26 януари 2012 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 4 януари 2012 г. На редовно заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 4 януари 2012 г. Законопроектът беше представен от госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика. Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания представя нов подход и отношение за гарантиране на равноправното упражняване на основните човешки права от хората с увреждания. Основният мотив за приемането й е продължаващата дискриминация и изолация на хората с увреждания, въпреки наличието на приети международноправни инструменти, регламентиращи защитата на основните човешки права в тази област. Един от основните акценти на конвенцията е, че хората с увреждания не трябва да се възприемат като обекти на дарителство, медицинско въздействие и социална закрила, а като равноправни субекти с останалите граждани в обществото. За пръв път в конвенцията се дава единно определение за човек с увреждане, базирано на социалния, а не на медицинския подход. Целта на конвенцията е да се насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи, от страна на всички хора с увреждания. Специално внимание е отделено на защитата от дискриминация на жените и децата с увреждания - чл. 6 и 7. В чл. 9 са регламентирани изискванията за осигуряване достъпност на информацията и други услуги. Държавите се задължават да въведат и прилагат минимални стандарти за достъпност до обществени сгради и услуги, да осигурят наличието на обществена информация в различен формат, достъпен за хора с различни видове увреждания, както и да осигурят форми на подкрепа и асистенти, които да улесняват достъпа до сгради и услуги. Изисква се от държавите – страни по Конвенцията, да признаят и гарантират равните възможности за лично участие на хората с увреждания във всички сфери на живота и да гарантират осигуряването на необходимата подкрепа за това. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е първият правно задължителен международен инструмент в областта на правата на човека, по който Европейският съюз като международно правно обединение от държави, е страна, наред с държавите членки. Официалното присъединяване към конвенцията датира от 23 октомври 2010 г. Страните, които са се присъединили към нея, поемат ангажимента да съобразят провежданите политики в законодателствата си с нейните изисквания. Точка 4 от Решението на Министерския съвет възлага на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с компетентните министри, да подготви и внесе в Министерски съвет в шестмесечен срок след ратифициране на конвенцията, двегодишен план за промяна на цялата нормативна база, която да бъде в съответствие с конвенцията. След проведените дебати и изразените мнения в подкрепа на мотивите на вносителя, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, единодушно с 12 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 4 януари 2012 г.”.

„ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 4 януари 2012 г. На редовно заседание, проведено на 12 януари 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект. Република България е подписала Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания на 27 септември 2007 г., а на 18 декември 2008 г. - и Факултативния протокол към нея, като по този начин страната ни е поела ангажимент за ратификация. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания утвърждава нов подход и отношение при гарантиране на равноправното упражняване на основни човешки права от хората с увреждания. Тя трябва да се разглежда като универсален списък от минимални стандарти, които държавите следва да предвидят, за да се гарантира равенството на хората с увреждания пред закона. Според Конвенцията хората с увреждания не следва да се приемат като обекти на дарителство, медицинско въздействие и социална закрила, а като равнопоставени субекти, които заслужават уважение и равноправие както останалите граждани в обществото. В конвенцията се обръща специално внимание на защитата от дискриминация на жените и децата с увреждания. В документа се посочва, че държавите, страни по него, признават и гарантират равните възможности за лично участие на хората с увреждания във всички сфери на живота. Европейският съюз е ратифицирал Конвенцията на 23 декември 2010 г., като това е първият международноправен акт от подобен вид, с който Европейския съюз се обвързва като регионално обединение на държави. В този смисъл нашата страна има ангажимент по отношение на ефективното прилагане на Конвенцията на ООН за хората с увреждания и като пълноправен член на Европейския съюз. С присъединяването си към този международен документ България недвусмислено заявява стремежа си да осигури най-адекватните и високи стандарти за защита на хората с увреждания на национално ниво и да гарантира за пълноценното и равноправно упражняване на техните основни човешки права. Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България. След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следно становище: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета на 13 декември 2006 г. от Общото събрание на ООН.”

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми гости! Република България през 2007 г. е подписала Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания с ангажимент за последваща ратификация. Последващата ратификация всъщност е предмет на днешната дискусия в Народното събрание. На 23 декември 2010 г., беше казано тук в становищата, Европейският съюз също е ратифицирал Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Това е един документ, който заслужава да бъде подкрепен с консенсус от Народното събрание на Република България. Около сто страни от цял свят са подписали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. От момента на подписването до ратификацията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е естествено да се измине един път, по време на който страните да подготвят своето законодателство в унисон с изискванията на основните цели, които са заложени в Конвенцията на ООН. Тази конвенция се разглежда като документ от минимални стандарти, които държавите трябва да установят в своето законодателство, и не само да установят, но и да създадат механизъм за контрол и за спазване, за равнопоставеност на хората с увреждания и за изключване на каквито и да е форми на дискриминация както по отношение на тяхната реализация на пазара на труда, така и по отношение на образование и всички сфери, които всъщност са изключително важни, за да могат тези хора да се интегрират равноправно в обществото. Основният акцент, който се поставя в Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организацията на обединените нации, е фактът, че хората с увреждания от обект трябва да се превърнат в равнопоставен субект при вземането на решения. Или с други думи казано – това, което е изключително важно да се разбере от всички: „Нищо за хората с увреждания, без хората с увреждания”. Това е девизът на организациите на хората с увреждания, който се е наложил през годините и при всички положения трябва да продължи да се спазва и занапред. Тук беше казано, че в шестмесечен срок Министерството на труда и социалната политика трябва да изработи план за действие, който да включва всички мерки и стъпки, които да продължат синхронизирането на българското законодателство в областта на хората с увреждания със стандартите на ООН. Вече през годините е направено достатъчно в тази посока, но така или иначе има детайли, които трябва допълнително да бъдат заложени в нормативните актове на българското правителство. Този план за действие е изключително важен, но той става още по-актуален от гледна точка на това, че две години след ратификация на Конвенцията на ООН, България подлежи на мониторинг и на контрол от съответните структури на Организацията на обединените нации за това как се спазват стандартите и политиките, заложени в тази конвенция. Аз и в Комисията по труда и социалната политика заявих, че този план за действие е изключително важен, но още по-важно е той да бъде обезпечен със съответния финансов ресурс, за да не остане този документ написан на книга, но трудно приложим на практика точно по тази причина. Надявам се, че в бюджета на Министерството на труда и социалната политика парите, които са заложени за тези политики, могат да удовлетворят всички изисквания на тази конвенция. Надявам се, че и в следващите бюджети допълнителните политики, които се залагат за изпълнение на стандартите на тази конвенция, ще бъдат финансово обезпечени, защото в противен случай, пак повтарям, рискът този документ да остане написан на книга, а на практика неприложим, е съвършено реален. Надявам се Народното събрание с консенсус да подкрепи ратификацията на Конвенцията за правата на хората с увреждания, за да може българското Народно събрание да заяви на висок глас, че застава зад равнопоставеността, зад правата на хората с увреждания. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, колеги, уважаеми гости! Аз лично искам да кажа, че нямам никакво съмнение, че в тази зала ще има човек, който да каже „не” на ратификацията на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Нашата парламентарна група, разбира се, ще подкрепи тази ратификация. Изкушавам се да споделя с Вас, че всъщност до стигането на ратификацията в крайна сметка се мина по доста дълъг път. Този път с тази ратификация няма да свърши. При всички случаи оттук нататък той ще продължи и бих могла да кажа, че по-тежките и по-трудните неща по този път предстоят. Предстоят да се вземат много решения. Предстоят да се осигурят ресурси, които при всички случаи ще бъдат ангажимент на всички нас, които в тази зала слагаме своя знак за съгласие с ратификацията. Беше казано, че Република България подписа конвенцията още на 27 септември 2007 г. Забележете, ние подписахме и Факултативния протокол към нея на 18 декември 2008 г. Разбира се, Вие знаете, че и Европейският съюз пое тези ангажименти, но държа да кажа, че 22 страни – членки на Европейския съюз, са подписали Факултативния протокол. Той не е подписан от страни като Дания, като Холандия, като Ирландия, като Естония, за които лично считам, че не бихме могли да кажем, че това не са хора, които имат изключително отговорно, позитивно отношение към решаването на проблемите на хората с увреждания. В никакъв случай! Мисля, че Вие ще се съгласите с това. Деветнадесет страни – членки на Европейския съюз са ратифицирали конвенцията, но тя не е ратифицирана от Естония, от Финландия, от Ирландия, от Малта, от Холандия. Отново повтарям, тези страни, в които стандартът на живот, от една страна, и от друга страна – традициите към отношение, към приобщаване, към интегриране на хората с увреждания не биха били под никакво съмнение. Неслучайно и в предишния мандат, след като направихме тези стъпки, предприехме много сериозни мерки за постепенно стигане до ратификацията и последващите стъпки. Мисля, че много от Вас знаят, може би някои от Вас не знаят, тъй като не са работили в тази област, че има изграден механизъм, чрез който хората с увреждания да участват във вземането на управленчески решения, касаещи тяхната интеграция и подобряване на статута на живот на всеки един от тях. Това е Националният съвет за интеграция на хората с увреждания. Той е нещо от типа на Тристранния съвет. Те са консултативен орган, но категорично участват и вземат отношение в него. Нека не забравяме, че традиционно българската държава субсидира организациите на хората с увреждания, така че да могат да развиват пълноценна своя дейност. Нека не забравяме, че и в Националния план за действие по заетостта, както и в Оперативна програма „Човешки ресурси”, са заложени много преди една или две години – разбира се, програмата „Човешки ресурси” след 2007 г. – специфични мерки, които стимулират, от една страна, работодателите. По-скоро бих казала, че има законодателни промени, които задължават работодателите какъв процент от хора с увреждания да наемат на работа. В същото време има специални програми, с които работодателите получават помощ, за да адаптират работното място, така че то да е подходящо за хората с увреждания. Няма да изброявам всичко онова, което е направено до този момент. Много добре знаете, че за хората с увреждания се предвиждат ресурси от държавата, за да могат да отидат на рехабилитация и почивка, включително и с човек, който да ги придружава, което се поема от бюджета. Предполагам, много добре знаете, че детските добавки за децата с трайни увреждания представляваха до тази година, до Бюджет 2012 г., 70% от минималната работна заплата. В момента са 189 лв. Много бих искала да се надявам, че няма да останат 189 лв., защото Вие премахнахте връзката на минималната работна заплата с тези основни социални плащания. С нарастването на минималната работна заплата, с повишаването на инфлацията, с повишаване на много други стоки и изделия, ще се обърне много по-специално внимание не само към децата с увреждания, но, разбира се, и към всички, без значение дали са мъже, дали са жени, дали са в детска, средна или предпенсионна възраст. Много са мерките, които са предприети. Бих искала да кажа, че те в никакъв случай не са достатъчни. Ако предишното правителство не пристъпи към ратификация на конвенцията, то е, за да не залагаме предварително мини за следващото правителство, тъй като неслучайно преди малко д р Адемов каза, че се изисква да се спазват стандарти, наложени от Организацията на обединените нации, а тези стандарти, ако не ги спазим, ще търпим много сериозни последствия и, разбира се, санкции и глоби. Бих казала, че дори и сега, след усилията на няколко правителства, включително и на сегашното, не навсякъде е осигурена достатъчно достъпна среда за хората с увреждания, а това е най-малкото – сигнализациите, звуковите и светлинните сигнали за различните видове увреждания, транспортирането на тези хора в различните превозни средства, възможностите им да бъдат обслужени от хигиенна гледна точка на различни места. Това стои на вниманието на всички институции. Обръщам се към мнозинството. Колеги, шестте месеца, в които правителството се задължава да подготви програма, ще изтекат много бързо. От 1 август нататък ние трябва да имаме готовност да отговорим на всичко записано в конвенцията, която сега ще ратифицираме. Нека оттук нататък без всякакви популистки изхвърляния да се опитаме в максимална степен да доближим стандартите, за което аз искрено се надявам, че освен мнозинството, всички ние ще проявим разбиране и ще подкрепим. Искрено се надявам, че и организациите на хората с увреждания ще дадат своя принос в допълнителното облекчаване на пътя към онова, което ние днес ще приемем, ратифицирайки Конвенцията за правата на хората с увреждания. Желая на добър час! Желая да бъдете по-солидарни с усилията на министъра на труда и социалната политика, защото той винаги в тези моменти е в много деликатна ситуация. Да си пожелаем успех при реализацията и изпълнението на конвенцията! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на организациите на хората с увреждания в Република България, уважаеми дами и господа! Ясната и последователна политика през последните няколко години на Министерството на труда и социалната политика и на Министерския съвет в диалог с национално представените организации на и за хората с увреждания в Република България показва стремежа за по-пълна защита на правата на хората с увреждания в Република България. Особено през последната година с много работни групи, с участието на неправителствените организации на хората с увреждания, с всички министерства ние подготвихме и стигнахме до датата 2 декември миналата година, когато Националният съвет за интеграция на хората с увреждане на свое заседание също взе решение за присъединяване към ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в Република България. Министерският съвет със свое решение от 30 декември миналата година предложи на Народното събрание ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в което е упоменато, че министърът на труда и социалната политика в шестмесечен срок след ратификацията ще предложи двугодишен план за действие за нейното прилагане в нашата страна. Мисля, че ясно е изразена политическата воля на Министерския съвет за ратификация на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и тази ясна и последователна политика на Министерския съвет, убеден съм, ще бъде консенсусно подкрепена от българския парламент днес, на 26 януари 2012 г. Убеден съм в това. Смятам, че с общи усилия, както и в сътрудничество с Националния съвет на хората с увреждания, с всички неправителствени организации в Република България, които имат ангажимент за защита на правата на хората с увреждания, с българския парламент, с всички министерства в следващия шестмесечен период ще подготвим такава двугодишна програма, която действително да даде пълни гаранции за защита на правата на хората с увреждания в Република България. Още веднъж благодаря на всички, които допринесоха да се стигне дотук, и за предложението на Министерския съвет до българския парламент за ратификация на конвенцията. Убеден съм, че това е правилният път и че в България ще има пълна гаранция за защита на правата на хората с увреждания. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания да бъде подложен на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания Член единствен. Ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от Общото събрание на ООН на 13 декември 2006 г. в Ню Йорк, в сила от 3 май 2008 г.”

