17 март 2011 г.

По § 2 има предложение на народните представители Радев и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора – предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил. (3) Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите, когато: 1. това е необходимо по съображение за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред, трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или 2. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, имаше доста разгорещени дебати в Правната комисия по отношение на този текст. Радвам се, че комисията възприе съображението, че когато има наказателен процес и медиаторът е призован да свидетелства, когато на него са му известни факти и обстоятелства, свързани с функцията му на медиатор, и които факти и обстоятелства имат отношение и биха имали значение за решаването или за разкриването на обективната истина в рамките на наказателния процес, тогава да не важи изискването за поверителност. Мисля, че този текст трябва да се подкрепи. Бих си позволил да направя предложение за редакционна корекция. Така написана т. 1, госпожо Фидосова, ми се струва доста неясна. Текстът е натрупан. Мисля, че ако втората част на т. 1 се обособи в отделна т. 2, а т. 2 стане т. 3, би било по-ясно. Текстът може да звучи така: „1. това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред; 2. когато трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или 3. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.” Ако текстът се разграничи в три отделни точки, би било по-ясно и не би звучало така претрупано в т. 1. Отделни хипотези, които нямат нищо общо една с друга, са сложени в една точка. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Аз споделям това, което каза господин Казак. То е редакционно и не променя същността. За мен това е абсолютно излишен закон. Въобще медиацията на този етап в развитието на българското общество е излишна. Всеки от нас е бил медиатор, ако разбираме що е медиация, а не медитация. (Оживление в залата.) Всеки от нас, без да го осъзнаваме и без да сме имали този закон за медиация. На този текст едва ли тук му е мястото, но се поставя въпросът. Мога да ви говоря за медиация, както всеки един от вас. Може ли медиаторът да бъде свидетел – това е цялата работа, това е, което ни предлагат тук. Това, което е по вносител: че медиаторът въобще не може да бъде свидетел, може да е отказал да свидетелства – тук го казваме, господин Казак, а в наказателния процес – не може. Дайте да помислим. Всъщност има три процеса: това е гражданският процес, където се решават спорове относно гражданското право; второ – имаме административен процес, където има административни нарушения и наказания, въобще административно право и наказателен процес. Текстът, който комисията ни предлага до известна степен смекчава това, което ни се предлага от Министерството на правосъдието – казваме, че щом е в наказателен процес, медиаторът може да бъде свидетел. Нали е това? Аз поставям въпроса: добре, ами в административния процес? Административният процес е всъщност едно наказателно право, само че по-смекчено; санкциите са преди всичко глоби, а понякога са и доста по-тежки – може дори да има отнемане на професионална дейност. Някъде глобите може да бъдат и милиони. Може ли медиаторът да каже: „Ама, няма да бъда свидетел в административния процес”. Това го казваме с това, което ни предлага Правната комисия. (Реплики от мнозинството.) Аз зная какво пише в ГПК, друг е въпросът кой го набута този текст в ГПК. Вижте, медиатор може да бъде и един неграмотен човек, който не може да пише. Разбирате ли?! За него дори не се изисква никакъв образователен ценз. Иска се само доверие, с което да може да пооправя отношенията между хората. То не е задължително. Дори и да се обърна към медиатора днес, утре мога да му кажа: „Чао! Нямам доверие във Вас!”, и си отивам. Това е! Да кажем, че медиаторът не може да бъде свидетел в административния процес, мисля, че прекрачваме границата на конституционния проблем – че по всяко едно дело съдът трябва да постанови обективната истина с решението или с присъдата. Нали е така?! Как съдът ще стигне, включително и в административния процес до истината? Разбира се, с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Медиаторът е един гражданин. Пак казвам: всеки може да бъде медиатор. Госпожо председател, затова предлагам в този квази закон да пише: в наказателния и административен процес – това е точка 1. Защото и в административния процес понякога се засягат чувствителни интереси на държавата, на обществото, на гражданите. Вие знаете, че имаме Върховен административен съд и понякога Върховният административен съд е първа инстанция, при тях направо се обжалват примерно актове на Министерския съвет, на министри. И ще се каже, че медиаторът не може да бъде, и той ще се скрие зад тази норма. Затова, мисля, че по-правилно ще бъде, макар че това няма да реши проблема с медиацията ни, все пак да сложим и административен процес. Благодаря. Извинете, може би за многословието ми.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, споделям Вашите притеснения, че медиаторът се превръща в една институция, която в някои от своите качества и своя статут се изравнява до квази съдебна институция, след като му се дава такова изключително право на защита и принципът за поверителност се разпростира дори и над нормалните съдебни органи – българския съд. Аз също не споделям тази тенденция и посочих това по време на дебатите в Правната комисия. За съжаление обаче ни беше цитиран текст на Директива 2008, в която изрично са посочени, че дори и в тези видове процеси – граждански, административни, търговски, важи тази защита, тоест медиацията дава възможност на медиатора да бъде защитен срещу изискване за свидетелстване по време на тези процеси. Ако трябва да виним някого, то това е европейският законодател. Мисля, че крайно време е в България да подложим на дебати въобще развитието на европейското законодателство. Ние трябва вече да се откажем от нагласата, която имахме през всичките тези години, когато бяхме кандидати за членство – да възприемаме абсолютно на доверие, абсолютно безропотно всичко, което ни се сервира от Брюксел. Понякога и европейският законодател залита в крайности, които не са най-добрите. Може би нашите представители в тези органи – в Европейския парламент, в Съвета на Европейския съюз, когато се обсъждат тези предложения за директиви, трябва да поставят и този въпрос: че медиацията се издига в един статут, който я прави почти равен на съда, което не зная дали е най-подходящото. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Казак, да, има такава директива, говорихме в Правната комисия. Понякога тези директиви се пишат от брюкселски чиновници, които нищо не разбират от право. Дори тук идваха да ни казват как трябва да си променяме Конституцията без да са юристи, да не споменавам името на една госпожа. Вижте, както знаете, по нашата система има три процеса, вече го казах. В някои други системи административното право е към наказателното, защото там е административно-наказателно право. Посочвайки, предлагайки в наказателния и административния процес медиаторът да бъде свидетел, според мен това не нарушава тази директива, заради която в края на краищата променяме и закона. Уважаеми колеги, медиация може да има за правни и неправни спорове. И още нещо, медиация може да има не само в гражданското право – семейни, трудови, може да има и в наказателното право, изрично чл. 3. Ето цяла монография за медиацията в наказателното право. Някои дори станаха хабилитирани преподаватели с този глупав закон, наречен медиация. Ето ги, да оставим статиите, но и книги написаха (показва две книги) за това, което нищо не върши. Нищо не върши! В Министерството на правосъдието има един списък за медиаторите и цялата работа е направена за пари. Като отидеш на медиатор – плащаш. Разбирате ли?! Плащаш! Плащаш си от джоба, след това щеш-нещеш отиваш в съда и пак плащаш такса. По-нататък в текстовете ще видите какво предлагат. Мъни, мъни – това е цялата работа! (Смях и оживление в залата.)

По § 3 е постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов - § 3 да отпадне, което е подкрепено от комисията. Постъпило е предложение от народните представители Радев и Фидосова, което е подкрепено от комисията. Постъпило е предложение от народните представители Ивайло Тошев и Даниела Миткова. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 2 и § 5 относно чл. 13. Комисията предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 2 и § 5 относно чл. 13.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.

По § 5 има предложение от народния представител Любен Корнезов - § 5 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. Постъпило е предложение от народните представители Радев и Фидосова, което е оттеглено. Предложение от народните представители Ивайло Тошев и Даниела Миткова, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4: „§ 4. Създава се чл. 11а: Действие на началото на процедурата по медиация върху давностния срок Чл. 11а. Давност не тече, докато трае процедурата по медиация.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз съм предложил да отпадне този текст. Комисията всъщност възпроизвежда текста на вносителя. Става въпрос за давността. Праводавността е проблем на материалното право и има два вида давност – едната е погасителна давност, вероятно това се има предвид тук, но не е казано. Само че тя е уредена в чл. 110 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ако искаме да пипаме нещо в давността, което е един класически институт още от Римското право, тоест преди повече от 2000 години, дайте да го сложим в Закона за задълженията и договорите. Защо го слагате тук в това законче, наречено медиация?! Имаме и придобивна давност. Тя пък е уредена в Закона за собствеността, както ни е известно. Това са чл. 78, 79 – добросъвестно, недобросъвестно, 10 години, 5 години и т.н. Въпросът е: ако е започнала медиацията, дали текат тези давностни срокове? Вероятно тук става въпрос за погасителна давност?! Но става въпрос и за придобивната давност. Член 115 – обърнете внимание, отворете ЗЗД-то, госпожо заместник-министър! В чл. 115 от ЗЗД е казано – цитирам – кога не тече или спира да тече, както е писано в учебниците, включително и на проф. Кожухаров, ако сте чели нещо от него, кога не тече тази давност. Сега изведнъж в Закона за медиацията правим нещо, което е казал още Цицерон. Бе хора, променяме институции, класически институции! Какво ни казва тук? Не тече докато траела медиацията. Брей, тя голяма работа, бе. Медиаторът станал над съдията. Прав е тук господин Казак като каза, че ние издигаме над съда този медиатор, защото този, който е мидиатор, даже не подлежи на обжалване, а пък на съдията подлежи-и-и-и. Значи на съдията има контрол, на медиатора – няма контрол, включително и медиацията. Но вие знаете ли, че за медиацията не е необходимо нито молба, нито нищо ? Тази медиация може да започне устно. Да! Трябва да има съгласие между едната и другата страна. Просто отивате при него и казвате: ако можете, помогнете там. Скарали сме се със семейството, нещо не сме се разбрали. Ако можеш, помогни. Това е медиация. Сега казваме: спираме! Че отгоре на това министерството ни предлага да удължим този давностен срок с един месец даже над този месец, нещо което пък е абсурдно. Добре, че Правната комисия не прие и това предложение. Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители! И аз се питам защо се занимавам с тази медиация и когато се приемаше не съм я гласувал. (Реплика от ГЕРБ.) Да, така е, но поне да отпадне като искате буква „ж” на чл. 115 допълнете „докато трае съдебния процес и медиацията”, хайде. Само че в практиката никой не може да каже точно кога започва медиацията и точно кога свършва. Никой! Няма как – нито протоколи се водят, нито нищо. Това са устни разговори. Госпожо председател, ще Ви помоля, макар и комисията да не е възприела моето предложение, да го поставите на гласуване.

Предполагам, че и Вие ще ме подкрепите като гласувате със зелено.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, смятах да не водим този спор и дебат днес с Вас, тъй като го водихме в Правната комисия. Вашите изказвания са продиктувани от това, че Вие изобщо сте против Закона за медиацията и това го заявихте неведнъж, затова няма да вляза в този спор. По отношение на давността. Разпоредбата на чл. 11а се създава поради изискванията на директивата държавите членки да гарантират, че страните, които избират медиация, впоследствие няма да бъдат възпрепятствани да разрешат спора си по съдебен ред, поради изтичане на давностните срокове в хода на процедурата по медиация. Затова е предвидена и тази разпоредба, че спира да тече срокът. В Правната комисия ние дебатирахме дали е необходим допълнително този едномесечен срок, който предлага вносителят и стигнахме до единодушното становище, че това не е необходимо и да – не сме го подкрепили, както и Вие заявихте. Имаме една много сериозна крачка напред, която е направена и от вносителя в законопроекта. За първи път вече в Закона за медиацията има ясно фиксирано начало на процедурата – кога започва медиацията. Това, което казахте, просто не е вярно. Тя започва в деня, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването й, а когато липсва изрично съгласие, денят на първата среща на всички участници с медиатора. Дори да започне в устно производство, този начален момент е ясен – знаем в кой момент спира да тече давността. Това е една много сериозна крачка напред. По отношение на Закона за задълженията и договорите – в Преходните разпоредби Вие и там сте предложили тази разпоредба да отпадне, тоест Вие предлагате и на двете места. В комисията ние дебатирахме и стигнахме до извода, че с оглед на това, че Законът за медиацията е специален по отношение на ЗЗД, по-редно е да запишем и приемем тук този текст, с който казваме, че спира да тече давността, докато трае процедурата по медиацията. Благодаря.

Аз ще бъда кратък, разбира се, няма да използвам трите минути. Ето това е Законът за задълженията и договорите. (Показва закона.) Ето го чл. 115 – първо е давността, за която говорим. Има различни хипотези и тази хипотеза трябва да бъде в буква „ж” – „докато трае съдебният процес относно вземането”. Ако ние смятаме тук, че докато трае медиацията трябва този давностен срок, който по принцип е 5 години, между другото, в зависимост от вземането, но най-дългият да е 5 години, има и по-къси срокове – 3 години и т.н., трябва да бъде уреден тук. Тук му е мястото, тук се е уреждало отпреди 9 септември, след 9 септември, след 10 ноември, преди 10 ноември, в Закона за задълженията и договорите, а не в този закон. Аз ви казвам, това е проблем на материалното право, разбира се, свързан с процесуални изменения, а не в този закон. Второ, госпожо Фидосова, въпросът е в съдебния процес – ясно. Имате искова молба и в момента, когато тази искова молба постъпи в съда, процесът става висящ, даже, ако щете, и с часът може да се впише. Нали? Докато решението влезе в сила. Тогава имате висящ процес и ви тече давността, било то придобивна, било то погасителна – там е ясно. В медиацията не е така. Медиацията, аз вече го казах, може да започне устно – отиваш при медиатора и му казваш: „Абе тука можеш ли да ме оправиш?”. Още нещо, уважаеми народни представители – погледнете чл. 16 от Закона за медиацията – самото споразумение, което практически е една спогодба, може също да бъде устна, не писмена. Разбират се – разбирате ли? Кажете ми в кой момент започва и в кой момент свършва?!

Току-що приехме § 4.

