1 юли 2011 г.

Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 47в. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 47в, който става § 77 със следната редакция: „§ 77. Член 127 се изменя така: „Чл. 127. Редът за издаване на разрешенията по този раздел, условията за съхранение на културните ценности и редът за осъществяване на търговска дейност, както и за водене на регистъра по чл. 116 се определят с наредба на министъра на културата.”

Постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев за създаване на § 47б. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 78.

Постъпило е предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 48а, който става § 79 със следната редакция: „§ 79. Член 131 се изменя така: „Чл. 131. Сертификатът за износ по чл. 128, ал. 3 се издава от министъра на културата или от оправомощени от него длъжностни лица. Условията и редът за издаването му се определят с наредбата по чл. 130, ал. 4.”

Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 48б. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т.2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 48б, който става § 80 със следната редакция „§ 80. В чл. 146 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменят така: „(1) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания.” 2. Алинея 2 се отменя.”

Параграф 49 – постъпило е предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 49, който става § 81: „§ 81. В чл. 147 се правят следните изменения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) В методическо отношение теренните проучвания на археологически ценности са: 1. издирване на археологически обекти – недеструктивен метод и начален етап от археологическото проучване, чрез който се разпознават археологическите ценности; 2. археологически разкопки – деструктивен метод на теренно археологическо проучване, чрез който се изясняват основните характеристики на археологическите обекти – хронология, вид и граници; 3. археологическо наблюдение – установяване на наличието на археологически структури на дадено място.” 2. В ал. 5 т. 1 се изменя така: „1. редовни – планират се за решаване на определена научна задача и за целите на интегрираната консервация;”.

Параграф 50 – постъпило е предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 50, който става § 82: „§ 82. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „министъра на културата” се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице”. 2. Алинеи 2, 3, 4 и 5 се изменят така: „(2) Когато теренните проучвания са спасителни или се извършват с цел издирване на археологически обекти с недеструктивни методи, разрешението за тях, с изключение на случаите по ал. 3, се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания. За издаденото разрешение председателят незабавно уведомява министъра на културата. (3) Теренни проучвания в Република България, включени в международни научноизследователски проекти или планирани с участието на лице по чл. 150, ал. 2, се одобряват с разрешение на министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания. (4) Средства за извършване на теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. Средства за извършване на теренни археологически проучвания могат да се предвиждат и в бюджетите на общините и на ведомства, както и да се осигуряват от чуждестранни културни, научни или университетски институции при участие в научноизследователски проекти по ал. 3 и в случаите по чл. 150, ал. 2 или от други източници. (5) Средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване.”

Параграф 51 – постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 51, който става § 83: „§ 83. В чл. 149 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думата „трима” се заменя с „двама”; б) в т. 2 думата „осем” се заменя с „четирима”; в) в т. 6 думата „трима ” се заменя с „двама”. 2. В ал. 4 т. 2 се изменя така: „2. становища за сключване на международни договори, свързани с теренни археологически проучвания.”

Постъпило е предложение от народния представител Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 51а, който става § 84 със следната редакция: „§ 84. В чл. 150, ал. 1, т. 3 накрая се добавя „в случаите, когато заявителят не е хабилитирано лице”.”

Параграф 52 – постъпило е предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Предложението е оттеглено по т. 1. Комисията подкрепя предложението по т. 2. Постъпило е предложение от народния представител Стефан Данаилов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 52, който става § 85: „§ 85. Член 151 се изменя така: „Чл. 151. (1) Разрешение за извършване на теренни проучвания се издава въз основа на заявление от лице по чл. 150, ал. 1. (2) За провеждане на археологическо издирване към заявлението се прилагат: 1. документи, удостоверяващи наличието на изискванията на чл. 150, ал. 1; 2. работна програма за теренното проучване и документ, удостоверяващ неговото финансиране; 3. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях, или декларация, че не се предвижда ползване на такива средства. (3) За провеждане на археологически разкопки към заявлението се прилагат: 1. описание на обекта на проучване и обосновка; 2. документи, удостоверяващи наличието на изискванията на чл. 150, ал. 1; 3. работна програма за теренното проучване, документ, удостоверяващ неговото финансиране, както и за теренна консервация; 4. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях, или декларация, че не се предвижда ползване на такива средства; 5. писмено съгласие на собственика, концесионера или ползвателя на имота; 6. декларация, че лицето не участва в концесия на предвидената за проучване недвижима културна ценност. (4) Когато заявлението е за извършване на спасителни теренни проучвания, заявителят представя и мотивирано становище на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство или на директора на съответния музей, а в случаите по чл. 160, ал. 2 се прилага и одобрен протокол от комисията по чл. 160, ал. 3. (5) Към заявлението за издаване на разрешение за теренно проучване заявителят представя и: 1. документ за предаване на археологическите находки от предходни теренни проучвания, издадени на заявителя, в държавен, регионален или общински музей; 2. удостоверение за предадена теренна документация по чл. 153, ал. 2; 3. документ, удостоверяващ наличието на охрана на проучвания обект за периода на разрешението.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 86.

Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за § 54. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 54, който става § 87: „§ 87. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 4 и 5 се изменят така: „4. осигури финансово и организационно теренна консервация, чрез която да се предотврати увреждане и разрушаване на находките, както и загуба на свързана с тях информация, която се извършва с участието на съответен специалист, вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1; 5. осигури възстановяване на външния вид на археологическия обект, когато теренното археологическо проучване няма да продължи, освен в случаите когато има друго решение, взето по реда на този закон;”. 2. В ал. 2 след думите „теренната документация” се поставя запетая и се добавя „включително за проведената теренна консервация”.”

Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 54а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Силвия Хубенова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 54а, който става § 88 със следната редакция: „§ 88. Създава се чл. 158а: „Чл. 158а. (1) За приемане на приключили теренни археологически проучвания или приключил техен етап, включително при възникнала необходимост от временно преустановяване на теренните проучвания върху целия терен, определен с разрешението по чл. 148 или върху част от него, министърът на културата или оправомощено длъжностно лице назначава експертна комисия. (2) Комисията по ал. 1 се назначава по искане на ръководителя на проучването или на директора на съответния музей. (3) Ръководителят на проучването представя на комисията по ал. 1 доклад с научна оценка за разкритите археологически структури. Въз основа на доклада и на проведения оглед комисията по ал. 1 съставя протокол, с който предлага последващи действия и временни мерки за опазване. (4) В зависимост от степента на проученост на археологическия обект комисията може да предложи с протокола изготвяне на предварителна оценка по чл. 57, ал. 3 или заключителна оценка по чл. 61, ал. 1. (5) При спасителни теренни археологически проучвания комисията въз основа на доклада с научната оценка на ръководителя на проучването изготвя предварителна оценка на разкритите недвижими археологическите структури. Когато от изготвената оценка се установи, че археологическите структури: 1. притежават признаци на недвижими културни ценности – с протокола по ал. 3 комисията предлага провеждане на процедура по деклариране; 2. не притежават признаци на недвижими културни ценности – с протокола по ал. 3 комисията предлага на министъра на културата да издаде заповед за отнемане на статута на обекта по чл. 2а, ал. 1 и освобождаване на терена. (6) Протоколът по ал. 3 се одобрява със заповед от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър. Предложените с протокола действия и временни мерки за опазване на археологическата ценност са задължителни за изпълнение. (7) Условията за приемане на теренните археологически проучвания се определят в наредбата по чл. 147, ал. 6.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя редакционно предложение – В § 54а, който става § 88: В чл. 158а, ал. 1 след думата „оправомощено” се добавя „от него”. Касае се за техническа грешка.

Да.

Бих искала да направя една корекция в ал. 4 – при изчитане на текста, вместо чл. 57 съм изчела чл. 157. Да се приема чл. 57, както е по доклада.

Благодаря.

По § 55 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 55, който става § 89: „§ 89. Член 159 се изменя така: „Чл. 159. (1) Издирени археологически обекти подлежат на деклариране по реда на чл. 58 и предоставяне на статут на културни ценности по реда на глава пета, Раздел ІІІ. (2) Режимите за опазване на обектите по ал. 1 се предлагат от междуведомствена комисия, назначена със заповед на министъра на културата и се определят по реда на чл. 64. В комисията се включват представители на Министерството на културата, НИНКН, НАИМ при БАН, съответния регионален музей, областните и общинските администрации и всички заинтересовани ведомства.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 90.

„§ 57. В чл. 161 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, се съгласуват и одобряват след провеждане на теренно археологическо проучване. Проектите се изготвят в съответствие с указанията за опазване на разкритите археологически недвижими културни ценности.” 2. В ал. 2 думите „наблюдение от археолог” се заменят с „археологическо наблюдение”.” Постъпило е предложение от народния представител Силвия Хубенова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 57 да се отхвърли.

По § 58 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 58, който става § 91: „§ 91. Създава се чл. 161а: „Чл. 161а. (1) Собствениците и ползвателите на поземлени имоти, в които се намират археологически обекти, при необходимост осигуряват достъп на компетентните държавни органи и на лицата, получили разрешение за извършването на теренно проучване за осъществяване на дейностите по проучване и опазване на обектите. (2) В случаите по ал. 1 държавните органи или лицето, получило разрешение за извършване на теренно проучване, уведомяват писмено собственика на имота най-малко 7 дни преди започване на дейностите. Когато собственикът е с неизвестен адрес или не е намерен на адреса си, уведомлението се поставя на видно място в имота и в сградата на общината или кметството, на чиято територия се намира имотът. (3) На собствениците и ползвателите на имотите се дължи обезщетение за времето, в което са извършвани дейностите по ал. 1, ако се възпрепятства или преустановява тяхната дейност, извършвана законосъобразно в имота. Условията за осигуряване на достъпа по ал. 1 и размерът на обезщетението се определят с писмено споразумение, сключено със собственика или ползвателя на имота, и е за сметка на бюджета на теренното проучване.”

По § 59 е постъпило предложение от Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 59, който става § 92: „§ 92. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В случаите по чл. 160, ал. 2, както и при издирени в резултат на теренни проучвания археологически културни ценности министърът на културата и собственикът на земята могат да сключат договор за учредяване вещно право на ползване върху земята, където са открити археологическите културни ценности.” 2. Създава се ал. 3: „(3) Когато с определените по реда на чл. 64 режими за опазване на недвижими археологически културни ценности не се допуска извършване на строителни, благоустройствени, селскостопански или други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност и земната основа, се прилагат разпоредбите на ал.1 и 2.”

Предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 59а, който става § 93 със следната редакция: „§ 93. В чл. 163 след думата „реставрация” се добавя „както и адаптацията”.

По § 60 е постъпило предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 60, който става § 94: „§ 94. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „реставрация” се добавя „както и по адаптацията на недвижими културни ценности”. 2. В ал. 2: а) точка 1 се изменя така: „1. специалност в областта на консервацията и реставрацията и имат три години професионален опит в тази област;” б) създава се нова т. 2: „2. специалност „Архитектура” със специализация по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство и три години професионален опит в тази област или специалност „Архитектура” и 5 години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство;” в) досегашната т. 2 става т. 3 и се изменя така: „3. друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация или с приложение в процеса на консервация и реставрация и имат най-малко 5 години професионален опит в същата област.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 95.

По § 62 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Нели Калнева-Митева, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 62, който става § 96: „§ 96. В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „и реставрация” се заменят с „реставрация и адаптация”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Проектите за консервация и реставрация на художествените културни ценности на недвижими културни ценности – парково и градинско изкуство, и на културния ландшафт задължително се изготвят от лица, регистрирани за съответната консервационно-реставрационна дейност.” 3. Алинея 4 се отменя. 4. Създава се ал. 5: „(5) Строителният надзор върху изпълнението на инвестиционните проекти по ал.1 и 2 се осъществява с участието на лица, включени в регистъра по чл. 165.”

Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 62а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 62а, който става § 97 със следната редакция: „§ 97. В чл. 177 се създава ал. 4: „(4) Движими културни ценности, собственост на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания, се възпроизвеждат в копия, реплики и предмети с търговско предназначение съгласно каноните на съответното вероизповедание.”

По § 63 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Стефан Данаилов, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 63, който става § 98: „§ 98. Член 179 се изменя така: „Чл. 179. (1) Създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел е свободно. (2) Създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 178 въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности – с директора на съответния музей.”

Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители да се създаде § 63а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 63а, който става § 99 със следната редакция: „§ 99. В чл. 181 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „и логото на ЮНЕСКО, както и датата на вписване на културната ценност”. 2. Създава се ал. 5: „(5) Монтирането на идентификационните табели в границите или охранителните зони на културните ценности се извършва след съгласуване по реда на чл. 84.”

Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители да се създаде § 63б. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 63б, който става § 100 със следната редакция: „§ 100. В чл. 182 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) В случаите когато представянето е свързано с транспортиране, задължително се предприемат мерки с оглед застраховането или осигуряването на държавна гаранция, специалната опаковка и охраната на движимите културни ценности.” 2. Създава се ал. 4: „(4) Държавната гаранция за временни експозиции, представящи движими културни ценности в страната и чужбина, се отпуска с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата за всеки конкретен случай. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на културата подписва гаранционно писмо.”

По § 64 има предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 64, който става § 101: „§ 101. В чл. 192 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „При упражняване на контролната дейност от Инспектората по чл. 15, ал. 2, инспекторите:”; б) точка 2 се изменя така: „2. прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: а) спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения; б) спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство;” 2. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Прилагането на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите. Принудителните административни мерки се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) Принудителните административни мерки по ал. 2 подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.” 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 102.

Предложение от народния представител Таня Димитрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на § 65а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 65а, който става § 103 със следната редакция: „§ 103. В чл. 197 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Който не изпълни задължение по чл. 71, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличен търговец и на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „ал. 1, т. 4 и 6 и” се заличават, а след думите „ал. 2” се добавя „3 и 4”. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 1” се поставя запетая и се добавя „2 и 3”.”

Постъпило е предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 66, който става § 104: „§ 104. В чл. 199 думите „чл. 72, ал. 4 или 5” се заменят с „чл. 72, ал. 3”.”

Предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 67, който става § 105: „§ 105. В чл. 200 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Който не изпълни указанията по чл. 83а, ал. 6, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 68, който е отразен на съответното му систематично място в § 124, т. 6. Комисията предлага § 68 да се отхвърли.

Предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 68а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от Гинче Караминова и група народни представители, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 68а, който става § 106, със следната редакция: „§ 106. Създават се чл. 200а, чл. 200б и чл. 200в: „Чл. 200а. Който унищожи или повреди културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 2000 до 6000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв. Чл. 200б. Длъжностно лице, което разреши или допусне унищожаването или повреждането на културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 800 до 2000 лв. Чл. 200в. (1) Който унищожи или повреди археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. (2) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 са използвани специални технически средства или земекопна техника, глобата е в размер от 7000 до 15 000 лв., а имуществената санкция – в размер от 7000 до 20 000 лв. В тези случаи използваните специални технически средства или земекопна техника се отнемат в полза на държавата.”

Предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 68б. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на съответното му систематично място в § 106. Предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 68в. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на съответното му систематично място в § 106. Предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 68г. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 68б, който става § 107, със следната редакция: „§ 107. Създава се чл. 218а: „Чл. 218а. (1) Който извършва теренни проучвания на археологически ценности без разрешение по чл. 148, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на юридическо лице или на едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 12 000 до 25 000 лв. (2) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 са използвани специални технически средства, земекопна техника или транспортни средства, глобата е в размер от 5000 до 15 000 лв., а имуществената санкция – от 15 000 до 30 000 лв. В тези случаи специалните технически средства и техника се отнемат в полза на държавата. (3) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 глобата е в размер от 12 000 до 25 000 лв., а имуществената санкция – от 15 000 до 30 000 лв. (4) При повторно извършване на нарушенията по ал. 2 глобата е в размер от 15 000 до 35 000 лв., а имуществената санкция – от 25 000 до 50 000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 108. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 109.

Предложение от Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 70а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 70а, който става § 110, със следната редакция: „§ 110. Създава се чл. 221а: „Чл. 221а. (1) Който осъществява инвестиционни проекти в територии по чл. 161, ал. 1, изречение първо, без извършване на предварително археологическо проучване, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв. (2) Който извършва строителни работи на археологически обекти, разкрити при археологически проучвания, без провеждане на теренни археологически проучвания по чл. 161, ал. 1, изречение второ, се наказва с глоба в размер от 12 000 до 25 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лв. (3) Който извършва строителни дейности без наблюдение от археолози по чл. 161, ал. 2 се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 111.

По § 72: Предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 72, който става § 112: „§ 112. Създава се чл. 226а: „Чл. 226а. Който с търговска цел създава, използва и разпространява изображения на културната ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и други изображения или използва изображението като търговска марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама без сключен договор със собственика на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.”

По § 73 има предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 73, който става § 113: „§ 113. Създават се чл. 228а, чл. 228б и чл. 228в: „Чл. 228а. (1) Който осъществява дейност като музей без разрешение по чл. 30, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е от 1000 до 1500 лв., а имуществената санкция – от 1500 до 2000 лв. Чл. 228б. Който не изпълни приложена принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. за физическо лице, а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. Чл. 228в. За други нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, освен ако извършеното не съставлява престъпление, глобата е в размер от 200 до 2000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице са налага имуществена санкция в размер от 300 до 5000 лв.”

По § 74 е постъпило предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 114.

По § 75 е постъпило предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 75, който става § 115: „§ 115. В § 4 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 2 се изменя така: „2. „Специални технически средства” са геофизична апаратура и други технически средства, използвани при теренните археологически проучвания за откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и под вода.” 2. Създават се т. 15, 16, 17, 18 и 19: „15. „Реконструкция по автентични данни” е дейност по допълване или възпроизвеждане на частично запазена, застрашена от самосрутване или демонтирана поради други обстоятелства недвижима културна ценност, основаваща се на достатъчна графична, текстова и фотодокументация. 16. „Приключил етап от теренни проучвания” е изчерпан стратиграфски пласт, част от него или част от определената с разрешението за теренни археологически проучвания територия. 17. „Признак за идентифициране на обект като недвижима културна ценност” са първични данни за наличие на културна и научна стойност и обществена значимост. 18. „Произведения на изкуството” по смисъла на чл. 7 от този закон са движими вещи с естетически качества, създадени чрез умението и въображението на своите автори и с възможност да бъдат споделяни. За произведения на изкуството се считат и декоративни елементи, стенописи и други части от сгради със значими естетически качества, създадени със способите на изобразителното изкуство. 19. „Адаптация” е опазване на недвижимите културни ценности чрез осигуряване на тяхното съвременно използване, съобразено с консервационната и реставрационната методика.”

