25 November 2011

Абсолютно несъгласен съм, господин Радославов, че това е въпрос на цивилизованост, защото по тази логика Вие ще изкарате, че Съединените щати са нецивилизована страна. В огромната част от страните по света има смъртно наказание и се изпълнява. Европа наистина е остров в това отношение. Но дори в този смисъл, цивилизованост ли е и има ли превенция някъде в Европа, както ставаше, да се осъществяват атентати, тероризмът със средствата и методите си да избива стотици – това съвсем скоро се случи, и за това да няма адекватно наказание и обществото да стои като зайче пред питон и по някакъв начин да демократичничи? В България това се случва непрекъснато. Дали сме типичен пример от сагата от нашата книга за циганската престъпност, който се случи скоро: един от двама души да убият учителката си, да я разчленят на части, след което обществото да му наложи 16 години наказание, затвор – зловещо убийство, злодеяние в най-типичния смисъл. Това цивилизовано ли е?! За нас това не е цивилизовано, не е цивилизационният избор на една страна. Така че приказките за хуманизма, за цивилизоваността не играят. Тези неща се решават от степента на криминогенност в една страна, от нивото на престъпността, от средствата, методите и начините за борба с нея на едно общество. От това се определя този въпрос. Пак повтарям, една от най-големите грешки, та престъпността да е до този хал и да сме се довели дотам, е тази отмяна на смъртното наказание – тихомълком, по нареждане по телефон, по заповед свише, от друго място, а не взето решение в България в началото на 90-те години.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, аз се гордея, че съм българин и твърдя, че българският народ има много повече ценности за уважение, отколкото онова, което Вие ми говорите за американския начин на живот. Мисля, че привнасянето на част от недъзите на американското общество в България през тези двадесет години е причина също за тази увеличена престъпност. Тук се нагледахме на какви ли не криминални филми! Да не говорим как интернет обработва младото поколение. Насажда се, че идоли са мафиотите, големите престъпници. Те станаха едва ли не пример за подражание в младото поколение. Така че не ми давайте за пример точно Съединените щати. Когато говорите за Съединените щати, бъдете точни. Защото там в някои щати смъртното наказание е забранено, в някои – не е забранено. Така че не може да се говори обобщаващо за Съединените щати. Мисля, че Европа е била и ще остане люлка на цивилизацията. Щастлив съм, че България за моя голяма радост е член на Европейския съюз, точно на тази цивилизована Европа. Дълбоко съм убеден, че болшинството от народните представители тук ще гласуват „против”, защото имат същото убеждение, каквото имам и аз. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурното предложение – на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарната зала на господин Владислав Горанов - заместник-министър на финансите, и госпожа Лилия Улева – секретар на Съвета за административна реформа.

„ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-42, внесен от Лъчезар Тошев на 21 април 2011 г. Комисията разгледа законопроекта на свое заседание на 8 юли 2011 г., който беше представен от вносителя. Със законопроекта се предлага създаване на публичен регистър на актовете, издадени от съответния областен управител, който се обявява на интернет страницата на областта. Това ще доведе до повече прозрачност в работата на областните управители и създаването на възможност за получаване на информация за издадените актове, особено по управлението и разпореждането с държавна собственост на територията на областта. Допълва се чл. 15а от Закона за достъп до обществена информация с цел хармонизиране на разпоредбите на двата закона. В постъпилото становище от Министерския съвет законопроектът не се подкрепя с аргументите, че по отношение на идеята за публичност на актовете на органите на изпълнителната власт, в частност на областните управители, се дублират разпоредби от действащото законодателство. Законопроектът не съответства на принципите и правилата, заложени в Закона за достъп до обществена информация. Актовете, издавани от областния управител в изпълнение на правомощията му, начинът на съобщаване и редът за оспорване са уредени в съответните специални закони и подзаконови нормативни актове. В дискусията бе изказано становище, че и в действащия Закон за достъп до обществена информация – чл. 15 и 15а, съществува задължение за органите на изпълнителната власт на централно и местно ниво да публикуват актовете си, но не всички органи го изпълняват и това е въпрос на организация на изпълнителната власт. Отбелязва се, че съществува софтуер с възможност за заличаване на лични данни. Необходимо е да бъдат изключени от обхвата на законопроекта вътрешноведомствените актове на областния управител, както и да се конкретизира за какъв период назад във времето ще бъдат обхванати актовете съгласно приложното поле на закона, за да не се блокира неговата работа. В болшинството си народните представители изказаха становище, че се въздържат от подкрепа на законопроекта, като се изказаха следните аргументи. Съгласно чл. 61 от Закона за администрацията към Министерския съвет се поддържа административен регистър като единна електронна база данни, който е публичен и се поддържа и води съгласно наредба на Министерския съвет. Правомощията на областните управители са уредени компактно в един нормативен акт. Те се намират в различни нормативни актове, като в някои от законите областният управител има задължение да обнародва в „Държавен вестник” своите актове, например Закона за устройство на територията – чл. 149, ал. 4, а от друга страна, актовете на областния управител подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От голямо значение за обществото са актовете, издадени от областния управител по управлението и разпореждането с недвижимите имоти – държавна собственост. Съгласно чл. 75 от Закона за държавната собственост в областните администрации, които създават актове за държавна собственост, се създават главен регистър и спомагателни регистри по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а според разпоредбата на чл. 77 актовите книги за имотите държавна собственост са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Основен въпрос, на който внесеният законопроект не дава отговор, е как да се отграничи по вид, материя и обхват публичността на актовете, издавани от областния, респективно заместник-областния управител. Следва да се има предвид, че създаването на предлагания регистър е свързано с осигуряване на допълнителни финансови и човешки ресурси за всички областни администрации, за закупуване на съответен софтуер с осигуряване на поддръжка, възлагане на длъжностно лице в областната администрация да осъществява функциите по поддържане на регистъра, както и възлагане на функции по координация и контрол на посочената дейност на централно ниво. След проведената дискусия и обсъждане с 3 гласа „за” и 15 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за администрацията, № 154 01-42, внесен от Лъчезар Тошев.” Следващият доклад е относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-37, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г., който е разгледан в комисията на заседание на 13 юли 2011 г. „На заседанието законопроектът е представен от заместник-министъра на финансите господин Владислав Горанов. Със законопроекта се променя наименованието на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Необходимостта от разработването на нов Класификатор на длъжностите в администрацията се наложи, за да се преодолеят несъответствията в сега действащия единен класификатор на длъжностите в администрацията, като се осигури правилното класифициране на длъжностите, което е основата за прилагането на политиките по управление на човешките ресурси в държавната администрация, както и за справедливото определяне на възнагражденията, който да влезе в сила от 1 януари 2012 г. Предлага се числеността на персонала на администрациите на изпълнителна власт по членове 36 - 38 от Закона за администрацията да не може да се увеличава след влизането в сила на закона, но не се изключва възможността за намаляване числеността на персонала. Предложението е във връзка с провежданата от правителството административна реформа и оптимизация на държавната администрация. В дискусията се поставиха редица въпроси. Подкрепена беше идеята числеността на звената на администрацията на изпълнителната власт да не бъде увеличавана, което следва провежданата политика от правителството за изграждането на ефективна и висококвалифицирана администрация. Изказа се идея, че е необходимо да се извършат анализи и да се прецени кои длъжности в администрацията са необходими. Същевременно се акцентира и върху факта, че трайно установена практика на Народното събрание е в Преходни и заключителни разпоредби да не се изменя кодекс и се предложи § 7 да отпадне от законопроекта. Би било редно да се промени първо нормативният акт от по-висш порядък, с който да бъде съобразена промяната и в подзаконовия нормативен акт – Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Не е удачно при всяка промяна на Класификатора на длъжностите в администрацията, свързана с отпадането на дадена длъжност, да бъдат изменяни и нормативните актове. Друг мотив за отпадането на параграфа е и че с подзаконов нормативен акт, какъвто е Единният класификатор на длъжностите в администрацията, се предлага заличаването на длъжността „секретар на кметство”, което засяга множество населени места, в които секретарят на кметство изпълнява важни, ежедневни функции по обслужване на населението. Премахването на тази длъжност представлява пряка намеса в свободата на общинските администрации да определят структурата и общата си численост, което предполага и един по-сериозен дебат. Обърна се внимание, че са допуснати и неточности. Заглавието на закона трябва да бъде „Закон за изменение на Закона за администрацията”, тъй като не се правят допълнения в него. След проведената дискусия и обсъждане с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 6 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-37, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г.” И последният „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-58, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г. Законопроектът е разгледан на заседание на Комисията по правни въпроси на 1 септември 2011 г. и е представен от господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите. Със законопроекта се цели създаването на обща уредба относно консултативните съвети, като административни структури, създадени от Министерския съвет. Съгласно новата редакция на чл. 21, ал. 1 от Закона за администрацията съветите са постоянно действащи консултативни органи на правителството, осигуряващи координация в сферата на изпълнителната власт, както и сътрудничество с други държавни органи, органи на местно самоуправление и с неправителствени организации при определянето и провеждането на държавната политика в дадена област или по особено важни въпроси от обществена значимост. Законопроектът предвижда съветите да се ръководят от министър-председателя или от друг член на правителството и да включват еднолични органи, техни заместници, както и членове на колегиални органи на изпълнителната власт; в тях да могат да се привличат за участие както представители на други държавни органи и органи на местното самоуправление, така и представители на неправителствени организации, имащи отношение към дейността на съответния съвет; широко участие на представители на неправителствени организации, като е уредена възможността съветите да формират наред с основния състав и разширен състав, включващ наблюдатели без право на глас; да могат да бъдат експертно подпомагани чрез създадени от тях работни групи. Предвижда се с постановление на Министерския съвет да се създават, преобразуват и закриват съветите, като в постановлението за създаване на съответния съвет ще се определят неговите задачи и структурен състав, както и администрацията, осигуряваща финансовото, експертното и техническото му подпомагане. Въвежда се задължение за Министерския съвет да приведе вече приетите от него актове за създаване на съвета в съответствие с новата законова уредба, както и задължения за съответните министри, председатели на държавни агенции и изпълнителни директори на изпълнителни агенции да закрият създадените от тях съвети, с изключение на тези, които функционират като експертни консултативни звена. Разширява се и обхватът на делегацията по чл. 6, ал. 2 чрез предоставяне възможност на главния секретар да се възлагат и правомощията по назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания. Главният секретар ще може да упражнява всички правомощия по служебното правоотношение с държавните служители в администрацията, след като той е лицето, което я ръководи и носи отговорността за нейната работа. Органът на държавната власт ще може да възложи само отделни права или генерално да прехвърли всички свои права по служебни правоотношения на главния секретар. Делегацията не засяга служители, за които в закон е предвидена специална уредба на служебните правоотношения. Предвижда се задължение за държавния служител да декларира пред органа по назначаването своето имотно състояние, както и получените през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагането на труд извън служебното правоотношение и основанията за тяхното получаване. Предлаганата промяна е свързана с осигуряването на прозрачност при изпълнение на служебните задължения и превенцията срещу корупцията сред служителите в държавната администрация. В хода на дискусията бяха поставени въпросите – предложените изменения в Закона за държавния служител и Кодекса на труда относно задължението за деклариране на имотното състояние и допълнителните възнаграждения на работещите по служебно или трудово правоотношение имат ли връзка с основните идеи на законопроекта; предвиденото задължение за деклариране на имотното състояние и допълнителните възнаграждения не представлява ли нарушение на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. Акцентирано бе, че предвидената възможност органът на държавната власт да прехвърли отделни или всички свои права по служебното правоотношение на главния секретар, не променя подсъдността, ако такава е била идеята, а също се предложи да се създават консултативни съвети ad hoc. След проведената дискусия и обсъждане с 15 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102 01 58, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по труда и социалната политика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-58, внесен от Министерски съвет на 4 август 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 7 септември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-58, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г. На заседанието присъстваха: госпожа Лилия Улева – секретар на Съвета за административна реформа към Министерския съвет, госпожа Галина Маринска – директор на дирекция „Правна” в Министерския съвет, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика. Законопроектът бе представен от госпожа Лилия Улева – секретар на Съвета за административна реформа към Министерския съвет, която подчерта, че основната цел на законопроекта е да създаде единна уредба по отношение създаването, структурирането, осъществяването на дейността и отчета на консултативните съвети. Предлага се консултативните съвети да бъдат постоянно действащи органи, които да подпомагат органите на държавната власт при формирането и провеждането на политиките в съответната функционална област на компетентност на държавните органи, както и да осъществяват координацията между тях. Във връзка с това се предлагат разпоредби относно механизма за тяхното създаване, определянето на техния състав, ръководството им, отчитането на тяхната работа и други въпроси, свързани с дейността им. Законопроектът предвижда развитие на социалния и гражданския диалог чрез нови възможности за включване на неправителствените организации в процеса на вземане на решение. Предвиждат се и разпоредби за подобряване на координацията между държавните органи при изготвянето на проекти на нормативни актове и стратегически документи. Със законопроекта се предлага да се унифицира уредбата по отношение на конструирането и организацията на дейността на експертните консултативни съвети. С преходни и заключителни разпоредби се предвиждат изменения в Закона за държавния служител, с които се създава по ясно разграничение между разработването на политики и функционирането на администрацията. Предлага се разширяване на функциите на главните секретари в съответствие с техните отговорности във връзка и по повод отговорността им за дейността на съответната администрация. Предвидени са и разпоредби за усъвършенстване уредбата на възникването и прекратяването на правоотношенията на държавните служители, както и на други произтичащи от това отношения. Разширяват се социалните и трудовите права за държавните служители по отношение на правото им на платен годишен отпуск, като разпоредбата се привежда в съответствие с утвърдените в Кодекса на труда изисквания. Специален акцент е поставен върху създаването на ефективен механизъм за противодействие на конфликта на интереси и предотвратяването на възможности за корупционни практики. С аналогични изменения в Закона за държавния служител и Кодекса на труда се въвежда задължение за работещите в администрацията ежегодно да декларират пред органа по назначаването своето имуществено състояние, получените възнаграждения за допълнителен труд и възложителя и работодателя, който ги е изплатил. След гласуване с резултати: 12 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-58, внесен от Министерски съвет на 4 август 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за администрацията № 154-01-42, внесен от Лъчезар Тошев на 21 април 2011 г. На редовно заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите, проведено на 08 юни 2011 г., бе разгледан Законопроект за допълнение на Закона за администрацията № 154-01-42, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 21 април 2011 г. В заседанието взеха участие Гергана Жулева и Александър Кашъмов от Фондация „Програма достъп до информация”. Със законопроекта се предлага допълнение в Закона за администрацията, чрез което областният управител да организира и поддържа публичен регистър на актовете си, издадени в изпълнение на неговите правомощия в интернет страницата на областната администрация. Предвижда се в срок до три месеца да се въведат в публичния регистър всички предходни актове, издадени от областните управители от съответната област до създаването на регистъра. Предлага се и промяна в Закона за достъп до обществена информация с текст, регламентиращ задължението на областните управители да публикуват на интернет страниците издадените от тях актове. С приетия през 1998 г. Закон за администрацията се урежда: структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им; правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация и се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление. С приетия през 2000 г. Закон за достъп до обществена информация се уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор. Законът съдържа правилата, както и ограниченията за предоставянето на обществена информация. В този закон с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация за всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт е регламентирано в чл. 15 задължението периодично да се публикува актуална информация, включително и списък на издадените актове в изпълнение на неговите правомощия. Съгласно чл. 15а „информацията по чл. 15 се публикува на интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт”, както и съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация и реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт. В становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се посочва, че „при възприемане на направеното предложение би се стигнало до дублиране на разпоредби от действащото законодателство.” В становището на Администрацията на Министерския съвет се напомня, че „съгласно чл. 12, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс правото на достъп до информацията в производството на лица, които не са страни по него, се осъществява по Закона за достъп до обществена информация”. В становището си Администрацията на Министерския съвет изразява и несподеляне на твърдението в мотивите към законопроекта, че за изпълнението на новата дейност няма да са необходими допълнителни средства, тъй като тя ще се извършва от персонала на съответната областна администрация. Според тях създаването на един такъв регистър е свързано с допълнителни финансови и човешки ресурси за 28 областни администрации: закупуване на софтуер, осигуряване на поддръжка; възлагане на длъжностно лице, което да осъществява поддържането на регистъра, както и на функции по координация и контрол на посочената дейност на централно ниво. Изразяват се и съмнения относно реалистичността на задълженията, предвидени да се изпълнят в тримесечен срок от влизането в сила на закона да се организира и стартира регистърът, както и да се въведат всички издадени дотогава актове. След проведените разисквания Комисията по културата, гражданското общество и медиите с 4 гласа „за”, 1 – „против”, и 9 – „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за администрацията № 154-01-42, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 21 април 2011 г.” Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председателю. Уважаеми народни представители, от становищата на комисиите току-що чухме, че бяха донесени от девет кладенеца вода, за да се обясни как не трябва областните управители да направят публично достояние на своята страница актовете, които издават, и не трябва да създават регистър на тези актове, за да може цялото общество да има достъп до тази информация. Вярно, Законът за достъп до обществена информация дава възможност някой, ако знае, че съществува някаква информация, да подаде молба и да я получи в определен срок, което е една много тежка процедура и не може да гарантира целите, които си поставяме за една прозрачна администрация. Вие си спомняте, че и в това Народно събрание гласувахме редица текстове, които направиха работата на Народното събрание напълно прозрачна. Гласуванията бяха качени на страницата на Народното събрание, стенограмите, внесените законопроекти – всичко е публично и всеки има достъп до тази информация, която е обществена. Същото е със страницата на Министерския съвет, където се виждат законопроектите, които се обсъждат, другите актове на Министерския съвет. Кметовете и общините също имат пълна прозрачност в своята дейност. Контрол върху актовете на кметовете осъществява общинският съвет и т.н. Това е последната стъпка, която трябва да бъде направена, за да може цялата държавна администрация да има прозрачност на своите действия. Това ще предотврати негативни обществени прояви, изкривяване на обществения интерес в лични или корпоративни ползи и ще предотврати корупция, защото гражданското общество и цялото общество, и всеки един човек ще има достъп до тази информация. Вярно, че тя е публична, но не е публикувана и това е предложението, което правя. Предлагам след чл. 15 – в чл. 15а, в Закона за достъп до обществена информация да се добави една ал. 3: „Областните управители публикуват на интернет страницата на областните управи актовете си, издадени в изпълнение на техните правомощия” и в чл. 31 на Закона за администрацията да се създаде една нова алинея с текст: „Областният управител организира и поддържа публичен регистър на актовете си, издадени в изпълнение на неговите правомощия. Регистърът е достъпен на интернет страницата на областната администрация.”. В интерес на истината трябва да кажа, че част от областните управители са изпълнили тези препоръки, без те да съществуват специално в закона. Може би за тях това е една регламентация на нещо, което вече съществува. Но при други областни управители – дори когато внасях законопроекта, една областна управа нямаше още интернет страница – не е така. Смятам, че е в обществен интерес да завършим тази реформа за прозрачност на дейността на нашата администрация, като приемем настоящия законопроект и с общо съгласие да въведем изискването актовете на областните управители да се публикуват на техните интернет страници. Това ще бъде в полза на цялото общество и всъщност ще бъде в съответствие със заявените позиции от всички политически сили, че те са за прозрачност в администрацията. Не може да остане едно звено в администрацията без такава прозрачност. Аз не виждам никакъв аргумент за това актовете на областните управители да не бъдат публикувани. В крайна сметка, това е в интерес на обществото. Тук беше казано, че се налага да се вложат допълнителни средства. Аз наистина смятам, че с настоящия персонал на областните управи може да се извършва тази дейност, още повече че повечето областни управи вече имат своите интернет страници и няма кой знае какво сложно в това на тези страници да се слагат актовете, които издават областните управители, особено актовете, свързани с разпореждане с държавни имоти. Това е в обществен интерес и не виждам никакъв стойностен аргумент против това предложение. Ако управляващата партия желае да бъде в съответствие със заявените в своята програма цели, тя трябва да подкрепи това предложение. То не е лошо, както не беше лошо това, че Вие подкрепихте навремето предложението, което направих – гласуванията на народните представители да се слагат на интернет страницата на парламента. Сега вече това е нещо, което се смята, че като че ли винаги така е било. Също така гласуването с чужди карти беше ликвидирано. Това вече не е проблем за нашето Народно събрание, благодарение на действия, които предприехте, с усилията и на другите парламентарни групи. Въпросът е: днес, когато правя това предложение за прозрачност в дейността на областните управители, защо мнозинството отказва да подкрепи моите предложения? Предлагам на народните представители да преоценят тази позиция и да подкрепят внесения от мен законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Един от приоритетите на сегашното и на минали правителства е въвеждането на електронни услуги, така нареченото електронно правителство. Към Вас имам директен и искрен въпрос: за какво електронно правителство можем да говорим, ако Вие не подкрепяте сега актовете на областните управители да бъдат достъпни в интернет? Кажете ми какви могат да са причините това да не се случи? Имам директен въпрос към госпожа Искра Фидосова. Госпожо Фидосова, дайте ми пример за утвърдена европейска демокрация, може само една да бъде тя, в която актовете на областните управители не са достъпни в интернет. Искам само един такъв пример. Няма да може да намерите, защото това отдавна е достижение в европейските страни. За много обекти – държавна собственост, в момента не се знае какво се случва, дали са отдадени под наем, дали са продадени и кога са продадени. Няма яснота. Важи принципът: „Куче влачи, диря няма”. Въпросът е, ако Вие такива законопроекти днес не променяте, поне си кажете честно, че няма да въвеждате принципите на електронно правителство!? Това казвате в момента. Електронно правителство не означава просто достъп до информация, за което ние държим, означава и електронни услуги през интернет от разстояние. Няма ли достъп до информация, което е най-елементарната първа категорична крачка към повече публичност и прозрачност, това не се ли направи, това означава, че никакви по-сериозни действия няма да бъдат предприети. За много обекти – държавна собственост, в момента никой не може да каже какво се случва. Никой не може да каже къде са, продадени ли са, под наем ли са. Помните ли, че Външно министерство в един момент каза, че за много имоти зад граница няма представа какво се случва с тях? Това е, защото няма държавни регистри и защото тези регистри не са публични. Хайде да направим сега едно сравнение между работата на областните управители и работата на общините, тоест на местната власт. Местната власт взима тези решения публично, взима тези решения в дебат в общинските съвети и в огромната си част, в 99%, тези решения са публични. Защо имаме едни правила за местната власт, за общините, за общинските съвети и други правила за областните администрации? Извинявайте, този аргумент е единственият аргумент, който каза госпожа Фидосова, преди да напусне заседанието. Единственият аргумент, който чух от нея, е, че това било много скъпо. Извинявайте, в ХХІ век да направиш интернет страница струва стотинки. Ей такива млади хора, които са тук, и те си имат интернет страници. Това са никакви средства. Така и така има областна администрация, която е на заплата и може да въвежда тези решения за броени минути. Единствената логика да отхвърлите този законопроект е, че не искате тази прозрачност. Днес управляващото мнозинство на ГЕРБ и на така наречените независими народни представители ще каже, че не желае тази прозрачност да се случи. Няма друго обяснение. Всичко друго е съшито с бели конци. Нито е скъпо, нито е трудно да стане, нито се отнема много време, тоест аргументите Ви са други. Вие не приемате днес този законопроект и аз призовавам всички парламентарно представени партии да гласуват „за”, макар че би било много странно леви партии да подкрепят такъв законопроект за сметка на партия – член на Европейската народна партия. Вие чели ли сте, между другото, документите на Европейката народна партия? Наличието на регистри на областните управи е задължително условие за прозрачност. Това важи за всяко едно ниво на управление на държавата. Има регистри, те са публично достъпни, за да могат гражданите да следят какво прави съответният областен управител. Какво казвате Вие? Не искате гражданите да знаят какви ги върши областният управител. Това казвате. Това на практика казвате, след като Правната комисия, на свое заседание, не е подкрепила тези текстове. Така че най-накрая, колеги, искам да Ви призова – ако искате България да възприеме добрите европейски практики, ако искате да има истински граждански контрол върху актовете на областните управи, ако искате тези решения да могат да бъдат обект на обществена дискусия, да бъдат спирани грешните решения, които се взимат, да не останат в тайна от обществото, България да бъде по-различна, да бъде по-добра държава, трябва да подкрепите този законопроект. За съжаление през годините съм виждал в тази зала не само това правителство, виждал съм и предишни правителства, да отхвърлят смислени законопроекти без аргументи. Само че утре ще възникне следният въпрос: при огромното мнозинство, което има ГЕРБ в това Народно събрание, защо не въведе принципите на електронно правителство? Защо не го направихте? Никой от Вас няма да може да даде честен отговор. Наистина последно искам да Ви кажа следното нещо: този законопроект е въпрос на личен избор. Не се крийте зад общи решения на групата, общи решения на Правната комисия или някакви други общи решения, защото всеки народен представител в крайна сметка носи и лична отговорност за своите действия и бездействия. И ако днес ние не направим нещо очевидно, става въпрос за нещо абсолютно очевидно – гражданите да имат достъп до информация и до решения, взимани от областните управи, това за мен ще означава огромна крачка назад и нежелание България да бъде реформирана. Благодаря за вниманието.