Точно така. Параграф 4 го приехте и го гласувахте, аз гласувах против или въздържал се – вижте го, вие казвате чак в този параграф – „започва, когато има споразумение”. Страните трябва да са се споразумели, за да има медиация, или, когато една от страните поиска това. Чакайте, медиацията не може да я поискаш. Ако няма съгласие на двете страни, не може да има въобще медиация, ама въобще не може да има медиация! Вижте какво приехте преди малко! Хайде, да не ставам по всеки текст.

Не пише такова нещо.

Как да не пише, дайте да го видя – това по комисия ли е или по вашето? „За начало на процедурата се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие.” Да, „а когато липсва изрично съгласие – денят на първата среща”. Тя да не е любовна среща? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Когато имаш съгласие – да. Медиацията е съгласие. Без съгласие не може да има медиация! Моля да гласуваме отпадането на този текст.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки че проф. Корнезов се изказа действително от гледна точка на своята принципна опозиция въобще на идеята за медиацията и по отношение на целия закон, аз мисля, че ние трябва да се вслушваме в неговите аргументи. Наистина така разписан § 4, който стана § 3, поставя една неизвестна, или създава възможности за спорове специално по отношение на това дали наистина е започнала процедурата по медиация във втората хипотеза, а именно, когато липсва изрично съгласие, за начало се счита денят на първата среща на всички участници с медиатора. По време на тази среща или след нея може някоя от страните да е останала разочарована от медиатора. Да кажем, отишли са двете страни при медиатора, срещнали са се, но след това една от страните може би не е доволна от медиатора, може би е установила, че той не е съвсем безпристрастен. Ако няма някакъв документ, който да установява изричното съгласие на двете страни, процедурата да продължи – има опасност след първата среща, въпреки че една от страните не е съгласна да продължи процедурата по медиация, другата от страните вече да използва тази първа среща като аргумент за спиране на течене на давностния срок например. Или пък може да използва това дори като аргумент да се противопостави на начало на съдебен процес по същия спор. Мисля, че тези текстове заслужават още веднъж да бъдат прегледани, не са толкова безспорни. Както казах, аз не изпадам в тази крайност по принцип да се противопоставям въобще на идеята за медиация или на Закона за медиация, то е ясно, ние вече сме въвели тази институция, трябва да я доразвием, да усъвършенстваме регламентацията в съответствие с тази така или иначе вече действаща Директива 2008/52 на Европейския парламент. Трябва да го правим много внимателно като внимаваме да не създаваме разпоредби, които влизат в пряка колизия с действащи разпоредби в останалата част от нашето законодателство, и да се опитаме максимално да интегрираме тази нова институция в нашия правен ред и специално по отношение на механизмите за разрешаване на правни спорове, без да изпадаме в крайности, каквато е тенденцията тук, и да превръщаме медиацията в една квазисъдебна институция, която се ползва с изключителни права и имунитети по отношение на съда. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Господин Казак, всъщност ние гласувахме § 4, но тъй като се повдигна въпросът и във Вашето изказване коментирате текста на § 4, по който нямаше предложения и дебати, тъй като и аз смятам, че е категорично ясен. Параграф 4 стъпва върху текста на Директива 2008/52/ЕО, чл. 15, който казва, че при липса на писмено споразумение, в което се определя конкретната дата следва да се счита, че страните се съгласяват да използват медиация в момента на предприемане на конкретното действие на започване на процедурата, тоест момента на първата среща. Това е безспорно. Това е ясен текст не само за нас, като законодатели, а е ясен текст за всички страни – членки на Европейския съюз. Аз за себе си, а и за колегите, като сме водили този дебат и в Правна комисия друг текст не мога да дам и не смятам, че е необходим. Това е текст, който е задължителен за транспониране от директивата за всички страни членки. Такъв спор няма в нито една страна, която прилага тази директива. По отношение на давностния срок на този параграф, който в момента коментирахме, аз вече се изказах като реплика на господин Корнезов. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Фидосова, ние неведнъж сме ставали свидетели как текстове на директиви при транспонирането им в нашето законодателство се видоизменя смисълът им и начинът, по който те се пресъздават в нашите родни закони понякога не е съвсем отговарящ по смисъл на това, което са имали предвид авторите на директивата. Авторите на директивата са имали изрично предвид, че трябва да има изрично съгласие въобще за стартиране на процедурата. (Реплика на докладчика Искра Фидосова.) Да, първата среща, но аз Ви казвам, че тук проблемът е дали това съгласие ще продължи и след края на срещата и ако има разочарование на една от страните, която счете, че не е удовлетворена от началото на медиацията, но другата страна използва вече това като начало на процедурата и казва: „Хоп, давността спира да тече”, и другата страна вече не може нито пред съда да отправи спора, нито да използва давностния период, нито в неговия погасителен смисъл, нито в придобивния му смисъл, ако се касае за имотен спор. Според мен нещата не са толкова еднозначни. Може би трябва да се помисли малко върху редакцията на новия § 3 – § 4 по вносител, да се посочи, че: „Да, може би ще започва с първата среща, освен ако след това някоя от страните не е изразила несъгласие със самия факт на началото”. Тоест ако една от страните е изразила несъгласие с даване на ход на процедурата на медиация, за да е ясно, че не може да се използва първата среща като аргумент едната страна да наложи вече давността и да я противопостави на другата страна, против нейното съгласие. Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Ние всички тук сме като че ли участници в една съдебна зала и нашите колеги юристи доказват, че нещо, което може да се каже с пет думи, могат да дебатират три часа по него. Ясно е за всеки нормално разсъждаващ човек и аз мисля, че една инженерна мисъл като моята може би ще помогне на юристите – целият въпрос е да се документира съгласието да има медитация. Какво пречи ... (Реплика от докладчика Искра Фидосова. Смях и оживление.) Медиация. Защото стана приказка тук... Какво пречи за тази първа среща да се посочи тук, ако трябва в закона, че трябва да има някакъв документ, протокол, в който изрично да е записано, че двете страни приемат тази форма на решаване на спора и всичко ще се реши автоматично. Защото всичко тук върти, че ако някой се откаже след първата среща от двете страни... Да се запише, че се документира писмено това съгласие на първата среща и нещата се решават. Измислете как да го направите юридически, но мисля, че е безсмислено повече да дебатираме по този въпрос. Ясно е, че трябва да има съгласие, напишете така текста, че да е ясно. Ако няма предварително записано съгласие на тази първа среща, да е документирано, че е постигнато съгласие да се води тази форма на решаване на спора. Медиация, а не медитация. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Радославов, аз Ви уважавам като инженер, но моля Ви, когато не сте запознат с това що е медиация, какво пише в Закона за медиация, как започва една процедура и какво представлява да не правите изказвания, които възбуждат смях в залата. Колеги, медиацията е един доброволен акт. Всички трябва да са съгласни. Може да започне устно, може да започне и писмено. Не можем да вменяваме на страните в този процес по медиация да водят задължително протоколи. Ако те решат да ползват писмената форма, тук е господин Корнезов, макар и да е пълен противник на този закон, знае и го споделя, че страните трябва сами да преценят и да решат. Дали ще използват устна или писмена форма – законът е достатъчно ясен, директивата е достатъчно ясна. Текстът на директивата е правилно преведен и това проверявахме в Правната комисия. Няма разлика. Този текст, пак повтарям, е ясен за всички. Аз не бих се изказала тук, от тази трибуна, какво би трябвало да се напише, как би трябвало да се напише по-правилно и колко по-коректно е един текст в закон, който касае например двигателите с вътрешно горене, защото не съм инженер и не разбирам от това нещо.

Аз благодаря на колежката Фидосова за високото й мнение за моята компетенция, обаче мисля, че много от законите, които минават през Правната комисия по същество сигурно не са от компетенцията на юристите, но въпреки това минават и те си дават позицията, както всеки един народен представител има право да си каже мнението, без да засяга компетенцията на колегите си. Аз имам чувството, госпожо Фидосова, че вие – имам предвид юристите, си създавате една нова възможност за разширение и чрез тази форма, като използваме директивата и т.н., на някакво влизане на гражданското общество, в моите представи, в строгата лимитирана област на юриспруденцията и на правосъдието. С други думи, горе-долу това ще обслужва до голяма степен и такива среди, от която произлизате всички юристи тук или една част от тях. Мисля си, че за да има доказателствена сила те ни карат за какво ли не да ходим при нотариуси и да имаме там нотариално заверен някакъв документ за елементарни работи, а какво касае например въпросът тук за този начин за решаване на спорове? Аз питам предвиждате ли и такава форма на удостоверяване на съгласие – за нотариално заверено говоря?! Да е ясно, че има контролиращ орган – нотариусът, че действително е постигнато това съгласие. Вероятно в директивата всички тези подробности няма да се опишат, но за българската почва, в днешно време, може би е полезно да направим някои допълнения, които биха улеснили приложението на закона. Това ми е идеята и това ми е било добронамереното желание. Не да нравоучавам юристите, а да се опитам да помогна, да има някакви текстове, които гарантират, да не се спекулира с една или друга такава недоизяснена за обикновените хора процедура. Благодаря.

Предложение на народните представители Емил Радев и Искра Фидосова за създаване на нов § 5а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато медиаторът е лице: 1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; 2. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора – предмет на медиацията; 3. което е било представител или пълномощник на страна по спора – предмет на медиацията; 4. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Медиаторът подписва декларации за безпристрастност, в които посочва и обстоятелствата по ал. 2 за всяка процедура, за която е определен, и ги предоставя на страните по спора.” 3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Този текст, който ни се предлага, макар и смекчен, доказва, че медиацията не се разбира – що за институт е туй. Първо, медиаторът трябва да е повече даже и от съдията. Да не бъде роднина по права линия без ограничение, съребрена линия, сватовство до ІІІ степен и т.н., и т.н. Даже да не живее във фактическо съжителство. Кому е необходимо това?! Сегашният чл. 13 е достатъчен. Даже казвам безпристрастност, неутралност. Защото вижте, примерно в едно семейство, има ли понякога търкания? Ами, има! Кой ще помогне на съпрузите да преодолеят тези търкания помежду си? Естествено е някой от фамилията, на когото и съпругът и съпругата имат доверие. Той има авторитет. Медиаторът е авторитет. Пак казвам, той не е юрист. Във всяка една Патер фамилия – още от римското право, има старши на рода и естествено е, че ще се обърнат към него или той ще се намеси с родата си, с авторитета си. Защо трябва да ограничаваме… Пак казвам, трябва да има съгласие на едната и на другата страна и тук да описваме цялото родословно дърво и какво фактическо съжителство, и какво ли не още, и какво ли не още. Кому е необходимо това?! Може да не е в семейството, може да са двама братя – скарани, кой ще ги сдобри? Нормално е да се обърнеш към кръвта си, авторитетът, който е в рода, да помогне на единия и на другия. Те трябва да имат доверие в него, ако няма доверие въобще не може да има медиация. Освен това медиаторът – вижте какво пише в ал. 3, тя е възпроизведена: „Медиаторът подписва декларация”. Като я подпише тази декларация какво ще я прави тази декларация медиаторът?! На кой ще я даде тази декларация? Ще я държи в чекмеджето. Кому е необходима тази декларация?! Когато медиацията, пак казвам, включително и споразумението може да бъде в устна форма, а сега ще документираме някакви декларации, които предполагам, че Министерството на правосъдието ще направи някакъв образец и ще ги раздаде на тези там около 600 медиатора в България, които само се водят на списък. Тук сме представители от цялата страна. Знаете ли някой медиатор да е свършил нещо? Ако знаете, елате да кажете, аз не знам. Така е, че и декларации ще подписваме! Ако декларацията е с невярно съдържание какво ще правим тогава? Ще съдим медиатора ли? Ще носи наказателна отговорност ли? Защо мълчим сега? Ако медиаторът е действително роднина, сватовство, това ІІІ степен не го разбирам сега колко е, но по сватовство това е на родата на жена ми, разбирате ли? Дядо, прадядо… Като е сключил споразумение и какво сега това споразумение – нищожно ли ще е, какво ще е?! Затова този текст е абсолютно излишен. Сегашният текст 13 не създава проблеми, вижте го. Като не създава проблем, защо ние си създаваме допълнителни проблеми с тези нови текстове? Ние издигаме медиатора над съдията – разберете, медиацията не е съд. Медиацията е приватизация на съдебната власт. Ето това е! Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! В този параграф, който разглеждаме никъде не става въпрос, че медиаторът не може да бъде лице, което се намира в тези връзки и зависимости. Тук пише нещо съвсем различно, че медиаторът е длъжен да посочи тези обстоятелства. Той посочва тези обстоятелства в декларация, защото трябва да гарантираме безпристрастност на този медиатор и няма смисъл да завъртаме колелото и да започва една процедура по медиация, ако двете страни не са наясно с всичките тези обстоятелства. Ако едната страна има нещо против медиатор да бъде лице, което се намира в такава взаимовръзка, посочена в точки от 1 до 4, и това за него ще бъде предпоставка за евентуално нарушаване на принципа на безпристрастност, той още преди да започне първата среща ще каже, че не желае този медиатор да бъде медиатор в конкретния спор и желае друго лице. Това е идеята. Никъде няма ограничения, че не може да бъде. Ние в Комисията по правни въпроси го коментирахме и също стигнахме до пълно съгласие да бъде по този начин. Това е една информация за страните под формата на декларация. Те ще я имат, ще разполагат с нея и ще преценят – след като е брат на едната спореща страна, другата страна иска ли това лице да бъде медиатор, или не иска. Няма смисъл да започва цялата процедура и след първата или втората среща да започне отначало нова процедура. Това е идеята. Нито поставяме медиаторът над съдиите, нито има пречка да бъде медиатор. Дори да ми е съпруг на мен, аз като страна в този конкретен спор по медиация – съпругът може да бъде медиатор, ако другата страна не възрази, след като в декларацията медиаторът е посочил това обстоятелство. Благодаря.

Благодаря Ви. Разбира се, че знам как дойде този текст. Той дойде по предложение на един народен представител. Да, виждам го тук.

