6 октомври 2011 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – по точка първа в залата да бъдат допуснати господин Владислав Горанов - заместник-министър на финансите, госпожа Десислава Трифонова – експерт в дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и госпожа Соня Вълкова – директор на дирекция „Правна” в агенция „Митници”.

Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2011 г., приет на първо гласуване на 21 септември 2011 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 и § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 3 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция: „§ 3. В чл. 14, ал. 1, се създава т. 12: „12. приходите, постъпили от реализация на отнети и изоставени в полза на държавата стоки по реда на чл. 106а, 107в, 107е, ал. 2, 107з, ал. 3, т. 3 и чл. 124, ал. 1, 2 и 3 от Закона за акцизите и данъчните складове, след приспадане на направените по съхранението и реализацията на тези стоки разходи.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителите за параграфи 4 и 5.

По § 6 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция: „§ 6. Създават се чл. 16а и 16б: „Чл. 16а. (1) Митническите органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление по чл. 234, 242, 242а, 251, 255 и 256 от Наказателния кодекс и съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление. (2) За всяко задържано лице се издава заповед за задържане от митническия орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето. (3) На задържаното лице не могат да бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането не може да бъде повече от 24 часа. Задържаните лица незабавно се освобождават след отпадане на основанието за задържане, но не по-късно от 24-часовия срок. (4) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език. (5) От момента на задържането си лицето има право на защитник. (6) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по жалбата незабавно. (7) За задържането съответният митнически орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. (8) Митническите органи могат да проверяват личните вещи и да извършват обиск на задържаното лице. Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания. (9) Когато е необходимо, задържаното лице се настанява в обособените за целта места в структурите на Министерството на вътрешните работи, за което се издава писмена заповед. Чл. 16б. (1) При задържане на лице, което не се подчинява или оказва съпротива, митническите органи след предупреждение могат да използват физическа сила и помощни средства – белезници, когато не е възможно да изпълнят служебните си задължения по друг начин. (2) При използване на физическа сила и помощни средства митническите органи са длъжни да пазят живота и здравето на лицата, срещу които са насочени. (3) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка. (4) Условията и редът за прилагане на разпоредбите по задържане на лице от митническите органи се уреждат в инструкцията по чл. 15, ал. 3.”

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, приемането на този текст създава основание за митническо задържане на лица. Смятам, че е абсолютно необосновано да се създава такъв правен режим. Има достатъчно възможности по Наказателно-процесуалния кодекс, има инструкция за взаимодействие, в която се уреждат взаимодействията с органите на полицията, на прокуратурата. Тук са написани, меко казано, глупости. Ще ви обясня защо. Макар че сте предваканционно настроени, поне да разберете какво вършите. Забележете: „Митническите органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление...”. По-нататък: „Когато е необходимо, задържаното лице се настанява в обособените за целта места в структурите на Министерството на вътрешните работи, за което се издава писмена заповед.” Когато се задържа и не е необходимо, къде се държи? В канцеларията на митничаря или в тоалетната на митническия пункт?! Уважаеми дами и господа, разберете, че на коляно вършите абсолютни глупости! Прочетете внимателно текстовете, които предлагате. Хубаво, тръгнали сте да правите митническо разследване. Не разширявайте обаче по-нататък тези правомощия, за които самата митница няма капацитет, няма готовност, възможности, нито места за задържане на лица, лишени от свобода. Забележете един друг текст, който се предлага: (3) На задържаното лице не могат да бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване...” – задържа се лицето и се лишава от право на свободно придвижване. Значи то може да бъде задържано в арестно помещение, но не може след митническо задържане да му се ограничава правото да комуникира по телефон. Нямате право да му отнемете правото на комуникация според текста, който сте записали. Съдържанието на мярката, която предлагате е ерзац мярка на ограничителна мярка, каквато съществува в Наказателно-процесуалния кодекс. Ще ви кажа, че това механично препращане и връзка с Наказателно-процесуалния кодекс със съвместна инструкция – става въпрос за съществени човешки права. Видяхте какво се случи в Пловдив – един човек е държан шест месеца без никакво основание, и сега ще съди държавата. Чрез това законодателство вие създавате възможности за рязко увеличаване на исковете срещу държавата. Да не говорим какъв е капацитетът на митническите органи да реализират тези мерки за неотклонение. Тук има доста хора, които са работили в Министерството на вътрешните работи. Специално във вашата парламентарна група има хора, които са се занимавали с мерки за неотклонение. Поне си прочетете текстовете и обяснете на Бюджетната комисия какво предлага и какво вие от мнозинството ще приемете. Ние ще гласуваме категорично против. Благодаря.

Уважаеми колеги, спорът, за който преди малко стана дума, се отнася до една част на задържането, която е така нареченото административно задържане, което се решава по административен ред. Редът, който е описан в текстовете, които току-що прочетох и поставих на вашето внимание, е редът, който е предвиден за същото това административно задържане в Закона за МВР, а не в НПК. Когато това 24-часово задържане не е достатъчно, тогава митническите органи могат да се обърнат към прокурора и по реда на НПК това задържане да бъде удължено до 72 часа. То да бъде извършено със санкцията на прокурор от полицейски органи и съответно редът вече е по НПК. Така че тук говорим за административно задържане. Представете си канал за контрабанда. Спира се камионът, установява се митническо нарушение, шофьорът или лицето, което придружава товара, не желае да остане и пет минути, за да даде обяснение, да се легитимира и така нататък. Това е случай, в който органът, спиращ камиона, който на практика прави проверката, може да се позове на тези текстове и да задържи лицето до момента, в който изиска от него обяснение и документи, които са му необходими. Това, за което говори господин Миков – ако се наложи лицето да бъде задържано по-дълго от времето, в което трябва да даде обяснение, тоест той не може там, в канцеларията или мястото, където е задържан, да даде тези обяснения, той със специална нова заповед може да бъде отведен в местата за задържане на МВР. Но това отново е в рамките на административното задържане. Ние не даваме никакви правомощия на митничарите да извършват действия по Наказателно-процесуалния кодекс. Така че тук не смятам, че се дават някакви правомощия, с които може да се злоупотреби и да се прави аналогия на случая, за който говори господин Миков от сутринта.

Благодаря. Уважаеми господин председател, радвам се, че Вие ръководите това заседание, защото имате съдийски опит и слушате кой какво говори. Радвам се! Вижте как започва чл. 16а – Митническите органи могат да задържат лице, за което има данни – никакво административно – че е извършило престъпление – по еди-кой си, по еди-кой си, по еди-кой си текст – и съществува реална опасност да се укрие или извърши престъпление. Това е мярка за неотклонение, дами и господа! Госпожо Стоянова, добро утро! Това е типична мярка за неотклонение.

Естествено, че е мярка за неотклонение.

Не става въпрос за никакви административни мерки! Ще го държи в канцеларията. Ами, ако вземе да почине в канцеларията, госпожо Стоянова? Минава ли Ви през ум, че човекът, примерно като Вашият градски там – Кирил Рашков, по-зле е със сърцето, му стане нещо и почине в канцеларията без да му е направен съответен медицински преглед? Какво правите, бе, госпожо Стоянова? Каква административна мярка? Това е типична мярка за неотклонение, и то ерзац мярка, защото му ограничаваш правото на придвижване, но не му ограничаваш правото да се чуе със свидетелите и да ги подготви, да се чуе с покровителите си и да им каже: „Обадете се да ме пуснат!”. Тоест, само правото на придвижване – каква е целта? – „Да не се укрие или да извърши престъпление”. Това е в ал. 1. „Когато е необходимо” – забележете, значи ще го държат в канцеларията 6 часа, после ще преценят, че става по-необходимо и го превеждат в поделенията на МВР. Просто, разберете! Не може така да се присажда на круша – слива. (Оживление.) Не може от Наказателно-процесуалния кодекс да вземаш механично по нещо и да го прилагаш към дейността на митниците в Закона за митниците!

Не е по НПК.

То е ясно, че не е по НПК. Ако беше по НПК, нямаше проблем –митническият и разследващ орган прилага мерките по НПК.

Благодаря Ви, господин председател. Тук има юристи, бивши служители на МВР, дано и те да са чули тази работа, защото утре някой ще трябва и да отговаря за това нещо.

Господин Миков, само ще Ви зачета чл. 64 от Закона за МВР, че на лицето, задържано при условията на чл. 63, именно за 24 часа, не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Значи тук също не му ограничават правото да говори по телефон и срокът за задържане в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа. Прочетете си текстовете и тогава ги коментирайте!