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, господин министър, ще Ви представя в съкратен вид „ДОКЛАД на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г. На редовно заседание, проведено на 19 януари 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект. Предложеният законопроект урежда обществените отношения, свързани с ръководството, състава, подготовката, използването, отчета и службата в резерва на въоръжените сили на Република България и подготовката на българските граждани за защита на отечеството. Законопроектът определя състава на резерва като доброволен резерв и запас. Доброволният резерв е предвиден за комплектуване на доброволен принцип с резервисти и техника-резерв на единния комплект въоръжени сили на военните формирования от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната за изпълнение на задачи по отбраната на страната, за участие в операции и мисии извън територията на Република България и други задачи по защитата на националната сигурност в мирно време. За реализиране на доброволния принцип се предвижда приемането на служба в доброволния резерв да се извършва след провеждане на конкурс и сключен договор. Конкурсното начало ще даде възможности за определяне на най-подходящите резервисти за определена длъжност или техника-резерв. В законопроекта е дадена възможност за формиране и използване на доброволен резерв от структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), като организацията и подготовката на този резерв ще се ръководи от ръководителя на съответното ведомство. За военно време съгласно чл. 59, ал. 1 от Конституцията на Република България е предвиден задължителен принцип за комплектуване със запасни и техника – запас на военните формирования и структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ. Задължителният принцип се прилага при необходимост от защита на отечеството и възниква с привеждането на страната във военно положение или в положение на война. При обявяване на положение на война или на военно положение службата в резерва за резервистите от доброволния резерв и за запасните, получили мобилизационно назначение, преминава във военновременна служба. Със законопроекта се създава възможност за нова организация, гъвкав състав и съвременни правила за използване на резерва. Предвижда се уреждане на правоотношенията между работодателя на резервиста (ако е налице трудово правоотношение) и собственика на техника от една страна, и държавата (въоръжените сили), от друга страна. Определя се редът за обезщетение на работодателите за направени допълнителни разходи при извикване на техни служители – резервисти, за изпълнение на задълженията по отбраната на страната в мирно време, ако те са на активна служба повече от 30 дни годишно. Предвидено е да се провежда подготовка на българските граждани за усвояване на знания за отбраната на страната и защита на отечеството. Тя ще започва в средните училища в рамките на общо 10 учебни часа от определените в учебните планове часове на класа. Впоследствие подготовката им ще може да продължи на доброволен принцип в граждански висши училища, военни академии и висши военни училища в курсове по начална и/или специална военна подготовка. Със законопроекта се предвижда значително намаляване броя на водещите се на военен отчет български граждани и техните задължения по отчета. За постигане на оптималност в управлението на резерва се създава Централно военно окръжие – военно формирование на пряко подчинение на министъра на отбраната, с подчинени териториални структури, които са органи за водене на военния отчет. По време на провелото се обсъждане народните представители повдигнаха въпроси, свързани основно с възможностите за военно обучение в рамките на средното и висшето образование, управлението на резерва на централно и местно ниво, уреждането на договорните отношения с резервистите в съответствие с разпоредбите на трудовото право. След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което с 11 гласа „за” и 5 гласа „въздържали се”, Комисията по външна политика и отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България.” Благодаря.

Госпожо председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г. На свое заседание, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди горния законопроект. На заседанието присъстваха представители на Министерството на отбраната – генерал-лейтенант Атанас Запрянов – съветник на министъра на отбраната, и полковник Стоян Стаматов – началник на Централно военно окръжие. Законопроектът беше представен от името на вносителя – от генерал-лейтенант Атанас Запрянов. Целта на законопроекта е създаване на нова нормативна уредба, регламентираща дейността на резерва и повишаване на приноса му за отбраната на страната и международната система за сигурност. Отмяната на задължителния характер на наборната военна служба считано от 1 януари 2008 г. породи необходимост от изготвяне проект на Закон за резерва на въоръжените сили на Република България, тъй като това доведе и до отмяна на задължителните воински задължения на гражданите, изпълнявани основно при служба в запаса, както се преустанови и провеждането на мобилизационна подготовка. Със законопроекта се уреждат обществените отношения, свързани с ръководството, състава, подготовката, използването, отчета и службата в резерва на въоръжените сили на Република България и подготовката на българските граждани за защита на отечеството на доброволен принцип. С него се определя състава на резерва като доброволен резерв и запас. Българските граждани, които са изявили желание да служат в резерва или да предоставят техника за определен период от време срещу заплащане, сключват договори при условия и по ред, определени със закон. На доброволен принцип се комплектова доброволният резерв с резервисти и техника – резерв на единния комплект въоръжени. Предвижда се приемането на служба в доброволния резерв да се извършва след провеждане на конкурс и сключен договор, което ще даде възможност за определяне на най-подходящите резервисти за определена длъжност. За военно време съгласно чл. 59, ал. 1 от Конституцията е предвиден задължителен принцип за комплектуване със запасни и техника – запас на военните формирования и структурите по чл. 50, ал. 2 от закона. Задължителният принцип се прилага при необходимост от защита на отечеството и възниква с привеждането на страната във военно положение или в положение на война. Законопроектът предвижда уреждане на правоотношенията между работодателя на резервиста и собственика на техника, от една страна, и държавата, от друга страна. Определя се и редът за обезщетяване на работодателите за направени допълнителни разходи при извикване на техни служители – резервисти, за изпълнение на задължения по отбраната на страната в мирно време, ако те са на активна служба повече от 30 дни годишно. Собствениците на техника-резерв с договор за предоставяне ще имат право на възстановяване от бюджета на Министерството на отбраната на разходите за извършване на годишен технически преглед и на допълнителни разходи за монтиране на специални съоръжения на техниката при предоставянето й. Предвижда се подготовка на българските граждани за усвояване на знания за отбраната на страната и защита на отечеството, която ще започва в средните училища. Със законопроекта се предвижда намаляване броя на водещите се на военен отчет български граждани и техните задължения по отчета. Предвижда се създаване на Централно военно окръжие – военно формирование на пряко подчинение на министъра на отбраната, с подчинена териториална структура. Така предложената система на резерва в законопроекта ще осигури качествен ресурс на военните формирования в мирно и във военно време. В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Искра Фидосова и Димитър Лазаров. Господин Стоилов подчерта, че създаването на доброволния резерв е в унисон с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България. Господин Лазаров отправи въпрос към вносителите кога започва активната служба в доброволния резерв и къде е записано това в законопроекта. Госпожа Фидосова акцентира върху няколко момента от законопроекта. В чл. 56 се предвижда гражданите на Република България да преминават подготовка за усвояване на знанията за защита на отечеството в 9 и 10 клас на средното образование. Законът предвижда задължително разкриване на курсове по начална или специална военна подготовка към граждански висши училища, военни академии и висши военни училища. Постави се въпросът допустимо ли е да се определя съдържанието на подготовката за усвояване на знанията за защита на отечеството и провеждането й с наредба на Министерския съвет, и не е ли в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България. Формулираните разпоредби съобразени ли са с Закона за народната просвета, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Следва да се отбележи, че законопроектът не съдържа разпоредба относно това на кого се възлага изпълнението му, което може да доведе до затруднение в самото прилагане. Въпроси поставят и някои от административно-наказателните разпоредби, като например тази на чл. 98, ал. 2, 3 и 4, които противоречат на основни принципи и са недопустими в този си вид като съдържание. Тези разпоредби Комисията по правни въпроси в целия си състав не подкрепя. Необходимо е прецизирането на разпоредбата на чл. 56 относно това в кой клас на средното образование да започне подготовката за усвояване на знания за защита на Отечеството, както и тематиката по обучението, като същевременно в закона да бъде дадена легална дефиниция на понятието „защита на Отечеството”. След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 23 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г.”

