23 юни 2011 г.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 15 юни 2011 г., обсъди внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 102-01-35, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2011 г. На заседанието присъстваха заместник-министрите на Министерството на външните работи господин Димитър Цанчев и господин Костадин Димитров, и Ради Найденов – постоянен секретар на Министерството на външните работи. От името на вносителите законопроектът бе представен от заместник-министър Димитър Цанчев. Предложените от вносителя промени целят създаване на законова рамка за реформа и модернизация на Българската дипломатическа служба. На база извършения през 2010 г. Стратегически преглед на Дипломатическата служба се набелязаха нови насоки за промяна, а именно: изграждане на съвременен модел на Дипломатическата служба, улесняващ взаимодействието й с дипломатическите служби на другите страни – членки на Европейския съюз; отстраняване на законови празноти, несъвършенства и други проблеми, констатирани при досегашното прилагане на приетия през 2007 г. Закон за дипломатическата служба, както и отразяване на волята на Народното събрание, изразена в Декларацията от 14 януари 2011 г. относно участието на лица, принадлежали към Държавна сигурност в Българската дипломатическа служба. Със законопроекта се конкретизират целите и функциите на Дипломатическата служба. Прецизирана е легалната дефиниция на Дипломатическата служба с оглед характера й на специализирана държавна администрация, състояща се от Министерството на външните работи и задграничните представителства като негови териториални структурни звена. Регламентирани са правомощията на министъра на външните работи като ръководител на Дипломатическата служба, орган по назначаването на служителите в нея и взаимоотношенията му с други държавни органи за външни отношения. С оглед спецификата на работата е предвидена възможност министърът да делегира с писмена заповед правомощия на заместник-министър във връзка с възникването, изменението и прекратяването на трудовите и служебните правоотношения. Прецизира се и законовата уредба, свързана с фигурата на постоянния секретар, като са въведени точно определени законови основания за прекратяване на функциите му. Предлага се мандатът на постоянния секретар да се намали на 4 години с цел съвпадане с общоприетия в дипломатическата служба 4-годишен задграничен мандат. Предложените изменения и допълнения в законопроекта предвиждат създаването на необходимата законова уредба относно организацията на Министерството на външните работи. Основните звена в него са генералните дирекции, дирекциите и задграничните представителства. Законопроектът предвижда отпадане фигурата на административния секретар и заместването й с генерален директор по административно-стопанските въпроси. Предвиждат се и конкретни изисквания, свързани с фигурата на генералните директори, като се предлага длъжността генерален директор да може да бъде заемана само от дипломати с ранг не по-нисък от „пълномощен министър”. С предлаганите изменения и допълнения в чл. 13 от законопроекта се създава възможност посланиците за специални поръчения и специалните координатори да бъдат не само кариерни дипломати, а и лица с доказани квалификация и опит да изпълняват външнополитически задачи. Във връзка с кариерното развитие на дипломатическите служители, предложените в законопроекта изменения предоставят две възможности за постъпване на служба: чрез общ конкурс по досегашния ред и чрез конкурс за конкретна длъжност, за която се изисква специфична квалификация. В чл. 18, ал. 3 се предвижда издаването на Наредба за кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията на служителите в дипломатическата служба, която да замени досегашната Наредба за условията и реда за тяхното атестиране. Предвижда се промяна на наименованието на Атестационната комисия в Кариерна комисия и отпадане функциите на тази комисия по отношение атестирането на дипломатите. В законопроекта се регламентира и възможността за връщане в службата на служители, които са я напуснали поради правоотношения с други международни организации или други причини. Предложени са и промени по отношение Класификатора на дипломатическите длъжности и повишаването в ранг на дипломатическите служители, като е разширен кръгът от задължения на служителите в дипломатическата служба, както и основанията за прекратяване на дългосрочната командировка. Отразявайки волята на Четиридесет и първото Народно събрание на Република България, изразена с декларация от 14 януари 2011 г., законопроектът предвижда да не се назначават на публични длъжности по чл. 3, ал. 1, т. 23, 26 и 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия лица, за които е обявена такава принадлежност, а заемащите такива длъжности да бъдат освободени и преназначени на друга длъжност в дипломатическата служба. Предлага се и представянето на писмено съгласие за извършване проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от същия закон при постъпване на служба. Законопроектът предвижда и създаването на Държавен културен институт като юридическо лице към министъра на външните работи и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, чиято структура и организация на дейност ще се определят с устройствен правилник. В хода на дискусията по обсъждане на законопроекта участие взеха народните представители Атанас Мерджанов, Неджми Али, Йордан Бакалов и Анастас Анастасов. Изразени бяха мнения относно кръга от лица на дипломатическата служба, които ще бъдат засегнати от предлаганите промени, законосъобразността на част от предложенията и връзката между разширяването на правомощията на министъра и влиянието им върху цялостната последователност на външната политика. В резултата на проведените разисквания и след проведено гласуване, с 10 гласа „за”, 4 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 102-01-35, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 102-01-35, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2011 г. На свое заседание, проведено на 22 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 102-01-35, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2011 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на външните работи: господин Димитър Цанчев – заместник министър, господин Ради Найденов – постоянен секретар, и господин Красимир Божанов – директор на дирекция „Правна”. Законопроектът беше представени от името на вносителя от господин Димитър Цанчев. Законът за дипломатическата служба урежда организацията и състава на дипломатическата служба, условията и реда за кариерното развитие и атестиране на служителите, дългосрочното им командироване и назначаване за изпълнение на функции в задграничните представителства на Република България. Българската дипломатическа служба получи нови задачи във връзка с членството на страната ни в Европейския съюз и в НАТО, с ефектите от глобализацията, с появата на нови държави в ключови за нас региони и със значителното увеличаване на броя на българите, които работят зад граница. Появиха се и нови обществени очаквания за повече ефективност, прозрачност, отчетност, за по-висок професионализъм. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба се основава на подробен анализ на предложенията, направени в рамките на Стратегическия преглед, становище на граждани и синдикални организации, както и на волята на Четиридесет и първото Народно събрание, изразено в декларация относно участие на лица, свързани с Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в дипломатическата служба на съвременна България, приета на 14 януари 2011 г. – за недопускане връзките със секретните служби на тоталитарния режим да излагат на риск българската дипломатическа служба. Предлаганите изменения са свързани с определяне ролята и функциите на дипломатическата служба като специализирана администрация, подпомагаща министъра на външните работи при осъществяването на правомощията му в провеждането на външната политика на страната и като специален вид държавна служба; постигане по-нататъшното усъвършенстване на нормативната уредба на дипломатическата служба, отнасяща се до кариерното развитие на дипломатическите служители, като се създадат условия за динамично развитие на кадрите в зависимост от личните качества, постигнатите реални резултати и нуждите на службата; ясна регламентация на отношенията между Министерството на външните работи и различните държавни ведомства и институции, които имат отношение към осъществяването на дейността на дипломатическата служба; възможности за прилагане на нови форми на организация на задграничното представителство на Република България; както и отстраняване на други пропуски и противоречия в Закона за дипломатическата служба, установени при досегашното му прилагане. Целта на законопроекта е изграждане на администрация, която ще бъде в състояние да реагира адекватно на променящите се предизвикателства на вътрешната и външната среда на България. В дискусията се изказаха становища в подкрепа на законопроекта, които отразяват волята на Четиридесет и първото Народно събрание на Република България, изразена с декларация от 14 януари 2011 г. – да не се назначават на длъжности по чл. 3, ал. 1, т. 23, 26 и 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на лица, за които е доказана принадлежност, а заемащите такава длъжност да бъдат преназначени на друга длъжност в дипломатическата служба. Акцентира се, че със законопроекта се установяват разпоредби, чието съдържание поставя въпроса за противоречието им с Конституцията на Република България – с § 19 относно чл. 27, ал. 4, § 22 относно чл. 31, ал. 3, § 24, относно чл. 33, ал. 2 и § 50, с които се въвежда забрана за назначаване, съответно условие за освобождаване от публичните длъжности по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 23, 26 и 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на лица, за които е доказана принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон. Конституционният съд в други свои решения приема, че в чл. 6, ал. 2 от Конституцията са посочени изчерпателно социалните признаци за недопускане ограничения на правата или за предоставяне на привилегии, и че допускането на ограничения на основание на тези признаци е нарушение на принципа за равенство на всички граждани пред закона. Измененията, предлагани с § 24 относно чл. 33, ал. 2 и § 50 във връзка с назначаването и освобождаването от длъжност на ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международните организации поставят въпроси за съответствието им с чл. 98, т. 6 от Конституцията, според които назначаването и освобождаването от длъжност на посочените лица е в правомощията на президента на републиката. След проведената дискусия и обсъждане, с 13 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, № 102-01-35, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! От името на вносителя бих искал да благодаря на комисиите, които разгледаха законопроекта на първо четене, за техните обстойни доклади, да представя мотивите, а накратко и самото съдържание на предлагания на вниманието на Народното събрание законопроект. Източниците на този законопроект са четири. На първо място, това е подробният стратегически преглед на дипломатическата служба, който беше извършен в Министерството на външните работи от служителите му, и за първи път в историята на българската дипломация анализира състоянието на дипломатическата служба и перспективите за нейното развитие. На базата на стратегическия преглед бяха направени серия препоръки, които трябва да бъдат интегрирани както в българското законодателство, така и в практиката на ежедневното управление на министерството. Препоръките, които засягат законодателя, са първият източник на промените в настоящия законопроект. Вторият източник е внимателен анализ на всички законопроекти и предложения на народните представители в рамките на предходното Народно събрание, които са довели до настоящия закон. Анализът показа, че в рамките на дискусията са разглеждани различни проекти от народни представители от различни политически сили, участвали в предходната коалиция. Някои от тези проекти съдържат доста полезни мерки и идеи, които за съжаление и в крайна сметка, вследствие на направени компромиси от тройната коалиция, не са видели бял свят. Третият източник е анализът на ежедневните предизвикателства и пропуските, които съществуват в законодателството. Те трябва да бъдат направени на базата на сега действащия закон, разбира се, имайки предвид финансовите ограничения, в които държавата ни работи, нуждата от модернизация на структурата на Министерството на външните работи, както и начина, по който службата работи. Последният източник е декларацията на Народното събрание от 14 януари т.г., която изразява волята на българския законодател – да не може върху българската дипломатическа служба да тегнат съмненията за връзка с различни части от системата на бившата Държавна сигурност. Бих искал да се спра и на някои основни цели и предложения на законопроекта, които той прави, въпреки че много от тях бяха подробно анализирани в докладите на комисиите. На първо място, и може би това е най-важната промяна, която се прави с настоящия законопроект – въвежда се нова дефиниция на работата и задачите на мисията на българската дипломатическа служба. Оттук-нататък мисията на българската дипломатическа служба ще бъде да защитава националните интереси на България, да защитава интересите на българските граждани и да стои зад българските юридически лица в чужбина. Като министър на външните работи неведнъж ми се е случвало да се срещам с посланици на чужди държави в България, които не се свенят да защитават своите икономически интереси в българската държава. Същевременно ежедневно се сблъсквам с практиката на администрацията да бяга от това да защитава интересите на български фирми и български граждани в чужбина. Това трябва да бъде прекратено веднъж завинаги, защото интересите на българското общество изискват държавата ни да следи за всеки един български гражданин, за всяка една българска компания, която иска да създава работни места в България, да привлича инвестиции или да се развива зад граница. Втората промяна, която се прави, е ясно конкретизиране на правомощията на министъра на външните работи като ръководител на дипломатическата служба. В публичното пространство и в дискусиите в комисиите се чуха някои обвинения, че министърът на външните работи концентрирал много власт в своите ръце. Искам да уверя уважаемите народни представители, че записаното в законопроекта ясно регламентира правомощията на министъра на външните работи по два начина: първо, като изрежда неговите преки отговорности по отношение управлението на дипломатическата служба и на второ място – като изключително ясно и последователно регламентира фигурата на постоянния секретар, като най-висшия дипломат в българската дипломатическа служба. Ясното въвеждане на фигурата на постоянния секретар по определен начин е връщане към първоначалното намерение, което е седяло в основата на Закона за дипломатическата служба, когато е започнало обсъждането му в предходното Народно събрание. Впоследствие обаче вследствие на политически компромиси тази фигура е записана по начин, по който тя реално не отразява истинската си същност. Преди може би година Народното събрание прие промени в Закона за отбраната на Република Българи, в които ясно бяха формулирани правомощията на постоянния секретар на отбраната. По същия начин в момента в Министерството на външните работи с този законопроект се прави опит да се въведат точно определени законови основания и правомощия на постоянния секретар, включително и на мандата му, и на неговите задължения. Третата съществена промяна, която се прави с настоящия законопроект, е премахване на някои неясноти, които висят в сегашното законодателство с оглед така наречените генерални директори. Реорганизацията на министерството в генерални дирекции цели да интегрира експертизата в Министерството на външните работи, да позволи на неговите служители и дипломати да могат да вземат предвид в своите решения както двустранните отношения, така и тематичните приоритети на българската външна политика. Въвеждането на генералните дирекции, оглавявани от генерални директори, ще приведе българското Министерство на външните работи и дипломатическа служба в съответствие с 90% от останалите дипломатически служби, останалите министерства в страните от Централна и Източна Европа – страни, които имат същите приоритети като България, подобен размер и подобни възможности. Разбира се, тази цел е била залегнала още и в първоначалните инициативи, когато е писан Законът за дипломатическата служба, но пак повтарям: вследствие на компромиси в рамките на тройната коалиция текстовете, които в крайна сметка влизат в закона, са непълни и неточни. На четвърто място, със закона се въвежда и широко прилаганата в съвременната дипломатическа практика възможност за назначаване на извънредни и пълномощници посланици със седалище в София за страни, с които България в момента няма задгранични представителства. Тази форма ще даде възможност при минимални разходи да се активизират връзките с редица страни, с които имаме установени дипломатически отношения, но поради липса на посолства и консулства, поради липсата на финансови възможности контактите ни са силно ограничени. Тази практика е сравнително нова в страните от Европейския съюз, но показва доста успешни резултати в страните, в които е въведена. Смятам, че Народното събрание трябва да подкрепи нейното въвеждане в България. На пето място, създава се възможност посланиците за специални поръчения и специалните координатори в Министерството на външните работи да бъдат не само кариерни дипломати, а и лица с доказана квалификация и опит да изпълняват външнополитически задачи. Какво има предвид тази поправка? Възможността, която се създава в рамките на закона – да има посланици за специални поръчения или специални координатори в Министерството на външните работи, които да се концентрират върху определени теми, трябва така да бъде отворена, че да могат да бъдат привличани и хора от други сектори на държавното управление, които могат да допринасят със своите качества за определени теми, които са важни за нас. Пред България в момента стоят много предизвикателства, свързани с енергийната политика, със защитата на правата на наши сънародници зад граница. Това са теми, които изискват много специфични качества и специфични възможности. Следва дипломатическата служба да има възможност да привлича такива специални координатори и специални посланици, които са извън самия състав на службата. Следващата промяна, която се прави, е в превръщането на досегашната Атестационна комисия в Кариерна комисия. Кариерната комисия ще продължи да управлява развитието на кариерата на дипломатическите служители като при атестирането на дипломатите като основа за тяхното кариерно развитие се запазва редът, и се привежда в съответствие с реда в останалата част на българската администрация. Законът създава и някои други промени, свързани с кариерното развитие на дипломатическите служители. Недостатък на досегашния закон беше липсата на регламентация за така наречения хоризонтален вход в системата на дипломатическата служба. Единственият начин в момента за влизане в нея беше задължително от най-ниското стъпало. Разбира се, тук изключвам и всички назначения, които са правени през последните години в това министерство, извън конкурсното начало. Ограничаването на възможността в службата да се влиза легално и законово, освен през най-ниския й вход, означава, че нейната експертиза се затваря, вкоравява и в крайна сметка тя няма тази гъвкавост, от която се нуждае всяка една система, най-вече системата на Дипломатическата служба, да привлича хора с различна експертиза, на различни нива в нейната работа, когато има нужда от такива. Именно затова с промените остава възможността чрез общ конкурс за стажант-аташета – това е по досегашния ред, да влизат млади и нови хора в Дипломатическата служба, но се създава и втора възможност – чрез конкурс за конкретна длъжност, за която се изисква специфична квалификация, в Дипломатическата служба ще могат да се привличат нови служители. В този случай, когато един човек спечели такъв специален конкурс, по предложение на постоянния секретар се определя съответен на длъжността дипломатически ранг, който би съответствал, ако този служител е работил в системата на Министерството на външните работи до този момент. Искам още веднъж накратко да обясня тази много важна поправка. Анализът показва, че вследствие на затварянето на Дипломатическата служба и поставянето на входа само отдолу в нея, в момента има цели сектори от експертиза, които не са развити. Липсват хора с конкретни квалификации. Изключително малко са икономистите, които са способни в момента да движат теми, свързани с икономическата дипломация – това давам като пример. На второ място, единици са хората, които имат опит или макар и теоретично разбиране на политиката на развитие – един от приоритетите в Европейския съюз и включително приоритет, който и в перспектива трябва да бъде важен за България. Създаването на тази възможност ще позволи с конкурс да се привличат хора, които да влизат на по-високите етажи на службата и да могат да се развиват в нея. Разбира се, има и други поправки, които се правят в закона, които бяха представени в докладите на комисиите до този момент. Искам да се спра на един последен аспект в закона, който създаде широка обществена дискусия – това е начинът, по който законът съответства на волята на Народното събрание да не се допускат хора, свързани с Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия, да представляват България. Законът предвижда да не се назначават на публични длъжности по чл. 3, ал. 1, т. 23, 26 и 28 – това са тези длъжности, които в Закона за досиетата, за разкриване на достъпа до архивите на Държавна сигурност са обявени като публични в системата на Министерството на външните работи. Тази поправка, както и другите, свързани с темата, а именно създаването на условия при постъпване в службата служителите да предоставят писмено съгласие за извършване на проверка по същия закон или валиден документ за вече така извършена проверка целят няколко неща. На първо място те целят да защитят Българската дипломатическа служба и оттам българската държава от неудобството да обясняваме пред света защо сме изпратили да ни представляват в страни хора, чиито досиета могат да бъдат прочетени в Интернет, откъдето може да бъде установено колко години и какъв период те са работили именно срещу държавата, в която са акредитирани в момента. Започвам с това, защото смятам, че след като Законът за достъп до архивите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия беше приет от предходното Народно събрание по начина, по който този закон е написан, нямаме друг избор освен това, което правим в момента. Така че цялата отговорност за последствията на тази поправка е изцяло в ръцете на тройната коалиция, която ни постави в законово положение, което не прави разлика между хора, които са били щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност, което не дава никаква възможност на министъра на външните работи да преценява кога и по какъв начин са нарушени интересите на българската национална сигурност или българските интереси пред света в обявяването на тези досиета. Закон, който казва, че всеки документ в архивите е публичен и в момента всеки един от нас, от вас може да провери в Интернет и да прочете всички тези досиета. Искам още веднъж да припомня, че през последните 20 години 40% от посланиците на Република България са били щатни или не служители на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. В момента, в който тези досиета стават публични и всеки един може да ги прочете в Интернет, както това е в момента, се създава изключително голямо неудобство за българската държава. Мисля, че ние не можем да бъдем последната страна, единствената страна в Централна и Източна Европа, която не е намерила отговор на въпроса по какъв начин прекъсва тези връзки. Второ, мисля, че анализът, който беше направен неведнъж в българските медии и в българското общество след излизането на докладите на комисията, ясно и категорично показва подвръзките, които създават тези зависимости. Българската държава не може да си позволи да не реагира, когато наяве излязат данни, че висши дипломати са завършили Академията на КГБ в Москва и тяхната „легенда” е била, че са дипломати. Впоследствие, разбира се, тази легенда явно е била много успешна, защото са направили доста добра кариера. Не може българската държава да си позволи да не реагира, когато стане ясно, че тези обвързаности в системата са създали един стъклен похлупак над българската дипломатическа служба, който пречи на цяло поколение да се развива в нея. От хората, които в средата на 90-те години са влезли с първите конкурси в Министерството на външните работи, са останали да работят единици. Много са напуснали, защото не са издържали „натиска” на системата, в която са били принудени да функционират. Именно затова смятам, че текстовете, които са предложени в момента, текстове, които не ограничават правото на труд на никого в Министерството на външните работи, напротив, създават условия за изпълнение на волята на Народното събрание, както и за защита на възможността кариерното развитие на хората да не бъде прекъсвано в Министерството на външните работи, са най-добрият баланс, който 20 години след началото на прехода може да бъде намерен по тази тема в българското законодателство. Именно затова, уважаеми народни представители, готов съм да отговоря на всички въпроси в рамките на днешния дебат и от името на вносителя да заявя, че между първо и второ четене с внимание, заедно с колегите от Комисията по външна политика отбрана и сигурност, ще разгледаме всички конструктивни предложения, които народните представители направят в духа на законопроекта такъв, какъвто е внесен от вносителя. Надявам се, че в рамките на следващите една до две седмици ще имаме възможност, ако има някакви пропуски, те да бъдат отстранени, ако има някакви допълнения, те да бъдат направени, но с промяната на този закон да се позволи и българската Дипломатическа служба да започне да работи в голяма степен през следващите месеци и следващите години като Дипломатическа служба на страна – членка на Европейския съюз, а не страна, която тепърва смята да бъде членка на Европейския съюз. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин постоянен секретар! Законът за Дипломатическата служба, приет през 2007 г., постави фундамента за развитието на българската дипломация. Той въведе правила за функционирането на Дипломатическата служба, за назначенията, за кариерното развитие на дипломатите. Превърна Дипломатическата служба в държавна институция и не на последно място ограничи съществено възможностите за политически натиск и партийни влияния. Министерският съвет на Република България на 25 май 2011 г. прие Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Дипломатическата служба, който дава безпрецедентна власт на министъра на външните работи да уволнява без предизвестие всички служители, заемащи публични държавни длъжности; да преназначава на по-ниски длъжности в дипломатическата йерархия; да командирова сам дългосрочно служители в чужбина, дори и те да са без задължителните две години стаж в Министерството на външните работи; да връща в страната предсрочно дипломатически служители и сам да утвърждава и щатовете на задграничните мисии; да назначава ръководители на дирекции и отдели в Министерството на външните работи чрез съмнителни от процедурна гледна точка подбори. Този закон е опасен за българските институции. Чрез него единоначалието е издигнато в основен принцип за развитието на българската дипломатическа служба и на Министерството на външните работи. Той изземва основни функции в сферата на външната политика, с които разполагат другите български институции – президент, министър-председател, Министерски съвет. Той на практика премахва и колективното начало във вземането на решения относно кариерното развитие на българските дипломати и тяхното изпращане зад граница. Тези промени дават не само неограничена административна власт на министъра на външните работи, но де факто позволяват само на един човек да задава основните насоки и приоритети на българската външна политика и взаимоотношенията ни с нашите партньори в Европа и света. Широко рекламираната бърза писта за младите съществува и в сегашния Закон за дипломатическата служба и е много ясно регламентирана. Предлаганите промени обаче предоставят огромна възможност за субективни партийни назначения и компрометиране на професионалното развитие в дипломатическата служба. Приетите предложения за промени в този закон включват абсурдни текстове, които имат лустрационен характер и противоречат на Конституцията. Те имат за цел да реализират основни принципи на закона – принципите на професионализма, на надпартийността, на кариерното развитие на дипломатите и да отворят врата за реполитизиране и партизиране на дипломатическата служба в интерес на управляващата партия. Това е ярка демонстрация и на невежеството на сегашното политическо ръководство на Министерството на външните работи, което демонстрира непоносимост към компетентните и опитни професионални дипломати, създали основите на новата българска външна политика след 1989 г. и свързани с най-големите външнополитически успехи на страната ни – членството в Европейския съюз и НАТО – за разлика от сегашната практика. Не на последно място, ние сме убедени, че прибързаните действия на управляващите, които целят прокарването на закона в Народното събрание преди лятната ваканция, са изцяло обвързани с користни изборни цели. Известен факт е, че българските дипломати участват в организирането и провеждането на изборите в чужбина. В тази връзка и стартиралият процес за подмяна на генерални консули и дипломатически персонал в ключови за България страни, в които са съсредоточени големи групи българи, има изцяло предизборен характер. В същността си проектът представлява цялостна ревизия на действащия закон. Това се определя не само от броя на текстуалните промени. Изменени са 44 от общо 83 члена на закона, както и четири от Допълнителните преходни разпоредби. Това се постига със следните промени: Първо, рязко разширяване правомощията на министъра при назначаването и освобождаването на висшите професионални постове в министерството, както и общо в сферата на кариерното развитие на дипломатическите служители, например § 9 относно чл. 11, точки 1 и 5 за генералните директори; § 10 относно чл. 13, ал. 3 за посланиците със специални поръчения. Второ, радикално изменение на статута и правомощията на постоянния секретар на министерството като най-висша професионална длъжност в министерството. Смисълът на действащия закон беше политическото ръководство – министърът и неговите заместници, да определят основните приоритети, цели и насоки на външната политика. Постоянният секретар и професионалният ръководител, който организира работата на дипломатическия състав за тяхното изпълнение, ръководи, координира и отговаря за работата на дипломатическата служба в професионален план. Постоянният секретар по смисъла на действащия закон следва да бъде гарант за професионализма и партийната необвързаност на дипломатическата служба. Затова и неговият мандат бе определен на пет, не на четири години – да не съвпада с политическите промени. С промените в закона неговият мандат се съкращава на четири – това е § 6 относно чл. 8, ал. 4, като министърът може да го освобождава по свое усмотрение според § 7, чл. 9, ал. 4. При управлението на ГЕРБ са освободени вече двама постоянни секретари на Министерството на външните работи. Ограничават се и правомощията на постоянния секретар като най-високата професионална длъжност в министерството, особено по отношение на кариерното развитие на дипломатите. Трето, правото на министъра да прекратява задграничната командировка на ръководител при мисия, дори при липсата на акт на съответната държавна институция. Това е § 42 относно чл. 69. Четвърто, трансформирането на Атестационната комисия в Кариерна комисия, чиито правомощия не са регламентирани в закона, а тепърва предстои да бъдат уточнени с наредба на министъра и то при такъв подход нейното маргинализиране като колегиум от висши професионалисти е неизбежно. Пето, пренебрегване на годишното атестиране и оценка на работа на дипломатическите служители, които следва да бъдат основата на тяхното кариерно развитие. Отказът от годишно атестиране противоречи на Закона за държавния служител. Шесто, недопустимо снижаване на дипломатическите рангове, необходими за заемане на ръководни длъжности – генерални директори, директори и началници на отдели. Например генералният директор с ранг пълномощен министър – § 9, чл. 11, ал. 2. Седмо, назначаване в Дипломатическата служба без конкурс на бивши служители на Министерството на външните работи, напуснали по различни причини – това е § 21, относно чл. 29, ал. 2, може да се очаква, че ще бъдат назначавани хора, попаднали в министерството през 90-те години и началото на това десетилетие, когато нямаше закон и правила в тази област и които после отпаднаха поради липса на ценз и качества. Осмо, откриване на правна възможност за назначаване в Дипломатическата служба на служители от политическия кабинет, които са политически назначения на министъра – § 34 относно чл. 49. Последно, девето, господин министър, създаване на законова възможност за отстраняване на опитните дипломати, чиито имена бяха обявени от Комисията по досиетата. Господин министър, неслучайно завърших с последната девета поправка, която Вие предвиждате във въпросния законопроект, тъй като Вие, позовавайки се на обявените от Комисията по досиетата, свързани с бившата Държавна сигурност дипломати, размахвайки призрака на Държавна сигурност, позовавайки се и на декларацията, приета от мнозинството в Народното събрание, фактически постигате другата основна цел, която сте си поставили – тотална реполитизация на българската дипломатическа служба. Това се вижда от всяка една промяна, която е залегнала в новия законопроект. Ние като представители на Коалиция за България категорично няма да подкрепим този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа заместник-министри, господин постоянен секретар, уважаеми колеги! Партия „Атака” не може да подкрепи в този вид предложения законопроект и причината не е в самия законопроект. Причината е в неравнопоставеното отношение към различни български граждани, тоест в предлагания лустрационен подход. Ние нямаме нищо против лустрацията и нямаме нищо против тя да действа и дори по-радикално и по-коренно във Външно министерство. Факт е и на всички е ясно, че Външно министерство е една затворена система, една каста, която не е реформирана от началото на прехода – и продължава да бъде така. В този смисъл, са похвални усилията, които министърът полага да направи нещо. Това ни се струва недостатъчно. Отново ще се върна към лустрацията. Лошото в случая е, че една птичка пролет не прави и в същото време, когато махаме посланици, защото са били сътрудници на Държавна сигурност, оставяме на високи държавни постове също такива сътрудници на Държавна сигурност – имам предвид областните управители на четири области в България, имам предвид дори бивши министри, бившият министър господин Димитров, имам предвид заместник областни управители и висши служители в МВР. Този подход на ГЕРБ не може да бъде подкрепен от Партия „Атака”, защото това е двоен стандарт и ние сме против този двоен стандарт, а не против лустрацията. В същото време, имаме няколко бележки по предложения текст, това е главно в завишените правомощия на министъра, това, че еднолично ще назначава, определя, отзовава висши дипломатически хора. Другото, което не можем да приемем, е, че на практика не се спира възможността за политически и шуробаджанашки назначения във Външно министерство. Законът не дава такива гаранции, че това няма да се случва по-нататък и отново можем да бъдем свидетели на „Калинки” в управлението и скандални личности, каквито имаше в предишните правителства. Последното, което е не по-малко важно, е, че не е ясно, господин министър, хубаво казахте, че новоназначените посланици трябва да защитават интересите на българските фирми, но в закона не става ясно как ще се осъществи това защитаване на интересите. Всички знаем и сме свидетели на това, че бяха обещавани страхотни печалби и приходи, примерно от участието ни във войната в Ирак. Нищо такова не се случи, тоест посланикът там или посланиците, които бяха, не защитиха българските фирми, българските интереси. В този смисъл с предлаганите изменения това не се променя. Това са основанията, които не ни дават възможност да кажем „за” законопроекта. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Колеги народни представители, господин министър! От името на Синята коалиция заявявам, че ние ще подкрепим този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Първо, защото ако са прави тези, които твърдят, че това е затворена система, която трябва да бъде реформирана, това е законът, който позволява тази реформа, тази модернизация на службата да бъде осъществена – няма нищо по-естествено тази реформа да бъде осъществена от упълномощен и овластен, да я направи министърът на външните работи – няма кой да я осъществи. Практиката, изобщо мисленето на десницата, е, че личната отговорност на хората е двигателят за решаване на проблемите на обществото, а не някакви групови колективни решения, така наречената колективна безотговорност. В този смисъл аргументите, че министърът получавал власт, не са валидни за Синята коалиция. Да, министърът трябва да има власт, за да може да отговаря за външната политика и да отговаря за дипломатическата служба. Който е спечелил изборите, той определя министъра и той на свой ред носи отговорността за външната служба. Защото ние си спомняме, че имаше периоди, в които външните министри бяха или шутове, или абсолютно безлични хора, които нямаха никаква физиономия и така нареченият професионализъм в никакъв случай не може да бъде отнесен към тях. По отношение на темата за присъствието на политически лица в дипломатическата служба. Това не може да се анатемосва и не бива, защото всъщност дипломатическата служба е политическа работа. Ако някъде се трупа опит да се извършва дипломатическа служба, то това е политическата работа. Политическата кариера готви човека за дипломатическа служба. Един политик, добре подготвен, печелил доверието на хората, познаващ устройството на страната, познаващ начина, по който се общува политически, може да работи дипломатическа служба. Това не е невъзможно и по никакъв начин не е основание да бъде възразявано срещу закона. Това се отнася за политици въобще, не се отнася само за политици от ГЕРБ. Разбира се, се отнася за всички политици. В този смисъл всеки е достатъчно готов да заеме дипломатическа служба. Трето, по отношение на това, което тук се нарича лустрация. Ние считаме, че този текст е добър и ще го подкрепим, както подкрепяме на първо четене целия закон, но едновременно с това ще предложим на второ четене да отпадне § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за разкриване на досиетата на сътрудниците на бившите служби. Надяваме се господин министърът да ни подкрепи, тъй като вътре в състава на министерството може да присъстват хора, които са били практически кукловоди или ръководители на мрежи от доносници, от които ние считаме, че министерството трябва да бъде освободено на същото основание, на което ще бъдат преназначени на други длъжности хората, излизащи от списъците. Тук искам да приведа този аргумент: няма нищо по-неестествено хора, които са се борили срещу свободните демокрации, сега да претендират, че трябва да заемат ключови длъжности или да представляват държавата в отношенията точно с този свободен демократичен свят. Няма аргументи за това! Не може да иска бивш сътрудник на Държавна сигурност, възможен двоен агент и на руското разузнаване, да представлява България примерно в НАТО. Това е абсурд! Аз даже се чудя на тези хора! Ако те имат идеология, ако те имат възгледи и остават верни на тези възгледи, те не би трябвало да искат въобще да служат в тази посока на държавата, защото държавата е променила рязко политическия си курс. Съвсем неуместно е да ги виждаме сега в друга роля, опитващи се да се представят, че искрено служат на новата кауза. Нашата страна има нова кауза, нашата страна има нов път, нашата страна има друга геополитическа принадлежност, тя е ориентирана по друг начин. Аз не отричам, че има хора, които могат да се преориентират. Има хора, които могат, но те трябва да се стремят да бъдат полезни там, където са в дипломатическата служба, а не да ги защитават тук политически от Българската социалистическа партия. С удивление чух за приноса на тези хора за членството на България в НАТО и Европейския съюз. Искам тук да напомня, че едни от най-опитните български дипломати бяха или изгонени от Министерството на външните работи, или понижени... (Реплики от КБ.) Искате ли да дам имена? Стефан Тафров! Стефан Тафров е дипломат, на когото като му чуят кариерата чуждите дипломати, се респектират докрай, защото той е бил посланик в големи западни страни, бил е председател на Съвета за сигурност. В ключов момент – по време на война, справял се е блестящо и вие го изгонихте. Къде са ви аргументите след това (реплики от КБ), че някой щял да бъде освободен със заслуги? Да не говорим, че хора с посланическа длъжност са били изтикани на младши длъжности в Министерството на външните работи, което го направихте като отмъщение за някаква политическа работа на съответни лица. (Реплики от КБ.) Това са недопустими неща! Вие сте прилагали този партиен подход, то е очевидно, че сте го прилагали! И сега няма как да твърдите, че във Външно министерство друг няма право да прилага политически подход. Трябва да е ясно следното: има дипломация, има външна политика на страната, тя се задава от правителството – правителството през министъра на външните работи. (Шум и реплики от КБ.) Този дипломат, който не е съгласен с тази политика, той не може да изпълнява ръководна роля. То е много просто, защото иначе ще саботира външната дипломатическа служба на страната. Как така с несъгласие по ключови въпроси, примерно, господин министър, човекът е „за” изграждането на Южен поток и „против” изграждането на Набуко и застава като представител на българската държава в политическия комитет за Набуко? Как ще работи, при това и бивш сътрудник на Държавна сигурност? Как ще стане тази работа? Той е привърженик на другия… (Реплики от КБ.) Илюстрирам само какво означава външнополитически курс. Само го илюстрирам, за да е съвсем ясно, включително и на тези, които най не могат да се ориентират в нещата – в залата, от лявата страна. Така че, ако не може да работи от сърце, с хъс и душа в съответното политическо направление, разбира се, че не може да заема съответната длъжност. (Реплика от КБ.) Да, защото в България трябва да има дисциплина, за да се осъществява една добра външна политика. Не може да се прави иначе външна политика. Всеки, който разбира от външна политика, ще ви го каже, защото трябва да излъчва едни и същи сигнали, те трябва да са смислени, да са хомогенни, да са добре обмислени, да са защитени, да са защитими от целия състав и така нататък. Как се прави това нещо, като вътре има хора, които са „против”? В този смисъл законът е добър, ние ще го подкрепим, надяваме се, че министърът ще подкрепи в Преходните и заключителни разпоредби да премахнем § 12, за да свършим докрай тази работа, която действително само министър Николай Младенов може да свърши в момента. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Аз разбирам, че сме в условия на предизборна кампания, но тук дискутираме закон, който ще сбъдне инструмента за формиране на визията на страната ни навън, така че не би трябвало да си позволяваме лукса да го използваме за неудачни аргументи. Основните три въпроса, които трябва да ни вълнуват, обсъждайки този закон, е дали искаме съвременна дипломатическа служба, дали искаме гъвкава дипломатическа служба, дали искаме ефективна и ефикасна дипломатическа служба. Ако искаме да отговорим позитивно на тези три въпроса, трябва първо да имаме дипломатическа служба, която да е съобразена с новите реалности. След Лисабонския договор имаме появата на Европейска дипломатическа служба. Трябва да имаме оптимизиране на нашата дипломатическа служба с оглед на външнополитическите приоритети на страната ни и използвайки наличните европейски практики. Само в една кратка справка ще спомена, че в България в момента има 106 мисии за разлика от Швеция, в която имаме 78, Дания – 80, Ирландия – 74. Трябва да имаме дипломатическа служба, която да е базирана чрез реформа на база оптимизиране след преглед на дипломатическата служба и изграждане на нова структура. Трябва да имаме ясен знак към нашите международни както партньори, така и съюзници в Европейския съюз, НАТО, ООН, различните международни организации – всички наши партньори и съюзници да са наясно, че България иска да прекъсне своите потенциални и налични зависимости с бившите служби на Държавна сигурност. Всички знаете много добре, имате много по-богат опит от нас, че реално дипломация се гради с доверие. Такова не може да има, при положение че повече от 40% през последните 20 години от нашите дипломатически представители имат такава зависимост. Справката от страните от Централна и Източна Европа показва, че всъщност страните отдавна са свършили своята работа по отношение на прекъсване на своите зависимости и наистина, ако искаме да бъдем адекватен партньор и съюзник в Европейския съюз и в НАТО, би трябвало и ние да направим тази стъпка напред. Ще дам кратка справка и за това – ГДР има над 1,7 милиона проверки, които са извършени до края на 2009 г., тоест имаме пълна лустрация там. По отношение на Чехия – през 1991 г. се въвежда лустрационен закон като 100 души е трябвало да напуснат ръководни позиции по силата на този закон. Повечето от тях са били понижени или преместени на позиции, които не изискват лустрация. Тоест този процес не се е оказал разрушителен за техния служебен живот. По отношение на Полша през 2005 г. правителството провежда политика на лустрация на обществени длъжности, включително и дипломати. От тях се изисква да подпишат декларация, че нямат нищо общо с висшите комунистически тайни служби. През 2007 г. подобни разпоредби са обявени за неконституционни, но същевременно ключовите посланици, с връзки към комунистическите служби, са отзовани. По отношение на Унгария е приет Закон за лустрацията през 1994 г., чийто обхват е променян през годините. Около 600 души са били обект на лустрация. На тези, които са отказали да напуснат, е било препоръчано да напуснат. По отношение на прибалтийските страни Литва, Латвия и Естония няма налични архиви по отношение на проверка за принадлежност, но същевременно в Литва е приет закон, който ограничава агентите да заемат определени длъжности, включително и в частния бизнес. Същото е в Латвия и в Естония. В Естония е предвидено доброволно признаване на принадлежност към службите с морални последици, като 1153 души признават, 250 души отказват, но след това са били публично обявени. По отношение на нашите съседи Румъния и Македония, през м. май 2010 г. е приет закон, който забранява заемането на обществени длъжности от хора, свързани с Комунистическата партия и тайните служби, за следващите пет години. По отношение на Македония също е приет закон през 2009 г. Казвам всичко това, защото не е нещо ново, което ние правим, дори бих казала, че сме закъснели и не мисля, че трябва да има колебание по отношение на предприемането на тази стъпка. Относно обявяването на противоконституционност също не смятам, че е основателно, защото по отношение на Закона за радиото и телевизията Конституционният съд се е произнесъл именно с подобни поправки, че подобен род ограничения не противоречат на Конституцията и на международните договори. Не може да се каже, че имаме едностранно тълкуване на нормата, единствено бихте могли да твърдите, ако имате влияние върху съда, което искрено се надявам, че не искате да твърдите, че имате такова. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) По отношение на петия отговор, ако искаме да имаме съвременна, гъвкава и ефективна дипломатическа служба, изключително важно е това, което се предвижда за кариерното израстване, особено на младите хора в дипломацията. Аз имам много колеги, защото съм завършила именно „Международни отношения” и трябва да ви кажа, че имах изключително качествени колеги. За съжаление съвсем малък процент от тях успяха да се реализират в сферата на дипломацията, на външната политика. Голям процент от тях опитаха да се реализират във Външното министерство, но почти никой от тях не остана. Защо? Защото нямаше тази възможност за гъвкаво израстване, защото нямаше тази възможност за това, което в момента се създава за така наречената бърза писта, защото нямаше възможността за привличането на кадри със специфична експертиза и това, което в момента се прави, е изключително положително по отношение на по-комплексната функционалност в рамките на генералните дирекции. Казвам това, защото наистина практиката го доказва. Ако проследите настоящия Закон за дипломатическата служба и направите съответната справка, ще видите, че ако един млад човек на 24 години, завършил магистратура, влезе в Министерството на външните работи, за да стигне до ранга „посланик” изискуем за висшите дипломатически длъжности, е необходимо да има 25 години стаж в системата, или навършени 49 години. В хипотезата на предсрочно повишаване в ранг са необходими 21 години дипломатически стаж или навършването на 45 години. За сравнение, съгласно Конституцията на България за избирането на народен представител са необходими 21 години, а за президент – 40 години. Господин министър, може да разчитате на нашата подкрепа и Ви пожелавам успех.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, господин заместник-министър, уважаеми господин постоянен секретар, уважаеми колеги! На първо място, бих искал да приветствам екипа, който е изработил измененията в настоящия Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Наистина е положен сериозен труд и са направени изменения в над 45 члена на сега действащия Закон за дипломатическата служба, което от своя страна обаче дава основание да се постави въпросът защо не е изготвен изцяло нов законопроект? Защото изработването на изцяло нов законопроект, уважаеми колеги, щеше да ви даде възможност за поемане и на цялата политическа отговорност, като по този начин можеше и по-добре да бъде обоснована и смяната на духа, философията и концепцията на закона като такъв. С направените предложения за изменение и допълнение в чл. 3, където в действащия закон много точно и ясно са изписани принципите на дипломатическата служба, а именно, че тя се изгражда на професионална основа в съответствие с принципите на кариерно развитие, йерархична подчиненост, стабилност, прозрачност, партийна необвързаност, приемственост и така нататък, с направените промени се свеждат до принципите на общата администрация. Министерство на външните работи се превръща в една чисто административна институция, където дипломатическата служба се приравнява с редовите служители на ведомството. Буди недоумение и смесването на функциите на дипломатическата служба с политическите цели и приоритети на българската държава. Предекларират се вече декларирани външнополитически цели и ангажименти, и поети задължения от международноправен характер. Считаме, че най-малкото е неуместно включването им в закона, тъй като те прилягат повече на политически документи с програмен или стратегически характер, а законът би трябвало да се фокусира основно върху дизайна на службата. През 2007 г., когато се изработваше настоящият – първият Закон за дипломатическата служба, уважаеми колеги, основните идеи и мотиви, които са били водещи при изработването на първия Устройствен закон за дипломатическата служба, са били да съдействат за регламентирането и устройството на Министерство на външните работи с всички свои подразделения в страната и извън нея; да бъде изработен един закон, който да е в пълно съответствие със съвременните реалности на държавата ни като пълноправен член на Европейския съюз и на структурите на Северноатлантическия алианс – НАТО. Закон, който наистина да консолидира и координира взаимодействието между всички ведомства, чиито представители заедно осъществяват международната дейност както в рамките на страната, така и извън нея. Премахва се принципът на йерархична подчиненост в смисъл на субординация, който е свойствен за дипломатическата служба, и имайки предвид, че Министерство на външните работи е една много по-специфична администрация, където трябва да има ясна субординация, липсата й може да създаде предпоставки за: - нарушаване на координацията във външнополитическата дейност; - понижаване на предвидимостта и провеждане на противоречива, нееднозначна пред нашите външнополитически партньори външна политика. В настоящия Закон за изменение и допълнение се централизира цялата власт в ръцете на политическото ръководство, като се изземват и намаляват функциите на постоянния секретар и на административния секретар. Опитът, който се прави, генералните директори да бъдат приравнени към статута на членовете на политическото ръководство, ми се струва неудачен, защото точно тук се получава и противоречието в самия законопроект. От една страна се въвеждат принципите на общата администрация, а от друга страна се прави опит тези длъжности на генералните директори, каквито всъщност би трябвало да бъдат – като част от професионалния екип, като хора професионалисти от най-висш ранг. И тук се получава сблъсъкът между Закона за държавния служител, който пази длъжността генерален директор, и желанието на министъра да ги уволнява директно и назначава. Приветстваме, разбира се, и желанието за повишаване на мотивацията на младите специалисти чрез създаване на възможност за по-бързо развитие, както и възможности за необвързаност между растежа в ранг с атестацията при доказани необходими качества и експертиза. Считаме, че това е една гъвкава форма, която позволява реално да се съсредоточи и привлича временна експертиза по теми, които са от значение за реализирането на политическите приоритети на съответното управление. Във връзка с правомощията, които се предоставят на заместник-министрите относно измененията и прекратяването на трудовите и служебните правоотношения, се опасявам, че влизате в противоречие с решение на Върховния административен съд от 2002 или 2003 г. Считаме обаче, че този казус може да бъде изчистен между първо и второ четене. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ако вие наистина бяхте искрени по отношение на лустрационните текстове, които предлагате, и имахте необходимата политическа воля, щяхте да предприемете лустрация във всички сфери на обществено-политическия живот. Ние от парламентарната група на ДПС неведнъж сме заявявали тази си позиция, в потвърждение на което подкрепихме и Декларацията от 14 януари 2011 г. на Народното събрание относно участието на лица, принадлежащи към системата на Държавна сигурност и разузнавателното управление на Българската народна армия, в Българската дипломатическа служба. Имайки предвид последното решение, което взе Конституционният съд в началото на този мандат по отношение Правилника за работа на Народното събрание, отнасящ се до ръководството на парламентарните комисии, на парламента и на постоянните парламентарни делегации, то с пълна сила важи и за тези текстове в настоящия законопроект. И на фона на тази фактическа действителност тези ви намерения бих ги нарекъл популистки декларации, които се разполагат повече в полето на предизборното говорене и няма как да получат нашата подкрепа на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Същевременно заявяваме, че сме готови за креативните предложения, които могат да получат подкрепа между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.

Господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ясно е, че няма как да се разберем по този законопроект и да получим едно съгласие. Аз бих искал да се върна още миналата година, когато направихме стратегическия преглед на дипломатическата служба, който беше първият подобен документ от промените на България. Тогава фактът беше, че всички политически партии поздравиха министъра за неговата работа, за това, което беше свършил, тъй като явно беше необходимо да се огледаме дали все пак не се е променила обстановката, дали все пак нашата ориентация не се е променила значително в международен план. И няма нищо по-логично след един такъв преглед, който явно вече установява новите ни реалности, той да има своето предложение в един нов или значително променен Закон за дипломатическата служба, следващ именно това, което беше постановено от стратегическия преглед на дипломатическата служба. Аз бих се спрял на две неща, които смятам за основополагащи, тъй като донякъде се изместват темите. Виждам, че се изваждат неща и всеки гледа закона, както на него му харесва. Първо, става дума за една модернизация. И второ, за отстраняване на доста несъвършенства и пропуски в закона от 2007 г., който сам по себе си също е имал добри намерения да изведе дипломатическата служба в едно по-ново време. Двете точки сами по себе си имат своите два компонента, а именно структурни и тези, които се отнасят до личния състав и дипломатите в службата. Що се отнася до модернизацията, изцяло реорганизиранe в генерални дирекции, което е и практиката в голяма част от Европейския съюз, това ще улесни комуникацията ни с нашите съюзници партньори и партньорски държави от Европейския съюз, тъй като в крайна сметка новите реалности са такива. Така че това е една от важните реорганизации и е хубаво да се случи. Фигурата на постоянния секретар като най-висшата професионална длъжност получава своята реална реализация, реално действие, да свършва своята работа – това, което ще трябва да прави, да бъде изчистено: кой за какво отговаря, коя е частта на министъра, коя е частта на постоянния секретар и останалите длъжности. Изчиства се структурата, по която да работи външната ни служба. Относно личния състав, аз лично бих подчертал едно от нещата, които намирам за изключително важни, а именно промяната за изискване на дипломатически ранг като условие за заемане на длъжност и разширяване, сваляне с едно ниво надолу, което позволява израстването в длъжност без задължителното качване в ранг, което създаваше задължителен натиск, задължително израстване в ранг, пирамидата се обръщаше на обратно и увеличаване на голям брой дипломатически служители с висш ранг, за които реално едва ли не трябва да бъдат създавани длъжности, за да могат да ги заемат. Това е като последствие от едно такова изискване и го намирам за много добра промяна. Другата важна промяна, която беше изтъкната от министъра, а именно хоризонталното влизане в системата. Това може да бъде интерпретирано по много начини, но реално трябва да се разбере, че експертизата поради променящите се бързо обстоятелства в света няма как да бъде изцяло отглеждана в една структура, която, ако бъде капсулирана и затворена, в един момент ще се окаже, че няма как да си набави експертите, които са й необходими. Една такава опция е всъщност отваряне и възможност за модернизация, възможност да бъде в крак с времето. Така че това е една хубава опция, която е необходимост за модернизация за службата. Когато става дума за отстраняване на доста пропуски, несъвършенства, имаме значителни проблеми не само в тази служба, а и в много други министерства. Това, което мен лично ме шокира, е необходимостта министърът на подписва едва ли не всеки един документ в това министерство. Беше цитирано числото от 35 хиляди на година, които са свързани с назначение, промени, излизане на служители в службата и т.н. Работата на министъра е да създава политики и да работи в посоката на това да създава имиджа на страната, а не да подписва на ден хиляди документи, които за мен лично могат да бъдат делегирани като възможности на неговите заместници. Това само по себе си може да изглежда малко, но всъщност освобождава възможността на министъра да работи това, за което той е избран като такъв, а не да бъде роб на администрацията. Изчистване и на генералните директори, които вече, предвид новите генерални дирекции, ще имат възможност също да заемат тези длъжности, които са предвидени за тях, а не както в момента са зададени.

