30 ноември 2011 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Моето предложение касае програмата за работа на парламента през следващата седмица и по-специално за отпадане на т. 5 – Законопроектът за ратифициране на Договора за лиценз с Австралийския съюз. Предлагам тази точка да бъде отложена за разглеждане през някоя от следващите седмици, но не защото ние от Коалиция за България сме априори против системата на диагностично свързаните групи, а защото реформата в здравеопазването продължава да се прави на парче, без вътрешна логика, като каруцата отново се поставя пред коня. Няма никаква логика парламентът първо да закупи интелектуалния продукт за въвеждане на диагностично свързаните групи, след това евентуално да бъде проведен дебатът за необходимостта от тази реформа, а после да се направят съответни промени в законодателството и най-накрая да се осигури финансово въвеждането на диагностично свързаните групи. Уважаеми колеги, какво ще правите с тези диагностично свързани групи и това ноу-хау за тяхното въвеждане, след като не е налице промяната в законодателството? Кога се е състоял дебатът за необходимостта от замяната на клиничните пътеки с диагностично свързани групи? Кога е взето политическото решение? Къде са законодателните промени? По този начин – приемайки, ратифицирайки този договор, парламентът ще предреши реформата в здравната система без дебат. Както чухте председателя, той предлага това да се случи в закрито пленарно заседание. Тоест дебатът за реформата в здравната система ще бъде проведен на тъмно. На практика няма да има дебат. Така че ние предлагаме нещата да се движат в тяхната логическа последователност. Първо, да се проведе дебат за необходимостта от въвеждане на тези групи. След това да се направят законодателни промени, след това финансово да се обезпечи тази реформа и най-накрая – да се ратифицира договорът. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.) Обратното няма никаква логика. Благодаря.

Уважаеми колеги, господин вицепремиер, господин председателстващ! Открихме заседанието, гласувахме дневния ред така спокойно, като че ли навън нищо не става. Навън има напрежение. Когато идвахте на работа забелязахте, че се слагат загражденията. В този парламент още не се е случвало – в изданието на Четиридесет и първото Народно събрание, разбира се, това е многозначително. От преди две седмици от „Атака” искаме тук да дойде министърът на труда и социалните грижи, за да отговори на някои въпроси – какво става с пенсионната реформа, и какви са намеренията на правителството? Вчера не отправихме предложение по чл. 43, ал. 5, защото те всъщност не се приемат. Виждайки какво става и с очакването, че днес около Народното събрание ще протестират 18-20 хил. души, ние да заседаваме по други теми и въпроси, а не по този въпрос, който е най-важен за момента като проблем в държавата, е просто несъстоятелно! Правя процедурно предложение. Господин председателю, използвайки правото си на основание чл. 43, ал. 5 да внесете в дневния ред нашето предложение по чл. 99 от правилника за изслушване на министъра на труда и социалните грижи. Другото предложение е, да гласуваме да поканим министъра на труда и социалните грижи Тотю Младенов да се яви днес в парламента при новосъздадената ситуация и да го изслушаме по въпроса за намеренията на правителството за пенсионната реформа. Благодаря.

Мисля, че бях недвусмислен. Ако Вие самият приемете да внесете нашето предложение по чл. 99, няма да се наложи да гласуваме алтернативното предложение – да се гласува министър Тотю Младенов да бъде поканен, за да бъде изслушан по въпросите за пенсионната реформа. Ако Вие приемете за необходимо за извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 43, ал. 5, алтернативното ми предложение остава без значение и го оттеглям. Ако не приемете по чл. 43, ал. 5, остава предложението ми – министърът на труда и социалните грижи да бъде повикан, за да отговори на въпросите.

В такъв случай аз виждам нежелание Вие сам да вземете решението и да поемете отговорността по чл. 43, ал. 5, тоест Вие да включите в дневния ред нашето предложение по чл. 99. След като Вие нямате тази воля и желание, и ако не считате, че е налице текстът, предлагам да бъде гласувано алтернативното ми предложение – в пленарната зала да бъде поканен министър Тотю Младенов. Такова нещо сме правили по принцип и за други министри в много случаи, когато обстановката и обстоятелствата са налагали това.

Господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Диана Ковачева.

Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, господин председателстващ Народното събрание! Както повелява Конституцията, актът е подписан от самия министър-председател. Това е редно, това е нормално, това е конституционно, но в пленарната зала виждаме господин вицепремиерът. Без да подценявам неговата роля, считам, че за такива актове, в такива случаи нормалното, логичното и конституционното е да се яви тук самият вносител, а именно вицепремиерът. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Той е тук, той е тук.

Става въпрос да се яви премиерът – този, който е внесъл акта и който е конституционно легитимният и оправомощеният да го направи, защото, уважаеми колеги, тук се касае до нещо много значимо – до член на Министерския съвет, касае се до министър. Уважението спрямо органът – Народно събрание, който прави този избор, означава, че тук трябва да бъде титулярът на искането. Досега тези правила, тези особености, тези конституционни изисквания по принцип са се подценявали. Не можем да продължим с този нихилизъм – премиерът, който е върховното оправомощено и отговорно лице за този избор, да изпрати своя заместник. Крайно време е да се научим на тази елементарна политическа и политологическа етика, защото тук се касае и до нещо друго – касае се до едни мини вотове на доверие, които отграничават и очертават управляващи от опозиция. Неслучайно днес управляващите от ГЕРБ са в много плътни редици, всички са тук, защото съзнават значението на този избор. Другото е политически нихилизъм и пренебрежение спрямо Народното събрание.

Затова моето процедурно предложение, колеги, е да поканим министър-председателя да дойде тук и да представи това свое решение, защото то е негово, персонално негово решение, относно министърът, който трябва да бъде избран на мястото на този, който бил освобождаван.

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, с т. 4 от Решение № 1458 на Централната избирателна комисия от 1 ноември 2011 г. госпожа Маргарита Стефанова Попова – настоящ министър на правосъдието, беше избрана за вицепрезидент на Република България. Това налага тя да бъде освободена от длъжността министър на правосъдието. На основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България, министър-председателят на Република България е внесъл в Народното събрание Проект на решение за персонални промени в Министерския съвет. Проектът предвижда госпожа Маргарита Стефанова Попова да бъде освободена като министър на правосъдието и госпожа Диана Петрова Ковачева да бъде избрана за министър на правосъдието. Бих искал да представя пред Вас предложението за нов министър на правосъдието. В този случай ние оказваме доверие на един млад човек и доказан професионалист. Диана Петрова Ковачева е родена на 16 юли 1975 г. и за своите 36 години вече има значителни достижения в кариерата. Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1998 г. като магистър по право, специалност „Правораздаване”. През 2006-2007 г. следва следдипломна квалификация по „Европейско право и съдебна система” в Софийския университет, съвместно с френските университети „Нанси” и „Робер Шуман” – в Страсбург В тази насока госпожа Ковачева придобива образователна степен „магистър по Европейско право и съдебна система на Европейския съюз”, по съвместната програма на Софийския университет и университетът „Нанси” през 2008 г. и „магистър по Европейско право” на университета „Нанси” през същата година. Защитава дисертация на тема „Създаване на Международния наказателен съд и основни аспекти на неговата юрисдикция” и от февруари 2010 г. е доктор по Международно право и международни отношения. Научните изследвания и публикации като научен сътрудник трета степен в Института за правни науки, секция по международно-правни науки на Българската академия на науките през 2000 и 2001 г., както и в процеса на обучение в последвалата докторантура са посветени на международното наказателно правосъдие, международните актове за борба с корупцията и влиянието им върху законодателството на Република България, международните и европейски етични стандарти в съдебната система, ролята на ОЛАФ за защита на финансовите интереси на Европейския съюз и прочее. Диана Ковачева е дипломирана и е учила в училището за политика на Нов български университет със специалност „Политически мениджмънт”. Работила е като експерт в Министерството на правосъдието, в Дирекция „Международно сътрудничество и международно-правна помощ”, има значителен опит в областта на неправителствените организации – от 2002 г., като изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници”. Владее отлично френски, английски и руски език. Вярвам, че госпожа Диана Ковачева ще бъде един достоен и успешен министър на правосъдието на Република България. Предлагам на Народното събрание да приеме Проекта на решение за персонални промени в Министерския съвет, който е със следното съдържание: „Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерския съвет на Република България от 27 юли 2009 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2009 г.) РЕШИ: 1. Освобождава Маргарита Стефанова Попова като министър на правосъдието. 2. Избира Диана Петрова Ковачева за министър на правосъдието на Република България.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо Попова! Всяка една промяна в кабинета е повод да се коментира не само конкретната смяна, не просто лицата или причините за смяната, колкото е повод да се погледне цялостната политика на правителството и по-конкретно политиката в съответния сектор. Няма как да бъде другояче, защото става дума за членове на кабинета, които по дефиниция са политически лица. От момента, в който станат министри, в който станат членове на правителството, те приключват със своето битие на експерти и надяват тогата на политически фигури, които носят отговорност за политиката на правителството и по-точно за политиката на политическата формация, която е излъчила това правителство, без значение от факта на формалното им членство в нея. Така че изявления от сорта: „Аз съм експерт, аз съм професионалист, аз не се занимавам с политика”, са неуместни. Такива сме чували и от досегашния министър – госпожа Попова, и от други членове на кабинета. Надявам се да не ги чуем отново от новия кандидат. Това, което се случва в правосъдието, не е плод на професионалните виждания на досегашния министър – госпожа Попова, нито на нейната експертна преценка. Това е плод на политическите виждания на управляващата Партия ГЕРБ и на правителството, а те са доминация на сила, мачкане на граждански права, погазване на принципа на разделението на властите, безпрецедентен натиск върху съдебната система. Всъщност за изминалите вече две години и половина от управлението на ГЕРБ ние, хората които имаме отношение към съдебната система трябва да кажем, че тя се превърна в боксова круша, в необходимия и удобен грешник за оправдания пред Брюксел, когато се наложи. Ще бъде пресилено и няма да бъде вярно, ако вменим всичко това в отговорност на госпожа Маргарита Попова, защото е отговорност на политическата формация, която е излъчила правителството, и на самото правителство. Това е политиката на правителството на ГЕРБ. Затова пренареждането на лицата няма как да се отрази на тази политика. В този смисъл моите опасения са не толкова, че ще бъде употребена госпожа Диана Ковачева. Моите опасения са, че ще бъде употребен авторитетът на една международна неправителствена организация, каквато е „Трансперънси”, за да легитимира една сбъркана, бих казала опасна за демокрацията, политика. Някак си е трудно да си представим как един експерт, макар и добре приет от неправителствения сектор, без ден стаж в съдебната система, ще има самочувствието да отстоява собствена позиция за реформата в съдебната система. Някак си е трудно да си представим как един човек, без ден стаж в съдебната система, ще се изправи пред Висшия съдебен съвет в качеството на негов председател по Конституция и образно казано ще удари по масата, ако се наложи, за да отстоява принципна позиция. Най-малкото е трудно да си представим как госпожа Диана Ковачева ще събере куража, за да се противопостави на тези, които задават тона, които задават политиката в сектор „Правосъдие и вътрешни работи”, на премиера Бойко Борисов или на Вас, господин Цветанов, заради например нарушени права, заради репресивно законодателство, заради въвеждане на извънредни мерки или просто за да защити авторитета и достойнството на магистратите. Поради тази причина, ние от Коалиция за България, няма да подкрепим тази кадрова промяна, защото тя не е в състояние да промени политиката в сектора „Правосъдие”, а това, трябва да признаем, е политика на неглижиране разделението на властите, това е политика на неуважение към съдебната система и това, ако щете, е политика, която не дава надеждни гаранции за защитата и отстояването на исконните права и свободи на българските граждани. Поради всичките тези причини, ние от Коалиция за България, ще гласуваме против тази кадрова промяна.

