15 юни 2011 г.

Затова Ви призовавам да използвате правомощията си по чл. 43, ал. 5 час по-скоро да бъде решен този въпрос.

Това е предложението ни. Благодаря ви.

Госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да уточня една малка процедура. Преди малко Вие се обосновахте с това, че по отношение на нашето искане не били внесени и минали през комисии нашите предложения за изменение на Закона за политическите партии, като се позовахте на това обстоятелство. Неслучайно аз се аргументирах като заявих, че законопроектът е внесен още през м. февруари. Тоест, простата аритметика е, че са изминали три месеца, и уточнявам процедурата, че след като са изтекли три месеца не е необходимо законопроектът да е минал през парламентарни комисии, за да бъде внесен за разглеждане в пленарната зала. Това е моето уточнение на процедурата, госпожо председател. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Съгласно чл. 84, т. 4 от Конституцията на Република България, Народното събрание е компетентният орган, който трябва да определи датата за провеждане на избор на президент и вицепрезидент на Република България. В съответствие с чл. 93, ал. 5 от Конституцията на Република България изборът за нов президент се провежда не по-рано от три месеца или не по-късно от два месеца преди изтичане срока на пълномощията на действащия президент. Този срок е от 23 октомври до 23 ноември. Това, което ние сме внесли и предлагаме като проект за решение от името на Парламентарната група на ГЕРБ, е изборите за президент и вицепрезидент да се произведат на 23 октомври 2011 г. Това е първата възможна дата в този едномесечен период съгласно българската Конституция. Знаете, че съгласно разпоредбите, които сме записали в Изборния кодекс, имаме провеждане на два вида избори през тази година – избори за президент и вицепрезидент и избори за местна власт. След провеждането им ще е необходимо повече време на общинските избирателни комисии съответно на Централната избирателна комисия, за да може да приключат с изработването на резултатите, обявяването на резултатите по съответния ред, разписан в Изборния кодекс. Предвиждаме и провеждането на балотаж най-малко заради местните избори. Смятам, че всичко това сме го коментирали подробно неведнъж, записано е подробно и в мотивите, които сме предложили към проекта за решение. Ще си позволя да прочета проект за: „РЕШЕНИЕ за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България Народното събрание на основание чл. 84, ат. 4, чл. 86, ал. 1, чл. 93, ал. 5 и чл. 94 от Конституцията на Република България РЕШИ: Насрочва избори за президент и вицепрезидент на Република България на 23 октомври 2011 г. (неделя).” Уважаеми дами и господа народни представители от всички парламентарни групи, обръщам се с молба към вас да подкрепите тази дата. В дебатите, които се проведоха през последните два месеца, се чу подкрепа от почти всички парламентарни групи за тази дата и изказване на президента, който съгласно своите правомощия и компетентност, трябва да определи с указ датата за провеждане на местните избори през есента на 2011 г., който заяви, че ще изчака решението на Народното събрание, след което ще излезе с указ за насрочване на местните избори. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да навлизам в безсмислени упражнения по темата кога точно да бъдат проведени изборите, защото 10-15 дни по-рано или по-късно няма да променят съществено резултата. Очевидно не така мислят вносителите от Политическата партия ГЕРБ, които вече няколко пъти превръщат тази тема в централна с упорството си, че те са тези, които определят всичко в държавата, дори и тогава, когато и по Конституция, и по закон трябва да се търси съгласие между институциите. Защото аз, извинявайте, колеги от ГЕРБ, но пръв в правомощието си да насрочи датата на изборите е президентът, който, според приетия от вас Изборен кодекс, трябва да направи това в срок до 90 дни преди изборния ден. Тоест, в рамките на следващите месец и десет дни. Според същият Изборен кодекс, парламентът трябва да насрочи президентските избори в срока до края на тази парламентарна сесия. Тук обаче по-важното е друго, по-важното е, че е необходимо да се търси съгласие между двете институции по отношение датата на изборите, а не, както се прави с това решение – практически да се предреши този въпрос и президентът да се постави пред свършен факт. Защото това, уважаеми колеги от ГЕРБ, е отнемане от президента на негови конституционни правомощия. Или в най-мекия му вариант, това просто е проява на лош стил – тогава, когато е нормално да се търси консенсус, това решение да се налага едностранно, да се налага еднолично. Всъщност по-интересен е един друг въпрос: защо се бърза с приемането на това решение? Защо това трябва да се случи спешно днес, ден преди вота на недоверие към правителството? Защо, уважаеми колеги? Отговорът е очевиден: защото ви е страх, защото шубето на ГЕРБ от избори три в едно си е голям страх (смях от ГЕРБ), защото се страхувате от резултатите от утрешния вот! Затова избързвате с определянето на датата на изборите днес. (Смях от ГЕРБ.) Моето формално предложение е да се отложи решаването на този въпрос след гласуването на вота на недоверие към правителството и с оглед на неговия резултат да се определи датата на изборите, които може и да не са две в едно, а три в едно, което чисто технологично ще изисква други, по-дълги процедури.

Нали казахме, че няма да водим безсмислени спорове?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не можах да разбера: за кой вот става въпрос? Нали обявихте, че ще има още три, още четири вота? (Реплики от КБ.) Това за мен значи, то беше казано от един колега по медиите, че вие сте абсолютно сигурни, че утрешният вот няма да мине, защото вие обявихте, вашият председател на партията, че ще има още три вота до есента – до изборите! Хайде да не говорим детски приказки сутринта рано-рано за страх. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манолова, надявам се, че не смятате за сериозно това, което казахте и че някой ще се върже на тези приказки, които чухме преди малко. Първо, по отношение на точката в програмата. Преди малко пленарната зала гласува програмата за седмицата, включително вашата парламентарна група гласува тази точка да бъде т. 1 от дневния ред. Ако сте имали нещо да кажете, трябваше да го кажете навреме – когато се обсъждаше процедурата, когато имахте възможност за процедура и предложения по отношение на програмата. По отношение на датата за изборите. Това е един дебат, който започна достатъчно рано, преди повече от два месеца. Заяви се подкрепа за тази дата от всички парламентарни групи, с изключение на една – това е вашата парламентарна група, на Коалиция за България. Заяви се и позиция от Президента на Република България. Тук няма драма, няма спор по датата. Датата трябва да се знае достатъчно рано, защото българските граждани имат право на това да знаят рано датата. Не в последните 2-3 минути, в дванадесет без пет, както приемахте промените в изборните правила, да се определя датата за изборите. По отношение на това кой трябва да е първи и втори – като време да определи датата, мисля, че до този момент дискусията също се е изчерпала. Ние имаме разпоредби в Конституцията, които аз цитирах, когато излязох да обоснова предложението като вносител, съобразно които времето за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент са фиксирани в Конституцията – не по рано от два и не по-късно от три месеца. Така че това е текстът, по който се водим, за да определим в момента и двете дати, госпожо Манолова. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Фидосова, предлагам Вие да не ме учите кога и по какъв начин да се изказвам. А това, че сте доста притеснени, личи както от изказванията ви с господин Лазаров, така и от факта, че внасяте тази точка като първа, ден преди обсъждането на вота на недоверие! (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Накрая наистина ще се окаже, че ви е страх от този вот и че приказките на премиера за избори три в едно, за предсрочни парламентарни избори са обикновено изхвърляне в момент на раздразнение. Иначе нормалната парламентарна практика би била да се консултирате, най-малкото, да внесете заедно с представители на други парламентарни групи този проект за решение и, разбира се, да получите съгласието на президента. Това е нормалното отношение между институциите, но очевидно то е чуждо и невъзможно за това мнозинство в този парламент.

Президентът каза датата.

Имаше процедурно предложение!

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Искам да кажа няколко думи по тази точка, която тук уж предизвиква дебати, но всъщност няма дебати. Виждате колко е вяло. Двете партии (столетницата и, колко години направихте, господа и дами от ГЕРБ, 3-4, младата Партия ГЕРБ, която днес управлява България) всъщност нямат какво да кажат по темата за избор на президент, на държавен глава на България. Не на председател на ТКЗС, нито на портиер, а на държавен глава. Защо е така? Защо се получава тази абсурдна и парадоксална ситуация? Защото двете партии – управляващата ГЕРБ и уж опозиционната, всъщност подаваща й топката БСП, нямат кандидати за президент! (Реплики и смях от КБ.) Това е най-смешното днес, дами и господа народни представители! Обсъждаме дата за избор на президент, а партиите в парламента, с изключение на „Атака”, нямат кандидати за президент! Това не е ли абсурдно, не е ли смешно, не е ли неуважение към избирателите? (Оживление, шум.) Какво приемаме днес – датата 23 или 32? Аз предлагам, госпожо Фидосова, една поправка, в скоби – датата да бъде Денят на фантома! Защото имаме фантоми – ние не знаем за кого ще гласуваме от страна на партиите, които присъстват тук и които са иначе много съглашателни, когато трябва да приемат декларации против „Атака”, а нямат кандидати за президенти! Защо така, бе дами и господа управляващи и уж опозиционери? Защо не извадите своите кандидати? Какъв е смисълът да обсъждаме датата, на която ще се провеждат изборите, като ги няма състезателите? Пистите са празни. За кого ще гласуват хората? В последния ден ще се запознаят с вашите кандидати?! Това говори за огромно безсилие от страна на партиите, които днес тук претендират: едната – че управлява така както трябва, другата – че може да управлява и че чака деня, в който ще вземе властта. Това беше намекът на госпожа Манолова – едва ли не правителството ще падне сега, защото вотът на недоверие на БСП ще успее. Много добре знаете, госпожо Манолова, че ви трябват 121 гласа. Няма как да ги наберете, освен ако една група от ГЕРБ не се отцепи. Между другото, допускам и това, защото там има недоволни депутати, които вече не одобряват доста неща от управлението на своята партия. Но това би могло да стане при едно тайно гласуване, при което вероятно мнозинството, в лицето на ГЕРБ, БСП, ДПС и напуснали, ще бъде „против”. Не знам, ще видим. Ще го предложим – тайно, демократично! (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Но най-важното е, че по отношение на тази точка, която сега уж обсъждаме, а видяхте, че дебати няма – от ГЕРБ няма дори дискусия, от БСП вял опит да се защити достойнството на президента, което отдавна е незащитимо, всъщност виждаме, че няма дискусия. Ами защо няма дискусия? Защото няма кандидати за президент. Дотам сте изпаднали във вашето политическо безсилие – всички партии, тук присъстващи, че не може да посочите свой кандидат за президент 3-4 месеца преди изборите. Знаете много добре, че в цивилизованите държави, които сочим за пример, тези кандидати една година преди вота вече са на сцената, те се борят за доверието на хората. Знаете го много добре. В любимата на социалисти и несоциалисти, демократи и либерали, десни и леви Америка това става даже повече от една година преди изборите. Там кандидатите излизат, заявяват се, борят се за доверието на хората, срещат се с избирателите, казват за какво се борят, изясняват го. Тук вие, политическите партии в този парламент, без „Атака”, сте застанали като фокусници, които няколко дни преди 23 октомври искате да извадите от ръкава зайчето, наречено кандидат за държавен глава. Това е настина неуважение към избирателите, към българския народ, в който ние се кълнем тук, когато влезем на тази зала и се заклеваме като депутати, че ще работим и във всичките си действия ще се ръководим от интересите на народа. В същото време тук, вие присъстващите, без „Атака”, казвате на народа: „Ние вас не ви броим за нищо. Ще си извадим кандидата, когато си искаме. Ако искаме, ще го извадим на 22 октомври”. Затова моят съвет е да не гласуваме дата, а да гласуваме Деня на фантома – това да бъде денят за избор на български президент, и всички партии, които сега се правят на защитаващи някаква кауза, да си признаят, че всъщност нямат човек за президент на България, че нямат кого да посочат, който да излезе на състезанието и да каже за какво се бори, и да бъде разпознаваем, а не да се запознае със своите избиратели една седмица преди изборите. Аз мисля, че в днешния ден, сега, в този момент, в който се гласува на коя дата да има избори за президент, без да има кандидати от всички партии, без „Атака”, това е денят, в който българският парламент или партиите, които участват в този парламент, признават своето безсилие. Абсолютно политическо безсилие! И управляващата партия, която се бие в гърдите, че прави реформи и изпълнява това, което иска уж нацията, всъщност си признава, че няма кого да посочи за президент. Партията, която се гордее, че има 100-годишна история, няма кого да посочи за президент. За ДПС да не говорим. Те чакат да излязат в последния момент, за да почнат пазарлъците: толкова гласа – срещу какво?! Пазарлъкът, обичайният Капалъ чарши пазарлък! Пълно безсилие, дами и господа! Затова моето предложение е да не гласуваме ден за избор на президент, защото това ще бъде подигравка към българските избиратели. Има дата, няма претенденти за този пост, с изключение, пак ще кажа и ще обобщя, единствената политическа партия тук, в този парламент, с кауза това е партия „Атака”. Всички останали доказахте, че сте просто от едно котило – синьо-червената мъгла. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Сидеров, понеже споменахте състезателна писта, ще Ви кажа от мое име, не говоря за другите политически партии. Когато споменавате писта, това означава състезание. Аз си представям нашата група и нашата партия като един национален отбор, ние представляваме България. Когато има първенство с определена дата, националните отбори се подготвят за тази дата. Никога не се знае предварително кой ще бъде участникът. Затова Ви благодаря и предполагам, че ме разбирате правилно.

Наистина уважавам опита на спортиста да излезе да защити името на парламентарната си група. Само че опитът не беше успешен за съжаление, защото при всички състезания, господин Стоилов, се знае кой участва в тях. Вие знаете имената на тези, които се нареждат на пистите, знаете предварително даже кой има повече или по-малко шансове и т.н. Няма състезание с анонимни състезатели! Няма такова! Затова не приемам репликата като съществена, иначе моите уважения. Писменото предложение, госпожо Цачева, гласи следното: „Да не се гласува дата за избори за президент, преди да са ясни претендентите за този пост”. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа! Аз се опитвам да се абстрахирам от измъчените опити за парламентарно присъствие на един от кандидатите за настоящите президентски избори. Няма някаква новост, няма някаква изненада в неговото поведение, но той е прав в едно – че липсва сериозната дискусия. А тази сериозна дискусия трябваше да се проведе между парламентарно представените сили на базата на обективни факти. Факт е, че имаме чисто ново законодателство. Факт е, че за първи път в историята на България се провеждат заедно президентски и местни избори. Факт е, че се създава изборна администрация, постоянно действаща, забележете, постоянно действаща, за пръв път. Факт е, че за първи път няма министър от кабинета, който да отговаря за провеждането на изборите. Факт е, че има доста нови уредби в Изборния кодекс, които трябва да бъдат узнати и от тези, които ще го прилагат като администрация, и от гражданите, които трябва да го спазват. Само прословутият въпрос за уседналостта, който за пореден път беше променен вследствие на решението на Конституционния съд, поставя редица въпроси, по които Централната избирателна комисия трудно ще се произнесе, а камо ли от общинските избирателни комисии, да не говорим в деня на изборите – от секционните избирателни комисии. Факт е, че тези хора, особено на по-ниските равнища на изборната администрация, трябва да преминат през много сериозен процес на подготовка, на запознаване с новото законодателство и на установяване на практика по прилагане на законодателството за двата вида избора, която почива на новия закон – Изборен кодекс. Всички тези аргументи предполагат един основен ресурс – време. Този ресурс не е разчетен в предложението изборите да се проведат в първия възможен ден. Факт е още нещо – че чрез определянето на тази дата ние по същество ще наложим на Президента, който вече заяви в публичното пространство насрочване на изборите за местни органи на властта на същата дата. Това ще усложни този ребус, резултатите от който тепърва ще се установяват. Централната избирателна комисия започна работа по изработване на книжата, на фонограмите и по изготвяне на различни решения по тълкуването на закона. В тази работа, уважаеми дами и господа, ако се заинтересувате, ще разберете, че има редица проблеми, които сигурно ще доведат и до законодателни решения, освен ако управляващите и мнозинството, което ще определи тази най-бърза дата без консултации, обръщам внимание – без консултации... Консултации имаше при Президента единствено за другия вид избори. В парламента нямаше консултации. Тоест можем да приемем спокойно, че мнозинството едностранно определя датата на изборите с всички произтичащи от това последици за готовността за провеждане на честни и нормални избори в България. Тази отговорност, след като няма разговор, няма диалог, няма консултации, ще остане върху тези, които избраха тази дата, без да държат сметка за обективните особености на тези за първи път провеждащи се избори две в едно. Тези аргументи трябваше да прозвучат в тази зала, да останат в стенограмите, защото ще дойде есента. Тогава членове на секционни комисии, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви питат по някои въпроси и вас. Гражданите, публиката, обществото, медиите ще задават тези въпроси и тогава те трябва да имат своя ясен адресат – тези, които едностранно определиха, които определят днес датата за провеждане на тези избори. Тяхна е отговорността за нормалното им протичане и подготовка! Защото за да има нормално провеждане на избори, трябва да има много сериозна подготовка! ГЕРБ е млада политическа сила. Тя решава проблемите със замах, водена от министър-председателя, на който във всички сектори работите му се виждат прости – тогава, когато той реши. Но за изборите като учредяващи две основни власти – президентската и местната, сега, тази есен, в условията на социално-икономическа криза, в условия на ново законодателство, сте определили да отговаря госпожа Веска Янева – служителка от Министерския съвет. Ами проверете назад дали има избори, които са провеждани, без да има отговорен министър от кабинета, политическо лице!

Цветан Цветанов.

