23 ноември 2011 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за включване в седмичната програма като нова т. 5 на Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта до 2020 г. Както и Вие казахте, докладът е на разположение на народните представители. Документът е изключително важен. Предстоят промени в Закона за физическото възпитание и спорта на основание на този документ, ако бъде приет от парламента. Така че моля да бъде включен в седмичната програма като нова т. 5 и съответно – преномериране на останалите точки. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ние за втори път внасяме това предложение и смятаме, че то е изключително актуално – министърът да изложи пред народното представителство аргументите, фактите и състоянието на нещата, защото е възникнало социално напрежение, което не е тайна за никого. Ние по принцип сме против подобни напрежения в българското общество. Моля Ви, призовавам Ви да гласувате за нашето предложение.

Уважаеми колеги, спомняте си, че миналата година след няколко месечни преговори се създаде рамка и се изработи Пенсионна стратегия, която трябваше да действа десетилетия напред. От известно време бяха обективирани, бяха изразени намерения от страна на правителството за промяна на основни параметри в това споразумение, което беше един вид консенсус на много широка основа. Това напрежение ескалира, дори има спекулации, твърдения и обсъждане на въпроса за оставка на самия министър на труда и социалната политика. Особено наложително е да се види тук, в пленарната зала, какви са намеренията на правителството в тази насока, действително ли се е тръгнало към ревизия на сключените споразумения и гласувани закони преди около една година. Създало се е много силно напрежение. В страната има много хора, които са засегнати от това, което се говори, че ще бъде увеличена пенсионната възраст с една година. Имаме налице всички условия за изслушване на министъра. Той трябва да дойде тук, да отговори на поставените въпроси и да се започне дебат не само навън – между синдикати и правителство, който диалог всъщност е прекъснат в момента, а да се даде тон оттук, от пленарната зала, от нас, като от най-високото място в държавата за това, което предстои в пенсионната сфера. Ето защо отправям още веднъж това наше искане – да бъде изслушан министър Тотю Младенов.

Колеги, недоумявам за нежеланието да бъде изслушан министър Младенов. Виждаме го – той обикаля по всички студия, непрекъснато е на екран, непрекъснато прави или по този повод се правят изявления в пресата. И най-малкото буди съмнение и недоумение това, че Вие не желаете той да дойде тук и да отговори на въпроси. Тук винаги е бил най-добрият дебат, най-доброто представяне на намерения, най-добрият начин за намиране на решения – тук, в пленарната зала. Аз смятам, че самият министър Младенов ще бъде облекчен в своята работа, в осъществяването на задачите, които стоят пред него, ще бъде ориентиран от това, което ще стане тук. Ние малко използваме тази възможност, тази форма, която имаме по чл. 99 от Правилника ни, за изслушване на министрите. Трябва да се интензифицират тези срещи, а не да ги ограничим само до парламентарен контрол. Тук става един мини дебат, нека го наречем така, по всички теми и не бива по никакъв начин да се отказват такива искания. Напротив, те могат да бъдат инициирани и от страна на управляващата партия. Това наистина е един отдушник на нагнетеното обществено напрежение в обществото, а то сега в тази насока е много сериозно. Стигнало се е до нещо абсолютно неприемливо, до нещо, което рядко се е случвало, до извънредно обстоятелство, а именно прекъсване на диалога със синдикатите, със социалните партньори. Затова настоявам още веднъж да се прегласува това наше искане за изслушване на министъра по тези въпроси.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-сетне този въпрос, този толкова важен въпрос, един от най-важните в момента за страната – проблемът за проучване и добив на шистов газ, трябва да бъде сложен много сериозно да дебат, да бъде подложен на разглеждане, на разискване и не някъде другаде, а тук, в пленарната зала. Месеци наред около проблема се шуми, говори, обществото не е наясно докъде се е стигнало в осъществяването на тази идея на правителството. В парламентарен контрол на въпрос на лидера на Партия „Атака” Волен Сидеров от миналия петък министър-председателят отговори в някаква степен на въпроса, че е необходимо, крайно необходимо е да се поставят всички проблеми на разглеждане в пленарната зала. „Атака” първа поиска поставянето на този въпрос в пленарната зала, за да се стигне до мораториум върху проучването и добива на шистов газ в България. Беше изразено намерение от страна на премиера и лидер на управляващата партия, което е в насока, че искането на „Атака” може да бъде удовлетворено при воля на управляващите и управляващата партия. Този проблем не може да бъде отлаган повече. Ние сме внесли нашето предложение преди повече от 20 дни. Следва да бъде разгледано от пленарната зала и то да бъде подложено на гласуване, тъй като има недвусмислени доказателства и информация, че в момента по недопустим и несанкциониран от парламента начин тези процедури по проучването за добив на шистов газ текат в Добруджа.

Уважаеми колеги, ето тук се видяха едни нечисти намерения от страна на управляващата партия. При заявеното преди няколко дни отношение на премиер-министъра по този въпрос се вижда, че проектът на „Атака” за мораториум върху проучването и добива на шистов газ се неглижира и се отмества настрана. Ще Ви кажа защо. Защото се прави всичко възможно, за да се завоалира, да се замъгли инициативата на „Атака”, която е първа в страната по въпроса. Нашето проекторешение е истинското, автентичното, решение, което е оригинал! Ако забелязахте, в някои продажни български медии вчера се появи като първа новина намерението на някои депутати от една разпаднала се политическа сила и парламентарна група да внесат мораториум върху добива и проучването на шистов газ. Явно е намерението мнозинството, на управляващата партия – те да бъдат обслужени от депутатите от разпадналата се парламентарна група и да бъдат изведени, да бъдат представени пред българското общество като носители на тази идея. До момента, до който това не е било поръчано на въпросните депутати от разпадналата се парламентарна група, те не са имали никакво отношение по въпроса. Не са правили нито изказвания, не са провеждали никакви инициативи в тази насока, в тази връзка. Напротив, „Атака” и Димитър Карбов – нашият депутат от Варна, организираха във Варна протест.

Така че са явни намеренията в бъдеще да бъде подкрепено ментето, а не оригиналът ...

... не истинската, автентична идея на Партия „Атака”.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. „На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме Народното събрание да приеме следното РЕШЕНИЕ: Избира господин Хамид Бари Хамид за член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.” Ако трябва да мотивирам решението си, то е поради напускането на парламента от страна на народния представител Георги Колев, който беше член на тази комисия. След полагането на клетва от страна на новия народен представител, предлагаме той да заема неговото място в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги , преди да Ви запозная с доклада моля да гласуваме съгласно чл. 39, ал. 2 от правилника допускане на следните лица в залата: Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и Десислава Трифонова – експерт в Министерството на финансите.

„ДОКЛАД относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2011 г., приет на първо гласуване на 2 септември 2011 г. „Закон за изменение и допълнение на Валутния закон.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 думите „техния износ, внос” се заменят с „тяхното пренасяне през границата на страната;”. 2. Точка 5 се изменя така: „5. пренасянето на парични средства през границата на страната;”. 3. В т. 6 след думите „платежния баланс” се добавя „и международната инвестиционна позиция”.”

По § 2 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Член 6 се изменя така: „Презгранични преводи и плащания Чл. 6. (1) Доставчиците на платежни услуги извършват презгранични преводи и плащания след посочване на основанието за превода пред тях. (2) Лице, което извършва презграничен превод или плащане към трета страна в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута, представя на доставчиците на платежни услуги сведения и документи, определени в съвместна наредба на БНБ и министъра на финансите.”

По § 3 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За нуждите на статистиката на платежния баланс, доставчиците на платежи услуги водят регистри за всяка сделка и плащане между местно и чуждестранно лице и за всеки презграничен превод и плащане на стойност, равна на или надвишаваща 100 хил. лв.” 2. В ал. 2, 3 и 4 думите „по ал. 1, т. 1” се заменят с „по ал. 1”. 3. В ал. 5 след думите „местни юридически лица или еднолични търговци и чуждестранни лица” се добавя „откриване на сметки в чужбина, емитиране от местни юридически лица на ценни книжа в чужбина и/или покупка на ценни книжа без посредничество на местно лице – инвестиционен посредник”. 4. В ал. 6 думите „с вече предоставен от или на чуждестранно лице финансов кредит, местната банка изпълнява нареждането за превод след удостоверяване на декларирането на финансовия кредит” се заменят с „със сделка, която подлежи на деклариране по ал. 5, местната банка изпълнява нареждането за превод след удостоверяване на декларирането на сделката”. 5. Алинея 9 се изменя така: „(9) Лицата по ал. 1 не могат да предоставят на други лица и институции събраната от тях информация, която е търговска, служебна или банкова тайна, освен ако това е предвидено в друг закон.”

По § 4 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 8 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думата „всяко” се добавя „местно и чуждестранно” и след думите „платежния баланс” се добавя „и международната инвестиционна позиция”. 2. В ал. 2 след думата „Всяко” се добавя „местно и чуждестранно” и след думите „платежния баланс” се добавя „и международната инвестиционна позиция”. 3. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Българската народна банка има право на достъп до източници на поддържани данни в рамките на администрацията на изпълнителната власт, организациите от публичния сектор, органите на статистиката и други държавни органи и организации, както и Българския червен кръст, депозитарите на ценни книжа и нотариусите, доколкото тези данни са необходими за разработването, произвеждането и разпространението на европейската статистика. (4) Българската народна банка определя реда за прилагане на този член в Наредбата по чл. 7, ал. 11.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

По § 6 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 10а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите, износа и вноса на подлежащите на деклариране съгласно чл. 11 левове, чуждестранна валута в наличност и платежни инструменти на приносител” се заменят с „пренесените през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях, декларирани съгласно чл. 11, 11а, 11б, 14, 14а и 14б”. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) При пренасяне на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с или от тях през граница на страната, подлежащи на деклариране по чл. 11, 11а, 11б, 14, 14а и 14б, лицата представят на митническите органи декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.” 3. Създават се нови ал. 4 и ал. 5: „(4) Декларациите се съхраняват за срок от 5 години, независимо от използвания носител. Срокът започва да тече от началото на годината, следващата година, в която е приета съответната декларация. (5) Информацията по този член се събира и обработва в съответствие с чл. 17а от Закона за митниците и закона за защита на личните данни.” 4. Досегашната ал. 4 се отменя.”

По § 7 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. Създава се чл. 10б: „Обмен на информация Чл. 10б. (1) Митническите органи събират, обработват и обменят получената информация по чл. 10а. (2) Митническите органи осъществяват взаимна помощ и обмен на информацията с Европейската комисия, с държавите-членки на Европейския съюз, с други държави по силата на влезли в сила международни договори, по които Република България е страна, както и с други държавни органи в рамките на тяхната компетентност, относно: 1. Нарушения на валутното законодателство; 2. Наличие на признаци, че пренасяните парични средства са свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма; 3. Наличие на признаци, че пренасяните парични средства са приходи от измамна или друга нелегална дейност и които се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на Европейския съюз. (3) Обменът на информация се осъществява при условията, по реда и начина, определени в Регламент (ЕО) № 115/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси.”

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73. ал. 4 т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за § 8. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Член 11 се изменя така: „Пренасяне на парични средства през границата на страната Чл. 11. (1) Физическите лица могат да пренасят през границата на страната неограничено количество парични средства. (2) Пренасянето на парични средства чрез пощенски пратки е забранено с изключение на пратки с обявена стойност. (3) Пренасянето на парични средства чрез пощенски пратки от БНБ и банките се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 14г.”

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73. ал. 4 т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за § 9. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. Създава се чл. 11а: „Пренасяне на парични средства през границата на страната за или от трета страна Чл. 11а (1) Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. (2) При пренасяне на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна лицата предоставят и удостоверение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липса на задължения или документ, удостоверяващ, че лицето не е вписано в регистъра на Националната агенция за приходите. (3) При пренасяне на парични средства за трета страна в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута, чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи само вида и размера на пренасяните парични средства, когато стойността им не надвишава предходно декларираните парични средства. (4) В случаите на основателни съмнения или данни за незаконни дейности, свързани с пренасянето на парични средства в размер по-малък от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута, митническите органи могат да извършват контрол на физическите лица, като изискват от лицата да предоставят информация, свързана с тези средства. Митническите органи служебно въвеждат информацията в регистъра по чл. 10а. (5) Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено, при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.”

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73. ал. 4 т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за § 10. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. Създава се чл. 11б: „Пренасяне на парични средства през границата на страната за или от държава-членка на Европейския съюз Чл. 11б. (1) Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава-членка на Европейския съюз се декларира при поискване от страна на митническите органи. (2) При пренасянето на парични средства за или от държава-членка на Европейския съюз се прилага и чл. 11а, ал. 4. (3) Задължението за деклариране при поискване по ал. се смята за неизпълнено, при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73. ал. 4 т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за § 13. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 14 се правят следните изменения: 1. Заглавието се изменя така „Пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях през границата на страната”. 2. Алинея 1 се изменя така: „(1) Лицата могат да пренасят през границата на страната неограничено количество благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях.” 3. В ал. 2 думите „Вносът и износът” се заменят с „Пренасянето през границата на страната”, а думите „са забранени” се заменят с „е забранено”. 4. Алинея 3 се изменя така: „(3) Пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях чрез пощенски пратки от БНБ и банките се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 14г.”

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73. ал. 4 т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за § 14. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. Създава се чл.14а: „Пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях през границата на страната за или от трета страна Чл. 14а (1) Пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по ред и начин установени с наредбата по чл. 14г. (2) Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено, при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.”

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15 със следната редакция: „§ 15. Създават се чл. 14б, 14в и 14г: Пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз Чл. 14б. (1) Пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях през границата на страната за или от държава – членка на Европейския съюз, се декларира при поискване от страна на митническите органи в случаите, по ред и начин, установен с наредбата по чл. 14г. (2) Задължението за деклариране при поискване по ал. 1 се смята за неизпълнено, при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. Пренасяне на движими културни ценности през границата на страната Чл. 14в. Пренасянето през границата на страната на предмети от благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях, които са движими културни ценности, се допуска при спазване на условията на Глава шеста, Раздел VІ от Закона за културното наследство и след деклариране пред митническите органи. Наредба по прилагане на режимите за деклариране пред митническите органи Чл. 14г. Министърът на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, чл. 14б и чл. 14в.”

По § 15 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 16 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност” се заменят с „пренасянето през границата на страната на парични средства”. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „търговски банки” се заменят с „банки”; б) в т. 3 думата „чуждестранна” се заменя с „друга”. 3. В ал. 3, т. 1 думите „търговските банки” се заменят с „банките”. 4. В ал. 8 думите „чл. 11, ал. 5” се заменят с „чл. 11, ал. 2”.”

По § 16 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл.17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1, буква „б” думите „търговски банки” се заменят с „банки”. 2. В т. 2 се създава нова буква „а”: „а) да извършва проверки и принудително събиране на статистическа информация съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 951/2009 на Съвета от 9 октомври 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2533/98 относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (ОВ, L 269/1 от 14 октомври 2009 г.);”

По § 17 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В чл. 18, ал. 2, изречение първо думите „чл. 11, ал. 1, 2, 3, 4 или 5, чл. 14, ал. 1 и 2” се заменят с „чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1”.

По § 18 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. Създава се чл. 18а: „Чл. 18а. (1) При неизпълнение на задължението по чл. 11б, ал. 3 и чл. 14б, ал. 2 физическите лица се наказват в размер от 1000 до 3000 лв., а на юридическите лица или еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 на лицата се налага глава или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената. (3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и ал. 2 се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници” или оправомощени от него длъжностни лица.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.

По § 20 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал.1 и се изменя така: „(1) Предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както на изделия с и от тях се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен.” 2. Създава се ал.2: „(2) Алинея 1 не се прилага за нарушения по чл.18а.”

По § 21 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21. който става § 22: „§ 22. В § 1 на Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 2 се изменя така: „2. „местно лице” за целите на чл. 7, 8 и 10 е резидентна единица по смисъла на т. 1.30 от глава първа на Приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността;” 2. Точка 3 се изменя така: „3. „чуждестранно лице” за целите на чл. 7, 8 и 10 е всяко физическо или юридическо лице, което не отговаря на условията по т. 2; 3. Точки 4 и 5 се отменят. 4. Точка 6 се изменя така: „6. „парични средства” са: а) валута – банкноти и монети, които са в обръщение като средство за обмяна, и б) платежни инструменти на приносител;”. 5. Точка 10 се изменя така: „10. „пряка инвестиция" е: а) придобиване в търговско дружество на икономическа територия, различна от тази на инвеститора, на права на съдружник с неограничена отговорност или на дялово участие, което дава право на 10 и над 10 на сто от броя на гласовете в общото събрание или от капитала на дружеството; б) създаване на търговско дружество на икономическа територия, различна от тази на инвеститора; в) предоставяне на заем с цел пряка инвестиция по букви „а” и „б” или свързана със споразумение за участие в разпределяне на печалба; г) допълнителна инвестиция към инвестицията по буква „а” или „б”; д) придобиване на недвижим имот на икономическа територия, различна от тази на инвеститора;”. 6. Създават се т. 18, 19 и 20: „18. „пренасяне през границата на страната” е пренасянето през държавната граница на Република България, включително и чрез пощенски пратки, на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделията с и от тях от и за друга държава – членка на Европейския съюз, или вноса и износа от и за трета страна; 19. „платежен баланс” е статистически отчет, с който се отчитат със съответните разбивки трансграничните сделки за определен отчетен период; 20. „международна инвестиционна позиция” е статистически отчет, с който се отчитат със съответните разбивки размерът на трансграничните финансови активи и пасиви към определена дата.”

