4 May 2011

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Партия „Атака” – изявленията да бъдат предавани по Българската национална телевизия чрез директно включване. Те са традиция в продължение вече на 20 години. От изявленията и от намеренията, които се изявяват тук, на българските граждани до голяма степен става ясно каква е стратегията, какви са намеренията на съответните политически сили и парламентарни групи. За да бъдем максимално открити, да бъдем публични, да бъдем ясни пред нашите избиратели, пред българския народ, това може да стане по един такъв начин – тези изявления да бъдат предавани по Българската национална телевизия чрез пряко включване. Така българските граждани ще бъдат по-добре информирани за нашите намерения и за онова, което имаме да направим през предстоящата сесия тук, в тази зала. Затова, пак повтарям, процедурното предложение от Партия „Атака” е да бъдат предавани изявленията от парламентарните групи чрез пряко включване.

Да, по традиция това е така. Правейки изявлението относно предаването по телевизията, имам предвид и Българското национално радио. Те вървят успоредно, затова направих този пропуск.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В началото сме на новата парламентарна сесия, която е натоварена със значителни очаквания от обществото. С приетите до момента закони Парламентарната група на ГЕРБ доказа, че последователно изпълняваме обещанията, които дадохме пред избирателите. Ще продължим в тази посока, защото осъзнаваме огромната отговорност да върнем доверието на българските граждани в държавността и институциите, което беше нарушено през последните десетилетия. През изминалата сесия Парламентарната група на ГЕРБ и правителството впрегнаха максимални усилия и България изпълни всички технически критерии за приемането ни в Шенгенското пространство. Затова днес бихме желали да изкажем нашата благодарност към докладчика господин Куельо за обективния доклад, който отчете свършената работа по изпълнението на всички технически критерии, както това беше потвърдено от посещенията на експертите и докладчиците в сянка. Трябва да бъде ясно, че с този доклад оценката на България на експертно ниво практически приключва и че евентуалното обвързване с други теми и критерии би имало чисто политически характер. Само ден след гласуването в комисията Работната група по шенгенските въпроси към Съвета на министрите „Шевал” прие единодушно и окончателно доклада за сухопътната граница на България, което означава, че страната ни опазва външните граници на Европейския съюз по стандартите на Шенген. Признанието, че България е готова за присъединяване към Шенген е и признание за усилията на българското правителство през изминалите две години и за търпението на българските граждани. Изразяваме благодарността си към нашите европейски партньори както от Европейската народна партия, така и от другите политически групи, които гласуваха в подкрепа на този доклад и отхвърлиха използването на двойни стандарти спрямо България и Румъния. Вярваме, че това поведение е проява на принципа на европейската солидарност и израз на обективност при отчитането на усилията в работата на двете държави. Едновременно с нашето удовлетворение от тази крачка по пътя към Шенген, за съжаление, трябва да изразим и нашето недоумение от част от вотовете на българските евродепутати, извън групата на ГЕРБ. Поправката на докладчика господин Куельо има за цел включването на Европейския парламент в процедурата за информация относно последващи действия от страна на България и Румъния във връзка с препоръките от докладите за оценката по Шенген. Следователно гласуването против поправка от страна на българския евродепутат госпожа Йотова означава и гласуване против самия парламент и ролята на европейските граждани. Поправката, внесена от групата на либералите (АЛДЕ), касае включването на критериите за корупция в този механизъм. Такава поправка няма правово основание в този механизъм, тъй като корупцията се оценява по механизма за сътрудничество и проверка. Следователно гласувал с „въздържал се” по тази програма българският евродепутат Илчев не помага за влизането на България в Шенген. Призоваваме евродепутатите от всички политически групи за единна национална позиция за влизането на България в Шенген и за поемане на отговорност към гражданите на България. Такава единна национална позиция ще ни е нужна, колеги, по пътя на реформите и в съдебната сфера, за да докажем пред българските граждани и евроатлантическите партньори своята решителност. Констатацията на Европейската комисия от последните доклади ни дава увереност, че България и правителството сме на прав път. Затова след като приехме Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, сега стартираме и процедурата за създаване на Комисия за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Вече обявихме и началото на процедурата за попълване на парламентарната квота за състава на Висшия съдебен съвет. Гарантирането на основните права на гражданите е сред водещите цели на представителите на парламента, които участват в работната група към Министерския съвет, която по предложение на премиера Бойко Борисов ще изготви промени в Закона за специалните разузнавателни средства. С измененията ще гарантираме по-голяма прозрачност при използването на СРС-тата и ще постигнем по-качествена борба срещу корупцията и организираната престъпност. Като допълнение в тази посока са и усилията, които положихме и сме готови да внесем в парламента прецизиран проект на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Ще продължим реформите и в социалната сфера. След като години наред досегашните политици допускаха компромиси с различни части от работещите хора в страната, Парламентарната група и правителството на ГЕРБ сме първите, които категорично защитихме правата на работниците. След като регламентирахме надомната работа с промените в Кодекса на труда, около 400 хил. български граждани получиха възможността да работят по трудови договори. През настоящата пленарна сесия ще продължим започнатото, като регламентираме дистанционната работа и създадем Агенция за временна заетост. По този начин ще направим пазара на труда по-гъвкав, но същевременно ще защитим трудовите и осигурителните права на сезонните работници. Здравеопазването остава основен ангажимент на ГЕРБ. През новата пленарна сесия ще съкратим от 135 на 60 дни срока за достъп на платените от държавата лекарства до пациентите. Това ще стане с промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с които ще обединим в едно Комисията по цените и Комисията по позитивния списък. С гласуването на Закона за медицинските изделия ще се създаде списък на интернет страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата. В него ще са посочени продажните цени на медицинските изделия, за да се прекрати спекулата при продажбата им. Със стартирането на обществения дебат по Закона за правата и задълженията на пациентите постигнахме обединение около идеята за създаване на Фонд за обезщетение след увреждане. Всеки народ очаква от управляващите по-добър живот и по-високи стандарти. Това не се постига с думи, а с конкретни действия. ГЕРБ доказахме, че стоим зад обещанията си, че можем и работим ежедневно. Нашите цели не са подчинени на едни или други избори. Нашите цели са дългосрочни. Само по този начин можем да върнем доверието в страната ни и да спечелим доверието на гражданите в политиката и държавността. Бог да пази България! (Ръкопляскания от мнозинството.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Влизаме в Шестата сесия на това Народно събрание, тоест в рамките на тази сесия ще се навършат две години от управлението на ГЕРБ. Преди малко господин Велчев заяви, че ГЕРБ държат на обещанията и ежедневно работят за тяхното изпълнение. Това ме навежда на разсъждението, че все повече в България се очертават две реалности, два свята. Едната е виртуалната, в която съществува правителството и управляващата партия. Само преди една седмица господин Бойко Борисов заяви в Хърватия, че в България се живее добре. Не знам колко българи споделят това мнение на министър-председателя. Другият свят е реалният, в който ежедневно огромна част от българите се борят за оцеляване вече. Този живот става все по-труден. Вчера излязоха данните, че за едно нормално достойно съществуване на четиричленно семейство са нужни над 2 хил. лв. на месец. Това означава, че и двамата родители трябва да са работещи и да получават по над 1000 лв. Цената на основните хранителни стоки нарасна драматично. Животът действително става все по-труден. Затова приоритетите, които бяха изтъкнати от Парламентарната група на ГЕРБ, изглеждат твърде откъснати от реалната икономическа и социална ситуация в България. Спомням си началото на работата на това Народно събрание – юли 2009 г. Спомнете си го и вие. Тогава имаше ставане на крака пред министър-председателя, аплодисменти, преминаващи в овации. Тогава имаше действително безпрецедентна подкрепа за Партията ГЕРБ, която спечели голямо доверие на българските граждани.

И сега го има.

Имаше и възторг на медиите. И като че ли в онзи период беше постигната една приказка за единството на партията и народа. Става дума за Партията ГЕРБ. И аз питам: къде е всичко това днес? Няма го! Няма го в българското общество извън тази зала. (Реплики в ГЕРБ.) Пропиляхте уникален кредит, с който разполагахте в началото на мандата. Пропиляхте го в празни приказки, изявления, PR-акции, измислени полицейски операции с много медийно покритие, но с много малък резултат. (Шум в мнозинството.) Продължавате да говорите за политическата воля – един изтъркан вече шаблон на ГЕРБ. Не знам дали осъзнавате колко нелепо звучи това днес за повечето българи. Ще ви кажа защо, стъпвайки само на ангажиментите и обещанията, които направи вашето правителство в началото на мандата и след него. Министър-председателят заяви, че за три години България ще стане средноевропейска държава. Министър Дянков обяви 7 фундаментални реформи в публичния сектор, които щели да се правят. Министърът на финансите обеща увеличена събираемост на приходите в хазната, защото щели да спрат кражбите на лошата тройна коалиция. Обещахте и спешно членство в ЕРМ-2, а оттам и в Еврозоната. Трябваше през март т.г. България да стане пълноправен член на Шенгенското пространство. Ангажирахте се с привличането на много повече външни инвестиции за България. Обещахте възстановяване на доверието на Европейския съюз, ускорено усвояване на еврофондовете, ред и законност.

Не е ли факт?!

И на последно, но не по значение място обещахте, че ще бъдете различни от всички останали партии досега, че ще има прозрачност, публичност и работа в интерес на всички граждани. И питам: кое от тези обещания се е състояло? Къде е средноевропейската държава в България или движението към нея? Вървим в обратната посока. Българите прогресивно и масово обедняват през последната година. С натрупаната инфлация всеки един човек за управлението на ГЕРБ е обеднял с около 10%. Това е реалността. И никакви действия не се предприемат! Нещо повече, наскоро правителството прие Националния план за реформи – основният документ за политиката на държавата в икономическата, социалната и всички други сфери. Какво пише там? Първото увеличаване на доходите в рамките на мандата на ГЕРБ ще бъде през юли 2013 г. – самия край на мандата – пропускаме 2009, 2010, 2011, 2012 г. Какво се получава – абсолютна измама с доходите на българските граждани! Кажете ми какви реформи реализирахте за това време? В администрацията ли?! Защо тогава разходите за публична администрация тази година са със 128 млн. повече, отколкото през миналата? В здравеопазването цари пълен хаос – има реален и крещящ недостиг на лекарства за онкоболни, за други социално значими болести, да не говорим, че цените скочиха невероятно заради децентрализацията на обществените поръчки в тази област. В научните изследвания ли има реформа? Една година подлудихте академичните среди с намерение за закриване на БАН. Накрая се отказахте, само че за този период около 1000 души напуснаха Академията и са нанесени реални щети върху научния потенциал на България. Къде е обещаната събираемост в бюджета? Защо през 2010 г. събрахте с 2 млрд. лв. по-малко? Нали трябваше да има ред, прозрачност, свързване на различни агенции и оттам 2 млрд. лв. повече?! Само за първите три месеца на тази година дупката в бюджета е около 740 млн. лв. Аз задавам въпроса: къде е фискалният резерв, който ви оставихме? По последни данни от 8 млрд. 200 млн. лв. той е спаднал на 4 млрд. 700 млн. лв. Къде са парите? (Реплика от ГЕРБ.) Къде са парите? За какво са похарчени? Кой български гражданин е усетил ефекта от това харчене и запушване на дупките от правителството на ГЕРБ? Да не говорим за това, че през тази година харчите с 450 млн. повече за първите два месеца, отколкото през 2009 г. Нали обвинявахте предишното правителство как харчело предизборно!? Вие сега какво харчите? Не събирате парите, а харчите, увеличавате дълга и товарите всеки един български гражданин. Какво става с Еврозоната? Къде е перспективата за нашето членство в нея? Вместо нея се предлага членство в „Евро плюс”, където има повече задължения за България и още не сме провели обещания дебат на тази тема в Народното събрание. Господин Велчев спомена, че техническите критерии за Шенген най-сетне са изпълнени – радвам се! Въпросът обаче не е само технически – въпросът е и на политическа подкрепа за правителството; работа на правителството е да осигури тази подкрепа, за да се реализира този национален приоритет. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Не говорете, че саботираме. Много добре знаете, че групата на ПЕС подкрепя членството на България в Шенген. Да не говорим за преките чуждестранни инвестиции в нашата страна, които се сринаха три пъти. Все повече губите доверието и в страната, и в Европейския съюз. Още сме на 10% усвояване на еврофондовете и започнаха да ги спират, както в екологията. (Реплики от ГЕРБ.) Вчера излезе коментар от Ройтерс, където ситуацията в България е описана като корупция, престъпност и шуробаджанащина. Кое е промененото? В средата на мандата сте – кое сте изпълнили? Това няма как да не се отрази върху отношенията на хората към вас. Преди време министър-председателят Бойко Борисов заяви, че толкова може да свърши. Е, ако толкова може да свършите от вашите обещания, които поехте след изборите и нищо не сте реализирали – тогава по-добре е да си ходите! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ. „Браво!” от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, откриваме последната парламентарна сесия преди политическия процес да навлезе в особената динамика и силната емоционална натовареност на предизборната надпревара за президент и местни избори. Изборите са чак на есен, но едва ли някой има илюзията, че те няма да поставят своя отпечатък не само върху политическата риторика, но за съжаление и върху политическите решения на правителството и парламента. Казвам за съжаление, защото идеята местният и президентският вот да бъдат спечелени на всяка цена, е предпоставка за популистки увлечения, които да забавят отговорните решения, свързани с изхода от кризата. През последните месеци, поне като статистика, надяваме се да е коректна, се отчитат макар и твърде плахи индикации за някакво придвижване със стойности от 0,2%. Бихме искали идеята за вота на есен да не спре този процес, а да го динамизира, за да не продължава България да стои единствената държава в окото на кризата. Това е най-важният политически въпрос и за тази сесия, както междупрочем за целия мандат на 41-то Народно събрание. Защото, уважаеми колеги, другите държави, макар някои от тях да тръгнаха от по-лоши позиции, вече са в режим не на плах, а на отчетлив растеж. В Парламентарната група на Движението за права и свободи сме силно разтревожени от бюджетните прогнози на кабинета, поне що се отнася например до ресурсите на образованието и на иновациите за осигуряването на икономически растеж – това, надявам се, не ще го отречете, е основната теза в Стратегия 2020 на Европейския съюз. Защото при стратегическа цел 3% от брутния вътрешен продукт за наука и иновации, целта на ГЕРБ, а вие представяте целите на България предвид статута си на управляващи, е едва 1,5% с дял на държавната субсидия 0,6%, каквито стойности предишното управление отчете за 2008 г. Уважаеми госпожи и господа от ГЕРБ, очакваме наистина да се коригирате, защото няма как да бъдете разбрани с идеята си, едва през 2020 г. да достигнете стандарти за финансиране на науката и на иновациите, завещани ви през 2008 г. Апропо, питаме и наистина се надяваме да чуем отговори: къде е обещаната стратегия за научни изследвания? А новият Закон за висшето образование, за който бяха проведени толкова много заседания извън столицата и бяха похарчени немалко пари и за командировъчни разходи? Новият закон за училищното образование? Или и вие ще повторите подхода на предишния министър – да го предложите на вниманието на 41-то Народно събрание два месеца преди края му, а отговорността за приложението да бъде на следващото управляващо мнозинство? Споменавам само онези неизпълнени обещания, които звучаха като заклинания в началото на мандата ви. Ще станат ли политическа реалност тези обещания, или ще останат химера – това е важен политически въпрос. Още ли се чудите защо цели 38% от завършилите средно образование български младежи имат за приоритет обучение в чуждестранни висши училища? Не твърдим, че това е лошо в условия на глобализираща се Европа. Определено би следвало и вас да притеснява фактът, че впоследствие над 90% от тези младежи така и не се завръщат в България. Разбира се, това е само един от елементите на така необходимата национална визия за развитието на страната. Другият, далеч по-съществен елемент е осигуряването на широко съгласие по пътя на политическия диалог за адекватна и устойчива макроикономическа рамка, в която да се разгърне, забележете, агресивно догонващо икономическо развитие на страната. Аз очаквах това да бъде основната теза в изказването на лидера на парламентарната група на управляващата партия, защото от страна на кабинета са анонсирани интересни идеи в тази посока, определени от финансовия министър като Пакт за финансова стабилност, който има и своите конституционни измерения, които, за да се реализират, явно е, че дебатите би следвало да започнат още по време на тази – шеста поредна сесия на Четиридесет и първото Народно събрание. Ако това наистина се случи, ако ние наистина започнем дебатите по Пакта за финансова стабилност, което може би предполага – моля да ме извините, ако греша, седмото изменение на основния ни закон, то тези дебати неизбежно ще поставят на изпитание способността на политическия субект да преодолява управленските си, съответно опозиционните си рефлекси. За ДПС няма съмнение, че ние ще участваме в тези дебати в съответствие с националната си отговорност, защото позицията ни за стратегическите решения, от които зависи бъдещето на страната, никога не е зависела от това дали сме управляващи или сме в опозиция – както е сега. Нека започнем дебатите и ще разберете какво анонсираме сега при откриването на тази шеста сесия. Убедени сме, че е време да превъзмогнем политиката на парче, на гасене на пожари, а всяко решение да е част от вярно осмислена цялостна национална визия за развитие. Апропо, доколкото зависи от Движението на права и свободи, ние ще търсим и профила на новия държавен глава точно в тази посока. В Парламентарната група на ДПС оставаме в силно очакване мнозинството да изпълни ангажимента си за промяна в регламента за използване на специални разузнавателни средства, който път бе поет след скандалите преди няколко месеца. Този въпрос е особено актуален в контекста на предстоящите избори. Има нужда не от думи, а от реални, убедителни свидетелства, че властта ще се въздържи от изкушението да използва силовите структури на държавата за тяснопартийни цели. Бихме искали и международните наблюдатели, които, надяваме се, господин Велчев, верни на политическата си последователност, ще поканите, да не регистрират тежките рецидиви от начина, по който например бяха „спечелени” частичните избори в район „Изгрев” – гр. Пловдив на 6 октомври 2009 г. Другото, което очакваме от тази пролетна сесия, е, ако не в специалния закон – Изборния кодекс, то в други закони като този за специалните разузнавателни средства да се направят такива промени, които да гарантират честните, наистина честните избори за държавен глава и за местни органи. Благодаря ви за вниманието. Успех на всички! (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)

