5 май 2011 г.

Уважаеми колеги, както всички процесуални правила, предлагани от управляващите в този парламент, и тези не правят изключение. Те са изцяло в услуга на политическите интереси на управляващата партия и в нарушение на парламентарния правилник. Защо? Защото са неприкрито субективни, защото са продукт на тази вече смешна самонадеяност, от която крачката до лобизма е много малка. По-лошото е, че това никого не изненадва и никого не притеснява. А би трябвало, защото предишната парламентарна сесия завърши със скандал по председателството на Комисията „Антикорупция”, по парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. По всичко личи, че тази парламентарна сесия ще започне с ново издание на същия скандал. Защото, както се очертава, персоналният състав на тази уж независима Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси ще бъде много по-лоша от персоналния състав на старата, тоест тя ще бъде много по-лошо издание на парламентарната комисия „Антикорупция”. Защо? По една много проста, ясна и очевидна за всички причина – къде е мястото на опозицията в тази комисия. Как ще гарантирате, уважаеми дами и господа от управляващите, присъствието на представители на опозицията в тази комисия? И как тази комисия, в която присъствието на опозицията не е гарантирано, ще отговори на внушенията, на очакванията на българските граждани? Защото тук идеята с тази уж независима комисия беше за осъществяване на контрол върху властимащите и властуправляващите, върху хората, които боравят с инструментите на властта. Е, няма да се случи с един състав, който ще бъде избран по тези процедурни правила, които съвършено спокойно ще дадат възможност на управляващите да изберат представители от собствената си парламентарна група, от подкрепящата Парламентарна група на Партия „Атака” и от независимите, например, народни представители. Тоест те могат да направят каквото си искат. Очаквам какво ще ми отговорите – че формално не нарушавате изискванията на закона. Но не забравяйте, че този закон си го писахте вие и че ако имахте някакво развитие в своите виждания, най-малкото следваше до този момент да са проведени консултации с парламентарните групи. Защото иначе всякакви приказки за обективност, за независимост и решителност в действията на тази комисия ще си останат само приказки. Трябва да се разделим с тези очаквания. Те просто няма да се случат. Трябва да припомня, че този филм някак си вече сме го гледали с парламентарната Комисия „Антикорупция”, в която беше прекратена преписката относно финансирането на Гражданското сдружение ГЕРБ, в която се бавеха преписките срещу лица от ръководството на Политическа партия ГЕРБ, в която така и потъна сигналът срещу Андрей Иванов, в която се замете скандалът с Фонд „Земеделие”, и прочие и прочие безобразия на управляващите, които би следвало да бъдат предмет на работа на тази комисия. Но ако там проблемът беше с председателското място, тук проблемът е много по-сериозен – ще има ли изобщо присъствие опозицията в независимата уж Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси?! Тази комисия без опозицията ще бъде фиктивна комисия, беззъба комисия, комисия за политически поръчки. Бих казала, че това ще бъде комисия тип течен сапун, тип лош „уош енд гоу” за замиване или по-точно – за замазване на безобразията на управляващите. Накрая ще кажа две неща. Първо, че във всяка нормална европейска държава в подобни комисии е гарантирано присъствието и даже председателството на опозицията. Ще задам един въпрос към управляващите: уважаеми дами и господа, бихте ли ми отговорили кой в крайна сметка в тази сесия е председател на парламентарната Комисия „Антикорупция”, защото вчера председателят на Народното събрание пропусна да обяви неговото име, каквото е изискването на правилника?

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манолова, след казани толкова много глупости нямаше как да се въздържа и да не изляза за реплика. Може би не сте си прочели текста на закона. Член 22г говори, че предложенията се правят от народни представители. Има гаранция за това, че не могат тримата да бъдат членове само от управляващата партия. Алинея 2 казва, че съставът на комисията от квотата на Народното събрание не може да има повече от един член, предложен от народни представители от една и съща парламентарна група. Дори да се подкрепи и втори член от „Атака”, пак третият член остава в ръцете на опозицията, а не в независимите народни представители съгласно ал. 2 на чл. 22г. Не знам защо по процедурни правила, които са ясни и разписани по текстовете на Закона за установяване и разкриване на конфликт на интереси, трябваше да се говорят толкова много неща – за миналата сесия, за председателстване на друга комисия – неща, които нямат връзка с тези процедурни правила. Колеги, процедурните правила са същите, каквито бяха за избор за омбудсман. Разликата е в последните три точки, тъй като там избирахме само един, а тук трябва да изберем трима. Предвидени са правилата при първи и при втори тур. Всички останали правила – и на Конституцията, и на правилника, като общи разпоредби важат и в този случай, и по отношение на това кой председателства Парламентарната комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Госпожо Манолова, съобщава се само новият председател. Този, на който мандатът продължава, не се съобщава. След като питахте за тази комисия, трябваше да питате и за другите две – защо не е прочетено, че предишните председатели продължават. Така че четете си правилника, моля Ви! А по отношение на шампоаните и сапуните ще се въздържа, защото смятам, че е недопустимо от тази трибуна сериозен дебат по избор на толкова важен орган, подчертавам – независим, да се смесва с личните Ви проблеми, които имате.

Уважаема госпожо Фидосова, Вашата реплика потвърди моите опасения, че вие имате намерение да си изберете състав на тази комисия единствено и само в рамките на управляващото мнозинство. Няма никаква пречка – прочетете си закона – тримата членове, които ще бъдат избрани от парламентарното мнозинство, да бъдат предложени: един депутат от групата на ГЕРБ, един депутат от групата на „Атака” и третият (мога да се обзаложа) – предложен от някой от услужливите независими народни представители, защото не очаквам да направите реверанс дори на вашите първоначални партньори от Синята коалиция. Тоест тази комисия, която ще бъде избрана по правилата, които вие създадохте в закона и сега възпроизвеждате в този проект за решение, ще бъде една беззъба комисия, една комисия в услуга на управляващите, комисия, която ще продължи да замазва безобразията на изпълнителната власт – един филм, който вече гледахме с парламентарната Комисия „Антикорупция”. Сега сигналите за конфликт на интереси, които досега бяха покривани от председателя на парламентарната комисия, ще се прехвърлят в новата комисия, в която опозицията даже няма да има свой представител! Истинското решение, държавническото решение, мъдрото решение би било да дадете възможност на представител на опозицията да участва в тази комисия, да гарантирате този процес, което вие очевидно няма да направите и което изобщо поставя под въпрос нашето участие в този фарс, в този цирк, който ще разиграете – избор на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. По отношение на твърдението ми, че тези правила противоречат и на правилника, и на Конституцията, всеки може да си направи справка, че тук дори не е гарантиран изборът на членовете на тази комисия с мнозинство от участвалите в гласуването.

Ясно е и по Конституция, и по правилник.

Ами те и другите неща са ясни. В тези правила не е посочен срокът, в който парламентарните групи, по-точно народните представители от парламентарните групи могат да правят своите предложения. Формално те нямат ангажимент с някакъв срок. Вие може да си ги изберете и след малко.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета проекта за решение, като преди това искам да заявя, че това е същият проект, който използвахме при избора на омбудсман, за да няма излишни дебати и спорове. Бях водена от мотива, че веднъж постигнали съгласие по това как да изглежда една такава комисия за таен вот, предлагам абсолютно същия модел в момента, в същия състав като представители на отделните парламентарни групи, а за поименния състав – ще помоля колегите от парламентарните групи да излязат и да го заявят, тъй като до началото на заседанието не ни бяха предадени имената от всички парламентарни групи. „Проект РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия за провеждане на тайно гласуване при избора на трима членове от квотата на Народното събрание, в т.ч. и председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и Решението за приемане на процедурни правила за тайно гласуване при избора на трима членове от квотата на Народното събрание, в т.ч. председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси

Избира Комисия за провеждане на тайно гласуване при избора на трима членове от квотата на Народното събрание, в т.ч. председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в състав от 11 народни представители, по 2 от всяка парламентарна група и 1 независим народен представител, както следва: Председател – народен представител от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Членове: един народен представител от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ; двама народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България; двама народни представители от Парламентарната група на Движение за права и свободи; двама народни представители от Парламентарната група на Партия „Атака”; двама народни представители от Парламентарната група на Синята коалиция; един независим народен представител.” Използвам възможността, че съм взела думата като вносител, за да предложа от името на Парламентарната група на ГЕРБ нашите двама представители. За председател предлагаме госпожа Юлиана Колева, която беше председател и на предишната комисия, и за член – господин Красимир Ципов, който също участваше в предишната комисия. Благодаря.

Господин председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на ДПС предлагаме за членове на Комисията по избора народните представители Тунджай Наимов и Ердоан Ахмедов. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Синята коалиция за членове на комисията предлагаме д-р Цветан Костов и Иван Николаев Иванов. Благодаря.

Благодаря, господин председател. От името на независимите народни представители предлагам Корман Исмаилов. Благодаря.

От името на Парламентарната група на Партия „Атака” предлагам народните представители Петър Хлебаров и Венцислав Лаков.

Благодаря, господин председателю. От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам народните представители Димитър Горов и Пенко Атанасов. Държа да подчертая обаче, че правим това предложение под условие и с огромни резерви. Аргументите бяха изтъкнати в изказването на госпожа Манолова. Аз обаче ще използвам още веднъж възможността да кажа, че тези резерви са свързани по начина, по който до този момент върви процедурата за избор на членовете на тази комисия – никакви предварителни разговори, предложения, които се правят в последния момент по отношение на процедурите, абсолютен инат от страна на мнозинството да даде поне знак, че има някаква нагласа за присъствие на представители на опозицията в тази толкова важна комисия. Така че предложението, което правя, е под условие и ние допълнително ще преценим участието на нашите представители в комисията.

Благодаря, господин председател. Най-напред искам да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Лазар Лазаров – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, и Петя Тянкова – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По § 12 има предложение от Иван Николаев Иванов – § 12, т. 1 да отпадне. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Любен Татарски и Стефан Дедев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Строителството, ремонтът и поддържането на общинските пътища се финансират със собствени бюджетни средства, целеви субсидии от централния бюджет и други източници.” 2. Създава се ал. 3: „(3) Общините финансират програми за повишаване безопасността на движението по общинските пътища.”

По § 13 има предложение от Иван Вълков и група народни представители – в § 13, чл. 53, ал. 1 думите „1000 до 5000 лв.” да се заменят с „500 до 3000 лв.”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Любен Татарски и Стефан Дедев. Предложението по т. 1, буква „б” бе оттеглено. Комисията подкрепя предложението в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 53 се правят следните изменения: 1. В ал.1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „(1) Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в” и „г”, т. 2, ал. 2 и ал. 4 и чл. 41 или които извършат, или наредят да бъдат извършени следните дейности:”; б) в т. 5: аа) в б. „а” думите „извън границите на урбанизираните територии и в населените места без регулационни планове” се заличават; бб) букви „в” и „г” се отменят. 2. В ал. 2 думите „500 до 3000 лв.” се заменят с „2000 до 7000 лв.”.”

По § 14 е постъпило предложение от народните представители Любен Татарски и Стефан Дедев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 54 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) При нарушения по чл. 52 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при нарушения по чл. 53 – в размер от 3000 до 8000 лв. (2) При повторно нарушение на чл. 52 имуществената санкция е в размер от 2000 до 7000 лв., а по чл. 53 – в размер от 4000 до 12 000 лв.”

По § 15 е постъпило предложение от народните представители Любен Татарски и Стефан Дедев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 21–30: „21. „Инфраструктурен проект” е проект за изграждане на нова пътна инфраструктура или за съществено изменение (реконструкция, основен ремонт/рехабилитация) на съществуваща пътна мрежа, която оказва въздействие върху пътния поток. 22. „Оценка на въздействието върху пътната безопасност“ е стратегически сравнителен анализ на въздействието на нов път или на съществено изменение на съществуващата пътна мрежа върху безопасността на пътната мрежа. 23. „Одит за пътната безопасност” е независима, подробна систематична проверка за техническа безопасност, свързана с проектните характеристики на пътен инфраструктурен проект, която обхваща всички етапи от планирането до началната експлоатация. 24. „Пробна експлоатация” е необходимият технологичен срок до един месец преди въвеждането на пътя в експлоатация за проверка на проектните характеристики. 25. „Начална експлоатация” е необходимият технологичен срок до един месец след въвеждането на пътя в експлоатация за проверка на проектните характеристики при експлоатационни условия. 26.„Категоризиране на участъци с висока концентрация на произшествия” е метод за установяване, анализиране и категоризиране на участъци с висока концентрация на произшествия от пътната инфраструктура, които са били в експлоатация повече от три години и по които са настъпили голям брой произшествия, предизвикали смърт, в съотношение с пътния поток. 27. „Категоризиране безопасността на пътната инфраструктура” е метод за установяване, анализиране и класифициране на части от съществуващата пътна мрежа чрез целенасочени инвестиции в пътните участъци с най-висока концентрация на произшествия и/или при които съотношението на ползите и разходите е най-високо (с най-висок потенциал) за намаляване на произшествията. 28. „Инспекция за безопасност” е обичайна периодична проверка на характеристиките и недостатъците, които налагат работи по поддръжка от съображения за безопасност. 29. „Пътна безопасност” е съвкупност от проектни и експлоатационни характеристики на републиканската пътна инфраструктура, които осигуряват безопасност на всички участници в движението. 30. „Лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст” са: а) родител/родители (осиновител/осиновители); б) семейство на роднини и близки или приемно семейство, в което децата са настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; в) настойник или попечител в случаите, когато и двамата родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права.”