А, от Ямбол?!

Благодаря, господин председателю. Бих искал да предложа да подложите на прегласуване това решение, тъй като в общ интерес е да имаме прозрачност в дейността на областните управители. В Преходната разпоредба, която съм предложил, се предлага – бившите областни управители и техните актове да бъдат сложени в интернет страниците, в един срок, който можем да уточним дали да е 3 месеца, както предлагам, или 6 месеца, но да се знае какви разпоредителни действия с имоти са извършени от предишните кабинети, кой на кого какво е дал и така нататък. Благодаря, впрочем, за Вашата подкрепа, която ми оказахте по време на заседанието на Комисията по правни въпроси, като заявихте, че Вие самият сте създал такъв регистър в един съд, в който сте работил, преди да станете народен представител и че това е много лесно да се постигне. Не е вярно това, че да се създаде такъв електронен регистър е трудна работа. Ето защо моля отново да подложите на прегласуване този законопроект, за да може народните представители да имат възможност още веднъж да изразят своята позиция.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Коалиция за България да направя следната декларация: „Социалното напрежение и протестите, уважаеми дами и господа, в страната в резултат на действия и решения на правителството на ГЕРБ достигна в тези дни своята най-висока точка. Че всичко това се случва близо месец след изборите, не е за учудване. Флиртът на партията ГЕРБ с избирателите беше насочен към очакване на добри за Вас резултати и направихте всичко възможно да скриете от българските граждани истината за днешната ситуация в страната и за Вашите истински намерения след изборите. Популизмът и демагогията отдавна са присъщи характеристики на сегашното управление. Учудващото е, че водите битки на много фронтове с почти всички от българските граждани, а нямате нито политическия ресурс, нито управленската яснота за начина, по който да излезете от тях. Макар и гръмко да се назовава „Правителство на европейското развитие”, европейската идея остава далече от правителството. Тя е толкова далече, колкото различни и далече са управлението на диалога, компромиса и търсенето на съгласие и управлението на грубата сила и нетърпимостта към гласа на хората. Ако наистина беше правителство на европейското развитие, щеше да знае, че сътрудничеството със социалните партньори и социалният диалог стоят в сърцевината на онзи модел на развитие, който Европейският съюз е възприел. Щеше да знае, че се признава ролята на социалните партньори, че се насърчава диалогът с тях. Вместо това, правителството агресивно и безпардонно ги погазва, за съжаление, опирайки се на макар и крехката политическа подкрепа на своята парламентарна група. Защото именно това правите, опитвайки се да прокарате през „задната врата” измененията в Кодекса за социално осигуряване чрез Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за увеличаване на пенсионната възраст. Това е и скритият замисъл на предложенията за промени в Закона за държавния служител, с които допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заменя с някаква налудничава – прощавайте за израза – нова система за формиране на възнагражденията. Това правите и когато суспендирате Кодекса на труда чрез промени в Закона за държавния служител, с които лишавате хиляди служители от полагащите им се обезщетения за неизползван отпуск. Ако споделяхте наистина европейската идея за водещата роля на сътрудничеството със социалните партньори, нямаше да им се подигравате в очите, заобикаляйки Националния съвет за тристранно сътрудничество, обявявайки „реформа на реформата” – реформа на пенсионната система, обявена за най-добрата реформа в Европа. Това, че допълнително се срива доверието в пенсионната система и се влошава финансово-икономическата перспектива пред страната, очевидно не Ви интересува. Но със сигурност трябва да Ви интересуват и да Ви тревожат резултатите от този тип политика, които се виждат все по-отчетливо. Все по-малко хора се осигуряват, а след новите промени, те биха станали още по-малко. Дефицитът в осигурителната система се разширява и ще продължи да се увеличава. Инвестициите са отрицателно число. Безработицата е двойна. Все повече хора отиват в сивия сектор. Междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с 20% от началото на годината и отдавна изпреварва годишния ръст на брутния вътрешен продукт, ако изобщо можем да говорим за ръст. Очакват се фалитите на фирми през следващата година, и те да се увеличат с 40%. Резервът е изяден и сведен до минимум. Цените растат, потреблението се свива, хората все по-масово обедняват. Вместо тревога, промяна във взаимоотношенията със социалните партньори и диалог с политическите партии в Народното събрание, в разгара на кризата, Вие демонстрирате високомерие, арогантност и залагате на силата. Разрушавате съдбите на хиляди хора, но задушавате дебата и правите всичко възможно да не позволите на хората да реагират и да се противопоставят. Какво очаквате да направят работниците и служителите в БДЖ, които се каните да оставите без препитание в най-тежкия момент на годината? Питате ли се изобщо какво ще се случи с тях и с техните семейства? Вече втори ден България живее със стачката в железниците и това е едно от най-тежките сътресения през последните години. Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя протеста и стачните действия и смята, че отговорността за днешната ситуация е изцяло на това ръководство и на правителството на ГЕРБ. Вместо да продължите реформите в железниците, Вие ги спряхте. За една година приходите спаднаха с над 115 млн. лв. Спряхте изплащанията на задълженията на БДЖ по кредитите, поради което след две години Ваше управление БДЖ бе подложен на натиск от кредиторите. Не направихте нищо, за да разсрочите задълженията! По-лесно е, разбира се, да търсиш вина във всички останали и да не правиш нищо. Спряна беше програмата за обновяване на железопътния парк. Правителството спря предвидените средства за закупуване на нови локомотиви и вагони. Каква е целта Ви? Да се разпродадат на близки до вас хора активи за стотици милиони. Да се разпродадат всички печеливши дейности, така както вече направихте с част от тях. Да ликвидирате държавната компания, за да отстъпите пазар на други субекти и други превозвачи, също толкова близки до вас. Затова и отказвате диалог със стачкуващите. Справедливостта в исканията на българските железничари Ви кара да изпитвате към тях и омраза, и презрение – толкова силни, че правите всичко възможно, за да смажете този протест, като манипулирате общественото мнение, като настройвате части от българското общество срещу тях! Като заплашвате обикновените работници и служители, дори и като нарушавате закона, прилагайки локаут. Не Ви трогват случаите на припаднали от изтощение хора, какъвто е случаят днес с началника на гарата в Стара Загора. А и няма да се учудим, ако прибегнете до физическа разправа със стачкуващите! От парламентарната трибуна изразявам искреното възмущение и гнева на депутатите от Парламентарната група на Коалиция за България от грубото погазване на принципите на сътрудничеството и социалния диалог! Това, уважаеми дами и господа, са принципи, градени с десетилетие, и ние няма да позволим и на тях да сложите кръст! Настояваме правителството на ГЕРБ час по-скоро да седне на масата на преговорите и да възстанови дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Още веднъж категорично настояваме въпросите, опиращи до съдбата на милиони български граждани, да бъдат предмет на обсъждане и в парламента, за да не взривяваме социалния мир. Ако това не стане незабавно, призовавам от името на Коалиция за България още веднъж всички наши симпатизанти, а и всички български граждани, желаещи отново България да бъде демократична, правова и социална държава, да се включат в протестите срещу силовото и арогантно управление! Да Ви напомням ли известните думи, че който прави мирните промени невъзможни, прави насилствените неизбежни? Благодаря Ви за търпението. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да чета декларация от името на Парламентарната група на ГЕРБ – ще говоря от името на парламентарната група, защото аз и моите колеги сме наистина възмутени от арогантността, наглостта и лицемерното отношение и изказване, което току-що чухме от тази трибуна! Не смятам, че трибуната в Народното събрание трябва да се превръща в трибуна за призоваване на партийните членове на която и да било партия или коалиция да правят и да участват в революционни и партизански движения, господин Найденов! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не смятам, че трябва да принизяваме ролята на парламента и не смятам, че е правилно и допустимо точно Вие, които сте големите виновници за това да не се извършват реформи! Защо не беше оздравена досега БДЖ? Защо не бяха оздравени държавните железници до 2009 г.? Тук имате бивш министър на транспорта! (Реплики от КБ.) Защо през 2009 г. ние заварихме 800 милиона задължения? Защо нямаше приет план за оздравяване? Защо нямаше тогава получен заем? Защо всичко това, което в момента е задължително да се направи като реформа, не само че не беше направено, а нямаше и разговори, нямаше диалог, за да се направи?! Правителството на ГЕРБ, правителството на Граждани за европейско развитие на България, правителството на премиера Бойко Борисов държи на социалния диалог! Не правителството на ГЕРБ разваля социалния диалог в тристранката! Не правителството на ГЕРБ иска да няма заседание на Съвета за тристранно сътрудничество! Напротив, във вторник ние бяхме четири часа със синдикатите – и с представителите на КНСБ, и с представителите на КТ „Подкрепа”! Ние говорихме в условията на диалог! Имаше среща след това при премиера Борисов! И вчера имаше среща, и той отиде на въпросното заседание. Какво се случи там? Трябва ли да повтарям и да обяснявам това, което вчера се каза като позиция от всички, които са били на тази среща? (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Аз помня нещо друго. Когато във вторник следобед приключи нашата среща – на ръководството на парламентарната група с представителите на двата синдиката, спомнете си какво каза господин Пламен Димитров. Той се обърна към Вас: „Уважаеми господа от Коалиция за България и останалите, които се опитвате да яхнете вълната, не политизирайте исканията на синдикатите, не участвайте и не яхвайте тази вълна, защото Вие сте главните виновници за това да няма направена такава пенсионна реформа, която да гарантира стабилност на пенсионната система!” Ако не сте го чули, извадете си записа от вторник, 17,15 ч. – от представителите на медиите да чуете изявлението на господин Димитров! Той направи това изявление заедно с нас, представителите на парламентарната група, пред всички медии след тази среща. (Реплики между народните представители Петър Димитров и Красимир Велчев. Реплики от КБ.) Какво се случва с държавния резерв? Какво направихте Вие – точно тези, които се обаждате в момента? През 2008 г. изхарчихте 4 милиарда от този резерв за един месец! (Реплики от КБ.) Да, ние харчим от този резерв... (Реплики от КБ.)

