26 май 2011 г.

Уважаема госпожо председател, процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допусната в залата за участие госпожа Валентина Симеонова, заместник-министър на труда и социалната политика.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 102-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 май 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 18 май 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 102-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 май 2011 г. На заседанието присъстваха госпожа Валентина Симеонова, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Красимир Попов, заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Йоанна Германова, директор на дирекция „Социална закрила” в Министерството на труда и социалната политика. Законопроектът бе представен от госпожа Симеонова, заместник-министър на труда и социалната политика. Тя поясни, че предлаганите промени и допълнения в Закона за социално подпомагане са следствие от препоръки на Съвета за административна реформа за укрепване на административния капацитет на досега действащия фонд „Социално подпомагане” и в следствие препоръки от доклад от извършен вътрешен одит във фонда. Със законопроекта се предлага създаване на фонд „Социална закрила” като правоприемник на фонд „Социално подпомагане”. Предвижда се фондът да има юридическа самостоятелност, с което ще се избегне препокриване на функциите с други структури към Министерството на труда и социалната политика. Вносителят счита, че новосъздадената структура с новия си статут на второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на труда и социалната политика, със собствена управленска структура и експерти, ще изпълнява по-ефективно възлаганите му от Закона за социално подпомагане функции по финансиране и подкрепа на добри социални практики на общините в процеса на предоставяне на социални услуги. Законопроектът въвежда органите за управление на фонд „Социална закрила” и техния мандат, процедурите по назначаването и освобождаването им. Предвижда се двама експерти от щата на Министерството на труда и социалната политика да подпомагат изпълнителния директор на фонда. Законопроектът има за цел постигане на прозрачност по отношение дейността на фонда и при отчитане на изразходваните средства. Вносителят акцентира върху предлаганите промени, с които се прецизират случаите, при които могат да се отпускат средства от фонд „Социална закрила”, като законопроектът предвижда утвърждаване на методика от министъра на труда и социалната политика за критериите, реда и условията за финансиране на проекти. В последвалата дискусия бяха обсъдени належащите промени в Закона за социално подпомагане за уреждане на реда и условията за отпускане на социална пенсия за старост, за инвалидност и други социални плащания, които в резултат на промените в Кодекса за социално осигуряване се предвижда от 1 януари 2012 г. да се администрират от Агенцията за социално подпомагане. От Министерството на труда и социалната политика увериха комисията, че предвижданата промяна в тази насока ще бъде предложена на Народното събрание в началото на есенната сесия. Народните представители от Коалиция за България и Движението за права и свободи считат, че е необходима допълнителна аргументация относно необходимостта от предлаганите промени и допълнения с предлагания законопроект, предвид непроменения предмет на дейност на фонд „Социална закрила”. Обсъдени бяха и въпросите с определянето на състава на управителния съвет и мотивите за 5 годишния мандат на неговите членове, както и възможностите за самостоятелно кандидатстване на фонда по оперативните програми. Според Синята коалиция предлаганите изменения и допълнения не са достатъчно обосновани във времеви аспект и няма да допринесат за качествено подобряване работата на фонда при така запазения предмет на дейност. В хода на дискусията заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Валентина Симеонова аргументира въвеждането на 5-годишен мандат на членовете на управителния съвет с осигуряване на приемственост след изтичане мандата на съответното правителство. Същевременно бе подчертано, че функциите на новосъздадения фонд се запазват, както и възможността за кандидатстване по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” самостоятелно или чрез Министерството на труда и социалната политика. Представителите от Парламентарната група на ГЕРБ подкрепят законопроекта и считат, че предлаганите изменения и допълнения са навременни и необходими и ще доведат до по-голяма прозрачност и целесъобразност при разходване на средствата от фонд „Социална закрила”. След проведено гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 4 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 102-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 май 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 102-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 май 2011 г. На заседание, проведено на 19 май 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 102-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 май 2011 г. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова и Деяна Костадинова – съветник на министър-председателя. От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Симеонова, която изтъкна следните основни промени: 1. За финансиране на дейности и мероприятия, свързани с провежданите политики в областта на социалното подпомагане, се създава фонд „Социална закрила”, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и юридическо лице със седалище гр. София към министъра на труда и социалната политика. 2. Запазват се изцяло определените със Закона за социално подпомагане източници за набиране на парични средства, както и видовете направления за разходване на паричните средства. Предлагат се текстове, с които се предвижда: отпускането на средства за социални помощи да става само „след изчерпване на всички други нормативно определени възможности”; средствата за целевите социални програми и проекти в областта на социалното подпомагане и социалните услуги, извършвани от общините, да се отпускат само когато дейностите не са финансирани от републиканския бюджет, от програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове или други финансови механизми. 3. С § 13 от Преходните и заключителни разпоредби се закрива фонд „Социално подпомагане” – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. Наличните парични средства, активите, пасивите, правата и задълженията на закрития фонд се прехвърлят на фонд „Социална закрила”. След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 14 народни представители, „въздържали се” – 3 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 102-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 май 2011 г.”

Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане е закон, който продължава, може би, ако си спомняте вчера как започна денят с дискусиите как се правят промени, след което се променят отново, тъй като това е закон без всякаква логика и съдържание в него, а бих казала само с опаковка. Може би звучи не съвсем ушеприятно, но това е факт. Факт е, защото всъщност в него няма нищо по-различно – нито функциите, нито финансирането, единствено се променя заглавието. Променя се заглавието на фонда и същевременно той става самостоятелно юридическо лице. Искам да кажа за тези, които не знаят за дейността на този фонд, който и досега съществува, че той съществува от 1998 г. Управляван е от няколко правителства, от много оттук присъстващите. Този фонд изпълняваше функции на подпомагане на социално слаби, който по линия на проекти, разработени от общини, от неправителствени организации, подпомагаше дейности, свързани със социалната интеграция, със социалното подпомагане на различни социални групи – било то възрастни хора за хранене, било то деца с увреждания, било то хора, които имат по различни проекти нужда и са спечелили тези проекти в Министерството на труда и социалната политика. От 1998 г. до този момент към фонда няма отправени никакви забележки относно неговото функциониране. Той се администрираше от един счетоводител, който работи в министерството, и, разбира се, от колегите, които отговарят по дейността на социалното подпомагане, и ресорен заместник-министър, който наблюдава и дейността на този фонд. Бих казала, че в този законопроект няма никаква качествена промяна. Категорично искам да го заявя. Акцентът, както казах, е върху наименованието. И аз поставям въпроса: защо го правим? Защото има някаква бележка, която е направена – може би тук колегите ще го кажат. Аз бих казала, че този закон се прави заради липса на качествени идеи в социалното подпомагане, заради идейната пустота в социалното подпомагане. Бих очаквала, ако правим промени в Закона за социалното подпомагане, те да бъдат направени на базата на декларираните намерения на управляващото мнозинство относно социалните пенсии, относно пенсиите за хората с увреждания. Тоест това, което са кардинални проблеми и се чакат от обществото – те да бъдат извадени от Националния осигурителен институт и да отидат там, където им е мястото. Бихме могли да говорим и за други неща. Говоря за качествени неща в социалното подпомагане. Законът въобще не решава проблемите. Ако прочетете съдържанието и знаете с какво се занимава фондът в министерството, ще видите, че няма никаква промяна на съдържанието в неговата сърцевина и насоченост към отделните социални групи, към които той изпълнява добре построени до този момент функции, задачи, ангажименти. Разбира се, той е търсен фонд от много неправителствени организации, от много общини и други структури. Ако се вгледаме в детайли в предложенията, ще видим, че този закон на Министерството на труда и социалната политика има и много пропуски. Бих посочила само § 6 относно чл. 38, ал. 3. Във фонда има управителен съвет и изпълнителен директор. Изведнъж се появява и председател на фонда. Как изглежда този фонд сега? Той ще има управителен съвет. Той ще се избира, забележете, колеги, за 5 години, за да има приемственост. Само преди няколко седмици, даже и по-малко, аз чух от премиера, че всички трябва да бъдат уволнени, да няма никаква приемственост и да има все едни и същи хора, които няма да провалят политиката на дадено правителство. Тук вие говорите за приемственост и за 5 години. Как ще се избира този управителен съвет? Къде са посочени тук неправителствените организации, общините, които са партньори на разпределението и използването на тези средства? Тях ги няма. Щели да бъдат в някакъв правилник. Колеги, нали работим прозрачно, нали трябва да запишем как ще се избира управителният съвет, какви пари ще получава този управителен съвет, колко пари ще получава, а може би няма да получава, кой ще плаща на този управителен съвет?! Всичко това го няма в законопроекта. Ще го има в някакъв правилник, който, разбира се, колеги, няма да се види от парламента, а ще се знае някъде в папките на министерството или може би само на министъра и още няколко по-доверени хора, на които ще може да се довери при решаването на такива изключително важни задачи. Новата фигура – тъй нареченият изпълнителен директор, ще се назначава от министъра. Добре, приемаме, че това са неговите правомощия. Също бих искала да попитам: след като това правителство работи толкова прозрачно с Националния съвет за тристранно сътрудничество, със социалните партньори, въпреки че първото нещо, което направихте, беше да закриете Съвета за социално подпомагане, ако си спомняте, в крайна сметка ще има ли консултации за този изпълнителен директор на фонда с неправителствения сектор и тъй наречения Национален съвет за тристранно сътрудничество?! Защото вие в голяма степен разчитате на неговите консултации, препоръки. Включително и антикризисната програма я направихте само и на базата на предложенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Бих попитала и още нещо. Колеги, не ви ли прави впечатление, че създавайки фонда като самостоятелно юридическо лице, ще бъде необходима администрация? Вие ще кажете: „Не, то ще бъде от щата на министерството”. Но това е закон. И законът предвижда такава администрация! Тоест ние предвиждаме още набъбване на администрацията, за която говорите, че трябва да се оптимизира. Или може би оптимизацията е на фона на вашите виждания в тази посока – да се увеличава там, където вие желаете, с ваши хора, и то да могат да бъдат застопорени за определен период, който да бъде преходен период със следващи правителства?! Лично аз считам, че този законопроект е излишно предоставен на Народното събрание. Той е за да уреди 5 човека, които да бъдат с мандат за 5 години, и разбира се, да увеличи администрацията. По същество той не решава проблемите на хората, за които са предвидени тези средства. Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи този законопроект. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители, госпожо заместник-министър! На нашето внимание са предложени промени в Закона за социалното подпомагане. Веднага бързам да кажа, че нашата парламентарна група и представителите й в Комисията по труда и социалната политика не подкрепиха този законопроект, защото според нас той не решава нито един от въпросите на социалното подпомагане. В този смисъл на нас не ни е ясно защо се бърза толкова с внасянето на този законопроект, който по същество не казва нищо ново. Беше казано, че през есенно-зимната сесия на Четиридесет и първото Народно събрание ще бъдат внесени сериозни промени в Закона за социалното подпомагане. В този смисъл внасянето на този законопроект сега е напълно излишно. Пак повтарям, не се променя финансирането, по никакъв начин не се променя предметът на дейност на Фонд „Социално подпомагане”. Единственото нещо, което се прави, е този фонд да се обособи като самостоятелно юридическо лице, и забележете, със собствена банкова сметка. Следващото нещо е записано в мотивите – по препоръка на Съвета по административна реформа Фонд „Социално подпомагане” се обособява като самостоятелно юридическо лице със собствена банкова сметка. Вътрешният и външният одити са намерили за необходимо да обърнат внимание на Министерството на труда и социалната политика да обособи като самостоятелно юридическо лице Фонд „Социално подпомагане”, наречено в законопроекта вече Фонд „Социална закрила”. Пак повтарям, нищо в предмета на дейност, в начина на финансиране на този фонд не се променя. Единственото ново е, че се назначава изпълнителен директор. Твърди се, че с управителния съвет – тези 5 човека, за които не е ясно дали ще бъдат на щат, дали под някаква друга форма ще бъдат консултанти към този Фонд „Социална закрила”, но се твърди, че те ще подобрят административния капацитет. Аз нямам впечатление досега съществуващия Фонд „Социално подпомагане” да страда от липса на административен капацитет. Точно Фонд „Социално подпомагане”, който подпомага за реализирането на добрите социални практики от общините, точно той е фондът, който подпомага всички хора, които са изпаднали в тежки житейски ситуации чрезвичайно. И тук е мястото и ролята на Фонд „Социално подпомагане”, вече Фонд „Социална закрила” да гарантира съществуването и преживяването на тези житейски ситуации. Няколко думи по въпроса за управителния съвет на фонда. Уважаеми колеги, единственото нещо, което е казано, е, че той се състои от 5 човека, на какви условия трябва да отговаря, какви са правомощията на фонда и т.н. Това обаче, което не е казано и е оставено за правилника и за методиката, които ще бъдат предложени от управителния съвет, (управителният съвет също ще предложи структурата и щата на фонда за одобряване от министъра на труда и социалната политика), но това, което не е казано, е откога започва да тече мандата на тези хора – от началото на правителството, от влизането на закона в сила? Откога?! Казано е само, че този мандат е 5-годишен. Ясно е, че идеята е да има някаква приемственост, но при всички положения според мен в закона трябва да бъде казано откога започва да тече този мандат. Защото веднага ще възникнат проблеми, известни от практиката – кога изтича мандатът, кога изтича 5-годишния срок и т.н. Затова според мен тези неща трябва да бъдат казани ясно и точно в закона. Следващото нещо, което прави излишно избързването с внасянето на този законопроект, е, че управителният съвет в 3 месечен срок приема методиката и Правилника за дейността на Фонд „Социална закрила”. Като ще влизат тези правилници за организацията и дейността на фонда и методиката, по която ще работи този Фонд „Социална закрила”, защо тогава трябва да избързваме, а да не изчакаме заедно с генералните, с големите промени в Закона за социалното подпомагане тогава да внесем този законопроект?! С така посочените аргументи нашата парламентарна група, пак повтарям накрая, не намира аргументи, с които да подкрепим този законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник министър! Най-напред бих искал да призная, че не ми стана ясен докрай смисълът от предлаганата промяна нито след като прочетох законопроекта и мотивите към него, нито след заседанието на социалната комисия, на която беше представен. Променя се името на фонд „Социално подпомагане” във фонд „Социална закрила”, който ще бъде юридическо лице, но остава второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. Променя се управлението на фонда – освен петчленен Управителен съвет, министърът ще назначава изпълнителен директор, което на практика само увеличава числеността на управленския апарат. В правомощията на Управителния съвет единствено е добавено да предложи на министъра на труда и социалната политика структура и щат на фонда. Мисля, че на всички е ясно какъв ще бъде резултатът. Същевременно предметът на дейност остава непроменен – текстовете, регламентиращи набирането на средства, а също и тези по разходването им, тоест на практика обемът на дейността не се променя. Неминуемо ще се увеличи само нейната издръжка. В § 6 четем: „Членове на Управителния съвет се освобождават предсрочно, когато са били членове на управителни или контролни органи на юридически лица, които са обявени в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.” Нима такива хора могат да намерят място в Управителния съвет на фонда? Въз основа на казаното дотук, дълбоко се съмнявам в необходимостта от този законопроект. Може би тя се крие в мотива за оптимизиране на държавната администрация?! – зависи кой как разбира това оптимизиране. Накрая се обръщам към вас, колеги от всички парламентарни групи: да спрем тази поправка, за да не кипи безсмислен труд, за да остане надеждата, че следващият опит ще бъде сполучлив. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Ще кажа само няколко думи. Най-напред във връзка с това, което провокира искането ни за промяна в закона. Бих казала, че това не е някаква препоръка, както се изрази госпожа Масларова, това е препоръка на Сметната палата, и ние смятаме тази институция за много сериозна. Защо? Защо това се направи, защо е тази препоръка към нас? Защото години наред фондът е съществувал без юридическа самостоятелност, без численост. Забележете обаче: тук не говорим нито за спестяване на средства, защото доста хора са били назначавани на граждански договори към фонда, нито говорим за липса на численост, която е законосъобразна. Към фонда се водят на работа хора, които са в щатната численост на Агенцията за социално подпомагане, което е нарушение на Кодекса на труда, нарушение на законодателството. Естествено препоръката е и на Сметната палата, и на вътрешния одит, каквито – забележете – до този момент никога не са правени. Никога не е правен одит на фонд „Социално подпомагане”. Ние изрично поискахме в плана за проверка на Министерството на труда и социалната политика да влезе одит на фонд „Социално подпомагане”. След този одит се установиха доста нередности и голяма част от нередностите са именно липса на юридически статут, такъв какъвто би следвало да има фондът, както и на щатна численост, в това число и на изпълнителен директор, който да поеме отговорността за всичко, което се случва във фонда. Във фонда например никога не се е осъществявал мониторинг на проектите, които са изпълнявани и финансирани по линия на фонда. Такъв мониторинг се осъществи и сега сме в процедура на възстановяване на средства от шест организации, за които се установява, че са използвали средствата неправомерно. Смятаме, че с всичко това – с юридически статут на юридически самостоятелно лице, с изпълнителен директор и поне двама човека, които сериозно да поемат управлението на фонда, с правилник за дейността, в който подробно се разписват и критериите за подбор на проекти, с добре разписана система за мониторинг на проектите – всички тези проблеми ще бъдат преодолени. И още нещо искам да кажа. Във фонда липсваше каквото и да е условие и изискване към доставчиците на услуги по отношение на таксите, които те плащат по транзитната сметка на фонда, която отива в Министерството на труда и социалната политика. Когато ни обърнаха внимание на този факт, ние въведохме нова отчетна форма и само за три месеца постъпленията (тъй като поставихме изисквания към доставчиците) се увеличиха с 400 хил. лв., в сравнение с трите месеца на миналата година. Така че поправката има смисъл. Правим я точно сега, защото поставеният ни срок след одитните доклади е 30 май. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо заместник-министър! Основният мотив, налагащ промяна в Закона за социалното подпомагане, е укрепването на административния капацитет на новосъздадения фонд „Социална закрила”, който е правоприемник на досега съществуващия фонд „Социално подпомагане”. Фонд „Социална закрила” е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на труда и социалната политика и юридическо лице със седалище София. От госпожа Симеонова чухме, че промените идват след доклад и препоръки от страна на Съвета за административна реформа и извършен вътрешен одит във фонда. Освен самостоятелно юридическо лице, Фонд „Социална закрила” ще има и собствена банкова сметка, каквато досега съществуващият фонд „Социално подпомагане” не е имал, и това е затруднило отчета и контрола на дейността му. В същото време изцяло се запазват определените със Закона за социално подпомагане източници за набиране на средства, както и видовете направления за разходване на паричните средства. Със законопроекта се създава юридическа самостоятелност; създават се правила; създават се възможности да се отделят средства за изпълнение на държавната политика в сферата на социалното подпомагане. Министърът на труда и социалната политика ще утвърди и методика, в която подробно ще бъдат разписани условията, редът и критериите, при които ще се отпускат социалните помощи. Уважаеми колеги, промените в този законопроект имат за цел ясна регламентираност и прозрачност по отношение на функциите, дейността и отчетността на фонд „Социална закрила”. Промените са навременни, те са необходими и целесъобразни при разходване на средствата от фонд „Социална закрила”. Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи така предложения законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Симеонова, казахте, че правите тези промени по препоръка на Сметната палата. Няма да коментирам въпроса защо Сметната палата досега не е дала препоръки за промяна статута на този фонд. Бих искал да кажа това, което споделих с Вас, по време на заседание на Комисията по труда и социалната политика. В първия момент, когато видях този законопроект, аз лично бях щастлив, че виждам Законопроекта за социално подпомагане. Защо? Защото, уважаеми дами и господа, знаете, че в момента съществува едно огромно напрежение в обществото относно социалните пенсии за старост и социалните пенсии за инвалидност, които вече от 2012 г., ще бъдат извън сферата на компетенциите на НОИ. Хората си задават въпроса по какъв начин ще ползват този вид социална услуга. Вместо да видим отговор на този въпрос, на нас ни се представя законопроект, който третира работното място на пет човека.

Спокойно, спокойно.

Не, не е спокойно, защото хората не са спокойни. Ако вие сте спокойни за пет човека, вие трябва да дадете отговор на хората, които очакват от Народното събрание да разберат и да се информират, как ще им се решат плащанията през 2012 г. Казва се: „Законопроектът ще бъде променен и ще имате отговор на този въпрос по време на есенната сесия.” Скъпи приятели, колко пъти трябва да променяме един законопроект през годината, за да отговорим на всички изисквания на обществото? Не ви ли е срам малко? Веднъж трябва да променяме социалното подпомагане, през есента пак ще го променим?! Колко пъти променихме Кодекса на труда? Създаваме хаос след хаос и нищо не пречи работата за пет човека да я оставим за есенната сесия и тогава, когато се правят промените в Закона за социалното подпомагане… Не че срокът е 30 май, а по-скоро срокът е на очакванията на хората. Те са по-важни, отколкото тези пет човека, да приемем адекватен законопроект. Вижте вчера какво стана със Законопроекта за насърчаване на заетостта. Аз четох един час промените на Дирекцията по европейските въпроси към Народното събрание. Толкова некадърно бе представен и написан законопроектът на първо четене, защото се бърза! Сега отново Законопроект за социалното подпомагане - май месец, Законопроект за социалното подпомагане – октомври месец. Може би там ще имаме проблеми, тъй като не знаем как ще бъде уреден този въпрос. Потърпевш от това е българският народ. Защо е необходимо? Нека да отложим този законопроект за есенната сесия. Има по-важни въпроси, които трябва да бъдат решени и едва тогава с едно гласуване да приемем нужните изменения и допълнения в Закона за социалното подпомагане. Благодаря ви.

Да.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011г. На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. На заседанието присъстваха от Министерство на вътрешните работи: Веселин Вучков – заместник-министър и Катя Хаджиева – главен юрист в дирекция „Правна и нормативна дейност”; от Министерството на финансите: Румяна Герова; от Комисията за финансов надзор: Борислав Богоев – заместник-председател, Зорница Василева, и Маринела Колева. Законопроектът беше представен от заместник-министър Веселин Вучков. Според мотивите изложени от вносителя предлаганите промени са насочени към прекратяване на трайно наложени практики по налагане на задължително изискване от страна на застрахователи за поставяне на „пасивни маркировки” върху моторно превозно средство, представляващи знаци, стикери или други белези. Целта на тези стикери е да е видно, че съответното моторно превозно средство е застраховано в определена компания или определени дейности на такава компания са прехвърлени на трети лица. Маркирането се заплаща допълнително от застрахованото лице и това е условие за влизане в сила на застрахователния договор, за неговото изменение или прекратяване. В резултат на това валидността на застрахователния договор се поставя в зависимост от действия на трети лица. С предлаганите изменения се забранява на застрахователите да изискват от потребителите на застрахователни услуги да заплащат допълнителна цена извън застрахователната премия, срещу което на моторните превозни средства да бъдат поставяни маркировки, служещи за публично оповестяване на обстоятелството, че даден автомобил е застрахован със застраховка „Автокаско”. Контролът по спазването на тази мярка се предлага да бъде осъществяван от Комисията за финансов надзор по отношение на застрахователите и техните търговски практики и от Министерството на вътрешните работи по отношение на водачите на моторни превозни средства, които въпреки въведената забрана продължават да поставят върху моторните превозни средства индикации за наличието на сключена застраховка. В хода на дискусията председателят на комисията Мартин Димитров постави въпроса каква е европейската практика по този въпрос и има ли изискване по директива, което сме длъжни да въведем? В отговор Борислав Богоев – заместник-председател на Комисията за финансов надзор отговори, че няма изискване на директива, което трябва да бъде въведено в българското законодателство, както и че в нито една европейска страна няма задължение автомобилът да бъде маркиран и едва след това застрахователният договор да влиза в сила. Заместник-председателят на комисията Петър Димитров попита дали тези изменения няма до доведат до увеличаване на процента на противозаконното отнемане на автомобили, тъй като практиката показва, че обозначаването с маркировка на застрахователната компания, в която е застрахован автомобилът, в голяма част от случаите, действа възпиращо на автокрадците. И в тази връзка – каква ще е практическата полза за потребителите, ако това изменение влезе в сила? Освен това той засегна и въпроса за доброволното маркиране на автомобила, в случай че има такова желание от страна на потребителя и предложи да се помисли и в тази посока. Народният представител Диан Червенкондев попита дали се въвежда забрана само за стикерите и по-конкретно отнася ли се ограничението и за маркирането по абразивен начин на стъкла, например? В отговор от КФН отговориха, че не се касае за трайно нанесени маркировки, тъй като те няма как да бъдат премахнати. Народният представител Валентин Николов изрази принципното си съгласие с предложените изменения, но и изрази съмнение, че това е голямата крачка, която ще доведе до предотвратяването на автокражбите и предложи КФН да отнема лицензите на тези застрахователни компании, за които има данни, че се занимават с подобен род незаконен бизнес? След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г.”