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. Изискванията и процедурите по този закон, свързани с управлението на безопасността на пътната инфраструктура, не се прилагат за тунелите по републиканските пътища, които са част от трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България, определени в Наредба №1 за минималните изисквания за безопасност в тунелите по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България.”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. Разпоредбата на § 12 относно чл. 36г влиза в сила от 1 юли 2012 г.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.

Комисията предлага да се създаде нов § 20а, който става § 20: „§ 20. Наредбата по чл. 36ж, ал. 3 се приема в шестмесечен срок след влизането в сила на този закон.”

Параграф 20 – има постъпило предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено. Предложение от Иван Вълков и група народни представители. Предложение по т. 1 бе оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2. Постъпило е предложение от народните представители Любен Татарски и Стефан Дедев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 100, ал. 2 думите „чл. 10, ал. 2” се заменят с „чл. 10, ал. 1, т. 1”. 2. В чл. 139, ал. 5 думите „чл. 10, ал. 2” се заменят с „чл. 10, ал. 1, т. 1”. 3. В чл. 177: а) в ал. 2 т. 1 се отменя; б) създава се нова ал. 3: „(3) Който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.”; в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „1500 лв.” се поставя запетая и се добавя „а за повторно нарушение по ал. 3 наказанието е глоба от 500 до 3000 лв.”. 4. В чл. 178, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „от 100 до 1000 лв.” се заменят с „от 2000 до 7000 лв.”. 5. В чл. 179: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: 1. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона – 3000 лв.; 2. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона – 1500 лв.; 3. при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 места, без мястото на водача – 600 лв.; 4. при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост – 300 лв.” б) създава се нова ал. 4: „(4) Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата по-ниска от нормативно установената за съответната категория, се наказва с глоба, както следва: 1. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, и на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона – 1500 лв.; 2. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона – 750 лв.; 3. при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 места, без мястото на водача – 300 лв.;” в) досегашната ал. 4 става ал. 5.”

Параграф 21 – постъпило е предложение от Иван Вълков и група народни представители. Предложението бе оттеглено. Постъпило е предложение от народните представители Любен Татарски и Стефан Дедев. Предложението бе оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 1, ал. 2 след думата „регистрите” се добавя „на актовете”, а думите „регистрите на населението” се заменят с „регистъра на населението”.”

Параграфи 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за посочените от мен параграфи.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. Член 27 се изменя така: „Чл. 27. Данните в електронния личен регистрационен картон се актуализират от общинската администрация въз основа на един от следните документи: 1. актовете за гражданско състояние или електронните им еквиваленти; 2. заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес; 3. удостоверение за промяна на гражданство; 4. съдебно решение; 5. други удостоверителни документи, касаещи гражданското състояние.”

Комисията подкрепя текста на вносителя от § 18 до § 48 включително.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49: „§ 49. В Глава трета, Раздел ІХ се създават чл. 88а и 88б: „Чл. 88а. (1) Документи по чл. 88 се издават на: 1. лицето, за което се отнася акта за раждане, на неговите родители/законните му представители; 2. страните по акта за сключен граждански брак; 3. наследниците на починалото лице от акта за смърт. (2) Документите по чл. 88 може да се издават и на трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. (3) Документите по чл. 88 може да се издават и изпращат при служебно писмено поискване от община или държавен орган, когато това е свързано с административното обслужване на лицата, вписани в акта. Чл. 88б. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние от всяка общинска администрация, както и консулското длъжностно лице в чужбина може да издава дубликати на удостоверения за раждане, за сключен граждански брак или препис-извлечения от акт за смърт, както и препис-извлечения или пълни преписи от актовете въз основа на Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние. (2) Документите по ал. 1 се издават само въз основа на електронни актове, подписани с квалифициран електронен подпис.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който е отразен на систематическото му място в редакцията на § 49, поради което предлага § 50 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 51, 52 и 53, които стават съответно параграфи 50, 51 и 52.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 53: „§ 53. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжности лица при заявяване от лицето.” 2. Създава се ал. 4: „(4) Органите по ал. 1 съхраняват копия от документите по ал. 2 и 3 за срок 5 години.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 55 и 56, които стават съответно параграфи 54 и 55.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 56: „§ 56. В чл. 95 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „общинската администрация или до органите по чл. 1, ал. 2 от Закона за българските лични документи” се заменят с „органите по чл. 92, ал. 1”. 2. В ал. 4 думите „с постановление на Министерския съвет” се заменят с „от министъра на регионалното развитие и благоустройството”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 57.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 58: „§ 58. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата „предимно” се заличава. 2. Създават се ал. 2 и 3: (2) Заявеният адрес в чужбина пред органите по чл. 1, ал. 2 от Закона за българските лични документи чрез заявление за издаване на български лични документи е настоящ адрес и се отразява в регистъра на населението. (3) Български гражданин, живеещ в чужбина, може да заяви настоящ адрес – държавата, в която живее, и пред органите по чл. 92, ал. 1 по постоянния си адрес.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 60, 61, 62, 63, 64, 65 и 66, които стават съответно параграфи 59 до 65 включително.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 66: „§ 66. В чл. 106 се създават нови ал. 3, 4 и 5: „(3) Длъжностните лица от общинските администрации, изпълняващи дейности по гражданската регистрация, както и консулските длъжностни лица в чужбина имат право на безвъзмезден достъп до данните в електронните регистри на национално ниво. (4) Условията за достъп и за предоставяне на данни от регистрите се определят със споразумение между министъра на регионалното развитие и благоустройството и потребителя по ред, определен в наредбата по чл. 113, ал. 1. (5) За предоставяне на достъп, обмен на данни или извършване на справки въз основа на регистрите се събират такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, или безвъзмездно, когато това е установено със закон или друг нормативен акт.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 68, 69, 70, 71, 72 и 73, които стават съответно параграфи 67, 68, 69, 70, 71 и 72, и се подкрепят от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 73: „§ 73. В чл. 116 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 50 до 300 лв.” се заменят с „от 100 до 500 лв.”. 2. В ал. 2 думите „от 20 до 200 лв.” се заменят с „от 50 до 300 лв.”.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 75, 76 и 77, които стават съответно параграфи 74, 75 и 76.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 77: „§ 77. (1) Регистрите на актовете за гражданско състояние, съставени преди 1999 г. в кметствата, се предават за съхранение в административния център на общината в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. (2) В срок до 5 години от влизане в сила на този закон общинските администрации изграждат Национален електронен регистър на актовете за гражданско състояние, като създават електронни еквиваленти за актовете, съставени по реда на чл. 41.”

По § 79 е постъпило предложение от народния представител Димитър Чукарски. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79, който става § 78: „§ 78. (1) Лицата, променили настоящия си адрес от едно населено място в друго в периода от 1 септември 2010 г. до 31 януари 2011 г., в двумесечен срок от влизането в сила на този закон, представят в общинската администрация по нов настоящ адрес изискващите се документи по чл. 92, ал. 2 и 3 за извършване на адресна регистрация. (2) За лицата, които не са изпълнили задължението си по ал. 1 в определения срок, общинската администрация по новия настоящ адрес изпраща в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1 обобщена информация на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизирано заличаване на настоящия адрес в регистъра на населението. (3) За настоящ адрес на тези лица се счита настоящият адрес, който са имали преди 1 септември 2010 г., за което Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството уведомява общината по този адрес.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е текстът, който, според управляващите, би следвало да реши проблема с вътрешния изборен туризъм. Ще повторя съвсем накратко това, което казах при първото обсъждане на този законопроект, а именно, че тези текстове не решават въпроса с преместените вече избиратели от една в друга община, не решават въпроса с вътрешния изборен туризъм. Тези текстове на практика го бетонират, защото не е никакъв проблемът за политическите брокери, които са преместили хора от една община в друга с цел да гласуват в полза на определена партия или определен кандидат, да повторят изискуемите в тези текстове действия. Предупреждавам от тази трибуна, че тези текстове ще създадат огромен проблем на добросъвестните български граждани. Тоест, това са текстове, които бетонират изборния туризъм, които легитимират изборните туристи и в същото време създават проблем на хората, които са добросъвестни, защото те ще трябва да извършат една сложна процедура пред администрацията и да представят документи, които към момента на промяната на техния адрес не са били изискуеми. Тоест, минимум 50 000 български граждани ще бъдат наказани заради ината и упорството на управляващите да направят необходимите промени в Изборния кодекс и да решат този проблем. Защото, вижте, вече стана невъзможно да си затворим очите пред това, че едни представители на политически сили местеха хора от едно населено място в друго с цел да повлияят на изборите и създаваме тази видимост, че уж решаваме този проблем. Всъщност добросъвестните български граждани ще трябва да събират документи, нотариално заверени документи за собственост, договори за наем, декларация за съгласие, за да узаконят добросъвестното действие, което са извършили. За мен още по-необяснимо е тези текстове да се разглеждат именно сега, когато се чака решението на Конституционния съд, което вероятно или ще отмени уседналостта по начина, по който беше разписана в Изборния кодекс, или поне ще промени нейните параметри. И при една хипотеза, например, че Конституционният съд променя тази уседналост в рамките на шест месеца, става просто необяснимо защо ние наказваме хората, които са сменили настоящия и постоянния си адрес до 31 януари, а не наказваме тези, които са си го сменили на 1 февруари? При положение, че право на глас ще могат да упражнят всички, които са променили адреса си чак след 23 април. Тоест този интервал 1 февруари – 23 април, който не е предмет на тези разпоредби, остава да виси. И остава да се задава въпрос на авторите на тези текстове, защо, моля ви, те създават подобни разпоредби за едни хора и не създават подобни задължения за други хора? Освен това, искам да ви обърна внимание, че сам по себе си този текст е и противоконституционен, защото вменява на българските граждани задължения, които не са били законово регламентирани към момента на извършване на действието. Тоест, те са преместили постоянния и настоящия си адрес според законовите изисквания в един период и сега ще трябва да повторят това действие, като се съобразяват с изисквания, които впоследствие са възпроизведени в законодателството. Отвсякъде е противоконституционно. Но най-големият проблем е, че е наказващо по отношение на минимум 50 000 български граждани, които, надявам се, ще си кажат думата на местните и на президентските избори, независимо дали са на 23 октомври или на 13 ноември, или на някоя друга дата. Просто ГЕРБ ще си получи оценката на гражданите, включително и за тези текстове и за тези неудобства на изборите. Защото единственото, което правите, е да създадете проблем на хората, което вие най-добре от всички го можете.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Манолова! Втори път тази сутрин се изказвате неподготвена по текст, който коментираме в пленарната зала. Казахте две големи лъжи и неистини. Първата е, че ще създадем хаос, напрежение и проблеми за хората. Няма хаос и напрежение, защото това е изискване от 1 януари, влязло в сила на 31 януари 2011 г. и важи за всички. Това, което трябва да направят тези граждани, а те са 65 453 в цялата страна по официална справка на ГРАО, е да отидат и да представят в съответната общинска служба тези документи. Какво Ви притеснява произнасянето на Конституционния съд? Казахте една голяма лъжа и неистина, че остават да висят – използвам терминологията, която Вие ползвахте – тези, които са направили регистрация след 1 февруари до края на април, доколкото разбрах. Уважаема госпожо Манолова, промените в Изборния кодекс влязоха в сила на 31 януари, включително и промяната в Закона за гражданската регистрация. И за всички тези, които са се регистрирали след 1 февруари, важат новите правила. Тоест, те, за да си променят настоящия адрес, са отишли в общинската администрация, представили са документи за собственост и чак тогава са регистрирани. И накрая ще завърша с нещо, с което Вие започнахте, тъй като тази сутрин в първото си изказване започнахте и ползвахте два пъти сапуните и шампоаните. Аз бих си позволила от името на нашата група или поне от мое име да препоръчам на вашия лидер господин Станишев като рекламен материал да изработи за предстоящите избори сапун „Мая”, който колкото повече го ползваш, толкова по-бързо се стопява и изчезва. Докато го ползваш обаче, непрекъснато от него излизат мехурчета. И колкото повече опитваш да ги пипаш, толкова по-бързо се пукат. (Оживление в ГЕРБ.) Така че всичко това, което говорите, ще дойде денят Х, а той е много скоро, в който тези мехурчета ще се спукат и тогава всички ще видим резултата, а няма да разчитаме на вашето бабуване и врачески умения, които представяте всеки ден от трибуната. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Честно казано, не очаквах, че нивото на дебата в тази зала ще стигне дотам. (Силен шум в залата.)

Не очаквах, госпожо Фидосова, да стигнете до такова ниво на... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Няма да кажа „простащина” от тази трибуна! (Силен шум в залата.)