Ивайло Тошев.

Той каза, че задължително трябва да се отведе, тоест да има един самоотвод на медиатора и Правната комисия смекчи този текст като каза – поне да даде там декларация. Но, вижте! Тази декларация не е само за роднинство. Който живее на съпружеско съжителство!? Значи медиаторът трябва да каже на страните с кого спи! (Смях в залата.) Да, това е!

Ако е медиатор по търговски спор, защо да не каже?

Няма търговски спор! Кой търговски спор ще отиде при медиатор, не се разбира? Какъв е този медиатор?

Пише го в закона.

С кого спиш, трябва медиаторът да ти каже. (Смях в залата.) Даже може да ти каже кога, от колко до колко часа. Това ли ще искате? И то в писмена декларация!? Оставете ни малко свободни – да дишаме въздуха в града! (Смях в ГЕРБ.)

По § 6 има предложение на народните представители Емил Радев и Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.

По § 8 има предложение на народните представители Емил Радев и Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7: „§ 7. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в изречение второ накрая се добавя „на подписите на страните по спора”, а в изречение трето, след думата „медиатора” се добавя „датата по чл. 11, ал. 2.” 2. Създава се ал. 2: „(2) В споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение на предвидените в него задължения.”

По § 9 има предложение на народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Емил Радев и Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 9 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в § 8 относно чл. 18.

Има предложение на народните представители Емил Радев и Искра Фидосова за създаване на нови параграфи 9а-9в. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 8, 9 и 10: „§ 8. Създава се чл. 18: „Придаване на изпълнителна сила на споразумението Чл. 18. (1) Споразумение, постигнато в процедура по медиация има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. (2) Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото.” § 9. Създава се допълнителна разпоредба с нов § 1: „Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на този закон „презграничен спор” е и: 1. Спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която: а) страните са постигнали съгласие да използват медиация след възникването на спора, или б) към страните е отправена покана от съда, сезиран с делото, да използват медиация за уреждане на спора; 2. Спорът, при който след медиация между страните започва съдебно производство или арбитраж в държава членка, различна от тази, в която страните са имали местоживеене или обичайно местопребиваване към датата, посочена в т. 1. За целите на т. 1 и 2 местоживеенето се определя в съответствие с чл. 59 и 60 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.” § 10. В Преходните и заключителните разпоредби досегашният § 1 става § 1а.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Убеден съм, че тук правим грешка. Това, което ни се предлага, го нямаше по вносител. Поне юристите ще ме разберат, без да подценявам, разбира се, другите колеги. (Реплика от ГЕРБ.) Знам, че юристи са го правили. Но вижте какво пише! Това, което ни се предлага, е в § 8 – споразумението. Споразумението е това, което са се споразумели при медиатора, нали разбирате? Аз пак казвам, че медиатор може да бъде всеки – не се иска даже образователен ценз. Обърнете внимание, че споразумението може да бъде и устно, пише го изрично в чл. 16. Та, споразумението по медиация има силата на съдебна спогодба!? Приравняваме отново медиатора на съд. Съдебната спогодба за това е съдебна спогодба, защото е сключена пред съд и има характер на двустранен възмезден договор, одобрен с едно определение на съда. Ако отворите монографията на Живко Сталев – хайде не отваряйте какво е писал Корнезов – пише, че съдебната спогодба се ползва със силата на присъдено нещо. Тя е приравнена на съдебно решение, има ресюдиката. Ние сега на това споразумение, което е даже устно, ще му придадем тази правна последица – най-съществената правна последица, на съдебния акт на съдебното решение. Не прекрачваме ли – елате тук и кажете, колега! (Към блока на ГЕРБ.) Как така ще дадете силата на присъдено нещо на споразумението и то може да бъде за неправни спорове? Разберете го, вижте за медиацията. Може даже спорът да не е правен. И ние ще му дадем силата на съдебна спогодба. (Реплика от ГЕРБ.) Чакайте сега! Сключвате споразумението, и какво ни се казва? Сключили сте, но ще отидете в съда, трябва да бъде одобрено от районните съдилища в страната. Но защо в районните съдилища? Може да е в окръжен съд, защото може да е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. И трябва да бъде одобрено в районен съд. И в този районен съд, съдията като го одобрява, нали ще трябва да подпише нещо? Тоест, още веднъж ще направим нещо като съдебна спогодба. Но знаете ли, че за съдебната спогодба трябва да платите такса 2%, така ли е? Значи, веднъж ще отидете при медиатора, ще си платите на медиатора и след това ще отидете пак в съда, да ви оскубят малко. Кому е необходимо това? Ние утежняваме гражданите, хората с тази така наречена медитация или медиация, и аз вече не го разбирам. Затова предлагам, госпожо председател, за отпадане на § 8. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Корнезов! Така или иначе директивата ни вменява задължение, което трябва да инкорпорираме в нашето законодателство, а именно по някакъв начин да дадем сила на тази спогодба, и то силата на присъдено нещо. Да, ние създаваме един малко по-особен режим, но самата медиация е особен начин за разрешаване на спорове. Да, тук имаме одобрение на съд и всичко това го прави съдебна спогодба. Казваме също кога – съдът одобрява споразумението след потвърждаването от страните, веднъж, защото тук може би има манипулация, която е много възможно да стане, примерно някоя от страните да представи споразумение, подписано с фалшив подпис. И казваме – ако не противоречи на закона и добрите нрави, което е стандартен текст. (Реплика на народния представител Любен Корнезов.) Също така сме допуснали за правна сигурност, да се изслуша и мнението на прокурора, ако той участва като страна в започналото дело.

Като гаранция.

Но така или иначе съдебното одобрение е една гаранция за това споразумение. Защото оттам нататък ние му даваме силата на присъдено нещо, така че да въведем директивата така, както ни вменяват нашите европейски партньори, а също да се даде една правна сигурност тези споразумения да не се използват по незаконосъобразен начин. Именно тук е одобрението на съда и гаранцията за всяка една от страните. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Радев, знаете моите лични уважения към Вас и към другите колеги, разбира се. Но с този Закон за медиацията Вие ми объркахте всички представи за правото, бе, млади колеги! Аз не се спрях на втората алинея. Вярно е, че слагате и прокурора – съдът изслушва мнението на прокурора. Но прокурорът никога не участва в медиацията! Остава и той да участва при този медиатор! Как прокурорът ще участва в медиацията? Това е абсурд! Второ, питам Ви: какво споразумение ще му дадете със силата на присъдено нещо? Живко Сталев има цяла монография – това е най-основният му труд от 650 страници, за силата на присъденото нещо. Прочетете я, ако не сте я прочели, освен учебника му. Пак казвам, оставете Корнезов какво е писал за силата на присъдено нещо. Как ще давате на едно споразумение сила на присъдено нещо при едно частно лице? Освен това, колега Радев, вижте чл. 1, него не го пипате – този Закон за медиацията урежда правни и неправни спорове. На споразумение за неправен спор, каква сила на присъдено нещо ще му дадете – че ще искате одобрението на съда за един неправен спор? Абсурд! Правен абсурд! Това са текстове, хвърлени във въздуха – уж, че някаква директива имало. Ако някой е писал такава директива, то значи, че той нищо не разбира от право, независимо дали тази директива е писана в Страсбург, в Люксембург или в Брюксел. Но тук е България, нека поне тук да не пишем такива глупости. Извинявайте за емоциите, но има толкова по-важни въпроси от този Закон за медиацията! Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, усилията на Комисията по правни въпроси да създаде този чл. 18 са в правилната посока, доколкото трябва да има гаранция за страните, че споразумението подлежи на принудително изпълнение само, ако е одобрено в съд. Господин Корнезов, този текст има смисъл с оглед на текста, който приехме преди малко, че в споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение. Ако в споразумението има клаузи за санкции, за отговорност при неизпълнение, въпросът е как изправната страна ще защити тези права? – По пътя на нещо като облигационно задължение ли, което трябва да доказва по съдебен път – неизпълнение на задължения, по общите правила на гражданското право, на облигационното право, или ще се позове на един акт, който съдът е санирал и има пряко изпълнително действие? Така че усилията са в правилна посока. Аз не приемам тази работа с прокурора, няма как той да участва в това. Този текст е написан така, сякаш да го ползваме в дебата и едва ли не се грижим за сигурността, че и прокурорът вкарваме в един спор, който е гражданско-правен. Забележката, която направихте за правните и неправни спорове, е много вярна. Няма как неправен спор да попадне в съда и да получи силата на присъдено нещо, на спогодба. При тази ситуация може би е правилен следният подход. Аз правя редакционно предложение в ал. 1 – „Споразумение по правен спор по смисъла на чл. 1 от закона”, и изречението продължава. Повтарям, „Споразумение по правен спор по смисъла на чл. 1 от закона”. Това е добавката, тя е в ал. 1. И другото ми предложение е процедурно – да отпадне последното изречение на ал. 2 – изречението за прокурора. Смятам, че по този начин ще избягаме от опасността неправните спорове да ги вкараме в съд, което наистина е доста непрофесионално.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Бисеров, да, можем да уточним текста в ал. 1. Искам да обясня какво прави тук участието на прокурора, тъй като в предмета на обхвата на медиацията освен гражданскоправни, там стои, че и в случаи на наказателноправни отношения може да съществува медиация. Да, нашето право не е възприело в специален закон възможността за медиация в наказателното право. В предмета обаче това стои като възможност. С две думи: ако в бъдеще въобще възприемем да има възможност за медитация в наказателноправните отношения, там участва и прокурорът. В тези ситуации да си оставим възможността, ако прокурорът участва в това производство, и той да изказва мнение. Иначе, в настоящия момент няма такива производства, в които да участва прокурорът и той да дава одобрение. Тъй като обаче в предмета стои и наказателноправни отношения, може би от тази гледна точка е добре това да остане, за да не променяме оттук нататък нормата, ако в някои от специалните закони допуснем такава възможност за медиация в наказателното право.

Господин Радев, с тази корекция в ал. 1 смятам, че нещата ще се подредят. Вижте обаче изречение второ – за прокурора. То казва, че съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва. Как няма да го изслушва, ако той участва – разбирате ли? Ако текстът е в посока, че съдът по преценка призовава и прокурора, е друго. Но че го изслушва, как няма да го изслушва, ако той участва?! Самото изречение вътре в себе си няма съдържание.

Прокурорът не е страна по споразумението.

Най-добре е да го няма този текст, защото няма такава хипотеза. Не можем да създаваме текстове за бъдещи хипотези. В крайна сметка обаче не това е най-важното в този закон, а важното е да се гарантират правата на страните.

„Допълнителна разпоредба.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.

„Заключителни разпоредби.” Предложение на Радев и Фидосова. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да бъде отхвърлено.

По § 11 има предложение на народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Радев и Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Тошев и Миткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 11 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в § 8, относно чл. 18.

Благодаря Ви, госпожо председател. Ще бъда максимално кратък. Трябва да отпадне, разбира се, този параграф, но не с мотивите, които ни се предлагат от комисията. Поставя се един принципен въпрос – може ли със закон да се изменя и да се допълва кодекса, какъвто е ГПК, НПК или друг кодекс? И от юридическа гледна точка, а и традиция вече на много парламенти преди този, е, че е недопустимо с обикновен закон да се променя кодекс, който има една по-висока степен от закона. Това, което е внесено от министерството, е искане да се промени и ГПК със Закона за медиацията. За съжаление, в този парламент имаме такива прецеденти. Но аз благодаря на комисията и на колегите, които са направили предложението този параграф да отпадне не с основанието, че това е отразено в някой друг параграф, а че е въобще недопустимо изменение и допълнение с обикновен закон на кодекса. И това трябва да бъде правило в нашата по-нататъшна работа като парламент. Благодаря ви.

По § 12 има предложение на народния представител Любен Корнезов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Ивайло Тошев и Даниела Миткова – предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерския съвет. На редовно заседание, проведено на 24 февруари 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от Министерски съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Основните цели на предложените изменения и допълнения в Закона за техническите изисквания към продуктите са: - да се приведе националното законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението; - да се приведат националните изисквания с изискванията на Регламент 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави членки; - да се установи правна уредба на национално ниво, която да регламентира компетентния орган по прилагане на предвидената в Регламент /ЕО/ № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара, във връзка с предлагането на пазара на продукти; - да създаде необходимата рамка за коректно въвеждане на Директива 2010/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2010 г. относно транспортируемото оборудване под налягане; - да се отразят приетите нови европейски актове, цитирани в разпоредби на закона, да се направят някои технически промени, с които да се подобри прилагането му и да се въведе наложилата се практика по прилагане на закона, като се допълнят необходимите функции на държавната администрация и на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените промени. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление прие следното становище: С 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще ви запозная накратко с основните моменти от него. „СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. I. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите има за цел да приведе националното законодателство в съответствие с изискванията на: - Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението; - Директива 2010/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2010 г. относно транспортируемото оборудване под налягане; - Регламент 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави членки; - Регламент /ЕО/ № 765/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 339/93. Освен посоченото по-горе европейско законодателство, предложените със законопроекта изменения отразяват и приети нови европейски актове, цитирани в разпоредби на закона. II. Директива 2009/125/ЕО създава рамката за определянето на изискванията на Общността за екодизайн към продуктите, свързани с енергопотреблението, с цел да се гарантира свободното движение на такива продукти в рамките на вътрешния пазар. С Директивата се разширява обхватът на засегнатите продуктови групи, което позволява установяването на изисквания за екопроектиране за всички продукти, свързани с енергопотреблението. Изграждането на единна рамка за екопроектиране на продукти, свързани с енергопотреблението – основен елемент на европейската политика за устойчиво индустриално развитие, в това число за устойчивото производство и за създаването на устойчиви модели на потребление на енергията. Промените в законопроекта, свързани с прилагането на Регламент № /ЕО/ 765/2008 г. и въвеждането на изискванията на Директива 2010/35/ЕС, се отнасят до увеличаване на контрола и надзора върху пазара и налагането на принудителни административни мерки, отнасящи се до продукти, представляващи сериозен риск. Държавите членки имат задължението да транспонират до 30 юни 2011 г. изискванията на Директива 2010/35/ЕС в националното си законодателство. III. При обсъждане на законопроекта бяха отправени някои препоръки от правнотехническо естество, които ще бъдат разгледани между първо и второ четене на законопроекта. IV. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г., отразява изискванията на европейското законодателство. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага, с 14 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 102-01-12, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник – срокът за подаване на предложения по току-що приетия законопроект да бъде намален на три дни.