Дами и господа народни представители, и представители на българската и чуждестранната преса! Гледам, че сте написали старателни изказвания за новата сесия на парламента и всеки един лидер на парламентарна група ги изчита равно и монотонно. Аз не съм си написал изказване – не само, защото никога не си пиша изказванията, но и защото това, което виждам на живо ми е достатъчно, за да направя тук десетминутно изказване, без да си подреждам текста в линията на дискурса, който примерно предходният оратор прочете равно и монотонно. Гледам живия живот, срещам се с хората, които живеят в България, срещам се с хора, които ми казват, че се живее все по-зле. (Възгласи от ДПС: „А¬-а-а!”.). Виждам мои съученици, колеги, виждам хора, с които съм работил заедно – интелигентни, можещи, квалифицирани хора, които се оплакват, че нямат работа и това зачестява. Аз мисля, че ние тук – народните избраници, трябва да си говорим за това, а не високопарно да обясняваме за национални стратегии, каквито всъщност никога в това Народно събрание не са били приемани, уви.

Това е проблемът.

Аз съм удивен от идейната безпътица, идейната криза, която настъпи в политиката в България. Утехата е, че не само в България. Ще кажа няколко думи за това, защото в момента смятам, че развитият свят е в идейна криза. Смятам, че тази финансова криза, за която всеки тук говори всеки ден, всъщност не е обяснена, не са обяснени нейните причини. Нейните причини са ясни, те са конкретни и са предизвикани от човешки фактори. Финансовата криза, която и в момента, и ние българите преживяваме, беше предизвикана от човешки фактори и най-после някой в България трябва да каже това. В тази зала има достатъчно титулувани икономисти, има невероятно много политолози, социолози, всичколози, които непрекъснато обясняват как да правим демокрацията и пазарната икономика, но не казват нещо много важно – кое предизвика финансовата криза. Предизвика я дерегулацията на финансовите пазари. Предизвика я това, че през 80-те години американското правителство и федералният резерв, за който много наивници все още смятат, че това е Централната държавна банка на Щатите, всъщност това е един холдинг от частни банки, който прави каквото си иска, който печата пари без покритие много отдавна, предизвикаха световната финансова криза, като освободиха регулацията на финансовите пазари. Това нещо го пишат вече всички големи умове на икономиката. Явно в България никой не иска да чете, дори тези – тук соча отдясно с претенции в икономическата област, които след малко ще станат и ще кажат „Не!” на АЕЦ „Белене”, защото дотам стига тяхната философия, доктрина и идеология. Уви, виждам, че в България 20 години след идването на демокрацията няма политическа идеология. Това, което се нарича левица и е остатък от комунистическата партия, в момента се представя изключително зле – няма идеи, няма алтернатива, няма какво да предложи на своята, поне на своята аудитория. Лидерът на левицата говори като избирател на ГЕРБ: „Вие обещахте това, ама не го изпълнихте”. А вие какво точно имате предвид като левица, ако сте левица? Вие какво точно предлагате като идеология, ако сте левица? Не, нищо не предлагат. Техният лидер се разхожда по телевизионните предавания с една стъкленица с пепел, която бил изровил отнякъде. Пепел, с която, може би трябваше да си посипят главата, но те я разнасят по телевизиите, показват тази стъкленица (смях от ГЕРБ) и зрителите имат чувството, че лидерът на левицата носи, извинявам се за сравнението, урната с кремираните останки на Стогодишната партия. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ.) Останките от десницата, която беше нещо много величествено и много обещаващо 1990 г., помня го, те пък, тяхната идеология се свежда само до един-единствен лозунг – „Не на АЕЦ „Белене”. Те са готови да дадат България отново на турския султан, ако имаше такъв, да я дадат под турско робство, само ако този султан обещае да не се строи АЕЦ „Белене”. Това може да бъде идеология на дясна формация, на дясна алтернатива или на някаква дясна позиция. Това ли е дясното? За съжаление и в световен мащаб дясното и лявото, казах, се промениха. Те се промениха, в смисъл че се заличиха класическите идеологии – християндемокрацията, социалдемокрацията претърпяха неуспех. След втората война те бяха класическите идеологии, с които се предаваше елегантно щафетата на властта в западните демокрации. Ние зад „желязната завеса” гледахме, слушахме по радио „Свободна Европа” как това става интелигентно и цивилизовано. Само че падна „стената”, рухна военно-милиционерският комунизъм или милиционер-социализмът, да го наречем, и всички казаха, че идва времето на капитализма. В същото време обаче от Уолстрийт, там където създадоха финансовата криза, започнаха да дават сигнали, че нищо не е наред с капитализма. Тъкмо си казахме: край на комунизма, всички ще живеем в лоното на капиталистическия рай и се оказа, че на капитализма му се спука гумата. Този капитализъм, който предложиха от Уолстрийт и който Европейският съюз прие, се оказа надут финансов балон, който се спука и сега имаме финансова криза. Това стана, защото от 80-те години нататък, както казах, бяха премахнати всички регулации на финансовите пазари. Финансовите играчи от Уолстрийт се разпищолиха така, че обраха парите на милиони, милиони, милиони редови американци, а оттам след това и европейци. Какво стана след това? Западните лидери, на които се възлагаше толкова надежда, че ще предложат нещо ново на мястото на вече „умрелите” християндемокрация и социалдемокрация, се провалят, за съжаление. Ние виждаме срива на идеи сред западните лидери. Барак Обама дойде с много надежди – нов президент с ново виждане, който очерта решителност, за да се справи с финансовата криза. Какво направи Барак Обама, обаче? За него гласуваха страшно много американци, които по принцип не гласуваха, защото видяха някаква нова надежда. Светът видя нова надежда. Дойде Барак Обама на власт и остави същите финансови съветници, които бяха генератори, които бяха идейните мотори на финансовата криза – тези лобисти от „Голдман Сакс”, от други такива инвестиционни банки, които всъщност махнаха регулациите и които предизвикаха кризата. Вместо да ги отстрани, Обама ги остави, с което каза, намигна на Уолстрийт – няма да ви закачам, пълнете си джобовете за сметка на средния американец, който обеднява, обеднява, обеднява. Оттам кризата се разпространи в Европа. Какво направиха европейските лидери? Нищо не могат да направят! Чудят се какво да направят! Все по-плахо и все по-объркано те се чудят какви мерки и какви кръпки да слагат на пробойните, от които изтичат ресурсите на Европейския съюз. Дават стотици милиарди, за да спасяват държави, които се отдадоха на финансова вакханалия – това е Гърция, това е Португалия, това е Ирландия, това е Исландия. Тук не говорим само за мързеливия Юг и работливия Север. Напротив, видя се, че северни държави като Исландия затънаха и сега трябва да ги спасяват. Но, спасяват кого? Спасяват банките, които направиха финансовата криза. Парите, които правителствата на САЩ, Великобритания, Германия, Франция изливат – стотици милиарди, отиват в банките, които бяха причинители на кризата. Тук в България, когато миналата и поминалата сесия, повдигнахме въпроса за регулация на банковите лихви, скочиха банкери с месечна заплата 200 хил. лв. и казаха: „Не, това е комунизъм!” Точно комунисти, партийни секретари, станали след това банкери, скочиха и казаха: „Не, това е комунизъм!” Не позволиха на нас представителите на патриотичната, националистическа, консервативна партия „Атака”, които единствено имаме идеология в момента (смях отляво), и сега ще кажа, че тази идеология става все по-европейска идеология – не ни позволиха да предложим и да утвърдим нещо, което го иска народът. Защото, дами и господа народни представители, ние сме тук, в това Народно събрание и полагаме клетва, когато ставаме народни представители – тук пред мен е Конституцията, – в която клетва казваме, че ще работим, ще се съобразяваме и във всичките си действия ще се ръководим от интересите на народа. Това е ясна и проста формула. Ако я спазваме, няма да има проблем с политиката, с политическата власт, с държавното управление. Ако не я спазваме, има проблем! Западните лидери отдавна не спазват интересите на народа си. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Точно затова сега в Германия и във Франция се увеличава интересът и доверието към партия аналогична на „Атака” – Националния фронт. Нейният председател Мари льо Пен вече е с рейтинг по-висок от този на Саркози. Във Финландия, Финландската националистическа партия взима огромен вот, в Австрия нашите колеги от Партията на свободата качват рейтинга. Всичко това е тенденция, която върви в цяла Европа. В България ние си крием главата в пясъка. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Трябва да ви кажа, че и следващата парламентарна сесия партия „Атака” ще прави това, за което сме полагали клетва. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)

Ще работим за интересите на народа и ще разобличаваме всеки, независимо дали е управляващ, или опозиция, ако той нарушава интересите на народа. Това е нашето призвание, това ще следваме и следващата, и в по-следващите сесии. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Мисля, че е време да се върнем на България след последните изказвания, които засягаха много континенти и много идеологии. Какво е важно за България, е редно да си кажем днес! Истината е следната. Истината е, колеги, че икономическата криза не свършва в България и още по-лошото е, че не се очертава да свърши. Причините са дълбоки и са много. Това, което трябва да признаем, е, че нито парламентът, нито правителството имат ясен икономически план как излизаме от тази ситуация. Такъв план не беше приет – това е истината, – което увеличава безработицата, увеличава цените, намалява покупателната способност на средния българин! Обикаляме постоянно страната. Когото и да попитате, лошото е, че това, което до вчера наричахме зараждаща се средна класа активни хора, хора, които сами си изкарват прехраната, хора, които сами се оправят – днес казват, че изнемогват. Да, ясно ни е, че тези проблеми започнаха от тройната коалиция. (Шум и реплики отляво.) Това е така. Вярно е, не сме го забравили, няма да го забравим! Но истината е, че тези проблеми не се решават и сега, и продължават да се задълбочават. Средната класа, това, което е зараждащата се средна класа – тя започва да потъва, тя започва да фалира. Тези хора започват да стават безработни. Това е проблемът, който ще става все по-голям. Защото истината е, колеги, че парламентът и правителството нямат ясен фокус към тези хора – те са гръбнакът на икономиката, и на държавата. На тях трябва да се помогне! Но вместо да им се помага, на тези хора се пречи по всякакъв възможен начин. Ще ви дам примери: невърнато ДДС постоянно, нови данъци постоянно, включително туристически данък, включително нов данък смет, нови данъци сгради – точно за малкия и среден бизнес. Оставете го големия – той ще се оправи! Но за активния човек, който е лекар, който е учител, който прави нещо, който има малко магазинче – тези хора бедстват. Те трябва да бъдат фокус на политика, на тях трябва да им се помогне, те създават брутния вътрешен продукт, те плащат заплатите на администрацията, те движат държавата напред. Това е проблемът! И вместо това да е фокусът на държавата – да се помогне на тези хора, аз имам чувството, че се помага на монополи да вдигат цените. Каква беше ползата от този меморандум с Лукойл? Каква беше ползата? Някой може ли да излезе и да каже каква беше ползата от тази работа? Никаква полза нямаше! Цените на горивата не бяха овладяни по този начин. Вместо да се взимат такива смехотворни мерки, трябва да вземем сериозни мерки срещу монополите. И в това Народно събрание не трябва да се правим, че не виждаме проблема срещу нас, който става все по-видим – има разпищолили се монополи в момента, които вдигат цените и си правят каквото искат – не уважават жалбите на потребителите, правят каквото си искат с всички монополни цени! Защото смятат, че има слаба държава, която не може да ги накаже, която не може да вземе мерки срещу тях. Битката срещу монополите трябва да стане основен приоритет на това правителство и на това Народно събрание! Съюзът на демократичните сили и Синята коалиция вече предложиха конкретни неща: по отношение на мобилните оператори, по отношение на пазара на горива, където е необходима категорична либерализация. Тук трябва да продължим заедно в конструктивен тон да решаваме тези проблеми. Разберете едно: ако политиците не успеем да решим проблема с монополите, хората ще излязат на улиците и ще решат този проблем. Нещата вече отиват точно до това, ни повече, ни по-малко. Говорейки за монополите, искам да ви кажа за един друг монопол, за съжаление много хора се правят, че не го забелязват – това е опитът за тотална зависимост на България от Русия. Това е причината да се строи „Белене”. РЕПЛИКА ОТ ПГ НА „АТАКА”: Кажи за „Белене”!

Това е причината, точно това е причината. Правителството и премиерът трябва да отговорят какви мерки са предприели, защото излезе информация в пресата, при това в световната преса: Русия е заплашила България, че ако не се реализира „Белене”, ще бъдат спрени доставките на природен газ или ще има други мерки срещу България. Ние от Синята коалиция сме готови да застанем до правителството в тази битка, готови сме да защитим националния интерес в тази битка. Колеги, става дума за битка, не става въпрос за нещо друго – не става въпрос за приятелски разговори, не става въпрос просто за един проект, не става въпрос за нещо обичайно, а става въпрос за битка, която се води. Ако тя продължи да се води на тъмно, както е в момента, дори не е битка, защото правителството започна да приема едно по едно всички предложения, идващи от Русия, накрая големият губещ ще бъде българският народ. Това ще бъде поредният монопол, който ще стриже всички български граждани през цените на тока. Това Народно събрание през м. юни – юли ще трябва да се произнесе за „Белене”. Колеги, вие готови ли сте да се произнесете по този проект? Това ще направите на база мнението на вашите лидери ли – това, което ви каже Станишев, това, което ви каже Бойко Борисов, това, което ви каже Волен Сидеров?! Така ли ще вземете своето решение?! РЕПЛИКА ОТ ПГ НА „АТАКА”: Да.