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 18 май 2011 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г. На заседанието присъстваха представители от Министерството на вътрешните работи: господин Веселин Вучков – заместник-министър, Катя Хаджиева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на финансите – Румяна Герова, началник-отдел Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и от Комисията за финансов надзор – Борислав Богоев, заместник-председател. От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министър Вучков. Предлаганите промени касаят премахване на задължителното изискване от страна на застрахователите за поставяне на „пасивни маркировки” върху моторното превозно средство, представляващи знаци, стикери или други белези, които показват, че то е застраховано в определена компания или нейни дейности са прехвърлени на трети лица, като маркирането се заплаща допълнително от застрахованото лице и това е условие за влизане в сила на застрахователния договор, за неговото изменение или прекратяване. Със законопроекта се забранява поставянето на знаци, белези или други индикации върху или на видимо място в моторното превозно средство, които пряко или косвено указват наличието на сключена застраховка във връзка с това моторно превозно средство, като е важно да се уточни, че забраната не се отнася за знаците, белезите или другите индикации, чието поставяне е изрично уредено с нормативен акт, както и за знаци, белези или други индикации, които рекламират физическо или юридическо лице, негов търговски знак или марка, негов продукт, стока, услуга, търговска марка или други подобни и те не са обвързани със сключването на застраховката. С промените се осигурява пълна прозрачност в отношенията между потребител на застрахователна услуга и застраховател. На застрахователите се забранява да изискват от потребителите на застрахователни услуги да заплащат допълнителна цена извън застрахователната премия, срещу което на моторните превозни средства да бъдат поставяни маркировки или други знаци. Контролът по спазването на тази мярка ще бъде от компетентност на Комисията за финансов надзор по отношение на застрахователите и техните търговски практики и на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи по отношение на водачите на моторни превозни средства, които въпреки въведената забрана и ограничения продължават да поставят върху моторните превозни средства индикации за наличието на сключена застраховка. В хода на дискусията участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Павел Димитров и Иван Петров. Те отправиха въпроси към вносителите – на първо място, допуска ли се възможността чрез договор за реклама да се поставят знаци или други белези в моторното превозно средство, и на второ място, регламентирани ли са случаите, в които български граждани са сключили застраховка в друга държава, според чието законодателство има изискване за поставяне на определена маркировка, за да важи застраховката, и съответно как е уреден въпросът за тези граждани, движейки се на територията на Република България? В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа за, без гласове против и с 2 гласа въздържал се, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 май 2011 г.” Благодаря.

Господин председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на Борислав Богоев – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, Стефан Стоилков – директор на дирекция в Комисията за финансов надзор, Николай Нанков – началник отдел „Правен” в Министерството на вътрешните работи и Катя Хаджиева – главен юрисконсулт в Правната дирекция на Министерството на вътрешните работи.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това е важен законопроект и не ми се иска да бъде приет без дискусия. Още повече, убеден съм, че във вашите избирателни райони ще ви бъдат задавани въпроси за този законопроект. Каква е целта? Целта е, както е поставена от Министерския съвет и Министерството на вътрешните работи, на практика сключването на застрахователния договор да не зависи от и да няма задължения за маркиране на автомобила. Двете неща се разделят. Тоест може да си направиш само застраховка, без задължението за маркиране на автомобила. Това, според мен, е правилно. Не може сключването на една застраховка и влизането й в сила да се обвързва с друг акт, включително маркиране на автомобила. Това не означава, че маркирането не може да бъде направено на доброволен принцип. Напротив, ако някой желае доброволно може да отиде и да си маркира автомобила, но това не се обвързва с влизането в сила на застрахователната полица. Това е първото нещо, което, според мен, е безспорно. Сега ще ви кажа второто важно нещо, което е спорно, и за което имаше сериозен дебат в комисията – повечето от колегите взеха думата. Забранява се поставянето на стикери и други знаци на автомобила, които да показват, че е застрахован и в коя компания е застрахован. Аз и колегите подкрепихме тази промяна, макар че има следния казус: че автомобилите с такива стикери и такива обозначения се крадат по-малко. Колегата Валентин Николов, който не знам дали ще вземе думата, зададе на комисията правилния въпрос: не е ли по-правилно, ако част от застрахователните компании се занимават с нелегална дейност, ако част от техния бизнес не е чист, вместо да се махнат всички стикери - да се вземат мерки срещу тези компании? Този въпрос е важен, колеги, и трябва поне да бъде казан в залата и да се помисли по него. Иначе, самата идея да бъдат махнати всички отличителни знаци къде е застрахован автомобилът, пак казвам, беше подкрепена от всички членове на комисията, защото Министерството на вътрешните работи поиска тази мярка като мярка за борба срещу автокражбите. Надявам се тази мярка да даде резултат. Имаше и колеги, които изказаха опасения, че махането на всички обозначителни знаци може вместо да намали, да увеличи посегателствата над автомобилите и дано това да не се окаже така. Тогава ще се окаже, че добрата идея, добрата концепция е довела до точно противоположния резултат. В такива случаи, когато има подобна инициатива, решихме да дадем кредит на доверие на вносителите, на Министерството на вътрешните работи, но след шест месеца, след една година ще зададем въпроса: дали това е повлияло към намаляване кражбите и посегателствата над автомобили в България, тоест какъв е ефектът? Най-накрая искам да предупредя за следното нещо. Уважаеми вносители, уважаеми колеги, ако има застрахователни дружества, които имат дейност извън закона, с тези мерки този проблем няма да бъде решен. Те ще намерят начин да заобиколят тези разпоредби. Има много такива начини. Дали ще бъдат някакви електронни устройства, които ще се монтират, дали ще бъдат някакви други знаци, които в закона ние не категоризираме като отличителни, но този въпрос, не се лъжете, това искам да ви кажа днес, по този начин не се решава. Тоест ако има застрахователни компании, които имат незаконен бизнес, с този закон вие този проблем не го решавате – той ще продължи да съществува и просто ще остане само надеждата за по-добро положение утре. Това е предупреждението, което искам да отправя към всички народни представители. Ние, от Синята коалиция, ще подкрепим този законопроект. Благодаря за вашето внимание.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, целите на тази промяна са благовидни, те звучат добре и аз в общи линии ги подкрепям. А те са, че валидността на застрахователния договор не може да зависи от маркирането, не може да зависи от трети лица и не бива да се иска допълнителна цена за маркирането, тъй като това е несправедливо. В същото време аз имам сериозни резерви срещу това, че парламентът изобщо се занимава с този въпрос. По много причини смятам, че един такъв текст, меко казано, унижава парламента. Ако за предишния законопроект беше казано, че е за 5 човека, тук определено е за 2 души. От едната страна е господин Цветан Цветанов, който е автор на тази идея и иска тя да бъде реализирана, от другата страна е Алексей Петров, който трябва да бъде наказан с този закон. Дали ще я наречем поправка „Цветанов” или поправка „Алексей Петров” няма да има голяма разлика, но разбирате, че не е добре парламентът на България да се занимава с такива въпроси. В мекия случай законопроектът е безполезен, той няма да промени абсолютно нищо. Аз зададох въпроса си, ще го кажа и днес: ако днес МВР идва в парламента и казва: „Уважаеми народни представители, няма кражби на автомобили, пресякохме кражбите, няма ги – няма нужда от маркировки, няма нужда от стикери. Ние този проблем го преодоляхме”. Спомняте си, че преди 1989 г. нямаше маркировки, нямаше стикери, нямаше и кражби. Затова нямаше нужда някоя застрахователна компания да си слага особени знаци по автомобилите. МВР не казва такова нещо, а обратното. Тук пише, че тази мярка не е достатъчно ефективна и понеже не е достатъчно ефективна, искаме да я махнем. А коя е ефективната мярка, с която я заменяме? Тоест като махнем тези стикери, кой ще пречи да се крадат автомобили?

Държавата.

Държавата - ето, това е хубавият отговор!

Ние го гарантираме.

Къде е в момента държавата, колега? Нали това е идеята – да спрат кражбите? Те със стикери ги крадат, а вие казвате, че без стикери вече няма да ги крадат. Идеално! Държавата е във вашите ръце, вие управлявате в момента – действайте, никой не ви пречи! За голямо съжаление аз се страхувам, че ще има и вредни ефекти от тази промяна. Господин Мартин Димитров вече спомена едната тревога. Най-вероятно кражбите ще скочат в резултат на промяната по една проста причина – пада една задръжка за крадците, която сега се ползва. Ако следваме тази логика, скъпи управляващи, разбирате, че трябва да сме последователни докрай. Дайте да махнем стикерите от къщите, стикерите от апартаментите, да махнем камерите. Тогава дайте да махнем и охранителните фирми! Това е същото нещо. Каква е разликата между автомобила и между къщата, в която живеете? Няма никаква разлика. Обратно, тук предупреждавате крадеца, че автомобилът е маркиран, той се следи и може да му се случат неприятни неща, които МВР не може и не му прави досега. „Не го кради!” – това се казва с тази маркировка. И един абсурд. Ако имате такава маркировка, ако имате такъв стикер – ще ви глобят! Какво провинение сте направили, че ще ви глоби КАТ? Това е още един повод за рекетиране на шофьорите. Хайде, обяснете ни каква е вината? Ето, тук седят юристи – нека да станат и да кажат каква е вината на шофьора, че иска да защити колата си, че ще му вземат 50 лв., ако той има съответния стикер? Така че вместо МВР да се бори с кражбите, сега поема борба с някои застрахователи. Преборете се – аз съм изцяло съгласен с Мартин Димитров – преборете се с други средства. Ако смятате, че това е престъпна дейност, спрете я и с това ще приключим. Аз казах на комисията, ще го повторя и тук – купувате си винетка като минете румънската граница, но тя не се лепи, не се слага никъде. И аз казвам: „Добре, как разбират катаджиите, че сте си купили винетка?” Казват: „С електронни устройства, колата минава край вас и ви проверяват имате ли винетка, или не”. Вие какво смятате – че подземният свят е технически неграмотен и сега няма да вземе мерки и по друг начин да фиксира при кого сте застраховани? Не, ще стане още по-скъпо, тъй като това техническо средство ще изисква съответните финансови вложения. Завършвам с това – право на всеки човек е да защитава себе си. Отнемате ми това право да защитавам своята собственост. Защо ми го отнемате и на какво юридическо основание се извършва? Това са точно подмятания, но всички разбираме, че богатите и сега са защитили автомобилите си. Те имат персонални охраняеми паркинги, имат шофьор, имат бодигард. За тях това не е заплаха. Обратното, беззащитният редови български гражданин, който си е оставил колата като уличница отвън, той ще бъде потърпевшият. Така че ако някой храни илюзия, че с това ще ударим някаква прослойка, свързана със сив сектор, нищо подобно! Ще ударим нормалния, средно статистическия, честния български гражданин и аз не мисля, че това трябва да се прави. Аз призовавам Народното събрание просто да не се занимава с това дребнотемие. Не е това предмет на отделен закон, колеги. Изобщо не е предмет. Когато срещу нас има огромни атаки отвън за корупция, за организирана престъпност, ние махаме стикерите от колите заради двама души. Не е достойно и затова ви призовавам да отхвърлим предложението.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, по логиката на Вашето изказване аз разбирам, че е по-добре да няма застрахователни компании. Нали точно това е логиката на застрахователните компании и точно затова плащаме застрахователни премии в хиляди, когато има настъпило застрахователно събитие, те да си поемат отговорността и да си я изпълняват. По тази логика е по-добре да оставим само маркиращите фирми, да си маркираме колите и да си решаваме проблема с кражбите. Не са за пренебрегване и оборотите, които се въртят в маркиращите фирми. Както разбрах в комисията, тези обороти са от порядъка на 40, 50, 60 млн. лв., които не отиват в портфейлите на застрахователните компании и същевременно не се използват за изплащане на застрахователните премии. Затова аз мисля, че тази промяна е много навременна и много правилна. Благодаря ви.

