МАЯ МАНОЛОВА (КБ)1223 думи
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! В края на миналата година след ожесточени дебати по § 27 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. вашето правителство прехвърли 1 млрд. 400 млн. лв. от сметките на Националната здравноосигурителна каса в централния бюджет. Един милиард и 400 милиона лева, пари, събрани от българските граждани за здраве. Пари, които с едно гласуване на мнозинството в тази зала, с едно натискане на копчето, смениха своето предназначение – от ангажимента да бъдат използвани за здраве към неопределения ангажимент да бъдат използвани за всякакви други цели, които прецените за целесъобразни, или казано накратко: да пълнят дупките в бюджета.
Тогава срещу този акт се обявиха синдикалните и работодателските организации, скочи съсловието на лекарите и на заетите в здравната система, реагирахме от опозицията, остро възразиха пациентските организации и българските граждани. Тогава този акт беше наречен с различни имена: „национализация”, „експроприятия”, „одържавяване”, „кражба”, „пладнешки обир”.
Днес, почти една година по-късно, българските граждани не са се примирили с тази безцеремонност, с това парите, които са събрани за здраве, да се превърнат в спасителна сламка, която да крепи бюджета, която да скрепи бюджетния дефицит. Затова ние с колегите от Коалиция за България и Парламентарната група на ДПС, отправяме към Вас това питане като се надяваме да отговорите на простия въпрос: какво се случи с 1 млрд. 400 млн. лв., събрани от българските граждани за здраве?
Защото се оказва, уважаеми господин вицепремиер, че опасенията, които изразихме преди една година в тази зала, се оказаха напълно основателни. Тогава Ви предупредихме, че по този начин с прехвърлянето на тези пари ще демотивирате хората изобщо да плащат здравни вноски, че това ще взриви доверието в Националната здравноосигурителна каса. Оказахме се прави. Сега, почти година по-късно, броят на здравно неосигурените е около 2 милиона, тоест 2 милиона български граждани не считат за нужно или нямат възможност да внасят здравноосигурителни вноски с всички произтичащи от това последици.
Тогава Ви предупредихме, че по този начин минирате реформата в здравеопазването. Реформата, която Вие и по-точно партията, която представлявате, щедро обеща на изборите.
Тогава Ви казвахме, че реформа без пари не се прави, че можете да използвате тези пари – 1 млрд. 400 милиона, събрани от предишни правителства, за да завършите реформата в здравеопазването, ако, разбира се, сте искрени, че искате да я направите. Оказахме се прави. Реформата в здравеопазването се оказа празни приказки и хаотични действия на трима последователни министри.
Тогава Ви предупредихме, че парите в здравеопазването и без това не стигат и с това прехвърляне на 1 млрд. 400 млн. лв. ще станат още по-малко и абсолютно недостатъчни, още повече като добавим и безумния трансфер на 340 млн. лв. от Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Здравното министерство. За съжаление се оказахме прави. Това се вижда сега, една година по-късно, това го изпитват българските граждани на своя гръб от недофинансирането на всяко едно от звената на здравната система.
Първо, парите не стигат за общинските болници. От началото на тази година са фалирали повече от десет общински болници. Това са болниците в Бобов дол, в Ивайловград, в Трън, в Кула, в Брезник, в Казанлък, в Елена – да не ги изреждам всичките. Особено скандален е случаят с болницата в Девин, която затвори врати някъде в началото на месец юли. Оттогава, според гражданите на общината, които организираха протести, широко отразени в медиите, има над 15 смъртни случая заради неоказана своевременна здравна помощ.
„Хората умират по къщите и на пътя” – това не са мои думи, това са думите на участниците в протеста, които го обявиха широко, високо и на глас от тяхната трибуна. Беше отправена колективна жалба до Брюксел и започната процедура, която да изясни причините за закриване на тази общинска болница. В хода на тази процедура Брюксел пита: кои са причините да бъде затворена една болница, която обслужва три общини и 30 хиляди души?
Това всъщност е въпросът, който задаваме и ние. Ние питаме: каква е причината да бъде закрита тази болница? Каква е причината да бъдат закрити още над десет общински болници? Макар че, честно казано, знаем култовата фраза, която Вие и Вашият колега – здравният министър използвате за отговор: „Ние не ги закриваме, те сами се закриват.”
А истината е друга. Парите не стигат, парите за общинското здравеопазване ги няма. Парите ги няма, защото са прехвърлени в големия, бездънния бюджет на Републиката. Предстои закриване на още общински болници, които не могат да издържат в неравната битка с ограничения бюджет. За съжаление от това ще пострадат още десетки хиляди български граждани, чиито достъп до здравни грижи напълно е отрязан и които се превръщат в пациенти втора категория поради лошия късмет да са се родили и да живеят в отдалечени населени места.
Парите не стигат, уважаеми господин вицепремиер, и за диспансерите, които сега според новата реформа, направена от мнозинството, се наричат центрове. Въпрос на време е, докога ще издържат с ограничените финанси и с новата методика. За съжаление от закриването на диспансерите ще пострадат най-уязвимите български граждани.
Възниква въпросът: могат ли в ХХІ век в една европейска страна, каквато претендираме да е България, да има хора, които абсолютно да са лишени от здравни грижи по една единствена причина, че няма пари?
Парите не стигат и за лекарства. Истината е, че в бюджета на Здравната каса са заложени по-малко пари от реално необходимите – 380 млн. лв., или по 32 млн. лв. месечно, а се харчат реално по 40 милиона, което означава дефицит в рамките на около 100 милиона лева. Откъде ще бъдат взети пари? Или ще стигнем до ситуацията от края на миналата година, когато фалираха аптеки и когато протестираха фармацевтите?
Парите, уважаеми господин вицепремиер, не стигат и за спешната помощ. От месеци слушаме коя от коя по-фрапантни идеи, лансирани от здравния министър, за реформа в спешната помощ – ще въвежда парамедици, ще прави различни екипи, ще измисля нови транспортни схеми. Истината, която признава и здравният министър, е, че за да се осъществи реформата в спешната помощ, са необходими 150 млн. лв., а наличните са 75 млн. лв. Възниква въпросът: откъде ще бъдат взети другите 75 млн. лв.? Здравният министър няма отговор на този въпрос. Може би Вие ще дадете този отговор? Но иначе системата в спешната помощ е в критично състояние. Оттам ежедневно напускат лекари заради мизерните възнаграждения. Всъщност само за една година, след трансфера на тези пари в републиканския бюджет, България напуснаха над 1000 лекари заради недофинансирането на здравната система.
Парите не стигат, уважаеми господин вицепремиер, и за трансплантации, и за лечение на деца в чужбина. В началото на месец юли Министерският съвет прие едно скандално постановление, с което въведе лимит на парите, които могат да бъдат ползвани за операции в чужбина – трикратният размер на стойността на съответната операция в България и общ лимит от 180 хил. лв. Това отнема шанса за живот на много тежкоболни пациенти, сред които голямата част са деца. Каква е причината за това? Причината е, че парите не стигат, макар че това беше едно от основните предизборни обещания на ГЕРБ и лично на премиера Бойко Борисов, който каза, че няма да има нефинансирана трансплантация, че държавата ще поеме грижата за всички нуждаещи се от трансплантации. Каква е причината да не се изпълни това обещание? Очевидно причината е липса на пари. Истината е, че във всяко едно от тези звена на здравната система парите не стигат, парите ги няма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
С одържавяването на тези пари Вие поставихте, уважаеми господин вицепремиер, здравеопазването на българските граждани под черта.