Да, „Атака” си призна, че така ще вземат решението, там е ясно. Аз питам останалите. Как ще вземете това решение? Къде е икономическият анализ, къде е анализът на безопасността, къде са докладите, които говорят за корупция?! Няма ли поне да искате ги прочетете, преди да натиснете копчето за „Белене”?! Няма ли да искате да ги прочетете? Колеги, това е абсолютно безотговорно, защото не знам дали разбирате, но се прави опит отговорността да бъде пренесена върху всички вас. Ако вие не се подготвите, не прочетете всички тези документи и не вземете информирано решение, след години всеки един от вас ще носи персонална отговорност за това, което се е случило и ще се случва в България, както в момента такава персонална отговорност се носи в Япония за ядрената трагедия, която се случи в тази страна. Синята коалиция предложи идеята за фискален борд. За съжаление тя не беше подкрепена. Сега се радвам, че има хора, включително в сегашното управление, с необходимия разум и познание, че тази идея трябва да бъде реализирана. Да, има много за доизкусуряване, има много проблеми в този драфт, в този вариант, който ни беше даден от министъра на финансите. Тази идея обаче трябва да бъде доведена докрай, защото България има нужда от стабилност. Ние трябва да гарантираме стабилността, за да гарантираме доходите. Без икономическа и финансова стабилност няма растеж на доходите, няма как да станат нещата, те са свързани. Именно затова ние ще бъдем конструктивни, но ще задаваме всички въпроси, така че този фискален борд да бъде работещ и да се случи по най-добрия начин за България. Ще бъдем партньор и ще продължим да бъдем конструктивни. Най-накрая, колеги, от името на Синята коалиция искам да призова 41-то Народно събрание да поставим ясен свой приоритет на работа оттук нататък. Признайте си, макар да не го признавате, че за много от вас остана един приоритет и това е „Белене”. Не може това да ви е приоритетът, не може това да бъде центърът на всички срещи и интереси, на цялата работа на много хора. Нашият приоритет трябва да бъдат активните хора, запазването на тяхната работа, така че да продължат своя бизнес, да се развиват и да оцелеят – това трябва да бъде нашият общ приоритет! Тогава ще бъдем успешни и България ще продължи напред! Благодаря за вашето внимание. (Ръкопляскания от Синята коалиция.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, ние внесохме на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и молим да подкрепите този законопроект. Той е изключително прост и кратък, съдържа единствен параграф – отпадане на § 12 от Преходни и заключителни разпоредби на сега действащия закон. Какво гласи § 12 на сега действащия закон? Той гласи: „за лице, заемало или заемащо длъжност „началник на отдел” или „началник на сектор” в служба „Военна информация” към Министерството на отбраната или „началник отдел” или „началник секция” в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., не се установява принадлежност към органите по чл. 1 по смисъла на този закон”. Ще разкажа историята на присъстващите в залата, тя е следната. Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия беше приет под силния натиск на Европейския съюз като едно от условията за влизането на България в Европейския съюз през 2006 г. Мнозинството – тогава на тройната коалиция – отстъпи пред натиска на Европейския съюз и създаде един добър закон. В последния момент, при завършването на гласуването на закона депутат от Парламентарната група на Българската социалистическа партия внесе тази поправка. Каза, че Българската социалистическа партия не може да приеме закона в този му вид. Имаме типичен случай със ситуация, в която дяволът е скрит в подробностите. Искам да обясня тези подробности на Парламентарната група на ГЕРБ, от която очаквам активна подкрепа за приемането на този законопроект. Подробностите са в следното. Ако се вгледате внимателно в текста на параграфа, ще видите, че той прави две неща. Първо, не равнопоставя служителите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия. Третира ги по различен начин. Едните ги обявява публично като принадлежащи, а други не ги обявява като принадлежащи. Кого не обявява като принадлежащ към службите? Не обявява определена категория лица, а именно тези, които са заемали началнически длъжности – началник отдел или началник сектор. Всички, които познават системата на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската армия, знаят, че точно началниците на сектори са хората, които са управлявали мрежите от доносници. Всъщност в закона по този начин се постига разкриване на обикновените служители от Държавна сигурност и разузнавателните служби, а не тези, които са били началници на отдели или началници на сектори. Ако щете дори между приемането на закона и публикацията му са станали някакви началници на сектори в Националната разузнавателна служба. Ние не знаем това, но тогава, когато се приемаше, се говореше за около 40 души, намиращи се на видни позиции в администрацията на президента и стигнем до енергетиката. По този начин бяха прикрити част от служителите и то ключови служители от системата на Държавна сигурност и на Разузнавателната служба към Българската народна армия. Ние се надяваме, че мнозинството на ГЕРБ няма никаква причина да държи тази подробност, в която е скрита една дълбока интрига на бившата Държавна сигурност и ще направим усилие заедно да махнем този текст и по този начин законът да стане, първо, еднакъв по отношение на всички граждани, и второ, да доведе до разкриване на тези, към които е насочено основното подозрение, че са управлявали и ръководели мрежите от доносници на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската армия. Благодаря ви за вниманието и вярвам, че ще подкрепите законопроекта.

Благодаря Ви, господин председател. Аз силно се надявам, че този законопроект, колкото и да е лаконичен като текст, няма да мине толкова прибързано, независимо от начина, при който ще гласуват народните представители, независимо дали ще го подкрепят или ще го отхвърлят със своето гласуване. Защото зад този много кратичък текст има много сериозно съдържание и мисля, че всички ние трябва да си даваме сметка тогава, когато гласуваме, независимо от това колко е голям текстът, какво точно гласуваме и как ще се отрази, особено в този случай, върху сектора за сигурността на страната. Няма никакво съмнение, че в рамките на последиците от това гласуване, няма да се засегнат само структурите на сигурността на страната, а със сигурност то ще има и отражение върху хора, които са работили, в това число смея да кажа за България, за българските интереси, чужди граждани на територията на други страни. Мисля, че всички го осъзнават и в този случай не намирам достатъчно сериозни аргументи в казаното от господин Костов по отношение на тази неравнопоставеност между служителите на Държавна сигурност, но желанието всичко да бъде поставено под един знаменател е нещо, което отличава неговата парламентарна група като отношение към темата за Държавна сигурност през всички години след 1990. Така че това не е изненадващо. Нека да се върна на законопроекта като коментари, като отношение и бих искал да кажа, че аз лично намирам за напълно неуместна идеята за разглеждане на този законопроект в първия ден на новата сесия на Народното събрание. Неуместна, ако щете, уважаеми дами и господа народни представители, дори и заради факта, че в днешния ден има много други неща, далеч по-важни, много по-значими и актуални с оглед очакванията на българските граждани. Няма никакво съмнение, че това е тема, която сигурно е важна и значима за една много малка част от актива на политическите формации, в случая на Синята коалиция. Съмнявам се, че тя е толкова важна и актуална за техните гласоподаватели. В смисъла на коментара, който правя дотук, аз нямам колебание да кажа, че предложението на Синята коалиция не е адекватно от гледна точка на очакванията. Този законопроект не просто е закъснял, той, дами и господа народни представители, е излишен. И като почти всяко излишно нещо, не носи нищо друго, освен вреди, в този случай на българските интереси и на сигурността на страната. Аз лично не мога да намеря разумно обяснение или сериозни аргументи за този законопроект. Внимателно гледах и мотивите, слушах и представянето на законопроекта от единия от вносителите и съвсем основателно си мисля, задавам въпроса, сигурно и много други народни представители в залата в днешния ден – какъв е смисълът на това упражнение? Не на законопроекта, а на това упражнение да бъде разглеждан този законопроект в днешния ден в пленарната зала. Първо, какъв е смисълът извън факта, че това е тема, върху която през годините от 1990 насам до ден-днешен много политици и политически формации паразитираха. Аз обаче не искам да мисля, че господата Костов и Бакалов са сред тези политици. Второ, какъв е смисълът извън факта, че темата за Държавна сигурност се ползва и продължава да се ползва като средство за политическа реанимация, един вид политическа виагра за позавяхнали имидж и съответно спадащ рейтинг. Не искам да мисля, че Демократи за силна България и Съюзът на демократичните сили са политически формации, които се нуждаят, образно казано, от допълнителни набухватели. И трето, какъв е смисълът, извън факта, че към тази тема се посяга при един осезаем недостиг на разумни идеи и на полезни решения. Аз не искам да мисля, че политическите формации, които в днешния ден биха подкрепили този законопроект, са стигнали до потребността от допълнителни помощни средства. И все пак, резонен е въпросът какъв е смисълът, извън състезанието, между Синята коалиция и ГЕРБ, кой е по-по-най, нека да използвам името на това телевизионно предаване. Състезание, което доведе до приемането на една ненужна декларация в края на миналата година, декларация, която беше записана като политически актив на ГЕРБ и която остави сините далеч назад в това състезание. И предложението, което се прави, е един своеобразен реванш, една компенсаторна реакция от страна на Синята коалиция по отношение на този резултат. Или поне остави Синята коалиция далеч назад в очите на потенциалните гласоподаватели на десницата в България. Ако обаче в този случай по отношение на декларацията може да се каже за ГЕРБ, че тя беше по-скоро продукт на едно политическо лицемерие и на двойния стандарт, защото виждаме, че при други назначения, в това число и след приемането на декларацията, този подход не се прилага, то в случая искам да кажа като предложение на Синята коалиция, това е по-скоро продукт на политическа безотговорност. Защо ли? Защото, първо, създава недоверие или затвърждава недоверието у партньорите ни по презумпция. Защото създава усещането, че всичко, което до този момент е казано или показано по отношение на Държавна сигурност или всичко, което ще следва от този момент нататък, не е цялата истина. Второ, защото с приемането на този законопроект това усещане в партньорите няма да се разсее! Тогава се пита: към кого е насочено? Не е, очевидно, към българските граждани. Не е, очевидно, към институциите. Не е толкова и към партньорите. Към кого е насочено? Едва ли липсва отговорът на въпроса, когато става дума за началник на сектор, секция или отдел: какви са техните взаимоотношения с хората, които те са ангажирали да работят за България и за съответните служби? Не, не липсва този отговор. Вносителите на законопроекта прекрасно знаят за какво става дума и как с лека ръка по отношение на тези хора се създава не просто рискова – реална заплаха! Трето, защото този законопроект по-скоро затвърждава усещането за несигурност и нестабилност в служителите.

Кои служители?

Във всички служители! Във всички, които са в сектора за сигурност, защото непрекъснато, двадесет години, тази тема се размахва като плашило и се ползва като инструмент за въздействие и влияние! Да, мислехме, че с приемането на законопроекта се прекъсват всякакви зависимости, темата за Държавна сигурност остава някъде далеч назад в миналото, но очевидно има политически формации, които се нуждаят от нея. Най-накрая, когато казвам, че тя е продукт на политическа безотговорност, по този начин се пречи на самите служби! Не им помагате и не помагате на никого! Пречите на самите служби. Логичният отговор на всички въпроси: „Какъв е смисълът или защо?” е отговорът, че няма смисъл! В този случай съвсем логично е Парламентарната група на Коалиция за България да не подкрепи такъв законопроект, който е лишен от сериозни основания и от реален смисъл като последици от законопроекта.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз ще се възползвам от възможността, която ми дава правилникът, да направя изказване в подкрепа на законопроекта. Основният ми аргумент за това да се обърна към Парламентарната група на ГЕРБ да подкрепи този законопроект не е някакво състезание и някакво надбягване в лицемерието, за което бяхме упрекнати. Основният аргумент се състои в следното. Ние вярваме, че ще подкрепите законопроекта по следната проста причина. Ако той бъде приет и Комисията за разкриване на досиетата и за оповестяване на принадлежност излезе с група граждани, на които ще обяви принадлежност и ще попълни вече обявени списъци, ще покаже, че Българската социалистическа партия е действала неискрено; действали са с желание да прикрият част от актива на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия. Ще излезе, че са били неискрени и буквално са излъгали Европейския съюз, че са изпълнили неговото настояване за пълно разкриване на досиетата! Това е основният страх на Българската социалистическа партия! Тези допълнителни досиета трябва да бъдат разкрити, за да стане ясно послужила ли си е Българската социалистическа партия – да оставим настрана Движението за права и свободи и НДСВ, те не са имали нищо съществено като участие там; дали Българската социалистическа партия е била искрена по отношение на европейските й съюзници, по отношение на Партията на европейските социалисти, като е обявила, че е изпълнила условията и е приела законопроект, с който е дала достъп до документите на бившите сътрудници на Държавна сигурност. Мисля, че ако вие, колеги от ГЕРБ, подкрепите този законопроект, БСП ще изпие горчива чаша. Колко пълна ще е тя зависи от това заради колко души те са направили това изключение! Но във всички случаи ще стане ясна тази неискреност. Аз благодаря за изказването на господин Найденов, защото по-добра защита на този законопроект от неговото изказване не можеше да се направи в Народното събрание. Искам само едно нещо да кажа – това по отношение на смисъла е много важна тема. Едни виждат смисъл в едно, други виждат смисъл в друго. Такъв е животът – хората са различно устроени, за тях различни неща имат стойност. Ние сме общество. Ние сме общество обаче, което е видяло с очите си, че бившите ръководители, и то на ниско ниво, в Държавна сигурност и Разузнавателното управление създадоха организираната престъпност в страната и това не е тайна за никого! Смисълът е да се стигне до основите на организираната престъпност! Смисълът е да се разкрият връзките, за да се види принадлежността на едни и същи хора към организираната престъпност и към Държавна сигурност, която така или иначе започва да излиза на повърхността! Защото в това има смисъл и това е смисълът на защитата на националната сигурност на страната! Не бива в това Народно събрание да има каквато и да е политическа формация, която да защитава и да прикрива тази позорна връзка между днешната организирана престъпност, с която не могат да се справят толкова правителства, и бившата Държавна сигурност. Това е смисълът! Той не е някаква реанимация, не е някаква борба за рейтинги. Смисълът е всичко да бъде ясно на българското общество, за да може да се подпомогне борбата и защитата на националната сигурност на страната! Откъде идват монополите в момента? Откъде идват монополните цени? Защо летят цените на стоки – да се върна към първоначалното изказване, което Мартин Димитров направи от името на парламентарната ни група? Откъде идва натискът върху цените? Какво казва господин Путин в Русия, когато цените на горивата тръгват минимално нагоре? „Русия е най-големият производител на петрол” – казва той. „Не може да има растеж на цените на горивата! Не може руските граждани да плащат тези цени на горивата, които плащат останалите, защото ние произвеждаме!” Защо не го каже българската страна това нещо? Защо не го кажем така? Не можем ние, най-големите производители на зърно, относително най-големи, на слънчоглед, да търпим тези монополно високи цени на зърнените продукти и на олиото! Защо не го кажем? Защото там някъде, в организацията на този пазар, парцелиран впрочем, са внедрени ето тези системи! Това не е някаква тайна. Това е истина, която Европейският съюз знае и знаят всички в Европейския съюз! Това са официално оповестени неща! Тази връзка между организирана престъпност и Държавна сигурност е проследена навсякъде в страните, които бяха в бившия съветски блок и в момента са членове на Европейския съюз! Така че това е вън от всякакво съмнение. Заради това смисълът – пак да се върна към темата за смисъла – на разкриването е пред Европейския съюз ние да бъдем наистина почтени, да покажем, че сме готови да посегнем към този корен на организираната престъпност и да го прережем в бъдеще с решителност! По този начин ще станем както останалите. Отново използвам възможността да призова Парламентарната група на ГЕРБ и народните представители, които слушат този дебат, да подкрепят законопроекта – не за да наказваме лицемерието и двуличието на Българската социалистическа партия, а заради втория ми сериозен аргумент. Той е връзката между Държавна сигурност и организираната престъпност в страната, която трябва с всички средства да бъде осветена. Този законопроект ще помогне за прозрачност и за осветяване на тази връзка. Затова очаквам подкрепата на народните представители. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, ние трябва да се обединим в подкрепа на този законопроект. Това е една тема, която отдавна не може да намери решение. За БСП това не е моментът, в който да се дебатира тази тема. За тях, през тези двадесет и няколко години, никога не дойде този момент. Те продължават да са на една и съща позиция през целия този период. (Реплики от ПГ на КБ.) Въпросът е, че информацията, която те искат в момента да не стане достояние на българското общество, е известна. Навремето е била известна на съветските тайни служби. В Министерството на вътрешните работи е имало дори бюро на президента на КГБ в България с група специалисти. Така е било и в другите служби, където е имало така наречените съветски специалисти. Те знаят тази информация, така че когато говорим да доверието на нашите партньори – доверието може да се разруши именно, ако ние защитаваме лица, които са били на ръководни позиции в репресивния апарат. За лицата, ръководили репресивния апарат, става дума в момента. Ние открихме информацията за техните сътрудници, за доносниците и за другите, но тук в момента става въпрос за началниците. И когато дебатираме тази тема, нашето общество трябва наистина да се обедини около позицията, че нашето национално помирение трябва да постигнем чрез осъждане на всички престъпления, извършени от този репресивен апарат. Тази пропаст, която комунистическият режим издълба в нашето общество, продължава да не е затворена и БСП продължава да отказва това национално помирение. Те отказват да застанат заедно с нас през тези 22 години вече, отказват да застанат заедно с нас на позиция, осъждаща действията на репресивния апарат. Отделни членове – може би, обаче като група и като партия те не са го направили до момента. Ето защо смятам, че не трябва да имаме колебания, когато подкрепяме това предложение. Още повече това се отнася за партиите от ЕНП (Европейската народна партия), които още през м. февруари 2004 г. в Брюксел приеха една декларация на Конгреса на ЕНП, в която този въпрос е поставен категорично. Не може да има колебания! Също така редица европейски институции, чиито резолюции ние подкрепихме с решения, също поставят този въпрос. В случая би трябвало да се намери европейското мнозинство в нашия парламент. Ако за БСП моментът да се присъедини към това мнозинство не е дошъл, те ще си останат там, където са си били още в началото на промените.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде преди всичко насочено към колегите от ГЕРБ. В продължение на толкова години, от изказванията на колегите от БСП, техните позиции са ни ясни. Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че този закон, който беше приет и във връзка със създаването на Комисията за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, беше създаден и от гледна точка на това, че определени лица, които заемат определени публични длъжности, трябва да бъдат обявявани. Може да се каже косвено, че той има определен лустрационен характер, но това е само ако се гледа от определена позиция. Уважаеми колеги Найденов, такива лица, които са били в Държавна сигурност, няма да заемат такива длъжности! Аз мисля, че 21 години са вече прекалено дълъг срок всичкото това вече да се е случило. Ако сте имали съмнения преди това, големите заплахи, големите страхове, които постоянно се анонсираха в публичното пространство, както виждате, просто не се случиха. И няма как да се случат! Не искам да давам пример с действията на бившите социалистически страни. Примерно, в Чехия даже изцяло закриха своите служби и ги откриха наново с нови хора, с нови кадри. Даже за Чехия това се наложи да се случи два пъти, и се извърши два пъти! При първия опит хора от бившите служби са успели да се промъкнат, но нека да престанем в края на краищата с тези страхове, които се анонсират в публичното пространство, че видите ли, едва ли не, има големи заплахи! Двадесет и една години са достатъчно дълъг период, за да се изградят кадри. И тъй като стана въпрос за смисълът – единият смисъл доста подробно беше обяснен, но има и друг смисъл, и той е, че най-вече е достатъчно да се даде възможност на шефовете на тези служби – волю или неволю, да поставят на такива ключови за всяка една служба места хора, които са, които нямат нищо общо с бившите, а не да продължават да се оправдават. Така или иначе, ако се види средната възраст на тези хората в службите, сигурно тя няма да е около 30! Сигурно няма да е около 30 години и в това има смисъл, наравно с изброените вече. България тръгна по бавния път за реформи на тези специални служби. Няма как всичкото това след 21 години преход да не се случи. В това е смисълът! Аз не искам да се връщам на начина на приемане на § 12 от вашето правителство и тройната коалиция, но искам да кажа на колегите от ГЕРБ, че този закон, колкото и те да казват, че от него няма нужда и няма смисъл вече, този закон беше консенсусен, уважаеми колеги, за ваша голяма изненада! Той беше консенсусен до момента, в който този прословут § 12 беше внесен против всякакви правила, но тази зала се е нагледала на не едно и две нарушения. Тези нарушения конкретно ги направиха колегите от Българската социалистическа партия! Иначе на това, което се анонсира, че това е едва ли не някакво съревнование между Синята коалиция и ГЕРБ във връзка с декларацията, реално погледнато това предложение е в унисон и по-скоро е в потвърждение на това, което се прие като декларация. Тук в никакъв случай не може да се каже, че те си противодействат.