Господин Бойчев, не знам как направихте този извод, че предлагам да няма застрахователни компании. Аз казвам, че има един главен отговарящ за това да няма кражби. Застрахователят не отговаря да няма кражби, МВР отговаря да няма кражби. Това е отговорното. Ако Вие поставяте така въпроса, дайте кражбите, които МВР не разкрива, да се плащат от бюджета на МВР, а не да ги плаща застрахователят, тъй като с тази промяна, която предлагате, застрахователите ще трябва да плащат повече. Това е простата истина. Къде е отговорността на държавата, за която говорим? Нали държавата трябва да се изпъчи и да каже: „Аз не позволявам да се крадат колите на хората!”. А вместо това, да, застрахователят ще плаща, ако, разбира се, докажете, че не Вие сте дали ключовете, както напоследък често се случва. От тази гледна точка, не съм давал подобно предложение – да няма застраховки, обратното. Но да оголите колата, да махнете предупредителните стикери и да кажете: „При кражби всички са равни и на всеки колата може да бъде открадната, ако е неохранявана на улицата”, не виждам как това ще е в интерес на гражданите. Защитете гражданина и аз ще подкрепя такава промяна. Това не е защитна мярка. Това е личен спор между двама души, който се превръща в законодателна инициатива.

Благодаря, господин председател. Колеги, на основание чл. 39, ал. 2 от правилника моля да бъдат допуснати в пленарната зала: госпожа Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Димитрина Апостолова – началник на отдел „Нормативно регулиране на лекарствените продукти” в Министерството на здравеопазването.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 април 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 12 май 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроекта. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването госпожа Гергана Павлова, управителят на Националната здравноосигурителна каса, представители на Изпълнителната агенция по лекарствата, Министерството на труда и социалната политика, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Гергана Павлова. Тя посочи, че предлаганите изменения и допълнения са насочени към подобряване на нормативната уредба в следните области на лекарствената политика: 1. Режимът по издаване на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти да премине от Министерството на здравеопазването към Изпълнителната агенция по лекарствата, а издаването на удостоверения за регистрация на дрогерии да премине от Изпълнителна агенция по лекарствата към регионалните здравни инспекции. 2. Създаване на Комисия по цени и реимбурсиране, която да обедини дейността на съществуващите в момента Комисия по цени на лекарствените продукти и Комисия по позитивния лекарствен списък. 3. Разширяване на кръга от лечебни заведения, в които могат да се извършват клинични изпитвания и отпадане на изискването за наличие на акредитационна оценка. 4. Подобряване организацията на дейността на Комисията по етика за многоцентрови изпитвания, като се създава възможност за определяне на резервни членове. 5. Въвеждане на института на мълчаливо съгласие при одобряване рекламата на лекарствени продукти от страна на Изпълнителна агенция по лекарствата. 6. Отпадане на разрешителния режим и въвеждане на уведомителен режим относно извършване рекламата на лекарствени продукти, предназначена за медицинските специалисти. 7. Прецизиране и диференциране на функциите, изпълнявани в аптеката от магистър-фармацевтите, помощник-фармацевтите и лицата, които консултират и предлагат козметика и санитарно хигиенни средства. 8. Запълване на празнота в нормативната уредба по отношение извършването на промени в издадени разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. 9. Промяна в механизмите за формиране цените на лекарствените продукти, като се предвижда държавна регулация само по отношение на медикаментите, които са включени в Позитивния лекарствен списък. Въвежда се регистрационен режим за лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, и на тези, отпускани без лекарско предписание. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси по предложените със законопроекта промени във връзка с кръга от лица, които могат да работят в аптека, либерализирането на рекламата на лекарствените продукти, разширяването на кръга от лечебни заведения, в които могат да се извършват клинични проучвания, и предлаганото създаване на единна Комисия по цени и реимбурсиране. Представителите на Българския фармацевтичен съюз и Българския зъболекарски съюз изразиха принципна подкрепа за необходимостта от решение на съществуващите проблеми в областта на лекарствената политика, като същевременно посочиха, че при второ гласуване на законопроекта следва да се прецизират текстовете на някои от предложените разпоредби, уреждащи търговията на дребно с лекарствени продукти в аптека, както и на разпоредбите за представителството на съсловните организации в състава на Комисията по цени и реимбурсиране. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 11, „против” – 5, без „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет.”

Благодаря Ви, господин председател. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 април 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 18 май 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 април 2011 г. На заседанието присъстваха: госпожа Димитрина Апостолова – началник на отдел „Нормативно регулиране на лекарствените продукти” в Министерството на здравеопазването, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика. В заседанието взеха участие и народните представители госпожа Десислава Атанасова – председател на Комисията по здравеопазването, и госпожа Даниела Дариткова, заместник-председател на Комисията по здравеопазването. Законопроектът бе представен от госпожа Димитрина Апостолова. Основната цел на законопроекта е да се доусъвършенстват режимите за уреждане на дейностите по разрешаване за употреба, търговия на едро и дребно с лекарствени продукти, предмет на регулация от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Със Законопроекта се предвижда създаването на Комисия по цени и реимбурсиране за оптимизиране на процеса и съкращаване на сроковете за произнасяне в интерес на заявителите. Разширява се кръгът на лечебните заведения, в които могат да се извършват клинични изпитвания, като отпада изискването за наличие на акредитационна оценка, което синхронизира текстовете за акредитация с тези от последните промени в Закона за здравето. По-подробно бе разгледана материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика, в която попадат предлаганите допълнения с текстовете в § 82. С тях се цели да се осигури синхронизиране на разпоредбите от Закона за здравословни и безопасни условия на труд с правото на Европейския съюз. Към субектите, които имат право да създават служби по трудова медицина за обслужване на работещи, освен юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, по Закона за кооперациите или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се добавят и дружества по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Прецизират се и документите, необходими за регистриране дейността на службите по трудова медицина, като се въвежда изискване за предоставяне на данни за единния идентификационен код на дружеството или кооперацията от Търговския регистър или актуалното удостоверение за вписване на лицата, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. С цел привеждане в съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз за дружествата, регистрирани в държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се въвежда изискване на документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава. След проведено гласуване с резултати: „за” – 8, „против” – 2, „въздържал се” – 3, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 102 01 24, внесен от Министерския съвет на 29.04.2011 г.” Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, това е поредната промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Направих си труда и преброих колко са промените в рамките на две години – от 2009 г. досега. В този закон това е десетата промяна. По-важно е обаче, че тази десета промяна в този закон, ще предизвика 19-ата промяна в Закона за здравното осигуряване, ще предизвика 16-ата поред промяна в Закона за здравето, 9-ата промяна в Закона за лечебните заведения в рамките на две години, 11-ата промяна в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и т.н. и т.н. Всичко това доказва до какво води непоследователната политика в една област. Оказва се, че два-три месеца са достатъчно време, за да предизвикат лобистки промени и едно лоби да надделее над друго, за да доведе до промяна в законодателството в областта на лекарствените продукти. Какво се оказа, че се случи, когато започнаха коментарите по отношение на този законопроект? Обществената дискусия и внимание се насочи към това дали нефармацевти ще могат да работят в аптеките, кой ще продава шампоаните, козметичните средства, които се предлагат в аптеките. Оказа се, че много важно е кой последен ще се срещне с фактор, който определя кое лоби ще надделее. След обществената дискусия за фармацевти и нефармацевти – за и против – се оказа, че Българският фармацевтичен съюз уреди среща с премиера Борисов и той им обеща текстът, който днес обсъждаме, защото това е официално внесеният текст в Народното събрание, да отпадне. Да, ама не, защото Асоциацията на собствениците на аптеки в следващия ден успяха да се срещнат не с кой да е, а с вицепремиера Симеон Дянков и той им обеща точно обратното, че ще направи всичко възможно да уреди статута на хората, които нямат фармацевтично образование и които работят в аптеките. Няма да коментирам това, което току-що изложих. Това е еманация и пример как се вземат решенията в една важна област, каквато е лекарствената политика и продажбата на лекарства в България в момента. Има още няколко съществени момента в предложените промени. На първо място, това е сливането на две сега съществуващи комисии – Комисията по цените и Комисията по реимбурсния списък. Предлага се тяхното обединение, което само по себе си е добър ход. Предлага се обединение, но се изхвърлят представителите на съсловните организации, които сега участват в работата на тези комисии. Формалният извод е, че се оптимизира работата на администрацията, че се съкращава срокът за разрешение на определен медикамент, който не е разрешен до този момент, или не е включен в лекарствения списък, в реимбурсния списък. Но всъщност това, което се постига като крайна цел е една максимална непрозрачност. Създаденият обществен съвет, който впрочем декларира, че работи за принципите на публичност, предвидимост, баланс и консенсус в лекарствената политика, с предлаганите промени се върви точно в обратната посока. Казвам го с огромно съжаление. Точно публичността се жертва с аргументите, че се оптимизира работата на администрацията. Предвидимостта е последното нещо, което съществува в лекарствената политика в момента. Друг важен момент, който е акцент в предлаганите промени, е либерализацията на рекламата на медикаменти, защото преминаването от разрешителен към уведомителен режим не е нищо друго, освен либерализация на определени реклами в областта на използването на лекарствени продукти. Отделно от това се разширява обхватът на местата, където могат да се извършват клинични изпитвания. Това е една много важна тема. Нека да си припомним, че отпадна задължителната акредитация на лечебните заведения, което води до това, че разширявайки обхвата на заведенията, в които могат да се извършват клинични изпитвания, тези изпитвания ще навлязат в медицински центрове, в диагностично-консултативни центрове. Това, от една страна, е добре, защото в момента медицинските изпитвания са концентрирани само в университетските лечебни заведения. От друга страна, възниква въпросът дали във всяко от тези заведения може да работи ефективно една Етична комисия, която настина да преценява доколко етични са нещата, които се случват в областта на клиничните изпитвания. Въпроси, на които очакваме отговори. Ние смятаме, че това е един законопроект, който задълбочава непоследователността в областта на лекарствената политика. Смятаме, че това е още един пример, при който се внася един текст, предопределящ философията на един закон на първо четене, между първо и второ четене се променя точно тази философия, на второ четене възникват съвсем противоположните предложения. Да не говорим, че междувременно министър-председателят или вицепремиерът, срещайки се с определени групи, променят въобще принципите, заложени като първоначална идея. Това е порочното. Ето защо ние няма да подкрепим предложените текстове. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чухме изказването на колегата. Аз бих искал да кажа, че тази десета поправка на Закона за лекарствата в хуманната медицина, не е плод на Политическа партия ГЕРБ. Бих искал да върна нещата от създаването на Закона за лекарствата в хуманната медицина и още, когато беше създаден, д р Адемов, този закон беше променен на следващата година, преди да е минала философията на закона и преди да сме изпитали, така да се каже, промените от закона, а именно, ако си спомняте, когато се приемаше законът, имаше една аптека – един фармацевт, регистриран по Търговския закон. Веднага беше побързано да бъде коригиран именно този момент, благодарение на лобитата. Госпожо Джафер, аз съм учуден, че Вие използвате публичните дебати, които се проведоха в обществото. И мисля, че Политическа партия ГЕРБ и в лицето на господин Бойко Борисов, загрижен от проблемите, проведените дискусии и декларираното желание за намиране на консенсус, вие в днешния ден го изтъквате като един недостатък. Аз мисля, че би трябвало да бъде поощрено именно това, че нашата партия се опитва да намери консенсус, да намери най-доброто решение, което ще бъде за обществото и за гражданите. Благодаря ви.

Уважаеми д-р Иванов, поздравявам Ви – Вие сте от тези, които са били последователни през годините, защитавайки една-единствена позиция. Тя е за това, че само фармацевти трябва да работят в аптеките. Нищо, че понякога Ви обвиняват, че сте говорител точно на определен кръг от фармацевтите и от работещите в системата. Напомням обаче (всеки може да го провери в това, което е внесено като законопроект, дори и там е изписано), че през 2008 г. има две поправки в закона. Аз ви цитирах, че от 2009 г. досега вие направихте десета поправка. Това само потвърждава тезата за изключителна непоследователност в лекарствената политика! Един пазар, който е пазар за милиарди, независимо дали икономиките са в криза или имат възходящо развитие. Много сериозна тема за размисъл! Това са фактите!

