17 ноември 2011 г.

„ДОКЛАД по Законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2011 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. На заседанието присъстваха Делян Добрев – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Диана Янева – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии”, Бойко Малинов – директор на дирекция „Превантивна дейност” към Министерство на околната среда и водите, проф. Васил Балинов – Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”, и представители на неправителствени организации. Законопроектът беше представен от господин Делян Добрев. Улавянето и съхранението на въглеродния диоксид се насърчава като технологично решение за намаляване на емисиите парникови газове. Това е процес, при който въглеродният диоксид се улавя и транспортира до място, където се инжектира дълбоко под земята за дългосрочно, безопасно и сигурно съхранение. С приемането на законопроекта се цели установяване на правна рамка за безопасно за околната среда съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации, на територията на страната, в изключителната икономическа зона в Черно море и на континенталния шелф, което да даде принос в борбата с изменението на климата. Избегнатите емисии въглероден диоксид през 2030 г. биха могли да съставляват около 15 на сто от необходимото намаление в Европейския съюз. В законопроекта се разграничават две процедури по издаване на разрешения: разрешение за проучване и разрешение за съхранение. Проучването, тоест дейностите, свързани с изследване на земните недра, следва да е обусловено от предоставяне на разрешение. За да се защитят и насърчат инвестициите в проучвания, разрешенията за проучване се предоставят за ограничена площ и за ограничен период от време, и дават изключителното право на титуляра, за своя сметка и на свой риск, в границите на предоставената площ да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на потенциален комплекс за съхранение на въглероден диоксид. Разрешението за съхранение предоставя право на титуляра, за своя сметка и на свой риск, да извършва всички необходими дейности, свързани с инжектирането и съхранението на въглероден диоксид. Разрешението за съхранение е със срок до 30 години и се предоставя за конкретен комплекс за съхранение. Разрешението се преразглежда и, когато е необходимо, се актуализира периодично – пет години след издаване на разрешението и на всеки десет години след това. Компетентен орган по издаването му, както и по неговото актуализиране е министърът на икономиката, енергетиката и туризма след становище от Европейската комисия и одобрение от Министерския съвет. За площи, в които е дадено разрешение за проучване на места за съхранение или разрешение за съхранение, не се предоставят други разрешения за проучване или за съхранение, като предоставените права не могат да се прехвърлят на трети лица. Законопроектът регулира взаимоотношенията между държавата и оператора в случаите на затваряне на мястото за съхранение и в случаите на прекратяване, в това число отнемане на разрешението за съхранение. Предвидено е всички правни задължения, свързани с мониторинг и коригиращи мерки, да се прехвърлят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, като тяхното финансиране остава за сметка на бившия оператор. В последвалата дискусия Петко Ковачев от Института за зелена политика изрази мнение, че инвестициите в технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид може да увеличат значително цената на произвежданата от ТЕЦ електроенергия. Бяха изразени и опасения от екологични и климатични рискове. В допълнение беше изказано и мнение, че между 10 и 40% от електроенергията, произведена от съответните централи, може да бъде изразходвана във връзка с технологичните процеси по улавяне и съхранение на въглероден диоксид. Представители на екологични организации акцентираха и върху рисковете от внедряване на неизползвани и недобре познати технологии. Беше изразена и позиция, че тези технологии само отлагат във времето, но не решават проблемите с вредните емисии. Заместник-министър Добрев разясни, че технологиите са скъпи, но към днешна дата, както и че в бъдеще може да се очаква поевтиняването им. Подчертано беше също, че ако на един по-ранен етап не бъде дадена възможност за проучване на подходящи геоложки формации за съхранение на въглероден диоксид, в бъдеще може да се окажем закъснели. В хода на дискусията се направи изводът, че към момента замърсителите биха предпочели да закупуват емисионни квоти, вместо да инвестират в улавяне и съхранение на въглероден диоксид, тъй като днешните цени на квотите са сравнително ниски. Господин Бойко Малинов от Министерството на околната среда и водите информира, че се работи по промени, които ще направят задължително изготвянето на оценки за въздействие върху околната среда при проучванията за съхранение на въглероден диоксид, както и за тръбопроводите и за самите съоръжения за съхранение. Репликирайки, представители на неправителствени организации изразиха съмнение, че на територията на България са налични достатъчни геоложки формации, подходящи за съхранение на въглероден диоксид. Народният представител господин Ариф Агуш предложи законопроектът да бъде оттеглен за доработване. Народният представител Любомир Владимиров се присъедини към опасенията за съществуващ екологичен риск, както и към твърденията, че технологията не е добре позната. Народният представител Диан Червенкондев подкрепи законопроекта и изрази мнение, че при наличие на подходящи геоложки формации и инвестиционен интерес би трябвало да се възползваме от технологии за съхранение на въглероден диоксид. В допълнение заместник-министър Добрев обясни, че 12 държави – членки на Европейския съюз, вече са транспонирали директивата, както и че законопроектът не налага ползване на определена технология. Беше акцентирано и върху това, че без улавяне и съхранение на въглероден диоксид ще трябва да бъдат купувани емисии. Проф. Васил Балинов от Минно-геоложкия университет подчерта, че усилията са насочени към намаляване цените на технологиите, както и че в бъдеще поне 20% от вредните емисии ще бъдат улавяни и съхранявани в геоложки формации. Народният представител Рамадан Аталай попита каква е необходимостта от законопроекта, предвидени ли са средства за проучвания, гарантирана ли е безопасността и ще има ли финансови изгоди от ползване на технологиите за съхранение на въглероден диоксид. В допълнение народният представител Иван Иванов зададе въпрос относно това дали България ще бъде санкционирана в случай, че не транспонира Директива 2009/31 ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Заместник-министър Добрев обясни, че крайният срок за транспониране на директивата е бил 25 юни 2011 г. В допълнение беше подчертано, че през 2008 г., при обсъжданията на проекта за същата директива, от българска страна е имало само положителни становища. В края на дискусията народният представител Иван Иванов защити законопроекта с два аргумента. Първият е за цените на емисионните квоти, които се очаква да растат, като същевременно намаляват разходите при въвеждане и експлоатиране на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. Вторият аргумент е в екологичния риск, който би бил по-висок именно при неусвояване на тези технологии. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 13 народни представители, без “против” и 7 – “въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за съхранение на въглероден диоксид в земните недра.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, раздадено Ви е пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще Ви запозная накратко с основните моменти от становището относно Проект на Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2011 г.: „На заседанието, проведено на 2 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: Диана Янева – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии”, и Валери Трендафилов – държавен експерт в дирекция „Природни ресурси и концесии”. I. Проектът на Закон за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра е разработен в съответствие с изискванията на Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета относно оценката на въздействие на някои публични и частни проекти върху околната среда, Директиви: 2000/60/ЕО за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите; 2001/80/ЕО за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации; 2004/35/ЕО за екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети; 2006/12/ЕО относно отпадъците и 2008/1/ЕО за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци на Европейския парламент и на Съвета. II. Законопроектът има за цел да установи законовата рамка за безопасно съхранение на въглероден диоксид (СО2) в геоложки формации (чл. 1 от Директива 2009/31/ЕО). С предложения законопроект се цели пълното и постоянно задържане на въглеродния диоксид в местата за съхранение по начин, по който да бъдат предотвратени или отстранени отрицателните последици за околната среда и човешкото здраве. III. Намаляването на въздействието на парниковите газове в атмосферата е заложено като приоритет в редица рамкови документи на ниво Европейски съюз. Директива 2009/31/ЕО, договорена като част от пакета документи на Европейския съюз за климата и енергетиката (IP/09/628), определя законовата рамка за безопасното съхранение на въглероден диоксид. В тази връзка пълноправното членство на България в Европейския съюз изисква участието на страната при осъществяването на една от основните политики на Европейския съюз, насочена към ограничаване измененията на климата и предотвратяване на сериозни материални и икономически щети. Необходимостта от предприемането на мерки за улавянето и съхранението на въглероден диоксид се поражда поради увеличената концентрация на въглероден диоксид в атмосферата в резултат от преработването и използването на изкопаеми горива, като въвеждането на тази технология не следва да насърчава увеличаването на дела на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива. IV. По силата на Директива 2009/31/ЕО и в съзвучие с политиката на Европейския съюз за борба с измененията в климата, която е част от приетата стратегия „Европа 2020”, държавите членки трябва да създадат на национално ниво правна рамка за безопасно съхранение на въглероден диоксид. V. С Проекта на Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра се регламентират: отговорностите и компетентностите на Министерския съвет за определяне държавната политика за съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации; задълженията на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за извършване оценка на наличния капацитет за съхранение на въглероден диоксид на територията на страната. В закона е определен и редът за издаване на два вида разрешения: за проучване и за съхранение. Предвижда се предоставянето на разрешение за проучване и разрешение за съхранение да се осъществява чрез конкурсна процедура и по право. В конкурса могат да участват само юридически лица, регистрирани като търговци, които докажат наличието на необходимите за извършване на съответните дейности технически капацитет и финансови възможности. V. Към законопроекта могат да бъдат отправени някои бележки от правно-технически характер. На първо място трябва да се вземе под внимание, че срокът за транспониране и нотификация на Директива 2009/31/ЕО е изтекъл на 25 юни 2011 г. (чл. 39 от Директивата). На основание чл. 1 от Договора за Европейския съюз, в текста на чл. 79, ал. 2, т. 2 думите „общностното законодателство” следва да бъдат заменени със „законодателство на Съюза”. Необходимо е да се прецени доколко даденото в т. 14 от Допълнителните разпоредби на законопроекта, определение на „отпадъци”, отговаря на посоченото в чл. 3, т. 14 от директивата. За целите на директивата определението за „отпадъци” препраща към чл. 1, § 1, буква „а” от Директива 2006/12/ЕО, което има приложение с категориите отпадъци. ¬VІ. Предвид направените бележки и въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект въвежда коректно разпоредбите на Директива 2009/31/ЕО. В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 8 гласа „за”, 4 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, № 102-01-62, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2011 г.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, в Комисията по околната среда и водите аз гласувах против този законопроект и не защото съм против абсорбирането на въглеродния двуокис или пък улавянето и съхранението на въглеродния двуокис, а защото тази технология би могла да създаде редица проблеми при нейното прилагане. Преди да започна да аргументирам тази позиция, бих искал да Ви информирам тук, че в Германия този въпрос също е дебатиран. Бундесратът е отхвърлил подобен закон, който е внесен там. Защо? Защото там аргументите за сигурността са надделели над другите аргументи, които също са важни, но всъщност тук говорим за съхраняването на един газ, който е отровен. Въглеродният двуокис е тежък газ, по-тежък от атмосферата, и е отровен. Идеята на Директива 2009/31 е да се улавят тези парникови газове, главно въглеродния двуокис, да се втечнява и да се инжектира в дълбоките земни слоеве, където той да остане течен при условие на висока температура, тъй като колкото по-надълбоко се инжектира този втечнен газ, толкова повече и температурата ще бъде по-висока. Това означава, че той ще се намира там в условия под налягане. Законът предвижда, че 30 години този, който инжектира втечнения въглероден двуокис в земните недра, ще трябва да се грижи той да не излезе на повърхността, въпреки че той остава най-малко 100 години и ще остане течен, както казват експертите. След тридесетата година някой друг може би трябва да поеме грижата, за да не излезе той на повърхността, защото, ако този газ излезе, той остава в ниските слоеве на атмосферата и може да унищожи всички организми, които дишат, тъй като той е отровен газ, както Ви казах вече. Въпросът е, ако в резултат на земетресение се получи пропукване на пластовете, която е реална хипотеза, тогава този газ може да излезе през тази земна цепнатина и да порази околността около мястото, където той ще се появи на повърхността. Това е един въпрос, който не може да бъде решен. Това е вторият нерешен въпрос. Първият, както Ви казах, е, че 30 години е ангажиментът на този, който инжектира втечнения въглероден двуокис в земните недра – 30 години, а това е крайно недостатъчно. След това или пък междувременно този, който е направил това, фалира и изчезне като юридически субект, тогава очевидно отговорността ще бъде прехвърлена на държавата, за запазването на въглеродния двуокис, където той е инжектиран. Както Ви казах, това не може да бъде гарантирано, тъй като сеизмичността на зоната, в която се намираме, създава опасности той да излезе от друго място, поради разпукване на земните слоеве. Това, което не беше казано тук в становищата на комисиите, е, че тази Европейска директива има своя чл. 4, ал. 1, който дава възможност държавите членки да решат, прилагайки директивата, никъде на своята територия да не разрешават прилагането на тази технология, тъй като тя в момента все още има много въпросителни. Това е право на държавата и трябваше да бъде поне от коректност подчертано в становищата на комисиите, че имаме възможност така да хармонизираме нашия закон с тази директива, че да приложим чл. 4, ал. 1 от Директива 2009/31. Това е едно решение, което за мен е приемливо – от една страна ние ще хармонизираме нашето законодателство с тази директива, тоест ще избегнем опасността от наказателни санкции за неприлагане на директивата, а от друга страна никъде на нашата територия няма да се прилага тази технология, така както очевидно се движи този обществен дебат и в Германия. Германците очевидно вземат предвид аргументите, които изтъквам в момента и смятам, че и ние също трябва да вземем предвид тези аргументи и да решим въпроса или чрез отхвърляне на този законопроект, което е най-лесният вариант, или чрез заместването на целия текст на законопроекта с един-единствен текст в чл. 1, че на наша територия ние прилагаме тази директива по начина, описан в чл. 4, ал. 1 на директивата, тоест на нашата територия не може да бъде използвана тази технология. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, ударението се слага, като че ли главно и единствено, върху екологичните аспекти на този закон. Тревоги се появяват в зелените организации, в Комисията по опазване на околната среда – виждате, че те предлагат да не се приема законът, но аз искам да започна с другия аспект, с икономическия. Вижте какво прави Европейския съюз: има емисии на въглероден двуокис – ще плащаме, и от 1 януари следващата година ще си плащаме прогресиращо до 2020 г., тоест тази енергия ще става все по-скъпа и по-скъпа. Тук се появява другата алтернатива – да съхраняваме въглеродния двуокис в земята. Това означава от ТЕЦ „Марица изток” да направим един димопровод до Северна България, примерно, както пишат зелените организации – до Павликени, да го вкараме под земята, да го съхраняваме и живеещите в този район непрекъснато да сънуват кошмари, тъй като разбирате при едно не особено сериозно земетресение какво може да се случи. Това струва пари! Нещо повече, експертите твърдят, че до 40% от произведената електроенергия ще отива за транспортиране и съхраняване на въглеродния двуокис. Това е пилеене на енергия. (Оживление.) Това е хубаво, че се усмихвате. Харесва ми тази реакция на групата на ГЕРБ – значи всичко, което говорят другите, са глупости. Бог като раздавал акъла, на опашката били само сегашните народни представители от ГЕРБ, а всички други ги е нямало... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Въпросът е прекалено сериозен, за да се отнасяме като госпожа Фидосова към всичко в живота – с лекота. Какъв е проблемът на България? България е гранична държава. (Реплики от място на народния представител Искра Фидосова.) Госпожо Фидосова, никога не съм се обаждал, когато говорите. (Реплики на народния представител Искра Фидосова.) Ама, замълчете! Ама, не съм Ви обиждал! Не съм Ви обиждал.