Този законопроект е внесен много преди приемането на тази декларация, да не говорим за смисълът от гледна точка на доверието на нашите партньори. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че действително дискусията по този закон трябва да бъде сериозна и да изхожда от разбирането за националните интереси на България. Аз внимателно слушах мотивите, представени от вносителите. У мен възникна обаче един принципен въпрос – след като Обединените демократични сили бяха на власт 4 години, 1997 2001 г., след като темата за досиетата и за Държавна сигурност е толкова водеща и жизненоважна за тях, защо в този мандат нямаше политическа воля да се приеме един закон, който да урежда тази тема? Има много интерпретации на причините това да не се направи, не бих искал да ги коментирам днес, но фактът остава факт! Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия беше приет по време на предишния мандат с много голямо мнозинство, изхождайки именно от необходимостта да се знае миналото, то да бъде достатъчно прозрачно. Аз не смятам впрочем, че законът е съвършен. Напротив – и в сегашния му вид виждам немалко дефекти, които вредят на националната сигурност, защото всяка една държава, в т.ч. България, си има трайни национални интереси, извън идеологиите. В крайна сметка българската държава съществува вече 1330 години. В този период са се сменяли обществено-политически и икономически строеве, политически режими, но държавата си е една и се нарича България. Никой не може да оспори например това, че българските летци, които са бранили небето над София през 1943 г. по време на английските и американските бомбардировки, са се държали геройски, въпреки че са служели на режим, който вкара България в съюз с нацистка Германия. Във всички декларации на Европейския парламент по отношение на ролята на бившите служби – държавни сигурности в бившите социалистически страни, се акцентира върху индивидуалната отговорност на всеки един човек, който е бил в Държавна сигурност. Аз бих подкрепил това, и това е принципната позиция на Българската социалистическа партия и на Коалиция за България, и бих обърнал внимание върху още едно обстоятелство – българската държава, ако иска да бъде силна, ефективна държава, трябва да има разузнаване – цивилно и военно, което е стабилно, което действа последователно и спазва своите традиции. В този смисъл за съжаление много често през 90-те години, а и сега до ден-днешен, има политизиране на работата на българското разузнаване. Аз действително си спомням едни, биха били комични, ако не бяха толкова трагични тези действия, висши представители на България – външен министър, да предоставя списъци с български разузнавачи, агенти, на дипломати от други държави. Че каква е тази държава?! Какво е това отношение към държавната национална сигурност?! Аз мисля, че и в сегашния закон няма достатъчно ясна диференциация в подходите към хората, които са писали доноси срещу свои познати, съседи, и хора, които са работили в интерес на държавата. Никоя държава не си показва всички тайни, особено когато засяга външните интереси. Външните интереси! Защото задавам въпроса: ако ние огласяваме всички служители, офицери, които са работили за българското военно и цивилно разузнаване под дипломатическо прикритие, кой занапред ще бъде готов да предоставя информация на нашата държава, на съвременните офицери на българското разузнаване – военно и цивилно? Как ще се вербуват агенти в страни от Близкия Изток, в други държави?! Няма да стане тази работа. Затова призовавам народните представители да не подкрепят предложението, което е внесено. То е далеч от истинското разбиране за национална сигурност в съвременни условия, от интересите на българската държава. И тази риторика за връзката на Държавната сигурност, особено пък на разузнаването, с организираната престъпност е действително комична за мен, честно казано. Наистина комична. Искам да подчертая още един аспект – не виждам никаква връзка с темата монополи, извинявайте, и цените на монополите. Монополът е нещо лошо. Най-лошото е, когато един държавен монопол се подменя с частен монопол, защото когато държавата е монополист на един пазар, тя все пак изхожда от държавни интереси, социални интереси и защитава гражданите. Когато се приватизира „Нефтохим” за 100 млн. долара, предварително се изчистват задълженията на „Нефтохим” и се продава с огромно количество налична суровина вътре. Ето това е създаване на частен монопол, който действа действително в частен интерес. Когато се приватизират държавните ЕРП-та от други държавни ЕРП-та от други страни, както е в случая с ЧЕЗ и Е.ОН, където има водещо общинско участие, когато се приватизира БТК за жълти стотинки и се създава частен монопол, ето това води до сегашната ситуация, когато монополите правят каквото си поискат. Само че този вид приватизации е реализиран не от БСП (шум и реплики от Синята коалиция), той беше стартиран от СДС по времето на господин Костов, беше реализиран и от правителството на НДСВ. Когато говорим за националната сигурност, нека говорим действително за нея, а не да смесваме на куп маса теми, които не си корелират. Призовавам народните представители, когато гласуват по тази тема, да изхождат действително от интересите на българската държава днес и от това как външното разузнаване ще функционира оттук нататък, и да не се поддават на политически цели на една или друга партия. Благодаря ви за вниманието.

Лекарите в тази зала ще ме поправят, ще използвам една медицинска диагноза, ако бъркам, разбира се – „амнезия сенилис”. Понеже става въпрос за млад баща, ще кажа, че това е „амнезия политика”, ако не бъркам с латинския, защото очевидно господин Станишев не помни от 2001 г. досега какво се е случвало. Помни какво се е случвало преди това, но какво се е случило след това, е забравил. Когато говорим за националната сигурност, е добре да кажем, че разузнаването, контраразузнаването можеха да бъдат изградени така, както бяха изградени в Чешката република, както бяха изградени в Полша, както бяха изградени в Унгария – с нови кадри, да бъдат подготвени за тези 20 години. Службата „Българско разузнаване” не работеше, не работи и продължава да не работи. Българското контраразузнаване, което беше трансформирано в ДАНС именно от господин Станишев, който е забравил този период, служеше на политически интереси, а не на истинските интереси на националната сигурност, затова казвам, че най-силната вина за пробойните в българската национална сигурност носи Българската социалистическа партия, държейки всички тези кадри, криейки всички тези кадри зад параграфи в закона, вкарани впрочем по внушения на господин Миков в миналия парламент и по настояване на българския президент. Именно това не даде възможност да се изгради една ефикасна разузнавателна и контраразузнавателна служба на България (реплика от народния представител Михаил Миков), която да бъде равностоен партньор сред нашите съюзници. Затова тази „амнезия политика” изглежда абсолютно необяснима тук, в този парламент. Искам да припомня и друго – разбиването на българското разузнаване се дължи изцяло на Българската социалистическа партия, която не искаше демократичните правителства на България да добиват онази информация, която е необходима на България, за да благоденства и да се развива добре. Тази информация се даваше само на подбрани хора, които бяха част от Държавна сигурност и след това внедрени от Българската социалистическа партия в българския икономически живот, за да установяват днешните монополи. Ето, това е истината! Затова искам да кажа на колегите, че историята с разбиването на българското разузнаване започна именно с онзи списък, който беше подхвърлен на един общо взето неопитен човек, назначен за министър на външните работи – признавам това – от Бриго Аспарухов. Бриго Аспарухов е човекът, който подхвърли този списък. Вярно е, че един аджамия се поддаде на цялата тази провокация. Вярно е това, но ето как играеха играта. Затова искам да се обърна към колегите от ГЕРБ, с които ни събра съдбата в изборите през 2009 г. (Реплика на народния представител Ангел Найденов.) Събра ни волята на българския избирател в този парламент. На кой призив ще откликнете – на Станишев или на нашия?

Благодаря, уважаеми господин председател. Нямах никакво намерение да се изказвам по този закон, но като слушам говорителя на Националната телевизия преди 10 ноември – да ми говори на мен за Държавна сигурност, просто нещо ми се случи! Цинизъм, с който те години наред потушаваха тази тема! Във висшето им ръководство имаше хора от Държавна сигурност, те ги държаха политически (реплика на народния представител Асен Агов) и ползваха тази информация. Затова не се прие законът по тяхно време. Законът не се прие, защото вие, господин Агов и господин Костов, много добре знаехте кои от вас... И ги държахте през тези години, когато управлявахте! Защото знаехте, че в същите служби, които използвахте за политическа консумация, вътре има служители, знаехте кои са и ги държахте в зависимост! И сега изведнъж – нищо не се е случило. През 2011 г. имате самочувствието, че хората не знаят и не помнят колко е активът от тези 20 години, когато управляваше десницата. Колко пъти бяхте на власт?! И какво е сега оправданието? Били сме аджамии. Вие и сега сте си аджамии, защото разчитате, че народът ще ви повярва. Няма да ви повярва, господин Агов, с такива евтини политически трикове, които нанасят сериозни поразии на националната сигурност, независимо дали е в сферата на икономиката, дали е в сферата на националната сигурност. Колегите от ГЕРБ да си решават. Гражданите на България знаят, че в техните редици - в парламента, на висши длъжности в държавната администрация, има хора от тези структури. Ето, в днешните вестници пише какво се случва в горите. Вие си решете как да постъпите. Знаете, че ние не искаме такъв тип лустрация и разкриване на факти, които могат да нанесат вреди на националната сигурност. (Реплика на Асен Агов.) Вие си решете, а те с тази тема изкараха 20 години и се докараха до 2-3%, които имат. И прав е господин Найденов – този набухвател по никой начин няма да ви помогне! (Реплика на Асен Агов.) Уважаеми дами и господа, тази тема много пъти е дъвкана в този парламент. Единствената реална сериозна стъпка беше в предишното Народно събрание. Но тя трябваше да има ограниченията и да създаде поне минимум възможности за защита на националните интереси и националната сигурност. Нима днес няма доносници, които пишат в структурите доноси срещу хора? Има такива. И в БОП-а има доносници. Аз мога да ви покажа какви писания пишат хората в днешно време, за да се започнат проверки срещу други техни познати или бизнес конкуренти. Хайде утре да извадим списъците на всички доносници, които не са стигнали до съдебната фаза! Да ги извадим и да ги покажем и да видим коя служба ще има своите агентури. Защото когато се прави една стъпка, винаги трябва да се мисли какво се случва после. Това може да послужи и като политически набухвател на излинялата десница. Но последиците за България, за националната сигурност, ще бъдат много тежки. И цялата отговорност е тук, при вас, при управляващото мнозинство. Вие си решавате. Ние ви казваме, че това е грешно.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, много може да се говори за това какво се е случило назад във времето през годините на прехода. Знаем каква беше ролята на отделните партии. Знаем каква беше ролята на отделните политици. Бих искал да припомня само обстоятелството, че преди 5 години, когато в края на 2006 г. този закон се приемаше на второ четене, неочаквано парламентарното мнозинство – най-общо казано – беше подложено на натиск да направи усилие и да направи това изключение. Какви са били съображенията – всички знаем. Имаше аргументи „за” и „против”. До днес вече минаха 5 години. След като минаха 5 години, смятам, че основанията за това изключение отпаднаха. Само по тази причина ние сме освободени от натоварването с някакво обвинение, че едва ли не пречим на работата на службите. Пет години минаха. Службите трябваше да отчетат това време по начина, по който те умеят да го правят, когато искат. И затова днес ние можем да подкрепим този законопроект. Този законопроект обаче, без да има тази цел, не отговори на един друг въпрос. Защото темата за досиетата не е само тема за Държавна сигурност. Защото българското общество няма отговор на въпроса: а по времето на прехода съвременните служби контролираха ли българската политическа класа? Върху кого се осъществяваше контрол? Дали парламентът върху съвременните служби или службите върху българските политици?! Ето, това е бъдещата тема, на която трябва да дадем някакъв отговор, защото ако се окаже, че български политически партии чрез свои лидери са обслужвали непрозрачни интереси, тогава наистина могат да бъдат задавани тежките въпроси, които не могат да бъдат решени чрез този закон. Това ни предстои, ако имаме политическа воля. Повтарям, по време на прехода, а и днес има ли политици и политически формирования, които са зависими от службите за сигурност? И ако има, кои са тези механизми? И ако има такива механизми, как да ги пресечем? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Не може по темата Държавна сигурност да няма ясна позиция Ето, БСП има ясна позиция: с всички средства те пазят кадрите на Държавна сигурност – това е ясна позиция. Не може по този ключов за България въпрос Партия ГЕРБ от време на време да казват така: „Държавна сигурност са най-големият ни опонент и най-големият ни проблем”, цитирам Цветан Цветанов. В следващ момент: „Не, не, няма да приемаме такива закони.” Тези хора не могат да бъдат за Партия ГЕРБ ту добри, ту лоши. Трябва да заемете ясна позиция! Този въпрос ще ви преследва и ще преследва това Народно събрание всеки един ден. Този въпрос е ключов и за президентските, и за местните избори. Вие сте длъжни да дадете отговор! Ако имате по-особено отношение, колеги от Партия ГЕРБ, относно Държавна сигурност, моля, заявете го и кажете ясно. Вашата позиция се мени всеки ден. Един ден са добри, другия ден – са лоши. Истината е, че тези хора пробиват националната сигурност, вредят на България и всяка друга оценка е нечестна. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля процедура за прегласуване, защото някак си не мога да повярвам, че Парламентарната група на ГЕРБ застана до Българската социалистическа партия в защита на най-опасната част от Държавна сигурност и разузнавателното управление. Моля да им дадете още една възможност да гласуват. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Първо, имам молба за допускане в залата на госпожа Силвана Любенова от Министерството на икономиката енергетиката и туризма.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Когато не съществуват технически спецификации по ал. 2, се смята, че строителните продукти могат да се влагат в строежите в зависимост от предвидената за тях употреба, когато експлоатационните им характеристики и методите за тяхното определяне отговарят на изискванията на: 1. нормативните актове за проектиране, изпълнение, контрол и поддържане на строежите, когато съдържат изисквания към строителните продукти, и/или 2. националните стандарти, с които се въвеждат европейски или международни стандарти; 3. българските национални стандарти или националните стандарти с еквивалентни на българските методи и изисквания, когато няма стандарти по т. 2; 4. българските технически одобрения, когато няма стандарти по т. 2 и 3.” 2. В ал. 4 след думите „прилагането на” се добавя „нормативните актове и”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 10, ал. 3 думата „европейски” се заличава.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 15 се правят следните изменения:” Колеги, в т. 1 ми обърнаха внимание, че трябва да се направи една техническа редакция. Текстът, който е раздаден пред вас, гласи следното: „1. Алинея 1 се изменя така:” След техническата редакция трябва да изглежда по следния начин: „ В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така:” Правя процедурно предложение за техническа редакция, пò нататък остава същия текст в редакцията. „(1) Органът по чл. 9, издал разрешението за извършване оценяване на съответствието, отнема или ограничава обхвата му, когато при проверките се установи, че нотифицираният орган:” 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Органът по чл. 9 уведомява писмено нотифицирания орган за отнемането или ограничаването на обхвата на разрешението в 7-дневен срок от издаването на заповедта.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Член 17 се изменя така: „Чл. 17. За издаването на разрешения за извършване оценяване на съответствието и за издаване на технически одобрения, за разширяване обхвата на издадените разрешения, за тяхната актуализация или преиздаване, за проверката на документи, проверката на място, в това число за ежегодните планирани проверки, се събират държавни такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. (1) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно Министерството на регионалното развитие и благоустройството, води регистри на издадените и отнетите разрешения за извършване оценяване на съответствието. (2) Данните от регистрите се публикуват в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 26а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и Съвета за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета” се заменят с „Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението, наричана по-нататък „Директива 2009/125/ЕО”. 2. В ал. 2 думите „министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с „министъра на икономиката, енергетиката и туризма”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 26д се правят следните изменения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”. 2. В ал. 2 и 3 думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”. 3. В ал. 4: а) в текста преди т. 1 думите „Европейската общност” се заменят с „институциите на Европейския съюз”; б) в т. 2 думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. Член 26е се изменя така: „Чл. 26е. Продукт, свързан с енергопотреблението, който е получил екомаркировка на ЕС в съответствие с Регламент /ЕО/ № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС, се смята, че съответства на изискванията на приложимите мерки по прилагането по чл. 26а, доколкото тези изисквания се покриват от екомаркировка на ЕС.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 26ж се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”. 2. В ал. 2 думите „Решение 93/465/ЕИО на Съвета относно модулите за различните фази на процедурите за оценяване на съответствието и правилата за поставяне и използване на маркировката за съответствие СЕ, които са предназначени за използване в директивите за техническо хармонизиране” се заменят с „Приложение II към Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО (ОВ, L 218/82 от 13 август 2008 г.)”. 3. В ал. 3 думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.

Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. В чл. 26к се правят следните изменения: 1. В ал. 2, т. 2 думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”. 2. В ал. 3 думите „Европейската общност” се заменят с „институциите на Европейския съюз”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 26п се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти” се заменят с „Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество”. 2. В ал. 2 навсякъде думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 26р се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”. 2. В ал. 2: а) в т. 2 думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”; б) в т. 7 след думите „да имат” се добавя „подробна, прозрачна и обективна”; в) в т. 9 думите „Директива 2005/32/ЕО” се заменят с „Директива 2009/125/ЕО”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В чл. 30а се създават ал. 5 и 6: „(5) Когато продуктът представлява сериозен риск, органите за надзор на пазара предписват на потребителя да спре използването му, а на производителя, вносителя или търговеца – да изземе продукта. В случаите, когато рискът не може да бъде отстранен технически, те разпореждат унищожаване на продукта. Редът за прилагане на тези мерки се определя с наредбата по чл. 30д. (6) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага за строителните продукти.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. В чл. 30в, ал. 2 думите „и 4” се заменят с „4 и 5”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В чл. 52е думите „Регламент /ЕО/ № 2422/2001 на Европейския парламент и на Съвета за програмата на Общността за етикетиране на офис оборудване по отношение на енергийната ефективност” се заменят с „Регламент /ЕО/ № 106/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно програма на Общността за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23: „§ 23. В чл. 53 думите „и 4” се заменят с „4 и 5”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в ал. 1: аа) точка 11 се изменя така: „11. „Продукт, свързан с енергопотреблението (ПСЕ) ” е всяка стока, пусната на пазара и/или пусната в действие, която при употребата си оказва въздействие върху потреблението на енергия, включително части, предназначени за монтиране в продукти, свързани с енергопотреблението, които се пускат на пазара и/или се пускат в действие като отделни части за крайни потребители, екологичното представяне на които може да се оцени самостоятелно.”; бб) в т. 12 думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”; вв) в т. 13 думите „Директива 2005/32/ЕО” се заменят с „Директива 2009/125/ЕО”, а думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”; гг) в т. 14, 15, 16, 17, 18, 19, 25, 26, 27, 28, и 29 навсякъде думата „ЕПП” се заменя с „ПСЕ”; б) създава се нова ал. 3: „(3) За целите на този закон се прилага определението за „изземване”, посочено в чл. 2, параграф 14 от Регламент /ЕО/ № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 339/93 (ОВ, …)”. 2. В § 3, ал. 3 в изречение второ думите „Прилагането на техническите спецификации по чл. 5, ал. 2 е задължително, с изключение на случаите, определени с” се заменят с „Прилагането на стандартите по чл. 5, ал. 2, т. 1 е задължително в областта на”. 3. В § 6: а) в ал. 1 думите „Регламент /ЕО/ № 2422/2001 на Европейския парламент и на Съвета за програмата на Общността за етикетиране на офис оборудване по отношение на енергийната ефективност” се заменят с „Регламент /ЕО/ № 106/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно програма на Общността за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване”; б) в ал. 2 думите „приложение С” се заменят с „приложение В”. 4. В § 6б думите „Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и Съвета за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета” се заменят с „Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В останалите текстове на закона думите „енергопотребяващите продукти” и „ЕПП” се заменят съответно с „продукти, свързани с енергопотреблението” и „ПСЕ”.”

