28 юли 2011 г.

„Проект РЕШЕНИЕ във връзка с лятната ваканция на Народното събрание за 2011 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Лятната ваканция на Народното събрание за 2011 г. е от 1 до 28 август, включително. 2. Първото редовно заседание на Народното събрание за следващата пленарна сесия е на 31 август 2011 г., сряда, от 9,00 ч.” Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! „Доклад за второ гласуване относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен на 21 юли 2011 г., изготвен по реда на чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на основата на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 102-01-45, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 154 01-71, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов. „Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Предложение на народния представител Стефани Михайлова. Предложението е оттеглено. По § 1 има предложение на народния представител Стефани Михайлова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 20 след думата „изяви” се поставя запетая, а думите „и свобода на обучението” се заменят със „свобода на обучението, свобода на сътрудничество за извършване на съвместна учебна дейност с други висши училища и научни организации и на образователен франчайз с други висши училища, както и на съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна дейност с други висши училища и организации в страната и чужбина”.

По § 2 има предложение на народните представители Снежана Дукова и Костадин Язов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стефани Михайлова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за § 2: „§ 2. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 8 след думата „изследвания” се добавя „за художественотворческа, проектна и иновационна дейност”; б) точка 9 се изменя така: „9. право на сдружаване с български и/или чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава, за осъществяване на съвместно обучение на студенти, докторанти и специализанти, на учебна дейност и обучение през целия живот, на образователен франчайз, както и право на сдружаване с висши училища и други организации в страната и чужбина при изпълнение на дейностите по т. 8;” в) в т. 10, буква „б” думите „научни специалности” се заменят с „докторски програми”; г) точка 12 се изменя така: „12. право на организиране на международно сътрудничество, на членуване в международни организации, на сключване на договори за съвместна учебна дейност и на договори за образователен франчайз с чуждестранни висши училища при спазване на изискванията по § 4, ал. 4 от допълнителните разпоредби, както и на договори за съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна дейност и други форми на съвместна дейност с чуждестранни висши училища и организации, признати по законодателството на съответната държава.”; д) създава се т. 13: „13. право на признаване в съответствие с държавните изисквания на придобита в чужбина степен на висше образование или на периоди на обучение, завършени в чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава, с цел продължаване на обучението във висшето училище, което извършва признаването.” 2. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 6.00 до 10.00, имат право след решение на академичния съвет да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър” и в образователно-квалификационна степен „магистър” след придобито средно образование по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка от 6.00 до 10.00.” 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Висшите училища, получили при институционалната акредитация оценка от 6.00 до 10.00, имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „магистър” след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър”, по специалности, които са получили при програмната акредитацията оценка от 6.00 до 10.00, при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.” 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Правото по ал. 3 ползват лицата, които имат успех не по-малко от „добър” от диплома за завършена степен на висшето образование.” 5. Алинея 5 се изменя така: „(5) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 8.00 до 10.00, и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен „доктор” по докторски програми, които са получили при акредитацията оценка от 8.00 до 10.00, при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.”

Благодаря, госпожо председател. Господин министър, колеги! Аз и при първото четене на законопроекта казах, че съм готова да подкрепя предложението на колегите Стоичков и Станилов за една по-стръмна скала, с която да оценява Националната агенция за оценяване и акредитация. Но преди една година в тази зала ние водихме една много сериозна дискусия трябва ли в държавните висши училища да има платено бакалавърско обучение. Тогава беше записан един текст в чл. 21, който с гласовете на управляващото мнозинство получи своята реализация. Уговорката беше, че този текст, свързан с платеното обучение на бакалаври, е валиден само за две учебни години. Аз обаче виждам едно съдържание на записа в т. 2 на предложения текст за промяна в чл. 21, което мен дълбоко ме притеснява. Става дума за промяната в ал. 2, в която сме записали, че висшите училища, получили при институционалната акредитация оценка от 6.00 до 10.00, имат право след решение на академичния съвет да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационната степен „Бакалавър” и в образователно-квалификационната степен „Магистър” с уговорката, че трябва да са завършили средно образование. Само че от текста е отпаднал един същностен абзац, на който аз искам да обърна вашето внимание. Отпаднал е текстът, че приемането на студенти за обучение срещу заплащане се осъществява по реда на чл. 68, че броят им, извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6 – става дума за това, което държавата определя като бройки, които субсидира, но не повече от 5% от капацитета на висшите училища. Нещо повече, даже отпада и последното изречение, което го има в следващите алинеи, че обучението се извършва по условия и по ред, определени в правилниците за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище. Уважаеми колеги, когато ние отваряме безрезервно, без ограничения вратата за платено обучение на бакалаври в държавните висши училища, даже не поставяме условия за някакви нормални ограничители, съществуващи в текста – става дума поне за бройката, за начина, по който той следва да бъде приет. съжалявам, но това е текст, който няма как да бъде подкрепен. Не намирам за разумно, намирам за абсолютно неправилно тоталното признаване на възможностите за платено обучение на бакалаври в държавните висши училища, и то без никакво желание да поставите елементарни ограничения – нещо, което поне в предишния текст, спорен или не, го имаше. Така че, с уважение към останалите записи тук, аз ще се въздържа от подкрепата на този текст.

Аз по същество съм съгласен с народния представител Валентина Богданова. Само обръщам внимание, че в т. 2, ал. 2 се променя само изречение първо, а изречение второ и трето, за което говори народният представител Валентина Богданова с всички ограничения и препратки към правилниците, си остават, така че няма го проблема, за който тя каза. Ние не изменяме цялата ал. 2, госпожо Богданова, а само изречение първо на ал. 2, докато изречения второ и трето остават. Благодаря ви.

Благодаря на господин Стоичков. Въпреки това аз продължавам да твърдя, че един свободен запис, който въвежда платеното обучение на бакалаврите в системата на работата на държавните висши училища, не е добро решение. Поради това аз искрено продължавам да се надявам, макар да се опасявам, че не съм права, когато стане целият закон, който се надявам да е нов, да е ясен, да има своята логика, чe този текст няма да бъде преписан.

По § 3 има предложение от народния представител Стефани Михайлова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В чл. 30, ал. 1 т. 10 се изменя така: „10. взема решение за: а) сдружаване с български и/или чуждестранни висши училища за осъществяване на съвместно обучение на студенти, докторанти и специализанти, на учебна дейност и обучение през целия живот и на образователен франчайз, както и за сдружаване с висши училища и други организации в страната и чужбина при изпълнение на дейностите по чл. 21, ал. 1, т. 8; б) сключване на договори за съвместна учебна дейност и за осъществяване на съвместни образователни програми с чуждестранни висши училища, за откриване на звена в чужбина, както и на договори за съвместно научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна, и други форми на съвместна дейност с чуждестранни висши училища и организации, признати по законодателството на съответната държава; в) членуване в международни организации; г) признаване на висше образование, придобито в чужбина, с цел продължаване на образованието във висшето училище.”

Този параграф е само повод да кажа нещо и повече няма да излизам на трибуната. В нашия проектозакон имаше три тези. Първата теза беше, че франчайзингът или така нареченото изнесено обучение, както и да го разглеждаме, да бъде акредитирано отделно от общата акредитация на университетите. На първо четене тази теза беше подкрепена от всички, включително от господин министъра. Втората теза беше за по-добра рестрикция, по-добро разписване на условията за акредитация и оценката за акредитация и така нататък. Третата теза беше известната акредитация: един университет – един професор. На първо четене това беше подкрепено от всички. На второ четене първата и третата теза отпаднаха категорично, тоест, уважаеми колеги, вие се отказахте от това, което гласувахте първия път, и с различни дребни и по-едри поправки основната рестрикция, която ние предлагахме, за да не се получи корупция, отпадна. По тази причина партия „Атака” ще гласува „против” този закон. Благодаря ви за вниманието.

По § 4 има предложение от народния представител Стефани Михайлова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 39 ал. 1 се изменя така: „(1) Учебният процес в българските висши училища се провежда само в техни основни звена и филиали, разкрити по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3, или в съответните организационни структури, признати по законодателството на държавата, където се провежда обучението, когато учебният процес се извършва в чужбина от чуждестранно висше училище по договор за съвместна учебна дейност или за образователен франчайз.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

„§ 7. В чл. 75 алинеи 4 и 5 се изменят така: „(4) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за: 1. откриване и преобразуване на висше училище, факултет, филиал и колеж, включително и на филиал или колеж в чужбина; 2. откриване на професионални направления и специалности от регулираните професии; 3. програми за обучение на студенти, извършвано от български висши училища по договор за съвместна учебна дейност с чуждестранни висши училища; (5) На програмна акредитация подлежи и правото на висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 да провеждат обучение по образователна и научна степен „доктор”.” Предложение от народния представител Стефани Михайлова. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7: „§ 7. В чл. 75, ал. 5 думите „научни специалности” се заменят с „докторски програми”.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, аз ще призова всички ви да подкрепите текста на вносителя. Преди малко с вас взехме решение учебният процес в българските висши училища да се провежда освен в техни основни звена и филиали и в организационни структури извън България, където ще се издават български дипломи по логиката на вече приетия и подкрепен от всички ви образователен франчайзинг. Аз продължавам да питам: кой пази престижа на българските дипломи? В България има 51 висши училища и 130 техни поделения. В тези висши училища има различни практики, различни амбиции, различни идеи, различни степени на подготвени договори за образователен франчайзинг. В края на краищата, за българската държава наистина ли не представлява интерес кой от името на България издава дипломи, с каква логика, къде, за кои студенти, с каква степен на качество, с кои училища?! Определението „светски” се е загубило надолу в разработката на този законопроект. Най-нормално беше един орган, който държавата е припознала като определящ – Националната агенция за оценяване и акредитация, да дава своята оценка. Не можем да кажем, че отговорност за всичко, което се случва, носят ректорите, а държавата отказва да постави елементарни условия за регулация на тяхното поведение. Ние не можем да твърдим, че се вписваме в глобализиращия се свят с една доста убедителна образователна инфраструктура, с реалната възможност част от тези нелегитимни до този момент образователни звена в България да станат факт след легитимирането на понятието образователен франчайз и никой от нас да не иска да прояви елементарна загриженост за това. Така че аз ви моля – преразгледайте своето решение и подкрепете текста на § 7, предложен от вносителите. След малко в следващия параграф вие ще кажете, че даже не е необходимо едно висше училище да има акредитация, за да работи по франчайзингови програми. Това е меко казано несериозно, искрено казано – безобразно.

Уважаеми колеги, този текст действително е основополагащ за следващите текстове в Закона за изменение и допълнение в Закона за висшето образование и съм напълно съгласен с това, което беше казано, тъй като подкрепата на този текст не означава подкрепа на качеството и контрола за изпълнение на това качество от националните органи, които по закон, по дефиниция и по Конституция следват за това качество. Това са Националната агенция по оценка и акредитация и министърът на образованието. Неподкрепата на този текст е срещу качеството и за количеството. Ние с министъра на образованието и с колегите от Образователната комисия сме на една теза – че за България този брой висши училища е прекомерен. Но ние в момента даваме на този прекомерен брой висши училища да се разрояват допълнително и това разрояване, ако мога да използвам тази дума, да се извършва безконтролно. Считам, че това ще бъде нарушение и на Конституцията, и на Закона за висшето образование. Благодаря ви.

Нали го приехме в комисията?

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, това, което се подкрепя, е навсякъде в Закона за висшето образование да бъде „докторски програми”. Споровете възникнаха около това дали агенцията, която трябва да дава акредитация на висшите училища и техните структури, съкращавам го малко, включително и за тези, които ще бъдат в чужбина. И при обсъждането комисията стигна до извода, че няма никакъв инструмент и няма смисъл нашата агенция да акредитира това, което отива в чужбина и попада под законодателството на друга държава, тъй като университетите могат да си създадат тези договори и да заобиколят закона. Няма смисъл да приемаме законова норма, която няма да действа. Освен това се увеличава броят на акредитацията – трета акредитация за нашия университет тук, на територията на страната, четвърта – на територията на страната, където разкрива своите структури. Затова комисията не подкрепи § 7, обаче остава изключително важната поправка навсякъде в закона да бъдат „докторски програми”, а не „научни специалности”.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, вярно е, че по текста на § 7 на вносителя, като под вносител тук разбираме народните представители Огнян Стоичков и проф. Станилов, нямаше никакъв спор по отношение на предложението им навсякъде в закона изразът „научни специалности” да се замени с „докторски програми”. Има консенсус по това предложение. Така че тази част от предложението на вносителя се подкрепя. Онова, което не се подкрепя, е представено вече от министъра, а именно да има необходимост от допълнително акредитиране от Българската национална агенция по оценяване и акредитация на висши училища, които вече са акредитирани. И когато те искат да изнесат своя интелектуален продукт навън, ние едва ли не да заредим със съмнение пазара на съответната държава, че има нещо нередно и че те трябва отново да бъдат акредитирани. Хайде малко повече самочувствие!

И в този смисъл може би, госпожо председател, докладът трябваше да гласи: Комисията подкрепя еди-коя си част от текста на вносителя и не подкрепя останалите и тогава нямаше да имаме това съмнение, кое се подкрепя и кое – не. Затова може би трябва да подложим на гласуване отделни текстове. Благодаря.

Няма никакво съмнение какво се подкрепя и какво не се подкрепя в комисията. Този текст на вносителите Стоичков и Станилов не се подкрепи с аргументите, които току-що бяха изнесени от колегата Местан и от министъра на образованието. Но аз продължавам да приемам, че по аналогия с § 4 и когато от Оксфорд, от английски университет разкриват поделения в България, Оксфорд – франчайзингодателят, следи за качеството на своите поделения в България. И това е безспорно. Както при всеки франчайз този, който отстъпва марката, следи за нейното качество. И прилагането на законодателството на приемащата страна, което не се изключва, но се допълва, въобще не изключва правото на изпращащата страна – на България, да приложи също своето законодателство, именно да гарантира качеството. Този текст беше подкрепен в писмо от Националната агенция за оценка и акредитация. Професор Биолчев го е подписал. Те искат да акредитират тази възможност. Защото тази възможност е свързана с допълнителен капацитет. Но този текст не беше подкрепен именно, за да либерализираме докрай пазара, без контрол да изнасяме продукт навън и никой да не следи за качеството. Това е истината. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само едно пояснение – всяко висше училище на територията на България, за да може да провежда своята дейност, преминава през институционална и програмна акредитация. В своите програми много от силните български висши училища обучават от години чужди граждани, за което те не преминават отделна акредитация. След като българският университет е получил и институционална, и програмна акредитация за територията на страната, не виждам никакъв смисъл за трети път да минава през акредитация за това, че той ще прави същото, за което вече е акредитиран на друго място. Съвсем образно, представете си един медицински университет, който е акредитиран за своите медицински специалности, той като отиде на територията на друга страна няма да преподава космически изследвания, той няма капацитет за това. И никой няма да го покани и да иска да сключи с него договор. А примерът с Оксфорд е много прост. Всяко чуждо висше училище или структура от висши училища, която идва на територията на България, дали ще бъде по договор с университет или не, също тази програма, ако е по договор с университет, по българското законодателство си минава на акредитация. Така че дейността на нашите университети извън страната попада под законодателството на съответната страна. Другото е просто да си правим акредитации. Освен това членовете на Агенцията по акредитацията, които бяха на заседанието, всъщност не подкрепиха. Не зная какво писмо има, но те също в разговорите казаха, че са против това, излишно е. Само УНСС за последните години е платило около 500 хил. лв. за акредитация. Какво, да увеличаваме тази сума? Благодаря.

„§ 8. В чл. 76 ал. 3 се изменя така: „(3) Оценка на проекти по чл. 75, ал. 4, т. 1 и 2 за откриване на основни звена, филиали, колежи, професионални направления и на специалности от регулираните професии, както и на програмите по чл. 75, ал. 4, т. 3, може да бъде поискана от висше училище, което е получило институционална акредитация.” Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да се отхвърли.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин министър, тъй като няма никакво съмнение, че когато от един такъв текст (говоря за предишния параграф, за да го свържа с този) единодушието се обединява около това, че научните специалности се заменят с докторски програми, това означава, че никой не се отнася сериозно към текста, който току-що отхвърлихте. Прав е вероятно министър Игнатов, но мисля, че и той няма информация уважаваните български университети да имат желание да работят в рамките на образователния франчайзинг, който по същество е търговска дейност. Ние даваме възможност търговска дейност да извършва една група училища, които вече са заявили желание за това. Няма спор, това са българските частни училища. Това не е проблем – проблем е, че едва ли обект на подобна франчайзингова операция ще бъдат европейски висши училища. Структурите, в които ще работят нашите висши училища, заявили вече намерение за това, не са на територията на Европа. И ако ние не си дадем сметка за това, което в момента определя бързането на този текст, вероятно ще сбъркаме. Включително и с това, че предполагаме, че тези, които имат институционална акредитация, могат да правят всичко, минали през една тежка процедура в България, където качеството им е следимо. Но извън България, извинявайте, фактът, че са акредитирани да преподават при определени обстоятелства в България, дълбоко не означава, че те гарантират същото качество и навън. Повтарям, 51 училища със 130 поделения не гарантират еднозначно отговорна практика!

„§ 9. В чл. 77, ал. 3 думите „две висши училища” се заменят с „едно висше училище”.” Предложение от народния представител Любен Корнезов – § 9 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да се отхвърли.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това предложение не е ново, то битува в правния мир на Четиридесет и първото Народно събрание от 2009 г. по повод Закона за развитие на академичния състав в Република България. Тогава Министерството на образованието, както и сега, подкрепи този текст като логичен, навременен, като текст, който ще повиши качеството във висшите училища и ще даде възможност на всяко училище по новия Закон за академичния състав да си произведе свои академични длъжности при необходимост. Съображението за отхвърляне на този текст беше по целесъобразност, а не по законосъобразност, а именно – понеже се бърза прекалено много тези поправки да влязат в сила, едно евентуално вето на президента или атакуване пред Конституционния съд би забавило промените, които се целят от началото на академичната година. По тези съображения за целесъобразност, пак повтарям, текстът беше отхвърлен. Аз ще продължа да настоявам за този текст. Надявам се, че ще имам възможността и в новия Закон за висшето образование и науката през месец септември, защото този текст е напълно логичен и необходим. Както беше казано в комисията навремето, той се е появил в правния мир, за да даде възможност на частните висши училища тогава да развият свои структури и да използват академичен състав под наем от държавни висши училища. Ние не сме в такава хипотеза към момента и според мен този текст следва да се подкрепи. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Според мен предложението на колегите Стоичков и Станилов е нецелесъобразно. Смятам, че това ще доведе до закриване на факултети в около 15 университета в нашата страна, така че предлагам то да бъде отхвърлено.

Дупликата ми се изразява в следното. Колегата Николов е член на комисията и не може да не знае, че съм предложил тази разпоредба да влезе в сила след три години. Тоест ако се появи правен вакуум (това, за което той говори – с тези факултети), през следващите три години субектите на правото да имат време да се подготвят. Между другото, същото предложение бе направено и от народния представител Стефани Михайлова от Парламентарната група на ГЕРБ. Беше прието по принцип. Бе въведен този срок – три години (висшите училища и академичният състав да се подготвят), но бе отхвърлен по целесъобразност, или по-простичко казано – от страх. Но при наличие на страх реформи трудно се правят. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, ние ще подкрепим предложението на народния представител Любен Корнезов. Бързам да кажа обаче, че това няма да бъде подкрепа за академическо номадство, защото освен парламентарно номадство има още едно грозно явление и то се нарича академическо номадство. Ние обаче избираме израза „академическа мобилност”, която да се отнася не само за студентите, но и за хабилитираните лица. Искам да припомня на колегата Огнян Стоичков, че не действащият текст се е появил като компромис, за да стане възможно възникването на частните училища. Съгласен съм с тезата Ви, че ако нямаше възможност да се ползва академическия ресурс на утвърдените държавни висши училища нямаше как да възникнат частните висши училища в България при наличието на такава рестрикция, която сега предлагате. Тези преподаватели нямаше да паднат от небето.

Точно така!

И ако те могат да бъдат ползвани за акредитацията само на едно висше училище, откъде ще се появят онези хабилитирани лица, които да покрият критериите за акредитация на Нов български университет, на Варненски свободен университет, на Бургаския и така нататък, и така нататък. А тези частни университети, за които споменах, заеха трайно своето място в българската образователна система, в значителна степен я модернизираха, тоест текстът е работил в услуга на българската образователна система. Факт е обаче, господин председател, че се стигна до другата крайност. Искам да Ви кажа, че в закона нямаше никакви ограничения, никакви ограничения за акредитацията на колко висши училища да може да се ползва един професор или доцент. Именно защото се стигна до една порочна практика, при която един преподавател се ползваше за акредитацията на пет-шест, може би и на седем или осем висши училища, ние поехме своята отговорност и без да мога сега по памет да ви кажа точно през коя година се случи това, ограничихме възможността едно хабилитирано лице да се използва за нуждите на акредитацията максимум на две висши училища. И струва ми се, че това ограничение е работещо. Сега от едната крайност ние, чрез Вашето предложение, бихме отишли в другата крайност. Мисля, че действащото ограничение, повтарям – ограничено е академическото номадство, един професор да може да бъде използван за нуждите на акредитацията на максимум две висши училища – първото, в което работи на основен трудов договор, и второто – в което работи на втори трудов договор на 4 часа, и не в същата степен, в която ще се ползва ресурса му за акредитацията на основното висше училище, в което работи, а, да речем, на една втора, колкото е ангажираността му. В крайна сметка и нека не забравяме това, което е може би най-важното, с което всъщност трябва да започна – онова, което измерваме чрез системата за акредитация, е какво качество на образователната услуга получава студента, а това качество зависи на първо място от качеството на преподавателите и едва на второ място от материално-техническата база. И ако един преподавател наистина участва в процеса на предоставянето на образователна услуга във второ висше училище, защо това да не бъде оценено, след като реално участва в този процес? На въпрос по същата логика: защо да не е в трето, вече ви отговорих – защото дворът трябва да се подреди, но решавайки проблема, да не отидем в другата крайност. Струва ми се, че действащият текст предлага един балансиран подход и вече ограничи, повтарям – вече ограничи академическото номадство. Ще предупредя за още един риск. Ако все пак пленарната зала реши да подкрепи предложението на вносителите – едно хабилитирано лице да може да се ползва за нуждите на акредитацията само на едно висше училище, онези висши училища, които ще изпитат недостиг на хабилитирани лица, за да покрият критериите за получаване на висока акредитационна оценка, ще бъдат принудени абсолютно набързо, предвид действието и на новия закон, да си произведат доцентите и професорите. Ще бъдат принудени, господин председател! И ако въведем рязко тази рестрикция наистина резултатът ще бъде девалвиране на получените академически степени и длъжности. Благодаря.

Напълно съм съгласен с колегата Местан, че академичният състав е първото и най-важно условие при акредитация на едно висше училище. Второто условие е материалната база. Но както материалната база не може и не се брои в две акредитации, както и другите условия, които се оценяват при акредитация, се броят само веднъж, на мен ми се струваше логично, че и академичният състав трябва да се брои само веднъж.. Няма подкрепа това изменение и в работната среща, която направихме в понеделник тази седмица. Аз в комисия ги попитах: има ли друга световна или европейска практика, в която във висшите училища да броят два пъти един и същи хабилитиран състав. Те не посочиха такава практика. Палиативната мярка, която е въведена навремето, аз я разбирам и я оценявам достойно за времето си, но, пак казвам, почти една година вече действа Законът за академичния състав. Тезата и стратегията на Министерството на образованието беше бързо развитие на младите учени, на младите хабилитирани лица и тяхното достойно място във висшите училища. Това явно ще се отложи за бъдещ неопределен срок от време, тъй като старите хабилитирани лица си запазват акредитациите в две висши училища и няма да имат интерес да развиват и хабилитират млади доценти и професори. Аз не очаквам подкрепа от БСП и ДПС за тази теза. Очаквах подкрепа от ГЕРБ, защото това е част от тяхната стратегия в сектор „Образование”. Съжалявам, че не я получавам. Благодаря ви.