България е гранична държава. България, за разлика примерно от Германия, спокойно може да си внася електроенергия от Турция, от Украйна, от Русия. Турция, Украйна и Русия няма да плащат за съхраняване и улавяне на въглероден двуокис. Турция, Украйна и Русия няма да плащат за емисии на газове в атмосферата. Ние ще плащаме, тоест ние ще произвеждаме електроенергия, която ще е многократно по-скъпа от тази, която се произвежда в Турция. И вместо в тази ситуация да насочим ресурса на България към развитие на производства на електроенергия, които са без емисии на въглероден двуокис, ние ще правим обратното – ние ще правим димопроводи и ще правим бомби под земята, тъй като какво е да вкараш огромни количества въглероден двуокис под земята на България? Ами, това е минно поле, което не знаете в кой момент може да дефектира и какво ще се случи. Два са аргументите: единият е екологичен – той е безспорен! Рисковете, които съществуват, са огромни, както и да ги гледате – може да изтече, може да замърси подземните води. Чухте, че газът е тежък, ще изтрови хората, ще изтрови всичко живо, ако излезе отгоре. Другият проблем е икономически. Според разчетите, които се правят, ако ние съхраняваме целия си въглероден двуокис, това на купувача на електроенергия в България ще струва около 2 млрд. евро, които ежегодно трябва да плаща. Направете си сметката кое е по-добре за България: да развиваме възобновяеми източници; да си стопанисваме горите, така че тях да използваме чрез зелена енергия за производство; да отидем към съхранение и развитие на ядрената енергия, при която няма емисии на въглероден двуокис или обратното – да правим димопроводи в България, и да зареждаме недрата на България с отрова? Тук се спомена, че концесионерът ще е 30 години. След това собственик на това хранилище става държавата и тя поема всички отговорности. Кой ще прави всичко, което е свързано със запечатването, съхраняването, с контрола? Ще го прави Негово величество данъкоплатецът! Знаете, че условия за съхранение имаме само в Северна и в Източна България – шелфът, а това е близко до Вранча. Защо сега не се сещаме за Вранча и за това, че регионът е земетръсен и опасен за съхранение на въглероден двуокис? От реакциите ви разбирам и се удивявам на... Няма значение. Ако ви кажат, че правим Белене, вашата група ще защитава Белене. Ако ви кажат: няма да правим Белене – вие ще станете и ще сте против Белене. Сега са ви казали, че ще съхраняваме въглероден двуокис. Да, но хората говорят, че това ще е добре, когато примерно става на графитени блокчета, които да използваме за нещо друго, а не в този газообразен вид. Тоест технологията е рискова, технологията не е отработена. Германия и Австрия вече казаха, че няма да позволят улавянето и съхраняването на техни територии. Има демонстрационни установки в САЩ, във Великобритания, но те не са на база себестойност. Там държавата бърка в джоба на данъкоплатеца и дава субсидия, за да може да функционира тази установка. Посочете ми една, която се самоиздържа, която работи на основата на тези принципи. На тази основа си мисля, че тук жабата и волът – да не правим този принцип. Това е скъпа технология за всички в света. За България тя просто е невъзможна! Дайте да изчакаме. Нещо повече, директивата позволява след 5 години да бъде преразгледана нашата позиция. Дайте да отложим и да кажем: „Ето, за 5 години ние не разрешаваме в България да се съхранява въглероден двуокис”. Видяхте, вчера вървя протестът за шистовия газ. Другата седмица ще тръгнат протести срещу улавянето и съхранението на въглероден двуокис. В момента това не ни е икономически по силите, за да го превръщаме и в социален проблем. Затова аз смятам, че приемането на закона в този му вид, е преждевремененно и категорично съм против да го приемем. Подкрепям предложението на Екокомисията законът да бъде отхвърлен. Освен това при приемането на един закон, винаги в Преходните и заключителните разпоредби се прави синхронизация с другите закони. Къде ви е синхронизацията със Закона за опазване на околната среда? Защо не сте го направили? Кое ще действа между липсата на синхронизацията и евентуална синхронизация? Законът трябва да се изтегли и да се направи както трябва. Да се откажем поне за 5 години да не ползваме улавяне и съхранение на въглероден двуокис, пък после – каквото сабя покаже. Всичко върви напред, науката върви също напред. Като има ефективна технология, разбира се, че е добре България да я прилага. Ние кандидатствахме за европейски пари за улавяне и съхраняване. Не ни дадоха! Не ни дадоха по простата причина – смятат, че нямаме потенциал да развием такава технология. Големите държави като Германия, които имат потенциал, виждате, че сами се отказват да развиват такива технологии. Повтарям, моят призив е: да отхвърлим този закон на този етап. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, според мен, тук се говориха доста неистини и съответно послания. Едно от посланията, които чух, е да станем зависими от Украйна и от Русия. Нали ние търсим вариант в диверсифициране, а в един момент се оказва, че трябва да ходим и да внасяме ток дори от Русия, защото те нямало да купуват квоти. Странна теза?! Тоест, не е толкова странна, имайки предвид от коя част на залата идва тази теза. На това отгоре се каза, че България щяла да инвестира в тази технология. Не знам къде в закона прочетохте това?! Защо България ще инвестира в тази технология? Този закон дава алтернатива. С тази алтернатива инвеститорът ще реши какво да направи. Защото от 2013 г. започват да се купуват емисии. Тези емисии ще породят алтернативата дали трябва да се влагат пари в тази технология и то не от България, а от инвеститора, от частен инвеститор. Ако няма такава нужда, той никога няма да инвестира в такъв проект, защото той наистина е скъп. Каза се, че проектът е скъп. Ами и възобновяемите източници в момента са скъпи. Не трябва ли да се инвестира в тях? Ние говорим за една алтернатива, при която всеки един инвеститор да има наличен при себе си и, когато икономическите показатели му дадат решение в тази област, той вече може да инвестира. Как може да инвестира? На това отгоре не мога да разбера, при условие, че Министерският съвет – миналият, на тройната коалиция, е одобрил директивата. Има писмо на министър Овчаров тогава, което се съхранява, което е пратено до Европейската комисия. Тоест Вие сте одобрили тази директива и в един момент казвате: Не, това е вредно! Всъщност, поглеждайки върху фактите, ние трябва да закрием Чирен. Така ли е? Това е абсолютно същото. По същия начин се съхранява, по същия начин е за въглеводороди, които се съхраняват под налягане. Ами да вземем да го закрием, защото то е опасно за околната среда. „Галата” – също. Не мога да разбера тази логика?! Това е директива, одобрена от 27-те членки. Тази Директива 2009/13/ЕО трябва да се приеме от тези страни членки. Дванадесет от тях са я приели. Бундестагът също е приел закон, Бундесратът го е отхвърлил. Там предстоят преговори, за да може да бъде одобрен този закон. Така че аз не виждам кой знае какъв проблем в това, че ще дадем алтернатива на инвеститорите, на които най-вероятно чак след 2020 г. може да им хрумне въобще да изчисляват дали ще имаме по-евтино от това. Защото, ако България получи дерогация във връзка с това да не купуваме тези въглеродни емисии, в смисъл да влагаме пари в тях до 2020 г., ние просто няма да имаме алтернатива дотогава. Икономическата алтернатива идва след това. Така че аз не виждам проблем да създадем тази алтернатива в момента и инвеститорите да преценят. Винаги много внимателно ще бъде подбрано мястото, ако въобще има такова намерение. На това отгоре ще бъде направен ОВОС за улавянето, транспортирането и инжектирането на въглеродните двуокиси в недрата на земята. Това няма да стане автоматично, защото инвеститорът е поискал. Така че при всички случаи около нас има рискове. При едно земетресение има риск една висока сграда да падне. Въпросът е да управляваме тези рискове. Този закон дава именно това нещо – да се управляват рисковете, при условие че някой инвеститор реши да влага пари в това нещо. Не държавата, а инвеститор. Така че въпросът е ние да създадем такива условия да управляваме тези рискове и те да бъдат минимизирани, както е минимизиран рискът и в Чирен, както казах. Благодаря Ви.