...но ние харчим за това, че... (Реплики от КБ.) Първо, Вие ни оставихте милиард и половина неразплатени суми по договори, които излизаха от чекмеджетата всеки ден, след като поехме управлението през 2009 г.! Всичките тези реформи – и в пенсионната система, и в БДЖ, и в здравеопазването, и в други отрасли и сфери на икономиката, не са направени! Не само че не са направени, а не са започнали изобщо! Нямаше никакъв диалог – имаше нечуваемост! Вие говорихте, че няма криза – цяла година, камо ли да имате антикризисни мерки, по които да работите като правителство! (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) „Плана Сергей Станишев” си го гледайте при Вас – във Вашата парламентарна група, господин Мутафчиев! Той ще Ви трябва за вътрешнопартийните разпри, които имате. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)

Господин председател, моля да осигурите необходимото... (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)

Така че, господа, когато говорите от тази трибуна и говорите за лицемерие, за погазване на права и интереси на гражданите, погледнете първо при Вас – какво се случва сред Вашите редици, как Вие управлявахте. Аз не искам да се оправдавам и няма да се оправдаваме с предишни управления. Ние предприемаме реформи, които са задължителни и са необходими. (Реплики от КБ.) Да, някои от тях са болезнени –за една част от обществото. Но ние сме длъжни да ги направим, защото сме национално отговорни политици. Нашето правителство, правителството на Граждани за европейско развитие на България, правителството на премиера Борисов е национално отговорно правителство и осъществяваме такава политика, която ще гарантира стабилност и сигурност както по отношение на държавата, така и по отношение на българските граждани. Няма да допуснем, няма да се подведем и за миг от говоренето на такива политици – единственото, което влагат, е популизъм и демагогия. Това са клишета, които прилягат на Вас – не на нас. Ние не сме популисти и демагози. (Смях от КБ.) Ние сме хора, които работим с ясното съзнание, че осъществяваме реформи, за които знаем – да, много от тях са непопулярни, много от тях е трудно да бъдат проведени, но българският народ даде своя глас като наш работодател за това ние да направим тези реформи! Ние сме длъжни да ги направим, ако искаме да запазим финансовата стабилност и сигурност на българската държава, на българските граждани! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин председателю. Господин министре, Сергей Магнитски, в качеството си на представител на Hermitage Capital Management - една британска организация, е изнесъл данни за злоупотреби: в едни публикации – 230 милиона, в други – 130 млн. щатски долара. След като изнесъл тези данни, той самият е бил обвинен и арестуван. В ареста е бил малтретиран от осем души. Не му е оказана помощ, вследствие на което на 16 ноември 2009 г. той умира – само на 37 години. Съветът за развитие на гражданското общество и човешките права към Президента на Руската федерация е излязъл със становище, че арестът на Магнитски е бил незаконен. Служителите, които са го разследвали, са били в конфликт на интереси. Държавните органи не са направили нужното да разследват обвиненията му в корупция и прочие. Обаче становището на този съвет е отхвърлено от руския министър на вътрешните работи и главния прокурор и в крайна сметка е станало причина през ноември 2010 г. Комисията по външните работи на Европейския парламент да гласува единодушно налагане на забрана за издаване на визи на около 60 руски функционери, свързани със „случая Магнитски”. То е прието от Европейския парламент през декември 2010 г. и с него се призовават всички страни – членки на Европейския съюз, да наложат такава забрана. Такива забрани са наложени от Държавния департамент на САЩ, Канада. В Холандия единодушно със 150 гласа парламентът е приел резолюция за налагане на забрана за издаване на визи за тези лица и прочие. Германия предлага обща позиция на Европейския съюз, на 27-те страни членки или да се приложи Шенгенското споразумение. Нямаме информация какво мисли Министерството на външните работи по този повод. Ето защо Ви моля да ми отговорите на въпроса: каква е позицията на Министерството на външните работи по отношение на призива за налагане на визови санкции, за забрана за издаване на визи на лицата, свързани със „случая Магнитски”, посочени от Европейския парламент и Съвета по развитието на гражданското общество и човешките права към Президента на Руската федерация? Ще предприеме ли Република България визови санкции срещу тези лица? Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Тошев, случаят със Сергей Магнитски е един от най-неприятните случаи в съвременната руска история. България се присъедини към призива на Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката за сигурност госпожа Катрин Аштън Русия да проведе пълно и своевременно разследване на всички обстоятелства и факти, свързани с ареста и смъртта на Сергей Магнитски, и да изправи виновните пред лицето на закона. В този случай, както и в други подобни случаи, България се присъедини към тези страни, които настояваха темата за Сергей Магнитски да бъде включена като отделна тема в диалога между Европейския съюз и Русия по правата на човека. В рамките на този диалог руската страна до момента предоставя информация на Европейския съюз за предприетото от нея разследване. Решението на „случая Сергей Магнитски” следва да се търси в контекста на цялостния диалог между Европейския съюз и Русия. Във връзка с това и произтичащо от това, Република България ще подкрепи изработването на обща позиция на страните – членки на Европейския съюз, съгласно установената практика в подобни случаи. България не предвижда действия извън съгласуваните в рамките на Европейския съюз, които в момента се обсъждат на различни нива в Съвета. Засега в рамките на Европейския съюз няма инициирана дискусия и процедура за въвеждането на визови ограничения за лицата, замесени в случая Магнитски, ето защо България не предвижда на този етап предприемането на двустранни мерки. Смятам, че при този казус, както и при други подобни казуси, е най-важно да има изработено общо, единно становище на страните – членки в Европейския съюз, защото, ако не се действа по този начин, действията, които се предприемат от отделни страни – членки на Европейския съюз, няма да бъдат ефективни, няма да изпратят ясното и категорично послание в подкрепа и на това, което е изказано в дебата в Европейския парламент, че трябва да има общи действия на Европейския съюз по този казус. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председателю. Уважаеми народни представители! Господин министър, благодаря за отговора, който ми предоставяте. Очевидно, той не е окончателен отговор. Моля да информирате Народното събрание, когато тази обща позиция бъде изработена, за да знаем каква е позицията и на нашето Външно министерство.

Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, на 13 ноември тази година председателят на Сметната палата оповести резултата от проверката на финансовите отчети за 2010 г. на 172 бюджетни организации. Министерството на земеделието и храните е единственото министерство, за което се казва в Отчета на Сметната палата, че неговият отчет не е съставен вярно и честно. Квалификацията изглежда дръзка, но е редно министърът на земеделието да даде конкретни факти и данни. Обясненията в първия момент от Министерството на земеделието и храните са, че при закриването на Изпълнителната агенция по хидромелиорации министерството само е констатирало, че са изчезнали данните за активите на язовирите и напоителните системи и затова е бил подаден сигнал до прокуратурата. И тъй като данните ги няма, то нямало как и съоръженията да бъдат вкарани в баланса на финансовия отчет. Дори се обяснява, че Вие, господин министър, не сте искали да заверите финансовия отчет, докато не се установи какво е имало във въпросните данни. Не зная за какви цифри става дума, но като имам предвид какви и колко са въпросните обекти, то активите им възлизат на десетки милиони. Случаят сам по себе си е фрапиращ – да изчезне осчетоводяването на такива по размер активи. Това е все едно да изчезне финансово-счетоводната документация на държавния резерв!? Агенцията за хидромелиорации е закрита през месец май 2010 г., а финансовият отчет за 2010 г. е подаден след края на годината. Крайният срок, както е известно, е 31 март 2011 г. Ако липсата на данни е установена при закриването на агенцията, какво е направило министерството шест, осем или десет месеца, за възстановяването им? Във връзка с горното питам следното: по Ваша оценка за активи, приходи и разходи на каква стойност са изчезналите данни? Как се осъществява текущият финансов контрол в Министерството на земеделието и храните? Как е допуснато да се извърши такова престъпно нарушение? Кой персонално носи отговорност за случая? Ще има ли санкционирани или уволнени служители? Защо финансовият отчет на Министерството на земеделието и храните за 2010 г. е заверен от Вас и по препоръка на кой лицензиран одитор? Ако изтриването на данни е извършено умишлено, кой според Вас е подтикнал това нещо да бъде направено? Възложена ли е проверка с Ваша заповед на Инспектората на Министерството на земеделието и храните, който е на Ваше лично подчинение и единствено е компетентен да направи вътрешноведомствено разследване?

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми посетители! Уважаеми господин Янев, искам да Ви благодаря за актуалното питане, тъй като то ще ми даде възможност от трибуната на Народното събрание, като му отговоря всъщност да обясня за какво става въпрос и да имам възможността да изложа една порочна практика, случвала се години назад във времето. Това, което се е случвало или се случва по отношение на Изпълнителната агенция по хидромелиорации, се е случвало, предполагам, в доста ведомства и трябваше да дойде отчетът за 2010 г., за да могат тези неща да излязат наяве. Първо ще започна с това, че с промяна в Закона за водите през 2006 г. е трябвало всички мелиоративни съоръжения тогава да бъдат прехвърлени в баланса на създадената тогава Изпълнителна агенция по хидромелиорации, която е трябвало да ги стопанисва. Това, забележете, е от 2006 г. до 2010 г. не се случва! И когато ние през 2010 г. вземаме решение на Съвета за административна реформа с оглед на оптимизация на администрацията да закрием Изпълнителната агенция по хидромелиорации и с моя заповед аз назначавам ликвидационна комисия, точно тази ликвидационна комисия, влизайки в изпълнителната Агенция по хидромелиорации,, и то, както Ви казах, само няколко месеца, след като аз поех министерството, установява, че целият счетоводен баланс и на хартиен, и на електронен носител, го няма. Изчезнал! И тук е вече големият въпрос: защо това се е случило, и кой, и какво е искал да прикрие, правейки това? И тъй като ми докладваха за случая, аз незабавно разпоредих да бъде сезирана Софийска градска прокуратура. Софийска градска прокуратура е сезирана и има образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. За съжаление, аз не мога да коментирам докъде е стигнало до момента това предварително производство, но се надявам наистина то да приключи в определените срокове и да може да е ясно кой е унищожил или скрил тези счетоводни баланси, защо го е направил и какво е искал да прикрие. И тъй като Вие във въпроса си, в питането си, Вие казахте, че аз съм заверил – не, напротив, предполагам, че може би и грешка допуснахте, аз отказах и не настоявах този отчет за 2010 г. да бъде заверен, защото ако той беше заверен и аз се бях съгласил, щях да поема абсолютно тези пасиви, които предполагам, че са се получили в годините назад. Разбира се, въпросът е как така същият този отчет е заверяван и през 2006-а, и през 2007-ма, и през 2008-ма, и през 2009 г.? Но на този въпрос трябва да отговорят други. Аз не исках през 2010 г. той да бъде заверен по сегашния начин и в сегашното му състояние. Попитахте ме за предварителна оценка. Трудно ми е да кажа, но със сигурност става въпрос за десетки, по всяка вероятност за неколкостотин милиона лева, тъй като успяхме да възстановим, след дълъг период на обследване, данните по отношение на четиринадесет язовира. За още шест язовира в момента работим да можем да установим тяхната балансова стойност и какво е правено по тях. Тук става въпрос за счетоводство, тъй като тези хидромелиоративни съоръжения имат начална стойност. В годините обаче назад някой е наливал средства в тях за поддръжка, за подобряване. С изчезването на този баланс, ние не знаем къде и колко средства са отишли. Мисля, че това е големият въпрос, на който трябва да отговорим всички. Надявам се, прокуратурата да свърши колкото се може по-бързо своята дейност. Назначил съм своя проверка на Инспектората, отговарям Ви и на това питане. Те извършиха проверката още във времето назад, когато се установи липсата. За съжаление бившият директор на финансовата дирекция и бившата директорка на Изпълнителната агенция по хидромелиорации не са служители на Министерството на земеделието и храните и не могат да понесат административна отговорност. Надявам се, когато прокуратурата приключи, те да понесат своята наказателна отговорност. Благодаря.

Господин министър, сам съзнавате, че това, което казвате, е много страшно – от министерство да изчезне информация, която не само е на сървърите, но и на хартиен носител. Надявам се, по най-бързия начин Вие да предприемете мерки поне да известите със сигнал прокуратурата кой е физическият държател на ключовете за архива. Това също е много важен ход, за да може да се знае, ако някой друг има дублиращи ключове да влиза в тези помещения, каква отговорност носи. Виждам, че експертите, които са Ви подготвили отговора, не са дали най-важната теза, която би следвало обществото да получи като информация. Вие знаете, че по времето на тройната коалиция за бедствия и аварии, за всички тези укрепителни диги, за промяна коритата на реки и други се грижеше министерството на Емел Етем. Една голяма част от балансите, от активите са прехвърлени там – една огромна част от парите, които са използвани за тези укрепителни диги и за тези речни корита, които според мен са архикорупция. В България няма по-голяма корупция, и това го казвам отговорно като бивш председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, от ремонта на речните корита. Там комисионите не са 100%, а сигурно 200 или 300%, поради простата причина, че никой не може да удостовери и да провери как точно е променено речното корито, защото освен че се актува тази промяна, се вземат инертните материали, режат се върби и други дървесни видове и се продават. Просто корупцията е огромна. Заради това е много важно Вие да дадете информация какво се е случило в периода, когато са изписвани огромни суми за бедствия и аварии, когато вицепремиерът Емел Етем е разпореждала тези суми?

Благодаря Ви, господин председателстващ. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, ние сме спорили с Вас доста често, включително и от тази трибуна, но днес ще се съглася с Вашата теза, защото и аз мисля, че е точно така, когато нещо изчезва. Повтарям, то се е случило в началото на 2010 г., когато решаваме, закривайки агенцията, да видим аджеба какво има там и как са харчени тези пари. Някой открадва, това е буквалната дума, или изнася целия архив. Това се случва, разбира се, не точно от министерството, а от офисите на Агенцията по хидромелиорации. Този човек сме го подали. Ще спестя неговото име, макар че го знам, тъй като в момента е обект на разследване. Надявам се пред прокуратурата да каже защо го е направил и какъв е неговият мотив, защото в тезата, която развихте, има логика. Да, там са изписвани за милиони, за десетки милиони лева средства за корекции на реки, за поддръжка на диги, за укрепване на язовирни стени и нямайки балансовата стойност, точно това всъщност е отговорът. Някой според мен, всъщност това е и Вашата теза, е скрил тези счетоводни баланси, за да може да не се направи ревизия и да не се види какво се е случило. Тъй като ние незабавно информирахме прокуратурата, надявам се, те да могат да стигнат до истината. Дори и прокуратурата да не успее да се справи, тъй като не знам колко е сложно това следствие, какво решихме, след като председателят на Сметната палата ни запозна с тези констатации и отказа за заверка на доклада. Имахме среща при премиера и той разпореди да се наеме външна одиторска фирма, която макар и да струва доста, но аз затова казах: може да струва нещо в случая на данъкоплатеца, но тази цена си заслужава да бъде платена, за да разберем всички ние какво се е случвало в годините назад, къде са изтичали тези милиони и по какъв начин. Имате моето уверение – няма да се спра дотук, за да излезе цялата истина наяве. Благодаря.

