11 май 2011 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник, правя процедурно предложение да бъде допуснат в залата господин Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии.

„СТАНОВИЩЕ относно Отчет на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2010 г. На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 6 април 2011 г., бе разгледан Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2010 г. От членовете на съвета в заседанието взеха участие: Георги Лозанов, Анна Хаджиева, София Владимирова и Георги Стоименов. Отчетът бе представен от Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии. С внесения в Народното събрание на 31 март 2010 г. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2010 г. е изпълнено изискването на чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, съгласно който „Съветът за електронни медии представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си не по-късно от 31 октомври за първото полугодие и 31 март за второто полугодие на предходната година и го публикува на страницата си в интернет.” Според отчета в радиосектора има 76 доставчици на радиоуслуги, които притежават лицензии за създаване на 285 програми, предназначени за разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване (44 от тях не се създават поради липса на разрешение за разпространението им), три от програмите са с национален обхват – „Хоризонт” и „Христо Ботев” на Българското национално радио и „Дарик радио България”. Наред с ефирното разпространение чрез кабелни електронни съобщителни мрежи и/или сателит се разпространяват 32 радиопрограми от 30 доставчици на радиоуслуги. В телевизионния сектор има 24 доставчици на аудио-визуални медийни услуги, които притежават лицензии за създаване на 33 телевизионни програми, предназначени за разпространение чрез наземно аналогово или цифрово радиоразпръскване. Чрез кабелни електронни съобщителни мрежи и/или сателит се разпространяват 136 програми на 102 доставчици. Само 7 доставчици предоставят нелинейни медийни услуги –„Видео по поръчка” и „Плати, за да гледаш”. През отчетния период СЕМ продължава дейността си по издаването на лицензии и регистрации на нови радио- и телевизионни програми, предназначени за разпространените както в мрежи за аналогово, така и за цифрово радиоразпръскване. Издадени са 5 лицензии за радиодейност чрез наземно аналогово радиоразпръскване. Постановени са решения за изменение на 84 индивидуални лицензии, 24 от тях са за прехвърляне. Постановени са и 8 решения за прекратяване на индивидуални лицензии. Извършени са 11 регистрации за телевизионна дейност и 2 за радиодейност. СЕМ продължава да изпитва административни затруднения по отношение на поддържането и актуализирането на V-ти раздел, който включва предприятията, които разпространяват български и чуждестранни програми. През второто полугодие на тази година е извършено наблюдение в общ обем от 12 486,5 часа, като са наблюдавани 257 програми, от тях 202 са радиопрограмите и 55 са телевизионните. В сравнение с обема на наблюдение за предишното шестмесечие сегашният отчет бележи отстъпление с 1369 часа. Извършеното наблюдение е в условията на работеща недостатъчно ефективно Интегрирана система за мониторинг. Отчетено е, че в два от центровете тя не работи. Според СЕМ преосмислянето на цялостната дейност в това отношение се очертава като главна задача през 2011 г. Не са реализирани докрай възможностите на регионалните центрове на Съвета. Надзорната им функция не се защитава достатъчно убедително. СЕМ предвижда в най-кратки срокове да приеме решение относно бъдещото функциониране на Интегрираната система за мониторинг и клиентската й програма. Като алтернативен метод за предоставяне на архив на съдържанието на програмите са осъществявани паралелни аудио- и видеозаписи на радио- и телевизионната продукция. За второто полугодие на предходната година са съставени 106 акта за установяване на административни нарушения (АУАН). През отчетения период са излезли решения по висящи съдебни производства по наказателни постановления, издадени от председателя на СЕМ от 2008 г., 2009 г. и 2010 г., от тях са потвърдени 23, а отменени 17 (8 от които поради влязла в сила по-благоприятна разпоредба на Закона за административните нарушения и наказания). Срещу решения и актове за установяване на публични държавни вземания на СЕМ през второто шестмесечие на 2010 г. пред ВАС са образувани общо 13 първоинстанционни и 25 касационни дела. От общо 11 решения на тричленен състав 2 са отменени, а 9 са потвърдени, от 15-те решения на петчленен състав 13 са потвърдени и 2 са отменени. Преди да се пристъпи към избора на нов генерален директор на БНТ, на 6 юли 2010 г. СЕМ приема шестмесечния отчет на БНТ и отчета за тригодишния мандат на управление на Уляна Пръмова като генерален директор за периода октомври 2007 – юни 2010 г. На 22 юли 2010 г., една седмица след избирането на Вяра Анкова за генерален директор на БНТ, на свое заседание СЕМ приема депозирана оставка на Уляна Пръмова и гласува за предсрочното прекратяване на мандата й, считано от 1 август 2010 г. На заседание на 12 октомври 2010 г. е обсъден и приет от регулатора „Анализ за финансовото състояние на БНТ и програма за антикризисни мерки”, представени от новия генерален директор на БНТ Вяра Анкова. В периода от 11 септември до 11 октомври 2010 г. СЕМ е извършил едномесечно наблюдение на програма „Хоризонт” на БНР, наблюдавани и анализирани са предаванията „Неделя 150”, „Нещо повече” и „Деконструкция”. Наблюдението е във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 6 от Закона за радиото и телевизията и касае отразяването на различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика. СЕМ отчита, че в наблюдаваните предавания са отразени различни идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки. Плурализмът на гледните точки е спазен чрез различни представителства – политическо, институционално, експертно и гражданско, не се наблюдава превес на едното над другото. Постигната е относителна съизмеримост на представителността на гледните точки. Като препоръка СЕМ посочва отделянето и необходимостта от програмно време за проблемите на защитените групи от европейското и националното медийно законодателство – децата и непълнолетните, хората със специфични възможности, с което ще се дефинира по-добре социалната роля и функция на БНР като национален обществен доставчик на радиоуслуги. Според отчета действията на Съвета през 2010 г. в процеса на цифровизация са по две основни линии – издаването на лицензии за цифрово разпространение и извършеното досега по отношение на задължителното разпространение на програми от страна на предприятията „Тауърком България” ЕАД и „Хану Про България” ЕАД, които изграждат мрежи по Първата фаза на Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в Република България. През отчетния период е финализирана процедурата за издаване на лицензии за телевизионна дейност за създаване на програми с национален обхват, предназначени за разпространение чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване. С решение на регулаторния орган на 14 декември 2010 г. е обявена трета процедура за издаване на лицензии за телевизионна дейност за създаване на програми с национален обхват, предназначени за разпространение чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, която е финализирана през февруари на 2011 г. Извършена е и процедурата по § 37а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, според която задължително ще се разпространяват от предприятието, получило разрешение за изграждане на мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване през първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България. От общо 24 цифрови програми, вписани в публичния регистър на СЕМ, 22 от тях са притежание на лицензирани като търговски доставчици, останалите 2 са на БНТ – „БНТ 1” и „БНТ София”. Предстои да бъде подписан Меморандум за сътрудничество относно закрилата на авторското право и сродните му права и прилагането на принципите на европейското медийно законодателство в областта на аудио-визуалната политика между Министерството на културата и СЕМ. През второто полугодие на 2010 г. СЕМ е провел 37 заседания, в съответствие с изискванията на Закона за радиото и телевизията и на интернет страницата на Съвета са публикувани 37 проекта за дневен ред, 37 протокола, 18 съобщения, 231 решения и общо 61 уведомления, покани и актове за установяване на публични държавни вземания. За 2010 г. по бюджета на СЕМ са одобрени собствени приходи –държавни такси в размер на 1 000 000 лв., приходите за цялата минала година са в размер на 1 495 469 лв., което представлява преизпълнение с 49,55%. По отношение на разходите Съветът е изразходвал за осъществяването на своята дейност 1 219 998 лв., което представлява 100% от уточнения план. През миналата година са предприети мерки за намаляване на разходите, като част от разходите СЕМ е предоговорил с контрагентите, друга част е намалил, а някои разходи – като достъп до системата ДЕЛФИ, за клипинг, паркинг и други са отпаднали. В сравнение с 2009 г. СЕМ е изразходвал с 328 159 лв. по-малко. В края на отчетния период наличността е в размер на 275 471 лв. По отношение на изпълнение на препоръките на Сметната палата след извършения одит на дейността на Съвета за електронни медии за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2008 г. като неизпълнени препоръки остават създаването на единна база данни на доставчиците на медийни услуги и разпространяваните от тях програми, разработването и приемането на нов вътрешен акт с методичен характер – „технологична карта” за унифициране на работата на експертите при осъществяването на надзора. В отчета за второто полугодие на предходната година са изброени няколко основни проблема като: - защита на интелектуалната собственост в дейността на доставчиците на медийни услуги; - защита на потребителите при организиране на радио- и телевизионни формати с SMS-и или друга форма на платено участие; - защита на потребителите чрез технологична неутралност на търговското слово спрямо останалото съдържание; - защита на съдържателното многообразие с въвеждане на давност върху правото на задължителното цифрово разпространение на телевизионни програми must carry (маст кери); - защита на независимостта на медиите чрез преформулиране на понятията за национална, регионална и местна програма и чрез легализация на радиоверигите. По време на дискусията народните представители зададоха въпроси и проявиха интерес по отношение на: - изпълнението на изискването в § 93 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение и допълнение на Закона за радиото и телевизията от началото на 2010 г., съгласно което СЕМ в 6-месечен срок трябва да въведе в съответствие със Закона за радиото и телевизията всички издадени лицензии и извършени регистрации; - какви мерки са предприети за изпълнението и решаването на проблемите с мониторинговата система; - изпълнението на препоръките на Сметната палата; - относно приемането на Списъка на събитията с важно обществено значение. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 10 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” приеха за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2010 г. – 31 декември 2010 г. и предлагат на Народното събрание да го приеме за сведение.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Излизам тук пред вас, само за да благодаря на госпожа Петрова, която изчерпателно представи нашия отчет за предишния 6-месечен период. Бих отговорил на въпроси, ако има. Нямам какво да допълня към представянето.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, че отчетът на СЕМ минава през Народното събрание почти фиктивно, още повече ние го приемаме за сведение де факто. Аз обаче искам да стъпя на основата на работата на СЕМ през изминалия отчетен период, за да ви обърна внимание на някои неща, които са изключително важни в днешната медийна среда в България. Част от тях касаят пряко дейността на СЕМ. Взимам думата, за да обърна внимание на господин Лозанов на тази част, която могат те да свършат. Друга част касаят, разбира се, Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията. Има една част със сигурност и накрая ще направя едно предложение към госпожа Петрова за това какво трябва да свърши Народното събрание. Аз обаче искам да започна с това. Може би си спомняте, че през последната половин година се случиха поне 5-6 различни събития, свързани с оценката на свободата на медиите в България. Като оценки всички до едно от тях бяха негативни за това, което се случва в нашата държава. Започваме от Доклада за защита и прилагане на авторските права на Международния алианс за интелектуална собственост за 2011 г. Това е така нареченият Специален доклад 301 на търговския представител на САЩ. Той беше направен на 15 февруари 2011 г. Спомням си, че от тази трибуна сме говорили и аз съм говорил за част от съдържанието на този доклад. Той беше изключително негативен, разбира се, за България, включително заплашваше във връзка с недостатъците, които намираше този доклад и за които говори в медийната среда и свободата на словото, че има опасност тази година да загубим територии и възможности в Съединените щати, които с предишното правителство извоювахме с много труд. Безспорно трябва да се спрем на няколко събития в Европейския парламент, включително няколко конференции, включително една декларация, приета от Европейския парламент, които недвусмислено показаха, че България е една от държавите, в които свободата на словото в Европейския съюз е застрашена. Там, ако си спомняте, ние стояхме заедно с държави като Унгария, която е основен проблем в момента по отношение на словото и с държави като, примерно, Италия, която е друга такава, както и още няколко от този тип. Безспорно трябва да споменем тазгодишната класация на „Репортери без граници”. В тазгодишната класация, както знаете, сме паднали значително – на 71-во място, по свобода на медиите и на словото. Искам да ви обърна специално внимание, че 71-во място по свобода на медиите означава, че преди нас с по-голяма свобода на медиите са държави като Ботсвана, Того, Гвиана, Парагвай, Буркина Фасо, Папуа-Нова Гвинея, Танзания, Уругвай, Суринам, Гана и не на последно място – Тринидад и Тобаго. Всички те са държави, в които в по-голяма степен имат свобода на словото, отколкото в България, ако вземем класацията на „Репортери без граници”. За да не се окаже, че „Репортери без граници” са субективни в този случай, ще трябва да се спрем и на класация на „Фриидъм хаус”. Там пък заемаме почетното 77-о място като държава, определена с частична свобода на медиите, и освен споменатите държави преди нас са още Бенин, Намибия, Сърбия. А на едно и също място с едни и същи точки ние сме заедно с държавите Индия и Източен Тимор. Казвам всичко това, защото през миналата седмица си позволих наглостта да пусна едно питане на госпожа Цачева, тоест аз го пуснах до Бойко Борисов през госпожа Цачева, за това какво е в състояние да направи българското правителство по проблема със свободата на медиите, който очевидно от всички факти, които изложих, е сериозен и се забелязва в цял свят. Оказва се, според госпожа Цачева, която ми е върнала въпроса вчера или онзи ден – някъде миналата седмица, българското правителство няма отношение към свободата на медиите, защото те били регламентирани, видиш ли, по друг начин. Сега нека да се спрем на това. След като очевидните факти за влошаване на медийната свобода, и то факти, които не говорят никак добре за България, ги има в днешната ситуация, нека видим кои са организациите и структурите в държавата, които имат някакво правомощие в това отношение. Безспорно СЕМ, макар че отсега казвам на господин Лозанов, че аз съм наясно, че правомощията на СЕМ са доста ограничени в този случай, но в същото време смятам, че СЕМ има някои неща, които може и трябва да свърши. Защото това, което изброявам, е позорно за България. Безспорно Комисията за регулиране на съобщенията има правомощия и трябва да ги направи, безспорно Комисията за защита на конкуренцията има правомощия, защото в много от тези документи става дума за концентрация, за недопустима концентрация за създаване на монополи и картели, за това, че едни и същи де факто лица и икономически субекти притежават власт и в медиите, и в разпространението и рекламата. Това е напълно недопустимо, ако искаме да говорим за свобода на медиите, тоест всичко това показва, че ние трябва с общи усилия най-накрая да вземем резки мерки, защото влошаването е сериозно. Аз например не съм съгласен, че господин Бойко Борисов няма личен принос към влошаването на свободата на медиите, но според госпожа Цачева той не е човекът, който трябва да отговаря за тези въпроси. Аз, разбира се, рязко не съм съгласен с това. Използвам повода, първо, за да обърна внимание на господин Лозанов. В комисията докладът беше подкрепен от всички, освен от мен – аз се въздържах. Аз съм с ясното съзнание, те нямат кой знае какви правомощия, но все пак са едната от институциите, които могат да вземат мерки, и пак казвам: трябва да вземат мерки, с ясното съзнание, че може би и Медийната комисия в парламента трябва да събере тези сили. Затова имам предложение към госпожа Петрова: в най-скоро време да направим изключително сериозна дискусия по въпроса, на която да поканим всички три страни, освен нас. Аз фиксирам три, може би са повече, но говоря за Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на конкуренцията и Съвета за електронни медии. Да изработим в парламента механизъм, с който да избегнем влошаването на ситуацията. Ако сега сме на 71-во място с подходите на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и на още няколко човека от вашата партия, през следващата година ще бъдем на 81-во място. Благодаря.