Господин Николов, искам да Ви задам два въпроса. Ние ще харчим пари за тръбопроводи и за съхраняване, което ще оскъпи нашата електроенергия, произвеждана от ТЕЦ-овете. Не знам защо в списъка забравихте да споменете съседна Турция, която се готви да прави ядрена централа и в Резово. Хайде Вие, като икономист, да ми обясните защо и нашите потребители трябва да потребяват тази скъпа електроенергия, вместо да си купуваме бъдеща евтина електроенергия, за която не е платено за емисии на въглероден двуокис, няма тръбопроводи и няма съхранение? Да ми обясните, тъй като Европейският съюз продължава да си е отворена икономика, тя не затваря границите на Съюза и не казва: Ще потребявате само българска електроенергия, няма други варианти. Няма такива натурални стопанства. Да ми обясните икономическата логика на това, което казвате. Освен това, много се извинявам, само преди броени дни лансирахте тезата за два нови блока в ТЕЦ-2. Ама ТЕЦ-2 е държавен. Тоест ние не само че не взимаме мерки да увеличим дела на енергията, която не произвежда въглероден двуокис, но Вие казвате обратното – през държавните структури ние ще бълваме все повече и повече въглероден двуокис и ще правим скъпа, непродаваема енергия. Моля Ви да ми обясните спокойно, не от висотата на самочувствието на управляващи.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Николов, аз не мога да си представя как ние можем да овладеем риска от земетресение, тъй като това не е в нашите възможности. Казват, че в Павликени имало подходящо място, където да се складира. При Бутово има една много голяма чаталеста могила, много красива, това е един загаснал вулкан, много отдавна. Там минава прочутият Беленски разлом, който пресича цяла България. Той е дълбок 20 километра. Може някой да оспорва. В момента даже има проект между български и румънски учени, които изследват Беленския разлом, за който пък в други дебати се е твърдяло, че отсъства. Ние как бихме могли да гарантираме, че извън мястото, където е направен този сондаж и е инжектиран втечненият газ, при земетресението няма да се получи цепнатина малко по-встрани, която да достигне до мястото, където е така нареченият резервоар за складирането на течния въглероден двуокис? Понеже той е течен, има висока температура и затова ще излезе на повърхността през тази цепнатина, а не през мястото, през което е вкаран. Това е нещо, което ние няма как да избегнем. Ако имате предложение как да го направим – да не е течен или по друг начин, можем да обсъждаме тази възможност. Тя трябва да се обсъжда, трябва да се проучва. Обаче по този начин в момента няма как. Второ, комисиите очевидно не са били запознати с целия текст на директивата и специално с чл. 4, ал. 1, защото иначе щяха да го отразят в своите становища. Ние имаме възможност да кажем: Хармонизираме нашите закони с чл. 4, ал. 1 на директивата. Това е една от възможностите по този начин да прилагаме тази директива и никой няма да може да ни каже нищо.

