RAPPORTEUR ISKRA FIDOSOVA1,750 words
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-42, внесен от Лъчезар Тошев на 21 април 2011 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание на 8 юли 2011 г., който беше представен от вносителя.
Със законопроекта се предлага създаване на публичен регистър на актовете, издадени от съответния областен управител, който се обявява на интернет страницата на областта. Това ще доведе до повече прозрачност в работата на областните управители и създаването на възможност за получаване на информация за издадените актове, особено по управлението и разпореждането с държавна собственост на територията на областта.
Допълва се чл. 15а от Закона за достъп до обществена информация с цел хармонизиране на разпоредбите на двата закона.
В постъпилото становище от Министерския съвет законопроектът не се подкрепя с аргументите, че по отношение на идеята за публичност на актовете на органите на изпълнителната власт, в частност на областните управители, се дублират разпоредби от действащото законодателство. Законопроектът не съответства на принципите и правилата, заложени в Закона за достъп до обществена информация.
Актовете, издавани от областния управител в изпълнение на правомощията му, начинът на съобщаване и редът за оспорване са уредени в съответните специални закони и подзаконови нормативни актове.
В дискусията бе изказано становище, че и в действащия Закон за достъп до обществена информация – чл. 15 и 15а, съществува задължение за органите на изпълнителната власт на централно и местно ниво да публикуват актовете си, но не всички органи го изпълняват и това е въпрос на организация на изпълнителната власт.
Отбелязва се, че съществува софтуер с възможност за заличаване на лични данни. Необходимо е да бъдат изключени от обхвата на законопроекта вътрешноведомствените актове на областния управител, както и да се конкретизира за какъв период назад във времето ще бъдат обхванати актовете съгласно приложното поле на закона, за да не се блокира неговата работа.
В болшинството си народните представители изказаха становище, че се въздържат от подкрепа на законопроекта, като се изказаха следните аргументи.
Съгласно чл. 61 от Закона за администрацията към Министерския съвет се поддържа административен регистър като единна електронна база данни, който е публичен и се поддържа и води съгласно наредба на Министерския съвет.
Правомощията на областните управители са уредени компактно в един нормативен акт. Те се намират в различни нормативни актове, като в някои от законите областният управител има задължение да обнародва в „Държавен вестник” своите актове, например Закона за устройство на територията – чл. 149, ал. 4, а от друга страна, актовете на областния управител подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
От голямо значение за обществото са актовете, издадени от областния управител по управлението и разпореждането с недвижимите имоти – държавна собственост. Съгласно чл. 75 от Закона за държавната собственост в областните администрации, които създават актове за държавна собственост, се създават главен регистър и спомагателни регистри по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а според разпоредбата на чл. 77 актовите книги за имотите държавна собственост са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях.
Основен въпрос, на който внесеният законопроект не дава отговор, е как да се отграничи по вид, материя и обхват публичността на актовете, издавани от областния, респективно заместник-областния управител.
Следва да се има предвид, че създаването на предлагания регистър е свързано с осигуряване на допълнителни финансови и човешки ресурси за всички областни администрации, за закупуване на съответен софтуер с осигуряване на поддръжка, възлагане на длъжностно лице в областната администрация да осъществява функциите по поддържане на регистъра, както и възлагане на функции по координация и контрол на посочената дейност на централно ниво.
След проведената дискусия и обсъждане с 3 гласа „за” и 15 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за администрацията, № 154 01-42, внесен от Лъчезар Тошев.”
Следващият доклад е относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-37, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г., който е разгледан в комисията на заседание на 13 юли 2011 г.
„На заседанието законопроектът е представен от заместник-министъра на финансите господин Владислав Горанов.
Със законопроекта се променя наименованието на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Необходимостта от разработването на нов Класификатор на длъжностите в администрацията се наложи, за да се преодолеят несъответствията в сега действащия единен класификатор на длъжностите в администрацията, като се осигури правилното класифициране на длъжностите, което е основата за прилагането на политиките по управление на човешките ресурси в държавната администрация, както и за справедливото определяне на възнагражденията, който да влезе в сила от 1 януари 2012 г.
Предлага се числеността на персонала на администрациите на изпълнителна власт по членове 36 - 38 от Закона за администрацията да не може да се увеличава след влизането в сила на закона, но не се изключва възможността за намаляване числеността на персонала. Предложението е във връзка с провежданата от правителството административна реформа и оптимизация на държавната администрация.
В дискусията се поставиха редица въпроси. Подкрепена беше идеята числеността на звената на администрацията на изпълнителната власт да не бъде увеличавана, което следва провежданата политика от правителството за изграждането на ефективна и висококвалифицирана администрация. Изказа се идея, че е необходимо да се извършат анализи и да се прецени кои длъжности в администрацията са необходими.
