MIHAIL MIKOV (КБ)1,656 words
Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, очевидно двамата министри – на финансите и на вътрешните работи, са далеч от темата или най-малкото тя не ги интересува особено.
Няколко неща по този законопроект.
На първо място, очевидно е, че правителството гласува недоверие на Министерството на вътрешните работи относно капацитета му да разследва, забележете, митнически и данъчни престъпления. Това става при условие, че контрабандата е възлов проблем на държавата, контрабандата е основен източник на кумулиране на средства в черната икономика, контрабандата се посочва като проблем за България както в докладите на Европол, така и от редица наблюдатели от нашите чуждестранни партньори.
Какво ни се предлага във внесения законопроект? Предлага ни се цял кръг от престъпления, забележете, не само свързани с митниците, включително и данъчни престъпления, а както е отбелязано в мотивите – укриване и неплащане на данъчни задължения в големи размери, критерият е единствено размерите, неправомерно получаване на парични суми в големи размери от държавния бюджет. Забележете, това ще се разследва от митниците. Къде отива „Икономическа полиция”, къде отива разследващият капацитет на Министерството на вътрешните работи?!
Уважаеми дами и господа, всъщност в историята на българския парламент или на българската държава има един такъв опит – вие никак не сте новатори. Практиката на митническото дознание съществуваше до 2005 г., когато беше отменена. Тогава се констатира, че през 2003 г. имаше 5 преписки, а през 2004 г. – с 30% по-малко – за две години функциониране на митническото разследване, на митническото дознание тогава. Или през 2003 г. преписките са били 5, а през 2004 г. – 3.
Има един фундаментален въпрос, който, ако отворите стенограмите, дискусията е проведена в тази зала през 2005 г. – това е, доколко е удачно и целесъобразно контролните и административнонаказващите функции на митническите органи да се смесват с функциите по разследването и доказването на престъпление. И без това в митническите закони те имат достатъчно свобода за субективна преценка дали да квалифицират деянието като административно нарушение, или като престъпление. Признаците са едни и същи – дали да се отиде към административнанаказателна отговорност, или да се отиде към Наказателния кодекс?
Кое е новото в този правителствен законопроект, което не може да не буди смущение? Абсурдно е митническите органи да се занимават с въпроса за неправомерното получаване на парични суми в големи размери от държавния бюджет. Нали за това има специализирани звена, нали за това се създаде група в прокуратурата с Министерството на вътрешните работи и с ДАНС?! Какво казваме на нашите партньори? – че всичко направено и многократно отчитано, не дава никакъв резултат.
Има обаче един фундаментален въпрос за философията на законопроекта – големият въпрос за корупцията в митниците. Как така ще стане, че едно и също лице, орган може и да контролира, и да разследва?
Оставам настрана други на пръв поглед технически детайли. В кои арестни помещения ще се реализира мярката „задържане”? В помещенията на Министерството на вътрешните работи? Кой ще отговаря за задържаните лица, от чии бюджет ще се покриват разходите за задържането по тези мерки? Или в следствените арести, които засега са в дискрецията на съдебната власт? Не е ясно. Ще се урежда сигурно с наредба между шефа на Агенция „Митници”, апропо и той отсъстваше тук.
Има един същностен въпрос, който звучи – няма да употребя квалификация – когато се установи, че митнически служител е замесен, тогава компетентността се отнема от разследването.
Уважаеми дами и господа, контрабандата, особено по границите, много често, да не кажа в 90% от случаите, е свързана с топлите отношения между извършителите на деянието и някой служител от митническата администрация. Или митницата ще започне разследването, ще направи с доказателствата нещо донякъде и след това, ако се появи случайно или не се появи някаква връзка с митнически служител, ще поканят разследващите полицаи, респективно прокуратурата, да прехвърлят делото оттатък. Това е пълен абсурд.
По какъв начин митниците ще ползват оперативната работа на Министерството на вътрешните работи? Знаем какви са отношенията между сегашния вътрешен министър и шефа на Агенция „Митници”. Те станаха достояние на публиката в началото на годината. По какъв начин ще може да се реализира истинското митническо разследване? По какъв начин ще се реализират контролираните доставки – тук има много бивши служители на МВР – реализирани често с партньорски служби без знанието на митническото разузнаване? Или органът на границата ще спре доставката и ще започне полицейско разследване?!
Възниква следващия въпрос: като започне това полицейско разследване или не го започне, на какво основание той няма да действа като разследващ? На основание обаждане от някоя от службите на МВР или ДАНС, че става въпрос за контролирана доставка?! Това правова държава ли е, бе, уважаеми дами и господа? Това е бардак!
По никой начин не мога да приема, че в юрисдикцията на митниците влиза разследването на всякакви данъчни престъпления, макар че тук се говори за акцизи. Защо тогава възниква много простия въпрос: защо на Националната агенция за приходите не давате същите функции за данъчни престъпления? Тоест предметът на това прословуто митническо дознание, разследване, както искате го наречете, го разширявате и по отношение на всички данъчни престъпления. Това са текстовете от Наказателния кодекс, мога да ви ги прочета.
