20 април 2011 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За трети пореден път от името на парламентарната група правим предложение за изслушване на министър-председателя по позицията, заявена при обсъжданията на Пакта „Евро плюс”, придружено с предложение за обсъждане на всички поети ангажименти или ангажименти, които ще следват оттук нататък за българската държава и за българските институции. Правим това предложение с разбирането, че то произтича от недвусмислени и категорични текстове на Конституцията на Република България и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Правим предложението със съзнанието, че парламентарните групи и народните представители не просто трябва да бъдат информирани от министър-председателя, а те имат определена роля и участие във формирането на консолидирана позиция на българската държава по отношение на толкова важен политически, финансов и икономически документ, какъвто е Пактът „Евро плюс”. И най-после, правим това предложение с разбирането, че когато министър-председателят поема ангажименти и дава някакви обещания от парламентарната трибуна, това не е просто сценка за пред медиите, а е ангажимент, който следва да бъде подкрепен с ясно изразена воля чрез гласуване от народните представители. За съжаление, до този момент дискусията не е проведена в българското Народно събрание и това определено не е по вина на Парламентарната група на Коалиция за България или на парламентарната опозиция, а най-вече по вина и отговорност на парламентарното мнозинство. Наясно сме, че през тези два дни преди един от най-големите християнски празници не може да се проведе дискусия и изслушване на министър-председателя. (Председателят дава звуков сигнал за изтичане на времето.)

Вземам думата обаче, за да кажа от името на Парламентарната група на Коалиция за България, че няма да подлагаме предложението на гласуване и ще го оттеглим, но с разбирането това да бъде една от първите точки в програмата на Народното събрание при възобновяване на парламентарната сесия. Искрено се надявам, че това ще бъде разбирането и на ръководството на Народното събрание, и на мнозинството в лицето на Парламентарната група на ГЕРБ.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа, формалното ми предложение е т. 5 да отпадне. В т. 5 се съдържат сами по себе си много скандални предложения, свързани с ограничаване на парламентарния контрол, но също така предложението на „Атака”, свързано с ротацията в комисиите, което за пореден път доказва недействителните намерения за функциониране на тези комисии на паритетен принцип обективно, а за тяхното политическо функциониране. Наближава Великден. Точно тези дни има важно законодателство за приемане. Нека да не вкарваме Народното събрание в решаване на такива скандални въпроси, които мнозинството си поставя. Предлагам т. 5 да отпадне.

Благодаря. Уважаеми господин председател, колеги! Предлагам да се прегласува предложението, направено от господин Миков, със следните съображения. Обръщам се и към ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ – поправките в Правилника действително са доста спорни и не би трябвало да се гласуват без достатъчно сериозна дискусия. Ние и на Председателския съвет съгласувахме становището, че в тези 2 дни не бива да навлизаме в остра конфронтационна дискусия по много причини. Освен това съгласувахме, че в Правилника ще трябва да помислим внимателно за записи, които да регламентират ролята на Народното събрание по отношение на проблематиката на Европейския съюз. Ето защо се обръщам към господин Велчев, към госпожа Фидосова, към всички – да възприемем подхода, който нашата парламентарна група засвидетелства в началото на днешното заседание, оттегляйки от гласуване предложението за изслушване. Нека да дадем възможност за достатъчно спокойно, разумно обсъждане на всички предложения за промени в Правилника и без да го бавим в първите две-три работни седмици след празниците, да направим промените, които наистина се налагат. Моля за прегласуване и моля за подкрепа на предложението.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие знаете, че взехме решение във връзка с Великденските празници ваканцията да е както си е по Правилника – да се почива седмицата между двете сесии. Във връзка с това ще ви прочета проект за „РЕШЕНИЕ във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2011 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Великденската ваканция на Народното събрание за 2011 г. е от 22 април до 1 май включително.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – в залата да бъде допуснат господин Лазар Каменов – заместник-министър на физическото възпитание и спорта.

Благодаря. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 154-01-23, внесен от Иво Димов и група народни представители на 24 февруари 2011 г., приет на първо гласуване на 30 март 2011 г. Проект – второ гласуване. Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта”. Предложение на народния представител Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следното наименование на закона: „Закон за изменение на Закона за хазарта”.

По § 1 – предложение на народния представител Стефан Данаилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. Член 9 се изменя така: „Чл. 9. (1) Държавата може да организира само лотарийни, тото и лото игри и залагания върху резултати от спортни състезания чрез Държавното предприятие „Български спортен тотализатор”, създадено по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон към министъра на физическото възпитание и спорта. (2) Устройственият правилник на предприятието по ал. 1 се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта. Органите за управление на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор” се назначават и освобождават от министъра на физическото възпитание и спорта. (3) Използването на приходите от дейността на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор” след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от министъра на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на финансите. (4) Утвърдените средства по ал. 3 се използват за: 1. нуждите на физическото възпитание и спорта; 2. поддържане, ремонт, реконструкция или изграждане на спортни съоръжения в училищата. (5) Средствата по ал. 4, т. 2 се разпределят от министъра на физическото възпитание и спорта по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, след съгласуване със съответния отраслов министър.”

Уважаеми господин председател, тъй като в сега действащия Закон за хазарта чл. 9 е със заглавие „Хазартни игри, организирани от държавата”, което на практика остава непроменено, предлагам за прецизност в текста на § 1 да добавим същото заглавие, което е и сега на чл. 9, и да го гласуваме заедно със заглавието.

Точно така.

Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2, както и за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.

По § 3 – предложение на народния представител Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. (1) Държавното предприятие „Държавна парично-предметна лотария” се преобразува чрез вливане в Държавното предприятие „Български спортен тотализатор” при условията на универсално правоприемство. (2) Активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Държавното предприятие ”Държавна парично-предметна лотария” се поемат от Държавното предприятие „Български спортен тотализатор”. (3) Трудовите правоотношения със служителите на Държавното предприятие „Държавна парично-предметна лотария” се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. (4) Разрешенията за организиране на хазартни игри, издадени на Държавното предприятие „Държавна парично-предметна лотария”, запазват действието си за срока, за който са издадени. (5) В 7-дневен срок след влизането в сила на този закон разрешенията по ал. 4 се преиздават служебно в полза на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор” при запазване на условията, определени в тях. (6) За преиздаването на разрешенията по ал. 5, както и за утвърждаването на нови задължителни образци на удостоверителни знаци, във връзка с извършеното вливане по ал. 1 не се заплащат държавни такси. (7) В двумесечен срок след влизането в сила на този закон Министерският съвет приема Устройствен правилник на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор”.”

По § 4 – предложение на народния представител Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 4 и предлага следната редакция: „§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! „Доклад за второ гласуване относно”... (Силен шум в залата.)

...„Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-15, внесен от Министерски съвет на 14 март 2011 г., приет на първо гласуване на 7 април 2011 г. „Закон за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта”.” Предложение на народните представители Ивайло Тошев и Иво Димов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта”.

Предложение на народните представители Ивайло Тошев и Иво Димов – да се създаде нов § 1. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция: „§ 1. В чл. 47а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 1 и 2: „(1) Спортни обекти и съоръжения с национално значение са обекти и съоръжения – държавна или общинска собственост, или собственост на търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала е държавата или общината, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта и отговарят най-малко на едно от следните условия: 1. предназначени са за учебно-тренировъчна дейност и се използват от спортните федерации за развитие на спорт за високо спортно майсторство; 2. отговарят на условията за провеждане на национални и международни спортни състезания; 3. отговарят на международно установените изисквания за различните видове спорт. (2) Обекти за социален туризъм с национално значение са обекти – държавна или общинска собственост, или собственост на търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала е държавата или общината, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на социалния туризъм. 2. Досегашната ал. 1 става ал. 3 и в нея думите „представляващи публична собственост” се заличават. 3. Досегашната ал. 2 се отменя. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „спортните обекти и съоръжения” се заменят с „обектите и съоръженията”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен, който става § 2.

Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на Марий Косев – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Николай Налбантов – изпълнителен директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, Светлана Маринова – началник на отдел „Правно-нормативна дейност в енергетиката”, Гергана Пенева – главен юрист в отдел „Правно-нормативна дейност в енергетиката”, Александрина Димитрова – началник на отдел „ВЕИ”.

„Доклад относно Законопроект за енергията от възобновяеми източници, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2011 г., приет на първо гласуване на 24 февруари 2011 г., второ гласуване. „Закон за енергията от възобновяеми източници”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Глава първа – Общи положения.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

По чл. 1 има предложение от народните представители Йордан Цонев и Искра Михайлова: В чл. 1 ал. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мартин Димитров – да отпадне текста на чл. 1, ал. 2: „(2) За неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш – да отпадне текста на чл. 1, ал. 2: „(2) За неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на: 1. електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; 2. газ от възобновяеми източници; 3. биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта. (2) За неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката.”

Член 2 – предложение от народните представители Йордан Цонев и Искра Михайлова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) Основните цели на този закон са: 1. насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници; 2. насърчаване на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 3. създаване на условия за включване на газ от възобновяеми източници в мрежите за пренос и разпределение на природен газ; 4. създаване на условия за включване на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници в топлопреносни мрежи; 5. осигуряване на информация относно схемите за подпомагане, ползите и практическите особености на развитието и използването на енергия от възобновяеми източници на всички заинтересовани лица, участващи в процеса на производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на производство и потребление на газ от възобновяеми източници, както и на производство и потребление на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 6. създаване на условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика и икономически растеж чрез иновации, внедряване на нови продукти и технологии; 7. създаване на условия за постигане на устойчиво развитие на регионално и местно ниво; 8. създаване на условия за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия чрез производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; 9. сигурност на енергийните доставки, снабдяването и техническа безопасност; 10. опазване на околната среда и ограничаване изменението на климата; 11. повишаване на жизнения стандарт на населението чрез икономически ефективно използване на енергията от възобновяеми източници. (2) Целите по ал. 1 се постигат чрез: 1. въвеждане на схеми за подпомагане производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 2. регламентиране на правата и задълженията на органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление при провеждането на политиката в областта на насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 3. въвеждане на задължения за органите на изпълнителната власт за иницииране и осъществяване на мерки, свързани с насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 4. въвеждане на схеми за подпомагане, свързани с развитието на преносната и разпределителните електрически мрежи, включително междусистемни връзки, на интелигентни мрежи, както и изграждането на регулиращи и акумулиращи съоръжения, свързани със сигурното функциониране на електроенергийната система при развитие на производството на енергия от възобновяеми източници; 5. въвеждане на схеми за подпомагане на изграждането и развитието на топлопреносните, газопреносната и газоразпределителните мрежи, включително междусистемни връзки, когато това е икономически обосновано; 6. въвеждане на схеми за подпомагане производството на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление; 7. създаване на Национална информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в Република България, наричана по нататък „Националната информационна система”; 8. въвеждане на механизми за подкрепа на научните изследвания и развойна дейност, свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, с производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и с производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 9. съвместно изпълнение на мерки за използване на енергия от възобновяеми източници и на мерки за въвеждане на технологии за повишаване на енергийната ефективност. (3) При разработването на схеми за подпомагане се посочват техническите изисквания, включително приложими стандарти, на които следва да отговарят съоръженията и системите за енергия от възобновяеми източници.”

„Глава втора – Държавно управление в областта на енергията от възобновяеми източници.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. Министърът на околната среда и водите в изпълнение на правомощията си по екологичното законодателство и по силата на този закон: 1. разработва и прилага механизъм за надеждно и независимо одитиране на подаваната информация от икономическите оператори по чл. 40, ал. 1 относно изпълнение на изискванията на критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса; 2. организира създаването и актуализирането на списък на лицата, които осъществяват одит за съответствието на биогоривата и течните горива от биомаса с критериите за устойчивост.”

По чл. 6 има предложение от народните представители Добрев, Николов, Недялков, Белишки и Атанасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не го подкрепя в останалата част. Ще прочета останалата част: „В чл. 6: 1. Точка 1 се изменя така: „1. Определя преференциални цени и премийни плащания за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници.” 3. Точка 3 да отпадне, а останалите точки да се преномерират. 4. Да се създаде нова т. 7 със следното съдържание: „7. Издава на производителите на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, гаранции за произход на енергията и извършва дейности по прехвърляне и отмяна на тези гаранции; създава и поддържа регистър на гаранциите за произход.” 5. Да се създаде нова т. 8 със следното съдържание: „8. Одобрява общите условия на договорите за присъединяване на операторите на съответната мрежа, както и на договорите за достъп и за изкупуване на електрическата енергия.” 6. Досегашната т. 7 да стане т. 9.” Има предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението по т. 1, 3 и 4. Предложението по т. 2 е оттеглено. Ще прочета неподкрепената част: „В чл. 6 се правят следните изменения: 1. В т. 1 накрая се добавя „и премии при реализиране на вторични положителни ефекти за околната среда”. 3. В т. 5 думата „значително” да отпадне. 4. Създава се т. 9: „9. Одобрява общите условия на договорите за присъединяване на електрическата мрежа и договорите за достъп и изкупуване на електрическа енергия.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР): 1. определя преференциални цени за изкупуването на електрическата енергия от възобновяеми източници; 2. разработва методика за справедливо разпределение на разликата между пазарната и преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, между всички потребители, включително и търговците на електрическа енергия за количествата в случаите на износ; 3. одобрява и публикува на интернет страницата си предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници; 4. осъществява контрол при провеждането на процедури за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи; 5. осъществява контрол за изпълнение на задълженията на операторите на преносната и разпределителните електрически мрежи да докладват за случаите на значително намаляване на количествата пренесена и/или разпределена електрическа енергия от възобновяеми източници и за предприетите корективни мерки; 6. осъществява контрол за изпълнение на задълженията на операторите на преносната и разпределителните мрежи да разходват средствата по чл. 29, ал. 1 единствено за покриване на разходите по чл. 29, ал. 4; 7. предоставя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) информация относно НПДЕВИ в рамките на своята компетентност; 8. осъществява и други правомощия в областта на възобновяемите източници, възложени й с този закон и с други нормативни актове.”

По чл. 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. (1) Държавната политика за насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта, се изпълнява от изпълнителния директор на АУЕР. (2) Изпълнителният директор: 1. ръководи, управлява и представлява АУЕР; 2. участва в разработването и актуализирането на НПДЕВИ в сътрудничество с органите на изпълнителната власт, включително с кметовете на общини; 3. организира изпълнението на дейностите и мерките, включени в НПДЕВИ, в сътрудничество със заинтересованите лица, съдейства при разработването и изпълнението на общинските програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива; 4. организира извършването на оценки за наличния и прогнозния потенциал на видовете ресурси за производство на енергия от възобновяеми източници на територията на страната; 5. предоставя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма необходимата информация за изготвяне на докладите за изпълнението на НПДЕВИ; 6. организира създаването и поддържането на Националната информационна система и контролира актуализирането на данните и поддържането на системата от кметовете на общини; 7. организира създаването и поддържането на система за издаване на гаранции за произход на енергията; 8. издава на производителите на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници гаранции за произход на енергията, извършва дейности по прехвърляне и отмяна на тези гаранции и уведомява ДКЕВР за издадените гаранции, извършените дейности по прехвърляния и отмяна на гаранции; 9. организира планираните статистически прехвърляния на определени количества енергия от възобновяеми източници от Република България към друга държава – членка на Европейския съюз, както и от друга държава – членка на Европейския съюз, към Република България; 10. осъществява взаимодействие с органите на изпълнителната власт, с браншови организации и заинтересовани юридически лица с нестопанска цел при изпълнението на дейности и мерки за насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 11. организира популяризиране на мерките за насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 12. оказва съдействие на органите на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление при изпълнението на задълженията им по този закон; 13. участва в разработването на нормативните актове, предвидени в този закон; 14. осъществява контрол в случаите, предвидени в този закон; 15. организира информационни и обучителни кампании за мерките за подпомагане, ползите и практическите особености на развитието и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, газ от възобновяеми източници, биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 16. изпълнява и други правомощия, възложени му с други нормативни актове.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.