Проблемът е в друго. Проблемът е, че за вас 45 463 български граждани, които ще бъдат принудени да отидат до администрацията и да повторят цялата процедура по регистрация на настоящ и постоянен адрес, са нищо. За вас това, че ще създадете проблем на 45 хиляди души, не е проблем! Според официалната статистика на ГРАО, бих си позволила да Ви поправя, са в рамките на 65 хиляди души – 65 хиляди души са променили постоянния и настоящия си адрес за този период, и които поради вашия политически инат, поради вашето политическо упорство, ще бъдат заставени да повторят процедурата по пререгистрация, ще бъдат подложени на това неудобство, просто само и само за да можете вие да легитимирате вътрешния изборен туризъм, на който сте инициатори, и да удовлетворите ината си да не промените съответните текстове в Изборния кодекс. Аз наистина не разбирам защо с лека ръка ежедневно в тази зала създавате проблеми на българските граждани и нямате ли грам неудобство, с което ще ги гледате в очите през целия този период, през който те ще бъдат принудени да се пререгистрират? Това ще им създаде огромно неудобство, защото част от тях просто ще се окажат служебно пререгистрирани на старите си адреси и няма да могат да ползват социалните услуги на съответните общини. Ще загубят реда си за детски заведения на своите деца, ще загубят социалните си помощи, ще загубят един кръг социални услуги, които те могат да ползват от общините, в резултат на промяната на постоянния и на настоящия си адрес, само и само да си запазите избирателите, които преместихте от едно в друго село – в Монтанско, в Созополско, в Добричко или в другите области. (Реплики от ГЕРБ: „И в Кюстендилско! В Кюстендилско!”) Аз много се надявам, че наистина в крайна сметка оценката ще си я получите на 23 октомври или на 13 ноември и всички безобразия, които бяха сътворени по отношение на новите изборни правила, ще прелеят в един вот на българските граждани, който ще ви постави на място!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Община Ковачевци – 1400 души по постоянен адрес. (Реплики от КБ.) Хиляда и четиристотин души по постоянен адрес! Две хиляди и осемстотин – общо с настоящите. Триста от тях, съвестни граждани, се регистрираха за три месеца, до Нова година, за които госпожа Манолова очевидно се е загрижила. Впрочем, знаете ли коя беше община Ковачевци? Знакова община – общината на вожда и учителя на българския народ, общината на президента! Триста души! Откакто изтече този срок – от Нова година досега, само двама души има! Къде са тези 50 хиляди? За какви 50 хиляди говорим? Всъщност кои са тези съвестни граждани? Всъщност съвестните граждани са едно пренебрежимо малко число, за което въобще не си струва да се коментира тук. Всичките тези 65 хиляди, и тук умишлено не се споменават общини като Ковачевци, всичките тези, смея да го твърдя, са добросъвестни в кавички! Така че, моля Ви се, недейте да се грижите за несъществуващи съвестни граждани! Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Петров, не зная защо ползвате точно този пример, тъй като във Вашето изказване не чухме някакви основания, поради които тези хора са се регистрирали в този период от време. Вие по презумпция приемате, че те са подходили виновно и според Вас те са хора, които така или иначе, подлежат на някакво санкциониране, предвид на нормите, които сега утвърждавате в Закона за гражданската регистрация. Но аз вземам думата за нещо друго, за да кажа, че ако сте искрени в желанието си да пресечете, в това число и в общини с кметове, които не са от ГЕРБ, вътрешния туризъм и, да кажем, неоснователните пререгистрирания с оглед на бъдещите избори, ами подкрепете законопроекта, който ние сме внесли за промяна в Изборния кодекс и хората, които са променили настоящия си адрес 12 месеца преди датата на изборите, да останат да гласуват само по постоянен адрес. Защо не го приемете? Защо правите всякакви други финтове и се опитвате да намерите всякакви други техники по отношение на пререгистрацията на гражданите, изтъквате аргументи така както ви е удобно в дадена ситуация, а не подкрепите онова, което радикално решава въпроса с вътрешния туризъм? Защо го правите? Единствено заради пропагандата, единствено, за да обслужите в този случай предложението, което сте направили за промяна в Закона за гражданската регистрация. И се опитвате да ни убедите, че тази промяна е с оглед на спирането на вътрешния туризъм. Е, това не е вярно! Това не е вярно! Затова и не ползвайте такива примери, след като не знаете какви са били основанията на тези хора. Посочете района, от който и аз съм народен представител, например, община Земен. Защо не посочите и община Трън? Проверете колко са регистрирани. Защо ползвате избирателно само Ковачевци? Защото ви обслужва! По същия начин, по който ви обслужва и сега Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Това не е приемливо!

Уважаеми господин Петров, аз ще допусна, че Вие наистина сте загрижен за пресичането на вътрешния изборен туризъм и че може би не сте разбрали смисъла на предложението на госпожа Фидосова, което е залегнало в този доклад. Смисълът на това предложение е, че тези 300 души в Ковачевци, тези хикс души в Земен, тези игрек души в Трън нямат никакъв проблем да повторят тази регистрация. Разбирате ли? Който веднъж е организирал хора в монтанските села, в добричките села, той ще ги организира и втори път, като ще им събере документите, които се предвиждат в този закон. Разбирате ли, че този текст само имитира решителност да се справим с проблема? Този текст фактически бетонира вътрешния изборен туризъм. Той го легитимира и за всички тези, които недобросъвестно са преместени, те ще отговорят на новите условия, но това не са 65 хиляди български граждани. Ако приемем, че става дума за 10 хиляди души, за 15 хиляди души, останалите 50 хиляди българи заради ината на госпожа Фидосова ще бъдат принудени да ходят в ГРАО и да представят документи, които не е трябвало да представят в момента на своята пререгистрация, за да си запазим избирателите, които сме преместили в Монтана и в Созопол, и във всички други общини! Тук даже няма да правя разлика между политическите сили и между кметовете, защото има недобросъвестни такива. И ако ние наистина искахме да решим този проблем – и управляващи, и опозиция, трябваше да го решим и да накажем и кметовете от ГЕРБ, и от СДС, и от ДПС, и от БСП, които ще си осигуряват изборите с нечестни средства, но ние тук не го правим. По-точно вие не го правите и не искате да го направите! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Госпожо председател, колеги! Господин Найденов, говоря за Ковачевци, защото съм прегледал всичките шест общини на област Перник и в останалите, споменати от Вас – Земен и Трън, няма такива циркове. Това –първо. Второ, прави ми впечатление изключителната загриженост, госпожо Манолова, за проблема отсега от Ваша страна. Аз недоумявам защо към този проблем не проявявахте такава активност, когато управлявахте страната?!

Комисията предлага да се създаде нов § 78а, който става § 79: „§ 79. Наредбите по чл. 24, ал. 2 и чл. 113, ал. 1 се издават в срок до една година от влизането в сила на този закон.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който частично е отразен в редакцията на § 79, и предлага следната редакция на § 80: „§ 80. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, преди да ви запозная с доклада на комисията, имам процедурно предложение – да бъдат допуснати в залата господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, и госпожа Желяна Христова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 14 април 2011 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г. На заседанието присъстваха: господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, и госпожа Желяна Христова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”. Законопроектът беше представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предложените изменения и допълнения на Закона за железопътния транспорт в по-голямата си част целят хармонизиране на българското с европейското законодателство. Част от предлаганите изменения са свързани с изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от Регламент 1371/2007/ЕО за правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Целта е да се гарантират правата на пътниците, използващи железопътен транспорт, чрез въвеждане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при нарушаване разпоредбите на регламента. Друга група изменения са резултат от обстоен анализ на европейското законодателство и се отнасят до изменение на въведени разпоредби за сертифициране на железопътните превозни средства съгласно разпоредбите на Директива 2008/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт в Общността. С предложените изменения в тази част на законопроекта се предвижда за всяко превозно средство, преди да бъде въведено в експлоатация, да бъде определено лице, което да отговаря за неговата поддръжка и което се вписва в националния регистър на превозните средства. Важна част от измененията целят прецизиране на уредбата за инфраструктурните такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура. Тези промени са необходими за постигане на пълно съответствие с разпоредбите на Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за използване на железопътната инфраструктура. С предложените текстове се въвежда правилото таксите да се определят от размера на разходите, произтекли директно следствие на извършването на влаковата услуга, като тези такси следва да покриват преките разходи на управители за поддържане на мрежата в експлоатационна годност. Липсата на тази разпоредба в закона е отчетена от Европейската комисия като грешка на държавата ни, поради което е образувана процедурата за нарушение под № 2008/2102 на Европейската комисия спрямо България за грешки в прилагането на първия железопътен пакет. В законопроекта са предвидени и разпоредби, които допълват основния предмет на дейност на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, отнасящи се до разпределението на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт. Част от промените в законопроекта са насочени към подобряване на правната уредба, регламентираща програмата за развитието на железопътния транспорт и железопътната инфраструктура, която министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията предлага за утвърждаване от Министерския съвет. С промените се предлага ясно определяне на периода, който следва да обхване дългосрочната програма – 10 години. Този срок е предложен, като е отчетена 5-годишната продължителност на договора на Национална компания „Железопътна инфраструктура” с държавата за финансирането на дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура. С § 45 от Законопроекта относно изменение и допълнение на Закона за държавната собственост се цели разрешаване на проблем с настанените под наем работници и служители на Национална компания „Железопътна инфраструктура” във ведомствени жилища на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД и обратно – на работници и служители на „Холдинг БДЖ” ЕАД във ведомствени жилища на Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Става дума за над две хиляди жилища, които вместо да бъдат прехвърлени от „Холдинг БДЖ” ЕАД на компанията и от компанията на „Холдинг БДЖ” ЕАД, което е свързано с тежки и скъпи процедури, могат да бъдат продадени по предложения начин на заварените в тях при разделянето на двете предприятия през 2002 г. работници и служители. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 11 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г. На заседанието, проведено на 13 април 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие: Камен Кичев – заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”. Настоящият закон има за цел хармонизиране на българското с европейското законодателство, прието в областта на железопътния транспорт през последните няколко години. Измененията се налагат във връзка с изпълнението на задълженията на Република България да приеме мерки на национално ниво за прилагане на Регламент 1371/2007/ЕО за правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. От друга страна се налага хармонизирането на българското законодателство с изискванията на Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на общността и Директива 2008/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение Директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт в Европейския съюз. Предложеният законопроект цели постигане на пълно съответствие с разпоредбите на Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност. С предложените текстове се въвежда правилото от Директива 2001/14 инфраструктурните такси да се определят само от разходите, произтекли директно в следствие на извършването на влаковата услуга, като тези такси следва да покрият преките разходи на управителя за поддържане на мрежата в експлоатационна годност. Досега инфраструктурните такси се определяха по тарифа, като включваха и други разходи, което е отчетено от Европейската комисия като грешка на държавата ни, поради което е образувана процедура за нарушение, № 2008/2102 на Европейската комисия спрямо България за грешки в прилагането на първия железопътен пакет, а именно, че с приходите от инфраструктурните такси се покриват такси извън поддържането. В тази насока са предложенията размерът на таксите да се определя от управителя на железопътната инфраструктура по методика за изчисляване на тези такси, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно Директива 2001/14 държавите членки установяват рамка на таксите и спазвайки условието за независимост на управлението установяват специфични правила за таксуване или делегират такива пълномощия на управителя на инфраструктурата. Директивата ясно посочва степента на участие на превозвачите във възстановяването на разходите от една страна и степента на участието на държавата – от друга страна, като въвежда основополагащо правило относно формирането и разходването на инфраструктурните такси. Друго изменение, което законопроектът предвижда е транспониране на Директива 2008/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/49/ЕД относно безопасността на железопътния транспорт в Общността, която определя нов ред за безопасното експлоатационно състояние на превозните средства. Изисква се за всяко превозно средство, преди да бъде въведено в експлоатация, да бъде определено лице, което да отговаря за неговата поддръжка и което се вписва в националния регистър на превозните средства. Предложените промени, свързани с Директива 2008/57/ЕО, са въвеждане на регистрационен режим и за лица, които ще извършват дейностите по оценяване съответствието на подсистема или част от подсистема, които не са оперативно съвместими с изискванията на националните правила за безопасност или, когато е приложимо, с техническите правила, които се използват за прилагането на съществените изисквания, определени в списък за всяка подсистема. Предложените промени отразяват коректно различните дейности и задължения на управителя на железопътната инфраструктура и на железопътния превозвач във връзка с осъществяването на железопътен превоз на пътници и/или товари и налагането на имуществена санкция при неспазването им съгласно Регламент 1371/2007/ЕО за правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект не противоречи на изискванията на правото на Европейския съюз. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г. На свое заседание, проведено на 14 април 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – господин Камен Кичев – заместник-министър, господин Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, и госпожа Желяна Христова – главен юрисконсулт в същата агенция. Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Камен Кичев. С него се цели хармонизиране на българското с европейското законодателство, прието в областта на железопътния транспорт през последните няколко години. Част от измененията, произтичат от Регламент 1371/2007/ЕО за правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, като се гарантират правата на пътниците, използващи железопътен транспорт, чрез въвеждане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при нарушаване разпоредбите на регламента. В Допълнителните разпоредби на закона са предложени изменения на дефиниции и въвеждането и на нови понятия, с цел пълно съответствие с дадените в европейските нормативни актове формулировки. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за държавната собственост, като се цели разрешаване на дългогодишен проблем с настанените под наем работници и служители на Национална компания „Железопътна инфраструктура” във ведомствени жилища на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД и обратно – на работници и служители на „Холдинг БДЖ” ЕАД във ведомствени жилища на Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Въпросът е за над 2000 жилища, които вместо да бъдат прехвърляни от „Холдинг БДЖ” ЕАД на компанията и от компанията на „Холдинг БДЖ” ЕАД, което е свързано с тежки и скъпи процедури, могат да бъдат продадени по предложения начин на заварените в тях при разделянето на двете предприятия през 2002 г. работници и служители. В дискусията взеха участие народните представители Михаил Миков, Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Емил Радев. Постави се въпросът относно промяната на термините в § 15, § 25 и § 31, тъй като задължението на Република България е да транспонира по смисъл Директивите на Европейския съюз, без да възпроизвежда буквално термините от тях, тъй като това би довело до проблеми при тълкуването на законите. Обърна се внимание и на § 45, с който се предлага промяна на Закона за държавната собственост, с която се цели да уреди един частен случай и да игнорира Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, които регламентират продажбата на жилища да се извършва без търг на настанените под наем техни работници и служители. От мотивите е ясно, че в жилища на холдинга са настанени служители на Националната компания и обратно. В Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала, в чл. 18, ал. 3 е посочено, че с разрешение на едноличния собственик на капитала на холдинга може да се продават жилища на техни работници и служители, а не на служители на държавното предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура”, както се предлага в § 6б. Поставеният от вносителите проблем е по целесъобразност, цели да замести неизвършени административни процедури от 2002 г. и не следва да намери своето място в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост. С предложената преходна разпоредба се променя редът за продажба, предвиден в двата правилника. Изказа се и становището, че прехвърлянето на имотите от държавното предприятие на търговското дружество ще лиши настанените в жилищата работници и служители от права, а също ще се направят и много разходи, и може би предложеният подход е приемлив. След проведената дискусия и обсъждане, с 14 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, дами и господа! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 май 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. На заседанието присъстваха: Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, Желяна Христова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, и Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законопроектът беше представен от господин Веселин Василев. Според мотивите, изложени от вносителя, настоящият законопроект има за цел хармонизиране на българското с прието в областта на железопътния транспорт през последните няколко години европейско законодателство и по-специално изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от Регламент 1371/2007/ЕО за правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Целта е да се гарантират правата на пътниците, използващи железопътен транспорт, чрез въвеждане на ефективни санкции при нарушаване разпоредбите на регламента. Предложени са изменения на въведени разпоредби за сертифициране на железопътните превозни средства с цел привеждането им в съответствие с изискванията на Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Общността и Директива 2008/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт в Общността. Важна част от измененията целят прецизиране на уредбата за инфраструктурните такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност. Въвежда се изискването на директивата таксите да се определят от размера на разходите, произтекли директно вследствие на извършването на влаковата услуга, като тези такси следва да покриват преките разходи на управителя за поддържане на мрежата в експлоатационна годност. Липсата на такава разпоредба в закона е отчетено от Европейската комисия, поради което е образувана процедурата за Нарушение № 2008/2102 на Европейската комисия спрямо България за грешки в прилагането на първия железопътен пакет. Друга част от промените са насочени към подобряване на правната уредба, регламентираща програмата за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура, която министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията предлага за утвърждаване от Министерския съвет. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 3 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30.03.2011 г.”