Уважаема госпожо председател, моля за процедура – в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев, и госпожа Красимира Станева, директор в Дирекция „Правна”.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, № 102-01-10, внесен от Министерският съвет на 11.02.2011 г. На заседание, проведено на 10 март 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Камен Кичев – заместник-министър на същото министерство, и Владислав Горанов – заместник-министър на финансите. От името на вносителя законопроектът беше представен от министър Цветков. В мотивите към законопроекта и в експозето на министър Цветков се изтъква, че предлаганият законопроект е в изпълнение на Програмата на правителството за европейско развитие на Република България в частта на мерките за повишаване доходите на българските граждани, растеж и модернизиране на българската икономика относно ускореното изграждане, поддържане и модернизация на транспортната инфраструктура; подобряване на социалната сигурност на българските граждани и създаване на благоприятна и здравословна среда на живот за гарантиране на личното и общественото здраве. Във връзка с горните мерки Министерският съвет е разработил програма за железопътна реформа с две основни направления – едното за подобряване на управлението на сектора от страна на държавата, и второто – за подобряване на корпоративното ръководство, управление и дейност на двете основни държавни компании Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Холдинг БДЖ ЕАД. Холдинг „Български държавни железници” ЕАД е изготвил и предприел изпълнение на План за преструктуриране и финансово стабилизиране на „Български държавни железници” ЕАД за 2010 г. и План за действие за периода 2010-2014 г., включително мерки за намаляване на разходите, преструктуриране на Холдинг БДЖ ЕАД в холдингова структура, преструктуриране на персонала, продажба на неоперативни активи и съкращаване на неосновни губещи дейности. Общият размер на необходимите средства по плана за преструктуриране и финансово стабилизиране възлизат на около 460 млн. лв. В края на 2010 г. са проведени преговори и е подписан Меморандум за разбирателство между българското правителство, представлявано от министъра на финансите/министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) във връзка със сътрудничеството по предложената Програма за реформа в железопътния сектор. Договарящите се страни са изразили своето намерение да си сътрудничат с цел успешното реализиране на реформата, в частност през следващите три години, да оценят и да разгледат възможността за финансиране от Световната банка; да направят усилия за приключване на дискусиите и преговорите до получаване на положително становище от Европейската комисия по отношение на предложената държавна помощ, така че първият заем в подкрепа на Програмата за реформа на правителството да може да се предостави за одобрение от Съвета на Световната банка през второто тримесечие на 2011 г. (17 май 2011 г.) и за ратификация от Народното събрание малко след това. С оглед необходимостта от извършване на спешни разплащания за погасяване на задължения към финансови институции, към доставчици и оператора на железопътната инфраструктура е необходимо до получаване на заема от Световната банка на дружеството Холдинг БДЖ ЕАД да се осигури краткосрочен (временен) заем, който ще бъде възстановен от средствата по заема, очакван да се получи от Световната банка. Във връзка с това Министерският съвет внася в Народното събрание Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД. Междувременно чрез министъра на финансите е извършена нотификация на държавна помощ за оздравяване на дружеството. С Решение от 15 декември 2010 г. Европейската комисия се е произнесла по образуваното дело № 402 от 2010 г. и е одобрила предложената от българските власти държавна помощ за дружеството в размер до 248 млн. 601 хил. лв. В решението на Европейската комисия се посочва, че мярката за държавно подпомагане може да приеме формата или на заем, предоставен от държавата, или на държавна гаранция по заема. В решението също така се поставя изискването заемът да бъде със срок шест месеца, считано от изплащането на първия транш, и с лихвен процент 5,15 на сто, изчислен въз основа на референтния лихвен процент на Комисията за България на 23 септември 2010 г., плюс 100 базисни пункта, съгласно Съобщението на Комисията за изменение на метода на установяване на референтни и сконтови лихвени проценти Условието за предоставяне на помощта за оздравяване е българските власти в срок шест месеца от датата на разрешаване на помощта за оздравяване да изпратят всеобхватен план за преструктуриране, който да бъде официално нотифициран. По законопроекта се проведе обширна дискусия, на която се поставиха въпроси относно необходимостта от законово регламентиране на получаването на държавната помощ, за какъв срок се отпуска и с какви парични средства ще бъде върната помощта на държавния бюджет и др., на които подробно отговори министър Александър Цветков. След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” - 16 народни представители, „против” – 3 народни представители, и „въздържали се” – 2 народни представители. Във основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, № 102-01-10, внесен от Министерски съвет на 11.02.2011 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 24 февруари 2011 г. бе обсъден Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници” АД, № 102-01-10, внесен от Министерски съвет на 11 февруари 2011 г. На заседанието присъстваха господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представители на Министерството на финансите, и господин Пенчо Попов – изпълнителен директор на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД. Законопроектът беше представен от господин Александър Цветков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законопроектът предвижда предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД. Целта на проекта е да бъдат осигурени средства за дружеството чрез Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет целеви възстановими средства в размер до 140 млн. лв. Средствата от централния бюджет се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити. Условията за предоставяне и обслужване на заема се определят със споразумение между министъра на финансите, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Българската банка за развитие, одобрено от Министерския съвет. Със средствата по заема Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, извършва плащания, като всяко плащане се извършва след одобряване от министъра на финансите. В законопроекта е предвидено министърът на финансите да осигури средства до размера на отпуснатия заем, с които да се увеличи капиталът на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, при условие че мярката е одобрена от Европейската комисия след нотификацията на плана за преструктуриране на дружеството. В плана за преструктуриране на дружеството са предвидени и мерки за оздравяването и финансовото стабилизиране на компанията. Мерките в него са насочени към: оптимизиране на организационно-управленската структура и процеси; преструктуриране на смесените дружества и поделенията с дейност, различна от основната; подобряване на координацията между дружествата, поделенията, дирекциите и отделите; повишаване на управленския капацитет; повишаване приходите на дружествата; подобряване на финансовото управление; подобряване на контрола върху приходите; подобряване на контрола върху процесите и разходите; намаляване на разходите; оптимизиране на капиталовата структура, намаляване на задлъжнялостта и подобряване на ликвидността на дружеството. В резултат на проведените преговори със Световната банка в края на 2010 г. е подписан Меморандум за разбирателство във връзка със сътрудничеството по предлаганата Програма за реформа в железопътния сектор, което е съществена стъпка в политиката по стабилизиране и финансово оздравяване на българските железници. С Решение от 15 декември 2010 г. Европейската комисия одобри предложената от българските власти държавна помощ за дружеството в размер до 248 601 000 лв. В решението на Европейската комисия се посочва, че мярката за държавно подпомагане може да приеме формата или на заем, предоставен от държавата, или на държавна гаранция по заем. В решението също така се поставя изискването заемът да бъде със срок шест месеца, считано от изплащането на първия транш, и с лихвен процент 5,15 на сто, изчислен въз основа на референтния лихвен процент на Комисията за България на 23 септември 2010 г. Условие за предоставяне на помощта за оздравяване е българските власти в срок шест месеца от датата на разрешаване на помощта за оздравяване да изпратят план за преструктуриране, който да бъде официално нотифициран. Мярката има за цел да посрещне краткосрочните потребности от парични потоци на дружеството през следващите шест месеца до въвеждането на плана за преструктуриране. Помощта е необходима за: погасяване на просрочени задължения към доставчици, погасяване на заеми, погасяване на просрочени задължения към Национална компания „Железопътна инфраструктура” и ремонт на локомотиви и вагони. Сумата в размер до 248 601 000 лв. е базирана на: 1. Данните от прогнозния паричен поток на „Български държавни железници” ЕАД за периода декември 2010 г. – юни 2011 г., които показват необходимост за разплащане на просрочени задължения към банки, доставчици, Национална компания „Железопътна инфраструктура”, както и за капитален ремонт на тягов и подвижен състав. 2. Просрочените и предстоящите плащания до края на 2010 г. и до края на първото полугодие на 2011 г. към банки – кредитори на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД. Част от недостига в прогнозния паричен поток за периода декември 2010 г. – юни 2011 г. ще се покрие със собствени приходи на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, и към края на юни 2011 г. ще останат непокрити 248 601 хил. лв. В хода на заседанието към вносителите бяха задавани въпроси относно предстоящия план за преструктуриране на дружеството и железопътния сектор като цяло. От страна на министър Цветков бе отговорено, че отпусканият заем е не само за погасяване на задълженията към банките, той е за цялостно стабилизиране и реформиране на българските железници – ангажимент, който се реализира чрез изготвянето на плана за преструктуриране на железопътния сектор. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси. „На свое заседание, проведено на 10 март 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2011 г. Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Със законопроекта се предвижда предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, като бъдат осигурени средства за дружеството чрез Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет целеви възстановими средства в размер до 140 000 000 лв. Дружеството е изготвило План за преструктуриране и финансово стабилизиране, в който мерките са насочени към: оптимизиране на организационно-управленската структура и процеси; преструктуриране на смесените дружества и поделенията с дейност, различна от основната; подобряване на координацията между дружествата, поделенията, дирекциите и отделите; повишаване на управленския капацитет. Общият размер на необходимите средства по плана за преструктуриране възлиза на 459 547 000 лв. Европейската комисия с Решение от 15 декември 2010 г. се произнесе по образуваното дело № 402/2010 г. и одобри предложената от българските власти държавна помощ за дружеството в размер до 248 601 000 лв., като посочи, че мярката за държавно подпомагане може да приеме формата или на заем, предоставен от държавата, или на държавна гаранция по заем. Със собствени приходи Холдинг „БДЖ” ЕАД ще покрие част от недостига в прогнозния паричен поток за периода декември 2010 г. – юни 2011 г., и към края на юни 2011 г. ще останат непокрити 248 601 хил. лв. Предвиденото увеличение на капитала на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, в законопроекта следва да се извърши след нотификация до Европейската комисия на плана за преструктуриране на дружеството и получаване на съответното одобрение за това. В дискусията взеха участие народните представители Любен Корнезов, Янаки Стоилов, Михаил Миков, Искра Фидосова и Димитър Лазаров. Изказа се становище, че не е необходимо уреждането на отношенията, визирани в законопроекта, да стане със закон, тъй като нямат нормативен характер и това може да стане с решение на Министерския съвет. Подчерта се, че с § 1 от Заключителните разпоредби на законопроекта се предлага изменение на Закона за обществените поръчки, като в чл. 4 се създава нова т. 8, предвиждаща, че не са обект на обществени поръчки предоставянето на заеми от Българската банка за развитие по одобрени от Европейската комисия държавни помощи за оздравяване, но липсват мотиви за предлаганото изменение. С това недопустимо се разширява кръгът на случаите, за които правилата на обществените поръчки не се прилагат. Не е посочено дали са взети предвид изискванията на директивите в областта на обществените поръчки. Съгласно чл. 16 от Директива 2004/18/ЕО от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, предоставянето на заеми не е изключено от приложното поле на директивата. Същото се отнася и за чл. 24 от Директива 2004/17/ЕО от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. Следва да се има предвид, че изключенията, посочени в тях, не могат да бъдат разширявани. Конкретният законопроект не урежда група обществени отношения, а конкретен случай, респективно с предложението в § 1 се цели именно неговото разрешаване и може да се аргументира само еднократното му приложение. След проведената дискусия и обсъждане с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 5 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници” ЕАД, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2011 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Господин министре, уважаеми народни представители! Не съм против да се отпусне тази помощ – 140 млн. лв. на Българските държавни железници. Всички знаем в какво тежко състояние се намират те, и то от доста години. Бих казал, че юридическата ми съвест се бунтува. На пръв поглед това е един безобиден закон, от два члена, но с този закон създаваме един безпрецедентен случай. Досега вече 20 години от промените, закон с подобно съдържание не е приеман от българския парламент. Ако допуснем това, то означава, че всички или почти всички заеми, отпуснати на едно юридическо лице – защото БДЖ е едно юридическо лице и нищо повече – ще трябва да минават през парламента и той да се превърне в счетоводител. Затова е опасен прецедент. Разберете, не всичко може и трябва да става със закони. Изрично имаме Закон за нормативните актове. Тук ще си позволя да цитирам два текста – че за да имате нормативен акт – чл. 1а, единият елемент е, че той трябва да има общи правила за поведение, и второ, да се прилага към неопределен кръг субекти, трето, да няма еднократно действие – чл. 3. Законът е норматив, който урежда първични обществени отношения. Второ, трябва да има трайна уредба. Какво ни казват тези два члена? Че има споразумение между министъра на финансите и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Българската банка за развитие. Това е цялата работа. Това е еднократно отпускане на помощ от 140 милиона. И нищо повече! Това не е закон, разберете. Не е необходимо с това да се занимава парламентът. Това спокойно може да стане с решение на Министерския съвет, а ако все пак министърът на финансите иска (защото знам, че министърът на финансите настоява за такъв закон, а не министърът на транспорта, доколкото съм информиран), може да стане с промяна на Закона за държавния бюджет, защото парите ще дойдат от държавния бюджет за 2011 г. с един запис. Но в никакъв случай със закон, по този начин – с два члена, еднократно действие, засягащо БДЖ и двамата министри. Къде е неопределеният кръг лица? Къде са трайните първични отношения, които се уреждат? Колеги, това е една финансова операция, нищо повече, само че искаме да я оформим със закон. Тогава всички финансови операции по бюджета ли ще ги уреждаме със закони? Че те се извършват ежедневно! Като се отпуска един заем на едно юридическо лице, трябва ли да минава през парламента?! Твърде опасно е онова, което правим днес като прецедент. Не съм против тези 140 милиона, разберете, или колкото са там. Като казвам „колкото са там”, господин министре, обръщам се към Вас с уважение, разбира се – не знам кой е писал тези мотиви, но това не са мотиви към закон. Тук се прави отчет какво е БДЖ, колко локомотива имал, колко нямал. Цифрата или числото 140 милиона въобще го няма в мотивите! Има други числа – 230 милиона, не знам какво си било, лихви, но 140 милиона ги няма в мотивите. Няма ги. Вижте ги, прочетете. Аз си направих труда снощи да ги прочета. Няма такова нещо! И още един проблем. В самия закон от два члена има заключителна разпоредба. И обърнете внимание – тази заключителна разпоредба не касае закона от два члена, ами касае Закона за обществените поръчки. И какво ни казва промяната за допълване на чл. 4 за обществените поръчки? Че за предоставянето на заем от българска банка – Законът за обществените поръчки не важи. Няма да се изпълнява. Тоест тези 140 млн. лв. няма да се изразходват чрез Закона за обществените поръчки. Това е! Но не само за този случай, а въобще се заобикаля целият закон. Да оставим тези изисквания на Европейския съюз. И още нещо, уважаеми колеги, което, господин министре, е недопустимо. В мотивите няма и една дума, ама и една дума няма защо трябва да променяме Закона за обществените поръчки. От срам ли, господин министре, не сте написали защо трябва да пипаме и Закона за обществените поръчки?! Така не се законодателства! Затова не обвързвам никого. Говоря само от свое име. На базата на тези юридически аргументи аз няма да подкрепя този закон. Обръщам се и към народните представители, които са тук – нека не превръщаме парламента в пешкир, в който всеки може да си избърше ръцете и утре да каже: „Да, ама парламентът реши. Ние сме чисти”. Това не е необходимо. Затова още веднъж призовавам – законът да не се приема. То няма и мотиви към този законопроект. Тези два члена са вредни. Нека се отпуснат тези 140 милиона, но да стане по нормален начин, изискващ законодателна техника като елемент на нашето правораздаване. Благодаря.