Уважаеми господин министър, не мога да не взема отношение тогава, когато в пленарната зала се правят спекулации, които нямат нищо общо с реалността. Тук преди малко чухме теза, че едва ли не шефът на „Трансперънси” – „Прозрачност без граници”, не познава тази материя и не знае точно как стоят нещата, свързани с отдалечеността от политически партии и изобщо функционирането на политическата система. Много странна и невъзможна за възприятие е подобна теза, защото ако има човек, който най-добре познава тези правила в страната, най-вероятно това е госпожа Ковачева, тъй като толкова време оглавява неправителствената организация. Що се касае до правосъдната система повече от ясно е, че там, особено в определени нейни части, трябва да има спешна операция без упойка, както и друг път от „Ред, законност и справедливост” сме настоявали. В правосъдната система е добре да влезе външен човек, човек от гражданските структури, който безпристрастно, почтено и без да е зависим от колегиални, приятелски и друг вид отношения, да направи всичко възможно да започне една тежка реформа, която да доведе в един следващ момент до промяна на Конституцията. Аз желая успех на госпожа Ковачева. Така както министър Попова в определени моменти стигаше до извода, че за да се промени като цяло съдебната власт и съдебната система трябва да се промени Конституцията, аз съм убеден, че и госпожа Ковачева ще стигне до този извод. Дано той да е час по-скоро. Благодаря Ви.

Господин председател, господин вицепремиер, госпожо Попова, госпожи и господа народни представители! Смятам че при извършването на промени в правителството винаги трябва да се отнасяме отговорно и да се стремим да проявяваме, доколкото е възможно, обективност при оценка на кандидатите за такива високи длъжности. В този стремеж трябва да отбележа добрата образователна подготовка на госпожа Ковачева и нейния разностранен опит. Вярно е, че той не е в областта на самата съдебна система, но това според мен е преодолим дефицит, защото освен недостатъци може да носи при определени случаи и предимства, с оглед на изпълнението на функцията на министър на правосъдието. Вие самите разполагате с нейното подробно CV, така че не е необходимо да давам аргументи за тази моя оценка. В същото време обаче ние трябва да погледнем по-широко на предлаганите кандидати от гледна точка на дейностите, които те са извършвали, и евентуалните интереси, с които са свързани. В България през последните години се очертава една интересна практика. Организации, които много добре се вписват в новата инфраструктура от различни граждански сдружения, от икономически интереси и политически действащи лица, защото организации от този тип, които трябва да гарантират демократичност, прозрачност – в същото време се оказва, че много добре оперират с различните европейски проекти и то в области, които нямат пряко отношение към компетентността на самите организации и лицата, които са включени в тях. Такъв е и случаят с организацията „Прозрачност без граници”, която наред с другите свои дейности в областта на отстояване на демократичните свободи, при един неголям състав от специалисти, в сътрудничество с други организации, се оказва, според официалните данни, че печелят редица проекти и то, забележете, в дейности, които се отнасят до изработването на стратегии за производство на машини, оборудване и домакински уреди, производство на медицински оптични апарати и инструменти, производство на канцеларска и електронно-изчислителна техника, производство на мебели, производство на радио-телевизионна и далекосъобщителна техника. Ясно е, че тези организации са посредник и вероятно комисионер, защото те трябва да превъзложат изработването на такива стратегии на лица и организации със специална компетентност. Този факт не е случаен. Той не се дължи само на предприемчивостта и добрата подготовка в европейската проблематика на такива организации. Интересен е фактът, че част от лицата, които участват, са включени в проекти, по които възложители са и Столичната община, различни министерства. Любопитното е, че много от тези лица персонално произхождат от един и същи кръг, в центъра на който стоят и други членове на кабинета като министър Нона Караджова – министър на околната среда и водите. Виждате тази инфраструктура на властта, на свързването на редица политически, икономически интереси с неправителствения сектор. Сега тук възникват въпроси дали хората, които трябва да ръководят правосъдието, ще отдадат своите сили и ще използват своя капацитет в областите, в които той пряко е заявен, или те трябва да разширят възможностите на управляващите във всички тези сфери, за които говоря. В това отношение, мисля, че ние трябва много ясно да поставим тези въпроси, които засягат българските финансови интереси и интересите на Европейския съюз, по отношение на правилното опериране със средства. Защото със същите аргументи, същият кандидат можеше да бъде предложен и за министър на икономиката в сегашното правителство, тоест една голяма широта, която наистина няма как да не бъде забелязана. Това са въпроси, на които могат да отговарят вносителите, могат да отговорят кандидатите или подкрепящите ги, но те според мен вече много ясно придобиват изражение и не са започнали само в последните години, но като че ли в последните години те все по-ярко се очертават и заради тяхната повторяемост, и заради възможността ние също да натрупаме такъв опит от практиките, които наблюдаваме. Господин председател, с оглед на това, а и на по-прецизно изпълнение на процедурата, предлагам Проектът за решение да бъде гласуван поотделно в неговите две точки. Защото е логично, след като госпожа Попова е избрана за вицепрезидент, въпреки процедурата на оспорване на изборите, която се развива, все пак оценката за нейната дейност е един факт, нейната нова позиция в известна степен предопределя служебно приемането на решението в първата част, докато избора на нов министър на правосъдието изисква самостоятелна преценка. Затова, за да можем да изразим нашата воля по двата въпроса, предлагам двете точки от Проекта за решение да бъдат гласувани отделно, което ще даде възможност и на другите народни представители да го направят. Не искам да влизам от трибуната в задочен спор с някои от тук говорилите преди мен, защото виждаме, че техните позиции се променят твърде бързо, според удобните условия. Така че, нека това да остане на вниманието на широката публика извън залата и на тяхната собствена съвест и последователност. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, уважаеми вицепремиер, уважаеми господин председател на Народното събрание! Май, май в кабинета останаха две политически лица и никой друг – министър-председателят и вицепремиерът господин Цветанов. Похвално е, разбира се, да бъдат издигани на високи постове в държавата млади хора, но всъщност тяхното достойнство и положителни характеристики се изчерпват само с това, че са млади хора. Виждаме, че тези хора, ако щете поради своята младост и съответно неопитност, не могат да имат размаха да осъществят реформи. Тяхната роля се свежда до това да разнасят папки между София и Брюксел. Тяхната роля се изчерпва – това все повече се вижда – в това да казват „да”, когато им се нареди, и да казват „не” – както се казва от някои министри на стачкуващи и желаещи нещо, което правителството е решило да стане, да не се осъществи. Прави впечатление и нещо друго. Всички министри, с изключение на министър-председателя и на вицепремиера – не са политически лица, което е нож с две остриета. Разбира се, някой може да се позове на това, че те са експерти (което някъде се тълкува като добро), но по характеристика чисто конституционно, чисто политологически, според устройството на България като парламентарна република, редното и нормалното е, поне в по-голямата част от случаите – министрите да бъдат политически лица. Това се нарушава и е много пагубно за държавата. Вярно е, че на премиера му е лесно с неполитически лица. Назначава ги и те носят отговорността, или те отнасят по-точно отговорността, тоест я сваля от себе си и им я натриса, след което лесно ги сменя – това е обяснението за текучеството – такова текучество на министри, каквото не е имало в нито едно издание на българските парламенти и правителства след 10 ноември. Оттам-нататък те горят. Това са един вид нашивките, които изгарят, както това става в чисто армейски смисъл и план, както сме говорили и го знаем, в един смисъл. Оттам-нататък всъщност отговорността не се носи от никого – не се носи нито от министър-председателя, нито от политическата сила, която управлява – от управляващата партия. Това е вторият аспект. Затова почти няма депутати, които да стават министри, защото министър-председателят добре разбира, че според правилото – министър, който си отива, върне ли се депутат в Народното събрание, се създават проблеми в парламентарната група. Оттук се заформят конфликти, които стават необратими и много фатални за управляващата политическа сила. Това е другата хитрост и тарикатлък, който се прилага и има краткосрочен ефект, но от дълго време не може да работи. Това го виждахме в минали издания на Народното събрание. Министър-председателят се е поучил от тези казуси и се опитва да ги предотврати с това да поставя за министри случайни, никому неизвестни млади хора, неносещи никаква политическа отговорност и отговорност изобщо, които рекрутира оттук-оттам, от различни, близки на правителството, кръгове. Сега по въпроса за тези кръгове, откъдето се рекрутират министрите на Република България – хора, които в една нощ се суброгират от работници и служители, бих казал служители някъде, в първите хора на държавата. Защото виждаме, че така става. Кръговете са общо взето повторяеми, ясни. Редуват се няколко източника на кадри, няколко източника на хора, от чиито среди се вадят министрите – гръмко именуваните министри, и те са ясни. Те все се въртят и по правило, като че ли са преминали през Нов български университет. Те са хора, които, и ако на всеки от министрите направите преглед и ги сравните, са от едни неправителствени организации. Те в случая са я от „Прозрачност без граници”, я от институти за пазарни икономики, я от отворени общества, тоест от неолибералните среди и кръгове в България, които насищат, сугестират и облъчват непрекъснато политическото пространство на България с неолибералните си идеи. Нещо повече, от време на време вадят по някоя проходна пешка, пробутват я напред чрез управляващите и тя се превръща в офицер, а понякога дори и в царица, какъвто е случаят с досегашния министър на правосъдието госпожа Попова. Тук Янаки Стоилов не беше съвсем откровен, но мисля, че дължеше да назове тези неща докрай, защото ги започна, загатна – той може да ми направи реплика, но, господин Стоилов, това са питомците общо взето на лицето Сорос, знаем го много добре. Има един финансово-олигархичен кръг, който се нарича „Капитал”, който държи вестници, който се опитва и чрез други медии да сугестира общественото мнение и който също рекрутира и излъчва министри.