Парадоксът се състои в това, че ако ние приемем в този вид това, което предлагат колегите, тоест нашето предложение отпадне и хабилитацията се извършва по същия начин, с тези професори, нямаме никаква перспектива това един ден да падне. Както казаха от НАОА (Национална агенция по оценяване и акредитация), няма друга страна, в която два университета с един професор да се акредитират и прочие, и прочие. И ако има, това са изключения.

Няма!

Сега тук с юридическите факултети не искам за споря. Те са най-засегнатите. Разбирам ги много добре. Въпросът е такъв, че като приемем това, те няма да се развият – тези факултети, тоест ректорите и деканите на юридическите факултети, които са най-засегнати, какво са правили досега? Те можеха в тези години, откакто това действа, да си произведат хабилитиран състав. Къде са тези доценти и професори, които им трябват, за да се акредитират? Къде са гледали? Това е и причината да внесем тази поправка, това допълнение, че им се дава срок от три години. Аз даже съм за по голям срок – от 5 или 8 години, защото знам как се възпроизвежда хабилитиран състав, но Огнян Стоичков, който е по-вътре в материята, ме убеди, че юристи, доктори, имало толкова много, че просто нямало никакъв проблем. Може и да е така и, ако това вярно, за пет години, примерно, може да се направи този състав. Сега като не приемем това нещо и им разрешим, те още 10 години пак ще лежат на тези лаври, ще си акредитират университетите и факултетите с този състав и нататък нищо няма да се получи!

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, ние с вас не се различаваме по необходимостта академическото номадство да се ограничи. Разликата е, че вие предлагате един наистина краен подход. Искам да припомня още веднъж, господин председател, че палиативната мярка, за която говорите, не съществуваше, нямаше никакво ограничение. Точно заради опорочената практика – припомних си, през 2007 г. не тогавашното управляващо мнозинство, а в комисията с консенсус, тук дори по-активни бяха колеги от други парламентарни групи от опозицията – господин Методиев беше особено активен, ние узряхме до необходимостта да въведем ограничение едно хабилитирано лице да се ползва за нуждите на акредитацията на максимум две висши училища. Това е работещ текст. Повтарям, ефектите от крайното решение, което ще предложите, само на пръв поглед ще решат въпроса. Те ще имат за резултат ограничено номадство, но поради острата необходимост висшите училища панически да покрият критериите, недостатъчния брой преподаватели, уверявам ви, ще намерят начин така да ускорят и олекотят процедурите за присъждане на научни степени и длъжности, че много набързо ще си покрият всички нужди. Общественият интерес ще бъде защитен, ако се съхрани действащата разпоредба. Повтарям, подкрепата за предложението за отпадане на текста, който предлагате, не обслужва академическото номадство, напротив – то вече е достатъчно ограничено. Целта е наистина да имаме едни работещи текстове, отпадането на които по-скоро ще създава проблеми, отколкото да ги решава. Благодаря.

Благодаря, господин председателю. Господин министър, аз действително си признавам, че съм от хората, които и сега твърдят, че е редно едно хабилитирано лице да стои зад акредитацията на едно висше училище. Между другото, мое беше предложението в предишния състав, с който правото да участват в акредитацията на висшите училища, които ги поканят, беше ограничено до две. Но вижте, колеги, аз ви предлагам тази дискусия днес да не я водим, най-малкото защото проектът, който ни се предлага, не предвижда този срок, за който говорят колегите Стоичков и Станилов – аз поне не го видях, достатъчно сериозен, в който ние можем да очакваме висшите училища да приведат своя състав в ред. Може би не съм видяла съвсем добросъвестно Преходните и заключителните разпоредби, но заедно с това искам всички да си дадем сметка за следното: трудно сработва Законът за развитие на академичния състав, и аз си давам сметка за това. Ако не бъркам, господин министър, по статистика 484 са доцентите и професорите, които участват в акредитацията на повече от едно висше училище. Дано да съм ги сметнала правилно. Колеги, аз ви моля, когато се каним да правим сериозно законодателство в сферата на висшето образование, да си оставим достатъчно технологично време, за да разпишем сериозни текстове. Този текст вероятно би бил спорен. Днес обаче в тази ситуация, в този дефицит на време, той няма как да бъде подкрепен, така че да сработи. От тази гледна точка аз даже ще си спестя участие в това гласуване, защото си мисля, че когато ще вземаме сериозни решения, те трябва да бъдат сериозно мислени, да бъде ясен анализът, да бъдат ясни възможностите, които имат висшите училища, за да могат да влязат в това изискване и тогава да го вземем като решение. Иначе е вярно, че от 2007 г. това ограничение е факт. Както е и вярно, че очевидно и до момента съставът, който определя правото на един факултет да съществува или да не съществува, не е приведен в това изискване. Господин министър, аз се надявам да продължим да водим този разговор тогава, когато говорим за базовия закон, и там да е ясно какво като цялостна философия, като искане желаем от хората, които работят във висшите училища, от структурата им, от начина им на ръководство, ако щете, от общия статут в определени отношения на частните и на държавните висши училища, защото този проблем стои основно естествено за частните висши училища.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Предисторията на въпроса е следната: частните висши училища нямат нищо общо с това, защото в България до 1989 г. нямаше частни висши училища. Благодарение на правото на тази мобилност възникнаха Благоевградският, Пловдивският, Търновският като големи университети и всички останали.

И Старозагорският.

И Стара Загора. Това право се разпростря и върху частните висши училища. Тази мобилност между държавните продължава и днес. Имаме държавни висши училища, които до ден-днешен сключват договор с преподавател и освен пътните му плащат и хотелски, и така нататък. Миналата година аз бях може би най-яростният радетел за такава промяна: всеки преподавател в собствен университет – Законът за академичния състав. Въпросът обаче е, че анализът, който направихме на ситуацията в страната, ни кара временно да смекчим своята позиция. Всички в тази зала сме политици в дадения случай и се ръководим от обществения интерес. Ще бъдат ударени отделни факултети или катедри главно в сферата на юридическите науки и икономиката. На пръв поглед – хубаво, това ще намали броя на университетите един ден, но ще бъде нанесен удар върху студентите, които са там. Ние тук трябва да вземем решение какво ще правим след това. Ще започне едно преместване на големи маси студенти, а въпросът е: има ли капацитет един или два университета да ги поемат? Ще започне финансово напрежение в семействата на тези студенти. Затова ви предлагам да смекчим позицията, да подкрепим това, което комисията вече е подкрепила, защото има няколко въпроса, на които трябва да се даде отговор. На въпроса за акредитацията в другите страни. Ако видите въпросника за акредитация в другите страни, ще установите, че почти няма нищо общо с нашия. Той изследва други неща. Това е първото. Второ, в другите страни не се налага това ограничение, защото има стари установени университетски институции и е чест да се присъедини човек към тях и да бъде тяхно лице. Сега, с рейтинговата система, която въведохме във висшето образование в България, тази година дадохме до 10% повече на най-добрите професионални направления и специалности. В момента обсъждаме следващата година ножицата да се разшири и да стигне до 25%. Когато водещите професионални направления и специалности, представете си ги така, катедри и факултети, станат и финансово по-силни, те ще имат очи да кажат на своите преподаватели: „Ти ще седиш тук, аз ще ти плащам повече, но ти ще бъдеш лицето на моя университет!”, и този проблем сам ще се урегулира през следващите години. Вече не съществува Висшата атестационна комисия. Тоест договорката в специализиран научен съвет или в комисия, или в президиум да решим, че в правото, примерно в юридическите науки, ще има по един хабилитиран в дадена научна специалност. Вече няма такъв централен диктат. Законът за академичния състав действа от месец декември досега, скоро ще станат осем месеца. Нека му дадем възможност да влезе в сила, тъй като сега се изчистват натрупаните, забавените процедури от миналата година. Вие ще видите, че с една такава смекчена позиция чрез финансовия инструмент – рейтинговата система, чрез действието на Закона за академичния състав ще се урегулира системата и ще можем в скоро време, в близките години да поставим отново този въпрос. Става дума за политическо решение и ви казвам: аз бях този, който много се бореше за това, но в политиката е така – общественият интерес надделява над тези амбиции. Рискуваме да проведем хирургическа операция без упойка и тя ще се отрази на студентите и техните семейства, не на университетите и преподавателите – те ще се оправят. Благодаря ви.

Господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Мисля, че в дискусията бяха пропуснати два съществени аргумента в полза на това да бъде разрешено един преподавател да бъде акредитиран, тоест да участва в акредитацията, а същевременно да участва и в учебния процес на второ висше учебно заведение. Първият аргумент може да ви се струва незначителен – това е обстоятелството, че хабилитираните преподаватели във висшите учебни заведения получават около средната работна заплата за страната. Участието в учебния процес в друго висше учебно заведение му дава възможност да коригира тази крещяща според мен несправедливост по отношение на заплащането. Второ, имайки възможност преподавателят да участва във второ висше учебно заведение, той укрепва и утвърждава университетския характер на нашите висши учебни заведения, тоест дава възможност в едно техническо висше учебно заведение да се развиват нетехнически специалности. Ако я няма тази възможност, тогава при всички положения ще пострадат неспецифичните за висшето учебно заведение направления, които го правят университет, тоест ще пострадат юридическите направления в икономическите и техническите висши учебни заведения, ще пострадат други висши учебни заведения, които не отговарят изцяло и напълно на изискването да бъдат университети по отношение на разнообразието на онези образователни и научни направления, които трябва да развиват. Благодаря.

Благодаря, господин председателю. Господин министър, уважаеми народни представители! Аз искам да благодаря на Комисията по образованието, че прие предложението, което съм направил за отпадане на § 9. Няма да повтарям аргументите, които тук чухте. Нека да не оставаме с впечатлението, че професорите в България са печалбари.

Никой не е казал това.

Ходят на няколко места да четат лекции. Заплатите са толкова мижави, а когато отиваш да четеш лекции на второ място, тогава получаваш половината от заплатата, така че хората и парното не могат да си платят. Въпросът е следният. Той е конституционен. Има Решение № 11 от 5 октомври 2010 г. във връзка със Закона за развитие на академичния състав. Известно Ви е, господин министър. Ще ви прочета т. 4 от това решение: „Обявява за противоконституционен чл. 15, ал. 2”. Цялата втора алинея! Алинея 2, обявена преди седем месеца за противоконституционна, е с две изречения. И двете изречения са противоконституционни.

Не.

Така е, господин Стоичков. Вие сте се изказвали, знам. И двете изречения! Не се казва „първо изречение”, а „двете изречения”. В първото и второто изречение, които са обявени за противоконституционни, е казано: „Хабилитирано лице, заемащо академична длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище”, което Вие сега предлагате, а то е обявено за противоконституционно! Защо ни карате сега пак да се срещнем в Конституционния съд?! А резултатите – знаете какви ще бъдат, нали, господин Стоичков?! Конституционният съд ще спази собственото си решение! (Реплики в ГЕРБ.) Освен това, уважаеми колеги, има чл. 111 от Кодекса на труда – всеки български гражданин може да има един основен трудов договор и да има втори трудов договор. Нали така? Защо преподавателят да няма практически де факто право на втори договор?! Кому е необходимо това (извън участието в акредитацията, разбира се)?! И още нещо, уважаеми колеги. Ако не отпадне предложението за отпадане на § 9 – тук министърът много точно каза – ще се отзовем в хаос, особено в юридическото образование, което и мен засяга, и аз съм част от него. И сега в момента в България има дисциплини, основни юридически дисциплини („Граждански процес” или „Гражданско съдопроизводство”), където има трима професори. Единият е на основен трудов договор във Висшия съдебен съвет, другият говори тук, пред вас, и остава само един. В друга специалност – „Римско право”, имаме само един хабилитиран. Ако приемете това, то означава, че Юридическият факултет ще остане само в Софийския университет. Какво ще ги правим другите факултети?! Къде ще ги денем тези студенти?! Студентите виновни ли са за това?! Аз не отричам, че особено в юридическото образование има сериозен проблем. Двадесет години, ще ме извинявате за израза, това е халтура!

Така е.

Разбира се, тези множество юридически факултети трябва да бъдат свити. На България не са необходими повече от три-четири юридически факултета. На България й е необходимо годишно да се дипломират не повече от 500 студенти юристи, а не както сега – пет или шест хиляди. Но дайте тук да поработим, господин министър, заедно с комисията, а не по този начин, с тази акредитация. Ще направим много по-голяма тежка грешка. Пак казвам, повече от 500 студента за мен не са необходими – три-четири юридически факултета. Затова ви призовавам разумно – да отпадне, и максимално бързо да видим юридическите факултети. Аз бях заместник-министър, госпожо Фидосова. Закрих три юридически факултета, включително и в Монтана. Ето, аз съм виновникът! Благодаря.

Аз Ви подкрепям.

Изцяло съм съгласен с господин Корнезов, само че имам един въпрос. Досега къде бяхте, като знаехте, че има хаос?! Двадесет и кусур години тази ясла трябваше да се изчисти! Съгласен съм, че не става с такава рестрикция като нашата. Затова ние предлагаме срок. Пак казвам, може да не са три, а да са пет, да са осем. Трябва да се предприеме някаква законова мярка, която да предизвика това да приключи. Уверявам Ви, господин Корнезов, че в края на краищата един ден обществото само ще достигне до състоянието и ще бъде убедено да приеме, че един университет се акредитира с един професор. Това не е нарушение на никакви права. Като имате основна работа във Върховния съд, примерно, това не важи. Важи основният трудов договор във висше учебно заведение. Това е в контекста на закона, даже може да се поправи. Този е въпросът, а не в колко да преподаваш. Можеш да преподаваш в пет, но не можеш да се акредитираш. Това го няма по света!

Уважаеми господин председателстващ! Уважаеми проф. Корнезов, не сте прав за решението на Конституционния съд и Вие го знаете. То отмени чл. 15, ал. 2, но само и единствено с мотиви по изречение първо относно неправилната терминология – „основен трудов договор”. Правилната терминология беше „основно трудово правоотношение по смисъл на § 1 от Кодекса на труда”. В подкрепа на това, което казвам, е фактът, че Конституционният съд не отмени Преходната разпоредба в Закона за развитие на академичния състав, с която се изменяше чл. 77, ал. 3 – точно това изменение, което предлагам аз. Конституционният съд остави този изменителен текст, съгласно който едно хабилитирано лице се брои само в една акредитация. И правилно, защото в Конституцията на Република България сакрално число 2 или 1 при акредитация не съществува. Всяко произнасяне по общите принципи на правото не кореспондира с Конституцията. Това, както знаете, няма нищо общо с трудовите договори по външно съвместителство. Те могат да бъдат „n” на брой, стига да не се нарушават междудневната и междуседмичната почивка. Това не ограничава правото на труд, а политиката по акредитация или нейната оценка е съвсем различна и не се регулира от Кодекса на труда. Вие казвате „Да спрем халтурата”. Напълно съм съгласен, но този текст, ако не види бял свят в скоро време, действително по „Римско право” едно хабилитирано лице ще си остане дълги години занапред. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Господин министър, уважаеми народни представители, и с проф. Станилов, и с господин Стоичков мислим в една насока – трябва да въведем някакъв ред, особено в юридическото образование, което така ни притиска. Ако имаме проблеми в съдебната власт, а ние имаме много тежки проблеми, те не са в Конституцията къде трябва да бъде прокуратурата; не са във Висшия съдебен съвет; не са в постоянните ни реформи в съдебната власт, а в кадрите, които произвеждаме в образованието.

В човешкия материал.

Да, в човешкия материал. Ние произвеждаме и бълваме юристи (смее се), затова се чудим защо ни е такава съдебната система. Там ни е проблемът, ако искаме да оправяме съдебната система. Къде съм бил аз? И аз си нося своята вина и отговорност за част от този хаос на юридическото образование. Аз не бягам от това, аз съм казал, че съм от халтурата. Когато обаче става дума за пари, много трудно човек се преборва.

Парите управляват.

Така е, парите управляват, млади колега. Така е, така е! Дайте обаче да направим нещо действително реално, за да не страдат студентите и техните родители. Още веднъж ви казвам: три-четири, максимум до 500 студенти трябва да се приемат. Има други механизми, не е този механизъм. Ще приключа, че времето лети, с решението на Конституционния съд. Знам вашето мнение, знам и мотивите, разбира се, защото това искане аз съм го писал, доколкото ми е известно. Нали така? Така или иначе Конституционният съд отмени в чл. 15 цялата втора алинея с двете му изречения. И ако искате, господин Стоичков, приемете си го. Ще се срещнем в Конституционния съд и пак ще ви го обявя за противоконституционен. Нали така? Уважаеми колеги, нека с усмивка да отхвърлим текста, защото друг изход нямаме.

Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, реалистично е в пленарната зала да подкрепим решението на комисията. Тъй като проблемът съществува, сега аз измислих нещо и ще го споделя с вас. За това, което ще ви предложа, няма нужда да има законодателно решение. Ще разговарям с Националната агенция, ако колегите приемат, те ще променят критериалната скала. Тоест за преподаватели на основен договор, примерно за всеки един се дават да речем 100 точки. За тези, които са на втори договор и се броят на акредитация, университетът получава примерно 80 точки. Чрез акредитацията ние постоянно ще напомняме на университетите чрез промяна в критериите, че ако искат да изпълзят нагоре към върха, те трябва да си решат проблема със собствените преподаватели. Затова ви предлагам, наистина няма по-реалистично от това, животът е такъв, той е по-сложен от това, което искаме, да подкрепим решението на комисията, да вървим напред. Дайте ми мандат, всъщност аз си го имам, ще говоря с колегите от Националната агенция и в книжката с критериите да се направи такава промяна, за да може камбанката постоянно да бие. Университетите, които искат да имат много висока акредитация, през месеците, през годините ще привличат своите преподаватели, за да получат този максимален брой обем точки. Благодаря.

Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това, което искам да отбележа от тази трибуна е, първо, че няма Стратегия за развитие на висшето образование, за която говори господин Огнян Стоичков. Няма такава! Ако имаше, ако вие имахте, ако мнозинството имаше и министърът имаше, нямаше сега да отстъпва от позициите, с които е бил в началото. Защото стратегия значи точно това: започва се с една позиция и я реализираш по времето на целия си мандат – това е стратегия! Не се променя стратегия, ако е стратегия, променят се тактическите способи. Има една стратегия, защото има определени цели. Те се преследват в продължение на четири години. Вие, господин министър, ерозирахте позицията си. Това трябва някой да Ви го каже и аз ще Ви го кажа. Ерозирахте позицията си, като се съгласихте да има Пернишки университет, като се съгласихте един Аграрен колеж в Пловдив да стане висше училище, като се съгласихте един Библиотекарски институт да стане университет. След като сте казали „а”, сега ще кажете „б”. Сега вече изниква проблемът със студентите, защото студентите са вкарани в тези университети и сега Вие влизате в този порочен кръг. Някой трябва да каже тези неща от трибуната. Ако имате стратегия, Вие последователно, постъпателно, непрекъснато, упорито реализирате тази стратегия. Всички казвате: девалвира, обезценява се висшето училище. Никой не предприема стъпки да повиши неговото реноме, неговия авторитет. Защо? – защото стъпките са трудни. Има студенти, те имат семейства, те имат финансови проблеми – това е популизъм, ако говорим за висше училище. Висшето училище е нещо сериозно. Висшето училище е една голяма школа. Ето, очакваме да има добри юристи. Разбрахме защо няма добри юристи – защото има един професор и трима по „Гражданско право”. Това е! Правилна беше стратегията да се развиват младите хора. Искам да обърна внимание на още един въпрос вече от страна, която е финансова, и мисля, че виждам по-добре, освен че съм бивш преподавател. Ако се даде възможност, обръщам се към тези, които участваха в тази част на дискусията, един професор да остане в собствения си университет и там да увеличи натоварването си, запазвайки обаче активна връзка със студентите, тоест извършвайки цялата комплексна научно-преподавателска дейност, която покачва собствената му квалификация, това трябва да бъде насърчавано чрез вдигане на заплатите. Това е толкова просто. Кога обаче се вдигат заплатите? Ами, когато преподавателите станат малко, когато за преподавателите се конкурират висшите училища – тогава ще стане по общите правила на пазарната икономика. Иначе скитащи между университетите професори намаляват собствената си цена, защото се съгласяват да отидат да преподават с намален хорариум и по този начин сами подбиват пазара, предлагайки това екстензивно предлагане на собствения си труд. Цената му спада, получава се ерзац висше образование. Това е целият проблем! Тук в няколко души виждам воля да излязат и да решат този проблем, но виждам и примирението на господин Лютви Местан. Намерено е частично решение някога, сега стоим на него и, господин Местан, множат се тези аграрни колежи, които се превръщат във висши училища. Скоро ще видим и други университети и така нататък. С тази позиция няма да може да се спре това, което се случва. А това, което се случва, е обезценяване на висшето училище в страната. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Репликата ми е по повод това, че е ерозирала позицията на министъра, защото бил открит един университет или преобразуван един колеж в университет. Тази седмица тук, в залата, се говореше против монополите. Сега говорим за висше образование и изведнъж се обвинява министърът, че ерозирала неговата позиция, защото преобразувал един колеж в университет, а в същото време господин Костов тук говореше за монополите. Не мисля, че това, което Вие казвате, е обосновано. Благодаря ви.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Костов, уважаеми колеги! Във връзка с една конкретна разпоредба Вие направихте един анализ на състоянието на висшето образование, което трудно може да се оспори. И не за това ми е репликата. Безспорно има необходимост и от нарочна стратегия за развитие на висшето образование, така щото законът да бъде просто един от инструментите за реализирането на тази стратегия, а не самоцел. Онова, заради което Ви правя реплика е да Ви припомня, че за осемте години управление, в което Движението за права и свободи участваше пряко, и това, което ще кажа, е лесно проверимо – ние не допуснахме появата на нито едно ново висше училище. Коректността изисква това да се признае. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Костов, аз съм съгласен с частта за безразборното и далеч не по някакви прагматични или научни критерии разкриване на висши учебни заведения. Не съм съгласен, че когато един преподавател на две места води лекционен курс, това води до девалвация на цената на неговия труд. Девалвацията ще стане тогава, когато една част от тези измислени висши учебни заведения по леките критерии, които министърът създаде преди известно време в това мнозинство, започнат да генерират нови и нови хабилитирани лица, за да изпълнят условията за акредитация. Тогава ще стане същинската девалвация, защото такъв брой професори по граждански процес в България е имало преди 9 септември, след 9 септември и преди 10 ноември, горе-долу, и качеството е било различно. Качеството е било различно! Големият проблем – в първата част съм абсолютно съгласен, е безразборното позволяване да се осъществява учебна дейност при ниски критерии. Няма да цитирам имена, много са. Това не води до обезценка на труда. Един професор може да чете в Принстън, може да чете и в Санта Клара и трудът му не става по-евтин. Когато обаче заради едната акредитация започнат да генерират хабилитирани лица при леките условия, които сега са създадени при демократичното развитие – свободата и бързината на развитието, преписването на дисертациите, вече изчезна и списъкът на ВАК с дисертациите, не знам как ще се установява плагиатът в България, а гледаме в Германия какви скандали стават – това ще девалвира цената на всички. Благодаря.

