да мисля, че след тази категоричност Партия ГЕРБ трябва да се оглежда за нов министър, защото корабът „Радецки”, както казах, не е купчина старо желязо – това е символ. Този символ трябва да изпълни предназначението си. Този символ е правен от българските деца преди повече от 40 години – събирали са пари. Грехота е да бъде оставен за това, че чиновници са Ви подвели – те са Ви подвели, между другото. Той има спасителни жилетки, не се нуждае от такъв голям ремонт, какъвто изкарват пред Вас служителите Ви. Мисля, че трябва да проявим добра воля. Партия „Атака” участва в дарителската подписка, но не е работа на партия, на обществени организации или на децата от местното училище само да събират пари, за да тръгне корабът. Мисля, че държавата, всъщност Националният исторически музей, а защо не и целият Министерски съвет, трябва да се замисли и да реши въпроса, така че да имаме този хубав символ на вода и в движение. Благодаря.

Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми господин Лаков! Мисля, че красноречиво и ясно казах – за мен животът на хората и тяхната гаранция са много по-важни, отколкото да си правим мероприятия. Станах да Ви отговоря по една причина. Искате да си търсите нов министър – само ще Ви кажа, че това не е детската ми мечта и съм много готов. Не се съмнявайте. Най-малкият проблем ми е това. По-големият проблем ми е отговорността, която нося. Не Ви отговарям, защото това ме плаши – напротив, би ме зарадвало, защото най-после ще отида да си направя няколко шедьовъра. Но не искам да оставя след себе си шедьовъра на смъртта – на една камара деца, което утре може да се случи. Аз съм авторът, който направи паметника в Лим и това няма да го преживея втори път. Както в човешкия живот – човек се ражда, става на средна възраст – здрав, мощен, и остарява, така е и с корабите, с железата. Под тази боя, която изглежда много красива, не се знае до каква степен е корозирало желязото. Второ, за да Ви успокоя, извинявайте, че ще го кажа от трибуната – истинският кораб „Радецки” не е този. Това е един шлеп. Истинският кораб е на една снимка, която ще Ви покажа. Но – все едно. Когато едно нещо е реликва на един народ, нека да бъде безопасна реликва, нека да й се радваме, нека да се грижим за нея. Нямам нищо против музея. Единственото: докато съм министър, няма да го позволя – не от инат, не от нежелание; не защото се заяждам, а защото няма да понеса, ако нещо се случи – като в „Илинден”. Казвам Ви го просто. Не е нужно да слагаме черни забрадки, след като сме направили глупостта. Напротив, пò съм съгласен дори – ако имаме инициатива и ако държавата застане зад нея, да направим копие на същия кораб. Нека децата ни да плуват с копието. За стария кораб и сега се грижим, и сега даваме 100 хил. лв. от бюджета на министерството, за да го поддържаме. Защото имаме уважение към националните ни паметници. Най-малкото аз съм човекът, който би бил срещу един национален паметник. Говоря за риска, а не за паметника. Така че не се обиждайте. Относно това какво ще търсите – живи и здрави! Аз съм ваш министър – когато се откажете от мен, ще дойда да ви благодаря. Мерси.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, въпросът ми е за конкретното читалище, доколкото то, поне по моите данни, не провежда или почти не провежда дейност. Айдемир е много голямо село, с много население и с много възможности според мен. В момента там има, доколкото знам, три действащи читалища. Така или иначе се е случило, че години наред читалището разполага с държавна подкрепа, със съответните помещения и сгради, защото става дума за две никак немалки сгради, включително с около 50 дка земя, тоест с достатъчно много възможности, осигурени от държавата и от общината, с които да работи. Става дума за читалище „Петър Вичев”. Проблемът обаче е, че то практически не работи. В същото време в с. Айдемир има две други читалища, които се опитват да оживяват, да работят и да вършат нещо, без да имат абсолютно никаква нито материална, нито финансова база. За това до каква степен работи читалището, освен снимките, които бих могъл да Ви предоставя (показва ксерокопия), за да видите в какъв трагичен вид се намира библиотеката на читалището, отделно има куп доказателства, включително няколко комисии поред, които са от общината. Те включват председателите на всички читалища в Силистренско. Това значи, че оценките, които се дават, се дават от колегите на председателя на съответното читалище. Фактически от всички тези читалища по решение на въпросните комисии, които се състоят от председатели на читалищата, това е единственото, което не получава средства от 2007 г. насам по простата причина, че не отговаря на изискванията. Да не говорим, че тук имам достатъчно документи от общината за това, че читалището изрично е отказало да дава необходимите документи към общината, за да получи субсидията. По данни на самия председател на читалището – докато през 2007 г. то примерно е разполагало с 9500 лв., през 2009 г. вече целият му бюджет е 4300 лв. (сигнал от председателя за изтичане на времето), приключвам сега, което недвусмислено означава, че то не може да функционира. Тоест въпросът ми е: какви са възможностите на Министерството на културата в такива случаи, за да се вземат мерки за смяна на ползвателите на държавните помещения?

