30 юни 2011 г.

Параграф 1.

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Аз не взех думата по първите четири параграфа, защото общо взето ми се струва, че тази дискусия е вече изчерпана. Онзиденшното заседание на Комисията по промяната в Конституцията, макар и да подкрепи текстовете, показа ясно, че промените в Конституцията няма да минат през пленарната зала и най-вероятно ще бъдат отложени. Приемането на тези текстове, които в момента гласуваме, и влизането им в сила от 1 януари 2012 г., според мен, са едно доста самоцелно действие, което е лишено от смисъл, ако те наистина не влязат като елемент от някакви промени в Конституцията. Не виждам никаква логика на тяхното прилагане в този им вид и в този им размер сега, още повече, че те нямат никакво отношение към фискалната стабилност. Всъщност част от тях нямат никакво отношение – ограничението за 2-процентен бюджетен дефицит. Четиридесетте процента ограничение на бюджетните разходи спрямо брутния вътрешен продукт са едно доста изкуствено ограничение. За да се опитам да илюстрирам тази изкуственост, аз онзи ден помолих в комисията за следващото заседание на Комисията по промените в Конституцията да се направи една справка, за да видим колко държави в Европейския съюз имат преразпределение през бюджета 40% и колко държави имат бюджетен дефицит по-нисък от 2%. Тъй като справката не ни беше предоставена, аз си направих труда и направих тази справка. Уважаеми колеги, няма нито една държава в Европейския съюз, която през 2008, през 2009 и през 2010 г. да има едновременно до 2% бюджетен дефицит и до 40% преразпределение през бюджета. Нито една! Нито Люксембург, нито Финландия, нито Дания, да не говорим за Германия, на която и през двете най-тежки години на кризата – 2009 и 2010 г., дефицитът й е над 3%. Защо правим ние това? Нали разбираме, че правим една разпоредба, която е напълно безсмислена и е абсолютно несвързана с реалната икономическа политика на страната? Затова моето предложение е § 5 – „Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.”, да отпадне. Приемете закона, но да влезе в сила заедно с приемането на промените, евентуално, в Конституцията, ако такива бъдат направени.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Овчаров, Вие изтъкнахте като някакъв аргумент, че в никоя друга европейска страна нямало едновременно до 40% и под 2%. Този аргумент няма никаква стойност в нашата страна, защото ние трябва да сме първенци. Поради тази причина, по-скоро Вашата фактология подкрепя амбицията на правителството, тъй като се оказва, че наистина ще бъдем първенци. Разбира се, би могло от друга гледна точка да се твърди, че подобна политика е пагубна. Само че сега засега, господин Овчаров, Вашите аргументи увисват.

Господин Пирински, не само моите аргументи, а въобще аргументите увисват, когато дискутираме тази тема.

Да, наред със здравия разум, просто защото очевидно някой нещо си е решил и иска на всяка цена да го наложи. Аз се опитах да покажа, че няма държава в Европейския съюз, която да възприема подобна финансова политика. Тя е още по-пагубна, ако я присъединим към тези промени, които вие сте предложили за записване в Конституцията – да не можем да променяме и данъците, освен с конституционно мнозинство. Не знам дали вицепремиерът господин Дянков и министър-председателят господин Бойко Борисов разбират какво ще се случи, ако не дай си Боже, техните промени минат през пленарна зала в Конституцията. Оттук нататък те ще станат универсалния сапун и универсалната изтривалка, с която всички правителства ще обясняват и така да се каже, ще се оправдават защо не могат да правят това, защо не могат да оправят онова, защо се провалят в тази или онази политика. Така са си го избрали мнозинството, така го правят, аз просто се опитвам да изтъкна някакви аргументи.

Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Ние ще подкрепим тези промени, макар че, ако видите историята на Гърция, за да стигне тя до сегашната криза – около десет години има дефицит около 2%. Тоест изпълнява този критерий за дефицит до 2%, в продължение обаче на десет години допуска такъв дефицит и накрая се стига до тази грандиозна криза. Когато Германия възприема подобен механизъм за ограничаване на бюджетния дефицит, възприема следното правило – ако една година имаш дефицит, на следващата го компенсираш с излишък. Ето това го няма при нас. При нас има две предложени прости правила, от които иначе има полза, но те не решават проблема с хроничния дефицит. Това е най-голямата слабост на този закон. Според тези разпоредби ние можем да имаме десет последователни години с дефицит 2%. Сравненията, които господин Овчаров направи, не са точни, защото България трябва да се сравнява с другите страни във валутен борд (реплики от КБ), тъй като тези сравнения са най-коректни. За България бюджетният дефицит е по-голям проблем, отколкото за други страни по няколко причини. Първата причина е, че хората помнят кризата от 1997 г. и всяка нестабилност в България се възприема от инвеститорите като потенциална нова криза. Доверието много по-лесно се разпада в България. Ние трябва да бъдем много по-внимателни от другите страни, да опазим това доверие. На второ място, когато си във валутен борд, не трябва да допускаш хроничен натрупващ се дефицит, защото това ти изяжда стабилността малко по малко – нещо, което започна да се случва в България. Има някакъв смисъл от тези текстове, макар че не решават в никакъв случай проблема докрай. Ние все пак ще ги подкрепим, защото е стъпка в правилната посока – да, една стъпка, недостатъчна стъпка. Ние дадохме още мерки, които според нас бяха по-пълноценни, по-сериозни, по-мащабни, но дори и тази стъпка има смисъл да бъде извървяна. Благодаря.

Аз се извинявам, че сигурно ще досадя на колегите, но е добре, поне когато говорим от тази трибуна, да си правим справка с фактологията. Господин Димитров, Гърция през 2007 г. е имала бюджетен дефицит минус 6,4, преразпределение през бюджета – 46,6. През 2008 г. бюджетен дефицит – 9,8. През 2009 г. – 15,4. Няма да Ви чета повече. Държави във валутен борд, с които Вие смятате, че ние трябва да се сравняваме. Латвия – минус 9,7 бюджетен дефицит, преразпределение през бюджета 44. През 2010 г. – минус 7,7 бюджетен дефицит, преразпределение 43. Естония – предполагам, че нея сте ми давали за пример, когато сте говорили това. Естония през 2009 г. – бюджетен дефицит 1,7, преразпределение през бюджета 45,2.

Преди кризата става въпрос.

Не, не става дума преди кризата – говорим за кризата. Коя е държавата, която е решила проблемите си с такава политика, която Вие ни предлагате, която е излязла от кризата с такава политика? Няма такава държава.

Не се слушаме с Вас, господин Овчаров, но това е една от традициите в Народното събрание. Гърция допуска преди кризата – преди годините на кризата, дефицит около 2% – десет поредни години. След това, разбира се, като настъпва кризата, този дефицит става 2, 3, 4, 5 пъти по-голям. Не ме чухте и не ме разбрахте, но това е нормално, няма проблем. (Реплики от КБ.) Въпросът е: с тези текстове България става ли по-стабилна, печелим ли нещо или не печелим? Това е големият въпрос, който трябва да реши днес Народното събрание, да има положително развитие. Господин Овчаров, давате пример с Естония. Естония първа намали – Вие давате пример от 2009 г., но 2010 г., ако не ме лъже паметта, мисля, че съм напълно прав и точен, Естония стигна до бюджетен баланс. Какво доведе това в Естония, господин Овчаров?! Трябва да проверите, като ги правите тези справки – давам Ви страхотна идея! Инвестициите в Естония нараснаха четири пъти, след като тя балансира своя бюджет. (Реплики от КБ.) Балансира своя бюджет 2010 г. и след това инвестициите нараснаха четири пъти. Забележете, когато Естония обяви, че ще предприеме такива мерки, никой не вярваше, че ще успее. Мерките за бюджетна стабилност са важни. Те трябва да бъдат подкрепяни. Въпросът е: тези мерки достатъчни ли са? Аз Ви казах – те не са пълноценни. Още много неща могат да бъдат направени, но все пак е някаква стъпка в правилната посока. Иначе може нищо да не бъде направено. Това, което предлагат колегите от БСП, те казват нищо да не бъде правено. Това е тяхното предложение, ако ги слушате. Те казват нищо да не се прави, та ако може да дойде едно ляво правителство, да може да направи всички бели в пълна степен, без да има всякакви притеснения. Има го и този контекст, разбира се. (Реплики от КБ.) Ако все пак се възприемат някакви ограничения, добре е за България и е добре да бъдат възприети сега. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Благодаря на всички, които подкрепиха промените в Закона за устройството на държавния бюджет. Убеден съм, че тези промени защитават националните интереси на България. Те ни поставят и в съвсем различна, по-добра светлина в международен план, защото страната ни вече е записала в своето национално законодателство ясни правила за водене на предсказуема финансова политика. Тези правила ни предпазват от необмислени ходове и следователно гарантират стабилни условия за растеж занапред. Още със зараждането на идеята за Пакта за финансова стабилност наша задача беше да предизвикаме широки обсъждания по темата. Консултирахме се с всички представени в Народното събрание политически сили, обсъдихме идеите си със социалните партньори и с редица независими експерти. В процеса на тези консултации изменяхме някои от предложенията си, това е национален проект и се съобразяваме с бележките на другите политически сили. Приетите днес промени влизат в сила още догодина – от 1 януари 2012 г., в мандата на нашето правителство, с което отново поемаме ясната отговорност за фискалната политика, към която се придържаме. Усилията изобщо няма да си струват, ако не се водехме в своите действия от мисълта за гражданите на България и за осигуряване на финансова стабилност на страната ни, оттук и за в бъдеще. Благодаря за вниманието и благодаря на всички, които гласуваха „за”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение като т. 3 да бъде първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на председателя на Върховния административен съд господин Георги Колев.

