8 юни 2011 г.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, имам процедура по дневния ред. Предлагам да отпадне т. 1 от дневния ред и ще се мотивирам съвсем кратко, точно и ясно. През последните десетина дни с колегите Огнян Пейчев и Валентин Николов неколкократно казахме и подчертахме, че тази седмица вкарваме в Комисията за борба с корупцията сигнал срещу господин Волен Сидеров, затова че преди изборите, по време на правене на листите в централата на партия „Атака”, голяма част от кандидат-депутатите на партия „Атака” бяха принудени и заблудени да подпишат договори за поръчителство в размер на 150 000 евро за всеки човек. Тъй като този сигнал днес влиза в Комисията за борба с корупцията, аз бях много изненадан, при условие че беше обявено всичко това предварително, когато от Политическа партия „Атака”, установих, че предлагат не някой друг за председател на тази комисия, а собствения си лидер. По принцип аз нямам абсолютно нищо против правото на партия „Атака”, не го оспорвам, да предлага, който си иска за член на тази комисия, но не и човекът, който ще бъде разследван от тази комисия. Уважаеми колеги, това е принципен въпрос. Тук не става дума за емоции. Тук става дума за принципи и за законност. Не може за председател на Комисията за борба с корупцията да бъде избран от Народното събрание човек, който ще трябва да разследва сам себе си. Ето защо без повече мотиви аз предлагам да се гласува и т. 1 да бъде отложена, докато поне в този вид анкета да докаже, че той няма нищо общо с това. Благодаря.

Разбира се, че всичко казано до този момент от Гумнеров не е нищо друго освен опит да се мие мръсна съвест – някакви съждения, които имат политическа стойност, и са просто инсинуации. (Реплики от КБ.) Това, което беше гласувано като т. 1 от дневния ред, не е нищо друго освен приложение на нашия правилник – нещо, което е правено много пъти по повод и във връзка с всички напуснали и излезли от парламентарните си групи. Трябва да се приведат комисиите според правилника на състава, който той повелява. И нищо друго. Въпросът е за приложението на правилника. Такова приложение, което във всяка една парламентарна група съобразява своя състав и своите участници, съобразно правилника. Другото, пак повтарям, са съждения, които нямат нищо общо с това действие, което е домашно, което е устройствено, което е приложение на правилника в действие. Благодаря ви.

Процедура по прегласуване.

Уважаеми колеги, първо, искам да благодаря на всички вас за това как гласувахте и да поискам прегласуване. Преди това искам да кажа на господин Шопов, че за съвест едва ли може да ми говори човек, за когото няколко пъти е казвано от колегите от ДПС, че си е подал първо молбата в ДПС преди да влезе в „Атака”, а след това е станал чрез властта и депутат. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 43, ал. 3 от нашия правилник внасям предложение за изменение на Закона за електронните съобщения, който касае минимум пет милиона българи, всички потребители на мобилни услуги. Когато това нещо се случи, още на 25 февруари 2011 г. от колегите от ГЕРБ имаше заявки, че само до няколко дни и те ще внесат предложения. Виждате какво се случва с мобилните оператори, особено сега пък в последните дни един от мобилните оператори просто с проблемите в софтуера изправи стотици хиляди българи пред проблеми с плащане на сметките. Тук предложенията са съвсем ясни, касаят европейската практика. Това са девет предложения. Няма един мобилен оператор в Европа, който да не е въвел нещата, които аз предлагам, касаещи едномесечна смяна на мобилния оператор, касаещи свършването на срочния договор и преминаването в безсрочен, от 22,00 ч. до 6,00 ч. сутринта да не се пускат есемеси. Тоест съвсем ясни и точни неща. Това, което казаха: да, ние ще внесем законопроект, но, забележете, 25 февруари! Преди три и половина месеца съм внесъл този законопроект и гражданите на България наистина очакват парламентът да отговори на това, което не касае една малка група. Ние се занимаваме със законопроекти, които след това ги връща Конституционният съд. Правим законодателство, което не е добро, а неща, които са ясни, които са елементарни и трябва наистина да бъдат приети, не виждам механизъм защо не трябва да бъдат приети. Това да се отлага. Същото беше казано и за антените – че се готви законопроект...

Наистина колегите от ГЕРБ трябва да отговорят на тези очаквания на гражданите на България.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, на 31 май Конституционният съд обяви за противоконституционен § 4а от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Конституционният съд беше сезиран от 52 народни представители, след като от всички страни в тази зала, с изключение на депутатите от ГЕРБ и „Атака”, бяха отправени предупреждения, че ще се стигне дотук. Аз не вземам думата, за да трия на някой „сол на главата” и за да злобея в този момент, защото това не ми е присъщо. Нормално е народните представители, това вече го наблюдаваме 10 години, да не са вещи в политическите дела във всяко едно отношение. Това, което трябва да се отбележи обаче е, че Министерският съвет, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Националният осигурителен институт дават становища, които не убеждават нито един конституционен съдия да гласува с особено мнение. Напротив, има гласували с особено мнение, но за още по-твърдо произнасяне на Конституционния съд. Това показва на какво ниво е администрацията в момента като компетентност, то наистина е много ниско. Това е голяма грижа на Партия ГЕРБ, ако иска въобще да управлява страната нормално, ако не иска да извършва тежки прегрешения каквото извърши с опита за промяна на Кодекса за социално осигуряване. Аз вземам думата, за да обърна внимание на последиците, които следват от определението на Конституционния съд и които са следствие от противоконституционните действия на правителството и на мнозинството на ГЕРБ и „Атака”, които гласуваха този текст. Те са за част от задължените допълнително професионално осигурени лица. Последиците според нас са следните: Първо, НОИ няма право да държи прехвърлените партиди и парите по тях. Няма законово основание. Второ, няма право да плаща допълнителни пенсии. Практически в момента тази система за допълнително пенсиониране е блокирана. Трето, НОИ няма на разположение свободни 108 млн. лв., които да върне по партидите на лицата. Ето това са последиците. За Синята коалиция министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов причини тези щети на хората и направи незаконни действията на една от най-големите институции на страната – Националния осигурителен институт. Затова ние настояваме да понесе отговорността си като бъде освободен от правителството. Разбира се, правителството носи своята отговорност. Според нас за спешното решаване на проблема трябва да бъде направено следното: Първо, да се възстанови членството на близо 44 000 души в пенсионно осигурителните дружества и те да продължават да се осигуряват по задължителното допълнително осигуряване там, където са били осигурени преди промяната, защото в момента е спряно и няма договори за превеждане на осигурителните им вноски. На практика цялата система е блокирана. Второ, да се приеме поправка в Кодекса за социално осигуряване, с която да се задължи Националният осигурителен институт да върне тези средства, а правителството да ги осигури и да бъдат възстановени по партидите. Трето, ако мнозинството реши да създаде специална институция вътре в Националния осигурителен институт, която аз не виждам как може да се направи и ние въобще не виждаме как може да се направи, да се даде възможност да избират лицата къде да останат техните партиди. Защо не виждам как може това нещо да се направи и защо е много трудно? Защото за разлика от правителството Конституционният съд е видял, че през 1999 г. е изграден един стълб на задължително осигуряване, който е на разходно-покривен принцип – това е Националният осигурителен институт. И един втори стълб, който е на капитало-покривен принцип – това са различни финансови инструменти за осигуряване на пенсиите на лицата. За съжаление това нещо не беше известно нито на правителството, нито на ГЕРБ, нито на министъра на финансите, нито на министъра на труда и социалната политика, което наистина е удивително за нивото на управлението на нашата страна в момента. Затова, за да понесе отговорността си правителството трябва спешно да разреши този проблем на хората. Благодаря ви.

Докладвайте ги.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Виждам, че гласуването върви безметежно, да не кажа и безмисловно, за да не обидя някого. Защо се налагат тези промени? (Викове от ГЕРБ: „Еее!”.) Защото, колеги от ГЕРБ, Парламентарната група на „Атака” е намаляла с 4 човека. Преди това имаше други разпадания и напускания. Сега ние заместваме един от „Атака” с друг от „Атака”, защото са напуснали „Атака”.

Госпожо председател, „Атака” няма тази относителна тежест в парламента, каквато имаше по-рано и тези места, които автоматично заместваме и се извършва с гласовете на ГЕРБ утвърждаването на тази воля, са неправомерни. Затова преди да се преизчисли относителната тежест на депутатите от парламентарни групи, останали в състава на парламентарните групи, тези промени не е нужно да се правят и аз предлагам да прекратим, да преизчислим и установим на коя група какво ръководство се полага в комисиите на парламента и тогава да попълваме състава им. Иначе това е едно неправомерно действие. Благодаря ви.

Да го чуем.

Това беше нескопосан опит за приятелска подкрепа. Колеги, когато правихме този правилник, ние го направихме такъв, какъвто е, за да го изпълняваме. Той е такъв, какъвто е. Не, че тогава не бяхме наясно, че ще има политическо номадство – грозно явление в българския политически живот. Бяхме наясно, но нали точно затова направихме някои правила, за да прекратим това политическо номадство, въпреки че видяхме, че този опит е неуспешен. Всъщност, ако ние не прилагаме правилника дори с тези половинчати мерки, които заложихме, включително и тези, които напуснаха парламентарните си групи, може би до този момент номадството, за което говоря, щеше да бъде още по-силно. А то ще продължи и ще стане още по-силно оттук нататък. Така се очертава винаги във всяко Народно събрание. По средата на мандата и след средата на мандата то се интензифицира. Ако не прилагаме правилника стриктно и точно, такъв какъвто е, ние още повече ще стимулираме този процес. Така че това тук са някакви съждения. Това, което трябва да направим в момента, е да приложим правилника, както сме го прилагали досега. Ако оттук нататък някой желае да инициира някакви промени в правилника и това уродливо явление, което виждаме, да продължи да се случва и още повече да се случва, нека да предложи своите промени. Но в този момент нямаме каквото и да е юридическо и правно основание, нямаме причина да не прилагаме правилника. Ние днес не правим абсолютно нищо друго, освен че сме стриктни и прилагаме правилника. Благодаря.