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Съгласно Закона за народните читалища всяко читалище представя програма за своята дейност и я отчита пред общината. Председателят на читалището представя ежегодно до 31 март пред кмета на общината и общинския съвет доклад за осъществените читалищни дейности и изразходваните от бюджета средства през предходната година. По данни от Регионалния експертно-консултантски информационен център в читалище – гр. Силистра, се вижда, че председателят на въпросното читалище е представил непълни, неточни отчети. Това е станало причина през 2008 г. комисията на Общинския съвет – гр. Силистра, да лиши въпросното читалище от държавна субсидия. Явно от 2007 г. вратите на читалището са затворени и то не участва в културните мероприятия на местната общност. Сградата, в която се помещава Народното читалище „Петър Вичев - 1941”, е общинска собственост и съгласно Закона за общинската собственост е под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Не е в правомощията на министъра на културата да се разпорежда с имоти, върху които не упражнява права на управление. Единственото основание, при което има възможност сградата на Народно читалище „Петър Вичев” да бъде отнета, е ако то прекрати своята дейност. Видно от становището на Регионално експертно-консултантски информационен център – читалище, гр. Силистра, след направен обстоен преглед на дейността на читалището, е, че има нарушения по Закона за народните читалища, а именно липса на дейност за периода от 2 години, което е предпоставка читалището да бъде прекратено. В правомощията на Министерството на културата е да даде сигнал до прокуратурата, която да инициира процедура за неговото прекратяване и такава процедура вече е в ход. Така че правото на ползване на Народно читалище „Петър Вичев - 41” ще бъде погасено и ще може сградата да бъде предоставена за ползване на работещите читалища. Благодаря.

Уважаеми господин министър, аз благодаря за предприетите мерки. Смятам, че те, макар и трудно, ще доведат до необходимия резултат. Така че се надявам с общи усилия на държавата и на общината в крайна сметка проблемът да се реши. Аз наистина виждам, че има други читалища, които могат да работят; виждам, че има необходимост в този регион, така че разчитам заедно с общината и министерството да доведем до край тази процедура. Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Осъзнавайки, че този въпрос вече не е актуален – относно назначаване на Консултативната комисия по генетично модифицирани организми, бих искал да кажа, че той е бил актуален към момента на задаването на въпроса, тогава, когато сме го задали с господин Курумбашев. Бих казал, че той е изпълнил своята задача с оглед на това, че комисията вече е назначена. Имам предвид не само това, че създаването на комисията като цел е изпълнено, а че той има принос към ускоряването на определени процеси. Може да има всякакви тълкувания по това, но е видно, че от 2 февруари т.г. по предложение на Министерството на земеделието и храните правителството взема решение да забранят отглеждането на генномодифицирания хибрид на царевицата МОН 810. Не можем ние да не приветстваме активната позиция на Министерството на земеделието и храните, но същевременно е много учудваща позицията на Министерството на околната среда и водите. След като тук, в тази пленарна зала, когато се приемаше Законът за генетично модифицираните организми, се постигна изключително сериозен политически консенсус, както и при приемането на първия вариант на закона преди години, страната ни да бъде чиста от към генетично модифицирани организми, за нас е учудващо, че министърът на околната среда и водите забави месеци наред назначаването на тази Консултативна комисия по генетично модифицирани организми. След като голяма част (може би всички) от членовете на комисията бяха сезирани от страна на неправителствените организации, ние предприехме инициативата да зададем този въпрос. Надявам се, че оттук нататък всички в това отношение отговорни институции, министерства, бих искал да кажа, че ще изпълняват своите задължения съобразно волята на политическия консенсус, гражданския консенсус, който имаме по въпроса за генетично модифицираните организми, така че реално да бъдат приложени клаузите на Закона за генетично модифицираните организми. Искам да чуем дали по най-правилния начин е процедирано при назначаването на комисията и дали занапред Министерството на околната среда и водите ще има активна позиция по отношение на прилагането на закона, така както е изразена волята на всички ни. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чакъров, господин Курумбашев! Подготовката за сформиране на новата Консултативна комисия по генетично модифицирани организми започна през м. юли 2010 г., когато до научните институции, определените министерства в закона и до неправителствените организации беше изпратена покана да номинират членове на комисията. Забавянето на заповедта за назначаване на консултативната комисия беше наложено от липсата на единни кандидатури от страна на неправителствените организации. По закон в работата на консултативната комисия участват трима представители на неправителствени екологични организации, номинирани по утвърдена от тях процедура. Съобразно установилата се практика на министерството за сътрудничество и диалог с неправителствените организации, поканата към тях беше отправена чрез информационната