По § 76 има предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Стефан Данаилов и Антон Кутев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 76, който става § 116: „§ 116. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 10: а) в ал. 1 след думата „статут” се добавя „и категория”; б) алинея 2 се отменя. 2. В § 12, ал. 1 думите „и резервати” се заличават. 3. В § 14 думата „двугодишен” се заменя с „5-годишен”, след думите „министърът на културата” се добавя „и/или кметовете на общините, които упражняват правото на управление или ползване”, и думата „изготвя” се заменя с „изготвят”.”

Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на § 76а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 76а, който става § 117 със следната редакция: § 117. Създава се приложение към чл. 50, ал. 3 (Списък на археологически резервати).”

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 77 има предложение от народните представители Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Величка Шопова, направено по реда на чл. 70, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 77, който става § 118: „§ 118. (1) Лицата, които към влизането в сила на този закон не отговарят на изискванията на чл. 164, ал.2, но имат най-малко 10 години професионален опит в областта на консервацията и реставрацията на културни ценности, се вписват в регистъра по чл. 165 по реда на този закон. (2) При подаване на искане за регистрация лицата прилагат документи относно обстоятелствата по ал. 1, определени с наредбата по чл. 165, ал. 1. (4) За професионален опит по смисъла на чл. 164, ал. 2 се смята и стажът, придобит като преподавател, проектант, експерт или инспектор в областта на опазване на културното наследство във висше училище, в държавен културен или научен институт или администрация, специализирани в тази област.”

По § 78 има предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 78, който става § 119: „§ 119. (1) Регистрираните в Министерството на културата до влизането в сила на този закон музейни сбирки от културни ценности, получават статут на колекции с обществена значимост на юридически лица. Неинвентираните вещи от сбирките подлежат на идентификация по реда по реда на чл. 97. (2) Движимите културни ценности, заведени във фондовете на музеите до влизане в сила на този закон подлежат на връщане само след доказване на собствеността от лицата, които претендират, че са техни собственици, с влязло в сила съдебно решение.”

По § 79 има предложение от народните представители Величка Шопова и Даниела Петрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 79, който става § 120: „§ 120. (1) В двугодишен срок от влизането в сила на този закон общините предоставят на Националния институт за недвижимо културно наследство, актуалните адреси и идентификаторите по Закона за кадастъра и имотния регистър на заварените обявени и декларирани недвижими паметници на културата, разположени на територията на съответната община. (2) В двугодишен срок от влизането в сила на този закон Националният институт за недвижимо културно наследство предоставя на Агенцията по вписванията списък на заварените декларирани и обявени паметници на културата. (3) Агенцията по вписванията отбелязва статута на културна ценност по партидите на обектите в двумесечен срок от представянето на списъка по ал. 2.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 121.

По § 81 има предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 81, който става § 122: „§ 122. (1) Актовете за обявяване на резерватите по чл. 50, ал. 3 като исторически, историко-археологически, археологически и музейни резервати, с които се регламентира местонахождение, територии, граници, охранителни зони, и предписанията за опазването им, запазват действието си до приемането на нови актове. (2) За археологическите резервати от т. 27 до т. 31 от приложението по чл. 50, ал. 3 се извършва комплексна оценка и се преразглеждат режимите за опазване в срок от две години от влизането в сила на този закон.”

По § 82 се правят следните изменения и допълнения: „В чл.278а: а) в ал. 1 думите „културната ценност” се заменят с „археологически обект”; б) в ал. 2 думите „културната ценност” се заменят с „археологическия обект”; в) в ал. 3 думите „културната ценност” се заменят с „археологическия обект”; г) в ал. 4 думите „открита културна ценност” се заменят с „открития археологически обект”; д) в ал. 5 думите „културната ценност” се заменят с „археологическия обект”. в) в чл.278б...

Правя процедурно предложение за удължаване на времето с 15 минути.

По § 82 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 82 да се отхвърли.

Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители – да се създаде § 82а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 82а, който става § 123 със следната редакция: „§ 123. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. …) в чл. 2а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Националната стратегия по ал. 1 съдържа и стратегически цели за управление и опазване на културното наследство по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Закона за културното наследство.”

По § 83 е постъпило предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Таня Димитрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители за създаване на чл. 232а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Гинче Караминова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 83, който става § 124: „§ 124. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 137, ал. 1, т. 1 буква ”м” накрая се поставя запетая и се добавя „както и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии”. 2. В чл. 147 ал. 3 се изменя така: „(3) За недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони строежите по ал. 1 се разрешават след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за културното наследство.” 3. В чл. 151: а) в ал. 1 се създават т. 9 и 10: „9. теренна консервация на недвижими културни ценности; 10. консервация и реставрация на фасади и на художествени елементи и стенописи в интериор на архитектурно-строителни и художествени културни ценности и консервация на археологически недвижими културни ценности.”; б) алинея 2 се изменя така: „(2) За недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони дейностите по ал. 1 се изпълняват след съгласуване по реда на Закона за културното наследство с изключение на теренната консервация.” 4. В чл. 166 се създава ал.8: „(8) За обекти – недвижими културни ценности консултантската дейност се извършва с участието на лица, включени в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство.” 5. В чл. 196 се създава ал. 8: „(8) За недвижими културни ценности установяването на състоянието им и последващите мерки и процедури се извършват по реда на Закона за културното наследство.” 6. Създава се чл. 232а: „Чл. 232а. (1) Длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа или други актове, посочени в този закон, в територии на културно-историческа защита, без предварително съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство, се наказва с глоба в размер от 800 до 1500 лв., освен ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. (2) Когато в резултат на нарушението по ал. 1 е унищожена или повредена недвижима културна ценност, глобата е в размер от 1000 до 3000 лв., освен ако в друг закон не е предвидено по-тежко наказание.” 7. В § 5 от Допълнителните разпоредби т. 38 се изменя така: „38. „Строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.”

„§ 84. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. …) в чл. 14, ал. 1 се създава т. 7: ”7. обекти в териториалния обхват на археологически резервати по Закона за културното наследство, допустими съгласно режимите за опазване.” Предложение от народния представител Даниела Петрова и група народни представители - § 84 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 84 да се отхвърли.

По § 85 е постъпило предложение от народния представител Таня Димитрова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 85, който става § 125: „§ 125. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. …) в чл. 11, ал. 1, т. 11 се изменя така: „11. марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство .”

Приложение към чл. 50, ал. 3 – Списък на археологическите резервати. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложението към чл. 50, ал. 3, който е отразен на съответното му систематично място в § 117.

Да.

Аз бих искала да благодаря на комисията за чудесната работа, която свършихме съвместно по този законопроект, както и на колегите – за търпението да гласуват този законопроект.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Взех думата, за да поставя отново на вашето внимание въпроса за провеждане на парламентарния контрол, но от една различна гледна точка, която не сме обсъждали досега. Министър-председателят показва системно обидно и унизително отношение към българския парламент. Последното, което чухме от него, е, че не идва тук, защото не сме му симпатични. И у мен министър-председателят не буди жизнерадостни чувства, но това не ми пречи да си върша работата и не ме подтиква към нарушение на закона. Твърдя, че министър-председателят в този случай нарушава закона. В нашия правилник чл. 86 вменява задължение на министър-председателя да отговаря на питания в двуседмичен срок, с една възможност да отложи това питане със седем дни. Задала съм питане към министър-председателя на 8 юни. Всички тези срокове са изтекли. Господин председател, давам Ви копие (подава документа на председателя Анастас Анастасов), за да се уверите, че това е така. Сроковете са изтекли. Днес е 1 юли и министър-председателят отново не присъства на парламентарен контрол. Ще ми кажете, че е в чужбина. Сигурно е така. Къде беше миналата седмица, по-миналата седмица или преди това? Съгласно решение на Конституционния съд № 7 от 2010 г. по Дело № 5, нашият правилник е нормативен акт със задължителна сила за държавните органи, организации и граждани. Тоест министър-председателят не спазва закон, дава пример за нарушаване на закона – борецът за справедливост и законност от един от най-висшите постове в държавата. Това става с вашето съгласие – със съгласието на парламента. Предлагам да сложим край на тази унизителна за парламента ситуация. Обръщам се към ръководството. Предлагам му да се позове на два текста – същото решение на Конституционния съд, в което се казва, че органите са длъжни да се явяват в парламента и да дават исканата информация и на виновните длъжностни лица или граждани може да бъде наложена санкция. Моля, господин председател, уважаемо ръководство, обръщам се към вас като юристи, уважавани професионалисти отзад, на тази трибуна, обръщам се към останалото ви достойнство като хора – приложете чл. 86, ал. 3 от правилника, която е: „Министър-председателят, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.” Не моля много. Моля само да приложите закона, такъв какъвто ние сме го гласували. В противен случай ще изпратите един-единствен сигнал, че законът не се прилага равно за всички и че министър-председателят стои над законите в държавата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Мой въпрос към министър-председателя се отлага за четвърти пореден път. На практика парламентарният контрол в България – контролът на министър-председателя, стана неприсъствен. По въпроса обаче, който съм поставил, между отсъствията на министър-председателя – Министерският съвет взема важни за бъдещето на България решения и в тези решения допуска предварително изпълнение на взетите решения, тоест да бъдат в ход без парламентарния контрол и без право на обжалване. По този повод от името на Парламентарната група на Коалиция за България по поставения въпрос при отсъствието на министър-председателя заявявам, че ние категорично се противопоставяме на всякакви практически действия по реализирането на Договора с американската фирма „Шеврон” – за геоложки проучвания на територията на Република България, до провеждането на екологична оценка на плановете за геоложки проучвания и в никакъв случай да не се пристъпва до провеждането на предвидените четири експериментални геоложки сондажа, без оценка...

Процедурата е тази, господин председател, че премиерът отказва да присъства...

... и по неприсъствен начин ние му изпращаме нашата позиция и очакваме след отрязана лента и преди тенис мач да ни отговори – какъв друг начин? Какъв друг начин, господин председател, за да си завърша изречението? (Ръкопляскания от КБ.) Става дума за нещо съдбоносно! Министерският съвет грешно, незаконно се съгласява екологичната оценка (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) … да предшества добива на шистов газ. При тази позиция на Министерския съвет, компетентните чиновници и служби на България мълчат. Господин вицепремиер, Вие идвате от Америка. Преди да си подаде оставката, секретарят на Държавния департамент по опазване на природните ресурси на Пенсилвания заявява: „Ние произвеждаме радиоактивни материали и не е ясно имаме ли план за правилно боравене с тези отпадъци.” Те се вълнуват, те не знаят какво да правят, а ние се съгласяваме на нашата територия – там, където са питейните води на България...

... да се правят рисковани експерименти. Мълчи Агенцията по опазване на околната среда, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) мълчат министрите, бяга министър-председателят. (Шум и реплики.)

Добре де, какво друго да прави парламентът? Какво? (Силен шум и реплики.) Да води хора, които да ви ръкопляскат?

Господин председател, ако вярвате на агенциите, които Ви казват, че маргиналите на България не Ви обичат, а умните, грамотните все повече Ви се възхищават – вярвайте им, но това ще Ви доведе до провал!

Господин председател, на миналия парламентарен контрол госпожа Цачева обеща да направи справка, затова обръщението ми по начина на водене е към нея. Уважаема госпожо председател Цачева, Вие пристрастно водите заседанията на Народното събрание и също толкова пристрастно прилагате и правилника за дейността му. Преди пет месеца взех думата по начина на водене и оттогава аз не съм сядал в тази зала. Тогава Вие злоупотребихте с правата си като унизихте народните представители от „Ред, законност и справедливост” и отнехте местата им. Сега вземам думата, защото нарушавате закона. Нарушавате редица членове от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, дори след като два пъти го изменихте със стара дата, за да Ви бъде удобен – членове 10, 13, 52. Нещо още по-лошо! Вие унижавате близо 600 хил. български граждани, които казаха „да” на референдума за нова Конституция, които казаха „да” на единствената възможност, държавата да се оправи. (Шум и реплики.) Днес е 1 юли. На 1 декември миналата година „Ред, законност и справедливост” внесе подписката за нова Конституция в Народното събрание. Вие вече седем месеца отнемате една от най-демократичните възможности на българските граждани да участват пряко в управлението и да се произнесат с референдум за съдбата си и съдбата на България. Вместо това, превишавайки правата си, разпоредихте на ДАНС да тормози българските граждани, подкрепили подписката за референдум за нова Конституция. Вие трябва да сте обективен и безпристрастен председател на Народното събрание на Република България, не поръчител на шпицкоманди за политическа репресия и преследване. От тази трибуна Ви задавам въпроса – кога изпратихте подписката до ГРАО? Какъв е резултатът от служебната проверка на ГРАО? Къде е протоколът от тяхната проверка? Защо досега не е внесена за обсъждане в Народното събрание? Защо Вие като председател на Народното събрание досега не сте уведомили инициативния комитет, ако има установени нередовности? Защото изтече два пъти и половина по-дълъг срок и не само че не е взето решение от Народното събрание, а дори не е внесено такова? Нали, госпожо председател, няма да чакаме българските граждани, които се подписаха, да умрат от старост?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тази подписка тежи на врата Ви като воденичен камък, както тази Конституция на българските граждани и на българския народ. Искаме незабавно да предприемете действия, за да може подписката да влезе в пленарната зала и да се насочи референдум заедно с президентския и местния вот.

