20 декември 2011 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По § 143 има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение на народните представители Иван Николаев Иванов и Михаил Михайлов – в § 143, чл. 227, ал. 2 се създават нови т. 9, т. 10 и т. 11 със следното съдържание: „9. уведомяване на крайните потребители не по-късно от един месец преди изтичане на срока на индивидуалните договори с тях”. „10. недопускане предоставянето на данните на крайни потребители на трети лица с цел изпращане на SMS съобщения с рекламна цел, без изричното съгласие на потребителя”. „11. осигуряване на възможност от страна на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги на крайните потребители, за автоматично отстраняване на непожеланите търговски съобщения.” Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 9. Предложението относно т. 10 и 11 беше оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 143, който става § 147, и предлага следната редакция: „§ 147. В чл. 227 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думата „задължително” се заличава и накрая се добавя „най-малко:”; б) в т. 1 запетаята и думите „което предоставя електронни съобщителни услуги” се заличават; в) точка 3 се изменя така: „3. видове, описание и качество на услугите, включително: а) информация за това дали се предоставя достъп до услуги за спешни повиквания и информация за местоположението на викащия краен потребител, както и за наличие на ограничения за предоставяне на услуги за спешни повиквания; б) информация за други условия, които ограничават достъпа до и/или ползването на услуги и приложения; в) предлаганото минимално ниво на качество на услугите като срок за първоначално свързване и, когато е целесъобразно, други параметри за качеството на услугата, определени от комисията по чл. 236а; г) информация за процедури, въведени от предприятията с цел измерване и управление на трафика, така че да се избегне претоварване на отделни връзки в мрежата, както и информация за това как тези процедури биха повлияли върху качеството на услугата; д) услуги за поддръжка и услуги по обслужването на клиенти, както и начини за достъп до тези услуги; е) ограничения, наложени от предприятието за използването на предоставените крайни електронни съобщителни устройства;” г) в т. 4 думите „плащане на цени за” се заменят със „заплащане на”; д) точка 5 се отменя; е) точка 8 се изменя така: „8. начини за получаване на актуална информация за цени на предлаганите услуги, всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните начини на плащане;” ж) в т. 9 след думите „начини за” се добавя „извънсъдебно”; з) създават се т. 12 - 17: „12. условия и ред за прекратяване на договора от страна на абоната; 13. условия и ред за договаряне, определяне на размера и изплащане на обезщетения и възстановяване на суми, приложими при неизпълнение на договорени нива за качество на услугата; 14. условия и ред за договаряне, определяне на размера и изплащане на обезщетения, включително неустойки, дължими от предприятието на абонатите, в случай че предприятието е осъществило пренасяне на номера без съгласието на абоната и/или в нарушение на установените процедури за осъществяване на преносимостта на номерата; 15. възможностите и условията за включване на необходимите основни и допълнителни данни за абоната в телефонен указател по чл. 182, ал. 1, т. 4 и предоставянето им на предприятия, които изготвят и публикуват телефонни указатели и/или предоставят телефонни справочни услуги; 16. действия, които предприятието може да предприеме при заплаха или в отговор на инциденти, свързани със сигурността или целостта на мрежата; 17. информация, свързана с използването на електронни съобщителни мрежи и услуги за извършване на незаконни дейности или за разпространение на вредно съдържание и със средствата за защита срещу рискове за личната сигурност, неприкосновеността на личния живот и личните данни във връзка с предоставяната от предприятието услуга.” 2. В ал. 2: а) в т. 1 след думите „съобщителна мрежа” се добавя „и/или информационните му системи”; б) създава се нова т. 3: „3. поддържане на услуги за наблюдение и контрол на разходите от страна на абоната, когато такива са договорени или такова задължение е наложено по реда на чл. 237а, включително предизвестие преди достигане на определена финансова граница на потребление;” в) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думата „писмено” се заличава; г) досегашните т. 4, 5, 6 и 7 стават съответно т. 5, 6, 7 и 8; д) създава се т. 9: „9. уведомяване на крайните потребители не по-късно от един месец от изтичане на срока на индивидуалните договори с тях.” 3. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Условията по ал. 1 и 2 следва да бъдат съставени от предприятията ясно, изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма. (5) Комисията може да дава задължителни указания на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, относно спазването на ал. 4.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, с колегата Иванов предлагаме следното: „11. осигуряване на възможност от страна на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги на крайните потребители, за автоматично отстраняване на непожеланите търговски съобщения.” По време на дискусията в комисията беше казано, че това предложение ще бъде подкрепено, защото и сега, само преди една седмица, бяхме свидетели как единият от мобилните оператори получи наказание за това, че изпраща непоискани SMS в късни часове. По време на заседанията на комисията и на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията показах от моите приемни десетки случаи за нощни, непоискани, платени, отчетени SMS и така нататък. Затова с колегата Иван Иванов поискахме да има възможност за автоматично отстраняване на тези непожелани SMS. Смятам, че съвсем резонно е двата текста, които сме поискали като т. 10 и т. 11, да бъдат подкрепени, защото не е желателно, особено малки деца, когато са на телефоните, да получават такива непоискани съобщения. Нашето предложение е да подкрепите т. 10 и т. 11, които по принцип се подкрепят от комисията.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз прочетох, че комисията подкрепя по принцип предложението по т. 9, а не по точки 10 и 11. Тъй като господин Михайлов не беше по време на заседанието, не знам защо каза, че е подкрепено. Комисията не подкрепя предложението по точки 10 и 11 и то беше оттеглено като предложение. Господин Михайлов, то се съдържа в чл. 261, алинеи 1 и 2. Отворете и вижте – точно там са дадени всички видове повиквания, SMS-и и електронни пощи, които се предоставят по този начин за директния маркетинг и реклама, могат да бъдат осъществявани единствено и само след съгласието, и то изричното съгласие на крайния потребител. Нещо повече, в последното изречение е дадена възможност на крайния потребител да се откаже в който момент желае, дори и да е дал такова съгласие. Така че това е дублиране на текста. Той съществува в чл. 261, ал. 1.

Аз знам какво пише в чл. 261. Това току-що коментирахме с колегите. Наистина е записано, но не за автоматично отстраняване. Моята идея, а и когато говорехме на първото заседание, когато присъстваше вносителят на законопроекта – заместник-министърът господин Русинов, той направи коментар върху това, че е хубаво да има такава автоматична процедура за отстраняване. Защото Вие сте записали, но не за автоматично отстраняване. Говорихме с колегите, че във „Vodafone”, това, което изискахме като справки в Англия, е автоматично отстраняване, защото не се знае телефонът на кого е – дали е на дете до 14, до 18 години, та мобилният оператор да има възможност автоматично да отстранява тези непоискани SMS-и. Според мен не виждам проблем този текст да се приеме.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което каза председателят на комисията, е вярно по отношение на разискванията по време на заседанието, на което бяха разглеждани нашите предложения. Имам предвид моето, подадено заедно с колегата Михаил Михайлов. Защо в крайна сметка не оттеглихме предложението си? Защото позоваването, което направи вносителят на промените в закона, е за чл. 261. В този член е записан текст, който е много близък до действащия текст на чл. 261. Какво гласи чл. 261 към момента? Че повиквания, съобщения или електронна поща за целите на директния маркетинг се позволяват само при предварително получено съгласие на потребителя. Независимо от този текст в действащия закон, това не се спазва. Промяната, която прави вносителят с промените в закона – добавя към директния маркетинг и рекламата. Нищо друго! В същото време много голяма част от Вас, убеден съм, в това число и аз самият, получаваме съобщения, които са директен маркетинг, без да има нашето предварително съгласие. Изрично обръщам внимание, че в последно време много деца на възраст от 10 до 18 години, а някои и под 10 години, имат вече мобифони, където има подвеждащ маркетинг и в определени случаи е свързано с финансови ангажименти. С господин Михайлов искаме изрично да се запише и затова отваряме тези две нови точки – т. 9 и т. 10, които да не позволят по никакъв начин тази практика да продължава. Очевидно действащият чл. 261 се оказа недостатъчен за защита на потребителите. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги! Тъй като по предложението на колегите от Синята коалиция текстът е отразен в чл. 261, ще Ви прочета текста, за да стане ясно, че ние изцяло сме се съобразили с тяхното предложение. Става въпрос за следното: „Осъществяването на повиквания, съобщения или електронна поща със или без човешка намеса за целите на директния маркетинг ...” Именно това е автоматичното прекратяване – без човешка намеса, съобщения, повиквания или електронна поща няма да могат да бъдат доставени, ако потребителят предварително не се е съгласил с това. Не сме използвали израза „автоматично” да отпадне, а сме използвали формулировката „за съобщения или електронна поща с или без човешка намеса за целите на директния маркетинг” и така нататък. Господин Иванов, мисля, че коректно сме отразили Вашето предложение. То е едно от нещата, които правим в защита на потребителите. Надявам се да се съгласите с това, което току-що казах. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, това, което казвате, не го оспорвам. Аз заявявам, че този текст, макар и с подобрение при промените, които се извършват, се оказа неефикасен, защото в него единствената бариера е записаното: „Необходимост от предварително получено съгласие”. Тоест отговорността се прехвърля изцяло върху потребителя. Вие знаете, че потребители, особено ненавършилите 18 години, в юношеска възраст най-малко ще знаят, че по закон трябва да дават предварително съгласие или че е нарушен този принцип. Затова туй, което с господин Михайлов предлагаме, е текст, който прехвърля отговорността върху операторите – законът не да въведе задължението изцяло на потребителя, че трябва да дава съгласие. Ние искаме недопускане предоставянето на данните на крайните потребители на трети лица с цел изпращане на SMS-съобщения с рекламна цел без изричното съгласие на потребителя. Това означава, че ние задължаваме оператора да не допусне предоставяне на данните. Ако данните не са предоставени, от само себе си се разбира, че такива съобщения не могат да бъдат изпратени. Затова считаме, че логиката, която ние предлагаме, за да бъде задължаван операторът, а не да се задължава потребителят да дава писмено заявление, е по-удачна. Тогава операторът ще попадне под административно-наказателните разпоредби в закона. Благодаря.

Госпожо председател, когато оттеглих предложението си в комисията, нямах пред себе си действащия текст в закона, за да констатирам, че чл. 261 от действащия закон по същество повтаря това, което се предлага сега при промяната с малко разширение. По тази причина днес както господин Михайлов, така и аз пледираме, че след запознаването със закона текстът, който сме предложили, би трябвало да се постави на гласуване. Ако Вие формално счетете, че при това положение не трябва да се поставя на гласуване, ще приема Вашето становище като председател на Народното събрание. Смятам обаче, че в израз на уважение към вносителите, след аргументите, които предоставихме, може да се даде възможност пленарната зала да се произнесе по тези две наши предложения – говоря за точки 10 и 11. Първата е приета и по нея не разговаряме.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ако трябва да бъдем точни, наистина предложенията по точки 10 и 11 са оттеглени, но това не е толкова важно. По-важното е, че тези предложения, особено т. 10, се съдържат в чл. 261. Забележете, в т. 10, която ни се предлага, е казано, че изпращането или недопускане предоставянето на данните на крайни лица с цел изпращане важи само за SMS-съобщенията, докато в чл. 261 са влезли също и повикванията, и електронната поща. Така че той е по-обхватен и в него влизат и по-ясно са разписани точните правила, по които може да става това нещо. Освен това по т. 11 – основните правила по тази точка са отразени в Закона за електронната търговия. Така че няма членове, които в момента да не са засегнати и които да не защитават интереса на крайните потребители. В чл. 261 изключително точно е описано всичко това. Той не е от действащия закон, който е в момента – това са измененията и допълненията, които се предлагат от страна на вносителя.

