2 ноември 2011 г.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Изборите минаха и би следвало да е време за споделени очаквания и поздравления към новоизбраните власти като проява на дължимо институционално уважение. Нещо обаче не е наред – върху изборите за местни органи и президент, проведени на 23 и 30 октомври 2011 г., тегне отровният дъх на трудно преодолимото съмнение за манипулация и опороченост. Политическата култура на Движението за права и свободи приема безусловно волята на суверена, с която той овласти своите местни управници и държавния глава. Това все още не означава, че приемаме всички аспекти на изборния процес, защото изборните резултати следва да се признаят, само ако отразяват коректно волята на българския народ. Другото е безотговорно съучастие в процеси, които ерозират демократичната легитимност на българската държава. Освен това, колеги от ГЕРБ, как ще обясните парадокса да искате признание за резултати, които са във ваша полза, след като разполагахте с най-големи ресурси за манипулиране на вота, и същевременно да оспорвате вота в Кърджали например и да подстрекавате хората срещу демократично избрания кмет в Белица? Искате ръчно преброяване на бюлетините в Кърджали. Аз обаче питам: кой ги пази? Кой реално е имал възможност да бръкне в торбите? Пак тези, които са ги пазили, тоест ГЕРБ. Президентът като еманация на държавността и предвид на конституционните му правомощия е изключително важен орган на българската държава, за да е допустимо новоизбраният държавен глава да започне мандата си със съмнения за легитимност на избора. Затова остават актуални и продължават да чакат категоричен отговор следните въпроси: Първо, ще поеме ли своята отговорност управляващата партия ГЕРБ и в какво ще се изразява тя, затова че още в подготовката на изборите, с приемането на Изборния кодекс, наложи силово откровено дискриминационни текстове, които родиха мракобесния забранителен списък с включени в него над 400 000 пълноправни български граждани, които бяха лишени от конституционното им право на избор? Сред тях, ще повторим за пореден път, са онези хиляди български граждани, които изцяло покриват критерия за 4 месечна уседналост, но въпреки това им бе забранено да гласуват. Поставяме особен акцент върху това противоконституционно действие на управляващите, защото то не е просто нарушение, за което се носи административна отговорност, а тежко престъпление, за което следва да се понесе също така тежка не само политическа, но и наказателна отговорност, ако сме правова държава, разбира се. Второ, използването на ресурсите на държавата за партийните цели на управляващите. Визираме случаите на силов натиск от страна на държавни служители в цялата йерархия на държавната власт – от служители на Националната агенция за приходите до лесничеите, които в нарушение на Закона за държавния служител изпълняваха ролята на партийни пропагандатори на ГЕРБ. Трето, прозрачните бюлетини, смущаващо високият брой служебни протоколи, оставените без надзор изборни книжа и материали, отварям скоба, сутринта след вота в община Доспат чистачките намират бюлетини с положени два печата, тоест с които се е гласувало, в кошчета за боклук и под чиновете, и това е неоспорим факт, превишените правомощия на Централната избирателна комисия, която със свои решения, в нарушение на закона, легитимира незаконосъобразни действия по предаването на избирателните списъци, отделянето на торби с изборни книжа в специално помещение на съхранение, разбира се, от Министерството на вътрешните работи, за да се отворят те повторно по целесъобразност и след това да се коригират протоколите на СИК в столицата. Това са основни щрихи от картината на преднамерено най-лошо организираните избори през последните 20 години. Това не са просто опозиционни твърдения, а констатации, които се потвърждават от огромен брой специализирани граждански сдружения, които в никакъв случай не биха могли да бъдат уличени в топли чувства към опозиционните партии в Четиридесет и първото Народно събрание, защото това е очевадна фактология. Няма да се разминете нито с отговорите, нито с отговорността си – ще ви я потърсят българските граждани, в това число и немалка част от подкрепилите ви. Нашата непримиримост към тези политически уродливости не е поведение на партия, която има нужда да обяснява своите изборни резултати, защото Движението за права и свободи не губи, а за пореден път печели изборите. Въпреки това в предизборната нощ, когато всички говореха за ДПС, ние останахме сдържани, защото дори мълчанието е по-мъдро от думи, които изпреварват трезвата преценка на фактите. Емоцията на вота ражда изрази, които тежат години напред на междупартийния диалог. Не знам кои две партии са останали след този вот, но ако някой си е правил сметки, вече не помня за кой път, за края на ДПС, за разцепването на ДПС, то това наистина са сметки, които са правени без да се отчита волята на нашите избиратели. А тя е категорична и отрежда на ДПС ролята на устойчива и необходима за българската демокрация политическа сила със спечелените цели 37 кметове на общини, без да включваме избраните с наша подкрепа кметове, близо 800 общински съветници, 658 кметове на кметства, които са, обърнете внимание, цели 32,7% от общия брой кметове на кметства, или всеки трети кмет на кметство в Република България е избран с листата на Движението за права и свободи. В сравнителен план тези резултати илюстрират най-успешното представяне на ДПС на местни избори досега. Ще оставя на политическата съвест на авторите им прибързаната оценка за мястото на ДПС на втория тур за президентските избори. Те би трябвало вече да са в дискомфорт след срещата си с фактите, а думите им няма как да не бъдат отнесени към тези, които вече бяха оценени от нас като тежащи за години напред. Политическата себестойност на Движението за права и свободи не налага да си приписваме излишни заслуги, още по-малко чужди. Нямаме нужда и не искаме да бъдем възприемани като непреодолим фактор. Достатъчно ни е, че сме необходимият фактор, но също така занапред не ще обслужим и ничий комплекс да обяснява собствени изборни резултати с Движението за права и свободи – със с. Кочан, или с нещо трето също толкова удобно, с привкус на националистическо отрицание на ДПС като ресурс за мобилизиране на антивот. Местни избори 2011 г. погребаха още един мит – митът, че автобуси отвън печелят за ДПС кмета на Кърджали. Автобуси с избиратели отвън нямаше и въпреки че хиляди местни хора, които от години живеят в Кърджали, бяха наказани да не гласуват, ДПС спечели тези избори още на първия тур с най-убедителната победа за времето на демокрацията. Няма как да не боли и няма как да не оспорвате тези резултати. Политическата коректност ни прави по-сдържани в оценката за вота за другите партии. Винаги сме уважавали волята на избирателя, затова от нас не може да се очаква да оценим вота за ГЕРБ като продукт единствено на манипулации. Имаме силата да оценим по достойнство и резултата на политическите си опоненти. Управляващата партия постигна резултат, който ги натоварва с още по-голяма политическа отговорност. България обаче помни далеч по-гръмки победи на политически сили, които днес или ги няма в българския парламент, или са представени в него скромно. Не ви пожелаваме такава участ, колеги от ГЕРБ, защото тя дали ще ви сполети или не, не е въпрос на пожелание. Политиката има своя вътрешна логика, не рядко твърде жестока, която отсява трайното от случайното. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, правя процедурно предложение на основание чл. 45, ал. 2, т. 4 за отлагане на разискванията, позовавайки се на практиката на този, пък и на предните парламенти. Аргументите ми са следните. Ето писмото, което Вие познавате, госпожо председател – адресирано до Вас от 29 август 2011 г., в което, без да чета мотивите, изрично казвам и предлагам с оглед деликатната тема за българския език и избягване на всякакво политическо противопоставяне да направите необходимото, та законопроектите за българския език, а те са два, да бъдат разгледани от комисиите след президентските и местните избори. Точно така се получи. Благодаря на Вас за Вашето съдействие, благодаря и на председателите на четирите комисии, че не поставиха въпроса за разглеждането в комисиите, а се разбраха комисиите да ги разгледат спокойно след изборите и тогава да се поставят на разискване в пленарната зала. Сега и четирите комисии нямат становища. Никоя от комисиите не е разгледала законопроекта, а въпросът за българския език е много деликатен и не бива да прибързваме с претупването му в пленарната зала. Ето, господин Станилов, защото виждам, че сте прав, а вероятно след малко ще чуем – има 23 институции, които са призовани да дадат своите становища. Огромна част от тях са дадени – около 20 становища. Някой познава ли становищата за тези институции за българския език? Никой, включително и аз не ги познавам всичките. Затова правя това предложение. Моля да го поставите на гласуване. Нека комисиите до края на този месец да разгледат двата законопроекта и да ги поставим на разискване, да имаме дискусия, която ще бъде полезна както за парламента, така и за обществото ни като цяло. Благодаря.

Обратното становище е, че за толкова дълго време комисиите можеха да го разгледат, но не са го разгледали. Това е въпрос на тяхна отговорност. Аз предлагам да изложа мотивите и законопроектът да се гласува.

Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата да бъде допусната госпожа Весела Караиванова Начева – подуправител на Националния осигурителен институт.

уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по труда и социалната политика по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-86, внесен от Калина Крумова на 29 юли 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 28 септември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-86, внесен от Калина Крумова на 29 юли 2011 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика: господин Тотю Младенов – министър, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, и госпожа Смела Нинева – началник на отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от Националния осигурителен институт: господин Бисер Петков – управител, госпожа Весела Караиванова – подуправител, и госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер. Присъстваха и представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. Законопроектът бе представен от госпожа Калина Крумова, която подчерта, че предложеният законопроект е част от пакета законодателни предложения, с които така нареченото „заместващо майчинство” се въвежда в българското законодателство. Основната цел на законопроекта е да уреди социалните и осигурителните права на биологичната майка и на заместващата майка при заместващо майчинство. Във връзка с това се предвижда биологичната майка при заместващо майчинство да има право на парично обезщетение, приравнено на паричното обезщетение при бременност и раждане за срок от 365 календарни дни. Предлага се заместващата майка да има право на парично обезщетение, приравнено на това при бременност и раждане за срок от 87 календарни дни, 45 от които преди раждането. Предвижда се заместващата майка да няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Със законопроекта се предлага времето, през което е износвана бременността при заместващо майчинство, от ембриотрансфера до 42 дни след раждането, да се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. В своето становище Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепя по принцип необходимостта от регламентиране на така нареченото „заместващо майчинство”, като счита, че обсъждането на социалните и осигурителните права на биологичната майка при заместващо майчинство следва да бъдат обект на регулация след осъществяването на изменения в Семейния кодекс и редица други нормативни актове. В хода на дискусията народните представители изразиха своята подкрепа за законопроекта, като същевременно бе изтъкната необходимостта от неговото детайлно прецизиране между първо и второ гласуване. След гласуване с резултати: „за” – 13, „против” и „въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-86, внесен от Калина Крумова на 29 юли 2011 г.” „ДОКЛАД на Комисията по труда и социалната политика по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-91, внесен от Драгомир Стойнев и Емилия Масларова на 31 август 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 28 септември 2011 г. разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 154-01-91, внесен от Драгомир Стойнев и Емилия Масларова на 31 август 2011 г. Законопроектът бе представен от господин Драгомир Стойнев, който подчерта, че с него се предлагат мерки за осигуряването на балансирани политики по отношение на адекватността на пенсиите, финансовата устойчивост на пенсионната система и стимулиране удължаването на трудовия живот. Предвижда се въвеждането на законоустановен принцип при определяне на максималния осигурителен доход за съответната година, като се регламентира, че максималният осигурителен доход за съответната година се определя като 10-кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната. Предлага се и развитие на политиката за насърчаване удължаването на трудовия живот чрез стимули при определяне размера на пенсиите, като се предлага увеличаване тежестта за всяка година осигурителен стаж след навършване на установената възраст за пенсиониране за съответната година, без да е отпусната пенсия от 3 на 5%. Предвижда се тези мерки да се реализират от началото на 2012 г., с което според вносителите не се налагат допълнителни средства за тяхното реализиране през текущата година. Същевременно те ще допринесат за повече приходи в осигурителната система, повишаване размера на пенсиите и другите социални плащания в резултат на осигурителния принос, което от своя страна ще допринесе за повишаване доверието към Държавното обществено осигуряване. На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от ресорните министри и социалните партньори. Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика не подкрепят законопроекта, като считат, че обвързването на максималния размер на осигурителния доход с минималната работна заплата е нецелесъобразно и икономически необосновано и не предвижда гъвкавост при неговото определяне. Същевременно не подкрепят и предложението за повишаване тежестта на всяка година осигурителен стаж след навършване на пенсионна възраст в пенсионната формула, като считат, че то ще допринесе за несъразмерно високи бъдещи разходи за пенсии в сравнение с допълнителния осигурителен принос на лицата. В своето становище Националният осигурителен институт по същество подкрепя изложените от Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика съображения. Същевременно подчертава, че общият финансов ефект от реализирането на тези предложения ще доведе до увеличение на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. В своите становища национално представените организации на работодателите не подкрепят предложението за обвързване на максималния осигурителен доход с минималната работна заплата, дотолкова доколкото отсъства механизъм за нейното определяне. Същевременно подкрепят предложението за развитието на стимулите за удължаване на трудовия живот, като считат, че тежестта на всяка допълнителна година за лица, продължаващи да работят след навършването на пенсионната възраст, без да им е отпусната пенсия, в пенсионната формула трябва да се увеличат значително с оглед на по-висока мотивация. Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя частично законопроекта по отношение въвеждането на законоустановено съотношение между максималния осигурителен доход и минималната работна заплата, като счита, че то ще допринесе за повишено доверие към осигурителната система по отношение на предвидимостта, дълготрайността и стабилността в правата и задълженията на осигурените лица. Народните представители от Политическа партия ГЕРБ не подкрепят законопроекта, защото той ще допринесе за повишаване на разходите на Държавното обществено осигуряване за пенсии и краткосрочни парични обезщетения, които не са обвързани с осигурителния принос на лицата, както и със състоянието на публичните финанси. В хода на дискусията сериозно внимание бе отделено на принципа на солидарността, въз основа на който е изградена обществената пенсионна система, както и на някои въпроси свързани с нейни основни параметри като: необходим осигурителен стаж и възраст за пенсиониране; определянето на максималния размер на пенсиите; оценка на въздействието от действието на минималните осигурителни доходи по икономически дейности, размерите на осигурителните вноски и други. След гласуване с резултати: 3 гласа „за”, 8 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-91, внесен от Драгомир Стойнев и Емилия Масларова на 31 август 2011 г.”