Уважаеми господин министър, в началото на мандата на 41-то Народно събрание в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика постъпиха няколко сигнала за фирми фантоми, оглавявани от ромски босове, получили по бедствия и аварии за корекция на диги и за промяна на речните корита обществени поръчки за милиони. След като комисията направи проверка, се оказа, че такива фирми не съществуват. Много е важно сега да се види през всички институции какво е движението на всички тези преписки и какво е направено по тях, защото на практика тези пари са потънали като в пустиня и не се знае в крайна сметка дори кой е в дъното на тези схеми за източване, тъй като това не е нещо случайно, нещо еднократно, а е системна корупционна практика от мрежа от фирми, които са били толерирани години наред. Не само одитор е необходим, но е необходимо да се види в другите структури, защото Вие знаете, че всичко, свързано с водите и хидромелиорациите, не е обект на една институция, на едно министерство. Обект е и на Министерството на околната среда и водите, и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и на областни администрации, и на други ведомства. Целият този архив, от който може да се види определени следи дали са преки или косвени, трябва да се събере. Това трябва да го направи Инспекторатът или специална комисия, сформирана от Вас или от министър-председателя, и да се установи този огромен грабеж.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Скоро след началото на мандата – през месец май 2010 г., беше закрита Агенцията за хидромелиорации. Година и половина след нейното закриване стана известно на обществото, благодарение на Сметната палата, че са изчезнали всички данни за активите и пасивите на агенцията. Това ни дава повод да отправим по-цялостно питане: в какво административно, организационно и финансово състояние са всички онези държавни структури, които са Ви подведомствени? Към днешна дата според официалния сайт на Министерството на земеделието и храните към него освен пряко включените в централната администрация дирекции се числят и други звена, и следните второстепенни разпоредители с бюджетни средства: 28 областни дирекции „Земеделие” със съответните общински служби, 8 изпълнителни и други агенции – по безопасност на храните, за борба с градушките, по рибовъдство и аквакултури, по селекция и репродукция на животновъдството, по сортоизпитване, апробации и семеконтрол, по почвените ресурси, по лозята и виното, по горите. Повечето от тези изпълнителни агенции имат свои структури. Например само Агенцията по горите има 17 регионални дирекции. Освен това две национални служби – едната по зърното със 17 териториални дирекции, и другата – за съвети в земеделието с 20 териториални сектора. Освен това – Контролно-техническа инспекция със своите регионални служби. Освен това – фонд „Тютюн”, Селскостопанската академия с 27 института, освен това и професионални училища, финансирани чрез бюджета на Министерство на земеделието и храните. Значима част от тези бюджетни структури работят в условията на пълно капсулиране и информационна завеса, въпреки огромния ресурс, който дава Министерството на земеделието и храните за медийно обслужване. За част от тях няма почти нищо на информационния сайт на министерството. Други са се обезсмислили дори като наименование, защото предметът им на дейност сега няма нищо общо с това, което са правили, когато са били създадени. Няма почти никаква информация за структурата и кадровия състав на част от подведомствените служби на Министерството на земеделието и храните. След случая в хидромелиорациите е много важно българските граждани да разберат как се изразходват публични финанси при управлението на тези структури. Да не се окаже, че и при тях в един момент ще изчезне цялата документация, за да се прикрият абсурдни разходи от държавната хазна и факти за тежки корупционни практики, осъществявани от чиновници във висшите етажи на властта?! Във връзка с горното, уважаеми господин министър, питаме следното: колко е общата численост на персонала в централната администрация на Министерството на земеделието и храните и колко – в подведомствените му второстепенни разпоредители с бюджетни средства? Считате ли, че във всички по-горе изброени структури се правят необходимите финансово-счетоводни отчети и анализи на тяхната дейност? Направена ли е необходимата инвентаризация във всички служби, където Вие сте принципал на държавната собственост, която те управляват? Колко пъти Инспекторатът на Министерството на земеделието и храните е правил проверки за присъщата дейност на тези структури? И колко според Вас от тях трябва да бъдат преструктурирани или закрити? Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, уважаеми господин Янев, общата численост на персонала в системата на Министерството на земеделието и храните е 13 219 щатни бройки, в това число 518 щатни бройки в Министерството на земеделието и храните и 12 638 щатни бройки във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните. Всички цитирани в питането Ви структури от системата на Министерството на земеделието и храните са самостоятелни юридически лица и като такива съставят и представят в министерството бюджет, както следва: Първо, месечен отчет за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове след приключване на всеки месец; второ, отчет за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове след всяко отчетено тримесечие; трето, тримесечни финансови отчети за степен на изпълнение на утвърдените политики и програми след всяко отчетено тримесечие; отчети за изпълнение на политиките и програмите за полугодието след приключване на първото полугодие за дадена бюджетна година; годишни отчети за изпълнението на политиките и програмите след приключването на дадената бюджетна година, оборотна ведомост и други отчетни информации след всяко отчетено тримесечие и след изтичане на бюджетната година. Годишният отчет за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове и годишният баланс на съответната бюджетна структура – юридическо лице, съставляват нейния годишен финансов отчет. Всички отчети се съставят по ред, форма и срокове, определени с указанието на министъра на финансите, уреждащи специфични изисквания за отчетността в бюджетните предприятия съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството. Отчетите на структурите на Министерството на земеделието и храните се подписват от съответните съставители на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството и от ръководителите на бюджетните структури. Съставителите на финансовите отчети на структурите от системата на министерството носят отговорност за организацията на финансово-счетоводната дейност и спазването на основните счетоводни принципи – текущото начисляване, действащото предприятие, предпазливост, съпоставимост между приходите и разходите и други. Съгласно Глава четвърта от Закона за счетоводството, инвентаризация на активите и пасивите се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет, като за бюджетните предприятия сроковете се определят от министъра на финансите. Със свое указание от декември 2010 г. Министерството на земеделието и храните е напомнило на структурите си за сроковете на провеждане на инвентаризацията съгласно указанията на министъра на финансите, както и за задължителните етапи от инвентаризационния процес. През октомври 2011 г. министерството също е изпратило указания за провеждане на пълна инвентаризация и преоценка на активите и пасивите с оглед предстоящото приключване на финансовата година и изготвянето на годишния финансов отчет. Задължение на всеки разпоредител с бюджетни кредити – ръководител на структура от системата на министерството, е да издаде заповед за извършване на инвентаризацията. С оглед изложеното дотук може да се твърди, че всички структури в министерството извършват необходимата инвентаризация в различен обхват. Същото може да се допуска и по отношение на годишните преоценки. По тази причина министерството периодично, както казах, изготвя напомнящи и текущи указания. По отношение на последния Ви въпрос – колко от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните трябва да бъдат преструктурирани или закрити, бих искал да Ви предоставя следната информация. На 11 февруари 2010 г. Съветът за административна реформа стартира инициатива за изграждане на модерна държавна администрация. За нейното изпълнение всички министерства, включително и Министерството на земеделието и храните, извърши преглед на функциите и дейностите си и подготви доклад за резултатите от извършения преглед на ефективността на структурите си в своята система. И двата документа са одобрени от Съвета за административна реформа, като въз основа на одобрените планове за действие от всички ведомства е изготвен план за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация, приет с Постановление № 560 от 29 юли 2010 г. на Министерския съвет. По-конкретно въпросите, обхванати в парламентарното Ви питане, се отнасят до мерките за Раздел „Оптимизация на функциите” от този план. Техен предмет за административните звена в министерствата и всички второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните. Към настоящия момент от общия брой на мерките – 18 броя, свързани с оптимизацията на функциите, са изпълнени 12 мерки. Предприетата от министерството реформа се състои в следното: Първо, осъществена е цялостна реформа на горския сектор. Второ, създадени са Българската агенция по безопасност на храните и Центърът за оценка на риска. Трето, приет е Закон за изменение и допълнение на Закона за регистрацията и контрол на земеделската и горска техника, чрез който центровете за изпитване на земеделска и горска техника и резервни части в Русе и Пловдив преминават към Контролно-техническата инспекция в София. Четвърто, закрита е Изпълнителната агенция по почвени ресурси към министъра на земеделието и храните. Пето, премахнати са дублиращи се, съществуващи до момента функции, като на базата на това е извършена оптимизация на персонала на Националната служба за съвети в земеделието. Шесто, Изпълнителната агенция по лозята и виното подобри организацията си на работа и нейният числен състав беше оптимизиран. Седмо, Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол подобри организацията, като всъщност съставната численост беше намалена със 71 броя. С 21 щатни бройки беше намален численият състав на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Разработена е и е приета Концепция за развитие на Селскостопанската академия и е създаден Консултативен съвет по земеделие като постоянен консултативен съвет министърът на земеделието и храните. Имам още няколко неща, но ще ги кажа в допълнителния си отговор.

Уважаеми господин министър, радвам се, че сте предприели реформи, че има анализ на функционирането на второстепенните разпоредители в министерството и че сте възложили проверка, за да се оптимизира структурата на това мегаминистерство. Смятам обаче, че това не е достатъчно. Смятам, че трябва да довършите реформата докрай, за да може тя да бъде ефективна и полезна както на самото ведомство, така и на държавата като цяло. Ще Ви дам пример чрез въпрос, за да чуя реално какви са Вашите намерения – дали искате да стигнете докрай, и да има конкретни резултати, или всичко това се прави, за да се отчете определена дейност? Селскостопанската академия е паразитна структура. По мои данни, въпреки че никъде няма информация – нито на сайта, нито където и да било, в Селскостопанската академия работят 708 научни работници и над 1100 други. Тоест общо са над 1700-1800 човека. Голяма част от тези научни работници и техните помощници са с типично социалистическо мислене или, както преди 10 ноември са ги наричали, социалистически учени. Ако тези хора е трябвало да покажат какво могат, смятам, че щяха да го направят през тези 22 години. Ако те работеха ефективно и пълноценно и имаше иновации, ние щяхме да стигнем институтите на Израел. При последната среща на израелския министър на земеделието Вие се убедихте какви са резултатите на държавата Израел в този аспект. Затова питам: докога ще държите толкова раздута структурата на Селскостопанската академия? Кога там ще дойде 10 ноември? Според мен в Селскостопанската академия не е дошъл 10 ноември. Благодаря.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, в дух на коректност трябва да Ви коригирам и да кажа, че служителите на Селскостопанската академия не са 1700, а 2761. По смисъла на Закона за Селскостопанската академия председателят й се назначава от министър-председателя. Министърът на земеделието и храните е принципал или по-скоро финансирането на Селскостопанската академия минава през бюджета на Министерството на земеделието и храните. Аз като министър нямам механизъм да извърша съответните мащабни реформи или евентуално да направя това съкращение, за което Вие говорихте. Изключително категорично съм поставил въпроса пред доц. Георги Костов – сегашният нов председател на Селскостопанската академия. При неговото представяне аз се срещнах с ръководството на Селскостопанска академия и очаквам, тъй като тази бройка е най-голямата в състава на Министерството на земеделието и храните, ръководството да отговори дали тези 2761 човека в академията творят научна продукция, иновации – дали това, което правят, отговаря на заложения бюджет за работата на Селскостопанската академия. В този смисъл, като принципал, очаквам, може би и премиерът очаква действие от страна на ръководството на Селскостопанската академия в тази посока. Благодаря Ви, че повдигнахте това актуално питане, за да може тези процеси да се случат по-бързо. Благодаря.

Господин министър, недопустимо е Селскостопанската академия да се превръща в приют за нереализирани в днешно време соцучени. Това е абсолютно разхищение на средства, което няма как по разумен начин да се обясни. Като се има предвид, че във всички други сектори в бюджета министър Дянков е ударил тежки брадви, Селскостопанската академия да има над 2700 човека, без да има реален принос в реалната икономика, е неоправдано. Още повече, Вие знаете, че има Аграрен университет, който има паралелни функции; има Тракийски университет, лаборатории, други научни звена – всичко това е с дублиращи функции. Убеден съм, че в Селскостопанската академия има учени, които от 10-15 години правят едни и същи теми и разработки, които са правили и преди 10 ноември. Техният принос е равен на нула. Позовавайки се както на опита на други европейски държави, така и на държавата Израел, аз се ангажирам да направя специално становище до министър-председателя и да отправя специално питане, тъй като все пак той окончателно ще реши съдбата на тази мегараздута и ненужна структура в този й вид. Благодаря.

Уважаеми господин министър, питането ми е: какви държавни помощи за земеделските производители отстоява и гарантира Министерството на земеделието и правителството? Защо го задавам? Както знаем, българските земеделски производители имат право да получат европейски пари и пари от националния бюджет. През 2011 г. получават 50 на сто от средствата, които старите страни – членки на Европейския съюз, получават от Европа. Българските земеделски продукти не са конкурентни – вносните са по-евтини и убиват родното производство. За да се коригира тази неравнопоставеност от 2007 г. до 2009 г. предишното правителство даваше национални доплащания и държавни помощи в максимално възможните размери, разрешени от Европейския съюз. В годините на управление на правителството на ГЕРБ има отстъпление на държавата от грижа и защита на сектор „Земеделие”. Какви са аргументите ми, за да твърдя това? Държавните помощи през 2009 г. са 1 млрд. 611 млн. лв. за земеделци. Държавните помощи, които Министерството на земеделието и храните е подало към Министерството на финансите за 2012 г., са 116 милиона. Нали има разлика – 1 млрд. 600, на 116 милиона. За какво бяха дадени тези 1 млрд. 600 милиона през 2009 г.? Чрез Държавен фонд „Земеделие” 13 държавни помощи по направление, два целеви кредита и 14 държавни помощи за предоставяне на субсидии по различни направления. Фонд „Тютюн” получи 108 млн. лв. Имаше данъчни облекчения, освобождаване от данък върху доходите за селскостопанска дейност; имаше преотстъпване на 60% от корпоративния данък; държавата възстановяваше акциза върху горивата; имаше облекчение при формиране и заплащане на вноските за социално осигуряване. Какво е положението сега? Сто и шестнадесет милиона лева, като анализът за тези 116 млн. лв. показва, че през 2012 г. реално земеделците ще получат от тях 22 милиона. Господин министър, питането ми е: защо не искате и не получавате разрешение за държавни помощи за земеделие от Брюксел? Например, в подписано от Вас споразумение със земеделските производители поехте ангажимент държавата да възстанови акциза от 1 юли 2011 г. Сега сме 25 ноември 2011 г. и такова разрешение за акциза, такава нотификация все още няма. Питам защо? Не знаете как да я поискате от Брюксел, не можете да я поискате, или просто не искате да окажете тази държавна помощ на земеделските производители? Всъщност, колко броя държавни помощи сте отвоювали от Брюксел като разрешение, и в какъв размер за земеделските производители за следващата година? Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, обикновено вие обичате да разпределяте ресорно и въпросите ми ги задава господин Атанасов, който поне е наясно, че има разлика между национални доплащания, европейски плащания и държавни помощи. Хубаво, че това е питане и имам малко повече време, за да Ви обясня каква е разликата. Цифрите, които току-що споменахте, нямат нищо общо с истината. Първо, земеделските производители могат да получават и имат право да получават европейски плащания по схемата на единица площ и тези плащания нарастват всяка година, съгласно Договора за присъединяване, така както е подписан от вашето правителство. Тоест в момента те получават по-малко от колегите си, примерно в Гърция, защото сме подписали такъв договор и сме подписали единствено схемата на единица площ, с което, полагайки този подпис, този, който го е положил, е лишил от европейски средства българските животновъди, българските зеленчукопроизводители, картофопроизводители и така нататък. Тъй като европейските плащания са по-малко от тези на старите страни членки, имаме право на национални доплащания, които, госпожо Нинова, обратно пропорционално на нарастването на европейските, трябва да намаляват. Има горен праг и този горен праг намалява всяка година. Ние и да искаме, не можем да дадем повече. Всяка година ние достигаме горния национален праг. По отношение на третия вид или начин на получаване на средства към земеделските производители, това са така наречените държавни помощи. По отношение на държавните помощи държавата членка няма ограничения, стига, разбира се, да има тези средства в националния си бюджет. Тя ги нотифицира пред Брюксел, получава разрешение и ги изплаща. Сумата на държавните помощи нараства всяка година и обхватът на държавните помощи е по-голям, защото ние всяка година искаме допълнителни държавни помощи. Аз съм подготвил и ще Ви изложа какви са тези допълнителни, ако разбира се представлява интерес за Вас. Но ще Ви кажа една сума, понеже Вие започнахте със сума – през 2007 г. не е получен никакъв милиард. Един милиард и шестдесет милиона през тази година влязоха в българското земеделие като европейски средства, национални помощи, национални доплащания и държавни помощи. През 2012 г. в бюджета са заложени 1 млрд. 200 милиона, тоест 200 милиона повече, независимо от това, че в сегашния формат на бюджета ние не изпълняваме тази финансова рамка, която беше договорена предварително с българските земеделски производители. Въпреки това тоталната сума е с 200 милиона повече от миналата година. Всяка година, ако наистина представлява интерес за Вас, ще Ви дам разчета по години от членството ни през 2007 г. – така е коректно да се води тази статистика, колко средства са влезли и колко влизат по години. Ще Ви кажа нещо друго: аз не искам да го обръщаме на политика. През 2009 г., госпожо Нинова, българските животновъди получиха за първи път средства като национални доплащания – декември 2009 г., които не бяха заложени в бюджета и се наложи да се прави корекция, за да може те да получат тези средства. В корекцията на бюджета през 2009 г. средствата за българските животновъди бяха дадени и те получиха тези пари. В следващия бюджет българските тютюнопроизводители трябваше да получат, въпреки че Вие знаете много добре, че изтече срока, по който те можеха да получават субсидии – получиха и те средства или премии на килограм тютюн. Те получиха национални доплащания на базата на референтен период, което получиха и тази година, ще получат и следващата година. За първи път българските свиневъди, птицевъди получават средства като държавна помощ. Така че тезата за това какво е давано преди и какво е давано сега и че преди е давано повече не е вярна. Не е вярна по простата причина, че сега това, което влиза в земеделието, е в пъти, не в проценти, повече от това, което е давано преди, въпреки финансовия ресурс, с който разполагаше вашето правителство. В момента на мен ми е изключително тежко, защото при този рестриктивен бюджет и при тази криза, в която се намираме, въпреки това ние даваме много повече на българските животновъди, българските зеленчукопроизводители, картофопроизводители и така нататък. Така че това ще Ви отговоря. Имах подготвен въпрос – написан, но ще Ви го предам – по отношение обхвата на държавните помощи. Доста са, няма да ми стигне времето, петата минута ми изтече. Благодаря.