Аз казах да управляваме рисковете, а не земетресенията. На това отгоре мога да ви кажа, че въглеродният двуокис създава слой в атмосферата и създава така нареченото глобално затопляне, с което се наблюдава и проблемът, който се породи в Индонезия и загинаха десетки хиляди души. Тези рискове могат ли да се изчислят? Може ли да се разбере всъщност кое е по-опасно – да загряваме земята и ефектите, които ще се породят от това, или да вкарваме въглеродния двуокис в недрата на земята и да управляваме този риск? Можем ли да направим сравнението? Затова я има тази алтернатива. На това отгоре Вие какво предлагате – да закрием именно ТЕЦ „Марица изток-1, 2 и 3”, защото в един момент те не могат да купуват квоти, защото тока ще стане скъп? Това ли предлагате? Или да им дадем алтернатива, за да могат да съществуват по-нататък? На това отгоре мога да ви кажа, че ние минаваме към либерализация на купуването и продаването на електроенергия. Тоест създаваме един свободен пазар в Европа. Той ще се конкурира и ако токът им е скъп, те не могат да го продават, независимо дали ще правят съхранение на въглеродния двуокис в недрата или всъщност ще купуват квоти. Така че ние трябва да им дадем тази алтернатива, за да могат да съществуват в един свободен пазар. Това казваме. Ако Турция не е в този пазар и не е допусната, как ще купуваме ток оттам? Нали така? Тоест ние създаваме този свободен европейски пазар, където ще можем да се състезаваме на база цени. Но каква цена ще направите вие при условие, че нямате алтернатива? Затова Ви казах: Предложете тук да затворим Чирен, да нямаме право да съхраняваме въглероден двуокис в недрата на земята и да видим какво ще стане по-нататък, след няколко години кого ще обвинят хората. Да видим кого ще обвинят хората. Кого ще обвинят миньорите, които изкарват тези въглища, при условие, че няма алтернатива да поевтинят тока, и потребителите – както Вие предлагате – да купуваме ток. От износител на ток да станем вносител. Аз не съм чувал по-абсурдно нещо. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, ние разглеждаме един законопроект, който е вследствие на доста нормативни актове, приети от Европейския парламент, от Съвета на Европа. Ние говорим за директиви, говорим за Регламент № 1013 от 2006 г., разглеждали сме становища в предни години и предни управления, където сме казали: Да, ние сме съгласни да ги транспонираме. (Реплики от КБ.) Естествено, че сме и задължени. Това може би трябва да го кажете на господин Димитров. Освен това дванадесет и повече страни – членки на Европейския съюз, вече са транспонирали тази директива. Ако нямаше такива директиви и решения на Европейската общност като цяло за едно отговорно, много по-отговорно поведение към глобалните климатични изменения, към климатичните затопляния и намаляване на парниковите емисии, ние въобще нямаше да разглеждаме и този законопроект. Нали е така? Фактът, че е разглеждан от Европейския парламент и от голяма част от страните в Европа и са транспонирали тези директиви, показва, че не всички имат проблеми, когато Господ е раздавал нещо. Нека не поставяме под съмнение интелигентността на всички европейски депутати. Все пак поведението към подобряване на климатичните промени, отговорното поведение е проблем не само за Европа, а за целия свят. Законопроектът, който се предлага от Министерския съвет, е законопроект за съхранение на въглеродния диоксид в самите недра, а не е законопроект за задължителното съхранение. Нека това всички колеги, които преди това се изказваха, да видят и съответно да знаят, че в този закон няма задължение и задължителна санкция за съхранение на въглеродния двуокис в подземните недра. В законопроекта много правилно са предвидени две процедури по издаване на разрешенията. Първата процедура е по разрешение за проучване – дали все пак в България има подходящи възможности, подходящи геоложки формации въобще да съхраняваме въглероден диоксид. Какво ще стане, ако в България не се намерят подходящи геоложки формации да съхраняваме въглероден диоксид? Дори и да е задължително, дори да имаме някакви цели, поставени от Европа за такова съхранение, ние също няма да съхраняваме въглероден диоксид в подземните недра, защото няма да имаме подходящи геоложки формации. А за да разберем все пак дали имаме или нямаме, ние трябва да направим проучване. Когато се направят тези проучвания, проучванията не инжектират въглеродния двуокис в земните недра. Те само правят проучване на състава на тези геоложки формации, за техните стени, съответно какъв обем евентуално биха могли да съхраняват и, забележете, наистина – безопасно за околната среда. След като се направят тези проучвания в страната, това се прави от частни инвеститори, които решат и преценят на свой риск и отговорност да инвестират собствените си пари в тези проучвания, и ако се установи, че все пак имаме възможност за безопасно съхранение на въглероден двуокис в подземните недра, се минава през следващия етап. Следващият етап вече е издаване на разрешение за съхранение съответно на въглероден двуокис в тези геоложки формации. Това разрешение не става просто с един обикновен административен акт, решение на министъра на икономиката, при някакви неясни критерии. Напротив – задължително се прави оценка за въздействие на околната среда. Там вече Министерството на околната среда и водите оценява абсолютно всички рискове дали този процес, тези налични в момента технологии, са безопасни за околната среда. И тогава вече, след тази оценка за въздействието върху околната среда, върху природата и върху хората, се дава или не разрешение за съхраняване на въглеродния двуокис. Напълно е възможно такава оценка да бъде отрицателна. Разрешението за съхранение на въглеродния двуокис в подземните недра се издава след решение на Министерския съвет и след становище на Европейската комисия. В момента считам, че ако не приемем този ангажимент и този законопроект в конкретната форма и с някакви, може би корекции между първо и второ четене, които са козметични, ние ще подходим безотговорно по простата причина, че няма да знаем въобще в България има ли възможност за съхраняване на този въглероден двуокис. Ако имаме, и това всичко е разписано в законопроекта, съответно вече чакаме добра технология, която да бъде по-евтина. Да, тук в момента се казва, че, видите ли, една такава инсталация или технология би била изключително скъпа, цитираха се някакви стойности от милиарди евро. Да, може и да е така, но никой частен инвеститор не би тръгнал ей така, от само себе си, да направи една такава абсолютно губеща инвестиция. Все пак улавянето и съхранението на въглероден двуокис в подземните недра би следвало да намали с около 15% от всички вредни парникови емисии, които в момента европейската икономика произвежда и съответно емитира. Да, тази мярка е една от трите основни мерки за намаляване вредното въздействие върху глобалното затопляне и климата. Една от тях естествено е енергийната ефективност, изключително сериозна и силна мярка, върху която Европа работи с директиви, с регламенти, има конкретни изисквания, производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Естествено, третата мярка е улавянето на тези въглеродни двуокиси, които конвенционалните производители на енергия и съответно икономиката емитират в околната среда. Считам че всички тези етапи са изключително отговорно написани. Това е част от европейската политика, която смятам че е насочена отговорно към запазване на климата на Земята като цяло. Колеги, предлагам да подкрепим този законопроект и считам, че етапите, през които би следвало да премине едно евентуално разрешение за съхранение на въглероден двуокис, са достатъчно коректно написани и няма да поднесат каквито и да е било рискове за околната среда. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да изложа пред Вас другата страна на въпроса, другата страна на спора и в неговия европейски смисъл, тъй като освен тази Европа, на която Вие се базирате, има една друга Европа, чието мнение обаче тук не се излага. В основата на този спор, който водим, лежи въпросът дали изхвърления в атмосферата от човешката дейност въглероден двуокис влияе върху околната среда и промените в климата. Има подозрения, че това е един голям гаф, един голям лобизъм, една голяма далавера, от които много хора ще спечелят пари от обикновените данъкоплатци без да си мръднат пръста! Така стана в много други случаи, например с фармацевтичните компании, които ни пробутваха техните лекарства срещу птичи грип, овнешки грип, свински грип и прочие, и прочие. Из един път се оказа, че това не е вярно и че държавите напразно са си давали парите. Не е доказано от емпирична и теоретична гледна точка, че това количество въглероден двуокис, който се изхвърля от човешката дейност, и което е с пъти по-малко от количеството въгледвуокис, който природата изхвърля в атмосферата, влияе върху промените на климата. Все повече и повече се увеличава броят на експертите, на учените в Европа, Съединените щати и по целия свят, които са на обратно мнение. В този смисъл, преди да вземаме подобни решения, ние трябва да размислим и да огледаме и другата страна, защото ние, българите, винаги се увличаме от една европейска, световна, руска, американска и прочие мода и след туй се мъчим да дадем заден ход, а сме отишли толкава далече, че не можем да се върнем. Нашата политическа сила и в миналия парламент е защитавала една друга теза – че в България е безсмислено и вредно да се използват каменните въглища за добив на електроенергия, тъй като Маришкият каменовъглен басейн се намира в най-благоприятната климатична и почвена зона в България и добивът на въглища, започнат още при комунизма, е също грешка, която унищожи стотици декари най-ценна обработваема земя, от която утре ще трябва да се храним, от която се храним и днес и са се хранили поколенията. Освен това, добивът на електроенергия от каменни въглища, точно от тези каменни въглища, от това качество, които се намират в „Марбас”, изхвърлят изключително много вредни материали в атмосферата. Не е само въгледвуокиса, има и други вредни съединения, най-вече прахообразните. Искам да Ви кажа, че замърсяването и унищожаването на плодородната земя са много по-важни фактори, отколкото добивът на тази скъпа електроенергия. Един от великите химици от края на XІХ и началото на ХХ век е казал, че изгарянето на въглища е престъпление срещу човечеството, тъй като от тях могат да се добият много по-полезни, по-важни и по-скъпи материали, отколкото електроенергията. Като говорим за други източници, ние се обръщаме и към нещо, което също е изключително спорно в света, и това е добивът на ядрената енергия. Нашата политическа сила смята, че добивът на ядрена енергия не замърсява околната среда и поетите рискове, ако се преценят добре, си струват. Третата точка, за да бъда кратък, е зависимостта от други източници – от Турция, от Украйна, от Русия, от Гърция и така нататък. Искам да Ви кажа, че Вие не сте чак толкова безпросветни, колеги, да разберете, че светът става все по-взаимнозависим. Щом локомотивът на Европа – Германия, прави газопровод през Северно море и получава 40% от газа си от Русия, това значи, че няма защо да се плашите от всякакви зависимости. Те имат своите механизми за обезопасяване, така че не си струва, не си струва изобщо да се занимаваме с този диоксид. Европейските директиви не бива да бъдат поставени пред интересите на Отечеството и запазване на българската безценна плодородна земя и природа. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Въпросът, който разглеждаме днес, не е нов. Той стоеше пред научната общност на България, пред Министерския съвет и парламентаристите преди години. Аз ще започна от това, че според директивата, която се опитваме да транспонираме, държавата има право да определи зоните на тяхна територия, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение. Въз основа на какво може да бъде направен този избор и да бъде упражнено това право? Въз основа на закон или на сериозни научни изследвания? Преди повече от три години, когато бях председател на комисията в Народното събрание, поканих същите тези български учени изследователи, които преди две седмици подкрепяха законопроекта от името на новото правителство, и се договаряхме да бъде подготвен проект за научна разработка, която да даде отговор на няколко въпроса. Първо, източници, емитенти на въглероден двуокис в България, природни образувания и тяхната херметичност, трасета, транспорт, очистване, компримиране, и най-важното – математическо моделиране на процесите, които биха протекли не за една, за две, а за стотици години при тези обстоятелства, при които е рентабилно да се съхранява въглеродният двуокис, а не въглеводороди в естествени природни образувания. В края на мандата на предишното правителство беше направена заявка пред съответните държавни институции за финансиране на такава разработка. Днес, две години и половина след управлението на новото правителство, на моя въпрос към същите тези български изследователи, явили се пред комисията да защитават законопроекта, отговорът е ясен – такава разработка не е финансирана, отговор на тези въпроси няма. Няма и на най-важния въпрос: колко ще струва всичко това – трасета, транспорт, очистване, компримиране? Няма го научния отговор на въпроса: какви процеси могат да протекат при този химически състав на земните недра, при това атмосферно налягане на този химически компонент, който се вкарва в тази среда? При това положение ние не можем да упражним днес правото си да определим зоните на нашата територия, в които могат да се подбират места, където да се извърши това съхранение. Ето защо изходът днес е един – да се възползваме от правото да транспонираме директивата по такъв начин, че докато не дадем достатъчно компетентен и научен отговор на този въпрос, да не приемаме предложения законопроект. Това е верният изход, другото са идеологеми, някакви внушения, срокове и не знам друго какво.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В миналото Народно събрание бях член на Комисията по околната среда и действително подобен въпрос беше разглеждан много подробно. Тогава нещата бяха отложени практически. Господин Божинов разясни какъв подход предложихме тогава, за да се изясни многоаспектно този въпрос. Всички изказали се преди мене под една или друга форма бяха критични, и аз споделям тези критики. Смятам, че ако човек се извиси над принадлежността към дадена парламентарна група днес по този въпрос и застане пред съвестта си като български народен представител, трябва, дето се казва, да защитава българския интерес в случая. Мисля, че вече всички тук сме се убедили отдавна, че и в Европейския съюз има национални интереси. Има интереси и на крупните компании. Същото е и в световната икономика – има интереси на САЩ, на Русия, на кой ли не, на кой ли не. В един глобализиращ се свят това става все по-явно. Това настойчиво предложение на всяка цена да приемем в този вид законопроекта, ми напомня горе-долу на опитите за ГМО, които тук дълго време дискутирахме и пак така бяхме разделени. Стигна се до едно разумно предложение, защото ако ГМО-то е приемливо за страни с огромни територии, за България очевидно се оказва, че не е така – че има огромна опасност да се замърси изцяло природата. По същия начин тук малко ми напомни на това неистово, ако мога така да кажа, напъване за шистовия газ. Почти на всички ни е ясно, че е много спорна вече тази технология и се отрича и там, където се прилага, в САЩ, че тук пак стоят корпоративни интереси. Просто ми се прокрадва в съзнанието дали и сега не стоят някакви корпоративни интереси за това на всяка цена днес да приемем този законопроект, където по много убедителен начин, не защото колегите са от опозиционни партии или не са от управляващите, се опитаха добросъвестно да изложат мотиви. Ако се замислите, всеки един от изказващите се имаше основателни мотиви, включително и проф. Станилов, защото тук вече става въпрос за глобалните интереси на международните корпорации. Това е факт, уважаеми колеги! По територия България е малка държава, но най-ценното, което ни е останало, е природната среда и възможностите за екологично земеделие. Виждате накъде вървят нещата. Много трудно ние можем отново да възстановим позиции в индустриалната област с върхови технологии. Горе-долу ни предопределят един път като на Гърция – развитие на туризма, услугите и земеделието. Натам върви работата. Госпожо председател, ако обичате, моля за удължаване на времето на групата. Така че, след като очевидно натам вървят нещата за бъдещето ни развитие, трябва да пазим земята и природата ни, защото това е последният ни огромен резерв, където бихме могли да сме конкурентоспособни с това, което те биха произвеждали. Аз съм машинен инженер. Работил съм в тази индустрия и въобще не си правя илюзията, че ние можем да си възстановим индустриалното производство, което да е конкурентоспособно в такива мащаби, в които беше. Дайте честно и почтено всеки да каже пред себе си: защо да не го отложим? Ето, госпожа Михайлова предложи, имаше теза да се приеме тази директива, но да се отвори тази вратичка, и то законово, за да си защитим природата и всичко, докато не се изясни точно този метод. Очевидно има и други технологии. Защо така неистово се стремим да приемем нещо, което очевидно е много спорно и едва ли е трайно в интерес на България и на българския народ? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На гледането на законопроекта, в комисията и тук, аз подкрепям законопроекта. Подкрепям го, защото може да се изтъкнат и аргументи, свързани с транспонирането на Европейската директива. Защото има срок, който е отминал – 25 юни, когато директивата трябваше да бъде транспонирана в българското законодателство. Нещо повече. Ще започне процедура срещу България и цената, която България ще заплати под формата на глоба, е близо 1,5 млн. лв. По-важните аргументи обаче са свързани с това, което няколко от изказващите се казаха: какъв е интересът на България? България има един глобален интерес, както всичките страни по света, а той е: да се противопостави на глобалното затопляне, да даде своя принос, за да се постигне една фундаментална цел на обществото в ХХІ в., а то е до 2020 г. – емисиите от парникови газове да намалеят с 20%, а до 2050 г. – с 50%. Нещо повече. За развитите страни, сред които са и страните – членки на Европейския съюз, това намаление в 2050 г. трябва да бъде между 60 и 80%. Когато ние казваме „не” – на транспонирането, реално на директивата, ние казваме: „България не желае да участва в този процес.” Нека все пак имаме предвид, че България като страна от една общност носи своите отговорности и може, и трябва да даде своя принос. Защото Европейският съюз не е само еврофондове, които трябва да идват в България, а ние по определен начин трябва да участваме в цялостната политика, която е в интерес на всички граждани. Беше казано: да се потърси друга алтернатива в рамките на директивата. Но директивата е съвсем ясна, тя е относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации. С други думи тя касае точно тази материя. На второ място, беше заявено, позовавайки се на чл. 4, ал. 1 от директивата, България да откаже съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации на територията на страната. Член 4, ал. 1 е именно в хипотезата, че всяка една от страните членки транспонира директивата и съгласно тази директива има два ясно очертани етапа. Първият етап е етапът на проучване, а вторият – етапът на съхранение. Ако в етапа на проучване се окаже, че на територията на страната няма геоложки формации, които да отговарят на изискванията, които се поставят за съхранение на въглероден диоксид, тогава страната, позовавайки се на чл. 4, ал. 1 от директивата, отказва мотивирано да съхранява на своя територия въглероден диоксид в земните недра. В противен случай процедурата протича по начина, който е предвиден. На следващо място беше заявено, че едва ли не цената ще се оскъпи до степен, че електроенергията да стане труднопродаваема. Измененията, които настъпват и ще се случат още повече през следващите години, са: първо, изтичане на Протокола от Киото в края на 2012 г. От 1 януари 2013 г. няма да има безплатни квоти, част от които идват и в нашата страна. Всеки замърсител, ако може така да се каже, с въглероден диоксид ще трябва да си купува своите квоти. Цената на тези квоти, именно в рамките на общата политика за намаляване на емисиите на газове, е свързана с все по-високи и по-високи стойности, които страната ни ще плаща за тях. Вярно, в момента технологията за съхранение в земните недра на въглероден диоксид все още е скъпа, но както всяка друга технология в развитието на човешкото общество, тя ще намалява по причина, че ще се разширява кръгът от държави, които прилагат тази технология. Буквално след няколко години ще дойде моментът, когато цената на технологията за съхранение ще се изравни с цената на купуването на квотите. Тогава кой път ще избере България? Дали пътят да плаща квотите и да изхвърля въглероден диоксид, с което допринася за глобалното затопляне, или да плаща същата цена, но да съхранява този изхвърлен въглероден диоксид в земните недра? Всъщност това е задача със съвсем ясен отговор. Ако ние наистина желаем да имаме своя принос към решаването на проблема с глобалното затопляне, отговорът е ясен: ние трябва да се насочим именно към стриктното прилагане на тази директива, респективно ако се докаже, че в земните недра на България, в геоложките формации може да се съхранява по безопасен начин въглероден диоксид – това да бъде направено. Техническите решения, защото и по този въпрос тук се говореше, естествено, винаги могат да бъдат намерени. По тази причина и като имам предвид, че законът предвижда рамката, в която трябва да се извършват проучванията и впоследствие да се извършва съхраняването, Ви предлагам да подкрепите закона. Тук е ясно записано, относно разрешението за проучване – то се предоставя като решение, като се отчита, че ако има уникални минерални образования, както и културни ценности, проучването се прекратява. Тъй като госпожа Михайлова казваше, че това не е записано като разрешение за съхранение на въглероден диоксид, то в чл. 20, ал. 2 изрично е записано, че предоставянето на разрешението за съхранение на въглероден диоксид се отказва мотивирано, когато възникне опасност за националната сигурност, за земните недра и околната среда, за човешкото здраве и за защитените със закон територии и обекти, което означава, че цялата тази нормативна уредба трябва да бъде изпълнена. И накрая. Каза се, че Германия е отказала приемането на закона. Истината е, че Бундестагът не се е произнесъл. Решението, което беше цитирано, е на Бундесрата, още повече, че Германия е една от десетте страни, в които експериментално ще бъдат построени термични централи с тотално улавяне на въглеродния диоксид. Това трябва да бъде направено в Бранденбург – централи с общо 250 мегавата мощност на енергията. България беше предвидена да бъде във втората десятка на такива експериментални централи. Надявам се, че и това ще се случи.

