15 ноември 2011 г.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, раздадено Ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще Ви запозная накратко с основните моменти от него. „На заседанието, проведено на 9 ноември 2011 г. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на финансите: Боряна Пенчева – заместник-министър, и Красимир Сивев – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика”. I. С Проекта на закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в българското законодателство се транспонира Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки. Тя отменя Директива 2008/55/ЕО, като нейните разпоредби следва да бъдат въведени в националното законодателство до 31 декември 2011 г. II. Предлаганите промени касаят Глава двадесет и седма „а” от ДОПК, която регулира осъществяването на административно сътрудничество между държавите – членки на Европейския съюз, в областта на събирането на вземания от данъци и такси. III. Сред най-важните изменения в Глава двадесет и седма „а” попадат разширяването на обхвата на взаимната помощ при събиране на вземания от данъци и такси, както и на лицата, по отношение на които ще се извършва взаимната помощ. Предвиждат се по-големи възможности за събиране и обезпечаване на вземания чрез подаване на искане за взаимна помощ до друга държава членка. Възприема се единен инструмент за изпълнителни мерки в запитана държава членка, както и единен стандартен формуляр за информация, уведомяване, събиране на вземане и обезпечителни мерки. Регламентира се и обменът на информация без предварително искане при възстановяване на данъци. IV. Разпоредбите на Директива 2010/24/ЕС се транспонират в ДОПК съобразно правомощията и задълженията на националните компетентни органи в зависимост от това, дали имат качеството на запитван или запитващ орган. Целта е да се предотврати рискът в българското законодателство да се въвеждат задължения за компетентни органи от други държави членки. V. Във връзка с администрирането на процеса, в Националната агенция за приходите е изградено и вече работи Централно звено за връзка, което ще изпълнява функциите на запитващ и запитван орган. Важно е да се отбележи, че не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост, на осъществяването на взаимната помощ в областта на събирането на вземания за данъци и такси; VI. В заключение може да се каже, че предложеният законопроект съответства на изискванията на Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага, с 9 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 102-01-67, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г.” Благодаря.

„Д О К Л А Д на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 102-01-68, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. На заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, госпожа Мина Янкова и Красимир Сивев – началници на отдели в същата дирекция, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите. Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова. Предложените със законопроекта изменения са насочени към прецизиране на действащи разпоредби и попълване на празноти в закона. Основните моменти в законопроекта са: - освобождават се от задължение да подават годишна данъчна декларация лицата, които през годината са придобили само доходи от трудови правоотношения и не дължат допълнително данък или няма да ползват данъчни облекчения; - създават се по-ясни правила за случаите и сроковете, в които работодателят е задължен да издава служебни бележки за доходите по трудови правоотношения, като се предвижда и санкция за некоректните работодатели; - променя се редът за облагане на доходите от наем на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, когато платци на доходите са предприятия и самоосигуряващи се лица. Предлага се облагане с окончателен данък при платеца на дохода (наемателя), с което значително ще се облекчи режимът на деклариране и внасяне на данъка за този вид доходи; - облекчава се механизма за определяне на годишния данък чрез въвеждане на правилото данъчното задължение да се закръглява към всеки кръгъл лев. Целта е да се намалят разходите на данъкоплатците и приходната администрация за обслужване на минимални суми за внасяне или възстановяване на такива; - въвежда се задължително деклариране на доходи от разпореждане с финансови инструменти, които са необлагаеми, в годишен размер над 5000 лв.; - предлага се отстъпката в размер 5 на сто от дължимия данък при по-ранно подаване на годишната данъчна декларация (до 10 февруари на следващата година) или при подаване на декларацията по електронен път и внасяне на дължимия по декларацията данък да се ползва само ако авансовият данък е внесен от лицата в срок; - предлага се за субсидиите, полагащи се на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, които е трябвало да бъдат получени през 2009 г. (или предходни години), но не по вина на лицата са получени през 2011 г. или следващи години, да се приложи данъчно третиране, идентично на действащото за 2010 г., а именно тези субсидии да се считат за необлагаем доход. Със законопроекта се предлагат и промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, свързани със синхронизиране на нормите, изискващи подаване на годишeн отчет за дейността, вместо годишен финансов отчет. След представяне на законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: „за” – 18 народни представители, „въздържали се” – 3 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 102-01-68, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.” Благодаря.

