1 септември 2011 г.

„ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Указ № 183 на Президента на Република България, постъпил на 28.07.2011 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, приет от Народното събрание на 14 юли 2011 г. На извънредно заседание, проведено на 31 август 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана обсъди издадения от Президента на Република България указ и мотивите към него. Председателят на комисията докладва указа и мотивите на президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, Президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, като го оспорва по принцип и в неговата цялост. В мотивите е посочено, че редица норми от закона нецелесъобразно преуреждат отношенията по изграждането и функционирането на дипломатическата служба, а също и че влизат в противоречие с Конституцията на Република България, на международни актове, които са в сила за България, и на основни принципи на международното право. Изложени са следните по-конкретни съображения: 1. Част от законовите промени водят до „монополизиране” на правомощия от министъра на външните работи и навлизане в компетентността на други държавни институции, като например: възложеното осъществяване на външната политика на Република България, което по конституция е прерогатив на Министерския съвет; представянето и защитата на българските интереси в ЕС и НАТО или осъществяването на официални връзки с акредитираните в Република България дипломатически и консулски представителства на други държави и мисии на международни правителствени организации. 2. Законът за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба създава възможности за субективни кадрови решения на министъра на външните работи – на базата на неясни или занижени критерии при подбор и назначение на кадрите. 3. Противоконституционно се въвежда забрана за определен кръг лица да бъдат назначавани или да продължават да заемат публични длъжности в дипломатическата служба – посланици, генерални консули и заместник-ръководители на дипломатически мисии, както и други ръководни длъжности – от началник на сектор до генерален директор и главен (постоянен) секретар в централната администрация на Министерството на външните работи. Нормите, които въвеждат подобна забрана, са в пряко нарушение на редица конституционни норми – чл. 4, ал. 1 и ал. 2, и чл. 6 във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от Конституцията. 4. С § 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба се изменя изцяло чл. 33 от Закона за дипломатическата служба (по-специално чл. 33, ал. 2), като се създава ново специално основание за прекратяване на трудовото или служебното правоотношение – обявяване на принадлежност към бившите служби на сигурността. Според същата разпоредба „… министърът на външните работи освобождава тези лица от съответната публична длъжност …”. Подобна норма е в пряко противоречие не само с основополагащи конституционни принципи, но и с изричната норма на чл. 98, ал. 6 от Конституцията на Република България, която еднозначно определя като правомощие на президента да „назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България …”. 5. На чл. 98, ал. 6 от Конституцията на Република България противоречи и нормата на § 43, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, изменяща реда за прекратяване на дългосрочната командировка на ръководители на задгранично представителство. Прекратяването на задграничната командировка е равнозначно на създаване на невъзможност за изпълнение на функциите и фактическо прекратяване на правомощията на ръководителя на задгранично представителство, тоест по същество е освобождаване от длъжност. Създаването на право на министъра на външните работи да издава заповед за прекратяване на дългосрочната командировка на посланик, без предхождащ указ за освобождаване от длъжност, е противоконституционно и представлява неправомерно изземване на права, които са от изключителната компетентност на президента. 6. В кумулативното си действие § 19, т. 2, § 24 и § 52 от закона правят въведената забрана за заемане на ръководни длъжности тотална. Съгласно § 52 от закона забраната се разпростира и върху заварените случаи към датата на влизане на закона в сила. Изпълнението на § 24 и § 52 от закона и задължителното освобождаване от длъжност на широк кръг служители в Дипломатическа служба ще накърни правото им на труд и буди основателни съмнения за противоречие с чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията. Във връзка с гореизложените съображения, Президентът на Републиката заключава, че Законопроектът за изменение и допълнение Закона за Дипломатическата служба съдържа многобройни и непреодолими законодателни проблеми, които в своята взаимовръзка не могат да бъдат коригирани чрез връщане на отделни текстове за ново обсъждане. В провелото се обсъждане взе участие министърът на външните работи. Представеното от господин Николай Младенов становище оспорва мотивите на държавния глава и предлага Народното събрание да приеме повторно закона. В дискусията участваха народните представители Георги Пирински, Юнал Лютфи, Атанас Мерджанов, Венцислав Лаков, Ангел Найденов и Доброслав Димитров. Прозвучаха аргументи в подкрепа или против две основни групи от предлаганите изменения и допълнения. Акцент беше поставен, от една страна, върху въпросите, свързани с промените във функциите, организацията, кариерното развитие в дипломатическата служба, а от друга, върху мерките, произтичащи от решението за недопускане на лица, свързани с Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, да заемат публични длъжности в дипломатическата служба. След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с 14 гласа „за“, 4 „против“ и 1 „въздържал се“, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище. Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за Дипломатическата служба, приет на 14 юли 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Председателят на Комисията по външна политика и отбрана представи становището на комисията от обсъждането вчера, както и мотивите на президента, с които е върнат законът за преразглеждане в Народното събрание. Аз бих искал да отговоря малко по-подробно и с аргументи на някои от забележките на президента. Първо – по отношение на монополизирането на правомощията на министъра на външните работи и навлизане в компетентността на други държавни институции. От името на вносителя не приемам тази критика. Тя е неоснователна, тъй като в мотивите и във функциите на дипломатическата служба се определят ясно правомощията на министъра на външните работи. Този мотив на господин президента е формулиран твърде общо и се защитава само от три примера: първо – възложеното осъществяване на външната политика на Република България по Конституция е прерогатив на Министерския съвет. Представянето и защитата на българските интереси в Европейския съюз и НАТО навлизат в компетенцията на други държавни органи, така наречената споделена отговорност, като Президент, Министерски съвет и други министри. На трето място – осъществяването на официалните връзки с акредитираните в Република България дипломатически и консулски представителства на други държави и мисии на международни правителствени организации също навлиза в компетентността на други държавни органи. Това е твърдението, което е заложено в мотивите на президента. Като по-общ контрааргумент: не може да се говори за монополизиране на правомощия, тъй като определянето в закон на функциите на дипломатическата служба не изключва осъществяването на съответните правомощия на други държавни органи в областта на външната политика. По-конкретно контрааргументи могат да се развият въз основата на примери в следните мотиви: първо – относно изземването на правомощията на Министерския съвет. Член 25, ал. 2 от Закона за администрацията посочва, че: „министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия”. Според чл. 12, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация: „министрите осъществяват държавната политика в ръководената от тях сфера на обществения живот”. Формулировката на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, а именно: „планира, координира и осъществява външната политика на Република България”, е в съответствие с възприетите в посочените нормативни актове терминологии. Поради това не може да се говори за изземване на правомощия на Министерски съвет. В сравнение – чл. 25, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че: „министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в областта на отбраната на страната”. Относно навлизането в компетентността на други държавни органи в областта на политиката по отношение на Европейския съюз и НАТО: при посочването на функциите на дипломатическата служба се подчертава координиращият и представителният им характер, а формулировките на точки 2 и 3 в чл. 3 не изключват осъществяването на съответните функции от други държавни органи. Представителните функции на дипломатическата служба при осъществяването на връзки с чужди мисии в страната произтичат от Виенската конвенция за дипломатически отношения член 41, параграф 2: „Всички официални работи с приемащата държава, възложени на представителството на изпращащата държава, се уреждат в Министерството на външните работи на приемащата държава или чрез негово посредничество.” В рамките на тази точка са отправени и следните критики: първо – възможности за субективни кадрови решения на министъра на външните работи на базата на неясни и занижени критерии при подбор и назначаване на кадри. Опасението е абсолютно неоснователно и от името на вносителя не го приемам, тъй като назначенията в дипломатическата служба като правило се извършват въз основата на открит конкурс, а не по еднолично или произволно решение на министъра на външните работи. Освен това критериите за назначаване, професионалният опит и стаж ще бъдат регламентирани в нормативен акт – наредба, тоест те няма да бъдат определяни по субективен или избирателен начин. Втора критика – занижени са изискванията към дипломатическите служители за заемане на ръководни длъжности. С това изменение се цели отслабване на натиска, уважаеми дами и господа, за получаване на висши дипломатически рангове в Република България. То дава и възможност на старши и младши дипломатически служители да натрупат ценен опит на длъжности с ръководни функции. За сравнение – в останалата държавна администрация за заемането на длъжността „директор” са необходими 7 или 8 години професионален опит. Според сега действащите изисквания на Закона за Дипломатическата служба във Външното ни министерство заемането на тази длъжност бе възможно след най-малко 17 години опит. Повтарям: в останалата част на държавната администрация – 7, във Външно министерство – 17 години! Те съответстват и на стажа за изискуемия ранг „пълномощен министър”, тоест те са два пъти повече. Също така искам да отбележа, че в сравнение с други страни – членки на Европейския съюз, по брой дипломати с ранг „посланик” България надхвърля страни като Италия и Франция, които са с доста по-благосклонно отношение към този ранг. Възможността за назначаване на лица извън дипломатическата служба ще доведе до двойни стандарти и субективизъм, а оттам и на демотивиране на кариерните дипломати - това също е една от критиките на президента. От името на вносителя не я приемам. Законът за изменение и допълнение възвежда възможността за по-гъвкаво набиране на кадри, отчитайки нуждите на службата – чрез открити конкурси за длъжности със специфични изисквания за квалификация и професионален опит. Това е мярката за преодоляване на капсулирането на службата, тъй като досега единственият начин за влизане в нея беше задължително от най-ниското стъпало като стажант-аташе. Въведената възможност доближава Министерство на външните работи до режим за постъпване на работа, който важи и за останалата част на държавната администрация. Що се отнася до опасенията за двойни стандарти и субективизъм, важат аргументите за конкурсното начало, което се отнася и до постъпилите на конкретна позиция със специфични изисквания, и за предстоящото нормативно регламентиране на изискванията и преназначаване на лицата извън службата. Уважаеми народни представители, тук не мога да не спестя една информация на Народното събрание, а именно, че благодарение на сега действащото законодателство официалният механизъм за влизане в Министерството на външните работи е конкурсът само за начинаещи дипломати. Разбира се, има възможност, която съществува за министъра на външните работи – да назначава на трудови договори служители в министерството – както специалисти експерти, така и технически служители. Искам всички да бъдат наясно, че за периода на управление на предходното правителство господин Калфин се е възползвал много фриволно от тази възможност, назначавайки 222 човека в Министерството на външните работи и още 100 технически служители. Повтарям – за четирите години управление на Социалистическата партия са назначени 222 човека във Външното министерство без конкурс и още 100 технически служители. За сравнение – откакто аз съм министър на външните работи, съм назначил 10 технически служители и 27 експерти по различни позиции в министерството, от които ние сме имали нужда. Искам тази практика и тази възможност да се затвори веднъж завинаги, като оттук нататък се въведе изискването за конкурсно начало за всички назначения в Министерството на външните работи, за да не може наследниците на господин Калфин един ден да правят това, което той е правил – 222 служители, назначени в министерството, и още 100 технически служители.

Приказвай по закона.