Цветан Цветанов – може би, той отговаря за изборите на ГЕРБ. Всичко това забавя процесите, забавя решенията, забавя финансирането. Няма отговорно политическо лице от кабинета. Разбира се, тогава въпросите ще бъдат към министър-председателя, защото той трябва да отговаря, след като няма министър, който да отговаря, който да даде темпо на подготовката на изборите. На пръв поглед тези неща изглеждат технологични, но много често технологията се отразява съществено на крайния резултат. Исках всичко това да прозвучи в тази зала, когато без консултации насрочвате първата възможна дата, само и само да докажете, че имате мнозинство. По този въпрос не спорим, уважаеми дами и господа от ГЕРБ. Нормалното беше да се проведат консултации и да се чуят сериозните аргументи. След като няма воля за това, приемете си, наложете тази дата и дерзайте! Благодаря.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Днешната точка е важна не толкова с определянето на конкретната дата, колкото със значението на предстоящите избори за Президент и вицепрезидент на Република България. Ясно е, че със своето решение парламентът предопределя и датата на местните избори, която иначе е в правомощията на Президента. За съжаление не се постигна обща позиция, която да покаже взаимното уважение между институциите и търсене на решение, което да повиши техния авторитет в очите на гражданите. Явно и към тези избори отиваме, използвайки моментните политически позиции, с които разполага конкретното политическо мнозинство. Правилно се повдигат въпросите за това каква политика се предлага за президентските избори, но мисля всички знаят, че днес не е моментът този въпрос да бъде обсъждан тук. Не че не е времето да бъдат издигани кандидатите на партиите, но именно партиите и техните кандидати трябва да представят своите виждания, но не от парламентарната трибуна в този момент, а пред всички граждани на Република България. Последното, което искам да кажа във връзка с темата, е, че подготовката за изборите е започнала не само политически. Бих казал, че тя в много по-голяма степен е започнала организационно и подмолно. Основание за това ни дават конкретни факти. Например в Чипровци – община, която стана известна по друг повод, във връзка с движението на избиратели, „Граждани за европейско развитие на България”, но този път не партията, а фондацията изисква от директорите на училищата (това се отнася не само за една община, а за областта, може би и за много места в страната) списък с учениците, които завършват с отличен успех, за да могат да ги поканят и след това да им раздадат грамоти – забележете, грамоти, но не от името на Министерството на образованието, не от името на ръководството на училището, а от името на една политическа фондация за постигнатите от тях резултати, разбира се, съпроводено със скромна почерпка и подаръци за тях и техните родители – в заведения, също твърде близки или собствени на активисти на Партия ГЕРБ. Мисля, че след като тук и министърът на образованието говори и каза, че образованието не трябва да бъде принасяно в жертва на политиката, след като се говори, че инспекторатите ще следят за качеството на образованието и за това да не бъдат въвличани децата в политически акции, ние сме свидетели на все по-масирани действия в тази насока. Впрочем те ни съпътстват от 2009 г. насам, но вместо да бъдат преустановени, продължават да се разрастват. Лицемерно ръководството на ГЕРБ се разграничава от свои депутати в отделни случаи или от други активисти, а продължава тази масова кампания. Затова апелирам в изборите да се влезе със сериозни ангажименти, с ясни послания към избирателите, а не с опити за купуване на дребно или на едро на подкрепа и влияние в полза на едни или други кандидати и партии. Затова, госпожо председател, днес, когато говорим за датата на изборите, е много по-важно да говорим за атмосферата на изборите, за това какво ще постигнат тези избори и България след тях! Благодаря.

Уважаеми господин Стоилов, в известен смисъл Вие сте прав, че опитите за предварително купуване на резултатите от изборите започнаха, но палитрата е много по-широка от изброените от Вас примери. Искам ясно да кажа от тази трибуна, че в момента от голямата гордост на ГЕРБ – въвеждането на принципа на уседналост, се възползват представители на различни партии, включително и на Партия ГЕРБ. Един любим пример на парламентарната група за община Трекляно, за която се говореха всякакви небивалици – записвани 360, 450 и не знам колко избиратели в предишни избори, без въобще да се държи сметка, че това е една община, в която общо избирателите са в рамките на 700. Едни небивалици, които слушахме тук, сега се заместват с конкретни и ясни действия: записване на избиратели в срока до 23 юни от председателя на Политическа партия ГЕРБ за тази община последователно на избиратели, които ще гласуват в нея. Така че всички приказки, че сме сложили някакъв ред във вътрешния изборен туризъм, в момента се опровергават именно от вашите хора. Моята молба е: обърнете се към тях, защото заради такива случаи, както и изброените случаи от господин Стоилов...

В крайна сметка в хората остава усещането, че тези избори са предварително манипулирани и че вие участвате в тази манипулация. Така че не се правете, че това действие се развива някъде встрани и независимо от вас. Изборите няма да бъдат честни и за съжаление знаците се дават от това мнозинство. Благодаря.

Госпожо председател, чух реплики от залата, очаквах да ги чуя и от трибуната, за да мога да отговоря. На репликата на госпожа Манолова. Искам от тук да призова министъра на образованието и науката да възложи на регионалните инспекторати проверки и информация във връзка със завършването на учебната година – за едни от децата тя приключва в средата на месеца, за други – в края на този месец, за да се предотврати използването на приключването на учебната година като начало на политически акции във връзка с предстоящите местни и президентски избори.

Той го знае това!

Той го знае, но понеже тук чуваме други неща и уверения, това трябва да прозвучи от парламентарната трибуна и да се ангажира с отговор, информация, която да бъде предоставена. Иначе постфактум ще се коментира къде какво е станало и дали има връзка с тези събития. По отношение на действията и влиянието върху изборните резултати. Без да подценяваме всички рискове, опасностите, смятам че българските граждани са тези, които в крайна сметка могат да направят така, че техният глас силно да намали и да предотврати повлияването на резултатите от подобни действия. Затова нито ние, нито гражданите трябва да се оправдават с манипулации, защото гражданското съзнание и достойнството стоят над всичко. Ако в България има свободни, достойни хора, които искат да избират начина, по който живеят и по който се управляват, те не могат да се оправдават с каквито и да било манипулации. Това е нашата задача като политици – да създадем доверието, с което да ги накараме да участват и да направят своя осъзнат и отговорен избор. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, проекта за решение е да гласуваме дата за изборите. Аз не мога да си обясня как едни хора, които са против принципа за уседналост – атакуваха го в Конституционния съд със своите подписи изцяло да отпадне този принцип, сега имат очите да идват и да започват да говорят за принципа за уседналост, за регистрация за 4 месеца, за 6 месеца и т.н... (Реплика от Коалиция за България.) Това са фактите. Хората от тази политическа партия вляво – Коалиция за България, които бяха против принципа на уседналост, атакуваха го пред Конституционния съд изцяло да отпадне – това са фактите! Една поговорка казва: „Когато фактите говорят, обикновено и боговете мълчат.” Когато обаче на някой боговете са популизма, демагогията, ето виждате какво се получава в залата, за да продължават да говорят за уседналостта. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Лазаров, какви богове, какви факти? Когато тук се обсъждаше закона аз Ви прочетох буквално решението на Венецианската комисия, прието от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Казах Ви, че в цяла Европа, включително и при нас, това нещо няма да мине. Казаха Ви го и от там. Сега Вие ни се карате, че сме сезирали Конституционния съд. Ще продължим да го сезираме по всички въпроси, за които смятаме, че са противоконституционни разпоредби. Въпросът за хората с увреждания, ограничаването на техните права и изискване на удостоверения от ТЕЛК. Това е също въпрос, който е противоконституционно уреден в Изборния закон и ще искаме от Конституционния съд да се произнесе. Не мога да разбера защо мнозинството се сърди на опозицията, още повече когато основателно отнася ваши закони до Конституционния съд. Такова чудо не съм виждал. Има такива въпроси и в сега действащия закон. И понеже вие не чувате – внесохме проект. Човешки да седнем да го изменим, но вие тук – бетон: „Дан, дан, дан – имаме мнозинство”. Имате мнозинство, никой не ви го оспорва. Имате го! Само че когато мнозинството действа против Конституцията, се произнасят други органи. Когато действа против Европа, се произнася Европейската комисия. Когато прави други неща, няма да ви ги изброявам, не са в темата. Мерси, госпожо председател!

Уважаеми господин Лазаров, не става дума за боговете, а за слугите на боговете. Моля ви от тази парламентарна трибуна да узаптите партийните си активисти по места, защото в момента отново върви процес на записване на избиратели. Давам ви конкретен пример с община Трекляно. Прост и конкретен факт, който ще проверите, ако сте искрени в намеренията си да предотвратите вътрешния изборен туризъм, и ще вземете необходимите мерки, защото с това се занимава вашият председател на структура в тази община. От всички страни в тази зала се чуха многобройни излияния за това изборите да бъдат честни, най-вече от мнозинството. Какво обаче виждаме на практика? Като започнем от 12-те хиляди кебапчета в Разградско, минем през случаите със завършващите своето образование и приключим с прастарата тема със записване на избиратели. Моля сложете си ред в партийния актив.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, фактите са в протоколите от тази зала, когато се гласуваше Изборният кодекс и принципът за уседналост. Отляво имаше предложение, това са фактите, прочетете ги – 22 месеца уседналост. Отляво ваши колеги ни призоваваха да гласуваме 18 месеца уседналост. Да, господин Миков, Вие предложихте да се спази указания от Венецианската комисия препоръчителен срок – 6 месеца уседналост. Но вие сезирахте Конституционния съд не относно 6-12-22, а относно изцяло отпадане на принципа за уседналост – за това става въпрос, а сега отново започвате да говорите за размера. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, основанието ни за внасянето на това решение ни повече, ни по-малко се намира в нашия правилник и нищо друго. Въпросът е да се спази правилникът. Ние това желаем. Член 22, ал. 2 и други текстове са недвусмислени, категорични и безспорни. Голямо достойнство на Четиридесет и първото Народно събрание е, че за първи път правилникът наистина се спазва. Госпожа Цецка Цачева въведе ред от самото начало и ги няма онези урболешки действия на Четиридесетото Народно събрание, където тези, които сте за първи път в Народното събрание, не можете да си представите какво се случваше. (Ръкопляскания от КБ, реплики: „Браво!”) Тогава Георги Пирински, другарят Заеков, потъпкваше правилника с всеки акт. Тогава парламентарни групи, политически сили нямаха нито представителства в постоянни комисии, нито на определени постове и позиции в ръководството на Народното събрание. Правеха се неща, които бяха под всякаква критика. За първи път в Четиридесет и първото Народно събрание правилникът не се спазва по отношение на едно безспорно, очевадно, абсолютно законово право на Политическа партия „Атака”. Прави чест на госпожа Цачева, че спазваше правилника и мнозинството се съобразяваше с правилата и на опозицията. Нямаше случай, когато по отношение на внесени от опозицията искания или проекторешения за попълване на постоянни комисии и на органи на Народното събрание, да не се внасяха на момента. В първото заседание в предстоящата седмица като т. 1 – това никой не може да го отрече, и в момента така наречените домашни работи на Народното събрание – устройствените правила в институциите на Народното събрание, всичко е попълнено, както това се полага по отношение на правилника. В това отношение не може да бъде отправена никаква критика освен в едно отношение – вече в продължение на две седмици една комисия е осакатена. Една комисия, която е изключително важна, тъй като се касае за корупцията, етиката. Това е комисията, в която искаме господин Волен Сидеров да влезе като член, а оттам и като председател по принципа на ротацията. Всички знаете устройството на тази комисия и правилата, които важат по отношение на нея с оглед на председателството. Това обаче не става. Комисията в момента не може да се събере. Комисията е формирана на паритетен принцип, което означава, че всяка една от политическите сили може и следва да представи своя член в нея и когато му дойде реда той ще бъде и председател на комисията. Тъй като в момента редът е на партия „Атака”, председател трябва да бъде Волен Сидеров. Аз подозирам, че съществува и един друг синдром, който впрочем от самото начало на партия „Атака” е синдром в българския политически живот – синдромът е страх от Волен Сидеров. Само така мога да го нарека, защото може би страхът идва оттам, че Волен Сидеров ще бъде председател на комисията за известно време и представяте ли си какво ще се случи?! Защото може би тази комисия за първи път ще заработи така, както трябва. Тя ще функционира за това, за което е съставена. Защото ще бъдат извадени жалби, сигнали, те ще бъдат представени пред българската общественост, за първи път ще се види какво е крито досега, на кое не е давано ход, кое не е било разглеждано и комисията ще заработи истински. Може би това е причината, поради която в конфиденциални разговори с високопоставени членове на ГЕРБ ни беше казано, че причините за неизбирането на Волен Сидеров в тази комисия не са законови, те не са всъщност поради несъответствие на претенциите и по отношение на правилника, а причините били, забележете, политически. Може би и в това отношение те са политически. Миналия път в тази зала бяха изложени някои съображения, които бяха неясни, мъгляви, свързани и със станалото пред „Баня Баши” джамия, за да се обосноват може би тези политически несъгласия и това политическо решение. Всичко това са политически съображения, които всички ние в тази зала развиваме на съвсем друга плоскост, в съвсем друг план, в съвсем друг смисъл. Другото си остава, основното – да бъдем принципни, да приложим правилника. За това става въпрос. Защото, ако не бъде приложен правилникът, това е с едно бъдещо негативно действие за всички нас. А неспазването на нашия правилник винаги после се е обръщало срещу тези, които не са спазвали правилника или са правили всичко възможно правилникът да не бъде спазван, така че то ще се върне като бумеранг. Ако това не бъде сторено днес, разбира се, ние ще продължим да настояваме за това наше исконно право, което е правилно, според нашия правилник и според нашите уговорки, които в началото бяха да се борим срещу парламентарното номадство, срещу преструктурирането на политическото пространство – едно грозно явление. В тази връзка ние изработихме едни правила в нашия правилник, както се вижда, които започват вече да не се спазват, което е признак, че парламентът започва да губи своя първоначален заряд, започва да губи от кредита на доверие, който българските избиратели му дадоха, и започва да навлиза в период на безпринципност и на компромиси или водени от чисто конюнктурни и политически съображения. Така че ние ще продължим да внасяме това наше предложение, ако не бъде гласувано днес така, както сме го представили. В бъдещите седмици ще излагаме и други мотиви или ще задълбочаваме и онова, което излагаме като тези, ще вдигаме кулиси и ще показваме двойните стандарти. Това ще бъде тема, на която оттук нататък ще държим и непрекъснато ще развиваме като нещо, което има голямо значение като принципи в българския политически живот. Затова, колеги, аз ви призовавам да бъдете принципни в това гласуване, което предстои, да не се водите от чисто конюнктурни съображения – те са за днес, утре или вдругиден. Включително и от опозицията мисля, че ме разбират добре. Да не се държат теснопартийно и политически, а да се държат така, че да бъдат отговорни и да спазват правилника. Нищо друго не желаем.

Благодаря Ви, госпожо председател. Вземам думата за изказване и бързам веднага да кажа, че изказването ми не бива да се разглежда персонално насочено към предложението, което прави Парламентарната група на „Атака”. Сутринта аз направих предложение, в рамките на Председателския съвет, да отложим гласуванията по тези проекти за решения, които са внесени за подмяна на членове на постоянни парламентарни комисии, докато не изведем някакъв принцип на подмяна на народни представители, напуснали Парламентарната група на „Атака”. Съотношението и съответно числеността на постоянните комисии са изведени на базата на числеността на отделните парламентарни групи към момента на конституирането на сегашното Народно събрание. Очевидно е, че по редица причини има промяна на това съотношение – независимите народни представители са точно толкова като брой, колкото в момента е Парламентарната група на „Атака”. Ако приемем, че и независимите народни представители имат правото да участват в работата на постоянните комисии, да бъдат техни членове, и естествено всяка една от парламентарните групи по силата на правилника има това право, то следва в такъв случай да променим това съотношение, да видим какво е новото съотношение, в това число и каква е новата численост на отделните постоянни комисии. Аз гледам пред себе си съотношението и в случая да кажем броя, който трябва да има Парламентарната група на „Атака” в две от комисиите. Например в Комисията по околната среда и водите според процентното съотношение, Парламентарната група на „Атака” трябва да има един народен представител, те предлагат още един и това съответно надхвърля процентното съотношение, което би следвало да има Парламентарната група на „Атака” в тази комисия. По същия начин стои въпросът в Комисията по труда и социалната политика – по процентно съотношение е един, те имат двама. Разбира се, право е да имат и двама – нека да имат двама, нека да имат и повече от двама, въпросът е обаче да знаем каква е основата, на която стъпваме тогава, когато се вземат решения за отделните парламентарни комисии. Ако нямаме промененото процентно съотношение, ако нямаме изведен нов принцип на базата на сегашните реалности в Народното събрание, то всичко останало може да бъде третирано като сделка – елементарна сделка, за участието на една или друга парламентарна комисия или на един или друг народен представител в съответната парламентарна комисия. Ето защо, госпожо председател, предлагам да отложим гласуването по този проект за решение и това да бъде отношението ни към всички останали предложения за решения, които се правят от Парламентарната група на „Атака”. Второ, би следвало да има някаква яснота за комисиите, в които ще участват независимите народни представители – те са 17, комисиите са повече от 17 – трябва да бъде ясно в рамките на кои комисии и защо участват. Тяхно право е, разбира се, но нека да изведем един ясен принцип, за да не остават съмненията за пазарлъци и за липсата на обективност тогава, когато се вземат тези решения.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз искам да обърна внимание на преждеговорившия господин Найденов! Получава се така, че Народното събрание със своите гласувания ограничава правата на народни представители да участват в работата на органи на Народното събрание. Аз не го казвам като реплика, а по-скоро като коментар. Как това в бъдеще да не бъде допуснато, какво смятате Вие? Благодаря.

Господин Исмаилов, вземам думата за дуплика, за да Ви кажа, че нямате основание за подобен упрек или за подобен коментар. Онова, което казвам е, че трябва да има изведен ясен принцип за участието на сегашните парламентарни групи като численост в съставите на постоянните комисии. Ако трябва да бъде променяна числеността на парламентарните комисии, от гледна точка на сегашните реалности и съотношение, това да бъде направено и едва след това да се правят предложения за промени в съставите на постоянните комисии. Да се отчете фактът, че в момента имаме пет парламентарни групи, че имаме една група на независими народни представители с пълното разбиране и основание, че вие трябва да участвате в тези парламентарни комисии, но да бъде ясно кой къде участва, с каква численост и с колко народни представители в отделните постоянни комисии. Аз неслучайно дадох примера за промененото съотношение и съответно за повечето възможности, които има една или друга парламентарна група, защото те са изчислени като численост и съответно участие към момента на конституирането на Народното събрание. Сега имаме други реалности и трябва да отчетем тези реалности. Всеки един е в правото си да прави предложение. Вероятно ще уважим тези предложения, но да има ясен принцип – защо го правим, а не да бъде продукт на сделки и пазарлъци.