Господин председател, правя процедурно предложение да поканим госпожа Цецка Цачева да дойде тук. Защото на миналия петъчен парламентарен контрол, пред целия български народ, пряко отразяван и по Националната телевизия, тя обеща да даде справка за това колко въпроса са били върнати на РЗС през последните 1-2 месеца, защото ние заявихме, че става въпрос за минимум 11 въпроса, повечето от които са към министър-председателя Бойко Борисов. Така че нека да дойде и да даде тази справка – да я поканим. В противен случай РЗС твърди, че госпожа Цачева лъже. Това е нашето становище. Ето, тук нося 11 върнати питания, повечето към министър-председателя – за кадровата политика на Висшия съдебен съвет, за противодействие на наркотрафика, за енергийната политика на правителството, за реформата в държавната администрация и така нататък. Навсякъде тя ни отговоря с мокър печат и личния си подпис, че това не било в ресора на министър-председателя. Кое е в ресора на министър-председателя? Да реже лентички, да прави тъпи изказвания, да се подиграва с българския народ? Благодаря.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На 28 юни 2011 г. със заповед на министър-председателя беше освободен от длъжност председателят на Селскостопанската академия проф. д-р Светла Бъчварова. (Шум и реплики.) Тази заповед на министър-председателя беше предшествана от предварителна подготовка. Първо, миналата година беше променен Законът за Селскостопанската академия, в частта му за по-лесното освобождаване от длъжност на председателя на Селскостопанската академия, като съгласувателната процедура просто беше зачеркната. Паралелно с това министърът на земеделието и горите от началото на мандата досега е инициирал пет проверки на Инспектората на министерството с явната цел да се открият нарушения. След като проверките не са дали задоволителен резултат за министър Найденов, той се обръща към Сметната палата за обстоен одит на дейността на Селскостопанската академия. Явно задачата е на всяка цена да се открият нарушения, за да се намери и формален повод за освобождаването на проф. Бъчварова от поста председател на Селскостопанската академия. На 20 май 2011 г. министър Найденов в отговор на зададен въпрос от народния представител Веселин Методиев за дейността на Селскостопанската академия обяви за тези пет проверки на Инспектората на министерството и каза, че са констатирани системни нарушения. Оказа се, че министърът се е срещал с председателя на Сметната палата, който го запознава с предварителния доклад, след което министърът твърди, че последният е силно притеснителен. На това основание министърът обяви от трибуната на Народното събрание, че има новина – веднага след празниците ще предложи на министър-председателя да освободи проф. Бъчварова от поста председател на Селскостопанската академия. Ние, от Коалиция за България, категорично възразяваме срещу действията на министър Найденов и заповедта на министър-председателя по следните причини. Първо, тези пет проверки на Инспектората не са констатирали нарушения на председателя на Селскостопанската академия, в противен случай те нямаше да са толкова много. Второ, не е налице нито една от законовите възможности за освобождаването на председателя на Селскостопанската академия, а именно: изтекъл мандат, подаване на оставка, системно неизпълнение на задълженията, фактическа невъзможност за изпълняване на задълженията си за повече от 6 месеца, осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Трето, в проектния одитен доклад даже не съществува думата нарушение. Напротив, има положителни констатации, разбира се, има и забележки. Четвърто, желанието на министър Найденов проф. Бъчварова много бързо да бъде освободена от поста довежда до нарушаване на процедури и закони. Заповедта за уволнението е връчена на 28 юни в 14,15 ч., като основанието е одитният доклад на Сметната палата. Одитният доклад на Палатата пристига в 15,45 ч. по пощата на същия ден, но този доклад има промяна в изводите и сравнението с фактите от предварителния доклад. С това е нарушено правото, дадено по чл. 46, ал. 2 и чл. 47, ал. 1 от Закона за Сметната палата, за възможността в 14-дневен срок да се реагира на направените промени. Освен това, въпреки забраните на чл. 56, ал. 3 да се разгласяват данни по още неприключил одит на уеб-страницата на Министерството на земеделието и храните и на Сметната палата бяха отправени предварително тежки обвинения. Пето, вчера господин Найденов каза, че е предлагал на проф. Бъчварова да си подаде оставката, но тя не е приела. Предложил й работа, ако си подаде оставката. Въпросът е следният: ако си беше подала оставката, означава, че докладът е без значение, а основният въпрос е да се освободи постът. Явно неподчинението на проф. Бъчварова на практика е провокирало тази нервност, нападки и квалификации. Безспорно господин Найденов има големи апетити към земята и базите на Селскостопанската академия. Явно проф. Бъчварова се е съпротивлявала на това и досега имотите на Селскостопанската академия са опазени от посегателства, но ние помним примера с Института по лозата и виното в Плевен. Ако не беше реакцията на Селскостопанската академия, щяхме вече да сме свидетели на смяна на статута на собствеността. Апетити има и към много други земи на институти от системата на Селскостопанската академия. Още с освобождаването на проф. Бъчварова, на поста директор на института в Образцов чифлик край Русе е върната приближена на заместник-министър Костов. Ние добре помним и знаем за апетитите на земите на този институт. Именно затова Коалиция за България категорично не приема такава публична разправа с ръководители, доказали през годините висок професионализъм, отговорност и държавнически качества. От изявлението на земеделския министър става ясно, че след половин мандат управление той не познава дейността и потенциала на постиженията на Селскостопанската академия, които са публични. Създава се невярното мнение сред широката общественост и земеделските производители. Всяко правителство, загрижено за настоящия и бъдещия просперитет на своя народ, би трябвало постоянно да стимулира развитието на науката. Аграрната наука не е твърде скъпо удоволствие за държавата, както вие твърдите, господа управляващи, а осъзната необходимост. Вместо ССА да се подкрепя в тази посока, тя отново е атакувана неправомерно. Селскостопанската академия е водеща научна структура в областта на селското стопанство с близо 130-годишна история, класирана на 40-о място от 160 сродни научни организации в света. През годините на прехода тя претърпя няколко реформи за оптимизиране на състава и дейността, с голям потенциал от квалифицирани кадри, предлагащи реални научни продукти за земеделския бизнес. Тя успешно се включва в европейското изследователско пространство. Изпълнени са над 150 проекта по рамкови програми на Европейската комисия, което е своеобразна международна оценка за научния капацитет. Само през настоящата година към Министерството на земеделието и храните са внесени 140 планови научни и 72 целеви проекта. Всички структурни звена работят добре с браншовите организации и земеделските производители, което се доказа по безспорен начин на проведените анкети за дейността на ССА през 2010 г. На проведената Кръгла маса в Бояна през 2010 г. подкрепа за Селскостопанска академия изразиха Националната асоциация на млекопреработвателите, Националната асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията на животновъдите, Националната асоциация на тютюнопроизводителите и други. Всичко това тук е ставало с дейното участие и инициативите на проф. Бъчварова. С последните си действия Министерството на земеделието и храните показа, че няма реална стратегия, комплексна програма и правилна аграрна политика за изграждането на едно модерно българско земеделие, което да се интересува от научните продукти и от тяхното внедряване. Това е причина за неефективно използване и опазване на почвите, растителните и животинските генетични ресурси на България, които са уникални. Затова на заседанието на Управителния съвет на Селскостопанската академия е взето решение министърът на земеделието и храните да възложи разработването на Стратегия за развитие на земеделието. До този момент от Земеделското министерство ни дума. Селскостопанската академия разполага и работи със Стратегия за развитие на научните изследвания на аграрния сектор 2009-2018 г. В структурите й се съхраняват национални растителни и животински генетични ресурси. Дава голяма част от породите животни и сортове в растениевъдството, които са основните житни култури – при основните житни култури достигат до 90%. Кадрите на Селскостопанската академия, работещи в институтите и опитните станции, са добре подготвени учени и имат потенциала за ускорено и устойчиво развитие на земеделието в България. Аграрната наука за държава като нашата – с формирани тайни земеделски производители, е изключително важна за развитието и успехите на земеделието, а оттам и на икономиката на страната. Необходимо е не притискане чрез неправомерни опити за кадрови промени, а далновидна държавна политика, изразяваща се в икономическа подкрепа на цялостната система на Селскостопанската академия. Крайно време е Министерството на земеделието и храните да се изясни как и с какъв ресурс ще внедряват научните продукти в практиката. Неслучайно представяме накратко дейността на Селскостопанската академия и нейното значение. Очевидно е, че е крайно време министър Найденов да отговори за неадекватната си политика в земеделието, и сега да търси изкупителните жертви! От министъра бяха нарочени заместник-министрите Светла Боянова и Цветан Димитров само и само да спаси поста си. Сега на дневен ред остана само проф. Светла Бъчварова, явно тя е основният виновник за неадекватната политика в земеделието. Господа управляващи, нашият призив е да не се пренася проблемът от болната на здравата глава. Ако Мирослав Найденов иска със зъби и нокти да запази министерското си кресло, то крайно време е министър-председателят Бойко Борисов да проумее стремежите му и да поиска оставката му и да посочи професионалист, който ще е в състояние да реши проблемите на този изключително важен за икономиката на страната ни сектор. Господин премиер, спрете тази практика на тотално оплюване и обругаване на всеки и на всичко. Нали знаете: както премерите, така ще ви бъде отмерено. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

Дами и господа народни представители! Правя декларация от името на Парламентарната група на Партия „Атака” по повод цените на парното и тока, които ще бъдат увеличени от 1 юли тази година. Тази политика на последователни системни удари върху българския потребител, върху българския данъкоплатец продължава от години. От години! Може би, ако трябва да бъда конкретен, от 1997 г., когато влязохме в програмата на Международния валутен фонд, в програмата на Световната банка и в програмата на българската колонизация. Оттогава в България вече няма българска икономика, няма български банки, няма български търговия и услуги. Всичко, което носи пари, е в чужди ръце – една колониална политика, срещу която „Атака” винаги е заставала и е водила своята борба. През 2009 г. българският народ даде доверието си на Партия ГЕРБ с надеждата, че тази политика ще бъде изменена в по-българска посока, в посока повече към интерес на българската нация и на българския народ, както тук всички вие, ние сме се заклели от тази трибуна, когато станахме народни представители: „Във всички свои действия ще се ръководя от интереса на народа”. Това е клетвата на народния представител, това е клетвата на министрите и на правителството като цяло. Политиката обаче, която продължава да се води днес, не е в интерес на народа. Ние всички знаем, че има замразени доходи в момента, разбира се, оправданията с финансовата криза, макар че никой не е направил истински задълбочен анализ кой причини финансовата криза – дали не е този, който сега ни диктува новите параметри на финансовия пакт, дали не са същите тези, които направиха кризата. Мисля, че са същите, но това е тема на един друг анализ. Тук има достатъчно икономисти или поне претендиращи за такива, които могат да го направят, но си траят. Аз ще кажа това, което засяга българския народ и българския потребител. Замразени доходи, замразени пенсии, в същото време – вдигащи се цени на ток и парно, и то пак по един стар обичай и по един много, така изпробван вече, подъл начин се прави в средата на годината, през лятото, когато почти не се усеща. Но ще се усети наесен, ще се усети през зимата, защото тогава ще се стоварят новите сметки за парно и ток върху българския потребител. Той тогава ще ги усети, капанът ще е щракнал! Другата подлост, която се провежда при покачването на цените от страна на ДКВЕР – Държавната комисия за водно и енергийно регулиране, е следната. Първоначално се съобщава, че цените на тока ще скочат с 10-15%. Всички се хващат за главата и викат: „Ужас!”. След известно време излиза господин Семерджиев и казва: „Не, не! Няма да са 15%, ще бъдат 5%; 3-4-5%”. В крайна сметка цените скачат с толкова, с колкото той се договори с монополите. А кои са монополите? Ще кажа няколко думи за тях. След като господин Семерджиев се договори, вероятно получава своето – казвам „вероятно”, нямам данни, но тези дни излязоха публични данни от имотните и имуществените декларации на длъжностните лица, сред които е и той, и стана ясно, че господин Семерджиев си е купил скъпа лимузина и имот на Черноморието със заплатата си на държавен служител?! Дали пък няма полза от това, че той върши услуга на монополите непрекъснато? Това е един въпрос, който оставям риторичен, отворен. Нека правителството да отговори на него, защото правителството, министър-председателят е този, който го назначава. Нашият призив е веднага да бъде уволнен господин Ангел Семерджиев, който допуска чуждите монополи ЧЕЗ, EVN, Е.ОН да си играят с джоба на българския данъкоплатец, да го обират периодично, системно, да трупат огромни печалби, да ги изнасят от страната и да пълнят, забележете, пенсионните фондове на Чехия, например. ЧЕЗ – чешката държавна компания, 100-процентово държавна компания владее една трета от българското Енерго днес. То беше подарено почти без пари по времето на Сакскобургготски. Много пъти съм говорил за тази сделка, много пъти сме критикували тези сделки и много пъти сме казвали, че те са криминални. Нещо повече! Преди известно време същата Комисия за водно и енергийно регулиране направи одит на трите ЕPП-та, на трите електроразпределителни дружества. Оказаха се невероятни нарушения – десетки, десетки нарушения в един дебел доклад, който първо беше направен опит да бъде укрит тук от съответната комисия, но ние го публикувахме на страниците на всекидневника „Атака”. Целият доклад! От този доклад се вижда, че в момента правителството има предостатъчно основание да отнеме лицензите, да прекрати договорите незабавно с трите, ще ги нарека мафиотски, с по-мека дума не мога да ги нарека, компании ЧЕЗ, EVN, Е.ОН, които ограбват българския избирател, българския потребител, българския данъкоплатец от години! Това се позволява и от днешното правителство. Пак казвам, десетки нарушения са установени от одитен доклад на държавната комисия! Никакви мерки! Никакво прекратяване на договор! Когато някой не си изпълнява задълженията, когато страна по договора нарушава уговорките, той трябва да бъде прекратен. Защо българското правителство не прекратява договорите с трите чужди компании, които източват богатството на България, парите на българския пенсионер, за да го вкарват в чужди пенсионни фондове? След това чуваме, че няма пари за пенсии повече. Как ще имаме, след като те изтичат? ЧЕЗ ги изпомпва и ги влага във фондовете на чешкия пенсионер! Българският беден пенсионер храни чешкия по-богат пенсионер! Това в момента е положението с ЧЕЗ и с ЕРП-тата. Да не говорим за ЕVN, да не говорим за Е.ОН! Същото положение – лоши услуги, влошаващи се услуги, непрекъснато покачване цената на тока и отвратително отношение с клиентите. Това е кратката характеристика на тези три дружества. Сега българската държава в лицето на ДКВЕР и господин Семерджиев им подаряват още повече печалба, позволявайки им да вдигнат цената на тока с 3 до 5%!? На какво отгоре? Никакво основание няма! При положение, че тези три компании завариха българското Енерго с изключително много големи вложения от държавата, няколкостотин милиона бяха вложени преди това и нямат никакви основания сега да твърдят, че те щели да инвестират, отново да обновяват и така нататък. Нищо подобно! Те нищо не обновяват, нищо не правят, освен да изпомпват печалба от България! И тук нашето настоятелно искане към правителството и към министър-председателя е да отстрани от поста незабавно господин Семерджиев като шеф на Държавната комисия за водно и енергийно регулиране, защото тази комисия може да каже: „Да, ще се качи токът” или „Не, няма да се качи!”, но тази комисия сега казва на монополистите: „Да, заповядайте още печалба! Ето ви още стотици, стотици милиони да изнасяте от България!”. По тази причина господин Семерджиев трябва да си отиде час по-скоро. И нещо повече! Трябва да се направи смяна в модела изобщо, в икономическия модел на България. Моделът, по който тези чужди монополи ограбват българския потребител, трябва да бъде сменен. Ето това ние от „Атака” наричаме колониален модел на България. Днес нищо печелившо в България не е в български ръце, мога да го кажа. С много, много малки изключения всички големи фирми, в които потъват парите на данъкоплатците – дали това са мобилни оператори, дали са електроразпределителни дружества, дали са вериги от хипермаркети, са чужди компании, които изпомпват, източват парите на България. Затова в момента ние нямаме пари, Казваме, че нямаме пари за образование, за здравеопазване, за социални дейности и така нататък и искаме те да бъдат орязани още повече с параметрите на пакта, който казва, че държавното преразпределение ще се свива, ще се свива, ще се свива докато накрая от много свиване поизмрат известно количество българи, та да останат само тези, които заслужават. Ето това е горе-долу философията на тази политика. Тя е колониална, тя е неолиберална, тя е глобалистична! Само че в света именно финансовата криза дава знаци, че трябва да се води друга политика, друга икономическа философия. Неведнъж от тази трибуна съм говорил, че е нужно такава икономическа философия да бъде прилагана и в България. Но тя категорично отхвърля методите на монополизъм на чужди компании, наднационални компании, които по един монополистичен и привилегирован начин получават икономическа територия в България, след което правят каквото си искат и биват поощрявани вместо да бъдат пресичани от държавните комисии, каквато е ДКЕВР. Като заключение, понеже тук е и финансовият министър, искам да се обърна и към него – той е вицепремиер, за да му кажа, че политиката, която води ГЕРБ в момента, не е в интерес на българския народ. Направете така, господин Дянков, че да не се увеличи нито с 1% цената на тока! След като замразихте доходите, замразете и цените на тока, цените на парното! Как ще го направите, е Ваша работа – Вие сте специалистът, Вие сте икономистът, Вие сте експертът!

Направете така, че когато има замразяване на доходите, да има замразяване и на цените на най-необходимите стоки и услуги! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители! Господин министре, известно е, че България е вземала по времето на комунизма огромни заеми, които изплащаме и в момента, но е по-малко известно, че тя също е давала кредити на голям брой държави. Списъкът на държавите прилича на географски справочник. Те са изписани тук при мен на три страници, може би са и повече, включва и голям брой държави от Азия, Африка, Латинска Америка. Даже и Съветският съюз е попаднал сред тези, които са получили кредити от България. Пикът на кредитите е особено голям от 1983 г. нататък (показва графика) до 1986 г., когато достига дори до милиард и половина. Също тогава е пикът на раздаваните партийни помощи на марксистки революционни партии. Огромен е пикът тогава, през същия период. В този период също има пик и на опрощаване на кредити и разсрочването им. Това също съвпада и с периода, когато масово се създават задгранични дружества и се изнасят значителни средства от България в тях. Моят въпрос към Вас е базиран на Решение, прието от Тридесет и деветото Народно събрание на 19 май 2005 г., обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 45 от 2005 г., по Доклада на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставени на други държави, произходът на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е осъществено, държавите – кредитополучатели, и действията на правителствата след 1990 г. по събирането на тези кредити. Има препоръка към Четиридесетото Народно събрание да продължи тази дейност. Тогава нищо не е направено от Народното събрание. Затова сега се обръщам към Вас със следния въпрос: Какви мерки са предприети от правителството и в частност от министъра на финансите за събиране на кредити, отпуснати на други държави, в периода преди 1990 г.? Каква е събираемостта на тези вземания към настоящия момент? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тошев! Основната част от вземанията на Република България, възникнали в периода до 1990 г., главно през 80-те години, както Вие коректно казахте, са формирани в резултат на предоставени правителствени кредити и също в изпълнение на подписани междуправителствени споразумения и протоколи. В рамките на мандата на нашето правителство сме започнали преговори за връщане на тези кредити с шест страни длъжници. През 2010 г. бяха финализирани споразумения за уреждане на българския правителствен дълг – вземания от страна на България, със Сирийската арабска република и с Виетнам. Продължава текущото изплащане на никарагуанския правителствен дълг в съответствие със Споразумение от 2002 г. В резултат на предприетите от нашето правителство действия за 2010 г. в държавния бюджет на страната ни бяха реализирани валутни постъпления, съответстващи на 17 млн. лв. Пояснявам: когато има веднъж споразумение, то обикновено се разплаща в продължение на няколко години, обикновено за пет години. На 20 април 2011 г. беше подписано споразумение с правителството на Република Замбия за връщането на техния дълг към България. В преговори сме за уреждане на монголските правителствени задължения към Република България – това е четвъртата държава, за която споменах, както и на задължения от Украйна и от Черна гора. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, благодаря за този отговор, но това са скромни суми в сравнение с това, което е било раздадено. Моля Ви, когато стъпвате на решението на Тридесет и деветото Народно събрание, да внесете в парламента подробна справка по този въпрос, тъй като двете минути за парламентарен контрол са крайно недостатъчни за дебати по тази тема, за да можем да се запознаем цялостно с проблема за събирането на отпуснатите кредити от България.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Тошев, поемам ангажимента като финансов министър да предоставя на Народното събрание подробен анализ не само за 2010 2011 г., а може би е по-добре да се направи анализ в рамките на последните 5-10 години точно какви мерки са предприети, с кои държави и, разбира се, както казахте, има още дълъг списък държави, с които все още предстоят такива преговори. Поемам този ангажимент. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа министри! Моят въпрос е за намерението на правителството да проведе стрес тестове за проектираните руски реактори за АЕЦ „Белене”. Уважаеми господин заместник министър-председател, тъй като няма споразумение за изграждане на АЕЦ „Белене”, Европейската комисия не предвижда провеждане на стрес тестове за проектираните от руска страна реактори. Рискът за България е особено голям, защото може да се съгласи да внедри ядрена технология, която не отговаря на европейските изисквания за безопасност след катастрофата във „Фукушима”. В тази връзка моят въпрос към Вас е: ще поискате ли руските реактори да отговарят на същите изисквания, както действащите ядрени реактори в Европейския съюз?

