ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА2078 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Имаме два доклада по постъпилите шест законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Тъй като единият току-що беше съобщено, че е оттеглен от госпожа Манолова – на него няма да се спирам.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
Законопроектът е разгледан в Правната комисия.
Отбелязано бе, че целта на закона е да създава улеснения при упражняване на правата, а не да затруднява тяхната реализация. Предлага се възстановяване на стария обхват на категорията лица с увреждания, които могат да гласуват с придружител. Измененията, които се предлагат в законопроекта предвиждат премахване на ограничението за хората с увреждания да имат право да гласуват само след представяне на копие от документ, удостоверяващ увреждането, издаден от ТЕЛК или НЕЛК, което ще затрудни упражняването на активното избирателно право на хората с увреждания. В Изборния кодекс не е предвидена възможност за гласуване на лица с краткотрайни увреждания на здравето, като предвидената в кодекса хипотеза по изключение с решение на комисията да се допуска гласуване, ще доведе до преценка от политическото мнозинство в комисията по експертни въпроси.
В дискусията взеха участие народните представители Михаил Миков, Искра Фидосова и Четин Казак.
Господин Миков заяви, че по статистически данни в България има около 700 000 граждани, които са освидетелствани съответно от ТЕЛК или НЕЛК. Подчерта, че формулираните в закона критерии за „увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението” не са предмет на изследване в медицинската експертиза и тя констатира единствено временна или трайна нетрудоспособност, което не кореспондира с възможността на едно лице адекватно да отрази вота си. Предложи връщане на стария термин „физическо увреждане”. Предложи изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от кодекса да стане правило и комисията да преценява способността на човека, независимо дали има удостоверение от ТЕЛК/НЕЛК.
Госпожа Фидосова отбеляза, че в българското законодателство не се използва терминът „физическо увреждане” и цитира за прецизност текстовете от отменените Закони за избиране на народни представители, Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България и Закона за местните избори. Заяви, че в мнозинството си членовете на комисията са се обединили за това, че не трябва да се разширява, а да се запази ограничението, което през последните години е наложено в изборните закони само по отношение на заболяване на опорно-двигателния апарат и на зрението, а не изобщо за всички физически увреждания. Подчерта, че с кодекса не се създава ограничение на кръга лица, които могат да се възползват от привилегията да гласуват с придружител, а с предприетата стъпка в тази насока се цели премахване на хилядите констатирани случаи на злоупотреби от придружители на хората с увреждания. Обърна внимание, че е предвидено ограничение едно лице да не може да бъде придружител на повече от двама избиратели, както и санкции при нарушаване на тази забрана и злоупотреба с правото на придружител, който е придружител на повече от двама избиратели в една и съща или в различни избирателни секции. За да не бъдат ощетени тези хора, които наистина имат необходимост да гласуват с придружител, отбеляза, че в ал. 2 на чл. 204 от кодекса е предвидено, когато избирателят е с увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението, което не му позволява да извърши сам необходимите действия при гласуването и не притежава документ на ТЕЛК (НЕЛК), по изключение с решение на комисията може да бъде допуснат да гласува с придружител. Създадени са изключителни облекчения за избирателите с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят избирателното си право в изборното помещение, да могат да гласуват с подвижна избирателна урна. В заключение заяви, че с предложения законопроект се връща старата порочна практика и отново се отваря широко вратата за злоупотреби, свързани с контролирания и купения вот.
Господин Казак споделя голяма част от мотивите на законопроекта, но подчерта, че следва да съществува и законова рамка. Заяви, че в кодекса за придружителите на лица с увреждания са предвидени ограничения и всеки, който ги наруши ще носи сериозна административнонаказателна отговорност, което от своя страна е предупреждение против подобни злоупотреби.
След проведената дискусия и обсъждане, с 4 гласа „за”, без „против” и 13 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154–01–38, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 13.04.2011 г.”
Вторият:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс с номера: № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов, № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов, № 154-01-45, внесен от Михаил Миков и № 154-01-46, внесен от Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
На свое заседание, комисията разгледа и четирите доклада на 11 май 2011 г.
Първият законопроект бе представен от вносителя господин Любен Корнезов.
Той посочи, че проектозаконът произтича от решение № 4/4.05.2011 г. на Конституционния съд на Република България и основно касае така наречената „уседналост”. Отбеляза, че в мотивите си съдът, позовавайки се на Венецианската комисия за демокрация чрез право и Кодексът за добрата практика при избори „препоръчва срока на допустимото изискване за живеене на определено място преди избори да не превишава 6 месеца”. В тази насока са и предложените от него промени. По отношение на избора на кметове на населени места над 350 души и на районни кметове подчерта, че Конституционният съд е отбелязал, че „оспорената разпоредба на § 19, т. 8 представлява отстъпление от процеса на демократизация на местната власт и се намалява демократичната легитимност на общинските органи”, като същият извод прави и относно § 18, т. 1 от Изборния кодекс и предлага районните кметове в градовете с районно деление и кметове на села с над 150 души да бъдат пряко избирани от населението.