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! В действителност настоящият законопроект има за цел хармонизирането на българското и европейското законодателство и ако той беше сведен само до това, бихме го подкрепили с двете ръце. Това е друга тема на дискусия – дали е необходимо директивите да ги преписваме точно и да ги вкарваме в законопроектите, точно както са написани. Това е друг въпрос. Но въпреки всичко тези текстове ние няма да ги оспорваме и бихме подкрепили, пак ви казвам, този законопроект. Но оттук нататък вече започва новаторският дух в законотворчеството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и текстове, които будят може би недоумение и които противоречат почти на всякаква логика, на всякакви норми и правила. Например, бих се спрял на чл. 15, който е в § 7, където се открива сега, че генералният директор на НКЖИ трябва сам да предлага своите заместник-генерални директори.

Трябва да има екипност.

Добре, господин Иванов, щом трябва екипност. Явно Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията заедно с целия министерски екип е разбрало, че трябва да има екипност. Но дайте да отидем да променим Конституцията! Тогава явно вие сте разбрали защо на този кабинет и на този Министерски съвет му куца работата – защото министър-председателят назначава всички заместник-министри. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Защо? Точно по темата е. Защото вие казвате, че генералният директор сам ще си избира екипа. Къде ви отидоха гръмките обещания за утвърждаване на конкурсните начала в програмата ви за европейско развитие за подбора на кадрите?

Чели ли сте я?

Чел съм я, да, за разлика от теб! Така че, уважаеми дами и господа, всички тези гръмки слова се сгромолясаха изведнъж. Защо? Нали вашият министър-председател казва, че в службите хората не трябва да се обичат, а трябва да работят? А сега какво? Изведнъж нямало екипно начало! Ами това, пак ви казвам, значи, че в Министерския съвет няма екипно начало и тогава министрите не могат да работят, защото заместник-министрите ги назначава премиерът. Дайте да променим Конституцията тогава, ако наистина е така! Този текст противоречи на всякакви норми и правила на нормалното мислене – генералният директор сам да си назначава заместник-генералните, и представете си, това е една структура, която е с над 14 хиляди работници и служащи, които работят в нея. Това не е нормално, разберете го! Но няма значение. Въпреки всичко, така както сте подали текста, вие разбирате ли, че оставяте НКЖИ без заместник-генерални директори, защото не сте делегирали права – в чл. 20 на закона, че той има права да назначава заместник-генералните директори. Или така, както е даден проектозаконът – в НКЖИ няма да има заместник-генерални директори, така ли трябва да бъде? Аз мисля, че не! Мисля, че трябва да се остави правото на управителния съвет да назначава заместник-генералните директори по предложение на генералния директор. Ами, той сега си има тези права, той единствено има право да предлага с кого да работи. Каква е разликата, аз не мога да разбера? Но някой си е навил на пръста, че някой му пречи и трябва да го махне. Ако това е проблемът, толкова много хора уволнихте от държавната администрация, че сега за трима човека повече или по-малко няма никакъв проблем. Другото, на което искам да се спра. Госпожо Фидосова, обръщам се към Вас. Просто недоумявам, госпожо Фидосова, мисля, че това, което са Ви го дали, не сте го прочели и сте подписали в становището по този законопроект, в областта за държавните жилище. Искате ли да ви зачета – в залата, след като се прочетоха становищата и докладите, никой не обърна внимание, във Вашия доклад пише: „Поставеният от вносителите проблем е по целесъобразност, цели да замести неизвършени административни процедури от 2002 г. и не следва да намери място в Преходните и заключителните разпоредби...”. Вие самата го казвате, че не трябва да намери място. С приложената предходна разпоредба се променя редът за продажба, приведен в двата правилника. Впоследствие обаче вие пишете, че ще бъдат направени много разходи и може би предложеният подход е приемлив. Ами те се изключват двете неща, защото това е наистина решаване на един частен проблем в тези жилища. Аз съм за решаването му, защото наистина това са две хиляди човека, две хиляди служители и работници. Струва ми се, че трябва да вкараме и пенсионерите вътре – които живеят, да имат правото, ако има някакъв начин да купуват тези жилища. Не може един човек, който четиридесет години е работил, да се е пенсионирал в периода от тези девет години, да не му се даде възможност и той да закупи жилището, в което е живял, а да се говори само за работници и служители. Мисля, че в БДЖ и НКЖИ има други, много по-съществени проблеми. В много от градовете има започнати жилищни блокове, които са започнати, изкарани са до определено ниво и не са завършени, стоят и се рушат в момента. Не се предприема нищо: нито да се предадат на общините безвъзмездно, за да могат да се достроят – или да се намери някакъв начин, да се продадат. Седят! В момента те се рушат. Знам го от собствената си практика, защото още преди 12 години правих опит в БДЖ един блок в Търговище, изкаран на груб строеж, да може да бъде прехвърлен безвъзмездно на общината. До ден-днешен стои там и се руши. Аз мисля, че и това е проблем, който трябва да се реши – със собствеността като цяло на БДЖ и НКЖИ. Но това не е начинът, по който трябва да се направи. Разбирате ли, аз съм „за” решаването на този проблем!

Какъв е начинът?

Начинът е законен – че всеки трябва да прехвърли собствеността, от едното дружество на другото дружество. Разбирате ли, през 2002 г. по много порочен начин те са разпределени между двете структури – един блок за тази структура, а друг блок – за друга структура? Но в този блок половината от апартаментите са за НКЖИ, а другите остават за БДЖ. Тогава е трябвало всеки един апартамент, апартамент по апартамент, да бъде описан и даден на всяка една от структурите. Тогава е допусната грешката. Този начин може да бъде уреден и със сегашната законова нормативна база. Може да бъде уреден, защото това е между две държавни структури, които могат да си прехвърлят отделни активи. Аз съм за решаването на този проблем, не искам да ме разбирате погрешно. Тези хора толкова години вече не знаят какво ще правят с тези жилища, които обитават – да ги поддържат ли, да не ги ли поддържат, да живеят ли в тях, или да не живеят в тях. Пак ви казвам, трябва да бъде решен този въпрос и ако ще го решаваме по този начин, трябва да вкараме и проблема с пенсионерите, които са настанени там, за да могат и те да получат право да купуват. Но аз ви казвам, че не съм убеден, че това е най-точната процедура, по която трябва да се извърши – с един ред в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост. Именно тези неща и още други навяват, че ние ще се въздържим при гласуването на този законопроект. Пак ви казвам, че ако бяха само хармонизационните текстове, щяхме да подкрепим този законопроект. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, колеги! Господин Такоров, Вие много добре умеете да измествате основната цел на всеки законопроект и да правите политическо говорене във ваша полза. По отношение на имотите на БДЖ и НКЖИ, аз Ви подкрепям за пенсионерите – наистина трябва да се помисли по въпроса дали те ще имат правата да закупуват съответните имоти. Но за прехвърлянето на имотите от НКЖИ на БДЖ и обратното съм категорично против. Това са едни безумни разходи, които няма смисъл да бъдат направени. Така както е предложено, наистина може още малко да се помисли в това отношение, но смятам, че предложението е добро. По отношение на това защо генералният директор има правата да определи свой екип, смятам, че е напълно в реда на нещата човекът, който носи отговорността за едно дружество, да може наистина да поеме тази отговорност и да определи своя екип, за да може да управлява добре. Вие сам казахте, че това е едно голямо дружество с много голям състав, което е много тромаво и което през годините не е управлявано добре. Затова смятам, че това е един добър подход за създаване на екип и за борбата с извеждане на това дружество към по-добро. Пак се връщам на имотите. Вие казахте, че това е една стара тема. Сега много лесно се дава акъл, но смятам, че вие бихте могли да се справите с това при добро желание. Ако толкова много знаехте как да го направите и толкова много искахте да се справите с този проблем, имахте пълната възможност да го направите. Не го направихте, така че смятам, че предложенията, направени в законопроекта, са добри. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Такоров! По отношение на екипността – да, това е екипът на изпълнителния директор, който си назначава своя екип. В случая главният секретар е административната фигура, която трябва да бъде експерт, а останалите е нормално изпълнителният директор да ги назначи, те да бъдат от неговия екип – хора, на които има доверие, хора, с които може да работи. По тази тема толкова. По втората тема, която засегнахте – за жилищата, тъй като Вие сте член на Българската социалистическа партия, бихте ли обяснили на нас, които не сме членове на вашата партия, кое ви дава основание да твърдите, че има друга възможност тези жилища да бъдат прехвърлени по някакъв начин? Ако Вие я знаете, елате и я кажете. Няма такава възможност! Единият вариант е по закон да се проведе търг, другият вариант е апартаментите да се прехвърлят между двете дружества. Това води до нови разходи, които натоварват крайната цена на апартаментите. Обяснете, ако вие искате да натоварите бедните служители на Български държавни железници и на НКЖИ с нови разходи при закупуване на тези дружества, ако мислите, че те вземат някакви огромни заплати и могат да понесат това, те не могат да го направят! Затова най-целесъобразната, най-социалната крачка, която можем да направим, е да дадем право на тези служители да закупят жилищата по начина, по който го предлагаме. Защото няма друга правна възможност. Ако Вие сте прочели някаква възможност някъде във вашите документи на вашата партия или другаде, те са си ваши, но не са законни! По закон това е вариантът, който може да се случи. Пак казвам, ако искате да натоварите служителите на БДЖ и НКЖИ с допълнителни разходи, елате и го кажете, но не знам каква партия сте вие тогава! Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По принцип половината от репликите бяха в потвърждение на това, което казах аз и госпожа Георгиева – че трябва да се намери начин за решаване на този проблем. Но нали знаете, че най-скъпото удоволствие в една държава е демокрацията – демокрацията и спазването на законите в тази страна? Комисията по правни въпроси го е казала и аз го прочетох втори път за тези, които не следяха дебата, че това нещо не може да се уреди с този текст, който е даден. Но Вие пак потвърждавате. Господин Иванов, не може с партийни документи да се решават проблеми, които са от гледна точка на собственост на държавата. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.) Така че ако вие правите вашите партийни документи такива, това си е ваш проблем. Но в момента има законодателна уредба, която решава този проблем и ние трябва да вървим по нея, независимо дали е скъпо, или не е. Защото по тази логика вие ще кажете, ако искате: „Президентските избори са много скъпо удоволствие, дай да си изберем Бойко и да приключим – по съвместителство ще е министър-председател, шеф на Българския футболен съюз и на Олимпийския комитет. Защото ще спестим доста пари.” Това ли е?! Това ли е вашият подход и начин на мислене? Значи, щом е скъпо – няма да го правим, щом е евтино – ще го правим. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.) Престанете с тези работи, защото разбирате ли...

Дайте решение.

Включително и за екипния принцип, вие пак ви казах, по този начин показвате, че в момента заместник-министрите пречат на министрите да работят, защото министърът не ги е назначил. Те какво – екип ли са, или не са екип? Вие казвате, че сега в момента в едно министерство министърът със заместниците не е екип, защото министър-председателят ги е назначил!? Екип ли са, или не са екип вашите хора? Значи според вас не са екип. Това казахте в момента. Разберете, че в България има Конституция, има закони, които трябва да се спазват. Не може с партийни решения да се върви напред. РЕПЛИКА: Как да не може, толкова години можеше?!