„ДОКЛАД по Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 18 януари 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на отбраната, Централното военно окръжие, Министерството на труда и социалната политика. Разработеният законопроект урежда обществените отношения, свързани с ръководството, състава, подготовката, използването, отчета и службата в резерва на Въоръжените сили на Република България. Предложени са разпоредби за службата в доброволния резерв, като детайлно са разписани реда и условията за тази служба и по-конкретно изискванията към кандидатите за резервисти, обявленията за длъжностите, определени за приемане в доброволния резерв. Предлага се длъжностите, определени за приемане в доброволния резерв, да се заемат след конкурс, като за успешно издържалите го завършват с договор за изпълнение на службата. Предвидени са разпоредби, с които се въвеждат минималните изисквания за съдържанието на договорите, правата и задълженията на страните по договорите, заплащането, видовете и размерите на обезщетенията, прекратяването на договорите и други. Предлага се договорите да са срочни с максимален срок до пет години, като са предвидени и условия за тяхното продължаване. Законопроектът съдържа и разпоредби по отношение на организацията на работното време и условията на труд на служещите в доброволния резерв, основното и допълнителното възнаграждение на резервистите. Предлага се времето, през което резервистът е на активна служба, да се зачита за първа категория труд, а времето, през което е на разположение, да не се зачита за трудов и осигурителен стаж. Регламентирано е правото на резервистите на служебен отпуск от работодателя или органа по назначаването за времето на активната служба в резерва, като са предвидени и съответните изменения в Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт. Предлагат се разпоредби, с които се уреждат отношенията между работодателя на резервиста, в случаите на трудово правоотношение, от една страна, и държавата (въоръжените сили), от друга страна. Предвижда се работодателят на резервиста да има право на обезщетение за времето на активна служба, като е разработена и съответната процедура. Въвежда се защита за резервистите на активна служба по отношение на техните трудови или служебни правоотношения, чрез забрана за тяхното прекратяване за времето на активна служба. В хода на обсъждането на законопроекта народните представители се обединиха около становището, че реформата във Въоръжените сили на Република България изисква формирането на нов боеспособен резерв с нова организация, гъвкав състав и съвременни правила за използване, които се осигуряват с настоящия законопроект. Същевременно бе изказана препоръка за необходимостта от по-детайлни и прецизни разпоредби, свързани с ползването на трудови и осигурителни права в бъдеще и финансовите взаимоотношения във връзка с тяхното възникване и гарантиране. Законопроектът се подкрепя от народните представители от всички парламентарни групи. След проведено гласуване с резултати – 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Проект на закон за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание „ДОКЛАД относно разглеждане на първо гласуване на Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2011 г. На свое заседание, проведено на 21 декември 2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа внесения от Министерски съвет законопроект. На заседанието присъстваха: офицерът от резерва генерал-лейтенант Атанас Запрянов от Министерството на отбраната, полковник Стоян Стаматов – началник на Централно военно окръжие и Ангелина Ламбрева – представител на Министерството на образованието, младежта и науката. От името на вносителя законопроектът бе представен от генерал-лейтенант Атанас Запрянов, който посочи, че в резултат на промените в Конституцията на Република България (чл. 59, ал. 2) се явява нормативна празнота относно подготовката на гражданите за защита на отечеството, което налага необходимостта от нов закон, който да регламентира дейността на резерва и повишаване приноса му за отбраната на страната. В тази част на законопроекта, която е в рамките на компетентността на комисията, е предвидено да се провежда подготовка на българските граждани за усвояване на знания за отбраната на страната. Тя ще започва в средните училища в рамките на общо десет учебни часа, разпределени по пет учебни часа за девети и десети клас, от определените в учебните планове часове на класа. Впоследствие подготовката им ще може да продължи на доброволен принцип в граждански висши училища, военни академии и висши военни училища, в курсовете по начална или специална военна подготовка. В своето становище по законопроекта, Министерството на образованието, младежта и науката изразява подкрепа за предложението с оглед на това, че разпоредбите в проекта на закона, касаещи средното и висшето образование са съгласувани и подготвени съвместно. В допълнително приложено становище отдел „Законодателни референти” поставя въпросът доколко е удачен начинът за определяне съдържанието на подготовката за усвояване на знания за защита на отечеството и провеждането й в средните училища с наредба на Министерския съвет, още повече, че разпоредбата на чл. 56 от законопроекта е императивна. Според становището, това е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България, която директно предвижда подготовката на гражданите за защита на отечеството да се урежда със закон. В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от приемането на нов Закон за резерва на въоръжените сили на Република България, но в изразените становища бяха поставени следните въпроси: - Разпоредбата по чл. 56 от законопроекта във връзка с подготовката в девети и десети клас – средно образование предвижда ли усвояване на умения, освен на знания; - достатъчни ли са предвидените десет учебни часа за придобиване на необходимите знания от учениците в средното образование; - поискана бе информация относно специализираните учебни центрове за военна подготовка и гражданските висши училища какви документи ще издават и как ще бъде тяхното валидиране. След приключването на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 15 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г.” Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 15 декември 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие генерал-лейтенант Атанас Запрянов – съветник на министъра на отбраната и полковник Стоян Стаматов – началник Централно военно окръжие, които представиха законопроекта от името на вносителите. С предложения законопроект се цели създаването на нова нормативна уредба, регламентираща дейността на резерва и повишаване на приноса му за отбраната на страната и международната система за сигурност, както и дейностите за подготовка на българските граждани за защита на отечеството. Основната теза, залегнала в предложения законопроект, вследствие на отмяната на задължителната военна служба е доброволният принцип за подготовка на българските граждани за защита на отечеството и за комплектуването на резерва на въоръжените сили с български граждани и техника в мирно време. Със законопроекта ще се създаде възможност за нова организация, гъвкав състав и съвременни правила за използване на резерва. В законопроекта е предвидено да се провежда подготовка на българските граждани за усвояване на знания за отбраната на страната и защита на отечеството. Тя ще започва в средните училища в рамките на общо десет учебни часа от определените в учебните планове часове на класа. Впоследствие подготовката им ще може да продължи на доброволен принцип в граждански висши училища, военни академии и висши военни училища в курсове по начална и/или специална военна подготовка. Завършилите начална или специална военна подготовка ще се вписват на военен отчет и ще бъдат ресурс за потребностите на резерва, което ще им дава право да сключат договор за служба в доброволния резерв. Със законопроекта се предвижда значително намаляване броя на водещите се на военен отчет български граждани и техните задължения по отчета. Задължения по отчета ще имат само резервистите, запасните, военнослужещите, освободени от военна служба, прекратилите служебните си правоотношения с министерствата и ведомствата и притежаващите граждански специалности, необходими на въоръжените сили. Дейностите по водене на военния отчет основно ще се извършват служебно от органите, водещи отчета, във взаимодействие с Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и със съответните органи от общинските администрации. За постигане на оптималност в управлението на резерва се създава Централно военно окръжие – военно формирование на пряко подчинение на министъра на отбраната, с подчинени териториални структури, които са органи за водене на военния отчет. В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложения законопроект. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 13 гласа – „за”, без „против” и 2 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, колеги! Ще предложа на вниманието Ви „ДОКЛАД относно Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет От името на вносителите законопроекта бе представен от генерал-лейтенант Атанас Запрянов. Със законопроекта се цели създаването на нова нормативна уредба, регламентираща дейността на резерва и въоръжените сили на Република България, принципни положения за формирането и използването на въоръжените сили. Основната теза, залегнала в предложения законопроект, вследствие на отмяната на задължителната военна служба е доброволният принцип за подготовка на българските граждани за защита на отечеството и за комплектуването на резерва на въоръжените сили с български граждани и техника в мирно време. Законопроектът предвижда да се провежда подготовка на българските граждани за усвояване на знания за отбраната на страната и защита на отечеството. Тя ще започва в средните училища, като впоследствие подготовката им ще може да продължи на доброволен принцип в граждански висши училища, военни академии и висши военни училища в курсове по начална и/или специална военна подготовка. Със законопроекта се създава възможност за нова организация, гъвкав състав и съвременни правила за използване на резерва. Проектозаконът предвижда уреждане на правоотношенията между работодателя на резервиста, ако е налице трудово правоотношение, и собственика на техника, от една страна, и държавата – въоръжените сили, от друга страна. За постигане на оптималност в управлението на резерва се създава Централно военно окръжие – военно формирование на пряко подчинение на министъра на отбраната, с подчинени териториални структури, които са органи за водене на военния отчет. Това се обуславя от необходимостта за пряк контакт на системата за управление на резерва с другите министерства и ведомства от системата за национална сигурност с министъра на отбраната. В резултат на проведените разисквания и след проведено гласуване, с 11 гласа „за”, без гласове „против” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 г.” Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като в докладите на шестте комисии ясно бяха посочени някои от основните неща, които исках да кажа, като натоварен с представянето на този законопроект пред Вас от Министерския съвет, ще добавя само няколко неща. На първо място, влиза необходимостта от такъв законопроект. Вярна е констатацията на повечето народни представители участвали в обсъждането в комисиите, че този законопроект е закъснял, тъй като на практика задължителната военна служба беше отменена от 1 януари 2008 г. Сега съществуващите текстове в Закона за отбраната и въоръжените сили не дават възможност да се възприеме доброволният принцип за формиране на резерва. Затова бяхме принудени в ускорен порядък, но с широко обсъждане в различни структури, да предложим на Министерския съвет, а той предлага на Вас настоящия законопроект. Освен това трябва да Ви кажа, че доброволният принцип касае само доброволния резерв, тъй като съгласно разпоредбите на Конституцията чест и дълг на всеки български гражданин е да защитава отечеството си. Затова в рамките на привеждането на страната от мирно във военно положение ще има задължителен характер – тази част от резерва на въоръжените сили, която в законопроекта е наречена запас. С настоящия проект се предвижда повече от 10 пъти намаляване на броя на водещите се на военен отчет български граждани и техника. На такъв отчет ще се водят всички български граждани получили военна подготовка като наборни или професионални военнослужещи, след като бъдат освободени от въоръжените сили; завършилите различни курсове по военна подготовка както във висшите училища, така и курсове по военна и специална подготовка организирани от Министерството на отбраната по желание на българските граждани; прекратилите служебните си правоотношения със службите, които са включени в силите от системата за национална сигурност, определение дадено в Закона за отбраната и въоръжените сили, както и медицински специалисти необходими за въоръжените сили. Проектът на закон няма да доведе до необходимост от увеличаване на дела на бюджета за отбрана на държавния бюджет. Точно обратното, поради факта, че издръжката на резервист от доброволния резерв е 4-5 пъти по-евтина от тази на професионалния военнослужещ, ще се даде възможност за намаляване дела на разходи за личен състав в бюджета за отбрана за сметка на увеличаване на дела за бойна подготовка и модернизиране на въоръжените сили. По този начин ще постигнем тази цел определена от Вас в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили в края на 2014 г., относително оптимално за страна – членка на НАТО, съотношение: на разходите 60% за личния състав, 25% за бойна подготовка и 15% за модернизация. През втората половина на тази година и началото на следващата година, в резултат на приемането на закона, се предвижда да бъдат сключени първите договори за служба в доброволния резерв с около 300-400 резервисти, а до края на 2014 г. се предвижда да се постигне целта на сключване на договори с до 3500 резервисти. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Както правилно отбеляза министър Ангелов, този закон е необходим и доста закъснял. В този смисъл похвално е, че се появява. В същото време от името на Партия „Атака” искам да изкажа някои несъгласия с него по същество, които предизвикват основателни съмнения в нас по отношение качеството на предлагания законопроект. Едно от тях е, че в чл. 24, ал. 5 е записано, че министърът на отбраната може да определи длъжности за резервисти, които се заемат от български граждани с двойно гражданство. Според нас е недопустимо хора с двойно гражданство да бъдат поставяни на такива отговорни позиции, още повече това предизвиква юридически недоразумения при евентуални конфликти, а да не говорим до какво би довело това нещо при евентуални военни конфликти. Друго нещо, което е пропуск в предлагания текст, е, че резервът се ръководи и управлява от Народното събрание, а по предложение на Министерския съвет Народното събрание приема числеността на резерва. В същото време обаче, не е посочено каква е периодиката, на която се определя таза численост – всяка година, на шест месеца, на три години. Това нещо би трябвало да бъде прецизирано, за да може нещата да са ясни и изчистени. Категорично не можем да приемем предложението, че резервисти могат да бъдат привличани за участие в мисии извън страната. Това е недопустимо, според нас, защото основната задача на резервиста е да защитава отечеството. Обратното би довело до това, че примерно трактористите могат да бъдат мобилизирани, за да се направи танков батальон за някоя мисия по света. Така че категорично не можем да приемем такова предложение в закона. Основната ни критика е по отношение чл. 56 за подготовката на резервисти. До момента се разчита на хора, които са били войници, получили някаква военна подготовка, които да станат гръбнака на резерва, но това време ще мине най-малкото, защото тези хора ще остареят и ще трябва да напуснат резерва. В същото време сега ни се предлага една много, бих казал, смешна и абсурдна постановка в чл. 56 – гражданите на Република България преминават подготовка за усвояване на знания. Тоест, подготвят се да научат нещо, а не научават по отношение защита на отечеството. Ние сме категорично против тази формулировка и настояваме наред със знанията нашите деца да бъдат обучени на практически умения. Става дума не затова да държат, да разглобяват и сглобяват автомат „Калашников”, а за това да знаят и да могат как сами да поставят противогаз или превързочен пакет – нещо, което е много необходимо, нужно, но не може да стане в рамките на петте часа годишно в часа на класния, както се предвижда по предлагания ни законопроект. Нещо повече, системата за подготовка на кадри за отбраната – на резервисти, би трябвало да бъде развита по примера на ученическия батальон в Стрелча. Това е един работещ пилотен проект, който със запис в закона може да стане действащ навсякъде на доброволен принцип и така да се постигне правилното подготвяне на ученици за участие в резерва. Също така е хубаво да има и стимули за студентите, които минават такива курсове във висшите училища и те да бъдат разширени, така че да стане привлекателно и студентите да се записват в подобни курсове. Но това са неща, които ние ще направим като предложения между първо и второ четене. В заключение искам да кажа – господин министър, добре се вслушахте като радиоводещ в сигнала на „Атака” и го използвахте, вслушайте се и сега в предложенията, които правим, за да стане законът по добър. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Още в самото начало на своето изказване искам да заявя категорично, че ние не оспорваме необходимостта от наличието на такъв закон, още повече тази необходимост произтича и от приетата от Народното събрание Стратегия за национална сигурност. Искам само да напомня, че такъв законопроект беше внесен в миналото Народно събрание и просто физически времето не достигна, но за това ще стане дума малко по-късно. Предложеният Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България би следвало да бъде един регламентиращ документ, предназначен да установи новите възгледи, подходи и начини за най-ефективно разпределяне и ефикасно използване на хората и техниката, предназначени за допълване и комплектуване на мирновременните и военновременните щатове на въоръжените ни сили. Дали всъщност това се получава на практика в така предложения проект? Всички сме свидетели, а които не са, поне имат информация, че през месец март 2008 г. в Народното събрание беше внесен законопроект за резерва, подобен на сегашния. Една от разликите беше в заглавието и в определението на категорията „Резерв”. Заглавието беше „Резерв на силите от системата за национална сигурност на Република България”, а категорията „Резерв” беше определена като „Войскови единици, включени в състава на въоръжените сили, структурни звена на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, развръщани във военно време или при обявяване на режим „извънредно положение в мирно време”. Сега ни се предлага проект със заглавие „Закон за резерва на въоръжените сили”. Разбираемо е отстъплението на вносителите от първото заглавие, защото то съществуваше в един от вариантите. Това се дължи на недостатъчната настойчивост при съгласуването с ръководителите на другите министерства и ведомства. Предполагам ще се съгласите, че заглавието от 2008 г. е по-правдоподобно, а още повече, в разработката на този законопроект преди три години участва и сегашният министър на отбраната. В чл. 50, ал. 2 на Закона за отбраната и въоръжените сили е записано, че в състава на въоръжените сили във военно време могат да се включват и структури от другите сили от системата за национална сигурност на Република България при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Никъде в никакъв документ не е определено какви могат да бъдат тези структури. Считам, че в този закон трябва да бъде пределно ясно и да се запише кое ведомство какви войскови единици като резерви формира, независимо че това е за военно време. В мирно време на всеки ръководител трябва да е ясно каква дейност извършва и за какво отговаря, а не всичко да се вмени като отговорност на министъра на отбраната. Едновременно с това искам да отбележа, че предложеният Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България има добър замисъл и вътрешна структура. Това особено важи за ясното разделение и отграничаване между „доброволен резерв” и „запаси”. От друга страна обаче, някои от предлаганите в законопроекта решения за регулиране на тези специфични обществени отношения са половинчати. Законопроектът поставя редица въпроси в полето на военно-административното право. Един от най-важните въпроси е да се изясни същността на административно-правния статут „Резерв на въоръжените сили” и да се намери точното му място в конституционно-правната уредба на България. Законопроектът оставя впечатлението, че ролята на резерва е да бъде просто някаква част от въоръжените сили, като не става ясно каква е обществената необходимост от това някаква малка част от въоръжените сили да носи името „Резерв”. Следва да се има предвид, че несъвършенствата в нормативната уредба не само нанасят материални и финансови загуби на държавния бюджет, но и влияят крайно негативно върху морално-психологическия статут и патриотичната устойчивост на българските офицери и военнослужещи. Какво налага да се въвежда изискване за разрешение за достъп до класифицирана информация за всички резервисти – това е чл. 24, ал. 1, т. 7 от законопроекта? Не е ли това изрично изискване, в резултат на което може да се получи така, че кадровият състав на резерва фактически да се формира от ДАНС? Резонно е да се постави въпросът доколко е удачен начинът за определяне съдържанието на подготовката за усвояване на знания за защита на отечеството и провеждането й в средните училища с наредба на Министерския съвет, още повече че разпоредбата на чл. 56 от законопроекта е императивна. Но това е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България, която директно предвижда подготовката на гражданите за защита на Отечеството да се урежда със закон. Едновременно с това следва да се отбележи, че законопроектът не съдържа разпоредба относно това на кого се възлага изпълнението му, което може да доведе до затруднения в прилагането му при провеждането на въпросната подготовка, която засяга не само Министерството на отбраната, но и Министерството на образованието, младежта и науката. Дори считам, че тези заложени пет часа в девети и пет часа в десети клас са недостатъчни, за да може да се придобие този екзистенц-минимум от някакви познания, въобще не говорим даже и за умения. Тук съм напълно съгласен с колегата Лаков. Доколкото разбирам, става въпрос за оцеляване в екстремни ситуации, в непозната обстановка, познаване на видове техника и въоръжения, дори оцеляване при военни действия и така нататък, няма да се спирам на всичко това. Смятам, че всички тези заложени пет часа са крайно недостатъчни и са под екзистенц-минимума. Някои по-конкретни бележки. В чл. 3, ал. 3 се натъкваме на противоречие. Задължителният характер спрямо една категория български граждани за военни задължения влиза в противоречие с изискванията на Конституцията. Необходимо е ясно, точно и принципно да се откроят задълженията на всички български граждани по отношение на отбраната на страната. В чл. 4 не се дава ясна представа кой в края на краищата носи отговорността по използването на резерва – министърът на отбраната или ръководителят на отделното ведомство. В чл. 14 е записано, че различни институции ръководят резерва. Би било по-добре да се запише не ръководството, а по-скоро какви са задълженията и отговорностите на съответните институции и ведомства. Добре би било да се конкретизира кой осигурява общото ръководство и кой – прякото ръководство. В чл. 18 и чл. 19 не се показва ясно координацията между министерствата и ведомствата за военно време. В чл. 21 пък е записано, че „използването на резерва става само чрез министъра на отбраната”, за разлика от други текстове, където е дадена прекалена самостоятелност на други ведомства. Трябва категорично да се посочват задълженията на отделните ведомства в общия контекст на отбраната. Този проект не дава пълна яснота по въпросите, касаещи цялостната организация, подготовка, провеждането на мобилизация и всички останали дейности, разглеждащи отбраната на страната във военно време. Може би е по-добре да се вземат текстове от Закона за отбраната и въоръжените сили, касаещи военно време, да се поставят тук, а от този проект да се премахнат текстове, които имат място в други нормативни актове, като правилници, инструкции, заповеди и други. В чл. 22 остава проблемен въпросът с личните данни на водените на отчет. В информационните фондове могат да се обработват лични данни, свързани с водените на военен отчет, като при обработването им не се иска съгласието на физическото лице. Физическото лице не се информира преди и по време на обработването на личните му данни. Това противоречи на Конституцията и на Закона за защита на личните данни. Не е изяснено напълно и как ще се използва активният резерв. Да се попълват места на отсъстващи военнослужещи е нереално и неуместно. Може би за участие в някакви поддържащи мисии, за формиране на някакво малко подразделение, и то най-вече пехотно, е добре, но за временно заемане на някакви мирновременни длъжности е крайно неуместно. Ето защо законът в този си вид е недостатъчно ясен, не създава добра основа за изпълнение на конституционните задължения по отбраната и защитата на страната. Същият трябва да се изчисти от ненужни и обременяващи текстове и да се структурира така, че да има кратки, ясни и конкретни членове и алинеи. Необходимо е да се запише как ще се осъществява реалното взаимодействие между институциите за създаване на единна система за отбрана по време на война. Парламентарната група на Коалиция за България ще се въздържи от подкрепата на законопроекта. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас е Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, законопроект не закъснял, навременен, очакван. След като миналата година приехме Бялата книга за въоръжените сили на Република България, там заложихме, че този закон ще бъде от приоритетните закони, който ще бъде приет в състава на Четиридесет и първото Народно събрание. Следователно, изпълнявайки своите ангажименти, на ход е този законопроект да бъде приет днес на първо четене. Надявам се, че той ще бъде подкрепен, тъй като и аз заставам зад него и ще гласувам за неговото приемане. Това е изключително важен закон, който регулира обществени отношения, свързани с ръководството, организацията, състава, подготовката на резерва към Въоръжените сили. Той се появява след като от 1 януари 2008 г. в България вече има само професионална армия. Вакуумът, който се получи, се запълва с приемането на този закон. Законът е изключително важен, защото с него се създават нормативни условия за резервисти, които ще служат в редовете на Българската армия. Този закон е важен и по друга причина, защото с него се уреждат и финансови отношения, тоест е помислено как ще бъдат възмездени българските граждани, които ще влизат в резерва. Наред с всички плюсове и достойнства на закона, бих искал да изтъкна и някои пропуски, които лично аз заявих по време на комисията и с които не съм напълно съгласен. Сега ще акцентувам върху тях със своето изказване. Смятам, че десетте заложени часа за военно обучение в девети и десети клас са крайно недостатъчни. Съгласете се с мен, че за десет часа в рамките на две учебни години знанията, които ще придобият учениците, са крайно недостатъчни. Знам за водените разговори с Министерството на образованието, младежта и науката, откъдето са заявили, че няма възможност този лимит да бъде увеличен и да бъдат предоставени повече учебни часове. Въпреки всичко смятам, че трябва да се намерят начини и възможности за повече учебни часове, защото тези десет часа за две години като ресурс са крайно недостатъчни. В следващия член на този закон се урежда възможността за доброволно военно обучение във висшите учебни заведения – нещо, което смятам за голям плюс и достойнство на закона. Смятам, че този закон е необходим и важен. Аз лично, както и моята парламентарна група ще го подкрепим. Призовавам всички колеги народни представители, които са в залата в момента, да гласуват на първо четене „за” Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз също, като полковник от Българската армия и настоящ народен представител, искам да се изкажа в подкрепа на един нов закон, който се явява в момент, когато може би изтича последното време за неговото приемане. Трябва да приемем този закон по няколко причини. Първо, законът е необходим на българското общество, не само на Въоръжените сили, а на цялото българско общество. Второ, отдавна изтече срокът за неговото приемане. Почти всички комисии в докладите си, господин министърът и говорилите преди мен също се изказаха в тази посока. След 2008 г., и в този момент, ако възникне ситуация, в която държавата ще трябва да реагира силово на заплаха, ние нямаме нормативна уредба, която да ни помогне в това отношение. Знаем, че при наборната армия след отбиване на службата всички български граждани до пределната възраст преминаваха в запаса и имаха редовна мобилизационна подготовка. От 2008 г. насам такова положение не съществува. Освен това, съставът на Българската армия се редуцира няколко пъти и на практика българските граждани в момента нямат базата, нормативната уредба, която да ги подготви за действия в екстремни ситуации, застрашаващи националната сигурност. Този закон ние го обещахме в Бялата книга и в Стратегията за национална сигурност. Този закон беше предвиден в Плана за развитие на въоръжените сили на Министерския съвет. Призовавам Ви да го приемем на първо и максимално бързо да премине на второ четене, защото неговите разпоредби, така както са заложени в момента, изцяло трябва да влязат в сила, тоест резервът да бъде попълнен до края на 2014 г. Искам да отбележа пълно несъгласие с твърдението, че има нарушение на чл. 59, ал. 2 на Конституцията. Напротив, досега този член не беше изпълнен от българското Народно събрание. В момента залагаме законовата разпоредба за неговото изпълнение, тоест ние изпълняваме конституционна разпоредба с този закон – подготовката на българските граждани за действия в условия, застрашаващи националната сигурност. Законопроектът е добър, а не лош, и в елементите си, които гарантират неговата гъвкавост и дават възможност разпоредбите да бъдат изпълнявани според текущите нужди на обществото. Какво имам предвид? В него това, което беше критикувано от преждеговорившите – че няма конкретика, мисля, че е достойнство, защото разделението на резерва по възрасти, както е било в преждедействащи закони – от създаването на Третата българска държава досега, в момента не е необходимо да бъде формулирано по този категоричен начин. Разделението на запасните резервисти по възрасти или по предназначение за доокомплектоване на подразделение, за създаване на нови подразделения или за попълване на загуби би ограничило в значителна степен мирновременната подготовка и действия на резерва, както и действията на всички български граждани, според чл. 59, ал. 2 на Конституцията на Република България, във военно време. Колеги, на тези от Вас, които са малко по-встрани от тази тематика, искам да кажа, че във военно време както Конституцията, така и този закон задължават при обявено военно положение, или по време на война, всички български граждани да преминат в задължителен режим на управление за защита на националната сигурност. Беше коментирано – няма да се спирам на този въпрос, договорното начало при постъпване в резерва на личен състав или на техника. Изчистено е, няма конфузия – дори в комисиите лично господин министърът и неговите сътрудници отговаряха на тези въпроси. Няма никакви противоречия с действащото законодателство, включително със специализираните закони, като Кодекса на труда, които да нарушават правата на българските граждани и на българските работодатели по отношение на използване на личния състав в резерва или на техниката за резерва. За военно време вече говорихме – там действат други правила и други норми. Освен това, по никакъв начин не са нарушени правата на българските граждани в частта, която този закон урежда, за използване на личните данни. Беше зададен въпросът за Конституцията. Може би юристите по-добре от мен ще аргументират това, но отговорът е положителен – законът няма да наруши правата на българските граждани по отношение на използването на техните лични данни. Тук става въпрос за военно управление, което не може изцяло да се съобразява с всички правила, които действат в гражданските структури. Въпреки това няма нарушение на правата на българските граждани по отношение на данните им, по отношение на управлението на тяхното преминаване от резерва в нормалния цивилен живот. Бих искал да спомена и нещо важно, което вече беше казано – пак да го повторя. Над 10 пъти се намалява броят на хората, които ще бъдат водени на отчет в резерва в мирно време. Това е значително облекчение от административна гледна точка. Нещо, което не беше споменато досега – касае доста хора от местната администрация, местната власт. Кметовете и областните управители, които имат задължение и по този закон, няма да бъдат натоварени, най-важното – да го чуят добре, допълнително финансово. В организационен аспект те ще могат да изпълняват задълженията си без затруднение, защото тук се доизчистват техните функции по подготовка и поддържане на резерва в мирно време и по управление на запаса във военно време. Накрая отново Ви призовавам да гласуваме – този закон е необходим на българската държава, на българското общество; поредният закон, който е необходим за изчистване в нормативно отношение на управлението и поддържането във висока степен готовността на Република България за защита в мирно и във военно време. Законът е балансиран. Да, разбирам колегите, които говориха преди мен. Може да бъде по-твърд, може да бъде по-пространен, обаче времето, в което живеем, е такова и мисля, че той съответства точно на момента като необходимост и като готовност. Нека да го гласуваме. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, господин министър, драги колеги! Необходимостта от закона възникна от 2008 г., когато донаборната служба в България свърши. Вярно е, че оттогава има проекти за Закон за резерва на въоръжените сили. Сега му е времето да го приемем, особено след като приехме Закона за отбраната и въоръжените сили. Считам, че законопроектът в основната си част е пълен, добре подготвен, балансиран, както каза колегата Тошев. С малко промени по въпроси, които и господин Лаков, и господин Мерджанов засегнаха, смятам, че ще стане приемлив за всички в тази зала. Ако мога да направя няколко бележки, те са следните. Истина е, че това е Закон за резерва на въоръжените сили. В него няма посочено и точно определено какво е мястото на Министерството на вътрешните работи, на ДАНС, на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана. Би трябвало този въпрос да намери някакво място в новия закон, защото така или иначе тези структури са задължени и също участват в осигуряването на резерва. Това би дало по-голяма пълнота на закона. Голяма дискусия предизвика въпроса по петте часа, предвидени в закона като време за получаване на знания от младите. Истина е, че пет часа в ІХ клас и пет часа в Х клас са недостатъчни ученикът да се запознае с военното дело, с техниката, с този род въпроси. Според мен това би било полезно и бих се радвал, ако се приеме. Младите хора в България, за съжаление вече нямат възможността да получат такава подготовка, която някога казармата даваше, като не го казвам с носталгия. Знам, че закриването на донаборната служба беше прието с голямо задоволство от болшинството младежи и техните родители, но донаборната служба даваше една добра възможност за физическо закаляване на младите хора – нещо, което според мен днес им липсва. Много родители в разговори с мен споменават, че би било добре децата по някакъв начин да имат възможност да се занимават с нещо такова, за да могат не само да добият знания, но и защото учейки и спортувайки по времето на тези лагери, те укрепват физически и ще са по-полезни като граждани на държавата, което е добре за всяка нация. Една такава идея може да се реализира може би след завършване на средното образование. Възможности в министерството има, защото господин министърът каза, че като средства това е във възможностите на бюджета на министерството. Това може да стане на някой от полигоните или в школата в Плевен, която действаше в миналото, или тази във Враца, да бъде запазена малка част, и там тези, които биха желали да станат резервисти, да имат възможност по един месец да отидат на курс предварително, преди да сключат договорите. След сключването на договорите е сигурно, че Министерството на отбраната и Централното военно окръжие ще намерят правилния подход, за да подготвят резервистите за тяхната бъдеща дейност. Още повече, че месец – месец и половина годишно, те ще бъдат ангажирани с тези неща, но една предварителна подготовка също, според мен, би била полезна и би дала една по-добра възможност за един по-качествен подбор на желаещите да станат резервисти и да участват в тази дейност. В закона няма посочена добра координация между Министерство на отбраната и ведомствата. Да не се случва, разбира се, и да няма нужда от такава координация в реално военно време, но, така или иначе, мисля, че тук е мястото да посочим, че тези въпроси трябва да бъдат уточнени, както и мястото на министъра на отбраната, така и мястото на ръководствата на различните ведомства, които по една или друга причина са включени в тези дейности. Беше споменато за това, че всеки закон трябва да осигурява необходимата прозрачност, отчетност. При наличието на идеята за 3 400 резервисти, един щат от 622-ма души в Централното военно окръжие, като че ли на всеки резервист по 4-5 отговарящи, е доста голям брой. Аз се надявам, че тези хора ще бъдат натоварени с обучението на желаещите, с подготовката им след това, но, така или иначе, наистина като брой хора в Централното военно окръжие и във военните окръжия, като щат ми се струва много голям на фона на изискването за такъв брой резервисти. Аз потвърждавам това, което колегата Мерджанов каза. Ние като Коалиция за България ще се въздържим при гласуването на първо четене на законопроекта, но имаме готовност да го подкрепим като цяло при второ четене, ако нещата, за които говорихме, бъдат приети и бъде малко изменен закона в този дух, за който стана дума. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да благодаря от името на вносителя за всички бележки, които бяха направени по време на обсъжданията в различните комисии, а също и тук, в пленарната зала. Ще се спра само на четири неща, които искам да отбележа и които проличава, че будят някакво недоумение. Първо трябва да се забрави, че е имало проект на Закон за резерв за силите от системата на националната сигурност. Твърдо трябва да го забравите! Това е Закон за резерва на въоръжените сили, а в Закона за отбраната и въоръжените сили много точно и ясно, тоест експлицитно е посочено какво влиза във въоръжените сили. Затова министъра на вътрешните работи, ДАНС и така нататък, всички те имат своите задължения на базата на своите устройствени закони и ако там се налагат някакви промени, те ще бъдат предложени от съответните министри във връзка с това, че единствено Министерството на вътрешните работи желае да има и доброволен резерв и запас. Те работят по този въпрос. И не е проблем на този закон по определение и предназначение да решава въпросите на резерва и запаса на Министерството на вътрешните работи. Единствено, което Министерството на отбраната прави по този закон, е да води на военен отчет и тях, ако има необходимост, и да извиква по съответната система, оттам-нататък – извикани на съответния пункт, те се поемат от съответните министерства и ведомства. Тяхната подготовка и така нататък е описана в закона, че се решава от съответните министри. По отношение на следващото – нарочно не сме казали „военно обучение”. Не знам защо всички се връщат на тези думи „военно обучение”. Няма военно обучение, има обучение на учениците от ІХ и Х клас по това какво представлява отбраната на страната, кой я осъществява, какви са задълженията на българските граждани по Конституция и закон по отбраната на страната. Това са само знания, няма придобиване на никакви умения. Затова и не е необходимо повече учебно време. Не е необходимо и превръщането на училищата в лагери по време на летните ваканции. Не е необходимо това. Също така искам да отбележа, че няма как да се водят на отчет всички български граждани. Няма необходимост от това. Не може гражданин, който няма военна и специална подготовка да се води на какъвто и да е военен отчет, затова и сме предвидили такъв състав на Централното военно окръжие. Тук стана въпрос за това. Уважаеми господин Панчев, Централното военно окръжие решава още четири основни дейности, освен тази, за която говорим тук. То води на военен отчет не 3400 резервисти, а всички запасни. Освен това то се занимава с всички имоти, които са в ръцете на Министерството на отбраната за управление, на териториалните му структури. После трябва да се отчете, че това не е предмет на закона да говорим колко души има в Централното военно окръжие. Тук са дадени неговите задължения във връзка със Закона за резерва и въоръжените сили. По отношение на ученическия батальон, наистина много хубава идея е, ние я подкрепяме. Аз вчера бях в Стрелча и се срещнах с командира на този батальон. Това остана една идея, която я има реализирана в два града в страната. Това е абсолютно доброволно. То не може да бъде поставено в никакви законови рамки. Ние осъществяваме материална и всякаква подкрепа, включително с инструктори-запасни офицери, какъвто е и самият подполковник Неделев, командира на батальона. По отношение на двойното гражданство – уважаеми дами и господа, по Закона за отбраната и въоръжените сили министърът на отбраната има право да определя длъжности, на които могат да се приемат военнослужещи на военна служба с двойно гражданство. Същото това се пренася и в Закона за резерва и въоръжените сили на Република България, няма никаква разлика. И на последно място искам да обърна внимание на факта, че – да, резервистите, повтарям, това е категория резервисти, това са членовете на доброволния резерв, ще се готвят и в мирно време ще бъдат извиквани на активна служба, ще бъдат изпращани на мисии в състава на своето щатно подразделение, защото те ще се водят на щат в съответното военно поделение. По отношение на запаса – запасът няма да бъде извикван в мирно време на военна подготовка, затова в запаса служебно се зачисляват само онези, които имат военна и специална подготовка, и ако касаят други конкретни качества и способности, които имат. Още веднъж искам от името на вносителя да Ви призова да подкрепите този проектозакон на първо четене. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз съм един от Вас, който винаги на тема „Въоръжени сили и българска армия” съм много ревнив, и в предишния парламент, и сега съм вземал отношение с голяма болка за това, което се получи тези 22 години. И днешното правителство, както и предишните имат пръст в крайното минимизиране на състава на въоръжените сили – не само като личен състав, но и като съвременно въоръжение. Една от големите причини, която се изтъква, е, че в тези 22 години на преход все държавата няма пари, световни кризи, не знам си какви кризи и на практика сведохме армията до символична, бих казал, цифра и възможности. Да не говорим за поделенията, които бяха ликвидирани. Проблемът за резерва е много сериозен и кардинален. Той се обсъждаше и в предишното Народно събрание. Самият министър като генерал – човек с нужното военно образование и с възможности, е участвал в един или два проекта, както се разбира, за резерва. Искам да Ви припомня, че когато приемахме Бялата книга, се изказах, че предвижданите фактически някъде две бригади и 9 хил. души сухопътни войски, общото ни въоръжение и състав на въоръжените сили е недостатъчен и че е малко илюзорна представата, че България трябва да разчита като член на НАТО, че НАТО ще ни запази и ще ни гарантира териториалната цялост. Като че ли така ни се иска да бъде – ако може с много малко финансови средства държавата да бъде осигурена, ама, ако може друг, вместо нас да свърши това. И тогава говорих, че Европейският съюз като Европейски съюз трябва да има много по-сериозен дял в общите възможности на НАТО като съюз. Всички станахме свидетели неотдавна, че американският президент формулира промяна във военната стратегия на Съединените американски щати, като се обърна с призив към европейските съюзници за по-значим дял в НАТО. Този призив означава, че и българската държава, парламент и правителство трябва да се замислим дали този процес, при който с лека ръка вървим към съкращаване и минимизиране на въоръжените ни сили, не трябва да спре и да мислим за точно обратния процес. Мисля, че е крайно време да го направим. В тази връзка този Закон за резерва действително е много закъснял. Моето лично мнение, което изразих и в предишното Народно събрание, беше, че трябваше да го има резерва с всичките му нормативни закони и да е действащ, преди да се ликвидира наборната задължителна служба. При всички положения беше ясно, че ще се получи огромен вакуум, в който, както и колегата Тошев изтъкна, в момента няма адекватна уредба за резерва. Това е, за съжаление. Ние, които сме служили, които имат и офицерски звания, сме много наясно, че сегашното състояние на държавата, което продължава вече години наред, не е нормално. Ако обичате, госпожо председател, искам удължаване на времето. Разбирам затрудненията на министър Ангелов, защото в това безпаричие, което вечно се изтъква като мотив за какви ли не дейности, които се предприемат от държавата, той вероятно с доста усилия е постигнал това, което се представя като краен вариант за законопроект. Искам да го запитам на база на последното му изказване. Той каза така: „За 10 часа не да има умения, а да има знания”. Ами, хубаво, когато говорим за запас. Хайде, да оставим доброволните резервисти, доброволния резерв, където хората се обучават и получават не само съответните познания, но и умения. Като си отидат тези няколко поколения, които са служили, как ще комплектоваме запаса, ако младите хора сега не получават освен знания и умения? Мисля, че предложението, което колегата Панчев направи – никак не е лошо да има такива военни летни сборове. Спомням си, че баща ми, лека му пръст, като висш офицер в Катедра 22 преподаваше в Икономическия институт в Свищов и тогава студентите задължително ходеха на летни военни сборове и получаваха военно звание. В българската държава и в ученическата възраст, и сред студентството имаше много стройна система за това военно обучение. Ние ликвидирахме всичко с много лека ръка и тръгнахме от нулата едва ли не, при държава, на която армията й е била винаги за почит и е доказала, дето се казва, своите възможности в поредица от войни в защита на националната сигурност. Моят апел, господин министър, е: без битка няма да има резултат. Независимо от всички проблеми трябва да се отделят повече средства от държавния бюджет за армията, включително и за резервистите. Тези 3 хиляди и 400-500 души пак са минимална цифра, което вероятно може да се тълкува като Ваш успех, че и това сте осигурили. Мисля, че и това е крайно недостатъчно. Моля най-активно всички да се включат, защото този закон има нужда да се подобри в някои текстове. Дано, дано народното представителство, българските правителства и новият президент, дето се казва, да разберат, че за да я има България, трябва да има адекватни въоръжени сили, част от които е и резервът. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По чл. 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 3 (1) Съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации се осъществява с цел предотвратяване, намаляване или ограничаване на вредното му въздействие върху околната среда и човешкото здраве. (2) Съхранението на въглероден диоксид се съобразява с най-новите научни познания, с постиженията на най-добрите налични технологии и включва приоритетни мерки по: 1. изолиране на емисиите на въглероден диоксид от атмосферата; 2. безопасното му и постоянно съхраняване; 3. осигуряване на стабилността и безопасността на съоръжението за съхраняване на въглероден диоксид 4. провеждане на мониторинг на съоръженията за инжектиране, комплексите за съхранение на въглероден диоксид, включително на струята въглероден диоксид.”

