МАЯ МАНОЛОВА (КБ)826 думи
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че всички ние участваме в един абсолютно безсмислен дебат. Разглеждането на Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. е абсолютно безсмислено упражнение и не само заради факта, че разглеждаме отчета за дейността на този орган две години по-късно – в началото на 2012 г., а защото разглеждаме отчета за дейността на Касата, без да разглеждаме отчета за изпълнението на бюджета на този орган.
Нека да припомня на всички народни представители, че Националната здравноосигурителна каса е финансиращ орган; е органът, който осигурява финансирането на сектора здравеопазване; е органът, който сключва договорите с изпълнителите на медицинска помощ и осигурява финансово всяка една медицинска дейност. Така че разглеждането на отчета за дейността на Касата без отчета за изпълнението на бюджета на Касата е наистина абсолютно безсмислено упражнение.
Поради тази причина и законодателят е казал в Закона за здравното осигуряване, че разглеждането на двата отчета се извършва едновременно. Нещо повече, приемането на двата отчета се прави с един акт – с решение. Другото би било противоестествено и напълно безсмислено. За пореден път мнозинството не се съобразява с изискванията на закона и разделя разглеждането на двата отчета.
Защо? Ясно е защо. Защото не иска да се състои дебатът за това какво се случи в здравеопазването през 2010 г. Защото не иска да бъдат откроени проблемите и въз основа на техния анализ да се направят изводи за състоянието на здравеопазването днес.
Няма никакъв смисъл от нито един от редовете, които са написани в този отчет, защото колко служители са назначени, в колко отдела, колко проверки е извършила Касата няма никакво значение.
Няма нито ред в този отчет за истинските проблеми на здравеопазването през 2010 г. Аз ще се опитам да припомня част от тях.
2010 г. беше годината, която сътвори най-големия хаос в системата на здравеопазването.
2010 г. беше годината, в която секторът здравеопазване беше тежко недофинансиран.
2010 г. е годината, в която болниците поради абсолютно изкуствени административни пречки не можаха да сключат договори с Касата по ред клинични пътеки, в резултат на което впоследствие осъдиха Националната здравноосигурителна каса.
2010 г. беше годината, в която Касата бавеше редовно разплащането с болничните заведения.
2010 г. беше годината, в която болниците започнаха да трупат дългове към доставчици, за заплати към персонала, към държавното обществено осигуряване, в резултат на което две години по-късно голяма част от тях фалираха, а останалите имат дългове в общ размер над 200 млн. лв.
2010 г. беше годината, в която за първи път в българската действителност бяха създадени листи на чакащите. Това е годината на сериозното пътуване на пациенти, на болни хора от една болница в друга, за да получат животоспасяваща медицинска помощ.
2010-а е годината, през която Касата не се разплащаше и с останалите изпълнители на медицинска помощ, с общопрактикуващите лекари, с лекарите в доболничната помощ, с фармацевтите, в резултат на което за първи път аптекарите излязоха на улиците и общопрактикуващите лекари преустановиха дейността си със своя обща национална стачка.
Това е всъщност годината, в която от аптеките липсваха животоспасяващи лекарства и здравето на десетки хиляди български граждани беше подложено на риск.
Това е годината, в която за първи път в новата ни история бюджетът на Националната здравноосигурителна каса беше актуализиран два пъти.
Това е всъщност годината, в която шефовете на регионалните здравноосигурителни каси плащаха на болничните заведения по собствено усмотрение. Според симпатиите или партийната принадлежност на директорите на болничните заведения те отпускаха едни или други средства.
Това е всъщност годината, в която шефът на Касата заяви, че ДАНС трябва да влезе в Националната здравноосигурителна каса и да установи безобразията с финансирането на болничните заведения.
Това е годината, ако щете, в която бяха сменени двама министри на здравеопазването и един шеф на Националната здравноосигурителна каса.
Но за тези събития няма нито ред в отчета, който е представен на нашето внимание. Липсва което и да е от събитията, които бяха пагубни за българското здравеопазване, и част от проблемите, за съжаление, се мултиплицираха и в настоящата дейност в сферата на здравеопазването.
По всички тези причини няма как от Коалиция за България да подкрепим приемането на този отчет, защото той е формален, защото в него няма нито дума за истинските проблеми и защото за пореден път се представя на вниманието на парламента в условията на едно закононарушение, при пълна и тотална липса на уважение към законодателството, което се твори именно от този парламент.
Нека да кажа, че всъщност 2010-а е тази календарна година, в която голяма част от нас станаха свидетели, а други бяха непосредствени участници в най-големия пладнешки обир, който е правен по отношение на българските граждани, а именно с отнемането на 1 млрд. 400 млн. лв., събрани от здравните вноски на хората и прехвърлени в бездънната яма на националния бюджет. Пари, които бяха откраднати от българите, за които и към днешна дата не е ясно за какво, кога и по какъв начин са използвани. Но и за тези пари няма нито дума в отчета на Националната здравноосигурителна каса, поради което нашата парламентарна група ще гласува „против” неговото приемане.