Дами и господа народни представители! Не е добре, когато председателят на парламента заблуждава членовете на парламента. Днес сутринта бяхме свидетели точно на това. Госпожа Цачева, председател на Народното събрание, каза, че няма да предложи в дневния ред нашето предложение – да влезе поправката в Закона за политическите партии, защото нямало доклади, с което госпожа председателката заблуди народното представителство. Не са нужни доклади по това предложение, тъй като са минали три месеца. В момента с това гласуване, което мина преди малко, виждаме грубо погазване на правилника на Народното събрание – този правилник, който е приет от всички вас, дами и господа, които преди малко гласувахте – в нарушение на правилника! Кое точно нарушение? Аз няма да държа политически речи, тъй като не става дума за моето участие в тази комисия. Много добре разбирате, че аз и без да участвам в тази комисия мога да разобличавам корупцията, която беше символ на преди управляващите, която започва да става символ и на сегашните управляващи. Но, става дума за законност и ред! Става дума за нормативи! Когато една управляваща партия и едно мнозинство започне да нарушава нормативите, държавата не отива на добре. Какво наруши току-що българският парламент с гласуването си? Член 20, ал. 2, който казва, че Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси се формира на паритетен принцип – по един народен представител от всяка парламентарна група. По един от всяка парламентарна група! В момента тази комисия има представители от парламентарните групи, без групата на „Атака”. Следователно вие с гласуването си – тези, които гласуваха „против” предложението да бъда член на тази комисия като представител на Партия „Атака” и Парламентарната група на „Атака”, нарушихте чл. 20, ал. 2 от правилника току-що. Между впрочем членовете, както и ръководството на комисии, на постоянните комисии, се избират – чета чл. 20, ал. 4 – „по предложение на парламентарните групи”. Тоест парламентарните групи са в своето суверенно право да предлагат кой да бъде член или председател на съответната комисия. Да предлагат! В случая имаме надлежно спазване на правилника от страна на Парламентарната група на „Атака” и погазване на правилника – от страна на всички тези, които гласуваха против нашето предложение, защото погазиха правото на Парламентарната група на „Атака” да предложи кой да бъде член. Аз не чух изказване между другото от мълчаливото мнозинство, което гласува „против” – от страна на ГЕРБ, не чух и от БСП, също така и от така наречените независими, или напуснали би трябвало да се наричат, тези, които гласуваха против решението. Нямаше един аргумент! То не може и да има, защото, когато нарушаваш правилника – какъв аргумент? Трябва да излезете, да кажете, дами и господа от ГЕРБ: в момента нарушаваме правилника, много ни е неудобно, ама, какво да правим, така ни казаха. Ако трябва да бъдете честни и откровени, трябва да кажете и кой ви каза, вчера на парламентарна група, кой ви спусна тази директива? Аз искам да ви кажа, че тук сме Народно събрание! Не сме нито застрахователно дружество от периода на зората на демокрацията, силово застрахователно дружество, нито пък вие сте наказателна бригада, да ми налагате наказание за това аз да не участвам в комисия – погазвайки, нарушавайки правилника на Народното събрание. Нямате право да нарушавате правилника, дами и господа от ГЕРБ! Запишете си го, запомнете го и знайте, че днес вие го извършихте това – нарушихте правилника на Народното събрание! Щом нарушавате правилника на парламента, най-висшият орган в държавата, какво ли става в министерствата, се питам аз? Какво ли става в изпълнителната власт, какво става по агенции, по областни управи и оттам надолу по веригата? Какви ли нарушения на нормативите се случват там? Питам, след като тук в най-висшия законодателен орган се нарушава по такъв драстичен начин правилникът – основното нормативно правило, с което се работи в този парламент. Още нещо по отношение на това защо го правите, вътрешните ви мотиви, защото те са скрити за обществото? Вие искате, дами и господа от ГЕРБ, управляващата партия – обръщам се към вас, защото вие диктувате какво може да се гласува и какво не. Разбира се, тук имате подкрепата на БСП, които уж са ви опоненти, но гласувате заедно; ДПС, които уж са ви опоненти, но гласувате заедно; Сините, които уж са ви опоненти вече, но гласувате заедно; както и така наречените независими или отцепници от парламентарните групи, които вие напазарувахте вече доста така умело, за да бъдат те ваша патерица! Само че купената патерица, знаете, че не е надеждна, тя може да се счупи. Само така като предупреждение, като притча ви го казвам. По отношение на така наречените независими, вие предвиждате те да бъдат членове на комисиите и аз знам, че това се обсъжда. Само че тук има още едно текстче в правилника – чл. 16, ал. 4, което казва: „При напускане на парламентарна група или изключване от състава й, народният представител губи мястото си в постоянните комисии”. (Показва Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.) Член 16, ал. 4! И тогава какво правите? Няколко нарушения ви се събират вече в един и същи ден. Става шампионат по нарушения. Това говори зле за вашето мислене, дами и господа от ГЕРБ! Първо към вас се обръщам, защото в случая вие водите съглашателското мнозинство между сини, червени, ДПС и ГЕРБ. Ето го мнозинството, което в момента се е събрало и като наказателна бригада с бухалка в ръка иска да накаже Сидеров – той да не бъде член на тази комисия. Но трябва да излезете и да кажете защо го правите? Излезте и обяснете! Излезте да кажете защо сте против мен. Излезте да обясните какви са вашите мотиви. Защо гласувате „против”? Ако трябва да сте честни, трябва да го направите, иначе сте в положението на хората, които две години получавахте подкрепа от мен и това беше много добре за вашата политика, а сега същите вие се обръщате и казвате: „Не, ние няма да те подкрепим за тази комисия, защото така ни е наредено”. От кого, господин Велчев, ви е наредено? От посланик Уорлик ли? Признайте си го! Той ми се закани, че ще ме унищожи и може би това е неговият план. Но излезте, бъдете честни към вашите избиратели, кажете: „Ние слушаме каквото ни каже посланик Уорлик. Ние слушаме каквото ни каже Цветан Цветанов, който идва като един шеф-диригент на нашата парламентарна група и ни спуска директиви и ние изпълняваме. Ние сме кукли на конци!”. Признайте си го, за да ви олекне. Иначе ще живеете в дискомфорт, вътрешен, психологически дискомфорт, не само защото нарушавате правилника, което за вас явно не е голяма работа, а защото нарушавате вътрешните си принципи. Всеки човек има вътрешни принципи на справедливост и съвест. Когато ги нарушава, той вече се чувства зле. Така че излезте от съня, в който сте влезли, излезте от това внушение, в което сте вкарани, че трябва да накажете Сидеров, защото нямате сила да го направите. Нямате такава сила, с която да ме накажете. Нито ще ми затворите устата,…

…нито ще ме спрете като политик, нито ще попречите да правя това, което съм правил далеч преди да съществува Политическа партия ГЕРБ. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители! Ще прочета: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-37, внесен от народните представители Огнян Стоичков и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, внесен от народния представител Любен Корнезов и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-54, внесен от народния представител Христо Бисеров. Комисията разгледа законопроектите на свое заседание, проведено на 2 юни 2011 г. По отношение на първия законопроект, № 154-01-37, беше представен от един от вносителите господин Ивайло Тошев. С него се предлага криминализирането на нерегламентираното залагане в спортни състезания и манипулирането на резултатите от тях. Необходимостта от приемането на такива наказателноправни норми е породена от зачестилите и превръщащи се в трайно явление случаи на уговаряне на резултати от спортни състезания и незаконни залагания във всички видове спорт. Затова в параграф 3 се предлага създаването на нова Глава осма „а” „Престъпления против спорта”. Обособяването на самостоятелна глава е резултат от съществуващата структура на НК. Със законoпроекта се предлага още изменение и в чл. 327 от НК, с което се цели усъвършенстване на съществуващата наказателноправна закрила на обществените отношения, в рамките на които се гарантира спазването на установения разрешителен режим за организиране на хазартни игри. Предлаганите промени целят осигуряването на наказателноправна закрила на обществените отношения, в рамките на които се гарантира спазването на наложените по административен ред забрани за посещение на спортни мероприятия. Допълнение по представянето на законопроекта направи господин Веселин Методиев като един от неговите съвносители. Той посочи, че законопроектът е бил разработен съвместно с представители на различни институции и в него се засягат редица въпроси, предизвикали остри обществени дебати. Господин Методиев възрази срещу становището на Министерството на правосъдието предлаганите промени да не се разглеждат, тъй като в момента се работи по нов НК. Тази позиция защити и председателят на комисията. Според нея важността и актуалността на материята, засягана в законопроекта, както и фактът, че новият Наказателен кодекс ще бъде готов едва в началото на следващата година изискват разглеждането на предлаганите промени да не се отлага. По законопроекта в Комисията по правни въпроси са представили писмени становища Министерството на физическото възпитание и спорта, Министерството на правосъдието и Върховна касационна прокуратура. Министерството на физическото възпитание и спорта подкрепя внесения законопроект. Според това становище той е съобразен с предложенията на министерството и с основните международни актове и отговаря на новите обществени потребности и европейски стандарти. Създаването на ал. 3 в чл. 296 ще ограничи насилието по стадионите, противообществените прояви по време или по повод на футболни срещи. Министерство на правосъдието не подкрепя предложения законопроект като прави конкретни възражения по всеки един от параграфите и отбелязва, че се подготвя нов НК и там би следвало да се уреди подробно материята във връзка с нормалното провеждане на спортни мероприятия. Върховна касационна прокуратура дава положително становище по законопроекта, като е направила съответни бележки по параграфи 1 и 3. В дискусията взеха участие народни представители от всички парламентарни групи. Господин Красимир Ципов заяви, че подкрепя законопроекта, който следва да се приеме на първо четене и след това да се прецизират предлаганите текстове, като се намери и най-доброто им систематично място в Наказателния кодекс. Господин Николай Георгиев, прокурор от ВКП, посочи, че през последните години са направени опити да се опознаят негативните явления в спорта и е натрупана необходимата база, въз основа на която да се криминализират определени прояви. Той също изрази становище, че наказателноправната защита трябва да е последна мярка и най-тясна по обхват, но тя е наложителна, защото проблемите в спорта са се проявили достатъчно остро и затова подкрепя внесения законопроект. Народният представител Янаки Стоилов също подкрепи внесения законопроект, тъй като с него се решават реални проблеми, които не могат да чакат приемането на нов НК. Посочи, че някои от разпоредбите се нуждаят от прецизиране и обърна внимание на проблема с участието на магистрати в ръководството на спортни организации. Обърна се внимание, че въпреки въвеждането на нов престъпен състав – чл. 296, ал. 3 няма да се стигне до наказателна отговорност, а до административно наказание поради приложението на чл. 78а от НК. Постави се и въпросът за липсата на статистика за образуваните и прекратени дела поради несъставомерност на деянието, от която да се направи извод има ли нужда от законодателни промени и въвеждането на нови престъпни състави. Господин Огнян Стоичков заяви, че предлаганите промени са необходими и актуални, макар и да се нуждаят от прецизиране, поради което приемането им не трябва да се отлага до изработването на нов Наказателен кодекс. Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, беше представен от неговия вносител народния представител Любен Корнезов. С него се предлага отмяната на наказанието доживотен затвор без замяна. Мотивите за това са, че в редица европейски държави изобщо няма наказание доживотен затвор, а в други то съществува, но винаги е предвидена възможност за неговата замяна с по-леко наказание, тоест никъде не съществува наказание доживотен затвор без замяна. В нашия Наказателен кодекс това наказание е предвидено като временна и изключителна мярка и с оглед на развитието на обществените отношения в съвременна България като част от обединена Европа съществуването му вече е нецелесъобразно. Следва да се има предвид и, че макар института на помилването да дава правна възможност наказанието доживотен затвор без замяна да бъде заменено с друго по-леко наказание, досега това не се е случвало. По законопроекта са постъпили писмени становища от Министерство на правосъдието, Върховния касационен съд и Върховна касационна прокуратура. Принципното виждане на Министерство на правосъдието е, че съществува необходимост от отпадане на наказанието доживотен затвор без замяна, но това следва да стане чрез изготвянето на нов НК, по който в момента се работи в министерството. Освен това отмяната на наказанието доживотен затвор без замяна би наложило изменения в НПК и в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а предложения в тази насока в законопроекта няма направени. Поради тези съображения Министерство на правосъдието не го подкрепя. В своето писмено становище Върховния касационен съд посочва, че преценката за съществуването на наказанието доживотен затвор без замяна трябва да се направи в рамките на едно цялостно преосмисляне и промяна в системата на наказанията, каквато е основната задача, поставена с Концепцията за наказателна политика на страната до 2014 г. Произнасянето по въпроса за премахване на доживотния затвор, без да се държи сметка за цялостната наказателна политика на държавата при утежнена криминогенна обстановка в страната и очакван ръст на най-тежката престъпност, за която е предвидено това наказание, ще се отрази негативно върху възможността наказанието да реализира ефективно предназначението си като възмездие за извършеното престъпление и средство за защита на обществото от нови престъпни посегателства. Прокуратурата подкрепя като цяло законопроекта и мотивите и развива някои допълнителни доводи за приемането му. Народният представител Юлиана Колева изрази своята лична подкрепа за законопроекта, но предложи разглеждането му да бъде отложено с цел провеждането на широка обществена дискусия при обсъждането на новия Наказателен кодекс. Само, ако изготвянето му много се забави във времето, е оправдано въпросът за наказанието доживотен затвор без замяна да бъде поставен отново. Законопроектът бе подкрепен и от народния представител Четин Казак. Той изрази опасения, че с аргумента за изготвяне на нов НК се отхвърлят много добри идеи, една от които е именно тази за отмяната на наказанието доживотен затвор без замяна. Отмяната на това наказание има важно значение, както от етична гледна точка, така и с оглед на достиженията на международното наказателно право и на европейското право в областта на защитата на правата на човека. Докладва се и внесения законопроект с № 154-01-54, внесен от народния представител Христо Бисеров. Господин Казак посочи, че с предлаганите промени се цели да се уеднакви правната уредба (както по отношение на изпълнителните деяния, така и по отношение на размера на наказанието) на престъпленията против равенството на гражданите и на престъпленията против вероизповеданията. Срещу приемането на законопроекта се обяви заместник-председателят на Върховния касационен съд господин Гроздан Илиев с аргумента, че така се получава смесване на съставите по чл. 162 и чл. 164 от НК, което не може да доведе до постигане на целения с предлаганите промени резултат. Наред с това липсва съдебна практика по двете разпоредби, поради което не може да се направи извод за това необходими ли са промени и в каква насока. Несъгласие с така изложените аргументи изрази господин Казак. Според него именно липсата на съдебна практика доказва нуждата от промяна, защото действащите текстове са „мъртви” и неприложими въпреки наличието на съответни престъпни посегателства. След проведеното обсъждане и гласуване: 1. С 21 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-37, внесен от народния представител Огнян Стоичков и група народни представители на 31 март 2011 г. 2. С 6 гласа „за”, без „против” и 16 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, внесен от народния представител Любен Корнезов на 15 април 2011 г. 3. С 6 гласа „за”, 2 гласа „против” и 14 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-54, внесен от народния представител Христо Бисеров на 31 май 2011 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-37, внесен от народните представители Огнян Стоичков, Ивайло Тошев, Веселин Методиев, Георги Колев и Иво Димов на 31 март 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 април 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-37, внесен от народните представители Огнян Стоичков, Ивайло Тошев, Веселин Методиев, Георги Колев и Иво Димов на 31 март 2011 г. На заседанието присъства министърът на физическото възпитание и спорта доц. Свилен Нейков, Николай Георгиев – прокурор от Върховната касационна прокуратура, Десислава Панова и Десислава Костова от Държавната комисия по хазарта. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите – господин Ивайло Тошев. Той информира народните представители, че разглежданият законопроект е изготвен от работна група, която включва народни представители от различни парламентарни групи и представители на Върховна касационна прокуратура, на Министерството на вътрешните работи, Министерството на физическото възпитание и спорта, Българския футболен съюз и на неправителствени организации, работещи в областта на хазарта. Господин Тошев посочи, че необходимостта от приемане на настоящия законопроект е обусловена от зачестилите и превръщащи се в трайно явление случаи на манипулиране на развитието и резултата от спортни състезания и незаконни залагания във всички видове спорт, което представлява недопустима форма на въздействие с висока степен на обществена опасност и като такава подлежи на санкции съгласно националното наказателно право. Съгласно мотивите на законопроекта с предлаганите изменения и допълнения в Наказателния кодекс се предвижда да се осигури наказателно-правна закрила на обществените отношения, в рамките на които се гарантира законосъобразното провеждане на спортни мероприятия и обуславяне на изхода от същите само от усилията на участниците в мероприятието, както и да се гарантира спазването на наложената по реда на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия забрана за посещение на спортни мероприятия. В съответствие с посочените цели с предлаганата разпоредба на чл. 296, ал. 3 в състав на престъпление се въздига повторното нарушаване на забраната за посещаване на спортни мероприятия, след като деецът вече е санкциониран за такова деяние по административен ред. С § 2 се създава Глава осма „а” „Престъпления против спорта” с членове 307б – чл. 307е, с които се инкриминира престъпното поведение, насочено към манипулиране на развитието и резултата от спортно състезание, а с изменението на разпоредбата на чл. 327, ал. 2 освен повторното извършване на деянието по ал. 1 в квалифицирани признаци са въздигнати организирането на хазартни игри от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и случаите, когато хазартната игра е с участие на лице, ненавършило 18 години. В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около необходимостта от приемането на законопроекта и изразиха становище, с което подкрепят неговата философия и цели. Представителят на Върховна касационна прокуратура подчерта, че прокуратурата е мотивирана да подкрепи подобен законопроект поради липсата на разпоредби в нашето законодателство, свързани с регламентиране на престъпления против спорта. По време на заседанието бяха представени и писмени становища на Министерството на физическото възпитание и спорта, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Държавната комисия по хазарта, Българския футболен съюз, спортните федерации по баскетбол и волейбол. Във всички посочени становища се подчертава значимостта на изложения обществен проблем и необходимостта от решаването му, като се изразява подкрепа по отношение философията на представения законопроект. От страна на Министерството на правосъдието се изразява позиция, че съображенията за допълнения в Наказателния кодекс във връзка със законосъобразното и нормалното провеждане на спортни мероприятия са съществени и важни, като са направени бележки и предложения по законопроекта. Министерството на правосъдието не подкрепя редакцията на анализираните в становището разпоредби, като се излагат в допълнение и аргументи за предстоящо изготвяне на нов Наказателен кодекс. Народните представители обсъдиха подробно представените бележки, които ще бъдат отразени като предложения между първо и второ гласуване на законопроекта. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 13, без „против” и „въздържали се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-37, внесен от народните представители Огнян Стоичков, Ивайло Тошев, Веселин Методиев, Георги Колев и Иво Димов на 31 март 2011 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, внесен от Любен Андонов Корнезов на 15 април 2011 г. На свое заседание, проведено на 9 юни 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите обсъди законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, с вносител народният представител господин Любен Корнезов. Законопроектът беше представен от вносителя. С него се предлага отмяната на наказанието доживотен затвор без замяна. Мотивите за това са, че в редица европейски държави изобщо няма наказание доживотен затвор, а в други то съществува, но винаги е предвидена възможност за неговата замяна с по-леко наказание, тоест никъде не съществува наказание доживотен затвор без замяна. В нашия Наказателен кодекс това наказание е предвидено като временна и изключителна мярка и с оглед на развитието на обществените отношения в съвременна България като част от обединена Европа съществуването му е вече нецелесъобразно. Следва да се има предвид и че макар института на помилването да дава правна възможност наказанието доживотен затвор без замяна да бъде заменено с друго по-леко наказание, досега това не се е случвало. По законопроекта е постъпило писмено становище от Министерство на правосъдието. Тяхното виждане е, че съществува необходимост от отпадане на наказанието доживотен затвор без замяна, но това следва да стане чрез изготвянето на нов Наказателен кодекс, по който в момента се работи в Министерството, а не с пореден Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Освен това отмяната на наказанието доживотен затвор без замяна би наложило изменения в Наказателно процесуалния кодекс и в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а предложения в тази насока в законопроекта няма направени. Поради тези съображения Министерството на правосъдието не го подкрепя. Председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите господин Йордан Бакалов посочи, че една такава промяна в Наказателния кодекс, трябва да бъде съпроводена с широка разяснителна кампания от страна на Министерството на правосъдието. Той изрази мнение, че отпадането на наказанието доживотен затвор без замяна, няма да се посрещне добре от обществото. Господин Йордан Бакалов подчерта, че трябва да се помисли и за другата страна – жертвите на престъпления. По време на дискусията вносителят на проекта господин Корнезов изрази мнение, че човек трябва да има надежда, каквото и да е извършил. Според него в най-близко бъдеще тази разпоредба ще отпадне. Народният представител господин Иво Димов изрази личната си подкрепа за законопроекта, но предложи разглеждането му да бъде отложено с цел провеждането на широка обществена дискусия при обсъждането на новия Наказателен кодекс. Законопроектът бе подкрепен от народния представител господин Юнал Лютфи, като той изрази опасения, че с аргумента за изготвяне на нов Наказателен кодекс се отхвърлят много добри идеи, една от които е именно тази за отмяната на наказанието доживотен затвор без замяна. Отмяната на това наказание има важно значение, както от етична гледна точка, така и с оглед на достиженията на международното наказателно право и на европейското право в областта на защитата на правата на човека. След проведеното обсъждане и гласуване: с 4 гласа „за”, без „против” и 9 гласа „въздържал се”, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-39, внесен от народния представител Любен Корнезов на 15 април 2011 г.”

