ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ)1415 думи
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес действително водим една дискусия за изключително важен проблем, който както бе споменато преди малко, касае 250 000 или 270 000, както и да го умножим, това ще го направи проблем за близо половин милион души.
Аз адмирирам и приветствам закона, който беше внесен от нашата колежка, и тук е трудно да се говори след думите на проф. Корнезов, който може би изнесе една лекция за начина как да бъде осъществявано законотворчеството в България и на какви въпроси трябва да отговори, но аз все пак съм лекар и затова ще говоря в качеството си на лекар.
Що се отнася до юридическата част и забележките, които направи проф. Корнезов – да, той имаше право в 90% от посочените примери.
Законът е новаторски и покрива един много важен проблем, а именно заместващото майчинство. Аз бих искал да кажа добронамерено, проф. Корнезов, че с годините и с времето този проблем се увеличава. Ако ние се върнем в 40-те години – Вие знаете, че такива проблеми вероятно са съществували, но процентното съотношение, поне в литературата, е изключително ниско, доколкото се е водила такава статистика.
С развитието на медицината, генетиката – наука, която знаете добре, че до 70-те години не беше приета от така наречения тогава Съветски съюз – това е малко история – си проби път, независимо от това колко привърженици и съответно хора, които са били против развитието на науката. Виждате, че под една или друга форма в страните, които Вие изброихте, заместващото майчинство е разрешено.
Не можем да си затворим очите! Вие, проф. Корнезов, предполагам, ще се съгласите, че ние тук като народни представители сме хората, които трябва да поставим проблема на близо половин милион души, сме длъжни да намерим някакво негово разрешение.
Аз ще се спра на това. Знаете, че когато се създаваше Фондът за асистирана репродукция в България, имаше много противници. Знаете, че тук, в този парламент, по-точно в предния парламент ние дискутирахме изключително много тази тема, колко са „за” и „против” и как да бъде финансиран този фонд. Вие знаете, че тогава бе намерено решение да бъде финансиран от държавата при определени условия и изисквания, на които да отговаря със съответната комисия. Мисля, че тук при едно добро желание, когато се съберат юридически авторитети като Вас, с хора, които са с познания в медицината, би могло да излезе един много добър законопроект.
Нещо много важно, което Вие казвате, с което аз не мога да не се съглася и поставих в Комисията по здравеопазването, е дискриминацията между половете. Мисля, че това е една отстранима пречка.
Другото, което също подкрепям във Вашето изказване, е стриктното прилагане на закона именно за тези семейства – за хората, които действително са загубили възможността да имат дете.
В този ред на мисли именно ние можем да използваме съществуващата комисия към Фонда за асистирана репродукция и тук ние да можем да избегнем всички онези уродливи примери, които се дават за заместващото майчинство като форма на бизнес – това, което Вие казахте. Мисля, че много добре трябва да подчертаем и след приемане на този законопроект ясно да потвърдим и закрепим, че тук заместващо майчинство ще има само за онези семейства, които са лишени от това право.
Друг важен юридически проблем, който се постави на обсъждане, е защитата и правата именно на заместващата майка. Мисля, че тук също е лесно да бъде намерено решение, тъй като правата на бременната майка си минават по закона и няма никакво противоречие.
Тук разглеждате един много дискусионен въпрос за дарителството на яйцеклетки и сперматозоиди съответно – много важен проблем. Вие знаете, че той беше третиран в Закона за донорството. Това е един много важен въпрос, който също беше дискутиран отпреди.
Но, вижте, науката върви напред и аз мисля, че с нея – и юридическата обосновка. Законите трябва да вървят в крак с напредването на науката и всъщност ние да дадем на обществото един законопроект, който да удовлетворява потребностите. В никакъв случай ние не можем да стоим на едно място, така че що се отнася до проблема, който поставихте за първата, втората и третата майка, той също би могъл да намери своето разрешение.