Първо ще започна от нещо, което май не се забеляза. Господин Иванов каза, че България била предвидена във втората десятка. Кой, господин Иванов, предвиди България? Кой отвън, като българско решение, в българските институции ни постави там? Опитни зайци ли сме? Кои са тези сили, кои са тези висши кръгове, господин Иванов, които ни предвидиха и вземат отношение по българската енергетика по този начин, за да ни предвидят във втората десятка? Иван Иванов изплю много камъчета и това, което той каза, е много показателно. Нещата са твърде по-дълбоки, не е въпрос само за екология. Тук някои хора не разбраха веднага. Защото той се опитва много пъти да влияе, представлява и лоби, разбира се, няма спор за това, на определени енергийни среди и кръгове. (Реплика от народния представител Иван Н. Иванов.) Да! Така че това, което се прави в момента, е да се променя все повече структурата на българската енергетика, да се върви колкото може повече от добив на ядрена енергия, против което Иван Н. Иванов, разбира се, години наред ефективно, не само енергично работи, да се мине към добив на електроенергия по този начин от въглищата в Маришкия басейн. Това е ясно. Затова се подготви този закон. Целта му е да се предопределя все повече и да се измества делът, да се променят пропорциите и съотношенията за добив на електроенергия, които в момента България има от една добра пропорция и съотношение за един високоразвит, с напреднала висока технология добив на ядрена енергия дял, да се мине към все повече и повече добив на електроенергия от каменни въглища. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ето това е целта на занятието.

Иван Иванов не го интересува българската природа, българската екология. Неговото семейство е в чужбина, скоро ще си иде там, а ние оставаме тук.