„Д О К Л А Д на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 102-01-69, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. На заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха Владислав Горанов – заместник министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, Мина Янкова и Красимир Сивев – началници на отдели в същата дирекция, Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници” и Наташа Петрова – началник на отдел в същата дирекция, и Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите. В заседанието взе участие и Андрей Делчев – председател на Българската петролна и газова асоциация. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов, който изтъкна, че с него се цели хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Европейската комисия (ЕК) в областта на косвеното облагане, както и прецизиране на някои разпоредби с оглед улесняване практическото прилагане на закона. Със законопроекта се въвеждат изисквания, свързани с: - поети ангажименти за поетапно повишаване на акцизните ставки върху горивата за достигане на минималните нива на облагане в Европейския съюз (ЕС); - въвеждане на разпоредби от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки; - изпълнение на Решение на Комисията от 16 септември 2011 г. относно прилагане на разпоредбите за контрол и движение на Директива 2008/118/ЕО на Съвета за продукти с код по КН 3811 в съответствие с чл. 20, § 2 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета. Основните моменти в законопроекта са: - предлага се повишаване на акцизните ставки върху газьола и керосина и въвеждане на положителна акцизна ставка върху природния газ, както следва: за газьола и керосина – от 615 на 630 лв. за 1000 литра; за природен газ, използван като моторно гориво – 0,85 лв. за 1 гигаджаул; за природен газ, използван като гориво за отопление – 0,10 лв. за 1 гигаджаул; за природния газ, използван за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката – 0 лв. за гигаджаул; - създава се възможност за прилагане на намалена акцизна ставка за бира, която се въвежда на територията на страната от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава членка. С предложението се транспонира изцяло разпоредбата на член 4, параграф 3 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки; - предвижда се включване на енергийните продукти с код по КН 3811 11, 3811 19 00 и 3811 90 00 в обхвата на режим отложено плащане на акциз. Тези кодове се отнасят за добавки за подобряване на вискозитета, антикорозионни добавки и други подобни, предназначени за прибавяне към моторни горива; - предложена е нова редакция на определенията за „митнически режим с отложено плащане или митническо направление” и „внасяне на акцизни стоки”, като целта е да се постигне пълно съответствие с понятията, които въвежда Директива 2008/118/ЕС относно общия режим на облагане с акциз. В сега действащите разпоредби на закона дефиницията за митнически режим не включва временно складираните стоки, както и направление свободна зона или свободен склад; - предлага се отмяна на чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), който урежда условията и реда за регистрация на специализираните малки обекти за дестилиране. Същият не се прилага на практика, тъй като от 1 юни 2006 г. Националната агенция за приходите не администрира вече акцизите. Режимът е изцяло уреден в Закона за акцизите и данъчните складове и се администрира от Агенция „Митници”. След представяне на законопроекта се проведе обсъждане, при което членовете на комисията се обединиха около становището за подкрепа като цяло на законопроекта. Подкрепа за промяната на акцизните ставки на газьола и природния газ изрази и председателя на Българската петролна и газова компания. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 102-01-69, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи”, и Наташа Петрова – началник отдел в дирекция „Акцизи” към Агенция „Митници”. Законопроектът беше представен от господин Владислав Горанов. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Европейската комисия в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на разпоредбите с цел улесняване практическото прилагане на закона. Предлага се повишаване на акцизните ставки върху газьола и керосина и въвеждане на положителна акцизна ставка върху природния газ, както следва: Увеличаването на акцизните ставки на газьола и керосина се извършва с цел достигане минималните нива на облагане с акциз, заложени в Директива 2003/96/ЕО от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, като по този начин се създава възможност за поетапно повишаване на акциза върху природния газ, използван като моторно гориво и гориво за отопление. Създава се възможност за прилагане на намалена акцизна ставка за бира, която се въвежда на територията на страната от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава-членка. Законопроектът предвижда включване на енергийните продукти, някои от които се използват за добавки, предназначени за прибавяне към моторни горива. Извън обхвата на режим отложено плащане на акциз остават добавките към смазочните масла, съдържащи нефтени масла или масла, получени от битумни минерали и други добавки към смазочни масла. Предложена е нова редакция на определенията за „митнически режим с отложено плащане или митническо направление” и „внасяне на акцизни стоки”, с цел постигане пълно съответствие с понятията, които Директива 2008/118/ЕС относно общия режим на облагане с акциз въвежда. В законопроекта се предвижда и отмяна на чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки, който урежда условията и реда за регистрация на специализираните малки обекти за дестилиране. В хода на последвалата дискусия народният представител Евгени Стоев поиска допълнително разяснение относно понятието „независими малки пивовари”. Народният представител Румен Овчаров отправи въпрос относно това дали има анализ на ефектите от увеличението на отделните акцизни ставки. Заместник-министър Горанов подчерта, че легална дефиниция за „независими малки пивовари” съществува и в сега действащото законодателство. Ефектът от увеличената ставка на газьола се очаква да е 28 млн. лв., при керосина няма да има фискален ефект, а от увеличената ставка на газа се очакват приходи в размер около 7 млн. лв. В допълнение беше упоменато, че след октомври 2013 г. държавите - членки на Европейския съюз ще трябва да въведат минимални акцизни ставки върху природния газ. За да бъде смекчен по-резкият ефект от тези ставки, България започва поетапното им въвеждане от 2012 г. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 11 народни представители, без „против” и 7 – „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 102-01-69, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. На заседанието, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на финансите – Боряна Пенчева – заместник-министър, и Красимир Сивев – началник отдел в дирекция „Данъчна политика”. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Европейската комисия в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на разпоредбите с цел улесняване практическото прилагане на закона. Законопроектът е съобразен с изискванията на Решение за изпълнение 2011/545/ЕС на Комисията от 16 септември 2011 г. относно разпоредбите за контрол и движение на Директива 2008/118/ЕО на Съвета за продукти с код по КН 3811 в съответствие с чл. 20, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета; изискванията на чл. 4, т. 6 и 8 от Директива 2008/118/ЕС от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО; изискването на чл. 4, § 3 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки; и с изискванията на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Параграф 8 от законопроекта е съобразен с клаузите на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз – Приложение VІ – 6. данъчна политика, съгласно които до 1 януари 2013 г., акцизът върху газьола и керосина, следва да достигне минималното ниво от 330 евро на 1000 литра, определено с Директива 2003/96/ЕО. Законопроектът създава възможност за прилагане на намалена акцизна ставка за бира, която се въвежда на територията на страната от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава членка. С предложението се транспонира изцяло разпоредбата на чл. 4, § 3 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки. По този начин се създава възможност за еднакво прилагане на намалената ставка за бира, произведена от „независима малка пивоварна”, без оглед на това, дали тя се намира на територията на страната, или на територията на Общността. Предложена е нова редакция на определенията за „митнически режим с отложено плащане или митническо направление” и „внасяне на акцизни стоки”, като целта е да се постигне пълно съответствие с понятията, които Директива 2008/118/ЕС относно общия режим на облагане с акциз въвежда. В законопроекта се предвижда и отмяна на чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки, който урежда условията и реда за регистрация на специализираните малки обекти за дестилиране. Отмяната се предлага поради факта, че от 1 юни 2006 г. Националната агенция за приходите вече не администрира акцизите и сега съществуващите разпоредби на чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки са неприложими в практиката. Режимът е изцяло уреден в Закона за акцизите и данъчните складове и се администрира от Агенция „Митници”. Към предложения законопроект могат да бъдат отправени някои забележки от правно-технически характер за прецизирането на текстовете на разпоредби §1, §7, т. 2 и §17. Въз основа на гореизложеното и предвид направените бележки може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 102-01-69, е съобразен с изискванията на Решение за изпълнение 2011/545/ЕС, чл. 4, т. 6 и 8 от Директива 2008/118/ЕС, чл. 4, § 3 от Директива 92/83/ЕИО и Директива 2003/96/ЕО. В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за”, 3 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение за акцизите и данъчните складове, № 102-01-69, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.”