Уважаема госпожо председател, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в залата за участие следните лица: господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика, и господин Христо Симеонов – държавен експерт в дирекция „Свободно движение на хора, миграция и интеграция” в Министерството на труда и социалната политика.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 102-01-21, внесен от Министерския съвет на 28 март 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 6 април 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 102-01-21, внесен от Министерския съвет на 28 март 2011 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, и госпожа Стефка Лиманска, началник на отдел в дирекция „Политика на пазара на труда”; от Министерството на вътрешните работи: госпожа Владислава Радонова, експерт в дирекция „Миграция”, и госпожа Нина Чимова, експерт в дирекция „Правна”. Присъстваха и представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. Законопроектът бе представен от господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, който подчерта, че с предлаганите изменения се завършва процесът по транспониране на законодателството на Европейския съюз по отношение на движението на работна сила и по-конкретно регламентите за висококвалифицираната заетост на чужденци – граждани на трети държави, и мерките и санкциите за работодатели, които наемат незаконно пребиваващи чужденци. Със законопроекта се транспонират в българското законодателство основните изисквания на Директива 2009/50/ЕО във връзка с регулирането на наемане на работа на чужденци на територията на Република България за целите на висококвалифицираната трудова заетост. Законопроектът гарантира равното третиране на притежателите на Синя карта на Европейския съюз по отношение предоставяните от Агенцията по заетостта услуги за активно търсещи работа, условията на труд, заплащане, образование и професионално обучение, признаване на дипломи и други документи за завършено образование, както и за притежаваната професионална квалификация и др. Със законопроекта се въвежда забрана изцяло в духа на Директива 2009/52/ЕО за наемане на незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци, граждани на трети държави. Регламентирането на тази забрана е поредната мярка за намаляване на недекларираната заетост и незаконната трудова миграция. Наред с това, въвеждането на забраната ще има превантивно действие и по отношение трафика на хора с цел трудова експлоатация и незаконна трудова миграция. С предвидените мерки се цели дисциплиниране на работодателите по отношение наемане на незаконно пребиваващи чужденци на територията на Република България, както и защита на самите незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Законопроектът дава възможност на министъра на труда и социалната политика след провеждане на консултации със социалните партньори и по препоръка на Националния съвет по трудова миграция да налага ограничения на достъпа на чужденци до българския пазар на труда. Това е една позитивна мярка за защита на националния пазар на труда, която придобива съществено значение в условията на безработица, която е по-висока от средното равнище на безработица в Европейския съюз. Предвиждат се и разпоредби, хармонизиращи контролната дейност по наемане на чужденци, като са предвидени съответни правомощия на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”. С Преходните и допълнителни разпоредби на закона се предвиждат и съответни промени в Закона за чужденците в Република България, предвиждащи налагането на глоби и/или имуществени санкции на работодателите. Наред с това, се прецизират и отделни разпоредби, уреждащи заетостта на чужденци в Република България, включително и по отношение на висококвалифицираната заетост. Също така се урежда и статутът на деца, родени или изоставени от техните родители-чужденци на територията на Република България, за които е предприета мярка за закрила. Със законопроекта се предвижда и обединяване на петте съществуващи българо-германски центрове за професионално обучение в страната в Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение”. Описани са и съответните публични задачи, свързани с повишаване качеството на работната сила, включително при прилагането на компетентностния подход. Специален акцент е поставен върху партньорството с реалния бизнес при разработването и внедряването на програми за обучение, учебно съдържание, материали и др. за придобиване на професионални компетентности в съответствие с потребностите на пазара на труда. Предвижда се социалните партньори да участват в процеса на вземане на решение при управлението и функционирането на предприятието. Предлагат се и разпоредби за легално определение на висококвалифицираната заетост и Синята карта на Европейския съюз, както и разпоредби, с които се постига по-добра систематизация на Закона за насърчаване на заетостта. При представянето на законопроекта министърът на труда и социалната политика господин Тотю Младенов запозна народните представители с процедурата по неговото съгласуване в Националния съвет за насърчаване на заетостта и Националния съвет за тристранно сътрудничество. Постъпило е становище от отдел „Европейско право” на Администрацията на Народното събрание, в което се посочва, че е необходимо разпоредбите на законопроекта да се приведат в съответствие със Закона за чужденците в Република България и по-конкретно по отношение на легалното определение за чужденец, за да се предотвратят евентуални негативни последици от прилагането на разпоредбите и налагането на защитни мерки за националния пазар на труда. Също така се посочва, че е необходимо законопроекта да се прецизира чрез съответни правно-технически корекции между първо и второ гласуване. В последвалата дискусия представителите на синдикатите изказаха подкрепата си за законопроекта, като посочиха че с неговите регламенти се създават условия за преодоляване на т.нар. „социален дъмпинг”, и ще допринесе за нормализиране на отношенията в областта на заплащането на труда. Народните представители от Политическа партия ГЕРБ подкрепят законопроекта като считат, че с него се финализира законовата рамка за целите на висококвалифицираната заетост, като същевременно се предвиждат и съответни защитни механизми за националния пазар на труда и за полагащите труд чужденци в Република България. Като позитивни бяха определени разпоредбите за създаването на държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение”, с които се създават условия за неговата оперативна самостоятелност и възможности за генериране на собствени приходи, както и участие в дейностите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Законопроектът се подкрепя от народните представители от всички парламентарни групи. След проведено гласуване с резултати: „за” - 18 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 102-01-21, внесен от Министерски съвет на 28. 03. 2011 г.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Нека да ви запозная накратко с основните моменти в него: „СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 102-01-21, внесен от Министерския съвет на 28 март 2011г. На заседанието, проведено на 6 април 2011 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие Красимир Попов – заместник-министър, и Мая Георгиева – старши експерт в Дирекция „Политика на пазара на труда” в Министерство на труда и социалната политика. I. Настоящият законопроект има за цел да хармонизира българското законодателство с изискванията на две нови европейски директиви в областта на трудовата миграция – Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г., относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, и Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Тези директиви ще бъдат транспонирани в българското законодателство до средата на 2011 г. II. Директивата 2009/50/ЕО предвижда приемането на висококвалифицирани работници от трети страни и техните семейства, като се въведе ускорена процедура за приемане и издаване на разрешение тип – „Синя карта на ЕС”. Директива 2009/52/ЕО определя минимални общи стандарти за санкции и мерки срещу работодатели, които нарушават забраната за наемането на работа на незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Транспонирането на директивата цели намаляване на недекларираната заетост и незаконната трудова миграция, като същевременно бъде осигурена защита на трудовите права при незаконно наемане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. В законопроекта са предвидени и други изменения, които нямат отношение към европейското право. III. В законопроекта биха могли да бъдат отразени някои правно-технически корекции, които следва да бъдат уточнени от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ четене. В тази връзка следва да се припомни, че не е взето предвид изменението на дефиницията на понятието „чужденец” в Закона за чужденците в Република България, което вече включва не само граждани на трети страни, но и граждани на другите държави - членки на ЕС. Това би могло да породи големи затруднения при прилагането на тези разпоредби имайки предвид, че директивите се прилагат само за граждани на трети държави. IV. С предложения законопроект се въвежда значителна част от разпоредбите на Директива 2009/52/ЕО и Директива 2009/50/ЕО, но са необходими допълнителни законови промени, които все още не са внесени в Народното събрание. В тази връзка и предвид кратките срокове за транспониране на посочените по-горе директиви изпълнителната власт следва да поеме ангажимент за навременното им изготвяне и внасяне в Народното събрание. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 15 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 102-01-21, внесен от Министерския съвет на 28 март 2011 г.” Благодаря, госпожо председател.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 13 април 2011 г., обсъди внесеният законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда”, госпожа Стефка Лиманска – началник отдел „Професионална квалификация” в същата дирекция, и Христо Симеонов – държавен експерт в дирекция „Свободно движение на хора, миграция и интеграция”. От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Елка Димитрова. Предложените от вносителите промени целят хармонизиране на българското законодателство в областта на заетостта на чужденци – граждани на трети държави, с две нови европейски директиви в областта на трудовата миграция. Със законопроекта се транспонират изискванията на Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост. Директивата частично вече е въведена с последните промени в Закона за чужденците в Република България от началото на тази година в частта му относно въвеждане документа „Синя карта на Европейския съюз”, с оглед осигуряване на достатъчно време за подготовка за издаването й от компетентните органи. Чрез законопроекта се гарантира и равното третиране на притежателите на „Синя карта” в изброените области относно предоставянето на услуги от Агенцията по заетостта, условията на труд, достъпа до стоки и услуги, признаването на професионална квалификация и др. Транспонират също така изискванията на Директива 2009/52/ЕО за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като се цели дисциплинирането им по отношение наемането и експлоатирането на незаконно пребиваващи чужденци, както и защита на техните трудови права при незаконно наемане и при особено експлоататорски условия на труд. Дефинирани са понятията „незаконно пребиваващ чужденец” и „незаконно наемане на работа на чужденец”. Със законопроекта се дава също така и възможност на министъра на труда и социалната политика след провеждане на консултации със социалните партньори, по препоръка на Националния съвет по трудова миграция, да налага ограничения на достъпа на чужденци до българския пазар на труда. Предвидени са и разпоредби, свързани с контролната дейност по отношение наемането на чужденци, като са предвидени съответните правомощия на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвиждат и промени в Закона за чужденците в Република България, регламентиращи налагането на глоби и санкции на работодатели, също така се урежда и статутът на постоянно пребиваване на деца, родени или изоставени от техни родители-чужденци на територията на България, за които е предприета мярка за закрила. В хода на дискусията народните представители от комисията обърнаха внимание, че липсва синхронизация между дефинициите за понятията, въведени с този законопроект, и понятието „чужденец” от Закона за чужденците в Република България. Освен това не е спазено и изискването транспонираните директиви да бъдат конкретно посочени в Допълнителните разпоредби на законопроекта. Поставиха също така и въпроса за необходимостта от допълнителни промени в други закони и подзаконови актове, свързани с транспонирането на двете директиви. В резултат на проведените разисквания с единодушие Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи представения законопроект и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта под № 102-01-21, внесен от Министерски съвет на 28 март 2011 г.” . Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета в резюме Доклада за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 102-01-21, внесен от Министерския съвет на 28 март 2011 г. Комисията го разгледа на свое заседание, проведено на 7 април 2011 г. Със законопроекта се цели хармонизиране на българското законодателство в областта на заетостта на чужденци – граждани на трети държави, на територията на Република България с две нови европейски директиви в областта на трудовата миграция – по отношение на мерките и санкциите срещу работодатели на незаконно пребиваващи чужденци и по отношение на висококвалифицираната заетост на чужденци. С цел изпълнение на мерките на правителството за оптимизация на държавната администрация законопроектът предвижда създаване от 1 юли 2011 г. на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което ще обедини съществуващите пет центъра. Основният предмет на дейност на държавното предприятие е осъществяване на обучения за придобиване на професионална квалификация на лица, навършили 16 години, обучения за придобиване на ключови компетентности и професионално ориентиране. Дейността на държавното предприятие ще се финансира от собствени приходи от дейността, със средства за активна политика на пазара на труда от държавния бюджет, включени в бюджета на Министерството на труда и социалната политика, със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, участие в международни проекти в областта на обучението на възрастни и др. В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Искра Фидосова и Красимир Ципов. В хода на дискусията се изрази принципна подкрепа на законопроекта, но се поставиха въпросите: защо се урежда структурата на държавното предприятие със закон, а не с постановление на Министерския съвет, защо не са предвидени текстове в законопроекта относно транспонирането на цитираните директиви и защо в Преходните и заключителните разпоредби е предвидено изменение на Закона за обществените поръчки. Беше подчертано, че е необходимо да се приведе в съответствие с разпоредбите на Закона за чужденците в Република България предвидената дефиниция в т. 10 от § 10. След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 18 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 102-01-21, внесен от Министерския съвет на 28 март 2011 г. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, предоставеният законопроект има важната задача и цел да хармонизира българското законодателство в областта на заетостта на чужденци – граждани на трети държави, на територията на България с две нови европейски директиви в областта на трудовата миграция – по отношение на мерките и санкциите срещу работодателите на незаконно пребиваващи чужденци и по отношение на висококвалифицираната заетост на чужденци. Също така законопроектът е разработен в изпълнение на Решение № 560 на Министерския съвет от 29 юли м.г. за приемането на план за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация, които предвиждат промяната на правно-организационната форма на българо-германските центрове за професионално обучение и създаването от 1 юли т.г. на Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон със седалище София и клонове на териториалните поделения. Преди да бъде одобрен от Министерския съвет, законопроектът е одобрен с отразените бележки и от Националния съвет за тристранно сътрудничество, Националния съвет за насърчаване на заетостта и Националния съвет по трудова миграция. Законопроектът е съгласуван и с отделните министерства. От това, което беше казано от отделните комисии, искам да подчертая, че за пълното транспониране остава въвеждането на някои процедурни норми съответно с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България и с Наредбата за условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България. За това е създадена необходимата организация по подготовката на проекти на постановления на Министерския съвет от компетентните ведомства. Има създадени и приключват работа междуведомствени работни групи към Министерството на вътрешните работи и към Министерството на труда и социалната политика. Разработката е заложена със съответните срокове в Плана за действие за 2011 г., с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. Друго важно е, че директивата предвижда и инкриминиране на деянието за наемането на работа на незаконно пребиваващ чужденец, което предстои да се извърши с предстоящите промени в Наказателния кодекс и в Закона за административните нарушения и наказания. Колегите от Министерството на правосъдието в спешен порядък разработват и ще предложат съответен текст за въвеждането на последните останали няколко текста по директивата по членове от 9 до 12. Предлагам Народното събрание да гласува на първо четене така важните промени в Закона за насърчаване на заетостта. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, господин заместник-министър, уважаеми гости! На нашето внимание е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Това е 28-та поправка, уважаеми колеги, на този закон за десетгодишното му съществуване. Поправките в този закон са свързани предимно с въвеждането на евродирективи. В това отношение тази поправка не прави изключение, защото основната цел на този законопроект е да се въведат две европейски директиви в българското законодателство. Това трябва, разбира се, да се случи в кратки срокове, защото за едната директива срокът за въвеждането е 19 юни 2011 г., а за другата е 20 юли 2011 г., така че в рамките на тези срокове българското Народно събрание трябва да синхронизира нашето законодателство с европейското. По отношение на процедурите за приемането на този законопроект. Той е разгледан в Националния съвет за насърчаване на заетостта, в Националния съвет за трудова миграция и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Преди малко министърът каза, че това се е случило след сериозни дискусии, така че нямаме основание да се съмняваме в качеството на законопроекта, който се предлага тук на нашето внимание. Два са основните въпроса, които са разгледани. Освен въвеждането на двете директиви, първата част на законопроекта на практика засяга обединяването на съществуващите пет българо-германски центъра за професионално обучение. Знаете, че тези пет центъра, които се намират в Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора и Царево, са създадени с постановление на Министерски съвет съгласно Закона за администрацията. Те функционират и сега. На практика те извършват професионално обучение на възрастни и младежи, навършили 16 години. Основната цел на тези българо-германски центрове е да подпомогнат хората в неравностойно положение – тези, които са напуснали домовете за социални грижи, и тези, които са лежали в местата за лишаване от свобода, неграмотни, с ниска квалификация, за да имат възможност да получат съответното професионално обучение, квалификация и професионално ориентиране, та да могат да намерят реално своето място на пазара на труда. Това, което се предлага сега, е да се образува държавно предприятие – българо-германски център за професионално обучение по смисъла на Търговския закон. Член 62 дава възможност държавно предприятие да бъде създадено със специален закон. Изрично е подчертано, че това предприятие не е търговско дружество, независимо, че е основано по смисъла на Търговския закон. Тази особеност трябва да бъде припомнена. На следващо място, има някои неща, които трябва да бъдат изчистени. Дали това ще се случи между първо и второ четене или ще бъде отразено в правилника за приложението на този закон? Казано е, че органите на управление са министърът на труда и социалната политика, Управителният съвет и изпълнителният директор, но не е ясна процедурата, по която ще бъде избран или назначен този изпълнителен директор. Тази процедура трябва да намери място – ако не в закона, то със законова легация трябва да отиде в правилника, защото изпълнителният директор трябва да бъде ситуиран. На следващо място, разбирам аргументите на Министерството на труда и социалната политика защо централизира управлението на тази структура – българо-германски център. Защото от друга страна е ясно, че децентрализираните структури трудно подлежат на управление, трудно подлежат на въвеждането на иновативни практики. Затова вероятно подходът, който са избрали колегите от Министерството на труда и социалната политика, заслужава подкрепа, но аз имам известни съмнения, че не винаги централизирането на структурите води до очакваните ефекти. Ще видим по какъв начин ще се реализира по-нататък тази иначе добра идея. Пак повтарям, в мотивите на вносителите е записана целта на този законопроект – да синхронизира българското законодателство в областта на заетостта на чужденци, граждани на трети страни. Обърнете внимание, това е изключително важно! Тези директиви се отнасят единствено и само за гражданите на трети страни, а не за гражданите на Европейския съюз. Затова трябва много задълбочено да обърнем внимание на казаното от почти всички комисии – Комисията по правни въпроси, Икономическата комисия, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и дирекцията „Европейско право” на българския парламент. Необходимо е синхронизиране на понятието „чужденец”. Вижте какво пише в Закона за чужденците в Република България: „Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин”. Имам огромни съмнения, че този текст е най-подходящият. Дали той ще бъде подменен? Българското законодателство изцяло е конструирано на тезата, че европейските граждани нямат нужда от специални режими, от специално отношение. Те имат същите права, каквито имат и българските граждани. Ако приемем тезата, че чужденец е онова, което е записано в Закона за чужденците в Република България – „всяко лице, което не е български гражданин”, това означава, че чужденци са и гражданите на Европейския съюз. В един друг текст – чл. 73а, вносителите на законопроекта казват, че министърът на труда и социалната политика след консултация със социалните партньори може да ограничи достъпа на чужденци. Ако това не е записано в съответния договор за присъединяване, министърът на труда и социалната политика няма абсолютно никакви правомощия, съгласно които да ограничи достъпа на чужденци до българския пазар на труда. За да не създават проблеми тези текстове, аз, както и колегите от всички комисии, настоявам принципът да бъде един и същ. Дали ще възприемем принципа, заложен в Закона за чужденците в Република България, в коректността на който имам доста сериозни съмнения, или ще възприемем принципа, залегнал в законопроекта на вносителите от Министерството на труда и социалната политика, това е въпрос, който трябва да бъде решен коректно между двете четения, за да не създава проблеми. На последно място ще кажа няколко думи за това какво казва този закон по отношение на синхронизирането на директивите. На първо място, по отношение на мерките и санкциите срещу работодатели на незаконно пребиваващи чужденци. На второ място, втората директива се отнася за висококвалифицираната заетост на чужденци. Каква е процедурата, която се предвижда в закона, на базата на онова, което вече е променено в Закона за чужденците? Там е регламентиран начинът за въвеждането на тъй наречената Синя карта на Европейския съюз, която представлява единен документ, даващ възможност за пребиваване плюс работа. Ако Министерството на вътрешните работи има компетенции по отношение на пребиваването, то Министерството н труда и социалната политика и специално Агенцията по заетостта са тези, които определят възможности дали съответното лице може да бъде наето на работа, отговаря ли на условията за висококвалифицирани чужденци. Съответно със становището, което издава Агенцията по заетостта, се издава тази Синя карта на Европейския съюз. В тази синя карта са предвидени всички възможности за равни права на чужденците и за равни права на онези, които отговарят на условията на тази директива, с български граждани, включително и правото им в продължение на три месеца да сменят веднъж в рамките на престоя своя работодател и да потърсят възможности за реализация на пазара на труда чрез Агенцията по заетостта. Това, което каза преди малко господин министърът, е много важно, защото въвеждането на тези директиви изисква не само и единствено синхронизиране по отношение на промените, които се правят сега в Закона за насърчаване на заетостта, Закона за чужденците в Република България и правилника за неговото приложение, а е необходимо да бъдат променени и текстове в Наказателния кодекс. С надеждата между първо и второ четене да се намерят отговори на въпросите за синхронизирането на дефиницията „чужденец” в единия и другия закон, нашата парламентарна група ще подкрепи предложения законопроект, защото става въпрос за въвеждане на европейски директиви в нашето законодателство.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заедно с вицепремиера Дянков и външния министър Николай Младенов дойдохме да ви представим нашите виждания – това, което към момента е направено по така наречения Пакт „Евро плюс”. Истински ви благодаря за възможността да мога да го представя пред вас подробно и аргументирано с цялото заглавие: „Пакт „Евро плюс”. Засилена координация на икономическа политика за конкурентоспособност и конвергенция”. Ще ви моля за около 7-8 до 10 минути търпение. Ще ми се да прочета ясно и точно текста, за да можем да дебатираме и да задавате въпроси. За политическото решение да декларирам подкрепа за Пакта „Евро плюс” ви информирах непосредствено преди последното заседание на Европейския съюз в Брюксел на 24 март 2011 г. Смятам за своя отговорност да дам допълнителни разяснения на този политически акт и за мотивите, които определиха това решение на правителството. То бе взето след задълбочено обсъждане на всички негови аспекти и възможни политически и фискални последици. От една страна бяха опасенията за евентуално увеличаване на финансовата тежест за страната, гражданите и бизнеса, а от друга – волята ни да дадем възможност на България реално да участва в процеса на новото финансово-икономическо управление на Европа; да се приближи до стандартите на страните от Еврозоната и с това да гарантираме конкурентоспособността и растежа на икономиката ни. Не е тайна, че мненията в правителството първоначално бяха различни, но окончателната позиция бе аргументирана и приета с пълен консенсус. Именно затова днес сме тук в този състав. Трябва да си кажем ясно: европейското развитие на България, което вярвам, че всички тук истински желаем, не би могло да се осъществи без тази политическа крачка. Днес Република България заедно с още пет държави извън Еврозоната – Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния, подкрепя Пакта „Евро плюс”. Общият брой на подкрепилите го членки на Европейския съюз е 23, а против са 4 държави – Великобритания, Швеция, Чехия и Унгария. Ще припомня историята на този документ, за да подчертая неговата съществена значимост. Пактът „Евро плюс” е наследник на придобилия гражданство Пакт за конкурентоспособност – съвместно предложение на Франция и Германия, замислено в началото на тази година и официално представено на заседанието на Европейския съвет на 4 февруари 2011г. Основната идея на Пакта за конкурентоспособност бе, че спасяване на държавите от Еврозоната с неблагоразумна политика по отношение на своите публични финанси ще коства много на страните нетни донори в Европейския съюз. Поради тази причина германският канцлер госпожа Меркел предложи своята визия за необходимите мерки, които държавите в Еврозоната би следвало да прилагат, за да подобрят състоянието на своите икономики и да намалят вероятността да се изпадне в ситуация, която да ги принуждава да търсят помощ от други страни (съответно премиерите да изпадат, като моя португалски колега вчера, стоейки до Международния валутен фонд, да казва, че всъщност лошото не е много лошо, а е само лошо). Предложението бе насочено само към страните от Еврозоната и предлагаше целият процес по неговото изпълнение да се извършва на правителствено ниво между държавите – членки на Еврозоната, и напълно извън структурата на европейските институции. Това срещна сериозна съпротива от редица държави и се наложи Пактът за конкурентоспособност да бъде преработен от председателя на Европейския съюз господин Ван Ромпой и председателя на Европейската комисия господин Барозу. Те представиха преработена версия, озаглавена „Пакт за еврото”. По-късно бе решено окончателното заглавие на документа да бъде Пакт „Евро плюс”, предвид възможността за доброволно присъединяване към документа и на държавите членки, които все още не са членове на еврозоната. Трябва да уточня, че част от идеите в пакта се базират на предишните инициативи, каквито са промените по отношение на Пакта за стабилност и растеж и регламентите относно наблюдението на макроикономическите дисбаланси, а това е законодателен пакет за засилване на икономическото управление, който предстои да бъде приет в средата на 2011 г. Пактът „Евро плюс” обаче е различен от Споразумението за създаване на Европейски механизъм за стабилност, който трябва да започне своето действие от 2013 г. Постоянният Европейски механизъм за стабилност ще бъде активиран, ако е абсолютно необходимо да се гарантира финансовата стабилност на Еврозоната като цяло, участието в механизма, ограничеността му от държавите – членки в Еврозоната. Участието на Република България в механизма следва да се разглежда едва след присъединяването на страната към Еврозоната, като размерът на вноската ще зависи от броя на страните в Еврозоната. За държавите членки, които имат брутен вътрешен продукт под 75% от средния за Европейския съюз, се предвижда преходен период до 2012 г. от влизането им в Еврозоната – повтарям, до 12 години от влизането им в Еврозоната. Държави извън Еврозоната ще могат да се включат по собствено желание на ад хок база във финансовите операции на Европейския механизъм за стабилност. Ако участват в такива операции, те ще бъдат представени в съответните срещи на борда на механизма, които ще определят формата и начина на съдействие. Тези държави ще имат и своевременен достъп до информация относно това съдействие. Страните от Еврозоната ще предоставят равностоен кредиторски статус на такива държави. За България, която по исторически причини е най-бедната страна в Европейския съюз, възможността да кредитира членки на Еврозоната е теоретична. Искам да поясня какво конкретно ще означава за страната ни включването в Пакта „Евро плюс”. По отношение задълженията, които следват за България от членството в Пакта „Евро плюс”, е ясно и трябва да се заяви, че става въпрос за мерки, които България така или иначе трябва да направи, за да се откъсне от последното място по конкурентоспособност и иновативност в Европейския съюз и да влезе в Еврозоната. Това означава да насърчава конкурентоспособността и заетостта, да повишава устойчивостта на публичните финанси и да укрепва финансовата си стабилност. Важно е да знаем, че държавата ни не поема гаранции за ничии чужди дългове по силата на Пакта „Евро плюс”. Вноска от около 300 млн. евро ще трябва да се направи едва след като се присъедини към Еврозоната и по силата на това стане част от Европейския механизъм за стабилност. По отношение задължението на държавата да спре индексирането на заплатите. В текста на пакта няма такава формулировка. Тя отпадна още при първите чернови. Окончателният текст е по-общ и отворен за интерпретация, преразглеждане на договореностите за определяне на възнагражденията, когато е необходимо. Изрично е посочено, че това трябва да се прави при зачитане на националните традиции на социален диалог и колективно договаряне. По отношение на изискването заплатите да не растат по-бързо от производителността на труда. Такова изискване няма. Точният текст определя, че напредъкът ще се оценява въз основа на тенденциите в областта на възнагражденията и производителността и на нуждите от корекции в областта на конкурентоспособността. Поради ниското равнище на заплатите в България още години възнагражденията ще трябва да растат много по-бързо от производителността. Важното е да не я изпреварват драстично. Трябва да сме наясно, че рязко повишаване на заплатите при сегашната производителност води към гръцкия сценарий и е несъвместимо с амбициите на страната ни да приеме еврото. По отношение производителността на труда. В текста на пакта се казва следното: „Да се наблюдават разходите за единица труд за даден период, като се сравняват тенденциите в други държави от Еврозоната и при основните съпоставими търговски партньори. За всяка отделна страна разходите за единица труд ще се оценяват в контекста на икономиката като цяло и за всеки основен сектор.” По-нататък се посочва, че само значителното и продължително увеличаване на разходите за единица труд може да подкопае конкурентоспособността, особено ако е съчетано с увеличаване на дефицита по текущата сметка и намаляване на пазарните дялове в износа. По данни на ЕВРОСТАТ българският дефицит по текущата сметка за последните три години рязко намалява – от 20,6 на сто от брутния вътрешен продукт през 2008 г. до 3,3 на сто от брутния вътрешен продукт през 2010 г., с тенденция да падне до 2,3 на сто от брутния вътрешен продукт през 2012 г. Дефицитът – търговският баланс, по същия начин рязко се свива от 24,3 на сто от брутния вътрешен продукт през 2008 г. до 6,8 на сто от брутния вътрешен продукт през 2010 г., с перспектива да падне до 6,5 на сто от брутния вътрешен продукт през следващите две години. Надявам се след това министър Дянков да направи още разяснения към днешна дата какво е състоянието на бюджета, бюджетния дефицит и приходите в държавата. В последната макроикономическа прогноза на Европейската комисия за България се казва, че в първата половина на 2010 г. износът на стоки извън Еврозоната и трети страни беше много висок и близо до предкризисните си равнища, докато износът на стоки за някои от основните търговски партньори в Европейския съюз достигна най-високите си исторически стойности. Очевидно е, че въпреки сравнително по-ниската си производителност на труда, България не е застрашена от комбинация с голям дефицит по текущата сметка или търговския баланс. Всичко това означава, че Пактът „Евро плюс” не ограничава възможностите за увеличаване на доходите. Неговите правила предотвратяват рисковете това да се случи неконтролируемо, спекулативно или политически безотговорно. Казано просто – ще бъдем заплатени според това колко работим и колко реално произвеждаме. По отношение опасенията, че България ще е задължена да повиши пенсионната възраст. Това е възможно да се случи, но не е задължително, защото в текста е записано, че реформите в тази област биха могли да включат привеждане на пенсионните системи в съответствие с националната демографска ситуация. Трябва да сме наясно, че ако няма откъде да плаща на толкова пенсионери, правителството ще трябва да вдигне пенсионната възраст – с пакт или без пакт. Това е тенденция в целия Европейски съюз заради застаряващото население и претоварването на социалноосигурителните и здравноосигурителните системи. По отношение на данъчната политика. Текстът буквално гласи следното: „Прякото данъчно облагане остава национален прерогатив”. Повтарям – данъците си остават наша собствена работа, наша собствена политика. Неслучайно ние вече две години въпреки най-тежката финансово-икономическа криза, държим най-ниските данъци в Европейския съюз. Става въпрос за разработване на обща база за данъчно облагане на предприятията. Икономистите спорят дали страната ни би изгубила или спечелила от предложения от Европейската комисия единен начин за изчисляване на данъчната основа, облагаемата част от печалбата. Освен това в проекта на комисията общата консолидирана корпоративна данъчна основа ще е избираема за фирмите. Повтарям – никой не ни кара да повишим 10-процентовия плосък данък. Уважаеми госпожи и господа народни представители, необходими са ни ясни и законово подплатени принципи за спазване на финансовата дисциплина, които да гарантират възстановяването на икономиката при излизането от криза и да намаляват рисковете при бъдещи кризи. Припомням, че ние обявихме намерението си за въвеждане на такива принципи още преди решението за присъединяване на страната ни към „Евро плюс”. Предложеният от Финансовото министерство Пакт за финансова стабилност предвижда: промени в националното законодателство, с които да се гарантира широко балансиран бюджет; да се ограничи преразпределителната роля на държавата; и да се въведе по-сложен механизъм за промяна на преките данъци. Стремежът към поддържане на нисък държавен дълг, на ниски данъци и недопускането на големи дефицити, осигуриха на страната ни устойчивост, която досега се признава от европейските ни партньори. Това са и мерките, залегнали в предложението за Пакта за финансова стабилност. Промените в националното законодателство предвидени в този пакт, ще ни поставят и в несравнимо по-силна позиция да отстояваме интересите си навън и да запазим конкурентните си предимства. Уважаеми госпожи и господа депутати, истинското доверие на европейските ни партньори се печели с реални политически действия, а не с декларации. Затова съм напълно убеден в правилността на решението за включването ни в подкрепата на Пакта „Евро плюс”, защото неговите цели за увеличаване на конкурентоспособността и заетостта, устойчивостта на публичните финанси, финансова стабилност, съвпадат и с нашите политически цели. Дълбоко вярвам, че те се споделят от всички, които искат за България устойчиво икономическо и социално развитие, финансова стабилност и напредък. Основните политически мерки, чрез които ще се реализират тези цели са непознати или нови. Те също съвпадат с обявените от нас и се изразяват в: повишаване на конкуренцията и ограничаване влиянието на монополните структури; подобряване на системите на образованието и науката; повече иновации; подобряване на регулаторната рамка и на бизнес средата; реформи на пазара на труда; пенсионна реформа; подобряване на фискални рамки; по-добро и прозрачно управление на финансовия сектор. Не вярвам днес да има български политик, който би се обявил срещу такива цели, тези, мерки и политики. Подкрепата за Пакта „Евро плюс” означава и сериозен ангажимент заедно с другите 22 европейски държави за провеждане на реформи в страната, които ще ни направят работеща по европейските стандарти държава и икономика. Вярвам, че ще успеем да постигнем това и призовавам всички вас да ни подкрепите в тези усилия и много благодаря за търпението и вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Първо, два въпроса към състава, който присъства от изпълнителната власт. Първият въпрос е следният: когато България е заявила политическото си съгласие да влезе в Пакта „Евро плюс”, получила ли е уверение, че ще бъде поканена в ERM2, тоест дали ще бъдем поканени за членство в Еврозоната или ние отново извършваме политически жест, срещу който няма съответен отговор от страна на страните от Еврозоната? Това е единият въпрос. Вторият е, моля за уточнение, във връзка с данъчната основа, тъй като не стана много ясно от това, което казахте – фирмите естествено не могат да избират данъчната основа в една държава, тя се определя от законодателството, Вие така го прочетохте. Въпросът е принципен и е в следното: дали широката данъчна основа, тоест данъчна основа без изключение, която е въведена още в края на 90 те години, ще бъде отстоявана от българското правителство, или ще бъде заменена с данъчна основа с много изключения, каквато господства в останалите европейски страни? Системата за облагане с данъци на България и на страните от Европейския съюз е различна. Европейските държави по много начини дават определени привилегии при определянето на данъчната основа. Много моля да чуем това съображение. Сега по отношение на принципа. Принципът, по който Синята коалиция е готова да подкрепи „Евро плюс” е следният – България в Еврозоната. България в Еврозоната като страна – членка на Еврозоната. Преимуществата, които България ще получи от членството си в Еврозоната основно се изразяват в намаляване на ограниченията, които има по отношение на монетарната система и банковата политика на Централната банка, рефинансирането на банките и помощта в това отношение – не помощ, това е възможността за рефинансиране от Европейската централна банка. Въпросът за тази цел не подлежи на коментар при нас и ние бихме искали да видим една политика, устремена към членство в Еврозоната и гарантираща, че ще влезем в Еврозоната, а не политика за прилагане на критерии извън тези, които България трябва да изпълни, за да влезе в предварителния механизъм ERM2 за въвеждането на еврото. България отговаря на критериите от Маастрихт и може да отговори при една целенасочена политика и въпреки това тя не получава позитивен отговор от страна на страните – членки на Еврозоната за членство. Ние сме силно заинтересовани от реализирането на тази... Това е дълбока стратегическа цел – въвеждането на еврото в България. Освен това има и много положителни последици от въвеждането на еврото в България. Ние се опасяваме, че тези последици, положителни последици, могат много лесно да се превърнат в негативи за цялата българска икономика, ако процесът бъде разбъркан, ако ходовете на българското правителството не бъдат системни и не бъдат взаимно зависими един от друг. Отново се връщаме към отговора на въпросите, които поставих в самото начало. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин премиер, господа министри, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Съвсем очевидно е, че Европа след тежката финансова криза и кризата на публичните финанси през 2008 и 2009 г. има нужда от подобряване на устойчивостта на публичните финанси, а все по-очевидно е, че има нужда и от подобряване на конкурентоспособността на икономиките на отделните страни членки. Това се цели, които не могат да не се подкрепят и ние ги подкрепяме. Въпросът, както в повечето случаи, е в детайлите. Когато човек внимателно прегледа Пакта за еврото или Пакта „Евро плюс” открива, че инструментариумът е разработен така, че да покрие повечето проблеми на старите и развити икономики и в много по-малка степен той покрива проблеми на нововъзникналите пазари в новите страни членки. Ще обърна внимание само на няколко проблема и ще поставя само няколко въпроса. На първо място, господин премиер, механизмът за обща корпоративна данъчна основа, който се дискутира от 2002 г., без да има някаква криза по онова време – това нещо сигурно Ви говори –ще изиграе изключително негативно влияние върху нашата страна, въобще върху новите страни, в частност и върху нашата страна. От сега може да се прогнозира, че има много висока степен на риск – да доведе до забавяне на растежа, свиване на заетостта и загуба на чуждестранни инвестиции. Вторият неблагоприятен ефект е ние по един косвен начин да бъдем принудени, в резултат на по-сериозна загуба на приходи, да увеличим данъчната ставка на прякото корпоративно облагане или да се принудим да прибегнем до други увеличения на други данъци, ако сме се фиксирали и не искаме да променяме точно тази ставка. Това не означава обаче, че ефектът за икономиката ще бъде много добър, ако увеличим други данъци, а не точно този. На второ място, ограниченията под каквато и форма да са декларирани в пакта – говорим за ограничения в заплащането на труда – имат един икономически смисъл в старите развити страни и други нюанси в новите страни членки. Без висок растеж на доходите, на практика не е възможно да се реализира и ускорен икономически растеж. От тази гледна точка, на мен ми се струва, че едно по-сериозно ограничаване на доходите в нормалните икономически времена, тъй като ние няма винаги да живеем в криза, ще доведе до възпрепятстване на стимулите за растеж, иновации, ако щете и на квалификация на кадрите. Един друг аспект. В развиващите се икономики системните рискове имат по-различен характер от тези в развиващите се страни, като обикновено в новите икономики икономическите индикатори се движат в по-широк диапазон, спрямо старите утвърдени икономики. Ще Ви дам следния пример. За една бързо растяща икономика притокът на преки чуждестранни инвестиции неизменно води до по-висок частен външен дълг и до по-голям дефицит по текущата сметка. Това, според сегашните разбирания на комисията и експертите около комисията, означава дисбаланси и може да доведе до санкции, ако съответната страна вземе мерки да ограничи тези дисбаланси или, от друга страна, да стопира темповете на растеж. Ще Ви дам и още един пример. България в последните 20 години е имала положителна текуща сметка само през 1996 г. Мисля, че изводите са също красноречиви, когато цялата икономика беше реално спряла. На четвърто място, системата за вноски в така наречения спасителен фонд също не е докрай справедлива и мисля, че може още да се дискутира. Вярно е, че тя не стои на дневен ред в момента, но така или иначе, присъединявайки към Пакта „Евро плюс”, ние ще трябва да отворим един по-активен дебат на принципа на българската поговорка „Болен здрав носи”. Защото, вижте какъв парадокс се получава! Двете страни в момента – Естония и България, които са с най-ниско дългово равнище, ще внесат най-много в бъдеще в този спасителен фонд като относителен дял спрямо своя вътрешен продукт и ще финансират косвено, разбира се, ще кредитират публичните дългове на страни, които не са били изрядни. Завършвам с един общ въпрос. Господин премиер, какви позиции оттук-нататък ще постави българската страна по отношение на изложените, ще кажа най-меко, рискове, за да не използвам други думи? Благодаря ви.

