ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака)2266 думи
Госпожо председател, дами и господа народни представители! Темата, която предлага Синята коалиция е много голяма, изключително сериозна и за мен е недоумение защо досега управляващата партия не е направила необходимото, за да бъде поставена тази тема за обсъждане в Народното събрание. Тук един-единствен представител на управляващата Партия ГЕРБ – господин Тошев, направи изказване, от което стана ясно, че сега не му е времето. Това обяснение, това по-скоро измъкване от темата за мен не е удовлетворително. Винаги може да се каже, че точно сега не му е времето и обикновено така се казва, когато не искаме да решим някои въпроси.
Въпросът за регламентация на разузнавателните служби е изключително голям, много сериозен и беше отлаган, както от предишни правителства, предишната тройна коалиция, така и от сегашното правителство вече две години. Сега отбелязваме втората годишнина от управлението на ГЕРБ.
Закон и регламентация за Службата за охрана също така, макар че това не е тема на проекта, представен от Синята коалиция, липсва. Това продължава да бъде една служба, която виси в пространството, която е подчинена неофициално на президента и е държава в държавата.
Външното разузнаване е същото нещо, бившето Първо главно управление, сега наречено Национална разузнавателна служба.
Проектът, който представят господата Костов и Гяуров е една стъпка към решаване на този въпрос. Аз предварително искам да заявя, че Парламентарната група на „Атака” ще подкрепи този законопроект като знак, че трябва да се отиде към решаването на този въпрос, но веднага казвам, но, в същото време, същата секунда, че така представен законопроекта има нужда от сериозно редактиране. Защо? Веднага ще кажа моите съображения. Най-малкото, защото тук не е развит достатъчно добре начинът на контрол от страна на Народното събрание върху предлаганата нова държавна агенция.
Има едно-единствено изречение в проекта, което казва така: „В съответствие с Конституцията Народното събрание упражнява парламентарен контрол по отношение на Държавната агенция за разузнаване”. Това никак не е достатъчно, тъй като по-нататък в Раздел ІІІ и в Раздел ІV доста по-подробно вече се описва каква ще бъде функцията на министър-председателя, който на практика по така предложения проект, ръководи, упражнява общо ръководство, определя задачите за агенцията, определя числения състав. Нормативните актове приема Министерският съвет, осигурява финансово, материално и технически дейността и така нататък. Това нещо по принцип е правилно, но липсва всичко това да бъде последвано от едно гласуване в Народното събрание. Всички тези неща, които Министерският съвет ще направи, би трябвало да бъдат одобрени от най-висшия орган на властта Народното събрание.
Иначе нещата пак увисват или има опасност новосъздадената агенция да бъде инструмент в ръцете на поредното правителство. Знаем как това е ставало със службите по време на така наречения преход. Винаги съответното правителство се изкушава да използва като инструмент разузнавателните, контраразузнавателните служби и службите като цяло.
Не приемам аргументите на господин Тошев, че само парламентарните сили не са достатъчни, за да дискутират този въпрос. Ако народното представителство не е достатъчно, то какво тогава? Ние трябва всяка една тема, която засяга важни за страната въпроси, да я поставяме на някакъв така наречен широк обществен дебат, което не означава нищо, защото е абстракция. Какво означава това? Медийно обсъждане от дежурните коментатори, които са пет на брой или кръгли маси по областните центрове, може би! Разбирате, че това просто е абстракция.
Парламентът е този, който е натоварен с отговорността, да решава. Той затова носи отговорност и затова се избират хората. Затова той е най-висшето представителство.
Господин Тошев също така твърди, че сега не се дублирали дейностите на външното разузнаване и военното разузнаване. Как да преценим това, след като ние на практика не знаем какви са дейностите на тези две служби? Аз мога съвсем смело и отговорно да кажа, че от времето на така наречения преход, промяна, тоест разрушаването на бившата система, тези служби всъщност бяха подложени на един разрушителен процес. В момента не знам дали има народен представител, който да може да каже кои са приоритетите, с какво точно се занимава външното разузнаване – къде разузнава, какво разузнава и по каква програма го прави, по какъв алгоритъм. Аз мисля, че няма такава! Ако сега шефът на службата си сложи ръка на сърцето, той ще го потвърди по същия начин, макар че няма да го направи, защото трябва да оправдае съществуването на сегашната служба.
Сегашното външно разузнаване, сегашното военно разузнаване на България не знаят кого да разузнават. Казвам го абсолютно категорично, защото те са толкова объркани, разбити и съсипани от външни влияния по време на прехода, че всъщност в момента са едни замразени служби, които не работят по нищо, по нито един проблем, застрашаващ България.
