ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ2276 думи
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно
Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., № 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16 май 2011 г.
На заседание, проведено на 9 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г.
На заседанието присъстваха: от главна прокуратура – господин Борис Велчев, главен прокурор, госпожа Галина Тонева, заместник-главен прокурор; от Висшия съдебен съвет – госпожа Цветанка Табанджова, господин Цони Цонев, и господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи.
Докладът бе представен от господин Борис Велчев.
Той е структуриран в 6 раздела и е придружен с 10 приложения. Направен е сравнителен анализ с данните за 2009 г. и 2008 г. по унифицираните показатели за отчетност на Прокуратурата и разследващите органи.
В Раздел I „Обобщени изводи за дейността на прокуратурата и разследващите органи” се съдържат обобщени данни за постигнатите резултати и тенденциите в противодействието на престъпността, формулират се проблемите и се посочват предприетите мерки за решаването им. Структурата на регистрираната през 2010 г. престъпност се запазва в наблюдаваните през последните години параметри. Доминират престъпленията против собствеността – 67,6% и те са нараснали с 11,1% спрямо 2009 г. Престъпленията против личността са намалели с 6,9%, общоопасните престъпления с 12,4%, а регистрираните взривявания на самоделни взривни устройства – с 51,4%, спрямо 2009 г. При посегателствата спрямо МПС е регистрирано намаляване от 13%, докато регистрираните престъпления, свързани с наркотици са се увеличили с 2,3% спрямо 2009 г.
През 2010 г. са прекратени по давност 91 349 досъдебни производства, които са с 35,5% по-малко в сравнение с предходната година.
Обща тенденция е подобряване на качеството на разследване по всички дела, в това число и на тези с особен обществен интерес и на качеството на прокурорската дейност по обосноваване на актовете и обвиненията в съда. За това свидетелства високият дял на осъдените лица с влезли в сила съдебни актове с постановен окончателен съдебен акт – 97,6% и намаляване на броя на върнатите от съда дела на прокуратурата – 5,5%.
Делът на приключените разследвания и на решените дела спрямо наблюдаваните дела на производство бележи спад и като основна причина за това е усложнената престъпност, увеличаване на разследванията с международен елемент, необходимостта от по-продължително време за събиране на доказателства по тези дела.
Увеличен е и броят на оправданите лица по делата за тежки престъпления – при 113 за 2010 г. като за 2009 г. са били 104.
Налице е тенденция на увеличаване на исканията за използване на специални разузнавателни средства, като делът на производствата, по които са приложени, съставлява само 6,3% от делата за тежки престъпления. За 55,6% от лицата, спрямо които е използвано СРС, съдът е постановил осъдителни присъди. Внесените искания в съда за прилагане на СРС бележат ръст от 31,4% спрямо 2009 г. В тази връзка са необходими законодателни промени за прецизиране основанията за тяхното използване, за завишаване контрола върху унищожаването им, ако те не могат да бъдат използвани в наказателното производство.
Разследването на делата е приключило в законовите срокове по 96,8% от общо приключените разследвания. Очертава се положителна тенденция на решаване от прокуратурата на висок дял от приключените разследвания, който за 2010 г. е 92,7%. Намалял е с 4,5% броят на останалите в края на отчетната година висящи досъдебни производства. Спрените през 2010 г. досъдебни производства са намалели спрямо 2009 г. с 9,6%, но значителен остава и делът на спрените производства срещу неизвестен извършител, които са 88,8%.
Докладът съдържа конкретни данни относно дейността на прокуратурата и разследващите органи по делата, образувани за престъпления от особен обществен интерес - организираната престъпност, корупцията, престъпленията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, изпирането на пари, данъчните и други финансови престъпления, незаконния трафик на хора и наркотици. Посочено е, че тези дела от особен обществен интерес представляват само 6,8% от делата, но са определящи за доверието на обществото към съдебната система. Отбелязан е и ръст на новообразуваните дела от особен обществен интерес в сравнение с 2009 г. и този ръст е 22,1%. Най-голямо е увеличението на делата за злоупотреби с еврофондове, тест те са се увеличили – с 85,2%, за подправени платежни инструменти и парични знаци увеличението е с 42,3% и за организирана престъпност – с 41,3%. Тези данни потвърждават тенденцията от предходните години за увеличаване на обема досъдебни производства от особен интерес.
