ЯВОР НОТЕВ (Атака)2028 думи
Уважаеми господин председателстващ, госпожо министър! Много от нещата, заради които този закон не може да бъде подкрепен, вече прозвучаха от тази трибуна. За съжаление, казвам, те действително имат своето основание в конкретни текстове на закона, на критикувания закон.
Аз няма как да не се съглася, включително и с последните оценки, които бяха дадени във връзка със съпоставката на тежестта на възможностите, които този закон предоставя, с Глава трета от Закона за собствеността на гражданите и във връзка с цитираните в исторически план възможности да се предотврати преследването на дадено лице с неговата смърт.
Прав е господин Бисеров, защото в текстовете на закона четем – в чл. 65, ал. 2, че когато проверяваното лице е починало, неговите наследници и заветници се поканват да дадат декларацията по ал. 1. Наистина процесът е с непредвидима продължителност.
Но да се върна към самия закон, към неговата начална характеристика, към неговата цел, заявена със заглавието и с целите, обявени в чл. 1.
Уважаеми колеги, предлага ни се един нов по своята същност закон, по мое мнение непознат на българската правна система – един закон, който няма място в тази правна система; един закон, който противоречи на самия себе си, заявявайки, че ще преследва имущество, което е придобито в резултат на престъпна дейност, без да дава дефиниция за тази дейност и без да обвързва тази квалификация с единствения действащ кодекс в българската правна система, който би могъл да определи какво е това „престъпление” и да установи съответно, по реда на Наказателния процесуален кодекс, кога едно лице го е извършило. Преодоляването с лекота на този въпрос и пренасянето му като начална позиция при разследванията с включването още в заглавието на предложения ни закон на определението „имущество от престъпна дейност” говори до голяма степен за качеството и за подхода, с който е изработен предложения ни проект.
Заглавието и чл. 1 си противоречат по начин, по който си противоречи с българското право, а смея да твърдя и с европейското, доколкото се посочи конкретен текст на чл. 6 на Европейската конвенция за защита правата на човека, налице е непреодолимо противоречие.
Заглавието и чл. 1 си противоречат по начин, по който си противоречат с българското право, а смея да твърдя и с европейското, доколкото се посочи конкретен текст от чл. 6 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и е налице непреодолимо противоречие.
Уважаеми колеги, ако този закон бъде приет във вида, в който ни е предложен, българските юристи би следвало да запишем квалификационен курс, с който да допълним и да опресним своите знания, но това е проблем на юристите от гилдията.
Българските граждани обаче ще трябва много сериозно да обмислят възможността да обяснят всичко, което се е случвало с тяхното имущество през последните 15 години, защото дотам е ограничена обратната сила на предложения ни проект. В този смисъл мотивите към законопроекта, които подчертават необходимостта да се изследва това имущество, се позовават, накратко казано, на липсата на държавност през този период. Пита се: каква е вината на българските граждани, които преживяха промените през последните 20 години с цялата тяхна тежест? Каква е вината на българския гражданин, принуден да работи срещу възнаграждение, което е записано като минималната работна заплата, респективно останалата част от възнаграждението си е получавал по волята на своя работодател нерегламентирано? Каква е вината на българския гражданин, който загуби парите си във фалиралите банки? Каква е вината му, че завръщайки се от тежък гурбет в чужбина, е сложил авоарите си в трезор, който е ограбен? Каква е вината му в ред, ред други икономически ситуации, за които обикновеният български гражданин може да каже, че е отнесъл само негативите и в нито един момент върху него не може да бъде стоварена отговорността на това, което се е случвало?!
Ето защо мнението ми е, че в този закон няма норма, която да бъде насочена към обосноваване на обществена необходимост и удовлетворяване на общественото очакване за справедливост. Тези съображения, които са изнесени в мотивите към законопроекта, които визират необяснимото богатство, стоящо пред погледа на обществото, което дразни и провокира обществената реакция, но то може да бъде установено, конкретизирано и съответно придобиването му санкционирано с действащите в момента нормативни разпоредби.
Искам да припомня, че от тази трибуна при изслушването на отчета на главния прокурор на Републиката чухме, че в момента в България има 77 действащи контролни институции. Седемдесет и седем контролни институции! Няма как да не си спомним, че сме проследили и контролирали дейността на голяма част от тях. Има Сметна палата – извън органите на прокуратурата, извън органите на Министерството на вътрешните работи, пред която ние ежегодно декларираме своето имущество и промените в него.
Към кръга от лицата, които директно са адресати и потенциални обекти на изследване по реда на закона, който се предлага, искам да обърна внимание, че пряко са предвидени именно лица, които дължат подаване на декларация по чл. 2, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Това е в отговор на думите на господин Димитров – да не се плашим напразно, да не се чувстваме застрашени в момента, в който няма намерения срещу нас да бъдат повдигнати обвинения за корупционно или користно престъпление от изброените в чл. 19, или полово престъпление. Задава се обаче въпросът и във връзка с включването именно на тази възможност – при несъответствие с ежегодно попълваната декларация всеки от нас, а и всяко от лицата, задължено да подава такава декларация, бихме могли да се наредим като проверявани по този ред редом с лица, за които се твърди, че са постигнали необяснимо богатство през последните 15 години.
Уважаеми колеги, ако трябва да се направи конкретен анализ на закона, няма по-добър подход от това да се прочете текст по текст неговото съдържание. В този смисъл, съжалявам че не сме в процедура на второ четене, когато всяка от оценките, които се чуха от тази трибуна, щеше да намери своето потвърждение при прочитането на конкретните текстове. Няма как и не е редно в момента да се връщам към конкретиката, но искам да посоча като допълнение към осемте точки, представени от госпожа Михайлова, към казаното от господин Бисеров като конкретна критика към текстовете, някои бележки, които също илюстрират непригодността на този закон да отговори на зададените в чл. 1 негови цели и задачи, да отсее приложното му поле само по отношение на тези лица, за които обществото очаква възмездие.