мрежа „БлуЛинк”, осигуряваща представителност и служаща като платформа на голям брой природозащитни организации. „БлуЛинк” притежава изборна процедура за номиниране на представители от неправителствения сектор за участие в работата на различните научни организации. Освен номинациите на представители на неправителствени организации получени с посредничеството на „БлуЛинк” в министерството се получи писмо от Коалиция за устойчиво развитие, нечленуваща в платформата „БлуЛинк” с предложение за номинация в рамките на определеното по закон представителство на неправителствените организации. С цел зачитане на предложенията на по-голям брой неправителствени организации, проявяващи интерес към темата, с писмо от м. септември 2010 г. до „БлуЛинк” и Коалиция за устойчиво развитие министерството предостави възможност на двете организации да излъчат общи кандидатури, но между тях не се постигна съгласие за съвместни номинации. При създалата се ситуация министерството изиска представяне на писмени доказателства от страна на Коалиция за устойчиво развитие относно наличието на утвърдена процедура при избора на представител и на доказателства, че тази процедура е била спазена. Полученото в отговор писмо и приложените към него материали не дават доказателства за наличието на утвърден избор на процедура. Предвид гореизложеното министерството счита, че от страна на Коалиция за устойчиво развитите не са изпълнени разпоредбите на чл. 7, ал. 5, т. 2 от Закона за генетично модифицирани организми, поради което предложения от тях представител не следва да бъде включен в състава на консултативната комисия. В резултат на това заповедта за назначаване на комисията бе подписана и копие от нея – изпратено за сведение и изпълнение на всички членове на комисията, както и на лицата, участващи в работата й без право на глас. По принцип този казус, както и случаи от миналото, ни дадоха основание да разработим процедура за участие на неправителствени организации не само в тази комисия, а и в още четири комисии и експертни съвети, в които участват такива представители, с оглед да се даде възможност в такива случаи, когато няколко отделни коалиции направят предложение до министерството, съответно да няма спорове между тях. Преди два-три месеца ние разработихме такава процедура – хоризонтална, за всички такива комисии, и сме я представили на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите. Срокът за техните предложения изтече преди повече от месец, но те ни помолиха да изчакаме. Може би утре или другата седмица изтича срокът за получаване на тяхното окончателно становище по въпроса, за да е консолидирано мнението с тях. Техните предложения ще бъдат зачетени. Поне до момента нямам получени възражения по така направеното от нас предложение. Що се отнася до Вашия въпрос за политиката на правителството, в частност на министерството, по отношение на отглеждането на генетично модифицирани организми, то това е ясно. Само искам да ви информирам, че като представител на България в Съвета на министрите на околната среда последователно – на всички съвети, на които се е разглеждал проектът за регламент за това страните членки да могат не само на научно основание, но и на други основания, да забраняват отглеждането на тяхна територия на генетично модифицирани организми, нашата позиция е категорична. Ние настояваме за приемането на този регламент. По-ясно изразена позиция от тази не би могло да има.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Хубаво е, че завършваме Вашия отговор с по-общата политика на правителството по отношение на ГМО, защото искам да си припомните как преди една година беше внесен този законопроект, с който ни убеждаваха, че трябва да отменим чл. 79 и чл. 80 от закона, тоест да бъде премахната тази 30-километрова зона. Беше ни казано, че едва ли не, ако не го приемем в този вид, ще започне наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Както виждате, това не се случи – 30-километровата зона беше запазена. От друга страна, не съм забелязал в тази една година Европейската комисия да е започнала някаква наказателна процедура към нас по тази тема, което още един път идва да покаже, че всъщност е едно маскиране на лобистки интереси – че трябва да бъде отменен определен член от закона, едва ли не защото Европейската комисия го била искала. А иначе ние Ви зададохме този въпрос, първо, защото много се забави съставянето на тази комисия – в разрез с това, което е записано в закона, е важно да има такава комисия, и защото в нас остана впечатление, че може би не Вие, може би Ваш заместник има желание да направи някакъв лек аранжимент между гражданските организации, които са проявили желание да участват в тази комисия, и да им предложи сдружение, което е учредено с частна цел. То не е учредено в обществена полза. Може би това е причината, поради която се е случило това забавяне, а може би това Ви е подтикнало сега и да отидете към тази процедура – вече да разработите обща процедура по правила. Та мисълта ми беше, по-стриктно да следите дейността на Вашите заместници, първо, когато обясняват, че Европейската комисия ще започне процедура, ако не отменим 30-километровата зона, и втори път – когато се опитват да внасят такива предложения между неправителствени организации и така, учтиво казано, да менажират процеса кой да бъде член на комисията и кой не. Разработването на стриктна процедура може би е един от начините. Благодаря ви.

