МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ2673 думи
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо председател! Бих искал да информирам Народното събрание за проведеното на 9-ти заседание на Европейския съвет, в което взе участие министър-председателят Бойко Борисов. По-късно днес по молба на Народното събрание ще се проведе и съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана за по-подробна дискусия относно това, което се случи през последните дни в Брюксел.
Бих искал да започна с това, че основната дискусия по време на заседанието се съсредоточи върху влошаващата се икономическа ситуация и задълбочаващата се дългова криза в Европейския съюз. На заседанието бяха обсъдени задълбочено възможностите за нови мерки и правила за справяне с кризата, за засилване на бюджетната дисциплина и за гарантиране на дългосрочната финансова стабилност на Европейския съюз.
За съжаление, не беше постигнато съгласие по пакета от мерки, който включваше и промяна на някои от протоколите на Лисабонския договор, а именно Протокол № 12 и Протокол № 14, които регламентират съответно процедурата за прекомерен бюджетен дефицит и функционирането на Еврогрупата.
Великобритания наложи вето на решенията на ниво 27 страни, след което трябваше да се премине към решения, които да са само в рамките на Еврогрупата или страните, които са част от Валутния съюз. Искам да отбележа, че извън тези в Европейския съюз има две групи страни. Първата група са Великобритания, Дания и Швеция, които имат дългосрочно изключване от перспективата да се присъединят към еврото в рамките на Европейския съюз. Всички останали страни, включително и България, по силата на Договора за присъединяване имаме правния ангажимент да се присъединим към групата на Еврозоната в момент, в който съответните критерии са изпълнени и така нататък. Тоест групите извън еврото в Европейския съюз се разделят на две – тези, които са изключени завинаги от еврото, ако мога така да се изразя, и тези, които имат правния ангажимент да се присъединят към еврото в един момент.
В края на дискусията държавните и правителствените ръководители на Еврозоната решиха да приемат набелязани мерки и правила под формата на ново международно споразумение, което да бъде подписано в периода до месец март 2012 г. Към тях държавните и правителствени ръководители на България, Чехия, Дания, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Швеция посочиха възможността да вземат участие в това ново споразумение, след като се консултират с националните си парламенти.
Искам да отбележа, че България беше третата страна след Чехия и Швеция, която категорично заяви, че такова решение не може да се вземе без консултации с българското Народно събрание. Нека с това да прекратим част от спекулациите дали някой в правителството иска или не иска консултации с Народното събрание.
В тези страни, надявам се, забелязвате, че присъстват две изключително важни държави – Швеция и Дания, а именно тези, които нямат правния ангажимент да се присъединят към Еврозоната в бъдеще.
Основните елементи на бъдещото международно споразумение за задълбочаване на икономическата и фискална интеграция могат да се обобщят в две групи. Първо са непосредствените мерки за преодоляване на сегашното напрежение на финансовите пазари. Второ, краткосрочни мерки за укрепване на икономическия и Валутен съюз посредством установяване на нов фискален пакт и засилена координация на икономическите политики в области от общ интерес.
Бих искал първо накратко, и днес на съвместното заседание на комисиите, да обясня по-подробно какви са непосредствените мерки за преодоляване на сегашното напрежение на финансовите пазари. Тези мерки са в рамките на Еврогрупата. Първо, бързо увеличаване на финансовия капацитет на сега действащия Европейски инструмент за финансова стабилност. На второ място е ускореното влизане в сила на Договора за новия Европейски механизъм за стабилност, като целта е този договор да влезе в сила по възможност още през лятото догодина.
Държавите от Еврозоната ще договорят определени корекции или допълнения към механизма, за да може той да стане ефективен. През март следващата година ще се преразгледа доколко е адекватен общият таван по Европейския инструмент за финансова стабилност, както и по Европейския механизъм за стабилност, възлизащ на общо 500 млрд. евро.
Държавите – членки от Еврозоната, и други държави, тук искам ясно да отбележа – без Република България, ще обмислят и потвърдят в рамките на следващите десет дни предоставянето на допълнителни ресурси на Международния валутен фонд в размер до 200 млрд. евро под формата на двустранни заеми, за да се гарантира, че Международният валутен фонд разполага с необходимите ресурси за справяне с кризата.