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154 01-75, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители, и № 102-01-66, внесен от Министерския съвет. На заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители и от Министерския съвет. На заседанието присъстваха Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, Мина Янкова и Красимир Сивев – началници на отдели в същата дирекция, и Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите. Законопроектът на народния представител Ваньо Шарков и група народни представители беше представен от народния представител Кирчо Димитров. Със законопроекта се предлага намаление на ставката за данък върху добавената стойност на девет на сто за доставката на лекарствени продукти, учебници и учебни помагала. Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Владислав Горанов, който изтъкна, че същият е изготвен с цел привеждане на националното законодателство в съответствие с европейското право – Директива 2006/112/ЕО, и с практиката на Съда на Европейския съюз, както и с цел усъвършенстване на данъчното законодателство. Основните моменти в законопроекта са: Предлага се да отпадне разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа на доставката на урегулирани поземлени имоти и на нови сгради не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от нейната себестойност, което е в противоречие с предвиденото в чл. 73 от Директивата. Предвижда се изменение в частта, уреждаща данъчната основа между свързани лица, като се ограничават случаите, при които данъчната основа на доставките между свързани лица, е пазарната цена съобразно хипотезите, предвидени в чл. 80 от Директивата. Предлага се промяна в разпоредбата на чл. 66, ал. 2, с която намалената ставка ще се прилага при настаняване, предоставяно в хотел, средства за подслон или в места за настаняване, а не при настаняване от хотелиер, с което всички потребители на услугата се поставят в еднакво данъчно положение. Предлага се и изменение на разпоредбите, определящи обхвата на специалния режим на облагане на туристическите услуги, като доставките, при които получател е друг туроператор, се изключват от приложното поле на режима на маржа. Предлага се изменение, свързано с правото на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки втора употреба, които не са произведения на изкуството, колекционерски или антикварни предмети. Съгласно сега действащата разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит в този случай се отлага до момента на последващата доставка, а с промяната то ще може да се упражни по общия ред. Прецизират се разпоредби на текстовете на ЗДДС, както и някои редакционни промени във връзка с възникнали проблеми в практиката, а именно: - задължения за лицата, използващи фискални устройства, да съхраняват документи, издадени от/във връзка с тези устройства; - за освободена доставка да се счита учредяването или прехвърлянето на право на строеж до момента на издаване на разрешение за строеж; - възможност за физическите лица, упражняващи независима икономическа дейност, да останат регистрирани по ЗДДС за целия период на упражняваната дейност от момента на заличаване на търговската им регистрация, без да преминават през процедура на дерегистрация, съответно облагане на активите и нова регистрация; - задължение за подаване на месечна справка-декларация по ЗДДС и отчетните регистри по електронен път, ако записите в регистрите са повече от пет. След представяне на законопроектите се проведе обсъждане, при което членовете на комисията се обединиха около становището за подкрепа на законопроекта с вносител Министерския съвет и не подкрепа на законопроекта с вносители народния представител Ваньо Шарков и група народни представители. В представеното писмено становище Министерство на финансите също не подкрепя законопроекта на народните представители с мотива, че политиката на правителството е насочена към запазване на единна ставка на данъка, което гарантира отраслова неутралност и равнопоставеност на данъчно задължените лица. След обсъждането на законопроектите се проведе гласуване което приключи при следните резултати: 1. По законопроекта с вносители народния представител Ваньо Шарков и група народни представители: „за” – 3 народни представители, „против” – 13 народни представители, и „въздържали се” - 2 народни представители. 2. По законопроекта с вносител Министерския съвет: „за” – 13 народни представители, без „против”, „въздържали се” – 5 народни представители, Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 102-01-66, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г. и да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 13.07.2011 г.”