Благодаря Ви, госпожо председател. Използвам процедурата реплика, за да внеса още едно уточнение към това, което господин Вълков току-що каза. В новия член, който предлагаме, измененията в чл. 261, искам да Ви кажа колеги, че точно те транспонират текста от директивата, която е за електронната неприкосновеност – Директива 58. В директивата точно по този начин е записан текстът, който касае този проблем. Затова, транспонирайки директивата, преписваме точно текста от нея, а не съставяме някакъв нов текст, който считаме, че ще бъде по-удачен. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Вълков, не сте прав за някои от нещата, които споменахте преди малко в изказването си. Мисля, че в комисията много ясно и точно беше обосновано предложението на самата комисия по чл. 261, ал. 1 и ал. 2. Колегите от Синята коалиция много добре разбраха за какво става въпрос. Разбраха, че всъщност предложението им по т. 10 е ограничено предложение и именно с оглед да помогнем по някакъв начин на потребителите не само да не получават нежелани SMS-и, а по-разширено, ние разширихме рамките на чл. 261, ал. 1 и записахме: „за всякакви цели на директен маркетинг и реклама не се позволява предварителното получаване без съгласието на потребителя”. За съгласието на потребителя става въпрос и в предложението, което направиха колегите. Нашето предложение, като комисия, е по-ясно, по-точно, по-пълно и наистина защитава интересите на потребителите. Точка 11, по която също спорихте с господин Иванов, също смятам, че много меко му обяснихте това, което сме направили. Колеги, мисля, че целият чл. 261 изцяло защитава правата и интересите на потребителите. Крайно време е да спрем с разни политически агитации и пропаганди, че виждате ли, не защитаваме интересите на потребителите. В чл. 261, ал. 1, 2, както и в последващите на чл. 261, прекрасно са разписани в пълнота правата на потребителите, които наистина ние като комисия и Политическа партия ГЕРБ е поела като ангажимент да спази. Ние сме спазили обещанията си – потребителите ще бъдат със запазени права. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, всъщност първите две реплики реално не бяха реплики и нямаше да дадат възможност на господин Вълков да вземе дуплика – това, първо. Второ, господин Тончев, не би трябвало да намесвате партия ГЕРБ, дори в този случай от никаква Синия коалиция не говореха и така нататък. Понеже сте правист, ще Ви кажа, че това, което се предлага от вносителя и комисията го прие, наистина касае осъществяване на повиквания, които могат да бъдат направени само с предварителното съгласие от потребителя. Това, което с господин Михайлов предлагаме, е недопускане предоставянето на данните на крайния потребител – това е много по-разширено понятие, защото реално в договорите, които се подписват, се записват редица данни, които не са само номерът, на който може да се осъществи повикването. Всичките данни на потребителите не могат да бъдат предоставени на трето лице. Затова смятам, че това е и по-разширено. В крайна сметка, госпожо председател, предлагам да се премине към гласуване, защото дискусията стана много дълга.

По параграфи 144, 145 и 146 няма направени предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя по тези параграфи, които стават съответно § 148, 149 и 150.

По § 147 е постъпило предложение от народния представител Светослав Тончев, което комисията подкрепя по принцип. Постъпило е предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 147, който става § 151, и предлага следната редакция: „§ 151. В чл. 230 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) При изменение на общите условия, не по-късно от 30 дни преди влизането им в сила предприятието уведомява абоната за измененията по подходящ начин. (3) Всеки абонат при изменение на общите условия по инициатива на предприятието има право да прекрати индивидуалния договор без санкции в срок до един месец от влизането им в сила. Разпоредбата на предходното изречение не се прилага, когато измененията не засягат услуги, ползвани от абоната.” 2. Създава се ал. 4: „(4) Комисията може да определи начина и формата на предизвестие по ал. 2.”

Няма направени предложения по параграфи от 148 до 155. Комисията подкрепя текста на вносителя за тези параграфи, които стават съответно § 152, 153, 154, 155, 156, 157, 158 и 159 включително.

По § 156 е постъпило предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 156, който става § 160, и предлага следната редакция: „§ 160. Създават се чл. 237а – 237в: „Чл. 237а. (1) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги и/или достъп до обществени електронни съобщителни мрежи, да осигуряват на крайните потребители всички или някои от допълнителните възможности, посочени в чл. 198, ал. 1 и/или чл. 257, ал. 1, при наличие на техническа възможност и икономическа целесъобразност. При анализ на техническата възможност и икономическата целесъобразност комисията отчита очакваното въздействие върху предприятието, на което се налага задължението. (2) Начинът за ползване на възможностите по ал. 1 се определя в Общите условия за взаимоотношенията между предприятието и крайните потребители. (3) Комисията при отчитане на осигурения достъп на крайните потребители до възможностите по чл. 198, ал. 1 и/или чл. 257, ал. 1 и след провеждане на консултации по чл. 37 може да вземе решение да не наложи задължения по ал. 1 или да отмени наложените задължения на територията на цялата страна или на част от нея, когато установи, че има осигурен достъп до такива възможности. Чл. 237б. Комисията може да определя изисквания към предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, за осигуряване на крайните потребители с увреждания: 1. достъп до електронни съобщителни услуги, включително услугите за спешни повиквания и услуги със социална значимост, достъпни чрез номерата от номерационен обхват 116, равностоен на достъпа, предоставян на мнозинството крайни потребители, и 2. възможност за избор на предприятия и услуги, който е на разположение на мнозинството крайни потребители. Чл. 237в. Предприятията, получили разрешения за ползване на номера в номерационния обхват за хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост, предприемат мерки за популяризиране на тези номера с цел насърчаване предоставянето на услугите, за които тези номера са резервирани.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 157, който става § 161, и предлага следната редакция: „§ 161. В чл. 241 се създава ал. 3: „(3) Крайният потребител, независимо от действията, предприети по реда на чл. 238 и 239, във всеки момент от процедурата може да се обърне към компетентния съд за разрешаване на спора по съдебен ред или по реда на Закона за медиацията.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 158, който става § 162.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 159, който става § 163, и предлага следната редакция: „§ 163. В Глава петнадесета, в наименованието на Раздел І след думата „Сигурност” се добавя „и цялост”.”

От параграфи 160 до 169 няма направени предложения по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи, които стават съответно от 164 до 173 включително и предлага те да бъдат гласувани анблок.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 170, който става § 174 и предлага следната редакция: „§ 174. Създава се чл. 261в-261д: „Чл. 261в (1) В случай на нарушение на сигурността на лични данни предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, уведомява комисията за защита на личните данни в тридневен срок от установяване на нарушението. (2) Когато нарушението по ал. 1 може да повлияе неблагоприятно на лични данни или на неприкосновеността на личния живот на абонат или на друго лице, предприятието уведомява своевременно и съответното лице за констатираното нарушение. (3) Абонатът или лицето по ал. 2 може да не бъде уведомявано за нарушението по ал. 1, когато предприятието е доказало пред Комисията за защита на личните данни, че е предприело подходящи технологични мерки за защита на сигурността на личните данни, които са обект на нарушението. Такива технологични мерки за защита правят данните неразбираеми за всяко лице, което няма право на достъп до тях. (4) В случай, че предприятието не е уведомило абоната или лицето по ал. 2 за нарушението на сигурността на личните данни, Комисията за защита на личните данни след разглеждане на възможните неблагоприятни последици от нарушението може да възложи на предприятието да уведоми съответното лице. (5) При уведомяване на абоната или лицето се описват най-малко: 1. естеството на нарушението на сигурността на личните данни на потребителя; 2. точките за контакт, от които може да се получи повече информация; 3. препоръчителни мерки за смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от нарушението на сигурността на личните данни на абоната или на физическото лице. (6) При уведомяване на Комисията за защита на личните данни за нарушение на сигурността на лични данни предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, освен информацията по ал. 5 посочва и: 1. описание на последиците от нарушението на сигурността на личните данни; 2. предложените или предприетите от предприятието мерки за отстраняване на нарушението.” „Чл. 261г (1) Комисията за защита на личните данни издава инструкции за обстоятелствата, при които предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, уведомяват потребителите за нарушения на сигурността на личните им данни, формата и начина на уведомяването. Инструкциите се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник”. (2) Комисията за защита на личните данни може да проверява изпълнението от предприятията на задължението им за уведомяване по ал. 1 и да налагат санкции при неизпълнение. (3) Комисията за защита на личните данни може да проверява техническите и организационните мерки, предприети от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и да издава препоръки относно най-добрите практики по отношение на нивото на сигурност, което следва да бъде постигнато.” „Чл. 261д. Предприятията поддържат регистър на нарушенията на сигурността на личните данни на потребителите. В регистъра се вписват фактите, свързани с нарушението, последиците от него и предприетите действия за справяне с тях.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 171, който става § 175.

Комисията предлага да се създаде нов § 176: „§ 176. В чл. 267, т. 3 думите „чл. 65, ал. 2” се заменят с „чл. 65а”.”

По параграфи 172, 173 и 174 по вносител няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи, които стават съответно 177, 178 и 179, и предлага да бъдат гласувани анблок.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 175, който става § 180 и предлага следната редакция: „§ 180. В Глава шестнадесета, Раздел І се създава чл. 279а: „Чл. 279а. Комисията определя с решение технически изисквания за осигуряване на оперативна съвместимост на потребителските цифрови телевизионни устройства.”

По § 176 има предложение на народния представител Светослав Тончев. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 176, който става § 181, и предлага следната редакция: „§ 181. В чл. 280 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думите „мрежи и/или услуги” се добавя „могат да”; б) в т. 2 думата „спецификации” се заменя със „стандартизационни документи”. 2. В ал. 2 след думите „по ал. 1, т. 2” се добавя „могат да”, думата „спецификации” се заменя със „стандартизационни документи” и накрая се добавя „(Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията, Европейския комитет за стандартизация и Европейския комитет за стандартизация в областта на електротехниката)”. 3. В ал. 3 думата „спецификации” се заменя със „стандартизационни документи” и абревиатурите „ITU, ISO, IЕС” се заменят с „Международния съюз по далекосъобщенията, Европейската конференция по пощи и далекосъобщения, Международната организация по стандартизация и Международната електротехническа комисия”. 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги, задължително прилагат стандартите и/или стандартизационните документи, определени като задължителни в „Официален вестник” на Европейския съюз.” 5. Създава се ал. 6: „(6) При определяне на изискванията към предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, комисията се съобразява с приложимите европейски и международни стандарти и/или стандартизационни документи.”

По параграфи 177 и 178 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи, който стават съответно § 182 и § 183.