Не, това е темата – за министрите в България.

Да, сигурно е неприятно това, което казвам за управляващите, но това просто е така. „Прозрачност без граници” – с това ще завърша, която е гръмко наименувана неправителствена организация и се бори за прозрачност и за права, нищо не каза за тоталните фалшификации и манипулации.

Не излизам, господин председателстващ. Може би това е наградата и насрещната престация от страна на управляващите – тази кандидатура, която се издига от средите на „Прозрачност без граници”, за мълчанието на „Прозрачност без граници”, което ако беше NGO, което си вършеше работата и не влизаше в задкулисни сделки, за които господин Стоилов говори, щеше да реагира и разкрие машинациите, фалшификациите и продажността на изборите, които минаха. Колеги, последно – тук вече става чисто политологически, въпросът за отграничаване на управляващи и опозиция. Това са железни правила. На Сините, предполагам – близки до тези кръгове, за които говорих, тази конюнктура може би ще им хареса по причината и по начина, по който е излъчена, рекрутирана и представена тук. Но искам да се обърна към тях, че тук ще видим от тяхното гласуване принципно дали са управляващи или опозиция, дали са срещу правителството, или не. Защото това основно е един от малкото вотове на доверие или недоверие спрямо правителството, за които тук трябваше да бъде и министър-председателят. Той трябваше да чуе тези думи, изречени от Янаки Стоилов, който се опита да вдигне завесата и да направи някои характеристики, обаче не стигна докрай. Това е разговор за начина, по който се избират и рекрутират министрите, за начина по който те си отиват. Така че това е много важен дебат, който трябваше да бъде чут и от министър-председателя. Ние от „Атака” ще гласуваме „против” тази кандидатура.

Благодаря. Уважаеми господин председателстващ Народното събрание, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да се спирам надълго и нашироко на равносметката, която според мен би следвало да бъде направена в един такъв момент, когато се предава щафетата в един от основните ресори на изпълнителната власт – ресор, който обаче е тясно свързан с функционирането на една от трите конституционно закрепени власти в държавата, ресор, който, всички знаем, е от особена важност и чувствителност по отношение и на нашите взаимодействия и комуникация с Европейския съюз, ресор, който наистина заслужава и заслужаваше да му бъде обърнато по-сериозно внимание и да има един по-задълбочен дебат във връзка именно с тази кадрова промяна. Искам само с две изречения да кажа, че аз лично се радвам, че в средата на мандата явно е оценена необходимостта от корекции, явно министър-председателят на Република България е оценил фактът, че за изминалия период в този ресор не бяха постигнати никакви забележителни резултати. Напротив, оценките и на нашите европейски партньори продължават да бъдат негативни. Затова особена персонална отговорност, според мен, носи отиващият си министър на правосъдието. Защото той не изпълни очакванията, които му се възлагаха както от обществото, така, убеден съм, и от министър-председателя, така и от нашите европейски партньори, да положи нови основи на функционирането и на взаимодействието между властите, специално изпълнителната и съдебна власт, с оглед постигането на общия интерес на България, а именно подобряване на функционирането на тази съдебна система. Този период беше изпълнен с нескончаеми конфликти, нескончаеми, как да кажа, опити за намеса и натиск върху съдебната система и, за съжаление, министърът на правосъдието вместо да играе подобаващата му се роля, която му е дадена от Конституцията, на необходимия посредник между тези две власти, предвид ролята му на председателстващ заседанията на Висшия съдебен съвет, който е висшият ръководен и кадрови орган на съдебната система, той остави комуникацията да протича по един, според мен, недопустим начин директно между правителството и директно между министъра на вътрешните работи и съдебната власт. Неминуемо това много често водеше до напрежение, до обвинения за намеса и за опити за натиск от едната система, от едната власт върху другата и така нататък, без министърът на правосъдието да изиграе онази роля, която по принцип Конституцията е предвидила в тази връзка. Поведението му и в рамките на Висшия съдебен съвет, и в комуникацията му със съдебната система, и в комуникацията му със законодателната власт в лицето на Народното събрание, тук, когато се защитаваха законодателните инициативи на правителството в областта на съдебната система, също, както знаем, не донесе нищо добро. Най-осезаемият негативен резултат и пример за този провал беше отхвърлянето на новия Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Това беше яркото доказателство как не трябва да се взаимодейства между властите, как не трябва да се опитва с натиск, с инат да се налагат определени виждания без реален диалог, без реална чуваемост между властите. Неслучайно този законопроект се провали, защото той беше продукт на една, как да кажа, упоритост, граничеща с инат за налагане на виждания, нямащи нищо общо с преобладаващите виждания в обществото и в парламента. Неслучайно една от основните оценки в последния доклад на Европейската комисия беше негативна, именно защото законът, който в момента действа, който със сигурност има недостатъци, не беше променен. А имаше реални шансове той да бъде усъвършенстван и да се работи още по-добре, ако не беше налице това погрешно поведение и стратегия, приложена от страна на Министерството на правосъдието. Така че съвсем закономерно идва тази кадрова промяна. Аз силно се надявам новият министър на правосъдието да си вземе поуки от тези допуснати грешки, стратегически според мен, да изпълни със съдържание конституционната роля на министъра на правосъдието като основен медиатор и посредник между двете власти – изпълнителна и съдебна, да не оставя това в ръцете на други министри и да постигне онази степен на комуникация и координация в усилията между двете власти, за да може тези допуснати досега слабости да бъдат преодолени и наистина България да постигне онези резултати, които очакват и обществото, и нашите европейски партньори. Благодаря.

