ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака)1511 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук предложението е за Стоян Иванов, но това, което ще кажа сега и при следващите предложения, са принципни неща, становище, което не се отнася до Стоян Иванов или до Касим Дал, за който преди малко беше гласувано с „да” от ГЕРБ. Тук се касае до въпроси, които са парламентарни, въпроси на принципи, конституционни, въпроси на нашия правилник. Не за Стоян Иванов ми е само думата, а за всички народни представители, които са изключили, напуснали своите парламентарни групи или такива, които са народни представители от престанали съществуването си парламентарни групи, или в случая - Парламентарната група на РЗС, но тях ги няма в момента в залата. Тук са народните представители и цялото това упражнение го правим за онези, които не са независими народни представители, защото терминът „независими” е легален термин в българското конституционно право. Той произтича от избирателния закон, какъвто беше при избирането на тези колеги за народни представители при условията на предишния, досега действащ закон, преди да бъде приет Избирателният кодекс. Там за независими народни представители се говори тогава и във връзка, когато са избрани по специалната конституционна процедура и ред като независими такива.
Нашият правилник има двойственост. В нашия правилник съществуват и двете понятия – тъй наречените „независими народни представители” и тъй наречените на друго място – „напуснали” или „изключени”. Тази двойственост трябва да бъде премахната, защото бих казал, че това буквално е шизофрения в законодателен смисъл, и истинският термин да бъде уточнен най-после след толкова парламенти и правилници.
В тази връзка ние от „Атака” сме внесли предложение, което кой знае защо все още не се разглежда, а се вкарват въпроси за решаването на тези проблеми на напусналите или изключени народни представители – много бързо и ударно, точно не навреме. По-късно и при следващите си изказвания във връзка с другите пет от тези предложения, които предстои да бъдат разглеждани по нашия правилник, аз ще се спра и ще обясня защо не навреме.
Това разглеждане, което правим в момента на тези седем предложения, си има своя смисъл от гледна точка на управляващите и от гледна точка на напусналите и изключени народни представители в чисто политически план. Има хронология, която се следва неотлъчно от година – година и половина от това Народно събрание и която е трайна политика на ГЕРБ, която бележи все по-уродливи проявления и форми. Защото, първо, целта беше да се разбие групата на РЗС. Това стана в началото с един народен представител, който напусна, и хронологически продължи, за да се разпадне групата, в смисъл като удари за разпадане на политическата сила РЗС. Не че съм неин фен и в момента й ставам адвокат! Съвсем безпристрастно и обективно анализирам процеса. Разбира се, това е въпрос на много сериозен разговор и още по-дълбок анализ.
Следващият момент в тази ескалация на проблема беше, че им се търсеше място в пленарна зала и то им се даде точно там, където поискаха. Отначало бяха двама-трима, но седнаха там, където пожелаха, за сметка на Парламентарната група на РЗС, която беше наследена, настанена или по-точно насадена не там, където желаеше, и не там, където е мястото – малък момент, дребен на пръв поглед, но ще видите, че по-нататък в тази хронология исканията, щенията, претенциите и мераците ставаха все по-големи.
Стана дума за стая. Дори в условията на миналото Народно събрание, през преобладаващата част от времето, въпреки че БСП осъществяваше този процес изключително интензивно по отношение на почти всички парламентарни групи, включително и близки там, и в Народното събрание, в което преструктурирането на политическото пространство и парламентарното номадство бяха издигнати в трайна политика и цел на управляващите и правилникът не само разрешаваше, но и поощряваше това да става, не се стигна до това да им бъде предоставено убежище.
После технически секретар или служител. Няма нищо лошо – едно момиче или жена работи за това, но това не е съвсем ясно – имат ли го, нямат ли го. В миналото Народно събрание не беше предоставен такъв, сега това е направено. Пак ще кажете: малък, дребен момент и елемент, един щат, голяма работа. „Атака” така или иначе, с оглед на икономии не ползва възможностите и правата, които има във връзка с бройка „технически секретар” или служители, така че ще се вземе от тях. Но дайте да не се вглеждаме и толкова да не абсолютизираме и това.
