СПАС ПАНЧЕВ (КБ)1431 думи
Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, господин министър, драги колеги! На заседанието на Комисията по външна политика и отбраната обсъдихме въпроса за необходимостта да има отделен закон за Военната полиция и какви задачи Военната полиция ще изпълнява в цивилния живот.
В днешното си изказване аз бих искал да направя някои бележки по Законопроекта за Военната полиция.
Положително е, че на Военната полиция се възлагат задачи като охрана на обекти, разкриване, прекратяване и пресичане на терористични актове, разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжия, задържане на извършители на престъпления от общ характер и освобождаване на заложници. Военната полиция като институция и досега развива донякъде тези способности и няма пречка възможностите й да бъдат използвани на територията на страната и извън районите на военните поделения и обектите.
В Закона за отбраната и въоръжените сили – чл. 52, ал. 2, се регламентира, че на въоръжените сили в мирно време не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. Ако Закона за Военната полиция ще е самостоятелен, то би било редно с оглед на досегашната ни традиция да се формулира такава разпоредба, например като ал. 3 на чл. 5 от проекта.
Принципно нова постановка в проекта е предлаганата структура на Военната полиция, която да се състои от служба „Военна полиция” и военно-полицейски формирования в Българската армия – нещо, по което говори преди малко моят колега Мерджанов.
Новият елемент – военно-полицейските формирования, ще имат няколко задачи, посочени в чл. 2, ал. 3 от проекта, те са с контролни и охранителни функции.
Тук възникват няколко основни въпроса: дали е достатъчно финансово и ресурсно обмислено, доколко е целесъобразно тези високо подготвени кадри да се занимават с охранителни функции във всички военни поделения и обекти, къде ще се квалифицират тези кадри, на кого ще бъдат подчинени военно-полицейските формирования в Българската армия, след като директорът на Военна полиция ще има спрямо тях методически и общо контролни функции? Ще бъдат ли тези кадри в йерархическа подчиненост на по-старшите в поделението и няма ли да се превърнат само в охрана без реални контролни функции, тоест определени охранителни взводове?
Всички тези въпроси възникват, защото не са регламентирани, от една страна. От друга страна, тези формирования са различни от досегашната ни практика и натрупан опит. Нещо повече, в проекта се говори за взаимодействие между служба „Военна полиция” и военно-полицейските формирования при осъществяването на дейностите по охраната.
Следващият много важен въпрос, може би най-важният, е кога, къде и спрямо кои лица органите на служба „Военна полиция” осъществяват функциите и задачите си и реализират правомощията си.
Какво предвижда проектът? Къде служба „Военна полиция” извършва оперативно-издирвателна дейност в Министерството на отбраната в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия? Характерна е формулировката на чл. 4, ал. 2 от проекта, че може да извършва оперативно издирвателни дейности в едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната. Защо и кога ще може – не става ясно.
Органите на Военна полиция извършват и проверки при получени сигнали за извършени престъпления от общ характер, които не съдържат достатъчно данни по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс за образуване на досъдебно производство – чл. 6, ал. 2 от проекта. Тук отново могат да извършват проверки в едноличните търговски дружества с принципал министърът на отбраната. Служба „Военна полиция” извършва охрана и контрол на охраната на обекти на въоръжените сили, на военни учения и военни транспортни средства и ешелони, но не и на търговските дружества – чл. 7 от проекта.
Служба „Военна полиция” събира, обработва, систематизира, съхранява, анализира и използва информация, свързана с реда и сигурността на въоръжените сили и едноличните търговски дружества с принципал министърът на отбраната – чл. 8.
Тези примери показват, че не е достатъчно точно формулирано къде и кога работи служба „Военна полиция” и спрямо кого работи службата. Отговор би следвало да се намери в чл. 11 от проекта. Тук са изброени както военнослужещите и цивилните служители от въоръжените сили, така и личният състав на едноличните търговски дружества и лицата, подготвящи или извършващи престъпления във военните обекти, и лицата, които застрашават реда и сигурността на въоръжените сили и т.н.