Член 10 – предложение от народния представител Йордан Цонев и Искра Михайлова. Комисията не подкрепя предложението по т. 2. Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата част. „2. Създава се нова т. 5: „5. мерки за използване на енергия от възобновяеми източници при отопление и охлаждане на битови и/или промишлени сгради.” Предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя предложението по принцип по т. 1, т. 2, буква „а” и т. 3. Предложението по т. 2, буква „б” е оттеглено. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Комисията не подкрепя предложението по т. 2. Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата част. „2. Създава се нова т. 5: „5. Мерки за използване на енергията от възобновяеми източници при отопление и охлаждане на битови и/или промишлени сгради.” Предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народните представители Белишки и Недялков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. (1) Кметът на общината разработва и внася за приемане от общинския съвет общински дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива в съответствие с НПДЕВИ, които включват: 1. данни от оценките по чл. 7, ал. 2, т. 4, а когато е приложимо, и оценки за наличния и прогнозния потенциал на местни ресурси за производство на енергия от възобновяем източник; 2. мерки за използване на енергия от възобновяеми източници при изграждане или реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сгради – общинска собственост; 3. мерки за използване на енергия от възобновяеми източници при външно изкуствено осветление на улици, площади, паркове, градини и други недвижими имоти – публична общинска собственост, както и при осъществяването на други общински дейности; 4. мерки за насърчаване на производството и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведена от възобновяеми източници, както и такава, произведена от биомаса от отпадъци, генерирани на територията на общината; 5. мерки за използване на биогорива и/или енергия от възобновяеми източници в общинския транспорт; 6. анализ на възможностите за изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху покривните и фасадните конструкции на сгради – общинска собственост; 7. схеми за подпомагане на проекти за производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, включително индивидуални системи за използване на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, за производство и потребление на газ от възобновяеми източници, както и за производство и потребление на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 8. схеми за подпомагане на проекти за модернизация и разширение на топлопреносни мрежи или за изграждане на топлопреносни мрежи в населени места, отговарящи на изискванията за обособена територия по чл. 43, ал. 7 от Закона за енергетиката; 9. разработване и/или актуализиране на общите и подробните устройствени планове, свързани с реализация на благоустройствени работи за изпълнение на проекти, във връзка с мерките по т. 2, 3 и 4 ; 10. ежегодни информационни и обучителни кампании сред населението на съответната община за мерките за подпомагане, ползите и практическите особености на развитието и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, газ от възобновяеми източници, биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта. (2) Дългосрочните програми по ал. 1 се разработват за срок 10 години, а краткосрочните програми – за срок три години. В общински схеми за подпомагане могат да участват само проекти, свързани с мерките по общинските програми по ал. 1. (3) Кметът на общината: 1. уведомява по подходящ начин обществеността за съдържанието на програмите по ал. 1, включително чрез публикуването им на интернет страницата на общината; 2. организира изпълнението на програмите по ал. 1 и предоставя на изпълнителния директор на АУЕР, на областния управител и на общинския съвет информация за изпълнението им; 3. организира за територията на общината актуализирането на данните и поддържането на Националната информационна система по чл. 7, ал. 2, т. 6; 4. отговаря за опростяването и облекчаването на административните процедури относно малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници и за производство на биогаз от селскостопански материали – твърди и течни торове, както и на други отпадъци от животински и органичен произход, а когато е необходимо – прави предложения пред общинския съвет за опростяването и облекчаването на процедурите; 5. оказва съдействие на компетентните държавни органи за изпълнение на правомощията им по този закон, включително предоставя налична информация и документи, организира набирането и предоставянето на информация и предоставянето на достъп до съществуващи бази данни и до общински имоти за извършване на оценката по чл. 7, ал. 2, т. 4. (4) Кметът на общината внася за разглеждане от общинския съвет предложенията на областния управител по чл. 8, т. 4 на първото му заседание след постъпване на предложението.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да обърна внимание на т. 2 от нашето предложение. Тук става въпрос за мерки, които трябва да набележи кметът и кой най-добре може да набележи тези мерки за производство на топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници. Това повече касае биомасата. При тези малки общини, в които биомасата е сериозен и екологичен проблем, мисля, че трябва да намери място именно тази нова т. 5, за да се набележат и съответните мерки за производство на топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници. Смятам, че ще намеря разбиране от залата и ще подкрепите това наше предложение по т. 2. Благодаря.

По чл. 11 има предложение от народните представители Белишки и Недялков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: Чл. 11. (1) Органите на държавната власт и органите на местното самоуправление при упражняване на правомощията си по регламентиране на разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури, включително за устройственото планиране, за постигане на целите на този закон са длъжни: 1. да определят прозрачно, ясно и с конкретни срокове произнасяне по съответните заявления; 2. да не допускат дискриминация между заинтересованите лица; 3. да отчитат особеностите на отделните технологии за енергия от възобновяеми източници; 4. в случай че въвеждат такси за административно обслужване, те да са определени ясно, прозрачно и обусловено от разходите за извършване на административната услуга; 5. да предвиждат опростени процедури за получаване на разрешения за проекти, свързани с реализация на индивидуални системи за производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, когато това е целесъобразно; 6. да предвиждат ускорени процедури за произнасяне във връзка с планирането, проектирането и изграждането на електроенергийна мрежова инфраструктура. (2) Органите на държавната власт и органите на местното самоуправление предприемат мерки, за да осигурят, че считано от 1 януари 2012 г. новите сгради за обществено обслужване, както и съществуващите сгради за обществено обслужване, в които се извършва реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство, изпълняват ролята на образец за постигане целите на този закон. Това задължение може да бъде изпълнявано чрез спазване на стандартите за жилищни сгради с нулево потребление на енергия или посредством осигуряване използването на покривите на такива сгради или сгради със смесено предназначение, включително за обществено обслужване, от трети лица за инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници.”

„Глава трета – Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници. Статистически прехвърляния, съвместни проекти и съвместни схеми.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета. „Раздел І – Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.

По чл. 12 има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Комисията не подкрепя предложението: В чл. 12: 1. Алинея 6 се изменя така: „(6) В актуализирания НПДЕВИ се предвиждат корективни мерки за привеждане в двугодишен период, следващ годината на актуализация на НПДЕВИ в съответствие на дела с индикативната крива.” 2. Алинея 9 се изменя така: „(9) Когато поради непреодолима сила е невъзможно изпълнението на задължителната национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергията през 2020 г., министърът на икономиката, енергетиката и туризма уведомява и доказва пред Европейската комисия необходимостта от коригиране на посочения дял.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: „Чл. 12. (1) За постигане на задължителната национална цел на Република България за 16 на сто общ дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, включително 10 на сто задължителен дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта, министърът на икономиката, енергетиката и туризма разработва НПДЕВИ. (2) Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници обхваща периода 2010-2020 г., изготвя се по модел, приет с решение на Европейската комисия, и съдържа: 1. преглед на националната политика в областта на енергията от възобновяеми източници; 2. прогноза за брутно крайно потребление на енергия през периода от 2010 до 2020 г.; 3. национална цел и секторни цели за дял на енергията от възобновяеми източници, за електрическа енергия, за топлинна енергия и енергия за охлаждане и за енергия от възобновяеми източници в транспорта до 2020 г. и прогнозни криви на растежа за дела на енергията от възобновяеми източници (индикативна крива) за секторите електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 4. мерки за постигане на целите по т. 3, в това число: а) всички политики и мерки за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници; б) специфичните мерки по отношение на административните процедури, териториалното и ресурсното планиране, техническите спецификации за съоръжения и системи за производство на енергия от възобновяеми източници, на сгради в производствени и жилищни зони, при проектирането, изграждането, реконструкцията, основното обновяване, основния ремонт или преустройството, на които се инсталират съоръжения и системи за използване на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, предоставяне на информация, обучение на монтажници, развитие на инфраструктурата на електроенергийната, топлофикационните и мрежовите охладителни системи, опериране на електрическите мрежи, включване на биогаз в мрежите за природен газ, биогорива и течни горива от биомаса; в) националните и съвместните схеми за подпомагане производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и на енергия от възобновяеми източници в транспорта, планирано използване на статистически прехвърляния и планирано участие в съвместни проекти; г) мерки за насърчаване използването на енергия от биомаса; 5. оценки за постигането на целите по т. 3, на общия очакван принос на всяка технология за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, и на енергия от възобновяеми източници в транспорта, на общия очакван принос на мерките за енергийна ефективност и енергоспестяване, оценка на въздействията – прогнозни разходи и ползи от мерките за подпомагане, както и на подготовката на НПДЕВИ и проследяване на неговото прилагане. (3) Необходимото количество на биогоривата и енергията от възобновяеми източници в транспорта се определя като дял от крайното потребление на бензините, дизеловите горива, биогоривата, потребени в пътния и железопътния транспорт, и електрическата енергия от възобновяеми източници, използвана в транспорта. (4) Средните стойности за двегодишни периоди за дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия съгласно индикативната крива са, както следва: 1. от 2011 до 2012 г. включително – 10,72 на сто; 2. от 2013 до 2014 г. включително – 11,38 на сто; 3. от 2015 до 2016 г. включително – 12,37 на сто; 4. от 2017 до 2018 г. включително – 13,69 на сто. (5) Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници се актуализира в случай на намаляване дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, отчетен спрямо индикативната крива за съответния двeгодишен период. (6) В актуализирания НПДЕВИ се предвиждат корективни мерки за привеждане в съответствие в разумен срок на дела с индикативната крива. (7) Актуализираният НПДЕВИ се изготвя от министъра на икономиката, енергетиката и туризма до 20 май на годината, следваща съответния двегодишен период, и се приема от Министерския съвет до 15 юни на същата година. (8) Когато намаляването на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, отчетен спрямо индикативната крива за съответния двeгодишен период, е несъществено, и са предприети текущи и са планирани бъдещи мерки за привеждане в съответствие в разумен срок, ал. 5 – 7 не се прилагат, ако след уведомяване от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Европейската комисия приеме решение за освобождаване на Република България от задължението за представяне на изменен НПДЕВИ. (9) Когато поради непреодолима сила е невъзможно изпълнението на задължителната национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г., министърът на икономиката, енергетиката и туризма уведомява Европейската комисия за коригиране на посочения дял. (10) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма нотифицира актуализирания НПДЕВИ на Европейската комисия и изпраща уведомленията по ал. 8 и 9 при условията и по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма изготвя и представя на Европейската комисия на всеки две години до 31 декември 2021 г. доклад за изпълнението на НПДЕВИ. (2) Докладът по ал. 1 обхваща период от две календарни години преди годината на изготвяне и съдържа информация за: 1. общото количество на произведената и потребената енергия от възобновяеми източници; 2. дела по сектори за електрическа енергия, за топлинна енергия и енергия за охлаждане и за енергия от възобновяеми източници в транспорта; 3. изпълнените и планираните мерки за насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, съобразени с националната цел за дела на енергията от възобновяеми източници до 2020 г.; 4. изпълнението, актуализирането и/или въвеждането на нови схеми за подпомагане и мерки, свързани с изпълнението на националните цели за дела на енергията от възобновяеми източници до 2020 г.; 5. разработването на схеми за подпомагане прилагането на технологии за производство на енергия от възобновяеми източници и биогорива, включително нови технологии, които дават допълнителни ползи за сметка на по-високи разходи; 6. действието на системата за издаване на гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници и мерки за осигуряване на надеждност и защита на системата; 7. постигнатия напредък при провеждането на административните процедури от гледна точка на отстраняване на регулаторни и нерегулаторни пречки, свързани с реализацията на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници; 8. мерките за осигуряване на преноса и разпределението на енергия от възобновяеми източници и за подобряване на нормативната уредба или правилата за поемането и разпределението на разходите; 9. напредъка по отношение на наличието и използването на биомаса за енергийни цели; 10. изменението на цените на стоките и земеползването в резултат на увеличаване потреблението на биомаса и други видове енергия от възобновяеми източници; 11. производството и дела на биогоривата, произвеждани от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали; 12. прогнозата за въздействието на производството на биогорива и течни горива от биомаса върху биоразнообразието, водните ресурси, качеството на водите и качеството на почвите; 13. прогнозата за нетното намаление на емисиите на парникови газове в резултат на използването на енергия от възобновяеми източници; 14. прогнозата за свръхпроизводството на енергия от възобновяеми източници в сравнение с индикативната крива, което може да бъде прехвърлено към други държави – членки на Европейския съюз до 2020 г.; 15. прогнозата за потенциала за съвместни проекти за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници до 2020 г.; 16. прогнозата за потреблението на енергия от възобновяеми източници, което се предвижда да бъде задоволявано по начин, различен от вътрешно производство, до 2020 г.; 17. начина, по който е направена прогноза за дела на биоразградимите отпадъци от отпадъците, използвани за производство на енергия, както и предприетите мерки за подобряване и проверка на прогнозите. (3) Във всеки доклад по ал. 1 могат да бъдат коригирани данните от предходните доклади. (4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма може да направи искане данните по ал. 2, т. 14-16 да не бъдат оповестявани от Европейската комисия. (5) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма публикува докладите по ал. 1 на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. (6) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма представя докладите за изпълнението на НПДЕВИ на Европейската комисия и прави искането по ал. 4 при условията и по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката. (7) Изчисляването на общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта, енергийното съдържание на горивата в транспорта, правилата за нормализиране при отчитане на електрическата енергия, произведена от водноелектрически и вятърни централи, и за отчитане на енергията от термопомпи се определя с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. При изчисляването на дела на енергията от възобновяеми източници се използват методиката и определенията, посочени в Регламент /ЕО/ № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор.”

„Раздел ІІ – Статистически прехвърляния, съвместни проекти и съвместни схеми”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. (1) Статистически прехвърляния са прехвърляния между Република България и една или повече държави – членки на Европейския съюз, на количества енергия, произведена от възобновяеми източници на територия на държава – членка на Европейския съюз въз основа на договори между държавите членки за една или повече години. (2) Количествата енергия от възобновяеми източници, които се прехвърлят, се вземат предвид за изпълнението на целите по чл. 12, ал. 1 и 4, когато в резултат на прехвърлянето Република България придобива количество енергия, и не се вземат предвид, когато в резултат на прехвърлянето Република България предоставя количество енергия на друга държава – членка на Европейския съюз. (3) Статистическите прехвърляния пораждат действие след нотифициране на Европейската комисия от Република България и другите участващи в прехвърлянето държави – членки на Европейския съюз.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Съвместни проекти са проекти на Република България и една или повече други държави – членки на Европейския съюз, свързани с производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, при изпълнението на които част или цялата произведена енергия на територията на държава – членка на Европейския съюз от обект, въведен в експлоатация след 25 юни 2009 г., или чрез увеличена мощност на инсталация, реконструирана след тази дата, се отчита за изпълнението на общата национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в Република България. (2) Съвместни проекти са също проекти на Република България и една или повече други държави – членки на Европейския съюз, и една или повече трети държави, свързани с производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, при изпълнението на които част или цялата произведена електрическа енергия на територията на трета държава от обект, въведен в експлоатация след 25 юни 2009 г., или чрез увеличена мощност на инсталация, реконструирана след тази дата, се отчита за изпълнението на общата национална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в Република България, когато: 1. електрическата енергия се потребява в Европейския съюз; 2. количеството произведена и внесена електрическа енергия не е било обект на подпомагане от трета държава освен в случаите на инвестиционна помощ за енергийния обект. (3) Електрическата енергия се отчита като потребявана в Европейския съюз съгласно ал. 2, т. 1, когато са изпълнени следните условия: 1. всички оператори на преносни системи в държавата по произход, в държавата по местоназначение и, ако е необходимо, във всяка транзитна трета държава надлежно са определили количество електрическа енергия, съответстващо на отчетената, което се използва за съответния им дял от междусистемния капацитет; 2. оператор на преносна система на Европейския съюз надлежно е регистрирал количество електрическа енергия, съответстващо на отчетената, по отношение на даден междусистемен електропровод; и 3. определеният капацитет и производството на електрическа енергия от възобновяеми източници се отнасят за инсталацията и периода по ал. 2. (4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма може да поиска от Европейската комисия да отчете електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена и потребена в трета държава, във връзка с изграждането на междусистемна връзка между Република България и трета държава с продължителен период на изпълнение, ако са изпълнени следните условия: 1. изграждането на междусистемната връзка е започнало до 31 декември 2016 г.; 2. междусистемната връзка не може да бъде въведена в експлоатация до 31 декември 2020 г., но може да бъде въведена в експлоатация до 31 декември 2022 г.; 3. след въвеждането й в експлоатация междусистемната връзка ще се използва за внос на електрическа енергия от възобновяеми източници в Европейския съюз в съответствие с ал. 2 и 3; 4. искането се отнася до съвместен проект по ал. 2 и ще използва междусистемната връзка след нейното въвеждане в експлоатация, както и до количество електрическа енергия, което не е по-голямо от количеството, което ще се внася в Европейския съюз след въвеждането в експлоатация на междусистемната връзка. (5) Съвместните проекти по ал. 1 и 2 могат да бъдат за една или повече години, в тях могат да участват и частни оператори, а отчитането на енергията за изпълнението на общата национална цел на Република България е допустимо до 31 декември 2020 г., като съвместните проекти могат да продължат и след тази дата.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Република България и една или повече държави - членки на Европейския съюз, могат да се споразумеят за прилагането на съвместни схеми за подпомагане чрез обединяване или координиране на националните схеми за подпомагане. (2) При прилагането на съвместни схеми за подпомагане определени количества енергия, произведена на територията на някоя от участващите държави - членки на Европейския съюз, може да се разглежда като част от общата национална цел на друга участваща държава – членка на Европейския съюз, когато е изпълнено едно от следните условия: 1. извършено е статистическо прехвърляне от една държава – членка на Европейския съюз, към друга в съответствие с чл. 14; 2. определено е правило за разпределението на количествата енергия от възобновяеми източници между участващите държави - членки на Европейския съюз. (3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма уведомява Европейската комисия и участващите държави за договорите по чл. 14, за проектите по чл. 15 и за съвместните схеми при условията и по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.”

„Глава четвърта – Производство на енергия от възобновяеми източници.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. „Раздел І – Общи разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

По чл. 17 – предложение от Диан Червенкондев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17: „Чл. 17. Насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници се извършва чрез: 1. разработване на схеми за подпомагане производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, газ от възобновяеми източници, биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта и на течни горива от биомаса; 2. разработване на схеми за подпомагане производството и потреблението на енергия от биомаса в случаите, когато се използват технологии с висока степен на опазване на околната среда и се произвежда енергия по високоефективен способ; 3. разработване на съвместни схеми за подпомагане с другите държави – членки на Европейския съюз, за подпомагане производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници; 4. финансиране на дейности и проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, както и за използване на енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия от фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” и от други финансови институции; 5. договори с гарантиран резултат съгласно Закона за енергийната ефективност, свързани с използване на енергията от възобновяеми източници.”