Вторият законопроект беше представен от госпожа Искра Фидосова, която заяви също, че е по повод на Конституционно решение № 4. С него се цели прецизиране на нормата на чл. 1, ал. 1 с т. 1 от диспозитива на решението на Конституционния съд, като в тази връзка посочи, че общият текст на чл. 1, ал. 1 относно определяне на условия за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката не дописва Конституцията, тъй като не надхвърля буквата и духа й. С искането до Конституционния съд за обявяване принципа на уседналост за противоконституционен, се оспорва цялостната уредба на чл. 3, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 4, ал. 3, 4, 5 и 6, засягаща участието в избори за членове на Европейския парламент и в избори за кметове и общински съветници. Конституционният съд е приел в решението си, че искането е основателно частично само и единствено досежно числото „12”, думите „две години” и „една година и четири месеца”, в останалата част е обявил същото за неоснователно, като е посочил и свързаните с него текстове. Подчерта, че в цялото решение по отношение на текстовете, обявени за противоконституционни има само количествен критерий – и в чл. 3 и 4 и в § 19 относно общинските съветници и кметовете, които са част от ЗМСМА. С параграфи 2 – 11, 13 и 14 от законопроекта се предлагат промени, свързани с принципа на уседналост изцяло съобразени с конституционното решение. Измененията в сроковете, предвидени с параграфи 2 – 11, 13 и 14 са съобразени с необходимостта от установяване на по-трайна връзка между избирателя със съответния изборен район, отчетена е продължителността на мандата на органите и са взети предвид като цяло мотивите на конституционното решение.
Предлага се намаляване на процента за връщане на депозита от два процента на един, като тук се обърна внимание, че промяната относно възстановяване на депозита при получени две на сто от действителните гласове, бе направена в разпоредбите на Изборния кодекс, тъй като съществуваха такива разпоредби в съдържанието на отменения Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България в размер на два процента. Независимо от предлаганата промяна, направена с оглед конституционното решение тя посочи, че следва да се има предвид, че ако изборният праг при избори за народни представители е четири на сто, то същият извод е неотносим при изборите за членове на Европейския парламент, което не е залегнало в мотивите на Конституционния съд, тъй като изборният праг се определя от националната изборна квота, която в момента е 5,6 на сто при 18 членове на Европейския парламент от Република България.
В съответствие с конституционното решение се предлага и създаването на § 16, съгласно който избори за кметове на кметства се произвеждат само в тези кметства, които към датата на обнародване на указа на президента за насрочване на изборите за общински съветници и кметове отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, беше представен от вносителя господин Миков.
Той обърна внимание, че в контекста на конституционното решение, с което се намалява срока на уседналост при активното избирателно право, въвеждането на такова изискване при пасивното избирателно право е недемократично. Условието, лицето да е живяло най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място, на практика е несъразмерно ограничаване на конституционно признатите права на българските граждани. Стремежът да се уеднаквяват условията при активното и пасивното избирателно право по отношение на уседналостта ограничава ненужно правото на избор. Това условие не създава гаранции за ограничаване злоупотребите по време на осъществяването на изборния процес. Целта на законодателя е да дава максимално широки възможности за участие на гражданите в политическия живот, като ограничения са допустими само в името на по-висши интереси, които в случая не са налице.
Последният Законопроект на Изборния кодекс – № 154-01-46, бе представен от госпожа Мая Манолова. Тя подчерта, че в решението си Конституционният съд обявява за противоконституционни една част от текстовете, като за друга част от разпоредбите Конституционният съд заявява, че макар и непротиворечащи на Конституцията, същите представляват „отстъпление от процеса на демократизация на местната власт и се намалява демократичната легитимност на общинските органи”. Това налага преосмисляне на част от законодателните решения в изборния процес и Изборния кодекс. Предложеният законопроект следва духа на конституционното решение, като се предлага: районните кметове в градовете с районно деление и кметовете на селища с над 150 души да бъдат пряко избирани от гражданите, ясно да се запише, че всички решения на Централната избирателна комисия са обжалваеми, да се премахне правомощието на Централната избирателна комисия да не допуска до участие в изборите политически партии въз основа на субективни критерии, както и да се намали изискуемия брой подписи за регистрация на партия за участие в изборния процес. Обърна внимание и на предложението избирателни секции в чужбина да могат да се образуват при подадени 20, а не 100 писмени заявления.
При проведената дискусия се изразиха следните становища.
Господин Христо Бисеров изрази подкрепа на законопроектите на Михаил Миков и на госпожа Мая Манолова, както и че не подкрепя този на ГЕРБ. По отношение на законопроекта на Любен Корнезов заяви, че не го подкрепя в частта относно уседналостта. Подчерта, че ДПС не подкрепя въвеждането на уседналостта като цяло.
Госпожа Фидосова заяви, че ще подкрепи на първо четене законопроекта, внесен от народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ и от Любен Корнезов, който в огромната си част се припокрива с този на ГЕРБ и не го подкрепя в частта, засягаща избор на районни кметове и намаляване на изискуемия брой жители.
Госпожа Манолова заяви, че ще гласува „за” законопроекта, който са внесли от Коалиция за България и господин Корнезов и „против” законопроекта на Политическа партия ГЕРБ.
След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов на 9 май 2011 г.
След проведената дискусия и обсъждане, с 15 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 154 01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов на 10 май 2011 г.
След проведената дискусия и обсъждане, с 5 гласа „за”, 13 гласа „против” и без „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, внесен от Михаил Миков на 11 май 2011г.
След проведената дискусия и обсъждане, с 5 гласа „за”, 13 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-46, внесен от Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов на 11 май 2011 г.”