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да има последователност на това, което беше казано, аз ще запазя тази философия. Този законопроект предизвика изключително много дебати и напрежение както в професионалните съсловни редици на фармацевтите, така и в обществото. След бързата реакция на министър-председателя господин Бойко Борисов и съответно при проведените срещи и разговори с Фармацевтичния съюз, с Министерството на здравеопазването, в присъствието и на вицепремиера господин Симеон Дянков, се направи не само опит, но и се достигна в известна степен до консенсус по т.нар. неразрешими проблеми в този законопроект. При тези срещи всяка една от страните изложи своите позиции и каза къде се крие проблемът и какво ще доведе до по-добро обслужване на гражданите в аптеките, с този законопроект кой ще спечели и кой ще загуби. Поставиха се няколко дискусионни теми, които считам, че между първо и второ четене с общи усилия, с добра воля биха могли да бъдат отстранени. Ще кажа пред вас каква е основната философия и къде са основните проблеми. Какво иска обществото? Да се създаде монополизъм по вертикала и хоризонтала във фармацевтичния бизнес или да се запази конкуренцията, което е отразено в § 26, чл. 22? Второ много важно нещо: кой и защо иска да бъдат допуснати непрофесионалисти в лечебните заведения, а именно в аптеките? Дали ние можем да си позволим непрофесионалисти да работят в лечебно заведение? Дали това ще допринесе за по-добра услуга на българските граждани? Не бива да забравяме, че аптеките са част от лечебния процес, който се извършва. Бих казал, че това е един от финализиращите моменти на целия лекарски труд. Да се запази прозрачността или да загубим прозрачността? Да се запази именно гаранцията на обществото за това, че вземаните решения за откриване на аптеки, за регистриране на дрогерии ще бъдат прозрачни за нашето общество. Или ще искаме нещо повече – да бъдат концентрирани тези действия в една или друга посока? Това са въпроси, по които ние твърдо трябва да дадем нашата позиция и да формираме трайна политика в областта на фармацията. Един много важен въпрос, който се третира в този законопроект, е Комисията за цените и реимбурсирането. Обединението на двете комисии – ще кажем: „Да, това е добре – намаляване на администрация, ускоряване на самия процес”. Но веднага се налага и следващият въпрос: тази комисия какви членове ще има, кой ще определя цените и кой ще има решаващата дума, когато става въпрос, колеги, за разпределение на обществени средства? Акцентирам на „обществени средства”. Каква ще бъде квотата на участниците в тази Комисия по цените и реимбурсирането? Мисля, че тук отговорът трябва да бъде категоричен – че който държи портфейла, той трябва да има решаващата дума, тъй като тези пари в крайна сметка са обществени. Този законопроект поставя на дискусия изключително много теми. Бих искал да кажа от тази висока трибуна, че между първо и второ четене трябва да бъдат направени такива корекции, които да запазят баланса на интереса, на първо място, на гражданите за това да имат достъпност на услугата в областта на фармацията и, не на второ място, да се запази професионализмът, за да можем да запазим качеството на медицинската услуга у нас. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми д-р Иванов, имам само един въпрос, който касае обединената вече комисия. Вие казахте, че е важно кой определя състава на комисията, кой взема решенията (не мога да го повторя точно), тъй като това трябва да бъде този, който държи портфейла. След това казахте, че парите са обществени. Това значи ли, че обществото по някакъв начин ще определя състава на комисията? Ако може, малко да изясните това, което искахте да кажете. Благодаря.

Благодаря Ви, д-р Шарков. Отговарям веднага – в предложения законопроект между първо и второ четене. Не са посочени точно квотите и броят на участниците в квотата. Това – по първата част на Вашето питане. Второ, тук аз акцентирах, че ние трябва точно да определим кой да има преобладаващ дял в тази квота, за да може този, който има преобладаваща квота в тази комисия, той да може да формира и цените. Аз не съм съгласен, примерно да кажем, да бъда съвсем конкретен, Националната здравноосигурителна каса да няма превалиращата квота, защото в крайна сметка Националната здравноосигурителна каса извършва 95% от разплащането. Вие добре знаете, че от догодина всички медикаменти преминават за разплащане към Здравноосигурителната каса. Ще останат само, както знаете, медикаментите за туберкулоза, СПИН и имунизациите, които ще се разплащат от Министерството на здравеопазването. Мисля, че тук темата е ясна. Проблемът от само себе си показва, че Касата ще бъде с превалираща квота. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.) Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо заместник-министър, уважаеми гости! Господин председател, искам първо да се обърна към Вас, защото в ръцете си държа разпореждане на председателя на Народното събрание. Към него има Решение № 264 на Министерския съвет от 28 април 2011 г. Там е казано, че Министерският съвет решава, одобрява, предлага на Народното събрание и т.н. В т. 3 пише: „Министърът на здравеопазването представя законопроекта по т. 1 в Народното събрание”. Моят много прост въпрос е: къде е министърът на здравеопазването да представи законопроекта, така както е решил Министерският съвет? А не така както примерно мисли д-р Желев или д-р Адемов. Министерският съвет е решил министърът на здравеопазването да представи и да защити проекта пред Народното събрание! За съжаление, той вероятно е делегирал тези права към заместник-министъра. Нямам нищо против тези, които са дошли да защитят проекта, но решението на Министерския съвет е категорично: „Министърът на здравеопазването представя пред Народното събрание Проекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”. Нещо повече, от това, което каза д-р Иванов преди малко, става ясно, че тук трябва да присъства и управителят на Националната здравноосигурителна каса, тук трябва да присъства и директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата, защото всички въпроси, които разглеждаме в момента, са в предметния обхват на тяхната дейност. Господин председател, затова за мен е необяснимо отсъствието както на министъра на здравеопазването, така и на всички, които изброих преди малко. Аз искам да започна освен с тази процедурна бележка и с факта, че този законопроект е поредното доказателство за провал в сектор „Здравеопазване” на Политическа партия ГЕРБ, този път в секторната политика „Лекарствена политика”. Защо казвам това? Защото искам да започна и с начина, по който е подготвен този законопроект. Уважаеми колеги, в законодателството, което касае сектор „Здравеопазване”, ясно са разписани механизмите и начините, по които да се съгласува, по които да се подготвят, по които да се обсъдят предварително в обществото проектите, които касаят в случая секторна политика „Лекарствена политика”. За съжаление това нещо не се е случило, с изключение на това, че вносителите в лицето на Министерството на здравеопазването са предоставили на интернет страницата на министерството, така както изискват съответните закони, в продължение на един месец този проект е бил на сайта на министерството и всички са имали възможност да направят своите предложения. Но вижте за какво става въпрос. Това, което предлагате вие, е законодателство на парче. Без да има ясна национална концепция за лекарствена политика, без да има избистрена, съгласувана политика по това какво ще се прави в този сектор, как ще се ценообразува, как ще се регулира този сектор в съответствие с европейски директиви, да се предлага законопроект, който при това не е съгласуван, според мен не е най-добрият подход в законотворчество и затова казвам, че това е законодателство на парче. Уважаеми колеги, вижте за какво става въпрос. На 23 март т.г. министърът на здравеопазването назначава работна група, която да подготви в различни подгрупи национална концепция за лекарствена политика. Изведнъж, без тази комисия да се е произнесла как ще изглежда философията на тази национална концепция за лекарствена политика, Министерството на здравеопазването и Министерският съвет внасят на 2 май т.г. предложения на вашето внимание законопроект. А нали трябваше в срок от три месеца, тоест до началото на м. юли, да бъде подготвена тази национална концепция, тази философия, на която да стъпи конкретният законопроект?! Има огромно разминаване между съгласувателни процедури, което, повтарям пак, не е добър стил в правенето на политика в този и в други сектори. Нещо повече, това, което беше казано от преждеговорившите – министър-председателят се среща с представителите на Българския фармацевтичен съюз, поема ангажименти, уточняват се позиции, които обаче за съжаление противоречат на това, което е записано във внесения законопроект. Концепцията, която е съгласувана, поне по изказванията след тази среща, противоречи коренно на това, което е предложено в днешния законопроект. Ако приемем за вярно това, което беше казано след срещата между премиера и шефове на Българския фармацевтичен съюз, то означава, че Народното събрание трябва да отхвърли предложения законопроект. След няколко дни при министъра на финансите има нова среща – с Асоциацията на собствениците на аптеки. Там се разглежда точно обратната позиция, която е заявена в този законопроект. Аз разбирам желанието на Политическа партия ГЕРБ да удовлетвори всички, които са на този пазар, тоест да бъде добра с всички играчи на този пазар и в този сектор, но не може да има такава политика. Няма как да се угоди на всички, уважаеми дами и господа от Политическа партия ГЕРБ. За никого не е тайна, че в този сектор има огромни интереси – има противопоставяне между различни групи, между съсловия, между собственици, между малки, между големи аптеки, между вносители, дистрибутори и т.н. Всички тези проблеми трябва да бъдат изгладени на базата на една обединена, съгласувана национална концепция. За съжаление такава концепция не виждаме. Начинът, по който е внесен този законопроект, ни кара да мислим, че според политическия сезон, според това, кое лоби в момента доминира пред настоящия министър на здравеопазването, или който и да е той, се правят конкретните промени. Остава впечатлението за лобизъм не в обществен интерес, а в интерес на една или друга група, която представлява една част от обществото. Разбира се, не трябва да бъдем черногледи. Трябва да отбележим, че има и някои добри неща в предложения законопроект, които са в посока на либерализиране. Няма да коментирам това, което казаха колегите, но искам да се спра на нещо, което според мен е много важно – обединяването на Комисията по цените и Комисията по позитивния лекарствен списък. Тук беше казано, че привидният аргумент, който се извежда пред скоби, е да се съкратят процедурите по определянето на цените, по влизането на лекарствените продукти в позитивния лекарствен списък. Знаете ли до какво води това съкращаване от три месеца на един месец, уважаеми дами и господа? Всеки месец в позитивния лекарствен списък ще влизат нови и нови лекарствени продукти. От една страна, това е добре – отговаря на интересите на пациентите, от друга страна обаче, кой ще плаща тези медикаменти, след като Националната здравноосигурителна каса има предварително гласуван бюджет? Как ще се случи това синхронизиране между желанието всеки месец да влизат лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък, да се обогатява асортиментът на този списък, да се даде по-голяма възможност на лекарите да ползват повече медикаменти, от една страна, и от друга страна – ограничението, което ни дава Законът за бюджета на Касата? Ето това е въпросът, който не е решен и няма как да бъде решен. Нещо повече, досега тези три комисии, независими една от друга, бяха на подчинение на Министерския съвет. Дори европейската практика е те да са съвършено независими – независим орган, дори не към Министерския съвет, а съвсем независима институция. Сега какво ни се предлага? От правомощията на Министерския съвет се изземват функциите за определяне на състава, квоти и т.н. и тази отговорност се прехвърля единствено и само на един човек – на министъра на здравеопазването. Министърът на здравеопазването е този, който назначава Комисията по цените и Комисията по позитивния лекарствен списък, и той поема цялата отговорност. Уважаеми колеги, тази дейност е подложена на огромен корупционен натиск. Не давайте в ръцете на един човек, който и да е той, може да е най-добрият министър на здравеопазването, да се разпорежда със сектор, в който оборотът е близо 2 млрд. лв.! Не позволявайте това! Корупционният натиск е огромен, когато става въпрос за влизане в позитивната лекарствена листа, когато става въпрос за решаване на всички въпроси, които са свързани и с ценообразуване, и с включване в позитивния списък, и с процента на реимбурсиране. Затова недейте да изключвате – и това е основният ми аргумент против законопроекта. Досега в Комисията по позитивния лекарствен списък влизаха трима представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика – 1, на Националната здравноосигурителна каса – 2, на Изпълнителната агенция по лекарствата – 2, на Министерството на финансите – 1, на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз – по един представител. Сега какво правите?! В условия на тотална липса на каквато и да е прозрачност, вие давате на министъра на здравеопазването възможността да определя състава. Дори не е определена и квотата. Тук беше казано преди малко от колегите и от д-р Иванов – не е ясно. В наредбата трябва да се определя квотата. Къде, в кой закон е казано, че една наредба, подзаконов нормативен акт, може да определя квота? Преди малко д-р Иванов каза, за пореден път споменавам неговото име, защото имаше доста сериозни тези в неговото изказване – Националната здравноосигурителна каса от колко човека ще бъде представлявана в тази комисия, някой знае ли? Никой не знае. Това трябва да го каже наредбата. Защо е изключено Министерството на финансите от тази комисия? Ами, нали Министерството на финансите определя цени, обеми и т.н., а е изключено от тази комисия. Уважаеми колеги, помислете още веднъж как тази комисия да придобие прозрачност. Как в нея да участват пациентски организации, неправителствения сектор, съсловни организации, не като европейски наблюдатели – слагам това в кавички, защото имат право на съвещателен глас, а като истински участници в тази комисия, която да гарантира прозрачност, да гарантира обществения интерес, защото по начина, по който даваме правомощия на министъра на здравеопазването, ние нарушаваме няколко принципа в здравеопазването. Какво казва чл. 105 от Конституцията? Министерският съвет, правителството е институцията, която определя вътрешната и външната политика. А лекарствената политика каква политика е? Не казва „министърът”, а казва „Министерският съвет”. За съжаление времето е кратко и няма как да се кажат всичките неща. Приключвам с това: колеги, направете всичко възможно, за да има по-голяма прозрачност, по-голяма защита на интересите на българските граждани, на потребителя, защото това е най-важното!