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-91, внесен от Драгомир Стойнев и Емилия Масларова на 31 август 2011 г. На заседанието присъстваха Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Антоанета Ганчева – главен директор в НОИ, и Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика. От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Емилия Масларова. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се предлага въвеждане на законова разпоредба за определяне на максималния осигурителен доход за съответната година в размер на 10-кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната. Освен това се предлага и увеличаване тежестта на всяка година осигурителен стаж над установената в кодекса възраст за пенсиониране от 3 на 5%. На заседанието бяха разгледани становища на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Българска търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал в България. Всички становища съдържаха обосновки и мотиви, с които изцяло или частично не се подкрепя внесеният законопроект, като например: - обвързването на максималния осигурителен доход с размера на минималната работна заплата е нецелесъобразно и икономически необосновано. Този принцип беше премахнат още през 2002 г.; - определянето на максималния осигурителен доход всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване дава възможност за по-гъвкав подход и създава възможност за по-добро годишно планиране на задълженията на осигурителните и самоосигуряващите се лица към държавното обществено осигуряване; - увеличаването на максималния осигурителен доход ще доведе до увеличаване на максималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на краткосрочните плащания и обезщетения на осигурените лица; - увеличаването тежестта на всяка година осигурителен стаж над установената в кодекса възраст за пенсиониране от 3 на 5% ще доведе до несъразмерно по-високи бъдещи разходи за пенсии от платените осигурителни вноски за придобития допълнителен стаж след навършване на пенсионната възраст. Бяха зададени конкретни въпроси от народни представители, на които управителят на Националния осигурителен институт Бисер Петков и представителят на Министерството на труда и социалната политика Емил Мирославов отговориха изчерпателно. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” - 5 народни представители, „против” няма, „въздържали се” - 11. Въз основа на резултатите от гласуването, Комисията по бюджети и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Точката и предложението, за които стана въпрос, са свързани с пакета промени, които приехме миналата седмица, узаконяващи заместващото майчинство в България. Тогава имаше доста широк дебат и основните положения бяха изяснени. Остава ни единствено да приемем промените, които касаят социалното осигуряване, и оттук нататък да направим съответните корекции между първо и второ четене. Ще припомня, че удължихме максимално срока – на 21 дни, за да бъдем адекватни на това, което се случва и на материята. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С госпожа Емилия Масларова предлагаме две конкретни мерки за увеличаване на доверието в пенсионната система. Знаете, че с промените, които вие въведохте в Държавното обществено осигуряване, още повече разклатихте доверието в пенсионната система. Хората не виждат смисъл в това да се осигуряват, какъв е смисълът да плащат осигуровки. Разликата между лявото и дясното е, че с промените, които се приеха, по-скоро ограничавате разходите. Ние предлагаме мерки за увеличаване на приходите. Може би четири или пет години максималният осигурителен доход не е променян – стои на 2 хил. лв. Същевременно обаче минималните осигурителни прагове се увеличават. Тази година ще бъдат увеличени още веднъж. Това означава, че разполагаемият доход на хората – и на бедните, намалява. Същевременно обаче за богатите не се предприемат адекватни действия. Смятам, че е необходимо като увеличаваме минималните осигурителни прагове да увеличим и максималния осигурителен доход. Нека и богатите хора да бъдат съпричастни към кризата. Не може само бедните хора да плащат кризата. Нищо не пречи от 2 хил. лв., тъй като такъв законоустановен принцип вече е съществувал, да е равен на десет минимални работни заплати. Нека максимално осигурителният доход да се вдигне на 2700 лева, така че и богатите хора, и в крайна сметка дори и народните представители да бъдат съпричастни и те да плащат по-големи осигуровки. Сега някой ще каже: Да де, но те са обвързани с тавана на пенсиите. Това е така, но не виждам причини, ако ще правим някакви законови промени, тогава таванът на пенсиите да не бъде обвързан с максималния осигурителен доход. Но хората трябва да имат стимул да плащат осигуровки. Вие предлагате тавана да падне единствено за новоотпуснатите пенсии. Аз съм против, защото хората не трябва да се делят на стари и нови пенсии. Затова предложението е и богатите хора да бъдат съпричастни. Тоест да се увеличат приходите в Държавното обществено осигуряване. Не може да се разчита единствено на осигурителни вноски, при положение че безработицата стигна 12%, при положение че имаме около 240 хил. обезкуражени лица, тоест отиваме към коефициент на безработица от приблизително 14-15%. Същевременно, всички сме против увеличаване на субсидията от държавния бюджет в Държавното обществено осигуряване. Тогава какво следва? Единственият начин е тези хора, които получават високи доходи, да се осигуряват на по-високи прагове и същевременно да получават и по-високи пенсии, така че да има доверие в пенсионната система. Второто ни предложение е за увеличаване тежестта на всяка една година осигурителен стаж след навършване на установената възраст за пенсиониране за съответната година без отпусната пенсия от 3 на 5%. Това предложение частично вече е подкрепено и от самия министър на труда и социалната политика. Това е в контраст с неговото ексцентрично предложение в частния бизнес хората, след като навършат възрастта за пенсиониране, да не могат да бъдат пенсионирани, което само по себе си е изцяло неприемливо. Надявам се министърът на труда и социалната политика да се е отказал от това свое предложение. Ние трябва да имаме конкретни стимули, които да предложим на хората за удължаване на трудовия живот. България има демографски проблем. Демографският проблем става проблем за националната сигурност. Следващите правителства ще бъдат подложени под натиск за все по-голямо увеличение на възрастта за пенсиониране и на осигурителния стаж, без това увеличение да е съобразено със средната продължителност на живот, без да е съобразено със здравния статус на нацията, без да е съобразено с образователния статус на нацията. Това е едно предложение, което ще мотивира хората да останат на работа. Ние имаме проблем с обновяването на работната сила. Смятам, че това предложение е приемливо. Не смятам, че ще има голяма тежест върху бюджета на Държавното обществено осигуряване. Тук вече не говорим за дискриминация, а говорим за конкретно предложение, така че хората да останат по-дълго време на работа. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще взема отношение по предложението на господин Стойнев и госпожа Масларова за промяна в Кодекса за социално осигуряване. Максималният размер на осигурителния доход е константна величина в рамките на календарната година и се определя със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Предложението на колегите е тя да бъде определена в Кодекса за социално осигуряване, което пък от своя страна противоречи на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, според който максималният месечен размер на осигурителния доход се определя със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Предлага се максималният осигурителен доход да бъде обвързан с минималната работна заплата. Тази обвързаност е прекратена още от 2002 г. и поради премахването на тази зависимост се създава възможност за една по-голяма предвидимост на разходите както на осигурителите, така и на самоосигуряващите се лица. Дава се възможност и бизнесът да може да планира своите разходи за осигуровки в рамките на цяла година. Ако максималният осигурителен доход се увеличи на 2700 лева, действително бюджетът на Държавното обществено осигуряване ще получи допълнителни приходи от осигурителни вноски в размер на 75 млн. 100 хил. лв. за 2012 г. – това е по данни на Националния осигурителен институт. Осигурените лица с по-високи доходи също ще трябва да получават по-високи пенсии. Освен това пенсионерите, които получават максималният размер на пенсията от 700 лв., при увеличаване на максималния осигурителен доход ще получават 945 лв. и всичко това ще увеличи разходите за пенсии с 80 млн. 400 хил. лв. Увеличението на максималния осигурителен доход на 2700 лв. би увеличило и краткосрочните обезщетения – за безработица, майчинство, което ще бъде увеличено за 2012 г. със 7 млн. 200 хил. лв. Тоест разходите, които ще бъдат направени, ще се увеличат с 88 млн. лв. От друга страна, при положение че вече две години пенсиите не са увеличавани, увеличаването на максималния размер на пенсията ще доведе до социално напрежение между самите пенсионери. Нашето правителство се е ангажирало, при възможност, да увеличи доходите на хората с ниски пенсии, затова се и започна с увеличаване на вдовишката надбавка. По § 2 от Законопроекта народните представители предлагат процентът на тежестта на стажа след навършване на възраст по чл. 68, ал. 1 да бъде увеличен от три на пет на сто. Това обаче ще доведе до по-голям разход за пенсии в сравнение със спестените пенсии и в сравнение с осигуровките, които са направени по време на допълнителния осигурителен стаж. Поради тези причини народните представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ не подкрепят така направените предложения от колегите. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги! Уважаема колега Шайлекова, аз не зная кога информацията, която се дава като приходи и разходи във връзка с предложеното от нас обвързване на максималния осигурителен доход с минималната работна заплата като сума, като приходи в приходната част на Държавното обществено осигуряване, е вярна. Искам да кажа, че това, което Вие казвате като приходи 75 милиона, е вярно, но общият приход е 122 милиона, защото, според българското законодателство, българската държава също участва в осигурителната система и това са вноските, които трябва да направи държавата за онези държавни служители, за които държавата е задължена, като осигурител, да плаща. Това – първо. Второ, не е вярно, че това ще струва 82 милиона, а то ще струва 41 милиона, защото тези пенсии – максималните, ще се плащат от 1 юли, от средата на годината, а няма да се плащат цялата година. Тоест ще имаме съответно пак постановки в закона. Не мога да разбера откъде вие обвързахте осигурителни плащания, обезщетения и така нататък с това, което трябва да се плати, и казвате, че това са нови разходи в системата. Това също не отговаря на истината. Така че подготовката на това, което изнасяте пред нас, не е коректно, съобразно обстановката и реалностите, които са в бюджета. Разбира се, ще взема отношение след малко и ще кажа и нашите позиции, така че, моля Ви, все пак да имате предвид и това.