Благодаря, господин председател. „На заседание, проведено на 9 юни 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г., № 111-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 26 май 2011 г. На заседанието присъстваха председателят на Върховния административен съд Георги Колев, госпожа Цветанка Табанджова и господин Цони Цонев – членове на Висшия съдебен съвет. През 2010 г. във Върховния административен съд са постъпили 16 589 дела., в сравнение с 2009 г., когато са били 17 190 дела, а за 2008 г. – 16 263 бр. дела. Увеличен е броят на свършените дела, като за 2009 г. те са 16 263 дела, а за 2010 г. – са 16 554 броя. Очакването е след приетите промени в Административнопроцесуалния кодекс да се намали броят на делата, разглеждани от Върховния административен съд с около 10-12 %. Основните показатели за дейността на съда, въз основа на които е изготвен докладът, са броят на свършените дела, брой на новообразуваните дела в началото на отчетния период и брой на висящите дела за същия период. От общо образувани 16 589 дела, 16 554 са приключени и едва 361 не са приключени в срок. Показателят за срочността на изготвяне на съдебните актове е, че едва 3% от делата, разгледани от Върховния административен съд са извън едномесечния срок за произнасяне на решенията. През отчетната година делата във ВАС са били разглеждани сравнително бързо и съдебните актове са били изготвяни преимуществено в законния едномесечен срок, въпреки изключителната натовареност на съдиите във ВАС. При утвърден от Висшия съдебен съвет общ брой на съдиите – 80, през различни периоди са работили различен брой съдии – членове на Върховния административен съд и командировани административни съдии. Поради обема на работата са командировани през различни периоди от време петима съдии, един е пенсиониран и един е подал оставка. През отчетния период във Върховния административен съд са образувани девет дела по искания за тълкувателни решения – едно по искане на омбудсмана на Република България, четири по искане на председателя на Върховния административен съд и четири по искане на главния прокурор. Общото събрание на колегиите на ВАС се е произнесло със седем тълкувателни решения през 2010 година, а към 1 януари 2011 г. има висящи пет дела по искания за тълкувателни решения. В доклада е представена обобщена информация за дейността на регионалните административни съдилища през 2010 г. През отчетния период в административните съдилища са постъпили общо 48 853 дела, от които свършените са 38 199 броя дела, а в сравнение с 2009 г. в административните съдилища са постъпили общо 36 040 броя дела, а свършените са 35 710. Следва да се отбележи, че се е повишил броят на постъпващите дела, а също така и броят на свършените. Най-голям брой постъпили дела има в Административен съд – Бургас (36,91%), Административен съд – София-град (35,83 %) и Административен съд – Хасково (24,90 %). През отчетния период девет от административните съдилища са работили в намален състав и на основание чл. 244, ал. 1 от Закона за съдебната власт незаетите щатни бройки за длъжност „младши съдия” в съответните административни съдилища са преобразувани в такива за съдебни помощници. През 2010 г. Върховният административен съд е отправил две преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз в Люксембург. В доклада е посочено, че са предвидени механизми за равномерното натоварване на административните съдилища – чрез увеличаване на щата на натоварените съдилища, а при по-малко натоварените – част от съдиите са освободени от щат и са прехвърлени към натоварените, така както и чрез тълкувателни решения е била променена подсъдността. В заключение на доклада се съдържат редица предложения за законодателни промени. Целта им е да се разтовари Върховният административен съд като първоинстанционен съд, за да може да се утвърди като касационна инстанция и да се засили конституционно определената дейност за издаване на тълкувателни решения и постановления. От друга страна, чрез такива промени ще се натоварят допълнително административните съдилища и те ще заработят с пълен капацитет, каквато бе и целта на реформата в административното правораздаване. С последните промени в Закона за обществените поръчки се съкратиха сроковете за произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд като касационна инстанция и както е видно от доклада на ВАС, след промените в Административнопроцесуалния кодекс би следвало процентът на делата, разглеждани извън едномесечния срок, да намалее. Като цяло народните представители се обединиха около становището, че следва да бъде дадена положителна оценка на доклада и работата на административните съдилища в страната през отчетния период. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с Доклада за прилагането на закона и дейността на административните съдилища: 1. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт, представени са статистически данни и са изготвени сравнителни анализи въз основа на тях. 2. Препоръчва се подобряване на качеството и срочността на постановените актове, както и продължаване на дейността по уеднаквяване на съдебната практика по административни дела. В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно с 21 гласа „за” прие Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г., № 111-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 26 май 2011 г., и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.” Господин председател, ще прочета и проекта за решение.