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Текстовете, които бяха коментирани, са уникални по своя характер и ще доведат до много неприятности на държавата, най-вероятно и на отделни граждани. Предполагам, че всички си спомняте, че приемахме определени текстове, също в ключови сектори, в навечерието на Коледните и Новогодишни празници. Впоследствие една не малка част от тях падна – паднаха в Конституционния съд, бяха преосмислени и бяха прегласувани. Сега сме в навечерието на една измислена ваканция, както и да го наречем – безхаберие на парламента, неспособност, невъзможност и нежелание да бъде контролирана изпълнителната власт в достатъчно тежък за страната ни момент, какъвто е изборният процес, и отиваме на гласуването на същите такива безумия, които от страна на управляващите вероятно преследват две цели. Първо, да се симулира пред нашите партньори в Европейската комисия, че, видите ли, се предприемат радикални законодателни мерки, които ще създадат допълнителни възможности в системата да бъде осъществяван контрол. Ние сега сме свидетели на уникален по своя характер контрабанден процес – и на цигари, които достигат до 40% от пазарния дял, и на горива, и на алкохол, и на нежелание и способност на държавата с това управление да се пребори с тези процеси. Ако с тези измислени текстове тук се стремим да си обясним как в канцеларията ще се реши определен процес, няма как да стане. Има ли потенциал митническата служба? Няма. Има ли разписани законови отговорности на държавата, на държавния служител при извършването на такъв тип действия? Няма. Кой ще носи отговорност, ако не дай Боже, се случи нещо със здравето... Какво значи административно задържане? Арест! Арестът си е арест. Той не е административен или някакъв друг, той просто е арест. Когато се извърши такова нещо, трябва да има съответното основание, трябва да има съответните мотиви и държавата да носи своята отговорност за развитието на събитията след извършването на ареста. През последните две години имаме няколко смъртни случая при извършването и непосредствено след извършването на арест – в Търново, в Ямбол. Ще се каже – да, такива случаи е имало и в годините преди. Имало е, но е имало и ясно разписване на задълженията и отговорностите на държавата. Тук създаваме едно измислено ведомство, поради очевидното нежелание на сегашните структури да се борят ефективно с контрабандата – звено, което е мелез, звено, което няма ясно разписани правомощия. Нещо повече, мисля, че никой в тази зала няма съмнение, че в митниците в момента няма подготвени служители, които да могат да извършват такъв тип разследване. Ние казваме, че ще бъдат извършени задържания – в канцеларията, в камиона, на площада. И кой-как следи впоследствие процесите? Защото утре това може да бъде ползвано като мотив за поредното разширяване на паричните средства за специални разузнавателни средства. Тоест, отваряме една врата, в която нямаме представа докъде ще стигнем. Въпросът за създаване на митническото разузнаване е бил обсъждан в годините многократно, но никой не си е позволявал да внася в Народното събрание такива безумия! Какво ще се случи след шест месеца? Днес управляващите ще ударят тъпана по стара народна традиция, ще бъде уведомена Европейската комисия, че, видите ли, приели сме страхотни законодателни мерки. След шест месеца Европейската комисия ще попита – дайте да видим какви са резултатите от тези страхотни законодателни мерки, ще видим, че няма никакви резултати и естествено, че има някой виновен. Много настоятелно предлагам на управляващото мнозинство – има хора, които старателно и успешно крият интелигентността си, когато са пред публика и пред микрофон. Не го правете за сметка на качеството на законодателството и на утрешните оценки, които ще ни бъдат давани от нашите партньори. Пак казвам, това е куха нормативна уредба, която няма да доведе до нищо. Кой ще носи отговорност след шест месеца, когато от Европейската комисия ни запитат какви са резултатите? Те ще го обяснят с отсъствието им. (Председателят Анастас Анастасов дава сигнал за изтичане на времето.) Господин председател, Вие добре разбирате за какво става дума.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, предлагам прегласуване на този параграф, доколкото той съдържа противоконституционни разпоредби. Благодаря ви.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 7, 8 и 9.

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Има предложение от народния представител Менда Стоянова по § 10. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 103а, ал. 4 думите „по ал. 3” се заменят с „от средствата за измерване и контрол по ал. 1”. 2. В чл. 128 се създава ал. 3: „(3) В случаите на нарушения по чл. 123, ал. 1, 2 и 6 актовете за установяване на нарушения могат да се съставят и от полицейските органи в Министерството на вътрешните работи, като наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници” или от упълномощени от него длъжностни лица.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 11, 12, 13, 14 и 15.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната редакция: „§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 10, т. 1, който влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник”.”

Благодаря Ви, господин председателю. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 12: „§ 12. Създават се чл. 36в-36и: „Чл. 36в. Администраторът води регистри на данните, предоставени и получени по чл. 1, ал. 6. Чл. 36г. В съответствие с чл. 2, ал. 3 данни, получени по чл. 1, ал. 6, могат да бъдат обработвани допълнително за цели, различни от целите, за които първоначално са били предоставени тези данни, ако целите са във връзка със: 1. предотвратяване или разкриване на престъпления, провеждане на наказателно производство или изпълнение на наказания; 2. предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществения ред; 3. друга цел, само ако за това има предварително съгласие на предоставящия данните или на лицето, за което те се отнасят. Чл. 36д. (1) В случаите, когато специален закон въвежда ограничения за предоставящия данни по чл. 1, ал. 6, свързани с обработването на данните, получателят задължително се уведомява за това от предоставящия данните. (2) Когато администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, бъде уведомен от предоставящия данните за наличието на ограничения съгласно националното му законодателство, свързани с тяхното обработване, той задължително се съобразява с тези ограничения. (3) При предоставяне на данни по чл. 1, ал. 6 администраторът, предоставящ данните, може да посочи изрични срокове за запазване на данните или за провеждане на преглед дали те все още са необходими. (4) Администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, е длъжен да заличи или блокира данните или да проведе преглед дали те все още са необходими след изтичане на сроковете, определени от предоставящия данните. (5) Алинея 4 не се прилага, когато към момента на изтичане на сроковете за съхранение данните са необходими за неприключило наказателно производство или изпълнение на наказание. Чл. 36е. (1) Администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, може да ги предава на компетентен орган в трета държава или на международна организация само когато са налице едновременно следните условия: 1. това е необходимо за предотвратяването или разкриването на престъпления, провеждането на наказателно производство или изпълнението на наказания; 2. получателят е компетентен да осъществява дейности по т. 1; 3. съответната държава – членка на Европейския съюз, от която са получени данните, е дала съгласие за тяхното предоставяне в съответствие с националното си законодателство; 4. получателят осигурява адекватно ниво на защита за планираното обработване на данни. (2) Съгласието по ал. 1, т. 3 не е необходимо, когато предоставянето на данните е от съществено значение за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществения ред на държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава, и предварителното съгласие не може да бъде получено своевременно. В този случай предоставящият данните се уведомява незабавно. Чл. 36ж. Комисията за защита на личните данни не извършва преценка на адекватността на нивото на защита по чл. 36е, ал. 1, т. 4, когато е налице поне едно от следните условия: 1. националното законодателство на предоставящия данните допуска такова предоставяне за защита на законни интереси на лицето, за което се отнасят данните, или за защита на особено важен обществен интерес; 2. получателят на данните предоставя достатъчно гаранции за защита. Чл. 36з. (1) Администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, може да ги предостави на трето физическо или юридическо лице само в случай че: 1. предоставящият данните е дал съгласие за предоставянето им; 2. предоставянето на данните няма да засегне законни права на лицето, за което те се отнасят; 3. предоставянето е от съществено значение за: а) изпълнение на законоустановено задължение на предоставящия данните; б) предотвратяване или разкриване на престъпления, провеждане на наказателно производство или изпълнение на наказания; в) предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществения ред; г) предотвратяване на сериозно нарушение на конституционни права на физически лица. (2) При предоставянето на данни по ал. 1 третото физическо или юридическо лице се уведомява от предоставящия данните за целите, за които могат да бъдат обработвани данните, като тези данни могат да бъдат обработвани само за тези цели. Чл. 36и. При поискване от администратора, предоставящ данните, администраторът, получил данни по чл. 1, ал. 6, незабавно писмено го информира за тяхното обработване.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 14: „§ 14. В чл. 42, ал. 1 думите „чл. 2, ал. 2” се заменят с „чл. 2, ал. 2 и ал. 3”.”

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 15: „§ 15. Този закон въвежда изискванията на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ, L 350/60 от 30 декември 2008 г.).”

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 16.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 17: „§ 17. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, …) в чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Публикуването на актовете по ал. 1 се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове.” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 18.