Уважаеми колеги! Предложението на колегата Георги Божинов е абсолютно разумно. То е в съответствие с парламентарния правилник и с практиката, прилагана включително от това мнозинство. Искам да ви припомня случая с разпадането на Парламентарната група „Ред, законност и справедливост”, когато по предложение на госпожа Искра Фидосова беше направено преразпределение в зависимост от новите квоти на депутатите от различните политически сили в комисиите. Включително беше дадена възможност на независимите депутати от РЗС да участват в комисии. Сега да се правят механични смени, при положение че има движение на депутати от различни парламентарни групи, от които най-сериозното – от Парламентарната група на „Атака”, е в противоречие включително с практиката, която мнозинството на ГЕРБ въведе до този момент. Това наистина е несериозно. Би следвало Председателският съвет, който иначе изпълнява само фасадни функции, този път да влезе в ролята си и да възложи на комисия преизчисляване на квотите на парламентарните групи във всяка парламентарна комисия. След като това бъде направено, да се персонализира новото съотношение на парламентарните групи, а не тук чисто механично да гласуваме предложения за смяна на народни представители. Освен това отпадането от парламентарна група е основание за незаемането на ръководни длъжности в парламентарните комисии, а не за обикновено членство. Всеки народен представител има право да участва в работата на парламентарните комисии. Парламентарна група да прави такива механични предложения, които да касаят независими депутати, не е коректно и не е съобразено с правилника. Госпожо председател, моля Ви, поемете инициативата да бъдат направени промени в парламентарните групи, които да отразят реално съотношението между политическите сили в парламента. Предложението ми е за прегласуване, доколкото това решение, което в момента обсъждаме, е в противоречие с правилника. (Единични ръкопляскания от независимите народни представители.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, поредицата от решения, по които гласуваме, безспорно имат преди всичко пряка връзка с правилника, по който работим, с установената досега практика. Не са основателни възраженията, че се правят някакви дребни сметки и се предявява прекалена педантичност по отношение прилагането на процедурни правила. Става дума за функционирането на основни комисии на Народното събрание. Те могат да се считат за правомерно действащи, ако са съставени по правилата. Госпожо председател, затова се обръщам към Вас и към господин Велчев, който направи такова възражение, че колегите от парламентарната група обръщат внимание много на сметките. Не е така, господин Велчев. Всеки член на комисия носи своята отговорност с гласа си, когато се вземат решения. Никак на е формален въпросът какво е съотношението по спорни въпроси. Госпожо председател, в случая с тези решения същината на решенията, вземани от Народното събрание, са далеч по-сериозни като същност от това дали точно се прилагат или не процедурните правила. Става дума за предложения, произлизащи от Парламентарната група на „Атака”. Те предвиждат промени, елиминиращи въобще от комисиите народни представители, напуснали парламентарната група, като те огласяват причини, заслужаващи възможно най-сериозно внимание, и на тяхно място се предлагат представители на парламентарната група начело с нейния председател. Обръщам се към вас – към всички народни представители от ГЕРБ, с въпроса: спомняте ли си текста на декларацията, гласувана от Народното събрание единодушно – с вашите гласове и на другите парламентарни групи, преди броени дни – на 27 май тази година, по повод дейността на тази партия, нейната парламентарна група и нейния ръководител. Ще ви прочета само два текста от тази декларация: „След своя опит за агресия срещу етническия мир, създаващ заплаха за националната сигурност на Република България, Политическа партия „Атака” е опасна за управлението на страната. Както повелява българската Конституция, недопустимо е религиозните общности и институции, както и верски убеждения да се използват за политически цели”. Какво прави днес Народното събрание? То е изправено пред пряко предизвикателство от Парламентарната група на „Атака”, която със своите предложения ясно заявява, че отхвърля единодушната констатация, воля на парламента, нещо повече, изправя мнозинството и всеки народен представител пред предизвикателството дали да гласува в съответствие с политическата позиция на Народното събрание или по непонятни причини ще приеме решения, които поначало го обезсмислят. Най-малкото, което трябваше да се направи, както предложиха господин Божинов и госпожа Манолова, е да се проведат много сериозни консултации, в това число и в Председателския съвет, за да се получи ясно и недвусмислено разбиране какво е допустимо не само от процедурна, но и от принципна гледна точка преди да се пристъпи към тази точка от дневния ред. Най-малкото – предложеното от господин Гумнеров, тази точка трябваше да се отложи. На този етап след като при повторно гласуване тази точка се обсъжда, се обръщам към представителите от ръководството на ГЕРБ и към всеки от народните представители от ГЕРБ: да не гласуват за направените предложения, защото те и процедурно, и по принцип са против волята на Народното събрание. Уважаеми колеги, още веднъж: всеки от вас поема възможно най-сериозна отговорност. В крайна сметка, не става въпрос само за текстове, а има ли воля Народното събрание да покаже, че има предели, зад които една политическа сила не може да си позволи да действа, защото накърнява основни национални интереси, първият от които е националната сигурност. По никакъв начин не можете да намерите каквото и да е оправдание, ако продължите да гласувате по начина, по който гласувате досега.

Разбира се, че Георги Пирински каза много неща. Единственото вярно нещо, което каза обаче, беше признанието му, че все пак прилагаме правилника. Според правилника не може да се отправи какъвто и да е упрек за това, което правим, и за тези решения. Другото бяха политически разсъждения, зад които мисля всеки един от вас е наясно какво се цели. Около тази рутинна процедура, на пръв поглед чисто техническа и съобразно правилника, за приложение на правилника, стоят по-големи амбиции. Те се видяха от Георги Пирински. Затова се отиде към декларацията, гласувана преди две седмици, в чието гласуване беше въвлечен и ГЕРБ. Този дебат днес, подобен дебат никога не се е водил и не е имало, по повод рутинни изменения в състава на комисиите, се превръща днес в нещо много повече – в консолидация на БКП-БСП, ДПС и така наречените сини заедно с предалите своите политически сили народни представители (реплики от независимите народни представители), за торпилиране баланса в парламента, което е мечта от много време насам. Днес с това гласуване до голяма степен ще се види, ще се направи проба, ще бъде лакмус в това отношение.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Пирински, слушах внимателно Вашето изказване. Познавам добре последователността и логичността на Вашето мислене и ми се струва, че остана нещо недоизказано от това, което изложихте пред Народното събрание. Затова Ви репликирам и Ви моля за пояснение. Вие цитирахте декларацията на Народното събрание и по-точно онази част, в която огромното мнозинство от българските народни представители се солидаризират около това, че дейността на „Атака” и самата „Атака” е заплаха за управлението на страната. Вие обаче свършихте дотук с цитата. Господин Пирински, ако в следващите дни предстои вот на недоверие, кой друг освен въпросните депутати от „Атака” и Парламентарната група на „Атака” ще бъде факторът, който да остави това правителство на власт? – няма друг. Следователно трябва да се направи разлика между държавността и стабилното управление на България, за които е заплаха „Атака”, и конкретното управление, фактор за чието оставане е „Атака”. Това противоречие е причината за раздвоеното поведение на народните представители от ГЕРБ – един път да гласуват за декларацията, а днес срамежливо да подкрепят исканията на „Атака”, която утре ще им трябва за оставане на власт. Как мислите по този въпрос?

Това е срамно!

Кое е срамното, господин Велчев? Кое? Станете и кажете! Срамно е вашето поведение!

Господин Пирински на практика предложи, на базата на политическа декларация, да бъде санкционирана по смисъла на правилника Парламентарната група на „Атака”. Когато приемахте декларацията, казах, че тази декларация се приема априори спрямо заключенията на правораздавателните органи, спрямо заключенията на следствието – МВР, прокуратурата и съда. Сега наистина се оказа, че тази декларация може да служи като политически инструмент за всякакви решения на Народното събрание и вероятно тя ще служи като такава до края на мандата. Мисля, че това, което се предлага тук, е логично и се разиграва срамна политическа игра. Ако някой се срамува, че е гласувал тази декларация, ние не се срамуваме от своето поведение. Смятаме, че сме прави и продължаваме да настояваме на това. Никога не сме поставяли под заплаха етническия мир и нашите действия са били именно в полза на този мир, колкото и парадоксално да ви звучи това. Това е въпрос на ценностна система. Едни имат една, други имат друга ценностна система. Не може да се санкционират 400 000 избиратели, които са изпратили Парламентарната група на „Атака” в този парламент!