Връщам се към ветото на господин президента, който твърди, че се нарушава балансът между политическото и кариерното ръководство в полза на политическото ръководство в министерството. Измененията и допълненията в закона, отнасящи се до постоянния секретар и генералните директори, са в абсолютно обратна посока на твърдението на президента и от името на вносителя не приемам неговото твърдение. Промените, свързани с правомощията на постоянния секретар, придават реална тежест на тази фигура в дипломатическата служба, чието основно призвание е да бъде гарант за спазване на принципите на професионалното кариерно развитие на служителите. Неговите функции на постоянен секретар, който е кариерен дипломат, са израз на засилената роля на професионалния компонент на дипломатическата служба за сметка на политическия. На същата плоскост са генералните директори, имащи досега само координиращи функции. Със Закона за изменение и допълнение се определят функциите по планиране, координиране и провеждане на външната политика, въпреки че са част от кариерния, а не от политическия елемент на дипломатическата служба. Освен това нов момент в проекта на Закона за изменение и допълнение на дипломатическата служба е детайлното регламентиране на правомощията на министъра на външните работи като ръководител на службата. Този подход не води до разширяване на правомощията, а напротив – до поставянето на законови рамки при осъществяването. Следващата критика на господин президента е за ограничаване ролята на колективните професионални органи на Външното министерство в полза на засилване на централизма и едноличните правомощия на министъра. От името на вносителя не приемам тази критика. Колективните професионални органи в службата са Колегиумът и Атестационната или Кариерната комисия. Относно Колегиума. Предполага се, че тази част от мотивите на президента са свързани с факта, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба отпада задължението за вземане мнението на Колегиума по проекти на наредби за условията и реда за атестиране на дипломатическите служители. На първо място, мнението на Колегиума не е с обвързващ характер. Второ, Колегиумът е смесица от политическия и професионалния компонент на дипломатическата служба. В него участват заместник-министри, постоянен секретар, генерални директори, директори на дирекции и така нататък. Тоест некоректно е да се определя в мотивите към ветото като професионален орган на службата. Неоснователни са опасенията от изключването му от съгласуването на проекти на подзаконови актове, тъй като те се приемат по предложение на постоянния секретар, което е разписано, който е висшият кариерен дипломат и представлява професионалния компонент в службата. Освен това той има възможност да организира процес на съгласуване на проектите в рамките на самата дипломатическа служба. Другите функции на Колегиума, уредени в чл. 17 от Закона за дипломатическата служба, не са засегнати със Закона за изменение и допълнение. Относно Атестационната комисия, или както тя ще бъде наричана след приемането на закона – Кариерна комисия. Функциите й са регламентирани в чл. 20 от Закона, като в Закона за изменение и допълнение се отменя една-единствена нейна функция – тази за провеждане на атестирането на дипломатическите служители. Практиката по прилагането на закона показва, че физически не е възможно комисията, която освен това е и колективен орган, да извършва индивидуално атестиране на над 500 дипломатически служители. Атестирането на дипломатите като основа за кариерното им развитие се запазва, като редът за осъществяването ще бъде практически същият като прилагания за държавната администрация, при отчитане, както и досега, на специфичните изисквания на дипломатическите служители. Всичко това, както и досега, ще бъде регламентирано в наредба за атестирането на дипломатическите служители, за което има и специална законова делегация. Останалите функции на Атестационната комисия се запазват, включително най-значимите – системата на дипломацията да прави предложения за даване и повишаване в дипломатически ранг и да предлага проекта за ежегодната ротация. Президентът твърди, че е противоконституционна забраната за определен кръг лица да бъдат назначавани или да продължават да работят на публични или ръководни длъжности в дипломатическата служба. От името на Министерския съвет не приемам тази критика. В мотивите се твърди, че със забраната се налагат ограничения на права на български граждани и че се засяга правото им на труд въз основа на социален признак – служебна връзка или обществено положение в миналото. Определянето на принадлежността към Държавна сигурност като социален признак е отхвърлено от Конституционния съд в неговото Тълкувателно решение № 14 от 1992 г., в което той е приел, че признаците, въз основа на които не се допуска ограничение на правата на гражданите, са изчерпателно изброени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, а нито един от тези признаци не може да се свърже с принадлежност към бившата Държавна сигурност. Служителите на бившата Държавна сигурност са били в определено служебно, трудово или договорно отношение с конкретен държавен орган, а именно Държавна сигурност. Това положение не е идентично с личното и обществено положение по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и не може да се определя като дискриминационен критерий, защото не съществува в изчерпателно изброените от чл. 6, ал. 2 критерии, гарантиращи равенството на всички граждани пред закона. В този смисъл е и Решение № 10 от 1999 г. на Конституционния съд. Що се отнася до аргумента за ограничаване правата на български граждани в Решение № 18 от 1997 г. на Конституционния съд, в Закона за банките е застъпено становището, че правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер. То подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, които произтичат от различни конституционни ценности и принципи. Принципът на правовата държава не изключва правото на законодателя да установява конкретни изисквания за заемане на определени постове и длъжности. Не е нарушен чл. 48 от Конституцията и гарантираното от него право на труд и свободно избиране на професията. Ограничението, предвидено в § 19 на Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, не лишава засегнатите от него лица от правото да работят в дипломатическата служба. Параграф 24 от същия Закон за изменение и допълнение, както и § 50 от Преходните и заключителните разпоредби гарантират преназначаването на тези лица на друга длъжност в министерството. Публичните длъжности, за които се отнася това ограничение, не са вид професия. Президентът твърди, че е противоконституционно освобождаването от страна на министъра на външните работи от публична длъжност на ръководителите на дипломатически представителства с обявена принадлежност, за които е издаден указ за преназначаване. От името на вносителя не приемам тази критика. Конституцията няма да бъде нарушена, тъй като с влизането в сила на закона ще бъде направено предложение до президента за освобождаване с указ на съответните ръководители на дипломатически представителства, а едва след издаването на указите министърът на външните работи ще се разпореди със служебното или трудово правоотношение на служителите. Надяваме се, че президентът ще изпълни конституционното си задължение да спазва законите на страната и ще издаде указите за изпълнение на закона в най-кратък срок. Президентът твърди, че е противоконституционно и предложението за прекратяване на дългосрочната командировка на ръководител на задгранично представителство с изтичането на срока на мандата му, без да има указ за освобождаването му. Въведената със Закона за изменение и допълнение възможност за прекратяване на дългосрочната командировка на ръководителя на задгранично представителство с изтичането на мандата му преди издаване на указ за освобождаването му е гаранция за стриктно прилагане, включително за преодоляване на възможността за злоупотреба с правомощия на чл. 62 от Закона за дипломатическата служба, определящ максималната продължителност на задграничния мандат. Така се създават и предпоставки за по-голяма кариерна предвидимост на служителите в дипломатическата служба. Да се твърди, че това нововъведение противоречи на Конституцията, е равносилно на това да се поддържа, че налагането на предвиденото в чл. 59, т. 2 от действащия закон дисциплинарно наказание „предсрочно прекратяване на задграничния мандат” също представлява изземване на правомощия на Президента, когато е наложено на назначен с указ ръководител на дипломатическо представителство. Следва да се напомни, че българският съд вече се е произнасял по такива казуси в полза на предходни решения на изпълнителната власт. Уважаеми народни представители, опитах се да изложа пред вас контрааргументите на ветото на държавния глава по повод промените в Закона за дипломатическата служба. Надявам се, че тези аргументи ще надделеят в дебата днес, както и вчера беше обсъдено в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, и Народното събрание ще отхвърли ветото на Президента. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Явно изпълнителната власт, може би и самият министър на външните работи бързат да се обсъжда ветото на Президента относно Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Само преди десет минути председателката прочете, че това можеше да стане в 15-дневен срок. Но както и да е, мнозинството предложи тази точка да бъде първа от програмата за днешния пленарен ден. Ще започна с това, че трябва да обърнем сериозно внимание на дебата по днешната тема, защото Президентът на републиката връща закона не по отделни текстове на самия закон, а атакува целия закон – неговата философия и дух. Колеги, това е сериозно! Много сериозно трябва да се замислим! Вчера в Комисията по външна политика и отбрана за съжаление, според мен, това е мое лично впечатление, не се получи истински дебат, дебат по същество относно мотивите и аргументите на Президента за връщането на закона. В целия този процес – от проектозакон, и след приемането от мнозинството на закона, и сега Парламентарната група на Движението за права и свободи ще бъдем на същата позиция и същите убеждения. Ние смятаме, че Президентът има сериозни основания. Дипломатическата служба във всяка една европейска държава е консервативна служба, служба, която се състои от специалисти експерти, които се готвят години наред – 20-25 години, една служба, която представлява част от националната сигурност във всяка една държава. Една такава промяна, която беше направена с последното изменение и допълнение в Закона за дипломатическата служба, наистина породи тревоги не само в опозицията, но и сред бившите и настоящи служители в Министерството на външните работи и наши представители зад граница. Ще групирам шестте мотива на Президента, изложени в доклада, който се намира пред вас, в две групи. Първата група е съсредоточаване на повече правомощия в ръцете на министъра, което е ясно от първия до последния текст на закона. Това, че министър Младенов цитира редица други закони, Конституцията, проекти, включително и Закона за администрацията и Кодекса на труда ни показа, че самият той не е убеден, че е прав. Наистина в много от текстовете почти всички назначения минават без ясни, по-точно неясни и занижени критерии за назначаване на една или друга служба в Министерството на външните работи. Второ, смятам също, че в своето 17-минутно изложение, затъвайки в цитиране на параграфи, членове, алинеи, не стана ясно на нас, народните представители, че тези изменения, които бяха направени, особено аргументите на Президента, имат сериозно основание. Не мога да подмина и другата сериозна част – т. 3, касаеща лустрационната политика, която всъщност се въвежда. Правото да решаваш отделни граждани да заемат ръководни постове, включително и посланик и ръководни постове в Министерството на външните работи, е чисто лустрационен момент. Парламентарната група на Движението за права и свободи както по време на обсъждането по приемането на второ четене на закона, и на първо четене на закона, сме против този текст. Уважаеми колеги, не можем да допуснем една част от гражданите да бъдат лишени да заемат определени постове, да се явяват на конкурси за определени постове в Министерството на външните работи, имам предвид ръководни постове, само за това, че са принадлежали към Държавна сигурност, бившата Държавна сигурност. Уважаеми колеги, мисля, че тези решения, които министърът надлежно прочете – на Конституционния съд по отделни други казуси, нямат нищо общо с този казус, който ярко и ясно забранява на отделни граждани да заемат постове в Министерството на външните работи. Ето защо ви моля да обърнем сериозно внимание на аргументите и мотивите на Президента, защото те наистина заслужават внимание. Наистина законът в този вид, в който е приет, макар че беше приет от вас, имам предвид мнозинството, сега е моментът отново да направим опити или да се върне законът обратно за ново разглеждане в комисията, както е по правилник и да направим някои промени в текстовете, или да подкрепим мотивите на Президента. Нашата парламентарна група на Движението за права и свободи подкрепя аргументите на Президента. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, и аз като народния представител Юнал Лютви ще си позволя първо да започна с едно процедурно възражение и да кажа, че тази извънредност, с която се разглежда ветото на Президента и в Комисията по външна политика и отбрана на вчерашно извънредно заседание, и днес при несъобразяване с разпоредбите на парламентарния правилник, не е добра характеристика нито на отношението към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, нито към мотивите на Президента, които съпровождат неговото отлагателно вето. Това бързане най-малкото издава в известна степен гузност по отношение на текстовете, на разпоредбите и очевидно е свързано с желанието колкото може по-бързо да се реши въпросът с посланиците, привикани със заповед за командироване в страната, в която има посочена начална дата и няма крайна дата на пребиваването им в страната. Разбира се, това са въпроси, които биха могли да бъдат коментирани и обсъждани и при други различни поводи, но в никакъв случай не е ласкава характеристика по отношение на външната политика, която в момента се реализира, особено по отношение на страните, в които тези посланици би следвало да изпълняват своите функции и сега. Аз ще повторя част от онова, което посочих и в Комисията по външна политика и отбрана, и ще кажа, че едва ли някой в пленарната зала е изненадан от факта на налагане на вето на президента по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Това вето така или иначе беше очаквано, то е разбираемо и съдържа напълно логични аргументи и възражения по предложенията за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Всъщност трябва да кажа още нещо – това вето е израз на една последователна позиция, която е заявявана от президента Георги Първанов по редица други законопроекти, но имащи пряка връзка като аргументи и като факти с мотивите, които са заложени във ветото на президента. Имаше достатъчно много позиции и становища, които бяха заявявани и от професионалните среди, и от представители на неправителствени организации, и, разбира се, от нас като представители на парламентарната опозиция при обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение. За съжаление тези аргументи не намериха нито разбирането, нито чуваемостта, която е необходима, в средите на парламентарното мнозинство. Критичният коментар на министър Младенов, който беше представен преди малко в пленарната зала, също не е изненада. Той дава израз на гледната точка на инициаторите и на вносителите на измененията и допълненията в Закона за дипломатическата служба. Това обаче, което липсва до момента, което липсваше и вчера в Комисията по външна политика и отбрана, е коментарът на парламентарното мнозинство, аргументите, съответно основанията да подкрепят предложенията, които прави изпълнителната власт. Всъщност аргументите на парламентарното мнозинство и на всички, които подкрепят измененията и допълненията на Закона за дипломатическата служба, се свеждат до една политическа декларация – декларацията, която беше приета от Народното събрание в края на миналата година и която на практика е алибито за всички онези действия, които последваха, включително и за предложенията за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Същността на тази декларация и на предложенията, които се правят в законопроекта за изменение и допълнение, засягат единствено лустрационните текстове и ограничаването на правото на труд на дипломатите с установена принадлежност към Държавна сигурност. Няма да се въздържа и ще кажа още веднъж, че всичко това е израз на едно огромно лицемерие, и не зная защо народните представители от парламентарното мнозинство на ГЕРБ продължават да подкрепят подобни предложения. Никаква логика и никакви аргументи, които да се основават на реално посочени причини и проблеми, които се създават от този кръг на професионалните дипломати, но нека да остане на съвестта на всички онези, които за пореден път биха подкрепили подобни предложения. Да влизаме отново в коментар по конкретните основания и групи от изменения и допълнения по Закона за дипломатическата служба очевидно в случая не е уместно, по простата причина че отсъства желанието да се коментират в пленарната зала конкретните аргументи и основания. Тези групи от аргументи, които могат лесно да бъдат прочетени в законопроекта за изменение и допълнение, от една страна, в някаква степен търсят подобряване на съществуващи текстове на Закона за дипломатическата служба, от друга страна, са предложения, които в голяма степен усилват едноличните правомощия на министъра на вътрешните работи, и от трета страна, които са всъщност и най-съществените, въвеждат ограничаването на правото на труд за част от професионалните дипломати. По-важното обаче в момента и което ми се струва, че отсъства от дискусията по ветото на президента, е фактът, че и той, както и в случая парламентарната опозиция съзира в законопроекта създаването на многобройни и непреодолими законодателни проблеми, които няма как да бъдат коригирани с поправка на един или друг текст от законопроекта за изменение и допълнение. Тоест в случая моят апел към пленарната зала е да подкрепи връщането или отхвърлянето на законопроекта за изменение и допълнение като цяло. Става дума за това, че имаме отделни групи на изменение и допълнение, които отстъпват от установения режим за регулация на дипломатическата служба, които създават противоконституционност на текстовете, ограничаващи правото на труд за една част от професионалните дипломати, и не на последно място – на практика изменения и допълнения, които влошават съществуващия режим за осъществяване на дипломатическата служба. В този смисъл съм напълно съгласен с основния извод, който се съдържа след един подобен анализ – че законопроектът за изменение и допълнение противоречи и на интересите на дипломатическата служба, съответно и на интересите в този смисъл на българското общество. Ето защо, уважаеми колеги, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи ветото на президента, ще гласува още веднъж против Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Призовавам ви и вие да направите това.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Странно е мълчанието на колегите от ГЕРБ по обсъждания въпрос. Хубаво би било да чуем и тяхното мнение. От името на партия „Атака” ще заявя, че ние не можем да подкрепим ветото, наложено от президента Георги Първанов. Не можем да го подкрепим по една-единствена основна и важна причина – става дума за чист конфликт на интереси, уважаеми колеги. Става дума за това, че агент Гоце брани своите колеги, които сам е назначил със свои укази в дипломатическите ни представителства. Това е истината и трябва да си я кажем. Добър или лош, законът е факт и е по-добре да има закон, отколкото да няма. В този смисъл нашият призив, който беше казан и по време на обсъждането на самия законопроект, е, че бихме се радвали, ако усилията по налагане на принципа на лустрация продължат и в други сфери, например в държавните агенции, в областните управи, защото трябва да бъдем равнопоставени и принципът трябва да се прилага навсякъде, в цялата държава, а не само за дипломатическата служба, където е поставено началото. Дано това начало се разпростре и в останалите сфери на държавното управление. Благодаря ви за вниманието. Още веднъж – ние ще подкрепим закона в сегашния му вид.

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! Синята коалиция ще подкрепи законопроекта и ще отхвърли ветото на президента. Нашата позиция е последователна и ние смятаме, че министърът на външните работи предприе необходимите действия, за да превърне дипломатическата служба в истинска европейска служба за водене на българската външна политика. Няма как да приемем, че реципиентите на заповеди от Москва сега се превръщат в донори на демокрацията. Няма как да го приемем това! Вече говорихме по този въпрос при предишното обсъждане, когато законопроектът беше приет. Ние имаме принципна позиция и по отношение на становището на президента. През двата си мандата президентът беше отворил политически чадър над всички ченгета в България. Това е президентът, който награди най-много служители на Държавна сигурност с орден „Стара планина”. Това е човекът, който сам има досие в Държавна сигурност. И не е никаква изненада, че точно този човек сега налага вето върху един закон, който иска да изправи дипломатическата служба и да я постави на европейска основа. Това е президентът, който реабилитира Държавна сигурност. Това е президентът, слава Богу, с изтичащ мандат, който навреди много на интересите на България, тогава когато стана ясно, че толкова много български посланици в ключови страни, съюзнически страни, партньорски страни, са хора, които са принадлежали към комунистическата държавна сигурност. Това компрометираше България. Със своето вето президентът продължава тази разрушителна политика на компрометиране на България в последните седмици на своя мандат. Ето заради това компрометиране на България ние ще подкрепим закона и ще отхвърлим всеки опит оттук нататък агентите на Държавна сигурност на комунистическия репресивен апарат да заемат места в свободна и демократична България.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! ГЕРБ ще подкрепи закона, както го направи и на първо, и на второ четене при неговото гласуване. Разбирам желанието на опозицията да защити своята позиция, но реално в аргументите не чуваме нищо ново. Ветото на президента повтаря аргументите, които бяха дискутирани както на първо четене, така и на второ четене в комисията, в залата. Реално днес сме вече на шесто дискутиране на едни и същи аргументи. Нашата позиция е твърда за това, зад което заставаме и го отстояваме, а именно модернизация на дипломатическата служба, изчистване на процесите там, как работи тя, шанс за младите за развитие и на последно място, но не и по важност – минимизиране на въздействието на служителите на бившата Държавна сигурност върху дипломатическата служба по начин, който да може да бъде по-конструктивен за нас, без да пречи на имиджа на държавата. Така че нищо не се е променило до днес, откакто е започнал законът. Продължаваме да го подкрепяме. Ние сме последователни, тъй като нашата визия е, че този законопроект ще модернизира службата и ще бъде за по-добрата й работа. Оттам нататък вече имаме политически разлики, но всеки има правото да избира как да гласува. Бих призовал: макар и да имаме различия в някои части на закона, законът наистина поставя нещата на по-добра основа и може би някои от колегите от опозицията ще преосмислят своята позиция. Президентът е президент на цялата република. Не е задължително да се идентифицира на 100% с опозицията. Благодаря.

„Д О К Л А Д за първо гласуване относно Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27 юни 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 юли 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за евтаназията. На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването и неправителствени, и съсловни организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Любен Корнезов. Той информира присъстващите, че в чл. 1 от законопроекта е предложил дефиниция на понятието „евтаназия”, която обхваща и четирите й форми. Вносителят обърна внимание, че като гаранция срещу злоупотреби е предвидил молбата с искане за евтаназия да бъде нотариално заверена, след това петчленна комисия да взема решението си единодушно и последната степен на защита да е Върховният касационен съд, с участието на прокурор в производството. В законопроекта е предвидена възможност органите на евтаназирания да се използват за трансплантация. В хода на дискусията, в която активно участие взеха и представителите на неправителствени и съсловни организации, се изразиха становища, че евтаназията поставя не само юридически въпроси, а и философски, морални, етични, религиозни, медицински, деонтологични. Обсъдено бе, че законопроектът не кореспондира с чл. 28 от Конституцията на Република България, който гарантира правото на живот и определя като най-тежко престъпление посегателството върху човешкия живот. Дискутирани бяха и въпросите дали евтаназията не включва в себе си самоубийство и убийство от страна на извършващия я, както и дали е допустимо човек или някой друг да се разпорежда със субективното му право на живот, като се има предвид, че Европейската конвенция за защита правата на човека защитава по-скоро правото на живот пред правото на избор. Присъстващите се обединиха около становището, че е недопустимо близки и роднини да имат право да вземат решение за евтаназия на болния. Констатирано бе, че използваното понятие „неизлечимо болен” в законопроекта не е точно, тъй като то обхваща огромен брой хора, на които такова заболяване не пречи да водят активен и пълноценен начин на живот. От друга страна, има нелечими заболявания, като например някои психични разстройства и детската церебрална парализа, но това не може да бъде основание за прилагане на евтаназия спрямо тях. Дискутирано бе предвиденото участие на лекар при извършването на евтаназията, което противоречи на положената от него Хипократова клетва. Призванието на лекарската професия е да се бори за човешкия живот, да го спасява, а не да го отнема, независимо какви са мотивите за това. Обърнато бе внимание, че в Закона за здравето е предвидена възможност пациентът да откаже лечение, но ръководителят на лечебното заведение, въпреки надлежен отказ, може да вземе решение за осъществяване на лечение, когато е застрашен животът на пациента. Посочена бе възможността да бъде поставена неправилна диагноза, а всъщност заболяването да е лечимо. Освен това е твърде вероятно за заболяване, което е било определено като нелечимо и е било основание за извършване на евтаназия, с оглед бързите темпове на развитие на медицината да бъде открито подходящото лечение. Изказано бе становище, че предвидената възможност за трансплантиране на органите на евтаназирания може да доведе до злоупотреби и незаконна търговия с органи, както и че трансплантация на органи от труп е невъзможна от медицинска гледна точка, тъй като тя се извършва при настъпила мозъчна смърт. Отбелязано бе, че вероизповеданията не приемат евтаназията, защото тяхното виждане е, че животът е даден от Бог и никой друг не може да се разпорежда с него. Обсъдено бе, че моментът за дебатиране по въпроса за евтаназията не е подходящ за българското общество, но от друга страна, това е вечната тема за живота и смъртта, за достойнството да умреш по определен начин и да живееш по определен начин. Тази тема е подходяща за обсъждане в развитите общества, където са осигурени в достатъчна степен грижите за болните, както от медицинска гледна точка, така и от социална. В България все още са в процес на развитие хосписите и болниците с отделения за продължително лечение, където тежко болните да изживеят достойно своите дни. Здравната и социалната система трябва да са достигнали такова ниво на развитие и финансиране, че да гарантират адекватни грижи за всеки български гражданин, за да се избегне вземане на решение за евтаназия по социални и финансови причини. Присъстващите се обединиха около становището, че е необходим продължителен обществен дебат по темата, като се има предвид, че в страните, в които е разрешена евтаназията, обществената дискусия се е водила десетки години, преди да намери своето законодателно решение. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – няма, „против” - 12, „въздържал се”- 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27 юни 2011 г.”

Колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за евтаназията № 154-01-68, внесен на 27 юни 2011 г. от народния представител Любен Андонов Корнезов На редовно заседание, проведено на 7 юли 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен на 27.06.2011 г. от народния представител Любен Андонов Корнезов. Законопроектът беше представен от вносителя. Според господин Корнезов човек, като съзнателно същество, трябва да има право на избор между живота и смъртта, особено когато е безнадеждно болен и страданията му са непоносими. Евтаназията е удовлетворяване на молбата на неизлечимо болния или неговите близки за ускоряване на неговата смърт по безболезнен начин, включително и чрез прекратяването на изкуствените системи за поддържане на живота. За да се избегне опасността от извращения и злоупотреби, в законопроекта е предвидено този, който желае, неизлечимо болният да даде писмено съгласие лично пред нотариус, за да се удостовери, че това е неговото волеизявление. Тази негова молба или молбата на близките, когато болният не е в състояние да взема самостоятелно решение, заедно с медицинската документация ще се разглежда от специална петчленна комисия, назначена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. В нея участват трима лекари, като един от тях е психиатър, и двама юристи. Комисията заседава задължително в пълен състав и приема решенията си с единодушие. Друга степен за предотвратяване на евентуални извращения е Върховният касационен съд, който заседава в петчленен състав, с участието на прокурор. Според господин Корнезов по-голяма юридическа защита от евентуална злоупотреба просто не е възможна. В отрицателното становище на Министерството на здравеопазването се изтъква, че за нормативното регламентиране на евтаназията трябва да се изхожда от основното предназначение и същността на медицината, а именно – болният да се лекува и да се води до край борба за неговия живот, а не да се използват методи за съкращаването му. В предлагания законопроект не се постига ясна и точна регламентация на евтаназията, включително и на причините, които налагат допускането й. Няма ясна дефиниция на понятия като „неизлечимо болен”, „страдащ неизлечимо болен” или „най-щадящ за болния” начин за извършване на евтаназията. В хода на дискусията всички изказали се народни представители единодушно се обединиха около мнението, че въпросът, който се дискутира, е изцяло морално-етичен. Той има и дълбоко религиозен аспект, тъй като човешкият живот е даден от Бога и само той може да го отнеме. Такъв закон би нарушил правата на човека, независимо че той е в безпомощно състояние или в състояние, в което не може да разсъждава. Отделно стои въпросът, че обществото ни не е и узряло за регламентирането на евтаназията и такъв законопроект би следвало предварително да бъде подложен на широка обществена дискусия. В Конституцията правото на живот е гарантирано, а посегателството срещу човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. Евтаназията е убийство, което е тежко престъпление и се наказва с най-голямата строгост на закона. Нито един човек и най-вече лекарите нямат морално право да унищожават човешки живот. При проведеното гласуване с нула гласа „за”, 2 гласа „въздържали се” и 11 гласа „против” Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за евтаназията № 154-01-68, внесен на 27.06.2011 г. от народния представител Любен Андонов Корнезов.”

Колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване, вх. № 153-03-95/18.07.2011 г. относно Законопроект за евтаназията, № 154–01–68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г. На свое заседание, проведено на 14 юли 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за евтаназията, № 154–01–68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г. Законопроектът беше представен от вносителя – народният представител Любен Корнезов. Въпросът с евтаназията е спорен. Този проблем не е само юридически, а преди всичко етичен, философски и медицински, който проблем стои от древността до наши дни. Думата “евтаназия” е с гръцки произход и означава „добра смърт” „лека смърт с достойнство”, „смърт от милосърдие”. В литературата и в законодателството на други държави няма единно понятие за евтаназията. В чл. 1, ал. 2 от законопроекта се дава дефиниция на понятието „евтаназия”, в него се включват различните видове евтаназия – активна, пасивна, принудителна и доброволна. Активна е тази евтаназия, при която процесът на умиране е подпомаган от лекар, с цел съкращаване на живота чрез действия, докато при пасивната, смъртта настъпва като резултат от прекратяването или неприлагането на реанимационни или животоподдържащи мерки. Принудителната евтаназия се осъществява при тези, които нямат възможност да изразят волята си, като в този случай решението зависи от близките на болния. При доброволната евтаназия пациентът сам изявява желание неговият живот да бъде прекратен. Молбата за евтаназия трябва да бъде писмена, с нотариално заверени подписи. При принудителната евтаназия трябва да е налице единодушие между съпруга, пълнолетните деца и родителите на болния. Искането за евтаназия се разглежда от специална петчленна комисия, назначена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. В нея участват трима лекари, като един от тях е психиатър, и двама юристи. Комисията заседава задължително в пълен състав и приема решенията си с единодушие. Предвижда се съдебен контрол. Решенията на комисията могат да се обжалват пред ВКС (петчленен състав), включително и от прокурора, който задължително участва в процеса, което е още една гаранция, че не могат да се допуснат отклонения от хуманните цели на евтаназията. Евтаназията се извършва от лекар, а лицето, починало в резултат на евтаназията, се счита за починало от естествена смърт с оглед правните последици, включително и застрахователните правоотношения. Искането за евтаназия винаги може да бъде оттеглено. Предлага се органите на евтаназирания по право да могат да бъдат трансплантирани на нуждаещите се граждани. Така един живот може да спаси друг живот. В Комисията по правни въпроси са постъпили множество становища по законопроекта. Част от тях – на Върховния касационен съд и на Съвета на нотариусите, са във връзка с възлаганите им със законопроекта задължения. В други се посочва, че законодателното уреждане на възможността в Република България да се прилага евтаназията, засягаща пряко първото от основните човешки права – правото на живот, и тъй като този въпрос е толкова значим, а разрешаването му може да има непредвидими последици за обществото, е редно да се подложи на обстойно обсъждане и да се предостави за решаване от целия български народ чрез произвеждане на референдум. В голямата си част от постъпилите становища се изразява категорично неодобрение и несъгласие с внесения законопроект. Основната цел на лекарската професия е запазването на живота с всички достъпни възможности и средства. Отнемането на живот, независимо от какви съображения, противоречи на лекарския морал и етика. Допускането на изключения от този основен принцип на медицинската наука и практика би могъл да се осъществи поради много сериозни и основателни причини, наличието на които е установено по безспорен начин, както и при наличието на ясни законови гаранции за спазване правата на гражданите. Разрешаването на евтаназията е не само един антихуманен акт, но крие и редица възможности за спекулации с различна цел, например донорство на органи, незаконно обогатяване, нарушаване на етично-правните норми на обществото. Законопроектът не създава изчерпателна уредба на обществените отношения, свързани с евтаназията, което ще създаде предпоставки за бъдещи проблеми при прилагането му. Внесеният законопроект по своята философия и съдържание противоречи на чл. 28 от Конституцията на Република България, както и на редица международни актове, ратифицирани от Народното събрание, като Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и др. В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова, Христо Бисеров, Екатерина Михайлова, Анастас Анастасов и Димитър Лазаров. Изказаха се становища, че темата за „евтаназията” е сложна тема, която има юридическо, медицинско, философско, морално, етично и религиозно измерение. Във връзка с предложената процедура за „евтаназия”, както и по въпросите дали обществото и държавата са готови да приемат регламентирането й, дали са против „евтаназията” като възможност и право, е необходимо да има широка обществена дискусия. Да се разбере становището на гражданското общество и съсловните медицински организации, тъй като темата е много чувствителна, когато става дума за отнемането на човешки живот. Беше акцентирано, че по този въпрос в други страни има големи дебати, а в България такава дискусия не съществува и с този законопроект се предизвиква началото на такова обсъждане. Изрази се и становище, че всеки има право да избере как да приключи живота си и че може би е удачно този въпрос да бъде решен чрез произвеждането на референдум. Отбеляза се, че в Наказателния кодекс има текстове за склоняване към самоубийство и дебатът трябва да бъде насочен и в тази насока. Доколко би могло да се говори за склоняване към самоубийство от близките и медицинските лица при „евтаназията”, а в хипотезите, когато болният е безпомощен, малолетен или не разбира свойството и значение на своите действия, попадащи под други текстове на Наказателния кодекс, се усложнява въпросът и е необходим сериозен дебат в обществото без политически и други окраски. Бяха отправени и правно-технически бележки към законопроекта, относно използваните понятия „неизлечимо болен”, „страдащ неизлечимо болен”. Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че обществените отношения, предмет на регулиране с разглеждания законопроект, са свързани с основното право на гражданите – правото на живот, прогласено с чл. 28 от Конституцията на Република България. Правото на живот, разбирано като право на опазване на живота и здравето, е конституционно право от най-висш порядък и поради деликатността на темата за „евтаназия” е необходим продължителен и задълбочен обществен дебат. След проведената дискусия и обсъждане, с 2 гласа „за”, 5 гласа „против” и 12 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г.” Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми народни представители, изправям се пред вас със смирение. Зная, че Законът за евтаназията е един много тежък закон. Попита ли се всеки от нас какво е животът? Това са две дати – датата на раждането и датата на смъртта. Между тези две дати е животът. И както казваше великият Хайтов в „Дивите разкази” – никой не е забил вечен кол на тази земя. Не ви призовавам, уважаеми народни представители, да подкрепите законопроекта. Даже тези, които се страхуват от отвъдното, да не гласуват. Нека всеки от нас да остане със съвестта си, с разбирането си и така да постъпи. Този Закон за евтаназията не е за младите, здравите, изпълнени с оптимизъм и мечти. Но знае ли някой от нас, уважаеми народни представители, кога онзи с косата ще почука и на нашата врата? Този закон, който Ви предлагам, е за безнадеждно болните, агонизиращи люде, проклинащи, бих казал, живота в непоносими болки. Това е закон и за близките на тези страдалци. Това е закон за хората, които са гледали смъртта в очите, а и смъртта е гледала в техните очи. Всеки може би тук, в тази зала ще каже: „Евтаназията не се отнася до мен!” Дай Боже, да не се сблъскваме с този проблем, но човекът като съзнателно същество трябва да има право да избира, да прави избор между живота и смъртта, особено когато е безнадеждно болен и страданията са му непоносими! Той не е полезен за себе си в агонията си – физическа, душевна, бих казал. Той е в тежест на близките си и на обществото като цяло. (Реплики.) Животът е благо! Да, знам, че животът е благо, уважаеми народни представители, но когато си полезен, а не когато го проклинаш. И затова често казваме: „Блазе му, че си отиде! Отърва се от болките!” И ние сме го изричали това. Евтаназията дава възможност на човека да избира по своя воля кога да се пресели в отвъдното, бих казал. Пита ли ни някой, когато сме се раждали? Никой не ни пита! Поне да имаме право да избираме кога да си отидем от тази грешна земя. Зная, че въпросът за евтаназията е спорен и ще бъде вечно спорен – и у нас, и по света! Този проблем не е само юридически и не е толкова юридически, а преди всичко е етичен, медицински, каноничен, морален, философски проблем! Още в ХVІ век – 1580 г., английският философ Френсис Бейкън определи понятието „евтаназия” като „безболезнена смърт”. Сега го определят, тук го чух, преписали го от мотивите ми, като добра смърт, лека смърт, смърт по милосърдие, казват в Швейцария, но без закон в една правова държава този проблем не може да бъде решен. Уважаеми народни представители, и д-р Адемов виждам тук, защото и той се спря на въпроса в Здравната комисия, за което му благодаря, независимо от неговата позиция, но и сега имаме Закон за здравето. Имаме ли го? Имаме го! Имаме ли чл. 90 и чл. 91? Отворете закона, той е тук пред мен! Там, без да се споменава думата „евтаназия”, фактически се регламентира пасивната евтаназия. Това е една от формите на евтаназията. Тя и сега е разрешена, и сега се прилага, макар че в чл. 97 казваме: „забрана за евтаназията”, ама в членове 90 и 91 допускаме евтаназията. Какъв е този законодателен морал, двоен морал в българското законодателство? Няма, уважаеми народни представители, единно понятие за евтаназията, както и в законодателството на другите държави – за 23 държави съм проверил. Даже, ако си спомняте, ама не го виждам, на всички 240 народни представители е раздадена официалната литература по евтаназия на български език – 12 заглавия. Не знам някой дали ги е прочел. И тук ще ми говорят какво било туй „безнадеждно болен”?! И ще искате от мен дефиниция?! Това е фактическо положение, бе хора! В света няма дефиниция за това! И затова съм се опитал да дам дефиниция в чл. 1 и тук ще я прочета, която обхваща всички форми на евтаназията: „Евтаназията е удовлетворяване на молбата на неизлечимо болния или на неговите близки за ускоряване на неговата смърт по безболезнен начин, включително и чрез прекратяване на изкуствените системи за поддържане на живота”. Това понятие, което е възможно най-широкото, обхваща четири вида евтаназия. Толкова са познати в света – четири. Първо – активна е тази евтаназия, при която процесът на умиране е подпомаган от лекар с цел съкращаване на живота чрез действията, докато при пасивната смъртта настъпва като резултат от прекратяване или неприлагане на животоподдържащи мерки. Принудителната евтаназия се осъществява при тези, които нямат възможност да изразят волята си и в този случай решението зависи от техните близки. При доброволната евтаназия пациентът изявява сам желанието си неговият живот да бъде прекратен. Само да вметна, уважаеми народни представители, че само преди няколко дни в централната преса излезе официално съобщение, че 500 страдалци в България са в кома повече от година, някои 3, 5, 6, 7, 10! (Реплики.) Будна кома, господин Иванов, ако трябва да бъда точен, защото има два вида. Тези форми на евтаназия са регламентирани подробно в текстовете на законопроекта. Това са членове 2, 5, но как да се предпазим от евентуална злоупотреба? Първо, разбира се, молбата за евтаназия трябва да бъде писмена, и предлагам да бъде с нотариално заверен подпис, тоест пред нотариус, но Нотариалната камара предлага не само подписът да бъде заверен, но и съдържанието. Никакъв проблем няма в това. Практически то е едно и също. При принудителната евтаназия, която се дава от близките, когато примерно лицето е в кома...

Абсурд! Никъде го няма!

Абсурд? Абсурд, но съществува такава възможност. Съществува! Елате, елате тук и аз ще Ви направя реплика. Трябва съпругът, пълнолетните деца, включително и родителите, да бъдат единодушни и да дадат писмено съгласие, нотариално заверено. Един да не е съгласен, не може да стане. Освен това искането се разглежда от една 5-членна комисия и както е практиката в редица държави – задължително трябва да има психиатър, и затова предлагам поне един от членовете на комисията да бъде психиатър плюс трима лекари и двама юристи, като решението също се взема единодушно. Един да не е съгласен, не може да се вземе решение за евтаназия. Каква по-голяма гаранция от това? И тази 5-членна комисия трябва да заседава винаги в пълен състав. Един да не присъства, не може да се вземе решение! Решението подлежи на атака пред Върховния, и то касационен съд, с участието на прокурор, така че от юридическа гледна точка поне за мен е изключена каквато и да било злоупотреба в тази насока. Тук трябва да отбележа, че само активната, и то не е възможно другояче, евтаназия се извършва от лекар по възможно най-щадящия за болния начин. И сега – лицето, което е починало в резултат на евтаназията, се счита за починало от естествена смърт, с оглед правните последици и основно застрахователните правоотношения. Не съм го измислил аз! Това го има и в другите държави! Естествена смърт и тя е естествена смърт! Това не е убийство, както някой тук преди малко каза. Разбира се, евтаназията или молбата за евтаназия винаги може да бъде оттеглена, даже и след решението на Върховния съд. Четох в пресата, че в Швейцария, която е типичен случай – от 60 години там я имат, че и повече там тя се практикува, около 30% от тези, които искат да бъдат евтаназирани, в последния момент оттеглят молбата си. И това е естествено. И тук се дава тази възможност. Във вестник „Сега” излезе статия, с усмивка, как можело евтаназията да се приравнява към естествената смърт. Ами, това е една фикция, бе, хора, това го има, но неграмотността се шири и по нашите земи. Предлагам, и тук вече беше казано, органите на евтаназирания по право да могат да бъдат трансплантирани на нуждаещи се граждани. Така един живот спасява друг живот. РЕПЛИКА: Това е невъзможно.

Възможно е. (Шум и реплики.) Каква ти търговия, бе, хора?! То трябва да има решение на комисии, на нотариуси, вие искате търговия. Този законопроект не поставя проблеми пред наказателното право. Изчетоха тук даже и конституционни текстове. Това е така, защото евтаназията не е противоправно деяние по чл. 9, господин Тошев.

Сто двадесет и седми член.

Знам, че сте противник, и то отдавна на това положение. Това въобще не е престъпление, тъй като има чл. 9, и моля Ви не ме учете на наказателно право Вие! За изпълнението на този закон не се изискват никакви финансови средства според мен, или почти никакви. Осъзнавам, че предлаганият законопроект е, както казах, тежък от всякаква гледна точка. Зная, че ще има много противници, слагайки пред себе си щита на криворазбрания хуманизъм. Зная становището и на църковния клир, и православен, а официално имаме и на протестантите. Но може ли Всевишният да ни избави от мъките, превръщащи живота ни в ад?! И все пак, уважаеми народни представители, евтаназия е имало от древността. РЕПЛИКА: По време на война.

От древността, включително и траките са познавали евтаназията. Всеки я е познавал.

Включително и Хитлер.

Виждам, че Хитлер Ви е любимец, господин Тошев, и не се учудвам от това.

Не ми е любимец.

Има я до днес, ще я има и за в бъдеще. Защо тогава ние да не го регламентираме? По социологически проучвания, извършени от доц. Лисаев, ето неговата монография за евтаназията, което казах и в Здравната комисия, 64% от лекарите са за евтаназията.

Коя година е писана монографията?

Сегашният протокол, протокола го нося.

Първо я прочетете, тогава ще Ви кажа коя година. Така че нека парламентарните лекари не се крият зад Хипократовата клетва. Възможност да бъде прекратен животът на тежко болни пациенти има в Белгия, Холандия, Швейцария, Италия, Люксембург, Уругвай, Япония, САЩ (щата Орегон), Австралия, Албания.

Няма в Италия.

В Италия има Закон за евтаназията от 2001 г., ако не знаете, и ще Ви кажа какво е съдържанието му. В десетки други държави евтаназията се практикува под различни форми. Разбира се, различни форми в различни държави. Само преди два месеца беше проведен референдум в Швейцария, кантона Цюрих, за или против. Осемдесет процента от гражданите на кантона Цюрих гласуваха за евтаназията. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.) Следете какво пише. Преди седмица Върховният съд на Индия, Индия, практически по един конкретен случай, да не ви обяснявам, ако искате, мога и това да направя, разреши евтаназията, а клиниката „Дигнитас”, вие я знаете, това е в Швейцария, се превърна в последна надежда на някои мъченици, включително и за световно известния писател Тери Пратчет, виждайки края си. Преди да ни напусне, преди два месеца, д-р Кеворкян – д-р Смърт, както му казват... РЕПЛИКА: Доктор Смърт.

Да, да, д-р Смърт. Той е американски гражданин от арменски произход – Джак Кеворкян. Но ни напусна не като убиец, макар че лежа осем години в затвора за евтаназия, а като хуманист, излежал своите идеи зад решетките. А омбудсманът, пък и сега чух от Правната комисия, ни предлага: виждате ли, дайте да направим референдум. Нека да поемем ние отговорността си. И приключвайки, уважаеми народни представители, този проблем за евтаназията го нося в себе си от години и този закон обвързва само мен. Реших да ви го подставя на вас, а чрез вас и на българските граждани, без да си правя никакви илюзии. Затова ви казвам, че със стиснати зъби и свито сърце казвам „да” на евтаназията. За мен евтаназията е висша форма на хуманизъм. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, аз ще изразя моите фундаментални различия с това как Вие виждате живота. Аз разбирам и уважавам Вашето разбиране, което се базира на материалистично-атеистични основи.