По чл. 18 – предложение от народните представители Йордан Цонев и Искра Михайлова: В чл. 18, ал. 3: 1. Създава се нова т. 1: „1. изкупуване на топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведена от възобновяеми източници по цени, определени от ДКЕВР за срок на договор по чл. 31, ал. 2”. 2. Създава се нова т. 2: „2. предоставяне на гарантиран достъп на топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведени от възобновяеми източници, към съществуващите топлопреносни мрежи и мрежи за пренос на топлинна енергия и енергия за охлаждане”. 3. Досегашните т. 1 и 2 стават съответно 3 и 4. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мартин Димитров: В чл.18, ал. 3: 1. Създават се нови т. 2, 3, 4 и 5: „2. предоставяне на гарантиран достъп на производители на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници към топлопреносни мрежи; 3. гарантиране на разпределението на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници чрез топлопреносни мрежи; 4. недопускане на дискриминация по отношение на топлинната енергия и енергията за охлаждане при определянето на такси разпределение по топлоснабдителните мрежи; 5. публикуване от операторите на топлоснабдителните мрежи на методиката и тарифите за присъединяване на обекти за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници;”. 2. Досегашната т. 2 става т. 6. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Добрев, Николов, Недялков, Белишки и Атанасов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „а” и по т. 2. Предложението по т. 1, буква „б” е оттеглено. Предложение от Диан Червенкондев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението по т. 2, букви „а” и „в”. Предложението по т. 2, буква „б” е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част. Неподкрепената част е по т. 2, букви „а” и „в”: 2. В ал. 3: а) създава се нова т. 1: „1. задължително изкупуване на топлинната енергия и енергия за охлаждане, произведени от възобновяеми източници по цени, определени от ДКЕВР;”; в) точка 1 става т. 3 и се изменя така: „3. подпомагане и реализиране на проекти за изграждане на топлопреносни мрежи и мрежи за пренос на енергия за охлаждане в населени места, отговарящи на изискванията за обособена територия по чл. 43, ал. 7 от Закона за енергетиката;”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18: „Чл. 18. (1) Производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и/или енергия за охлаждане и електрическа енергия от възобновяеми източници, се насърчава чрез: 1. предоставяне на гарантиран достъп на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, до преносната и разпределителните електрически мрежи при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за енергетиката; 2. гарантиране на преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, при спазване на критериите за сигурност по т. 1; 3. осигуряване изграждането на необходимата инфраструктура и електроенергийни мощности за регулиране на електроенергийната система; 4. предоставяне на приоритет при диспечиране на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, при спазване на критериите за сигурност по т. 1; 5. изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за определен в този закон срок; 6. определяне на преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, включително и електрическата енергия, произведена от биомаса, чрез технологии за пряко изгаряне, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW; 7. определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от биомаса, в случаите когато се използват технологии за термична газификация; цената не може да бъде по-ниска от 30 на сто над преференциалната цена, определена за електрическата енергия, произведена от биомаса от отпадна дървесина и други, чрез технологии за пряко изгаряне с комбиниран цикъл. (2) Насърченията по ал. 1, т. 5, 6 и 7, редът за присъединяване по Раздел ІІ, както и чл. 31 и 32 не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които се заявяват за присъединяване след датата на доклада на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по чл. 13, ал. 1, в който е отчетено, че общата национална цел по чл. 12, ал. 1 е постигната. (3) Производството на топлинна енергия и на енергия за охлаждане от възобновяеми източници се насърчава чрез: 1. подпомагане и реализиране на проекти за изграждане на топлопреносни мрежи в населени места, отговарящи на изискванията за обособена територия по чл. 43, ал. 7 от Закона за енергетиката, когато е доказана икономическа целесъобразност за потребление на топлинна енергия от възобновяеми източници, за производството на която е представен идеен инвестиционен проект; 2. подпомагане и реализиране на проекти за изграждане на малки децентрализирани системи за топлинна енергия и/или енергия за охлаждане; 3. присъединяване на обекти за производство на топлинна енергия от възобновяеми източници към топлопреносната мрежа и изкупуване от топлопреносното предприятие на произведената от друг производител топлинна енергия, при условията на Закона за енергетиката и на наредбата по чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно. (4) Производството на газ от възобновяеми източници се насърчава чрез: 1. предоставяне на гарантиран достъп до преносната и разпределителните мрежи при спазване на критериите за сигурност, предложени от операторите на газопреносната и газоразпределителните системи и одобрени от ДКЕВР; 2. гарантиране на преноса и разпределението на газ, произведен от възобновяеми източници, при спазване на критериите за сигурност по т. 1; 3. недопускане на дискриминация по отношение на газ от възобновяеми източници при определянето на такси за пренос и разпределение по преносна или разпределителна мрежа; 4. публикуване от операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи на тарифите за присъединяване на обекти за производство на газ от възобновяеми източници; 5. задължително изкупуване на газ от възобновяеми източници със сертификат за качество и налягане, съгласно договор с обществения доставчик и/или крайните снабдители по преференциални цени, определени от ДКЕВР. (5) Реализацията на инвестиционни намерения по ал. 3 се подпомага финансово, когато с проекта се постига значително намаление на потреблението на енергия, приложими са разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите и при самоучастие на общината и/или заинтересованото лице. При определянето на ефективността на преобразуване и на съотношението на произведената енергия към първичната енергия на системите и оборудването се използват процедури на Общността, а при липсата на такива – международни процедури”.

По чл. 19 има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народните представители Белишки и Недялков. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19: „Чл. 19. (1) Инвестиционните намерения за изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници се предхождат от оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса на съответния вид енергия от възобновяем източник, който се предвижда да бъде използван в процеса на производство на енергия в бъдещия енергиен обект. (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за: 1. изграждане и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително върху покривни и фасадни конструкции на сгради и върху недвижими имоти към тях в границите на урбанизирани територии; 2. изграждане и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на сгради за производствени и складови дейности и върху недвижими имоти към такива сгради в производствени зони с обща инсталирана мощност до 1 МW включително; 3. изграждане и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти или монтиране и въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници. (3) Условията и редът за извършване на оценката по ал. 1, както и изискванията към лицата, извършващи оценката се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните.”

Член 20 – предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21: „Чл. 21. (1) Дейностите по монтиране и поддръжка на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и повърхностни геотермални системи се извършват от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация за това. (2) Придобиването на квалификация за извършване на дейностите по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение. (3) Институциите, които имат право да осъществяват обучение за придобиване на професионална квалификация съгласно Закона за професионалното образование и обучение, са длъжни да представят ежегодно в АУЕР списък на лицата, придобили квалификация за извършване на дейностите по ал. 1. (4) Признаването на професионални квалификации, придобити в други държави – членки на Европейския съюз, и в трети държави, за извършване на дейностите по ал. 1, се извършва при условията и по реда на Закона за признаване на професионални квалификации за осигуряване на достъп и упражняване на регулирани професии в Република България. (5) Държавните образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация „монтажник” за дейностите по ал. 1, както и сроковете на валидност на документите, удостоверяващи наличието на такъв вид квалификация, се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на икономиката, енергетиката и туризма.”

„Раздел ІІ – Присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш – чл. 22 да се измени така: „Чл. 22. (1) Операторите на преносната и разпределителните електрически мрежи включват в десетгодишните си планове за развитие и в ежегодните си инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с присъединяването, преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници за изпълнение на целите по чл. 12, ал. 4. (2) Операторите на преносната и разпределителните електрически мрежи изготвят прогнози в съответствие с НПДЕВИ за максималните електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, отчитане на: 1. сключените и прекратените предварителни договори; 2. отчетеното и прогнозното потребление на електрическа енергия; 3. преносните възможности на мрежите; 4. утвърдените от ДКЕВР десетгодишни планове за развитие на мрежите; 5. прогноза за развитие на мрежите за следващ тригодишен период; 6. възможностите за балансиране на мощностите в мрежите и електроенергийната система. (3) Прогнозираните мощности по ал.2 не могат да бъдат по-малко от прогнозираните мощности съгласно НПДЕВИ. (4) Операторите на разпределителни електрически мрежи ежегодно до 15 ноември представят на оператора на преносната електрическа мрежа информацията по ал. 2 за следващия едногодишен период по райони. (5) Операторът на преносната електрическа мрежа ежегодно до 15 декември представя на ДКЕВР и публикува на интернет страницата си информацията по ал.2 по райони и нива на напрежение.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Белишки и Недялков. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3. Предложението по т. 1, 2 и 4 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) Операторите на разпределителни електрически мрежи ежегодно до 28 февруари представят на оператора на преносната електрическа мрежа предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към разпределителните мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение. (2) Операторът на преносната електрическа мрежа на базата на 10-годишния план за развитие на преносната мрежа и предложенията по ал. 1 ежегодно до 30 април предоставя на ДКЕВР и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение. (3) Предвижданията по ал. 1 и 2 се разработват въз основа на целите в НПДЕВИ и данни за: 1. сключените предварителни договори; 2. отчетеното и прогнозното потребление на електрическа енергия; 3. преносните възможности на мрежите; 4. възможностите за балансиране на мощностите в електроенергийната система. (4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в едномесечен срок от получаване на предложенията по ал. 2 изпраща на ДКЕВР становище за съответствието им с НПДЕВИ. (5) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобрява ежегодно до 30 юни и публикува на интернет страницата на комисията предвижданите за едногодишен период, считано от 1 юли, електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение. (6) Условията и редът за изготвяне на предвижданията по ал. 1 и 2 се уреждат с наредбата по чл. 60 от Закона за енергетиката.”

По чл. 23 има предложение от народните представители Добрев, Николов, Недялков, Белишки и Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов: „В чл. 23 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 числото „14” се заменя с „30”. 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) След изчерпване на одобрените максимални електрически мощности за съответната зона, операторът разглежда останалите подадени заявления в следващия едногодишен период, след потвърждение от заявителя.” 3. В ал. 11 думите „една година” се заменят с „две години”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. (1) Лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа централа, или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5. (2) Заявления по ал. 1 се подават след одобряване на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване, до приключване на едногодишния период по чл. 22, ал. 5. (3) Операторът на съответната електрическа мрежа разглежда заявленията по реда на постъпването им и с мотивирано становище се произнася по допустимостта на всяко заявление в срок 14 дни от постъпването му. (4) Операторът на съответната електрическа мрежа изпраща на заявителя становището по ал. 3 и го публикува на интернет страницата си. (5) При становище по ал. 3, с което заявлението е определено като допустимо, операторът на съответната електрическа мрежа извършва проучване и издава становище за условията и начина за присъединяване. (6) След изчерпване на одобрените електрически мощности за съответния район операторът на електрическа мрежа връща подадените и неразгледаните заявления, което се смята за мотивиран отказ за присъединяване съгласно чл. 117, ал. 4 от Закона за енергетиката. (7) Операторите на преносната и на разпределителните електрически мрежи изпращат в ДКЕВР и публикуват на своите интернет страници: 1. становищата по ал. 3 и 5; 2. информация за върнатите заявления по ал. 6; 3. информация, когато одобрените електрически мощности за съответния район бъдат изчерпани. (8) При подаване на заявленията по ал. 1, в полза на оператора на съответната електрическа мрежа се внася гаранция за участие в процедурата в размер 5000 лв. на мегават (МW) заявена мощност за присъединяване. (9) Гаранцията за участие се освобождава в срок до 7 дни от издаване на становището по ал. 3 и се връща на заявителите, чиито заявления са определени за недопустими, и на заявителите, чиито заявления не са разгледани и са върнати по ал. 6. (10) Гаранцията за участие в случаите по ал. 5 остава в полза на оператора на съответната електрическа мрежа като част от аванса по чл. 29, ал. 1. (11) В случай, че искането за изготвяне на предварителен договор за присъединяване не бъде подадено пред съответния оператор на електрическа мрежа в срок до 6 месеца от получаване на становището по ал. 5, то се смята за невалидно. (12) Операторът на съответната електрическа мрежа има право да задържи гаранцията за участие, когато заявителят: 1. оттегли заявлението си преди изтичането на срока за произнасяне от оператора с мотивирано становище по ал. 3 или след издаване на становището по ал. 5; 2. не подаде искане за изготвяне на предварителен договор съгласно ал. 11; 3. откаже да сключи предварителен договор по причина, за която производителят отговаря. (13) Условията и редът за провеждане на процедурите по ал. 1–12, включително критериите за допустимост и за осъществяване на контрол от ДКЕВР, се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя изказване по повод на направените от мен предложения. Първото и третото предложение ги оттеглям. Те са свързани със срокове, в които трябва да се извършат определени процедури и да се даде отговор на подадени заявления. Считам, че предложенията за тези срокове, които правя, са по-разумни, но в крайна сметка комисията си поема отговорността. Няма да влизам в дебат. Що се касае до второто ми предложение – не съм много убеден, че комисията постъпва правилно, като го отхвърля. Какво е то? В рамките на съответната календарна година се подават заявления за присъединяване. Тези заявления, както е записано в ал. 3, се разглеждат от оператора по реда на постъпването им с мотивирано становище. Какво следва? Алинея 6 казва: „След изчерпване на одобрените електрически мощности за съответния район операторът връща подадените и неразгледаните заявления, което се смята за мотивиран отказ”. Привидно процедурата е съвсем чиста и ясна, но съвсем сигурно е, че ако няма допълнителни спънки, винаги ще има повече заявители, отколкото мощностите, които могат да бъдат присъединени. При това положение буквално в първия ден, когато трябва да се подадат тези заявления, ще се стигне до натиск кой да бъде първи, втори, трети, защото иначе се изчерпва мощността за съответната година. Ако някой не се е класирал, той може да не се класира и следващата година, защото процедурата е по същия начин – по реда на постъпването. Ще има по-пъргави, впрочем ще има и хора, които ще успеят чрез вътрешни лица да се подредят на по-първи места и тогава ще има мощности, които не могат да се присъединят поради това, че техните собственици не са могли да се класират сред първите, които са разгледани. Според мен моето предложение беше абсолютно логично, тъй като това са мощности, които вече са построени. Очевидно собственикът, който не е могъл да се класира за съответната година, би трябвало за следващата година, след като е подал заявление година по-рано, да има определено предимство, а не някой, който завършва мощността си година по-късно, но поради това, че в деня на подаване на заявленията е успял да бъде първи (единият станал в 5 часа, а другият станал в 6 часа), отново лишава такъв собственик. Той ще фалира. Така е по моята логика, защото той разчита на това присъединяване, за да реализира нещо, което вече е изработено. Това беше моето единствено предложение, което считам, че нелогично беше отхвърлено, защото това ще създаде по-голяма прозрачност и няма да се стига до ексцесии в деня, когато се подават тези предложения. Благодаря.

Господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване на основния текст на чл. 23, подкрепен от комисията.

Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на ГЕРБ искам 10 минути почивка.

Член 24 – предложение от народните представители Йордан Цонев и Искра Михайлова. В чл. 24 се създава т. 3: „3. с инсталирана мощност до 5 MW включително, произведена от биомаса или по комбиниран начин, които се предвижда да бъдат изградени в населени места или промишлени зони.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Белишки и Недялков: Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. Разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници: 1. с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради и върху недвижими имоти към тях в границите на урбанизирани територии; 2. с обща инсталирана мощност до 200 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради за производствени и складови дейности и върху недвижими имоти към такива сгради в производствени зони; 3. с инсталирана електрическа мощност до 1 MW включително, за производство от биомаса, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони.”

Член 25 – предложение от народния представител Диан Червенкондев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25: „Чл. 25. (1) Разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, когато при подаване на искане за присъединяване, производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници декларира, че няма да ползва преференциите по чл. 31 и 32. (2) Мощностите за присъединяване по ал. 1 не се включват в предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване по чл. 22, ал. 1 и 2.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.

Член 27 – предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народните представители Белишки и Недялков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27: „Чл. 27. (1) Разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя. (2) Разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа. (3) Границата на собственост на електрическите съоръжения се определя съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Когато мястото на присъединяване не съвпада с границата на собственост на електрическите съоръжения, се прилага чл. 116, ал. 5 от Закона за енергетиката. (4) Средствата за търговско измерване на електрическата енергия се разполагат на границата на собственост по ал. 3 или непосредствено най-близо до нея, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. (5) Мястото на присъединяване на енергийните обекти по чл. 24, т. 1 съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия.”

Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! „Трети ден във фокуса на общественото внимание е проведеното под патронажа на депутат от Политическа партия ГЕРБ – госпожа Красимира Симеонова, ученическо състезание в Пещера. (Шум и реплики от мнозинството.)

„Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни” са изписвали учениците, решавайки исторически и логически задачи. Днес всички инициатори и организатори на това скандално събитие са изненадани от него, извиняват се и се разграничават от станалото. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Пресцентърът на Политическа партия ГЕРБ разпространи съобщение за дръзновеното мероприятие на партията в Пещера, а след два дни и съобщението за извинението на госпожа Симеонова. Стана ясно, че инициативата е на младежката структура на ГЕРБ, чийто председател е служител в общината. Предложението за спортното състезание е на Обединения детски комплекс в Пещера, който е звено в системата на училищното образование, а не на Политическа партия ГЕРБ. Официалната покана е на община Пещера с кмет от Политическа партия ГЕРБ. Лицето на инициативата е депутатът от ГЕРБ Красимира Симеонова. Днес госпожа Симеонова е изненадана от станалото и съжалява, че не е прегледала сценария. Кметът твърди, че е дошъл само да връчи наградите, но е разрязал торта с логото на ГЕРБ. Заявява, че участващите ученици са до 8 клас, но истината е, че са се включили представители на двете професионални гимназии и на средното общообразователно училище. Чрез медиите научихме, че всички допуснали това скандално събитие проверяват случая. Проверка прави кметът на Пещера, чиято администрация е формалният организатор, проверка прави регионалният инспекторат по образование, министърът на образованието чака резултатите от тази проверка. Какво всъщност не е ясно? Ясно е, че е недопустимо български политици да нарушават грубо изрични законови разпоредби, в случая Закона за закрила на детето и Закона за народната просвета. Ясно е, че е нередно, неморално и неприлично да употребяваш деца за партийни цели. Ясно е, че нямаше да чуем нито дума на разкаяние, извинение и осъждане от страна на представителите на Политическа партия ГЕРБ, ако срещу поведението й не беше реагирала остро обществеността на Пещера. Ясно е и друго: днес, в 22-ата година от началото на политическите промени в България една Политическа партия – ГЕРБ, публично показва, че законите и демократичните принципи могат да бъдат обезличени от политическата арогантност, че партийното самочувствие може да неглижира общественото приличие и политическия морал. Това партийно самочувствие поиска да постави в църквата „Св. Винченций и Анастасий” в Рим висока тежка златна плоча, на която също със златни букви е изписано името на министър-председателя Бойко Борисов, и предизвика отрицателната реакция на Ватикана. С това партийно самочувствие беше поставена табелата с надпис „Построено от ГЕРБ” пред новооткрития Дом за възрастни хора в Ботевград, изграден всъщност с парите на българските данъкоплатци. С тази партийна арогантност, със заплахи и натиск овластените кадри на ГЕРБ ограничават участието на гражданите в организираните от БСП публични изяви. С тази партийна арогантност действащ министър на вътрешните работи председателства предизборния щаб на Политическа партия ГЕРБ. Изброяването може да продължи. Ясно е, че сме свидетели на системна употреба на властта за партийни цели. Станалото в Пещера е поредният, но скандален случай, защото за тези цели се използвани деца. Това, което обединява всички тези действия, е очевидният стремеж на ГЕРБ да задържи властта на всяка цена и с всички средства. Не е ясно обаче кога е редовното заседание на Изпълнителната комисия на ГЕРБ и каква е нейната политическа позиция по случая, и то изречена сега, без стремеж станалото да бъде неглижирано и забравено. Затова Политическа партия Българска социалистическа партия и нейната парламентарна група Коалиция за България настоява поведението на народния представител от ГЕРБ Красимира Симеонова да бъде разгледано от парламентарната Комисия по корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика. Защото когато един народен представител нарушава нормите на общественото приличие и публичния морал, това е етичен проблем. Когато един народен представител нарушава законите, това е етичен проблем и не само. Уважаеми госпожи и господа, напомняме ви, че една държава е стабилна и перспективна, когато всички представители на властите в нея са на нивото на исканата от гражданите институционална и човешка отговорност. Казваме ви го като представители на партия със 120-годишна история (шум и реплики от ГЕРБ), която много добре знае, че партийната грандомания и политическата агресия не печелят избори, а обществената потребност от грамотни и управленски грамотни решения определя политическото дълголетие на партиите и политиците.” Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и реплики от ГЕРБ.)

По чл. 28 има предложение от народния представител Мартин Димитров: В чл. 28 ал. 2 се изменя така: „(2) Операторите на преносната и разпределителните електрически мрежи ежегодно до 31 март докладват на ДКЕВР и публикуват на интернет страниците си отчет за изпълнението през предходната календарна година на дейностите, заложени в инвестиционните и ремонтните програми за развитие на мрежите по ал. 1 по райони на мрежата и по нива на напрежение, а в случай на неизпълнение – за предприетите от тях мерки, както и информация по чл. 30, ал. 7.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.

По чл. 29 има предложение от народния представител Мартин Димитров: Член 29 се изменя така: „Чл. 29. (1) Производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници сключва предварителен договор и договор за присъединяване с енергийното предприятие – собственик на преносната или на разпределителната електрическа мрежа, по ред и условия, предвидени в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. (2) При сключване на предварителния договор за присъединяване производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници представя на енергийното предприятие – собственик на преносната или на разпределителната електрическа мрежа, банкова гаранция за сумата в размер на 50 000 лева за всеки MW инсталирана мощност на бъдещия енергиен обект. (3) Гаранцията по ал. 2 служи като обезпечение в полза на собственика на преносната или разпределителната електрическа мрежа, че поетите от производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници задължения по предварителния договор и по договора за присъединяване ще бъдат изпълнени. (4) Гаранцията по ал. 2 се усвоява от енергийното предприятие – собственик на преносната или разпределителната електрическа мрежа, в случаите, когато енергийният обект на производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници не бъде изграден в сроковете, определени в договора за присъединяване, поради причина, за която производителят отговаря. (5) Средствата по ал. 4 служат за изграждане на обекти и съоръжения на техническата инфраструктура, предвидени в плановете за развитие на преносната и разпределителните електрически мрежи за целите на присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и за реконструкция и модернизация на съществуващи електрически мрежи за същата цел. (6) Средствата по ал. 4, получени от разпределително предприятие, се преразпределят между него и преносното предприятие във връзка с развитието, включително реконструкцията и модернизацията на преносната мрежа по реда на методика, определена в наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката. (7) Гаранцията по ал. 2 се освобождава предсрочно от енергийното предприятие – собственик на преносната или разпределителната електрическа мрежа, в срок до 7 дни, считано от датата, на която са представени доказателства от страна на производителя, че поради обективни и независещи от него причини не са изпълнени едно или няколко от следните условия: 1. на производителя не е издадена лицензия по чл.39, ал.3 от Закона за енергетиката; 2. производителят не е сключил договор за присъединяване поради липса на съгласуване и одобрение в нормативно установените срокове на представените от него инвестиционни проекти за бъдещия енергиен обект; 3. производителят не е сключил договор за изкупуване на произведената енергия поради липса на съгласие с енергийното предприятие по основните параметри на договора. (8) Гаранцията по ал. 2 става безусловна и неотменяема от датата на сключване на договора за присъединяване между производителя и енергийното предприятие – собственик на преносната или разпределителната мрежа. (9) Гаранцията по ал. 2 е със срок на валидност един месец след изтичане на срока на договора за присъединяване. (10) Срокът за присъединяване на енергийния обект към преносната или съответната разпределителна мрежа, определен в договора за присъединяване, е не по-дълъг от заявения от производителя срок за въвеждане в експлоатация на енергийния обект. (11) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изготвя доклад до 30 юни 2011 г. и на всеки две години след това и го публикува на интернет страницата си относно спазване на правилата за покриване на разходите съгласно ал. 1 – 7 и чл. 27 по райони и нива на напрежение и прави предложения за изменението им при необходимост.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Добрев, Николов, Недялков, Белишки и Атанасов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш: В чл. 29, ал. 1 след израза „предварителен договор за присъединяване” се добавя: „а вече сключилите предварителен договор преди приемането на този закон не дължат горепосоченото авансово плащане”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов: В чл. 29 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 числото „50 000” се заменя с „на определената от ДКЕВР цена”, а в края се добавя изречението: „Сумата не се дължи, ако производителят на електрическа енергия и енергийното предприятие – собственик на преносната или на разпределителната електрическа мрежа, могат да уговорят в предварителния договор за присъединяване, че производителят ще изгради за собствена сметка и по предписания на собственика на преносната или на разпределителната електрическа мрежа съоръженията за присъединяване и за планираното развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическата/ите мрежа/и във връзка с присъединяването на конкретния енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници”. 2. В ал. 3 след думите „по ал. 1 по” се добавя „отделна за всеки случай”, думите „плащането на оставащата” се заменят с „доплащането или връщането на” и думите „по-висока” се заменят с „различни”. 3. В ал. 4 текстът след думите „преносната мрежа” да се заменят с „пропорционално на направените от тях разходи”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Белишки и Недялков. Комисията подкрепя предложението по точки 2 и 3. Предложението в останалата част е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29: „Чл. 29.(1) При сключване на предварителен договор за присъединяване производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници дължи на преносното или съответното разпределително предприятие, което го присъединява, авансово плащане в размер на: 1. 50 000 лв. за всеки мегават (MW) инсталирана мощност на бъдещия енергиен обект, когато инсталираната мощност е по-голяма от 5 MW; 2. 25 000 лв. за всеки мегават (MW) инсталирана мощност на бъдещия енергиен обект, когато инсталираната мощност е до 5 MW, включително. (2) Авансът по ал. 1 е част от цената за присъединяване и остава в полза на енергийното предприятие – собственик на преносната или на разпределителната електрическа мрежа, в случаите, когато енергийният обект на производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници не бъде изграден в сроковете, определени в договора за присъединяване, когато неизпълнението е по причина, за която производителят отговаря. (3) Производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници внася аванса по ал. 1 по сметка на собственика на преносната или на разпределителна електрическа мрежа. Договорът за присъединяване регламентира плащането на оставащата част от определената в него цена за присъединяване в случаите, когато тази цена е по-висока от стойността на авансовото плащане по ал. 1. (4) Средствата по ал. 1 и 3 служат за покриване на разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване и за планираното развитие, включително реконструкцията, модернизацията и управлението на електрическите мрежи, във връзка с присъединяването на конкретния енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. (5) Предварителният договор за присъединяване е със срок не по-дълъг от една година, като преди изтичането на този срок производителят подава писмено искане за сключване на договор за присъединяване. (6) Договорът за присъединяване е със срок не по-дълъг от срока за въвеждане в експлоатация на обекта на производителя и съоръженията за присъединяването му, но не повече от две години, когато въвеждането в експлоатация е предвидено да се извърши на един етап. При поетапно въвеждане в експлоатация срокът за въвеждане в експлоатация на първия етап е не повече от две години от сключването на договора. (7) Отговорността на страните при неспазване на условията и сроковете по предварителния договор за присъединяване и по договора за присъединяване се уреждат в съответния договор. (8) Процедурата за присъединяване се прекратява при неизпълнение на някое от изискванията по ал. 1 и 5. В тези случаи становището по чл. 23, ал. 5 за условията и начина за присъединяване се смята за невалидно, съответно предварителният договор се смята за прекратен. (9) Цената за присъединяване на енергиен обект по чл. 24 е индивидуална, включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване към съответната разпределителна мрежа и се определя по методика, приета от ДКЕВР съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката. (10) Предварителният договор и договорът за присъединяване се сключват при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. (11) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изготвя доклад до 30 юни 2011 г., и на всеки две години след това, относно спазване на правилата за покриване на разходите съгласно ал. 1, 2, 3, 4 и 9 и чл. 27 и при необходимост прави предложения за изменението им. Докладът се публикува на интернет страницата на комисията.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние заявяваме категорично нашата позиция, че сме против внасянето на каквито и да е средства при сключването на предварителен договор. На практика се получава едно финансиране, кредитиране на електроразпределителните дружества – това кредитиране ще продължи в рамките на две години, докато се сключи окончателният договор, а окончателният договор може и да не се състои. Изразявам становището и апелирам това да отпадне като мярка. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм дълбоко убеден, че един закон, какъвто е този, който урежда обществени отношения във важна област, трябва да бъде неутрален към участниците, които ще бъдат страни по закона при неговото изпълнение. Според мен чл. 29 е текст, който дава абсолютно неправомерно предимства и ползи на притежателите на преносните линии – това са Националната електрическа компания и трите електроразпределителни дружества E.ON, EVN и ЧЕЗ. Защо казвам това? Защото тук изрично се записват текстове, при които, когато се сключва предварителен договор за присъединяване, производителят е задължен да внесе суми, които остават на разположение на собственика на преносната линия до изграждането на съоръженията за присъединяване. Тези суми, разбира се, съвсем не са малки, но не в това е въпросът. От къде на къде в един период, който може да продължи три години, тези суми остават на разположение на собственика на преносната линия, респективно могат да бъдат използвани по какъвто начин те пожелаят?! На второ място – защо дефинитивно се заявява, че именно собственикът на преносната линия е този, който ще извърши присъединяването? Защо не се дава опцията – при спазването, разбира се, на всички нормативи и съответния контрол – присъединяването да се извърши от производителя на съответния вид възобновяема енергия? По този повод аз съм направил предложения. В крайна сметка комисията не ги е приела и в тази посока може би считате, че е безмислено да се прави изказване по предложения, за които се знае, че няма да получат подкрепа, но го правя, защото съм убеден в правотата на това, което съм предложил. Първото нещо, който съм предложил, е т. 1 от моите предложения. Там се предлага да се даде възможност на самите производители да се присъединят. Те ще го направят и по-бързо, и по-качествено, повярвайте ми! Затова там съм поискал да се добави следното изречение: сумата (тази сума от по 50 хил. лв. на мегават) не се дължи, ако производителят на електрическа енергия и енергийното предприятие – собственик на преносната или разпределителна мрежа, се уговорят в предварителния договор за присъединяване, че производителят ще изгради за собствена сметка и по предписания на собственика на преносната или разпределителна електрическа мрежа, съоръженията за присъединяване. Защо тази опция не се дава? Ако ние искаме наистина да позволим по-бързо да се извърши този процес – първо, и второ – да се даде възможност на конкурентни цени да стане това, защото иначе цената няма да е конкурентна, а цената ще е такава, каквато собственикът на преносната линия я заяви, а той може да я заяви много по-висока от реалната. Ако отсреща той може да бъде пресрещнат с по-ниска цена е друго. И когато ние говорим за диверсификация – диверсификация на горивата, господин министър, диверсификация на природния газ и т.н., защо тук бягаме от тази диверсификация и даваме, за мен, абсолютно неоправдани предимства на единия от участниците в този процес? На следващо място (и това е моето второ предложение), записано е в ал. 3, че „договорът за присъединяване регламентира плащането на оставащата част от определената в него цена за присъединяване в случаите, когато тази цена е по-висока от стойността на авансовото плащане по ал. 1”. А кое гарантира, че ще е по-висока? Защо няма опция, че цената на присъединяване може да бъде и по-ниска? Всички, които искат да се присъединят, плащат една и съща стойност на мегават – по 50 хил. лв., а при едни самото място, където се произвежда енергията от възобновяеми източници, може да е на 500 м от преносната линия, а за друг може да е на 20 км. Аз питам каква е логиката да се заплаща една и съща цена? Естествено, че ако този, който е на отстояние 20 км трябва да доплати върху 50 хил., този, който е на 500 м, само някакви машинации могат да покажат, че цената е 50 хил. лв. на мегават. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето за изказване.) Завършвам, госпожо председател. В този случай трябва да се възстанови част от сумата, след като е бил лишен от възможността той сам да извърши присъединяването. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, репликирам Ви, тъй като от дълго време ние с Вас сме коментирали точно тази тема. Нека да не спекулираме със записа, кой е за чл. 29. Говорите за това какво ще става с тези средства за две години. Ако си спомняте, аз бях противник на въвеждането на тези аванси на предварителен договор, но тогава когато вече от първоначалния текст ние изчистихме това, че срокът за присъединяване е срокът, който е за изграждане на енергийния парк, и средствата за съоръжения, вече в ал. 6 ние слагаме ограничението, че срокът за изграждане на съоръжението за присъединяване е две години. Тук все пак Вие като специалист в тази област знаете много добре как седят нещата – изграждането и разширението на една подстанция, разработката на един мощен силов трансформатор, е не по-малко от 10-12 месеца. Затова са така нещата. Другото – защо той да няма право да си изгражда сам съоръжението за присъединяване. Става въпрос за потребителя. Никъде, и до момента в никой закон, не е вкарано това. Това е предмет на Наредба № 6, ако си спомняте. Там е чл. 60 и там се казва точно така: тогава енергийното предприятие, собственикът на мрежата, възлага при невъзможност да изгради... Това мисля, че няма място в закона, а са нещата, които трябва да бъдат уредени точно в наредбата за присъединяване. А как ще се формира цената – цената ще се формира на база на взаимно признати разходи. Това и в момента е така. И не виждам смисъл, след като това е задължение – разширяването на мрежата, то е в лицензиите и на двата собственика на мрежи, и на НЕК, и на ЕРП-та, това да бъде възлагано като задължение на потребителите. Благодаря ви.