„Д О К Л А Д относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-54, внесен на 31 май 2011 г. от народния представител Христо Дамянов Бисеров На редовно заседание, проведено на 09 юни 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-54, внесен на 31 май 2011 г. от народния представител Христо Дамянов Бисеров. Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Христо Бисеров. Той изтъкна, че основната причина да внесе това предложение за законодателна промяна е уеднаквяване на разпоредбите в Глава трета от Наказателния кодекс, която урежда материята относно престъпленията против правата на гражданите. Законът следва да има еднакъв подход към престъпленията против равенството на гражданите и престъпленията против вероизповеданията. Това налага уеднаквяване на текстовете, визиращи изпълнителните състави на тези престъпления. Той счита, че след като в раздел първи като признаци на престъплението проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза са предвидени признаците „раса, народност или етническа принадлежност”, то същите признаци следва да залегнат и при формулирането на основния престъпен състав по раздел втори – проповядване на омраза на религиозна основа. Според господин Бисеров при сегашната редакция на чл. 164 проповядването на дискриминация или насилие на религиозна основа, а така също и подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа остават несанкционирани. Тъй като според вносителя това са престъпления с еднаква степен на обществена опасност, той предлага да се уеднаквят и наказанията, като се избере по-тежкото, залегнало в чл. 162, ал. 1. Становището на Министерството на правосъдието е, че предложеният законопроект не следва да бъде подкрепен, тъй като в момента се работи по изготвянето на изцяло нов Наказателен кодекс, в който ще бъде подробно разработена и тази материя. По съществото на предложенията се отбелязва, че е недопустимо в две разпоредби на Наказателния кодекс, в два отделни раздела, да се съдържат идентични изпълнителни деяния – „проповядване и подбуждане” към дискриминация и насилие, та дори и то да е по различни признаци. В хода на проведените дебати бяха застъпени становища за и против законопроекта. Някои народни представители подкрепиха вижданията на вносителя за уеднаквяването на текстовете и изразиха учудване, че това е изтъкнато като мотив за отрицателното становище на Министерството на правосъдието. Назрялата необходимост от изработването на изцяло нов Наказателен кодекс също не беше възприета като сериозен аргумент. При проведеното гласуване, с 4 гласа „за”, 9 гласа „въздържали се” и без „против”, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-54, внесен на 31 май 2011 г. от народния представител Христо Дамянов Бисеров.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представеният Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е в резултат на дейността на работна група и усилията на представители на почти всички парламентарни групи, които сме негови съвносители. В мотивите сме записали, че сме използвали като база работните предложения на работна група, която от 2006 г. анализира тези проблеми – от Главна дирекция за борба с организираната престъпност и Върховна касационна прокуратура. Те бяха част от настоящата работна група и подкрепиха този законопроект. Философията на законопроекта следва да отговори на три основни въпроса: налице ли са важни, съществени обществени отношения, които са накърнени към момента в България? Тези обществени отношения имат ли адекватна законова защита? Това накърняване предполага ли висока степен на обществена опасност, така че Наказателният кодекс да регламентира нарушенията на тези обществени отношения? В тази връзка, знаем, преди около година президентът на УЕФА при посещение в България запозна президента на Футболния съюз и Главна прокуратура с 8 случая, за които има съмнения за уговаряне на резултати от футболни срещи. Тогава Върховна касационна прокуратура започна предварителна проверка, която не можа да завърши с повдигане на обвинение. По изявление от ВКП, няма законов текст, който е нарушен и има празнота в Наказателния кодекс. Президентът на МОК господин Жак Рох каза преди два месеца, че в световен мащаб около 140 млрд. долара се въртят в незаконните залози при спортните прояви, като това касае най-вече футбола, конните надбягвания, крикета и други. В България най-засегнат от това явление като спорт е футболът. В нашия законопроект предлагаме на вашето внимание основно три групи разпоредби. Първата група е свързана със защита от така нареченото футболно хулиганство, а именно когато едно лице има забрана за посещение на стадион, в срока на забраната бъде глобено и повторно наруши тази забрана, опита се да влезе или влезе в спортното съоръжение, тогава да носи наказателна отговорност. В Правната комисия се обсъждаше въпроса, че тъй като наказанието е до три години, тогава би се приложил чл. 78а, тоест няма да се постигне възпитателният и превантивен ефект на Наказателния кодекс. Но аз бих казал, че не е толкова безболезнена и безобидна разпоредбата на чл. 78а от НК, защото тя, първо, предполага възстановяване на имуществените вреди; второ, предполага лицето да е с чисто съдебно минало, а, за съжаление, голяма част от нарушителите, футболните хулигани, имат висящи или приключили с осъдителни присъди производства. Така че чл. 78а не е толкова безобиден, дори и той да бъде приложен в тази разпоредба. Следващата група въпроси, които визирам, е свързана с хазарта и с незаконните залози. Санкциите, които са до момента в сега действащия Наказателен кодекс, са много по-малки – 100, 200, 300 лв., от санкциите, които предвижда по-новият Закон за хазарта – от 20 до 50 хил. лв. за едно и също деяние. Затова предлагаме на вашето внимание завишаване на санкциите и дефиниране отговорността на физическите лица по Наказателния кодекс, а отговорността на юридическите лица и едноличните търговци – по Закона за хазарта. Последната глава, която всъщност е квинтесенцията на нашия законопроект, е Глава осма, в която предлагаме да обобщим „Престъпления срещу спорта”, тъй като Наказателният кодекс от 1968 г. не предвижда защита на тези важни обществени отношения, свързани със спортните прояви. Предлагаме на вашето внимание санкциониране както на непосредствените участници в спортното мероприятие, така и на спортните деятели, длъжностните лица, които да носят по-тежка отговорност в квалифицираните състави. С оглед по-тежката отговорност предлагаме съответното изменение в НПК, а именно приложение на специалните разузнавателни средства при преследване на тези престъпления. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност комисията да може да се сезира и да предвижда мерките по гражданска конфискация, тъй като много често хората, които са се облагодетелствали от „черното тото”, след това трансформират печалбите в лично имущество – апартаменти, коли, на значителна стойност, без да имат легални доходи, с които да ги докажат. Затова вносителите смятаме, че комисията по този закон е компетентна и следва да се намеси. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми народни представители, този законопроект, който представям на вашето внимание, не поставя или почти не поставя някакъв тежък юридически проблем. Той поставя един, бих казал, вечен въпрос – въпросът за живота, свободата и смъртта. Не бива да го разглеждаме като поредица от канонади за промяна на Наказателния кодекс. Това е, бих казал, закон до всяка една лична съвест. Нека всеки да гласува така, както му диктува и сърцето, и съвестта. Доживотният затвор, говоря за доживотния затвор без замяна, е чужд на съвременното европейско наказателно право и наказателни системи, и е антихуманен. Но позволете ми малко история – съвсем кратка. На 20 юли 1990 г. Великото Народно събрание наложи така наречения мораториум върху изпълнение на смъртното наказание, смъртните присъди. Само като информация ще ви кажа, че в България последната смъртна присъда е изпълнена през 1988 г. На 24 юли 1994 г. в Народното събрание на първо четене са поставени 9 законопроекта за изменение на Наказателния кодекс, включително и за въвеждане (наред със смъртното наказание, защото то още съществува в Наказателния кодекс, макар и да има мораториум) на доживотния затвор. С промените от 1995 г. в системата на наказателното право беше въведен доживотният затвор. През 1998 г., след като беше ясно, че Европа отдавна е изоставила прилагането на смъртното наказание – още през 1983 г. с Протокол № 6 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно премахване на смъртното наказание, българският законодател предприе мерки за хуманизиране на наказателния закон. За смекчаване на съпротивата в обществото, защото общественото съзнание и сега, и не само в България, иска гилотината, ако мога така образно да се изразя, направихме едно отстъпление – вместо смъртно наказание, наложихме наказанието „доживотен затвор без замяна”. Съгласно чл. 37, ал. 2 от сега действащия Наказателен кодекс това наказание се налага за най-тежките престъпления, които заплашват, обърнете внимание, основите на Републиката, както и други особено опасни умишлени престъпления. Но доживотният затвор без замяна – отворете Наказателния кодекс и ще видите – е изрично посочено като временна и изключителна мярка. Временна и изключителна мярка! Тази временна и изключителна мярка вече 14 години стои в нашия Наказателен кодекс и мисля, че е време да отпадне. Съществуването на наказанието „доживотен затвор без замяна” не може да постигне целите на наказанието, а именно специалната и генерална превенция. Специалната превенция – това е чл. 36, цитирам: „цели да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави”. Необосновано е и очакването за постигане на горното чрез налагане на доживотен затвор без замяна. По този начин се изключва перспективата за връщане на наказания към нормалното съществуване и прави невъзможно поправителното възпитателно въздействие на наказанието. Неизбежността на наказанието, а не неговата жестокост, не го е казал това Любен Корнезов, е по която трябва да върви борбата срещу престъпността. Неизбежността от наказанието! И нека да не си въобразяваме, че престъпниците са зад решетките, уважаеми дами и господа, ако сте ходили по затворите. Много повече са по жълтите павета, на свобода. В съвременното европейско законодателство доживотният затвор без замяна е практически непознат. В някои европейски държави, ще ги зачета, правил съм справки, дори не съществува доживотен затвор. Това са Испания, Португалия и Хърватия. А доживотен затвор без замяна не съществува в Австрия, Белгия, Кипър, Чешката република, Финландия, Германия, Гърция, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Испания. Няма го това наказание в Европа. И още нещо, Конституционният съд на Германия, а мога да ви кажа, че това е най-авторитетният Конституционен съд в Европа, имал съм чест да бъда там – счита, че доживотният затвор без право на замяна противоречи на човешкото достойнство – основен принцип на съвременното законодателство. Това решение не означава, че всеки осъден трябва да бъде освободен, но всеки осъден трябва да има реална възможност за евентуално освобождаване, при условие че той вече не се смята за обществено опасен. През последните десетина години, уважаеми дами и господа, Европейският съд по правата на човека, това е в Страсбург, е приел една постоянна тълкувателна практика като критерий за съвместимостта на едно наказание със забраната на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Цитирам: „Никой не може да бъде подложен на наказание, изтезание или нечовешко унизително отношение спрямо това наказание”. Според Европейския съд в Страсбург е нужно наличието на юридически материални, процесуални и фактически възможности за редуциране на доживотния затвор в някакъв дори и дълъг, но все пак краен срок лишаване от свобода, след чието изтърпяване осъденият ще бъде освободен. Де юре такава възможност е предвидена в Наказателния кодекс, и това е институтът на помилването, който обаче не е в зависимост от размера на тежестта на наказанието, а зависи от субективната преценка на държавния глава. Ерго, това е само една хипотетична възможност, която никога досега не е била прилагана по отношение на най-тежката присъда. Законопроектът не изисква финансови ресурси. Настоящият законопроект, който ви предлагам, и отговарям на Веско Методиев, не го виждам тук, е израз на една последователна моя позиция по отношение на най-тежкото наказание в българското законодателство. Така през 1998 г., може да прелистите стенографските протоколи, предложих ратифициране на Протокол № 6 към Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи, с което се премахна смъртното наказание, и бях против въвеждането на наказанието „доживотен затвор без замяна” при промените в Наказателния кодекс, така че не търся нито популярност, нито някакви политически дивиденти, които от този законопроект не могат да бъдат извлечени. И престъпникът, уважаеми дами и господа, е едно човешко същество и не трябва да бъде лишавано от надеждата, защото надеждата е тази, която умира последна. Благодаря ви.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя своята категорична подкрепа относно Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от господин Христо Бисеров, който цели да се усъвършенстват още повече онези текстове от Наказателния кодекс, които третират престъпленията против равенството на гражданите, а именно членове 162 и 164, които бяха доста усъвършенствани през последните години – от 2003 г. насам. Това бяха текстове, които съществуват от създаването на Наказателния кодекс, но с течение на времето тяхната форма беше останала доста архаична и абсолютно неприложима към съвременните обществени отношения. Затова се наложи те да бъдат осъвременени през 2003 г., за да отговорят по-адекватно на безспорно зачестяващите случаи на насаждане и подбуждане към етническа и верска омраза и вражда. За никого не е тайна, че от известно време през последните години тези случаи станаха почти ежедневие. За никого не е тайна, че от възникването на определени медии, от възникването на определени предавания, от възникването на определени печатни издания насам езикът на омразата започна да придобива облика на почти ежедневен спътник на нашата обществена и медийна среда. Едва ли не започна да се приема за нещо съвсем банално и нормално от ефири на електронни медии, от печатни медии да се сипят думи на омраза, думи, които целят да внушат определени негативни настроения спрямо етнически и религиозни общности в страната – нещо, което е крайно опасно и което винаги е било преследвано и по Наказателния кодекс, и в международно-правните актове, по които включително и Република България е страна. В последното Рамково решение на Европейската комисия, което касае инкриминирането на прояви на враждебна реч на етническа и религиозна основа, именно се цели и в европейски мащаб да се хармонизира законодателството в тази област, тъй като в целия Европейски съюз се приема с тревога нарастващата тенденция на прояви на подобна реч на омразата. Затова и в европейски мащаб тази тревога провокира Европейската комисия и Европейския съвет да издадат това Рамково решение с цел да няма разминавания в законодателствата на отделните страни членки. Именно в тази връзка и не на последно място – провокирани от последните събития, които се случиха около софийската джамия, актове на открито погазване на основните конституционни права на една от основните религиозни общности в страната (свобода на изповедание, свобода на практикуване на своята религия) и оскверняване на религиозен храм направиха необходимо да се внесат тези предложения с цел да се уеднаквят наказанията и съставите, предвидени за проповядване и подбуждане към етническа и национална вражда и омраза, от една страна, и съставът в чл. 164, който третира подбуждането към вражда на религиозна основа. И двата казуса, и двата вида престъпления безспорно представляват еднаква степен на обществена опасност. И двата трябва да бъдат третирани по еднакъв начин – с цялата строгост на закона, тъй като застрашават основите на българското гражданско общество, националната сигурност, достиженията на българската демокрация и традициите на етническа и верска толерантност и търпимост, с които България се гордееше през последните двадесет години и благодарение на които, не на последно място, тя успя да завоюва своите основни външнополитически приоритети – членството в НАТО и членството в Европейския съюз. Ето защо е крайно належащо тези текстове от Наказателния кодекс в Глава „Престъпления срещу равенството на гражданите” – чл. 162, 163 и 164, да бъдат допълнително усъвършенствани, за да могат да придобият вид, който да ги направи реално работещи. За съжаление наблюдаваме негативна тенденция – по тези текстове да не бъдат повдигани обвинения, прокуратурата да се въздържа да образува съдебни производства по тях, заобикаляйки ги с други, по безобидни и по-леки текстове. В последния случай вместо да се образува производство по чл. 162 и чл. 164, се предпочете да се образуват досъдебни производства за прояви на дребно хулиганство, когато е ясно, че тези прояви не са на дребно хулиганство, а престъпления по чл. 162 и 164. Мисля, че цялото Народно събрание трябва да бъде обединено около необходимостта тези текстове да станат истински работещи, техният превантивен ефект да бъде осезаем и реален, за да може онези групи и лица, които проявяват склонност и които системно допускат извършването на подобни действия, първо да бъдат респектирани, и второ, ако продължават да упорстват с тези си прояви, да бъдат санкционирани, за да може спокойствието и гражданският мир в страната да бъдат защитени и гарантирани, а достиженията на българското гражданско общество да бъдат съхранени. Благодаря.

Уважаеми народни представители, господин председател! „Атака” винаги е била за засилване на наказателната репресия. От самото начало на излизането си на политическата сцена „Атака” винаги е пледирала и се е борила за строг закон и за приложението му по онзи начин, по който да бъде осъществявана генералната и персонална превенция, по онзи начин, по който това се налага при криминогенна обстановка, която е на по високо от обичайните нива за една цивилизована държава. В това отношение българските политици и правораздавателната система – всички, които трябва да осъществяват тази репресия, са длъжници на българския народ, поради което правният мир се нарушава по този начин, по който го виждаме, застрашават се правата и свободите на българските граждани. И през цялото това време има една политическа сила, която е била на точно противното мнение и е правила точно обратното – пледирала е, борила се е и е правила всичко необходимо като законодателна инициатива – тази наказателна репресия да бъде снижавана, нейният праг да бъде намаляван, наказанията да бъдат олекотявани и съответно приложението им да не бъде толкова радикално и толкова въздействащо върху престъпните елементи. Това, което до този момент е правила БСП, виждаме, че го прави и с внесения закон от господин Корнезов. Точно те – от БКП-БСП, наследниците на онази партия, която в онези години и десетилетия е била най-репресивната, докато е била на власт, докато издаваше смъртни присъди за деяния от рода на поругаването на гроба на Людмила Живкова (имаше такъв казус), затова човек беше осъден на смърт ...

