23 март 2011 г.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, нашето предложение е като точка от дневния ред за тази седмица да бъде включен Законът за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, с една-единствена промяна, а именно служители в дипломатическите служби да не могат да бъдат лица, които са били щатни или нещатни служители, сътрудници, информатори, доверени лица, облагодетелствани от Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност, Разузнавателното отделение към Щаба на войската, Разузнавателното управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана и Народната милиция в периода от 1944 до 1989 г., или които са участвали в политически репресии. Днес България е член на Европейския съюз и НАТО. Това беше българският избор в годините на рухване на комунизма. Това е националното ни съгласие от края на ХХ век. Преди коледните празници разбрахме, че българската дипломация, която е част от съюзническите ни задължения, е зависима от бившата Държавна сигурност. В тази връзка бяха проведени поредица от срещи на министъра на външните работи с различните парламентарни групи и на 15 декември миналата година, тоест преди повече от три месеца, ние внесохме нашето предложение за промяна в Закона за дипломатическата служба. Широко известно е, че в началото на 90-те години на миналия век британският министър-председател госпожа Тачър заяви пред български представители, че за България ще се съди по лицата, които са изпратени да я представляват. Липсата на обвързаност с репресивния апарат на комунистическия режим в България, както и с тези на други тоталитарни режими би дало възможност за създаване на по-добър образ на Република България пред света. Този законопроект предлага въвеждане на допълнителни критерии за назначаване в дипломатическите служби, които съответстват на желанието на съвременна България да демонстрира пред международната общност скъсване с тоталитарния режим – нещо, по което мисля, че в голяма степен имаше съгласие в пленарната зала при приемането на онази декларация. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)

Последно изречение, уважаема госпожо председател. Колеги, предлагаме този законопроект, във връзка с това, че тези хора са решавали съдбите на отделни граждани, на цели семейства и родове, на поколения, и днес те представляват облика на България пред другите държави, това нещо трябва да бъде прекратено. Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Моето предложение е т. 4 – Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” – Сопот, да отпадне от дневния ред. Мотивите са следните: в Комисията по външна политика и отбрана е прието с консенсус решение да се изслушат министърът на отбраната и министърът на икономиката във връзка с процедурата дали Стратегията за приватизация на ВМЗ отговоря на Стратегията за национална сигурност. Считам, че трябва да бъде изчистен този въпрос. Това е позицията на нашата парламентарна група. Нека комисията да направи съответно тази среща и да се изчистят тези въпроси и съмнения, които съществуват по предложената Стратегия за приватизация и съответно следващата седмица да бъде включен в дневния ред. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя обратно процедурно предложение – Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи”, да си остане т. 4 в дневния ред. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля ви по този въпрос да вземем окончателното си решение по съществото на проблема. Действително в Комисията по външна политика и отбрана всички се съгласихме, че се приема становището по принцип да се върви към приватизация, но е нужно да бъде направена още една среща и с двамата министри – на икономиката и на отбраната, заедно с колеги от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Тъй като възникна проблемът дали приватизацията на основно предприятие от военнопромишления комплекс да се разглежда само като въпрос на икономическа ефективност от продажбата на едно търговско дружество, или да се свърже с цялостната стратегия и проблем за превъоръжаване на българските въоръжени сили за дългосрочно взаимодействие с приоритетни чуждестранни партньори, особено имайки предвид това, за което говори и министърът на отбраната в петъчния парламентарен контрол – предстоящата покупка на скъпоструващи изтребители и така нататък, затова се обърнах и към госпожа Цачева, когато разглеждахме дневния ред в Председателския съвет: дали ще имат възможност да участват министрите на отбраната и на икономиката в дискусията днес. Днес има заседание на Министерския съвет, навярно няма да могат. Ето защо, госпожо Цачева, бих помолил и Вие да подкрепите предложението. Разбирам, че има съображения, че дружеството е в затруднено положение, но представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в комисията съобщиха, че то в момента е в стабилно състояние, по-скоро става дума за неговата перспектива. Така че с нищо няма да създадем проблем, ако си дадем още няколко дни до края на седмицата и включим приоритетно, да речем в началото на следващата седмица, този въпрос в седмичната ни програма. Моля за прегласуване и ви моля да подкрепите предложението на господин Мутафчиев за отпадане на т. 4 от тазседмичната програма. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че предложението на колегата Иван Иванов, което беше защитено от председателя на комисията, аргументите, които бяха изложени, са приемливи и мисля да го подкрепя. Тъй като съм абсолютно убеден, че в днешно време при такава криза и при тази безработица сме длъжни да се грижим – по същество това е един дребен бизнес, на практика. Вместо хората да стават безработни и на социални помощи, това е едно отлично средство сами да осигурят своята прехрана и на своите семейства, а и да наемат и други – чираци, калфи. Това е едната страна на въпроса, който е сериозен мотив в подкрепа на предложението за разширение на списъка на занаятите. Другата, не по-малко съществена, е запазване фактически на нашите традиции, защото в този глобализиращ се свят и в Европейския съюз, моето твърдо убеждение е, че България би трябвало да запази своята национална идентичност, част от която са точно и занаятите. Да не говорим, че те при всички положения при съвременното развитие, при тази мощна дейност, която имат нашите курорти, целият този бизнес има пазар за тези стоки. Безспорно е, че този дребен бизнес трудно би компенсирал, според мен, фактически недостатъчното развитие на стратегически производства, на високи технологии, но би допълвал една такава политика на държавата. Аз мисля, че не е случайно, както някои изтъкнаха, че едва ли не за 4-5 дни може да се получи диплома по занаятите. Искам да дам един пример – моят племенник е завършил пет години специализирания Техникум по металопластика, който беше в Дървеница, и до ден днешен работи като занаятчия и то много добре работи – изнася си продукцията извън страната, член е на „Задругата”, на камарите и т.н. Подкрепям предложението за възможно по-широкия списък на българските занаяти и мисля, че Народното събрание ще направи едно добро за този традиционен поминък в България. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, този законопроект вървеше сравнително безпроблемно и се ползваше с подкрепата на голяма част от народните представители, докато не се появи едно предложение на страница 50, което създаде колизии при обсъждането на приложението към законопроекта. В какво се изразяват колизиите? Тук, в това предложение, се смесват понятия, които са характерни не за занаятите, а за професионалното образование. Като например – извън това, което каза колегата Радославов, се говори, че можеш да добиеш професия и квалификация в нея на електротехник, електрончик и други подобни, чрез изкарване на 6-месечни курсове, да речем, което е абсолютен нонсенс. Знаете всички, че не само в България, но и по целия свят, за да се добие правоспособността техник по електротехника или по други дисциплини, се учи поне 3-4 години и трябва да се дипломира, за да практикува тази професия. Няма ситуация, самият аз съм бил главен енергетик, при която някой да получи правото да практикува, без да има професионално образование за това, извън което се защитава непрекъснато с полагане на периодични изпити за квалификация и охрана на труда. Комисията правилно е преценила, според мен, че тази дейност не бива да бъде в обхвата на занаятите. Още повече, че традиционно под наименованието „занаяти” се обхващат, както е отбелязано и в началото на законопроекта, професии, които искат преди всичко ръчен труд. Не са основателни опасенията, изразени от различни колеги, че видите ли, щом няма това наименование в приложението, ще пратим тези хора в сивия сектор. Това е недомислица, според мен, на тези, които изразяват подобни мисли, защото има хиляди начини за упражняване на професии, които не са в списъка на занаятите – било по частен наемен път, било чрез предприемачество, регистрация на различни форми по Търговския закон, тъй че да се казва, че това ще тласне хората извън обхвата на списъка на занаятите към сивия сектор, не е сериозно твърдение. Искам да кажа, че ще подкрепя предложението на комисията, защото то в широка степен – над 90%, обхваща направените от народните представители, в това число и въпросното предложение, за което говоря сега, само че е систематизирано значително по-добре. Благодаря.

Уважаеми господин Георгиев, между това, което Вие казахте от трибуната на Народното събрание, и изказванията на Вашите колеги Мая Манолова, която в момента не виждам, но виждам господин Радославов, се вижда едно много голямо противоречие. Аз се учудвам, че вие нямате, очевидно, единна позиция на групата, но смятам, че аргументите, които защитавате, не са правилни по следната причина – парламентът трябва да създава, а не да отнема възможности. Задачата на парламента не е да казва кое до вчера и стотици години е било занаят и вече не може да бъде такъв. Подобни действия възприема Народното събрание. Казва, че фотографството, да речем, десетки години е било извършвано по занаятчийски начин, но вече това не може да става. Това ли е функцията и така ли си представяте вие работата на Народното събрание? Ние от СДС и Синята коалиция имаме друг подход. Казваме следното нещо: „Членството в камарата е доброволно”. Който иска, да отива там, който иска, да не отива, но оттам нататък няма разумна причина да орежем, да съкратим толкова сериозно списъка със занаятите. Аз Ви се чудя на Вас, Вие сте от Пловдив, там има една много мощна занаятчийска камара – как ще им ги обясните тези работи?! Утре ще Ви питат хората. Големият въпрос, който трябва да си зададем днес, е следният: няма ли опасност да бъдат загубени сега в продължаващата криза, защото тя продължава, работни места? Има такава опасност, колеги! Има, защото професии, които десетки и стотици години са били занаят, изведнъж Четиридесет и първото Народно събрание излиза с решение и казва – вече не са. Да ви кажа честно, лошото е, че ако ви пита някой, нямате логично обяснение защо не са. Не може да го обясните по логичен начин. Още повече, че вярвайки в конкуренцията, аз съм убеден, че би трябвало всеки един от нас да вярва в конкуренцията – защо отнемаме възможността на хората, които са си изкарвали до вчера хляба по този начин, да продължат да го правят от утре пак така?! Защо отнемаме тази възможност? Разберете, че ако до вчера си можел да станеш майстор фотограф по занаятчийски начин, в този закон вече не можеш да станеш майстор фотограф. Чудя ви се на всички вас, които защитавате тази теза, утре като ви питат хората, които може би ще останат без работа заради този текст, и вашата колежка Манолова правилно го каза, че много хора могат да си загубят работата, какво ще им кажете? Какво ще им обясните?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моят колега Мартин Димитров изказа някои възражения, напълно основателни, относно изявлението, което направи господин Захари Георгиев. В същото време аз искам да подчертая, че е абсолютно неправомерно неговото тълкувание, че едва ли не хората, които получават квалификации в системата на Занаятчийската камара, нямали необходимите умения и познания за изпълняване на определени дейности. Защото в закона ние изрично сме записали, че занаятчийската квалификация е набор от необходимите знания и придобити практически умения – професионални, организационни, творчески и други познания и квалификации, достатъчни за самостоятелно изработване на занаятчийско изделие или предоставяне на занаятчийска услуга. А самото занаятчийско обучение е преподаване на тези специфични в занаята приложни умения и техники, запознаване със специфичните инструменти и материали, развитие на организационни, творчески и други познания и умения на индивида, необходими за упражняване на конкретния занаят. И е казано, че познанията и практическите умения са придобити при занаятчийското обучение в предприятия, организирано по занаятчийски начин, с постепенно изграждане на познанията и практическо усъвършенстване на уменията. Оттук нататък всъщност при спазването на закона, господин Георгиев, органите на Занаятчийската камара са длъжни в цялото обучение, не толкова часа или толкова месеца, а в цялото обучение да осигурят това, което е записано в закона. Има контролни органи в държавата, които могат да санкционират, ако това не е направено. Но това, което ние като народни представители правим, е създаването на законовата рамка за всички занаяти, разписани по закона. Тъй като моето предложение обхваща тези занаяти, съществували като такива и до момента – завършвам, госпожо председател – няма никакви произшествия, за които тук хипотетично говорите, аз отново настоявам списъкът да не бъде намаляван. Защото това е отнемане на работни места и отнемане на права на български граждани. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Аз не зная с каква упоритост трябва да е човек, за да повтаря неистини от тази трибуна – щели да останат без работа хората, които упражняват професията „Фотография”. Първо, аз въобще не съм говорил на темата „Фотография”, но как ще лишиш някого от правото да упражнява професия по какъвто и да е начин? Ако не е чрез регистрацията в Занаятчийската камара, той има поне още десет други законни начина да упражнява тази професия без да е ощетен по никакъв начин.

Какъв е проблемът тогава? Защо го правите тогава?

Общо взето тук, според мен, се празнослови. Това, което защитаваше госпожа Манолова, е постигнато в преговорите (реплика от Синята коалиция) и се касае за фризьорството. По отношение на тази част от занаятите, аз не споря. Споря, уважаеми господин Иванов, за това, за което Вие с умиление си спомняте, когато сте били на 5 години, как идвал някакъв човечец и ремонтирал радиото у Вас. Но това не е занаятчийска професия днес.

До момента е.

Електротехниката и електрониката изискват специални познания. Спомняте си, може би, с умиление как някога са въртели струговете на ръка или водните турбини. Това днес е друго, защото има стругове с цифрово програмно управление и други по-сложни от това. И това да направим занаятчийство ли? Това, което казвате във вашето предложение, сочи точно това. Вие просто не сте наясно с тази материя. Имам усещането, че в тази политическа част, която разглеждаме днес по отношение урегулиране на тези обществени отношения, сте чираци, и двамата.

Лично обяснение!

Аз смятам, господин Георгиев, че вие наистина сте майстори, но най-големите майстори на демагогията в България. Ако видите изказването на Мая Манолова, вземете да го прочетете – тя се обяви „за” предложението, което правим с господин Иван Н. Иванов, и „против” текста, който защитава комисията. А Вие казахте точно обратното. Вземете да го прочетете, вземете да се информирате! Не чухте ли какво каза вашият колега Радославов преди 10 минути? Стига с тази демагогия, бе хора! Вземете малко да се осъзнаете! Вие имахте много сериозно противоречие във Вашето изказване. Да, в този закон правим нещо много важно. Един човек вече може да работи само по Търговския закон, ако иска, или може да бъде алтернативно член на Занаятчийската камара. Вие обаче искате да му отнемете тази възможност. Защото ако го няма в списъка, той вече не може да упражнява тази професия по занаятчийски начин, и по-важното – не може да се прави цялото обучение от чирак, калфа, майстор за тази професия. Това е големият проблем. Но Ви препоръчвам, господин Георгиев, за да не изпадате в такава между неловка и смешна ситуация, следващия път, когато се събира групата на БСП, на Коалиция за България, да поставите този въпрос, за да имате една позиция. Така че да не изпадате в неудобни ситуации. Благодаря ви.

Искам процедура.

Първо, искам да Ви обърна внимание, че неправилно дадохте право за лично обяснение на господин Мартин Димитров, защото аз нито веднъж не съм споменал неговото име, а изискването за лично обяснение предполага точно това – да е споменат някой поименно. (Реплика на народния представител Иван Иванов.) Така че не ме обезправявайте да направя своето лично обяснение, тъй като той спомена моето име в своето изказване. Затова, надявам се, да ми позволите да продължа с личното си обяснение.

А сега искам...