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, този закон не е само тези два казуса, които бяха дискутирани досега. Искам да кажа, че законът е много по-всеобхватен и въвежда нови правила при работата на железопътния бранш. Въвежда се Регламент 1371 на Европейския съюз за правата и задълженията на пътниците, използващи железопътния транспорт, където се предвиждат глоби при непредоставяне по подходящ начин на информация за услуги, при дискриминационни условия за хора в утежнено положение или инвалиди. Въвеждат се глоби за управителите на железопътната инфраструктура, които не предоставят информация за разположението на подвижния състав и закъснения и редица такива случаи, които досега са били игнорирани и неглижирани и пътниците страдаха от това. Надявам се, че с въвеждането на този регламент проблемът ще бъде решен изцяло. Вторият проблем, който се урежда, е въпросът, възникнал преди години и не е имало политическа воля да бъде решен – със сертификатите за безопасност. Досега сертифицирането за безопасност на подвижния състав се осъществяваше от една организация, която провеждаше на пет години изпитания за безопасност на подвижния състав, но забележете: 20% от подвижния състав се проверяваше директно, а 80% от него се проверяваше по документи. По тази причина досега нямаше обяснения, когато се случеше някое произшествие, защото никой не знаеше какво е било състоянието на подвижния състав. Пак казвам: формулата беше 20:80, 80% от подвижния състав се проверяваше по документи и, забележете, всичко това се правеше на пет години. След приемането на този закон ще се проверява 100% от подвижния състав, което ще гарантира 100-процентов мониторинг за безопасността на подвижния състав. Във всеки един момент ще се знае какво е неговото състояние, от една страна. От друга страна, този сертификат няма да се издава както досега – от външна организация, а ще се прави от структурите по безопасност към агенцията. Искам да спомена, че проблемът, който съществуваше досега за тези сертификати за безопасност, създаваха самите дружества, експлоатиращи подвижния състав. В случая не става въпрос само за Български държавни железници, моля това да се разбере от всички. Става въпрос за абсолютно всички участници в този процес – и частни фирми, и външни организации, и Български държавни железници. След минаването на проверката за този сертификат в следващите пет години, ако фирмата, което експлоатира превозните средства, желае, може да осъществява някакъв контрол за безопасност, ако не желае, може да не го изпълнява, защото това не й беше вменено със закон. Ако има пари, ще извършва проверките, ако няма пари, няма да извършва проверки. Ако гони печалба, няма да извършва проверки, ако цели да подсигури безопасността на пътниците, ще извършва проверки. С този закон ние прекратяваме именно тази порочна практика. Казваме, че оттук нататък 100% от подвижния състав на Българските държавни железници ежедневно ще бъде проверяван. Считаме, че по този начин ще спаднат рязко инцидентите в Български държавни железници. От друга страна, в този законопроект се третира и въпросът за инфраструктурните такси. Европейска директива казва следното: „Таксите се определят от размера на разходите при всеки директно вследствие на извършването на влаковата услуга, тоест таксите следва да покриват преките разходи на управителя за поддържане в експлоатационна годност на мрежата като параметри и скорости”. Какво се случваше досега? Досега предишните управници бяха включили в инфраструктурните такси незнайно защо и разни други разходи, неприсъщи за дейността, каквито са заплати, социални и така нататък. По тази причина Европейският съюз наложи санкции на България и недвусмислено каза, че това нещо следва да бъде регулирано. С настоящия законопроект този въпрос също намира своето решение. Намира решение една несправедливост: да бъдат натоварени ползвателите на инфраструктурата със суми, които те не дължат. Няма го господин Мутафчиев да отговори защо са били включени, но може би така е било по-добре за предишните управляващи – да събират пари, откъдето могат, и да не искат да намерят решение на въпроса. Намалявайки тези инфраструктурни такси, ще намалее като цяло и стойността на предлаганата в железниците услуга. Считаме, че Български държавни железници ще станат по-конкурентоспособни и ще могат да привлекат повече пътници и товари, които да генерират техните приходи, и железниците ще излязат от кризата, в която се намират в момента и в която бяха вкарани от предишните управления. Няма да се спирам на точките за екипност и за жилищата. Те бяха широко дискутирани. Уважаеми колеги, този законопроект е изключително важен и затова моля да бъде подкрепен от вас в момента в залата. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедура за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник от Министерството на вътрешните работи: господин Веселин Вучков – заместник-министър, госпожа Райна Димова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, госпожа Ева Венева – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, господин Николай Нанков – началник сектор „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно нормативна дейност”, и господин Владислав Александров – експерт в дирекция „Планиране и управление на бюджета”.

„Д О К Л А Д относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 102-01-23, внесен от Министерския съвет на 1 април 2011 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 6 април 2011 година, обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 102-01-23, внесен от Министерския съвет на 1 април 2011 година. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър; Райна Димова, директор дирекция „Правно-нормативна дейност”; Ева Венева, юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” и Николай Нанков, началник сектор „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на труда и социалната политика – Емил Мирославов, директор дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”. Законопроектът бе представен от заместник-министъра на вътрешните работи господин Веселин Вучков. Предложените от вносителя промени касаят допълнения и изменения в чл. 213 и 256 от Закона за Министерството на вътрешните работи, свързани с работата при специфични условия, извършвана от служителите на министерството и произтичащите от това възнаграждения и обезщетения. Законопроектът предвижда промяна в текста относно наименованието на правото на отпуск за работа във вредни условия по чл. 213, ал. 1, като предложеният нов текст изцяло кореспондира с действащата редакция по чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, регламентираща правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето. Предвижда се и създаването на нова ал. 3 в чл. 213, с която министърът на вътрешните работи да бъде оправомощен да определя за държавните служители по-благоприятни размери на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, като право на този вид отпуск имат само определена категория служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 256, ал. 1, т. 2 е предвидено допълнение, с което се разширява кръгът от допълнителни възнаграждения, формиращи еднократните обезщетения, изплащани по Закона за Министерството на вътрешните работи, като се предлага включването на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности. Това предложение е в унисон с разпоредбата на чл. 202, ал. 1, т. 1, с която изрично е регламентирано изплащането на допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности. В хода на дискусията по обсъждане на законопроекта участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Корнелия Нинова и Христо Бисеров. В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване с 12 гласа „за”, без гласове „против” и с 4 гласа „въздържали се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 102-01-23, внесен от Министерския съвет на 1 април 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с „Д О К Л А Д на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от народните представители Емилия Масларова, Петър Курумбашев и Драгомир Стойнев на 30 март 2011 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 6 април 2011 г., обсъди Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от народните представители Емилия Масларова, Петър Курумбашев и Драгомир Стойнев на 30 март 2011 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър, Райна Димова, директор дирекция „Правно-нормативна дейност”, Ева Венева, юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” и Николай Нанков, началник сектор „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”; на Министерството на труда и социалната политика – Емил Мирославов, директор дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”. Законопроектът бе представен от народния представител Петър Курумбашев. С него се предвижда да бъде създаден § 1а, съгласно който за неуредените в Глава петнадесета, шестнадесета, осемнадесета и деветнадесета въпроси да се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител. Господин Курумбашев изтъкна, че с отмяната на тази разпоредба, която е съществувала над година, е отнета възможността да се заплаща нощен труд на служителите в Министерство на вътрешните работи. Той поиска възстановяване на това отнето социално право на служителите и възмездяване на положения извън обичайното работно време труд. Становището на Министерството на вътрешните работи по законопроекта бе представено от заместник-министър Вучков, който не подкрепи законопроекта. Той изтъкна, че Законът за Министерство на вътрешните работи е специален закон по отношение на Закона за държавния служител. В чл. 169, ал. 2 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи е уреден статутът на държавните служители в МВР. Той разясни, че разпоредбите на Глава петнадесета „Служители на МВР”, Глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорност”, Глава осемнадесета „Прекратяване на служебното правоотношение” и Глава деветнадесета „Обезщетения” изчерпателно уреждат регламентираната в тях материя. Поради това не се налага субсидиарно приложение на Закона за държавния служител. Становището на Министерство на труда и социалната политика изрази Емил Мирославов, директор дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”. Той изтъкна, че не е необходимо да се възстановява §1а, като изложи същите аргументи на заместник-министър Вучков. По време на дискусията участие взеха народните представители Красимир Ципов, Корнелия Нинова и Михаил Миков. Господин Ципов се обърна с молба към вносителите да оттеглят законопроекта и да предложат съответната промяна в тялото на закона, тъй като с подобно предложение за субсидиарно прилагане на Закона за държавния служител биха задълбочили съществуващото напрежение между държавните служители в изпълнителната власт и служителите в МВР. Госпожа Нинова припомни, че подобна промяна е била искана при предишно разглеждане на Закона за Министерство на вътрешните работи, но тя е била отхвърлена. Господин Миков заяви, че е напълно нормално субсидиарно приложение да има Законът за държавния служител, не само по отношение на нощния труд, а и по всички останали въпроси. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 3 гласа „за”, 6 гласа „против” и с 5 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от народните представители Емилия Масларова, Петър Курумбашев и Драгомир Стойнев на 30 март 2011 г.”