Благодаря Ви, госпожо председател. Да, действително само на пръв поглед въпросът е технически. Всъщност, за първи път, както беше констатирано, в страната, в обществото ни от 20 години този инцидент пред мюсюлманския храм беше без прецедент по своята степен на провокация, на безпрецедентна агресия – именно пряко посегателство върху етническия мир, нещо, което с основание българското общество цени особено високо и особено ревниво трябва да пази. Бих искал да Ви припомня само още две констатации от декларацията, която цитирах: „Народните представители осъждат категорично агресията на Политическа партия „Атака” на 20 май 2011 г. С тези свои действия тази партия се изолира от българското демократично общество”. Ако някой смята, че това са просто фрази, празни думи, които са гласувани в момент на по-високо напрежение или възбуда, той дълбоко се лъже! Тази констатация е констатация, която отразява разбирането на българското общество за поведението на „Атака” в този инцидент, което по никакъв начин не е изолиран случай, а пореден пример на свръхагресивно и противоконституционно поведение. В миналия парламент партия „Атака” напусна парламента през последните няколко месеца от неговата дейност и демонстрира поначало своето пренебрежение, да не употребя по-сериозна дума, въобще към парламентарната форма на управление. Ето защо са основателни всички въпроси, възникващи около това: какви ще бъдат мотивите особено на мнозинството да гласува „за” предложените от тази политическа сила решения оттук-нататък, както, разбира се, и по гласуваните досега. Никакви възражения от гледна точка на това, че някой се бил подвел, че преследва някакви други цели, могат да оправдаят едно абсолютно безпринципно гласуване в подкрепа на тези предложения. Не се заблуждавайте, че с вашите гласове вие ще дадете много ясен знак на практика споделяте ли тази привързаност към основни демократични, конституционни принципи и начала на устройство на държавата, или на практика действате по друг начин – чисто политически, конюнктурно, както справедливо ви обърна внимание господин Божинов.

Уважаеми народни представители, правя предложение за прегласуване. В момента по чисто технически въпроси, устройствени на Народното събрание, се прави политика от страна на опозицията. Виждате смисъла на всичко това. Мисля, че трябва да се прояви мъдрост, да не бъдем конюнктурни, да спазваме стриктно правилника...

Правя искане за прегласуване.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз няма да се присъединя към това, което казаха колегите от БСП. Искам да заявя на уважаемите от мен колеги от ГЕРБ, че аз съм подписал декларация, че ще подкрепям българското правителство, но понякога в живота на един народен представител, той трябва да бъде оставен насаме със своята мисъл сам да прецени дали да гласува „за” или „против”. Днес ние разглеждаме един много сериозен въпрос, който беше повдигнат и от така наречените от заместник-председателя на Народното събрание „предали своята партия”. Но аз не съм предал своята съвест, защото тогава, когато крадеш ЕГН-та на български граждани, когато правиш подписка за българска Конституция с откраднати ЕГН-та, когато притискаш народни представители да подписват запис на заповед или договор, когато в Четиридесет и първото Народно събрание има зависими народни представители, които нямат възможност да гласуват, според волеизлиянието на българския народ, тогава всеки един от вас трябва да застане насаме със своята мисъл и когато натиска бутона да прецени дали това е в интерес на българските граждани, защото аз виждам у вас едно желание някои да покажат воля за това, че искаме да се справим с тази порочна практика, да не се вкарват в Народното събрание зависими народни представители. Аз смятам, че този въпрос след аргументите, които показаха тримата депутати, които напуснаха „Атака”, с това което показаха и някои от народните представители, водачи на листите на бившата група на „Ред, законност и справедливост”, ние много основно трябва да поставим този въпрос на новосъздадената парламентарна комисия за конфликт на интереси, която беше изградена тук от Народното събрание. Това е рецидив, който не трябва да се повтаря в нашата нова българска история. Затова ви призовавам: нека не гласуваме предложението за господин Волен Сидеров. Съмненията тук са много силни. Съмнения имаше и за още един колега тук, чийто прецедент беше, че не беше избран в същата тази комисия за конфликт на интереси – Делян Пеев. Затова призовавам всички народни представители от ГЕРБ, аз разчитам на вашата съвест – днес е моментът, когато ние трябва да покажем тази линия на поведение, която не е партийно обвързана, но е морално значима за бъдещите ваши действия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от независимите народни представители.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, ще ви запозная с доклада и предложението на Временната комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 154-01-50 от 26 май 2011 г.: „ДОКЛАД относно Проект за Решение за приемане на Правила за процедурата относно обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България Временната комисия проведе заседание на 3 юни 2011 г., на което разгледа и обсъди Проекта за Решение за приемане на Правила за процедурата относно обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 154-01-50 от 26 май 2011 г. Съгласно т. 6 от Решението на Народното събрание от 1 юни 2011 г. за създаване на Временната комисия в 7-дневен срок тя трябва да предложи на Народното събрание правила за процедура относно законопроекта. В изпълнение на решението Временната комисия внася следния проект за „РЕШЕНИЕ за приемане на Правила за процедурата относно обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Правила за процедурата относно обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 154-01-50 от 26 май 2011 г. Чл. 1. (1) Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вх. № 154-01-50 от 26 май 2011 г. се обсъжда и приема от Народното събрание на три гласувания в различни дни съгласно чл. 155, ал. 1 от Конституцията на Република България. (2) Срокът по чл. 154, ал. 2 от Конституцията на Република България започва да тече от деня на внасянето на законопроекта по ал. 1. Чл. 2. Създадената с Решение на Народното събрание от 1 юни 2011 г. Временна комисия за обсъждане на Законопроекта по чл. 1, ал. 1 изпълнява функциите на водеща комисия. Чл. 3. (1) На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на комисията, а мотивите на вносителите – в рамките на 20 минути. (2) При първото гласуване законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост. Народните представители се изказват по основните положения на законопроекта, като обсъждането протича при условията и по реда, предвидени за обсъждане на законопроекти при първо гласуване. (3) Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. (4) Ако законопроектът получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от 5 месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители. Чл. 4. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение в приетия на първо гласуване законопроект в сроковете по чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но не по-малко от 7 дни. Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. (2) Комисията внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях. (3) При второто гласуване законопроектът се обсъжда и приема текст по текст, при условията и по реда на чл. 74 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (4) В случая по чл. 3, ал. 3 законопроектът се смята за приет на второ гласуване, ако за всеки текст са гласували три четвърти от всички народни представители. (5) Текстовете, които не са подкрепени от три четвърти от всички народни представители, но са подкрепени от две трети от тях, се разглеждат и приемат по реда на чл. 3, ал. 4. (6) Когато законопроектът е приет на първо гласуване по реда на чл. 3, ал. 4, за приети на второ гласуване се смятат текстовете, за които са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители. (7) Текстовете, които не са подкрепени от три четвърти, съответно две трети от всички народни представители, се смятат за отхвърлени. Чл. 5. (1) Между второ и трето гласуване не се правят предложения по текстовете. След второто гласуване комисията представя текста за трето гласуване, в който тя може да предлага само редакционно-технически поправки. (2) Третото гласуване е гласуване на законопроекта в цялост. Гласуването е поименно. (3) В случая по чл. 4, ал. 4 законопроектът е приет на трето гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. (4) В случаите по чл. 4, ал. 5 и 6 законопроектът е приет на трето гласуване, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.”

Госпожо председател, уважаеми народни представители! За да няма спекулации, съм длъжен да направя това изявление. Парламентарната група на Коалиция за България и Българската социалистическа партия казваме „да” на финансовата стабилност в нашата държава. Ние казваме „да” за стабилността на финансовите и данъчни закони. Ние казваме „да” за това да не се увеличават данъците в България, и без това хората изнемогват. Но нашата парламентарна група и моята партия казваме „не” на това Конституцията да става заложник на популизма в изборните месеци. Ние казваме „не” на квазипроекта, конкретния квазипроект за промени в Конституцията! Този проект е вреден, а не полезен за финансовата стабилност.

Кое е вредното?

Ние казваме „не” на конституционното невежество и юридическия анархизъм! Затова, уважаеми дами и господа, Парламентарната група на Коалиция за България ще гласува „против” това проекторешение, което всъщност е един плагиат.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, първо ще направя процедурно предложение – на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник да бъде допусната в пленарната зала госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 102–01–28, внесен от Министерския съвет на 10 май 2011 г. На свое заседание, проведено на 26 май 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 102-01-28, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, която представи от името на вносителите законопроекта. Целта на законопроекта е въвеждане на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета на Европейския съюз от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес. Същото е следвало да бъде въведено във вътрешното законодателство на държавите – членки на Европейския съюз, до 28 март 2011 г. С него се изменят рамкови решения, сред които Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, които са въведени в националното законодателство на България със Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. С Рамковото решение чрез допълване и изменение на действащата уредба се защитават процесуалните права на гражданите, като се осигурява ясен и последователен подход по отношение на критериите за прилагане на основанието за непризнаване на задочно постановени съдебни решения в различните държави – членки на Европейския съюз. Разширяват се и се прецизират факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, постановени вследствие на съдебен процес – задочно производство, като в тези случаи се предвижда и задължително консултиране между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава. Предвиждат се и изменения в приложените към съответните рамкови решения формуляри. Същевременно законопроектът прецизира разпоредби относно признаването, изпълнението и изпращането на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции с оглед избягване на практически трудности при тяхното прилагане. С приемането на законопроекта Република България ще отговори на произтичащите от членството й в Европейския съюз ангажименти за въвеждане на членове 3 и 4 от Рамково решение 2009/299/ПВР. След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 102 01-28, внесен от Министерския съвет на 10 май 2011 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 102 01 28, внесен от Министерския съвет на 10 май 2011 г. На заседанието, проведено на 18 май 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на правосъдието: Даниела Машева – заместник министър, и Надя Хрингова – старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания относно взаимното признаване на задочно постановени съдебни решения. Законопроектът е съобразен с изискванията на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес. Целите на Рамковото решение 2009/299/ПВР са да укрепи процесуалните права на субектите на наказателното производство, да улесни съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и да спомогне за взаимното признаване на съдебни решения между държавите членки. Следва да се отбележи, че предлаганите разпоредби засягат единствено измененията, свързани с Рамково решение 2005/214/ПВР и Рамково решение 2006/783/ПВР, като се очаква да бъдат внесени допълнителни законодателни промени, които да въведат изцяло изискванията на Рамково решение 2009/299/ПВР. Необходимо е законопроектът да бъде приет в най-кратки срокове, тъй като съгласно чл. 8 от Рамково решение 2009/299/ПВР, държавите членки трябва да вземат необходимите мерки за спазване на неговите изисквания до 28 март 2011 г. В законопроекта са включени и други разпоредби, които не са в пряка връзка с въвеждането на Рамково решение 2009/299/ПВР, а са свързани с констатирани от Министерството на правосъдието в процеса на прилагането на закона празноти. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции не противоречи на разпоредбите на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 14 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 102-01-28, внесен от Министерския съвет на 10 май 2011 г.”