Моля Ви да удължим времето на парламентарната група, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Изправени сме пред една поредна процедура за персонални промени в кабинета – процедура, в която, както казаха колегите, освен персонални въпроси, си струва да се направи преглед на дейността на заминаващия си министър, за да може да чуе неговият приемник какво не е свършено, каква е оценката на народното представителство, какви грешки са допуснати и, разбира се, в своята работа да потърси възможности за корекции. Ясно е, че ние от Коалиция за България, от Социалистическата партия няма да подкрепим тези поредни промени в кабинета. Няма да ги подкрепим не само, защото сме в опозиция, а защото няма никакъв сигнал за промяна във водената политика в сектора – политика, характеризираща се с няколко основни акцента, на някои от които колегите се спряха. На първо място, това е неуважение към Конституцията – неуважение към Конституцията, включително персонално от страна на министъра на правосъдието, отиващият си министър на правосъдието. Неуважение до степен, че тя заяви в кандидатпрезидентската кампания, че като вицепрезидент ще отговаря за реформата в съдебната власт – абсурден прочит на българската Конституция, и то от действащ министър на правосъдието. Съжалявам, че тя не е в залата, за да кажа и от тази трибуна: „Госпожо Попова, през ум да не Ви минава Вие да се занимавате с реформата в съдебната власт. Това не е работа на президентската институция”. И всеки, който не умее да прочете Конституцията и се изказва по такъв начин, трябва да бъде публично укоряван за това. Аз нямаше да се изказвам, но вземам основание от казаното от господин Янев, с когото очевидно отиващият си министър са съмишленици по този повод. Спомняме си екстравагантните изказвания на министър Попова за промени в Конституцията – промени, каквито на нея са й хрумнали в някой ден, както си е седяла в кабинета в Министерството на правосъдието. Обръщам се към нейния приемник: не говорете никога такива глупости! Уважаеми дами и господа, с какво е белязано времето, през което госпожа Попова беше в Министерството на правосъдието? С два доклада на Европейската комисия по Механизма за верификация и партньорство – доклади, в които тенденцията е на по-негативни оценки за работата в сектора. Колегата преди мен вече говори, че този период се беляза в нарушено взаимодействие между властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. Това личи не само от отхвърлените решения тук, в Народното събрание, предлагани от министъра на правосъдието и минали през Министерския съвет, като най-флагрантният пример е доста нескопосаният Закон за гражданската конфискация, така известен. Защото там в най-ярка форма блести крайното неуважение към конституционните принципи и защитата на правата. А министърът на правосъдието би трябвало да бъде страж на гражданските права, да има волята и силата дори и в този кабинет, в който гражданските права не са на особена почит, да се противопоставя на законодателни и други решения, когато с тях се нарушават гражданските права. Отива си министърът на правосъдието, а и дума не се казва какво става с прословутите изменения в Закона за специалните разузнавателни средства – изменения, които пряко бяха възложени на министъра на правосъдието от министър-председателя след развихрилите се скандали в началото на тази година с незаконно подслушване. Нищо! Случаят е приключен, да забравим! А в същото време незаконното използване на специални разузнавателни средства продължава да генерира обществено недоверие и съмнение в начина, по който те се използват, тоест не само за разкриване на престъпление. Уважаеми дами и господа, уважението към разделението на властите не беше на особена почит при министър Попова и много често имаше изявления, предизвикващи бурни реакции от една или друга част на съдебната власт. Пасивността в защитата на правата доведе до крайна несигурност на гражданите във възможностите на държавата да осигурява гражданските права. Затова зачестяват исканията към Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Провалът на конкурса за Европейския съд показа нисък капацитет на България да участва във формирането на структурите на органите на Европейския съюз и най-малкото на неразбиране на Лисабонския договор. Хаосът в конкурсите в съдебната власт миналата година, заради който приетия по Коледа закон Народното събрание трябваше спешно да ремонтира през месец януари, за да се отпушат спрените конкурси, показва не само законодателна, но и чисто управленска несръчност и липса на капацитет. Тези 14 закона, които Конституционният съд досега прогласи частично за противоконституционни, показват, че законодателната дейност на кабинета е една от основните отговорности на министъра на правосъдието. Не правото и Конституцията са тези, които определят решенията. Типичен пример в това отношение от миналата седмица – поредното прогласяване на текстове от Закона за съдебната власт за противоконституционни, което създаде нови рискове пред провежданите и висящите конкурси в съдебната система. Да не говорим за светлата идея, отхвърлена от Конституционния съд и внесена в законопроекта от правителството, разбира се, с основен автор – министърът на правосъдието, свързана с това членовете на Висшия съдебен съвет да минават през процедури за допуск до класифицирана информация. Много могат да бъдат изброените тежки сигнали за липса на капацитет и политика в сектора на правосъдието. Трудно можем да очакваме, който и да бъде министър, промяна в тази политика. Трудно, ако щете, и поради причината, че правителството неглижира тази политика. Разглежда я като допълнителна, като спомагателна, като винаги вторична по отношение на политиката в сектора на вътрешните работи. Неслучайно и министър-председателят не е тук, когато той прави предложението за министър на правосъдието. Не би имало по-силна подкрепа за него в бъдещата му работа, ако лично дойде и го представи, каквито случаи е имало. Самият факт на неговото отсъствие показа, че промяна в тази политика няма да има. А когато няма промяна в тази политика, ще продължават констатациите в докладите на Европейската комисия. Когато няма промяна в тази политика, ще продължават войните между представители на изпълнителната и представители на съдебната власт, ще продължава нарушеното взаимодействие между властите! България ще продължава да не бъде правова държава. Дано правителството постфактум, макар че сега би бил моментът, когато се сменят персоналните носители на изпълнителната власт в сектора, да направи своите анализи. Ако ги направи, има шанс в оставащата година и половина в този сектор да има значителен напредък, но аз съм много сериозен песимист. Ние от Коалиция за България не виждаме индикации за промяна на политиката в сектора. Тя ще остане вторична, ще остане зависима, ще остане извън това, което Конституцията е заложила като реализация в сектора на правосъдието и това, което е управленски ресор по-специално на министъра на правосъдието. В крайна сметка персоналните носители се сменят. Въпросът е: дали има воля, дали има управленски капацитет за промяна на политиката по същество? От всичко видяно и чуто дотук ние не констатираме такава воля и затова няма да подкрепим проекта за решение. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председател. Щеше ми се да взема реплика по отношение изказването на господин Миков, но прецених, че няма да ми стигне времето и затова реших да направя изказване. Народните представители от „Ред, законност и справедливост” ще подкрепят Проекта за решение. Колкото по-бързо стигнем до идеята за нова Конституция, толкова по-добре, защото реформа на съдебната власт не може да стане по друг начин. Неслучайно, господин Миков, Главата „Съдебна власт” е най-променяната част от сега действащата Конституция и колкото повече я променяме, толкова като че ли нещата не вървят на добре. По отношение на специалните разузнавателни средства. Като човек, който е работил в неправителствения сектор, изпитвам симпатия към представения кандидат за министър на правосъдието, защото самият аз съм ветеран от битката срещу незаконното използване на специални разузнавателни средства. Още през 2000-та г. оглавявана от мен неправителствена организация, за първи път в тази държава, изнесе конкретни данни за незаконното подслушване в страната. Спомняте си големите заглавия по вестниците. Действително министърът на правосъдието не би могъл да направи нищо съществено по отношение реформата на съдебната власт, нито пък нещо съществено по отношение на злоупотребите със специалните разузнавателни средства. Аз лично ще гласувам „за” тази кандидатура, тъй като виждам в нея един контрапункт на полицейската държава. Още през 1995 г. Патрик Кенън в своята книга „Залезът на демокрацията”, а той не е какъв да е човек в Съединените американски щати, казва в прав текст по отношение на България, че ние се нуждаем от полицейска държава като начин за преодоляване на организираната престъпност и за постигане на икономически просперитет. Даже подобен род американски анализатори си позволяваха да ни дават за пример Чили на Пиночет, Испания на Франко като полицейски държави, които са минали през брутална диктатура като начин за налагане на успешна икономическа политика. Впоследствие подобен род политики са провеждани от новоиндустриализираните азиатски държави, така наречените азиатски тигри. В случая обаче аз лично не съм много убеден, че през ХХІ век в България трябва да имаме полицейска държава, и то в страна – членка на Европейския съюз, каквито индикации, за съжаление, аз виждам, наблюдавам ги. (Реплики от КБ.) И поради тази причина виждам в представената ни кандидатура за нов министър на правосъдието един контрапункт на полицейската държава. Тоест човек от неправителствения сектор, човек, който по някакъв начин олицетворява правовата държава. Аз с чиста съвест ще подкрепя тази кандидатура, защото смятам, че България трябва да бъде правова, а не полицейска държава. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за предоставената възможност да говоря пред Вас – за мен е чест като юрист и като човек, който идва от неправителствения сектор. За мен е сериозно предизвикателство и отговорност да поема един толкова сериозен ресор, какъвто е Министерството на правосъдието. Искрено вярвам, че всяко начало е добро и затова поставям акцент върху духа на приемственост, прозрачност и партньорство. Предстои ми период, в който ще търся най-добрите решения в областта „Правосъдие и вътрешни работи”. Ще направя това съвместно с представителите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Наясно съм, че за да бъде успешна съдебната реформа трябва да има постоянен диалог и сътрудничество с всички институции. В краткосрочен план това, което ми предстои в самото начало на месец декември, е свързано с посещението на представители на Европейската комисия в контекста на Механизма за сътрудничество и проверка. Предстои ми да представя и защитя напредъка на България в областта на правосъдието. Този въпрос е обвързан с важни теми като „Вътрешна сигурност”, „Обществен ред”, „Противодействие на корупцията” и има пряко отношение към темата за съдебната реформа. В дългосрочен план основна цел за мен и моят екип е именно продължаването на съдебната реформа. Тя протича в контекста на промените от Лисабонския договор, Стокхолмската програма, процеса на изграждане на единно европейско съдебно пространство, на сближаване на съдебните системи на държавите членки и на изграждане и повишаване на взаимното доверие между тях. Залагам на независимостта, компетентността и професионализма на представителите на съдебната власт, разчитам на тяхната подкрепа, защото ролята на Министерството на правосъдието е да определя стратегическите приоритети на съдебната реформа, но тя трябва да бъде припозната и подкрепена от представителите на съдебната система. Много важен приоритет за мен са сътрудничеството и диалога с представителите на законодателната власт в контекста на предстоящото приемане на ключови за съдебната реформа закони. В това отношение ще спомена очаквания нов Наказателен кодекс, както и Закона за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. Очаквам съвместно с представителите на законодателната власт да бъде разработен проект, който да получи широка обществена и институционална подкрепа. Не на последно място за мен е сериозен приоритет засилване на гаранциите за върховенство на закона и защита на правата на гражданите. По повод на заявените тук тези, свързани с обвинения към „Трансперънси интернешънъл – България” за участие в непрозрачни проекти – категорично не мога да се съглася. Не приемам подобни обвинения. Тезата на асоциацията е на уеб страницата, всеки може да се запознае с нея. Гарантирам за почтеността на организацията, за нейната добра и безукорна репутация, както и на всички, които работят в нея. Трудно е така накратко да представя обстойно всички важни теми. Подавам ръка за сътрудничество и заявявам готовност да работя с всички, които имат желание да допринесат за успеха на България. Благодаря. (Ръкопляскания отдясно.)

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”. (Ръкопляскания отдясно.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до залата да бъдат допуснати Максим Минчев – генерален директор на Българската телеграфна агенция, и Владислав Горанов – заместник-министър на финансите.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за Българската телеграфна агенция, № 154-01-102, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 9 ноември 2011 г. и приет на първо гласуване на 17 ноември 2011 г”. „Закон за Българската телеграфна агенция”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

„Глава първа – Общи положения”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 1, 2, 3 и 4.

„Глава втора – Дейност на БТА”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 5 до 9 включително.