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Костов, краткият отговор на въпроса Ви е: да, след аварията в японската ядрена централа „Фукушима” Съветът на Европа прие декларация, цитирам: „Безопасността на всички ядрени централи в Европейския съюз трябва да бъде прегледана на основата на всеобхватна и прозрачна оценка на риска” – така наречените стрес тестове. Предвижда се стрес тестовете да се провеждат за атомни електроцентрали, намиращи се в експлоатация към 30 юни 2011 г., както и на строящи се АЕЦ с лицензиран проект. Независимо че АЕЦ „Белене” не попада в обхвата на европейските стрес тестове, защото както Вие казахте, няма все още такъв проект, от националния ядрен регулатор – Агенцията за ядрено регулиране, вече е изискано в рамките на лицензионния процес да бъде изготвен отделен анализ на базата на приетата от Европейската комисия методология за стрес тестове на техническия проект на АЕЦ „Белене”. Позицията на нашето правителство е ясна по отношение на безопасността на ядрените централи: това е абсолютно условие както за функциониращата ни електроцентрала, така и за евентуални нови такива. Необходими са също така инвестиции за повишаване на безопасността на централите и свързаните с това нови технологии. В тази връзка България, а и аз като заместник министър-председател напълно подкрепяме предприетите от Европейската комисия стъпки за уеднаквяване на начина за оценка на безопасността. Подкрепям също усилията на Европейската комисия, която работи със страни извън Европейския съюз и с някои от нашите съседки, във връзка с организирането и оценяването на техни атомни електроцентрали или евентуални нови такива проекти. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер! Аз съм удовлетворен от Вашия отговор, а това много рядко ми се случва на трибуната на Народното събрание да го кажа. Искам да кажа защо съм удовлетворен. Първо, заради голямата Ви загриженост за ядрената безопасност в страната, заради стратегическото мислене по отношение на възможността България да внедри ядрена технология, която не отговаря на изискванията на останалите европейски страни за безопасност, което би влошило много авторитета на страната. Това означава, че Вие сте далновиден и предвидлив в изключително важно отношение, защото ако не направите това, след като светът е получил такъв катастрофален пример, какъвто е „Фукушима”, България десетилетия наред ще бъде упреквана, че е допуснала да създаде такъв риск на своята територия. Пожелавам Ви да бъдете твърд и последователен в реализирането на тази политика. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, господин вицепремиер! В Четиридесет и първото Народно събрание вече 17 народни представители са народни представители от прекратили съществуването си парламентарни групи, напуснали или изключени – това са легалните термини, а не независими, както често се говори за тях. Според правилника те не могат да преминават от една парламентарна група в друга, но според приетия поради конюнктурни причини от тройната коалиция в края на миналото Народно събрание закон, тези народни представители получават парите, като се определят към други политически сили, а не към тези, чрез които са влезли, като субсидия. Темата е широко дискутирана напоследък. Вие обаче сте човекът, който е оторизиран да даде отговор на въпросите, които вълнуват българския данъкоплатец, българската общественост и медиите. Въпросът ми към Вас е конкретно и поименно да отговорите за всеки един от тези народни представители: към коя партия е заявил своята принадлежност? Към коя партия се отправя или се изплаща полагащата се субсидия на глава на народен представител, а не както по принцип е замислен законът още от 90-те години – партиите да получават парите за осъществяването на своята дейност. Кога е станало това? В какъв размер са сумите, изплатени до този момент?

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! Министерството на финансите разпределя държавната субсидия на правоимащите политически партии и коалиции в съответствие с действащия закон, който, както Вие коректно казахте, е от времето на предишното правителство. Представените от независимите народни представители декларации в Министерството на финансите са само за целите на правилното разпределяне и предоставяне на субсидията. Ние използваме и съхраняваме тези декларации с оглед на законосъобразното разпределение на тези парични средства. Декларираната от независимите депутати принадлежност съдържа лична информация по смисъла на Закона за защита на личните данни. Министерството на финансите следва законите. Въпрос на решение на Народното събрание е какви да са тези закони, конкретно и Законът за политическите партии. Въпрос на решение пък на самите народни представители е те да решат да обявят своята политическа принадлежност. Благодаря за вниманието.

Господин Дянков, не съм чувал от Вас във всичките Ви отговори в Четиридесет и първото Народно събрание толкова незадоволителен отговор. Този Ваш отговор се очаква с интерес от цялата българска общественост. Просто е несериозно да отговорите по този начин. Явно е, че бягате не от отговорност, защото тук не се касае за отговорност, а за едно елементарно Ваше задължение да оповестите нещо, което става в министерството, на което Вие сте министър. Ние от самото начало казваме, че изглежда това е една от най-строго охраняваните тайни в българската държава. Някога, през комунизма имаше списък на сведения и данни, които представляваха военна и държавна тайна. Не знам дали е спуснат отнякъде някакъв такъв секретен списък, такъв не е приеман в българското Народно събрание, относно това. Мисля, че на Вашия отговор, подобен на този, вчера или завчера се смяха репортери. Защото могат да бъдат данни само личните данни на депутатите, така наречените независими, относно ЕГН-тата им, но не и другото. Българският гражданин, българският данъкоплатец е длъжен да бъде информиран. Той трябва да знае къде отиват неговите пари. Това не може да бъде класифицирана информация, защото има закон и ред, според който определени факти и обстоятелства представляват класифицирана информация. Така че Вашият отговор за мен не е нищо друго, освен бих го нарекъл нескопосан опит да се скрие от българската общественост и от политическите сили тази информация, която в една нормална държава, дори не толкова нормална и не демократична, а в крайна сметка ние сме член на Европейския съюз, трябва да бъде широкодостъпна и широкоизвестна. Аз мисля, че и другите политически сили ще Ви задават този въпрос. Този въпрос ще стои и ще витае в политическото пространство и неотговарянето на него само ще Ви дискредитира. Тази тайна не може да бъде тайна дълго време. Предприемат се по различни начини, по различни линии и различни направления действия от различни страни за изясняването на въпроса.

Така че аз Ви съветвам в най-скоро време достойно и ясно, както повеляват задълженията Ви на министър, да отговорите на този елементарен въпрос и да обявите тази информация, която дължите на българските граждани.

Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с увеличението на пенсиите, тъй като още в предизборната кампания на Политическа партия ГЕРБ бяха заложени определени индикации и обещания към българските пенсионери за увеличаване на пенсиите и най-вече на вдовишките пенсии. Това нещо, разбира се, не се случи. Имаше последващи обещания за увеличение на пенсиите от тази нова година. Стана ясно обаче, че в бюджета не са предвидени такива средства и евентуално би се търсила възможност за увеличение на пенсиите от м. юли 2011. Увеличението на пенсиите от юли не се сбъдна, тъй като тогава се обясни, че няма необходимите средства и възможности за увеличение на всички пенсии. Но тогава от Ваше интервю стана ясно, че не приемате вариант за увеличаване на една част от пенсиите, тъй като това е несправедливо и трябва да се търси друг вариант за увеличаване на пенсиите. Пак казвам – цитирам Ваше интервю, което четох тогава във вестниците. Към 1 юли, което е днес, става ясно, че пенсиите също няма да бъдат увеличавани нито поотделно, нито общо. Разбирам, има решение на Министерския съвет за евентуално увеличаване на пенсиите от 1 септември тази година. Става въпрос обаче за увеличение само на вдовишките пенсии и на никои други. Става въпрос за увеличение от 6,5% спрямо предходното изплащане на вдовишките пенсии, защото тогава бяха 20% от пенсията на починалия съпруг, сега стават 26,5%, така че с 6,5%. Във връзка с това, имайки предвид тази последователност, която, ако може да се нарече последователност, според мен не е последователност, а моментни решения с неясен характер, моят въпрос е последно от коя дата, от коя година и най-вече кои точно пенсии ще бъдат увеличавани. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Горов. На заседанието си на 29 юни тази година, последното заседание на Министерския съвет, ние разгледахме и одобрихме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Една от основните мерки, предложени със законопроекта, е насочена именно към повишаване на доходите на пенсионерите. От 1 септември 2011 г. се предвижда да бъдат увеличени така наречените вдовишки пенсии с една трета. От това увеличение ще се възползват около 700 хиляди пенсионери. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Дянков, много умело се опитвате да боравите с „една трета”. Една трета е 6,5% и нищо повече. Шест цяло и пет процента увеличение на вдовишките пенсии! И за да е ясно и на Вас, и на тези, които ще получават тези пари, искам да Ви кажа какво би се случило с това увеличение при пенсия на починалия съпруг 200 лв. Досега живият вдовец е получавал 40 лв. върху неговата пенсия. С новото увеличение, което Вие казвате е една трета, той ще получава 53 лева. Искам да Ви кажа обаче, че от по-старите хора, които бяха пенсионирани, неголяма част от тях получаваха пенсия от 200 лв., получаваха по-малко, което значи, че в края на краищата вдовишката пенсия ще се увеличи между 7 и 13-14 лв. на месец. Сами си давате сметка, че при увеличението на тока и на парното от 1 юли 2011 г., при увеличението на цените на хранителните продукти от първа необходимост ежемесечно, при инфлацията, която е натрупана – над 10% вече през тези две години от управлението на ГЕРБ, това увеличение на пенсиите, и то само на вдовишките, е крайно недостатъчно и крайно неадекватно към момента. Една част от тези хора са обречени на глад, други отиват на смърт, защото основните разходи на по-възрастните хора са за лекарства и храна! Когато не могат да си купят лекарствата, които също вървят нагоре, в края на краищата се получава едно-единствено нещо. Нали знаете какво става? Давате ли си сметка?

Тези хора просто умират! Умират! Ето, това се случва в България. (Реплики от ГЕРБ.) Това вие трябва да го знаете! Вие ходите по избирателните си райони и трябва да ги виждате тези работи. Не знам защо и как не ги виждате. В момента обикалям цялата област. В Кирчево има...

...вече над 100 хил. лв. задължения в магазините, което е факт!

Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, господа министри, уважаеми колеги, уважаеми гости! Господин Дянков, практиката на правителството да спасява бюджета за сметка на бизнеса отново е факт. Стотици милиони левове все още не са платени на фирмите, спечелили конкурси за обществени поръчки, извършили съответните услуги на държавната администрация. Според предприемачи задълженията на хазната са най-сериозни в строителния бранш, където неизплатените суми са около 200 млн. лв. Отделно държавата дължи и бави 100 милиона към доставчици на медицинско оборудване и консумативи. Компютърните компании също страдат от некоректността на министерства и агенции. Подобно е положението и с общините. Около 200 милиона са дълговете на общините, като част от неизплатените суми са по национални проекти, чието финансиране се споделя от държавата. Все още държавата не е превела над 200 милиона на Българската банка за развитие, която миналата година пое ангажимента да плаща задълженията на бюджета към фирми, които се съгласиха под натиск да намалят своите вземания между 7 и 10%. Правителството се опитва да крепи бюджета, като не бърза да възстановява данък добавена стойност. Има данни, че бюджетът има да връща на частния сектор между 500 и 600 млн. лв. данъчен кредит. През 2009 г. възстановяването на ДДС бе умишлено забавено. Миналата година не бе по-различно. Сега е същото. Господин министър, не осъзнавате ли, че, неплащайки на бизнеса за изпълнени обществени поръчки (сигнал от председателя, че времето е изтекло), на общините – по национални проекти, невъзстановявайки ДДС, вие нанасяте сериозен удар върху бизнеса и върху икономиката на страната? Във връзка с това въпросът ни към Вас е: в какъв размер са задълженията на държавата и в какъв срок ще бъдат изплатени?

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Янева, данните показват, че неразплатените в срок задължения към доставчици и изпълнители от страна на централната власт са намалели с над 400 млн. лв. спрямо отчетените към 31 декември 2009 г. и в края на месец май 2011 г. общо възлизат на 206 млн. 500 хил. лв. Още към края на 2010 г. почти всички министерства и ведомства вече бяха разплатили просрочените си задължения към бизнеса. Единствено три министерства все още отчитат по-значителни в размер просрочия – Министерството на отбраната, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на вътрешните работи. Голяма част от тези отчетени просрочия са по проекти и договори, по които се извършват проверки или се води досъдебно производство. Такъв пример е корекцията на р. Арда, гр. Кърджали, където има 24 милиона или над 10% (12%, за да бъдем коректни) от всички дължими са заради този проект. Друга част са по международни договори – това е главно в Министерството на отбраната, за доставка на специална продукция. По тези договори в момента и от началото на нашето правителство се водят успешни преговори за подписване на допълнителни споразумения, които намаляват или съответната доставка на специална продукция, или цената. Последната част от тези просрочия са към фирми доставчици, които не са предприели действия да уредят своите вземания през 2010 г. чрез механизма за уреждане на възникнали задължения по републиканския бюджет чрез Българската банка за развитие. С други думи, по тяхно решение те не са дошли да си вземат парите. По втората част от въпроса. Невъзстановеният данък добавена стойност с изтекъл срок за възстановяване към края на месец май 2011 г. е в размер на 290 млн. лв., от които обаче 205 млн. лв. са на задължени лица, към които са издадени заповеди за възлагане на ревизия и към настоящия момент тези ревизии не са приключили. С други думи, тези 250 милиона са в рамките на закона. Останалите 85 милиона са на задължени лица, на които са издадени заповеди за спиране на сроковете за възстановяване. Само за сведение, към края на месец юли 2009 г., когато вие излязохте от власт, невъзстановеният ДДС е бил над 420 млн. лв. – доста по-висок, отколкото в момента. Към 30 юни 2011 г., вчера, в Агенция „Митници” няма невъзстановен акциз – нула. Благодаря за вниманието.

Господин вицепремиер, мислех да Ви кажа в репликата, че Вашата политика по отношение на бизнеса е непоследователна, но след този нагъл отговор ще Ви кажа нещо друго. Господин Дянков, Вие системно и последователно лъжете българския бизнес, българското общество и българския парламент, и аз сега ще Ви го докажа. Решение на Министерския съвет от 1 април 2010 г., в което Вие пишете: „Ще изплатим в пълен размер до края на юли 2010 г. всичко дължимо към българските фирми. Ще възстановим в срок ДДС и акциза на фирмите”. Декември 2010 г., шест месеца по-късно, след като е трябвало да изпълните това задължение – Ваше изказване. През месец декември все още дължите 200 милиона на българския бизнес и казвате: „Ще ги изплатим в първите два месеца на 2011 г.”. Месец март – стенограма от заседание за парламентарен контрол, в отговор на мой въпрос, тоест два месеца по-късно, след като вече сте обещали, че ще изплатите: „Нашите задължения към българските фирми възлизат на 205 млн. 800 хил. лв. Усилията на правителството са насочени към трайно решаване на проблема с просрочените задължения.” Толкова трайно – ето официалната справка на Министерството на финансите, която е на вашата страница, където пише, че към момента дължите 431 млн. 472 хил. лв.! Тоест двойно сте увеличили задълженията към българския бизнес! Не лъжете по отношение на предишното управление! Оставихме управлението, по същата такава официална справка, с 37 млн. лв. задължения. Вие сте персонално виновен за удара по българската икономика, за това, че не платихте на българските фирми; персонално виновен за това, че вследствие на такива действия намаляха приходите от данъци в бюджета, фалираха малки и средни предприятия, междуфирмената задлъжнялост скочи до 157 млрд. лв., фирмите освободиха работници от работа и покачиха безработицата! Вие сте персонално виновен и отговорен, а в политиката отговорността се носи само по един начин – чрез оставки.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, до преди една година Търговският регистър беше най-добре работещата електронна система в България, най-добрият регистър, най-добрата електронна база данни, най-популярната електронна услуга – едно огромно улеснение за бизнеса, администрацията и гражданите. От края на миналата година обаче това вече не е така. Проблемите станаха хронични, опашките пред гишетата на Агенцията по вписванията – огромни, забавените регистрации – по-дълги от 30 дни, безсмислените откази доведоха до голямо напрежение и късане на нерви от страна на бизнеса. Случи се и нещо по-лошо – безпрецедентен срив на Търговския регистър вече няколко пъти за по няколко дни, което практически блокира целия бизнес, блокира оборота и създава колосални затруднения както на бизнеса, така и на администрацията. Най-често срещаният отговор, когато човек се опита по електронен път да получи справка от електронния регистър, е „Достъпът невъзможен” . След срива в системата през февруари аз Ви зададох въпрос в парламентарния контрол, на който Вие ми отговорихте, че няма никакви проблеми, че сте сменили ръководството и че новото ръководство работи решително и умно. В резултат на това решително и умно работещо ръководство последва нов още по дълъг срив в системата на Търговския регистър и той преустанови на практика своята работа от 29 май до 5 юни тази година. Промените продължиха и след този срив. Продължава да е затруднен достъпът на гражданите, на фирмите и на администрацията до тази електронна услуга. Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете конкретно за преодоляване на проблемите в Търговския регистър? Очевидно вече сте направили кадровата чистка, така че се очаква да предприемете някакви други действия, та системата, която работеше безотказно в рамките на предишното управление, да продължи да ползва бизнеса и гражданите и по време на Вашето ръководство.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, там е работата, че проблемите са били и през 2007 г., и през 2008 г., и през 2009 г., но да се върнем към въпроса, който задавате и който няма нищо общо със сривове и проблеми, които вие изредихте. Не знам защо бихте искали да има неща, каквито в обективната действителност не съществуват. През първото полугодие на 2011 г. проследихме, че има значително повишен потребителски интерес към регистъра и източване на информация от базата данни, което наложи ръководството и групата, която най-сетне структурирахме през 2010 г. за поддръжка на информационната система, да потърси технически решения за облекчаване на електронния достъп до регистъра. Специалистите намериха техническо решение, за да облекчат този достъп и да повишат производителността на машините, та проблемът да бъде решен. И това е видимо. Вследствие на добавената от специалистите допълнителна изчислителна мощност последва почти двойно увеличение на производителността и достъпът на интернет-потребителите беше подобрен до състояние – неограничен брой връзки, колкото позволяват ресурсите на процесорите в момента. Във връзка с казаното искам да отбележа още, че нито една система, особено такава сложна, каквато е тази на Търговския регистър, не може да функционира нормално, ако до нея има неконтролиран достъп, както и при неправомерно изтегляне на големи масиви от данни на търговци. Вие много добре знаете, че ние поискахме изключителни законодателни изменения за регистриран достъп до Търговския регистър, за да може да работи той не като мрежа, подобна на Google, в която всеки без проблеми и без ограничения може да тегли информация колкото иска. Този пропуск беше частично поправен. В момента ръководството на агенцията разработва Стратегия за информационно и технологично обновяване на Търговския и на Имотния регистър, за да може да работи още по-добре. В момента ние обслужваме над три хиляди потребители и в периода на подаване на годишните финансови отчети, тази година за дружествата с ограничена отговорност, който приключи вчера – 30 юни 2011 г., броят на заявленията, постъпили в агенцията, надвишава 19 хиляди на ден. Спешните мерки на новото ръководство дадоха резултати за първи път, откакто е заработил Търговския регистър. При подаването на годишните финансови отчети нямаше никакви опашки и гражданите бяха спокойни. Освен това искам да отбележа, че и произнасянията на длъжностните лица по регистрацията се осъществява в рамките на законовия срок, дори в доста по-кратки срокове. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Уважаема госпожо министър, нямам обяснение защо тук, от тази трибуна се опитвате да отричате очевидни факти и проблеми, които са известни на всички български граждани. Естествено е електронният регистър като най популярната електронна услуга да е достъпен и да представлява интерес за стотици хиляди български граждани. Това е съвсем нормално и естествено. Това беше целта и на реформата, която беше предприета от предишното управление, та търговският оборот да стане публичен, прозрачен и ясно проверим от българските граждани. В чисто правен смисъл аз нямам обяснение на термините, които използвате, защото достъпът до тези данни и ползването им е право на всеки български гражданин, на всяка институция. Няма как достъпът да бъде наречен „източване на данни”. Ако трябва да бъдем коректни, със своите законодателни предложения вие не решихте, а създадохте част от проблемите в Търговския регистър, тъй като пред перспективата достъпът да стане регистриран, да стане платен, естествено е, че гражданите предприеха необходимите действия, за да се снабдят предварително с нужната им информация за различни фирми. Така че проблемът беше създаден от мнозинството в тази зала, когато банките, адвокатските дружества и нотариусите решиха да се снабдят с тези данни, които предстоеше да им бъдат практически ограничени. Така че вие не решихте, а създадохте този проблем. Това, което се очакваше от Вас, беше да предприемете конкретни действия за неговото техническо решаване. Защото когато става дума за електронен регистър и електронна база данни, най-нормалното е IT технологиите да бъдат обновявани поне годишно, а не средствата да се използват за други цели, включително и за допълнително материално стимулиране, какъвто е моят следващ въпрос.

Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! От пресата научихме, че в Министерството на правосъдието в началото на тази година служители, включително на министерството, са получили като допълнително материално стимулиране суми в размер от по няколко хиляди лева. Тази информация съвпадна с информацията за срива в системата на Търговския регистър, тоест в момента, в който гражданите не можеха да получат достъп до тази електронна услуга. Бяхме уведомени, че за добра работа служителите от Агенцията по вписванията и от Министерството на правосъдието са си раздали премии за добра работа. Бюджетът на Търговския регистър, сумите, които той генерира от такси, от бизнес и от гражданите, е в рамките обикновено на 60 - 80 млн. лв. Двадесет и пет процента от тези средства би следвало да се използват за техническо обновяване на Търговския регистър и едва една по-малка сума – за допълнително материално стимулиране, и естествено в случаите, в които се покажат добри резултати. По моя сметка и в най-лошия случай, ако оборотът на регистъра е в рамките на 60 милиона, поне 15 милиона би следвало да се използват за техническо обновяване. Информацията е, че за това регистърът не харчи нито лев, но пък за сметка на това са раздадени премии на служители от Министерството на правосъдието. Нашият логичен въпрос, и той съвпада с очакванията на гражданите и най-вече на бизнеса, който страда от проблемите в регистъра, е: да кажете какъв е размерът на тези премии? Кои лица са ги получили и по какъв начин са били разпределени? Дали служителите, които остават и след работно време, са получили такова допълнително материално стимулиране, или е раздадено по високите етажи в Министерството на правосъдието? Очакваме отговор.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, уважаеми господин Миков, на вашия въпрос отговарям следното. На 16 май 2008 г. Четиридесетото Народно събрание е приело изменение и допълнение на чл. 39, ал. 1 от Закона за Търговския регистър, в който е регламентирано, че двадесет и пет на сто от събраните по закона такси, глоби и имуществени санкции, наложени за нарушения по закона, постъпват като собствени приходи в бюджета на Агенцията по вписванията. Част от тези средства, не двадесет и пет, а десет на сто, се разпределят като допълнително материално стимулиране към основната заплата на служители от централната администрация на Министерството на правосъдието. В съответствие със закона и с Наредба № 9 от 3 октомври 2008 г. за определяне на условията и реда за допълнителното материално стимулиране към основната заплата на служителите от централната администрация на Министерството на правосъдието, пряко ангажирани в подпомагане дейността на Търговския регистър и на Централния регистър по особените залози, са раздадени част от тези 10%. Двадесет процента от този размер от отчисленията за първото тримесечие не са разпределени и ще бъдат върнати в бюджета. От 2009 г. м. август до края на 2010 г. на тези служители не са раздавани допълнителни материални стимулирания в никакви размери. Бих искала да ви кажа, че конкретната сума е раздадена на 47 души от централната администрация, които са ангажирани с работата на Агенцията по вписванията и размерът на тези суми е в размер на две средни годишни работни заплати. Средната годишна заплата в централната администрация е около 1100 лева. Тези 47 служители за 3 месеца се получили по две средни работни годишни заплати. Или за месеците януари, февруари и март те са получили средно по по-малко от една средна годишна работна заплата. Това са суми, които се дължат по закон и които съответният ръководител на ведомството преценява и има право да раздаде. Те са съгласувани също и с министъра на финансите. В следващите тримесечия, като ръководство на Министерството на правосъдието, ако решим, отново ще раздадем на служителите от централната администрация допълнителни материални стимулирания. Така преценяваме и така следва да бъде: хората, които работят, трябва да бъдат и стимулирани.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, тези служители са получили от министерството, не от Агенцията по вписванията, чиито собствени приходи е възможно да се разпределят за допълнително материално стимулиране, за 3 месеца по около 2200 лева. Както и да ги разпределяте по месечно, по дневно, по нощно – получили са по 2000, 47 души. Интересно по какъв начин? Интересно има ли хора от политическия кабинет в тази работа? Това е възловият въпрос? Най-интересното е, че вашето правителство казва на народа: „Затягайте коланите!” В същото време се раздават едни пари и то, забележете, за работата на Търговския регистър точно в месеците, когато стана голямата каша и големите скандали. Има нещо гнило в цялата история. Този въпрос ще трябва да се изчерпа докрай – да се види кои са тези хора, как са били съпричастни към дейността на Търговския регистър на Агенцията по вписванията, как се е подобрила дейността му от тази тяхна намеса, за да получават на 3 месеца по 2200 лева отгоре? Иначе, на целокупния български народ се казва: „Стискайте зъби и затягайте коланите!” Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, през 2007 г. е прието регистърното производство и е определена нормативната рамка за изпълнение на Директива на Съвета за изменение, с която се въвежда регистърно производство и ред за издаване на удостоверения за европейски дружества – европейки обединения по икономически интереси, Европейски кооперативни дружества при преобразуване. Свободното движение на капитали и участието на България в Европейския съюз предполага възможността тези правни форми на икономическа дейност да бъдат свободно вписвани в България. В началото на 2009 година е довършена правната рамка. Имаме пълна правна рамка за възможността за вписване. Две години оттогава досега няма фактическа възможност. Какъв член сме ние на Европейския съюз, когато идва човек от Европа и казва: искам да впиша Европейско кооперативно дружество или Европейско обединение по икономически интереси, или Европейско дружество по смисъла на Регламент 2157 /2001 г., когато същата тази агенция, от която сте си раздали горе премиите, не може да осигури вписването на тези дружества? Сама разбирате, че в много висока степен това е и неизпълнение на ангажименти на България, заради които би трябвало да има санкции. Хайде, първата година, оглеждате се в обстановката. Втората година трябва да се предприемат действия. Отиваме в третата година...

Защо не се прилага Глава ІІа от Закона за Търговския регистър и може би е добре да се каже откога ще може тези Европейски дружества да се вписват и в България, която е член на Съюза от 2007 г. Мерси.

Благодаря, господин председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков. Истината е, че през месец септември или може би беше още месец август 2009 г., господин Миков, аз зададох на старото ръководство на Агенцията по вписванията същия въпрос, който и Вие зададохте. Само че за разлика от Вас, аз не ги попитах защо не са започнали работа през 2008 г., когато е изменен Законът за Търговския регистър, а ги попитах защо не са започнали работа още от 1 януари 2007 г. За регламентите няма нужда да пишем български закони. Те действат непосредствено и още оттогава Търговският регистър е трябвало да започне, да предприеме стъпки, за да може да се изпълняват и тези европейски предписания. Във връзка с това още през есента на 2009 г. предприехме действия относно осигуряване на законосъобразното функциониране на Търговския регистър, свързано с доразвиване на информационната му система. Беше извършен анализ на съответствието на възможностите на информационната система с действащата нормативна уредба. Оказа се, че към системата е необходимо да бъдат разработени и внедрени допълнителни функционалности. За да бъдат внедрени тези функционалности, беше стартирана обществена поръчка. Вследствие на мое искане до Сметната палата се получи и докладът от Сметната палата, който за съжаление регистрира недобро управление на Търговския регистър, с което, разбира се, са били свързани и недоброто функциониране на регистъра през цялото време, откакто той е създаден. Поради допуснати нарушения и поради недостатъчно финансиране през 2010 г. тази обществена поръчка трябваше да бъде прекратена. Едва новото ръководство на Агенцията по вписванията предприе мерки и обществената поръчка, благодарение на която ще можем да изпълним ангажиментите си поне по тези няколко регламента, за които Вие говорите и за които сте абсолютно прав – вече е стартирала. Надявам се много скоро макар и на тези субекти, които са поискали и са по-малко от пръстите на едната ръка, те до момента са само две, да можем да впишем и да направим услугата за вписване. Това е, което мога да ви кажа с уверенията и желанието наистина, след като успя да стартира поръчката, да успеем да заработим в съответствие с регламентите, за които е създадена законодателна база 2008 г., но, разбира се, само това не стига. Вместо да бяха писани закони, да бяха предприети конкретни мерки и законосъобразни действия по възлагане и по изпълнение на поръчките. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо министър, вместо съвети към предишните управляващи какво е трябвало да правят, Вие трябваше за две години – явно сте били запознати с проблема 2009 г. – да направите реално нещо за неговото решаване. Не сте направили, ама абсолютно нищо. И тези оправдания, че сте писали нормативни решения в края на 2009 г.?! В „Държавен вестник”, бр. 6 от 2009 г., когато Вие сигурно не сте и сънувала, че ще ставате министър, са определени начинът за записване, начинът на вписване на европейските обединения, начини за издаване на удостоверения. Пълната правна рамка и образците са изготвени в началото на 2009 г. От началото на 2009 г., сега сме юли месец 2011 г. – нищо не сте направили. Това, че е имало доклади на Сметна палата и прочие, това е несъотносимо към решаването на толкова важен въпрос. Вие сега се оправдавате, че били малко кандидатите. Може ли да бъде основание и някакъв аргумент да не си изпълниш задълженията по европейски актове, че били малко кандидатите? Ами те хич няма да бъдат. Никое европейско дружество няма да идва в България, защото няма условия да се впише в съответствие с регламентите и в съответствие с директивите. Общите Ви разсъждения по това кой какво законодателство правел, какво се правело – Вие и по Конституцията имате разсъждения и сте свободна да ги правите колкото искате – не подменят отговорността Ви, пряката, Вашата персонална. Още повече сте взели премии от тия пари на това звено, а работата несвършена. Малко били европейските дружества. Ами за какво да идват европейски дружества в България, когато държавата не може да осигури тяхното вписване? Аз Ви моля в спешен порядък да решите тоя въпрос и да не се оправдавате със сметни палати, обществени поръчки, тройната коалиция, ланският сняг и всякакви други работи. Благодаря.

Благодаря Ви, че ми припомнихте правилника, господин председател. Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, с народния представител Захари Георгиев получихме сигнал за извършена планова проверка в Основно училище „Христо Смирненски” – с. Ново село, област Пловдив, която е завършила с констативен протокол. Още преди да са ясни резултатите, в хода на проверката, директорът на училището Петър Колев, под натиск, според думи на негови колеги от същото училище, е принуден да подаде молба за напускане. На мястото му е назначена временно изпълняваща длъжността госпожа Павлина Горинова. Към момента на назначаването й от директора на Регионалния инспекторат по образование в Пловдив, госпожа Горинова не е от преподавателския колектив, не е и от училище в общината. По собствените думи, нейната биографична справка включва пет години трудов стаж в пет различни училища. В тази връзка, господин министър, нашият въпрос към Вас е: Какви са критериите и изискванията за назначаване временно изпълняващ длъжността директор? Моля да проучите също и случая в това Основно училище „Христо Смирненски” в с. Ново село и да ни отговорите кога ще бъде обявен конкурс за директор на училището. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, уважаеми господин Георгиев, в чл. 148 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) е указано, че длъжността директор на държавните и общинските детски градини и училища и обслужващи звена се заема въз основа на конкурс при условията и по реда, определени от Кодекса на труда и чл. 37 от Закона за народната просвета. За заемане на длъжността директор на държавните и общински детски градини, училища и обслужващи звена се спазват изискванията и на чл. 125 от ППЗНП. Длъжността директор не може да се заема от лица, които са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление; които са лишени от право да упражняват професията си; страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с Наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с министъра на здравеопазването. Сключването и прекратяването на трудовите договори с директорите на общински училища и обслужващи звена се извършва от началника на Регионалния инспекторат по образованието. За длъжността директор на общинско училище в Комисията за провеждане на конкурса се включват представители на общинската администрация, определена от кмета на общината. При отсъствие на директора на общинско училища за срок повече от 30 календарни дни, на основание чл. 148, ал. 4 от ППЗНП началникът на Регионалния инспекторат по образованието сключва трудов договор с друго лице за временно изпълняващ длъжността директор. В ОУ „Христо Смирненски” – с. Ново село, област Пловдив, в периода 18 април 2011 г. до 29 април 2011 г. е извършена планова проверка от комисия на Регионалния инспекторат по образованието – Пловдив. Сред констатираните нарушения, извършени от директора господин Петър Колев, са неизпълнение на основни негови задължения, залегнали в длъжностната му характеристика и в редица нормативни актове. Едно от най-сериозните нарушения, което е констатирано при извършената проверка, е включване в подадения от РИО – Пловдив, Списък – Образец № 1 за учебната 2010/2011 г. на ученици, които никога не са посещавали училището, дори не са подавали заявления за записване в него. Така той неоснователно е завишил броя на учениците си с около 60, за които е получил съответно финансиране от държавата, тоест 1261 лв. на ученик. В случая става въпрос за сума от 75 хил. 660 лв., получени неоснователно. На 28 април 2011 г. по време на проверка на директора – господин Колев, е разяснено на членове на комисията, че за установените нарушения ще се стартира дисциплинарна процедура за наказание. Същият, преди финализиране на проверката, е депозирал в РИО – Пловдив, молба за прекратяване на трудовите му правоотношения по чл. 325, ал. 1 от Кодекса на труда, с посочените причини от личен и семеен характер. Лично е благодарил за съвместната работа през годините с Регионалния инспекторат по образование – Пловдив. Като негов работодател началникът на РИО – Пловдив, е уважил тази молба и на свободното място, считано от 2 юни 2011 г., е назначил за временно изпълняващ длъжността директор до провеждането на конкурс – госпожа Павлинка Горинова, отговаряща напълно на изискванията на тази длъжност. Съгласно становище на началника на РИО – Пловдив, госпожа Павлинка Горинова отговаря на всички изброени по-горе изисквания за заемане на длъжността, както и 5-годишен педагогически стаж. Във връзка с всички изложени изисквания началникът на Регионалния инспекторат като работодател преценява кого да назначи за временно изпълняващ длъжността директор. Кандидатът може да бъде от училището или извън него – няма ограничение да бъде от същото населено място с обявената свободна длъжност, важно е да отговаря на условията. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, видимо госпожа Кацарова, която е участвала в подготовката на този отговор, е спестила част от истината към Вас, а тази истина е следната. До момента от април насам не е подадено нито едно дете да е отпаднало, което означава, че онази „констатация” не отговаря на истината, в противен случай новата директорка трябваше да подаде отпадналите деца, когато са се водили несъществувайки. Аз ще изразя своето възмущение, бих казал, от тази кадрова политика, която води директорът на Инспектората – Кацарова, с която тя злепоставя всъщност министерството, злепоставя Вас, злепоставя държавните институции. Ще Ви цитирам изказване на новата директорка Горинова, да видим какво впечатление ще произведе това във Вас. Тя казва: „В моето училище, аз ще крещя! В моето училище нисшестоящ няма право да държи тон на висшестоящ! Млъкни, ако още веднъж се обадиш, ще изхвърчиш! На който не му отърва – да се маха, имам приятелки магазинерки и ще ги назнача!” С тези реплики тя се е обръщала към хора от колектива на училището. Както каза колегата ми, тя има 5 години стаж – 5 години и нещо, но видимо, че там, където е работила, също е създавала конфликти и не се е задържала повече от една година на това място. Нещо повече, тя е заплашила учителите, че ще им намали заплатите, респективно хорариумите на часовете, за да може да икономиса пари да направи ремонти. Това устно й го били казали от Инспектората. Това е такъв абсурд, такъв нонсенс, който уронва престижа на образователната система в България, независимо дали това училище се намира в София, Пловдив или Ново село. Господин министър, проверете детайлно този случай. Това не са измислени неща. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тази жена – не говоря за директорката на училището, а за тази на Инспектората, не отговаря на изискванията. Спомняте си, още, когато я назначаваха, аз Ви казах, имах питане към Вас – тя няма този ценз, тя няма видимо и поведението към хората, с които работи. Благодаря ви.