Тук беше споменато за икономическата криза и въпроса с Гърция. Да, това е вярно. По въпроса с Гърция трима са висшите служители в държавата, които имат пряк достъп до докладите на разузнаването – председателят на парламента, президентът и премиерът. Дали до тях са стигнали доклади, описващи положението на Гърция, те трябва да кажат. Но какво става в Гърция, ние можем да се запознаем вече и от интернет. Тук няма тайни, които да крият какво е станало в Гърция.
Моят въпрос обаче е защо разузнавателните служби не дадоха една друга опасност за България, която ние сега трябва да научим от в. „Уолстрийт Джърнъл” или от Международната агенция „Ърнст енд Янг”? Те наскоро, тези дни, изнесоха информация, в която се казва, цитирам по памет, но почти дословно: „Най-застрашената държава от кризата в Гърция е България”. Повтарям го специално на вниманието на управляващите, министър-председателя, министъра на финансите, които от сутрин до вечер пеят, че България е остров на стабилността и не сме станали като Гърция и трябва да благодарим за това. Не, това не е така! Вестник „Уолстрийт Джърнъл” би трябвало да е любим вестник на министъра на финансите, за който никой не може да каже, че е жълт или несериозен вестни. Той каза точно това: „Най-застрашената страна от гръцката криза е България”. Защо, пояснява същият вестник? Защото една трета, 30%, от банковия сектор в България е гръцки! Пак повтарям, това не е твърдение на Партия „Атака”, а е цитат от „Уолстрийт Джърнъл”. Тук въпроса ми към разузнавателните служби е защо това не е предадено като съответната опасност за България, за българската национална сигурност – 1/3 от банковия сектор се срива, когато се срине гръцкият, а той вече се е сринал! Нали, броим го за такъв?
Ето ви истинска реална опасност, за която нито се говори, нито се анализира, нито имаме въобще и обществен, и парламентарен или какъвто и да е диспут. Реална, истинска опасност!
Какво да кажем за Турция? Една държава, с която ние членуваме заедно в един военно-политически блок, НАТО, но в същото време турските служби работят много добре, работят с абсолютно цялата ангажираност на тази голяма държава срещу българския национален интерес. Това не е голословно твърдение. Доказателства за това има страшно много, писани са, казани са, обсъждани са и в Комисията за контрол на ДАНС, на която господин Костов и аз сме членове. Ставало е въпрос за ислямската опасност. Хората, които се занимават с този сектор от службите, неведнъж потвърждавани моите предупреждения, че има такава ислямска опасност. Но какво прави външното разузнаване – как то парира, по какъв начин работи против тази опасност за България? Никаква информация, никакво потвърждение, че въобще прави нещо.
За военното разузнаване какво да кажем? При положение, че нямаме армия, при положение че беше разрушено всичко това, което беше Българска народна армия, преди се наричаше, или сега Българска армия, то не съществува! В момента имаме един корпус, който е на разпореждане на американците и бива пращан или в Ирак, или в Афганистан, или където каже господарят от Вашингтон. Преди имахме господар от Москва, а сега имаме от Вашингтон.
Ние армия нямаме! Военното разузнаване също мога да твърдя, че не съществува, защото то не знае кого да разузнава. Преди беше ясно кой е врагът. Сега не е ясно кой е врагът, защото когато запитахме военният министър господин Ангелов в нашата парламентарна група: „Срещу кого ще действа този противоракетен щит, господин министър?”, той така леко поглеждайки тавана, за да се измъкне от отговора, каза: „Ами, от Иран!”. Представете си, Иран ще ни нападне с ракети, с които ще застраши сигурността на България и ние трябва да си направим противоракетен щит!?
Съвсем ясно е на всеки, който може да събере 2 и 2, че този противоракетен щит е нужен на Щатите срещу Русия. Това е ясно! Но българските управници продължават да демагогстват по тези въпроси.
Тоест, ние нямаме ясно изградени приоритети. От кого е застрашена истински България, кои са факторите, застрашаващи националната ни сигурност във военно, в терористично отношение, енергийно и така нататък? Включително любимият въпрос на сините за АЕЦ „Белене” е въпрос на разузнавателните служби. Те би трябвало предварително да дадат един анализ, който да ни даде отговор - трябва или не трябва да правим АЕЦ „Белене”. Това работи ли за българския национален суверенитет и просперитет, или не? Това е анализът, върху който правителството да каже „да” или „не”, а не да хвърля ези-тура.
Ние в момента можем да констатираме, че службите ни са разбити и този процес започна с много сериозното съдействие на трите парламентарни групи, които и сега са в парламента – ДПС, БСП и СДС или Синята коалиция. През годините те направиха възможното да бъдат разрушени тези служби.