Благодаря. Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Направих няколко предложения за корекции и във водещата комисия, които до голяма част бяха приети. Единствено това предложение, което сега ще направя, беше малко закъсняло и не можа да бъде гласувано във водещата комисия, затова го правя в пленарната зала. Предлагам в чл. 5, ал. 1, т. 3, в буква „з”, която гласи, че Българската телеграфна агенция отразява актове и обръщения на председателите на парламентарно представените политически партии и коалиции, да отпаднат думите „председателите на”. Тоест да остане текстът, че Българската телеграфна агенция трябва да разпространява актовете и обръщенията на парламентарно представените политически партии и коалиции, независимо кой ги прави поименно. Общо-взето, знаете, че е практика при по-голямата част от политическите сили да има редовни брифинги, обръщения, декларации и така нататък, които те правят и невинаги се подписват поименно от съответния председател, но това по никакъв начин не отнема тяхната същност като декларации и обръщения, направени от името на политическата партия, естествено със съгласието на нейния председател. За мен е по-коректно текстът да бъде: „Отразява актове и обръщения на парламентарно представените политически партии и коалиции”. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, тъй като смятам, че този текст следва да се огледа, да се прецизира предложението на народния представител Четин Казак, нека бъде оставен за след почивката. Предлагам да преминем към другите текстове, които са безспорни.

Само чл. 5 можем да оставим за след почивката. Наименованието на главата, членове 6, 7, 8 и 9 се подкрепят от комисията.

Оттеглям това предложение.

„Глава трета – Устройство и управление на БТА”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 10 до 17 включително.

„Глава четвърта – Имущество и финансиране на БТА”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. По чл. 18 комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 19 комисията подкрепя текста на вносителя. По чл. 21 комисията подкрепя текста на вносителя.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.

Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова – да се създаде § 1а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 2 със следната редакция: „§ 2. (1) Средствата, предвидени за изпълнение на дейностите по информационното осигуряване, определени със статута на Българската телеграфна агенция, могат да бъдат използвани за финансиране на дейностите по чл. 5. (2) При разпределението и отчитането на средствата по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 15, т. 9 и чл. 16.”

По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за параграфа, който става § 5: „§ 5. (1) Генералният директор на БТА, избран по реда на § 4, ал. 1, в срок до три месеца от датата на избора си утвърждава структурата, длъжностното и щатното разписание, длъжностните характеристики на служителите на БТА и насрочва конкурс по чл. 17, ал. 2. (2) Правоотношенията на служителите на БТА се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда и в съответствие с утвърдената по реда на ал. 1 структура и числен състав.”

Има предложение от народния представител Даниела Петрова за създаване на § 4а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 4а, който става § 6: „§ 6. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 2010 г.; Решение № 1 на Конституционния съд на Република България от 31 март 2011 г. – бр. 31 от 2011 г.) § 62 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.”

„§ 5. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, в чл. 2, ал. 1 се създава нова т. 18: „18. генералният директор на БТА.” Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията предлага § 5 да се отхвърли.

По § 6 комисията подкрепя предложението на вносителя, който става § 7.

Постъпило е предложение от народния представител Даниела Петрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 7, който става § 8: „§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Госпожо председател, уважаеми дами и господа, правя процедурно предложение за допускане в зала на господин Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

„ДОКЛАД относно общ проект на приетите на първо гласуване на 31 август 2011 г. законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизацинен контрол, № 102-01-33 от 31 май 2011 г., внесен от Министерския съвет и № 154 01 53 от 28 май 2011 г., внесен от Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев и на 14 септември 2011 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 154 01 59 от 10 юни 2011 г., внесен от Валентин Николов и група народни представители, изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от ПОДНС. „Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 има предложение от народния представител Валентин Николов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Елин Андреев – в § 1 точки 1, 3, 4 и 5 да отпаднат. Комисията подкрепя предложението относно отпадането на т. 1 и не го подкрепя относно отпадането на точки 3, 4 и 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В Раздел ІІІ „Министерството на земеделието и храните” се създава т. 20: „20. „Рибни ресурси” – ЕООД, Созопол”. 2. В Раздел ІV „Министерство на отбраната” т. 2 се отменя. 3. В Раздел VІ „Министерство на културата” т. 13 се отменя. 4. В Раздел VІІІ „Министерство на външните работи” т. 1 се отменя. 5. В Раздел Х „Министерство на финансите” се създава нова т. 8: „8. „Национален дворец на културата – Конгресен център София” – ЕАД, София”.”

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на Веселин Вучков – заместник-министър на вътрешните работи, и Мария Рангелова – началник сектор „Дирекция Европейски съюз и международно сътрудничество”.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102 01 70, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2011 г., обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102 01 70, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър, Дора Згуровска и Мария Рангелова, началник сектори в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, Владислава Радонова, експерт в сектор „Разрешителен режим” към дирекция „Миграция”; и на Министерството на труда и социалната политика – Христо Симеонов, държавен експерт в сектор „Свободно движение на работници и трудова миграция” към дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество”. От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министър Вучков. С него се цели постигане на пълно съответствие с Директива 2004/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и изпълнение на препоръките на Европейската комисия за правилното й транспониране. С предлаганите разпоредби се постига предвиденото от Директива 2004/38 ниво на защита правата на членовете на семейството на гражданина на Европейския съюз при промяна в обстоятелствата. Регулира се техният статут, така че те да могат да упражняват пълноценно правата, гарантирани от директивата. Постига се по-голяма яснота при налагането на принудителни административни мерки (ПАМ) на основания, свързани с националната сигурност. Предвижда се задължение за оказване на съдействие в отговор на искане от компетентните органи на друга държава членка. Органите на дирекция „Миграция” самостоятелно или в сътрудничество с други компетентни национални органи ще извършват съответните проверки и ще предоставят информацията в двумесечен срок. Въвежда се изричен текст относно срока, в който компетентните национални органи следва да издадат на гражданина на Европейския съюз и членовете на семейството му удостоверение за постоянно пребиваване. Предлага се това да става още в деня на подаване на заявлението. Предвижда се изтичането на срока на валидност на личната карта или на паспорта, въз основа на които лицето е влязло в Република България и въз основа на които му е било издадено удостоверение за регистрация или карта за пребиваване, да не е основание за налагане на принудителна административна мярка. Законопроектът въвежда текст, свързан с опазването на класифицираната информация при изготвянето на заповедите за принудителни административни мерки. Законопроектът отстранява допусната неточност в закона. С оглед хармонизиране с директивата се предлага изменение на чл. 25, ал. 1 – експулсиране на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му се налага, когато присъствието му в Република България създава сериозна заплаха за националната сигурност или обществения ред, за разлика от досегашното основание – реална заплаха. С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения в Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи и Закона за българското гражданство. Част от предложенията за промени в Закона за чужденците в Република България са с цел пълното въвеждане в българското законодателство на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфичната процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност. В хода на дискусията участие взе народният представител Анастас Анастасов, който отбеляза, че някои от разпоредбите на законопроекта имат нужда от допълнително прецизиране и това би могло да стане между първо и второ четене от водещата комисия. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 16 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102-01-70, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102 01 70, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. Необходимостта от предложения проект на закон произтича от привеждането на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2004/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и с изпълнение на препоръките на Европейската комисия за правилното й транспониране, с изискванията на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфичната процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност, както и с тези на Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Въвежда се изричен текст относно срока, в който компетентните национални органи следва да издадат на гражданина на Европейския съюз и членовете на семейството му, които са граждани на Европейския съюз, удостоверение за постоянно пребиваване. Предвижда се изтичането на срока на валидност на личната карта или на паспорта, въз основа на които лицето е влязло в Република България и въз основа на които му е било издадено удостоверение за регистрация или карта за пребиваване, да не е основание за налагане на принудителна административна мярка на лицето. Въвежда се императивен текст от директивата: когато се касае за основание, свързано с общественото здраве, няма да се издава заповед за налагане на принудителна административна мярка, а издадената няма да се изпълнява в случаите, когато се установи, че заболяванията са настъпили след период три месеца от датата на пристигане на лицето. Изрично се регламентира, че притежаването на документите, които удостоверяват правото му на пребиваване, не може при никакви обстоятелства да представлява предварително условие за упражняване на дадено право или за изпълнението на административна формалност. Въвежда се изрична забрана принудителните административни мерки спрямо граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства да се основават на съображения за икономически цели, нито да бъдат автоматична последица от прибягване до системата за социално подпомагане или единствено поради това, че лицата търсят работа. С § 20 от законопроекта и с оглед на особеното внимание, което директивата обръща на ограничаването на свободното придвижване на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, е предвидена промяна в чл. 30, даващ възможност на засегнатото лице, на което е наложена принудителна административна мярка, да подаде молба за отмяна на мярката и преди изтичане на три години от влизането в сила на заповедта за налагането й. В законопроекта се предлагат редакции на текстове от закона, като се отстранява смислова неточност при първоначалното транспониране. С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и в Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи и Закона за българското гражданство. Част от предложенията за изменение в Закона за чужденците в Република България са с цел пълното въвеждане в българското законодателство на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфичната процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност. Предложените изменения и допълнения на Закона за българските лични документи са свързани с необходимостта за удостоверяване пребиваването на категорията лица „научни работници” в съответствие с изискванията на Директивата за научните работници 2005/71/ЕО. В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова, Емил Радев и Димитър Лазаров. Изказа се становище, че между първо и второ четене някои от разпоредбите на законопроекта се нуждаят от прецизиране. Целта на законопроекта е свободното придвижване, като при установяване на липса на валиден документ за самоличност гражданите на Европейския съюз могат да използват всякакви доказателствени средства за установяване на тяхната самоличност. Поставиха се въпроси: в § 21, т. 1 какво налага измененията и защо „възходящият на съпруга” е лишен от право на наследяване, както и в § 23, т. 5 не е ли прекалено дълъг срокът за разглеждане на заявлението за издаване на разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България? След проведената дискусия и обсъждане с 12 гласа „за”, 1 глас „против” и 10 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.”