По чл. 4, 5, 6 и 7 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 4, 5, 6 и 7.

Вие не прочетохте имената докрай.

„Глава втора – Регулиране на дейностите, свързани със съхранението на въглероден диоксид”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

Процедурата по начина на водене може да е малка, но е много важна, госпожо председател. Принципът за това Народно събрание е, от една страна, че никога не се изчаква народните представители да бъдат регистрирани по тази бърза система рано сутрин, която въведохте Вие – автоматична. Целта е една – да бъде по-нисък кворумът. Сега Вие, след направената проверка, в която не прочетохте докрай имената на народните представители, тоест отбелязахте, че има кворум, след като са се появили 130 човека и обявявате нов кворум от 68 гласа. Мисля, че това е едно сериозно нарушение, включително и на нашия правилник. Ще Ви моля, ако ще обявите нов кворум, то направете цялостна поименна проверка на народните представители и тогава да се види какъв е кворумът в залата в момента и съответно колко народни представители трябва да гласуват, за да приемат тези важни текстове за българската държава. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

По чл. 8 има направено предложение от народния представител Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Министерският съвет: 1. определя държавната политика по съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации, като приема програма за проучване на комплекси за съхранение на въглероден диоксид и одобрява проекти на разрешения за проучване и на разрешения за съхранение на въглероден диоксид; 2. може да наложи забрана за съхранение на въглероден диоксид в определени части от територията или на цялата територия на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море; 3. определя зоните по чл. 2, ал. 1, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение в съответствие с изискванията на закона. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма: 1. прави оценка на наличния капацитет за съхранение на въглероден диоксид на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море или на отделни части от нея, включително като разрешава извършване на проучване съгласно чл. 9 и прави предложения пред Министерския съвет за одобряване на разрешения за проучване и на разрешения за съхранение с цел използване на наличния капацитет за съхранение на въглероден диоксид; 2. създава необходимата организация за предоставяне на разрешения за проучване и на разрешения за съхранение в геоложки формации и издава разрешенията за проучване и разрешенията за съхранение при условията и по реда на този закон; 3. съставя и поддържа. а) специализирана карта и регистър на издадените разрешения за проучване; б) специализирана карта и регистър на издадените разрешения за съхранение, включително специализирана карта на местата за съхранение и на заобикалящите ги комплекси за съхранение, включително карти и профили на тяхното пространствено положение и наличната за тях информация; в) специализирана карта и регистър на всички затворени места за съхранение и на заобикалящите ги комплекси за съхранение, включително карти и профили на тяхното пространствено положение и наличната информация, необходима с цел преценяване, дали съхраняваният въглероден диоксид ще бъде напълно и постоянно задържан; 4. изготвя и представя на Европейската комисия доклади за изпълнението на закона, включително за регистрите по т. 3, букви „б” и „в”. (3) Регистрите по ал. 2, т. 3 се вземат предвид от компетентните органи при съответните процедури по планиране и при разрешаване на дейност, която може да засегне или да бъде засегната от съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации в регистрираните места за съхранение. (4) Докладите по ал. 2, т. 4 се представят на Европейската комисия на всеки три години, считано от 30 юни 2011 г.”

„Глава трета –Условия и ред за предоставяне на разрешения за проучване на места за съхранение и на разрешения за съхранение” . Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

„Раздел І –Общи разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

По членове 9, 10, 11, 12, 13 и 14 не са постъпили предложения от народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 9, 10, 11, 12, 13 и 14.

„Раздел ІІ Разрешение за проучване”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) За предоставяне на разрешение за проучване се подава писмено заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма, което съдържа: 1. наименованието, седалището, адреса на лицето и данни за регистрация; 2. наименованието и местоположението на предложената площ за проучване, определена с координатите на характерните гранични точки на площта; 3. кратко описание на целите, сроковете за започване на проучвателните дейности, вида, обема, методите, продължителността на проучване и тяхната стойност, както и мерките за опазване на земните недра и околната среда, човешкото здраве и културните ценности; 4. препоръки от банкови и други финансови институции, както и от бизнес партньори; 5. декларация, че кандидатът няма парични задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване или на данъци, съгласно правните норми на държавата, в която кандидатът е установен; 6. доказателства за наличието на необходимите за извършване на съответните дейности технически капацитет и финансови възможности. (2) Разрешение за проучване се издава за срок до 5 години. (3) Срокът по ал. 2 може да бъде удължен с две продължения до две години всяко при условия и по ред, определени в разрешението за проучване. Условие за всяко удължаване на първоначално определения срок е мотивирана обосновка, че проучването е извършено в съответствие с разрешението и предвиденият в разрешението срок е недостатъчен за приключване на проучването. (4) Ако преди края на последното удължаване по ал. 3 титулярът на разрешение за проучване докаже потенциален комплекс за съхранение на въглероден диоксид, срокът на разрешението може да бъде удължен до една година, за да може титулярът да оцени пригодността му за съхранение на въглероден диоксид.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18: „Чл. 18. (1) Разрешението за проучване съдържа: 1. наименованието, седалището, адреса на титуляра и данни за регистрация; 2. предмета на разрешението, координатите и размера на предоставената площ; 3. срока на разрешението, момента, от който той започва да тече, и условията за продължаването му; 4. работна програма, която съдържа видове, обеми, стойности и срокове на дейностите по разрешението; 5. финансовите условия, включително вида и размера на отговорността за неизпълнение на задълженията по разрешението; 6. условията и реда за спиране и прекратяване на разрешението; 7. условията и реда за изготвяне и предоставяне на проекти, отчети, първични данни, счетоводни документи и друга информация; 8. условията, които определят правата върху геоложка и друга информация, добита от титуляра на разрешението по време на дейностите по разрешението; 9. условията и реда за инспекции; 10. условията за опазване на земните недра, околната среда, защитените територии, културните ценности и човешкото здраве; 11. условията и реда за действие при възникнали обстоятелства на непреодолима сила; 12. други условия. (2) Разрешението за проучване съдържа и задължението за титуляра на разрешението за освобождаване на части от площта в полза на държавата по реда на чл. 15, ал. 3 и 4.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.