Същевременно се акцентира и върху факта, че трайно установена практика на Народното събрание е в Преходни и заключителни разпоредби да не се изменя кодекс и се предложи § 7 да отпадне от законопроекта. Би било редно да се промени първо нормативният акт от по-висш порядък, с който да бъде съобразена промяната и в подзаконовия нормативен акт – Единния класификатор на длъжностите в администрацията.
Не е удачно при всяка промяна на Класификатора на длъжностите в администрацията, свързана с отпадането на дадена длъжност, да бъдат изменяни и нормативните актове.
Друг мотив за отпадането на параграфа е и че с подзаконов нормативен акт, какъвто е Единният класификатор на длъжностите в администрацията, се предлага заличаването на длъжността „секретар на кметство”, което засяга множество населени места, в които секретарят на кметство изпълнява важни, ежедневни функции по обслужване на населението.
Премахването на тази длъжност представлява пряка намеса в свободата на общинските администрации да определят структурата и общата си численост, което предполага и един по-сериозен дебат.
Обърна се внимание, че са допуснати и неточности. Заглавието на закона трябва да бъде „Закон за изменение на Закона за администрацията”, тъй като не се правят допълнения в него.
След проведената дискусия и обсъждане с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 6 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-37, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г.”
И последният
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-58, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.
Законопроектът е разгледан на заседание на Комисията по правни въпроси на 1 септември 2011 г. и е представен от господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите.
Със законопроекта се цели създаването на обща уредба относно консултативните съвети, като административни структури, създадени от Министерския съвет. Съгласно новата редакция на чл. 21, ал. 1 от Закона за администрацията съветите са постоянно действащи консултативни органи на правителството, осигуряващи координация в сферата на изпълнителната власт, както и сътрудничество с други държавни органи, органи на местно самоуправление и с неправителствени организации при определянето и провеждането на държавната политика в дадена област или по особено важни въпроси от обществена значимост.
Законопроектът предвижда съветите да се ръководят от министър-председателя или от друг член на правителството и да включват еднолични органи, техни заместници, както и членове на колегиални органи на изпълнителната власт; в тях да могат да се привличат за участие както представители на други държавни органи и органи на местното самоуправление, така и представители на неправителствени организации, имащи отношение към дейността на съответния съвет; широко участие на представители на неправителствени организации, като е уредена възможността съветите да формират наред с основния състав и разширен състав, включващ наблюдатели без право на глас; да могат да бъдат експертно подпомагани чрез създадени от тях работни групи.
Предвижда се с постановление на Министерския съвет да се създават, преобразуват и закриват съветите, като в постановлението за създаване на съответния съвет ще се определят неговите задачи и структурен състав, както и администрацията, осигуряваща финансовото, експертното и техническото му подпомагане.
Въвежда се задължение за Министерския съвет да приведе вече приетите от него актове за създаване на съвета в съответствие с новата законова уредба, както и задължения за съответните министри, председатели на държавни агенции и изпълнителни директори на изпълнителни агенции да закрият създадените от тях съвети, с изключение на тези, които функционират като експертни консултативни звена.
Разширява се и обхватът на делегацията по чл. 6, ал. 2 чрез предоставяне възможност на главния секретар да се възлагат и правомощията по назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания. Главният секретар ще може да упражнява всички правомощия по служебното правоотношение с държавните служители в администрацията, след като той е лицето, което я ръководи и носи отговорността за нейната работа. Органът на държавната власт ще може да възложи само отделни права или генерално да прехвърли всички свои права по служебни правоотношения на главния секретар. Делегацията не засяга служители, за които в закон е предвидена специална уредба на служебните правоотношения.
Предвижда се задължение за държавния служител да декларира пред органа по назначаването своето имотно състояние, както и получените през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагането на труд извън служебното правоотношение и основанията за тяхното получаване. Предлаганата промяна е свързана с осигуряването на прозрачност при изпълнение на служебните задължения и превенцията срещу корупцията сред служителите в държавната администрация.
В хода на дискусията бяха поставени въпросите – предложените изменения в Закона за държавния служител и Кодекса на труда относно задължението за деклариране на имотното състояние и допълнителните възнаграждения на работещите по служебно или трудово правоотношение имат ли връзка с основните идеи на законопроекта; предвиденото задължение за деклариране на имотното състояние и допълнителните възнаграждения не представлява ли нарушение на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г.
Акцентирано бе, че предвидената възможност органът на държавната власт да прехвърли отделни или всички свои права по служебното правоотношение на главния секретар, не променя подсъдността, ако такава е била идеята, а също се предложи да се създават консултативни съвети ad hoc.
След проведената дискусия и обсъждане с 15 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102 01 58, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.” Благодаря.