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби”.

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 23 със следната редакция: „§23. Министърът на финансите издава наредбата по чл. 14г в срок до два месеца от влизането в сила на този закон.”

Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 24 със следната редакция: „§ 24. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание досегашните чл. 6, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 6 и чл. 14, ал. 1 се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.”

По § 22 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 25: „§ 25. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн. ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 6, ал. 5 т. 4 се изменя така: „4. събират информация за своите клиенти и поддържат точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности, включително сведенията и документите по чл. 6 от Валутния закон;”. 2. В чл. 11б думите „вноса и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност” се заменят с „пренасянето през границата на страната на парични средства”.”

По § 23 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за отпадане на § 23. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 23 и предлага § 23 да се отхвърли.

Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 26 със следното съдържание: „§ 26. Разпоредбите на § 2 и § 25, т. 1 влизат в сила от 1 януари 2012 г.”

Уважаеми господин председател, моля за процедура – освен госпожа Боряна Пенчева, която допуснахме по предходната точка, да допуснем в залата: госпожа Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” на Министерството на финансите, и госпожа Нели Кордовска – главен директор на управление „Банков надзор” в БНБ.

Благодаря. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект № 102-01-59 за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет на 31 август 2011 г. и Законопроект № 154-01-63 за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16 юни 2011 г. На заседание, проведено на 15 ноември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа: - Законопроект № 102-01-59 за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет, и - Законопроект № 154-01-63 за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Волен Сидеров и група народни представители. На заседанието присъстваха: Боряна Пенчева – заместник министър на финансите; Цветанка Михайлова – началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” на Министерството на финансите; Тихомир Тимнев – ръководител на правна дирекция „Банков надзор” в БНБ; Нели Кордовска – главен директор на управление „Банков надзор” в БНБ; Радка Тончева – член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от госпожа Боряна Пенчева. Предлаганите от Министерския съвет изменения и допълнения на Закона за кредитните институции са свързани основно с промените в европейското законодателство, засягащи институционалната рамка на банковия и финансовия надзор, приети с Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета във връзка с правомощията на трите нови европейски надзорни органа - Европейски банков орган, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейски орган за ценни книжа и пазари, в частта относно банките, платежните системи и финансовите конгломерати. С директивата се въвеждат необходимите промени в правните актове от секторното законодателство, за да могат новите европейски надзорни органи, които са част от Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), да функционират ефективно. Съгласно регламентите за създаването на трите нови европейски надзорни органа всеки от тях може да издава решения с правнообвързващ ефект спрямо компетентните органи в отделните държави членки за осигуряване спазването на европейските регулации, както и за разрешаване на спорове между компетентните органи, и при възникване на кризисна ситуация на ниво Европейски съюз. В законопроекта е предвидена възможност Българската народна банка да сезира Европейския банков орган в случаите, когато съответните компетентни органи не й сътрудничат при осъществяване на надзор на консолидирана основа и когато не може да бъде постигнато съвместно решение между компетентните органи по въпроси, свързани с надзора върху банкови групи и финансови холдинги, които осъществяват дейност в няколко държави членки. Структурната реформа в европейската надзорна рамка предвижда също създаването на Европейски съвет за системен риск и на Съвместен комитет на европейските надзорни органи, поради което в законопроекта са включени разпоредби, които да осигурят сътрудничеството и да позволят своевременна обмяна на информация между тях и Българската народна банка за осъществяване на възложените им функции. Като алтернативна надзорна мярка и когато това се налага с оглед поддържането на достатъчен собствен капитал, в законопроекта е регламентирано правото на Българската народна банка да изиска от банките да ограничат размера на променливите възнаграждения на лицата, които работят в банките. Мярката се въвежда в отговор на Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията, която въвежда изискване компетентните органи във всяка държава да разполагат с такова правомощие. Предвидени са промени в административнонаказателните разпоредби на закона, като са въведени диференцирани санкции по отношение на банките и другите юридически лица, различни от банки, и са увеличени размерите на някои от санкциите с цел повишаване на тяхната ефективност. Със законопроекта са предложени изменения и на: Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати и Закона за платежните услуги и платежните системи, които също се налагат от реформата в институционалната структура на европейските надзорни органи. Предлаганите от Волен Сидеров и група народни представители изменения и допълнения на Закона за кредитните институции предвиждат административно регулиране на размера на максималния лихвен процент по кредити и средния лихвен процент по влоговете в банките. Предлага се на всеки 6 месеца Българската народна банка да определя среден лихвен процент по влоговете в банките, като лихвите по кредитите да не могат да надвишават този процент, умножен по коефициент 1,5. В същата насока в заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени и в Закона за Българската народна банка, Закона за задълженията и договорите и Търговския закон. По този закон бяха разгледани становищата на Министерството на финансите, Българската народна банка и Асоциацията на банките в България, които категорично отхвърлят предлаганите промени като противоречащи на пазарните принципи и на българското и европейското законодателство. Бяха зададени няколко конкретни въпроса от народни представители, на които присъстващите представители на вносителите отговориха изчерпателно. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: - По Законопроект № 102-01-59 за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет: „за”– 18 народни представители, „против” и „въздържали се” няма. - По Законопроект № 154-01-63 за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Волен Сидеров и група народни представители: „за” няма, „против” – 18 народни представители, „въздържали се” няма. Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание: - да приеме на първо гласуване Законопроект № 102-01-59 за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет на 31 август 2011 г., и - да отхвърли Законопроект № 154-01-63 за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 16 юни 2011 г.”

Уважаеми господин председател! ДОКЛАД за първо гласуване, вх. № 153-03-118 от 4 ноември 2011 г., относно Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 16 юни 2011 г. На свои заседания, проведени на 13 юли 2011 г. и 2 ноември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта. Законопроектът беше представен от народния представител Волен Сидеров. Предлаганият законопроект цели да постави законови рамки на максималния размер на лихвата по най-разпространените търговски сделки, свързани със заем на пари – кредитите, както и по лизинга. В същото време законопроектът има за цел да регламентира максималните нива на лихвите по начин, годен за пазарните отношения, като дефинира максималния размер в рамките на пазарните принципи, свързани с търсенето и предлагането на банковите продукти. Предвижда се БНБ да извършва преизчисляване на средния лихвен процент, а оттам и на максималния кредитен процент два пъти годишно. След всяко ново преизчисляване банките се задължават в срок от един месец от обнародването на променената средна лихва, да приведат в съответствие всички свои кредити. Законопроектът предвижда въвеждането на максималната лихва и спрямо обикновените заеми в гражданския оборот и по отношение на лихвите по лизинги, с цел равното третиране на банките, лизинговите фирми и гражданите. В становището на Българската народна банка се отбелязва, че административното регулиране на размера на максималния лихвен процент по кредити, е в противоречие с принципите на пазарна икономика, българското и европейското законодателство. Налагането на ограничения върху размера на лихвите би противоречало на изискванията, залегнали в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. Според тяхното становище налагането на ограничения върху размера на лихвите би противоречало на европейската правна рамка от директиви, регулиращи финансовия сектор, в който не се съдържат ограничения, подобни на предвидените. Внесеният законопроект дава основание за нарушение на няколко члена от Конституцията: чл. 17, ал. 3 по отношение на частната собственост, обявена за неприкосновена; чл. 19, ал. 1, според който икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива и на ал. 2 на същия член, според който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. В становището на БНБ се твърди, че въвеждането на държавно регулирани цени на лихвата по кредити ще доведе до липса на конкуренция в банковия и финансов сектор, като за това се черпят аргументи от Закона за защита на конкуренцията, действащи норми и в Закона за Българска народна банка. В становището на Министерството на финансите също се обръща внимание на обстоятелството, че финансовият сектор, в частност банковият сектор, има много подробна регулация на ниво ЕС, като концепцията на тази регулация е да се гарантира финансовата стабилност. Подчертава се, че законопроектът би нарушил основния конституционен принцип в чл. 19, ал.1 за свободната стопанска инициатива. В дискусията, която се проведе в Комисията по правни въпроси се поставиха и следните въпроси: - припомни се проблемът с така наречения „референтен лихвен процент” като обективна основа на определяне на този процент, без да поставя ограничители върху нивата на лихвите; - предложи се и друг прочит на цитираните конституционни текстове от страна на Българска народна банка и Министерство на финансите за еднаквите правни условия за стопанска дейност и обвързващия без аргументи извод, че въвеждането на държавно регулирани цени на лихвата по кредити ще доведе до липса на конкуренция в банковия и финансовия сектор; - посочени бяха и примери, като този в Словения, с предвидения минимален данък върху общия финансов баланс на банките и освобождаването от този данък на банки, които създават по-благоприятни условия за кредитиране, особено на малкия и средния бизнес, както и при оперирането при по-добри условия с парите на гражданите; - направи се уточнение, че банките оперират не просто с частна собственост, а със заети средства и в този смисъл парите в точния смисъл не са тяхна собственост; - беше поставен въпросът на банките: защо България е в първата тройка на най-високи лихви на влогове и на кредити сред страните членки? След проведеното обсъждане и гласуване с 5 гласа „за”, 2 гласа „против” и 13 гласа „въздържали се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 16 юни 2011 г.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, „СТАНОВИЩЕ на Комисията по европейски въпроси и контрол на Европейските фондове, относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерския съвет на 31 август 2011 г. На заседанието, проведено на 2 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите, и Тихомир Тимнев – юрист в управление „Банков надзор” към Българска Народна Банка. Настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции цели въвеждане на промените в законодателството на ниво Европейски съюз, засягащи институционалната рамка на банковия и финансовия надзор. Те са приети с Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) в частта относно банките, платежните системи и финансовите конгломерати. Измененията са необходими с оглед ефективното функциониране на трите нови европейски надзорни органи в рамките на Европейската система за финансов надзор. Техните решения са с правно-обвързващ ефект спрямо компетентните органи в отделните държави членки за осигуряване спазването на европейските регулации, както и за разрешаване на спорове между компетентните органи при възникване на кризисна ситуация на ниво Европейски съюз. Европейският банков орган е правоприемник на Комитета на европейските банкови надзорни органи, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган). В тази връзка се предвижда задължението Българската народна банка да му предоставя цялата необходима информация за изпълнение на възложените му нови правомощия. В проекта на закон са включени и разпоредби, касаещи сътрудничеството и информационния обмен между Българската народна банка и двете новосъздадени структури на ниво Европейския съюз: Европейски съвет за системен риск и Съвместен комитет на европейските надзорни органи. Законопроектът урежда възможността Българската народна банка да сезира Европейския банков орган в случаите, когато съответните компетентни органи не й сътрудничат при осъществяване на надзор на консолидирана основа и когато не може да бъде постигнато съвместно решение между компетентните органи по въпроси, свързани с надзора върху банковите групи и финансовите холдинги, които осъществяват дейност в няколко държави членки. В унисон с Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, в законопроекта е регламентирано правото на Българската народна банка да изиска от банките да ограничат размера на променливите възнаграждения на лица, работещи в тях. Предвидени са промени в Административнонаказателните разпоредби на Закона за кредитните институции, като са въведени диференцирани санкции по отношение на банките и другите юридически лица, различни от банки, и са увеличени размерите на някои от санкциите с цел повишаване на тяхната ефективност. Със законопроекта са предложени изменения и на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати и Закона за платежните услуги и платежните системи, които също се налагат от реформата в институционалната структура на европейските надзорни органи. Към законопроекта може да бъде отправена следната препоръка: в предлаганите § 13, § 20 и § 37 от законопроекта е необходимо да отпадне директното позоваване на директивите, тъй като за разлика от регламентите, директивите нямат директен ефект и техните разпоредби следва да се транспонират в националното законодателство. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект не нарушава европейското право, но е необходимо да бъдат отразени посочените правно-технически бележки, с цел прецизиране на разпоредбите от законопроекта. В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 11 гласа „за”, 3 гласа „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 102-01-59, внесен от Министерския съвет на 31 август 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предлаганият законопроект от Политическа партия „Атака” за допълнение на Закона за кредитните институции цели да постави законови рамки на максималния размер на лихвата по най-разпространените търговски сделки, свързани със заем на пари – кредитите, и по лизинг. В същото време законопроектът има за цел да регламентира максималните нива на лихвите по начин, годен за пазарните отношения, като дефинира максималния размер в рамките на пазарните принципи, свързани с търсенето и предлагането на банкови продукти. Основните банкови продукти са два вида – депозити и кредити. Към тях, от една страна, се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите за влог и заем, но от друга – има специфични особености, свързани с факта, че основната стопанска дейност на банките по закон като кредитни институции е получаване на влогове и отпускане на кредити или заеми. Същност и предназначение на банките е да се концентрират в себе си, иначе раздробеното им предназначение е да концентрират в себе си вече раздробения на малки части капитал, който да бъде оползотворяван от бизнеса с цел развитие на икономиката. Банковата функция се осъществява чрез представянето на кредити срещу възнаграждение за банки, оформено като лихва. Средствата за кредитите идват от влоговете, като на вложителите също се предоставя възнаграждение под формата на лихва. Разликата между лихвата по кредитите и тази по депозитите се явява печалбата на банката. Поради това банковите заеми и депозити са в близка връзка помежду си. Обобщеният отчет на Българската народна банка за периода от 1 до 31 март 2010 г. показа, че приходите по лихви превишават разходите по лихви с повече от два пъти. Банките в България само за един месец тогава са придобили над 1,2 млрд. лв., докато по депозити са изплатили по-малко от 600 млн. лв. Чистата окончателна печалба за банките само за един месец е над 160 млн. лв. На първо място, това показва значителен ръст на нетната печалба на банките в сравнение с 2009 г., когато средната нетна месечна печалба е около 125 млн. лв. В същото време в своя доклад за състоянието на банковата система към м. март 2010 г. БНБ отбелязва ръст на ликвидната наличност. Съществуващото в момента положение е единствено възможно, когато има значително разминаване в лихвените нива между депозити и кредити. Тоест, когато лихвите по кредитите превишават лихвите по депозитите най-малко два пъти. Тази разлика обаче е дори още по-голяма, защото натрупването на ликвидна наличност означава, че банките задържат пари в себе си. Тоест кредитите, като обща отпусната сума, са по-малко от депозитите, следователно съотношението между лихвите расте. Чрез настоящия законопроект се изисква правно обвързване на размера на лихвите по депозита с този по кредитите чрез изчерпателно уреден механизъм. Възлага се на БНБ като институция, на която законът е вменил да осъществява по-голямата част от банковия надзор, да изчислява специален параметър, наречен средна лихва по влоговете. Тъй като законът постановява лихвените нива да се определят на годишна база, Българската народна банка следва да използва лихвените нива по депозитите със срок от 12 месеца. По отношение на размера средният лихвен процент ще бъде изчисляван от предлаганите от банките депозити със стойност до държавната гаранция, която към настоящия момент е 100 хил. лв. Изчисленият по този начин среден лихвен процент се явява базата за изчисляване на максималния лихвен процент по кредитите, който не може да бъде половин път по-висок от средния. Например, ако средният лихвен процент по депозита е 6%, максималната кредитна лихва ще бъде 9%; ако средният процент по депозита е 8%, максималната кредитна лихва ще бъде 12%. Българската народна банка ще извършва преизчисляване на средния лихвен процент, а оттам и на максималния кредитен процент два пъти годишно – в средата и в края на годината. Това се налага поради гъвкавостта на банковия сектор, като в момента сме свидетели на практически ежемесечни промени в лихвените нива. След всяко ново преизчисляване банките се задължават в срок от един месец да обнародват променената средна лихва, да приведат в съответствие всички кредити, тоест кредитите, които допреди това са били с една лихва, ще трябва да бъдат олихвявани от момента на обнародването с новата максимална лихва. Депозити и кредити с различна валута се олихвяват с твърде различни лихвени проценти, затова се предвижда изчисляване на средния лихвен процент за всеки вид валута поотделно. От бюлетина на Българската народна банка е видно, че основните валути в обращение в България са левът и еврото. Законопроектът предвижда въвеждането на максимална лихва спрямо обикновените заеми в гражданския оборот и по отношение на лихвите по лизинги. По този начин приложното поле на закона има максимален обхват по отношение на сделки с лихвени възнаграждения – масови видове операции, които включват лихви. Това се прави с цел равното третиране на банките, лизинговите фирми и гражданите. Като ефект законопроектът цели да намали разходите на бизнеса и гражданите най-вече по обслужването на лихви по банкови кредити и лизинг, като в същото време стимулира банките да отпускат повече кредити. Обвързването на лихвата по депозита с тези по кредитите в съотношение 1:1,5, както предвижда законопроектът, ще доведе до автоматично сваляне на лихвите по кредитите, тъй като в момента съотношението е 1:2. Намаляването на цената на даден продукт, закономерно по общата теория на търсенето и предлагането, ще доведе до повишен интерес към вземането на кредити, като в същото време ще облекчи тези, които вече имат получени заеми. Това повишено търсене от страна на гражданите и на бизнеса ще бъде съпроводено с повишен интерес от страна на самите банки, които, за да запазят нивото на реализираната печалба, ще бъдат принудени да използват капиталите, които в момента трупат под формата на печалба. В момента в България съществува неестествената ситуация, особено по отношение на бизнес кредитирането – да се изискват гаранции от над 100% върху исканата сума. Казано просто, единственият начин някой да получи кредит е като докаже на банката, че няма нужда от него. Тази ситуация не просто е неестествена, тя превръща банките от двигател на икономически растеж в спирачка, която е основна движеща сила на рецесията. Основен мотив на този законопроект е сравнителният анализ между състоянието на сектора в България и в Еврозоната. Забелязва се огромната разлика в лихвените нива у нас и в страните, използващи евро. Според доклада на Европейската централна банка от месец май 2010 г. средната лихва по депозитите до две години в Еврозоната е 2,13%. В България същите лихви започват от 3,5% и стигат до 7,5%. Европейската централна банка докладва среден лихвен процент за България по тримесечни депозити от 4,2% към месец март миналата година. За същия период Европейската централна банка отчита нива от 1,37 до 1,87% за държавите Чехия, Дания, Литва и Естония. Силно развитите икономики, неизползващи еврото, като Швеция и Великобритания, са на нива от 0,49% за скандинавската държава и съответно 0,65% за Великобритания. В същия доклад средните лихви по кредитите в Еврозоната са както следва: за ипотечните кредити – 4%, за потребителските кредити – от 4,4 до 7,5%. В същото време в нашата страна най–ниските ипотечни кредити се дават с лихва около 7%, която е фиксирана само за първата година на договора, при положение, че тези кредити обикновено имат срок 20-30 години. Потребителските кредити рядко падат под двуцифрени стойности, като за нормална се счита лихва около 15%. Цитираният доклад е изготвен от Европейката централна банка на основание Регламент на Съвета на Европейския съюз от 1998 г., който възлага на пакта да следи лихвените нива, включително и за държавите, които имат таван на лихвите. Това означава, че Съветът на Европейския съюз счита определението на държавните тавани върху лихвите за нормална европейска практика, признава я и очаква тя да бъде включена в официалната статистика. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С триста зора след почти половин година законопроектът на Партия „Атака” влезе в пленарната зала. Това нямаше да стане, ако го нямаше един друг законопроект – на Министерския съвет. Съобразно правилника, всички знаете, внесени по една тема законопроекти се разглеждат общо. Нежеланието да се разглежда нашият законопроект е разбираемо. „Атака” както винаги поставя пръст в раната и поставя изключително важни обществени проблеми. Видя се, че в разгледаните законопроекти на заседания на комисии – отговорът, резултатът от гласуването е отрицателен. Мнозинството, управляващата партия, няма намерение да приеме законопроекта. Ние сме наясно с този факт, но с този законопроект започваме изключително остър дебат (той вече е започнал), подобен на много други дебати, в които от начало тезите на „Атака” и онова, което „Атака” прокарва, се приема за абсурдно. После минава време, в обществото започва да се говори, започва дебат, след което се правят опити субектът на този дебат (авторът на дебата, който пръв го е поставил в обществото) да се подмени, но в крайна сметка онова, което „Атака” е предлагала, се приема. За него заговорват всички, приема се за добро и се приема. Така че оттук нататък „Атака” трайно ще поставя темата относно лихвите на банките по депозити и кредити, защото те са фундаментални за българската икономика. Ние сме наясно, че тази наша идея се посреща на нож. Срещу нас се изправя стена от недоволни институции, първите от които винаги са управляващите, които се опитват да крепят статуквото. Друг, който е против тази наша идея, е финансово-банковият сектор и капитал, който в България, всички сме наясно, е обединен, но не толкова чрез привидна асоциация на банките, колкото по други канали, с други релации и взаимовръзки, които остават на втори план, на пръв поглед неясни, но ние от „Атака” претендираме, че тези релации са ни ясни. Други върли противници на нашия законопроект са шайката либералстващи икономисти, които непрекъснато облъчват и сугестират българското общество въпреки провалилия им се неолиберален модел, въпреки че техните инициативи, които много често се възприемат от управляващите – сегашните и предишните, водят до крах в съответната област. Но те щедро висят пред телевизионния екран и на страниците на вестниците, подплатени със страшно много пари и с платените си изяви се обявяват непрекъснато против добрите инициативи и предложения на Партия „Атака”. Разбира се, в тази стена, която се опълчва против идеята на „Атака”, участва и ръководството на Българската народна банка, което досега и в предишните си състави върши една работа – да завоалира конфликтите, да „стабилизира” банките. Българската народна банка, която има контролни функции, прави единственото контролно за себе си – да поддържа системата „стабилна” по начин, по който тази система на банките и банковите отношения с бизнеса да не създават рискове за отделни банки или за цялата банкова система. Във всички случаи това е в противоречие с интересите на българския бизнес и на българските кредитодатели. Кой има полза от идеите на „Атака”, от това, което внасяме като предложение? Разбира се, това е българският бизнес, който е подложен на геноцид, що се касае до кредитите, отпускани му от банките. Ние работим и в полза на българските граждани. Нашият законопроект е необходим и за тях, за да получат по-добри условия и по-ниски лихви при получаването на потребителски и ипотечни кредити. Нека си спомним за епичната битка, която се води вече няколко години за издействане на по-добри условия. Най-доброто, което до този момент обществото е постигнало в различните състави на Народното събрание, е, че успя да издейства поне най-дребното нещо – да се променят условията, при които гражданите по ипотечните кредити предсрочно могат да връщат задълженията си, без за това да им бъде наложена санкция. Наистина това беше епична битка, в която „Атака” участва. От тези партиколарни боеве, които се дават от обществото, се вижда, че от другата страна, от страна на банките отбраната е масирана и абсолютно задружна. Приказките за свободна пазарна инициатива и възможност за конкуренция са абсолютно несъстоятелни. Виждат се нива на лихви по кредити, които са почти фиксирани, и никоя от банките, въпреки различните субекти, които държат банковия капитал, не променя в общи линии (всичко е въпрос на десети от процента) общите условия. Битка предстои по отношение на таксите, които се събират от банките и които много често са просто смешни като основание, но никой не прави нищо в тази връзка. Когато водим този разговор, спокойно можем да заявим, че България, освен другите ù характеристики, може да бъде наречена банкова република, в която банките са свещените крави, които при никакви условия не могат да бъдат ощетени и водят политика, определяна само от тях, и никой не може да влияе на тази политика. Доводите, които бяха изложени в докладите на комисиите от противниците на „Атака” на идеята за регулиране на лихвите и слагане на намордник върху банките – че се касае до свободна пазарна инициатива, не са състоятелни, ако щете, предвид факта, че тази сфера не може да бъде вкарана в общите правила на пазарната икономика с оглед на Търговския закон и другите облигационно- правни разпоредби по принцип. Това е особена сфера, която търпи и особен реглаж. Неслучайно тази сфера се регулира от Закон за банките и кредитните институции, който извежда проблемите пред скоби и представлява нещо съвсем различно, особено предвид така наречената свободна пазарна икономика. Тук тези доводи са абсолютно несъстоятелни и затова всяка страна – това не влиза в противоречие с директивите и общите разпоредби в Европейския съюз – може сама да регулира тази сфера по най-добрия начин както за самите банки, така и като баланс по отношение на бизнеса, на кредитополучателите, на гражданите. Нека, когато говорим по тези въпроси, да имаме предвид и нещо друго. В България, с малък толеранс и разлика, предвид движението на капитала в банките, около 90% от капитала в банките е чужд, на чужди банки-майки. На практика тук те имат своите клонове, въпреки че са регистрирани като юридически лица по българския Търговски закон. Това, което се прави със свободното договаряне на лихвите по кредитите на банките, предвид някои изнесени данни и тези, които бяха цитирани в мотивите ни, по изчисления – това не е ясно на българското общество и публика – цифром и словом като разлика е около 1,5 млрд. лв., които дори в условия на криза банките печелят и в по-голямата си част изнасят от страната. Всяко уважаващо се общество и държава – и парламент като нашия, който в тази връзка има задължение да бди и да създава съответните закони, не могат да оставят това току-така. Когато разговаряме за това, трябва да имаме предвид и факта, че не може да бъде оставена на самотек една сфера от българския бизнес, от икономиката ни – в случая банковото и кредитното дело, където да се акумулират такива огромни печалби за сметка на останалата част от икономиката, която като търпи загуби, да бъде длъжна да поддържа тази сфера стабилна. Не мога да разбера в името на какво?! Нека да си спомним и един друг аспект, който доведе до това положение – неолибералната политика за отчуждаване в полза на чуждестранни юридически лица и така наречени чужди инвеститори на българските банки, която започна от 90-те години с изкуствено създадени в страната дестабилизация, хаос в икономическата и банковата сфера. Тогавашните управляващи и то не само в един мандат на управляващото правителство и Народно събрание, а и последващите, да подаряват или да продават за жълти стотинки всички български банки – някои от порядъка на 6-8-10-12 млн. долара или евро, други – от порядъка на 100 за по-големите две-три банки, за да бъдат сега тези банки струващи стотици милиони или и повече от милиарди евро, което беше един тежък удар и тотална несправедливост срещу българските граждани. Сега се продължава премирането на тези, на които бяха подарени българските банкови институции, българският банков пазар, с пълно бездействие от страна на всички управляващи досега, за да могат да продължат ограбването на България. Ние от „Атака” сме наясно, че това е началото на нашата битка в подкрепа на българския бизнес и на българските граждани – битка за овладяване, слагане на намордник и преустановяване на безконтролното обогатяване на чужди юридически лица, на които бяхме предадени като колониална държава, като част от капитулациите, които България пое в 90-те години и в началото на първото десетилетие на нашия век. Призоваваме към Вашето високо съзнание на български депутати за защита на българския национален интерес. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, в качеството си на народен представител от 6.многомандатен район – Враца, и от името на Парламентарната група на Синята коалиция правя следната: „ДЕКЛАРАЦИЯ На 21 ноември вечерта бе нанесен тежък побой на изпълнителния директор на Атомната електроцентрала „Козлодуй” – господин Александър Николов, пред неговия дом. Това насилие може да бъде планирано и извършено само по поръчка. Настояваме криминалистите от Враца с най-голяма бързина да установят извършителите и кой е възложителят за това. Нападението срещу ръководителя на Атомната електроцентрала „Козлодуй” не е пореден криминален случай, а посегателство срещу националната сигурност на България. Централата е от изключително значение не само за икономиката ни, но и за европейската енергетика. Това е основание в разследването да се включи и ДАНС. С участието си, агенцията ще гарантира личната сигурност и мотивацията на персонала на централата. Призоваваме министър-председателят Борисов да поеме лична отговорност, като постави под свое наблюдение разследването на това престъпление и да докладва пред народните представители за неговия напредък. Ние осъждаме категорично насилието над изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” и призоваваме всички парламентарни групи в Четиридесет и първото Народно събрание да сторят същото.”

Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, искам да взема отношение и да споделя няколко довода защо не бива, според мен, да се подкрепи законът, за ограничаване на лихвените проценти, предложен от колегите от „Атака”, въобще на цената на кредитите, които се предлагат от различните банки в България. Първият основен мотив е, че наистина противоречи на основни икономически правила, на основното правило за функционираща пазарна икономика, върху което се основават и пазарните механизми в цяла Европа. Това беше едно от основните изисквания при приемането на България, която като пълноправна страна – членка в Европейския съюз, трябваше да гарантира, че със своята икономика отговаря на този основен механизъм. Това е функционирането на пазарна икономика и свободна конкуренция. Мисля, че това специално във финансовия сектор в България е изключително изразено, тъй като в момента функционират свободно, вярно под надзора на Българската народна банка, над 30 финансови институции. Тези 30 финансови институции са все сериозни, с много добри пазарни позиции, с капиталова адекватност, изпълняващи указанията на Българската народна банка и са в условия на изключителна конкуренция –за всеки един клиент, за всеки един лев депозит, за всеки един кредит, който е даден в момента на пазара. Естествено, кредити не се дават на всяка цена. Кредити се дават само, ако наистина тези кредитоискатели докажат своята кредитоспособност, покажат своите добри бизнес намерения и своята възможност да си го обслужват във времето. Като още един довод за функционирането, за свободното функциониране на банките и тяхната конкуренция на пазара, е докладът на Комисията за защита на конкуренцията, представен през 2010 г. В него категорично се установява, че няма условия за картелиране, съглашателство и договорки между всички финансови участници в банковия пазар. Спомняте си през 2009 г., в една малко показна операция, по указание на Комисията за защита на конкуренцията бяха иззети документи, книжа, компютърни системи, комуникации между търговските банки. Тези документи бяха иззети от Асоциацията на търговските банки. След детайлен и цялостен анализ на всички тези документи – спомняте си, че това беше абсолютно ненадейно с качулки и така нататък, от страна на правораздавателните органи се оказа, че няма място за съмнения, че в България финансовата система и участниците в банковия пазар са изключително конкурентни. Всеки се бори за всеки един клиент, стига той да отговаря на техните условия. Друг основен мотив, с който не мога да се съглася и за което предлагам този законопроект да не бъде прилаган, е, че част от текстовете са противоконституционни, а именно: въвеждането на обратно действие за преизчисляване на лихвените проценти, съгласно указанието на Българската народна банка, като си запазва правото, тоест максималното ограничение, това да бъде не повече от 1,5 пъти от средния лихвен процент на депозитите. Има достатъчно решения на Конституционния съд на Република България, който наистина забранява такива текстове да бъдат приемани от Народното събрание. Кредитът като вид продукт, не би следвало и не може да се прави аналогия с обикновения търговски продукт. Защо? Основната разлика е в неговото ценообразуване. Първо, всяка една банка, за да даде кредит, трябва да привлече необходимия капитал и ресурс. Способността вече на всяка една търговска банка, по-евтино да привлича такъв ресурс я прави по-конкурентноспособна. Ние не можем да й кажем на каква цена максимално може да продава, защото, ето както беше представена и статистиката от страна на Българската народна банка за средния размер на депозитите в страната, ако счетем, че това е 4%, тоест максималния размер на кредитите не би следвало да бъде повече от 6%, както са предложили колегите от „Атака”. Всички Вие знаете, че когато гледаме телевизия или други медии постоянно има и реклами за депозити, които са над 6%. По какъв начин тогава тези банки, които привличат и не могат да привлекат по-евтин ресурс, биха кредитирали? Кредитирането е основният източник на печалба на банките, тоест те наистина трябва да печелят от разликите между цената на ресурса и цената на кредита. Но при определянето на цената на кредита има много променливи и специфични компоненти, които не могат да бъдат регламентирани строго и ясно като математическа функция. Първият компонент казахме, че това е цената на ресурса. В България има Закон за валутен борд. Българската народна банка не може да рефинансира търговските банки. Ние, съответно като страна, която е извън Еврозоната, не можем да се финансираме от Европейската централна банка, която наистина предлага по-ниско лихвено финансиране в размер на около 1%-1,5% , така че основно банките в България се финансират по различни начини – чрез заеми, облигации, чрез депозити, така че тази цена е абсолютно различна за всяка една банка. Вторият компонент, който влияе върху крайната цена на конкретния кредит, това са законовите регулации. Банковата система е една от най-регулираните системи в българската икономика. Затова си има конкретен и изцяло независим орган, който е Българската народна банка, чието основно задължение е да въведе максимално ясни регулации, максимално да следи за финансовото състояние на банките, така че да бъдат гарантирани вложенията на всички граждани. Защото всички, които в момента сме в залата, си спомняме какво се случи 1996-1997 г., когато банковата система преболедува, не беше добре. Оттам насетне, тъй като банковата система е основен стълб на българската икономика и цялата икономика беше разклатена и съответно се стигна до обезценяване на лева, до хиперинфлация, до загуба на вложенията на всички спестявания на българските граждани и фирми. Текстовете, предложени от колегите от „Атака” показват, че може да се случи и сега. Другият вид специфичен разход, който трябва да се има предвид при крайната цена, това е оценката на риска. Всеки един кредит, всяко едно искане за кредит се оценява индивидуално – според вида намерение, според вида обезпечение, според срочността на погасяване на кредита и вече размерът на този комплексен риск, който носи конкретната сделка, конкретния кредитополучател се остойностява и се добавя върху цената на ресурса, законовите регулации, постоянните разходи и това за всяка една банка, за всеки един кредит е различен. Така че ние не можем да направим тази уравниловка, видите ли, цената на кредита трябва да бъде 6%. Дори и да го направим, уважаеми колеги, и сега да гласуваме „за” този законопроект и съответно да задължим Българската народна банка и банките да кредитират с максимално ниво условно 6%, какво ще се получи? Това ще е изключително вредно за икономиката, защото: „да, цената на кредита ще бъде 6%”, но тази цена ние административно ще я определим, или по точно БНБ, но нито една банка в България няма да даде нито един кредит на никой. Защо? Защото няма на тази цена да им излиза сметката. Това по-полезно ли е за българската икономика и за българските домакинства, когато имат нужда и се обърнат за подкрепа? От кой? От българските банки, отиват и им се казва: „Да, ние бихме Ви кредитирали, но на 6% просто нямаме цена, нямаме такъв кредит, който да Ви дадем”. Нито ще можем да подкрепим българските домакинства и за, по-голямо съжаление, няма да може да се подкрепи българският бизнес, защото на тази цена, в тези условия, цената няма да има предлагане на кредити. Колеги, предлагам този законопроект, в този му вид да не бъде подкрепен, поради изложените от мен доводи, освен това и становищата както на Министерството на финансите, така и на Асоциацията на банките. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Българската банкова система е картел, въпреки всякакви решения на комисии, документации и прочие проверки. Доказателството е едно, но то е необоримо, че българските лихви по кредитите са значително неизмеримо по-високи, отколкото кредитите в европейските страни. Френска банка, която има клон в България, взема много по-високи лихви за кредити, отколкото взема във Франция. Това е добре известно на всички. Искам да кажа, че има много думи, професионализми и подходи, с които да се оправдае всичко това, което става в България. Аз ще Ви кажа още нещо. Нашето предложение представлява една изключително ефективна мярка, тъй като ние предлагаме едрия финансов капитал, в лицето на банките, да започне да плаща кризата, която сам предизвика. Банките да се лишат от една част от печалбите си, за да развият средния и дребен бизнес и главно бизнеса на индустриалния капитал, който се нуждае от евтини кредити и в България. За тази година, която изминава, има двойно по-малко инвестиции, отколкото е имало през миналата година. Това не Ви ли говори нещо? Каквото и да говорим, аз се удивлявам на колегите от Синята коалиция и от ДСБ, които винаги говорят, че няма антикризисни мерки. Ето антикризисна мярка – класика, обаче никой няма да го направи. Ще хвърлите кризата на гърба на хората на наемния труд, на дребния и среден бизнес, чиито представители сте Вие.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми проф. Станилов, в интерес на истината, ние трябва да се радваме, че българската банкова система е на печалба. Тази печалба наистина се връща в българската икономика. Трябва да се притесняваме, ако наистина нещата отидат на зле или на загуба, а виждаме, че от 2007-2008 г. насам печалбите в банковата система намаляват. Давам Ви един конкретен пример. Да, казахте, че трябва банките да се лишат малко от своята печалба. Колко считате, че е печалбата в един кредит на банката? Пак казвам, че е различно за всеки един кредит, но ако условно кажем, че лихвата е 10%, печалбата на банката да е 1 или 2% годишно, на годишна база – разберете за какъв марш говорим – 1 или 2%. Пак Ви давам същия пример. Представете си какво означава този кредит, който е 10 хил. лв. условни единици, при 10% лихва? Лихвата ще бъде хиляда лева годишно. Представете си, че този кредит, поради една или друга причина, условно да кажем, ние и Европа сме в икономическа и финансова криза, стане лошо! Какво се случва, уважаеми господин професор? Означава, че банките няма да могат да си съберат в момента 10 хил. лв. срещу 1000 лв. лихва, която щели да вземат. Уважаеми колеги, това означава, че 10 хил. лв. на българския вложител са поставени под въпрос и са застрашени. Затова нека, заради процент или два печалба на годишна база, не внасяме смут в банковата система. Това е полезно за икономиката. Пак казвам, добре, че са и на печалба. Другото, което искам да кажа – защо са по-високи лихвите? Защото, уважаеми колеги, лихвите, които дадохте за същата тази банка за депозитите, са няколко пъти по-високи от лихвите, които същата банка дава във Франция. Това е разликата. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Накратко ще кажа защо гласувах „против”. Защото за пореден път в тази зала виждам едно несъгласие и нежелание да се намали финансовата тежест на българските граждани. Това, което става за пореден път, не трябва да се допуска – да не се приеме законопроект на Партия „Атака” за ограничаване процентите на лихвите и слагане таван на тези проценти. Аз съзирам и нещо друго. Съзирам едно силно банково лоби в българския парламент – лоби, което защитава интересите на банковия сектор, лоби, което няма да допусне българските граждани да бъдат финансово свободни, бих казал. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на 69 народни представители от няколко парламентарни групи Ви предлагам следния Проект за: „РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на многобройните сигнали за неправомерни действия на изпълнителната власт и по-специално от страна на МВР и МРРБ, довели до лишаване на стотици хиляди български граждани от гарантираното им от Конституцията активно избирателно право и опорочаване на изборите за президент и вицепрезидент и местни органи на власт, проведени на 23 и 30 октомври 2011 г. 2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от два месеца и представи доклад. 3. Комисията се състои от 11 народни представители на паритетен принцип от всички парламентарни групи, по двама от всяка парламентарна група и един независим народен представител. 4. Избира председател, двама заместник-председатели и членове, както следва: ...” Това е Проектът за решение. Сега ми позволете да представя и мотивите към този проект за решение. Изборите през октомври 2011 г. бяха проведени по приетия в началото на годината Изборен кодекс, който създаде сериозни затруднения за участниците в изборния процес – избиратели, политически партии и техни кандидати, като по този начин се наруши принципът на политическия плурализъм, както и принципът на всеобщо и равно избирателно право. Организацията на изборите бе хаотична и проведена при безпрецедентна намеса на администрацията в изборния процес в лицето на областните управители и структурите на МВР, което поражда съмнения за манипулиране и подмяна на вота на българските избиратели. Много избиратели бяха лишени от избирателни права, поради заличаването им от избирателните списъци и попадането им в „забранителни списъци”, недопускащи гласуването им в изборния ден, поради неактуализираната база данни в ГРАО и подаване ненавреме и неточна информация от МВР в ГРАО за тяхната адресна регистрация и пребиваване в чужбина. Според някои от сигналите, МВР е подавала информация на ГРАО единствено въз основа на напускането на границите на Република България на български граждани, независимо от целта на пребиваването им в чужбина. Такъв например е случаят с господин Златин Тръпков – бивш посланик на Република България в Хага, който също се оказа в така наречените забранителни списъци. По своята правна същност постоянният и настоящ адрес са данни по гражданската регистрация, които отличават лицето от другите лица в обществото в качеството му на носител на субективни права. Такива данни са също името, семейното положение, гражданството и други. Именно затова законодателят е предвидил промяната на някои от тези данни да може да се извършва само с изричното волеизявление на лицето. Следователно, допустимо е заличаването от избирателни списъци само на онези български граждани, които са направили едностранно волеизявление за промяна на настоящия си адрес извън територията на Република България. Доколкото в закона няма уредени условия и ред за вписване на избиратели в забранителните списъци, както и възможност за обжалване на този административен акт от страна на засегнатото лице, е нарушен принципът на всеобщо избирателно право, залегнало в Конституцията. Лишаването от избирателни права на над 400 хиляди български граждани, попаднали в така наречените забранителни списъци. От тази гледна точка не е просто едно от многобройните, безспорно констатирани, включително от международните наблюдатели от ОСС и ПАСЕ нарушения на изборния процес. Това, последното, е тежко престъпление против упражняването на гарантираното от Конституцията активно избирателно право на близо половин милион избиратели, което има за последица подмяна и опорочаване на волята на суверена, а оттам и на изборните резултати. Това налага създаването на временна анкетна комисия от Народното събрание на Република България, която да изясни отговорността на съответните органи и институции. В допълнение ще кажа, че много от нарушенията вероятно ще бъдат обект на продължителни дискусии в българското общество. И вероятно победителите в изборите ще ги отричат и ще поставят под съмнение тези твърдения. Но, за съжаление, за съжаление на управляващото мнозинство в лицето на ГЕРБ, трябва да кажем, че мотивите, с които ние внасяме този проект за анкетна комисия, не се нуждаят от доказване. В българското общество има абсолютна убеденост, че имаше неправомерни действия от страна на изпълнителната власт, които доведоха до отнемане на конституционни права. Ще отбележа нарочно, че признание, че грешки в софтуера на МВР наистина са довели до отнемане на конституционни права, беше направено не от кого да е, а от министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България. Уважаеми госпожи и господа народни представители, когато една грешка в софтуера води до отнемане на конституционни права, то тази грешка престава да бъде грешка на софтуера и в този момент се превръща в огромен политически, правен и както вече Ви казах – в огромен конституционен проблем. Не може да има оправдание, че заради грешки в софтуера хиляди български граждани се оказаха в забранителни списъци. Затова е необходимо да се провери дали става въпрос за грешка в софтуера, или става въпрос за преднамерени действия от страна на изпълнителната власт? Колко собствено избиратели са засегнати. Защото сред тези близо половин милион български граждани, попаднали в избирателните списъци, има и такива, които изцяло покриват изискването на закона за четиримесечна уседналост. Хора, които в продължение на години – десет, петнадесет, не са напускали родните си места. Не просто не са напускали страната, не са напускали общината в продължение на десет, петнадесет години и изведнъж се оказват с настоящ адрес било в Холандия, било в Америка, било в Турция и къде ли още не. Много е важно всички тези обстоятелства, за които и българските медии алармираха своевременно изпълнителната власт, да бъдат изяснени, защото няма как толкова важни органи, каквито безспорно са президентът и местните власти, да започнат своя мандат със съмнение за опороченост на вота, със съмнения за нелегитимност на вота. Парламентът трябва да поеме своята политическа отговорност със съставянето на тази временна анкетна комисия, защото по време на проверката ние ще извлечем достатъчно солидни аргументи за посоката, в която трябва да се промени Изборният кодекс като превенция на риска тези уродливи явления да не се повтарят на следващите избори. И, госпожо председател, независимо дали ще приемете предложението за съставяне на анкетна комисия, аз искам да Ви уверя, че ако ние не поемем своята отговорност като законодателен орган, несъмнено хиляди засегнати български граждани този път наистина ще си потърсят правата. Убеден съм, че ще се стигне и до осъдителни присъди срещу България в Съда в Страсбург, защото правото на избор е основно не само конституционно право, то е едно от онези права от висш ред, които са залегнали и в Европейската конвенция за правата на човека. Благодаря за вниманието.