„РЕШЕНИЕ за приемане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г. Народното събрание на основание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Приема Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г. под № 111-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 26 май 2011 г. 2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На първо място искам да благодаря както на колегите от Правната комисия, така и на всички вас за тези изменения, които бяха приети в Административнопроцесуалния кодекс и които практически ще позволят едно 10-12% намаление на броя на делата, разглеждани във Върховния административен съд. Сега няма да се спирам върху конкретните факти и цифри, които са посочени както в моя доклад, така и в становището на Правната комисия. Бих искал само да акцентирам върху няколко момента, които за нас – за Върховния административен съд, както и за всички административни съдии остават изключително важни. За съжаление и към настоящия момент натовареността на един съдия във Върховния административен съд е повече от 200 дела годишно. На пръв поглед тази цифра е съпоставима с натоварването на съдиите във Върховния касационен съд, но има една изключително съществена разлика и тя е следната: във Върховния административен съд 40% от тези дела са дела от първа инстанция. Такива дела във Върховния касационен съд не се разглеждат. Всеки един от нас – юристите и не само юристите, отлично знае, че разглеждането на едно първоинстанционно дело отнема далеч повече време, отколкото е необходимо за едно чисто касационно производство, каквито са производствата например във Върховния касационен съд. Нашият стремеж – на всички административни съдии, както и лично моя, е именно броят на тези първоинстанционни дела, разглеждани за първи път от Върховния административен съд да бъде намален. Налице са различни способи, разбира се, но на първо място това е съответно нормативно изменение. Знаете, че съгласно Административнопроцесуалния кодекс, както и разпоредбата на Конституцията, а и разпоредбите на редица специални закони визират като първа инстанция именно Върховния административен съд. По нашето становище обаче е необходимо да бъдат предприети съответни законодателни мерки Върховният административен съд да си остане една чисто касационна инстанция, с изключение, разбира се, на някои производства, които са от изключителна важност с оглед регулирането на обществените отношения. Надявам се през следващата година да бъде реализиран един такъв проект на закон за нов вид в Административнопроцесуалния кодекс, който да доведе именно до такива изменения. Що се касае до работата на административните съдилища в страната, действително налице е една неравномерна натовареност, само че аз съм го изразявал неведнъж това мое становище. Механичното закриване на част от съдилищата, без осемте съдилища в страната, би довело до едно правно разпределение на административните дела. В настоящия момент се вземат редица мерки с оглед изравняване на тази натовареност. Така например всички свободни щатове в ненатоварените административни съдилища в страната със съгласие на техните административни ръководители впоследствие ще бъдат прехвърлени в натоварените съдилища. За тази цел всеки един от административните ръководители в административните съдилища в страната, които си дават ясна сметка именно за това неравномерно натоварване, вземат максимални мерки и дават съответното съгласие за прехвърляне както на щатове, а ако има налични – и на съответните магистрати. Не е възможно закриване на административни съдилища при наличие на значими и несменяеми магистрати, без да има едно сериозно сътресение в административната система. Като цяло обаче системата от административни съдилища считам, че работи изключително добре. Както виждате в годишния доклад, а и в становището на Правната комисия, забавените дела, тоест произнасянията извън установените процесуални срокове са едва 2 3%. Сами разбирате, че това е един изключително висок процент. За нас съществуват, разбира се, и редица други проблеми. Може би следва да бъде отбелязано, че в настоящия момент таксите, които се събират от административни съдилища, са изключително ниски. Например за едно административно дело пред първа инстанция от физическо лице се събира такса от 10 лв., а от юридическо лице такса от 50 лв. Тази такса на ниво Върховен административен съд вече е 2,50 лв. за физическо лице и 25 лв. за юридическо лице. Действително трябва да отчитаме социалния момент в тази ситуация, но сами разбирате, че тези такси са повече от ниски. По мое мнение в тази връзка следва да бъде налице едно сериозно преразглеждане на държавната политика. За другите проблеми, които съществуват пред административните съдилища и то специално пред регионалните административни съдилища. Знаете, че има административни съдилища, които за съжаление не разполагат със собствен сграден фонд, въпреки че се прави необходимото в момента, но по неизвестни за мен причини този процес е изключително забавен. Например Административният съд в Благоевград и в настоящия момент работи и заседава в МОЛ. Изключително неприятно е да се влезе в съдебната зала, като преди това минеш покрай един марков магазин или какъвто и да е друг такъв. Аз искрено се надявам, че с ваше съдействие тази и следващата година тези проблеми на административните съдилища ще бъдат разрешени, за което ви благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01-55, внесен от Таня Димитрова и група народни представители на 8 юни 2011 г. На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 15 юни 2011 г. бе разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01-55, внесен от Таня Димитрова и група народни представители на 8 юни 2011 г. В заседанието взеха участие: Георги Лозанов, София Владимирова и Анна Хаджиева от Съвета за електронни медии; Вяра Анкова, Атанас Кацарчев и Бойко Станкушев от Българската национална телевизия; Гриша Камбуров от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори; Вики Политова – председател на Управителния съвет и Генерален директор на bTV Media Group, и Силва Зурлева – член на Съвета на директорите на Нова Броудкастинг Груп и Главен консултант на Modern Times Group MTG за България. Законопроектът бе представен от народния представител Таня Димитрова. В законопроекта се предлага да отпадне технологичното ограничение програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио да се излъчват „посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход”. По този начин се създава възможност да се осигури достъп до програмите им независимо от използваната технология, като средствата за изпълнението на тази дейност ще се осигуряват от държавния бюджет. С изменения в § 2 относно чл. 83 от Закона за радиото и телевизията отпадат ограниченията за позициониране на продукти в програмите на обществените доставчици на медийни услуги. Премахва се съществуващото в момента тяхно неравностойно и неконкурентноспособно положение спрямо търговските доставчици. Така ще се създаде възможност да се произвеждат български програми от една страна с по-високо качество, а от друга страна – на по-ниска цена. Предлаганата промяна за позиционирането на продукти в обществените доставчици не противоречи на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, известна като Директива за аудиовизуални медийни услуги. Последната промяна, която се предлага в § 3 на законопроекта касае отмяната на ограничението за Българската национална телевизия „да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.”, но се запазва ограничението общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма да не надвишава 15 минути на денонощие и 4 минути на час. Промените в § 2 и § 3 създават условия за допълнително финансиране на Българската национална телевизия, която изпълнява обществената си функция при крайно ограничен финансов ресурс. В хода на дискусията народните представители изразиха необходимостта от така предложените изменения и допълнения на Закона за радиото и телевизията, които биха дали възможност Българската национална телевизия да извърши не само оптимизация на ресурсите си, но и да инвестира в нови технологии и да бъдат създадени конкурентни и качествени продукти, каквито се очакват от нея в процеса на цифровизация. Представителите на Съвета за електронни медии и на Българската национална телевизия подкрепиха предложените промени. След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 9 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01-55, внесен от Таня Димитрова и група народни представители на 8 юни 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 154-01-55, внесен от народния представител Таня Димитрова и група народни представители на 10 юни 2011 година На заседание, проведено на 17 юни 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от народния представител Таня Димитрова и група народни представители на 10 юни 2011 година. На заседанието присъстваха: Атанас Кацарчев – член на Управителния съвет на Българската национална телевизия, и следните членове на Съвета за електронни медии: Георги Лозанов, София Владимирова и Анна Хаджиева. Законопроектът беше представен от народния представител Таня Димитрова. Изменението цели: - осигуряване на достъп до програмите, независимо от използваната технология, поради това, че действащото нормативно регламентирано технологично ограничение възпрепятства най-ефикасните средства за разпространение на сигнала и достъпа до програмите на БНТ и БНР; - необходимост от равнопоставеност между програмите и териториалния им обхват; - даване възможност за въвеждане на действащия на пазара нов сегмент „продуктово позициониране” и за БНТ, който до момента е изключен. На развитите медийни пазари продуктовото позициониране е предпочитан начин за рекламиране поради факта, че е по-добре възприето от зрителите и не нарушава целостта и естетическите качества на програмите. Стандартният начин на рекламиране, познат на българския пазар, е чрез така наречените рекламни спотове, групирани в общи рекламни блокове, които се излъчват в прекъсванията или между предаванията на програмата на една телевизия. Продуктовото позициониране е разрешено в много държави от ЕС, включително и за обществените радио и телевизионни услуги. Телевизионната програма, която се закупува от тези държави съдържа продуктова реклама, която е включена още при заснемането на самите филми или сериали. Неразрешаването на продуктова реклама на българските обществени медии ги поставя в неравностойно положение спрямо техните конкуренти на националния и общия Европейски пазар. Също така присъствието на продуктова реклама би позволило произвеждане на български програми с по-високо качество на по-ниска цена, в това число програми на независими продуценти и филмови продукции. Българската национална телевизия е поставена да изпълнява обществената си функция при крайно ограничен, под критичния минимум, финансов ресурс. Предоставянето на възможност за създаване на условия за допълнително финансиране, във функция от качеството на предаванията на Българската национална телевизия, е най-доброто възможно решение както за насърчаване на развитието на телевизията, така и за постигане на съответно качество. Ограничените възможности на Държавния бюджет за настоящата и следващата три години да финансира дейността на телевизията повдига въпроси, свързани не само с ролята на телевизията, но и с начина на постигане на целите на телевизията – като мястото, ролята и функцията на Българската национална телевизия в обществото. Продуктовото позициониране в предаванията на Българската национална телевизия ще спомогне за създаване на по-качествена продукция, по-добри правила за стимулиране на служителите и на външните предавания. По законопроекта се проведе обширна дискусия, по време на която повечето от членовете на комисията изразиха становището, че направените предложения дават възможност Българската национална телевизия да генерира допълнителни приходи в условията на ограничаване на публичните разходи и в условията на невъзможност за допълнително финансиране, като по този начин ще подобри финансовото си състояние. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 17 народни представители, „въздържали се” – 2, без „против”. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от народния представител Таня Димитрова и група народни представители.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няколко думи към мотивите, които чухте. Най-напред за бюджета. Бюджетът на Българската национална телевизия е към 62 млн. лв. Той е намален в края на пролетта на 2009 г., оттогава не е променян и няма никакъв шанс да се промени нагоре. Когато докладвах мотивите в Комисията по бюджет и финанси, народен представител изказа мнението, че е най-добре Българската национална телевизия да бъде 100% на бюджет от държавата и в нейната програма да не се излъчват реклами. Да, наистина това е прекрасно, чудесно, но знаете, че това сега и в близките години не може да стане. След това се чу слухът, казвам слуха, защото той не е верен, че Франс Интернационал е на 100% бюджет от държавата и в програмата на тази телевизия не се излъчват реклами. Направих си труда да проверя и какво се оказа: Франс Интернационал, която има пет канала, има субсидия от 2,9 млрд. евро, но това не е държавен бюджет и в нейната програма се излъчват реклами, като тенденцията е до 2016 г. да отпадне рекламата в дневната програма, но тя ще остане след 20,00 ч. Това, което е много важно. В момента представител на медийната група преговаря с държавата. Те искат 3% държавно субсидиране, стигнали са до 1,8-2,3%, като преговорите и в момента продължават. Това е за Франция и аз не знам защо се пускат такива слухове. Може би в един момент ще разберем. Още нещо за тук, за нашата Национална телевизия. Чухте от мотивите, че Българската национална телевизия има 15 минути реклама за 24 часа – за едно денонощие. За едно сравнение –търговският оператор има 12 минути на час. Една огромна разлика, но може би има логика в това, защото все пак колкото и малък да е бюджетът, БНТ се финансира и от държавата. Това, което е много важно, с тази промяна, чухте го и в мотивите, ние не увеличаваме рекламното време. То си остава 15 минути. Това, което искаме да направим в чл. 83 – да е разрешено продуктовото позициониране, но се запазва абсолютната забрана за новини, детски и религиозни предавания, а с отпадането на чл. 90 просто отпада и ограничението от 5 минути реклама в праймтайма, който е от 19 до 22 часа. Това, което ми прави впечатление, може би не само на мен, когато говорим за телевизия, говорим винаги за пари, а телевизията не е само бизнес. Тя е мощно средство за влияние, а обществената телевизия има и своите функции да възпитава и да образова. Излъчват се предавания, които не са атрактивни за рекламодателите, но трябва да ги има и те имат своята аудитория. На мен ми се струва, че с тази промяна ще се опитаме да дадем малко шанс на Българската национална телевизия да си стъпи на краката и оттук нататък да тръгне малко нагоре, а пък дали това ще стане, зависи само от телевизията, от нейното ръководство и от хората, които работят там. Мисля, че това е достатъчно, за да ви убедя да гласувате за тази промяна. Благодаря.