Уважаема госпожо Масларова, данните са от Националния осигурителен институт и те отговарят на истината. Действително приходите, както Вие знаете, са 75 милиона, но разходите, които ще бъдат направени във връзка с увеличаването и на максималния размер на пенсията и във връзка с увеличаване на самите пенсии на хората с по-високи доходи, са около 88 милиона. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание са два законопроекта. Единият от тях е от пакета законопроекти за уреждане статута на заместващото майчинство, които предлага госпожа Крумова, и вторият законопроект е с вносители - колеги от Коалиция за България. Искам да се спра накратко и на двата законопроекта, защото и двата според мен заслужават сериозно внимание, тъй като уреждат обществени отношения, които са изключително важни. На първо място, законопроектът, предложен от госпожа Крумова. След като в пакета от законопроекти, които предлага тя, е уреден правният статут, правната фигура на заместващото майчинство, сега конкретно се търсят възможности в този законопроект да се уредят осигурителните отношения на заместващата майка и на биологичната майка. Похвално е тези въпроси да се разглеждат в пакет, но когато говорим за социално осигуряване не можем да си позволим такъв подход, какъвто е позволен в този законопроект. Тук има абсолютна смесица между социално осигуряване и социално подпомагане. Разбирам желанието на вносителите да се търсят решения между първо и второ четене, но трябва да се направят коренни промени, тъй като социалното осигуряване има собствена логика и собствени принципи. Теорията на социалното осигуряване ни задължава да търсим връзка между осигурителния принос, от една страна, и осигурителните плащания, когато настъпи осигурителното събитие. От тази гледна точка, според мен, е изключително важно да стъпим на принципни позиции – нещо, което не е направено в предложения законопроект. На първо място, биологичната майка при заместващото майчинство ще ползва парично обезщетение в продължение на 365 дни. Възниква следващият въпрос: какво се случва след навършването на една година на детето? За всички останали осигурени майки след първата година започва така нареченият отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на двегодишна възраст. Какво става със статута на биологичната майка? Тя има ли право на този отпуск, или няма? Този въпрос не е решен в предложения проект. На следващо място, Вие казвате, че заместващата майка ползва парично обезщетение за бременност и раждане като останалите майки, но 45 дни преди раждане и 42 дни след раждане. Нали така е записано в проекта? Няма лошо от периода на ембриотрансфера до настъпването на раждането и 42 дни след това този стаж да бъде зачетен за дарен стаж. Уважаеми колеги, дареният стаж е изключително важно нещо. Осигурителните вноски, които се плащат върху този дарен стаж, са върху минималната работна заплата към деня на ползване на съответната пенсия. Когато заместващата майка един ден се пенсионира, тя ще има периоди в своя осигурителен стаж, в които ще има нисък осигурителен доход само на базата на това, че се плаща върху минималната работна заплата, тоест ние по един или друг начин я лишаваме от реално обезщетение, от реално плащане, когато настъпи осигурителното събитие „старост и пенсия”. На следващо място, казусът с уреждане на статута на заместващата майка вече е уреден в Семейния кодекс, поне на първо четене, в Закона за здравето и така нататък. Тоест вече съществува правната фигура на заместващата майка. Оттук нататък следват въпроси, които няма как да бъдат уредени в Кодекса за социалното осигуряване. Те трябва да намерят място в Закона за семейните помощи за деца. Вие не предлагате такива решения. Повярвайте, това е експертна оценка и аз не влагам никакви политически нотки. Искам просто да се реши въпросът по един коректен начин, защото например заместващата майка няма да има право, по Ваше предложение, на еднократна помощ за раждане. Такава помощ получават всички майки, независимо от дохода. Вие казвате, че за заместващата майка няма да важи изискването, както за останалите майки - доходът да се изчислява върху осигурителния доход през последните 12 месеца. А върху какъв доход ще се изчислява тогава обезщетението? Всички тези въпроси търсят своите отговори и аз мисля, че трябва, ако се приеме този законопроект в този вид, да настъпят сериозни промени. Ще ви кажа още няколко други казуса: ако се родят деца-близнаци, каквато е хипотезата в огромна част от тези случаи, какво се случва с тях? Какви обезщетения трябва да се плащат? Къде е уредено това? Това трябва да бъде уредено в Закона за семейните помощи за деца. Ако, не дай си, Боже, се родят деца с увреждания, на тях трябва да се плаща 80% от минималната работна заплата, освен това трябва да се плати еднократна помощ до навършване на две години. Какво се случва, ако заместващите майки са студентки? Как е уреден този въпрос? Няма законодателна уредба, според това, което предлагате. На следващо място, какво се случва с месечните помощи на дете, до навършване на 20-годишна възраст, а ако продължава да учи – до 26 годишна възраст? След като имаме нова правна фигура в лицето на заместващата майка, всички тези въпроси трябва да бъдат решени, тоест предлагам допълнителен кръг от проблемни въпроси, които трябва да бъдат решени. Не казвам, че не търсите решение, защото вие признавате коректно, че между първо и второ четене трябва да се решат всички тези въпроси, но аз казвам конкретни неща, които не са решени. Всички останали родилки получават еднократно парична помощ за раждането, ами заместващите майки? Вие знаете как се отнасят социалните служби. Четат закона буквално, дума по дума и след като няма такъв текст, те няма да имат право на такова обезщетение. Нали така? Без да политизирам по никакъв начин, предлагам всички тези неща съвсем коректно да намерят своето решение. Те са изключително важни, за да може да се приложи този закон и да постигне целите, които са поставени и очевидно са благородни. С тези няколко бележки по законопроекта искам да кажа, че между първо и второ четене той трябва да се преработи изцяло, за да се приложи в практиката и не знам дали срокът от 21 дни, както е по нашия правилник, ще са достатъчни. В противен случай ще си останем само с добрите намерения, ще има изписан някакъв закон и няма да има никаква полза от това. Колеги, социалното осигуряване, социалното подпомагане и политиките за деца са нещо изключително сложно. Материята е координирана, материята е взаимно зависима, ако мога така да се изразя, така че трябва да се подходи комплексно към решаването на всички тези въпроси. Следващият законопроект, който е изключително интересен и не за първи път се разглежда в Народното събрание, е законопроектът, който предлагат колегите от Коалиция за България. Там се предлагат две политики. Едната е увеличаването на максималния осигурителен доход на десет минимални работни заплати, от една страна, а от друга страна – стимули за удължаване трудовия живот на тези, които по закон са придобили право на пенсия, но продължават да работят в следващите години. Уважаеми колеги, преди малко господин Стойнев каза, че това е класически сблъсък между лявото и дясното, което означава, че аз като представител на либерална партия трябва да се опитам да анализирам предимствата и недостатъците на единия и другия подход, защото е очевидно, че има и предимства и недостатъци както единият, така и другият подход. На първо място, през 1999 г., когато се приемаше Кодексът за социално осигуряване, тогава имаше такова изискване или по-скоро такава обвързаност между десетте минимални работни заплати и размера на максималния осигурителен доход. Тук изобщо не мога да се съглася с аргумента, че този въпрос трябва да бъде разглеждан със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, защото многократно е поставян и не е намерил своето решение, затова при добра воля на Народното събрание може да намери законодателна уредба в Кодекса за социално осигуряване, така че бюджетът на държавното обществено осигуряване, който се приема всяка година, да може да стъпи на тази законодателна уредба, но това е друга тема, която се коментираше и затова реших да кажа няколко думи и по този въпрос. Какво не каза преди малко колежката от ГЕРБ в своето изказване? Краткосрочните обезщетения щели да се увеличат, щели да се увеличат разходите – няма такова нещо. Как ще се увеличат краткосрочните обезщетения като се предлага това да се случи от следващата година – от 1 януари, а вие знаете, че обезщетението за бременност, раждане и всички останали обезщетения – осигурителният доход, върху който се изчислява размерът е за единия вид – една година, за общо заболяване – година и половина, сега предлагате и увеличаване на този размер, така че това разбиране е абсолютно несъстоятелно, защото няма да важи за 2012 г., може би ще важи за 2013-2014 г., но за 2012 г. няма как да важи, така че този аргумент не е толкова важен. Важен е следващият аргумент и той е важен от фискална гледна точка. Ако ние искаме сега, с тази политика, да закрепим фиска – естествено е, че при всички положения, както предлагат управляващите, ще отхвърлят този законопроект, защото тези 12%, които Министерството на финансите всеки месец доплаща към осигурителните вноски на държавните служители е една изключително голяма сума, която на практика неутрализира ефекта от това, което идва като принос от увеличаването на максималния осигурителен доход. Голямото притеснение, за което вероятно нашата парламентарна група ще се въздържи по този въпрос е, че увеличаването на максималния осигурителен доход ще вкара в сивата икономика още повече хора. Тези хора няма да декларират реалните доходи. Вие знаете, че работодателските организации са тези, които казват, че сивата икономика е над 30%, близо 40% – казва една от тях в свое представително изследване. Можем да спорим по този въпрос какъв е процентът, но това не е толкова важно. Колкото повече се качва максималният осигурителен доход, толкова повече вероятността хората да отидат в сивия сектор е по-голяма. Аз не казвам, че това е правилно, не казвам, че трябва да ги тласкаме към сивия сектор, но казвам, че едно такова увеличение на максималния осигурителен доход предполага такава ориентация на бизнеса към сивата зона на икономиката. На следващо място, говорим за това, че таванът на пенсиите е 35% от максималния осигурителен доход. Казваме, че ако максималният осигурителен доход стане 2700 лв., пенсията ще бъде 945 лв. Защо тогава максималният осигурителен доход го обвързваме с тавана на пенсиите, е първият въпрос? Вярно е, че това се случи преди няколко години, но е вярно и, че има доста аргументи против това да има таван на пенсиите. От една страна, едните казват, че ако има максимален осигурителен доход, то трябва да има таван на пенсиите, а от друга страна: защо има таван на пенсиите? Защото, уважаеми колеги, как се изчислява размерът на пенсията по формулата? При положение че ние решим да премахнем тавана на пенсиите задължително трябва да включим всяка година осигурителен стаж при изчисляването на размера на пенсията. Във формулата не трябва да фигурират само три години преди 1996 г. и всички останали след това, а трябва да фигурират задължително всички години. Понеже това не е направено, затова има таван и неслучайно решението на Страсбург е в тази посока. Друг е въпросът, че трябва да се търсят други механизми, да има обвързаност между осигурителния принос и размера на пенсията, така че таванът на пенсиите, който се предлага да отпадне, забележете, от 1 януари 2014 г. в приетата реформа на пенсионното осигуряване означава, че за новоотпуснатите пенсии няма да има таван, а за старите пенсии ще има таван, тъй като голяма част от старите пенсии разчитат на формула, при която се ползват трите най-добри години осигурителен принос преди 1996 г. Няколко думи за повишаване тежестта на всяка една година. Разбира се, че политиките за активно стареене, политиките за устойчивост на пенсионните системи са част от политиката на Европейската комисия и на Европа като цяло за устойчивост на пенсионните системи. Вярно е, че няма директиви, няма регламенти в тази посока, които да налагат определени модели на социално осигуряване за страните-членки и всяка страна определя сама модела на своето социално осигуряване, но още по-вярно е, че при демографската картина, която има в България, трябва да търсим варианти за стимулиране на оставането на тези, които са навършили възрастта за пенсиониране на работа. От друга страна, докато съществува, господин Стойнев, този чл. 328, ал. 1, т. 10, ако не се лъжа, на Кодекса на труда, която при придобиване на едно право лишава работници и служители от друго право – правото на труд, дава възможност за такова нещо, всичко това, което предлагате, ще остане пожелание. Уважаеми колеги, ние имаме сериозни резерви към част от предложените решения, други сме склонни да подкрепим на второ четене, ако бъдат приети. Така че мнението, становището и позицията на нашата парламентарна група е, че ще подкрепим някои от предложените решения, а за други ще търсим чрез предложения нови решения. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, донякъде мога да се съглася с Вас, че увеличаването на максималния осигурителен доход едва ли не увеличава сивата икономика. Практиката и теорията – прав сте, но защо не казахте за минималните осигурителни прагове, които постоянно се увеличават и намаляват разполагаемия доход на бедните хора? Значи там няма сива икономика! Тях може да ги натоварваме, те могат да носят, но на тези богати хора, които в продължение на пет години не е увеличаван максималният осигурителен доход, за тях – вече се грижим за сивата икономика. Каква е тяхната съпричастност? Защо и те да не плащат по-високи осигуровки? Казахте за ролята на държавата – 12%, така е. Невъзможно е да сравняваме приноса на държавата и приноса на съответния работодател или на съответния работник, но ако ще продължаваме така, то нека тогава всичко да стане държавно и държавата да се грижи за абсолютно всичко. Ние трябва да търсим максималните източници на приходи в държавното обществено осигуряване. Аз не съм съгласен всяка година държавата да бъде основният източник на финансиране на бюджета на Държавното обществено осигуряване, то стигна вече 50%. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Вие не можете така да се грижите за богатите хора, защото за тях ще се увеличи сивата икономика, а бедните ги оставете настрана – те могат да носят, те са свикнали, 20 години показахме, че можем да се упражняваме върху тях. Категорично не съм съгласен с това, господин Адемов! Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, Вие казвате във Вашата реплика, че не искате и не сте съгласни с това държавата да увеличава своя принос в осигурителната система. Увеличавайки максималния осигурителен доход вие увеличавате дела на държавата, защото знаете, че държавата внася 12%. Дванадесет процента внася държавата и по този начин увеличавате и приноса на държавата, тоест това, което казвате, не е вярно. Второ, изобщо не е състоятелен аргументът за богатите и бедните, още повече че в предното правителство подкрепихме плоския данък. След като сме приели тази философия, няма сега как да ми говорите на тема максимален осигурителен доход, минимална работна заплата и така нататък. Споделянето на отговорностите е съвсем друго нещо, солидарната система е съвсем различно нещо. При положение, че ние сме стъпили на логиката, че тази система трябва да бъде солидарна, при всички положения ние трябва да имаме стимули за тези, които се осигуряват върху високи осигурителни доходи. Минималните осигурителни прагове, според мен лично, са отживели своето време. Защо? Защото, посочвайки минималните осигурителни прагове, ние им казваме: „Осигурявайте се върху тези прагове”. Забележете, по информация на Националния осигурителен институт над тези прагове се осигуряват не повече от 10% от осигуряващите. Всички стъпват на минималните осигурителни прагове. Така че тук съм съгласен с Вас, че вече е крайно време минималните осигурителни прагове да се премахнат. Но споделянето на отговорностите между богати и бедни, означава и нещо друго. За да получаваш висок доход, това означава, че имаш висока квалификация, това означава, че си положил усилия. Нещо повече, нашата осигурителна система наказва, като не признава стажа по време на висшето образование – наказва тези, които са положили усилие да повишат своята квалификация, своето образование, и дайте сега тези, които заради това имат високи доходи, на тях да им определим по-високи осигурителни вноски. Няма как да стане това!

Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Първо искам да кажа, че по отношение вдигането на максималния осигурителен праг аз, за разлика от колегите от ГЕРБ и от господин Адемов, съм склонен да подкрепя господин Стойнев. Има известни основания в това, че години наред бяха вдигани само минималните осигурителни прагове, а не максималните, въпреки риска – това, което каза господин Адемов, част от тези хора да влязат в сивия сектор. От друга страна, аз съм напълно съгласен с господин Адемов, че минималните осигурителни прагове отдавна изживяха времето си, но моята мотивация е много по-различна. Ако в София и в големите градове много хора, осигуряващи се на минималните осигурителни прагове, взимат по-голяма заплата и по този начин в една или друга форма ощетяват системата, то в провинцията много хора са принудени да се осигуряват върху минималните осигурителни прагове, при условие че взимат много по-ниски заплати, уважаеми колеги. Аз мога да ви дам пример с Ловеч с редица специалности, но това вече е въпрос на друг разговор и на преосмисляне евентуално на цялата философия, на която се гради системата. Оттам нататък искам да кажа и нещо друго. Господин Стойнев, аз не съм съгласен с нещо друго. Аз никога няма да подкрепя опита да бъдат стимулирани хората, които работят след пенсионна възраст и ще ви кажа защо. Принципно Вие сте прав – да, в България има демографски проблем, да, той вече засяга и националната сигурност. Но в България освен демографски проблем има и безработица, уважаеми колеги. Аз никога не мога да се съглася, защото мога да дам десетки примери как в Ловеч на места работят пенсионери, които отдавна е трябвало да отидат на заслужен отдих, а има млади хора, които са безработни. Фактически, давайки стимул на тези хора да продължават да работят и да вземат работните места на младите в България, ние правим лоша услуга на тези млади хора. Веднага мога да ви отговоря, че тук не става въпрос само за квалифицирани работни места. Тук става въпрос и за работни места, които не изискват висока квалификация. Защото по-голямата част от безработицата не е свързана с квалифицираните работни места, а с неквалифицирани, където за едно работно място воюват и се бият десетки хора. Аз между другото искам да кажа, че едно подобно стимулиране на хората след пенсионна възраст, които работят, косвено би могло да дозадълбочи така наречения демографски проблем в България, защото когато младите хора нямат работа, на тях не им остава нищо друго освен да избягат, а младите хора правят прираста, не възрастните, които са в пенсионна възраст, с цялото ми уважение към тях. Така че аз смятам, че е време държавата да обърне внимание и на младите българи, време е и ние да обърнем внимание на младите българи, а не само да гледаме само едната страна на въпроса. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гумнеров, искам да Ви кажа следното. Погрешно е да се смята, че старите хора взимат работните места на младите. Това въобще не е така. Отделно, че липсват политики в страната за младите хора не означава, че старите хора взимат техните работни места. Съгласен съм обаче, ако казвате, че тази мярка в сегашния момент не би имала такъв ефект, тъй като безработицата е прекалено голяма. Но все пак, доколкото знам, Вие сте народен представител и щом сте тук, следователно знаете, че кризата в България си е отминала, безработицата е намаляла и не е вярно, че всеки трети млад човек е безработен и че тя вече стига 12%, според ЕВРОСТАТ. Но ние имаме проблем, пак повтарям, с обновяването на работната сила. Съгласете се, че тази мярка е много по-добра, отколкото предложението на министър Тотю Младенов частният сектор, бизнесът да няма да право да уволнява вече пенсионираните си хора. Така или иначе ние вървим към удължаване на трудовия живот. Тази мярка е необходима, тъй като следващите правителства, поради застаряване на населението, ще предприемат мерки да ограничат пенсионирането, както направи това правителство с увеличаване на стажа и на възрастта. За да не се стигне до изкуствено увеличаване на стажа и възрастта, трябва да има стимули хората сами да избират дали да останат на работа или да се пенсионират. И сега в България мъжете се пенсионират средно на 64 години, при положение че в Европа е на 62 години, и че средната възраст е 63 години. Защото го има този стимул от 3%. Но той трябва да бъде увеличен. Разбира се, тук е важно работодателите да поемат своята отговорност. България е единствената държава в Европейския съюз, в която работодателите нямат никаква конкретна политика за подобряване условията на възрастните хора на работното място – 2012 г. ще бъде Годината за солидарност между поколенията в Европейския съюз, господин Гумнеров! Смятам, че именно подобна мярка, ако се приеме да бъде в сила от 2012 г., ще даде нашият пример в европейското мислене. Благодаря.

Уважаеми колеги, аз нямам притеснения относно това какво мисли Европейският съюз, защото много от нещата, които имаме като проблеми, не стоят там и смятам, че трябва да си ги решаваме ние тук за благото на българския народ. Що се отнася до Вашата идея да се стимулират хората, защото Вие сам казахте, че в България примерно мъжете се пенсионират на 64 години, а в Европейския съюз – на 62 години, аз трябва да ви кажа, че някъде гледах статистика, че те живеят до 67 години. Аз знам, че държавата няма сметка да има пенсионери по никакъв начин, но нека да не го правим ние със закони, да не подпомагаме това.

Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги, с внесения от нас законопроект, свързан с промени в Кодекса за социалното осигуряване, се опитахме да направим две неща. Първо, да го внесем преди разглеждането на държавния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. На второ място, да спазим логиката на обявените от сегашното управление промени и политика в областта на пенсионната система. Започвам с това, че логиката на промените в пенсионната система е много важна. Колежката сподели, че в Бюджетната комисия, което е факт, беше казано: определянето на максималния осигурителен доход се прави всяка година с държавния бюджет, за да има гъвкав подход. Слушайки тук всички изказвания, ще задам един въпрос, тъй като на първо четене се следи логиката, политиката, а не конкретният текст, защото той може да бъде коригиран между първо и второ четене. Аз съм съгласна, че ако всички ние се солидаризираме, че няма да обвързваме различни видове плащания с минималната работна заплата, не трябва да го правим. Не трябва да го правим не само тук, а и в Закона за семейните помощи за деца, в Закона за хората с увреждания. Те са обвързани. Просто трябва да вземем принципно решение. Тук съм съгласна, че няма да определяме десет минимални работни заплати, а ще кажем, че ще увеличим максималния осигурителен доход. И ще кажа защо. Защото се опирам на гъвкавостта, която вие споделяте, и на логиката на развитие на новата пенсионна система. Какво по-гъвкаво и какво по-логично от това? В година на криза, на стагнация ние да не искаме да имаме приходи в бюджета на Държавното обществено осигуряване?! Аз ще ви кажа данните, които бяха споделени преди малко тук. Осемдесет и шест хиляди ще са тези, които ще внасят по-високи осигурителни вноски. Тоест вместо 2000, примерно ще внасят 2700. Вие можете да решите 2900 или 2500, но това е в плюс в приходната система на Държавното обществено осигуряване. За тези 86 хил. души, ако максималният осигурителен доход отиде на 2700 лв., работодателите ще платят 75 милиона, а държавата ще плати 47 милиона! Тоест в приходната част на държавното обществено осигуряване ще влязат 122 милиона! Това цитира новият управител на Националния осигурителен институт на заседанието на Бюджетната комисия – той изнесе тази информация. Къде всъщност е заровено кучето, казано не съвсем цензурно? В това, че ще се увеличи максималната пенсия. Само че максималната пенсия няма да се увеличи от 1 януари 2012 г., а от 1 юли и това увеличение ще струва 41 милиона за шест месеца. Тоест в приходната част на бюджета на НОИ ще влязат 122 милиона, но ще се изхарчат 41 милиона. Не мога да разбера логиката на това, че ние не желаем да използваме стимула за по-висок осигурителен доход, респективно и за по-висока пенсия! Мисля, че много повече блъскаме хората, които получават високи осигуровки, към сивата икономика – да се крият, отколкото това! Логиката е да има предсказуемост. Логиката е пенсионната система да е стабилна и да дава гаранция. Каква гаранция ми давате, след като аз години наред внасям примерно на 2000 лв., а вие ме държите на 700 лв. максимална пенсия?! Ето ви разминаване на логиката в пенсионната система за стимули и за коректна съпричастност към пенсионната система. Ако аз като осигурител, като работещ съм коректна към пенсионната система, тя също би трябвало да бъде коректна към мен. Няма да коментирам тезата: видите ли, минимален, максимален осигурителен доход – минималните осигурителни доходи всяка година се увеличават. Пак – на темата гъвкавост, която вие споделяте. Защо да не увеличим и максималния осигурителен доход? Още нещо, колеги. Никой от вас днес не си задава въпроса: защо държавата се опъва толкова да даде този максимален осигурителен доход? Май се оказва, че реформите, стагнацията, стягането на коланите никак не е стягане на коланите в държавния сектор! Май тези 47 милиона, които трябва да плати държавата, ако се увеличи максималният осигурителен доход, касаят държавни служители, държавна администрация, която получава немалки заплати! Може би това е нещото, което също много внимателно трябва да проследим. Информацията, която изнасям, е дадена в Бюджетната комисия. Можете да прочетете стенограмите – да видите какви са параметрите там. Между другото, във всички становища, които са получени от различните министерства, е казано: видите ли, проблемът е, че ще се увеличи максималната пенсия, която трябва да стане 945 лв. Аз смятам, че това не е проблем. Напротив, това е демотивация на хората, които внасят повече, отколкото ще получат, а не се знае дали ще получат, ако продължаваме така – да не искаме да имаме повече приходи, отколкото ще бъдат разходите. Само защото, видите ли, ще вдигнем пенсиите. Или може би пък, колеги, не щем да си повишим максималния осигурителен доход, защото и ние сме сред тези, които получават над 2000 лв., а се осигуряват на до 2000 лв. Приключвам по тази тема. По другата тема – относно бонусите за всяка година трудов стаж над пенсионната възраст. Колеги, бяха изказани различни становища. Определено считам (приемам част от доводите, които каза д-р Адемов), че активното стареене, продължителността на участието в трудовия живот, опитът, квалификацията, съзнанието, коректността на хората в надпенсионна възраст, ако те желаят да останат на работа, не са за подценяване. Аз не мога да приема да слагам на един кантар безработицата и работещи хора в надпенсионна възраст. Категорично не! Между другото, такава теза се прокара и в една от комисиите. Тук господин Гумнеров го каза – свърза младежката безработица. Колеги, младежката безработица е структурна безработица, ако все пак се знае от аудиторията какво значи „структурна безработица”! Проблемите на младежката безработица са неграмотността или полуграмотността в ХХІ век и неизползването на парите по Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси”! Активно да се финансира там! Това е проблемът на безработицата. Нито един младеж от тези, които са безработни – действително фрапантна цифра, не е с висок интелектуален потенциал, с образование и с добра квалификация. Това са хора полуграмотни, хора почти неграмотни, които нямат никаква квалификация и не са предпочитани! Всички пенсионери да бъдат освободени, всички жени и мъже над 63 години да бъдат освободени, нито един работодател, който работи в условията на пазарен механизъм, на конкуренция, няма да предпочете човек, който не може да се подпише, който срича, който не може да борави с компютър и който не знае три думи на друг език! Така че нека да не се заблуждаваме, че по този начин, увеличавайки или бонусирайки всяка година трудов стаж над пенсионната възраст, ние ще направим някаква много голяма грешка и ще дадем тласък за увеличаване на безработицата. Напротив, ще създадем условия да се промени мисленето, че ние трябва да вървим постепенно към увеличаване на пенсионната възраст и в крайна сметка това да стане плавно. Има още един аргумент, който се поднася, който не е коректен – видите ли, тези хора само за 2-3-4 години ще натрупат толкова голям коефициент, че всъщност те ще получават цели 22 24 години пенсия, която се е повишила в резултат на 3 4 години работа след пенсионната възраст. Не е вярно! Тези разчети са правени на базата на онзи период, в който българинът получаваше пенсия, когато жените се пенсионираха на 55 години, а мъжете на 60. Сега никой не може да ми каже, ако един мъж се пенсионира на 63 и работи две години допълнително – до 65, колко ще издържи при този стрес, при това напрежение, при тази конкуренция и при тази криза, която тресе всички ни в морално, в материално, в духовно – във всякакво отношение. Така че нека това да не се използва като аргумент. И аз искам да ви попитам, ако се сбъдне това, което предлага господин Тотю Младенов, а той предлага най-различни неща, той предлага бонусът да стане от 1,3 на 1,4, а ние предлагаме 1,5, като логика на промяната, пак се връщам на логиката на промяната, вие ще го подкрепите ли? Или може би онова ще го подкрепите, защото вие го подкрепяте, а другото няма да се подкрепи?! Ако като логика това, което казвам аз за увеличаване на тавана на осигурителните вноски, в резултат на което да се увеличат и максималните пенсии, както и увеличаване бонификацията за всяка година трудов стаж – като логика, казвам, е справедливо, приемете го в закона. Приемете по принцип законопроекта на първо четене, както се прави, и оставете да го коригираме между първо и второ четене, но няма логика, според мен, да не искаш 122 млн. лв. приходи в бюджета на Държавното обществено осигуряване в период, в който ние имаме дефицит, и в който, поне така, както аз гледам бюджета, не виждам нищо от това, което се поема като обещания, като разчети в приходната част на Държавното обществено осигуряване, да се случи. Що се касае до законопроекта, който внесе госпожа Калина Крумова – аз и сега ще се въздържа, поради моите съмнения и все още колебания относно цялостното решаване на този проблем по един такъв начин, който беше направен доста набързо и според мен недостатъчно обмислен, колкото и време да се дава между двете четения, па макар и 21 дни. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, правя предложение да бъде удължен максимално срокът между първо и второ четене – 21 дни.