В такъв случай приемете това мое изказване като обръщане на внимание, че нарушавате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, които предстои да гласувате този текст, искам да ви кажа, че много рядко се случва някаква тема да има много дълбоки корени, много голяма приемственост в българското законодателство и в уреждането на обществените отношения. Затова съм предизвикан да изляза и да кажа няколко думи от трибуната. Законът за професионалното образование, който беше споменат, е приет през 1999 г., след няколко години работа с експерти от Земеделската камара в Кобленц. Тоест, той е някакво партньорство между български и германски специалисти. Този закон е на основата на практика, която съществува в българската професионална образователна система от 1880 г. насетне. Програмите, съдържанието и изграждането на това, което наричаме техникуми и професионални училища, и пр., е дело на няколко поколения български занаятчии и български даскали. Времето, в което са извършени най-радикалните промени след 9 септември в българската образователна система, не са ударили точно тази система. Тя някак си се е спасила, оцеляла и е продължавала да дава занаят и хляб на хората. След промените през 1990 г. тези неща продължиха да се спазват като традиция. Аз не знам колко примера могат да се дадат за хора, които са били в България, от висотата на голямото разбиране за политика и обществена дейност, каквато, примерно, е баронеса Тачър, но ще ви кажа, че тя в качеството си на министър на образованието е посещавала България през 70-те години и е записала в един албум на министерството, че се прекланя пред професионалното образование на българите и ще се опита да го въведе в Англия. Не знам колко пъти – тук някой може да излезе да дава такива примери, които имат 120-130 години основа под себе си. Сега се прави промяна – намалява се броят на занаятите, създава се някакъв друг ред за изграждането на чирак, калфа и майстор, който е в някаква степен, защото на едните им харесва така, а на другите не им харесва така. Това е някакъв вътрешен занаятчийски сблъсък. Ние, политиците, вземаме решение в полза на едната група, сигурно тази група има аргументи, но най-важното – срещу 130 годишна традиция. Това ви призовавам да не правим. Защо да го правим, след като това е удържало бурите на най-радикални промени в българското общество? Ние сме стара национална общност в Европа, ние сме държава от ХІХ век, ние имаме зад гърба си практики. Тук е имало дебати по тези неща, много хора са се изказвали – представете си, това са нашите дядовци и прадядовци! Тези хора са стигали до тези заключения! Сега изведнъж в името на някакъв интерес, който безспорно сигурно е аргументиран вътре в някакви занаятчийски среди, да изтласкаме тази традиция от себе си, да я изтласкаме от закона, да въведем някаква друга норма, противно, пак ще кажа, на този голям опит. В крайна сметка това е майсторлък, това е пазар. Всеки предмет може да бъде изработен сигурно със съвършени уреди в съвременния свят и всеки негов аналог може да бъде изработен на ръка. Ръчната изработка се цени по цял свят и струва много пари, в България е същото. Няма смисъл да давам примери, защото във всеки занаят това нещо може да се намери – просто технологиите наистина отидоха много нагоре. Дали ти ще се обучаваш през някаква свръхмодерна техника, или ще станеш добър чирак на известния майстор в града – какво регулираме в момента? Ще кажем: „Не, вие не можете. Ще ви изключим тук, една група занаяти, и ще се оправяте, както можете”. Мисля, че всеки от нас, защото, както виждате, не е въпрос на партийна група, който иска да остане верен на нещо, което е в корените на модерната ни култура, на модерното ни общество, трябва да се съгласи да си останат всички занаяти. Нека те се регулират помежду си сами – държавата няма място там. Ние имаме добър Закон за професионалното образование, има ред на занаятчийски камари, което се урежда тук. Виждам, че това се прави със съгласие. Защо трябва да тръгнем срещу една голяма традиция зад себе си? Нямаме права. Има места, където политиците нямат права. За да се направи такава голяма промяна, тук трябва всички да сме „за”, да сме много убедени, за да се съгласим, че нещо, което е на 130 години – урегулирано, уредено, трябва да го променим. Благодаря Ви, госпожо председател.

Комисията предлага да се създаде нов § 57: „§ 57. Приложение № 2 към чл. 21, ал. 4 се отменя.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Параграф 57 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в § 55, т. 3.

Предложение от народните представители Миткова, Добрев и Червенкондев. Комисията подкрепя предложението, което е отразено в § 57.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58.

Комисията предлага да се създаде нов § 59: „§ 59. Издадените до влизането в сила на този закон свидетелства от Задругата на майсторите на народните художествени занаяти и от Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” запазват валидността си.”

Предложение от народните представители Миткова, Добрев и Червенкондев за създаване на нов § 60. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 60: „§ 60. (1) В срок до 9 месеца от влизането в сила на този закон, управителните съвети на регионалните занаятчийски камари и Националната занаятчийска камара привеждат в съответствие с него програмите за подготовка и обучение на занаятчии, правилата за обучение и правилниците за обучение и провеждане на изпити. (2) До утвърждаването от Националната агенция за професионално образование и обучение на програмите за подготовка и обучение на занаятчии, правилата за обучение и правилниците за обучение и провеждане на изпити, регионалните занаятчийски камари не провеждат калфенски изпити и не издават свидетелства за калфи, а Националната занаятчийска камара не провежда майсторски изпити и не издава майсторски свидетелства”.

Комисията предлага да се създаде нов § 61: „§ 61. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Националната занаятчийска камара утвърждава образец на регионален регистър на занаятчиите по чл. 21, ал. 4”.

По § 59 има предложение от народните представители Миткова, Добрев и Червенкондев. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 62: „§ 62. В срок 6 месеца от влизането в сила на този закон регионалните занаятчийски камари и Националната занаятчийска камара привеждат дейността си в съответствие с изискванията му”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 63.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 64: „§ 64. В Закона за местните данъци и такси в чл. 61м, ал. 1, т. 4 думите „12 и 13” се заличават”.

Комисията предлага да се създаде § 65: „§ 65. Лицата по т. 12 и 13 на Приложение № 4 към Глава втора, Раздел VI от Закона за местните данъци и такси, които до влизането в сила на този закон са подали данъчна декларация по чл. 61н от Закона за местните данъци и такси с приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара, ползват данъчното облекчение по чл. 61м, ал. 1, т. 4 за 2011 г.”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 66: „§ 66. В Закона за регистър БУЛСТАТ се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1, т. 6 след думите „Закона за задълженията и договорите” се поставя запетая и се добавя „включително тези, организирани по занаятчийски начин”. 2. В чл. 7: а) в ал. 1, т. 10 накрая се добавя „или занаяти по Закона за занаятите”; б) в ал. 2: аа) в т. 6 накрая се добавя „или занаяти по Закона за занаятите”; бб) в т. 7 накрая се добавя „или придобиването на званието майстор или калфа по Закона за занаятите”. 3. В чл. 29, ал. 2, т. 4 се изменя така: „4. регионалните регистри и националния регистър на обучаваните и обучените чираци, калфи и майстори, на обучаващите ги майстори, както и на майсторите и калфите, работещи в предприятия, организирани по занаятчийски начин”.”

Комисията предлага § 63 да се отхвърли, тъй като съдържанието му е отразено в § 56 по предложение на комисията.

Тук има предложение, което не се подкрепя и трябва да се прочете!

За уточнение – към госпожа Фидосова и колегите, ще кажа, че неприетото предложение беше прочетено заедно с § 56, тъй като се отнася към него. Беше гласувано преди това, а предложението на колегите Миткова, Добрев и Червенкондев е подкрепено и също така е прочетено, така че всичко е прочетено и гласувано, госпожо Фидосова!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам да направя процедурно предложение съгласно нашия правилник – в залата да бъдат допуснати господин Антон Величков, заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, и господин Георги Алексиев, главен секретар на Контролно-техническата инспекция.

„Доклад за второ гласуване относно Закон за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2010 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2010 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По параграфи 1, 2, 3 и 4 включително няма постъпили предложения от народни представители. Комисията подкрепя тестовете на вносителя от § 1 до § 4 включително. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.

Уважаеми колеги, преминавам към Допълнителен доклад към Доклад № 053-07-63. Комисията предлага преди Преходни и заключителни разпоредби да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 17, ал. 1 точки 4, 5 и 6 се отменят.” Параграфи 5 и 6 стават съответно § 6 и § 7.

Предлагам да подложим на гласуване отново „Преходни и заключителни разпоредби”.

По § 5 на вносителя няма постъпили предложения. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. Контролно-техническата инспекция е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на центровете за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части в Русе и Пловдив.”

По § 6 няма допълнителни предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.

По § 7 на вносител няма постъпили предложения. Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага § 7 да бъде отхвърлен.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, правя процедура за допуск на господин Антон Величков – заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните.

„Доклад относно Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2011 г., приет на първо гласуване на 23 февруари 2011 г. Проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 1. Член 1 се изменя така: „Чл. 1. Този закон урежда: 1. фитосанитарните мерки по Международната конвенция по растителна защита и осъществяването на фитосанитарния контрол на растенията и растителните продукти; 2. внедряването и усъвършенстването на методи за интегрирана борба срещу вредителите по растенията и растителните продукти; 3. изискванията към продукти за растителна защита и торове, режима на изпитване, разрешаване и контрол на производството, преопаковането, съхранението, пускането на пазара и употребата им с цел защита здравето на хората и животните и опазване на околната среда; 4. изискванията към фитосанитарното качество и контрола на растенията и растителните продукти, предназначени за вътрешния пазар и за износ; 5. контрола за съответствие на продукти за растителна защита с показателите, одобрени при разрешаването; 6. изискванията за съхраняване на документация за пуснати на пазара и употребени количества продукти за растителна защита и торове; 7. мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно торове (OB, L 304 от 2003 г.), наричан по-нататък Регламент ЕО 2003/2003; 8. контрола на замърсителите в растителните суровини; 9. контрола върху интегрираното производство на растения и растителни продукти; 10. условията и организацията за извършване на наблюдение и диагностика на икономически важни вредители по земеделските култури.”

По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Индивидуалните административни актове по ал. 2 могат да се обжалват пред директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 3. Създава се ал. 5: „(5) Лицата по ал. 1 съхраняват документация за употребените видове и количества продукти за растителна защита и торове по култури и площи и при поискване предоставят в Българската агенция по безопасност на храните данни по образец, утвърден от нейния изпълнителен директор.”

По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 4. В чл. 10 се създават т. 3 и 4: „3. да инспектират обектите, в които се произвеждат, опаковат, преопаковат, съхраняват и пускат на пазара продукти за растителна защита, торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати при осъществяване на контрола по раздели ІV и V; 4. да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи”.”

По параграфи 5, 6 и 7 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 5, 6 и 7.

По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа: „§ 8. В чл. 13а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „растителните суровини, почвите и водите за напояване за съдържание на химични и биологични замърсители” се заменят със „суровини и храни от растителен произход за съдържание на замърсители”, а думите „и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси” се заличават. 2. В ал. 3, изречение второ думите „от Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” към министъра на икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „от национален орган за акредитация на държава – членка на Европейския съюз”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната редакция на параграфа: „§ 10. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „предлагат” се заменя с „пускат”. 2. Създава се ал. 6: „(6) Притежателят на удостоверението за разрешаване по ал. 2 подава годишна декларация за количествата продукти пуснати на пазара, по образец утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.””

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция на параграфа: „§ 11. В чл. 15а се правят следните изменения: 1. В ал. 2 абревиатурата „БАН” и запетаята след нея се заличават. 2. В ал. 4, т. 3 думите „паралелен внос” се заменят с „паралелна търговия”. 3. В ал. 5, в изречение първо думите „токсикологичните и екотоксикологичните характеристики” се заменят с „физико-химичните свойства, остатъчните вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход, токсикологичните, екотоксикологичните характеристики и поведение в околната среда.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 15г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 след думата „характеристики” се добавя „и поведение в околната среда”; б) в т. 4 след думата „характеристики” се добавя „и поведение в околната среда”; в) в т. 6 думата „квитанция” се заменя с „документ”. 2. В ал. 5 след думите „оригиналния продукт” се добавя „или алтернативни изследвания на тези данни”. 3. В ал. 8, изречение първо думата „предлагането” се заменя с „пускането”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция на параграфа: „§ 13. В чл. 15ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „паралелен внос” се заменят с „паралелна търговия”. 2. В ал. 2: а) точка 2 се изменя така: „2. оригинален етикет и инструкции за употреба с превод на български език на продукта за растителна защита в държавата - членка на Европейския съюз, от която се осъществява паралелна търговия, и проект на етикет за Република България, който съдържа задължително означение, че продуктът е паралелно търгуван”; б) в т. 3 думата „квитанция” се заменя с „документ”. 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Българската агенция по безопасност на храните може да поиска от заявителя мостра от продукта, който се заявява за паралелна търговия.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(3) Лицата по чл. 15а, ал. 7 и 8 извършват оценка на идентичността на заявения продукт за растителна защита с разрешения в страната продукт, която представят в Съвета по продуктите за растителна защита в срок до два месеца от получаване на документацията по ал. 2. Един продукт за растителна защита се смята за идентичен с вече разрешения в страната, когато: 1. е произведен от същия производител, от свързано с производителя предприятие или по лиценз в съответствие със същия производствен процес; 2. е идентичен по спецификация и съдържание на активни вещества, както и по вида формулация; 3. е същият или еквивалентен по наличие на коформуланти и по размер, материал и форма на опаковката с оглед на потенциалното отрицателно въздействие върху безопасността на продукта по отношение на здравето на хората или на животните, или за околната среда.” 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в текста преди т. 1 думите „паралелен внос” се заменят с „паралелна търговия”. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6. 7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „паралелен внос” се заменят с „паралелна търговия”. 8. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”. 9. Досегашната ал. 8 става ал. 9.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 15з се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3, буква „б” след думите „свойства на” се добавя „активните вещества и”; б) в т. 4 след думата „характеристики” се добавя „и поведение в околната среда”; в) в т. 6 думата „квитанция” се заменя с „документ”. 2. В ал. 3, изречение първо думата „предлагането” се заменя с „пускането”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и предлага следната редакция на параграфа: „§ 15. В чл. 15л се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „предлагане” се заменя с „пускане”. 2. В ал. 2: а) в т. 1 след думата „идентичност” се добавя „или еквивалентност”; б) в т. 2 думата „квитанция” се заменя с „документ”. 3. В ал. 4 навсякъде след думата „идентичност” се добавя „или еквивалентност”. 4. В ал. 5: а) в текста преди т. 1 след думата „идентичност” се добавя „или еквивалентност”; б) в т. 3 думата „квитанция” се заменя с „документ”. 5. В ал. 11 след думата „идентичност” се добавя „или еквивалентност”. 6. В ал. 12, т. 3 след думата „идентичност” се добавя „или еквивалентност”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 15п се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 2 след думата „идентичност” се добавя „или еквивалентност”. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) В случаите по ал. 3 притежателят на удостоверението представя в Българската агенция по безопасност на храните: 1. заявление по чл. 15в, ал. 1; 2. данни за промяната, чиято форма, съдържание и срок за оценка се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5; оценката на данните се извършва от лицата по чл. 15а, ал. 7 и 8; 3. документ за платена такса съгласно тарифата по чл. 3.” 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19: „§ 19. В чл. 16а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „Българската агенция по безопасност на храните” се добавя „издава разрешение и”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) За издаване на разрешение по ал. 1 в Българската агенция по безопасност на храните се подават: 1. заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните; 2. информационен лист за безопасност на продукт за растителна защита на български език съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (ОВ, L 396 от 2006 г.); 3. документ за платена такса съгласно тарифата по чл. 3.” 3. Създават се ал. 3, 4 и 5: „(3) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2 изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение за изпитване с научноизследователска или експериментална цел по образец, определен с наредбата по чл. 19, ал. 4, или прави мотивиран отказ. (4) Разрешението по ал. 3 се издава за срок една година. (5) Отказът по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В. чл. 18 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „вноса, търговията и употребата в страната на продукти за растителна защита по отношение на формулацията, етикетирането, съдържанието на етикетите и тяхното съответствие с продукта за растителна защита” се заменят с „производството, преопаковането, съхранението, пускането на пазара и употребата в страната на продукти за растителна защита по отношение на формулацията, етикетирането, съдържанието на етикетите и съответствието им с показателите, одобрени при разрешаването им”. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Забранява се пускането на пазара и употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. Създава се чл. 18а: „Чл. 18а. (1) Когато се установи, че продукти за растителна защита са неразрешени, негодни или с доказано несъответствие по отношение на физични и/или химични свойства, контролните органи на Българската агенция по безопасност на храните ги спират от продажба и употреба и разпореждат за сметка на собственика: 1. да бъдат изнесени от територията на страната; 2. да бъдат унищожени съгласно Закона за управление на отпадъците. (2) Мерките по ал. 1 се прилагат с предписания, екземпляр от които се връчва на собственика или на негов представител. (3) Индивидуалните административни актове по ал. 2 могат да се обжалват пред директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. (4) При установяване на нарушение и налагане на мярка по ал. 1 контролните органи незабавно уведомяват изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, който въз основа на констатациите може да издаде заповед за незабавно преустановяване пускането на пазара и употребата на определена партида от продукт за растителна защита, като разпорежда на притежателя на удостоверението за разрешаване на продукта в срок, не по-дълъг от един месец, да изтегли партидата от пазара. Заповедта задължително съдържа разпореждане за изнасяне на партидата от територията на страната или за унищожаването й съгласно Закона за управление на отпадъците. (5) Заповедта по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. (6) Съгласно сроковете, определени в актовете по алинеи 1 и 4, собственикът или притежателят на удостоверението представя в Българската агенция по безопасност на храните писмени доказателства за изпълнението на наложените мерки.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23: „§ 23. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „предлагане” се заменя с „пускане”. 2. В ал. 3, изречение първо след думите „изискванията на” се добавя „Добрата експериментална практика и”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25: „§ 25. Член 23 се изменя така: „Чл. 23. (1) Търговия на едро или дребно на продукти за растителна защита, дейностите по преопаковане на продукти за растителна защита и извършване на фумигация и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители се осъществяват от лица, които притежават разрешение, издадено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. (2) Разрешението се издава за срок 5 години и не може да се преотстъпва на друго лице. (3) За получаване на разрешение по ал. 1 лицата трябва да са търговци по смисъла на Търговския закон и да притежават висше агрономическо образование или сключен договор с лице, притежаващо такова, а в случаите при извършване на фумигация и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители, и завършен курс за фумигация във висше училище или научноизследователски институт по програма, одобрена от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. (4) За осъществяване на дейностите по ал. 1 лицата трябва да разполагат с обекти съгласно изискванията, определени с наредбите по чл. 23в и 23г, както следва: 1. за търговия на едро – склад; 2. за търговия на дребно – селскостопанска аптека; 3. за преопаковане – цех за преопаковане; 4. за фумигация и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители – складово помещение (клетка). (5) За получаване на разрешение по ал. 1 лицата подават до директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. (6) Към заявлението по ал. 5 се прилагат и заверени копия от следните документи: 1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация или единен идентификационен код (ЕИК) на търговеца; 2. диплома за висше агрономическо образование на лицето или договор с лице, притежаващо такова; 3. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 4. документ за собственост или право на ползване на обекта, в който ще се осъществява дейността; 5. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, със съответното му предназначение, отговарящо за заявената дейност, издадено по реда на Закона за устройство на територията; 6. списък на техниката за преопаковане – в случаите на ал. 4, т. 3; 7. удостоверение за завършен курс за фумигация на лицето – в случаите на ал. 4, т. 4; 8. документ за платена такса за обработка на документи и издаване на становище съгласно тарифата по чл. 3. (7) Лицата, които работят в селскостопанските аптеки като продавач-консултанти, трябва да притежават висше агрономическо образование или средно професионално образование в областта на растениевъдството. (8) Лицата, които извършват преопаковане на продукти за растителна защита, трябва да притежават писмено разрешение за преопаковане от производителя на продукта за растителна защита или от упълномощен негов представител. Разрешението трябва да съдържа наименованието на производителя, продуктите и срока, за които производителят дава разрешение за преопаковане. При започване на дейността копие от разрешението се представя в съответната областна дирекция по безопасност на храните. (9) Специфичните изисквания при извършване на фумигация и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26: „§ 26. В чл. 23а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „ ал. 3 – 5” се заменят с „ал. 5 и 6”. 2. В ал. 3 думите „директорът на областната дирекция по безопасност на храните дава писмено становище и изпраща документите в Българската агенция по безопасност на храните” се заменят със „се извършва проверка на обекта и се изготвя писмено становище”. 3. В ал. 4 думите „В едномесечен срок от получаване на документите и становището по ал. 3 в Българската агенция по безопасност на храните” се заменят с „В 14-дневен срок от изготвяне на становището”. 4. В ал. 5 след думите „ал. 3” се добавя „като размерът й се определя в зависимост от броя на обектите, в които ще се осъществява дейността”. 5. Създават се ал. 7, 8 и 9: „(7) В Българската агенция по безопасност на храните се създава и поддържа регистър на издадените разрешения, съответно на направените откази по чл. 23 и отнетите разрешения по чл. 23б, който съдържа: 1. вид, номер и дата на разрешението; 2. име, съответно фирма, и единния идентификационен код или БУЛСТАТ на търговеца; 3. седалище и адрес на управление и представител на търговеца; 4. вид и адрес на обекта/обектите (склад, селскостопанска аптека, цех за преопаковане, складово помещение (клетка); 5. име на лицето/лицата, осъществяващо/осъществяващи дейността в обекта; 6. име на производител и име на продукт/продукти за растителна защита и срок при разрешение за преопаковане; 7. промени във вписаните обстоятелства; 8. номер и дата на отказ за издаване на разрешение; 9. номер и дата на заповед за отнемане на разрешение. (8) Регистърът се публикува на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните и се актуализира при всяка промяна. (9) Притежателят на разрешението по чл. 23 е длъжен да уведоми съответната областна дирекция по безопасност на храните за всички промени във вписаните обстоятелства в 7-дневен срок от настъпването им.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28: „§ 28. В чл. 23в думата „предлагането” се заменя с „пускането” и след думата „ред” се добавя „и начин”.”