Благодаря. Ще отговоря съвсем накратко, защото изказването на господин Кутев частично засягаше дейността на СЕМ и неговия отчет, а много повече беше политически насочено към диалога вътре в парламента. Действително има тенденция да се отчита от външните организации като спадащо нивото на свободата на словото в България. Тази тенденция започна през последните пет години. Анализът показва, че действително са необходими определено нови гаранции за независимостта на медиите в икономически план. Дълбинният анализ показва, че това отчитат външните наблюдатели: прозрачността на собствеността, праговете на концентрация и т.н. – теми, които впрочем разработвахме в групата, която прави предложения за нов Закон за радиото и телевизията. Ако той бъде приет в неговия цялостен и модерен вариант, съм сигурен, че ще повлияе сериозно върху разбирането за състоянието на свободата на словото в България. Заедно с това искам да кажа, че по всички факти, които господин Кутев съобщи и припомни, Съветът за електронни медии и лично аз сме коментирали и вземали отношение, доколкото са попадали в границите на нашите правомощия, които в този вид не са пряка намеса в редакционната свобода. Общо взето, тези класации говорят за редакционна свобода, независимост, включително и от формите на регулация. В направения отчет за първи път си позволих да предложа и няколко възможности за спешна промяна в Закона за радиото и телевизията, които, ако се приемат, биха се отразили, включително и върху визията за свободата на словото в България в момента. Това е по отношение на външните класации. Те трябва да бъдат анализирани не по принцип и не на едро, а според съответните методики и да се види до какво водят, каква е логиката на техния анализ и т.н. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на вашето внимание проекта за: „РЕШЕНИЕ по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2010 г. – 31 декември 2010 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията РЕШИ: Приема за сведение Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2010 г. – 31 декември 2010 г.”

Благодаря, господин председател. Колеги, на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник моля да бъде допусната в пленарната зала госпожа Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 154-01-20, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията по здравеопазване на основание чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на „Закон за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 е постъпило предложение на народните представители Атанасова и Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да се отхвърли.

Постъпило е предложение от народните представители Атанасова и Дариткова за създаването на § 3а. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 3а, който става § 3, със следната редакция: „§ 3. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 29а: „29а. „Продажна цена” е цената за бройка или за определено количество, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси, на която медицинското изделие се предлага на потребителя.”

Постъпило е предложение от народните представители Атанасова и Дариткова за създаване на подразделение „Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде подразделение с наименование „Заключителни разпоредби”.

Постъпило е предложение от Атанасова и Дариткова да се създаде § 4. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 4 със следната редакция: „§ 4. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 30а, ал.3.”

Постъпило е предложение от народните представители Атанасова и Дариткова за създаването на § 5. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 5 със следната редакция: „§ 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.”

Благодаря, господин председател. Д О К Л А Д за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 9 март 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 април 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 9.03.2011 г. На заседанието присъстваха госпожа Гергана Павлова, заместник-министър на здравеопазването, д-р Нели Нешева, управител на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Адреана Атанасова, директор на Дирекция „Съобщения” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представители на съсловни и пациентски организации. От името на вносителите законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител д-р Ваньо Шарков, който информира членовете на Комисията по здравеопазването, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел прецизиране и усъвършенстване на нормативната уредба, отнасяща се до защита на населението от вредното въздействие на нейонизиращите лъчения. Той допълни, че действащото законодателство в тази област не гарантира адекватна защита на здравето на българските граждани, и най-вече на подрастващото население, от електромагнитните полета. Доктор Шарков посочи, че в редица държави – членки на Европейския съюз, сред които Германия, Франция и Финландия, са предприети строги мерки и са въведени различни методики за мониторинг на излъчвателите на нейонизиращи лъчения. Становището на Министерствота на здравеопазването бе представено от госпожа Гергана Павлова, която посочи, че голяма част от обществените отношения, предмет на уредба в законопроекта, като процедурата по осъществяване на контрола по спазването на максимално допустимите нива на въздействие върху човека на електрически, магнитни и електромагнити полета, както и методиката за изчисляване на стойностите на тези полета около стационарни източници, следва да бъдат уредени с наредбата по чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето. Тя информира народните представители, че в Министерството на здравеопазването е създадена междуведомствена работна група, която да изготви проект на Наредбата за максимално допустимите нива на електрически, магнитни и електромагнитни полета в жизнената среда, като ще бъде обсъдена и необходимостта от други законодателни промени в тази област. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването и представителите на институциите се обединиха около необходимостта от допълване и прецизиране на нормативната уредба по отношение на нейонизиращите лъчения и акцентираха върху важността от продължаване на работата по проекта за изменение на Наредба № 9, подготвян от Министерството на здравеопазването. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 2, „против” – няма и „въздържали се” – 12, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.” Благодаря.

Господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народните представители Ваньо Шарков, Иван Иванов, Михаил Михайлов и Цветан Костов на 9 март 2011 г. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето на свое заседание, проведено на 7 април 2011 г. Законопроектът бе представен от един от вносителите му – господин Иван Иванов. На заседанието присъстваха експерти от Министерството на здравеопазването и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Основните мотиви, с които Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето е внесен в Народното събрание, са следните: Нормативната уредба, отнасяща се до защита на населението от вредното въздействие на нейонизиращи лъчения, е остаряла и не отразява фактическото състояние на нещата. Нивото на облъчването на хора с нейонизиращи лъчения днес е 1500 пъти по-високо в сравнение с облъчването от естествени източници в средата на ХХ век. Проблемът с нивото на облъчване с нейонизиращи лъчения е световен, поради което и Световната здравна организация препоръча на страните – членки на тази организация, да регламентират здравната закрила на населението. Друг мотив на вносителите е, че фактите за вредното въздействие на нейонизиращите лъчения върху различните човешки органи са силно тревожни. Наднормените продължителни облъчвания отключват тежки болести, които в нормална среда биха били с латентен период на развитие, равен на цял човешки живот. Тревожни са и фактите от така нареченото нетермично въздействие върху човешкия организъм. В различните страни от Европейския съюз са приети различни периодики на мониторинг на излъчвателите на нейонизиращи лъчения, но те се спазват безусловно. Навлизането на цифровата телевизия в бита на хората ще задълбочи проблемите поради това, че цифровата телевизия се излъчва с антени, подобни на тези на телекомуникациите. Преди разглеждането на законопроекта, на основание чл. 69, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, бяха поискани и съответно предоставени на вниманието на народните представители от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения становищата на министъра на здравеопазването, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на околната среда и водите. Дискусията, проведена при обсъждането на законопроекта в комисията, се състоя предимно върху въпросите, свързани с необходимостта от приемането на мерки на законово ниво за защита на населението от нейонизиращи лъчения. Представителите на Министерството на здравеопазването изразиха официалната позиция на министъра на здравеопазването, формулирана и в писменото му становище по законопроекта, представено на вниманието на народните представители, че част от въпросите, за които се предлага да бъде създадена уредба със Закона за здравето, са предмет на уреждане с подзаконов нормативен акт. Това са предложенията за създаване на правила за осъществяване на контрола за спазването на максимално допустимите нива на въздействие върху човека на електрически, магнитни и електромагнитни полета, както и методиката за изчисляване на стойностите на тези полета. Според министъра на здравеопазването предмет на уредба с подзаконов нормативен акт са и предложените правила за съгласуване на документацията за изчислената хигиенно-защитна зона за стационарните източници на електрически, магнитни и електромагнитни полета. Към настоящия момент в Министерството на здравеопазването е създадена работна група, в която са включени експерти и специалисти в съответните области и чиято задача е да подготви проект на наредба за максимално допустимите нива на електрически, магнитни и електромагнитни полета в жизнената среда. Останалите изменения и допълнения, предложени със законопроекта, са предмет на уреждане със закон. Народните представители се обединиха около становището, че съществува необходимост от създаване на правна уредба на изискванията и условията за защита на населението от нейонизиращи лъчения. Прието бе становището, че онези въпроси, които не подлежат на уреждане със закон, трябва да бъдат уредени в съответна наредба на министъра на здравеопазването. Останалите въпроси, за които е необходимо приемането на законодателни промени, следва да бъдат уредени по-пълно и прецизно, и то при спазване на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност преди внасянето им за разглеждане в Народното събрание. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 1 глас „за”, без „против” и 11 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народните представители Ваньо Шарков, Иван Иванов, Михаил Михайлов и Цветан Костов на 9 март 2011 г.” Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители На редовно заседание, проведено на 7 април 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 9 март 2011 г. В заседанието на комисията взе участие господин Божидар Кожухаров – началник отдел „Радиосъобщения” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи становището на министерството по внесения законопроект. Основната цел на законопроекта е да създаде норми, с които да се осигури защита на населението от вредното въздействие на нейонизиращи лъчения. Със законопроекта се предлага да се регламентират условията и редът за монтирането на антени на телекомуникационните оператори, които са излъчватели на нейонизиращи лъчения, като се въвеждат и съответните ограничения и условия за това. В тази връзка с Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени и промени в Закона за устройство на територията. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията принципно подкрепя идеята за актуализиране и допълване на нормативната уредба, отнасяща се до нейонизиращите лъчения, но счита, че така предложените промени не съответстват на разпоредби от националното и европейското законодателство. Представителят на министерството представи мотивирани бележки и предложения, отнасящи се до прецизиране на отделни разпоредби в терминологичен и правно-технически аспект, отпадането на някои от предложените текстове и необходимостта от създаване на допълнителни текстове в законопроекта. Председателят на комисията запозна накратко народните представители с постъпилите по законопроекта писмени становища от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и от Националното сдружение на общините. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изразило принципната си подкрепа за необходимостта от създаване на допълнителна регламентация в нормативната уредба в тази област. Същевременно е изложило многобройни бележки и мотивирани предложения по законопроекта, свързани с прецизиране на текстовете, отпадане на някои от тях и създаването на нови, най-вече по отношение на предложените промени в Закона за устройство на територията. Националното сдружение на общините също подкрепя по принцип необходимостта от регламентиране на условията и реда за монтиране на антените на телекомуникационните оператори, тъй като до кметовете на общините постъпват многобройни оплаквания и жалби от граждани срещу тях. Министерството на околната среда и водите е изразило отрицателно становище срещу предлаганите със законопроекта промени в Закона за опазване на околната среда. Министерството на здравеопазването е изразило отрицателно становище и не подкрепя предложения законопроект. В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта да се регламентират условията и реда за монтирането на антени на телекомуникационните оператори, като се потърсят адекватни мерки, с които да се въведат и необходимите ограничения, за да се осигури защита на населението от вредното въздействие на нейонизиращи лъчения. Същевременно членовете на комисията считат, че многобройните бележки и предложения, изложени в писмените становища на отделните министерства, са основателни и следва да бъдат взети предвид от водещата комисия, ако законопроектът бъде приет на първо гласуване. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 3 гласа - “за”, без - “против” и 12 гласа -“въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 9 март 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 април 2011 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 9 март 2011 г., разпределен на Комисията по здравеопазването като водеща. От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: госпожа Ганя Христова – директор на дирекция „Политики по околната среда”, и госпожа Христина Халачлийска – началник отдел в Изпълнителната агенция на Министерството на околната среда и водите. От страна на вносителите за пореден път не присъстваше представител и законопроектът не беше представен от тях. Основните мотиви според вносителите, представени в законопроекта, са: на първо място фактът, че настоящата нормативна база в България, отнасяща се до защита на населението от вредно въздействие на нейонизиращи лъчения, е безвъзвратно остаряла и не отразява фактическото състояние на нещата, като нивото на облъчването на хората с нейонизиращи лъчения днес е 1500 пъти по-високо в сравнение с облъчването от естествени източници в средата на ХХ век. Проблемът е от световен мащаб, поради което Световната здравна организация, на основание на резултатите от Международен проект за изследване влиянието на електромагнитните полета върху човешкото здраве, препоръча на страните членки на тази организация да регламентират здравната закрила на населението от тези полета чрез национални закони, като е предложила и образец за такъв закон. Позиции по този въпрос са изразени и в Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. В различните страни от Европейския съюз са приети различни периодики на мониторинг на излъчвателите на нейонизиращи лъчения, но те се спазват безусловно. Въведеното изискване в закона, всеки гражданин на страната да има право на непосредствен достъп до техническите показатели на излъчвател на нейонизиращи лъчения, отговаря на постановките в Закона за защита на околната среда и се гарантира практически с настоящите допълнения към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето. В закона са предвидени само две зони за определяне допустимите нива на облъчване, достъпна и недостъпна, поради това че вредният ефект върху здравето от този вид излъчвания има кумулативен характер, защото един човешки индивид целодневно преминава в различен вид жизнена среда. Отношение по законопроекта взе народният представител Румен Такоров, който предложи законопроектът да бъде отхвърлен с мотива, че предстои внасяне на по-цялостен законопроект от страна на Министерския съвет, който урежда включително и въпросите от предложения за обсъждане законопроект. Отношение взе и народният представител Костадин Язов, който предложи законопроектът да не се разглежда поради поредното отсъствие на представител на вносителите. Председателстващият заседанието отправи покана за отношение по разглеждания законопроект, след което прекрати дебата. След така направените предложения, Комисията по околната среда и водите се обедини около предложението на народния представител Румен Такоров за отхвърляне на законопроекта и с 11 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” не подкрепи законопроекта и изразява следното становище: Предлага на Народното събрание да не приеме и отхвърли на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, ще развия изказването си в неговите три части, във връзка с мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, който сме внесли,. На първо място – защитата на човека от нейонизиращи лъчения е изключително важен процес, който е включен сред приоритетите на европейската политика за защита на населението от вредните фактори на околната и работната среда. Тези изисквания са залегнали в основата на Политиката за опазване на общественото здраве, чл. 152 от Договора за Европейската общност, както и в много други документи на Европейския съюз, третиращи проблема, като Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето, като „Бялата книга – Заедно за здраве”, Стратегически подход на Европейския съюз 2008-2013 г., и резолюциите на Европейския съюз за политиката в Общността за опазване на здравето на населението от нейонизиращи лъчения. За да се изработи тази политика, Европейската комисия се основава на решенията и препоръките на Световната здравна организация, Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения, Международната агенция за изследване на рака. Законодателството в нашата страна не отговаря на изискванията на Европейския съюз и Световната здравна организация, още повече че няма национално законодателство, обхващащо целия честотен спектър на нейонизиращите лъчения. Изискването към България е да се създаде законодателство и по отношение на защита на работещите и населението от въздействието на нейонизиращите лъчения в съответствие с тези на Европейския съюз. С цел въвеждане на европейските изисквания за защита на човека от нейонизиращите лъчения и за добри лабораторни практики, което ще доведе до осигуряване на здраве на населението, на работещите, и изграждане на доверие към институциите, отговарящи за процеса, е необходимо да се хармонизира стандарта в областта на опазване на здравето на населението и работещите от нейонизиращите лъчения с тези на Европейския съюз. Това може да бъде постигнато чрез създаването на национална политика и законодателство, съгласно изискванията на Европейския съюз. Тази политика предполага създаване на Закон за защита на човека от нейонизиращите лъчения и/или включването на такива изисквания в Закона за здравето и последващи промени в законодателството. Уважаеми колеги, това, което ви прочетох дотук, е включено в Доклада за здравето на нацията. Докладът е подготвен от Министерството на здравеопазването, подписан е от министъра на здравеопазването, приет е с решение на Министерския съвет и е приет от българския парламент, тоест нашите мотиви за тези законодателни промени са включени в приетия доклад от Министерския съвет, съответно приет с гласовете на мнозинството в Народното събрание. Толкова по отношение на политиката, която би трябвало да бъде осъществявана в тази зала, така както е прието с решение на Министерския съвет, че трябва да има такива промени. Явно Народното събрание, в лицето на мнозинството, не желае да бъдат направени такива промени. Второ, по отношение на медицинската част на третирането на проблема. Още през 1990 г. д-р Нил Чери е направил анализ на вредите от електромагнитните лъчения и публикува доклад, според който ниските електромагнитни полета са най-вероятният причинител на рака, а високите честоти са възможен канцероген. През юли 2001 г. – преди 10 години, Здравният отдел на Калифорния предоставя публично доклад, в който като рискове за здравето от такова облъчване са посочени левкемия, мозъчни тумори, склероза, опасност от спонтанен аборт. В гр. Натания в Израел през 2004 г. е проведено изследване относно връзката между заболяванията от рак и излъчванията от антените на операторите. Резултатите от него показват, че случаите на тумори са 4,15 пъти повече при хората, живеещи в близост до базовата станция, в сравнение със средното ниво за целия град. Изследвания в този смисъл са проведени през последните 5 години във Франция, Испания, Египет, Полша и Австрия и са установени по-леки здравословни проблеми като главоболие, безсъние и високо кръвно налягане дори при хора, живеещи до 100 м от базовите станции на операторите. Френските специалисти са установили, че вредните лъчения от мобилните телефони и антените за тях предизвикват по-голяма агресивност у хората и особено в младите хора. Шведски експерти посочват, че всяка от тези антени има електромагнитно поле и хора, живеещи в жилища или офиси в пресечните точки на тези полета, са с тъй наречената свръхчувствителност, страдат от главоболие, сърцебиене и други. Има данни, че могат да бъдат стимулирани и други заболявания, включително тумори и алцхаймер. Толкова по отношение на медицинската част, за която в едни предишни дебати беше казано, че няма никакви изследвания. Напротив, има такива. Публикувани са и са на разположение в Европейската комисия. Впечатлен бях от становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което искам да ви цитирам дословно. В него се казва: „Да се има предвид, че в международен мащаб няма окончателно заключение от гледна точка на степента на вредното въздействие на тези полета.” Няма окончателно становище дали са вредни или безвредни. Няма окончателно становище по отношение на степента! И това е в официално становище на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията! Последно като допълнителен мотив – отново ще ви цитирам: „В изпълнение на Заповед № РД-75 от 3 септември 2009 г. на министър-председателя господин Борисов междуведомствена група извърши анализ на европейските практики при изграждане и експлоатация на базови станции от надземни подвижни мрежи и изготви доклад, в който залегнаха следните предложения. Първо, да бъдат изготвени конкретни предложения за промяна в действащото законодателство с цел осигуряване на по-стриктен контрол върху базовите станции и процеса на тяхното проектиране, изграждане и функциониране. Второ, да се въведе изискването мобилните оператори да извършват собствен мониторинг, като се монтират мониторингови станции на определени чувствителни места с цел изграждане на доверие сред населението. Трето, мобилните оператори да бъдат задължени да ползват съвместно инфраструктурата за предоставяне на електронен съобщител. Четвърто, създаване и поддържане на публично достъпна електронна база данни към Министерството на здравеопазването.” Това носи подписа на министър-председателя на Република България. Или изпълняваме неща, които се решават в Министерския съвет и парламента, или се занимаваме със защита на нечии други интереси! По отношение на контрола – официални данни от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, предоставени по време на парламентарен контрол с дата 9 декември 2010 г.: „Във връзка с конкретния поставен от Вас въпрос - от ДНСК за периода 2006-2010 г. са издадени общо 412 броя заповеди за премахване на такива базови станции заради това, че не са спазени изискванията на закона. От 412 заповеди за премахване са премахнати 246, от които на „Вивател” – 270 броя заповеди – премахнати 200 броя базови станции; на „Глобул” – 38 броя заповеди, премахнати 17 броя; на „М-тел” – 106 заповеди – премахнати 29. В същото време е установено наличие на базови станции, за които дори не е ясно кой е техният собственик.” И накрая, за да стане всичко съвсем ясно и нагледно, ще ви покажа няколко неща. Ето, това е антена върху училище (показва снимка). В съседство е детската градина. Ако някой ми каже, че това е нормално в държава, член на Европейския съюз, след като е забранено в съседна Гърция, може би трябва да оттеглим даже законопроекта. Ето я базовата станция под прозорците на хората. И тя не е една. (Показва друга снимка.) Тук са три. А в заповедта се казва – мобилните оператори да използват съвместно съоръженията си. Ако това е нормално, тогава нека не променяме действащото законодателство. Предвид становищата и решенията на отделните комисии, към които беше разпределен законопроектът, уважаеми дами и господа, моето очакване е, че с оглед ситуацията в българския парламент с гласове „въздържали се” законопроектът няма да бъде приет. За мен обаче целта на предлаганите от нас промени е постигната със създаването на тази междуведомствена група, която ще промени една наредба, съществуваща в България повече от 20 години, която никой не спазваше и която беше тотално пренебрегвана. В резултат на това тотално пренебрегване са и тези факти, които преди малко ви показах. Благодаря.