Уважаеми господин Корнезов, случаят е изключително специфичен. Ако си спомняте, когато приемахме Закона за държавния бюджет в първия вариант, внесен от Министерския съвет, бяхме записали „държавно гарантиран заем за БДЖ”. След това между първо и второ четене ние го променихме и „държавно гарантиран” стана заем, който държавата ще заеме и ще предостави на БДЖ. Това беше в резултат на преговорите, които българската държава води със Световната банка. Поради тази причина сега се налага българската държава да дава заем на търговско дружество. Такъв вариант не е предвиден нито в Закона за устройство на държавния бюджет, нито в Закона за държавния бюджет за 2011 г. и правителството не би имало никакви нормативни основания да извърши това с постановление – да даде заем на търговско дружество. Това не е уредено в Закона за устройството на държавния бюджет.

А защо Народното събрание ще го даде?!

Това е причината да го уредим със закон за този специален случай. Колкото по Закона за обществените поръчки, Вие сте абсолютно прав! Смятам и между първо и второ четене ще внеса предложение в тази посока – да отпадне този текст, както е предвиден, а да запишем конкретен текст за конкретната сума и за конкретния случай. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Госпожо Стоянова, искам да Ви поздравя от тази трибуна. Доколкото разбрах поискали сте и становище на Правната комисия, за което искам да Ви поздравя. Все пак се поставят и юридически въпроси, включително и по Закона за обществените поръчки. Че в Закона за държавния бюджет няма такъв запис, е ясно. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.) Да, иначе нямаше да дискутираме тук, парите щяха да преминат, дори не е необходимо постановление, ако има такъв запис. Проблемът е в друга насока – това представлява една държавна помощ, и то за държавно предприятие.

Така е!

Доколко държавна помощ е допустима въобще...

Имаме нотификации.

Да. Но това не е необходимо да минава през парламента.

Именно защото е под формата на заем. Няма друга възможност.

Как да няма друга възможност?

Още веднъж повтарям: ако някой може да ми каже защо това е закон по Закона за нормативните актове, бих казал, че ще се откажа от дипломата си.

Госпожо председател, най-напред искам да Ви помоля да удължите времето по Правилника за парламентарните групи. Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър! Накрая на своето изказване ще се спра на тезата, която разви господин Корнезов, защото тя наистина е много вярна и ще Ви обясня защо. Най-напред искам да се спра по съществото на закона, който днес приемаме. Какво предлага на Народното събрание този закон, какво предлага и по принцип като политика за развитие, преструктуриране? От изявленията на министъра е политика за спасяване на Български държавни железници. Да, БДЖ има не малко кредити. Последно колко останаха – 400 милиона, които са дългосрочни кредити. Повечето са с лихва 3,6 и една част с лихва 2,5, където са включени всички, включително и ЛИБОР-а. Те са от Българската банка за развитие, от европейски банки, от Взаимоспомагателната каса на железничарите, както се казва, и т.н. Това са 20-годишни кредити, които безспорно, не може да се каже, че заради тях железницата била изпаднала в несъстоятелност. По-опасни са краткосрочните вземания, защото те са тези, които могат да създадат проблем на железниците. Защо го казвам това? Защото през 2009 г. вече е в действие така наречения Договор за обществена услуга по директивите на Европейския съюз, който беше сключен между българската държава и „Пътнически превози” ЕАД. За какво става дума? Става дума за конкретна задача, която държавата постави пред „Пътнически превози” в железницата, включително по отношение на превозите, които трябва да се извършват по първостепенни и второстепенни линии, а също така и за подобряване на услугата и инвестициите, които те трябва да вложат. Голяма част от тези кредити и техните падежи през годините са включени именно в тези средства, които по търговски договор с държавата, държавата е необходимо да дава на Български държавни железници. Това означава, че изплащането на тези кредити трябва да стане именно от средствата, които са по този договор. Затова аз казвам, не съм изпадал в спорове, че няма проблем с дългосрочните задължения на предприятието БДЖ. Има едни, които са по облигационен заем с Българската банка за развитие, за ремонт на товарни вагони, но те са малка част от задълженията на БДЖ. В началото на 2006 г. имаше сериозен недостиг и трябваше да се направи облигационен заем, за да може да се осигури българската икономика с превози. Какво се предлага в закона? Господин Корнезов попита: „Кажете ми в мотивите какво точно?” Аз също търсих, и намерих отговора в една таблица, която обаче не дава отговор за всичките 140 милиона. През 2009 г. вторите падежи за втората част от годината, през 2010 г. не са изплащани. В тази таблица са включени и плащанията, които трябва да се извършат по падежи до 2011 г.

До 30 юни.

Какво казваме в момента? Българската държава дава гаранции в Българската банка за развитие 140 милиона, за да може Българската банка за развитие да отпусне тези 140 милиона на българските железници и те да изплатят всичките задължения, които са просрочени по дългосрочните кредити от втората половина на 2009-2010 г. и съответно да се изплатят и за 2011 г. Ангажиментът на Български държавни железници ще бъде до 6 месеца да сключи договор със Световната банка за тези всичките 400 милиона или 250 млн. евро ли бяха, точно не мога да кажа, и с парите от Световната банка да изплати задължението си към Банката за развитие, и държавата да си изтегли своите гаранции. Така ли е, госпожо Стоянова? Така е! Говоря за конкретния случай. Друг е въпросът, че ако не може да се сключи този договор, тъй като той е държавен и трябва по принцип да бъде между държавата и Световната банка, както казахте преди малко, това означава, че Българската банка за развитие ще си вземе тази гаранция от средствата, които са депозирани от Министерството на финансите. Това обаче, госпожо председател, вече ще бъде нарушение на Закона за държавния бюджет. И ние постфактум, господин Корнезов, ще се наложи тогава да променяме Закона за държавния бюджет. Защо? Защото вече ще има чрезвичаен случай, който е факт на база на закон на българския парламент. Защо аз имам съмнение, че това е правилната посока, в която трябва да се движат нещата? Затова, защото се обръща внимание на дългосрочните кредити, а не на това, което трябва да се инвестира, включително като действие, което трябва да се направи по отношение на преструктуриране на железниците. При последните преговори, за които Ви приветствам, че стигнахте до съгласие, но оттам-нататък аз не зная и каква е позицията на правителството. Няма да има масови съкращения. От това, че се започнаха разговори със Световната банка, беше ясно, че ще се търсят подобни гаранции, защото това е принципна работа на Световната банка. Какво ще се направи сега и какви ангажименти ще се поемат към Световната банка – това ще зависи от ангажиментите, които поехте към работещите в Български държавни железници. Някой ще попита: какво ще стане с останалите пари, които ще се вземат от кредита? Ще се изплатят, уважаеми господа, за една година, всички дългосрочни кредити на Български държавни железници, тоест БДЖ няма да има дългосрочни. Ще има примерно 150 или 200 милиона краткосрочни, които са се натрупали през последните години. Държавата обаче ще започне да изплаща този кредит към Световната банка. Обърнете внимание, и аз искам тук това да се потвърди от министъра или от някой от Министерството на финансите, не виждам никой от Министерството на финансите, ще бъде за сметка на удържане за през тези 20 години на средства, които са определени по договора. Тоест говори се, че железниците ще получават 70 милиона годишно по-малко. Седемдесет милиона за 20 години, това ще провали инвестиционно Българските държавни железници. Тук искам да кажа: много често се говори и се спекулира включително и с приватизацията. България, независимо че по време на нашето правителство се увеличиха четири пъти сумите, които държавата отпусна, е една от страните, която най-малко финансира железниците. Железният път обаче е наравно с автомобилния път и нека не забравяме това! Нека не забравяме, че това е транспорт, приоритетен за европейската транспортна система. Нека не забравяме, че Англия, в която предприятията са частни, държавата отделя 2 млрд. паунда годишно за развитие на железопътния транспорт, за да се гарантира съответно услугата и т.н. Какво ни се предлага сега, струва ми се много е неясно. Ако наистина имахте волята и бяхте обяснили нещата, то тогава можеше да се търси тотално консенсус. Не за друго, а защото има една програма, която беше разработена до 2017 г., приета е от предишното правителство. Виждам, че сега се работи нова – до 2014 г. Не е представена в парламента, за да видим има ли разлики или няма. Да седнем, да поговорим, да спорим, ако трябва, но да се намери подкрепата и приемствеността и след Вас включително, господин министър. Аз никога не съм смятал и смятам, че никой няма право да смята, че светът започва от него и решаването на проблемите, в който и да е сектор, започват от него. Напротив, трябва да има последователност, за да има и добра ефективност. Накрая по въпроса, който постави господин Корнезов. Аз мисля и споделих с вас, че наистина ще бъде прецедент не за друго, а за това, защото след това, ако не се стигне до подписване на договор между държавата и Световната банка, ние ще трябва да правим втора промяна в закона. Това също е недопустимо. Нормално е, когато става дума за допълнителни средства, които да се отпуснат, а това са средствата, които ще компенсираме съответно с недоплатените средства по договора на „Български държавни железници” – това е ангажимент, който държавата е имала, да го легитимираме чрез промяна в Закона за държавния бюджет и спокойно да можеше да се работи. Мисля, че това нямаше да бъде проблем. Независимо, че ако ви върна няколко месеца назад, когато приемахме бюджета, ние горе-долу с такава сума бяхме предложили да се увеличи и сумата, която е заложена, тъй като тя отговаряше съответно на договорените отношения между БДЖ и държавата. Сега този проблем нямаше по принцип да го има. Но когато опозицията говори, някой си мисли, че го прави във вреда на управляващите. Ей, Бога ми, уверявам ви, не е така. Сега нямаше да имаме този проблем и тази дискусия в българския парламент. Благодаря ви.

Госпожо председател, господин министър! Господин Мутафчиев, щях да започна моята реплика с Вашия финал, който направихте, но искам да го откроя преди да Ви задам двата въпроса, които останаха недостатъчно изяснени. Всъщност ние правим една промяна в показателите на държавния бюджет и вместо да направим това по прекия и откровен начин министърът на финансите възложил на министъра на транспорта, за да не се каже, че се прави такава корекция в Закона за държавния бюджет, да се измисли един законопроект за помощ за оздравяване на холдинга, който визира до голяма степен действия, които са в обсега на самата изпълнителна власт. Моите два въпроса са следните: как ще коментирате обстоятелството, че около две години вече Холдинг БДЖ не погасява своите задължения към банките-кредитори? Защо това е допуснато, тъй като натрупването на тези задължения сега се превръща в основание да се иска отпускането на допълнителни средства? Вторият ми въпрос е: след като този заем ще трябва да се погасява след това с друг заем – този път от Световната банка, може ли някой тук да излезе – Вие или сегашният министър на транспорта, и отговорно да каже: сключването на заема със Световната банка предполага допълнителни съкращения, включително на персонал в БДЖ или, както това се тълкува от синдикатите, че сключването на заема не изисква задължително предприемане на такива мерки? Аз не искам да се опираме на тълкувания и на спекулации, искам да знаем ясната връзка между днешния законопроект и заемът, който предстои да обслужва погасяването на това, което днес се обсъжда и което вероятно мнозинството ще подкрепи. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Мутафчиев, бих искал да Ви попитам следното: виждате ли някакъв друг начин за справяне със създадената ситуация в „Български държавни железници”? Ако има такъв, моля да го кажете, защото дружеството е доведено до фалит. Банките кредитори, които са отпускали кредити на дружеството, са във възможността да го обявят в несъстоятелност. Това нещо е така, това нещо ние го наследихме. Единственият шанс „Български държавни железници” да продължат да работят и да няма повсеместни съкращения е това дружество да бъде оздравено. Затова ние първо правим План за оздравяване на дружеството и след това теглим кредита, а не правим обратното – това, което се правеше преди – първо се взимаха пари, които не бяха обезпечени, пари, които нямаше как да се връщат, защото „Български държавни железници” е едно дружество, което получава субсидия за извършваната дейност. Обяснете ми от субсидията по какъв начин вие ще генерирате печалба в това дружество, за да може да връщате кредитите? По никакъв начин! Това нещо няма как да се случи. Понеже господин Стоилов зададе въпроса за това дали ще има съкращения – тези съкращения не са съкращения. Това е една оптимизация на персонала, която ще следва развитието на дружеството като такова. Защото в противен случай дружеството трябва да престане да съществува, ако ние не погасим тези кредити. Ако Вие знаете от къде можем да вземем пари, за да погасим тези кредити, моля кажете го от трибуната. Благодаря ви.