Благодаря, господин председателю. Синята коалиция ще подкрепи този законопроект. Ще го подкрепи с мотивите, че финансовото състояние на Националната телевизия продължава да бъде силно нестабилно. Националната телевизия се субсидира от държавния бюджет – метод, който впрочем е съхранен в последните 20 години. Не се намериха сили, не се намери политическа воля да се измени и да се модернизира финансирането на Националната телевизия. Този бюджет не достига, защото в страната бяха извършени редица структурни промени, като приватизацията на БТК например, а в крайна сметка Националната телевизия сега трябва да плаща на частния оператор да разпространява своя сигнал. Всички тези въпроси със структурното развитие и напредъка на страната останаха затлачени в бюджетното финансиране на Националната телевизия. Няма да скрия, че Националната телевизия значително, значително надвишава всички останали оператори в страната в предоставянето на обществените услуги, за които е предназначена. Тук ще отворя едни малки скоби и ще кажа, че Съветът за електронни медии трябва да извърши цялостна проверка на ангажиментите на търговските оператори за обществените предавания, които трябва да фигурират в тяхната програма. Виждаме, че все повече в търговските оператори се засилва присъствието на най-различни шоу програми, кои със стойност, кои без стойност – няма значение, стига да събират зрители, но в същото време обществената функция, която е част от лиценза им, част от договора им с обществото, не се изпълнява пълноценно. Този въпрос стои още с по-голяма сила в малките местни оператори, били те кабелни или ефирни. Там се случва нещо, което, струва ми се, е абсолютно недопустимо. С навлизането в една предизборна кампания, обикновено ръководствата на тези телевизии решават кога започва тя, а не законът. Започват да искат плащания едва ли не за новини, за пресконференции, за събития, които се организират от политическите сили в съответния регион – нещо, което е абсолютно недопустимо. Това също влиза в разрез с обществения им договор, и затварям тази скоба, защото това е тема на друг разговор. Искам обаче да отбележа нещо, което подчертах и в комисията. В Българската национална телевизия в момента се предприема много сериозна реформа. Предприема се реформа, която предвижда да се рационализира съставът на Националната телевизия, да се приложат съвременни методи за продукция, като, разбира се, този закон ще подпомогне тази продукция именно с продуктовото позициониране, но всичкото това нещо трябва да бъде отразено, тогава когато разглеждаме бюджета на Националната телевизия в края на тази година. Постъпленията от продуктовото позициониране през тази година, през идната година трябва да бъдат взети предвид, когато се определя субсидията на Националната телевизия. Казвам това не за друго, не за да бъде ощетена телевизията, а да се стимулира ръководството на телевизията да продължи настойчиво тази реформа. Да продължи да извършва онова, което е започнало. Това е болезнена реформа, но тя ще изправи телевизията на крака във финансово и в продукционно отношение. Ако не бъде извършена, а тя беше забавена с годините, тогава Българската национална телевизия утре ще се яви тук с нови искания пред Народното събрание, било то в този или в друг състав. Ето за това, подкрепяйки този закон, ние смятаме, че тази дискусия трябва да продължи, когато се гледа бюджетът за 2012 г. Много внимателно да чуем докладите на ръководството на Националната телевизия, как са приложени тези средства, за какво са изразходвани, какво са компенсирали като разходи на Националната телевизия и тогава вече съвсем трезво да подходим към определянето на бюджета на телевизията за 2012 г. Няма съмнение, че в момента Националната телевизия прави най-добрите новини в страната, най-обстойните и най-обективните новини, които бягат от сензацията и целят осведомяване на населението. Няма никакво съмнение, че има предавания, които служат на обществото. Аз няма да ги назовавам, за да не изглеждам като някаква оценителна комисия тук, но те служат добре на обществото и имат висок рейтинг сред хората, които се интересуват, които са любознателни. Ако телевизията продължи да върви в този курс и ако й помага Народното събрание със закон като днешния, но и с бюджетните стимули, които могат да насърчат реформата, тогава днешното ни гласуване, надявам се с едно подобаващо мнозинство „за”, ще има своя смисъл. Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение съгласно чл. 39, ал. 2 от нашия правилник – да бъде допуснат до залата заместник-министърът на културата Тодор Чобанов.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15 февруари 2011 г. и приет на първо гласуване на 24 март 2011 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев – да се създаде нов § 1. Комисията подкрепя предложението по т. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, което е отразено на съответното му систематично място в § 2. Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция: „§ 1. В чл. 2, ал. 3, изречение второ думата „принадлежат” се заменя със „са собственост”.”

Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1а, който става § 2 със следната редакция: „§ 2. Създава се чл. 2а: „Чл. 2а (1) Културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост. (2) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито по реда на Закона за общинската собственост, са общинска собственост. (3) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито от физически или юридически лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи и които не представляват публична държавна или общинска собственост, са частна собственост.”

Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2, който става § 3 със следната редакция: „§ 3. В чл. 4 думите „със съдействието на” се заличават.”

Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3, който става § 4 със следната редакция: „§ 4. В чл. 5, ал. 1 се създава изречение второ: „Дейностите по опазване на културни ценности, собственост на Българската православна църква или на другите регистрирани вероизповедания, се извършват с тяхно участие.”

Параграф 1 – постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1, който става § 5: „§ 5. В чл. 6, т. 6 накрая се добавя „включително антропологични останки, открити при теренни проучвания и останки на палеозоологията и култивирани растения”.”

По § 2 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев за § 2, относно чл. 7: „2. културни стоки – художествени произведения, създадени от български автори, извън обхвата на Регламент 116/09 и Директива 93/7, с изключение на тези, определени с наредба на министъра на културата; 3. културни стоки, произведени от чужди автори, извън обхвата на Регламент 116/09 и Директива 93/7, внесени от друга страна членка на Европейския съюз или от трета страна; 4. произведения на живи български чуждестранни автори; 5. сериграфии и други машинни печатни техники; 6. български домашни и пътнически икони, домашни триптиси, създадени след 1800 г.; 7. български свещенически кръстове – енколпиони, произведени след 1700 г.; 8. вещи, обект на бонистиката; 9. вещи, обект на филателията; 10. вещи, обект на фалеристиката, с изключение на българската такава; 11. пощенски картички и пликове; 12. хладни оръжия, произведени след 1600 г.; 13. огнестрелни оръжия, произведени след 1800 г.; 14. етнографски предмети, украшения и произведения на занаятчийската промишленост, носии и части от носии – изработени след 1800 г.” Предложението е оттеглено по буква”а”. Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „б”, т. 1 и т. 4. Комисията не подкрепя предложението по буква „б”, т. 2, 3 и т. 5-14.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата по повод предложението на народните представители проф. Стефан Данаилов и Антон Кутев, че не са културни ценности обекти и вещи – след 1700 г., хладни оръжия – след 1600 г., огнестрелни оръжия, етнографски предмети и украшения и произведения на занаятчийската промишленост, носии и части от тях, изработени след 1800 г. Всички знаем, че развитието на музейното дело и формирането на музейните колекции е обусловено от историческото развитие на държавата. През Възраждането и едва в началото и средата на ХІХ век започва да се формира интересът към старините, етнографските вещи и писмените паметници. Първият музей е учреден в Свищов през 1856 г. Едва след Освобождението българската държава формира целенасочена политика към опазване на културното ни наследство. По тази причина и сбирките на най-старите музеи в страната, колекциите от културни ценности като традиционно народно облекло, накити, покъщнина, произведения на занаятчиите датират най-рано от началото на ХІХ век. Ако тези материални свидетелства на културното ни наследство не бъдат определени като културни ценности, какво се случва с етнографските музеи в страната и техните колекции? Може би трябва да закрием тези музеи?! А колекциите на отделите по нова и най-нова история? Какво да кажем и по отношение на хладното и огнестрелно оръжие? Вероятно са единици, ако въобще има такива предмети по-рано от ХVІІ и ХVІІІ век. Какво ще се случи с Военноисторическия музей и колекциите от оръжия в другите музеи, свързани с Априлското въстание, Руско-турската война, балканските войни, Първата и Втората световни войни? Или това не е част от историята на българската държава?! Колко важни са произведенията на бонистиката като източник на сведения за икономическата и политическа история на държавата? А предметите на фалеристиката, която е приложно-историческа наука? Това са обекти, предмети и вещи от период, който ние не можем да зачеркнем с лека ръка, защото са обекти и предмети, свързани с бита на българите, обичаите, традициите, религията през българското Възраждане. Това са обекти, които трябва да се третират като културни ценности, защото те са нашата национална памет. Благодаря.

Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 6: „§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1.Създава се нова ал. 3: „(3) Културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват в научно–спомагателния фонд на музеите при необходимост.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Не са културни ценности по смисъла на този закон: 1. машинно сечени монети и монетовидни предмети, които нямат значение за научните изследвания и експозиционната стойност, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности; 2. машинно произведени предмети, които не носят подпис или знак на своите автори или са произведени в големи количества, не притежават значима културна, научна или художествена стойност или не са свързани с историческа личност или събитие; 3. произведения на изкуството, собственост на български или чужди автори, или такива, които не са по-стари от 50 години; 4. антикварни предмети, непредставляващи произведения на изкуството, които не са по-стари от сто години, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности. 5. остатъчен материал – отпадъчна субстанция, получена вследствие от човешка дейност, която няма функционално или художествено предназначение. 3. Създава се ал. 5: „(5) По предложение на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице, предмети с важно историческо, културно или научно значение по ал. 4 могат да бъдат идентифицирани по реда на този закон като културни ценности.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3, който става § 7: „§ 7. В чл. 8 ал. 1 се изменя така: „(1) Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация.”

Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев за създаване на § 3а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 3а, който става § 8: „§ 8. В чл. 9 след думите „към земята” се добавя „включително под водата”, а думите „или се намират под вода” се заличават.”

По § 4 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев: „В § 4 относно чл. 12: а) в т. 3 относно ал. 4 т. 2 се изменя така: „2. след оценка се извършва изплащане на пазарна цена за имоти със статут на недвижими културни ценности с категория „световно значение” и „национално значение”, декларирани или регистрирани по реда на този закон, когато са собственост на физически или юридически лица, като процедурата по оценката и сключването на договора за продажба между страните се извършва въз основа на решение на Министерския съвет и заповед на ръководителя на съответното ведомство.” Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 9: „§ 9. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: „1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Стратегическите цели за управление и опазване на културното наследство се включват в стратегията по чл. 2а от Закона за закрила и развитие на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересовани научни и културни организации, юридически лица с нестопанска цел и регистрирани вероизповедания.” 2. В ал. 3 т. 1 се отменя. 3. Създават се алинеи 4-10: „(4) С решение на Министерския съвет: 1. недвижими археологически културни ценности – публична държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомства и общини за осъществяване на дейности, свързани с опазването и представянето на културни ценности, за срок до десет години, по предложение на министъра на културата; 2. се извършва замяна на имот със статут на недвижима културна ценност с категория „световно значение” или „национално значение”, деклариран или регистриран по реда на този закон, когато е собственост на физически или юридически лица, с равностоен имот – частна държавна собственост, или с право на строеж върху имоти – частна държавна собственост. Въз основа на решението на Министерския съвет ръководителят на съответното ведомство издава заповед и сключва договор за замяна. (5) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 4, т. 1 министърът на културата сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни. (6) Дейностите, свързани с опазване на недвижимите културни ценности по ал. 4, т. 1, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности се извършват в съответствие с изискванията на този закон от археологически или специализиран исторически музей със седалище на територията на съответната община, а в случай че няма такъв – от най-близкия регионален музей, като отношенията между музея и ведомството или общината се уреждат с договор. (7) Въз основа на решението на Министерския съвет се извършва предаването и приемането на имота с протокол по образец, утвърден от министъра на културата. Срокът за предаването и приемането на имота се определя с решението на Министерския съвет. (8) Недвижимите културни ценности, предоставени за управление по реда на ал. 4, т. 1, не могат да се използват не по предназначение или да се предоставят за управление на трети лица. (9) При нарушаване на забраните по ал. 8 или при извършени нарушения, свързани с неизпълнение на задължения по този закон, правото на управление се отнема. (10) Приходите от културни ценности постъпват по бюджета на съответното ведомство или община и се разходват за дейности по опазване на културни ценности, консервация и реставрация, за музейни и други дейности, свързани с опазването на културното наследство.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение касае начина на обезщетение по § 4, чл. 12, т. 3 относно ал. 4, т. 2, където според нас предложеният текст не покрива всички хипотези. Обезщетението по чл. 17, ал. 1 от Конституцията на България може да бъде извършвано както чрез цитираните способи, така и чрез други такива, например изплащане по пазарна цена, компенсаторни записи и т.н. Считаме, че от всички способи тук е избран точно този, който създава най-голяма предпоставка за корупционен натиск и съмнения за злоупотреби. Както знаете, заменките винаги будят голямо недоверие у гражданите. Затова предложихме този текст. На обсъждането бяха изговорени много неща от страна на министерството и на колегите. Нашето становище остава все пак като въпросително – дали това е най-правилната мярка? Разбираме, че повечето от нещата са свързани с липса на средства за овъзмездяване на граждани, чийто терен трябва да се ползва. Поддържаме нашето предложение. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Данаилов! Предложението е неясно, защото като условие за продажба на имот – недвижима културна ценност, се поставя изискването да е взето решение на Министерския съвет и да е издадена заповед на ръководителя на съответното ведомство. В Закона за държавната собственост се съдържат конкретни разпоредби във връзка с отчуждаването на имоти. Процедурата по отчуждаване съдържа като условие изплащането на равностойно парично обезщетение. Следва да се има предвид, че посочената категория недвижими имоти, а именно недвижими културни ценности със световно и национално значение могат да бъдат с особено висока стойност, с оглед на което е необходимо да се предвиди съответното финансово осигуряване, ако приемем подобни разпоредби в настоящия закон. Предвиждането на ресурс за изплащането на пазарната цена на имоти със статут „национално” и „световно значение” би затруднило изключително бюджета. Предложеният механизъм за пазарна оценка би затруднил изпълнението на стратегически инфраструктурни проекти и създава предпоставки за субективна оценка и корупционни практики. Благодаря.

По § 5: Постъпило е предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Предложението е оттеглено по буква „а”. Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „б”. Комисията подкрепя предложението по буква „в”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 10: „§ 10. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в него: а) точка 13 се изменя така: „13. съгласува: а) заданията за проектиране, плановете за опазване и управление, устройствените схеми и планове, техните изменения, специфичните правила и нормативи към тях и инвестиционните проекти - за единични и групови недвижими културни ценности с категории „световно” и „национално значение”, в предвидените от този закон случаи; б) заданията за проектите на музейни сгради и на постоянните експозиции на музеите; в) инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното премахване.”; б) в т. 14 думата „културните” се заменя с „културни”. 2. Създава се ал. 2: „(2) Проектите и инициативите по ал. 1, т. 13 се съгласуват след решение на Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден към министъра на културата.”

По § 6 е постъпило предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 11: „§ 11. В чл. 15, ал. 2 се създават т. 6 и 7: „6. опазване на книжовни и литературни културни ценности, съхранявани в библиотечните и архивните колекции - ръкописи, архивни документи и старопечатни издания; 7. извършване на сделките с движимите културни ценности.”

Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев за създаване на § 6а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 6а, който става § 12, със следната редакция: „§ 12. В чл. 16, ал. 5 думите „Областният управител по седалището” се заменят с „Областните управители на територията”, а думата „създава” се заменя със „създават”.”

По § 7: Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Предложението е оттеглено по т. 1. Комисията подкрепя предложението по т. 2. Предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 13: „§ 13. Член 18 се изменя така: „Чл. 18. (1) Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е държавен културен институт с национално значение и извършва дейност в областта на опазване на недвижимото културно наследство, включително и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство. (2) Националният институт за недвижимо културно наследство е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата. (3) За осъществяване на функциите си НИНКН може да създава териториални звена.”