Бих искал да припомня, че България не е договаряща се страна по Европейския механизъм за стабилност, който е валиден само за държавите от Еврозоната. България не е поемала ангажименти и за доброволен финансов принос към този механизъм. България няма задължение и не възнамерява да предоставя допълнителни финансови ресурси на Международния валутен фонд.
Увеличението на ресурсите на Международния валутен фонд в размер до 200 млрд. евро се предвижда да бъде осигурено, както следва: от страните в Еврозоната – в размер на около 150 млрд. евро, и вероятно от още пет държави извън Еврозоната – в размер на до 50 млрд. евро. Тези средства ще бъдат определени съгласно методиката на Международния валутен фонд.
Държавите извън Еврозоната в Европейския съюз, които би трябвало след допълнителни консултации да осигурят тези 50 млрд. евро, са Швеция, Дания, Чешката република и Полша.
Втората тема, която е била дискутирана и която може би предизвиква най-силен обществен интерес и в България, е така нареченият Нов фискален пакт. В него на този етап се предвижда въвеждането на ново фискално правило, съгласно което държавните бюджети на всички страни – членки в Еврозоната, и тези, които се присъединят към този фискален пакт, следва да бъдат балансирани или с излишък до 3%. Това правило следва да бъде въведено в националните правни системи на държавите членки на конституционно равнище. Държавите участнички в бъдещия пакт ще признаят и юрисдикцията на Съда на Европейския съюз за удостоверяване на транспонирането на това правило в националното законодателство или в Конституцията на съответната държава. Държавите, които подпишат бъдещия пакт, ще трябва да постигнат специфично референтно равнище на бюджетен дефицит съгласно предложен от Европейската комисия график.
Държавите, които участват в бъдещия пакт, намиращи се в процедура на прекомерен дефицит (искам още веднъж да повторя, че България не е сред тях), ще предоставят за одобрение на Комисията и на Съвета програма за икономическо партньорство, представяща необходимите структурни реформи за гарантиране на трайна корекция на прекомерния дефицит, ако има такъв.
Изпълнението на програмата и на съответстващите й годишни бюджетни планове ще се наблюдава от Европейската комисия и от Европейския съвет. Допълнително ще бъде въведен и механизъм, чрез който държавите, които участват в пакта, ще докладват предварително за своите национални планове за емитиране на дългови инструменти.
Засилват се също така и правилата, уреждащи процедурата въобще при прекомерен дефицит, която сега е регламентирана по чл. 126 на Договора за Европейския съюз за държавите – членки от Еврозоната, и други, които подпишат бъдещия пакт. При установяване от Комисията, че дадена държава – членка на Еврозоната, е надхвърлила горната граница от 3% на дефицита, ще се приведе в действие автоматичен механизъм за санкции, освен ако държавите участнички не се противопоставят на това с квалифицирано мнозинство. Мерките и санкциите, предложени или препоръчани от Комисията, ще се приемат, освен ако държавите участнички не се противопоставят на това с квалифицирано мнозинство.
Бързо приемане на новите правила, предложени от Европейската комисия през месец ноември тази година относно наблюдение и оценка на проектите и бюджетите и коригирането им при прекомерен дефицит, беше друга тема на дискусията. Продължава дейността за задълбочаване на фискалната интеграция между държавите – членки в Еврозоната, с оглед по-доброто отразяване на степента на взаимозависимост между тези държави.
Всички тези въпроси ще бъдат включени в доклад, който ще се изготви от председателя на Европейския съвет в сътрудничество с председателя на Европейската комисия и председателя на Еврогрупата и ще бъде предоставен на държавите членки през месец март 2012 г.
По отношение на по-тясната координация на икономическите политики и засиленото управление на Еврозоната бяха потвърдени няколко ангажимента: на първо място – по-активно прилагане на засилено сътрудничество по въпроси, които са съществени за гладкото функциониране на Еврозоната, без да се подкопава вътрешният пазар.