„ДОКЛАД на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 13 юли 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 септември 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154-01-75, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 13 юли 2011 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция за приходите и представители на неправителствени и съсловни организации. Вносителите на разглеждания законопроект не присъстваха на заседанието, за да го представят. В хода на дискусията членовете на комисията отбелязаха, че постъпилите становища от Министерството на финансите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на здравеопазването, Националната агенция за приходите и отдел „Европейско право” на Народното събрание не са в подкрепа на законопроекта. Един от мотивите в отрицателните становища е, че политиката на правителството, която е в синхрон с политиката на Европейския съюз, е насочена към запазване на единна ставка на данъка върху добавената стойност. Също така основен проблем е липсата на анализ на ефекта върху приходната част при евентуалното приемане на намалените ставки и трудностите, които ще възникнат при контролирането и администрирането на данъка. В становищата на институциите е обърнато внимание, че е дискусионен въпросът за кой отрасъл в икономиката или вид стока, или услуга следва да се приложат диференцирани ставки. В контекста на този спорен въпрос е отбелязано, че с оглед наличието на една намалена ставка в България – настаняване, предоставено от хотелиер, приемането на този законопроект ще е в нарушение на чл. 98, § 1 от Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно тази разпоредба на директивата се допуска държавите членки да прилагат до две намалени ставки, а със законопроекта се предлага въвеждането в българското законодателство на повече от две намалени ставки. В дискусията взеха участие и представители на Българския фармацевтичен съюз и Българския лекарски съюз, които изразиха подкрепата си за въвеждането на намалени ставки за лекарствените продукти и медицинските изделия. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 2, „против” – няма, „въздържали се” – 9, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 154 01-75, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 13 юли 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 102-01-66, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. На заседанието присъстваха Владислав Горанов – заместник- министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Мина Янкова – началник отдел в дирекция „Данъчна политика”, Александър Георгиев – директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в НАП, и Таня Атанасова-Дренска – началник отдел „Данъчна методология” в НАП. Законопроектът беше представен от господин Владислав Горанов. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е изготвен във връзка с привеждане на националното законодателство в съответствие с европейското право – Директива 2006/112/ЕО, и с практиката на Съда на Европейския съюз. Със законопроекта се предлага да отпадне разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за ДДС. Съгласно текста на тази разпоредба данъчната основа на доставката на урегулирани поземлени имоти и на нови сгради не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от нейната себестойност, което е в противоречие с предвиденото в чл. 73 от Директивата. Предвижда се и изменение с цел ограничаване на случаите, при които данъчната основа на доставките между свързани лица е пазарната цена съобразно хипотезите, предвидени в чл. 80 от Директивата. Предлага се промяна в разпоредбата на чл. 66, ал. 2 – намалената ставка да се прилага при настаняване, предоставяно в хотел, средства за подслон или в места за настаняване, а не при настаняване от хотелиер, с което всички потребители на услугата се поставят в еднакво данъчно положение. Предложеното изменение води до промяна на досега съществуващото понятие „настаняване” с цел да се ограничи прилагането на намалената ставка при доставка на обща туристическа услуга от туроператор. Съгласно сега действащата разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задължен дилър, платен при вноса на стоки (втора употреба, които не са произведения на изкуството, колекционерски или антикварни предмети), се отлага до момента на последваща доставка. С предложената промяна правото на данъчен кредит може да се упражни по общия ред. Със законопроекта се предлага прецизиране на разпоредби на текстовете на Закона за ДДС, както и някои редакционни промени във връзка с възникнали проблеми в практиката. След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и 9 – „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „На заседанието, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерски съвет. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на финансите: Боряна Пенчева – заместник-министър, и Красимир Сивев – началник отдел в дирекция „Данъчна политика”. I. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност цели постигане на съответствие на българското законодателство с правото на Европейския съюз във връзка с Директива 2006/112/ЕО и практиката на Съда на Европейския съюз, както и усъвършенстване на данъчното ни законодателство. II. Предложените с настоящия проектозакон изменения са насочени основно към текстовете на Директива 2006/112/ЕО, касаещи открити процедури за установяване неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз срещу България. Предлага се да отпадне разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за ДДС, съгласно която данъчната основа на доставката на урегулирани поземлени имоти и на нови сгради не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от нейната себестойност. Причина за това е наличието на противоречие между горепосочената разпоредба и на чл. 73 от Директива 2006/112/ЕО. Изменение се предвижда и в частта, уреждаща данъчната основа между свързани лица. То има за цел да ограничи случаите, в които данъчната основа на доставките между тях е пазарната цена, съобразно предвиденото в чл. 80 от цитираната по-горе директива. III. Проектът на закон предлага промяна в чл. 66, ал. 2 на Закона за данъка върху добавената стойност, насочена към преодоляване на несъответствието между българския закон и текстовете на Директива 2006/112/ЕО, свързани с туристическите услуги. Промяната се състои в това намалената ставка да се прилага при настаняване в хотели, средства за подслон или места за настаняване, а не при настаняване от хотелиер. По този начин всички потребители на услугата се поставят в еднакво данъчно положение. Досегашното понятие „настаняване” се променя, с цел да се ограничи прилагането на намалената ставка при доставка на обща туристическа услуга от туроператор. В унисон с правото на ЕС, законопроектът предвижда изменение на разпоредбите, определящи обхвата на специалния режим на облагане на туристическите услуги. Доставките, при които получател е друг туроператор, са изключени от приложното поле на режима на маржа, като се въвежда ново понятие „пътуващо лице”. IV. Предложено е изменение, свързано с Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-203/10 дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Варна, срещу „Ауто Николови” ООД. Изменението урежда правото на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки втора употреба, които не са произведения на изкуството, колекционерски или антикварни предмети. За разлика от настоящата разпоредба, правото на данъчен кредит ще може да се упражнява по общия ред. V. Предлагат се промени в някои разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, целящи тяхното прецизиране, както и решаването на практически проблеми, свързани с лицата, използващи фискални устройства; публичната продан; учредяването или прехвърлянето на право на строеж до момента на издаване на разрешение за строеж да се счита за освободена доставка; регистрационният режим по ЗДДС на физическите лица, упражняващи независима икономическа дейност и задължението за подаване на месечна справка-декларация по ЗДДС и отчетните регистри по електронен път, ако записите в регистрите са повече от пет. VI. В заключение може да се приеме, че законопроектът е съобразен с изискванията на Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 10 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-66, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2011 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Колеги, първо искам да кажа, че съм изумен от факта, че никой не слуша какво се говори от трибуната. Абсолютно никой! Дори си мисля, че голяма част от народните представители, ако не погледнат към таблото, няма да се сетят по кой законопроект се говори в момента. Нашето предложение за промяна в Закона за данък върху добавената стойност е продиктувано от факта, че в продължение на няколко парламента от тази трибуна се говорят неистини. Най-голямата неистина беше изречена преди малко – че и този път политиката е насочена към запазване на единна данъчна ставка по ДДС в Република България, което не е вярно! Данък добавена стойност върху лекарствата в България нямаше до края на 2001 г.! Нямаше я данъчната ставка по ДДС за лекарствата – беше нула! В края на 2001 г. НДСВ и тяхното правителство въведоха 20% ДДС върху лекарствените продукти. След което същото това правителство промени политиката на Република България и оттогава тя няма единна ставка по ДДС, тъй като беше въведен 7% ДДС при туроператорите. След което в рамките на това управление процентите бяха вдигнати от 7 на 9 за туроператорите и данъчната ставка по ДДС изобщо в сферата на туризма стана 9%. Нашето предложение беше съобразено с този факт и затова предложението ни беше данък добавена стойност за лекарствените продукти да бъде също 9%. След като стана ясно от това, което казах дотук, че не е вярно, че има единна данъчна ставка, тогава е неразбираемо: защо не го приемате и за лекарствата?! Защо за туризма може, а за лекарствата не може? Приходите от ДДС от туризма по-малко ли са от приходите от ДДС върху лекарствата? Второ, безспорно е, че това е европейска практика. Това нещо е говорено многократно от тази парламентарна трибуна, като са давани примери с всички европейски държави, където има диференцирана ставка по ДДС за лекарствата. И ако твърдението е, че диференцираната ставка няма ефект върху цената на медикаментите за населението, то тогава защо в другите държави има диференцирана ставка, след като няма ефект?! Трето, безспорен факт е, че диференцираната ставка по ДДС за лекарствата има пряк ефект върху разходите в здравеопазването. Този пряк ефект е доказан и в отговори, които по време на парламентарен контрол са получавани от различни министри на финансите. Всяка година Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, закупувайки лекарства, плащат ДДС в рамките между 140 и 170 млн. лв. Ако ДДС не е 20, а 9%, плащането на това ДДС ще бъде значително по-малко и тези средства, вместо да бъдат давани от Министерството на финансите на Министерството на здравеопазването или на Касата и след това връщане обратно под формата на ДДС в Министерството на финансите, могат да останат в Министерството на здравеопазването и в Националната здравноосигурителна каса, за да може с тях да се закупуват повече лекарства или да се подобрява функционирането на системата на здравеопазването! И не на последно място, когато се явяваме на избори, уважаеми колеги, или си държим на нещата, които казваме по време на предизборната кампания, или наистина става въпрос за предизборни ала-бализми. В тази пленарна зала има поне 4 парламентарни групи, които в различни периоди от своето съществуване, някои от тях – и на последните парламентарни избори, включително и Партия ГЕРБ, бяха записали в своята предизборна програма въвеждане на диференцирана ставка по ДДС за лекарствата. Така че, уважаеми колеги, освен този бюджет, имаме да гласуваме още един. Ако искате хората да вярват, че си държите на приказките, вземете и го направете. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, нищо не е казано в мотивите на правителствения законопроект по отношение на Преходните и заключителните разпоредби на закона. Нито една от комисиите, които тук излагаха доклади, не намери за нужно да третира уредбата в Преходни и заключителни разпоредби. Това, което е внесено на нашето внимание, е в пълно противоречие с основни конституционни принципи и пряко противоречи на конституционни норми! Не може лицата, данъчно облагаемите субекти, да нямат някаква прогноза в дейността си! Забележете за какви текстове става въпрос. „Разпоредбата на § 1 се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства.” Тоест едно лице е влязло в административно или съдебно производство по действащ данъчен режим за определяне на данъчната основа за определени доставки. Изведнъж сега, през 2011 г., се въвежда обратно действие – друг начин за изчисляване на данъчната основа! Това е пълен абсурд! Това не може да се случва в правова държава! Забележете втора алинея: „Алинея 1 се прилага и за всички производства” (чуйте, такъв текст не е внасян в Народното събрание), „които ще се образуват след влизането в сила на този закон за периода след 1 януари 2007 г.”! Има някаква сбърканост в разбирането за сближаване на нашето законодателство с европейското! Аз моля Министерството на финансите да обясни няколко въпроса: как ще се отрази това, ще има ли лица, които ще извлекат пряка полза от такава промяна? Има ли висящи съдебни или други данъчни производства, защото в текста е казано: „административни и съдебни производства”, за които ще произтече по-благоприятен режим? Такъв начин за законодателство просто е абсурден! Трябвало е да знае данъчно задълженото лице през 2008 г. какъв закон ще се приеме през 2011 г. за определяне на данъчната основа! Е, нито Делфийският оракул, нито баба Ванга биха могли да постигнат такъв капацитет в прогнозите си за данъчно законодателство! Аз моля присъстващите от министерството да ни кажат за какво става въпрос. Няма да коментирам кое налага да са повече от 5 записа задължително по електронен път! Защо не са повече от 3 и защо не са повече от 7-8? Или на фирмите, които продават тези устройства, трябва да им отворим нов пазар? След като доста се потрудиха и доста представители на малкия и средния бизнес си затвориха магазините, само и само да не плащат големите разходи по това прословуто транслиране на данните – кабелът на Дянков, който уж щеше да напълни бюджета, а виждаме, че нищо от това не се случва! Какъв е интересът – повече от 5 записа? Ами ако има 6 записа, човекът по електронен път ли трябва? Защо по такъв начин отваряте нова