Господин министър, благодаря за образователната лекция, но нали не си мислите, че преди да се изправя тук да Ви задам този въпрос, не съм проверила информацията. Не ме подценявайте чак толкова. Обвинявайки ме, че бъркам субсидии, национални доплащания и държавни помощи, Вие в отговора си умишлено уплетохте трите, за да не ми отговорите конкретно на въпроса: колко броя държавни помощи сте нотифицирали в Брюксел? Тъй като не ми отговорихте, а аз съм го проверила в Брюксел, ще Ви кажа: една-единствена – съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелини и продукция 2 млн. лв. Това е единствената държавна помощ, която Вие, като министър, сте нотифицирали там. Споменахте картофопроизводителите. Вчера имах среща с Асоциацията на картофопроизводителите. Казаха ми: има заложени 5 млн. лв. в бюджета за 2012 г. и министъра не знае как да ни ги даде, защото още не е получил разрешение от Брюксел. Тоест Вие тук ми цитирате числата, които са заложени в бюджета, но те не са защитени пред Брюксел и нямате нотификация за тях, за да намерите механизма, по който да ги дадете на хората. Давали сте били много повече държавни помощи от предишното управление. Извинете, но това е некоректно и нагло. Повече ли давате по акциза за горивата? Защо отменихте облекчението за намаление на данъка? Защо отменихте облекчението държавата да поема семената на тютюнопроизводителите? Кое Ви е в повече от това, което е било преди? И наистина ли реално твърдите, имате ли представа какво се случва в българското земеделие? Побъркахте хората с това съвпадение на границите на имотите, натоварихте ги с допълнителни социални осигуровки, карате ги да плащат глоби за субсидии, за които не дължат, защото те не са виновни за хаоса, който е във Фонд „Земеделие”. Натоварвате ги допълнително с постоянни искания за административни регистрации и така нататък, и в същото време държавата не им предлага никаква помощ. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.) Просрочих времето си, но имам следните конкретни въпроси: Знаете ли с колко е намалял обемът на обработваемата земя в България по време на вашето управление – тази, подадена за регистриране? Знаете ли с колко е намалял броят на земеделските производители – регистрирани? Знаете ли колко струва напояването на един декар земя като пари, поискани от „Напоителни системи”?

Благодаря Ви, господин председателстващ. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, мислех си, че ще ми се размине да прочета многото държавни помощи, които сме нотифицирали, защото наистина са доста и като обем, но понеже Вие за пореден път казахте неистина – че е само една, ще започна да ги чета. Да ме извинят останалите народни представители. За периода 2009-2011 г. са нотифицирани и одобрени 12 държавни помощи, а не една, както следва: - помощи за водене на родословна книга и определяне на генетичните качества на животните; - временна помощ с цел съхраняване на стопанствата и запазване на производството при настоящата финансово-икономическа криза; - помощи, засягащи производството на плодове и зеленчуци, свързани със застраховането и насърчаване производството и използване на висококачествени семена; - помощи за инвестиции за директни доставки на храни от животински произход; - помощи под формата на субсидии за допълнително увеличаване размера на помощта за инвестициите по Мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони, свързана с достигане на съответните стандарти на Европейския съюз за защита и хуманно отношение при отглеждане на кокошки-носачки и качество при производство и съхранение на сурово мляко; - три технически помощи, свързани с участие в селскостопански изложения на територията на страната. За периода 2009-2011 г. страната ни е получила одобрение от Европейската комисия за удължаване на срока на действие на следните държавни помощи, които са били нотифицирани, разбира се, по време на вашето управление: - държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделски производители за напълно пропаднали площи вследствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия; - насърчаване използването на сертифициран посевен материал от картофи, предназначен за семепроизводството и за производството на картофи за консумация – това, за което ми казахте, че сте разговаряли с картофопроизводителите, но не са Ви го дали предварително, че го има; Нотифицираната държавна помощ за намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първичното селскостопанско производство, предстои да бъде одобрена от Европейската комисия. За периода 2009-2011 г. са изготвени и помощи, предоставени по Правилото „Де Минимис”, които, макар и да не подлежат на нотификация пред Европейската комисия, са важен инструмент за държавна подкрепа на земеделските производители в страната. През 2012 г. държавните помощи, които се подготвят и ще се прилагат заедно с вече изброените, ще бъдат насочени към увеличаване доходите на земеделските производители, отглеждащи животни, и към производителите на плодове и зеленчуци. В тази насока се разработват в момента и предстои да бъдат подадени към Европейската комисия следните държавни помощи: - държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните, птици и свине; - държавна помощ за държавна профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните; - държавна помощ за съфинансиране на застрахователните премии при застраховане на пчели; - държавна помощ за възстановяване на животновъдството в районите, засегнати от болестта шап през 2011 г.; - държавна помощ за Сектор „Плодове и зеленчуци”; - държавна помощ за поливно земеделие. Това са държавните помощи. Доста са, видяхте, че не е една. Другата неистина, която казахте, за което съм длъжен да реагирам – не са намалели. По данни на „Евростат” България е първенец по увеличаване на обработваемите площи в Европейския съюз, които са нараснали с 24%. Това е официална статистика, не наша, не на ГЕРБ, не на БСП – на Европейската комисия и „Евростат”. Това е. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин министър, тези държавни помощи, които изброихте, аз поне ги отделих на три групи. Едни, които са били нотифицирани от предишното правителство и сега сте ги продължили. Една група, която ще внасяте тепърва. И Ви питам: след като в момента в парламента се гледа бюджетът за 2012 г., в тази бюджетна рамка Вие сте заложили такива числа да се дават, а тепърва ще искате от Брюксел разрешение? Как точно тази процедура ще я съчетаете? Ние ли тук ще одобрим бюджета и след това ще искате разрешение от Брюксел, вместо обратното, или ще чакате Брюксел и ще правите корекции в бюджета догодина, както се случи по време на предишните години? Сигурно и други политически партии и правителства в годините назад са правили грешка в сектор „Земеделие”, но това, което сега правите, аз твърдя, че е ликвидация на сектора. Аз ще Ви кажа данни на Националния статистически институт, не на ЕВРОСТАТ. Цените на горивата, които ползват земеделските производители, са се повишили с 23 на сто, торовете – с 32 на сто, семената – със 17 на сто. Продажните цени на продукцията на земеделците през 2011 г. са по-ниски с 35 на сто спрямо 2010 г. Рентата пада надолу. Няма държавни помощи. Наистина побъркахте хората с това застъпване на площите. Карате ги да връщат пари, без да имат вина. Накарахте ги да плащат данъци върху субсидии, даже и тези, които не са получили. Не ми отговорихте на въпроса за „Напоителни системи” – те дерат кожата на българските земеделски производители, като им взимат по 27 лв. на декар за напояване. Поехте към тях обещание и писмено споразумение, което не изпълнихте. И когато те тръгнаха да си търсят правата, ги заплашвате, че няма да им дадете и малкото, което сте определили в бюджета. Настройвате земеделските производители едни срещу други, сектор срещу сектор. Защо съсипвате сектора, който носи храната на българските семейства? Очаквате да замените доматите с асфалт от магистралите или сиренето с асфалт от магистралите?

Няма как да стане това, уважаеми колеги. Сега, когато земеделските производители излизат на протести, се надявам да го разберете. Призовавам всички българи да ги подкрепим. Проблемите на земеделието влизат във всеки български дом, всеки ден когато седнем на масата. Хората виждат какво ядат и на какви цени и не ги интересува какво казва ЕВРОСТАТ, „Де минимис”, Брюксел и така нататък.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! По време на кампанията за издигане на президент и местни власти, станахме свидетели на безпрецедентно и арогантно използване на държавни ресурси за партийни цели на управляващата Партия ГЕРБ. Най-организирани и усърдни в това отношение бяха горските служители. На много места те не само изпълняваха ролята на партийни пропагандатори на ГЕРБ, но използваха служебното си положение за неправомерен натиск върху местното население, с цел манипулиране на вота в полза на управляващите. Особено в областите на Родопския масив тези действия преминаха в откровена дискриминация по политически причини: работиш за ГЕРБ – получаваш дърва, не си гербер – няма дърва.

Това беше при Вас.

Защото се оказваш в един друг забранителен списък. Елате да го видите в Родопите. Готов съм да Ви го покажа, защото това съществува и като минеш по улицата, на което и да е населено място, си личи в коя къща са наредени дървата и в коя няма дърва. (Шум и реплики.)

Готов съм да Ви го предоставя и да Ви заведа на място. Иначе не бих тръгнал да поставям въпроса. Мисля, че достатъчно сериозно стоим в парламента аз, колегата Местан и Имамов, за да се занимаваме точно с този въпрос. Горските служители, в нарушение на редица закони, подходиха откровено дискриминационно, като още по време на предизборната кампания щедро задоволиха всички декларирали съпричастност към ГЕРБ, а на всички останали им отказаха. Такива са цели 136 семейства от Борино, които още чакат да получат височайшето горско разрешение за добив на дърва за огрев. Зимата обаче не чака, господин министър. Родопският край е типичен с двата сезона – зимоска и подзимоска (зима и подготовка за зимата). Така че аз мисля, и очаквам от Вас, разбира се, да получим отговори именно на тези въпроси, с оглед на приближаващата зима. В някои случаи дори Вашите горски...

...стигат до физическа саморазправа. Такъв е случаят с ловен надзирател от Борино, който на 10 ноември упражнява физическо насилие върху Джемал Келешев. Въпросът ми към Вас е следният: по своя инициатива ли са действали в нарушение на закона служителите Ви, или са изпълнявали, макар и неофициални, разпореждания на своите началници? Какви мерки ще предприемете, господин министър, първо, всички дискриминирани незабавно да получат необходимите количества дърва за огрев по същия ред, по който вече е направено за симпатизантите на ГЕРБ?

Знам, но ме репликираха.

Завършвам, последно изречение. Какви действия ще предприемете спрямо служителите, които са нарушили закона и са дискриминирали по политически причини равноправни по Конституция български граждани? Благодаря Ви, господин председател, за разбирането.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Агуш, уважаеми господин Местан! С мое писмо от 13 юли 2011 г. са определени редът и начините за продажба на дървесина на физическите лица за собствени нужди. В съответствие с него Южноцентралното държавно горско предприятие е дало указания на всичките си териториални поделения за спазване на реда и начините за продажба на дървесина на физически лица и за недопускане на преференциално отношение към една или друга категория граждани. Въпреки сравнително късният старт на кампанията по предоставяне на дърва за огрев на физически лица, свързан с реформата на горския сектор, благодарение на добрата организация, създадена от Южноцентралното държавно горско предприятие и неговите териториални поделения, към 22 ноември тази година на физическите лица за собствени нужди са предоставени 90 хил. 800 куб. м дървесина. Това представлява 84% от одобрените от управителния съвет на предприятието 107 хил. 700 куб. м дървесина за добив по този ред. В Държавното горско стопанство „Борино” към 21 ноември на физически лица за собствени нужди са продадени 5 хил. 49 куб. м или 75% от одобрените им 6 хил. 730 куб.м. Възможностите, съгласно лесоустройствения проект на Държавното горско стопанство „Борино”, за осигуряване на дървесина за физически лица, не са достатъчни, за да бъде изпълнена заявката на община Борино. Обемът на заявените дърва за огрев е в размер на 22 хил. 650 пространствени кубически метра, който обем значително надвишава обема на общо разрешените 11 хил. 935 пространствени кубически метра. В Южноцентралното държавно предприятие е постъпило искане от община Борино за съдействие при снабдяването на населението с дърва за огрев от съседните на община Борино държавни горски стопанства. На проведеното заседание на 8 септември 2011 г., на управителния съвет на предприятието, е дадено разрешение на директорите на Държавно горско стопанство „Доспат”, Държавно ловно стопанство „Извора” и Държавно ловно стопанство „Широка поляна”, след задоволяване на нуждите на съответните населени места, да разрешат добива на дърва и на жители от община Борино, съгласно възможностите си. Бих искал да обърна внимание обаче, че и община Борино, в качеството си на собственик на повече от 15 хил. дка гори, също има възможност и следва да предостави дървесина на своите жители. От Южноцентралното държавно предприятие ме увериха, че до момента при тях не са постъпвали сигнали или оплаквания от граждани, свързани с проблеми при закупуването на дърва за огрев от териториалните поделения на предприятието. Увериха ме също, че при констатирани нарушения от страна на служителите на териториалните поделения на предприятието, свързани с неспазване на указанията ми за продажба на дървесина на физически лица, ще им бъде потърсена отговорност съгласно Кодекса на труда, като отговорност ще бъде потърсена и от съответните директори, съгласно договорите им за управление. По отношение на цитирания във въпроса Ви случай на саморазправа между горски стражар от горското стопанство в Борино и граждани следва да Ви уведомя, че директорът на горското стопанство е изпратил материалите по този случай до Районната прокуратура в гр. Девин, която следва да се произнесе по компетентност. Извън това, което ми е написано, аз лично разговарях точно преди два дни, с оглед и на отговора, който трябваше да Ви дам, с директора на Южноцентралното предприятие и съм разпоредил този случай да бъде приключен и дървата за огрев да стигнат до жителите на тези населени места.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, самоцелната конфронтация не е стил на Движението за права и свободи и този наш въпрос не целеше каквато и да е самоцелна конфронтация с Вас. Целта беше да се реши проблемът на тези 136 семейства от Борино и в някои други общини, които според нас по политически причини ще получат – по Ваше уверение, от тази част на отговора Ви сме доволни, с известно закъснение дървата за огрев. Освен това бих искал да направя една много важна уговорка, че въпросът ми не е насочен към горските служители въобще. В по-голямата си част това са достатъчно компетентни и съвестни служители. Надявам се с Вас да постигнем съгласие, че занапред трябва да ги освободим от какъвто и да е политически натиск – било по време на предизборна кампания, било в друго време, за да могат съвестно да изпълняват задълженията си към българската държава, а не към една или друга политическа сила съобразно политическата конюнктура. На последно място, аз няма да коментирам съответствието на Вашето писмо, което цитирахте, с определени текстове в закона, срещу които Парламентарната група на ДПС се противопостави, но виждаме, че процедурата, която указвате в това писмо, с която става възможно и физически лица при определени условия да закупуват дърва за огрев, е в пълно съответствие със законодателната инициатива на ДПС за промени в Закона за горите, за да може този Ваш подход, ад хок – чрез писмо да решите един проблем, да се превърне в законова норма. И ако тук постигнем съгласие с Вас и с Парламентарната група на ГЕРБ, струва ми се, че ще сме решили трайно една остра социална нужда на хората от планината. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Дами и господа народни представители! Ние напълно подкрепяме това, че политиката на държавните горски предприятия е обърната преди всичко към населението. Защото особено населението в тези региони, в които и като препитание няма други алтернативи, трябва наистина да се работи така, щото те да бъдат доволни. Имате пълната ми подкрепа. Знаете че винаги, когато са идвали законодателни инициативи, независимо от коя част на пленарната зала и са били в полза на хората, ние сме ги подкрепяли. Обещавам Ви, че ще получите подкрепа и в това направление. Господин председател, ще си позволя, тъй като сега имам време в отговора на репликата на въпроса на колегите от ДПС, да се обърна към госпожа Нинова, тъй като днес за втори път ставаме свидетели на безпрецедентно използване на трибуната на Народното събрание за призив за евентуални протести, евентуални бунтове. От устата на господин Найденов чухме, че нещата могат да бъдат решавани по насилствен начин. Уважаеми колеги, нека наистина не използваме тази трибуна за призиви към части на българското общество за протести, за някакви насилствени действия. Това не е начинът, защото има една стара поговорка: „Който гроб копае, пада в него”. (Реплики от ДПС.) По отношение на исканията, тъй като тук е и министърът на транспорта, в момента протестират транспортни работници, а по всяка вероятност от понеделник ще протестират и зърнопроизводителите. Можеше да не стигнем до тези протести, да развържем кесията и да стигнем до положението, на което са някои наши съседни страни или други страни в Европа. Затова не използвайте това, за да се опитате да яхнете тези протести, които се очертават, защото те са на базата на някакви искания и някакви разумни възможности от страна на правителството. Разумни хора сме всички, нека да не сядаме на „бурето с барут”, а Вие това се опитвате да направите в момента. Използвах това – не знам дали е по процедура, но бях длъжен да го кажа. Благодаря.

Ако решавате проблемите, няма да се стигне до там.