Благодаря, господин председателю. Уважаеми народни представители, надявах се, че този законопроект ще бъде оставен извън зоната на политически конфронтации и съм много разочарован, че комисиите, които са го разглеждали, главно с гласове „въздържали се”, са отхвърлили този законопроект. Не смятам, че е редно по такава тема ние да се конфронтираме. Трябва да намерим решение на въпрос, който е от изключително обществено значение. Пред мен имам редица публикации, които доказват, че електромагнитните полета са вредни. Например в публикация от 2004 г. относно изследване в гр. Натания се забелязва, че относителното ниво на заболяване от рак на жените в района на станцията е 10,5, а за съседния район – 0,6 и 1,0 за целия град Натания. Има голям брой други публикации, които мога да предоставя на Здравната комисия при желание, за да се запознаят и да видят, че електромагнитните полета предизвикват увеличаване на процента на раковите заболявания. Преди няколко дни получих друга публикация относно изследване в Китай, което показва, че вълните, които излизат от мобилните телефони, също могат да доведат до увеличаване на рака на слюнните жлези, а също и на поява на тумори на отитните нерви, свързани със слуха, тъй като повече от телефоните не използват слушалки, а се говори директно с тях. Специален интерес към това изследване има и от японското правителство. Също има публикации за резултати, установени там. Правителството на Люксембург има документ, предоставен и в Съвета на Европа, за вълните, които самите мобилни телефони излъчват и които са вредни. Този законопроект не стига чак дотам, а говори за вълните, които се излъчват от антените, които се поставят върху определени обекти. Иска се в закона да се запишат няколко общи разпоредби, които след това да намерят своето конкретно решение чрез подзаконовия акт, за който преди малко господин Шарков спомена. Не виждам нищо нередно да запишем, че върху училища, детски градини, лечебни заведения, домове за възрастни хора и хосписи не се поставят такива антени. Съвсем нормално е да го направим. Не виждам защо тук трябва да гласуваме против този законопроект. Още повече, че това е първо четене! Ако някой има предложение, би могъл да допринесе за намирането на по-добро решение от това, което господин Шарков и другите народни представители предлагат. Но да отхвърляме този законопроект – това е абсолютно неразбираемо! Човечността е в основата на разбирането, което имаме. Като народни представители ние сме длъжни да защитаваме интересите на хората. Това е такъв пример. С този закон ние бихме желали да защитим здравето на хората. Тъй като става въпрос за тежки заболявания, които се предизвикват от електромагнитните полета, които могат да доведат и до смърт, ние защитаваме и живота на хората. Вярно е, че с наредбата, която е подзаконов акт, се въвеждат по-модерни изисквания от досега съществуващите. Защо това да не бъде записано в закона, защото законът е силният нормативен акт, който се приема от Народното събрание. Наредбата може да бъде променена без санкцията на Народното събрание, докато законът задължава изпълнителната власт да изпълнява разпоредбите, които са приети от Народното събрание. Ето защо мисля, че трябва да преоценим позицията, изразена в комисиите, да подкрепим на първо четене този законопроект и заедно да намерим решение на тези проблеми. Всеки един човек има нужда от защита на своето здраве и живот, обществото има нужда от това. Народното събрание преди всичко трябва да обърне внимание на този въпрос. Съвсем безсмислено е да се конфронтираме по такава тема. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Тошев, това упражнение го правим няколко пъти, аз съм свидетел, в това Народно събрание – за втори път. За втори път се опитвате да внасяте предложения, които са абсолютно едни и същи, и за втори път тези предложения се отхвърлят от всички комисии в Народното събрание. Оставам с впечатлението, че искате да кажете, че само Вие и няколко човека мислите за здравето на хората, а всичките ние – останалите, сме против здравето на хората и против това да мислим по отношение как да подобряваме живота и здравето на хората. Абсолютно не съм съгласна с Вас. Начинът, по който представяте нещата, не е коректен. Ще ви дам друг пример. Изследване, което лично аз съм направила от любопитство как реагират хората на базовите станции. Една базова станция я държахме четири месеца нарочно неработеща, докато се въведе в експлоатация. Всичките хора от съседния блок се „разболяха”, като не знаеха, че тази базова станция не работи – един го „опъваше”, друг имаше високо кръвно, трети го стягаше главата. Така че нещата са много относителни. Не искам да кажа, че те нямат лошо въздействие върху здравето на хората, но не само базовите станции имат лошо въздействие върху здравето на хората. Лошото въздействие е комплекс от неща, които застрашават здравето на хората. Трябва да има промяна в законодателството по изграждането на базовите станции. Трябва да има мониторинг, трябва да има разработка в нормативните бази във всички законопроекти – и за здравето, и в Закона за устройството на територията, и в наредбите, но не по начина, по който Вие представяте нещата. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. В отговор на направената реплика бих искал да посоча, че аз използвам научни публикации, а не социологически проучвания. Мисля, че не трябва да спорим по това, тъй като тези неща вече са установени и дори ще ви ги предоставя в момента, за да видите на какви публикации се базира моето изказване. В крайна сметка не бих искал вие да гласувате против този законопроект, защото съм убеден, че вие също имате интерес животът и здравето на хората да бъдат запазени. Не разбирам защо тогава този законопроект е бил отхвърлен. Той има само няколко разпоредби, които са основни, и по-нататък ще бъдат развити с подзаконовите актове. Това е нещо, което ние всички можем да приемем. Няма значение кой в коя партийна група членува – това е нещо, което не трябва да води до конфронтация. Сега ще ви предоставя информацията, с която разполагам, а вие да прецените по-нататък как ще гласувате по този законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ставаме свидетели на поредния опит за политическа предизборна кампания, тъй като... (Реплики от Синята коалиция.) Да, жестовете са красноречиви, тъй като същият законопроект беше внесен миналата година под № 002-01-69 от народните представители Ваньо Шарков и Иван Иванов и не беше приет. За пореден път виждате, че с този законопроект се правят политически спекулации. Ще дам своите аргументи и факти, както преди малко народният представител Ваньо Шарков изложи своите. С напредването на техническите постижения в света, те все повече и повече стават ежедневие за употреба от всеки един от нас. Тук бяха дадени изключително много неверни факти, а именно за това, че йонизиращите лъчения предизвикват рак. Една пълна спекулация. (Реплика от народния представител Лъчезар Тошев.) Да, това беше споменато. Йонизиращите лъчения предизвикват по-голяма, ще бъда точен (реплики от Синята коалиция), предизвикват по-голяма честота на раковите заболявания. Освен това предизвикват главоболие – нещо изключително спекулативно. Ще ви дам пример с това, че в България вкарването на ниско честотни и по-точно ниско йонизиращи лъчения в лицето на първите уреди, които бяха внесени в България – това са микровълновите печки, господа. Кога бяха вкарани те? Ако някой си спомня, първите микровълнови печки в България са през 80-те години. Едно от най-големите йонизиращи лъчения се предизвиква от микровълновите печки, д-р Шарков. Всяка къща, проверете, можем да кажем, че всяка къща притежава такава. Що се отнася до това каква сила имат йонизиращите лъчения от базовите станции. Аз не съм технически експерт, но ще кажа, че при допира на телефона до ухото на всеки гражданин, йонизиращата сила е много по-голяма, отколкото облъчването на станциите. Това е доказано и нека, който има против, да извади противни становища и мнения. Що се отнася до препоръките от Европейския съюз. Няма единна стратегия за всички европейски страни как да решат проблема именно с йонизиращите лъчения и тук отново се опитват чрез европейски директиви да се внушат едни или други тези. Бих искал да кажа, че да се играе със страха на хората е изключително вредно. Не бива особено от лекари да бъдат лесно хвърляни факти в публичното пространство, тъй като не е ясно какви последици биха довели след себе си. Тук, много странно, отново беше цитиран нашият премиер господин Бойко Борисов, който лично разпореди именно проверката и вземането на отношение по направените забележки от страна на Европейския съюз.

Така е.

Веднага отреагира със създаването на Междуведомствена комисия, уважаеми колеги. Мисля, че в името на правдата трябва да се каже, че Политическа партия ГЕРБ и нашето правителство се грижат за здравето на българските граждани и не остават безразлични към тези проблеми, които бяха споменати. Друго нещо, което бих искал да споделя, няма да се спирам върху конкретните параграфи от така предложения ни законопроект, но мисля, че е важно следното, че правителството на ГЕРБ прави пълен анализ на различните базови станции. Вие знаете, че те са с различна честота. Знаете, че с развитието на техническите средства, те имат различни честоти. Тези различни честоти влияят по различен начин. Накрая ще кажа още нещо, което го пише. Тъй като тук преждеговорившият каза, че се уповава на факти, аз също ще кажа един факт. Разполагането на такива базови станции върху сгради – лъчението, което се излъчва от тези базови станции, е най-малко над сградите, на които са поставени. Под тях е най-малко. Уважаеми колеги, аз мисля, че всички комисии, които прочетоха своите доклади, са дали достатъчно аргументи. Когато се прави такъв толкова важен за обществото законопроект, то трябва да имаме един задълбочен анализ на всички хора, които са ангажирани – на всички експерти, които са ангажирани, и само тогава бихме могли да приемем един законопроект, който да удовлетворява цялото общество. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател! Уважаеми д-р Иванов, с голяма доза неудобство вземам думата за реплика. Вие демонстрирахте изключителна некомпетентност. През цялото време говорите за йонизиращи лъчения, за които е доказано, че предизвикват ракови заболявания! Ние говорим за нейонизиращи и електромагнитни полета! Вие говорите за йонизиращи лъчения, че са едва ли не безвредни, което дори в Япония може да бъде потвърдено от последните факти. Няколко пъти от място Ви подсказахме, че това, което казвате, няма нищо общо с медицината, че това, което казвате, е много далече от истината, и Вие си продължавате да говорите за йонизиращи лъчения. Второ, бяхте заместник-председател на Народното събрание – правите разлика между внесен законопроект и внесени предложения за промени между първо и второ четене. Такъв законопроект няма внасян и като Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето се гледа за първи път – казахме Ви го това и по време на заседанието на комисията. В крайна сметка говорите за йонизиращи лъчения и микровълнови печки. Извинявайте, но микровълновите печки не са рентгенови апарати. Какви йонизиращи лъчения при микровълновите печки? Казвате за предписанията на комисията – съгласен съм. Междуведомствената комисия, която беше създадена през м. септември 2009 г. със заповед на министър-председателя господин Борисов, излиза с предложения за решения. Нито едно от тях не е изпълнено от септември, сега сме май, скоро ще стане юни 2011 г. Нищо от тях не е изпълнено! Междуведомствената група, която работи по промяната на наредбата, е създадена преди три месеца, а не през 2009 г. Накрая, казвате, че антените, които са върху сградите, не оказват влияние върху самата сграда. Аз ви показах снимката на антена върху училището, в съседство е детската градина. Има учебник, по който учат студентите за йонизиращи и нейонизиращи лъчения и електромагнитни полета, в който е казано: „Единствената защита за населението е разстоянието.” Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поводът да направя реплика бяха последните думи на господин Иванов, а именно, че щампата, която се използва за това, че трябвало задълбочен анализ, трябвало месеци да се работи и евентуално тогава да се подготви нов законопроект. Искам да кажа, че това е практика в цялото законотворчество – да се бавят проекти, и то такива, които касаят именно разбиването на монополите в България, и по-специално на мобилните оператори. Това искам да го заявя съвсем отговорно. Още преди три месеца в Народното събрание има внесени промени, касаещи мобилните оператори, автоматични продължавания на договори и ред други неща. Какво има толкова сложно да се чака три месеца, както и в този законопроект, който, забележете, отново касае мобилните оператори, за които е ясно, че имат достатъчно много финансов ресурс, за да направят така, че да се отлага, отлага месеци? Не виждам кое води до това, при наличието на девет предложения, които премахват това тяхно безпардонно, феодално отношение към българския гражданин, който използва мобилните оператори? Кое налага да чакаме? Готви се закон. Колегите от ГЕРБ казаха още м. февруари, че и те са готови. Вкарайте ги, да ги махнем тези монополи! Дайте да направим това нещо! Какво чакаме – да дойде лятната ваканция, да дойде есента? Какво чакаме? Същото нещо е и сега. Какво има задълбочено? Има базови станции, които наистина влияят. Колежката казва, че били правени някакви... Имало субективизъм. Естествено, че има субективизъм. Важното е да се демонстрира политическа воля, че се решават проблемите. Какви междуведомствени комисии, какви шест месеца, пък девет месеца? Това е моят апел към колегите от ГЕРБ – проблемите на гражданите са именно това, и вие, защото сте мнозинство, имате отговорността да ги внасяте в Народното събрание и да решаваме тези неща, а не да ги отлагаме за след шест месеца и от това да печелят монополите.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Иванов, изказването, което направихте, практически беше наистина некомпетентно, защото нашето предложение за промяна в Закона за здравето касае нейонизиращите лъчения, чийто ефект е вреден, но много по-слаб, отколкото на йонизиращите лъчения, за които Вие говорихте по време на Вашето изказване.

Точно за същото говорих.

На второ място, което аз считам за още по-важно, е, че в хода на обсъжданията получих становището на мобилните оператори в страната, което очевидно е против тези промени, които предлагаме. Вашето изказване беше много близко до това становище, което считам за недопустимо. Вие сте лекар, за когото преди всички е здравето на хората, а не мобилните оператори са важни. На трето място – направи ми впечатление в доклада, който беше даден от комисията, че господин Румен Такоров категорично се е изказал против този законопроект. Не знам защо, но господин Румен Такоров и Вие – господин Лъчезар Иванов, бяхте именно на това представяне на едни GSM-и „Верту”, чиито собственици са безспорно най-големите противници на това да бъде поставен под определен контрол техният бизнес и да бъде защитено здравето на хората.