Уважаеми господин министър, господин председател, уважаеми колеги! Според въведеното през 2002 г. интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности, всяко от тях се обучава в масово училище, но по план, съобразен с индивидуалните му възможности. Тенденцията е интегрираното обучение да обхваща лицата с увреждания още от най-ранна възраст, като няма поставена горна граница. В закона е предвидена помощта на така наречения ресурсен учител, който да оказва допълнителна помощ и да провежда занимания и часове с децата с увреждания. Това обучение е въведено вече и в детските градини. Добилият печална популярност преди две седмици случай с ОДЗ № 39 „Пролет”, където на дете с лека форма на аутизъм – брат-близнак на вече прието дете – момиченце на 3 години, беше отказано записване в заведението, защото е с диагноза. Това ни навежда на мисълта, че явно има много сериозни пропуски в системата. Става очевидна некомпетентността както на ръководството на детското заведение, така и на лекарите, които препоръчват на семейството интегрирано обучение, по отношение на процедурите за записване на такова дете в общинска детска градина. Нека кажем ясно, че тези процедури са задължителни и за двете страни и са ясно разписани. Освен лутането в процедурния формат, беше очевидно и нежеланието на директорката на детската градина да приеме детето. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви проверки е назначило министерството по случая и гарантира ли то, че всички учебни заведения в България – от детските градини до средните училища, са напълно запознати със задълженията си за осъществяване на интегрирано обучение и го популяризират сред българските граждани? Ангажира ли се министерството да задължи всички детски градини и учебни заведения в страната да предоставят непрекъснато явна и нагледна информация за това свое задължение, както и за процедурите, по които се извършва записването на деца с такива потребности за интегрирано обучение? Последно по ред, но не и по важност – приоритетно ли е записването на деца със специални образователни потребности за интегрирано обучение в детските градини и средните училища пред деца, които нямат такива потребности? Ако не – какви мерки ще предприеме министерството, за да промени това?

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Георгиева! Действащото законодателство в системата на народната просвета недвусмислено регламентира правото на равен достъп до образование и задължението на детските градини, и на училищата е да приемат и да обучават деца и ученици със специални образователни потребности, включително и децата от домовете за деца с умствена изостаналост и за деца с физически увреждания. За целта усилията на министерството са насочени към развитие на интегрирано и приобщаващо образование. Директорите на детските градини и училища имат нормативно регламентирани задължения в Закона за народната просвета и в правилника за неговото прилагане да приемат и да обучават деца и ученици с СОП. Съгласно правилата за приемане на деца в общински обединени детски заведения и целодневни детски градини на територията на Столична община, контролът по спазване на реда за приемане на деца се осъществява от дирекция „Образование” на Столична община с участието на представители от работна група, създадена със заповед на кмета на общината. Във връзка с цитираното предаване в ОДЗ № 39 „Пролет” – община „Овча купел”-1 – гр. София, на 21 юни 2011г., е извършена проверка от Столична община. От РИО – София-град е извършена проверка на документите за комплексно педагогическо оценяване. От екипа за комплексно педагогическо оценяване към Регионалния инспекторат е изискано становище от директора на Ресурсния център относно факта дали е подавана заявка за ресурсно подпомагане от директора на ОДЗ № 39 „Пролет” за учебната 2010-2011 г. Установено е, че децата Николай и Моника Божидар Вълкови от месец септември 2010 г. до края на месец ноември 2010 г. са посещавали ЦДГ № 145, след което децата по желание на майката са напуснали детската градина и същите са били извън информационната система на Столична община за прием в детските градини. През 2011 г. в ОДЗ № 39 „Пролет” не са били обявявани свободни места за прием на деца родени през 2007 г., в която са родени и посочените деца. Прием е обявен само за деца родени през 2008-2009 г. и за 2010 г. При проверката от РИО – София-град на документите за комплексно педагогическо оценяване от екипа за комплексно педагогическо оценяване към РИО-то, е установено, че за учебните 2010-2011 г., 2009-2010 г. не са постъпвали документи на детето Николай Божидар Вълков за комплексно педагогическо оценяване. В ОДЗ № 39 „Пролет” се възпитават деца със СОП. От ресурсния център София-град за учебната 2010-2011 г. в посоченото детско заведение е осигурено постоянно присъствие на ресурсния учител, който подпомага по установен график децата от ресурсната група. Психолог и логопед от ресурсния център регулярно извършват диагностична и консултативна дейност на децата със СОП. В края на 2010 г. Министерството на образованието, младежта и науката извърши преглед на интегрираното обучение и на дейността на ресурсните центрове за подпомагане на обучението и възпитанието на деца и ученици със СОП в девет области в страната. В прегледа са включени общо 345 детски градини и училища, в които се обучават интегрирано деца и ученици със специални образователни потребности, включително и ОДЗ № 39 „Пролет” – гр. София. До края на месец юли ще бъде готов анализът, като резултатите от него ще бъдат отправна точка за бъдещи законодателни промени по отношение развитието на приобщаващото образование, при което не просто децата пребивават в среда от връстници, а средата се адаптира към нуждите на всяко дете. Благодаря.

Уважаеми господин министър, благодаря за изчерпателния отговор, макар че той беше леко встрани от моя въпрос. Не толкова ме касаеше резултатът от проверката – бях абсолютно сигурна, че Вие сте извършили такава, най-малкото защото този случай придоби твърде голяма популярност в медиите. Смята ли министерството да предприеме мерки и да задължи всички учебни заведения – от детските градини до средните училища, изрично да популяризират сред гражданите и родителите, това че те приемат за интегрирано обучение деца със специални образователни потребности, като при това дават съответната компетентна информация на родителите за начина и за процедурите, при които става това записване? Това първо. Второ, дали министерството смята да изведе като приоритет записването на деца със специални образователни потребности пред другите деца? Защото, ако има такъв приоритет, децата със специални потребности винаги ще намират места във всяко едно учебно заведение и няма да получават отказ за прием под каквато и да било форма. Това всъщност е моят въпрос.

Уважаеми колеги, краткият отговор е: да, министерството не само смята, то провежда такава политика, но всеки конкретен случай заслужава специално внимание. Смисълът и на това, което вършим днес на парламентарния контрол, и отговорът, показва грижата за всеки отделен случай в системата – бил той някъде далеч в провинцията, или в гр. София. Така че всички заедно, съвместно полагаме усилия за провеждането на тази политика, но конкретните случаи имат и конкретни решения. Естествено, няма и защо да увъртаме – имаме проблем със средата, с колегите, които трябва да свикнат с решаването на тези проблеми. Хубавото на нашето демократично развитие е това, че всеки български гражданин получава възможност в най-високия форум неговият случай да бъде разгледан и да бъде придвижен към едно правилно решаване. Благодаря.

Уважаеми господин министър, според българските закони лицата, получили висше образование в чужбина, имат право на признаване на придобитото образование от българската държава. Дипломите се признават от съответното министерство, най-често Министерството на образованието, младежта и науката. Европейски правила съществуват само относно регламентираните професии – лекари, медицински сестри, стоматолози, ветеринари, лекари-акушери, фармацевти, архитекти, съдии, прокурори и адвокати. Когато става дума за дипломи, получени в страни от Европейския съюз процедурата е сравнително ясно разписана, макар и тромава, но задължителна, тоест ние задължително признаваме тези дипломи без изрично процедурно увъртане. Какво става обаче с лицата, придобили диплома по регулирана професия в страни извън Европейския съюз? Нищо особено. И техните дипломи се признават по абсолютно същия начин. Резултатът от това е: наводняване на българския трудов пазар в тези изключително деликатни области с лица, за които няма гаранция за качеството на образованието и за нивото на придобитите знания. Освен това не съществува задължителна процедура, според която лица, които не са от български произход, доказват познанията си по български език, за да могат свободно да упражняват професията си в България. В тази връзка моят въпрос е: счита ли министерството, че само процедура за признаване на дипломата през Министерството на образованието е достатъчна, за да се гарантира качеството на дипломите по регулирани професии, придобити в страни извън Европейския съюз; какви законодателни мерки възнамерява да въведе министерството, за да гарантира качеството на тези дипломи, познанията на лицата, които ги притежават, нивото им на владеене на български език, когато не са от български произход и съответно да защити придобитите в България дипломи по регулирани професии, които се получават след полагането на тежки държавни изпити и са валидни за целия Европейския съюз? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, признаването на придобито висше образование в чуждестранни висши училища в случаите за академични цели се извършва по реда на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Компетентният орган, съгласно Закона за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища, е министърът на образованието, младежта и науката. Академично признаване се извършва с цел по-нататъшно обучение в системата на висшето образование, обучение за повишаване на квалификацията или докторантура, използване на научна степен или улесняване на достъпа до пазара на труда. Редът и условията за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп до упражняване на регулирани професии в Република България, са уредени в Закона за признаване на професионални квалификации. Компетентните органи в Република България за признаване на доказателства за квалификации по регулирани професии, придобити в други държави членки и в трети държави, са дефинирани в чл. 4, ал. 1 от ЗППК. Органите по признаване организират процедурата по признаване на професионални квалификации, утвърждават правилата за работата на експертните комисии, които разглеждат подадените заявления и вземат решение за признаване или отказ за признаване на професионалната квалификация по съответната професия. Член 8, ал. 3 от ЗППК дефинира, че професионална квалификация за упражняване на регулирана професия, която не е придобита в държава членка, може да бъде призната на гражданин на трета държава при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато квалификацията съответства на нормативните изисквания в Република България за придобиване на същата професионална квалификация. Съгласно чл. 89 от този закон, лицата, чиито квалификации са признати по реда на закона, трябва да притежават познания по български език, които да им позволяват упражняване на регулираната професия на територията на България. В компетенцията на съответните органи по признаване е определянето на реда за установяване владеенето на български език както от граждани на държави членки, така и от граждани на трети държави. Компетентните органи са свободни да определят допълнителни изисквания, компенсаторни мерки и други доказателства от гражданите на трети държави както за езиковите им умения по български език, така и за професионалната им компетентност, и като цяло. Органите по признаване на квалификация по регулирани професии определят реда за установяване владеенето на български език от граждани на трети държави за упражняване на регулирана професия в България чрез вътрешните си нормативни документи или чрез подзаконови нормативни документи. Например компетентният орган за признаване на придобита в чужбина професионална квалификация по медицински професии е дефинирал реда за установяване на владеенето на български език от граждани на трети държави за упражняване на медицински професии в Република България чрез специален нормативен акт – това е Наредба № 15, издадена от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, младежта и науката. Съгласно чл. 6, ал. 1 от тази наредба, министърът назначава комисия от специалисти за установяване владеенето на български език и професионална терминология на български език от граждани на трети страни, като в комисията задължително се включва и медицински специалист. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин министър, от изключително изчерпателния Ви отговор става ясно следното. В България съществуват множество нормативни документи, които практически се „бият” и се намират в прерогативите на различни отдели на министерствата. Практически ние нямаме единна регулация, която да обобщава начина, по който задължително се проверяват знанията на лицата, получили дипломи по регулирани професии в страни, извън Европейския съюз, както и евентуално дали тези дипломи не са по-скоро фалшиви, каквито случаи има многократно. В този смисъл, смятам, че е разумно да се разпише законов текст, който изрично да гарантира, че лицата, които идват да работят в България с дипломи по регулираните професии извън страни от Европейския съюз, преминават през същата процедура на изпити, включително отделно изпит по български език, които да са като държавни изпити и всъщност да гарантират, че тези лица умеят владенията, които са им вменени по силата на получената от тях диплома. Практически, ако това не стане, ние ще продължаваме да имаме фармацевти, които сричат българските рецепти в аптеките, медицински специалисти, които не знаят да лекуват – какво правят и кого лекуват. Да не говорим за архитекти, за прависти, за хора от другите регулирани професии. Твърде е либерална процедурата, която е в момента, и практически аз не знам случай, в който компетентните органи да не са признали такава диплома, тоест всеки, който дойде с такава диплома, получава признание на дипломата в България. Това девалвира стойността на специалистите в регулираните професии в България. Благодаря.

Уважаеми колеги, предложението за такава законодателна промяна е интересно и заслужава внимание, но истината е такава, че по-голяма част от гражданите на трети държави, които работят в сферата на регулираните професии, всъщност са възпитаници на българските висши училища. Много малко са тези, които пристигат от чужбина и чиито дипломи получават признание и достъп до трудовия пазар. Имаме този национален център, така известният НАЦИД, където се признава придобито образование, но в България все още нямаме орган и не е възможно да има такъв, който да каже от пръв поглед и комисията, която се свиква, дали дипломата е фалшива или не. Министерството признава придобито образование в сферата на регулираните професии или на другите, но достоверността на издадения документ вече се установява по друга процедура и тя винаги е при някакъв конкретен случай или сигнал, и става чрез запитване главно до висшето училище, което е издало дипломата. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Общинските съветници от Коалиция за Пловдив ме информираха за случай, при който пред погледа на началника на Регионалния инспекторат по образованието в Пловдив, госпожа Павлинка Кацарова, деца са използвани за политически цели. Съветниците са сигнализирани от родители, които описват следната ситуация. На 11 и 12 юни 2011 г. областният управител на Пловдив, господин Тотев, организира провеждането на футболен турнир за детски отбори на няколко клуба. Родителите твърдят, че преди началото на състезанието малките футболисти са били помолени да сменят клубните си екипи с такива, на които е изписана абревиатурата на Политическа партия ГЕРБ и мотото на турнира: „За купата на ГЕРБ – 2011”. Самият областен управител откровено споделя пред пловдивските медии, че на турнира всичко е било с логото на партията му – медали, екипи, торта, в което той не виждал нищо лошо. На спортното мероприятие са присъствали и народни представители – активисти на партия ГЕРБ, сред които и госпожа Кацарова. В официалната информация, разпратена до медиите с приложен снимков материал, госпожа Кацарова е представена като началник на Районния инспекторат по образование при Министерството на образованието, младежта и науката. На практика това означава, че според прессъобщението с дата 11 юни 2011 г. на Пресцентъра на Пловдивската структура на ГЕРБ госпожа Кацарова е присъствала не като обикновен гражданин, а в качеството си на директор на Регионалния инспекторат по образованието. Член 11, ал. 4 от Закона за закрила на детето гласи: „Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности. Същият закон вменява задължение на институции като регионалните инспекторати и техните директори да осигуряват тази закрила. При неспазване на тези изисквания, задължените лица подлежат на административни и финансови санкции в размер между 1500 и 3000 лв.” Господин министър, моят въпрос към Вас е: ще наложите ли и какви санкции на директора на Регионалния инспекторат по образование Павлинка Кацарова и какви мерки ще предприемете, за да осигурите закрила на децата от въвличането им в политически мероприятия, която им се полага по закон в гр. Пловдив, където видимо този закон не се спазва?

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Проведеният на 11 и 12 юни 2011 г. в гр. Пловдив футболен турнир за детски отбори на няколко клуба е организиран от господин Атанас Узунов – футболен съдия. Госпожа Павлинка Кацарова е присъствала на трибуната, но не в качеството си на началник на РИО – Пловдив, и не е представяна като официален гост на мероприятието. Във връзка с Вашия въпрос, в изисканото становище госпожа Кацарова декларира, че в нейно присъствие, включително при откриването, всички деца са били облечени с екипите на отборите, които представляват. По отношение на вида на връчените медали, екипите и тортата за участниците, госпожа Кацарова няма информация, тъй като не е участвала и няма отношение към организирането на турнира. РИО – Пловдив не е организатор на турнира, нито е съгласувал програмата на събитието. Мероприятието е проведено в почивни дни на доброволен принцип на участие. Това, което аз ще направя, тъй като се спомена за снимков материал, ако е възможно да ми съдействате, да видя цялата тази информация и ще назнача проверка, защото ако изнесената информация е достоверна и снимковият материал отговаря на това, което казвате, наистина имаме сериозни нарушения, но трябва да се провери.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, видимо отново директорът на инспектората Ви е заблудила в подготовката на отговора и, слава Богу, че накрая казахте, че бихте реагирали при наличие на доказателства на това, което Ви казвам. Който и пловдивски сайт да отворите от онова време, ще намерите снимков материал, какъвто аз ще Ви предоставя на електронен адрес, който ми дадете. Децата са дошли с екипите на своите отбори и още преди започването са били помолени да сменят тези екипи с екипи, на които е била написана абревиатурата на ГЕРБ. Това е пар екселанс -използване на деца за политически дейности. Не отговаря на истината, че тя е присъствала там в друго си качество. Не може в един момент да застанеш от лявата страна, после в дясната и кажеш: „Сега съм обикновен гражданин, а в другата част съм директор на инспектората”. Още повече че в прессъобщението и преди провеждането, и след това, е съобщено, че е присъствал директорът на инспектората Павлинка Кацарова. Това, ако не са доказателства, кое е доказателство?! Това е просто следващото потвърждение, че Павлинка Кацарова не става за директор на инспектората и колкото по-бързо Вие разберете това, толкова по-добре ще е за министерството.

Уважаеми колеги, аз ще повторя това, което казах. Ще бъдат разгледани всички тези допълнителни материали и ще последва сериозна проверка със сериозни решения. Така както беше реагирано в случая, мисля в Пещера, при наличие на този материал, ще постъпим по същия начин. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От публикации в плевенски печат и електронни медии научих за прояви, организирани от политически партии по повод 1 юни. Със съдействието на номинирания за кмет на Плевен народен представител Ивелин Николов и общинското ръководство на Политическа партия ГЕРБ в Плевен е проведен концерт с участието на деца от формация „Звездица” към Гимназията с преподаване на чужди езици. Младежката структура на Партия ГЕРБ в Плевен организира конкурс за детска рисунка, като най-добрите ще бъдат включени в Коледна благотворителна изложба. Детски празник с песни и рисунки за деца от различни възрасти организира и Общинският съвет на БСП в Плевен. В Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е записано, че светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини. Ето защо, господин министър, се обръщам към Вас със следния въпрос: Използвани ли са в посочените по-горе случаи деца за партийна пропаганда и за някаква форма на предизборна кампания? Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, във връзка с поставения от Вас въпрос, постъпил в Министерството на образованието, младежта и науката, Ви информирам, че участието на деца във визираните прояви, организирани от различни парламентарно представени партии, не е съгласувано с Регионален инспекторат по образованието – Плевен, както и с директорите на училищата и детските градини от областта. В посочените мероприятия участието на деца и техните родители е самостоятелно и не е инициирано от образователната структура. Относно честването на 1 юни – Международен ден на детето, Ви уведомявам, че участието на деца от детска формация „Звездица” към Гимназия за преподаване на чужди езици – Плевен, в празник, организиран от общинското ръководство на Политическа партия ГЕРБ и народен представител, участието на деца в конкурса за рисунка, организиран от младежката структура на Политическа партия ГЕРБ, както и в импровизиран концерт с песни и рисунки, организиран от Общинския съвет на БСП в Плевен, всичко това е по лична инициатива и избор на децата и родителите им. Благодаря.