...сега пледират от кой знае какви съображения едва ли не за някаква хуманност, за смекчаване, човечност, и се позовават на практиката и нормите в европейските страни в това отношение. Именно поради причина на БКП-БСП България се намира в правоопазването и правораздаването далеч исторически назад от тези страни, които се дават като еталон. Тези страни могат да си позволят толерантност, могат да си позволят и снизхождение по отношение на извършване на престъпленията, защото там обстановката е съвсем друга. Наказателната репресия винаги е била функция от състоянието на престъпността в една държава. Това е основното правило. България не е достигнала онези нива, заради които и при които може да бъде осъществявано това снизхождение и да бъде намалявано наказанието за извършването на злодеяния. Използвам термина по френското наказателно право. На юристите им е ясно, че там делението е тристепенно: нарушение, престъпление и злодеяние. Не случайно Конституцията и законът предвиждат наказание, което в крайна сметка е при изключителни случаи. Става въпрос за изключително тежки престъпления. Не случайно с оглед на генералната превенция при тази тежка обстановка, при тази престъпност се предвижда невъзможността за замяна на това наказание с друго. Защото наказанието на осъден за престъпление от рода на „сестрите Белнейски” може да бъде заменено с три или пет години...

Това не е възможно!

Не е възможно, господин Корнезов, защото не може да бъде фиксиран срокът. Защото при това положение ще има свободно усмотрение, ще има възможност наказанието да бъде толкова снизходително, че да бъде просто символично. В тази насока поради такива предложения и поради тази непрекъсната тенденция за намаляване на наказателната репресия се е стигнало до условни наказания за грабежи на банки, до наказание на извършили престъпления лица – условни или минимални присъди, за които в нормалните държава се лежи до живот. Така че ние от „Атака” няма да подкрепим този законопроект. Що се касае до другия законопроект, внесен от Христо Бисеров, от ДПС явно си мислят, че това е еднопосочна улица, по която само те ще вървят, ще крещят и ще стенат с тази своя постоянна демагогия, на която се крепи тяхната партия и политическа сила в продължение вече на 20 години, и ще пищят, че се нарушават някому човешките права на верски или етнически принцип. Огромната част от тези престъпления, но това не се тиражира, не се коментира, са по отношение на вярата и етническата принадлежност на мнозинството, на огромната част от българския народ. Деянията, престъпленията, за които преди малко тук се говореше, са откъслечни. Явно е, че българският народ, който е особено толерантен, в продължение на десетилетия търпи и понася да бъдат повреждани православни храмове, да бъдат наричани българите „гяури” – откровено да се насажда омраза към основната част от българския народ, от българския етнос. Нека си спомним безбройните примери в това отношение, много от които четете във в. „Атака”, изнасят се само във в. „Атака” и които сочат... Имаше заместник областен управител от ДПС, от тройната коалиция, който ни повече, ни по-малко искаше и заявяваше прочистването на Родопите от българи и християни. По отношение на него трябваше да се наложи наказателна репресия, но тя не се наложи. Скоро дадохме много примери, дадохме пример какво става до Якоруда, в Родопите. Надписи, които четем не само в така наречените смесени райони, четем ги, ако щете, по улиците на големите градове. И в София, и в Пловдив съм чел такива надписи. Така че засилването на наказателната репресия ще удари точно онези, които вършат престъпления против българския етнос, против православната и християнската вяра. Що се касае до нашия законопроект, внесен от Огнян Стоичков, той е по отношение на едно явление, което е уродливо, изключително грозно и до този момент аз и всички ние трябва да се учудим защо не е инкриминирано. В миналото Народно събрание „Атака” беше първа, и благодарение на „Атака” се инкриминираха определени деяния – искам да напомня това. Дори в Четиридесетото Народно събрание по инициатива на „Атака” беше инкриминирано купуването на гласове. Тази инициатива тръгна от нас. Бяха инкриминирани прояви и деяния като посегателствата срещу националните символи, флага на държавата, държавния химн. Така че това е деяние и явление, което трябва да бъде инкриминирано, за това не съществува каквото и да е съмнение. Призовавам ви да подкрепите този законопроект. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, надявам се, и колегите от ГЕРБ, и от Синята коалиция, и независимите народни представители, и от БСП да подкрепят Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от колегата Христо Бисеров, след като този законопроект вече получи подкрепата и на господин Шопов. Трябва да кажа, че не е нужно на достатъчно грамотни народни представители да се припомня елементарната теза, че законът урежда обществени отношения и е приложим към всички български граждани. Естествено е, че предложението, което правим от Движението за права и свободи, има за цел да преследва престъпления, основани на престъпления, които всъщност представят проповядване или подбуждане към омраза, на вероизповедание, ще бъдат преследвани абсолютно всички български граждани независимо от тяхното вероизповедание. Наистина, се надявам, този законопроект да бъде подкрепен с консенсус в Четиридесет и първото Народно събрание, още повече че този законопроект, уважаема госпожо председател, дава отговор на няколко актуални въпроси. Първият от тях е, че няма как проповядването и подбуждането на дискриминация или насилие, основани на раса, народност и етническа принадлежност, да се преследват по-тежко от същото престъпление, основано на религиозна принадлежност. Смятам, че не е възможно да йерархизираме тези ценности именно защото те са дадени свише. Човек не избира своята етническа и религиозна принадлежност. В този смисъл престъпленията основани на раса и на етнически произход следва да бъдат преследвани със същата строгост на закона, с която се преследват престъпленията, основани на вероизповедание. Вторият въпрос, на който този законопроект дава адекватен отговор, е, че изразът „проповядване” затруднява правоохранителните органи на страната, по-специално разследващите органи, прокуратурата при преследването на тези престъпления. Практиката показва, че прокуратурата изглежда се затруднява при определянето на семантичното поле на глагола „проповядва”, докато глаголът „подбужда” е с много по-ясна семантика. В този смисъл добавянето към глагола „проповядва” на глагола „подбужда”, струва ми се, че ще направи по-ефективно противодействието на тези възможно най-грозни прояви в демократичното българско общество. С това приключвам изказването си и очаквам подкрепа от всички парламентарни групи. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, мисля всички сме свидетели, че през тези 20 години така наречен демократичен преход действително се разрасна тежката углавна престъпност. Стигна се дотам, че даже ученици убиват свои съученици и ги разчленяват, слагаха ги във фризер. Такъв тъжен случай имаше в Перник. Има и много убийства по селата на самотни пенсионери за по 20-30 лв. Мисля, че трябва да си отговорим на въпроса: какви са причините? Според мен е илюзия, че този вид престъпност ще се спре със завишени санкции. Аз мисля, че държавата и ние като Народно събрание, като народно представителство трябва да се опитаме да повлияем за отстраняване или намаляване влиянието на основните причини, които довеждат до това състояние. Мисля, че една от тях е разрушаването на традиционния български морал, традиции, на уважението, в което ние по-възрастното поколение, сме възпитавани в къщи и в училище; уважение към родители, баби, дядовци, към учители. Като че ли през тези 20 години се получи точно обратното – едва ли не започна да се воюва срещу това, което беше характерно за българската национална идентичност и култура, едва ли не се приема като положително преклонението пред този потребителски манталитет, който се насажда с какви ли не средства сред младото поколение, и според мен се стига до едни превратности: идоли и модели на поведение да бъдат мутрите, които по лесен начин много бързо забогатяват. Сред младото поколение се шири алкохолизмът и наркоманията. Според мен всичко това е последица на това, за което говоря: загуба на традиционните ценности, които като общество ги имахме. Другият основен момент, според мен, е тежката икономическа ситуация. За тези двадесет години преход голяма част от българския народ се маргинализира вследствие на загуба на работни места, вследствие на едно отчаяние, че по-възрастните и средни генерации не могат така бързо да се адаптират към новите икономически условия и вид бизнес. Това го има, има едно отчаяние у хората и ниски доходи, и относително висока безработица. Аз мисля, че това са сериозни причини. Другото, което ми се струва, че повлия отрицателно, това е предсрочното приключване, според мен, на тази военна служба. Всички ние сме били в казармата и ни обучаваха на едно възпитание и уважение, към родолюбие и към тия ценности. Сега младата генерация няма и тази възможност за въздействие. Мисля, че и това нашествие на чалга културата влияе. Тоест борбата с този вид престъпност мисля, че трябва да се води на полето на тези основни, ако мога така да кажа, причини, които довеждат до тежките престъпления. Аз мисля, че трябва да се постараем отново да се подпомогнат от държавата и Министерството на образованието, и учителите, и науката, включително и официалните религиозни институции у нас, ако мога да кажа, в отвоюване на този терен на една човечност, на един хуманизъм в младите генерации, на една расова и верска търпимост, което е било характерно за българите като народ през столетията. Просто ние трябва да се борим да не се стимулира това чувство на омраза, защото в крайна сметка то не води до нищо добро – и държавата като цяло, и във взаимоотношенията между хората. Трябва да се стимулира това по-високо образование, стремежа на изграждане на по-пълноценни личности. Аз мисля, че хуманизмът като теза винаги е стоял пред човешкото общество и винаги е имал своите защитници. Те са тези, ако мога да кажа, които са повлияли на едно прогресивно развитие на човечеството, като се проследи неговото развитие. Не силовите акции, не силовото управление, не жестоките инквизиции, които е имало и по времето на Инквизицията в църквата, периоди. Не те са възпирали, ако мога да кажа, тези престъпления. Аз се солидаризирам с проекта на проф. Корнезов и смятам, че трябва да се стимулират човещината и хуманизмът. В последните дни говорих с него и той ми обясни, че е абсолютно невъзможно доживотни присъди да станат за две-три години, където тук говори колегата Шопов. Това просто не е възможно по Наказателния кодекс. Тук става въпрос за една възможност да се замени най-тежкото престъпление „доживотен затвор без замяна” с тази възможност да има замяна и то, ако се приеме, ще е в много редки и изключителни случаи. Искам да ви кажа, че в Парламентарната група на Коалиция за България решихме всеки да гласува по съвест по този законопроект. Няма общо решение. Аз ще го подкрепя. Моето разбиране винаги е било, че хуманизмът трябва да стои над всичко. Ще подкрепя и идеята на законопроекта на колегата Бисеров, защото смятам, че и в тази идея има едно рационално желание действително чрез законодателството да се усъвършенства, за да можем да въздействаме върху тия процеси. Не смятам, че чрез омраза и чрез силово управление, чрез силна ръка ще се въздейства на тази престъпност, а точно по обратния начин, което е в съзвучие с предложението на проф. Корнезов. Благодаря ви.

Дами и господа народни представители, тъй като обсъждането, дебатите вече преминаха в стилистиката „Дайте, другари, да дадем”, аз ще се присъединя в тая стилистика, а също така, за да не е възможно преплитане на семантични ареали по-нататък, ще предложа няколко неща в стила и в синхрон с междуетническата, междуверска и вселенска толерантност. Предлагам, господин Корнезов, заедно да обмислим – Вие сте специалист по право, аз съм любител в тази област, но все пак с достатъчно натрупан наблюдателски опит, предлагам да седнем и да помислим следното нещо. Да вложим в Наказателния кодекс следните предложения: Когато едно престъпление се извършва от представител на ромската етническа общност, то да не се наказва изобщо. Просто да остава ненаказано. Да заложим това в Наказателния кодекс, тъй като то и сега е така на практика – „Хващат ги и ги пускат”, както казваше един бивш главен секретар, днес израснал до премиер. Не само че ги пускат, ами и ги оправдават, а понякога и не ги хващат, тъй като в РПУ-тата имат директиви, когато извършителите на престъпления, независимо какви, са от ромски произход, да не бъдат закачани, за да не стане напрежение, което е пък любимата тема на вашия коалиционен партньор ДПС. Предлагам същото да се отнася и до представителите на мюсюлманската верска общност. Когато например бабаит мюсюлманин извади нож или удари някого и го нарани, да не бъде наказван, защото принадлежи към исляма, който е една изключително миролюбива религия и по тази причина да не бъде пипан, въобще да не бъде и задържан. Това да се заложи …

Това е по темата, господин Анастасов.

Моля Ви, по темата е! В Наказателния кодекс да се заложи не бъде наказван мюсюлманин, който примерно изважда нож срещу православен християнин, а напротив, обратното – да се засили наказателната санкция или репресия, както казват уважаемите юристи, спрямо българи християни, защото тя е ниска. Забележете, българин християнин се брани вкъщи от ромски обир. Нещеш ли, използва сила. По някакъв начин човекът си защитава имуществото. В момента санкциите са изключително ниски. Най-много да му дадат условна присъда. Аз предлагам доживотна присъда за всеки, който си брани имуществото срещу ромско нападение. Такива случаи има много, ние сме ги изнасяли и ще направим сега една Бяла книга, тя може и да е Черна, може и да е Бяла, в която ще бъдат описани стотиците, хилядите престъпления, извършвани от роми, които остават ненаказани в България, а също такива, извършвани от мюсюлмани. Аз предлагам също така призивите „Смърт на гяурите!” да се извадят специално в скоби и в текста, който визира верска и етническа омраза, тези термини специално да не влизат, да не се броят. Да може да се казва безнаказано: „Смърт на гяурите!” и „Смърт на българите!”. Това предлагам да влезе в Наказателния кодекс, Лютви Местан, и то да бъде ясно казано, за да няма семантични възможности за семантични жонглирания. По този начин ние ще сложим базата на една просто несравнима толерантност. Ние ще бъдем сочени за пример в целия свят като изключително толерантна държава. Също така предлагам заклеймяване на всички, които принадлежат към Партия „Атака” априори. Просто включването в Партия „Атака” да бъде включено в Наказателния кодекс – щом си член на Партия „Атака” веднага да попадаш под удара на Наказателния кодекс. Разбира се, това е близко с вашите идеи за забрана на нашата партия, които ви се въртят в главата и вече бяха предложени от изключително толерантните колеги от ДПС. Така, уважаеми дами и господа народни представители, по този начин ние ще покажем, че наистина България е едно поле на толерантността, в което няма място за абсолютно никакво посегателство върху всеки, който принадлежи на някаква малцинствена група. И това, разбира се, да продължи – тези неща, които предлагам, следва да продължат дотогава, докато българите станем малцинство и вече ще бъдем защитени по един изключителен начин в собствената си държава. Благодаря ви за вниманието, пожелавам творчески успехи! (Ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, поне тези, които ме познават, знаят, че аз съм суров човек, но не съм жесток. Също осъзнавам, че законопроектът, който ви представям, се разглежда в крайно неудобно време. Вчера ми го казаха, днес господин Шопов – и от тази трибуна каза за убийството на сестрите Белнейски и преди няколко дни присъдата, която Пазарджишкият окръжен съд произнесе. Това жестоко, нечовешко, гнусно убийство на две деца. Бих казал, че убиецът може би няма право да диша този въздух и да ходи по тази земя. Като стар съдия се питам: кой е убиецът? Да, има един осъден, чакат се още две инстанции, чухте неговите адвокати, а има и второ лице, което е участвало в убийството, но кой е то? Каква е неговата роля? Оттук, уважаеми колеги, извинявайте за човешкото отношение, което споделям публично с вас, става дума за съдебната грешка. Съдебните грешки са съществували – и в българската, и в немската, и в американската, и във всяка една система. Те ще съществуват и за в бъдеще. Поне аз знам безсънните си нощи, когато е трябвало да чета тежки присъди. Колегата отзад е съдия (посочва председателят Анастас Анастасов), и той не може да каже тук, че няма съдебни грешки в ямболските съдилища, макар и те да са най-малко. Какви са данните? Позволете ми да ги прочета, за да видим картината този „доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна”. Осъдените на доживотен затвор за периода 1995 г. до сега, до този момент, са 126 лица. В местата за лишаване от свобода в момента изтърпяват 108 лица. Осъдените с наказание доживотен затвор без право на замяна, за което аз предлагам тук, за този период от 1995 до 2011 г. са 64 лица, от тях в момента изтърпяват наказание 58. Ето за тези 58 лица много или малко помислете, става дума за законопроекта, който ви предлагам. Аз имам данни, но да не ви отегчавам, за всеки един затвор в България – колко лица изтърпяват наказания във всеки един доживотен затвор, респективно доживотен затвор без замяна – във всички затвори има. Пак казвам, който се интересува може да му дам данните. Единствено няма такива в Сливенския затвор, но вие знаете, че Сливенският затвор е за жени, жената е нещо друго, жената е винаги по-добрата част от човечеството и по-рядко извършва престъпления. Тук се говореше, че видите ли, ако заменим доживотния затвор без право на замяна, едва ли не ще има условни присъди, едва ли не две-три години и убийците ще излязат на свобода. Това е правно невежество. Първо, уважаеми дами и господа, доживотният затвор – сега както е, може да бъде заменен само при определени условия: 1. Да са изтърпели минимум 20 години зад решетките. 2. Ако се измени, не може да бъде по-малко от 30 години. Разбирате ли? Тридесет години вътре, и то в изключителни случаи. За тези 30 години въобще не се зачитат работните дни – както знаете това се приема в изпълнение на наказанието. Пълни 30 години минимум! И още нещо, когато тези 30 години минат, автоматично не се заменя доживотният затвор – няма такова нещо. Изисква се предложение на окръжния прокурор, ако има такова предложение, делото се разглежда, от окръжния съд и то в състав – обърнете внимание – от двама съдии и трима съдебни заседатели – най-широкият състав за произнасянето на определени… Даже, ако отхвърли искането, ново искане може да бъде направено не по-рано от две години. Виждате колко тежка е процедурата. Даже в тази процедура участва и началникът на затвора, където лицето изтърпява наказанието. Той няма право даже да направи предложение за осъдения на доживотен затвор. Това е процедурата. Тук чух, че видите ли, трябва да има някакви промени. Дайте да премахнем доживотния затвор без замяна. Още тази вечер ще го напиша – те са два текста – в изпълнение на наказанието на чл. 199 и в НПК има два текста – 449 и 450, засягащи въпроса, който разискваме тук. Уважаеми дами и господа, ние нищо не постигаме с този вид наказание. Нищо! Удар във въздуха. Ако го отменим, ще остане доживотният затвор и за престъпниците, може и там да си отидат – зад решетките. Разберете, има случаи, когато хуманизмът изисква – след 30 години. Той бере душа и знае, че след седмица ще си отиде. Поне за тази седмица да диша малко като човек свободния въздух. Минал съм през всички затвори, но съм излизал от тях и в килиите на смъртните съм влизал. Господин председател, една идея, нека парламентът отиде в затворите, за да види какво е положението, а не да приказваме тук приказки, които не са ни ясни. Според мен добротата, а не омразата и мъстта ще ни спаси душата. Затова, уважаеми народни представители, господин Шопов, този законопроект въобще не обвързва моята парламентарна група и моята партия – нито съм се консултирал, когато съм го писал, вчера го обсъждахме и всеки както реши, така да гласува. Аз знам, че някои народни представители от моята парламентарна група не са съгласни със законопроекта и това е естествено. Затова се обръщам към всички народни представители от всички парламентарни групи – гласувайте, уважаеми дами и господа, със съвестта си, бих казал със сърцето си, а не с копчето, което стои пред нас. Нека поне да се извисим над омразата. И сега да не се приеме, рано или късно доживотният затвор без замяна ще бъде отменен. Помнете ми думата! Благодаря ви.