По § 8 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3. Предложението е оттеглено по т. 2. Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 14: „§ 14, чл. 19 се изменя така: „Чл. 19. (1) Националният институт за недвижимо културно наследство: 1. подпомага министъра на културата при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на недвижимото културно наследство; 2. провежда дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство, включително и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство; 3. изготвя предварителни и комплексни оценки и мотивирани предложения за деклариране и за предоставяне на статут на недвижими културни ценности; 4. прави предложение до министъра на културата за определяне на режимите за опазване на недвижимите културни ценности; 5. извършва специализирано документиране на недвижими културни ценности и на наличната информация за тях; 6. води публичен регистър на недвижимите културни ценности, поддържа национален документален архивен фонд и организира информационен център; 7. създава и поддържа специализирана карта и регистри по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър на недвижимото културно наследство; 8. издава документи и дубликати, предоставя справки и копия на архивни материали; 9. поддържа и развива информационна система за недвижимото културно наследство; 10. изготвя проекти на планове за опазване и управление, експертизи, планови задания, пилотни проекти и други по недвижимото културно наследство по искане на физически и юридически лица; 11. осъществява и други дейности, определени в закон. (2) За извършване на дейностите по ал. 1, т. 8 НИНКН събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.”

„§ 9. В чл. 20 думите „приет от Министерския съвет” се заменят с „издаден от министъра на културата”.” Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да се отхвърли.

Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 9а, който става § 15 със следната редакция: „§ 15. В чл. 23 думите „правилник на” се заменят с „правилник, издаден от”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 16.

Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 10а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 10а, който става § 17 със следната редакция: „§ 17. Член 25 се изменя така: „Чл. 25. (1) Музей се създава при наличие на: 1. културни ценности, идентифицирани по реда на наредбата по чл. 107, ал.1, които могат да бъдат представяни във вид на музейна експозиция; 2. сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняването на движимите културни ценности, определени с наредбата по чл. 34, ал. 6 и условия за представянето на движимите културни ценности, определени с наредбата по чл. 185; 3. постоянен източник за финансиране дейността на музея (издръжка на сградата и персонала и средства за дейности за издирване, изучаване, опазване и представяне на движимите културни и природни ценности и образци); 4. специалисти с необходимата квалификация, съгласно класификатора по чл. 37, ал. 2. (2) Музеи могат да се създават: 1. за представяне на личности, дейности, явления и събития, както и с тематично обособени групи от произведения на изкуството, предмети и образци, които нямат качество на движими културни ценности или не са придобили качество на такива, но в съвкупност представляват научен, културен, обществен, религиозен или туристически интерес; 2. при наличие на сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняване и представяне на предметите по т. 1. (3) Създаването на музеи по ал. 2 и представянето на техните фондове в експозиции се урежда по ред, определен с наредба, издадена от министъра на културата.”

Постъпило е предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 18: „§ 18. В чл. 28 се правят следните допълнения: 1. В ал. 4, изречение трето след думите „Редът за създаването” се добавя „и дейността”. 2. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Директор на държавен, регионален или общински музей може да бъде лице: 1. с висше образование с придобита образователно – квалификационна степен „магистър” по специалност от съответното професионално направление и 2. с професионален опит : а) за държавни и регионални музеи – пет години професионален опит в съответното професионално направление; б) за общински музеи – три години професионален опит в съответното професионално направление. (6) Правоотношенията с директорите на музеи по ал. 5, възникват въз основа на конкурс за срок от пет години, освен в случаите, когато в специален закон е предвидено друго. Конкурсът се провежда от комисия, назначена по реда на Кодекса на труда, в състава на която се включват и представител на Министерството на културата и двама музейни експерти.”

Постъпило е предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 11а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 11а, който става § 19, със следната редакция: „§ 19. Член 29 се изменя така: „Чл. 29. (1) Устройството и дейността на музеите се определят с правилници: 1. издадени от министъра на културата – за държавните музеи, създадени към министъра на културата; 2. издадени от ръководителя на ведомството – за държавните музеи, създадени към ведомства; 3. приети от общинския съвет – за регионални и общински музеи и музеи със смесено участие; 4. одобрени от собственика на музея – за частни музеи. (2) В случаите на ал. 1, т. 2 и 3, правилниците се издават след съгласуване с министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.”

Постъпило е предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 11б, който става § 20, със следната редакция: „§ 20. В чл. 30, ал. 2, т. 4 думите „чл. 25, т. 2, 3 и 4” се заменят с „чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 и 4”.”

Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаването на § 11в. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 11в, който става § 21, със следната редакция: „§ 21. Член 33 се отменя.”

Параграф 12 – постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев: „1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема правилник за устройството и дейността на фонда.” Комисията не подкрепя предложението по т. 1. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2. Предложението по т. 3 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 22: „§ 22. В чл. 34 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Движимите културни ценности – национално богатство, формират Национален музеен фонд. Дейностите, свързани с управление на фонда се определят в наредбата по ал. 6.” 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Редът за формирането, управлението и идентификацията на музейните фондове се определя в наредба, издадена от министъра на културата.”

Постъпило e предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 12а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 12а, който става § 23 със следната редакция: „§ 23. В чл. 36 думите „по ред, определен с наредба на министъра на културата, се заличават.”

Постъпило е предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 12б. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 12б, който става § 24 със следната редакция: „§ 24. В чл. 37 ал. 1 се изменя така: „(1) Дейностите по чл. 35, ал. 1 и чл. 36 се извършват от лица, които притежават професионална квалификация съгласно изискванията, посочени в класификатора по ал. 2.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 25.

Постъпило е предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване § 13а. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде § 13а, който става § 26 със следната редакция: „§ 26. В чл. 45, т. 3 се изменя така: „3. пространствената им структура и териториален обхват.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 27.

По § 15 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 28: „§ 28. В чл. 48 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думата „броя” се заличава; 2. В т. 2 буква ”д” се изменя така: „д) археологически резерват – обособена територия или част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности.”

По § 16 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 29: „§ 29. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 5: „5. „за сведение” - самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.” 2. В ал. 2 думите „наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата” се заменят с „наредба на министъра на културата”. 3. В ал. 3 думите „се определя със закон за всеки отделен резерват” се заменят със „се определя с този закон, като те са посочени в списък съгласно приложението.”

Постъпило е предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС за създаване на § 16а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 16а, който става § 30 със следната редакция: „§ 30. В чл. 53, т. 4 накрая се добавя „включително образци на филателията;”

По § 17 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 31: „§ 31. Член 55 се изменя така: „Чл. 55. Идентифицирането на обектите на недвижимото културно наследство е системен процес на издирване, изучаване и предварителна оценка на изследвания обект като недвижима културна ценност.”

По § 18 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 32: „§ 32. В чл. 56 се правят следните изменения: 1. В текста преди т.1 думите „недвижими културни ценности” се заменят с „обектите на недвижимото културно наследство”. 2. В т. 2 думата „специализирано” се заличава. 3. Точка 3 се изменя така: „3. предварителна оценка - установяване на признаци на изследвания обект като недвижима културна ценност.”

По § 19 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19, който става § 33: „§ 33. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Издирване и изучаване на недвижимите археологически ценности се извършват от лица, получили разрешение за извършване на теренни проучвания по реда на този закон. 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Предварителната оценка по чл. 56, т. 3 на недвижимите културни ценности с изключение на разкритите при спасителни теренни проучвания археологически обекти се извършва от НИНКН въз основа на научната оценка на лицата по ал. 1 и 2 по реда на наредбата по чл. 50, ал. 2.” 3. Създава се ал. 4: „(4) Предварителната оценка на разкритите при спасителни теренни археологически проучвания обекти се извършва от експертната комисия, определена по реда на чл. 159, ал. 2. Редът за дейността на комисията се определя с наредбата по чл. 50, ал. 2.”

По § 20 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 34: „§ 34. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, се извършва със заповед на министъра на културата по предложение на директора на НИНКН, въз основа на предварителната оценка по чл. 57, ал. 3 и 4. Предложението включва предварителна категоризация, класификация и временни режими за опазване на тези обекти. (2) Със заповедта по ал. 1 се определят предварителната класификация и категория на обекта на недвижимото културно наследство и временните режими за неговото опазване.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) В случаите когато от предварителната оценка по чл. 57, ал. 3 се установи, че изследваният обект не притежава признаци на недвижима културна ценност, директорът на НИНКН изготвя мотивирано предложение до министъра на културата за отказ за деклариране.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

По § 21 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 35: „§ 35. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думите „собствениците на” се добавя „декларираните”, а след думите „недвижими обекти” се добавя „а за археологическите – и директора на съответния регионален музей и се поставя запетая”. 2. В ал. 3 думите „е за срок до три години” се заличават. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 36.

