МАЯ МАНОЛОВА (КБ)866 думи
Уважаеми колеги, ще ви представя законопроекта, който внесохме от името на Временната парламентарна комисия за установяване на истината по случая с така наречената „наркопоправка”, а именно мистериозната поява в „Държавен вестник” на текстове, които не бяха приети по Закона за наркотичните вещества и прекурсорите. Спомняте си, че тогава скандалът гръмна във връзка с това, че в „Държавен вестник” беше обнародван текст, който не беше гласуван от Народното събрание.
При разследването на случая се оказва, че тъй като няма ясно разписана процедура, която да регламентира извършването на поправки на явни фактически грешки по вече обнародвани актове, не може да бъде установено кой, как и защо се разпорежда за обнародването на една или друга поправка в действащ закон.
Тогава се изправихме пред странни и митични сюжети, в които слушахме обяснения как някакви митични същества се движат из парламента и те, а не народните представители, извършват въпросните поправки във вече действащите закони. Припомням ви, че ставаше дума и за самодиви, и за вампири, и за полтъргайсти, но в крайна сметка наистина би следвало да се сложи ред и да е ясно от народните представители кой за кои свои действия в парламента и каква отговорност носи, затова предлагаме една процедура за извършване на поправки на фактически грешки във вече обнародвани законопроекти.
Ще поясня, че съществува такава процедура за поправяне на фактически грешки по приети, но не обнародвани актове на Народното събрание. С текстовете, които сме предложили с колегите, слагаме ред и в другата процедура, когато наистина не е необходимо да се върти целия законодателен процес, за да се поправи едно число или да се поправи една дума. Редът, който предлагаме, е поправките на фактически грешки да се извършват оттук и занапред единствено и само по нареждане на председателя на Народното събрание, той да уведомява за това народното представителство на първото заседание след установяване на грешката. В цялата процедура влиза и това – да бъде уведомяван и президентът. Знаете, че той има определени правомощия, които са свързани с финалната фаза на законодателния процес, а именно обнародването на актовете, които са приети от парламента.
Мисля, че повече спорове ще предизвика вторият текст, който предлагаме, и който наистина касае един на пръв поглед невъзможен сюжет – сюжет, в който Правната или някоя друга комисия – водеща комисия, е предложила доклад с ясно изписани текстове на законопроект, а председателят на водещата комисия си позволи да прочете в зала текстове, които не се съдържат в доклада на комисията. Възниква спорът всъщност какво в крайна сметка е гласувал и приел парламентът – дали това, което е прочетено от председателя на водещата комисия, или текстът, който е написан в доклада на второ четене от водещата комисия.
Предложението, което членовете на Временната комисия правим, е за приет да се счита текстът, който е предложен в доклада на водещата комисия. Нека да бъдем откровени – наистина е невъзможно да се следи внимателно във всеки един случай какво точно чете председателят на водещата комисия.
И тъй като очаквам по този текст да възникнат много спорове, ще си позволя само да кажа, че случаят с наркопоправката не е единственият. Близо половин година по-късно парламентът си позволи да направи и друг, не по-малък гаф, а именно при гласуването на промените в Наказателно-процесуалния кодекс вместо предложението на Правната комисия беше гласувано в пленарната зала предложението на вносителя, а в „Държавен вестник” беше обнародван текстът на Правната комисия, тоест отново се изправихме пред хипотезата да бъде обнародван и да стане действащ текст, който не е гласуван от Народното събрание, особено по една толкова важна тема, каквато е съкратеното съдебно производство. По този начин неговият обхват беше неоправдано разширен и тук отново могат да възникнат множество въпроси: дали това е случайно, или някой е целял конкретен ефект по висящи съдебни производства, които са на различни фази в българските съдилища.
Разбира се, ние сме изпратили този закон в Конституционния съд и очакваме неговото произнасяне, но истината е, че в този парламент грешките стават прекалено много и трябва да се напишат ясни правила, които да действат превантивно и на председателстващите пленарните заседания, и на председателите на водещите комисии. Волята на народното представителство трябва да бъде отразена по съответния начин и наистина действащи да стават само тези закони, които реално са гласувани от Народното събрание, иначе отваряме широко вратата на лобистите, за конфликти на интереси и за прокарване на всякакви предложения, които обслужват едни или други лица, и които в крайна сметка не са гласувани от Народното събрание.
Естествено, ще има и възражения по отношение на това кое точно е фактическа грешка и дали няма да се премине чертата и председателят на Народното събрание по свое усмотрение да си позволи да променя приети от Народното събрание закони с обяснението, че става дума просто за фактическа грешка.
Мисля, че с нашето предложение се предотвратяват подобни злоупотреби, тъй като случаите, в които се допускат фактически грешки, ще бъдат представяни пред Народното събрание и, така или иначе, всеки един от народните представители ще може да следи за това дали не се злоупотребява с тази правна възможност.
Тъй като предложенията, направени от представители на всички парламентарни групи, бяха съществено преработени в самата Правна комисия, очаквам пленарната зала да ги подкрепи, за да се сложи наистина точка на злоупотребите с гласувани актове от Народното събрание, обнародвани и превърнали в действащо законодателство други текстове.