Госпожо председател, тъй като виждаме празните места – хората от другите партии не искат да работят, моля да дадете почивка и да призовете може би председателите на парламентарните групи да докарат хората си на работа, защото всичките получават пари от бюджета. Да бъдат така добри да идват да работят! Ако това ви е начинът на предизборната борба… (Реплика на народния представител Румен Такоров.) Имате възможност да говорите тук, а не от място! Ако предизборната ви борба е да блокирате работата на парламента и да покажете, че той не може да работи…

Не. Няма смисъл. То няма кворум.

Госпожо председател, не мога да разбера на кого искате да помогнете – да помогнете на „сините” да дойдат или на БСП? Поисках 15 минути почивка и да се призоват народните представители.

Добре, искам прегласуване.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.

Благодаря. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерския съвет на 18 май 2011 г. Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 26 май 2001 г. На същото заседание присъства и заместник-министърът на правосъдието – госпожа Даниела Машева, която представи от името на вносителите законопроекта. С него се цели хармонизиране на българското законодателство с изискванията на чл. 2 от Рамково решение 2009/299 на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584, 2005/214, 2006/783, 2008/909 и 2008/947, насърчава се прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес, като държавите членки следва да въведат рамковото решение преди 28 март 2011 г. Предлага се въвеждането на задочното производство като факултативно основание за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане. Предвиждат се изключения, при които въпреки проведеното задочно производство издадената Европейска заповед за арест следва да бъде изпълнена от компетентните органи на изпълняващата държава. Създават се и редица задължения за компетентните органи на издаващата държава: предоставяне на копие от съдебното решение по искане на лицето преди неговото предаване в случаите, когато то не е било официално уведомено за наказателното производство и не му е било връчено съдебното решение; задължение за съдебен контрол върху мерките за неотклонение и задължение за ново разглеждане на делото незабавно след предаването на лицето. Предвижда се възможност окръжният съд да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, както и редица изключения от общото правило, при които Европейската заповед за арест следва да бъде изпълнена. Със законопроекта се предлага създаването на чл. 40а, с който се регламентира правото на лицето да иска и да получи копие от задочната присъда в случаите по чл. 40, ал. 2, т. 4, преди да бъде предадено в издаващата държава. Създава задължение на съда да упражнява контрол върху задържането на лицето до приключването на производството, като се посочва изрично задължението на съда да стартира производството по обжалването или новото разглеждане на делото непосредствено след предаването на лицето. Предвиждат се изменения и допълнения във формуляра за Европейската заповед за арест, който е включен като приложение към Рамковото решение относно Европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, отразяващи съответните изменения в самия акт. В законопроекта са предвидени разпоредби, уреждащи служебното издаване на документи за самоличност на екстрадируеми лица по искане на Върховната касационна прокуратура. Те са свързани с констатирани от Министерството на вътрешните работи проблеми относно издаването на документи за самоличност на лица, за които има влязло в сила решение за предаване. Целта е уеднаквяване на практиката при фактическото предаване и приемане на екстрадирани лица, което е в съответствие и с бланкетната норма на чл. 1, ал. 4 от Закона за българските лични документи, съгласно която издаването на български лични документи може да се извършва и по служебен път в случаите, определени със закон. С приемането на законопроекта Република България ще отговори на произтичащите от членството й в Европейския съюз ангажименти, за въвеждане на чл. 2 от Рамково решение 2009/299. След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерския съвет на 18 май 2011 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерския съвет на 18 май 2011 г. На заседанието, проведено на 1 юни 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на правосъдието: Даниела Машева – заместник-министър и Елена Вичева – младши експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”. С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания относно взаимното признаване на задочно постановени съдебни решения. Законопроектът е съобразен с изискванията на Рамково решение 2009/299 на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584, 2005/214, 2006/783, 2008/909 и 2008/947, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес. С рамковото решение се установяват общи правила за признаване и изпълнение в една държава-членка (изпълняващата държава-членка) на задочно постановени съдебни решения в друга държава-членка (издаващата държава-членка). Предвидените изменения в съответствие с чл. 2 от Рамково решение 2009/299 съдържат факултативно основание за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест, ако лицето не се е явило лично на съдебния процес. Посочени са изключенията, при които въпреки проведеното задочно производство издадената Европейска заповед за арест следва да бъде изпълнена от компетентните органи на изпълняващата държава. В цитираните изменения се създават и редица задължения за компетентните органи на издаващата държава: предоставяне на копие от съдебното решение по искане на лицето преди неговото предаване в случаите, когато то не е било официално уведомено за наказателното производство и не му е било връчено съдебното решение, задължение за съдебен контрол върху мерките за неотклонение и задължение за ново разглеждане на делото незабавно след предаването на лицето. В съответствие с Рамково решение 2009/299, законопроектът съдържа изменения и допълнения във формуляра за Европейска заповед за арест, включен като приложение към Рамково решение относно Европейска заповед за арест. В законопроекта са предвидени и други разпоредби, които не са директно свързани с европейското законодателство. С приемането на законопроекта ще бъдат укрепени процесуалните права на гражданите, по отношение на които има издадена ЕЗА и които не са взели участие в производството по нейното издаване. В заключение следва да се отбележи, че срокът, предвиден в чл. 8 от Рамково решение 2009/299 за вземане на необходимите мерки за транспониране в националното законодателство, е 28 март 2011 г. В тази връзка е необходимо законопроектът да бъде приет във възможно най-кратки срокове от Народното събрание. В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на ЗЕЕЗА, съответства на изискванията на Рамково решение 2009/299 на Съвета от 26 февруари 2009 г. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерския съвет на 18 май 2011 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерския съвет на 18 май 2011 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 1 юни 2011 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието: Даниела Машева – заместник-министър и Елена Вичева – младши експерт в Дирекция „Международно-правно сътрудничество и европейски въпроси”. Законопроектът беше представен от заместник-министър Машева. С него се цели хармонизиране на българското законодателство с изискванията на чл. 2 от Рамково решение 2009/299 на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584, 2005/214, 2006/783, 2008/909 и 2008/947 за укрепване на процесуалните права на лицата и насърчаване прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес. Рамковото решение трябва да бъде въведено от държавите членки преди 28 март 2011 г. Член 2 от него предвижда задочното производство като факултативно основание за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане. Налице са и изключения, при които въпреки проведеното задочно производство издадената Европейска заповед за арест следва да бъде изпълнена от компетентните органи на изпълняващата държава. Създават се и редица задължения за тези органи: предоставяне на копие от съдебното решение по искане на лицето преди неговото предаване в случаите, когато то не е било официално уведомено за наказателното производство и не му е било връчено съдебно решение; задължение за съдебен контрол върху мерките за неотклонение и задължение за ново разглеждане на делото незабавно след предаването на лицето. Предвиждат се промени във формуляра на Европейската заповед за арест, който е включен като приложение към Рамковото решение относно Европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки. Предлага се възможност окръжният съд да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично. Предвиждат се и изключения от общото правило, при които Европейската заповед за арест следва да бъде изпълнена. Създава се задължение на съда да упражнява контрол върху задържането на лицето до приключване на производството, като изрично се посочва задължението на съда да стартира производството по обжалването или новото разглеждане на делото непосредствено след предаването на лицето. В законопроекта са включени и други разпоредби, които не са в пряка връзка с въвеждането на Рамково решение 2009/299/ПВР, а са свързани с констатирани от Министерството на вътрешните работи проблеми относно издаването на документи за самоличност на лица, за които има влязло в сила решение за предаване. Предвидени са разпоредби, уреждащи служебното издаване на документи за самоличност на екстрадируеми лица по искане на Върховната касационна прокуратура. В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи единодушно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерски съвет на 18 май 2011 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, моля ви да подкрепите предложенията за изменение и допълнение на Закона за екстрадиция и Европейската заповед за арест, които са пряко свързани със задълженията на България като държава – член на Европейския съюз, да транспонира във вътрешното си законодателство разпоредбите на цитираното Рамково решение, отнасящи се до гарантиране в максимална степен правата на лица, които не са имали възможност да участват в съдебни процедури, по отношение на които е наложено наказание лишаване от свобода, отклонили са се от наказателно преследване и изтърпяване на наказанието и впоследствие по отношение на тях е издадена Европейска заповед за арест. Моля ви да имате предвид, че настоящите изменения целят допълване на реквизитите на Европейската заповед за арест, която е инструмент, целящ връщане на лица, които са се отклонили от наказателно преследване, в държавата, която е постановила присъда спрямо тях. Този инструмент се обменя между държавите членки в Европейския съюз и представлява унифицирана форма със задължителни реквизити. Ако България не допълни тези реквизити, съществува риск издадените от българските компетентни власти европейски заповеди за арест да не бъдат разпознавани и да не бъдат изпълнявани в другите държави – членки на Европейския съюз. Моля ви да подкрепите и предложенията, отнасящи се до попълване на празнота в Закона за екстрадиция и Европейската заповед за арест, свързана с липса на процедура за служебно издаване на документи за самоличност на лица, подлежащи на екстрадиране и на предаване в производства по Европейска заповед за арест. Благодаря за вашето внимание.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в същото министерство, господин Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” и госпожа Желяна Христова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция: „§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „изпълнява функциите на” се заменят с „е”. 2. Създава се ал. 4: „(4) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” е орган за контрол по прилагането на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ, L 315/14 от 3 декември 2007 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1371/2007.”