Господин Иванов, Вие знаете, че този аванс за присъединяване от 25 хил. лв. – до 5 MW инсталирана мощност, и от 50 хил. лв. – за над 5 MW инсталирана мощност, това е текст, който е по вносител. Целта е да се отсеят тези инвеститори, които единствено резервират мощност и нямат намерение да извършат инвестицията, но в същото време тези, които искат – за тях няма мощност, и те не могат да направят инвестицията. В никакъв случай не мога да се съглася с Вас, че тази сума е висока, защото Вие много добре знаете, че тя представлява по-малко от 1% от инвестиционните разходи за определения обект. И не само това – това не е такса, която държавата взема допълнително. Това е същата тази такса за присъединяване, просто тя се взема на по-ранен етап, за да се види, че наистина тези съоръжения трябва да се изградят и този инвеститор е сериозен и няма да злоупотреби с правото си да резервира мощност. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще започна с отговор на репликата на господин Делян Добрев – аз не съм протестирал стойността от 50 хил. лв., респективно 25 хил. лв., за да ми прави той подобна реплика. Аз разбирам, че това е своего рода гаранция, че проектът ще бъде изпълнен, но ако това е гаранция, защо тези пари се дават на НЕК и на ЕРП- та? Нека да отидат в целева сметка... (Реплики.) Е, когато се присъединят и представят план-сметка за разходите по присъединяването, ще им се плати, а това сега се дава предварително. В този аспект да кажа и на господин Белишки: не е две години срокът, в който се извършват всички тези действия, особено когато разстоянието е твърде малко. Ще ви дам пример за това, което става напоследък по Черноморието. Там се подменя част от преносната линия високо напрежение, и въпреки това то става буквално в рамките на броени месеци, като изключим някои административни процедури, които преди това трябва да бъдат изпълнени. С други думи, не е това аргументът, че две години са необходими, защото две години метър по метър ще се строи преносната линия. Убеден съм в това, че аргументите това да бъде решението на комисията, не са силни. Не са силни! И отново казвам, че това е в интерес изобщо на енергетиката – да се въвежда навсякъде принципът на конкурентност. Дайте възможност и на производителя да предложи цена, по която да се извърши присъединяването, да се осчетоводи, да се плати, защото той самият няма да го извърши. Той ще наеме фирма, която ще го извърши, проследете, и ако всичко е нормално, ако отговаря на нормативите и на изискванията, защо да не се приеме? Не! Защо „Не”? Няма отговор, а просто: „Не!”. И това, което също заявих, и не го чух в нито една от двете реплики – защо ще бъде една и съща цената от 50 хил. лв. за обект, който е на 500 м, и такъв, който е на 20 км? Защо цената ще бъде една и съща? Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Колеги! „ДЕКЛАРАЦИЯ от Парламентарната група на Движението за права и свободи Парламентарната група на Движението за права и свободи е силно обезпокоена от новите прояви на ксенофобия и вандализъм през последните дни. Така например на 18 април т.г. джамията в Плевен осъмна с надписи, насаждащи етническа омраза и нетърпимост, включително и с израза „Турците вън!”. За съжаление случаят не е единичен. На няколко пъти поставихме въпроса за поругаването на мюсюлманските храмове от определени радикални елементи в българското общество. Под формата на актуални въпроси описахме притеснително много на брой случаи на груби прояви на етническа и религиозна нетолерантност не само в гр. Плевен, но и в Бургас, Благоевград, Никопол и други населени места. Отговорите, които получихме от вицепремиера и министър на вътрешните работи, не ни задоволяват сами по себе си, защото не гарантират публичния интерес, свързан с установяването на толерантни отношения в българското общество като основа на интегритета му. Онова, от което обществото има нужда, е разкриване на извършителите на тези особено тежки престъпления. За съжаление все още не ни е известно да е разкрит поне един извършител. Тази неефективност е повече от притеснителна и създава вече тягостно усещане за недостатъчна ангажираност на разследващите органи. Парламентарната група на Движението за права и свободи настоява Министерството на вътрешните работи да се откаже от формалния подход, заключващ се в прибързаната констатация „неизвестен извършител, производството прекратено”. Настояваме Министерството на вътрешните работи да разкрие извършителите на тези престъпления, защото това е най-надеждната превенция срещу риска от подобни тежки рецидиви на етнорелигиозна нетолерантност и омраза.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Движението за права и свободи.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Господин Иванов, вземам думата точно по повод Вашето изказване и дупликата Ви. Нека наистина да разграничим нещата. Вие питате: защо? Това, че всички сме обединени около намерението да отсеем всички лъжеинвеститори, е добра крачка. Двете години, за които казах, че ще бъдат изградени съоръженията, са точно така записани в ал. 6. Така мисля, текстът не е пред мен. Две години, защото знаем – от сключването на предварителния договор, но не е така. Вие разглеждате случая, когато казвате за два месеца, само когато става въпрос за подмяна на съоръженията, подмяна на проводника, но ако се наложи сечението на този проводник да бъде сменено с по-голямо и самите стълбове, които са, не понасят това натоварване, нали сам знаете до какви последици води това. Значи, подмяна на стълбове, нови сервитути, нови трасета, разширяване, затова нека наистина, когато говорим нещата, да не ги казваме ей така само през пръсти. Разберете ме, уважавам Ви много като специалист, не искам да Ви нападам, но нека да бъдем коректни в изказванията си. Защо самите цени, определени по този начин… (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Ако си спомняте, по-назад – в Преходни и заключителни разпоредби, сме записали, че цената, която те ще формират за присъединяване, ще бъде формирана и на база на каква отдалеченост ще бъде. Освен по вид, мощност, методиката ще определя и разстоянието, отдалечеността от електропровода. Затова нека да бъдем по-коректни и когато четем законите, да ги четем така, както трябва. Благодаря ви.

„Раздел ІІІ – Изкупуване, пренос и разпределение на електрическата енергия от възобновяеми източници.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.

Предложение от народния представител Иван Иванов – в чл. 30 се правят следните изменения: „1. В ал. 4 думите „30 kW” се заменят с „1 MW”. 2. Алинея 5 да отпадне. 3. Алинея 6 да отпадне. 4. В ал. 7 думата „значително” да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Белишки и Недялков. Предложението по точки 1, 2, 3 и 5, буква „а” е оттеглено. Комисията подкрепя предложението в останалата част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30: „Чл. 30. (1) Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия. Неразделна част от договора за достъп е оценката на потенциала по чл. 19, ал. 1, когато изготвянето й е задължително, въз основа на който потенциал се изготвят прогнозните графици за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. (2) Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа. (3) В договора за достъп по ал. 1 се определят условията по изпълнение на прогнозните графици по ал. 1 и се уговарят дължимите от оператора обезщетения при ограничаване в производствения режим на енергийния обект с изключение на случаите на планови ремонти, както и с изключение на случаите по чл. 72 и 73 от Закона за енергетиката. В случаите, когато мрежата не е собственост на съответния оператор, обезщетения се уговарят в договор между собственика на тази мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници. (4) Производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност над 30 kW осигурява предаването на данни в реално време на оператора на преносната или на разпределителната електрическа мрежа за доставената в точката на присъединяване електрическа мощност. (5) Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа може да ограничи дистанционно подаваната към електрическата мрежа енергия по изключение в случаите, когато бъдат надвишени преносните възможности на мрежата, към която производителят е присъединен. (6) Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа незабавно уведомява по телефон или чрез съобщение по електрона поща или факс производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници за въведените ограничения, като посочва дата и час на въвеждане и съответния обхват. (7) Операторът на преносната или на разпределителната електрическа мрежа докладва на ДКЕВР на всеки 6 месеца за случаите на значително намаляване на количествата пренесена и разпределена електрическа енергия от възобновяеми източници и предприетите от него корективни мерки за предотвратяване намаляването на тези количества при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 60 от Закона за енергетиката.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Директно оттеглям първото и четвъртото предложение, които съм направил. Считам, че в крайна сметка трябва да се насърчат проектите до 30 kW. По-нататъшното бързо технологично развитие в тази област ще даде възможност да се увеличи до 1 МW в някоя от следващите години – говоря за ал. 4. Що се касае до алинеи 5 и 6, ще направя коментар. Съгласно моите предложения за алинеи 5 и 6, които касаят ограничаване на подаваната към електрическата мрежа енергия от възобновяеми източници, исках тези текстове да отпаднат, защото считам, че възобновяемата енергия не е в голямо количество и не може да бъде регулирана. Тя зависи от природните дадености – да има слънце, да има вятър и т.н. Считам, че много по-лесно операторът на преносната мрежа може да регулира подавания поток чрез примерно голяма термоелектрическа централа – намаляване за известно време на нейната мощност и след това възстановяване на мощността. Ще оттегля тези две предложения за момента. В рамките на следващите две години електроенергията от възобновяемите източници е доста по-скъпа. Няма съмнение, че операторът в интерес на потребителите, ако намали подаването по необходимост, само в изключителни случаи, трябва да го направи от най-скъпите енергоизточници. Затова оттеглям двете мои предложения – второ и трето. Господин председателю, моля да не се гласуват направените от мен предложения. Исках да направя това уточнение, за да изтъкна мотивите, които съм имал предвид, когато съм включил това.

По чл. 31 има предложение от народните представители Цонев и Михайлова. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народните представители Добрев, Николов, Недялков, Белишки и Атанасов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Комисията не подкрепя предложението по т. 2. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Предложението по т. 3 е оттеглено. Ще прочета предложението по т. 2, което не е подкрепено от комисията: „2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Сроковете по ал. 2 текат от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници.” Предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип по т. 2 и т. 5 и не го подкрепя в останалата част: „1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители, по определената от ДКЕВР преференциална цена към датата на въвеждане на съответния обект в експлоатация.” 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Сроковете по ал. 2 текат от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, а при поетапно въвеждане в експлоатация на енергийния обект – от датата на въвеждане в експлоатация на обекта на първия етап. За енергийни обекти, въведени в експлоатация след 31 декември 2015 г., сроковете се намаляват с времето от тази дата до датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект.” 4. В ал. 5, т. 2 думите „по свой избор” да отпаднат. 6. Алинея 9 се изменя така: „(9) Когато е предвидено енергийният обект да бъде поетапно въведен в експлоатация, общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват електрическата енергия, произведена от обектите от съответния етап, по определената от ДКЕВР преференциална цена към датата на въвеждане на обектите по този етап в експлоатация.” 7. Алинея 10 да отпадне. 8. Алинея 11 да отпадне.” Има предложение от народните представители Антон Кутев и Петър Димитров – в чл. 31, ал. 2, т. 2 изразът „с инсталирана мощност до 10 МW” да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Марио Тагарински и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Има предложение от народния представител Диан Червенкондев и група народни представители. Предложението по точки 2 и 3 е оттеглено. Комисията подкрепя предложението по принцип в останалата част. Предложение на народните представители Белишки и Недялков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31: „Чл. 31. (1) Електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията. (2) Електрическата енергия от възобновяеми източници по ал. 1 се изкупува въз основа на сключени дългосрочни договори за изкупуване за срок от: 1. двадесет години – за електрическата енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, както и за електрическата енергия, произведена от биомаса; 2. дванадесет години – за електрическата енергия, произведена от вятърна енергия; 3. петнадесет години – за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, както и за електрическата енергия, произведена от други видове възобновяеми източници. (3) Сроковете по ал. 2 текат от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, а за енергийни обекти, въведени в експлоатация след 31 декември 2015 г., сроковете се намаляват с времето от тази дата до датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект. (4) Цената на електрическата енергия от възобновяеми източници не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал. 2, освен в случаите по чл. 32, ал. 4, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят. (5) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за която има издадена гаранция за произход, съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с изключение на количествата, които производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти; 3. продава по свободно договорени цени по реда на Глава девета, Раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар. (6) При производство на електрическа енергия чрез комбинирано използване на възобновяеми и невъзобновяеми източници, цените по ал. 1 и задължението за изкупуване по ал. 5 се отнасят само за енергията, отговаряща на дела на вложеното количество възобновяеми източници. (7) Разпоредбите на ал. 1-6 не се прилагат: 1. за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 25 и чл. 26, ал. 2; 2. когато инвестицията за изграждането на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане. (8) В случаите по ал. 7, т. 2 електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител по цена, определена от ДКЕВР, при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката. (9) В случаите по чл. 26, ал. 2 количеството електрическа енергия, което не е използвано за собствено потребление, се изкупува от съответния краен снабдител по цена, определена от ДКЕВР при условията и по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката. (10) Когато е предвидено енергийният обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници да бъде изцяло въведен в експлоатация на един етап и това не е извършено в срок до две години от сключването на договора за присъединяване, общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват електрическата енергия от възобновяеми източници по определената от ДКЕВР преференциална цена към датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект. (11) Когато е предвидено отделни части от енергийния обект да бъдат въвеждани поетапно в експлоатация и цялостното му въвеждане в експлоатация не е извършено до две години от сключването на договора за присъединяване, общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват електрическата енергия от възобновяеми източници, както следва: 1. по действащата преференциална цена, определена от ДКЕВР за съответния ценови период – за периода от изтичане на двугодишния срок до въвеждане в експлоатация на целия енергиен обект; 2. по определената от ДКЕВР преференциална цена към датата на въвеждане в експлоатация на целия енергиен обект – за периода от тази дата до изтичане срока на договора.”

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Правя предложение, тук в залата, чл. 31, ал. 7 – да отпадне, и ще помоля да го подложите на гласуване. Член 31, ал. 7 третира подпомагане на изграждането на обекти за производство на възобновяеми енергийни източници. Единствената програма, която подпомага този сектор, е Програмата за развитие на селските райони и средствата за подпомагане са в размер на не повече от 200 хил. евро на проект. Това дава възможност за една алтернатива – да създадем възможност на младите хора да се върнат на село и да осигурим някакво препитание на селото. Щом тези проекти са ползвали подпомагане по някоя от европейските програми или национално подпомагане – те нямат право на преференциални цени, от което самият проект се обезсмисля. Ще моля, госпожо председател, да подложите на гласуване това предложение.

Господин Агуш, това, което казахте, не е точно. Ако прочетете ал. 8, в нея пише – в случаите по ал. 7, т. 2, случаите, за които става въпрос, подпомогнати от Европейския съюз – електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или съответния краен снабдител по цена, определена от ДКЕВР, при условията и по реда на съответната наредба. Това означава, че преференциална цена ще има, но тя ще е съобразена с безвъзмездната помощ, която даденият проект е получил. Ако е получил 50% безвъзмездна помощ, тогава преференциалната цена ще е малко по-ниска, защото по този начин ще се поставят на равнопоставени начала инвестициите в селото и в града и тези, които са подпомогнати от Европейския съюз, и тези които не са. Тук съществува и опасността да има претенции от страна на Европейския съюз, защото ще се получи двойно финансиране, ако не е съобразен размерът на безвъзмездната помощ. От една страна, ще има държавна помощ за високата цена на електроенергията, от друга страна, част от инвестицията ще е извършена със средства от Европейския съюз. Така че преференциална цена ще има, но тя ще е съобразена с размерите на собствените средства, които са инвестирани в определения проект. Тук е мястото да спомена, че в една от Преходните и заключителните разпоредби ние казваме, че този текст не важи за проекти, за които вече са сключени договори или за които са подадени заявления за кандидатстване. Така че този текст важи само за проекти оттук нататък. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Донякъде приемам аргументите на господин Добрев, но селската програма – развитие на селските райони, има за цел да намери алтернатива в тези райони за препитание. Така че не оправдавам този подход, за да бъдат лишени те от това. Освен това получава се диференциация на досега сключените договори. Могат ли да продължават оттук нататък по този начин, опасявайки се от някаква санкция на Европейския съюз? Европейският съюз, въвеждайки това дотиране при тези проекти, е именно за създаване на алтернатива. Половината наши проекти ще бъдат по едната схема, половината проекти – оттук нататък. Това са малки проекти изцяло с български инвеститор и се цели да се осигури някакво препитание в селските райони. Не намирам логика да бъде въведена такава норма. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър! Надявах се, че нашето предложение ще бъде подкрепено – най-малкото Министерството на икономиката ще заеме такава позиция, тъй като приемаме Закон за възобновяемите източници. Изведнъж се оказа, че ако генериращата мощност е до 10 MW – водата, с която се генерира, е възобновяем източник, а над 10 MW – вече не е възобновяем източник, затова е ненормално. Разбирате, че по тази схема вече дълги години големите вецове на практика дотират останалата енергетика. Това няма никаква икономическа логика. Да не говорим, че то според мен е против интересите на българите и на България, тъй като вместо да стимулираме направата на една-две големи водно-електрически централи, ние ще окичим цялата държава с перки и със соларни инсталации, когато само една такава мощност, примерно на Дунав – разбира се, там има други проблеми със „зелените”, но само една такава мощност може да ни осигури мечтаните 16%. Но, няма стимули, няма защо да се прави едно такова решение. Тук в тази група е и Горна Арда. Тоест един от най-важните възобновяеми източници – водата, която ни е с нулева цена, ние си я пускаме да ходи при комшиите, вместо да я впрегнем и да работи за България, при това да работи по една съвсем поносима цена, тъй като и вятърните, и соларните разбирате как вдигат цената. Аз си признавам, че и в досега действалия закон, пак я има тази граница от 10 MW, тоест можем да прехвърлим отговорността и в миналото. Не това е проблемът. Но цените стават непоносими за българското население и за бизнеса, а с тези стимули, които даваме, те ще стават все по-тежки и по-тежки. От тази гледна точка, аз предлагам, за да имаме нови проекти на големи ВЕЦ, да падне това ограничение, да има инвеститорски интерес и да може това, което си е наше – водата си е наша, възобновяемо, чисто е, с нулева стойност –да го експлоатираме по най-изгодния за България начин. Призовавам ви да подкрепите това предложение, тъй като то е икономически изгодно, социално и е в интерес на българите. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този закон беше гледан на второ четене на осем поредни заседания на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Връщахме се по разни текстове, променяхме ги, докато се стигна до осмото заседание, когато беше изсипана една кошница от предложения и много текстове бяха променени. В резултат на това част от членовете на този закон са във вид тюрлюгювеч. Сега ще ви дам примери, за да видите какво се случва с чл. 31. Първоначално предложението на вносителя беше, че: „Електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно крайните снабдители, по преференциалната цена към датата на подаване на заявлението”. Тогава народният представител Иван Иванов, тоест аз, бях предложил следното: „Електрическата енергия от възобновяеми източници да се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители, по определената от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране преференциална цена към датата на въвеждане на съответния обект в експлоатация”. Това предложение беше отхвърлено от мнозинството, от ГЕРБ. Казаха: „Не, ще бъде към датата на подаване на заявлението за присъединяване”. В резултат на това в доклада на комисията е записано, че това мое предложение не е прието. Всъщност последния ден от заседанията ГЕРБ дойде на моята позиция, но продължава да записва, че предложението ми не е прието. Мога да кажа директно: „Комисията подкрепя предложенията по т. 2 и 5, а не подкрепя предложението по т. 1”. Това предложение е по т. 1, директно може да видите това. Ще продължа нататък. Понеже вносителят поиска 25 години срок за изкупуване на електрическа енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, в комисията бях предложил срокът за изкупуване на енергията от геотермалните и слънчеви източници да бъде 20 години. Предложението ми тук е прието и слава Богу – това вече наистина е записано, но съм доволен, че на осмото заседание стигнахте до този извод, след като бяхте го отхвърлили и казвахте: „Не, 25 години!”. И накрая, в резултат на тази компилация вижте какво се получава в текста на комисията, не говоря за първите два члена. В ал. 10 е казано: „Когато е предвидено енергийният обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници да бъде изцяло въведен в експлоатация на един етап и това не е извършено в срок от две години от сключването на договор за присъединяване, общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват електрическата енергия от възобновяемите източници по определената от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране преференциална цена към датата на въвеждането в експлоатация на енергийния обект”. Това е текст, свързан с предварителното становище, което комисията имаше, че трябва да се фиксира цената към датата на поискване на договор за присъединяване. С ал. 1 обезсмисляме ал. 10, защото в ал. 10 разглеждаме хипотезата, че има някакъв сключен договор за цена и ако за две години не се реализира обектът, тогава се изкупува по цената при въвеждане в експлоатация. Реално ние вече поставяме императивното искане, че при въвеждането на обекта в експлоатация тогава се определя цената и на тази цена ще се изкупува енергията.