Вярно е, господин Местан, не открихте никакви висши училища. Да, така е. Опитахте се до голяма степен по някакъв начин да задържите – да не продължи бързо, да не се ускорява процесът на обезценяване на висшето училище. Давам си сметка, че това беше заслуга и на министрите, и на комисията на Народното събрание, която Вие председателствахте. Ето, и това признавам. Няма лошо в това да си казваме нещата, когато са правени добре. Що се отнася до изказването на господин Миков. Това са предположения, които може би ще се сбъднат. Може би ще се сбъднат, може би имате основание. Но не съм съгласен само с тази малка част от изказването Ви, в което казахте, че ако един професор чете на 600 км разстояние или на 1000 км разстояние, както дадохте пример в Съединените американски щати, той може да изпълни целия си професорски ангажимент към студентите и към учебния процес. Трябва да има общуване между професори и студенти. Трябва да има работа върху курсовите им усилия, върху дипломните им работи, върху магистратурите им, върху дисертациите им. Професорът трябва да предава изкуството – науката, която е овладял, трябва да я предава. Кога ще я предава, ако днес е в София, утре в Бургас, други ден пак е в София и така нататък? Кога ще стане това нещо? Как ще го съвмести? Самата натовареност в учебните часове не е същественото. Даже си мисля, че самото преподаване с развитието на висшето училище, с развитието на интернет, на съвременните технологии, ще придобие съвсем друг характер. Това, от което обаче винаги ще има нужда, е общуването между професора и студента, между професора и аспиранта и така нататък. Тук всеки, който е водел това нещо, знае колко съществени са тези неща. Така че в това отношение не сте прав. Прав е председателят на комисията в това отношение, ако трябва да се повишава качеството, то е заради тежестта на преподавателя вътре в един университет. И по отношение на господин Лазаров. По странен начин се смесват представите Ви за икономиката и на науката. За мен е почти забавно това как си представяте нещата. Вижте, ще Ви кажа следното нещо, за да Ви обясня колко сте далеч в разбирането си на този процес, за който говорим. Нобеловият лауреат е уникален. Уникален! Не е монополист – той е уникален. Той заема господстващо положение в дадена област на научното знание, защото е нобелов лауреат. Това не може да се коригира с никакви закони, това е неговото лично усилие. Това е не като нобелов лауреат, но като професор, като преподавател във висше училище е заслуга, в частност, да кажем, на господин Корнезов. Това, което е Корнезов, е негова заслуга. Това не е нещо, което му е признато от някой или пазарът му го е дал, или му го е присъдила държавата и така нататък. Този, който знае, той притежава специалната способност да бъде авторитета в дадена област. Това не е монопол. Това няма нищо общо с монопола. Така че трябва да си подредите представите, когато започнете да говорите за тези неща. Тези работи са просто несъпоставими. Благодаря ви.

Няма да говоря дълго, тъй като нещата се размиха. Уважаеми господин Костов, няма ерозиране на позициите, не може да ни обвинявате в липса на стратегия и съответно на визия. Искам само да напомня, че ние – нашето правителство, за една година направихме това, което цялата академична общност очакваше да се случи от вас в края на 90-те години. Това беше много тежка и много дълга борба през миналата година, но така или иначе, то стана. И в това не можете да ме упрекнете, тъй като ще призная пред аудиторията: Вие сте голям авторитет пред мен, аз се уча от Вас и се старая да ставам по-пластичен. В случая работим със съдбите на изключително голям брой хора. Ние не можем да стоварим върху тях парния чук така, както аз самият се борих миналата година. Точно, разсъждавайки над ситуацията от миналата година, аз стигнах до извода, че икономическият инструмент, от една страна, е по-добрият от административната забрана. Другото, което Вие казахте и с което работим с господа ректорите така да се променят учебните планове и учебните програми, за да се случи това, което Вие казвате – един преподавател 8-12 часа да пребивава в своя университет с лекции и в общуване със студенти, тогава той няма да може да пътува. За да стане това, ние трябва да създадем финансовия стимул за най-добрите, да могат да си позволят този лукс все още в България. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 8: „§ 8. В ал. 78, ал. 1 думите „научна специалност” се заменят с „докторска програма”.”

Предложение на народния представител Стефани Михайлова за § 11 – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 9: „§ 9. Член 79 се изменя така: „Чл. 79 (1) Оценяването при институционална и програмна акредитация се извършва по десетобална система, включваща оценките от 0 до 10.00. Оценката по всеки критерий за оценяване на обектите по чл. 77, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 се формира като средноаритметична от оценките, получени по всички негови показатели в съответствие с техния коефициент. (2) За всеки критерий за институционална и програмна акредитация, Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация утвърждава показатели с теглови коефициенти. Критерият „научна дейност” има най-голяма относителна тежест. (3) Проектите за откриване на висши училища, както и на факултети, филиали, колежи и на професионални направления и специалности от регулираните професии, се оценяват с положителна или отрицателна оценка. (4) Срокът на валидност на акредитацията е: 1. 8 години – когато получената оценка е от 9.00 до 10.00; 2. 6 години – когато получената оценка е от 7.00 до 8.99; 3. 5 години – когато получената оценка е от 5.00 до 6.99; 4. 3 години – когато получената оценка е от 4.00 до 4.99. (5) При получена оценка от 0 до 3.99 се прави отказ за акредитация. (6) Отказ за акредитация се прави и в случаите, когато при институционалната акредитация висшето училището е получило оценка от 0 до 3.99 по един или няколко от следните критерии: 1. вътрешна система за оценяване и поддържане качеството на образованието; 2. профил и квалификация на преподавателския състав; 3. материално-техническа осигуреност на обучението; (7) Отрицателна оценка при програмната акредитация получават професионалните направления с оценка по-малко от 4.00 по един или няколко от следните критерии: 1. учебна документация и образователен процес на професионалното направление или специалност от регулираните професии; 2. профил и квалификация на академичния състав на професионалното направление или специалност от регулираните професии; 3. материално-техническа и информационна база, специализирана за обучението в професионалното направление или специалност от регулираните професии.”

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, по принцип въвеждането на нова оценъчна скала трябва да се подкрепи. Тук, разбира се, има два въпроса, които аз се чувствам задължен да маркирам, и те са свързани с необходимото обвързване на оценката със срока на валидност на акредитацията. Предполагам и вносителите си дават сметка, че когато скалата е десетстепенна, получаването на положителна акредитация с оценка под средното пет е принципно един проблем. Той е методологически относно системата за оценяване. Като правило при шест и десетстепенни скали, въобще във всяка една скала, оценката до средата – до 50%, е нула. Положителната оценка е от преодоляването на 50%, но това е по-малкият проблем. Аз разбирам целта, уважаеми колеги, че чрез обвързването на оценката и срока на акредитация ние трябва да направим стъпки към разграничаването на онези безспорни качествени висши училища, които ще задават стандарта и ще бъдат водещите. Това е правилно и трябва да се подкрепи. Въпросът е за срока. Дали осем години не е прекалено дълъг срок за валидност на акредитацията, проф. Станилов?

Шест.

Не Ви чувам добре. Осем. За оценка от 9 до 10 години срокът на акредитацията е осем години. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Нека да ви кажа. Шестте години, за които говори проф. Станилов, са нещо, което е естествено, тъй като имаме учебни програми с продължителност шест години, както е медицината. Идеята за осемте години е да открои няколкото водещи образователни центрове в България, да ги разграничи от всички останали. Аз поставям въпроса: валидност на срока на акредитацията осем години не крие ли риска да изяде идеята за акредитацията, защото това са два пълни цикъла на бакалавърските програми по действащия закон и почти три бакалавърски цикъла, ако се приеме идеята, а това много скоро ще стане – бакалавърските програми да бъдат редуцирани на три години? Изказването ми не е насочено срещу интереса на водещите университети, които биха искали да бъдат отграничени. Нека пак да бъдат отграничени. Нека тези критерии, покриването на които предполага осем години срок на валидност на акредитацията, да бъдат приложими за шестте години продължителност на акредитацията и скалата пак да бъде четиристепенна, но да се измени така, че при оценка от 4.00 до 5.00 – три години срок на акредитация; при оценка от 5.00 до 7.00 – четири години; при оценка от 7.00 до 9.00 – пет години; и при получена оценка от 9.00 до 10.00 – шест години срок на акредитация. Това е далеч по-естествено, далеч по-нормално. В противен случай си представете – получена акредитация днес тя ще бъде с валидност до 2019 г. Нищо лошо, ще кажете – университетът е доказал своето качество, като е получил оценка сумарно между 9.00 и 10.00 точки. Но реалностите са доста динамични. Днес знанието се амортизира много по-бързо и от техниката. Ако ние разчитаме на акредитацията като един естествен регулатор и стимулатор на повишаване на качеството от страна на висшите училища, гарантираното спокойствие за тези осем години, дали няма да изиграе обратна роля, дали са самодостатъчни ресурсите на следакредитационния контрол? Ето това е големият проблем. Аз споделих своите съмнения и ще ви моля за отношение към това, което ви предложих като известна корекция на скалата, като валидност на срока на акредитацията. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Смятам, че тази корекция е правилна, защото за шест години се запълва цикълът бакалавър – магистър – доктор...

Точно така.

... или в медицинските висши учебни заведения – обучението на студента. Аз като бивш ректор, ви казвам – аз мечтая за това, осем години. Защото всеки ректор мечтае, за по-кратък период или въобще да не ги вижда хората от Националната агенция по оценяване и акредитация. Аз мисля, че 6-годишният цикъл, в който сме сега, е по-нормален. Между другото той съответства на световната практика, тя е пет или шест години. Ако е възможно, вие ще си прецените, да бъде приета тази корекция, защото иначе ще се получи един дисбаланс. Ние оценяваме, представете си, едно висше училище и му даваме едновременно интегрирана акредитация – и институционална, и програмна акредитация, но след четири години този професорски състав, който сега сме оценили, може вече да не е там.

Точно така.

За този срок от осем години. Само си спомнете периодът 1991-1992 г., когато в България започнаха да се появяват мобилните телефони, какво стана след осем години. Ако сега университета сме го оценили и няма он лайн електронно обучение, след осем години той ще си стои на старото положение. Затова аз мисля, че това е една много навременна поправка. Благодаря.

Динамична е позицията на министъра на образованието, дано да е за добро. Във вторник министърът на образованието подкрепи тази скала, а 48 часа след това – не я подкрепя! Пак казвам, дано да е за добро. Тази скала е предложена от Националната агенция за оценяване и акредитация. Тя действително иска да поощри отличниците, които по тяхната критериална система ще са много малко – тези, оценени между 9 и 10, най-високата скала. Затова като реверанс за тяхното усилие, за тяхното качество се предлага не 6, както е в действащия закон в момента, а 8 години. Предложението на колегата Местан да върнем всъщност стария срок от 6 години не води до нищо ново в оценъчната система.

Не е вярно!

Смея да споделя с вас, че оценъчната система на Националната агенция за оценяване и акредитация не оценява знанията на професорите и доцентите, тя няма такива правомощия. Динамичното развитие на ХХІ или ХХІІ век няма да е заплаха, ако разрешим на един университет-отличник да има акредитация осем години и динамичността на знанията да изпревари самоактуализацията на професорите. Пак казвам, Националната агенция за оценяване и акредитация не оценява тази самоактуализация. Предлагам да подкрепите тази скала, както беше подкрепена от комисията, от Националната агенция за оценяване и акредитация и от министъра в заседанието преди 48 часа. Благодаря ви.

Господин председател, уважаеми колеги! В интерес на истината, трябва да кажа, че от тази точка нататък ние не участвахме в обсъжданията по една-единствена причина – че не бяха отчетени предложенията на Националната агенция за оценяване и акредитация. Между другото, те имаха центилна скала, тоест от нула до 100 и тя беше много по-чувствителна по отношение оценката на качеството на отделните висши учебни заведения по време на акредитация. Скалата, която се предлага тук, не е мотивирана и в други отношения. Например между първата и втората степен се прескача на две единици, след това – на една, и така нататък. Тези неща нямат логика. По отношение на възможностите на тези рангови скали да измерват различни висши учебни заведения, няма логика. Не са мотивирани достатъчно ясно. Нещата във висшите учебни заведения са толкова динамични, че осем години могат да принудят едно висше учебно заведение да замръзне на едно и също равнище, без никаква мотивация да се развива, да отчита новостите в образованието и в науката, да се променя така, че да е в крак с времето. Моето предложение е много внимателно да вникнете в онова, което предложи господин Местан. До известна степен ние се доближаваме чрез това предложение до онова, което смятат в Националната агенция за оценяване и акредитация и до тяхната скала и тяхната идея. Наистина тяхното предложение беше средата на скалата да бъде границата на приемане и неприемане, тоест 50 точки да бъде границата за атестация изобщо, за акредитация. Който има под 50 точки, изобщо да не участва по-нататък в процеса на акредитация.

Уважавам позицията на господин Имамов, той активно участва в работата на комисията по тези въпроси. Но той много добре знае и от работните срещи, които проведохме с Националната агенция за оценяване и акредитация в понеделник, че в НАОА има разработени два модела. Това е първият модел със скала с точки от нула до 10. Вторият модел, който те предлагат в работен вариант, повтарям, в работен вариант – неизчистен вариант на законодателно предложение, беше действително от нула до 100. Това, което те написаха при второто гласуване на законопроекта и аз го предложих на вашето внимание – вие имате този документ, е, че Националната агенция за оценяване и акредитация подкрепя и този вариант, който днес предлагам на вашето внимание. Националната агенция за оценяване и акредитация искаше в допълнение да се разпише и интегрираният модел за оценяване, който всички се съгласихме – и министърът, че ще бъде причина за преработка на закона, съществена преработка на закона и затова не се прие и се отложи за месец септември, когато ще бъде новият Закон за висшето образование. Така че това е дете, това е продукт на Националната агенция за оценяване и акредитация. Тази оценъчна скала, която аз предлагам на вашето внимание, е продукт на Националната агенция за оценяване и акредитация, подкрепя я и Софийският университет „Св. Климент Охридски”, който присъства. Така че не виждам причини в движение сега, ад хок, да се решават едни или други въпроси със срокове и точки на оценяване, защото се опасявам, че вместо законодателна добра уредба, бихме допуснали грешка и хаос в системата. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! Това, дето Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) била съгласна да прави нещо, не е никакъв аргумент, ама никакъв!

Това е така.

Искам да задам и на двамата въпроса, защото от вас двамата зависи – вие сте с най-голямата отговорност тук: как ще направите така да не се залепят между 8 и 10 всичките ВУЗ-ове в следващите година-две? Това вече се случи с акредитацията на болниците? Всеки, който акредитира в България, е с мека душа и накрая всичко се обезценява с тези големи оценки и дали ще бъдат до 100 или 10, няма никакво значение. Кой ще гарантира, че тази система няма да прати всички във високата степен на акредитация – тези там с високите оценки? Каква НАОА тук? Те искат да си облекчат работата, като Комисията за защита на конкуренцията, като тези, които акредитираха болниците – всички това правят. Аз пак питам: къде е гаранцията и не е ли по-опасен този срок от осем години? Наистина за осем години всичко може да девалвира в едно висше училище, особено при сегашната ситуация. Имайте предвид, че един модерен съвременен бизнес има средна продължителност 4,5 години – един цял бизнес. Ето, например изчезва „Нокиа” – един гигант, и виждате как бързо се движат нещата, а вие слагате осем години за висшето училище. Целият този процес – на бизнеса, науката, технологиите, се движи много бързо, всичко става бързо. Какви са тези срокове?! Това е направено за удобство на Националната агенция за оценяване и акредитация. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Костов, с уважение се отнасям към Вашето изказване. Това е възможната гледна точка. Този текст обаче не се прави в угода на НАОА. Напротив, ако се правеше в угода на НАОА, тя би имала интерес всяка година да прави по две акредитации на един университет, защото ще събира такси. Този текст се прави, пак казвам, за отличниците, за тези, които поощряваме. Вие казвате: къде е гаранцията, че всички те няма да минат в най-големите скали? Гаранцията е новата, така наречена критериална система, която е доста подробно разработена. С нея бяхме запознати в понеделник и по нея нямаше възражения. Тя е направена по модерен начин, отразяващ динамиката във висшето образование и науката. Неслучайно предлагаме критерият „наука” да бъде с най-голямата относителна тежест, защото науката е най-динамичната сфера на развитие през ХХІ век. По следващия Ви въпрос: къде е персоналната гаранция в НАОА, че меките души няма да оценяват в най-високите скали? Гаранцията е в по-нататъшните ни предложения – в тези процедури по оценка да участват и чуждестранни агенции по оценяване, първо. В рамките на нашата НАОА също да участват чуждестранни експерти, изтъкнати учени от чужбина. Не на последно място, да участват представители на съсловните, браншовите и работодателските организации – връзката с бързо развиващия се бизнес, за която и Вие говорихте. Благодаря ви.

Благодаря Ви, че ми направихте реплика, господин председателю. Всички тези сложни системи за оценяване обаче винаги дават един и същ лош резултат – това трябва да го знаете. Има обективни измерители по света за качеството на университетите и за качеството на преподавателския състав. Дори в такава степен съм разколебан в това, което дадохте като реплика, че то не ми прозвуча като гаранция, а по-скоро като препращане към някаква сложна система. Преди малко пък Ви слушах внимателно да казвате, че квалификацията на преподавателския състав, тоест нивото на членовете на академичното тяло, не била най-важната, пък аз го прочетох в § 6, т. 2 като условие – там е „профил и квалификация на преподавателския състав” – решаващ критерий за оценка и акредитация, и не може да бъде другояче!

Разбира се.

В този смисъл дебатирахме предишното, че ако преподавателите могат да се преместват между висшите училища, това само по себе си създава възможност да се девалвира техният труд. Следователно сложните механизми, по които се дават оценките, не успокояват абсолютно никой. Мисля си обаче и затова взех репликата – да заостря вниманието на народните представители върху вашата персонална отговорност – на министъра и на Вас като председател, защото ако някой все пак прави нещо в образованието, то винаги минава през личната воля на хората, които се ангажират с постигането на резултати. Това ще струва за мен повече, отколкото сложните скали, за които говорите. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Използвам правото си като министър да взема думата не по темата на закона, само от тази трибуна да поздравим създателите на български училища в чужбина, които по моя покана са тук и се провежда Кръгла маса, която да изясни основните проблеми за техния бъдещ статут. И тъй като родолюбивите българи през последните години създадоха над 180, ние очакваме към септември училищата да станат 200 и повече, и всички тези училища участват с проекти по Националната програма „Роден език и култура”, вие знаете, Министерският съвет заради кризата гласува постановление, че отпускаме 2 млн. 150 хиляди. Искам само да ви кажа, тъй като проектите са много и са много хубави, ние направихме всичко възможно и със собствения бюджет на Министерство на образованието даваме още 2 милиона. Така че 4 млн. лв. ще отидат за финансиране на добрите проекти на нашите училища в чужбина, което в година на криза мисля, че е голяма, решителна крачка. Използвам тази трибуна да благодарим на тези българи, които полагат неимоверни усилия да се изучава български език, българска история, география на България. Това е важно за всички българи, защото ние вече не ги разглеждаме като емигранти. Всеки от нас по проект или нещо друго може да отиде някъде за три месеца, за една година, за повече и е създадена добра основа неговите деца да продължат своето обучение по български език, история и география, така че завръщайки се в България да продължи нормално своя курс. Това, което успяхме да направим в министерството – още 2 милиона, общо 4 милиона и близо 100 хиляди ще отидат за финансиране на добрите проекти. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, предлагам на основание чл. 73 да бъде удължен срокът за приемане на предложения между първо и второ четене със седем дни по Закона за обществените поръчки № 102-01-40.

Има редакционни предложения.

Да, но имаше уговорка да ги представя повторно за по-голяма яснота.

Благодаря, госпожо председател. Предложението е по § 9, ал. 4 в т. 1 „8 години” да се замени с „6”; в т. 2 „6 години” – с „5”; в т. 3 „5 години” – с „4”; в т. 4 си остава „3 години”. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нека още веднъж да осмислим тази редакционна поправка, която според мен не е редакционна, тя е поправка по същество. Това, първо. Второ, прекалено малка е хипотезата по т. 3 и т. 4. Тоест, оценените от 4 до 4,99 получават три години, а оценените от 5 до 6,99-7 – получават една година повече. Ако това е критерий?! Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Стоичков! Аз съм съгласен, че предложението ми далеч не е редакционно. Ако няма съгласие то да се подкрепи, председателят на Народното събрание е в правото си дори да подлага на гласуване. Няма съмнение. Но, извинете ме, съображенията Ви са съотносими въобще към идеята почти ад хок ние да обсъждаме толкова сериозна промяна в раздел „Акредитация на висшите училища”. За това нещо са необходими поне няколко месеца за прецизиране на скалата на съответствието между оценка, срок на продължителност на акредитацията. И въпросът е: какво правим, ако вървим към един максимален срок от осем години? Ако тук ставаше въпрос само за Софийския университет, от тази висока трибуна казвам, че той вероятно няма нужда и от акредитация. И 18 години да са халал на този университет. Но ако се окаже, че след няколко години до Софийския университет с осемгодишен срок на акредитация са се изредили още петнадесетина, ние не изяждаме ли самата идея за акредитация на висшите училища? Освен това, Вие често се позовавате на международна практика. Кажете ми в колко държави има продължителност на акредитацията повече от максималния срок на продължителност на учебните програми, тоест на образователно-квалификационните степени? Аз мисля, че в крайна сметка, с приемането на този текст с максимален срок на акредитация осем години, ние ще засегнем интересите на водещите висши училища. Ще има точно обратният ефект и е въпрос, разбира се, на политическа отговорност. Благодаря ви.

По § 12 – предложение от народния представител Стефани Михайлова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 10.

Благодаря Ви, господин председателю. Господин министър, колеги! Аз си спестих участие в дебатите по предишния член, защото си давам сметка, че е изключително прав колегата Местан, че сериозно законодателство и сериозни промени се правят след сериозен анализ. И беше редно тази дискусия, която се случи тук, да се случи в рамките на една разумно проведена дискусия в Комисията по образованието и науката. Между другото, точно по повод на начина, по който приемаме днес закона, си давам сметка, че останаха неотговорени въпроси, които имат особен смисъл. Казвам го, защото след малко ще задам един въпрос по съдържанието на § 12. Как оценява агенцията, каква гаранция дава с тази вече доста по-стръмна скала на оценяване? И оттам нататък – какви правомощия вменява на висшите училища? Моят въпрос, господин министре, вероятно към Вас. Алинея 3 на чл. 79 придобива следното значение: „(3) Висшите училища, получили акредитация по реда на този закон, могат да извършват обучение на студенти и на докторанти по договор за съвместна учебна дейност с чуждестранни висши училища, които отговарят на следните изисквания: да имат акредитация от агенция, член на” ENQA, и да имат акредитации съгласно националното им законодателство, тогава когато участват в образователния процес чужди училища от трети страни. Моят въпрос е: в тази сериозна палитра на висши училища, които има в България, това означава ли, че самостоятелните колежи (не говоря за колежите в структурата на университетите), които няма как да не са получили акредитация, тъй като те като такива са висши училища, също имат правомощията на университетите, на специализираните висши училища да сключват договори за съвместна дейност, за обучение на студенти и на докторанти? Тъй като тук няма никакво изключение, държа да получа подобен отговор, защото, пак ще повторя, практиката на 51 висши училища в България и на техните 130 поделения е много различна. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Богданова, отговорът на Вашия въпрос е между страниците на закона. Вие знаете, че ние се опитахме да ограничим правата на колежите и в Закона за академичния състав, но те по статут са висши училища. Такъв е законът. Ако се предложи някакъв ограничителен текст във времето, той може да бъде обсъден. Такъв е законът – те са висши училища. Вие знаете, един път вече претърпяхме такъв провал. Благодаря.