Параграф 179 – предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 179, който става § 184, и предлага следната редакция: „§ 184. Член 281 се изменя така: „Чл. 281. (1) Изграждането на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се извършва по реда на този закон и Закона за устройство на територията. (2) Договорите за проектиране, изграждане и оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор се подписват от възложителя по чл. 283, ал. 3 с лица, регистрирани по Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Закона за камарата на строителите в Република България, и лицензирани лица по Закона за устройство на територията, с доставчици на машини, съоръжения и техническо оборудване съгласно чл. 160, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията. (3) Контролът по проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на обектите по ал. 1 се осъществява при условията и по реда на Закона за устройство на територията. (4) Срокът за одобряване на инвестиционен проект, в това число комплексен проект за инвестиционна инициатива, и за издаване на разрешение за строеж на обществени електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се определя съгласно Закона за устройство на територията, но той не може да бъде по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на внасянето на инвестиционно намерение от предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения. (5) Надлежно подадено заявление за предоставяне на необходими права за инсталиране на съоръжения и свързаната с тях инфраструктура от обществените електронни съобщителни мрежи се разглежда от компетентния орган в рамките на един месец от подаване на заявлението. (6) При осъществяване на правомощия на общинските органи във връзка с проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и поддържането на електронни съобщителни мрежи и съоръжения те не могат да поставят допълнителни изисквания, които не са в съответствие с този закон, Закона за устройство на територията или с други специални закони или с подзаконовите актове по прилагането им. (7) Електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура в съсобствена сграда или на общи части в сграда – етажна собственост, се изграждат въз основа на договор в писмена форма и съгласие на собствениците, притежаващи най-малко една втора от собствеността в сградата.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 180, тъй като той е отразен на систематичното му място в § 185 по доклада на комисията, и предлага да бъде отхвърлен.

Параграф 181 – предложение на народния представител Светослав Тончев. Предложението се оттегля.

Да. Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. Комисията подкрепя предложението по т. 1, по т. 2 го оттегляме.

Предложение на народните представители Иван Н. Иванов и Михаил Михайлов, което комисията подкрепя по т. 3 и не подкрепя по т. 1 и 2 – в § 181: 1. В чл. 281а се създават нови алинеи 4, 5 и 6 със следното съдържание: „(4) Изграждането на съоръжения, излъчващи електромагнитни полета в градска среда става след обществено обсъждане. (5) При изграждането на съоръжения, излъчващи електромагнитни полета на отстояние до 200 метра от детски домове, болници и училища, мощността на електромагнитното поле се намалява с 50%. (6) Операторите на съоръжения, излъчващи електромагнитни полета за своя сметка инсталират мониторингова апаратура, позволяващи на гражданите да имат постоянна информация за нивото на наситеност на мощността на електромагнитното поле в района на инсталираните излъчватели на електромагнитни полета.” 2. В чл. 281б: 1. В ал. 1 думите „може да наложи на” се заменят с „изисква от”; 2. В ал. 3 думата „подходящ” се заменя с „едноседмична”. 3. Чл. 281в придобива следната редакция: „Чл. 281в (1) Комисията налага на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и/или на собствениците на инфраструктура съвместно разполагане и/или ползване на сградно окабеляване и окабеляване от сгради до първата концентрационна или разпределителна точка, в случай че тя е разположена извън сградата, в случай че дублирането на такава инфраструктура е икономически неефективно или практически невъзможно. (2) При налагане на задължение по ал. 1 разпределянето на разходите при необходимост се съобразява със степента на поетия риск. (3) Преди да приеме решение за налагане на задължение по ал. 1, комисията уведомява заинтересованите лица, като им дава подходящ срок да изразят становище”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 181, който става § 185, и предлага следната редакция: „§ 185. В Глава седемнадесета, след чл. 281 се създава нов Раздел II „Право на преминаване. Съвместно разполагане и съвместно ползване” с чл. 281а, 281б, 281в и 281г: „Раздел ІІ Право на преминаване. Съвместно разполагане и съвместно ползване Чл. 281а. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, имат право да изграждат електронни съобщителни съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, след сключване на писмен договор със собственика, върху, над или под имоти: 1. публична или частна държавна собственост; 2. публична или частна общинска собственост; 3. частна собственост на физически или юридически лица. (2) Предприятията, осъществяващи електронни съобщения за собствени нужди, имат право да изграждат електронни съобщителни съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, след сключване на писмен договор със собственика, върху, над или под имоти: 1. публична държавна собственост; 2. публична общинска собственост; 3. частна собственост на физически или юридически лица. Чл. 281б. (1) Комисията при спазване принципа на пропорционалност може да наложи на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съвместно разполагане и/или ползване на съоръжения от електронната съобщителна инфраструктура, включително в сгради, общи помещения в сгради или входни точки за достъп до сгради, електроразпределителни мрежи, електрически инсталации в сгради, сградно окабеляване и до първата точка на концентрация или до разпределителна точка, в случай че тя е разположена извън сградата, мачти, антени, кули и други поддържащи елементи или носещи конструкции, канали, кутии, кабелни разпределителни шкафове върху, над или под имотите по чл. 281а, ал. 1. (2) Задължението по ал. 1 може да се налага от съображения, свързани със защита на околната среда, защита на общественото здраве и сигурност или за изпълнение на целите на териториалното и селищното устройство. (3) Преди да приеме решение за налагане на задължение за съвместно разполагане и/или използване на съоръжения от електронните съобщителни мрежи, комисията уведомява заинтересованите лица, като им дава подходящ срок, но не по-дълъг от 1 месец, да изразят становище. (4) При налагане на задълженията по ал. 1 комисията може да даде указания за пропорционално разпределение на разходите за съвместното използване. Чл. 281в. Комисията може да изисква от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да предоставят необходимата информация за изготвяне на подробен опис на естеството, наличността и географското разположение на тяхната електронна съобщителна инфраструктура, когато не може да я събере служебно. Чл. 281г. При налагане на задължение по чл. 281б, ал. 1 комисията се ръководи от принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност и прозрачност.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние всъщност разглеждаме тази част от закона, в която се предявяват определени изисквания по отношение на изграждането на инфраструктурата на обществените електронни съобщителни мрежи. Въпросът, който повдигаме с господин Михайлов чрез своето предложение, е свързан с необходимостта да бъдат разписани в закона изискванията към мобилните антенни станции на операторите на мобилни услуги, като имаме предвид, че тези станции са част от самата инфраструктура на обществена електронна съобщителна мрежа. Предложенията, направени от нас, са основно в три посоки. Аз ще се спра само на предложенията ни за нови алинеи 4, 5 и 6. Ние реално не желаем промяна на това, което е предложено от вносителя и прието от комисията. Ние предлагаме допълнение чрез тези три алинеи в следната насока: Първо, изграждането на такива мобилни станции върху жилищни или обществени сгради в населените места трябва да стане след обществено обсъждане и респективно решение при такова обсъждане – нещо, което в момента не се прави. Масово такива мобилни станции се изграждат без изобщо да са информирани живущите на територията не само на населеното място, но и на съответния квартал. На второ място, това, което е европейска практика, е когато се изграждат такива съоръжения и те се намират в непосредствена близост до детски градини, училища, старчески домове и болници, тъй като в околността се намират уязвими в здравно отношение лица, в такива случаи станциите да работят с 50% от своята проектна мощност. Това са норми, въведени в редица страни от Европейския съюз. Аз просто нямам време да изброя всички тези страни. Третото, което настояваме, е операторите на тези съоръжения за своя сметка да инсталират апаратура за мониторинг, което да позволява на гражданите да разполагат периодично, а мога да кажа постоянно, с информация за нивото на мощност на съоръженията, излъчващи електромагнитни полета. Причината да настояваме за такава разпоредба е обстоятелството, че много често, когато се инсталира такава апаратура и съответно дойдат длъжностните лица да проверят нейната мощност, апаратурата работи при една сравнително допустима мощност, след което, за да покрие по-голям диаметър мощността се увеличава в период, когато не се извършва никакъв мониторинг и никаква проверка на дейността на тези съоръжения. В резултат на това има непрекъснати оплаквания от различни места, особено през последните няколко години, а ние като народни представители по същество трябва да защитаваме именно обществения интерес. Аз не правя за първи път тези предложения. Направих ги в Закона за устройство на територията още в предния парламент и беше заявено, че тези предложения трябва да бъдат отнесени към устройствения Закон за здравето. Направих предложенията в Закона за здравето и ми беше отговорено, че има междуведомствена комисия – това беше още в ранната пролет през месец април, която до месец-два ще излезе със заключение и предложения за промени в Закона за здравето. Измина цяла година, а няма никакви предложения от тази междуведомствена комисия. Правя предложенията в Закона за електронните съобщения, имайки предвид, че тези мобилни станции са част от инфраструктурата на една обществена електронна съобщителна мрежа. При разговорите, които имахме в комисията, господин заместник министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изрази съжаление, заявявайки, че сигурно имам право, но каза, че това трябва да се отнесе действително към Закона за здравето. Уважаеми колеги, създава се впечатление, че с бездействие и прехвърляне на топката от едно министерство на друго, от един закон на друг, ние реално защитаваме интересите на трите мобилни оператора в страната. (Председателят Цецка Цачева дава сигнал, че времето е изтекло.) Уверен съм, че това е проблем, по който обществото чака решение и Ви моля да подкрепите предложенията. В противен случай отново ще поставя въпроса в Закона за здравето. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, чест Ви прави, че всеки път, когато има възможност, повдигате въпроса за мобилните станции. Наистина има проблеми, но ние в комисията коментирахме това, че точно с тези няколко реда предложения, изписани от Ваша страна, няма по никакъв начин да се разрешат големите проблеми, които има, тъй като тук се говори само като обобщение за базовите станции, а те са много видове. Сега сме свидетели на съвсем нови технологии – 4 G технологиите и системите, които са много по-различни от досегашните базови станции, които се изграждат. Малко по-назад в закона има предложение да бъде изготвена наредба, в която много подробно трябва да се обхванат всички видове системи за електромагнитни излъчвания и то много подробно да бъдат разписани правилата за изграждане. Лично моето мнение е, че те трябва да намерят приложение и в Закона за устройството на територията дотогава, докато все още казваме, че изграждането на мобилните станции са видове в строеж. И те непременно трябва да имат място и в промените в Закона за устройство на територията. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Георгиева, аз съм съгласен с Вас, че ние с господин Михайлов не даваме решение във всичките случаи, а в най-общ случай, защото по същество екип в министерството би трябвало да направи текст, който да бъде всеобхватен, за да отговори на непрекъснатите искания от страна на обществото този въпрос да бъде решен. Но не може поради това, че се дава решение за един достатъчно голям сегмент, да се каже: „По-добре да не се дава никакво решение, защото не е обхваната и цялата друга общност от технологични възможности, решения и методи. Бих казал по-скоро – нека се допълни и нека се реши, защото отправянето към наредба, която ще бъде създадена, също не е решение. Такава наредба чакам и по Закона за здравето и вече втора година продължаваме и аз, и хората да чакат тази наредба, а тя не се появява. Не зная колко години трябва да изминат, за да се направи подобна наредба. Ето защо бих казал, че усилията трябва да бъдат насочени да се допълни текстът, който ние предлагаме, ако той е непълен, но в крайна сметка такъв текст трябва да се приеме от Народното събрание.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 182, който става § 186. Всъщност, госпожо председател, предлагам параграфи от 182 до 184, тъй като няма направени предложения, да бъдат гласувани анблок.