Благодаря господин председател! Уважаеми колеги, проект на „ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102-01-70, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г. На заседанието, проведено на 9 ноември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект. В заседанието на комисията взе участие Дора Згуровска – началник сектор в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи. 1. Настоящият законопроект има за цел привеждането на българското законодателство в съответствие с изискванията на европейското право по отношение на правото на свободно движение и пребиваване на европейските граждани и на членовете на техните семейства в рамките на Европейския съюз. 2. Основната част от разпоредбите на законопроекта е свързана с правилното транспониране на Директива 2004/38/ЕО от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО. Измененията се налагат, тъй като са констатирани редица несъответствия с текста на директивата, които се състоят в непълнота, несъответствие или липса на транспониране на някои от разпоредбите. 3. Следва да се има предвид, че предложените изменения вземат под внимание препоръките на Европейската комисия по отношение на правилното транспониране на европейското законодателство. Измененията в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи и Закона за българското гражданство също са свързани с правилното прилагане на изискванията на европейското право. Така например в Закона за чужденците в Република България се предвиждат промени, в съответствие с изискванията на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни, за целите на провеждане на научноизследователска дейност. Що се отнася до измененията в Закона за българските лични документи, те са продиктувани от промените в § 12 от законопроекта, както от изискванията на Директива 2005/71/ЕО относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност. 4. В заключение може да се каже, че предложеният законопроект не нарушава изискванията на правото на Европейския съюз. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за”, „против” – няма, „въздържали се” – 3 на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102-01-70, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2011 г.” Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма как този законопроект да не бъде подкрепен, доколкото с него се транспонира една европейска директива, която се отнася до свободното движение на граждани на Европейския съюз и на техните семейства. В същото време, както справедливо беше отбелязано на заседанието на Правната комисия, законопроектът страда от редица неточности при буквалното транспониране на ред текстове от тези директиви, като включително се стига до комичната ситуация, в която на граждани на Европейския съюз се дават повече права, отколкото на български граждани. Става дума за хипотезите, при които евентуално се налагат принудителни административни мерки, по отношение на европейски граждани, които не разполагат с документи за самоличност, което не кореспондира с режима, на който са подложени българските граждани. Този въпрос е толкова по-актуален и предвид един факт, който аз упорито се опитвам да поставя на вниманието на депутатите от мнозинството, а именно, че във връзка с извършени от Вас промени в Закона за гражданската регистрация, утежняващи режима за регистрация за постоянен адрес, хиляди български граждани в момента са без документи за самоличност, по простата причина, че не могат да се регистрират на постоянен адрес. Това е така, тъй като изискване за тази регистрация е притежаването на нотариален акт за собственост на имота, в който пребивава съответното лице. Вие знаете колко от българските граждани разполагат с такива документи, особено социално слабите. По различен начин се третира хипотезата, в която едно лице не разполага с документи за самоличност и начините да докаже своята самоличност. По отношение на граждани на Европейския съюз тя е една, а това е в рязка дисхармония с режима, на който са подложени българските граждани. Искам да обърна внимание и на един друг въпрос, тъй като в Преходните и заключителните разпоредби на този законопроект се инициират промени в Закона за чужденците, които касаят именно снабдяването с удостоверения за продължително пребиваване. Поставям на вашето внимание една тема, която беше дискутирана и в рамките на парламентарния контрол и получи подкрепата на министър Дянков, а именно – изискването по отношение на българите от Западните покрайнини, които се обучават в български ВУЗ-ове и ангажиментът да представят парична гаранция, която да удостоверява наличието на необходимите средства за издръжка за времето на тяхното обучение в български ВУЗ-ове. Това изискване, което беше въведено с предишна промяна в Закона за чужденците и със съответни промени в правилника за неговото прилагане, на практика създава изключително сериозни проблеми на нашите сънародници в Западните покрайнини. На тях, от една страна, държавата дава шанс да бъдат равно третирани с български студенти в български ВУЗ-ове, да получават включително стипендии, а от друга страна ги реже на входа, като не им дава възможност да пребивават в страната, карайки ги да внесат една сериозна парична гаранция, за да получат тези документи за продължително пребиваване. Това е една политика, в подкрепа на нашите сънародници, която българската държава провежда повече от 20 години и в момента, поставянето на спирачка за тези хора и техните деца наистина е един сериозен проблем. Аз ще внеса съответните промени в законопроекта между първо и второ гласуване и се надявам сега тези, които ме слушате да вникнете в този проблем. Да си спомните, че има декларирана подкрепа, включително от министър Дянков, за извършване на такива промени и те наистина да бъдат приети при обсъждането в комисия на тези предложения и евентуално при второ гласуване, за да направим нещо полезно за нашите сънародници в чужбина. Благодаря за вниманието.

Господин председател, правя процедура за допускане в залата на Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, и Стефан Белчев – директор на дирекция „Вътрешен одит” към министерството.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 е постъпило предложение от народния представител Красимир Минчев: В § 1 относно чл. 20ж, ал. 1, т. 4 след думите „в областта на” се добавя „правото”. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Ивайло Тошев. Комисията подкрепя предложението по точки 1, 2 и 3. Точка 4 – по предложението е: „4. В чл. 20и досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2: „(2) Финансовият квестор носи отговорността по предходната алинея при дадено положително мнение от негова страна във връзка с осъществяването на установеното със заповедта на министъра по чл. 20б, ал. 1”.” Комисията не подкрепя предложението по т. 4. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. Създава се Глава четвърта „а” с чл. 20а-20к: „Глава четвърта „а” ПРЕВАНТИВЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ Чл. 20а. Система на превантивен финансов контрол може да бъде установявана в организациите по чл. 2, ал. 2, т. 7, когато организацията попада в сектор „Държавно управление”. Чл. 20б. (1) Система на превантивен финансов контрол се установява със заповед на министъра на финансите, в която се определят финансовият квестор, който ще го извършва, видът и обемът на задълженията и разходите, които ще обхваща, срокът на действие, отговорността и други въпроси по извършването му. (2) Превантивният финансов контрол е контрол за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и се прилага чрез изразяване на мнение от финансов квестор преди поемане на задължения и извършване на разходи, определени от министъра на финансите по реда на ал. 1. (3) Системата на превантивен финансов контрол не изключва упражняването на предварителен контрол и прилагането на системата на двойния подпис в организациите по чл. 20а. (4) Финансовият квестор докладва директно на министъра на финансите. Чл. 20в. (1) Всички документи, свързани с поемане на задължения и извършване на разходи, за които е установена системата за превантивен финансов контрол, се подписват от ръководителя, от лицето, отговорно за счетоводните записвания, и от финансовия квестор. (2) При отрицателно мнение от страна на финансовия квестор за поемане на задължение и/или за извършване на разход той изготвя писмено становище до ръководителя и до лицето, отговорно за счетоводните записвания, в което се мотивира и посочва основанието за това. Чл. 20г. За периода на установяване на система за превантивен финансов контрол финансовият квестор изготвя ежемесечен доклад до министъра на финансите. В доклада се посочват: извършените от него проверки; случаите, в които е поето задължение или е извършен разход въпреки отрицателното мнение на финансовия квестор; констатираните проблеми и причините, които ги пораждат. Чл. 20д. При извършването на превантивния финансов контрол финансовият квестор има право: 1. на свободен достъп до служебните помещения, ръководството, персонала и всички активи на организацията във връзка с осъществяването на установеното със заповедта на министъра на финансите по чл. 20б, ал. 1; 2. на достъп до цялата информация, включително класифицирана, според нивото му на достъп, както и до всички документи, включително електронни, които се съхраняват в организацията и са необходими за осъществяването на установеното със заповедта на министъра на финансите по чл.20б, ал. 1; 3. да изисква от отговорните длъжностни лица сведения, справки, становища, документи и друга информация, необходима във връзка с установеното със заповедта на министъра на финансите по чл. 20б, ал. 1. Чл. 20е. При изпълнение на функциите си финансовият квестор е длъжен: 1. да се легитимира с документ за самоличност и заповед за извършване на превантивен финансов контрол; 2. да отразява обективно и точно резултатите от контролната дейност; 3. да не разгласява факти и обстоятелства, станали му известни при или по повод изпълнение на функциите му. Чл. 20ж. (1) За финансови квестори могат да бъдат определяни физически лица, които отговарят на следните условия: 1. да са дееспособни; 2. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност; 3. да притежават висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” в областта на икономиката, правото, публичната администрация или еквивалентна специалност; 4. да притежават най-малко 7 години професионален опит в областта на финансовото управление, финансовия контрол, одита или счетоводството. (2) За финансови квестори не могат да бъдат определяни лица: 1. които през последните три години са работили в контролираната организация или са участвали в ръководството й, или имат личен интерес от нейната дейност; 2. чиито съпруг или съпруга или лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, а по съребрена и по сватовство - до трета степен включително, работи или е в ръководството на контролираната организация; 3. които са членове на управителни или контролни органи на търговски дружества или държавни предприятия. (3) Обстоятелствата по ал. 2 се удостоверяват с декларация. (4) Министърът на финансите или упълномощено от него длъжностно лице сключва договор с финансовия квестор, с който се определят задачите, срокът за тяхното изпълнение и размерът на възнаграждението. (5) Възнагражденията на назначените финансови квестори се изплащат от бюджета на Министерството на финансите. Чл. 20з. Установената система за превантивен финансов контрол не изключва прилагането на други форми на контрол, установени в закон или въведени в организацията. Чл. 20и. Извършването на превантивния финансов контрол по тази глава не освобождава ръководителя на организацията от отговорностите му по този закон. Чл. 20к. Министърът на финансите може да издава методически насоки и указания по прилагането на тази глава, които се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 е постъпило предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 9: „9. Сектор „Държавно управление” е сектор „Държавно управление” съгласно Методологията на ESA 95 по Приложение А на Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (OB, L 310/1 от 30 ноември 1996 г.)”.