Да, господин Корнезов, така е, в един момент ще бъде отменен, но когато в обществото дойдат налице условията за това. Както беше отменено смъртното наказание, така ще бъде отменен и доживотният затвор без замяна. Но сега обществото е много тревожно, криминогенната обстановка сочи, че не е моментът за това. В момента в света има правни системи, където не се лежи до живот, където наказанията са кумулират за различните деяния. В Съединените щати например наказанието може да достигне 200 или 300 години и там няма компромис, господин Корнезов, там няма три дни за два дни, там няма излизане! Затова се поддържа определена степен на стабилност и противодействие на престъпността. Въпросът тук дори не е в смисъла на наказанието, смисълът е до голяма степен в психологията, до въздействието върху обществото, когато извършителите – потенциални и действителни, се възпират от положението, от записа „доживотен затвор без замяна” – в това е смисълът! Тук не става въпрос за кръвожадност и не става въпрос за хуманизъм, а за правна система, която се нуждае от този текст и не от замяна, не от промяна в настоящия момент, когато обществото е застрашено, когато се извършват злодеяния, за които в никакъв случай не можете да застанете пред потърпевшите, пред роднините и близките и за тези 58 или над 100 деяния, които обяснихте, да им разясните своята логика. Не се опитвайте по този евтин начин да сочите за някаква хуманност! Тя е в превенцията и в това да се спрат потенциалните и действителните престъпници да извършат това, което са готови да извършат.

Благодаря Ви, господин председателю. Казах как стоят нещата в Европа. Господин Шопов спомена Съединените американски щати. В 33 американски щати има смъртно наказание, в другите няма. Миналата година в Съединените щати са изпълнени 46 смъртни присъди. Четиридесет и шест! В Китай миналата година са разстреляни 1000, точно 1000 осъдени. Мога да ви дам данни за всяка държава, където има смъртно наказание. Е, натам ли ще вървим?! Европа е тръгнала на друг път. Аз знам общественото мнение. Първа, която практически отмени смъртното наказание, беше Франция – там, където са обезглавявали с гилотината, измислена от Гилотен. Преди 15-ина години беше направено проучване, допитване и 75% от французите бяха също отново да се върне гилотината. Е, натам ли да отиваме тогава, господин Шопов?! Натам ли?! Казвате: „Общественото мнение”. Е, нали ние сме тук, да водим общественото мнение към по-хуманно, към по-човешко общество?! Не гласувайте, господин Шопов, или гласувайте „против” – Ваша воля! Рано или късно обаче в този парламент ще седнат депутати, които ще узреят да премахнат жестокостта в нашето наказателно право. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, вземам думата за процедура за прегласуване, защото имам чувството, че не сме разбрали за какво става въпрос. (Оживление в ГЕРБ.) Да, съвсем сериозно. Целта на законопроекта, ако за миг можете да излезете от предубедеността си, колеги, защото точно това излъчвате, е да изравнят наказанията за престъпленията, основани на раса и етнически произход, с тези, основани на религиозна принадлежност – нищо друго не прави този законопроект. Вие смятате ли, че престъпленията, основани на раса и етнически произход, са по-тежки от престъпления, основани на вероизповедание? Това е алогично. Това е едно противоречие в Наказателния кодекс, което отдавна трябваше да се преодолее. Вероизповеданието също е право от ранга на правото на самоопределение на етническа принадлежност, на раса. Нищо друго не казва този закон. Каквото е наказанието за престъпления, основани на раса и на етнически произход, същото трябва да бъде наказанието, основано на престъпление, основано и на вероизповедание. Няма логика да отхвърлите този законопроект. Да повторите вота си означава, че не сме прочели урока от 20 май и че гласуваме декларации, които са просто параван, зад който продължаваме да скриваме политическата си безотговорност. Благодаря ви, господин председател.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение на база Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване срока за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа с още 7 дни. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „Д О К Л А Д на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, № 154-01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 26 май 2011 г. На заседание, проведено на 10 юни 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, внесен от Цецка Цачева и група народни представители. На заседанието присъстваше министърът на финансите Симеон Дянков. Законопроектът беше представен от народния представител Менда Стоянова. Предлаганите изменения и допълнения в Закона за устройството на държавния бюджет са продиктувани от необходимостта от залагане на фискални правила, които да осигурят рестрикция по отношение на фискалната политика. Целта е да се възстанови доверието чрез преодоляване на рисковете от неустойчиво висок дълг, недостатъчно добро функциониране на финансовите пазари и нисък икономически растеж. Измененията са следните: 1. прецизират се дефинициите за бюджетното салдо; 2. предлага се ограничаване на преразпределителната роля на държавата до 40 на сто от брутния вътрешен продукт, което съответства на средно равнище на разходите за периода 2000-2009 г. Определянето на тази горна граница ще освободи допълнителен ресурс за частния сектор и ще гарантира по-ефективното разпределение на ограничените финансови средства в държавата, така че да се постигнат оптимални темпове на икономически растеж. Изборът на пределния размер на държавата е обоснован с високата степен на социална осигуреност в страните от Европейския съюз, във връзка с търсения баланс между оптималния ефект върху икономическия растеж и осигуряването на адекватна социална защита, както и с оптималното усвояване на средствата от европейските фондове, които допринасят за по-висок икономически растеж и индиректно стимулират растежа на бюджетните приходи; 3. редакционно изменение на чл. 14, ал. 2 с цел усъвършенстване на бюджетната процедура чрез внасянето в нея на елементите на средносрочна фискална рамка, базирана на разчети по консолидираната фискална програма; 4. изменение на чл. 20, ал. 4, което цели поддържане на балансирана бюджетна позиция на консолидирано ниво в дългосрочен план, като не се допуска дефицит над 2 на сто от брутния вътрешен продукт. Това е буфер, който дава по-голяма сигурност за спазване на референтната стойност за бюджетния дефицит, съгласно Пакта за стабилност и растеж и избягване на политически манипулации. По законопроекта бяха направени множество изказвания в подкрепа на предлаганите промени. Министър Дянков също изрази становището, че приемането на този законопроект ще даде ясен сигнал за финансовата стабилност на България, като една от малкото държави – членки на Европейския съюз, които изпълняват изискванията за ненадвишаване на размера на бюджетния дефицит от 3 на сто. След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 16 народни представители, „въздържали се” – 3 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, № 154 01-51, внесен от Цецка Цачева и група народни представители на 26 май 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изправени сме пред един много важен законопроект. Бихме могли да го наречем мини пакт за стабилност, защото той предхожда изменението в Конституцията и е негова перифраза в един по-близък смисъл. Тук съмненията са, че тъй като Пактът за стабилност като промяна в Конституцията нещо не върви, се внася този законопроект, за да мине с едно обикновено мнозинство – както се приемат законопроекти. Министърът на финансите господин Дянков си изпълни задължението да дойде в комисия и да разясни това, което има предвид. Да, той беше в комисията на заседанието в петък, но сега за мен е немислимо да се разглежда законопроектът без негово присъствие, или поне на високопоставен представител на Министерството на финансите, който да го представи. Предвид важността на акта и значението му, мисля че е въпрос и на елементарно уважение към пленарната зала – да отложим разглеждането на законопроекта до явяването на представител на Министерството на финансите. Най-добре е това да бъде министър Дянков, за който знаем, че това е негова лична кауза и ангажимент, който той е поел като министър на финансите. Затова правя това процедурно предложение. Тук ми се подсказва, че някой идва. Не можах да разбера кой идва – дали министър Дянков или представител на Министерството на финансите. Да дадете почивка, докато се яви представителят на Министерството на финансите. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също смятам, че този „Мини пакт Дянков”, който днес разглеждаме, би трябвало да бъде гледан в присъствието на представители на Министерството на финансите. Независимо от факта, че той няма да бъде вписан в Конституцията, това е изключително сериозен документ, който приемаме в момента и би трябвало да има представители на Министерството на финансите. Още повече, самият Закон за устройството на държавния бюджет беше гледан в комисията в петък – късния следобед и, за мое съжаление, една голяма част от народните представители не присъстваха на това заседание. Иначе по същество самият дебат по тази тема върви от доста време, макар и в неговия по-разширен вариант – по отношение на 2-та процента дефицит, 40-те процента преразпределение на брутния вътрешен продукт и възможността за промяна на преките данъци с голямо мнозинство, от две трети, в Конституцията. Позицията на Българската социалистическа партия е изключително еднозначна в тази посока – ние няма как да подкрепим такъв законопроект по няколко причини. Първо, с такова вписване, на такива параметри – дали в Конституцията, дали в закон, се ограничават до голяма степен възможностите, които има всяко едно демократично избрано правителство за провеждане на каквато и да била политика в мандата, в който то управлява. От тази гледна точка не смятам, че е разумно такова нещо да бъде записано в какъвто и да бил закон. От друга страна, не знам защо ние трябва да бъдем пό католици от папата, когато имаме Маастрихтски споразумения, в които имаме ограничения за дефицит в рамките на 3%, което се смята от Европейската комисия, изобщо от Евросъюза за нормално и допустимо за една държава. Не знам защо се налага ние да бъдем с 1% под това изискване, което имаме от Европейския съюз. Искам в скоба да отбележа, че 1% от брутния вътрешен продукт, който е в момента, е в рамките на 770 милиона, което според мен е сериозна сума и възможност за реакция в ситуации, когато имаме бедствия, някакви неотложни действия от страна на държавата. Същевременно държавата има възможност да се намеси в ситуация, каквато е сегашната – примерно ниски доходи, ниски пенсии, изобщо социалната среда е изключително тежка за населението. Колкото до твърдението, че такъв подход, вписването на такива параметри в Конституцията или в закон ще даде допълнителна стабилност на държавата, ще подпомогне инвестиционния климат, тъй като ще даде някаква сигурност на бизнеса, мисля, че самото ежедневие днес опровергава това твърдение. Последните няколко правителства в България поддържат именно такъв дефицит, даже без дефицит – извинявам се. Само последното правителство, което е в момента, има в своето управление наличието на дефицити. Дори когато управляваше СДС, имаше съвсем малки дефицити – от порядъка на 0,5-0,7%, което по същество не представлява проблем за държавата. Всички правителства след това имат излишъци и натрупване на резерв в държавата. Това е тенденция, която е спазвана от всички досегашни правителства. Това обаче сега не подпомага по никакъв начин инвестиционния климат в държавата. В момента преразпределението в брутния вътрешен продукт е някъде около 37% (говоря за чистото преразпределение, без парите, които са за плащането на България към Европейския съюз), горе-долу се качва също на тези около 40%. Това обаче също не подпомогна инвестиционния климат в България. Напротив, в последните няколко години наблюдаваме спад на инвестициите в България. Имаме стагнация на икономиката. Това, което се твърди – че ще бъде подпомогнато положението на икономиката с такъв запис в документите, не е факт. Още повече, и третото нещо, което днес не го обсъждаме, но то явно ще бъде обсъждано в предстоящите месеци – за данъчната политика и за това преките данъци да не могат да бъдат променяни. Фиксирането на тези данъци (от известно време в България може да се каже, че имаме една от най-ниските данъчни системи), облагането е изключително ниско – това също не подпомага по никакъв начин нито инвестициите, нито бизнеса, по никакъв начин не влияе на икономиката. Явно има някакви други параметри, други механизми, които оказват тежкото влияние на инвестиционния климат и на развитието на бизнеса в България. От тази гледна точка смятам, че няма логическо обяснение. Кому е нужно това, което правим в момента, освен ако то не е някакъв пиар ход, някаква лична вендета или каквото и да било желание на финансовия министър, опит за доказване на своята правота? Явно не му вървят нещата по отношение на преговорите за промяна на Конституцията и се преминава на този полупакт, полузакон – нещо, което е в тази посока. Не смятам, че има основателни причини да подкрепяме този законопроект. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да започна с изказването, бих казал, че не съм съгласен с изказването на колегата Горов. Ще започна с това, че промените в Закона за устройството на държавния бюджет, както чухме вече – в контекста на Пакта за стабилност, и то най-вече в двата параметъра, които са в чл. 12 – за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма, не може да надвишава 40% от брутния вътрешен продукт; в чл. 14, ал. 2 бюджетната прогноза и оценка за предвижданите параметри на консолидираната фискална програма за следващите 3 години, господин Горов, която ежегодно може да се актуализира от Министерския съвет. Ето една възможност. Другото – когато бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, пак да наблегна на това, е дефицит, то не може да превишава 2%. Другото, което е – законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. Аз подкрепям тези промени, защото не искам моята страна да изпадне в положението на съседна Гърция, на Португалия или Ирландия. Още повече, искам ние да се сравняваме с Естония и с Китай. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Например в Китай преразпределението през държавата е 24%. Подкрепям промените, защото смятам, че по този начин ще се осигури прозрачна, предвидима и устойчива фискална политика в средносрочен план. Тук говорим за 3-годишен период. Считам, че промените ще предпазят политиците от краткосрочни изкушения и манипулации. Промените ще дисциплинират българската икономика и ще се даде възможност за оптимизиране и преструктуриране на държавната и общинската администрация. Знаете, че напоследък господин Дянков беше внесъл един такъв проект за преструктуриране на държавната и общинската администрация и това ще даде тази възможност. На вас отляво искам да кажа, че не искам парите на българския данъкоплатец да бъдат преразпределяни през публичния сектор под формата на допълнително материално стимулиране, каквото установихме по отношение на „Комисията Станишев”, на разходите й в последната една година – временната комисия. (Реплики от КБ.) Много добре си спомняте какво се случи тогава. (Шум и реплики от КБ.)

Правителството на Станишев, по доклада на Сметната палата, в последната една година беше разпределяло и раздавало допълнително материално стимулиране, което беше оформено като фонд „Работна заплата”, за да могат да се усвоят планираните средства за работна заплата. Така че и това не искам да се случва в България. През последните 10 години, ако се направи една икономическа ретроспекция, ще установим, че преразпределителната роля на държавата, което казаха и преждеговорившите, не е надвишавала 40%, а средният размер на бюджетния дефицит не е бил над 2%, така че заложените параметри не са нещо чак толкова страшно за българската финансова политика. И накрая в заключение, считам, че приемането на промените в Закона за устройството на държавния бюджет ще покажат държавническо поведение, ще разпишем ясни финансови правила, които да бъдат основа за една финансово стабилна държава, защото го дължим на българските граждани. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Матов! Ще ми се да не вкарваме в заблуждение колегите народни представители, тъй като по отношение на проблемите, които имат държавите в момента, които са в дефицит, би трябвало да разграничим нещата за това, което се случва в Гърция, и това, което се случва в Ирландия. Абсолютно коренно различни са нещата. Ако в Гърция имаме прекомерни харчове на държавата, тук ще отворя една скоба – много българи в момента биха искали да бъдат в тази кризисна държава Гърция, а не в нашата некризисна България, бъдете сигурни в това нещо – но ако трябва да говорим за Ирландия, там нещата са съвсем други. Там имаме ниски данъци, ниска събираемост на приходите, натиск на икономиката върху банковата система, която отпуска кредити, които стават невъзвръщаеми в голяма степен, и държавата дофинансира банковата система и оттам идва дефицитът. Така че разликата между Гърция и Ирландия е в тази посока, а ние в България сме горе-долу в ситуацията, която е в Ирландия – ниски данъци, ниска събираемост, ниски инвестиции. Единствено имаме малко подобряване на баланса по отношение на износ-вноса, така че нека да бъдем по-конкретни и точни.

Колега Горов, да разбирам ли, че Вие говорите за дестабилизиране на банковата система? (Смях и реплики от КБ.) А знаете ли как ще повлияе този Пакт за стабилност през Закона за устройство на държавния бюджет върху лихвите примерно? Как мислите Вие, че ще повлияе – в увеличение или в намаление? Помислете Вие.

Госпожо председател, уважаеми колеги! В предложените промени в обсъждания законопроект са обхванати трите компонента на така наречения фискален борд. Друг е въпросът дали имаме основание да използваме израза „фискален борд”. Тези три компонента кореспондират с текстовете, които предвиждат промяна на Конституцията във връзка с финансовата стабилност. Първият компонент е относителният дял на публичните разходи, който се фиксира на 40%, вторият компонент е относителният дял на дефицита, който също се фиксира на 2% от брутния вътрешен продукт. Единият от компонентите обаче остава и той може да се реализира единствено чрез промяната на Конституцията. Това са регулативните мерки, свързани с промяната на данъчните ставки, подчертавам, ставки, защото и в текста за промяна на Конституцията изрично е казано, че се отнасят само за данъчните ставки, а не за данъчната основа. Това е много важно от гледна точка на съдържанието на направените предложения, от гледна точка на силата на тези регулативни мерки. Липсват много важни анализи, свързани с тези промени. В мотивите част от тези заключения са направени, но те са недостатъчни. Липсва например анализ на влиянието на направените промени върху икономическия растеж на българската икономика. Аз имам предвид не какъв да е растеж, не растеж, който да ни изведе, да ни изкара от кризата, а растеж, който трябва да има България, за да излезе на по-предни позиции по отношение на основните икономически и социални показатели. Тоест България да престане да бъде на опашката по отношение на доходи и стандарт на живот. Основният въпрос: как ще се отрази предложението, свързано с фиксирането на публичните разходи и дефицита върху икономическия растеж, няма ясен и убедителен отговор. Напротив, повечето анализатори смятат, че в условията на Валутен борд тези промени ще окажат негативно влияние върху икономическия растеж на нашата икономика. Тоест не се отчита фактът, че икономиката има циклично развитие и че през следващите години ние така или иначе ще влезем във фаза на икономическо оживление и подем и при всички положения тези ограничения ще окажат някакво, казвам, някакво влияние върху икономическия растеж. Ние искаме да чуем какво ще бъде това влияние. На второ място, липсва анализ за влиянието на промените върху доходите. Колко години ще стоят замразени доходите пак от гледна точка на цикличния характер на икономическото развитие? Засега доходите са замразени в кавички за три години съгласно краткосрочната бюджетна прогноза, но след това трябва ли отново да дефинираме формално замразяване на доходите, произтичащо замразяване от тези регулаторни механизми, които предлагате да приемем с този законопроект? Всъщност с този законопроект ние не приемаме никакво мини или макси фискален борд. Ако това, което се предлага тук, се приеме, фискалният борд започва да действа от деня, в който се приеме този законопроект. Пак повтарям, с едно изключение – че един от компонентите му няма да действа. Това е един от оспорваните компоненти, свързан с регулацията на данъците в България, всичко останало започва да действа. Друг е въпросът, че ако някой пожелае да спре действието на тези регулатори, след като няма промени в Конституцията, те могат да бъдат направени с най-обикновено мнозинство. Това означава, че дори и да не приемем тези предложения, които очевидно мнозинството ще гласува, те могат да спазват тези принципи и изисквания в бюджетите от следващата година, без някой да им пречи в това отношение – нито законите, нито промените в Конституцията, нито опозицията, разбира се, защото те нямат достатъчно гласове да приемат такъв бюджет, който да отговаря изцяло на онези изисквания, които днес ще бъдат гласувани в пленарната зала. Никакви пречки няма в това отношение. Що се отнася до конкретните текстове, § 1 прецизира някои дефиниции, свързани с бюджетното салдо, излишъка, дефицита и финансирането на дефицита. В този параграф се разширява обхватът на механизмите, с които може да се финансира дефицитът. Това е много важно. В този параграф се преминава от републикански бюджет към държавен бюджет. Това е добре, защото досегашните текстове регулираха възможностите за финансиране на дефицита в републиканския бюджет. Сега текстовете се отнасят за държавния бюджет. В този параграф са отменени някои текстове, които регулират начините за използване на евентуалния излишък. Това също е много важно. Защо са отменени тези текстове? Що се отнася до следващите параграфи – от § 2 до § 4, то тези параграфи предвиждат числовите характеристики на основните компоненти, които дефинират 40-те процента по отношение на публичните разходи и 2-та процента по отношение на дефицита. Уважаеми колеги, мисля, че неоснователно се използват в анализите и дискусиите по този въпрос събитията, които се случват в съседна Гърция. Различията по отношение на равнищата, тенденциите и динамиките на икономиките на двете страни са твърде големи и размахването на плашилото „Гърция” има единствено за цел да защити съдържателно финансово тези, за които не могат да се намерят убедителни мотиви за включването им в нашето законодателство. Смятам, че този законопроект се нуждае от много по-сериозна мотивация, за да излезе от рамките на неглижираното, несериозното отношение, което демонстрираме в момента към толкова важна тема, каквато е темата за финансовата стабилност. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изправени сме пред разглеждането на един абсолютно ненужен закон. Това е законопроект, който много ясно отразява спадащата подкрепа на фантасмагориите на финансовия отсъстващ министър Дянков за промени в Конституцията.