Благодаря, госпожо председател. Процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допуснат в залата за участие господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 14 септември 2011 г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 е постъпило предложение от народните представител Ангел Даскалов, Вяра Петрова и Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В Глава пета се създава Раздел VІІІб с чл. 107з – 107п: „Раздел VІІІб Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние Същност и условия за работа от разстояние Чл. 107з. (1) Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. (2) Работата от разстояние има доброволен характер. (3) Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й. (4) Работодателят може да предложи на работника или служителя с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Отказът на работника и служителя не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. (5) Работникът или служителят може да предложи на работодателя да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. (6) С индивидуалния или с колективен трудов договор могат да се уговорят: 1. смесени режими на работа, както и условията и редът за тяхното прилагане; 2. възможности и условия за преминаване от работа от разстояние към работа в помещенията на работодателя. (7) Конкретният характер на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването й се определят в индивидуалния трудов договор. (8) С индивидуалния и/или с колективен трудов договор, или с вътрешни актове на работодателя могат да се приемат правила, чрез които да се определят: 1. редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние; 2. съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното. Работно място. Техническо оборудване и поддържане на работното място Чл. 107и. (1) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява в дома си или избраното от него друго помещение извън предприятието определено пространство за работно място. (2) Въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние, се уговарят в индивидуалния трудов договор. (3) Работодателят осигурява за своя сметка: 1. необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му; 2. програмно (софтуер) осигуряване; 3. техническа профилактика и поддържане; 4. устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност; 5. защита на данните; 6. информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и правила, в това число такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние; 7. система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство; 8. други технически или документни пособия съгласно индивидуалния и/или колективния трудов договор. (4) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за правилното съхранение и експлоатация на предоставеното му оборудване. При настъпване на повреда в оборудването или срив в използваните информационни и/или системи за комуникация е длъжен незабавно да сигнализира работодателя по предварително уговорени ред и начин. (5) В индивидуалния трудов договор може да се уговори използването на собствено оборудване на работника и служителя, както и всички права и задължения, произтичащи от това. (6) В индивидуалния и/или колективен трудов договор се уговарят условия за предотвратяване на злоупотреба от страна на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, с предоставените му оборудване, интернет и комуникационни връзки. Извън пряката си работа работникът или служителят може да ги използва в рамките на разумното и добрите нрави. (7) Работодателят осигурява предварително писмена информация на работника или служителя за отговорността и санкциите при неспазване на установените правила и изисквания, в това число за защита на служебните данни, която е неразделна част от индивидуалния му трудов договор. Организация на работата от разстояние и здравословни и безопасни условия на труд Чл. 107к. (1) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, ползват същите права, свързани с организацията на работа и здравословни и безопасни условия на труд, регламентирани в българското законодателство и в действащите в предприятието колективни трудови договори, с каквито се ползват работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя. (2) Работодателят е длъжен да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение работни места за извършване на работа от разстояние, които отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в нормативните актове по прилагането му. (3) Работодателят носи отговорност за безопасните и здравословни условия на труд на работното място на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, като той е длъжен да ги информира за изискванията за организация на работата и за безопасните и здравословни условия на труд в съответствие с нормативните актове, приложимите колективни трудови договори, вътрешните правила на предприятието, политиката на предприятието по безопасност и здраве при работа и за всички изисквания и правила за организацията на работа и при работата с видеодисплеи. (4) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за спазване на политиката на предприятието за организация на работата и за безопасност и здраве при работа, както и на предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд. (5) Контролът за правилното прилагане и спазване на изискванията и нормите за здравословни и безопасни условия на труд се осъществява, както следва: 1. работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат право сами да поискат посещение на работното им място със заявление до съответната дирекция „Инспекция по труда”; 2. работодателят и/или негов представител, представителите на синдикалните организации, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и контролните органи на Инспекцията по труда имат право на достъп до работното място в рамките на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор при задължително предварително уведомяване на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, и с негово съгласие. (6) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място без основание за това, в рамките на установеното работно време и/или на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор. Работно време. Почивки и отпуски. Отчитане на работното време Чл. 107л. (1) Работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние: 1. се установява в индивидуалния трудов договор в съответствие с този кодекс, колективния трудов договор и правилника за вътрешния трудов ред в предприятието; 2. се определя при спазване на установената с този кодекс междудневна и седмична почивка; 3. съответства по продължителност на работното време, определено за работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя. (2) С индивидуалния трудов договор може изрично да се изключи възможността за полагане на: 1. извънреден труд; 2. нощен труд; 3. труд по време на национални празници. (3) При условията на ал. 1 и 2 работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, сам организира своето работно време, така че да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят и неговите търговски партньори са в комуникационна връзка. (4) Стандартите за натовареност и извършване на работата на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, са еднакви с тези на работниците или служителите, които работят в помещенията на работодателя. (5) Действително отработеното време се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя. Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за достоверността на данните. (6) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние: 1. сами определят почивките в работното си време в съответствие с разпоредбите на този кодекс, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаните с прилагането им подзаконови нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или в колективния трудов договор; 2. ползват отпуски по ред, вид и в размер съгласно установеното в Кодекса на труда, подзаконовите нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или в колективния трудов договор. Трудово възнаграждение Чл. 107м. (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя с индивидуалния трудов договор съгласно разпоредбите на трудовото законодателство и в съответствие с колективния трудов договор и вътрешните правила за работната заплата на предприятието. (2) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, има право на всички допълнителни трудови възнаграждения, установени в действащото законодателство, във вътрешните правила за работната заплата, в индивидуалния и/или в колективния трудов договор. (3) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, ползват на общо основание социалната програма на предприятието. Колективни права на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние. Интеграция с работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя Чл. 107н. (1) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, има равни трудови и синдикални права с работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя. (2) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, могат да формират самостоятелна група, която да избира отделен представител по информиране и консултиране по чл. 7а, ако общият им брой надхвърля 20 работници. (3) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат право да участват в организационния и социалния живот на синдикалната организация в предприятието, в която членуват. (4) Работодателят осигурява възможности за: 1. предотвратяване изолацията на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, от останалите работници и служители, които работят в помещения на работодателя, като: а) създава условия за периодично провеждане на работни или социални срещи в помещения/офиси на работодателя; б) може да създава фирмено виртуално пространство – чат, форум или друг способ, чрез който работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя и работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, да могат свободно да общуват; 2. достъп до фирмена и професионална информация на предприятието, свързана с изпълнение на работата от разстояние; 3. участие на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, в организационния и социалния живот на синдикалната организация в предприятието, в която членуват. (5) Условията, при които се осигуряват възможностите по ал. 1-4, се уговарят в индивидуалния и/или колективния трудов договор или се уреждат с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Квалификация, преквалификация, обучение Чл. 107о. (1) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат същия достъп до обучение и възможности за развитие на кариерата, каквито имат работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя, и са обект на същата политика на оценка. (2) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат право на подходящо обучение, свързано с предоставеното им техническо оборудване и с характеристиките на тази форма на организация на работа. (3) При необходимост ръководителят на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, и други длъжностни лица имат право на обучение за тази форма на работа и нейното ръководство. Прилагане на други разпоредби за извършване на работа от разстояние Чл. 107п. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс.”

По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя. Уважаеми колеги, бих искал да отбележа, че членовете в Кодекса на труда съдържат и заглавия. Заглавието на чл. 129 е „Задължение на работодателя да осигури работника или служителя”. Това е техническа корекция.

Има го.

Колегите твърдят, че е хубаво във финалните текстове да имаме заглавието.

Параграфи 4 и 5 по вносител са подкрепени от комисията.

По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя. Преди гласуването бих искал да отбележа, че в § 6, т. 3 – за създаването на т. 15, в Допълнителните разпоредби следва тя да бъде т. 16, което се налага от междувременно обнародвано изменение в Кодекса на труда за създаването на т. 15 относно морско лице. Това е техническа корекция.

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 7 има предложение от народните представители Ангел Даскалов, Вяра Петрова и Светлана Ангелова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества се правят следните изменения и допълнения: 1. Наименованието „Заключителни разпоредби” се изменя така: „Преходни и заключителни разпоредби”. 2. Създава се § 2а: „§ 2а. (1) Задълженията за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия и групи предприятия, произтичащи от този закон, не се прилагат спрямо споразумение по чл. 8, които са сключени или изменени в периода между 5 юни 2009 г. и 5 юни 2011 г. без да се засягат разпоредбите относно преговорите при структурни промени. (2) В случаи, че при изтичане на срока на споразуменията по ал. 1 страните не приемат съвместно решение за тяхното подновяване или преразглеждане, се прилагат разпоредбите на този закон.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Първо правя процедурно предложение – за допуск в залата на Дамян Илиев – главен секретар на Българската агенция по безопасност на храните, и на госпожа Мадлен Василева – началник на отдел „Здравеопазване на животните” в Министерството на земеделието и храните.

„ДОКЛАД на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 102-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г. Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 28 септември 2011 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 102-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г. В работата на комисията взеха участие госпожа Валентина Недялкова – началник на отдел в дирекция „Правна”, и госпожа Петя Петкова – експерт в дирекция „Здравеопазване на животните” в Българската агенция по безопасност на храните; госпожа Анастасия Ковачева – експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните; госпожа Ана Кънчева– юрист в същото министерство, както и господин Руслан Сербезов – държавен експерт в Министерството на околната среда и водите. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Валентина Недялкова, която изтъкна, че предложените промени на административнонаказателните разпоредби целят да бъде избегнато дублирането на административни и наказателни санкции за едно и също деяние. Със Заключителните разпоредби се правят съответните промени и в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Със законопроекта се предлага и цяла група промени, свързани с разпоредбите, регулиращи режима на отглеждане, регистрация и контрол по изпълнение на мерките за защита на дивите животни. Прецизират се част от понятията. В отделна разпоредба е разписано каква информация следва да съдържат регистрационните карти, издавани от регионалните инспекции по околната среда и водите при регистрация на диви животни. Изрично е разписано и правомощието на регионалните инспекции по околната среда и водите да съставят актове за нарушения. Освен това се предлага крайният срок, в който общинските съвети и кметовете на общини следваше да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приюти и който е изтекъл на 31 януари 2011 г., да бъде променен на 31 декември 2015 г. В последвалата дискусия от народните представители Юлияна Колева и Венцислав Лаков беше поставен въпросът доколко е обосновано предложението за промяна на срока и предвиден ли е механизъм, гарантиращ, че общините ще изпълнят задължението си в новия срок. От Министерството на земеделието и храните припомниха, че при влизането в сила на тази норма, бюджетната процедура вече е била приключила и в бюджетите на общините не са били предвидени необходимите средства за осъществяване на програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и за изграждане на приюти. По данни на министерството към момента голяма част от общините вече имат приети такива програми и извършват поетапна кастрация и съответно настаняват животните в приюти, там където има изградени такива. Предвид закъснението в старта на работата и недостатъчната финансова обезпеченост е било невъзможно тя да приключи в законно определения срок. Именно в тази връзка е направено предложението за неговата промяна. В заключение от министерството изказаха увереност, че така предложените промени ще позволят на общините да се справят с проблема, който представляват безстопанствените животни и ще доведат до завишаване на осъществявания контрол по отношение на прилагането на закона и налагането на санкции на нарушителите. След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 13 гласа „за”, 1 глас „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 102-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г.”

„ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 102-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 септември 2011 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на госпожа Искра Михайлова – председател на комисията, разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 102-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г., разпределен на Комисията по земеделието и горите като водеща. Предлаганите изменения и допълнения в Закона за защита на животните са продиктувани от това, че с влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ., бр. 33 от 2011 г.), с който се инкриминира проявата на жестокост към животните и на основание § 45 от същия закон, следва да се направят изменения и допълнения на законите, чиито разпоредби следва да се приведат в съответствие с Наказателния кодекс, а именно Законът за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и Законът за защита на животните (ЗЗЖ). На първо място изменението им се налага с оглед отстраняване на възникващи противоречия между техните разпоредби и направените промени в Наказателния кодекс със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 33 от 2011 г.). Тъй като някои от случаите на проява на жестокост към животни и причиняването противозаконно на смърт на животно, за които в ЗВД и ЗЗЖ са предвидени административни санкции, вече са инкриминирани, тоест вече се предвижда наказателна санкция, не е допустимо за едно и също деяние да има и административна, и наказателна санкция, тоест трябва да се отстрани дублирането. Със законопроекта се удължава срокът за изтегляне на популацията от безстопанствени кучета в приюти. Според сега действащата норма от § 5 на Преходните и заключителните разпоредби на ЗЗЖ в тригодишен срок от влизането в сила на закона общинските съвети и кметовете на общини следва да осигурят настаняването на безстопанствени животни в приюти. Законът е влязъл в сила от 31 януари 2008 г., следователно до 31 януари 2011 г. всички безстопанствени животни трябваше да бъдат настанени в приюти. Изпълнението на тази законова разпоредба в предвидения срок се оказа невъзможно по редица обективни причини: естественото свиване на популацията вследствие на кастрация е невъзможно в рамките на три години; на второ място, трябва да се има предвид и големият брой (свръхпопулация) на безстопанствените кучета в цялата страна, и на трето, но много важно – размерът на финансовите средства, необходими за изграждането и поддържането на приюти с капацитет, достатъчен да побере свръхпопулацията от безстопанствени кучета, е в такива големи размери, че е невъзможно да бъде осигурен в условията на финансова криза и би представлявал ненужно бреме за данъкоплатеца. Следва да се отбележи и фактът, че след като законът е влязъл в сила на 31 януари 2008 г., процедурата по изготвяне и приемане на общинските бюджети е била започнала. Програмите за овладяване популацията на безстопанствените кучета са станали факт в средата на 2008 г. (а за много общини дори в края на 2010 г.), при вече приет и действащ бюджет за годината, което води до ограничаване на възможността за предвиждане на оптималния размер средства за тяхното реализиране. Предвиждането на достатъчно средства за реализиране на посочените програми бе възможно едва при изготвянето и приемането на общинските бюджети за 2009 г. (за друга голяма част от общините чак 2011 г., а голям брой общини изобщо не разполагат със средства за тази дейност). В условията на неовладяна популация от безстопанствени кучета (много нисък процент на кастрираните кучета от уличната популация), каквато е тя в момента в почти цялата страна, прибирането на животните и постоянното им настаняване и издръжка в приюти е необосновано, крайно скъпо и необходимият финансов ресурс не би могъл да бъде осигурен. С удължаването на срока за изтегляне на безстопанствените кучета от улиците ще се предостави възможност в един разумен срок общините в Република България да се справят с проблема и да изпълнят вменените им задължения. Значително ще се намали размерът на необходимите финансови средства за решаване на проблема, като се разсрочат във времето необходимите средства за построяване и издръжка на приютите за безстопанствени животни. По предложение на Министерството на околната среда и водите са направени някои допълнения и уточнения в разпоредбите за дивите животни – чл. 21, 22, 27, 59 и 70 от Закона за защита на животните, като са уточнени понятията „полумаймуни и маймуни” от разред „Примати” и са включени всички видове от този разред „Примати”, тъй като бяха пропуснати лемурите, които имат същите изисквания за отглеждане, както и останалите видове примати. Понятието „отглеждане на диви животни в домашни условия” е трудно да бъде дефинирано и не може да изчерпи всички възможности за отглеждане на диви животни извън естествената им среда, затова е заменено с по-точното определение – отглеждане „извън зоологически градини, центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни, спасителни центрове и бази за интензивно стопанисване на дивеч”. Създаден е и нов чл. 22а с информация за данните в регистрационните карти, които издават регионалните инспекции по околната среда и водите при регистрация на дивите животни. Чрез направените изменения на чл. 59, ал. 2 и чл. 70, ал. 1 са разширени пълномощията за контрол на Министерството на околната среда и водите по изпълнение на мерките за защита на дивите животни, като са добавени и регионалните инспекции по околната среда и водите, които като самостоятелни юридически лица до момента са срещали трудности по прилагането на закона при старата формулировка. С предвидените изменения в проектозакона, всички изисквания в Закона за защита на животните ще се отнасят и за дивите животни, като контролът ще се извършва от Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по горите както самостоятелно, така и съвместно, при всички случаи за упражнено нехуманно отношение или жестокост към дивите животни и съответните контролни органи ще разполагат с необходимите правомощия за санкциониране. След запознаване на членовете на комисията с предложения законопроект и обоснованата необходимост от пренасяне на някои изисквания на приетия Наказателен кодекс в Закона за защита на животните, Комисията по околната среда и водите единодушно подкрепи законопроекта и изразява следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 102-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г.”