Господин Иванов, аз ще Ви отговоря: да, ние имахме програма, която гарантираше развитието на железопътния транспорт и инвестиции, където включително са заложени и ремонтите на гарите, подобряване на услугата, 60% подмяна на подвижния състав и т.н. Това е обвързано с финансова програма, която финансова програма е Договорът за обществена услуга в пътническите превози. „Пътнически превози” нямаха проблем. Проблем имат „Товарни превози”. Дори когато предавах поста на господин Цветков, казах това – че там проблемът е много голям. Вие знаете от къде стана в последните месеци. Това беше от вече явният фалит на „Кремиковци” и спада на голяма част от товарите и кризата, която наближаваше. Това е ясно. Но искам да Ви кажа едно: тези задължения, за които в момента говорите, не са наследени – това могат да го потвърдят и експертите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Ако вие прочетете договора за обществена услуга, също ще разберете. Тези кредити, които са и за мотрисни влакове, са вложени в сумата, която трябва да изплаща държавата. Обаче до този момент вие давахте по-малко в нарушение на този договор. Но тъй като директорите ви са подчинени, те не съдиха държавата и министерството. Още нещо. Тъй като Вие задавате въпроси, аз да питам: ако част от тези пари са давани за кредити, защо не са изплащани кредитите, за да искат в момента именно тези кредитори обезпечаване за изплащането на падежите? За какво са давани? И да не е получавано косубсидиране на товарните превози. Господин Стоилов, съвсем накратко искам да отговоря на Вас. По отношение на съкращенията е много ясно, че Световната банка винаги поставя такива условия. Това, което се предложи като програма от Транспортното министерство по отношение на съкращенията, именно беше на изискванията на Световната банка, за да може да се сключи кредита. Сега въпросът е: след като се обеща, че такива съкращения няма да има, по какъв начин министърът ще обезпечи този кредит на Световната банка? Още нещо – не това е пътят за оздравяване на БДЖ. Искате ли да ви кажа, че само за пет години – 90-те години, бяха съкратени 20 хиляди човека от железниците? Да бяха по-добре железниците? Мениджмънт, ясни цели, програма за развитие и ясна подкрепа на държавата. Това е пътят, по който може да бъде решен проблемът. По отношение на нарушение на закона. В момента ние не нарушаваме Закона за бюджета, но създаваме закон, с който ще нарушим Закона за бюджета и след това, като виновни лица от парламента, ще се наложи да правим промяна в Закона за бюджета. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, този заем за „Български държавни железници” е жизнено необходим. Необходимостта от него мисля, че е ясна на всички. Аз съм я обяснявал нееднократно и пред медии, и в комисиите на Народното събрание. Чувам едни твърдения дали това е вярата посока, че едва ли не поставяме на риск развитието на „Български държавни железници”, как нищо не се случва със съкращенията. Разбира се, господин Мутафчиев, не се случва само със съкращения. Посоката е капитализация на БДЖ, за разлика от посоката, в която вие я водихте. Посоката, която вие водихте, е декапитализация и с визията, която имахте, сте съкратили 20 хиляди души и, разбира се, нищо не сте постигнали, защото сте декапитализирали.

Не ние.

В момента съотношението на дълг към собствен капитал е 189%.

Дългосрочен обаче.

Дългосрочен или не е 189%, господин Мутафчиев, което означава, че дълговете са много повече – почти два пъти повече от собствения капитал на дружеството. Това се случва за последните три години от вашето управление. Това, което трябва да се случи на Българските държавни железници сега, е, те да бъдат капитализирани, да бъдат реформирани, но не със съкращението на 20 хил. души. Планът за преструктуриране включва над 100 мерки за оптимизация на всяка една дейност в дружеството. Този План за преструктуриране е проверен от експертите на Световната банка, от експертите на Европейската комисия и от външен независим експерт. Онзи ден в Европейската комисия в Брюксел имахме среща с представители на Световната банка и експертите от Европейската комисия, с представителите на НКЖИ и БДЖ. Европейската комисия след като се увери в действията, които предприемаме, категорично застава зад реформите, които се случват в БДЖ. Затова и ще има европейско развитие на българските железници, затова БДЖ ще стане бенефициент по Програма „Транспорт”, и ще имаме безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз за закупуване на нови мотриси, за закупуване на нови вагони и влакове. Единственото развитие на българските железници е с реформа и капитализация. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това е един изключително важен закон, който моля днес вие да подкрепите. Важен закон, който, пак казвам – ще се повторя, но с този закон ние даваме глътка въздух на „Български държавни железници”. „Български държавни железници” ще продължат да работят и ще ги има. Противното, ако този закон днес не бъде подкрепен, означава, че ние ще фалираме „Български държавни железници”. Не е възможно да се намери друг финансов ресурс, който да обезпечи вземанията на това дружество, които са натрупани до момента. Пак казвам, това е дружество, което за дейността си получава субсидия от държавата. Това дружество няма как да генерира печалба, която да покрива взетите заеми. Тези заеми не могат да бъдат покрити от дружеството по никакъв начин, затова то е изпаднало в това положение – да не може да си погасява вземанията, които е натрупало, господин Мутафчиев. Ако този закон не бъде приет, пак казвам, дружеството може да бъде обявено от банките-кредиторки в несъстоятелност. Не е възможно... Знаете сами, че министерството постигна консенсус със стачните комитети, които бяха формирани и които имаха своите искания. Когато беше направен преглед на състоянието на „Български държавни железници” и това, което се предлага да се случи, те приеха нашите мотиви, нашите тези и приеха Плана за оздравяване на „Български държавни железници”. Уважаеми колеги, досега са вземани, пак казвам, кредити от „Български държавни железници”, вземани са заеми, които не са били обезпечени по никакъв начин. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) За първи път българската държава взима заем срещу реформи. Това е единственият гарантиран от държавата заем, който държавата ще получи срещу определени реформи, които ще извадят това дружество от батака, в който, то е попаднало в момента. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Благодаря. Затова, колеги, моля да бъдем отговорни и нека да подкрепим този законопроект, с който, пак казвам, ще извадим железниците от батака, в който са попаднали към момента. Не е възможно по друг начин това нещо да се случи. Тук господин Мутафчиев говори за евентуална възможност за субсидиране, за покриване на краткосрочните задължения, доколкото разбрах, може би от субсидията, която се отпуска за „Български държавни железници”, ако не ме лъже паметта, господин Мутафчиев, но това знаете, че е невъзможно да се случи, защото субсидията се отпуска на „Пътнически превози”, а не на БДЖ ЕАД, което е получател на кредитите и затова не могат да се покриват задълженията на едното дружество чрез субсидията, която получава другото дружество. Това нещо Вие няма как да го опровергаете, ако греша в това, което казвам, моля, елате го заявете тук, но не подвеждайте обществеността с Вашите тези и изказвания, че едва ли не, ние не можем да управляваме това дружество. Не, ние можем да го управляваме и то го управляваме добре. Това дружество след реформата, която ще се състои в него, то ще излезе на печалба за първи път. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) А не както беше предишните години, то да работи винаги на ръба на фалита. Благодаря ви.

Може ли реплика?

Аз нямах намерение да се изказвам повече. Изразих една позиция, която мисля, че е добронамерена и това не може да го разберете. Първо, ми кажете, кои са тези банки, които дават необезпечени кредити, за да отидем и ние да си изтеглим по един кредит там? Ако считате, че такава банка е Европейската инвестиционна банка, кажете го на висок глас, че тя дава необезпечени кредити, на който иска или Българската банка за развитие, която в момента споменаваме, където са кредитите. Още нещо искам да ви кажа. Не говорете – карате ме да политизирам нещата. Къде е проблемът в момента? Дължите 130 милиона от края на 2009 г. досега.

Кой ги дължи?

Пари, които можеха да бъдат изплащани от „Пътнически превози”, тъй като кредитите са основно на „Пътнически превози”. Това не го знаете, господин Иванов.

А на БДЖ кой ще ги плаща?

Вие не сте ги изплащали и това е проблемът. Тези пари ги имаше. Това е въпросът! Защо ми говорите кой в каква ситуация е? Да, железниците винаги са били в тежка ситуация. Не говорете, че са на печалба, защото който тук най-малко разбира от счетоводство, когато вие не си изплащате кредитите, това са ви по-малко разходи и оттам водите, че е на печалба. Тази година като си изплатите кредитите – знаете ли колко ще ви излезе? Ще излезете на три пъти по-голяма загуба от предишната година. Защо си играете с политиката? Дайте наистина да се обединим, да решим в края на краищата проблемите на железниците, а нека да не си решаваме проблемите на егото на всеки един политик – в парламента, в министерството или някъде другаде. Говорете сериозно! Когато говорите за банките, поне да има малко икономическа и финансова логика!

Господин Мутафчиев, казахте: „Дайте да работим заедно, да оздравим железниците.” Това се опитваме да направим. Ние не бягаме от отговорността, приемаме ситуацията, в която са поставени Българските държавни железници, не абдикираме от проблемите, а напротив – опитваме се да ги решим. Единственият начин е този – да бъде отпуснат този заем, да се финансират Българските държавни железници и да се покрият кредитите. Господин Мутафчиев, тук преди малко Вие отново го казахте – няма как от „Пътнически превози” да прехвърляте пари в БДЖ ЕАД и да покривате заемите на БДЖ ЕАД. Господин Мутафчиев, това го знаете много добре. Тук казахте, че не всички, можело част от тях да бъда покрити – това е невъзможно. Не може едното предприятие да дава пари за другото предприятие. Изхождам отново от това, с което започнахте, че искате Българските държавни железници да се оправят и че трябва да работим заедно в тази посока. Моля Ви, ако е така и сте искрени във Вашето изказване, подкрепете този законопроект, който е единственият начин, пак казвам, БДЖ да съществуват. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Тъй като много се разгоря спорът как ще се погасяват кредитите, искам да поясня само с няколко изречения. Кредитите са взети от холдинга, от шапката на двете дружества – БДЖ ЕАД. Субсидията се отпуска от държавата по договора на „Пътнически превози”, две различни юридически лица. До този момент вие разчитахте погасяването на тези кредити да се случи с приходи от „Товарни превози”. След присъединяването на България към Европейския съюз това е нарушение на европейските регламенти, това не може да се случи! Също така с отпусканите субсидии на „Пътнически превози” не могат да се изплащат кредитите на шапката на другата фирма, това също е невъзможно, господин Мутафчиев! Много Ви моля, когато говорите, че сте против, пояснете просто против какво сте! Като искате заедно да решаваме проблемите, да бяхте дошли на заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, за да изкажете мотивите си и да може да се обясни. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! За никого не е тайна, че БДЖ се намира в изключително тежко финансово състояние, почти в колапс. Смятам, че гласуването на днешния закон не е нужно да бъде коментирано от тази гледна точка. Най-важното обаче според мен, към което трябва да положим най-много усилия, е планът за преструктуриране, който трябва да бъде приет, утвърден, след това реализиран и контролът по този план. Тук е истинското разковниче. Тези пари ще бъдат дадени. Те са гласувани от това Народно събрание – 459 милиона лева през м. декември в бюджета за 2011 г. От страна на юристите се зададе въпросът дали е необходим този закон. Смятам, че след като е внесен, това е най-правилният начин. Въпросът е обаче как ще бъдат разходвани тези средства и какъв ще бъде контролът по разходването им. Дотук разбрахме следното: планът ще бъде одобрен от Световната банка, средствата ще бъдат отпускани на траншове и отпускането на всеки следващ транш ще стане само при положение, че са изпълнени предходните задължителни условия от Холдинг „Български държавни железници”. Моето мнение е, че трябва да се съсредоточим не върху заема, който според мен няма друга алтернатива, а върху плана за преструктуриране. До края на месеца този план ще бъде разгледан на заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Смятам, че там всички народни представители ще имат възможност да изкажат своето мнение. Там е разковничето. Това е нещото, което трябва да обърне нещата, защото в продължение на повече от десетилетия се работи против интересите на Българските държавни железници. Непрекъснато автомобилният транспорт взима превес. Ако погледнем процентно съотношенията между товарни и пътнически превози, ще видим, че Българските държавни железници отиват към закриване, ако не се вземат сериозни мерки. Сега е моментът и той може да бъде обърнат само с преструктурирането, което трябва да бъде направено! Призовавам ви да подкрепите законопроекта!