Не е така.

Добре, ще чуя обратното становище.

Господин Иванов, окончателната редакция на комисията и Вашето предложение за цена на етап въвеждане в експлоатация на обекта се разминават, не става въпрос за едно и също нещо.

Не се разминават, кажете как се разминават!

Разминават се, защото преференциалната цена – чл. 31, ал. 1, е действащата към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията – това означава Акт 15. А Вашето предложение е за Акт 16, за определяне цената на етап Акт 16, което може да бъде две седмици по-късно, но може да бъде и шест месеца по-късно, в зависимост колко бързо НЕК или присъединителното дружество изпълни своите задължения.

Много малка е разликата.

Принципна и много голяма е разликата между Акт 15 и Акт 16, защото Акт 16 зависи и от някой друг, не единствено от инвеститора, а и от този, който го присъединява. Ако този, който го присъединява, не изпълни навреме, в срок, добросъвестно задълженията, тогава ще страда инвеститорът. С този текст сме казали, че цената се определя на етап издаване на Акт 15, което зависи единствено от инвеститора. Затова Вашето предложение за цена на етап въвеждане в експлоатация не е подкрепено, защото редакцията на комисията по същество е различна. Относно дебата какви промени са настъпили по време на тези осем заседания на комисията, наистина законопроектът е много тежък. Ние отделихме достатъчно време и разгледахме всеки един член подробно. Хубавото е, че сближихме позициите.

По ал. 10 цената е на Акт 15, това е разликата, защото ако не смогнеш в тези две години да извадиш Акт 15, тогава цената ти е на етап Акт 16. Това е разликата.

Ще бъда пределно кратък, госпожо председател. Оттеглям своите предложения. Когато съм имал предвид въвеждането в експлоатация, приемам да бъде Акт 15. За мен същественото е да не бъде към момента, когато е подписван договорът. Големият момент е от подписване на договора до реализацията. Това все пак не е някаква голяма сграда, че между Акт 15 и Акт 16 да има много дълго време. Това са по-скоро проверки, които да доведат до присъединяването. В същата посока можеше поне да бъде написано, че се приема по принцип, а то беше отхвърлено, защото логиката на вносителя в неговото първоначално виждане беше съвсем друга. Що се касае до ал. 10, считам, че тази редакция може да остане, но също е елемент от предишното схващане на закона в тази му част. Госпожо председател, оттеглям предложението си.

Точно така.

Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за удължаване на времето на днешното пленарно заседание до 16,00 ч.

По чл. 32 има предложение от народните представители Цонев и Михайлова: „В чл. 32 се създава ал. 3: „(3) ДКЕВР актуализира преференциалните цени на изкупуване на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане извън срока по ал. 1 за възобновяеми енергийни обекти, които заплащат разходи за горива, когато операторът на инсталацията докаже документално едновременното настъпване на следните обстоятелства: 1. промяна с повече от 5% в цената на заплащания ресурс от възобновяемия енергиен източник и други присъщи разходи; 2. изменението по т. 1 е трайно за период от най-малко три месеца.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Добрев, Николов, Недялков, Белишки, Атанасов. Комисията подкрепя предложението по т. 1. Предложението по т. 2 е оттеглено. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш: „Предлагаме в чл. 32 да се създаде нова ал. 2 със следния текст: „(2) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни определя преференциални цени, които са най-малко с 20% по-високи от преференциалните цени по ал. 1, за изкупуване на електрическата енергия произведена от енергийни обекти по чл. 24.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Диан Червенкондев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Емил Димитров и група народни представители: „§ 1. В чл. 32 да се създаде нова ал. 3 със съдържание, както следва: „(3) Преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса не може да бъде по-малка от цената определена за фотоволтаичните инсталации”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32: „Чл. 32. (1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни определя преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW. (2) Преференциалните цени по ал. 1 се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, като се отчитат вида на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начина на монтиране на съоръженията, както и: 1. инвестиционните разходи; 2. нормата на възвращаемост; 3. структурата на капитала и на инвестицията; 4. производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси; 5. разходите свързани с по-висока степен на опазване на околната среда; 6. разходите за суровини за производство на енергия; 7. разходите за горива за транспорта; 8. разходите за труд и работна заплата; 9. другите експлоатационни разходи. (3) Преференциалната цена на електрическата енергия от възобновяеми източници се определя за целия срок на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят. (4) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8. (5) Коефициентът, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8 се определя като произведение от: 1. изменението на разходите за суровина за производство на електрическа енергия от биомаса, на разходите за горива за транспорта, необходими за доставка на суровината за производство на електрическа енергия и на разходите за труд и работна заплата, необходими за добиването и обработката на суровината за производство на електрическа енергия и производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, изразено в проценти, и 2. делът на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в проценти. (6) Процентът на изменение на разходите за суровините за производство на електрическа енергия от биомаса се определя от ДКЕВР като се вземат предвид определените и обявени от министъра на земеделието и храните годишни индекси за изменение на цените на тези суровини. (7) Процентът на изменение на разходите за горива за транспорта се определя въз основа на средната пазарна цена на съответния ценообразуващ елемент за предходната отчетна година. (8) Процентът на изменение на разходите за труд и работна заплата се определя въз основа на данните от Националния статистически институт за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година.”

Оттеглям предложението.

Предложение от народния представител Мартин Димитров. Предложението е оттеглено. „Раздел ІV – Гаранции за произход на енергията от възобновяеми източници.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35: „Чл. 35. (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие признава гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави - членки на Европейския съюз. (2) Агенцията за устойчиво енергийно развитие може да откаже признаването на гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави - членки на Европейския съюз, когато не е изпълнено някое от изискванията на чл. 34, ал. 1. (3) Гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави – членки на Европейския съюз, се признават, в случай че след нотифициране на обстоятелствата по ал. 2 Европейската комисия приеме решение, изискващо тези гаранции за произход да бъдат признати. (4) Условията и редът за издаване, прехвърляне и отмяна на гаранциите за произход, както и условията и редът за признаване на гаранциите за произход се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.”

„Глава пета – Производство и потребление на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта и на течни горива от биомаса.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. „Раздел І – Общи положения.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37: „Чл. 37. (1) Биогоривата и течните горива от биомаса се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 4 само при условие, че суровините (растителните видове, отпадъците и остатъците от горското, селското и рибното стопанство и аквакултурите), използвани при производство на биогорива и на течни горива от биомаса, отговарят на следните критерии за устойчивост: 1. не са отглеждани върху терени с голямо значение за биоразнообразието; 2. не са отглеждани върху терени с високи въглеродни запаси, освен когато суровината е добита от терен, който по времето на добива и през м. януари 2008 г. е имал статут на терен с високи въглеродни запаси; 3. не са добити от суров материал, отглеждан на земя, която е била торфище през м. януари 2008 г., освен ако бъдат представени доказателства, че култивирането и добиването на суровината не налага дренаж на предварително неотводнената почва; 4. водят като резултат при потреблението на произведените от тях биогорива и течни горива от биомаса до следното намаляване на емисиите на парникови газове: а) най-малко 35 на сто - считано до 31 декември 2016 г.; б) най-малко 50 на сто - считано от 1 януари 2017 г.; в) най-малко 60 на сто за биогорива и течни горива от биомаса, произведени в инсталации, в които производството е започнало от 1 януари 2017 г. – считано от 1 януари 2018 г. (2) За биогоривата и течните горива от биомаса, произведени от инсталации, които са били в експлоатация към 23 януари 2008 г., ал. 1, т. 4, буква „а” се прилага от 1 април 2013 г. (3) Намаляването на емисиите на парникови газове от 31 декември 2012 г. до 31 декември 2017 г. е най-малко 45 на сто за биогорива, произведени в инсталации за биогорива до 31 декември 2013 г. (4) Биогоривата и течните горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци, различни от тези по ал. 1, се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 4 само при условие, че отпадъците и остатъците отговарят на критерия за устойчивост, определен в ал. 1, т. 4, както и че горивата отговарят на ал. 2 и 3.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38: „Чл. 38. Селскостопанските суровини, отглеждани в държавите – членки на Европейския съюз, и използвани за производството на биогорива и течни горива от биомаса, които се отчитат за целите по чл. 12, ал. 1 и 4, следва да бъдат добити в съответствие с изискванията и стандартите, посочени под заглавието „Околна среда” в част А и в т. 9 от Приложение ІІ към Регламент /ЕО/ №73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г., за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на Регламенти /ЕО/ № 1290/2005, /ЕО/ № 378/2007, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1782/2003 (ОВ, L 30/16 от 31 януари 2009 г.) и в съответствие с минималните изисквания за добро земеделско и екологично състояние съгласно член 6, Параграф 1 от същия Регламент”.

Защо не гласувате? Какво искате? Протестирате ли? Кажете...(Шум и реплики.)

Не ви ли е срам? От вас един човек гласува! (Реплики от КБ: „Вие нали сте мнозинство! Гласувайте си!”.) Така сте цял живот – живеете на гърба на хората! (Реплики от КБ.) Аз ви го казвам, защото съм работил! Цял живот сте на бюджет!

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39: „Чл. 39. (1) Критериите за устойчивост са изпълнени, когато Европейската комисия вземе решение за това в случаите, когато: 1. Европейският съюз е сключил двустранни или многостранни споразумения с трети държави, съдържащи разпоредби относно намаляването на емисиите парникови газове и другите критерии за устойчивост; 2. доброволни национални или международни схеми за установяване на стандарти за производство на продукти от биомаса съдържат точни данни относно намаляването на емисиите парникови газове и/или доказват, че партидите от биогорива отговарят на другите критерии за устойчивост. (2) Министърът на околната среда и водите, в случай на необходимост за отчитане на целите по чл. 12, ал. 1, отправя искане до Европейската комисия за проучване критериите за устойчивост по отношение на източника на биогоривото или течното гориво от биомаса. (3) Исканията за издаване на решение по ал. 1 и 2 се правят от министъра на околната среда и водите”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 40, 41, 42 и 43.

Ето натам насочи камерата, в левия край! Натам, където няма хора! Тук сме на работа! (Оживление.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44: „Чл. 44. (1) Министерският съвет с наредба определя условията и реда за: 1. набиране и предоставяне на информация от икономическите оператори, включително за мерките, взети за защита на почвите, земите, водите, въздуха и други; 2. извършване на одит за съответствие на биогоривата и течните горива от биомаса с критериите за устойчивост; 3. издаване и отнемане на сертификатите за съответствие на суровините, биогоривата и течните горива от биомаса с критериите за устойчивост, както и съдържанието на сертификатите. (2) Наредбата по ал. 1 се приема по предложение на министъра на околната среда и водите. (3) Министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните одобрява методика за изчисляване намалението на емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата или на течните горива от биомаса.”

„Раздел ІІ – Потребление на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта и на течни горива от биомаса.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46: „Чл. 46. Течните горива от биомаса се потребяват за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, в случай че отговарят на критериите за устойчивост.”

Колеги, чл. 47 е от Допълнителен доклад. Не е от основния доклад, а от този, който бе раздаден по-рано днес. Чл. 47 – предложение от народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Тук искам да съобщя за техническа грешка на заключенията на комисията. Комисията не подкрепя предложението на Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението по т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7. Комисията подкрепя предложението по т. 3. Предложение от народните представители Антон Кутев и Петър Димитров. Комисията не подкрепя предложението. Сега ще прочета предложенията. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш, неподкрепено от комисията: „Предлагаме текстът в чл. 47, ал. 1 „Лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, са длъжни при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва: „да бъде променен както следва: т. 1. гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 3% обемни; т. 2 се променя по следния начин: „от 1 септември 2011 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 5% обемни”; т. 3. „от 1 март 2012 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6% обемни”; т. 4 се променя по следния начин: „гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 2% обемни”; т. 5 се променя по следния начин: „от 1 септември 2012 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 4% обемни”; т. 6 се променя по следния начин: „от 1 септември 2013 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 5%”; т. 7 се променя по следния начин: „от 1 септември 2014 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 6%”; т. 8 се променя по следния начин: „от 1 септември 2015 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 7%”; т. 9 се променя по следния начин: „от 1 септември 2016 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 8%”; т. 10 се променя по следния начин: „от 1 септември 2017 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 9%”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов: 1. В т. 4 датата „2014 г.” се заменя с „2011 г.”. 2. В т. 5 датата „1 март 2015 г.” се заменя с „1 септември 2012 г.”. 4. В т. 7 датата „1 март 2016 г.” се заменя с „1 септември 2014 г.”. 5. В т. 8 датата „2016 г.” се заменя с „2015 г.”. 6. В т. 9 датата „1 март 2017 г.” се заменя с „1 септември 2016 г.”. 7. В т. 11 датата „1 март 2018 г.” се заменя с „1 септември 2018 г.”. Това са неподкрепените текстове от предложението на народния представител Иван Иванов. Предложение от народните представители Антон Кутев и Петър Димитров: В чл. 47, ал. 1, т. 4 изразът „1 септември 2014 г.” се заменя с израза „1 май 2011 г.”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47: „Чл. 47 (1) Лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, са длъжни при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва: 1. от януари 2012 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 5% обемни; 2. от 1 юни 2012 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6% обемни; 3. от 1 юни 2012 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 2% обемни; 4. от 1 март 2013 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 3% обемни; 5. от 1 септември 2013 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 4% обемни; 6. от 1 март 2014 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум 5 процента обемни; 7. от 1 септември 2014 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биотанол, минимум 6 процента обемни; 8. от 1 март 2015 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биотанол, минимум 7 процента обемни; 9. от 1 септември 2015 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биотанол, минимум 8 процента обемни; 10. от 1 март 2016 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биотанол, минимум 9 процента обемни. (2) В срок два месеца след изтичането на сроковете по ал. 1 крайните разпространители са длъжни да предоставят на пазара горивата за дизелови и бензинови двигатели в съответствие с изискванията на ал. 1. (3) Крайните разпространители са длъжни да обявяват на местата за продажба процентното съдържание на биогоривата в течните горива от нефтен произход, когато то надвишава 10 процента обемни биоетанол и 7 процента обемни биодизел.”

Господин председател, в заключението на комисията се казва: „Комисията подкрепя предложението по т. 3”, но по същество това предложение по т. 3 не беше подкрепено по време на заседанието на комисията. Това е техническата грешка.

Вие гледате стария доклад. Предложенията на Рамадан Аталай и Ариф Агуш не бяха подкрепени в комисията.

Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа! Изменението, което в момента ви е представено, е най-малкото спорно. Със сигурност не е правилно и не трябва да се случи, защото се вземат решения в пълно противоположната посока на европейската политика, точно обратното на онова, което прави целият Европейски съюз. Нашата комисия - Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, няколко пъти се опитва да въведе европейските правила за смесване на дизела с биодизел и за смесване на бензина с биоетанол. До момента бяхме успели да постигнем това за биодизела. Изведнъж днес това достижение отпадна. Единственото обяснение, което чух от колегите, които предложиха то да отпадне, е, че така щяла да падне цената на дизела. Само че ние чухме министър Трайков, чухме и други хора, които поканихме на изслушване в комисията – това поевтиняване ще бъде толкова нищожно, че няма смисъл от цялата процедура. Затова, колеги, тази промяна не е правилна и не е полезна. Не е в правилната посока. Нямаме полза, защото биокомпонент означава следното: производство на определени земеделски култури, от които се произвежда биодизел, съответно биоетанол и с тях се смесва вносното гориво, което идва от други страни и което замества внос с местно производство. Тоест вносът става по-малко за сметка на производство, което е в България. Това намалява нашата зависимост от внос и ни прави по-стабилни, по-устойчиви. Така че тази промяна е неблагоприятна за нас. Тя не трябва да бъде подкрепяна. Тя не трябва да се случва, още повече, че има такава европейска директива, има такава европейска тенденция. Всяка европейска страна прави крачка след крачка за въвеждане на все по-голям биокомпонент. А ние какво направихме?! Въведохме такъв биокомпонент, въведохме биодизел (отказахме се да въвеждаме биоетанола) и тъкмо го въведохме, казваме: „Сега ще го махнем за една година или за един период от време, пък после евентуално пак ще го въведем”. Аз имам съмнение – че като дойде моментът за въвеждане, пак ще стане някой и ще каже: „Дайте всъщност да не го въвеждаме”, което е неправилна политика, колеги. Това е решение, което не трябва като разумни демократи да приемаме в България. Хората в Европейския съюз и Европейската комисия не са никак глупави. Те виждат ясно бъдещето и затова са приели такава директива за разширено използване на биокомпонентите в дизела и в бензина. Това не е случайно, това е целенасочена европейска политика. За съжаление ще се окаже в един много скорошен момент, че България върви точно в противоположната посока и няма да можем да го обясним. Никой няма да ни разбере. Няма да изглеждаме сериозно. Колеги, видях, че днес групата на ГЕРБ е взела това решение. Въпреки това, колеги, има място за преосмисляне, има място за правилни решения и правилна политика. Утре ще ви бъдат зададени въпроси, на които няма да можете да отговорите. Например на хората, които са земеделски производители и са засадили в момента култури, от които смятат да произвеждат биодизел, вие в момента им казвате: „Вие хубаво сте засадили. Да, до вчера го имаше този закон, но вече го няма. Вие сте засадили, но няма на кого да продадете евентуално тези неща. Отидете някъде в чужбина, за да намерите пазар”. Ами ако не намерят? Така са подведени много хора в България. Но това дори не е най-тежкият проблем. Завършвам с него – най-тежкият проблем, колеги, е вместо да въвеждаме добрите европейски практики, да ги следваме, да бъдем настоятелни при тяхното приложение. Забелязвам точно обратната тенденция – те да бъдат спирани, въведени за малко, след това отменени и да не се получава нищо в крайна сметка. Надявам се разумните хора да преосмислят своята позиция. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Моето изказване е в духа на това, което каза господин Димитров, защото днес ще направим огромна грешка, подкрепяйки това предложение. Имаме въведена норма. И в момента се сместват 4% биодизел в дизеловото гориво. Трябва да имаме предвид, че има съществуваща директива на Европейския съюз. Всички знаем, че директивата на Европейския съюз игнорира националното законодателство. Тя е задължителна. Ние като страна – членка на Европейския съюз, нямаме право да не спазваме директивата. Никой не трябва да си мисли тук, че можем да останем незабелязани и няма да има последствия за това. Ще има някакви санкции. Не мога да кажа тук какви са, но мотивите, които бяха представени в комисията – че това е в резултат на едно споразумение, което е сключено между правителството и превозвачите, не тежи. Не е основателно такива мотиви да бъдат внесени към това предложение. Моля от трибуната да чуем и министър Трайков по този въпрос, защото въпросът е скандален за страна – членка на Европейския съюз.

Благодаря, господин председателстващ. Уважаеми колеги, искам да кажа, че това не е леко решение. Ние сме взели предвид преговарящите страни – с цел да намерим варианти и да намалим цената на горивата. Според някои експерти с шест стотинки се намалява цената на горивата поради смесването на биокомпонента с дизела. Наистина има директива, но тя посочва, че към 2020 г. ние трябва да постигнем 10% биокомпонент към горивата. Всички други проценти, които сме вложили в този закон, са индикативни цели, за да постигнем тази директива. Тоест ние не нарушаваме директивата с отлагането за шест месеца на смесването на биодизела с конвенционалния дизел, а само изместваме индикативните цели с шест месеца нататък. Поради тази причина съм сигурен, че не нарушаваме директивата, а просто нарушаваме програмата, която сме представили пред Брюксел – с индикативните цели. Предвид международната обстановка и ангажиментите, които е поела Политическа партия ГЕРБ, с цел да помогне на превозвачите да оцелеят, търсеният вариант е един от тези варианти, а именно – отлагането на смесването с шест месеца нататък. Съответно се водят преговори този биодизел да бъде предоставен на потребителите чрез отделни колонки. Това ще позволи на всички, които искат да ползват чист биодизел – да го ползват, а не в смесения вариант. Искам да подчертая, че усилията на ГЕРБ единствено са да помогне на превозвачите, да могат да запазят бизнеса си в този сложен момент за енергията в световен мащаб. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър! Аз много се надявам министър Трайков да не мълчи по този въпрос и да каже позицията – както личната си на министър, така и на български гражданин, тъй като и двете позиции са важни. В петък имах въпрос към министър Трайков и той каза – това, което ме питате, не е актуално, няма такова споразумение, няма такова решение, няма такива стъпки. Нали така беше? Аз поне чух такъв отговор. Това беше в петък, а днес сме сряда. И се оказа, че има такова решение, има такова споразумение, има такава воля, при това в едни преговори, на които отговорните министри са отстранени – не участва министърът на икономиката, не участва министърът на екологията, не участва министърът на транспорта. Кой участва? Господин Дянков! Но той е страна в този спор, тъй като половината от цената на горивото отива в бюджета. Той е ортак на търговците, които продават това скъпо гориво. Как ще води той преговорите, в какво качество? Той има конфликт на интереси, той не може да е там! Интересното е, че тук тези, които би трябвало да представлявате потребителите, си мълчите и взимате обратно становище. Казах го в петък и пак ще повторя: това решение е незаконно! След като го отлагахте две години, отлагахте го, но от 1 март вече има друго изискване. Законът действа! Защо отменяте това действие на закона? Какво правите в момента: законодателният орган отменя със задна дата законодателните решения. И казвате: няма да спазвате закона! Каза се тука, че това е антиевропейско, това е вървене в обратна посока на тази, в която върви Европейският съюз. Ние толкова години вървяхме към тези 4%, а сега, след като ги въведохме, казвате – чакайте, спрете, недейте, не става, дайте да се върнем обратно! Казах, че е антибългарско – заместваме продукт родно производство с внос. Защо го заместваме? Виждате какво става с цената на нефта на международните пазари. Икономиката тръгва напред, потреблението тръгва напред, цените ще продължат да растат. Ще ви питам: какво ще направите през 2012 г., когато изтече и този срок, тъй като сега си завирате главите в пясъка? Само че ще дойде период, в който цените на нефта ще са скочили много повече и това гориво ще е по-изгодно. Какво правите тогава? Какво правите с убитите мощности, с изгонените инвестиции, със засетите площи? Какво правим? На инвеститорите какво казваме – довиждане, няма да произвеждате и няма да продавате на вътрешния пазар?! И най-непонятното: това решение е безсмислено! Каза ви се с колко стотинки ще бъде поевтиняването. Ами гарантирайте, че каквато и да е цената, каквато и цена да обявят – от нея ще се вадят минус 6 стотинки. Няма да стане тази работа! Вчера ми звъня поредният собственик на бензиностанция да каже, че не се търпи – цените на едро скачат, цените на дребно стоят, тоест върви унищожаване на всички конкуренти и ние ще подкрепим един такъв процес?! За тези две години, през които сме заедно, по-безогледно, открито и ярко лобистко решение в този парламент не е имало. Вземете го! Само че разбирате, че с всеки изминат ден това, което този парламент прави, пада върху гърба на същия този парламент и върху вашия гръб. Знаете, че, ако преди две години, в парламента ви вкара Бойко Борисов, след две години ще ви вкарва само личното ви име. Личното ви име! Не можете да се скриете зад чуждо име! Затова ви призовавам: вгледайте се в това, което правите и просто не го правете!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз действително смятам, че това решение, ако бъде взето от вас, от пленарната зала, е против интересите на България. Защото в момента, както минералният дизел, така и минералният бензин на 100% е вносен, не са с български произход. Когато има 5 или 6% биогориво, това дава все пак определен елемент, сегмент на българско участие, на български производители, на български предприятия, от една страна. От друга страна, в България, където над 50% от обработваемата площ остава незасята има големи възможности дотогава, докато се разрасне българското земеделие с хранителни продукти, тази площ може да се използва за производство на биогорива. На трето място, ние наистина по един безпардонен начин удряме българския бизнес в тази посока. Хора, които в момента слушат дебата, си казват: Боже мой, какво ще правим до края на годината с това, което произвеждаме, с мощностите, които не трябва да натоварваме, а в същото време имаме да изплащаме кредити? Аз не познавам тези хора, но те съществуват. Защо го правим това? Господин Николов тук каза нещо, което е абсолютно невярно, че дизелът ще поевтинее с 6 стотинки, ако се извади биокомпонентът. Беше казано, беше изчислено, видях и методиката на изчисляване – с 0,38 стотинки. Ако поевтинее дизелът с повече, то ще е в резултат на една друга аритметика в полза на монополиста „Лукойл”. Понеже печалбата на „Лукойл” ще нарасне с 5%, поради това че няма да има биодизел, а ще бъде въведен минерален дизел – те могат да си позволят при така нарасналата печалба малко да намалят цената, но това не е в резултат на липсата на биокомпонент. Уважаеми колеги, вие мислите ли, че Европейската комисия изкуствено въвежда тези изисквания? Тя ги въвежда в името на чистотата на атмосферния въздух, на намаляване на озоновата дупка, на намаляването на замърсяванията и изпаренията, които не само ние, но и децата и бъдещите поколения на България ще дишат. В крайна сметка, за да обслужим един монополист, за да се съобразим с едно решение, взето снощи в непонятен състав, ние се събрахме в 11 ч. – аман-заман, превозвачите искат това и Народното събрание е длъжно да промени решение, което е взело, което произтича и от предното Народно събрание. Аз питам: ако през м. декември същият този всеизвестен Миролюб Столарски отиде и наложи пак да се отложи с една година въвеждането на биодизел и биоетанол, отново ли ние така ще гласуваме поредната промяна? Изпитвам чувство за срам и го казвам съвсем откровено, господин министър. Просто ние ставаме непредсказуеми партньори в Европейския съюз. Когато течението на 26 страни е в една посока, а ние вървим в обратната посока, губим авторитет, губим и доверие. Ние не можем да защитим общностните ценности и ги подчиняваме на определени фирмени интереси на монополисти.

„Раздел IІІ – Изисквания за качеството, контрола и пускането на пазара на биогоривата и техните смеси и на течните горива от биомаса”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51: „Чл. 51. (1) Контролът върху качеството на биогоривата и техните смеси с течни горива от нефтен произход, както и на течните горива от биомаса се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) или от оправомощени от него длъжностни лица по този закон. (2) Техническите и качествените изисквания към биогоривата и техните смеси с течни горива от нефтен произход и към течните горива от биомаса, както и условията, редът и начинът за техния контрол се определят с наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.”

„Глава шеста –Предоставяне на информация и докладване”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста. „Раздел I – Достъпност и разполагаемост на информацията” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.

По чл. 52 има предложение от народните представители Н. Белишки и Н. Недялков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52: „Чл. 52. (1) С цел осигуряване на достъпност и разполагаемост на информацията, събирана при условията и по реда на този закон, в АУЕР се създава, поддържа и актуализира Национална информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в Република България. (2) За осигуряване на достъпност чрез системата по ал. 1 се предоставя: 1. информация за националните цели за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници общо и по сектори; 2. докладите за изпълнението на НПДЕВИ; 3. квалификационни схеми за обучение на монтажници на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и повърхностни геотермални системи; 4. списък на монтажници на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и повърхностни геотермални системи; 5. списък на лицата, които осъществяват одит за съответствието на биогоривата и течните горива от биомаса с критериите за устойчивост; 6. информация за мерки за стимулиране на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници и газ от възобновяеми източници; 7. информация за мерки за стимулиране на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 8. информация за семинари, конференции и други мероприятия, свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, на газ от възобновяеми източници, както и с производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 9. информация за чистите ползи, разходите на енергия и енергийната ефективност на оборудването и системите за производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, предоставяна от доставчиците на оборудване и системи; 10. информация за обучителни и информационни кампании за мерките за подпомагане, ползите и практическите особености на развитието и използването на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, газ от възобновяеми източници, биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 11. информация за реда за разглеждане на заявленията за издаване на разрешения, сертификати и лицензии за енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници; 12. друга информация. (3) За осигуряване на разполагаемост чрез системата по ал. 1 се предоставя информация за: 1. производството на енергия от възобновяеми източници, газ от възобновяеми източници, биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 2. потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници, биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта; 3. проектите, финансирани от фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54. „Глава седма – Контрол. Принудителни административни меки и административнонаказателни разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.

По чл. 59 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 59. (1) Кмет на община, който: 1. не изпълни задължението си по чл. 10, ал. 1 да разработи и внесе за приемане от общинския съвет общинска дългосрочна или краткосрочна програма за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива в съответствие с НПДЕВИ; 2. не изпълни свое задължение по чл. 10, ал. 3 или 4, се наказва се с глоба от 2000 до 10 000 лв. (2) Областен управител, който не предостави на АУЕР информация по чл. 8, т. 3 за изпълнението на програмите по чл. 9, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.

По чл. 61 има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Иван Иванов: В чл. 61, ал. 1, т. 3 числото “20 000” се заменя със “100 000”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Диан Червенкондев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61: „Чл. 61. (1) На енергийно предприятие, което откаже незаконосъобразно: 1. присъединяване към съответната енергийна мрежа; 2. сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия; 3. достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа енергия и природен газ; 4. присъединяване на обекти за производство на топлинна енергия от възобновяеми източници към топлопреносната мрежа; 5. изкупуване на произведената от друг производител топлинна енергия, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 1 000 000 лв. (2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Направил съм предложение минималният размер на санкцията да бъде не 20 000, а 100 000 лв. Съображенията ми са две. Първото, нормално е разликата между минималната и максималната санкция да е не повече от десет пъти, тоест максималната санкция да е десеткратно по-голяма от минималната. В случая това, което вносителят предлага и то беше утвърдено от комисията, е петдесеткратно. Няма случаи, в които наказанието да може да се диференцира в 50-кратна скала. Десеткратната скала е максимумът – можете да го видите във всички закони. Следващото дори по-важно съображение по същество, нека да видим кога се налага тази санкция. Ще ви изчета текста: „Когато се откаже незаконосъобразно присъединяване към съответната енергийна мрежа”. Представете си, че Вие сте собственик на обект за производство на енергия от възобновяеми източници с мощност 10 мегавата. В резултат на това вие трябва да платите още при подписването на договора за присъединяване сума 10 х 50 000 = 500 000 лв. След това съгласно чл. 61 енергийното предприятие, което не извърши присъединяването, ще бъде глобено с 20 000 лв. Вие давате 500 000 лв., то е глобено с 20 000 лв. Помислете: трябва да има определена скала на съпоставимост на всички тези наказания и произтичащите от тях последици. Поискал съм тази санкция да бъде завишена, именно за да има някакво съответствие със средствата, които се дават предварително на енергийното предприятие. След това се оказа, че санкцията може да е десеткратно или стократно по-малка от парите, които вие сте му дали да извърши тази дейност, а то незаконосъобразно отказва да я извърши. Господин председателю, за да не вземам след това думата, по чл. 63 имам предложение, което оттеглям. Заявявам го сега.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.

По § 63 има предложение от народния представител Иван Иванов. Това предложение, господин председател, господин Иванов заяви преди минута, че оттегля. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63: „Чл. 63. (1) На обществения доставчик или на краен снабдител, който не изпълни свое задължение по чл. 18, ал. 4, т. 5 или чл. 31, се налага имуществена санкция в размер от 70 000 до 200 000 лв. (2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”

Господин председател, в такъв случай трябва да прочета предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов – в чл. 63, ал. 1 думите “от 70 000 до 200 000” се заменят с “от 200 000 до 500 000”. Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68: „Чл. 68. (1) Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59-67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. (2) При повторно извършено нарушение глобата или имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на глобата, съответно на санкцията, по ал. 1.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71.

Комисията предлага да се създаде чл. 72: „Чл. 72. Нарушенията по чл. 49 се установяват от митническите органи при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.”