„Раздел III – Разрешение за съхранение на въглероден диоксид”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.

Предложение от народния представител Лъчезар Тошев: Създава се чл. 20а: „Чл. 20а. (1) В радиус от 30 километра около конкретното място за съхранение на въглероден диоксид се забранява заселване на хора и отглеждане на домашни животни. Живеещите на тази територия хора се изселват. (2) Разходите за дейността по ал. 1 и разходите за предварителното и равностойно обезщетение на хората засегнати от тези дейности са за сметка на оператора получил разрешение за съхраняване на въглероден диоксид в земните недра.” Комисията не подкрепя предложението.

Сигурно тук е моментът да се вземе отношение и да се каже нещо по този законопроект, който е скандален и който на първо четене беше дебатиран с висока активност от страна и на опозицията, и на управляващите, и то точно по този текст, който е предложен. Защото този текст държи сметка и съдържа опасения във връзка със складирането на въглеродния диоксид на определени места. Този текст неслучайно е внесен за промяна, но и той не се възприема, което е много тъжно и страшно неприятно. Ние от „Атака” още при първо четене сме заявили своето категорично „против” този законопроект, като сме разкрили какви са неговите цели, а именно да се толерира добивът на ток от лигнитни въглища в „Мини Марица-изток”. Тук целта е цялата тази твърде високодоходна промишленост да се отдаде на чужди фирми, впрочем там една от „мариците” е американска, и да се създадат предпоставки с това, с този добив на електроенергия оттам, който е мръсен и много опасен добив за природната среда и създава всякакви пречки, да бъдат затворени ядрените мощности на страната, постепенно разбира се, след няколко години – първо, АЕЦ „Козлодуй”, даваща най-евтиния ток, който просто е на символична цена – толкова евтин е той, и да не се построи АЕЦ „Белене”. Ето това е целта на този законопроект. Явно тук има липсата на каквато и да е съпротива, на какъвто и да е здрав разум от страна на управляващите, каквато и да е активност от страна на опозицията да бъде спрян този законопроект, който междувпрочем минава в сянката на другия голям екологичен проблем, какъвто е шистовият газ, където беше постигната от българското общество една решителна и много голяма победа. Този законопроект се приема с мълчание, включително и с минимална, дори нулева активност от страна на екозащитните организации. Колеги, поне да възприемем този текст, който комисията не приема. Вече три са местата в страната, където се правят проучвания. Правителството явно много бърза и още преди да се приеме законопроектът е започнало проучване за места за съхранение на въглеродния диоксид. На някои е известно, да Ви кажа къде са те и народните представители от тези региони да знаят какво ги грози, като избраници на техните гласоподаватели. Те са около Павликени, самият район на „Мини Марица-изток”, както Ямбол-юг – в района на юг от Ямбол. Така че да се възприеме поне това положение. Предвид надвисналата опасност с оглед складирането на въглероден диоксид маса, която представлява подземни мини, за които няма никакво съмнение и никакъв спор, да бъде възприет този текст. Затова предлагам да го подкрепите и живущите наблизо, където се складират тези отпадъчни продукти от горенето на въглища и производството на ток, да бъдат обезщетени и зоната да бъде, така да се каже, гарантирана с оглед живота, сигурността, здравето и безопасността на хората.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. Разрешението за съхранение съдържа: 1. наименованието, седалището, адреса на титуляра на разрешението и данни за регистрация; 2. точните местонахождение и граници на мястото за съхранение и комплекса за съхранение и информация относно хидравличния блок; 3. изисквания към дейностите по съхранение, общото количество въглероден диоксид, което е разрешено да бъде съхранявано в геоложката формация, пределните стойности на налягането в резервоара и максималните скорости и налягане при инжектиране; 4. изискванията за състава на потока от въглероден диоксид и процедурата за приемане на потоци от въглероден диоксид и, при необходимост, допълнителни изисквания за инжектирането и съхранението, по-специално с цел предотвратяване на значителни нередности; 5. одобрения план за мониторинг, задължението за изпълнение на плана и изискванията за актуализирането му, както и изискванията за отчетност; 6. изискването за уведомяване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на околната среда и водите в случай на изтичания или значителни нередности, одобрения план за коригиращи мерки и задължението за изпълнение на плана за коригиращи мерки в случай на изтичания или значителни нередности; 7. условията за затваряне и одобрения временен план за периода след затварянето; 8. разпоредби за промени, преразглеждане, актуализиране или отнемане на разрешението за съхранение; 9. изискванията за предоставяне и поддържане на финансовото обезпечение или друга сходна мярка; 10. други условия съгласно този закон.”

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за удължаване с една седмица на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене по Законопроекта за енергията от възобновяеми енергийни източници.

По членове 23 и 24 няма постъпили предложения от народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 23 и 24.

По чл. 25 е постъпило предложение от народния представител Диан Червенкондев. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25: „Чл. 25. (1) Разрешението за съхранение се издава за срок до 30 години. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма актуализира разрешението за съхранение или издава ново при съществена промяна. (3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма преразглежда, и когато е необходимо, издава актуализирано разрешение за съхранение или отнема разрешението за съхранение в случаите по чл. 82, ал. 1. (4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма актуализира разрешението за съхранение или издава ново след влизане в сила на решение по оценка на въздействието върху околната среда или на решение, с което е преценено да не се извършва такава оценка, съгласно Закона за опазване на околната среда.”

По чл. 26 има постъпило предложение от народния представител Диан Червенкондев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26: „Чл. 26. Заявлението до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за издаване на разрешения за съхранение съдържа: 1. наименованието, седалището, адреса на кандидата и данни за регистрация в съответен регистър; 2. доказателства за наличието на необходимите за извършване на съответните дейности технически капацитет и финансови възможности; 3. декларация, че кандидатът няма парични задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване или на данъци съгласно правните норми на държавата, в която кандидатът е установен; 4. характеристика на мястото за съхранение и на комплекса за съхранение и оценка на очакваното ниво на безопасност на съхранението; 5. общото количество въглероден диоксид, което ще бъде инжектирано и съхранявано, както и предвидените източници и методи за пренос, състава на потоците от въглероден диоксид, скоростите и наляганията при инжектиране и местонахождението на съоръженията за инжектиране; 6. описание на мерките за предотвратяване на значителни нередности; 7. предложение за план за мониторинг; 8. предложение за план за коригиращи мерки; 9. предложение за временен план за периода след затварянето; 10. описание на предвидените мерки за намаляване и предотвратяване на значителни рискове от съхранението на въглероден диоксид, както и за възстановяване на последиците от значителни нередности; 11. доказателство, че финансовото обезпечение по чл. 74 ще бъде валидно и ефективно, преди да се пристъпи към инжектиране; 12. влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда или решение, с което е преценено да не се извършва такава оценка, съгласно Закона за опазване на околната среда.”

