ГЕОРГИ БОЖИНОВ1699 думи
Смятам, че днес разглеждаме един от най-важните икономически закони, които парламентът е разглеждал през тази година – закон с изключително значение за икономиката на България, за здравето на българските граждани и за запазването на биологичното равновесие на територията на България.
На празно място ли се предлага новият закон? Категорично не! България и сега има не лош Закон за управление на отпадъците. Неуместно е да се нападаме персонално, а няма да е полезно да се нападаме и политически, защото както преди малко в спора с бившия и настоящия министър стана ясно, че в много по-ранен етап на своята професионална кариера, сегашният министър е заемал ключова административна длъжност в министерството, а сегашният ресорен заместник-министър в тази област е бил и министър, и ресорен заместник-министър на тази област. Директорът на дирекция, който седи в края на залата в парламента, също дълги години е работил в тази област.
Ние имаме не лошо законодателство и днес. Въпросът е, че резултатите от практическата реализация на дейността по управление на отпадъците не ни удовлетворяват.
Сегашният закон се приема, за да транспонира в българското законодателство една многократно споменавана тук европейска директива. С две изречения ще се опитам да пресъздам нейния дух и философия. Духът на директивата е, че е престъпление днес скъпоструващи суровини и безценни заместители на природните суровини да се заравят в скъпоструващи съоръжения, наречени депа. Това е безумие в днешна цивилизована Европа!
Директивата подрежда йерархията на дейностите и управлението на отпадъците. Тя пледира за това, че най-големите усилия трябва да бъдат насочени към предотвратяване и намаляване на образуването на отпадъците в човешката, стопанската, производствена и житейска дейност и практика.
На второ място е подготовката и повторната употреба на онова, което е отпаднало.
На трето място идва рециклирането.
На четвърто място – друго използване, но най-вече енергийният потенциал на отпадъците. След това идва фундаментът обезвреждане и минимално депониране на онова, което за нищо не може да се използва.
Къде стоим ние днес? Днес по последния Доклад на Европейската комисия за опазване на околната среда в България се депонират 92,5% от онова, което отпада. Водещите страни в Европа депонират между 0,5 и 2,5% и затова са богати, защото използват тези суровини за своята икономика – мощ и благоденствие за своя народ.
Какви показатели задава европейската директива за страните членки? Те са за времеви хоризонт от няколко десетилетия. Ако ги достигнем в резултат на транспонирането на директивата, уважаеми колеги народни представители, ние ще продължаваме да бъдем далеч от най-високите европейски стандарти, постигнати от Швеция, Норвегия, Холандия и други страни. Ще ги постигнем ли, ако приемем закона, внесен от Министерския съвет? Ще ги постигнем – понеже виждам, че има млади хора – ако наред с писаното в закона има възпитание и много съзнание на българското общество, ако си направим сметката колко плащаме за управлението на отпадъците и какво получаваме. Аз ще говоря по-нататък само за икономическата и финансова страна, която трябва да бъде засилена в този законопроект, защото транспонираните изисквания на европейската директива ще бъдат повод за усилие и след време ще констатираме, че отново изоставаме.
Затова аз предлагам, понеже е ясно, че мнозинството ще подкрепи законопроекта на Министерския съвет, да бъдат така добри да не отхвърлят законопроекта, предложен от група народни представители, та да може когато продължим работата по двата законопроекта в комисиите, да отворим възможност и за онези уместни предложения, които бяха направени досега, които ще бъдат чути и след мен, от моето изказване, и ще бъдат отстоявани от заинтересованите страни по този процес.
Защо имаше протести? Защо имаше стачки? Защо беше обградено Народното събрание, когато беше публикуван този законопроект? Отговарям ясно – защото след транспонирането на директивата беше направено преразпределение на бизнес територията, бяха засегнати бизнес интереси и тези мощни икономически структури, наричащи себе си браншови организации в сектора на отпадъците, изведоха хора на улицата. Те имат перфектни експерти, които са много по-подготвени от експертите, с които разполагаме понякога ние, управленците. Те дефинираха много ясно и категорично своите интереси.
Въпросът е: кой ще дефинира и отстоява обществения интерес в този дебат? В какво се изразява общественият интерес? Плаща ли българинът достатъчно, за да бъдат управлявани перфектно и по най-добрия начин отпадъците в България? Да, българинът плаща и надплаща за тази работа!
Вчера пред Икономическата комисия изнесох цифри. Твърдя, че българинът плаща по 11 начина, по 11 пътя за събиране, транспортиране, третиране, обезвреждане и депониране на неговите отпадъци. За парите, които българинът плаща, създали ли сме механизъм и организация, която да удовлетвори неговите интереси? Не!
Ще ви дам пример за тези 11 пътя, по които българинът плаща. Господин министър и уважаеми колега Чакъров, не, че два пъти се плаща една дейност. Тя се плаща от българина многократно и не се върши. Например, българинът плаща такса смет. Смятам, че тези пари са достатъчни за целия цикъл на управление на битовите отпадъци. Колко процента в битовия отпадък са суровините хартия, стъкло и така нататък?