Господин Иванов, имам един почти наивен въпрос. ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3 са със задължителни договори за изкупуване. Хайде кажете ми какво ще стане с цената на електроенергията и дали българската държава ще е длъжна да ги изкупува, ако те решат да си съхраняват, да инжектират въглеродния си двуокис под земята? Нали разбирате, че тези гарантирани договори дават други позиции на тези структури. Оттук е и Вашето традиционно отношение към американските централи и към ядрената енергетика. Дайте да отидем към схемата намаляване на производство на електроенергия с отделяне на въглероден двуокис. Вместо да бием там, ние ще бием в обратната посока. Казвам Ви, че това ще се случи незабавно, ако това, за което говорите Вие, стане. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, не съм съгласен с голяма част от Вашите съждения по отношение на ангажимента на българската държава за световното опазване на природата от парниковите газове. Знаете, че този процес не зависи само от отделянето на въглеродния диоксид от комините. Този процес зависи и от отделянето на парникови газове от моторните превозни средства и други двигатели с вътрешно горене. Знаете, че българската държава не си е мръднала пръста до този момент, за да намали емисиите чрез използването на биогорива, да ги стимулира да се използват тези биогорива. Един огромен процент от порядъка на 15-20% от тези замърсители идват именно оттам. Затова този въпрос, който ние разглеждаме днес, независимо, че има директива, изглежда като да впрегнеш отпред каруцата, а отзад коня. Много по-разумно е да мислим как да избегнем изхвърлянето на емисиите, какви технологии да се използват за изхвърлянето на емисии, отколкото да отстраняваме следствието, което отстраняване е с много въпросителни и питанки както за здравето на хората и екологията, така и по отношение на икономическата ефективност. Кой ще дотира изграждането на всички тези системи за компенсирането на въглеродния двуокис. Кой? Фирмите? За да си направят неконкурентна енергията? Никога няма да се случи това! Означава, че отново данъкоплатецът ще дотира всичко това и ще му легне на гърба. Прав беше господин Димитров, когато каза, че може би икономически по-изгодно ще бъде да купиш готова енергия без да плащаш подобни разходи, отколкото да си говорим, че територията на Република България има основната грижа за опазването на света от парникови газове.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, човек винаги може да научи нещо ново за себе си. Включително днес научих, че представлявам интересите на някакво лоби, като Вие не заявихте точно кое. Искам да Ви кажа, че през целия период, откакто съм в Народното събрание, съм защитавал и защитавам интересите на българските граждани и на България като държава. Относно това, което Вие заявихте, свързано с производството на електроенергия от топлоцентрали, държавите по света са в различни географски области, с различни подземни дадености. България има големи залежи от лигнитни каменни въглища и това предопредели голяма част от производството на електроенергия у нас да се извършва от топлоелектроцентралите в „Марица изток”. Това не зависи от нечия воля, просто е продиктувано от нашите дадености като страна. Нещо повече. В ход е, макар че аз не съм конкретно в тази тема, за да мога да Ви кажа по-големи подробности, проект за строителството на още два блока в ТЕЦ „Марица изток-2”. Аз Ви заявявам директно, че предпочитам това да бъдат блокове, които да бъдат построени по технология не само да предпазва жителите от серния диоксид, но също така да предпазва и земята от изхвърляне на въглероден двуокис, тоест да бъдат снабдени с технологията за съхраняване и погребване на въглеродния двуокис, защото това ще бъде 100% чиста технология. Защо не мога да пренебрегна българските топлоелектроцентрали? Защото те дават на България нещо, което Вие би трябвало да го знаете, както и господин Петър Димитров – те са важен елемент от българската енергийна независимост. Защото те работят на територията на страната и, което е много важно, работят с българска суровина, а не със суровина, която се внася. По отношение това, което беше заявено от господин Петър Димитров за цената на електроенергията. Господин Димитров, единствено битовите потребители съвсем скоро ще останат в списъка на защитените потребители, за които ще има определени ангажименти. Всичко останало, включително малките и средни предприятия, освен големите индустриални мощности, Вие знаете, ще бъдат на свободния пазар. Те трябва да търсят енергоефективни технологии, за да консумират по-малко електроенергия, за да не бъде оскъпяван производственият процес. (Председателят Цецка Цачева дава сигнал за изтичане на времето.) Единствено искам да кажа на господин Георгиев, че аз не само съм привърженик да има по-голям процент биосъставка в горивата и с господин Мартин Димитров бяхме вносители на това предложение, но за съжаление, за да се обслужат интересите на „Лукойл”, това нещо беше отсрочено. Надявам се от 1 януари това да се случи.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Става дума за една спекулация, която тук е представена пред нас. Някой каза, че трябва да транспонираме директивата, иначе ще последват наказания. Повече от ясно е, че трябва да транспонираме тази директива. Само че се прави един такъв опит, какъвто беше направен и със Закона за ГМО – поради това, че се транспонираше една директива, да кажат, че виждате ли, ако не разрешим ГМО в България, щели да започнат наказателна процедура срещу България. Какво стана? Не разрешихме да се гледат ГМО-култури в България и никаква наказателна процедура година и половина след това не е започнала срещу нас. Сега искам отново да Ви прочета директивата, защото явно някой я чете, но пропуска едно много важно изречение в нея: „Държавите членки следва да си запазят правото да определят зоните на техните територии, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение”. И следващото изречение – моля Ви, да обърнете внимание: „Това включва правото на държавите членки да не позволяват съхранение върху цялата си територия или на отделни части от нея”. Тоест, държавите могат да разрешат да има съхранение, могат да разрешат да няма съхранение. Транспонирането на тази директива нас не ни задължава да разрешаваме съхранение на територията на България. А Вие в момента казвате – дайте да приемем законопроект, в който да уговорим каква ще бъде процедурата, по която може да става това съхранение. Ако ние имаме съгласие, че няма да има съхранение, оттук-нататък няма нужда да уговаряме никакви процедури. Искам да Ви обърна внимание на още нещо. Редки са случаите, когато се отхвърлят законопроекти на първо четене. В нашата Комисия по опазване на околната среда и водите – между другото, в чието гласуване участва и господин Тошев от Синята коалиция – отхвърли този законопроект. Да приемем, че може би някои колеги не са присъствали поради свои ангажименти или поради избирането им за кметове, но все пак обърнете внимание, че има три политически сили, които гласуват срещу този законопроект. Това също е нещо, което би трябвало да Ви направи впечатление. Това се случва вече три пъти в областта на околната среда – и по отношение на Закона за управление на отпадъците, и сега по този Законопроект за съхранение на въглероден диоксид, и преди това по Закона за ГМО, и се опитват покрай директивата да ни пробутат и някои местни лобистки интереси. Разберете, че това не е в интерес на българския народ. Разберете, че това не е в интерес на българската природа. Разберете, че Народното събрание идва и си отива, а българската природа трябва да остане. Между другото, в Бундестага има такова решение, отделни провинции забраняват това нещо. Германците нямат ли нужда от топлоенергия, още повече с решението, което те взимат в момента да се откажат от ядрена енергия? Въпреки всичко цели провинции имат такива решения. Интересно защо това се случва в Германия, интересно защо същият коментар се прави в Австрия, а в България не може да бъде направено? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, искам удължаване на времето на парламентарната група, защото има още колежи, които желаят думата.

Грешка е политизацията на тази тема. Това е най-голямата грешка! Тук са важни аргументите. Ще Ви приведа стратегически аргументи. Това е експериментална технология, за която не знам колко успешна ще бъде. Ще бъде грешка нещо, което е експеримент, от което не знаем вредите и последствията все още, да тръгнем да го възприемаме без да видим дали има полза от него, или не. Чиста стратегия! Много по-удачно, много по-интелигентно за нас би било да видим дали тази технология е успешна, какви са потенциалните вреди и тогава да преминем към нейното прилагане на наша територия. Това е моят основен аргумент, с който аз гласувах „въздържал се” на заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Иначе какво би се получило? Реакцията на половината европейски страни е да подходят с внимание, да не ратифицират тази европейска директива, да не приемат закони все още, защото искат да видят дали това е успешно или не. Никой в тази зала, нито от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма може да даде в момента убедителен отговор на този въпрос. Затова по такива теми просто не трябва да се бърза. Няма смисъл да приемаме в България експериментални решения. Това е въпрос на стратегия, уважаеми дами и господа! Би била грешна стратегия нещо, за което не знаем до какво може да доведе – чухте колегата Лъчезар Тошев и потенциалните екологични рискове, чухте и силното изказване на колегата Иван Иванов, който има обратните аргументи, няма проблем по такава тема да се привеждат различни аргументи, но защо нещо, за което не знаем какви рискове води след себе си – да бъдем сред първите, които го прилагаме в Европейския съюз? Няма смисъл! Няма логика, няма разум в едно такова поведение. Много по-логично би било да видим приложението в няколко европейски страни, да видим рисковете, които носи след себе си – да ги анализираме, да изчакаме ако искате, една-две години и отново след това да анализираме тази тема. Това е едно прибързано решение в момента. Никой няма да ни глоби. Обръщам се към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма! Можем да подходим към такова приложение на директивата, което да гарантира, че срещу България няма да има санкции. Да, това можем да направим! А за проучването, няма смисъл да проучваме нещо, за което в крайна сметка не знам дали въобще може да има някакво приложение. Какъв е смисълът да проучваме за нещо, за което не знаем дали въобще някога в България може да има приложение? Нека да се убедим, че от тази технология чисто икономически като ефективност има смисъл. Ако знаем, че от нещо има смисъл, чак тогава започваш да проучваш. Не можеш да знаеш, за което има съмнението дали въобще има смисъл от него, и ние започваме да проучваме. Няма логика, няма смисъл от такова нещо! Трябва да видим дали въобще има смисъл от него и тогава да се направят проучванията. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Хубаво е, че българският парламент обсъжда такива въпроси, които са чувствителни за околната среда по този начин, защото с това изразява загриженост. Аз искам да дам един друг ъгъл върху проблема. България е един от най-големите производители или голям производител на въглероден двуокис, защото такова е естеството на усвояване на енергията в Маришкия басейн. Няма добра технология в момента и когато той се изпуска в атмосферата, вероятно скоро ще трябва да се плащат високи глоби. По този начин се влошава конкурентоспособността за производство на електроенергия от български местни суровини, което е въпрос обаче на националната сигурност. И това е терминът! Терминът е „Национална сигурност”. Ако ние стоим зад националната сигурност, тоест да имаме суверенната възможност да произвеждаме сами електроенергия от собствени източници и да намерим технологията, за да се справим с проблема, който влошава конкурентоспособността, тогава ние защитаваме националната си сигурност. Това според мен е ракурс, който в момента не беше взет предвид. Всички разговори, че ще купуваме електроенергия от някакви други страни или ще я произвеждаме с вносни суровини и така нататък, всички те водят до това, че енергийната сигурност на страната бива оставена в чужди ръце. Затова не се прилага веднага тази технология, а започва процес на приложение. Между другото аз бих влязъл и с друга аргументация в тази тема. Но мисля, че това е важно – който гласува за този законопроект, гласува по силен начин за това да се укрепи енергийната сигурност на страната, защото ще се намери технология, през която ще се заобиколят ограниченията да се плащат скъпи глоби за емисиите на въглероден двуокис. Това, според мен, е сърцевината на този законопроект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ви призовавам да подкрепите законопроекта, защото технологията за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид е сравнително нова и в последните години се внедрява усилено по цял свят. Това е един от методите за намаляване на емисиите от въглеродния диоксид и по този начин ограничаване въздействието върху климатичните промени. Състои се от три процеса – улавяне, транспортиране и съхранение. Нормативното уреждане на технологията в Европа става още през 2009 г., след приемане на Директива на Европейския парламент и на Съвета за съхранение на въглеродни двуокиси геоложки формации. Това е доказателство, колеги, за оценката, която се дава на европейско ниво. (Реплика от народния представител Лъчезар Тошев.) Съществува известен потенциален риск, господин Тошев. Специално се обръщам към Вас. Има риск, но тези рискове се оценяват и се управляват. Изграждането на тръбопроводите е един от способите за транспортиране на въглеродния диоксид и по същество не се отличават от транспортирането на природен газ или нефт, за което е натрупан голям опит, който вече съществува. Местата за съхранение на въглеродния диоксид се придобиват много внимателно и, господин Тошев, обръщам се специално към Вас, първата стъпка е за проучване. Трябва да се направи проучване и тогава вече да видим къде в България може да се съхранява. Ако имате някакви претенции, между първо и второ четене може да се изчистят в закона. Така че Ви призовавам самият Вие да подкрепите този законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Имам право на лично обяснение на изказването на господин Божилов, който на два пъти ме засегна в своето изказване. Аз бях против приемането на тази директива още през 2008 г., когато тя се обсъждаше. Тя е в резултат на действия на Световната метеорологична организация, която реши, че по този начин може да се реши проблемът. И това, което аз бях предложил, бяха други мерки за улавяне на въглеродния двуокис чрез използването на процеса на фотосинтеза, тоест залесяване, почистване на световния океан, където водораслите абсорбират въглеродния двуокис, морски култури, които в черупките си го улавят и го превръщат в калциев карбонат, който може да се освободи в атмосферата при 800 градуса температура, тоест много солидно уловен въглероден двуокис. И това беше прието в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в две резолюции, които бяха станали част от позицията на европейските национални парламенти. Така че, когато се обръщате към мен, аз отдавна съм участвал в тази дискусия и затова съм против, защото знам, че този въпрос не е завършен. Проучванията не са завършени. Няма гаранция, че няма да изтече обратно в атмосферата складираният в земните недра въглероден двуокис. Това е причината да съм против. А иначе подкрепям по принцип идеята за улавянето на въглеродния двуокис. Но не по този начин.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная с „Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от народните представители Любен Татарски и Георги Икономов, приет на първо гласуване на 14 септември 2011 г. Закон за изменение на Закона за административно териториалното устройство на Република България”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителите за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Член 31 се изменя така: „Чл. 31. (1) Промяна, свързана със закриване на кметство, както и промяна на границите или на административния център на кметство, се извършва с решение на общинския съвет при условията и по реда за създаването му. (2) Решението на общинския съвет по ал. 1 се изпраща за обнародване в „Държавен вестник” чрез областния управител, който се произнася по неговата законосъобразност в 7-дневен срок от датата на получаването му. (3) Решението по ал. 1 влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието.

Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Извън случаите по чл. 46а, ал. 1, изречение първо от Закона за местното самоуправление и местната администрация, по решение на общинския съвет в кметствата, в които на 23 октомври 2011 г. не са произведени избори за кметове на кметства, могат да се назначават кметски наместници при спазване на останалите изисквания на същия закон.”

Комисията подкрепя текста на вносителите за § 4.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви прочета: „ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 102-02-22, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г. На заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, подписан на 29 юни 2011 г. На заседанието присъстваше министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев, който представи законопроекта. Основната цел на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство е да насърчи икономическото и социалното развитие на България в съответствие с националните приоритети и политиките на Европейския съюз. Страните донори са Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. В съответствие с Меморандума за разбирателство Република България ще получи финансова помощ в размер на 78,6 млн. евро, която се предоставя за финансиране на проекти в следните програмни области: - интегрирано управление на морските и вътрешните води; - биоразнообразие и екосистеми; - енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници; - фонд за неправителствени организации; - деца и младежи в риск; - инициатива за обществено здраве; - консервация и възобновяване на културното и природното наследство; - стимулиране на разнообразието в културата и изкуствата в рамките на европейското културно наследство; - стипендии. Финансовата помощ ще допринесе за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейското икономическо пространство, както и за укрепване на двустранните отношения със страните донори. По законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 21 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, подписан на 29 юни 2011 г.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, на Вас Ви е раздадено пълното становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ще Ви запозная накратко с основните моменти от него: „На заседание, проведено на 28 септември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, внесен от Министерския съвет. I. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. II. В съответствие с Меморандума, подписан в София на 17 юни, а в Брюксел на 29 юни 2011 г., и одобрен от Министерския съвет с Решение № 449 от 2011 г., Република България ще получи финансова помощ в размер на 78,6 млн. евро с цел намаляване на икономическите и социални различия в Европейското икономическо пространство, както и за укрепване на двустранните отношения със страните донори. Средствата, които се отпускат на България през втория програмен период 2009-2014 г., са три пъти повече в сравнение с периода 2007-2009 г. III. Средствата по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство се предоставят за финансиране на проекти в десет програмни области. IV. В рамките на Меморандума за разбирателство за периода 2009-2014 е приет нов подход за управление на средствата – от звена в отделните ресорни министерства. Програмните оператори в съответните програмни области, чуждестранните партньори, както и размерът на финансовата помощ за всяка програмна област, са разписани в Анекс В към Меморандума. V. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разбира необходимостта от реорганизация на процеса по управление на програмата с оглед ефективното и ефикасно разходване на средствата по отделните програмни области. Същевременно Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обръща внимание на необходимостта от наличие и/или изграждане на капацитет за управление на програмата, особено в административните структури, извън управляващите органи/междинните звена, тъй като последните вече имат налична експертиза в усвояването на средства по европейски финансови инструменти. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 16 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 102 02-22, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г.” Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение – да гласуваме и на второ четене тази ратификация. Нямаше изказвания против, нямаше обструкции, както на заседанието на комисията, така и в пленарната зала. Предлагам законопроектът да мине на две четения в едно пленарно заседание.

„ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, подписан на 29 юни 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до залата да бъдат допуснати следните лица: Борислав Чалъков – заместник-генерален директор в Българската телеграфна агенция, Дико Проданов – юрисконсулт в Агенцията, от Министерството на финансите – Владимир Горанов, заместник-министър. Благодаря.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 9 ноември 2011 г. На извънредно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 10 ноември 2011 г., бе разгледан Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154 01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 9 ноември 2011 г. В заседанието взеха участие от Българската телеграфна агенция: Максим Минчев – генерален директор, Евелина Андреева, Данчо Антонов, Юри Лазаров, Борис Хамалски, Борислав Чалъков, Елияна Тенчева, Десимира Миткова и Кирил Вълчев; от Министерство на финансите – Александра Димитрова от дирекция „Държавни разходи”. Законопроектът бе представен от народния представител Даниела Петрова. В законопроекта се урежда устройството, дейността и управлението на Българската телеграфна агенция като национален независим информационен институт на Република България. В настоящия момент статутът и дейността на националната информационна агенция са определени с Решение на Тридесет и шестото Народно събрание от 29 юни 1994 г. Разпоредбите на законопроекта предвиждат Българската телеграфна агенция да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка – първостепенен разпоредител на бюджетни средства; да се управлява и представлява от генерален директор, който се избира и освобождава от Народното събрание с мандат от пет години, като едно лице не може да бъде избирано за генерален директор повече от два мандата. За дейността си генералният директор на БТА се отчита два пъти в годината пред Народното събрание. Българската телеграфна агенция получава субсидия от държавния бюджет за информационното осигуряване на Република България чрез финансиране на дейностите й, както и за поддържане и развитие на своята материална база. Превишението на приходите над разходите в края на годината преминава в приходен остатък в бюджета за следващата година. Одит на бюджета и управлението на имуществото на БТА се извършва от Сметната палата. Със законопроекта се определят принципите и начинът на осъществяване на дейността на БТА. Посочени са случаите, когато БТА е длъжна да разпространява информация от държавните органи и институции. Изброени са органите и институциите, които имат право на достъп до информационните продукти на агенцията. Създадени са необходимите гаранции за осигуряване на независимост в дейността на агенцията от политическа, идеологическа и икономическа власт. В Преходните и заключителните разпоредби е заложено в срок до три месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание да избере генерален директор на БТА. Предложеният законопроект е в изпълнение на изискванията на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България, който изисква създаването на законодателна уредба за БТА. По време на заседанието народните представители единодушно подкрепиха законопроекта и изразиха безпокойството си във връзка с преустановяване на издаването на списанието на БТА – ЛИК. След проведените разискванията Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 9 ноември 2011 г.” Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с доклада на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от народния представител Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 9 ноември 2011 г. „На заседание, проведено на 15 ноември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за Българската телеграфна агенция, внесен от народния представител Даниела Петрова и група народни представители. На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: Владислав Горанов – заместник-министър, Юлия Цанева – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи”, Александра Димитрова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”, както и представители на Българската телеграфна агенция: Борислав Чалъков – заместник генерален директор, Дико Проданов – юрисконсулт, Данчо Антонов – главен счетоводител, Евелина Андреева – главен секретар. Законопроектът беше представен от народния представител Даниела Петрова. Законопроектът за Българската телеграфна агенция се предлага за разглеждане и приемане в изпълнение на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България, който изисква създаване на законодателна уредба на устройството, дейността и управлението на БТА. Към настоящия момент статутът и дейността на БТА са определени с Решение на Тридесет и шестото Обикновено Народно събрание от 29 юни 1994 г. за приемане на Статут на Българската телеграфна агенция (обн. ДВ, бр. 56 от 1994 г.). Със законопроекта се регламентират устройството, дейността, управлението, имуществото и финансирането на БТА като национален независим информационен институт на Република България. Основните моменти в законопроекта са: 1. Устройство и дейност на БТА Предвижда се Българската телеграфна агенция да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище град София. В законопроекта са определени принципите, от които БТА ще се ръководи при осъществяване на своята дейност и които ще гарантират независимостта на БТА от политическа, идеологическа и икономическа власт. За своята дейност БТА ще се отчита пред Народното събрание. Определя се и начинът на дейността, осъществявана от БТА. Специална регламентация е предвидена за дейността на агенцията по време на избори. Изчерпателно са посочени случаите, в които БТА е длъжна да разпространява информация от държавните органи и институции. Изброени са органите и институциите, които имат право на достъп до информационните продукти на агенцията, за което е предвидена целева държавна субсидия. 2. Управление на БТА Предлага се БТА да се управлява и представлява от генерален директор, който да се избира и освобождава от Народното събрание с мандат от пет години. Определени са изискванията за заемането на длъжността генерален директор на БТА; случаите, при които се предвижда предсрочно освобождаване; служебния статут и правомощията на генералния директор. С предлаганото допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, генералният директор на БТА се включва в списъка на длъжностите, за които лицата, които ги заемат, декларират публично имуществото си. 3. Имущество и финансиране на дейността на БТА В законопроекта се предвижда имуществото на БТА да се състои от право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти и движими вещи, неимуществени права, участие в други юридически лица, както и други права и задължения. Недвижимите имоти, предназначени за изпълнение на функциите на БТА, са публична държавна собственост. Всички останали имоти и движимите вещи на БТА са частна държавна собственост. Предвижда се държавната субсидия на агенцията да се включи в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Предвидени са държавни субсидии за информационно осигуряване на държавата и за придобиване и поддържане на дълготрайни материални активи. Собствените приходи са от дейности, пряко свързани с дейността на БТА и управлението на нейното имущество. Одит на бюджета и управлението на имуществото на БТА ще се осъществява от Сметната палата. За изпълнението на Закона за Българската телеграфна агенция за 2012 г. са необходими 4 млн. лв. субсидия от държавния бюджет. След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, „въздържали се” – 5 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от народния представител Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 9 ноември 2011 г.” Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще Ви представя мотивите за изработването на този законопроект. Законопроектът за Българската телеграфна агенция се предлага за разглеждане и приемане на Вашето внимание във връзка с изпълнението на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията. Това е последният конституционен закон, който всъщност се изработва. Действително той е твърде закъснял, защото повече от 17 години не е изработен Закон за Българската телеграфна агенция. До настоящия момент БТА е осъществявала своята дейност и управление във връзка с приет статут. Със законопроекта, който предлагаме на вниманието Ви, се регламентира устройството, дейността, управлението, имуществото и финансирането на Българска телеграфна агенция. Бих искала да спомена, че този законопроект не е усилие само на народни представители, изработен е съвместно с представители на Българска телеграфна агенция и Министерството на финансите. Разбира се, използван е и част от предложения, но нереализиран като окончателно гласуване опит за законопроект за Българска телеграфна агенция, внесен от народния представител и заместник-председател в настоящия парламент – госпожа Екатерина Михайлова. През цялото време тя беше информирана за работата, вземаните решения, етапите, до които работната група е стигнала при изписването на текстовете и решаването на проблемните въпроси. По отношение устройството и дейността на Българската телеграфна агенция се предвижда Българска телеграфна агенция да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Също така определя се мандатността, основните принципи и дейности, които Българска телеграфна агенция ще осъществява, управлението, както имуществото и финансирането на Българска телеграфна агенция. Към настоящия момент се предвижда движимите вещи, неимуществени права, както и ограничени вещни права върху движими вещи, които са предоставени за ползване и стопанисване, след влизането в сила на новия Законопроект за БТА отново да бъдат предоставени на Българска телеграфна агенция. В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага след като бъде приет законът, в 3-месечен срок да се направи избор за нов генерален директор на Българска телеграфна агенция. Проектозаконът определя приходите и източниците на Агенцията като целеви бюджетни субсидии и приходи от собствени дейности. Предвидени са държавни субсидии за информационно осигуряване на държавата и за придобиване и поддържане на дълготрайните материални активи. Смятаме, че с така предложените текстове се решава и още един въпрос – не само с даването на законовата рамка за функциониране и управление на Българска телеграфна агенция, но и въпросът с нотификацията, за която срокът изтече. България е член на Европейския съюз и имаше 3-годишен гратисен период, в който следваше да приведе своето законодателство съобразно правилата на Европейското общностно право. Във връзка с това действащото правителство и законодателният орган трябваше да изработят законопроект за Българската телеграфна агенция. Това не е сторено към настоящия момент. В случай че този законопроект не бъде налице, изпадаме в ситуация, която би ни застрашила от наказателна процедура в последващ етап. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата и като вносител на този законопроект, но и да се обърна към всички народни представители да подкрепят внесения законопроект за дейността на Българската телеграфна агенция. Действително парламентът е длъжник към Българска телеграфна агенция за това, че след приемането на новата ни Конституция досега не е приет закон, а се работи по едно решение, което е още от Тридесет и шестото Народно събрание. В първите години на демокрацията темата за Българска телеграфна агенция – кой да я оглавява, кой да я контролира, беше част от острия политически дебат, който се провеждаше в пленарната зала. През това, че нямаше добър регламент, се стигаше и до политически чистки, които се предприемаха при промяна на властта в страната. Това наложи приемането на законодателна база и тук искам да отбележа нещо, което според мен е важно и трябва да се каже в днешния ден. Направен беше опит да бъде създаден Закон за Българска телеграфна агенция. Това не е първият опит, който парламентът прави. Казвам го не за това, защото аз бях вносител в Тридесет и осмия парламент, когато управляваха Обединените демократични сили, а защото този опит беше в резултат на усилията на демократите в България, в това число и на демократите, които бяха в Българска телеграфна агенция. Длъжна да кажа, че този законопроект беше продукт най-вече на усилията на генералния директор на Българска телеграфна агенция към онзи момент – Панайот Денев, който събра екип и започна да изработва първия за Българската телеграфна агенция проектозакон. Това, че аз бях вносител беше формален акт, защото бях председател на управляващото мнозинство тогава, с надеждата да стане факт, но за съжаление тази законодателна инициатива се предприе в края на мандата на Тридесет и осмия парламент и не можа да стигне до успешен край – тоест да имаме влязъл в сила закон, който трайно да урежда отношенията между институциите и структурата, управителните тела на Българска телеграфна агенция. След това, знаем, последва управлението на НДСВ, на тройната коалиция и днес, слава Богу наистина сме в момент, в който има шанс да се създаде закон, който да уреди тези отношения, което се приема и от Българска телеграфна агенция, и от служителите в нея. Законът е работен с тяхна помощ, което е важно, когато се приема такъв законодателен акт. Поради това се обръщам към всички народни представители от всички парламентарни групи да подкрепят този законопроект, защото крайно време е наистина чрез законови норми да се сложи яснота във взаимоотношенията между държавата и Българската телеграфна агенция, която е в помощ на всички институции, на всички управляващи – тя ни снабдява с информация. Там няма цвят, има просто вършене на работа, която е необходима за всяка една от институциите. В този смисъл Ви призовавам да подкрепите внесения законопроект.