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 102-01-23, внесен от Министерски съвет на 1 април 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 13 април 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 102-01-23, внесен от Министерски съвет на 01.04.2011 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – господин Веселин Вучков, заместник-министър, господин Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”, и госпожа Ева Венева, главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност”; от Министерството на труда и социалната политика присъства господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; присъстваха и представители на Синдикалната федерация на служителите в Министерството на вътрешните работи. Законопроектът бе представен от господин Веселин Вучков, заместник-министър на вътрешните работи. Предлага се да се промени наименованието на правото на отпуск за работа във вредни за здравето условия, което е в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда. Предвижда се създаването на правна възможност министърът на вътрешните работи да определя за държавните служители по-благоприятни размери на допълнителния платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, а именно при работа в среда с йонизиращи лъчения, контакт с биологични материали, създаващи рискове от инфекции, при експозиция на канцерогенни или химични агенти над установените норми. Предложението се мотивира с необходимостта да се осигури равнопоставеност между държавните служители и работещите по трудово правоотношение, поради невъзможността тези въпроси да бъдат уредени с колективен трудов договор. В тази връзка предлаганите промени в законопроекта предоставят адекватна възможност за компенсация на тези категории служители. Също така със законопроекта се предлага в еднократните обезщетения, изплащани по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, да се включат и допълнителните възнаграждения за специфични служебни дейности, което е в духа на закона и в контекста на направените предложения. Народните представители се обединиха около становището, че с предложения законопроект се хармонизират текстове в съответствие с Кодекса на труда и се създават възможности за определяне на по-благоприятен размер на отпуските на държавните служители, съобразен с условията на труд, което допринася за повишаване степента на защита на трудовите и социалните права на служителите в Министерството на вътрешните работи. След проведено гласуване с резултати: „за” - 13 гласа, „против” – няма, и „въздържал се” – 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 102-01-23, внесен от Министерски съвет на 01.04.2011 г.”. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от Емилия Радкова Масларова, Петър Атанасов Курумбашев и Драгомир Велков Стойнев на 30 март 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 13 април 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от Емилия Радкова Масларова, Петър Атанасов Курумбашев и Драгомир Велков Стойнев на 30.03.2011 г. Законопроектът бе представен от господин Петър Курумбашев. С предлаганите изменения се създават предпоставки за ефективно компенсиране на положения нощен и извънреден труд. Според вносителите със законопроекта се възстановяват отнети социални права и се гарантира компенсирането на положения извън обичайното работно време труд. При представянето на законопроекта бе подчертана необходимостта от законодателно уреждане на полагането на нощния труд, неговото компенсиране и заплащане в системата на Министерството на вътрешните работи. Изтъкнато бе, че до адекватното уреждане на този въпрос е целесъобразно да се намери справедливо решение, позволяващо пълноценното компенсиране на нощния и извънредния труд. Министерството на вътрешните работи не подкрепя законопроекта и счита, че законодателят е предвидил по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила за служителите от Министерството на вътрешните работи. Същевременно прилаганата система за образуване на възнагражденията включва и заплащането на нощния труд, независимо дали реално е положен. В този смисъл бе отбелязано, че не е начисляван нощен труд за полагания от служителите в МВР труд. В допълнение бе посочено, че разпоредбите относно работното време в Закона за Министерството на вътрешните работи са съобразени с изискванията на Директива на Европейския парламент и на Съвета 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. Заместник-министърът на вътрешните работи господин Веселин Вучков информира народните представители за предприетите мерки за превантивен и последващ контрол по полагането, отчитането, заплащането и компенсирането на извънредния труд в Министерството на вътрешните работи, включително и за уреждането на тези въпроси с актове на министъра на вътрешните работи. Министерството на труда и социалната политика счита, че Законът за Министерството на вътрешните работи урежда детайлно статута на служителите в МВР и не е необходимо спрямо тях да се прилагат разпоредби на други закони и в този смисъл не подкрепя предлагания законопроект. Представителите на Синдикалната федерация на служителите в Министерството на вътрешните работи считат, че специалният закон не урежда детайлно редица въпроси по отношение статута на служителите и някои аспекти от организацията на работното време и по-конкретно полагането, отчитането и заплащането на нощния труд. Налице са и пропуски по отношение на горната граница за полагането на извънреден труд, както и съответстващите санкции при неспазване на ограниченията. На практика се формира голямо количество положен извънреден труд, който не може да се компенсира, включително и чрез допълнителни почивни дни. Изказана бе подкрепа за предлагания законопроект, който би могъл да намери временно решение за признаването на нощния труд, неговото отчитане и заплащане, компенсирането на извънредния труд и времето на разположение, до адекватното им уреждане в Закона за Министерството на вътрешните работи. Народните представители от Политическа партия ГЕРБ не подкрепят законопроекта и считат, че Законът за Министерството на вътрешните работи урежда детайлно статута на служителите в системата на МВР, включително и с редица по-благоприятни, в сравнение с останалите държавни служители, придобивки по отношение на заплащането, компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и др. Не споделят и мотивите на вносителите за наличието на дискриминационни разпоредби и практики. След проведено гласуване с резултати: „за” - 4 гласа, „против” - 7 и „въздържали се” - 2 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от Емилия Радкова Масларова, Петър Атанасов Курумбашев и Драгомир Велков Стойнев на 30.03.2011 г.”.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от народния представител Емилия Масларова и група народни представители на 30 март 2011 г. На свое заседание, проведено на 13 април 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от народния представител Емилия Масларова и група народни представители на 30.3.2011 г. На заседанието присъстваха: господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, господин Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика, и господин Грозев – представител на синдикалната организация на служителите в МВР. От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Курумбашев. Той посочи, че повод за внасянето му е изразено становище от омбудсмана на Република България по отношение на извънредния и нощния труд. Действащият Закон за МВР изцяло премахва заплащането на нощния труд и урежда заплащането на извънреден труд само до 50 часа. В същото време служители на МВР полагат извънреден труд много повече от 50 часа, който не им се заплаща. Законът за МВР предвижда той да се компенсира с ползването на отпуск, но реално и това не се случва. Проблемът с извънредния труд възниква основно в някои дирекции с по-малко служители, които се оказват недостатъчни. Становището на МВР бе изразено от заместник-министър Вучков. Той посочи, че подробна дискусия по въпроса вече е била водена при измененията в Закона за МВР, влезли в сила на 01.01.2011 г., когато е бил отменен § 1а. Както тогава, така и към настоящия момент, МВР възразява срещу съществуването на тази разпоредба. Становището на синдикалната организация на служителите в МВР бе изразено от господин Грозев, който посочи, че те са били против отмяната на § 1а, а сега настояват за неговото приемане или за съответни изменения, инкорпорирани в самия Закон за МВР. Становището на Министерството на труда и социалната политика бе представено от господин Емил Мирославов. Министерството не подкрепя внесения законопроект и счита, че § 1а правилно е бил отменен при измененията в Закона за МВР от м. октомври 2010 г., защото с направените промени в него отпада необходимостта да се прилагат други закони. В проведената дискусия се включиха народните представители Михаил Миков, Четин Казак и Искра Фидосова. Господин Михаил Миков изрази своята подкрепа за внесения законопроект. Според него отмяната на § 1а е била грешка, връща системата на МВР назад и е знак за нейното затваряне. Не приема становището, че Законът за МВР се явява специален закон и затова измества общия. Правилото за специалния закон, дерогиращ общия, се прилага при тълкуване в правото тогава, когато една и съща материя е уредена от различни разпоредби, а случаят не е такъв. Според него европейските държави считат своите служители на МВР за държавни служители, въпреки спецификите в дейността им, и в тази насока трябва да е правната уредба и у нас. Според господин Миков е необходимо да се направи разграничение между длъжностите в МВР и служителите, които нямат специфични правомощия, да бъдат приравнени по статут на държавните служители извън системата на МВР, което ще доведе до по-оптимално изразходване на бюджетните средства. Господин Казак също възрази срещу тезата, че Законът за МВР като специален измества общия. Според него в системата на МВР има напрежение по отношение на заплащането между служители с различни длъжности и правомощия – униформени, оперативни и други подобни, от една страна, и останалите, от друга. Това напрежение може да бъде преодоляно чрез диференциране на заплащането, което е и справедливо. Системата на МВР трябва да се отвори и в нея да се прилагат общите принципи за държавните служители и определяне на възнаграждението им. Въпросът с нощния и извънредния труд следва да получи специална правна уредба, като е най-добре това да стане в самия Закон за МВР, но приема и предлаганото със законопроекта субсидиарно приложение на Закона за държавния служител. Госпожа Фидосова заяви, че не приема подхода, избран от вносителите, за уреждане на въпроса чрез препращане към друг закон и ако се налагат изменения, те трябва да се направят в самите разпоредби на Закона за МВР. След проведеното обсъждане и гласуване с 4 гласа „за”, 5 гласа „против” и 10 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от Емилия Масларова и група народни представители на 30 март 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Промените в Законопроекта за Министерството на вътрешните работи, които внасяме с моите колеги Петър Курумбашев и Драгомир Стойнев, са предизвикани преди всичко от срещите ни с работещи служители в Министерството на вътрешните работи, с представители на синдикатите, разбира се, и от срещите и консултациите с омбудсмана на Република България. Този законопроект всъщност има за цел да уреди някои въпроси, които поставиха тези служители, разбира се, и омбудсманът, когато ние преценихме, че те не са отразени и по-скоро някои от тях са преформулирани в промените, които се извършиха в Закона за Министерството на вътрешните работи през 2010 г. Сред тези въпроси стои и въпросът с прилагането, отчитането и заплащането на нощния труд. В сега действащото законодателство, независимо че се полага нощен труд, той не се признава за такъв и следователно не се компенсира адекватно нито като заплащане, нито като почивка. В Закона за Министерството на вътрешните работи не съществува нито една разпоредба или механизъм, които да уреждат този нощен труд, както и в Правилника за приложението на закона. При обсъждането на законопроекта в Комисията по труда и социалната политика представителите на МВР споделиха, че при формиране на основното възнаграждение на служителите на министерството, се отчита и полагането на нощния труд, следователно всички служители в системата, забележете, всички служители в системата получават заплащане за нощен труд, без значение дали той реално е извършен и положен. Сами разбирате, че тук има правна неуреденост, или бих казала едно правно несъвършенство. Българското законодателство, и по-специално Кодексът на труда и нормативните актове по неговото прилагане съдържат изчерпателна уредба по прилагането, отчитането, заплащането и компенсирането на нощния труд. Колеги, не считаме, че основният закон, трудовата Конституция на България, трябва да се преформулира в специалните закони. Още повече че веднъж вие казвате, че специалният закон е специален закон и не трябва да се съобразява с основния закон, втори път препращате специалния закон към основния закон. Мога дори да кажа, че току-що бяха прочетени и такива становища, в които има противоречие. Необходимо е да се направи уточнение и това, че в Директива 2003/88 на Европейската общност се предвижда едно изключение от общото правило за компенсиране на нощния труд само за полицейски служители и за военнослужещи. Освен това недостатъчно са уредени въпросите с извънредния труд, и по-специално с неговото прилагане и компенсиране. На практика поради естеството на работа той почти никога не може да бъде компенсиран и служителите, които го полагат, в крайна сметка не могат да получат адекватното заплащане или съответно необходимите бонуси, които се дават по Кодекса на труда. В Закона за Министерството на вътрешните работи също няма такава горна граница, която да нормира прилагането на извънредния труд, което всъщност го има много стриктно и ясно посочено в Кодекса на труда. Заплащането на нощния труд и компенсирането му по някакъв друг начин има своята логика, защото всъщност той се извършва с компенсация за почивки. И тук отварям една скоба, не забравяйте какви промени се направиха в кодекса, свързани с почивките. Но и още нещо – коефициентът за нощния труд рефлектира и върху осигурителните правомощия, осигурителния стаж на хората, които го прилагат. Тук трябва да кажа, че при обсъждането в нашата комисия господин Веселин Вучков – заместник-министърът на вътрешните работи, подчерта, че Законът за МВР детайлно изчерпва всички тези въпроси и не са необходими промени. Същото преди малко беше прочетено и като становище на групата на колегите от ГЕРБ. Ами, колеги, след като детайлно всичко е разписано в Закона за Министерството на вътрешните работи, защо се предлагат промени в този закон специално от Министерството на вътрешните работи, и то пак в тази насока, които детайлно са разписани?! Мисля си, че трябва да обединим двата закона, да направим необходимите промени, още повече че това са неща, свързани с правата. Те са свързани регламентирано и с европейските правомощия. Аз съм убедена, че вие ще осмислите това, което коментирахме и в комисиите, и това, което предлагат колегите от другите парламентарни групи, и ще подкрепите и този законопроект, пак казвам, който е подкрепен от синдикатите, от работещите колеги в Министерството на вътрешните работи, както, разбира се, и от становището на омбудсмана на Републиката. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости, скъпи колеги, на нашето внимание са два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Единият – с вносител Министерски съвет, и другият – с вносители Емилия Масларова и група народни представители. По отношение на законопроекта с вносител Министерския съвет мисля, че нещата са относително ясни – става въпрос за технологично уточнение. Аз ще се спра малко по-подробно на втория законопроект – с вносители колегите от Коалиция за България. Преди да премина към същността на изказването си, искам да припомня, че Законът за Министерството на вътрешните работи е сравнително нов закон – приет е през 2006 г. Спорният § 1, който се предлага сега отново да бъде възстановен, е в сила всъщност от 5 август 2008 г. През 2010 г. § 1а е отменен – всъщност от 1 януари 2011 г. Това, което колегите от Коалиция за България предлагат, е за неуредените случаи по Глава петнадесета, шестнадесета, осемнадесета и деветнадесета (съответно „Служители на МВР”, „Дисциплинарна отговорност”, „Прекратяване на служебното правоотношение” и „Обезщетения”) да се прилагат нормите на Закона за държавния служител. Тук е основният юридически казус, по който очевидно ще трябва да се произнесе и Правната комисия, ако вече не го е направила, за да стане ясно дали може да бъде нарушен или видоизменен правният принцип – специалната норма да отменя общата норма. Това е единият от въпросите, който трябва да получи своя отговор. В Закона за Министерството на вътрешните работи, в чл. 169 е казано, че този закон урежда изцяло статута на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Подчертавам думата „изцяло”, защото големият проблем е, че има някои въпроси според вносителите, които не са уредени в специалния Закон за Министерството на вътрешните работи. Тук специално се набляга на правната фигура на нощния труд, защото нощният труд действително е правна фигура, съществува в Кодекса на труда, в Закона за държавния служител, но в Закона за Министерството на вътрешните работи никъде не става въпрос за него. Нощният труд тук е уреден в подзаконови нормативни актове и може би не е случайно, защото една част от тях, които не уреждат правила, няма как да бъдат атакувани, няма как да бъдат обжалвани. Нещо повече, за нощен труд се говори в една наредба или заповед, ако не се лъжа, в която става въпрос за ободряващи напитки, които се полагат на хората, които полагат нощен труд. Уважаеми колеги, говоря на темата нощен труд, защото съм от хората, които в продължение на повече от 20 години полага такъв, и много добре знам специфичните характеристики на така наречения нощен труд. Зная, че трябва да се търси разрешение на този въпрос. Според мен неговото решение трябва да бъде в рамките на Закона за Министерството на вътрешните работи. В чл. 202 казвате, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за, подчертавате: изпълнение на специфични служебни дейности; резултати в служебната дейност; извънреден труд; научна степен; специфични условия на труд – да не изброявам останалите текстове, в които дори за тези, които са държавни служители в Медицинския университет на Министерството на вътрешните работи, се полагат и средства по договори с Националната здравноосигурителна каса. Така че вие подробно изреждате всички дейности, за които произтичат права, т.