По отношение дейността на Прокуратурата по гражданско-съдебния надзор е налице тенденция за намаляване на предявените в съда искове – 362, което е с 32,7% по-малко от 2009 г. Висок е обаче процентът на уважените от съда искове – 65,5%. Уведомленията по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, изпратени до Комисията през 2010 г., са 1 845 и бележат ръст спрямо 2009 г. с 36,4%.
По отношение на административносъдебния надзор – проверени са 201 515 издадени административни актове, при 110 505 за 2009 г. и 100 623 за 2008 г., тоест два пъти повече. Тенденцията е за значително нарастване на броя на проверяваните административни актове, което е резултат от повишаване активността на прокурорите, работещи по надзора за законност.
Образувани са 243 бр. дела срещу служители на МВР, от които 72 са за полицейско насилие, като се предлага промяна на подсъдността и те се разглеждат от военноокръжните прокуратури, и съответно подсъдни на военноокръжните съдилища. Това от своя страна ще доведе до намаляване на натовареността на магистратите.
Предприети са мерки за преодоляване на проблема с лицата с повече от 3 висящи дела, като е създаден национален регистър и половината от тези лица са осъдени, а друга част са задържани.
Предлагат се в доклада законодателни промени за преодоляване на проблемните области и повишаване ефективността в противодействието на престъпността.
Раздел II “Дейност на териториалните прокуратури” съдържа обширна информация.
Общият брой преписки, по които са работили прокурорите от териториалните прокуратури през 2010 г. е 341 527, които за 2009 г. са 351 800 и 332 734 за 2008 г. Останалите нерешени от предходната година преписки са 29 829. Новообразуваните са 290 258. Констатира се минимално намаление с 2,9% на образуваните през 2010 г. преписки. Решени са общо 310 648, което представлява 91% от наблюдаваните преписки. През 2009 г. те са били 322 046, а през 2008 г. – 308 616. Решените досъдебни производства от прокурор за отчетния период са 247 558, при 302 315 за 2009 г. Причина за този спад се дължи на факта, че за разлика от предходните години, през 2010 г. броят на прекратените по давност производства, останали от предишни периоди, е много по-малък, което рефлектира и върху броя на общо решените от прокурора производства.
Раздел III е посветен на осъдителните решения срещу Прокуратурата на Република България на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съобразявайки се с препоръките на Комисията по правни въпроси при разглеждането на доклада за 2009 г., в настоящия е включена и статистика. През 2010 г. са влезли в сила 166 решения срещу Прокуратурата на Република България по образувани производства по граждански дела с правно основание чл. 2 на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от техни служители. По същите решения са присъдени обезщетения в размер на 851 хил. 979 лв., които включват присъдените обезщетения за неимуществени, имуществени вреди и разноски. По предявените изпълнителни листове по влезлите в сила решения са изплатени обезщетения в размер на 1 млн. 102 хил. 244 лв., от които 634 хил. 292 лв. – за неимуществени вреди, 33 хил. 655 лв. – за имуществени вреди, лихви върху тези суми в общ размер на 400 хил. 894 лв. и разноски по делата – 33 хил. 404 лв.
Раздел IV е посветен на дейността на ВКП. В Доклада се съдържат данни за броя на преписките, по които са работили прокурорите от ВКП и за тяхната натовареност. През 2010 г. тези преписки са 42 549, от които са решени 41 716. Средният брой взети на специален надзор от един прокурор в специализираните отдели на ВКП се е увеличил, както за преписки – 55,2 при 45,6% за 2009 г., така и на дела – 68,3 при 51,1% за 2009 г.
По отношение на инстанционния контрол е налице увеличение – един прокурор е решил средно 83,2 инстанционни преписки, при 79,0 за 2009 г.
Раздел V “Дейност на териториалните прокуратури и на Върховната административна прокуратура по административния надзор за законност” съдържа данни за организацията на работа на тези прокуратури. През 2010 г. прокурорите от териториалните прокуратури са участвали в съдебни заседания по 28 049 административни дела. За 2009 г. те са 24 229, а за 2008 г. – 33 536. Налице е увеличение с 15,8% на общия брой на делата, по които са участвали прокурори от териториалните структури, което се дължи на нарастването с 36,3% спрямо 2009 г. на броя на делата, по които прокурорите са участвали по преценка.