По параграфи 29, 30 и 31 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 29, 30 и 31.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32: „§ 32. В чл. 24д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „за съответствие на” се заменят с „върху” и след думата „субстрати” се добавя „и контролът за спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 2003/2003. 2. В ал. 2: а) в изречение първо думите „се взема” се заменят с „може да се вземе”; б) изречение второ се заличава. 3. Създава се нова ал. 3: „(3) EО торовете се изпитват в нотифицирана по чл. 30 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 лаборатория. Лабораториите, установени на територията на Република България, които желаят да бъдат одобрени и нотифицирани в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕО) № 2003/2003, подават заявление в Българската агенция по безопасност на храните, придружено от копие от сертификат за акредитация, в чийто обхват е включено изпитване за съответствие на ЕО торовете по показатели и методи, посочени в Регламент (ЕО) № 2003/2003.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Българската агенция по безопасност на храните нотифицира пред Европейската комисия списъка на одобрените лаборатории на територията на Република България по смисъла на чл. 30 от Регламент (ЕО) № 2003/2003.” 5. Създават се ал. 5, 6, 7, 8, 9 и 10: „(5) Когато се установи, че партида торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати са нерегистрирани, негодни за употреба или несъответстващи на обявеното в придружаващата документация или етикета, контролните органи на Българската агенция по безопасност на храните ги спират от продажба и употреба и разпореждат: 1. да бъдат изнесени от територията на страната за сметка на собственика; 2. да бъдат преработени от производителя до достигане на обявените показатели; 3. да бъдат унищожени за сметка на собственика, ако продуктът е опасен за здравето на хората, животните или околната среда. (6) Мерките по ал. 5 се прилагат с предписания, екземпляр от които се връчва на собственика или на негов представител. (7) Индивидуалните административни актове по ал. 6 могат да се обжалват пред директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. (8) При установяване на нарушение и налагане на мярка по ал. 5 контролните органи незабавно уведомяват изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, който въз основа на констатациите може да издаде заповед за незабавно преустановяване пускането на пазара и употребата на определена партида от продуктите, като разпорежда на лицето, което я е пуснало на пазара, изтеглянето й в срок, не по-дълъг от един месец. Заповедта задължително съдържа разпореждане за изнасяне на партидата от територията на страната, преработването й до достигане на обявените показатели или, ако представлява опасност за здравето на хората, животните или околната среда, за унищожаването й съгласно Закона за управление на отпадъците. (9) Заповедта по ал. 8 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. (10) Съгласно сроковете, определени в актовете по ал. 5 и 8, собственикът или лицето, пуснало продуктите на пазара, представя в Българската агенция по безопасност на храните писмени доказателства за изпълнението на наложените мерки.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33: „§ 33. В чл. 24е се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата „опаковките” се поставя запетая, а думите „или етикетите” се заменят с „етикетите и придружаващите документи”; б) в т. 6 думата „предлага” се заменя с „пуска”. 2. Алинея 5 се отменя.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34: „§ 34. В чл. 24ж се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава изречение второ: „Производителят/вносителят е длъжен да поддържа документация за произхода на продуктите за целия период, през който ги пуска на пазара и две години след това.” 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) При пускане на пазара на амониево-нитратни торове с високо съдържание на азот всяка партида от тях се придружава със сертификат за устойчивост на детонация, издаден до три месеца преди пускането им на пазара. Производителят/вносителят е длъжен да представи в Българската агенция по безопасност на храните резултатите от изпитването най-малко 5 дни преди пускането на продукта на пазара. (3) Амониево-нитратни торове с високо съдържание на азот се предлагат на краен потребител само опаковани.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.

По параграфи 36, 37, 38, 39, 40, 41 няма нови предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за тези параграфи. Имам предложение за § 36.

По § 36 комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. Моля за думата, за да направя предложение.

Предлагам вместо „точка” да се сложи „запетая” и да се допълни с текста, а думата „инспекторите” се заменя с „инспектори”.

А думата „инспекторите” се заменя с „инспектори”.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 37, 38, 39, 40 и 41 включително.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42: „§ 42. Създава се чл. 39а: „Чл. 39а. (1) Наказва се с глоба от 1800 до 3600 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което: 1. постави маркировка ЕО тор на продукт, който не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 2003/2003; 2. не спази изискванията за задължително обявяване съдържанието на хранителни елементи по чл. 6 от Регламент (ЕО) № 2003/2003; 3. не изпълни задълженията по чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 за поддържане и предоставяне на документация за проследимост и произход на торовете; 4. наруши изискванията за идентификация, маркировка, етикетиране и опаковане по чл. 7, 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 2003/2003; 5. наруши изискванията на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 по отношение на допустимите отклонения; 6. не изпълни изискванията за водене и предоставяне на документация по чл. 26 от Регламент (ЕО) № 2003/2003; 7. не изпълни изискванията на чл. 24ж, ал. 2 и чл. 27 от Регламент (ЕО) № 2003/2003; 8. наруши разпоредбите на чл. 24ж, ал. 3 за задължителното опаковане на амониево-нитратните торове. (2) За нарушенията по ал. 1 на едноличните търговци и юридическите лица се налагат имуществени санкции в размер от 2700 лв. до 4800 лв.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 43, 44 и 45.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46: „§ 46. Създава се чл. 42а: „Чл. 42а. (1) Наказва се с глоба от 1800 до 3600 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което наруши и/или не изпълни предписание на контролните органи на Българската агенция по безопасност на храните, издадено във връзка със служебните задължения в качеството им на длъжностни лица. (2) За нарушения по ал. 1 на едноличните търговци и юридическите лица се налагат имуществени санкции в размер от 2700 до 4800 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, 48, 49, 50 и 51.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 52. Комисията предлага § 52 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 52: „§ 52. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 25 думата „предлага” се заменя с „пуска”. 2. В т. 32 думата „предлага” се заменя с „пуска”. 3. Точка 35 се изменя така: „35. „Паралелна търговия на продукти за растителна защита” е пускане на пазара в Република България на продукт за растителна защита, който е идентичен на продукта за растителна защита, вече разрешен в страната.” 4. В т. 36 след думите „качество по” се добавя „Добрата експериментална практика и”. 5. В т. 37 думата „предлагане” се заменя с „пускане”. 6. Точка 38 се изменя така: „38. „Оригинален продукт за растителна защита” е продукт за растителна защита, заявен за разрешаване, който съдържа активно вещество, чийто производител го е заявил или е участвал при заявяването му за включване в списъка на активните вещества, разрешени за Европейския съюз.” 7. Точка 40 се изменя така: „40. „Пускане на пазара” е всяка доставка, независимо дали срещу заплащане или безвъзмездно, която не е предназначена за складиране, последвано от експедиция извън територията на Република България. Съхраняването за целите на доставка се смята за пускане на пазара. Вносът на територията на Република България се смята за пускане на пазара.” 8. В т. 41 след думите „принципите на” се добавя „Добрата експериментална практика и”. 9. В т. 43 след думата „производители” се добавя „или културите са широко разпространени, но употребата се налага, за да се отговори на извънредна необходимост.”. 10. Създават се т. 53-63: „53. „Амониево-нитратни торове с високо съдържание на азот” са еднокомпонентни или сложни торове на базата на амониев нитрат, съдържащи повече от 28% от масата на азот по отношение на амониевия нитрат. 54. „Добра експериментална практика” е система от основни правила за организиране на опити при полски условия, която осигурява провеждането, отчитането, записването, оценката и тълкуването на опитите да се извършват така, че резултатите от тях да са в съответствие с разпоредбите на насоки 181 и 152 на Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (EPPO). 55. „Еквивалентност” е определянето на подобието на химическия състав, представляван от различните източници на технически материали. В случай че новият източник представлява подобна или по-малка опасност в сравнение с еталонния източник, новият източник може да се счита за еквивалентен на еталонния източник. 56. „Коформулант” е неактивно съединение, различно от активната съставка, добавено в продукт за растителна защита. 57. „Негодни продукти за растителна защита и торове” са продукти с изтекъл срок на годност и/или с променени физични и химични свойства. 58. „Партида” по смисъла на Глава втора, Раздел V е определено количество торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати, опаковани или в насипно състояние, което е еднородно по отношение на вид, състав, качество, наименование, място на произход и лице, което ги е пакетирало, придружавани от един и същ търговски документ или документ за качество. 59. „Поведение в околната среда на продукта за растителна защита” е въздействието на продукта върху компонентите на околната среда и възможността при условията на тяхната употреба да попаднат в почвите, да замърсят подземните и повърхностните води и да се разпространят във въздуха. 60. „Търговия на дребно с продукти за растителна защита” са всички дейности по придобиване, доставка, съхраняване в наличност с цел продажба или продажба на продукти за растителна защита в селскостопански аптеки на краен потребител. 61. „Търговия на едро с продукти за растителна защита” са всички дейности, състоящи се от покупко-продажба, придобиване, внос, доставяне, съхраняване, снабдяване или износ на продукти за растителна защита, с изключение на търговията на дребно с продукти за растителна защита. 62. „Фитосанитарни инспектори” са експерти, притежаващи необходимата квалификация за извършване на фитосанитарен контрол, назначени за това. 63. „Фумигация” е метод за унищожаване на вредители, основан на използване на газове, в херметично затворени пространства.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 53: „§ 53. В останалите текстове на закона думите „предлагане на пазара”, „предлагането на пазара” и „предлагат” се заменят съответно с „пускане на пазара”, „пускането на пазара” и „пускат”.”

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 54.

Благодаря, госпожо председател. Правя процедурно предложение за допускане в залата на: Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Ивелина Бахчеванова и Валентин Груев – от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Иван Стоенчев – изпълнителен директор на ВМЗ – Сопот, и Валентин Радев – заместник-министър на отбраната.

„ДОКЛАД по Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, № 102-03-4, внесена от Министерския съвет на 7 февруари 2011 г. На свои редовни заседания, проведени на 23 февруари 2011 г. и на 16 март 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот. Стратегията беше представена от Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. “Вазовски машиностроителни заводи” (ВМЗ) ЕАД, гр. Сопот е търговско дружество, като едноличен собственик на всички акции от капитала му е българската държава. ВМЗ ЕАД е едно от най-големите дружества от военнопромишления комплекс в България, което произвежда отбранителна и гражданска продукция. Дружеството е с едностепенна система на управление. Дейността на ВМЗ ЕАД е производство на отбранителни и граждански продукти. То проектира, произвежда и поддържа големи артилерийски и реактивни боеприпаси и неуправляеми ракетни системи, взриватели, обработващо и нестандартно оборудване, инструментална екипировка, абразивни и диамантени инструменти, нестандартни машини. Дружеството успешно осъществява утилизация на боеприпаси. Дружеството притежава лицензи и патенти, покриващи диапазон от оръжия, боеприпаси и неуправляеми ракети, използвани от страни – членки на НАТО, и от други държави. Дружеството е със сертифицирана система за управление на качеството по ISO 9001/2000.

1. Повишаване на конкурентоспособността на дружеството и ускоряване на иновативните процеси в него. Приватизацията ще създаде предпоставки за осигуряване и привличане на инвестиции за модернизация на дълготрайните активи на дружеството и подобряване на неговото управление. 2. Утвърждаване на пазарните позиции на дружеството, включително в частта гражданска продукция. 3. Ускоряване на процесите на коопериране и установяване на дългосрочно сътрудничество и интеграция с партньори от Евроатлантическата общност. 4. Покриване на изискванията за участие във формиращия се единен европейски пазар на отбранителни продукти/отбранително оборудване. 5. Силен конкурентен натиск на фирмите от водещите във военното производство държави, трудност при провеждане на адекватна инвестиционна и пазарна политика.