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-76, внесен от Емилия Масларова, Анна Янева и Румен Овчаров на 15 юли 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 септември 2011 г. Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и представители на неправителствени и съсловни организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите госпожа Емилия Масларова. Тя информира присъстващите, че законопроектът цели да осигури за хората в пенсионна възраст облекчен достъп до медицински грижи. Предложението е да бъде променена базата, върху която се изчислява размера на таксата за посещение при личния лекар или лекаря по дентална медицина, за лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете, като тя бъде 1% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, 1% от минималната работна заплата. Госпожа Масларова посочи, че законопроекта предвижда разликата между сумата от 1% върху минималната пенсия до 1% върху минималната работна заплата да се заплаща на съответния лекар от републиканския бюджет. В хода на дискусията членовете на комисията отбелязаха, че постъпилите становища от Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари не са в подкрепа на законопроекта. Констатирано бе, че лицата, придобили право на пенсия са освободени от задължението за заплащане на здравноосигурителна вноска и същите са за сметка на републиканския бюджет, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. Обърнато бе внимание, че е възможно някои от тези лица да получават по-високи доходи от други работещи, които не са навършили тази фиксирана възраст, тъй като размерът на пенсията им е по-голям или все още работят. Отбелязано бе, че лекарите са срещали сериозни трудности в периода на действие на разпоредбата, която даваше право на тази група от лица да ползват медицински услуги срещу преференциална потребителска такса. Също така бе застъпено становище, че потребителската такса има възпиращо действие за прекомерната употреба на медицински услуги, поради което не може да бъде използвана като инструмент за социална защита на определен кръг от граждани. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 1, без „против”, и „въздържали се” – 10, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-76.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-76, внесен от Емилия Масларова, Анна Янева и Румен Овчаров на 15 юли 2011 г. На заседание, проведено на 15 септември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. На заседанието присъстваха Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, и Даниела Велинова – държавен експерт в Министерство на здравеопазването. От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Румен Овчаров. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване се предлага промяна на базата, върху която се изчислява размера на таксата за посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина, за лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете. Предложението е таксата за тях да стане 1% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст вместо 1% от минималната работна заплата. Предлага се още разликата, която ще се получи в тези случаи, да се заплаща на лекаря или лекаря по дентална медицина от републиканския бюджет по ред, определен в наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването. На заседанието бяха разгледани становища на Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и Българския зъболекарски съюз. Всички становища съдържаха обосновки и мотиви, с които не се подкрепя внесения законопроект, като например: използването на потребителската такса като инструмент за социална защита, е в разрез с основното предназначение на този вид плащане – да намали излишното търсене на здравни услуги. То противоречи и на принципите на справедливост и солидарност, реализирани чрез прилагане на еднаква база и процент за всички здравнооосигурени лица. Средствата за покриване на разликата между базата от 1% от минималната работна заплата и 1% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която се предлага да се поеме от републиканския бюджет, ще увеличи разходната част на бюджета и ще влоши бюджетното салдо. Немалка част от лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете, и особено тези с най-ниския размер на пенсиите, са освободени от задължението да плащат потребителска такса, съгласно разпоредбите на чл. 37 от Закона за здравното осигуряване. Това са социално слабите лица, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, лицата, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, както и лицата, страдащи от хронични инвалидизиращи заболявания, които изискват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение и специфични грижи. Намаляването на потребителската такса за определена категория здравноосигурени лица ще доведе до свръхпотребление на услуги в първичната извънболнична медицинска помощ, без обективно да има нужда от тях. Бяха зададени конкретни въпроси от народни представители, на които заместник-министърът на финансите отговори изчерпателно. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 4 народни представители, „против” – няма, „въздържали се” – 12. Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.” Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми колеги! Резултатите от гласуването и в двете комисии ви показват, че колегите се въздържат, а не са против. Явно тук има не само чисто професионален, а известна доза морален респект от това, което предлагаме. Поне аз така си мисля и дано това да е така. В крайна сметка достъпната медицинска помощ в страната е конституционно право на всеки български гражданин. Законодателят е преценил, че при всяко посещение при медик, независимо какъв е той, трябва да плащаме определена потребителска такса. Поне засега в страната минималната работна заплата е определена като минимален стандарт за работещите български граждани. На тази база законодателят е решил, че 1% от минималната работна заплата ще бъде онази потребителска такса, която трябва да се плаща, когато преди всичко работещите отиват на лекар. В същото време обаче искам да кажа няколко данни от статистиката, които не са за подценяване. За съжаление те са към месец юни и аз искрено се надявам да са такива и в момента, да не са по-негативни. Според Националния статистически институт равнището на бедност в нашата страна гони 20%. От тези 20%, приблизително 40% от хората, които са бедни, са над пенсионна възраст. От тази гледна точка както минималната работна заплата е някакъв минимален стандарт за работещия, така и минималната социална пенсия е индивидуален стандарт за най-ограничените разходи на хората в пенсионна възраст. В момента минималната пенсия е малко над 50% от минималната работна заплата. От 1 септември 2011 г. минималната работна заплата от 240 лв. стана 270 лв., тоест потребителската такса, движейки се по правилата на закона, вече не е 2,40 лв., а е 2,70 лв. Затова предлагаме, имайки предвид, че минималната пенсия е половината от минималната работна заплата, потребителската такса за пенсионерите да бъде като процент от минималната пенсия, тоест 1,36 лв. Тъй като няма да вземам отношение след това, предполагам, че моите колеги ще се изкажат, искам да кажа, че бях доста впечатлена от представянето и обсъждането на законопроекта в Здравната комисия. От една страна, здравният министър каза – не искам сега тук да го цитирам, че за него таксата да се обвърже с минималната пенсия не е най-доброто решение, защото има хора, които вземат такива пенсии, които надвишават значително заплатите на много хора. Колеги, това са несериозни аргументи, макар казани от министър. Действително много хора не вземат минимална работна заплата. Вземат заплата 500, 700, 1000, 2000 лв., но не плащат 7 лв. или 10 лв., или 6,50 лв., ако вземат 650 лв., а плащаха 2,40 лв. до 1 септември 2011 г., а сега плащат 2,70 лв. Още повече, колеги, категорично не искам да приема и довода – мисля, че д-р Цеков го каза, че всъщност таксата е, за да може да бъдат ограничавани хората да ходят неконтролируемо при лекар, а преди малко беше цитирано като позиция на комисията „излишното търсене на лекарска помощ”. Кой определя това търсене? Извинявайте, не можем да кажем, че човекът, който е с потребности, не е човекът, който определя търсенето. А ние с вас като законодатели решаваме да ограничим това търсене. Ами, ако хората имат нужда от лекарска помощ, те отиват при лекар. Още повече нека да бъдем достатъчно коректни – толкова много изчезнаха тези дефицитни български кадри, че сигурно след някоя и друга година ще ги търсим с лампата на Аладин къде са, за да можем да отидем да използваме тяхната помощ. Не приемам довода, че потребителската такса се дава, за да бъдат ограничени посещенията при медицинските кадри, както и не приемам довода, че, видите ли, има пенсионери, които вземат над 270 лв. Има, но те са много малко. Деветдесет на сто от работещите вземат много над минималната работна заплата, но те плащат на равнището на минималната работна заплата. Следвайки отново логиката на справедливостта и коректността към българските граждани, предлагаме потребителската такса да бъде 1% от минималната пенсия. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Вземам думата, защото бях споменат в изказването на госпожа Масларова. Държа да уточня, че това, което казах и имах предвид в Здравната комисия, е не да ограничим потреблението на здравна услуга, а да ограничим немотивираните посещения при фамилните лекари. Всички знаем, че когато има спешни състояния, има Бърза помощ. Всички знаем, че когато човек има неотложни състояния, реагира и джипито, и Спешната помощ. Достъпът до здравни грижи в България по никакъв начин не е ограничен за тази група хора, които се визират в законопроекта. По-скоро на мен ми се ще да прочетем чл. 37 от Закона за здравното осигуряване, в който подробно ал. 3 е разписала и казва, ако не ме лъже паметта, кои лица са освободени от потребителска такса. Ако внимателно прочетем категориите освободени лица, ще видим, че голяма част, повече от две трети от лицата, които визира госпожа Масларова, и в момента са освободени от потребителска такса. Това е за сметка на българските лекари. Казвам: „за сметка на българските лекари”, защото те не получават никакво възнаграждение за труда, който полагат при посещението на тези групи лица. Считам, че тази такса трябва да остане, още повече че от следващите години е предвидено потребителската такса да бъде фиксирана за цялата година и ще се определя най-вероятно отново от нас тук, в Народното събрание. Какъв ще бъде размерът й, ще го решим ние и тя няма да бъде обвързана с минималната работна заплата. Освен това, на година отново е предвиден ръст на минималната работна заплата. Аз съм гласувал „въздържал се” на заседанието на Здравната комисия, не защото съм против хората, които имат нужда от облекчаване от потребителска такса, а защото смятам, че сега механизмът е добре сработил, изпълнява своето предназначение и това по никакъв начин не натоварва пенсионерите с минималните пенсии. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще ви запозная с доклада на Комисията по правни въпроси. „На свое заседание, проведено на 5 октомври 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, № 102-02-24, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2011 г. Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието. Конвенцията има за цел предотвратяване на сексуалната експлоатация и сексуалното насилие срещу деца и насърчаване на сътрудничеството в борбата срещу тази форма на злоупотреба. Конвенцията е подписана от Република България на 25 октомври 2007 г. и включва в съдържанието си всички съотносими към сексуалното насилие над децата аспекти. Тя осигурява пълно и точно консолидиране на съществуващите в тази сфера международни стандарти. В конвенцията се поставя акцент върху значимостта на проблема с престъпленията върху половата неприкосновеност на непълнолетните лица и върху необходимостта от предприемането на незабавни мерки в тази насока. Същевременно се демонстрира непоносимостта на всяко съвременно демократично общество към всички форми на сексуална експлоатация и насилие срещу деца. Ратифицирането на конвенцията ще потвърди ясната воля на България за идентифициране на проблемите в тази област и ще допълни предприетите до момента мерки на национално равнище. Предложеният проект на ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие включва следните резерви: - резерва по отношение на чл. 20, § 4 – България заявява, че няма да прилага изцяло § 1е на чл. 20 и резерва по чл. 24, § 3 – България няма да прилага изцяло § 2 на чл. 24 по отношение на нарушенията, установени в съответствие с чл. 20, § 1е. Договарящите се страни са включили възможността да не прилагат изцяло или частично § 1е, тъй като с него се въвежда ново престъпление, което изисква страните по конвенцията да приспособят националното си законодателство и практика към посочената правна норма; - резерва по отношение на чл. 21, § 2 - България ще прилага параграф 1в на чл. 21 само по отношение на случаите, в които децата са били набирани или принудени в съответствие с параграф 1а или „б” на цитирания член. С оглед на предвидената в конвенцията компетентност на националния орган по чл. 37 - „Записване и съхраняване на националните данни за осъдените извършители на сексуални престъпления”, като такъв е определен Научноизследователският институт по криминалистика и криминология към Министерството на вътрешните работи. Освен посочените резерви българското законодателство е в пълно съответствие с разпоредбите на конвенцията в резултат на предприетото до настоящия момент в процес на подготовка за ратифицирането й от Република България. Ратифицирането на конвенцията няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. След проведеното обсъждане, единодушно с 15 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, № 102-02-24, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2011 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, № 102-02-24, внесен от Министерския съвет на 27 септември 2011 г. На редовно заседание, проведено на 6 октомври 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Съгласно представените от вносителя мотиви, конвенцията има за цел предотвратяване и борба със сексуалната експлоатация и сексуалното насилие срещу деца, защита на правата на децата – жертви на посегателства срещу половата им неприкосновеност и насърчаване на сътрудничеството в борбата срещу тези форми на злоупотреба. Някои от основните мерки за постигане на посочените цели са: набиране, обучение и повишаване осведомеността на лицата, които работят с деца по проблемите на сексуалната експлоатация и насилието срещу непълнолетните; програми или мерки за превантивна намеса; насърчаване и предприемане на мерки с цел предотвратяване и борба със сексуалните престъпления срещу деца, насочени към широката общественост, както и насърчаване участието на децата, частния сектор, медиите и гражданското общество в този процес и други. Според вносителя ратифицирането на този акт ще допринесе за повишаване ефективността на предотвратяването и борбата със сексуалната експлоатация и сексуалното насилие срещу деца, защитата на правата на пострадалите деца, както и ще се отрази благоприятно на международния авторитет на България. От съществено значение е и фактът, че Европейският съюз също предприема мерки за повишаване ефективността на борбата със сексуалните посегателства срещу деца. Съгласно член 45, § 2 от Конвенцията, след подписването й тя подлежи на ратифициране от държавите членки. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към обсъждане и второ гласуване на Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, № 102-02-24, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2011 г. Благодаря.

„ЗАКОН за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, подписана на 25 октомври 2007 г. в Ланзароте, Испания със следните резерви и декларации: 1. Резерва по чл. 20, параграф 4: „Република България заявява, че няма да прилага изцяло параграф 1е на чл. 20.” 2. Резерва по чл. 21, параграф 2: „Република България ще прилага параграф 1в на чл. 21 само по отношение на случаите, в които децата са били набирани или принудени, в съответствие с параграф 1а, или „б” на цитирания член.” 3. Резерва по чл. 24, параграф 3: „Република България заявява, че няма да прилага изцяло параграф 2 на чл. 24 по отношение на нарушенията, установени в съответствие с чл. 20, параграф 1е.” 4. Декларация по чл. 37, параграф 2: „Република България определя като национален орган, отговорен по смисъла на чл. 37, параграф 1 от конвенцията: Научноизследователски институт по криминалистика и криминология,бул.”Александър Малинов”, 11715, София, пощенска кутия 934. Тел: 359 2 982 9006 Факс: 359 2 987 8210 Е-маil: int.27@mvr.bg”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, правя предложение да отпаднат така направените резерви по конвенцията и тя да бъде ратифицирана в нейния пълен вид.

Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение предвидената съгласно нашата програма точка шеста: прекратяване пълномощията на народни представители, да бъде обсъдена като точка първа в петъчния ден – 4 ноември 2011 г. в 9,00 часа. Ще се аргументирам. Съгласно Изборния кодекс от момента на избора на народен представител за кмет на община, правомощията му като народен представител се прекратяват. Това се удостоверява в момента на избора с връчване на удостоверение от съответните общински избирателни комисии. Решенията по места на общинските избирателни комисии, след като са предали протоколите в ЦИК, са факт. Към този момент не навсякъде са връчени удостоверения на народни представители. Ако не прекратим пълномощията им като такива, затрудняваме свикването от областните управители на първа сесия на общинските новоизбрани съвети и полагане на клетва на новите кметове. По тази причина, тъй като очаквам в утрешния ден да стане подаването на молбите с приложено към тях удостоверение, че са избрани за кметове, е и процедурното ми предложение точка шеста да я разгледаме като точка първа в петък, 4 ноември 2011 г., преди парламентарния контрол.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-57, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 10 юни 2011 г. На свое заседание, проведено на 14 септември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-57, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители. На заседанието присъстваха: Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Юлия Меранзова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство”, Петър Раймундов – завеждащ отдел във Върховна касационна прокуратура, Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховен касационен съд. Законопроектът беше представен от един от вносителите му – господин Красимир Ципов. С него се предлага допълнение на чл.131, ал. 2 от Наказателния кодекс, като след думите „както и на” се добавя „медицински специалист на”. С предлагания законопроект се цели осигуряване по-висока степен на закрила на медицинските специалисти в Република България, чрез допълнение на Наказателния кодекс с нов квалифициран състав на телесна повреда, по аналогия на квалифицираните състави, отнасящи се до причиняване на телесна повреда на длъжностно лице, съдия, прокурор, следовател и други. Нуждата от осигуряване на по-висока степен на защита се обосновава със зачестилите случаи на насилие срещу медицински специалисти при и по повод упражняване на професията им, които в повечето случаи водят до получаване на различни по степен телесни повреди. Съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, „медицински специалисти” са лекари, лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерки, медицински лаборанти, фелдшери и помощник-фармацевти. В последвалата дискусия се включиха госпожа Машева, господин Раймундов, господин Гроздан Илиев, както и народните представители Димитър Лазаров, Тодор Димитров, Светослав Тончев, Емил Радев, Янаки Стоилов, Десислава Атанасова. Госпожа Машева заяви, че се споделят изтъкнатите в мотивите към законопроекта съображения за необходимостта от закрила на медицинските специалисти в Република България. Същевременно министерството счита, че лекарите по принцип са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, буква ”б” от Наказателния кодекс, а отговорността за причиняване на телесна повреда на длъжностно лице е регламентирана в чл. 131, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12 от Наказателния кодекс. За тези, които по изключение не са такива, съдът има възможност да отчете този признак за отегчаващо обстоятелство. Наред с това се изтъкна и фактът, че в момента се финализира работата по нов Наказателен кодекс от работна група към Министерството на правосъдието, така че следва да се прецени доколко е необходимо да се внася незабавна промяна в посочения текст. Господин Раймундов от Върховната касационна прокуратурата посочи, че квалифицираната защита на медицинските специалисти следва да намери отражение и при другите квалифицирани състави на посегателство срещу здравето и живота – чл. 116 от Наказателния кодекс например. Господин Гроздан Илиев посочи, че в момента се подготвя постановление на Върховния касационен съд, което да отговори на появилите се различни тълкувания в съдебната практика относно това кои медицински лица се явяват „длъжностни лица” по смисъла на закона, като изрази увереност, че с този акт ще се подпомогне правораздаването и ще се отговори на необходимостта от по-сериозна закрила на тази категория лица. Народните представители застъпиха тезата, че следва да се изостави подхода на непрекъснато допълване на квалифицирания състав на чл. 131 от Наказателния кодекс с нови и нови категории професии и да се потърси друга законодателна техника. Народният представител Десислава Атанасова, в качеството си и на председател на Комисията по здравеопазване, подкрепи законопроекта. Народният представител Янаки Стоилов също подкрепи законопроекта, като направи уговорката, че няма данни за броя на проявите, станали причина за законодателната инициатива. След проведеното обсъждане и гласуване с 6 гласа „за”, 6 гласа „против” и 7 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-57, внесен от Станка Шайлекова и група народни представители на 10 юни 2011 г.”