Господин Курумбашев, в никакъв случай организирането на нова процедура за представителство на неправителствените организации не е инициирано по повод на Вашия въпрос. Съвсем друг е поводът. Както казах, в няколко съвета има спорове между групи неправителствени организации кои са по-представителните и кои са по-непредставителните. Ние не можем да кажем: „тези са представителни, пък другите не са представителни”, затова им предлагаме процедура, с която и те да се съгласят. Смятам, че това ще бъде добре, тъй като тези спорове ще възникват и в бъдеще, ако няма едно такова одобрение от тяхна страна. По-добре е да сме абсолютно толерантни и с еднакво отношение към представителността на всички неправителствени организации. Предварителната ми информация е, че това, което предлагаме, ще удовлетвори съответно и тяхното мнение. Що се отнася до темата, която повдигате – дали имаме наказателна процедура или не, фактът, че в момента в Европейската комисия се разглежда проект на регламент, който да даде право на страните да забраняват, означава, че ние сме в неизпълнение. Фактът, че това в момента наистина се обсъжда, може да се реши догодина, пó догодина, все едно, не означава, че ние сме в съответствие. Нещо повече, благодарение това, че предложихме поне процедура, с която да информираме Европейската комисия по съответния ред, вече ни дава основание да прилагаме тази разпоредба. Още по-важното е, че ние вече имаме и действаща лаборатория, която се акредитира в момента и с която наистина можем да контролираме това дали се изпълнява или не. Защото законът само на хартия, си е на хартия.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаема госпожо министър, въпросът ми към Вас е предизвикан от голям брой запитвания, отправени към мен от граждани от общините Гоце Делчев, Хаджидимово и Гърмен по време на моите приемни в избирателния ми регион. Основните притеснения на жителите на общините са свързани с регионалната система за управление на твърди и битови отпадъци, която е част от общата национална система за управление на отпадъци в България. Регионалното депо, което е част от тези две системи, е в експлоатация от 2002 г. и обслужва трите общини – Гоце Делчев, Хаджидимово и Гърмен. По данни от администрацията на община Гоце Делчев и това, което е представено пред мен от граждани, капацитетът на депото е пред изчерпване. Това изчерпване би довело до ситуация на извозване на отпадъците в близки лицензирани депа, които не се намират на голяма близост до Гоце Делчев. Най-близкото, доколкото разбрах, е в Пловдив. Самото извозване и транспортиране на тези отпадъци би довело до автоматично вдигане на стойността на такса смет и би предоставило предпоставки за създаване на криза, свързана с транспортирането на отпадъците от този регион. Въпросът ми към Вас, госпожо министър, е: какви действия предприема Министерството на околната среда и водите и докъде е стигнало разрешаването на проблема, за да се избегне кризата в региона, а същевременно да се избегне и огромното социално напрежение, което може да възникне? Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андонов! През м. септември 2009 г., предвид факта, че Регионално депо за неопасни отпадъци, гр. Гоце Делчев, беше с почти изчерпан капацитет и разширението му беше наложително, в качеството ми на министър на околната среда и водите предложих проект „Реконструкция, модернизация и разширение на Регионално депо за битови отпадъци на община Гоце Делчев” да бъде финансиран с целеви субсидии от държавния бюджет през 2010 г. Предложението беше одобрено и обектът беше включен за финансиране със средства в размер на 2 млн. лв. за 2010 г. и период за изграждане 2010-2011 г., независимо че беше критична и ситуацията с бюджета за 2010 г. Проектът „Реконструкция, модернизация и разширение на регионалното депо” включва изграждане на клетка 2, както и привеждане в съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците. В рамките на проекта е включено изграждане на допълнителни пътни връзки, отводняване на повърхностни води чрез отвеждащи канали, пречиствателна станция за инфилтрат, нов трансформаторен пост. През 2010 г. община Гоце Делчев заяви възможност за усвояване и на допълнителни средства за строителство на обекта. В тази връзка по предложение на Министерството на околната среда и водите, на основание разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и с решение на Министерския съвет допълнително бяха пренасочени 769 хил. лв. към този обект от неусвоени средства за други екологични обекти, финансирани от държавния бюджет на Република България за 2010 г. За строителството на обекта през 2011 г., по предложение отново на Министерството на околната среда и водите, в Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. обектът беше включен за дофинансиране с 1 млн. 066 хил. лв. за изпълнение на оставащите дейности. В допълнение за управление на отпадъците в региона, в съответствие със Закона за управление на отпадъците, приет от парламента през миналата година, на 9 ноември 2010 г. беше създадено Регионално сдружение за управление на отпадъците, регион Гоце Делчев и съседните общини.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, искам да Ви благодаря за отговора, който представихте преди малко. Аз лично съм удовлетворен от това, което представихте като информация пред мен. Искам да Ви благодаря за своевременната намеса и за действията, които сте предприели като представител на Министерството на околната среда и водите, и се надявам съвместно министерството и аз като народен представител да направим всичко възможно за трайното решаване на проблема – създаване на едно депо, което да отговаря на всички европейски изисквания, за да не се стига до създаване на кризисна ситуация в региона Гоце Делчев, Хаджидимово и Гърмен.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Една от обществените телевизии инициира независимо разследване, което да установи качеството на внасяните в България зеленчуци. След провеждането на необходимите тестове за установяване на основните съставки в храните, бе отчетено наличие на отровни вещества двукратно над нормите. Това разследване беше поместено в репортаж, излъчен в новинарската емисия на телевизията, съответно в нейния прайм тайм. Подложените на тест храни бяха зеленчуци – чушки и домати, внос от Турция. Несъмнено това е проблем с широко обществено значение предвид факта, че горепосочените отровни зеленчуци са внесени от страна, която не е член на Европейския съюз. Въпросът ми към Вас е: какви мерки прилага Министерството на земеделието и храните, за да контролира успешно предлаганите на пазара зеленчуци? Ще наложи ли министерството санкции на фирмите вносителки за това, че предлагат на българския пазар отровна продукция. И едно от най-важните неща, което много от зеленчукопроизводителите се интересуват: възможно ли е да се спре вносът на плодове и зеленчуци на страни – нечленки на Европейския съюз?