1. Запазване и разширяване предмета на дейност на дружеството по отношение на продукцията с отбранително предназначение, както и на гражданската продукция. 2. Осигуряване на гаранции за по-нататъшното развитие на дружеството в конкурентна среда, запазване и утвърждаване на позициите му на пазара на отбранителна и гражданска продукция. 3. Повишаване на конкурентоспособността на дружеството чрез технологично обновление и навлизане на нови пазари. 4. Привличане на инвестиции, които да гарантират модернизация на производството на дружеството. 5. Постигане на оптимален баланс между цената от продажбата и инвестициите, които да гарантират устойчиво икономическо развитие на дружеството. 6. Запазване ролята на ВМЗ ЕАД като основен фактор на заетост в региона. 7. Погасяване на всички публични задължения на дружеството.

На инвеститорите ще бъдат предложени за закупуване 118 млн. бр. акции, представляващи 100% от капитала на дружеството. Покупната цена за продаваните акции следва да бъде оферирана в лева или в евро. Покупната цена за 23 млн. 600 хил. бр. акции (20% от капитала) може да бъде заплатена с непарични платежни средства. Начинът за постигане на основните цели при приватизацията на дружеството е продажбата на 100% от капитала му. Предлагането на целия пакет акции от капитала на дружеството предполага привличане на по-голям брой инвеститори в приватизационната процедура, което би довело до икономически ефективна приватизация, изразяваща се в достигане на по-висока покупна цена за продаваните акции и по-висок размер на инвестиции. От друга страна, предлагането на целия пакет от акции ще осигури възможност купувачът ефективно да управлява дружеството, да взема и изпълнява важни за развитието на дружеството решения, както и да изпълнява поетите с приватизационния договор задължения, което ще доведе до повишаване на конкурентоспособността и стабилността на дружеството. В съответствие с изискването на чл. 35б, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, методът на приватизация ще бъде публично оповестен конкурс. Той ще протече на един етап съобразно реда, предвиден в подзаконовия нормативен акт, уреждащ условията и реда за провеждане на конкурсите и при спазване на специалните изисквания, съдържащи се в Глава седма "а" от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. ПРОФИЛ НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ИНВЕСТИТОРИ И КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА: Оферти за ВМЗ ЕАД могат да се подават от юридически лица, които следва да отговарят кумулативно на следните изисквания: 1. Да имат предмет на дейност и да осъществяват производство на отбранителна продукция. 2. Да имат сертифицирана система за управление на качеството по ISO 9001/2000 или AQAP. 3. Да имат права за извършване на самостоятелен износ, внос и трансфер на оръжие. 4. Да нямат изискуеми публични задължения към Република България. 5. Да имат приходи от продажби не по-малко 120 млн. лв. общо за последните три финансови години, за които кандидатът има изготвени одитирани годишни финансови отчети. 6. Да притежават удостоверение за сигурност, издадено от компетентен орган, а чуждестранните лица – потвърждение от български компетентен орган за право на достъп до класифицирана информация. До участие в приватизационната процедура няма да се допускат дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим (офшорни дружества). Крайната оценка ще се формира след като бъдат оценени офертите по следните критерии и със съответните тежести: 1. предлагана покупна цена за продаваните акции - 60%; 2. размер на инвестициите - 30%; 3. предложен брой средносписъчна численост на персонала на дружеството - 10%.

1. Задължение за погасяване на всички публични задължения на дружеството в определения към датата на подписване на приватизационния договор размер – като условие за прехвърляне на акциите, предмет на приватизационна продажба. 2. Задължение за запазване на основния предмет на дейност на дружеството, такъв какъвто е към датата на прехвърляне на собствеността върху продаваните акции, за срок от 5 години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции. Допуска се допълване на предмета на дейност на дружеството, ако е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба, регламентираща осъществяваната от дружеството дейност. 3. Запазване седалището на дружеството за срок от 5 години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции. 4. Поддържане на регистрираните търговски марки на името на дружеството до изтичане на срока на действие на регистрацията, но не по-малко от 3 години от датата на придобиване, освен с изричното писмено съгласие на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. 5. Забрана за прехвърляне на собствеността върху продаваните акции, закупени чрез приватизационния договор за срок от 5 години, считано от датата на придобиването им. 6. Задължение за недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност за срок от 5 години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции. 7. Задължение за осигуряване на извършването на предложените от сертифицирания участник в комплексната бизнес-програма инвестиции по вид, размер и срок. 8. Задължение за осигуряване и/или предоставяне от сертифицирания участник на надлежни и приемливи за Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол обезпечения за гарантиране изпълнението на задълженията му по приватизационния договор включително, но не само, задължението му за плащане на евентуалните неустойки за неизпълнение на задължението за осигуряване извършването на предложените инвестиции. 9. Задължение за осигуряване дружеството да изпълнява възложените му задачи по Държавния военновременен план на Република България. 10. Задължение за поддържане на предложената от сертифицирания участник средносписъчна численост на персонала в дружеството за срок от 3 години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции. 11. Задължение за поддържане на разходите за труд за всяка от трите години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции, най-малко на равнището на разходите за труд, които дружеството е имало през последната преди приватизацията финансова година, за която има изготвен одитиран годишен финансов отчет. След представяне на Стратегията се проведе дискусия, в резултат на която народните представители – членове на комисията, взеха решение да бъдат изпратени писма с въпросите им до министъра на икономиката, енергетиката и туризма и до изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Въпросите бяха изложени в писма с изх. № 153-01-16 от 2 март 2011 г. На заседанието, проведено на 16 март 2011 г., бяха дискутирани отговорите на поставените въпроси, постъпили в комисията със съвместно писмо с изх. № 02-00-36 от 16 март 2011 г., подписано от заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Евгени Ангелов и от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол господин Емил Караниколов. Някои от въпросите, предмет на дискусията, бяха: 1. Кумулативно или алтернативно се поставят изискванията за плащане на задълженията на дружеството към бюджета и за заплащане на сериозна покупна цена? 2. Защо в Стратегията е предвиден ангажимент бъдещият купувач да заплати задълженията на дружеството само към бюджета, а не всичките му задължения? 3. Защо предмет на приватизационна продажба са 100% от капитала на дружеството? 4. Как е определен размерът на изискването, поставено в Раздел V, т. 5 от Стратегията, а именно – „да имат приходи от продажби не по-малко от 120 млн. лв. общо за последните 3 финансови години”? 5. В Раздел V, т. 6 от Стратегията е предвидено, че кандидатите следва „да притежават удостоверение за сигурност, издадено от компетентен орган, а чуждестранните лица – потвърждение от български компетентен орган за право на достъп до класифицирана информация”. По този начин не се ли ограничава кръгът на потенциалните инвеститори? 6. Защо и по какъв начин е определено покупната цена за 20% от капитала на дружеството да бъде заплатена с непарични платежни средства? 7. Как са определени тежестите на критериите при формиране на крайната комплексна оценка, а именно: 60% - предлагана покупна цена за продаваните акции; 30% - размер на инвестициите и 10% - предложен брой средносписъчна численост на персонала на дружеството? 8. Защо в Стратегията е предвидено методът за продажба да бъде публично оповестен конкурс, който да протече на един етап, а не на два етапа? 9. Защо за част от следприватизационните задължения на купувача е предвиден 3-годишен срок, а за останалите – 5-годишен? 10. Ангажиментите към работниците и служителите следва ли да бъдат разписани много по-ясно и конкретно – например, относно плащане на неизплатените задължения към работниците и служителите на дружеството; запазване сегашната численост на персонала на дружеството и други социални ангажименти. 11. Проектът на приватизационен договор предоставя ли се на всички участници в процедурата като част от конкурсната документация? Може ли да бъде поставено изискване проектът на приватизационен договор да бъде подписан от всеки от участниците в процедурата преди решението на Министерския съвет за определяне на купувач? 12. В случай че не бъде сключен договор с определения участник, спечелил конкурса, ще бъде ли поканен вторият участник за преговори или процедурата ще бъде прекратена? След представяне и обсъждане на стратегията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 11, “против” – 3 народни представители, без “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме проект за: „РЕШЕНИЕ за одобряване на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 9 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол РЕШИ: Одобрява Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, със следните изменения и допълнения в Раздел VІ „Процедура по продажбата”, ІІ „Провеждане на публично оповестен конкурс на един етап”, буква „б”: 1. В т. 3, в текста преди т. 3.1 изречение първо се изменя така: „Доказателства относно финансовата обезпеченост на оферираната цена и на предстоящото погасяване на публичните задължения на дружеството и на просрочените задължения към работниците и служителите на дружеството.” 2. В т. 4.2: а) досегашният текст става изречение първо; б) създава се изречение второ: „Предлаганата средносписъчна численост на работниците и служителите да не е по-малка от числеността към датата на обявяване на конкурса.” 3. В т. 6: а) точка 6.1 се изменя така: „6.1. Задължение за погасяване на всички публични задължения на дружеството и на просрочените задължения към работниците и служителите на дружеството в определения към датата на подписване на приватизационния договор размер – условие за прехвърляне на акциите, предмет на приватизационната продажба.” б) в т. 6.10: аа) досегашният текст става изречение първо; бб) създава се изречение второ: „Намаление на тази численост в тригодишния период е възможно да се осъществява само по повод на пенсиониране и естествено текучество.”; в) в т. 6.11: аа) досегашният текст става изречение първо; бб) създава се изречение второ: „Запазването на разходите за труд за всяка от трите години да не включва разходи за финансиране на програми за доброволно напускане.”; г) създава се т. 6.12: „6.12. Задължение за спазване на колективния трудов договор в дружеството.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще прочета съкратена версия на пълния доклад, който е раздаден на всички. „ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, № 102-03-4, внесена от Министерския съвет на 7 февруари 2011 г. На редовно заседание, проведено на 17 март 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет документ. Съгласно представените от вносителя мотиви, приватизацията се налага от редица причини, сред които: 1. Необходимост от ускоряване на процесите на коопериране и установяване на дългосрочно сътрудничество и интеграция с партньори от евроатлантическата общност. 2. Покриване на изискванията за участие във формиращия се единен европейски пазар на отбранителни продукти/отбранително оборудване. Сред основните цели, които следва да бъдат постигнати с приватизацията, са: 1. Запазване и разширяване предмета на дейност на дружеството по отношение на продукцията с отбранително предназначение, както и на гражданската продукция. 2. Осигуряване на гаранции за по-нататъшното развитие на дружеството в конкурентна среда, запазване и утвърждаване на позициите му на пазара на отбранителна и гражданска продукция. В рамките на провелата се дискусия комисията беше призована да подкрепи предложенията на народните представители Емануела Спасова и Делян Добрев, подкрепени от Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и от Комисията по труда и социалната политика. След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 8 гласа „за” и 3 гласа „против” Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 9 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол да приеме внесената от Министерския съвет Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот със следните изменения и допълнения в Раздел VІ „Процедура по продажба”, Раздел ІІ „Провеждане на публично оповестен конкурс на един етап”, буква „б”: 1. В т. 4.2 да се допълни текстът с второ изречение: „Предлаганата средносписъчна численост на работниците и служителите да не е по-малка от числеността към датата на обявяване на конкурса.” 2. Точка 6.1 да придобие следната редакция: „Задължение за погасяване на всички публични задължения на дружеството и просрочените задължения към работниците и служителите на дружеството в определения към датата на подписване на приватизационния договор размер – условие за прехвърляне на акциите, предмет на приватизационната продажба.” 3. В т. 6.10 да се допълни текстът с второ изречение: „Намаление на тази численост в 3-годишния период е възможно да се осъществява само по повод на пенсиониране и естествено текучество.” 4. В т. 6.11 да се допълни текстът с второ изречение: „Запазването на разходите за труд за всяка от трите години да не включва разходи за финансиране на програми за доброволно напускане.” 5. Да се създаде нова т. 6.12: „Задължение за спазване на Колективния трудов договор в дружеството.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД по проект за Решение на Народното събрание за приемане на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 16 март 2011 г., разгледа проект за Решение на Народното събрание за приемане на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, № 102-03-4, внесен от Министерски съвет на 7 февруари 2011 г. На заседанието присъстваха: господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика; господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика; господин Валентин Груев, директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма; господин Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Присъстваха представители на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот: господин Иван Стоенчев, изпълнителен директор; господин Христо Ивановски, директор на дирекция „Административно обслужване”; госпожа Иванка Иванова и госпожа Невена Дойчева. Присъстваха и представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. В заседанието взе участие и господин Николай Петков – народен представител от 17 многомандатен избирателен район. Проектът на Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот бе представен от господин Валентин Груев, директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие” в Министерството на икономиката, енергетика и туризма, който посочи, че стратегията съдържа шест раздела. В първия раздел е направен корпоративен профил на „ВМЗ” ЕАД и е описана основната дейност и корпоративни характеристики на дружеството. Вторият раздел разглежда причините, пораждащи необходимостта от приватизация. Посочва се като основна предпоставка за утвърждаване на пазарните позиции на „ВМЗ” ЕАД и ефективното ускоряване на процесите на коопериране и интеграция в евроатлантическата общност, необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на дружеството. Третият раздел съдържа основните цели на Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, които следва да се постигнат с приватизацията. Сред тях са запазването и разширяването на предмета на дейността на дружеството, технологично обновление и модернизиране на производството за завладяване на нови пазари, запазване на ролята на дружеството като фактор на заетост в региона и др. В четвърти раздел е описан предметът на продажбата, който е 118 млн. броя продавани акции, които представляват 100 % от капитала на дружеството, което е предпоставка за постигане на целите на приватизацията. По този начин се цели привличане на по-голям брой инвеститори и реализиране на икономически ефективна приватизация, а от друга страна, продажбата на целия пакет акции е предпоставка купувачът да изпълнява в максимална степен задълженията от приватизационния договор. Същевременно продажбата на целия пакет акции е и в съответствие и изпълнение на Решение № 830 на Министерския съвет от 2003 г., съгласно което задълженията на дружеството към държавата са отписани под условие и на основание чл. 12а от Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., и предполагат сключване на приватизационна сделка за над 50 на сто от акциите на дружеството. В Стратегията е определен профилът на потенциалните инвеститори, като са поставени минимални изисквания към инвеститорите - да имат опит в управлението и организацията на дружества, произвеждащи отбранителна продукция, и опит в реализацията й чрез внос, износ и трансфер на оръжие. Подробно е описана и процедурата по продажбата, която съдържа две части: определен е методът на приватизация, който е публично оповестен конкурс в съответствие на изискванията на чл. 35б, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол; подробно е описана процедурата, като са определени задължителните елементи на офертите, които сертифицираните участници, допуснати до конкурса, ще подадат. В предметната област на Комисията по труда и социалната политика попадат следните елементи: 1. Средносрочната комплексна бизнес програма, съдържаща конкретни предложения относно социална програма, която включва конкретни предложения за средносписъчната численост на работниците и служителите за 3-годишния срок, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции. 2. Изискването за безусловно съгласие от страна на сертифицирания участник със задължителните условия на приватизационната сделка и по-конкретно: задължение за недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност за срок от 5 години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции; задължение за поддържане на предложената от сертифицирания участник средносписъчна численост на персонала в дружеството за срок от 3 години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции; задължение за поддържане на разходите за труд за всяка от трите години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции, най-малко на равнището на разходите за труд, които дружеството е имало през последната, преди приватизацията, финансова година, за която има изготвен одитиран годишен финансов отчет. 3. Критериите за оценяване на офертите и тежестта им при формиране на крайната комплексна оценка, като се предлага критерият „средносписъчна численост на персонала на дружеството” да е с тежест 10 на сто. Министърът на труда и социалната политика изрази своята подкрепа за Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, като подчерта, че чрез стратегията се осигуряват възможности в дългосрочна перспектива да се запазят работните места в региона и важно структуроопределящо предприятие. Изтъкнато бе, че клаузите, които Министерството на труда и социалната политика допълнително е предложило и договорило със синдикатите и с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дават допълнителна гаранция за запазване на заетостта в компанията след нейната приватизация и за изплащането на всички неизплатени задължения към персонала. Предвидени са и допълнителни гаранции за социалния диалог и за спазването на колективното трудово договаряне. Народните представители от политическа партия ГЕРБ госпожа Емануела Спасова и господин Делян Добрев направиха предложения за промени в текстовете на Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, с които се повишава степента на защита на работниците и служителите и се гарантират техните социални и трудови права. В последвалата дискусия представителите на ДПС поставиха акцент върху необходимостта от включване на текстовете на Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, допълнени с новите предложения на народните представители от политическа партия ГЕРБ, в приватизационния договор. Направена бе препоръка за предвиждането на съответни финансови санкции и обезщетения при неизпълнение на клаузите на договора. Представителите на национално представителните синдикални организации и на синдикатите в дружеството изразиха мнение, че текстовете на Стратегията гарантират защита правата на работниците и служителите от региона, като бе изтъкната важната роля на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, която следва да заложи необходимите неустойки, включително и за разваляне на договора, при грубо нарушаване на неговите клаузи. Комисията по труда и социалната политика предлага в окончателния текст на Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот в Раздел VI „Процедура по продажба”, в Раздел II „Провеждане на публично оповестен конкурс на един етап”, в буква „Б” да се включат следните изменения и допълнения: 1. В т. 4.2 текстът да се допълни с второ изречение: „Предлаганата средносписъчна численост на работниците и служителите да не е по-малка от числеността към датата на обявяване на конкурса.” 2. Точка 6.1 да придобие следната редакция: „Задължение за погасяване на всички публични задължения на дружеството и просрочените задължения към работниците и служителите на дружеството в определения към датата на подписване на приватизационния договор размер – условие за прехвърляне на акциите, предмет на приватизационната продажба.”. 3. В т. 6.10 да се допълни текстът с второ изречение: „Намаление на тази численост в тригодишен период е възможно да се осъществява само по повод на пенсиониране и естествено текучество.”. 4. В т. 6.11 да се допълни текстът с второ изречение: „Запазването на разходите за труд за всяка от трите години да не включва разходи за финансиране на програми за доброволно напускане.”. 5. Да се създаде нова точка 6.12: „Задължение за спазване на Колективния трудов договор в дружеството”. След проведено гласуване с резултати: „За”- 13 гласа, „Против” – няма, „Въздържал се”- 2 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи Стратегия за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД – Сопот, № 102-03-4, внесена от Министерски съвет на 07.02.2011 г.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Стратегията за приватизация на ”Вазовските машиностроителни заводи” поражда редица въпроси и неизяснени моменти за политическа партия „Атака”, за работещите там, както и за българската общественост. Политическата партия „Атака” категорично е за прецизиране на Стратегията и намеренията за приватизация на „Вазовските машиностроителни заводи”. На първо място трябва да се отбележи, че това е най-голямото дружество от Военнопромишления комплекс на Република България, също и стратегически обект, част от отбранителната политика, имащ пряка връзка с националната сигурност на Република България. Преминаването на военното производство на България в частни ръце, разгледано от гледна точка на НАТО и Европейският съюз, ще повиши ли това доверие, което очакваме от нашите военни съюзници и ще стане ли България по-надежден съюзник за тях? Политическата партия „Атака” иска ясни аргументи защо се случва приватизацията на тези заводи. Според Стратегията за национална сигурност провеждането на прозрачна и реалистична отбранителна политика се основава на планиране и разполагане на отбранителните ресурси за поддържане на необходимите отбранителни способности. Дружеството притежава необходимите лицензи и патенти, покрива широк диапазон от оръжия, боеприпаси, които се използват в страните-членки на НАТО, а както е важно да се отбележи – и е сертифицирано по ИСО. Всичко това е пряко свързано със Стратегията за национална сигурност на България в нейната част – отбранителна политика. Там се отбелязва, че трябва да се гледа в посока към участие в многонационални проекти. Защо това да не се случва и с активното участие на „Вазовските машиностроителни заводи” и изследователските центрове към тях? Въпросната Стратегия за приватизация на „Вазовските машиностроителни заводи” трябваше да бъде поставена на по-широк дебат между политическите партии в самото дружество, работещите там, синдикатите, както и самата българска общественост. Ако се стигне до приватизация в контекста на националната сигурност, тежестите на критериите на формиране на крайната комплексна оценка според Стратегията са 60% от предлаганата цена на продаваните акции, 30% са размерът на инвестициите и само 10% - запазване на средносписъчната численост на персонала. Смятаме, че тези проценти могат да се прецизират и да се засили социалният елемент. Аргументите, че цената е най-важната за едно приватизирано предприятие, не са достатъчни, когато става въпрос за предприятие, свързано с националната сигурност, още повече, че според Стратегията една пета от цената може да се заплати с компесаторни инструменти, което едва ли ще помогне на българската икономика и попълването на бюджета. В Стратегията за приватизация се смята, че по този начин ще се привлекат инвестиции, но какви гаранции ще имаме ние, че очакваните инвестиции ще се случат?! Няма ли да се стигне до едно разграбване и разпродажба, каквито блестящи примери имаме от близкото минало?! От Политическа партия „Атака” искаме пълна и точна информация по документацията за приватизацията. В частта на Стратегията за приватизация „Профил на потенциални инвеститори” не е залегнало това да се извършва само от български фирми. Какво ще се случи, ако „Вазовските машиностроителни заводи” попаднат в чуждестранни ръце, което води и до въпроса: има ли в момента желаещи фирми или консорциум от фирми да участват в този конкурс? Да не забравяме, че дружеството е пряко свързано със сигурността на Република България! Политическа партия „Атака” желае запазването на работните места в заводите. Какво ще стане с 3500-те работници от региона на Сопот и Карлово? В Стратегията за приватизация е споменато, че дружеството ще остане основен фактор за заетост в региона. Нека да видим обаче една ясна и точна стратегия за запазване на работните места. Нека запазването на персонала да бъде в по-дългосрочен план, а не в тригодишния, който е упоменат в стратегията. Не звучи логично запазването на предмета на дейност да е 5 години, а запазването на работниците и служителите да е в срок от 3 години. Задълженията към държавата се оценяват на около 138 милиона, отделно – колко са задълженията към частните фирми? Не на последно място, да не забравяме, че трябва да се погасят задълженията и към самите работници. Запазването на предмета на дейност на дружеството според стратегията е за 5 години, но той може да бъде разширяван с други дейности, което свежда това изискване до едно формално изискване. То може реално да не бъде спазено. Всички тези въпроси предизвикват сами по себе си още много въпроси. Неяснотите, които се случват с работниците и като цяло с ВМЗ, трябва да обострят нашето и общественото внимание. Политическа партия „Атака” настоява да получи ясни аргументи защо се стигна до приватизация на един от стълбовете на националната сигурност в България? Като рупор на своите избиратели ние, от Политическа партия „Атака”, желаем ясно и точно господин Стоенчев – изпълнителен директор на „Вазовските машиностроителни заводи”, да каже какво ще се случи с хилядите работници и как ще се гарантира запазването на техните работни места и интереси. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Като народен представител от този район искам да взема отношение по предложението от страна на българското правителство за приватизация на ”Вазовските машиностроителни заводи”. Няма да се спирам на техническата част от стратегията, а ще засегна само един-единствен въпрос – защо е нужна тази приватизация? Смятам, че тази стъпка е в посока на стабилизиране и запазване на един перспективен отрасъл, какъвто е военнопромишленият комплекс. Осигуряването на оптимални условия за прозрачна и икономически ефективна продажба може да осигури развитие на дружеството в посока запазване и разширяване предмета на дейност по отношение на продукцията с отбранително предназначение, както и на гражданската продукция. Опитът показва, че когато държавата се раздели със 100% от капитала на другите оръжейни заводи, те не само се развиват, не само са по-гъвкави, но дори и успешно продават своята продукция. След срещите ми с работници и синдикатите от „Вазовските машиностроителни заводи” аз разбрах от какво те най-много се страхуват, затова не искам да коментирам икономическите мотиви за приватизацията на ВМЗ. Смятам, че тези мотиви бледнеят пред един-единствен мотив, който се превръща и в цел на тази приватизация, а именно запазване ролята на ВМЗ като основен фактор на заетост в региона. Затова нашата основна цел е запазване на работните места на хората от предприятието. Предприемайки тази стъпка на раздържавяване, ние се отдалечаваме от най-големите ни страхове – че фирмата може да бъде обявена в несъстоятелност. Дружеството е във фактическа несъстоятелност, доколкото аз знам, още от края на 2007 г., и ако не се избърза с приватизацията, във всеки момент някой от кредиторите може да поиска тази несъстоятелност. Това означава над 3500 човека да излязат на улицата. Това е най-големият страх, дами и господа народни представители. Призовавам всички ние заедно да не допускаме това! Благодаря.