Благодаря, господин председател. Госпожо Дариткова, Вие знаете, че аз чета законите, а и не само ги чета, но мога и да ги цитирам. Аз ви казах какво съдържа чл. 105 от Конституцията на Република България. Аз ви казвам какво пише в Закона за здравето, чл. 3: „Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет”, а не от министъра на здравеопазването. В чл. 3 от Закона за здравето е казано, че държавната политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет, а това, че лекарствената политика е част от държавната здравна политика – естествено, това е така. Пак повтарям, дайте възможност на съсловните организации, на неправителствените организации, на пациентските организации да контролират процеса по ценообразуване, да контролират процеса по реимбурсирането, защото иначе остава впечатлението, че Политическа партия ГЕРБ зад гърба на обществото се опитва да определя цени, опитва се да определя процент на реимбурсиране, защото другите нямат право на глас. Имат право да присъстват там, и то забележете, на ротационен принцип. Пак повтарям, Конституцията е нормативният акт, който е определящият акт. В него е записано, че вътрешната политика се прави от правителството, а не от министъра, който и да е той. Това, което цитирахте вие, е завоалиране на текстовете от Конституцията и текста от Закона за здравето. За никого не е тайна и за никого в тази зала не е непонятен фактът, че политиката се определя от Министерския съвет. Ако Министерският съвет, правителството, в момента няма конкретна политика и се опитва да решава въпросите на парче, това е друга тема.

Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми колеги! Преди всичко бих искал да кажа, че този Закон за лекарствените средства в хуманната медицина беше първият изцяло синхронизиран с европейското законодателство – закон, приет от предишното Народно събрание. По време на съставянето на тогавашния закон участваха консултанти от Световната банка и експерти от Европейския съюз. Смятам, а и друг път съм го казвал, че той не се нуждае от съществени поправки. Това, което днес предлагате, според мен променя изцяло философията на закона. Вчера на два пъти имах възможност да говоря за начина на законотворчество, за разнобоя вътре в Министерския съвет между различните министри, за процеса на формиране на законите, които вие предлагате. Този е нагледен пример за това как не трябва да се правят закони и в каква форма не трябва да влизат в Народното събрание. Защото, а и тук стана въпрос, сега ще го приемем на първо четене, но пак ще правим някакви промени до второ четене. Много несериозно! Първо, пресата преди три седмици излезе със заглавие „Министър-председателят бламира министъра на здравеопазването”. След това – „Вицепремиерът със своите разговори, решения и изявления бламира министър-председателя”. Вчера вкарвате закона (не вие, а Министерският съвет), който вие отхвърляте, бламирате целия Министерски съвет. Всичко това е за ваша сметка! Но какво е по-важно обаче? Не е важно кой ще работи чак толкова в аптеките. След като не приехме формата „един фармацевт – една аптека”, оттук нататък дали ще са само фармацевти, помощник-фармацевти или консултанти, е въпрос повече на регулация или контрол на съответните институции, отколкото да правим по-сериозен дебат. Това, което се предлага от Министерския съвет в закона и което остава скрито от обществеността, но е за нейна сметка, е преди всичко отказът от регулация. За пореден път държавата тотално абдикира от здравеопазването. Отказ от регулация! Това, което се прави в цяла Европа, и то в период на тежка икономическа криза, а ние пускаме (всъщност вие) – допълнително увеличаване на цените на лекарствата. Били малко тези позиции. Малко, но ползвани от много хора, и най-вече от тези, които не са със сериозни доходи. Второ, предлагате сливането на две комисии в една. Смисълът на закона беше да има различни форми комисии с различна субординация, за да не се смесват функции, за да има възможност определени подчинени на Министерския съвет и пряко на министър-председателя хора от различни институции, от неправителствения сектор да имат определени ангажименти и функции. Под мотото, че ще съкратим време и администрация, ще направим смесване на Комисията по цени, Комисията по реимбурсация и позитивния списък, какво искаме да правим? Да елиминираме неправителствения сектор, да лишим от право на глас и съществено присъствие в тези комисии на определени категории хора, да ги затворим или да затворим тази комисия само в Министерството на здравеопазването, да я подчиним на един човек. И какво ще създадем? Предпоставки за какво? Отговорът е ясен! Трето, либерализираме режима за много регистрации на медикаменти и начина за откриване на дрогерии, което от една страна е добре. Смятам, че фарма индустрията би трябвало да се подпомага, най-вече българската, но от друга страна трябва да си дадем сметка докъде и колко можем да си позволим този процес. Защото заведенията, аптеките и дрогериите не са обикновени бакалии. Става въпрос за работа с медикаменти, които практически оказват влияние върху здравето на хората. Трябва да сме много внимателни! Мисля, че в това направление прекаляваме. Четвърто, либерализираме режима на клиничните изпитания. Това според мен абсолютно не е допустимо на нивото, на което го вкарваме. Да го въведеш на ниво медицински център, където има 5-6 колеги медици, представете си как ще функционира комисия по етика, а то такава никъде няма там, и как трима души ще разрешават на другите си трима колеги да правят изпитания. И си задайте въпроса какви изводи и заключения ще се правят при тези изпитания! Най-малко тези четири причини не ми позволяват лично аз да подкрепя този закон. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, пред нас е поредният лобистки закон. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Поредният закон, който е зареден с изключителен корупционен заряд! Става дума за регулацията на най-мащабния бизнес в България – бизнесът с лекарства, чиито годишен оборот е около 2,5 млрд. лв., от които около 1,5 млрд. лв. минават през аптечната мрежа. Какво се случва от този законопроект след въвеждането на правилата? Премахва се публичният контрол, премахва се общественото начало в органите, които ще регулират лекарствената политика и търговията с лекарства. По какъв начин се постига това? – като се извършват трансформации в два органа, като се правят промени в две изключително важни функции. Първата функция е по издаване на разрешителни за търговия на дребно с лекарства, на разрешителни за започване на дейност на аптеки. Досега тези разрешителни се издаваха от министъра на здравеопазването по предложение на обществен орган. Основна фигура в този обществен орган беше Българският фармацевтичен съюз – негови представители, но с представители на висшите факултети по фармация. Сега тази дейност се предоставя изцяло на Изпълнителната агенция по лекарствата. Дейност, в която активно участваха съсловни организации, сега става изцяло административна. Защо се прави това? Аз лично не виждам никаква причина, а по-скоро минусите се виждат с просто око. Първо, раздува се администрация, второ – създават се предпоставки за корупционни практики, и, трето, елиминира се публичният контрол в тази дейност. Защо всъщност Министерството на здравеопазването и вносителите на този закон се притесняват от Българския фармацевтичен съюз? Защо се притеснявате от специалистите в тази сфера? Може би защото те са наясно както с проблемите, така и с далаверите, които се правят в този бизнес. Има ли някаква логика в орган, каквато е Изпълнителната агенция по лекарствата, която е и контролен орган, да се прехвърлят и дейности по издаване на разрешителни? Тоест това става един мега орган, в който ще бъде и ножът, и сиренето. В крайна сметка с премахването на публичния контрол предпоставките за корупционни практики се увеличават. Още по скандално според мен е едно друго предложение, а именно за обединяването на два досега функциониращи органи, каквито са Комисията по позитивния лекарствен списък и Комисията по цените на лекарствата, в една обща комисия. На пръв поглед предложение, което може да бъде адмирирано, защото спестява административни разходи. Това обаче е само на пръв поглед, тъй като дяволът е скрит в детайлите, а в случая детайлите са в състава на новия орган. Кой отпада в новия орган, така наречената Комисия по цени по реинбурсиране? Кой отпада? Отпадат представителите на съсловните организации – Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз. Кой друг отпада? Отпадат представители на Министерството на финансите, представители на Министерството на труда и социалната политика. Този орган, който досега е бил към Министерския съвет, се пренася към Министерството на здравеопазването. Практически, решенията за това колко публични пари да се похарчат за лекарства ще се вземат вече от едно лице – от министъра на здравеопазването. Вярно е, че министърът на здравеопазването е от Кюстендил и след като е от Кюстендил е един изключително способен човек. (Смях, реплики, възгласи: „Е-е-е”и ръкопляскане от ГЕРБ.) Но чак пък по способен от целия Министерски съвет!? Чак пък по-способен от представителите на съсловните организации, по-способен от Дянков, и по-способен от Тотю Младенов, та всички функции по изразходването на публичните пари за лекарства да се предоставят на него?! Тук ще поправя господин Иванов. Става дума не за разпореждането на средства от един портфейл, става дума за разпореждането на средства от цял куфар. Този куфар не е на министъра на здравеопазването, не е на ГЕРБ, не е на правителството – в този куфар са парите на българските граждани, парите на българските граждани за здраве. И те да се изразходват по волята на централизиран орган, решенията, по отношение на които ще взема едно лице, та било то и министърът на здравеопазването... е, извинявайте, къде е прозрачността? Къде е публичният контрол? Как ще ги осъществявате, след като съсловните, пациентските организации са вън от този орган? Следващата голяма и спорна тема в този законопроект касае възможностите на нефармацевти да работят в аптечната мрежа. Признавам си, че лично аз не познавам подобно решение в никоя от европейските страни и това според мен е продължение на политиката на правителството срещу определени професии, срещу определени съсловия. Преди беше срещу лекарите, срещу учителите, срещу пенсионерите, сега – защо не срещу фармацевтите? Бих казала обаче, че въвеждането на този принцип в този момент е изключително неудачно, защото хората, благодарение на вашето управление, непрекъснато обедняват и се стига до ситуации, в които наистина нямат 2,40 лв., за да отидат при личния си лекар, особено пенсионерите, които натоварихте с тази такса. Така че все по-често те са принудени да се обръщат просто към фармацевта в аптеката. Когато това е лице без необходимото образование, извинявайте, наистина поставяте живота и здравето на българските граждани на карта. Още повече, че това много ми прилича и на друга ситуация, каквато е в лечебните заведения, където не достигат лекари. Ами, дайте да въведем, че в лечебните заведения, за икономия или за удобство на някакво лоби, ще могат да работят и хора без медицинско образование. И така абсолютно да либерализираме ситуацията в здравеопазването. Понеже целият този законопроект беше придружен с много дебати, с обществено обсъждане, както стана дума, ходи се и при Дянков, и при Бойко Борисов, и в различни министерства, бих казала, че предварителната работа по законопроекта беше онази така позната на ГЕРБ игра на доброто и лошото ченге. (Реплики от ГЕРБ.) Тук, разбира се, доброто ченге отново беше Бойко Борисов, а лошите ченгета бяха няколко: и Дянков, и Министерството на здравеопазването, и Парламентарната комисия по здравеопазване. Като гледам обаче финалния текст на този законопроект, спокойно мога да кажа, че след Бекер има още хора, които успяха да вземат гейм от Бойко Борисов. Тези хора са госпожа Гергана Павлова и госпожа Десислава Атанасова, защото в крайна сметка те прокараха и вкараха своя законопроект. Поздравления, уважаеми колеги!