Отегчава ме това!

Съжалявам, че Ви отегчавам – Вашето изказване също беше... (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Да Ви кажа честно, и Вие мен ме отегчавате, когато говорите, но това е лично мое виждане. Предполагам, след малко ще ни обещаете какво ще се случи и в Конституционния съд.

Ще кажа, ще кажа.

С което едва ли правите добра услуга на самия Конституционен съд – че Вие знаете предварително какво ще бъде неговото решение. Относно личния състав. В момента имаме една абсурдна ситуация, в която един наш служител, ако бъде избран в международна организация, което е успех за държавата, ние реално го наказваме, тъй като той не може да се върне обратно. С промяната, която правим, българи, които са успели – било то в ООН, ЮНЕСКО и така нататък, имат възможността след това да се върнат от позициите, които са напуснали, което го намирам за най-нормалното нещо на света. Но в момента не е така. Още едно нещо бих споменал – разграничаването. Това е изчистване на неща, класификатор на дипломатическите служби, които ясно разграничават експертните и ръководните длъжности. Мисля, че е пределно ясно защо трябва да бъде така. В една администрация, в една служба трябва да е ясно кой каква позиция заема и какви са неговите отговорности. Това е една от многото такива промени, които реално изглеждат малки, но всъщност са препъникамъчета пред това една администрация да работи гладко и добре. Аз лично смятам, че това са промени, които ще въведат нашата служба в едно по-ново време и тя ще работи по-добре. Има текстове, които, както и министърът заяви, биха могли да бъдат променени между първо и второ четене. Ние сме отворени за такива предложения, така че бъдете конструктивни. Смятам, че ще срещнете разбиране. Не бива да бъдем в конфронтация. Опитваме се тук да подобрим нашата външна служба, а не да й попречим. Това, че има несъгласие по някои текстове, не означава, че тези, които са добри, не бива да бъдат подкрепени. В това отношение се надявам да намеря конструктивизъм във ваше лице. Последното нещо, което ще засегна, въпреки че се изговори много по него и имахме възможност да го дискутираме, е именно влиянието на бившата Държавна сигурност върху нашата външна служба и не само, но в случая днес говорим за нея. Нека да приключим с този въпрос. Говорихме веднъж, беше дискутиран през м. януари. Ето, днес имаме конкретно законодателно предложение. Тогава бяхме подкрепени от две трети от Народното събрание, с изключение на Коалиция за България. Ето ги конкретните предложения. Кой как вижда нещата и какво ни обещава да се случи в Конституционния съд е негово право, но нашето мнение е, че това трябва да се случи по този начин и се надявам да намерим подкрепа за това. Благодаря.

Министърът искаше думата.

Удължете времето все пак.

Господин председателю, господин министър, уважаеми народни представители! Ще бъда кратък, за да бъда ясен. (Оживление в ГЕРБ.) В това законче (показва го) има девет противоконституционни текста. Има и други. (Смях и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Другите текстове обаче са за юридически камуфлаж, юридическа баластра! Коя е основната цел на това законче? Лу-стра-ци-я, дис-кри-ми-на-ци-я! Това е целта. Това е. Другото е заблуда. (Смях и реплики: „Така е!” от ГЕРБ.) Ето, и вие потвърждавате, че е така. (Смях от ГЕРБ.) Аз няма да се спирам юридически да аргументирам. Разбира се, че това противоречи на чл. 6, ал. 2, най-малко, на Конституцията! Но за протокола ще ви кажа на колко решения на Конституционния съд противоречи това законче! Пишете! (Обръща се към стенографа. Весело оживление.) Решение № 14 от 1992 г., в което и аз съм участвал! Решение № 1 от 1993 г., в което и аз съм участвал! Решение № 1 от 2005 г.! Решение № 10 от 1997 г.! Решение № 2 – 1999 г.! И последното, тук стана дума – Решение № 11 от 2009 г.! Господин министър, с това законопроектче Вие нарушавате поне тези решения на Конституционния съд, които са част от българската Конституция! Освен обаче, че противоречат на Конституцията, на тези седем решения на Конституционния съд, господин Костов, защото и Вие взехте отношение по този въпрос (реплика от народния представител Веселин Методиев), ще ви кажа това законопроектче относно лустрацията на кои международни договори, господин Костов, противоречи! Защото международните договори, ако не знаете, са с по-висша сила от законите от вътрешното законодателство! Пишете пак! (Обръща се към стенографа. Весело оживление.) Първо, Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи! Международен пакт за граждански и политически права! Международен пакт за икономически, социални и културни права! И Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите! Ето международните актове, по които България е страна и противоречат на този лустрационен закон! И така, ще приключа, господин министре – обръщам се към Вас, защото Вие сте вносител на този законопроект и изприказвахте сума ти неща по медиите, и интервюта давахте в тази насока. Да е ясно – ако приемете този закон с тази лустрация, в Конституционния съд ще ви сразя! (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин Корнезов, много грешите – това не е законче, това е сериозен закон.

Противоконституционен закон!

Господин Корнезов, много грешите, че целта на този закон била лустрация. Целта е друга. Пи-ше-те! (Обръща се към стенографа. Весело оживление.) Пи-ше-те! (Смях.) Целта на този закон е со-ро-си-ни-за-ци-я!

Уважаеми господин Корнезов, аз уважавам Вашия патос, Вашето ораторско майсторство. Възхищавам се в много отношения на това, което правите, но когато говорите от трибуната, е хубаво да вземате отношение по същество по ключовите политически въпроси. Вие сте бил конституционен съдия и знаете, че Конституционният съд работи, вземайки отношение по големите политически въпроси на страната. В този смисъл добре беше именно като човек с такъв опит да вземете отношение, говорейки за моето изказване, към основната ми теза: как хора, които са се борили срещу империализма, сега искат да му служат? (Оживление, реплики от КБ.) И как хора, които не споделят политическия курс на Дипломатическата служба, ще трябва да останат на ключовите длъжности, на които са? Как ще стане това? Как функционира системата като това е в сила? Тя не може да функционира, защото е пълна със саботьори!

Е-е-е!

Така е ! Така е и аз пак казвам, че не отричам правото на всеки да се промени към добро. И на най-лошия трябва да му се даде път, да му се остави възможност да отиде и промени поведението си към доброто, изобщо да прегърне добродетелите и ценностите на съвременния свят, но от това не следва, че принципното отношение към хората, които са били служители на бившата Държавна сигурност, трябва да преминава през защитата на човешките им права и през решенията на Конституционния съд. Тези неща пречат на българската държава и Конституционният съд, надяваме се, ще прояви наистина широта в подхода си. Освен това Вие наистина ми удивихте с това, дето ще сразите закона в Конституционния съд. Аз се опитвам да си Ви представям как в Конституционния съд сразявате закон, ама извън Конституционният съд? В Конституционния съд да сразите нещо е малко трудно да си го представя.

Ами то трябва въображение! ...

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, господин министър, драги колеги! През м. септември 2007 г. – няколко месеца след присъединяването на България към Европейския съюз, с огромно мнозинство народните представители в Четиридесетото Народно събрание гласуваха Закона за Дипломатическата служба на Република България. Законът е приет след продължително обсъждане със служителите в Министерството на външните работи, така също и с българската общественост. Законът определяше Дипломатическата служба като отделна и самостоятелна държавна служба, чиито големи заслуги, въпреки изказванията на колеги, са реални за влизането на България в НАТО и в Европейския съюз. Дипломатическата служба заработи по ясни правила, изграждайки се като кариерна, професионална служба. Изминалите години доказаха, че това е един добър закон. Ако днес – на петата година от приемането ни в Европейския съюз, е необходимо да се прави нещо по отношение на работата на Министерство на външните работи и Дипломатическата служба, то е по-стриктно да се спазва и да се прилага Законът за Дипломатическата служба. На 25 май т.г. Министерският съвет на Република България одобри Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Дипломатическата служба, който в несъгласие с това, което министър Младенов каза, дава огромна възможност и власт на министъра на външните работи, в голяма степен в противоречие с Конституцията, по отношение на правомощията на президента и на Министерския съвет. Законът от 2007 г. даде стабилност на Дипломатическата служба. Сега с проекта се въвежда политическата съобразност в интерес на политическата чистка на министър Младенов и възможността в министерството да се назначават хора, които нямат никакъв опит и професионална подготовка в областта на външната политика. По сега действащият закон Атестационната комисия е орган към министъра на външните работи по въпросите на кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията в Дипломатическата служба. Много от тези функции, които години наред се осъществяваха от нея, се предоставят ексклузивно на министъра. Новият закон предвижда министърът еднолично да променя системата за атестиране на служителите в Министерството на външните работи, да определя сам реда за кариерното им развитие и да налага правилата за професионализъм, така както той сам ги разбира. В това се изразява антидемократичният характер на новия проект и неговото противоречие с общоприетите принципи за изграждане на съвременна администрация. Законопроектът създава нововъведения, част от които не съществуват нито в правния мир, нито в дипломатическата традиция на България. Създава се възможност да бъдат назначавани извънредни и пълномощни посланици със седалище в София – нещо, което е непознато в дипломатическата практика на България. Господин Младенов каза за значението на постоянния секретар, но в § 7 абсурдно е предвидено назначаването, освобождаването и дори заместването на постоянния секретар на Министерството на външните работи – най-високата професионална длъжност в Дипломатическата служба, да става от министъра и понякога с друг дипломатически служител. Беше споменато, че 40% от посланиците са бивши служители на Държавна сигурност. Уважаеми колеги, няма да се спирам на лустрационните текстове, но не мога да не подчертая, че за изминалите години няма случай, в който държава, в която е работил или работи посланик, бивш служител на Държавна сигурност, да е получил от приемащата страна негативни оценки или за него да има някаква информация, несъвместима с работата на посланик на една държава. До този момент няма също и никакъв коментар или оценка от министъра на външните работи или от ръководни кадри в министерството по отношение на професионализма на тези кадри. Днес, когато България се нуждае най-много от авторитетно професионално представителство за такава национална цел като Шенген, идеята към 1 юли т.г. да бъдат върнати предсрочно в страната десетки посланици, вместо да изпълняват своите функции и задължения в съответните държави, да работят за националните ни интереси, за членството ни Шенген, за други държавни интереси, е абсолютно безотговорно решение. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин председател. В интерес на истината в началото наистина беше скучен дебатът. Благодаря Ви, господин Корнезов, че малко събудихте емоциите в залата, не че имаше някакъв смисъл от това, което казахте, но поне имаше по-голям шум. (Оживление.) Искам да обърна внимание отново на някои неща, които бяха казани в дебата. Първо, по отношение на регламентирането на правомощията на министъра – ясното регламентиране на правомощията на министъра, което се прави в този законопроект, цели ясно да определи къде седи политическата отговорност за вземането на решенията. Всяка система, която е изградена на някакво скриване зад някаква колективна безотговорност, означава, че няма отчетност и че не позволява на политическото ръководство на държавата, на Народното събрание, на правителството, на българския народ чрез неговите представители, ясно да следи изпълнението на решенията, които се вземат и които се заявяват. Това е един от фундаменталните проблеми на всяка една затворена система, включително и на системата на Министерството на външните работи. Второ, ясното регламентиране на правомощията на постоянния секретар цели именно да създаде механизъм, по който професионалното ръководството на министерството да може да следи за професионалното израстване, развитие на дипломатите в кариерата, тяхното обучение, въобще тяхното цялостно развитие и да го отдели от политическото ръководство. Това не означава обаче, че отговорността на постоянния секретар се намалява с този законопроект. Напротив, тя се увеличава, защото сега текстът така е разписан, че той позволява постоянният секретар да бъде и всичко, и нищо. Това, което законопроектът прави, е, че въвежда регламентация, която ясно определя правомощията на най-висшия дипломат в българската Дипломатическа служба. Второто, на което искам да обърна внимание – Дипломатическата служба е специална. Тя изисква специални качества, изисква професионално развитие на хората, което понякога е по-различно от това, което се изисква в останалата част на българската администрация по отношение на знания на езика, квалификации и така нататък. Тя е специфична. Бидейки специфична обаче, не означава, че оценките, които се правят, атестацията, която се прави на нейните служители, не може да следва принципите и правилата, които са заложени за останалата част на българската администрация, защото сега това, което е заложено в сегашния закон, е абсолютно фалшив механизъм, който легализира нещо, което така или иначе се прави в останалата част от администрацията по един доста фалшив начин. Трето, по отношение на делегирането на правомощията на министъра. Уважаеми народни представители, една от явно фундаменталните разлики между мнозинството и опозицията е както по отношение на това кой и как носи отговорност за решенията – дали се крием зад някаква колективна безотговорност или ясно определяме кой носи отговорност, така и в отношението към принципа на екипното управление. Всяко министерство се управлява от екип. Това е екипът, който е одобрен от министър председателя – министърът, назначен с мандат от Народното събрание, неговият заместник, политическото ръководство на министерството. В ситуация, в която реално в управлението на външнополитическо ведомство, както каза и председателят на Комисията по външна политика и отбрана, 35 хиляди средно са ежедневните документи, които се подписват от един министър, в един екип няма нищо лошо да има възможността за делегиране на някои от тези правомощия на заместника на министъра, така че да може това да се прави по начин, който е разумен и е в съответствие с българското законодателство. Разбира се, става малко по-сложно, ако управлява коалиция от три партии с 5 заместник-министри на външните работи. Пет или шест не знам, защото единият беше с две имена, не знам как ги броите. Важно е обаче ясно да се определи кои правомощия по какъв въпрос как могат да бъдат делегирани. В крайна сметка работата на министъра на външните работи е да формира политиката на страната и да я защитава в чужбина, а не да се занимава с едно постоянно подписване на документи, които така или иначе са важни за службата и трябва да вървят по каналния ред. Затлачването на системата на най-горните етажи в българската държава, затлачването с вземане на решения, които могат да се носят като отговорност на по-ниско ниво, е един от големите проблеми на последните 20 години. На последно място, искам да кажа няколко думи за генералните директори и генералните дирекции. Сегашният закон казва, че сред директорите в Министерството на външните работи се определят някои за генерални директори. Ако погледнете текстовете, които толкова много хвалихте в изказванията си от опозицията, които са в първоначалните проекти на Закона за дипломатическата служба, ще видите точно това, което сега се прави в закона. Това е било и първоначалното намерение – да има генерални директори с генерални дирекции, в които да бъде структурирано министерството. Уважаемите народни представители трябва да знаят причината, поради която това не е направено в сегашния закон, и тя е много проста. В рамките на тройната коалиция не се постига съгласие, защото заместник-министрите, пет или шест, единият беше с две имена, се скарват – в крайна сметка те какво ще правят, те какво ще подписват и за какво са заместник-министри, след като няма да имат отговорност. Извинявайте, но този подход е много грешен и много опасен. Именно с цел защита на системата от подобен тип действия в бъдеще е важно да стане ясно, че системата на Министерството на външните работи се управлява по линия на Дипломатическата служба и на кариерното развитие – от постоянен секретар, генерални директори, които събират експертизата в генерални дирекции, и, разбира се, политиката се задава от политическия кабинет и от министъра, който е в момента титуляр. По отношение на някои от другите бележки, уважаеми господин председател, които бяха направени, ще взема отношение в края на дебата.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Опитах се да чуя аргументи, господин министър, по повод на казаното от моите колеги, които много конкретно и много прецизно очертаха нашите аргументи против предлагания законопроект, и резерви, и откровено казано не намерих достатъчно аргументи, включително и във Вашето второ изказване. Вие сигурно, аз приемам това, имате своите обяснения. Вероятно могат да се намерят и допълнителни обяснения за направените предложения, но прочитът и оценката на предложенията за промени в законопроекта дават една друга картина. Картината, която придобивам като впечатление от законопроекта, ми дава основание да се спра само на четири неща, предвид на факта, че бяха очертани основните ни резерви. Първо, господин министър, не чувам обяснения и аргументи на твърдението, че се ревизират основни принципи на сегашния закон. Това са принципите за кариерното развитие, принципът за партийната необвързаност, принципът на професионализъм при развитието на кадрите в системата на Дипломатическата служба. Това за съжаление ни дава основанието да говорим не толкова за политическо влияние. Със сигурност, когато има политически лица в ръководството на министерството, има и политическо влияние. Говорим за това, че се създават предпоставки за партизиране на Дипломатическата служба. Вижте само функциите по отношение на назначаване, освобождаване, предсрочно прекратяване и ще се убедите, че има такива основания. Впрочем онова, което може да се види в законопроекта, ми дава основание да кажа, че тази тенденция лесно може да се открие в редица промени, които до този момент са реализирани в Народното събрание, най-фрапиращите от които са например промените в Закона за отбраната и въоръжените сили. Аз намирам много силна аналогия в предложенията, които сега се правят, с предложенията, които бяха направени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Всъщност трябва да кажа, че тук можем да открием и армейския принцип за определянето на длъжностите в обхвата на едно военно звание, в случая в обхвата на един дипломатически ранг. Същият принцип се прилага и в този случай. Искам да кажа, че тази тенденция на репартизиране може да се открие дори в промените, които бяха направени по отношение на независимите уж регулаторни органи, до този момент променени по предложение на сегашното мнозинство. Всъщност, уважаеми дами и господа, това е една от характеристиките на сегашното управление. Тя е не просто претенция на един или друг министър, тя е част от характеристиките на управлението на ГЕРБ. Втората посока или група от аргументи, които ми се иска да коментирам, са например правомощията, които Вие, господин министър, твърдите, че се прецизират по отношение на Вашите отговорности и задължения. Ние обаче казваме, че те на практика засилват едноличната власт и единоначалието в Министерството на външните работи. Казвам това, защото, господин Младенов, Вашите колеги – министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи, могат само да Ви завиждат за това, което получавате като правомощие чрез промените в Закона за дипломатическата служба. Силно йерархични структури като армията и като полицията дори не могат да мечтаят за правомощията, които получавате Вие като министър на външните работи. Нещо повече, дори началникът на отбраната, гледам текстовете, които има по отношение на неговите правомощия в Закона за отбраната и въоръжените сили, остават далече, далече зад Вас. Въпросът в случая не е само дали Вие получавате повече власт чрез предложенията за промени, а как се намира балансът между властта и контрола върху тази власт, която получавате?! Хубаво е да имате власт, съответно да носите отговорност, но какъв е балансът по отношение на власт и на контрол? Третата група предложения, които ми се струва, че лесно могат да бъдат адмирирани и съответно подкрепени, са тези, които откриват възможности за по-бързото развитие на младите специалисти. Моите колеги, включително и от Комисията по външна политика и отбрана, говориха за тях. Уважаеми дами и господа, създава се обаче впечатление, че се занижават изискванията за заемане на дадена позиция, съответно от служители, които са доказали, че притежават необходимата подготовка, качества и професионални умения. Това занижаване на изискванията обаче е „дребен” проблем на фона на възможността да бъдат назначени хора в разрез – най-общо казано – с утвърдени принципи, поне в рамките на последните 10 години. Казвам това, защото образно казано подобна възможност прави „Мисия Лондон” една реалност, гротеска – тъжна, но реалност за бъдещо функциониране на едно дипломатическо представителство. (Реплика на министър Николай Младенов.) Да, да! Такива възможности са очертани точно по този начин! Завършвам с един кратък коментар на лустрационните текстове, които са водещи по отношение на предложенията за промени. (Реплика на народния представител Иван Костов.) Уважаеми дами и господа, всичко останало като предложения бледнее в сравнение с предложенията, свързани с лустрационните текстове. Честно казано, за 5 години след приемането на Закона за досиетата, имахме много поводи от името на Парламентарната група на Коалиция за България да изразим съжаление за приетия закон. Смисълът, уважаеми дами и господа, на този приет закон беше да се прекъснат зависимости, да се прекъсне пазарът на досиета, да се изчисти непрозрачното влияние, тайното, прикритото влияние. Смисълът беше да се прекратят всякакви злоупотреби. За съжаление законът се превърна в един декор на саморазправата с хората, за които е установена принадлежност към Държавна сигурност. Не говоря за доносниците, които са съсипали човешки съдби. Говоря за хората, които са служили на държавата. Нямам никакво притеснение да го кажа точно по този начин – и чиято служба не е по-различна от дейността на една поредица от служители и сега – като съдържание и същност. Госпожи и господа от мнозинството, обръщам се към вас, защото ми се струва, че този апел трябва да бъде отправен към вас. Нямате право да превръщате тези хора в жертва на гузни съвести, на политическа целесъобразност или партиен реваншизъм. Затова премислете още веднъж, когато трябва да определите своето отношение към предложенията за промени.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По отношение на „Мисия Лондон” – моята дъщеря работи в София, не работи в „Мисия Лондон”. Освен това сценарият е романизирана версия на може би сега действащия закон. По отношение на правата, задълженията, отговорностите и не знам какви си там йерархически израствания, на задълженията на министъра на външните работи – колеги, искам да спомена тук нещо, на което може би не сте обърнали достатъчно внимание и с което се злоупотребява, или колегите, които го коментират в този му вид, са чели някаква стара версия на закона, който сега разглеждаме, защото постоянният секретар, на когото сега регламентираме функциите, има задължението да представи на министъра на външните работи две основни наредби – едната е за кариерното развитие на дипломатите, а другата – за атестирането на дипломатите. Освен това министърът може да утвърди тези базови документи, само ако му бъдат представени от висшия професионалист в Министерството на външните работи. (Смях и оживление в КБ.) Той няма право на самоинициатива, нищо, че така реагирате. За да бъде издигнат в ранг и да може да заеме длъжност даден дипломат, негово име трябва да бъде представено на министъра за подписване само от постоянния секретар. Така че в базовите документи и в „Човешки ресурси” не виждам какви правомощия има министърът! Освен това, за да бъде назначен един посланик или един генерален консул, колеги, редът е следният: постоянният секретар прави предложението, министърът го внася в Министерския съвет, Министерският съвет пуска съгласувателна процедура за агреман и чак след това всичко се дава за указ на президента. Така че не виждам къде е страхът тук за някакво овластяване, разширяване и т.н. И министърът спомена, че колективната отговорност е колективна безотговорност. Колегиумът, който остава и си има определени правомощия, се задължава, но това, което касае израстването на службата и конкретния дипломат, е отговорност на министъра. Така че тук не виждам нещо, което трябва да смущава, овластява или нещо от този род. Колеги, бих искал за сведение да прочета чл. 6, ал. 2: „Раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично положение, обществено положение, имуществено състояние”. Кое от тези неща касае длъжността „посланик”? Благодаря.