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тетимов, Министерството на земеделието и храните чрез българската Агенция по безопасност на храните извършва регулярен контрол върху пускането на пазара на пресни плодове и зеленчуци чрез изпълнение на Националната програма за мониторинг на остатъчни вещества от пестициди в храни от растителен произход, резработена в съответствие с Регламент /ЕС/ 915 от 2010 г. на Европейската комисия. Освен регулярния контрол по Националната програма за мониторинг, Агенцията по храните извършва и внезапни проверки, и проверки при сигнал след сезиране или самосезиране за евентуални нарушения или несъответствия. Със Заповед от 18 февруари 2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по храните е разпоредено извършване на проверки – документални и физически на зеленчуци и цитрусови плодове в тържища, борси и в търговската мрежа на територията на цялата страна и вземане на проби от съмнителни партиди за изкуствени оцветители и пестициди. За периода от 13 февруари до 7 март 2011 г. са взети 50 проби от зеленчуци, внос от Йордания, които са анализирани в Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол в София. Пет са фирмите вносители, чиито продукти са оставени под възбрана, които възлизат на общо 141 хил. 988 кг зеленчуци. След извършените лабораторни изследвания за наличие на пестициди 58 т домати и 25 т краставици са освободени, тъй като съдържанието на пестицидите в тях е в нормата. В момента под възбрана остават 58 т домати, като за 46 т е получено писмо от фирмата вносител, че има готовност за тяхното унищожаване. За периода 25 февруари – 1 март 2011 г. инспекторите на българската Агенция по безопасност на храните са взели 18 бр. проби от 9 вида плодове и зеленчуци. Пробите са взети от 10 търговски обекта на територията на шест области: Благоевград, Бургас, Варна, Пловдив, София и Стара Загора. От общо анализираните 18 бр. проби от плодове и зеленчуци в 17 бр. не са открити остатъци от пестициди. В една проба с произход Турция са открити остатъци от пестициди над максимално допустимото количество. Във връзка с подаден сигнал за оцветяване на портокали от Агенцията по храните е извършена проверка. В момента на проверката не е установено наличие в обекта на портокали от съответната партида. Взета е обаче проба от наличните количества портокали, но при тях лабораторните изследвания са отрицателни. На фирмите вносители на плодове и зеленчуци, в които са установени нарушения, се налагат санкции, включително и унищожаване на храните със завишено съдържание на пестициди над нормата. Проведeни са няколко срещи между представители на фирмите вносители и Българската агенция по безопасност на храните за уточнение на мерките, които ще бъдат предприети. При внос на плодове и зеленчуци от трети страни ще бъдат засилени мерките за контрол. Ще се извършва нова оценка на риска и в зависимост от нея ще се извършват проверки с по-голяма честота и съответно по-често ще се вземат проби за лабораторно изпитване. В случай на необходимост България може да предложи разширение на обхвата на Регламент /ЕО/ № 669 от 2009 г. за прилагане на Регламент /ЕО/ № 882 от Европейския парламент и Съвета по отношение на засилен официален контрол върху вноса на някои фуражни храни от неживотински произход. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Господин Найденов, никога не съм се съмнявал във вашето министерство; знаете, че и аз много пъти съм Ви сигнализирал и сте реагирали на минутата за такива проверки. Бяха направени проверки в Слатина и по много други тържища. Отговорът, който ми дадохте, може би ще се хареса на хората, които са зеленчукопроизводители, но все пак нека да се засили този контрол още повече, защото непрекъснато, виждат се и по пазарите и по тържищата, разни портокали, цитруси, които са оцветени. Що се отнася до вноса на плодове и зеленчуци от страни – не членки на Европейския съюз, не ми отговорихте, но мисля, че това не е под Ваш контрол. Искам Вие да инициирате среща дори с финансовия министър, защото държавите, които са членки на Европейския съюз (проверил съм го това нещо), когато се внасят плодове и зеленчуци в държави – членки на Европейския съюз, митата са страшно завишени. При нас едно, че митата са много ниски и другото – за съжаление камионите просто си минават през границите, да не казвам с какво. Моля Ви, ако може да инициирате среща с министъра на финансите, за да може по някакъв начин нашите зеленчукопроизводители да могат да си продават свободно стоката. Защото вносът, който е от Гърция, от Македония, виждал съм, бил съм на техните тържища – това са стоки, които са изхвърлени и те ги внасят с някакви дъмпингови цени, с които нашето земеделие се погребва. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Ще откликна, разбира се, на Вашето настояване и ще инициирам подобна среща, защото наистина трябва да се обсъдят мерки, не конкретно за въпроса, който задавате във връзка с пестицидите, а въобще за финансово подпомагане на българските зеленчукопроизводители. Всички ние знаем какво е качеството на българските зеленчуци и какво се внася отвън. Ясно е и ние го показахме с изследването поне на вноса от Йордания, че се внасят зеленчуци примерно с 10 пъти над нормата пестициди. По отношение на забраната искам само да припомня, че дори и да има желание от страна членка, тя не може да го извърши сама, тъй като България в случая се явява външна граница на Европейския съюз. И този внос от трета страна е внос за Европейския съюз и такова решение би могло да се вземе, разбира се, на европейско ниво. Само по себе си то води до реципрочни действия, така че едва ли можем да отидем на варианта с ограничаване. Не бива да търсим някаква форма на протекционизъм на родното производство в този му смисъл, забранявайки вноса отвън. По-скоро ние трябва да създаваме условия, така че нашите стоки да бъдат конкурентоспособни; да се обръщаме наистина към българските потребители да търсят българското, защото така се обръщат във всички страни членки и това ще бъде всъщност и моят призив от тази трибуна. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Господин министър, задавам Ви въпроса от името на собственици на земеделски земи в област Монтана, които притежават от няколко декара до няколко десетки декара. Част от тях срещат затруднения да ги използват за земеделско производство или да получават рента от арендаторите. Не са редки случаите на подаване на заявления от собственици и арендатори за субсидии, които се отнасят за едни и същи земи. Обикновено собствениците в такива случаи получават отказ за сметка на големи арендатори. В други случаи първоначално арендаторите изплащат договорената рента, но след първата или втората година някои от тях не изпълняват редовно и в пълен размер поетите задължения към собствениците. Към тези проблеми добавям и често срещаните забавяния за това, че при отказ собствениците не са уведомявани и по този начин те на практика се лишават от възможността да защитят своите права като обжалват получените откази. Въпреки нарушенията при използването на земи от арендатори, когато те не са изплащали рентата, получават националните и европейските доплащания за обработваемите земи. Служители от земеделските служби и Държавен фонд „Земеделие” не винаги реагират на сигнали и жалби за тези порочни практики, които Ви очертах. Това дава възможност злоупотребите, ощетяващи собственици на земеделски земи, да продължават. Затова смятам, че се налага както подобряване на дейността на службите и лицата, които са на Ваше подчинение, така и нормативни промени, които да решат поставения проблем. Ще използвам след това репликата, за да Ви предложа някои от тези възможни действия, които да подобрят състоянието в посочената област. Господин министър, какви мерки ще предприемете, за да се избегнат злоупотреби от страна на големи арендатори – умишлено няма да ги изброявам тук, те са известни в района – при заявяване на земи за обработване и как ще гарантирате интересите на дребните собственици на земеделски земи да ги обработват или да получават рента за тях? Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, благодаря Ви наистина за сериозния въпрос. Използвам случая, отговаряйки на Вашия въпрос, тъй като в контекста на него става въпрос и за европейски субсидии, да съобщя от трибуната на Народното събрание, че на 14 март, в понеделник, започва изплащането на над 1 млрд. лв. към българските земеделски производители. Тъй като отговарях достатъчно на въпроси със съмнение за това дали ще тръгнат тези средства, днес го обявявам и само след броени дни това ще се случи. По отношение на проблемите на малките собственици на земеделски земи, те са свързани с въпроса за ползването на земеделските земи, които са основен фактор за земеделското производство. Получаването на директни плащания на площ се извършва въз основа на схеми за подпомагане, които се финансират или одобряват от Европейския съюз. В тази връзка европейското законодателство категорично изисква подпомагането да се предоставя на ползвателите на земеделските земи. Директни плащания на хектар земеделска земя получават ползвателите, които произвеждат земеделски продукти или поне поддържат земята в добро земеделско и екологично състояние, като спазването на тези изисквания подлежи на контрол. Логиката на тези условия за подпомагане е, че именно ползвателите на земите, спазващи посочените изисквания, предоставят на обществото определени блага – безопасни и качествени земеделски продукти, както и опазват околната среда и биоразнообразието. От тази гледна точка за дребните собственици на земеделски земи има няколко възможности за тяхното ползване във връзка с получаването на директни плащания. Първо, те могат сами да ползват земите си, като произвеждат продукция или ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние и директно получават подпомагане за тях. Второ, могат да ги предоставят за ползване на арендатор или наемател, като в този случай уговорената между страните рента отразява и получаваното от ползвателя подпомагане. Законът за арендата в земеделието дава възможност всяка една от страните да поиска изменение на договора, включително на размера на рентата, ако след сключването на обстоятелствата, от които те са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. Промяната в размера на получаваното подпомагане може да бъде разглеждано като трайно изменение на обстоятелствата, съществуващи при сключването на договора и съответно като основание за промяна на неговите условия. Третата възможност на собствениците на земеделски земи съществува те да ги внесат в кооперация или друго дружество за съвместно ползване. Искам да обърна внимание, че не е допустимо да се обвързва изплащането на директни плащания с изпълнението на задълженията по договора за аренда или наем. В практиката си Европейският съд забранява използването в държавите членки на европейско подпомагане за решаване на национални проблеми. Разбира се, ние сме наясно с проблемите, които съществуват в страната при заявяване на земеделските земи за подпомагане. Затова сме създали и национални разпоредби, съвместими с правото на Европейския съюз, които изискват кандидатите за директни плащания да ползват земите, с които кандидатстват на правно основание, и да разполагат с документи, които да го доказват. Правните основания за ползване на земеделските земи и документите, с които се доказват, са изчерпателно изброени в Наредба № 5 от 2009 г., уреждаща подаване на заявление по схемите и мерките за подпомагане на площ. Ползвателите на земеделските земи са длъжни да разполагат с такива документи при подаване на заявленията за подпомагане и да ги предоставят при изискване. Имаме намерение – това е много важно – от Кампания 2012 ... (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.) Ще отговаря след репликата Ви, защото това е по-важната част от въпроса Ви.