По параграфи 3, 4 и 5 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи и предложението ни е да бъдат гласувани ан блок.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция: „§ 6. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „Основният предмет” се заменят с „Предметът”. 2. Точка 3 се изменя така: „3. определяне и събиране на инфраструктурните такси от лицензираните железопътни превозвачи в съответствие с методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;” 3. Създават се т. 9 и 10: „9. разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт; 10. предоставяне на други услуги.”

Аз имам само един въпрос във връзка с т. 9: „разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт”. Какво казва в закона един такъв текст? По какъв начин реално ще стане? Това разпределение трябва да бъде справедливо – на базата на консумираната енергия от превозвачите. Ако може да се обясни ясно, за да подкрепим цялостния текст, ще ви бъда благодарен.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага параграфът да бъде отхвърлен.

Няма направени предложения от § 8 до § 21, които стават съответно от § 7 до § 20. Предложението на комисията е да бъдат гласувани ан блок.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 22 да се раздели на шест отделни параграфа: § 21, § 22, § 23, § 24, § 25 и § 26 със следната редакция: „§ 21. В Глава трета наименованието на раздел ІІ се изменя така: „Раздел ІІ - Поддържане на превозните средства”.

„§ 22. Член 45 се изменя така: „Чл. 45. (1) За всяко превозно средство преди въвеждането му в експлоатация се определя лице, което е отговорно за неговото поддържане. (2) Железопътните превозвачи, управителите на железопътната инфраструктура или ползвателите на превозните средства могат да изпълняват функциите на лице по ал. 1. (3) Лицето по ал. 1 се вписва в регистъра на превозните средства. (4) Лицето по ал. 1 осигурява чрез система за поддържане безопасното експлоатационно състояние на превозните средства, като гарантира, че превозните средства са поддържани в съответствие с: 1. инструкциите и други технически документи относно поддържането на съответното превозно средство; 2. действащите разпоредби, включително правилата за поддържане, и изискванията на техническите спецификации за оперативна съвместимост. (5) Лицето по ал. 1 извършва поддържането на превозните средства самостоятелно или възлага изпълнението на част от функциите по поддръжката на друг изпълнител. (6) Независимо от отговорността на лицето по ал. 1 железопътният превозвач и управителят на железопътната инфраструктура отговарят за безопасната експлоатация на превозните средства, които ползват, чрез изградена система за управление на безопасността.”

„§ 23. Член 46 се изменя така: „Чл. 46. (1) Лицето по чл. 45, ал. 1 извършва поддържане на превозните средства след получаване на сертификат за поддържане на превозните средства. (2) Сертификатът по ал. 1 се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”. (3) Сертификатът по ал. 1 е поименен и не подлежи на преотстъпване. (4) При подаване на документите за издаване на сертификат се събира такса в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”

„§ 24. Създава се чл. 46а: „Чл. 46а. (1) Лицето, което кандидатства за получаване на сертификат по чл. 46, ал. 1, подава писмено заявление до Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, към което прилага документите, определени в наредбата по чл. 29, ал. 3, т. 1. (2) Лицето по ал. 1, трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да е търговец; 2. да има осигурена материална база, необходима за осъществяване на дейността по поддържане на превозните средства. (3) В случаите, когато лицето по ал. 1 възлага изпълнението на част от функциите по поддръжка на друг изпълнител, за него се прилага изискването по ал. 2, т. 2. (4) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” разглежда заявлението и приложените към него документи и извършва проверка за установяване спазването на изискванията за издаване на сертификата за поддържане на превозните средства. (5) В случаите, когато лицето по ал. 1 е железопътен превозвач или управител на железопътна инфраструктура, проверката по ал. 4 се извършва едновременно с процедурата за издаване или преразглеждане на сертификата за безопасност на железопътния превозвач или удостоверението за безопасност на управителя на железопътната инфраструктура. Спазването на изискванията за лице отговорно за поддръжката на превозните средства се отбелязва в сертификата за безопасност на железопътния превозвач или в удостоверението за безопасност на управителя на железопътната инфраструктура. (6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” или оправомощено от него длъжностно лице по своя инициатива или по сигнал извършва проверки на лицето, получило сертификат за поддържане на превозните средства. (7) Когато бъде установено, че лицето, получило сертификат за поддържане на превозните средства, не отговаря на изискванията за издаването му, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” дава писмени предписания и определя срок за отстраняване на нередовностите.”

„§ 25. Създава се чл. 46б: „Чл. 46б. Сертификатът за поддържане на превозни средства се отнема и правата, произтичащи от него, се прекратяват: 1. с решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, когато: а) са констатирани нарушения на разпоредбите на закона и подзаконовите нормативни актове, свързани с безопасното експлоатационно състояние на превозните средства, или сертификатът е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание; б) лицето престане да отговаря на условията по чл. 46а, ал. 2 и 3; в) в случаите по чл. 46а, ал. 7 нередовностите не бъдат отстранени в срок; 2. по молба на притежателя на сертификата; 3. с прекратяване дейността на притежателя на сертификата.”

„§ 26. Член 47 се изменя така: „Чл. 47. Отказът да се издаде сертификат и отнемането му подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя по § 23 до 29 включително, които стават съответно § 27 до § 33. Предложението ми е да бъдат гласувани ан блок.