Уважаеми господин Петков, уважаеми колеги, това е вярно, но само частично. За съжаление, истината е доста по-сериозна. Дружеството има около 140 милиона задължения, ако не ме лъже паметта, поне така ни беше казано онзи ден на комисията. Част от тези задължения са към държавата, друга част са към работниците и много голяма част са към контрагенти на дружеството. В стратегията сме записали, че гарантираме връщането на задълженията само към държавата. Имаше предложение, което вече е направено и вероятно ще бъде прието – да се гарантират и вземанията на работниците. Всички останали задължения на всички останали контрагенти по никакъв начин дружеството или в стратегията, както е написано, да не са гарантирани. Не само не са гарантирани, но ако прочетем правилно какво сме казали в стратегията, на всички останали нормални бизнесмени в България им казваме да пият една студена вода. Тъй като по Търговския закон дружеството би трябвало само да се е обявило в несъстоятелност, не знам какво ще направи всеки един от контрагентите на дружеството, които сега, след нашето гласуване тук, ще разберат, че оттук нататък няма да вземат нищо от „Вазовските машиностроителни заводи”. Според мен най-логичната им стъпка, така да се каже, ще бъде да отидат и да си внесат в съда искането за обявяване на „Вазовските машиностроителни заводи” – Сопот, в несъстоятелност. Няма какво друго да направят; с тази приватизация ние не им оставяме друг ход. Не ние, а вие! Благодаря за вниманието.

Господин Петков, това, което казахте, е вярно. Наистина задълженията са към публични, частни и за заплати на хората, работещи в предприятието. Не само публичните задължения, и задълженията към персонала ще бъдат платени. В процеса на работа на това дружество ще бъдат платени и задълженията към частните контрагенти, защото тези задължения не се губят, те продължават да бъдат задължения на дружеството. Дружеството, дори и променило собственика си, ще продължи да има тези задължения и рано или късно новият собственик ще плати задълженията. Тези задължения не се губят, не се изчистват след тази процедура за приватизация. Благодаря.

Господин председател, в предишното изказване нищо не се каза за връзката на приватизацията с националната сигурност. След като това е най-голямото военнопромишлено предприятие и то произвежда боеприпаси, следователно този въпрос няма как да бъде подминат. Конкретно възраженията ми по отношение на казаното са две. Заяви се, че военното производство е един перспективен отрасъл. Откъде следва това твърдение – очаквате някакво разрастване на военните конфликти или това, че ние ще се включим в такъв процес, за да кажем, че е гарантирано развитието на това производство? Второто, казахте, че централно значение има заетостта. Съгласен съм, че не може да се отнасяме с пренебрежение към работата на няколко хиляди души. Посочете ми обаче, за последните 20 години, пример за приватизация на едно предприятие в България, в резултат на приватизацията да са запазени или увеличени работещите в него след 3-4 години от момента на приватизацията. Ако ми дадете един такъв пример, защото аз не се сещам, сигурно трябва да повярваме на вашите твърдения, тъй като това не са доказателства, а твърдения. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, смятам, че днес сме изправени пред обсъждането на една тема, която дава възможност за тръгване от далечната 1989 г., когато започна прехода в България. Ние 20 години говорим дали трябва или не трябва да има приватизация. Фактите към момента, отнасящи се до тези „Вазовски машиностроителни заводи”, говорят следното. Към момента ситуацията в завода се определя като стабилна. Стабилната ситуация в този завод означава, че той има поръчки, че работи. Стабилната ситуация означава над 100 милиона – мисля, че бяха казали 130 или 140 милиона, задължения. Ако това е стабилна ситуация, аз смятам, че българската държава не трябва да си позволява оттук нататък да бъде участник като собственик и да носи отговорността за едно предприятие, което при такива параметри е характеризирано или определено като стабилно. Аз, поне пред вас, пледирам да подкрепим стратегията, защото приватизацията е необходима. Тя е закъсняла, тя е абсолютно наложителна. От тази трибуна два пъти се казва, че това е най-големият завод във военнопромишления комплекс на България. Той е вторият по големина след „Арсенал”. Другото, което е много важно, тази огромна номенклатура, която се е произвеждала в тези „Вазовски машиностроителни заводи”, благодарение на „доброто” управление от страна на държавата като собственик, чрез излъчените от нея директори през годините или съвети на директорите, е довела до това част от тези производства повече да не могат да бъдат въобще възстановени и тази номенклатура е сведена до минимум. Друго, което стана ясно по време на обсъждането на стратегията в рамките на Комисията по външна политика и отбрана, беше, че българското Министерство на отбраната с бюджета, който е гласуван, и с възможностите, които има Българската армия, е един изключително малък потенциален клиент, който да даде заявки. Заради това точно тук се разчита на частната инициатива – че бъдещият собственик ще бъде много по-гъвкав във възможността си да печели поръчки в други държави, където има търсене на продукцията на тези „Вазовски машиностроителни заводи”. Оттук отиваме към най-важната – и аз смятам, че това е най-важната тема – в рамките на кризата да се запази възможността – тук отговарям и на господин Стоилов – хората да получават редовно достойни заплати, а не да се протакат задълженията към тях в течение на месеци и години и те да са нито работещи, нито безработни. В това отношение подкрепям предложението на колегите Спасова и Добрев и смятам, че отговорността към хората, които са изработили съответната продукция, трябва да се запази. Що се отнася до отговорността към други контрагенти на дружеството, разбира се, по закон тя се предвижда. Новият собственик ще носи отговорност за всички задължения. Другото, защо да се приватизират 100 %? Защото българското общество – искам и вие да обърнете внимание, казах го на обсъждането и в комисията – трябва да бъде наясно, че в българското право понятие като „златна акция” не съществува. Запазването на минимален процент за държавата не й носи никаква полза. Можете да се върнете назад и да видите какво се случи с такава акция в БТК, можете да видите какво се случи с такава акция в „ЛУКОЙЛ”. Така че всички тези неща са само една възможност някой високопоставен държавен чиновник да влезе в борда и да получава хубава заплата. Аз смятам, че не това е целта на приватизацията и затова смятам, че стратегията, предвиждаща публично оповестен конкурс за 100% продажба на акциите на дружеството, е най-нормалното решение за преодоляване на финансовите трудности, които има завода, и даването на възможност той да бъде конкурентен участник в нарастващия, колкото и да ми е неприятно да го призная, но го признавам, нарастващият към момента пазар на оръжия.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, пред нас е една Стратегия за приватизация на едно от водещите предприятия в отбранителната промишленост – „Вазовските машиностроителни заводи” в гр. Сопот. Една стратегия, която е изключително важна, необходима и, която, бих казал, страшно много е закъсняла. Тя е закъсняла, защото в момента на нас ни се предлага едно предприятие, което е силно декапитализирано, с огромни задължения – цифрата е спорна, 130 или 140 милиона. Дори да приемем 130 милиона, това е една твърде висока сума задължения към доставчици, към държавата, към служители. Едно предприятие, което не е обезпечено с договори за бъдещи поръчки, бъдещи заявки, едно предприятие, което е изгубило голяма част от своите лицензии и е съкратило голяма част от своите производства. Тоест ние имаме едно предприятие, което няма перспектива и няма шанс да оцелее в този си вид. Едно предприятие, което години наред е било източвано по най-различни начини – от лошото управление, от лошия мениджмънт, който се е сменял през годините според това коя партия е управлявала държавата и кое министерство й е било в управлението. Тази стратегия трябва да бъде приета и аз ще гласувам за нейното приемане. Въпросът е: защо чак сега приемаме тази стратегия? Защото, ако това предприятие беше приватизирано преди 15 години, както беше направено с едно друго предприятие, с най-голямото предприятие в отбранителната промишленост – „Арсенал” АД, Казанлък, то щеше да изглежда много по-различно. Защото сега „Арсенал” е едно печелившо предприятие, което запази своите работници, което запази своите пазарни позиции, което стои много добре и дава много добър дивидент. Така че въпросът е: защо чак сега го приватизираме? Какво са правили колегите през тези 15 години? Не приемам тезите, че това предприятие е изключително важно за нашето министерство, имайки предвид само, че бюджетът, който приемаме, е твърде ограничен. Освен това, ако всичко, от което се нуждае нашето министерство, бъде възложено на това предприятие, то ще работи не повече от 4-5 дни, за да изпълни тези поръчки. Какво ще прави през останалото време? Така че тази приватизация е необходима и изключително важна. Искрено се надявам всички тези цели, които са заложени в тази стратегия, да бъдат постигнати. Искрено се надявам то да попадне в едни по-добри ръце, да намери един по-добър стопанин, така че да запази своето място на пазара и дори да увеличи своя пазарен дял. При изготвянето на тази стратегия аз напълно подкрепям предложенията, които бяха направени от колегата Делян Добрев, които касаят социалната част на тази пазарна стратегия, имайки предвид че тези предложения, които бяха гласувани от нашата комисия, са били предварително съгласувани с двата синдиката. Приемайки тези предложения, ние смятаме, че тази стратегия, одобрена вече от двата синдиката, ще бъде възприета. Искрено се надявам предприятието да попадне в по-добри ръце. Затова аз ще гласувам за приемането на тази стратегия. Призовавам и вас да направите същото. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, първо, искам да Ви помоля да удължите времето за парламентарните групи.