По § 185 е направено предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. Комисията подкрепя предложението по принцип. Направено е предложение от народните представители Иван Иванов и Михаил Михайлов.

Оттегляме го.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 185, който става § 189, и предлага следната редакция: „§ 189. В чл. 286 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се отменя. 2. Създава се ал. 5: „(5) Правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура се определят със съвместна наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 186, който става § 190, и предлага следната редакция: „§ 190. В Глава седемнадесета досегашният Раздел ІІ става Раздел ІІІ.”

По § 187 – предложение от народния представител Любен Татарски: В чл. 287 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, т. 2 думите „само за имоти частна собственост” се заличават. 2. В ал. 4 думите „а при имоти публична собственост обезщетения не се дължат” се заличават. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 187, който става § 191.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, правя това изказване, за да защитя предложението, което направих за изменение на параграфи 187 и 190. И двата се отнасят до правото на ползване, на използване на имоти – публична общинска собственост. Преди малко ние гласувахме, че когато се изграждат такива съоръжения, трябва да се сключи договор между собственика и кабелния оператор или предприятието, което предоставя тези услуги и изгражда съоръженията. Сега обаче казваме, че това право ще се ползва безвъзмездно. За да не се изказвам след това и по § 190, ще Ви прочета за какво става въпрос. В чл. 287, това е § 187, е казано, че при изграждането на такива съоръжения се създават сервитути, сервитутите възникват само за имоти – частна собственост, а от титуляра на сервитута на собственика на имота е изплатено еднократно обезщетение. В ал. 4 на същия чл. 287 е казано, че при имоти – публична общинска собственост, такива обезщетения не се дължат. В чл. 295 ал. 7 изрично казва: „Използването на мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти – публична общинска собственост, за прокарване, преминаване и поддържане на електронни съобщителни мрежи на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, е безвъзмездно”. Тоест ние казваме, че ползването на тази публична общинска собственост може да бъде предоставено от нас чрез закон на частни субекти, в случая – предприятия, безвъзмездно. Преди това сме казали, че трябва да има сключен договор. Сега казваме – може, но без пари. Аз не смятам, че това е редно. В залата има доста юристи, които могат да се произнесат дали това съответства на правото, на собствеността: може ли ние със закон да предоставим безвъзмездно ползване на чужда, в случая – публична общинска, собственост на частни, юридически лица? Те да ползват тази собственост ей така – без пари. Още по-странното е, че ако се ползва частна общинска собственост, трябва да се плаща. Ако се ползва каквато и да е друга собственост, се дължи такова обезщетение, и то е еднократно, а за публична общинска собственост това не се случва. Порових се в архивите на Народното събрание и виждам какво е правено в годините за промяна на този текст. До 2009 г. е казано, че определянето на размера на обезщетението, изобщо не става въпрос за частни публични лица, се извършва по взаимно съгласие на страните или въз основа на оценка на лицензиран оценител. Коректно – има две страни, споразумяват се и го правят, еднократно обезщетение. През 2009 г., без абсолютно никакви аргументи, вносители, няма да цитирам имена, казват: „Дайте да пренесем от Закона за енергетиката аналогични текстове и това право да стане безвъзмездно”. В комисията има дебат, но така или иначе това се приема без никакви логични аргументи. Аз не смятам, че е редно, особено сега, когато общините са поставени в трудна ситуация, да им отнемаме и това право – правото на ползване, правото на обезщетение за ползване на тяхна собственост. От друга страна, съгласно един друг закон единственият, който има право да се разпорежда с тази собственост, е общинският съвет. Ние сега игнорираме и него като орган. Казваме: „Да, фирмата „Хикс”, кабеларката в град Игрек може да ползва улици, тротоари безвъзмездно, без да пита даже общинския съвет”. Или както по-напред е казано, сключва договор. Да, ама не. Аз не съм сигурен, че ще има такава община, такъв общински съвет, такъв кмет, който ще разреши и ще подпише договор за безвъзмездно ползване на негова собственост, без изобщо да му дават възможност да защити своите интереси. Смятам, че този текст, който съм предложил, е коректен. Още веднъж Ви моля, колеги, да се замислим върху това дали трябва да приемем предложението на комисията, която е отхвърлила моето предложение, или този текст, който съм предложил и дава още една възможност на общините за собствени приходи от предприятия, които извършват тези услуги. Моля Ви, колеги, още веднъж да се замислим върху това, което предлагам. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, подкрепям предложението, те са две всъщност, на господин Татарски, не защото малкото му име е Любен като моето, а защото той юридически е прав. Госпожо председател, моля и Вие, и особено юристите в тази зала да обърнем внимание на следния въпрос, който поставям, макар и по друг начин, господин Татарски. Може ли върху публична общинска собственост да се учредява ползване, и то безвъзмездно? Нали това е въпросът? Какво означава безвъзмездно? Това е дарение. Общината чрез публична общинска собственост де факто прави дарение на частни лица. Второ, уважаеми колеги, ползването, както го пише – още във втори курс се изучава в Юридическия факултет, е вещно право – макар и ограничено, вещно право. Ако искате да го погледнем от другата му страна – това е едно от трите правомощия на правото на собственост. Така ли е? Така е. И сега какво правим? Едно вещно право, което безспорно има стойност, и то публична общинска собственост, го даряваме на едно трето лице безвъзмездно. За мен това е недопустимо от юридическа гледна точка. То противоречи на принципите на правото. Всъщност има две форми на собственост, уважаеми колеги. Това е частната и публична собственост. Публичната собственост е държавна и общинска. Всичко останало е частна собственост. А публичната собственост даже не е в гражданския оборот. Тя е изключена от гражданския оборот, а ние чрез ползването тук я вкарваме и то безвъзмездно. И още един въпрос, който тук господин Татарски, макар и накрая, постави съвсем с право, той е и конституционен въпрос – какво означава местно самоуправление? На това е посветена цяла глава в Конституцията. Общинският съвет е този, който има правомощия върху общинска собственост – била тя държавна, била тя публична. А когато е публична и общинският съвет не може я отчуждава. Сега ние тук чрез един закон, без да питаме местните органи на самоуправление, в конкретния случай – общинските съвети, даваме възможност по силата на закона на някому, в нечий интерес, разбира се, частен интерес, да ограничаваме публичната общинска собственост. Затова, уважаеми колеги, обръщам се към Вас – да оставим настрана кой е направил предложението. Предложението е точно, вярно и моля да го подкрепите. Нека не създаваме прецедент, който е изключително опасен. Днес ще дадем публична общинска собственост, утре ще дадем публична държавна собственост, например, площад „Александър Невски” ще вземем да го даваме под формата на ползване, и то безвъзмездно?! Изключително опасен прецедент! И така, аз лично ще подкрепя това, което господин Татарски е предложил. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Правя предложение за прегласуване, обръщайки се към всички народни представители, независимо как са гласували по този текст. Текстът поставя, освен проблеми на вещното право, и редица сложни и тежки проблеми на конституционното право, и по-точно на чл. 17 от българската Конституция – за правото на собственост, а тук в един от вариантите – правото на ползване. Даже някои колеги ми подсказваха тук: „Корнезов, започвай да пишеш искане до Конституционния съд”. Не е въпросът да пишем до Конституционния съд или не, нека да приемем нещо, което е полезно и за общините, и за държавата, а и защитава интересите на местните органи на самоуправление. Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Светослав Тончев.) Да, вярно е колега, можеше в предните парламенти това нещо да е направено. А защо ние го правим сега? (Шум и реплики.) Защо? Чий интерес защитаваме? Чий интерес – общественият ли, или на някой чужд джоб?

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 188, който става § 192.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 189, който става § 193, и предлага следната редакция: „§ 193. В Глава седемнадесета досегашният Раздел III става Раздел IV”.

По § 190 има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Татарски: В § 190 се създава точка 3: „3. Алинея 7 се отменя”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 190, който става 194, и предлага следната редакция: „§ 194. В чл. 295 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „електроснабдяването” се добавя „електроразпределението” и се поставя запетая. 2. В ал. 3 тирето и думите „държавна собственост” се заличават и след думите „по ал. 1” запетаята се заличава и се добавя „е държавна собственост и”. 3. В ал. 7 след думата „безвъзмездно” се поставя запетая и се добавя „включително на ведомствата по чл. 3”.”

По параграфи 191, 192 и 193 включително няма направени предложения. Същите придобиват номера: § 191 става § 195, § 192 става § 196 и § 193 става § 197. Комисията подкрепя текста на вносителя. Предлагам да ги гласуваме анблок.

По § 194 има предложение на народния представител Светослав Тончев. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 194, който става § 198, и предлага следната редакция: „§ 198. В чл. 318 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Комисията може с решение да спира осъществяването на електронни съобщения в случаите по чл. 78а до отстраняване на нарушенията.” 2. В ал. 2 след думата „съобщения” запетаята, думите „за нарушение на закона, на подзаконовите нормативни актове, на приложимите изисквания по чл. 73 и/или на специфичните задължения или разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс” и запетаята след тях се заличават. 3. Създава се ал. 3: „(3) Комисията може с решение да спре или отложи предоставянето на услуга или пакет услуги, когато това би довело до съществено нарушение на конкуренцията, докато не бъде осигурено спазване на задълженията за достъп, наложени с влязло в сила решение след анализ на съответния пазар.”

По § 195 има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 195, който става § 199, и предлага следната редакция: „§ 199. В Глава двадесета се създават чл. 323а и 323б: „Чл. 323а. (1) Контролът по чл. 261в и контролът за изпълнение на инструкциите и препоръките по чл. 261г се осъществяват от председателя и членовете на Комисията за защита на личните данни или от упълномощени от нея длъжностни лица от администрацията й, като административните наказания се налагат по реда на чл. 43 от Закона за защита на личните данни. (2) По реда на чл. 43 от Закона за защита на личните данни се налага и имуществената санкция, предвидена в чл. 327, ал. 3. Чл. 323б. Контролът по изпълнение на изискванията на чл. 286, установяването на нарушенията по този член и издаването на наказателни постановления се извършват от компетентните органи по Закона за устройство на територията, като размерът на глобите се определя в съответствие с чл. 332.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 196, който става § 200, и предлага следната редакция: „§ 200. Създава се чл. 326а: „Чл. 326а. Който наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от комисията, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 60 000 лв.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам за гласуване следната процедура: да прекратим гласуването по т. 1 от дневния ред и след евентуалната почивка да продължим с гласуване на т. 2, тъй като е постигната договорка с парламентарните групи и с кандидатите, които са по т. 2 от дневния ред, това да се случи горе-долу по това време на пленарното заседание.

Да прекъснем гласуването по т. 1 и след почивката да продължим с т. 2.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, от законопроекта, който гледаме в момента, останаха още петнадесет параграфа. Мисля, че нямаме повече от 20 минути работа по него и затова предлагам да приключим с гласуването по този законопроект. Ако се наложи, да дадем по-малко почивка и да продължим с т. 2 от дневния ред.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да Ви запозная с доклада, ще направя процедурно предложение: на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в залата на предложените кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, а именно: госпожа Албена Йорданова Кузманова, госпожа Албена Кирилова Костова, госпожа Весела Стоянова Николова, госпожа Захаринка Димитрова Тодорова, господин Иван Вълков Колев, господин Любомир Иванов Георгиев, госпожа Моника Георгиева Малинова, господин Петър Илиев Раймундов, госпожа Светлана Георгиева Бошнакова, господин Цони Стоянов Цонев, госпожа Юлиана Петкова Кацарова-Чорбаджиева и госпожа Янка Стоянова Гочева.