Благодаря, госпожо председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-57, внесен от Станка Шайлекова и група народни представители. На свое редовно заседание, проведено на 29 септември 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс. На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването и на неправителствени и съсловни организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите – д-р Пламен Цеков. Той информира присъстващите, че законопроектът цели да предостави специална закрила на медицинските специалисти, с оглед специфичните задачи и функции, с които са натоварени, авторитета, който имат в обществото, доверието на гражданите в тях, отговорността и риска, който поемат при изпълнение на своите задължения. В хода на дискусията бе отбелязано, че предложеният законопроект представлява отклонение от континенталната правна система, както и от принципа на стабилитет на наказателните норми, но видно от съдържанието на чл. 131, ал. 2 от Наказателния кодекс, чието допълнение се предлага, тези отклонения при предходните му допълнения вече са възприети от законодателната власт и не представляват новост. Предложено бе да се даде дефиниция на понятието „медицински специалист” за нуждите на наказателното производство, като по този начин се определи кръга от лица, чиито служебни функции и задачи, поради високата степен на риск, на който са изложени при изпълнението им, налагат тази квалифицирана защита. Изразено бе становище, че особена закрила е необходима, преди всичко, когато обект на престъпление са живота и здравето на медицински специалисти, които оказват непосредствена медицинска помощ на пациентите. Отбелязано бе, че е необходимо аналогично на предложеното допълнение в квалифицирания състав на телесната повреда и допълнение в квалифицирания състав на убийството. Обърнато бе внимание, че е необходимо прецизиране на мястото на допълнението в текста на разпоредбата, тъй като в противен случай от тази специална закрила ще се ползват само медицинските специалисти, осъществяващи контролни функции, тоест работещите в Националната здравноосигурителна каса, регионалните здравни инспекции, което, видно от мотивите, не е целеният резултат. Въпреки направените бележки, членовете на комисията се обединиха около становището, че недостатъците на законопроекта могат да бъдат отстранени и той трябва да бъде подкрепен по принцип, тъй като обществото дължи уважение на хората, които се грижат всеотдайно за съхранението на техния живот и здраве. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 11 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-57, внесен от Станка Шайлекова и група народни представители.” Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, във връзка с извършени нападения срещу медицински специалисти при и по повод упражняване на професията им, които в повечето случаи водят до получаване на различни по степен телесни повреди, предлагаме законодателно определяне на медицинските специалисти като обект на закрила. В европейското и международното законодателство „Обект на закрила” са както лекарите и медицинските сестри, така и администрацията, служителите по сигурността и лицата, които работят в поддръжката и обслужващите звена на лечебните заведения, тъй като се отчита, че дейността на заетите лица в системата на здравеопазването е рискова и по степен на опасност почти навсякъде е на първо място. С предлагания законопроект се цели осигуряване на по-висока степен на закрила на медицинските специалисти чрез допълнение на Наказателния кодекс с нов, квалифициран състав на телесна повреда, по аналогия на квалифицираните състави, отнасящи се до причиняване на телесна повреда на длъжностно лице, съдия, прокурор, следовател и други. Съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, медицински специалисти са лекари, лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерки, медицински лаборанти, фелдшери и помощник-фармацевти. Уважаеми колеги, всички ние сме потенциални пациенти или близки на пациенти. Едва ли някой от нас би желал за здравето му да се грижат хора, които се опасяват и се страхуват за живота си. Всъщност това предложение дойде от Лекарския съюз, което означава, че всички медицински специалисти подкрепят предложението ни. Вярно е, че нападенията над лекари и над медицински специалисти не са толкова много, но като се има предвид специфичната функция и задача в работата им, авторитета и доверието, които обществото има към медицинските специалисти, с нашето предложение ние смятаме, че тази най-интелектуална, най-високоинтелигентна част от обществото, хората, които спасяват живот и в чиито ръце се ражда живота, трябва да бъдат максимално защитени в своята работа. Призовавам ви да подкрепите това предложение. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз наистина се надявам и призовавам да подкрепим законопроекта, още повече че в предложените текстове няма различия между народните представители в този парламент. Законопроектът е подписан от народни представители от всички парламентарни групи и целта му е наистина да бъдат защитени медицинските специалисти, лекари, медицински сестри и персоналът, който работи в лечебните заведения. Имаше достатъчно инциденти в страната – и във Враца, и в Монтана, и в Свищов, и в Търново, където колеги, по време на изпълнение на своите служебни задължения, особено в системата на „Спешна помощ”, където са най-чести подобни инциденти, бяха нападани от пациенти и им бяха нанасяни леки, средни или тежки телесни повреди. Тук няма политика – лява, дясна или центристка, тук има политика в защита на хората, които изпълняват своите служебни задължения. Затова ви моля просто да покажем на хората, които работят в системата на здравеопазването, че в този парламент има достатъчно мнозинство, което е способно да гарантира защита на техните безопасни условия на труд. Аз знам, че има доста неща, които трябва да бъдат поправени между първо и второ четене, но се надявам да покажем по принцип политическа воля за решаване на този проблем и наистина да бъдат направени необходимите корекции между двете четения. Наистина смятам, че въпросът е принципен и не е необходимо много да се говори. Може лесно да бъде решен и да покажем, че има воля за подобно решаване. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз няма да повтарям мотивите, които доста просторно бяха изложени от говорещите преди мен. Ще ви моля да подкрепите този законопроект, тъй като знам, че в Правната комисия той не е срещнал одобрение. Вносителите на този законопроект в болшинството си сме лекари и не познаваме така подробно и задълбочено правната материя, както колегите юристи. Смятам, че уважаваните от всички нас юристи преди всичко са длъжни да ни дадат решение на проблема, а не да ни порицават колко ние сме неподготвени и некомпетентни в темата. Факт е, че лекари са бити. Факт е, че има бити медицински сестри. Факт е, че насилието в българските болници и в българската „Спешна помощ” преминава нормите на допустимите граници. Убеден съм, че понякога пациентите имат право да негодуват. Знам също, че когато става въпрос за човешкия живот, който е единствен и нямаш право на втори, понякога реагираш по начин, който не съответства на общоприетите правни и морални норми. В края на краищата ние трябва да знаем, че лекарите не са богове и не могат задължително да дадат живот. Има моменти, когато не можеш да направиш нищо, но това не означава, че лекарят, сестрата, санитарят или хората, които си изпълняват съвестно служебните задължения, трябва да бъдат бити, трябва да бъдат унижавани. Призовавам колегите юристи, призовавам всички в тази зала да подкрепим на първо четене предложения законопроект. С това ние ще дадем ясен сигнал на българските лекари, ще отправим ясен сигнал към българското общество, че взаимното уважение е задължителна норма. Ние сме наясно също, че дори да приемем защита на лекарите с особен акцент, може би няма да ограничим инцидентите в нашите здравни заведения, но за пореден път ще изразим нашата готовност да уважаваме себе си, да уважаваме работещите, да търсим разбирателство не по пътя на насилието, а чрез законови мерки, които са разписани ясно в българските закони. Призовавам ви – подкрепете законопроекта на първо четене! А между първо и второ четене, с помощта на юристи, да направим този законопроект наистина работещ, така че да удовлетвори всички заинтересовани.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз мислех да гласувам „въздържал се”, но сега ви казвам, че категорично ще гласувам „против” този законопроект. Миналата година, когато обсъждахме Наказателния кодекс и промените в него, имаше опит да се вкарат така наречените или общо формулирани полицейски органи в същите текстове в НК. Цялата Правна комисия и всички ние направихме всичко възможно този случай да не се допуска в практиката по Наказателния кодекс. През последните десет години беше въведена една изключително погрешна и порочна практика в Наказателния кодекс да се вкарват отделни категории професии. Ние се възпротивихме точно против това. Сега това е нов опит да се вкара един вид професия. Моята логика е следната: и аз съм съгласен, че има такива случаи на пострадали лекари, на пострадали медицински работници, не лица по смисъла на Закона за лекарствата в хуманната медицина, защото в екипите на „Бърза помощ”, на „Спешна помощ” има и шофьори. Тях като какви ги бият? Като шофьори или като медицински лица? Те не са медицински лица по смисъла на закона. Искам да ми обясните като какви ги бият!? Шофьорът го боли сигурно също толкова, колкото и лекарят и медицинската сестра. Най-често при репортажи по телевизията дават шофьора, който е пристигнал не навреме или малко закъснял, и обяснява човекът какво му се е случило. Миналата година имахме достатъчно аргументи срещу опита да се вкарат определени категории в НК. Дайте сега да видим и горската стража, дайте да видим и лесничеите – и тях ли да ги вкараме? Да опишем всички държавни служители поименно вътре и да приключим с въпроса. Това са несериозни неща. Изрично е посочено и в становището на Министерството на правосъдието: чл. 93 обхваща всички длъжностни лица в тази държава, когато изпълняват задължението си по закон и по договор. Не знам защо този законопроект беше вкаран, казвам го съвсем честно, без изобщо да бъде коментиран първо с колегите от Правната комисия, за да се стигне до някакъв такъв резултат. Това е пореден опит и преди са правени опити лекарите и медицинските лица да бъдат вкарани в закона по този начин. Благодаря ви.

Колеги, вземам думата във връзка с този законопроект, за да подчертая дебело, че Правната комисия и повечето юристи в този парламент не са против специалната защита на лекарите и на останалите медицински лица. Това, което ние разгледахме в Правната комисия, и който внимателно е слушал доклада на Правната комисия, вероятно е отразил това. Ние считаме, че тази защита съществува в Наказателния кодекс. Тя съществува в обема на понятието „длъжностни лица”. Оттук нататък въпрос на приложение на закона е лекарите да попаднат в същата тази категория. В доклада на Правната комисия беше прочетено, че Върховният касационен съд ще излезе със специално тълкувателно решение по приложението на тази категория, за да няма противоречива съдебна практика, тогава когато става въпрос дали медицинските лица са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс. Считам, че в тази ситуация, в която и Министерството на правосъдието, и Върховният касационен съд се ангажират да осъществят съответния, според правомощията им, контрол върху прилагането на тези текстове, място за нов законопроект в тази посока няма. Законопроектът изигра своята роля дотолкова, доколкото да ангажира правоприлагащите органи, но оттук нататък ние действително, както каза господин Анастасов, нямаме правото и би било против принципите на наказателното право да разчленяваме понятието „длъжностни лица” на различни видове професии. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Репликата ми е съвсем кратичка. Данъчните служители също са длъжностни лица, но те са вписани в текста, а работещите в сферата на здравеопазването лекари и медицински сестри не са вписани. Защо данъчни служители може, а лекари не може? Ето на това ми отговорете. Благодаря ви.

Госпожо Колева, просто трябва да обясните на колегите каква е разликата в задълженията на едни държавни служители и на други такива, и изобщо на хора, които работят на заплата в полза на държавата. Защото лекарите ги бият тогава, когато закъснеят, а данъчните ги бият тогава, когато си свършат работата и вкарат някой в затвора. (Оживление.)

Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми колеги! Влизаме в един такъв доста нелицеприятен спор. Аз определено смятам, че лекарите и работещите в сферата на здравеопазването не са длъжностни лица. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Определено! Бих искал някой да ми покаже къде пише, че са.

Пише, че са на свободна професия.