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

По § 1 – предложение от народните представители Йордан Цонев и Искра Михайлова: В § 1 от Допълнителните разпоредби: 1. Точка 2 да бъде редактирана така: „2. „Биомаса” е биологично разграждащи се продукти или части от продукти, остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биологично разграждаща се част от промишлени и битови отпадъци.” 2. Точка 21, подточка „а” да бъде редактирана така: „а) горски територии, които с Областните планове за развитие на горските територии по Закона за горите са определени за територии с висока консервационна стойност”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението е оттеглено. Предложение от Марио Тагарински и група народни представители: В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. В т. 4 след думите: „от биоразградими фракции на отпадъци,” се добавя следният текст: „както и получено при други процеси на газификация на отпадъците,”, след него следва текстът на вносителя. 2. В т. 6 след края на текста се поставя запетая и се добавя следният текст: „енергия, получена от термично оползотворяване на битови и приравнени към битовите производствени отпадъци”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Белишки и Недялков. Комисията подкрепя предложението по т. 2. Предложението по т. 1 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Биогорива” са течни или газообразни горива за транспорта, произведени от биомаса, включително: а) „биодизел”: метилов естер, произведен от растителни или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначен за употреба чист или в смес с гориво за дизелови двигатели; б) „биоетанол”: етанол, произведен от биомаса и/или от биоразградими фракции на отпадъци, предназначен за употреба чист или в смеси с гориво за бензинови двигатели; в) „етери, произведени от биоетанол”: кислородсъдържащи съединения (етил-третичен-бутил-етер или ЕТБЕ), произведени на базата на биоетанол, при което обменният процент био-ЕТБЕ, изчислен като биогориво, е 47, биодиметилетер: диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво и био-метил-третичен-бутил-етер: гориво, произведено на базата на биометанол, при което обемният процент био-метил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 36, предназначени за използване чисти или в смеси с гориво за бензинови двигатели. 2. „Биомаса“ e биологично разграждаща се част от продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биологично разграждаща се част от промишлени и битови отпадъци. 3. „Брутно крайно потребление на енергия“ е потреблението на енергийните продукти, доставяни за енергийни цели на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, включително потреблението на електрическа енергия и топлинна енергия от енергийния сектор за целите на производството на електрическа енергия и топлинна енергия и включително загубите при преноса и разпределението на електрическа енергия и топлинна енергия. 4. „Газ от възобновяеми източници” е газообразно гориво, произведено от биомаса и/или от биоразградими фракции на отпадъци, което може да бъде пречистено, докато достигне качеството на природния газ, предназначено за енергийни цели, включително за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, както и за употреба като биогориво. 5. „Гаранция за произход“ е електронен документ, който служи като доказателство пред краен потребител (купувач за собствено ползване), че определен дял или количество от доставената му енергия е произведено от възобновяеми източници. 6. „Енергия за собствени нужди” е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. 7. „Енергия за собствено потребление” е количеството енергия, използвано за снабдяване на обекти, клонове и предприятия на собственика на съоръженията и инсталациите за производство на енергия от възобновяеми източници. 8. „Енергия от възобновяеми източници” е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух – аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва – геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води – хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води. 9. „Енергия от възобновяеми източници в транспорта” е електрическата енергия, произведена от възобновяем източник, която се потребява в транспорта. 10. „Задължение за енергията от възобновяеми източници” означава национална схема за подпомагане, изискваща от производителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето производство, изискваща от доставчиците на енергия да включат в своите доставки определен дял енергия от възобновяеми източници или изискваща от потребители на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето потребление, включително схеми за използване на зелени сертификати. 11. „Комбинирано изгаряне” е изгаряне на горива от възобновяеми източници и невъзобновяеми източници, при което поне 20 на сто от използваното гориво за производството на електрическа и/или топлинна енергия е от възобновяеми източници. 12. „Краен разпространител” е понятие по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух. 13. „Лицата, които пускат на пазара биогорива и течни горива от биомаса”, са: а) производителите - всяко лице, което произвежда и предоставя на пазара биогорива и течни горива от биомаса като част от своята търговска или професионална дейност с цел продуктите да бъдат предоставени на пазара на територията на страната; б) лицата, които въвеждат биогорива и течни горива от биомаса от друга държава - членка на Европейския съюз, всяко лице, което въвежда биогорива и течни горива от биомаса на територията на Република България като част от своята търговска или професионална дейност с цел продуктите да бъдат предоставени на пазара на територията на страната; в) вносителите - всяко юридическо лице, което внася на територията на Република България биогорива и течни горива от биомаса от трета държава с цел продуктите да бъдат предоставени на пазара на територията на страната. 14. „Повторно” е административно нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. 15. „Предоставяне на пазара” е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.). 16. „Производни на биогоривата” са течни горива, получени от биогорива, като например етил-третичен-бутил-етер с процент на биогоривото, не по-малък от 47. 17. „Производствена зона” е съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и предназначени за устройство и застрояване предимно със сгради и съоръжения за производствени и складови дейности. 18. „Пускане на пазара” е понятие по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух. 19. „Район на присъединяване” е част от лицензионната територия на оператор на електрическа мрежа, в която експлоатацията на съответната мрежа се осъществява от териториално подразделение на оператора. 20. „Сгради за обществено обслужване” са всички сгради – държавна, общинска или частна собственост, които осигуряват дейности в областта на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата, административните услуги, търговските услуги и други услуги от обществен интерес. 21. „Схема за подпомагане” е инструмент, схема или механизъм, прилагани самостоятелно или съвместно с една или повече държави - членки на Европейския съюз, които насърчават използването на енергия от възобновяеми източници чрез: а) намаляване себестойността на тази енергия; б) увеличаване на цената, на която може да бъде продадена; или в) увеличаване обема на покупките на енергия от възобновяеми източници посредством задължение за изкупуване или потребление на енергия от възобновяеми източници или по друг начин, включително инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления, връщане на платени данъци, схеми за подпомагане на задължението за използване на възобновяеми източници на енергия, включително тези, при които се използват зелени сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, включително преференциални тарифи и премийни плащания. 22. „Суровини за производство на биогорива и течни горива от биомаса” са растителните видове, отпадъците и остатъците от горското, селското и рибното стопанство и аквакултурите. 23. „Терени с високи въглеродни запаси” са територии, които през м. януари 2008 г. са имали, но вече нямат, един от следните статути: а) мочурища – почви, покрити или наситени с вода постоянно или през значителна част от годината; б) трайно залесени зони – терени с площ над един хектар, с височина на дърветата над 5 метра и с покритие от короните над 30 на сто, или с дървета, които могат да достигнат тези прагове на място; в) терени с площ над един хектар, с височина на дърветата над 5 метра и с покритие от короните между 10 и 30 на сто, или с дървета, които могат да достигнат тези прагове на място, освен ако при условията и по реда на наредбата по чл. 13, ал. 7 се докаже изпълнението на условията по чл. 37, ал. 1, т. 4. 24. „Терени с голямо значение за биоразнообразието” са терени, които през или след м. януари 2008 г. са имали, независимо дали продължават да имат, някой от следните статути: а) девствени гори или други залесени с местни видове земи, при които липсва съществено нарушение на екологичните процеси, определени с областните планове за развитие на горските територии по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за горите; б) територии, определени по реда на специален закон с оглед защита на биологичното разнообразие, както и установени територии на редки и застрашени екосистеми и видове, признати от международни споразумения или от Европейската комисия, освен когато производството на суровини от такива зони не противоречи на природозащитните цели и това е установено в акт на компетентния орган; в) пасища с висока степен на биоразнообразие, които са богати на растителни и животински видове, не са ерозирани и независимо от човешката намеса в тях са запазени естественият състав на видовете и екологичните характеристики и процеси; определени са в съответствие с установени от Европейската комисия критерии и географски обхвати, освен когато добивът на суровини от определените изкуствени пасища е необходим за запазване на пасището. 25. „Течни горива от биомаса” са течни горива, произведени от биомаса и предназначени за енергийни цели, включително за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и различни от тези за транспорт. 26. Формите за предлагане на биогорива на пазара са: а) „чисти” - чисти биогорива или течни горива с високо съдържание на биогоривото в тях със специфични качества за използването им в транспорта; б) „смеси” - смеси на биогорива с течни горива в съответствие с изискванията за качество на горивата от нефтен произход, заложени в техническите спецификации за автомобилни бензини (БДС ЕN 228) и гориво за дизелови двигатели (БДС ЕN 590). 27. „Значително намаляване на количествата пренесена и/ или разпределена енергия” е ограничаването от оператора на съответната електрическа мрежа на над 20 на сто от номиналната мощност на обекта за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници за повече от 72 часа.”

По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 2. Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.).”

Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. Разпоредбите на закона, които се отнасят за държавите – членки на Европейския съюз, се прилагат и за държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство”.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, като ал. 1 е отразена на систематичното й място като § 26. Комисията предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата се отменя”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен в нов § 16 по предложение на комисията. По § 5 има предложение от народния представител Марио Тагарински и група народни представители: В § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби се създава допълнителна т. 4 със следното съдържание: „4. до създаването на органа по т. 1 на § 5, ал. 1, разрешаването на дейностите по реализация на инвестиционни проекти за изграждане на инсталации за енергия от възобновяеми енергийни източници, ще се извършва по досегашния ред”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. (1) Първият доклад по чл. 13, ал. 1 се представя на Европейската комисия до 31 декември 2011 г. и съдържа информацията по чл. 13, ал. 2, както и намерение за: 1. създаване на единен административен орган, отговарящ за обработването на заявления за разрешаване, сертифициране и лицензиране на инсталации за енергия от възобновяеми източници, както и за предоставяне на административна помощ на заявителите; 2. въвеждане на автоматично одобряване на заявленията за проектиране и на разрешения в случаите, когато съответният разрешаващ орган не е отговорил в предвидения срок, или 3. означаване на географските обекти, подходящи за добив на енергия от възобновяеми източници, за нуждите на планирането на териториалното устройство, както и за създаването на местни топлофикационни и охладителни системи. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма изготвя и след приемането им от Министерския съвет изпраща до Европейската комисия и публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: 1. до 30 юни 2011 г. - Доклад за постигане на националните индикативни цели за потребление на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта в съответствие с чл. 4 от Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 г. относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт; 2. до 27 октомври 2011 г. - Доклад за постигане на националните индикативни цели за потребление на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, в съответствие с чл. 3 от Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар.”

Параграф 6 – предложение от народните представители Анна Янева и Емилия Масларова: В § 6 на Преходните и заключителните разпоредби се правят следните промени: 1. Алинеи 1 и 2 придобиват следната редакция: „(1) Присъединяването на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които към датата на влизане в сила на закона има започнати процедури за проучване на условията и начина за присъединяване към съответната електрическа мрежа, се извършва по досегашния ред. (2) Присъединяването на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които към датата на влизане в сила на закона има започнати процедури за проучване на условията и начина за присъединяване към съответната електрическа мрежа, се извършва по цена за присъединяване съгласно този закон, ако в срок до 1 януари 2012 г. производителят – страна по процедурата за проучване на условията и начина за присъединяване.” 2. Алинея 7 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Любомир Владимиров и Павел Шопов, което е идентично с предложението на народните представители Анна Янева и Емилия Масларова. Комисията не подкрепя и това предложение. Предложение от народния представител Светослав Тончев, който го оттегля. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш – в § 6, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби да отпаднат думите „по цена на присъединяване съгласно този закон”, да бъде променен срокът от „до три месеца” на „до шест месеца” и текстът на ал. 2 да се измени, както следва: „(2) Присъединяването на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които има сключени предварителни договори за присъединяване към съответната електрическа мрежа, се извършва по досегашния ред, ако в срок до шест месеца от влизането на закона в сила производителят – страна по предварителния договор: 1. внесе банковата гаранция по чл. 29, ал. 2; 2. представи доказателства за придобити вещни права върху имотите, в които ще бъде изграден енергийният обект за производство на електрическа енергия; 3. представи копие на виза за проектиране или влязъл в сила подробен устройствен план, когато издаването им е задължително съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) за енергийния обект, който ще се присъединява, с изключение на присъединителните съоръжения.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Иванов – в Преходните и заключителните разпоредби, в § 6, ал. 2 числото „3” се заменя с „6”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. (1) Присъединяването на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които има сключени договори за присъединяване към съответната електрическа мрежа, се извършва: 1. по досегашния ред, ако производителят – страна по договора, към датата на влизането в сила на закона е платил цена за присъединяване или е поел задължението за изграждане на присъединителни и други съоръжения от мрежата съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката; 2. при договорените условия и по цена за присъединяване съгласно този закон, ако не е изпълнено едно от условията по т.1. (2) Присъединяването на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които има сключени предварителни договори за присъединяване към съответната електрическа мрежа, се извършва при договорените условия, след привеждането на тези договори в съответствие с ал. 4, по цена за присъединяване съгласно този закон и ако в срок до един месец от обявяване на преференциалните цени съгласно § 8, ал. 1 производителят – страна по предварителния договор: 1. внесе аванса по чл. 29, ал. 1, в случаите когато съоръжения за присъединяване се изграждат от собственика на съответната мрежа, или гаранция в същия размер в случаите, когато производителят е поел задължението за изграждане на присъединителни и други съоръжения от мрежата съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката; 2. представи доказателства за придобити вещни права върху имотите, в които ще бъде изграден енергийният обект за производство на електрическа енергия; 3. представи копие на виза за проектиране или влязъл в сила подробен устройствен план, когато издаването им е задължително съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията, за енергийния обект, който ще се присъединява, с изключение на присъединителните съоръжения. (3) В случаите, когато производителят е изградил присъединителните съоръжения и други съоръжения от мрежата, дадената гаранция се възстановява в срок до един месец след въвеждането им в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. (4) Срокът на предварителните договори за присъединяване по ал. 2 е до една година от влизането в сила на закона, но не по-дълъг от срока, предвиден в съответния предварителен договор. Договорите за присъединяване се сключват съгласно чл. 29. (5) Предварителните договори за присъединяване, за които не бъдат изпълнени условията, посочени в ал. 2, се смятат за прекратени от датата на изтичане на срока, посочен в ал. 2. (6) Документите по ал. 2 се представят от производителя пред преносното, съответно разпределителното предприятие. Преносното предприятие, съответно разпределителните предприятия в срок до 4 месеца от влизането в сила на закона представят в ДКЕВР информация относно договорите по ал. 2 и 5. (7) Мощностите за присъединяване на обектите по ал. 2 се отчитат при изготвяне на предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване по чл. 22, ал. 1 и 2, и се публикуват по реда на чл. 22, ал. 5. (8) Издадените становища за условията и начина за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които към датата на влизане в сила на закона не са сключени предварителни договори за присъединяване, се смятат за невалидни.”

Оттеглям го.

По § 7 има предложение от народните представители Анна Янева и Емилия Масларова: „В § 7 се правят следните промени. 1. В ал. 2 и 3 на § 7 изразът „сключен предварителен договор за присъединяване” да се замени с израза „започнати процедури за проучване на условията и начина на присъединяване”. 2. Алинея 6 придобива следната редакция: „(6) Сроковете за задължително изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници, с изключение на електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, се определят съгласно действащия към датата на сключването на тези договори закон.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Любомир Владимиров и Павел Шопов, което е идентично с прочетеното. Предложение от народните представители Добрев, Николов, Недялков, Белишки и Атанасов. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Ариф Агуш: „В § 7: 1. В ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби, думите „датата на издаване на разрешението за строеж на енергийния обект” да се заменят с думите „датата на влизане на закона в сила”, като текстът се промени както следва: „Електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от енергийни обекти, за които към датата на влизане на закона в сила има сключен предварителен договор за присъединяване, и са изпълнени условията по § 6, ал. 2, се изкупува по преференциална цена, действаща към датата на влизане на закона в сила”. 2. В ал. 5 от Преходните и заключителните разпоредби думите „до 30 юни 2011 г.” да се заменят с думите „до 30 юни 2012 г.”, а думите „към 31 март 2010 г.” се заменят с думите „към 31 март 2011 г.”.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по принцип, което е отразено в § 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. (1) За енергийни обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. (2) За енергийни обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, за които към датата на влизане в сила на закона са сключени предварителни договори за присъединяване, за които се изпълнят условията по § 6, ал. 2, или са сключени договори за присъединяване, цената по договорите за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници е действащата към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията. (3) Цената по ал. 1 и 2 е еднаква за целия срок на действие на договора за изкупуване. (4) Сроковете за задължително изкупуване за съществуващите производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на водноелектрически енергийни обекти с инсталирана мощност над 10 MW, са предвидените в § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата.”

Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. (1) В срок до един месец от датата на влизането в сила на закона ДКЕВР определя и обявява преференциални цени съгласно чл. 32. (2) До определянето на преференциалните цени по ал. 1 се прилагат цените, определени към датата на влизането в сила на закона.”

По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 9: „§ 9. (1) Издадените от ДКЕВР сертификати за произход на енергията от възобновяеми източници запазват действието си. До влизането в сила на наредбата по чл. 35, ал. 4, ДКЕВР издава на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници сертификати за произход при условията и по реда на наредбата по чл. 19, ал. 3 от отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. (2) В двумесечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 35, ал. 4 производителите на енергия от възобновяеми източници подават заявления, а ДКЕВР издава сертификат за произход за електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена до датата на влизане в сила на наредбата по чл. 35, ал. 4, при условията и по реда на наредбата по чл. 19, ал. 3 на отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. (3) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия, за което има издаден сертификат по реда на ал. 1 и 2, с изключение на количествата, за които производителят има сключени договори по реда на Глава девета, Раздел VII от Закона за енергетиката или с които участва на балансиращия пазар, както и количеството енергия, произведено за собствени нужди. (4) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране предава необходимата информация, включително база данни, във връзка с издаването на сертификатите за произход по реда на наредбата по чл. 19, ал. 3 от отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата.” Комисията предлага да се създадат нови § 10, 11 и 12.

Комисията предлага да се създадат нови § 10, 11 и 12: „§ 10. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се приемат в срок до един месец от влизането му в сила с изключение на: 1. наредбата по чл. 44, ал. 1, която се приема в срок до 6 месеца от влизането му в сила; 2. наредбата по чл. 21, ал. 5, която се приема в срок до 31 декември 2011 г. (2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката се привеждат в съответствие с този закон в срок до един месец от влизането му в сила. (3) До приемането на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, доколкото не противоречат на този закон. § 11. Член 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8 се прилагат за проекти, по отношение на които заявления за подпомагане постъпват след влизането в сила на закона. § 12. Заварените към датата на влизането в сила на закона административнонаказателни производства по отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата се довършват по досегашния ред.”