Благодаря, господин председател. Благодаря на всички, които се изказаха в този дебат, въпреки че когато камерите са изключени и форматът не е пленарен, хората насаме са доста по-конструктивни от тогава, когато се включат камерите, както и доста по-агресивни, когато в изпълнение на моите ограничени правомощия ми се обаждат, за да назнача хора в министерството или да ме молят да назнача някой на една или друга позиция. Но тогава камерите не са включени. Това са практики от бившето управляващо мнозинство, които вече няма да бъдат практики в бъдеще. Искам да отговоря на два конкретни въпроса, които бяха поставени във втората част на дебата – по отношение на намаляването на критериите за професионалните дипломати. Уважаеми народни представители, това, което прави законопроектът и което отбеляза председателят на Комисията по външна политика и отбрана, е, че променя изискванията за заемане на определени длъжности в министерството, като сваля ранга с едно ниво. Това позволява на повече хора да бъдат разгледани съответно като потенциални директори и генерални директори в министерството. Това е изключително важно, защото в момента създадената система е направена по начин, който позволява заради изискванията, заложени в закона, да имат постоянен натиск за вдигане на рангове. България е уникална държава по много причини, една от които е, че ние имаме огромно количество хора с ранг „посланик” и страшно малко количество хора с ранг „съветник” и средните рангове на дипломатическата служба, които в крайна сметка са нейният гръбнак. При нас понякога даването на ранг посланик се разглежда и като награда, особено в края на кариерата, преди пенсиониране, защото дава достъп до Правителствена болница. Това е практика, която не е добра за в бъдеще и не е правилно да се отстоява от която и да е система. Второто, на което искам да обърна внимание, е отново да се върна на темата с правомощията на министъра и постоянния секретар. Уважаеми народни представители, ясното регламентиране на правомощията в този закон, както и в Закона за отбраната, са едни от достойнствата на това управление. Искам още веднъж да се съглася с господин Найденов, който каза, че има прилика между двата законопроекта – да, защото има обща логика. Това е логиката на модернизацията. Не логиката на репартизацията, както той я нарече, а логиката на модернизацията. Може би, ако господин Найденов беше останал до края на дебата в комисията, където нямаше включени камери, а не да си тръгне и да каже да му броим гласа „против”, щеше да чуе всички други аргументи, които се изнесоха в дебата и се чуват в общественото пространство. Уважаеми народни представители, преди да гласувате законопроекта на първо четене искам да направя няколко общи коментари по темите, които бяха повдигнати до момента. Има една голяма разлика между управляващите – ГЕРБ, и опозицията – бившата тройна коалиция. Тази разлика е най-вече в това, че когато БСП е на власт, партията и държавата са едно. Когато БСП е в опозиция, видиш ли, всеки опит да се промени нещо, да се извади БСП от държавата, да се раздели то от държавата, е въпрос на репартизация и нещо много страшно и опасно. Много съществена разлика е тази, че когато БСП е на власт, трябва да защитаваме статуквото, защото то е много добро. Когато БСП е в опозиция – всичко, което се прави, свързано с модернизацията на държавата ни, е лошо. Интересно как, когато БСП е на власт, Държавна сигурност се оказва тази, която ни е вкарала в Европейския съюз и НАТО?! Уважаеми народни представители, прощавайте, но за мен като български гражданин и мисля, че и за всички е изключително обидно твърдението, че Държавна сигурност ни е вкарала в НАТО и в Европейския съюз. България е в НАТО и в Европейския съюз благодарение на безкрайните ежедневни усилия на десетки хиляди български граждани да се изпълни европейското законодателство, да се спазват европейските правила. България влезе в Европейския съюз с последния вагон на последния влак благодарение на Държавна сигурност. Това е причината, поради която нашата страна днес веднъж завинаги трябва да изчисти този въпрос от своето настояще и от своето бъдеще! Днес с този вот вие трябва да изберете дали заставате на правилната, или на грешната страна на историята. (Реплики и възгласи от Коалиция за България.)

Вие избирате да застанете на грешната страна на историята. (Реплики и възгласи от КБ.) Казвам ви го абсолютно отговорно и вие може да викате колкото искате, но от грешната страна на историята стоят именно тези, които смятат, че българската държава принадлежи на тях и че трябва да държат затворени системи в нейното управление, за да могат те да се разпределят с постовете, да се назначават в тях и да си създават комфорт, дори когато не са на власт. Ако това не беше така, уважаеми дами и господа, нямаше да има никакъв проблем. Тройната коалиция щеше да приеме закон за отварянето на досиетата, който ясно да разграничава и да казва кой какво е правил, защо го е правил; да създава механизми, по които хората ясно да поглеждат своето минало, и да намират пътя към обяснението на това, което се е случило с тях. Тя обаче не го направи. Уважаеми народни представители, това, което в момента се случва и изборът, който трябва да направим с този законопроект, е дали да затворим една страница в българската история. Тук въпросът не е да правим някаква разлика между доносници, които са съсипвали живота на хора, и други, които, видиш ли, са работили за националните интереси. Като министър на външните работи се надявам, че мнозинството народни представители в това Народно събрание няма да приемете факта, че когато един човек има публикувани два или три тома от неговите доклади срещу страна, в която е акредитиран, страна, която е членка на НАТО, срещу НАТО – организация, в която сега членуваме, и има очите да заема поста, който заема в момента, и българската държава трябва да не реагира на това. Това е ситуацията, която вие, уважаеми народни представители от опозицията, създадохте. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.) Създадохте тази ситуация, защото ви е удобна. Господин Корнезов, Вие сте юрист. Изключително уважаван от мен юрист до този момент! Прощавайте много, но най-учтиво и най-възпитано Ви моля, не от място да подскачам и да коментирам това, което говорите. Много учтиво и възпитано Ви моля, все пак да правите разлика между задълженията на Народното събрание и Конституционния съд. Да не се опитвате да покажете какво ще бъде решението на Конституционния съд по едно или по друго дело в събранието с аргументи, които не са юридически, които са спорни и които подлежат на много внимателен анализ. Защото, ако продължите да правите това, ще компрометирате допълнително позицията на Конституционния съд в България. Ще създадете впечатлението в българския народ, че той не е независим, че някой седящ отляво в залата на Народното събрание взима решенията вместо него. Още веднъж искам да кажа на уважаемите народни представители, че от името на вносителя всички предложения, които са конструктивни, ще бъдат взети предвид между първо и второ четене в духа на законопроекта, както е внесен. Предварително искам да благодаря на всички, които ще подкрепят законопроекта, и да ги уверя, че волята на правителството и на мнозинството е българската държава да модернизира своята дипломатическа служба. Отговорността на това кой и как обяснява на своите избиратели действията в пленарната зала, аз ще оставя на тях самите. За съжаление голяма част от колегите от Движението за права и свободи отсъстват от залата и в момента ми е много трудно да си представя как те ще обяснят на своите избиратели – най-голямата жертва в българското общество на системата на Държавна сигурност, хора, които системата на Държавна сигурност е принуждавала да подписват декларации, че се срамуват, че са турци – как ще обяснят на тези наши съграждани и техни избиратели факта, че те днес избират да застанат от грешната страна на историята. Това е отговорност обаче на всяка една политическа сила пред нейните избиратели. Благодаря.

Уважаеми господин Анастасов, Вие сте юрист – професионалист, кадърен юрист. Моля Ви да се намесите в това си качество този път и като водещ в момента и да обясните на господин министъра какво пише в Конституцията на държавата: че парламентът упражнява контрол върху Министерския съвет, а не обратно. Бойко Борисов наложи един ужасен стил в този парламент – на незачитане, на неуважение към парламентаризма, и неговите министри го копират и повтарят. Уважаеми колеги от мнозинството, ако вие сте съгласни да се отнасят към вас по този начин – ние не сме. И вие, и ние сме временно тук; ще ни сменят други хора, ще дойдат други министри, но тази институция е вечна. Ако ние всички заедно не дадем отпор на този стил на поведение – да идват министрите и да размахват пръст на парламента, то толкова по-лошо и за нас. (Министър Николай Младенов иска думата.)