Господин председател, колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11, внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 февруари 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Симонета Бонева – началник на отдел в дирекция „Външноикономическа политика” и Светослава Малчева – главен експерт в същата дирекция; от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата: Едуард Стойчев – председател, и Владимир Иванов – комисар. Законопроектът беше представен от господин Владимир Иванов. Законът за стоковите борси и тържищата урежда условията и реда за създаването, устройството и дейността на стоковите борси, стоковите тържища и пазарите на производителите. В този смисъл урежда и обществените отношения, свързани с търговията на едро с храни и цветя. Предложените с настоящия законопроект изменения и допълнения на Закона за стоковите борси и тържищата имат за цел повишаване на прозрачността при търговията на едро с храни и цветя, както и прецизиране на отделни разпоредби с оглед по-ефективното прилагане на закона. През последните години се наблюдава тенденция на нарастване на нерегламентираните места за търговия на едро с храни. Съществуването на подобни места създава предпоставки за заобикаляне на действащото законодателство, в т. ч. данъчното, както и предпоставки за нелоялна конкуренция между търговците на едро с храни на вътрешния пазар. С оглед избягване на тази тенденция и създаване на условия за равнопоставеност при осъществяване на търговския процес е необходимо да бъдат ясно и точно дефинирани пазарните структури в търговията на едро с храни. Проектът на закон предвижда изменение на определението за стоково тържище и за пазар на производителите. Въвежда се изискване търговията на едро с налични храни и цветя да се извършва само на стоково тържище и/или пазар на производителите, като в обхвата на това изискване не попадат: търговските обекти, представляващи магазин или вериги от магазини за самообслужване, за продажба на едро и дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице; сделките между производител, включително чрез посредник, и преработвателно предприятие или вносител и преработвателно предприятие; директните доставки до обекти за продажби на краен потребител и седмичните пазари. Предвиден е преходен период – шест месеца от датата на влизане в сила на закона, за лицата, които не са регистрирани като стоково тържище или пазар на производителите и извършват търговия на едро с храни и цветя, да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. Със законопроекта се урежда вписаните обстоятелства и актове в търговския регистър към Агенцията по вписванията, необходими за издаване на лиценз за извършване на дейност като стокова борса, за регистриране на стоково тържище или на пазар на производителите, или за издаване на лиценз за клирингова къща, да се изискват служебно от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Прецизирани са разпоредбите, регламентиращи лицензионния и регистрационния режим, с оглед привеждането им в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В хода на дискусията председателят на комисията Мартин Димитров постави въпроса колко голям е нерегламентирания сегмент на търговията на едро. В отговор от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата отговориха че според техни данни той е около 17%. Народният представител Димитър Атанасов попита дали при изготвянето на законопроекта е взето предвид мнението на регламентираните стокови борси и тържищата. От името на вносителите беше отговорено, че регламентираните стокови борси и тържища подкрепят законопроекта и нещо повече – обявили са се за по-строги мерки за борба с незаконната търговия на едро от разписаните в законопроекта. В тази връзка народният представител Никола Белишки попита какъв е механизмът за защита на селскостопанския производител и дали може да се обвържат защитата на малкия производител с организацията на тържищата. В подкрепа на това изказване, председателят на комисията Мартин Димитров добави, че целта е да има конкуренция, както и условия малкият производител да има възможност сам да излезе на пазара. Той уточни, че в това в никакъв случай не означава да се толерира нерегламентирана търговия, но не е и да се стигне до окрупняване на търговията. Народният представител Димитър Атанасов попита дали супермаркетите от веригите магазини се изключват от обхвата на закона и съответно не подлежат на контрол по този закон. Господин Владимир Иванов от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата уточни, че те подлежат на контрол по други закони, и че е въпрос на решение законопроектът да обхване и тях. В заключение се реши комисията да поиска писмени становища по законопроекта от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция и Асоциацията на земеделските производители в България. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 5 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102 01 11, внесен от Министерски съвет на 15 февруари 2011 г.” Благодаря.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2010 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9 март 2011 г., на което обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102 01 11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2010 г. В работата на комисията взеха участие господин Едуард Стойчев – председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, и Владимир Иванов – комисар; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма госпожа Симонета Бонева – началник на отдел в дирекция „Външноикономическа политика”, и Светослава Малчева от същата дирекция; господин Антон Величков – зам.-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните; госпожа Радостка Савова – началник на отдел „Държавни помощи и регулация” в Министерството на земеделието и храните и експерти. Законопроектът беше представен от госпожа Бонева, която изтъкна, че предложените промени имат за цел да ограничат търговията на едро с храни на нерегламентирани за това места, с което се заобикаля действащото данъчно законодателство и се създават предпоставки за нелоялна конкуренция между търговците на едро. В тази връзка са първата група промени. Прецизират се определенията за стоково тържище и за пазар на производителите, по начин, който коректно да отразява осъществяваната дейност и да регламентира всички извършвани сделки. Въвежда се изискване търговията на едро с налични храни и цветя да се извършва само на стоково тържище или на пазар на производителите, като са изброени изключенията от това правило. Съответно, при нарушения на това изискване е предвидено Държавната комисия по стоковите борси и тържищата да преустановява дейността на местата, където се извършва нерегламентираната търговия. Сделките ще се извършват само от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон, или от лица, регистрирани по съответното законодателство на страна – членка на Европейския съюз, а когато земеделски производител няма регистрация по Търговския закон, сделките ще се извършват от организатора на пазара на производителите за негова сметка и на цена, определена от производителя. Другата група промени са свързани с облекчаване на административната тежест. Предвидено е Държавната комисия по стоковите борси и тържищата да изисква служебно, вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията документи, необходими за издаване на лиценз за извършване на дейност като стокова борса, за регистриране на стоково тържище или на пазар на производителите и за издаване на лиценз за клирингова къща. Уведомяването на комисията за настъпили промени в обстоятелствата и за сключените и прекратени договори с брокери ще може да става по електронен път, при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронното управление. Разпоредбите, регламентиращи режимите на лицензиране и регистрация се прецизират и се привеждат в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Лицензите стават безсрочни, а правата по тях няма да могат да се прехвърлят или преотстъпват, освен в случаите, регламентирани в Търговския закон. В Преходните и заключителните разпоредби е предвиден преходен период от шест месеца за лицата, регистрирани като стоково тържище и пазар на производители, както и тези, които не са регистрирани, но извършват търговия на едро с храни и цветя, в който те да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. От Министерството на земеделието и храните подкрепиха законопроекта и подчертаха, че той ограничава възможността търговци да се представят за земеделски производители и да извършват спекулативни сделки, намалява административната тежест и осигурява възможност за по – добра регулация на търговията на едро. В дискусията взеха участие народните представители Стоян Гюзелев, Атанас Камбитов, Иван Иванов, Юнал Тасим, Огнян Тетимов и Десислава Танева. Народният представител Стоян Гюзелев декларира евентуален конфликт на интереси и заяви, че няма да участва в гласуването. Част от народните представители поставиха въпроса не се ли дублират някои от контролните функции на комисията с тези, изпълнявани от Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция по приходите. От Държавната комисия по стоковите борси и тържищата припомниха, че тези контролни функции и досега са били изпълнявани от същите контролни органи. Освен това обсегът на осъществявания контрол е различен. Изтъкнаха, че подобен специализиран контрол е абсолютно необходим за осигуряването на прозрачност на продажбите и разпределението на търгуваните стоки, тъй като съществува практика търговци да се представят за земеделски производители, да реализират огромни обороти и печалби със спекулативна цел, което поставя в неравностойно положение коректните търговци. На въпрос от народния представител Атанас Камбитов какъв е очакваният финансов резултат от прилагането на закона, от комисията отговориха, че е трудно да се дадат коректни данни, но нерегламентираният оборот е огромен. Беше поставен и въпросът доколко е резонно вече регистрираните стокови тържища и пазари на производителите да бъдат поставени при равни условия с тези, които са в процедура на регистрация и тези, които имат намерение да започнат такава дейност, тъй като по отношение на вече регистрираните и изпълнили всички изисквания обекти, това ще представлява излишна административна тежест. На въпрос на народния представител Иван Иванов как ще бъдат контролирани тези, които внасят продукция от съседни страни и я представят за такава, произведена от тях и дали не е възможно да бъде въведено ограничение за продажба само на българска продукция, от комисията отговориха, че подобно ограничение би довело до тежки санкции от страна на Европейския съюз. Друг принципен въпрос, дискутиран от голяма част от народните представители касае задължението земеделските производители да бъдат регистрирани по Търговския закон. Бяха изразени опасения дали необходимостта нерегистрираните производители да сключват сделки чрез организатора на пазара на производителите няма отново да ги постави в зависимост от търговци. В тази връзка народният представител Десислава Танева припомни, че освен физическите лица регистрирани като земеделски производители, които са повече от половината, съществуват например регистрирани кооперации по Закона за кооперациите, а не по Търговския закон, които също са земеделски производители, и ако това изискване остане те също така няма да могат да продават сами продукцията си. Тя изтъкна, че задължението за регистрация следва да бъде обмислено и коригирано, тъй като то няма да изпълни целта да бъдат регламентирани всички сделки. В заключение, тя изрази становището, че подобно регламентиране би могло да се постигне при много по-облекчени условия и че е напълно достатъчно земеделските производители да притежават фискален касов апарат, с който да регистрират извършваните продажби. Освен това припомни, че болшинството производители вече са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. От Държавната комисия по стоковите борси и тържищата счетоха за резонни изложените аргументи и изразиха готовност между първо и второ четене текстът да бъде коригиран по начин, гарантиращ както правото на земеделските производители да търгуват свободно със своята продукция, така и равнопоставеност на търговците на едро при тяхната дейност. След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 102-01-11, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2010 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „На извънредно заседание, проведено на 23 февруари 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Споразумението, подписано на 9 ноември 2010 г. в Кабул, е одобрено от Министерския съвет с решението по т. 17 от Протокол № 3 от заседанието на 20 януари 2010 г. Съгласно представените от вносителя мотиви сключването на споразумението потвърждава реалния принос на страната ни към усилията на международната общност за бързо възстановяване на Афганистан и изграждане на адекватни сили за сигурност, като по никакъв начин не засяга боеспособността на българския контингент в страната. Със споразумението се предоставя военно имущество на друга държава. В Закона за държавната собственост не е предвиден ред за такова разпореждане, което изисква двустранният договор – основанието за прехвърляне на имуществото, да бъде ратифициран от Народното събрание, предвид чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция за безвъзмездно предоставяне на военно имущество на Регионална дирекция № 18.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси На свое заседание, проведено на 24 февруари 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция за безвъзмездно предоставяне на военно имущество на Регионална дирекция № 18, № 102-02-3, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от господин Валентин Радев – заместник-министър на отбраната. Подписаното на 9 ноември 2010 г. в Кабул Споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция за безвъзмездно предоставяне на военно имущество на Регионална дирекция № 18 е одобрено с решение на Министерския съвет. С него се предоставя военно имущество на друга държава, а в Закона за държавната собственост не е предвиден ред за такова разпореждане. Ето защо двустранният договор, който е основание за прехвърляне на имуществото, следва да бъде ратифициран от Народното събрание. Споразумението потвърждава приноса на Република България към усилията на международната общност за бързото възстановяване на Афганистан и изграждането на адекватни сили за сигурност. След проведената дискусия и обсъждане единодушно, със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция за безвъзмездно предоставяне на военно имущество на Регионална дирекция № 18, № 102-02-3, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – поради това, че не са постъпили предложения за изменение и допълнение на законопроекта, да го гледаме днес и на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция за безвъзмездно предоставяне на военно имущество на Регионална дирекция № 18 Член единствен. Ратифицира Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция за безвъзмездно предоставяне на военно имущество на Регионална дирекция № 18, подписано на 9 ноември 2010 г. в Кабул. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Позволете ми преди това да предложа като процедура допускане в залата на госпожа Валентина Танева, експерт в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Моля да подложите предложението на гласуване.

Благодаря Ви. „Закон за изменение и допълнение на Закона за занаятите”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Направено е предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в съответните параграфи. По параграфи 1 и 2 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 3 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Член 3 се изменя така: „Чл. 3. (1) Занаят е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. (2) Предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги, е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания: 1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно Приложение № 1; 2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални; 3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит; 4. дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица, или обединени в дружество по Закона за задълженията и договорите”.”

По § 4 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4. „§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Занаятчията упражнява занаята след вписване в регистър БУЛСТАТ по реда на чл. 3, ал. 1, т. 6 или 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ, с изключение на занаятчиите, които не са самостоятелно заети лица. (2) Собственикът на предприятие, организирано по занаятчийски начин, е длъжен да постави на видно място в работното помещение майсторско свидетелство или свидетелство за калфа или документ, удостоверяващ правото да се упражнява занаят, както и да показва при поискване от потребителите на предоставяните стоки и услуги и от контролните органи карта за идентификация за удостоверяване на кода по БУЛСТАТ.” 2. Алинея 3 се отменя. 3. Създава се ал. 4: „(4) Занаятчиите могат да упражняват един или повече занаяти, да предоставят само занаятчийски услуги и да търгуват единствено със собствената си продукция”.”

При публикуването на закона в последния му вариант срещу ал. 3 ще пише „отменена”.

По § 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 5. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. (1) Собственик на предприятие, организирано по занаятчийски начин, може да бъде самостоятелно зает занаятчия или лица, обединени в дружество по Закона за задълженията и договорите. (2) Самостоятелно зает занаятчия може да бъде физическо лице, което отговаря на едно от следните условия: 1. е калфа – без право да обучава чираци; 2. е майстор; 3. има придобита ІІ или ІІІ степен на професионална квалификация в институции от системата на професионалното образование и обучение или има висше образование, съответстващо на занаята, който иска да упражнява, както и придобит съответен опит по занаята. (3) Дружество по Закона за задълженията и договорите може да бъде собственик на предприятие, организирано по занаятчийски начин, когато физическото лице, отговорно за техническото ръководство на производствената дейност, е майстор по занаят в сферата на дейността му.”

Комисията предлага да се създаде нов § 6, а именно: „§ 6. Членове 6 и 7 се отменят.”

По § 6 на вносителя има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Анна Янева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 8 ал. 1 се изменя така: „(1) Занаятчиите могат да се обединяват в регионални занаятчийски камари, които са юридически лица. Регионалните занаятчийски камари извършват дейността си съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел.”