пазарна ниша? Разберете, тя сигурно ще устрои тези, които отговарят за реализиране на дейността, но убива малките предприемачи! Повечето си затварят магазините и си вдигат чуковете за чужбина! Това са крайно нелогични въпроси, които по никакъв начин не могат... Единствено – да се свържат с въпроса за Директивата, която трябва да бъде приложена в нашето законодателство. Аз няма да коментирам как се сближава нашето законодателство с европейското по отношение на определението за свързани лица. Режимът става определено по-лек. Дали има висящи производства, които ще бъдат засегнати от този режим, за сделки между свързани лица? Иначе е добре в мотивите изцяло да се аргументираш с привеждане на националното законодателство в съответствие с европейското право, ама то, освен че трябва да е приведено в съответствие с европейското право, то трябва да е приведено в съответствие, на първо място, с българската Конституция. Защото какво се получава? На едни данъчни субекти, по отношение на които ще започне производство – за тях ще се приложи този режим. По отношение на тези, за които данъчните органи ще преценят, че няма да има производство, ще се прилага старият режим и по различни начини ще се изчислява данъчната основа. И ефектите, които възникват са огромни. Аз Ви моля или да дадете някакво разумно обяснение, което се страхувам, че ще Ви бъде изключително трудно, или да оттеглите този законопроект, защото тепърва ще ни карате да започнем да изследваме конкретно за кои казуси става въпрос. Няма да подкрепим законопроекта. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам повод от изказването на преждеговорившия, за да засегна тези въпроси, които той постави, и да обясня, че всъщност неговата интерпретация не е точна и не е правилна. Искам да обърна внимание на това какво се случва в § 1 от законопроекта, а именно изменението в чл. 27. В най-общи линии това се отнася за земята в УПИ (урегулиран поземлен имот), на която всъщност ние променяме режима във връзка с инфрийчмънт от Европейската комисия. Това означава, че данъчният закон, действал до момента, не е бил в съответствие с Директива 112 на Европейския съюз за облагане с ДДС на УПИ-тата. Досега в нашия закон задължително при сделки с УПИ се прилагаше пазарна цена, а това именно е в несъответствие с директивата. Това сега се поправя. И ако нямаме § 21 от Преходните и заключителни разпоредби, който коментира господин Миков, новата редакция на чл. 27 – да се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон, административни и съдебни производства, както и за всички производства за периода след влизането на България в Европейския съюз, за периода, в който директивата е трябвало да бъде приложена на 100% и да е влязла в сила. Това означава ние да създадем неравнопоставеност между лицата, които ще ползват този режим занапред, и тези, които са били използвали друг режим, който не е бил в съответствие с тази директива. Аз категорично Ви моля да подкрепите точно това, което е записано в § 21 от Преходните и заключителни разпоредби, и което ни дава възможност да има равнопоставеност между данъкоплатците по тази тема, която във всички случаи е в техен плюс. На второ място, искам да кажа по отношение задължението регистрираните по ДДС лица да подават своите справки-декларации, дневници за покупки и продажби по електронен път. Ние всички искаме да имаме електронно правителство. Всички искаме да намалим тежестта върху бизнеса, да подобрим бизнес средата, да я направим по-прозрачна. Пътят към това е именно разширяване на електронните услуги. ДДС-то и неговото администриране е най-лесното в това отношение. Независимо от това ние сме оставили възможност за най малките данъкоплатци – регистрирани по ДДС, до пет записа да могат да подават и на хартиен носител, не само по електронен път. Категорично не мога да приема твърдението, че по този начин се отваря пазарна ниша за някого. Видите ли, дайте да караме конски каруци, за да не отваряме пазарна ниша за автомобилопроизводителите – с нещо такова ми се иска да интерпретирам изказването на господин Миков. Аз смятам, че ние трябва да стимулираме електронното правителство чрез въвеждане на всяка една от услугите по електронен път и да разширяваме обхвата на тези услуги, които вече се предлагат и които данъкоплатците трябва да ползват, ако искаме да бъдем това, към което се стремим. Колкото по отношение на третата Ви забележка – защо при режима на свързаните лица не се прилага със задна дата (така както при § 1), с обратна сила материалният закон, там нещата са различни от нещата за § 1. Докато при § 1 ние имаме инфрийчмънт за неизпълнение и неправилно транспониране на директива, което фактически има силата от 1 януари 2007 г., защото директивата е такава оттогава, тук – при свързаните лица, нещата стоят по различен начин. Това е промяна в режима, която е нормално да касае лицата за вбъдеще. Още повече, че вижте – там, където те са свързани лица, единият е начислил ДДС, другият е ползвал съответно данъчния кредит в същия размер, там ефектът е нулев. Ефект се получава само в онези случаи на свързани лица, когато едното от двете свързани лица, примерно, е в режим на частичен данъчен кредит или е освободен частично. Тогава може да се получи ефектът на евентуално източване на бюджета, така че там няма същото основание, за да търсите подобен подход. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо Стоянова, аз много се радвам на Вашето изказване, защото ми стана ясно как нашето правителство си представя да реши въпроса с електронното правителство – като възлага все нови и нови задължения на гражданите да ползват електронни услуги. Нека самото то изгради, нека то самото структурира и да направи примамливи електронните услуги, а не да го възлага по законов, по нормативен ред и да принуждава гражданите – имат-нямат нужда, за удобство на администрацията, те да плащат електронни услуги. Радвам се, че изложихте тази философия, защото Вие сте достатъчно отговорен фактор в ГЕРБ и това стана ясно. Следващият въпрос: абсолютно неравни са гражданите в прилагането на закона и в ал. 2 ясно е казано: „(2) Алинея 1 се прилага и за всички производства, които ще се образуват след влизането в сила на този закон, за периода след 1 януари 2007 г.” Тоест, данъчната администрация по отношение на госпожа Стоянова ще образува производство и тя ще бъде на данъчна основа по сега действащия закон – 100 лв., а господин Миков, понеже е приятел с данъчната администрация, ще си мине на данъчна основа 80 лв. по старото действащо законодателство. С условието „при образувани производства” няма универсално действие на закона и абсурд е на гражданите да им преразглеждаш задълженията, респективно начина на изчисляване на данъчната основа, в зависимост от това дали държавата е привела в съответствие или не е привела в съответствие законодателството си с европейското. Защо гражданите трябва да плащат тази отговорност? Директивата се превежда и действа в бъдеще. Не може по тежки данъчни задължения със задна дата. Ако са по-леки и спада данъчната основа, тогава държавата трябва да връща пари. Има някакъв абсурд в прилагането на закона. Не може с обратно действие! Откъде човекът през 2008 г. да е знаел, че ще дойде в главата на някого през 2011 г. да му предложи друг начин за изчисляване на данъчната основа?! Точно така е! Благодаря.