По § 23: Постъпило е предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 23, който става § 37: „§ 37. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така: „(1) Декларираните недвижими обекти подлежат на заключителна оценка във връзка с регистрирането им като културни ценности, която се извършва от НИНКН при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица.” 2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5: „(2) Със заключителната оценка по ал. 1 се извършва установяване на културната и научна стойност и обществената значимост на обекта, неговата автентичност, степен на съхраненост и взаимодействие със средата и обществото. (3) Недвижимите археологически обекти, на които се предоставя статут на недвижими културни ценности по реда на този закон, подлежат на заключителна оценка. Когато недвижимите археологически обекти се намират на територията на групови археологически ценности, те подлежат на заключителна оценка за предоставянето им на статут като единични недвижими културни ценности. (4) За издирени и проучени недвижими обекти на културното наследство, за които има достатъчно данни за изготвяне на заключителна оценка, не се прилагат разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и 2 и предоставянето или отказът за предоставяне на статут на недвижима културна ценност се извършва по реда на Глава пета, Раздел ІІІ. (5) Заключителната оценка на обектите по ал. 1, 3 и 4 се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 50, ал. 2.”

По § 24 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24, който става § 38: „§ 38. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „министърът на културата” се добавя „след писмено становище на директора на НИНКН”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато от заключителната оценка по чл. 61, ал. 3 се установи, че недвижим археологически обект не притежава качества на културна ценност, статутът му се отнема със заповед на министъра на културата.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1” се добавя „или 2”. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 39.

По § 26 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 40: „§ 40. В чл. 64 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Когато от заключителната оценка по чл. 61, ал. 1, 3 и 4 се установи, че обекти на недвижимото културно наследство имат качества на недвижими културни ценности, директорът на НИНКН прави предложение до министъра на културата за тяхната класификация, категоризация и режими за опазване във връзка с предоставянето на статут на недвижими културни ценности.” 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Специализираният експертен съвет изготвя становище до министъра на културата в едномесечен срок от получаване на предложението по ал. 1.”

По § 27 е постъпило предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27, който става § 41: „§ 41. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 2 и 3 се изменят така: „2. групови недвижими културни ценности с категория „национално значение" – със заповед на министъра на културата след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите на недвижимата културна ценност попадат защитени територии по Закона за защитените територии или защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие – и с министъра на околната среда и водите; 3. всички останали категории недвижими културни ценности – със заповед на министъра на културата.” 2. Създава се ал. 2: „(2) Заповедите на министъра на културата по ал. 1, т. 2 и 3 се обнародват в „Държавен вестник”.”

Параграф 28. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28, който става § 42. „§ 42. В чл. 66 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „в 7-дневен срок” се заменят с „в 14-дневен срок”. 2. В ал. 2 думите „в 7-дневен срок” се заменят с „в 14-дневен срок”. 3. В ал. 3 думите „чл. 65, т. 2 и 3” се заменят с „чл. 65, ал. 1, т. 2 и 3”.”

Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на § 28а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 28а, който става § 43 със следната редакция: „§ 43. В чл. 67, ал. 1 думите „чл. 65, т. 1” се заменят с „чл. 65, ал. 1, т. 1”.”

По § 29 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 44: „§ 44. В чл. 68 ал. 2 се изменя така: (2) Информация за статута на имота като недвижима културна ценност, описана с нейния идентификатор, съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър се предоставя от НИНКН на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя данните на Агенцията по вписванията в 14-дневен срок съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 45.

По § 31 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 31, който става § 46: „§ 46. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83;”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) При унищожаване на недвижима културна ценност поради неизпълнение на задълженията по ал. 1, т. 1 и 2 лицата по ал. 1 са длъжни да я възстановят в същия вид – с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики. Срокът за възстановяване се определя от министъра на културата.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижим имот, в който е открит или съществуват данни за наличие на недвижим археологически обект, са длъжни да осигуряват достъп на компетентните органи за инспектиране на физическото му състояние и да изпълняват предписанията за неговото опазване.” 4. Създава се ал. 4: „(4) Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижим имот, в който е съхранена и експонирана недвижима археологическа културна ценност, са длъжни да осигуряват публичен достъп при условията, определени с наредбата по чл. 185.”

По § 32 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32, който става § 47: „§ 47. Член 72 се изменя така: „Чл. 72. (1) При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването й. (2) При възникване на обстоятелствата по ал. 1 за недвижими археологически културни ценности, включително случаите по чл. 160, ал. 2, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота, в който се намира културната ценност, уведомява органите по ал. 1 и директора на регионалния музей, а за София-град и София-област – Националния археологически институт с музей при БАН. (3) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване и определят срок за изпълнението им. (4) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 и ал. 2 и на съответните указания по ал. 3 в определения срок общината извършва необходимото обезопасяване и аварийно-временно укрепване за сметка на лицето по чл. 71, ал. 1, в срок до 14 дни след изтичане на срока по ал. 3. (5) За наличието на обстоятелствата по ал. 1, както и за дадените указания по ал. 3 и предприетите мерки ръководителят на регионалния инспекторат незабавно уведомява министъра на културата.”

По § 33 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33, който става § 48: „§ 48. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В 14-дневен срок от даване на съответното указание по чл. 72, ал. 3 за недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, кметът на общината назначава комисия, която включва инспектор от регионалният инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. За художествени, етнографски и исторически недвижими културни ценности в комисията се включва и представител на съответния по тематичен обхват музей, а за действащи обекти с религиозно предназначение – и представител на съответното регистрирано вероизповедание.” 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението й.” 3. Създава се ал. 4: „(4) За археологически недвижими културни ценности се прилагат разпоредбите на чл. 160, ал.3.”

По § 34 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 34, който става § 49: „§ 49. Член 74 се изменя така: „Чл. 74 (1) Когато комисията по чл. 73, ал. 1 предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, нейният собственик изготвя и представя в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията. След положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица кметът на общината издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност. (2) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й. (3) Недвижимата културна ценност се реконструира въз основа на представената документация по ал. 1 и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 51.

По § 37 има предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37, който става § 52: „§ 52. В чл. 80, ал. 3 се изменя така: „(3) Устройствените схеми и планове по чл.78 и специфичните правила и нормативи към тях, заданията за тяхното изготвяне и скиците с предложенията по чл.135, ал. 2 от Закона за устройство на територията преди одобряването им се съгласуват по реда на чл. 84.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 53.

По § 39 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 39, който става § 54: „§ 54. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Плановете за опазване и управление и заданията за тяхното изготвяне се съгласуват: 1. с министъра на културата по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ; 2. със съответната община, когато не е възложител на плана, както и със заинтересувани институции.” 2. Създава се ал. 5: „(5) Актовете за приемане по реда на ал. 3 на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности се обнародват в „Държавен вестник”.”

По § 40 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40, който става § 55: „§ 55. Член 83 се изменя така: „Чл. 83. (1) Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: 1. в единични културни ценности и в техните граници: а) програми, задания, визи за проектиране, инвестиционни проекти за: консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство; б) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване, а при наличие на археологически недвижими културни ценности – и проектите по част конструкции, и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура; в) искания и документация за извършване на текущи и аварийни ремонти и укрепителни работи; г) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори; 2. в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго: а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности – и проектите по част „конструкции”, и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура; б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за паркоустройство и благоустройство; в) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори; г) искания и документация за извършване на външни текущи и аварийни ремонти, при които се променят архитектурните и/или художествените характеристики на строежите; 3. в охранителни зони на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго – визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно застрояване, надстрояване и пристрояване, а при археологически недвижими културни ценности – и проектите по част „конструкции”, и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура. (2) При намеси в недвижими културни ценности, в техните граници и охранителни зони – за категории „световно” и „национално значение”, и за археологически недвижими културни ценности, независимо от категорията им, освен документациите по ал. 1 се съгласуват и проекти на транспортната и техническата инфраструктура. (3) Въвеждането в експлоатация на строежи по алинеи 1 и 2, извън случаите по чл. 83а, ал. 2, се извършва след положително становище на министъра на културата или на оправомощени от него длъжностни лица, а екзекутивната документация по смисъла на Закона за устройство на територията се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. (4) В случаите, когато към подробен устройствен план за територия или за част от територия на културното наследство няма съгласуван работен устройствен план се представя и обемно устройствено проучване, което обхваща имота – обект на проектиране и непосредствено съседните му имоти. (5) Преместване, премахване изцяло или частично на недвижима културна ценност, както и премахване на растителност и паркови елементи в недвижими културни ценности – градинско и парково изкуство, се разрешава по реда на Закона за устройство на територията, след положително становище и при условия, определени от органа по ал. 3. Изречение първо се прилага и в случаите по чл. 59, ал. 4. (6) Промяна на предназначението на поземлен имот, в чийто обхват попадат недвижими културни ценности или техни охранителни зони, се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и 2.”