„ДОКЛАД относно изслушване и обсъждане на предложенията за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет Комисията по правни въпроси на свое заседание, проведено на 15 декември 2011 г., проведе изслушване и обсъждане на предложения за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. На заседанието присъства и госпожа Анна Караиванова – главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и госпожа Незабравка Стоева и господин Васил Петров – инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет се състои от главен инспектор с мандат пет години и десет инспектори с мандат четири години. Съгласно изискванията на чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт за инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като за петима от инспекторите в рамките на този стаж се изискват и най-малко 8 години, а за останалите петима - най-малко 5 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел. На предходно заседание Комисията по правни въпроси прие Процедурни правила за осигуряване на обективност и прозрачност на изслушването на предложените кандидати и срок за подаване на предложенията на народните представители до 13 декември 2011 г. Според тези правила комисията проведе изслушването последователно на кандидатите за инспектори, в поредност, определена по азбучен ред според собствените им имена. От приложените данни на кандидатите е видно, че 11 от кандидатите за инспектори отговарят на изискването по чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт – в рамките на общия юридически стаж да имат най-малко 8 години стаж като съдии, прокурори или следователи в звена на съдебната власт на нива окръжен или апелативен съд, върховни съдилища или съответните им прокуратури, както и в окръжна или Националната следствена служба и един от кандидатите отговаря на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение второ от Закона за съдебната власт – да притежава най-малко пет години специализиран стаж. Това е госпожа Албена Йорданова Кузманова. Процедурните правила за изслушване предвиждат представянето на всеки кандидат да включва представяне от вносителя на предложението за него, лично представяне на кандидата и вижданията му за дейността на Инспектората и за дейността му като инспектор. Комисията по правни въпроси с единодушие се обедини около становището, че мандатът на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет е мандат на орган, а не на отделните му членове и лица в него. В началото на заседанието председателят на комисията даде думата на главния инспектор – Анна Караиванова, и на инспекторите Незабравка Стоева и Васил Петров. Госпожа Караиванова изтъкна, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е много важен орган за прозрачността и отговорността на съдебната система, без да се засяга нейната независимост. Госпожа Стоева и господин Петров акцентираха върху това, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има своя мандат на орган и независимо от това, че са встъпили в длъжност по-късно, те са в мандата на целия орган и затова следва да се направи избор на целия орган от десет инспектори, което е необходимо за едновременното конституиране и нормалното функциониране на органа през целия мандат. Преди да започне изслушването, народният представител Янаки Стоилов предложи всеки кандидат да отговори на следните въпроси: упражняват ли търговска дейност, имат ли участие като съдружник, управител или в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите, или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези на професионалните сдружения на съдиите, прокурорите и следователите или на други юристи, а също така и дали членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, дали извършват политическа дейност, както и дали членуват в публични и непублични организации, което би ги поставило в зависимост при извършването на дейността им като инспектори. След това се пристъпи към изслушването на 12-те кандидати за инспектори, както следва: Албена Йорданова Кузманова, Албена Кирилова Костова, Весела Стоянова Николова, Захаринка Димитрова Тодорова, Иван Вълков Колев, Любомир Иванов Георгиев, Моника Георгиева Малинова, Петър Илиев Раймундов, Светлана Георгиева Бошнакова, Цони Стоянов Цонев, Юлиана Петкова Кацарова – Чорбаджиева и Янка Стоянова Гочева. Всеки един от вносителите представи съответната кандидатура, а кандидатът разполагаше с възможност да представи допълнителна информация за професионалното си и кариерно развитие, както и вижданията си за дейността на Инспектората. На задаваните от председателя на Комисията въпроси, свързани с изискванията за несъвместимост, разписани в Глава девета, Раздел ІІІ, чл. 195 от Закона за съдебната власт, всички кандидати отговориха отрицателно и на двата въпроса. В изложенията на кандидатите за инспектори, се поставиха следните важни акценти: - Придобитият от тях опит и знания ще допринесат за по-добрата им работа като инспектори, при евентуален избор на база на постигнатото досега от Инспектората към Висшия съдебен съвет; - Като съществен проблем в работата на органите на съдебната власт кандидатите посочиха и противоречивата съдебна практика не само в рамките на отделните инстанции, но дори и в рамките на един и същи орган на съдебната власт. Според тях ролята на Инспектората за решаването на този проблем може да се прояви в упражняването на правомощието му по-активно по анализ на свършените дела и сигнализиране на компетентните органи за постановяване на тълкувателни решения или постановления за уеднаквяването на практиката. Кандидатите подчертаха, че тази дейност на Инспектората няма да засегне независимостта на магистратите, тъй като тя не обхваща проверка на правилността и законосъобразността на постановените актове; - Необходимо е да се използва по-често и предоставената от закона възможност при констатирани нарушения Инспекторатът да сигнализира административните ръководители и Висшия съдебен съвет за предприемане на необходимите мерки по отношение на съдиите, прокурорите и следователите, които са допуснали нарушения, като това ще доведе до подобряване на цялостната дейност на органите на съдебната власт и повишаване на доверието на гражданите към тях. Обърна се внимание, че същевременно трябва да се правят и предложения за поощрения на магистратите. В обсъждането на кандидатурите за инспектори участие взеха народните представители Янаки Стоилов, Четин Казак, Явор Нотев, Искра Фидосова, Михаил Миков, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Димитър Лазаров. Според приетите Процедурни правила след представянето на отделния кандидат народните представители, членове на Комисията по правни въпроси имаха възможност да поставят въпроси към кандидатите. Бяха задавани редица въпроси, като: - Какви действия биха предприели при злоупотреба с права от магистрати? - Ще надделеят ли мотивите за обективно, критично и безпристрастно отношение в дейността на инспекторите към проверяваните от тях магистрати? - Ще се обръща ли внимание и на анонимни сигнали при изпълняване на тяхната функция? - Постави се въпрос и за разликата между правомощията на ИВСС, Инспектората към Министерство на правосъдието и Инспектората към касационна прокуратура? - Съществува ли опасност за деквалификация на кандидатите по време на мандата им като инспектори? - При анализиране на дадено дело какво биха сторили, за да уведомят гражданите за резултата от извършените проверки и анализ, без да се нарушава независимостта на магистрата? - Трябва ли да се повиши сигналната роля на ИВСС по отношение сезиране на органите при установяване на противоречива съдебна практика? - При проверките, осъществявани от инспекторите относно организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове, ще се отчита ли и натовареността на магистрата? След проведеното изслушване и въз основа на представените документи на кандидатите, членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че не е необходимо да бъдат избирани поотделно пет инспектори, отговарящи на изискванията на чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт с най- малко 8 години стаж и отделно пет инспектори, отговарящи на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение второ от Закона за съдебната власт с най-малко пет години стаж като съдии, прокурори или следователи в звена на съдебната власт на нива окръжен или апелативен съд, върховни съдилища или съответните им прокуратури, както и в окръжна или Националната следствена служба, тъй като от представените дванадесет кандидати за инспектори, единадесет отговарят на изискването на чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт, а именно за наличие на 8 години специализиран стаж и само един кандидат – на изискването за пет години специализиран стаж. С оглед изискванията на чл. 46 от Закона за съдебната власт Народното събрание следва да проведе поотделно избор за инспектори. Във връзка със започването на мандата на избраните инспектори Комисията предлага в Проекта на решение на Народното събрание относно избора им да се предвиди, че те встъпват в длъжност в срок до 30 дни след избирането им. Въз основа на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да приеме следния проект на Процедурни правила за провеждане на избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет: „ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА за провеждане на избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет 1. Последователно представяне на всички кандидати по азбучен ред съгласно приложения списък, според личните имена на кандидатите от вносител на предложението – до две минути. 2. Общо разискване на всички кандидатури. 3. Възможност за отговор на кандидат, към който е отправен въпрос – до три минути. 4. Гласуването се извършва по азбучен ред, според личните имена на кандидатите за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. 5. Избират се десет инспектори, които отговарят на изискването по чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт по приложения списък, подреден по азбучен ред, според личните имена на кандидатите, с отразени изискванията за стаж, съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт, приложение към доклада. 6. За избрани се смятат кандидатите, които са получили най-много гласове при спазване на изискванията на чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и на чл. 46 от Закона за съдебната власт с мнозинство две трети от общия брой на народните представители. 7. В случай, че повече от десет кандидати получат необходимия брой гласове съгласно изискванията на чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и на чл. 46 от Закона за съдебната власт, то измежду кандидатите, получили необходимия, но най-малък равен брой гласове, се провежда балотаж и за избран се смята този, който е получил най-много гласове, но не по-малко две трети от общия брой народни представители. Списък на предложенията за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, по който предлагаме да се направи обсъждането и гласуването на кандидатурите 1. Албена Йорданова Кузманова – отговаря на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение второ от Закона за съдебната власт – за наличието на 5 години стаж. 2. Албена Кирилова Костова – отговаря на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт – за наличието на 8 години стаж. 3. Весела Стоянова Николова – отговаря на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт – за наличието на 8 години стаж. 4. Захаринка Димитрова Тодорова – отговаря на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт – за наличието на 8 години стаж. 5. Любомир Иванов Георгиев – отговаря на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт – за наличието на 8 години стаж. 6. Моника Георгиева Малинова – отговаря на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт – за наличието на 8 години стаж. 7. Петър Илиев Раймундов – отговаря на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт – за наличието на 8 години стаж. 8. Светлана Георгиева Бошнакова – отговаря на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт – за наличието на 8 години стаж. 9. Цони Стоянов Цонев – отговаря на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт – за наличието на 8 години стаж. 10. Юлиана Петкова Кацарова-Чорбаджиева – отговаря на изискването на чл. 42, ал. 3, предложение първо от Закона за съдебната власт – за наличието на 8 години стаж. 11. Янка Стоянова Гочева – отговаря на изискванията на чл.42, ал.3, предложение първо от Закона за съдебната власт – за наличието на 8 години стаж”.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 132а от Конституцията на Република България и членове от 42-ри до 53-ти включително от Закона за съдебната власт предлагам на Народното събрание да избере за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Албена Йорданова Кузманова. Приложил съм всички задължителни реквизити към това предложение. Госпожа Албена Йорданова Кузманова е магистър по специалност „Право” с професионална квалификация юрист. Стажът й на юрист започва в Окръжна следствена служба – Пазарджик като помощник-следовател, впоследствие е следовател към Окръжна следствена служба – Пазарджик. Заема длъжност „заместник-директор” в Окръжна следствена служба – Пазарджик, след което професионалната й кариера продължава в Районна прокуратура – Пазарджик. Командирована е и в Софийска градска прокуратура и с Протокол № 45 от заседанието на Висшия съдебен съвет от 9 декември 2010 г. е прокурор в Апелативна прокуратура. Госпожа Албена Йорданова Кузманова покрива всички изисквания на закона и може да бъде успешен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Госпожи и господа народни представители, вносител съм на предложение, с което, на основание чл. 132 от Конституцията на Република България и чл. 42-53 от Закона за съдебната власт предлагам да бъде избрана от Народното събрание за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Албена Кирилова Костова. Госпожа Костова отговаря на формалните изисквания, които са заложени в законовите разпоредби – обстоятелства, които бяха проверени по време на представянето й пред Правната комисия на Народното събрание. Албена Костова е прокурор с 19-годишен професионален стаж в съдебната система. Годините на професионален стаж в системата са години, в които тя е работила като районен прокурор в Софийска районна прокуратура, впоследствие – като прокурор в Софийска градска прокуратура. От 2001 г. е повишена в ранг „прокурор” в Апелативна прокуратура – София, и от 2006 г. е повишена в ранг „прокурор” във Върховна касационна прокуратура на Република България. Албена Костова е завършила успешно квалификационни курсове: „Съдебна практика на съда на Европейските общности”; успешно завършен семинар по европейско право. Възпитаник е и е дипломирана като юрист в Софийския университет. Оценките за нейната работа и атестацията, която има от ръководителите в прокуратурата, са положителни. Призовавам Ви да подкрепите кандидатурата на Албена Костова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще представя кандидатурата на госпожа Весела Стоянова Николова, която предлагам да бъде избрана от Народното събрание за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Госпожа Николова е завършила средното си образование в гимназия с преподаване на западни езици в град Сливен. След това завършва висшето си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Юридически факултет, специалност „Право”, висше – „магистър”. Трудовият си стаж започва като юрисконсулт през 1992 г. Хиляда деветстотин деветдесет и трета година е вече районен съдия в Районен съд – град Сливен, като районен съдия работи 4 години. От 1997 до 2010 г. госпожа Николова, повече от 13 години, е окръжен съдия в Окръжен съд – Сливен, с ранг „съдия” във ВКС и ВАС. От месец юли 2010 г. и досега е в Административен съд – град София, съдия, също с ранг „съдия” във ВКС и ВАС. Допълнителни форми на обучение и квалификация: от 2002 до 2010 г. – в Националния институт на правосъдието, преподава „Европейско право”, „Счетоводство и контрол”, „Търговско право” и „Търговска несъстоятелност”; 1996-1998 г. в Правен Алианс и Британски съвет – „Защита на правото на интелектуалната собственост”. Владее английски отлично и руски език. Смятам, че госпожа Николова е един изключително достоен кандидат, за да бъде подкрепена от колегите народни представители и да бъде избрана за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям пред вас кандидатурата на госпожа Захаринка Тодорова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Приложила съм всички необходими документи, от които е видно, че съдия Тодорова отговаря на изискванията на българската Конституция и на Закона за съдебната власт. Това е кандидатурата на един съдия с безупречна професионална репутация, с над 20 години магистратски стаж, от които над 12 години – във Върховния административен съд и 7 години в Окръжен съд в Ловеч. От нейната професионална биография е видно, че се е занимавала практически с всички категории дела – с наказателни, търговски, граждански и с административни, като съдия във Върховния административен съд. Има допълнителна квалификация по „Европейско право” в Националния институт по правосъдие и в редица международни институти. В допълнение ще кажа, че тя е един от двамата действащи съдии, които са предложени за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет и единственият съдия от Върховен съд.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, предложението, което съм направила за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет е на господин Любомир Иванов Георгиев. В предложението съм приложила всички необходими документи, които отговарят на изискванията на Закона за избор на инспектор към Висшия съдебен съвет, съгласно Конституцията и закона, и юридически, и специализиран стаж. Господин Любомир Георгиев е единствената кандидатура на следовател, която се прави в тези предложения за Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Господин Георгиев е завършил висшето си юридическо образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Цялата му трудова дейност е в областта на следствието – от първия до настоящия момент работи като следовател, така че трупането на юридически стаж, както и допълнителният специализиран, се дължи на обстоятелството, че той на едно и също място има растеж в квалификацията и заеманите позиции. Междувременно от 2004 г. е изпълнявал и функции на ръководител, не само като разследващ следовател. В момента работи като следовател в Софийска градска прокуратура. Специално делата, с които се занимава господин Георгиев, са в областта на икономическата и компютърната престъпност. Разглеждал е и е водил много дела срещу организираната престъпност. Макар и един млад човек – роден 1969 г., той вече е натрупал 17 години специализиран юридически стаж и смятам, че би бил един деен член на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Затова Ви призовавам да подкрепите неговата кандидатура.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви кандидатурата на Моника Георгиева Малинова. Госпожо председател, позволете ми този път да не прочета и формалното основание, или съм длъжен!? Ако съм длъжен ще го сторя. На основание чл. 132а от Конституцията на Република България и членове от 42 до 53 от Закона за съдебната власт предлагам Народното събрание да избере за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет госпожа Моника Георгиева Малинова – магистър по право, юрист. Професионалната й кариера започва като съдебен кандидат от Софийски градски съд, преминава през статута на помощник следовател в Столична следствена служба, след което е следовател в Столична следствена служба и прокурор първо в Софийска районна прокуратура и понастоящем прокурор в Софийска градска прокуратура. Госпожа Моника Малинова покрива всички изисквания на закона да заеме длъжността инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет. След завършване на юридическо образование е преминала през редица курсове на продължаващо обучение като: курсове по „Ефективно взаимодействие на корупцията”, „Текуща квалификация на прокурори при повишаване в длъжност от районно на окръжно ниво”; курс по „Съдебна практика на съда в европейските общности”; курс по „Основи на европейското право”. Госпожа Моника Малинова владее английски език. Смятаме че ще бъде един успешен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Благодаря за вниманието.