На второ място – изграждане на обща икономическа политика. С оглед осъществяването на тази цел ще бъде въведена и процедура, която да гарантира, че всички планове за мащабни реформи на икономическите политики на държавите – членки от Еврозоната, ще се обсъждат и координират на равнище Еврозона или „Еврозона плюс” с цел идентифициране на най-добри практики. Поне два пъти годишно ще бъдат провеждани редовни срещи на високо равнище на държавите от Еврозоната. Не е изключено този формат да се разшири, ако, след като държави – членки на Европейския съюз, извън Еврозоната, се присъединят към новото споразумение.
Уважаеми народни представители, от самото начало Република България решително подкрепя усилията за засилване на финансовата дисциплина и на икономическото управление на Европейския съюз. България стриктно изпълнява всички ангажименти по Пакта „Евро плюс” и по Европейския семестър: правителственият дълг е 15,4% от брутния вътрешен продукт, инфлацията е 3%. Въведохме „Златно правило” в Закона за устройство на държавния бюджет и работим за въвеждането му в Конституцията. Надяваме се, че Народното събрание ще подкрепи тези мерки. Ускоряваме структурните реформи в икономиката, пенсионната система, в образованието и науката.
Всички реформи, които залага правителството в различни области в момента, са съгласувани концептуално с посоката, в която Европейският съюз и страните – членки на Еврозоната, се движат.
Същевременно, при всички дискусии в Европейския съюз и в Европейския съвет, винаги сме подчертавали, че за България е изключително важно при засилването на икономическата и фискална координация да се гарантира запазването на правото на държавите членки да следват самостоятелна данъчна политика. Това беше заявено и от българския министър-председател при присъединяването на страната ни към Пакта „Евро плюс”, беше заявено в Народното събрание, беше категорично отстоявано и в Европейския съюз.
Искам да разсея съмненията, които се създават от някои политически сили в българското общество, че има някакъв начин, по който от Брюксел или отвън, на България да й бъдат наложени данъци, с които България не е съгласна. Лисабонският договор е ясен и категоричен: данъчната политика е обект само на националните правителства.
Заявявали сме нееднократно, че не можем да подкрепим изменения в договорите или присъединяване към нови договори, които ограничават правото ни да водим данъчна политика, насочена за подобряване на инвестиционния климат, повишаване на конкурентоспособността и растежа на българската икономика. В тази позиция България не е сама в Европейския съюз.
Против сме въвеждането на обща консолидирана основа за облагане на корпоративния данък на ниво Европейски съюз, тъй като това ще доведе до загуба на конкретни предимства за нашата страна.
Уважаеми дами и господа, намираме се в ключов момент на европейската история. Нужни са смели решения за възстановяване на финансовата стабилност, на икономическия растеж и заетостта, както и за възвръщане доверието на финансовите пазари, на бизнеса и на гражданите в Европейския проект.
Истинската съвременна култура на бюджетно управление може да бъде постигната, ако правила, ориентирани към подпомагането на спазването на фискалните критерии от Маастрихт, залегнат в националното законодателство и конституциите на държавите членки. По този начин парламентите на държавите членки ще бъдат естествените гаранти за спазване на фискалната дисциплина и това би било много по-силен дисциплиниращ механизъм, отколкото сега съществуващият.
Това бяха и основанията, поради които правителството, в лицето на българския премиер, изрази принципна подкрепа за основните елементи на новите мерки и правила за задълбочаване на икономическата и фискална интеграция, приети от държавните и правителствени глави на Еврозоната на 9 декември тази година.
Същевременно ние уточнихме, че решението за евентуално участие в процеса на изработване на ново междуправителствено споразумение, както и за евентуално присъединяване към него, ще бъде взето след консултации с българския парламент.
През следващите седмици очакваме да получим конкретна информация по три ключови въпроса: първият ключов въпрос, който се надявам да бъде разрешен в рамките на следващата седмица, е юридическата рамка на въпросното междуправителствено споразумение.
Искам да отбележа пред уважаемите народни представители, че с непостигането на консенсус в рамките на Европейския съюз механизмът, по който сега се изработват решенията в Еврозоната за този бъдещ финансов пакт, ще е в рамките на междуправителственото сътрудничество. От тази гледна точка съществуваха и доста въпроси относно правните основания на създаването на един бъдещ договор и обвръзката му с Лисабонския договор и останалата част от постигнатото от Европейския съюз до момента.