Благодаря Ви, господин председател. Считам, че явно от недобрата ми артикулация, сте разбрали за нейонизиращи – йонизиращи лъчения, за което мога да се извиня. Второто нещо, което искам да кажа, е, че тук вече пролича действително кой за какво и за кого всъщност вкарва този законопроект. Господин Шарков, за да бъдем точни, ще кажа, че Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето под № 002-01-69 е внесен на 20 юли 2010 г. от народните представители Ваньо Шарков и Иван Иванов. Направих много бърза справка, така че веднага Ви отговарям на въпроса. Второто нещо, за това, което Вие говорихте. Още веднъж казвам нейонизиращи лъчения, а когато говорих тук, точно това показва, че някой на вас ви е дал материала. Говорих за микровълновите печки. Става въпрос за така наречените електромагнитни излъчвания, които са много по-вредни от нейонизиращите лъчения, д-р Шарков, и за това Ви предлагам да изготвите нов законопроект точно за електромагнитните излъчвания и премахването на микровълновите печки от домовете, тъй като увреждат здравето, както някои автори казват, дори и храната, която се приготвя в микровълновите печки. Давам Ви идея за нов политически акт към Вас. Тук бяха дадени още много примери, но искам да кажа едно – аз мисля, че трябва да бъде намерен балансът между интересите на обществото и напредъка на техническите средства. Що се отнася до тези доклади, за които каза господин Иван Иванов, на мен не са ми изпратени, освен това не съм и в тази комисия, така че няма откъде и как да има някакво взаимство. Нападките всъщност ясно проличаха. Хапливите нападки от господин Иван Иванов показаха огромното им желание по някакъв начин да прокарат този законопроект. Мисля, че решението на всички комисии единодушно показва, че трябва да се въздържим на този етап, тъй като ще бъде изготвено много по-добро и много по-точно предложение за промяна в закона. Благодаря ви.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! Господин Шарков, аз ще подкрепя Вашето предложение за законопроекта, и не само аз, но и колегите от парламентарната група – господин Ангел Найденов и господин Янаки Стоилов, също заяви. Ще подкрепя законопроекта и ще ви обясня защо. Никой не може да спре техническия прогрес. Двадесет и първи век ще бъде времето, в което той ще върви с едни много бързи темпове. Задължение на бизнеса, на науката е наистина да развиват технологиите, за да бъдат в полза на човека. Задължение на държавата е все пак да търси пътищата, които да ограничават въздействието върху човека и околната среда, тоест върху основните неща, за които ние трябва да се грижим като хора, за да има живот на нашата планета. Аз приемам изцяло предложенията, които Вие направихте. Защо? Защото те касаят една от най-рисковите групи, тоест децата, които още от малки започват да работят с тези технологии, които безспорно имат въздействие върху здравето на човека. Ако ние възрастните, примерно, от 40-годишни започнахме да работим с тези технологии, децата започват от малки – от първи клас. Така че това предложение, което Вие правите, е напълно разумно. Затова казвам, че ние ще го подкрепим. От друга страна, чувам от страна на управляващите, че подготвят закон и той е в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Аз мисля, че ако се подготвя един цялостен закон, Министерството на здравеопазването трябва да вземе ясно отношение, защото работата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е да защитава и бранша „Съобщения”, където са всички мобилни оператори. Когато ние приемаме подобни текстове, трябва да търсим баланс – да не пречим на развитието на техническия прогрес, но да създадем такива условия, при които да защитим и здравето на хората. Мисля, че тук няма място да се водят спорове. В този смисъл, смятам, че всички трябва да възприемем като едно добро предложение това, което Вие предлагате. Разбира се, то ще доведе до допълнителни разходи на мобилните оператори, но при един сериозен диалог с тях, ще трябва да търсим и други мерки за ограничения, които да са ясни още сега, за да не създават след това допълнителни разходи на мобилните оператори. Ще задам един въпрос, на който аз не мога да си отговоря. Добре, ще махнем антените от училищата, от детските градини, включително и от административните сгради. Тук е въпросът, че те стоят над жилищни сгради, има примерно и над блокове, в които живеят и народните представители, примерно в кв. „Витоша”. Спомняте си, че през 1997 г. се разви един такъв дебат, който вие сега поставяте. Питам обаче, ограничаваме ли ползването на мобилните телефони на децата от малки? Тук Лъчезар Иванов може да не е прав за йонизиращите лъчения, но е прав за това, че ползването на телефона също облъчва децата. Какво правим ние като родители? На всяко едно дете от първи клас се купува телефон, и то започва да работи, дори по два телефона – да има на единия оператор и на другия оператор. Така ще може да говори с татко си по единия телефон, а с майка си по другия телефон. Какво правим там? Вашата мярка е правилна, но ние трябва да търсим всички мерки, които можем като държава да решим. Пак казвам, да балансираме нещата. Не може да спрем техническия прогрес. Не можем да го спрем, защото ние сме свикнали до такава степен с мобилните си телефони, че без тях, като че ли вече животът ни не е ефективен. Ще направя едно предложение и се надявам, че всички ще го приемете. Приемете, че това е и предложение от група колеги от Парламентарната група на Коалиция за България – нека да отложим гласуването на законопроекта на господин Шарков. Ще ви кажа защо. Защото имам съмнение, че ще го отхвърлите и това няма да бъде от полза за законодателството в страната. Нека да го отложим с един месец за гласуване на първо четене, да изчакаме закона на Министерския съвет да влезе в пленарната зала и да ги разгледаме паралелно. През този един месец да се проведат дебати и за останалите мерки, които окончателно трябва да приемем, но да не отхвърляме едно предложение, което е рационално. Сега можем да проведем този дебат, ще отхвърлим закона и какво ще направим? Ще лишим парламента от един стимулатор – правителството, в края на краищата, казахте, че ще се грижите за здравето на хората, да внесе един такъв закон. Защо имам тези съмнения? Защото това е втори случай в парламента, където по подобни закони, които касаят именно проблеми със съобщенията, не се внася закон от правителството. Така че, стоейки този закон, ясно да знаем, че след един месец ще го приемем – ще има стимул към българското правителство, да внесе съответно своите предложения и ние като народни представители да поемем своите отговорности. Госпожо председател, приемете моето конкретно процедурно предложение: да отложим сега гласуването на закона, да поставим срок от един месец и съответно да го разгледаме заедно със закона на българското правителство. Благодаря ви.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Признавам си, че не допусках, че въпросът, който обсъждаме сега, ще се политизира. Защото това е един проблем за обществото, който на базата на технически проблем, има своето отражение върху здравето на хората. Надали някой в тази зала мисли, че електромагнитните и електрическите полета нямат вредно влияние върху здравето на хората, определен интензитет и определено отстояние от тях. Това за всеки що-годе технически грамотен човек е ясно и е факт. Без съмнение още отпреди близо век електромагнитните вълни изключително много навлизат в бита на хората и допринасят изключително големи ползи. Това обаче не означава, че трябва да става за сметка на здравето. Досега е имало, поне до мен са стигали десетки–стотици сигнали, бих казал, само в моя избирателен район, за оплаквания от граждани, които считат, че са подложени на вредно влияние на антени, разположени в близост до техните жилища. Забележете, какъв е проблемът! Операторите имат полза, имат интерес техните антени да се разполагат на съществуващи височини на сгради или други подобни, защото това са по-малко разходи за тях, респективно ще имат по-голяма печалба от дейността, която извършват. Част от гражданите, особено по съществуващите недобре регламентирани норми на Закона за етажната собственост, им е все едно дали на тяхната висока сграда ще се поставят такива станции, или няма да се поставят. Защото това не ги касае пряко. Но в същата тази ситуация има хора, които живеят на по-малко от 3 м от самите антени. Представете си какви са тези безопасни разстояния, когато се касае за хора, живеещи на 3 м от тях! Не казвам, че предложеният законопроект от колегите е издържан в техническо и в технологично отношение. Ако се направят тези огромни заграждения за недопускане на разполагане на антени там, в големите населени места ще се получи невъзможност за разпространение. Но изходът от това, господин Шарков го каза в изказването си, е разполагане във височина. Навсякъде в големите градове тези антени са разположени във височина, така че да не влияе тяхното излъчване върху хората. Но разполагането на нови мачти, за да се вдигнат тези антени във височина, предполага нови разходи. Не съм краен и не мисля, че някой от народните представители ще седнат да лобират за печалбата на мобилните оператори. Но нашето задължение с вас е да решим този обществен проблем, тези обществени отношения в полза на многото хора, още повече голяма част от тях нямат достатъчно информация и не могат да осъзнаят какво би се случило, а и разработките на тази тема не са съвсем достатъчно, за да се вземат по-крути мерки чрез директиви, резолюции и т.н. Бих искал да споделя с вас един факт. В община Пловдив, в гр. Пловдив бяха стигнали до извода да отдалечат предавателните антени от мястото, където се струпват по-малки деца, въпреки че това крайно не решава проблема. В крайна сметка съдът отсъди, че едно такова решение, респективно заповедта на кмета, не са законово обосновани. Затова то не издържа в съда, което още повече показа, че има нужда от законово уреждане на този проблем. Не съм много съгласен, че трябва да отхвърлим законопроекта, защото – някой го каза от тази трибуна – предстои внасянето на нов следващ може би. Може би да, но може би не! Ако този законопроект принципно не обхваща тема, важна за обществото, да го отхвърлим. Но ако обхваща тема, която е важна, да го приемем и да го поправим между двете четения. Така мисля аз, че е по-нормално. Иначе ще излезе, че нито един народен представител от опозицията не може да внесе предложение, защото някога някой – не някой, а Министерският съвет или някой друг, ще внесе подобно предложение. Аз ще подкрепя този законопроект с ясното съзнание, че вие нямате тази нагласа. То си личи от начина на предишното гласуване, както и от единодушното гласуване без особени аргументи в комисиите. Но от тази трибуна имам този призив към вас от мнозинството – не отлагайте решаването на този въпрос, защото това е важно за здравето на децата, на нашите деца и на техните деца, които са с по-крехко здраве и са по-податливи на тези въздействия. Апропо, много се навлезе в техническата материя, но микровълните, доктор Иванов, в тези същите устройства, наречени микровълнови фурни, са защитени с екран, за да не се разпространяват извън това устройство. Докато вълните, за които говорим, са насочени директно към човешкия организъм.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, въпросът, който се дискутира в момента, наистина е изключително важен за здравето на всеки един от нас. Това е проблем, който се дискутира на ниво Европейски съюз и на световно ниво, но за съжаление все още не могат да бъдат ясно и точно дефинирани параметрите на въздействие, не могат да бъдат конкретизирани точно влиянията, които оказват върху човешкото здраве определени технически параметри. Косвено знаем, че тези мобилни станции влияят върху човешкото здраве. Но пак казвам, никой до момента в Европейския съюз, нито на световно ниво може да конкретизира точното влияние на тези технически параметри. Поради тази причина смятам, че тук е важно да отбележим, че ние като политическа партия, в случая ГЕРБ, по никакъв начин не отхвърляме този законопроект. Напротив, ние по принцип приемаме този законопроект, но това, което е важно да се отбележи, е, че изразяваме своята воля да разрешим проблема по друг начин – не чрез законопроекта, а чрез създаването на поднормативна база, която да регулира проблема и да създаде условия за работа оттук нататък. Като факт мога да спомена създаването на работна група към министъра на здравеопазването, в която влизат членове от катедра „Ядрена физика” към университета, от Националния център по опазване на общественото здраве. Уважаеми колеги, проблемът е изключително важен и не може с лека ръка тук политически колегите от опозицията да кажат, че отхвърляме този законопроект. Напротив, не го отхвърляме, търсим решение по законопроекта. Пак казвам: докато не бъдат дефинирани ясните параметри на влияние и от какво се получава това влияние, не можем просто така – на ангро, да променяме закона. По тази причина считам, че с това, което предлагаме засега – промяна в подзаконовата нормативна база, а именно в наредбата на Министерството на здравеопазването, по този начин отчасти ще решим проблема. Когато бъдат конкретизирани съответните влияния, съответните параметри на влияния върху човешкия организъм, тогава можем да пристъпим и към промяна на законодателството. От това, което споменах дотук, считам, че на всички колеги трябва да е ясно – както на колегите от опозицията, така и на вносителите, че ние не отхвърляме законопроекта. Ние не можем с лека ръка да кажем: „Да, приемаме го” или „Не, не го приемаме”. Ние сме за по-задълбочени анализи, които трябва да се направят в тази сфера, за да можем да обосновем на по-късен етап промяна в законодателството. Господин Михайлов спомена, че сред предложените от граждански организации промени в Закона за електронните съобщения е и промяната по проблема, за който говорим в момента. Вчера имахме среща с неправителствени организации, с организации, които защитават потребителите на мобилни услуги. Мога да кажа, че те са удовлетворени почти на 100% от нашите действия, от предложенията, които имаме и ще направим по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Отново казвам: по думите на колегите от тези организации с тези промени ще защитим почти на 100% интереса на потребителите. Това, което се случваше досега, ние имаме политическата воля, защото то можеше да се случи и преди, но не се случи, имаме политическата воля да защитим тези потребители и да направим необходимото да се чувстват спокойни оттук нататък, а не да бъдат заложници на взаимоотношения, на които те по никакъв начин не могат да влияят. Единственото, за което и те се съгласиха, че в момента не може да бъде дискутирано и не може да се вземе крайно решение, е проблемът, по който говорим в момента. Те също се съгласиха, че по него трябва да има по-задълбочен анализ и по-задълбочена проверка, преди да се предприемат каквито и да било по-конкретни действия. Дотогава ние няма да стоим, а защитавайки потребителите, правим промяна в наредбата. Законът обаче ще бъде променен тогава, когато сме сигурни в това, което се прави. Надявам се, че колегите вносители разбраха нашето становище и ще го приемат. Благодаря ви.