Удължете ни отсега времето, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изминалите избори ще бъдат запомнени като най-манипулираните, купени и нечестни избори в новата история на нашата страна. Още дълго ще помним тоталния хаос в изборния ден, огромните опашки от граждани пред секциите, изнервените членове на секционните избирателни комисии, които разнасяха чували с бюлетини. И разбира се, най-грандиозният гаф, допускан от българско правителство при провеждането на избори – така наречените забранителни списъци. Списъци, които лишиха от конституционното право на глас десетки български граждани. Аз бих нарекла тези списъци черни списъци, защото те абсолютно незаконно включиха огромен брой български граждани, които иначе напълно отговарят на законовите изисквания за участие в изборите. Кой, как, защо и на какво основание включи тези български граждани в тези списъци? Какъв е техният брой – 12 хиляди, 160 хиляди, 300 хиляди, както твърдят различните институции? И чия е отговорността за това? Наистина е недопустимо седмици след провеждането на изборите тези въпроси да нямат свой отговор, а институциите да продължават да си прехвърлят топката – МВР на ГРАО, ГРАО на ЦИК, ЦИК на законодателя. И накрая наглостта на институциите да стигне дотам, че да обвинят за това българските граждани. Защото според институциите, които бяха организирани с организациите на избори, видите ли, избирателите сами са си виновни за това, че са попаднали в така наречените забранителни списъци. Същите тези избиратели, които, след като извисяха с часове пред изборните секции, неочаквано и с изумление разбраха, че, според администрацията на ГЕРБ, живеят в чужбина и поради това нямат право на упражнят правото си на глас. Някои от тези хора, както се разбра впоследствие, са се завърнали от чужбина преди няколко години. Някои от тях изобщо не са напускали страната. Имаше, разбира се, и куриози, защото в забранителните списъци очаквано попаднаха и хора, като например шефката на ГРАО – в една общинска служба, главният секретар на община – в областен град и, естествено, депутат от ГЕРБ, при това член на ръководството. Не е ясно по какъв точно критерий гражданите бяха включени в тези забранителни списъци, но благонадеждните своевременно бяха извадени от тях и можаха да упражнят правото си на глас. Обикновените български граждани нямаха тази възможност. Дали става дума за мистерия, дали става дума за административна грешка или за грандиозна изборна манипулация – версиите са различни, но наистина е недопустимо седмици след изборите да няма отговор на въпроса: колко са българските граждани, които абсолютно незаконно бяха включени в тези списъци? Коя е институцията и кои са длъжностните лица, които са виновни за това безобразие? В случая не става дума просто за отнемане на права от български граждани. Уважаеми колеги юристи, става дума за отнемане на конституционни права от българските граждани. Става дума и за състав на престъпление, защото според чл. 167, ал. 1 от Наказателния кодекс този, който по незаконен начин отнеме правото на другиго да упражни правото си на глас, носи наказателна отговорност лишаване от свобода до три години. Става дума и за ангажиране на отговорността на българската държава в десетки дела, предявени както в България, така и пред Страсбург. Предстои да видим на колко институциите ще оценят отнетото право на глас на един български гражданин и колко в крайна сметка ще струва имиджа на България пред Европа и пред света. Ние от Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепим решението за създаване на парламентарна анкетна комисия, която единствена може да отговори на тези въпроси и на ред други, които интересуват българските граждани, като например: кои длъжностни лица подадоха на ГРАО сгрешената база данни за така наречените забранителни списъци? Защо след като месец преди изборите беше ясно, че има множество грешки в тези забранителни списъци не бяха предприети никакви действия за тяхното отстраняване? Защо ЦИК не проведе своевременна информационна кампания, след като за тази цел бяха отделени 200 хил. лв.? И накрая: защо след като на първия тур на изборите стана ясно, че десетки хиляди български граждани незаконно са лишени от възможността да упражнят правото си на глас, не им беше дадена възможност да го направят поне на втория тур на изборите, след като надлежно удостоверят факта, че имат настоящ адрес в България? Защо и кому беше нужно това? Отговорът изглежда очевиден – на тези, които организираха изборите; на тези, които сътвориха наистина колосален изборен хаос; на тези, които произведоха най-големите изборни гафове, които са правени до този момент. Това безобразие наистина трябва да бъде установено и трябва да бъде прекратено. Институцията, която трябва да започне с разплитането на това кълбо, естествено е българският парламент. Трябва да кажем честно, че кашата беше забъркана тук, в тази зала с некачественото и безотговорно изборно законодателство; с арогантното и високомерно поведение на депутатите от мнозинството; със самочувствието на „Ние всичко си можем, ние всичко си знаем, ние не слушаме никого – нито опозицията, нито неправителствените организации, нито българските граждани, защото ние от Партия ГЕРБ сме недосегаеми!”. Аз не искам да звуча назидателно и да Ви кажа, че за всички тези проблеми ние Ви предупредихме своевременно, още докато се приемаха новите изборни правила, но няма как да не кажем от тази трибуна при създаването на тази комисия, че наистина създадохте най-некадърните изборни правила; че сътворихте най-големия изборен хаос, който изобщо можехме да си представим. Вместо да прочистите от мъртви души избирателните списъци, както обещавахте от първите редове на мнозинството, Вие на практика извадихте живите от тях! Вместо да преборите вътрешния изборен туризъм и както обещахте – да се преместят преди изборите едва 500-600 души, цитирам, Вие сътворихте най-голямото предизборно преселение на избиратели – 155 хил. български граждани смениха адреса си непосредствено преди изборите и 100 хиляди от тях упражниха правото си на глас по новия адрес! Представете си за какво изкривяване и за каква подмяна на вота на българските граждани става дума! И накрая няма как да не кажа, че това, което сътворихте в тази зала като законодателство и изпълнителната власт – като организация на изборите, наистина е безобразие, което трябва да бъде преустановено, като се изследват и грешките, и гафовете, сътворени от администрацията при организацията на изборния процес, за да бъдат установени виновните лица и институции и в крайна сметка всеки да понесе своята отговорност. И да бъдат направени съответни промени в законодателството, които да предотвратят за в бъдеще подобни безобразия. Затова ние също настояваме за създаването на парламентарна анкетна комисия, защото ако и правилата, и организацията на изборите отново бъдат същите, наистина няма да има смисъл от следващи избори. Спокойно можете предварително да си напишете резултатите, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всеки от нас може да говори с часове за изборите, за това как са преминали, какво е станало, но едно е факт и преждеговорившите са прави за това имаше ли проблем по време на провеждането на изборите – имаше! Призна го и правителството. Признахме го ние – политиците. Имаме ли интерес тези проблеми да бъдат разрешени и при едни следващи избори да не възникват? Наистина, това се случи за първи път в такъв голям мащаб. Да, цялата страна има интерес! И щом като е така, аз не виждам да има някаква пречка за създаването на една такава анкетна комисия. Аз вътрешно съм убеден, че днес ГЕРБ ще приеме създаването на една такава комисия. Тази комисия няма да е политизирана. Тази комисия ще разгледа какви грешки са били допуснати, за да не се повтарят те при едни следващи избори. Това е нещо много сериозно: 100 хиляди, 200 хиляди, 300 хиляди, говорят за 400 хиляди човека, които да нямат право да гласуват – за първи път се случва! Аз лично започвам да си мисля да не би това да е субективно. Ще Ви дам един пример в избирателния ми район – в една от общините, няма да кажа коя е, изборите вече преминаха, от 130 секции във всяка секция, уважаеми колеги, имаше по 10 15 човека, които са попаднали в забранителния списък. От 130 секции средно по 10-15 човека! Няма значение тези хора за кого ще гласуват. Тяхното конституционно право е отнето. Вече има съмнения в демократичността на изборите. За да избегнем всички тези съмнения за в бъдеще ние трябва да търсим причините: защо е станало така, дали е само заради грешката в софтуера на МВР или има някаква друга причина? В обществото витае мнението, че има субективизъм. Аз не казвам, че не е така. Ние трябва да преодолеем мнението, че е така, че е станала някаква техническа грешка. Права е госпожа Манолова, че всеки има правото да се обърне към съда заради това, че е лишен от това си право. И от време-навреме, когато се повдига въпроса, че всеки български гражданин има право да се обърне включително и към европейските институции, някои колеги се обиждат и казват: „Ама, Вие така плашите държавата ли?!”. Не, европейските институции и съдилищата са част от нашите права. Ние сме дали част от нашия суверенитет на Брюксел и на Съвета на Европа включително. Няма какво да се заблуждаваме! Но оттук-нататък да продължава така и ние да се правим, че няма проблем, не е много сериозно. Един пример ще Ви дам: през 1999 г. провеждаме местни избори. От трибуната тогава предупредихме. Текстът тогава не беше в този вариант, нещо близко беше. Тогавашният министър на регионалното развитие направи и в избирателните секции имаше по един забранителен списък, нещо подобно имаше и тогава. По средата на изборния ден, особено тези, които са участвали в изборите в 1999 г., специално в някои райони, ще си спомнят, че по средата на изборния ден с решение на ЦИК тези списъци бяха премахнати. Тогава ЦИК се произнесе много бързо. Става въпрос за 1999 г.! Имаше скандали, но в случая 400 хил. гласа са нещо много сериозно! Даже и 10 гласа да са! Тези хора са лишени от това право. Вие, колеги от ГЕРБ, трябва да признаете, че в стремежа си да направите ново законодателство, имаше опити служебно по някакъв начин да влияем на изборния процес. Аз не говоря за всички наши колеги, но имаше отделни наши колеги и ние ги предупреждавахме за определените райони, където искаха да спечелят изборите. Видяхте, че не става така! Избирателят е достатъчно грамотен! Няма да се спираме на пропуските в Избирателния кодекс. Това е основното, което трябва да направи бъдещата анкетна комисия, да види защо тези хора загубиха това свое право на глас. Няма нито една европейска държава, няма държава с развита демокрация, няма включително и в Африка, ако евентуално не е диктатура, да са решили така нещата. Ако някой посочи при 5 милиона участвали в изборите (толкова ли бяха, цитирам по памет) 400 хиляди да нямат право да гласуват!? Няма да спорим дали са легитимни изборите или не. Работата на тази комисия е да установи какви са тези пропуски. И ако българският парламент не направи това нещо, ние няма да сме на необходимата висота, няма да сме достатъчно узрели, за да правим включително и изборно законодателство, защото то утре като бумеранг ще се обърне срещу всички ни, срещу цялата институция. И не напразно определени среди насочват всички негативи към българския парламент, като че ли за всичко е виновен българският парламент. Ние трябва да преодолеем това и трябва да има въпроси, по които и леви, и десни трябва да се обединим. Това е една добра възможност да създадем тази анкетна комисия с волята на всички, да покажем, че имаме воля да преодолеем тези пропуски. Обратното означава, че – да, хората, една част от обществото, се съмняват, че е имало субективизъм и някой по някакъв начин е повлиял този забранителен списък да излезе и служебно да се спечелят изборите. Да се откажем от идеята за анкетна комисия, това означава. От само себе си представителите на изпълнителната власт никога няма да кажат цялата истина – какво е станало, когато са подготвили избирателните списъци. Ако те имаха това намерение, досега да са го реализирали. Мина доста време от изборите. Никой няма волята в изпълнителната власт, в различните агенции, да изкара истината и тя да излезе наяве. И когато изпълнителната власт няма тази воля, остава българският парламент да реши чрез една своя специализирана анкетна комисия, този въпрос. Аз мисля, че Вие ще подкрепите предложението. Страната има интерес от създаването на една такава комисия. Това няма да е първи случай, когато опозиция и управляващи се обединяват и се установяват пропуски, които са дали, така да се каже, един лош имидж, били са значка, която не се носи от никого и не се носи, когато излезеш някъде навън. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато БСП и ДПС говорят по темата относно фалшификациите и манипулациите на изборите, те са прави за изборите, които минаха преди един месец, но те сигурно отчитат факта, че въпреки, че и те са фалшифицирали и манипулирали всички досегашни избори и са участвали в зулумите по тях, то ГЕРБ ги надмина на тези избори и то многократно! Всичко, което са правили и БСП, и ДПС досега, а то не е безспорно и сигурно, в личен разговор те ще си го признаят, те си го знаят много добре, просто е бледа, детска игра спрямо онова, което ГЕРБ сътвори по различните направления – и при фалшификациите, и при манипулациите на изборите, по всички пера, по които това стана, както и купуването на изборите. По мое изчисление БСП, ако фалшифицираше избори и вдигаше резултата си с по 2-3 най-много до 5% до този момент, в най-добрия случай, ГЕРБ надмина отдавна този рекорд! На 22-та година от началото на демократичните процеси в България вместо да вървим напред с честността на изборите се стигна до истински апокалипсис. Ние добре разбираме, че за управляващите най-важното в момента е да потушат скандалите от изборите, да завоалират онова, което цялото българско общество знае, че те взеха изборите с фалшификации, купуване и манипулации, и смело да продължат напред, като че ли нищо не се е случило. Пиха шампанското, кметовете и общинските им съветници влизат в длъжност, февруари месец президентът – ни лук ял, ни лук мирисал, невинен като момченце, без може би и той самият да знае как беше избран на власт, ще говори красиви думи и ще каже как ще даде всичко от себе си за България! Всички знаем тази негова крилата фраза. Оттук нататък бодро ще вървим към нови демократични успехи и бъдеще на страната. Да, ама – не! Що се касае до Партия „Атака” и в бъдещите месеци и години, които остават до следващите избори, ние няма да престанем да се занимаваме с изобличаване, да спрем да говорим за това, което направи ГЕРБ, включително и по отношение на „Атака” с фразата, която знаем, че беше изпусната от Щаба надолу по гарнизона, като взаимоотношение на власт и подчинение, като отношение между вътрешен министър и подчиненото му министерство, военизираните му надолу служители, а заповедта е: Режете „Атака”! Режете „Атака”! И всичко го знаят, всички го знаете – и тези, които носехте торбите (шум и реплики от ГЕРБ), и тези, които командваха долу и фалшификациите по структурите, и плащаха парите за така наречените застъпници, хилядите застъпници, това бяха избори на застъпниците – знаете го, и които оказваха административния натиск и по всички направления правеха фалшификациите долу на списъци, при броенето на бюлетини. Всичко това добре го знаете, че е така! Това предложение, уважаеми колеги, което се внася от ДПС като че ли е много тясно партийно. Да, това е така. Ужасно нещо е така нареченият забранителен списък, който в самия ден на изборите взриви, или отказа, или отчая оттук нататък да гласуват. Имаше и такива хора, които заявиха, че никога повече в тази страна няма да гласуват. Може би това се целеше!? Това бяха хиляди български граждани. Ужасно нещо е забранителният списък! За него някой трябва да лежи не вкъщи, а в затвора, защото не може да бъде сътворена такава гигантска фалшификация на този списък, на хора, които от 10 години живеят в България, след като са били в чужбина, и това е очевадно и ясно, без това да е станало по небрежност, по невнимание, по начин, който не е съставомерен. За това, което беше сътворено по отношение на този списък трябва да се търси наказателна отговорност, само че кой да я потърси – МВР ли да започне дознанието, може би прокуратурата!? Ползата от един такъв акт на Народното събрание евентуално, ако бъде създадена комисия, ще бъде точно тази, че от това най-високо място ще бъде сезиран някой, който иначе не смее да започне наказателно производство. Колеги, това е най-малкото. Тук трябва нещо много повече. Вярно е, че в момента има производство пред Конституционния съд, който трябва да разгледа законността на избора за президент. Там видяхме, че връзката между Парламентарната група на ГЕРБ и Конституционния съд, въпреки че там погрешно от тези, които внесохме искането, не беше поискано най-важното – броенето на бюлетините. Да се стоварят те в зала „Армеец”, гордостта на нашия премиер, в хубавицата, красавицата зала „Армеец”, която да свърши една от първите си важни и хубави работи – освен със спортните състезания и концертите там, да се даде отговор на въпроса колко от тези бюлетини са фалшифицирани, подменени и не са преброени правилно. Там от тези 700 000 недействителни бюлетини щяха да лъснат много неща. Но това, колеги, е само един от елементите, които трябва да бъдат разглеждани, и ние от „Атака” оттук-нататък ще продължим да настояваме да се разглеждат елемент по елемент всичките многобройни по различни пера, по различни направления направени манипулации и фалшификации на изборите, не само по Забранителния списък. Ние разбираме, че Движението за права и свободи там най-много ги стяга, защото там стоят най-много, така да ги наречем, техни гласоподаватели, избиратели, които по този начин са игнорирани според закона в рамките на четирите месеца, които накрая съвсем като минимален срок се приеха. Само че там огромната част са български граждани, които са включени явно избирателно и които иначе, ясно е, не биха гласували за управляващата партия ГЕРБ. Масиви за това в Министерството на вътрешните работи има, има данни. Неслучайно шефът на Предизборния щаб на ГЕРБ беше вътрешният министър. Тези масиви от данни, тази държавна информация – поверителна, специална, както виждаме, е била включена за предизборни и изборни цели, за да бъде постигнат този резултат. Въпросът е да се изследват всички тези направления по пера, защото така се манипулират. Вие от БСП и ДПС, които имате голямо ноу-хау в тази дейност, знаете добре: навсякъде по-малко – с недействителните бюлетини, с драскането и обявяването им за недействителни, с подмяната на избирателните списъци, с преброяването на ниво общински избирателни комисии, после отчитане на резултатите и играта с фирмата за преброяване, която винаги се формира и е в услуга на управляващите. В случая тя премина от подведомствеността на БСП под командата на ГЕРБ. Ако щете, тази фирма и административни лица, участници в нея, близки до кръговете – безспорно е, като минавате и направите една справка за това, ще видите, че те са близки до кръговете на ГЕРБ, на управляващите, както преди това бяха близки до БСП. На всички нива са правени тези фалшификации, манипулации, а не само на ниво „Забранителен избирателен списък”, колеги от ДПС. Темата ще продължи. Вие от ГЕРБ, ако сега отхвърлите това искане за създаване на Анкетна комисия по отношение на Избирателния списък, имайте предвид, че скоро ще внесем, и няма да оставим този въпрос ей-така, искания и други парламентарни инициативи, които да продължат да изследват въпроса за законността на изминалите избори. Никой от управляващите не бива да си въобразява, че всичко ще бъде пито-платено, заметено, минало-свършено и оттук-нататък изборите ще бъдат със своите правни, юридически и политически последици в близките една-две години един неоспорим факт.