Средната натовареност на прокурор от отдел “Административно-съдебен надзор” при Върховна административна прокуратура за годената е участие по 471,6 административни дела, при 475 за 2009 г. През 2010 г. са проверени общо 201 515 административни акта по надзора за законност, а през 2009 г. те са били 110 505, тоест увеличението е двойно.
Прокурорите от отдел “Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” при Върховна административна прокуратура са работили средно по 44 преписки, при 66 за 2009 г., но са проверили почти два пъти повече административни акта – 486, при 269 за 2009 г.
В отдела “Информация, анализи и методически ръководство” на ВАП през 2010 г. са образувани 235 преписки и всички са приключени в тридневен срок.
В Раздел VІ са формулирани приоритетите за дейността на прокуратурата и разследващите орани през 2011 г. и в дългосрочен план.
В заключение господин Велчев призова да се вземат спешни мерки за намаляване натовареността на прокурорите, тъй като с наблюдаващата се тенденция за увеличаване обема на работа на прокуратурата, магистратите няма да могат да изпълняват задълженията си.
В последвалото обсъждане на доклада участие взеха народните представители Михаил Миков, Четин Казак, Екатерина Михайлова, Янаки Стоилов, Димитър Лазаров, Юлиана Колева и Красимир Ципов.
Изказа се становището, че проблем продължава да бъде ангажираността на прокурорите по внесените искания за вземане на мерки за неотклонение „Задържане под стража”, а в последствие и в съдебните производства.
Постави се въпросът как се отразява премахването на двугодишния, респ. едногодишния срок за разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, като се изрази опасението, че състоянието на висящност на делото може да се използва за не съдебни цели. При промяната на НПК е била изискана справка от прокуратурата, от която е видно, че този институт се е прилагал едва при 1% от делата.
Възрази се срещу предложението на главния прокурор делата срещу полицейските служители да се разглеждат от военноокръжните прокуратури, което е пряко свързано с девоенизирането на системата на МВР.
Акцентира се и върху проблема, че са малко на брой и с недобро качество са сигналите до прокуратурата, подадени от контролните органи, които не водят до ефективен процес и издаването на присъди.
Дейността на Прокуратурата се затруднява и от това, че е често сезирана от граждани и институции с всякакви сигнали, които излизат извън пределите на нейната компетентност.
При случаите на полицейско насилие е необходимо те да не бъдат прикривани и отричани, защото се създава чувството за неприкосновеност и ненаказуемост в служителите на МВР, като би могло да се помисли за някаква форма на контрол за тези случаи от страна на прокуратурата.
Като проблеми пред прокуратурата продължават да стоят голямата й натовареност, особено в София, която съчетана с лошите материални условия, при които работят прокурорите, снижава професионално равнище на тяхната дейност и затруднява повишаването на професионалната им квалификация. В същото време много по-малката натовареност на военните прокуратури и военните следователи е отчетена, че тя е по-малка от средната за страната.
Във връзка с процента на оправдателни присъди се постави въпросът дали има обективни анализи и взети ли са мерки за допълнително обучение и специализация на прокурорите за по-качествена работа в досъдебното производство
Поради голямата натовареност на прокуратурата се направи предложение маловажните случаи да бъдат декриминализирани.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на доклада на прокуратурата за 2011 г.:
Първо, докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт. Представени са статистически данни и са изготвени сравнителни анализи въз основа на тях.
Второ, необходимо е повишаване на квалификацията на прокурорите и разследващите органи на всички нива и специализация с цел повишаване на противодействието на престъпността, корупционните престъпления, най-вече извършени от лица, заемащи високи длъжности.
Трето, да се подобри връзката между териториалните дирекции на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и прокуратурата, в резултат на което да се подава своевременно информация, необходима за извършване на своевременни действия от страна на прокуратурата.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно – с 21 гласа „за”, прие Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., № 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16 май 2011 г.
Предлага на Народното събрание Проект на решение за приемането му:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2010 г., № 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16 май 2011 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Главния прокурор на Република България констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”