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 и § 5.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на измененията на чл. 1 и чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 102-02-27, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2011 г. На заседание, проведено на 24 ноември 2011 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на измененията на чл. 1 и чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на финансите: Женя Динкова – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”, и Цветана Атанасова – главен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”. Европейската банка за възстановяване и развитие е създадена с цел подпомагане на страните в Централна и Източна Европа, както и Монголия за повишаване на конкурентоспособността им в международен аспект, както и да им съдейства при тяхното възстановяване и развитие. Във връзка с осъществяваните промени в държавите от Северна Африка и Близкия Изток и намерението на Банката да насърчи и подпомогне прехода към демократични промени на страните от този регион, Съветът на управителите на ЕБВР е приел две решения за изменения на чл. 1 и 13 от Споразумението за създаването й. Изменението на чл. 1 касае разширяване географския обхват на мандата на Банката с региона на Южното и Източното Средиземноморие. То не изисква допълнителни капиталови вноски на страните-акционери и няма да накърни договорения обхват на операциите на банката в съществуващите към момента 29 страни получателки. Изменението на чл. 18 ще позволи банката да използва специални фондове за операции в потенциални страни получателки. Това ще даде възможност на банката да започне да оперира и да финансира бъдещите страни- получателки от разширения регион на дейност колкото може по-скоро. След представянето се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 17 народни представители, без „против и въздържали се”. Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на измененията на чл. 1 и чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие, № 102-02-27, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2011 г.”

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 154-01-99, внесен от Ангел Петров Найденов и Евгений Желев, приет на първо гласуване на 11 ноември 2011 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните” Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.

По § 1 има предложение на народните представители Ангел Найденов и Евгений Желев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 2: „2. медицинска и дентална помощ за всички дейности извън обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса по ред и списък, утвърден от министъра на здравеопазването. Средствата са за сметка на държавния бюджет.” 2. Досегашните точки 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно точки 3, 4, 5, 6 и 7.

Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2.

Има предложение на народните представители Ангел Найденов и Евгений Желев. 1. Създава се подразделение с наименование „Заключителна разпоредба”. 2. Създава се § 3. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Заключителна разпоредба”. Комисията предлага да се създаде § 3 със следната редакция: „§ 3. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ № 154-01-81, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г. На заседание, проведено на 17 ноември 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г. Вносителят – народният представител Лъчезар Тошев, изложи мотивите на законопроекта. Той посочи, че законопроектът е създаден на базата на законопроект, изработен от народния представител Филип Димитров в 40-ото Народно събрание. Отчетено е обстоятелството, че междувременно е създадена Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Законопроектът има за модел закона, с който е създаден полския Институт за национална памет, но който не може да се приложи директно в България, доколкото в Полша прокуратурата е част от изпълнителната власт. Според господин Тошев проблемът, поставен чрез законопроекта, е актуален. България е единствената, която все още не е създала свой Институт за национална памет от страните в ЕС, преживели комунистическа диктатура. Въпросът с паметта за извършените престъпления е намерил място и в приетата на 2 април 2009 г. от Европейския парламент Резолюция „Европейската съвест и тоталитаризма”. За разлика от преходния законопроект по същия въпрос, в този законопроект не се предлага института да има регионални и местни структури. На 10 юни Съветът на Европейския съюз по правосъдие и вътрешен ред прие становище за насърчаване държавите - членки и Европейската комисията да подемат или подкрепят инициативи за осведомяване и образоване на обществеността за тоталитарното минало на Европа, както и да реализират научноизследователски проекти, включително с международно измерение. Големите въпросителни обаче, които поставя законопроектът, не се отнасят само до текстовете му, които нямат нормативно съдържание, защото формулировката им е описателна, обяснителна, декларативна и е относима по-скоро към учредителен акт на едно юридическо лице с нестопанска цел, отколкото към нормативен акт, какъвто е законът. Същественият въпрос е доколко законопроектът е съобразен с другите закони, които уреждат трайно обществените отношения в тази област и регламентират правомощията на съответните държавни органи, като например Законът за Националния архивен фонд, Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност, за разузнавателните служби на Българската народна армия, Закона за защита на класифицираната информация и други. Все в тази връзка следва да се отбележи и това, дали законопроектът не дублира дейността на тези органи – Държавната агенция „Архиви”, така наречената Комисия по досиетата, Държавната комисия по сигурността на информацията. Толкова повече, че към настоящия момент, документите, които има предвид законопроектът, вече са предадени на така наречената Комисия по досиетата. Не на последно място, в мотивите към законопроекта няма становище относно финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, особено в контекста на настоящите икономически условия и предвид факта, че се създава институт, който обаче не е определен като какъв субект на правото е. След проведеното обсъждане, с 3 гласа „за”, 6 гласа „против” и 12 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ № 154-01-81 внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 юли 2011 г.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ № 154-01-90, внесен от Лъчезар Тошев на 23 август 2011 г. На редовно заседание, проведено на 15 септември 2011г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа внесения от народния представител Лъчезар Тошев Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ. На заседанието присъстваха господин Дянко Марков и господин Никола Рухчев – представители на Съюзите на репресираните в България. В своето изложение вносителят Лъчезар Тошев подчерта, че в миналия мандат на Народното събрание подобен закон е внасян от народните представители Филип Димитров и Петър Стоянов. Господин Тошев обърна внимание, че България е последната държава от Европейския съюз, която не е създала институция за национална памет. Всички посткомунистически държави – членки на Европейския съюз, вече имат такива институти. Подобни институти има и в държави, в които не е имало комунистически диктатури. Като пример той посочи Швеция. Вносителят подчерта, че проектозаконът си поставя за цел събиране, проучване и популяризиране на данните и документите за престъпления, извършени от репресивния апарат на тоталитарната държава. Институтът за национална памет се ръководи от Съвет, избран от Народното събрание на Република България. Половината от членовете се предлагат от Съюза на репресираните в България, а другата половина – от народните представители. Според господин Тошев обемът на работа на института следва да се определи от правителството, след консултиране на щата и бюджета с министъра на финансите. В последвалата дискусия участие взеха гостите и народни представители. Господин Александър Радославов изрази мнение, че тази тематика може да бъде развита от поделение към Държавния архив. Заместник-председателят на комисията господин Димов заяви, че подкрепя идеята на законопроекта. Според него недостатък е липсата на становище от Финансовото министерство към датата на обсъждането. В заключение и председателят на Комисията господин Бакалов заяви подкрепата си за законопроекта. Той също акцентира върху факта, че България е останала последна от европейските държави по създаването на институция за националната памет. Според него основна причина за това е липсата на политически консенсус при оценката на тоталитарното управление от 1944 г. до 1989 г. След проведено гласуване, с 9 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ № 154-01-90 от 23 август 2011 г., внесен от Лъчезар Тошев.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, това е един от опитите да се създаде Институт за национална памет в България. Вярно е, че първият опит беше направен в предишното Народно събрание, където мнозинството беше съвсем друго, и който не можа да бъде реализиран. В настоящия парламент това е втори опит да се създаде такъв институт. Затова внасям закон, който има за цел да уреди създаването и функционирането на такъв институт в България. Беше казано и в становищата на комисиите, че от страните от Европейския съюз, които са преживели комунистическа диктатура, само България остана единствената страна, която не е създала свой Институт за национална памет. При изработването на този законопроект, по който съм работил още 2006 г. и сега, е използван за модел Законът за Институт за национална памет на Полша, също и частично унгарският закон на Института за национална памет, за да можем да следваме един опит, който вече е показал, че е успешен. Целите на този институт включват проучване на всички документи за извършените престъпления срещу българския народ от комунистическия режим, събирането на тази информация и обнародването й чрез публикации, лекции и изложби, така че тази информация да стане широко достояние на българското общество. На тази база вярвам, че можем да постигнем обща оценка за тези събития, стъпвайки върху информация, която не идва от неправителствени организации или други източници, които биха могли да бъдат пристрастни, а като една държавна институция да даде точната информация за извършените престъпления срещу българския народ от един престъпен режим, обявен със закон за престъпен през 2000 г. При дебатите в Европейския съюз, в Съвета на Европа, навсякъде беше отправен призив към страните членки на тези организации да проучват миналото, извършените престъпления, да предават информация на своето общество. През тази година Съветът на Европейския съюз, където заседават министрите на страните членки, специално съставът по правосъдие и вътрешни работи на 10 юни прие едно решение по доклад на Европейската комисия. В т. 9 от това решение се казва, че се приканват всички заинтересовани страни да се възползват максимално от съществуващите програми на Европейския съюз, за да създадат платформа на европейска памет и съвест, която да предоставя подкрепа на настоящо и бъдещо взаимодействие и сътрудничество между националните научно-изследователски институти, работещи в областта на историята на тоталитаризма. Да, обаче ние нямаме такъв институт. На това заседание са присъствали двама министри от нашето правителство: господин Цветанов – министър на вътрешните работи и госпожа Попова, която до днес беше министър на правосъдието. Те не са възразили, а са подкрепили приемането на това решение. За съжаление в Комисията по правни въпроси групата на ГЕРБ, която би трябвало да подкрепя такива предложения, се въздържа. Дванадесет са „въздържалите се” от ГЕРБ и шест гласа „против” от традиционно противопоставящите се на това предложение депутати от БСП, депутатите от „Атака” също се оказаха против тази идея. Докато ние дебатирахме у нас това предложение се създаде тази европейска платформа. Това се случи на 14 октомври тази година. В създаването участваха трима премиери, между другото на страни от Европейския съюз, които са преживели комунистически режими. В тази обща платформа се включиха институтите на Чехия, на Естония, на Германия, на Унгария, Латвия, Литва, включително Холандия и Швеция, на Полша – Института за национална памет, на Румъния – Института за изследване на комунистическите престъпления и в памет на румънската емиграция, на Словакия, на Словения и така нататък. От България участва една неправителствена организация – Центърът „Хана Аренд”, малка неправителствена организация, която въпреки добрите си намерения не може да замести необходимостта от създаване на Институт за национална памет. За да може България да се включи и да не стои отстрани на този процес, смятам, че трябва да подкрепим създаването на Институт за национална памет. Разбира се мнозинството има право да реши как точно да изглежда този институт, но до момента нямаме инициатива от мнозинството за създаването му. Не са внесени законопроекти дори, дори няма предварителни обсъждания по тази тема. Затова си позволих на 25 юли отново да внеса този законопроект. Смятам, че е необходимо, както за нас да знаем това, което се е случило на базата на документи, и то не само от архива на „Държавна сигурност”, от архива на Комунистическата партия, от архивите на затворите, от архивите на други министерства, където са се извършвали действия, които могат да бъдат окачествени като престъпления срещу българския народ, но е важно също и за бъдещите поколения. На тях ние не можем да завещаем тази пропаст, която комунистическият режим е издълбал в българското общество между едните, които са извършвали репресии и другите, които са репресирани. За да бъде затворена тази пропаст, следва да имаме обща оценка върху тези събития и общо да осъдим тези престъпления. Това ще доведе до сплотяване на нашето общество около общи ценности, така както ние декларираме от години наред, че искаме да бъде в България. Това не се случва, поради постоянната опозиция на Българската социалистическа партия срещу тази идея. Ето защо Ви призовавам да подкрепите внесения законопроект, да се абстрахирате от това кой точно го е внесъл, но да видите каква идея има в него и как българското общество в крайна сметка ще бъде подпомогнато да намери своето национално помирение след създаването на този институт. Така както направиха Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения и много други страни от Европейския съюз, които се присъединиха и заедно с които днес сме членове на общото европейско семейство. Благодаря за вниманието и очаквам Вашата подкрепа.