Уважаеми господин министър, аз се обърнах към Вас, провокиран от отговора, който преди 20-тина дни дадохте на въпрос, поставен Ви от народния представител Румен Петков – въпрос, в който драматично и сърцераздирателно се описва как кметът на Плевен Найден Зеленогорски използва детски труд, за да отправи своите предизборни послания. А всъщност кметът на Плевен поздрави с изрисуваните картички гражданите по случай празника на града. Според мен това е акт на уважение, който трябва да изпълнява всеки действащ кмет. На Вас това обстоятелство явно Ви убягна и определихте действията на кмета Зеленогорски като скрита предизборна кампания. Но, разбираемо, гражданите не са с еднакви политически пристрастия и аз исках да разбера дали и как ще определите прояви, организирани от политически партии с участие на деца. От получения отговор останах с впечатлението, че прилагате различни стандарти. Не съм особено изненадан, но знайте, че това е един от пътищата, водещи до вземане на грешни управленски решения. Все пак благодаря Ви за дадения отговор.

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Бенефициент на проекта „Студентски стипендии и награди” от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е Министерството на образованието, младежта и науката. При кандидатстване студентите са длъжни да попълнят формуляр, чрез който предоставят информация за своя социален статус. Наред с данните за пол, възраст, положение на пазара на труда, вид завършено образование, гражданство, мигрант ли е, или не е, принадлежност към социална група, се изисква информация и за етническата принадлежност на кандидата. Ако това е изискване на Европейската комисия, би следвало да нямаме коментар. Аз все пак обаче маркирам проблема, господин министър, защото, вярвам, и Вие ще се съгласите, че едва ли етническата принадлежност може да бъде критерий дали кандидатът да получи, или не стипендия. Но въпросът ми, свързан с този реквизит, е провокиран от друго. Графата „Етническа принадлежност” е разбита на три възможни групи, към които евентуално се причислява кандидатстващият – „българска”, „ромска”, „друга”. Бих искал да Ви попитам чия е преценката за тази тридялба, при която само „българска” и „ромска” са дефинирани самостоятелно, а останалите възможни позиции са обобщени в „друга”? Позовахте ли се на официална статистика за относителната тежест на етническите компоненти на българската нация, или имате и други по-свободни съображения? Какви собствено са тези съображения, въз основа на които е допусната такава тридялба във формулярите за кандидатстване? Благодаря, господин председател, колеги!

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Местан! Проектът е изготвен съгласно Указанията за събиране и обобщаване на информация по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (2007-2013 г.), в съответствие с изискванията на Регламент 1828/2006 и прилежащия Анекс 23, Приложение Е-4 и разработените на базата на този анекс от регламента таблици, това е Приложение Е-4, т. 1, анкетна карта, Приложение Е-4, т. 2, които са неделима част от указанията. При кандидатстване за стипендии или награда студентите попълват формуляр, чрез който представят информация за своя студентски статус, както и изискващите се в цитираните по-горе указания данни, в това число за принадлежността си към определена група – т. 4 от анкетната карта, Приложение Е-4, т. 2. На въпроса: „Попадате ли в някои от тези групи?” следва да се отбележи принадлежност към, цитирам: малцинства – 1. роми, други; 2. хора с увреждания; 3. мигранти; 4. други хора в неравностойно положение, моля, уточнете”. Във формуляра за кандидатстване тази информация се попълва в графа „Етническа принадлежност”, която включва избор между позициите българи, роми и други. Тези данни носят статистически характер и не се отразяват по никакъв начин в процеса на формиране на успеха при кандидатстване за стипендии и награди. В този му вид формулярът за кандидатстване е утвърден от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – Министерството на труда и социалната политика, и Министерството на образованието, младежта и науката в качеството си на междинно звено има задължение да ползва този образец. В политиката си Министерството на образованието, младежта и науката не допуска дискриминационен подход при обхващането на децата и учениците в мерките, финансирани от оперативната програма или от националния бюджет. До момента в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Министерството на образованието, младежта и науката е стартирало осем операции на стойност 76 млн. 796 хил. 586 лв., по които са участвали деца и ученици от всички етнически малцинства в България. Това е отчетено в индикаторите за резултат и участниците в дейностите, които са отчели бенефициентите по отделните проекти. Програмите на министерството, които не посочват изрично деца и ученици от етнически малцинства в целевата група, също допускат отчитането им като участници в дейностите. Недопускането би довело до дискриминиране в тази общност. Така че – такъв е формулярът. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, всъщност Вие чрез отговора си потвърдихте, че такъв е формулярът. Моят въпрос е: защо е такъв формулярът?! Междуетническите отношения са твърде деликатна сфера. Аз Ви задавам този въпрос не самоцелно, не за да си говорим на парламентарния контрол, а за да чуем все пак отговор чия е преценката като самостойна позиция да бъдат посочени българската и ромската общност, а всички останали етноси в графа „Други”? Някой трябва да обоснове това. Бързам да кажа, че нямаме абсолютно нищо против обособяването като самостоен реквизит на принадлежността към ромската етническа общност в страната – това е естествено. Но питам: нали сме наясно с чисто безспорните статистически показатели за относителната тежест на етническите компоненти на българската нация? Питам: защо е тази избирателност? Дори воден от деликатност, не споменавам други етнически малцинства, които са по-многобройни, но не са посочени на самостоятелна позиция. Имам редица жалби от кандидати, които ме питат: „Защо сме пренебрегнати, господин Местан?”. Аз артикулирам техния сигнал чрез тази парламентарна трибуна. Ако проблемът не е Вашите компетенции, аз Ви моля като бенефициент на тази част от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” да предприемете необходимите действия по отношение на министъра на труда и социалната политика и незабавно да внесете корекция съобразно, повтарям, официалните статистически данни, за да не създавате – волю или неволю – усещане не за дискриминиране, а за пренебрегване на някои компоненти на българската нация, които реално като количествен маркер тежат доста повече. Благодаря и се надявам наистина да сторите необходимото в тази посока!

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, колеги! Стана ясно днес и от отговора на министъра на правосъдието, че в отделни министерства е изплатено възнаграждение на чиновниците като допълнително материално стимулиране. В условия на политика на замразени доходи предвид на инфлацията се стига до реално обедняване на българските граждани и по тази причина българското общество е чувствително към случаите на изплащане на допълнителни възнаграждения на едни или други чиновници. Господин министър, надявам се да не отговаря на истината появилата се информация, че за разлика от редица Ваши колеги министри като министърът на правосъдието, чухме я днес, министърът на регионалното развитие и благоустройството, Вие сте отказали да предоставите тази информация с мотива, че в нея се съдържат лични данни. Ако е така, уверявам Ви, че не би имало разумно обяснение, защото няма как информация от значим обществен интерес, която не е класифицирана, да се отказва от министър от кабинет, който дойде в името на прозрачното управление. Аз освен това не бих намерил обяснение защо една и съща информация да се предоставя от едни министри, а според други да се отказва на основание, че би съдържала лични данни. Точно заради прозрачността без да е необходимо да предоставяте лични данни, моля, не искам нито ЕГН, нито паспортни или други данни на който и да е чиновник, не Ви питам дали Пенка Станчева или Румяна Таулова, или Мария Фъртунова са получили допълнително възнаграждение. Питам Ви: изплащали ли сте през 2010 г. и 2011 г. допълнителни възнаграждения на чиновници от Министерството на образованието, младежта и науката, в какъв размер средно на чиновник и за каква допълнителна работа извън длъжностните им характеристики? Последният въпрос е много важен, защото по принцип не смятам, че е укоримо изплащането на допълнително възнаграждение. Възможно е да има чиновници, които вършат допълнителна работа извън длъжностните им характеристики, и за това да са получили и възнаграждения. Ще Ви моля за отговор, който, пак повтарям: да не съдържа лични данни, но да бъде достатъчно, достатъчно ясен. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Местан, индивидуалните възнаграждения на служителите в Министерството на образованието, младежта и науката са формирани при стриктно спазване на нормативната уредба. Възнагражденията с постоянен характер се определят по реда на Закона за държавния служител, Кодекса на труда и съответните постановления на Министерския съвет за заплатите в бюджетните организации и дейности. Механизмът за определяне на индивидуалните възнаграждения е регламентиран във вътрешните правила за работната заплата на министерството, където детайлно са описани видът и условията за получаване на плащанията. В този смисъл в министерството няма чиновници, които да са поставени в привилегировано положение, каквито съмнения може да възникнат в резултат на питането. Министерството няма регламентирано допълнително материално стимулиране въз основа на нормативен акт. Отчетените средства по съответния подпараграф на Единна бюджетна класификация 01-09 за допълнителни възнаграждения с нерегулярен характер, към 31 май 2011 г. са 17 890 лв, а за цялата 2010 г. – 23 090 лв. Това са предимно парични награди на служители за много добро изпълнение на служебните им задължения и принос за постигане на резултати в дейността на министерството. Съгласно чл. 60 от Министерството на образованието, младежта и науката служителите могат да бъдат награждавани годишно с до една основна работна заплата. Размерът на тези възнаграждения представлява под 0,5% от фонда за възнаграждения на министерството и прави средно под 50 лева годишно на служител, с което отговарям на конкретния въпрос. Второ, разходите за работни заплати на персонала в министерството се извършват до размера на утвърдените от Министерския съвет разходи за работни заплати за съответната година. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., утвърдените разходи за работни заплати по бюджета на Министерството на образованието са в размер на 5 млн. 246 хил. и 40 лв. С актуализацията на бюджета на 2010 г. те бяха намалени с 10%, като размерът им беше определен на 4 млн. 721 хил. 436 лв. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. размерът на разходите за работни заплати се запазва на ниво на актуализирания бюджет за 2010 г. По бюджета на министерството за 2011 г. утвърдените разходи за работни заплати са в размер на 4 млн. 852 хил. 944 лв. Разликата в разходите за работни заплати между актуализирания бюджет за 2010 г. и бюджетът за 2011 г. е в резултат на извършени промени в структурата на министерството. От казаното е видно, че министерството е дало своя принос в политиката за допълнително намаляване на разходите, като се е вместило в така редуцираните суми за възнаграждения на служителите. Едновременно с това съм длъжен да кажа, че в системата на образоването е най-голям броят на хората с минимална работна заплата. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, аз съм доволен, че все пак отговорихте, че макар и в рамките на разходните тавани и Министерството на образованието, младежта и науката е изплатило на свои чиновници допълнително възнаграждение. Разбира се, щях да бъда по-доволен да чуя колко средно на човек. Аз няма да коментирам тази информация, тя трябваше да се чуе. Българските граждани са достатъчно интелигентни сами да направят своите изводи дали в условия на замразяване на заплати в редица други сектори е правилна политиката на допълнително стимулиране на чиновниците. Възможно е да преценят тази политика като правилна. Но е чудесно все пак, че отговорихте, защото напоследък ставаме свидетели на доста произволно позоваване на Закона за защита на личните данни. Питаме финансовия министър към кои партии са причислени независимите народни представители, отговорът е: съдържа лични данни. Господин председател, обръщам се и към Вас като към юрист, надявам се, ще се съгласите с мен, че Законът за личните данни не може да се използва като Петата поправка на американската конституция, за да осигури на министрите мълчание по обществено значим въпрос. С това завършвам своята реплика. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, моят въпрос е относно назначаването за директор на основно училище „Виктория и Крикор Тютюнджян” в Пловдив без необходимия ценз. Пловдивчани знаят, че това е арменското училище. В приемната ми постъпи сигнал относно действията на началника на Районния инспекторат по образование госпожа Павлинка Кацарова. Представители на арменската общност в Пловдив твърдят, че назначеният от нея директор на арменското училище няма необходимия ценз да заема длъжността директор. Според тях липсата на компетентност и управленски умения на директора са довели до снижаване на качеството на образованието в това училище със, забележете, 177-годишна история, и до масово напускане на децата. В специална подписка родителите посочват обективни причини за своето недоволство – финансови злоупотреби, игнориране на училищното настоятелство, еднолични решения за отпускане на стипендии и записване на първокласници, съкращение на учители и други. По тeзи поводи са били изпратени 10 жалби до началника на Инспектората госпожа Кацарова, но по нито една от тях тя не е взела отношение. Това е принудило арменската общност в Пловдив да излезе на протест срещу директора, когото обвиняват, че под протекцията на госпожа Кацарова върши своеволие. Хората от арменската общност отново протестираха миналата седмица, този път, за да защитят най-квалифицирания преподавател по майчин език – госпожа Малвина Манукян. Тя всъщност е единственият правоспособен учител по майчин език в училището. Тя е била принудена от директора да излезе в пенсия, въпреки че по закон е могла да продължи да работи още 3 години. Господин министър, моят въпрос към Вас е – вероятно сте проучили – защо госпожа Кацарова е назначила на длъжността директор в арменското училище човек, който не отговоря на изискванията за ценз? И такава ли е нормалната практика – да не се отговоря на жалбите на гражданите?

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Симон Мойсес Тютелян е назначен на длъжността директор в ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджиян” гр. Пловдив след проведен на 23 юни 2010 г. конкурс по реда на Раздел ІV от Кодекса на труда, във връзка с чл. 37, ал. 6 от Закона за народната просвета. Конкурсът е обявен със заповед на началника на РИО – Пловдив. В т. 3 от същата са определени изискванията за заемане на длъжността. До явяване на конкурс са допуснати 7 кандидати, отговарящи на определените изисквания за заемане на длъжността директор съгласно представените документи, в това число Симон Мойсес Тютелян. Същият притежава висше образование по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а” от Закона за висшето образование, във връзка с § 32, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, което позволява да изпълнява норма преподавателска работа като директор. Конкурсът за заемане на длъжността директор в ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджиян” гр. Пловдив е протекла на два етапа – решаване на тест и интервю. От кандидатите, успешно издържали конкурса, Симон Мойсес Тютелян е класиран на първо място със 126 точки. От предоставената справка от деловодната програма на РИО Пловдив за периода 1 август 2010 – 23 март 2011 г. е установено, че относно проблеми в училището са постъпили жалби както следва: 1. Жалба от учител по физическо възпитание и спорт относно прекратяване на трудовото му правоотношение по време на отпуск по болест. При извършената проверка е констатирано, че е назначен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. В деня на завръщането на замествания служител, при връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение лицето представя болничен лист. Жалбата се счита за неоснователна. 2. Жалба от група учители относно проблеми в училището във връзка с използване на арменския език като втори работен, проблеми с дисциплината на учениците, сплотяване на колектива и прочие. По всички твърдения в жалбата са събрани и писмени обяснения от директора. Същите не кореспондират с твърденията на учителите. Жалбата е без адрес за кореспонденция. 3. Жалба относно изясняване на факти и обстоятелства, свързани с проява на дискриминация, неосигурени условия на труд на работните места. Извършената проверка не установява данни, които да потвърждават наличие на прояви на дискриминация по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда, по повод твърдението, че се използва арменски език в училището по време на педагогическите съвети, както и че сред персонала съществува усещане за несигурност и напрежение. Установен е проблем с осигуряването на работните места за административния персонал, който е решен от директора. 4. Жалба от група учители относно неправомерно лишаване от диференцирано заплащане. При проверка е установено забавяне на изплащането по вина на главния счетоводител на училището. Допълнително трудово възнаграждение е изплатено заедно със заплатата за месец декември 2010 г. 5. Жалба относно наложено наказание на ученичка от седми клас – преместване в друго училище. Проверката е констатирала, че процедурата по налагане на наказанието не е спазена. Началникът на РИО – Пловдив, е отменил решението на педагогическия съвет на училището. На директора на училището е издадена заповед за задължителни предписания. 6. Жалба относно поставена слаба оценка на ученик по руски език и непрофесионално отношение спрямо ученика. Установени са нарушения на ДОИ (държавни образователни изисквания) за оценяване от учителя по руски и по майчин език госпожа Малвина Манукян. До всички податели на горните жалби са изпратени отговори. През месец юни в РИО – Пловдив, са постъпили две жалби, по които предстои извършване на проверка. Допълнително мога да кажа от проучването на случая, че арменската общност в Пловдив иска този човек да бъде директор на училището. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, искрено се надявам да не вярвате съвсем на това, което Ви е написано от Павлинка Кацарова, защото то не отговаря на истината и аз ще Ви кажа защо. Въпросният Симон Тютелян – настоящият директор, има образование „Професионален бакалавър”. Той е завършил Техническия университет в Сливен със специалност „Машиностроене” и през девет от тринадесетте години стаж, които има, е работил в общинския обединен детски комплекс – с различни наименования в различното време. Той няма педагогически опит. Между другото, аз нямам нищо против този човек, а против неговото назначение, което е срещу закона. Самият конкурс е бил опорочен, елиминирайки неоснователно другия кандидат, който се е явил по-подготвен. Това е нарушението на закона. Оттам насетне действията на един неподготвен за длъжността човек естествено е да са предизвикали недоволството на родители и учители. Тук Вие говорите за жалбите на учителите – в началото казах. Пред мен е подписката, която е изпратена и до Вас, но вероятно ще Ви бъде филтрирана, затова аз ще Ви я дам. Сто души родители са се подписали тук против действията, за които говорим. Така че не вярвайте на всичко, което Ви се подготвя. По-добре лично пратете човек да провери как стоят нещата. Там има огромно напрежение, там са почти пред стачка! Затова си струва за сетен път да проверите качествата на Павлинка Кацарова да ръководи тази институция. Благодаря.

Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Община Шумен е съдружник в тази специализирана болница – за по-ясно, тя се наричаше тубдиспансер. На проведеното общо събрание на 16 юни е взето еднолично решение, тъй като община Шумен има 49%, другият съдружник – държавата, за освобождаване на управителя д-р Вълчанов и избира д-р Матеева за управител на дружеството. Това решение на общото събрание противоречи на императивните разпоредби на закона и на дружествения договор. Общото събрание няма тези правомощия – смяната на управителя на дружеството да става по този начин. Представителят на община Шумен е направил възраженията си по тази точка, предложил е да отпадне от дневния ред, но то не е прието. По същество решението е постановено в грубо противоречие на закона. Съгласно цитирания чл. 17, ал. 4 от дружествения договор общото събрание на съдружниците избира управител, определя възнаграждението му и го освобождава от тази длъжност и отговорност при спазване изискванията на Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 63, ал. 3 от закона управителите на лечебните заведения се определят от собственика след конкурс за срок от три години. Договорът на въпросния управител д-р Вълчанов е със срок до 20 февруари 2012 г. Разпоредбите на чл. 64 регламентират случаите, при които договорите могат да бъдат прекратени предварително, но начинът, по който е освободен д-р Вълчанов, не се вписва в нито една от хипотезите. Освен това, най-важният факт е, че предложеният от министерството за управител на болницата трябва да притежава квалификация „Здравен мениджмънт”, а този, който е назначен, няма такава. Новоизбраният управител не отговаря на това изискване – той не притежава такава квалификация. Не е проведен и конкурс, което също е императивно законово изискване, за да може дадено лице да бъде избрано за управител на лечебното заведение. Неслучайно Окръжният съд в Шумен спря решението на министъра на здравеопазването. Господин министър, моят въпрос е: с какви мотиви и на какво основание е освободен един от най-успешните управители на болнично заведение в Шуменска област?

Уважаеми господин Дъбов, дами и господа народни представители! Във връзка с поставения въпрос относно мотивите и основанията за освобождаването на управителя на „Специализираната болница за активно лечение на пневмофтизиатрия – Шумен” ООД Ви уведомявам следното. Държавата, представлявана от министъра на здравеопазването, е съдружник, притежаващ 51 на сто от капитала на фтизиатричната болница. Останалите 49 на сто от дяловете в лечебното заведение са притежание на община Шумен. Съгласно изискванията на Търговския закон и устава на дружеството управлението се осъществява от управителя и общото събрание на съдружниците. Общото събрание се провежда поне веднъж годишно и се свиква от управителя по негова инициатива или писмено искане на съдружника. Провежда се по предварително обявен в поканата дневен ред. Гласуването по отделните точки, включително избор на управител, се осъществява съобразно посоченото в чл. 137, ал. 3 на Търговския закон мнозинство, определено като процент от дяловото участие в капитала, а не от броя на съдружниците. Законът за лечебните заведения, чл. 63, ал. 3 и Наредба № 9 от 26 юни 2000 г. въвеждат императивното изискване за провеждане на конкурс при възлагането на управлението на държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ – еднолични търговски дружества. Обръщам Ви внимание обаче, че Специализираната болница по пневмофтизиатрия в Шумен е дружество със смесено, държавно и общинско, участие, тоест за избор на управител горепосоченият конкурс е неприложима процедура. По тази причина нито един от изпълнителните директори на областните болници, които са с държавно и общинско участие, не е избиран с конкурс. Позволявам си да направя тези разяснения, защото във Вашето позоваване за незаконосъобразност на решенията, приети на тазгодишното редовно общо събрание, проведено на 14 юни тази година, визираното от Вас противоречие на императивни разпоредби на закона и дружествения договор не е налице. При свикването на общото събрание, отправянето на предложението и приемане решението на общото събрание за освобождаване на управителя са спазени всички разпоредби на действащото законодателство. Що се отнася до съображенията по целесъобразност относно смяната на управителя, следва да се отбележи, че такава може да има всеки от съдружниците и не е задължително те да съвпадат. Като съдружник държавата е заинтересована лечебното заведение да има управител, който в действията си се ръководи и прилага нормативната уредба, решенията на общото събрание, интересите на лечебното заведение. Предложението за освобождаване на настоящия управител и избор на нов е продиктувано именно от съображения, касаещи неправомерни действия на управителя. Действията против решението на законосъобразността – проведено общо събрание, предприемани от община Шумен със съдействието на освободения управител, са средства за упражняване на натиск, който считам за неприемлив и който е потвърждение на позицията на държавата като съдружник, а именно, че смяната на управлението на лечебното заведение е необходима.

Уважаема госпожо председател! Господин министър, Вашият отговор ме разсмя много сериозно, тъй като аз Ви попитах: „Знаете ли, че Окръжният съд е спрял Вашата заповед като незаконосъобразна? Знаете ли, че конкурсът на досегашния управител не е изтекъл? Знаете ли, че назначеният от Вас управител няма завършен здравен мениджмънт и не може да заема тази длъжност?” А Вие ми говорите какви ли не неща, но не ми отговорихте по същество на въпросите, които съм Ви задал. Приемаме дори, че длъжността няма да е конкурсна, след като има съдружие на общината и на държавата. А по останалите въпроси? Съдът очевидно също е видял тези сериозни пропуски. Имате ли намерение да промените своята заповед и въпросната госпожа, която съдът е спрял, да не стъпва, тъй като тя няма право да заема тази длъжност като управител на Тубдиспансера в Шумен?

Ще изчакаме решението на съда. Ако има някакво противоречие и въпросната госпожа не може да заеме този пост, всяко решение може да бъде променено. Благодаря. (Смях и оживление в блока на КБ.)

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията тази седмица излезе с една добра новина – беше съобщено, че през 2010 г. приходите в министерството от концесионни такси са приблизително 18 млн. лв. Това наистина е добра новина. Но тези 18 млн. лв. в повечето случаи са от сделки, сключени от предишното правителство. Надявам се, че политиката, която беше провеждана тогава, сега ще бъде продължена. Казвам го на вас, защото през тези две години беше сключена една-единствена сделка, която се обжалваше в съда. Нито една друга концесионна сделка не беше придвижена, а целите на концесията са много важни. Ще споделя с Вас, че в момента се придвижват две сделки. Едната е минала през правителството на Република България. Условията обаче, които са заложени там, ни карат да се съмняваме, че начинът, по който се извършва концесионирането сега, не е в интерес на нашата страна. Ще споделя за какво става дума. Най-напред за концесионната сделка, при която мина процедурата по концесионирането на терминал 2а на пристанище Бургас, където условията бяха направени така, че се знаеше кой ще бъде единственият участник концесионер. Дори опозицията го знаеше. Споделихме го с Вас. Така и стана. Това беше единственият участник. Но условията, които бяха поставени, изискваха, господин министър, задълженията, които досега имаше, да се изплащат не от държавата, а от пристанище Бургас като ползвател на този терминал, към японската банка, за оборудването, което е направено на терминал 2а – терминалът за насипни товари, който се използваше основно за Кремиковци. Заложената инвестиция е около 20 милиона за тези 35 години и не е ясно за какво. Защо казвам, че не е ясно? Защото концесионерът, който спечели конкурса (и това беше одобрено от правителството), каза категорично, че там ще се прави пътнически терминал, включително на 2а ще се прави пристанище за яхти, което е в противовес с политиката, която правителството прие по отношение на развитието на проекта „Супер Бургас”. Какви приходи ще се очакват оттам? Може би никакви, защото няма ангажимент по отношение на съответно изплащане на концесионни такси към държавата. Втората сделка, която беше обявена от правителството, е концесионирането на летище София, което буди недоумение. Първо, не се каза какво точно ще се извършва при тази концесия – дали ще бъде частично или не, или ще има цялостно концесиониране. Ако ще бъде цялостно, то е абсурдно, тъй като всички инвестиции, необходими за пътническите превози на летище София, бяха изпълнени. Така че каква инвестиция ще се търси при тази ситуация, какво ще прави концесионера, освен да събира приходите от това, което е инвестирала държавата преди няколко години?! Във връзка с това, господин министър, искам да Ви питам: каква е политиката на правителството по концесионирането на обекти от транспортната инфраструктура? Считате ли, че извършеното от вашия предшественик през 2-годишния период на управлението на ГЕРБ отговаря на тази политика? Да очакваме ли промяна и при Вашето управление? Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, в началото на 2010 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изготви проект за Стратегия за развитие на гражданските летища за обществено ползване, пристанищата за обществен транспорт с национално значение и железопътните гари на Република България до 2013 г. чрез механизмите на концесията. Главен приоритет на концесионната дейност в министерството е да бъдат привлечени финансово стабилни и адекватни концесионери на обектите от транспортната инфраструктура, за да се осигури конкурентоспособност чрез подобрено качество на обслужване, повишена ефективност на предоставените услуги, увеличен пътнико- и товаро поток и трансфер на модерно ноу-хау. В изпълнение на този приоритет през последните две години ръководството на министерството предприе значителни активни действия. От една страна стартираха подготвителни действия по предоставяне на концесия на 17 обекта, а именно: централна жп гара София, жп гара Подуене, централна железопътна гара Пловдив, жп гара Варна, железопътната линия Септември-Добринище, пристанище и терминали „Русе-запад”, „Видин-юг”, „Несебър”, „Лом”, „Видин-център”, „Никопол-Тутракан”, „Русе-център”, „Бургас-запад”, пристанищен терминал за обработка на опасни товари, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение – Варна, и Фериботен комплекс „Варна”, гражданско летище за обществено ползване – София. От друга страна министерството предприе ефективни действия по провеждане на процедури за предоставяне на следните концесии: проведе се процедура за предоставяне на концесия върху пристанищен терминал „Бургас-изток 2” и се прие решение на Министерския съвет за определяне на избран концесионер; проведе се процедура за предоставяне на концесии по § 75 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища на страната и пристанищата на Република България върху пристанищен терминал „Росенец” и се сключи концесионен договор на 12 май 2011 г. В момента се провеждат три процедури за предоставяне на концесии: концесия за строителство върху гражданско летище за обществено ползване – Русе, концесия за строителство върху каргозона, обособена част от гражданско летище за обществено ползване – Пловдив, и концесия за услуга върху гражданско летище за обществено ползване – Горна Оряховица. При предоставяне на концесия на обектите от транспортната инфраструктура работата на министерството се ръководи от стриктно спазване на изискванията и основните принципи, заложени в Закона за концесиите и правилника за неговото прилагане, които са публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност на всички участници в процедурата, предоставяне на концесии и недопускане на дискриминации. Като доказателство за ефективността на предприятия подход може да послужи процедурата за предоставяне на концесия върху пристанищен терминал „Бургас-изток 2”, при която критериите за подбор не само не предопределяха бъдещия концесионер, а напротив, осигуряваха възможност за участие на широк кръг от заинтересовани лица с адекватна пригодност за изпълнение на професионалната дейност и стабилно икономическо и финансово състояние. Критериите за подбор бяха дефинирани от експертен екип въз основа на задълбочен концесионен анализ, разработен от професионален консултант. Не бих могъл да се съглася с твърденията за непрозрачност, неяснота или липса на инвестиции, за които твърдите. Най-вероятно са плод на недостатъчна информираност. Чета параметрите по договорите: „Концесионерът ще заплаща 80% от стойността на погасителните вноски по заема на Република България към Японската банка „Джайка”, както и ще извършва концесионни плащания”. Разликата, която ще отразя от това, което казахте, е следната: концесионерът се задължава да направи инвестиции на пристанищен терминал Бургас изток-2 в размер на 100 млн. 310 хил. 260 евро за срока на концесията, както и да извърши допълнителни вложения в обекта на концесията в размер на 13 млн. 930 хил. евро. Държа да отбележа, че няма забавяне по отношение на предоставянето на концесия върху каргозона обособена част от гражданско летище за обществено ползване Пловдив и върху гражданско летище за обществено ползване Горна Оряховица, тъй като процедурите са стартирали. Удължени са сроковете за получаване на оферти по открити процедури за предоставяне на концесии, включително и тези за получаването на документация за участие и за отваряне на офертите, тъй като основната цел е, към бъдещия концедент да се осигурят максимално благоприятни възможности за управлението на съответните обекти от обществен интерес, с грижите на добър стопанин. Извън прекия отговор искам да добавя: абсолютно наясно съм, че каквото и да се предприеме като действие за летище София... Искам да отбележа, че за летище София не е взето крайно и окончателно решение. Разбира се, концесионният анализ няма да бъде спрян, той ще продължи да се извършва. Каквото и да бъде взето като решение от страна на държавата за летище София, задължително, сто процента то ще бъде съгласувано с донорите на това летище – Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Кувейтският фонд. Без тяхно съгласие и одобрение на нашите действия, ние нищо няма да предприемем в посока за летище София. Относно Терминал 2А на Бургас, съжалявам, но не си спомням да сте ме индикирали, че концесионерът се знае предварително.

Уважаеми господин министър, когато с господин Сергей Станишев Ви направихме индикация за това кой ще бъде единственият участник, и то така се случи – Вие тогава бяхте заместник-министър – трябваше и Вас да индикираме, за да очаквате този въпрос от нас. Това, което искам да кажа, е, че подготвеният от администрацията Ви отговор на нашето питане още веднъж доказа, че наистина имаме сериозни притеснения по отношение формирането на условията за концесионните сделки. Една концесионна сделка, както и Вие казахте, трябва да осигурява необходимите инвестиции за определения период от време, модернизация или строителство на нова инфраструктура и съответно приходи – част от общите приходи, които да отиват като концесионна такса към държавата. Това беше политика, която следвахме през нашето управление. Затова сега има приходи от 18 милиона. Вие сам казахте, че сделката за Бургас, е да се изплаща 80% и то не от таксите, които държавата трябваше да изплаща за заема, който е взет за Терминал 2, за Кремиковци за насипни товари, а от таксите, които операторът трябваше да изплаща, тоест по същия начин като концесионер. Какво правим? Къде са концесионните приходи към държавата? Аз не видях да са обявени в решението на Министерския съвет колко минимум приходи ще влизат всяка година от концесионни такси, нито Вие го казахте. Сто милиона щели да бъдат инвестициите. Аз също получавам информация; говорят, че ще строят пътнически терминал. Питам Ви: в тази ситуация, този терминал пътнически ли трябва да бъде, или да бъде терминал, който да продължи да работи за насипни товари и за товари, които да създават условия за повишаване на транзита през България? Радвам се, че все още не сте избързали с летище София. Ако наистина позицията ви е да се извърши частично концесиониране само на каргопревозите, тогава ще имате нашата подкрепа. Ако обаче се даде отново на тепсия на някой, определен по същия начин – смея да твърдя, че условията бяха ограничителни за Бургаското пристанище с ясната цел да се намери един инвеститор – то ние категорично ще се противопоставим. Това няма да бъде в интерес на българската държава и българските данъкоплатци ще загубят. Така че моят въпрос е: ще се съгласите ли и ще подпишете ли този договор, който, разбирам, че друг министър преди Вас е подготвил? Става дума за концесионирането на Терминал 2А. Интересува ме какви точно инвестиции ще бъдат направени в Бургас за тези 100 милиона? Това са ми двата допълнителни въпроса.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев. Изчитам отново и смятам, че информацията е достатъчно подробна и ясна: „Концесионерът се задължава да направи инвестиции на пристанище Терминал „Бургас изток-2” в размер на 100 млн. 310 хил. 260 евро за срока на концесията, както и да извърши допълнителни вложения в обекта на концесията в размер на 13 млн. 930 хил. евро – осемдесет процента от размера на погасителните вноски по заема на Република България към японската банка, така нареченият проект Джайка.”. Искам да внеса едно допълнително уточнение. Що се отнася до изграждане на пътнически терминал, той касае зоната за свободен достъп, за която в този случай концесионерът, за първи път чувам, че той има намерение да изгражда пътнически терминал. Ангажиментът да се изгради пътнически терминал, ако мога да си позволя образно да Ви кажа, влизайки в пристанището, пада се зоната от лявата страна, изток-2 остава отдясно. Проектът е там да бъде изграден пътнически терминал за определен вид круизни кораби, които всъщност ще бъдат частично финансирани, тъй като можем да финансираме само инфраструктура. Частично ще осигурим финансиране по Оперативната програма „Транспорт”, а всички допълнителни неща, които компанията „Супер Бургас” си е представила като проект, ще бъдат изградени, доколкото аз съм наясно, чрез публично-частно партньорство. Приемливите разходи за Оперативна програма „Транспорт”, които касаят изграждане на пътническия терминал, плюс осъществяване на връзката с автогара, с гара и така нататък имаме възможност и при наличие и освобождаване на средства от даден проект, ние ще го финансираме. Провели сме тези разговори. Това е реалното положение. Доколкото наистина за първи път чувам, че концесионерът е проявил желание да прави там пътнически терминал, може би не е точно така. Благодаря.

Господин министър, все пак ще Ви помоля ясно и категорично да се каже по договора – какво точно ще се построи за тези 100 милиона след концесията на пристанище Бургас, защото аз не разбрах? Разбрах, че са 100 милиона; допълнително още 13 милиона ще се изплаща оборудването, което е за насипни товари. Говори се, че правителството вече на сто процента се е отказало от строителството на двата терминала за контейнери и в Бургас, и във Варна с японски заем, че този терминал ще бъде контейнерен – това не го чухме. Означава ли това, че оборудването за насипни товари ще бъде премахнато, а пък за тези 100 милиона отново ще даде средства, за да се вземе оборудване за обработка на контейнери? В целия този процес има нещо неразбрано. Как ще изплащаш едно оборудване, което няма да го използваш? Някаква обърканост има. Знам, че прекият виновник за това не сте Вие. Направено е преди Вас и сега този договор ще трябва Вие да го подпишете, а подписвайки го, ще носите отговорност. Обществото не е наясно и няма откритост. Искам да споделя с Вас, че по същия начин стоят нещата и за карготерминалите в Пловдив, за частичното концесиониране, включително и в София. Когато ние си отидохме от управлението, тогава имаше ясно заявени инвестиционни намерения. Поради това, че този процес се забави от две години, говоря най-вече за Пловдив, а ние предварително бяхме изработили закон, който даваше право за частична концесия на територия на летища – бяхме подготвили цялата законова нормативна база, за да може да се направи това – за две години не се направи. Последната информация, която имаме, е, че азербайджанският инвеститор се е отказал. Няма кой да ни чака две или три години да подготвяме концесионните процедури. Моля Ви, господин министър, направете една пълна проверка на всичко това, което се върши. Нека да има приемственост в целия този процес, защото концесията е пътят, по който в тази криза ние ще можем да подновяваме инфраструктурата и държавата да получава необходимите приходи. За летище София още веднъж ще кажа: да не се подхожда в интерес на определени групи, а в интерес на България, тъй като и там, както и в Бургас, инвестициите от страна на държавата за модернизацията на тази инфраструктура бяха направени и то на едно много високо ниво. Нека сега държавата да получава приходите си от тази инфраструктура, която изгради. Благодаря.