Уважаеми господин председател, много хора стоят тук, само за да натискат копчето и бързат да излизат като гласуват. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гласувах против този законопроект, не защото един министър нелепо се опитва да прави партийни проповеди в парламента, което не отива на дипломат № 1 на държавата, и се държи като партиен секретар на беседа, а защото има сбъркано нещо в основния принцип, който би могъл да бъде подкрепен. Този принцип може би най-добре го изрази уважаваният народен представител господин Иван Костов – че е трудно обяснимо как може един човек, който се е борил с империализма, каза господин Костов – цитирам, сега да отстоява принципите на България в нейната външна политика. Замислих се кои все пак бяха част от Въоръжените сили на Република България тогава? – Въоръжените сили на Варшавския договор и се бориха срещу империализма. И питам народните представители от мнозинството, които работиха за Народната милиция, за другите структури на Държавна сигурност, включително офицерите от тогавашната Българската народна армия, включително работещите в другите репресивни органи на държавната система: те бяха ли част от репресивния апарат? Ами съда, ами държавната администрация? Не говоря за партии. Защо не установим тогава и тях? И се замислих – ами защото, по мой спомен, в тогавашния Първи факултет на Школата в Симеоново влизаха само отличниците. Първи факултет – Държавна сигурност. В „Милиция” и „Пожарна охрана” оставаха само тия с по-ниските оценки. Те тогава не успяха да сварят Държавна сигурност.

Очевидно това е един законопроект на комплексарите и на службите, и на тия, които се отказват от семейството си.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще ви запозная с: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Черна гора, № 102-02-3, внесен от Министерски съвет на 7 юни 2011 г. На свое заседание, проведено на 22 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Черна гора, № 102-02-13, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г. На заседанието присъстваха представители на Министерство на външните работи: господин Красимир Божанов – директор на дирекция „Правна”, и госпожа Мирена Ценова – младши експерт в дирекция „Консулски отношения”. Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Красимир Божанов. Двустранните отношения между Република България и Черна гора бележат възходящо развитие, което произтича от географската близост, традиционното приятелство между двата народа, а също и от факта, че нашата страна подпомага процесите на европейска и евроатлантическа интеграция на Черна гора. Настоящата Консулска конвенция има важно значение за консулските отношения, за защита правата и интересите на двете страни, техните граждани и юридически лица и сътрудничеството между тях. Тя е съобразена с основните принципи и норми на международното право, с разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. и ще допринесе за по-качественото консулско обслужване на гражданите на всяка от страните на територията на другата. В нея се уреждат важни въпроси в областта на консулските отношения, като откриване на консулство, назначаване и приемане на ръководителя на консулството, временно упражняване на функциите на ръководителя на консулството, лицата, обявени за „non grata” или неприемливи, статут на почетното консулско лице, консулските функции, които могат да се упражняват на територията на всяка от държавите, улеснения, привилегии и имунитети, предоставени на консулството, на консулските длъжностни лица и на членовете на консулството, както и отказът от такива. Проектът на Консулска конвенция между Република България и Черна гора е одобрен с Решение № 152 на Министерския съвет от 17 март 2011 г. като основа за водене на преговори. Консулската конвенция е подписана в София на 18 март 2011 г. След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 16 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Черна гора, № 102-02-13, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г.” Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Едно процедурно предложение – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Красимир Божанов – директор на дирекция „Правна” в Министерството на външните работи.

Съобщете колко човека са. Така се прави.

Кворум се изчислява на база на тези, които са вътре.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Черна гора, № 102-02-13, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г. На извънредно заседание, проведено на 15 юни 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект. След установяването на дипломатически отношения между Република България и Черна гора на 2 август 2006 г. двустранните отношения между тях бележат възходящо развитие. На фона на постигнатото и в светлината на перспективите за по-нататъшно развитие на българо-черногорските отношения настоящата Консулска конвенция има важно значение за консулското сътрудничество между двете страни. Съобразена с основните принципи и норми на международното право, тя ще допринесе за правното регламентиране на взаимоотношенията в консулската област и за по-качественото консулско обслужване на гражданите на всяка от страните на територията на другата. Консулската конвенция урежда редица важни въпроси на сътрудничество в областта на консулските отношения. В изпълнение на Приоритет VІІ, цел 138 от Програмата на правителството на европейското развитие на България, отнасящи се до активната и водеща роля на Република България във формулиране на европейската политика към Западните Балкани, проектът на Консулска конвенция между Република България и Черна гора е одобрен като основа за водене на преговори от Министерски съвет с Решение № 152 от 17 март 2011 г. Консулската конвенция е подписана на 18 януари 2011 г. в София. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Консулската конвенция между Република България и Черна гора.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да приемем на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Черна гора.

„ЗАКОН за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Черна гора Член единствен. Ратифицира Консулската конвенция между Република България и Черна гора, подписана на 18 март 2011 г. в София.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 8 юни 2011 г. обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите под № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров на 27 май 2011 г. Законопроектът беше представен от народния представител Христо Бисеров. Мотивите на вносителя са чрез предложените промени да се гарантира опазването на основните човешки права. В Закона за вероизповеданията е разписано, че правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо. Затова и правото на гражданите да изразяват мнения, възгледи и становища на събрания, митинги и манифестации следва да бъде съобразено с разпоредбите на Конституцията за ненакърнимостта на правата на хората, свързани със свободата на съвестта, свободата на мисълта и избора на вяра. На това именно се базира и предлаганата промяна в чл. 3 от законопроекта. Друго предложение касае чл. 7 от закона. То цели да се въведе териториално ограничение, според което събрание, митинг или манифестация не се провежда в непосредствена близост до сгради или помещения, представляващи обредни, молитвени или богослужебни домове, когато по същото време в тях се провеждат религиозни обреди и ритуали. Участие в дискусията взеха народните представители Анастас Анастасов, Красимир Ципов, Иван Петров, Михаил Миков, Корнелия Нинова, Кирил Добрев, Атанас Мерджанов, Йордан Бакалов, Неджми Али, Христо Бисеров и Деница Гаджева. Михаил Миков, Корнелия Нинова, Атанас Мерджанов, Кирил Добрев и Неджми Али изразиха становище в подкрепа на законопроекта и заявиха, че предвид случилите се събития има нужда от подобна законодателна промяна, която ще даде възможност на съответния кмет да прецени при наличие на разписани законови основания как да реагира, без върху него да се оказва какъвто и да е натиск. Народните представители Анастас Анастасов, Красимир Ципов и Иван Петров отбелязаха, че е много важно да се намери правилният баланс между две изконни права. Едното е правото на хората да изразяват своите мнения, възгледи и становища, а другото е да осъществяват своите религиозни обреди в предназначените за това места. Те отправиха препоръка към вносителя подобни ограничения да бъдат предложени в Закона за вероизповеданията и споделиха опасенията си, че с тази промяна няма да се постигне желания резултат. Те заявиха, че и към момента в правомощията на кметовете на населените места има редица възможности за регулация на митингите, манифестациите и събранията, поради което не считат за належаща подобна промяна в закона. Деница Гаджева се обяви категорично против предлагания законопроект и отбеляза, че не е необходимо заради един инцидент да се правят промени в закона. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 6 гласа „за”, 1 глас „против” и 12 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров на 27 май 2011 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров на 27 май 2011 г. На редовно заседание, проведено на 9 юни 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от народния представител Христо Бисеров на 27 май 2011 г. Законопроектът беше представен от неговия вносител. Според народния представител зачестилите напоследък агресивни опити за ескалация на верска нетърпимост налагат промени в закона в посока на опазване на основните човешки права. На второ място със законопроекта се предлага разширяване на „териториалните ограничения” за провеждане на събрания, митинги и манифестации. Според вносителя сега действащият закон не дава механизъм на властите в България да предотвратяват възникването на евентуални конфликти на верска основа. Съществуват текстове в чл. 12 и в чл. 13 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, които дават възможност на кмета да забранява такъв тип прояви, ако те застрашават сигурността, но е много трудно да се прецени кога сигурността е застрашена реално. Според господин Бисеров идеята е да се даде възможност на кмета при определени обстоятелства да казва „не” на провеждане на заявени мероприятия в непосредствена близост до молитвени домове, при положение че в този момент в дадения храм има служба, и то само тогава, когато се извършват богослужения и редовни обреди, т.е. такива, които са известни по календара на съответното вероизповедание. В хода на дискусията господин Иво Димов, заместник-председател на комисията, посочи, че използваният термин „непосредствена близост” не е достатъчно ясен. Мащабите в големите градове и малките населени места са съвсем различни. Освен това народният представител подчерта, че и към този момент кметовете освен уведомителен режим имат право да разрешат или да забранят провеждането на определено мероприятие. Инцидентният случай в София от м. май т.г. не би следвало да довежда до толкова спешни промени в законодателството. Заместник-председателят господин Тунчер Кърджалиев се изказа в полза на предложените промени, които биха спомогнали за подобряване дейността на представителите на местната власт, както и за осигуряване спокойното волеизлияние на вярващите, независимо от коя религиозна общност са те. За обобщение на разискванията думата взе председателят на комисията господин Йордан Бакалов. Той предложи на вносителя, вместо въвеждането на текста „в непосредствена близост”, да се даде възможност на кметовете да задължат много по-категорично митингуващите да осигурят охрана, дори при необходимост срещу заплащане. След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите с 3 гласа „за”, без „против” и 10 гласа „въздържали се ” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, №154-01-52, внесен от народния представител Христо Бисеров на 27 май 2011 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ще ви запозная с „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154 -01-52, внесен от Христо Бисеров На свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди горния законопроект. Законопроектът бе представен от неговия вносител. Основната цел на предлаганите промени е насочена към опазване на основни човешки права. Според Закона за вероизповеданията правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо. Затова правото на гражданите да изразяват мнения, възгледи и становища на събрания, митинги и манифестации следва да бъде съобразено с разпоредбите на Конституцията за ненакърнимостта на правата на хората, свързани със свободата на съвестта, свободата на мисълта и вярата. Предлаганото допълнение в чл. 3 от Закона за събранията, митингите и манифестациите възпроизвежда и едно от основанията за забрана за провеждане на събрание, митинг или манифестация, визирано в чл. 12, ал. 2, т. 4 от същия, което следва да се съблюдава по време на провеждане на съответното мероприятие. На второ място със законопроекта се предлага разширяване на териториалните ограничения за провеждане на събрания, митинги и манифестации. Предложението е да не се провеждат събрания, митинги и манифестации в непосредствена близост до сгради и помещения по време на извършване на религиозни обреди, ритуали и служби в тях, които подробно са описани в Закона за вероизповеданията. В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от предприемане на допълните мерки за гарантиране на спазването на основни права на гражданите и предотвратяване на евентуални конфликти по време на провеждане на религиозни обреди, ритуали и служби на законно регистрираните вероизповедания в страната. Същевременно бяха направени предложения между двете гласувания да се прецизира териториалният обхват на понятието „непосредствена близост”, употребено в законопроекта. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