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! След тези пространни словоизлияния искам да Ви върна към конкретиката на проблема, който сме поставили заедно с колегите от Коалиция за България и Синята коалиция, внасяйки това проекторешение. Този проблем, за съжаление, е толкова сериозен и толкова изискващ вниманието не само на Народното събрание, но на всички отговорни държавни институции и на международните организации, които имат за предмет на дейност включително съблюдаването на основните човешки права и честността на изборния процес в демократичните европейски държави, че създаването на такава Временна анкетна комисия е най-малкото нещо, което обществото очаква след този драстичен фарс, на който станахме свидетели преди около един месец. Толкова скандално провеждане на избори, толкова голям хаос в организацията и в провеждането на национални избори в България никога не е имало. В това нещо Павел Шопов е прав, наред с всички останали неверни неща, които каза. Наистина ГЕРБ надмина всичко, което можеше да се очаква и фигурираше във фантазиите дори на всякакви политици, които имаха претенциите да се представят достойно или по-малко достойно на тези избори. Подобни фалшификации, подобна лоша организация от най-високото ниво, като започнем от Централната избирателна комисия, минем през общинските избирателни комисии и слезем до секционно ниво, с грешки, с поправяне на списъци, с поправяне на протоколи, с невалидни бюлетини, с чували и така нататък, всичко това е достойно за съжаление за държава, която вече има 21-годишна демократична история, която премина през толкова перипетии в своя изборен процес и която претендираше, че вече върви по европейския път, управлявана от партия, която наименува себе си Граждани за европейско развитие. Нищо европейско не се получи на тези избори, за съжаление. Напротив, изконните човешки права, гарантирани от българската Конституция, от европейските и международните правни договорености, по които България е страна, бяха потъпкани и драстично нарушени, като се започне от приемането на Изборния кодекс и се премине през неговото приложение от изборната администрация и другите държавни органи, които бяха въвлечени в организацията на изборния процес. Затова ние искаме да се потърси отговорност от онези, които имаха участие и изиграха злощастна роля, за да се получи този резултат – над близо половин милион български граждани да бъдат лишени от конституционните си права в името на робуването на някакви митове, в името на това да се санкционират онези български граждани, които не гласуват „правилно” и чиито вот на нас не ни е угоден. Единственото хубаво нещо, което се получи като резултат от този избор, е, че този мит за така наречените автобуси, с които се решава изборният процес или се предрешава в някои определени райони, беше тотално развенчан. Основната причина и основният мотив, заради който беше въведен този противоконституционен принцип на уседналост, беше тотално обезсмислен. Всички български граждани видяха, че и със, и без автобуси, и със, и без български граждани, които имат постоянен или настоящ адрес в чужбина, една политическа сила има безспорно и твърдо влияние в определени райони. И никакви подобни изкуствени ограничения, които ГЕРБ се опита да въведе, не могат да променят този факт. Но те го направиха именно за да угодят на Партия „Атака”, за да угодят на тези, които се опитват да експлоатират тази тема за чисто свои теснопартийни интереси. Но покрай сухото изгоря и суровото. Това е достойният за съжаление факт, защото покрай Джебел, покрай Исперих, покрай Дулово имаше стотици хиляди български граждани от Дупница, от Видин, от Монтана, от Карлово и Калофер, които също бяха лишени от правото си да гласуват. И тези хора никога няма да простят нито на партия ГЕРБ, нито на нейните отговорни фактори, защото ги лишиха от това право абсолютно незаслужено. За да се стигне дотам бивш български посланик да бъде лишен от правото си да гласува, районен прокурор да бъде лишен от правото си да гласува, ти трябва действително да си допуснал сериозен гаф. За този гаф трябва да се носи отговорност! Само че за съжаление в българската политическа действителност се наложи една традиция – не е важно дали нещо, което се твърди, е истина. Като че ли по-важно е кой е изобличил тази истина. ДПС беше първата и единствена политическа сила, която изобличи като противоконституционен принципът за уседналост, но не беше последвана от никаква подкрепа – нито от други политически сили, нито дори от Конституционния съд. ДПС беше първата и единствена политическа сила, която близо две седмици преди първия тур на изборите предупреди с нарочна декларация, произнесена от заместник-председателя Лютви Местан, че са възможни подобни злоупотреби, подобни пропуски и гафове в изборния процес, че има опасност стотици хиляди български граждани, които по принцип отговарят на принципа на уседналост, да бъдат лишени от правото да гласуват. Това предупреждение не беше чуто и не бяха предприети никакви мерки. Защо? Защото ДПС го изказа. И ДПС за пореден път се оказа право, когато в изборния ден лъснаха всички тези многобройни случаи в цялата страна. Сега се надявам най-после апелът на Движението за права и свободи, инициативата, която подехме, да получи най-после необходимата подкрепа, за да може поне малко, поне част от справедливостта, която дължим на тези стотици хиляди български граждани, да бъде въздадена. За да се поучим от грешките, първо трябва да ги признаем, а за да ги признаем, трябва този въпрос да бъде разгледан общо, но от такъв орган, пред който да бъдат разгледани както недостатъците в изборния кодекс, така и недостатъците във функционирането на държавната администрация, която има основната роля в лицето на ГРАО и на Министерството на вътрешните работи за създаването и действието на така наречените забранителни списъци, за да може на следващите избори, когато и да са те, подобни грешки да не бъдат допускани и да се възстанови демократичният, представителен характер на държавните органи и институции, а не да се подменя вотът на българския гражданин по подобен противоконституционен начин. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, много странно е мълчанието на мнозинството, но ние сме свикнали вече – в такива ситуации, в които няма какво да кажете, мълчаливо да чуете аргументите. Колеги преди ми заявиха, че тепърва в гражданските съдилища на България ще има искове от български граждани поради това, че на тях им е отнето избирателното право, искове, които най-сетне трябва да завършат със съдебно решение, за да се види колко струва гласът на българския гражданин, колко струва отнемането на правото на българския гражданин да гласува. Няма да коментирам нарушенията и манипулацията на изборите. Това е много по-широка тема и не е предмет на днешния проект за решение, предложен от колегите от ДПС и подкрепен от нас. Но има един принципен въпрос, който дано да го чуете Вие, от управляващото мнозинство, и да го знаете – че адресът, независимо дали е постоянен или настоящ адрес на български гражданин, е нещо като името му. Той сам единствено може да определи адреса си. Пак казвам, постоянен или настоящ. Това може да се случи на две места – или когато се регистрира в съответната общинска администрация (настоящ адрес), или когато попълва формуляра за лични документи, където има такава графа. Всякакво друго закачване на постоянен или настоящ адрес на едно лице, както стана на тези избори, е незаконно, противоконституционно, а изключително обществено опасно е тогава, когато това е послужило като основание за отнемане на свещеното избирателно право. Нарушават се пряко редица текстове от Конституцията. И е странно кое Ви притеснява Вас, от управляващото мнозинство, да подкрепите тази комисия, за да се разбере какво се е случило? Кое Ви притеснява да погледнем в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи и как те са използвани? Защото, уважаеми дами и господа, информационните фондове на Министерството на вътрешните работи по Закона за МВР могат да се използват за разкриване на престъпления, за разследване, за предотвратяване на опасност за националната сигурност, но не може информацията от тях, още повече когато е неофициална, да се използва за отнемане на избирателно право. Това направихте Вие. И ако в закона тази дискусия се движеше по плоскостта настоящ адрес, постоянен адрес, изборен туризъм и прочее, такива устойчиви, добили обществена известност термини, всъщност нямат кой знае какво правно значение. Но в случая става въпрос за флагрантно нарушаване на основните човешки права, извършени от изпълнителната власт, подавайки информация, която много често е свързана с подаването на лични данни, подавайки информация за настоящия адрес на лицето, което никога не е подозирало, че съществува някъде. Как за Владимир Пуев от Видин ще пишат, че е в Испания, като никога през живота си не е ходил там? Как, ако това не е именно в тази флагрантна злоупотреба, ограничаваща правата? Как в деня на изборите ще му попречат да упражни правото си, след като го карат да се регистрира от същия настоящ адрес, на който той се е регистрирал в личните си документи? Защо? Защото в този прословут забранителен списък пише, че този човек има настоящ адрес в Испания. Той обаче никога не е ходил в Испания! Не можа да гласува. Затова той трябва да съди българската държава, и аз съм сигурен, че ще я осъди. Вие, от управляващото мнозинство, искате ли да разберем истината как са попадали лица в тези списъци, или искате да заметем истината, като казвате: „Хората ще забравят”?! Това няма да се забрави. Ако няма такава комисия, този въпрос ще излезе извън България – ще стигне до Европейската комисия и до правозащитните организации. Ще стигне до Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Тогава няма да има кой в тази зала или Вашият премиер да каже: „Те политизират”. Правото на глас е свещено право. Няма значение кой за кого е гласувал. Това обаче, че администрация, изпълнителна власт незаконно, противоконституционно отнемат избирателни права, не е въпрос на една или друга политическа партия. Това е въпрос на Конституцията ни, на всеобщата Харта за правата на човека, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Европейския парламент и на Европейската комисия. Претенцията да си член на Европейския съюз се измерва именно с това, дали България е правова държава, или не. В този смисъл аз Ви предлагам да подкрепите тази комисия. Тя ще даде светлина върху това кои лица направиха така, че много български граждани да не могат да упражнят избирателното си право. Ако не я подкрепите, Вие, като народни представители, ставате съучастници в това, което е свършено от избраната и подкрепяна от Вас изпълнителна власт. Всички знаем, че е имало случаи, включително на фалшиви списъци, заявки в посолствата през компютри за гласуване в чужбина, а след това тези данни са се върнали обратно и тези лица са били изключени от списъците. Именно парламентарна анкетна комисия трябва да влезе и да види как е създаден този списък, защото това е част от по-големия въпрос – честността на изборите в България. Не мислете, че ако днес не подкрепите комисията, тази страница ще бъде затворена. Тя ще бъде четена години наред. Ще бъде четена пред български съд от конкретни граждани, чиито права са отнети, ще бъде четена в европейските институции. Уважаеми дами и господа, това не бива да се повтаря. Не може да имате претенцията, че управлявате България по европейски в съответствие с Конституцията и да не искате истината за отнетите избирателни права да се разбере от парламента, респективно от българското общество и българските граждани. Още веднъж Ви моля да оцените сериозността на ситуацията. Най-простото решение е, да гласувате „против” или „въздържали се”. То обаче политически ще Ви експонира пред обществото като хора, които искат да прикрият как на българските граждани в ХХІ век изпълнителната власт, в частност Министерството на вътрешните работи, отне избирателни права. Проявете разум. Благодаря.