По § 30 има предложение от народните представители Иван Вълков, Станислав Иванов, Валентин Микев и Цветомир Михов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 34 и предлага следната редакция: „§ 34. В чл. 115б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „съответствието” се заменя с „и проверка на съответствието със съществените изисквания за оперативна съвместимост”, а думите „проверката на” се заличават. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Разрешението за извършване на дейностите по оценяване съответствието на подсистема или на част от подсистема с изискванията на националните правила за безопасност или с техническите правила, които се използват за прилагането на съществените изисквания, определени в списък за всяка подсистема, се издава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице, като в него се посочват дейностите и подсистемите, за оценка на които се издава.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея: а) в текста преди т. 1 след думите „по ал. 1” се добавя „и 2”; б) в т. 4, буква „а” след думите „оперативна съвместимост” се поставя запетая и се добавя „съответно на националните правила за безопасност и/или техническите правила”. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Лицето по ал. 1 и 2 удостоверява изпълнението на изискванията по ал. 3, т. 3, т. 4, буква „б” и т. 5 чрез документ за акредитация, издаден от Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по споразумение за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация.” 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея след думите „по ал. 1” се добавя „и 2”. 7. Досегашната ал. 6 става ал. 7. 8. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея: а) в текста преди т. 1 след думата „Разрешението” се добавя и „по ал. 1 и 2”; б) в т. 1, буква „а” думите „по ал. 2” се заменят с „по ал. 3”. 9. Досегашната ал. 8 става ал. 9.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 31, 32 и 33, които ще станат съответно параграфи 35, 36 и 37. Тъй като няма направени предложения, предлагам те да бъдат гласувани ан блок.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 34, който става § 38, и предлага следната редакция: „§ 38. В чл. 117, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думите „железопътните превозвачи” се поставя запетая и думите „и лицензираните лица, които издават сертификати за безопасност” се заменят с „лицата, получили сертификат по чл. 46, ал. 1, и лицата, получили разрешение по чл. 115б”. 2. В т. 2 думите „и сертификатите за безопасност” се заличават. 3. В т. 5 думите „подвижния състав” се заменят с „превозните средства”. 4. Създава се нова т. 11: „11. да проверяват спазването на разпоредбите на Регламент (ЕО) 1371/2007;”. 5. Досегашните т. 11, 12 и 13 стават съответно т. 12, 13 и 14.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 35 до 41 включително, които стават съответно параграфи от 39 до 45. Тъй като няма направени предложения, предлагам да бъдат гласувани ан блок.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 42, който става § 46, и предлага следната редакция: „§ 46. Създават се чл. 139-143: „Чл. 139. На железопътен превозвач, който наруши разпоредбите на Регламент (ЕО) 1371/2007, се налагат имуществени санкции, както следва: 1. за непредоставяне по подходящ начин на информация за преустановяване на услуги, предоставяни с договора за обществена услуга за железопътен превоз, преди изпълнение на решението за преустановяване в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 1000 до 10 000 лв.; 2. за предоставяне на непълна информация или за отказ да предостави на пътник поискана от него информация за пътувания, за които предлага договор за превоз, както и информация по време на пътуването, посочени в Приложение ІІ, части І и ІІ от Регламент (ЕО) 1371/2007, в съответствие с чл. 8, параграфи 1 и 2 от същия регламент – в размер от 2000 до 5000 лв.; 3. за предоставяне по неподходящ начин на пътник със слухови и/или зрителни увреждания поискана от него информация за пътувания, за които предлага договор за превоз, както и информация по време на пътуването, посочени в Приложение ІІ, части І и ІІ от Регламент (ЕО) 1371/2007, в съответствие с чл. 8, § 3 от същия регламент – в размер от 3000 до 6000 лв.; 4. за непредоставяне на пътник на информация за закупуване на билети, в случаите когато на гарата няма билетно гише, в съответствие с чл. 9, § 5 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 2000 до 5000 лв.; 5. за неизплащане на авансово плащане на обезщетение в съответствие с чл. 13 от Регламент (ЕО) 1371/2007 в срок 15 дни след установяване самоличността на пътника, претърпял физическо и/или психическо увреждане, причинено от произшествие по време на пътуване с железопътно превозно средство или по време на качване или слизане – в размер от 10 000 до 20 000 лв.; 6. за неизплащане на авансово плащане на обезщетение в съответствие с чл. 13 от Регламент (ЕО) 1371/2007 в срок 15 дни след установяване самоличността на физическото лице, имащо право на обезщетение в случай на смърт на пътник, настъпила вследствие на произшествие по време на пътуване с железопътно превозно средство или по време на качване или слизане – в размер 40 000 лв.; 7. за отказ за възстановяване пълната стойност на билета или за продължаване или пренасочване при сравними транспортни условия до крайното местоназначение съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 1000 до 3000 лв.; 8. за неизплащане на обезщетение за закъснение при условията на чл. 17 от Регламент (ЕО) 1371/2007, за което стойността на билета не е възстановена съгласно чл. 16 от същия регламент – в размер от 2000 до 5000 лв.; 9. за непредоставяне на информация за положението, очакваното време на заминаване и/или на пристигане, в случай на закъснение, в съответствие с чл. 18, § 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 500 до 3000 лв.; 10. за непредоставяне на пътниците на услугите по чл. 18, § 2, букви „а”-„в” от Регламент (ЕО) 1371/2007 съгласно изискванията на чл. 18, § 2 от същия регламент – в размер от 5000 до 10 000 лв.; 11. за непредоставяне на алтернативни транспортни услуги в случаите на чл. 18, § 3 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 1000 до 3000 лв.; 12. за отказ да удостовери върху документа за превоз, че влакът е бил закъснял, отменен или е изпусната връзка със следващ превоз в съответствие с чл. 18, § 4 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 1000 до 2000 лв.; 13. за нарушение на чл. 19, § 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007 и установяване и поддържане на дискриминационни правила за достъп до железопътна транспортна услуга на лица с увреждания и лица с ограничена подвижност – в размер от 5000 до 8000 лв.; 14. за нарушение на чл. 20, § 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007 и отказване предоставяне на лице с ограничена подвижност поискана от него информация за достъпността на железопътна превозна услуга и условията за достъп до превозните средства, както и до различните съоръжения във влака – в размер от 1000 до 2000 лв.; 15. за нарушение на чл. 21, § 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007 и несъобразяване с техническите спецификации за оперативна съвместимост за лица с увреждания и лица с ограничена подвижност и неосигуряване на достъп до превозните средства и другите съоръжения – в размер от 5000 до 10 000 лв.; 16. за нарушение на чл. 21, § 2 от Регламент (ЕО) 1371/2007 и отказ за осигуряване достъп на лица с увреждания и лица с ограничена подвижност до железопътен превоз в случаите, когато липсва придружаващ персонал във влака – в размер от 2000 до 5000 лв.; 17. за нарушение на чл. 22, § 3 от Регламент (ЕО) 1371/2007 и непредоставяне на леснодостъпна информация в съответствие с правилата за достъп, посочени в чл. 19, § 1 от същия регламент – в размер от 2000 до 5000 лв.; 18. за отказ от предоставяне на безплатна помощ на лица с увреждания и лица с ограничена подвижност във влак, както и по време на качване и слизане от него, посочена в чл. 23 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 2000 до 5000 лв.; 19. за отказ за сътрудничество, съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) 1371/2007, при предоставяне на безплатна помощ на лица с увреждания и лица с ограничена подвижност във влак, както и по време на качване и слизане от него – в размер от 1000 до 2000 лв.; 20. за неопределяне на стандарти за качество и за невъвеждане на система за управление на качеството съгласно чл. 28 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 5000 до 10 000 лв.; 21. за непредоставяне на информация при продажба на билети за пътувания с железопътен транспорт относно правата и задълженията на пътниците съгласно чл. 29 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 2000 до 5000 лв.; 22. за отказ да превози пътник и/или багаж или транспортно средство до местоназначението при наличие на договор за превоз, посочен в чл. 6 от Приложение І на Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 1000 до 2000 лв.; 23. за причиняване вреда на пътник, който поради отменяне на влак, закъснение или изпускане на връзка не може да продължи пътуването същия ден или с оглед целта на пътуването при дадените обстоятелства не е подходящо да продължи пътуването същия ден, определена в чл. 32, § 1 от Приложение І на Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 2000 до 3000 лв.; 24. за непредприемане на необходимите мерки за обезпечаване личната сигурност на пътниците във влаковете и за управление на рисковете, посочени в чл. 26 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 2000 до 5000 лв.; 25. за неизпълнение на чл. 14 от Регламент (ЕО) 1371/2007 и за отказ да подпомогне пътник, когото е превозвал и който е претърпял физическо увреждане, при искането от страна на пътника на обезщетение от трети лица за претърпените от него вреди – в размер от 1000 до 3000 лв.; 26. за други нарушения на Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 1000 до 2000 лв. Чл. 140. На управител на железопътната инфраструктура, който наруши разпоредби на Регламент (ЕО) 1371/2007, се налагат имуществени санкции, както следва: 1. за непредоставяне на информация за положението, очакваното време на заминаване и/или на пристигане, в случай на закъснение, в съответствие с чл. 18, § 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 500 до 3000 лв.; 2. за нарушение на чл. 19, § 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007 и установяване и поддържане на дискриминационни правила за достъп до железопътна транспортна услуга на лица с увреждания и лица с ограничена подвижност – в размер от 5000 до 8000 лв.; 3. за нарушение на чл. 21, § 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007 и за несъобразяване с техническите спецификации за оперативна съвместимост за лица с увреждания и лица с ограничена подвижност и неосигуряване на достъп до гарите, пероните и другите съоръжения – в размер от 5000 до 10 000 лв.; 4. за нарушение на чл. 21, § 2 от Регламент (ЕО) 1371/2007 и за отказ да осигурят достъп на лица с увреждания и лица с ограничена подвижност до железопътен превоз в случаите, когато липсва придружаващ персонал на гарите – в размер от 2000 до 5000 лв.; 5. за нарушение на чл. 22, § 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007 и за отказ да предостави безплатна помощ на лица с увреждания и лица с ограничена подвижност при заминаване, преминаване или пристигане на гара с обслужващ персонал, така че лицето да може да се качи или да слезе от влак, за който е закупило билет – в размер от 2000 до 5000 лв.; 6. за отказ за сътрудничество, посочено в чл. 24 от Регламент (ЕО) 1371/2007, при предоставяне на безплатна помощ на лица с увреждания и лица с ограничена подвижност на гарата, както и по време на качване и слизане от влак – в размер от 1000 до 2000 лв.; 7. за непредприемане на необходимите мерки за обезпечаване личната сигурност на пътниците на гарите и за управление на рисковете, посочени в чл. 26 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 2000 до 5000 лв.; 8. за непредоставяне на информация при продажба на билети за пътувания с железопътен транспорт относно правата и задълженията на пътниците съгласно чл. 29 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 2000 до 5000 лв.; 9. за нарушение на чл. 22, § 3 от регламента и непредоставяне на леснодостъпна информация в съответствие с правилата за достъп, посочени в чл. 19, § 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 2000 до 5000 лв.; 10. за други нарушения на Регламент (ЕО) 1371/2007 – в размер от 1000 до 2000 лв. Чл. 141. (1) Продавач на билети, предлагащ договор за превоз от името на железопътен превозвач, който предостави непълна информация или откаже да предостави на пътник поискана от него информация, посочена в Приложение ІІ, част І на Регламент (ЕО) 1371/2007 за пътуванията, за които предлага договор за превоз, в съответствие с чл. 8, параграфи 1 и 2 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. (2) На туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението си по чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Чл. 142. (1) Продавач на билети, който не изпълни задължението си по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007, се наказва с глоба в размер от 200 до 500 лв. (2) На туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението си по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1371/2007, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Чл. 143. На туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението си по чл. 29 от Регламент (ЕО) 1371/2007, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.”