Уважаеми дами и господа народни представители, днес обсъждаме един важен въпрос, който засяга наистина важно предприятие от Военнопромишления ни комплекс, но и икономиката на един цял регион. Апелирам към всички вас – нека да погледнем сериозно на тази Стратегия за приватизация, така че наистина да гарантираме развитие както на нашия Военнопромишлен комплекс (ВПК), така и запазване на работната сила и икономическия напредък в региона на общините Карлово и Сопот. Защо казвам това? Четейки стратегията, в началото по отношение на целите, които си поставя правителството за приватизацията, честно да ви кажа, помислих си: „Ето, виждате ли – едно пълно съгласие. Всички сме за подобно развитие на ВМЗ. Всички сме да се постигнат тези цели”. Може би, ако бяхте спрели със стратегията именно до целите, щеше да има пълно съгласие в залата. Защо казвам това? В следващите условия, които се поставят, става ясно, че с тези условия не се цели постигането на тези цели. Аз ще се спра само на три важни неща. Защо 100% приватизация? Тук го свързвам с още един въпрос: какъв ще бъде държавният ангажимент оттук нататък, след като 100% ще приватизираме, ще продадем акциите, какъв ще бъде държавният ангажимент към това предприятие от военнопромишления ни комплекс? То произвежда за армии, включително и за Българската армия. Явно, че държавата не иска да има ангажимент. Това личи и от мотивите. Как се мотивира стопроцентовата продажба? Виждате ли, държавата била лош стопанин. Не се връщаме към нещо друго – да погледнем, как е в големите европейски страни, тези, които имат сериозно развит Военнопромишлен комплекс, от който ние също купуваме въоръжение. Там една част от предприятията са държавни, а в друга част държавата има сериозно участие. Защо ние в България бягаме от такова участие? Ето, синдикатите от „Подкрепа” ни предлагат в завода да запазим 34%, за да може съответно държавата да има ангажимент по отношение на поръчки. Когато говорим даже за приватизация, нека още сега е ясно държавата какви ангажименти ще има към това предприятие. Сега ние казваме: „Купете го и развивайте това предприятие.”, без да поемаме какъвто и да е ангажимент съответно към вас. Аз мисля, че това не е нормалният подход. Аз мисля, че е време да спрем да говорим, че с една такава даже нецеленасочена приватизация могат да се решат сериозните финансови проблеми на едно предприятие. Аз ще ви дам пример за Карлово. Какво като приватизирахме КТЗ-то – Тракторният завод, да не би да се развива като частно предприятие по-добре, отколкото се развиваше като държавно? Какво като се приватизира „Карловска коприна”? Работи ли „Карловска коприна”? Не. С това решение, което вие от мнозинството вероятно ще приемете, не правим ли в момента една подобна стъпка? Имаме ли отговор на това? Мисля, че ние отговора го имаме. Да, вървим в тази посока, където след време вероятно ще останат без работа над 3 600 човека! Ако подхождаме отговорно, нека да се запази определен дял на държавата от 34%, за да го има този контрол. Не искам да отнемам време, за да не се спирам на въпроса за „Златната акция”. Това е един друг подход, когато става дума за запазване на определения капитал. Това е друг въпрос! Още нещо, което касае бъдещото развитие. Защо казваме, че за определен период – примерно 5 г. трябва да се запази предметът на дейност? Ами след 5-те години? Защо не кажем, че трябва да запазим това предприятие като основна част от Военнопромишления комплекс? Това можем да го гарантираме с нашия, държавния дял от 34% там, за да блокираме евентуално едни намерения след време това предприятие, включително след 5 г., да спре да работи! Тук ще мина по втория въпрос, където в тази стратегия няма яснота колко и какво точно мислим, че трябва да се инвестира в това предприятие, за да поставим едни ясни перспективи. Говорим за 3 годишен, 5-годишен период и т.н. Добре, за 5 г., но да кажем какви инвестиции очакваме в машини, в коя част на производството и т.н., и т.н. Ние, включително, спирайки се за това, считаме, че ВМЗ за 5 г. трябва да запази своя предмет на дейност като военнопромишлен, въобще в инвестициите не е поставен въпросът какво се инвестира в гражданско производство, за да се запази работната сила. На трето място, по отношение на работниците. Да, приеха се някои предложения, които аз от собствен опит искам да ви кажа, че няма да допринесат до запазване на работната сила, защото казваме, че виждате ли, за определен период от време не може да се намали съставът. Той трябва да бъде запазен, с изключение, ако има доброволно напускане или пенсиониране. Знаете ли, че над 12 хиляди бяха освободени доброволно от БТК, независимо, че подобно условие беше заложено от правителството на НДСВ в тяхната стратегия? Мислите ли, че с тези текстове, които се обсъждаха, но не са предложени в залата и аз след малко това ще го поставя като въпрос за гласуване, ще решат именно този сериозен социален въпрос? Не, няма да го решат, независимо, че сте казали, виждате ли, ако им плащат допълнително заплати, за да напуснат, те няма да се признаят като социален разход. Какво от това? Нали ще освободят работниците и ще решат въпроса примерно с бъдещите си ангажименти и т.н., и т.н.?! Мисля, че тук е моментът да кажа още нещо. Целта на приватизацията за това, че държавата с тази стратегия иска да се отърве като че ли от това предприятие, личи от тежестите, които сте сложили за оценка – 60% за касовата приватизация, тоест, цената, която ще се даде, 30% за инвестиции и 10% социална тежест. Пълен абсурд! Мисля, че това е безотговорно отношение. Казвам го с цялата сериозност на проблема. Това, което и Овчаров сподели пред вас по отношение на задълженията. Добре, приехте предложението на синдикатите работодателят да е задължен да изплати задълженията, които има към работниците. Какво означава? Тази стратегия е в нарушение на закона. Тя казва, че от тези задължения, вече като собственик на предприятието, все едно държавата опрощава задълженията, които има към контрагентите. Пълен абсурд! Кой ще ги плаща? Не заблуждавате ли самите инвеститори? Заблуждавате ги! Накрая, кои инвеститори очакваме да дойдат? Да, занижили сме, може би, за големите предприятия във Военнопромишления комплекс на европейските страни с една ниска летва – за този тип производство говоря – 120 милиона за 3 г. оборот. Може би отговаря за няколко български предприятия, които се броят на по-малко от половината пръсти на ръката. С тази стратегия, с тези условия и с тези ангажименти, които има държавата, мислите ли, че ще дойде сериозен инвеститор от Европа? По какъв начин тогава, с какъв инвеститор ние ще гарантираме това прекрасно развитие, което описваме на първа страница от стратегията? Струва ми се, че е трудно достижимо. Отговорността на парламента е именно тази. След като правителството иска от нас, ние да изработим една силна, ясна и точна стратегия, нека да го направим днес. За съжаление, господин председател, аз не видях новото решение – това, което ще гласуваме. Ние имаме една стратегия, която е предложена от правителството – някакви промени, които се коментираха в Икономическата комисия, разбрахте от доклада, че и в Социалната комисия, но тези предложения не са ни дадени черно на бяло. Какво ще гласуваме в момента? Тази стратегия, която ни предложи правителството ли? Защо промените не са направени и не е даден нов доклад? Затова ви предложихме днес сутринта. Аз няма да говоря по тази тема. Има още един въпрос, свързан с националната сигурност. Нека да обсъдим всички тези неща, нека да се подготвим добре и тогава да застанем отговорно в залата си като парламентаристи и да поемем ангажимента вместо правителството, защото Стратегията прави това. Отговорен ще бъде българският парламент и мнозинството, което ще гласува тази стратегия. Това не е стратегия за развитие, а това е Стратегия за унищожаване на ВМЗ. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин Мутафчиев! Наистина съм притеснен от това, което Вие казвате. Притеснен съм не поради нещо друго, а защото така, както Вие виждате нещата, Вас не Ви притеснява, че в продължение на 15-20 години това дружество е било източвано. Не Ви притеснява, че то е натрупало задължения към контрагенти, които многократно се споменават от представителите на вашата парламентарна група. Искате да остане държавата с 34%. Как държавата с тези 34% ще влияе? Тя не влияеше – Вие го казахте сам, нито в БТК, когато се вземаха решения, няма да влияе и тук. Другото, което е – междуфирмената задлъжнялост. Междуфирмената задлъжнялост в България е огромна. В държавата има правов ред, по който всеки един търси задълженията си от този, който му дължи пари. Защо Вие се грижите за това какво ще стане с тези, на които ВМЗ дължи пари? Това, понеже го казахте веднъж Вие, преди това и друг представител на вашата парламентарна група, аз започвам да си мисля, че по време на вашето управление там е имало директори, на които им е казвано с кого да сключват договори – те не са ги платили и сега вие се грижите за това да им бъде платено. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Що се отнася до националната сигурност, искам да ви кажа – не смесвайте нещата с националната сигурност. Стратегията за национална сигурност беше приета. Националната сигурност чрез производството, чрез номенклатурата, която може да се произвежда и се произвежда към момента в завода, по никакъв начин нито са застрашени, нито могат да бъдат променени. Вие сте абсолютно наясно, че най-апетитните производства оттам са изнесени, продадени на скрап, ноу-хау, абсолютно всичко е ликвидирано през тези 20 години на безстопанственост.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Мутафчиев, Вашето изказване беше продължително и затова имаше може би някои противоречия в началото и в края – като тези. Бих Ви задал въпроса: кога е добре да се приватизира едно дружество, когато е горе-долу в нормално състояние, както сега там е дадена една квалификация, с която аз изобщо не съм съгласен при 140 милиона задължения, или когато е готово за скрап, както бяха много от заводите, които се приватизираха преди няколко години. Това е първият ми въпрос към Вас. Вторият ми въпрос е потвърждение на това, което господин Чукарски каза – по какъв начин ще се подобри управлението на дружеството, ако държавата притежава 34% – за сведение този 1% е блокиращият при вземане на важни решения? Дайте един пример, където имаме такъв процент и дружествата вървят добре – независимо дали са във ВПК или са в гражданския сектор. Аз ще Ви дам обратните примери от ВПК – това е „Дунарит”, това е „Аркус”, това е „Самел-90”, които са 100% приватизирани и вървят много добре, абсолютно добре защитават интереса на държавата в частта й на националната сигурност. По отношение избора на профила на инвеститора, в началото казахте: „Защо да бъде толкова стриктно ограничен?” След това казахте: „Как да защитим предмета на дейност след пет години?”. Вижте, след като сме казали, че ще трябва да има предмет на дейност в сферата на отбраната, след пет години какво ще произвежда? Както сега в момента газови уредби и тенджери под налягане?! Може и това да произвежда, но в гражданската си част. Освен това, ако разширим обсега на фирмите, които биха могли да кандидатстват, тогава по какъв начин да защитим точно профила на дейност и предмета на дейност на това дружество? Благодаря.