Уважаеми, господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се постарая накратко да Ви представя друга гледна точка, извън тяснопартийното говорене и тяснопартийния политически интерес. Въпросът, който разглеждаме, е изключително важен! Изключително важен е не за Движението за права и свободи, не за БСП, не за Синята коалиция или за ГЕРБ, или за „Атака” – въпросът е важен за демокрацията в България. Изключително важен и аз смятам, че заслужава да му обърнем особено внимание. Бях член на комисията, която изготви Изборния кодекс. Шест месеца ние работихме отговорно и основните цели, които си поставихме, чрез правните норми и техники, които залагаме в Изборния кодекс – да осигурим честност, прозрачност на изборния процес и справедливост на изборните резултати. Уважаеми колеги, определено трябва да кажем, че по редица субективни и обективни причини тези цели не бяха постигнати на тези избори. Смятам, ще се съгласите с мен, че изборите за местни органи на властта представляват инфраструктурата на властта в България – особено важни органи, които определят качеството на живота на българските граждани на местата, където живеят. По определени причини ние допуснахме 420 хил. български граждани да не могат да упражнят конституционното си право на глас. Уважаеми колеги, това е сериозна цифра. Въпросът, който тук беше коментиран и от нашия заместник-председател, в мотивите, който засяга основно конституционното право на всеки гражданин – да може да гласува, е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса са изборните резултати – справедливи ли са получените изборни резултати, в резултат на това лишаване от право на глас? Ако не са – кой носи отговорността за това? Уважаеми дами и господа народни представители, всички знаем, че на тези избори, по различни причини българските граждани бяха изключително разделени. Много от изборните резултати в общините, в кметствата, се оформиха с минимална разлика в изборния резултат. Тази минимална разлика всъщност пряко кореспондира със справедливостта на изборните резултати. Сигурно има и обективни причини. Ако обаче има манипулиране на резултати, в резултат на субективни причини, отговорността на парламента в парламентарна република е да изясни тези причини и да информира суверена за това. Уважаеми дами и господа, в противен случай ние насаждаме в българското общество и сред българските граждани сериозен политически нихилизъм, който се проявява в изключителен спад на избирателната активност. Това отново опира до същността на демокрацията, до това кой в крайна сметка определя политическите и властовите структури и как това се отразява на политическата система в държавата. Смятам, че изключителна отговорност на парламента е да направим такава комисия. Смятам, че това, което господин Лютви Местан предложи като състав на комисията, е изключително справедливо. Това ще доведе до обективност в нейната работа и резултати, които в крайна сметка ще ни дадат точна сметка за това – има ли грешки в законодателната ни дейност, конкретно в Изборния кодекс, или има допуснати грешки от субективни фактори, които трябва да си понесат отговорността за това? Уважаеми дами и господа, аз лично искам да се обърна към всички Вас с надеждата, че ще заработи чувството ни за отговорност през следващите народни представители, през следващите парламенти, през следващите поколения, които имат нужда политическата система в България да се структурира справедливо, прозрачно и честно. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Чух част от изказванията, но не успях да чуя всичките на колегите отляво. Разбира се, че няма да се съглася с огромната част от това, което чух. На първо място нека не забравяме, че изборите минаха. Трябва да спрем да политизираме и да поляризираме толкова много тази тема. Досега ни дамгосвахте с изявления, че законът е лош, че изборите са манипулирани, че ГЕРБ манипулира изборите, че органите, които се занимават с организирането и провеждането на изборите, са предприели действия или пък не са извършили действия, което е довело до манипулиране на изборите и какви ли не още думи. Новото, което върви през последната седмица, е това, че изпълнителната власт, в лицето на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е главният виновник за това български граждани да бъдат „лишени” от правото да гласуват. Нека не забравяме, че по отношение на това кой има право да гласува – това са всички български граждани, които имат избирателни права и имат постоянен адрес, а всички български граждани имат постоянен адрес на територията на Република България. Тук се обръщам, без да цитирам имена на колеги, към тези, които не правят разлика между постоянен и настоящ адрес, които не правят разлика между това кой адрес се записва и вписва в личната карта. Там се вписва само и единствено постоянният адрес. Той е обвързан задължително с гражданството, тоест задължително трябва да има категорията и качеството български гражданин. Тогава имаш задължително постоянен адрес. И в личната карта се вписва единствено и само постоянният адрес, не се вписва настоящ адрес. Преди няколко дни чух обратното твърдение, което беше по повод на едно питане по отношение на това каква отговорност носи Министерството на вътрешните работи при издаването на лични карти и това, че има настоящи адреси на български граждани, които не са актуални. Има избирателни списъци в закона, винаги са били в избирателните закони и реда при избирателните списъци за това кой се включва в тези избирателни списъци и кой не, е същият. Какъвто в момента е в Изборния кодекс, такъв беше и в четирите отменени изборни закона. Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес. Мисля, че това всички го знаем вече и не е необходимо повече да го повтаряме. Тези избирателни списъци се изнасят достатъчно рано на публични места на територията на съответната секция, за която са съставени, за да могат всички български граждани, които имат избирателни права, първо, да проверят дали фигурират в този избирателен списък. Ако не фигурират, да отидат и проверят в общинската администрация защо не фигурират и тогава да подадат заявление, за да бъдат дописани в този избирателен списък. Ако фигурират и има грешка, било по отношение на името, било по отношение на нещо друго, да отидат и да поискат да бъде направена корекция на тази грешка. Какво направихме ние в Изборния кодекс, след като всички знаем, че въпреки че най-малко 45 дни преди изборния ден тези списъци се оповестяват публично, но не всички български граждани отиват да проверят и да установят дали фигурират в избирателния списък на съответната избирателна секция? Ние написахме в Изборния кодекс, че освен че се разпечатват и се разлепват на обществено достъпни места на територията на съответната секция, написахме че всички общински администрации са задължени да оповестят избирателните списъци в същия този срок и на техните електронни сайтове. Това беше направено за първи път. Всичко това беше единствено и само за облекчение на българските граждани, за да могат по-лесно да направят тези справки, и ако не фигурират в тези списъци, да бъдат дописани в законоустановения срок, тоест преди списъците да се предадат на секционните избирателни комисии. Какво се получи? Констатира се несъответствие по отношение на 12 хиляди граждани. Нека не забравяме, че това са около 0,1% от избирателите, които фигурират в избирателните списъци на последните избори. Но даже и един човек да беше, пак трябва да се установи причината, довела до това да има пропуски, да има някаква грешка в съответния избирателен списък и да направим така, че тази грешка да не се повтаря. Какво показват данните за тези 12 хиляди човека? Тук чух спекулации от порядъка на това, че става въпрос за стотици хиляди български граждани. Не, не става въпрос за стотици хиляди български граждани. Става въпрос за констатирани несъответствия между данните, които фигурират в ГРАО и това, което видяхме в избирателните списъци, защото те се съставят въз основа на данните в ГРАО за 12 хиляди български граждани. Тези български граждани са могли да отидат, да проверят има ли ги в списъците и когато установят че има пропуск, да поискат да бъде отстранен, като бъдат дописани в избирателния списък. Това е само по отношение на проведените местни избори. По отношение на президентските избори – там няма грешки. Там всички, които фигурират в база данни на ГРАО като български граждани и имат постоянен адрес, са в избирателния списък. Говорим само и единствено за местните избори и за списъците за местни избори. Опитах се да събера допълнителна информация и тази информация, която получих от служба ГРАО, е, че огромната част от тези 12 хиляди човека – български граждани с избирателни права, които са дошли и са заявили, че има някакъв пропуск по отношение на тях, се оказва, че имат грешен настоящ адрес отпреди 2007 г. Тук не съм съгласна с част от твърденията, които чух от тази трибуна, особено от твърдението на един колега, който е бил и министър на вътрешните работи, защото знаете, че до 1 януари 2007 г., допреди да влезем в Европейския съюз, МВР разполагаше с всички тези данни – през „Гранична полиция” кой кога влиза и излиза от страната, кой какъв настоящ адрес и къде има. След тази дата, особено за тези български граждани, които се движат в рамките на Европейския съюз, няма такива данни в базата данни на Министерството на вътрешните работи. В служба ГРАО данните, които са записани за настоящ адрес на българските граждани, са въз основа на информацията, която е подадена от общинските администрации, защото българските граждани, когато желаят да си променят настоящия адрес, трябва да отидат в съответната общинска администрация, да попълнят заявление за промяна на настоящ адрес и с жълтия екземпляр към заявлението, се прави съответната корекция в базите данни на ГРАО. В базата данни на ГРАО, за съжаление, се оказа, че има пропуски, че има данни, които не са верни, които не са актуални. Проверката показа – аз помолих да ми предоставят официална писмена справка, че в огромната си част данните за тези 12 хиляди човека, са отпреди 2007 г. Тези случаи, които бяха оповестявани по българските медии са на граждани, които бяха лишени на практика от възможността да гласуват на местните избори заради това, че ги няма в списъка за местни избори. В същото време те не са направили проверката за себе си – да видят, че не фигурират в този списък и да използват възможностите, няколкото възможности предвидени от закона, да бъдат дописани в тези списъци. Затова аз не приемам квалификацията „лишаване” на български граждани от избирателни права, умишлено или под каквато и да било форма от законодателния орган или от изпълнителната власт. Друга е темата с уседналостта. Аз мисля, че тази тема веднъж завинаги трябва да я приключим. Имаме решение на Конституционния съд, имаме произнасяне на всички други институции, които по някакъв начин имат отношение към тази тема и към Изборния кодекс. Това са позицията и становището на ОССЕ и на ПАСЕ, и на Венецианската комисия. Да, може би има политически партии или участници на последните местни избори, които не са доволни от това, че се прие такъв принцип на уседналост. Нямаше автобуси на последните избори – тук се обръщам към един друг колега, който говори от тази трибуна. Имаше нещо друго, ако трябва да сме точни и ме принуждавате да го кажа – това е друг резултат по отношение на броя на общинските съветници. Той е показателен и ясно говори за това как принципът на уседналост е повлиял на изборните резултати. Това е тема, която аз смятам, че трябва да бъде вече затворена. Коментирахме я повече от една година в парламента, коментирахме я една година в публичното пространство, излезе решение на Конституционния съд и аз смятам, че вече просто тази тема трябва да спрем да я коментираме – ние няма как да я променим оттук нататък. (Реплики от ДПС.) Не, не може и не бива. Това е, което сме коментирали в тази връзка. Чух и чувам всеки ден да се говори за забранителни списъци. Никъде в Изборния закон не се говори за забранителен списък. (Реплики от ДПС.) Никъде няма забранителен списък в Изборния закон и много моля, когато се ползват такива наименования, да се прави справка и проверка с Избирателния закон. (Реплики от ДПС.) Не, не са незаконни. В Избирателния закон се говори за списък на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в изборния ден. Вижте, за да се стигне до този списък на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в изборния ден, се минава през една дълга процедура, която гарантира правата на всеки един български гражданин, който има избирателни права. (Реплики от народния представител Четин Казак.) Не, има! Както да отиде да си провери 40 дни преди изборите на списъците дали фигурира там и ако има грешка, ако има пропуск – ето пише, че е бил в Испания, а пък той не е бил, както каза един от колегите, това се установява лесно. Отива, прави се справка в едната база данни, в другата, в общинската администрация и иска тази грешка да бъде поправена. В закона пише – подава се едно заявление и пропускът се отстранява. В тези списъци фигурират лица, които са загубили избирателни права. Кои са тези лица? Тези, които например са осъдени и вече ефективно изтърпяват наказание по смисъла на закона. Това е по смисъла на Конституцията. Тези лица са в този списък. В този списък са целия кръг лица, които са загубили избирателни права към момента на провеждане на изборите. Затова по отношение на тези лица има забрана за дописване в избирателния списък в изборния ден и не от Изборния кодекс е тази забрана сега, тя и преди е била в предишните избирателни закони. Вие много добре знаете това. Не бива да продължаваме да говорим и да слагаме определения, че един или друг текст от закона е противоконституционен. Кой текст от Изборния кодекс е противоконституционен се произнесе Конституционния съд. Оттук нататък всички други текстове отговарят на изискванията и на Конституцията, в съответствие с всички останали разпоредби на действащото законодателство и е крайно време да престанем да слагаме определението „противоконституционни” наляво и надясно за каквото и на когото, когато му хрумне. В заключение ще кажа, че Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи искането за анкетна комисия. Ще гласуваме „въздържали се” – това е нашето решение на заседание на парламентарната група и няма да подкрепим това, първо, защото е крайно време да спрем да водим и да отправяме взаимно политически нападки един спрямо друг и то на гърба на българските граждани. (Реплики от КБ.) Не сме съгласни с това, че се опитва да се манипулира обществото с едни такива изказвания. Ако има допуснати грешки и пропуски – очевидно има, щом има 12 хиляди човека, по отношение на които има несъответствие с истинския настоящ адрес на тези лица. Всеки един случай поотделно трябва да се провери и да се види лицето какво е подало в съответната общинска администрация – дали само си е написало такъв настоящ адрес или някой служител е написал такъв настоящ адрес. Пак обръщам внимание, това са данни, основно сбъркани преди 2007 г., преди 2009 г. със сигурност. Защото когато поставих няколко пъти въпроса и в МВР и в МРРБ, и в Служба ГРАО на мен ми отговориха, че допреди една седмица – докато проверяват, пак казвам, очаквам окончателно да ми представят и писмена справка, тези лица, които са проверени и тези случаи, които са проверени вече, ставаше въпрос за грешки, допуснати преди 2009 г. (Реплики от КБ.) Няма значение кой е ръководил тези служби – има пропуски и трябва да направим така, че да бъдат отстранени тези пропуски. Това го приветствам и това е единственото нещо, което мога да подкрепя и съм съгласна да подкрепя, и това е разумното. Да спрем да отправяме – един спрямо друг, кой е виновен, кой е по-виновен за допуснат пропуск или грешка по отношение на тези български граждани. Да не бяха 12 хиляди, двама човека да бяха пак трябва да направим всички така, че тези пропуски да бъдат отстранени, но и българските граждани трябва да проявяват активност. Трябва да им разясняваме – ние, медиите, какви са техните права по закон и те да имат възможност да отидат и да упражнят тези свои права. Да направят проверка в съответния списък, да видят, че има грешка и да поискат тази грешка да бъде отстранена. Защото българските граждани по един друг закон имат задължение в едномесечен срок да заявят настоящия си адрес, и ако някой не го е направил, особено когато е променен, той пак е нарушил закона. Ние трябва да стимулираме процеса на спазване на разпоредбите от всички български граждани и това, което според мен трябва да направим, е да направим достатъчно ясна и навреме разяснителна кампания за това какви са техните права и задължения, за да се намали до минимум възможността от такива пропуски и грешки, които след себе си да водят някакви последствия. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Фидосова, не издържахте днес теста за политическа зрялост и на мен ми е твърде неудобно на един такъв корифей на правната мисъл в Четиридесет и първото Народно събрание, във Ваше лице, да припомня, че гражданите не носят отговорност за грешките на администрацията, особено когато тези грешки имат характер на престъпление. Дайте да не спорим дали са 12 хиляди или 400, това беше смисълът на тази комисия да провери и да установи колко. И 12 хиляди да са, да твърдите, че те са виновни, защото не са отишли да проверят, означава да обърнете посоката на отговорността. Означава да отречете принципа, че гражданите не носят отговорност за грешките на държавните и местни органи. Няма как да затворите темата за уседналостта, защото никъде в Европа принципът на уседналостта не се реализира по начин, който да отнема правото на глас. Уседналостта е да показва къде да се реализира правото на глас, а не да се отнеме правото на глас и в ДПС няма да се уморим да повтаряме това. Не на последно място, тази анкетна комисия е необходима за още нещо. Забележете, колеги! Няма значение кой, кога – през 2007 г., 2005 г. или 2003 г., а има ли случай, когато против волята или с незнанието на съответния гражданин някой си е позволил служебно да вписва негов настоящ адрес в чужбина – събирателното „чужбина”, защото това вписване не е просто своеволие, не е просто грешка – автоматично придобива характер на противоконституционно действие. Това не е фриволна употреба на израза „противоконституционно действие”, защото, когато едно действие на изпълнителната или на местната власт нарушава конституционно право, това е противоконституционно действие. Това рано или късно ще се установи със или без анкетна комисия и съдът в Страсбург ще Ви наложи определени изменения в закона в резултат на осъдителни действия срещу България. Съжалявам, че го казвам, но днес отказахте да избегнете този грозен сценарий за страната. Благодаря Ви.