Аз съм марксист.

Уважавам това, но не го приемам и ще кажа защо. Така, както аз виждам живота, това не е времето, което протича между раждането и смъртта. Животът е нещо, което започва преди раждането, продължава между раждането и смъртта и продължава след смъртта. Ние го получаваме от някой и той е дар Божий, но той е изпит за нас. В тази връзка смятам, че единствено този, който ни го е дал, той може да ни го отнеме. Тежък е въпросът, защото наистина има страдащи хора. Тежък е и от гледна точка на живите хора, които се грижат за тези хора. На мен не ми се иска да вярвам, че този закон е повече за здравите и обслужващите, страдащите покрай болните хора. Базирам се на това, че животът за нас е изпит и след него за тези, които най-много страдат и издържат този изпит, има голяма награда – че смъртта не е край и че нещата не са толкова прости и лесни, защото животът наистина е много кратък. Науката днес е постигнала определени върхове в медицината, обаче това не е краят. Приключвайки, ще кажа, че болните и страдащите утре могат да намерят цяр. Нека да не предрешаваме съдбата.

Господин Исмаилов, благодаря Ви за репликата. Уважавам Вашето виждане. То е преобладаващо. Но Вие казахте, че животът не започва от раждането и не завършва със смъртта. Тогава, господин Исмаилов, Вие пропагандирате тук за вечния живот. (Реплика на народния представител Ваньо Шарков.) Няма вечен живот. Друг е въпросът за зачеването, но това е друг проблем. (Оживление.) Защото какво е абортът?! Нали църквата забранява аборта?! Само в България имаме около 120 хил. аборта, и то официални, които се извършват от лекари. Това не е ли убийство?! Така че нека да не слагаме пред себе си криворазбрания хуманизъм на канони. Нека да носим в себе си добротата, докато сме на тази земя. И все пак, благодаря Ви за репликата.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, понеже този спор сме го водили с Вас, Вие много добре знаете моето мнение. Аз съм категорично против този законопроект. В комисията изразих мнението, че този законопроект не трябва да бъде отхвърлен, а с пълна сила да бъде захвърлен по всеки, който е готов да гласува в негова подкрепа. Вие започнахте да говорите по този законопроект със смирение, а накрая стигнахте едва ли не до въодушевление от това, че някой ще отнеме нечий човешки живот на базата на закона, който предлагате. Всъщност този законопроект не просто разсъждава върху темата „евтаназия”, този законопроект вкарва конкретни неща. Едно от тях е въвеждането на институцията на петимата души – хората, които ще издадат смъртната присъда на един човек. След това трябва да има и палач, който да изпълни тази присъда. Този палач вероятно трябва да отиде при човека, чиято присъда ще изпълни, и да го попита кое предпочита – да бъде разстрелян, да бъде удушен, да му бъдат дадени някакви отрови, които палачът има на промоция. Кое от тези неща точно трябва да изпълни? В същото време Вие предлагате даже този палач да бъде и лекар! Защо не предложите да бъде юрист?! Защо не предложите човек с друга професия да изпълнява ролята на палача, а искате това да бъде лекарят, който се криел според Вас зад Хипократовата клетва?! Допреди двадесет минути той се е борил за живота на този човек и изведнъж – да прекъсне неговите жизнени функции! Ако има някой готов да изпълнява такива смъртни присъди и е лекар, най-добре е въобще да не е учил медицина. Това, за което Вие говорите, няма нищо общо с хуманизма. Мисля, че точно Вие се криете зад думичката „хуманизъм”, а не би трябвало, защото казвате, че този законопроект не е за младите хора. Не трябва да има законопроекти за възрастните и за младите, защото тези неща касаят цялото българско общество. Даваме си сметка, че в лечебните заведения в България има пациенти, които се намират в изключително тежко състояние. За тях обаче се грижат лекари, за тях се грижат техните близки. В момента дори се сещам за един бивш заместник-министър в тройната коалиция, който все още е в кома. Знам, че всички негови близки се грижат и никой от тях не си и помисля за евтаназия. Другото, което Вие давате като пример, са редица държави, в които това е позволено. Отново ще кажа – на мен ми е писнало да ми дават примери с държави, в които са разрешени еднополовите бракове и заради това дайте ние да разрешим и евтаназията в България. Някой ден от тази трибуна някой ще заяви, че еднополовите бракове са висша форма на хуманизъм. Искам да кажа още няколко неща. Абсолютно е невъзможно и не трябва да се допуска да има евтаназия по желание на близките. Това, господин Корнезов, го няма никъде по света! Как близките вземат решението? Трябва всичките да бъдат съгласни. Те гласуват да бъдат прекратени жизнените функции на техния родственик с медикамент или по друг начин. Второ, това беше казано по време на заседанието на комисията и мисля, че Вие го чухте много добре – не може да се казва „евтаназия на неизлечимо болен”, защото голяма част от психиатрично болните също са неизлечимо болни. От тях страдат техните близки. Това означава ли, че те могат с гласуване да решат и да прекратят техния живот?! Има редица заболявания, включително и кожни заболявания – това беше казано по време на заседанието на комисията, които също са неизлечими, за съжаление. Медицината като наука се бори да намери средства, с които да бъдат лекувани, но те се водят неизлечими. Това означава ли, че тази петчленка трябва като съда да взема решение и след това палачът да изпълни присъдата?! И не на последно място – недопустимо е да се свързва темата „евтаназия” с темата „донорство на органи” по няколко причини. Първо, че това безспорно отваря вратата към други държави като Пакистан, Индия, където тези донорства са широко разпространени, и, второ, поради факта, че органите се вземат от човек, който се намира в мозъчна смърт.

Ами то това е евтаназията.

Тук съвсем объркахте нещата. Мозъчната смърт е на жив човек и това е жив донор. Но тук няма да спорим на медицински теми. Не искам да споря също и на религиозни теми, защото нямате нищо общо с религията. Затова пак казвам – колеги, има законопроекти, по които се търси консенсус в тази зала, има законопроекти, които решават важни за обществото въпроси, по които не трябва да има разделение на политически партии. Има обаче законопроекти, които трябва да бъдат отхвърляни с пълна сила, и то от цялата пленарна зала, за да разбере българското общество, че ние не можем да допуснем нито да бъдем Пакистан, нито да се превръщаме в страна, в която да са разрешени еднополовите бракове.

Доктор Шарков, уважавам Вашето мнение. Вие винаги сте поддържали такава позиция по този проблем. Тук намекнахте, че едва ли не аз не разбирам от канонично право. Дочух, че това може да го направи един социалист, но никога един християндемократ. Въпросът за евтаназията за първи път беше поставен от тази трибуна от Евдокия Манева през 2004 г., когато беше депутат от СДС – сега е заместник-министър. Тогава тя предложи в Закона за здравето изрично да се впише текст, че евтаназията е допустима и Министерският съвет трябва да издаде наредба, тоест да има подзаконов нормативен акт. От тази трибуна тя отстояваше тази позиция. Разбира се, не се прие. Стенографският протокол е в чантата ми, ако искате ще ви го предоставя. Така че този проблем не е нито син, нито червен, той няма цвят. Животът няма цвят. Доктор Шарков, изпратих Ви едно писмо от Монтана на Иван Иванич, твърд поддръжник на СДС, вероятно сте го получили. Ето го писмото. (Показва писмото.) Човекът е пострадал и въпреки това поддържа законопроекта и идеята. (Реплики от ГЕРБ.) От Монтана е. Предполагам, че председателката на Правната комисия го познава. Що се отнася до това дали има принудителна евтаназия, д-р Шарков, препоръчвам Ви да прочетете статията на Иван Георгиев „Право на смърт – юридически основания на евтаназията” в „Съвременно право” книжка 3, 2006 г. Ако искате, ще Ви дам и друга литература. Благодаря.

Уважаеми господин Корнезов! Не Ви отива това с писмото от Иван Иванич. Не Ви отива, защото Вие не познавате този човек. Аз го познавам лично. Вие четете неговото писмо, а аз зная неговия живот. Зная какво е преживял той, за да стигне до това да напише такова писмо. Причината не е само в заболяването му. Така че наистина темата няма цвят и намесваме религии, намесваме философия. Казахте, че животът няма цвят. Напротив, много цвят има в живота – зависи дали искаш да го живееш цветен, или черно-бял. Пак Ви казвам: този законопроект трябва да бъде отхвърлен с пълна сила. Давам Ви още един аргумент. Вие казвате: „Някой може да оспори решението на петчленката пред съда.” По кой начин? Ако този, който може да го оспори, не е давал съгласие да бъде евтаназиран – решенията са взели неговите близки, той не е в състояние да го оспори. Как се оспорва? Как се оспорва решение да прекратиш живота на един човек?!

Пред прокурора.

Ми тогава прокурорът да изпълнява присъдата, като сте толкова отворени на темата. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният за разглеждане законопроект, който легализира евтаназията или казано по друг начин – законопроект за легализиране подпомагането на самоубийството в България. Евтаназията засяга дълбоко същността на човека и неговото съществуване, култура, зависимост и свобода, социална принадлежност, морал; насочва се към центъра на медицината, към отношението лекар-пациент, лекар-общество; към медицинското самосъзнание и морално-етични принципи; засяга цялото общество чрез отношенията личност - общество, болен - общество, нивото на развитие на медицината, социалната осигуреност, моралните устои на социума. Темата за евтаназията подбужда дискусия относно базисни морални ценности и принципи и поставя въпроса за живота и смъртта, за правата и задълженията към себе си, лично към близките и обществото, за достойнството и особено на страдащия, поставен в критична ситуация човек. Дали обществото ни е готово за приемане на такъв законопроект? Не е ли редно моралните норми да бъдат първо утвърдени в общественото съзнание, а после да бъдат облечени в законови рамки. Въпросът за евтаназията е преди всичко морален. Аз изразявам своето категорично мнение против предложения законопроект поради следните причини. Вече многократно беше изтъкнато, че внесеният законопроект по своята философия и съдържание не кореспондира с чл. 28 от Конституцията на България, чл. 97 от Закона за здравето и редица международни актове, ратифицирани от Народното събрание. Не може да бъде признато право за преждевременно прекъсване на нечий човешки живот по изкуствен начин, тъй като то основно противоречи на правото на живот, заложено както в българската Конституция, така и в чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека. От морално-етична гледна точка отнемането на човешки живот независимо по какви съображения противоречи на лекарския морал и етика. Основна цел на лекарската професия е запазването на живота с всички достъпни средства. Прилагането на евтаназия директно прави лекаря нарушител на Хипократовата клетва, в която се казва: „Аз няма да дам никому исканото от мен смъртоносно средство и няма да посоча пътя за осъществяването на подобен замисъл.” Добрата медицина означава лечение при когото е възможно и грижи за този, който е нелечим. От практическа гледна точка сериозно притеснение предизвикват предложените в законопроекта възможности евтаназия да се извършва не само по изричното волеизявление на пациента, но и чрез изразено съгласие от широк кръг родственици – съпруг или съпруга, пълнолетни деца, родители. Още по-тревожна е хипотезата за вероятността органите на евтаназираното лице да се използват за трансплантация. Погрешно от медицинска гледна точка, от гледна точка на медицинската наука в законопроекта се смесват различни понятия и състояния. Не се отчита разликата между хронично болен, болен в терминално състояние, болен с мозъчна смърт. Има редица сведения за злоупотреба с холандския закон за асистирано самоубийство, което показва, че евтаназията не може да бъде правилно и законово регулирана дори в развитите европейски демокрации. Животът е основно човешко право! Без него другите права не могат да съществуват. Легализацията на подпомогнатото самоубийство не е съвместима с правото на живот. Моралните проблеми с фундаментално значение, такива като евтаназията, ще възникват в обществената и клиничната практика и трябва да са обект на свободно, открито и честно обсъждане. Животът, умирането, смъртта и тяхното достойнство изискват голяма чувствителност, разбиране и свободно, открито и честно обсъждане и не могат да бъдат решавани на основата на временни частно професионални или политически интереси и разбирания. Проблемите, свързани с отношението към човека в крайния стадии на живота му, което включва и медицинския контрол върху смъртта, ще търсят своето решение както в света, така и у нас в следващите години. Моето категорично мнение за настоящия момент е, че евтаназията в България не трябва да се допуска и законово регламентира.

Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин председател! Преди да започна, ще декларирам, че нямам конфликт на интереси във връзка с материята, която се разглежда. Поне не ми е известно да имам в момента проблем, който би създал такъв конфликт на интереси и затова не съм пристрастен. Твърдо съм убеден в това, което ще ви кажа и което говоря в този момент, може би повече, отколкото при всяко и да е друго мое изказване. Сега сериозно. Стига с този черен хумор, който някои не възприеха. Ще започна оттам, че всички ние май сме забравили, но дълг на всеки от нас е, първо, това да помни и да го знае, че преди две хиляди години на Земята дойде нашият Господ и спасител Иисус Христос и даде нов закон на човеците. Това е фундаментът, от който трябва да изхождаме, и едни Десет Божи заповеди, върху които се гради цялата наша цивилизация. Тези Десет Божи заповеди са били фундаментът, според който са живели свестните и честни хора на Земята. Тогава хората на Земята се разделиха на две: на Христови и други. Другите не ги конкретизирам – те са най-различни. Много често тези, които са били Христови и може би не са били Христови, и тези от другите – са живели като Христови, а не са били от другите. Но това е друг много голям въпрос. Шестата от тези Божи заповеди е: коя? Не убивай! Тези Божи заповеди са догма. Те са абсолютът. Друг е въпросът кой от нас ги спазва и кой не ги спазва? Самият аз спазвам ли ги, или не ги спазвам? Доколко ги спазвам? Това е също друг въпрос, но фундаментът си е фундамент, догмата си е догма и тя трябва да се спазва, а който не я спазва, включително и аз, ще си носим последиците...

В казана.

Не, казвам в един друг живот – това, опростенческото схващане за онзи, другия живот, господин Корнезов. Тук вече започва голямото фундаментално, абсолютно тотално противоречие с господин Корнезов, защото аз произхождам и тръгвам от тази теза – от Десетте Божи заповеди и Шестата от тях. Защото се дефинирам, първо, в моя живот основно, главно като православен българин, а явно господин Корнезов има други възгледи. Те не са християнски. Те са атеистични възгледи. Господин Корнезов е марксист-ленинец, материалист, комунист. Защото тази идея, за която говоря, е атеистична. Тя е богохулна, тя е богоборческа. Тази идея беше насадена в Русия преди близо 100 години, след това в България и други страни, по един насилствен начин, доведе до проблемите на духовната нищета, на безродието, на богохулството, които царуват днес не само тук в нашата страна, но и в много голяма част от света. За господин Корнезов, който е такъв – затова няма спор, мисля че не оспорва този факт – всичко е атоми, молекули, човешки органи, тяло, което е тленно, което има своите физиологически проявления, което се ражда и умира тук на този свят. На него не му минава през ума, че има нещо друго и с това приключва неговият кръговрат на мисленето. Той на няколко пъти – сега не мога да го цитирам, не съм в състояние, но оспори за друг живот, оспори за Бога. Когато каза за другото схващане, спомена за православните и за протестантите – спомняте си, влагайки в това една интонация, показваща ирония и пренебрежение. За него това не е първенстващото, това не е основното, това не е фундаменталното. Ние с господин Корнезов, а надявам се с много малко хора от залата, имаме фундаментално противоположни житейски философски, религиозни възгледи, виждания и позиции. Така че ние никога няма да се съгласим един с друг и да се разберем. Ако от БСП бяха в залата тук, нямаше да бъде така. Например с госпожа Мая Манолова, която има различни, сигурен съм, възгледи от тези на господин Корнезов, или с господин Радославов – съжалявам, че го няма в залата, той няма да бъде на Вашите възгледи, господин Корнезов. Разбира се, не е редно да говоря от тяхно име, но за мен това е така. Защото ми е ясно поне по някои външни признаци какво мислят и как разсъждават те. Тук много пъти се говори за правото на избор и от господин Корнезов, и от изказалите се. Да, правото на избор е много важно. В православната вяра то е основно право, което Господ е дал на човека – човек да има правото на избор, но за някои неща, които не противоречат на Божиите заповеди, на Десетте Божии заповеди. Става въпрос за избор за това как да живееш, с кого да бъдеш, с какво да се храниш, къде да бъдеш. Това са неща от един битов и чисто текущ порядък на живота. Разбира се, и в морален смисъл. Но, според Божиите заповеди на човек му е отнето правото да избира дали ще дойде на земята, дали ще се роди – това са божии неща, това е според божията промисъл, и кога ще си иде. Така че това са за мен нещата в този порядък. Не е въпросът дали човек ще бъде полезен за себе си, за да решава дали да живее, или да сложи край на живота си, дали ще бъде полезен на обществото. Това са мисли от едни човеконенавистни теории и практики, които са не по-малко атеистични и не по-малко богоборчески, на които сме свидетели през тези две хиляди години, за които говоря. Особено за нас те са близки и можем да разсъждаваме за тях в този план, през който всичко се е случвало през миналия век. Знаем, че генетиката – науката за чистотата на расата на хората, възникнала в началото на 20-те години в Съединените щати, подпомагана от видни банкери и до днес, после получила във фашистка Германия едни абсолютно човеконенавистни измерения, също излиза с един призив за полезност на обществото, на себе си. Така че не смесвайте тези понятия и нека да не се произнасяме от наше име. Това са неща само в божиите ръце и никой от нас освен Господ не може да борави и да действа с тях. Тук до този момент – аз се надявам да зная кой от записалите се ще ме подкрепи, се говори, че проблемът бил правен, етичен, философски и какъв ли още не. Но малко се говори, че проблемът преди всичко е религиозен, той е каноничен. Въпросът е преди всичко въпрос не на морал дори само, просто морал, а въпрос на това какво ни повелява Светото писание, какво ни казва Господ в тази връзка. Смешно беше тук да се говори за комисия от пет души. Това е конщунствено и ужасно! Такива неща, такива словоблудства, оплитане на мисли и конструкции могат да се правят от бездушен човек за мен. Аз потръпвах, когато слушах за комисията от пет души, за която едва ли не започна спор и дебат колко юристи, колко лекари, че психолози, още по-ужасяващо за съдопроизводство едва ли не, административна част на въпроса, обжалване едва ли не пред съд – кой ще бъде административен или върховен. Това просто е много ужасно – изобщо да се мисли по този въпрос, да се разсъждава в този ред, когато се отнася, когато се говори за откровено убийство. Тук господин Корнезов зададе въпрос има ли живот освен тук. Има живот, има живот след смъртта. Разбира се, че има живот! Да се отрече това и да се каже противното, означава атеизъм - този атеизъм, за който говоря. Този атеизъм е войнстващ, защото е в основата на атеизма – да се отрече това, което следва. Иначе не бихме били християни. Аз не говоря за други вери, за други религии. Мен те не ме интересуват. Аз няма да се позова нито на будизъм, нито на мюсюлманство, нито на брамизъм, нито на която и да е друга религия. Някой, ако желае, може да го направи – аз не му оспорвам да разсъждава от тази гледна точка. Аз разсъждавам дори не изобщо като християнин, а преди всичко като православен християнин. Тук започнаха да се дават произволно примери за страните, в които евтаназията била разрешена. Даже се стигна дотам да се спори, че в еди-коя си страна била разрешена евтаназията, или не била разрешена. На мен ми омръзна през тези 20 години да ми дават примери все с други страни и ние да се равняваме по тях. И аз съм го правил, разбира се. И сега пак ми е на езика да го направя – да вляза в този ред на мисли. Няма православна страна, в която това да е направено и да е факт, да се коментира и разисква. В заключение ще кажа, че в края на краищата сатаната има много проявления. Много често той се показва и осъществява целите си чрез благовидни намерения, и то чрез хора, които не са му подвластни. Той се вселява и работи. Това се наблюдава особено в днешния, в съвременния свят – многобройни негови проявления, правят се непрекъснато опити за пробиви. Преди две години и половина тук, в тази зала, се прояви опит за такъв пробив с признаването на фактическото съжителстване. Тогава на ръба беше да се признае откровено и да се направи опит да се премери температурата на обществото – спомняте си, които сте били в тази зала – с еднополовите бракове. Сега се прави и този опит също за пробив в консервативното традиционно християнско мислене и здравомислие на българския народ. Господин Корнезов може би не го и осъзнава. Сами по себе си тези опити са особено фатални, защото разклащат вярата. Те създават съмнение. Тук в един момент видях от БСП ръкопляскания по отношение на господин Корнезов.