Уважаеми господин министър, знам, че ме чувате, защото още сте в кулоарите на парламента. Моля, и Вие да не злоупотребявате с нашите думи и да не ги преиначавате. Това, което казах, е следното: земеделските производители са организирани и излизат на улицата. И Вие го знаете, защото са го заявили с декларация до министър-председателя и до министър Найденов. Това, което аз казах, е: „Скъпи българи, да подкрепим тези хора, защото те са изоставени от държавата, а те осигуряват храната на трапезата Ви всеки ден”. Те си имат основанията за протестите, най-малкото защото правителството на ГЕРБ подписа през месец октомври с тях споразумение, в което е записано, че ще им даде над 500 млн. лв. в бюджета за земеделски производители. Само един месец по-късно министър Дянков едностранно наруши това споразумение, каза, че се отказва от думите си и не го интересуват земеделските производители. Не считате ли, че това е достатъчно основание земеделците да излязат на протест и да си търсят правата? Ние не подстрекаваме към насилие, а призоваваме българите да подкрепят тези хора, които справедливо и аргументирано търсят правата си. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Господин министър, започва поредицата въпроси, предизвикани от решението на ръководството на БДЖ да пристъпи към премахване на много от пътническите влакове, които се движат в цялата страна. Това намаляване на пътническите жп превози ще засегне в значителна степен живеещите в Северозападна България и особено в област Монтана. Само на територията на областта ще бъдат спрени влаковете от Лом до Брусарци, два влака по направлението Берковица-Бойчиновци и още пет влака, които тръгват от Мездра или от Видин и преминават през различни общини на територията на областта. Затова, според мен, ние се движим в една посока до голяма степен противоположна на тази, в която върви Европа, защото предоставя все повече средства, включително и на България за развитие на жп превозите. Тя има за цел да увеличи потока от пътници точно по железопътния транспорт, защото това все още е едно от средствата за най-евтино предвижване на хората в такива по-отдалечени, неблагоприятни райони. Заедно с това намаляването на трасетата, на линиите по пътническите жп превози в някаква степен в момента предизвиква общо напрежение в компанията „Български държавни железници”. И аз даже съм малко учуден от различните оценки, които правите Вие и изпълнителният директор, тъй като Вие изразявате своето притеснение от загубите, които се натрупват в резултат на стачката, а изпълнителният директор казва, че тя даже е добре дошла, тъй като намалява загубите вследствие на това, че се движат по-малко влакове. Ясно е, че трябва да се потърси някакво по-солидно решение, а не чрез отсичането на едната от съставните части, каквато представляват товарните превози. Но моят конкретен въпрос в случая към Вас е: ще накарате ли ръководството на БДЖ да преоцени някои от тези свои намерения, за да се осигури редовно пътуване и добро обслужване на гражданите от област Монтана по железопътния транспорт. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Отговорът е: не, няма да накарам ръководството. В Северозападния район се заражда 11% от пътникопотока от железопътния транспорт и се реализира 10% от извършената пътникокилометрова работа. В региона има 142 железопътни гари и спирки. Северозападният район включва областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч. И обслужването на населението се извършва с бързи и пътнически влакове. По седма железопътна линия Мездра-Видин, по която се движат 23 пътнически влака и 10 бързи влака, не се променя транспортната схема на обслужване с бързите влакове. Проектът за оптимизация на графика за движение предвижда отмяна на следните влакове: отменят се три крайградски пътнически влака от общо 22, които обслужват участъка Враца-Мездра с ефективност 12% и наличие на автобусен транспорт. От понеделник до петък се движат 14 автобуса в едната посока, а събота и неделя – 9 автобуса в другата посока. Отменят се два крайградски пътнически влака Бойчиновци-Берковица с ефективност 8%. Това са последните влакове с часове на заминаване след 21,00 ч. По действащия график в отклонението Бойчиновци-Берковица се движат 18 пътнически влака. Отменя се един крайградски пътнически влак Брусарци-Лом с ефективност 3%. По действащия график в отклонението Брусарци-Лом се движат 16 пътнически влака. Отменят се два крайградски пътнически влака Видин-Бойчиновци-Видин с ефективност 4%. Влакът Видин-Бойчиновци е с час на заминаване 5,30 ч., а в обратната посока пристига в 0,23 ч. Отменя се един крайградски пътнически влак – Бойчиновци-Мездра, с час на заминаване 15,32 ч. Клиентите на железницата в този участък могат да пътуват 20 мин. по-рано с бърз влак Видин-София и един час по-късно с пътнически влак Видин-София. Пътнически влак Мездра-Видин с час на заминаване 5,46 ч. се отменя в участъка Мездра-Бойчиновци. Пътниците в този участък могат да пътуват един час по-късно с пътнически влак за Видин. Предложените промени в графика за движение на влаковете се променя съществено в съществуващата транспортна схема на обслужване на населението в област Монтана и не засягат пътуванията с работнически и ученически характер. Благодаря за вниманието. Относно Вашия коментар за разликите в становището на мен и изпълнителния директор, аз имам предвид дългосрочния ефект от тази стачка – той е губещ. В краткосрочен аспект, разбира се, по-малко пътуване на влаковете – по-малко загуби на железниците, тъй като те постоянно трупат загуби.

Господин министър, аз не съм доволен от Вашия отговор, защото тези решения ръководството на БДЖ е взело, без дори да направи опит да се консултира с представители на местните власти. Не оспорвам необходимостта от известно оптимизиране и търсене на възможности тези влакове, които могат да бъдат дублирани в известна степен като направление и часови график с други, наистина да бъдат спестени. Но в тези случаи, за които говорите, че има автобусни превози, трябва да Ви обърна внимание, че в късните часове на деня почти никъде не се движат редовно автобуси по съществуващите линии между по-малките населени места. Освен това може би Вие трябва да получите някаква благодарност от автобусните превозвачи за това, че разширявате техния пазар за сметка на железниците. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Мога и с Вас да поговоря, ако искате. Другият въпрос, който казвате, че дългосрочно ще се увеличат загубите, аз искам да Ви предупредя, че най-вероятно това ще стане, ако се реализира Вашето намерение да приватизирате товарните превози, защото ще превърнете окончателно БДЖ от едно икономическо предприятие в една организация, която трябва да изпълнява почти само социални функции по превоза на пътници. Особено във време, когато се очертава товарите по жп транспорта, идващи от Азия, и преминаващи през територията на Турция във връзка с развитието на нейната жп инфраструктура, значително да се увеличат и да има шанс те да преминават през България само след 2 3 години. Тоест в момента това, което подготвяте да се направи, вероятно ще облагодетелства значително други хора, които ще влязат в този пазар за сметка на българската държава, по-специално на „Българските държавни железници”. И моят призив е и към синдикатите, и към работещите в железниците е те да поставят много по-категорично въпросите не само по отношение на моментните си социални права, а и на перспективата въобще България да има железници както в икономическата област, така и в превоза на пътници. Благодаря Ви.

Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Стоилов, явно дълбоко не сте запознат с темата железници в България. Във въпроса Ви не фигурираше темата за национална приватизация. Предлагам, ако искате, като отделен въпрос да ми бъде зададен, ще отговоря и по него. Темата е прекалено дълга и не мога да Ви отговоря в дуплика.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, според информацията, която излезе в медиите, в намеренията, които са широко разпространени от Вашето министерство, предвиждате закриване на пътническите превози в линията Ловеч-Троян, която е част от по-голямата Левски-Ловеч-Троян. Данните обаче, които имам като действие изобщо и като изпълняемост на тази линия, според мен са достатъчни, за да преосмислите Вашето решение. Какви са тези данни? По линията Ловеч-Троян само от самата гара Ловеч се продават около 55 хиляди билета за пътници. Същевременно се издават и около 700 броя абонаментни карти и около 900 карти, които са с 50-процентно намаление. На фона на тези данни се предвижда и освобождаването на служителите, които извършват следните действия в гара Ловеч – билетопродаване, информация, издаване на абонаментни карти, издаване на жп карти, издаване на военнокредитни билети и издаване на групови билети. Тук искам да направя едно уточнение, че, от една страна, предвиждате да закриете пътническите превози между Ловеч и Троян, същевременно обаче едно такова намаляване на персонала в гара Ловеч ще намали и фактически ще утежни работата на самата гара, а същевременно ще създаде проблеми на пътуващите и в другата част от линията, а именно от Ловеч до Левски. Във връзка с това моят въпрос към Вас е: каква е причината и какви са мотивите, с които се закрива тази линия на пътническия превоз и същевременно това не е ли първата стъпка за евентуалното цялостно закриване на линията? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, тук краткият отговор е: не, това не са първите стъпки за цялостно закриване на линията. За подобряване ефективността на превозите и стабилизиране на финансовото състояние на дружеството е разработен Проект за оптимизиране на транспортните схеми за превоз на пътници по отделните направления съобразно характера и структурата на пътникопотока. Проектът е строго съобразен за наличието на алтернативен транспорт. В участъците, за които се отчита ниска ефективност, но няма друг транспорт, няма да се предприема закриване на превозите. Там, където е възможно, да бъде разреден само броят на влаковете, като част от тях ще бъдат отменени по маршрута си или в определени дни от седмицата. Това ще намали общите разходи на дружеството с почти 25 млн. лв. на годишна база. Железопътният участък Ловеч-Троян се обслужва от 8 пътнически влака с маршрути на движение Троян-Левски-Троян, Троян-Плевен-Троян. Графикът на движение осигурява връзки с Левски за основните направления към София и Варна. Направеното изследване за алтернативен транспорт на гр. Ловеч показва, че градът не е лишен от автобусни превози. Линията Ловеч-Троян се обслужва ежедневно с автобуси с интервал на движение 1 час. От Троян и Ловеч има ежедневни автобусни линии към София, Плевен, Велико Търново и другите по-големи градове на страната. С разработването на проекта за промени в новия график за движение на влаковете се предвижда да бъдат отменени само два пътнически влака, движещи се в определени дни от седмицата. С новия график на движение участъкът ще се обслужва с 6 ежедневни пътнически влака в сутрешните, следобедните и вечерните часове. Двадесет и четвърта железопътна линия Троян-Левски-Свищов, част от която е междугарието Ловеч-Троян, е железопътна линия от втора категория съгласно Наредбата за категоризация на железопътните линии в България, включени в железопътната инфраструктура за закриване на отделни линии и участъци от линии, приета с ПМС от 2001 г. Тези железопътни линии са предимно отклоненията от основните железопътни линии, които осигуряват транспортни връзки между населени места и имат предимно регионално значение. Към настоящия момент не са предприети никакви действия за закриване на 24-та железопътна линия Троян-Левски-Свищов, част от която е междугарието Ловеч-Троян. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Първо искам да отбележа, че от 2008 г. насам гара Троян е закрита и от тази гледна точка няма как хората да си купуват билети от Троян. Единствената им възможност беше да закупуват карти и билети, за да ползват транспорта Ловеч-Троян именно от гарата в Ловеч. При сегашното намерение да се съкратят тези хора, които фактически обслужват това население в Ловеч, сами си давате сметката, че по същество се обрича цялостното движение и на малкото оставащи влакове след тази така наречена реформа в момента. Същевременно обаче ми позволете да нямам доверие към това, което ми казвате поради една много проста причина. Съвсем наскоро, само преди няколко месеца, аз питах Вашия предшественик има ли изобщо намерение БДЖ, Министерството на транспорта да предприеме действия за спиране на линии и за спиране на влакове – в тази посока, в която се действа в момента. Тогава категоричният отговор на министъра, който вече не е министър, беше: не. Той ме излъга, без да мига. Днес Вие отново ми казвате, че такива действия не се предвиждат. Затова моля да ми позволите да не вярвам на твърдението Ви. Същевременно обаче трябва да знаете, че спирането на такъв тип, макар и от регионален характер, линии засилва регионалните диспропорции, които вече са факт в Република България. Ще има все повече райони, които ще бъдат изолирани, и все повече райони, в които ще има концентрация на население. Това действие, което предприема в момента БДЖ, е именно част от тази политика, която явно е политика на настоящото правителство. Колкото до това, че има автобуси – да, през деня има, но аз също като колегата Стоилов трябва да Ви кажа, че вечер няма автобуси, които да пътуват между Ловеч и Троян. От тази гледна точка ще бъде изключително трудно. Основната част от хората, пътуващи в тази посока, са пенсионери, учащи, студенти – по линията за Свищов, които пътуват с влаковете, използвайки намаленията, и работници. Така че имайте предвид, когато правите тези заповеди и разпореждания, че не само основните линии в страната са важни за функционирането на държавата. Благодаря Ви.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, станаха ми ясни две неща: че всички българи пътуват вечер и ако толкова сте мислили за хората, защо сте закрили гарата в Троян през 2008 г.? Вие сте били управляващи тогава.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, миналия петък, в деня за контрол, към Вас са поставени 4 въпроса, свързани с така нареченото преструктуриране на пътническите превози. Днес са 9. Със сигурност въпроси към Вас няма да липсват в тази посока до влизане в сила на плана Ви. Всъщност план, обявен от ръководството на БДЖ, и очевидно подкрепян от Вас. Чрез всички тези въпроси, господин министър, ние като народни представители се опитваме да получим повече, по-ясна и по-недвусмислена информация относно намеренията, засягащи всеки един от градовете от нашите избирателни райони. Опитваме се да изразим тревогата на избирателите в съответните райони, на хората, които живеят там, които се интересуват и страдат от Вашите решения и, естествено, да изразим нашето отношение (в този случай – несъгласие), разбира се, негативно към мерките, които предприемате. Като народен представител от Пернишкия избирателен район ме интересува всичко онова, което засяга спирането на влаковете по линията Перник-София. На фона на намеренията Ви за съкращаване на близо 2 хил. човека от железниците, спиране на близо 150 влака, продажба на материални активи, неоперативни активи, увеличаване на цените на жп билетите съвсем естествено е да има интерес към тази тема и това да бъде предмет на парламентарния контрол. Господин министър, аз се интересувам от това, тъй като се появиха различни данни за броя на влаковете, които ще бъдат спрени по линията Перник-София. Няколко пъти се коментира тази тема. И ако в първия въпрос на моя колега Янаки Стоилов ставаше дума за превози с ниска ефективност, то очевидно тези разсъждения няма как да ги отнесете към превозите по линията Перник-София. Близо 20 хил. перничани пътуват до София за работа, близо една трета от тях ползват железопътния транспорт. В тази връзка, господин министър, моят въпрос е: колко влака ще бъдат спрени по линията Перник-София и ще съобразите ли спирането на влаковете с натовареността на линията, така че да не възпрепятствате пътниците – съответно те да имат възможност да пристигат навреме и удобно до работните си места?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, ако толкова много се интересувахте навремето от БДЖ, сигурно компанията нямаше да е в такова състояние. Участъкът София-Перник е част от крайградската зона на София и един от основните участъци от железопътната мрежа, генериращи голям пътникопоток. Действително от Перник за София и обратно пътуват много граждани, като значителна част от тях ползват железопътен транспорт. Данните показват, че в този участък среднодневно от услугите на железниците се възползват около 7 хил. човека, а не 20, както казахте. Като първи етап от реализирането на новата схема за обслужване на вътрешноградската и крайградската зона на София е въведен през 2009 г. тактов график на обслужване в участъка София-Перник-София с такт 40 минути и времетраене 49-50 минути. Транспортното обслужване на пътниците по тази линия се извършва с пътнически, крайградски и бързи влакове. Към настоящия момент между Перник и София във времето 05,00 ч. сутринта до 21,40 ч., тоест за 16 часа и 40 минути се движат общо 54 влака в двете посоки. На практика между Перник и София през интервал по-малък от час се движи влак, независимо от неговата посока. В участъка София-Перник се предлага голяма гама от тарифни оферти, зонови билети с цени 2,30 лв., 5-дневна абонаментна карта с цена 15,40 лв., едномесечна карта за 67,50 лв. От април 2009 г. се предлага и еднодневна карта за пътуване по линията София-Перник с цена 4 лв. Картата важи за неограничен брой пътувания в рамките на един ден и може да се закупува и ползва от гарите и спирките, включени във вътрешноградската зона на Перник: Перник-разпределителна, спирка „Метал”; и София: „Захарна фабрика”, Горна баня. В последните дни многократно говорих по темата, че за да бъде спасено дружеството, се налага да бъдат предприети пакет от спешни мерки за ускоряване на реформите, сред които и оптимизиране на графика за движение на влаковете. С разработването на проекта за промени в новия график за движение на влаковете се предвижда отмяна на шест пътнически влака София Владая-Перник и обратно, което по никакъв начин няма да доведе до влошаване на транспортното обслужване в крайградската зона на столицата. В посока София-Перник се отменят влакове, заминаващи от София в 10,06 ч. сутринта, в 12,40 ч. на обяд и в 20,40 ч. вечерта. В посока от Перник към София се отменят влаковете, заминаващи от Перник в часовете 12,37 ч., 14,00 ч. и 19,59 ч. Спирането на влаковете е съобразено с натовареността на линията и тези влакове не са в пиковите часове, когато пътниците пътуват до работните си места или се прибират. Както вече отбелязах, преди и след тези влакове се движат и други на интервал по-малко от час. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, от отговора Ви най-после става ясно какъв е броят на влаковете, които се предвижда да се спрат. Те досега варираха между 4 и 13. Разбираме, че са 6. От времето, което споменахте, на влаковете, които предстои да бъдат спрени, като разписание, мога да направя заключението, че в някаква степен те няма да повлияят на хората, които пътуват за работа, но не мога да се съглася, че няма да повлияят върху транспортното обслужване на хората, живеещи в Перник, съответно пътуващи до София, и обратното, включително, разбира се, и на хората, живеещи в София и ползващи тази железопътна линия. Господин министър, искам да Ви кажа, че има едно комбинирано негативно въздействие, в това число, освен спирането на влаковете по линия София-Перник, на други влакове, най малко шест още, които обслужват хората, живеещи на територията на Перник и Пернишка област. Към това трябва да прибавим и спирането на част от маршрутките, автомобилните и автобусните превози, които осъществяваха транспорта за хората, живеещи в Перник, към София. (Реплики от ГЕРБ.) Да, вярно, част от тях бяха незаконни, но това беше във време, в което не можеха да бъдат утвърдени допълнителни схеми. Тоест, ние имаме едно постоянно затрудняване на предвижването на хората, живеещи и работещи от Перник към София, и обратното – от София към Перник. И това са все последици, които няма как да бъдат отнесени към друг знак, освен към минус. От друга страна, съвсем естествено е, че постоянното орязване на тези транспортни възможности на практика е един допълнителен импулс за обезлюдяване на тези райони. Хората се стремят, тогава когато няма транспорт и възможности, да напуснат собствените си населени места, в които живеят, които не се обслужват транспортно и съответно да се пренасят към по-големите центрове. И не на последно място, господин министър, ще се съгласите, че в този случай имаме на практика ликвидиране на един удобен и евтин транспорт. Няма как държавата, а Вие сте представител на държавата и на политическото управление, да не се интересува от социалните последици. Вие тук не сте като независим експерт, който разсъждава върху състоянието на железниците и съответно плановете за оздравяване. Вие сте елемент, част от тази политическа система и съответно носите отговорност за последиците в управление. Дали ние сме се интересували преди това, няма да влизам в този дебат. Има много доказателства за това, че се интересувахме и че нашите решения бяха по-добри.

Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, просто изпадам в някакво безумие! (Реплики от КБ.) Чудя се как може да ми задавате тези въпроси!? Толкова фалирало предприе няма! Нямам думи! А относно затруднението на движението от Перник към София можете да се консултирате с транспортната схема, която е изготвила кметицата от Вашата партия! Мерси.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, обявената от Вас реформа е в ход в типичния за ГЕРБ безцеремонен стил: „Не обсъждаме с никого, не информираме никого, не слушаме никого!” Започнахте със съкращаване на хора, с намерения за продаване на активи, увеличаване на цени на билети и със закана, че ще спирате влакове и направо ще закривате жп линии, без да искате мнението на синдикатите, на местната власт, на кметовете и най вече на гражданите, които живеят в засегнатите райони. Очаквано ответната реакция е налице – стачка на железниците, която се подкрепя от все повече хора от различни професии и от различни съсловия. В тази стачка и в тези протестни действия, уверявам Ви, много скоро ще се включат и жителите на засегнатите райони, особено на тези, в които няма алтернативен транспорт; в тези, за които влакът е единствената връзка със света, единственото средство да се придвижат, за да си осигурят, да си закупят храна, лекарства, да отидат на лекар, да получат социални и административни услуги. Такъв район е Каменичко-Скакавишкият, който се обслужва от линията Кюстендил-Гюешево, която е предмет на моя въпрос. Затова аз Ви питам за съдбата на тази линия. Пред мен е един проект за редуциране на броя на влаковете, който е изготвен от Вашето министерство и от който проект се вижда, че Вие имате намерение да спрете четири от общо шестте влака, които пътуват по тази линия. Много се надявам, че това Ваше решение е предпоследно, както е всичко в Политическа партия ГЕРБ, защото наистина проблемите, които ще създадете на хората, които живеят в този отдалечен регион, са изключително сериозни. Уверявам Ви, от това ще произтекат последващи действия. Също така много се надявам да ми отговорите конкретно, точно и по възможност без безцеремонното отношение, което слушахме досега по отношение на другите колеги.

Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, до гуша ми дойде да плащаме Вашите сметки! Само изчитам: по време на Вашето правителство, понеже сте казали, че няма пари за железниците и те трябва да теглят кредити, Вие сте сключили договори за 95 милиона за самолети „Спартан”, 760 милиона за хеликоптери „Пантери”, „Хугари”, каквито и ще да са, фрегати – за 100 милиона; 134 милиона за общи транспортни средства, 160 милиона за два самолета „Ербъс”-а, от които единият успяхме да го върнем, разбира се, и сте си раздали над 3 милиарда излишъци! (Реплики от КБ.) Ама, нали щото Ви плащаме сметката, затова харчим от тях!? (Реплики от КБ.) Относно въпроса Кюстендил-Гюешево. Обслужва се от осем крайградски пътнически влака при определена транспортна схема на обслужване. Четири влака се движат в определени дни от работната седмица, а другите в почивни и празнични дни. Въпреки ниската ефективност на превозите в този участък железницата продължава да осигурява необходимото транспортно обслужване на населението предвид липсата на друг транспорт. По отчетни данни броят на заминаващите пътници от гарите и спирките в участъка, отчитайки и пътниците от Кюстендил посока Гюешево, за 2010 г. е 14 860 пътници, тоест среднодневно по 40 пътници. Клиентите на железницата са основно възрастни граждани, които пътуват с 50% намаление от редовните цени, при средна цена на билет 70 стотинки. С новия график за движение влаковете ще се движат в дните сряда, вместо вторник и четвъртък, събота и неделя. От тези влакове очакваните нетни приходи за 2011 г. са 13 хил. лв., при разчетени разходи за дейността в размер на 250 хил. лв. Шеста железопътна линия Волуяк-Разменна-Батановци-Радомир-Гюешево-държавна граница с Република Македония е една от деветте основни железопътни линии в България. Участъкът по нея между гарите Радомир-Кюстендил-Гюешево е с категория железопътна магистрала. Съгласно Наредбата за категоризация на железопътните линии в България, включени в железопътната инфраструктура за закриване на отделни линии и участъци, приета с постановление на Министерския съвет от 2001 г., железопътните магистрали са железопътни линии и части от тях, които съвпадат с направлението на европейските коридори, определени с международни договори и споразумения, по които България е страна. Към настоящия момент не се предвижда закриване на линията Кюстендил-Гюешево въпреки лошото състояние и ниските скорости на движение. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, започваме да свикваме с наглите Ви отговори, които за съжаление не са достатъчно компетентни. Би следвало да направите справка и да установите, че голяма част от договорите, които цитирахте, са сключени далеч преди предишното управление, и в рамките на нашето управление изпълнихме поети от българската държава ангажименти. Що се касае за линията Кюстендил-Гюешево. Това, което чувам от Вашата уста, е абсолютно неприемливо за хората, които живеят в този регион. Става дума за повече от десет населени места, които, забележете, нямат никаква алтернативна връзка с общинския център, по простата причина че там няма шосейна мрежа. Единствената връзка на тези хора със света е влакът и Вие се опитвате от трибуната да заявите, че е нормално тази връзка да се осъществява от неделя до сряда и след това от сряда хората трябва да чакат до следващата събота. Това е абсолютно неприемливо и аргументът, че тази линия не е достатъчно ефективна, не издържа, защото няма как всичко в държавата да бъде ефективно, иначе нямаше да има смисъл от държава. Нямаше да има смисъл от социална държава, каквато е българската държава според българската Конституция, а не според управлението на ГЕРБ. Искам да Ви обърна внимание, че в случая не става дума за една небезперспективна линия. Тази линия е част от Коридор № 8, който е важна транспортна артерия в бъдещето. Тя няма да бъде закривана, или поне това бяха намеренията на досегашните правителства, а ще бъде тепърва развивана и модернизирана, така че съкращаването на броя на влаковете по тази линия едва ли е най-удачното и целесъобразно решение. Ще Ви кажа, че не сте първият министър, който се опитва да реже и да съкращава влакове по тази линия. Имаше един Ваш предшественик, който се опита да направи същото през 2002 г. по време на управлението на НДСВ. Тогава всички жители на региона излязоха на железопътната гара и попречиха на това действие, така че аз се съмнявам в успеха на Вашето начинание. По-добрият начин е да преосмислите своята позиция, да се консултирате с местните власти и с хората от региона, преди да вземате такива решения.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! През 2010 г. ръководството на „Българските държавни железници”, подкрепено от българското правителство и парламента, е поискало нотификация за допускане на финансова помощ в размер на 248,6 млн. лв. за преструктуриране, реформиране и предотвратяване на фалит на дружеството. През месец декември 2010 г. комисията одобри помощ за оздравяване в размер на 248,6 млн. лв. в полза на БДЖ. След това решение се прие закон за предоставяне на помощ под формата на заем в размер на 140 млн. лв. На базата на този закон беше подписан договор между Министерството на финансите, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Българската банка за развитие, с което беше заявена ясно позицията на българската държава да оздрави БДЖ и да ги превърне в конкурентна единица и добра част от българската икономика. В тази връзка моят въпрос към Вас е: беше ли усвоен този заем и ако не, защо?

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Горов! В началото бих искал да внеса известна яснота относно тази финансова помощ. С Решение на 11 февруари тази година Министерският съвет одобри пакет на Закон за предоставяне на помощ за оздравяване на Холдинг „Български държавни железници”. В този закон е записано, че за финансовото осигуряване и изпълнението на мерките за оздравяване на дружеството, одобрени с решение на Европейската комисия от 2010 г., Българската банка за развитие ще предостави на дружеството заем въз основа на целево предоставени от централния бюджет възстановими средства в размер на 140 млн. лв. Тези средства е предвидено да се предоставят от банката от централния бюджет като гаранционни депозити. Законът предвижда също така министърът на финансите при спазване на бюджетното салдо по Конвергентната програма на Република България за 2011-2014 г. да осигури средства до размера на отпуснатия заем и начислената лихва, с който да се увеличи капиталът на Холдинг „Български държавни железници”, при условие че мярката е одобрена от Европейската комисия след нотификация на плана за преструктуриране на дружеството. Холдинг „Български държавни железници” трябваше не само да разработи и представи план за преструктуриране, но да се види ефектът от реализацията на този план. Беше постигнато споразумение между българското правителство и Световната банка, че целта на заема е извършването на реформи и създаването на финансово устойчив железопътен сектор. След проведените сериозни разговори с министъра на финансите се стигна до извода, че отпускането на финансови средства, за които говорите, крие сериозни рискове за бюджета на държавата, още повече на фона на навлизащата в рецесия европейска икономика. В тази ситуация такава немалка сума допълнително и сериозно ще утежни държавния бюджет. Още веднъж искам да подчертая, че правителството ще отпусне средства на дружеството само срещу реално извършени реформи в железопътния сектор. В тази връзка ръководството на БДЖ предприе мерки за ускоряване на извършваните реформи в дружеството, за да може то със собствен ресурс да изпълнява финансовите си ангажименти и да се превърне във финансово устойчива структура. Всяка една от тези непопулярни мерки води до реален финансов резултат. Ще ги повторя още веднъж. Съкращаваме разходи за персонал, като ефектът от прилагането на тази мярка ще бъде 23 милиона годишно. Оптимизираме графика на влаковете, което ще намали разходите на дружеството с 21 млн. лв. на година. Реализираме продажби на неоперативни активи. До момента са реализирани приходи в размер на 7 млн. лв., като до края на годината се очакват продажби за още поне пет. За другата година са планирани приходи от продажби на неоперативни активи в размер на над 30 млн. лв. Повишаваме цените на билетите съответно с 15% на търговските влакове и с 9% на субсидираните. Очакваният финансов ефект е 2,5 млн. лв. приходи. Приватизацията на „Товарни превози” е като основна компенсаторна мярка за отпускане на държавна помощ, за да може Европейската комисия да даде разрешение държавата да спаси БДЖ от фалит. Всички тези мерки ще допринесат да постигнем целта си железницата да бъде оздравена и преструктурирана и да се превърне в жизнеспособна структура, осигуряваща качествена, ефективна и безопасна услуга на хората. В допълнение само да кажа, че последното решение, което дойде от Европейската комисия за проверка на преструктурирането на БДЖ, касае именно недоверието в плана за преструктуриране, който е бил представен през месец март 2011 г. от моя предшественик. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Да, вярно, става въпрос за недоверие. Става въпрос за недоверие не само от Европейската комисия, но и от Световната банка поради няколко причини. Първо, възниква следният въпрос: дали наистина са били необходими тези средства в периода, в който са поискани, и дали тогавашните ръководства на Министерството на транспорта и на БДЖ са си направили сметката, че тези средства биха допринесли за стабилизиране на дружеството. Това е едната страна на проблема. Второ, което ме интересува повече, е, че на базата на тези направени констатации от необходимост за заем, който да помогне за функционирането на БДЖ, не са предприети никакви действия, за да бъде стабилизирано дружеството. Знаем какво е поведението на господин Дянков. Той би отрязал всеки разход, независимо дали ще фалира БДЖ или някоя друга от системите в България. Недопускането и недофинансирането явно води до тежки проблеми в БДЖ, до възможност за реален фалит. Смисълът, който ни беше представен тогава за отпускането на тези средства, е те да бъдат използвани от БДЖ за предотвратяване на това, което правите в момента, и това, което се случва. Тогава имах въпрос също към Вашия предшественик – кого лъже!? Световната банка или синдикатите? Защото тогава бе обяснено на Световната банка, че ще има съкращения от този характер, за който Вие говорите, а синдикатите бяха излъгани тогава да не стачкуват с ясната идея, че това, което им се казва, не е истина. От тази гледна точка според мен има една-единствена възможност – дружеството се води умишлено три години в посока фалит с една-единствена цел – приватизацията на товарните превози и допълнително задълбаване на проблемите на цялата система. Защото в края на краищата ще бъде извадена печелившата част от дейността на БДЖ и ще бъде оставена губещата, ако това се реализира.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Горов, след като поехме дружеството от Вашето управление, то вече беше фалирало. Дали ще се вземе заем или не, това е ангажимент на цялото правителство. Отговорността, която трябва да носим, вземайки това решение, е сериозна. Точно по тази причина, тъй като всеки заем отива в дефицита на бюджета, от тази гледна точка искаме първо да преструктурираме предприятието, че да може да работи със собствени сили, поне да няма оперативна загуба, и тогава ще получи финансирането, за да докаже, че има възможност да живее със собствени средства. Тази реформа, която Вие сте правили, ние няма да повторим. Вие сте вземали един заем, за да погасявате стари заеми. Това по никакъв начин не помага на дружеството. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, въпросът ми е продължение на предишния и засяга бъдещето на железопътната линия София-Гюешево и по-специално в нейните отсечки Радомир-Ръждавица-Кюстендил. До гражданите достигат различни информации, че имате намерение да спрете практически четири влака, които се движат по тези отсечки – Кюстендил-Радомир, Радомир-Кюстендил, Кюстендил-Ръждавица, Ръждавица-Кюстендил. От Вашия отговор се надявам да разбера дали това наистина е вярно, но в случая, че не сте взели окончателно решение, използвам случая да Ви дам следната допълнителна информация. Става дума за железопътна линия със 100-годишна история. Тя функционира от 1909 г. Обслужва населението от 30 населени места и, уверявам Ви, е изключително важна за тях. Дали става дума за учащи се или за хора, които работят в близките по-големи центрове, евтиният, удобен и практичен железопътен транспорт е изключително важно средство за нормалния живот на хората от този регион. Още повече, както стана ясно от предишния ми въпрос, не става дума за някаква безперспективна линия със затихващи функции. Става въпрос за отсечка от Коридор № 8, който беше приоритет на няколко правителства. Използвам случая да Ви попитам: дали Вашето правителство има ангажимент към този транспортен коридор предвид факта, че въпреки близките отношения на премиера Борисов с италианския премиер, нито веднъж по време на неговите срещи така и не стана въпрос за Коридор № 8, защото в предишното и в по-предишните правителства бяха ангажирани българските премиери и тези на Македония, Албания и Италия като една от важните връзки на българската държава с Европа.

Госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, не се предвижда закриване на тази линия. Благодаря.

Сега сигурно ще последва въпросът: „Защо няма да я закривате?!”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбира се, че има и друг въпрос. Естествено е, че няма как да закриете тази линия, но какво се случва с влаковете?! Спирате ли влакове, защото според проекта за редуциране на влакове по въпросните линии се съкращават четири влака, които, уверявам Ви, са изключително важни за хората от този регион. Влакът Радомир-Кюстендил е последната късна връзка за хората от Кюстендил, които са били в София, а другата връзка – Кюстендил-Ръждавица е също изключително важна за хората, които живеят в този регион. Има декларирано намерение от Общинския съвет в Кюстендил и от кметската управа да провери транспортната схема, че да подпомогне реално железниците, като я направи по начин, че да не конкурира железницата в тази влакова отсечка. Декларирано е такова намерение с цел да бъдат подпомогнати и да се увеличи ефективността на тези отсечки, защото те са важни за хората. Но ако Вие бяхте готов да водите нормален диалог с местните власти и с хората от тези региони, уверявам Ви, че бихте спестили много напрежение и много негативни емоции. В крайна сметка би се стигнало до много по-нормални резултати за обявената от Вас реформа в българската железница. Защото това, което правите сега – до голяма степен на инат, без да се консултирате с никого, без да преговаряте с никого, без да сте в диалог с никого, повтаряйки една и съща мантра: „Виновно е предишното правителство, виновно е международното положение”, не води доникъде реформираната от Вас система. Само създавате проблеми на хората, които, без да се явявам в ролята на подстрекател, няма да търпят подобно отношение. Те ще излязат на влаковите гари, както го направиха през 2002 календарна година. Това ще се случи. Мисля, че имате още време да си преосмислите решението за спиране на част от влаковете, както и да се срещнете с местните власти и да предложите едно по-цивилизовано решение.

Уважаема госпожо председателстващ! Уважаеми господин министър, искам да си поговоря с Вас дали наистина Вие правите реформа, или това са мерки, с които не Ви е ясно къде отивате, и под натиска на невъзможността да управлявате едно от най-важните дружества на България, панически взимате решения, за които не знаете къде е изходът. Защо го казвам? Първо, предното правителство пое „Български държавни железници” със задължение 500 млн. лв. и ги предаде с толкова. Дори и с по-малко, както спомена бившият министър – господин Мутафчиев. През това време обаче се взеха мерки по отношение на приемане програма за развитие на жп транспорта за 2013 г. с конкретни ангажименти на държавата за модернизация на инфраструктурата и подвижния състав. Не само се взеха мерки, но се и осигури ресурс, като в Договора за обществените услуги ясно се разписа какво трябва да прави БДЖ – че „БДЖ – Пътнически превози” получава субсидия и капиталови трансфери в рамките между 160 и 190 млн. лв., за да извършва БДЖ определената й услуга. Каква е тя? Дайте да видим! В този договор пише, че трябва да има 520 броя вагони с още 60, които трябва да бъдат резервни, и да се обслужват определен брой линии, които в момента Вие съкращавате с 25%. Сумата за тази година е 170 милиона субсидия за „БДЖ – Пътнически превози”. Правя най-елементарна сметка. Като съкращавате 25% от влаковете, трябва да съкратите и 25% от тази субсидия. Двадесет и пет процента от тази субсидия са над 40 млн. лв., пък Вие ми казвате, че като ги съкратите, ще спестите 25 млн. лв. Първо, къде Ви е сметката? Второ. Държавните железници и въобще железниците са най-евтиното, екологичното и най-бързото по презумпция средство за транспорт, и най-екологичното. Ще Ви припомня: на срещите на министрите на транспорта в Европейския съюз Вие сте поели ангажимента до 50-та да стигнем 40% дял на превозите на пътници и товари през железниците. Господин министър, моят въпрос към Вас е: каква субсидия се превежда в момента на „БДЖ – Пътнически превози” и тя ще бъде ли намалена, тъй като такава е презумпцията? Второ, колко от преведената за миналата година пълна субсидия е използвана за „Пътнически превози”? Ако не е използвана, къде е използвана? Господин министър, защо вместо 520 вагона, Вие в момента работите с 290 вагона? Към момента Вие умишлено сте ги съкратили с 300 вагона. Тоест, Вие вече сте направили съкращенията, без това да го оповестите публично. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, към месец август 2009 г. дълговете на БДЖ бяха 817 млн. лв.