Уважаема госпожо Манолова, виждам, че добре сте се подготвили, което Ви прави чест. В интерес на истината, ние би трябвало да кажем нещо друго, че ние имаме екип и че не бих се съгласил с Вас да се противопоставят господин Бойко Борисов с вицепремиера Симеон Дянков. Тук на два пъти от Вас и от д-р Адемов беше изразено, че господин Дянков има различна позиция от господин Борисов. Не! Асоциацията на притежателите на аптеки не е получила това, което беше казано преди малко, а именно удовлетворение, че биха могли да работят неспециалисти. Нещо повече, господин Симеон Дянков, тъй като тук от присъстващите много ясно заяви, че в наредбата като поднормативен документ ще бъде разписано какви точно хора ще работят. Никога не е казано, че там ще могат да се включат козметици и други, това, което беше искано. Аз предлагам да не се всява клин в нашите редици. Затова сме екип и мисля, че Министерството на здравеопазването и Комисията по здравеопазването взеха нужните забележки и ще могат да коригират между първо и второ четене, така че да направим действително закона да няма никакви съмнения за това, което Вие казахте за лобизъм и всички онези упреци, които хвърляте, когато един законопроект влиза от страна на Министерския съвет. Благодаря ви.

Отново поздравления за това, че и изпълнителната власт, и парламентарното мнозинство по темата лекарства сте решили да работите в екип. Нека този екип не работи в полза на големите фармацевтични компании и на големите дистрибутори на лекарства, а в полза на хората и на пациентите, на тези, които наистина се нуждаят от лекарства и от лечение.

Декларация от името на парламентарна група.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, драги колеги! Упълномощен съм от Парламентарната група на Коалиция за България да ви представя следната декларация. Тези дни беше проведена кръгла маса – „Българското земеделие – състояние, проблеми и перспективи”. Участниците в дискусията бяха единодушни, че се налагат изключително спешни мерки за спиране на стихийните разрушителни процеси, довели до най-тежкото състояние на българското земеделие за последните 120 години. Основна причина за този печален резултат е абдикирането и пълната незаинтересованост на държавата от проблемите на един традиционно много важен за изхранването на населението сектор в страна – членка на Европейския съюз, имаща уникални природно-климатични дадености за развитие на земеделие и животновъдство. Анализът на данните за българското земеделие показва следните основни характеристики за състоянието му: - значително, повече от три пъти намаляване на дела на селскостопанското производство като основен компонентът на националната икономика – от 18,8% за 1998 г. до 5,9% към 2010 г.; - бавни структурни промени в отрасъла, които не водят до увеличаване на икономическия потенциал и до подобряване на пазарната ориентация на земеделските стопанства, свиване и дори ликвидиране на традиционни високодоходни подотрасли като зеленчукопроизводство, животновъдство, производство на етерично-маслени, лекарствени и технически култури; - силно остарял машинно-тракторен парк, особено в малките стопанства – 81% от колесните трактори, 94% от верижните и 74% от зърнокомбайните са използвани над 10 години; - почти напълно унищожена хидромелиоративна мрежа и непосилни финансови условия за ползване на води за напояване; - непрекъснато намаляване на обработваемата земя – трайна тенденция към ликвидация на малките земеделски стопанства с площ до 2 ха; - обезлюдяване на селските региони; - липса на адекватен управленски и оперативен потенциал, необходим за пълноценното усвояване на еврофондовете за развитие на земеделието. От предвидените по Програмата за развитие на селските райони 6,3 млрд. евро до този момент са усвоени само 14-15%, а остават по-малко от две години за нови проекти; - подценяване възможностите на българската земеделска наука; - принизяване статута на Селскостопанската академия, закрити научни институти, опитни станции, експериментални бази и др. Експертните становища за изход от ситуацията посочват провеждането на мерки в следните направления: Първо, да се изравнят българските евросубсидии с европейските още от 2012 г., а не от 2016 г. Второ, да се облекчи и ускори достъпът на малките и средни земеделски производители до финансиране. Да се отстоява българската държавна позиция при изработването на нова обща селскостопанска политика на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Да се уеднакви ДДС с това в Европейския съюз за земеделските продукти и да се премахне акцизът на горивата. Да се приеме Закон за хидромелиорациите, който да осигури възстановяването на онези системи за напояване, които бяха ликвидирани през последните 20 години и се създаде възможност за изграждане на нови такива. Да се ускори създаването на пазари на производителите като по този начин се постигне директна връзка – производител – потребител и броят на посредниците се минимизира. Агенцията по храните да премине към Министерския съвет и в нея да се включат дирекциите от Министерството на земеделието и храните и се изградят нови 5-6 специализирани лаборатории, съгласно изискванията на Европейския съюз. Да се оптимизира финансов ресурс за Селскостопанската академия, научните институти и опитните станции като резултатите от тяхната дейност бъдат основен критерий за размера на финансирането и съществуването им. Да се стимулира изграждането на нов тип Земеделска камара, обединяваща целите и действията на различните асоциации и браншови съюзи в селското стопанство. Да се оптимизира структурата на поземлените отношения, пазара на земята и пазарната ориентираност на стопанствата. Спешно да се приеме законовата рамка за създаване на Национален гаранционен фонд за малки и средни производители и Национална агенция за структурна поземлена реформа за комасация на земята. Да се актуализира българското земеделско законодателство – Закон за арендата, Закон за кооперациите, Закон за монополите, Закон за дърводобива и др., и да се предприемат мерки за усъвършенстване на системата на регистрация на земеделската земя и за подобряване на селската инфраструктура Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Световните тенденции за недостатъчност на храните и непрекъснато повишаване на цените им в Република България се проявяват много остро, защото българското земеделие вече над 20 години е поставено в състояние на свободно падане. Крайно време е изпълнителната власт да изостави печално провалилата се философия за неолиберален икономически подход, който предизвика всеобщата икономическа и финансова криза, и да се намеси пряко в измъкването на българския аграрен сектор от тресавището, в което се намира в момента. Земеделието няма партийна окраска. То има само жизненоважен характер. Затова призовавам в оставащата част от мандата на Четиридесет и първото Народно събрание да инициираме с участието на националноотговорните политически сили изготвянето на национална стратегия за развитието му. Тя следва да бъде подплатена от практическа програма с разчетени поне до 2030 г. дейности за създаването на необходимите законови, финансови и организационни предпоставки и условия по основните направления и проблеми на земеделското производство и преработката на селскостопанската продукция. Тази стратегия трябва да стане основата на една последователна и трайна позиция при отстояване на българските национални интереси в Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина се отнася за дейността, свързана с производството, ценообразуването, доставката и употребата на лекарства. Законът е създаден през 2007 г. и оттогава досега е претърпял различни промени. Този законопроект за изменение и допълнение е продиктуван от промяната в нашето здравеопазване, от промяната в нашите социални отношения. Предлага се да бъде ограничено допълнителното материално стимулиране на работещите в Министерството на здравеопазването и в Изпълнителната агенция по лекарствата, което е обяснимо защо. Всички знаем, че е свързано с тези финансови затруднения, които претърпява цялото ни общество и светът. Предлага се да се обединят две комисии – Комисията по цени и реимбурсиране и Комисията по позитивния лекарствен списък, в една. Това също е обяснимо и би трябвало да го приветстваме, защото е с цел да се ограничат административните процедури и изобщо администрацията, а оттам разходите, свързани с нея и опростяване на достъпа на всички институции до тези разрешения, да влязат в списъка и оттам да се образуват цените по предложение. Освен това се предлага да подлежат на контрол само лекарствата, които се заплащат от държавата с публични средства. Досега под такъв контрол бяха поставени и тези, които бяха с рецепти от лекарите. Сега това ще се промени. Променя се съществено като се либерализира начинът на медицинските изпитания на лекарствата. Променя се и рекламната дейност на лекарствените продукти като се въвежда мълчаливо съгласие от Изпълнителната агенция по лекарствата, ако тя не е заявила изрично своето отношение. Освен това се правят допълнения в текста за Комисията по етика при многоцентровите изследвания. Други изменения, които ни се предлагат, е да се уточни функцията на магистър-фармацевтите, на помощник-фармацевтите и на лицата, които работят в аптеките. Даренията също са обект за промяна в този проект, защото отсега нататък ние предлагаме те да стават под контрола и със съгласието на Изпълнителната агенция по лекарствата. Колеги, всички тези предложения за промени се правят с цел да се оптимизира организацията по употребата на лекарствата, но не само това. В този проект за промени се цели да се синхронизира нашето законодателство в тази сфера с европейското право. Това са сериозни мотиви да приемем на първо четене предложените изменения и допълнения към Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, дебатът по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина не се води от днес, не се води само тук в тази зала, а вече седмици наред в общественото и медийното пространство. Само че за първи път се чуха любимите на някои наши колеги думи „скандал” и „лобизъм” – думи, използвани при всеки един законопроект, внесен от Министерския съвет и обсъждан в тази зала. (Реплики на народния представител Мая Манолова.) Бих искала да представя някои от темите, които се засегнаха и обсъдиха от колегите преди мен. Те са следните. На първо място, законопроектът поставя няколко основни акцента и промени. Това са промените относно режима за издаването на разрешителните за откриване на аптека, режимът, който от Министерството на здравеопазването преминава към Изпълнителната агенция по лекарствата. Аз не виждам нищо лошо, лобистко и скандално.

Какво значи „преминава”?

Преминава към Изпълнителната агенция по лекарствата и вече Висшият съвет по фармация няма да има възможност да прави предложения за издаване и отнемане на разрешения за регистриране на аптека. Тук също не виждам нищо лошо, лобистко и скандално. Да, някои, разбира се, се противопоставят – не само колеги в Народното събрание, но и съсловни организации. Някои се противопоставят и изразяват становище, че се премахва публичното начало и общественият контрол в производството по издаването на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти. Може би обаче е редно първо да се запитаме как се осъществява този граждански контрол и в какво се състои производството по издаване на разрешения. Понеже не знам дали колегите са достатъчно наясно, това е процесът, в който биват разглеждани едни документи, които доказват правния статут на юридическото лице, които доказват наличието на обстоятелства, издадени от държавен орган или орган от местното самоуправление. И нищо друго. Така че какъв граждански контрол по възпроизводството по издаване на разрешение за търговия? Гражданският контрол много спокойно би могъл да бъде осъществяван, като бъде издавано становище по отношение на дейността на магистър-фармацевта – управителят на аптека, и неговата дейност като такъв, както и наложените или липса на наказания – контрол, който се осъществява от съсловната организация и се упражнява по Закона за съсловните организации. На следващо място, коментираше се предложението на Министерството на здравеопазването в аптеките, които са здравни заведения, лица без фармацевтична квалификация да упражняват дейност. Тук се появиха някои догадки относно срещите при премиера Борисов, при господин Дянков, някакви откъси от филми „Добрият, лошият и злият”, „Добри ченгета, лоши ченгета” и така нататък. Понеже някои от колегите, които сме в тази зала, сме присъствали на срещите, бих искала да ви кажа следното. При премиера се обсъждаха няколко точки от този законопроект, които и днес са тема на нашия дебат. Единственото, което сме се уточнили заедно с Българския фармацевтичен съюз и с премиера, е, че магистър-фармацевтите и помощник-фармацевтите, разбира се, под контрола на магистър-фармацевтите, ще имат възможност да отпускат лекарства по лекарско предписание, както е в закона в момента. Всички останали лица са коментирани при срещата с вицепремиера Симеон Дянков (реплика на народния представител Хасан Адемов) и в присъствието на Асоциацията на собствениците на аптеки, както и на Българския фармацевтичен съюз и сме се уточнили, че дейностите, които се извършват от лицата с нефармацевтично образование, ще бъдат разписани ясно и точно в наредба, издадена от министъра на здравеопазването. Така че, дами и господа, няма разнобой в позициите нито на министър-председателя, нито на вицепремиера, нито на някой от нас. Следващата тема, която се коментираше, беше по отношение на обединяването на двете комисии. Аз няма обстойно да я разглеждам, тъй като от колегите се казаха доста неща. Бих искала само да кажа, че и ние обмисляме редица идеи, за да бъде подобрена работата на тази обща комисия, обмисляме да бъдат разписани конкретни текстове относно разпределението на квотите в закона, а не в наредба. Освен това обмисляме и нейното подчинение – дали да бъде на министъра на здравеопазването, или на Министерския съвет. Така че не стоим безучастно и вземаме мерки, въпреки предупрежденията. Благодаря ви.