ДПС бяха първи, когато направиха аферата с така наречения „Оня списък”, когато беше засечено много ясно, че лидерът на новосъздадената етническа партия ДПС отива в турското посолство, за да даде списък с наши разузнавачи – нещо, което е държавна измяна, нещо се наказва във всяка държава по света с много сериозни присъди, а някъде със смъртни присъди. Тук това мина между капките.
След това сините дойдоха на власт, направиха необходимото да разбият тези служби по този начин, както е угодно на американците.
След това дойдоха червените и, представете си, продължиха същата политика. Защото те точно пък приеха закон, така наречен, за разкриване на досиетата, с който удариха своите кадри – своите, изграждани с годините кадри, хора, които са работили за българската държава. Каквито и да са възраженията на седесарите, в кавички антикомунисти, бивши политпросветчици, българската държава такава, каквато е била, а не българският народ е определил България да бъде в съветския блок.
Да, аз и много мои връстници бяхме против това, но нямаше какво да направим. Бяха се събрали просто тримата господари на света – Сталин, Рузвелт и Чърчил, и бяха разписали кой къде ще участва. България беше сложена в Съветския блок – толкоз! Е, какво да правят по-нататък българското правителство и българските служби? – Да се оставят да бъдат победени от тогавашния враг, или да направят нужното и го разузнават?! Те го разузнаваха. Следователно хората, които бяха служили тогава на страната си, бяха хвърлени на кучетата точно от ръководството на БСП. С приетия закон, който разкриваше и военните разузнавачи – нещо, което никой по света не прави, то просто ги хвърли на кучетата. Това може да създаде радост само на враговете на България. Те се променят през годините. Преди нашите врагове бяха членовете на НАТО, сега ние сме в НАТО. Кои са ни враговете? Иран?! Моля? Просто смях в залата. Иран е наш враг? Ако Иран е наш враг, нека да го кажем. Тогава не четете декларации против мен и „Атака”, защото искаме джамията да няма озвучаване на арабски език. Както разбрах от управниците, само иранското представителство в България било казало нещо против нашата протестна акция. Следователно Иран противник ли ни е или съюзник, нека да се разберем по това! Няма разбиране обаче по това.
Следователно имаме един хаос и България трябва да изработи национална стратегия какви са националните интереси на страната. Интересите се променят. Както казват англичаните: „Приятели няма, има само вечни интереси”. Няма вечни приятели. Същото трябва да е и с България – няма вечни приятели. Вчера беше Съветският съюз, днес е новият Съветски съюз – Съединените щати се правят на наши приятели. Но какво дават те на България? – Нищо. Те само искат и вземат.
Къде е националният интерес на България? В такъв законопроект би трябвало да има заложен този национален интерес, да има заложена ясна формула какво ще следва България през следващите 5-10-20-25 години, защото така правят сериозните държави – накъде ще развива, как точно ще лавира между интересите на големите. Няма какво да си правим илюзии, големите държави си правят своя шахмат. Имаше един известен световен политолог, който нарича света „шахматна дъска”. Спомняте си – тези, които сте прелиствали книги, че Бжежински нарича света така – „шахматна дъска”, на която големите сили, големите имперски сили, няма какво да крием – Щатите, Русия и други подобни, включително и Турция, която има имперски интереси, играят своята игра.
Къде е играта на България? – Ние трябва да формулираме каква е играта на България през следващите години. Не да работим ден за ден, не да слушаме какво ще ни кажат – преди съветският, а сега американският посланик и спрямо това да си нагаждаме законопроектите – за разузнаване, за данъци или каквото и да е друго. Трябва да направим нашата собствена визия!
Знам, че много от вас ще кажат: „Ние сме малка държава”. Ние не сме малка държава. Първо, чисто формално взето, сме между първите 15 държави по големина в Европейския съюз. Направете проверка и ще видите, че е така.
Второ, няма малки, няма големи държави. Националният интерес трябва да се следва и това е задължение и отговорност на всяко правителство и на всеки парламент!
Следователно законопроектът, който се предлага от Синята коалиция, би трябвало да се подложи на редакция и да стане стъпка към създаване на Агенция за разузнаване, която да бъде под контрола – сериозния и завършен контрол на Народното събрание, и под оперативното ръководство на Министерския съвет. Това е тема, от която не трябва да бягаме Това е тема, от която управляващата партия не трябва да бяга. Това е тема, от която БСП не трябва да бяга, защото вижда там нарушени интересите на президента. Но кое е по-важно?