Господин премиер, господа министри, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин премиер, ние смятаме, че мястото на България е в Пакта „Евро плюс”. Аз ще Ви кажа защо. Не толкова силни са аргументите, че ние се доближаваме до стандартите на Еврозоната и ще участваме по-активно във взимането на решения, защото ние тези правомощия ги имаме, независимо от това дали ще бъдем в този, или в някакъв друг пакт, а най-вече заради два изключително важни фактори. Първо, България е във валутен борд и излиза от кризата. На второ място, изключителната необходимост от влизането на България в чакалнята за Еврозоната, това, за което говори господин Костов. Защото, ако България не излезе от валутния борд, при излизането си от кризата, я чакат много неясни и тревожни финансови икономически събития: повдигащи въпроси, свързани с валутата – дали се преоценява тази валута, или ще остане на онази стойност, която е закована преди време, и дали ще се приемат други финансови действия, които биха оказали много силни негативни влияния върху българската икономика? Така че ние смятаме за изключително важно, господин премиер, влизането на България в този пакт да бъде обвързано по всякакъв начин с известни гаранции за влизането ни в чакалнята за Еврозоната. На всички е ясно, че това е политическо решение на европейско равнище, за разлика от влизането в самата Еврозона, където има ясно разписани критерии с числови изражения, които обаче за наше съжаление, ще бъдат уточнени и конкретизирани в бъдеще като бъдат увеличени и показателите, по които ще бъде наблюдавана нашата страна. На следващо място, мисля, че българското общество има основания да си задава въпроса какви ще бъдат ползите и вредите от членството на България в тази нова европейска структура. Мисля, че вие като управляваща партия трябва да дадете ясна и разбираема информация на българското общество за задълженията, които произтичат за България, в две групи: първо, преди евентуалното ни влизане в Еврозоната – това е много важно, защото с този въпрос се спекулира; и второ, след евентуалното ни влизане в Еврозоната. На следващо място, трябва да имаме ясен отговор на въпроса – Вие отчасти дадохте отговор на този въпрос в своето изложение – до каква степен членството ни в „Евро плюс” ще окаже влияние върху изменението на доходите, в частност върху нарастването на доходите в България поради факта, че ние сме най-бедната страна в Европейския съюз. На следващо място, до каква степен това ще окаже влияние върху икономическия растеж, от който ние силно се нуждаем, след излизането от кризата, то неизбежно ще стане през следващите една-две години. Смятам също, че е важен въпросът за опитите частично да се регулират данъчните механизми в отделните европейски страни. Трябва много внимателно да се прецени предложението и подготвяната директива на европейско ниво за уеднаквяване на данъчната основа по отношение на корпоративния данък – какво ще спечели и загуби България от това. Също така да се имат предвид опитите на европейско равнище да се поставят под регулация и редица други финансови взаимоотношения, които са чисто национални. Сред тях е така нареченият европейски семестър, който има за цел да превърне едва ли не всеки държавен бюджет в сектор на европейския бюджет и да се контролират и регулират важни фискални показатели, които са функция на отделните държави. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Аз съм приятно изненадан от конструктивния тон, който се създаде и наложи в залата. Нека да си припомним как беше направено искането за това изслушване и какви бяха реакциите, когато министър-председателят замина за Брюксел, за да подпише „Евро плюс”. Спомняте си каква помия се изля, какво злободневие беше тази тема, какви обвинения бяха изсипани по вестниците и по екраните, че министър-председателят бил в Брюксел, направил изявление и се присъединил към другите двадесет и две държави, за да бъдем ние двадесет и третата държава. Искам да кажа, че това беше типичен пример как се хвърляха просто фишеци от страна на опозицията – и червената, и синята, и турската. Винаги се прави така: всеки конкретен повод се използва, за да се хвърлят обвинения, за да се оплеска правителството, министър председателят и управляващите. (Шум и реплики от Коалиция за България и от Синята коалиция.)