Трябваше да го направите преди да внесете законопроекта.

Не ме цитирахте правилно, госпожо Атанасова, защото смисълът на изказването ми беше, че изобщо не съм изненадана от поредния лобистки закон. За съжаление, скандалите станаха ежедневие, и то особено когато става дума за сериозни публични пари. Това е бизнес в рамките на над 2 млрд. лв. Честно казано, изобщо не съм учудена от предложенията, които правите за поправки в този закон. Дали се разширява публичността и общественото начало – Вие сама си отговорихте. От органите, които вземат решенията, се вадят представителите на съсловните организации – представителите на Фармацевтичния съюз и на висшите училища по фармация, които са основни във Фармацевтичния съвет, който дава предложения за издаване на разрешения за аптеки. Това е публичното начало, което се осъществява чрез съсловните организации. Кажете каква е логиката от състава на комисията, която ще определя колко публични пари и за кои лекарства да бъдат изразходвани, по-точно колко десетки милиони лева публични пари ще бъдат изразходени за определени лекарства, от нея да бъдат извадени представителите на Лекарския съюз, на Зъболекарския съюз, на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика, всичко това да се концентрира в Министерството на здравеопазването и решенията да се взимат от един човек. Какво е това – разширяване на публичността?! Наистина не мога да повярвам, че Вие твърдите от тази трибуна, че решенията са в полза на повече публичност и обществен контрол, след като реално вземането на решението за изразходването на стотици милиони лева се концентрира в един човек. Голямо доверие му имате.

Госпожо Манолова, неприятно ми е да установя, че явно Вие сте изключението на Кюстендил. Освен че не ме слушате какво говоря, не сте го и осъзнали. (Шум, оживление в ГЕРБ.) Толкова много теми намесихте относно общата комисия, относно публичността при издаването на разрешения за разкриване на аптека, наистина нямате представа как се случва това. Прочете Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и съм готова в Комисията по здравеопазването да обсъждаме всички Ваши идеи за развитието и концепцията на лекарствената политика. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи „браво” от ГЕРБ.)

Няма нито една директива, която да е вкарана в този законопроект, нито една! ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА: Обвиненията за лобистко внасяне – в интерес на една или друга част от търговията или разпространението на лекарства, са немотивирани. Искам да подчертая, че и процедурата по приемането на законопроекта в комисията беше изпълнена съгласно изискванията на правилника ни, защото всички, които смятате, че трябва да бъдат ангажирани в този дебат, присъстваха в комисията. Бяха чути техните становища – и на представителите на Изпълнителната агенция по лекарствата, и на представителите на Националната здравноосигурителна каса. Народните представители, които бяха на дебата, можеха да се запознаят и да чуят тези становища. В резултат на обсъждането сме взели предвид и техните мнения и аргументи. В никакъв случай нямаме претенциите за съвършен законодателен резултат. На това четене приемаме философията на законопроекта. Ясно е, че между първо и второ четене могат да настъпят промени, като се търси консенсусът. Този консенсус е търсен винаги, още от мотивирането на този закон. Винаги е търсен баланс между пазар и регулация. Смятам, че са създадени добри условия за работа в конкурентна среда на всички, които се занимават с производство, търговия и дистрибуция на лекарства. По отношение на промените, които влизат в състава на Комисията по цени и реимбурсация, обединяването им в една комисия, смятам всичко това като елемент от стремежа да се премине от принципната работа по свръхрегулация и свръхадминистриране към известно либерализиране, което в никакъв случай не застрашава крайните потребители на лекарствени препарати. Тези две комисии ще работят в синхрон, като става въвеждане на регистрационен режим на лекарствата по лекарско предписание, които не са включени в Позитивния списък. Това по никакъв начин не променя твърдия начин на ценообразуване. Ясно е, че цените в България се фиксират на стойности, съобразени с 8-те страни – членки на Европейския съюз, които по подобие на нашата страна са със съответен брутен вътрешен продукт и съответно население. Това гарантира непромяна на цените на лекарствата за разпространение на нашия пазар. От друга страна, твърденията, че се либерализира рекламата, също не са точни, защото се въвежда уведомителен режим само по отношение на брошурите, които се предлагат на медицински специалисти. Ясно е, че тези специалисти имат подготовката и знанията, за да прецизират заложеното в дадена реклама. В този случай се намалява бремето на Изпълнителната агенция по лекарствата за регистрация на тези брошури и тя може да изпълнява своите други контролни функции, които касаят рекламите за населението, за да могат те да бъдат съобразени с всички изисквания и да не застрашават живота и здравето на гражданите. По отношение на въвеждането на възможности за клинични изпитвания в медицински центрове и медико-дентални центрове, искам да кажа, че досега имаше такава възможност за диагностично-консултативните центрове. Тук също не трябва да имате притеснения по отношение точността на тези клинични изпитвания, защото има тристепенна система на регулация – на първо ниво трябва да функционират етични комисии към тези лечебни заведения; на второ ниво има Централна етична комисия; на трето ниво Изпълнителната агенция по лекарствата задължително одобрява и регламентира начините за извършване на клиничните изпитвания. Искам да кажа нещо, което беше подчертано и от говорилите преди мен. Изключително позитивно е, че даренията за лекарства вече задължително ще преминават през Изпълнителната агенция по лекарствата, което отново гарантира, че на нашия пазар ще има само качествени лекарства, които няма да застрашават ползващите ги хора. За изключително позитивни смятам промените в закона, даващи възможност за лекарства, регистрирани по смисъла на този закон, но които не се намират на нашия пазар, да могат да бъдат доставени от други европейски страни. Това ще реши проблемите на хората с тежки заболявания, които са без алтернатива на терапията, за населението, което няма възможности за друга терапия. Смятам, че всички тези доводи ще ви накарат да подкрепите на първо четене този законопроект. Гарантирам, че ще продължи дебатът и диалогът с всички страни, които участват в системата на лекарствената политика. Смятам, че лекарствената политика е елемент от цялостната здравна концепция и политика на България, затова трябва да бъде разглеждана в контекста на цялостната концепция, а не като отделен и изолиран пример на политика.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Д-р Дариткова, приветствам Вашите усилия да търсите съгласие по този законопроект, само че в Закона за здравното осигуряване и в Закона за здравето, в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е казано кои са организациите, които участват в подготовката на съответния законопроект. Тези институции и тези представители на неправителствения сектор, на съсловните организации ги каните, след като сте внесли законопроекта. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА - ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Не е така.

Не е така, но аз ще ви представя декларация на Обществения съвет в здравеопазването. Десет институции влизат в тази структура, наречена Обществен съвет по здравеопазването. Вие знаете много добре кои са. Тези хора на 30 март 2011 г. излизат с тази декларация, с която не подкрепят предложения законопроект. Имате ли някакво друго мнение по този въпрос? И нещо друго по отношение на клиничните изпитвания: Вие знаете ли защо медицинските центрове бяха изключени от кръга на лечебните заведения, в които е позволено извършването на клинични изпитвания? Това никак не е случайно, защото в медицинския център работят трима лекари, знаете какво изисква законът – седем човека трябва да бъдат представителите на така наречената Етична комисия. Откъде ще ги вземат тези хора? Затова неслучайно са изключени медицинските центрове. И сега какво казваме – клинични изпитвания там, където има само трима лекари. Досега такива изпитвания можеше да има в диагностично-консултативни центрове. Само че там има 10 специалисти, които могат да предотвратят евентуално всеки един възникващ проблем във връзка с клинични изпитвания. Така че, когато казваме всички тези неща, ги казваме с надеждата да подобрим закона, а не да се правим на интересни.

Уважаеми колеги, предвид практиката да оправдавате всяко ваше недообмислено решение с европейски изисквания, бих задала въпрос на госпожа Дариткова: кои точно европейски директиви са нарушени в действащия закон и кое налага неговата промяна? Имам предвид изпълнението на две съществени функции – първата, по издаване на разрешения за търговия на дребно, и втората, по определяне на публичните средства, които ще се харчат за закупуване на лекарства, т.е. в комисията по така наречения позитивен списък, сега Комисия по цени и реимбурсиране? Кои европейски директиви или други европейски документи са нарушени с присъствието на съсловни организации в тези органи? Кои точно? Какви са проблемите, които създава присъствието на съсловни организации и организации на пациенти, представители на висшите училища по фармация в тези органи? Защо Вие считате, че едноличните решения на администрацията са по-добри от тези, които са взети с участието на представители на граждански организации? И не е ли най-нормалното нещо съществуващата практика, госпожо Атанасова, ако изобщо сте наясно каква е тя, (възгласи: „Еее!” от ГЕРБ) да се издават съответните становища от представители на Българския фармацевтичен съюз за съответствие на съответното помещение за издаване на разрешително за аптека? (Реплики от ГЕРБ.) Това е най-нормалното нещо. И това са наистина органите и лицата, които са наясно с тези съответствия. Всъщност това според мен е и притеснението на администрацията да иска промяна в този ред, защото по този начин се прекратяват безобразията.

Благодаря, господин председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда кратък, защото дебатът доста се разводни и една добра идея и един законопроект, който целеше единствено и само да направи работеща сегашната Комисия по определяне на цените и на реимбурсния списък, механизма за даване на разрешителни за аптеки, както чухме и за клиничните изпитания, просто през годините този закон показа, че има някои пропуски и трябваше да бъде направен по-действен. Що се отнася до обединяването на комисията, единствената цел на тази комисия е да съкрати срока за регистриране на цените. Механизмът по определяне на реимбурсите цени към Националната здравноосигурителна каса не се променя по никакъв начин. По отношение на това, че се губела прозрачността, ако сте си направили труда да вникнете в предложението, в момента от един орган, какъвто е Министерският съвет, се изнася отговорността за определяне на цените в реимбурсният списък в Министерството на здравеопазването с конкретна отговорност на министъра на здравеопазването. Какво по-добро от това да знаем кой ще държим отговорен. Разбира се, може би при предишното правителство, когато имаше тройна коалиция, механизмът да е отговорен за този процес Министерският съвет е бил по-удачен, но в крайна сметка ние не виждаме нищо лошо в това министърът на здравеопазването да формира политиката и в лекарствената сфера и той да бъде отговорен, и всички ние да знаем кой трябва да отговаря за съответни неблагополучия в тази област. Що се отнася до това дали мястото на съсловните организации е мястото там да вземат решение, въпросът остава открит. Аз бих направил едно сравнение с нашата работа в комисиите, когато присъстват неправителствени и съсловни организации без право на глас, но ние всички чинно искаме тяхното мнение, слушаме го и се съобразяваме. Това означава ли, че решенията, които ние вземаме в комисията, не са прозрачни? Подобен ще бъде и механизмът на работа на тази комисия. Разбира се, между първо и второ четене ще се чуят още мнения, въпреки че в последните два месеца бяха взети становищата на голям брой заинтересовани лица и в крайна сметка трябва да ви кажа, че конфликтът, който тук се опитват да ни представят, че съществува, всъщност се оказа, че такъв няма. По отношение на това дали Висшият фармацевтичен съюз ще дава разрешение или становища за разкриване на аптека, аз съм категорично против това, защото нито една друга съсловна организация няма тези привилегии. Нито Лекарският съюз дава разрешение за разкриване на медицински центрове, ДКЦ и болници, нито специалисти по дентална медицина дават разрешение за разкриване на стоматологични кабинети. След като те не могат да правят това, значи не е редно и Висшият фармацевтичен съюз да го прави. Разбира се, може да остане изискване те да дадат своето становище, но то не трябва да бъде задължително за Министерството на здравеопазването. По отношение на клиничните изпитвания единственият и основен замисъл беше, че от съсловната организация на специалистите по дентална медицина казаха, че при миналия законопроект поради технически пропуск те не били включени. Сега ние смятаме, че възстановяваме равноправието между различните съсловни организации, между различните участници вътре в процеса на лечение. Има ясно разписани правила кой може да прави клинични изпитвания. Казва се – медицинският център, трима специалисти. Това е минимумът, за да съществува медицински център, но той може да бъде и с много повече специалисти. Ако медицинският център не отговаря на изискванията, при които трябва да се провеждат клиничните изпитвания, той няма да може да ги извършва. Аз ще подкрепя този законопроект и се надявам да направим нещо наистина работещо и добро – в полза на всички заинтересовани страни. Благодаря.