Моля, въведете ред!

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо Фидосова, дългата Ви тирада по преразказ на законодателството не може да прикрие факта, че Вие от ГЕРБ искате да се прикрие истината за лишените български граждани от права да гласуват. И наистина тези избори отминаха. Тяхното оспорване е тема на друга процедура, на друго място. Но Вие искате да ползвате всичко това пак и тези приказки: „Има грешки, ще видим, колеги!”. Този мазен тон няма да скрие от обществото, че Вие съзнателно и организирано създадохте обстановка, в която изпълнителната власт в лицето на Министерството на вътрешните работи, да отнеме избирателни права на български граждани. Защо се страхувате от една такава проверка? Вие признавате, че има 12 хиляди души. Аз знам за случаи, които Вие ще разберете от конкретните искови молби срещу държавата, защото имаме доказателства. Вие не искате проверката, Вие искате да си кореспондирате, както казахте – написала съм писмо, ще получа… Да си остане във Вашия кабинет. Какво пречи Народното събрание да се заеме с един такъв въпрос, за да не се случва повече това? Защо не искате тази комисия, за да узнае истината българското общество? Или изборите приключиха – забравете! Няма да забравим! Няма да забравим и аз призовавам от тази трибуна всички български граждани да търсят правата си в съда – в България, ако не може – в съда извън България. Но България трябва най-сетне да влезе в някакъв режим, да влезе в конституционния и правов ред далеч от милиционерската държава. (Председателят Цецка Цачева дава сигнал за изтичане на времето.) Какво ни баламосвате, да ни преразказвате закона!? Благодаря Ви.

Госпожо Фидосова, ние разграничаваме „настоящ” и „постоянен” адрес. Много ясно осъзнаваме какво означава това. Но, преди да забравим, дайте ни възможност да прочетем тази страница, която сте прочели. Започвам наистина и аз да мисля, че съвсем субективно тези хора са отпаднали от избирателните списъци. В моя избирателен край има случай – 50 години човекът не е излизал от населеното място, не е напускал общината, не е напускал страната, няма друго гражданство и изведнъж в изборния ден попада в забранителния списък. Моят колега е прав – те не са длъжни даже да проверяват. Това, че някой не е проверил, не е основание гражданинът да бъде лишен субективно от избирателно право. Какво става с тези граждани?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще започна първо с репликата на господин Местан. Господин Местан, аз няма да вляза във Вашия тон. Смятам, че имам достатъчно политическа зрялост, за да не го направя. Нито за миг в моето 15-минутно изказване не съм казвала, че са виновни българските граждани. Напротив, казах две неща и ще ги повторя пак. Има пропуски, това е факт. (Реплики от ДПС.) Уведомена съм за 12 хиляди разминавания – това, което знаете и Вие, по официална кореспонденция между ГРАО и МВР. Тези пропуски трябва да бъдат отстранени. Те не трябва да се случват. Ако има длъжностно лице, което е вписало настоящ адрес, без да има заявление за това от съответния български гражданин, трябва да понесе цялата отговорност и строгост на закона. Затова има органи – нека двете институции да си дадат официалните справки, има прокуратура, има органи. Народното събрание нито е прокуратура, нито е друг разследващ орган, за да се занимава с това кое длъжностно лице е злоупотребило със свои правомощия, записани в закона, като е вписало без да знае български гражданин настоящ адрес, който е различен от действителния. Тук имам само един въпрос, на който не чакам отговор и всички Вие го знаете – има ли българската държава данни за българските граждани, които са в чужбина, за техните настоящи адреси? Не! Или са много малко. И всички знаете защо. Така че да виним просто и да казваме за този, друг, трети, пети орган и да му слагаме, че е „виновен”, „манипулиран” и така нататък... (Реплики от народния представител Мая Манолова.) Госпожо Манолова, аз говоря, имахте време да се изкажете. По темата за уседналостта, аз няма да се спирам повече – дали са 400 хиляди или 12 хиляди, констатирано е, че са 12 хиляди. А за 400 хиляди става въпрос за уседналост. По отношение на казаното от господин Миков. Господин Миков, не се притесняваме от това да има проверка по случая. Напротив, ние искаме тази проверка и съответните ръководители на двете ведомства, в които се съдържа базата данни по отношение на настоящия адрес на лицата, са разпоредили тази проверка. Нека да изчакаме да дойдат резултатите от нея, да изчакаме справките от тях по отношение на тези 12 хиляди граждани – къде има подадени заявления, а са забравили гражданите, къде има умишлено нарушаване на закона от определени служители. Забележете, че това са служители на общинските администрации. Неслучайно го казвам. Това не са служители на ГЕРБ, за да обвинявате ГЕРБ, нито са на министъра на вътрешните работи, нито на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за да отправяте такива обвинения към нас. (Председателят Цецка Цачева дава сигнал, че времето изтича.) Благодаря Ви, госпожо Цачева, приключих. (Реплики.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам две процедури, като втората е алтернативна. Ако приемете първата процедура, разбира се – да подложите на гласуване и второто ми искане. Първото ми искане е да отложим разискванията по тази точка по следните съображения. Да не претупваме дебата в останалото малко време от работния ден. Това е изключително важен дебат и аз считам, че трябва да продължи тук. Всички парламентарни групи имат още много време за изказване. Мисля, че това е сериозно съображение. Имам и едно друго съображение. Да дадем време и на управляващата партия ГЕРБ да преосмисли позицията си, тъй като се вижда, че е против това предложение – да им помогнем, колеги, да не стигат до резила да не се съгласяват на тази проверка, която е в тяхна полза, в смисъл, че ако бъде извършена и не се установят нарушения, ако те са прави, то е в тяхна полза. Третото ми съображение е, тъй като тук от доста време ни чака министърът на транспорта и съобщенията по много актуален въпрос, за да можем, така както е дошъл, защото трудно го доведохме – знаете, че от две седмици Партия „Атака” прави предложения и искания за неговото изслушване по чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – останалото време да го използваме за неговото изслушване. Така че това мое второ алтернативно предложение, в случай че приемете първото – за отлагането на дебата, е да бъде удължено работното време до изслушването на министъра на транспорта и съобщенията по така зададените от нас въпроси за отговор от него по чл. 99 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Какво лично обяснение?

Обиди ме.

Какво съм те обидила, та ще искаш лично обяснение?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чухме от тази трибуна от основния автор на Изборния кодекс, че в забранителните списъци били попаднали, видите ли, едва 12 хил. български граждани, което представлявало 0,1% от всички избиратели? Питам колко процента наглост трябва да има авторът на Изборния кодекс, за да прехвърли отговорността на българските граждани за това, че бяха лишени от право да гласуват? Това, което, уважаеми автори на българския Кодекс, дължите на българските граждани, е извинение. Тук, от тази трибуна, на тези български граждани, които с часове висяха на опашките пред избирателните секции! (Реплики от народния представител Искра Фидосова.) МАЯ МАНОЛОВА На тези български граждани, които, като стигнаха до урните, разбраха, че не могат да гласуват, защото според администрацията на ГЕРБ са били в чужбина. Трябва да се извините за най-грандиозния изборен гаф, който до момента е създавало някое парламентарно мнозинство. И затова трябва да бъде създадена тази комисия – за да установи точния брой на хората, които не можаха да гласуват заради некадърното законодателство и произвола на администрацията. И за да се види какви промени трябва да се направят в Изборния кодекс. По-точно не промени, след грандиозните скандали по изборите има нужда не от промени, а изцяло от нов Изборен кодекс. Защото, ако правилата на следващите избори ще бъдат същите, ако организаторите ще бъдат същите, наистина няма нужда да участваме в изборите. Може спокойно госпожа Фидосова и господин Велчев да си напишат изборните резултатите. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на законопроектите на държавния бюджет на Република България и бюджетите на ДОО и НЗОК с два дни – до 25 ноември. (Реплики от КБ.)

И с две години на възрастта за пенсиониране.

Първо трябва да се приеме решението.

Благодаря Ви, госпожо председател. Правя предложение за прегласуване, воден от убедеността си, че най-заинтересовани от установяването на обективната истина би трябвало да бъдат управляващите от ГЕРБ, ако е вярно заклинанието им, че всичко относно избирателните списъци е било наред. Ако е вярно, че пропуските са с дата от 2007 г. нататък, ние не възразяваме да излязат наяве и истини от времето на нашето управление. Ако има пропуски от 2007 г., те също ще бъдат отбелязани в доклада на тази анкетна комисия. Но, уважаеми колеги от ГЕРБ, ако не преосмислите решението си да отхвърлите съставянето на анкетна комисия, поемате отговорност за съмненията за манипулация на вота чрез преднамерено лишаване от право на глас на стотици хиляди български граждани, тези съмнения ще продължават да тегнат върху легитимността на избраните местни и държавни органи на 23 и 30 октомври. Това петно ще лежи и върху авторитета на новоизбрания държавен глава. Съзнавате ли каква отговорност поемате с отхвърлянето на този проект за решение? Затова ви моля да преосмислите решението си и да подкрепите Проекта за решение, тъй като легитимността на избраните власти, нормалното функциониране на българската демокрация има нужда от установяването на истината с избирателните списъци. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Тъй като е необходимо време, за да приключим с тази точка от дневния ред, и министърът вече е в пленарната зала, моето предложение е да удължим работното време до приключване на точката, за да може да се спазят процедурите по правилника на Народното събрание. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние предлагаме министър Ивайло Московски да изложи пред Народното събрание проблемите на БДЖ, намерението за приватизация на „Товарни превози”, съкращаването на дестинации и, най-важното, възникналото напрежение и намерението на профсъюзите за обявяване на стачка. Уважаеми господин министър, ние смятаме, че нашето предложение да бъдете изслушан тук съответства на настроението в българското общество, чийто изразител е Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, проблемите в Българските държавни железници, за които говорите, не са от вчера. Става въпрос за десетки години, меко казано, безотговорно отношение към развитието на железопътния сектор в България. В крайна сметка на всички е било ясно, че това неминуемо ще доведе до фалита, до тежкото финансово състояние на БДЖ, което е сега – всъщност вече се случи. Към момента, в който нашето правителство пое управлението на страната, заварихме железниците в окаяно състояние. Общият размер на задълженията на БДЖ е 817 млн. 229 хил. лв., включващи задължения към кредитни институции, доставчици, данъчни задължения, задължения към персонала и други краткосрочни. Надявам се, че никой от Вас не смята, че това е пример за добро управление на едно предприятие. За двете години, в които се опитахме да стабилизираме дружеството, задълженията му намаляха с повече от 50 млн. лв. За тези години няма месец, в който на работниците и служителите в БДЖ да не са изплатени полагаемите им се възнаграждения. Заварихме и редица сключени сделки, които са ярък пример за пълната липса на заинтересованост и безстопанственост, царяща в железниците. Да не говорим за кредитите, с които предишните правителства задължиха дружеството. Само за Ваша информация, през 2005 г. е изтеглен кредит от немския фонд KfW в размер на 143 млн. лв. за закупуване на мотрисите „Сименс”, които в момента се опитваме да спасим. Изтеглянето на този заем е било направено с ясното съзнание, че той няма как да бъде върнат. За пример ще дам, тъй като правителството, задължавайки БДЖ да изтегли този заем, явно казва: „Ние нямаме пари да Ви дадем от бюджета – теглете си кредит”: само няколко месеца след това правителството прави гаранционен депозит с пари от бюджета в размер на над 700 млн. лв. – гаранционен депозит в чужда банка, за закупуването на въоръжение. Държавата има пари да се въоръжава, но няма пари за железниците, въпреки излишъците в бюджета, неколкократно изтъквани от бившите правителства. През 2007 г. БДЖ отново е задължено да тегли кредит за рефинансиране на задълженията си в размер на 120 млн. евро. Година по-късно е теглен нов кредит от 13 млн. евро пак от KfW за ремонт и поддръжка на мотрисите „Сименс”. През 2005 и 2008 г. от „Еврофин” е изтеглен още един кредит в размер на 30 млн. евро. Тези цифри сами по себе си говорят и са достатъчно показателни защо железниците са в това състояние – задължаване, без никакви реални гаранции как ще бъдат изплащани тези заеми. Затова не мога да приема, нито да разбера позицията на предишните управляващи в сложната ситуация, в която се намираме в момента. От вчера в медийното пространство текат призиви от страна на колегите отляво за подкрепа на протестите, организирани от синдикатите, срещу реформата в железниците. Уважаеми дами и господа, ако си бяхте направили труда през времето на Вашето управление да положите и една стотна от усилията, които правим сега, вероятно щяхме да спасим железниците! (Шум, реплики и провиквания от КБ.) И нямаше да има нужда от… (Силен шум в залата.)

За 2009 г. … (Шум и реплики от КБ.)