Благодаря, госпожо председател. Колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 102-01-61, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 29 септември 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 102-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на земеделието и храните, на Българската агенция по безопасност на храните и на Националното сдружение на общините в Република България. От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Валентина Недялкова – началник-отдел „Управление на собствеността и административно-правни дейности” в Българската агенция по безопасност на храните. Основната част от промените, предложени с внесения законопроект, са с оглед отстраняване на възникващи противоречия по отношение на наказанията, предвидени в Наказателния кодекс, и съществуващите административни санкции в Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност. Със законопроекта се удължава срокът за изтегляне на популацията от безстопанствени кучета в приюти. Според сега действащите разпоредби общинските съвети и кметовете на общини следваше да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приюти в срок до 31 януари 2011 г. Изпълнението на тази законова разпоредба в предвидения срок се оказа невъзможно по няколко обективни причини. На първо място, следва да се отчете фактът, че естественото свиване на популацията вследствие на кастрация е невъзможно в рамките на три години. На второ място, трябва да се вземе предвид и свръхпопулацията на безстопанствените кучета в цялата страна. И на трето, но не на последно място – размерът на финансовите средства, необходими за изграждането и поддържането на приюти с капацитет, достатъчен да побере свръхпопулацията от безстопанствени кучета, е в такива големи размери, че е невъзможно да бъде осигурен в условията на финансова криза и би представлявало ненужно бреме за данъкоплатеца. С удължаването на срока за изтегляне на безстопанствените кучета от улиците ще се предостави възможност в един разумен срок общините в Република България да се справят с проблема и да изпълнят вменените им задължения. Значително ще се намали размерът на необходимите финансови средства за решаване на проблема, като се разсрочат във времето необходимите средства за построяване и издръжка на приютите за безстопанствени животни. В становището на Националното сдружение на общините се изразява подкрепа на законопроекта в частта за удължаване на срока за настаняване на безстопанствените кучета в приюти, като същевременно се обръща внимание, че тази мярка сама по себе си е недостатъчна да реши проблема. Сдружението предлага да бъдат разработени пакет от мерки, които да бъдат включени в национална програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, в които да бъдат разписани задълженията и дейностите не само на общините, но и на съответните държавни органи и неправителствени организации. В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените промени, като изразиха подкрепата си за предложенията, направени от общините. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 102-01-61, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние като народни представители, всеки един от нас когато е бил по регион и сега, ако излезе на улицата и зададе въпрос на когото и да е – защо нямаме стандарт, както в нормалните държави, половината анкетирани ще кажат, че в тази държава няма закони. Това е изключително невярно твърдение, но така личи, че в обществото битува тази теза и ние нямаме адекватен отговор. Същевременно към днешна дата вървят и местни избори, аз няма да говоря въобще за политика. Но ако гледате какво говорят нашите кметове в „Топ 3” на техните приоритети, ще видите, че един от проблемите е този с бездомните кучета. Уважаеми колеги, когато минават такива закони, в залата е ужасно скучно, нищо не се говори, приемаме законите без въобще да седнем да видим за какво иде реч, още повече така минават тези закони в нашата комисия, за съжаление. Колеги, тук става въпрос за нещо много простичко. Има един закон, с който през 2008 г. задължихме общините да се заемат с това, което са обещавали през всички мандати през последните двадесет години. Тоест, да седнат и да имат отношение конкретно към бездомните кучета, такова, каквото е в нормалния свят. Тоест, да ги приберат, да ги кастрират, да ги обезпаразитят, да им намерят добри собственици, които да се грижат за тях като за домашни любимци. Законът е закон – законът е действащ, но както в много други случаи в България, законът не работи, не действа. В България за съжаление няма правоприлагане, а това неприлагане на законите се изражда в липса на закони. Така поне смята обществото. Често пъти ние, колеги, ставаме наистина част от проблема, защото днес ще приемем един закон, който с това, че не се прилага през последните три години, удължаваме срокът с още четири години и ставаме част от проблема. Кметовете пак ще кажат, че срокът е удължен и няма да си свършат работата. Не е вярно това, което говорят песимистите, че този въпрос не може да се реши за три години. Той се решава и за две години, стига да има воля, стига да има кметове, които наистина да разбират проблема, а не само да обещават. Може би проблемът е в това, че този проблем не носи много радост на кметовете, но носи огромно огорчение на всички, които са пострадали. Ние ще станем част от проблема сега, като удължим срока с четири години. Тоест още четири години в цяла България бездомните кучета ще хапят беззащитни хора, ние като политици само ще ходим да изразяваме някакво съжаление по този въпрос и някаква мнима загриженост. Така наистина ще станем част от проблема. Само в този случай съм съгласен, че в България няма закони, защото сме били съучастници да удължаваме срокове, а много такива закони минават през комисията. Затова взех отношение, защото така ще ви събудя интереса. Така или иначе, колеги, бях „против” и сега ще бъда „против”. Надявам се, че се изразих аргументирано. Защо ще бъда „против” удължаването на този срок? Защото с удължаването му ние ще кажем на кметовете, че може да не си вършат работата. А общо взето отговорността ще бъде само наша и ние ще продължаваме да имаме неодобрение, по-малко от 10%. С такива закони наистина няма да подобрим нашия имидж, за съжаление. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Господин Тасим, съгласен съм с Вас, че този закон не работи и когато сте го приемали през 2008 г., сигурно е трябвало по-задълбочено да разгледате проблема и да заложите такива норми, които да го направят работещ. Не мога да се съглася и с това, че във всички общини, защото във всички общини съществува този проблем, всички кметове са безотговорни към този наистина сериозен проблем. Значи нещо в закона не е наред. Наистина ние сега, удължавайки срока и непредлагайки някакви нови мерки, които да се предприемат, включително и финансовото им обезпечаване, резултатът сигурно пак ще бъде същият. Но нека да не прехвърляме вината само на кметовете. Може би нещо в закона, когато е бил приет в началото, не е било наред, след като той не работи, така че трябва да работим в тази посока и ние в нашата комисия, когато разглеждахме законопроекта в дискусията, приехме единодушно, че наистина е необходимо да се приеме една национална програма или комплекс от мерки, с които наистина сериозно да се захванат с този въпрос и да намерят някакво решение. Иначе след три години сигурно пак ще сме на същото положение. Не съм съгласен и не приемам, че кметовете са виновни. Явно начинът, по който предлагаме решаването на проблема, не е удачен, за да се стигне до положението да удължаваме срока без да променяме нищо. Естествено резултатът вероятно пак ще бъде същият. Надявам се през този период от време да намерим възможности и начин, така че да предложим вариант и решение, което да е изпълнимо и да доведе до очакваните резултати. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колега Татарски, моля да бъда простен, ако съм бил разбран погрешно. Може би моето говорене е звучало обобщаващо – че всички кметове са виновни, че всички кметове не са спазвали закона. Просто болшинството общини в България имат този проблем, който е видим. Може би затова съм прозвучал обобщаващо – за всички кметове. Не е вярно. Няма обаче как да не се съглася, че този проблем стои, и то много остро в голяма част от общините. Вярно е и това, че въпросът не е решен с републиканския бюджет. Вероятно Вие намеквате да има специално перо за решаването на този проблем веднъж завинаги, с което бих се съгласил. Може би въпросът трябва да се постави сега при започване на процедурата по консолидирания държавен бюджет, където да го включим задължително към общините, както го направихме примерно за общинската пътна мрежа. Може би такъв подход е решение, но не смятам, че решението е да удължим срока с 4 години. Този въпрос може да се реши и за една, и за две години, но трябва да се реши. Иначе много хора ще останат с впечатление, че в приютите има много злоупотреби. Аз не твърдя това. Един колега каза: „Тези приюти могат да дадат възможност на някои хора дори министри да станат в България” – това също е вярно. Така или иначе, проблемът си остава, въпреки че създава управленски кадри в страната, въпреки че има и кметове, които наистина се борят с проблема. Аз пак твърдя, че проблемът не иска много пари. Той изисква ние като законодатели да бъдем по-настоятелни и изпълнителната власт в лицето на министрите и на общините да си свършат работата. Проблемът остава. Остава и нашата мнима загриженост, която е загриженост да отидем на място или да пишем удължаване на сроковете. Това аз не приемам и затова ще гласувам категорично против. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Този законопроект разглежда удължаването на срока и не мога да не се съглася с говорилия преди мен колега Юнал Тасим. Да, законът беше приет от предишното Народно събрание. Тук се изказаха мнения, че той не е работещ. Кой трябва да реши въпроса с бездомните кучета? По какъв начин това да стане? Не е ли работа това на общините? Да, финансово е трудно за голяма част от общините. Но има ли общини, където законът е сработил, където има приюти, където се прилага? Има. Сигурно недостатъчно настоятелно е прилаган законът, но не мисля, че той е в грешна посока. Питам управляващите: кой е най-големият специалист в тази посока? Не е ли нашият министър на земеделието? Мисля, че този закон и това предложение са вдъхновени от него. Не искам да кажа, че по този начин се иска да се усвояват допълнителни средства. Логиката на нещата обаче отива натам. Затова сме против промяната на закона. Сигурно има много неща да се доработят и да се доизпипа докрай процедурата как да се случи така, че в България да няма бездомни кучета, както в цяла Европа. Да, законопроектът решава и някои други въпроси, по които вероятно не сме толкова против, но принципиално не се решава въпросът с бездомните кучета, а удължаването на срока – напротив, задълбочава проблема, затова не сме съгласни и няма да го подкрепим. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев, главния директор на „Гражданска въздухоплавателна администрация” господин Тилко Петров и директора на дирекция „Правна” към министерството госпожа Красимира Стоянова.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.

По параграфи 1, 2, 3 и 4 няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани ан блок.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция: „§ 5. В чл. 16б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се т. 3а: „3а. прилага и развива Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване;” б) в т. 7 думите „чл. 16е” се заменят с „чл. 16ж”. 2. В ал. 2 думата „ръководителя” се заменя с „главния директор”. 3. В ал. 4 думите „в 7-дневен срок от” се заменят с „в момента на”. 4. В ал. 5 в текста преди т. 1 думата „ръководителят” се заменя с „главният директор”.”

По § 6 има предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция: „§ 6. Създава се нов чл. 16д: „Чл. 16д. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е националният независим надзорен орган по смисъла на Директива № 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси. (2) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”: 1. разглежда и се произнася при спор между летищния оператор и ползвателите на летището по целесъобразността и законосъобразността на основанията за изменение на размера на летищните такси, които е определил летищният оператор на летище с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или летищният оператор на летище с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България; 2. разработва и предлага за утвърждаване от Министерския съвет с наредбата по чл. 122, ал. 1 методика за определяне размера на летищните такси по видове; методиката се основава на принципите на разходоориентираност, прозрачност и равнопоставеност на ползвателите на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България; 3. публикува и актуализира ежегодно списък на летищата с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България. (3) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” изготвя годишен доклад за дейността си като независим надзорен орган и го публикува на страницата си в интернет.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция: „§ 7. Досегашният чл. 16д става чл. 16е и в него се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „друг срок” се поставя запетая и се добавя „както и в случаите по чл. 10, ал. 2”. 2. В ал. 2 думата „ръководителят” се заменя с „главният директор”. 3. В ал. 3 думата „Ръководителят” се заменя с „Главният директор”. 4. В ал. 5 в текста преди т. 1 думата „ръководителят” се заменя с „главният директор”. 5. В ал. 6, т. 1 думата „ръководителя” се заменя с „главния директор”.”

По параграфи 8 и 9 няма направени предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя по параграфи 8 и 9 и предлага да бъдат гласувани ан блок.

По § 10 има предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната редакция: „§ 10. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думата „Ръководителят” се заменя с „Главният директор”. 2. В ал. 3 думата „ръководителят” се заменя с „главният директор”. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) В регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България се вписват въздухоплавателни средства, чиято лeтателна годност отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и Съвета относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 216/2008”, и на националните норми за летателна годност, определени с наредбата по чл. 24, ал. 6.” 4. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Собственикът, лизингополучателят, а при търговски въздушен превоз – операторът, отговарят за поддържането на летателната годност на въздухоплавателното средство съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 216/2008 и на националните норми за летателна годност, определени с наредбата по чл. 24, ал.6. (6) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” издава удостоверения за преглед на летателната годност по смисъла на МА. 901 от Приложение 1, раздел А на Регламент (ЕО) № 2042/2003 на Комисията от 20 ноември 2003 г. относно поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и за одобряване на организациите и персонала, изпълняващ тези задачи.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

По § 12 има предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция: „§ 12. В чл. 26 след думата „установи” се поставя запетая, а думите „нарушение на съответните изисквания по този закон” се заменят с „че не отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 216/2008 и на националните норми за летателна годност, определени с наредбата по чл. 24, ал. 6.”

По § 13 има предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция: „§ 13. Член 27 се изменя така: „Чл. 27. Удостоверенията за летателна годност и удостоверенията за преглед на летателната годност, издадени от чуждестранни компетентни органи, се признават за валидни в Република България, когато: 1. изискванията за летателна годност в държавата, чийто компетентен орган е издал удостоверенията за летателна годност, съответстват на изискванията на Регламент (ЕО) № 216/2008 или ги превишават; 2. главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” или оправомощено от него длъжностно лице е дало съгласие прегледът на въздухоплавателно средство, вписано в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, да се извърши в друга държава, съгласно законодателството на която изискванията за летателна годност съответстват на изискванията на Регламент (ЕО) № 216/2008 или ги превишават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.