Вие изтъкнахте един проблем – за разделението на хората, които имат възможност, и хората, които нямат възможност. Ето тук мисля, че Вие също донякъде сте загърбили този Фонд за асистираната репродукция, който ще бъде като фундамент и основа за даването на право. Вие добре знаете, че всяка от сега съществуващите норми дава на едно семейство до три пъти да има възможност да направи този опит за забременяване, като държавата отпуска до 5000 лв. Мисля, че при едно добро желание, при една добронамереност тук бихме могли да намерим съответното решение на този проблем.
Минавайки по-нататък, Вие поставихте един друг въпрос, който също мисля, що се отнася в областта на медицината, е намерил разрешение. Вие казвате, че толкова много семейства в днешно време изоставят деца. Да, изоставят деца, за да има възможност, което Вие казахте, после те да бъдат осиновявани. Вие добре казвате като един добър юрист – разкрихте Вашата теза за бременната майка, за това как в бременността се осъществява връзката с плода, с детето, което напълно е така. Но се дава възможност в случай, когато майката износи детето и го роди, тя да може – и в договора това да бъде упоменато, да задържи това дете. Така че не виждам тук такива сърцераздирателни проблеми, които всъщност да дадат друга насока в решаването на този проблем.
Господин Корнезов, няма гаранция за здравето на едно дете, когато то бива носено девет месеца, както при една двойка, заченала по естествен път и има своето дете, така и една майка, заченала инвитро. Гаранцията за бъдещото здраве на детето е еднаква, както в единия, така и в другия случай. Така че аз не бих приел Вашата теза за рисковете. Аз веднага ще говоря с цифри, господин Корнезов. В България мога да Ви кажа, че асистираната репродукция стои на едно много високо ниво, съпоставена с развитите страни, където отдавна се прави репродукцията, семенацията, съответно и раждането на такива деца. В процентно отношение България седи на едно много високо място, а успеваемостта в някои от клиниките минава 70%, което всъщност е един много добър показател за Европа.
Преминавайки по-нататък, искам да поставя още един от проблемите, който Вие казахте, че са юридическа пречка, а именно, че няма гаранции за майката и съответно за заместващата майка от юридическа гледна точка. Мисля, че тук хората, които имат този чисто човешки проблем – не зная дали сте запознати, но те провеждат доста консултации, както и с психолози. Знаете, че за да бъде извършена една репродукция на майка, тя и съответно семейството провеждат такива разговори. Семействата, които кандидатстват за осиновяване, също са подложени на различни консултации, съответно са подложени на това дали те биха могли да бъдат едни добри родители.
Господин Корнезов, в това отношение отричането и примерите, които дадохте Вие за това как този закон не може да бъде приет, мисля, че при един дълбок размисъл, при едно желание действително ние можем да дадем решение на 500 хил. души, на половин милион души. Както Вие казвате – да, действително демографският фактор и раждаемостта няма да бъдат решени с тоя проблем. Но вижте, господин Корнезов, както и във Вашия закон, който Вие предложихте и поставя на обществото едни много сериозни теми, аз мисля, че с надеждата и възможността българските граждани ще могат да реализират майчинството тук, в България. Много е важно да имаш надеждата и шанса, че България – твоята държава, ще ти даде възможност и шанс тук, в България, твоето дете да може да бъде заченато и съответно със заместваща майка да бъде износено. Не лишавайте тези семейства – аз не искам да влизам в спор дали те са 250 хиляди или 270 хиляди, просто не бива да лишаваме тези семейства от тази възможност.
Нещо повече, тези семейства търсят начини и форми да отидат в друга държава, както Вие казахте. Тази заместваща майка може да бъде украинка, може да бъде рускиня, може да бъде индийка. А когато говорим за България, все пак това дете ще бъде заченато, ще бъде родено и отгледано в България.
Не бива тук да загърбваме и един много важен проблем – за развитието на българската наука и българската медицина. Нима нашите лекари са по-лоши и не биха могли да осъществят именно този акт? Така че аз представям една друга гледна точка на Вашите аргументи.
В заключение бих искал да кажа, че законопроектът има доста слаби юридически моменти, но в същото време адмирирам този законопроект – той има своето място и аз лично ще го подкрепя и ще взема участие в работната група. Благодаря ви за вниманието.