Господин Иванов, учудвам се на Вашето твърдение. Вие казахте: „Не сме „против” този закон, но ще се въздържим и ще го отхвърлим.” (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) С въздържането си вие сте против подобна мярка. Второ, учудвам се, че бъркате техническата страна на нещата и договорите, които касаят пряко потребителите, със здравните проблеми, които се поставят именно в Закона за здравето от господин Шарков. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Какво говорите, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с което имахте среща, ще седнат и ще решат този проблем ли?! Ами, няма да го решат, защото не е в тяхната компетенция. Трето, учудвам се, че казахте: „Ние ще решим тези въпроси и ще сложим превантивни мерки.” (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Ако все пак се интересувате от мнението на другите, макар че явно сте решили как ще гласувате, слушайте ме поне! „Това ще стане тогава, когато разберем как е повлияло лъчението и ако видим някой болен от това.” (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Това звучеше от Вашата уста, което е пълен абсурд! Господин Иванов, проблемите се решават тогава, когато и обществото ясно е сигнализирало за тях, ако политиците не са ги усетили. Ако някой не ги е усетил преди 4, 8 или 9 години, сега проблемът стои, стои с пълна сила, и то доказано и от изследвания, и т.н., и т.н. Мерки трябва да се вземат! Хайде да зарежем тази политическа демагогия: „Всичко започва от нас и ние с всичко ще се справим.” С много неща, които обещахте на хората, че ще решите, не се справихте. Отхвърляйки сега закона с вашето „въздържал се”, ви гарантирам, че мерки по отношение на здравето на хората няма да се предприемат. Това не е в ущърб на операторите. Обръщам се и към тях: по-добре да седнем и заедно да направим мерки, които са на базата на здравни изследвания. Да има ясни правила в закона и със закона да се кажат, за да не се променят от всяко правителство, което дойде. И съответно да знаем, че по този начин превантивно сме предложили някои неща, които касаят здравето на хората, за да може техническият прогрес да се развива нормално. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Иванов, смятам, че господин Мутафчиев беше неоправдано по-агресивен в репликата си. Това беше първото и единствено засега добронамерено и в известна степен загрижено изказване по отношение на проблема, който се третира с внесения от нас законопроект. Има обаче две неща, с които искам да изразя несъгласие. Едното е, че законовите промени трябва да бъдат направени след продължителни и задълбочени анализи, когато всичко вече е ясно. Искам само да ви припомня, че докато са правени анализите на тежката вода, двете бомби в Хирошима и Нагазаки са паднали. Колкото повече отлагаме тези анализи, толкова по-голям ще се натрупва проблемът. И второ, все пак ние сме парламент. Вие казахте, че ще се работи по поднормативната база, визирайки вероятно политическата си партия. Тук обаче ние не се занимаваме с подзаконова нормативна база: нито можем по някакъв начин да й влияем, нито можем да я контролираме, нито пък можем чрез парламентарен контрол да контролираме нейното изпълнение. Нашата работа като народни представители е да дадем чрез законите гаранцията за здравето на тези хора и затова правим тези предложения. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Мутафчиев! Това, което казах по отношение на неправителствените организации, с които работим, и проблемите, които ни представиха, ние приехме и ще променим така законодателството, за да ги защитим, бяха 15. Четиринадесет от тях ние ще променим в Закона за електронните съобщения. Това нещо ще се случи, защото от години виси върху врата на потребителите. (Реплики от народния представител Петър Мутафчиев.) Да, точно така, господин Мутафчиев, ние ще решим този проблем: ще решим проблема с прехвърлянето на номерата, ще решим проблема с подновяването на договорите. Това бяха част от техните искания. Искането, за което вчера се споразумяхме, че не можем по никакъв начин да приемем и пристъпим към решаването на този проблем, е дискутираният в момента въпрос. По тази причина те също се съгласиха, че когато вече има готови ясни и точни изследвания и бъде дефинирано точно влиянието върху хората, тогава ще може да се пристъпи към промяна на закона. Дотогава няма да стоим със скръстени ръце, но променяме подзаконовата база, по-точно – наредбата. Прав сте, господин Шарков. Ние тук сме законотворци. Аз визирах нас – като управляваща партия, в лицето на Министерския съвет. Точно така, извинявам се за това, което казах, и ангажирах целия парламент. Имах предвид нашата група. Имах предвид нашето желание да се справим с проблема. Пак казвам: проблемът не може да бъде решен в момента, защото дебатът все още тече и не само в Европейския съюз, но и в целия свят. Докато не приключи този дебат и не се дефинират ясно проблемите и тяхното влияние, да се дефинират ясно параметрите, които влияят негативно върху човешкото здраве, не можем да направим промяна в закона, защото тя няма да бъде ефективна и работеща. Дотогава обаче, изхождайки от нашето желание, променяме наредбата, за да гарантираме все пак здравето на хората. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Около два часа само политикантстваме. От всички изказващи се разбрах, че на никой не му е ясна техническата страна на въпроса. Тук става въпрос за изграждане и функциониране на базови станции. Има си закони, по които се разрешава изграждането, има закони, по които се въвежда в експлоатация, има си нормативи, по които би следвало да се прави контрол на параметрите на базовите станции. Първото и единствено нещо, което трябва да направим, не е колко влияе на хората, как влияе, защо влияе и дали не влияе, защото лъчението от базовите станции няма как да се изолира от общото лъчение, от общата енергия, която ни заобикаля, а първото, което трябва да е ясно, е какви са санитарно-хигиенните зони за всеки вид базова станция. Аз не знам дали някой от вас е прочел задълбочено законопроекта, който гласуваме в момента, но там има едно такова определение: базовите станции трябва да са на минимум 500 м от здравните заведения. Но защо 500? Защо не са 1000? Защо не са 2 км? Откъде дойдоха тези 500? Защо за всички базови станции трябва да е 500? Базовите станции са много видове в зависимост от информацията, която пренасят. Има някои с много малки хигиенно-защитни зони, има други, които са с големи защитни зони. Първо, трябва да тръгнем от норматива за хигиенно-защитните зони на базовите станции, след това правилно се следи за разрешаването на изграждането, след което да се следи за контрола. Защото много често се случва по време на изграждане на базовите станции да се сменя оборудването, което има различни параметри от заложените параметри по време на издаване на строителното разрешение. Затова трябва да има контрол. Дори след въвеждане в експлоатация на базовите станции самоволно се правят промени в оборудването, това автоматически сменя лъчението. Трябва да има контрол – на определен период от време тези базови станции да бъдат мерени, долу на входа да бъдат залепени параметрите и съответно разрешените санитарно-хигиенни зони и допустимостта на лъчението. Това е цялата работа. Ние тук определяме 500 м, 100 м, а пък безплатно всеки да има право да бъде замерена базовата станция. Но вие знаете ли какво ще стане? Пълен хаос. А безплатен обяд няма, според мен. Кой ще плати това мерене? Защото в един блок, ако има 100 човека, 120 желания ще има за мерене на базовата станция. Смятам, че желанието, което имате да се помогне за здравето на хората и да се разреши проблемът с базовите станции, не Ви е облечено в добра форма, а ще създаде още по-голямо напрежение сред хората. Благодаря.

Господин Язов, аз мога да говоря за много неща, които съм помогнал да станат в нашата държава, и с гордост мога да го правя. (Реплики от ГЕРБ.) За съжаление, Вие не можете да говорите за тези неща. Госпожо Георгиева, аз искам да Ви благодаря, защото във Вашето изказване Вие дадохте отговор на господин Иванов. Дадохте отговор и Вие казахте: няма нужда въобще от никакви доказателства за нищо, защото си има нормативна база, в която ясно е казано къде могат и къде не могат да бъдат разположени станциите. Така е, и аз съм съгласен. И не мисля, че там нещо трябва да се променя. Тук обаче има едно предложение. Съгласен съм също с част от тях, но имам и несъгласие и ще Ви кажа за какво. Тук става дума, първо, че не трябва да бъдат на сгради, където са училища. Такива ограничения, господин Иванов не е чел достатъчно, има и в други европейски страни. Господин Шарков, къде беше, в Гърция ли, по отношение на училищата, включително казахте намалени лъчения от станциите. Не е задължително да бъдат 500 м, нека да не разрешим да са на училищата и около тях, но да бъдат на тези хигиенни норми, които сме приели. Тоест на определено разстояние, без да казваме 500 м. Аз също имам опасения, че 500 м не е точното разстояние, което трябва да бъде. Но ви казвам и нещо друго – рано или късно проблемът със здравето на хората ще възникне отново пред нашия парламент. Трябва да се направи този дебат. Сега го отлагаме. Аз ви казах: нека да го отложим за един, за два месеца да го отложим, но да го проведем сега. Защото имаме повод от закона, който Шарков внася. И да създадем ясни правила, което да бъде и в интерес на операторите. Има ги правилата, но тук става дума за правила в Здравния закон. И да кажем кои ще бъдат там изискванията, за да пазим здравето на хората. Затова могат да помогнат операторите в тази посока, тъй като те финансират такива изследвания за влиянието върху здравето на хората. Имайте предвид и това нещо. Благодаря ви.

Разбираемо, господин председател, следите поведението на левицата, но понякога гледайте и на другата страна на залата за възможни реплики. Първо, по отношение на осъществявания контрол, имането, доколкото го има, на законова база, която би трябвало да бъде спазена. Пак ще ви прочета: от 2006 до 2010 г. са издадени общо 412 броя заповеди за премахване. Заповедите за премахване са издадени, защото не е имало разрешение за поставяне. Става въпрос за 412 незаконно поставени и монтирани такива базови станции. В крайна сметка те са работили известно време, от тях са премахнати 246, което означава, че останалите продължават да работят. И ние твърдим, че има законова база и че населението е защитено. А по кой начин е защитено при такива действия на трите мобилни оператора, а всъщност са извършени проверки на други оператори като „Макс Телеком” ООД, „Транс Телеком” и т.н., да не ги изброявам всичките! Второ, по отношение на отстоянието. До преди няколко месеца в Гърция беше, че тези базови станции, които са разположени в близост до училищата, не могат да работят с повече от 60% от мощността си. От няколко месеца вече е забранено да бъдат монтирани до 300 м, както е и във Франция. Знаете ли какво ми каза един от мобилните оператори, когато по време на дебатите му казах: „Поне се съгласете да не са на покривите на детските градини.” Той ми каза: „Това означава да признаем, че сме вредни.” Няма да признаят. И един въпрос, уважаема госпожо Георгиева, понеже в предишната реплика, която направихте, Вие казахте: „Ние направихме изследване и оставихме една станция да не работи четири месеца.” Кои ние? Имате ли нещо общо с тези мобилни оператори? Ако имате или сте работили за тях, просто да декларирате конфликт на интереси. Благодаря ви. (Възгласи „Еее!” от ГЕРБ.) Ами, така беше казано. Какво „Еее!”?

Господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шарков, Вие не сте ли работили никъде през живота си? Цял живот депутат ли сте били?

В мобилни оператори не съм работил!

Ами, също имате конфликт на интереси, защото разглеждаме Закона за здравето, а пък Вие сте лекар!

Еее!

Колеги, искам да ви обясня, че наистина има проблеми – не съм казала, че всичко е наред. Трябва да се върви към създаване на много ясна нормативна база за базовите станции. Но както каза господин Мутафчиев, трябва да се търси балансът – не само единият да е виновен, а другият да е невинен. Има базови станции, които са неправилно изградени; има базови станции, които са много близко до съседни сгради; има базови станции, които са на училища. Но трябва ясна и точна нормативна база за поставянето и контрола – най-вече за контрола на базовите станции, след като бъдат въведени в експлоатация. Благодаря.

Лично обяснение!

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, използвам правото си на лично обяснение, тъй като господин Мутафчиев спомена моето име. Господин Мутафчиев, няма да отнемам от времето на колегите, но искам да кажа следното. Вие споделихте, че аз не съм запознат с дискутираната тема или нещо от сорта, но това не е толкова важно. В мен буди недоумение следният факт: ако Вие и вашите експерти сте били запознати с тези проблеми до момента, ако вие сте имали политическата воля да ги решите, защо досега не сте направили никакви постъпки в тази насока, а в момента чисто политически, с вашите популистични изказвания се опитвате да ни убедите в точно обратното на това, което ние правим?! Ние имаме волята да разрешим този проблем и ще го разрешим! След като досега нищо не се е случило, по-добре да замълчите, отколкото да сипете обвинения. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)

Моля Ви да разпоредите удължаване на времето.

Общо колко – 5 минути?

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, аз съм един от вносителите на този законопроект и ще се постарая наистина да изляза от рамките на някакво заяждане или натякване. Преди всичко въпросът с облъчванията от нейонизиращи лъчения се поставя изключително остро в дебатите в Европейската общност през последните две години. Причината е изключителното разрастване на броя на мобилните телефони, използвани практически вече от целия спектър на населението в Европа. По този повод още на 2 април 2009 г. се гласува резолюция на Европейския парламент. Резолюцията пряко е адресирана към Европейския съвет – това е съветът, който обединява държавните глави на 27-те страни членки. На 12 юли 2009 г. Европейският съвет разпорежда провеждане на изследвания с оглед да се определят нивата на облъчване на населението с електромагнитни полета. Впоследствие Главна дирекция за защита на здравето и потребителите към Европейската комисия излиза с предварителен доклад за възможния ефект от електромагнитните полета върху здравето на човека. Има една съществена особеност на тези облъчвания – че поради ниското им ниво техният вреден ефект не може да бъде констатиран в рамките на няколко години. Той се констатира след 10, 15, след 20 години. Реално това време като хоризонт е по-далеч от периода, в който тези изследвания се извършват. Няма съмнение, че към момента няма нито европейски регламент, нито европейска директива. Това обаче, което има, е добра европейска практика, а добрата европейска практика показва, че в няколко европейски страни има много сериозни разпоредби – това са Франция, Германия, Финландия, Русия – страна, която не е член на Европейския съюз, и съседна Гърция. Навсякъде в тези страни има разпоредби, които са много по-сериозни за определени социални групи, а това са училища, детски градини, детски ясли, старчески домове, домове за изоставени деца, хосписи! За всички тези заведения за определени социални групи, които имат много по-уязвимо здраве, е разпоредена много по-голяма хигиенно-защитна зона! Тя варира – в Гърция е 300 м. Ние сме готови да дискутираме зоната, която предлагаме, от 500 м и може да бъде намалена. Но все пак искам да разберете, че се касае за организъм на подрастващи, които са силно уязвими! В някои страни, освен тази хигиенно-защитна зона, която е установена, например по-малко – на 150 м, има друго задължение – 60% се намалява мощността на излъчването от станции, които са разположени в такава близост! По повод на едно изказване, което беше направено тук (не споменавам имена, защото ще започне едно безкрайно лично обяснение), беше казано: „Хората, които живеят в блока, не са подложени на това излъчване.” Да, но само когато са вътре в блока, а се облъчват всички в околното пространство! Например в блока не са, но четирите блока от четирите страни на този блок ще бъдат облъчвани през прозорците, както и околното пространство! От господин Шарков беше показана снимка на такава станция върху училището. Внушението беше: „Учениците не се облъчват.” Но учениците на всеки 45 минути играят в двора на училището и попадат под прякото облъчване на тази станция! Целта, която си поставихме, беше в три насоки. Първо, по-добра защита на населението и на тези слабо защитени социални групи. На второ място, като се дефинират две различни зони и отстоянието. На трето място, много по-строги норми за контрол, защото ако имаше своевременен контрол, нямаше 412 станции да се окажат незаконно построени, от които половината продължават да функционират в разрез със закона! На последно място – завършвам, господин председателю – е по-добрата информираност на населението! Една съществена липса! Когато се говори, че в българските граждани има страх – има, защото не са информирани! Няма нищо по-добро от това гражданинът да бъде информиран, да бъде уверен в резултатите, които се получават от изследванията. Това, разбира се, ще му даде определено спокойствие. Искам да добавя, че няма никакъв предизборен елемент в това обсъждане! Този дебат го водим пет години! Аз съм задавал въпроси на двама министри от предишното правителство – на министър Гайдарски, на министър Евгений Желев! Задавал съм въпрос на господин Божидар Нанев – министър от това правителство! След това с господин Шарков внесохме (сигнал от председателя за изтичане на времето) допълнение между първо и второ четене – предишното разглеждане на Закона за здравето. Тъй като искаме да се случи в крайна сметка по-добра защита, сега внесохме и отделен законопроект! Единствената ми надежда остава, че тази комисия, която е съставена към Министерството на здравеопазването, ще даде резултатите си в съвсем близко време, а не да я чакаме още няколко години, независимо какви експерти участват там. Често пъти създаването на комисиите е начин за отлагане на проблема. Благодаря ви.