Уважаеми колеги, за мен е чест да представя кандидатурата на Петър Илиев Раймундов. Преди да започна, искам да кажа, че във всяка група има много юристи. Предполагам, че повечето от тях много добре познават името на господин Раймундов, а част от Вас го познават и лично. Така че аз няма да обсъждам и да представям неговите личностни качества като човек, а ще разкажа за неговата професионална кариера. Господин Раймундов е роден през 1947 г. и завършва средното си образование през 1965 г. След това, както тогава беше задължително, завършва военната си служба през 1967 г. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет през 1972 г., като искам да уточня, че той е и „доктор по право” от 2002 г. Започва трудовия си стаж като юрисконсулт в Строителната организация в Монтана през 1974 г. От 1974 до 1983 г. е районен съдия в Монтана. От 1983 г. до 1986 г. е съдия в Окръжен съд в Плевен, а от 1986 до 1998 г., тоест 12 години, е съдия във Върховен съд – Военна колегия. Уважаеми колеги, от 2002 г. досега, господин Раймундов е прокурор във ВКП, като той е председател на Военно-апелативния съд, съответно от 1998 г. до 2002 г. От 1 октомври 2008 г. той е завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство” във ВКП. Господин Раймундов има издадени три книги и на още три книги е съавтор. Има над 30 публикации в правни списания. Освен това, господин Раймундов има 150 принципни решения във Върховния съд, които и сега се ползват. Уважаеми колеги, аз смятам, че за мен беше чест да представя неговата кандидатура и вярвам, че без никакви политически пристрастия ще признаем, че тя е добра и ще го подкрепим. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Светлана Бошнакова е родена в Перник и е завършила Юридическия факултет на Софийския университет. Кариерата й на съдия е около седем години, съответно в районен и окръжен съд. Около 16 години е прокурорската й кариера и понастоящем е в отдел „Международно правно сътрудничество”. Смятам, че е изключително важно в Инспектората да има човек с поглед и върху международната заповед за арест, и върху поръчките за международна правна помощ, и въобще върху тези, сравнително нови за нашата съдебна власт неща, които навлизат по линия на развитието на третия стълб в Европейския съюз. Смятам, че кандидатурата отговаря на всички законови изисквания и има качествата да бъде инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вниманието ви кандидатурата на господин Цони Стоянов Цонев за инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет. Господин Цонев е завършил Софийския университет – Юридическия факултет и е кандидатът с най-дълъг стаж в съдебната система. Има над 31 години стаж като прокурор, от които 28 на ръководни длъжности като районен прокурор в Районна прокуратура – Стара Загора, окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора, прокурор, завеждащ отдел в Главна прокуратура, заместник главен прокурор и ръководител на Върховна административна прокуратура и ръководител на отдел „Надзор за законност” към Върховна административна прокуратура. От 2007 г. господин Цонев е член на Висшия съдебен съвет. Член и председател е на Постоянната комисия по професионална етика и превенция на корупцията и член на Комисията по предложенията и атестирането. Специализирал е редица обучения в областите на наказателното и административното право в страни от Европейския съюз и Република България. Лектор е в Националния институт по правосъдие към Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожа Юлиана Петкова Кацарова – Чорбаджиева е юрист с високи професионални и нравствени качества. Завършила е висшето си образование в Юридическия факултет на Софийския университет. Има 20 години юридически стаж, от които 19 като прокурор в Софийска районна и Софийска градска прокуратура. Наскоро се е явила на конкурс в Апелативна прокуратура и е класирана на първо място. Като прокурор, в рамките на дейността си, е извършвала проверки, ръководила е провеждането на предварителни разследвания, изготвяла е обвинителни актове, участвала е в съдебни заседания. Познава отлично проблемите и работата на правосъдната система. Отговаря напълно на изискванията, заложени в Закона за съдебната власт. Уважаеми колеги, надявам се да оцените професионалните качества на нашата кандидатура, които се базират на дългогодишния й опит и практика в съдебната система. Тези качества са предпоставка за една добра работа като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Предложението е подписано от Венцислав Върбанов, Тодор Великов, Димитър Колев, Дарин Матов, Цвета Георгиева, Марио Тагарински, Огнян Пейчев и Димитър Чукарски. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги! Кандидатурата, която представям на Вашето внимание, е на госпожа Янка Стоянова Гочева. Госпожа Гочева има завършена специалност „Право” и втора магистратура в Магистърска програма „Право на Европейския съюз”. От 14 години работи на различни нива в Прокуратурата на Република България: в Районна прокуратура – Благоевград, Окръжна прокуратура – Благоевград и Апелативна прокуратура – София. От тези 14 години – повече от 9 години има на окръжно и апелативно ниво, такова, каквото е изискването на закона за заемането на длъжността „Инспектор”. Освен пряката й работа в съдебната система, тя се занимава и с преподавателска дейност в Националния институт по правосъдието, където е лектор и преподавател на младшите прокурори, които се обучават в Института по правосъдие. Има безупречна професионална биография, отлична атестация и много добри, отлични характеристики като етично поведение на магистрат. Мисля, че тези нейни качества са убедителен аргумент да гласуваме в полза на това тя да бъде избрана за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да започне процедурата, оттеглих кандидатурата на РЗС в лицето на господин Иван Колев, въпреки че считаме, че той е изключително достоен магистрат и е изминал всички възможни позиции в съдебната власт. Има рутината, опита и почтеността да бъде инспектор и да заема тази позиция, но тъй като при изслушването в комисията не се съгласи концептуално за функциите, правата и задълженията на Инспектората към Висшия съдебен съвет – това е една от причините да оттегля неговата кандидатура. Но има още две конкретни, едната е, че при тези правила и при това, което се случи, определени граждански организации, които са по-скоро политически (и най-вече личният пиар на госпожа Кунева), създадоха бързо предпоставки в Брюксел да се говори отново срещу съдебната система. Затова ние не можем да се съгласим с такава позиция и заради принципната гледна точка на РЗС, че съдебната власт трябва да бъде максимално независима и отдалечена от партиите, а това може да се случи само и единствено, когато Република България има нова Конституция. При тази Конституция, при това устройство съдебната власт остава в максимална степен подвластна на партиите. Благодаря Ви.

