ВОЛЕН СИДЕРОВ1674 думи
Не е редно, съгласен съм. Което обаче би трябвало да заинтересува преди малко спекулиращите тук с темата, че „Атака” и ДПС имат нещо общо. Напротив, тук се вижда точно нашето огромно различие. А това различие от какво произтича? Разбира се, че от идейни подбуди.
Патриотична партия, като „Атака”, съвсем естествено е да подкрепи идеята да се припознае геноцидът над арменския народ в Османската империя, така както и да се признае геноцидът над българския народ. Тук преминавам в една свързана с тази тема, която също сме поставили, и която, за съжаление, беше отхвърлена от същата тази зала.
За съжаление, управляващата партия ГЕРБ отново е „въздържала се”. Както виждам, не взема отношение, няма мнение или не иска да има мнение, което явно е подсказано от ръководството на партията – да нямат позиция по този въпрос, защото ще се разсърди Турция. Всъщност това е ключът и господин Местан преди малко го каза много ясно – това ще се отрази на отношенията ни с Турция. А какви са отношенията ни с Турция? Какви би трябвало да бъдат – като между две суверенни държави –всеки един парламент трябва да може да приеме решение, с което да осъжда масовото избиване на хора. Вие споменахте преди малко, господин Местан, за Холокоста. Да, но Холокоста се чества от българската общественост и от българския политически елит. Холокоста се признава също така и тук от този парламент. Тук имаше ставане на крака и за избиването на цигани по времето на Втората световна война – също един вид геноцид.
Значи имаме двоен стандарт – за евреите може, за циганите може, за арменците не може. Защо бе, господин Местан? Те друга категория хора ли са? Това не е хуманен подход, това не е европейски, това не е цивилизационен подход. Не можем да признаваме избиването на една общност в международен план, а друга да не признаваме.
Смятам, че ДПС би трябвало да коригира своите понятия и своя двоен стандарт, тъй като по този начин показва едно единствено нещо – че е в зависимост от турската държава и че оттам каквото се даде като наставление и насока, то се изпълнява.
Колкото до аргументите, че парламентът не може да се занимава с история, най-простият, най-категоричният контрааргумент е, че Европейският парламент се е занимавал с тази тема, както преди малко беше казано в изложението на проф. Станилов. Щом се занимава Европейският парламент, на който Вие се позовавате за всяко нещо, тогава каква е логиката българският да не се позове и да не признае това избиване? Ние тук не Ви призоваваме да напишем исторически трактат или някакъв академичен труд, под който да се подпишем, говорите за установяване на исторически истини – не, ние не установяваме исторически истини, а на базата на вече установени истини, че е имало избиване, ние правим един морален жест – декларация, с която казваме, че този геноцид е извършен и това трябва да бъде поука и занапред за всички държави такива неща да не се повтарят. Аз мисля, че всеки нормален цивилизован човек трябва да се съгласи с тези аргументи.
С две думи, опонентите срещу нашето предложение нямат истински аргументи. Аз казах защо. Аргументът, че това е история, а парламентът не трябва да се занимава с история, пада, при положение че Европейският парламент се е занимавал. Аргументът, че това не е установена историческа истина, пада, защото бяха цитирани категорични удостоверения, че исторически това е установено, както Карнегиевата анкета е установила избиването на българи през 1913 г. в Южна Тракия. В Югоизточна Тракия, така наречената Одринска Тракия, е имало избиване, което ние също пледираме да бъде признато.
Без тези морални жестове ние не можем да имаме морални отношения с която и да е държава. Иначе другото би било деформиране на историята, замазване, скриване на определени нелицеприятни моменти от историята, всяка държава вероятно ги има в своите исторически хроники. Но да скриваш определени моменти от своята история, защото те не са лицеприятни, не са хубави за теб като държава, това е лицемерие, това е демагогия.
Вие знаете много добре, че след Втората световна война държави, които воюваха помежду си, избиваха се по един мащабен начин, невиждан дотогава в историята, си подадоха ръка, признаха го едни на други, за да не може това да се повтаря.
По същия начин ние искаме признаване на геноцида както над арменците, така и над българите, защото срещу българската народност е било провеждано и етническо прочистване, и насилствено ислямизиране, и физическо унищожаване през тези около 400-500 г. налагане на властта на Османската империя.
Всички тези неща трябва вече не национално, а от дистанция, спокойно и отмерено да бъдат признати, за да могат да бъдат затворени тези страници.
Нашето предложение не е нито политизация, нито опит за някакво национално влизане в историята. То е предложение на разума – да се признаят неприятните, лошите моменти в историята, защото те съществуват, искаме или не искаме. Тези избивания са били факт. Целият свят го знае.