Параграф 41 – предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 41, който става § 56: „§ 56. Създава се чл. 83а: „Чл. 83а. (1) Не се въвеждат в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията недвижими културни ценности, по които е изпълнена: 1. фасадна консервация и реставрация; 2. консервация и реставрация на художествени елементи и стенописи в интериор; 3. теренна консервация на археологически културни ценности. (2) Приемането на изпълнението на дейностите по ал. 1 се извършва от комисия, съставът на която се определя в зависимост от вида и обема на извършените дейности. Комисията се назначава със заповед на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице. (3) Комисията по ал. 2 проверява представената документация за обекта, установява качеството на изпълнените консервационни и реставрационни работи и предлага на министъра на културата, да приеме или мотивирано да откаже приемането на изпълнението. (4) Министърът на културата издава заповед за приемане на изпълнените консервационни и реставрационни дейности в едномесечен срок след представяне на протокола от комисията. (5) Възложителят предава екземпляр от документацията за обекта в НИНКН за попълване на досието на недвижимата културна ценност. (6) В случаите, когато комисията по ал. 2 предлага отказ за приемане на изпълнените работи, с протокола се дават указания и се определят отговорно лице и срокове за изпълнението им.”

Параграф 42 – постъпило е предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 42, който става § 57: „§ 57. Член 84 се изменя така: „Чл. 84. (1) Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в двумесечен срок от датата на постъпване на съответната документация. (2) Съгласуването се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица, след писмено становище на НИНКН. (3) Проектите за планове за опазване и управление, плановите задания, пилотните проекти и други по недвижимото културно наследство, изготвени от НИНКН, се съгласуват по реда на ал. 1 и 2 след становище от Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2. (4) За съгласуването по ал. 1 и 2 се подава заявление по образец, утвърден от министъра на културата. (5) Отказът за съгласуване се мотивира писмено. (6) Отказът по ал. 5 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 42а, който става § 58, със следната редакция: „§ 58. В чл. 88, т. 2 след думите „археологически резервати” се добавя „или части от тях”.”

Постъпило е предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 42б. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 42б, който става § 59 със следната редакция: „§ 59. В чл. 89 ал. 2 и 3 се изменят така: „(2) В екипите за подготвителни действия и в комисиите за провеждане на процедурите за предоставяне на концесии върху недвижими културни ценности се включва най-малко по един представител на Министерството на културата, на НИНКН, а когато концесионният имот включва и археологически недвижими културни ценности - и представител на Националния археологически институт и музей при БАН (НАИМ при БАН). (3) Съгласуването на проектите на решения за откриване на процедура за предоставяне на концесия върху недвижими културни ценности по чл. 103 от Закона за концесиите се извършва след становище на НИНКН, а за археогическите недвижими културни ценности - и становище на НАИМ при БАН. Едновременно с проектите за решения за съгласуване се изпращат и: 1. обосновката на концесията с концесионните анализи и приложенията към тях; 2. проектите на документацията за участие и на концесионен договор.”

Постъпило е предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 42в. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 42в, който става § 60, със следната редакция: „§ 60. В чл. 90, ал. 2, изречение първо се изменя така: „Концесионерът е длъжен да осигурява ежегодно средства за опазване и поддържане на недвижимите културни ценности на територията на концесионния имот, а при наличие на археологически ценности или данни за археологически обекти, и средства за археологически проучвания до пълното проучване на концесионираната зона.”

Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 42г, който става § 61, със следната редакция: „§ 61. В чл. 91 ал. 3, т. 1 се изменя така: „1. тридесет на сто – за проучване и опазване на недвижими културни ценности;”

Предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 42д, който става § 62, със следната редакция: „§ 62. В чл. 92, ал. 2 думите „на територията на Република България, сред обществото и в неговата материална среда” се заменят с „по реда на глава седма”.”

Предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаването на § 42е. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 42е, който става § 63, със следната редакция: „§ 63. В чл. 93, ал. 1 след думата „държавен” се добавя „регионален”.”

Предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 42ж. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 42ж, който става § 64, със следната редакция: „§ 64. В чл. 94, ал. 2 след думата „държавен” се добавя „регионален”.”

По § 43 е постъпило предложение от народния представител Четин Казак. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на съответното му систематично място в § 6 и § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 65.

По § 44 има предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 44, който става § 66: „§ 66. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения : 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Държавните, регионалните и общинските музеи задължително извършват идентификация при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност. Идентификацията се извършва по реда на наредбата по чл. 34, ал. 6.” 2. В ал. 2 след думата „обхват” се добавя „държавен или регионален”. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей.” 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Търговец, получил разрешение за извършване на търговска дейност с културни ценности, може да извършва идентификация на културните ценности, предлагани от него за продажба. Идентификацията се извършва преди провеждане на обявения аукцион или друга продажба.” 5. Създава се нова ал. 5: „(5) Произведения на съвременното изкуство, собственост на техните автори или на наследниците на авторите подлежат на идентификация при условията на този закон само ако това е поискано от собствениците или наследниците.” 6. Създава се ал.6: „(6) Не подлежат на идентификация археологически предмети, монети и монетовидни предмети и произведения на изобразителните изкуства, внесени на територията на страната, с произход от други държави, в случаите когато са придружени с документ за произхода и за способа на придобиването им.” 7. Досегашната ал. 5 става ал.7 и се изменя така: „(7) Към искането за идентификация лицата по ал. 2, 3 и търговецът по ал. 4 прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане, и декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За неверни данни деклараторът носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.” 8. Създава се ал. 8: „(8) Идентификацията по ал. 2, 3 и 4 се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 107.”

По § 45 има предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Стефан Данаилов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, ат. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 45, който става § 67: „§ 67. В чл. 99 ал. 3 се изменя така: „(3) Специализираният експертен съвет по ал. 2 се състои от 11 постоянни членове – трима представители на Министерството на културата и осем представители на различни държавни, научни и културни организации по опазване на културното наследство, от които поне един е специалист с квалификация „уредник в галерия за изкуства”, с минимален стаж 5 години в областта на пазара на художествени произведения. При необходимост се привличат експерти в съответната област.”

Има предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 45а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 45а, който става § 68 със следната редакция: „§ 68. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В Министерството на културата се създава и води регистър на движимите културни ценности, придобили статут на национално богатство по реда на чл. 100.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) В регистъра по ал. 1 се вписват културните ценности, национално богатство, които са: 1. държавна или общинска собственост; 2. колекция; 3. собственост на физически или юридически лица.” 3. Създава се ал. 5: „(5) В музеите се създават и водят регистри на идентифицираните от тях движими културни ценности. Информацията от регистрите се предоставя в Министерството на културата по реда на наредбата по чл. 107.”

Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 45б. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 45б, който става § 69 със следната редакция: „§ 69. В чл.103 се правят следните изменения: 1. В текста преди т.1 думите „ал. 2, т. 1” се заменят с „ал. 1”. 2. В т. 6 думата „съхранение” се заменя с „опазване”.”

По § 46 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 46, който става § 70: „§ 70. В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 2 се отменя. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) За издаване на удостоверение за идентификация на движими вещи като културни ценности лицата по чл. 97, ал. 3 заплащат държавна такса, определена с тарифата по чл. 4, ал. 2, т. 4 от Закона за закрила и развитие на културата.” 3. Създава се ал. 4: „(4) Когато при идентификацията на културните ценности е възможно да се обособи група от две или повече културни ценности с много близки характеристики, изработка, периодизация или други сходни белези, тя се разглежда като един предмет за целите на идентификацията, като за нея се изготвя едно експертно заключение и се заплаща единична такса.”

Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Нели Калнева -Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 46а, който става § 71 със следната редакция: „§ 71. В Глава шеста наименованието на Раздел III се изменя така: „Колекции”.”

Предложение от народния представител Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 46б, който става § 72, със следната редакция: „§ 72. Създава се чл. 109а: „Чл. 109а. Държавни органи, ведомства, юридически лица с нестопанска цел и регистрирани вероизповедания могат да създават обществени колекции, които в своята цялост имат обществена значимост, както и да осигуряват представянето им в експозиции. Създаването и управлението на обществените колекции се извършва по ред, определен с наредба на министъра на културата.”

Предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 46в. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 46в, който става § 73, със следната редакция: „§ 73. В чл. 111, ал. 1, т. 1 думите „по ред, определен с наредба на министъра на културата” се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 74.