Заседание 20 септември 2011 г.

Заседание 20 септември 2011 г. · zakon.dev

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК)428 думи

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Тези дни в София беше открит Музей на социалистическото изкуство. Нещо, което дори и БСП не направиха в своите различни мандати – беше им неудобно и срам, но уви Партия ГЕРБ в своя мандат реши да реализира. Периодът на социализма в България беше период на репресии, период, в който хиляди хора загубиха живота си, а други хора прекараха години в лагерите. Това трябва да бъде показано в един такъв музей. Това трябва да бъде музей на жертвите, да се видят загубените човешки животи, погубените човешки съдби, а не да се показват някакви измислени статуи, които на практика подменят българската история. Това е недопустимо! Някои от нас – от Синята коалиция, разчетоха това като жест на ГЕРБ към БСП, за да може Калфин да започне своята кампания от Музея на социалистическото изкуство, но каквато и да е била причината, това е недопустимо в ХХІ век. Знаете, че ние от Синята коалиция сме предложили и внесли законопроект, по който да бъде изграден мемориал на жертвите на комунизма. Това правят в европейските държави – помнят жертвите на комунистическия режим, а не говорят за изкуство, не подменят историята. Няма друга европейска държава или ние не знаем за друга европейска държава – вие станете и кажете, в коя друга европейска държава се случват подобни неща! Не можем да разберем как има 3 млн. лв. за подобен музей, а няма 1 млн. лв. за това, което ние искаме – за мемориал на жертвите от комунизма, за това, което наистина трябва да се случи и което наистина трябва да бъде помнено. Не може да показвате един период на диктатура в България като период на възход на културата! Това е абсолютно недопустимо и нечестно към поколенията! Това е опит българската история да бъде представена, особено за младите хора, които не помнят периода на комунизма, по един нечестен и превратен начин. За нас това е абсолютно недопустимо, абсолютно неразбираемо и не можем да разберем защо партия, която е член на Европейската народна партия, прави такива неща! Оценката за комунизма е ясна и тя може да бъде само една. Това е диктатура, колеги! Периодът на социализма в България беше период на диктатура – период на човешки трагедии, период на упадък за България! Не е вярно, че тогава е построено много! Вижте за същия този период колко беше построено в нормалните европейски страни! Вижте това сравнение. Така че, не подменяйте историята! Не се опитвайте да променяте фактите. Това са неща, които никой няма право да прави в една европейска страна, особено страна – членка на Европейската народна партия. Благодаря за вашето внимание.

ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ320 думи

Уважаеми колеги, стигнахме до чл. 180: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180: „Чл. 180. (1) Комисията отказва да издаде лиценз за извършване на дейност като инвестиционно дружество от затворен тип, ако: 1. уставът на дружеството не съответства на закона; 2. записаният капитал не отговаря на изискванията на чл. 174, ал. 1; 3. договорът с управляващото дружество не съответства на изискванията на закона и на актовете по прилагането му; 4. не е представен договорът с лице по чл. 12 от Закона за пазарите на финансови инструменти; 5. членовете на управителния или контролния орган не отговарят на изискванията на чл. 176; 6. лицата, които притежават пряко или непряко 10 и над 10 на сто от гласовете в общото събрание на инвестиционното дружество, с дейността или с влиянието си върху вземането на решение могат да навредят на сигурността на инвестициите; 7. лицата, които притежават пряко или непряко 10 и над 10 на сто от гласовете в общото събрание, са направили вноски със заемни средства; 8. банката депозитар или договорът с банката депозитар не отговаря на изискванията на закона или на актовете по прилагането му; 9. проспектът на инвестиционното дружество не съответства на изискванията на закона и на актовете по прилагането му; 10. съгласно закона или устава инвестиционното дружество не може да предлага акциите си на територията на Република България; 11. не са осигурени в достатъчна степен интересите на инвеститорите; 12. управляващото дружество не е с произход от Република България. (2) В случаите по ал. 1, т. 1-5, 8 и 9 комисията може да откаже да издаде лиценз само ако заявителят не е отстранил несъответствията или не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-кратък от един месец. (3) Отказът на комисията се мотивира писмено. (4) Заявителят може да направи ново искане за издаване на лиценз не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.”

ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ167 думи

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193: „Чл. 193. (1) Инвестиционното дружество от затворен тип не може да се преобразува в друг вид търговско дружество, както и да променя предмета си на дейност. (2) Преобразуване на инвестиционно дружество от затворен тип в колективна инвестиционна схема се извършва само с разрешение на комисията. Преобразуването чрез сливане и вливане, разделяне и отделяне, както и прекратяването на инвестиционното дружество от затворен тип се извършва с разрешение на комисията. След влизането в сила на решението за отнемане на лиценза на инвестиционното дружество комисията го изпраща на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър, а при прекратяване на инвестиционното дружество - и за назначаване на ликвидатор. Член 23 от Закона за пазарите на финансови инструменти се прилага съответно. (3) За издаване на разрешение по ал. 2 се прилага чл. 144. (4) Преобразуванията по ал. 2, както и прекратяването на инвестиционно дружество от затворен тип се извършва при условия и по ред, предвидени в наредба.”

ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ756 думи

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 204: „Чл. 204. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на: 1. член 6, ал. 3, чл. 10, ал. 5, чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 1, чл. 48, ал. 3 и 4, чл. 52, чл. 57, ал. 1, 5-9, чл. 58, ал. 2, чл. 59, чл. 61, ал. 1 и 2, чл. 62, 63, чл. 65, ал. 1 и 2, чл. 78, ал. 4 и 5, чл. 79, чл. 81, ал. 2, чл. 91, чл. 93, ал. 1-5, чл. 94, ал. 1 и 2, чл. 98, ал. 2, чл. 179, ал. 4, чл. 181, ал. 2, и чл. 185, ал. 3 или на нормативните актове по прилагането на закона, се наказва с глоба в размер от 1000 до 4000 лв.; 2. член 21, ал. 9, чл. 25, чл. 26, ал. 1 и 2, чл. 34, ал. 1 и 3, чл. 36, ал. 1, чл. 51, чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 4, чл. 58, ал. 1, чл. 60, ал. 1, чл. 64, чл. 67, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 5, чл. 71, ал. 2, чл. 72, ал. 1, чл. 75, ал. 1 и 2, чл. 77, ал. 2, чл. 78, ал. 1-3, чл. 80, чл. 82, ал. 1, чл. 89, чл. 92, ал. 1-3, чл. 100, ал. 4, чл. 101, ал. 2, чл. 103, чл. 104, ал. 1 и 2, чл. 105, ал. 1, чл. 106, ал. 1, чл. 108, чл. 109, ал. 1, 7, 8 и 10, чл. 110, ал. 1, 5-8, чл. 113, ал. 2, 3 и 5, чл. 114, ал. 1, 4 и 6, чл. 116, ал. 1, чл. 117, ал. 1-3, чл. 119, ал. 1, 2 и 4, чл. 120, ал. 1 и 5, чл. 122, чл. 124, ал. 3, чл. 128, ал. 1, чл. 130, 131, 132, чл. 136, ал. 1, 6 и 8, чл. 149, чл. 151, ал. 3, чл. 154, ал. 3, чл. 156, чл. 171, ал. 2 и 4 и чл. 185, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 4000 до 10 000 лв.; 3. член 7, ал. 7, чл. 21, ал. 1, 6 и 8, чл. 22, ал. 1-4, чл. 27, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 29, 31, 32, чл. 36, ал. 3 и 4, чл. 38, 40, 41, чл. 43, ал. 1 и 2, чл. 45, ал. 1-8 и 10, чл. 46, ал. 1, чл. 47, чл. 48, ал. 1 и 2, чл. 49, ал. 1 и 2, чл. 53, чл. 69, ал. 1, чл. 75, ал. 4, чл. 76, чл. 81, ал. 1, чл. 83, чл. 86, ал. 6-8, чл. 90, ал. 2-4, 6, 9 и 10, чл. 101, ал. 1, чл. 102, ал. 1 и 2, чл. 183, ал. 1, чл. 185, ал. 2, чл. 186, 188 и 189, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв. (2) В случай на повторно нарушение по ал. 1 виновното лице се наказва с глоба в размер, както следва: 1. за нарушения по ал. 1, т. 1 – от 4 000 до 10 000 лв.; 2. за нарушения по ал. 1, т. 2 – от 10 000 до 20 000 лв.; 3. за нарушения по ал. 1, т. 3 – от 20 000 до 40 000 лв. (3) Който извърши или допусне извършване на нарушение на чл. 6, ал. 2, чл. 98, ал. 1 и чл. 179, ал. 3, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 20 000 до 200 000 лв. (4) В случай на несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 195, ал. 1, извършителите и допустителите се наказват с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 10 000 до 100 000 лв. (5) За нарушения по ал. 1 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер, както следва: 1. за нарушения по ал. 1, т. 1 – от 4000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.; 2. за нарушения по ал. 1, т. 2 – от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 40 000 лв.; 3. за нарушения по ал. 1, т. 3 – от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 100 000 лв. (6) Доходите, придобити от неправомерно извършвана дейност, се отнемат в полза на държавата в степента, в която не могат да бъдат възстановени на увредените лица.”

ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ741 думи

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. По смисъла на закона: 1. „Държава членка” е държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. 2. „Държава членка по произход” е: а) за управляващо дружество – държавата членка, където се намира седалището му; б) за колективна инвестиционна схема – държавата членка, чийто компетентен орган е издал лиценза, съответно разрешението за извършване на дейност. 3. „Дъщерно дружество” е дъщерно дружество по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. 4. „Дялове на колективна инвестиционна схема” са финансови инструменти, издадени от колективна инвестиционна схема, които изразяват правата на техните притежатели върху нейните активи. Дялове на колективнa инвестиционнa схемa означава и акции на колективнa инвестиционнa схемa. 5. „Инвеститор” е инвеститор по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. 6. „Инструменти на паричния пазар” са инструменти, обичайно търгувани на паричния пазар, които са ликвидни и чиято стойност може да бъде определена точно по всяко време. 7. „Квалифицирано участие” е пряко или непряко участие в управляващо дружество, което представлява 10 или над 10 на сто от капитала или от правата на глас в общото събрание, определени съгласно чл. 145 и 146 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или което дава възможност за съществено влияние върху управлението на дружеството. 8. „Клиент” е всяко физическо или юридическо лице и всяко дружество, включително колективна инвестиционна схема, чиято дейност се управлява от управляващо дружество или което се ползва от услугите по чл. 86, ал. 2. 9. „Клон” на управляващо дружество е място на извършване на дейност, което е неперсонифицирана част от управляващото дружество и предлага услуги, за които управляващото дружество е получило лиценз. 10. „Колективна инвестиционна схема” е предприятие, организирано като инвестиционно дружество, договорен фонд или дялов тръст, получило разрешение за извършване на дейност съгласно Директива 2009/65/ЕО. 11. „Kомпетентни органи” са органите, определени във всяка държава членка, съгласно чл. 97 от Директива 2009/65/ЕО. За Република България компетентни органи са Комисията за финансов надзор и заместник-председателят, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”. 12. „Контрол” е контрол по смисъла на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. 13. „Нетна стойност на активите” е общата стойност на всички активи в портфейла на колективната инвестиционна схема, намалена с всички задължения. 14. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. 15. „Постоянни разходи” са сумата на начислените разходи за амортизации, наеми, задължителни застраховки, данъци и такси за недвижими имоти, възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и други разходи, които не зависят от обема на извършваната дейност. 16. „Предприятие майка” е предприятие майка по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. 17. „Прехвърляеми ценни книжа” са: а) акции в дружества и други ценни книжа, еквивалентни на акции; б) облигации и други форми на секюритизиран дълг (дългови ценни книжа); в) други прехвърляеми ценни книжа, които дават право за придобиване на прехвърляеми ценни книжа чрез записване или извършване на замяна. 18. „Приемаща държава членка” е: а) за управляващо дружество – държавата членка, която не е държава членка по смисъла на т. 2, буква „а”, в която управляващото дружество има клон или предоставя услуги; б) за колективна инвестиционна схема – държавата членка, която не е държава членка по смисъла на т. 2, буква „б”, в която се предлагат дяловете на колективната инвестиционна схема. 19. „Притежател на дялове” е всяко физическо или юридическо лице, което притежава един или повече дялове в колективна инвестиционна схема. 20. „Свързани лица” са лицата по смисъла на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти. 21. „Системно нарушение” е налице, когато са извършени три или повече административни нарушения на закона или на актовете по прилагането му в срок една година. 22. „Траен носител” е средство за предоставяне на информация на инвеститор, което позволява на инвеститора да съхранява информацията, адресирана лично до него, по начин, позволяващ последващо запознаване с нея за период от време, адекватен за целите на предоставяне на информацията и позволяващ възпроизвеждане на съхранената информация без промени. 23. „Трета държава” е държава, която не е държава членка. 24. „Финансови инструменти” са финансовите инструменти по смисъла на чл. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти.”

ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ320 думи

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В Закона за пазарите на финансови инструменти се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 11, ал. 2: а) в т. 8 след думите „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел” се поставя запетая и се добавя „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране”; б) в т. 9 след думите „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел” се поставя запетая и се добавя „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране”; в) в т. 10 след думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се поставя запетая и се добавя „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране”. 2. В чл. 20: а) в ал. 1, т. 4 след думите „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел” се поставя запетая и се добавя „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране”; б) в ал. 2, т. 4 след думите „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел” се поставя запетая и се добавя „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране”. 3. В чл. 26в, ал. 3, т. 2 думите „Директива 85/611/ЕИО” се заменят с „Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), наричана по-нататък „Директива 2009/65/ЕО”. 4. В чл. 34, ал. 3, т. 4 думите „Директива 85/611/ЕИО на Съвета” се заменят с „Директива 2009/65/ЕО”. 5. В § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби думите „Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се заменят със „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране” и думите „Директива 85/611/ЕИО на Съвета” се заменят с „Директива 2009/65/ЕО”.”

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ564 думи

По § 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 12. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1, ал. 1, т. 2 думите „на инвестиционните и управляващите дружества, както и условията за извършване на тези дейности” се заличават. 2. В чл. 77ш, ал. 1, т. 8 след думите „инвестиционно дружество” се поставя запетая и се добавя „договорен фонд”. 3. В чл. 146: а) в ал. 2 думите „включени в индивидуален портфейл, управляван от него съгласно чл. 202, ал. 2, т. 1” се заменят с „включени в портфейл, управляван от него съгласно чл. 86, ал. 2, т. 1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране”; б) в ал. 3, т. 2 думите „Директива 85/611/ЕИО на Съвета” се заменят с „Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ, L 302/32 от 17 ноември 2009 г.), наричана по-нататък „Директива 2009/65/ЕО”; в) в ал. 5 думите „чл. 5 от Директива 85/611/ЕИО на Съвета” се заменят с „чл. 6 от Директива 2009/65/ЕО”. 4. Дял четвърти „Инвестиционни дружества и договорни фондове” с чл. 164-211л се отменя. 5. В Дял пети Глава двадесета с чл. 216-220 се отменя. 6. В чл. 221 се правят следните изменения: а) в ал. 1: аа) в т. 1 думите „чл. 191, ал. 4, 7 и 8 и чл. 211к” се заличават; бб) в т. 2 думите „чл. 173, ал. 12, чл. 174, чл. 180, ал. 3, чл. 183, ал. 2, чл. 184, ал. 2, чл. 187, ал. 4, чл. 189, чл. 192, ал. 3, чл. 196, ал. 14 и чл. 206, ал. 2” се заличават; вв) в т. 3 думите „чл. 164, ал. 2, чл. 168, ал. 3, чл. 170, ал. 1, чл. 173, ал. 1, изречение първо, и ал. 5, чл. 177а, ал. 6 и 8, чл. 187, ал. 3, изречение първо, чл. 190, чл. 191, ал. 1 и ал. 4, изречение първо, чл. 193, ал. 9, чл. 197, ал. 3, чл. 200, ал. 1, чл. 202, ал. 9 и 10, чл. 210, чл. 211а, ал. 1, 5 и 6, чл. 211б, ал. 1, 4, 5 и 6, чл. 211д, ал. 2, 3 и 4, чл. 211е, ал. 1, 2 и 3, чл. 211з, ал. 1 и 3, чл. 211и, ал. 1 - 3, чл. 211л, ал. 1, 2 и 4” се заличават; гг) в т. 4 думите „чл. 169, чл. 170, ал. 2, чл. 172, чл. 173, ал. 6, чл. 175, чл. 176, чл. 186, чл. 193, ал. 1, 5, 6 и 10, чл. 194, ал. 3 и 5, чл. 195, чл. 196, ал. 1-7, 9-12, чл. 197, ал. 1, чл. 197б, ал. 3 и 5, чл. 199, чл. 201, ал. 2 и 5, чл. 202, ал. 7 и 8, чл. 203, ал. 6” се заличават; б) в ал. 5 думите „чл. 184, ал. 1 и чл. 206, ал. 1” се заличават. 7. В § 1 от Допълнителните разпоредби: а) в т. 1, буква „в” думите „инвестиционно дружество, договорен фонд” се заменят с „колективна инвестиционна схема и инвестиционно дружество от затворен тип”; б) точки 22, 26, 31, 37, 38 и 39 се отменят. 8. В § 1в т. 1 се отменя.”

ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ1091 думи

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 2 август 2011 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 8 август 2011 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерския съвет на 2 август 2011 г. На заседанието присъстваха господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Сергей Църнаклийски – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, господин Петър Киров – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, и представители на Българската асоциация на корабопритежателите. Законопроектът беше представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване има за основна цел хармонизиране на българското право с европейското законодателство в областта на морския транспорт. С предлагания законопроект се въвеждат изискванията на Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации. Директива 2009/15/ЕО установява мерките, които трябва да следват държавите членки във взаимоотношенията си с организациите, отговарящи за проверката, прегледа и освидетелстването на корабите за съответствието им с международните конвенции за морска безопасност и предотвратяване на морското замърсяване. Във връзка с това Изпълнителна агенция „Морска администрация” може да оправомощава признати организации, които да удостоверяват това съответствие, както и да им делегира правомощието по издаване на съответните свидетелства за безопасност и предотвратяване на замърсяването. Организациите за проверка и преглед на кораби следва да бъдат в състояние да предлагат услугите си на цялата територия на Европейския съюз и да се конкурират помежду си, като същевременно осигуряват еднакво ниво на безопасност и опазване на околната среда. Със законопроекта се въвеждат изискванията и на Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент, и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и на Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Целта на Директива 2009/18/ЕО е подобряване на морската безопасност в Европейския съюз и предотвратяване на замърсяването от кораби и по този начин намаляване на риска от бъдещи морски произшествия. Директивата се прилага за морски произшествия и инциденти, които засягат кораби, плаващи под знамето на държава членка, както и такива, които възникват в териториалните морета и във вътрешните води на държавите членки, определени в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. Друга директива, която се въвежда със законопроекта, е Директива 2009/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно застраховката на корабособствениците за морски искове. Тя установява правила във връзка със задълженията на корабопритежателите по отношение на тяхната застраховка за морски искове. Задължението за наличие на застраховка цели осигуряване по-добра закрила на жертвите и следва да е от полза за отстраняване на корабите, които не отговарят на стандартите. Съществуването на застраховката се доказва чрез едно или няколко удостоверения, издадени от застрахователя и намиращи се на борда на кораба. Директивата се прилага за кораби с бруто тонаж 300 тона или повече. Директивата не се прилага за военни кораби, спомагателни военни кораби или други кораби — държавна собственост, или експлоатирани от дадена