По § 13 – предложение от народния представител Стефани Михайлова. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Огнян Стоичков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 11.

По § 14 – предложение от народния представител Стефани Михайлова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 12: „§ 12. В чл. 81, ал. 1, т. 2 се правят следните изменения: 1. В буква „в” думите „научни специалности” се заменят с „докторски програми”. 2. В буква „г” думите „научни специалности” се заменят с „докторски програми”.”

Предложение от народния представител Огнян Стоичков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 14а, който става § 13, със следната редакция: „§ 13. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 7: „(7) При неизпълнение на препоръките по ал. 3, т. 2 се налагат следните санкции: 1. намаляване на образователния капацитет на висшето училище – общо или по професионални направления; 2. намаляване на акредитационната оценка, съответно на срока на акредитация на висшето училище и на неговите професионални направления; 3. отнемане на акредитацията на висшето училище.” 2. Досегашната ал. 7 става ал. 8.”

По § 15 – предложение от народния представител Стефани Михайлова. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Огнян Стоичков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.

По § 16 има предложение от народния представител Стефани Михайлова – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 15: „§ 15. В чл. 85, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 3 думите „научни специалности” се заменят с „докторски програми”; 2. В т. 6 думите „научни специалности” се заменят с „докторски програми”; 3. В т. 7 думите „научни специалности” се заменят с „докторски програми”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16.

По § 18 има предложение на народния представител Стефани Михайлова – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18; за § 20, който става § 19; за § 21, който става § 20.

По § 22 има предложение от народния представител Стефани Михайлова – предложението е оттеглено по т. 1 и по т. 2, буква „а”. Комисията подкрепя предложението по т. 2, буква „б”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22, който става § 21: „§ 21. Допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. В § 4 се създават ал. 3 и 4: „(3) Българските висши училища могат да разкриват свои звена в чужбина при условията и по реда на този закон и при спазване законодателството на приемащата държава. (4) В случаите на договори за съвместна учебна и научноизследователска, художествено-творческа, проектна и иновационна дейност и за образователен франчайз се прилага българското законодателство, освен когато документът, вследствие на проведеното обучение, се издава само от чуждестранното висше училище, е което е сключен договорът." 2. В § 4д: а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „а за академичната длъжност „асистент” - и трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда”; б) създава се т. 7: „7. „Образователен франчайз” е съвкупност от права на интелектуална собственост върху марки, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторски права, ноу-хау или патенти или върху програми за обучение на студенти, предоставени от едно висше училище (франчайзингодател) на друго висше училище (франчайзингополучател) срещу възнаграждение, за да се ползват за подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование, способни да прилагат и развиват научни знания в различни области на човешката дейност, за повишаване квалификацията на специалисти и за развитието на науката, културата и иновационната дейност”.”

Комисията предлага да се създаде § 22а, който става § 22, със следната редакция: „§ 22. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, ал. 4 се отменя”.”

Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, колеги! Вижте как законодателстваме ние – миналата година пак в дебатите по искане да бъде въведено платеното бакалавърско образование ние с вас приехме един текст (тоест – хайде, вие приехте един текст), който урежда начинът, по който се формират таксите за платените магистратури; един текст, който в желанието си да не звучи твърде притесняващо в законопроекта, се оказа твърде рестриктивен по отношение на действащото към момента законодателство при определянето на таксите. След като стана ясно, че този текст с тези ограничители създава сериозни дефицити в бюджета на висшите училища, днес ние тотално ще го отменим и ще кажем: всяко висше училище има свободното право да определя размера на таксите за платените магистратури без никакви ограничения, без тавани, без идеи за това как те би трябвало да изглеждат и по този начин ще се конкурираме. Заедно с това преди малко вие свалихте и успеха, с който може да се кандидатства за платена магистратура: от успех „добър 4”, на „добър”, което значи „3,50”. Пазарът на образователни услуги нека да се развива, но тогава когато това е само пазар; тогава когато ще се конкурираме с размера на таксите, а не с качеството. Уважаеми колеги, спестявам си всякакво усилие да подкрепя една подобна управленска философия. Съжалявам!

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който е отразен на съответното му систематично място като § 22. Комисията предлага § 25 да се отхвърли.

Предложение на народния представител Огнян Стоичков, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 25а, който става § 25 със следната редакция: „§ 25. Откритите до влизането в сила на този закон процедури по признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование се разглеждат по досегашния ред.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Господин председателстващ, правя редакционна бележка: вместо думата „изпитите” да се чете „изпити” и преди тази дума да се добави „държавните”. Да стане: „полагане на държавните изпити”.

По § 27 има предложение на народния представител Стефани Михайлова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27: „§ 27. В срок до четири месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и наредбата за държавните изисквания по чл. 9, ал. 3, т. 9.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28: „§ 28. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация утвърждава правилата по § 24, ал. 2.” Следващите две предложения на Стефани Михайлова и Огнян Стоичков са оттеглени.

Благодаря, господин председателю. „ДОКЛАД относно Проект за решение за одобрение на Проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 юли 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Проект за решение за одобрение на Проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2011 г. На заседанието присъстваха: Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Любомир Йосифов и Лора Павлова – от Министерството на образованието, младежта и науката, Георги Шиваров – заместник-председател на Българската стопанска камара, Георги Стоев – заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата, проф. Марин Христов – ректор на Техническия университет, проф. Дамян Дамянов – от Съюза на учените в България. Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020 бе представена от страна на вносителите от министър Сергей Игнатов. Националната стратегия си поставя следните основни цели: - да формулира национална научна политика, която създава условия за постигане на задачите, които са поставени от Европейската стратегия 2020; - да инициира и стимулира цялостен процес за модернизация в научно-изследователските звена, университетите, научните организации като необходимо условие, за да може да се предприеме съществено увеличаване на публичното финансиране за наука; - да съдейства за трансформиране на българското общество в общество на знанието; - да стимулира нарастване дела на екотехнологиите в националната икономика; - да стимулира ефективизирането на използване на качествено нови човешки ресурси. За тази цел в стратегията са дефинирани приоритетните направления за развитие на науката и иновациите, а именно: 1. Енергия, енергийна ефективност и транспорт, развитие на зелени и екотехнологии. 2. Здраве и качество на живота, биотехнология, екологично чисти храни. 3. Нови материали и технологии. 4. Културно-историческо наследство. 5. Информационни и комуникационни технологии. Стратегията предвижда и разработване на тематични програми, които ще покриват секторни приоритети, като те ще бъдат и отговор на форсмажорни обстоятелства, бедствия и пандемии. Гарантира се развитието на фундаментални научни изследвания на програмно-конкурсен принцип както в приоритетните направления, така и във всички области на познанието. Стратегията предвижда техният дял да достигне 15% от общите разходи за наука. Стратегията утвърждава традициите за прилагане на конкретни финансови инструменти: програмно финансиране, диференциално финансиране на университетите и научните организации на база на оценка на резултатите; схеми за наемане на млади учени; схеми за реинтеграция на българските учени, особено тези, които са създали име или школи в чужбина. Стратегията ще се реализира чрез план за действие, в който се разработват краткосрочни дейности, инициативи и програми, съфинансирани от българското правителство. Първият план за действие е с продължителност до 2013 г. Националната стратегия за научни изследвания в Република България отразява политиката на правителството като част от отговорностите му по отношение на стратегическото развитие на страната и е съвместен документ на Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на финансите. Бяха представени писмени становища от различни университети и научни организации, синдикални, работодателски и неправителствени организации, които могат да се обобщят по следния начин: Три становища подкрепя напълно стратегията и три я отхвърлят напълно. Останалите подкрепят с бележки, както следва: Отсъства критичен анализ за ролята на държавата и не е посочен нито един проблем, свързан с изпълнителната власт. Констатацията за липса на ефективност при финансирането не е последвана от анализ на дейността на Националния иновационен фонд и фонд „Научни изследвания”. Не следва да се заимства директно от модели, които не са съобразени със спецификата на българската образователна система. Не са посочени причините за застаряването на учените, архаичната база и липсата на мобилност. Липсват социално-икономическите изследвания на човека и обществото, които също имат приложен характер и се правят предложения за допълване с приоритет „социално-икономически изследвания на човека и обществото” и приоритет „здравеопазване”. Предлага се преработка на стратегията, която да очертае връзките „финансови ресурси – човешки ресурси – времеви параметри – административен капацитет” и Националната стратегия за научни изследвания да се обедини с Иновационната стратегия. Предлага се стимулиране на хуманитарните и социалните науки, използване на Дунавската стратегия, по-ефективно използване на структурните фондове и създаване на рискови фондове. Предлага се по-голямо финансиране на фундаменталните науки и да се разшири иновационната политика чрез допълнителни стимули за малките и средни предприятия – да инвестират в научни изследвания и стимули за приобщаване на младите към инженерните професии. Оценката на научните институции да бъде за ефективност на ръководствата им и да се разграничи от оценката на постиженията на научните групи и звена. Предлага се радикална промяна на модела на управление на структурните фондове, който да бъде обвързан с научноизследователската и развойна дейност. В дискусията по стратегията се включиха народните представители Веселин Методиев, Валентина Богданова, Румен Стоилов, Галина Банковска, Огнян Стоичков и присъстващите представители на научната сфера и бизнеса. Бяха направени бележки, че технологията на създаването на документа остава неясна. Създава се впечатление, че стратегии се правят от по-тесен характер от хора и не се съгласуват с бизнеса, науката и дори с държавната администрация. Посочено бе, част от тях от предложените приоритети не са иновативни, а са инвестиционни. Стратегията предвижда сериозни инвестиции от страна на бизнеса, но структурата на бизнеса в България в момента не дава обнадеждаващи възможности за едно подобно финансиране. Направено бе предложение за отделно парламентарно обсъждане за състоянието на корпоративната наука и слабостта на българския бизнес да прави научноизследователска и развойна дейност. Такова обсъждане не може да бъде предмет на Министерството на образованието, младежта и науката, а на икономическите министерства, които трябва да дадат ясен отговор, защо нацията периодично изостава в областта на иновациите. Във връзка с намерението за нарастване на програмното финансиране бе посочено, че практиката на фонд „Научни изследвания” и Иновационния фонд към момента е силно неудовлетворителна. Конкретното предложение в тази насока е да не се предлагат малки проекти за малки екипи, а големи проекти, в които много институти да се задължат да си сътрудничат, за да се постигне нещо, което да бъде с европейско качество. Част от текстовете бяха разчетени като изкуственото разделение на науката в научните организации от висшите училища, като например, че публичното финансиране на фундаментални изследвания в България с основано единствено и само с цел поддържане на образователния потенциал на висшите ни училища. Посочени бяха и конкретни грешки в текста, например че 14,7% от учениците са отпаднали от училище през миналата година. Поискано бе съгласието на вносителите да се даде кратък срок на комисията, в който да се преработи стратегията, като се отчетат постъпилите бележки и се отстранят констатираните грешки. От името на вносителя министър Игнатов внесе уточнения, че предложените приоритети са изготвени след анализ на развитието на българската икономика и на възможностите на съществуващия научен потенциал и допълнителна редакция в работна група не е необходима. Корекции могат да бъдат направени и в пленарна зала. Подчертано бе, че основният принцип на стратегията е за съвместна работа между университетите и научните организации. Стратегията ще се актуализира и моделът за това е заложен в съпътстващия план за действие. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма информираха, че се работи по осъвременяването на Стратегията за иновации, която е приета през 2004 г. и новите й приоритети точно ще съответстват на приоритетите, които са заложени в настоящата стратегия за научни изследвания. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 10 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме решение за одобряване на Проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2011 г.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по проект за решение за приемане на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2011 г. Комисията по бюджет и финанси на редовно заседание, проведено на 14 юли 2011 г., разгледа проект за решение за приемане на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020. На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката; госпожа Албена Вуцова – директор на дирекция „Наука” в Министерството на образованието, младежта и науката. От името на вносителя стратегията беше представена от министър Игнатов. Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020 има за цел да подпомогне развитието на българската наука за превръщането й във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности. Тя е изработена и в съответствие с приоритетите на новия Европейски план 2020, насочен към подобряване качеството на живот на европейските граждани и формирането на Европа като силен икономически фактор в световен мащаб. Стратегията осигурява стабилна рамка за развитието на изследователските институции и на научната и иновационна дейност. Тя съдържа целеви стойности, които да бъдат достигнати до 2020 г., както и индикатори за анализиране на изпълнението и ефективността на мерките. На нейна основа ще бъдат изготвяни планове за действие, в които ще се съдържат конкретни цели и мерки за реализирането им. С приемането и реализирането на стратегията се очакват следните резултати: - Концентрация на ресурси в приоритетни области; - Развитие на съвременни центрове за провеждане на конкурентноспособни научни изследвания; - Създаване на ново поколение учени, подкрепа за утвърдените учени и повишаване на престижа на професията „учен”; - Повишаване на участието на индустриални партньори в процеса на иновациите; - Въвеждане на ефективна система за оценка на научноизследователската и развойна дейност. Националната стратегия въвежда и някои стойностни индикатори за измерване на крайните резултати. В стратегията е направен и кратък анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и с общностните политики в областта на науката и иновациите. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за”- 14 народни представители, „против” – няма, „въздържал се” - 1. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на проекта за решение и стратегията и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното „РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания РЕШИ: Приема Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020.”

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! „ДОКЛАД по Проект за решение за одобряване на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2011 г. На свое извънредно заседание, проведено на 19 юли 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Проект за решение за одобряване на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020. На заседанието присъстваха Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Емилия Радева – началник отдел в дирекция „Икономическа политика” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, проф. Цветана Каменова, проф. Росица Чобанова, доц. Митко Димитров, доц. Румяна Стоилова и доц. Антоанета Христова от Българската академия на науките. Министър Сергей Игнатов представи стратегията като отражение на трайната политика на правителството за превръщане на българската наука във фактор за развитието на икономиката. Определени бяха основните цели на стратегията: формиране на национална научна политика, която да създава условия за постигане на задачите, поставени от Европейска стратегия 2020; осигуряване на по-високо качество на изследванията и иновациите чрез повишаване на научноизследователската и развойна дейност; създаване на подходяща среда за провеждане на научна работа чрез подкрепа на съвременни научни инфраструктури и лаборатории; развитие на научния потенциал чрез схеми за професионално развитие и насърчаване на бизнес инвестициите в научни проекти. Стратегията дава предимство на програмното финансиране и предоставя на университетите рамка, в която да планират и развиват научната си дейност. В тази връзка се предвижда и въвеждане на ефективна система за оценка на научноизследователска дейност, позволяваща да се наблюдава процеса на усвояване на средствата, равнището на изпълнение на научните задачи и резултатите от научната дейност. Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020 акцентира върху: 1. Определяне на конкретни научни области с ясни и дългосрочни приоритети, които са свързани с икономическите интереси на страната и интересите на обществото – енергия и енергийна ефективност и транспорт, развитие на зелени и екотехнологии; здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни; нови материали и технологии; културно-историческо наследство; информационни и комуникационни технологии. 2. Повишаване на инвестициите в наука и технологично развитие като целта е да достигнат до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт до 2020 г. 3. Въвеждане на финансов модел, чрез който да се постигне повишаване на ефективността на разходите и да се подобри качеството на провежданите научни изследвания. 4. Конкуренцията между научните институти и други. Предвиждат се действия за повишаване на интереса на ученици и студенти към развитие в областта на науката чрез различни стимули – финансиране на участие на млади учени в международни конференции, осигуряване на средства за публикуване в реферирани списания и други. В заключение беше отбелязано, че стратегията ще се реализира чрез план за действие, в който се разработват краткосрочни дейности, инициативи или програми, съфинансирани от българското правителство като до 2013 г. ще бъдат реализирани няколко ключови схеми. В хода на дискусията проф. Росица Чобанова от Българската академия на науките отбеляза, че общото събрание на БАН е приело становище, с което декларира, че не може да одобри стратегията в този й вид. В изказването си тя мотивира липсата на научен подход при определяне на приоритетните изследвания за държавата. Според проф. Чобанова не са добре фокусирани или са пропуснати важни приоритети, сред които социално-икономическите изследвания на човека и обществото в страната, което е в разрез с изследователската политика на Европейския съюз. В тази връзка и в защита на нейната теза отношение взеха доц. Антоанета Христова от Институт за изследване на населението и човека, доц. Румяна Стоилова от Институт за обществата и знанието, както и доц. Митко Димитров. Народният представител Анна Янева зададе въпрос относно дейността в бъдеще на Обединения ядрен институт в Дубна и Националния иновационен фонд и по-специално – приемайки Национална стратегия за развитие на научните изследвания, не означава ли тя да обхваща всички дейности свързани с научните изследвания и иновациите? В отговор министър Игнатов отбеляза, че Обединеният ядрен институт в Дубна, членският внос на който се плаща от БАН, е в плана за действие. Относно Националния иновационен фонд той отбеляза, че фондът работи и в момента се подготвя Закон за иновациите. Народният представител Корнелия Нинова попита стратегията представлява ли част от Националната програма за реформи на правителството и до каква степен са отразени в нея бележките и препоръките на Европейската комисия в тази област? В отговора си министър Игнатов изтъкна, че стратегията е приета от Европейската комисия с всички препоръки отправени от нейна страна. Заместник-председателят на комисията Петър Димитров попита какво ще представлява научната карта на България и в частност ще продължи ли съществуването си Българската академия на науките? След представяне и обсъждане на стратегията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” - 15, без „против” и „въздържали се” – 5 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за одобряване на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Аз ще ви запозная съвсем накратко с него: „На заседанието, проведено на 20 юли 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект за решение за одобряване на проект на Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, внесен от Министерския съвет. На заседанието на комисията участваха Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката и Юлиян Николов – директор на дирекция „Икономическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Проектът на Националната стратегия за научни изследвания има за цел да оптимизира процеса на развитие на българската наука с времеви хоризонт 2020 година. Основен приоритет на стратегията е постигането на икономически модел, базиран на знанието и иновациите. Настоящият проект е релевантен на общностните политики в областта на науката и иновациите. Той отразява политиката на правителството в сферата на науката с визия към дългосрочно стратегическо развитие на страната. Създава се стабилна рамка за развитието на изследователските институции, на научната и иновационната дейност в България през следващите 10 години. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси, и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме решение за одобряване на проект Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020, № 102-03-16, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще кажа само няколко думи, тъй като бяха изслушани докладите на четирите комисии, където в резюме са представени основните акценти на документа, който внасяме. Разполагате и с текста на стратегията. Няма да правя анализ на годините от 2003 г. насам как се стигна до изработването на тази стратегия, защото законът ни задължаваше още през 2003 г. да имаме. Много са причините за забавянето, за да стигне до обсъждане тук в пленарната зала за пръв път през 2011 г. Естествен е стремежът на академичната общност. Всеки иска да види своята катедра, своя институт, своята секция в тази стратегия и смята, че ако те отсъстват, ще бъдат пренебрегнати. Внимателният прочит на приоритетите показва, че всички те са насочени към човека и обществото и се реализират естествено чрез човека и обществото. Така че пренебрегнати няма. Тази стратегия е резултат на макроикономически анализ, направен от Министерството на финансите, на секторни анализи в областта на науката, иновациите и икономическото развитие на страната. Обобщен анализ е публикуван още през 2010 г. от Министерството на образованието, младежта и науката. Всичките приоритети са дискутирани и са приети от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Искам да подчертая, че документът, който предстои да бъде приет, вярвам че ще бъде приет, е плод на усилията на трите министерства – Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, тоест ние, трите министерства, тримата министри сме съвносители, в резултат на постигнат широк обществен консенсус. Първо, три министерства внасят в Министерския съвет един текст, който е разгледан в четири комисии, имаме обширна писмена документация за контактите и предложенията както на отделни учени, така и на повечето институти на Българската академия на науките. Разпространено е открито писмо от проф. Борислав Борисов, председател на Съвета на ректорите, където в т. 4 се казва, за да не цитирам буквално текста, че Управителният съвет на Съвета на ректорите твърдо подкрепя внесения Проект за Стратегия за научни изследвания в Република България. Нещо повече. Този документ два пъти е обсъждан с представители на Европейската комисия. Ето го и писмото, мога да ви го покажа, от директора на Генерална дирекция „Наука” в Брюксел, това е господин Робърт Ян Смитс, изключително влиятелен човек, който през месец май ни пише, ще цитирам само едно: „аз съм впечатлен” и така нататък. Той дава и препоръки. Неговите препоръки бяха отчетени и на 31 май след обяд в Брюксел, където представих Стратегията вече в присъствие на еврокомисар Куин, господин Ян Смитс също беше там, други колеги от Брюксел и от България. Дискутирана и обсъждана е с експерти на Световната банка. Най-важното в тази Стратегия е, че се въвежда инструмент на финансиране, където основното е програмно-конкурсният принцип. Искаме да преминем от раздаването на пари „на калпак”, както се казва, към финансиране на проекти. Второ, изключително силно място в тази стратегия е, че буквално се казва: приоритетно се финансират съвместни проекти, тоест на научни организации или на университети с научни организации, имам предвид институти на Българската академия на науките. Обръща се внимание на младите учени, обръща се внимание на реинтеграцията на успешни български учени, които са в чужбина. В човешкия живот има два типа хора, срещаме ги ежедневно на улицата. Има едни, които никога – от своето детство до късната си възраст, не знаят какво искат от живота и се лутат насам-натам. Има и такива, които си поставят цели за постигане. Те са по-успешните. Голяма част от вас тук са точно такива хора, които още на млада възраст са знаели какво искат от този живот, и пътят, по който ще го реализират. Същото е и за държавите. Има страни, които казват: всичко ни е приоритет. Все още се намираме, преди гласуването, в това състояние. Има страни, и те са по-успешните, които казват: нашите приоритети са първо, второ, трето, четвърто, пето, нека да концентрираме финансов и интелектуален ресурс там, за да можем да вървим напред. Така че, уважаеми колеги, предлагам ви да подкрепите Националната стратегията за научни изследвания. Предвиден е инструментът на план за действие – краткосрочен, който да обновява необходимите решения, за да бъдем наистина успешни през 2020 г. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Националната стратегията за развитие на научните изследвания 2020 е първият стратегически документ за научни изследвания, който се разглежда в пленарната зала на българския парламент. През 2003 г., в резултат от Лисабонската стратегия от 2002 г. и в рамките на португалското представителство, е приет Европейският план от Барселона. В рамките на предприсъединителните процедури за ЕСА България стартира разработването на национални документи за постигане на залегналите в плана цели, като през 2003 г. приема Закона за насърчаване на научните изследвания. Оттогава досега е имало няколко опити да се приеме Стратегия за научните изследвания, като през 2005-2009 г. варианти на стратегията са приемани от Министерския съвет, но не са стигали до пленарната зала на Народното събрание. Днешната стратегия е разработена с участието на експерти от различни целеви групи – Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на финансите, както и с активното участие и принос на научната общност и на икономическия сектор в Република България. За първи път се демонстрират воля за постигане на обща цел чрез координация между различните сектори и заинтересованите страни. Стратегията беше публично оповестена и настоящата версия отразява препоръките на различни групи учени. Представена и съгласувана е с експерти от Световната банка и Европейската комисия. Важен момент в стратегията е въвеждането на нов модел за финансиране на научните изследвания и очертаването на общи приоритети за развитие на науката в следващите години. Наред с казаното дотук си позволявам да предложа на вашето внимание няколко важни технически корекции по текста на стратегията. Тези корекции няма да променят същността на документа, но считам, че ще прецизират стратегията по отношение на възникналите несъответствия и технически пропуски. Уважаеми колеги, господин председател, предлагам да се приеме отразяването на следните четири корекции. На страница 1, последен абзац: да се заличи името на Япония. Считам, че промяната ще изчисти смислово текста, тъй като на страница втора Япония е част от държавите на Г-6 и по такъв начин, ще бъде изчистена тази техническа грешка. На страница 21, абзац 1, след текста: „ранно отпадане от училище – 14%” да се добави бележка под линия със следното съдържание: „Това е относителният дял на населението във възрастовата група 18-24 години, които към настоящия момент не участват в обучението и имат по-ниско от средно образование.” Мотивите са, че така представеният индикатор без допълнително обяснение може да се разбере погрешно, тъй като за последната календарна година рано напусналите са малко над 19 хил. души, което не е 14% от учащите. И това е в таблица при фиг. № 8, става № 9 – под линия. На страница 70, да се коригира индикаторът „Процент на частните инвестиции за научноизследователска и развойна дейност”, който да бъде 0,8%. Това е необходимо, тъй като публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност са определени в размер на 0,7% от БВП и така коректно се достига до общата дефинирана стойност от 1,5% общо. Това е в таблица – трети индикатор. На същата страница 70: графата за процент на структурните фондове за научноизследователска и развойна дейност да се коригира на 15%, като това е определено на страница 50 от текста на стратегията. Мотивът е за коректно отразяване на едни и същи показатели. Това е в таблицата – четвърти индикатор. Благодаря ви.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър! Само едно предложение, което е от Българската академия на науките – на стр. 47 към четвърти приоритет „Културно историческо наследство” да се добави „Човек и общество” в Проекта за национална стратегия, подробно излагат мотиви, с които е запознат и министърът на образованието. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Може да ви е странно, но аз съм категорично против добавянето на „Човек и общество” към приоритетите. Аз самият съм представител на тази научна област и би трябвало да бъда първият, който желае това. Културно-историческото наследство е включено като приоритет, защото то, заедно с останалите четири приоритета, ще направи българската икономика по-конкурентоспособна. Културно-историческото наследство спомага за развитие на туризма и инфраструктурата, а „Човек и общество” – всички тези приоритети са насочени към човека и обществото и човекът и обществото са инструмента за постигане на всички цели. Има някакво неразбиране, има страх естествено, в сектора на тези институти, и това са социолози, философи, психолози, демографи, историци и така нататък. Никой няма да бъде пренебрегнат. Абсолютно никой! Целта на стратегията, която представяме в момента, е да изведе българската икономика от тези последни позиции, които заема по конкурентоспособност. В рамките на един 10-годишен период да се създадат положителни позитивни промени чрез инвестиция в науката да постигнем икономически растеж. Смятам, че е нецелесъобразно и разлива цялата схема, дори личното ми убеждение е, че и пет приоритета са много. За да можем да отделим повече средства и интелектуален потенциал се нуждаем от по-малко приоритети, за да бъдем успешни. Благодаря.