Завчера видяхте ескалират нещата и политиката, всички вие знаете това, със знаци. И тези знаци имат съществено значение. Те сочат за перспектива, те сочат за политика – всички, няколко души независими, както ги наричате вие, а както ги наричам аз, напуснали или изключени от парламентарните си групи народни представители, представиха заедно, като че ли от името на парламентарна група свое искане за участие в дебат, защото на тях много и страшно много им се иска да не бъдат нищожни отломки от своите парламентарни групи и политическите сили, низвергнати и оплюти от избирателите, които ги пратиха тук с една програма. Те трябва да успокоят съвестта си, а това става тогава, когато ще бъдат в група, когато ще бъдат заедно, когато ще бъдат по-значими, когато ще се подкрепят един друг, когато ще имат съвместен парламентарен живот, политика. Това е така, естествено.
Така че това беше един малък пореден опит, на който тук не обърнахте внимание. Ако не бяхме ние от „Атака” никой нямаше да реагира на този, на пръв поглед, малък акт – една молба, която щеше да бъде прочетена от уважаемата госпожа председател и никой нямаше да забележи, е път в тази хронология – поредната малка крачка към големия успех, което в крайна сметка се цели. Аз ще ви кажа всъщност какво се цели, но това по-нататък, с всичко това, защото ние сме гледали този филм във всички парламенти, гледаме го и сега и нищо ново. Защото в българската политическа класа „елит” и българските народни представители и парламенти, водени от конюнктурни съображения, винаги допускат тези процеси да се развиват, после те се насочват против тези, които са ги оставяли да се развиват и противно за тези, които са ги толерирали, но вече е късно. Уродливи явления, против които обществото непрекъснато сигнализира, недоволства, алармира. Но тук дребните сметки и котерии им позволяват да се развихрят и да продължават.
Всички в залата виждат, че тези така наречени независими, но не независими, а изключени и напуснали парламентарните си групи и политически сили, действат фактически вече – това е следващата стъпка – като парламентарна група и политическа сила. Имат си и своя лидер, който явно стои на мястото, което предполага лидерската позиция в сектора за тяхното стоене, излизат по един и същи начин, гласуват по сходен начин с еднакви искания, подкрепят се, чисто процедурно. Разбира се, липсва им идеологическата спойка, която е базата, но това не им пречи да вървят напред в това, което е ставало и в минали народни събрания – консолидацията на групата. Групата, която, кой знае как може да бъде наречена, но по най-простия начин – групата предатели. Защото всъщност това е спойката и това ги обединява, не друго. (Реплики от независими народни представители.) Защото те са предали политическата програма, платформата, своите политически сили, тези, които са ги направили депутати от нищото. Това се отнася до всички тях.
Тук няма значение кой кого е предал. Без значение дали предадените са отляво, отдясно, дали са управляващи, дали са опозиция, те просто са предали своите политически сили и сега търсят своя реванш по тази хронология, по начина, по който ви излагам едно след друго събитията, които следват неумолимо, едно след друго.
Другият момент, който заслужава внимание, е: защо се приема за разглеждане в Програмата на Народното събрание, особено в периода преди излизането в парламентарна ваканция, тогава когато парламентът работи изключително ударно, в момента, когато два дни бяха употребени за извънредни заседания, за да бъде гледан, дебатиран и гласуван вота, един такъв въпрос, който наистина е домашен, той не е и политически, от който да зависи цялото общество?
Аз мисля, че от ГЕРБ, ако бяхте малко по-мъдри политически, ясно е желанието ви да го направите, трябваше да си по-затраете малко, да мине време, поне да се отдалечи моментът от вчерашното гласуване. Знам, че и помежду ви някои са изразявали подобно становище. Ние от „Атака” имаме информация за всичко, което става. Така че, знаем кои са ви съветвали и кои са считали, че не ви е най-важното да го сторите точно в този момент. (Шум и реплики.) Още повече, бяхте обвинявани много пъти, и ще продължите да бъдете обвинявани, че всъщност сте получили подкрепата от напазарувани депутати. Това просто не е явно, то е очевадно.
Спомням си един много стар виц, с който искам да илюстрирам това, което става в момента. „Двама приятели съвсем младоженци се срещат на улицата и си споделят: Как е, как е? – пита единият. А, страшна работа – отговаря другият. Жената всеки ден иска пари, много пари – за храна, за обувки, за дрехи. Лоша работа! Другият: моята е още по-лоша, тя също иска пари. Всяка сутрин, по стар навик, оставям на нощното си шкафче, както е по тарифата, да кажем 100 лв., и тя по стар навик ми връща 50 ресто.”
Тука става въпрос за нещо подобно. Снощи се гласува вотът и днеска – се плаща на шкафчето. (Шум и реплики.) Съответно, виждате, това е логиката на нещата.