Това беше типичен пример в това отношение, нека да си го кажем. Постепенно нещата улегнаха. Трябваше да мине повече от месец, за да се стигне до този конструктивен дебат в залата, при който тези, които искаха със зъби и нокти той да се проведе, спомняте си каква ярост беше тука и какви обвинения се хвърляха, че той се отлага, едва ли не се предотвратява. В момента обаче тук от двете страни – на ДПС и на БКП, има по десетина души – те, които толкова много искаха да чуят министър-председателя! Това говори за тяхната абсолютна неглижираност в момента от това, а те няма и какво да кажат. (Реплики от БСП.) И какво видяхме в този дебат?! Видяхме, че и от страна на синята опозиция, и на опозицията отляво се излезе с добри конструктивни идеи, говореше се експертно, мъдро, препоръчително. Така ли беше? Така беше. Тоест, нищо страшно не е станало, когато министър председателят е подписал договора за „Евро плюс”. Остана обаче негативизмът, остана лошото чувство. Отново се направи опит от това добро действие да се извличат политически мотиви. Това е мисълта ми. Затова искам да напомня нещо, което става непрекъснато: нещо, което после се признава за положително и добро, дават се препоръки и експертни оценки (Реплики от народния представител Асен Агов), в дадени моменти се правят опити от него да се прави политически капитал. Сега министър-председателят на чист български език, с думи прости обясни: за всички опасения на колеги отляво и отдясно, които толкова дълго бяха използвани и се правиха спекули с тях, няма нищо страшно. Има няколко основни момента, върху които трябва да се обърне внимание, за да сложим край на тази тема и това злободневие, за да престанем със спекулациите. Ние от „Атака” обръщаме внимание, не сме се притеснявали и виждаме, че националният интерес на България е бил запазен. Кои са те? Първото и най-важното е, че „Евро плюс” е гаранция по отношение на страни, които са спекулирали и са направили икономическа и финансова вакханалия – на това да се сложи край. Страни като Гърция, Португалия, Исландия, Ирландия да бъдат най-после вкарани в някакви рамки и ред, за да не теглят и другите. Второто нещо е, че България няма да плаща за такива страни и няма да дължи на такива страни, в които имат проблеми. Да се ползва това: от финансовата стабилност, която сме създали, да им се плаща. Това е другото изключително важно нещо, за което ние от „Атака” знаехме, че е гарантирано. Тук днес в залата господин Имамов каза нещо много важно: най-после трябва да се сложи край на валутния борд, да се преосмисли този въпрос, господин Имамов – нещо, което „Атака” повтаря от 2005 г., откакто е дошла на политическата сцена. И други се увериха, че този въпрос трябва да бъде решен в тази връзка. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги! Аз няма да отправям въпроси, защото изложението на премиера беше изключително изчерпателно и ясно. Говорилите преди мен поставяха въпроси и всички тези въпроси касаят подробности и преди всичко подготвяните законодателни инициативи, проекти на директиви и регламенти, които ще се приемат в Европейския съюз, относно засилването на Пакта за стабилност и растеж и които нямат пряко отношение към Пакта „Евро плюс”. Уважаеми колеги, ние започнахме обсъждането на тези законодателни инициативи в Комисията по бюджет и финанси и в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ето, и днес продължаваме това обсъждане. Темата ни е именно рамковата позиция на България относно Директивата за общата данъчна основа. „Дяволът е в детайлите”, но ние имаме възможност да обсъдим тези детайли и ясно и категорично да изразим своята позиция по тях. Мисля, че днес трябва да си поставим друг въпрос и ясно и категорично да отговорим тук на него: искаме ли да бъдем неразривна част от европейското семейство, искаме ли да станем пълноправен член на Еврозоната? Ние сме го заявили, подписвайки Договора за присъединяване през 2007 г. Имаме ли съмнения относно тази своя позиция днес? Не, нямаме съмнения и това трябва ясно да го заявим днес. Щом ние продължаваме да поддържаме своята позиция, да искаме да бъдем пълноправни членове на европейското семейство, нашето място е там: в политическия Пакт „Евро плюс”, така че да можем да участваме в правенето на политиките, да участваме в дискусиите и в текстовете на законодателните инициативи. Това означава, че нашето място е там, нашето място е в присъединяването в Пакта „Евро плюс”. Искам да заявя ясно и категорично позицията на Парламентарната група на ГЕРБ: ние искаме да сме истински европейци и затова заявяваме твърдата си подкрепа за действията на правителството по присъединяването ни към Пакта „Евро плюс”. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, аз се надявам, че ще разрешите и ще дадете възможност с по няколко минути от вашето ценно време и министър Дянков, и Младенов да кажат своите позиции. Начинът, по който се зададоха въпросите, малко затруднява отговорите, може би беше по-добре на всяка една група да отговорим поотделно. Това, което мога да кажа на нашите колеги от Синята коалиция, нека да не използваме думите като „битка”, „борба”, но безспорно цялата ни воля за влизането в Еврозоната е налице. За да бъдем в нея, ние просто трябва да очакваме в Пакта „Евро плюс”. В противен случай и ние, както и вие, ще научаваме от медиите какво се случва на тези сбирки, на тези съвети или на тези срещи. И по никакъв начин не бихме могли да отстоим точно тези позиции, които ясно и точно заявихме. За данъците мисля, че ясно и точно казах, че това си остана. И в продължение трябва да Ви кажа, господин Костов, заслугата на министър Дянков тук е много голяма. Два месеца, заедно със словашкия си колега именно ние държахме до последно това да влезе при председателя Ромпой – данъчната политика да остане национален приоритет. Така че в това отношение той проведе действително една истинска битка. Виждате от моя отговор и от това, което казахме, че не става въпрос да се дават пари тази година, не става въпрос изобщо да са поети каквито и да е било ангажименти. Просто без да бъдем там, по-простичко ще го обясня, както каза и колегата Шопов – с думи прости, всички ние се борим да влезем в парламента. Защото в парламента се правят законите, тук се прави политиката, тук се отстояват исканията на избирателите. Партиите, които са извън парламента, каква политика правят? С кой говорят, кой ще ги чуе? Или, в края на краищата, как ще извоюват своята позиция в една парламентарна република. Същото касае „Евро плюс”. Ако не сме там, няма как да водим тази битка и да отстояваме своите позиции. Към господин Шопов – мисля, че колегата Станишев има основателен повод, така че не бива да му се сърдим, че го няма. От всички нас – да му е живо и здраво детето. Доколкото разбрах от пресата, днес го изписват, така че към него специално нямаме претенции. Всички останали, които ги интересува, са тук. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги министри! Бих искал накратко да отговоря може би на три групи въпроси, които излязоха от всичките коментари по ред, които смятам за много важни въпроси, с които ние дълго време се занимавахме, дълго време търсихме решение и смятам, че сме намерили правилните решения. Господин Костов, господин Имамов, господин Орешарски зададоха в различни форми подобни въпроси, а именно свързали ли сме по някакъв начин нашето решение за влизане в Пакта „Евро плюс” с искане от наша страна формално или неформално за влизане в ERM ІІ. Отговорът на това е: не, ние сме поставяли този тип условия в нашите разговори с европейските ни партньори, главно защото аз не смятам като част от правителството че беше уместно на този етап да поставяме такива условия. Смятам, че редно ние първо да си свършим работата, след което да убедим всички наши партньори, че всичко, което от нас зависи, е свършено и вече остава, както вие коректно казахте, господин Костов, политическото решение това да стане. Каква е тази работа? Знаете, че в началото на нашия мандат аз направих обиколка и в Брюксел, и с шефа на Европейската централна банка с тогавашния комисар, с новия комисар по финансовите политики и с почти всички тогавашни мои колеги финансови министри за това, че България иска да влезе в ERM-2 колкото може по-бързо. Тогава съветите бяха следните: първо, направете така, че да минете през кризата, без да стане това, което вече става във вашите съседки. С други думи – гледайте дефицита, гледайте по какъв начин вие се справяте с вашия дълг. Тук съм радостен да кажа, че и с голяма ваша подкрепа – вие, които подкрепяхте нашите бюджети през това време – България е една от отличничките в Европейския съюз. Вторият най-нисък дълг след Естония, след Скандинавските държави и Люксембург, най-ниският дефицит за 2010 г. Така че всички заедно това успяхме да направим. Но ми се дадоха и два други коментара, които аз смятам за смислени. Първо, по текущата сметка, че трябва по някакъв начин правителството да се бори срещу големите дефицити, които ни бяха оставени от предишното правителство по текущата сметка. Тогава моето мнение беше, а и сега си остава такова, е че текущата сметка се балансира. Нещо, което и Вие във ваши изказвания неколкократно сте показвали и че тогавашната позиция на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Международния валутен фонд по тази тема, която е и за България, и за Естония, и за Латвия или за Литва е неправилната позиция. Просто през кризата има начин истинските пазарни икономии да си самобалансират текущата сметка. Това и стана. Така че от дефицит над 25% в 2008 г., през миналата година имахме дефицит под 3%, тази година засега дори сме и на малък излишък. По тази точка неколкократно сме говорили с комисията и с Европейската централна банка, с президента и с господин Трише и вече има променено мнение и там, и във Вашингтон в Международния валутен фонд по тази тема. Така че не смятам, че текущата сметка ще е проблем за влизането ни в ERM-2. Но остава един проблем, за който все още има малко работа да се свърши и всъщност главната работа е тук, в парламента при вас, който е отговорът на този въпрос: „Добре, ние на вас ви вярваме, на това правителство на ГЕРБ ви вярваме, на вас като финансов министър вярваме, че сте фискално дисциплиниран човек. Но как да вярваме на следващите правителства? Какъв е механизмът в България това, което се случва в Гърция, което се случва в други държави, да не се случва у вас?” И точно затова ние дойдохме с идеята за така наречения Пакт за финансова стабилност – наша, българска идея за да покажем, че не само ние сме сериозни в това правителство, а да се направи такъв ред и такива закони, включително и чрез промяна в Конституцията, така че и следващи правителства, който и да е на власт в България, да може да води такава смислена, консервативна фискална политика. Единствената стъпка, която ни остава на нас, която ние заедно трябва да направим, за което се надявам и за вашата подкрепа, господин Костов, е приемането на Пакта за финансова стабилност. След приемането на тази стъпка в България аз, като финансов министър, като член на това правителство вече имам всички основания да отида при моите колеги, да отида в Европейската комисия и да кажа: „Всичко, което вие сте ни казали, сме го направили. Сега е ваш ред”. По втората тема относно данъчната основа, данъчната ставка – имаше въпрос господин Костов, господин Орешарски, също и господин Шопов. Тук, както каза и премиерът, се водиха ожесточени спорове, водиха се от самото начало. България в мое лице беше много активна и всъщност в самия край, както каза и господин Борисов, словашкият вицепремиер и министър на финансите, и аз, бяхме хората, които настоявахме да се променят текстовете в последователните чернови. Да ви припомня, че в първата чернова не се говореше дори и за основа, нещо много по-страшно – единни данъчни ставки, за които ние казахме, че това в никакъв случай не може да стане. Моята позиция беше, че това може да стане само, ако Европейския съюз иска да приема българската данъчна ставка като еталон за целия Европейски съюз. Това отпадна. Започна да се говори за единна данъчна основа. Там също се водиха доста дълги и сериозни спорове. И в последната чернова, както и премиерът каза в неговото изказване, това също отпадна като коментар, така че в момента единствената тема, единственият текст в сегашния доклад казва: прякото данъчно облагане остава национален прерогатив и слагат точка. Не се говори в Пакта „Евро плюс” в последния му вариант за единна данъчна основа. Това е голямо наше постижение, а не само наше. Както казах, и някои от другите колеги от Източна Европа се бориха за това. Ще продължим да се борим сегашния текст, който е в интерес на България, да остане, защото съм съгласен с всички вас – господин Костов, господин Имамов, господин Орешарски, че данъчната политика на България в последните години, не само на това правителство, а на няколко поредни правителства, е точно данъчната политика, която трябва да се води в една страна, която трябва да настига средното ниво на доходи в Европа. Това сме го отстоявали и ще продължим да го отстояваме и ако може, госпожо председател, една последна тема да засегна, която беше спомената от господин Орешарски, относно вноските в механизма. Първо те важат за България само след влизането ни в Еврозоната, нека пак да го повторя. Това, което си извоювахме ние в последния разпис на Пакта „Евро плюс” – до 12 г. след влизането на Еврозоната, значи ние имаме преходен период до 12 г., за да можем да влезем в този механизъм, така че това не е тази година, не следващата година, не е по-следващата година, ние имаме цял период. Там се водеше също голяма битка по каква формула те да се изчисляват, както казахте и Вие. Първоначалното предложение на Европейската централна банка и на Европейската комисия беше 50% от тежестта на падне върху доходите, в смисъл по-богати държави да плащат по-големи вноски, и 50% да са върху брой население, което е в ущърб на България и в интерес на по-големите държави. Там също в продължение на последните 12 месеца са се водили много, много дебати. Там последни ние и Румъния – моят румънски колега малко преди мен каза – да, ще бъде съгласен, така че аз бях последният финансов министър от всички 27, който се бореше тази вноска да се изчислява по механизъм, който е възможно най-близък до броя на населението. И от 50 на 50 стана 87,5 доходи, в смисъл – по-богатите държави плащат повече, и само 12,5 % да е по броя на населението. Там мисля, че свършихме доста работа. Най-накрая бях сам – сам, а с румънците до едно време. Двама отстоявахме, но най-накрая България отстоя вноската да е главно по доходи, следователно по-богатите държави да плащат повече, както си е и редно. Мисля, че с тези три групи отговори успях да отговоря на голяма част от въпросите и коментарите на всички уважавани народни представители. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Първо искам да кажа няколко думи за контекста, в който разглеждаме днешния дебат и Пакта „Евро плюс”. Защо се стигна до тук? Четири са причините в Европа за това, че се стигна до тук. Първата причина, може би най-важната, е, че години на ред правилата, които Европа беше приела, не се спазваха от някои страни – членки на Европейския съюз, основно от някои страни – членки на Еврозоната. Втората причина е финансовата криза, в която се намираме. Третата причина е не по-малко важна, а може би тя е и най-съществената. От момента, в който Европа взе решението да изгражда своята единна валута – еврото, постепенно се наложи и разбирането, сега с финансовата криза то се превърна в реалност, че е невъзможно да имаш обща валута, ако нямаш и икономическа координация между страните членки. На последно място, и това е четвъртата причина, е провалът на Лисабонската стратегия за изграждането на Европа като най-конкурентна икономика в света. Именно за това и Пактът „Евро плюс” е един от отговорите на Европейския съюз на тези четири причини, за да се намираме във финансовата криза на Европейския съюз, в която се намираме в момента. Първият отговор беше Стратегията „Европа 2020”, вторият отговор беше Проектът за Европейски семестър, третият отговор е Пактът на стабилност и растеж, промяната му, и на четвърто място идва това, което днес обсъждаме. Нека припомня, че отварянето на пакта за присъединяване от държави, които не са членки на Еврозоната, беше извършено именно по настояване на страни като България. Членството ни в пакта е едно от най-силните доказателства за успеха на нашата европейска политика, която няма да допусне развитие на Европа на две скорости. Именно за това не разбирам критиките на тези, които смятат, че България трябва да бъде една от малкото страни останали извън Пакта „Евро плюс”, защото оставането ни извън ще затвърди един от най-съществените рискове пред нашата страна в Европейския съюз – да бъдем част от причините да има Европа на две скорости. Основните фундаменти на този пакт в голяма степен са част от икономически и политически консенсус на България, който беше изграден от 1997 г. насам. Нима някой ще се изправи пред това Народно събрание, ще се изправи пред българския народи и ще каже, че доходите трябва да растат по-бързо от производителността на труда в България?! Това беше направено в една страна като Унгария преди няколко години и икономическия ефект – катастрофален за тяхната икономика, все още трудно може да бъде преодолян. По въпроса, свързан с данъците, искам да припомня какво заяви българският министър-председател по време на обсъждането на пакта в Брюксел и цитирам: „България ще продължи да следва автономна данъчна политика, която увеличава привлекателността на българския инвестиционен климат и специфичните български условия за постигане на конкурентоспособност и дългосрочна финансова стабилност. Ние ще участваме в такъв процес на по-висока степен на координация на нашите политики, което не забавя икономическия растеж на България и нейния капацитет да догонва икономиките на други по-развити европейски държави”. Край на цитата. Уважаеми колеги, искам да обясня, че за България, за това правителство, както и смятам за всички правителства до този момент, ниските данъци в нашата страна са един от инструментите, с които ние целим да наваксаме това икономическо забавяне на страната ни, което беше наложено, заради изваждането й от естествения път на развитие преди повече от 50 години. В заключение нека още веднъж да кажа на нашите критици: присъединяването на България към Пакта е неизбежна и ключова стъпка в подготовката на страната ни за присъединяване към Еврозоната. Някой неподготвен наблюдател би казал, че формално погледнато, присъединяването на България към Пакта за еврото не е условие за приемането на страната ни ЕRM-2, и в последствие в Еврозоната. Верният отговор е съвършено различен: присъединяването към Пакта е практически задължителна стъпка към членството ни в Еврозоната. Който е против членството на страната ни в този Пакт, той следва ясно да заяви, че реално е и против членството ни в Еврозоната, като понесе отговорността за всички политически, финансови и икономически последствия от подобна позиция. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)