Въпросът дали един парламент ще го признае, или няма да го признае, в днешно време е въпрос на чиста геополитика. Ето, Франция го призна. Веднага държавата Турция предприе остри, драстични мерки – изтегляне на посланик, обявяване на икономическа блокада едва ли не. Но това с какво помага на историята? Това ще заличи ли страницата от историята? Няма. Просто Турция показва, че иска да играе напук, че може да играе напук – по този начин показва мускули.
Но аз мисля, че в днешно време това не е цивилизационна политика на държава, която да води към сътрудничество, към разбирателство и към европейски норми. Напротив, всяка нация, която през войните е извършвала престъпления, трябва да си ги признае.
Така както днес стана дума за 10 януари 1944 г. Ами Съединените щати на Америка би трябвало да си признаят – „Да, ние тогава бомбардирахме мирното население на град София, избихме общо над 3500 човека, пускахме играчки с бомби, с взрив. Това е позорна страница от нашата история, както е позорно пускането на атомна бомба над мирното население на Хирошима и Нагасаки”. Също е нещо, което би трябвало да се признае. Една силна държава трябва да умее да си признава лошите, нелицеприятните моменти в своята история.
Българската държава не е правила масово избиване на чужди народи, не е завладявала други държави, не сме пускали атомни бомби над други, на десетки хиляди мили, държави, не сме отивали да превземаме заради петрола други страни. Нямаме имперска и завоевателна политика в нашата история. Нашите войни са водени винаги за защита на Отечеството и на българите, които живеят извън рамките на това Отечество поради исторически обстоятелства. Те са били отбранителни, не нападателни войни.
Именно в този план и в тази връзка българският национализъм, който много пъти е бил критика тук на Парламентарната група на ДПС, на други, е защитен национализъм. Всеки, който претендира да е български националист, дали той е в някоя парламентарна група, или е излязъл от нея и се тупа в гърдите, че е още по-голям националист, трябва да вземе отношение по този въпрос. Но не виждам хората, които претендират, че са пò патриоти от тези в Партия „Атака” и са извън партията, да вземат отношение по него. Аз ги виждам да гласуват „въздържали се” по патриотичните въпроси. Виждам ги да гласуват „затраял си” по въпроси, които са изконни теми на българския национализъм.
Ние представляваме тази избирателна ниша тук. Всеки, който претендира, че я представлява, би трябвало да излезе и да каже: „Да, аз ще гласувам за това, а политиката на ГЕРБ по въпроса не е правилна”.
Политиката на правителството на ГЕРБ в момента е прегръдки и целувки с Ердоган, васална политика спрямо Турция, а не суверенна и достойна – тази политика на ГЕРБ би трябвало да е обект на критика на всеки, който претендира да е националист и патриот.
Понеже има такива хора, които извършват определени парламентарни движения – Браунови, аз се обръщам към тях, да ги видя, това е един тест – те са ли националисти, или са се писали такива, и сега могат да се пишат каквито и да е, само и само да вземат едни пари?! Ето, дотам докарахме парламентаризма, че защитата на идеите, което е основният смисъл на представителната демокрация, просто се стопи. Нещата спаднаха до там да бъдат купувани депутати. По този начин българският парламентаризъм не може да се движи напред. Нито една тема не може да бъде защитена тук, защото тя опира до купени хора.
Връщам се пак на въпроса за геноцида над арменците и над българите, защото ние сме поставяли и пак ще поставим този въпрос – признаване на геноцида над българите по време на Османската империя. Много ми е интересно, господин Местан, тогава какви аргументи ще извадите – че не е имало избиване на хора, че не са текли реки от кръв в Родопите, че не е имало: който не приеме чалмата – на дръвника. Всичко това го е имало, за съжаление. Не може и няма как да го защитите морално. Вероятно ще кажете, че то не е исторически установено, но така просто ще предизвикате смях и жалост в обществото.
Ние сме длъжни да признаем историческите факти. Ние сме длъжни да признаем и ролята на България в цялата история, включително през Първата и Втората световна война. Тук виждам една политическа стеснителност да кажем, че българите бяхме прави да защитаваме своята Родина и през Първата, и през Втората световна война. Ние сме правили само и единствено защита на своите граници и на своите сънародници. Пак казвам, никога не сме превземали и експлоатирали чужди държави.
Така че и ролята на България трябва да се преразгледа, и историята въобще трябва да добие нов прочит. За това обаче са отговорни историците.
Ние тук не вземаме исторически решения, тук вземаме морални решения – Декларация за признаване на геноцида над арменците. Ето към това Ви призоваваме. Всеки, който носи сърце в себе си, трябва да признае, че избитите хора заслужават морална почит – нищо друго не се иска.
Всички български политици, които на 9 март ходят да признават еврейския холокост със специфични шапчици – кипа, на главата, би трябвало по същия начин и президентът, и премиерът, и министри, и депутати да отидат на 24 април да признаят избиването на арменците. Това би било истински парламентаризъм, истински политически подход – всичко друго е двоен стандарт. Благодаря Ви за вниманието.