Радвам се да отбележа, че всички страни, дори и тези, които заявиха, че са против промяна на Лисабонския договор, приеха в рамките на процеса на вземане на решение институциите на Европейския съюз да бъдат консултирани, да участват в изработването на това ново междуправителствено споразумение. Това създава допълнителна сигурност – правна и фактическа, за бъдещото междуправителствено споразумение, която в първите часове и дни след решението не съществуваше.
Работният механизъм за подготовка на проектотекста на бъдещото споразумение, както и преговорния статут на държавите извън Еврозоната, които са заявили готовност за участие в споразумението, тепърва предстои да се уточни.
Съществуващите варианти накратко са два: постигане на ново споразумение в рамките на Еврозоната, което е задължително по така създалата се ситуация; споразумение, което да бъде отворено за присъединяване от тези страни, които искат, или осъществяване на преговори в рамките на 26 страни – тези, които са в Еврозоната и които вече са заявили, че след консултации с парламентите си са готови да се присъединят. Този въпрос е все още открит.
И третият въпрос, който предстои да се разгледа в рамките на следващите седмици, това е вече първоначалният проект на споразумение, като основа за водене на преговори.
Приключвайки, искам да отбележа пред Народното събрание, че има все още достатъчно открити въпроси, които трябва да бъдат дискутирани, преди да бъдат взети конкретни решения.
Българското правителство в рамките на ангажиментите, които има по нашето законодателство и по българската Конституция, няма да вземе решение и няма да ангажира България без ясно съгласуване на позициите с Народното събрание.
Предвид създалата се ситуация в последния момент с този подход, който се наложи, поради налагането на вето от една страна – членка на Европейския съюз, сами разбирате, че ситуацията е доста неясна в момента относно процедурите, по които работим. Именно затова и в разговор с председателя вчера поискахме да има съвместно заседание на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, за да може по-подробно да се обсъди това, което е в рамките на предложените за момента инициативи, които да влязат в рамките на едно бъдещо споразумение.
След като стане ясно каква ще е правната рамка, какъв ще е юридическият статут на това междуправителствено споразумение, след като стане ясно какъв ще е обхватът на това, което ще се включва в него за страните – членки от Еврозоната, след като се изясни в какъв формат преговорите ще се водят, искам да уверя уважаемите народни представители, че българското правителство ще държи Народното събрание в течение за всеки етап от разговорите, които се водят, за да може народните представители, далеч преди момента, в който евентуално, ако българското правителство и Народното събрание се съгласят, страната ни да се присъедини към бъдещия пакт, през целия този период те да бъдат ангажирани и да бъдат запознати с хода на преговорите.
Именно затова моля уважаемите парламентарни групи за проява на търпение, за проява и на внимание, предвид сериозността и деликатността на темите, които се дискутират в момента. Всяко изказване, което може да създаде съмнения за финансовата стабилност на българската държава, Европейския съюз или еврото, може да бъде тълкувано по начин, по който проблемите, което това изказване да създава, да са доста по-големи от проблемите, които решава. Затова моля отново всички уважаеми народни представители за мъдрост, внимание и внимателна информация относно решенията, които предстои да се вземат през следващите месеци, за да можем да излезем, заедно с нашите съюзници от Европейския съюз, от тази тежка финансово-икономическа криза, която засяга цяла Европа.
Убеден съм, и с това приключвам, уважаема госпожо председател, че, най-големият национален интерес на Република България и на нейните граждани, е в по-голямата европейска интеграция на страната ни, в това страната ни да бъде сред първите в редицата на тези държави, които изграждат новия етап от развитието на Европейския съюз. Всяко отклонение от този път създава повече проблеми, създава повече въпросителни, създава по-голяма несигурност за нашите съграждани.
Нашето бъдеще, нашето настояще е в Европа, в интегриран Европейски съюз, със силна обща европейска валута, зад която да стоим и ние, но разбира се, гарантирайки тези национални специфики, които са важни за развитието на българската икономика, на първо място свободата да определяме сами своите данъци. Благодаря.