Госпожо министър, няма да сгреша, ако кажа, че 80% от битовия отпадък от хартията идва от опаковките на купените от българина стоки. Платил ли е обаче българинът наред с таксата за смет някой да събере, оползотвори и да не пълни депата с опаковките от хартия, пластмаса и стъкло? Да, българинът е платил! Министерският съвет е определил продуктова такса. Този, който я пуска на пазара, е задължен да отговаря, за да бъде свършено всичко, което е разписано. Носи ли отговорност той? Какъв е неговият интерес, след като е събрал от българския потребител продуктовата такса? Не, неговият интерес е тези пари да останат при него. Механизмите, които досега функционират и остават, не гарантират, а законът трябва да бъде категоричен – платената такса от българина отива само и единствено за ефективно третиране на отпадъците.
Понеже платената от българина сума за събиране на хартията например, не отива за това да бъде събрана – тя пътува към депата. Тогава държавата плаща да правим и големи депа, и сепариращи инсталации. Когато обаче държавата ги плаща, в края на краищата ги плаща отново българинът – за трети път, след таксата смет и след продуктовата такса. След това обаче той плаща и на общината. Вижте, Софийска община е взела заем, за да усъвършенства сепариращата инсталация и да прави разделно събиране в два квартала в София. Да, но всички софиянци вече са платили и такса смет, и продуктова такса за разделно събиране. Кой ще връща този заем? Общината? Не, ще го връщат данъкоплатците! И понеже прекомерно пълним депата, идва четвъртият ред – такса депониране. Следващото, пето плащане на българина е наказателно – такса депониране за прекомерно депониране. След това плащаме капиталови за скъпите депа, плащаме ги от ИСПА – предприсъединителните, плащаме ги от Кохезионните фондове, плащаме ги от държавно гарантираните фондове за депата, плаща ги българинът от общински гарантираните фондове. Какво става? Огромна сума пари за не дотам свършена работа.
Уважаеми колеги народни представители, тези лесни пари стават особен интерес и навсякъде по света и мафията иска да се занимава с управлението на отпадъците.
В този закон трябва да въведем икономическия принцип – всички пари, които българинът плаща, отиват само и единствено за третиране на отпадъците, а не се преразпределят и не стават повод да бъдат наричани „лесни пари” и повод за особен интерес.
Тук ще направя едно отклонение и нека колегите от ГЕРБ да ми простят. Помните ли министър-председателят с какъв апломб и самодоволство казваше, че е изгонил от София, от сферата на управление на отпадъците едно лице с прякора на див звяр? Помните, нали? Той го свързваше с тройната коалиция. Знаете ли колко успешно в момента той навлиза в тази сфера на големи окръжни градове не с помощта на тройната коалиция? Знаете ли каква е цената?! Цената е едно активно участие на определена страна по време на изборите. Казвам това, за да бъдем в съзнанието, че в този закон с ясни финансови механизми парите на българина, дадени за ефективно управление на отпадъците, ще отиват само и единствено за тази цел. На второ четене аз ще предложа текстове в закона, които да не позволяват...
Знаете ли колко процента от платената продуктова такса остава в този, който пуска стоката на пазара и колко отива в организациите, които трябва да ги оползотворят? При господин Чакъров бяха 30%. От новия министър поискаха 10%. Доколкото знам 3% отиват за тези, които го работят и 97% остават при този, който пуска стоката на пазара. Може ли с 3% този, който ще оползотворява отпадъка, да направи събиране, третиране, скъпи машини и да даде благо на обществото? Не може! Законът обаче не предотвратява тази игра.
Законът не предотвратява и едно друго нещо. Този, който казва, че ще ни оползотвори автомобила и вие сте платили 200 лв., когато сте си купили или сте платили една такса – сигурен ли сте, че този, който е отчел, че е оползотворил вашия автомобил, не са изгорени гумите заради телта в него и са навредили на околната среда, не е изтекъл антифризът в най-близката река, сярната киселина от акумулатора не е оползотворена по предназначение?!
За да предотвратим тази практика, която и в този, и в предишния закон преследвахме с проверки, мисля, че трябва да въведем много категорично чл. 27 на новата Европейска директива. Вие знаете и дебата в Европейската комисия при приемането на този текст. Казано с една дума: стандарт за третиране – получаваш парите, които е платил българинът, продаваш метала, но си длъжен да извършиш минималните технически стандарти, които ти дават право да получиш тези пари. Не Околовръстният път да е наситен със сервизи, които отчитат, че преработват автомобилите и всичко това, за което казах.
Това е общ интерес. Мисля, че министърът е категорично съгласен с това, защото е министър на околната среда. Вие като представители на българския народ не можете да имате различно мнение. Българинът не е осъзнал всичко това, което е допълнителен принос, за да бъде беден. Много други такива неща се наслагват и затова сме бедни.
Вие ще си приемете закона на Министерския съвет, но дайте да приемем и закона на народните представители, които положиха усилия и е труд на много специалисти. Дайте да помислим какво си казахме днес и наистина да затворим вратите на изтичането на парите на българина по посока, различна от тази, която гарантира европейските стандарти, която щади природата, от строителните отпадъци прави суровини, от хартията, която погубваме, пластмасата и така нататък – може да ни даде благоденствие. Ако се обединим в една такава насока, ще бъдем полезни с нещо за хората, които са ни пратили тук. Благодаря.