Уважаеми господин председател! Господин министър, не смятате ли, че е лоша парламентарна практика точно преди ваканцията периодично, независимо какъв е поводът, в пленарната зала да бъдат гледани законодателни решения, свързани с образованието и науката? Мисля си, че това не е добър подход, защото нагласата на всички ни като че ли днес е по-различна. Само че проблемът е изключително сериозен и съм съгласна с министър Игнатов, че приемането на една подобна стратегия е важен акт, тъй като той определя политиката на всяко едно правителство във времето до 2020 г., защото следва да отговори на заявените претенции на Европа в нейната „Стратегия 2020” и защото в края на краищата създаването на една подобна стратегия е едно изключително трудно занятие. Аз знам, че е важно тя да бъде приета, законодателно уредено съществуването й, нейното неприемане и нейното непоявяване в пленарната зала прави мъртви част от текстовете в Закона за насърчаване на научните изследвания. Знам също така, че един подобен документ трябва да бъде наистина резултат на сериозно обществено съгласие и не смятам, че само тази виртуална дискусия, която се случи, може да бъде доказателство за едно обществено заявено приемане на този документ – това първо. Второ, аз ще ви спестя коментара за приоритетите, защото смятам, че разговорът за това кои следва да бъдат приоритетите, около които да бъде организирана цялата наша дейност по насърчаване научните изследвания, вероятно се нуждае от по-друг експертен анализ. Ще си позволя да кажа обаче няколко аргумента, с които аз няма да подкрепя тази стратегия и те ще бъдат част от това, което казах вече и по време на заседанието на комисията. Първо, по модела на финансиране, по ангажимента на държавата да осигури развитието на научните изследвания в България. Уважаеми колеги, това, което предлага Министерският съвет, е увеличаване на средствата за научни изследвания и иновации да стигнат към 2020 г. 1,5% от брутния вътрешен продукт, от които поне 0,6% публични разходи за наука. Днес, под черта, зад черта, колегата Стоилов предлага този процент да стане 0,7 и да се намали с 0,1%, който очакваме да дойде от българския бизнес. Само че Европа говори за друг процент. Тя предлага един стремеж към 2020 г. този процент, който европейските държави да отделят за наука да бъде 3%, от които 1% публични разходи и 2% частни инвестиции. Между другото това, което ние предлагаме в рамките на този 1,5%, до 2020 г. публичните разходи за наука би следвало да се увеличават с по четири стотни на всяка година, разходите на бизнеса да скочат значително по-бързо и повече. Заедно с това аз също твърдя, че в структурите на българския бизнес едва ли се полагат подобни скокове. Ако сте обърнали внимание, имаше едно изследване на Стопанската камара, която е проучила настроението сред българския бизнес, и там 15% от българските фирми твърдят, че биха инвестирали в наука, останалите обаче не проявяват подобен интерес. Осемдесет процента обаче твърдят, че те биха направили това, ако то води след себе си данъчни облекчения – за подобен ред, за подобен стимул в този проект никой не говори. Според стратегията, проектното финансиране става основно за издръжката на науката. От 8 до 15% от структурните фондове трябва да се използват за изследвания. (Силен шум и реплики.) Уважаеми колеги, аз разбирам, че тази тема едва ли е интересна на присъстващите, но е добре поне да водим дискусията в нормална парламентарна среда.

Ние, първо, нямаме целева програма за научни изследвания, няма такава оперативна програма. Това може да бъде преодоляно, но едва ли би бил преодолян този процент, който ние възлагаме на държавата да осигури за науката. Защото вижте какво пише в стратегията: „70% от тези 1,5% или 60% на една друга страница, ще се дават за тези пет приоритетни направления”. До 15 даже не и 15%, до 15 са фундаментални изследвания. Аз вече предложих да бъде изчислено колко означава това при размер на публичните средства за наука, които сме отделили с бюджет 0,2% от брутния вътрешен продукт. Между другото, има един интересен текст. Той предизвика сериозна дискусия в комисията, предизвика и обществена дискусия – за какво и за какви фундаментални изследвания ние отделяме тези до 15% средства? Записът, който добросъвестно колегите предложиха като обсъждан в комисията е, че публичното финансиране на фундаменталните изследвания в България е основан единствено и само с цел поддържане на образователния потенциал на висшите ни училища. Колкото и да твърдим, че текстът може да бъде четен всякак, това не е художествено произведение, това е стратегия, което означава, че държавата, с приемането на тази стратегия, твърди, че отказва да финансира фундаментални изследвания в научните организации. Това е, меко казано, нередно, иначе казано – много опасно. Вие днес казвате, че институтите на Българската академия на науките, които се занимават с фундаментални изследвания, няма да бъдат финансирани. Това е път, ред и решение, което никой не си е позволявал да приема, не защото е радикално и революционно, а защото е вредно и опасно, и защото изважда навън една сериозна група български научен потенциал, който Вие твърдите, че няма да се занимава с научни изследвания, а ще чакате приложна наука. Между другото, господин министър, ако ние твърдим, че правим документ с европейски измерения, аз искам да Ви напомня какъв надпис стои на входа на Института „Луи Пастьор”. Този текст може би щеше да даде отговор на част от въпросите, които биха възникнали в тази зала, ако тя искаше да се занимава с този проблем. Там пише: „Няма фундаментална и приложна наука! Има наука с приложение в практиката”. Това изкуствено разделение, което ние днес предлагаме, носи друг привкус и, според мен, ще доведе до други резултати. Между другото, тази структура на средствата, която Вие предлагате да бъде разходвана по този начин, поставя един друг въпрос. Ако 70% бъдат за приоритетните направления, ако до 15% – приемам така най-доброто разположение на правителството да предложи 15% за фундаментални изследвания – означава, че с всички останали средства, преценете колко са те, ние ще финансираме останалите науки, ще финансираме идеите за три национални научни комплекса, предвидени в Националната пътна карта за наука, ще насърчаваме младите, ще се плащат международните експертизи за оценка, ще се поддържат патентите, ще имаме активно участие в научните дейности в региона, ще се правят фондове за рисков капитал и въобще ще стимулираме иновативните фирми. Аз не виждам възможност ние наистина в България да правим сериозна наука с това отношение на държавата в рамките на този процент, който стратегията предвижда. Искам да кажа и още нещо. Ние много спорихме по изходните данни, на базата на които се правят решенията и идеите в тази стратегия. Аз не искам да се връщам към спора кои цифри са валидни. Твърдя обаче, че ние правим сериозна грешка, защото боравим с осреднени цифри. Те не правят сериозна картината на базовия анализ, на базата на който ние днес ще приемем решение. Даже погледнете простичко! Колко хора в България се занимават с наука? Според националната статистика, около 13 хиляди са преподавателите във висшите училища. Пак според същата тази статистика, и то защото боравим с един стар критерий отпреди 20 години – научноизследователски сектор, ние твърдим, че около 4 хиляди от тях са само тези, които се занимават с наука. Вие твърдите ли, че това е коректната цифра? Аз твърдя, че не е! Поради това ще се окажем в един момент, че всички пари за наука отиват в БАН, което не е вярно. Ние пари на БАН за наука не даваме, ние им даваме пари за заплати и за издръжка, които не стигат. Този осреднен показател всъщност ни прави една от държавите с най-нисък процент на хора, заети с наука, което може би също не е вярно, ако цифрата бъде приведена в нейните реални измерения, каквито сегашното състояние на българското висше образование предлага. Много неща може би трябва да се кажат. Аз искам да обърна внимание на още две. Първо, по отношение на това как стимулираме младите хора в България да правят наука. Имаше един въпрос, който беше поставен в предишното обсъждане на поправките в Закона за висшето образование, на който ние като че ли ей-така по принцип, отказваме да дадем отговор. Не може да бъде вярно, че отказът на младите хора да се занимават с наука, липсата на нормален стимул за тяхното развитие е само и единствено, аз ще се опитам да цитирам точно – „архаичното управление на част от научните структури и липсата на визия за развитието на кадрите”. Каквато и визия да имат, аз даже ще повторя нещо, което казах, колкото и да са евристични намеренията ми, 100 лв., колеги, са си 100 лв. По този начин, стимулирани младите учени да правят наука в България, освен с моралния ни стимул, ние с нищо друго не им предлагаме да продължат да го правят. Дайте да говорим сериозно как се развиват младите учени в България, какви базови заплати им осигуряваме, с каква структура са тези заплати, защото всичко останало са просто добри намерения, които звучат много емоционално, но не решават ничий проблем, най-малкото проблемът на България. И още нещо! Вярно е, че към четирите основни свободи на Европейския съюз ние прибавяме една пета. Това е свободното движение на знания. Заедно с това аз твърдя, че приемането на Стратегията за научни изследвания е първа преди Стратегията за иновации, а и двете – преди Стратегията за икономическо развитие, едва ли дават отговор на част от въпросите, които си струва да бъдат поставени от научните организации и от университетите, от хората, които биха искали да се занимават с наука. Защото ако те са факт, ако те се покриват помежду си, ако от едната следва другата, тогава ще се появи и ще се развива нова иновационна структура, тогава ще е ясно какви са задачите, които са поставени пред науката. Тогава тя ще работи активно и ще получава своите оценки, а не принципни и въобще. Тогава, в края на краищата, даже и по предишната дискусия, ние можем да казваме какви ще бъдат тези докторантури, които, работейки от млади хора, могат да бъдат приложени в бъдещото икономическо развитие на България. Казвам това, уважаема госпожи и господа, защото когато се прави един документ с дългосрочно звучене, който определя поведението на няколко мнозинства и правителства напред, който прави България съизмерима със своите посестрими в Европейския съюз, ние трябва да бъдем много по-претенциозни, много по коректни и много по-отговорни към бъдещето на тази страна, която всички ние не просто управляваме, а даже представляваме. Така че аз няма да подкрепя тази стратегия. Съжалявам, че министър Игнатов отказва една работна група да промени поне част от редакционно зле звучащите текстове, които създават възможност за двусмислие и тъй като знам, че стратегията се приема на едно четене и поправки по същество по нея няма как да бъдат правени, тя няма как да бъде подкрепена днес.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър председател, господин министър! Госпожо Богданова, много може да се говори в процентно отношение на средства, които така и така са в един бюджет, определен година напред, който ще бъде определен и за следващата година. Всички опираме до бюджета. Но не искам и моля Ви да не спекулираме, защото много пъти с Вас си говорим в комисията – много е лесно да говорим с проценти. Наистина ако погледнем изчисленията, много хора, които не влизат в нещата, тези 15% за фундаментална наука могат да им се видят малко. Моментът е такъв, че трябва да има приоритети. За мен, една държава, която няма приоритети и не финансира приоритетно определени области, които ще имат добавена стойност, независимо че са добавена стойност от наука, няма бъдеще. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председателю. Господа министри, колеги! Благодаря на колегата Стоилов, че той всъщност потвърди моите опасения. Вие твърдите, че в България фундаментални изследвания няма повод да се правят, тъй като те не носят бързо пари. Аз смятам, че всяка уважаваща държава трябва да развива своите фундаментални изследвания, на базата на които да прави приложни изследвания, които да носят пари. Този опит да профанизираме бъдещето на науката в България, само доколкото продуктите, които биха излезли, могат да носят пари, желанието ни да стимулираме основно бизнеса да прави наука, а не научните организации, според мен, не носят добро бъдещо развитие на науката в България.

Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Реших да взема думата, защото и аз започнах да тръпна от ужас какво ще стане с мен, след като изтече мандатът – аз съм учен и трябва да се върна в една ужасяваща среда. Успяхте и мен да уплашите! Фундаменталната наука, ако видите приложенията, ще забележите, че средно се финансира с 12, 15, 17%. Няколко са страните с по голямо финансиране, където то стига 29%, и то зависи от условията, от бюджета на съответната страна. Това, първо. Второ, когато се говори за тези 3%, казах го и в няколко комисии и продължавам да твърдя, че това е една добра идеология. В момента България отделя малко под 0,4% публични средства за наука. Германия с една мощна икономика отделя 0,8% публични средства, а другите средства идват от частния сектор. Не казвам, че сме добре, а стартираме от ниска база, но тя е съпоставима с парите, които се дават за изследвания от другите страни. Вярно каза госпожа Богданова – България е единствената страна, която по структурните фондове няма програма „Наука”, България е единствената в списъка, но я няма и по енергия, и по здраве. Това са три приоритета, които сме включили в научната стратегия. Аз не задавам въпроса защо България я няма. През 2007 г. е трябвало да бъде подписана. Не казвам защо не е била подписана, защото много добре зная, че не е била подготвена, има предшестващ период. Така или иначе, това е положението – нямаме тези пари и затова наистина трябва да се концентрираме. Понеже във всички изказвания звучи „европейското развитие, а ние тук ...”, ние тук ще продължим да се мотаем дотогава, докато българската наука остане фрагментирана. Затова имаме нужда от стратегия. България освен че няма програма „Наука” по структурните фондове, тя може би остана единствената страна, която няма научни приоритети. Нашите научни приоритети са съобразени с приоритетите на нашите партньори от Европейския съюз. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Към края на 2009 г. председателят на Европейската комисия господин Барозу представи необходимостта от нова „Стратегия 2020” всъщност като необходимост от актуализирането на Лисабонската стратегия за икономика на знанието. Европа отчете, че целите на Лисабонската стратегия не са изпълнени и онова, което предвиждаше тази стратегия – 2% от брутния вътрешен продукт на страните от Европа за инвестиции в научни изследвания, в наука, се оказва крайно недостатъчно и се налага корекция. Европа се ориентира към 3% от брутния вътрешен продукт. Аз няма да влизам в повърхностен разговор по тази тема и да говоря за трите процента като дължими от държавната субсидия. Наистина има необходимост съвършено коректно да кажем, че съотношението на публичните разходи спрямо частните в тези 3% е 1:2. Следователно две трети от тези разходи трябва да бъдат инвестирани от частния сектор и едва една трета – от съответните държави. Следователно, когато говорим за финансирането на българската наука, на иновативните дейности в България, трябва също така да се съобразим с европейските тенденции и претенциите ни към финансирането на науката по линия на държавния бюджет трябва да гонят европейските стандарти. Въпросът е обаче, че не само не ги гоним, а не ги достигаме дори с това разбиране, уважаеми господин вицепремиер. Поставяте си цел от 0,6% публични разходи спрямо общи разходи за наука 1,5%, което се явява едва наполовина от стратегическата цел, която си поставя Европейският съюз в „Стратегия 2020”. Очакваме да чуем от Вас защо. Вероятно ще кажете, че ако от утре решим инвестициите в научни изследвания да се увеличат три пъти, България със своята научна инфраструктура няма да е в състояние да усвои тези средства. Трябва да бъдем реалисти и да си го признаем. Точно затова обаче в тази стратегия трябва да видим като нарочен приоритет доизграждането или изграждането на адекватна научна инфраструктура в България. Има ги тези редове, но те не извеждат приоритет отчетливо, тъй като един от големите проблеми на българската – съгласен съм с госпожа Богданова, условно ще използваме израза „приложна наука”, е в следния факт. До 1989 г., предвид държавната собственост върху средствата за производство, приложната наука в България всъщност беше ведомствената наука. Тя се реализираше в държавните предприятия. След промяната на собствеността обаче по необходимост, неизбежно ведомствената наука умря, но днес отчитаме, че след 21 години, вече 22-ра година корпоративната наука не се роди. Господин министър, проф. Игнатов, аз съвсем откровено очаквах в този документ да видя специален раздел, който условно да гласи: „Създаване на предпоставки за зараждане и развитие на корпоративната наука”. Къде е този раздел? Частният сектор да поеме две трети от тежестта на издръжката на българската наука и отделно да видим ясен график как България постепенно, но не през 2019 г., а като първа стъпка от 2012 г. ще достигне 1% публични разходи за иновативна дейност от брутния си вътрешен продукт. Това също не се вижда достатъчно отчетливо в предложената стратегия. Ще повторя: ние не можем сами да си поставяме цели, които са наполовина от целите, които си поставя Европейската комисия. Уважаеми господин вицепремиер, по този начин ние сами се поставяме във втория коловоз, в проекта „Европа на две скорости”. Разбира се, и системата на висшето образование, и Българската академия на науките имат своите вътрешни ресурси, които трябва да бъдат разгърнати. Аз съм съгласен, че и БАН, и висшите училища трябва да бъдат извадени от удобната поза на чакащи държавна субсидия. Мисля, че те вече са готови и за съучастие в реформите. Неотдавна в дискусия, организирана от млади учени, чух професор от Софийския университет, който ме впечатли с една своя много интересна теза. Той каза, че в условия на криза университетът може да оцелее и с тези средства, стига да оптимизира разходите си. Представи разгърнато този много интересен концепт. Аз обаче мисля, че трябва много ясно да си поставим целите. Стратегическата цел на България е оцеляването или развитието?! Ако ние имаме за цел развитието, оптимизирането на вътрешните ресурси на системата на висшето образование и на БАН, това няма да е самодостатъчно, за да ни осигури стратегията за ускорено развитие, тъй като България има да догонва, за да си позволи стратегия на оцеляването. Аз очаквах този документ – Стратегията за научни изследвания, да представя технологията на догонващото, изпреварващото развитие на България, така наречената Стратегия на конвергенцията. Извинете, господин вицепремиер, господин министър, документът – представеният проект, не ме убеждава, че съдържа в себе си технологията за ускореното развитие. Трябва да сме наясно, че е илюзия очакването, че прикачени, макар и като последен вагон в коловоза на Европейския съюз, ще се движим със скоростта, в която се движи Европейският съюз като цяло. Европейският съюз е изправен пред предизвикателството да участва активно в една друга глобална конкуренция със САЩ, с Япония, с новите източни гиганти, за да си позволи да търпи свои елементи, които биха спъвали или дори забавяли нейното успоредно развитие. Затова, оценявайки като положителен сам по себе си факта, че днес обсъждаме Националната стратегия за развитие на научните изследвания, аз мисля, че този документ, поне го поставете като отворен за актуализиране и ще повторя предложението си – има нужда от специален раздел с условно заглавие „Създаване на условия за възникване и развитие на корпоративната наука в България. Точно там трябва да бъдат предвидени данъчните механизми и всички други способи. На този етап с огромно неудоволствие ще се въздържим от подкрепа на проекта. Няма да гласуваме „против”, но ще гласуваме „въздържал се”. И понеже наистина няма никаква възможност за предложения, тъй като документът ще се приеме на едно четене, ще се възползвам от формалното право да предложа отпадане на текстове, госпожо председател. На страница 47, подчертано в черно четем следния текст: „Тъй като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция в световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователният потенциал във висшите училища”. Оставам настрана несполучливия пълен член на допълнението и вероятно господин министърът ще обърне внимание на своите експерти, които подготвят актовете, които той внася в парламента, защото от други министерства можем да получаваме проекторешения с граматически грешки, но не и от Министерството на образованието. Но не заради това ми е предложението за отпадане на този текст. Аз, господин вицепремиер, трудно разбирам как точно фундаменталните изследвания, а не приложните, са директна инвестиция в световната икономика. Един по-широк поглед може да установи и такава връзка. На този етап ми е малко трудно например да си обясня как едно фундаментално изследване за историята на постпозитивния определителен член в българския език, който представя една уникална особеност на езика ни в семейството на всички славянски езици е принос в световната икономика. Ако можете да ми го обясните, ще оттегля предложението си този текст да отпадне. Вероятно сте имали предвид по-скоро приложните изследвания и от някои от фундаменталните изследвания, които впоследствие биха могли да бъдат трансформирани в приложни изследвания. Най-малкото наистина се нуждаем от повече пояснения по този текст, които, ако не получим, поддържам предложението си този абзац да отпадне. Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Представената Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 г. е разработена най-напред с широкото участие на експерти в различните целеви групи – Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на финансите, както и с активното участие на неправителствени организации, икономическия сектор на Република България, академичната общност. За първи път се демонстрира воля за постигане на обща цел чрез координация на различните сектори и заинтересовани страни, а и бих казала, че за първи път Националната стратегия за развитие на научните изследвания влиза в пленарна зала. Стратегията беше оповестена публично и настоящата версия отразява препоръките на различните групи учени, на неправителствените организации, на институциите и висшите училища. Представена е и е съгласувана с експерти от Световната банка и Европейската комисия. Всички използвани статистически данни са официални и почиват на международни източници, които са цитирани и описани. Използвани са най-актуалните и достъпни данни от Националния статистически институт и от Евростат. Използвани са признати и официално публикувани вторични източници на информация, като докладите на Европейската комисия, на съвместните изследователски центрове, например Европейски индустриален наблюдател. Интегрирани са данни от проучванията на Световната банка за иновационния потенциал на страната и доклади на Българската академия на науките и на Федерацията на научно-техническите съюзи. Важен момент в стратегията е въвеждането на новия модел за финансиране, за който говори господин министъра, и очертаването на общите приоритети за развитие на науката в следващите години. Особено внимание заслужава подходът краткосрочните приоритети да се реализират чрез тематични програми. Стратегията акцентира върху съществуващите инструменти в подкрепа на научната дейност, като е предвидена и перспектива за тяхното усъвършенстване и развитие. Планът за действие, за който стана дума многократно, е приложим екшън план, който всяка година ще актуализира новите и по-важни елементи, които ще бъдат активни към съответния период. С оглед на представянето, предлагам стратегията да бъде приета, но по отношение на финансирането си мисля, че за първи път се демонстрира воля за постигане на обща цел при дефиниране на научните приоритети чрез координацията на различните сектори. Не можем да си позволим заради формулировка да пропуснем някоя важна за развитието на науката на България и на икономиката на страната ни научна област. Всяка дума в приоритетите е обмислена от широк кръг експерти, учени и специалисти от различни области, финансисти, икономисти и представители на бизнеса. По отношение на конкретизиране в рамките на общите приоритетни направления насочвам вашето внимание към факта, че в стратегията е включен и специалния екшън план. При определяне на приоритетите са имани предвид няколко основни сектора. Те се базират на макроикономическия анализ, направен от Министерството на финансите, на секторни анализи в областта на науката, иновациите и икономическото развитие на страната. Обобщеният анализ е публикуван през 2010 г. от Министерството на образованието, младежта и науката. Приоритетите са дискутирани и са обсъдени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Приоритетите са коментирани с аналитици от Световната банка и са съгласувани с Европейската комисия и с генералния директор на дирекция „Наука и иновации”. Приоритетите отчитат и част от силните страни на българската научно-иновационна система. Това е видимо и от различни анализи и данни от Световната банка, които са публикували своята активност през различни индикатори. Тъй като говорихме за различните моменти на финансиране в приоритетните области, аз бих искала да се спра на някои от тях, защото, пак казвам, това е стратегията, която за първи път стига до пленарната зала. От 2003 г. насам в момента, в който е бил приет Законът за научните изследвания, е било заложено шест месеца по-късно да има направена такава стратегия. Последно в началото на 2009 г. предишният министър на образованието е внесъл стратегия за разглеждане в Комисията по образование. Тя е гледана на подробни заседания три пъти и така и не е стигнала до пленарна зала. Уважаеми колеги, призовавам ви да гласуваме тази стратегия, защото това наистина е стъпката за развитие на бъдещето на нашата наука и на нашата икономика, бих казала. По отношение на фундаменталните изследвания, за които стана дума. Осигурени са всички финансови ресурси България да участва в световните организации за развитие на фундаментални изследвания със своите такси. Освен това, за фундаментална наука не се изисква особено много ресурс, но без нея няма шанс никаква наука да бъде развивана. Така че процентът, който беше отделен за фундаментална наука, смятаме, че към момента е абсолютно достатъчен. Винаги може да бъде повече, но, пак казвам, това е дискусия, която се води вече години. На базата на научни програми институциите могат да предложат различни области за изследване, извън приоритетните такива. Програмно конкурсно финансиране на приоритетните направления, като не следва приоритетите да се възприемат като ограничаващи. И енергията, и нанотехнологиите имат социални и етични аспекти. Тематични и секторни програми, които ще позволят формулирането на краткосрочните приоритети. Поддържане на фундаментални изследвания, без оглед на тяхната тематика. Подкрепа на участието в европейски програми, които са в различни тематични области. Фонд „Научни изследвания” работи на базата на годишни оперативни програми и всяка година има задължение да планува конкурсите, които ще се изпълняват. Планът за действие към стратегията – една част от бюджета на фонд „Научни изследвания” е предвидена за финансиране на приоритетните направления. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедура за удължаване на днешния пленарен ден до приключване на следващата точка от днешната програма – точка трета.