Както каза колегата Лъчезар Тошев, това е стар дебат от миналото Народно събрание. Съжалявам, че трябва да повторя няколко изречения. Едно време учехме история на БКП и имаше Институт по история на БКП, сега Лъчезар Тошев предлага да стане Институт за история на анти БКП. Добре! Искам да кажа, че идните поколения няма да питат за това, а ще питат за нещо съвсем друго и то е: защо се е случило така? Как е възникнал комунизмът и защо 50 години е властвал в една голяма част от земното кълбо? Защо е възникнал фашизмът и как няколко десетилетия е властвал в модерни европейски държави със страхотна култура? Защо е станало така? Тогава трябва да се зададе и въпросът: кой е виновен? Иначе нищо няма да излезе от тази работа, защото в света няма случай, когато един научноизследователски институт да е помирил нации. Нациите се помиряват по съвсем друг начин. Сега още не са извадени и публикувани всички документи, но излязоха твърде много книги по тези въпроси и ако някой се интересува, аз мога да му дам заглавия и автори. Това, което Лъчезар Тошев иска, ако Народното събрание реши, аз не смятам, че е много целесъобразно. Може да се създаде Междуведомствена работна група от университетите, от Института за история и от Института по балканистика, където има достатъчно специалисти и достатъчно демократи. Старите членове на БКП измряха или са се пенсионирали и ги няма вече. Те могат да направят такова заключение, от което аз не виждам особена нужда. Иначе обществото наистина изисква, и на Запад това вече се прави, само че у нас никой не се е опитал да го направи – да открие причините. Ако не се открият причините и ако не се отстранят, следствието ще се повтори. Накрая ще цитирам един американски политолог, който вече е покойник. Преди 15 години завърши книгата си със следната фраза, господин Тошев: „Ако световната финансова олигархия продължава да управлява света като последните 20 години, новият Маркс вече се е родил и скоро ще се роди новият Ленин”. Върху това трябва да се замислим – дали с действията си няма да предизвикаме отново хората да излязат на улиците и да изметат това, което правим сега. За това говоря. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо председател! Драги господин Станилов, такива институти, както казах вече, има в много други страни. Само ние нямаме такъв институт. Там вече се е показало как действат. Това не е скок в тъмното – да отидем някъде, където не знаем. Вижте в Полша например как действа този институт, правят се изложби, показва се всичко. Обществото достига до своето помирение на базата на общата оценка върху извършените действия от един режим, който е бил там. Защо смятате, че само в България този институт по някакъв начин ще допринесе за обратния резултат? Напротив, този институт може да бъде полезен и да допринесе за разбирането за това, което се е случило, за общата оценка и за националното помирение. Няма как да се извърши национално помирение чрез забрава. Тези, които са пострадали, имат своите деца, имат своите внуци. Остава разделението в нашето общество и вече тук практически има две нации в България, които, ако така продължава, няма как да могат да формират една общност. Ние бихме искали да има една общност в България, защото имаме общи цели, имаме общо бъдеще и така нататък. Няма как да продължаваме по този път. Вече 22 години не можем да постигнем това национално помирение. Какъв друг начин Вие предлагате за национално помирение, освен чрез истината, върху която да стъпим, общата оценка, осъждане на престъпленията и продължаване заедно напред?

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Решенията, които вземаме и изборите, които правим – те определят кои сме ние. Партията, която в момента управлява България, заедно с подкрепата на независими народни представители, е член на Европейската народна партия. Колеги, днес към всички Вас имам един въпрос: защо във Вашия мандат, във време, в което ГЕРБ има пълно мнозинство, има правителство, създаде Музей на социалистическото изкуство в България, което даже и БСП не си позволиха да направят, а не иска да направи Институт на националната памет? На този простичък въпрос само с един глагол, някой от Вас може ли да даде честен отговор? Аз съм убеден, че в тази зала няма нито един демократ, който да може да даде честен отговор на този въпрос, защото няма такъв. На практика се получи така, че една партия, която се представя за демократична, която членува в европейската десница – направи Музей на социализма в България, когато ние предлагаме за пъти по-малко пари – за пъти по-малко пари! – да се направи Институт на националната памет, който да разкрива престъпленията на комунизма! Защото комунизмът извърши много престъпления срещу българските граждани. Затова развитите европейски демокрации, а и страните, които пострадаха от комунизма, имат такива музеи, имат такива институти. Защо в България да няма такъв институт? Цяла Източна Европа направи такива институти, за да се помнят зверствата на комунизма. Какви са мотивите това да не се случи в България? Смятам, че в предишни народни събрания мотивът е бил да не се знае истината от младите хора. Това за БСП винаги е бил силен мотив – да не се знае истината, тя да може да бъде представена по различен, по удобен начин, да се говорят за някакви носталгични неща – едни истории, които не са верни, които не отразяват истинската картина. Но аз питам Вас – хора от ГЕРБ, Вас Ви питам!? Хората Вас са Ви избрали, цялата власт в държавата е във Вашите ръце, Вие казвате, че сте демократи. Защо Вие не подкрепяте този законопроект? Аз ще помоля един от Вас, който си изберете, да стане и да каже защо не го подкрепяте. В крайна сметка, разберете, Конституцията казва, че България е парламентарна република и ако в тази зала не се дават тези отговори, то няма къде да се дадат, ако тук не се отговаря на тези въпроси – никъде няма да се отговори на тях. Колеги, за да не повторим грешките от миналото, истината трябва да бъде показвана на младите хора. Да, ние знаем каква е тя, но младите поколения или голяма част от тези хора нямат представа за тези 45 години, които ние още не можем да преодолеем. Давате ли си сметка, че една от причините днес да има протестиращи хора, е, че в периода на комунизма пенсионните фондове бяха изядени, че след 1989 г. нямаше една стотинка в тези пенсионни фондове? Давате ли си сметка, че това е една (не че няма други причини, не че това правителство не носи вина затова, че няма план за пенсионна реформа, защото Вие план нямате, стратегия нямате), но една от причините е, че след 1989 г. нямаше една стотинка останала от така наречените пенсионни фондове? Защо искате престъпленията на комунизма да не бъдат показани на българското общество? Това е истина, която трябва да бъде казана. Ако тя не бъде казана, рискуваме – професор Станилов беше прав – рискуваме тези събития да се случат отново в България, да дойдат подобни хора пак да управляват България и пак да извършат същите престъпления спрямо българския народ. Затова трябва да има такъв институт. Забелязвам, че депутати от ГЕРБ рядко подкрепят идеи, които не идват от тяхното правителство. Много рядко гласуват за законопроекти, идващи от отделни депутати, от други парламентарни групи. Всеки депутат, когато влезе в това събрание дава лична клетва – казва, че във всичките си действия ще се ръководи от интересите на народа. Накрая на моето изказване искам да Ви питам: какъв е интересът на българския народ да има Музей на социализма, който Бойко Борисов откри? Това ли е интересът на българския народ? С това ли ще бъдете запомнени, колеги от ГЕРБ, във Вашия мандат, че сте направили Музей на социализма? С това ли искате да Ви помнят хората?! С това ли искате да Ви помнят хората?! Аз се надявам, че искате и с друго да Ви помнят хората, затова Ви призовавам да подкрепите законопроекта на колегата Тошев. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Бих искал да предложа да прегласуваме решението за приемането на законопроекта. Преди няколко дни говорих с един представител от Съюза на репресираните от Шумен – господин Цветан Цанински, който ми каза, че е разговарял с премиера Бойко Борисов и той му казал, че след като вносителят е от Синята коалиция – Лъчезар Тошев – ние няма да подкрепим законопроекта (шум и реплики от ПГ на ГЕРБ), защото други аргументи нямаше тука. Ако имаше аргументи, то те трябваше да бъдат изказани в дебатите. Нямаше никакво изказване от страна на ГЕРБ. Затова бих искал да Ви кажа, че ако желаете, аз Ви подарявам този закон. Считайте го оттук нататък за Ваш и по-нататък нека да бъде Ваш, обаче го приемете, защото в крайна сметка нашето общество има нужда от този институт. Благодаря Ви.