„Раздел ІV”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел ІV: „Предоставяне на разрешение за проучване и на разрешение за съхранение”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28: „Чл. 28. (1) Процедура за предоставяне на разрешение за проучване или на разрешение за съхранение се открива след съгласуване с компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии и обекти, включително защитени територии за опазване на културното наследство. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма изисква становище от органите по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението. (3) Органите по ал. 1 представят становище в срок до 14 дни от получаване на искането. Непредставянето на становище от органите по ал. 1 в този срок се смята за съгласуване без бележки. (4) Откриването на процедура за предоставяне на разрешение за проучване или на разрешение за съхранение се обявява в общините по местонахождението на обекта заедно със списъка на координатите на граничните точки на площта на разрешението.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29: „Чл. 29. (1) Конкурс за предоставяне на разрешение за проучване или на разрешение за съхранение се открива със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в тримесечен срок от подаване на заявление, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 2 или 3, както и при отрицателни становища на компетентните министри по чл. 28, ал. 1. Отказът не подлежи на обжалване по съдебен ред. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма изпраща заявлението за предоставяне на разрешение за съхранение за информация на Европейската комисия в едномесечен срок от получаването му.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30: „Чл. 30. (1) Заповедта на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за откриване на конкурс за предоставяне на разрешение за проучване или на разрешение за съхранение на въглероден диоксид съдържа: 1. обекта на разрешението; 2. срока на разрешението; 3. срока за провеждане на конкурса; 4. срока, в който се приемат документите за участие в конкурса; 5. размера на депозита и срока, в който трябва да бъде внесен; 6. начина на финансовото обезпечение и минималния размер на средствата; 7. срока за закупуване на конкурсната документация, който не може да е по-кратък от 120 дни и по-дълъг от 180 дни от датата на обнародване на решението; 8. други условия на конкурса. (2) Заповедта за откриване на конкурса се обнародва в „Държавен вестник” и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31: „Чл. 31. (1) За организиране и провеждане на конкурса министърът на икономиката, енергетиката и туризма назначава комисия. (2) Комисията се състои от нечетен брой членове, включително председател и включва представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Министерството на финансите, на Министерството на околната среда и водите и на администрацията на Министерския съвет. Мнозинството от състава на комисията не може да бъде формирано от представители на едно ведомство. (3) В заповедта за назначаване на комисията се посочва резервен член за всеки от назначените титуляри. Титулярът от определено ведомство се замества само от резервен член от същото ведомство. Резервният член замества титуляра при невъзможност на последния да участва в заседание на комисията или при освобождаването му по реда на ал. 6. (4) Не може да участва като член на комисията или като резервен член лице, което: 1. има материален интерес от предоставянето на разрешението за проучване или за съхранение; 2. е свързано лице по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с кандидат или участник в процедурата или с членове на техните управителни или контролни органи. (5) Членовете на комисията са длъжни в тридневен срок от: „ Госпожо председател, тук референтите на комисията са установили техническа грешка. Следва да се чете „ал. 4”, а не „ал. 5” в края. Така че правя процедурно предложение за техническата редакция, като текстът, който би следвало да бъде за т. 1, е следният: „1. получаване на заповедта за назначаване на комисията да подадат декларация по ал. 4, т. 1; 2. узнаване на обстоятелството, че в процедурата за предоставяне на разрешение за проучване или за съхранение участва свързано с тях лице, да подадат искане за освобождаване от състава на комисията; 3. настъпване на промяна в обстоятелствата по т. 1 или 2 да подадат декларация, съответно – искане за освобождаване от състава на комисията. (6) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма освобождава член на комисията при: 1. деклариране на материален интерес; 2. подадено искане за освобождаване от състава на комисията; 3. наличие на други случаи, при които по обективни причини членът на комисията не може да изпълнява задълженията си.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 32: „Чл. 32. Председателят на комисията може да привлича като консултанти служители или външни експерти. Консултантите се назначават със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по предложение на председателя на комисията. Разпоредбите на чл. 31, ал. 4-6 се прилагат съответно и за консултантите.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 33: „Чл. 33. (1) На членовете на комисията и на привлечените консултанти се изплаща възнаграждение в размер, определен със заповедта за тяхното назначаване. (2) Средствата за възнаграждения на членовете на комисията, както и на привлечените към нея консултанти, се осигуряват от постъпленията от такси за участие и от средствата от продажба на конкурсни документации.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 34: „Чл. 34. (1) Комисията заседава при кворум минимум две трети от състава, като приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите. (2) За всяко заседание на комисията се изготвя протокол. (3) Решенията на комисията се мотивират и се отразяват в протокола. (4) Протоколът се подписва в два екземпляра от всички присъствали на заседанието членове на комисията. Подписването с особено мнение на член на комисията се отбелязва в протокола, към който се прилагат писмените мотиви за особеното мнение.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 39.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 40.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 34, но предлага да се отхвърли, тъй като ал. 1 е отразена на систематичното й място в нов чл. 42, ал. 1; ал. 2, 4-7 са отразени в нов чл. 31, а ал. 3 е отразена в нов чл. 37, ал. 1, т. 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35: „Чл. 35 (1) Членовете на комисията, служителите, които осъществяват техническото обслужване, и привлечените консултанти са длъжни да опазват тайната на предоставената им във връзка с провеждането на процедурата информация, за което подписват декларация. (2) По време на провеждане на процедурата лицата по ал. 1 не могат да правят изявления, свързани с провеждането на процедурата, пред средствата за масово осведомяване.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 36: „Чл. 36. (1) Комисията по чл. 31: 1. изготвя и предлага за одобряване от министъра на икономиката, енергетиката и туризма проект на конкурсна документация; 2. организира съхраняването на заявленията за участие в конкурса и на предложенията; 3. допуска до или отстранява от участие кандидатите в конкурса; 4. дава разяснения по конкурсната документация и предоставя допълнителна информация или документи; 5. разглежда и оценява предложенията и класира участниците в конкурса; 6. при необходимост може да изисква по служебен път документи за установяване достоверността на представената от кандидатите или участниците информация; 7. приема правила за работата си. (2) В конкурсната документация се определят минималните изисквания за технически капацитет и финансови възможности на кандидатите.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 37: „Чл. 37. (1) Конкурсната документация по чл. 36, ал. 1, т. 1 съдържа най-малко: 1. копие от заповедта за откриване на процедурата за предоставяне на разрешение за проучване или за съхранение; 2. геоложка информация за площта за проучване или за съхранение и карта (схема) на площта в подходящ мащаб с обозначена номерация на характерните гранични точки и техните координати в система „1970 г."; 3. изискванията относно представянето на заявлението и документите по чл. 39, ал. 2 и 3, както и документи по образец в съответствие с конкурсната документация; 4. минималните изисквания за технически капацитет и финансови възможности на кандидатите; 5. конкурсните условия, включително изискванията към разработките по отделните критерии за оценка на предложенията и документите, с които се доказват, в случаите, когато такива са необходими; 6. правилата за провеждане на конкурса, включително сроковете за подаване на искания за разяснения по конкурсната документация; 7. методиката за оценка на предложенията. (2) Към конкурсната документация се прилагат: 1. проект на разрешение за проучване или за съхранение; 2. образци на декларацията за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната документация, както и на всички други декларации, удостоверяващи липсата на обстоятелства, препятстващи възможността за участие в конкурса; 3. образци на заявление и на предложение; 4. други документи и образци, които по преценка на конкурсната комисия следва да бъдат включени в конкурсната документация.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 38: „Чл. 38. Заявление за участие в конкурса може да подаде всяко закупило конкурсната документация заинтересовано лице.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 39: „Чл. 39. (1) Кандидатите за участие в конкурса за предоставяне на разрешение за проучване или на разрешение за съхранение на въглероден диоксид подават писмено заявление за участие в конкурса на български език съобразно изискванията, определени със заповедта за откриване на процедурата. (2) Със заявлението за участие в конкурса се представят: 1. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър, когато кандидатът е юридическо лице или едноличен търговец, или копие от документа за самоличност, когато кандидатът е физическо лице; 2. извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден; 3. доказателства за закупена конкурсна документация, внесен депозит и платена такса за участие; 4. декларация за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната документация; 5. препоръки от банкови и други финансови институции, както и от бизнес партньори; 6. декларация, че кандидатът няма парични задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване или на данъци съгласно правните норми на държавата, в която кандидатът е установен; 7. декларация от управителя или от членовете на управителния орган на кандидата, че не са осъждани за престъпления против собствеността, стопанството, финансовата, данъчната или осигурителната система, за престъпления по служба или за подкуп, както и за престъпления, свързани с участие в престъпна група. (3) Към заявлението за участие в конкурса се прилагат и: 1. нотариално заверено пълномощно, в случай че кандидатът се представлява от пълномощник; 2. декларация, подписана от лице с представителна власт, за удостоверяване на банка, банков клон и банкова сметка, по която да бъде възстановен внесеният от кандидата депозит за участие в процедурата; 3. доказателства за удостоверяване наличието на изискваните технически капацитет и финансови възможности.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 40. „Чл. 40. (1) Заявлението за участие в конкурса и приложенията към него се подават в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в срока, определен със заповедта за откриване на конкурса. (2) Не се приемат заявления за участие в конкурса, които са подадени след определения срок. (3) Заявлението за участие в конкурса и приложенията към него се подават в запечатан плик, обозначен с надпис „Заявление за участие в конкурс”, с посочване на предмета на конкурса. Върху плика кандидатът посочва адрес за кореспонденция, телефон и, по възможност, факс и електронен адрес. (4) Върху плика длъжностното лице, което го приема, отбелязва поредния номер, дата и часа на приемането, след което го предава срещу подпис на член на комисията. Комисията води регистър, в който се описват заявленията за участие по поредността на подаването им.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 34, ал. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 37, но предлага да се отхвърли, тъй като ал. 1 е отразена на систематичното й място в нов чл. 36, ал. 3 е отразена в нов чл. 34, ал. 4 е отразена в нов чл. 32, а ал. 5 и 6 са отразени в нов чл. 33.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 37.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 34, ал. 2 и 4.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 41. „Чл. 41. В конкурса не се допуска до участие лице: 1. което има парични задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване или на данъци съгласно правните норми на държавата, в която кандидатът е установен; 2. на което управител или член на управителния орган, а в случай, че е член на управителния орган или юридическо лице – неговият представител в съответния управителен орган, е осъден с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността, стопанството, финансовата, данъчната или осигурителната система, за престъпление по служба или за подкуп, както и за престъпления, свързани с участието в престъпна група; 3. което не е дало съгласие за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната документация; 4. което не е дало съгласие с предварително обявените условия на конкурса и с правилата за неговото провеждане; 5. което не е представило в съответствие с изискванията в конкурсната документация доказателства за удостоверяване наличието на минималните изисквания за технически капацитет и финансови възможности; 6. което не е закупило конкурсната документация, не е внесло определения депозит и не е заплатило таксата за участие; 7. чието заявление за участие или приложените към него документи не отговарят на изискванията на този закон и на конкурсната документация.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 42: „Чл. 42. (1) Подадените заявления за участие в конкурса с приложените към тях документи се отварят и разглеждат от комисията в срок до 30 дни от изтичането на срока за подаването им. (2) Комисията се произнася по спазването на определените с документацията изисквания и по необходимостта от даване на срок за отстраняване на допуснати нередовности или непълноти, като посочва точно техния вид. (3) При наличие на нередовности или непълноти комисията изготвя и изпраща уведомление до съответния кандидат, което съдържа точни указания и срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 7 дни, като в тези случаи срокът по ал. 1 се удължава с определения от комисията срок за отстраняване на нередовностите и/или непълнотите.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 43: „Чл. 43. (1) Комисията приема решение за допускане до участие в конкурса или за отказ кандидатът да бъде допуснат до участие в конкурса. Председателят на комисията уведомява писмено кандидатите и участниците за приетите решения. (2) Уведомяването на кандидатите и участниците в конкурса се извършва срещу подпис на кандидата, съответно участника, или на негов упълномощен представител или с изпращане на писмо с обратна разписка, или по факс. Уведомяването може да се извърши и чрез електронната поща, посочена при закупуване на конкурсната документация за участие, съответно в заявлението за участие. При изпращане чрез електронна поща уведомлението се смята за връчено с постъпването му в посочената информационна система и се удостоверява с копие от електронния запис за това. (3) Комисията отказва да допусне до участие в конкурса кандидат, който не отстрани нередовностите в срока по чл. 42, ал. 3 или представената от него информация е невярна. (4) Отказът за допускане до участие в конкурса подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Конкурс се провежда и когато има подадено само едно заявление за участие или до участие в конкурса бъде допуснат само един участник.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 44.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 41, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 38.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 41.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 43, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 42.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 44, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 43.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47: „Чл. 47. Комисията отваря предложенията на допуснатите участници по реда на постъпването им и проверява съответствието им с приложения опис и с изискванията на закона и конкурсната документация. Констатираните несъответствия се отразяват в протокола на комисията. Комисията изисква отстраняването им в определен срок.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48: „Чл. 48. (1) След отварянето на предложенията членовете на комисията се запознават с тяхното съдържание преди провеждане на заседанието за разглеждането и оценяването им. (2) Комисията разглежда и оценява предложенията по съдържащата се в конкурсната документация методика за оценка в срок до 14 дни от изтичането на срока за подаване на предложенията.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.

Уважаеми колеги, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50: „Чл. 50. (1) В 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на предложения комисията класира участниците в съответствие с конкурсните изисквания. (2) Въз основа на класирането по ал. 1 министърът на икономиката, енергетиката и туризма внася в Министерския съвет за одобряване проект на разрешение за: 1. проучване – в срок до един месец от класирането на участниците; 2. съхранение – в срок до 5 месеца от класирането на участниците. (3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма предоставя на Европейската комисия цялата документация по процедурата, включително документацията по чл. 26, 37, 45 и 46, и проекта на разрешение по ал. 2, т. 2 за становище. (4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма внася в Министерския съвет проекта на разрешение по ал. 2, т. 2, в срок до един месец след получаване от Европейската комисия на уведомление, че комисията няма да предоставя становище, или след получаване на становище на Европейската комисия.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51: „Чл. 51.(1) Министерският съвет одобрява внесения от министъра на икономиката, енергетиката и туризма проект на разрешение за проучване, когато са изпълнени всички нормативни изисквания. (2) Министерският съвет, като взема предвид становището на Европейската комисия по чл. 50, ал. 4, ако има такова, одобрява проекта на разрешението за съхранение, когато: 1. са изпълнени всички нормативни изисквания; 2. спечелилият конкурса участник е финансово стабилен и технически компетентен и надежден да експлоатира и контролира мястото, както и когато за участника и за целия му персонал, ангажиран с дейности по разрешението, е осигурена професионална и техническа подготовка и повишаване на квалификацията; 3. при повече от едно място за съхранение в един хидравличен блок възможните взаимодействия на налягане са такива, че и двете места едновременно могат да отговарят на изискванията на закона. (3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава разрешение за съхранение и го изпраща на Европейската комисия.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.

„Раздел V – Процедура за предоставяне на разрешения за съхранение на въглероден диоксид по право”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 54: „Чл. 54. (1) За предоставяне на разрешение за съхранение по право се подава писмено заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма от титуляр на разрешение за проучване при условията на чл. 17, ал. 1, т. 3. (2) В едномесечен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 министърът на икономиката, енергетиката и туризма го изпраща за информация на Европейската комисия и публикува обява в „Държавен вестник" и на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. (3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма не допуска по време на процедурата за предоставяне на разрешение за съхранение и за срока на издаденото разрешение комплексът за съхранение на въглероден диоксид да се ползва от други лица за проучване за потенциален комплекс за съхранение на въглероден диоксид, за съхранение на въглероден диоксид, за предоставяне на права по реда на Закона за подземните богатства или за други несъвместими употреби на комплекса.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57.

„Глава четвърта – Задължения при експлоатация, затваряне и през периода след затварянето на мястото за съхранение на въглероден диоксид”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.