Моля за удължаване на времето.

Може някой и да гласува в подкрепа на господин Корнезов, понеже го уважава или му е добър приятел, без да съзнава тази чисто християнска и дълбоко религиозна страна на нещата. Така че на такива опити трябва да се дава своевременно отпор и да се реагира много рязко. Господин Корнезов сам започна с един благ глас, общо взето с тон на мъченичество – не самият той, на съжаление. После започна да става войнстващ. Аз наблюдавах и усетих железни нотки в гласа му. Те са това, за което говоря. В крайна сметка има неща и над него, които той не съзнава. Оттам дойдоха тези железни нотки. Тук има някои, които са вътре в нещата, добри православни християни, които ме разбират добре. Господин Тошев, мисля, че ме разбирате, като казах откъде дойдоха тези железни нотки. Тук се говори за безнадеждността на случаи, на казуси. Няма безнадеждни случаи, има медицински казуси. Лекарите го знаят – че стават фантастични обрати. Те не са фантастични. Казвам го нарочно, за да предизвикам вашето внимание. Това са чудеса. Винаги са ставали чудеса, те стават и днес. Много чудеса стават около нас. В нашия атеистичен свят, където сатаната непрекъснато работи ежеминутно, ежечасно и ежедневно, те не се забелязват. Така че никой не може да ни лиши тези чудеса да се случват, да стават. Накрая ще завърша с една позиция, на която мога да се позова спокойно и която също ме ръководи. Това е позицията на Светия Синод на Българската православна църква, която е ясна, категорична и безспорна. Ние все по-често трябва да се вслушваме в нея, особено по такива фундаментални въпроси. Защото, както казах, това е християнски, религиозен въпрос, а няма по-меродавна институция от тази. Светият Синод бащински ни напъти, както това всъщност малко рядко го прави. Последния път изигра решително значение, за да не се допусне оформянето на фактическите съжителствания и, разбира се, още по-страшното, което тогава се готвеше за следващ пробив – еднополовите бракове. Защото това ще следва, предупреждавам ви.

Какво общо имат тук браковете?

Аз казах каква връзка има – това са опитите за премерване на температурата на обществото – опитите за дестабилизация и за прокарване на подобни антихристиянски богоборчески и човеконенавистни идеи като тази. Така че аз ще завърша с думите, че за мен в тази зала не може да съществува по-прост избор за намиране на вярното копче от трите, освен да гласувам против този закон. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председателю. Господин Шопов, внимателно слушах Вашето изказване и ми направи впечатление, че Вие лично се познавате със сатаната. Аз не се познавам. А Вие откъде се познавате и знаете как мисли? Второ, започнахте с Десетте божи заповеди и шестата: „Не убивай.” Там има и други: „Не прелюбодействай.” Но те не са от Христа, те са преди Христа. Говорите „атеист”, „марксист-ленинец” и не знам си какви още етикети лепвате навсякъде. Аз ви цитирах тук как стои въпросът с евтаназията в 10 държави. Разбира се, в тези 10 държави има разлика в регламентацията. И то, господин Шопов, ако не Ви е известно, това е едно изследване, извършено под ръководството на проф. Цанка Цанкова – конституционен съдия, проф. Димитър Токушев – конституционен съдия, и проф. Екатерина Трендафилова с още 10 сътрудници, Трендафилова сега е съдия в Римския наказателен съд, как стои този проблем юридически и законодателно във всяка една от тези държави, за които цитирах, включително и в щата Орегон, където евтаназията е приета чрез референдум, господин Шопов. Референдум! И там ли са атеисти и комунисти, и ленинци? (Оживление.) Когато говорите неща, първо малко почетете и тогава ги говорете.

Господин Корнезов, във всеки от нас има част и от сатаната. И това са бесовете. (Смях.) Това е всичко, с което всеки един от нас трябва да се бори. А дали се борим, или не се борим и доколко успешно, това е друг въпрос. Кой се познава и кой не се познава, не зная някой да се познава, но това е сложен религиозен и християнски въпрос. Колкото до това кой е донесъл Божиите заповеди, Вие не ме слушахте внимателно и явно, като не сте в християнската догматика, не сте наясно с това тънко съотношение, което трябваше да си направите, като извлечете от думите ми онова, което исках да кажа, че Иисус Христос дойде на земята и донесе нов закон. А за Божиите заповеди не съм говорил, че той ги е донесъл. Забележете това и го имайте предвид. Уточнявам да знаете, че Божиите заповеди са от преди това – от Кивота. Да не продължаваме в тази връзка. Колкото до авторитетите, които Вие цитирахте, да, всички тези имена и юристи са ми преподавали. Да, какво сте направили? – Възложили сте им задача или сте поискали от тях една кратка справка на законодателството. Нищо повече не сте направили. И това, че в щата Орегон имало такова нещо, аз Ви казах преди малко, че не е за мен критерият, че трябва да го има и тук, че евтаназия трябва да има и в България. И кой управлява там и кой не – това е друг въпрос. И доколко там има нехристови хора е също друг въпрос. И доколкото са успели там, това е също друг въпрос. Така че не давайте този пример, който е най-малкото показателен. И не се дразнете, аз Ви съветвам да се държите по-примирено, с по-малко емоции. Този въпрос тук е и на съвест и аз Ви съветвам да бъдете по-смирен.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като чухме различни позиции, ще започна своето изказване по малко по-различен начин. Именно тук днес ни се предоставя на вниманието един законопроект, който ни кара да се замислим върху исконните неща в живота. Бих казал, че проф. Корнезов отправи едно предизвикателство с този законопроект. Бързам веднага да кажа своето мнение на нетърпеливите – аз не бих могъл да подкрепя този законопроект. Но в никакъв случай този законопроект не бива да отминава от тази зала, без да бъде подложен на един дълбок дебат и размисъл. Етиката, религията, хуманизмът и не на последно място медицината със своите представители лекарите, всички са обвързани в този законопроект. Дали нашето общество е достигнало нивото да дебатира тази тема? Оставям това на всички присъстващи тук. Аз съм виждал смъртта, виждал съм и живота и мога да кажа, че когато говорим днес по този законопроект, трябва да кажем, че когато човек достигне до мисълта за изход от заболяване, ако щете формулирано „неизлечимо болен”, тази диагноза често се поставя на онкологично болни, и тук не бих искал да правя като преждеговорившия д-р Шарков – дали ще говорим за кожни заболявания, псориазис, или ще говорим за психиатрични диагнози – не, ние тук трябва да поставим по-общо въпроса – неизлечимо болен, но винаги животът, шансът, надеждата е крепяла човека, на който е поставена диагнозата неизлечимо болен. Тук бих искал да кажа, че се намесват доста понятия, когато болката вземе връх. Не зная колко от присъстващите са изпитали това на гърба си, но много често пъти изходът, казват, е един. Но аз ще ви кажа друго, че с напредването на медицината се търси друго. Съвременната медицина трябва да бъде такава, че да може да обезболи, да даде нужния комфорт на пациента. Мисля, че в това отношение медицината е направила доста големи крачки, защото болката и отчаянието водят до мисълта за такъв изход. А кой от нас тук в тази зала не е преживял моменти, в които е стискал зъби и е казвал, като се е обръщал към Бога: „Боже, помогни ми да преодолея това изпитание!” Може би именно този дебат тук по законопроекта на проф. Корнезов ще ни направи по-мъдри и ще ни накара да се замислим върху много неща, които с лека ръка тук решаваме. И може би изпитанието, на което го е подложил животът, е накарало проф. Корнезов да отправи това предизвикателство към парламента и към всички онези, които днес, малко или много, може би се отегчават от тази изключително важна тема. Аз бих искал да кажа и още нещо – господин Корнезов поставя един много сериозен въпрос за хората в бели престилки, лекарите и особено тези, които работят в реанимация. Тук юридическите доводи бяха железни за това, че комисия в 5-членен състав ще взема решението, процедурата беше обяснена и всичко беше юридически издържано, с добри мотиви, с добри доказателства, но аз си задавам въпроса: кой лекар би могъл да извърши активната или пасивна манипулация? Пак казвам, че тук има и колеги реаниматори, а в Хартата на правата на пациента е посочено, че пациентът има право да се откаже от реанимационни действия, ерго това също е една форма на избор. Кой лекар би изключил всички апарати и би дал тази възможност на пациента? Или, ако трябва да бъде активна, да впръска даден медикамент, включително дори и (малко ще изпадна в подробности) ако той, примерно, засили кислорода, а има и други форми. Как този лекар ще се прибере в дома си, как ще заспи, питам аз. Това е друга форма на морално-етична тема, която този законопроект поставя на нашето внимание. Става въпрос за хората, които ще извършат това. Те трябва да продължат да живеят, да помагат на други пациенти, които имат нужда от професионализма им. Тук, в този законопроект, възниква и точно този проблем. С една дума – законопроектът е доста сложен и доста провокиращ, бих казал аз. Провокиращ е и от друга гледна точка. Мисля, че що се отнася до религиозната гледна точка, тук беше разгърната темата за религията. Но не бива в никакъв случай да се бърка този законопроект с темата за трансплантация. Когато говорим за неизлечимо болни, в никакъв случай не бива да се объркват трансплантологията, трансплантациите с тази тема. Защото, пак казвам, в повечето случаи хората с такава диагноза имат увредени органи и затова има диагноза „Полиорганна недостатъчност”, тоест органите отказват да работят. Точно при такъв случай говорим и за неизлечимо състояние. Уважаеми колеги, бих могъл много да говоря по този законопроект, но аз се обръщам към вас – ако ние днес гласуваме този законопроект, ние ще отнемем надеждата, ние ще отнемем възможността на това един човек да вярва в своето излекуване или както беше казал един велик автор за бялата лястовица – да загубим надеждата за това, че ние можем да бъдем излекувани. Ако ние имахме такъв законопроект в нашата държава, може би всичко щеше да става много по-лесно – на конвейер. Защо тогава трябва да се развива медицината? Защо трябва да се развива реанимацията и защо трябва да имаме кардиохирургия и всички онези съвременни методи на изследване? А те съществуват заради една-единствена мисъл – да се продължи животът, толкова колкото Господ е заложил във всеки един от нас. С това завършвам и казвам: да, този законопроект според мен изигра своята роля, предизвика дебат и може би всеки един от нас ще отнесе в мислите си именно това противопоставяне със законопроекта, който беше представен от господин Корнезов. Аз ще благодаря на господин Корнезов, защото ни изнесе един добър урок. Така завършвам: моите уважения към професора и към юридическата блестящо оправдана и аргументирана част, но не бих могъл да подкрепя този законопроект. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми д-р Иванов, с цялото ми уважение Ви благодаря за добрите думи. Разбирам, че един лекар не може да гласува за евтаназията публично. Напълно го съзнавам, но ако мога да допълня под формата на реплика – Вие познавате д-р Исаев, включително и неговата монография за евтаназията. Аз я показах. Той беше в Здравната комисия. И за да не бъда голословен, ще цитирам това, което той каза: „ДОЦ. ИСАЕВ: Студентите като млади хора учат етика и отхвърлят евтаназията. (Става дума за студентите по медицина.) При сестрите и лекарите обаче процентът на хората, които приемат евтаназията като допустима, е много голям.

Какво означава много голям?

Някъде около 64%.” Той го казва това и в публичното пространство. И по-надолу: „Има лекари, които твърдят, че биха извършили евтаназия.” Това го казва специалист – доктор по съдебна медицина. Знам, че не е лесно и това ще бъде доброволно, разбира се, но интересно е, че от тази трибуна на 29 юли 2011 г., значи преди месец, министърът на здравеопазването Стефан Константинов, който по принцип беше против евтаназията, каза следното: „Евтаназията може да бъде в изключителни случаи. Би могла да се осъществява поради много сериозни и основателни причини, наличието на които се установява по безспорен начин, както и при наличието на ясни и законни гаранции за спазване правата на гражданите.” Де факто това, което казва министърът, е за допускане на евтаназията, и е отговор на въпрос на господин Тошев. Гласувайте по съвест! Аз още от началото казах, че не си правя илюзии за закона, но е добре да предизвикаме тази дискусия. Проблемът стои и ще стои вечно. Така или иначе, трябва да му намерим някакво законодателно решение. Благодаря ви, господин председател, и извинявайте, че просрочих времето, определено за изказване.