По § 43 комисията подкрепя по принцип текста на параграфа, който става § 47, и предлага следната редакция: „§ 47. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думите „и съоръженията за производство, преобразуване и пренос на електрическа енергия” се поставя запетая и се добавя „използвани само”. 2. Точка 8а се отменя. 3. Точка 12 се изменя така: „12. „Превозно средство (подвижен железопътен състав)” е средство, което се движи на собствени колела по железопътни релси, със или без теглене. Превозното средство се състои от една или повече структурни и функционални подсистеми или части от такива подсистеми.” 4. Точка 27 се изменя така: „27. „Сертификат за безопасност на железопътен превозвач” е документ, доказващ, че железопътният превозвач е изградил система за управление на безопасността и може да изпълни изискванията, формулирани в Техническите спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС) и в националните правила за безопасност, за да контролира рисковете и да експлоатира железопътната мрежа по безопасен начин.” 5. Точка 28 се изменя така: „28. „Удостоверение за безопасност на управител на железопътна инфраструктура” е документ, потвърждаващ приемането на система за управление на безопасността на управителя на инфраструктурата и на разпоредбите за спазване на специфичните изисквания, необходими за безопасното проектиране, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура, както и поддържането и управлението и контрола на движението и системата на сигнализацията.” 6. Точка 29 се отменя. 7. Точка 31 се изменя така: „31. „Произшествие” е нежелано или непредвидено внезапно събитие или поредица от такива събития, които имат вредни последици за железопътната система. Произшествията са: сблъскване, дерайлиране, произшествие при железопътни прелези, произшествие с хора, причинени от подвижен състав в движение, пожари и други.” 8. В т. 39 думите „преценка на оценка по „ЕО” – процедура за проверка на подсистемите” се заменят с „оценка на ЕО процедура за проверка на подсистемите”. 9. Създават се точки 40 и 41: „40. „Ползвател” е физическо или юридическо лице, което като собственик или с право на ползване на превозно средство го експлоатира като средство за транспорт и е регистрирано в регистъра по чл. 115а, ал. 7. 41. „Лице с увреждания” или „лице с намалена подвижност” е лице съгласно чл. 3, параграф 15 от Регламент (ЕО) 1371/2007.”

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 44 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 48.

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 45 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграфа, който става § 49, и предлага следната редакция: „§ 49. В Закона за държавната собственост в Преходните и заключителни разпоредби се създава § 6б: „§ 6б. (1) Работници и служители на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, настанени под наем в жилища на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД по съответния ред и отговарящи на изискванията на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, имат право да ги закупят по реда на същия правилник. (2) Работници и служители на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД, настанени под наем в жилища на Национална компания „Железопътна инфраструктура” по съответния ред и отговарящи на изискванията на този закон, имат право да ги закупят по реда на закона. (3) Правата по ал. 1 и 2 имат и бивши работници и служители, които имат най-малко 10-годишен стаж в системата на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД и Национална компания „Железопътна инфраструктура” и са променили работодателя си при условията на чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда или чиито трудови правоотношения са прекратени поради придобиване право на пенсия.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 50 и предлага следната редакция: „§ 50. В Закона за енергетиката се правят следните допълнения: 1. В чл. 30, ал. 1 се създава т. 11: „11. за разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт.” 2. В Преходните и заключителните разпоредби се създава §4а: „§4а. Обектите и съоръженията, управлявани от Национална компания „Железопътна инфраструктура”, представляващи елементи от преносна или разпределителна мрежа и които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в срок до 13 декември 2012 г.”

Комисията предлага да се създаде нов § 51: „§ 51. Министерският съвет приема методиката по чл. 35, ал. 2 в срок три месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 47, който става § 52 и предлага следната редакция: „§ 52. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на: 1. Параграф 17, относно чл. 35, ал. 2 и 5 и § 50, относно чл. 30, ал. 1, т. 11, които влизат в сила три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник”; 2. Параграф 46, относно чл. 139, т. 1-3, 5-12, 15-23, 25-26, чл. 140, т. 1, 3-6, 8-10, чл. 141 и 143, които влизат в сила от 4 декември 2014 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Процедура на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам в залата да бъде допуснат за участие господин Митко Тодоров – заместник-министър на културата.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, народни представители „Д О К Л А Д по Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-11, внесен от Министерски съвет на 19 май 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 1 юни 2011 г., разгледа проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г. Проектът на Решение бе представен от господин Тодор Чобанов, заместник-министър на културата, с който на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване се предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Росица Георгиева Баталова. Предложението е мотивирано с дългогодишната творческа дейност на Росица Баталова като диригент на Държавния музикален театър „Стефан Македонски” – повече от 55 години, и богатото творчество в областта на сценичното музикално изкуство – дирижирала е повече от 5000 постановки у нас и в чужбина. Също така под нейното диригентство са поставени повече от 16 оперети, няколко мюзикъли и балети. Създава дамски камерен оркестър „София”, с който тя концертира повече от 35 години. Има издадени осем плочи и два диска. Има изяви и в публицистиката – автор е на три книги. Безспорни са заслугите й в областта на оперетата, мюзикъла, камерната музика и популяризирането на българското класическо изкуство в страната и в чужбина. Росица Баталова е наградена със „Златна лира” от Съюза на музикалните дейци и награда на Министерството на културата. Тя е наградена и с орден „Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен. В дискусията по проекта на решение бе изразена подкрепа за предложението на Министерския съвет, около което се обединиха преобладаващата част от народните представители, членове на комисията. Същевременно сериозен акцент бе поставен върху механизма за отпускането на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Изказани бяха мнения и препоръки за създаването на отделен награден фонд или нов механизъм за признаване приноса към държавата и нацията, извън пенсионната система. След проведено гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против” – няма и „въздържал се”– 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да гласува следния проект на решение: 1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Росица Георгиева Баталова от София, в размер 700 лв. месечно, считано от 1 май 2011 г. 2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. 3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! По така видимото преброяване в залата има не повече от 100 депутата. Затова преди гласуването, което бяхте готова да обявите, както е по нашия правилник, предлагам поименна проверка на кворума. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание „Д О К Л А Д относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011г. На редовно заседание, проведено на 1 юни 2011 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите разгледа и обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011г. На заседанието на комисията присъстваха: от Министерството на културата – Тодор Чобанов, заместник-министър; от Министерството на труда и социалната политика, дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” – Емил Мирославов, директор, Лариса Тодорова, държавен експерт и Петя Малакова, главен експерт; от Националния осигурителен институт – Весела Караиванова, подуправител, Янка Грозева, началник отдел „Методология по изплащането на пенсиите” и Станислава Атанасова, парламентарен секретар. На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет с Решение № 317 от 19 май 2011 г. предлага на Народното събрание проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Росица Георгиева Баталова, от гр. София, считано от 1 май 2011 г. Предложението е мотивирано от творческата дейност на известния български диригент Росица Баталова. Тя е дългогодишен диригент в Държавния музикален театър „Стефан Македонски”, като на неговата сцена дава живот на много наши и чужди музикално-сценични творби, като „Веселата вдовица”, „Орфей в Ада”, „Хубавата Елена” и много други. Също така е гостувала на оперните театри във Варна, Стара Загора, Русе, Плевен, Благоевград и дирижирала с голям успех във Франция, Германия, Италия, Русия, Украйна, Полша, Испания, Австрия, Чехословакия, Турция, Израел и др. Едновременно с това госпожа Баталова създава Дамски камерен оркестър „София”, който дирижира повече от 35 г. Автор е на книгите „Автобиографични разкази”, „Спомени за хората и събития”, „Размисли и спомени за диригентското изкуство”. Има издадени плочи с нейни записи, диск с оркестъра на Радиото, диск с операта „Веселата вдовица”, с хор, оркестър и солисти на Музикалния театър. Министерството на труда и социалната политика подкрепя проекта за Решение на Министерския съвет за отпускане на пенсия за особени заслуги на Росица Баталова. От Националния осигурителен институт също подкрепят направеното предложение. След приключване на обсъждането и проведено единодушно гласуване с 15 гласа „за” Комисията по културата, гражданското общество и медиите прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г. на Росица Георгиева Баталова от гр. София, считано от 1 май.” Благодаря за вниманието.

Уважаеми народни представители, правя процедура – искане за поименна проверка на кворума. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, „Д О К Л А Д по проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 1 юни 2011 г., разгледа проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г. Проектът на решение бе представен от господин Тодор Чобанов, заместник-министър на културата, с който на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване се предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Рангел Петров Вълчанов. Предложението е мотивирано с богатата му творческа дейност в областта на българското кино – режисира 33 филма, участва като актьор в 17 филма и е бил сценарист на 12 филма. Рангел Вълчанов режисира първия български филм с международно признание от кинофестивалите в Прага през 1959 г. и Мелбърн през 1963 г. С дейността си утвърждава българското кино на международна сцена – негови филми имат награди от фестивали в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн, Кан и др. Избран е от своите колеги за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. Рангел Вълчанов е член на Европейската филмова академия. След проведено гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против” – няма и „въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-12, внесен от Министерски съвет на 19 май 2011 г., и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да гласува следния проект на решение: „1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Рангел Петров Вълчанов от София в размер 700 лв. месечно, считано от 1 юни 2011 г. 2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. 3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.” Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям „Д О К Л А Д относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г. На редовно заседание, проведено на 1 юни 2011 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите разгледа и обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 101-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на културата – Тодор Чобанов, заместник-министър; от Министерството на труда и социалната политика, дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” – Емил Мирославов, директор, Лариса Тодорова, държавен експерт и Петя Малакова, главен експерт; от Националния осигурителен институт – Весела Караиванова, подуправител, Янка Грозева, началник-отдел „Методология по изплащането на пенсиите, и Станислава Атанасова, парламентарен секретар. На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет с Решение № 318 от 19 май 2011 г. предлага на Народното събрание проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Рангел Петров Вълчанов, от гр. София, считано от 1 юни 2011 г. Предложението е мотивирано от творческата дейност на известния български режисьор Рангел Вълчанов. Безспорно един от най-изявените представители на съвременното киноизкуство, избран за филмов режисьор на България за XX в. Рангел Вълчанов е режисьор на 30 филма, като в 11 от тях е актьор, а на 10 е писал и сценария. С дебютния си филм „На малкия остров” (1958 г.), получава първото международно филмово признание – от кинофестивалите в Прага (втора награда за режисура) и Мелбърн (почетна диплома). Негови са филмите: „Лачените обувки на незнайния воин” (1979 г.), „Последни желания” (1983 г.), „Гена Димитрова” (1984 г.), „А сега накъде” (1986 г.), „Немирната птица любов” (1990 г.), „Фатална нежност” (1993 г.) и много други. Министерството на труда и социалната политика подкрепя проекта за решение на Министерския съвет за отпускане на пенсия за особени заслуги на Рангел Вълчанов. От Националния осигурителен институт също подкрепят направеното предложение. След приключване на обсъждането и проведено гласуване единодушно с 15 гласа „за”, Комисията по културата, гражданското общество и медиите прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г., на Рангел Петров Вълчанов от гр. София, считано от 1 юни 2011 г.” Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Правя предложение за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник, на следните лица: от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър, Ева Венева, юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Николай Нанков, началник сектор „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Атанас Караначев, директор дирекция „Планиране и управление на бюджета”.

Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, № 153-06-22 от 1 юни 2011 г., относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 102-01-23, внесен от Министерския съвет на 1 април 2011 г., проект второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 154-01-47, внесен от Николай Пехливанов На редовно заседание, проведено на 26 май 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 154-01-47, внесен от народния представител Николай Пехливанов на 16 май 2011 г. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Столична община. Законопроектът бе представен от неговия вносител – народният представител Николай Пехливанов. Основната цел на предложените със законопроекта промени е да не се променя предназначението и да не се допуска застрояване в извънурбанизираните територии, ако това не е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия. Предлага се също така да се забрани преструктурирането и ново строителство в жилищните комплекси, и забрана за промяна на предназначението и строителство в озеленените площи в устройствените зони с комплексно застрояване. Предвижда се задължение за общинските администрации да предоставят мотивирани писмени отговори на всички неприети предложения от общественото обсъждане на устройствените планове. В становищата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Столична община се изразява принципната подкрепа относно необходимостта от изработване и приемане на общи устройствени планове, въз основа на чиито предвиждания да се извършва промяната на предназначението и строителството в поземлените имоти в извънурбанизираните територии. Същевременно, изхождайки от факта, че на този етап само една незначителна част от общините имат действащи общи устройствени планове, приемането на подобен краен вариант, в който без да се допуснат изключения по отношение на важни инфраструктурни обекти от национално значение или от първостепенно общинско значение, ще блокира инвестиционните намерения на държавата и общините за тяхната реализация. Обърнато бе внимание, че в действащия закон се съдържат разпоредби, които в значително по-голяма степен от предлаганата в проекта въвеждат забрана за промяна на предназначението на озеленените площи и строителството върху тях. Изразено бе и принципното несъгласие с предлаганата забрана за преструктуриране на жилищните комплекси, което е в противоречие както с разпоредбите на ЗУТ, така и на Закона за управление на етажната собственост. Преструктурирането на кварталите с комплексно застрояване е заложено в чл. 4 от Закона за управление на етажната собственост и в чл. 22 от Закона за устройство на територията, като са въведени и ограничения за ново строителство. Чрез преструктурирането се цели да се даде възможност на собствениците на жилища в сградите в режим на етажна собственост да придобият собствеността върху земята, когато при преструктурирането се обособяват урегулирани поземлени имоти, или да им се предостави за ползване определената към сградите прилежаща площ, като крайната цел е да се стимулира заинтересуваността на собствениците в етажната собственост да поддържат незастроените площи. Подчертано бе, че в предлаганите промени в тази част на закона се съдържат взаимно противоречащи си разпоредби. Нецелесъобразно е да се въвежда хипотезата на „съществено противоречие” между изготвения проект и резултатите от общественото обсъждане, при условие че няма легална дефиниция на понятието „съществени противоречия”. Освен това, общинският експертен съвет няма правомощия да прави промени в проекта на плана, така както се предлага в законопроекта – той може да го върне със съответните забележки за преработване от проектанта. Въвеждането на задължително уведомяване за неприети възражения като елемент от процедурата по одобряване на устройствения план ще я удължи и в редица от случаите, когато се касае за проекти с голям териториален обхват, ще натовари излишно администрацията и индиректно ще рефлектира върху същинското административно обслужване на гражданите. Изразено бе и категорично несъгласие с предложеното допълнение в Закона за устройството и застрояването на Столична община. Наред с това бяха направени и редица бележки от правнотехнически и редакционен характер по отношение на систематическото място и формулирането на текстовете в отделните параграфи по законопроекта. В хода на дискусията народните представители изразиха принципната си подкрепа за необходимостта от общи устройствени планове в общините. Същевременно обаче участниците в дискусията се солидаризираха със становища, изразени от представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Столична община, като обърнаха внимание, че предложените разпоредби не кореспондират с идеите на вносителя и ще създадат повече проблеми, вместо да предлагат решения за преодоляването на съществуващите. Подчертано бе, че е необходимо държавата да се ангажира и да предостави допълнителен финансов ресурс на общините за възлагане изработването на общи устройствени планове. Наред с това членовете на комисията категорично настояват Министерството на регионалното развитие и благоустройството да ускори процеса по внасянето на подготвяния от министерството проект за промени в Закона за устройство на територията. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 3 гласа „за”, 1 глас „против” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 154-01-47, внесен от народния представител Николай Пехливанов, да не бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям ви: „ДОКЛАД на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерски съвет на 13 май 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. На заседанието присъстваха от Министерство на финансите: Милена Бойкова, Иван Еничаров – началник на отдел в дирекция „Държавно юрисконсулство; от Комисията за финансов надзор: Дима Ранкова – заместник-председател; от Българската фондова борса: Иван Такев и Васил Големански; от „Централен депозитар” АД: Иван Димов – изпълнителен директор. Законопроектът беше представен от госпожа Милена Бойкова. Според мотивите, изложени от вносителя, предлаганите промени са насочени към интеграцията на “Българска фондова борса - София” АД и „Централен депозитар” АД в световните регулирани пазари и цели развитие на българския капиталов пазар и гарантиране на неговото бъдеще сред европейските пазари. Друга цел, поставена със законопроекта, е изграждане на по-ликвиден и по-надежден борсов пазар, с по-ефективна инфраструктура и практики, напълно хармонизирани с международните стандарти, както и утвърждаване на българския капиталов пазар като инфраструктурен център за капиталовите пазари в региона. Интеграцията на българския капиталов пазар с голям европейски или световен пазар ще се осъществи чрез продажба на държавното участие в капитала на двете основни инфраструктурни звена – фондовият пазар („Българска фондова борса – София” АД) и депозитарната институция („Централен депозитар” АД). Във връзка с това с решение на Министерския съвет е възложено на заместник министър-председателя и министъра на финансите инициирането на необходимите промени в нормативната уредба. Акционерната структура, органите на управление и дейността на Централния депозитар са регламентирани в Глава девета на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Предлаганите със законопроекта изменения целят да се осигури възможност за продажбата на стратегически инвеститор на акционерните участия на държавата в „Българска фондова борса - София” АД и Централния депозитар. В хода на дискусията председателят на комисията Мартин Димитров постави въпроса каква е гаранцията, че инвеститорът, който ще закупи акционерните участия на държавата в двете дружества, ще е стратегически и той ще развие българския капиталов пазар, а няма да се случи точно обратното? В тази връзка той отбеляза, че има опасност идеята да се опорочи, ако купувачът не е борса с утвърдени традиции. Заместник-председателят на комисията Петър Димитров попита каква е философията на предложеното изменение в § 2, т. 2, а именно до 10 на сто от капитала на Централния депозитар да може да се притежава от акционери извън лицата по чл. 128, ал. 2. В отговор представител на вносителите отговори, че до момента около 8% се притежават от такива лица, например адвокатско дружество, и целта е те да не бъдат принудени чрез закон да продават дела си. Народният представител Румен Овчаров попита какъв е предметът на продажбата, който ще привлече бъдещия инвеститор, и предложи от Министерство на финансите да бъде изготвена справка за структурата на фондовите пазари в Европейския съюз и по-специално какъв е делът на държавно участие в тях. Освен това той зададе въпроса кога и от кого е изработена стратегия за приватизацията на двете дружества, има ли изобщо такава и защо комисията трябва да я изпълнява чрез приемането на законопроекта? Той отбеляза, че няма да подкрепи законопроекта, докато не се изясни каква е неговата философия. В отговор на поставените от народния представител Румен Овчаров въпроси, от името на вносителите беше отговорено, че има решение на Министерския съвет, с което е одобрена концепция за интеграция на „Българска фондова борса” АД и „Централен депозитар” АД в европейските и световните финансови пазари. В изпълнение на това решение е внесеният законопроект и едва след неговото приемане ще се изготви стратегията за приватизация. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 12 народни представители, “против” – 7, без “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 102-01-29, внесен от Министерски съвет на 13 май 2011 г.” Благодаря.