държава, използвани за публични нетърговски цели. Част от предлаганите изменения на Кодекса на търговското корабоплаване предвиждат въвеждането на Директива 2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно спазването на изискванията за държавата на знамето. Директивата има за цел да гарантира, че държавите членки ефективно и последователно изпълняват задълженията си като държави на знамето и да повиши безопасността и предотврати замърсяването от кораби, плаващи под знамето на държава членка. Директивата се прилага спрямо администрацията на държавата, под чието знаме плава корабът. Законопроектът е съобразен и с изискванията на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсявания с корабно гориво. Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсявания с корабно гориво, цели заплащане на адекватно, бързо и ефективно обезщетение за вреди, причинени от замърсяване вследствие на изпускане или изхвърляне на корабно гориво. Конвенцията регламентира международни правила и процедури, които да определят въпросите на гражданската отговорност и осигуряват адекватно обезщетяване в такива случаи, установяването на обективна гражданска отговорност за всички видове замърсяване с нефтопродукти, която е свързана с подходящо ограничаване на нивата на тази отговорност. Приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. По време на дискусията по законопроекта бе изтъкнато, че в законопроекта е предвидено премахването на лицензионния режим, което е във връзка с улесняване извършването на превоза на товари по вътрешни водни пътища. Премахването на лицензионния режим бе определено от членовете на комисията като положителна законодателна промяна, тъй като по този начин ще се осигури по-бързото навлизане на нови компании на пазара на транспортни услуги по вътрешни водни пътища, като в същото време ще бъдат редуцирани и редица административни процедури. Дискусия предизвика и създаването на разпоредби, с които се засилва контролът за предотвратяване на замърсяването от кораби. Предвидено е Изпълнителна агенция „Морска администрация” да упражнява държавен екологичен контрол на корабоплаването за предотвратяване замърсяването от кораби. Допълнението цели запълване на празнината във връзка с липсата на текстове в Кодекса на търговското корабоплаване, пряко свързани с предотвратяването на замърсяването от кораби, и за отговорността на Изпълнителна агенция „Морска администрация” в тази насока. Като положителна законодателна промяна бе отчетено и изменението на чл. 375, което е във връзка с приетите на 25 юни 2010 г. изменения на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. и Кодекса към нея. Според тези разпоредби нивото на алкохол в кръвта за капитани, лица от командния състав и други моряци при изпълнение на определените задължения по безопасност, сигурност и околната среда не трябва да бъде повече от 0,05% или 0,25 мг/л алкохол в дъха или количество алкохол, което води до концентрация на алкохол. От страна на вносителите бе отбелязано, че Изпълнителна агенция „Морска администрация” вече разполага с дрегери за измерване съдържанието на алкохол в дъха, които са сертифицирани съгласно изискванията на българското законодателство. След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерския съвет на 2 август 2011 г.”

ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА515 думи

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, сега ще ви запозная накратко с основните моменти от него. „СТАНОВИЩЕ относно проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерския съвет на 2 август 2011 г. На заседанието, проведено на 7 септември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Кичев – заместник-министър, и Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна”, и Петър Киров – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Законопроектът има за цел да хармонизира българското законодателство с изискванията на следните европейски актове в областта на търговското корабоплаване: - Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации; - Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета; - Директива 2009/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно застраховката на корабособствениците за морски искове; - Директива 2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно спазването на изискванията за държавата на знамето. Законопроектът е съобразен с изискванията и на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсявания с корабно гориво, ратифицирана със закон от Народното събрание на 26 април 2007 г. В законопроекта са предвидени и други изменения, които нямат отношение към европейското право. С оглед въвеждане изискванията на цитираните по-горе директиви в законопроекта са предвидени изменения, свързани с: - определяне класа на корабите и прегледите на кораби и корабопритежатели за установяване спазването на изискванията за безопасност, безопасна експлоатация на корабите и предотвратяване замърсяването на околната среда; - реда за разследване на произшествия; - застраховка на корабопритежателите за морски искове; - повишаване безопасността и предотвратяване замърсяването от кораби, плаващи под знамето на държава членка. - отговорност на корабопритежателя за щети при замърсяване с корабно гориво. При разглеждане на законопроекта следва да се има предвид, че срокът за транспониране и нотификация на Директива 2009/15/ЕО; Директива 2009/18/ЕО и Директива 2009/21/ЕО е изтекъл на 17 юни 2011 г. Към законопроекта са направени и някои допълнителни правно-технически бележки, които следва да бъдат взети предвид от водещата комисия между първо и второ четене. В заключение може да се каже, че предложените изменения и допълнения в Кодекса за търговското корабоплаване коректно въвеждат изискванията на вторичното европейско законодателство. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно, с 11 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерския съвет на 2 август 2011 г.” Благодаря ви.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА384 думи

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, докладът е раздаден на всички. Ще ви запозная в резюме със съдържанието му и предложението към пленарна зала. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерския съвет на 2 август 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 септември 2011 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Сергей Църнаклийски – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, и от Министерството на околната среда и водите госпожа Ивелина Василева – заместник-министър. От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Църнаклийски. С предлаганите промени в проектозакона на първо място се въвеждат изискванията на Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на корабите и за съответните дейности на морските администрации, установяваща мерките, които трябва да следват държавите членки, в това число Република България, във взаимоотношенията си с организациите, отговарящи за проверката, прегледа и освидетелстването на корабите за съответствието им с международните конвенции за морска безопасност и предотвратяване на морското замърсяване, като същевременно се подпомага постигането на целта за свободно предоставяне на услуги. Законопроектът освен, че транспонира поредица от директиви, които вече бяха изброени, въвежда изискванията на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсявания с корабно гориво от 2001 г., ратифицирана със закон от Народното събрание на 26 април 2007 г., целяща заплащане на адекватно, бързо и ефективно обезщетение за вреди, причинени от замърсяване вследствие на изпускане или изхвърляне на корабно гориво и допълва и усъвършенства разпоредбите, регламентиращи териториалната компетентност и функциите на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, както и на административнонаказателните разпоредби. Отношение по време на дискусия взеха народните представители Искра Михайлова и Румен Такоров. Отговор на поставените от тях въпроси даде господин Църнаклийски. След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите, с 10 гласа „за”, без „против” и 2 „въздържали се”, подкрепи законопроекта и изразява следното становище. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.