Аз Ви благодаря за репликата. Професор Корнезов, Вие цитирахте проф. Лисаев, но аз ще кажа, че това изследване е правено на базата на студенти. Тези 60% са от студенти, а не от лекари. Това е много важно да се чуе тук от аудиторията, тъй като, когато започнеш да работиш, когато се срещаш със съдби, когато решаваш съдби, когато близки идват при теб с питащ поглед и отворени очи, не е лесно да вземеш решение. Що се отнася до това, което Вие ми цитирахте, мисля, че да, винаги ще се намерят. Казвате: има лекари, които биха се съгласили. Възможно е, но давайки правна рамка на евтаназията, ние някак даваме знак на обществото, пак казвам, преди нравствено-етичните и религиозните норми. Ако щете и народопсихологията да го е наложила, мисля, че все още не сме се издигнали на онова равнище, на онова ниво, където съвестта, където професионализмът да бъдат водещи, проф. Корнезов. Затова ще кажа, че с този законопроект Вие поставихте на една изключително сериозна дискусия именно евтаназията като форма и начин на прекратяване на болките и мъките. Аз се надявам, че медицината ще върви все по-напред и тези болки и мъки с постиженията на фармацията и на всички останали науки, съпътстващи медицината, ще отдалечат този момент във всички общества. Вие цитирахте десет страни, включително Съединените щати, Индия. Искам да кажа, че може би все още обществото ни не е узряло за това. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Искам да започна с това, че аз ще гласувам против този законопроект. Ще гласувам против не по нареждане на парламентарната група, не по партиен признак, не по някакви други съображения, а ще гласувам, защото съм убеден, че аргументите против евтаназията са по-силни, по-състоятелни от аргументите, поне на този етап, в подкрепа на евтаназията. Искам да започна своето изказване със следните думи: „Няма да се отказвам от лечение даже и тогава, когато не е останала никаква надежда за успех, и няма да прекъсна живота на болния, дори и да съм помолен да извърша това. Аз няма да дам никому исканото от мен смъртоносно средство и няма да посоча пътя за осъществяване на подобен замисъл.” Това са цитати от Хипократовата клетва. Всеки един, който в България е завършил медицина, е положил тази клетва и Вие съвсем основателно не очаквате от лекарите в Народното събрание в Република България, и където и да са, да подкрепят идеята за евтаназия. Аз знам това проучване на доц. Петко Лисаев, което Вие цитирахте преди малко, но съм убеден, че ако това изследване е извършено в малко по-голяма аудитория, по-голям кръг, резултатите ще бъдат съвършено различни, нищо че и тези резултати също говорят в някаква посока. От друга страна, Конституцията на Република България и редица международни актове дефинират правото на живот като дори бих казал надконституционно право, изключително право, като най-важното субективно право, което трябва да бъде защитено от закона, но като субективно право, което принадлежи на конкретната личност. И оттук може би тръгват аргументите в подкрепа на евтаназията. Вносителят в лицето на проф. Корнезов казва, че всеки човек има право на достоен завършек на живота. Човекът като съзнателно същество трябва да има право на избор между живота и смъртта, особено когато е неизлечимо болен и страданията му са непосилни, и тук започват спорните аргументи в подкрепа на евтаназията. Какво означава неизлечимо болен? Преди малко в своето изказване д-р Шарков и по време на дискусията в Комисията по здравеопазването беше казано, че например психично болните са неизлечимо болни; например болните от таласемия са неизлечимо болни; например болните с прекъсване по някакъв начин на гръбначния мозък, особено на по-ниските нива, са неизлечимо болни поне на този етап, но ако има коректно поведение, ако има коректно отношение на обществото, ако има достатъчно коректно терапевтично лечебно повлияване, тези хора биха могли да се радват, и се радват, на достоен живот. Никъде в света тези хора не желаят да бъдат евтаназирани. Но тук големият въпрос е друг, не е този, който поставям от медицинска гледна точка. Проблемът не е нито медицински, нито само медицински, нито само проблем на наказателното право, нито само религиозен проблем. Тогава какъв проблем е?! Според мен това е проблем на обществото, проблем на социума. Той ще бъде винаги такъв проблем, докато нагласите в обществото не се обърнат, предимно в България говоря в момента, в полза на страната на евтаназията. На този етап категорично заявявам, поне моето усещане е такова, че нагласите са съвършено различни. На този етап те са против евтаназията. Смея да твърдя, че мога да говоря достатъчно компетентно по тази тема, защото моята клинична специалност е позиционирана в рамките на тези три минути и половина, в които човешкият организъм, мозъчните клетки могат да издържат без кислород, без циркулация, без дишане и без кръвообращение. Но моята клинична специалност е въоръжена с постиженията на науката и на съвременното общество, които дават възможност тези функции да бъдат възстановени. Тоест с други думи, ако, не дай си Боже, някога присъствам на такъв акт и съм въоръжен с този инструментариум, аз мога да помогна този човек да не си отиде от този свят. Затова, господин Корнезов, Вие правилно посочвате, че лекарите в Народното събрание са тези, които ще гласуват против този законопроект. На следващо място, искам да оспоря някои от тезите, които застъпвате във Вашия законопроект. По отношение на Закона за здравето – да, в чл. 90 е казано, че в България е разрешена пасивната евтаназия. Но има един друг защитен текст веднага след този, който казва, че когато са застрашени здравето и животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да разпореди стартирането на животоспасяващи мероприятия. Това е текст също в Закона за здравето. Затова в България категорично не е разрешена евтаназията, дори и пасивната, господин Корнезов. На следващо място, за донорството. Във Вашия законопроект Вие твърдите, че неизличимо болният, който се съгласява да бъде евтанизиран, или неговите близки дават разрешение за това и след като се премине цялостната процедура, може да бъде донор. Съгласно действащото българско законодателство донорът е жив организъм, включително и този с мозъчна смърт. Този, който е с мозъчна смърт, може да бъде донор. Ако неизличимо болният е евтанизиран, той не притежава характеристиките на живия донор. Той няма циркулация, тоест няма кръвообращение, няма дишане, тоест неговите функции са прекратени. Така че след три минути и половина, ако тези функции не бъдат адекватно поддържани, той не може да бъде донор. Но това е по-тясната медицинска трактовка на този проблем, която, пак повтарям, не е единствено важна по този въпрос. На следващо място, тук беше казано, че след като човекът е изпаднал в ситуация, в която сам не може да взема решение, то кой е другият човек или близки, които могат да вземат решение вместо него, след като предварително той не е заявил такава позиция?! Най-малкото този въпрос не е безспорен. При всички положения има аргументи „за” и „против”. Не виждам д-р Шарков, но той каза „Палачът не може да бъде лекар”. Хубаво. Може да бъде друг, но аз не съм съгласен да бъде и друг. Той не е съгласен с евтаназията, той не е съгласен лекарят да бъде палачът. Това означава ли, че е съгласен с евтаназията, ако палачът е друг?! Аз не съм съгласен нито в единия, нито в другия вариант. Последното, което искам да кажа, е, че тази дискусия не може да бъде в бяло и в черно. Тази дискусия не може да бъде единствено и само в подкрепа или само против евтаназията. Достатъчно убедителни са аргументите и в едната, и в другата посока. Вие казвате: „Обществото в България има право да дискутира тази тема.” Ако щете, както е в другите страни, нека кандидат-президентите в България да дискутират тази тема. Тя е вечна тема. Ще продължи да бъде актуална и през следващите 30-40-50 и повече години в България. Искам да подчертая още веднъж – достойнството на този законопроект е, че Вие искате човек да има право на избор. Какъв ще бъде този избор – това е друга тема. Вие подлагате на дискусия тази тема. Имате конституционното право, имате моралното право, имате и правото като виден юрист да предизвикате обществена дискусия. Признавам, че успяхте да го направите. Още веднъж, преди да завърша казвам: нямам достатъчно сериозни аргументи, с които да подкрепя този законопроект. Ще гласувам против него.

Благодаря, господин председателю. Доктор Адемов, благодаря Ви за изказването. Аз внимателно слушах и Вашето мнение в комисията. То е добронамерено. Разбирам Ви. Ще се спра на някои юридически аргументи. И тогава се позовах на чл. 28 от Конституцията, където се казва „Всеки има право на живот”. Всеки има право на живот, но не задължение. Това е естествено право на живот. Може да дойде такъв момент, когато не желаеш това. То не е задължение. Така че не може да се позоваваме на чл. 28. И още нещо, д-р Адемов. Това „Всеки има право на живот” го има във всяка Конституция. Не сме го измислили ние. Има го включително и в конституциите, където евтаназията е допустима. Не можем да се позоваваме на международни актове и на съответни конституции. Вие се позовавахте на чл. 91 от Закона за здравето. Сега също активната и принудителната евтаназия е допустима, само че пасивна. Ето какво пише в чл. 90: „Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител (когато пациентът е дете) може да даде съгласие за пасивната…” Вие казвате „Главният лекар може да направи еди-какво си”. Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказана само в предвидените в закона случаи. Къде? Има ли такива случаи в България? Няма. Вие сте спасявали човешки животи. Доколкото знам, специалността Ви е такава. Давали сте упойки, били сте между живота и смъртта. Гласувайте за живота! Благодаря.

Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители! Господин Корнезов, да, така пише в Конституцията, но Вие поставяте изключително сериозния въпрос за избор между съкровеното човешко право на живот и правото да се разпоредиш с този живот. За мен този избор е изключително труден – да избереш между правото на живот и между правото на избор как субективно да се разпоредиш с този живот. Не разбирам от философия. Това вероятно е част от други философски измерения. За мен този избор между правото на живот и между правото да се разпоредиш с този живот е изключително труден. А субективното право да го направиш – това е тънкият момент в цялата тази история. И нещо друго. Един мой колега казваше „смъртта е част от живота. Какво да направим, като е лошата част от живота?!” Вие да не би да искате да приравните живота с прехода към смъртта, да опосредствате прехода към смъртта и да го направите по-привлекателен, или... не знам каква дума да използвам. Последното, с което искам да завърша своята дуплика: господин професоре, казано е в чл. 90, но Вие прочетохте и другия член – ако например близките и болният са решили да откажат лечението или съответните реанимационни мероприятия, директорът на лечебното заведение е задължен да накара съответните специалисти да помогнат за възстановяването на жизнените функции. Тоест единият текст се „бие” с другия текст, което означава, че пасивната евтаназия, записана в чл. 90, се отрича в следващите членове. Това исках да кажа преди малко.

Благодаря, господин председателю. Уважаеми народни представители, през 2004 г. ние дебатирахме въпроса за евтаназията. Тогава този въпрос беше поставен от госпожа Манева, на която аз се противопоставих изключително категорично. Тогава тя спечели подкрепа на своето предложение от четири гласа. Надяваме се днес господин Корнезов да спечели по-малко от нея. Разбира се, че не можем да подкрепим Закона за евтаназията. Това е предложение да бъдат умъртвявани хора. Дали по тяхно искане – това е друг въпрос, но да бъдат умъртвявани хора! В Наказателния кодекс умъртвяването се нарича убийство. Член 127 от Наказателния кодекс казва: „Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.” Следователно подпомагане на самоубийството също е криминално деяние, както и самото убийство. Това са текстове от Наказателния кодекс и той трябва да се прилага във всеки случай, когато някой се опитва да умъртвява пациент независимо дали това е по негово желание, или не. Това е Наказателният кодекс! Тук не съм съгласен с господин Корнезов, който твърди, че с предложението за евтаназия няма проблем в Наказателния кодекс. Аз съм син на лекари, израснал съм между лекари и съм напълно убеден, че лекарите са винаги на страната на живота. Те не могат да застанат от страната на смъртта. Никога! Ако те застанат от другата страна, губят качеството си на лекари. Тук бяха цитирани някои текстове от Хипократовата клетва. Аз също бих искал да се позова на два текста от нея: „Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща. Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо”. Активната евтаназия е даване на отрова на пациента, за да може той да почине. Това категорично противоречи на Хипократовата клетва и следователно който лекар прилага евтаназията, той не може да бъде повече лекар, не може да бъде наричан лекар, защото е нарушил клетвата, когато е давал, завършвайки медицина. Тук спорихме дали правото на живот може да бъде интерпретирано в обратния смисъл – като право на смърт. Европейският съд по правата на човека имаше случаи по този въпрос. Имаше делото „Прити срещу Обединеното кралство”, в което категорично заяви, че правото на живот, гарантирано в чл. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека, не може да се интерпретира като право на смърт. Следователно не може да се вменява на държавата задължението да осигурява смърт. Тя може да се бори само за живота. Имаше втори опит в Европейския съд – това е делото на „Хаас срещу Швейцария”, в което Европейският съд заяви, че евтаназията не може да бъде интерпретирана в съответствие с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека за право на лична автономия и право на защита на личния живот. Това не може да бъде интерпретирано и по този начин. Третото дело в момента не е завършило – това е делото на „Кох срещу Германия”. То е само допуснато за разглеждане, тъй като това е една тема, по която Европейският съд се произнася и винаги неговите дела по такива казуси са много важни. Защо обаче господин Кох съди Германия? Защото в Германия няма евтаназия, но не винаги е било така. В Германия е имало евтаназия по време на Хитлер от 1939 до 1941 г. Съгласно една справка на Съвета на Европа, едно двутомно издание, което имам, тогава са били евтаназирани 100 хиляди болни хора и около 75 хиляди възрастни хора. През 1941 г. в националсоциалистическа Германия под натиска на общественото мнение тази практика е била прекратена – на евтаназията. Когато обаче ние почитаме жертвите на националсоциалистическите и комунистически режими на 25 август всяка година съгласно решение, което през 2009 г. аз внесох в Народното събрание, тогава ние трябва да почитаме и тези жертви на националсоциалистическия режим, които са били обект на евтаназия по времето на Хитлер. В момента в света има едно дружество, което се казва „Право на смърт”, което има около 500 хиляди члена, от които 60 хиляди в Швейцария и 25 хиляди във Франция. В България не зная дали има и колко са. Те се борят да се създаде такова право на смърт. Както вече ви казах, Европейският съд обаче заяви, че правото на живот не може да бъде интерпретирано като право на смърт. Всеки, който се самоубива, в крайна сметка той може да се самоубие, но не можем да искаме някой друг да го умъртви, защото другият вече ще носи на съвестта си това действие. Накрая в мотивите си господин Корнезов издига като свое знаме д-р Смърт (д-р Кеворкян), който беше в затвора, защото беше извършвал многобройни евтаназии.

Само една.

Заради една евтаназия 8 г. е лежал в затвора. (Реплика от народния представител Христо Бисеров.) Заради това е, иначе за какво? Вярно е, че по времето на историята на БСП, БКП и Работническата партия имаше възможност тази партия да бъде дефинирана като „Партия на смъртта”, защото извършваше атентати, при които убиваха много хора. През комунистическия режим бяха убити десетки хиляди хора, стотици хиляди бяха репресирани и изпратени в лагери и така нататък. Но да издигнеш на своето знаме днес, след всичките промени, след падането на Тодор Живков и така нататък, да се издигне „Доктор Смърт”, това е нещо, което не съм вярвал, че някога ще видя с очите си да се случи. В крайна сметка ние тук всички сме се обединили около това, че медицината защитава живота и до последния възможен момент трябва да защитаваме това; всяка възможност трябва да бъде използвана, за да може да бъде спасен пациентът докрай. Въпросният кореспондент на господин Корнезов, който му е писал, аз лично също го познавам, както и д-р Шарков, беше много зле преди 2 г., с метастази в белия дроб, които сега няма. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Да, така е! Идете да го видите. Пише книги, издава статии, пише писма на господин Корнезов. Човек трябва да се бори докрай за своя живот и лекарите да се борят до край за живота на своя пациент. Не можем да ги накараме да застанем от страната на смъртта. Ние стоим от страната на живота. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателю. Господин Тошев, и сега започнахте с някакви юридически аргументи от гледна точка на наказателното право. И когато представях законопроекта, Ви казах поне да не се занимавате с тази материя. (Реплика от ГЕРБ). Да, в момента е така, защото има чл. 97 от Закона за здравето, където евтаназията е забранена. Ако обаче законът се приеме, деянието става непротивоправно и следователно не може да бъде престъпление. Нито по чл. 115, 116 или 127 и колкото ги изброихте. Второ, Вие превратно цитирахте две решения на Съда по правата на човека в Страсбург. Няма такова нещо! Евтаназията е позната включително и на държави – членки на Европейския съюз. Понеже все казвате: „Ама няма в Италия”. Ще Ви кажа, че не само в Италия е разрешено, италианският Конституционен съд легализира в своята практика евтаназията при дадени условия. Първо, безнадеждно болни пациенти; второ – пациенти, които ясно са изразили решението си. Мога да ви цитирам още няколко решения на други конституционни съдилища в Европа, които също легализират евтаназията. Сега тук да говорите за Хитлер, за някакъв комунистически режим... Вижте, не политизирайте въпроса, имайте поне достойно отношение към този проблем. Не сте съгласни – добре! Какво намествате тук Хитлер, при Хитлер е нямало евтаназия. Там искаш, щеш-не щеш, хайде...! Така че евтаназията е доброволно, а не принудително, който желае може да направи това. Благодаря.