По § 7 на вносителя има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението по принцип, като предложението по т. 2 е отразено на систематичното му място в § 18, относно чл. 21. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. Член 9 се изменя така: „Чл. 9. Регионалната занаятчийска камара: 1. защитава интересите на своите членове и ги подпомага; съдейства за недопускане на нелоялна конкуренция между тях; 2. съдейства на държавната и общинската администрация в усилията им за насърчаване развитието на занаятите и осигуряване качеството на предоставените занаятчийски услуги и при разработване на наредби, програми и проекти, свързани със занаятите; 3. подпомага членовете си в организирането и осъществяването на занаятчийското обучение, организира изпити за признаване на занаятчийска квалификация и издава свидетелства за калфи; 4. сътрудничи с институции от системата на професионалното образование и обучение и от системата на висшето образование; 5. изготвя програми за обучение на занаятчии според нуждите на района, съгласува програмите с Националната занаятчийска камара, която ги изпраща за утвърждаване от Националната агенция за професионално образование и обучение; публикува утвърдените програми на интернет страницата си; 6. съдейства чрез Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” и браншовите организации – членове на Националната занаятчийска камара, за практическото обучение на занаятчии и разкриване на работни места за придобиване на опит и квалификация на калфи от браншовите организации; 7. публикува на интернет страницата си одобрените от управителните органи на Националната занаятчийска камара образци на документи, с които занаятчиите декларират произхода на изделията си, както и други удостоверителни документи в случаите, уредени със закон; 8. създава и поддържа регионален регистър на занаятчиите – нейни членове, който се състои от следните раздели на: а) дружества по Закона за задълженията и договорите; б) самостоятелно заетите занаятчии; в) майсторите, които не са самостоятелно заети лица; г) калфите, които не са самостоятелно заети лица; д) чираците.”

По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, което става § 9: „§ 9. В чл. 10 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Членове на регионалната занаятчийска камара могат да бъдат: 1. самостоятелно заети занаятчии; 2. дружества по Закона за задълженията и договорите – собственици на предприятия, организирани по занаятчийски начин; 3. майстори, калфи и чираци.” 2. Алинея 2 се отменя.”

По § 9 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Анна Янева. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§10. Член 11 се изменя така: Чл. 11. Всеки занаятчия може доброволно да членува в регионалната занаятчийска камара, в района на която иска да упражнява занаят. Членовете на регионалната занаятчийска камара се вписват в регистъра по чл. 9, т. 8.”

Предложението на народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В чл. 12, ал. 1 се изменя така: „(1) Органи на регионалната занаятчийска камара са общото събрание, управителният съвет и комисията по етика и разрешаване на спорове.”

По § 11 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. В чл. 14 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „представители на” се заличават. 2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят.”

По § 12 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. точка 2 се отменя. 2. в т. 3 накрая се добавя „и членовете на Комисията по етика и разрешаване на спорове”. 3. Създава се т. 7: 7. приема отчета за изпълнение на бюджета, който се публикува на интернет страницата на регионалната занаятчийска камара и на Националната занаятчийска камара.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.

По § 14 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15: „§ 15. В чл. 17 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 след думата „регионалната” се добавя „занаятчийска”. 2. Създава се ал. 3: „(3) Управителният съвет публикува на интернет страницата на регионалната занаятчийска камара информация за условията и реда за вписване в регистъра. Информацията се предоставя на занаятчиите при поискване.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо думите „четирима до осем” се заменят с „не по-малко от двама”. 2. В ал. 2, т. 1 думите „и поставените” се заменят с „или са поставени”. 3. В ал. 3 след думата „упражняват” се добавя „правомощията си за”.”

Параграф 16 – предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението по буква „в” в частта му думите ”в устава” се заменят с „на устава”. Предложението в останалата му част е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17. „§ 17. Създават се чл. 19а и 19б: „Чл. 19а. (1) Членовете на Комисията по етика и разрешаване на спорове се избират за срок 5 години. Комисията избира от състава си председател. (2) Комисията по ал. 1 разрешава спорове между занаятчии и извършва проверки на сигнали срещу действия на управителния съвет на регионалната занаятчийска камара, като отчита своята дейност пред общото събрание. (3) Членовете на комисията по ал. 1 могат да участват в заседанията на общото събрание и на управителния съвет на съответната регионална занаятчийска камара със съвещателен глас. (4) Когато установи нарушения на закона или на устава, комисията по ал. 1 уведомява контролната комисия на Националната занаятчийска камара. Чл. 19б. (1) Регионалната занаятчийска камара изпраща ежемесечно в Националната занаятчийска камара справка за подадените молби за изпит, за проведените изпити, за издадените свидетелства по чл. 9, т. 3, протоколите за приетите вътрешни организационни решения и други определени в устава данни. (2) Програмите и конспектите за провеждане на изпити, протоколи от изпити, депозирани молби и други документи се съхраняват в архива на регионалната занаятчийска камара за срок 20 години, а издадените свидетелства – за срок 50 години.”

По § 17 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Регионалният регистър на занаятчиите се води от съответната регионална занаятчийска камара. Той е публичен и се обявява на интернет страницата на съответната камара и на интернет страницата на Националната занаятчийска камара.” 2. Алинеи 2 и 3 се отменят. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Регистърът се води по образец, утвърден от Националната занаятчийска камара, при спазване на Закона за защита на личните данни.”

По § 18 има направено предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението, което е отразено в § 5. Има направено предложение от народния представител Анна Янева. Комисията подкрепя предложението, което е отразено в § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, чието съдържание систематично е отразено в § 5 относно чл. 5, и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. Член 22 се отменя.”

По § 19 има предложение от народните представители Даниела Миткова Делян Добрев и Диан Червенкондев, което е подкрепено от комисията. Предложение от народния представител Анна Янева – в § 19, чл. 23, ал. 1 след израза „регистъра на занаятчиите” се добавя „съгласно чл. 4, ал. 1 на закона”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В чл. 23 ал. 1 се изменя така: „(1) На вписване в регистъра на занаятчиите подлежат: 1. за дружествата по Закона за задълженията и договорите: а) ЕИК (код по БУЛСТАТ); б) дата на регистрация в БУЛСТАТ, дата на прекратяване на регистрацията; в) наименование, седалище и адрес на управление; г) адрес за кореспонденция на територията на страната, телефон, факс и електронен адрес; д) съдружниците, представляващи дружеството; е) занаятите, които ще се упражняват; ж) мястото, в което ще се упражняват занаятите; з) документ, удостоверяващ съгласието на майстор да отговаря за техническото ръководство на производствената дейност, номера на майсторското свидетелство и името на майстора; 2. за самостоятелно заетите занаятчии: а) ЕГН (личен номер или личен номер за чужденец) и имената на занаятчията; б) дата на регистрация в БУЛСТАТ, дата на прекратяване на регистрацията; в) адрес за кореспонденция и ако има такива – телефон, факс, електронен адрес; г) занаятите, които ще се упражняват; д) мястото, в което ще се упражняват занаятите; е) номера на майсторското свидетелство или номера на свидетелството за калфа, съответно номера на дипломата за завършено висше или средно образование с придобита ІІ, ІІІ или по-висока степен на квалификация или номера на свидетелството за правоспособност за професии, упражняването на които изисква правоспособност, или номера на удостоверението за професионално образование, както и наименованието на институцията, издала дипломата и/или свидетелството/удостоверението, заверено удостоверение, издадено от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; ж) датата на започване, спиране и възобновяване на дейността; 3. за майсторите, които не са самостоятелно заети лица: а) ЕГН (личен номер или личен номер за чужденец) и имената на занаятчията; б) дата на вписване в регистъра, дата на прекратяване на регистрацията; в) адрес за кореспонденция и ако има такива – телефон, факс, електронен адрес; г) занаятите, които ще се упражняват; д) мястото, в което ще се упражняват занаятите; е) номера на майсторското свидетелство съответно номера на дипломата за завършено висше образование, както и наименованието на институцията, издала дипломата или заверено удостоверение, издадено от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 4. за калфите, които не са самостоятелно заети лица: а) ЕГН (личен номер или личен номер за чужденец) и имената на занаятчията; б) дата на вписване в регистъра, дата на прекратяване на регистрацията; в) адрес за кореспонденция и ако има такива – телефон, факс, електронен адрес; г) занаятите, които ще се упражняват; д) мястото, в което ще се упражняват занаятите; е) номера на свидетелството за калфа, съответно номера на дипломата за завършено средно образование с придобита ІІ, ІІІ или по-висока степен на квалификация или номера на свидетелството за правоспособност за професии, упражняването на които изисква правоспособност, или номера на удостоверението за професионално образование, както и наименованието на институцията, издала дипломата и/или свидетелството/удостоверението, заверено удостоверение, издадено от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; ж) датата на започване, наблюдаващ майстор, дата на спиране; 5. за чираците: а) ЕГН (личен номер или личен номер за чужденец) и имената на занаятчията; б) дата на вписване в регистъра, дата на прекратяване на регистрацията; в) адрес за кореспонденция и ако има такива – телефон, факс, електронен адрес; г) занаятите, в които ще се обучава; д) мястото, в което ще се обучава в занаят; е) името на обучаващия майстор по договора за обучение сключен между чирака и майстора; ж) номера на диплома/свидетелство за завършен клас от основното или средното образование, завършена степен на образование или успешно завършен курс за ограмотяване по реда на Закона за насърчаване на заетостта, както и наименованието на институцията, издала дипломата и/или свидетелството/удостоверението, заверено удостоверение, издадено от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; з) датата на започване, спиране и възобновяване на обучението.”

Оттеглям го.

По § 20 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. Член 24 се изменя така: „Чл. 24. (1) Вписването в регистъра се извършва по заявление на самостоятелно заетия занаятчия, съответно на лицата с представителна власт за дружеството по Закона за задълженията и договорите. (2) Заявлението трябва да съдържа данните, които подлежат на вписване съгласно чл. 23. (3) Към заявлението за вписване се представят: 1. майсторско свидетелство и/или други документи, удостоверяващи наличието на обстоятелствата, позволяващи работата на предприятието по занаятчийски начин; 2. данните и документите за майсторите и калфите, които не са самостоятелно заети лица и за чираците; 3. документ, удостоверяващ съгласието на майстора да поеме техническото ръководство на дружеството по Закона за задълженията и договорите; 4. доказателства за представителната власт на лицата, подписали заявлението за дружеството по Закона за задълженията и договорите. (4) Когато заявлението е подадено от лице – гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което иска да се установи на територията на Република България и да упражнява лично занаят, то представя копие от документ, доказващ притежаването на квалификация, отговаряща на изискванията за майстор, или друг документ, доказващ правото му да упражнява занаят. (5) Когато лице по ал. 4 желае временно да упражнява занаят на територията на Република България, без да се установява, то уведомява за това съответната регионална занаятчийска камара, на територията на която ще извършва дейността, преди нейното започване. В уведомлението се посочват: 1. държавата, в която е установено, и адрес в нея; 2. адрес на територията на Република България, свързан с упражняването на занаят; 3. копие от документ, доказващ притежаването на квалификация, отговаряща на изискванията за майстор, или друг документ, доказващ правото му да упражнява занаят.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Регионалната занаятчийска камара вписва заявителя, ако отговаря на изискванията по чл. 24, в 14-дневен срок от подаване на заявлението.” 2. Алинея 3 се отменя.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23: „§ 23. В чл. 26, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. по молба на вписаното лице, съответно на неговите наследници;” 2. В т. 2 думите „или ликвидация на юридическото лице” се заменят с „на дружеството по Закона за задълженията и договорите”.”

По § 23 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В чл. 27 думата „централния” се заменя с „националния”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 преди думата „организация” се добавя „представителната”. 2. Алинеи 2, 3 и 4 се изменят така: „(2) Националната занаятчийска камара подпомага и защитава общите интереси на своите членове и съдейства за развитието на занаятите и за утвърждаването на техния престиж. Камарата помага за запазването и развитието на традиционните български занаяти. (3) Националната занаятчийска камара е юридическо лице регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, със седалище София. (4) В Националната занаятчийска камара членуват регионалните занаятчийски камари. В нея могат да членуват браншови организации и Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти”, всеки от тях като колективен член.” 3. Създава се ал. 6: „(6) Националната занаятчийска камара може да придобива и да притежава имущество.”

По § 25 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народният представител Анна Янева. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26: „§ 26. Член 29 се изменя така: „Чл. 29. (1) Националната занаятчийска камара: 1. провежда обща политика за защита интересите на занаятчиите и техните организации, като осигурява тяхната равнопоставеност; 2. участва в разработването на проекти и изготвя становища по нормативните актове, свързани със занаятите и занаятчийското обучение; 3. утвърждава образците на документи, предвидени в този закон; 4. изготвя стандарти за обучение по отделните занаяти от списъка по Приложение № 1, които се утвърждават от Националната агенция за професионално образование и обучение; 5. съгласува програмите за обучение по отделните занаяти и ги представя на Националната агенция за професионално образование и обучение за утвърждаване; 6. изготвя правила за провеждането на изпити, които се утвърждават от Националната агенция за професионално образование и обучение; 7. издава майсторски свидетелства; 8. обобщава постъпилата от регионалните занаятчийски камари информация и в случай на необходимост сезира компетентните органи; 9. води национален регистър на занаятчиите на основата на регионалните регистри; 10. координира дейността на регионалните занаятчийски камари; 11. изпълнява и други функции съгласно устава си. (2) Националната занаятчийска камара публикува на интернет страницата си документите по ал. 1, точки 3, 4, 5 и 6 и регистъра по ал. 1, т. 9, както и друга информация. (3) Националната занаятчийска камара предоставя на всеки 6 месеца на органите на Министерството на вътрешните работи актуализиран списък с вписаните в регистъра занаятчии и наети майстори, упражняващи занаят ключарство и обучаваните в този занаят.”

По § 26 има предложение от народните представители Даниела Миткова, Делян Добрев и Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27: „§ 27. Член 31 се изменя така: „Чл. 31. Общото събрание на Националната занаятчийска камара се състои от представители на всички регионални занаятчийски камари, на Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” и от други членове при пропорционално представителство на всеки занаят от списъка по Приложение № 1, по определена в устава норма на представителство.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28: „§ 28. В чл. 32 т. 3 се изменя така: „3. приема за членове браншови организации.”