Става въпрос за дебат за промяна на Конституцията! Той не може да се води в два без пет! Това е абсолютно неуважение към народното представителство и към вносителя. Какво означава да се води дебат по Законопроекта за промяна на Конституцията в следобедно време, започващ в два без десет и траещ неизвестно колко, пред очите на коя общественост? (Реплики от ГЕРБ.) Има! Ще ви обясня, уважаеми колега! Всеки дебат по Конституцията е голяма школа по парламентаризъм. Привеждат се най-различни аргументи. Всеки, който слуша, влиза в дълбочината на аргументацията на българското законодателство, на българската Конституция. Това е едно нещо, от което печелят всички, които имат интерес. Когато не се прави в подходящо време, когато се претупва дебатът… (Изказването е прекъснато от реплики от ГЕРБ.) Искам да кажа, че не се правят така тези неща! И заради това съм против! Моля ви, оттеглете си това предложение. Нелепо е да се започне дебат и да се свърши по промяна на Конституцията в последния ден! Разбира се, това нещо може да има някакво обяснение – този дебат, господин министър, предварително да се счита за загубен и да мине така, някак си между другото, преди ваканцията, в което дали има някаква логика и тя да може да се приеме за нормална, но поне да се проведе в нормално време, защото аз пак казвам, че основните неща, които тук ще бъдат казани – нищо, че има малко хора, ще има сериозно подготвени хора и вие ще чуете много солидна аргументация. Не бива да се пренебрегват тези неща в Народното събрание. Това са важни процеси! Това не е нещо така, като да се пипне закон, нещо за данъци и така нататък. Това са много важни и дълбочинни процеси в държавата, в собственото ни държавно устройство, затова, моля ви да не подкрепяте това. Просто е нелепо!

Благодаря Ви, госпожо председател. Обръщам се и към господин вицепремиера, към ръководството на Народното събрание, към ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ: господин Велчев е дълбоко в дъното на залата, но вярвам, че ме слуша. Освен всички аргументи и от конституционен характер, и от парламентарен характер, конкретно в случая предложенията за тези промени в Конституцията се правят с аргумента за създаване на по-голяма стабилност, трайност, солидност на финансовата, фискалната политика в законодателството. Уважаеми колеги, начинът, по който тръгваме да обсъждаме този въпрос – в последния пленарен ден от тази сесия, без парламентарния контрол, в 14,00 ч., е всичко друго, но не и отговорен и солиден подход. Ние гласувахме по ваше предложение да започнем пленарната си дейност на 28 август. Ако наистина искате да се подходи отговорно и сериозно, отсега да определим, че в първата седмица на новата пленарна сесия ще обсъдим както трябва този проблем. Самата проблематика на финансовата стабилност е възможно най-отговорната, а когато говорим и за Конституция, отговорността става двойна. (Реплики от ГЕРБ.) Ето защо, без да считам, че имат основания тези подканяния, че е свършило времето, най-сериозно се обръщам към вас с апел, и към Вас, господин министър, да отложим тази точка за след началото на следващата сесия. Госпожо председател, ако прецените, подложете на гласуване предложението ми за отлагане на тази точка, като заместващо предложението за удължаване на работното време.

Именно, първо за отлагане.

Госпожо председател, колеги! Тъй като господин Пирински спомена името ми и ставаше дума, че не е време, ние сме доказали, че за нас часът няма значение. Ние можем да работим и след 14,00 ч., и до 24,00 ч. Споменахте и друго, че вие сте гласували за отпуската – да започнем от 28 август. Искам да Ви напомня, господин Пирински, че само един човек беше „за”, всички бяхте „против” и „въздържали се”, така че да не се казва, че вие сте гласували за тази отпуска. Вие не гласувахте за отпуската.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не оставайте с впечатление, че парламентарната ни група има някакъв партиен интерес от неразглеждането на тази точка в днешното заседание.

Точно така е!

Напротив, напротив! Чисто математически е очевидно, че няма как мнозинството да събере две трети за този проект. Но в случая става дума за нещо друго, не за интереса на една или друга парламентарна група, а за отношението на това Народно събрание към българската Конституция. Не разбирате ли, че е повече от неуважително към Конституцията в предпоследния ден преди ваканцията, в полупразна зала, като този път и мнозинството не прави изключение (силен шум и реплики от ГЕРБ), да се разглежда Проект за промени в Конституцията?! Вижте си, уважаеми колеги, присъствието на депутати от ГЕРБ. Вижте си присъствието! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Вижте, 80 човека!

Вижте вашето!

Във всички случаи по това време, по този начин да се отнесете към промените в Конституцията е не просто проява на лош вкус, това е проява на тотално незачитане към основния закон в българската държава. Вие доказахте и на предишната парламентарна сесия, че нямате особено уважение нито към правилника, нито към законите, нито към Конституцията, но това, което правите днес, е просто прекалено. Уважаема госпожо Цачева, тъй като Вашата позиция на председател на Народното събрание би следвало да Ви постави в едно друго положение, не на обикновен партиен функционер, моля Ви, проявете необходимото уважение към Конституцията. Включили сте тази точка в дневния ред. Срокът в Конституцията не води след себе си някакви фатални последици, така че Вие сте изпълнили своя ангажимент. Моля Ви не допускайте да се обсъждат промени в Конституцията след 14,00 ч., в предпоследния пленарен ден в полупразна зала. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Защитите поне Вие достойнството на 41-то Народно събрание. Излагате се! Излагате се! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Докарайте хората на работа!

Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Госпожо председател, искам да обърнете внимание на колегите, че акцентът падна върху края на работната седмица и работното време. Ако за вас по принцип краят на работната седмица и този час, късен за вас, е нещо, което не би следвало да бъде предмет на толкова важен дебат, мисля, че за моите колеги, които са винаги болшинство в залата, работното време все още продължава и след като го удължаваме, това е нашето работно място. Че някои от вас са решили да тръгнат по-рано на море и не се съобразяват с програмата… (Силен шум и реплики.)

Или на Бузлуджа!

Или на Бузлуджа, и не се съобразяват с програмата на парламента за тази седмица, просто е обидно.

След като имаме дневен ред на седмицата, вие ще трябва да се съобразите. Работното време все още върви, така че не може да използвате аргументи „края на работната седмица” и „работното време”. Докогато решим, дотогава ще работим.

Моля. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Госпожо председател, Вие трябваше да прекъснете господин Петров най-късно след първата минута на неговото изказване под формата на така наречен процедурен въпрос по начина на водена. Абсолютно тежка злоупотреба с процедурата (възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ), която Вие трябваше да санкционирате. Този аргумент, че на някой му се работи, а на друг – не, е абсурден, защото начинът, по който вие тръгвате да работите сега, е възможно най-вредният, най-безотговорният и най-пакостният за страната. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, аз мисля, че сме сериозни хора. Когато е очевидно от последното гласуване, че в залата има малко по-малко от 100 човека, а за приемането на тази точка, за която настоява мнозинството, трябват най-малко 160, е абсолютно несериозно да се пледира, че сме тук, че можем да го обсъдим сериозно и че има възможност да се вземе.

Какъв ти е проблемът?

Госпожа Фидосова ме пита какъв ми бил проблемът? Значи вие подхождате абсолютно формално, лицемерно към този въпрос, който поставя вицепремиерът. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Вас не ви интересува решението. Интересува ви проформа, че ще го дебатираме. Аз предлагам, госпожо председател, утре в 9,00 часа да започнем с този важен въпрос, да се уведомят всички народни представители да бъдат тук, да се чуят мненията по този важен въпрос и да пристъпим, при наличие на достатъчен брой народни представители, към вземането на това решение. В противен случай това, което говори господин Петров, че той е дисциплиниран и те са тук, но нямат и 100, а трябват 160, е приказка за наивници.

Ние ще дойдем.

Ще дойдете! Госпожо председател, предлагам да гласуваме заседанието утре да започне в 9,00 ч. с този въпрос. След изчерпването му – парламентарен контрол. Ние имаме много питания, за които сме чакали месеци наред, но сме готови да изчакаме още малко, да обсъдим, да чуем мотивите на вносителя „за” и „против”, да има достатъчно народни представители и да бъдем сериозни. С това, което правите тук, няма кого да излъжете навън. Искате да отбиете номера ли?

Искаме да свършим работа!

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Обратно процедурно становище на казаното от господин Божинов. Господин Божинов, по същество Вие повтаряте процедурното предложение на господин Пирински за отлагане на дискусията, което ние вече прегласувахме . Затова предлагам, колеги, да се концентрираме и да започнем да дебатираме въпроса по същество.

Госпожо председател, моля да подложите на гласуване процедурното ми предложение – в залата да бъдат допуснати заместник-министрите на финансите госпожа Боряна Пенчева и господин Владислав Горанов.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви запозная с: „ДОКЛАД за първо гласуване на Временната комисията за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 154-01-50, внесен на 26 май 2011 г. от група народни представители Законопроектът беше разгледан на заседание, проведено на 28 юни 2011 г. На заседанието присъстваха господин Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите, господин Владислав Горанов – заместник–министър на финансите, господин Иван Искров – управител на Българска народна банка, господин Калин Христов – подуправител на Българска народна банка, господин Александър Урумов – директор на дирекция „Връзки с обществеността” в БНБ, господин Цветан Симеонов – председател на Българската търговско – промишлена палата. От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Менда Стоянова, която изтъкна че предлаганите изменения и допълнения в Конституцията са продиктувани от необходимостта от осигуряване на приемственост във фискалната политика и за гарантиране спазването на чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз за референтните стойности за бюджетния дефицит и държавния дълг. Липсата на приемственост във фискалната политика, както и вземането на решения за определени разходни политики, без да се държи сметка за многогодишното им влияние за държавата, особено характерно за периода преди избори, забавя процеса на провежданите структурни реформи и води до несъответствие между обещанията на правителствата и възможностите на бюджета. Валутният борд създаде благоприятна среда за развитието на икономиката, беше гарант за финансовата стабилност и оказа дисциплиниращо въздействие върху фискалната политика. Фискалната политика на България е ключов фактор за устойчиво развитие. Страната постигна значителен напредък по отношение на дългосрочната макроикономическа стабилност и ускорен икономически растеж. Формира се фискална политика, която възприе за основен механизъм ниските данъци, ограничаване преразпределителната роля на държавата на нива около 40 на сто от брутния вътрешен продукт и спазване на ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж. Последвалата финансова и икономическа криза доведе до нарастване на несигурността и влошаване на очакванията за глобалното икономическо развитие. Настоящата ситуация и предизвикателствата, пред които е изправена икономиката ни изискват силна консолидация на политическите решения, в която и опозиционните партии да поемат своята отговорност за развитието на страната, не просто за преживяване на кризата, а за подобряване на перспективите на икономическо развитие. Госпожа Стоянова отбеляза, че политиката, свързана с данъчните ставки е една от най-важните политики, провеждани от държавата като чрез нея се осигурява информираност за преразпределянето на финансов ресурс от икономиката към публичния сектор. Данъците върху доходите и печалбите представляват основният фискален инструмент за насърчаване инвестиционната активност на инвеститорите – местни и чуждестранни. Провежданата данъчна политика в България през годините в областта на тези данъци е политика на постепенно намаляване на данъчната тежест, което доведе до намаляване дела на сивата икономика и до нарастване на облагаемите печалби и доходи през годините както поради привличането на нови инвеститори, така и поради реинвестирането на по-голям дял от печалбата след данъчно облагане отново в бизнеса. Предлага се законите, с които се установяват нови видове данъци върху доходите или печалбите, или се променят данъчните ставки на съществуващите данъци върху доходите или печалбите да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители. Това е продиктувано от необходимостта за изграждане на предвидима и устойчива данъчна среда, което ще доведе до по-голяма сигурност за инвеститорите, като се запазва данъчната тежест чрез осигуряване на по-голяма подкрепа при промяна на данъчните ставки.” (Силен шум в залата. Станали прави, народни представители от Коалиция за България и Синята коалиция провеждат консултации помежду си в левия сектор, а народни представители от ГЕРБ – в десния сектор).

Господин председател, ще Ви помоля да кажете на съпартийците си да спазват реда и дисциплината в залата.

Не знам какво толкова ги притесни това, че ще имаме дебат за Конституцията, но трябва да има ред и дисциплина.