По отношение на следващите функции – за престъпления от общ характер, проектът препраща към НПК, тоест спрямо военнослужещите и цивилните лица от въоръжените сили – за последните, при и по повод изпълнение на службата им, независимо че от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 на проекта излиза, че оперативно издирвателните дейности са нещо различно от дейностите по предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер, а това не е така и следва да се има предвид, че нейното естествено продължение е разследването на извършени престъпления. Това не би било проблем при съответната нормативна регламентация, но не и при мълчание по въпроса. Не би следвало да има проблем оперативно-издирвателната дейност да се извършва от едни органи и разследването – от други, за което има примери и досега.
В заключение, по разглежданите въпроси къде, кога и спрямо кого осъществяват функциите си служба „Военна полиция”, може да се каже, че в проекта е допуснато объркване и несистематичност, което би могло да доведе до проблеми при конкретни практически ситуации, свързани с прилагането на закона. Би следвало ясно и точно да се обоснове кръгът от лицата, спрямо които органите на службата осъществяват правомощията си като отправната точка на предложения чл. 11 е доста добра и обоснована. Тук следва да се направи изключението за разследващите функции, тъй като е малко вероятно да има промени в НПК и не на последно място – да се направят съответстващи изменения в Закона за МВР.
В продължение на изложеното следва да се подчертае, че въпросите, свързани с оперативно-издирвателната дейност, осъществявана от служба „Военна полиция”, не са достатъчно и добре конструирани в законопроекта, а тя е гръбнакът на полицейската дейност.
На първо място, не са посочени специфичните способи и средства за нейното осъществяване, като някои от способите са отбелязани частично на отделни и несистематично свързани места в закона. Посочено е, че службата може да ползва доброволни сътрудници, но вероятно е пропусната възможността за ползване на специалните разузнавателни средства. Именно при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност може да се получи припокриване на дейностите на службите за сигурност и службите за обществен ред.
Затова, както бе споменато, и в изпълнение на Стратегията за национална сигурност би следвало при изготвянето на един такъв законопроект да се извърши трезва преценка и необходимите промени в другите закони, например в Закона за МВР, в Закона за ДАНС.
Тук отново следва да се подчертае, че заложената идея в законопроекта е добра и напълно логична, а именно Служба „Военна полиция” да осъществява правомощията си спрямо лицата, предвидени в чл. 11 от проекта, но изпълнението на идеята следва да стане по един добър и широкообхватен правно-технически начин.
На следващо място, в проекта са посочени задълженията на държавните органи и организации, длъжностните лица и гражданите да оказват съдействие на органите на Военна полиция, както и за взаимодействието на Военна полиция с другите държавни органи и организации. Тук следва да се отбележи, че особено място е отделено на взаимодействието с Министерството на вътрешните работи, а не е отделено внимание на взаимодействието с Държавна агенция „Национална сигурност”. В Закона за ДАНС правомощията на органите на ДАНС по осигуряване на националната сигурност обхващат и въоръжените сили, а разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 123, ал. 3 дават специфични правомощия в тази насока. Това предполага пряко взаимодействие между ДАНС и Военна полиция при предварително диференцирани и законодателно изчистени правомощия.
В заключение, следва да се отбележи, че законопроектът за Военната полиция е първият закон, който се предлага, след като е налице новата Стратегия за национална сигурност. Независимо дали ще се върви към самостоятелен закон или към допълнителни норми в Закона за отбраната и въоръжените сили, то разпоредбите следва да се преподредят и систематизират. Ако се приеме, че разпоредбите на чл. 11 във връзка с чл. 6, ал. 3 в проекта са верни като идея и целесъобразни с оглед спецификата на регулираните обществени отношения, това е кръгът от лицата, спрямо които Военна полиция осъществява функциите си, то в синхрон с тях могат да се формулират и останалите норми.
Ако се приеме, че националната сигурност е и икономика, и здравеопазване, и образование, и екология, и външна политика, и т.н., то можем да кажем, че това е широкият й обхват. Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, службите за сигурност и службите за обществен ред защитават националната сигурност и тяхната дейност е свързана с по-тесния й обхват. Именно тук следва да се прецизират функциите, задачите и правомощията, за да се постигне максимално добър синхрон и взаимодействие, което може да стане реално след задълбочен, прецизен и професионален анализ на действащата нормативна уредба и нейната промяна при необходимост. Благодаря ви за вниманието.