Господин министър, благодаря, че по повод на моя въпрос давате една информация, която е дългоочаквана от земеделските производители – за започване на плащането на субсидиите още от понеделник следващата седмица. Дано това наистина да стане ритмично и в предвидените размери. По отношение на зададения от мен въпрос искам да Ви призова и очаквам във второто Ваше изказване тук да бъдете по-конкретен и да поемете ангажименти, че ще бъдете достатъчно взискателен към служителите от земеделските служби и от Фонд „Земеделие”, защото някои от тях толерират най-големите арендатори, задържайки информацията, за която Ви казах, или пък, установявайки че има дублиране на заявленията, отнасящи се до едни и същи площи, да дават превес на тези, които са икономически по-силни. Това е въпрос, който е много важен – държавната власт да защитава хората, които обективно имат по-малка възможност да защитят своите интереси по икономически причини. За другият проблем, който поставих, Вие казвате, че няма достатъчно възможности да се обвърже ритмичното и в предвидения размер заплащане на рентата със задържане на плащането на евросубсидиите. Дори това да е така, земеделските производители се ползват и от национални доплащания, така че с този инструмент Вие можете да упражнявате необходимото въздействие и да обвържете изпълнението на договорите за рента със задържане на националните плащания до момента, в който тези задължения бъдат направени. Затова аз Ви предлагам и няколко стъпки, които да бъдат предприети или най-малкото да бъдат сериозно обсъдени във вашето министерство, като изискваните документи, които доказват правното основание за обработване на земята, да се представят едновременно с подаване на заявленията за субсидии. Защото сега разделянето на тези срокове дава възможност въпросите да останат в последния момент. На следващо място, да се обвърже получаването на националните субсидии за арендаторите с изпълнението на договорните задължения за изплащане на рента, което вероятно ще изисква и съответна законодателна промяна. Да се даде възможност при подаване на нотариална покана от собствениците да се задържи заплащането на субсидиите. Последно, да се създаде фонд за земите, които са с незаявени или неустановени собственици, тези, които ги обработват, да внасят таксите и те да бъдат налични, за да могат при установяването на съответните правоимащи лица да получат от този фонд средствата. Мисля, че тези мерки значително ще подобрят състоянието в сектора.

Уважаеми господин Стоилов, ще продължа отговора на частта от въпроса си и след това ще коментирам това, което предлагате. Имаме намерение от Кампания 2012 да въведем предварителна регистрация на земеделските парцели, с които да се кандидатства за подпомагане с директни плащания. При нея ще бъдат идентифицирани действително ползвателите на земеделските земи, включително чрез пълна проверка на документите, доказващи правното основание за ползване. Дребните собственици на земеделски земи могат да защитят правата си и по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който дава възможност по искане на собствениците земеделските имоти да се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание със заповед на кмета на общината по местонахождението им, и да им бъдат предоставени. По този начин те могат да влязат във владение на имотите си и самонастанилите се лица да бъдат изведени от владение. Независимо от това, че отдаването под наем и аренда на земеделската земя не е в правомощието на Министерството на земеделието и храните, в интерес на собствениците и дребните ползватели на земеделски земи Областната дирекция „Земеделие” – Монтана, съвместно с областния управител организира и проведе срещи на земеделските производители за разясняване на задълженията и правата им при ползване на земеделските земи, които ангажименти ще продължат и в бъдеще. Във връзка с предложенията Ви, аз намирам резон в тях – ако не във всичките, и това, което мога да Ви отговаря е, че ще възложа да бъдат проучени по подобие на изискването, което въведохме да се плащат… Ето в момента тези субсидии, които тръгват само към тези земеделски производители, които са си платили данъците към НАП и нямат задължения. Това, което предлагате, бихме могли също да го въведем. Тъй като не мога в момента да Ви отговоря, поемам ангажимента всички Ваши предложения – Вие ще ги предоставите, да ги обсъдим. Тъй като намирам резон в част от тях, предполагам, че те ще бъдат приети. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, господин министър! Този въпрос винаги е бил актуален и е бил на дневен ред в обществото. Най-вече става актуален, когато стане някакъв инцидент с човек или дете, когато пострадал от ухапване от куче или пък обратно, ако някое куче стане обект на жестокост от хора. Мисля, че въпросът ми е актуален по две причини. Първо, в края на м. януари изтече един тригодишен срок, който е по Закона за защита на животните. Този срок указва, че след края на м. януари т.г., ако на територията на дадена община бъдат намерени безстопанствени животни, на кметовете на съответните общини ще се налагат санкции. Също така е указано, че в този тригодишен период общинският съвет и кметовете следва да осигурят настаняването на всички безстопанствени кучета в приюти за такива. Актуален е също и по втората причина, а именно, че преди седмица или две група народни представители от БСП искат особената жестокост, проявена към животни, да бъде инкриминирана като престъпление. Моите въпроси са следните: колко и в кои общини не са предприети указаните мерки, които би трябвало да предприемат, съгласно Закона за защита на животните, а именно те са изредени една след друга? Искал съм от Вас списък на общините, които не са приели съответните нормативни документи и съответната програма. В тази връзка, тази справка може да ми я дадете писмено, за да не отегчаваме малкото останали колеги. Предприети ли са някакви проверки вече по отношение на спазването на всички тези разпоредби за осигуряване на приюти, за приемане на нормативната база, наложени ли са санкции? Ако не, имате ли някаква програма за извършване на тези проверки? Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Икономов, аз мога да Ви ги предам и писмено, но ще ги прочета от тази трибуна, защото е важно да се чуе кои общини не са направили нищо в продължение на три години и всъщност това води до продължаване на този неприятен за всички ни проблем с бездомните кучета. До 31 януари 2011 г. са приети програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета във всички общини с изключение на: община Елена – Велико Търново; община Крушари – Добрич; община Трекляново – Кюстендил; община Априлци – Ловеч, общини Ковачевци, Земен и Трън – Перник; община Разград – област Разград. Към същата дата са изградени 31 приюта за безстопанствени кучета в следните общини: Бургас, Несебър, Средец и Айтос – област Бургас; общините Провадия и Бяла – област Варна; общините Добрич и Каварна – област Добрич; община Кърджали – област Кърджали; общините Ловеч и Троян – област Ловеч; общините Червен бряг и Левски – област Плевен; два приюта в община Русе – област Русе; шест приюта в София; един приют в община Ботевград – Софийска област; общините Стара Загора, Казанлък и Павел баня – област Стара Загора; общините Омуртаг и Антоново – област Търговище; гр. Шумен – област Шумен; и гр. Ямбол. За 2011 г. са изготвени проекти за строеж на приюти в Благоевград, Видин и Севлиево, където строежът вече е стартирал. Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните” и дирекция „Координация и контрол към Българската агенция за безопасност на храните”, са разработили Годишна програма за 2011 г. за извършване на проверки по отношение на овладяването на популацията бездомни кучета. С тази програма разполагат и всички експерти, отговарящи за спазване на правилата за хуманно отношение към животните, работещи в областните дирекции по безопасност на храните. През м. януари са извършени проверки във всички 28 области на страната. Поради липсата на финансови средства и неефективното прилагане от страна на общините на законовите мерки за намаляване на популацията на бездомните кучета, срокът, заложен в Закона за защита на животните за прибиране на всички кучета от улиците в приюти, няма да бъде спазен и възниква необходимостта от неговото удължаване. Прибирането на животни в приюти в условията на неовладяна улична популация представлява огромно икономическо бреме, което в условията на финансова криза общините не могат да си позволят. Ето защо възнамерявам да внеса законодателна промяна, с която да се удължи срокът за изграждане на приюти, независимо от това, санкции ще бъдат налагани, но само на общините, които до момента не са предприели абсолютно никакви действия, вменени в Закона за защита на животните. Благодаря.

Благодаря, господин министър. Наистина, срокът, който е даден в закона, от три години е практически невъзможно да бъде спазен, най-вече заради финансовите тежести, които това носи на общините, още повече, че затова не са предвидени средства от държавния бюджет. Ние трябва да сме наясно, че в голямата си част общините с неприемането на част от тези наредби и Програмата за овладяване на популацията или пък с приемането им, но непредприемане на никакви действия в тази посока или не такива конкретни действия, както видяхме от Вашия отговор – само 31 общини са изградили такива приюти, това води до неспазване на правилата и на собствениците на кучета. В един момент от такива причини, които са заложени в съвсем друга посока, ние искаме да инкриминираме едно деяние… Разбира се, ние всички сме против безпричинното, жестоко отношение към животните. Аз се обръщам към Вас точно поради тази причина – първо, да погледнем кой не си е свършил работата, да видим какво може да се направи, да направим този закон ефективен, защото той не работи. Никой не е останал с впечатление, че през тези три години са намалели бездомните кучета или пък че домашните кучета са под по-строг контрол. Това означава, че или законът е неефективен, или в мерките, които се предприемат по него, има някакъв проблем. Затова се обръщам към Вас с призив – нека до погледнем по-сериозно, защото все пак гледката на бездомни кучета, които са по градовете и най-вече по курортните, наистина не е приятна нито за туристите, нито за собствениците, най-малкото е и опасна. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин Икономов. Това, което искам да добавя е, че големият проблем не е, че няма закон. Законът е много добър и може би един от най-добрите закони в Европейския съюз, който беше приет само преди три години. Проблемът е, че последната грижа на много от общините е да направят кучкарници или да приемат съответните програми, защото те казват: „Да, ние сега социални домове, детски градини ли да правим, или да правим такива приюти за кучета?”. Факт е, че тъй като кучетата не падат от небето, трябва общинските власти да разберат, че това е тяхно задължение и заради това ние ще направим законодателната инициатива – говоря от администрацията в Министерството на земеделието, и ще удължим срока. При всички случаи ще наложим цялата строгост на закона и аз ще я припомня от тази трибуна.

Пак няма да се спазва.

На кмет, който не решава проблема, се налага санкция от 1000 до 2000 лв. първия път, а двойно е при повторно нарушение. Тъй като знаете, че буквално всеки ден могат да се констатират, това означава, че наистина кметовете трябва да бъдат санкционирани и ако трябва с тези средства от санкциите, държавата да се ангажира по някакъв начин. В противен случай наистина този проблем няма да бъде решен. Благодаря.