„Със законопроекта се предлагат промени в чл. 87 от Конституцията на Република България, които са в подкрепа на стремежа за поддържане на балансирана бюджетна позиция на консолидирано ниво в дългосрочен план, като не се допуска дефицит над 2 на сто от брутния вътрешен продукт. Промените ще доведат до по-голяма сигурност за спазване на референтната стойност за бюджетния дефицит съгласно Пакта за стабилност и растеж и избягване на политически манипулации. Предлага се допустимият размер на бюджетното салдо в годишния законопроект за държавния бюджет да бъде установен в закон. Предвижда се промените в Конституцията на Република България да влязат в сила от 1 януари 2012 г. В хода на дискусията изказвания направиха народни представители, членове на Временната комисия. Господин Стоилов заяви, че сме изправени пред финансова криза и последиците от нея, като изказа несъгласие с причините за кризата, които се изтъкват от вносителите на законопроекта – водената от различни страни неблагоразумна финансова политика. Отбеляза, че с предлаганите промени бедността в България ще продължи, крайното социално положение ще се задълбочава, а държавата, закрепвайки посочените фискални правила, се лишава до голяма степен от способността да провежда догонваща икономическа политика. Изрази мнение, че законопроектът следва да бъде представен на широка обществена дискусия и партиите, които ще участват в предстоящите избори, трябва ясно да заявят подкрепят или не такава политика. Господин Стоичков отбеляза, че съвсем тесен кръг норми се приемат с квалифицирано мнозинство и данъчните закони не следва да се издигат на конституционно ниво. Заявено бе несъгласие плоският данък да се определя с квалифицирано мнозинство. Изразена бе подкрепа за предлаганата промяна в § 1 по отношение на провеждането на предвидима, последователна и устойчива фискална политика в България. Народният представител господин Имамов заяви, че са проведени няколко срещи с министъра на финансите и неговия екип, в резултат на които първоначалният вариант е претърпял сериозни промени в положителна насока. Изказа подкрепата си за гарантиране на финансовата стабилност и устойчивото развитие на страната. Отбеляза че, настоящият момент, преди местните и президентските избори не е подходящ за обсъждане на толкова важни и изключително необходими промени за страната ни. Подчерта, че извън регулацията остават общинските бюджети и бюджетите на някои държавни институции, които влизат в консолидираната програма, но не влизат в държавния бюджет, данъчните основи, както и относителният дял на публичните ресурси. Обърна внимание, че законопроектът не предвижда механизъм за извънредни ситуации и липсват анализи за влиянието на предлаганите промени върху доходите на населението. Господин Овчаров заяви, че по същество фискалната политика не е самоцел, а средство, с което се реализират ред други политики, цели и ценности. Изказа становище, че замразяването на преките данъци по скоро би довело до финансова нестабилност в определени моменти. Плоският данък има своите предимства за създаване на бизнес среда и климат, но е временно средство, което се използва от икономики, догонващи други икономики. Ниските данъци са необходимо, но не достатъчно условие за привличане на чуждите инвестиции, според него са необходими и други мерки. Госпожа Михайлова подчерта, че подкрепя предлаганите промени, свързани с дефинирането на бюджетното салдо, но не подкрепя промените в частта с квалифицирано мнозинство да се определя данъчната политика в България като се мотивира, че такава промяна ще лиши управлението на страната от основен инструмент, с който може да се прави политика и всяко едно управление ще се превърне в заложник на сметки и нечисти конюктури. Членовете на Временната комисия изслушаха становищата по законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на господин Симеон Дянков – министър на финансите, господин Иван Искров – управител на Българска народна банка и господин Цветан Симеонов – председател на Българска промишлена палата. В изявлението си господин Симеон Дянков заяви, че Пактът за финансова стабилност дава по-голяма предвидимост както за чуждите и българските инвеститори, така и за българските домакинства да планират финансите си. Подчерта, че страните в Европейския съюз с най-добра и най-консервативна финансова политика първи излизат от финансовата криза. Господин Дянков обърна внимание, че всички страни от Европейския съюз имат задължение да примат подобен тип фискални финансови правила, за да не се случват проблеми от рода на ирландския, гръцкия, португалски, румънския и др. Европейският съюз като финансова, данъчна и макроикономическа общност, ще е по-стабилен в бъдеще, за което са необходими много по-стриктни фискални правила и за България, и за Европа като цяло. Управителят на Българската народна банка господин Искров заяви, че разписването на правилата в Конституцията не противоречи на подписания от страната ни неотдавна пакт „Евро плюс” и подчерта, че „държавите – членки запазват правото си на избор за специфичния правен инструмент и конкретната формулировка на правилото”. Отбеляза, че Централната банка на Република България традиционно винаги е подкрепяла идеята за провеждане на предвидима фискална политика и изтъкна, че тя е важна, независимо от нейния паричен режим. Обърна внимание, че България като член на Европейския съюз трябва да спазва фискалните правила на Пакта за стабилност и растеж, които задават числовите критерии за дефицита на държавния бюджет и за размера на държавния дълг. Подчерта, че е важно и реализирането на излишъци и резерви по време на икономически растеж, като посочи примери с държавите Естония и Румъния. В заключение отбеляза, че в законопроекта трябва да се има предвид и настъпването на форсмажорни обстоятелства, с оглед на което да може да се формира по-голям дефицит, като визира японската икономика. Господин Цветан Симеонов – председател на Българска търговско – промишлена палата отбеляза, че е проведено широко обществено обсъждане на предлаганите промени в 28-те регионални палати във всички области и в над 100 браншови организации. Изрази становище, че ръстът на доходите ще бъде подкрепен от тях само тогава, когато е свързан с увеличена производителност на труда. Подчерта, че въвеждането на 10 % плосък данък е безспорно преимущество в икономическата история на България. В заключение заяви, че мястото на предлаганите промени е в Конституцията на Република България. Съгласно решението на Народното събрание за създаване на Временната комисия решенията по същество се приемат с две трети от присъстващите народни представители. Народният представител Алиосман Имамов заяви, че няма да участва в гласуването. След проведената дискусия и обсъждане с 10 гласа “за”, 3 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” Временната комисия предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 154-01-50, внесен на 26 май 2011 г. от група народни представители.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Днес пред вас за обсъждане е едно законодателно предложение – важно за България, за България днес и за България утре. Това решение изисква максимална консолидация на българския парламент, изоставяне на теснопартийните боричкания, изисква разумно и отговорно поведение към българските граждани и бъдещите поколения – решение, което ако Четиридесет и първото Народно събрание приеме, ще остане в историята. Днес ние ви предлагаме промяна в Конституцията на Република България, чрез която с три прости правила – пакет, към вече приетите изменения на Закона за устройството на държавния бюджет, ще въведем така наречения фискален борд. Фискални правила, които да осигурят работещ механизъм за поддържане на фискалната дисциплина и дългосрочна фискална устойчивост. Веднъж въведени те се превръщат във важен фактор за доверието във фискалната политика и то дългосрочно. Ползите от тези правила ще се проявят само, ако се спазват. Единствената гаранция за това може да се постигне именно чрез записването им в Конституцията. В годините на прехода фискалната политика често се оказваше заложник на конюнктурни политически решения. В Народното събрание невинаги се отчитаха състоянието на икономиката и нейното развитие от средносрочен план. Уроците от финансово-икономическата криза от 1996 и 1997 г. затвърдиха необходимостта от провеждане на благоразумна фискална политика. Валутният борд създаде благоприятна среда за развитието на икономиката и е гарант за финансовата стабилност. Той оказва дисциплиниращо въздействие върху фискалната политика. През първото десетилетие на новия век фискалната политика беше ключов фактор за устойчивото развитие на България. Постигнахме значителен напредък по отношение на дългосрочната макроикономическа стабилност и ускорен растеж; формира се фискална политика, която възприе за основни ценности ниските данъци, ограничаване на преразпределителната роля на държавата, спазване на ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж. Сега е момента да направим следващата крачка към дългосрочни гаранции за тази политика, а именно с приемането на предложения ви фискален борд. Предложените за обсъждане правила не отменят нуждата от динамично управление на публичните финанси. Те поставят някои общи ограничения и създават коридорите за водене на фискалната политика. Фискалните правила не ограничават гъвкавостта на политиката, както и не освобождават онези, които вземат фискалните решения, от отговорността да избират най-подходящите политики за бюджетните приходи, за бюджетните разходи, за държавния дълг. Трябва да е ясно, че България като член на Европейския съюз трябва да спазва преди всичко фискалните правила на Пакта за стабилност и растеж, които задават и числови критерии за дефицит и дълг. Според Резолюцията на Европейския съвет, цитирам: „Придържането към целта за стабилни бюджетни позиции, близки до баланса или на излишък, ще позволи на страните членки справянето с нормалните циклични колебания, като правителственият дефицит бъде придържан в рамките на референтната стойност от 3% от брутния вътрешен продукт”. В много напреднала фаза е и приемането на Европейската директива относно изискванията на бюджетните рамки в държавите членки. Тази директива ще изисква разработване на правила за изготвяне и изпълнение на средносрочна фискална рамка, специфична за всяка отделна държава членка. В този смисъл приемането на такива правила за България сега е не само оправдано, но и навременно. Въпрос на време е това да бъде задължение за всяка държава от Европейския съюз. Българските правила следват тези на Европейския пакт за стабилност и растеж. Първо, относно дълга, ние вече имаме въведена законово нормативно ограничение за дълг не повече от 60% от брутния вътрешен продукт. Относно дефицита. Сега предложението е за ограничаването му до 2 процента. Това предложение може да ви изглежда консервативно спрямо лимита, който Пактът за стабилност и растеж поставя – от 3%, но следва да се има предвид, че Пактът дефинира дефицита на начислена основа, докато исторически за България той се изчислява на касова основа, тоест очакваме, че на касова основа 2% дефицит от брутния вътрешен продукт би гарантирал спазването на европейското ограничение от 3% дефицит на начислена база. Нещо повече. В хода на разискванията на промените ние можем да разгледаме и възможност за допълни правила – за още едно правило например, което да изисква постигане на положително бюджетно салдо в периоди на икономически растеж и да гарантира нарастването на фискалния резерв на тази основа. Едно такова правило, отчитайки икономическия цикъл, може да гарантира натрупването на буфери, които ще се използват в случай на нужда по време на криза, но това е въпрос на дебат тук, в тази зала. Предлагат се и текстове, изискващи промяната и установяването на нови преки данъци да се приемат с консенсусно мнозинство от две трети. Предложението за промяна е продиктувано от необходимостта за изграждане на предвидима и устойчива данъчна среда. Разнопосочната промяна в размера на ставките на данъците върху доходите и печалбите в една държава създава неувереност за инвеститорите, прави ги по-предпазливи във вземане на решения за инвестиции. Основните данъчни фактори, които оказват влияние върху инвестиционните решения на предприемачите, са данъчната система, данъчните ставки, данъчните преференции. Предложението ни за изменение ще даде една по-голяма сигурност на инвеститорите относно запазването на данъчната тежест чрез необходимостта от осигуряване на по-голяма подкрепа, ако искаме промяна на данъчните ставки. Политиката по отношение на данъчните ставки е една от най-важните политики, които провежда държавата, защото чрез нея се осигурява информираност за преразпределението на финансовия ресурс от икономиката, от бизнеса, от хората към публичния сектор чрез разходите на публичните финанси. Данъците върху доходите и печалбите представляват основния фискален инструмент за насърчаване на инвестиционната активност както на местните, така и на чуждестранните инвеститори. Провежданата данъчна политика в България през годините в областта на данъците е политика на поетапно намаляване на данъчната тежест. Данъчните ставки на Корпоративния данък от 40% – през 1993 г., се намаляваха през годините, за да достигнат в момента най-ниското равнище в Европейския съюз – 10%. Подобна е и данъчната политика в областта на данъците върху доходите на физическите лица. През годините заместването на прогресивното облагане с пропорционално облагане – плоският данък, е допълнителен стимул за икономическите субекти – физически лица, да работят допълнително, да повишават инициативата си, да инвестират в квалификацията си, за да реализират допълнителни доходи, отчитайки по-ниската пределна ставка, с която техните доходи се облагат спрямо прогресивното облагане. Политиката на намаляване на данъците върху доходите и печалбите доведе до нарастване на облагаемите печалби и доходи през годините както поради привличането на нови инвеститори, така и поради реинвестирането на по-голям дял от печалбата след данъчно облагане отново в бизнеса. Предложението, което правим, ще доведе до повече предвидимост на данъчната политика и запазване на едно от конкретните предимства на България. Една малка икономика, каквато е нашата, не може да си позволи дълги периоди на бюджетен дефицит или на висок държавен дълг. Необходим е икономически растеж, който да гарантира интереса на инвеститорите и да осигурява устойчивост на публичните финанси. Преките данъци са ключов елемент на формирането на цената и на капитала, и на труда. Те са определящи за вземането на инвестиционни решения и при мотивирането на участието на хората в трудовия пазар. Следователно, предложените промени могат да се разглеждат като благоприятен фактор за инвестиции, за заетост, а от там и за общи икономически растеж. Не е вярно, че това предложение ще ограничи гъвкавостта на фискалните власти да провеждат адекватна за съответния период икономическа приходна политика. Запазва се възможността да се оптимизират данъчните приходи чрез корекция, повишаване или намаляване на косвените данъци, на имуществените данъци, в крайна сметка и на общата събираемост. В заключение искам да подчертая, че нуждата от подобен разум в държавните финанси е повече от очевидна. Всички проблеми, които наблюдаваме в Европа, показват до какво може да доведе липсата на разум, липсата на правила. Наглед уредени икономики са на прага да рухнат, тъй като правителствата са харчили неблагоразумно. Еврото е под заплаха и причината е ясна – дълговата криза. Фискалната дисциплина и неблагоразумната фискална политика могат да доведат до колапс в държави, независимо от това дали те са в Еврозоната, дали имат фиксиран валутен курс, или плаващ такъв. Точно от това трябва да ни защитят фискалните правила. Така предложените промени са нужни на страната ни. Текстовете са ясни и прости. Конституцията дава гаранция, че те са силни и защитени. Ако някой реши да ги променя, трябва да получи подкрепа на две трети от депутатите, макар че това не е абсолютен гарант, но дава сигурност. Настоящата ситуация, предизвикателствата, пред които е изправена българската икономика, изискват силна консолидация на политическите решения, в които всички партии – и управляващи и опозиция, да поемат своята отговорност не само за преминаване през кризата, но и за подобряване на перспективите за икономическото развитие. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа, колеги! Упълномощен съм от Групата на Движението за права и свободи да заявя, че ние няма да участваме в дискусиите и в гласуването на този законопроект. Това решение не е възникнало днес, в резултат на необяснимото упорство на мнозинството, да създаде по-добри парламентарни условия за обсъждането на този изключително важен текст. Това решение е породено от убеждението ни, че тези текстове се нуждаят от една по-спокойна политическа обстановка, каквато политическа обстановка ще възникне след местните и президентски избори, обстановка, която да създаде условия за търсене на по-голям консенсус, на по-голямо парламентарно мнозинство, което да обсъди достатъчно сериозно и достатъчно в дълбочина тези изключително важни текстове. Разбира се, ние имаме положително отношение към идеята да се гарантира дългосрочната устойчивост на фискалната стабилност. Друг е въпросът как трябва да се осигури тази дългосрочна устойчивост. Нашето положително отношение, продиктувано от неоспоримото обстоятелство, че днешното състояние на фискалната система – онова състояние, което ние искаме да замразим в този законопроект за дълго време в бъдещето, е продукт на всички правителства, които са работили досега в тази област. Един от колегите, който обсъждаше тази тема, сполучливо нарече този законопроект „паметник на фискалната устойчивост, наследена от всички правителства на прехода”. Това е така. Това можеше да бъде някаква база да обсъждаме заедно тези изключително важни текстове. Казвам всичко това с едно дълбоко съжаление, защото аз бях готов да обсъждам в детайли седемте критични точки от този законопроект, които можеха да бъдат база за търсене на консенсус и ново мнозинство за подкрепа. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател! Не мога да нарека това заседание дискусия в тази не полупразна, абсолютно празна зала, защото е пародия да се обсъжда в този състав не друго, а изменение на Конституцията. Такова нещо в 20-годишната история не се е случвало. Впрочем, в края на всяка сесия в Народното събрание работата е изключително интензивна, законите се приемат на барабан. Понякога е обяснимо да стават странни промени в дневния ред, да се включват законопроекти, които иначе не биха били включени. Но това да се прави с Конституцията е повече от абсурд. Не е вярно, че е толкова фатално да се остави решаването на този въпрос за по-късно. Сроковете не са преклузивни, в това няма спор. Няма нищо фатално да отиде наесен. Дотогава, господин министър, можеше да се създаде и по-друга обстановка, при която промените да бъдат приети. Защото това Народно събрание е твърде динамично и нищо чудно тогава и някои парламентарни групи да вземат друго становище при едни промени и при едни договорки по отношение на параметрите на измененията. Защото, както ще кажа и по-нататък, особено важно за нас от „Атака” е да не се увеличава плоският данък. Нещо, което пък за други парламентарни групи е най-важното и те целят точно това. Но при едно такова динамично мнозинство, господин министър, можеха да се развият такива процеси и политическите сили така да се споразумеят, че Вашето предложение да минеше. Ще ви подскажа – имахте и още една възможност, тя беше подсказана от изказалият се господин Имамов от ДПС – можехте да се разберете поне с тях. Те в момента са на Капалъ чаршия, готови са да търгуват и ясно Ви подсказаха, че наесен те биха били на друг акъл. Още повече, че те са либерална партия, а, както се очертава, и вие сте либерална партия, не християндемократическа или народна, да я наречем, а и самите промени са чисто в либерално отношение. Те са неолиберални, така че с ДПС можехте да прокарате тези промени, но Вие не желаете. Имаше два подхода при това положение на нещата. Чисто процедурно, предполагам, че сте ги обмислили, но най-достойното беше да оттеглите предложението. Видя се, че то няма да мине поне в този момент, няма я нагласата. Първоначално, разбира се, се тръгна да мине по бързата процедура, визирана в Конституцията, после това отпадна. Поне минимумът беше да мине изобщо по по-дългата процедура, но явно и това няма да стане. И при това, подложено на гласуване в настоящия момент, това предложение явно няма да издържи и това е един фалстарт. Така че може би Вие сам правите нещата такива, че да не бъдат приети и да катастрофира идеята за промяна на Конституцията. Сега по същество. Идеите да се обявим против тези промени са много. Първо, те са конституционни. Знаете, че още в преамбюла на Конституцията е записано категорично и ясно, че България е социална държава – нещо, което не се харесва в тези 20 години на много хора, на страшно много хора. Една от целите на тези промени е с промените да се придаде един неолиберален характер на устройството на българската държава и това да бъде закрепено, което, разбира се, ще влезе в противоречие с правилото в преамбюла на Конституцията за социалния характер на българската държава. Така че с промените трябваше да върви и това предложение – да бъде отменено това положение в преамбюла и да бъде отписано като правило, че българската държава е социална. Другото възражение, което направихме, още когато се срещнахте с Парламентарната група на „Атака” – в началото ние бяхме първата група и имахме честта първи да бъдем уведомени, още тогава Ви казахме, че чисто систематически, чисто юридически не е мястото в Конституцията да се правят такива промени, които да закрепват положение от обществения живот, които се регулират по принцип в други нормативни актове – закони и подзаконови нормативни актове. Защото това са железни правила в правото, има йерархия в нормативните актове, която трябва да се спазва. Ако тръгнем по тази логика, която Вие въвеждате и в каквато връзка искате да се направят промените, могат да се правят промени в Конституцията и да бъдат закрепвани правила, положения, норми, нормативи, каквито Вие въвеждате в абсолютно всяка област на обществения живот – и в здравеопазване, и в образование, и в отбрана, и произтичащи предложения на който и да е един от вашите колеги министри, който може да пожелае една стабилност в Конституцията с конституционни изменения. Още студентите в Юридическия факултет в началото – тук има преподаватели по Конституционно право – са много наясно с йерархията на нормативните актове, ролята на Конституцията, какво тя закрепва, доколко тя установява правила и норми. Така че тук в това отношение се прави една кръпка – неестествено, нелогично, такава кръпка, която просто стои неестествено на цялостната концепция, на цялостната философия – хубава или лоша, на Конституцията, която вече 20 години действа в страната ни. Оттук нататък трябва да започнем с конкретните наши съображения, които са много и са все във връзка с вече конкретните финансови, икономически правила, основания във връзка с всичко онова, което искате да промените по отношение на конкретната материя въпроси, които въвеждате. Ние много пъти сме казвали в тази зала, и друг път, и по друг повод, че не сме съгласни да бъдем страна – опитно зайче, каквито са други бивши източноевропейски страни или страни от Третия свят, които имат подобни правила в конституциите им и които подобни положения са закрепени. Няма нито една сериозна европейска държава – има нещо в Германия, но то е откъслечно и далеч не така натрапчиво, единствено в Германия, която фиксира и там се въвеждат определени цифри и определени правила в този смисъл, в който се правят предложенията за промени в българската Конституция. Онова обаче, което най-тревожи „Атака” – ние го казахме при първата среща, тук сме заявявали, в медиите и в тази зала неведнъж, е, че се увековечава така нареченият плосък данък. Искам да напомня начина, по който се прие плоският данък в Четиридесетото Народно събрание. Това стана със съучастието на социалната в кавички партия БСП, на която този грях ще тежи докрай и ще носи, разбира се, негативи и ние никога няма да спестим на БСП напомнянето пред избирателите на БСП на проблема, който те тогава създадоха. Кой знае по какви съображения, по какви мотиви в същата тази зала при подобна дискусия в кавички със 76 гласували, забележете 76 гласували, беше въведен плоският данък, който има дълбинни последици във финансовата система на България и по отношение на българските граждани, и който е един абсолютно типичен неолиберален тип данък, меко казано несправедлив, създава и ще създава огромни проблеми, които имат множество измерения? В България беше подета, развита една кампания на хора, които са с явни неолиберални възгледи, които периодически, перманентно, бих казал, цапат българския екран и българските медии, финансирани от определени кръгове, които осъществяват и налагат тази политика, и чрез определени среди и кръгове в българския парламент успяха да развият и да наложат този модел, който е лош модел. Това е един от аспектите. Що се касае до фиксираните цифри относно държавния дълг, относно дефицита, свързан с брутния вътрешен продукт в бюджета, това не е лошо, но пак казвам, не е работа да бъде фиксирано в Конституцията. Има си закон и вие отнемате на всички бъдещи правителства и управления най-мощния лост за въздействие, за промяна на обществените отношения, което представляват данъчните закони. Вие предопределяте оттук нататък поведението на всички Ваши приемници, бъдещи колеги финансови министри, които няма да могат да осъществят точно политиката, заради която ще бъдат издигнати и избрани в качеството на министри, които да имат определено поведение. За Вас коректно ли щеше да бъде, ако предишното управляващо мнозинство или някои от предишните управляващи мнозинства беше фиксирал улов в Конституцията такива правила, които Вие считате за неадекватни, не бяха според Вашите разбирания, по Вашия вкус? Така че това е една абсолютна некоректност, с която се прави опит чисто диктаторски, да бъде въведена и увековечена за години и, бих казал, десетилетия напред. В крайна сметка, по-редното и по-нормалното е да се съсредоточим всички ние върху друго, не да предопределяме, не да фиксираме, не другаде, а в Конституцията определени правила. По-важното е един пакет от други мерки, които да бъдат различни, да разбият и коригират досегашния неолиберален модел, защото той е проблемът на България. Онази рестриктивна монетарна политика с всички нейни измерения и подробности, които не е място да излагам и обосновавам, които в продължение на две десетилетия тормозеха българската икономика, предопределяха пътя и начина на развитие, които бяха диктат отвън на чужди институции, разбира се, с огромно влияние в света, в икономиките на всички страни, но все пак ние имахме, това го отчитаме от „Атака”, възможността и един толеранс да предприемаме мерки и действия, които да бъдат в полза на националния интерес. Това е пътят! Пътят е на нова икономическа и финансова политика, която да бъде национално отговорна, а не тази, която се осъществява под диктат на чужди сили, чужди институции. Впрочем такава национално отговорна политика водят сериозните, значими и отговорни наши партньори от Европейския съюз. Те имат своите модели, а неолибералните мерки в световен смисъл и план се провалиха. Сега хората затварят пазар, а ние ще отваряме сергия. Една по една държавите се отказват от онова, което е било до този момент особено последните 20-30 години, с тази философия, която господстваше в икономиката и финансите в света. Ние няма да подкрепим тези промени и ще гласуваме против тях. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Аз нямам никакви съмнения, че идеята е добра, защото тази идея беше приложена в много страни и даде своите резултати. Аз видях много хора от сегашното правителство да се хвалят с увеличението на кредитния рейтинг на България, но се опасявам, че не всички от ГЕРБ разбраха причините за това, а причините са вече приетите фискални правила в Устройствения закон и тази тенденция ще продължи, ако бъдат приети и допълнителни гаранции за спазването на финансова дисциплина. Интересно е да се отбележи, че дори страни като Съединените щати в момента обмислят приемането на подобни фискални правила. В страна като Германия вече има работещи подобни фискални правила. Аз знам, че има един много сериозен дебат, който го има и в нашата парламентарна група, колегите-юристи поставят въпрос и с основание дали изменението на данъци трябва да бъде записано в Конституцията. Аз ще ви кажа моето лично категорично мнение, което се споделя от част от колегите, други колеги имат друго мнение, ние като демократи нямаме проблеми да имаме различно мнение по този въпрос. Личният данък и корпоративният данък и двата са 10% в момента. Те бяха направени 10% с дейното участие на СДС и на десницата. Те трябва да бъдат запазени на ниски нива. Рискът в България да се появи нова фигура като Жан Виденов винаги съществува. Този риск трябва да бъде управляван колкото е възможно. Моят съвет към министър Дянков и към групата на ГЕРБ е не да отидат на едно гласуване, което ще загубят, а да продължат с консултациите с всички парламентарно представени партии, да се търси диалог, да се търси разум. Това е тема, по която трябва да има национален консенсус. Това е тема, по която трябва в крайна сметка да се стигне до ситуация, която огромната част от парламента подкрепя, и аз смятам, че това е възможно. Тук вашата отговорност, господин Дянков, и управляващата партия ГЕРБ е да проведете задълбочени консултации с всички парламентарно представени партии, така че когато в крайна сметка се стигне до гласуване, да има голям консенсус – тогава ефектът ще бъде още по-силен. Такъв консенсус в момента не виждам в сегашното Народно събрание. Причините за това са от всякакъв характер, но това, което вие можете сега да направите, е да инициирате нови разговори и гласуването да бъде проведено така, че да бъде убедително и да води в правилната посока. Какво означава покачване на кредитния рейтинг, колеги, тъй като не съм убеден, че всички от вас виждат ясните положителни ефекти от едно такова развитие? Това означава падане на лихвените проценти за всички български граждани, колеги. Това означава потенциал! Потенциал за падане на лихвените проценти или поне потенциал те да не се увеличават. Това означава повишаването на кредитния рейтинг. Затова една такава политика и едни такива предложения имат разум. Искам да ви дам следния много прост пример. Най-стабилната икономика в Европейския съюз – германската, въпреки че е най-стабилната, прие подобни правила. Много по-строги подобни правила – много по-строги от тези, които се предлагат в България. Тези много по-строги правила вече дават ефект в Германия. Дават сериозен ефект! Господин Овчаров, имам сравнителен анализ на тези мерки във всички страни, в които са приложени. Мога да Ви го подаря, тъй като смятам, че колкото по-подготвена е българската левица за подобни дебати, това е добре за целия български парламент. Така че ще Ви го подаря, господин Овчаров. И така, колеги, какво очаквам и какво, според мен, трябва да бъде направено? Продължавайте да търсите консенсуса! Със силови мерки няма да успеете да наложите едно такова решение. Трябват две трети от гласовете на народните представители и аз съм убеден, че в тази зала във всички парламентарни групи има разумни хора и те могат да бъдат достигнати с разумни предложения и разговори, които вие трябва да проведете. Това е важно за България. Аз съм склонен и смятам, че ние от СДС и от Синята коалиция можем да бъдем важен участник в тези разговори. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Има една мъдрост, която гласи: „Доверието струва повече от златото!”, и тя е проверена във времето. Доверието е в основата на отношенията както между хората, така в бизнеса и в управлението на държавата. (Реплики от КБ.) Ще разберете, ако слушате нататък. Гаранциите за финансова стабилност на страната ни през следващите години са изключително необходими както за развитието на всякакво предприемачество, така и за привличането на чуждестранни инвестиции. Ние разчитаме на широка политическа подкрепа за предложените от нас промени в Конституцията, за да се гарантира една дългосрочна политика на финансова стабилност. Тя е наложена от тежките обстоятелства, доведени от икономическата криза през последните няколко години. Кризата наложи нови модели на управление и правила, нови механизми за гарантиране на фискалната устойчивост на страните. Икономическата криза доведе не само до ограничаване на разходите на гражданите и фирмите, но и до фалити на дружества, както и до увеличаване на безработицата. Условията на криза наложиха един много сериозен дефицит – дефицитът на сигурността и доверието, а основата на управлението на ГЕРБ е именно гарантиране на сигурността и доверието. Затова и предложените от нас промени в Конституцията, подкрепящи Пакта за финансова стабилност, са естествено продължение на цялостната политика на ГЕРБ в областта на икономиката и финансите. Именно те ще гарантират устойчивостта в управлението не само на сегашното, но и на бъдещите правителства. Пактът ще осигури стабилността на финансовото бъдеще на гражданите и фирмите в страната. Той е гарант за европейските ни партньори, гарант за стабилно и прозрачно управление. В момент, в който в цяла Европа наблюдаваме сътресения на икономиките, трябваше да предложим една нова система за превенция на финансови и дългови кризи, трябваше да предложим на гражданите на европейските ни партньори гаранции за доверие в разумното управление на страната. Предложенията, които гарантират изпълнението на тези условия, са: – допълнението на чл. 4 с нова ал. 4, която гласи: „Република България провежда предвидима последователна и устойчива фискална политика”; – допълването на чл. 81 с нова ал. 3: „Данъци върху доходите на хората и печалбите на фирмите да се променят само с две трети от гласовете на парламента”, както и предложението в допълнение на ал. 2 на чл. 87, отнасящ се за допустимия дефицит на бюджетното салдо. Тези правила наистина трябва да бъдат записани в Конституцията. Само така ще се гарантира, че винаги ще се спазват и резултатите от едни избори няма да разклатят финансовата стабилност на страната. Хората и фирмите ще знаят, че данъците им няма да се вдигат произволно, заради желанието на една политическа партия, която в момента е на власт. Бизнесът ще знае, че има финансова рамка и правила, които не могат да се нарушават. Ефектът от създаването на една по-сигурна и предсказуема среда за хората и бизнеса ще има много голямо значение за ускоряване на икономическия растеж. Защото именно от по-голяма сигурност се нуждае българският и чуждестранен бизнес, за да увеличат инвестициите си в нашата страна. Хората пък ще бъдат по-спокойни, за да правят повече разходи, което е необходимо, за да усетят наистина, че кризата е свършила. Предложените промени в Конституцията са проблемите на днешния ден. Те утвърждават воденето на правилна фискална политика, която трябва да се подплати с конституционни промени. Записването на тези текстове в Конституцията не са израз на недоверие към бъдещи правителства, а гарант, че те няма да нарушат правилните фискални политики, няма да позволят финансови своеволия и неразумни действия. Пактът полага основите на една нова система за превенция на финансови и дългови кризи, защото средният размер на външния дълг в Европейския съюз е нараснал от 69,4% на 78,8% от брутния вътрешен продукт. Дванадесет от държавите – членки на Европейския съюз, надвишават 60% от брутния вътрешен продукт. Сред тях са Германия, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Австрия. България, наред с Естония и Люксембург, е в първата тройка с дълг, който е по-малък от 14% от брутния вътрешен продукт. Тя е доказала политиката си на намаляване на дълга. Пактът ще направи България дисциплинирана страна, което беше оценено от евроатлантическите ни партньори. Цитирам: „Страната ви е добър пример за Европейския съюз, една от държавите с най-добри показатели в Европа”. Това го казва председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на заседание на Европейския съвет на 24 юни 2011 г. Още един цитат: „България има впечатляващ опит в реформите, показва сериозна финансова дисциплина, напредък в борбата с престъпността. Политиката в страната ви е добър модел за държавите на Балканския полуостров”, където между другото има и други членки на Европейския съюз. Това го казва Уилям Бърнс – заместник-държавен секретар на Съединените щати на среща „Ново десетилетие за Югоизточна Европа – приключване на прехода”, в Хърватска преди по-малко от месец. Ние от ГЕРБ сме убедени в правилността на това решение. Тази ни убеденост показа и гласуването на Устройствения закон, с който с просто мнозинство ние приехме правилата. Очакваме от вас да се присъедините, за да покажем на всички партньори, че тази тенденция ще бъде трайна. Нашето предложение заслужава да намери подкрепа в пленарната зала, независимо от партийните цветове. Разбира се, като всяко предложение, и това е обект на множество коментари и критики, но в случая най-важното е да се гарантира разумно управление за години напред, от което всички имат нужда. Останалото е популизъм и партизанщина! Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! На 29 юни 2011 г. Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за устройство на държавния бюджет, с които бяха заложени основните параметри на Пакта за финансова стабилност. С тях бяха определени конкретни максимални стойности на разходите и дефицита по консолидираната фискална програма. Според приетите текстове, размерът на общите разходи не трябва да бъде по-висок от 40% от брутния вътрешен продукт, а бюджетното салдо, в случай че е отрицателно, не може да надвишава 2% от брутния вътрешен продукт. Тези промени бяха първата решителна стъпка от поредица трудни промени и те вече показаха своя ефект. Миналата седмица „Мудис” повиши кредитния рейтинг на България на Baa2 със стабилна перспектива. На много други държави той беше понижен в момент, когато лидерите от Еврозоната обсъждаха допълнителни мерки за преодоляване на дълговата криза. В същия този момент на България „Мудис” изрично подчертава въвеждането на ясни фискални правила и строги процедури за контрол върху разходите. Българският Пакт за финансова стабилност въвежда прости, но стриктни правила. Това го казва „Мудис” – втората най-голяма кредитна агенция в света! Време е да направим следващата крачка в правилната посока. Преките данъци да се променят само с квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители. Това е начинът както нашето, така и всяко следващо правителство да провежда благоразумна фискална политика. Невъзможността своеволно да се променят преките данъци заедно с други конкретни мерки в Пакта ще доведе до още по-ефективно и дисциплинирано преразпределение на парите на данъкоплатците. Инициативата за конституционни промени в тази посока е допълнителна и още по-категорична декларация за безусловната отговорност, която поемаме за строгата ни фискална политика, защото в интерес най-вече на българските граждани е правителствата, които те избират, да бъдат също толкова отговорни, колкото сме ние в момента. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер и министър на финансите! Разглежданите от нас промени в Конституцията днес са логическа последица от поставените приоритетни цели на правителството. През последните две години усилията на правителството бяха насочени към постигане на следните приоритети: На първо място, запазване на фискалната и финансовата стабилност на страната. Фокусът тук бе поставен върху благоразумната фискална политика за поддържане на макроикономическата стабилност, засилване устойчивостта на българската икономика, осигуряване на устойчивост на бюджетната позиция. Бяха предприети и стъпки за съкращаване на разходите и оптимизиране на бюджетните структури чрез намаляване на неефективните разходи от структурата на държавния бюджет, реорганизиране на администрацията и намаляване на числеността й. На второ място, усилията бяха насочени към постигане на приоритета правилно управление на държавния дълг. Осъществяваното в периода юли 2010 – юли 2011 г. управление на държавния дълг бе насочено към провеждане на разумна и ефективна политика по отношение на поемане на нови правителствени дългове с цел превенция от неконтролируемото им нарастване и негативното им влияние върху фискалната и макроикономическата стабилност, при запазване на готовността за бързо реагиране в случаи на рискове за финансовата устойчивост на страната. Това от своя страна наложи преориентирането на дълговата политика в посока на осигуряване на надеждност, своевременно и ефективно финансиране на бюджета чрез активното участие на държавата като емитент на държавни ценни книжа и утвърждаване ролята на държавните ценни книжа като един от основните инструменти за финансиране заемните нужди на държавата. Номиналният размер на държавния дълг към 20 юни 2011 г. възлиза на 5 млрд. 330 млн. евро, от които вътрешният дълг е 2 млрд. 34 млн. евро, а външният – 3 млрд. 295 млн. евро. Съотношението държавен дълг – брутен вътрешен дълг бележи незначително увеличение с 0,1%, достигайки 13,8% като се запазва нивото на съотношението далеч под референтната горна граница от 25%, фиксирана в Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2009-2011 г. За периода юли 2010 – юли 2011 г. на вътрешния пазар бяха реализирани и държавни ценни книжа в обем от 1 млрд. 422 млн. лв. Интересът към предлаганите правителствени дългови ценни книжа нарастваше през годината, което се съпътстваше с ясно открояващата се тенденция за постигане на високи коефициенти на покритие и намаляване на постигнатата на аукционите доходност, което потвърждава тенденцията за намаляване на оценката за риска от страна на инвеститорите към държавата. Това се дължеше на провежданата от правителството гъвкава и адекватна на текущата пазарна конюнктура емисионна политика, осъществявана в отговор на заявените от инвеститорите очаквания към пазара на държавни ценни книжа. Рисковата премия на Република България, измерена чрез показателя цена на протекции от неплатежоспособност, регистрира рентно намаление, като към месец юли 2011 г. поддържа нивото около 200 базисни точки. Намаляването на оценката за риска през този период се наблюдава и от тенденцията на свиване на спреда на доходността на първичния пазар между българските държавни ценни книжа и съответните германски бенч маркови емисии. По данни на Евростат при отчитане на съотношението консолидиран държавен дълг към брутен вътрешен продукт в процентни пунктове страната запазва челните си позиции и за 2010 г. е на второ място сред държавите – членки на Европейския съюз. Оценката за това добро постижение и за динамиката на основните макроикономически и фискални показатели намери своето отражение и в промяна на перспективите пред рейтинга на суверенния дълг на Република България за периода юли 2010 – юли 2011 г. Провежданата рестриктивна и разумна политика по управление на дълга, насочена към поддържане на стабилна дългова структура и осигуряване на необходимите ресурси за финансиране на бюджета и рефинансиране на дълга при възможно най-ниска цена и разумна степен на риск ще бъде следвана и през следващата година в подкрепа усилията на правителството за запазване на макроикономическата стабилност на страната. Трети приоритет, запазване на данъците на сегашно ниво и повишаване ефикасността и ефективността на приходните администрации. При изпълнение на фискалния си план правителството си постави за цел намаляването на бюджетния дефицит и повишаване на икономическия растеж. Планираното свиване на дефицита се постигна при запазване на ставките при преките данъци, плавното повишаване на някои акцизни ставки с оглед достигане на минималните за Европейския съюз нива в договорените за това срокове и предприемане на мерки за борба със сивата икономика. Очакванията са тези аспекти на данъчната политика да повлияят в посока подобряване и поддържане на благоприятната и предсказуема бизнес среда, стимулиране на инвестиционната активност, в това число и привличане на чуждестранни инвестиции, имайки предвид, че България е сред държавите – членки на Европейския съюз, с най-ниски нива на данъчна тежест. Приоритет на данъчната политика е и избягването на резки изменения по отношение на доходите в условията на започнало икономическо възстановяване. Четвърти приоритет е запазването на стабилността на валутния борд. Постигането на успешна бюджетна консолидация, подкрепяна от подобрено управление на бюджета и повишена активност на разходите, е основа за запазването на валутния борд. Предприетите от правителството мерки за допълнително повишаване на устойчивостта на публичните финанси, както и политиките за насърчаване на конкурентоспособността на икономиката адресират целите на така наречения Пакт „Евро плюс”. Положителните очаквания и оценка на международните рейтингови агенции потвърждават установеното в международен план мнение за стабилност на публичните финанси на държавата. Тук стигаме до Пакта за финансова стабилност като приоритет. От началото на 2011 г. Министерството на финансите инициира и насочи усилията си към разработване на фискални правила, обединени в така наречения Пакт за финансова стабилност, които да гарантират в дългосрочен план макроикономическа и финансова устойчивост на страната. Идеите, залегнали в Пакта за финансова стабилност, бяха първоначално обобщени в три вида мерки: ограничаване на преразпределителната роля на държавата до определен процент от брутния вътрешен продукт, гарантиране на широко балансирана бюджетна позиция и недопускане на дефицит над определен процент от брутния вътрешен продукт, промени на преки данъци чрез законодателни промени, приети само с квалифицирано парламентарно мнозинство. По Пакта за финансова стабилност се предизвика широк дебат, проведоха се серия от работни срещи с всички парламентарно представени политически сили. Идеите се обсъдиха и с работодателските и синдикалните организации, представени в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Идеите бяха представени и на форуми и публични лекции в България и в чужбина. В процеса на тези консултации се формулираха конкретни параметри и подходи и се излезе с предложение мерките от Пакта за финансова стабилност да бъдат записани в националното законодателство. На първо място, да бъде заложено предложение в Закона за устройството на държавния бюджет максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма да не надвишава 40 на сто от прогнозния вътрешен продукт. На второ място, в основния закон – Конституцията на Република България, да залегне предложението допустимият размер на бюджетното салдо, при който Министерският съвет изготвя и внася в Народното събрание годишния Законопроект за държавния бюджет, да бъде установен със закон. На трето място, за преките данъци в Конституцията на Република България да се предвиди, че законите, с които се променят данъчните ставки на съществуващите данъци върху доходите или печалбите, или закони, с които се установяват нови видове данъци върху данъците или печалбите, да се приемат с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители. В заключение, уважаеми колеги, ви призовавам да подкрепите предложените промени в Конституцията на Република България, тъй като по този начин трябва да подкрепим стремежа за поддържане на балансирана бюджетна позиция на консолидирано ниво в дългосрочен план, както и необходимостта от спазване на строга фискална дисциплина независимо от влошената международна икономическа среда.