По § 15 има предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и предлага следната редакция: „§ 15. Член 29 се изменя така: „Чл. 29. (1) Въздухоплавателно средство без удостоверение за летателна годност или за регистрация, без разрешително за допускане до полет или чиито отличителни знаци не отговарят на знаците, посочени в тези свидетелства, се задържа от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Чуждестранно въздухоплавателно средство се задържа от лицата по ал. 1 и когато: 1. в резултат на извършена инспекция на въздухоплавателното средство на перона се установи незабавна и очевидна заплаха за безопасността; 2. в резултат на извършена инспекция на въздухоплавателното средство на перона се установи, че има вероятност операторът да не предприеме мерки преди изпълнението на полета за отстраняване на установени несъответствия, като по този начин пряко ще застраши безопасността на въздухоплавателното средство и пътниците в него; 3. е налице отказ от инспекция. (3) В случаите по ал. 1 и 2 главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” незабавно уведомява въздухоплавателните власти на съответния оператор и на държавата на регистрация на въздухоплавателното средство. (4) В случаите по ал. 2, т. 2 въздухоплавателното средство се задържа до отстраняване на опасността. (5) В случаите по ал. 2, т. 2 главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” може да разреши извършване на пребазиращ полет без превоз на пътници до база за техническо обслужване.”

По § 16 има предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната редакция: „§ 16. Създава се чл. 29а: „Чл. 29а. (1) Когато в резултат на извършена инспекция на перона на чуждестранно въздухоплавателно средство се установи, че са налице несъответствия с международните стандарти за безопасност, но не е налице необходимост от задържане, главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” или оправомощено от него длъжностно лице: 1. налага ограничения върху експлоатацията на въздухоплавателното средство, когато е констатирано, че то може да продължи полета си единствено при спазване на тези ограничения; 2. предписва предприемане на действия за отстраняване на несъответствията, преди да бъде изпълнен полетът. (2) В случаите по ал. 1, т. 2 главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” може да разреши извършване на пребазиращ полет без превоз на пътници до база за техническо обслужване.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага следната редакция: „§ 17. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „определят” се добавя „с наредба”. 2. В ал. 2 думите „специализирана транспортна авиолекарска комисия, чийто статут, състав и правила за дейност се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията” се заменят с „авиомедицински центрове или авиомедицински експерти, които притежават удостоверение за тази дейност, издадено от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. 3. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя условията и реда за издаване на удостоверението с наредбата по ал. 1. (4) С наредбата по ал. 1 се определят условията и реда за издаване на медицинско свидетелство за любител пилот от общопрактикуващ лекар.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 18 и 19. Тъй като няма направени предложения, предлагам да бъдат гласувани ан блок.

По § 20 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 20. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба правилата, регулиращи полетите в обслужваното въздушно пространство на Република България. (2) Полетите с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса не по-малко от 2000 кг се извършват в обслужваното въздушно пространство на Република България по полетен план.” 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Полетите с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса до 2000 кг изпълняват полетите по ред, определен с наредбата по ал. 1.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

По § 21 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграфа и предлага следната редакция: „В чл. 53, ал. 2, т. 2 думата „светотехническо” и запетаята след нея се заличават.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 22, 23 и 24.

По § 25 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 25. Създава се Глава ІХ „А” с чл. 119д-119ж: „Глава ІХ ”А” Полети с нетърговска цел „Чл. 119д. (1) Полет с нетърговска цел е всеки полет, различен от полет за извършване на търговска операция с въздухоплавателно средство, включително спортни полети, полети за теглене на безмоторен самолет, полети за изпълнение на парашутни скокове и полети за обучение, когато се извършват без заплащане. (2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията по предложение на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” определя условията и реда за извършване на полетите по ал. 1. Чл. 119е. (1) Лица, получили удостоверение от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” или от оправомощено от него длъжностно лице, могат да извършват една или повече от следните дейности: 1. контрол по поддържането на летателна годност и издаване на удостоверение за преглед на летателната годност на свръхлеки въздухоплавателни средства, с които се извършват полети с нетърговска цел; 2. провеждане на обучение за придобиване и поддържане на квалификация на пилоти и на лицата, извършващи обучение на пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства, с които се извършват полети с нетърговска цел, по програми, одобрени от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, както и издаване на удостоверение за завършено обучение; 3. контрол на лицата, извършващи обучение на пилоти на свръхлеки въздухоплавателни средства, с които се извършват полети с нетърговска цел; 4. провеждане на обучение за придобиване и поддържане на квалификация на лицата, извършващи техническо обслужване, и на лицата, извършващи обучение на персонал за техническо обслужване на свръхлеки въздухоплавателни средства, с които се извършват полети с нетърговска цел, както и издаване на удостоверение за завършено обучение; 5. контрол на лицата, извършващи обучение на персонал за техническо обслужване на свръхлеки въздухоплавателни средства, с които се извършват полети с нетърговска цел; 6. контрол по отношение на пилоти, изпълняващи полети с нетърговска цел със свръхлеки въздухоплавателни средства; 7. контрол на лицата, извършващи техническо обслужване на свръхлеки въздухоплавателни средства, с които се извършват полети с нетърговска цел; 8. провеждане на обучение и/или контрол на лицата, упражняващи въздушни спортове, както и одобряване и контрол на лицата, извършващи обучение на спортисти, практикуващи въздушни спортове. (2) Удостоверението по ал. 1 се издава на лице, което: 1. е регистрирано по Търговския закон или е регистрирано като търговец по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или е юридическо лице с нестопанска цел по законодателството на държава – членка на Европейския съюз; 2. е представило ръководство за дейността, одобрено от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”; 3. е представило списък на ръководния персонал, одобрен от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”; 4. разполага с персонал с квалификация и опит, необходими за извършване на дейността; 5. е представило описание на система за качество и е посочило ръководител по качеството, одобрени от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. (3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията за доказване на съответствие на лицата по ал. 1 с изискванията и реда за издаване на удостоверение по ал. 1, както и условията и реда за извършване на дейностите по ал. 1. (4) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” отказва издаването на удостоверение по ал. 1, когато кандидатът не отговаря на някое от условията по ал. 2, подробно регламентирани в наредбата по ал. 3. (5) Лицата по ал. 1 поддържат застрахователно покритие за отговорността си за вреди, причинени във връзка с осъществяваната от тях дейност. (6) За издаването на удостоверение по ал. 1 се събира такса в размер, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Чл. 119ж. (1) Организирането и провеждането на спортни мероприятия в областта на въздушните спортове, както и на публични авиационни мероприятия се осъществяват при създадени условия за безопасното извършване на посочените дейности, както и за безопасността на трети лица по ред и правила, разработени от организаторите и одобрени от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. (2) Лицата, извършващи дейности във въздушните спортове и публични авиационни мероприятия, застраховат местата във въздухоплавателното средство, както и авиационния персонал и отговорността си в случай на злополука – по отношение на трети лица.”

По § 26 има предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26 и предлага следната редакция: „§ 26. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 думите „започващи пътуване от летището” се заличават; б) създават се т. 5 и 6: „5. сигурност; 6. шум (екологична).” 2. В ал. 4 се създават т. 23 – 27: „23. изменение и допълнение на летателна и техническа документация; 24. издаване на разрешение за извършване на полет; 25. съгласувателни становища по чл. 16б, ал. 1, т. 6 с изключение на тези, давани за нуждите на органите на държавната администрация; 26. разглеждане на жалби по чл. 122к; 27. издаване на удостоверение за авиомедицински центрове.” 3. В ал. 5: а) в т. 1 след думата „предвидено” се добавя „в този закон” и се поставя запетая; б) създава се т. 4 „4. от летищния оператор на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или от летищния оператор на летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България”.”

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 27, 28 и 29. Предлагам параграфите да бъдат гласувани ан блок.