В закона е определен като критерий за несъответствието, което може да послужи като основание за образуване на производство по отношение на физическите лица, размерът на 400 минимални работни заплати, и то отнесено към датата на проверявания период. Ще илюстрирам, че през 1996 г. заплатата е била 110 лв. Следователно размерът на проверяваното имущество, 110 лв. заплата, умножена по 400, би означавало, че над 44 хил. лв. е имуществото, което ще даде основание за образуване на такова производство. В резултат на такова образувано производство за този период биха могли да бъдат подложени на проверка лица, които са изброени в текстовете от чл. 72 до чл. 74 от закона. При конкретния им прочит ще видите, че това са лица, които нямат общо с начина, по който поначало е добито имуществото, първоначалното придобиване на дадена вещ или имот.
Оттук нататък говорим за лица, които са могли да предположат, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Няма как такъв критерий да не събуди съответни възражения и да не даде възможност да направим оценката, че гаранции за нито един български гражданин и за неговите права не се съдържат в този закон.
Преминавам през бележките си, които имах по предмета на законопроекта, вече заявени и коментирани от колегите, и спирам вниманието ви единствено и само върху давностните срокове, изяло преуредени с този закон.
Петнайсетте години, които вече се чуха като „авангардно” решение по Закона за давностния срок, по никакъв начин не се съвместяват с давността в действащите актове в българската правна система. Няма как тези 15 години да не събудят възражение при съпоставката им с придобивната давност на добросъвестния владелец и при недобросъвестно владение. Разбира се, че когато придобивната давност е по-кратка от 15-те години – давност за погасяване на възможността за проверка, няма как да се направи обоснован и правилен извод за съдбата на имуществото, придобито чрез давност, и няма как да се изпълни конституционната норма за защита и неприкосновеност на собствеността на българските граждани.
С тази добавка към конкретните нарушения или противоречия с българската Конституция, приключвам с конкретиката в този преглед, който се опитах да направя и с който се опитах да допълня възраженията срещу приемането на закона на първо четене. Принципно той няма как да бъде приет в този вид. Възраженията няма как да бъдат преодолени в името на високо заявените цели, в името на позоваването на международната европейска солидарност за разследване на резултатите от престъпления и за преодоляване на корупционната практика, която по данни – както се сочи в мотивите на законопроекта – ни дава действително стряскащи мащаби и мащаби, които по никакъв начин не се съвместяват с ролята, мястото и степента на участие на българското общество и българската държава.
Забележете, корупционни движения на средства, придобити от престъпна дейност и корупция в размер на 1 до 1,6 трилиона ще трябва да бъдат борени чрез въвеждането и приемането на закон, който ни е предложен в рамките на нашето национално законодателство и в рамките на Република България. Няма как това несъответствие в мащабите да не направи впечатление. Няма как тук да не възникне нуждата да потърсим и да поискаме в рамките на европейското сътрудничество за борба с тези негативни явления, да бъде направен паралел и съпоставка с действащи закони в другите страни, които също са обвързани в подписани от тях международни актове и договори, изброени в мотивите към законопроекта, и част от които ние, разбира се, сме ратифицирали и сме се задължили да спазваме. Но в случай, че на нас ни е известно, че подобен закон има единствено и само там, където посочи госпожа Манолова, без да са положени усилия за хармонизиране на законодателството на останалите държави – членове на Европейския съюз, с изисквания, за които се твърди, че приемаме с обсъждания закон, в крайна сметка няма как да не остане съмнението и притеснението, че на България се гледа като на един обект, върху който би следвало и може да бъде експериментирано ново начинание, което така или иначе към момента, поради това, че не е приложено в други правни системи, няма как да покаже своята рационалност и своята ефективност.
В този смисъл пристъпваме и към други недостатъци на законопроекта, който не отговаря на Закона за нормативните актове с чисто формални критерии – не са посочени изискванията към предложен законопроект и начинът, по който ще се отговори на този законопроект. Финансовата обосновка, разбира се, напълно отсъства, но няма как да не се събуди въпрос и от такъв характер – доколкото начинът, по който ще бъде управлявана тази комисия и нейната структура, сочи една многобройност на администрацията, която ще следва да обслужва действието на закона. Обръщам внимание, че в текстовете му се предвижда и образуването и организирането на фонд на имуществото, което е отнето по реда на този закон, образува се и управителен съвет, който ръководи това имущество. Няма как това да не струва пари на държавата, няма как тези пари да не бъдат посочени още на този етап, или поне не би трябвало.
Уважаеми колеги, приключвам, като взимам повод от думите на господин Шопов и господин Бисеров, с паралел за действието и последиците от нормите на Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Стана вече дума, че към онова време, приложени от съда, нормите на Глава трета доведоха до това, че много семейства, които имаха притеснението,че биха могли да попаднат под ударите, формално развалиха своя брак. Този текст имаше проявление и по време на митингите и другите публични събирания и изяви в началото на 90-те години. Ако тогава се пееше: „Вземи панелите, трабанта, но въздуха ми остави”, при съпоставката на сегашните текстове аз ви уверявам, че този закон вече ще изкара въздуха на българския гражданин. Няма какво повече да се случи след такава проверка, която е предвидена, при такава масирана възможност за координирани действия на всички органи, с такава дълбочина, с такъв срок и с необвързаност на лицата, които могат да бъдат подложени на нея. Няма как да не се почувства застрашен всеки, по отношение на който проверката е приключила, поради наличната възможност тя да бъде подновена непосредствено след възникването на нови обстоятелства. Благодаря ви.