Да, благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първият Проект за решение за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет: „Народното събрание на основание чл. 132а, алинеи 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Албена Йорданова Кузманова. Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”

Проект на: „РЕШЕНИЕ за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Албена Кирилова Костова. Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”

Проект на: „РЕШЕНИЕ за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Весела Стоянова Николова. Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”

Проект на: „РЕШЕНИЕ за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Захаринка Димитрова Тодорова. Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”

Проект на: „РЕШЕНИЕ за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Любомир Иванов Георгиев. Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”

Проект на: „РЕШЕНИЕ за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Моника Георгиева Малинова. Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”

Проект на: „РЕШЕНИЕ за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Петър Илиев Раймундов. Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”

Проект на: „РЕШЕНИЕ за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Светлана Георгиева Бошнакова. Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”

Проект на: „РЕШЕНИЕ за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Цони Стоянов Цонев. Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”

Уважаема госпожо председател, ще направя процедурно предложение за прегласуване на проекта за решение.

Проект на: „РЕШЕНИЕ за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Юлиана Петкова Кацарова-Чорбаджиева. Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз виждам, че договорките са нещо много хубаво. Виждам обаче, че е недостойно един толкова достоен кандидат да събере толкова малко гласове. Затова се обръщам към Вас с апел наистина да подкрепите най-достойната кандидатура. Не искам да обиждам останалите. Във връзка с това предлагам да бъде направено прегласуване на току-що направената кандидатура.

Проект на: „РЕШЕНИЕ за избиране на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 3 и чл. 46 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Избира за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет Янка Стоянова Гочева. Инспекторът встъпва в длъжност в срок до 30 дни от избирането му.”

Хубаво е да ги изчетете, госпожо председател.

По § 197 има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 197, който става § 201, и предлага следната редакция: „§ 201. В чл. 331 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 6 местоимението „й” се заменя с „не предостави информация, или”. 2. Създава се ал. 8: „(8) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни временно задължение, наложено с влязло в сила решение, се наказва с имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 198, който става § 202, и предлага следната редакция: „§ 202. Създава се чл. 334в: „Чл. 334в. (1) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, което не изпълни задължение по чл. 261в, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в двоен размер на наложената по ал. 1 санкция.” По § 199 и § 200 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 199, който става § 203, и за § 200, който става § 204.

По § 201 – предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 201 и предлага той да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 199 по доклада на комисията.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 202, който става § 205.

По § 203 – предложение от народния представител Димитър Карбов. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 203, който става § 206, и предлага следната редакция: „§ 206. В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Предприятията, които предоставят услугата „радио и телевизионно разпространение” чрез кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи разпространяват безвъзмездно в реално време националните и регионални програми на Българска национална телевизия и Българско национално радио до преразглеждане на задълженията по реда на ал. 7.” 2. Алинея 3 се отменя. 3. В ал. 5 думите „ал. 3 и 4” се заменят с „ал. 4”, а думата „предприятието” се заменя с „предприятията”. 4. Създават се ал. 6 и 7: „(6) С цел гарантиране разпространението на обществените радио- и телевизионни програми предприятието, придобило от Българска телекомуникационна компания необходимите съоръжения и инфраструктура, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, се задължава да разпространява тези програми качествено въз основа на договор при цени, покриващи необходимите разходи за тази дейност при печалба, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност. При последващо прехвърляне на съоръженията и инфраструктурата, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, задължението за разпространяване преминава към предприятието, придобило съответната инфраструктура. (7) Комисията преразглежда наложените на предприятията задължения за пренос на радио- и телевизионни програми по реда на този закон и на Закона за радиото и телевизията в срок до една година от влизане в сила на този закон.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение – в ал. 7, вместо „в срок до една година от влизане в сила на този закон”, да бъде записано „до 25 май 2013 г.”. Така разписан този текст в Преходните и заключителни разпоредби, той се отнася за сега действащия текст, което означава, че действието на този закон ще влезе в сила след една година, а той вече е влязъл в сила. Поради това трябва да се конкретизира и да се даде точната дата. Тази дата по директива е 25 май 2012 г. Тъй като ние не приехме закона, който беше внесен в края на април – началото на май, закъсняваме вече със 7 или 8 месеца, предлагаме датата да е 25 май 2013 г., което е съгласувано и с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

„Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 204, който става § 207, и предлага следната редакция: „§ 207. Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, на Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите, и на Директива 2009/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за изменение на Директива 87/372/ЕИО на Съвета за честотните ленти, които ще бъдат запазени за координираното въвеждане на обществени общоевропейски наземни клетъчни цифрови мобилни комуникации в Общността”.

„Преходни и заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 205, който става § 208, и предлага следната редакция: „§ 208. (1) Разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, издадени по досегашния ред, се привеждат в съответствие с изискванията по Глава пета до 7 месеца след обнародването на този закон в „Държавен вестник”. (2) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен с до 9 месеца, когато прилагането на ал. 1 води до намаляване на правата по издадените разрешения и при условие, че това не засяга правата на други предприятия. Комисията уведомява Европейската комисия за удължаването на срока и посочва причините за това.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 206, който става § 209, и предлага следната редакция: „§ 209. (1) Предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на ограничен ресурс – радиочестотен спектър, преди влизането в сила на този закон, и разрешението е валидно за срок не по-малко от 5 години от датата на издаването на разрешението, на което са наложени ограничения, може да подаде искане до комисията за преразглеждането им в съответствие с чл. 130, ал. 2 – 4. (2) Преди да приеме своето решение по ал. 1, комисията уведомява предприятието, на което е издадено разрешение за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за преразглеждането на ограниченията, като посочва обхвата на правото след преразглеждането и дава 30-дневен срок на предприятието да оттегли искането си. (3) Когато предприятието оттегли искането, правото за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, остава непроменено до изтичане на срока на неговата валидност, но не повече от 5 години от влизането в сила на този закон. (4) След изтичане на петгодишния срок по ал. 1 комисията привежда в съответствие с чл. 130, ал. 2 – 4 общите изисквания и издадените разрешения за предоставяне на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър. (5) От 1 септември 2013 г. наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване на територията на Република България се преустановява. (6) В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема план за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България. (7) Планът по ал. 6 включва етапите, сроковете и условията за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T). (8) В плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България се предвижда комплекс от мерки за подпомагане на лица със специфични социални потребности за осигуряване на устройства, позволяващи достъп до радио- и телевизионни програми. Кръгът на лицата се определя въз основа на критерии, посочени в плана. (9) Компетентните държавни органи, съвместно с предприятието по § 5а, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби в 3-месечен срок от приемането на плана по ал. 6, започват необходимите действия и процедури по информиране на населението относно въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България. Осъществяване на мерките по информиране на населението продължава за срок най-малко до 30 ноември 2013 г. (10) В срока по ал. 5 комисията при спазване на изискванията на Глава пета открива процедура по чл. 48, ал. 1 за избор на предприятие, на което да се издаде разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват.”

По параграфи 207, 208, 209 и 210 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за тези параграфи, които стават съответно параграфи 210, 211, 212 и 213.

Комисията предлага да се създаде нов § 214: „§ 214. (1) Комисията довършва процедурата, проведена по реда, определен в правилата по § 5, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби, като издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, който е бил обявен за свободен, но не е бил предоставен по реда, определен в правилата. Комисията издава разрешението на кандидата, който е имал правото да го получи поради най-добри показатели от всички лица, подали заявление за издаване на разрешение за същия ограничен ресурс. (2) Комисията издава разрешението по ал. 1 в едномесечен срок от влизането в сила на този закон, със срок за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, не по-дълъг от срока, за който са издадени разрешенията на основание на § 5, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 211, който става § 215, и предлага следната редакция: „§ 215. В Закона за електронната търговия се правят следните допълнения: 1. В чл. 1, ал. 3 след думите „такива услуги” се добавя „включително предоставяне на търговски съобщения”. 2. Създава се чл. 4а: „Съхраняване на информация в крайното устройство на потребителя и достъп до нея Чл. 4а. (1) Доставчикът на услуги на информационното общество съхранява информация или получава достъп до информация, съхранена в крайното устройство на получателя на услугата, при условие че: 1. на получателя на услуга на информационното общество е предоставена ясна и изчерпателна информация относно целите на съхраняването или достъпа до информацията в съответствие със Закона за защита на личните данни, както и за целите на обработването й; 2. на получателя на услуга на информационното общество е предоставена възможност да откаже съхраняването или достъпа до информацията. (2) В случаите по ал. 1 доставчиците на услуги на информационното общество осигуряват на получателя на услугата възможност по всяко време да получи информация за съхраняваните в крайното устройство данни. (3) При последващо съхраняване на информация или получаване на достъп до информация от един и същ доставчик изискванията на ал. 1 не са задължителни, в случай че получателят на услугата не е възразил. (4) Изискванията на ал. 1 не се прилагат по отношение на съхраняването на информация и предоставянето на достъп до нея, когато те са необходими за: 1. предаването на съобщения по електронна съобщителна мрежа; 2. предоставяне на услуга на информационното общество, изрично поискана от получателя на услуги на информационното общество.”

По параграфи 212, 213 и 214 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя по тези параграфи, които стават съответно параграфи 216, 217 и 218.