Защо митниците могат, а Националната агенция за приходите не може? Защо митниците ще задържат за 24 часа, а органите на Националната агенция за приходите няма да задържат 24 часа? Тези въпроси ще висят в пространството, докато не се намери някой министър да дойде тук и да каже защо. Или хвърляте пред публиката поредния кьорфишек за борба с контрабандата, от която очевидно не можете да се отърсите не само като обществени нагласи, но и като липса на интелектуален капацитет за решаване на този проблем? Проблемът може да се решава много по-просто – с използване на досега създадения капацитет от разследващи полицаи, оперативни служби, комуникацията между тях и приобщаване на капацитета на митниците и, разбира се, капацитетът на Националната агенция за приходите.
Много често данъчните престъпления започват и са свързани с някаква граница, но в крайна сметка те се реализират в офисите на Националната агенция за приходите. Едно такова сепариране на функциите е абсурдно за ефективно реализиране на разследването и доказването на тези сложни икономически, счетоводни механизми, с които се реализират тези престъпления.
Още един въпрос, който стои достатъчно отворен: колко души ще се занимават с митническо разследване? Във внесения законопроект пише, че ще се занимават всички митнически органи. В предишния експеримент с митническото дознание се занимаваха 17 души, определени със заповед на министъра. В сегашния вариант шефът на Агенция „Митници” ще определя само онези, които работят за Специализирания съд. Това е друг нюанс в прочита на този закон. Той е така, забутан в дъното, но нюанс, който заслужава специално внимание.
Кои са митническите органи според § 1, т. 9? Длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол, ще осъществяват и разследване. Или това са Централно митническо управление, териториалните митнически управления, митническите бюра и митническите пунктове. И когато чисто механично, уважаеми дами и господа, екстрапулирате правомощията на разследващите полицаи към правомощията на митничарите, на митническите органи, които разследват, трябва да сте наясно, че те ще могат да искат разпечатки от телефоните, те ще могат да искат специални разузнавателни средства и в един момент ще се получи оня паралелен режим на работа, който няма да даде добри резултати – или ще доведе до прехвърляне на отговорности, или ще доведе до припокриване на действия на различни служби с еднаква компетентност. Често – пак говоря за тези, които са били в системата на МВР – служби с оперативни функции, за които разкриването и разследването може да бъде за известно време спестено при условията на определени механизми за разкриване на по-големи престъпления.
Аз знам, че радетелите на тази идея и в предишни парламенти са се позовавали на някои европейски практики. Само че едно е в Италия, многомилионна Италия, да изградиш Gudrd „Finance” и да й дадеш собствен ресурс. Но тя има и катерите, има и колите, има и разследването, има и разузнаването. Най-важното, има сериозната експертиза. А тук, при нас, ресурсът, който е твърде ограничен –знаете в какво състояние се намира в момента разследващата полиция – просят принтери, просят хартии, просят други неща. Нали бяха „златните принтери”, сега да пишат с пачи пера. И този оскъден капацитет се разпръсва.
Може ли да гарантира министър-председателят, че, заради зачестилите случаи на незаконна сеч в горите, утре горските няма да поискат да има разследващи полицаи, разследващи горски? Или, както ви казах, заради опасността за делфините в Черно море, да има разследващи ветеринарни, защото те са най-близо? Въобще принципът да смесиш контролиращият орган и административно-наказващият и да бъде едновременно и орган по разследването е абсурден. Мога да ви приведа още много примери. Защо не изградите в Министерството на здравеопазването разследващи лекари, които да задържат – например в Горна Оряховица или в Благоевград.
Уважаеми дами и господа, има още редица въпроси, които една сериозна дискусия би поставила. Дискусия, в която трябва да се дадат отговори на тези въпроси. Защото прочитът на Наказателния кодекс и разхвърлянето на текстове, които досега се разследват – доказателствата се събират от Министерството на вътрешните работи, може да доведе до крайно абсурдни ситуации. Това по никой начин няма да направи по-ефикасно разследването. То ще усили възможностите за корупция и то на равнище административни органи. Законът създава редица корупционни предпоставки.
Казвам всичко това, за да остане в стенограмата, както са останали фактите от 2005 г. В крайна сметка вие ще гласувате, вие ще решите.
Тази дискусия е водена в Народното събрание, но най-големият въпрос е друг. Как Наказателно-процесуалният кодекс се прилага на територията на страната, веднъж – със специалните прокуратури и съдилища, втори път – чрез предметното парцелиране на компетентността? След една година се разбира, че контрабандистът и митничарят си пиели пиенето, само че през това време доказателствата са изчезнали.
Смесването, вкарването на тези функции в митниците е крайно неудачно. Освен политическата оценка за работата на полицейското разследване, всъщност тази оценка не е ясна, тя е направена само чрез закона, разбира се, и в доклада на Европейската комисия – там оценката е много ясна. Явно това е реакция на правителството, но крайно неудачна реакция.
Съжалявам, няма компетентни министри, които да дадат отговор на някои от поставените въпроси. Благодаря ви.