Прегласуване!

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, въпреки че тази битка беше с предварително известен край, искам само да ви кажа, че в предния парламент седем пъти внасяхме Законопроект за забрана на нощните пътувания при организиране на училищни екскурзии. Седем пъти, докато бъде променен! Това само трябва да ви говори, че това гласуване по никакъв начин няма да ни спре да продължим да правим предложения за такива промени в закона, особено ако не се случи подзаконовата нормативна база, за която ставаше дума. Искам процедура на прегласуване, господин председател, за да ви кажа, че всъщност с гласове „въздържали се” вие гласувате това нещо да продължи да съществува (показва снимки на сграда на детска градина и на училище, на чиито покриви има антени на мобилни оператори), и тези антени да стоят върху училищата и детските градини благодарение на вашите гласове. Затова бих ви помолил да промените мнението си, защото там учат сигурно ваши деца или деца на ваши приятели, на ваши роднини. Благодаря.

Уважаеми колеги, първо искам да направя процедурно предложение – залата да бъдат допуснати госпожа Светлана Боянова, заместник-министър на земеделието и храните, и господин Стоил Дудолов, началник на отдел „Дейности по опазване на земеделските земи” в Министерството на земеделието и храните.

„Доклад на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г., приет на първо гласуване на 30 юни 2010 г. Проект за второ гласуване. „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи”.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва за оранжерия, за обекти, чиито функции се свързани със земеделското предназначение на земята – при условия и по ред, определи с наредбата на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството”. 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5”.

По § 2 има постъпило предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя. Има постъпило предложение на народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя по принцип и което е отразено в § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 след думите „50 дка” се добавя „от пета до десета категория или не е поливна”. 2. В ал. 4 думите „и член на Комисията по земеделските земи или експерт на Министерството на земеделието и храните” се заличават”.

Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. Създава се чл. 17а: „Чл. 17а. (1) Промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди може да се допуска за: 1. изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията; 2. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания); 3. създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания). (2) Не се изисква промяна на предназначението на земеделски земи за изграждането на линейни обекти на техническата инфраструктура, когато те не са разположени на повърхността на терена. В тези случаи се утвърждава само трасе на обекта”.

По § 3 на вносителя има постъпило предложение на народния представител Иван Иванов –§ 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има постъпило предложение на народния представител Михаил Михайлов, което комисията подкрепя. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 18 думата „площадки” се заменя с „площадка и/или трасе”.”

По § 4 на вносителя няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. По § 5 на вносителя също няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.

По § 6 на вносителя е постъпило предложение на народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.

По § 7 на вносителя има постъпило предложение на народния представител Венцислав Върбанов, което комисията подкрепя по принцип. Има постъпило предложение на народния представител Иван Иванов – § 7 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има постъпило предложение на народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя по принцип. Има постъпило предложение на народния представител Михаил Михайлов – предложената в § 7 на законопроекта нова ал. 2 на чл. 23 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев, което комисията подкрепя по принцип. Има постъпило предложение на народните представители Янчева и Мелемов, което беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в него думите „за държавни и общински нужди” се заличават, а числото „100” се заменя с „500”. 2. Създават се алинеи 2 и 3: „(2) При изграждане на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или на общински обект от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията ал. 1 не се прилага. (3) Изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, използващи фотоволтаични (слънчеви) системи, освен в случаите, когато производството на електрическа енергия се използва за собствени нужди, се допуска върху неполивни земеделски земи от 5 до 10 категория или некатегоризируеми.”

Уважаеми господин председателстващ, моля да подложим на прегласуване § 3 по вносител, а именно предложението на комисията, което е следното: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 18 думата ”площадки” се заменя с „площадка и/или трасе”.” Моля за прегласуване.

Преминаваме към § 8 на вносител. Има постъпило предложение от народния представител Иван Иванов. Комисията не подкрепя предложението по т. 1 букви „а” и „г” и т. 2 и 3 и подкрепя предложението по т. 1, букви „б” и „в”. Ще запозная народните представители с неподкрепените текстове от предложението на Иван Иванов: „В § 8, т. 3, нова ал. 5 на чл. 27 се правят следните изменения: а) след думите „земеделската земя” се добавят „може да бъде изменено или отменено от Комисията за земеделските земи”. г) в края на алинеята се добавя „Изменението или отмяната на решението за промяна на предназначението на земеделската земя става с административен акт на Комисията за земеделските земи, ако след писмено уведомление за изтичане на сроковете до заинтересованите лица и изискване те да представят в 30-дневен срок писмено становище и доказателства, че инвестиционното им намерение продължава да се изпълнява, такова становище не е представено или липсват доказателства за изпълнение на инвестиционното намерение”. 2. В § 8, т. 3, нова ал. 6 на чл. 24, след думите „отчуждителни процедури” се добавя „както и за трасета на автомагистрали, пътища от І, ІІ И ІІІ клас, жп линии, електропроводи, газопроводи, нефтопроводи, рудници, електроцентрали, депа за твърди битови отпадъци на градове с над 100 000 жители и други промишлени обекти с национално значение”. 3. В § 8 , чл. 24 се създават нови алинеи 7 и 8: „(7) Актът, с който се отменя или изменя решението, съответно отказът за това, се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) При отмяна на решението за промяна на предназначението на земята заплатените за земята такси по чл. 30 се възстановяват, а на собственика и/или на лицето, което има право да строи в чужд имот, се заплаща от държавата обезщетение за причинените вреди и за пропуснатите ползи.” Има постъпило предложение от народния представител Михаил Михайлов, което не се подкрепя. Предложение на народния представител Михаил Михайлов: 1. Предложената в § 8 на законопроекта нова ал. 5 на чл. 24 се изменя както следва: „(5) Решението за промяна на предназначението на земеделската земя може да бъде изменено или отменено от Комисията за земеделските земи, когато: 1. в 3-месечен срок от уведомяването по реда на чл. 24а не е заплатена държавната такса по чл. 30 или 2. в 3-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаване на разрешение за строеж на обекта или 3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението, изграждането на обекта не е започнало. Изменението или отмяната на решението за промяна на предназначението на земеделската земя става с административен акт на Комисията за земеделските земи, ако след писмено уведомление за изтичане на сроковете до заинтересованите лица и изискване те да представят в 30-дневен срок писмено становище и доказателства, че инвестиционното им намерение продължава да се изпълнява, такова становище не е представено или липсват доказателства за изпълнение на инвестиционното намерение.” 2. Добавя се нова ал. 7 на чл. 24, както следва: „(7) Актът, с който се отменя или изменя решението, съответно отказът за това, се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс”. 3. Добавя се нова ал. 8 на чл. 24, както следва: „(8) При промяна на решението за промяна предназначението на земята, заплатените за земята такси по чл. 30 се възстановяват, а на собственика и/или на лицето, което има право да строи в чужд имот, се заплаща от държавата обезщетение за причинените вреди и пропуснати ползи.” Има постъпило предложение на народния представител Петър Курумбашев. Комисията не подкрепя по т. 1, т. 2, буква „а” и т. 3 и 4 и подкрепя предложенията по т. 2, буква „б”. Ще запозная народните представители с неподкрепените текстове на предложението на народния представител Петър Курумбашев: В чл. 24 се правят следните промени: 1. В началото на ал. 5 изразът „губи правно действие” се заменя с израза „може да бъде изменено или отменено от Комисията за земеделските земи”. В края на ал. 5 се създава второ изречение „Изменението или отмяната на решението за промяна на предназначението на земеделската земя става с административен акт на Комисията за земеделските земи, ако след писмено уведомление за изтичане на срокове до заинтересованите лица и изискване те да представят в 30-дневен срок писмено становище и доказателства, че инвестиционното им намерение продължава да се изпълнява, такова становище не е представено или липсват доказателства за изпълнение на инвестиционното намерение.” 2. В точките на ал. 5 се правят следните изменения: а) в т. 2 думата „2-годишен” се заменя с „5-годишен”; 3. В ал. 6 след израза „отчуждителни процедури” се добавя изразът „както и за трасетата на автомагистрали, пътища от І, ІІ и ІІІ клас, жп линии, електропроводи, газопроводи, нефтопроводи, рудници, електроцентрали, депа за твърди битови отпадъци на градове с над 100 000 жители и други промишлени обекти с национално значение”. 4. Създават се ал. 7 и 8 със следното съдържание: „(7) Актът, с който се отменя или изменя решението, съответно отказът за това, се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) При отмяна на решението за промяна на предназначението на земята заплатените за земята такси по чл. 30 се възстановяват, а на собственика и/или на лицето, което има право да строи в чужд имот, се заплаща от държавата обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) След съобщаването по реда на чл. 24а за решението за утвърждаване на окончателна площадка или трасе собственикът на земята или инвеститорът на обекта внася подробния устройствен план за определената площадка или парцеларния план за определеното трасе за одобряване при условията и по реда на Закона за устройството на територията, с който се доказват конкретният размер и границите на необходимата земеделска земя.” 2. В ал. 2: а) в изречение първо думата „одобрен” се заменя с „влязъл в сила” и след думите „инвеститорът на обекта” се добавя „или лицето, което има право да строи в чужд имот”; б) в изречение второ думите „14-дневен срок” се заменят с „30-дневен срок”.” 3. Създават се нови ал. 5 и 6: „(5) Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: 1. в 3-месечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по чл. 30, или 2. в 3-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или 3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. (6) При изграждане на обекти за държавни и общински нужди, за които се провеждат отчуждителни процедури, ал. 5 не се прилага.” 4. Досегашната ал. 5 става ал. 7. 5. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея думите „ал. 5” се заменят с „ал. 7”.”

По § 9 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

По § 10 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) изречение първо се изменя така: „Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се издава на заявителя след представяне на копие от молба и документ за заплатена такса за отразяване на решението в кадастралната карта, съответно в картата на възстановената собственост.”; б) в изречение трето думите „ал. 5” се заменят с „ал. 7”. 2. В ал. 2 след думата „собственика” се поставя запетая, добавя се „на инвеститора или на лицето, което има право да строи в чужд имот” и се поставя запетая. 3. Създават се алинея 3 и 4: „(3) Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се изпраща от комисиите по чл. 17, ал. 1 на общинската администрация по местонахождението на имота и на компетентната дирекция на Министерството на земеделието и храните. (4) Министърът на земеделието и храните публикува на интернет страницата на министерството решенията на Комисията за земеделските земи по чл. 40. Директорът на съответната Областна дирекция „Земеделие” публикува на интернет страницата на областната дирекция решенията на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1.”

Комисията предлага да се създадат нови § 11 и § 12: „§ 11. В чл. 26 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 7”. § 12. В чл. 27, ал. 2 навсякъде думите „една година” се заменят с „три години”.”

По § 11 на вносителя има постъпило предложение от народния представител Любен Татарски, което комисията подкрепя. Има постъпило предложение от народните представители Янчева и Мелемов, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13: „§ 13. Член 29 се изменя така: „Чл. 29. (1) Промяната на предназначението на земеделски земи от държавния или от общинския поземлен фонд, необходими за изграждане на обекти на техническата инфраструктура или на други обекти от лица, на които продажбата или учредяването на право на строеж или сервитути върху държавни или общински имоти се извършва без търг или конкурс по силата на закон, може да се извърши за тяхна сметка след решение за предварително съгласие на министъра на земеделието и храните, съответно – на общинския съвет, за изработване на подробен устройствен план, въз основа на подадено от тях заявление. С решението министърът на земеделието и храните, съответно общинският съвет, определя и срока на валидност на предварителното съгласие. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код, съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър, когато заявителят е юридическо лице или едноличен търговец или копие от документа за самоличност, когато заявителят е физическо лице; 2. картен материал с отразено проектно ситуационно разположение на площадките или трасетата в имота от Държавния поземлен фонд с координати на чупките; 3. предварителни (прединвестиционни) проучвания. (3) След утвърждаване на площадка (трасе) и при влязъл в сила подробен устройствен план за земите по ал. 1, министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице, съответно Общинският съвет, продават земите или учредяват ограничени вещни права или сервитути върху тях. (4) Извън случаите по ал. 1 промяна на предназначението на земеделски земи от държавния или от общинския поземлен фонд за нуждите на физически или юридически лица може да се извършва след като лицата ги придобият в собственост, или им бъде учредено право на строеж върху тях или сервитути.”