Без определения!

Моля да удължите времето на групата. Тази спадаща подкрепа от онези 131 подписа в конституционния проект, който все повече става невъзможен, много скоро се претворява в закон, на който нито му е времето, нито му е мястото Народното събрание да се занимава с него. Защо? Забележете, че в отсъствието на финансовия министър се приема някакъв закон, който не се отнася до бюджетната процедура, която тече в момента. Не е ли най-нормално Народното събрание да се поинтересува какво е състоянието тази година – как се изпълнява Бюджет 2011, каква е прогнозата и как вървят нещата за дефицита през 2012 г.?! Не! Забележете, че законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., тоест за догодина всичките параметри, които днес се обсъждат, са много далече от земята, от истината, а още по-далеч са от разбирането на българските граждани за добро управление. С такива законодателни ерзац-решения, норми, които може би някога ще се задействат, вие толкова много подписалите се народни представители трябваше да си давате сметка, че не решавате никакъв проблем и че законодателната инициатива на народен представител, на група народни представители не е само внасяне или както обичат някои ваши членове да се изразяват – входиране, входяване и други канцеларско-административни термини. Това е осъзнаване, разбиране как се отразява това, което внасяш, на живота. Това, което сте внесли, до края на годината се отразява „никак”, а следващата година ще се отрази „може би”. Така че освен един опит за елегантно излизане от конституционните ви намерения, в които ви набута същият този финансов министър, който пътува днес някъде... Аз съм убеден, че няма парламент в света, в който законодателният орган да обсъжда такива въпроси, свързани с дефицита, с бюджетната прогноза, и това да се случва в блестящото отсъствие на кабинета и най-вече на неговия финансов министър. Няма уважаващ себе си нормален парламент в света! Това може да се случи някъде в Дивакия, където разбирането за Конституцията, за отговорностите на изпълнителната власт, особено за бюджетната процедура, прокарано в Конституцията, е много ясно. Всеки прочел Конституцията ще види, че тези отговорности тежат основно на изпълнителната власт. Не мога да открия други мотиви освен „спешно” – вижда се, че е доста спешен порядъкът, в който се движи тази законодателна инициатива – спешно струпване на остатъчната група от конституционния законопроект. Там активно с комсомолски плам тичат няколко независими, бият тъпана и те отпред – чули, видели, не разбрали, недоразбрали, гръцките банки, нашите банки – и участват в една абсолютно ненужна и измислена законодателна инициатива, която след като се види какво е изпълнението на тазгодишния бюджет и тригодишната рамка към края на годината, когато се формира Бюджет 2012 г., много лесно ще бъде променена – може би с Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет. Уважаеми дами и господа, този закон е израз на импотентност на парламента да оцени същинските си конституционни функции, особено бюджетните процедури. И още един въпрос. Тези два законопроекта и други блестящи идеи, които постоянно се хвърлят по медиите от отсъстващия финансов министър, трябваше да се решават, когато дойде министър-председателят и изпълни онзи си ангажимент от „Европлюс”, за които той каза, че били само политически, и да обясни – като това е в контекста на „Европлюс”, ние само политически ангажименти ли поемаме или министър-председателят ни излъга?! Или става въпрос за ангажименти за промени в законодателството?! В каква степен те обвързват България не бидейки тя член на Еврозоната и какъв е шансът такива объркани съждения, изложени като неясни норми в закона, да ни дадат нещо в отношенията с нашите европейски партньори?! Смятам, че е хубаво да си направите някакви изводи от това как правите законодателството. Всички сме народни представители. Вземете Закона за административните актове, където е казано, че нормите трябва да бъдат ясни. Тук се въвежда една счетоводна терминология и ù се придава нормообразен вид. Но не можеш всичко, което съществува в живота, като го запишеш и входиш – аз не употребявам този термин – в Народното събрание и излезе оттам подпечатано с гласовете на 50%+1 народни представители, да смяташ, че е закон годен за прилагане. Или неговият живот е твърде кратък, или той умира преди да се е родил – 1 януари 2012 г. Благодаря. А как ще гласуваме – ясно ни е.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес на вашето внимание е Законът за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, който има само четири параграфа. Говорещите преди мен подробно ви разказаха за всеки един от тези параграфи. Аз няма да се спирам. Само ще кажа, че сърцевината на този законопроект е на практика да въведе още две фискални правила в българското законодателство. Към момента в българското законодателство има въведено едно фискално правило – тъй нареченото правило за държавния дълг. То се намира в Закона за държавния дълг. Това правило гласи, че държавният дълг на консолидирана основа на Република България не може да надхвърля 60% от брутния вътрешен продукт. С приемането на този законопроект ние ще приемем още две фискални правила – правилото за бюджетното салдо и правилото за разходите. Зададен беше въпросът нужни ли са ни тези правила, ненужни ли са ни и така нататък. Мисля, че те са ни нужни. Особено ярко това пролича в условията на глобалната световна криза. Държави, водили неразумни политики през последните години, правителствата на тези държави, водили държавите си до високи дефицити и дългове, на практика поставят уредени държави, сериозни държави на прага да рухнат. Всички знаете за кого говорим. Настоящата глобална криза не е само икономическа и финансова. Тя се оказа и криза на публичните финанси на почти всички европейски държави. Европейският съюз и всички страни от Европейския съюз обръщат особено внимание в този контекст на консолидацията на публичните финанси. В този аспект искам да ви кажа няколко неща. Кои страни от Европейския съюз имат такива фискални правила? Преждеговорившият каза, че няма такива страни. Това не е вярно. Двадесет и шест страни от Европейския съюз имат фискални правила. Знаете ли кои са страните, които нямат? – Гърция, Кипър и Малта. Пет от всичките страни имат записани фискални правила в Конституцията. Швейцария, Германия, Унгария, Полша са записали в Конституцията си правилото за бюджетното салдо. Осемнадесет страни от всичките са записали тези фискални правила в устройствените си закони, подобни на закона, който сега гледаме. Петнадесет от тях имат правило за дефицита, комбиниран с друго фискално правило. Така че не сме единствената, а по-скоро сме последната държава, която въвежда в своето законодателство такива фискални правила. Знаем, че Европейският съюз стартира редица инициативи, с които да може рано и текущо да идентифицира появяващите се дисбаланси в различните страни членки и да формулира мерки за тяхното отстраняване. България стои стабилно в сравнение с много от държавите в Европейския съюз. Важно е и България да има своите фискални правила, защото така ние ще можем да кажем на нашите граждани, на бизнеса, на нашите и чуждестранни инвеститори, ще им дадем ясен сигнал и на тях, и на всички от Европа и света, че България води устойчива и предвидима фискална политика. Какво казваме с тези текстове на практика? Казваме, че държавата няма да харчи по своя преценка все повече и повече от произведения от всички нас брутен вътрешен продукт; няма да изземва от своите граждани и фирми все повече и повече приходи и данъци, за да ги преразпределя по усмотрение на правителства и чиновници, по усмотрение на конкретни политически амбиции. Уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите законопроекта за въвеждането на тези фискални правила в България.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Законопроект с подобен текст беше внесен от страна на СДС и Синята коалиция м. септември миналата година, така че най-логичното нещо е ние да подкрепим този текст. Първо, има нужда от ограничаване на бюджетния дефицит и хубаво е, че това започва да се случва от 1 януари 2012 г., което е ограничение и за сегашното правителство. Не знам дали си давате сметка, и сегашното правителство има нужда от такова ограничение. Второто ограничение, включително и сегашното правителство, е разходите да не могат да бъдат 40% повече от прогнозния брутен вътрешен продукт. И сегашното правителство има нужда от такова ограничение, и бъдещите правителства имат нужда от такова ограничение. Да, подобни фискални правила има в много европейски страни. Така че ние ще подкрепим тези текстове, но сега започват и се радвам, че дойде и финансовият министър. (В пленарната зала влиза заместник-министър председателят Симеон Дянков.) Здравейте, господин Дянков! Имам някои много сериозни забележки, свързани с „Евро плюс”. Господин Дянков, тези текстове не трябва да бъдат приемани от България! Колеги, разберете, като част от Европейския съюз ние вече не сме хора, които просто всичко, което ни се поиска, го даваме. Това трябва да престане! Не трябва всичко, което бъде поискано от нас, просто да бъде давано. Сами се вкарваме в зловещи капани, от които после излизане няма. Тоест „Евро плюс” в сегашния си вид, и това е пряко свързано с този законопроект, не може и не трябва да бъде подкрепян. Може ли Европейският съюз да ни казва какви да бъдат данъците в България? Може ли да допуснем такова нещо?! Не, не можем! Не можем да допускаме никой извън България – било то Европейският съюз, или който и да било друг, да променя и да ни казва какво да бъде данъчното облагане в България. По този въпрос ми се ще да има консенсус в Четиридесет и първото Народно събрание. Следващият въпрос. Може ли някой извън България било то от Европейския съюз да ни казва какъв да бъде ръстът на заплатите в България? Абсолютно невъзможно! Не трябва да има такива изисквания и такива правила. Откъде-накъде Европейската комисия ще предлага подобни изисквания? Откъде-накъде? Откъде-накъде ние ще бъдем толкова глупави, за да се съгласяваме?! На следващо място. „Евро плюс” съдържа в себе си България да стане гарант на 3 млрд. евро – първо, а след това на шест и повече милиарда евро потенциални заеми, които да вземат трети страни. Казано простичко и, за да ме разбере всеки човек в тази зала: ако една държава в Европейския съюз тръгне да фалира, България става солидарен длъжник и платец по парите, които ще бъдат давани на тази страна за нейното спасяване и изваждане от кризата. Или, ако този механизъм действаше в момента за Гърция в сегашното й състояние, България солидарно с целия Европейски съюз щеше да дава милиарди заеми на гърците. Тези гаранции са по-големи от външния дълг в момента на България. Разумно ли е България да поема такива тежки ангажименти? Може би някой от ГЕРБ си мисли, че това са текстове, които ще влязат в сила след възприемането на еврото, което е една по-далечна перспектива. Разберете: поемем ли тези ангажименти, те ще се върнат върху нашата глава в един бъдещ момент. Сега е времето да кажем ясно, че не сме склонни и няма да подкрепим такива текстове. Чудя се – има партии, които определят себе си за патриотични, а не ги виждам с позиция по подобни теми и подобни текстове. Не трябва да допуснем да се случи това, защото утре, уважаеми дами и господа, може да се окаже, че България трябва да плати и то, забележете, на страни, които са по-богати от нас като средни доходи, като Гърция, Испания и Португалия, трябва да плати буквално сметката. Това може да се окаже след някоя и друга година. Защо да го правим това нещо? Толкова ли сме наивни, за да поемаме такива тежки ангажименти?! Така че заедно с приемането на тези фискални правила, нека да не четем като дявола Евангелието. Да, приемаме тези фискални правила, но ако заедно с тях приемем „Евро плюс”, ние нищо не сме свършили. Тогава и този ангажимент за две на сто бюджетен дефицит на практика не е истински. Може да се наложи България да направи плащания, които далеч да надхвърлят, да пробият тази финансова стабилност, която уж днес предлагаме и приемаме пред българските граждани. Да, тези текстове са правилни. Ние ще ги подкрепим, но те не са достатъчни. Крайно време е българското правителство да приеме една категорична позиция по отношение на „Евро плюс”. Опасявам се, че нашият министър-председател е бил много лошо подведен, че това е европейска политика, която не може да бъде променена, и че ние просто трябва да я приемем. Не, това не е вярно! Не е вярно, дами и господа! Ние трябва да променим тази европейска политика, а не просто да я приемем. Приемем ли я без да мислим, утре ще ни бъдат наложени такива условия и такива ангажименти, които просто няма да можем да посрещнем, или които ще поставят България в много трудно положение и в много трудни решения. Така че призовавам българския парламент заедно с приемането на тези текстове днес да приемем и позиция за „Евро плюс”. Другата седмица ние ще предложим такава позиция. В противен случай финансовата стабилност на България може да бъде пробита по възможно най-глупавия начин – от неразбиране какви ангажименти поемаме. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, правя процедурно предложение, съгласно нашия правилник, за удължаване на работното време до приемането на точката от дневния ред.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа народи представители, уважаеми господин вицепремиер, вземам думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България, за да хвърля малко повече светлина, да дам малко повече аргументи и да направя едно процедурно предложение във връзка с една ситуация, която буквално в последния час е обект на много коментари. Става дума, от една страна, за вече гласуваното решение на Министерския съвет утрешният ден да бъде обявен като Ден за национален траур и, от друга страна, гласуваното рано сутринта в началото на Народното събрание Решение за одобряване на програмата за работата на Народното събрание, която предвижда в утрешния ден да бъде проведен дебатът по внесения вот на недоверие към българското правителство начело с премиера Бойко Борисов. Преди около час, по инициатива на господин Лютви Местан, при председателя на Народното събрание, с участието на представители на всички парламентарни групи, беше консултирана идеята да се отложи дебатът. Съобразно правилника, това вероятно трябваше да се проведе в петъчния ден и след това, пак съобразно правилника, да бъде осъществено гласуването по вота на недоверие. Уважаеми дами и господа, Денят на национален траур винаги предполага много повече смирение, уважение към паметта на загиналите, предполага преклонение, почит, разбира се, задължително изисква разбирането за съпричастност към скръбта и болката на роднините и близките на загиналите. От друга страна, дебатът в Народното събрание, особено по толкова важна тема, каквато е темата на вота на недоверие, и винаги при процедурата вот на недоверие предполага повече емоции, предполага изостряне на страстите, предполага и противопоставяне, което, смея да кажа, че не е най-подходящото за Деня на национален траур. Ето защо беше реализирана тази консултация по идеята. Тя не срещна подкрепа при това обсъждане в рамките на мнозинството. Смея да кажа, че аз заявих от името на парламентарната група готовност при съгласие за отлагане на дебата да го отложим и от това да не правим никакви скандали. Това обаче очевидно не се разбира достатъчно добре, по тази тема се спекулира. Затова, като представител на парламентарната група, която е един от вносителите, наред с народните представители от Движението за права и свободи, правя и формално процедурното предложение да се гласува отлагане на дебата по вота на недоверие, който да се проведе в първия възможен ден след Деня на национален траур.

Искам думата за обяснение на отрицателен вот.

Госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Обсъжданите промени в Закона за устройството на държавния бюджет не са големи, но са важни и затова заслужават подобаващо внимание. Добре е, че все пак един от техните основни вносители – госпожа Менда Стоянова, ги представи с аргументация и дори съпроводени със сравнителни данни за други страни и подхода им при решаването на подобни проблеми. Ако трябва да погледнем обективно на темата, това мисля, че е наше общо задължение, можем да намерим няколко аргумента в подкрепа на законопроекта за това, че той има дисциплиниращо въздействие, особено върху правителствата, които управляват, и то главно в заключителната фаза на управленските мандати, когато те могат да бъдат изкушени да правят повече разходи, очаквайки по-голяма обществена подкрепа, която да се материализира във вота на гражданите по време на избори. Извън този положителен аргумент, за мен надделяват повече мотивите, които правят неприемливи тези предложения, не за това, че в България не трябва да се поддържа финансовата стабилност, а, че ние създаваме твърде много ограничители, при това ограничители, които не правят разлика, в начина по който се изразходват държавните средства. Дори в мотивите на вносителите можем да открием подобни противоречия – ще цитирам: „Ясно изразеният ангажимент за запазване на системата на паричния съвет означава запазване на силната роля на фиска като регулатор.” Къде е тази силна роля на фиска, когато той става все по-ограничен като регулатор? Това са ограничители, които намаляват ролята на фиска, при положение че България няма и собствена парична политика. Към това ние добавяме и все по-ограничените параметри, в които ще се развива финансовата политика като един от основните лостове за въздействие върху икономиката и за решаване на социални проблеми. Нека и аз да се позова на част от чуждия опит, който според мен показва доста по-задълбочено отношение. Няма да говоря за Германия, тъй като там нещата са дадени дефинитивно, но те са решени за период от пет години напред по отношение на предлаганите промени, засягащи ограничаването на дефицита и, забележете, Германия, която в последните години натрупа значителен дълг около 70%. България не е в тази ситуация за щастие и това трябва да бъде отчитано. Във Франция, където дискусията също е актуална на конституционно ниво, се прави разлика и надявам се, господин Дянков, също правите разлика между разходи за функциониране и разходи за инвестиции. Те са склонни да въведат ограничение, да сложат граница на дефицита, когато се отнася за самите функционални разходи, но не и, когато става дума за разходи, които водят към увеличаване на инвестициите или към реакции на определени икономически ситуации. В този смисъл, трябва да се прави разлика между дефицита, който може да бъде дефицит, създаващ разходи за бъдещето, за инвестициите и за стимулиране на потреблението, който дефицит не е непременно лош, и дефицитът, който просто увеличава текущите разходи. Подобно нещо няма. Тъй като някой тук цитираше Китай – мисля, че е твърде неуместно точно по тази тема. Защо китайската икономика беше една от най-малко засегнатите от кризата и почти запази своя ръст до момента? Защото тя направи разходи в две главни направления – едното беше голям пакет от инвестиционни разходи, тъй като това е страна, която има възможности да увеличава не само външните, но и вътрешните инвестиции със собствени средства и, на второ място, увеличаване на средствата за стимулиране на потреблението. По тези два канала, всъщност те показаха един модел за преодоляване или за недопускане в големи мащаби на кризата, която изживяха много други икономики и запази най-високите икономически ръстове в света. Сега, когато в най-напредналите страни, анализатори обсъждат – в Съединените щати и в Европа, не се ли задава нова рецесия, мисля, че едни ще кажат, че предлаганите законодателни промени са превантивна мярка, която да ни предпази от това нещо. Тези мерки са едно ехо на все по-заглъхващата неолиберална политика. Тя не е изживяна, но показва, че е основната причина за самата финансова криза, защото тази политика направи възможни финансовите спекулации и в крайна сметка плати сметките с всички данъкоплатци, за да спаси, също по разбираеми причини, финансовата система. Когато тук се говори за стабилността на банковата система в България, искам да обърна внимание на един риск. За нищо конкретно няма да говоря, тъй като това е чувствителна област и ние не би трябвало да внасяме смущения в нея. Нека да се направи един анализ и Вие го поискайте, господин министър, от управлението на Българската народна банка, колко от търговските банки в България си позволяват да кредитират собствени дружества, тоест едни и същи хора да участват в собствеността и в управлението на търговските банки, да набират публични ресурси и след това да ги влагат в своите собствени дружества. Аз това не бих могъл да нарека другояче, освен като източване на финансовия капитал за корпоративни и користни цели. Ако на подобни основи ще се крепи тази стабилност, може да се окаже и доста неустойчива. Именно поради тези причини, смятам, че нашите резерви към предлагания законопроект трябва да са много повече, отколкото отделните политически ефекти, които могат да се постигнат. Това, че вие сега го правите в Закона за промяна на устройствения бюджет, надявам се, че ще има сравнително кратко действие. Важното е да не се допусне другата стъпка – тази тема да бъде изнесена на конституционно ниво, защото тогава тя би ограничила парламентите и българското общество да реагират на ситуациите и да търсят политика, която ще извади България от дъното на бедността, която ще я извади от икономическото изоставане спрямо другите европейски страни и която ще ни даде друга перспектива. Поради тази причина – занимавайте се с това, с което сте започнали, но не правете повече усилия да наложите на парламента конституционни промени, които всъщност ще лишат българското общество от промени в сегашната финансова политика. Поради тази причина ние изразихме нашата резервираност към законопроекта.

Надяваме се, че тази тема скоро ще приключи.

Благодаря Ви за загрижеността, госпожо председател.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Аз ще се спра на това какво ни се предлага днес. Предлагат ни се едни фискални правила, които ние още през м. септември се опитахме да предложим, но не знам защо тогава не бяха приети. Аз недоумявам защо някои колеги не са съгласни с приемането на тези фискални правила, които, ако днес ние не ги приемем, тече вече такъв дебат в Европейския съюз, най-вероятно след известно време ще ни бъдат наложени. Тук възниква въпросът: трябва ли отново ние да чакаме отвън да ни налагат нещо? Аз мисля, че не е необходимо и наистина ние днес трябва да приемем тези фискални правила. Забележете, фискални правила, които ще бъдат една добра база да извършим следващата стъпка, тоест ние да започнем изпълнението на критериите за влизането на България в чакалнята на Еврозоната, тоест в ЕРМ-2. Аз считам, че днес наистина е важно ние тук като народни представители да погледнем сериозно на въпроса и наистина да приемем тези правила, защото те ще бъдат един добър сигнал, един положителен сигнал за Европейския съюз, за чуждите инвеститори, че наистина в България се води дисциплинираща политика по отношение на фиска и че занапред ще има добра прогноза за икономиката и ще се даде възможност наистина тези, които инвестират, да не разсъждават в средносрочна програма, а да гледат напред, че наистина ще има възможност тези техни инвестиции тук да се връщат. Аз считам, че наистина този законопроект трябва да бъде подкрепен и даже моето мнение е, че донякъде ние закъсняхме с приемането и ако продължаваме да закъсняваме, той ще ни бъде наложен отвън. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък и ще синтезирам вниманието върху рисковете и недостатъчността на тези предложения, които днес разглеждаме. Първо, не ви ли се струва дали това предложение няма само популистки характер и дали то е достатъчно наистина, за да даде онзи резултат по отношение на дисциплината и на влиянието върху макроикономическите показатели като растеж, ниво на лихвите, както беше споменато тук? Нима, ако задържим, както между другото през последните 10 години сме задържали под 40% преразпределителната функция на бюджета, но същевременно увеличаваме държавния дълг, който само в 2010 г. към 2009 г. по отчетни данни на Евростат е нараснал с 1 млрд. 428 млн. лв., или това е 1,6%, независимо че критерият от Маастрихт от 60% е много, много далеч, но той е сложен за друго, няма да влошим ситуацията – икономическата и инвестиционната? Влошаваме, резултатите са такива! Искам да ви насоча към друго. Досега в България инструментите на монетарната и фискалната политика бяха равнопоставени на правна основа. И двете ни политики бяха разписани в закони – в Закона за БНБ бяха разписани текстовете за валутния борд, където се държи принципът за основната лихва, за курса, а в Закона за устройството на държавния бюджет останалите действия и Закона за държавния дълг. Сега, забележете, ние ще поставим в неравнопоставено положение тези инструменти, още повече че сравненията, които ни бяха дадени за европейските страни – не прилягат много на нас, защото ние сме във валутен борд и при нас монетарната политика практически отсъства, защото нямаме възможност да влияем през централната си банка върху монетарната политика. Тук обаче възниква рискът. Какво ще стане? Защото ние не можем да спрем икономическия цикъл, ако сме записали ограничение в закона и привързано към Конституцията, което ни се предлага, и в същия момент имаме форсмажорна обстановка, не дай си Боже бедствие, тежка финансова криза, икономическа криза, която изисква реакция – на каквато реакция между другото бяхме свидетели на централните банки в света и в Европа през последните две години. Тогава изкушението да се пипне валутният борд става огромно, защото чрез промяна на закона може да обезцените лева. Тогава въпросът е: какъв е изборът на българския гражданин и кое е по-приемливо – да му обезценят доходите и спестяванията, преизчислени в евро за една нощ с промяна в закон, или да се увеличи дефицитът на държавата, разбира се, с ясната политическа отговорност, ако това се налага и ако бъде насочено към продуктивни бюджетни разходи? Това е възловият въпрос. Защото иначе бих попитал, както между другото и в медиите се попитаха: като сваляме от 3% на 2% дефицита, защо не запишем в законите минимален размер на фискалния резерв, защо не свалим тавана от 60%, примерно на 20% държавен дълг? Ето това е политика, това е пакет, който показва отговорност. Иначе другото, уважаеми, е прах в очите. Само че прах, който може да доведе, не дай си Боже, до обезценяване на спестяванията на българските граждани. Благодаря.

Уважаеми колеги, госпожо председател! Господин министър, в началото на заседанието много настойчиво поисках Вие да сте тук. Макар че пропуснахте половината от дебатите, все пак ще чуете какви са становищата в пленарната зала. Отначало си мислех, че този закон е нещо като закон загадка, правя аналогия с термина от футбола „пас загадка”. Чудих се защо ви е този закон? Защото в конституционните поправки, които предстоят, всичко това щеше да бъде уредено и щеше да включва: общото, щеше да включва частното, онова, което щеше да бъде непроменимо за десетилетия напред, щеше да включва и това, което е променимо с обикновено мнозинство. Имам няколко обяснения и едно от тях е, че така готвените и желаните конституционни промени се разсъхват като идея и няма да може да се стигне до тях. Видя се, че досега подкрепящите промените от ДПС, на които всъщност разчитахте, нещо търгуват и са на Капалъ чарши в момента. Те ще искат нещо, разбира се, някаква насрещна престация, зависи каква ще бъде тя. Ние от „Атака” в разговорите подкрепихме идеите за финансова стабилност, за нисък дефицит, за ниски данъци. Там имахме, ако си спомняте, една забележка за плоския данък, който ние никога не можем да приемем в този му вид. Той е един типично неолиберален инструмент натресен отвън с цел в момента да бъде увековечен и който е основен елемент от финансовата стабилност, която всички ние искаме да се постигне и вие считате, че всъщност плоският данък е неотменима част от тази финансова стабилност. Докато ГЕРБ има това мнозинство, защото то ще се топи, това политологически е ясно и то не може да бъде друго – то вече се основава ей-там, на онази част от залата. (Сочи към независимите народни представители.) Това е вече друг въпрос. Те си имат вече група, имат председател, имат идеология, която се основава, разбирате ме добре...

Но, както и да е. Въпросът е друг. Да се приеме поне това – нещо като минипакт за стабилност, нещо, което да замени онова голямото, защото това е Ваша лична кауза. Ние много добре разбираме колко много държите, чисто психологически, това е ясно. Това е много сериозно нещо. Ние Ви казахме още на разговора в парламентарната група. Още тогава изложихме съображения, които после бяха развити по много начини, на различни места в медиите от икономисти, специалисти. Тогава още казахме: „Не!” на конституционното уреждане на тази материя, защото по света няма такова нещо. Направиха се опити да се твърди, че в някои държави тези положения намирали място в Конституцията. Бяха направени някакви опити на наподобяване и даване на примери, но твърде неубедително – това е друга тема – дали в Германия, дали в някои от бившите соцстрани има такова нещо? Другото ми обяснение е, че може би свеждате нещата все пак до един по-близък план за решаване на тези проблеми, както това може да стане с устройствен закон, в който наистина тази материя е допустима да бъде фиксирана и установена. Имам и още едно друго обяснение, и ние от „Атака” имаме, че сега като мине, ще мине по-лесно, по терлички, и пактът, тъй като общо взето това минава с обикновено мнозинство. Щом е минало веднъж в парламента – колко му е, малко по малко, да бъде увековечено и във вид на конституционни промени!? Това е по процедурите и като предварителни бележки. Друг е въпросът за нещата, за материята, за проблемите по същество. Тук бяха извадени разни съображения, които са може би социалистически от страна на БСП, може би политически и конюнктурни, но трябва да дадем оценка на исканите от вас промени и на тази материя, за която говорим, и за всичко това, която е оценка като идеология, подход, виждания, финансов и икономически модел. Не бива да се заблуждаваме, че тези промени са в пълния смисъл на думата абсолютно нито повече, нито по-малко неолиберални. Неолиберални, защото те са основани на вижданията на икономистите, които минават за либерали и неолиберали. В тази връзка доводите на Синята коалиция, която подкрепя промените и този тип икономическо мислене, нямат нищо общо с Народната партия, с консервативните и християндемократически възгледи, към които те претендират, че принадлежат и се отнасят. Това са, господа от Синята коалиция, абсолютно неолиберални възгледи, има ги тези възгледи в Европа във вид на една група в Европарламента, но има и партии, които са обединени от либералния интернационал и към които принадлежаха НДСВ и принадлежи в момента ДПС. Доколко те са либерали и неолиберали, вече е друг въпрос, нека те си отговарят по тези въпроси. (Реплики от ДПС. Смях и оживление.) Всичките тези правила, тези положения са с цел, да си го кажем честно и ясно, да се увековечи и задържи колкото се може по-дълго подходът в политиката, който се нарича неолиберален, тъй като тази политика – неолибералната, този подход бива все по-отричан, все повече се стига и в света и в страната до истината и до оценката, че тази политика доведе до сегашната невиждана криза. Ясно е, че този подход ще бъде заменен с друг подход, с нов икономически подход, друго виждане и друго мислене – целта е обаче в България, като един, разбира се, твърде малък отрязък от световната икономика тази политика да продължи пределно колкото може по-дълго. Оттук възникват многобройните въпроси за финансова стабилност. Да, но защо 2% от брутния вътрешен продукт, защо не е пълен баланс, защо не е абсолютно балансиран подход, балансиран бюджет, за което винаги от 2005 г. ние от „Атака” сме пледирали или не е 3%, каквото е средното изражение в страните в Европейския съюз? Защо не е различен процент на заеми брутния вътрешен продукт? Защо не по-малък от този, който се посочва? И в тази връзка да направим аналогиите със средното, което е в Европа. От страна на Синята коалиция беше на два-три пъти подаден един повик за патриотизъм, за една независимост, как да не се поддаваме на натиск. Откъде – от Европа, от европейските страни, да не правим тази аналогия. Похвален е този изблик и този призив тук сами да си решаваме нашите проблеми и въпроси и то от хора, които непрекъснато досега казват: „ало, ало, тук София слуша Брюксел или някоя друга европейска столица, или Вашингтон”. Хора, които непрекъснато се позовават на това как било в Европа и, че оттам ще ни „дърпат ушите”, ако не се съобразим и видите ли ние трябва да приемем еди-коя си директива с абсолютното послушание и с „Йес, сър!” или с пълно послушание. Това е натиск от чужбина. И този натиск от чужбина е очеваден, той се провежда от едни групички политически и икономически безродници, щедро платени, които са групирани в едни институти, отворени общества за пазарни икономики или либерални стратегии, които в миналото Народно събрание използваха конюнктурата, използваха тогава и БСП, което натресе на българските данъкоплатци плоския данък. Именно тези кръгове, които са, разбира се, в много тесни връзки със Синята коалиция, успяха и искат да увековечат и да задържат това правило или цялата тази политика, която е в полза и която облагодетелства под едни съображения и непрекъснати напомняния за здравия инвестиционен климат в страната и грижа за българската икономика, са в полза на чуждите монополи, на чуждите компании, на едрите собственици в България, защото в България всичко значимо в нашата икономика не е българско, то е чуждо. Всичко това е в полза и го желаят, и се опитват да го увековечат от трите телекома, които са чужди; от банките, които са 90 и повече процента също чужди; от големите така наречени инвеститори, собственици на веригите магазини, които чрез тези съществуващи в момента правила перат пари в България. По този начин можем да си обясним и една от целите на всичко това е и тази с деклариралите в България, включително един случай, знаете господин министър, 60 милиона от Североизточна България, от които се плащат 6 милиона. В България няма едноличен търговец или физическо лице, няма и юридическо, което да успее да генерира такава печалба – ясно е за какво става дума. Така че в тази връзка се прави опит да се увековечат определени в момента дадености, за което ние не можем да не държим сметка. Благодаря ви. (Възгласи „Браво!”. Единични ръкопляскания от КБ. Смях и оживление.)

Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, колеги! Господин Шопов, мислех да Ви звънна по телефона, но реших, че е по-добре да Ви го кажа от трибуната. Много ми е интересно, уважавам Ви като голям икономист, (смях и оживление) какво искахте да кажете в началото с какъв пас беше, някакъв термин от спорта. Не разбрах Вашата позиция, (смях и оживление) не разбрах позицията на „Атака”, не разбрах какво общо имаше цялото това изказване с промените в държавния бюджет, които предлагахме. Ако можете отговорете или кажете. (Смях и оживление.)

Ако някой е толкова глупав, разбира се, че не може да разбере. (Смях в ГЕРБ.) Или, както един български класик в една наша, българска, любима, изконна книга, беше казал: „Ами, да се чудят гламавите!”.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Доста неща се казаха по предлагания законопроект, аз го подкрепям. В подкрепа на мотивите, които бяха обстойно предложени, бих искал да представя на вашето внимание и становището на една неполитическа, наднационална организация, която подкрепя и наистина преценява, че са абсолютно необходими такива промени в националните законодателства и съответно да има санкции за държавите, които допускат прекомерни дефицити. Бих искал да ви запозная със становището на Европейската централна банка, която в документ, представляващ официалната позиция на банката по дебата за реформите по управление на Еврозоната, потвърждава трайната си позиция, че правителствата трябва да бъдат по-отговорни в своята фискална политика и да приемат мерки за промени в своите законодателства, включващи и санкции за тези страни, които дестабилизират Еврозоната чрез допускане на прекомерни дефицити. Европейската централна банка твърди, че Европейският съвет, който включва представители на правителствата, трябва да има и по-малки права за блокиране на наказателните процедури, предприемани от Европейската комисия срещу неизрядните държави членки. От своя страна Европейската комисия трябва да изисква и представянето на депозити от неизрядните страни, както и необходимите мерки за ограничаването на допуснатите от тях дефицити. Постъпленията, набрани по този начин, ще бъдат насочени към бъдещия стабилизационен механизъм, който ще замени през 2013 г. сегашния Пакт за финансова стабилност. Според Европейската централна банка, Европейската комисия трябва също така да ограничи и позоваването си на извънредни обстоятелства при установяването на прекомерни дефицити. Освен това страните с публичен дълг над 60% от брутния вътрешен продукт, сред които са Белгия, Франция и Германия, трябва да бъдат принудени да съкратят структурните си дефицити със значително над 0,5% от брутния вътрешен продукт на година. Колеги, това означава, че наистина ние сме длъжни и трябва в момента да предприемем тези действия, които се предлагат от вносителите, за да вземем мерки, така че с промените в Закона за устройството на държавния бюджет да се установи трайната практика за недопускане на бюджетен дефицит над 2% спрямо брутния вътрешен продукт и ограничаване на преразпределителната роля на държавата. В противен случай ние ще бъдем санкционирани и ще загубим своето достойнство пред Европейската комисия. Нека не забравяме, че Европейската централна банка е органът, който в момента считам, че най-правилно прецизира и прецени какви са причините за финансовата криза, която в момента и в предишните години изпита Европа и светът, анализира добре причините, които я доведоха, а това именно е харчене на повече, отколкото произвеждаш, или вземане на повече кредити, отколкото можеш да обслужваш. Такива ясни примери са голяма част от страните, които изпаднаха във финансова зависимост, във финансови проблеми и тяхното спасяване е твърде и скъпо, и тежко. Затова основната роля на банката и на всички отговорни правителства в Европа е така да си променят законодателствата, че да се премахнат съответно всички предпоставки за допускането на нова финансова криза в Европа и в света. Аз считам, че с предлаганите промени това ще бъде един ясен знак към Европа, че ние наистина водим отговорна фискална политика, както е било досега и няма да допускаме свръхдефицит. Приемете това наистина като една ваксина против финансови кризи, която колкото по-рано се приеме, колкото по-рано се вземе, толкова по-успешно ще предвиди и съответно няма да допусне финансово заболяване на която и да било страна. Ние вече сме част от Европа – нашата банкова система трябва да остане стабилна и рано или късно да станем част от цялата европейска банкова система. Благодаря.