Господин Корнезов, евтаназията е умъртвяване на пациент, както вече Ви казах. Спорът, който водим, е дали това нещо може да се изведе от правото на живот. Аз Ви казах, че не може да се изведе и това е решението на Европейския съд – нито от правото на автономия на личността на личен живот, нито от правото на живот, което е върховното човешко право. Не се извежда от правото на живот – това е умъртвяване на един човек – това е евтаназията, по един или по друг начин или подпомагане на самоубийство. Вие не можете да твърдите, че съм казал нещо некоректно, защото Европейският съд е направил точно това. (Реплика от народния представител Любен Корнезов) Разбирам! Доколкото тук се казваше, че обществото не е достигнало до това ниво, че вероизповеданията са против и прочие. Радвам се, че обществото не е паднало до там, за да приеме евтаназията.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-72, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители На свое заседание, проведено на 21 юли 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-72, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители. Становището на Висшия съдебен съвет на основание чл. 31 от Закона за съдебната власт, постъпило в Комисията по правни въпроси по този законопроект, е отрицателно. В чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България се определя начинът на конституиране на органа – единадесет от членовете на ВСС се избират от Народното събрание и единадесет – от органите на съдебната власт, а ал. 9 предвижда, че при прекратяване на мандата на изборен член на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата. Нормата е изчерпателна и е видно, че не се упоменава срок, в който следва да бъде избран новият член на ВСС. Предложеният текст е опит за дописване на Конституцията на Република България. Избраният подход за коригиране на възникналата ситуация е неправилен и рискован. Неизпълнението на нормативно уредените задължения на Народното събрание не може да бъде предпоставка и мотив за изменение на действащите норми. Подобно решение би представлявало прецедент, който ще създаде нестабилност и опасност за правовия ред и законността в държавата. Не бива да се пренебрегва конституционният принцип за разделение на властите, чийто смисъл се изразява във формиране на гаранции за оптимално функциониране на върховната държавна власт. Липсата на политическа воля на Народното събрание да избере нови членове на мястото на напусналите вече такива и евентуално последвали нормативни изменения вследствие на това представлява по своето същество пряко нарушение на независимостта на съдебната власт чрез използването на опосредени механизми за нейното моделиране. Крайният резултат от тази инициатива може да се изрази във възпрепятстване и дори блокиране работата на ВСС, а оттам и на цялата съдебна система. В глобален мащаб това ще рефлектира върху основната функция на съдебната власт, а именно да защитава правата и законните интереси на гражданите на Република България. Тълкуването на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСВ е неправилно. Нормата регламентира мнозинството, с което органът може да взема решение, тоест той да осъществява своите функции. В този смисъл тя не е в колизия с Конституцията и с нормата на чл. 130, ал. 1, уреждаща броя на членовете на ВСС. В законопроекта не е уредено какво се случва в хипотези след изтичането на двата месеца, предвидени в чл. 29а, ал. 2. Така формулирана, нормата е неясна и непълна, последица от което ще бъде липсата на стабилност, каквато се изисква съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове. След проведената дискусия и обсъждане, с 14 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-72, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Конституцията на Република България в чл. 130, ал. 1 постановява, че Висшият съдебен съвет се състои от 25 члена. Алинея 3 определя и начина за конституиране на Висшия съдебен съвет. Единадесет от неговите членове се избират от Народното събрание и 11 от органите на съдебната власт. Това е императивна норма, аналогична на тази, според която Народното събрание се състои от 240 народни представители, избрани от народа, и има същата правна сила. Едва ли някой би допуснал парламентът да се състои от 200 или 230 депутати при конституционно определени 240, а има и достатъчно конституционни и законови текстове, които го гарантират. Конституционното уреждане на състава и формирането на Висшия съдебен съвет бе фактически нарушено година и половина. Това положение, уважаеми господа, е недопустимо по следните съображения. Първо, то е пряко нарушение на Конституцията. Второ, по силата на горното поставя под въпрос легитимността на решенията на Висшия съдебен съвет, откакто той е в непълен състав. Трето, демонстрира неглежиращо отношение към съдебната власт и съответно е индикатор за нейната неравнопоставеност по отношение на законодателната и изпълнителната. Четвърто, доказва упреците, които се отправят към българската съдебна система от европейските ни партньори. Вносителите на законопроекта не коментират тук политически съображения, които най-вероятно са в основата на непопълването на Висшия съдебен съвет в парламента, нито очевидната обструкция, която съдебната система прави напоследък на висшия си административен орган чрез бламирането на избора на членове от съдебната квота, каквито и да се причините за последното. Като законодатели обаче считаме, че има сериозни празнини в закона, поради които той не осигурява гаранциите за прилагането на конституционната норма, а именно цитираната ситуация намира може би правно основание в § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за съдебната власт, който текст обаче страда от поне два порока. Първо, той постановява, че новият Висш съдебен съвет се смята за конституиран, което трябва да се разбира пълноправен, при 17 члена, а това видоизменя конституционната норма. Второ, не е еднозначно ясно дали той е преходна разпоредба, тоест се отнася само до първия Висш съдебен съвет след датата на приемане на Закона за съдебната власт, или е заключителна разпоредба, тоест следва да се прилага към всеки нов състав на Висшия съдебен съвет. Успоредно с това в Закона за съдебната власт няма норма, която да регламентира срокове за попълване на състава на Висшия съдебен съвет, ако някой от членовете му загуби това си качество. За преодоляване на тези недостатъци на закона вносителите предлагат – извежда се в изричен текст, че състав на Висшия съдебен съвет, който по брой не е в съответствие с основния закон, не може да взема решения до попълване на състава му. За да не се блокира работата на Висшия съдебен съвет при отпадане на членове, се дава разумен, но конкретен срок, в който Висшият съдебен съвет да функционира до попълването на състава му. За да не може опцията, предлагана от последната разпоредба, да доведе до прекалено редуциране на действащия състав, се определя долна граница, под която тя да е неприложима. При тези изменения и допълнения Висшият съдебен съвет ще бъде конституционно съобразен, няма да има съмнения в легитимността му и ще бъде ясно коя институция носи отговорността, ако съветът не е в конституционния си състав. Въпросът, уважаеми колеги, е принципен и не би следвало занапред да се допуска пряко нарушение на сега действащата Конституция. Защото Конституцията е основен закон и останалите закони са длъжни да се съобразяват с принципите, заложени в нея. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-64, внесен от Меглена Иванова Плугчиева-Александрова на 21.06.2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-64, внесен от Меглена Иванова Плугчиева-Александрова на 21.06.2011 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика: господин Тотю Младенов – министър, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” и госпожа Елена Кременлиева – директор на дирекция „Социално включване”; от Националния осигурителен институт: госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер, и господин Йосиф Милошев – началник на отдел „Правен”; от Националната агенция за приходите: госпожа Катя Кашъмова – началник на отдел „Осигурителна методология”. Присъстваха и представители на социалните партньори. Законопроектът бе представен от госпожа Меглена Плугчиева-Александрова, която подчерта, че той е резултат от многобройни сигнали и оплаквания, свързани с прилагането на регламента за изплащане на еднократни помощи за отглеждане на деца до навършването на една година от майки-студентки в редовна форма на обучение и отказа на социалните служби да изплащат тези помощи на майки-докторантки. Със законопроекта се предлага в обхвата на еднократните помощи за отглеждане на дете до навършването на една година на детето към майките, студентки в редовна форма на обучение, да се добавят и майките докторантки на редовно обучение. По този начин ще се подпомогнат докторантките при раждането и отглеждането на дете до навършването на една година на детето и ще бъдат стимулирани младите хора да се развиват в научната сфера. Освен това ще се постигне по-висока степен на справедливост чрез изравняване на правата на майките студентки и майките докторантки по отношение на еднократните помощи за отглеждане на дете и ще се преодолее съществуващата дискриминация. При представянето на законопроекта бе подчертано, че общият брой на докторантките на редовно обучение за учебната 2010/2011 г. е 1056 и реализирането на тази мярка не предполага допълнителни средства от държавния бюджет. На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от ресорните министри и социалните партньори. Министерството на финансите не подкрепя законопроекта, предвид евентуалното увеличаване на средствата от държавния бюджет за изплащане на еднократни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година, което произтича от увеличения обхват на лицата, получаващи тази помощ. В своето становище Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта и счита, че не е необходима законодателна промяна предвид Решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд, съгласно което по отношение на социалните права студентите и докторантите имат еднакъв статут. Също така народните представители бяха информирани, че е създадена вътрешноведомствена организация за правилно и единно прилагане на регламента. В подкрепа на това бяха приведени данни, че от началото на годината до 31 май 2011 г. са изплатени еднократни помощи за отглеждане на дете до навършването на една година на 811 майки студентки, от които 11 са майки докторантки. В своето становище Министерството на образованието, младежта и науката акцентира върху еднаквия статут на студентите и докторантите на редовна форма на обучение, като има резерви относно въздействието на мярката върху предвидените средства от държавния бюджет за социални помощи. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България споделя мотивите на вносителя за необходимостта от изравняване на статута на студентите и докторантите на редовна форма на обучение по отношение на социалните им права. Същевременно се подчертава, че следва да се отчитат и възможностите на държавния бюджет. В хода на дискусията по законопроекта представителите на Политическа партия ГЕРБ изразиха становище, че не е необходимо да се променят законовите текстове поради изчерпателната уредба, съществуващите нормативни актове по прилагането й, както и създадената организация в системата на Министерството на труда и социалната политика. Според Синята коалиция промените са продиктувани от частни, изолирани случаи, които не налагат законова санкция. След гласуване с резултати: „за” - 2 гласа, „против” – 12 гласа и „въздържал се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-64, внесен от Меглена Иванова Плугчиева-Александрова на 21.06.2011 г.”

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД относно разглеждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-64, внесен от Меглена Плугчиева на 21.06.2011г. На свое редовно заседание, проведено на 13.07.2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-64, внесен от Меглена Плугчиева на 21.06.2011г. На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, Нина Мутафова – главен експерт в дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика, и Любомир Йосифов – Министерство на образованието, младежта и науката. Законопроектът бе представен от народния представител госпожа Меглена Плугчиева, която разясни мотивите на базата на постъпили жалби от няколко места от млади майки докторанти, които за съжаление не получават еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, какъвто е режимът за студентките – редовно обучение. Основната му цел е създаването на правен механизъм за ясно регламентиране на правата на майките докторанти. Вносителят посочи, че предлаганият законопроект е необходим, тъй като урежда проблеми, свързани с тълкуването на закона и изплащането на еднократна помощ на майки докторанти за отглеждане на дете до една година. По разглеждания законопроект постъпиха становища от Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Министерството на образованието, младежта и науката в своето становище, изразено и лично от министъра, като цяло подкрепя духа и философията на закона, като по този начин ще бъдат стимулирани младите хора да се развиват в научната дейност. Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложения законопроект с аргументите, че има тълкувателно Решение № 5 на Конституционния съд от 29.06.2000 г. по отношение на социалните права на докторантите, които са приравнени към тези на студентите, на което основание има издадено Указание за изплащане на докторантите на еднократната помощ от 2880 лв. Заместник-министър Валентина Симеонова изтъкна и друг аргумент против законодателното предложение с предстоящото разглеждане и приемане на нов Закон за детето през септември 2011 г., част от който ще бъде Законът за семейните помощи за деца. Министерството на финансите също не подкрепя законопроекта с мотив, че разширението на обхвата на майките студенти, получаващи еднократна помощ за отглеждане на дете до навършването на една година ще изисква допълнителен финансов ресурс от държавния бюджет. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България в своето становище изразява мнение в полза на приравняване правата на майките – докторанти към правата на майките студенти, при условие че тази мярка е съобразена с възможностите на държавния бюджет. В дискусията взеха участие народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова, Веселин Методиев, Румен Стоилов, Снежана Дукова, Ивелин Николов и Алиосман Имамов. Проведоха се разисквания относно тълкувателното решение на Конституционния съд относно правата на докторантите майки. Изразено бе мнение, че държавата трябва да насърчава с всички усилия висококвалифицираните млади хора в научната им работа, както и да ги подкрепя в процеса на отглеждане на деца. Опасение бе изразено по повод предложението да бъде изчакан новият Закон за детето, както и обвързването на позицията на Комисията по този законопроект с фискалните аргументи на Министерство на финансите. Констатирана бе грешка в представеното от Министерство на финансите становище, съгласно което е изчислен допълнителен финансов ресурс от 3 млн. 40 хил. лв. за 1056 докторанти жени при размер на помощта 2880 лв., а реално от тях докторантите майки за 2011 г. са 11. Заместник-министър Валентина Симеонова информира народните представители, че ще бъдат предприети мерки за спазване на указанията, издадени от Министерство на труда и социалната политика, във връзка с подадените жалби. След проведено гласуване с резултати: „за” – 7 гласа, „против” – няма и „въздържал се” – 7 гласа, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-64, внесен от Меглена Плугчиева на 21.06.2011 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-64, внесен от народния представител Меглена Плугчиева на 21.06.2011 г. На заседание, проведено на 7 юли 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от народния представител Меглена Плугчиева. На заседанието присъстваха Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, и Нина Мутафова – главен експерт в дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика. Законопроектът беше представен от народния представител Меглена Плугчиева. Със законопроекта се предлага в обхвата на еднократните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година към майките студентки в редовна форма на обучение да се добавят и майките докторантки. След представяне на законопроекта се проведе обсъждане, при което представителите на Министерството на труда и социалната политика изясниха, че и в настоящия момент майките докторантки получават такива еднократни помощи, тъй като техният статут е еднакъв със статута на студентките, поради което не е необходима законодателна промяна. Около това становище се обединиха и членовете на комисията. След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 3 народни представители, „въздържали се” – 13 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 154-01-64, внесен от народния представител Меглена Плугчиева на 21 юни 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще си позволя съвсем накратко да представя мотивите към предложението за Закон за допълнение на Закона за семейните помощи за деца. Може би това е най-краткото допълнение или най-краткият законопроект, който се внася в парламента. Искам да ви помоля въпреки напредналия час на днешното заседание наистина за малко повече внимание и разбиране. Искам да ви обърна внимание, че става дума за иначе приравнения статут на редовните студентки с редовните докторантки във всяко едно друго отношение, с изключение на темата майчинство, и то по отношение на еднократната помощ, която майките-студентки получават за раждане на дете и за отглеждане на това дете до 1-годишна възраст. От тази възможност са лишени майките докторантки. Вероятно става дума просто за един пропуск, за едно бяло петно в нашето законодателство и това създава един сериозен проблем на една голяма група млади хора, млади семейства, млади жени, които са поели сериозния път на научното поприще. Този факт, за съжаление, създава изключителни неудобства на една голяма част и също така не създава стимул на младите жени да влизат в науката, след като те, вместо да бъдат стимулирани, де факто на тази база, на този пропуск в закона, са дискриминирани. Искам да ви обърна внимание на факта, на базата на направените справки, официално поискани от институциите и специално от Министерството на образованието, младежта и науката, че в България в момента имаме около 5000 редовни докторанти, от които 1059 са жени. И в същото време трябва да подчертая, че за да се стигне до този момент и до това мое предложение за допълнение към закона, е фактът, че в приемната в Русе дойдоха при мен именно майки докторантки, на които им е било отказано да бъде изплатена такава социална помощ. В същото време искам да ви обърна внимание на факта, че във в. „Сега” излезе един кратък анализ, ретроспекция на всички такива случаи, в които млади майки са били пратени да ходят по мъките, за да получат тези средства, които им се полагат. Искам също да посоча факта, че по този казус още 2000 г. се произнася Конституционният съд, в резултат на което Министерството на труда и социалната политика издава указания и на базата на дадените указания би трябвало агенциите за социално подпомагане да изплащат така, както изплащат тези социални помощи еднократно на майките студентки, да изплащат и на редовните докторантки. За съжаление явно този по-нисък ранг на указания, а не на действащ закон, създава проблем и двояко или противоречиво тълкуване при съответните агенции за социално подпомагане, което като резултат води до факта, че в едни случаи се изплащат съответните помощи, а в други случаи се стига до отказ. Ако трябва да ви цитирам изнесените данни от в. „Сега”, коментарът, който е направен към майки, които са потърсили своите права в отделни агенции, е следният: „Обадете се тук и там, а и като докторанти и без това нищо не правите, без да правите нищо, получавате стипендии, а на всичкото отгоре сте тръгнали да търсите и още нещо.” Разбирате, че един такъв подход е абсурден, недопустим и именно за да се предотврати тази порочна практика, именно произтичаща необходимост от живия живот предлагам с едно кратко допълнение в чл. 8, т. „в” на Закона за семейните помощи, към „студентки” да се добави „или докторантки”, с което принципно се решава този сериозен въпрос, касаещ една голяма група от нашето общество. И още повече, уважаеми колеги, това ще бъде един жест към тези млади хора, наистина един жест от нашата институция, че се съобразяваме с очакванията на обществото и именно подпомагаме и толерираме младите хора и особено тези, които са тръгнали по пътя на научното поприще. Смятам, че всички ние стоим зад темата поощряване на раждаемостта, обявили сме тази тема като приоритет на България, отчитайки факта със сериозните проблеми на демографската ни структура, а всички ние сме убедени в това, че особено млади семейства и хора с по-висока квалификация трябва да бъдат толерирани и подпомагани за увеличаване на раждаемостта и затова аз апелирам към всички вас да подкрепим една малка поправка, едно допълнение с една дума, която ще има изключителен обществен отзвук и ще отговори на очакванията на обществото. Освен това искам да ви обърна внимание, че в Министерството на труда и социалната политика по принцип споделят и приемат, че има нужда и този въпрос трябва да бъде добре функциониращ или уреден, така че майките-докторантки да получават средства, но коментарът, който беше направен от заместник-министъра в двете комисии, където се обсъжда проектозаконът, беше, че – първо, ако има такива неизпълнения на указанията, те ще потърсят съответния административен начин за контрол, което разбирате, че по принцип генерално не решава въпроса. И – второ, че се очаква да се направи или да се предложи нов Закон за защита на детето, където да се уреди тази материя. Аз приветствам тези усилия, които ще следват, но тъй като в момента този казус стои, а не коства нищо на парламента, и не само на парламента, но и на институциите, смятам, че е съвсем коректно в рамките просто на минути да решим един толкова значим за обществото ни въпрос. Искам да подчертая в същото време, че в Министерство на финансите, както беше посочено и от колегите от комисията, са допуснали някаква груба грешка. Наистина не става дума за никакъв допълнителен финансов ресурс, който да е необходим. Въпреки ограничените финансови средства, бюджетът предвижда тези необходими средства, защото става дума за 10-11 жени на година. В Министерство на финансите са допуснали грубата грешка да изчислят 1059 жени, потенциални майки, да умножат по 2880 лв., каквато е еднократната помощ, и да стигнат до цифрата 3 милиона и нещо, като на тази база отхвърлят предложението, което правим. Разбирате, че тази логика е несъстоятелна, защото явно експертите, които са правили изчисленията, са подвели министър Дянков, отчитайки факта, че като че ли тези 1059 жени ще бъдат едновременно бременни, едновременно ще родят и едновременно ще трябва да им бъдат разплатени тези средства! Тук става дума за една скромна сума от 50-60 хил. лв. на година. И тук трябва да отворя скоба и да кажа, че колегата Румен Стоилов от ГЕРБ при обсъждането на тази проблематика в комисията стигна дотам, че предложи да направи той дарителски жест и да осигури тези 50-60 хил. лв. Аз приветствам хуманния жест на колегата и разбирате, че той е хуманен, но всички ние тук можем да решим един толкова дребен де факто казус с една такава голяма значимост за нашето общество, за да поощрим младите хора, отиващи в науката, без това, пак казвам, изобщо да коства някакво натоварване на бюджета на което и да е министерство. И завършвам с благодарност към министър Игнатов, който на заседанието на комисията не само подкрепи това предложение, но застана зад него и изнесе данни от последна конференция в Норвегия, където на европейско ниво анализът показва изключително тревожната тенденция в европейския мащаб, че демографската структура се влошава, че раждаемостта в ключови страни на Европа намалява и още повече тревожната тенденция, че раждаемостта, особено при високо квалифицираните семейства и жени, рязко намалява. Това е една много тревожна тенденция и ние би трябвало да полагаме всички усилия, за да подпомогнем, за да толерираме именно младите хора, отиващи в науката, за да придобият по-висока квалификация. Всички ние трябва да сме застанали зад тези приоритети. Затова, изказвайки благодарност на министър Игнатов, призовавам Ви, апелирам да приемем една такава малка поправка, която смятам, че не коства нищо, но е доказано по справките, че не натоварва бюджета. С една дума, в допълнение ще решим един изключително важен, с обществена, социална значимост въпрос за младите семейства и особено за младите майки, поели пътя на научното поприще. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми колеги, господин председател! Когато слушах докладите и представянето от госпожа Плугчиева на законопроекта, ми стана много тъжно. Стана ми тъжно, че ни трябват толкова усилия, толкова дебат, толкова коментари, становища, за да се прокара нещо съвсем елементарно, нещо съвсем просто. Стана ми много тъжно и защото през цялото време си мислех толкова обрулена, бедна и нещастна държава ли сме, та да трябва да се убеждаваме и да трябва да търпим толкова време нерешен един такъв елементарен въпрос? Той е просто дефинитивно ясен – докторантките са учащи се, както студентките. Дискриминация е едните да имат едни права, а другите да ги нямат. Това е презумпцията. И тук ми се струва много странна, макар и сигурно първосигнална, реакцията на финансовия министър и на другите институции, които са се произнесли против, и като че ли за нищо на света да не се дават абсолютно никакви пари, пък макар и толкова малка, толкова незначителна сума. Ние от „Атака” вчера този въпрос на нашето заседание на парламентарната група го отминахме много бързо като решен – да подкрепим законопроекта, без значение кой, от коя страна на залата го прави. Има едни предложени законопроекти, които са еднозначни и за тях няма място за съмнение как трябва да бъдат гласувани. Аз ви призовавам от мое име и от името на „Атака” да подкрепим този законопроект, така както е представен.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние от Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим този законопроект и не защото е лош, и не защото е лошо това, което предлага госпожа Плугчиева, не защото законопроектът е предложен от колега от Коалиция за България, а защото няма нужда от това допълнение. Разпоредбата на чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца е ясна и съгласно тази разпоредба еднократна помощ за отглеждане на дете до 1-годишна възраст се изплаща не само на майките студентки, но и на майките докторантки. Това е факт. На заседание на Комисията по труда и социалната политика министър Младенов изнесе справка. С тази справка се запознаха всички членове на комисията, че само за тази година, от началото на годината до 31 май, общо в цялата страна са изплатени еднократни помощи по чл. 8в от закона на 811 майки, от които 11 са майки докторантки. Това е факт. И понеже госпожа Плугчиева цитира и Русе, аз си направих труда, тъй като аз съм също от Избирателен район Русе, да изискам справка от Регионалната дирекция за социално подпомагане в Русе. На база на тази справка ще кажа, че през 2010 г. има подадена само една молба от майка докторант. Тази молба е удовлетворена. През 2011 г. също е подадена една молба и тази молба е удовлетворена. Никъде няма отказ – нито за 2010 г., нито за 2011 г. Въпреки че в текста на разпоредбата на чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца няма думата „майка докторант”, това не означава, че тази помощ не се полага и не се изплаща от териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане на всички майки докторанти, които са си поискали по надлежния ред тази помощ. При положение че имаме текст в закона, който действително е работещ и осигурява всички права на тази категория майки, не смятам, че трябва да се прави някакво допълнение. Тоест това допълнение е напълно ненужно. Няма тема за дискусия, колеги. Плаща ли се на майките докторанти? Плаща се, и това е факт. Съгласно Решение № 5 от 2000 г. на Конституционния съд майките докторанти имат абсолютно същите социални права, идентични на тези на майките студенти. Тоест общият термин „майка студентка” в чл. 8в се използва както за студентките, така и за докторантите. Също така съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за висшето образование във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти. Докторантът е третата завършваща степен на висшето образование, следователно когато се обучават редовно, докторантите попадат в групата на студентите. Освен това през 2010 г. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане е изпратил указателно писмо до териториалните поделения на регионалните дирекции за социално подпомагане с указание еднократната помощ да се изплаща и на майките докторанти. По друг начин стои въпросът, ако някой директор на териториално поделение на Агенцията за социално подпомагане не е изпълнил това указателно писмо на изпълнителния директор, както е случаят във Варна, който цитирате, госпожо Плугчиева. В случая проблемът не е в закона, а в неизпълнение на методичното указание на изпълнителния директор и неизпълнение на решението на Конституционния съд. В случая, както Ви казах, факт е, че Агенцията за социално подпомагане изплаща на майките докторанти еднократна помощ за отглеждане на дете до 1-годишна възраст, както и на майките студентки, в размер на 2880 лв. Няма никакъв пропуск в законодателството, няма никакво бяло петно, няма никаква дискриминация на тази категория майки. Това са спекулации, които изнесохте, госпожо Плугчиева. Това допълнение, което предлагате Вие, е нецелесъобразно и няма нужда от него, затова няма как да приемем Вашия законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Наистина много тъжно става, когато се чуят коментари, че с един такъв наболял проблем може да се спекулира и да се правят такива нелепи коментари по един изключително важен и обществено значим въпрос, колега Найденова. След като трябва да влезем в конкретика, трябва да Ви кажа, че след като смятате, че няма нужда от тази корекция или допълнение на закона, интересно защо Министерството на труда и социалната политика приема и предлага в готвения от тях нов Закон за защита на детето именно да включат и този текст и съответно да поправят това бяло петно? Това е първият факт, който оборва Вашето несъстоятелно твърдение. Би трябвало да се извините на тези майки за това, че наричате техния проблем спекулации. Ако Ви интересуват конкретните имена, аз мога да ги кажа и от трибуната. Би трябвало да знаете, че не става дума само за Русенския университет, а майката, която е идвала при мен, е от Свищов, от Академията. Ако си бяхте направили труда да отворите поне в. „Сега”, който следи темата, щяхте да видите и конкретните случаи, които са описани вътре – на майка във Варна, на случаи от София от УНСС, които са осъдили съответно министерството и са си получили след това парите. Трябваше да прочетете доклада на омбудсмана и да видите, че десетки случаи са отразени вътре и съответно би трябвало да знаете, че това е наистина проблем. Пак повтарям и апелирам към Вашата съвест и отговорност като депутати, че без да се иска някакъв финансов ресурс, с една дума можем да решим въпроса на десетки майки, които очакват държавническо отношение от страна на парламента. Във в. „Сега” наистина има дадени всички конкретни случаи и е добре да се свържете с Мария Воденичарова, която е и председател на Асоциацията на докторантите в България, ако искате да получите всички имена.

