ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
Благодаря.
От името на вносителя има ли желание за разясняване на мотивите? Няма.
Дискусията е открита.
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ) Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, това е наглед един закон за изменение и допълнение, който има добронамерени цели и ще ви ги посоча в мотивите на вносителя – спазване на референтните стойности на бюджетния дефицит и държавния дълг по смисъла на Европейската система от интегрирани икономически сметки ESA 95.
Аз ще припомня, че този закон е приет през 2006 г. за хармонизация на системите ни на финансов контрол и управление във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз. Цялата система, която предвижда този закон и всички други закони, свързани с одита в публичния сектор – те са система от закони, са насочени към това да създадат една ясна система на отговорности между различните йерархични нива, за да може в крайна сметка процесът на разходване, оползотворяване на публичните средства и постигане на целите, които те залагат, да бъдат достатъчно видими, ясни, ефикасни и ефективни. Тъй като тази система е изключително ясна, изведнъж се появява едно предложение на вносителите за нова фигура, наречена финансов квестор, чрез нова глава в Закона за финансово управление и контрол на публичния сектор, озаглавена „Превантивен финансов контрол”.
Първо, искам да опонирам, че в самите Методически насоки по елементите на финансовото управление и контрол е записано, че съществуващият елемент в тази система, а тя действа като цялостна система, предварителен контрол е превантивна контролна дейност. Тоест в самата дефиниция на функцията вече имаме конфликт между двете дейности – предварителният контрол, който по същество, повтарям, представлява превантивна контролна дейност и новото предложение за превантивен финансов контрол.
Хайде сега да погледнем в същината на нещата. Има различни дефиниции на двойния подпис, на разумната степен на отговорност, която се дефинира и се вменява на ръководителите на организации, боравещи с публични ресурси, на техните нива – йерархични под тях. Само че има един много ясен принцип – всички тези служители носят отговорност. Носят отговорност за последствията – позитивните и негативните, от употребата на публичния ресурс.
Аз питам вносителите: как фигурата на финансовия квестор носи отговорност за своите действия? Защото, забележете:
Първо, въвежда се система на трети подпис при всички документи за поемане на задължения и извършване на разходи, за които е установена системата на този превантивен финансов контрол. И, забележете, ако има разминаване между двете фигури, които действат досега на системата на двойния подпис, а именно ръководителят на съответната институция, от една страна, и лицето, отговорно за счетоводните записвания, и те примерно, представете си, се разминат с финансовия квестор, действията, които следват, са доклад от финансовия квестор до съответния принципал на институцията, която се ръководи.
Аз питам: не създаваме ли фигура – не искам да я квалифицирам като финансова коалиция в публичния сектор, но която не носи отговорност, но може чрез внушения и, образно казано, натиск върху ръководителите и съответните служители да вменява определени управленски решения? Забележете обаче, без да носи никаква отговорност – поне тя не е разписана в предложението на вносителя и не съществува никъде в действащите документи. Как този финансов квестор ще носи отговорност?
Второ, възниква другият въпрос, защото контролът и отговорностите са въпрос на доверие. Доверието се изразява в назначаването или избирането чрез конкурс на ръководители на съответни звена, работещи с публични средства. Ако, представете си, финансовият министър не е съгласен или няма доверие на съответните ръководители на държавни предприятия или търговски дружества с държавно участие, той може да ги замени, а не да праща служители, които да докладват непрекъснато и които, забележете, искам да го повторя, имат опцията да въздействат и да внушават определени решения под натиска, че примерно могат да бъдат взети определени кадрови действия от страна на принципала към ръководителя или съответните служители в публичната институция.
Аз смятам, че този ход създава едно действие в държавните предприятия и в търговските дружества с държавно участие, което няма нищо общо със смисъла и духа на всички документи за гарантиране на публичност, ефикасност и ефективност.
По тази причина аз смятам, че не от това действие, а дори обратното действие – на контрол върху публичните дружества и държавните предприятия, които боравят, забележете, не с бюджетни средства, не са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, а боравят със средства на потребители на различни видове услуги, имаме нужда.
Ще ви дам пример: втора година подред ВиК операторите, които в масовия случай са държавни и държавно-общински с преобладаващо държавно участие, прибират над 80% от печалбата и дивидентите в бюджета. Тоест те не си изпълняват функцията да реинвестират и да предоставят подобрено качество на услугата, а играят ролята на допълнителен данъчен събирач едва ли не под въздействието на Финансовото министерство. Това ако не е нарушение на публичния интерес и на обществения договор между нас като потребители и тези държавни търговски дружества, здраве му кажете.
Затова аз мисля, че този закон няма смисъл. Напротив, този закон създава условия за една система, която не носи отговорност, но която може да внушава определени решения, включително и политически мотивирани. Благодаря ви.