Има постъпило предложение на народния представител Любен Татарски за нов § 11а, което комисията подкрепя по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение първо след думата „земя” се поставя запетая и се добавя „когато не е от общинския поземлен фонд,”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) При промяна на предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд, включително случаите по чл. 29, ал. 3 и 4 за земите от общинския поземлен фонд, се заплаща местна такса, определена от общинския съвет”; 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1” се добавя „и 2”; 4. Създава се ал. 4: „(4) Не се заплаща такса по ал. 1 и 2 от държавата и от общините, когато се променя предназначението на земеделска земя от държавния или от общинския поземлен фонд за изграждането на обекти публична държавна или публична общинска собственост.”

По § 12 по вносител – има постъпило предложение на народния представител Михаил Михайлов – в § 12 да отпадне предложеното изменение на чл. 34. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 16: „§ 16. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 думата „едногодишен” се заменя с „тригодишен”. 2. Точка 4 се изменя така: „4. В 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението и изграждането на обекта за държавни и общински нужди не е започнало;”. 3. Създава се т. 6: „6. В 3-месечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а за обекти за държавни и общински нужди не е заплатена такса по чл. 30.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 17.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 18: „§ 18. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) За предложението за отмяна или изменяне на решението за промяна на предназначението на земеделската земя се уведомяват съответно собственикът на земята, лицето, което има право да строи в чужд имот, или инвеститорът по реда на Административно-процесуалния кодекс. В 14-дневен срок от уведомлението, лицето може да представи писмен отговор.” 2. Алинея 3 се отменя. 3. Създава се ал. 4: „(4) В случаите по чл. 35, т. 1 не се допуска продължаване на срока на валидност на решението.”

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 19: „§ 19. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „от постъпването му” се заменят с „от изтичането на срока по чл. 37, ал. 2”. 2. В ал. 3 думите „заплатените за земята такси по чл. 30 се възстановяват, а” се заменят с „за държавни или общински нужди”. 3. Създава се ал. 4: „(4) При отмяна на решението за промяна на предназначението на земята, както и в случаите по чл. 24, ал. 5, точки 2 и 3 заплатената такса по чл. 30 не се възстановява.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20: „§ 20. В чл. 39 ал. 2 се изменя така: „(2) В състава на комисията по ал. 1 се включва по един представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на правосъдието, на Министерството на финансите, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Министерството на земеделието и храните. При необходимост в заседанията на комисията могат да участват и представители на други заинтересовани ведомства.”

По § 18 на вносителя има постъпило предложение на народния представител Иван Иванов – в § 18, т. 1 да отпадне, което комисията не подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21: „§ 21. В чл. 40, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 след думите „над 50 декара” се добавя „за земеделски земи от първа до четвърта категория или поливни” и се поставя запетая. 2. В т. 3 думите „утвърден генерално-застроителен” се заменят с „влязъл в сила подробен устройствен план”.”

По параграфи 19, 20 и 21 на вносителя няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за текстовете и трите параграфа на вносителя, които стават съответно параграфи 22, 23 и 24.

По § 22 има постъпило предложение на народния представител Любен Татарски, което по принцип комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 25: „§ 25. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Нарушението се установява с акт на длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните, а в случаите на нарушения за земи от общинския поземлен фонд, както и в случаите по чл. 41а, ал. 1 – от длъжностни лица, определени от кмета на общината.” 2. В ал. 2 думата „упълномощено” се заменя с „оправомощено”, а след думата „лице” се добавя „съответно от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице”. 3. Създава се ал. 4: „(4) Глобите и имуществените санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице, постъпват в общинския бюджет.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 26.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

По § 24 на вносителя има постъпило предложение на народния представител Иван Иванов – в § 24 „Преходни и заключителни разпоредби” се създава нова ал. 4 със следното съдържание: „(4) Решенията за промяна на предназначението на земеделски земи, които към датата на влизане на този закон в сила не са били отменени с влязъл в сила административен акт или акт на съд при условията на досегашния чл. 35, т. 3 и 4, запазват действието си до изтичането на тригодишния период от влизане в сила на този закон, след което могат да бъдат изменяни или отменяни съгласно разпоредбите на чл. 24, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 на закона.” Комисията не подкрепя предложението. Има постъпило предложение от народния представител Михаил Михайлов – в § 24 от законопроекта се добавя нова ал. 4, както следва: „(4) За заварените положения сроковете по чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 текат от датата на влизане в сила на този закон.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Петър Курумбашев – в Преходните и заключителните разпоредби, § 24, ал. 4 се изменя така: „(4) Решенията за промяна на предназначението на земеделски земи, които към датата на влизане на този закон в сила не са били отменени с влязъл в сила административен акт или акт на съд при условията на досегашния чл. 35, т. 3 и 4, запазват действието си и могат да бъдат изменени или отменени само след писмена молба на собствениците на земите и/или на лицата, които имат право да строят в чужди имоти.” Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Янчева и Мелемов, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 27: „§ 27. (1) Недовършените процедури за утвърждаване на площадка и/или трасе за проектиране и за промяна на предназначението на земеделски земи се приключват по досегашния ред. (2) За недовършени се смятат процедурите, по които предложенията за утвърждаване на площадка и/или трасе за проектиране и за промяна на предназначението на земеделски земи са подадени в Министерството на земеделието и храните или в съответната областна дирекция „Земеделие” до влизането в сила на този закон. (3) Когато към влизането в сила на този закон решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, то запазва действието си в следните срокове: 1. до изтичане на 3-годишен срок от влизането му в сила – когато процедурата за отчуждаване на земята за държавни или общински нужди не е започнала, или 2. до изтичане на 6-годишен срок от влизането му в сила – когато изграждането на обекта не е започнало.”

Комисията предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. (1) В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и храните и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредбата по чл. 2, ал. 4. (2) До издаването на наредбата по ал. 1 се прилага Наредба № 2 за застрояване в земеделските земи, доколкото не противоречи на този закон.”

По § 25 на вносителя има постъпило предложение от народния представител Любен Татарски, което е подкрепено по принцип от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 29: „§ 29. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4, ал. 2 след думите „Закона за устройство на територията” се добавя „и Закона за опазване на земеделските земи”. 2. В чл. 41: а) в ал. 1 думите „длъжностно лице, определено” се заменят с „длъжностни лица, определени”, а след думата „управител” се добавя „а за нарушенията за земи от общинския поземлен фонд – от кмета на общината”; б) в ал. 2 накрая на текста се добавя „съответно от кмета на общината или определено от него длъжностно лице”; в) в ал. 3 след думата „глобите” се добавя „и имуществените санкции” и накрая на текста се добавя „съответно в бюджета на общината”. 3. В § 2ж от Допълнителните разпоредби накрая се поставя запетая и се добавя „освен за землища, в които собствеността върху земеделските земи е възстановена по стари кадастрални или комасационни планове”.”

По § 26 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага параграфът да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да бъде отхвърлен.

Комисията предлага да се създаде нов § 31: „§ 31. В Закона за лова и опазване на дивеча (обн. ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 9а се отменя. 2. Член 9б се отменя. 3. Член 9в се отменя. 4. Член 9г се отменя. 5. В чл. 96, ал. 1 след думите „съставени от” се добавя „служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование” и се поставя запетая.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм по Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-8, внесен от Министерския съвет на 25 март 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 април 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. На заседанието присъстваха Аделина Кьосева – началник на отдел в дирекция “Външноикономическа политика”, Татяна Маркова – експерт в същата дирекция, и Катерина Ненова – юрисконсулт в дирекция “Правна” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Законопроектът беше представен от госпожа Аделина Кьосева. Допълнителният протокол към Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко е подписан в Рабат на 28 септември 2010 г. Цялостната процедура по преговорите и подписването на Допълнителния протокол е в резултат на решение на Министерския съвет № 710 от 2005 г. С него се одобрява позицията на българската страна за провеждане на преговори за изменение и допълнение, прекратяване по взаимно съгласие или денонсиране на договори за насърчаване и взаимна защита на инвестициите в изпълнение на задължението в процеса на присъединяване към Европейския съюз за привеждане на сключените от Република Българи международни договори в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Две са основните изменителни клаузи, залегнали в Допълнителния протокол, отнасящи се до третирането на инвестициите и до свободното движение на капитали. С чл. 1 от Допълнителния протокол се изменя чл. 3, ал. 3 от основния договор, с което точно и изчерпателно се дефинират изключенията от режимите на национално третиране или на най-облагодетелстваната нация. С чл. 2 от Допълнителния протокол се изменя чл. 6 от основния договор, съгласно който свободният превод на суми, свързани с инвестициите, взаимно се гарантират от двете страни, но без да се накърняват задълженията на страните по силата на членство или участие, настоящо или бъдещо, в икономически или валутен, регионален или континентален съюз. Това изменение се налага предвид разпоредбите на чл. 64, § 3, чл. 66 и чл. 75, § 1 и 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, с които се създават механизми при определени хипотези и по определен ред да бъдат налагани ограничения върху движението на капитали от и към трети страни. Или с чл. 2 от Допълнителния протокол се осигурява прилагането на евентуални такива мерки върху превода на свързани с инвестиции суми от и към Мароко. С влизането в сила на Допълнителния протокол ще бъдат създадени необходимите условия за цялостното привеждане на основния договор между двете страни в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Самото ратифициране е необходимо поради факта, че първоначално договорът е ратифициран със закон от Народното събрание. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 19 народни представители, без “против” и “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-8, внесен от Министерския съвет на 25 март 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 28 септември 2010 г. в Рабат На заседанието, проведено на 6 април 2011 г., Комисията по европейските въпроси разгледа цитирания по-горе законопроект, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие Аделина Кьосева – началник на отдел в Дирекция „Външноикономическа политика”, и Катерина Ненова – юрисконсулт в Дирекция „Правна” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. На основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Целта на Допълнителния протокол, подписан на 28 септември 2010 г. в Рабат, е да внесе промени в договора, които да осигурят спазването на задълженията на всяка от договарящите се страни, произтичащи от членството на България в Европейския съюз и настоящото или бъдещо членство на Кралство Мароко в икономически, регионален или континентален съюз. Внесените с Допълнителния протокол промени в договора касаят режима на третиране на инвестициите (чл. 3 от Договора) и свободния превод на плащания, свързани с инвестициите (чл. 6 от Договора). Влизането в сила на Допълнителния протокол е необходимо условие за привеждане на договора в съответствие със законодателството на Европейския съюз и предпоставка за по-нататъшно развитие на инвестиционната дейност между България и Мароко. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 15 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 28 септември 2010 г. в Рабат, внесен от Министерския съвет на 24 март 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви запозная с доклада на Комисията по външна политика и отбрана: „На редовно заседание, проведено на 31 март 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Законопроектът е свързан с Решение № 710 на Министерския съвет от 2005 г. С решението се одобрява позицията на българската страна за провеждане преговори за изменение и допълнение, прекратяване по взаимно съгласие или денонсиране на договори за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Позицията е свързана с изпълнение на задължението на Република България в процеса на присъединяване към Европейския съюз да приведе всички сключени международни договори в съответствие със законодателството на Съюза. Допълнителният протокол, подписан на 28 септември 2010 г. в Рабат, внася промени в Договора, съобразени с изискванията на Европейския съюз и предложените от Европейската комисия примерни клаузи. В него са включени две основни разпоредби. С чл. 6 от Договора България и Мароко си гарантират взаимно свободния превод на суми, свързани с инвестициите. С чл. 2 се уточнява, че това става, без да се накърняват задълженията, произтичащи от членство или участие, настоящо или бъдещо, в икономически или валутен, регионален или континентален съюз. С чл. 1 се дефинират изключенията от режимите на национално третиране или на най-облагодетелствана нация, като се постига неразширяване към трети страни на третирането на инвестиции в рамките на Европейския съюз. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.”

„ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-8, внесен от Министерския съвет на 25 март 2011 г. На заседание, проведено на 5 април 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 28 септември 2010 г. в Рабат. Допълнителният протокол внася промени в Договора, които са съобразени с изискванията на Европейския съюз и предложените от Европейската комисия примерни клаузи. Чрез промените ще се осигури прилагане на мерките на Европейския съюз, настоящи и бъдещи, по отношение на инвестиционната дейност на инвеститори на територията на Европейския съюз. След представянето се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България, да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 28 септември 2010 г. в Рабат.”

Уважаеми господин председателстващ, предлагам процедура за гласуване на второ четене на Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.

„Проект ЗАКОН за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 28 септември 2010 г. в Рабат.”