От името на Парламентарната група на Коалиция за България, в знак на протест заявяваме, че няма да участваме в дебатите. Това е унизително. В момента преброих 47 депутата от ГЕРБ, които трябва да приемат и да участват в разискванията. Второ, никога досега за 20 години парламентът не е слизал толкова ниско, обсъждайки основния закон на държавата. Госпожа Стоянова, която не виждам, когато представяше (народният представител Менда Стоянова е седнала на последния ред) – извинявайте, но винаги стоите на първата банка, сега на последната, но така е в живота (оживление) – заяви два пъти, че законопроектът бил прост. Прост! Госпожо Стоянова, от Конституцията по-сложно няма! Но изглежда, че ГЕРБ бърка Конституцията с една готварска книга и затова няма да участваме в дебата. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз смятам, че всеки един от нас ясно си дава сметка какви ангажименти има поети към българските граждани, за това колко е важна промяната в Конституцията, която в момента разглеждаме…

Защо тогава го правите по този начин?

… и за това колко е важно всеки един от нас да се отнася с необходимото уважение към Народното събрание, към върховния закон – българската Конституция, към всички български граждани, които са нашите работодатели, и хората, които ни изпратиха тук. Дали на някой му харесва или не му харесва днес да се води дебатът, ние сме притиснати и сме принудени да направим този дебат в сроковете. Вие, всички колеги от всички парламентарни групи, много добре го знаете – в сряда имаше Председателски съвет, никой не възрази срещу това днес да има разглеждане на Конституцията. Така че аз смятам, че всеки един от нас днес трябва да бъде подготвен и да участва активно в този дебат. Изменението в Конституцията на Република България ще изпрати силен сигнал за ангажираността на нашата страна за провеждане наистина на благоразумна фискална и финансова политика, за да не повтарям думите, казани до този момент.

Стига с тези клишета!

Господин Корнезов, успокойте се, нека се изкажа, можете да ми направите реплика, ако се вълнувате от нещо. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) Финансовите отношения са резултат от държавната дейност, а финансовата политика е един от инструментите, с които държавата разполага. Изключително важно е какъв сигнал ще дадем ние навън по отношение на стабилността, на последователната финансова политика, която водим. Важно е в следния аспект –да привлечем чуждестранни инвеститори. Уважаеми колеги, как ще привлечем чуждестранни инвеститори, когато тези, които биха дошли и биха инвестирали, желаят да имат една стабилност, една последователност и една сигурност във фискалната и финансова политика на държавата. Тогава, когато един стратегически инвеститор седне да си направи сметката, дали му е изгодно да дойде в България или в друга страна, него го интересуват тези въпроси; него го интересуват тези средства, които ще вложи, кога ще му бъдат възстановени; него го интересува какви видове данъци се заплащат в тази държава; него го интересува какъв е размерът на тези данъци. Всеки един инвеститор се интересува от това в следващите години, според вида бизнес, който упражнява, колко ще е необходимо, за да възвърне своите инвестиции, тоест, какви данъци ще заплаща. Интересуват ги българските граждани видовете данъци и размера на тези данъци. Всеки един от нас иска да е сигурен в утрешния ден, след година, след две, след пет, след десет, без да има значение кой ще управлява, чие правителство ще бъде на власт, да има една стабилност и сигурност по отношение на тези данъци, които заплащаме. Бих казала, че основно конституционно задължение на всички нас, на правителството, на народните представители, на парламента е да поддържа икономиката стабилна. С изменението на Конституцията, което предлагаме като вносители, целим ограничаването на публичните разходи, с което се отговаря на Договора за функционирането на Европейския съюз, където държавите членки се задължават да избягват прекомерен бюджетен дефицит, а Европейската комисия следи за спазването на бюджетната дисциплина. Колеги, ние вече приехме много важни промени преди по-малко от месец в Закона за устройство на държавния бюджет, където се предвижда ежегодният Закон за държавния бюджет на страната да се придружава от бюджетна прогноза за предвижданите параметри на консолидираната фискална програма за следващите три години, която ежегодно ще се актуализира и одобрява от Министерския съвет. Това е гаранция за последователна консолидирана фискална програма, конституционно обвързана, и финансова стабилност с това конституционно обвързване на тази програма. По този начин въвеждаме и механизъм за макроикономическо наблюдение. Измененията в Конституцията целят да дисциплинират всяко едно правителство, което би управлявало страната – и следващото, и по-следващото правителство. Това е гаранция, че няма да се окажем с едно последващо правителство, което, водено от популистки и конюнктурни мотиви и цели, ще премине към увеличаване на размера на сегашните данъци или към въвеждане на нови видове данъци, за което в момента знаете, че е необходимо обикновено мнозинство. Казаха се някои неистини тук и във Временната комисия, когато обсъждахме промените в Конституцията. Има европейски страни, които вече имат такива промени в Конституцията. Това са Чехия, Естония, Германия. Има страни, които са в напреднал процес за включване на финансов пакт за стабилност в собствената си Конституция. Това са Швеция и Финландия. Има други страни като нас, които са в начален процес на включване на тези промени в собствената си Конституция. Това са страни като Латвия, Унгария, Словакия, Франция, Румъния. България е една от всички тези страни. България трябва да изпрати и ясен знак, и послание за политиката, която ще води.

Стига с тези знаци!

България изпрати такъв знак, господин Корнезов, преди месец и затова е повишен кредитният ни рейтинг.

Къде го изпрати? В Космоса ли?!

И ако всички ние тук се държим като отговорни политици, и ако всички ние, когато дебатираме толкова важни въпроси, се отнасяме отговорно, когато една политическа парламентарна група заяви, че подкрепя една промяна, особено в основния закон – в българската Конституция, тя трябва да спазва това, което е поела като ангажимент. И аз тук благодаря на колегите от ДПС, които не се оттеглиха от подкрепата си, казаха: да, сега не е моментът. Колеги, наистина трябва да проведем още разговори и дебати помежду си, защото промяна на Конституцията е най-сериозната промяна. (Реплики от КБ.) Ние водихме такива разговори в продължение на повече от четири месеца преди да се внесат тези предложения. Министър Дянков проведе по повече от три срещи с всяка една парламентарна група. Имаше няколко промени, които бяха постигнати вследствие на тези консултации и разговори. Имаше дебати и обсъждане на всички тези въпроси. Имаше обсъждане сред работодателските организации, имаше становище от Търговско-промишлената палата.

Защо не говорите по същество? Госпожо председател, направете й бележка – не говори по същество.

Имаше становище и във Временната комисия слушахме господин Иван Искров – управител на Българска народна банка. Всички тези хора подкрепиха тези промени, които сме внесли, с които целим тази финансова стабилност за нашата страна, която ни е толкова необходима, особено сега, когато излизаме от финансово-икономическата криза. И аз ще помоля всички колеги тук да се отнесат сериозно към това, което дебатираме в момента, и да подкрепят, каквото беше и решението на Временната комисия – за подкрепа на тези промени, където успяхме да постигнем 2/3 от присъстващите, съгласно приетите процедурни правила. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, понеже ще остане и за да остане в протокола, ще кажа, госпожо Фидосова, че това е лицемерие.

Стига си обиждал! Дръж се прилично!

Лицемерие е да твърдите, че се отнасяте сериозно към този дебат и призовавате за сериозно отношение присъстващите, когато знаете, че вас ви няма! Когато знаете, че не сте предложили нещо, което заслужава да бъде подкрепено, и на това, което предлагате, не сте осигурили подкрепа! И когато всичко това го знаете, и когато ви няма в залата, да говорите и да призовавате за сериозно отношение, да твърдите, че се отнасяте ангажирано! Вие чухте какво ме нарекохте – стенографката не знам дали го отрази в протокола. Но казват, че понякога едно изказване говори повече за този, който го прави, отколкото за този, за когото го прави. Така че вие съзнавате, че не сте предложили нещо, което е достойно за подкрепа, и не сте му осигурили подкрепа. Формално е твърдението Ви, че сте ангажирани и е несериозно твърдението Ви, че искате сериозно отношение към това, което правите. Това е път за никъде, госпожо Фидосова. Последно, госпожо председател. За да запазите личното си достойнство, в което нямаме никакво съмнение, не използвайте проверката на кворума, за да извадите своята партия от ситуацията, в която тя сама влезе. Нека изпият чашата докрай, а не с формална проверка на кворума да се каже на обществото, че нямало кворум и така се случило. Ясно е, че няма кворум. Знаехте го в началото. Влязохте, ще излезете по един-единствен начин. Не правете проверка на кворума, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, Вашата реплика е нагледен пример за това как една парламентарна група може да се отнесе изключително несериозно към дебат по отношение на промяна в българската Конституция. Дебатът се води (това е за всеки един закон – това важи и за българската Конституция), без значение дали в залата са 200, 100 или 150 човека. Да, по-добре е вътре да са 150 човека. Но не говорете от името на нашата парламентарна група – гледайте си вашата парламентарна група. Нашите колеги са се подписали – те са вносители. (Реплики от КБ.) Дебатът и репликата очаквах от вас, след като взехте думата да бъде по същество. Да бъде по отношение на внесения Проект за промени в Конституцията, а не по отношение на това кой е вътре в залата и кой го няма, какво процедурно предложение би се направило или не би се направило. Трябваха ви сигурно седмици наред, за да стигнете до това какво ще се случи, кога ще се гледа, какво ще се гласува. Аз не мисля, че това е проблем. За мен е важно да има дебат. Благодаря на тези колеги, които участваха в него. По отношение на това дали имаме път нанякъде – ние имаме път към нашите избиратели, към българските граждани, които ни пратиха тук, в парламента. Вие нямате път, освен за Бузлуджа, за никъде другаде, господин Божинов. Когато отидете на Бузлуджа утре вечер, за мен ще бъде интересно какво ще обясните на вашите избиратели там – защо не участвахте в дебата, защо се подиграхте със сигурността на тези хора. (Реплики от КБ.) Аз имам право на дуплика и ще си говоря докрай, докато ми изтекат трите минути. (Реплика от народния представител Любен Корнезов.) И този учебник съм го прочела, господин Корнезов, и много други учебници. Но всеки един учебник започва с нещо основно: отговорно отношение по всеки един въпрос и уважение към тези, които се отнасят отговорно – уважение към българските граждани, уважение към българската Конституция, уважение към българските институции! Докато не се научите да ги уважавате, няма да имате уважение и към вас от българските граждани. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Няма! Ха сега да видим какво ще правите, госпожо председател!

Нали се изказа?

Аз искам процедура. (Шум и реплики от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще направя процедурно предложение от името на Парламентарната група на ГЕРБ на основание чл. 42, ал. 3. Моля Ви за проверка на кворума чрез поименно прочитане на народните представители. Благодаря. (Шум и реплики от КБ.)

Госпожо председател, ние напълно очаквахме този трик, който беше направен. Неслучайно Ви предупреди господин Божинов от трибуната да не вкарвате парламента в тези евтини комбинации. Когато започна дискусията, на таблото се изписваха 100 души. Ние ви казахме, че това не е сериозно отношение към темата, която се поставя за обсъждане. Казахме ви, че ако толкова държите тя наистина да бъде придвижена така, както изисква Конституцията, ние сме готови да посветим по-голямата част от утрешното заседание на тази дискусия по същество. Тук слушахме да говорят хора, които излизаха с някакви папки, писани изглежда преди седмици, и то не от самите тях. Сега излиза заместник-председателят на Парламентарната група на ГЕРБ и ни казва: виждате ли, дайте да проверим кворума! Няма нужда от проверка на кворума! Вие сте заинтересовани заседанието да приключи до своя край! Аз Ви призовавам, госпожо председател (реплика от народния представител Искра Фидосова), да не се превръщате в слуга на мнозинството и да преминем към гласуване. На таблото ще се покаже дали това гласуване е редовно, след като заседанието е започнало при наличието на кворум. И няма нужда този кворум да бъде проверяван в края. Това е моят апел, за да се приключи с тази тема днес окончателно – с резултат, който показва дали тя се приема или не. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)