Господин Мутафчиев, твърдението, че изискването за плащане на публичните задължения преди прехвърлянето на акциите опрощава частните задължения, е абсурдно. Няколко пъти го повторихте. Чрез продажбата се променя собствеността на юридическото лице, но това юридическо лице продължава да има задълженията, които не е изплатило преди приватизацията. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Абсурдно е това, което говорите! Това, което пише в Стратегията за приватизация, е, че трябва да се платят публичните задължения към държавата и заплатите към служителите, преди да се прехвърли собствеността на компанията. След като се прехвърли собствеността на тази компания, тя продължава да има задълженията, които не е изплатила към момента на приватизация. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Надявам се, че ме разбрахте и да не повдигаме повече тази тема. Що се отнася до това дали трябва да приватизираме 100% от предприятието или не, запазването на „златна акция” сама по себе си, според мен и моите колеги от нашата парламентарна група няма никаква здрава логика, защото имаме такива приватизационни договори, в които ние сме си запазили „златната акция”. Какъв е ефектът от тази „златна акция”?! Никакъв! Що се отнася до това дали да продадем 100% или по-малък процент, ако си запазим 34%, това, което ще се случи, е, че първо ще вземем по-малка цена, защото ще продадем по-малка част от компанията. Второ, срещу тези 34% практиката показва, че ние няма да получим нищо като дивидент в следващите n-броя години. Това също е практиката от вече приключилите приватизационни процедури. Трето, сметнат делът на парите за 66% плюс 34% срещу процедура на продажба на 100% ще бъде по-малък, просто защото нито един инвеститор не иска да има съдружник, когато купува едно предприятие. Той ще даде повече пари, ако няма съдружник в това предприятие. Изискването за запазване на дейността за пет години, ние и 50 години да сложим, ако на втората година това предприятие няма работа, то ще обяви несъстоятелност. Нали го разбирате това?! (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Изключително формално е това изискване.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Много въпроси поставихте, за три минути надали ще мога да отговоря на всички, но ще започна от темата, господин Добрев, която Вие подхванахте. Да, аз казвам същото, което казвате Вие, и Ви питам: защо тогава в стратегията пишете, че защитавате нечий интерес, след като Търговският закон ясно е казал, че след като се приватизира това дружество, той поема всички пасиви и активи. Кой лъжете – инвеститора или работниците, или държавата, или финансовия министър?! Той го знае много добре. Защо пишем, че ангажиментът му е само за работниците и държавата, след като този ангажимент го има и към контрагентите по доставки. Това казвам – не е необходимо да го пишете. Това е безсмислено, което е написано в стратегията. По отношение на „златната акция” и съответно на държавното участие. „Златната акция” може да изиграе роля, когато става дума за капитала на дружеството, за разпродажбата. При БТК изигра много важна роля, защото по наше време ние бяхме блокирали тази разпродажба, която щеше да ощети до определена степен и пощите. Ако искате, може в един разговор да седнем и да поговорим. Две години наистина създадохме ситуация, в която докато те не си изпълнят ангажиментите – дължаха някъде около 80 милиона, да не могат да извършват тези продажби. „Златната акция” в този смисъл може да си свърши работата. Тук, специално, мисля, че няма да бъде достатъчна, тук трябва да има държавно участие, за да има и държавен ангажимент. Отговорът е на още нещо, което споменахте Вие – това, че след две години, ако този инвеститор не успее да управлява добре предприятието, не инвестира достатъчно, може да го доведе до фалит. Тогава държавата трябва да има именно тези лостове в самото управление, за да може да повлияе върху един такъв процес. Иначе ограничението от пет години нищо не прави. Ако две години не върви добре, след пет години ще си изчака срока, ще промени статута на предприятието, ще разпродаде и ще реши въпросите си, или някой ще го обяви съответно в несъстоятелност. Що се отнася до времето, момента на продажба и така нататък, това е преценка на този, който е тръгнал да прави продажбата. Дали точно сега е моментът, дали Мутафчиев ще ви каже – не, не е моментът, това е моята преценка. Ако вие считате, направете го – резултатът ще е ясен. Спорове имаше също за БМФ – кога точно да се направи. Аз мисля, че там се улучи точният момент – съответно държавата получи 500 милиона в Сребърния фонд, и предприятието се развива. Сега са спрени инвестициите, приели сте едно такова решение – няма значение. Важното е, че там процесите показват развитие напред. Аз затова ви казвам – приемете такава стратегия, както онази, с консенсус, за да нямаме сега тези проблеми. Какво означава стратегията, която вие предлагате в момента? Случаят с тракторния завод – приватизираме, защото държавата не трябва да се занимава с това предприятие. Но това е Военнопромишленият комплекс! Държавата е един от контрагентите, тя трябва да дава поръчки. Предприятието беше тръгнало добре, когато имаше договори – приключвам, господин председател. С една промяна на международната политическа конюнктура в един от регионите, близо до нас, ВМЗ загуби няколко поръчки и оттам се стигна отново до задължение. Така че държавата не може да стои безучастна, защото тя пряко влияе върху тези производства, понякога, без да иска, и върху поръчките от политиката, която развива. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. С продължение на това, което досега дебатирахме, искам да кажа – да, моментът е пропуснат, закъснели сме, трябваше преди доста време да започнем процедурата по приватизация на ВМЗ. Наистина, ако продължим да се бавим, само ще губим – продължават да се натрупват задължения. Този процес между другото, колеги, е стартирал през 1999 г. и в момента са към 138 милиона, като около 60 от тях са към държавата. Никъде в стратегията не е записано, че приватизацията гарантира само вземанията на държавата и на работниците. Напротив, това е записано, за да се гарантират интересите на държавата, което е наше задължение. В никакъв случай не пренебрегваме частния бизнес и задълженията към него, но новият собственик ще има много по-голяма гъвкавост да разсрочи, да предоговори и във времето, и в количества тези вземания, които има частният бизнес. Освен това ще му се даде глътка въздух при старта на работата си като собственик да може да направи така, че това предприятие да стане печелившо. Защото той ще има много по-голяма гъвкавост и по-голяма креативност в управлението на предприятието, именно като 100% собственик. Само като 100% собственик! Другото е неизгодно за държавата, пречещо на собственика, който фактически управлява еднолично дружеството. Освен това, ако ние заложим по-малко от 100% още при старта на приватизацията, ние силно стесняваме кръга на желаещите инвеститори, особено с ограничението, което сме поставили за предмета на дейност на евентуалните купувачи на дружеството. Освен това, гъвкавостта на управлението при 100% еднолична собственост е абсолютно много по-голяма, отколкото ако ние имаме един държавен чиновник, който ще взима заплата в борда на директорите, ще си приказва от време на време, каквото му се прииска, без да има някакво влияние върху реалното управление на дружеството. Негативите са повече. При участие на държавата в собствеността на новото дружество каквито и проблеми да възникнат, от опит знаем – и от граждански, и от военни предприятия, държавата е винаги виновният съсобственик. Освен това, тази стратегия, която ние предлагаме, аз се учудвам дали е прочетена внимателно, тъй като много от тезите, които бяха защитавани досега от колегите отляво, просто въвеждат в заблуждение цялата зала. Защото те просто не са написани там, те са измислени или видени под някаква изкривена форма. Няма такова нещо като неглижиране на задълженията към частните кредитори, защото това просто не е възможно. Ако купувачът има желание да купи само държавните задължения, няма продавач, който да се съгласи на такова нещо. Просто това не е допустимо по никое от правилата и законите, които действат не само от тази стратегия. Това, което гарантира стопроцентовото раздържавяване на Вазовските машиностроителни заводи, е сравнително бързото навлизане в един силно конкурентен пазар, и то на европейско равнище. Сегашното менажиране на заводите не позволява въвеждането на технологии и усвояването на нови производства, за които имаме разрешение по ИСО, което имат заводите, но нямаме възможността да иновираме тези производства. Знаем колко тромаво се инвестира в развитие на нови продукции и борба в един пазар, където конкуренцията е изключително висока, и то не толкова заради развиващи се конфликти, където се налага да се продава оръжие, по простата причина, че този пазар е един от най печелившите, винаги е бил такъв и винаги ще остане такъв. Това не е свързано само с конфликти, при които се продава въоръжение. Знаем, че въоръжение, техника и оборудване се продават винаги и навсякъде, и то в мирно време. И на мирни държави се продава повече, отколкото във военни конфликти. Аз също мога да дам примери, но те са много кратковременни и обикновено с поостаряла продукция. С поостаряла продукция са. Ако държавата запази процент от предприятието – по-малък от 51%, което е безсмислено да се приватизира, и бъде в рамките на това, което цитирахте – 34%, това силно ще снижи възможността за привличане на инвестиции извън тези на купувача, тогава никой няма да иска да инвестира в предприятие – доказано е не само в България, ще има лошо управление. Това е практика. При процедурата на приватизация, която ние стартираме сега с тази стратегия, се дава възможност за навлизане не само на военните пазари в Европа и в света, но и на гражданските пазари. Защото имаме опита и от други приватизирани на 100% предприятия, както и от предприятия на нашите съюзници от НАТО и от Европейския съюз, които са с приватизирани 100% дружества, които имат гражданска продукция, която е на изключително конкурентно качество и цена. Така че и това ни дава възможност да разширим гражданския сектор на Вазовите машиностроителни заводи. По този начин ще се гарантира не само запазване на работните места, а и заплати, както приехме ние. Аз не зная защо вие не сте чули, това беше прочетено – допълнителните точки в докладите на комисиите (реплики от КБ), но се гарантират не само местата, но и заплатите на нивото от миналата година, тоест годината преди приватизацията. Това беше записано. (Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.) Това беше прочетено тук, от този микрофон! (Реплики на народните представители Петър Мутафчиев и Александър Радославов.) Да, то става част от стратегията, ако ние го гласуваме. Това е процедура, която господин председателят ще изчете след малко. Така че ние това го гарантираме – еднакво навлизане в един конкурентен пазар. Успешно се гарантира не само запазването на работните места, а това е работна сила, която е силно специфична и квалифицирана в определена област, където трудно би си позволил някой инвеститор, който да закупи предприятието, да затрие тази работна сила и след което да се чуди какво да прави с предприятието. Така че аз не виждам защо не забелязвате защитите? (Реплики на народния представител Петър Мутафчиев.) Няма да влизаме в диалог по този начин. Ако чуя добре въпроса Ви, ще Ви отговаря в дуплика. Единственият начин да се отговори адекватно на фирмите в този сектор, ангажирани с производството в отбранителната сфера, е пълна приватизация на 100%. Аз пак ще ви повторя примерите с „Дунарит”, „Аркус”, „Самюел”, които са български предприятия, приватизирани на 100%, и сега, в момента, са много добре и в сферата на националната сигурност, и на европейския и на световен пазар. Тук искам да подчертая, колеги, за тези, които не са запознати много добре с тази тема, че в стратегията, която приемаме за приватизация, са гарантирано записани интересите на държавата чрез изпълнение на задълженията на новия собственик по отношение на Държавния военновременен план. На 100% гарантирано! А вече задълженията в мирно време по отношение на националната ни сигурност, на отбраната, на други институции, които имат интерес към тази продукция – ние ще подобрим положението на държавата, защото продукцията ще поевтинее. При сегашното менажиране, управление и технологии, които са във ВМЗ, ние купуваме, макар и малко, но скъпа продукция. Когато частникът поеме управлението на завода, въведе технологиите, излезе на международния пазар – да, ще поевтинее. (Реплики и смях от КБ.) Бих искал да приключа с това, че ако ние сега забавим този процес и не приемем тази стратегия, рискуваме да вкараме дружеството в процес на ликвидация, защото ако продължат да нарастват задълженията, макар че има и възвръщаемост от заводите, нещата там ще се развиват много зле и след месец, два или година няма да говорим вече за еди-колко си милиона, а ще говорим за значително по-малко. Тогава трудно ще постигнем това, за което вие сега толкова настоявате – защита на социалните елементи в приватизацията. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Тошев, Вие сериозно ли считате, че с така предложената ни стратегия ще бъдат реално осъществени целите на приватизацията на ВМЗ – Сопот? Можете ли да ми кажете как ще осигурим запазването на предмета и разширяването предмета на дейност на ВМЗ – Сопот, след като изискването е за запазване предмета на дейност само за 5 години? Как ще осъществим модернизацията на ВМЗ – Сопот, как ще го превърнем в конкурентоспособно дружество, след като в изискванията към бъдещите купувачи сте записали да бъде предложена бизнес програма за 3 години? Как ще осигурим, пак в целите на приватизацията, привличане на инвестиции, след като пак в изискванията е предложено „инвестиции в рамките на 3 години”? Считате ли, че по този начин с така предложените изисквания към бъдещите купувачи наистина ще осигурим бъдещото развитие на ВМЗ – Сопот? Аз считам, че не. Как осигуряваме съотношението между цена и инвестиции? Ами никак – 60:30:10! Поне ясно кажете, че основната цел е цената и да приключим дотук. Да не заблуждаваме нито народните представители, нито работниците в ВМЗ – Сопот, че ще бъдат запазени техните работни места, защото и в това отношение изискването е за запазване на работните места за срок от 3 години! Колегите от моята група преди мен казаха и още нещо, че може да бъде променян броят на работните места при доброволно напускане. Колеги, повече от ясно е, че по този начин броят на заетите във ВМЗ – Сопот, ще намалее много бързо. Ще моля за конкретни отговори.

Колеги, зачитам дословно профила на потенциалните инвеститори и критерии за оценка: „1. Да имат предмет на дейност и да осъществяват производство на отбранителна продукция.” Каква по-голяма гаранция от това, че инвеститорът ще бъде свързан в тази сфера и след 5 години няма да промени, след като е направил инвестициите си? При покупката, при реформиране на производството и навлизане на европейските пазари ще промени предмета си на дейност и ще смени профила на заводите?! Това – първо. По отношение на социалните защити. Колеги, записано е изрично. Това, което не е записано, между другото, в БТК – че се запазват бройката, заплатите и всичките привилегии, които имат работещите в момента, в годината преди приватизацията, тоест за 2010. Не тази година, не пό миналата, а миналата година. Тези условия се запазват – могат да бъдат по-добри, но не могат да бъдат по-лоши. Следващото е по отношение тежестите на критериите – 60:30:10. Ако имаме възможност да запишем още по-високи критерии за финансовата оценка, това е абсолютна гаранция, че този, който вложи толкова пари за инвестиране, ще подобри производството, ще подобри и заплатите. Какво трябва да направим? Да дадем тежест – 10, 20 или 30% да дадем за работещите? Това означава да снемем инвестициите в предприятието, да ги ликвидираме и на година. Какъвто и срок да запишем за бизнес план, по-голям от 3 години, това означава, че пишем нещо, което е напълно нереално. Кой може да гарантира какво ще бъде след 5, след 10, след 20 години на който и да е пазар, не само на този динамичен пазар? Да си пишем тук, за да си говорим неща, които няма да се случат! (Реплика от народния представител Анна Янева.) Не, държавата трябва да има и в тази стратегия са записани критерии и срокове, които са реални, които реално гарантират, че нещата ще се случат в инвестициите, в производството и в социалната сфера на заводите. Това е истината. Другото са популистки приказки. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Господин Тошев, ще се постарая да обоснова, че това, което предлагаме като алтернатива на вашето предложение, не е популизъм. Уважаеми колеги, вижте за какво става дума. Изправени сме пред един проблем, в който има две групи интереси. Едните са търговски – другите са национални, на националната сигурност. Предизвикателството пред нас е да намерим добрия баланс. Това, което вие предлагате, дава еднозначно и изцяло предимство на търговския интерес. Това не е добре, включително и за самите заинтересовани частни инвеститори. Вижте какво пише на шеста страница, господин Тошев, преди онази точка, която Вие прочетохте за предмета на дейност: „Специфичният характер на дейността на дружеството и значението му за националната сигурност на Република България налагат поставянето на сериозни предварителни изисквания към инвеститорите.” Това – по отношение на господин Чукарски, когото не виждам. „Оставете”, казва той, „Стратегията за национална сигурност”. Как ще оставим стратегията, след като самият характер на дружеството е пряко свързан с националната сигурност?! Казвате, че 100-процентовото приватизиране е най-доброто и изтъквате серия от аргументи – конкурентност, гъвкавост и т.н. Всички тези аргументи са по-добре обслужени, когато държавата участва в това дружество, защото секторът е специфичен. Знаете, че тази търговия в света е силно повлияна от участието на държавата, от търсенето на пазари до осигуряването на финансиране, до подкрепата с дългосрочни договори. Тук с вас сме изправени пред избора в една атмосфера, в която 20 години живеем с мисълта, че държавата е лошият стопанин, че държавата пречи, зад която аргументация много удобно, както всички тук съзнават, бяха източвани мощно най-печелившите сектори от икономиката. И господин Чукарски в свойствената му малко по-откровена форма на изразяване описа какво е ставало във ВМЗ – Сопот. Едното от предизвикателствата пред нас е да започваме да слагаме спирачка на тази философия, че трябва да раздържавяваме, за да вървят нещата. Точно преди месец – на 25-и, тук – в тази зала, Народното събрание прие стратегията за национална сигурност. Какъв е лайтмотивът на стратегията? – Че стратегията е съвкупност от традиционни и нови предизвикателства и фактори. Новите започват с икономическите. И ако щете, и министър-председателят в своето изказване е обосновал (тъй като аз не бях тук) тезата именно за това съчетание, за равнопоставеността между различните предизвикателства и необходимостта те да се разглеждат в синтез. Вие, господин Тошев, най-добре знаете каква беше аргументацията в комисията, която се постарах да защитя. Не става дума за 118 млн. лв. Става дума за това, че тази приватизация трябва да я гледаме в контекста на изграждане на модерна отбранителна способност и способност на въоръжените сили, които трябва тотално да се модернизират, да се превъоръжат! Това изисква милиарди. Може да не е милиард за изтребителите, но Вие виждате, че най-водещите световни концерни идват в България не само с офертата да ти продадат, но и да се кооперират с теб, и не за три, не за пет години, а за двадесет години! Защо отхвърляте логиката тази приватизация да бъде вкарана именно в националната стратегия за изграждане на съвременни въоръжени сили и запазване и развитие на съвременно отбранително производство?! Не става въпрос тази номенклатура да я купува Министерството на отбраната, както с заместник-министрите говорихме. Става въпрос, че имате една мощност, която е създадена още 1940 г. като държавна, която има една много богата традиция и която, да речем, сега има интерес да привлече частен капитал, за да реши текущи проблеми, но не я изваждайте от Националната стратегия за укрепване на националната сигурност. Според мен запазването на поне 20%, които са равни на тази сума, която вие предлагате сега да се заплати с компенсаторки, където те са по 15-20 стотинки, е абсолютно необосновано. Аз имам готово предложение тук за друг текст на Раздел ІV, където е предмета на дейност. Няма да го предложа, защото нямам надежда, че ще го гласувате, но знайте, че това, което сега ще направи Народното събрание, ще е в пряко противоречие със стратегията, която е приета, и с интереса на самото дружество и на инвеститора. Ако имате още малко готовност да вървите по пътя на търсенето на най-доброто решение, правя процедурното предложение, господин председател, след приключване на дискусията да не се пристъпва към гласуване, а гласуването да стане на следващо заседание, след като се проведе тази среща, за която говорихме, в Комисията по вътрешна сигурност и отбрана, заедно с Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и със съответните министерства. Формалното ми процедурно предложение е след приключване на дискусията да не се преминава към гласуване.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, 20-21 години след прехода, след смяната на собствеността си мислех, че колегите от левия сектор съвсем нормално би било да свикнат вече с тази дума „приватизация” с оглед на това, че първи приватизатори са точно бизнесмени от левия политически спектър. От тази гледна точка не виждам защо те специално трябва да се притесняват от думата „приватизация” и за това, че „Вазовските машиностроителни заводи” трябва да бъдат приватизирани. В същото време по никакъв начин не се предлага никаква друга алтернатива. Моето лично мнение е, че приватизацията на „Вазовските машиностроителни заводи” закъсня. Закъсня и то с доста години. Закъсня, защото Военнопромишления комплекс, уважаеми колеги отляво, е направен за 117-хилядна армия в мирно време, а във военно време – за 500-хилядна армия. Сега в момента българската армия е 35-хилядна. Вече сме в други реалности и в други блокове – не сме във Варшавския договор, а сме в НАТО. Това са разчетите, които са направени. Тази приватизация закъсня, но тук има колеги, които са много добре запознати със същината на дейността на самия завод. Много добре знаете, че доста хора се упражняваха над самия завод, преминавайки през него, управлявайки го уж. Доста апетитни и атрактивни ноу-хаута заминаха в частни фирми, защото, видите ли, тогава самият управляващ, изпълнителният директор просто е бил забравил да ги патентова. Естествено от това нещо губи цялото предприятие. Няма друг вариант, или по-скоро на този етап няма нищо друго, което да е предложено, което да е по-добро, върху което ние да се замислим и да продължим оттук нататък. Според мен приватизацията на ВМЗ по никакъв начин не противоречи на Стратегията за национална сигурност, независимо че знаете, че аз се въздържах при приемането на тази стратегия, въпреки че подкрепих раздела за отбрана, в който раздел е точно развитието и на Военнопромишления комплекс. От тази гледна точка, от гледна точка на нашата сигурност, не би трябвало да има притеснения. Аз имам други притеснения, че по това време на криза няма кой да се появи и да го купи. Няма да има атрактивен, така да се каже, инвеститор, който да желае да инвестира във ВМЗ, който да въведе новите технологии, който да преоборудва самия завод и новата продукция, която би трябвало да започне да произвежда. Това, което в момента се произвежда, да – то е атрактивно в определени части на света, но тези части на света обикновено не са мирни и от тази гледна точка ние не можем да изнасяме за тях. Е, какво правим при това положение?! Какво правим – нищо!? Държим определен брой хора, плащаме им минимални работни заплати, по никакъв начин не се развиват „Вазовските машиностроителни заводи”, нищо ново не се вкарва, бившите управляващи ноу-хаутата са ги приватизирали, защото иначе те се притесняват от думата „приватизация”, но са първи приватизатори?! Уважаеми колеги, тук се говори за декапитализация. Аз разбирам да беше казал някой за декапитализация, който не е управлявал само допреди година и половина, ами тук резонният въпрос е: след като вие управлявахте преди година и половина, защо не направихте така, че това дружество да не бъде декапитализирано?! По никакъв начин! В същото време – не си мислете, че колегите народни представители, които ще подкрепят тази стратегия за приватизация, не мислят за работниците. Напротив, те са много по-загрижени от вас. Те са по-загрижени от гледна точка на това, че тези работници, които ще работят там получават нормални заплати, а не минимални и да се чудят как да вържат двата края жителите, а от там и общината, и на Сопот, и на Карлово, защото оттам са преди всичко работещите. Нека да престанем да демагогстваме, бих казал. Нека да престанем след 21 г. преход да се притесняваме от думата „приватизация” и да направим така, щото да помогнем като потърсим, ако можем и да стимулираме западни инвеститори, които искат да купят ВМЗ и да обновят този завод, защото аз лично, доколкото познавам този комплекс, не знам друга западноевропейска държава да има държавна оръжейна фирма, пък и американска. Приключило е това. Държавата в момента с оглед на състава, който има, и с парите, които има, не може вече да прави поръчки спрямо ВМЗ – да, това е така. Това е голям проблем за „Вазовските машиностроителни заводи”, и не само за тях. Беше проблем преди това и за останалите – и за „Арсенал”, и за „Аркус”. Сега обаче вече не е проблем, защото там влязоха инвестициите, обновиха си производството, направиха си контактите и оттук нататък нито има стачки в тези заводи, нито нещо друго. Тук специално, ако имаме желание периодически работниците на „Вазовските машиностроителни заводи” да протестират, че не са си взели заплатите, аз лично не мога да подкрепя това като политика. Няма алтернатива, освен приватизацията, колкото на вас да не ви харесва. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Признавам, че Вие сте по-добър специалист от мен в областта на националната сигурност, но има две неща, които искам да споделя. С едното от казаното от Вас съм съгласен – държавата трябва да намери начин да направи такава процедура за приватизация, че предприятието да продължи да работи с възможно повече заети и по-високи възнаграждения. Но не съм съгласен с Вас, че построихте цялото си изказване на хипотезата, че от левицата не били съгласни с приватизацията. Нито една такава дума не е прозвучала в тази зала от изказванията. Това, с което не сме съгласни, е, че има няколко цифрови параметри, които показват, че идеята не е да се постигне първото, за което говорихме. Какво сочи това? Пет години задължително запазване на дейността, а чак две години след това може да се направят инвестициите. До пет години може да не се вложи нито един лев инвестиция, а да се вложи в производство, което ще бъде различно от това и естествено ще рефлектира върху числеността и възнаграждението на тези, които ще работят там. Това е проблемът. Не знам кои са най-добрите специалисти по приватизация в най-новата ни история, но има много примери, които потвърждават поговорката, че пътят до ада е постлан само с добри намерения. Тези примери сочат, че след раздържавяването и разпродажбата на активите нищо по-нататък не се случва в тези предприятия. Завършвам с хипотезата: не изключвайте възможността пък и да се приватизира от компании, които имат интерес да ликвидират производствата в България.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Георгиев! Моята реплика е по-скоро дуплика и ще бъде много кратка. Няма компания, която да купи едно такова производство като „Вазовските машиностроителни заводи” и която да не инвестира в това производство. След като пет години ти инвестираш точно в това специфично производство, след пет години какво ще направиш? Ще нарежеш завода, фабриките и ще приключиш с този вид дейност?! Няма как да стане. „Вазовските машиностроителни заводи”, бих казал и не само те, много компании имат голяма липса на свежи пари. Пак ще повторя това, което е моето притеснение – дали някой ще се появи да купи този завод, да вкара свежи капитали и нови технологии. По-скоро се притеснявам от това, което чух от господин Овчаров – че предприятието е декапитализирано и да не би случайно някой от банката да бъде стимулиран и да го обяви в несъстоятелност. Това са моите притеснения. Тогава наистина това, което е написано в стратегията, вече ще бъде проблем като социално изпълнение спрямо работниците. Тогава става наистина проблем. А този, който ще го купи, ще си направи и сметката, че с тази техника няма как да продължава.