За 2009 г. загубата на дружеството е в размер на 67 млн. лв., 2010 г. – 50 млн. лв., 2011 г., по наши разчети, вероятно ще бъде около 28-30 млн. лв. оперативна загуба. Целта ни е 2012 г. тя да бъде минимизирана или ако може да я сведем до нула. Мерките за постигане на това, разбира се, са непопулярни и неминуемо водят до съкращаване на всички възможни разходи. Съкращаваме разходи за персонал в момента чрез освобождаване на 2000 човека. За да бъдат избегнати различни спекулации искам да отбележа, че това става с предварителна оферта от страна на ръководството на БДЖ за изплащане на шест брутни работни заплати на всеки. Искам да Ви информирам, че до момента 645 човека са приели това. Още веднъж казвам, че механично съкращаване на хора няма. Оптимизира се персонал там, където считаме, че има дублиране на дейности, като 25% от тези съкращения са в администрацията. Финансовият ефект от прилагането на тази мярка ще бъде в размер на около 23 млн. лв. годишно. Относно оптимизирането на графика на движение на влаковете и спиране на 138 влака – разработен е Проект за оптимизация на транспортните схеми за превоз на пътници по отделните направления, съобразно характера и структурата на пътникопотока. Проектът е строго съобразен за наличието на алтернативен транспорт. В участъците, за които се отчита ниска ефективност, но няма друг транспорт, няма да се предприема закриване на превозите. Там, където е възможно, ще бъде разреден само броя на влаковете, като част от тях ще бъдат отменени по маршрутите в отделни дни от седмицата. Това ще намали разходите на дружеството с 25 млн. лв. годишно. Изчисляваме, че за пет години икономията ще бъде повече от 100 млн. лв., което ще позволи да се разплащат задължения, оставени ни като наследство. Относно продажба на неоперативни активи – до момента от тази дейност е реализиран приход в размер на 7 млн. лв., като до края на годината се очакват още 8 млн. лв. За другата година са планирани приходи от продажба на неоперативни активи в размер на 30 млн. лв. и малко над тридесет. Имайте предвид обаче, че говоря за излишни, престояли с десетки години активи, за които са извършвани единствено и само разходи – охрана, застраховка и поддръжка. Относно повишаването на цените на билетите, съответно с 15% на търговските влакове и 9% на субсидираните, очакванията са 2,5 млн. лв. приходи. Искам да отбележа, че последното увеличение на цените на билетите е от 1 юли 2008 г. и дори с това увеличение, което планираме, цената на билетите на влак ще остане по-ниска от тази, сравнена с автобус, с 40% за цена на билет в двете посоки. При приватизацията на „Товарни превози” прилагаме комплексен подход, за да може Европейската комисия да даде разрешение на държавата да спаси БДЖ от фалит, затова се налага да извършим тази продажба. Като резултат от изпълнението на тези мерки ще се намали липсата от парични потоци по Плана за преструктуриране на дружеството и държавата ще може да отпусне 300 млн. лв. В детайли мога да обясня защо е така. Заемът, който най-вероятно януари или февруари ще подпишем със Световната банка, не се дава на БДЖ. Той се дава на държавата. Ако държавата го предостави на железниците, това се счита за държавна помощ, което е наказуемо. (Реплики и провиквания от КБ.)

Поради тази причина трябва да се мине процедурата по нотификация, което означава, че дружеството трябва да осигури минимум 50% съфинансиране от тази сума или да се откаже от 50% от пазарния си дял, за да не нарушава конкуренцията на пазара. Бих желал да подчертая, че една стачка в железниците би тласнала дружеството към сигурна ликвидация. То би последвало съдбата на „Кремиковци”. Тогава няма да има смисъл да говорим за каквато и да е реформа, просто на улицата ще останат 13 хиляди човека. По информация от БДЖ, общо 600 хил. лв. дневно ще бъдат загубите на дружеството от спирането на влаковете, поради стачка – 400 хил. лв. ще губят директно товарните превози, а около 200 хил. лв. – пътническите превози на ден. Отделно от това загуби ще трупа и Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Дългосрочната ни визия е ясна. Постигането й минава през болезнени реформи. Осъществяването и обаче ще даде знак, че дружеството може да получи финансиране. Отговорната позиция на нашето правителство е, че не искаме следващите поколения да плащат дълговете, които безотговорно някой преди тях е поел. В момента правим необходимите крачки, за да може железницата да бъде оздравена и да се превърне в поне средно модерен европейски превозвач, осигуряващ качествена, ефективна и безопасна услуга на хората. Бих желал от трибуната на Народното събрание още веднъж да призова както синдикатите, така и работниците в дружеството да направим всичко възможно, за да не се стачкува, но тъй като (затова се и забавих) идвам от среща със синдикатите, на която не можахме да постигнем споразумение, продължаваме интензивно разговорите с тях. Последното решение е утре да има стачка. Благодаря Ви.

Ще ме извините, госпожо председател, но от името на Парламентарната група на „Атака” призовавам представителите на всички парламентарно представени партии, управлявали България до днес, да излязат и да поемат политическа отговорност за ликвидацията на Българските държавни железници. „Атака” застава зад протестиращите и зад онези, които искат да останат българските железници в патримониума на държавата. Колегите от ГЕРБ, управляващите искат да продадат „Товарни превози”, което ще бъде катастрофа. Като продадете „Товарни превози” какво ще остане? Пътнически превози няма! Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, вместо да призовавате синдикатите и работниците, сменете ръководството на железниците! Наглото поведение на господин Владимиров – гледах го сутринта по телевизията, допълнително ескалира напрежение, включително и такъв тип заповеди-заплахи, които упражняват натиск върху работниците и служителите. Променете си философията! Те не протестират срещу ръководството. Протестите са начин за решаване на колективни трудови спорове, а това са социално-икономически права, така че моят въпрос към Вас е: какви действия предприе ръководството, по какъв начин то проведе разговорите, преговорите, за да не се стигне до всичко това, което Вие обявявате? За всички е ясно, че когато има стачка, се нанасят вреди. Какви усилия то направи, защото всички сме свидетели на едно крайно, твърдо, арогантно поведение и сутринта от екрана на националните медии, което провокира напрежение сред хора, които искат да защитят свои социално-икономически права? Ако приемате един такъв съвет, сменете ръководството, потърсете начин да се споразумеете да става реформа, но не за сметка на работниците и служителите. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Господин министър, аз Ви предупреждавах преди известно време с какво се захващате. Не искам да влизам в този хор обаче, който не помага за ситуацията. Мен ме притеснява основното нещо във Вашия подход, а то е дефиниране на ситуацията. Вие, според мен, неправилно дефинирате ситуацията като реформи в Българските държавни железници. Вие предлагате План за преструктуриране на дружеството БДЖ, който е най-близко по смисъла на Търговския закон като план за оздравяване на дружество, което поема предварително и обявява несъстоятелност. Това е най-близкият аналог на това, което вършите. Вие трябва да направите план за саниране практически на БДЖ. Вие не реформирате нищо и спрете да спекулирате по този начин, защото това означава, че цялата Ви администрация не е наясно точно какво върши в момента. Вие сте длъжни да направите саниране на дружеството по начин, който позволяват Търговският закон на страната и европейските правила. В тази връзка вижте какво казва Европейската комисия: „Макар България да е представила План за преструктуриране на група „БДЖ”, комисията има съмнение дали този план отговаря на горните условия”. По-специално комисията изразя съмнение, че Планът за преструктуриране е достатъчно стабилен за възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на БДЖ и след това в § 70 изброява 1, 2, 3, 4, 5, 6 и така нататък аргументи. На практика това означава, че Вие се опитвате да действате чрез този план встрани от правилата на Европейския съюз. Те Ви казват: „Първо, няма да постигнете тази цел. Второ, излизате извън рамките на правилата.” Нещо, което се подразбра и от Вашето изказване. Аз просто нямам време да помогна с друго, но Ви призовавам да си изясните с администрацията точно какво правите в момента. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин министър, безспорно ще има проблеми с реформите, които предлагате в Българските държавни железници, ако ясно не си давате представа какво е състоянието там. За съжаление и ръководството, което смея да твърдя, че е едно от най-некомпетентните досега, вкарвате в заблуда целия български народ, включително и правителството и ще Ви кажа защо. Защото не сте чели Доклада на Световната банка от месец март 2009 г., където ясно е показано какво е финансовото състояние, в което Вие заварвате Българските държавни железници. Финансовото състояние не е това, което Вие чертаете в момента. Аз връчих този доклад за служебно ползване на господин Дянков, дано и Вие да го прочетете. В началото на идването си на власт твърдяхте, че 400 милиона са задълженията, сега твърдите, че са 800 милиона. Искам да кажа, че 130 милиона от краткосрочните задължения са благодарение на това ръководство, което Ви създаде този проблем. Още нещо, престанете да говорите за кредита, който е теглило правителството на тройната коалиция. Това беше кредит, за да спаси тогава от фалит Българските държавни железници. Ние не говорихме толкова много като Вас, а работехме (шум и реплики от ГЕРБ), защото се изплатиха краткосрочни задължения и бяха прехвърлени седем години напред. Така че и нашето правителство, и Вашето правителство, разбира се, трябва да ги плащат, защото сте дошли на власт. Оттам идва проблемът с реформите и аз ще Ви кажа къде грешите. Казвате, че ще махнете „Товарни превози”, ще ги продадете – професорът сподели това – и ще направите железницата печеливша. Че то остават „Пътническите превози”. „Пътническите превози” никога не са печеливши, те са субсидирани. Ако със субсидия на държавата ще постигате печалба, добре. Още нещо, твърди се от Вашето ръководство, което е също във фаза на некомпетентност, че, виждате ли, с намаляването на влаковете и вагоните по „Пътнически превози” нямало да се пипне субсидията. Петдесет процента ще Ви падне субсидията, включително трябва да бъде намалена и за миналата година, защото те не са си спазвали правилата, и не само това. Въпросът ми е, тъй като времето вече изтича: кажете ми, господин министър, с всички тези абсурдни реформи, и в доклада на Европейската комисия е потвърдено, в интернет всеки може да го прочете, какъв ще бъде реално финансовият резултат за железницата? И ще Ви помоля – не говорете за Българските държавни железници като за мъртвец, като за нещо, което си е отишло. Това е действена компания, на която й трябва компетентно ръководство, за да може да реши проблемите й. За съжаление, това ръководство, господин министър, не може да го направи и Вие трябва да вземете мерки.

Уважаема госпожо председател, колеги! Защо от „Атака” поискахме това изслушване на министър Московски? За да поеме някой най-после на това високо ниво пред Народното събрание своята политическа отговорност. Досега нещата нарочно се поддържаха на ниското ниво, ако щете, на шеф на Българските държавни железници, където нещата са по-домашни и нямат политически привкус, защото това е много силно оцветен политически проблем. Ние сме съгласни с констатациите на господин Московски, че проблемите са наследени в много голяма степен, но не сме съгласни, че не са възникнали и имат тежки наслоения и по времето на това правителство в продължение на две години и половина. По никакъв начин няма да допуснем някой, ако прави тези промени и преобразования в БДЖ, да не понесе и да не носи своята политическа отговорност. Това трябва да бъде на още по-високо ниво – на ниво министър-председател, защото за такова важно предприятие като БДЖ отговорността на министъра на транспорта, какъвто е господин Московски, също не е достатъчно ниво, тъй като видяхме, че министрите в този кабинет са изключително динамични, те се сменят. Министър Московски много скоро може да бъде заменен, както и неговият предходник. Отговорността за това, което става в БДЖ, трябва да се носи от политическата сила и от нейния лидер. За нас от „Атака” е ясно, че се готви поредната кражба. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Тя откровено се готви с намерението за приватизиране на „Товарни превози”, господин министър. Сигурно това е поредното, едно от малкото дробчета, които са останали в тази държава за отнасяне.

Моят въпрос към Вас е: ясно ли е кой ще бъде субектът, кой ще бъде приватизаторът на „Товарни превози”? Аз съм сигурен, че на Вас Ви е ясно, така че задавам към Вас този въпрос.

Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма съмнение, че преструктурирането на Българските държавни железници е без алтернатива, господин министър, и това не е от вчера. Директно тогава Ви питам: защо преди година и половина министър председателят Бойко Борисов, след среща с ръководителите на синдиката в железниците, реално саботира всички промени, наречени реформа, всъщност План за преструктуриране на Българските държавни железници? Защото азбучна истина е, че когато една реформа не се направи навреме, с всяко закъснение става все по-скъпа и като социална цена, и като финансови разходи. Днес всъщност Вие сте тук, пред народните представители, а не пред синдикати и работодатели. По тази причина нас не ни интересуват, господин министър, единствено съкращенията в БДЖ и неизплатените дългове на БДЖ. Ние искаме ясно да видим, че има План за преструктуриране на Българските държавни железници. Затова искаме от Вас отговори на няколко въпроса: Кои са основните мерки, които трябва да бъдат проведени за преструктуриране на БДЖ? В какви срокове всяка една от тези мерки ще бъде проведена? На трето място, какъв е ефектът от всяка такава мярка – ефект финансов, ефект социален, ефект структурен? И накрая, каква е цената, която ще бъде платена за всяка проведена мярка, за да видим къде ще отидат тези огромни пари, които се искат за Българските държавни железници? Защото след броени дни ние, народните представители, ще гласуваме бюджета, в който ще бъдат заложени тези 300 млн. лв. държавна гаранция. Ние трябва да бъдем убедени, че тези пари ще бъдат изразходвани по предназначение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По темата преструктурирането на компанията бяха извършени следните действия. Заварихме компанията в структурно състояние, където не можеше да се разбере кой на кого вътре дава, заема или прехвърля средства. Това, което направихме ние, господин Костов, е холдингово дружество с две дъщерни компании – „Товарни превози” и „Пътнически превози”, с ясно разграничени функции и ясно разграничени финансови потоци. Относно ръководството на компанията аз си нося отговорността. За момента стоя зад тях. Успяха за една година да намалят оперативните загуби на дружеството наполовина – от близо 50 млн. лв. на около 27-28 млн. лв. Относно доклада на Европейската комисия или по-скоро решението им да направят проверка за преструктурирането на дружеството, бих направил следния коментар: комисията изразява несигурност в така предложения план за преструктуриране, точно затова правим тези мерки сега. Те не бяха заложени в декларирания пред комисията план за преструктуриране през месец март. Точно във връзка с това ние предприемаме тези непопулярни ходове в момента, които касаят съкращения на хора и разреждане на влаковете. Темата, която се засяга в решението, което не е нещо изненадващо, е стандартна процедура. Където има преструктуриране на големи държавни субекти, се правят такива проверки. Ще Ви разкажа в детайли за какво става въпрос извън текста, който е написан. Европейската комисия изразява учудване как дружеството все още не е фалирало, затова прави проверка дали няма държавна помощ, което е наказуемо. Основанието, което имат, е следното – около 100-120 млн. лв. от задълженията на Българските държавни железници са към Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Те са формирани от неплащане на инфраструктурни такси. Европейската комисия има основание да се съмнява, че Българските държавни железници, неплащайки на Национална компания „Железопътна инфраструктура” тези такси тъй като и двете са държавни дружества, това под някаква форма е скрита държавна помощ към дружеството. Разбира се, в момента въпросът е как ще отговорим на тези техни съмнения и по какъв начин ще обосновем това неплащане. Относно приватизацията – пак ще обясня подробно. За заема, който трябва да подпишем със Световната банка, повярвайте ми, Световната банка има огромно желание да го подпише. Той е държавно гарантиран. Няма банка на света, която да не даде държавно гарантиран заем. Разбира се, за някои държави и това е проблем, но България е все още в добро и стабилно финансово положение. Заемът, който ще се вземе от Световната банка, се дава на държавата. Когато държавата го предостави на Българските държавни железници, се счита за държавна помощ. Европейската комисия казва следното: за да бъде нотифициран този заем, имате две опции: или дружеството да осигури съфинансиране в размер поне на 50% от тази сума, или да се откаже 50% от пазарния си дял. Считаме, че правилното решение е да се опита да осигури поне 50% от необходимата сума. Няма откъде от друго място да дойдат парите, освен от приватизацията на „Товарни превози”. Дружеството няма друго място, откъдето да извади такова съфинансиране. Друга е темата, ако кажем, че заемът от Световната банка не ни трябва. Ако не ни трябва заемът, няма да приватизираме „Товарни превози” поради тази причина, но има редица други причини, и аз твърдо стоя на това мнение, мога да споря дълго време с когото и да е било, че приватизацията е полезна, ако се заложат гарантиращи критерии за добър инвеститор. Каквото искате, това си мислете. Аз ще стоя твърдо на тази позиция. В крайна сметка ние сме дясно правителство! Основните мерки и цели, които сме си поставили – повторих го, а е написано и в доклада, който Ви прочетох – догодина ще се опитаме да минимизираме оперативната загуба на дружеството. Това означава, че то ще бъде изправено по някакъв начин на крака и ще може да работи нормално. Без „Товарни превози”, о`кей – без „Товарни превози”. Потенциалът към развитието на железниците е добър. Ние го доказваме. Над 1,5 млрд. лв. до 2014 г. ще се инвестират от държавата в железопътната инфраструктура. Проектите се работят в момента. Те създават условия за получаване на истинската транспортна услуга, която трябва да се реализира на пазара. Това са по-висока скорост, по-качествено придвижване, по-сигурно придвижване на пътникопотока от едно място до друго. Скоростите са заложени от 160 до 200 км в час. Реализирайки успешно тези проекти, имам пълната гаранция на Европейската комисия, че Българските държавни железници – „Пътнически превози”, моментално през 2014 г. стават бенефициент по Оперативна програма „Транспорт”, откъдето веднага, още на 1 януари, ако сме добре подготвени, с апликационна форма имаме 600 млн. лв. за закупуване на нов подвижен състав. Това е целта, която сме си поставили. Дай Боже да я реализираме! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)