е. произтича плащане, и не зная защо пропускате точно нощния труд. Аз зная вашите аргументи: вие ще кажете, че в системата на Министерството на вътрешните работи никога не е изплащан нощен труд. Ако вие искате да продължи нощният труд в МВР да не се изплаща, кажете го ясно. По начина, по който отговаряте, не става ясно защо нощният труд не е специално отбелязан в специалния Закон за Министерството на вътрешните работи. Вие твърдите, и това е така, че в чл. 199 от Закона за МВР основното месечно възнаграждение включва два компонента: единият компонент е заплата за категория, вторият – заплата за длъжност. Заплатата за длъжност, от своя страна, се определя от възнаграждението за ниво и възнаграждението за специфични условия на работното място, което всъщност сега променяте с текста, който предлагате. В коя част от тези компоненти влиза нощният труд е въпросът, който задават вносителите. Къде е позициониран нощният труд? Нощен труд в Министерството на вътрешните работи полагат една част от служителите, а не всички. Ако те получават средства за специфични условия на труд, къде е тогава ролята и мястото на специфичността на нощния труд, ако мога така да се изразя? На следващо място. По отношение на Директива 2003/88/ЕО преди малко беше казано от вносителите. Там си има специално указание: „Изключение от общото правило за компенсиране на нощния труд може да има само за служители полицаи.” Вие прекрасно знаете, че в Министерството на вътрешните работи има много служители, които не са с полицейски правомощия. Ако служителите в Министерството на вътрешните работи са около 50 или 52 000, не знам точната бройка (според синдикатите около 50% от хората в Министерството на вътрешните работи са с полицейски правомощия), останалите не са. Тогава как ще заплащате на тях нощен труд? Как го компенсирате? Вие твърдите, че това става с тези 12 дни допълнителен годишен отпуск. Голямата претенция тук е, дори не е да се препрати към основния Закон за държавния служител, да бъде уреден статутът на нощния труд, защото от това произтичат плащания. Ако имате волята да решите този въпрос – решаваме го, ако нямате – продължаваме напред, както е било досега, защото нощният труд досега не се е плащал. Няма как да избягаме от това твърдение. Уважаеми колеги, моето мнение е, че трябва да се търси решение на въпроса в самия Закон за Министерството на вътрешните работи. Може като отделен текст да се изброи, за да няма основания за претенции, за да няма основания за разделение между едни, на които е компенсиран този специфичен характер на условията на труд, и други, за които не е. С надеждата да има някакво решение в насоката, в която беше моето изказване, заявявам, че нашата парламентарна група ще подкрепи и двата законопроекта. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще се опитам съвсем накратко да представя моето становище по законопроекта за Министерството на вътрешните работи, внесен от госпожа Масларова, господин Курумбашев и господин Стойнев. В мотивите на вносителите е посочено, че през 2008 г. Законът за Министерството на вътрешните работи е допълнен в изпълнение на Директива 2003/88/ЕО в аспект на организацията на работното време на служителите и че приетият текст дава възможност за неуредените в Закона за МВР въпроси по организацията на труда да се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител. Тази промяна (с въвеждането на разпоредбата на § 1а, която е предмет на днешната дискусия) е въведена със Законопроект, № 850-01-203 от 10 юни 2008 г., внесен от господин Ангел Найденов и група народни представители. Няма нито един ред в мотивите ми към законопроекта, които да посочват необходимостта от въвеждането на § 1а. В този аспект искам да кажа, за съжаление може би ще повторя част от становището, което преди малко сподели с вас господин Адемов, че за мен лично не е мястото да се въвежда отново тази разпоредба в Закона за Министерството на вътрешните работи. В крайна сметка, тук специално господата вносители от групата на Коалиция за България, трябва да са наясно по какъв начин се реализира съответната законодателна инициатива. Не мисля, че по някакъв начин ще постигнем целения ефект от тях, като обсъдим и приемем една такава промяна. Ако се търси решение на въпроса за заплащането на нощния труд на служителите на Министерството на вътрешните работи, това трябва да стане със съответната промяна в тялото на Закона за Министерството на вътрешните работи. Искам да споделя с вас още едно виждане. Наистина за мен през последните години нормативната уредба, уреждаща статута на служителите в Министерството на вътрешните работи, претърпя една значителна промяна. Наистина има много малко неща, за които може дори да се твърди, че не са уредени, но всъщност те имат някаква уредба на подзаконово ниво. Ако ние желаем да постигнем нещо – това беше споделено и от представителя на синдикалната организация на Министерството на вътрешните работи, който присъства на заседанието на Правната комисия, той сподели с нас, че те също са се двоумили по какъв начин трябва да бъде направена съответната промяна, за да бъде решен този въпрос. Според него също – той сподели това на заседанието на парламентарната Комисия по правни въпроси, по-добрият начин, по-добрият вариант е съответната промяна в тялото на Закона за Министерството на вътрешните работи. Затова аз бих призовал колегите да не подкрепят законопроекта, внесен от госпожа Масларова и група народни представители, и да се направи съответното предложение, ако желаят те самите, в другия законопроект, внесен от Министерството на вътрешните работи. В заключение, искам да ви обърна внимание, че, подкрепяйки едно такова предложение, отново можем да задълбочим – как да го нарека, този изкуствен конфликт, който стои между служителите от така наречените силови структури и останалите държавни служители. Много добре ви е известно, че служителят от силовите министерства се ползва с определени привилегии. Същото е видно и от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съвсем ясно в Закона за Министерството на вътрешните работи е казано по какъв начин се формира основното месечно възнаграждение. То е образувано от заплата за категория и заплата за длъжност. Заплатата за длъжност също е двукомпонентна. Конкретният размер се състои от възнаграждение за ниво, което отразява място на съответната длъжност в йерархията и възнаграждение, което отразява специфичните условия на работното място. Да, никъде в действащия закон не е казано какви са конкретните специфични условия. Много добре знаете, че тези служители получават възнаграждения, които са, да не казвам голяма дума, поне един път и половина по-големи от заплатите на останалите държавни служители. Много се опасявам, че при приемането на предложението на госпожа Масларова и група народни представители, ние може да стигнем до задълбочаване на този изкуствен конфликт и отново да тръгнат приказки, че служителите в Министерството на вътрешните работи получават един особен статут, който включва едни допълнителни възнаграждения, които са извън рамките на действащото законодателство. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми представители на Министерството на вътрешните работи! Аз съм участвал веднъж в такава дискусия, но очевидно понякога достигането на смисъла на казаното до тези, към които е предназначена, изисква повторение – то невинаги води до знание, често пъти води до обратното на знанието. Доказателство е, че материята, уредена в Закона за Министерството на вътрешните работи, не изчерпва особено социалната част на отношенията – самият факт на внасяне на днешното изменение от Министерския съвет. Големият принципен въпрос – изчерпва ли Законът за Министерството на вътрешните работи цялата работа, свързана със статута, с правоотношенията на тези специфични държавни служители, служителите в Министерството на вътрешните работи? Категорично не, по простата причина, че Законът за Министерството на вътрешните работи е устройствен закон и в своите 270 члена няма как да изчерпи онова, което в около 130 140 разпоредби е уредено в Закона за държавния служител. Има редица въпроси, мога да ви дам безкрай примери – един непредубеден читател, дори без диплома за висше юридическо образование, може сам да си направи справка. Например да види уредбата на служебната книжка в Закона за държавния служител, която отсъства в Закона за МВР. Уредбата на признатия стаж за времето, през което си бил незаконно уволнен, която изрично е уредена в Закона за държавния служител и съответно отсъства такава уредба в Закона за Министерството на вътрешните работи. Мога да изброявам до утре въпроси, свързани със статуса на държавния служител въобще, които отсъстват в Закона за Министерството на вътрешните работи. Там голяма част от материята е отишла да уреди функциите, да уреди дирекциите, да уреди дори финансово ресурсното осигуряване и други въпроси – най-естественото нещо е субсидиарното прилагане на Закона за държавния служител. Затова през 2008 г. беше въведен този параграф. Имаше още една цел на неговото въвеждане – постепенно да се върви към уеднаквяване във възможната част на служителите от Министерството на вътрешните работи с всички държавни служители, а не тяхното сепариране – ограничаване, от другите държавни служители. Това е въпрос и манталитет на философията. Тези, които разбират МВР като част от отбраната и въоръжените сили, казват: „Законът за МВР урежда всичко и трябва да има една Китайска стена от другите държавни служители.” Господин Ципов, това противоречие ще продължи да съществува именно по този начин, по който тази философия упорито го прокарва. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.) Това е манталитетът на хората, които разбират държавните служители в МВР като военизирани служители. Въпросът на девоенизацията, освен въпрос на лозунги, е въпрос и на манталитет, и на правна уредба. Аз ще продължавам да твърдя и сигурно ще дойде време, когато ще има мнозинство в това Народно събрание, което ще оцени, че това е пътят за развитието на системата във вътрешните работи. Сега този манталитет, който съществува, трудно може да възприеме нещата така. Той ги тика в псевдообвивката на девоенизирана система, но в кожата на една част от отбраната и Въоръжените сили. МВР вече не е част от отбраната и Въоръжените сили – било е някога. В Закона на Министерския съвет се вкарва едно понятие, което никъде не съществува и няма определение – „специфични служебни дейности”. То се прокарва упорито – не отсега. Сега само се доразвива в § 2 на внесения от Министерския съвет законопроект. Може ли някой да каже кои са специфични служебни дейности? На чистачката е специфична, на постовия полицай е специфична, на пожарникаря – още по-специфична, на разследващия полицай – също е специфична, или пък на оперативния работник по икономическа, която го отличава от оперативния работник по криминална – също е специфична. Никъде обаче в закона не се казва какво е „специфична служебна дейност”. Вие ще подкрепите този законопроект, като от това ще настъпят определени правни последици. Забележете, че специфичната служебна дейност няма нищо общо с познатите на българското право специфични условия на труд. Едно са специфични условия на труд, установени в Кодекса на труда, съвсем друго е така леко отстрани въведено, ето така... Господин Ципов ще кара гражданите да питат: „Какви са тези специфични дейности в МВР? Тайна ли са? Какви са, та те ще бъдат правното основание за тях да се полага обезщетение при пенсиониране?” Агент под прикритие, който се пенсионира – това е специфична дейност. Да де, ама трябва да има някакви законови условия, при които да се прилагат тези текстове. Ние не можем да приемем, че министърът на вътрешните работи със свой собствен акт ще определя кои са специфичните служебни дейности. Защото един ден може да се случи министър, който харесва БОП-а, да определи, че там са специфичните дейности. Друг ден може да се случи, че е министър, който харесва Пожарната и да им даде права на тях. Трети път може да се случи министър, който харесва повече Гражданска защита, да им даде тези специфични дейности и да каже, че са техните, от които произтичат правата. Това крие нестабилност, крие рискове за фаворизиране на едни служители за сметка на други, без да е ясно всъщност какъв финансов, човешки, организационен ресурс стои зад тези права. Забележете, че никой от вносителите от Министерския съвет не казва колко ще струва това на бюджета, кои са тези специфични дейности, колко са те, колко могат да възлизат обезщетенията за такива дейности, определени от министъра, за да се планират те в бюджета на Министерството на вътрешните работи за догодина, ако приемете закона. В този смисъл законът не е финансово осигурен, нито финансово мотивиран, не чухме в комисиите да се каже: става въпрос за толкова пари, така че ние от Коалиция за България няма да подкрепим едно такова фриволно отношение към законодателството. Неговото внасяне единствено и само доказва, че трябва да има обща препращаща разпоредба, която да осигури субсидиарното прилагане на Закона за държавния служител. Иначе периодически ще ви се налага да внасяте изменения на Закона за МВР, за да уредите един или друг въпрос, който иначе можете да го откриете понякога уреден. Примерно, въпросът за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени – ефект, който идва от другото ни законодателство, от Кодекса на труда, който заменя работа във вредни условия. Това е чисто редакционна поправка в първия параграф и тя сама по себе си не би могла да буди някакво кой знае какво възражение – така от Европа са ни го подали, така сме го вкарали в другия текст, така влиза и в Закона за МВР. Първият параграф е чисто редакционен. Вторият параграф – развитието на онзи текст, който се появи преди известно време в Закона за МВР – специфична служебна дейност. Най-простото е сега, ако има някой да стане в тази зала и да каже кои са специфични служебни дейности. Приемете ли този закон, аз ще попитам министъра на вътрешните работи: „Господин министре, кои са специфичните служебни дейности”, и когато той каже кои са, аз ще кажа: „Ама защо не сте включили другите категории служители, техният труд също е специфичен?” Защо фаворизирате едни служители за сметка на други по свое собствено политическо усмотрение? Такава възможност дава този текст. Няколко думи... (Реплики от ПГ на ГЕРБ.) Няма „стига”! Да чуете и да остане в стенограмите... (реплики), защото казват, че знанието е сила, а невежеството е блаженство. В становището на Министерството на вътрешните работи се казва, че законът е специален закон по отношение на Закона за държавния служител. Уважаеми дами и господа, той би бил специален, ако действаше отмененият § 1а, който казваше, че онзи се прилага субсидиарно, ако няма уредба в Закона за Министерството на вътрешните работи. Напротив, с премахването на онзи параграф той не е специален по отношение на Закона за държавния служител. Той е отделен и различен. Не може вече субсидиарно да се прилага Законът за държавния служител по редица въпроси. Пак казвам, мога да ви изброя, човек не трябва много да е чел, за да ви изброи поне десет случая, неуредени в Закона за държавния служител. И какво се налага тогава в МВР да се случва? Вътре министърът с подзаконови актове, вътрешноведомствени актове да компенсира с инструкции, с наредби, с правилници дефицита на уредба от другия закон. Това не е добър законодателен подход. Той почива единствено на философията – ние в МВР сме по-различни от останалото общество. В Западна Европа, Европа, модерното законодателство изключват този подход. Този подход, който сега се въвежда, е от тоталитарно време. Ще дойде време и той ще бъде преосмислен, аз нямам съмнения по този въпрос. Не може никоя система в гражданското общество, особено в системата за вътрешна сигурност... Погледнете въпросите за отговорността. По-тежка е отговорността на държавния служител по Закона за държавния служител, отколкото ангажиментите да не нанася вреди по Закона за МВР. В Закона за МВР се казва: „и се търси отговорност по гражданския закон”. Кой граждански закон – ЗЗД, чл. 45: Непозволено увреждане? За разлика от Закона за държавния служител, където ясно са изброени отговорностите и ти се казва: нямаш право да му биеш главата в стената, защото носиш отговорност, а не като му биеш главата в стената, да ти търси отговорност по гражданския закон! За това става въпрос. Човек, ако внимателно седне и види това сепариране на системата как е направено... И не знам защо, кое ви трябваше на вас, управляващото мнозинство, да връщате системата назад?! Още от наше време върви този спор. При началното приемане на закона имаше една съпротива за прилагане на общото законодателство за държавния служител. По-късно имахме възможност да вкараме това приложение. Уважаеми дами и господа, аз знам, че няма да имаме мнозинство... (Реплики от ПГ на ГЕРБ.) Който бърза, да излиза, но това трябва да се каже. Това ние ще продължим да го говорим на гражданите и на служителите от Министерството на вътрешните работи, защото има редица въпроси, когато техните права ще бъдат много повече защитени, ако се прилага Законът за държавния служител. И обратното – ще бъдат във волята на началника, на министъра, на кой да е, ако остане тази уредба, която вие предлагате. Обещавам ви, че ще питам министъра кои са специфичните служебни дейности и с какво те са по-специфични, господин Ципов, от тези дейности, които извършват другите служители? Благодаря ви.