Уважаеми господин председател, драги колеги! Ние ще подкрепим законопроекта, той е крайно необходим. Само че ще направя едно обяснение. Смущаващото беше, че така спешно трябваше да бъде приет на първо четене. Имахме известни спорове. Това, което искам да знаете, е, че бързината за приемане на този законопроект е основно за промяна на бюджетирането на Българска телеграфна агенция. Досега тя се е ползвала от държавна помощ, а сега практически влиза официално в държавния бюджет, което е доброто. Само искам да кажа, че в разговорите с ръководството на Българска телеграфна агенция направи впечатление, че от бюджета за тази година, който беше малко над 4 милиона, Агенцията е получила субсидия само 20% и все пак е успяла да съществува. Няма обещание, че останалите средства ще бъдат получени. Надявам се, че с приемането на законопроекта ще се регулират и финансовите отношения между държавата и Българска телеграфна агенция. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости на Българска телеграфна агенция! Ще бъда кратък, тъй като колегите дотук –госпожа Михайлова и господин Данаилов, казаха основните неща, които и аз исках да кажа. Смятам че парламентът наистина е в дълг на Българска телеграфна агенция и призовавам всички да подкрепят този закон, още повече, че той за първи път урежда един правен и ясен механизъм за избор на генерален директор на Българска телеграфна агенция. Надявам се, че и процедурата при този избор ще бъде максимално прозрачна, защото тя е отговорност на Народното събрание. Истината е, че дори закъсняхме с този закон – трябваше да бъде приет поне една година по-рано, но по-добре късно, отколкото никога! Призовавам Ви да го подкрепите.

Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, ще Ви запозная с „ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 между Република България и Кралство Норвегия, № 102-02-23, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г. На заседание, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по бюджети и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 между Република България и Кралство Норвегия, подписан на 17 юни 2011 г. в София. На заседанието присъстваше министърът по управление на средствата от Европейския съюз – Томислав Дончев, който представи законопроекта. В съответствие с Меморандума за разбирателство България ще получи финансова помощ в размер на 48 млн. евро. Финансовата помощ се предоставя за финансиране на проекти в следните програмни области: - иновации за зелена индустрия; - глобален фонд за достойни условия на труд и тристранен диалог; - изграждане на капацитет и институционално сътрудничество с норвежки публични институции, местни и регионални власти; - инициативи за обществено здраве; - домашно насилие и насилие, основано на полов признак; - взаимодействие в рамките на Шенген и борба с трансграничната организирана престъпност, в това число трафик на хора и странстващи престъпни групи; - изграждане на капацитет и сътрудничество в областта на съдебната власт; - корекционни услуги, включително и без прилагане на мерки за задържане. Финансовата помощ ще допринесе за намаляване на икономическите и социалните различия в европейското икономическо пространство, както и за укрепване на двустранните отношения със страните-донори. По законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 21 народни представители, „против” и „въздържали се” – няма. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 между Република България и Кралство Норвегия, подписан на 17 юни 2011 г. в София.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да Ви запозная със „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 между Република България и Кралство Норвегия, № 102-02-23, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г. На заседанието на комисията от 28 септември 2011 г. бе разгледан проекта за Меморандум и бих желала да Ви запозная с основните акценти на доклада на комисията. 1. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 между Република България и Кралство Норвегия, подписан на 17 юни 2011 г. в гр. София. 2. В съответствие с горепосочения Меморандум за разбирателство, подписан на 17 юни 2011 г. и одобрен от Министерския съвет, с Решение № 450 от 2011 г., Република България ще получи финансова помощ в размер на 48 млн. евро с цел намаляване на икономическите и социални различия в европейското икономическо пространство, както и за укрепване на двустранните отношения със съответната страна-донор. Необходимо е да се отбележи, че средствата, които се отпускат до 2014 г. за България са близо 2,5 пъти повече в сравнение с първия програмен период – 2007-2009 г. 3. Финансовата помощ по Норвежкия финансов механизъм се предоставя за финансиране на проекта в 8 програмни области, с които бяхте запознати от предишния доклад. С анекс „А” към меморандума подробно е уредена структурата за управление и контрол на програмата. Дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз” в Министерския съвет ще изпълнява функциите на национално координационно звено по Норвежкия финансов механизъм. 4. В рамките на Меморандума за разбирателство за периода 2009-2014 е приет нов подход за управление на средствата – от звена в отделните ресорни министерства. Програмните оператори в съответните програмни области, партньорите от норвежка страна, както и размерът на финансовата помощ за всяка програмна област, са разписани в анекс „Б” към меморандума. Предвижда се необходимото национално съфинансиране за бенефициенти – публични институции, да бъде осигурено централно чрез дирекция „Национален фонд” на Министерство на финансите. Съфинансирането за проекти по програмните области 21 и 22, управлявани от „Иновация Норвегия”, ще се осигурява от централния бюджет. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разбира необходимостта от реорганизация на процеса по управление на програмата, с оглед ефективното и ефикасно разходване на средствата по отделните програмни области. Същевременно, комисията обръща внимание на необходимостта от наличие и/или изграждане на капацитет за управление на програмата, особено в административните структури, извън управляващите органи/междинните звена, тъй като последните вече имат налична експертиза в усвояването на средствата по европейските финансови инструменти. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 16 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 между Република България и Кралство Норвегия, № 102-02-23, внесен от Министерския съвет на 19 септември 2011 г.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка с консенсуса по този законопроект и на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да гласуваме на второ четене настоящия законопроект.

„ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 между Република България и Кралство Норвегия Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 между Република България и Кралство Норвегия, подписан на 17 юни 2011 г. в София.”

Уважаема госпожо председател! Бих искала да направя две процедурни предложения. Първата процедура е на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността за работата в Народното събрание – срокът между първо и второ четене на Законопроекта за Българска телеграфна агенция, № 154-01-102, с вносители Даниела Петрова и група народни представители от 9 ноември 2011 г., да бъде три дни. Благодаря за вниманието.

Второто процедурно предложение е относно т. 9 от дневния ред – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, вносител е Министерският съвет от 30 септември 2011 г., продължение – да бъде извадена от дневния ред за днес и съответно да бъде включена като последна точка в дневния ред на програмата за следващата седмица. Благодаря.