Господин председател, колеги, имам едно предложение – най-добре да вземем да закрием държавата, след като тук толкова убедително се говори, че щом е държавен мениджмънтът, значи трябва задължително да е пропаднал и резултатите да са много лоши. Благодарение на точно този неолиберален курс през тези 20 години съсипахме българската индустрия. Искам да поздравя колегите от „Атака” за позицията, която изразяват, защото в този момент да се говори, че щом е 100% държавно, видите ли, затова резултатът бил лош... Аз да запитам: защо една Чехия си има държавна фирма ЧЕЗ и закупи една трета от електропреносната мрежа в България? Значи чешката държавна фирма може да управлява добре, а българската държавна фирма не може. Защото 20 години в България всичките, които се сменяха в това управление, има случаи, когато се защитават конкретни корпоративни интереси и затова се докарват тези и печеливши предприятия дотам, че да се каже: „Ами, няма друг начин, дайте да го приватизираме!”. И малкото останали, между които и „Вазовските машиностроителни заводи” трябва сега да се приватизират. Тук искам да кажа, господин Бакалов, сигурен съм, че има мераклии. За да се внесе тази стратегия, значи предварително има готови, които ще играят, господин Бакалов. Тук кой ли не ни убеждаваше 20 години, че като се приватизира и мед ще потече в тази държава, а се вижда, че става точно обратното. Искам да запитам: защо българската държава, дето се казва, отстъпи от позицията си да защитава нашите интереси като пазари на военната ни индустрия? Как може Съединените щати да си продават и да са първи в света, Русия и тя, пък България имаше ниши и хоп-троп, така стана, че едва ли не някой трябва да ни разреши, та да продадем нещо. Трябва да си защитаваме националните интереси. Никой не е против приватизацията. Става въпрос държавата да има 34% вътре, все пак да може да контролира и да влияе върху тези процеси. Ние сме за това, не сме против приватизацията. Но да ми говорите другото, това е последното действие, което сме го виждали 20 години. Жалко, че го правите и вие за пореден път. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ. Реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Дадоха ми знак, че имаме малко време. Бях се подготвил да ви информирам по-подробно за някои неща. Най-важното, което ме притеснява и което слушах тук, в залата, е свързано с опасността за националната сигурност след изпълнение на Стратегията за приватизация на „Вазовски машиностроителни заводи”. Народни представители говориха за пари, за търговски интереси. Аз бих искал да споделя с вас някои неща, които са свързани, както правим в министерството, със способности и с националния интерес. Трябват ли и доколко въобще му трябват на Министерството на отбраната „Вазовски машиностроителни заводи” в този им състав, държавно предприятие? Това го дебатирахме и в Комисията по външна политика и отбрана. Доколкото ние сме стълб на националната сигурност, свързани с ВМЗ, тъй като произвежда неща, които основно се консумират, ако приемем, че Министерството на отбраната консумира големи количества или някакви количества от българската отбранителна индустрия, а не други министерства, това е точно така. Трябва да споделя, че направихме много важни неща, на които вие сте свидетели. В Министерството на отбраната направихме преглед на Въоръжените сили, написахме Бяла книга, вие я гласувахте. В момента готвим дългосрочен инвестиционен план. Там няма един ред за боеприпаси и за това, което правят и произвеждат ВМЗ. Разбира се, става дума и за Стратегия за отбранителната индустрия, която се работи и е внесена на 15 май 2009 г. в Междуведомствения съвет по бойна мобилизационна готовност на страната. В момента я работят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и ще я върнат обратно за разглеждане. По някакъв начин ще стигне, разбира се, и до по-широки кръгове, заинтересовани от тази стратегия. Вероятно ще я обсъждате и вие. Накрая трябва да кажа, че подредихме и първи направихме Стратегия за национална сигурност, от толкова години нямаше. В този смисъл се опитваме да подредим нуждите – онова, което на нас ни трябва. От всички тези неща, които изброих, трябва да кажа, че нуждите от предприятието – няма да говоря за стратегията и как се изпълнява като технология във финансово-икономическата част, а за нуждата – са следните, най-грубо казано. Ето ви едни числа, върху които, надявам се, ще помислите. Процентът от брутния вътрешен продукт, произвеждан от Военнопромишления комплекс или предприятията на отбранителната промишленост у нас, e 0,5%, това са над 400 млн. лв. Там работят малко над 15 000 души. Сравнете цифрите с Европейския съюз. Данните са от Европейския парламент. Там са заети около 800 000, а цифрата е 2 – 2,5% от брутния вътрешен продукт, произвеждан от Европейския съюз. Разбира се, тези цифри са малко надвишени през последните години заради големите съвместни корпорации, които направиха основно с Щатите. Но това са цифрите. От тези 0,5%, уважаеми народни представители, през годините в добри времена Министерството на отбраната е закупувало 5 – 6%, включително продукция на ВМЗ. Чух тук реплики, особено в началото от Партия „Атака” – имаха притеснения за националната сигурност. Няма такива притеснения. Ще ви кажа точно за какво става дума. Ние сме купили нето (направих справка с изпълнителния директор, който е тук) през 2008 г. една малка стрелялка. Всеки един от нашите войници, които са в мисия, имат такова нещо. Това сме купили от тях и това те могат да произведат. Ако погледнете листата в сайта на ВМЗ, имаше управляеми средства, модерни оръжия, разбира се – за времето си. Имаме лицензи за тях. Няма такава възможност в момента това да се произвежда от ВМЗ. Тук се говори много и няма да влизам в тази тема – освен че предприятието е декапитализирано, там отдавна тези необходими на Българската армия като краен продукт изделия не могат да бъдат произвеждани. Например противотанковите средства, за които е създаден заводът и преди години беше един от най-големите производители, както се чуха такива изказвания, това вече не е така. Те се произвеждат примерно в „Арсенал”, в „Аркус”. Говоря за противотанковите средства – гранатите. Така че с отслабването на това предприятие (да не казвам закриването му) като производител на продукция, намаляват способностите на Министерството на отбраната. С възможностите, които имаме с бюджета, който сте ни гласували, в инвестиционния план има 13 точки (в момента те се движат, защото още не сме го приели), там няма такива редове. Там трябва да довършим онова, което са направили тези преди нас, които са гласували парите да отидат за вертолети, за фрегати и за други средства. Може би след 2014-2015 г. да се мисли за това. Вярно е и това, че в стратегия, която отново казвам – ние ще я приемем и вероятно вие ще я приемете, какъвто е редът, в която ще стане дума за отбранителната промишленост, трябва да бъдат заложени неща, които са с поглед напред. Те не са за утре и други ден. Бюджетът може би отново ще бъде 2% от брутния вътрешен продукт, пък и целеви средства. Там трябва да има такива неща. Това предстои да се направи. Отново казвам – ние ще го направим. Позволете ми да кажа още две думи за способностите, като експерт. Тук се казаха много хубави неща – дали да е държавно или частно. Виждам хора в залата, които са ангажирани с темата. Един пример – то остана единственото държавно предприятие, впрочем, като изключим НИТИ – Казанлък, който е институт, пък вече не е, а е предприятие – ами те са пред фалит, и едното, и другото. Там, където държавата има участие, както ние имаме в „Терем” - аз съм много близко до темата, защото отговарям за това, там имаме 34% и 26% в две от търговските дружества от осемте дружества на „Терем”. Там изобщо не върви работата, не можем да ги контролираме. Казах го и в комисията. Кой и как контролира господин Игушев в „Арсенал”? Там също имаме малко над 25%. Според моя личен опит и опита на колегите, с които сме обсъждали въпроса, по-важно е да бъде приватизирано по други причини. Това е добрата практика. Защото с процентите, които държим – дали ще е „златна акция”, както я наричат, или някакъв процент на държавата, ние нищо не контролираме. Без да влизам в подробности, защото не съм специалист в материята, това е проблем на нормативната уредба и то е доказано. Ще дам няколко примера. Тук се казаха предприятията. Ще назова и управителите. Помислете какво става с „Арсенал” и Игушев – стар директор, мениджър от преди това, който е управлявал държавно предприятие. „Аркус” – Лясковец: господин Банков – мениджър, който е управлявал старо предприятие, сега го управлява като частно предприятие. То също върви нагоре. „Дунарит” – господин Кръстев. Пейчев в Самоков. Известни имена. Защо те, частните бизнесмени, които управляваха държавните предприятия, успяват? Очевидно не е въпрос на управление, на мениджмънт, както ние направихме – сменихме мениджърите в „Терем”. Очевидно, уважаеми народни представители, нещо е направено, а може би нещо липсва в нашата традиция или в уредбата, така че частните предприятия в момента (не знам защо някои се притесняват от думата „частни”) работят по-добре. Завършвам с това, че ние в Министерството на отбраната нямаме никакво притеснение в стратегията, която, надявам се, съвсем скоро ще бъде приета и от Министерския съвет и ще бъде показано някакво по-добро бъдеще. Засега за националната сигурност няма опасност, ако предприятието ВМЗ бъде приватизирано. Благодаря.

Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на тази точка.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам прегласуване. Искам да добавя към досега изложените от моите колеги аргументи още два. Смятам, че целта на приватизацията на ВМЗ – Сопот, не е само тази, която е записана в стратегията: да се стабилизира предприятието, да се развива като конкурентоспособно, да усвоява работни места и да изнася българска продукция. Смятам, че има и друга цел, и тя е записана в акт на Министерския съвет. Става въпрос за Решение № 180 от 1 април. Там пише, че целта на тази приватизация е антикризисна мярка, която трябва да осигури пари за бюджета. Тоест антикризисна мярка не да развива предприятието, не да осигурява нови работни места, а понеже е криза, понеже икономиката не работи, понеже нямате достатъчно приходи от акцизи и ДДС – трябва да си ги осигурите като продавате активи. Смятам, че приватизацията на това предприятие е сгрешена цел. Вторият аргумент, парите, които ще вземете за ВМЗ – Сопот, колкото и малко да са, не отиват в Сребърния фонд, както е записано в Закона за Сребърния фонд. В Закона за бюджета за 2011 г. сте записали, че те отиват за покриване на дефицита в бюджета. С това решение ще нарушите Закона за Сребърния фонд и ще опорочите изцяло политиката, насочена към реформа в пенсионната система. Моля да отразите и тези два аргумента и да премислите за гласуване отново. Благодаря.(Реплики от мнозинството.)