Уважаеми колеги, госпожо председател, сигурно няма законопроект, който в това Народно събрание да е бил по толкова конкретен повод. Юристите в залата знаят, че законопроект по конкретен казус за определено лице или за определен случай не се прави. Този законопроект явно е внесен във връзка с инцидента при джамията в София, който се случи в края на миналия месец. Този законопроект можеше да бъде формулиран общо взето в хипотезата да се забрани митинг пред джамия, от чиито минарета високоговорителите вият и отвън на тротоара и в градинката са се събрали стотина души да се кланят. Това да е всъщност хипотезата, а не друга. Тук не се взема предвид обстоятелството, че една такава забрана силно би стеснила кръга от възможностите на българските граждани да митингуват, да провеждат своите мероприятия. Такава възможност беше осъществена в миналото Народно събрание със стесняването на кръга на тези възможности с така наречените ограничени зони около правителствените институции – Народно събрание, Президентството и Министерския съвет, и аз ще ви напомня, че тогава от тройната коалиция това беше направено именно с оглед да се ограничат проявите на Партия „Атака”, които тогава се провеждаха интензивно много често пред тези три институции. Този страх от мероприятията на „Атака”, която е единствената политическа сила, която може да събере такова множество от хора, което да бъде на предела на възможностите на други политически сили, които не могат да съберат толкова хора, това е ясно, продължава и този законопроект се внася не от друг, а от ДПС. Този законопроект ще ни изведе назад в класацията по свободите на хората и на гражданите, каквато непрекъснато се прави и която ежегодно се представя в света от неправителствени организации, в която България не е на кой знае колко предно място, но явно ще ни отпрати още по-назад. Тук не се взема предвид обстоятелството, че храмовете, особено църквите, се намират в големите градове. Всички знаете от местата, откъдето идвате, че храмовете, църквите се намират в центровете на градовете, по площадите, където всъщност е най-подходящото, единственото и обичайно място за провеждането на митинги на подобни мероприятия по събиране на хора. Така че това ще ограничи възможностите точно по отношение на хората от християнското вероизповедание, нищо че тук се визират храмовете изобщо. Това е целенасочено и се прави точно във връзка с това. От друга страна, как ще се прецени кога се провеждат мероприятия. Това е много трудно за различните религии. Какъв ще бъде този календар, който ще предвиди дали се провеждат или не. Ако на вносителите е известно, в нашето православно вероизповедание църквата е отворена и би било редно така да бъде непрекъснато, непрекъснато се провеждат някакви трели. Тези тайнства могат да бъдат най-различни, разбира се няма да ги изброявам сега, но една църква работи непрекъснато. Това значи ли, че една такава забрана трябва да влияе и да бъде обвързано с това, което се прави в една църква от свещениците в християнските храмове. И още един аргумент, който е типичен за това, което ви казвам – обичайното място за провеждането на митинги в София е Храм-паметникът „Св. Александър Невски”. Според тази забрана, която се въвежда, има политически сили, които традиционно там си провеждат митингите, Партия „Атака” от 2005 г. там провежда своите митинги, но не само ние, има и други политически сили, ясно е кои визирам, това значи ли, че тези политически сили трябва да приключат с провеждането на митинги на това място. Това са моите аргументи и ви призовавам да не приемате законопроекта.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от народния представител Христо Бисеров на 7 февруари 2011 г. Законопроектът бе разгледан на заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 16 юни 2011 г. Със законопроекта са предложени общо две изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения. С първото от тях се създава нова алинея 4 в чл. 250б. В чл. 250б, ал. 1 изчерпателно са посочени органите, които съобразно тяхната компетентност имат право да искат извършването на справка за трафичните данни на потребителите на електронни съобщителни услуги. Вносителят на законопроекта предлага, освен определените в ал. 1 ръководители на съответни служби, право да иска справки за трафични данни, които се предоставят по реда на Закона за електронните съобщения, да има и наблюдаващият прокурор – в случаите, в които има образувано досъдебно производство. С второто изменение от законопроекта господин Христо Бисеров предлага за нуждите на наказателното производство трафичните данни на потребителите на електронни съобщителни услуги да се предоставят на съда – по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а на органите на досъдебното производство – при условията и по реда на Закона за електронните съобщения. Мотивите, с които се предлага законопроектът, са следните: Според вносителя на законопроекта в момента съществуват възможности за заобикалянето на закона поради правна празнота. По тази причина наблюдаващите прокурори по образуваните досъдебни производства имат възможността да изискват от мобилните и интернет доставчиците информацията директно, без разрешение от районния съдия, което прави достъпът им до исканата от тях информация лесен и безконтролен. След проведеното гласуване с 5 гласа „за”, 1 глас „против” и 8 гласа „въздържали се” Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от народния представител Христо Бисеров на 7 февруари 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная със становището на Комисията по правни въпроси. „На свое заседание, проведено на 17 март 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от народния представител Христо Бисеров на 7 февруари 2011 г. На заседанието присъства господин Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация”. Законопроектът бе представен от неговия вносител. Господин Христо Бисеров посочи, че основание за внасянето му е наличието на двоен режим за достъп до трафичните данни, въведен с измененията в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от 2010 г. Председателят на комисията докладва постъпилите писмени становища по законопроекта от Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и Върховната касационна прокуратура. Министерството на правосъдието не подкрепя предлагания законопроект, защото с него се нарушава принципът за непосредственост, установен в чл. 18 от НПК. В становището е посочено, че когато данните са необходими за нуждите на наказателното производство, за да се използват като годен доказателствен материал, те следва да са получени директно от администратора – съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Наред с това, с предложението на господин Бисеров се въвежда една съществена разлика между съда и органите на досъдебното производство – за съда остава досегашният режим по НПК, а за органите на досъдебното производство се установява този по ЗЕС. Подобно разграничение не би могло да бъде подкрепено, защото би довело до противоречие между двата закона, преди всичко на принципа за непосредственост. Това е недопустимо, тъй като органите на досъдебното производство в не по-малка степен от съда имат задължение да спазват принципа за непосредственост в наказателното производство с оглед разкриването на обективната истина. Министерството на вътрешните работи също не подкрепя внесения законопроект. Аргументите са, че правомощията на органите на досъдебното производство по събиране на доказателства (в това число на данните по чл. 250а от ЗЕС) са уредени в Наказателнопроцесуалния кодекс. По смисъла на чл. 1 от НПК именно този кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, в това число и правата и задълженията на участниците в него. Няма правна възможност тези правомощия да се ограничават с друг нормативен акт, както това е отразено в § 2 от предлагания законопроект. Върховната касационна прокуратура също не подкрепя предлаганите промени и в подробно становище излага аргументите си за това. Върховната касационна прокуратура изразява и несъгласие с мотивите на вносителя, че съществуващата в момента уредба дава възможност оперативните органи на МВР, ДАНС и другите служби да заобикалят съдебния контрол (разрешението от съдия) чрез „възможностите на наблюдаващия прокурор”. Намира това твърдение за неясно и счита, че предлаганата промяна не постига целите, посочени в мотивите. Върховната касационна прокуратура отбелязва в становището си, че трафичните данни по чл. 250а, ал. 1 от ЗЕС не са данни, придобити чрез специални разузнавателни средства. Те не са свързани със съдържанието на самите проведени разговори, а се отнасят единствено до трафика на съобщенията. В случая става въпрос за лични данни за лицата, а прокуратурата е администратор на такива данни, затова няма пречка да ги получава и обработва и без съдебно разрешение. В проведената дискусия се включиха народните представители Димитър Лазаров и Янаки Стоилов, както и господин Александър Кашъмов. След проведеното обсъждане и гласуване със 7 гласа „за”, без „против” и 13 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от Христо Бисеров на 7 февруари 2011 г.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на: господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Адриана Атанасова – директор на дирекция „Съобщения” в същото министерство.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения бе разгледан на заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 16 юни 2011 г. Законопроектът бе представен от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – господин Първан Русинов. В приложимото европейско законодателство, регламентиращо осъществяването на електронните съобщения на територията на Европейския съюз, са направени промени, като са изменени Рамковата директива, Директивата за разрешенията, Директивата за достъпа, Директивата за личните данни, Директивата за радиочестотния спектър и Директивата за универсалната услуга. Предвид измененията на посочените директиви, които трябва да бъдат отразени и в националното ни законодателство, е изготвен и представен на вниманието ни Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Освен измененията и допълненията, произтичащи от промените в европейските актове, посочени по-горе, в законопроекта са предложени и промени, които имат за цел да отстранят проблеми, установени при практическото прилагане на законовите норми. Основните изменения и допълнения са следните: І. Подробно са разписани текстове, които уреждат взаимодействието и консултациите на Комисията за регулиране на съобщенията с Европейската комисия, с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и с националните регулаторни органи на държавите – членки на Европейския съюз. ІІ. Предвидени са изменения в Глава десета от Закона за електронните съобщения, уреждаща правилата за предоставяне на достъп и взаимно свързване на мрежите за предоставяне на електронни съобщителни услуги. ІІІ. Законопроектът предвижда редица изменения, свързани със същността и обхвата на универсалната услуга. ІV. Друга група изменения, предвидени със законопроекта, които следва да бъдат отразени в настоящия доклад, са измененията и допълненията на текстовете от Закона за електронните съобщения, които уреждат защитата на правата на крайните потребители на електронни съобщителни услуги. Причините, които налагат извършването на изменения и допълнения на тези текстове, са в два основни аспекта: 1. Направените промени на Директивата за универсалната услуга и 2. Практическите проблеми при прилагането на действащите в момента разпоредби, които са свързани с неефективните възможности за намеса на Комисията за регулиране на съобщенията в отношенията между предприятията, и в частност проблемите при предоставяне на услугата преносимост на номера. По-конкретно промените предвиждат следното: Предложени са измененията, свързани с автоматичното подновяване на договорите. Създаването на законов текст, който да регламентира изрично възможностите за подновяване на договор, се налага поради две основни причини: Първо, практиката на предприятията да предлагат индивидуални договори, в които присъства уговорка, че при липса на предизвестие за прекратяване на срочен договор от страна на потребителя, договорът се подновява за същия срок, при същите условия. Второ, в частност, предвид изложеното по-горе, е създаден и проблем при осъществяването на преносимост на номера от едно предприятие към друго. Други изменения са изграждането на мрежи и съвместното им ползване. Измененията в тази насока произтичат както от изменения в европейските актове, така и от съществуващите практически проблеми за предприятията, свързани с изграждането на мрежите им. При обсъждането на законопроекта в заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения взеха участие представители на: Комисията за регулиране на съобщенията; редица организации на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги; отделни оператори на електронни съобщения; организации за защита на правата на потребителите. Всички те споделиха проблемите, които съществуват от практическото прилагане на Закона за електронните съобщения, и изразиха становищата си в подкрепа на предложените изменения и допълнения. Дискусията се състоя предимно в три основни направления: защитата на правата на крайните потребители на електронни и съобщителни услуги, изграждането и поддържането на електронната съобщителна инфраструктура и обхвата на функциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Във връзка с увеличаването на правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията бяха изразени резерви от някои народни представители относно това дали правомощията на комисията са пропорционални на целите и задачите на регулаторния орган. Заявено бе, че правомощията подлежат на преразглеждане и ще бъдат предложени съответни промени в срока за предложения след приемането на законопроекта на първо гласуване. В процеса на обсъжданията народните представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, изразиха становищата си, че основните промени са адекватни и необходими, поради което подкрепиха по принцип законопроекта. Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно, с 15 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерския съвет на 07.06.2011 г.”.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще ви запозная с основните моменти от него: „СТАНОВИЩЕ на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г. На заседанието, проведено на 15 юни 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие Първан Русинов – заместник-министър, и Юлия Цанова – държавен експерт в Дирекция „Информационни технологии” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Настоящият законопроект има за цел да въведе в националното ни законодателство разпоредбите на ревизираната Регулаторна рамка 2009 в областта на електронните съобщения. Тя обхваща: - Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.; - Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. С двете директиви се извършва реформа на Регулаторната рамка на ЕС за електронни съобщителни мрежи и услуги. Следва да се отбележи, че срокът, в рамките на който трябва да се осъществи транспонирането, е изтекъл на 25 май 2011 г. С предложеният законопроект се цели въвеждането на изискванията на европейското право в няколко основни насоки: защита на интересите и правата на крайните потребители, прозрачност както за предприятията, така и за потребителите – да бъдат ясно информирани, поставено е условие максималната продължителност на срочния договор между абоната и предприятието да не надвишава 24 месеца, ограничено е автоматичното подновяване на срочните договори. Срочният договор може да бъде подновен само при изричното съгласие на абоната. В законопроекта са прецизирани разпоредбите, свързани с преносимостта на номерата. В законопроекта са предвидени редица разпоредби, свързани с независимостта и правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията. Предоставя й се възможност да се намесва и да дава задължителни указания на предприятията по прилагане на изискванията за прозрачност и яснота на информацията за крайните потребители. В съответствие с изискванията на Рамковата директива се регламентират изискванията към предприятията по отношение на сигурността и целостта на мрежите им. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект съответства на изискванията на релативното европейско законодателство в областта на електронните съобщения. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 11 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г.”. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание Доклад на първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г.: „На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 22.06.2011 г., бе разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерски съвет на 07.06.2011 г. В заседанието взеха участие от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Първан Русинов – заместник-министър, Андриана Атанасова – директор на дирекция „Съобщения”, Албена Лазарова – парламентарен секретар; от Комисията за регулиране на съобщенията: Веселин Божков – председател, Емилия Станева – директор на дирекция „Лицензиране и регистриране”, Десислава Преображенска – член; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори: Гриша Камбуров – изпълнителен директор. Законопроектът бе представен от господин Първан Русинов. Законът за електронните съобщения урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на електронните съобщения, и не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните електронни съобщения, както и при тяхното осъществяване. Със законопроекта се предлага да бъдат въведени в националното законодателство разпоредбите на ревизираната Регулаторна рамка 2009 в областта на електронните съобщения. В Глава четвърта на Раздел VI, отнасящ се за взаимодействието между Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии, се предлага да се създадат три нови члена: 49а, 49б и 49в. На Съвета за електронни медии е дадено правото да регистрира по реда на Закона за радиото и телевизията радио- и телевизионните оператори, които създават програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, когато предназначението на излъчвания сигнал е за приемане извън територията на страната. Регистрацията дава право програмите да се разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията, съгласно Закона за електронните съобщения, за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване. Въведена е и процедурата, съгласно която Комисията за регулиране на съобщенията може да възложи изпълнение за пренос на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи за разпространение на отделни радио- и телевизионни програми, в случай че тези мрежи се използват от значителен брой крайни потребители като основно средство за приемане на радио- и телевизионни програми. Програмите се определят от Съвета за електронни медии съгласно реда на Закона за радиото и телевизията. Комисията за регулиране на съобщенията преразглежда наложените задължения с оглед на тяхното продължаване, изменяне или отменяне най-малко веднъж на всеки пет години. С цел гарантиране на разпространението на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио предприятието, придобило от Българската телекомуникационна компания необходимите съоръжения и инфраструктура, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос, се задължава да разпространява тези програми качествено въз основа на договор при цени, покриващи разходите за предоставянето на услугите и подходяща норма на печалба. При последващо прехвърляне на съоръженията и инфраструктурата, осигуряващи тази дейност, задължението за разпространяване преминава към предприятието, придобило съответната инфраструктура. С § 215 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, с чл. 125м - 125п се предлага в Глава шеста от Закона за радиото и телевизията да се създаде Раздел VІІ – „Регистрация на радио- и телевизионни оператори, които създават програми, предназначени за аудитория извън територията на Република България”. При определени условия Съветът за електронни медии може да откаже регистрация. Сроковете на регистрациите са безсрочни. При установени нарушения на предвидените принципи по чл. 125н, ал. 1 регистрацията може да бъде заличена с решение на Съвета за електронни медии. В изпратеното становище на Съвета до Комисията по културата, гражданското общество и медиите, касаещо този параграф, се предлага: - да отпаднат думите „предимно или изключително” в чл. 125н, ал. 1; - нова редакция в чл. 125к от действащия Закон за радиото и телевизията – „програми, които са предназначени за разпространение за аудитория извън територията на Република България и се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, които са на територията на Република България, подлежат на регистрация и се включват в Първи раздел на Публичния регистър по ал. 1, т.1”. По време на дискусията народните представители проявиха интерес по отношение на разпоредбите, касаещи защитата на правата на потребителите, както и условията за прекратяване на срочните договори. След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 7 февруари 2011 г. „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 23 март 2011 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от Христо Дамянов Бисеров. Предложените от вносителя промени касаят допълнения и изменения в чл. 250б и 250в от Закона за електронните съобщения с цел подчиняване органите на предварителното производство на специалния ред, указан в този закон. Законопроектът предвижда разширяване кръга на компетентност по отношение органите, ползващи се от правомощията на чл. 250б, като се предлага право за искане на достъп до трафични данни по чл. 250а да имат наблюдаващите прокурори при образувано досъдебно производство. От страна на Министерството на вътрешните работи становище по законопроекта изрази заместник-министър Вучков, според което правомощията на органите на досъдебното производство относно събирането на доказателства, включително и данните по чл. 250а от Закона за електронните съобщения, подробно са разписани в Наказателно-процесуалния кодекс, а приемането на така направените предложения в законопроекта би довело до ограничаване на тези правомощия с друг нормативен акт. В хода на дискусията участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Красимир Ципов и Иван Петров, които подкрепиха становището на Министерството на вътрешните работи. В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване със 7 гласа „за”, без гласове „против” и 11 гласа „въздържали се” Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 7 февруари 2011 г.”

Уважаеми колеги, най-сетне измененията на Закона за електронните съобщения влязоха в пленарната зала. Господин Първан Русинов трябва да бъде поздравен за редакциите на закона, които са внесени в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и въобще в пленарната зала, защото голяма част от предлаганите промени отговарят на интересите на крайните потребители. Аз мога да кажа основно, че в законопроекта има три групи въпроси, които са основни и важни, на които всеки един от нас трябва да обърне внимание по време на дискусията и предложенията за второ четене. Първото е защита на крайните потребители; второ – правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, които с този закон доста се разширяват, и да обсъдим дали това е необходимо; и третата група от въпроси – колегите, които бяха на дискусията, станаха свидетели на големия интерес от страна на местните оператори на интернет във връзка с технологиите и спънките, които намират от страна на общините. Беше даден пример с Хасково, където за компаниите, които изграждат интернет, има определена такса по 25 лв. метър за минаване през общинска територия. Върху това трябва да помислим, ако наистина искаме да сме в крак с времето и да помогнем на всеки български гражданин интернетът да бъде в неговия дом. Нека да се спра на няколко проблемни въпроса, които, от една страна, не защитават крайния потребител, а от друга страна, дават прекалено много права на Комисията за регулиране на съобщенията. Много са примерите, но чл. 224а – става въпрос за роуминга, където се определя, дословно ви казвам: размерът на таксата, която трябва да бъде, е по-висок от най-високата тарифа за международни повиквания. Задавам въпроса: може ли в най-бедната страна в Европейския съюз да се дава на мобилните оператори възможност да се стигне до най-високия роуминг и българинът пак да говори най скъпите телефонни разговори в Европейския съюз? Казах на господин Божков, председател на Комисията за регулиране на съобщенията, че тази комисия в последните шест години, през които той е председател, за мен не защитава интереса на крайните потребители, на всеки един от тези близо шест милиона и половина българи, които притежават мобилни телефони, а защитава интереса на мобилните оператори. Приведох доста примери, защото за шест години няма една голяма и сериозна глоба към тези мобилни оператори. А сега какво се случва?! С този закон увеличаваме още повече правомощията на тази комисия, увеличаваме и глобите и всъщност правим мобилните оператори зависими от няколко човека от Комисията за регулиране на съобщенията, където решенията се вземат незнайно как. Аз си задавам въпроса: има ли едно голямо дело, както беше в Румъния? Единият оператор беше наказан със 163 млн. евро, а другият оператор беше наказан със 151 млн. евро глоби. В България за 1 милион няма наказание, за 500 хиляди няма наказание. За какво говорим?! Зададох въпрос и на Комисията за защита на потребителите: имате ли един спечелен колективен иск? Един спечелен?! От създаването на Комисията за защита на потребителите те нямат едно спечелено дело. Едно спечелено дело! Трябва наистина да помислим какви отговорности и правомощия даваме на тази комисия и дали тя може да се справи. От тази трибуна съм ви призовавал като хора, обръщам се към управляващите от ГЕРБ, че искате да направите промяната. Промяната започва от хората. Защото в нито една от комисиите – и за защита на конкуренцията, и за защита на потребителите, и на Комисията за регулиране на съобщенията, не бяха направени персонални промени. Затова нещата там не се случват. Наистина не се случват. Само преди няколко месеца всеки от вас знае какво се случи с един мобилен оператор – с договорите и т.н. И къде са правата на клиентите? В един момент му идват по 3-4 фактури. Аз имах приемни в осем градове, в които дойдоха 280 човека. Навсякъде това се повтаря – по 6 фактури наведнъж, с хиляди левове. И какво се случва накрая?! Не можеш да прекъснеш договора, не можеш да направиш нищо! Това е! Зададох този въпрос на господин Божков и на комисията – какво се случва? Тук се предлагат доста неща, с които даваме оръжие в ръцете на потребителите, за да защитават своите интереси, но трябва да бъдем много отговорни относно правомощията и да дадем правомощия на тази комисия, каквито заслужава, защото тя няма сериозна гражданска квота, както е във Франция и Англия, няма граждански обязаности. Според мен тя е дълбоко административно закостеняла структура, която не трябва да има много правомощия. Но това е обект на друг разговор. Трето, да помислим за интереса на хората, които в малките градове искат да прекарат интернет, където срещат съпротива от общинските съвети. Ако трябва да „пипнем” и Закона за местното самоуправление и местната администрация, да видим можем ли да помогнем в малките градове, защото е безумие кметът да определя такси по 25 лв. Той казва: „Аз имам право, това е в моите правомощия”. Получава се порочен кръг. Естествено, те не могат да платят за мрежа, която е километри, а им е определено за линеен метър 25 лв. И какво се случва?! Това наистина е много тежък проблем. Благодаря за вниманието и моля колегите от управляващото мнозинство да бъдат активни по време на второто четене, за да има сериозни промени, които да защитават интересите на тези 6,5 милиона българи.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също заявявам, че както в лично качество, така и моите колеги от Синята коалиция ще подкрепим промените, предложени от Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Ще започна своето изказване с една забележка – че Министерският съвет закъсня с тези промени, защото крайният срок, който беше даден на страните-членки на Европейския съюз да въведат в националните си законодателства новата регулаторна рамка в областта на електронните съобщения, беше 25 май 2011 г. Можете да ми възразите, че един или два месеца във връзка с второто четене не са толкова голямо закъснение, но аз считам, че по принцип трябва да бъдем взискателни към Министерския съвет, когато трябва в определени срокове нашето законодателство да се хармонизира с това на Европейския съюз. По-голямата част от предложените промени са всъщност промени, които хармонизират законодателството ни с две ясни директиви – съответно Директива 136 и Директива 140 от 2009 г. на Европейските общности. Двете директиви представляват развитие на регулаторната рамка от 2002 г. И двете директиви дават по-големи права на европейските потребители на електронни и съобщителни услуги и уеднаквяват изискванията към операторите в Европейския съюз. Няма да се спирам на всички положителни промени, които се правят в Закона за електронните съобщения, защото те са изложени в мотивите и макар и конспективно, бяха представени в становищата на комисиите, които бяха сезирани с разпоредбата на председателя на Народното събрание. Ще се спра единствено на тези пунктове, по които имам забележки. Преди всичко това са § 1, в тази връзка и § 7, т. 1. Това касае възможността за нуждите на държавното управление, ако е предвидено в закон, да не се прилагат разпоредбите на този закон при осъществяване на електронни съобщения. Считам, че тези текстове са неуместни, защото когато сигурността на държавата е засегната или може да бъде засегната, тогава се налага определени съобщителни услуги да се поставят извън разпоредбите на закона в рамките на държавата. Но когато те се представят общо като електронни съобщения на държавното управление, то трябва да бъдат предоставени за изпълнение на спечелилия обществената поръчка. Нещо повече, считам, че тези въведени текстове впоследствие могат да бъдат подложени на критика от органите на Европейската комисия. Второ, имам забележки по § 19. В този параграф в общ текст в ал. 1 с 8 точки е представено цялото многообразие на информация по вид и предназначение, която регулаторният орган събира от операторите. Тук считам, че тази информация (действително в директивата така е и записано) – трябва да се събира, но не може цялата информация да бъде поставена под общ знаменател и да бъде събирана като действие с предварително изпълнение. Трябва да бъде оставена само такава информация, свързана с пазарните анализи и мерките, които произтичат от направата на пазарните анализи, и накрая – с взаимоотношенията ни със службите на Европейската комисия. Всички останали изброени тук информации трябва да бъдат отделени като отделен параграф и за тях да не се иска предварително изпълнение, не че те са безполезни и изобщо не трябва да бъдат събирани. На следващо място е въпросът за равнопоставеността. Считам, че от страна на българския регулатор равнопоставеността не се третира по правилния начин. Към момента гражданите на другите страни-членки на Европейския съюз, ползват по-изгодни условия при мобилните си услуги в България, отколкото самите български граждани. В това отношение – въпрос, който засегна и господин Михайлов в своето изказване – интересите на българските граждани трябва да бъдат по-отчетливо защитени, особено по отношение на предварителния срок за таксуване на една мобилна услуга, който не трябва да бъде повече от 30 секунди, и след това всяка секунда да бъде отчитана както е в Европейския съюз. Вече има четири държави в Европейския съюз, където се таксува посекундно от първата секунда на връзката, което е най-добрата защита за българските потребители, ако подобна разпоредба се въведе и в България. По отношение на чл. 224а, за който говори и колегата Михаил Михайлов, наистина считам, че не може да говорим, че цената на повикванията към и от европейското телефонно номерационно пространство трябва да бъде в размер не по-висок от най-високата тарифа. Например, когато в Закона за лекарствените средства изрично е записано, че цената на лекарствените средства в България се определя като не по-висока от средната, имаше случаи и за шестте страни на Европейския съюз, където тази цена е най-ниска. Аз питам: в България, при положение че по жизнен стандарт е на последно място от всички 27 страни в Европейския съюз, трябва ли да се сложи летва, която не отговаря на жизнения стандарт на българските граждани – цена не по-висока от най-високата в Европейския съюз?! Нека се вземе от средната в Европейския съюз, дори от средната във вторите дванадесет по цени. С други думи: в закона трябва действително да защитим интересите на българските граждани в това отношение. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.) Последното, с което искам да завърша: в закона трябва да се предвидят – нещо, което не е направено – принципите на ценообразуване при продължаване на разрешенията за особено ценния радиочестотен спектър. Това нещо липсва и тази липса трябва да бъде запълнена чрез предложенията между първо и второ четене, за да може законът още по-пълно да отговори на очакванията действително да предоставим на гражданите закон, който защитава интересите на българските потребители. Благодаря.