Уважаеми колеги, общностното право се прилага директно. То не започва да се прилага, когато ние сме транспонирали или не сме транспонирали един текст правилно или неправилно. Ако някой е бил ощетен от това, че не е било приложено общностното право, той трябва да води дела в съда, трябва да прави неофициални запитвания в съда в Люксембург, трябва да води дела в съда в Страсбург, за да поиска да му бъде признато правото да приложи общностното право. Това е текстът, който сега записваме. Гарантирам, че този текст е в полза на всички данъкоплатци, а не по начина, по който го интерпретира преждеговорившия. Не му казвам името.

Правилно, защото после ще иска лично обяснение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще акцентирам върху две важни неща, върху две предложения за приемане в Закона за ДДС, които според мен са изключително важни и точно навременни. Първата промяна е възможността на физическите лица, които упражняват независима икономическа дейност, да останат регистрирани по ДДС за целия период, в който упражняват своята дейност – до момента на заличаване на търговската регистрация, без да преминават през процедури на дерегистрации и облагане на активите, съответно и на нова регистрация. Мисля, че това е точна и навременна мярка, защото досега се случваше така, че ако не си се дерегистрирал или регистрирал отново, след като минаваш бариерата от 50 хил. лв. по регистрация, се налагаха санкции. Мисля, че тази мярка е изключително навременна. Другото, което се коментираше досега, е задължението за подаване на месечната справка–декларация по ДДС и отчетните регистри по електронен път, ако записите в регистрите са повече от пет. Мисля, че това също е много навременно предложение, гледайки го от друга гледна точка – че ще се намалят опашките в НАП. Второ, ще се създаде един допълнителен проблем, защото голяма част от фирмите, които имат над пет записа и подават информацията по електронен път, те задължително ще трябва да имат електронен подпис. Трябва да се помисли за цената на получаването на електронния подпис, защото засега той още е скъп и ако ще се върви към електронно правителство или електронни услуги, тази цена трябва да бъде понижена за гражданите, които ще я използват, и то тези, които имат интензивни отношения с институциите. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, възползвам се от процедурата за прегласуване, за да призова народните представители да се вслушат в собствената си съвест и познанията си за това, което се случва. Някой, бил той заместник-председател на парламентарната група, дава знаци да се гласува „против” или „въздържал се”, при положение че нито един аргумент не е изказан от тази трибуна! Никой от финансистите в тази сграда и никой от Министерството на финансите не излезе да каже един-едничък аргумент за това България да бъде единствената държава в Европа, която да няма диференцирана ставка по ДДС за лекарствата. Кажете поне един аргумент, за да разберат българските граждани защо гласувате „против” и „въздържали се”! Хей това обяснете на хората – за да знаят защо трябва по този начин да бъде в България. Благодаря.

Госпожо председател, моля за процедура по този закон в залата да бъде допуснат господин Стефан Велчев – директор дирекция „Вътрешен одит” в Министерството на финансите.

Благодаря Ви, госпожо председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект № 102-01-64 за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, внесен от Министерски съвет на 18 октомври 2011 г. На заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. На заседанието присъстваха: Стефан Белчев – директор на дирекция „Вътрешен одит” в МФ, и Никола Павлов – държавен експерт в дирекция „Държавно съкровище” на МФ. Законопроектът беше представен от господин Белчев. Предложените изменения са част от мерките в Пакта за финансова стабилност. С тях се въвежда засилване на финансово-контролните функции, като практическият ефект е насочен към подобряване на законосъобразното, ефективното, ефикасното и икономичното управление на търговските дружества с държавно участие и държавните предприятия. В законопроекта се посочва, че в търговски дружества и държавни предприятия от сектор „Държавно управление” министърът на финансите ще може да въвежда функцията на „превантивен финансов контрол”, която да се изпълнява от финансов квестор. Квесторът е физическо лице, което ще се назначава със заповед на министъра на финансите за определен период от време, като целта е контролът за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност да се осъществява преди поемане на задължения и извършване на разходи. При извършването на превантивния финансов контрол финансовият квестор ще има право на свободен достъп до служебните помещения, ръководството, персонала и всички активи на организацията във връзка с осъществяването на тяхната дейност, на достъп до цялата информация, включително класифицирана - според нивото му на достъп, както и до всички документи, включително електронни, които се съхраняват в организацията и са необходими за осъществяването на неговата дейност. За периода на установяване на системата за превантивен финансов контрол квесторът ще изготвя ежемесечни доклади до министъра на финансите, в който ще има информация за: - извършените от него проверки; - дадените мнения за разходите и поетите задължения, включително и тези с отрицателно мнение; - случаите, в които е поето задължение, или е извършен разход въпреки отрицателното мнение на финансовия квестор; - констатираните проблеми и причините, които ги пораждат. В законопроекта са дефинирани и условията, на които трябва да отговарят финансовите квестори. С предложенията за промени ще се повиши прозрачността на бюджетното планиране и отчитане, както и ще се подпомогне намаляването на рисковете от непланирано и значително увеличение на бюджетния дефицит, което е в изпълнение на част от отправените към Република България от страна на Европейския съвет препоръки. Във връзка с реформите в публичната администрация, които целят оптимизиране на публичните разходи и след преоценка на необходимостта от надзорен орган, който да подпомага и осигурява независимостта на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС”, в заключителните разпоредби на законопроекта се предлага отпадането на чл. 46а от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, касаещ задължителното изискване за наличие на Одитен комитет към агенцията. Бяха зададени няколко конкретни въпроса от народни представители, на които присъстващите вносители отговориха изчерпателно. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” - 13 народни представители, „против” – 8, „въздържали се” - няма. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, раздадено ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще ви запозная накратко с основните моменти от него. На заседанието, проведено на 2 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерство на финансите: Стефан Белчев – директор на дирекция „Вътрешен одит”, и Цветанка Чипева – началник отдел в дирекция „Вътрешен одит”. I. Като цяло законопроектът въвежда разпоредби, които не транспонират задължителни европейски норми, а имат индиректно отношение към тях. Въпреки това Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове го разглежда предвид значението на доброто финансово управление за подобряване на законосъобразното, ефективно и ефикасно разходване на публичните средства, както и за повишаване прозрачността на бюджетното планиране и отчитане в публичния сектор. Със законопроекта се приемат разпоредби, които доразвиват и усъвършенстват елементи от действащия закон и са насочени основно към засилване на финансово-контролните функции в публичния сектор и взаимодействието между компетентните органи за спазване на референтните стойности за бюджетния дефицит и държавния дълг по смисъла на Европейската система от интегрирани икономичeски сметки. Основна цел на законопроекта е засилване на финансово-контролните функции в търговките дружества с държавно участие и държавните предприятия чрез въвеждане на функцията „превантивен финансов контрол”, която да се изпълнява от финансов квестор – физическо лице, назначено със заповед на министъра на финансите за определен период от време, осъществяващо контрол за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност преди поемане на задължения и извършване на разходи. II. В по-широкия контекст на новото икономическо управление на ЕС и предизвикателствата пред държавите – членки, за спазване на строга фискална дисциплина, въвеждането на функцията превантивен финансов контрол в търговските дружества и държавните предприятия от сектор „Държавно управление”, допълнително ще съдейства за намаляването на рисковете от непланирано и значително увеличение на бюджетния дефицит. Последното е в изпълнение на част от отправените към Република България от страна на Европейския съвет препоръки по отношение на Националната програма за реформи (2011-2015 г.) и мнение на Съвета относно Конвергентната програма (2011-2014 г.). IІІ. Към законопроекта може да се направят някои правно-технически препоръки, които следва да се прецизират и уточнят между първо и второ четене от водещата комисия. В заключение следва да се отбележи, че предложеният законопроект е в изпълнение на поетите ангажименти към Европейския съюз и не противоречи на нормите на европейското право. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за” и 4 гласа „против” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 102-01-64, внесен от Министерския съвет на 17 октомври 2011 г.”

Благодаря, госпожо председател. Не мога да се съглася с голяма част от това, което каза господин Михалевски. Уважаеми колеги, не се случва нищо драматично с този законопроект, нищо, което да буди съмнения за някакви конспирации. В случая става въпрос за една допълнителна контрола, такава мярка – превантивен контрол. Не мога да се съглася с господин Михалевски, че предварителният контрол е всъщност превантивен, защото в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е определено, че предварителният контрол е контрол само по законосъобразност. Тук говорим за превантивен, който включва в себе си и контрол за икономичност, ефикасност и ефективност. Наистина не се случва нищо по-специално. Както е посочено в мотивите – ефективно изпълнение целите на Пакта за финансова стабилност, затова се налага в определени ситуации, за определен период от време, по определени задачи, които определя министърът на финансите, а няма нищо по-логично от това наистина министърът на финансите да определя тези задачи. Не смятам, че се случва нещо толкова страшно. Напротив, мисля, че законопроектът ще помогне наистина за подобряване на разходването на публични средства. Благодаря Ви.

Аз благодаря за Вашата реплика, госпожо Донева, защото Вие много точно очертахте защо се въвежда този контрол – заради ефективността и ефикасността. Тоест не за законосъобразност, не за спазване на процедури и цялото действащо законодателство. Само че ефикасността и ефективността са функции на управленския капацитет и възможностите на управляващите органи. Когато не сте доволни Вие или някой друг, или ние – от определено ръководство на дадено предприятие и неговите резултати, ние не назначаваме допълнителни контроли, а просто сменяме ръководството. Така че тази допълнителна контрола или тогава, ако искате да я натоварите, защото това вече е ваша политическа отговорност и явно ние не можем да ви убедим, че е ненужна, създайте ясна отговорност за последствията от техните действия. Защото аз не видях последствията от техните действия и начинът, по който финансовият квестор носи отговорност за своите действия или бездействия. Няма ги! Тук не може да опонирате на това. Просто ги няма! Той пише един доклад, но той има възможността, стоейки зад него финансовият министър, да внушава определени действия. Но няма гаранции, че тези определени действия ще доведат до положителен резултат. Ако неговите внушения не доведат до положителен резултат, кой отговаря? Отговаря съответният ръководител и съответното лице, което води счетоводните сметки. Ето това е дупката в законопроекта, който внасяте. Или го овластете докрай и да е ясно, че той наистина е квестор и носи отговорност, или просто го махнете. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, колеги! Колегата Михалевски много наукообразно се опита да аргументира своята позиция. Аз ще бъда много по-кратък и ясен. Според мен се заимства едно много старо, отпреди двадесет и толкова години, правило, когато имаше така наречените пълномощници на ЦК на БКП в министерствата и в големите стопански обединения, които провеждаха партийната политика в съответната стопанска дейност, и бяха едва ли не като съдници, квестори и тяхната дума беше закон. По същия начин и господин Дянков според мен си прави подобни лични пълномощници. На всички тук, които са работили стопанска дейност на високо ниво, е ясно, че няма еднолично акционерно дружество (ЕАД) или с преобладаващо държавно участие, което почти да не е на двустепенна степен на управление, че в надзорните съвети обикновено винаги има представител на Министерството на финансите и че е много по-елегантно по този начин да се ползват тези представители от Министерството на финансите в надзорните съвети или в стопанските съвети, за да се върши тази превантивна дейност. Това е абсолютно излишна институция, за която допълнително се плащат пари. Но изглежда има едно съревнование между двамата вицепремиери. Единият гласува 100 милиона за подслушване, а другият сега си гласува тук закон за квестори! Както е тръгнало, ще си има контрол на контрола в енти порядък. Благодаря.