Благодаря Ви, господин председателю. Госпожи и господа, колега Ангелова! Първо, аз Ви предлагам да не използвате свободно статутите на студент, докторант и специализант от Закона за висшето образование, тъй като те имат различен статут съгласно този закон. Решението на Конституционния съд обаче твърди, че и студентите, и докторантите имат еднакви социални права и това е поводът да върви днешният коментар. Второ, това, което прави цялата дискусия наистина абсурдна, е следното: след като ние с Вас не спорим, че Конституционният съд е уредил едни и същи права на студентите и докторантите, след като не спорим, че парите, които биха били необходими, ги има, след като не спорим, че има такава практика на Министерството на труда и социалната политика, защо Вие днес като законодател продължавате да твърдите, че нивото на едно методическо указание е по-убедително и по-сериозно като нормативен документ от едно дописване – просто и безспорно според мен и Вас – на един текст, който ще направи упражняването на тези права безспорно? Това е големият и според мен много глупав разговор, който рискуваме да водим днес. В края на краищата ние законодатели ли сме, или сме радетели на някаква съществуваща, очевидно спорна практика, след като тя позволява луфтове, и ще си играем на един политически инат, какъвто твърдим, че няма?! Преди малко водихме много тягостен разговор за смъртта. Тук водим един безспорен разговор за живота и продължаваме да се убеждаваме, че някакво методическо указание или циркулярно писмо е толкова задължително, че няма нужда да уредим текста безспорно в закон. Не го разбирам, поради това държа да получа Вашето разбиране това управленски подход ли е. Защото на Вас не са Ви се помолили – това чух от заместник-министър Симеонова и съм много озадачена. Не е необходимо да се моли никой на никому да упражнява правата си.

Благодаря, господин председател. В своето изказване бях категорично ясна, че на майките докторанти Агенцията за социално подпомагане осигурява правата, които им се полагат. Плаща ли се на майките докторанти от Агенцията за социално подпомагане? Плаща се. Няма никакъв проблем в закона. Няма никакъв проблем в текста на чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца, защото правата на тази категория майки са осигурени. Къде е проблемът? Проблемът е във Вас, защото от мухата правите слон. Няма тема за дебат. Губим си времето в излишни спорове. По отношение на жалбата до омбудсмана. Госпожо Плугчиева, Вие казахте, че имало няколко жалби. Не са няколко. Жалбата е една. Тя е от Варна. Ето, това е цитатът от доклада на омбудсмана. Становището на омбудсмана е, че причината не е в законодателството, не е в разпоредбата на чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца. Причината е в Дирекцията за социално подпомагане, която е отказвала по места. Тя ще си получи наказателната отговорност. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също ще призова да подкрепим законопроекта на госпожа Плугчиева. Ще ви призова с аргументите на госпожа Найденова. Фактът, че се е налагало Конституционният съд да издава решение, да имаме тълкувателни решения, да имаме писма, инструкции, указания от по-горестоящ административен орган по прилагането и тълкуването на закона – това само по себе си е достатъчно основание да се приеме, че законът е неясен, след като има нужда да бъде тълкуван от съдебен и административен орган. В Закона за нормативните актове е записано, че нормативните актове трябва да са написани на ясен, точен и разбираем език. Езикът, на който е написана тази визирана разпоредба в Закона за семейните добавки, не е ясен, не е точен и противоречи на езика на Закона за висшето образование, където категорично има три групи учащи се във висшите училища – студенти, специализанти и докторанти. Това са три отделни категории по Закона за висшето образование. Неслучайно министърът на образованието и науката проф. Игнатов беше категоричен на заседанието на комисията по това, което вече беше изтъкнато. Професор Игнатов подкрепи законопроекта, защото той решава неща, които засега се решават с инструкции, писма, жалби до омбудсмана. Народното събрание е мястото, където трябва да се изковат ясните и точни правила, та субектите да не се лутат при тяхното прилагане. Мисля, че това нищо не коства на държавата. Министерството на финансите явно е било заблудено с тези 3000 или 3500 лица, които са общият брой на докторантите. Има и мъже, които по дефиниция не могат да бъдат майки. Тук става въпрос за ограничен кръг от правоползватели, които няма да натежат на бюджета, на фиска, а човешката, нормалната логика изисква да ги подкрепим, защото това е нашето бъдеще. Социалната комисия, в която Вие работите усърдно, госпожо Найденова, а аз уважавам Вашата работа, и Агенцията за закрила на детето, където трябва да защитаваме най-висшия интерес на децата, сме в една и съща област. Там, където се разминават най-добрият интерес за детето и за майката, ние трябва да го защитим с точни и ясни правила. Затова призовавам ГЕРБ: както вчера по Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол преосмислиха своята позиция, а това им прави чест, защото можеха и да не го направят – те са силата в момента, имаха мнозинството да си го приемат в този вид, то аз апелирам сега също да демонстрират сила, да преосмислят позицията си и да подкрепят закона. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоичков, искам да Ви припомня Решение № 5 на Конституционния съд от 29 юни 2000 г., касаещо Кодекса за социално осигуряване. То разглежда социалното осигуряване на инвалидите и пенсионерите, а между другото се разглеждат и въпросите на социалното осигуряване на докторантите, специализантите и всички, които се обучават във висшите учебни заведения. Ще си позволя да ви цитирам онова, което е взето като решение от Конституционния съд по отношение на докторантите: „Докторантите нямат доход от трудова дейност. Те получават стипендии, които имат характер на парично подпомагане. Тяхното правно положение е като това на студентите.” Не мисля, че въобще има смисъл от дебат. Закон има. Той действа. Няма нужда да има нов закон.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, откровено казано, много от нещата са ясни, даже мисля – пределно ясни от онова, което беше споменато и дебатирано в тази зала до този момент. Слушайки становищата и на другите комисии – на образованието и на финансите, съм доста огорчена от гласуването и позицията на Социалната комисия. Това, че финансовият министър има някакви резерви, защото е бил подведен за финансовата обосновка на текстовете на госпожа Плугчиева, не ме учудва. Той априори винаги ще се съобразява да не би да се искат допълнителни средства. Безкрайно приятно съм изненадана от позицията на министъра на образованието и науката, защото той застава на позиция, на която може би трябва да застанем всички. Разочарована съм много от позицията на Социалното министерство. Колегата Стоилов ми подсказа и аз ще кажа, че Конституционният съд тълкува, но той не създава законите. След като се е наложило да има указателно писмо от шефа на Агенцията за социално подпомагане, значи има нещо, което не сме доизпипали. Може би ние не сме го доизпипали. Ако трябва да кажем, че грешката е наша, аз приемам. Посипваме си главите с пепел, предишната тройна коалиция е сгрешила и не е добавила това. Но след като има казус, който създава проблеми (няма значение дали е на един човек, на 11 или на 111), след като има проблем, той трябва да бъде решен. Тук поставям друг въпрос – преди малко беше казано, че тук си губим ценното време. Няма да се връщам назад – колко закони минаха през Социалната комисия, които после преразглеждахме и пренареждахме, защото бяха приети „на коляно” и на инат. Ако трябва да бъдем честни, най-големият спор, който трябва да водим с Вас, е дали трябва да даваме детски добавки и социални помощи на онези, които раждат на 12 години, на 13, на 14 години. Трябва да помислим какво трябва да направим. А тук става въпрос за 32 хил. лв. на 11 майки, които вече са изплатени, доколкото разбирам, и то на деца, които се раждат от хора с интелект, със знание и със стремеж към култура и интелектуален потенциал. На фона на това, което имаме като демографска политика и демографски характеристики, на фона на желанието България да има знаещи и можещи деца и все повече хора да повишават образователния си ценз, ми се струва, че действително спорът е излишен. Според мен това е случай, извинете ме за израза – едно упорство (да не кажа една друга дума) от страна на управляващите за нещо, което трябва да решим законодателно, за да няма нужда от указателни писма, които стигнали или не стигнали до някоя дирекция на Агенцията за социално подпомагане, ще създават проблеми. Нашата парламентарна група ще подкрепи това предложение, което за нас не е излишно. Дори да касае един човек, то е важно.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, когато този законопроект е разглеждан в Комисията по труда и социалната политика, не съм присъствал на заседанието – бях извън страната. Прави ми впечатление, че това е единствената комисия, в която има хора, които са гласували против този законопроект. Срамно е за Социална комисия, за разлика от Бюджетната комисия, където са били „въздържали се”, в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта също са гласували „въздържали се”, но именно в Социалната комисия да се гласува против този законопроект? Всички сме на мнение, че дебатът е излишен. Сами разбирате – няма съмнение, има хора, които страдат. Дори един човек, една майка да е, ние трябва да решим този проблем. Крайно време е да започнем да правим позитивно законодателство. Стига с това негативно законодателство – да ограничаваме или да отнемаме права на хората! Щом има такова писмо, както тук бе казано, щом дори някои териториални звена ще бъдат наказани за това, че не са изпълнили разпоредбите, нека да добавим в законопроекта и майки-докторанти. Какво толкова ще стане? Колко пари ще бъдат изхарчени? За майките докторанти ще броим колко пари и как те тежат на бюджета?! Нали вие се определяте за граждани за европейско развитие? Европейското развитие е свързано с конкурентоспособна икономика, с иновации, с нови технологии.(Реплика от ГЕРБ.) Точно така! Това обаче без наука не може да стане! Нека тези хора, най-вече млади хора, които се занимават с наука, да ги подкрепим по някакъв начин. Вярно е, може да изгуби два, три, четири, пет, шест дни да обикаля, десет дни, да си скъса нервите. Защо обаче е необходимо? (Реплики от ГЕРБ.) Щом има оплакване, значи е станало. Какво пречи да се запише така, че да се улесни и без това трудният живот на тези хора? Вместо да стимулираме науката, вместо младите хора да остават тук в страната, да не напускат държавата, иска се нещо съвсем елементарно, за да се разреши наистина един хуманен въпрос. Как си го представяме, при положение че имаме демографски проблем – изчезваме като нация, топим се като нация. Защо именно тези млади хора, които са решили да изкарат хляба си чрез наука, които получават едни мизерни заплащания, предпочитат да се занимават с наука, вместо да отидат в престъпния свят, вместо да напуснат държавата. Дай Боже дори всички тези хиляда майки в една година да родят, както са вашите опасения. Какво по-хубаво от това?! Нека да го направят, нека държавата да застане зад тях. Защо продължаваме – имало го в Конституционния съд?! Вижте, дайте да гледаме позитивно на нещата. Предложено е от Меглена Плугчиева. Ще чакаме септември месец друг законопроект – я стане, я не стане. Знаете колко пъти се променя становището на Министерството на труда и социалната политика, което, разбира се, в тази трудна ситуация може би е и нормално. Нека да го приемем на първо четене, нищо не пречи. Става въпрос за по 10-15 майки на година, които се занимават с наука, нещо, което ние искаме да стимулираме. Говорим за „Европа 2020”, икономика на знанието, иновациите. Сега е моментът да покажем как ние подкрепяме тези приоритети на Европейския съюз и какви са нашите приоритети, с които сме свързани. Ние сме държава – членка на Европейския съюз. Така че не смятам с 50 хил. лв., дори адмирирам колегата от ГЕРБ, който е направил това предложение – той самият да финансира. Но не това е въпросът! Това не е роля на всеки един от нас да подпомага хората. Това е хубаво, но затова сме парламент, затова има държава, затова има правителство, затова ни е избрал народът тук – именно да градим и да гласуваме позитивни законопроекти. Благодаря ви.

Успокойте се, няма да Ви отнемам много време. Госпожо Найденова, да допуснем че сте права. Няма законодателен проблем. Жалбите, които вървят, ето от Русе Красимира Данаилова, „Мадарски конник”, ет. 4, номер еди-кой си. Да допуснем, че сте права, че ги няма. В Закона за висшето образование пише, че има студенти, има докторанти – просто и ясно. В този закон ви се предлага след думата „студентка” да добавим „или докторантка”. Обяснете какво лошо ще се случи? Ако това не е законодателство на инат, какво е? Вие казвате, че има пари, казвате, че тези пари се изплащат. В същото време виждате, че хората си пишат жалби и се оплакват, че не им се дават парите. Вие заплашвате, аз чух, че ще има наказателна отговорност за тези, които не са платили. За какво говорим? За личния Ви инат? Вие сте жена и разберете, че в България да се посветиш на науката вече е огромна жертва. Освен че се е посветила на науката, тази жена е решила да бъде и майка. Искаме да запишем в закона, че тя като студентите има същите права и тук стоим като рак на бързей и не пускаме. Няма проблем, проблемът е само един – законодателство на инат. Гледам Ви как нервно се разхождате, обяснявате, ще набиете някой. (Шум и реплики от ГЕРБ.) За какво говорим? Не се искат пари, иска се узаконяване на едно право на български майки, които в тази тежка ситуация са решили да родят. За какво говорим? Дайте да го узаконим и да прекратим този театър. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, още веднъж си позволявам да се обърна към Вас, към Вашата съвест, към Вашата отговорност като народни представители и да апелирам наистина да покажете съответно жест на уважение към тези млади жени и към тази група от обществото ни, която чака държавническо отношение и подкрепа, особено в такъв момент, в който ние всички заставаме зад темата подкрепа на майчинство, в подкрепа на всички тръгнали по пътя на научното поприще. Ако трябва да декларирам, че не съм в конфликт на интереси, възрастта ми го показва и второ – докторската си дисертация съм защитила преди 22 години. Моля Ви да прегласуваме и да подкрепим този закон.