По § 30 има предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30 и предлага следната редакция: „§ 30.Създава се глава Х „В” с чл. 122е-122т: „Глава Х „В” ПРОЦЕДУРА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА ЛЕТИЩНИТЕ ТАКСИ НА ЛЕТИЩЕ С ГОДИШЕН ТРАФИК НАД 5 МИЛИОНА ПРЕВОЗЕНИ ПЪТНИЦИ ИЛИ НА ЛЕТИЩЕ С НАЙ-ГОЛЯМ БРОЙ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Чл. 122е. (1) Летищният оператор на летище с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или на летище с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България: 1. провежда консултации с ползвателите на летището или представители на сдружения на ползвателите на летището за размера на летищните такси и, когато е уместно, за качеството на предоставяните услуги на летището; 2. провежда консултациите по т. 1 най-малко веднъж годишно, освен ако на последната консултация е договорено друго. (2) Когато съществува многогодишно споразумение между летищния оператор и ползвателите на летището, консултациите по ал. 1, т. 1 се провеждат при условия и по ред, предвидени в споразумението. Чл. 122ж. (1) При необходимост от промени в летищните такси летищният оператор по чл. 122е, ал. 1 представя на ползвателите на летището предложение за изменение на размера на летищните такси заедно с обосновка на предложените изменения не по-късно от четири месеца преди влизането им в сила. (2) При наличието на извънредни обстоятелства, които се обосноват от летищния оператор по чл. 122е, ал. 1 пред ползвателите на летището, срокът по ал. 1 може да бъде по-кратък от четири месеца. (3) Летищният оператор по чл. 122е, ал. 1 провежда консултации с ползвателите на летището по предложените промени и обсъжда техните становища преди да предприеме окончателно решение. (4) Летищният оператор по чл. 122е, ал. 1 обявява публично решението си по ал. 3 чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането му до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. (5) В решението по ал. 3 задължително се посочва срок за влизането му в сила, който не може да бъде по-кратък от два месеца след обявяването му. Чл. 122з. (1) При провеждането на консултациите по предложения за изменения в размера на летищните такси летищният оператор по чл. 122е, ал. 1 предоставя на всеки ползвател на летището или на представители на сдружения на ползвателите на летището информация за компонентите, които са основа за определяне на размера на летищните такси. (2) Информацията по ал. 1 съдържа: 1. списък на услугите, инфраструктурата и съоръженията на летището, за ползването на които се заплащат летищни такси; 2. методиката, използвана за определяне на размера на летищните такси; 3. структура на разходите за услугите, инфраструктурата и съоръженията на летището, за ползването на които се заплащат летищни такси; 4. приходите от летищни такси и общите разходи за услугите, инфраструктурата и съоръженията на летището, които се включват при формиране на размера на летищните такси; 5. информация за финансиране от публични органи за услугите, инфраструктурата и съоръженията на летището, за ползването на които се заплащат летищни такси; 6. прогнози за летището във връзка с предлаганите летищни такси, увеличаването на трафика и предлаганите инвестиции; 7. реалното използване на инфраструктурата и съоръженията на летището за определен период от време; 8. прогнозираният резултат от предложените значителни инвестиции с оглед на тяхното въздействие върху капацитета на летището. Чл. 122и. (1) Преди започването на консултации за изменения в размера на летищните такси ползвателите на летището предоставят информация на летищния оператор по чл. 122е, ал. 1, която съдържа: 1. прогнози на ползвателя на летището за трафика, броя и вида на въздухоплавателните средства, които излитат и кацат на летището, и планираното им използване; 2. проекти на ползвателя на летището за неговото развитие; 3. изискванията на ползвателя на летището към летищната инфраструктура и съоръженията, свързани с осъществяваната от него дейност на съответното летище. (2) Кореспонденцията между летищните оператори и ползвателите на летището във връзка с определянето размера на летищните такси е поверителна и представлява производствена или търговска тайна. Чл. 122к. (1) Летищният оператор по чл. 122е, ал. 1 определя с решение размера на летищните такси и ги обявява публично чрез средствата за масово осведомяване чрез изпращането на решението до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. (2) Решението по ал. 1 е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване пред главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” относно неговата целесъобразност и законосъобразност. (3) Жалба по ал. 2 може да подава ползвател или сдружение на ползватели на съответното летище по чл. 122е, ал. 1. (4) Жалбата се подава в 14-дневен срок от обявяването на решението по ал. 1. В жалбата се посочват доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях. Към жалбата се представят писмени доказателства и се прилага документ за платена такса за разглеждане на жалбата. (5) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” обявява на интернет страницата на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” жалбата, доказателствата към нея и датата, на която е постъпила. Копие от жалбата се изпраща на летищния оператор, приел решението, и на лицата по ал. 3 в тридневен срок от постъпването й. Данните, представляващи търговска или производствена тайна, се посочват изрично от жалбоподателя и не се обявяват. (6) В 7-дневен срок от уведомяването лицата по ал. 1 могат да изпратят становище по жалбата, придружено с доказателства. Чл. 122л. (1) Решението по чл. 122к, ал. 1 не се изпълнява, преди да е изтекъл срокът за неговото обжалване, а при подадена жалба – до решаването на спора от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” при условията на ал. 2 и чл. 122р. (2) В срок до четири седмици от подаването на жалбата главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” приема временно решение за изменение на размера на летищните такси, освен ако окончателното решение бъде прието в същия срок. (3) С временното решение главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” може: 1. да потвърди решението на летищния оператор по чл. 122е, ал. 1; 2. да приеме решение, различно от това на летищния оператор по чл. 122е, ал. 1. (4) Временното решение не подлежи на обжалване и се прилага до влизането в сила на окончателното решение на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. Чл. 122м. (1) В 14-дневен срок от постъпването на жалбата главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” се произнася по нейната допустимост, като проверява: 1. дали е подадена от лице по чл. 122к, ал. 3; 2. дали е подадена в срока по чл. 122к, ал. 4. (2) Когато не е налице някое от условията по ал. 1, главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” приема мотивирано решение, с което отказва да разгледа жалбата. (3) Решението с мотивите по ал. 2 се обявява публично на датата на приемането му чрез средствата за масово осведомяване чрез изпращането на решението до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Чл. 122н. (1) В 7-дневен срок от приемането на решение за допускане на жалбата главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” изслушва страните по спора. (2) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” може да назначи независими външни експерти в хода на изслушването, които да подпомогнат страните за постигане на съгласие. (3) След проведеното изслушване главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” изпраща препоръки до страните по спора. (4) Когато летищният оператор по чл. 122е, ал. 1 и ползвателите на летището постигнат съгласие, те уведомяват писмено за това главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. (5) В 3-дневен срок от датата на писменото уведомяване по ал. 4 главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” приема решение, с което прекратява производството по спора. Чл. 122о. (1) Когато страните по спора не постигнат съгласие по реда на чл. 122н, ал. 4, главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” писмено им указва да предоставят допълнителни становища, като определя срок за това. Срокът не може да бъде по-дълъг от 14 дни. (2) Летищният оператор по чл. 122е, ал. 1 и ползвателите на летището изпращат становищата по ал. 1 до главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, придружени с доказателства. (3) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” разглежда становищата, събира допълнителни данни и информация, като изпраща указания за предоставяне на допълнителни данни и информация. (4) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” може да назначава вещи лица при условията и по реда, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс. (5) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” изпраща на всяка от страните събраните в хода на процедурата документи и им дава възможност да изразят писмено становище. Чл. 122п. (1) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” провежда поне две изслушвания между страните по спора, като за всяко от тях предварително ги уведомява и посочва въпросите, които ще бъдат обсъждани. (2) Събирането на доказателствата, провеждането на изслушванията и предоставянето на информация и данни от страните по спора приключват в срок до 30 дни преди датата на произнасянето на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. Становища, данни и информации, изпратени след този срок, не се разглеждат. Чл. 122р. (1) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” се произнася по жалбата с решение в срок до четири месеца от постъпването й. (2) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен с два месеца в изключителни и надлежно обосновани случаи. (3) Решението на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация може да: 1. потвърди решението на летищния оператор; 2. потвърди временното решение по чл. 122л, ал. 2; 3. съдържа изводи и условия, различни от тези в решенията по т. 1 и 2. (4) В решението по ал. 1 се разглеждат и посочват основанията, които съответстват или не съответстват на методиката, приета с наредбата по чл. 122. (5) Решението на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 122с. (1) Летищният оператор по чл. 122е, ал. 1 се консултира с ползвателите на съответното летище преди да бъдат определени плановете за нови инфраструктурни проекти на летището на идейна фаза на проекта. (2) В края на всяка календарна година ползвателите на летището уведомяват летищния оператор по ал. 1 за своите експлоатационни прогнози, планове за развитие, изисквания и предложения. Чл. 122т. (1) Летищният оператор по чл. 122е, ал. 1 и ползвателите или сдруженията на ползвателите на летището могат да преговарят и да сключват споразумение за качеството на услугите, предоставяни на летището. (2) В споразумението по ал. 1 се определя качеството на осигуряваните от летищния оператор по чл. 122е, ал. 1 услуги, които ползвателите на летището имат право да получат срещу заплащаните от тях летищни такси. (3) Летищният оператор по чл. 122е, ал. 1 може да предлага различно качество и вид на летищни услуги, терминали или части от терминали с оглед предоставянето на персонализирани услуги или специализирани терминали или части от терминали. (4) Размерът на летищните такси може да се диференцира в зависимост от качеството и обхвата на услугите, предоставяни на летището, и тяхната себестойност, или всякакви други обективни и прозрачни фактори. (5) Всеки ползвател на летище по чл. 122е, ал. 1 има право на достъп до персонализираните услуги или специализираните терминали или части от терминали. (6) Когато капацитетът на летище по чл. 122е, ал. 1 не позволява достъп за всички желаещи ползватели да ползват персонализираните услуги и/или специализираните терминали или части от терминали, достъпът се предоставя при условия и по ред, определени от летищния оператор по чл. 122е, ал. 1 и одобрени от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 31, 32 и 33 и предлага да бъдат гласувани ан блок.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 34: „§ 34. В § 3 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 6 се отменя. 2. В т. 10 думата „ръководителя” се заменя с „главния директор”. 3. Точка 32 се изменя така: „32. „Пътни такси за прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България” са разходоориентирани такси, определяни за една зона за събиране на такси по маршрута.” 4. Създава се т. 32а: „32а. „Такси за аеронавигационно обслужване и използване на навигационни средства на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” в зоните и районите на летищата” са разходоориентирани такси, определяни за една терминална зона за събиране на такси.” 5. В т. 36 след думите „въздухоплавателните средства” се добавя „ползване на визуални аеронавигационни средства”, а думите „обслужването и сигурността на пътниците” се заменят с „обработката и сигурността на пътниците и товарите”. 6. Точка 48 се изменя така: „48. „Аеронавигационно обслужване” е обслужване, което включва управление на въздушното движение, комуникационно, навигационно и обзорно обслужване, аеронавигационно метеорологично обслужване и аеронавигационно информационно обслужване.” 7. Създават се т. 60–66: „60. „Ползвател на летище” е всяко физическо или юридическо лице, извършващо превоз на пътници, поща и/или товари по въздуха до или от съответното летище. 61. „Спортни полети” са полети, при които се демонстрират и оценяват умения за пилотиране без ограничения на пространственото положение на въздухоплавателно средство на състезателен принцип или тренировки за такива демонстрации, изпълнявани от специално утвърдени за целта въздухоплавателни средства. Спортните полети включват свободните (без връзка с друго въздухоплавателно средство или земята) полети с безмоторни въздухоплавателни средства. 62. „Свръхлеки въздухоплавателни средства” са въздухоплавателни средства по букви „д”, „е”, „ж” и „й” от Приложение ІІ към Регламент (ЕО) № 216/2008. 63. „Търговска операция с въздухоплавателно средство“ е понятие по смисъла на Регламент (ЕО) № 216/2008. 64. „Летателна и техническа документация” са ръководство за провеждане на полети, програма за предотвратяване на авиационни произшествия, инструкция за разследване на инциденти, програма за гаранция на качеството, технически борден дневник, програма за техническо обслужване на въздухоплавателни средства, списък на минималното техническо оборудване, описание на организацията за поддържане на постоянна летателна годност, описание/ръководство на организацията за техническо обслужване, описание на организацията за обучение и изпитване на персонала по техническо обслужване, ръководство за контрол на техническото обслужване, одобрение на тренажор за обучение и поддържане на летателната тренировка на въздухоплавателно средство, ръководство за работа на организацията/учебния център за обучение на летателен персонал, летателна програма за обучение и поддържане на летателната тренировка на летателния персонал, обучаван в учебния център. 65. „Въздушни спортове” са спортни дейности, включващи въздушна акробатика (фигурен пилотаж), полети със свободни балони, моторно и безмоторно летене, включително въздушни надпревари с въздухоплавателни средства, парашутизъм, парапланеризъм и други. 66. „Фигурен пилотаж” са целенасочено изпълнявани маньоври от въздухоплавателно средство без ограничения на пространствената му позиция.”

„Допълнителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 35 и 36.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 37 има предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37 и предлага следната редакция: „§ 37. (1) Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” предава на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията активите, представляващи съоръжения и системи на визуалните аеронавигационни средства (светотехническо осигуряване), намиращи се на територията на гражданските летища за обществено ползване, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. (2) Активите по ал. 1 се предоставят за ползване от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на летищния оператор по чл. 43д на съответното летище при условията и по реда на този закон в срок 6 месеца от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник”. (3) Активите по ал. 1 се предоставят за ползване от Министерския съвет на летищния оператор – концесионер на съответното летище, при условията и по реда на Закона за концесиите в срок 6 месеца от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник”.”

По § 38 има предложение от народните представители Иван Вълков, Емануела Спасова и Станислав Иванов. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 39, ал. 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38 и предлага следната редакция: „§ 38. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредбата по чл. 119е, ал. 3 в срок 6 месеца от обнародването на този закон в „Държавен вестник”. (2) В срок до 6-месеца от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник” летищният оператор на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България предприема действията по чл. 122е и определя с влязло в сила решение размера на летищните такси. (3) В 6-месечния срок по ал. 1 и съответно до влизането в сила на решението по ал. 2 се прилагат таксите, дължими по видове и в размер, определени по досегашния ред.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39 и предлага следната редакция: „§ 39. (1) Разпоредбите на § 21 относно чл. 53, ал. 2, т. 2 и на § 26, т. 1, буква „б” относно чл. 120, ал. 1, т. 5 и 6 влизат в сила в 6 месечен срок след обнародването на този закон в „Държавен вестник”. (2) Разпоредбите на § 22 относно чл. 60, ал. 1 и на § 25 относно глава ІХ „А” „Полети с нетърговска цел” влизат в сила в 10 месечен срок след обнародването на този закон в „Държавен вестник”.”

Комисията предлага § 40 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 38, ал. 1.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъдат допуснати в залата Весела Байрактарова – началник-отдел, и Таня Маркова – експерт от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Благодаря, госпожо председател! Уважаеми колеги, ще ви запозная с „ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 септември 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. На заседанието присъстваха Аделина Кьосева – началник на отдел в дирекция „Външноикономическа политика”, и Татяна Маркова – експерт в същата дирекция към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Законопроектът беше представен от госпожа Аделина Кьосева. В изпълнение на задълженията по процеса на присъединяване към Европейския съюз и привеждане на сключените международни договори от Република България с изискванията на законодателството на Европейския съюз следва да бъде преразгледан и договорът между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Договорът е подписан на 1 юни 1999 г. в Бейрут. Допълнителното споразумение, подписано на 21 декември 2010 г. също в Бейрут, предвижда промени, осигуряващи прилагане на мерките, които Европейският съюз е приел и може да приеме по отношение на инвестиционната дейност на инвеститори на територията на Европейския съюз. Допълнителното споразумение включва следните два основни момента: - Член 3, ал. 1 и ал. 2 от договора, които регламентират третирането на инвестициите и установяване на принципа на недискриминационно третиране, следва да не се разглеждат като задължаващи за страните по договора. Това става възможно с промените в чл. 3, ал. 3 от споразумението, с които се предоставя възможност за изключване от режима на национално третиране и на най-облагодетелствана нация, за някои от привилегиите, предоставени от една от договарящите се страни, в съответствие с нейните задължения, като член на митнически, икономически или валутен съюз, общ пазар или зона за свободна търговия. - Другият основен момент обхваща промяната на чл. 4 от договора и предоставянето на възможност, в определени случаи, Съветът да приеме мерки по отношение на свободното движение на капитали от и към трети страни, и тези мерки да бъдат приложени към превода на свързани с инвестиции от и в Ливан суми. Влизането на допълнителното споразумение в сила е предпоставка за по-нататъшно развитие на инвестиционната дейност между Република България и Република Ливан. Допълнителното споразумение подлежи на ратификация във връзка с предвидения в договора ред за решаване на спорове между договарящите се страни и на спорове, свързани с инвестиции, както и поради факта, че договорът е ратифициран със закон от Народното събрание. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 15 народни представители, без “против” и “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви представя Доклада на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г.: „На заседание, проведено на 29 септември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписано на 21 декември 2010 г. в Бейрут. На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Евгени Ангелов – заместник-министър, Аделина Кьосева – началник на отдел в дирекция „Външноикономическа политика”, и Татяна Маркова – експерт в същата дирекция. Законопроектът беше представен от заместник-министър Ангелов, който изтъкна, че допълнителното споразумение внася промени в подписания на 1 юни 1999 г. в Бейрут договор, като те са съобразени с изискванията на Европейския съюз и с предложените от Европейската комисия примерни клаузи. Целта на промените е да се осигури прилагане на мерките, които Европейският съюз е приел или може да приеме по отношение на инвестиционната дейност на инвеститори на територията на Европейския съюз. След представянето се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписано на 21 декември 2010 г. в Бейрут.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ Относно Проект на Закон за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г. На заседанието, проведено на 14 септември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на Закон за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет. На основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Целта на Допълнителния протокол, подписан на 21 декември 2010 г. в Бейрут, е да осигури прилагане на мерките, които Европейският съюз е приел или може да приеме по отношение на инвестиционната дейност на инвеститори на територията на Европейския съюз. Внесените с Допълнителния протокол промени в договора касаят режима на третиране на инвестициите, като установяват принципа на недискриминационно третиране в инвестиционното сътрудничество между България и Ливан. С чл. 4 от договора България и Ливан взаимно си гарантират свободния превод на суми, свързани с инвестициите. Той се осъществява, без да се накърняват задълженията, произтичащи от членство или участие, настоящо или бъдещо, в икономически или валутен, регионален или континентален съюз. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага, с 12 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 21 декември 2010 г. в Бейрут, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД На Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 102-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2011 г. На редовно заседание, проведено на 15 септември 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Съгласно представените от вносителя мотиви, договарянето на предложеното за ратифициране споразумение е извършено в изпълнение на произтичащото от членството на страната ни в Европейския съюз задължение за привеждане на сключените от Република България международни договори в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Допълнителното споразумение, подписано на 21 декември 2010 г. в Бейрут, внася промени в договора, които са съобразени с изискванията на Европейския съюз и с предложените от Европейската комисия примерни клаузи. Целта на тези промени е да се осигури прилагане на мерките, които Европейският съюз е приел или може да приеме по отношение на инвестиционната дейност на инвеститори на територията на Европейския съюз. Влизането в сила на споразумението е необходимо условие за по-нататъшно развитие на инвестиционната дейност между България и Ливан. Във връзка с предвидения в договора ред за решаване на спорове между договарящите се страни и на спорове, свързани с инвестиции, както и поради факта, че договорът е ратифициран със закон от Народното събрание, допълнителното споразумение също подлежи на ратификация от Народното събрание. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване. Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище: Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, поради единодушното приемане на закона и липса на изказвания предлагам да се приеме законът и на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите Член единствен. Ратифицира Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписано на 21 декември 2010 г. в Бейрут.”