Така, но това не означава, че са длъжностни лица. Длъжностното лице е някой, на който му дадем някакъв актив, който да управлява. (Реплика.) Здравето е актив, но не го управляваме, ние го пазим. Понякога се случват неприятности и затова настояваме по този начин да бъдат определени или вкарани в Наказателния кодекс. Не смятам, че ще загуби Народното събрание или общността от всичко това, бихме направили един жест към колегата. Благодаря ви.

На господин Шарков ще отговоря с това, че това разчленяване на отделни видове професии, което до това Народно събрание вече се беше случило, ние просто нямаме какво да отговорим. Аз съм категорично сигурна, че това е порочен метод на въвеждане на нови и нови състави в Наказателния кодекс. Предходните народни представители не знам какво са си представяли и дали са си представяли, че могат изчерпателно да изброят всички професии, които са застрашени в нашата страна. Факт е обаче, че ако ние продължаваме с този порочен метод, Наказателният кодекс в един момент ще се изроди в нещо като справочник на професиите в България. Що се отнася до понятието длъжностно лице, аз затова подчертах, че Върховният касационен съд изрично заяви, че в момента работят тълкувателно решение за това понятие и предполагам, че в най-скоро време то ще намери някаква реалност.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да вземам отношение по този законопроект, но тъй като дебатът отиде в друга посока, която аз очаквах, затова заставам пред вас. Може би за пореден път в парламента ще премерят сили юридическото лоби и лобито на лекарите. Защото аз искам да споделя тук – юристите пламенно защитават да няма промяна в закона. След като един закон бъде приет в Народното събрание и духът на този закон бива променен именно с вкарването на професии, искам да бъда добре разбран, че не бива да се прави противопоставяне на професии. Това е най лесният начин ние да извратим нещото, което искаме да направим. Мисля, че примерът с шофьорите, който беше даден от моя колега, беше твърде лош. Защо? Защото в случая, ако един шофьор закъснее за спирката от това не произтича, че даден човек ще загуби живота си, здравето си или нещо друго. Да, може да закъснее, да му причини финансови или някакви други щети, но в никакъв случай няма да увреди неговото здраве. Тук ставаме свидетели, че всички професии в България, особено във времето на демокрацията, бяха добре защитени юридически. Лекарите са онова съсловие, което във времето останаха най-малко защитени юридически и веднага бързам да кажа – и икономически. Подчертавам – и икономически! Защото, когато един лекар или стоматолог бива пребит, той губи възможността си да оперира, или един стоматолог да извършва фини манипулации с ръцете си. Така че съпоставянето на двата вида труд мисля, че е изключително некоректно, ще използвам думата некоректно. Нещо повече, тук беше даден довод затова, че когато едно длъжностно лице изпълнява своята функция той бил защитен. Тук преди малко беше много ясно подчертано, че лекарската професия е свободна професия и това я различава изключително много от другите професии. И ако трябва да бъдем още по-точни към закона, искам да ви кажа, че не всички лекари са под един статут, защото има лекари, които действително са със статут на държавни служители. Искам добре да бъда чут! Така че, ако правим закон, той трябва да бъде справедлив за всички професии – първо, и второ, не може в една съсловна организация едни да бъдат по-защитени от другите. Ще дам още един пример. Мисля, че случаите, които накараха да бъде вкаран тук този законопроект – всеки един от вас може да отвори вестник и да види в месеца колко лекари са били малтретирани и да извадя пак примера, без да правя разделение между професиите, с шофьорите. Не бива така, по този начин, по професионална гледна точка да бъдат разделяни различните професии. Последното, което ще кажа. Мисля, че трудът и на шофьора и на лекаря е достоен, но онова, което извършват лекарите и целият медицински персонал е коренно различно като дейност, акцентирам, дейността е важна в случая. Нека дебатът за противопоставяне на едно съсловие на друго съсловие и на една професия срещу друга професия да не бъде водеща, когато вие ще гласувате този законопроект по съвест. Добрите специалисти остават все по-малко в България. Не зная колко от тук присъстващите знаят колко свободни места има в Спешна медицинска помощ и спешните центрове, то може да говори само по себе си за това коя и до колко професия е предпочитана и как да бъде упражнявана. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми д-р Иванов, всъщност не става въпрос за някаква битка между две лобита. Става въпрос за защита на едни елементарни човешки права, да упражняваш своя труд при гарантирана защита. Защото колегата във Враца изтърпя няколко лицево-челюстни операции, колежката от Монтана я оперираха няколко пъти във Военномедицинска академия, след като я намушкаха, хората от Спешна помощ в Свищов бяха нападнати от половината махала. Това са хора, които изпълняват своите служебни задължения, опитват се да ги вършат съвестно, опитват се да се борят за човешкия живот и в същото време няма кой, надявам се всъщност да има, да защити това елементарно тяхно право да упражняват своя труд в една безопасна среда. Благодаря ви.

Всъщност приемам репликата на д-р Шарков изцяло, тъй като мисля, че всеки, който се е доближавал и е имал контакт нощно време в центровете за спешна медицинска помощ, може да разбере защо ние заставаме тук с д-р Шарков и другите колеги, които се изказаха. Защото контингентът, който посещава спешните звена след 22,00 ч., не е този – возят шофьорите или всички останали професии. Там идват хора, примерно след катастрофи, след алкохолно опиянение или наркотици, да не изброявам, при конфликти, порезни и прострелни рани и т.н. Контингентът, уважаеми колеги, е съвършено различен. Затова казвам, че ако машинистът или шофьорът закъснее, от това не произтича, че даден човек ще загине. Затова аз моля да се замислите върху това каква дейност се извършва от тези хора. Това е изключително важно. Помислете! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Според мен ще бъде погрешно, ако дискусията се води на основата на професионални разделения между лекари и юристи. Вярно е, че ние поставяме въпрос, който засяга изпълнението на медицинската професия и в същото време правим промяна в Наказателния кодекс, която трябва да отговаря на определени юридически критерии. Но нека донякъде да разделим двата въпроса. Първият от тях е за социалната значимост на дейността, която извършват тези, които се грижат за живота и здравето на хората. Не е ли това най-важната, жизнено необходима дейност, която трябва да бъде съпроводена не само с необходимото уважение, но и с полагащата се юридическа защита, тъй като в Наказателния кодекс са изброени редица професии от рода на разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител, служител от данъчната администрация, служител от Изпълнителната агенция по горите и т. н. Тоест на първия въпрос – заслужава ли си лицата, които полагат непосредствени грижи за живота и здравето на другите хора, да бъдат подредени до тези професии, до тези органи, едва ли някой ще даде отрицателен отговор. Така че от гледна точка на оправданост, на социална значимост, на съпровождащи рискове и защитата от тях – има основание този въпрос да бъде поставян. Другият въпрос е дали юридически законопроектът решава поставения проблем. Тук също, според мен, ще надделее разбирането, че средството, което се прилага, не е достатъчно пригодно. Тоест, то трябва да бъде променено, ако принципно идеята бъде подкрепена. Защото се нуждае от допълнително определение категорията „медицински специалист”, как тя ще попадне в посоченото изброяване. Забележете, че текстовете, на които се предлага допълнение, в крайна сметка говорят за категории длъжностни лица, които осъществяват контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията. В случая не става дума за контролна дейност, тъй като дори вносителите на законопроекта не предвиждат да осигурят квалифицирана защита, да речем, на лицата, които са в медицинския одит или Инспекторат, а на тези, които непосредствено оказват помощ без да ги свеждаме само до Спешната медицинска помощ, тъй като в тази категория ще попаднат и другите лекари, когато те изпълняват непосредствено своята работа за лечение, за оказване на медицинска помощ. Искам да се спра и на дискусионния въпрос, дали може да се смята, че сегашната редакция на Наказателния кодекс обхваща посочената категория лица. Според мен, не. И тук да очакваме някакво тълкувание от Върховния касационен съд ще бъде като че ли недостатъчно обосновано или поне пресилено като разширително тълкуване. Аз ще ви цитирам текста, защото в наказателното право винаги трябва да се позоваваме на формалните предели на дадените определения: „длъжностно лице” – обърнете внимание – е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно временно или постоянно... Две са категориите длъжностни лица: „служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение”. Ясно е, че в съвременната система лекарите, медицинските сестри и други категории вече не са част от структурата на държавни учреждения, защото здравеопазването в България, до известна степен можем да кажем и за зла участ, беше също приватизирано като много други дейности, но в случая тази дискусия не трябва да я смесваме с отговора на конкретния въпрос. Лекарите не са служители в държавни учреждения или поне голямата част от тях. В другата категория: „длъжностно лице” е това, което изпълнява ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация или друго юридическо лице”. Вярно е, че болниците се превърнаха в търговски дружества, но самите лекари не са материално отговорни лица, които управляват или пазят някакво имущество, най-много извън това, с което те самите разполагат за своите нужди. Така че при тези действащи текстове ние няма как да осигурим непосредствена квалифицирана защита на лицата, занимаващи се с опазване на живота и здравето, упражняващи медицинската професия, попадащи в общата категория „длъжностно лице”. Другият отговор: казва се, че в нашия Наказателен кодекс има прекалена казуистика с изброяването на най-различни длъжностни характеристики и професии. Да, това е така, но това, според мен, е една несполучлива тенденция, която обаче вече има почти 15-годишна история. Така че когато решим да се откажем от този казуистичен подход, да се върнем към завоеванията на нашето наказателно право, което използваше много по-абстрактни обобщаващи категории, даващи възможност да се осигури тази квалифицирана защита, без да бъдат изброявани поотделно все по-разширяващите се списъци, това ще бъде направено, надявам се, с проекта за нов Наказателен кодекс, на който обаче ние в момента не можем да се позоваваме, защото той не е факт дори в органа, отговарящ за неговата подготовка - Министерството на правосъдието, а камо ли той да бъде на вниманието на народните представители. Тоест, ще мине поне около една година, докато неговото обсъждане, внасяне и разглеждане в парламента бъде приключено, за да може да се разчита вече на новия подход, който да отговори на този въпрос. Следователно с оглед представянето на тази картина и на всички аргументи „за” и „против”, аз смятам, че законопроектът трябва принципно да бъде подкрепен на първо четене. Мисля, че и повечето от народните представители от БСП, от Коалиция за България, поради тези причини ще окажат принципна подкрепа. Той обаче трябва да бъде преработен между двете четения, тъй като в този си вид няма да изпълни до голяма степен предназначението, което е мотивирало неговите вносители. Общата ми препоръка е, когато се предприемат такива стъпки, те да бъдат консултирани, подготвени, за да звучат достатъчно аргументирано и да не дават основателни поводи за възражения срещу предприетите инициативи. Затова аз апелирам към вас и в този случай се надявам, че законопроектът ще бъде приет. Той няма да промени радикално средата, в която работят хората с медицинско образование, тук нека да нямаме илюзии. Правилно е също така, че по някой път от тази защита трябва да се ползват и лица, които нямат медицинска професия, но изпълняват спомагателни функции в осигуряването на дейността на лицата с медицинско образование. Но това са въпроси, които трябва да бъдат решавани последователно, а днес това, което парламентът може да направи и мисля, че той ще покаже добър знак за уважението към лекарската и въобще към медицинската професия, е с подкрепата на този законопроект – с една малка стъпка, която да окаже необходимото внимание да издигне допълнително предупреждение при посегателства срещу тези лица, които отиват да се борят за живота и здравето на всички хора. Благодаря.

Уважаеми колеги, аз ви призовавам за прегласуване. Апелирам към вас и ще дам два аргумента. Не може в Наказателния кодекс да бъдат изброявани професии, пак казвам – не искам да правя разделение между професиите, но да бъдат защитени горските служители, да бъдат защитени данъчните служители (оживление), да не изброявам всичко по Наказателния кодекс. Още два примера ще дам, тъй като те не са материално отговорни лица, дали здравето на един човек е по-малко ценно от материалните активи, каквито и да са те. Призовавам ви да размислите и да прегласуваме отново този законопроект.