Не е вярно! Към края на миналата – да!

Ще Ви дам документи! Казвам, че е вярно! През месец август 2009 г. – 817 милиона задължения. „БДЖ – Пътнически превози” като изпълнител по Договора за извършване на обществени превозни услуги извършва превоза на пътници с бързи и пътнически влакове при определен обем на превозите, а именно – 20 045 000 влак/километра годишно, от които с бързи влакове – 7 757 000 влак/километра, а с пътнически – 12 288 000 влак/километра годишно. Подчертавам, че обемът на превозите не се влияе от намаления брой на вагоните. Въпреки това, от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията нееднократно е обръщано специално внимание на „БДЖ – Пътнически превози” за необходимостта да се предприемат незабавни действия за обезпечаване на изпълнението и задължението за обществена услуга с адекватен брой изправни вагони, включително чрез ремонт и въвеждане в експлоатация на вагони от разполагаемия парк. Тук е мястото да подчертая, че материално-техническото състояние на вагонния им парк е изключително лош. В по-голямата си част той е физически и морално остарял. Липсват съвременни изисквания за комфорт и безопасност на пътниците, а средната възраст на пътническите вагони в експлоатация е 25 години. Аналогично е състоянието и на локомотивния парк. Значителна част от магистралните и маневрени локомотиви са в експлоатация повече от 30 години. Електрическите локомотиви и електромотрисните влакове от серия 32 също са доставяни през 70 те години на миналия век и са в експлоатация вече 30 години, което е пределната възраст за тягов подвижен състав. Основните причини за намаления брой на пътническите вагони в експлоатация и излизането им за планов ремонт – от една страна, и забавянето на сключването на нови договори предвид спазването на изискванията на Закона за обществени поръчки – от друга. Към настоящия момент, след проведена процедура за избор на изпълнител, са подписани едногодишни договори с четири вагонноремонтни завода за ремонт на 169 броя пътнически вагони. Със заводите са уточнени ремонтните програми по месеци, като са предвидени необходимите финансови средства. В началото на месец декември се очаква първите вагони да излязат след ремонт от заводите. Същите ще бъдат включени приоритетно в съставите на влаковете по най-натоварените направления. По ежегодната работа на „БДЖ – Пътнически превози” общият брой на вагоните в експлоатация се разпределя както следва: 80% от вагоните са в съставите на влаковете, а 20% – в различни видове ремонти и оперативен състав. Съгласно поетият ангажимент по Договора за извършване на обществени превози и услуги са необходими 530 пътнически вагона в експлоатация. От тях 424 вагона – около 80%, трябва да са в съставите на влаковете. Към 1 януари 2010 г. за изпълнение на договора в експлоатация са били 512 вагона, а в съставите – 410 вагона. В момента среднодневно се използват около 370 вагона, като в състава на влаковете са включени 289 вагона. Недостигът от 135 вагона е компенсиран частично с повишен оборот на вагони и влакови композиции, намаляване на съставите в някои влакове. Към момента на „Пътнически превози” са наложени санкции в размер на 26 хил. 500 лв. за неизпълнение на различни изисквания по Договора за извършване на обществени превозни услуги. Относно субсидията, която коментирахте, съвместно с Министерството на финансите обмисляме механизъм, тъй като и те гарантират, че размерът на субсидията, въпреки намаляването на броя на влаковете и намаляването на обема на услугата, субсидията ще се запази същата.

Господин министър, вагоните се изчисляват, защото те извършват услугата, а Вие не можете да ги качите... (Реплики от ГЕРБ.) Моля Ви, не ме репликирайте, като искате – вземете думата. Госпожо председател, ако обичате да ми прибавите секундите, които ми отне моят колега. Господин министър, казвате около 530 вагона, от които 515 или 517 били в движение, само че 290 вагона са във влаковете. Това е истинската цифра! Мога да Ви цитирам: предприятие „Пътнически превози” – София, от 646 вагона, това са 65% от всички вагони в страната, в момента в експлоатация са 170; 340 чакат планов ремонт; 45 са в планов ремонт; 73 са в изолация и чакат резервни части; 15 са за брак.Ето това е картинката! Това, че искате да запазите субсидията, е ясно послание, че Вие ще направите субсидиране, което не е разрешено от Европейската комисия, защото Договорът за обществената услуга беше нотифициран от Европейския съюз, от предното правителство, както между другото беше нотифицирана и субсидия от 40 млн. лв. за производство на 40 вагона от български предприятия, с която премиерът още в началото на мандата си се похвали и за която Вашето правителство не можа да плати нито лев. Вагоните, за които казвате, че Ви бавели обществените поръчки – никакви поръчки не Ви бавят. Бави Ви абсолютната некадърност на ръководството на БДЖ! Мога да Ви предоставя писмо от 11 март тази година, с което ръководството на „БДЖ – Пътнически превози” сигнализира, че три месеца трябват на Съвета на директорите, за да вземе политическо решение – ще ремонтираме ли вагони, или няма да ремонтираме? Оттогава са минали девет месеца. Господин министър, към днешна дата от общо 186 вагона, които трябва да се ремонтират, 6 вагона са излезли от ремонт. Ето това е резултатът – пълна некадърност! Не се крийте, защото БДЖ са държавен капитал. Българските държавни железници са перспектива... (реплики от ГЕРБ)... Ако обичате, не ме репликирайте! Госпожо председател, ако обичате, въведете ред в залата.

Благодаря. Това, че не Ви е приятно – разбирам Ви. Истината е, че няма да си играете с живота на живи хора. Това че не може да съберете парите, господин министър, искам тук да Ви кажа и да направя реплика и на моя колежка. Три милиарда излишъци! Какви 3 милиарда излишъци, при положение че през 2008 г. с решение на Народното събрание милиард и двеста са разпределени допълнителни разходи. Вкарани са 2 милиарда във фискалния резерв при общо разходи за месец декември 2008 г. – 4,5 милиарда. Знаете ли колко беше разходът на това правителство миналия декември - два-три милиарда и половина, при милиард и половина дефицит и нула вкарани във фискалния резерв. Ето това е резултатът на ГЕРБ!

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, дами и господа, ще се включа във времето. Действително и Стара Загора – областта, не е пощадена от предстоящата реформа, няма и как да бъде. Това, което се предвижда за съкращение в областта, засяга най-вече общините в Розовата долина. Предвижда се спиране на пет влака в направленията София – Варна, Зимница – Казанлък, Сливен – Казанлък, Карлово – Сливен. На 19-и този месец представители на местните власти от общините Гурково, Николаево, Мъглиж, Казанлък, Павел баня се събраха и излязоха с нарочна декларация. Трябва да кажем, че тези общини се управляват от различни политически партии, но явно общият проблем ги е накарал да седнат на една маса и да поставят въпроса: По какъв начин БДЖ, съответно Вие, като принципал, ще осигурите редовно и добро обслужване на гражданите на тези общини, след проведената или провеждащата се реформа? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Желев, в Югоизточния район се заражда 7% от пътникопотока в „Железопътен транспорт” и се реализира 11% от извършената пътнико-километрова работа. Югоизточният район включва области Бургас, Стара Загора, Сливен и Ямбол. През гр. Стара Загора преминават 19 бързи влака по направление към София, Бургас, Варна, Пловдив и Русе и 24 пътнически влака по направление Ямбол, Пловдив, Димитровград, Горна Оряховица и Русе. За област Стара Загора проектът за оптимизация на графика на движение предвижда следните промени: Отменят се два крайградски пътнически влака - Стара Загора – Димитровград – Стара Загора, поради ниска ефективност, а тя е 4%, и с часове на заминаване от Стара Загора 5,00 ч. сутринта и от Димитровград в 19,55 ч. Извършваните постоянни ремонти на железния път от страна на Национална компания „Железопътна инфраструктура” в участъка Горна Оряховица – Дъбово налагаха трансбордиране на пътници, което доведе до влошаване качеството на транспортните услуги и траен отлив на пътници. От друга страна, по направление към Велико Търново, Русе и Димитровград съществуват и доста автобусни линии. Направлението Стара Загора – Димитровград се обслужва с 18 директни автобуса и 9 преминаващи. Направление Русе – Стара Загора – Димитровград се обслужва с 4 автобуса. Поради тази причина в Проекта за оптимизация на графика за движение се отменят по направление към Горна Оряховица един чифт пътнически влак Стара Загора – Горна Оряховица, с ефективност 9% и по направление към Русе бързия влак Димитровград – Русе – Димитровград, поради ниска ефективност и наличие на алтернативен транспорт. По направление към Бургас няма промяна в транспортната схема на обслужване. По направление към Пловдив се отменят два пътнически влака Стара Загора – Пловдив – Стара Загора, което не засяга пътуванията с работнически и ученически характер. По направлението се движат 5 директни автобуса и 3 преминаващи. За жителите на община Казанлък се отменят два крайградски пътнически влака с маршрут Карлово – Тулово – Карлово, в следобедните часове. Отменен е и последният влак Тулово – Карлово, заминаващ от Казанлък в 19,55 ч. На клиентите се предоставя възможност да пътуват с бързия влак 3622 Бургас –София, който обслужва всички гари в участъка на Казанлък и Карлово. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, моят въпрос беше за общините Гурково, Николаево, Мъглиж, Павел баня и Казанлък. Стара Загора не влизаше във въпроса ми. Не получих отговор, за което питах. Според местните власти на тези общини, за тези направления, които казах: Зимница – Казанлък, Карлово – Сливен, Сливен – Казанлък, Варна – София, използваемостта е някъде далеч над 60%. Спирането на тези влакове по тези направления, в тези линии би довело до особено затруднение най-вече на ученици и работници. Съкращаването на персонала от тези направления – те са няколко десетки, по предварителни данни – пък ще засегне жителите на едни общини, където безработицата е изключително висока. Сигурен съм, че трябва да се направят промени, всички сме на това мнение, но след като всичко е човешка направа, господин министър, смятам, че едно допълнително оглеждане на тези направления би дало възможност за някакъв тип по-други решения. В крайна сметка всичко се прави за и в името на хората. Така че, моля Ви, вижте тези направления, за които говорих, и направете всичко възможно, така че хората от тези общини да са спокойни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е свързан със състоянието на „БДЖ – Товарни превози” и по-точно с начина, по който се управлява „БДЖ – Товарни превози”. В последните дни получих информация, че ежедневно от 50 до 100 вагона, в повечето случаи 100 вагона, е недостигът на подвижен състав, чрез който да се поемат товари, предлагани от товародателя. „Български държавни железници” разполагат с 11 хил. 700 вагона, от които 4272 вагона са в експлоатация. Учудващо е, че не може да бъде осигурен превоз на товари, които са важни за „Български държавни железници”, най-вече когато „Кремиковци” създаде един сериозен проблем на товарните превози. Тогава, когато се появяват нови товародатели, да се изпускат за това, че някой не си е свършил работата, че не може да осигури вагони, означава, че това ръководство на „Български държавни железници” не управлява добре фирмата. Защото то пропуска приходи, и то немалко. Аз се надявам, че сега, като Ви задам въпроса, Вие ще ми отговорите колко реални са тези пропуснати приходи няколко месеца напред. Ако ги изчислим за година, те ще бъдат десетки милиона. Десетки милиона, с които могат да се покриват голяма част от нуждите на „Български държавни железници”. Така че не само ръководството да се оправдава какви били тежестите му, но същевременно и да направи все пак нещо в управлението на това дружество. Моят въпрос към Вас е: Какви са причините, поради които не могат да бъдат осигурени необходимите количества вагони и кой носи отговорност за пропуснатите приходи в „БДЖ – Товарни превози” и какви мерки ще предприемете Вие като министър?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, към момента „БДЖ – Товарни превози” реализира среднодневен обем натоварени вагони 723 бр., като натоварването е 32-35 хил. тона дневно. До края на тази година дружеството очаква да превози 800 хил. тона товари повече в сравнение с 2010 г. За 2011 г. 11,6 милиона, сравнено с 10,8 милиона за 2010 г. Мерките, които ръководството на дружеството предприема за ускоряване на реформите в този сектор, ще дадат реален положителен резултат върху дейността на товарните превози. В момента голяма част от средствата бяха насочени към изплащането на заплати и осигуровки на работниците и закупуването на горива и енергия. Оставащите средства бяха недостатъчни за извършване на ремонти на остарелия вагонен парк. Планираните с мерките съкращения на разходите реално ще позволят осигуряване на необходимите средства за поддържане на адекватен брой изправни вагони. Изхождайки от тежката ситуация, в която се намира железницата, новото ръководство на „БДЖ – Товарни превози” в съкратени срокове подготви План за ремонт на 1320 бр. товарни вагона в рамките на 18 месеца. Първата процедура за ремонт във „Вагоноремонтни заводи” на 200 бр. товарни вагона вече е обявена. За провеждането на същата са осигурени собствени средства на „БДЖ – Товарни превози”. В момента се подготвя нова процедура за ремонт на още 200 бр. товарни вагона, съгласно дългосрочния план. Предвижда се през 2012 г. да бъдат ремонтирани със собствени сили още 400 броя вагони във вагоноремонтните цехове на дружеството. В момента се изпълнява договор за ремонт на 50 броя цистерни във Вагоноремонтен завод Карлово, от който са отремонтирани вече 18 броя цистерни. За пръв път от дълги години са закупени 11 броя товарни вагони серия „Фиорос”, с които ще се удовлетворят нуждите на клиентите от вагони с раздвижени стени и които ще допринесат за повишаване конкурентоспособността на дружеството. Ръководството на дружеството води преговори със съседни администрации за оказване на помощ за превоза на чужди вагони по време на празния преход на тези вагони на територията на страната. Неосигурените в даден момент вагони се осигуряват в следващите дни. Като резултат от подобрената работа на звеното по маркетинг бяха привлечени нови клиенти, които до този момент ползваха услугите на конкурентни железопътни и автопревозвачи. Бих искал да допълня, че действително има недостиг на вагони, но те са тип специализирани вагони и основно в момента са свързани с кампанийни месеци, които основно обхващат вагони за насипни товари и по-скоро зърновози. Благодаря.

Господин министър, аз не получих отговор на това какви са загубите за железниците, които, смея да твърдя, поради некадърността на това ръководство на „Българските държавни железници”, БДЖ две години понася. Чух едни перспективни намерения за бъдеще за ремонт на 1800 вагона. Защо не попитате ръководството колко вагона ще бъдат в ревизия в края на 2011 г.? Знаете ли, че „Товарни превози” ще останат само с 2000 вагона? И тогава не министър-председателят, не Вие да им разпореждате да удължават ревизии, това няма да спаси нещата, защото ще влоши сигурността и не го пожелавам на никого. Поне аз не съм си го позволявал, дано да не се случва това Вие да го правите, за да спасяваме икономиката в страната. За две години колко вагона ремонтираха? Двеста и петдесет започват сега! Ами 2008 г. 2700 ли бяха? И въпреки това, благодарение на онези ремонти, за които говорим, че бил теглен кредит и така нататък, те носеха големи приходи на железницата и тя можеше да си плаща задълженията. А сега? Сега няма елементарна политика от едно ръководство, което води железницата наистина към фалит. Колкото и да говорим за предишните управления, колкото и грешки да са допускали, такава некомпетентност като сегашната няма. Вие, надям се това нещо да го разберете като министър, който е и принципал на дружеството. Какво означава да останеш с 2000 вагона, при ситуация, че Вие във Вашите документи и в бюджета давате ръст на българската икономика? По какъв начин ще увеличим товарите през железниците? И какво като строим магистрали, когато ще натоварим магистралите отново с тирове? Нали целта на нас, като европейци, в европейската ни програма, е да увеличим и товарите, и пътникопотока през железницата. През 2050 г., знаете, в Бялата книга на Европа по транспорта пише: 40 % от пътникопотока на автобусните превози трябва да го прехвърлим в железопътния транспорт. Това трябва да стане с промяна на схемите, но най-вече с инвестиции в железопътния транспорт. А едно ръководство, когато нехае за собствените си приходи, за печелившата дейност, аз не мисля, че то има място в железницата. Намерете правилните хора, които да направят реформата, да успокоят обстановката в железниците, да мобилизират хората, за съответно необходимите мерки, които трябва да се взимат (това не са реформи, това са мениджърски мерки, които се предлагат в момента), да имат подкрепата им, а наистина, за да може железницата да очертае своето бъдещо развитие.