Уважаеми господин Миков, защо не предложите, като сте такъв защитник на сепарирането на тази система, да се прилага субсидиарно цялото българско законодателство? Много добре знаете защо предложихте вие субсидиарното прилагане на Закона за държавния служител по отношение на статута на служителите на Министерството на вътрешните работи. Вие трябваше да напишете на коляно, за съжаление, през 2008 г. закон, който трябваше да отрази една грандиозна реформа. За мен лично решихте да се презастраховате повече, отколкото е необходимо, с приемането на субсидиарното прилагане на Закона за държавния служител спрямо статута на служителите на Министерството на вътрешните работи, вместо да изпълните изискванията на Европейската директива. Отново ще ви повторя, колеги! В мотивите на законопроекта, внесен в Четиридесетото Народно събрание от Ангел Найденов и група народни представители, няма нито един ред за субсидиарното прилагане на Закона за държавния служител. Господин Миков, много добре знаете какво са „специфични служебни дейности”. Наистина попитайте господин Цветанов, ако желаете, но мисля, че това е абсолютно извън всякаква дискусия, която днес водим. (Реплики на народния представител Михаил Миков.)

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Господин Ципов, субсидиарността се учи, а няма смисъл да пишем, че се прилагат субсидиарно. Това го има в изказванията, сигурно някъде е прозвучало. Големият въпрос е отново за закриването на системата. Аз не исках с подзаконови актове да регулирам отношения, които трябва да имат относително траен, устойчив характер. Законодателят е този, който трябва да каже – специфични дейности са тези, тези и тези – той е този – при тези условия ще получи тези бонуси. А не идва един министър и казва – за мен специфични са пожарникарите, защото министър-председателят идва оттам, друг ще каже – специфични са еди кои си, трети ще каже... И това ще води до нестабилност на уредбата и на службата. Нещата трябва да се уреждат в закон. Колкото повече са уредени нещата в закон, толкова по-стабилни са отношенията, които съществуват. Особено системи и сектори като вътрешната сигурност максимално трябва да бъдат уредени в закон. Не може служителят в МВР да носи по-малко отговорност от другия държавен служител в горското или рибното стопанство. Пак ви казвам, не може единият като му бие главата в стената, да казваш – специфична служебна дейност, тя предполага това, а на другия да казваш – ще отговаряш, ако превишиш правата си. Ето това е! Но въпросът е философски и ментален и аз имам твърде малко надежди, че в това мнозинство този въпрос ще се реши по друг начин освен този, по който сте тръгнали. Карайте така! Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала от Министерството на вътрешните работи на Веселин Вучков – заместник-министър, и на Мария Рангелова – началник на сектор „Правни въпроси” в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, № 102-02-9, внесен от Министерския съвет на 1 април 2011 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 13 април 2011 г., обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, внесен от Министерския съвет. От Министерството на вътрешните работи на заседанието присъства Иван Александров – младши юрисконсулт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, който представи законопроекта. Меморандумът за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа е подписан на 21 май 2010 г. в София. Проектът му е одобрен с решение на Министерския съвет. Целта на Меморандума е да определи ролята и задачите на Секретариата на Конвенцията, сътрудничество между него и договарящите страни – тяхната подкрепа относно функционирането му, организационните и оперативните му възможности. Секретариатът ще действа като технически експертен орган и ще подпомага договарящите страни при изпълнението и прилагането на разпоредбите на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа. В своята работа той ще бъде в постоянен контакт с Експертната работна група. Секретариатът ще бъде институционално свързан с Женевския център за демократичен контрол на въоръжените сили и ще е разположен в гр. Любляна, Република Словения. Съгласно Меморандума Секретариатът ще изпълнява задачи, определени от Комитета на министрите и от Експертната работна група, ще координира, хармонизира и регистрира всички свързани с конвенцията дейности, ще подготвя годишен доклад за напредъка до Комитета на министрите и др. Финансово дейността му ще бъде подпомагана от договарящите страни и международните партньори, с които ще се съгласува, и изготвеният от ръководителя на Секретариата годишен бюджет. Съгласно решението на Министерския съвет разходите по неговото изпълнение ще бъдат за сметка на бюджета на Министерството на вътрешните работи за съответната година. За първоначален период от две години всяка от договарящите страни ще направи годишна вноска в размер на 10 000 евро за подпомагане покриването на оперативните разходи на Секретариата. В резултат на проведените двустранни срещи между представители на Секретариата е изяснено, че средствата, отпускани от страните по конвенцията, няма да са за директна издръжка на Секретариата, а за отделни прояви. Размерът на вноската е съгласуван и одобрен от всички министри от Комитета на министрите. Предвид изложените мотиви и в резултат на проведеното обсъждане, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа. Становището е прието на 13 април 2011 г. с единодушие.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, № 102-02-9, внесен от Министерския съвет на 1.04. 2011 г. На 20 април 2011 г. Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Съгласно представените от вносителя мотиви основната цел на меморандума е да определи ролята и задачите на Секретариата на конвенцията, да регламентира сътрудничеството между него и договарящите се страни, тяхната подкрепа относно функционирането му, организацията и оперативните му възможности. Предвидено е Секретариатът да действа като технически експертен орган, упълномощен да подпомага договарящите се страни при изпълнението и прилагането на разпоредбите на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа. В своята работа ще бъде в постоянен контакт с експертната работна група и с определените национални точки за контакти. Секретариатът ще бъде институционално свързан с Женевския център за демократичен контрол на въоръжените сили (DCAF) и ще е разположен в гр. Любляна, Република Словения, в помещенията за центъра. Финансово дейността на Секретариата ще бъде подпомагана от договарящите страни и международните партньори, с които ще се съгласува изготвеният от ръководителя на Секретариата годишен бюджет. Съгласно решението на Министерския съвет, с което проектът за меморандум е одобрен като основа за водене на преговори, разходите по него ще бъдат за сметка на бюджета на Министерството на вътрешните работи за съответната година. В резултат на проведеното гласуване Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа.” Благодаря.

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, № 102-02-9, внесен от Министерския съвет на 1.04.2011 г. На заседание, проведено на 4 май 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 21 май 2010 г. в София. На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на вътрешните работи: господин Веселин Вучков - заместник-министър, и госпожа Мария Рангелова – началник сектор „Правни въпроси” в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”. Меморандумът определя ролята и задачите на Секретариата на конвенцията в сътрудничеството между него и договарящите се страни. Секретариатът ще е разположен в гр. Любляна, Република Словения, и финансово дейността му ще бъде подпомагана от договарящите страни и международните партньори, с които ще се съгласува изготвеният от ръководителя на Секретариата годишен бюджет. Разходите по изпълнението на проекта ще бъдат за сметка на бюджета на Министерството на вътрешните работи за съответната година, като за първоначалния период от две години всяка от договарящите се страни ще направи годишна вноска в размер на 10 хил. евро за подпомагане покриването на оперативните разходи. След представянето се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” 16 народни представители, без „против”, „въздържал се” 1. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 21 май 2010 г. в София.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за преминаване към второ гласуване на току-що приетия закон за ратифициране.

Благодаря Ви, господин председател. „ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство за сътрудничество и подкрепа по отношение на Секретариата на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан на 21 май 2010 г. в София.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Първо, процедура за допускане в залата на госпожа Валентина Танева от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В Глава първа се създава наименование: „Раздел І. Принципи и цели на административното регулиране и административния контрол”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Държавните органи и органите на местното самоуправление осъществяват административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност в съответствие с принципите и целите на този закон.”

По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „лицензионен или регистрационен” се заличават, а след думата „режим” се добавя „по смисъла на чл. 4, ал. 1”. 2. В ал. 5 думите „лицензионен или регистрационен” се заличават, а след думата „режим” се добавя „по смисъла на чл. 4, ал. 1”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В Глава първа след чл. 4 се създава наименование: „Раздел ІI – Задължения на административните органи”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 5 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата „правомощия” се добавя „във връзка с регулирането и контрола върху стопанската дейност”; б) създава се т. 5: „5. осигурят възможност за предоставяне на услугите по електронен път съгласно Закона за електронното управление.” 2. Създава се ал. 3: „(3) В административните производства по чл. 4, ал. 1 наличието или липсата на факти и обстоятелства могат да се удостоверяват с писмени декларации, които административният орган е длъжен да приеме. За деклариране на неверни данни в декларацията деклараторът носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. С декларация не може да се доказват образователно-квалификационна степен, професионална квалификация и здравен статус, както и други факти и обстоятелства, за чието установяване със закон е предвиден друг ред.”

По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8: „§ 8. В Глава първа, Раздел II се създава чл. 7а: „Чл. 7а. (1) Таксите, събирани от административните органи във връзка с регулирането и контрола върху стопанската дейност по този закон, се определят по Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите и разходването им, приета от Министерския съвет. (2) Методиката по ал. 1 се приема в съответствие със следните принципи: 1. размерът на таксата трябва да съответства на разходите на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на контрола, в т.ч. необходимите материално-технически разходи и всички административни разходи за изпълнение на задълженията на длъжностните лица с оглед на тяхната квалификация и изразходвано работно време; 2. административните разходи по т. 1 не могат да надвишават 20 на сто от размера на таксата. (3) За отстраняване на нередовности и/или за предоставяне на допълнителна информация не се събират такси. (4) Събраните такси могат да се ползват за повишаване качеството на предоставяната услуга. (5) Приходите от таксите не могат да се изразходват за допълнително материално стимулиране на служителите на административните органи, по чиито сметки са постъпили. (6) Методиката по ал. 1 не се прилага при определяне размера на такси за осигуряване провеждането на политики в области със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно процедурно предложение за удължаване на работното време до приключването на работата по този законопроект. Наистина има още 10-20 минути работа по него. Мисля, че е по-добре да довършим гласуването на законопроекта докрай.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 11 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 се създават изречения второ и трето: „В публичния регистър в отделен раздел се вписват лицата, подали заявление за издаване на лиценз и се описват броят и видът на приложените документи. Вписването се извършва по реда на подаване на заявленията и се отбелязва движението на преписката по издаване на лиценз.” 2. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Регистърът по ал. 2 се води при спазване изискванията на специалния закон и на Закона за защита на личните данни. (4) Лицензиращият орган осигурява безплатен достъп по електронен път до регистъра по ал. 2 съгласно Закона за електронното управление.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават изречения второ и трето: „В публичния регистър, в отделен раздел се вписват лицата, подали заявления за регистрация и се описват броят и видът на приложените документи. Вписването се извършва по реда на подаване на заявленията и се отбелязва движението на преписката за вписване в регистъра и издаване на удостоверение.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Вписването в регистъра и издаването на удостоверение са условие за започването и законосъобразното извършване на съответната стопанска дейност с изключение на случаите, когато регистриращият орган не се произнесе с изричен акт в определения срок, предвиден в специалния закон. В тези случаи се прилагат съответно чл. 28 и 29.” 3. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Регистърът по ал. 1 се води при спазване изискванията на специалния закон и на Закона за защита на личните данни. (6) Регистриращият орган осигурява безплатен достъп по електронен път до регистъра по ал. 1 съгласно Закона за електронното управление.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 30 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Длъжностно лице, което не изпълнява задълженията си за редовно водене на регистрите по чл. 11, ал. 2 и по чл. 15, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.” 2. В ал. 4 цифрата „3” се заменя с „1, 2 или 3”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 7: „§ 7. Изпълнението на закона се възлага на всички органи, овластени да администрират режими по смисъла на чл. 4, ал. 1.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, чието систематично място е като § 15.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, чието систематично място е като § 14.

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В срок 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема методиката по чл. 7а по съвместно предложение на министъра на финансите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма.”

Господин председател, остава, защото ние не добавихме допълнителен параграф, а § 14 стана § 15, а § 15 - § 14, т.е за § 16 нямаме промяна.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В срок 12 месеца от влизането в сила на този закон органите, които са овластени да администрират режими по смисъла на чл. 4, ал. 1, привеждат информационните си системи и съответните структурни звена в съответствие с изискванията на закона.”

По § 18 има предложение от народните представители Милена Христова и Захари Георгиев. Колеги, чета предложението: „В § 18 изразът „органите, които администрират регистрационни режими, внасят в Министерския съвет” се заменя с израза „Министерският съвет внася за разглеждане в Народното събрание”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. В срок 3 месеца от влизането в сила на този закон всеки орган, който администрира регистрационни режими, внася в Министерския съвет проект на закон за изменение и допълнение на закона, регламентиращ съответния режим, за въвеждане на мълчаливото съгласие при регистрация.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа, ще се опитам да привлека вниманието ви в този неподходящ час за една минута. Текстът, който се предлага и се приема от комисията, има най-малко два дефекта. В него се вменяват задължения на органи, като агенции, ведомства и други под министерствата. Недопустимо е в закон Народното събрание да вменява ангажименти, различни от тези на Министерския съвет или министерства – това е първото, което го прави дефектен. Второ, с така направения текст – че тези ведомства трябва в 3-месечен срок да внесат в Министерския съвет нещото, което е проект за закон, фактически не се дава никакъв срок за подготовката и внасянето на законопроект по този въпрос в Министерския съвет, в Народното събрание. Това обаче е в унисон с целия закон, който според мен е малко наивистичен и трудно ще намери приложение. Не съм оптимист, че ще подкрепите предложението, което сме направили, но все пак благодаря за това, че поне чухте аргументите защо текстът, който се предлага в § 18, е непригоден.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имах готовност да се изкажа по конкретни текстове, ако беше възникнал такъв дебат. Той за щастие не възникна, въпреки че закони, които имат значително по-малко значение за общата бизнес среда, но пък значително по-голямо значение за конкретни индивидуални интереси, предизвикват повече вълнения. Аз все пак искам да ви благодаря за приемането на този закон. Той означава малко големи неща за конкретни стопански субекти, но едно много голямо значение за облекчаването на общата административна и регулаторна цена –нещо много важно за всички български фирми. Основните моменти, които имат съществено значение – това е въвеждането на принципа за мълчаливото съгласие при регистрационните режими и определянето на таксите, които събира администрацията на разходообоснован принцип. Това какво означава? Повече работа за администрацията – в случая, аз съм от страната на администрацията, но се радвам за тази повече работа, и по-малко разходи за бизнеса, както и по-малко разходи за бизнеса при таксите, и повече необходимост от администрацията да генерира приходи по друг начин. Благодаря ви още веднъж. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)