По § 215 има предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 215, който става § 219, и предлага следната редакция: „§ 219. В Закона за радиото и телевизията в Глава шеста се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 125к ал. 3 се изменя така: „(3) Програми, които са предназначени за разпространение за аудитория извън територията на Република България и се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, които са на територията на Република България, подлежат на регистрация и се включват в Първи раздел на публичния регистър по ал. 2, т. 1.” 2. След чл. 125л се създава Раздел VІІ с чл. 125м, 125н, 125о и 125п: „Раздел VІІ Регистрация на радио- и телевизионни оператори, които създават програми, предназначени за аудитория извън територията на Република България Чл. 125м. Лица, които създават радио- или телевизионни програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, когато предназначението на излъчвания сигнал е за приемане извън територията на Република България, се осъществява въз основа на регистрация от Съвета за електронни медии по реда на този закон. Чл. 125н. (1) Лицата, които създават радио- или телевизионни програми, предназначени за приемане от аудитория извън територията на Република България и желаят тези програми да се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, намиращи се на територията на Република България, подлежат на регистрация при спазване на следните общи изисквания: 1. спазване принципите на чл. 10, ал. 1, т. 1-8; 2. зачитане на човешкото достойнство; 3. закрила на децата; 4. спазване на авторските и сродните права; 5. предоставяне на информация на Съвета за електронни медии при наличие на мотивирано искане. (2) Желаещите да се регистрират подават пред Съвета за електронни медии заявление, към което прилагат документите по чл. 111, ал. 1, т. 1, 2, 4, 7 и 8. (3) Съветът за електронни медии се произнася по заявлението за регистрация с решение в 14-дневен срок от постъпване на заявлението. При регистрацията не могат да се поставят ограничения, свързани с обхвата на разпространение на програмата. При непълнота и нередовност на документите се прилага чл. 112, ал. 2. (4) Съветът за електронни медии може да откаже регистрация, когато: 1. представените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема противоречат на разпоредбите на закона, или 2. нередовностите по ал. 3 не бъдат отстранени в срок. (5) Въз основа на решението по ал. 3 операторът се вписва в регистъра по чл. 125к, ал. 2, т. 1 и на заявителя се издава удостоверение за регистрация, което съдържа: 1. наименованието (фирмата) и седалището на радио- и телевизионния оператор; 2. наименованието на програмата и способа за разпространението й; 3. вида – обществен или търговски; 4. програмния профил; 5. началната дата за разпространение на програмата. (6) Регистрираният оператор е длъжен да уведомява Съвета за електронни медии за всяка промяна във вписаните в удостоверението данни в 14-дневен срок от настъпването й. (7) Регистрациите са безсрочни. Чл. 125о. Предприятие, което разпространява радио- или телевизионни програми, предназначени за аудитории извън територията на Република България, се задължава да предоставя на Съвета за електронни медии информацията и документите по чл. 125в. Чл. 125п. Съветът за електронни медии с решение заличава регистрацията, когато са установени нарушения на изискванията по чл. 125н, ал. 1.”

По § 216 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 220.

„Закон за изменение на Закона за собствеността”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността думите „31 декември 2011 г.” се заменят с „31 декември 2014 г.”.”

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа.

„ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси На свое заседание, проведено на 15 декември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за Търговския регистър, № 154-01-112, внесен от Юлиана Колева и група народни представители. На заседанието присъства госпожа Виолета Николова – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията. Законопроектът беше представен от вносителя госпожа Юлиана Колева. Последните промени на Закона за Търговския регистър предстои да влязат в сила от 10 януари 2012 г., като предвиждат изменения на режима на защита на информацията, представляваща лични данни съгласно Закона за защита на личните данни чрез въвеждането на регистриран достъп до делата на търговците и съдържащи се в тях електронни образци на документи. Визираните изменения налагат и промени в подзаконовите нормативни актове, регулиращи режима на търговската регистрация – Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и Наредба за реда и начина за осъществяване на достъп до Търговския регистър по служебен път. Необходимо е технологично време за привеждане на информационната система на Търговския регистър в съответствие с измененията на закона. Ето защо е необходимо да се отложи влизането в сила на чл. 11 от Закона за Търговския регистър, за да бъдат изменени и подзаконовите нормативни актове, регулиращи режима на търговската регистрация и привеждане на информационната система на Търговския регистър в съответствие с измененията, предвидени в Закона за Търговския регистър. След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за” и 5 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за Търговския регистър, № 154-01-112, внесен от Юлиана Колева и група народни представители на 14 декември 2011 г.” Благодаря.

Процедура, госпожо председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 2 от нашия правилник правя процедурно предложение за подлагане на второ гласуване на законопроекта.

„ЗАКОН за допълнение на Закона за Търговския регистър § 1. В § 16 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър след думата „на” се добавя „§ 3, който влиза в сила от 1 януари 2013 г.” и „на”.”

„Заключителна разпоредба § 2. Законът влиза в сила от 31 декември 2011 г.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата, за да предложа на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание удължаване на срока между първо и второ четене по Закона за управление на отпадъците със 7 дена, плюс приетите досега дни. Общо ще стане максималният срок.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, „Закон за ратифициране на измененията на чл. 1 и чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 1 и 2.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 1 до 4 включително.

По § 5 има предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 3, изречение първо думите „обнародват в „Държавен вестник” се заменят с „обявяват в Търговския регистър”. 2. В ал. 4 след думите „Европейската комисия” се добавя „и Европейския банков орган”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 6 до 9 включително.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 64, ал. 1 се създава т. 11: „11. Европейският съвет за системен риск (ЕССР), когато тази информация е необходима за осъществяване на неговите функции съгласно Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (OB, L 331/1 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1092/2010”, включително при възникване на извънредна ситуация по чл. 93, ал. 1.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 76 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се отменя. 2. В ал. 5 думите „на отменения Закон за банките (обн., ДВ, бр. ...) или” се заличават, а думите „прилагането им” се заменят с „прилагането му”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13. „§ 13. В чл. 79а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) в т. 1 думите „Комитета на европейските банкови надзорни органи (КЕБНО)” се заменят с „ЕБО”; б) в т. 2 абревиатурата „КЕБНО” се заменя с „ЕБО”. 2. Създава се ал. 2: „(2) Българската народна банка си сътрудничи с ЕБО и предоставя цялата необходима информация за изпълнение на задълженията му при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейски парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен съвет (Европейски банков орган) за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение № 2009/78/ЕО на Комисията (OB, L 331/12 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1093/2010”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 14 до 19 включително.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”. 2. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Когато съответните компетентни органи не сътрудничат с БНБ в степента, необходима за изпълнението на задълженията на БНБ по ал. 1, БНБ може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО. (4) Когато консолидиращ надзорен орган от друга държава членка не изпълнява възложени от националното му законодателство функции, съответстващи на тези по ал. 1, БНБ може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 21 до 31 включително.

По § 32 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32: „§ 32. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 5 се създава изречение трето: „При определяне на допълнителното капиталово изискване се вземат предвид: а) качествените и количествените характеристики на процеса за оценка на капитала на банката по чл. 73а; б) текущата адекватност на вътрешните правила за управление и контрол по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 6; в) резултатът от надзорния преглед и оценка по чл. 79, ал. 2.”; б) в т. 12 след думите „разходи на банката” се поставя запетая, а думите „и/или да забрани изплащането на бонуси, премии, тантиеми и други форми на допълнително възнаграждение на администраторите на банката извън основното възнаграждение по договорите им за управление” се заменят с „включително на променливите възнаграждения като процент от общите нетни приходи, когато това е несъвместимо с поддържането на достатъчен собствен капитал, и/или да забрани изплащането им”; в) в т. 14 думите „Управителния съвет или на Съвета на директорите” се заменят с „Управителния съвет, Съвета на директорите или на Надзорния съвет” и след думите „БНБ може да го отстрани от длъжност” се добавя „и може да назначи друго на негово място за времето до провеждане на съответния избор”. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Българската народна банка има право да иска обявяване на актовете за прилагане на мерките по ал. 2, съответно вписване на подлежащите на вписване обстоятелства, произтичащи от налагането на тези мерки, в Търговския регистър.”

Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 33 до 37 със следната редакция: „§ 33. В чл. 104 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 в изречение първо думите „обнародва в „Държавен вестник” се заменят с „обявява в Търговския регистър” и се поставя точка, а текстът до края на изречението се заличава. 2. В ал. 2 думите „обнародването на поканата в „Държавен вестник” се заменят с „обявяването на поканата в Търговския регистър”. 3. В ал. 4 думите „обнародването в „Държавен вестник” се заменят с „обявяването в Търговския регистър”. 4. В ал. 5 думите „обнародването в „Държавен вестник” се заменят с „обявяването в Търговския регистър”. § 34. В чл. 110, ал. 2 думите „обнародването в „Държавен вестник” се заменят с „обявяването в Търговския регистър”. § 35. В чл. 119, ал. 1 думите „обнародването в „Държавен вестник” се заменят с „обявяването в Търговския регистър”. § 36. В чл. 131, ал. 5 в изречение първо думите „обнародвано в „Държавен вестник” се заменят с „обявено в Търговския регистър”. § 37. В чл. 151, ал. 2 накрая се добавя „като регистърното производство в Търговския регистър във връзка с тези актове не подлежи на спиране. ”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 38.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 39: „§ 39. Създава се чл. 152а: „Чл. 152а (1) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв. (2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв. (3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва: 1. в случаите по ал. 1 – в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лв.; 2. в случаите по ал. 2 – в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лв.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 40: „§ 40. В чл. 153, ал. 1 след думите „чл. 152” се добавя „и 152а”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 41: „§ 41. В § 4 от Допълнителните разпоредби след думата „(поправка)” съюзът „и” се заменя със запетая и накрая се добавя „и на Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (OB,L 331/120 от 15 декември 2010 г.)”

„Заключителни разпоредби.” Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на подразделението.

По § 37 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 42: „§ 42. В Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4, ал.3, изречение второ думите „Европейската комисия” се заменят със „Съвместния комитет на европейските надзорни органи”. 2. В чл. 13, ал. 2 се създава т. 4: „4. процедури за участие в съществуващите схеми и планове за оздравяване и преструктуриране и при необходимост – в разработването на такива; тези процедури подлежат на редовен преглед.” 3. В чл. 16: а) в ал. 4 след думите „Европейската система от централни банки” съюзът „и” се заменя със „запетая” и накрая се добавя „и Европейски съвет за системен риск”; б) създава се нова ал. 9: „(9) Българската народна банка и КФН си сътрудничат със СКЕНО, като незабавно му предоставят цялата необходима информация за изпълнение на задълженията му при условията и по реда на чл. 35 от Регламент (ЕС) № 293/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/12 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1093/2010”, чл. 35 на Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/48 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1094/2010” и чл. 35 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение № 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/84 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1095/2010”; в) досегашните алинеи 9 и 10 стават съответно алинеи 10 и 11. 4. В чл. 18 ал. 1 се изменя така: „(1) Лицата, попадащи в обхвата на допълнителния надзор, независимо от това дали са, или не са поднадзорни лица, могат да обменят: 1. помежду си всяка информация, необходима за изпълнение на изискванията по този закон; 2. с Eвропейските надзорни органи и СКЕНО информация, необходима за изпълнение на задълженията им при условията и по реда на чл. 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, чл. 35 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и чл. 35 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.” 5. В чл. 22: а) В ал. 2 думите „с Комитета по финансовите конгломерати на Европейския съюз” се заменят „със СКЕНО”; б) създава се нова ал. 3: „(3) Ако БНБ или КФН не е съгласна с решение, взето от друг компетентен орган по отношение на предприятие майка на нейно поднадзорно лице по ал. 1, може да отнесе въпроса за разглеждане от съответния Eвропейски надзорен орган съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010.”; в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 6” се заменя с „ал. 7”; г) досегашната ал. 4 става ал. 5; д) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4” се заменя с „ал. 5”; е) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 4” се заменя с „ал. 5”. 6. В § 3 от Допълнителните разпоредби накрая се добавя „и на Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на Директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ОВ, L 331/120 от 15 декември 2010 г.)”.

Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 43 със следната редакция: „§ 43. В Закона за банковата несъстоятелност (Обн. ДВ., бр. ...) в чл. 21 се правят изменения: 1. В ал. 1 думите „обнародването в „Държавен вестник” се заменя с „обявяването в Търговския регистър”. 2. В ал. 3 думата „обнародване” се заменя с „обявяване в търговския регистър”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 44.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване на срока за писмени предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване на 30 ноември 2011 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства с още 7 дни, така че срокът да бъде максимално предвиденият по нашия правилник.