ДОКЛАДЧИК НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ602 думи

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерския съвет на 2 август 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 септември 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. На заседанието присъстваха Сергей Църнаклийски – изпълнителен директор и Петър Киров – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Законопроектът беше представен от господин Сергей Църнаклийски. Предвидените изменения в Кодекса за търговско корабоплаване имат за цел отразяването в българското законодателство на: - Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации; - Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета; - Директива 2009/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно застраховката на корабособствениците за морски искове; - Директива 2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно спазването на изискванията за държавата на знамето; - Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсявания с корабно гориво, 2001 г. (Bunkers Convention), ратифицирана със закон от Народното събрание на 26 април 2007 г. Успоредно с това законопроектът цели допълване и усъвършенстване на разпоредбите, регламентиращи териториалната компетентност и функциите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и административнонаказателните разпоредби. Установяват се мерките, които трябва да следват държавите членки, във взаимоотношенията си с организациите, отговарящи за проверката, прегледа и освидетелстването на корабите за съответствието им с международните конвенции за морска безопасност и предотвратяване на морското замърсяване, като същевременно се подпомага постигането на целта за свободно предоставяне на услуги. Друга цел на законопроекта е подобряването на сигурността чрез улесняване бързото провеждане на разследванията на безопасността и точен анализ на морските произшествия и инциденти. Правилата се прилагат за разследване на инциденти, които засягат кораби, плаващи под знамето на държава членка, възникват в териториалните морета и във вътрешните води на държавите членки, определени в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., или засягат други значими интереси на държавите членки. Република България изисква от корабопритежателите да притежават застраховка за морски искове за тези кораби. Задължението за наличие на застраховка цели осигуряване по-добра закрила на жертвите и следва да е от полза за отстраняване на корабите, които не отговарят на стандартите, като се предоставя и възможност за възстановяване на конкуренцията между операторите. Въвеждат се и мерки за повишаване на контрола над корабите с цел намаляване на риска от замърсяване. Регламентират се международните правила и процедури, за да се определят въпросите на гражданската отговорност и да се осигури адекватно обезщетение в случаите на замърсяване с корабно гориво. Регламентира се и задължението на корабопритежатели, за определена категория кораби, за осигуряване на задължителна застраховка, банкова гаранция или друго обезпечение за покриване на щети от замърсяването. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, на което единодушно се прие разглеждания законопроект със следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговско корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерския съвет на 30 март 2011 г.” Благодаря.

СВИЛЕН КРАЙЧЕВ (ГЕРБ)355 думи

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, вземам думата, за да изкажа моето задоволство от така предложените ни поправки и допълнения към кодекса от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Стана ясно от всички доклади, че големите изменения идват от това, че транспонираме част от европейските директиви в този кодекс. Какво означава това? Това означава, че нашият кодекс става много по-близък до европейското морско право и това всъщност само може да ни радва. Какво друго чухме от докладите? Чухме две думички, които според мен са ключови – превенция на безопасността и замърсяване. Както знаете, Черно море се счита за безотточно море и заради това превенцията от замърсяване е от изключителна важност за опазването на флората и фауната. Изключително много се радвам, че в закона има дори и критерии за проверка на корабите от страна на „Морска администрация”. На нашето разискване в комисията попитах защо този критерий е 25 на сто, което е една четвърт, не е малко, но е една четвърт. Отговорено ми бе, че това са изискванията до момента, но всъщност идеята на „Морска администрация” е тези проверки да бъдат увеличени много над този процент, което ме радва и аз адмирирам такова отношение. Ще ви кажа само нещо любопитно. Може би за някои измененията във връзка с поставяне на критерии за употребен алкохол от моряците, които са на вахта, на служба, ще се разминат с представите им за моряка и алкохола, както по филмите сме свикнали едва ли не да правим такава връзка на морския живот с алкохола, с рома и така нататък, обаче тези романтични мигове много отдавна отминаха. Аз ще ви кажа, че може би от десетина година големите, сериозни морски компании забраниха употребата на алкохол на техните кораби. Така че това не е нищо ново, просто в момента може би на нас ни се струва ново и хората, които сме от бранша, го знаем. Разбира се, приветствам една такава поправка, нека всичко да е ясно и точно. Има няколко неща, с които лично аз не съм съгласен и които водят до двусмислие, но те са по-скоро проблем на синтаксис, на построяване на изречението и ще направя предложения за изчистване в този порядък.

20 септември 2011 г.

Гласувания (42)

Стенограма (98 изказвания)