Уважаеми господин председател, колеги, ще започна с бърз отговор на колегата преди мен. Нямам притеснения за решаването на въпросите, които повдигнахте, защото има добра воля и мисля, че в следващите седмици има възможност да се намери решение на тези проблеми. Искам да акцентирам вниманието ви върху проблема, свързан с инфраструктурата, защото смятам, че това е тясно място, което ще ни създаде главоболия в намирането на решения. Тук имаме наследен проблем, свързан с висящите кабели по сгради, стълбове и останали елементи на инфраструктурата, с които години наред не можем да се справим. Законодателството е категорично: всичко трябва да бъде мушнато под земята в подземна инфраструктура, но това така и не се случва. Не се случва, защото някога законодателят е казал да бъде естетика, но тя не се е случила, защото не е намерено решението как да бъде направено. Това не може да бъде направено просто така изведнъж, защото са необходими милиарди за изграждане на допълнителна инфраструктура за тях, за да бъдат свалени тези кабели под земята – говорим за електронните съобщителни мрежи. Това не може да се случи и дълги години напред. В същото време подобна инвестиция, без да се знае кога и дали ще се изплати, може да се окаже абсолютно излишна само след няколко години, когато технологиите претърпят такова развитие, че всъщност ще се окаже, че тя е била ненужна. Силно се надявам да бъде намерено решение на този проблем между първо и второ четене, защото има добри предложения, които, надявам се, да бъдат разгледани и приети, с които да се принудят общинските ръководства и институции да бъдат по-силно ангажирани с този проблем; да не стоят настрани. Тук беше споменат случаят с Хасково; аналогични случаи има и в другите краища на страната. Общините предпочитат да събират наеми, да не им се разкопават улиците, слагат високи такси. В крайна сметка кабелните оператори, интернет доставчиците са изправени пред това да бъдат нарушители на закона, защото не могат да си позволят да копаят; на някои места не им се позволява да копаят. В същото време инфраструктурата на монополиста, притежаващ такава подземна инфраструктура – тя или е запълнена, или той я дава при условия, че разговарянето става излишно. Тези хора се оказват нарушители на закона и в момента, а и за в бъдеще, защото реално се въртят в един затворен кръг. Ще ми се да завърша с това, че това състояние всъщност предполага и наличието на корупция. Когато контролните органи те преследват да свалиш кабелите, а не ти се дава възможност да реализираш услугата си по друг начин, няма какво друго да направиш. С това накратко завършвам. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за размяна на точки в дневния ни ред. Моля ви да гласуваме десета точка от днешния дневен ред да стане девета, а именно Решение за откриване на филиал на Тракийския университет в Хасково, а девета точка – Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията, да стане десета точка.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На вашето внимание ще представя Доклада на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно Проект за решение за откриване на Филиал – Хасково, в структурата на Тракийския университет – Стара Загора, с предмет на дейност обучение на студенти по специалностите от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” от професионално направление „Здравни грижи” № 102-03-14, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г. „На свое извънредно заседание, проведено на 9 юни 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Проект за решение за откриване на Филиал – Хасково, в структурата на Тракийския университет – Стара Загора, с предмет на дейност обучение на студенти по специалностите от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” от професионално направление „Здравни грижи” под № 102-03-14, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г. На заседанието присъстваха: Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, която представи проекта; проф. Боян Биолчев – председател на Националната агенция за оценяване и акредитация; Любомир Йосифов от Министерството на образованието, младежта и науката; д-р Ани Варсанова от Министерството на здравеопазването; проф. Иван Станков – ректор на Тракийския университет – Стара Загора; Петя Нейкова и Мария Балевска от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Проектът за решение се предлага на основание чл. 9, ал. 2, т . 1 от Закона за висшето образование. Предложението за откриване на филиал в структурата на Тракийския университет – Стара Загора, в Хасково е на основание на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект съгласно Протокол № 13 от 14 април 2011 г. от заседание на Акредитационния съвет и Решение на Академичния съвет на висшето училище от 29 април 2009 г. Бяха представени и писмени становища от Министерството на здравеопазването и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, които подкрепят Проекта за решение с оглед необходимостта да се увеличи броят на приеманите студенти и достигане на необходимото съотношение лекари – медицински сестри и преодоляване на недостига от грижи при долекуването, продължителното лечение и рехабилитацията. Постъпи становище и от Съвета на ректорите на висшите медицински училища в Република България, в което категорично се възразява срещу практиката да се провежда обучение на медицински специалисти извън съответните висши училища. Бяха поставени и въпроси, свързани с ефективността на образователната институция, която се определя от наличието на достатъчен брой преподаватели, студенти и добри перспективи за житейска реализация. Обсъдени бяха: отрицателната оценка на Националната агенция за оценяване и акредитация при критерия за осигуряване на необходимия преподавателски състав; очакваният прием през първата академична година; началната заплата, с която започват работа завършващите здравни специалисти. Ректорът на Тракийския университет – Стара Загора, подчерта, че базата е поддържана в много добро състояние и е обновена, ще се ползват преподаватели от университета и има готовност да бъдат назначени допълнително, веднага след приключване на законовата процедура по официалното откриване на филиала. Предварителните очаквания са приемът от 80 места да бъде запълнен със студенти от региона и от Република Турция. Предоставена бе и информацията, че началната заплата за здравни специалисти е 440 лв., но те имат големи перспективи за развитие. Членовете на Комисията по образованието и науката констатираха, че всички изисквания на чл. 26в, ал. 1 от Закона за висшето образование са спазени. Необходимостта от откриване на филиал в Хасково на Тракийския университет се основана на направен анализ на здравно-демографската ситуация в Източнородопския регион на страната и потребността от специалисти по здравни грижи. Състаряването на населението в региона поражда редица здравни и социални проблеми, включително неравенство при достъпа до медицинска помощ. Проектът за откриване на Филиал – Хасково, предвижда в новото звено на Тракийския университет да се провежда обучение по специалностите от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър”. Висшето училище е получило положителни оценки от Националната агенция за оценяване и акредитация на проектите си за откриване на специалностите съгласно изискванията на чл. 84, ал. 1 от Закона за висшето образование и вече има опит в подготовката за тези професии. Учебните планове и програми са съобразени с единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по двете специалности. Учебният процес във филиала ще се обезпечава от 30 преподаватели на основен трудов договор във висшето училище, от които 22 хабилитирани. Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет на новото звено е 200 студенти за специалността „Медицинска сестра” и 120 студенти за специалността „Акушерка”. След проведено гласуване по Проекта за решение с резултат 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта прие следното решение: Предлага на Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование да приеме Решение за откриване на Филиал – Хасково в структурата на Тракийския университет – Стара Загора, с предмет на дейност обучение на студенти по специалностите от регулираните професии „Медицинска сестра” и „Акушерка” от професионално направление „Здравни грижи”.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г., № 120-00-26, внесен на 18 май 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г. Докладът беше представен от господин Петко Николов. Комисията за защита на конкуренцията е независим специализиран държавен орган, чиято основна задача е да гарантира защитата и да създава условия за развитие на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност, включително и чрез упражняването на контрол за законосъобразност на разходваните бюджетни средства чрез системата на обществените поръчки и предоставянето на концесии. През 2010 г. Комисията за защита на конкуренцията е образувала общо 1146 производства, от които 936 по Закона за обществените поръчки, 6 по Закона за концесиите и 204 по Закона за защита на конкуренцията. През отчетния период комисията се е произнесла с 1061 решения или определения, с които е приключила съответните производства по Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки или Закона за концесиите, предявила е твърдения за извършени нарушения или е наложила глоби на физически лица за извършени от тях нарушения по Закона за защита на конкуренцията или за непредоставяне на информация. С приетите през 2010 г. решения комисията е наложила глоби и имуществени санкции в размер на 4 млн. 856 хил. 991 лв. Подробно разгледани в отчета са забранените споразумения, решения и съгласувани практики като по тях са образувани 4 производства, постановените решения са 7, извършена е една проверка на място, а наложените имуществени санкции и глоби са с общ размер 198 хил. 428 лв. По подобен начин са структурирани и подробно разгледани: 1. злоупотребата с монополно или господстващо положение; 2. контролът върху концентрациите между предприятия; 3. нелоялната конкуренция; 4. застъпничеството за конкуренцията; 5. производствата по глава шеста, чл. 27 от Закона за защита на конкуренцията – секторни анализи на конкурентната среда; 6. наложените глоби и имуществени санкции по Закона за защита на конкуренцията и Закона за обществените поръчки; 7. производствата по изпълнение на влезли в сила решения; 8. производствата по изпълнение на влезли в сила решения; 9. дейността по процесуалното представителство на комисията пред върховния административен съд. Тук следва да се отбележи, че от постановените през 2010 г. 223 решения по Закона за защита на конкуренцията, 105 са обжалвани пред Върховния административен съд. Върховният административен съд през 2010 г. е постановил 123 решения по жалби, подадени срещу решения на комисията. От постановените през 2010 г. 65 окончателни решения на ВАС: - 36 решения на комисията са оставени в сила; - 5 решения са отменени и върнати за ново разглеждане; - 6 решения са отменени; - 18 решения са частично отменени; Относно финансовия отчет беше отбелязано, че Комисията за защита на конкуренцията е независима институция на бюджетна издръжка. Бюджетът на КЗК за 2010 г., утвърден с ПМС № 324/30.12.2009 г. за изпълнение на Държавния бюджет на Република България, е в размер на 9 млн. лева в приходната си част и 4 млн. 406 хил. 457 лв. – в разходната. Приходите за 2010 г. са имуществени санкции по Закона за защита на конкуренцията в размер на 5 млн. 199 хил. 50 лева, държавните такси по Тарифата към Закона за защита на конкуренцията в размер на 2 млн. 279 хил. 711 лв., приходи от наеми в размер на 3 909 лева и други неданъчни приходи в размер на 45 хил. 311 лв. След извършени промени в бюджета на КЗК през 2010 г. разходната му част е намалена и е в размер на 3 млн. 625 хил. 167 лв. Към 31 декември 2010 г. са усвоени 3 млн. 619 хил. 92 лв., което представлява 99.83 % от коригирания бюджет за 2010 г. В хода на дискусията председателят на комисията Мартин Димитров попита какви са резултатите от секторния анализ на пазара на горивата и отправи покана към председателя на КЗК за обсъждането им в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. След представяне и обсъждане на доклада се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържал се” – 1 народен представител. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме: РЕШЕНИЕ по Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията РЕШИ: Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2010 г.”

Отрицателен вот.

Уважаеми колеги, не взехме думата по същество от „Атака”, за да видим дали изобщо някой ще си направи труда да предизвика дебат по доклада на една от най-важните от 140-те комисии, много от които синекурни, а тази може би е една от най-синекурните от тях. Най-важна, защото тази комисия е призваната да осъществява контрол върху безчинствата на монополите в България – не малко, контрол върху безчинствата на чужди фирми, които са обсебили българската търговия, контрол върху безобразия, за които гражданското общество и българските граждани – едно, че страдат, друго – непрекъснато алармират. Толкова много са съобщенията, информациите, които излизат в медиите, на които никой не обръща внимание. Председателят на тази комисия днес не си направи труда дори да дойде тук за нещо формално – дотам се е самозабравил. Едно от нещата, което много пъти от „Атака” сме напомняли, беше и е, че съставът на тази комисия трябва да бъде сменен. Много отдавна го казваме и повтаряме, защото тази комисия не върши работата си. Понеже тази комисия не върши работата си, оттам рефлектират цените на горивата, цените на мобилните оператори, цените в магазините, оттам се вижда, че нищо не се прави за защита на българските потребители. Затова и тримата от „Атака” гласувахме „против”. Още веднъж ви призоваваме, колеги от ГЕРБ, ваша е отговорността, сменете най-после ръководството и членовете в състава на тази комисия, нещо, което ако не бъде направено, ще продължат реакциите от българската общественост по начин, по който сигурно няма да ви бъде приятно.